Показалец 
Приети текстове
Вторник, 13 март 2018 г. - СтрасбургОкончателна версия
Прилагане на Протокола относно финансовите последици при изтичане на Договора за ЕОВС и относно Изследователския фонд за въглища и стомана ***
 Споразумение между ЕС и Нова Зеландия за сътрудничество и административна взаимопомощ в митническата област ***
 Европейска стратегия относно съвместни интелигентни транспортни системи
 Услуги за трансгранична доставка на колетни пратки ***I
 Начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства и свидетелства за управление на превозни средства ***I
 Равенството между половете в търговските споразумения на ЕС
 Изоставащи региони в ЕС
 Ролята на регионите и градовете в ЕС при прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата

Прилагане на Протокола относно финансовите последици при изтичане на Договора за ЕОВС и относно Изследователския фонд за въглища и стомана ***
PDF 451kWORD 49k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно предложението за решение на Съвета за изменение на Решение 2003/76/ЕО за определяне на мерките, необходими за прилагането на Протокола, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, относно финансовите последици при изтичане на Договора за Европейската общност за въглища и стомана и Изследователския фонд за въглища и стомана (14532/2017– C8-0444/2017 – 2017/0213(APP))
P8_TA(2018)0061A8-0034/2018

(Специална законодателна процедура — одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (14532/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 2, първа алинея от Протокол № 37 относно финансовите последици при изтичане на Договора за Европейската общност за въглища и стомана и Изследователския фонд за въглища и стомана, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0444/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по бюджети (A8–0034/2018),

1.  дава своето одобрение за проекта на решение на Съвета;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


Споразумение между ЕС и Нова Зеландия за сътрудничество и административна взаимопомощ в митническата област ***
PDF 448kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумението между Европейския съюз и Нова Зеландия за сътрудничество и административна взаимопомощ в митническата област (07712/2016 – C8-0237/2017 – 2016/0006(NLE))
P8_TA(2018)0062A8-0029/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (07712/2016),

—  като взе предвид проекта на споразумение между Европейския съюз и Нова Зеландия за сътрудничество и административна взаимопомощ в митническата област (07682/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0237/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8‑0029/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Нова Зеландия.


Европейска стратегия относно съвместни интелигентни транспортни системи
PDF 583kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно европейската стратегия относно съвместни интелигентни транспортни системи (2017/2067(INI))
P8_TA(2018)0063A8-0036/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2016 г., озаглавено „Европейската стратегия за съвместни интелигентни транспортни системи — крайъгълен камък по пътя към съвместната, свързана и автоматизирана мобилност“ (COM(2016)0766),

—  като взе предвид Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт(1), и по-специално удължаването на срока на мандата за приемане на делегирани актове,

—  като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите от 11 октомври 2017 г. относно съвместните интелигентни транспортни системи (CDR 2552/2017),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 31 май 2017 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейската стратегия за съвместни интелигентни транспортни системи — крайъгълен камък по пътя към съвместната, свързана и автоматизирана мобилност(2),

—  като взе предвид докладите на Платформата за внедряване на съвместни интелигентни транспортни системи (СИТС), по-специално относно сертификата за СИТС и политиката за сигурност,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2017 г., озаглавена „В името на човешкия живот: повишаване на безопасността на автомобилите в ЕС“(3),

—  като взе предвид Декларацията от Амстердам от 14 април 2016 г. относно сътрудничеството в областта на свързаното и автоматизирано управление на МПС,

—  като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G)(4),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0036/2018),

А.  като има предвид, че Европейската стратегия за съвместни интелигентни транспортни системи (Стратегията) е тясно свързана с политическите приоритети на Комисията, по-специално с програмата за работни места, растеж и инвестиции, създаването на единно европейско транспортно пространство, цифровия единен пазар, опазването на климата и стратегията за енергиен съюз;

Б.  като има предвид, че органите на държавите членки и промишленият сектор трябва да откликнат на належащата необходимост от по-безопасен, по-ефективен, устойчив, и мултимодален транспорт, достъпен за всички участници в движението, включително за най-уязвимите лица и за тези с намалена подвижност;

В.  като има предвид, че положителната тенденция в областта на пътната безопасност, наблюдавана в ЕС през последното десетилетие, се забавя, като има предвид, че 92% от пътнотранспортните произшествия се дължат на човешка грешка и като има предвид, че използването на СИТС технологии е важно за ефективното функциониране на някои системи за подпомагане на водача; като има предвид, че по-голямата част от пространството в градовете продължава да се използва за автомобилен транспорт и че той е основен виновник за произшествията и свързаните с транспорта шум, парникови газове и замърсители на въздуха;

Г.  като има предвид, че системата от СИТС ще позволи на участниците в движението по пътищата и на управляващите движението да споделят и използват информация и да координират по-ефективно действията си;

Д.  като има предвид, че киберсигурността на СИТС е основен елемент при прилагането им, като има предвид, че фрагментираните решения по отношения на сигурността биха застрашили оперативната съвместимост и безопасността на крайния потребител и като има предвид, че е налице явна необходимост от действия на равнището на ЕС;

Е.  като има предвид, че отчетност и прозрачност на алгоритмичните процеси означава прилагане на технически и оперативни мерки, с които се гарантира прозрачността и недискриминационният характер на автоматизираното вземане на решения и на изчисляването на вероятности по отношение на индивидуалното поведение; като има предвид, че прозрачността следва да даде на отделните субекти съдържателна информация относно използваната логика и за значението на процеса и последствията от него; като има предвид, че това следва да включва информация за данните, използвани за обучение в анализа на данни, и да позволява на отделните субекти да разберат и следят решенията, които ги засягат;

Ж.  като има предвид, че ЕС следва да насърчава и да продължи да развива цифрови технологии както за намаляване на човешките грешки и други недостатъци, така и за съкращаване на разходите и оптимизиране на използването на инфраструктурата чрез намаляване на задръстванията и по тази начин ограничаване на емисиите на CO2;

З.  като има предвид, че елементът на съвместност, благодарение на цифровата и мобилната свързаност, значително ще подобри пътната безопасност, ефективността на движението, устойчивостта и мултимодалността; като има предвид, че в същото време той ще генерира огромен икономически потенциал и ще намали пътнотранспортните произшествия и потреблението на енергия; като има предвид, че СИТС са от фундаментално значение за развитието на автономни превозни средства и системи за управление на превозни средства;

И.  като има предвид, че свързаното и автоматизирано управление на превозни средства е важно развитие на цифровизацията в сектора и като има предвид, че съгласуването с всички нови технологии, използвани в сектора, като например европейските навигационни спътникови системи „Галилео“ и EGNOS, вече е достигнало високо равнище на технологичен капацитет;

Й.  като има предвид, че ЕС е задължен да спазва Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално членове 7 и 8 относно правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни;

К.  като има предвид, че няколко държави по света (като САЩ, Австралия, Япония, Корея и Китай) напредват бързо по отношение на внедряването на нови цифрови технологии и като има предвид, че на пазара вече се предлагат СИТС превозни средства и услуги;

Обща рамка

1.  приветства съобщението на Комисията за Европейска стратегия за съвместни интелигентни транспортни системи, както и усилената работа, извършена от нея с експерти от публичния и от частния сектор, която е в основата на съобщението; подкрепя резултатите и призовава за незабавното въвеждане на СИТС услуги в цяла Европа;

2.  подчертава необходимостта от ясна правна рамка в подкрепа на внедряването на СИТС и приветства бъдещия делегиран акт съгласно директивата за ИТС (Директива 2010/40/EС), с цел да се гарантира непрекъснатостта на услугите, да се осигури оперативна съвместимост и да се подкрепи съвместимостта с по-стари системи;

3.  отбелязва потенциала на СИТС за подобряване на горивната ефективност, за понижаване на разходите за индивидуалния транспорт и за намаляване на отрицателното въздействие на транспорта върху околната среда;

4.  подчертава потенциала на цифровите технологии и свързаните с тях бизнес модели в автомобилния транспорт и признава Стратегията като важна стъпка към разработването на СИТС и в крайна сметка към изцяло свързана и автоматизирана мобилност; отбелязва, че съвместните (взаимодействащите си), свързани и автоматизирани превозни средства могат да повишат конкурентоспособността на европейската промишленост, както и да допринесат за намаляването на потреблението на енергия и на емисиите от транспорта и да подобрят взаимосвързаността между различните видове транспорт; посочва, че за тази цел следва да се установят изисквания по отношение на инфраструктурата, за да се гарантира, че системите могат да функционират сигурно и ефективно;

5.  отбелязва, че промишлеността в ЕС следва да се възползва от благоприятното си положение на световната сцена в разработването и прилагането на СИТС технологии; подчертава неотложната необходимост от приемане на амбициозна стратегия на ЕС, която да координира националните и регионалните усилия, да предотвратява разпокъсването, да ускорява внедряването на СИТС технологии с доказан принос за безопасността и да увеличава до максимална степен сътрудничеството между различни сектори като транспорт, енергетика и телекомуникации; настоятелно призовава Комисията да представи конкретен график с ясни цели на ЕС за периода между 2019 и 2029 г., да даде приоритет на внедряването до 2019 г. на онези СИТС услуги, които имат най-голям потенциал по отношение на безопасността, както е посочено в списъка на услугите, изготвен от платформата СИТС в нейния доклад за втория етап, и да гарантира, че тези услуги са достъпни за всички нови превозни средства в Европа;

6.  подчертава необходимостта от въвеждане на съгласувана рамка от социални и екологични правила и правила за безопасност, за да се защитават правата на работниците и потребителите и да се гарантира лоялна конкуренция в сектора;

7.  приветства резултатите от втория етап на платформата за СИТС и подчертава важността на резултатите(5);

8.  подчертава, че въпреки че съобщението представлява важен крайъгълен камък по пътя към стратегия на ЕС за съвместни (взаимодействащи си), свързани и автоматизирани превозни средства, не трябва да има объркване между СИТС и тези различни понятия;

9.  настоява на необходимостта да се гарантира, че разработването и внедряването на свързани и автоматизирани превозни средства и СИТС съответства изцяло и подкрепя целите за декарбонизация на транспортната система и т.нар. „визия за нула произшествия“ (проекта „Vision Zero by 2050“);

10.  припомня, че СИТС са системи, които дават възможност на различни станции на ИТС (превозни средства, разположена край пътя апаратура, центрове за управление на движението и преносими устройства) да се свързват и обменят информация, като използват стандартизирана комуникационна структура, и че поради това оперативната съвместимост на отделните системи е от изключително важно значение;

11.  припомня, че свързаните превозни средства са превозни средства, които използват СИТС технологии, които позволяват на всички пътни превозни средства да комуникират с други превозни средства, с пътната сигнализация, постоянната крайпътна и хоризонтална инфраструктура (която трябва бъде подсилена и адаптирана, както и да предлага иновативни системи за зареждане в движение, и да комуникира безопасно с превозните средства) и с други участници в движението по пътищата; припомня, че 92% от пътнотранспортните произшествия се дължат на човешка грешка и че използването на СИТС технологии е важно за ефективното функциониране на някои системи за подпомагане на водача;

12.  припомня, че автоматизираните превозни средства са превозни средства, способни да работят и маневрират самостоятелно в реална пътна среда, при които една или повече от основните системи за управление на превозното средство (направляване, ускоряване, спиране) са автоматизирани за продължителен период от време;

13.  подчертава необходимостта от включване на предпазни системи по време на преходния период на съвместно съществуване между свързани и автоматизирани превозни средства и традиционни несвързани превозни средства, за да не се застрашава сигурността по пътищата; посочва, че някои системи за подпомагане на водача следва да бъдат доразвити и да подлежат на задължително инсталиране;

14.  призовава Комисията да разгледа въпроса с успоредното съществуване на съвместни (взаимодействащи си), свързани и автоматизирани превозни средства и несвързани превозни средства и водачи, като има предвид, че възрастта на автомобилния парк и остатъчния дял на несвързани лица означават, че трябва да се предвиди значителен устойчив процент на превозни средства, които не са интегрирани от системата;

15.  изразява съжаление за липсата на ясен график за препоръчаните услуги от ден 1,5 и след това, както и за липсата на пълна оценка на въздействието и точна информация относно инициативите за внедряване в разработването на СИТС услуги и за възможните разширения на тези услуги;

16.  призовава Комисията да даде приоритет на СИТС услугите с възможно най-висок потенциал по отношение на безопасността и на изготвянето на необходимите определения и изисквания, и да актуализира без по-нататъшно отлагане Европейската декларация за принципите на интерфейса „човек-машина“ (HMI) за бордовите информационни и комуникационни системи, тъй като взаимодействието между човека и машината е важно(6);

17.  изтъква отново, че свързаните и автоматизираните превозни средства, СИТС и новите технологии играят основа роля за постигането на целите, свързани с климата, както и че е необходимо да се гарантира, че тяхното разработване и внедряване ще съответства изцяло на целта за декарбонизиране на транспортната система и ще я поддържа; приветства използването на СИТС като средство за подобряване на ефективността на движението по пътищата, за намаляване на потреблението на гориво и на въздействието на автомобилния транспорт върху околната среда (напр. по отношение на емисиите на CO2), както и за оптимизиране на използването на градска инфраструктура;

18.  подчертава потенциала на иновативните технологии като автоматизираното управление на превозни средства и групирането на различни превозни средства в автомобилния товарен превоз, което позволява по-пълноценно използване на въздушната струя, като по този начин се постига намаление на потреблението на гориво и на емисиите; призовава за по-нататъшна подкрепа за научноизследователската и развойната дейност в тази област и по-специално във връзка с необходимата цифрова инфраструктура;

19.  подчертава необходимостта от предоставяне на участниците в движението на по-голям избор, по-лесни за използване и пригодени към специфичните потребности продукти на достъпни цени, както и на повече информация; насърчава в тази връзка Комисията да улесни обмена на добри практики, целящи, наред с другото, постигане на икономическа ефективност; настоятелно призовава всички държави членки да се присъединят към платформата C-Roads, тъй като тя следва да играе важна роля в координирането и изпълнението на Стратегията, при условие че се спазва технологичната неутралност, която е необходима за насърчаване на иновациите; подчертава необходимостта да се осигури широкото и съгласувано внедряване на съвременни цифрови инструменти в държавите членки, включително в обществения транспорт; приканва производителите на автомобили да инициират внедряването на СИТС за изпълнение на Стратегията;

20.  настоятелно призовава Комисията да разработи статистически данни, които да допълват съществуващите, с цел по-добра оценка на напредъка на цифровизацията в различни области на сектора на автомобилния транспорт; подчертава значението на по-нататъшното инвестиране в изследвания в областта на сензорните системи и изтъква, че при разработването на СИТС следва да се обърне специално внимание на градското шофиране, което е много различно от шофирането извън града; отбелязва, че градското шофиране предполага по-специално засилено взаимодействие с мотоциклетисти, велосипедисти, пешеходци и други уязвими участници в движението по пътищата, включително с лица с увреждания;

21.  настоятелно призовава държавите членки да направят всичко възможно курсовете за професионално и висше образование да отговарят на потребностите от знания на промишления сектор, който ще разработва стратегията за ИТС; призовава за извършването на прогнозни анализи за новите професии и работни места, свързани с посочения нов подход към мобилността, и за обмен на най-добри практики в развитието на модели за сътрудничество между предприятията и образователната система, насочени към създаването на интегрирани пространства за обучение, иновации и производство;

22.  счита, че СИТС услугите следва да бъдат интегрирани в Космическата стратегия за Европа, тъй като внедряването на СИТС ще се основава на технологии за установяване на географското местоположение, като например спътниковата система за позициониране;

23.  отбелязва, че държавите членки следва да разглеждат внедряването на СИТС услугите в рамките на една по-широка перспектива на мобилността като услуга (MaaS) и обединяването с други видове транспорт, по-специално с цел да се избегне евентуален „ефект на бумеранга“, като например увеличаване на дела на автомобилния транспорт;

Право на неприкосновеност на личния живот и защита на данните

24.  насочва вниманието към значението на прилагането на законодателството на ЕС в областта на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните по отношение на СИТС и свързаните екосистеми, поради което посочените данни следа приоритетно да се използват единствено за целите на СИТС и да не се съхраняват или използват за други цели; подчертава, че интелигентните превозни средства следва да отговарят напълно на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) и свързаните с него разпоредби, както и че доставчиците на услуги в областта на СИТС трябва да предлагат лесно достъпна информация и ясни условия на водачите, като по този начин им предоставят възможност да дават свободно и информирано съгласие в съответствие с разпоредбите и ограниченията, установени в ОРЗД;

25.  подчертава необходимостта от много по-голяма прозрачност и отчетност по отношение на използваните алгоритми при обработването на данни и анализа от страна на предприятията; припомня, че ОРЗД предвижда право на информиране относно логиката, използвана при обработката на данни; освен това подчертава необходимостта да бъдат предотвратени „пречки пред шофирането“, тъй като наличието им би означавало, че потребителите няма да могат да шофират собствения си интелигентен автомобил, ако откажат да дадат съгласие; призовава за създаването на опция за „офлайн режим“ за интелигентни автомобили, която да позволява на потребителите да изключат прехвърлянето на лични данни към други устройства, без да се възпрепятства възможността за шофиране на колата;

26.  обръща внимание на факта, че защитата на данните и поверителността трябва да се имат предвид по време на целия процес на обработване на данните; подчертава, че прилагането на принципа за „неприкосновеност на личния живот и защита на данните още при проектирането и по подразбиране“ следва да бъде отправна точка при разработването на приложения и системи за ИТС; припомня, че прилагането на техники за анонимизиране може да увеличи доверието на потребителите в услугите, които използват;

Киберсигурност

27.  посочва значението на прилагането на високи стандарти на киберсигурност за предотвратяване на хакерски атаки и кибератаки във всички държави членки, особено в светлината на изключително голямото значение на сигурността на комуникациите в рамките на СИТС; отбелязва, че киберсигурността е основно предизвикателство, което трябва да бъде решено, като се има предвид че транспортната система става все по-цифровизирана и свързана; подчертава, че автоматизираните и свързаните превозни средства, както и базите данни, в които се обработват и/или съхраняват данните са изложени на опасност от кибератаки, поради което всички установими и възможни слабости и рискове в контекста на достигнатото равнище на развитие, следва да се изключат чрез разработване на обща политика за сигурност, включваща строги стандарти за сигурност и политика за сертифициране за внедряването на СИТС;

