Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2276(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0188/2018

Внесени текстове :

A8-0188/2018

Разисквания :

PV 12/06/2018 - 16
CRE 12/06/2018 - 16

Гласувания :

PV 13/06/2018 - 8.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0257

Приети текстове
PDF 589kWORD 64k
Сряда, 13 юни 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Отношенията между ЕС и НАТО
P8_TA(2018)0257A8-0188/2018

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2018 г. относно отношенията между ЕС и НАТО (2017/2276(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора от Лисабон,

—  като взе предвид Северноатлантическия договор,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г., 28 юни и 15 декември 2016 г. и 9 март, 22 юни и 15 декември 2017 г.,

—  ‎като взе предвид заключенията на Съвета от 18 май 2015 г. и 14 ноември 2016 г. относно общата политика за сигурност и отбрана, от 6 декември 2016 г. относно сътрудничеството между ЕС и НАТО, от 6 март, 18 май и 17 юли 2017 г. относно Глобалната стратегия на ЕС и от 19 юни и 5 декември 2017 г. относно изпълнението на общия набор от предложения, одобрен от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г.,‏

—  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — Глобална стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз“, който беше представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) на 28 юни 2016 г.,

—  като взе предвид съвместната декларация от 8 юли 2016 г. на председателите на Европейския съвет и Комисията и на генералния секретар на НАТО, общия набор от 42 предложения, одобрен от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г., и докладите за напредъка от 14 юни и 5 декември 2017 г. относно неговото изпълнение, както и новия набор от 32 предложения, одобрен от двата Съвета на 5 декември 2017 г.,

—  като взе предвид резултатите от заседанията на Съвета по външни работи (включително отбраната), проведени на 13 ноември 2017 г. и на 6 март 2018 г. и посветени конкретно на сътрудничеството между ЕС и НАТО,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2016 г. до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Европейския план за действие в областта на отбраната (COM(2016)0950),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на ЗП/ВП от 10 ноември 2017 г. до Европейския парламент и Съвета относно подобряването на военната мобилност в Европейския съюз (JOIN(2017)0041) и свързания План за действие, който беше представен през март 2018 г. (JOIN(2018)0005),

—  като взе предвид пакета относно отбраната, представен от Комисията на 7 юни 2017 г.,

—  като взе предвид годишния доклад на генералния секретар на НАТО за 2017 г., публикуван на 15 март 2018 г.,

—  като взе предвид Резолюция № 439 на Парламентарната асамблея на НАТО (ПА на НАТО) от 9 октомври 2017 г. относно по-тясното сътрудничество между НАТО и ЕС,

—  като взе предвид Резолюция № 440 на ПА на НАТО от 9 октомври 2017 г. относно европейската отбранителна индустриална база,

—  като взе предвид доклада на комисията по отбрана и сигурност на ПА на НАТО от 8 октомври 2017 г. относно сътрудничеството между НАТО и ЕС след Варшава, включително приложението към него, предоставено от Европейския парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно ЕС в променящата се глобална среда – един по-свързан, оспорван и сложен свят(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана(2),

—  като взе предвид своите резолюции от 23 ноември 2016 г. и 13 декември 2017 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО)(3),

—  като взе предвид своите резолюции от 14 декември 2016 г. и 13 декември 2017 г. относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон(5),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0188/2018),

A.  като има предвид, че нашите ценности, като например либералната демокрация, многостранното сътрудничество, правата на човека, мирът, развитието и принципите на правовата държава, на които се основават ЕС и трансатлантическата връзка, както и основаната на правила международна система и европейското единство и сближаване са поставени под въпрос в това време на геополитически сътресения и бързо влошаване на стратегическата среда;

Б.  като има предвид, че двете основни организации на Запада — ЕС и НАТО, бележат напредък по отношение на засилването на сътрудничеството си с оглед на сложните предизвикателства, рискове и заплахи, както конвенционални, така и хибридни, породени от държавни и недържавни субекти главно от изток и юг; като има предвид, че натрупването на кризи, които дестабилизират съседните на Съюза държави, създава както вътрешни, така и външни заплахи за сигурността; като има предвид, че нито една от двете организации не разполага с пълния набор от инструменти, за да се справи самостоятелно с всички тези предизвикателства за сигурността, както и че всяка от тях би могла да се справи по-успешно с тези заплахи в сътрудничество с другата; като има предвид, че ЕС и НАТО са абсолютно необходими за гарантирането на сигурността на Европа и на техните граждани;

