Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2040(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0230/2018

Внесени текстове :

A8-0230/2018

Разисквания :

PV 02/07/2018 - 20
CRE 02/07/2018 - 20

Гласувания :

PV 05/07/2018 - 6.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0312

Приети текстове
PDF 235kWORD 87k
Четвъртък, 5 юли 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Препоръка до Съвета относно Седемдесет и третата сесия на Общото събрание на ООН
P8_TA(2018)0312A8-0230/2018

Препоръка на Европейския парламент от 5 юли 2018 г. до Съвета относно 73-тата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации (2018/2040(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид резолюцията на ООН, приета на 3 април 2006 г. от Общото събрание, за създаване на Съвет по правата на човека,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 21, 34 и 36 от него,

—  като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2016 г. и политиката на Европейския съюз в тази област,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, нейния преамбюл и член 18 от нея, както и конвенциите на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях,

—  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 5 юли 2017 г. относно 72-рата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации(1),

—  като взе предвид приетата на 3 май 2011 г. от Общото събрание на ООН резолюция на ООН относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации, която предоставя на ЕС правото да участва в Общото събрание на ООН, да внася устни предложения и изменения, които да се поставят на гласуване при поискване от държава членка, и да упражнява правото на отговор,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юли 2017 г. относно приоритетите на ЕС за 72-рата сесия на Общото събрание на ООН,

—  като взе предвид декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите от 19 септември 2016 г.,

—  като взе предвид Резолюции 1325 (2000), 1820 (2009), 1888 (2009), 1889 (2010), 1960 (2011), 2106(2013), 2122 (2013) и 2242 (2015) на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) относно жените, мира и сигурността,

—  като взе предвид основните принципи, залегнали в Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз от юни 2016 г., и по-специално тези, отнасящи се до суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеността на държавните граници, които са зачитани в еднаква степен от всички засегнати държави,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно годишния си доклад относно прилагането на общата външна политика и политиката на сигурност(2),

—  като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

—  като взе предвид член 113 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0230/2018),

А.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки остават изцяло ангажирани с многостранното сътрудничество, глобалното управление и насърчаването на основните ценности на ООН като неразделна част от външната политика на ЕС и с трите стълба на системата на ООН: права на човека, мир и сигурност, и развитие; като има предвид, че една многостранна система, която е основана на универсални правила и ценности, е в състояние най-добре да се справи с кризите, предизвикателствата и заплахите; като има предвид, че самото бъдеще на многостранната система е изправено пред безпрецедентни предизвикателства;

Б.  като има предвид, че глобалната стратегия на ЕС отразява равнището на днешните глобални предизвикателства, които изискват силна и по-ефективна ООН и задълбочаване на сътрудничеството на равнището на държавите членки както в рамките на ЕС, така и в рамките на ООН;

В.  като има предвид, че държавите — членки на ЕС, трябва да положат всички усилия, за да координират дейността си в органите и институциите в системата на ООН и да говорят на един глас въз основа на международното право в областта на правата на човека и основните ценности на ЕС; като има предвид, че това сътрудничество трябва да се основава на общи усилия за предотвратяване на по-нататъшно ескалиране на текущите конфликти и за подпомагане на тяхното разрешаване, за насърчаване на ефективното разоръжаване и контрол върху оръжията, особено що се отнася до ядрения арсенал, за изпълнение на ЦУР и Парижкото споразумение относно изменението на климата и за допринасяне за установяване на международен ред, който се основава на правила, съгласно мандата, съдържащ се в член 34, параграф 1 от ДЕС;

Г.  като има предвид, че световният политически ред и средата на сигурност се развиват бързо и изискват отговори в глобален мащаб; като има предвид, че Организацията на обединените нации остава ядрото на многостранната система на сътрудничество между нейните държави членки за посрещане на тези предизвикателства и е най-добре подготвена за справяне с международни кризите, глобалните предизвикателства и заплахи;

Д.  като има предвид, че светът е изправен пред редица глобални предизвикателства, свързани с текущите и нововъзникващите конфликти и последиците от тях, като например изменението на климата и тероризма, които трябва да бъдат разрешавани в глобален мащаб; като има предвид, че настоящата структура на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) все още се основава на загубил актуалност политически сценарий, а процесът на вземане на решения в нея не отразява по подходящ начин променящата се световна действителност; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки допринесоха за формирането на глобалната Програма на ООН до 2030 г., а ЕС остава ангажиран да играе водеща роля за мобилизирането на всички средства за изпълнение и да бъде силен механизъм за последващи действия, наблюдение и преглед, за да гарантира напредък и отчетност; като има предвид, че това е отразено във външната дейност на ЕС и в другите политики във финансовите инструменти на ЕС;

Е.  като има предвид, че трите стълба на ООН: мирът и сигурността, развитието, правата на човека и върховенството на закона са неразривно свързани и взаимно се подсилват; като има предвид, че първоначалната цел на ООН за опазване на мира е застрашена от непрекъснати комплексни кризи;

Ж.  като има предвид, че тежките бюрократични процедури на ООН и липсата на гъвкавост в нейната структура понякога възпрепятстват правилното функциониране на институцията и способността ѝ за бърза реакция на кризи и глобални предизвикателства;

З.  като има предвид, че за да се реагира успешно на глобалните кризи, заплахи и предизвикателства, е необходима ефикасна многостранна система, основана на универсални правила и ценности;

И.  като има предвид, че международният ред, основан на сътрудничеството, диалога и правата на човека, се поставя под въпрос от редица националистически и протекционистки движения по света;

Й.  като има предвид, че във връзка с нарастващия брой задачи за системата на ООН е необходимо подходящо финансиране от страна на нейните държави членки; като има предвид, че е налице нарастващо несъответствие между нуждите на организацията и предоставеното ѝ финансиране; като има предвид, че с оглед на намерението на Съединените американски щати да намалят вноските си в бюджета на ООН ЕС и неговите държави членки остават колективно с най-голямо финансово участие в системата на ООН и следва активно да подпомагат генералния секретар на ООН в усилията му да обезпечи правилното функциониране и финансиране на ООН с основни цели изкореняване на бедността, насърчаване на трайния мир и стабилността, защита на правата на човека, борба със социалните неравенства и предоставяне на хуманитарна помощ на народи, държави и региони, изправени пред всякакви видове кризи, били те природни или причинени от човека; като има предвид, че приносът на ЕС в ООН следва да бъде по-видим; като има предвид, че агенциите на ООН, включително Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), претърпяха значителни финансови съкращения; като има предвид, че настоящото общо равнище на финансиране на ООН остава недостатъчно, за да позволи на организацията да изпълни мандата си и да се справи с настоящите глобални предизвикателства;

К.  като има предвид, че демокрацията, правата на човека и върховенството на закона са поставени пред все по-голяма заплаха в различни региони на света, а в много от държавите – членки на ООН, се наблюдава свиване на пространството за гражданското общество; като има предвид, че защитниците на правата на човека и активистите на гражданското общество по света са изправени пред все по-големи заплахи и рискове във връзка със законната си дейност;