28.  подчертава, че в ЕС и във всички държави членки, както и във всички евентуални договорености за сътрудничество с трети държави, следва да се прилагат еднакво високи и хармонизирани стандарти за сигурност; подчертава при все това, че тези стандарти не следва да възпрепятстват достъпа на сервизи, представляващи трети страни, до бордовите системи, с цел да се позволи на собствениците на превозни средства да не зависят от производителите на автомобилите за извършването на необходимите проверки и/или поправки на бордовия софтуер;

Комуникационни технологии и честоти

29.  счита неутралния от гледна точка на технологиите хибриден подход към комуникациите, който осигурява оперативна съвместимост и съвместимост с по-стари системи и съчетава допълващи се комуникационни технологии, за целесъобразен, както и че комбинацията от безжична комуникация с малък обсег на действие, клетъчни мрежи и сателитни технологии изглежда най-обещаващият хибриден комуникационен микс, чрез който ще се осигури възможно най-добрата подкрепа за внедряването на основни СИТС услуги;

30.  отбелязва споменаването на връзката между свързаните автомобили и европейските системи за спътникова навигация EGNOS и „Галилео“; следователно предлага в космическите технологии да се включат стратегии в областта на свързаните автомобили; счита, че оперативната съвместимост е от първостепенно значение за безопасността и възможностите за избор на потребителите, и подчертава, че способността на превозните средства да общуват с 5G и сателитни навигационни системи трябва в бъдеще да бъде включена в хибридния комуникационен микс, както е отбелязано в Плана за действие за 5G на Комисията;

31.  насърчава производителите на автомобили и телекомуникационните оператори, които поддържат СИТС услуги, да си сътрудничат за, наред с другото, безпроблемното внедряване на комуникационни технологии на СИТС, услуги за пътно таксуване и за интелигентни цифрови тахографи без да има интерференции между тези услуги;

32.  призовава Комисията и държавите членки да продължат усилията си за финансиране в областта на научните изследвания и иновациите („Хоризонт 2020“), по-специално за проправяне на пътя за развитието в дългосрочен план на подходяща инфраструктура за внедряване на СИТС;

33.  подчертава значението на сензорните системи по отношение на предоставянето на данни например за динамиката на превозното средство, задръстванията и замърсяването на въздуха; призовава за повече и за добре съгласувани инвестиции в държавите членки с цел осигуряване на пълна оперативна съвместимост на използваните сензори, както и на възможности за тяхното прилагане извън сферата на безопасността, например за дистанционно отчитане на емисиите;

34.  призовава Комисията да представи предложения за гарантиране на събирането и предоставянето на информацията относно замърсяващите емисии, получена чрез сензори, монтирани в превозните средства, на компетентните органи;

Общ европейски подход

35.  насърчава държавите членки и местните органи, производителите на превозни средства, пътните оператори и сектора на ИТС да въведат СИТС до 2019 г. и препоръчва Комисията, местните органи и държавите членки да определят подходящо финансиране по линия на Механизма за свързване на Европа, европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции за обновяване и поддържане на бъдещата пътна инфраструктура чрез използване на хоризонтален тематичен подход; призовава Комисията и държавите членки да продължат да предоставят финансиране в областта на научните изследвания и иновациите („Хоризонт 2020“), при цялостно зачитане на принципа на прозрачност и с предоставяне на редовна информация относно съфинансиране от ЕС;

36.  насърчава държавите членки и Комисията да подкрепят инициативи и действия за насърчаване на повече научни изследвания и проучвания относно развитието и въздействието на СИТС в транспортната политика на ЕС; счита, че ако до 2022 г. не бъде постигнат съществен напредък, може да е необходимо да се предприемат законодателни действия за въвеждане на „минимални правила“ и за налагане на интеграция в това отношение;

37.  подчертава значението на качеството на физическата пътна инфраструктура, която следва постепенно да бъде допълнена от цифрова инфраструктура; призовава за модернизиране и поддръжка на бъдещата пътна инфраструктура;

38.  подчертава, че следва да бъде създадена една действително мултимодална транспортна система, обединяваща всички видове транспорт в единна услуга за мобилност, която се основава на информация в реално време и включва интегрираните системи за издаване на билети и услугите за споделена мобилност, както и ходенето пеша и колоезденето, която позволява на хора и товари да се придвижват безпроблемно от врата до врата и която увеличава общата ефективност, устойчивост и стабилност на транспорта; във връзка с това призовава Комисията да гарантира и насърчава сътрудничеството и инвестициите на равнището на ЕС в областта на цифровизацията на транспортния сектор чрез съществуващи и нови фондове, за да интегрира интелигентните транспортни системи в различните видове транспорт (СИТС, ERTMS, SESAR, RIS(7)); подчертава значението на възприемането на интегриран подход към инструментите за информация, резервация и продажба на билети за постигане на атрактивни вериги за мобилност от врата до врата;

39.  призовава процесът на планиране да използва представата на потребителите за пътническия и товарния транспорт като основен източник на информация, с цел да се разшири обхватът на приложението на СИТС и да се създадат бизнес модели, свързани с тази нова концепция за устойчива интегрирана мобилност;

40.  насърчава ЕС и държавите членки надлежно да прилагат Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и бъдещата Директива относно изискванията за достъпност за продукти и услуги, за да се постигне достъп без бариери до СИТС за всички граждани;

41.  препоръчва на Комисията бързо да установи подходяща правна рамка за постигане на равнището на ЕС на трансгранична оперативна съвместимост, както и рамка, с която се установяват правилата за отговорността за използването на различните видове свързан транспорт; призовава Комисията да публикува законодателно предложение относно достъпа до бордови данни и ресурси до края на годината; счита, че това предложение следва да позволи на цялата автомобилна верига за създаване на стойност и на крайните потребители да се възползват от цифровизацията и да гарантира еднакви условия на конкуренция и максимална сигурност по отношение на съхранението на бордовите данни и на достъпа до тях за всички трети страни, който следва да бъде справедлив, навременен и неограничен, с цел да се защитят правата на потребителите, да се насърчават иновациите и да се гарантира справедлива, недискриминационна конкуренция на този пазар в съответствие с принципа на технологична неутралност; подчертава необходимостта да се допринесе за модернизирането на всички градски и селски инфраструктури, свързани с услугите на обществения транспорт; призовава Комисията да гарантира, че винаги и във всеки отделен случай ще спазва изцяло ОРЗД и ще информира ежегодно Парламента за осъществявания от нея мониторинг;

42.  призовава Комисията да възприеме глобален подход към техническата хармонизация и стандартизацията на данните, за да се гарантира съвместимост на СИТС, икономии от мащаба за производителите и по-голямо удобство за потребителите;

43.  подчертава значението на започването на диалог със социалните партньори и с представителите на потребителите на ранен етап, за да се създаде атмосфера на прозрачност и доверие с оглед постигането на правилен баланс между положителните и отрицателните последици за социалните условия и условията на заетост, и за правата на потребителите; отбелязва, че форумът eSafety трябва да създаде пътна карта за внедряването на СИТС, по същия начин, както за системата eCall;

44.  подчертава, че за изпълнение на международните ангажименти в областта на борбата с изменението на климата и за постигане на вътрешните цели на ЕС е необходим всеобхватен преход към нисковъглеродна икономика; подчертава следователно необходимостта да се обновят критериите за разпределяне на различните средства на ЕС, за да се насърчат мерките за декарбонизация и енергийна ефективност, включително в СИТС; счита, че финансирането от ЕС не следва при никакви обстоятелства да бъде разпределяно за проекти, които не съответстват на целите и политиките за намаляване на емисиите на CO2;

45.  призовава производителите да предоставят на потребителите достатъчна и ясна информация относно правата им, както и относно ползите и ограниченията от новите технологии за СИТС по отношение на безопасността; насърчава използването на информационни кампании за запознаване на водачите с новите технологии за СИТС, за да се изгради необходимото доверие сред крайните потребители и да се постигне приемане от страна на обществеността; счита, че използването на СИТС може да подобри безопасността и ефективността на транспортната система като същевременно се гарантира спазването на правилата за защита на данните и неприкосновеността на личния живот;

o
o   o

46.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 207, 6.8.2010 г., стр. 1
(2) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 85.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0423.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0234.
(5) Окончателен доклад на платформата за СИТС , януари 2016 г. https://ec.europa.eu/transport/sites/transport/files/2017-09-c-its-platform-final-report.pdf.
(6) Препоръка на Комисията 2008/653/EО от 26 май 2008 г., относно безопасни и ефективни вградени в автомобилите информационни и комуникационни системи: актуализация на Европейската декларация за принципите на интерфейса човек—машина (ОВ L 216, 12.8.2008 г., стр. 1).
(7) Европейска система за управление на железопътния превоз (ERTMS); Изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR); Речни информационни услуги (RIS).


Услуги за трансгранична доставка на колетни пратки ***I
PDF 469kWORD 52k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно услуги за трансгранична доставка на колетни пратки (COM(2016)0285 – C8‑0195/2016 – 2016/0149(COD))
P8_TA(2018)0064A8-0315/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0285),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0195/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 октомври 2016 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 20 декември 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0315/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2018 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета относно услуги за трансгранична доставка на колетни пратки.

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018./644.)

(1) ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 106.


Начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства и свидетелства за управление на превозни средства ***I
PDF 472kWORD 52k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/59/ЕО относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници и на Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства (COM(2017)0047 – C8-0025/2017 – 2017/0015(COD))
P8_TA(2018)0065A8-0321/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0047),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 91 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0025/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 31 май 2017 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 20 декември 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A8-0321/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2018 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/59/ЕО относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници и на Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2018/645.)

(1) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 115.


Равенството между половете в търговските споразумения на ЕС
PDF 664kWORD 77k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно равенството между половете в търговските споразумения на ЕС (2017/2015(INI))
P8_TA(2018)0066A8-0023/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 8 и 10, член 153, параграфи 1 и 2, член 157 и член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 23 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2016 г. относно равенството между половете (00337/2016),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 юли 2015 г. относно прилагането на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека — актуално състояние (SWD(2015)0144),

—  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011 — 2020 г., приложен към заключенията на Съвета от 7 март 2011 г. (07166/2011),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2015 г., озаглавено „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2017 г., озаглавено „Доклад относно изпълнението на стратегията за търговска политика „Търговията — за всички“. Осигуряване на прогресивна търговска политика, която извлича ползи от глобализацията“ (COM(2017)0491),

—  като взе предвид Регламента относно общата схема от преференции (ОСП) (Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета(1)),

—  като взе предвид Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони (Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони(2)),

—  като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), по-специално член 4, параграф 1 от нея, забраняващ робството и принудителното подчинение, и член 14, забраняващ дискриминацията,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) от 18 декември 1979 г.,

—  като взе предвид Декларацията от Пекин и Пекинската платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.) и „Пекин + 15“ (2010 г.),

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул) и член 3 от нея, в който „пол“ се определя като „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“, както и Интерамериканската конвенция за предотвратяване, наказване и премахване на насилието срещу жени (Конвенция от Белем до Пара) от 1994 г.,

—  като взе предвид съвместната стратегия на ЕС и неговите държави членки от 2007 г., озаглавена „Подпомагане на търговията: Засилване на подкрепата на ЕС за свързаните с търговията нужди в развиващите се страни“ и съобщението на Комисията от 13 ноември 2017 г., озаглавено „Постигане на просперитет чрез търговия и инвестиции — Актуализиране на Съвместната стратегия на ЕС за подпомагане на търговията от 2007 г.“ (COM(2017)0667);

—  като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—  като взе предвид Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия,

—  като взе предвид Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони,

—  като взе предвид рамката на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) за инвестиционна политика за устойчиво развитие (2015 г.),

—  като взе предвид ключовите конвенции на Международната организация на труда (МОТ) за равенството между половете, в това число Конвенцията за равенството в заплащането (№ 100), Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и професиите (№ 111), Конвенцията относно работниците и служителите със семейни задължения (№ 156) и Конвенцията за закрила на майчинството (№ 183),

—  като взе предвид глава 7 от плана за действие за периода 2015—2017 г., приет на срещата на най-високо равнище на държавните ръководители на ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) в Брюксел през юни 2015 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно ролята на жените в зелената икономика(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно жените — домашни помощници и полагащи грижи лица в ЕС(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно бедността през призмата на равенството между половете(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014 — 2015 г.(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно прилагането на препоръките на Парламента от 2010 г. относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно въздействието на международната търговия и търговските политики на ЕС върху световните вериги за създаване на стойност(12),

—  като взе предвид своята препоръка от 14 септември 2017 г. до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно преговорите във връзка с модернизирането на търговския стълб на споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Чили(13),

—  като взе предвид „декларацията на тройката председателства относно равенството между жените и мъжете“, представена на 19 юли 2017 г. от Естония, България и Австрия, държавите членки, председателстващи Съвета на Европейския съюз през 18-месечния период от юли 2017 г. до декември 2018 г.,

—  като взе предвид проучването на Международния център за изследвания относно жените, озаглавено „Либерализацията на търговията и репродуктивното здраве на жените: връзки и пътища“,

—  като взе предвид Доклада за човешкото развитие в Африка за 2016 г., озаглавен „Ускоряване на равенството между половете и овластяването на жените в Африка“ (14),

—  като взе предвид доклада на ОИСР от 2014 г. „Засилване на икономическото овластяване на жените чрез предприемачество и заемане на ръководни позиции в предприятията в държавите от ОИСР“(15),

—  като взе предвид резултатите от последните международни обсъждания на високо равнище относно равенството между половете и търговията, със специално внимание към обсъжданията, организирани под егидата на ЕС и СТО/УНКТАД/МТЦ, в т.ч., в обратен хронологичен ред, „Международния форум по въпросите на жените и търговията“, организиран съвместно от Европейската комисия и Международния търговски център (Брюксел, юни 2017 г.)(16), годишната пленарна сесия на Парламентарната конференция по въпросите на СТО на тема „Търговията като двигател на социалния напредък: свързаните с пола аспекти“ (Женева, юни 2016 г.)(17) и пленарната сесия на СТО на тема „Какво е бъдещето на СТО? Търговията и равенството между половете: Овластяване на жените чрез приобщаващи вериги на доставка“ (Женева, юли 2015 г.)(18),

—  като взе предвид увеличаването на международните усилия за насърчаване на равенството между половете чрез търговски политики, като например програмата на УНКТАД по въпросите на пола и развитието(19) (която включва проучвания относно въздействието на търговията върху жените, педагогически пакет по въпросите на търговията и половете и онлайн обучение по създаването на статут на „защитници на равенството между половете“) и работните области на Световната банка, като от 2016 г. във всяка една от тях (14 на брой) има стратегия, занимаваща се с въпросите на половете,

—  като взе предвид тематичния документ на Международния център за търговия и устойчиво развитие (МЦТУР) „Измеренията, свързани с равенството между половете, на световните вериги за създаване на стойност“ (септември 2016 г.)(20),

—  като взе предвид тематичния документ на МЦТУР „Свързаните с равенството между половете измерения на услугите“ (септември 2016 г.)(21),

—  като взе предвид доклада на ООН — Жени от 2015 г., озаглавен “Напредъкът на жените в света за периода 2015 — 2016 г.: Трансформиране на икономиките, реализиране на правата“(22),

—  като взе предвид документа от 2017 г., съдържащ позицията на мрежата WIDE + относно търговската политика на ЕС от гледна точка на половете, озаглавен „Как да трансформираме търговската политика на ЕС, за да защитим правата на жените“(23),

—  като взе предвид проучването от 2016 г., подготвено по искане на комисията на Парламента по правата на жените и равенството между половете и озаглавено „Равенство между половете в търговските споразумения“(24),

—  като взе предвид проучването от 2015 г., подготвено по искане на комисията на Парламента по международна търговия и озаглавено „Търговската политика на ЕС: от политика, пренебрегваща аспектите на пола, към политика, чувствителна към аспектите на пола?“(25),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по международна търговия и комисията по правата на жените и равенството между половете в съответствие с член 55 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по развитие (A8-0023/2018),

А.  като има предвид, че в член 8 от ДФЕС се заявява, че Европейският съюз, чрез всички свои действия във и извън Съюза, полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между половете и се бори с дискриминацията, наред с другото, въз основа на пола, при определянето и прилагането на своите политики и дейности;

Б.  като има предвид, че търговската политика би могла да послужи като инструмент за насърчаване на глобални и европейски ценности, включително равенството между половете; като има предвид, че търговските и инвестиционните споразумения и политики на ЕС не са неутрални по отношение на пола, което означава, че те се отразяват по различен начин върху жените и мъжете поради структурните неравенства; като има предвид, че жените са изправени пред специфични за пола ограничения, например ограничен достъп до ресурси и ограничен контрол върху тях, правна дискриминация, както и прекомерната тежест на извършването на неплатена, свързана с полагане на грижи работа поради традиционните роли на половете;

В.  като има предвид, че равенството между половете следва да се отнася в равна степен за мъжете и за жените; като има предвид, че ангажираността и партньорството между заинтересованите участници от публичния и частния сектор, както на международно, така и на местно равнище, са от ключово значение за насърчаване на взаимодействията, необходими за постигане на равенство между половете и овластяване на жените, и за повишаване на осведомеността по въпроси като правата на собственост; достъпа до финанси, образование и професионално обучение; корпоративното поведение; обществените поръчки; цифровото разделение; и културните нагласи;

Г.  като има предвид, че търговските политики имат за цел да се постигне, наред с другото, устойчив и справедлив икономически растеж и развитие, които са необходими, за да се осигури намаляване на бедността, социална справедливост и достойни условия на труд и по-добри условия на живот както за жените, така и за мъжете, както и за защита на правата на жените; като има предвид, че равенството между половете и овластяването на жените и момичетата трябва не само да са интегрирани във всички Цели за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, но също така представляват самостоятелна цел; като има предвид, че в програмата за Целите за устойчиво развитие се признава, че търговията допринася за насърчаването на устойчивото и справедливо развитие и би могла да допринесе за насърчаване на най-високите международни трудови и екологични стандарти и за правата на човека; като има предвид, че търговската политика на ЕС е важна част от рамката на Целите за устойчиво развитие и силно застъпените аспекти, свързани с пола, са неотменен елемент от тази рамка, чиято цел е да се гарантират справедливи и благоприятни резултати за всички; като има предвид, че търговската политика може също така да разшири възможностите за предприемачество сред жените, достъпа до професионална практика и заетост;