В.  като има предвид, че сътрудничеството между ЕС и НАТО не следва да бъде разглеждано като самоцел, а като начин за постигане на общи цели и приоритети в областта на сигурността посредством допълняемост на мисиите и наличните средства; като има предвид, че държавите — членки на ЕС, и съюзниците в НАТО имат един единствен набор от сили; като има предвид, че заедно те могат да използват ресурсите ефикасно и да мобилизират по-ефективно широк набор от налични инструменти в отговор на предизвикателствата в областта на сигурността;

Г.  като има предвид, че НАТО е военен съюз, а ЕС не е такъв; като има предвид, че ЕС е глобален стратегически участник и гарант за сигурност, разполагащ с уникален и широк набор от инструменти и средства, благодарение на които може да се заеме всеобхватно с настоящите предизвикателства посредством своите различни политики; като има предвид, че според целите и вследствие на Глобалната стратегия ЕС поема по-голяма отговорност за собствената си сигурност и отбрана и засилва ролята си като партньор за международен мир и сигурност, както и способността си да действа автономно, като същевременно също така увеличава приноса си към НАТО и насърчава по-тясното сътрудничество;

Д.  като има предвид, че НАТО носи основната отговорност за колективната отбрана на своите членове; като има предвид, че взема под внимание указанието за съюзниците на НАТО да изразходват 2% от БВП за отбрана в продължение на едно десетилетие с цел да поддържат подходящи отбранителни способности; като има предвид, че НАТО, като ключов партньор на ЕС в областта на сигурността, продължава да бъде основен гарант за оперативната съвместимост на капацитета на съюзническите сили, както и за съгласуваността на усилията им за възлагане на обществени поръчки;

Е.  като има предвид, че действията на ЕС и НАТО следва да се допълват в областта на сигурността, за да се справят по-добре с безпрецедентни и многостранни предизвикателства за сигурността; като има предвид, че общите за двете организации области също изискват по-тясно и по-ефикасно сътрудничество;

Ж.  като има предвид, че ЕС и НАТО, които участват в управлението на кризи, ще бъдат по-ефективни в тази дейност, ако действат по един наистина координиран начин и оползотворят максимално своя експертен опит и ресурси; като има предвид, че като последващи действия във връзка с Глобалната стратегия на ЕС, ЕС укрепва своя обединен подход към външните конфликти и кризи и дава отговор на заплахи и предизвикателства, свързани с вътрешната и външната сигурност, посредством граждански или военни средства;

З.  като има предвид, че в рамките на срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 г. Алиансът и ЕС очертаха сферите за засилване на сътрудничеството в светлината на общите предизвикателства на изток и юг, включително по отношение на борбата с хибридните заплахи, увеличаването на устойчивостта, изграждането на капацитет в областта на отбраната, киберотбраната, морската сигурност и ученията; като има предвид, че през декември 2016 г. външните министри на НАТО одобриха 42 мерки за засилване на сътрудничеството между НАТО и ЕС в определени области, а през декември 2017 г. беше постигнато споразумение за допълнителни области на съвместна работа;

И.  като има предвид, че е необходимо партньорство между ЕС и НАТО за борба с хибридните заплахи, включително за борба с разпространението на невярна информация и дезинформацията, както и за укрепване на устойчивостта; като има предвид, че е необходимо ясно разграничение по отношение на правомощията и политическите стратегии на двете институции;

Й.  като има предвид, че дейностите от страна на Русия се увеличават; като има предвид, че докато рискът от отслабване на трансатлантическата връзка и солидарността между държавите — членки на ЕС, продължава да съществува, техният общ стратегически подход по отношение на Русия трябва да бъде засилен; като има предвид, че и ЕС, и НАТО са загрижени във връзка с по-самоувереното военно поведение на Русия; като има предвид, че политическата манипулация и кибератаките също пораждат загриженост; като има предвид, че ЕС реагира на руската намеса в европейските вътрешни работи, която е в нарушение на международното право и норми; като има предвид, че устойчивостта е и ще продължи да бъде ключов елемент на колективната отбрана;