Л.  като има предвид, че утвърждаването и защитата на правата на човека са в центъра на многостранното сътрудничество и представляват основен стълб в системата на ООН; като има предвид, че ЕС е силен поддръжник на всички права на човека, които са универсални, неделими, взаимозависими и взаимосвързани; като има предвид, че ЕС е един от най-усърдните защитници и радетели за правата на човека, основните свободи, културните ценности и многообразие, демокрацията и върховенството на закона; като има предвид, че тези ценности са поставени под нарастваща заплаха в различни региони по света; като има предвид, че защитниците на правата на човека и активистите на гражданското общество са изправени пред все по-големи заплахи и рискове във връзка със законната си дейност и пред все по-големи репресии заради взаимодействието си с органите и механизмите на ООН; като има предвид, че международната общност и ЕС трябва да увеличат усилията си за осигуряване на закрила и подпомагане на защитниците на правата на човека и да отстояват международните норми на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона, особено по отношение на правата на представителите на малцинствени групи или лицата в уязвимо положение, включително жените, децата, младежите, принадлежащи към етнически, расови или религиозни малцинства, мигрантите, бежанците и вътрешно разселените лица, хората с увреждания, лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ) и коренното население,

1.  отправя следните препоръки към Съвета:

Реформа на системата на ООН, включително реформа на Съвета за сигурност

Мир и сигурност

Програма за жените, мира и сигурността

Предотвратяване на конфликти и посредничество

Неразпространение на оръжия, контрол върху оръжията и разоръжаване

Права на човека, демокрация и върховенството на закона

Глобални пактове на ООН относно мигрантите и бежанците

Развитие

Изменение на климата и дипломация по въпросите на климата

   а) да подкрепи активно програмата на Генералния секретар на ООН (ГС на ООН) за реформа от три стълба с цел превръщането на системата на ООН в действително координирана, ефикасна, ефективна, интегрирана, прозрачна и подлежаща на отчетност; да подкрепи рационализирането на структурата за мир и сигурност, която трябва да стане по-ефективна, по-целенасочена, по-подходящо финансирана и по-оперативна, като властта бъде разпределена по-балансирано и с по-ефективно разнообразие от гледна точка на представителството на регионите във всичките ѝ органи;
   б) да подкрепи намаляване на бюрокрацията, опростяване на процедурите и децентрализиране на вземането на решения, при по-голяма прозрачност и отчетност относно мисиите и работата на служителите на ООН, особено по отношение на операциите им на терен;
   в) да подкрепи усилията на ГС на ООН за съществена промяна с цел привеждане на системата на ООН за развитие в съответствие с приоритетите на Програмата до 2030 г. и с ЦУР и отговорността за защита (ОЗЗ) и пригаждането ѝ за по-добро подпомагане на тяхното изпълнение;
   г) да призове държавите — членки на ООН, да предоставят по-големи права на ГС и на заместник-ГС на ООН и на съответните им органи в процеса на рационализиране на системата за управление на ООН с цел насърчаване на по-голяма ефективност, гъвкавост, готовност за реакция и икономическа ефективност на ООН и нейните агенции;
   д) да припомни на всички държави — членки на ООН, тяхното задължение да продължат да полагат финансови усилия в подкрепа на всички агенции на ООН и да изпълняват ангажиментите си относно изразходването на помощта за развитие, като същевременно увеличат ефективността и ефикасността и като държат правителствата отговорни за изпълнението на ЦУР;
   е) да подкрепи активно ГС на ООН в изпълнението на стратегията на ООН относно равенството между половете като ключов инструмент за гарантиране на равнопоставено представителство на жените в системата на ООН; да назначава повече жени, особено жени, които принадлежат към малцинствени групи, на висши ръководни постове в седалището на ООН, както и да възприеме интегрирането на принципа на равенство между половете и съобразеното с фактора пол бюджетиране; да отправи призив към ЕС и ООН да изпращат повече жени полицаи и жени войници в мисиите и операциите си; да настоява за съветници по междусекторните въпроси на пола за отделните мисии и операции и за специфични планове, в които да се определи как да бъдат прилагани резолюции 1325 и 2242 на Съвета за сигурност на ООН на равнището на всяка мисия и операция; да гарантира, че всички служители от силите на ООН отговарят на еднакви минимални изисквания за образование и компетентност, като задължително притежават ясна перспектива по отношение на равенството между половете, ЛГБТИ и недопустимостта на расизма, имат нулева толерантност по отношение на всички форми на сексуална експлоатация и насилие, включително ефективна система за подаване на сигнали за нарушения в рамките на ООН, позволяваща анонимно сигнализиране за нарушения, извършени от страна на служители на ООН спрямо други служители на ООН и спрямо местното население;
   ж) да подчертае значението, което държавите — членки на ЕС, отдават на координирането на действията си в рамките на органите и институциите в системата на ООН;
   з) да призове за цялостна реформа на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН), за да се подобри неговата представителност въз основа на широк консенсус, за да се гарантира неговата по-бърза и по-ефективна реакция на заплахи за международния мир и сигурност; да насърчи съживяването на работата на Общото събрание и по-добрата координация и съгласуваност на действията на всички институции на ООН;
   и) да удвои усилията за реформиране в частност на СС на ООН, по-специално чрез значително ограничаване или чрез регулиране на използването на правото на вето, особено в случаите, когато са налице доказателства за военни престъпления и за престъпления срещу човечеството, препятствали процеса на вземане на решения и чрез промяна в състава на неговите членове, за да бъде отразен по-добре съвременният глобален ред, наред с другото, чрез предоставяне на постоянно място на Европейския съюз;
   й) да призове ЕС и неговите държави членки да говорят с един глас; подкрепя усилията от страна на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), делегациите на ЕС в Ню Йорк и Женева, както и на държавите членки за подобряване на координирането на позициите на ЕС и за постигане на обща позиция на ЕС при гласуване, с цел осигуряване на по-голяма съгласуваност и подобряване на доверието към ЕС в ООН;
   к) да потвърди своята подкрепа за работата в рамките на специалните процедури на Съвета на ООН по правата на човека и други тематични и специфични за отделните държави механизми в областта на правата на човека, както и призива си към всички държави — членки на ООН, да отправят отворени покани към всички специални докладчици да ги посетят;
   л) да подкрепи установяването на открит и приобщаващ междуправителствен процес под егидата на Генералната асамблея на ООН за подготовка за срещата на ООН на върха през 2020 г. по случай 75-ата годишнина на ООН, в рамките на който ще бъдат разгледани цялостни мерки за реформа, насочени към обновяване и укрепване на Обединените нации;
   м) да се застъпи за създаването на Парламентарна асамблея на Организацията на обединените нации (ПАООН) в рамките на системата на ООН, с цел засилване на демократичния характер, демократичната отговорност и прозрачността на глобалното управление и за да се даде възможност за подобрено гражданско участие в дейностите на ООН, и по-специално да се допринесе за успешното изпълнение на Програмата на ООН до 2030 г. и на ЦУР;
   н) да призове ЕС и ООН да играят допълваща се и укрепваща роля, всеки път когато са застрашени мирът и сигурността; да постави началото на структурирано политическо сътрудничество между ЕС и ООН;
   о) да насърчи държавите членки да се ангажират по-сериозно с мира и сигурността както на международно, така и на национално равнище; да подкрепи СС на ООН в усилията му за увеличаване на участието на ООН в мирни преговори; да призове ООН да приоритизира предотвратяването, посредничеството и намирането на политически решения на конфликтите, като същевременно предприема действия за справяне с техните първопричини и движещи фактори; да продължи да подкрепя работата, действията и инициативите на специалните пратеници на ООН, целящи разрешаването на тези конфликти; да увеличи подкрепата на държавите членки за мироопазващите и миротворческите операции на ООН, по-специално чрез предоставянето на персонал и оборудване, и да засили подпомагащата роля на ЕС в това отношение; да гарантира по-добра видимост на тази подкрепа и на това предоставяне; да гарантира, че всички мироопазващи и миротворчески операции на ООН разполагат с мандат по въпросите на правата на човека и с достатъчно персонал за изпълнението на тази функция;