Д.  като има предвид, че сложната връзка между международната търговия и въпросите, свързани с пола, изисква задълбочено разбиране на силите, които действат в тази сфера, включително установяването, анализа и мониторинга на икономическата и социалната динамика, които са необходими за разработване на ефикасна търговска политика за постигане на икономическо развитие и същевременно за насърчаване на овластяването на жените и равенството между половете; като има предвид, че поради тази причина търговската политика трябва да взема под внимание и своето пряко и косвено въздействие върху въпросите, свързани с пола, както и специфичния местен контекст, за да се избегне възпроизвеждане или влошаване на съществуващите различия между половете и стереотипите, свързани с половете, и проактивно да се укрепва равенството между половете; като има предвид, че успехът на търговската политика следва също така да се оценява въз основа на това, дали тя оказва положително и еднакво въздействие върху жените и мъжете;

Е.  като има предвид, че икономическото развитие и равенството между половете често вървят ръка за ръка; като има предвид, че съществува широко разбиране, че обществата, в които не съществуват толкова големи неравенства между половете, обикновено се развиват по-бързо;

Ж.  като има предвид, че въздействието на либерализацията на търговията върху отделните хора зависи и от тяхното географско местоположение и от икономическия сектор, в който работят; като има предвид, че съществуват сериозни различия както между отделните държави, така и в рамките на самите държави, по отношение на структурите на производство, степента на участие на жените в работната сила и социалните режими; като има предвид, че жените съставляват по-голямата част от работниците в сектори като шивашката и текстилната промишленост, телекомуникациите, туризма, икономиката на полагането на грижи и селското стопанство, където съществува тенденция за концентрация на жените (в сравнение с мъжете) във форми на формалната и неформалната заетост, които са с по-ниско заплащане или по-нисък статут; като има предвид, че това може да доведе до тормоз на работното място и до дискриминация, полова сегрегация по видове професии и дейности, както и до разлики в заплащането и в условията на труд на жените и мъжете, а също и до специфични за пола ограничения в достъпа до производствени ресурси, инфраструктура и услуги; като има предвид, че споразуменията за свободна търговия (ССТ) могат да доведат до прехвърляне и загуба на работни места, особено в сектори, свързани с износа, в които жените често пъти съставляват по-голямата част от работната сила; като има предвид, че поради това оценките по признак пол, специфични за отделните държави и отделните сектори, имат голяма добавена стойност при изготвянето на търговските споразумения;

З.  като има предвид, че през 2011 г. в ЕС зависимите от износа работни места са били около 1 от всеки 9 работни места (11%), заемани от жени в ЕС;

И.  като има предвид, че съгласно проучване на Комисията от 2017 г., почти 12 милиона жени в ЕС заемат работни места, които зависят от износа на стоки и услуги за останалите държави по света(26);

Й.  като има предвид, че въз основа на проучвания, основани на факти, УНКТАД настоява да се насочи вниманието към ограниченията, пред които са изправени жените по отношение на използването на възможностите, предлагани от търговията, като тези ограничения са свързани с различни фактори, например липсата на техническо обучение за по-добри работни места, липсата на обществени услуги с цел облекчаване на домакинските задължения и ограничен достъп до ресурси и контрол върху тези ресурси, включително кредитирането и земята, информацията и мрежите; като има предвид, че въз основа на това УНКТАД препоръчва в оценките да се обръща внимание на потенциалните въздействия на търговската политика върху равенството между половете и овластяването на жените в такива области като заетост, малък бизнес, цени, производителност в селското стопанство, селско стопанство за собствени нужди и миграция(27);

К.  като има предвид, че настоящата търговска политика на ЕС и неговата стратегия „Търговията — за всички“ се основават на три основни принципа — ефективност, прозрачност и ценности, но липсва аспектът на равенството между половете; като има предвид, че Комисията поднови и разшири своя ангажимент в областта на равенството между половете и икономическото овластяване на жените в своя преглед на стратегията за помощ за търговията, като посочва, че равенството между половете е не само основно право на човека, но също така е от съществено значение за икономическото развитие, като се извлече най-голяма полза от широкия спектър от налични политически инструменти на ЕС с цел да се увеличи тяхното общо въздействие върху растежа и намаляването на бедността; като има предвид, че съгласно разпоредбите на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, ЕС следва да осигури основата за реализиране на равенството между жените и мъжете чрез гарантиране на равен достъп и равни възможности на жените в политическия, икономическия и обществения живот, както и в образованието, здравеопазването и заетостта;

Л.  като има предвид, че жените са засегнати от търговията и търговските споразумения като потенциални предприемачи, потребители, работници и неофициални работници; като има предвид, че съществува жизненоважна необходимост от признаване и по-добро разбиране на специфичните за пола последици от търговската политика, за да се вземат адекватни политически решения; като има предвид, че с оглед постигането на тази цел, е необходимо да се разработи подходяща методология, за да се гарантира, че винаги се извършва оценка на възможното въздействие на търговската политика и търговските споразумения на ЕС върху равенството между половете и правата на жените; като има предвид, че Комисията следва да направи количествени изследвания, агрегирани по полов признак, по сектори, като например, наред с другото, стопанска дейност, наука и технологии; като има предвид, че досега ЕС е сключвал търговски споразумения, без да извършва оценка на тяхното въздействие върху жените и равенството между половете; като има предвид, че Комисията обяви, че обновеното споразумение за асоцииране между Чили и ЕС ще включва, за пръв път в ЕС, специална глава относно аспектите на пола и търговията;

М.  като има предвид, че въпросите, свързани с равенството между половете и правата на жените, не се вземат под внимание в достатъчна степен в оценките на въздействието на търговските споразумения върху устойчивото развитие;

Н.  като има предвид, че предварителната оценка на последствията от търговската политика за половете може да допринесе за овластяването и благосъстоянието на жените и същевременно да спомогне за намаляване на съществуващите различия и за избягване на увеличаването на неравенството между половете;

О.  като има предвид, че преглед на текущите многостранни и двустранни споразумения на ЕС показва, че в 20% от споразуменията с търговски партньори извън Европа се прави позоваване на правата на жените, както и че 40% от тези споразумения включват позовавания, които имат за цел насърчаване на равенството между половете; като има предвид, че когато в тези споразумения се посочва насърчаването на овластяването на жените, това са предимно доброволни мерки, а когато са задължителни, те не са приложими на практика; като има предвид, че неотдавнашно проучване на Комисията показва, че продължава да съществува разлика между половете по отношение на възможностите за достъп до работни места; като има предвид, че проучването показва, че овластяването на жените може да увеличи световния БВП с 28 милиарда щатски долара до 2025 г. и че то е от съществено значение колкото от икономическа, толкова и от социална гледна точка и от гледна точка на изкореняването на бедността предвид ролята на жените в общностите;

П.  като има предвид, че както в развиващите се страни, така и в развитите държави микро-, малките и средните предприятия (ММСП) съставляват най-голямата част от частния сектор и осигуряват огромната част от работните места; като има предвид, че според Международния търговски център (МТЦ) ММСП, взети заедно, съставляват 95% от всички дружества в световен мащаб, като осигуряват около 50% от световния БВП и повече от 70% от общата заетост; като има предвид, че до 40% от всички ММСП са собственост на жени, докато едва 15% от предприятията износители се ръководят от жени; като има предвид, обаче, че данни на ОИСР показват, че жените предприемачи все още често печелят 30 — 40% по-малко, отколкото техните колеги от мъжки пол(28);

Р.  като има предвид, че общественият дебат и реакция в цяла Европа относно преговорите по търговските споразумения като Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) и Споразумението по търговията с услуги (TiSA) показаха необходимостта от прозрачни и приобщаващи преговори, като се вземат предвид сериозните опасения, изразени от европейските граждани в много държави; като има предвид, че търговската политика на ЕС не следва да занижава нито един от стандартите на ЕС и като има предвид, че обществените услуги следва винаги да бъдат изключени от търговските преговори; като има предвид, че всеки един механизъм за уреждане на спорове следва да бъде разработен по такъв начин, че да гарантира способността на отделните правителства да регулират в защита на обществения интерес и да обслужват целите на публичната политика; като има предвид, че напредък трябва да се очаква в други критични проблемни области, като увеличаване на задълженията на дружествата в областта на корпоративната социална отговорност (КСО) по отношение на правата на човека; като има предвид, че в контекста на световните вериги за създаване на стойност е необходим един цялостен подход към корпоративната отговорност за нарушения на правата на човека;

С.  като има предвид, че ръководните принципи на ООН за бизнеса, търговията и правата на човека са обвързващи за всички държави и всички предприятия, независимо от техния размер, сектор, местоположение, собственост или структура;

Т.  като има предвид, че в глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС, приета от Съвета през 2016 г., се потвърждава, че правата на човека трябва да бъдат интегрирани системно във всички сектори на политиката и всички институции, включително международната търговия и търговската политика;

У.  като има предвид, че Общата схема от преференции (ОСП) има за цел, наред с другото, да допринесе за премахването на бедността и насърчаването на устойчивото развитие и доброто управление; като има предвид, че ОСП+ включва условие, насочено към гарантиране на ратифицирането и прилагането на 27 международни конвенции относно правата на човека и трудовите права, защитата на околната среда и доброто управление от отговарящите на условията развиващи се страни; като има предвид, че е от решаващо значение редовно да се следи тяхното прилагане, да се предприемат действия, когато е необходимо, и да се обръща специално внимание на равенството между половете; като има предвид, че Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените е една от важните в това отношение конвенции по ОСП+;

Ф.  като има предвид, че повече от 40% от селскостопанската работа в южното полукълбо се извършва от жени;

Х.  като има предвид, че разширяването на световната търговия и интегрирането на развиващите се държави в глобалните вериги за създаване на стойност може да донесе риск от създаване на неравенства между половете, когато се използват за изготвяне на икономически по-конкурентоспособни продукти; като има предвид, че това позволи на много жени работници да преминат от неформалната към официалната икономика; като има предвид, че правилата за произход придобиват все по-голямо значение в контекста на световните вериги за създаване на стойност, при които производството обхваща няколко държави; като има предвид, че по-ясните и по-добре дефинирани правила за произход могат да създадат рамка за установяването на пълна прозрачност и отчетност във веригите за доставка, а това може да има положително въздействие върху жените, особено за жените, работещи в шивашката промишленост;

Ц.  като има предвид, че тези нови, свързани с търговията, възможности за заетост за жените в развиващите се държави допринасят значително за доходите на домакинствата и намаляването на бедността;

Ч.  като има предвид, че в шивашката промишленост са заети предимно жени; като има предвид, че е важно да се припомни, че 289 души загинаха при пожара в Карачи, Пакистан, през септември 2012 г., че пожар във фабриката на „Тазрин Фешънс“ в Бангладеш същата година причини смъртта на 117 души и рани над 200 работници, и че през 2013 г. повреда в конструкцията на сградата „Рана Плаза“ също в Бангладеш доведе до 1 129 жертви и причини наранявания на близо 2 500 души; като има предвид, че всички тези сгради бяха фабрики за производство на облекла;

Ш.  като има предвид, че по-голямата част от работниците в зоните за производство за износ (ЗПИ) са жени; и като има предвид, че в някои държави ЗПИ са освободени от изискванията на местното трудово законодателство, забраняват или ограничават профсъюзната дейност и не осигуряват правни средства за защита на работниците в явно нарушение на основните стандарти на МОТ;

Щ.  като има предвид, че публичният и частният сектори, гражданското общество (по-специално организациите за защита на правата на жените), социалните партньори и профсъюзните организации разполагат с познания и потенциал да играят ключова роля в оформянето и мониторинга на търговската политика и при събирането на данни, които могат да дадат информация относно проблемите, пред които са изправени жените във връзка с либерализирането на търговията, с цел укрепване на правата на жените, тяхното икономическо овластяване и насърчаването на предприемачеството сред жените;

АА.  като има предвид, че събития като Международния форум по въпросите на жените и търговията, организиран от Европейската комисия на 20 юни 2017 г., позволяват на много икономически участници и представители на гражданското общество да обменят информация и да започват инициативи относно въздействието на търговията върху равенството между половете;

АБ.  като има предвид, че многостранните платформи и междуправителствените форуми, като например целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и Women20 (W20), са от решаващо значение за насърчаването на обсъжданията и действията във връзка с равенството между половете сред експертите и за осигуряването на добра основа за постигането на консенсус;

АВ.  като има предвид, че обществените услуги, както и настоящите и бъдещите услуги от общ интерес и услугите от общ икономически интерес, следва да бъдат изключени от преговорите за, както и от приложното поле на всички търговски споразумения, сключвани от ЕС (включително, но не само, услугите в областта на водоснабдяването, канализацията, здравеопазването, полагането на грижи, социалните услуги, системите за социална сигурност, образованието, управлението на отпадъците и обществения транспорт); като има предвид, че Комисията пое ангажимент да гарантира, че тези услуги остават в сферата на компетентност на държавите членки, и че не може да се изисква от правителствата да приватизират каквито и да било услуги, нито да им се попречи да определят, регулират, предоставят и подкрепят услуги от общ интерес по всяко време;

АГ.  като има предвид, че търговията с услуги и обществените поръчки могат непропорционално да засегнат жените, и като има предвид, че обществените поръчки продължават да бъдат инструмент, даващ възможност на правителствата да въздействат положително на групи от населението, които са в неравностойно положение, особено жените; като има предвид, че приватизацията на здравеопазването и услугите, свързани с предоставянето на грижи, създава риск от увеличаване на неравенството и може да има отрицателно въздействие върху условията на труд на много жени; като има предвид, че броят на жените, заети в обществени служби или в сектора на обществените услуги, е над средната величина, както и че като потребители на тези услуги жените зависят повече, отколкото мъжете, от висококачествени, икономически приемливи, достъпни и съобразени с търсенето обществени услуги, особено във връзка със социални услуги като грижи за деца и грижи за зависими лица; като има предвид, че съкращенията на разходите в националните домакинства и съкращенията на обществените услуги, както и увеличаването на цените, обикновено прехвърлят тежестта на тези грижи почти изключително върху жените, което съответно пречи на постигането на равенство между половете;

АД.  като има предвид, че системата на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) допринася за икономиката на ЕС, основана на знанието; като има предвид, че разпоредбите относно ПИС, свързани с патенти, които забраняват производството на генерични лекарствени продукти, могат да имат значително въздействие върху конкретните здравни потребности на жените; като има предвид, че жените разчитат в по-голяма степен от мъжете на икономически приемлив достъп до здравеопазване и до лекарствени продукти и тяхната наличност, особено във връзка със своето сексуално и репродуктивно здраве и права; като има предвид, че достъпът до лекарства в държави, които не са членки на ЕС, не следва да бъде застрашаван заради защитата на правата върху интелектуалната собственост;

АЕ.  като има предвид, че решенията относно търговията и търговските споразумения се вземат само в малка степен от жени, като преговарящите екипи, парламентите и правителствата все още са далеч от постигането на баланс между половете; като има предвид, че балансът между половете в тези институции би могъл не само да доведе до по-добро интегриране на въпросите, свързани с равенството между половете, но и да повиши демократичната легитимност на процеса на вземане на решения;

АЖ.  като има предвид, че в Европейската комисия и ЕСВД не са отделени достатъчно човешки ресурси, за да се осигури интегрирането на измерението, свързано с пола, в търговските политики на ЕС, и по-специално в целия процес на търговските преговори;

АЗ.  като има предвид, че когато работи по правното оформяне на относително нови области на търговската политика като електронната търговия, Комисията следва да отчита от самото начало тяхното въздействие върху ролите на половете, равновесието между професионалния и личния живот и размера на неплатения труд;

АИ.  като има предвид, че търговията с полезни изкопаеми от засегнати от конфликти зони се оказа пряко свързана с широко разпространени нарушения на правата на човека, включително изнасилвания и сексуално насилие срещу жени и момичета, детски и робски труд и масови разселвания;

I.Укрепване на равенството между половете в търговията: общи съображения и цели

1.  подчертава, че ЕС е задължен да провежда основана на ценностите търговска политика, което включва гарантиране на високо ниво на защита на трудовите и екологичните права, както и зачитането на основните свободи и на правата на човека, включително равенството между половете; припомня, че всички търговски споразумения на ЕС трябва да включват амбициозна и приложима глава относно търговията и устойчивото развитие; подчертава, че търговските ангажименти в споразуменията на ЕС никога не следва да вземат връх над правата на човека, правата на жените или опазването на околната среда, както и че следва да отчитат местните, социалните и икономическите условия;

2.  припомня, че равенството между половете е категорично заложено във всички политики на ЕС, както е посочено в член 8 от ДФЕС; отбелязва, че в този член се посочва, че „във всички негови дейности, Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените“; призовава Комисията да увеличи политическата съгласуваност между различните политики, като търговия, развитие, селско стопанство, заетост, миграция и равенство между половете;

3.  подчертава, че справедливите и приобщаващи международни търговски политики изискват ясна рамка, която да допринася за засилването на овластяването на жените и за подобряването на техните условия на живот и труд, за укрепването на равенството между половете, опазването на околната среда, както и за засилването на социалната справедливост, международната солидарност и международното икономическо развитие;

4.  подчертава, че основната цел на търговската политика трябва да бъде насърчаването на взаимноизгодния икономически растеж; припомня, че макар и търговската политика да може да насърчава други ценности, за които Европейският съюз настоява в многостранните отношения, съществуват граници, в рамките на които глобалните проблеми могат да бъдат решавани чрез търговска политика и чрез търговски споразумения;

5.  настоява, че новото поколение търговски споразумения следва да подкрепят съответните международни стандарти и правни инструменти, включително в областта на равенството между половете, като например Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Пекинската платформа за действие, основните конвенции на МОТ и целите за устойчиво развитие (ЦУР);

