Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2277(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0208/2018

Внесени текстове :

A8-0208/2018

Разисквания :

PV 10/09/2018 - 24
CRE 10/09/2018 - 24

Гласувания :

PV 11/09/2018 - 6.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0325

Приети текстове
PDF 203kWORD 72k
Вторник, 11 септември 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Начини за реинтеграция на работниците и служителите, възстановяващи се от наранявания и заболявания, чрез качествена заетост
P8_TA(2018)0325A8-0208/2018

Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно начините за реинтеграция на работниците и служителите, възстановяващи се от наранявания и заболявания, чрез качествена заетост (2017/2277(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права,

—  като взе предвид Европейската социална харта от 3 май 1996 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директива за равно третиране в областта на заетостта“),(1),

—  като взе предвид съвместната декларация на Европейското сдружение по въпросите на хроничните заболявания, озаглавена „Подобряване на положението със заетостта на хората с хронични заболявания в Европа“,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила в ЕС на 21 януари 2011 г., в съответствие с Решение № 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014 — 2020 г.(2),

—  като взе предвид съвместния доклад за 2014 г. на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) и на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавен „Психологически рискове в Европа — разпространение и стратегии за превенция“,

—  като взе предвид своята резолюция от 30 ноември 2017 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2016 г. относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания(4),

—  като взе предвид Декларацията от Филаделфия от 10 май 1944 г. относно целите и задачите на Международната организация на труда (МОТ),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2008 г., озаглавено „Обновена социална програма: Възможности, достъп и солидарност в Европа на 21-ви век“ (COM(2008)0412),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 24 февруари 2011 г. относно прилагането на Рамковото споразумение относно стреса на работното място, прието от социалните партньори (SEC(2011)0241),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 февруари 2007 г., озаглавено „Подобряване на качеството и на производителността на труда: стратегия на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007 – 2012 г.“ (COM(2007)0062),

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(6),

—  като взе предвид Директивата за борба срещу дискриминацията (Директива 2000/78/ЕО) и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, например решението от април 2013 г. по съединени дела С-335/11 и C-337/11 (HK Danmark), които заедно установяват забрана за дискриминация от страна на работодателите, когато трайно влошено здраве може да се приравни на увреждане, както и задължение работодателите разумно да приспособяват работната среда,

—  като взе предвид съвместното действие на ЕС за психично здраве и благосъстояние, започнато през 2013 г.,

—  като взе предвид настоящата кампания на EU-OSHA под надслов „Здравословни работни места за овладяване на стреса“,

—  като взе предвид своя нов пилотен проект относно безопасни и здравословни условия на труд за възрастните работници, осъществяван от EU-OSHA,

—  като взе предвид доклада на EU-OSHA от 2016 г., озаглавен „Рехабилитация и реинтеграция на пазара на труда: Доклад за анализ на политиките, стратегиите и програмите на ЕС и държавите членки“,

—  като взе предвид доклада от 2014 г. на Eurofound, озаглавен „Възможности за работа за хората с хронични заболявания“,

—  като взе предвид документа на Business Europe (Конфедерация на европейския бизнес) от 2012 г., озаглавен „Практики на работодателите за активен живот на възрастните хора“,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0208/2018),

А.  като има предвид, че свързаният с работата стрес е на второ място сред най-често срещаните в Европа здравословни проблеми, свързан с работата; като има предвид, че 25%(7) от работниците заявяват, че са изложени на свързан с работата стрес; като има предвид, че свързаният с работата стрес може да накърни правото на всеки човек на здравословни условия на труд; като има предвид, че свързаният с работата стрес допринася допълнително за отсъствията от работа и ниската степен на удовлетвореност, има неблагоприятно отражение върху производителността и е причина за почти половината от броя на работните дни, изгубени всяка година;

Б.  като има предвид, че застаряването на работната сила в Европа поражда нови предизвикателства по отношение на работната среда и промените в организацията на труда; като има предвид, че застаряването се съпровожда от по-висок риск от поява на хронични психични и физиологични здравословни проблеми, включително увреждания и заболявания, което превръща превенцията, реинтеграцията и рехабилитацията във важни политики за запазване на устойчивостта на работните места, както и на пенсионната и на социалноосигурителната система; като има предвид, че хроничните заболявания не засягат само възрастните хора;

В.  като има предвид, че трайното отсъствие от работа има отрицателно въздействие върху психическото и физическото здраве, като освен това поражда високи социални и икономически разходи и може да попречи на завръщането на работа; като има предвид, че здравето и благосъстоянието имат централна роля в изграждането на устойчиви икономики; като има предвид, че е важно да се вземе под внимание финансовото въздействие на хроничните заболявания върху семействата, ако засегнатите лица не могат да се завърнат на работа;

Г.  като има предвид, че макар да съществува разграничение между увреждане, нараняване, заболяване и свързани с възрастта състояния, те също така често се припокриват и изискват всеобхватен , но все пак съобразен с всеки отделен случай подход към съответното лице;