   п) да задълбочи сътрудничеството с ООН в рамките на стратегическото партньорство в областта на опазването на мира и управлението на кризи; да насърчи сътрудничеството между ЕС и ООН по отношение на реформата в системата за сигурност (РСС); да призове ООН да увеличи надеждността и прозрачността на мироопазващите си операции чрез въвеждане и усъвършенстване на ефективни механизми за предотвратяване на евентуални злоупотреби от страна на служители на ООН и да държи последните отговорни; да приеме многостранен подход по отношение на цялостния процес на мисиите; да засили взаимодействието с местните общности, гарантирайки тяхната защита и подпомагане; да гарантира, че защитата на цивилното население се намира в центъра на мироопазващите мандати; да засили подкрепата за местните участници, като даде възможност на най-уязвимите групи да действат като двигатели на промяната и да създаде възможности за тяхното включване във всички етапи от хуманитарната и миротворческата работа; да призове ООН да намали общото въздействие върху околната среда, свързано с мироопазващите операции на ООН, и да постигне по-голяма разходоефективност, безопасност и сигурност както за военните части, така и за цивилните граждани в приемащите държави;
   р) да подчертае, че световните и регионалните заплахи и общите глобални проблеми изискват по-бърза реакция и поемане на отговорности от страна на цялата международна общност; да подчертае, че в случай че дадена държава не е в състояние или не желае да изпълни отговорността си да осигурява защита, тази отговорност се поема от международната общност, включително от страна на всички постоянни членове на СС на ООН, и изцяло с участието на други основни държави с бързо развиваща се икономика и развиващи се държави, а онези, които нарушават международното право — да бъдат съответно съдени; да укрепи капацитета на „Сините каски“; да призове ЕС да насърчи държавите с бързо развиваща се икономика и развиващите се държави да се присъединят към международната общност в нейните действия, свързани с ОЗЗ;
   с) да приветства сътрудничеството между ЕС и ООН и други междуправителствени организации, например тристранното сътрудничество между Африканския съюз (АС), ЕС и ОНН, като мощно средство за укрепване на многостранните отношения и глобалното управление и за предоставяне на помощ на лицата, нуждаещи се от международна закрила, като същевременно гарантира спазване на правата на човека и на международното хуманитарно право и призове за общи усилия на ЕС, ООН и АС за изграждане на капацитет в това отношение;
   т) да продължи да насърчава приемането на широко определение на понятието „сигурност на хората“ и на ОЗЗ и да насърчи допълнително значителна роля на ООН в тяхното прилагане; да засили допълнително ролята на принципа на ОЗЗ като важен принцип в дейността на държавите — членки на ООН, в областта на разрешаването на конфликти, правата на човека и развитието; да продължи да подкрепя усилията за по-нататъшно привеждане в действие на ОЗЗ и да подкрепи ООН в решаващата му роля в подпомагането на държавите при прилагането на ОЗЗ за отстояване на правата на човека, принципите на върховенство на закона и международното хуманитарно право; да призове ЕС да се ангажира с прилагането на ОЗЗ, като предотврати и преустанови нарушенията на правата на човека в ситуации, свързани с прояви на жестокост;
   у) да използва всички инструменти, с които разполага, за да повиши съответствието на действията на държавните и недържавните участници с международното хуманитарно право (МХП); да подкрепя усилията, ръководени от Международния комитет на Червения кръст, за създаване на ефективен механизъм за засилване на спазването на МХП;
   ф) отново да изрази своята недвусмислена позиция за заклеймяване на тероризма и пълната си подкрепа за действия, насочени към разгрома и изкореняването на терористичните организации, в частност на ИДИЛ/Даиш, които представляват явна заплаха за регионалната и международната сигурност; да работи с Общото събрание на ООН и СС на ООН в борбата срещу финансирането на тероризма, като се вземе предвид препоръката на Европейския парламент от 1 март 2018 г.(3), и да изгради механизми за набелязване на терористите и терористичните организации и за укрепване на механизмите за замразяване на активи в целия свят, за да подкрепи Междурегионалния научноизследователски институт на ООН по престъпленията и правосъдието (UNICRI) при прилагането и привеждането в действие на Глобалния форум за борба с тероризма (GCTF), като се основава на Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност; да увеличи съвместните усилия на ЕС и ООН в борбата с първопричините на тероризма, особено в борбата с хибридните заплахи, и в научноизследователската дейност и изграждането на капацитет в областта на кибернетичната отбрана; да разчита на съществуващите инициативи на местни партньори за разработване, прилагане и развитие на подходи за борба с радикализацията и набирането на лица за тероризъм; да увеличи усилията за пресичане на набирането на членове на терористични групи и за борба срещу терористичната пропаганда, като и двете се извършват чрез социалните медийни платформи и чрез мрежите на радикализирани проповедници на омразата; да подкрепя действия, засилващи устойчивостта на общности, които са уязвими по отношение на радикализацията, включително чрез справяне с икономическите, социалните, културните и политическите причини, които водят до нея; да засили ефикасността на международното полицейско, правно и съдебно сътрудничество в борбата с тероризма и транснационалната престъпност; да насърчава образованието като инструмент за предотвратяване на тероризма; да подкрепи политиките срещу радикализацията и за дерадикализация в съответствие с плана за действие на ООН за предотвратяване на насилническия екстремизъм; да подкрепи засиленото участие на ЕС в инициативи на ООН за изграждане на капацитет във връзка с борбата срещу чуждестранните бойци терористи и насилническия екстремизъм;
   х) да настоява за по-силни многостранни ангажименти за намиране на устойчиви политически решения на продължаващите конфликти в Близкия изток и Северна Африка; да продължи да подкрепя работата, действията и инициативите на специалните пратеници на ООН, целящи разрешаването на тези конфликти; да подкрепи ролята на ЕС в хуманитарната област; да призове за постоянна хуманитарна, финансова и политическа помощ от страна на международната общност; да поиска отговорност от виновниците за нарушенията на международното хуманитарно право и на правото в областта на правата на човека и да работи за незабавно прекратяване на насилието; да заяви твърдо, че единственият начин за омиротворяване на държавата е политически процес, ръководен от Сирия и водещ до свободни и честни избори, улеснени и наблюдавани от ООН и проведени на базата на нова конституция; да подчертае, че взаимно приемливо мирно решение на сирийската криза, изразяващо се в общо за цялата държава споразумение за прекратяване на огъня, може да бъде постигнато под егидата на ООН и съгласно предвиденото в Комюникето от Женева от 2012 г. и в Резолюция № 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН – с подкрепата на специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Сирия; настоятелно да призове международната общност да направи всичко възможно за решителното осъждане на отговорните за военни престъпления и за престъпления срещу човечеството, извършени по време на сирийския конфликт; да подкрепи призива на ГС на ООН за въвеждане на нова безпристрастна и независима комисия за идентифициране на извършителите на химически атаки в Сирия, тъй като липсата на такъв орган увеличава рисковете от ескалация на военните действия; да подкрепи инициативата на ООН за мирен план за Йемен и спешно да се заеме с решаването на продължаващата хуманитарна криза; да призове всички страни да зачитат правата на човека и свободите на всички йеменски граждани и да подчертае необходимостта от постигане на договорено политическо споразумение посредством приобщаващ вътрешен йеменски диалог;