6.  подчертава, че търговските ангажименти в споразуменията на ЕС никога не следва да вземат връх над правата на човека; приветства ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека и призовава държавите членки да приемат и да разработят национални планове за действие в съответствие с ръководните принципи на ООН, като се вземат предвид правата на жените и необходимостта от борба с насилието, основано на пола; призовава Комисията да използва търговските преговори, за да насърчава търговските партньори на ЕС да приемат свои собствени национални планове за действие; подкрепя текущите преговори за създаване на обвързващ за транснационалните корпорации и другите стопански предприятия инструмент на ООН относно правата на човека; подчертава, че е важно ЕС да участва активно в този междуправителствен процес и призовава Комисията и държавите членки да насърчават търговските партньори да участват конструктивно с тези преговори;

7.  призовава Комисията да гарантира, че търговските партньори на ЕС спазват в пълна степен членове 16 и 17 от Всеобщата декларация за правата на човека, като средство за борба с основаните на пола неравенства в областта на социалните и икономическите права;

8.  припомня, че само държавите членки са компетентни да уреждат нормативно и да отменят либерализацията на услугите от общ интерес, и следователно ги призовава да защитават основни цели като равенство между половете, права на човека и основни свободи, обществено здраве, както и социални и екологични стандарти;

9.  изтъква, че е необходимо правителствата да запазят правомощията си да предоставят ресурси за реализирането на правата на жените и равенството между половете, за да се гарантира приобщаващо и устойчиво бъдеще за обществата; в това отношение подчертава, че е от първостепенно значение да се зачита, в съответствие с ЦУР 17.15, демократичното политическо пространство на партньорските държави да уреждат нормативно и да вземат подходящи решения с оглед на своите национални особености, да удовлетворяват исканията на своето население и да изпълняват своите задължения в областта на правата на човека и съгласно други международни ангажименти, включително тези в областта на равенството между половете;

10.  припомня, че е призовал Комисията да прекрати системата на уреждане на спорове между инвеститор и държава, и подчертава, че всеки механизъм за уреждане на спорове следва да бъдат създаден така, че да гарантира способността на всяко правителство да регулира в защита на обществения интерес и да обслужва целите на обществения ред, включително мерки за насърчаване на равенството между половете, както и по-строги трудови, екологични и потребителски права;

11.  отбелязва, че разпоредбите относно правата върху интелектуалната собственост (ПИС) в търговията често имат отражение върху общественото здраве и върху специфичните здравни нужди на жените; призовава Комисията и Съвета да гарантират, че разпоредбите относно ПИС в търговските споразумения надлежно вземат под внимание правата на жените, по-специално във връзка с тяхното влияние върху здравето на жените, включително достъпа до икономически приемливо здравеопазване и лекарствени продукти; призовава Комисията и Съвета да насърчават защитата на географските указания (ГУ) като инструмент, който е от особено значение за овластяването на жените в селските райони; освен това призовава Комисията, Съвета и държавите членки да преразгледат разширяването на обхвата на защитата до неселскостопански продукти, като вземат предвид, че в споразуменията за свободна търговия ЕС вече прие да бъдат защитени неселскостопански продукти с географски указния;

12.  припомня, че целите за устойчиво развитие изискват агрегирани по полов признак данни, за да се проследи напредъкът в постигането на всички цели, в т.ч. ЦУР № 5 относно равенството между половете; подчертава, че няма адекватни налични данни относно въздействието на търговията върху равенството между половете, и призовава да бъдат събрани достатъчно и подходящи данни, агрегирани по полов признак, относно въздействието на търговията; подчертава, че такива данни биха дали възможност да се създаде методология с ясни и измерими показатели на регионално, национално и секторно равнище, да се подобри анализът и да се определят целите, които следва да бъдат постигнати, и мерките, които следва да бъдат предприети, за да се гарантира, че жените и мъжете се ползват в еднаква степен от преимуществата на търговията; подчертава, че следва да се обърне особено внимание на количествения и качествения агрегиран по полов признак анализ на развитието на труда, собствеността на активите и финансовото приобщаване в секторите, които са засегнати от търговията; насърчава Комисията да си сътрудничи с европейски и международни организации като Световната банка, ООН, ОИСР и Европейския институт за равенство между половете, както и с националните статистически служби, за да се подобри събирането и наличието на такива данни; призовава ЕС и неговите държави членки да включат в предварителните и последващите оценки на въздействието данни за всяка държава и за всеки сектор относно въздействието, което търговската политика на ЕС и неговите споразумения оказват върху половете; подчертава, че резултатите от анализа, концентриран върху половете, следва да бъдат взети под внимание при търговските преговори — като се отчете както положителното, така и отрицателното въздействие по време на целия процес — от етапа на преговорите до прилагането – и следва да бъдат придружени от мерки за предотвратяване или компенсиране на евентуалните отрицателни последици;

II.Укрепване на равенството между половете в търговията: секторно обусловени съображения и цели

13.  подчертава, че услугите от общ интерес и услугите от общ икономически интерес — включително, но не само водоснабдяване, социални услуги, системи за социална сигурност, образование, управление на отпадъците, обществен транспорт и здравеопазване — трябва да останат изключени от обхвата на търговските преговори и попадат в сферата на компетентност на правителствата на държавите членки; настоятелно призовава ЕС да гарантира, че търговските и инвестиционните договори не водят до приватизация на обществените услуги, която би могла да засегне жените както като доставчици, така и като ползватели на услуги, и да доведе до увеличаване на неравенството между половете; подчертава, че въпросът за публичното предоставяне на социални услуги е особено важен за равенството между половете, като се отчете, че промените в достъпа до и потребителските такси за такива услуги, както и в тяхното качество, могат да доведат до неравно разпределяне между половете на неплатения труд, свързан с полагането на грижи; изтъква, че правителствата, както и националните и местните органи, трябва да си запазят пълното право и способност да въвеждат, уреждат нормативно, приемат, поддържат или отменят всички мерки, свързани с възлагането, организацията, финансирането и предоставянето на универсален достъп до услуги от общ интерес и услуги от общ икономически интерес;

14.  подчертава, че търговската политика може да има отражение върху достъпа до основни здравни услуги и следователно може да повлияе върху достъпа до и постигането на целите в сферата на репродуктивното и сексуалното здраве и права в политиките, програмите и услугите; във връзка с това изтъква, че основното здравеопазване — по-специално достъп до услуги в сферата на сексуалното и репродуктивното здраве и права — е изключено от търговските преговори, и отбелязва, че тези услуги попадат в сферата на компетентност на държавите членки;

15.  призовава за обвързващи, приложими и ефективни мерки за борба срещу експлоатацията, както и за подобряване на условията на живот и труд на жените в секторите, ориентирани към износ, като се следва целта за подобряване на условията на живот и труд на жените в секторите и държавите, будещи загриженост, по-специално в шивашката промишленост, текстилната промишленост и селското стопанство, за да не се допусне либерализацията на търговията да допринесе за несигурни трудови права и увеличаване на разликата в заплащането на жените и мъжете; счита, че подобни мерки и въвеждането на общи определения следва да позволят по-ясни и по-добре координирани действия с международни организации като ООН, СТО, МОТ и ОИСР; оценява Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш като добър пример и като стъпка напред от гледна точка на въвеждането на механизъм за наблюдение, и призовава за пълно спазване на неговите условия; призовава в този контекст Комисията, всички съответни международни участници и стопански субекти да признаят и да се придържат към новите насоки на ОИСР за комплексна проверка за отговорни вериги на доставки в сектора на шивашката и обувната промишленост;

16.  призовава да се отдели по-голямо внимание на жените, работещи в неформалния сектор, като се признае необходимостта от укрепване на стандартите за достоен труд за жените работници в този сектор;

17.  подчертава, че жените и момичетата обикновено страдат най-много, тъй като трафикът на работна ръка е тясно свързан с трафика за сексуални цели;

18.  подчертава, че отражението на нарастващия износ на селскостопански продукти като цяло благоприятства в по-малка степен жените, отколкото мъжете, тъй като нововъзникващите тенденции показват, че дребните земеделски стопани, много от които са жени, често не са в състояние да се конкурират на чужди пазари поради закони за наследството и липсата на достъп до кредитиране, информация, земя и мрежи, както и поради липсата на възможности да спазват новите правила и стандарти; отбелязва, че трябва да бъдат положени специални усилия за засилване на положителното въздействие на търговията върху жените в селскостопанския сектор, където те бяха идентифицирани като особено уязвима група, но също и като група с ясен потенциал за овластяване; подчертава, че за предприятията, които са собственост на жени, ще е благоприятно премахването на стереотипите, свързани с пола, увеличаването на достъпа до пазара и улесняването на достъпа до финансиране, до обучение по маркетинг и до мрежи, както и подобреното изграждане на капацитет и обучение; отбелязва, че либерализацията на търговията може да се отрази отрицателно на жените в сектори като селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост; подчертава, че макар жените работници да преобладават в световното производство на храни (от 50 до 80% от световната работна ръка), те притежават по-малко от 20% от земята и че следователно нарастващите търговски претенции върху земята и търговски търсения за земя затрудняват по-бедните жени да получат или да запазят сигурен и равнопоставен достъп до земя; припомня необходимостта да се предотврати потенциално отрицателното въздействие върху продоволствената независимост на клаузите за правата върху интелектуална собственост, например относно приватизацията на семена, в търговските споразумения;

19.  подчертава, че поради стриктната защита на нови сортове растения в съответствие с Международната конвенция за закрила на новите сортове растения (Конвенцията UPOV) в търговските споразумения, жените, които работят в селското стопанство и произвеждат за собствени нужди, се сблъскват с допълнителни пречки за запазване на продоволствената си независимост;

20.  подчертава, че внесените в ЕС селскостопански продукти може да подбият цените на традиционните дребни стопанства и по този начин да застрашат поминъка на жените;

21.  припомня значението на микро-, малките и средните предприятия (ММСП) в икономическата структура на ЕС; призовава Комисията да продължи своите усилия за подкрепа на ММСП, като постави специален акцент върху микро-, малките и средните предприятия, ръководени от жени, и да предвиди съответните мерки; призовава ЕС и неговите държави членки да обръщат специално внимание на особените обстоятелства, в които се намират микро-, малките и средните предприятия, ръководени от жени, при създаването на експортните центрове за подкрепа, така че да се оползотворят в максимална степен възможностите, създадени от споразуменията за свободна търговия и укрепят услугите, технологиите и инфраструктурите (като например достъп до интернет), които са от особено значение за икономическото овластяване на жените и ръководените от жени ММСП; призовава Комисията да съдейства за създаването на партньорства между жените предприемачи в ЕС и жените предприемачи в развиващите се държави;

III.Укрепване на равенството между половете в търговията: действия, необходими на равнището на ЕС

22.  настоява, че някои елементи на търговската политика на ЕС, като например главите относно търговията и устойчивото развитие и системата ОСП+ и наблюдението им, могат да дадат принос за насърчаването и спазването на правата на човека, включително равенството между половете, трудовите права и опазването на околната среда; настоява, че в търговските споразумения на ЕС са необходими задължителни и приложими разпоредби, за да се гарантира зачитането на правата на човека, включително равенството между половете и опазването на околната среда и защитата на трудовите права, както и да се гарантира, че търговската политика на ЕС е в съответствие с общите цели на Съюза за устойчиво развитие, намаляване на бедността и равенство между половете;

23.  призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че ЦУР, и по-специално ЦУР 5 относно равенството между половете, както и Стратегическият ангажимент за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г. са отразени в пълна степен в търговските политики на ЕС;

24.  изразява съжаление относно факта, че в търговската стратегия на ЕС, озаглавена „Търговията — за всички“, не се разглежда равенството между половете; подчертава, че в доклада относно прилагането на стратегията на търговската политика „Търговията — за всички“ от 13 септември 2017 г. се разглежда въпросът за равенството между половете в областта на търговията и уточнява, че е от решаващо значение лицата, отговорни за политиките на ЕС да постигнат по-добро разбиране на въздействието на търговските инструменти върху равенството между жените и мъжете ; призовава Комисията да вземе предвид това измерение в своя средносрочен преглед на стратегията „Търговията — за всички“ и да гарантира, че перспективата, свързана с пола, е включена и интегрирана в търговската и инвестиционната политика на ЕС, тъй като това би увеличило в максимална степен цялостните ползи от възможностите за търговия за всички; припомня, че търговската политика може да допринесе за насърчаването на равенството между половете на международната сцена и следва да се използва като инструмент за подобряване на условията на живот и труд на жените на равни начала с мъжете, например като се съдейства за намаляване на разликите в заплащането на жените и мъжете чрез стимулиране на създаването на по-качествени работни места за жените;

25.  призовава Комисията, Съвета и държавите членки да гарантират, че разпоредбите за възлагане на обществени поръчки имат положителен ефект — не на последно място от гледна точка на равенството между половете — когато биват включвани в търговските споразумения на ЕС; призовава Комисията да продължи своите усилия за подкрепа на достъпа на ММСП до обществени поръчки и да разработи конкретни мерки за ММСП, притежавани от жени; призовава за включването на разпоредби, насочени към опростяване на процедурите и увеличаване на прозрачността за участниците в търгове, включително тези от държави извън ЕС; призовава за допълнително насърчаване на социално и екологично отговорни обществени поръчки, като се взема предвид целта за осигуряване на равно третиране на мъжете и жените, равно заплащане на мъжете и жените и насърчаване на равенство между половете, като за основа се използва опитът, натрупан от правилата за устойчиви обществени поръчки „Чили компрас“;

26.  призовава Комисията и Съвета да насърчават — в рамките на търговските споразумения — ангажимента за ефективно приемане, поддържане и изпълнение на закони, разпоредби и политики в областта на равенството между половете, включително необходимите активни мерки за насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените на всички равнища;

27.  приветства ангажимента на Комисията да гарантира, че търговските преговори за модернизиране на действащото споразумение за асоцииране между Чили и ЕС ще включва, за пръв път в ЕС, специална глава относно аспектите на пола и търговията; подчертава необходимостта да бъде информиран за съдържанието на посочената глава; призовава Комисията и Съвета да насърчават и подкрепят включването на специална глава относно равенството между половете в търговските и инвестиционни споразумения на ЕС въз основа на вече съществуващи примери, като споразуменията за свободна търговия между Чили и Уругвай и Чили и Канада, и да гарантират, че в нея изрично се предвижда ангажимент за насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените; призовава за насърчаване на международните ангажименти по отношение на правата на жените, равенството между половете, интегрирането на принципа на равенство между половете и овластяването на жените във всички търговски споразумения на ЕС, въз основа на Платформата за действие от Пекин и на целите за устойчиво развитие; призовава също така в тези търговски споразумения да бъдат включени разпоредби, в които да се предвижда, че съответните институционални структури гарантират провеждането на периодични прегледи на спазването, дискусии по същество и обмен на информация и най-добри практики в областта на равенството между половете и търговията, посредством, наред с другото, включването на жени и експерти по въпросите на равенството между половете на всички нива на съответните администрации, включително в екипите, водещи търговски преговори, съвместните комитети, експертните групи, националните консултативни групи, съвместните консултативни комитети и органите за уреждане на спорове;

28.  призовава Комисията, Съвета и държавите членки да насърчават сключването на споразумения на многостранно равнище за разширяване на защитата, предоставяна от законодателството на ЕС, което отчита аспектите на пола, като например Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони;

29.  призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да гарантира, че от дружествата, които участват в проекти, съфинансирани от ЕИБ, се изисква да спазват принципа за равно заплащане и за прозрачност на заплащането, както и принципа за равенство между половете, както е посочено в Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(29);

30.  изразява убеждението си, че Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените е от голямо значение за всички области на политиката, включително за търговията; подчертава, че всички държави членки са се присъединили към Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените; поради това приканва Комисията да включи позоваване на посочената конвенция в търговските споразумения и да предприеме стъпки за присъединяването на ЕС към нея и за нейното ратифициране; призовава държавите членки да включат принципа за равенство между половете в своите правни системи, като отменят всички дискриминационни закони и приемат подходящи такива, които да забраняват дискриминацията срещу жените;

31.  призовава ЕС да гарантира, че в търговските споразумения са включени разпоредби, базиращи се на основните трудови стандарти и конвенции на МОТ; призовава Комисията да работи с държавите членки с цел ратифициране и прилагане на тези конвенции, и в частност Конвенция № 189 относно достойния труд на домашните работници и Конвенция № 156 относно работниците и служителите със семейни задължения, тъй като те отговарят на нуждите на работниците в световен мащаб, и да гарантира, че социалните права, недискриминацията и равното третиране са включени в търговските споразумения; призовава Комисията, Съвета и държавите членки да продължат да работят в рамките на МОТ за изпълнението на посочените конвенции и за укрепването на международните трудови стандарти за достоен труд в световните вериги за създаване на стойност, като поставят особен акцент върху жените; припомня, че ефективното прилагане на тези стандарти и конвенции има положително въздействие върху условията на труд за жените в ЕС и в държави извън Съюза; призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения между ЕС и други партньори допринасят за премахването на практики като експлоатацията на наетите лица, и по-специално на жените;

32.  призовава Комисията да гарантира, че социалните и екологичните стандарти, и особено трудовите права, предвидени в ССТ и автономните режими, се прилагат на цялата територия на търговските партньори, и по-специално в зоните за експортна преработка (ЗЕП);

33.  подчертава колко е важно да се извършва мониторинг на прилагането на общата схема от преференции на ЕС (ОСП) и системата „ОСП+“, по-специално по отношение на прилагането на основните конвенции; посочва, че конвенциите на системата „ОСП+“ включват Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г., Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите и Конвенция № 100 относно равенството в заплащането на мъжката и женската работна ръка за равен труд; подчертава, че спазването и прилагането на този вид конвенции допринася за подобряване на равенството между половете; потвърждава, че системите за ОСП и ОСП + са ценни инструменти за насърчаване на зачитането на правата на човека; призовава Комисията да намери начини за подобряване на тези системи чрез средства като укрепването на техния условен характер спрямо премахването на правната дискриминация срещу жените и да продължи да обвързва икономическите стимули с ефективното приемане, прилагане и извършване на подходящ мониторинг на основните права на човека, както и на конвенциите в областта на околната среда и трудовите права, които са от особено значение за жените; приветства извършваната от Комисията средносрочна оценка на ОСП в това отношение;