Д.  като има предвид, че застаряването е едно от основните социални предизвикателства за ЕС; като има предвид, че поради това е налице необходимост от политики за поощряване на активния живот на възрастните хора и на тяхната трудова заетост до пенсионна възраст или дори след нейното навършване, ако те желаят това; като има предвид, че поколението на възрастните хора и неговият опит са крайно необходими за пазара на труда; като има предвид, че възрастните хора, които искат да продължат да работят, често търсят гъвкаво или съобразено с индивидуалните потребности работно време; като има предвид, че заболяванията, уврежданията и изключването от работа имат сериозни финансови последици;

Е.  като има предвид, че тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол или наркотици са сред най-значителните рискови фактори за здравето на населението в трудоспособна възраст в ЕС, като са свързани както с наранявания, така и с различни незаразни болести(8); като има предвид, че между 20% и 25% от всички трудови злополуки са с участието на лица в нетрезво състояние(9), и че по приблизителни изчисления между 5% и 20% от работещото население в Европа има сериозни проблеми, свързани с употребата на алкохол(10); като има предвид, че реинтеграцията чрез качествена заетост на работници, които са имали проблеми, свързани със злоупотреба с наркотични вещества, поражда специфични предизвикателства за работодателите;

Ж.  като има предвид, че хората с увреждания или хронични заболявания, както и хората, възстановяващи се от нараняване и заболяване, са в уязвимо положение и следва да се ползват от индивидуализирана подкрепа при завръщането им на работното място или на пазара на труда; като има предвид, че някои хора с хронични състояния не желаят или не могат да се завърнат на работа;

З.  като има предвид, че сферата на професионалната рехабилитация и връщането на работа биха могли да предложат ценни възможности за доброволческа дейност, например чрез участие в доброволческа дейност след пенсионирането; като има предвид, че доброволческата дейност следва да бъде подкрепяна във всяка възраст;

И.  като има предвид, че на първо място работодателите трябва да насърчават култура на здравословни и безопасни условия на работното място; като има предвид, че доброволчеството с цел участие в дейности в областта на здравословните и безопасни условия на труд, като например работни групи, също би могло да допринесе за промяна на културата;

Й.  като има предвид, че работата играе важна роля в улесняването на процеса на възстановяване и рехабилитация предвид ключовите положителни психосоциални ползи, които работата осигурява на служителите; като има предвид, че добрите практики в областта на здравословните и безопасни условия на труд са от решаващо значение за наличието на продуктивна и мотивирана работна сила, която помага на дружествата да останат конкурентоспособни и иновативни, гарантира благоденствието на работниците и помага да се запазят ценни умения и професионален опит, да се намалява текучеството на персонал и да се предотвратят изключване, злополуки и наранявания; като има предвид, че поради това Комисията е призована да разгледа въпроса за отчитане на цялостните разходи в областта на активното и социално приобщаване; като има предвид, че възприемането на подходящи и съобразени с индивидуалните потребности подходи към реинтеграцията на хора, възстановяващи се от наранявания или заболявания, чрез качествена заетост е важен фактор за предотвратяване на допълнителни отсъствия от работа или на присъствието на болни хора на работа;

К.  като има предвид, че определението за хора с намалена трудоспособност може да бъде различно в отделните държави членки;

Л.  като има предвид, че МСП и микропредприятията имат специфични потребности в това отношение, тъй като те разполагат в по-ограничена степен с ресурсите, които са необходими, за да се спазват задълженията, свързани с превенцията на заболявания и злополуки, и поради това често се нуждаят от подкрепа, за да постигнат целите по отношение на здравословните и безопасни условия на труд; като има предвид, че от друга страна добрите практики в областта на здравословните и безопасни условия на труд са от решаващо значение за МСП и микропредприятията, и по-специално за устойчивостта на тяхната стопанска дейност; като има предвид, че различни финансирани от ЕС програми предлагат възможности за ценен обмен на иновации и най-добри практики в областта на устойчивите здравословни и безопасни условия на труд;

М.  като има предвид, че отрицателните психосоциални фактори на работното място са свързани не само с резултатите в областта на здравеопазването, но и с повече отсъствия от работа и ниска удовлетвореност от работата; като има предвид, че съобразените с индивидуалните потребности мерки за здравословни и безопасни условия на труд могат да предоставят възможност на дадено лице с променена работоспособност да остане на работа и да бъде от полза за работната сила като цяло; като има предвид, че макар отсъствието от работа понякога да е необходимо от медицинска гледна точка, съществуват и други отрицателни психосоциални последици за хората, които прекарват по-дълго време далеч от работното място и за които, в резултат на това, е по-малко вероятно някога да се върнат на работа; като има предвид, че ранната координирана грижа с основен акцент върху благосъстоянието на служителите е от решаващо значение за подобряване на резултатите във връзка с връщането на работа и превенцията на дългосрочни отрицателни последици за съответното лице;