   ц) да гарантира, че Общото събрание на ООН, в сътрудничество с ЕС, предоставя всички положителни инструменти, за да се гарантира, че решението за две държави на базата на границите от 1967 г. с град Йерусалим като столица на двете държави, за сигурна държава Израел със сигурни и признати граници и за независима, демократична, териториално свързана и жизнеспособна държава Палестина, които съществуват една до друга в мир и сигурност, е устойчиво и ефективно;
   ч) да подкрепи усилията на ООН за осигуряване на справедливо и трайно решение на конфликта в Западна Сахара въз основа на правото на самоопределение на народа сахрави и съгласно съответните резолюции на ООН;
   ш) да продължи да работи за разрешаването на основните заплахи за сигурността в регионите на Сахел, Сахара, езерото Чад и Африканския рог с оглед на премахването на терористичната заплаха от страна на последователите на ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда, както и на Боко Харам или други, свързани с тях терористични групировки;
   щ) да спазва ядреното споразумение между Иран и членовете на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия като важен успех на международната дипломация и по-специално на дипломацията на ЕС, и да продължи да оказва натиск върху Съединените щати да осъществят практическото му изпълнение;
   аа) да продължи да призовава за пълно зачитане на суверенитета, международно признатите граници и териториалната цялост на Грузия, Молдова и Украйна в светлината на нарушенията на международното право в тези области; да подкрепи и съживи дипломатическите усилия за мирно и устойчиво уреждане на тези текущи и замразени конфликти; настоятелно да призове международната общност да прилага напълно политиката на непризнаване на незаконното анексиране на Крим;
   аб) да подкрепи вътрешнокорейските разговори, целящи премахване на ядреното оръжие на Корейския полуостров; да призове всички международни участници да допринесат активно и положително за постигането на тази цел чрез диалог;
   ав) настоятелно да призове Общото събрание и СС на ООН да обсъдят напрежението в Южнокитайско море с намерението всички заинтересовани страни да бъдат насърчени да финализират преговорите за кодекс на поведение;
   аг) да призове всички държави членки да продължават да подкрепят и да изпълняват осемте резолюции на Съвета за сигурност на ООН, които съставляват програмата за жените, мира и сигурността, и да ръководи работата за постигане на пълно равенство между половете и за гарантиране на участието, закрилата и правата на жените по време на цикъла на конфликта — от предотвратяването на конфликта до възстановяването след конфликта, като същевременно се възприеме съсредоточен върху жертвите подход с цел намаляване на допълнителните вреди за жените и момичетата, пряко засегнати от конфликта;
   ад) да припомни, че участието на жените в мирните процеси продължава да бъде един от най-изоставащите в изпълнението си елементи на програмата за жените, мира и сигурността, въпреки че жените са основните жертви на кризите със сигурността и на политическите и хуманитарните кризи; да изтъкне, че Резолюция 1325 на СС на ООН относно жените, мира и сигурността не постигна основната си цел — защитаване на жените и значително увеличаване на участието им в политическите процеси и в процесите на вземане на решения; да припомни, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на Европейския съюз и на неговите държави членки и че поощряването му е една от главните цели на Съюза; да продължи да насърчава равенството и недискриминацията на жените и мъжете и активно да насърчава подкрепата за по-нататъшни действия срещу нарушенията на правата на ЛГБТИ; да включи най-уязвимите хора на всички равнища на вземане на решения и във всички процеси;
   ае) да припомни, че въоръженият конфликт прави уязвими както мъжете, така и жените, но излага жените на по-висок риск от икономическа и сексуална експлоатация, принудителен труд, разселване и задържане, както и от сексуалното насилие, като изнасилванията, което се използва като тактическо средство за водене на война и представлява военно престъпление; да гарантира безопасна медицинска помощ за случаи на изнасилване по време на война; да призове за засилена защита на непълнолетните лица, жените, момичетата и хората в напреднала възраст в ситуации на конфликт, особено по отношение на сексуалното насилие и на децата, ранните и принудителните бракове, както и на мъжете и момчетата жертви, чийто реален брой при засегнати от конфликт условия е сериозно подценен според СЗО и международните проучвания(4); настоятелно да призове всички държави — членки на ООН, да предоставят на разположение всички необходими финансови и човешки ресурси за подпомагане на населението в райони на конфликт;
   аж) да призове ООН за въвеждане на ефикасни процедури за подаване на сигнали или доказателства за злоупотреби, измами, корупция и неправомерно поведение, свързани с дейностите, извършвани от военните и цивилните служители на ООН по време на мироопазващите мисии, и да разглежда тези случаи своевременно в рамките на специални разследвания; спешно да промени факта, че правните действия във връзка с твърдения за злоупотреби понастоящем остават чисто доброволни и зависими от държавата, изпратила съответните военни части; спешно да разгледа всички аспекти на доклада на ООН от 15 май 2015 г. за оценка на прилагането на и усилията за корективна помощ при сексуална експлоатация и злоупотреби, извършени от персонал на ООН или свързан с него персонал в рамките на мироопазващи операции, и да подведе под отговорност извършителите; да разследва, преследва и осъди незабавно и с най-твърда решимост всички военни и цивилни служители, извършили актове на сексуално насилие; да насърчи допълнително обучение за мироопазващия състав на ООН относно международния протокол за документиране и разследване на сексуално насилие по време на конфликт, с цел насърчаване на експертните знания по въпросите на сексуалното насилие;
   аз) да подкрепи и увеличи международните усилия чрез ООН за гарантиране на анализ от гледна точка на пола, както и интегрирането на принципа на равенство между половете и правата на човека във всички дейности на ООН, по-специално мироопазващи операции, хуманитарни операции, процеси на възстановяване след конфликти и помирение; да разработи показатели и да приложи инструменти за мониторинг с цел измерване на напредъка по отношение на участието на жените в изграждането на мира и сигурността, включително в мироопазващи операции, и гарантиране на отчетност, както и да осигури ефективна ангажираност с общностите и да гарантира подобряване на културите и поведенията в съответствие също така с целите на групата на високо равнище към Генералния секретар на ООН за икономическото овластяване на жените; да гарантира, че изпълнението на програмата относно жените, мира и сигурността предполага подходящо финансиране и предоставя подкрепа за превръщането на жените в основен компонент във всички усилия за справяне с глобалните предизвикателства, включително надигащият се насилнически екстремизъм, предотвратяването на конфликти и посредничеството за разрешаване на конфликти, хуманитарните кризи, бедността, изменението на климата, миграцията, устойчивото развитие, мирът и сигурността;
   аи) да подкрепя и засилва международните усилия чрез ООН за прекратяване на злоупотребите с деца във въоръжени конфликти и за по-ефективно преодоляване на въздействието на ситуациите на конфликти и следконфликтните ситуации върху момичетата; да подкрепи ролята на работната група на ООН относно децата във въоръжените конфликти, с цел повишаване на подкрепата за правата на младите хора, засегнати от война, както и да подкрепи кампанията на ООН „Деца, а не войници“ с цел прекратяване на набирането и използването на деца при конфликти от правителствени въоръжени сили и от недържавни субекти;
   ай) да потвърди ангажимента си към Организацията на обединените нации за продължаване и ефективно изпълнение на инициативата Spotlight, насочена към прекратяване на всички форми на насилие срещу жени и момичета;