34.  призовава Комисията, Съвета и държавите членки да гарантират, че при преговорите на равнището на СТО се обръща надлежно внимание на равенството между половете, когато се изготвят нови правила и споразумения и се прилагат или преразглеждат съществуващи споразумения, включени в механизма за преглед на търговската политика на СТО; се осигурява по-голяма прозрачност на целия процес на преговори в рамките на СТО; както и че във всички текущи и бъдещи преговори в области като селското стопанство, риболова, услугите и електронната търговия, се отразяват аспектите, свързани с пола; призовава Комисията, Съвета и държавите членки, освен това, да защитават и насърчават подобряването на позицията на жените в световните вериги за създаване на стойност (оптимално използване на инструменти на СТО като Споразумението за улесняване на търговията), да разработят програми за изграждане на капацитет и организират редовни експертни обсъждания и обмена на най-добри практики, да подкрепят приемането на мерки в областта на равенството между половете в административната структура на СТО, и по-специално, да гарантират, че секретариатът на СТО разполага с техническия капацитет да извърши анализ на свързаните с равенството между половете аспекти на търговските правила (включително средствата за провеждане на оценки на въздействието във връзка с пола на всички етапи на работата си, като например количествени проучвания относно броя на жените, които се ползват от техническа помощ); призовава Комисията, Съвета и държавите членки, в заключение, да се възползват от инструментите на СТО за разглеждане на въпросите, свързани с равенството между половете, както в съдебната практика, така и в текущите търговски преговори, и също така да подкрепят по-доброто сътрудничество между СТО и други международни организации като Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), ООН — Жени и МОТ, в усилията за насърчаване на приобщаваща международна търговия и зачитането на правата на жените и равенството между половете;

35.  призовава Комисията да подкрепи международните усилия за насърчаване на включването на принципа на равенство между половете в търговската политика и в програми, като например инициативата „Тя търгува“ на Международния търговски център (ITC), насочени към свързване на един милион жени предприемачи с пазарите до 2020 г.(30), и във връзка с това насърчава обмена на най-добри практики в международен план в областта на съобразените с пола политики и програми в рамките на организации и органи, като например СТО, МТЦ и ООН;

36.  призовава Комисията да укрепи КСО и надлежната проверка в споразумения за свободна търговия, в съответствие с Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и Насоките на ОИСР за надлежна проверка; настоятелно призовава ЕС да укрепи КСО и да взема предвид надлежната проверка в рамките на споразуменията за свободна търговия и насърчава СТО да взема предвид равенството между половете в своята търговска политика; подчертава също така значението на работата по този въпрос в рамките на други международни и многостранни организации и форуми, като ООН, Световната банка и ОИСР; припомня, че през 2010 г. Парламентът поиска дружествата да публикуват своите баланси за КСО и призова за въвеждането на изисквания за надлежна проверка за всички предприятия и консолидиране на понятието за КСО; следователно приветства факта, че от 2017 г. нататък големите предприятия са длъжни да разкриват нефинансова информация и информация за многообразието в съответствие с Директивата относно оповестяването на нефинансова информация;

37.  подчертава необходимостта от укрепване на кодексите за поведение, етикетите и схемите за справедлива търговия, както и от гарантиране на хармонизиране с международните стандарти, като например ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, инициативата на ООН „Глобален договор“ и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия;

38.  призовава ЕС и Съвета да гарантират, че секретариатите на институциите на ЕС, които отговарят за търговските политики и преговори, разполагат с познанията и техническия капацитет да включат измерение, свързано с равенството между половете, в целия процес на преговорите — от началото до прилагането и оценката; приветства назначаването в рамките на структурата на ГД „Търговия“ на координатор по въпросите на равенството между половете, отговорен да следи дали аспектите, свързани с равенството между половете, се вземат предвид в споразуменията на ЕС за търговия и за гарантиране на интегрирането на принципа на равенство между половете в търговската политика на ЕС; отправя искане към Комисията да предоставя обучение, свързано с равенството между половете, или да се възползва от обучението, предоставяно например от УНКТАД, за да се гарантира, че длъжностните лица и преговарящите лица са запознати с въпросите, свързани с аспектите на пола и търговията; призовава държавите членки да назначават жени на всички равнища в рамките на търговските си министерства; призовава международните организации като СТО, Световната банка, МВФ и МОТ да насърчават равностойното присъствие на жените в своите вътрешни структури, особено на водещи позиции; призовава Комисията, Съвета и държавите членки да участват активно и да подкрепят усилията за организиране на редовни обсъждания и действия относно равенството между половете и търговията;

39.  призовава Комисията и Съвета да насърчават в рамките на търговските споразумения ангажимента за осигуряване на по-добро участие на жените в органите за вземане на решения както в публичния, така и в частния сектор;

40.  призовава Комисията и Съвета да водят търговските преговори по прозрачен начин, да зачитат напълно най-добрите практики, установени по време на други преговори, и да гарантират, че на всички етапи от преговорите, Парламентът е информиран по навременно и редовно; призовава за балансирано представителство на половете в преговарящите екипи, така че те да бъдат в състояние да вземат изцяло предвид всички свързани с пола аспекти на търговските споразумения; призовава ЕС и държавите членки да гарантират приобщаващо участие в търговските консултации, както на ниво ЕС, така и на ниво СТО, включително за организациите за защита на правата на жените, профсъюзите, предприятията, гражданското общество и организациите за развитие, и да увеличат прозрачността за европейските граждани, като предоставят инициативи и информация, имащи отношение към преговорите;

41.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че на целта за равенство между половете се отделя специално внимание в рамките на сътрудничеството за развитие, както и че тя е интегрирана в програмите за помощ, особено програмите, свързани със стратегията за подпомагане на търговията; призовава ЕС да предостави повече средства за програмите за сътрудничество, свързани с равенството между половете и професионалното обучение на жените; призовава Комисията да подкрепи най-слабо развитите страни — както във финансово отношение, така и чрез изграждане на капацитет — така че да се постигне по-голяма последователност между търговията, развитието и правата на човека, включително равенството между половете; подчертава, че намаляването на данъчните приходи в резултат на намаляването на тарифите трябва да бъде разгледано в рамките и финансирането на програмата за устойчиво развитие;

42.  призовава Комисията да насърчава предприемачеството сред жените в развиващите се държави, като се съсредоточи по-специално върху държавите, в които жените се сблъскват с по-големи ограничения при достъпа до кредитиране, инфраструктура и производствени активи в сравнение с мъжете;

43.  призовава Комисията да извърши оценка на възможността за създаване на програми за обучение преди провеждането на стажове, предназначени за доставчици, работодатели, специалисти в областта на работната сила и други заинтересовани страни от промишлеността, така че те да се свързват с други такива лица от целия ЕС и да се учат от различни успешни програмни модели, в крайна сметка с оглед на създаване на благоприятни условия жените да се възползват от възможностите, предлагани от споразумения за свободна търговия;

44.  призовава Комисията и държавите членки да съчетаят усилията си да адаптират политиките в области като образованието и професионалното обучение, за да се насърчи по-голямо равенство между половете в разпределението на възможностите за заетост, предлагани от износа;

45.  призовава Комисията и Съвета, в рамките на търговските споразумения, да насърчават ангажимента за извършване на дейности за двустранно сътрудничество, насочени към подобряване на капацитета и условията жените да се възползват напълно от възможностите, предлагани от тези споразумения, и — с оглед на горепосоченото и за да установят и улеснят сътрудничеството — да създадат съвместен комитет по въпросите на търговията и равенството между половете и да упражняват надзор върху прилагането му, като осигурят подходящо участие на заинтересованите страни от частния сектор, включително експерти и организации на гражданското общество, които работят в областта на равенството между половете и овластяването на жените, и като гарантират широко представителство — по общности и сектори — чрез достъпни средства за консултация (например електронни обсъждания) извън структурираните диалози;

46.  призовава Комисията да проучи по-задълбочено по какъв начин политиките и търговските споразумения на ЕС могат да насърчават икономическото овластяване на жените и тяхното участие в области като науката, технологиите, инженерството и математиката и по какъв начин да се преодолеят различията между половете по отношение на достъпа до нови технологии и тяхното използване;

o
o   o

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1.
(2) OВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1.
(3) OВ C 290E, 29.11.2006 г., стр. 107.
(4) OВ C 99E, 3.4.2012 г., стр. 31.
(5) ОВ C 99E, 3.4.2012 г., стр. 94.
(6) OВ C 353E, 3.12.2013 г., стр. 38.
(7) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 2.
(8) OВ C 66, 21.2.2018 г., стр. 30.
(9) OВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 93.
(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0073.
(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0298.
(12) Приети текстове, P8_TA(2017)0330.
(13) Приети текстове, P8_TA(2017)0354.
(14) ПРООН, Доклад за човешкото развитие в Африка за 2016 г., http://www.undp.org/content/dam/undp/library/corporate/HDR/Africa%20HDR/AfHDR_2016_lowres_EN.pdf?download.
(15) Технически доклад на ОИСР „Засилване на икономическото овластяване на жените чрез предприемачество и заемане на ръководни позиции в предприятията в държавите от ОИСР“, http://www.oecd.org/gender/Enhancing%20Women%20Economic%20Empowerment_Fin_1_Oct_2014.pdf.
(16) Международен форум по въпросите на половете и търговията, Брюксел, юни 2017 г., http://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=1632.
(17) Парламентарна конференция по въпросите на СТО, пленарна сесия, „Търговията като двигател на социалния напредък: свързаните с пола аспекти“, Женева, юни 2016 г., https://www.wto.org/english/forums_e/parliamentarians_e/ipuconf2016_e.htm.
(18) Сесия на СТО на тема „Какво е бъдещето на СТО? Търговията и равенството между половете: Овластяване на жените чрез приобщаващи вериги за доставки“, Женева, юли 2015 г., https://www.wto.org/english/tratop_e/devel_e/a4t_e/global_review15prog_e/global_review15prog_e.htm.
(19) Уебсайт на UNCTAD, http://unctad.org/en/Pages/DITC/Gender-and-Trade/Trade,-Gender-and-Development.aspx.
(20) Тематичен документ на Международния център за търговия и устойчиво развитие (МЦТУР) „Измеренията, свързани с равенството между половете, на световните вериги за създаване на стойност“ (септември 2016 г.), https://www.ictsd.org/sites/default/files/research/the_gender_dimensions_of_global_value_chains_0.pdf.
(21) https://www.ictsd.org/sites/default/files/research/the_gender_dimensions_of_services.pdf.
(22) http://progress.unwomen.org/en/2015/pdf/unw_progressreport.pdf.
(23) https://wideplus.org/2017/06/25/wide-gender-and-trade-position-paper-is-available/.
(24) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/571388/IPOL_STU(2016)571388_EN.pdf.
(25) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/IDAN/2015/549058/EXPO_IDA(2015)549058_EN.pdf.
(26) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2017/june/tradoc_155632.pdf.
(27) Извършване на предварителни оценки, отчитащи аспектите, свързани с пола, за да се увеличат максимално ползите от търговските реформи за жените, http://unctad.org/en/PublicationsLibrary/presspb2016d7_en.pdf.
(28) Информационен доклад на ОИСР „Засилване на икономическото овластяване на жените чрез предприемачество и заемане на ръководни позиции в предприятията в държавите от ОИСР“ (2014 г.), http://www.oecd.org/gender/Enhancing%20Women%20Economic%20Empowerment_Fin_1_Oct_2014.pdf
(29) Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23).
(30) http://www.intracen.org/itc/women-and-trade/SheTrades/.


Изоставащи региони в ЕС
PDF 570kWORD 62k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно изоставащите региони в ЕС (2017/2208(INI))
P8_TA(2018)0067A8-0046/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 174, 175 и 176 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно последиците от бюджетните ограничения за регионалните и местните органи по отношение на разходите в рамките на структурните фондове на ЕС в държавите членки(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. на тема „Подготовка за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014—2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и растеж — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно градивните елементи на политиката на сближаване на ЕС след 2020 г.(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС(8),

—  като взе предвид работния документ на Комисията от 10 април 2017 г. относно конкурентоспособността в регионите с ниски доходи и нисък растеж: доклад относно изоставащите региони (SWD(2017)0132),

—  като взе предвид предварителните условия за стратегиите за интелигентна специализация,

—  като взе предвид Седмия доклад на Комисията относно икономическото, социалното и териториалното сближаване от 9 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник на дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по земеделие и развитие на селските райони и на комисията по рибно стопанство (A8-0046/2018),

A.  като има предвид, че продължителната икономическа и финансова криза в ЕС оказа отрицателно въздействие върху икономическия растеж на регионално равнище, въпреки че политиката на сближаване допринесе с около една трета от бюджета на ЕС за постигане на растеж и заетост, и намаляване на различията между регионите на ЕС; във връзка с това призовава Комисията и в рамките на европейския семестър да разгледа регионалното и националното съфинансиране в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и неговото въздействие върху националните дефицити;

Б.  като има предвид, че политиката на сближаване, прилагана чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ), е основната политика на ЕС за инвестиции, растеж и развитие, е в синхрон с целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и се стреми да намалява икономическите, социалните и териториалните различия между регионите, да насърчава сближаването и в крайна сметка да подобрява качеството на живот на европейските граждани;

В.  като има предвид, че основните цели на ЕФРР, ЕСФ и на Кохезионния фонд за периода 2014 – 2020 г. са инвестициите за растеж и работни места, насочени към укрепване на пазара на труда и регионалните икономики, както и европейското териториално сътрудничество и подобряването на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество в рамките на Съюза и в крайна сметка намаляване на различията в развитието между отделните региони в Европа;

Г.  като има предвид, че според доклада на Комисията относно изоставащите региони, 47 региона от осем държави членки са изоставащи; като има предвид, че докладът може да допринесе за по-добро разбиране на сложността на предизвикателствата, пред които са изправени изоставащите региони и поради това следва да бъде публично достъпен на всички официални езици на ЕС;

Д.  като има предвид, че политиката на сближаване играе важна роля във всички изоставащи региони и в повечето от тях представлява много висок дял от публичните инвестиции;

Е.  като има предвид, че равнищата на производителност, заетост и посещаване на училище са по-ниски в изоставащите региони в сравнение с други региони в същата държава членка;

Ж.  като има предвид, че в доклада на Комисията се разграничават два вида изоставащи региони: „региони с нисък растеж“ — по-слабо развити региони и региони в преход, които не са се приближили към средната стойност за ЕС между 2000 г. и 2013 г. в държави членки, чийто БВП на глава от населението, изчислен в стандарти на покупателната способност (СПС) е под средната за ЕС стойност за 2013 г., които включват почти всички по-слабо развити региони и региони в преход в Гърция, Испания, Италия и Португалия; и „региони с ниски доходи“ — всички региони с БВП на глава от населението, изчислена по стандарти на покупателна способност под 50 % от средната стойност за ЕС през 2013 г., които включват няколко по-слабо развити региона в България, Унгария, Полша и Румъния;

З.  като има предвид, че регионите с нисък растеж са засегнати от икономическата стагнация, което се дължи най-вече на спад в публичните и частните инвестиции, за разлика от регионите с ниски доходи, които обикновено запазват своя потенциал за развитие;

И.  като има предвид, че изоставащите региони страдат повече от другите региони от недостиг на публични и частни инвестиции, и че това се дължи и на необходимостта от зачитане на задълженията по обслужване на публичния дълг, наложени от Пакта за стабилност и растеж;

Й.  като има предвид, че изоставащите региони често се характеризират с липса на структурни реформи, което намалява въздействието на и без това ограничените публични инвестиции;

К.  като има предвид, че изоставащите региони страдат от сериозни недостатъци по отношение на обществения транспорт, икономическата и енергийната инфраструктура и се нуждаят от по-ефикасни и ефективни инвестиции;

Л.  като има предвид, че Комисията счита, че е необходимо установяване на по-тясна връзка между политиката на сближаване и специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър;

М.  като има предвид, че изоставащите региони, и по-специално регионите с ниски доходи, често се сблъскват с напускане на млади хора и квалифицирана работна сила, като и двете са необходими ресурси за икономическото и социалното съживяване на засегнатите области, което прави тези региони по-малко привлекателни от гледна точка на заетостта и инвестициите;

Н.  като има предвид, че определението за региони с ниски доходи и региони с нисък растеж следва да бъде усъвършенствано;

О.  като има предвид, че е от значение да се повишава осведомеността на крайните потребители относно регионалните и местните програми, финансирани от ЕС, и относно постигнатите резултати, независимо от нивата на финансиране в конкретен регион;

П.  като има предвид, че изоставащите региони се нуждаят от добро управление и ефикасна публичната администрация, тъй като те допринасят значително за създаването на условия за икономически растеж; като има предвид, че намаляването на прекомерните правила и проверки, както и на продължителността и сложността на процедурите, и по-доброто използване на ИКТ инструменти би допринесло за подобряване на ефективността и за доброто управление в изоставащите региони;

Р.  като има предвид, че според Седмия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, изоставащите региони заемат последните места в европейския индекс за качество на управлението, което означава, че въздействието на публичните инвестиции е ограничено;

С.  като има предвид, че надеждни, актуални и дезагрегирани числови и статистически данни са важни за вземането на добре информирани, по-прозрачни, безпристрастни и по-справедливи политически решения;

Т.  като има предвид, че пречките пред растежа на изоставащите региони следва да бъдат премахнати, а пропуските в инфраструктурите им — намалени;

У.  като има предвид, че МСП в изоставащите региони получават финансиране с много по-високи лихвени проценти и срещат повече трудности при отпускането на кредити от банковия сектор, за да съфинансират проектите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

Ф.  като има предвид, че поне 25% от населението на четири от всеки пет изоставащи региона живее в град или прилежащите му зони, известни като функционален градски район (ФГР), както и че над 50% от населението на един от всеки пет изоставащи региона живее във ФГР;

Х.  като има предвид, че традиционни дейности, като дребномащабния непромишлен риболов или селско стопанство, определят идентичността и начина на живот в повечето крайбрежни и селски райони в изоставащите региони и са от икономическо, териториално, социално и културно значение; като има предвид, че стратегиите за развитие са необходими за укрепване на капацитета за задържане и привличане на таланти, възприемане на нови технологии и стимулиране на нови инвестиции;

1.  приветства факта, че Комисията представи работен документ относно конкурентоспособността в регионите с ниски доходи и нисък растеж: доклад относно изоставащите региони; отбелязва, че в доклада се предлагат няколко положителни решения за подпомагане на икономическия растеж, устойчивото развитие и създаването на работни места в тези региони; освен това подчертава, че анализът относно конкурентоспособността им съществено допринася за бъдещия дебат относно политиката на сближаване;