Н.  като има предвид, че достъпността и съпоставимостта на данните за професионалните заболявания на равнището на ЕС често са недостатъчни; като има предвид, че по данни на Eurofound приблизително 28% от европейците съобщават, че имат хроничен физически или психически здравословен проблем, заболяване или увреждане(11); като има предвид, че по приблизителни изчисления всяко четвърто лице в трудоспособна възраст живее с дълготрайни здравословни проблеми(12); като има предвид, че увреждането и лошото здраве могат да бъдат едновременно причина за бедността и следствие от нея; като има предвид, че според проучване на ОИСР доходите на хората с увреждания са средно с 12% по-ниски от тези на останалата част от населението(13); като има предвид, че в някои държави тази разлика в доходите достига 30%; като има предвид, че проучване през 2013 г. показа, че 21,8 % от раковоболните пациенти на възраст 18 – 57 години са станали безработни веднага след поставяне на диагнозата, а 91,6 % от тази група са станали безработни 15 месеца след диагностицирането(14); като има предвид, че според изследване на Евростат от 2011 г.(15) само 5,2% от трудово заетите лица с трудоспособност, ограничена поради траен здравословен проблем и/или затруднение, свързано с извършване на основна дейност, са заявили, че използват специални работни договорености; като има предвид, че според същото изследване на Евростат 24,2% от безработните лица посочват, че ще бъдат необходими специални работни договорености, за да се улесни връщането към трудова заетост;

О.  като има предвид, че цифровизацията вероятно ще предизвика големи трансформации в организацията на труда и би могла да спомогне за подобряване на възможностите за работниците, например с ограничени физически способности; като има предвид, че хората от възрастното поколение вероятно ще бъде изправено пред уникални предизвикателства в това отношение; като има предвид, че те следва да имат също така ползва от тези промени;

П.  като има предвид, че правото на условия на труд, които са съобразени с принципите за здравословни и безопасни условия и зачитат достойнството на всеки работник, е залегнало в Хартата на основните права на Европейския съюз, а добрите условия на труд имат положителна стойност сами по себе си; като има предвид, че всеки човек има право на стандарт на живот, който отговаря на неговото здраве и благосъстояние, както и право на труд и на справедливи и благоприятни условия на труд, в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека; като има предвид, че подобреното здраве и подобрената реинтеграция на работниците увеличават цялостното благосъстояние на обществото и носят икономически ползи на държавите членки, работниците и работодателите, включително възрастните работници и лицата, които имат здравословни проблеми, и помагат за запазването до пенсионна възраст на умения, които иначе биха били изгубени; като има предвид, че за работодателите, работниците, семействата и общностите е от полза нетрудоспособността да се превърне в работоспособност;

Превенция и ранна интервенция

1.  счита, че е основно значение да се подобри управлението на отсъствията поради болест в държавите членки, както и работните места да се направят по-приспособими към хроничните заболявания и уврежданията, като се предприемат мерки срещу дискриминацията чрез по-добро прилагане на Директива 2000/78/ЕО относно равното третиране в областта на заетостта и професиите; признава, че за може да се постигне подобряване, в държавите членки следва са налице функциониращо законодателството с ефективен надзор, за да се гарантира, че работодателите предприемат мерки с цел работните места да станат по-приобщаващи за хората, страдащи от хронични заболявания и увреждания, включително чрез, например, промяна на задачите, оборудване и развитие на умения; настоятелно призовава държавите членки да подкрепят разумното приспособяване на работните места, за да се гарантира навременното завръщане на работа;

2.  призовава Комисията да насърчава мерките за интеграция и рехабилитация и да подкрепя усилията на държавите членки за повишаване на осведомеността и установяване и обмен на добри практики относно приспособяването и оборудването на работното място; призовава всички съответни заинтересовани страни по отношение на връщането на работа да спомогнат за обмена на информация относно потенциалните пречки с немедицински характер за връщането на работа и да координират действията за установяване на тези пречки и предприемане на мерки за тяхното отстраняване;

3.  настоятелно призовава Eurofound да продължи да проучва и анализира възможностите за заетост и степента на пригодност за заетост на хората с хронични заболявания; призовава използването на основана на данни политика да стане стандартна практика и да формира основата за подходите за връщане на работа; призовава лицата, разработващи политиките, да поемат водеща роля, за да се гарантира, че както работодателите, така и работниците имат достъп до информация и медицински грижи и че тези най-добри практики се насърчава на европейско равнище;

4.  счита, че новата стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода след 2020 г. следва освен това да отдава приоритет на инвестициите чрез фондовете на ЕС, насочени към насърчаване на по-здравословния живот и удължаване на периода от живота, през който се работи, и съобразените с индивидуалните потребности работни договорености, както и към подпомагане на наемането и завръщането на работа при достатъчно добре приспособени условия, когато е желателно и когато здравословното състояние го позволява; счита, че неразделна част от тази стратегия е инвестирането в първични и вторични превантивни механизми, например чрез предоставяне на технологии за електронно здравеопазване; призовава Комисията и държавите членки да отдават приоритет на превенцията на рискове и заболяванията на работното място;