   ак) да предостави всички средства за проактивна подкрепа на приоритетите на ГС на ООН за предотвратяване на конфликти и посредничество(5) чрез инициативи като създаването на Консултативния съвет за посредничество на високо равнище и в съответствие с приоритетите на специалните политически мисии на ООН и инструментите на Фонда на ООН за изграждане на мира; да гарантира, че правата на човека са поставени в основата на политиките за предотвратяване на конфликти и посредничество;
   ал) да засили оперативната страна на приоритетите на ЕС и ООН за предотвратяване и намаляване на конфликти, включително чрез гарантиране на наличието на опитни посредници и съветници за посредничество, включително жени пратеници и висши длъжностни лица, и да гарантира по-ефективна координация на инструментите на ООН в политическата и хуманитарната сфера, както и в сферата на сигурността и развитието;
   ам) да вземе под внимание факта, че броят на жените е изразено по-малък на масата на мирните преговори, където се вземат ключови решения относно възстановяването и управлението в следконфликтни ситуации, независимо от факта, че когато жените изпълняват ясна роля в мирните процеси, съществува 20% по-голяма вероятност да бъде постигнато споразумение, траещо поне 2 години, както и 35% по-голяма вероятност за постигане на споразумение с продължителност поне 15 години;
   ан) да подкрепи категорично програмата за младите хора, мира и сигурността, както и нейната цел да се предостави на младите хора по-голяма роля във вземането на решения на местно, национално, регионално и международно равнище; да подкрепи в тази връзка създаването на механизми, които ще дадат възможност на младите хора да вземат пълноценно участие в мирните процеси;
   ао) да укрепи допълнително сътрудничеството между ЕС и ООН относно разработването на инструменти за решаване на постоянния проблем с насилието по време на избори, включително чрез надграждане на опита на членовете на ЕП, придобит в мисиите за наблюдение на избори и парламентарните предизборни диалози с политическите партии, с цел постигане на по-голям авторитет на изборите в държавите, които се стремят към укрепване на своите демократични процедури, както и с цел изпращане на ясно послание към лицата, които се опитват да злоупотребяват със системата;
   ап) да припомни значителния принос на ЕС (инструменти за външно финансиране) за системата на ООН, включително за световния мир, върховенството на закона и правата на човека, както и за програмата за развитие;
   ар) да подкрепи категорично предложенията на генералния секретар за повишаване на ефективността на системата на ООН за развитие и за определяне на позиция на подкрепа по отношение на предложения пакт за финансиране в замяна на увеличена ефективност, прозрачност и отчетност;
   ас) системно да подпомага всички дейности на ООН, свързани с разоръжаването, изграждането на доверие, неразпространението и борбата с разпространението на оръжия за масово унищожение, в това число борбата срещу разработването, производството, придобиването, складирането, задържането, преноса или употребата на химически оръжия от държавни или недържавни субекти;
   ат) да изрази загриженост във връзка с отслабването на съществуващата система за контрол върху оръжията и разоръжаване, както и на нейните правни инструменти; да подкрепи всички усилия за възстановяване на хода на програмата за контрол върху оръжията и разоръжаване, включително чрез възстановяване на Конференцията по разоръжаването; да насърчи неразпространението на ядрени оръжия посредством процеса за предвидения през 2020 г. преглед чрез незабавно въвеждане в сила на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити; да положи усилия за налагане на изпълнението на Конвенцията за химическите оръжия; да потвърди отново ангажимента по отношение на нейните цели и да насърчи всички държави — членки на ООН, да я ратифицират или да се присъединят към нея; да укрепи Организацията за забрана на химическото оръжие (OPCW) и нейната работа, гарантирайки, че тя разполага с подходящи финансови средства и служители за изпълнението на целите си; да гарантира, че в случаите, когато е сигнализирано за използване на химическо оръжие, извършителите се подвеждат под съдебна отговорност; да гарантира поемането на отговорност за нарушения на договорите за разоръжаване и контрол върху оръжията чрез наличните механизми в рамките на инструментите за контрол върху оръжията и разоръжаване; да подкрепи Договора за забрана на ядрените оръжия, подкрепен през 2017 г. от 122 държави — членки на ООН, и да работи за подписването и ратифицирането на този договор от страна на всички държави — членки на ООН; да предприеме спешни мерки за ядрено разоръжаване както на регионално, така и на глобално равнище в съответствие с резолюцията на Парламента от 27 октомври 2016 г.(6), в която е отправен призив към всички държави — членки на ЕС, да подкрепят Конференцията на ООН за водене на преговори за правно обвързващ инструмент за забрана на ядрените оръжия; да подкрепи усилията на ООН за предотвратяване на разработването, производството, придобиването и прехвърлянето на оръжия за масово унищожение и на системи за тяхната доставка от недържавни субекти и терористични групировки; да настоява за пълно спазване на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО), Конвенцията за химическите оръжия и Конвенцията за биологичните оръжия;
   ау) да прилага изцяло Договора за търговията с оръжие (ДТО) и да насърчава всички държави — членки на ООН, да го ратифицират или да се присъединят към него;
   аф) да работи за по-ефективни действия срещу отклоняването на оръжия и боеприпаси, включително при малките оръжия и леките въоръжения, и незаконната търговия с тях, по-специално чрез разработване на система за проследяване на оръжия; да изиска от членовете на ООН да предприемат активни стъпки към глобално разоръжаване и към предотвратяване на надпреварата във въоръжаването;
   ах) да обърне специално внимание на технологичния напредък в областта на използването на роботиката за военни цели, и по-специално на въоръжените роботи и безпилотните летателни апарати и тяхното съответствие с международното право; да установи правна рамка относно безпилотните летателни апарати и въоръжените роботи в съответствие с действащото международно хуманитарно право, за да се предотвратят злоупотребите с тези технологии за незаконни дейности от държавни и недържавни субекти; да насърчи започването на ефективни преговори за забрана на безпилотните летателни апарати и въоръжените роботи, които дават възможност за извършване на нападения без човешка намеса; да насърчат правна рамка, основана на ценностите на ООН, в която строго да бъде посочено, че употребата на въоръжени безпилотни летателни апарати трябва да зачита международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека; да осъди решително широко разпространените злоупотреби с правата на човека и нарушенията на международното хуманитарно право; да призове за по-голяма защита на правата на човека и основните свободи във всяко измерение на тяхното изразяване, включително в контекста на новите технологии; да работи за международна забрана на оръжейните системи, които не предвиждат човешки контрол върху употребата на сила, както беше поискано по различни поводи от Парламента, както и в подготовка на съответните срещи на равнище ООН спешно да разработи и приеме обща позиция относно автономните оръжейни системи, да говори с един глас на съответните форуми и да предприема подобаващи действия;
   ац) да насърчи всички държави — членки на ООН, да подпишат и ратифицират Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване;
   ач) да работи, във връзка с Резолюция UNEP/EA.3/Res.1 на Асамблеята на ООН по околната среда и Резолюция № 34/20 на Съвета на ООН по правата на човека, за изясняването и развиването на следконфликтните задължения за почистване и управление на замърсяването от използването на оръжия със съдържание на обеднен уран, както и за подпомагането на засегнатите от използването им общности;
