Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2253(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0263/2018

Внесени текстове :

A8-0263/2018

Разисквания :

PV 10/09/2018 - 26
CRE 10/09/2018 - 26

Гласувания :

PV 11/09/2018 - 6.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0326

Приети текстове
PDF 157kWORD 56k
Вторник, 11 септември 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Отношения между ЕС и трети държави във връзка с регулирането и надзора на финансовите услуги
P8_TA(2018)0326A8-0263/2018

Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно отношенията между ЕС и трети държави във връзка с регулирането и надзора на финансовите услуги (2017/2253(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид доклада на групата на високо равнище от 25 февруари 2009 г. по въпросите на финансовия надзор в ЕС, с председател Жак дьо Ларозиер,

—  като взе предвид резолюцията си от 11 март 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно преразглеждането на Eвропейската система за финансов надзор(1),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 15 май 2014 г., озаглавен „Икономически преглед на плана за финансово регулиране“ (SWD(2014)0158),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 8 август 2014 г. относно работата на Европейските надзорни органи (ЕНО) и Европейската система за финансов надзор (ЕСФН) (COM(2014)0509),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2016 г., озаглавено „Покана за представяне на мнения: регулаторна рамка на ЕС за финансови услуги“ (COM(2016)0855),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС: Въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари“(3),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 27 февруари 2017 г., озаглавен „Решенията за еквивалентност с ЕС в политиката в областта на финансовите услуги: оценка“ (SWD(2017)0102),

—  като взе предвид резолюцията си от 14 март 2018 г. относно рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство(4),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0263/2018),

А.  като има предвид, че от началото на финансовата криза, бяха приети повече от 40 нови законодателни акта на ЕС в областта на финансовото законодателство, от които 15 включват „разпоредби за трети държави“, които дават на Комисията от името на ЕС правомощието да решава едностранно дали регулаторните правила в чуждестранни юрисдикции могат да се считат за еквивалентни;

Б.  като има предвид, че еквивалентността и паспортните права са очевидно различни понятия, които предвиждат различни права и задължения за регулаторните органи, надзорните органи, финансовите институции и участниците на пазара; като има предвид, че решенията за еквивалентност не предоставят „паспортни права“ на финансови институции, установени в трети държави, тъй като това понятие е неразривно свързано с вътрешния пазар с неговата обща регулаторна, надзорна, изпълнителна и съдебна рамка;

В.  като има предвид, че нито едно търговско споразумение, сключено от ЕС, никога не е съдържало разпоредби във връзка с трансграничния взаимен достъп по отношение на финансовите услуги;

Г.  като има предвид, че не съществува единна рамка, на която се основават решенията за еквивалентност; като има предвид, че всеки законодателен акт определя специално насочен процес на еквивалентност, съобразен с целите на своята политика; като има предвид, че съществуващите разпоредби за еквивалентност предлагат различни подходи, които позволяват редица възможни ползи в зависимост от доставчика на финансови услуги и пазара, на който той функционира;

Д.  като има предвид, че еквивалентността е, наред с други неща, инструмент за насърчаване на международното сближаване на нормативните уредби, което може да доведе до по-голяма конкуренция в ЕС при равни условия, като същевременно се предотвратява регулаторният арбитраж, осигурява се защита на потребителите и инвеститорите, запазва се финансовата стабилност на ЕС и се съхранява съгласуваността с вътрешния пазар; като има предвид, че еквивалентността е също така инструмент за гарантиране на справедливо и еднакво регулаторно и надзорно третиране между финансовите институции на ЕС и финансовите институции на трети държави;

Е.  като има предвид, че решенията за еквивалентност се основават на единната нормативна уредба на ЕС и се вземат въз основа на техническа оценка; като има предвид, че независимо от това те следва да бъдат предмет на по-задълбочен контрол от страна на Парламента;

Ж.  като има предвид, че Комисията описва еквивалентността като „основен инструмент за ефективното управление на трансграничната дейност на пазарните участници в условия на стабилна и сигурна пруденциална среда, намиращи се под юрисдикциите на трети държави, които спазват, прилагат и изпълняват стриктно същите високи стандарти пруденциални правила както ЕС“;

З.  като има предвид, че предстоящото оттегляне на Обединеното кралство от ЕС ще окаже значително влияние върху регулирането и надзора на финансовите услуги, като се има предвид съществуващата понастоящем тясна връзка между държавите членки в тази област; като има предвид, че преговорите за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС все още продължават;