5.  насърчава държавите членки да се ангажират напълно с предстоящата през периода 2020 – 2022 г. кампания на равнище ЕС за превенция на свързаните с трудовата дейност мускулно-скелетни смущения (МСС), да намират иновативни незаконодателни решения и да обменят информация и добри практики със социалните партньори; призовава за активното участие на държавите членки в разпространението на информацията, предоставяна от EU-OSHA; отново отправя призив към Комисията да представи незабавно правен акт относно мускулно-скелетните смущения; призовава държавите членки да проведат изследвания – с групиране на резултатите по пол, възраст и сфера на икономическа дейност – относно случаите на мускулно-скелетни смущения, с цел да се извършва превенция и да се води борба с появата на тези заболявания и да се разработи всеобхватна стратегия на ЕС за хроничните заболявания, имаща за цел превенция и интервенция на ранен етап;

6.  призовава държавите членки и работодателите да поемат активна роля за включване на информацията, предоставяна от EU-OSHA, в техните политики и програми за работното място; приветства неотдавнашното стартиране на раздел от уебсайта на EU-OSHA, посветен на свързаните с работата заболявания, възстановяването и връщането на работа, с цел да се осигури информация относно политиките и практиките в областта на превенцията;

7.  счита, че системната превенция на психосоциалния риск е елемент с решаващо значение по отношение на съвременните работни места; отбелязва със загриженост нарастването на съобщените случаи на проблеми с психичното здраве и психосоциални проблеми през последните години, както и факта, че стресът, свързан с работата, е нарастващ проблем за работниците и работодателите; призовава държавите членки и социалните партньори да предоставят подкрепа на предприятията при прилагането на съгласуван набор от политики и програми за работното място, за да се подобри превенцията на тези проблеми, да се предприемат мерки за борба със стигматизирането във връзка с психичното здраве и да се оказва помощ на лицата, която трябва да се справят с вече съществуващи състояния, като дава възможност за достъп до психологическа подкрепа; подчертава, с оглед на допълнителното мотивиране на работодателите да предприемат действия, ползите – включително доказаната възвръщаемост на инвестициите – от превенцията на психосоциалните рискове и насърчаването на здравословен начин на живот; отбелязва, че законодателството в областта на психосоциалните рискове и на проблемите с психичното здраве, като например хроничен стрес и изтощение, и признаването на тези рискове се различават в отделните държави членки;

8.  подчертава значението на актуализирането и осигуряването на общи здравни показатели и определения за свързаните с работата заболявания, включително стреса, свързан с работата, както и на статистически данни за целия ЕС, за да определят цели за намаляване на честотата на професионалните заболявания;

9.  призовава Комисията и държавите членки да разработят и приложат програма за системно наблюдение, управление и подкрепа за работниците, засегнати от психосоциални рискове, включително стрес, депресия и изтощение, с цел, наред с другото, да се изготвят ефективни препоръки и насоки за борба с тези рискове; подчертава, че стресът на работното място е признат като важна пречка за производителността и за качеството на живот; отбелязва обаче, че психосоциалните рискове и стресът, свързан с работата, са често структурни проблеми, свързани с организацията на работата, и че превенцията и управлението на тези рискове са възможни; подчертава необходимостта от осъществяване на изследвания, подобряване на превенцията и споделяне на най-добрите практики и средства за реинтеграция на засегнатите лица на пазара на труда;

10.  призовава да се прекрати стигматизирането на проблемите с психичното здраве и на когнитивните увреждания; насърчава инициативите за повишаване на осведомеността и подпомагане на промяната в това отношение чрез разработването на политики и действия за превенция на психосоциалните рискове на корпоративно равнище; приветства в тази връзка действията на социалните партньори в държавите членки, които допринасят за положителна промяна; припомня значението на подходящото обучение на доставчиците на услуги в областта на здравословните и безопасни условия на труд и на инспекторите по труда по практики за управление на психосоциалните рискове; призовава за по-тясно сътрудничество между инициативите на ЕС за справяне с психосоциалните рискове на работното място и за съживяването на тези инициативи, както и да се отдава приоритет на този въпрос в предстоящата стратегическа рамка на ЕС за здравословните и безопасни условия на труд;

11.  признава, че реинтеграцията на работници, които са имали проблеми със злоупотребата с алкохол и наркотични вещества, създава специфични предизвикателства за работодателите; в този контекст отбелязва примера на модела „Alna“, ръководен от шведските социални партньори(16), за подпомагане на работните места при предприемането на активни и ранни интервенционни мерки, както и при подпомагането на процеса на рехабилитация за служителите, които са имали проблеми със злоупотребата с алкохол и наркотични вещества;

12.  приветства кампанията „Здравословни работни места за овладяване на стреса“; подчертава, че инициативите за справяне със стреса на работното място трябва да включват аспект, свързан с пола, като се отчитат специфичните условия на труд на жените;