   аш) да припомни, че правата на човека са неделими, взаимозависими и взаимосвързани; да призове ЕС и ООН не само категорично да осъдят притеснителната световна тенденция към маргинализиране и незачитане на правата на човека и демокрацията, с цел противодействие на всякакви негативни тенденции, включително по отношение на пространството за гражданското общество, но и да използват ефективно наличните правните инструменти, и по-специално член 2 от споразуменията за асоцииране между ЕС и трети държави, когато е целесъобразно; да призове настоятелно всички държави — членки на ООН, да ратифицират и ефективно да прилагат всички основни конвенции на ООН в областта на правата на човека, включително Конвенцията на ООН против изтезанията и факултативния протокол към нея, факултативните протоколи към Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, с които се установяват механизми за подаване на жалби и разследване, както и да спазват задълженията за докладване в рамките на тези инструменти и ангажимента за добросъвестно сътрудничество с механизмите на ООН в областта на правата на човека; да привлече внимание към враждебното отношение в световен план към защитниците на правата на човека и застъпниците за демокрация;
   ащ) да гарантира, че реформите в областта на правата на човека продължават да бъдат напълно интегрирани в рамките на трите стълба на реформа на ООН; да подкрепи интегрирането на измерението, свързано с правата на човека, в работата на Обединените нации;
   аба) да насърчава свободата на деистите и теистите, както и на лицата, които считат себе си за атеисти, агностици, хуманисти и свободомислещи;
   абб) да продължи да отстоява свободата на религията или убежденията; да призове за по-големи усилия за защита на правата на религиозните и другите малцинства; да призове за по-голяма защита на религиозните малцинства от преследване и насилие; да призове за отмяна на законите, криминализиращи богохулството или вероотстъпничеството, които служат като претекст за преследване на религиозни малцинства и невярващи; да подкрепи работата на специалния докладчик за свободата на религията или убежденията; да работи активно за признаването от ООН на геноцида срещу религиозни и други малцинства, извършен от „ИДИЛ/Даиш“, и за отнасянето до МНС на случаи на предполагаеми престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид;
   абв) да насърчи Съвета на ООН по правата на човека да упражнява надзор по отношение на спазването на правата на човека в собствените му държави членки, с цел недопускане на грешките от миналото, като например предоставянето на членство на извършители на тежки нарушения на правата на човека и възприемането от тяхна страна на антисемитски политически позиции;
   абг) да насърчи всички държави — членки на ООН, да гарантират, че техните граждани могат да участват напълно и без дискриминация в политическите, социалните и икономическите процеси, включително свободата на религията или убежденията;
   абд) да призове всички национални и международни органи да приемат спешно обвързващи инструменти, насочени към ефективната защита на правата на човека, и да гарантират, че всички национални и международни задължения, произтичащи от международните правила, се прилагат в пълна степен; да потвърди значението на Съвета на ООН по правата на човека; да припомни задължението на Общото събрание при избора на членовете на Съвета на ООН по правата на човека да взема предвид зачитането от страна на кандидатите на насърчаването и защитата на правата на човека, върховенството на закона и демокрацията; да призове за установяването на ясни, основани на резултатите и свързани с правата на човека критерии за членство в Съвета на ООН по правата на човека;
   абе) изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на САЩ да се оттегли от Съвета на ООН по правата на човека; припомня участието и подкрепата на ЕС за този незаменим орган за правата на човека и настоятелно призовава администрацията на САЩ да преразгледа решението си;
   абж) да призове настоятелно всички държави, включително държавите — членки на ЕС, бързо да ратифицират факултативния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, с който се установяват механизми за подаване на жалби и разследване;
   абз) да работи съвместно с държавите — членки на ООН, за зачитане на правото на свобода на изразяване, посочено в член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, и да подчертае значението на свободата на печата и медиите в едно здраво общество, както и ролята на всеки гражданин в това отношение; да подчертае значението на свободата на медиите, плурализма, независимостта на медиите и безопасността на журналистите с цел борба с новите предизвикателства; да инициира дебат за откриване на правилния баланс между защитата на свободата на медиите и свободата на изразяване и борбата с невярната информация; да се опита да защити журналистите, които работят по случаи на корупция и чийто живот е застрашен;
   аби) да поддържа силна ангажираност в подкрепа на забраната на смъртното наказание в световен мащаб; да продължи да се застъпва за нулева толерантност по отношение на смъртното наказание; да призове за налагане на мораториум върху прилагането на смъртното наказание и да продължи да работи за всеобщото му премахване; да осъди все по-честото прибягване до смъртни присъди за престъпления, свързани с наркотици, и да призове за забрана на използването на смъртното наказание и на екзекуции, постановени по реда на бързо производство, като наказание за такива престъпления;
   абй) да подкрепя и засилва международните усилия чрез ООН за осигуряване на анализ от гледна точка на пола, както и интегрирането на принципа на равенство между половете и правата на човека във всички дейности на ООН; да призове за изкореняването на всички форми на насилие и дискриминация срещу жени и момичета, като се взема предвид и дискриминацията въз основа на половата идентичност; да отстоява и защитава правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица и да призове за отмяна на законодателството в държавите — членки на ООН, което инкриминира хората въз основа на тяхната сексуалност или полова идентичност; да насърчи Съвета за сигурност допълнително да разгледа и засили правата на ЛГБТИ;
   абк) да засили ролята на Международния наказателен съд (МНС) и международната наказателноправна съдебна система с цел насърчаване на подвеждането под отговорност и прекратяване на безнаказаността; да предостави на МНС силна дипломатическа, политическа и финансова подкрепа; да призове всички държави — членки на ООН, да се присъединят към МНС, като ратифицират и приложат Римския статут, и да насърчи ратифицирането на измененията от Кампала; да призове държавите, които се оттеглят от МНС, да променят решението си; да подкрепя МНС като основна институция за подвеждане под отговорност на извършителите и за съдействие на жертвите за постигане на справедливост, както и да насърчи силния диалог и сътрудничество между МНС, ООН и неговите агенции и Съвета за сигурност на ООН;
   абл) да осъди категорично съдебния тормоз, задържането, убийствата, заплахите и сплашванията на защитниците на правата на човека по света във връзка с тяхната законна дейност в областта на правата на човека; да настоява за международни усилия и да призове държавите — членки на ООН, да приемат политики за осигуряване на защита и подкрепа за изложените на риск защитници на правата на човека и за това да им бъде позволено да вършат своята работа; да приеме политика, която системно и недвусмислено да изобличава убийствата на защитници на правата на човека и всеки опит те да бъдат подлагани на каквато и да е форма на насилие, преследване, заплахи, тормоз, изчезване, задържане или произволен арест; да осъжда лицата, които извършват или толерират подобни жестокости и да засили публичната дипломация в пълна подкрепа на защитниците на правата на човека; да подчертае, че защитниците на правата на човека и активистите на гражданското общество изпълняват основна роля в устойчивото развитие; да насърчи държавите — членки на ООН, да приемат политики за осигуряване на защита и подкрепа за изложените на риск защитници на правата на човека; да признаят, че защитниците на екологичните, поземлените и свързаните с коренното население права на човека са изправени пред нарастващи заплахи;
   абм) да се ангажира, в съответствие с европейските достижения на правото в областта на борбата с корупцията, да насърчава и настоява за засилено включване на мерки за борба с корупцията в програмите на Обединените нации;