К.  като има предвид, че държавите от южното съседство са изправени пред безпрецедентна нестабилност и представляват стратегически важно предизвикателство както за държавите — членки на ЕС, така и за членовете на НАТО, особено за тези, които са разположени на първа линия;

Л.  като има предвид, че кибератаките стават все по-чести и усъвършенствани; като има предвид, че през 2014 г. НАТО въведе киберотбраната като част от една от основните задачи на Алианса, свързани с колективната отбрана, а през 2016 г. призна киберпространството като оперативно пространство, наред със сухопътното, въздушното и морското пространство; като има предвид, че ЕС и НАТО могат да допълват взаимно усилията си; като има предвид, че трябва да се насърчава засилването на сътрудничеството между държавите — членки на ЕС, в областта на куберсигурността и че в тази област е необходим координиран подход от страна на всички държави — членки на ЕС;

М.  като има предвид, че през декември 2017 г. НАТО и ЕС решиха да засилят сътрудничеството помежду си в областта на борбата срещу тероризма, главно посредством увеличаване на обмена на информация и повишаване на националната устойчивост;

Н.  като има предвид, че ЕС и НАТО използват една и съща транспортна инфраструктура в Европа, което е основен фактор за бързото разгръщане на военни части, и като има предвид, че военната мобилност наскоро беше определена като основна приоритетна област на сътрудничеството между двете организации;

О.  като има предвид, че според последните проучвания на Изследователския център „Пю“ обществената подкрепа за НАТО е силна и нараства в повечето държави — членки на НАТО;

По-задълбочено партньорство

1.  изразява убеждението си, че ЕС и НАТО споделят едни и същи ценности в стремежа към постигане на международен мир и сигурност, че са изправени пред сходни стратегически предизвикателства и че, предвид наличието на 22 общи членове, имат близки интереси в областта на сигурността и отбраната, включително по отношение на защитата на гражданите си срещу всякакви заплахи; счита, че стратегическото партньорство между ЕС и НАТО е от основно значение за справянето с тези предизвикателства в областта на сигурността; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО следва да допълва и отчита специфичните им характеристики и роли;

2.  подчертава откритостта и прозрачността при пълното зачитане на самостоятелното вземане на решения и на процедурите на двете организации, както и приобщаването и реципрочността, без да се засяга специфичният характер на политиката за сигурност и отбрана на която и да било държава членка, като важни принципи в стратегическото партньорство между ЕС и НАТО; подчертава, че сътрудничеството с държавите — членки на ЕС, които не членуват в НАТО, както и с членовете на НАТО, които не членуват в ЕС, е неразделна част от сътрудничеството между ЕС и НАТО;

3.  изразява убеждението си, че за членовете си НАТО е крайъгълният камък на колективната отбрана и възпиране в Европа; също така изразява убеждението си, че един по-силен ЕС, провеждащ по-ефективна ОПСО посредством множество проекти между държавите членки и способен да спазва разпоредбите на член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), съгласно който държавите членки могат да поискат помощ, допринася за укрепването на НАТО; подчертава факта, че сътрудничеството между ЕС и НАТО трябва също така да вземе предвид политиката за сигурност и отбрана на шестте държави – членки на ЕС, които не членуват в НАТО, а също и на седемте членове на НАТО, които не членуват в ЕС;

4.  твърдо вярва, че ефективните отговори на пълната гама от предизвикателства в областта на сигурността изискват стратегическа визия, допълнително структурно адаптиране и съчетание от инструменти с „твърда“ и „мека“ сила за ЕС и НАТО; подчертава, че времето е от съществено значение за укрепването на партньорството между ЕС и НАТО, като се отчитат разликите в двете организации;

5.  отбелязва, че въпреки че следва да се развива в още по-голяма степен обща европейска стратегическа култура, постигането на обща преценка за заплахите ще има положително въздействие; счита, че Съюзът трябва да работи за засилването на стратегическата си автономност; ето защо насърчава държавите – членки на ЕС, да постигнат, в сътрудничество с институциите на ЕС, общо разбиране за променящата се по отношение на заплахите обстановка и да продължат усилията си, например под формата на съвместни брифинги, граждански обучения за реагиране при извънредни ситуации и съвместни оценки на заплахите; приветства неотдавнашните усилия в тази насока;