13.  подчертава значението на по-големите инвестиции в политиките за предотвратяване на рисковете и на подкрепата за културата на превенция; изтъква, че качеството на услугите в областта на превенцията е от ключово значение за подпомагане на предприятията; призовава държавите членки да прилагат ефективни политики относно здравословните режими на хранене, относно алкохола и консумацията на тютюневи изделия и относно качеството на въздуха и да насърчават такива политики на работното място; освен това призовава държавите членки да разработват интегрирани здравни услуги със социални, психологически, трудови услуги и трудова медицина; насърчава държавите членки да предоставят на работниците подходящ достъп до здравеопазване на работниците, за да се гарантира ранно откриване на началото на физически и психически заболявания и за да се улеснява процесът на реинтеграция; припомня, че ранните инвестиции и превантивните действия могат да доведат до намаляване на дългосрочното психо-социално въздействие върху засегнатото лице, както и до намаляване на цялостните разходи за обществото в дългосрочен план;

14.  изисква политиките за реинтеграция да:

   бъдат в съответствие с основаващия се на жизнения цикъл подход към политиките в сферата на образованието, обучението през целия живот, социалните дейности и заетостта;
   бъдат индивидуално приспособими, целенасочени и ориентирани към потребностите, без да се изисква от участника да преследва цели, чието постигане вероятно не би било възможно поради състоянието му,
   се основават на участие и интегриран подход, както и да;
   спазват предварителните условия, които са от съществено значение за участието, без да създават условия, застрашаващи минималния доход;

15.  счита, че държавите членки следва да предоставят допълнителни целеви обезщетения на хората с увреждания или хронични заболявания, които да покриват допълнителни разходи във връзка, наред с другото, с разходите за лична подкрепа и помощ, употребата на специфични съоръжения и за медицински и социални грижи, като, наред с другото, бъдат установени поносими равнища на цените на лекарствените средства за социалните групи в неравностойно положение; подчертава необходимостта от осигуряване на достойни пенсии за инвалидност и прослужено време;

Завръщане на работа

16.  признава, че работата е важен източник на положително психо-социално благоденствие и че интеграцията на дългосрочно безработните лица на пазара на труда чрез индивидуално адаптирани мерки е ключов фактор за борбата срещу бедността и социалното изключване и че също така носи други превантивни психо-социални ползи; подчертава, че интегрирането на лицата, завръщащи се на работа след нараняване или заболяване, било то психично или физическо, има множествени положителни ефекти: то е от полза за благосъстоянието на засегнатите лица, води до намаляване на разходите за националните системи за социална сигурност и за отделните предприятия, подкрепя икономиката в по-широк план, като например чрез повишаването на устойчивия характер на пенсионните и социалноосигурителните системи за бъдещите поколения; отбелязва затрудненията, пред които са изправени работниците при контакта със системите за обезщетения и които биха могли да им създават ненужно забавяне при получаването на лечение, а в някои случаи биха могли да доведат до отчуждаване; призовава спешно за насочен към клиента подход на всички административни процедури, свързани с реинтеграцията на работниците; призовава държавите членки да предприемат действия, в сътрудничество с Комисията и съответните агенции на ЕС, за да се противодейства на отрицателните последици от дългосрочни действия, като например изолация, затруднения от психически или социален характер, социално-икономически последици и намаляване на пригодността за наемане на работа;

17.  счита, че държавите членки и работодателите следва да предприемат положителен и ориентиран към работата подход спрямо работниците с увреждания, по-възрастните работници и тези, които са претърпели психично или физическо заболяване или нараняване, включително хората, диагностицирани със заболяване с фатален изход, като съсредоточават вниманието си върху ранната оценка на способностите и желанието за работа, които съответното лице е запазило, и като организират на ранен етап психологически, социални и свързани със заетостта консултации, както и приспособяването на работното място, като отчитат професионалния профил и социално-икономическата ситуация на лицето и също така положението на предприятието; насърчава държавите членки да подобряват разпоредбите в своите системи за социално осигуряване, които благоприятстват бързото завръщане на работа, при условие че това е желанието на служителя и ако медицинското състояние го позволява;

18.  отбелязва положителната роля, която имат социалните предприятия, по-конкретно социалните предприятия за трудова интеграция, при реинтегрирането на трайно безработните лица в работната сила; призовава държавите членки да гарантират необходимото признаване и техническа подкрепа на тези предприятия;

19.  в този контекст насърчава позоваването на КПХУ на ООН и факултативния протокол към нея (A/RES/61/106) и използването на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF) на Световната здравна организация (СЗО) във всички свързани мерки и политики; споделя становището, че увреждането е здравен проблем, който настъпва в определен социално-икономически контекст;