И.  като има предвид, че в случай че споразумението за оттегляне, включително преходният период, е договорено и ратифицирано, финансовите институции ще разполагат с по-дълъг период за приспособяване към Брексит; като има предвид, че при липсата на преходен период Комисията и ЕНО трябва да бъдат подготвени да защитават финансовата стабилност, целостта на вътрешния пазар и самостоятелността на процеса на вземане на решения в ЕС;

Й.  като има предвид, че за целите на финансовата стабилност на Съюза е необходимо да се взема изцяло под внимание взаимната свързаност между пазарите на трети държави и единния пазар на ЕС;

К.  като има предвид, че в своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС“, Парламентът призова Комисията да „предложи последователна, съгласувана, прозрачна и практична уредба за процедурите и решенията за еквивалентност на трети държави, като вземе предвид ориентиран към резултатите анализ и международните стандарти или споразумения“;

Отношения с трети държави след кризата

1.  отбелязва, че от началото на финансовата криза ЕС е разработил допълнително своето финансово регулиране чрез широкообхватни реформи и прилагане на международни стандарти; приветства засиленото регулаторно и надзорно сътрудничество между ЕС и трети държави; признава, че това е допринесло за подобряването на глобалната съгласуваност в регулирането на финансовите пазари и е помогнало на ЕС да стане по-устойчив на световните финансови сътресения;

2.  счита, че ЕС следва да насърчава световни финансови регулаторни реформи, насочени към намаляване на системния риск и повишаване на финансовата стабилност, и следва да работи за постигането на отворена, интегрирана, ефикасна и устойчива финансова система, която подкрепя устойчивия и приобщаващ икономически растеж, създаването на работни места и инвестициите; подчертава, че всяка рамка за международно регулаторно и надзорно сътрудничество следва да гарантира финансовата стабилност в Съюза и да зачита неговия регулаторен и надзорен режим и съответните стандарти, както и тяхното прилагане;

3.  отбелязва със загриженост отбелязва, че поддържането на международното сътрудничество става все по-трудно поради защитата на националните интереси и присъщите стимули за изместване на рисковете към други юрисдикции;

Процедури за еквивалентност с ЕС

4.  отбелязва, че няколко законодателни акта на ЕС съдържат специфични разпоредби за регулаторно сътрудничество с трети държави, що се отнася до надзорното сътрудничество и пруденциалните мерки;

5.  подчертава, че предоставянето на еквивалентност е едностранно решение, взето от ЕС въз основа на стандарти на ЕС; счита, че в някои специфични случаи международното сътрудничество може да бъде поощрявано и чрез договорености за сътрудничество между ЕС и трети държави;

6.  подчертава, че ЕС следва да насърчава другите юрисдикции да дават право на достъп до финансовите си пазари на участниците на пазара от ЕС;

7.  подчертава, че чрез отношенията на ЕС с трети държави относно регулиране и надзор на финансовите услуги ЕС следва да засилва данъчното сътрудничество с трети държави в съответствие с международните стандарти и стандартите на ЕС; счита, че решенията за еквивалентност следва да се вземат в зависимост от наличието на задоволителните правила във въпросните трети държави за борба с укриването на данъци, данъчните измами, избягването на данъчно облагане и изпирането на пари;

8.  признава, че режимът на ЕС за равностойност е неразделна част от редица негови регулаторни и надзорни законодателни актове за финансовите услуги и че този режим може да предложи редица предимства, като например: засилена конкуренция, увеличени капиталови потоци към ЕС, повече инструменти и възможности за инвестиции за предприятия и инвеститори от ЕС, по-голяма защита на инвеститорите и потребителите и финансова стабилност;

9.  отново заявява, че в повечето случаи решенията за еквивалентност не предоставят на финансовите институции, установени в трети държави, правото да предоставят финансови услуги в целия ЕС; посочва, че в някои случаи те могат да предоставят на институциите от трета държава ограничен достъп до единния пазар за определени продукти или услуги;

10.  подчертава, обратно на това, , че „паспортизацията от ЕС“ дава на предприятията право да предоставят финансови услугите в цялото ЕИП по силата на лиценза, предоставен от държавата им на произход и под нейния надзор, както и че като такава паспортизация не се предоставя на финансови институции, установени в държави извън ЕИП, тъй като се основава на набор от пруденциални изисквания, хармонизирани съгласно правото на ЕС, както и на взаимното признаване на лицензите;