6.  подчертава, че европейските граждани, съзнавайки, че ответните реакции само на национално равнище спрямо тероризма и несигурността не са достатъчни, очакват, че ЕС ще ги защити от тези заплахи и че тясното сътрудничество между ЕС и НАТО би позволило на държавите членки да бъдат по-допълващи се и по-ефективни;

7.  подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството между ЕС и НАТО във връзка с мисиите и операциите както на стратегическо, така и на тактическо равнище;

8.  подчертава, че стратегическото партньорство между ЕС и НАТО е също от основно значение за променящата се ОПСО на ЕС и за бъдещето на Алианса, както и за отношенията между ЕС и Обединеното кралство след излизането на Обединеното кралство от ЕС;

9.  счита, че потенциалът на отношенията между ЕС и НАТО може да бъде допълнително оползотворен и че по-нататъшното развитие и задълбочаване на партньорството не следва да се ограничава до обща реакция на кризите извън Европа, и по-конкретно в съседните държави, а следва да обхване и кризите на континента;

10.  подчертава необходимостта от съвместна работа по предотвратяването, анализа и ранното предупреждение чрез ефективен обмен на информация с цел да се противодейства на новопоявилите се заплахи с общи действия;

11.  счита, че съвместната декларация на ЕС и НАТО и последващите мерки за прилагане бележат нова и съществена фаза на стратегическото партньорство; приветства осезаемите резултати при изпълнението на съвместната декларация, по-специално във връзка с борбата с хибридните заплахи, стратегическите комуникации, съгласуваността на резултатите в рамките на съответните процеси на планиране на отбраната и морското сътрудничество; приветства новия набор от действия, които бяха добавени на 5 декември 2017 г., особено свързаните с борбата срещу тероризма, а също и по отношение на военната мобилност и жените, мира и сигурността; приветства промяната в културата на ангажираност и гладкото функциониране на сътрудничеството между служителите при изпълнението на всяко действие; отново заявява, че макар самият процес да се управлява от институциите, успешното изпълнение на договорените общи цели и действия зависи от трайната политическа воля на всички държави членки; в този контекст приветства ангажираността на държавите членки както на ЕС, така и на НАТО, и подчертава, че успешното изпълнение на съвместната декларация зависи от политическата воля на всички държави членки; счита, че е важно да се засили сътрудничеството и диалогът между ЕС и НАТО и да се гарантира политическа воля и подходящи ресурси за непрекъснатото изпълнение и по-нататъшното подобряване на сътрудничеството; очаква новата декларация на ЕС и НАТО да бъде приета по време на срещата на високо равнище на НАТО, която ще се проведе на 11—12 юли 2018 г. в Брюксел;

12.  отбелязва редовните общи прегледи, организирани от ЗП/ВП и генералния секретар на НАТО съответно в Съвета по външни работи на ЕС и Северноатлантическия съвет на НАТО, и продължаването на редовните срещи между Комитета по политика и сигурност на ЕС и Северноатлантическия съвет на НАТО;

13.  приветства потвърждаването на ангажимента на САЩ към НАТО и европейската сигурност; припомня факта, че ЕС и САЩ са ключови международни партньори и че това партньорство е утвърдено също посредством НАТО; подчертава значението на двустранните отношения между държавите — членки на ЕС, и САЩ; твърдо вярва, че засилването на сътрудничеството между ЕС и НАТО укрепва трансатлантическата връзка и че способността на НАТО да изпълни мисиите си е свързана с трансатлантическите отношения; ето защо отбелязва, че неотдавнашните политически събития биха могли да се отразят на здравината на трансатлантическите отношения; отбелязва, че САЩ, които като цяло насърчават и приветстват същественото развитие в областта на отбраната на ЕС, следва да продължат да полагат усилия за по-добро разбиране на европейските стратегически интереси, включително развитието на европейски отбранителни способности; подчертава факта, че усилията на ЕС за постигане на стратегическа автономност укрепват средата на сигурност на Алианса;