   абн) да отправи искане към ЕС и неговите държави членки да работят с партньорите за прилагането на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, като призове настоятелно всички държави, включително държавите — членки на ЕС, да разработят и прилагат национални планове за действие (НПД), които задължават предприятията да гарантират зачитането на правата на човека; да поднови призова си към ЕС и неговите държави членки да участват активно и конструктивно в разработването, във възможно най-кратки срокове, на правно обвързващ международен инструмент, който да урежда в рамките на международното право за правата на човека дейността на транснационалните корпорации и на други стопански предприятия, с цел предотвратяване, разследване, обезщетение и предоставяне на достъп до правна защита в случаи на нарушения на правата на човека; да подкрепи обвързващ договор на ООН за бизнеса и правата на човека с цел гарантиране на корпоративна отговорност; в този контекст да приветства работата, извършена от работната група на ООН по въпросите на бизнеса и правата на човека, и да напомни на ООН, ЕС и неговите държави членки да участват конструктивно с цел ускоряване на тези преговори и справяне с оставащите опасения на ЕС;
   або) да увеличи усилията си в рамките на международния алианс срещу търговията със стоки, използвани с цел изтезания, създаден съвместно от ЕС и регионални партньори; да създаде международен фонд за подкрепа на държавите в разработването и прилагането на законодателство, с което се забранява търговията със стоки, които биха могли да бъдат използвани за изтезание и смъртно наказание; да подкрепи въвеждането на международен инструмент за забрана на търговията с такива стоки, като използва опита от Регламент (ЕО) № 1236/2005 по този въпрос;
   абп) да гарантира достъп на жените до семейно планиране и до пълен набор от публични и универсални услуги и права в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, включително до модерна контрацепция и безопасен и законен аборт; подчертава факта, че всеобщият достъп до здравеопазване, в частност до сексуално и репродуктивно здраве и свързаните с това права, е основно право на човека, като по този начин противодейства на „правилото за глобално блокиране“, което беше възстановено от правителството на САЩ в началото на 2017 г.;
   абр) да подкрепя основания на правата на човека подход по отношение на хората с увреждания в рискови ситуации в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ);
   абс) да има предвид, че ромите са сред най-дискриминираните малцинства в света и че тази дискриминация се задълбочава в редица държави; да напомни, че роми живеят на всички континенти и следователно това е проблем от световно значение; да призове ООН да назначи специален докладчик по ромските въпроси, за да повиши осведомеността и да гарантира, че програмите на ООН ще достигнат и до ромите;
   абт) да призове държавите – членки на ООН, включително държавите — членки на ЕС, да изпълнят препоръките на специалния докладчик на ООН по въпросите на съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост;
   абу) да подкрепя изцяло ръководените от ООН усилия за водене на преговори по двата глобални пакта за миграцията и бежанците, основаващи се на Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите от септември 2016 г., с цел разработване на по-ефективна международна реакция по този въпрос и съответния процес за разработване на режим за глобално управление, за укрепване на координацията в областта на международната миграция, човешката мобилност, големите потоци от бежанци и продължаващите бежански ситуации, и за въвеждане на устойчиви решения и подходи за ясно очертаване на значението на защитата на правата на бежанците и мигрантите; призовава държавите — членки на ЕС, да се обединят зад тази позиция и активно да защитават и подпомагат преговорите по тези важни въпроси; да припомни, че ЦУР, съдържащи се в Програмата на ООН до 2030 г., отчитат това, че планираните и добре управлявани миграционни политики могат да допринесат за постигане на устойчиво развитие и приобщаващ растеж, както и за намаляване на неравенството в държавите и между тях;
   абф) да настоява за амбициозни и балансирани разпоредби, даващи възможност за по-ефективно международно сътрудничество и по-справедливо и предвидимо глобално споделяне на отговорността при справянето с миграционните движения и принудителното разселване, гарантирайки адекватна подкрепа за бежанците в световен мащаб;
   абх) да подкрепя всички усилия за осигуряване на силна и устойчива подкрепа за развиващите се страни, които приютяват голям брой бежанци, и за гарантиране на това на бежанците да се предлагат трайни решения, включително да станат самостоятелни и да се интегрират в общността, в която живеят; да припомни, че изпълнението на Глобалния пакт дава уникална възможност за укрепване на връзката между хуманитарната помощ и политиките за развитие;
   абц) да гарантира, че глобалните пактове поставят на първо място хората и са основани на правата на човека, както и че предвиждат дългосрочни, устойчиви и цялостни мерки за доброто на всички участници; да обърне специално внимание на мигрантите в уязвимо положение, като например децата, изложените на риск жени, жертвите на трафик на хора или хората с увреждания, както и други групи, изложени на риск, включително ЛГБТИ общността, подчертавайки, че е важно да се разработи политика в областта на миграцията от междусекторна перспектива с цел посрещане на техните специфични нужди; да подчертае необходимостта да се разработи изцяло един обновен и хоризонтален аспект за равенство между половете с оглед на колективен международен отговор по отношение на бежанците, при който се отчитат специфичните нужди от защита на жените, включително борбата с насилието срещу жени, и с който се насърчават способностите и уменията на жените по отношение на процесите на възстановяване и помирение; да призове държавите — членки на ООН, да поемат самостоятелен ангажимент за насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените и момичетата като основен елемент от Глобалния пакт в съответствие с ЦУР 5;
   абч) да поиска полагането на по-големи усилия за предотвратяване на незаконната миграция и за борба с контрабандата и трафика на хора, в частност посредством противодействие на престъпните мрежи чрез своевременен и ефективен обмен на съответната разузнавателна информация; да подобри методите за идентифициране и защита на жертвите, както и да засили сътрудничеството с трети държави с цел проследяване, изземване и възстановяване на приходите от престъпни дейности в този сектор; да настоява на равнището на ООН на значението на ратифицирането и пълното прилагане на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и протоколите към нея срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух и за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца;
   абш) да гарантира отделянето на специално внимание на жените бежанци и на търсещите убежище жени, които са подложени на множество форми на дискриминация и са по-уязвими за сексуално и основано на пола насилие както в техните държави на произход, така и по време на пътуването им към по-безопасни дестинации; да припомни, че търсещите убежище жени и момичета имат специфични нужди и опасения, които се различават от тези на мъжете и които изискват прилагането на всички политики и процедури в областта на предоставянето на убежище да бъде чувствително към аспектите на пола и индивидуализирано; да призове за укрепване на системите за закрила на детето и да подкрепи конкретните мерки във висш интерес на децата бежанци и мигранти въз основа на Конвенцията за правата на детето;
   абщ) да се справи с широко разпространения феномен на липсата на гражданство, който създава огромни предизвикателства за правата на човека; да гарантира, че този въпрос ще бъде адекватно разгледан в рамките на текущите преговори относно Глобалния пакт;
   ава) да продължи и засили подкрепата, включително финансовата подкрепа, предоставяна на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) в изпълнение на международния му мандат за защита на бежанците, включително от престъпни групи и лица, участващи в трафик на хора и незаконно превеждане на хора през граница при източника и в транзитните държави;
   авб) да съдейства на държавите от Източното партньорство за справяне с проблемите, пред които са изправени в резултат на масовото принудително вътрешно разселване от зоните на конфликт, и да предприеме решителни действия за защитата и възстановяването на правата на разселените хора, включително правата им на връщане, правата на имущество и правото на лична сигурност;
   авв) да продължи да подчертава изключителното значение на образованието на жените и момичетата за създаване на икономически възможности;