2.  приветства изпълнението на пилотни инициативи за изоставащите региони в два региона в Румъния и два региона в Полша с подкрепата на Световната банка, по-специално определянето на стратегически приоритети и конкретни, бързо осъществими действия; очаква публикуването на резултатите от тези инициативи;

3.  подчертава, че политиката на сближаване играе основна роля за гарантиране и насърчаване на публичните и частните инвестиции във всички региони на ЕС, както пряко, така и като допринася за създаването на благоприятна среда за инвестициите; счита, че ЕС като цяло, с цел да насърчи цялостното си хармонично развитие следва да извършва действия, които укрепват неговото икономическо, социално и териториално сближаване и намаляват неравенството между нивата на развитие на различните региони и забавянето на изоставащите региони;

4.  призовава Комисията да определи изоставащите региони на ниво NUTS III, въз основа на общите икономически и социални условия и да насочва по-добре финансирането, като го синхронизира с програмните цикли на европейските структурни и инвестиционни фондове;

5.  призовава Комисията и държавите членки да разработят подходящи стратегии, програми и действия за различните изоставащи региони, като се вземат под внимание тенденциите и подрегионалните различия, тъй като съществуват значителни различия в посоките, по които са поели, и предизвикателствата, пред които са изправени регионите с ниски доходи и регионите със слаб растеж в зависимост от своите специфики, с използване на интелигентни стратегии за специализация, за да се ускори тяхното сближаване и да се гарантират най-добрите решения за създаване на работни места, икономически растеж и устойчиво развитие; счита, че посочените стратегии, програми или действия следва да бъдат координирани с Програмата за градовете, тъй като изоставащите региони не са само селски райони;

6.  подчертава, че в допълнение към слабото развитие и инвестиции в МСП, равнището на безработица остава изключително високо, особено сред младите хора и представлява един от най-сериозните и належащи проблеми в огромна част от изоставащите региони; подчертава ключовата роля на средното и висшето образование, на професионалното обучение, обучението на работното място и предаването на знания в борбата с тревожните равнища на младежка безработицата и големия брой млади хора, които напускат тези региони; посочва значението на образованието и обучението, както и на увеличените инвестиции във връзка с потребностите и развитието на МСП и семейните предприятия; изразява мнение, че участието на младите хора води до по-добри показатели, тъй като те често предлагат новаторски решения;

7.  отбелязва, че броят образовани и разполагащи с квалификация човешки ресурси, които отговарят на нуждите на регионалната икономика, оказва силно влияние върху конкурентоспособността, производителността и способността за привлекателност на пазара на труда, който при тези условия може да процъфтява в атмосфера на растеж и отвореност към публични и частни инвестиции; във връзка с това счита, че следва да се вземе под внимание настоящото положение на изоставащите региони, по-специално отрицателният миграционен прираст и неговото вредно отражение върху заетостта; подчертава ролята, която селското стопанство и рибарството изпълняват в изоставащите региони, тъй като чрез насърчаване на семейните предприятия и работните места, и чрез улесняване на социалното приобщаване те осигуряват прехрана и гарантират продоволствена сигурност;

8.  отбелязва, че диверсификацията се е превърнала в необходимост за земеделските стопани и рибарите, по-специално в изоставащите региони, като средство за осигуряване на източници на допълнителни доходи и укрепване в икономически и екологичен план на устойчивите дейности; отбелязва обаче, че тази диверсификация по никакъв начин не трябва да заменя по-традиционните дейности като устойчивия риболов; насърчава държавите членки и регионалните и местните органи да подкрепят проекти в областта на синята икономика и подобни проекти с цел да помогнат на хората в изоставащите региони да създадат екологично устойчиви източници на приходи;

9.  изразява желание прилагането на стратегия „Европа 2020“ в областта на заетостта, образованието и обучението, както и на бъдещата дългосрочна стратегия на ЕС и нейните цели да продължи надлежно да отчита специфичните нужди на изоставащите региони и но-конкретно продължаващите пропуски в инфраструктурата и развитието на човешкия капитал, като обърне особено внимание на равнището на ранно отпадналите от училище и произтичащите от това отрицателни последици за заетостта; в този контекст призовава Комисията да разгледа въздействието на евентуалното увеличение на процента на съфинансиране на ЕСФ за следващия финансов период;

10.  счита, че е необходимо при програмирането и изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове да се постигне точният баланс между структурните интервенции, социалните политики и политиките в областта на промишлеността, с цел да се стимулира икономическия растеж, устойчивото развитие и създаването на работни места чрез съчетаване на безвъзмездни средства с финансови инструменти и привличане на допълнителна финансова подкрепа, като по този начин се осигури подкрепа за преодоляване на нерешените проблеми; във връзка с това подчертава, че финансовите инструменти с нисък риск могат да бъдат за предпочитане пред тези с по-висок риск, когато икономическите перспективи го позволяват;

11.  отбелязва, че политиката на сближаване може да послужи като коригиращ инструмент за пропуските и дисбалансите в областта на конкурентоспособността, както и за макроикономическите асиметрии между териториите чрез насърчаване на създаването на привлекателна и устойчива среда за предприятията и гражданите; подчертава факта, че в регионите със слаб растеж, достъпа до кредитиране, изпълнението на договорите и защитата на миноритарните инвестиции са основните установени проблеми, докато в региони с ниски доходи, най-големите проблеми са свързани с несъстоятелността, доставката на електроенергия и изпълнението на договорите;

12.  отбелязва, че изоставащите региони са подложени на значителен миграционен натиск; счита, че приносът на европейските структурни и инвестиционни фондове за справяне с това предизвикателство може да бъде успешен, само ако се прилага ефективно и принципът на солидарността; счита, че бежанците и мигрантите, ползващи се с международна закрила, трябва да получават подходящо обучение и образование, за да бъдат интегрирани на пазара на труда;

13.  отбелязва, че голяма част от проблемите на изоставащите региони са подобни на тези в най-отдалечените региони; следователно приветства стратегията, предложена от Комисията в нейното съобщение: Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС(9);

14.  счита, че демографските и социалните критерии за развитие, като например регионалния индекс на социалния прогрес и индекса за опазване на околната среда, или други показатели, заедно с БВП, биха могло да бъдат разгледани в контекста на политиката на сближаване и да бъдат включени в бъдещите доклади на Комисията относно изоставащите региони, с цел да се гарантира оползотворяване на потенциала на изоставащите региони;

15.  поставя акцент върху отрицателните последици от икономическата и финансовата криза, особено за регионите с ниски доходи, които доведоха до съкращаване на маржовете в бюджетните политики, което доведе до съкращаване на публичните инвестиции; подчертава, от друга страна, значението на намаляването на дълга с оглед на премахването на бюджетния дефицит и съобразяването на публичните инвестиции с изискванията на растежа;

16.  счита, че политиката на сближаване оказва положително въздействие за създаването на растеж и заетост; подчертава необходимостта от прилагане на съгласувана позиция относно Пакта за стабилност и растеж във връзка с гъвкавостта за цикличните условия, структурните реформи и държавните инвестиции, целящи изпълнението на основни структурни реформи и подобни проекти с оглед постигане на целите на стратегия „Европа 2020“; признава необходимостта от изясняване на контекста и обхвата на прилагане на структурните реформи в рамките на политиката на сближаване; при все това отбелязва, че подобни структурни реформи в държавите членки и регионите по програмите за подпомагане могат да помогнат за постигане на по-добри резултати за инвестициите в рамките на политиката на сближаване;

17.  призовава за по-активни действия за повишаване на сближаването между всички региони, включително действия за гарантиране на тяхната устойчивост при внезапни сътресения;

18.  отбелязва, че достъпът до кредитиране е по-труден в изоставащите региони, най-вече в регионите с ниски доходи, поради по-високите лихвени проценти и, донякъде, поради нежелание на системата за кредитиране да поема рискове; подчертава значението на гарантирането на улеснен достъп до кредитиране с цел да се подпомогнат МСП, да се насърчат нови модели за предприемачество и да се стимулира растежа в изоставащите региони;

19.  подчертава значението на фондовете на ЕС за засилване на икономическата устойчивост и сближаването на тези региони, както и на конкурентоспособността, инвестициите и възможностите за сътрудничество; следователно потвърждава приноса на местните групи за действие за разработването на местни стратегии; предлага Комисията да разгледа възможността да предложи разпределяне на по-голям дял от подкрепата за воденото от общностите местно развитие (ВОМР), като по този начин спомогне както за посрещане на предизвикателствата, така и за изграждането на капацитет; припомня, че изоставащите региони често срещат трудности по отношение на достъпа до финансиране, както и бюрократични и административни забавяния, които възпрепятстват дейностите на фондовете на ЕС;

20.  изразява мнение, че могат да бъдат потърсени положителни стимули за регионите в действащата рамка на макроикономическите условия, наложени от Европейския семестър;

21.  отчита важността на стабилното икономическо управление за цялостното ефективно прилагане на европейските структурни и инвестиционни фондове, с крайна цел – отстраняване на пропуските и предотвратяване на закъсненията; подкрепя, в това отношение, необходимостта да се анализира и след това да се преразгледа самата обосновка на връзката между Европейския семестър и политиката на сближаване;

22.  счита, че солидарността, по-силният институционален капацитет, спазването на принципа на добро управление, по-добра свързаност и цифровизация в тези региони се отразяват в значителна степен на икономическия им растеж и на по-ефикасното и по-ефективното използване на съществуващите ресурси; по тази причина обръща внимание на въпроса за подкрепа и подобряване на качеството на управлението и институциите в засегнатите райони; призовава Комисията и държавите членки да разпространяват примери за най-добри практики за повишаване на ефективността на публичната администрация, тъй като ефективното управление следва да бъде основна препоръка за изоставащите региони;

23.  във връзка с това подчертава значението на принципа на партньорство и на многостепенно управление, който трябва да се укрепи, без да се засяга принципа на субсидиарност; счита, че участието на всички нива на държавното управление и на заинтересованите страни в разработването и изпълнението на стратегии и конкретни програми и действия, насочени към тези региони, е от основно значение с оглед създаване на действителна европейска добавена стойност за гражданите;

24.  потвърждава значението на иновациите, цифровизацията и на подобряването на местните услуги (здравни, социални, пощенски) и инфраструктурата за създаването на благоприятна среда и добра основа за насърчаването на растежа и задълбочаването на сближаването в изоставащите региони; счита, че осигуряването на високоскоростни интернет връзки е предпоставка за жизнеспособността на селските и планинските райони; изтъква потенциала на проектите, обхващащи няколко сектора, за засилване на икономическото, социалното и териториалното развитие чрез използване на полезните взаимодействия между европейските фондове;

25.  предлага специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър да бъдат многогодишни, със средносрочна проверка и преразглеждане и да се възприемат като положителен стимул за предприемането на структурни реформи, а не като инструменти, които могат да изключат достъпа до инвестиции в рамките на политиката на сближаване, с оглед предоставянето на принос към общите цели на Съюза;

26.  счита, че посочените в Регламент (ЕС) № 1303/2013 мерки, обвързващи ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление, следва да бъдат анализирани внимателно, включително с участието на всички заинтересовани страни; освен това счита, че обосновката за връзката между европейските структурни и инвестиционни фондове и доброто икономическо управление следва да бъде преосмислена с оглед на следващия програмен период и изпълнението им за периода 2014—2020 г. да бъде взето предвид; изразява мнение, че Комисията следва да разгледа корекции по отношение на начина, по който се свързват европейския семестър и политиката на сближаване; във връзка с това предлага система от положителни стимули, чиито обезпечения да бъдат създадени в новата многогодишна финансова рамка (МФР), която следва да послужи като пакет, който може да се използва, когато държавите членки спазват специфичните за всяка от тях препоръки и други изисквания в рамките на европейския семестър;

27.  счита, че е особено необходимо да се предоставя подкрепа за производствени и местни стопански дейности, специфични за изоставащите региони, в това число устойчивия туризъм, кръговата икономика, енергийния преход, земеделието, произведените продукти и иновациите с акцент върху МСП; счита, че полезните взаимодействия, произтичащи от ефективното съчетаване на финансиране от регионални и национални органи и от инструментите на ЕС, използвайки интегрирани териториални инвестиции, следва да спомогне за създаването на икономически възможности, особено за младите хора;

28.  подчертава значението на използването на всички възможности, предлагани от ЕС за устойчиво развитие и растеж в тези региони; счита, че държавите членки следва да отделят особено внимание на изоставащите региони при подготовката на оперативните програми и програмите за трансгранично сътрудничество; следователно припомня, че е важно да се насърчава използването на пряко управлявани фондове и на ЕФСИ, едновременно и координирано с възможностите, предлагани от политиката на сближаване;

29.  подчертава значението на наличието на надеждни, актуални, дезагрегирани статистически данни; следователно отправя искане към Комисията и Евростат да предоставят възможно най-подробни статистически данни дезагрегирани по географски признак, така че те да могат да се използват, за да се планират подходящи политики на сближаване, включително в изоставащите региони; в този контекст приветства информацията, предоставена в доклада на Комисията;

30.  призовава Комисията да обмисли преразглеждане на съществуващата връзка между политиката на сближаване и макроикономическото управление, като припомня, че легитимността на политиката на сближаване произтича пряко от Договорите и е една от най-видимите европейски политики, както и най-важният израз на европейската солидарност и добавена стойност във всички европейски региони; счита, че връзката между политиката на сближаване и процесите на икономическо управление в рамките на европейския семестър трябва да бъде балансирана, на реципрочна основа и съсредоточена върху система от положителни стимули; подкрепя допълнителното признаване на териториалното измерение, което би било от полза за европейския семестър, и следователно счита за необходимо икономическото управление и признатите от Договорите цели на политиката на сближаване относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и относно устойчивия растеж, заетостта и опазването на околната среда да се разглеждат в рамките на балансиран подход;

31.  припомня необходимостта всички участници в политическия процес да признаят ролята на политиката на сближаване като основния инструмент на европейската икономическа политика в подкрепа на публичните и частните инвестиции, които отчитат специфичните за регионите икономически, социални и териториални характеристики;

32.  призовава държавите членки, както се предлага в доклада на Комисията, да приемат национални и регионални стратегии и програми за развитие, насочени към подкрепа на изоставащите региони и подобряване на техния административен капацитет, на управлението и на други ключови фактори на растежа; във връзка с това призовава Комисията да предоставя техническа, професионална и практическа подкрепа на държавите членки, на регионите и на общините, с цел използване добри практики и подкрепа на цифровизацията на публичните услуги;

33.  призовава политиката на сближаване да продължи да бъде приоритет за Съюза и съответно да се подкрепя от амбициозно финансиране, дори с оглед на натиска върху бюджета на ЕС, както и да се увеличи полезното взаимодействие с други фондове на ЕС и да се привлече допълнителна финансова подкрепа чрез финансови инструменти в многогодишната рамка за периода след 2020 г.; подчертава, че ценности като европейската солидарност, въплътени в политиката на сближаване, не следва да бъдат подкопавани;

34.  припомня отговорността на Парламента в изготвянето и одобряването на подходяща законодателна рамка за бъдещата политика на сближаване; подчертава необходимостта да се запази основната роля и цел на политиката на сближаване в съответствие с член 174 от ДФЕС, с цел не само да се постигне сближаване, но също така и да се предотврати изоставането на териториите; изтъква необходимостта правилата да се рационализират и да се гарантира подходящ баланс между опростяването на политиката и адекватния контрол, като същевременно се намалява прекомерната административна тежест; изразява мнение, че Комисията и държавите членки следва да разгледат възможността за разширяване на приложното поле на член 7 от Регламент (ЕС) № 1301/2013 относно ЕФРР чрез финансиране на връзките на градовете със заобикалящите ги райони в изоставащите региони;

35.  призовава Комисията да подпомага в по-голяма степен развитието на системи за иновации, като стратегии за иновации за интелигентна специализация, и да укрепва взаимодействието между предприятия, университети и научноизследователски центрове в изоставащите региони; подчертава освен това, че добре свързаните територии са от съществено значение за изграждане на партньорства за научни изследвания, включително инициативи по линия на Европейското партньорство за иновации, така че иновативните практики да могат да засилват допълнително устойчивото развитие на селското стопанство и свързаните с него предприятия в изоставащите региони;

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет и правителствата и националните и регионалните органи на управление на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(3) ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 29.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0309.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0053.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0245.
(7) Приети текстове, P8_TA(2017)0254.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0401.
(9) Съобщение на Комисията от 24 октомври 2017 г. (COM(2017)0623).