14.  приветства засиленото присъствие на НАТО по източната граница на НАТО; приветства разполагането от страна на НАТО на четири международни бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша, ръководени съответно от Обединеното кралство, Канада, Германия и САЩ; счита, че сътрудничеството между ЕС и НАТО следва да бъде допълнително засилено по източната и южната граници с оглед на сигурността на двете организации и че следва да се предотвратява и противодейства по подходящ начин на проникването на Русия в държавите по източната граница, независимо дали то се извършва с хибридни или конвенционални средства; подчертава, че настоящата инфраструктура в Европа, която е главно с ориентация запад-изток, следва да бъде допълнена с развитието на ново измерение север-юг, което да отговори на изискванията за военна мобилност; подчертава, че усилията в областта на военната мобилност следва да допринесат за ефективното изпълнение на мисиите и операциите по линия на ОПСО и за позицията за отбрана на Алианса; счита, че пътищата, мостовете и железопътните линии следва да бъдат модернизирани, така че да позволят бързото разполагане на военни служители и оборудване;

15.  подчертава в тази връзка значението на подобряването на способностите на НАТО за бързо подкрепление посредством подобряването на инфраструктурата на равнище на ЕС и на национално равнище, премахване на бюрократичните и инфраструктурните пречки пред безпроблемното придвижване на силите и предварително разполагане на военно оборудване и запаси, с което се увеличава колективната ни сигурност;

16.  приветства стартирането на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС); подчертава потенциала му да засили европейския принос в рамките на НАТО; счита, че то може да увеличи полезните взаимодействия и ефективността и че е ключова стъпка за подобряване на способностите на ЕС в областта на сигурността и отбраната, както и на потенциалните резултати от действията на европейските държави — членки на НАТО, и изразява убеждението си, че ЕС и НАТО взаимно се подсилват;

17.  изтъква допълващата роля на ПСС спрямо НАТО и подчертава, че то следва да бъде движеща сила за по-нататъшното сътрудничество между ЕС и НАТО в областта на развитието на способности, тъй като цели да засили отбранителните способности на ЕС и, в по-общ план, да направи ОПСО по-ефективна и релевантна с оглед на посрещането на съвременните предизвикателства в областта на сигурността и военните предизвикателства; подчертава значението на прозрачността и предоставянето на информация относно ПСС на САЩ и другите членове на НАТО с цел избягване на недоразумения;

18.  подчертава, че в следващата съвместна декларация на ЕС и НАТО следва да бъде отправен настоятелен призив способностите, развити в международен план от държавите — членки на ЕС, включително в рамките на ПСС, и съюзниците на НАТО, да бъдат на разположение както за операции на ЕС, така и за операции на НАТО; подчертава, че наскоро взетите от ЕС решения (координиран годишен преглед на отбраната (КГПО), ПСС, Европейски фонд за отбрана (ЕФО)) имаха за цел да гарантират, че европейците поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност, допринасят за укрепването на НАТО, както и за гарантирането на справедливо поделяне на тежестта в трансатлантически план, като същевременно се отчита целта за съвместно справяне с общите предизвикателства в областта на сигурността, избягва се ненужно дублиране и се развиват съгласувани, допълващи се и оперативно съвместими отбранителни способности; счита, че разработването на общи стандарти, процедури, обучения и учения следва да се счита за важна предпоставка за по-ефикасно сътрудничество между ЕС и НАТО;

19.  отбелязва, че след Брексит 80% от разходите на НАТО за отбрана ще се покриват от държави извън ЕС, а три от четири батальона на изток ще бъдат под командването на държави, които не са членки на ЕС;

20.  настоятелно призовава ЕС и НАТО да организират редовни учения на стратегическо равнище с участието на висшите политически ръководители на двете организации; в тази връзка приветства организираното от Естония учение EU CYBRID 2017, където за пръв път генералният секретар на НАТО участва в учение на ЕС;