20.  призовава Комисията и държавите членки да разработят и предоставят насоки за най-добри практики и обучение, подкрепа и експертни съвети на служителите за това как да разработват и прилагат планове за реинтегриране, като осигуряват непрекъснат диалог между социалните партньори и като гарантират, че служителите са осведомени за своите права от самото начало на този процес връщане на работа; освен това насърчава обмена на най-добри практики във и между държавите членки, професионалните общности, социалните партньори, неправителствените организации и лицата, определящи политиките, относно реинтеграцията на работници, които се възстановяват от заболяване или нараняване;

21.  призовава държавите членки да си сътрудничат със социалните партньори, за да предоставят външна подкрепа, за да осигуряват насоки и техническа подкрепа за МСП и микропредприятията с ограничен опит в професионалната рехабилитация и мерките за завръщане на работа; признава колко е важно да се отчитат положението, специфичните нужди и предизвикателствата, свързани със спазването на изискванията, пред които са изправени не само МСП и микропредприятията, но също така някои сектори за обществени услуги в контекста на изпълнението на мерките на равнище предприятие; подчертава, че повишаването на осведомеността, обменът на добри практики, консултациите и онлайн платформите са от изключително значение за подпомагане на МСП и микропредприятията в този процес; призовава Комисията и държавите членки да продължат да разработват практически инструменти и насоки, които могат да подпомагат малките предприятия и микропредприятията с ограничен опит в професионалната рехабилитация и мерките за завръщане на работа; признава значението на инвестирането в обучение в сферата на управлението;

22.  отбелязва опасността по-креативните подходи за реинтегриране на най-отдалечените от пазара на труда лица да бъдат лишени от финансови средства за сметка на някой по-повърхностен подход, основаващ се на количествено лесно измерими резултати; следователно призовава Комисията да подобри финансирането за подходи „отдолу нагоре“ по линия на структурните фондове, по-специално по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ);

23.  отбелязва успеха на подхода на индивидуално управление на отделните случаи, прилаган в програмите за реинтеграция, и подчертава необходимостта от индивидуално проектирана и интегрирана подкрепа от социални работници или определени съветници; счита, че е от съществено значение предприятията да поддържат тясна връзка с работниците по време на тяхното отсъствие поради заболяване или нараняване;

24.  счита, че политиките за връщане на работа и за реинтеграция следва да бъдат част от един по-широк цялостен подход на здравословен професионален живот, насочен към физически и психически безопасна и здравословна работна среда през целия трудов живот на хората, за да се постигне целта за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве за всички работници; подчертава ключовото значение на комуникацията, помощта на специалисти в областта на управлението на професионалната рехабилитация (помощници на работното място) и на интегриран подход, включващ всички заинтересовани страни в успешната физическа и професионална рехабилитация на работниците; счита, че работното място следва да е в центъра на вниманието на системите за завръщане на работа; приветства успеха на небюрократичния и практичен подход на австрийската програма „fit2work“(17) с нейния акцент върху лесната комуникация, достъпна за всички работници (като използването на опростен език);

25.  подчертава значението на задържането на работа на хората с намалена трудоспособност, включително чрез гарантиране, че МСП и микропредприятията разполагат с необходимите ресурси за ефективно постигане на тази цел; решително насърчава реинтеграцията на работниците, възстановяващи се от наранявания или заболявания, чрез качествена заетост, ако те желаят това и ако здравословното им състояние го позволява чрез преквалификация и повишаване на уменията на отворения пазар на труда; подчертава значението на насочването на разпоредбите в областта на политиката към работоспособността на лицата и подчертава колко е важно на работодателя да бъдат показвани ползите от запазване на опита и знанията на даден работник, който рискува да бъде загубен поради постоянен отпуск по болест; въпреки това признава значението на наличието на стабилна мрежа за закрила посредством националната социалноосигурителна система за лицата, които не могат да се завърнат към заетост;

26.  призовава Комисията и държавите членки да въвеждат активни политики за пазара на труда и генерирани от политиките стимули за работодателите, така че да бъде подпомагана трудовата заетост на хората с увреждания и хронични заболявания, включително чрез подходящи адаптации и премахване на бариерите на работното място, за да се улесни реинтеграцията на тези работници; припомня, че е от съществено значение предприятията и засегнатите лица да бъдат информирани относно съществуващите стимули и права;

27.  във връзка с това признава, че гъвкавите, съобразени с индивидуалните потребности и адаптивни схеми на работа, като например работа от разстояние, гъвкаво работно време, приспособено оборудване и намалено работно време или намалена работна тежест имат важна роля при завръщането на работа; подчертава значението на насърчаването на ранното и/или постепенно завръщане на работа (ако здравословното състояние позволява това), което би могло да бъде придружавано от частични обезщетения за болест, за да се гарантира, че засегнатите лица не са засегнати от загубата на приходи поради връщане на работа, като същевременно се запазват финансовите стимули за предприятията; подчертава, че тези схеми, които включват географска, времева и функционална гъвкавост, трябва да бъдат осъществими както за работниците, така и за работодателите, като помагат за управлението на организацията на труда и отчитат колебанията в производствените цикли;