Ролята на регионите и градовете в ЕС при прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата
PDF 624kWORD 71k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно ролята на регионите и градовете в ЕС при прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата, прието на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (2017/2006(INI))
P8_TA(2018)0068A8-0045/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

—  като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21 и 21-вата конференция на страните (COP21) по РКООНИК, както и 11-ата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—  като взе предвид член 7, параграф 2 и член 11, параграф 2 от Парижкото споразумение, в което се признава местното, поднационалното и регионалното измерение на изменението на климата и действията в областта на климата;

—  като взе предвид своята позиция от 4 октомври 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата(1);

—  като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2016 г. относно изпълнението на Споразумението от Париж и Конференцията на ООН по изменението на климата (COP22) в Маракеш, Мароко през 2016 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 октомври 2017 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2017 г. в Бон, Германия (COP23)(3),

—  като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие, и по-специално цел 11: превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене,

—  като взе предвид разпоредбите на Пакта от Амстердам за създаване на Програмата на ЕС за градовете,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно градското измерение на политиките на ЕС(4),

—  като взе предвид доклад № 12/2016 „Urban adaptation to climate change in Europe 2016“ („Адаптиране на градовете в Европа към изменението на климата през 2016 г.“) и доклад № 1/2017 „Climate change, impacts and vulnerability in Europe 2016“ („Изменение на климата, въздействие и уязвимост в Европа през 2016 г.“) на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 март 2016 г., озаглавено „Пътят след Париж: оценка на въздействието на Споразумението от Париж“ (COM(2016)0110),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 април 2013 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата“ (СOM(2013)0216),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 февруари 2017 г., озаглавено „Към нова стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата посредством интегриран подход“(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юли 2014 г., озаглавено „Градското измерение на политиките на ЕС — ключови характеристики на една програма на ЕС за градовете“ (COM(2014)0490),

—  като взе предвид член 8 от Регламента за общоприложимите разпоредби (Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г(6).), в който се предвижда, че „целите на европейските структурни и инвестиционни фондове се осъществяват в съответствие с принципа на устойчивото развитие“,

—  като взе предвид споразуменията за партньорство и програмите по Регламента за общоприложимите разпоредби, които съгласно член 8 от Регламента за общоприложимите разпоредби насърчават „ресурсната ефективност, смекчаването на изменението на климата и адаптацията към него“,

—  като взе предвид конкретните тематични цели, подкрепяни от всеки един европейски структурен и инвестиционен фонд, включително технологичното развитие и иновациите, прехода към нисковъглеродна икономика, адаптирането към изменението на климата и насърчаването на ресурсната ефективност,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0045/2018),

А.  като има предвид, че зачестяването на екстремните метеорологични явления е пряко следствие от причиненото от човека изменение на климата и че тези явления ще продължат да оказват отрицателно и все по-редовно въздействие върху много части на Европа, което ще увеличи уязвимостта на обитаваните екосистеми; като има предвид, че според разработените от Междуправителствения комитет по изменение на климата сценарии към 2100 г. температурата на планетата може да се увеличи с 0,9—5,8 ºC;

Б.  като има предвид, че в Седмата програма за действие за околната среда, от която ще се ръководи европейската политика в областта на околната среда до 2020 г., подобрението на устойчивостта на градовете в Съюза се установява като приоритетна цел заедно с трите хоризонтални цели за опазване, съхраняване и увеличаване на природния капитал на Съюза, за превръщане на Съюза в ефективна от гледна точка на използването на ресурсите, екологосъобразна и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика и за закрила на гражданите на Съюза от свързаните с околната среда влияния и рискове за здравето и благосъстоянието им;

В.  като има предвид, че изменението на климата може да изостри обществените промени, ако не се предприемат по-нататъшни действия; като има предвид, че следва да се вземат предвид значителните миграционни потоци, които се очакват в резултат на тези глобални изменения на климата и които ще бъдат обусловени от последиците от движението на населението, което ще наложи инфраструктурата на градовете да се привежда в съответствие с нови изисквания;

Г.  като има предвид, че според основните констатации на доклада № 12/2016 на ЕАОС изменението на климата вече реално се усеща в ЕС под формата на екстремни метеорологични явления и постепенни дългосрочни последици като урагани, бури, опустиняване, суша, ерозия на почвите и брегова ерозия, обилни валежи, горещи вълни, наводнения, покачване на морското равнище, недостиг на вода, горски пожари и разпространяване на тропически болести;

Д.  като има предвид, че в резултат на изменението на климата е налице по-голям риск от изчезване на някои растителни и животински видове и от разпространение на инфекциозни болести, произтичащо от климатични фактори; като има предвид, че в територии като най-отдалечените региони и други региони на ЕС, които може да са уязвими от топографска гледна точка, изменението на климата се проявява още по-осезаемо;

Е.  като има предвид освен това, че според неотдавнашни проучвания някои от наблюдаваните промени в околната среда и обществото, например промените при горските видове, установяването на инвазивни чужди видове и разпространението на болести, са породени или задълбочени от изменението на климата в световен мащаб, което, ако не бъдат предприети конкретни мерки, увеличава уязвимостта на хората, природата и обитаваните от тях екосистеми; като има предвид, че една интегрирана подкрепа от страна на ЕС с цел повишаване на солидарността и на обмена на най-добри практики между държавите членки ще спомогне да се гарантира, че най-силно засегнатите от изменението на климата региони са в състояние да предприемат необходимите мерки за адаптиране;

Ж.  като има предвид, че изменението на климата се отразява върху социалните различия, които и без друго се задълбочават през последното десетилетие в ЕС, като се увеличава уязвимостта на частите от населението в най-слаба позиция, които имат по-ограничени способности и ресурси за справяне с последиците от изменението на климата; като има предвид, че уязвимостта на хората спрямо последиците от изменението на климата се обуславя до голяма степен от това доколко те имат достъп до основни ресурси, и като има предвид, че публичните органи трябва да гарантират достъпа до тези основни ресурси;

З.  като има предвид, че почти 72,5% от населението на ЕС, или това са приблизително 359 милиона души, живеят в градовете; като има предвид освен това, че ЕС е източник на 9% от глобалните емисии и че градските райони представляват от 60 до 80% от световната консумация на енергия и приблизително същия дял от емисиите на CO2;

И.  като има предвид, че решенията, които се вземат по отношение на градската инфраструктура, ще влияят върху способността на градовете да устояват на изменението на климата; като има предвид, че градовете, дружествата и други недържавни участници имат потенциал да намалят емисиите на CO2 с около 2,5 — 4 милиарда тона към 2020 г.; като има предвид, че регионите и градовете са в състояние да намалят глобалните емисии с 5%, за да постигнат целите на Парижкото споразумение, и като има предвид, че те разполагат с потенциал за значително намаляване на глобалните емисии;

Й.  като има предвид, че Целта за устойчиво развитие (ЦУР) № 11 („Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“) предвижда до 2020 г. съществено да се увеличи броят на градовете и населените места, които са приели и прилагат интегрирани политики и планове, насочени към приобщаване, ресурсна ефективност, смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него и устойчивост спрямо бедствия, както и да се разработи и прилага цялостно управление на риска от бедствия на всички равнища в съответствие с Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015 —2030 г.;

К.  като има предвид, че общинските органи са сред основните бенефициенти на финансиране от ЕС;

Л.  като има предвид, че в член 7, параграф 2 от Парижкото споразумение се признава, че „адаптацията е глобално предизвикателство, пред което са изправени всички и което има местни, поднационални, национални, регионални и международни измерения“; като има предвид, че действията на местните органи и недържавните участници са от ключово значение за способността на правителствата да изпълняват ангажиментите си по рамката за глобални действия в областта на климата;

М.  като има предвид, че в стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата (COM(2013)0216), както и в съответните регламенти на ЕС относно европейските структурни и инвестиционни фондове се посочват основните цели и свързаните с тях политически мерки, по-специално чрез въвеждането на механизми, например предварителни условия и свързани с климата тематични цели, в рамката на политиката на сближаване за периода 2014 —2020 г., например тематична цел № 4 (ТЦ4): „Подпомагане на преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори“, ТЦ5: „Насърчаване на приспособяването към изменението на климата и предотвратяването и управлението на риска“ и ТЦ6: „Съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност“, които доведоха до по-голямо и по-целенасочено финансиране на действията в областта на климата в рамките на поне някои от европейските структурни и инвестиционни фондове;

Н.  като има предвид, че регионите и градовете проявиха своята ангажираност към процеса по линия на РКООНИК чрез участието си в инициативите „План за действие Лима — Париж“ (LPAA) и „Платформа на недържавните участници за действия в областта на климата“ (NAZCA);

Общ контекст

1.  приветства ролята на ЕС в рамките на Споразумението от Париж/COP21, както и ролята му на световен лидер в борбата с изменението на климата; изтъква, че Европа си е поставила едни от най-амбициозните цели в света в областта на борбата с изменението на климата; настоятелно призовава смекчаването на последиците от изменението на климата да се разглежда като важен приоритет в рамките на политиките на сближаване на ЕС с цел да се изпълнят и поддържат ангажиментите, поети в рамките на Споразумението от Париж/COP21, като се насърчават иновациите в сферата на чистата енергия, кръговата икономика, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, без да се накърняват необходимите действия за адаптиране към изменението на климата, като същевременно се запазват основната роля и целите на политиката на сближаване в съответствие с член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

2.  подкрепя подхода към изменението на климата, предложен в Целите за устойчиво развитие (ООН) и Пакта от Амстердам (Програма на ЕС за градовете); подчертава, че Европа трябва да се превърне в действителен световен лидер в областта на енергията от възобновяеми източници, както беше предложено от Комисията, и припомня, че Програмата на ЕС за градовете допринася за изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие чрез целта за приобщаващи, безопасни и устойчиви градове; отчита във връзка с това множеството различия между европейските местни органи и различния им потенциал; призовава за гъвкав, индивидуален подход при осъществяването на Програмата за градовете чрез предоставяне на стимули и насоки за пълно оползотворяване на потенциала на градовете;

3.  припомня, че в неговата резолюция от 14 октомври 2015 г. относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“(7) се отправя призив към държавите членки да разгледат възможността за предприемане на допълнителни мерки за намаляване на емисиите на парникови газове; подчертава необходимостта от максимална степен на прозрачност и контрол на процеса по линия на COP21;

4.  приканва Комисията и държавите членки да преследват амбициозни цели за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него в съответствие с действащото законодателство на ЕС относно действията в областта на климата и в отговор на искането, отправено от Комитета на регионите в неговото становище от 9 февруари 2017 г. на тема „Към нова стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата посредством интегриран подход“;

5.  изразява съжаление във връзка с безотговорните стратегии, които излагат околната среда на рискове, например някои икономически дейности и конкретни промишлени сектори, които генерират високи нива на замърсяване, и подчертава отговорността на всички слоеве на обществото да допринасят към мерките, които са жизненоважни за обръщане на тенденцията, която застрашава живота на Земята; подчертава факта, че липсва информация относно мерките, предприети от някои промишлени сектори с цел борба с последиците от замърсяването и намиране на по-малко замърсяващи решения; изразява съжаление при все това, че някои лица, формиращи общественото мнение в областта на науката, медиите и политиката, продължават да отричат доказателствата за изменението на климата;

6.  изразява съжаление във връзка със заявеното намерение на САЩ да се оттеглят от Парижките споразумения и посреща със задоволство големия брой участници на нефедерално равнище, по-специално щати и градове в САЩ, които потвърдиха ангажимента си за постигането на целите, определени в Парижкото споразумение; призовава местните и регионалните органи в Съединените американски щати, които желаят да участват в борбата с изменението на климата, да си сътрудничат и съдействат с други публични и частни партньори в рамките на своите проекти и да обменят добри практики в това отношение; призовава за нов вид управление, което да осигурява средства за действията в областта на климата и за по-добрата интеграция на регионите и градовете и на техните представителни органи;

7.  изтъква, че е необходимо градовете да играят решаваща роля в рамките на борбата с изменението на климата чрез координирана взаимозависимост с националните органи и с регионите, в които се намират; насърчава още по‑силната ангажираност на международно равнище на лидерите на поднационално равнище и националните правителства чрез платформи като „Friends of Cities“ („Приятели на градовете“); счита, че в конкретния случай на интегрираното устойчиво градско развитие местните органи следва да бъдат оправомощени не само да подбират проектите, но също така и да подготвят, разработват и осъществяват схеми за местно развитие; подчертава евентуалните положителни аспекти за растежа и екологичните работни места;

8.  отбелязва, че местните органи са отговорни за изпълнението на повечето мерки за адаптация и за смекчаване на последиците от изменението на климата и на по-голямата част от законодателството на ЕС в тази област; подчертава необходимостта от предприемане на действия по отношение на градоустройственото планиране, мобилността, обществения транспорт и инфраструктурата, енергийните характеристики на сградите, образователните кампании, интелигентните градове, интелигентните мрежи и регионалните субсидии с цел изпълнение на Споразумението от Париж;

9.  отбелязва, че кметовете на градовете носят пряка отговорност пред своите избиратели за решенията си и че те могат да действат по-ефективно и бързо, а и в много случаи да постигат незабавни и значителни резултати;

10.  призовава националните правителства да помагат на градовете и регионите да изпълняват международните ангажименти за подкрепа на инициативите в областта на климата и енергетиката на местно и регионално равнище;

11.  изтъква, че изменението на климата взаимодейства със социални и икономически фактори и че съответно е необходимо да се очертае обща визия, която да е практически изпълнима на местно и регионално равнище;

12.  отправя предупреждение за цената за обществото и за икономическото въздействие, причинени от емисиите на парникови газове, които понастоящем засягат градската инфраструктура и системите за обществено здравеопазване и социални грижи, които са — понякога и в определени градове и региони — претоварени и които се намират в несигурно икономическо положение; отбелязва, че тези системи съответно ще бъдат подложени на допълнителен натиск и че от тях ще се изисква да посрещат все по-големи и по-сложни потребности; приветства потенциалните икономически ползи за градовете, които поемат водеща роля и инвестират в инфраструктура с ниски нива на въглеродни емисии, включително намалените разходи за енергия и поддръжка, както и намалените разходи за общественото здраве, което ще се подобри в резултат на намаляването на замърсителите;

13.  отчита, че смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него са дългосрочни процеси, които надхвърлят изборните цикли и решенията на местно и регионално равнище, и приканва смекчаването и адаптирането да се разглеждат като източник на възможности на фона на други предизвикателства като заетостта и подобряването на здравето, качеството на живот и обществените услуги; отбелязва, че Парижкото споразумение предвижда активно участие на заинтересованите страни, които не са страни по споразумението, чрез процедурите за техническо изпитване на въздействието и адаптирането;

14.  признава жизненоважната роля на регионите и градовете за насърчаването на участието в енергийния преход и за стимулирането „отдолу нагоре“ на постигането на целите, свързани с климата и енергетиката; отбелязва, че интегрираните енергийни решения е най-удачно да се изпитват и прилагат в регионите и градските райони в пряко сътрудничество с гражданите; подчертава необходимостта от стимулиране на енергийния преход и местните инвестиции в мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него; подчертава, че иновациите в областта на чистата енергия и малките проекти за енергия от възобновяеми източници биха могли да изпълняват важна роля за постигане на целите на Парижкото споразумение; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се погрижат да предоставят достъп до финансови мерки, които отчитат специфичните характеристики и дългосрочната стойност на местните енергийни общности за енергийния пазар, околната среда и обществото, и да насърчават ролята на отделните произвеждащи потребители във връзка с възобновяемите източници на енергия с оглед на по-високата степен на енергийна независимост и по-голямото собствено производство; приканва градовете и регионите да поемат водеща роля за насърчаването на енергийната ефективност и производството на енергия от възобновяеми източници, за да се намалят емисиите на парникови газове и атмосферното замърсяване;

15.  отново изтъква необходимостта регионите да прилагат Директива 2010/31/EС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/EС относно енергийната ефективност и призовава средствата от структурните фондове на ЕС да се използват целенасочено или да се увеличат, за да се насърчи енергийната ефективност на обществените сгради и енергийната независимост на общините чрез възобновяемите източници на енергия; призовава също така кооперативните граждански енергийни проекти да се подпомагат посредством структурните фондове и чрез намаляване на административната тежест на национално и регионално равнище;

16.  отбелязва, че според последните статистически данни делът на ЕС в глобалните емисии на парникови газове е около 10% и че съответно ако не бъдат предприети действия на световно равнище, негативните тенденции в областта на климата не могат да бъдат неутрализирани; посочва обаче, че ЕС би могъл да играе водеща роля в това отношение, по-специално чрез насърчаване на чистите енергийни решения и технологии;

17.  припомня, че в Програмата на ЕС за градовете се насърчава нов метод на работа, при който потенциалът на градовете се оползотворява в пълна степен, за да се отговори на свързаните с изменението на климата предизвикателства в световен мащаб, и който предполага да се обръща специално внимание на по-доброто регулиране, достъпа до финансиране и обмена на знания;

ЕС и политиката на сближаване

18.  счита, че бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР) следва да бъде по-амбициозна, когато това е приложимо, по отношение на постигането на целите, свързани с климата, и че следва да се увеличи делът на разходите, предназначени за тази цел;

19.  припомня ангажимента поне 20% от бюджета на ЕС за периода 2014 — 2020 г. (приблизително 212 милиарда евро) да се предназначат за действията в областта на климата; изисква от Комисията и държавите членки надлежно да вземат под внимание специалния доклад № 31 на Европейската сметна палата от 2016 г., в който се отправя предупреждение, че съществува сериозен риск целта от 20% да не бъде постигната, ако не бъдат предприети допълнителни мерки, и призовава Комисията да държи Парламента в течение относно напредъка в тази важна област; подчертава, че в рамките на Европейския социален фонд, както и в рамките на политиките за селското стопанство, развитието на селските райони или рибарството не е осъществена съществена промяна по отношение на действията в областта на климата и че не са проучени изцяло всички потенциални възможности за финансиране на свързаните с климата действия;

20.  подчертава ключовата роля на политиката на сближаване за преодоляването на предизвикателствата, свързани с изменението на климата, на регионално и местно равнище; отново изтъква необходимостта да се увеличи бюджетът за политиката на сближаване за периода след 2020 г.; подчертава, че в рамките на политиката на сближаване следва да се обърне специално внимание на инвестициите в градовете, по-конкретно в качеството на въздуха, кръговата икономика, адаптирането към изменението на климата, решенията за развиването на екологосъобразна инфраструктура, енергийния и цифровия преход;

21.  подкрепя създаването на инструмент за разходите и ползите, за да се даде възможност на органите на местното самоуправление да разберат въздействието на проектите по отношение на намаляването на въглеродните емисии и за да могат те да се възползват в пълна степен от възможностите за финансиране, които са на разположение на равнището на ЕС;

22.  счита, че политиката на сближаване следва да обхваща както подхода на смекчаване на последиците от изменението на климата, така и подхода на адаптиране към него, като се прави разграничение между тези два подхода, но се отчита, че е необходимо те да се координират, и че следва да се въведат ясни механизми за финансиране, за да се насърчават и стимулират политиките и мерките във всяка една от двете области; счита, че тези механизми биха могли да се приложат чрез ясни и измерими инвестиционни планове с участие от страна на градовете и регионите (в т.ч. публичните органи, промишлеността, заинтересованите страни и гражданското общество), както и че това участие следва да обхваща и етапите на изпълнение и оценка;