Основни области на сътрудничество

21.  отбелязва, че заплахите за сигурността са станали по-хибридни и по-малко конвенционални и че е необходимо международно сътрудничество за справяне с тях; призовава ЕС и НАТО да продължат да изграждат устойчивост и да развиват обща ситуационна осведоменост за хибридните заплахи; насърчава ЕС и НАТО да координират своите механизми за реагиране при кризи, за да се осигури съгласувана реакция на хибридните заплахи; приветства неотдавнашното съвместно откриване на центъра за високи постижения в борбата с хибридните заплахи в Хелзинки от страна на генералния секретар на НАТО и ЗП/ВП и насърчава държавите — членки на ЕС, да създадат центрове за високи постижения в борбата с хибридните заплахи по примера на центъра в Хелзинки; приветства в тази връзка отделните, но паралелни учения PACE17 и CMX17, които бяха проведени през 2017 г. и в рамките на които служители от ЕС и НАТО изпробваха съответните си процедури за комуникация и обмен на информация по време на разгръщаща се фиктивна хибридна заплаха; приветства съвместните действия на западните съюзници в отговор на подозрението за руска химическа атака в Обединеното кралство;

22.  счита, че предстоящата съвместна декларация на ЕС и НАТО следва да приветства постигнатия напредък и да отправи призив за реално прилагане на всички приети предложения от двете институции; счита, че са необходими повече усилия по отношение на изпълнението на множеството вече поети ангажименти;

23.  в този контекст счита, че инициативите за укрепване на Европа на отбраната следва да бъдат от полза и за двете организации, позволявайки по този начин на държавите — членки на ЕС, да затвърдят своята „стратегическа автономност“ и да могат да осъществяват военна намеса заедно и надеждно; припомня, че тези инициативи са допълнителни към тези на НАТО;

24.  счита, че е важно също така да се гарантира прилагането на принципите на приобщаване, реципрочност и пълно зачитане на самостоятелното вземане на решения на двете организации, както е предвидено в заключенията на Съвета от 5 декември 2017 г.;

25.  приветства проведеното през 2017 г. успешно паралелно и координирано учение за управление на кризи, което осигури полезна платформа за обмен на най-добри практики; очаква извлечените поуки да бъдат разгледани, както и да продължи сътрудничеството при съвместните учения между ЕС и НАТО, включително планираното за 2018 г. учение под ръководството на ЕС;

26.  отбелязва, че настоящите процедури за споделяне на класифицирана информация между двете организации остават тромави и неефикасни; счита, че и двете организации са изправени пред сходни стратегически предизвикателства и косвено ще преодоляват последиците заедно; счита, че чрез изграждането на взаимно доверие сътрудничеството при обмена на класифицирана информация и анализа на разузнавателни сведения би могло да се подобри, включително в областта на борбата с тероризма; подчертава, че ЕС ще трябва да увеличи своя капацитет, като осигури повече служители на ЕС, които са преминали през проверка за сигурност и специализирано обучение за работа с класифицирана информация, и като инвестира в сигурни комуникации; счита, че насърчаването на реципрочността и подхода за необходимостта от обмен при обмена на подходяща информация също така би било от полза за мисиите и операциите и на двете организации; счита, че паралелната и координираната оценка на разузнавателните сведения би могла да се използва по-ефективно в общата борба с хибридните заплахи;

27.  приканва ЕС и НАТО да задълбочат сътрудничеството си в областта на стратегическата комуникация, включително чрез укрепване на партньорството между центъра за високи постижения на НАТО в областта на стратегическите комуникации и отдела за стратегически комуникации на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД);

28.  приветства новото звено на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи и взаимодействието му със звеното на НАТО за анализ на хибридните заплахи във връзка със споделянето на ситуационна осведоменост и обмена на анализи на потенциалните хибридни заплахи;

29.  изразява убеждението си, че сътрудничеството и обменът и споделянето на информация са от решаващо значение в областта на киберсигурността, и отчита напредъка, който е постигнат в тази сфера; подчертава необходимостта да се подобри предотвратяването, установяването и реагирането на киберинциденти; приканва двете организации да координират дейностите си за мониторинг и да обменят данни във връзка с киберотбраната, когато е целесъобразно, облекчавайки по този начин усилията на ЕС и НАТО в областта на разузнаването; насърчава ЕС и НАТО да засилят оперативното си сътрудничество и координация, както и да насърчат оперативната съвместимост посредством споделяне на най-добри практики относно средствата, методите и процесите, които се използват за свързване на кибератаките с отговорните за тях субекти; счита, че увеличаването на споделянето на информация между ЕС и НАТО е приоритет с цел да се даде възможност за идентифицирането на всички отговорни източници на кибератаки и извършването на последващи правни действия; счита, че е важно също така да се хармонизират дейностите за обучение и да има сътрудничество в областта на научните и технологичните изследвания в киберпространството; приветства споразумението между екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти на ЕС и екипа за реагиране при компютърни инциденти на НАТО; счита, че в рамките на новия мандат на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) новите дейности, свързани със сътрудничеството в областта на киберотбраната, могат да представляват интерес за НАТО;