   авг) да припомни сериозната си загриженост, че стотици хиляди вътрешно разселени лица и бежанци, избягали от родните си земи във връзка с продължителните конфликти, продължават да бъдат разселени, и да потвърди отново правото на всички вътрешно разселени лица и бежанци на безопасно и достойно връщане в техните места на произход;
   авд) да настоява за необходимостта от осигуряване на финансиране конкретно за подкрепа на участието на жените в процеса на вземане на решения на международно равнище;
   аве) да изпълни амбициозната Програма на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните 17 цели за устойчиви развитие; да подчертае водещата роля на ЕС в процеса, който доведе до приемането на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и Програмата за действие от Адис Абеба; да предприеме конкретни стъпки за гарантиране на ефективното изпълнение на Програмата на ООН до 2030 г. и Програмата от Адис Абеба като важни инструменти за развитие; да гарантира, че ЕС и ООН продължават да играят важна роля в изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. с оглед на изкореняването на бедността и генерирането на колективен просперитет, преодоляването на неравенствата, създаването на един по-безопасен и по-справедлив свят и борбата срещу изменението на климата, както и защитата на природната среда;
   авж) да предприеме конкретни стъпки за гарантиране на ефективното изпълнение на Програмата на ООН до 2030 г. и всички 17 ЦУР като важни инструменти за превенция и устойчиво развитие; да насърчи и подкрепи държавите да се ангажират с постигането на 17-те ЦУР и да приемат необходимите за това национални рамки; да насърчи държавите – членки на ООН, да преориентират бюджетите си спрямо Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие; да припомни, че с предоставените 75,7 милиарда евро ЕС остава водещият световен донор на помощ за развитие, и да насърчи непрекъснатото увеличаване на осигуряваната от ЕС колективна помощ, която е израз на постоянните усилия на държавите членки за насърчаване на мира, просперитета и устойчивото развитие в целия свят; да настоява държавите — членки на ООН, да изпълнят ангажиментите си относно разходите за помощ за развитие и да призове за приемането на солидна рамка от показатели и използването на статистически данни за оценката на положението в развиващите се държави, мониторинга на напредъка и гарантирането на отчетност; да продължи усилията си за постигане на съгласуваност на политиките за развитие във всички политики на ЕС, което е от решаващо значение за постигането на ЦУР, и също така да настоява на равнището на ООН за по-голяма съгласуваност на политиките в съответствие с цел 17.14;
   авз) да потвърди отново ангажимента на ЕС към Парижкото споразумение, да насърчи всички държави — членки на ООН, да го ратифицират и да го прилагат ефективно, както и да подчертае необходимостта от прилагане на Парижкото споразумение в световен план и от всички държави – членки на ООН; да потвърди необходимостта от амбициозна политика на ЕС в областта на климата и готовността му за подобряване на съществуващите национално определени приноси (НОП), включително тези на ЕС, за 2030 г., както и необходимостта от своевременно разработване на дългосрочна стратегия за 2050 г., и да подкрепя всички инициативи в тази посока; да работи за по-ефективни действия за постигане на устойчивост на околната среда, по-специално в рамките на борбата срещу изменението на климата, чрез насърчаване на международни мерки и действия за опазване и подобряване на качеството на околната среда и устойчивото управление на природните ресурси; да увеличи допълнително нивото на нашата амбиция по отношение на намаляването на емисиите и да подчертае ролята на ЕС като глобален лидер в действията в областта на климата;
   ави) да потвърди, че действията в областта на климата са главен приоритет за Европейския съюз; да гарантира запазването на водещите позиции на ЕС в борбата срещу изменението на климата и продължаването на сътрудничеството му с ООН в тази област; да призове всички държави — членки на ООН, да спазват Парижкото споразумение и да осигурят бързо прилагане на решенията, взети на Конференцията на ООН по изменението на климата през 2016 г.; да засили усилията за повторно ангажиране на САЩ в многостранното сътрудничество по въпросите на изменението на климата;
   авй) да бъде проактивен партньор във всички усилия на ООН за насърчаване на глобални партньорства и сътрудничество по отношение на предизвикателствата в областта на изменението на климата, като подчертава, че климатът може да бъдат отправна точка за дипломатически отношения с партньорите, с които други точки от дневния ред са доста оспорвани, предоставяйки по този начин възможност за укрепване на стабилността и мира;
   авк) да увеличи усилията си по отношение на дипломацията по въпросите на климата чрез разработване на всеобхватна стратегия за дипломацията на ЕС по въпросите на климата и да интегрира действията по климата във всички области на външната дейност на ЕС, включително търговията, сътрудничеството за развитие, хуманитарната помощ и сигурността и отбраната, като се отчита фактът, че една екологично неустойчива система поражда нестабилност; да създаде силно обединение на държави и субекти, които ще продължат да подкрепят и да допринасят за постигането на целите за ограничаване на глобалното затопляне под 2°C, като същевременно се полагат усилия за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C;
   авл) да припомни, че последиците от изменението на климата се понасят по различен начин от мъжете и жените; да подчертае, че жените са по-уязвими и са изправени пред по-големи рискове и тежести по различни причини, които варират от неравен достъп до ресурси, образование, възможности за работа и права по отношение на земята до социални и културни норми; да подчертае, че това следва да бъде отразено по подобаващ начин; да гарантира, че жените изпълняват централна роля в намирането на решения за смекчаване на последствията от предизвикателствата, свързани с климата и адаптирането към тях, включително в рамките на международни преговори по въпросите на климата, с оглед на разработването на чувствителни към аспектите на пола решения, насочени към преодоляване на фундаменталните неравенства;
   авм) да припомни, че когато жените имат ограничен достъп до и контрол върху средствата за производство, както и ограничени права, те имат по-малко възможности за участие във формирането на решения и оказване на влияние върху политиката, както беше официално признато от 13-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 13), проведена в Бали през 2007 г.;
   авн) да работи в тясно сътрудничество с малките островни държави и други страни, изправени пред най-сериозните последици от изменението на климата, за да гарантира, че техните гласове се чуват и потребностите им се вземат предвид на различните форуми на ООН;
   аво) да се ангажира в задълбочен публичен дебат с всички държави — членки на ООН, относно значението на спазването на конституционните ограничения по отношение на президентските мандати в целия свят;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на Европейската служба за външна дейност, на Комисията и за сведение – на Общото събрание на Организацията на обединените нации и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0304.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0493.
(3) Препоръка на Европейския парламент от 1 март 2018 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно прекъсване на източниците на доходи за джихадистите – борба с финансирането на тероризма, Приети текстове, P8_TA(2018)0059.
(4) Световна здравна организация, Световен доклад по въпросите на насилието и здравето (World Report on Violence and Health), Женева, 2002 г., стр. 154; Служба на Организацията на обединените нации за координация по хуманитарните въпроси, Документ за обсъждане № 2: Естество, обхват и мотивация за сексуалното насилие срещу мъже и момчета при въоръжен конфликт – доклад, представен по време на научноизследователската среща на UNOCHA за използването на сексуално насилие във въоръжен конфликт: Установяване на пропуските в изследванията с цел информиране на по-ефективна намеса (Identifying Gaps in Research to Inform More Effective Interventions), 26 юни 2008 г.
(5) Както е посочено в първото му изявление пред Съвета за сигурност на ООН от 10 януари 2017 г.
(6) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 202.

Последно осъвременяване: 7 ноември 2019 г.Правна информация