28.  приветства национални програми и инициативи, които са спомогнали за улесняване на реинтеграцията чрез качествена заетост на хора с хронични заболявания, като например германската програма(18) „Job4000“, която използва интегриран подход за подобряване на стабилната професионална интеграция на лица с тежки увреждания и особени затруднения при намирането на работа. или за създаване на агенции за реинтеграция с цел подпомагане на хората с хронични заболявания да намерят работа, която е подходяща за тяхното положение и способности(19);

29.  отбелязва важните психологически ползи и увеличената производителност, свързани с високите равнища на автономност на работното място; счита, че известна степен на автономност на работното място може да е от съществено значение при улесняването на процеса на реинтеграция на болни и претърпели наранявания работници с различни състояния и нужди;

30.  признава стойността на завръщането на работа в процеса на предоставянето на здравно обслужване, тъй като за много лица работата дава възможност за финансова независимост и подобряване на условията на живот и понякога може да бъде решаващ фактор в процеса на възстановяване;

31.  призовава държавите членки да не оттеглят незабавно социалните обезщетения, когато хората с хронични заболявания получат работа, като по този начин им помагат да избягват т.нар. „капан на обезщетенията“;

Промяна в нагласите към реинтеграцията на работниците

32.  призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, да гарантират в своите съобщения, насоки и политики, че работодателите виждат в процеса на реинтеграция възможност за извличане на полза от уменията, компетентността и опита на работниците; счита, че работодателите и представителите на работниците са пълноправни участници в процеса на завръщане на работа от самото начало и са част от процеса на вземане на решения;

33.  припомня членове 26 и 27 от КПХУ на ООН, които задължават държавите ‒ страни по Конвенцията, да организират, укрепват и разширяват цялостна система от услуги и програми, и по-специално в сферите на здравеопазването, заетостта, образованието и социалните услуги, и да създават възможности за трудова заетост и професионално израстване на хора с увреждания на пазара на труда, както и да оказват съдействие при завръщането към трудова заетост;

34.  подчертава, че нарастващата осведоменост относно политиките за професионална рехабилитация и за връщане на работното място, програмите и подобрената корпоративна култура са фактори от решаващо значение за успеха в процеса на завръщане на работа и борбата с негативните нагласи, предразсъдъците и дискриминацията; счита, че екипите от експерти, като например психолози и инструктори по професионална рехабилитация, биха могли ефективно да бъдат споделяни между различните предприятия, така че и по-малките предприятия да могат да се възползват от техния експертен опит; изразява становището, че съществува в този процес има място за подпомагане и допълващ ангажимент от страна на НПО и доброволците;

35.  приветства предприятията, които са предприели инициативи за подпомагане на хората със здравословни проблеми, увреждания или променена работоспособност, като например цялостни превантивни програми, промяна на задачи, обучение и преквалификация или чрез подготовка на останалите служители за променените способности на завръщащите се работници, като по този начин се спомага за тяхната реинтеграция; настойчиво приканва повече предприятия да се включват в тези усилия и да предлагат подобни инициативи; счита за изключително важно мерките, улесняващи реинтеграцията на работниците в предприятията, да бъдат част от корпоративната култура;

36.  призовава за по-добро разбиране на предизвикателствата и дискриминацията, водещи до по-малко възможности за хората със здравословни проблеми, по-специално предизвикателствата, свързани с липса на разбиране на здравословния проблем, предразсъдъци, опасения относно намаляване на производителността и социално стигматизиране;

37.  счита, че това обучение и промените в корпоративната култура, както и провеждани в целия ЕС кампании, като например т.нар. кампания „Vision Zero“, играят важна роля за промяната на обществените нагласи; призовава за повишаване на осведомеността относно демографските предизвикателства, пред които са изправени европейските пазари на труда; счита за неприемливо, че по-възрастните хора често се сблъскват с възрастова дискриминация; подчертава значението на провеждането на кампании за борба с дискриминацията въз основа на възрастта на работниците, като се насърчават мерките за превенция и здравословните и безопасни условия на труд; призовава държавите членки да вземат под внимание констатациите на пилотния проект на Европейския парламент за здравето и безопасността на по-възрастните работници;

38.  счита, че националните рамки на политиките имат ключова роля в създаването на среда, подкрепяща управлението на възрастта и активния живот на възрастните хора и на остаряването в добро здраве; освен това счита, че това би могло да се подпомага ефективно с действия на ЕС, като например политики, насоки, обмен на знания и използване на различни финансови инструменти, като например ЕСФ и ЕСИФ; призовава държавите членки да насърчават мерки за рехабилитация и реинтеграция на по-възрастните работници, когато това е възможно и ако се изисква от засегнатите лица, например чрез прилагане на резултатите от пилотния проект на ЕС относно здравето и сигурността на по-възрастните работници;