30.  счита, че е важно да се осигури взаимно допълване и да се избегне ненужно дублиране на усилията за изграждане на морски капацитет, за да се гарантира по-ефективно морската сигурност; приветства засиленото сътрудничество и оперативна координация между ЕС и НАТО, включително споделянето на ситуационна осведоменост въз основа на опита, придобит в Средиземно море и региона на Африканския рог, като по този начин се търсят по-нататъшни възможности за взаимна логистична подкрепа и обмен на информация за оперативни дейности между служителите на двете организации, включително за действия във връзка с незаконната миграция;

31.  приветства засиленото тактическо и оперативно сътрудничество, включително посредством преките връзки между морското командване на НАТО и Frontex, както и между операция „Морски страж“ (Sea Guardian) и операция Sophia на EUNAVFOR MED, което помага на ЕС и неговите мисии да пресекат незаконната миграция и да противодействат на мрежите за незаконен трафик, включително незаконния трафик на оръжия; отбелязва, че НАТО може да осигури, при поискване, логистична подкрепа и други способности, като например презареждане с гориво в открито море и медицинска помощ; отбелязва, че това се извършва след успешното сътрудничество между ЕС и НАТО в рамките на операция „Океански щит“ и операция Atalanta на EUNAVFOR в борбата с пиратството по бреговете на Африканския рог;

32.  насърчава допълнителните полезни взаимодействия между ЕС и НАТО в тази област и по-нататъшните подобрения, по-специално при координирането на усилията в областта на разузнаването, наблюдението и разузнаването;

33.  отново заявява, че инициативите на ЕС, насочени към укрепване на европейската сигурност и отбрана, следва също така да помогнат да се гарантира, че държавите — членки на ЕС, които членуват в НАТО, изпълняват ангажиментите си в НАТО; счита, че условието за паралелно членство в ЕС и НАТО следва да не бъде в ущърб на нито една държава; подчертава също така, че неутралитетът на някои държави — членки на ЕС, по отношение на НАТО следва да включва преразглеждане на задълженията им в контекста на Европейския съюз за отбрана; подчертава, че държавите — членки на ЕС, следва да могат да стартират автономни военни мисии и в случаите, когато НАТО не иска да предприеме действия или когато предприемането на действия от страна на ЕС е по-целесъобразно;

34.  приветства продължаващата тенденция на увеличаване на разходите за отбрана сред членуващите в НАТО държави; насърчава всички държави — членки на ЕС, които членуват и в НАТО, да постигнат значителен напредък към постигането на разходи за отбрана в размер на 2% от БВП, като 20% от тях да бъдат предназначени за основно ново оборудване; счита, че държавите — членки на ЕС, които са поели ангажимент във връзка с насоките на НАТО за разходите за отбрана, следва да обмислят възможността за определяне на конкретна сума в рамките на посочените в насоките 20% за обществени поръчки, която да бъде предназначена за научни изследвания и развойна дейност, за да се гарантира, че се разходват минимални средства за иновации, което на свой ред може да доведе до разпространение на технологии в гражданския сектор;

35.  припомня отправения в съвместната декларация на ЕС и НАТО от Варшава призив към членовете за „способстване за по-силна отбранителна промишленост и повече научни изследвания в областта на отбраната“; твърдо вярва, че членовете на ЕС и НАТО трябва да си сътрудничат и да търсят полезни взаимодействия за укрепване и развиване на своята технологична и индустриална база, за да отговорят на приоритетите по отношение на способностите, по-специално чрез координирания годишен преглед на отбраната и процеса на планиране на отбраната на НАТО; счита, че е важно ефективното и балансирано трансатлантическо сътрудничество в сферата на технологиите и промишлеността, свързани с отбраната, да бъде стратегически приоритет и за двете организации; подкрепя мерките, предвидени по линия на ЕФР с цел подпомагане на съвместните научни изследвания и развитието на европейските способности; счита, че един по-голям ангажимент по отношение на научните изследвания и планирането на способностите може да доведе до по-голяма ефикасност;