23.  отбелязва, че само петнадесет държави — членки на ЕС, са приели план за действие и стратегия за адаптация, като конкретните мерки на място са малобройни; счита, че бъдещото планиране на европейските структурни и инвестиционни фондове трябва да бъде интегрирано в по-голяма степен в националните планове в областта на енергетиката и климата за 2030 г.; подчертава, че интегрирането на целите по отношение на климата следва да се интегрират по-успешно в бъдещата многогодишна финансова рамка, например чрез по-тясно обвързване на инвестициите в рамките на политиката на сближаване с общите планове на държавите членки за постигане на целта за 2030 г.; изтъква, че споразуменията за партньорство следва да се оценяват с оглед на целите на ЕС в областта на климата, а оперативните програми следва да запазят тясната си връзка със стратегиите и плановете на всяка държава за адаптиране към изменението на климата с оглед на постигането на координация и последователност на всички равнища на планирането и управлението, особено когато средствата на ЕС представляват голям дял от наличния ресурс за публични разходи; отбелязва, че поради това при извършването на оценка на оперативните програми ще трябва да се разглежда доколко ефективно те са допринесли за намаляване на емисиите на парникови газове, като същевременно се цели да се прилага обща методика за проследяване и да се извършва мониторинг, с цел да се избегнат т.нар. „зелени заблуди“ (невярна информация относно положителното въздействие върху околната среда);

24.  настоятелно призовава инвестициите в рамките на политиката на сближаване да бъдат съгласувани с една ефективна политика в областта на климата с цел да се гарантира устойчивостта на околната среда;

25.  подчертава, че политиката за иновации и градското измерение са подходящи области за осъществяване на полезни взаимодействия между целите в областта на климата и по-широките икономически цели на политиката на сближаване; поради това призовава за разработване на специфични разпоредби, насочени към устойчивото развитие и иновациите в градовете, така че тези области да се подпомогнат осезаемо във финансово отношение в рамките на политиката на сближаване след 2020 г.;

26.  призовава различните партньорства, които работят по въпроси, свързани със смекчаването на последиците от изменението на климата в рамките на Програмата на ЕС за градовете, своевременно да приемат и да представят своите планове за действие; освен това призовава Комисията да вземе предвид съдържащите се в тях предложения при изготвянето на бъдещите си законодателни предложения, по-конкретно що се отнася до по-доброто регулиране, финансирането и знанията;

27.  подчертава, че за да се постигнат дългосрочните цели на Парижкото споразумение, е необходимо инвестициите, целящи декарбонизация в дългосрочен план, в регионалните пазари и пазарите на държавите членки и на ЕС като цяло да бъдат по-последователни, и призовава да се прилагат мерки за улесняване на достъпа до финансиране, за да могат по-малките градове и региони да получават финансиране; подчертава освен това, че следва да се предостави приоритетно финансиране на зависимите от въглерода региони, за да може да се извърши плавен преход към икономиката с ниски емисии, както и че следва да се отдаде предпочитание на прехода към алтернативна заетост за работниците и служителите в секторите с висок въглероден интензитет; призовава Комисията да предложи в рамките на политиката на сближаване след 2020 г. намаляването на емисиите (заедно с други действия, например възстановителни дейности за регенериране и обеззаразяване на изоставените промишлени терени) да се превърне във важен елемент за оценката на изпълнението на оперативните програми;

28.  подчертава значението на използването на допълнителни финансови инструменти и политики като Европейския фонд за стратегически инвестиции, Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт 2020“ с цел да се финансират проекти, които ще спомогнат за смекчаване на изменението на климата или за адаптиране към него;

29.  настоява, че субсидиите за регионите и градовете следва да продължат да бъдат основната форма на финансиране от ЕС в рамките на политиката на сближаване и по-специално на действията в областта на климата; подчертава при все това, че въпреки повишената съгласуваност и точност на свързаните с климата показатели за въздействието и резултатите, последните не са достатъчни, за да се установи степента на приноса на политиката на сближаване за постигането на общите цели на ЕС в областта на климата, и счита, че е необходимо да се подобри системата за мониторинг и проследяване на разходите, свързани с климата, за да се гарантира, че разходите на ЕС оказват конкретен и измерим принос за постигането на целите на ЕС; призовава да се създаде пътна карта за мониторинг на действията на регионално и местно равнище в областта на климата и призовава Комисията да извърши оценка на процента от средствата, които държавите членки изразходват на местно равнище за намаляване на емисиите на парникови газове и за гарантиране на адаптирането на територията към изменението на климата;

30.  признава ролята на инструментите за интегрирано териториално развитие, например интегрираните териториални инвестиции и воденото от общностите местно развитие, които могат да бъдат използвани от градовете като допълнително средство за финансиране на стратегии за устойчиво развитие на градовете или на функционалните райони; призовава за интегрирани подходи и стратегии „отдолу нагоре“ на местно равнище за гарантиране на по-ефективното използване на ресурсите, за изграждане на устойчивост и за адаптиране към последиците от изменението на климата в най-силно засегнатите райони;

31.  признава, че по-голямата част от европейската научноизследователска и развойна дейност, насочена към изменението на климата, е концентрирана в градовете в ЕС; призовава Комисията да предостави по-голяма подкрепа за градовете и регионите в областта на обучението и повишаването на осведомеността, финансовите насоки, ноу-хау, комуникациите, научните изследвания и развойната дейност, образованието в областта на опазването на климата и консултациите относно смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, по-специално чрез укрепване на съществуващите инструменти, например консултативната платформа за инвестиции в градовете URBIS, URBACT и инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“ (UIA); призовава Комисията да гарантира, че тези сектори се възползват пълноценно от световното сътрудничество в областта на научните изследвания, и да укрепи тези инструменти с цел да се помогне на органите на местното самоуправление да изготвят подходящи за целта проекти, както и да им се осигури достъп до възможности за финансиране с цел изпитване на иновативните решения в стратегиите за развитие на градовете; призовава поднационалните органи на държавите извън ЕС да могат да участват на доброволни начала в европейските научни, научноизследователски и технологични инициативи, като например „Хоризонт 2020“, както формално, така и неформално, с оглед на постигането на колективните цели; счита, че местните органи следва да имат пряк достъп до финансовите механизми като глобалните фондове за действия в областта на климата; счита, че полезните взаимодействия между политиката на сближаване и политиките в областта на научните изследвания и иновациите следва да бъдат засилени, с цел да се осигури бързото внедряване на нови технологии с ниски нива на въглеродни емисии;

32.  призовава Комисията да гарантира, че в програмата „Хоризонт 2020“ се отделя по-голямо внимание и повече финансиране за иновативните и научноизследователските проекти в областта на кръговата икономика и устойчивите градове; призовава държавите членки да повишат с помощта на Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) административния капацитет на регионите и градовете с цел те да могат да се възползват пълноценно от възможностите за публично и частно финансиране, които се предоставят на равнище ЕС;

33.  приканва компетентните органи да се заемат с проблема с отпадъците с оглед на пълното реализиране на кръговата икономика и насърчаването на начини на обезвреждане, различни от изгаряне, на отпадъците, които не подлежат на повторна употреба или рециклиране;

34.  счита, че през предстоящия програмен период е необходимо изменението на климата да се интегрира в програмите за териториално сътрудничество; подчертава важната роля на териториалното сътрудничество, трансграничното сътрудничество и макрорегионалните стратегии по отношение на действията на регионите и градовете както на територията на ЕС, така и извън нея, и отново изтъква необходимостта този инструмент да бъде укрепен в политическо и финансово отношение както с оглед на смекчаването на последиците от изменението на климата, така и на адаптирането към него; подчертава, че една рамка като Interreg за изпълнение на съвместни действия и обмен на политики между националните, регионалните и местните участници от различните държави членки е особено подходяща за справяне с изменението на климата и за осъществяване на подходящи действия за смекчаване на последиците от него; във връзка с това посреща със задоволство факта, че 7 от 15-те транснационални програми Interreg в цяла Европа финансират стратегии, пилотни действия, обучение и инструменти с цел да се помогне на градовете да изградят своя капацитет за намаляване на емисиите на CO2 и за смекчаване на последиците от изменението на климата с оглед на постигането на целите на ЕС;

Градове и региони

35.  приветства инициативи като Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката и ролята на градовете и регионите в рамките на борбата с изменението на климата и опазването на околната среда; призовава градовете и регионите да си сътрудничат и да интегрират в още по-голяма степен и без отлагане борбата с изменението на климата в програмите на институциите; препоръчва на градските органи да изпълняват и редовно да актуализират дългосрочните стратегии за интелигентно градоустройство и иновативните подходи като инициативата за интелигентни градове; подчертава необходимостта от устойчиви и енергийно ефективни проекти за жилища и интелигентни сгради, които ще пестят енергия, от инвестиции в енергията от възобновяеми енергийни източници, от системи за екологичен обществен транспорт, от допълнителна подкрепа за проектите, насърчаващи градовете и регионите с ниски нива на въглеродни емисии, както и от сдружения на градовете и органите на местното и регионалното самоуправление, които да си сътрудничат в борбата срещу глобалното затопляне;

36.  отбелязва, че е важно да се приложи рамка за докладване въз основа на обективни параметри и изпитани методики, както и да се извършва мониторинг на предприетите от градовете и регионите действия в областта на климата, с цел да се споделят данни относно ангажиментите, поети в областта на климата, и да се увеличи прозрачността сред участниците с оглед на постигането на целите в областта на климата;

37.  припомня, че транспортният сектор също носи отговорност за емисиите на парникови газове и на опасни за здравето атмосферни замърсители, чиято концентрация в градския въздух се регулира от Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители; счита, че регионите и градовете разполагат с огромен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта, и подчертава необходимостта от финансиране за инициативите, които улесняват мобилността с ниски нива на въглеродни емисии на местно и регионално равнище; подчертава, че е важно градовете да поемат водеща роля при насърчаването на използването на обществения транспорт и стимулирането на електрифицирането на обществения и частния транспорт, и призовава да се популяризира примерът на редица региони за целите на изследванията в областта на интелигентните транспортни системи, свързващи градските и селските райони;

38.  приветства инициативите, създадени от градове, като интелигентните градове и интелигентните мрежи, които са насочени към намаляване на емисиите на парникови газове и повишаване на ресурсната ефективност; подчертава, че регионите трябва да усъвършенстват договореностите за екологичните градове, като насърчават енергийната и цифровата трансформация, както и че определени решения като например интелигентните мрежи предлагат потенциал за по-ефективни доставки на енергия за жилищата и сградите; отчита, че сътрудничеството между предприятията и градовете спомага за създаването на иновативни и приобщаващи решения, и призовава тези решения да бъдат популяризирани; подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите в други устойчиви решения като екологосъобразна инфраструктура, и по-специално от увеличаване на дървесната растителност в градовете; припомня, че не само трябва да се намалят емисиите, но и че трябва да се повиши капацитетът на почвите за поглъщане на CO2, и призовава за по-силна защита на съществуващите и новосъздадените градски горски насаждения в регионите на ЕС;

39.  подчертава, че сезонните местни храни могат да намалят емисиите на парникови газове от транспорта и съответно да намалят общия въглероден отпечатък на храните; призовава Комисията да си сътрудничи с хранително-вкусовия сектор с цел повишаване на местното и регионалното устойчиво производство на храни и приветства доброволните мерки (например „светофарната“ система за етикетиране), чиято цел е въздействието върху климата и въглеродният отпечатък на храните и други продукти да бъдат осезаеми; призовава за общи за ЕС показатели, за да се даде възможност за доброволно, но съпоставимо етикетиране, и призовава местните органи да провеждат информационни кампании за повишаване на осведомеността относно въглеродния отпечатък на храните;

40.  изтъква, че мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата следва да се планират въз основа на справедливо разпределение на усилията и ползите между различните участници, както и че мерките за адаптиране следва да са насочени към защитата на най-уязвимите части от населението като цяло;

41.  отчита многообразието и спецификата на уязвимостта и потенциала на регионално равнище и посочва, че предизвикателствата, ресурсите и ефективността на мерките могат да варират в различните територии; съответно отново изтъква своята ангажираност по отношение на принципа на субсидиарност и подчертава, че градовете и регионите трябва да разполагат с необходимите правомощия и с достатъчна политическа, административна и финансова автономия, за да планират и прилагат отделни действия; подчертава, че е необходимо градовете да адаптират своето градоустройствено планиране, като инвестират в екологосъобразна инфраструктура, мобилност, обществен транспорт и интелигентни мрежи, с оглед на постигането на определените в Парижкото споразумение цели; отново изтъква, че местните и регионалните власти в качеството си равнища на управление, които се намират най-близо до гражданите, както и най-близо до въздействието на свързаните с изменението на климата предизвикателства, имат най-цялостен поглед върху множество проблеми, и поради това подчертава, че е важно местните и регионалните власти да разполагат с административния капацитет и финансовите инструменти за разработване на индивидуални решения за смекчаване на последиците от изменението на климата;

42.  призовава за по-ефективно многостепенно управление, съпътствано от пълна прозрачност, което би могло да включи в по-голяма степен органите на местното самоуправление, регионите и градовете и техните представителни органи в процеса на вземане на решения на ЕС и в рамките на процеса по РКООНИК; призовава да се насърчава и гарантира координацията между всички публични органи, както и да се благоприятства за участието на обществеността и на социалните и икономическите заинтересовани страни, и призовава Комисията да насърчава координацията и обмена на информация и най-добри практики между държавите членки, регионите, местните общности и градовете; изтъква, че следва да се насърчават моделите на управление, основани на участието на местно равнище;

43.  приветства решението на Междуправителствения комитет по изменение на климата да изготви специален доклад относно градовете и климата през 2023 г. — ангажимент, който ще доведе до повече изследвания на значението на градовете за борбата с изменението на климата; счита, че градовете следва да допринесат за изготвянето на глобалния доклад относно климата през 2018 г.; счита освен това, че градовете и регионите могат да окажат влияние върху разработването на политиките в периода след Парижкото споразумение, като прилагат стратегически подход за справяне с глобалното затопляне и за подпомагане на мерките за смекчаване и адаптиране в градските райони, където живее повече от половината от световното население; призовава Комисията да се застъпва за една многостепенна визия за действията в областта на климата в рамките на този процес, за да се благоприятства за един приобщаващ режим по отношение на изменението на климата, който да отчита действията, предприети от местните и поднационалните органи;

44.  призовава националните органи да извършат децентрализация и да прилагат по-ефективно принципа на субсидиарност, като по този начин дадат възможност на местните и регионалните органи да играят по-значима роля в борбата с изменението на климата;

45.  отбелязва, че много отрасли на промишлеността инвестират в екологична трансформация и са поели ангажимент да следват политика на декарбонизация; отчита, че сътрудничеството между предприятията и градовете генерира новаторски и приобщаващи решения за действия в областта на климата и помага на ЕС да постига своите цели; припомня, че промишлеността играе ключова роля за финансирането и преодоляването на недостига на инвестиции в градските райони; призовава за насърчаване на партньорствата между градовете и предприятията;

46.  изтъква, че интелигентното планиране и инвестициите в устойчива на изменението на климата градска инфраструктура с ниски нива на въглеродни емисии могат да подобрят състоянието на околната среда и качеството на живот на гражданите, да създадат работни места и да стимулират местната и регионалната икономика;

47.  призовава градовете и регионите да се възползват от инициативите на ЕС, например иновативните дейности за градско развитие, с оглед на осъществяването на пилотни проекти в областта на устойчивото градско развитие;

48.  приветства инициативата „Women4Climate“ („Жените в подкрепа на климата“) и участието на частния сектор в тази инициатива, която следва да допринесе за по-активното участие на жените на ръководни длъжности в борбата с изменението на климата, за да се подобрят лидерските им умения и да се насърчи участието на следващото поколение от жени лидери в борбата с изменението на климата;

49.  отчита, че градовете носят специална отговорност за борбата с изменението на климата, като се има предвид, че те са източник на 70% от световните емисии на CO2, и отново изтъква ангажимента на Парламента да постигне успешното лансиране в цял свят на Конвента на кметовете за климата и енергетиката, включително Инициативата за адаптиране към изменението на климата (инициатива „Кметовете се адаптират“), меморандума за разбирателство „Под 2 градуса“, Пакта от Амстердам и инициативата „Регионите се адаптират“; счита, че ангажиментите, поети в декларацията на кметството на Париж през 2015 г., ще бъдат постигнати единствено посредством взаимодействие със Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката, и насърчава всички градове от ЕС и извън него да се присъединят към Конвента на кметовете и — без да се накърнява тяхното участие в други секторни или институционални мрежи със същите цели — да се ангажират с амбициозни действия в областта на климата и да организират обмен на опит и добри практики; отбелязва, че някои от представените от градовете планове за действие съдържат ангажименти до 2020 г., и поради това настоятелно призовава тези градове да предприемат допълнителни мерки до 2030 г.; счита, че ЕС следва да продължи да предоставя на градовете автономия при планирането на техните стратегии за смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като те често водят до определянето на по-амбициозни цели;

50.  подкрепя необходимостта от ясно посочване на ролята на органите на местното и регионалното самоуправление в Парижкото споразумение, за да се гарантират дългосрочните действия в отговор на изменението на климата; подчертава, че ЕС трябва да работи на място с градовете и регионите, с цел регионите и градовете в ЕС да бъдат по-добре свързани и по-устойчиви, да се създадат енергийно ефективни общини и да се разработят по-интелигентни градски транспортни мрежи;

51.  счита, че трансферът на знания и опит следва да се насърчава на местно и регионално равнище предвид богатия опит, натрупан от отделните региони и градове, както и от някои регионални агенции, специализирани в опазването на околната среда или енергетиката;

52.  счита, че европейските, международните или световните организации и сдружения или мрежи от градове, общини и региони следва да се използват като инструменти за постигането на по-добро сътрудничество при справянето с проблемите, свързани с изменението на климата, на местно и регионално равнище;

53.  отбелязва, че по време на 22-рата конференция на страните по РКООНИК (COP22) в Маракеш местните и регионалните органи разработиха пътната карта за действие от Маракеш, в която се изтъква необходимостта от по-пряко участие на местните органи, които следва официално да се признаят като участници в официалната дискусия относно изменението на климата, а не просто да бъдат считани като имащи същия статут като други недържавни участници като неправителствените организации и частния сектор;

o
o   o

54.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на Европейския комитет на регионите, Европейския икономически и социален комитет, държавите членки и националните и регионалните парламенти на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0363.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0383.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0380.
(4) OВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 124.
(5) OВ C 207, 30.6.2017 г., стр. 51
(6) OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320
(7) OВ C 349, 17.10.2017 г., стр. 67.

Правна информация