39.  признава, че хората, диагностицирани със заболяване с фатален изход, запазват основното право на труд; освен това признава, че тези хора са изправени пред уникален набор от предизвикателства, свързани със състоянието им на заетост, който е различен от предизвикателствата, пред които са изправени други групи пациенти, тъй като те често разполагат с малко време за адаптиране към техните променящи се състояния и за извършването на корекции на работното място; приветства инициативи, като например кампанията „Dying to Work“ за повишаване на осведомеността относно тези специфични проблеми; насърчава работодателите да да поддържат диалог със служители, диагностицирани със заболяване с фатален изход, за да се гарантира, че всички необходими и възможни адаптации могат да бъдат направени, за да се даде възможност на служителите да продължат да работят, ако те пожелаят това; счита, че за множество пациенти оставането на работното място е личен психологически или икономически императив и е от основно значение за качеството на живот и грижите за пациентите; настоятелно призовава държавите членки да подкрепят разумното приспособяване на работните места към уникалният набор от предизвикателства, пред които е изправена тази група от хора; призовава Комисията да се реши проблема с липсата на данни относно трудовия статут на хората с рак и да подкрепя събирането на по-добри данни, които са сравними между държавите членки, с цел подобряване на услугите за оказване на помощ за тази група хора;

40.  подчертава в този контекст значението на развиването и актуализирането на уменията на работниците, съответстващи на нуждите на предприятието и на пазара, със специален акцент върху цифровите умения, чрез предоставяне на работниците на съответното обучение и достъп до учене през целия живот; подчертава все по-голямата цифровизация на пазара на труда; отбелязва, че подобряването на цифровите умения може да бъде неделима част от подготовката за завръщане на работа, особено за по-възрастните хора;

41.  като има предвид, че както лицата, полагащи формални грижи, така и лицата, полагащи неформални грижи, играят ключова роля в професионалната рехабилитация; признава, че 80% от предоставяните грижи в Европа се предоставят от неплатени полагащи грижи лица(20) и че актът на полагането на грижи намалява значително дългосрочни перспективи за заетост на тази група от хора; освен това признава, че като се има предвид фактът, че повечето лица, полагащи грижи, са жени, се наблюдава ясно изразено измерение, свързано с пола и с въпроса за състоянието на заетостта на лицата, полагащи грижи; призовава Съюза, държавите членки и работодателите да обръщат специално внимание на последиците за заетостта на полагащите грижи лица;

o
o   o

42.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 179.
(2) OВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 117 .
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0474.
(4) OВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 138.
(5) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 321.
(6) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16
(7) https://osha.europa.eu/en/tools-and-publications/publications/reports/psychosocial-risks-eu-prevalence-strategies-prevention/view
(8) Институт за измерване и оценка на здравето (Institute for Health Metrics and Evaluation) (2016 г.) GBD Compare Data Visualization. http:// vizhub.healthdata.org/gbd-compare
(9) Научна група към Европейския форум по въпросите, свързани с алкохола и здравето (European Alcohol and Health Forum) (2011 г.) „Алкохол, работа и производителност“ („Alcohol, Work and Productivity“). https://ec.europa.eu/health//sites/health/files/alcohol/docs/science_02_en.pdf
(10) Eurofound (2012 г.) „Употребата на алкохол и наркотици на работното място“. https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_files/docs/ewco/tn1111013s/tn1111013s.pdf https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_files/docs/ewco/tn1111013s/tn1111013s.pdf
(11) Трето европейско проучване на качеството на живот за периода 2001 – 2012 г., Eurofound, https://www.eurofound.europa.eu/surveys/european-quality-of-life-surveys/european-quality-of-life-survey-2012
(12) стр. 7 в https://ec.europa.eu/health//sites/health/files/social_determinants/docs/final_sum_ecorys_web.pdf
(13) стр. 7, основни констатации, https://www.oecd.org/els/emp/42699911.pdf
(14) стр. 5, https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/policies/docs/2017_chronic_framingdoc_en.pdf
(15) Евростат, 2011 г., Специален модул LFS, посочен в: https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/policies/docs/2017_chronic_framingdoc_en.pdf
(16) http://www.alna.se/in-english
(17) “EU-OSHA Case Study on Austria — Fit2Work programme” https://osha.europa.eu/en/tools-and-publications/publications/austria-fit2work/view
(18) Източник: Проект PATHWAYS документ 5.2 „Обзорен документ относно наличните доказателства за ефективността на съществуващата интеграция и реинтеграция в стратегиите за работа за лица с хронични състояния“ („Scoping Paper on the Available Evidence on the Effectiveness of Existing Integration and Re-Integration into Work Strategies for Persons with Chronic Conditions“).
(19) Източник: Услуги по обучение за завръщане на работа за хора с хронични заболявания от сертифицирани „експерти вследствие на опит“: Нидерландия („Return to work coaching services for people with a chronic disease by certified “experts by experience”: the Netherlands“). Нидерландия. Проучване на конкретен случай. EU-OSHA
(20) http://www.ecpc.org/WhitePaperOnCancerCarers.pdf

Последно осъвременяване: 10 юли 2019 г.Правна информация