36.  заявява отново, че е необходимо да се осигури съгласуваност на резултатите и сроковете между координирания годишен преглед на отбраната на ЕС, плана за развитие на способностите и съответните процеси на НАТО, като например процеса на планиране на отбраната в НАТО; подчертава необходимостта да се гарантира, че многонационалните инициативи на ЕС и НАТО в областта на развитието на способностите се допълват и подсилват взаимно; подчертава, че способностите, използвани в рамките на ОПСО и разработени в рамките на ПСС, остават собственост на държавите членки, които могат също така да ги предоставят на други рамки;

37.  подчертава, че е необходимо да се преодолеят, с тясно сътрудничество между ЕС и НАТО, физическите и юридическите пречки за бързото и своевременно придвижване на военни служители и активи в рамките на ЕС и извън него, за да се осигури при необходимост безпроблемното придвижване на оборудване и сили в цяла Европа, включително пригодността за ползване на критичната инфраструктура, като например пътища, мостове и железопътни линии, по-конкретно чрез изпълнението на Плана за действие, представен от ЗП/ВП и Комисията въз основа на пътната карта, разработена от държавите — членки на ЕС, в рамките на Европейската агенция по отбрана; настоятелно призовава държавите — членки на ЕС, бързо да предприемат последващи действия и да използват набраната до момента инерция; подчертава необходимостта от съвместими отбранителни способности, които улесняват разгръщането на частите и сътрудничеството между ЕС и НАТО; препоръчва на ЕС и НАТО да разгледат също така въпроса за мобилността на европейска територия на силите на НАТО, които са държави извън ЕС;

38.  счита, че ЕС и НАТО следва да положат повече съвместни усилия за укрепване на устойчивостта, отбраната и сигурността на съседите и партньорите на двете организации; подкрепя категорично факта, че помощта за съседните държави и държавите партньори за изграждането на капацитета им и насърчаването на устойчивостта, включително по отношение на борбата с тероризма, стратегическата комуникация, киберотбраната, складирането на боеприпаси и реформата на сектора на сигурността, е обща цел, особено в три пилотни държави (Босна и Херцеговина, Молдова и Тунис);

39.  припомня, че е в интерес и на ЕС, и на НАТО да се справят с проблемите на сигурността както на Западните Балкани, така и в съседните на ЕС държави, както и да си сътрудничат в определени конкретни области; приветства усилията на ЕС и НАТО за предоставяне на политическа и практическа подкрепа на държавите от Западните Балкани, Източна Европа и Южен Кавказ; предлага държавите — членки на ЕС, да продължат да полагат тези усилия с цел гарантиране на постоянно демократично развитие и реформа в сектора на сигурността; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО и държавите от Западните Балкани е от ключово значение за справяне със заплахите за сигурността на целия континент;

40.  подчертава значението на принципите, залегнали във Виенския документ, и по-специално на принципа на откритост и прозрачност; приветства в тази връзка факта, че военните и съвместните учения на ЕС и НАТО са отворени за международни наблюдатели;

41.  отново посочва важната роля на жените в мисиите на ОПСО и НАТО, и по-специално във връзка с работата с жени и деца в районите на конфликт; приветства факта, че и ЕС, и НАТО признаха тази важна роля; препоръчва ЕС и НАТО да насърчават проактивно представеността на половете в своите структури и операции;

42.  подчертава необходимостта ЕС да гарантира тесни връзки в областта на сигурността и отбраната с Обединеното кралство след Брексит, като се отчита фактът, че Обединеното кралство ще продължи да има основен принос за европейската отбрана както като член на НАТО, така и като европейска нация, макар вече да не членува в ЕС;

o
o   o

43.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на ЗП/ВП, на генералния секретар на НАТО, на агенциите на ЕС в областта на сигурността и отбраната, на правителствата и националните парламенти на държавите — членки на ЕС, както и на Парламентарната асамблея на НАТО.

(1) OВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 109.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0435.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0440 и P8_TA(2017)0492.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0503 и P8_TA(2017)0493.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0092.

Последно осъвременяване: 8 януари 2019 г.Правна информация