11.  подчертава, че режимът на ЕС за еквивалентност е насочен към насърчаване на международното регулаторно сближаване и към засилване на сътрудничеството в областта на надзора въз основа на стандарти на ЕС и международни стандарти, както и към гарантиране на равно третиране на финансовите институции от ЕС и от трети държави, като същевременно се запазва финансовата стабилност на ЕС и се защитават инвеститорите и потребителите;

12.  счита, че в сегашния си вид процесът на ЕС за предоставяне на еквивалентност би могъл да извлича ползи от повишаването на прозрачността спрямо Европейския парламент; счита, че наличието на структурирана, хоризонтална и практическа рамка, заедно с насоки за признаване на надзорните рамки на трети държави, както и наличието на подробност на оценката на тези рамки биха подобрили прозрачността;

13.  счита, че решенията за еквивалентност следва да бъдат обективни, пропорционални и да отчитат рисковете, като същевременно съхраняват високите стандарти на регулаторната дейност на ЕС; освен това счита, че решенията за равностойност следва да се вземат в най-добър интерес на Съюза, неговите държави членки и неговите граждани, като се има предвид финансовата стабилност на Съюза или на една или повече от неговите държави членки, целостта на пазара, защитата на инвеститорите и потребителите, както и функционирането на вътрешния пазар;

14.  счита , че оценките за еквивалентност са от техническо естество, но отбелязва, че решенията за еквивалентност имат ясно политическо измерение, като по този начин могат да се балансират различни цели на политиката; настоява, че процесът на признаване на еквивалентността на трета държава в областта на финансовите услуги следва да подлежи на подобаващ контрол от страна на Парламента и на Съвета и че с цел повишаване на прозрачността тези решения следва да бъдат приемани чрез делегирани актове и при необходимост чрез процедура за ранен отказ от възражение;

15.  отбелязва, че решението на Комисията от 21 декември 2017 г. да предостави еквивалентност на местата за търговия с акции в Швейцария като част от процедурата за еквивалентност съгласно ДПФИ II/РПФИ, ограничена до срок от 12 месеца, с възможност за удължаване, при условие че бъде постигнат достатъчен напредък по обща институционална рамка, имаше ясно политическо измерение;

16.  отбелязва, че Комисията има право да оттегли решенията за еквивалентност, по-специално в случаи на съществени регулаторни различия с третата държава, и счита, че от Европейския парламент следва да бъде поискана консултация по подходящ начин, по принцип преди да бъде взето решение за оттегляне; призовава за въвеждането на прозрачни процедури, уреждащи приемането, оттеглянето или временното преустановяване на решенията за еквивалентност;

17.  счита, че следва да бъде разработена съгласувана рамка за текущ надзор на еквивалентен режим на трета държава; счита, че европейските надзорни органи (ЕНО) следва да разполагат с правомощия за даване на експертни съвети на Комисията и за извършване на преглед на регулаторните и надзорните промени в трети държави, като се има предвид, че тези промени могат да оказват въздействие върху Съюза поради взаимната свързаност на финансовата система; изисква Парламентът да бъде информиран за текущите регулаторни и надзорни прегледи на трети държави; отбелязва в това отношение законодателния пакет относно прегледа на европейската система за финансов надзор, който предвижда засилен мониторинг след решение за еквивалентност, включително регулаторни въпроси, надзор и правоприлагане, както и ситуацията на пазара на третата държава;

18.  счита, че чрез бъдещата рамка за еквивалентност на ЕС третите държави трябва да информират ЕНО за всяко развитие на нормативната уредба на национално равнище и че решението за еквивалентност следва да изисква добро сътрудничество в областта на регулирането и надзора и обмен на информация; счита, че третите държави също трябва да поддържат тесен диалог с ЕС;

19.  призовава Комисията да направи преглед и да осигури ясна рамка за прозрачно, съгласувано и последователно прилагане на процедури за еквивалентност, с която се въвежда подобрен процес за определяне, преглед, преустановяване или оттегляне на еквивалентността; призовава Комисията да направи оценка на ползите от въвеждането на процедура за подаване на заявления за предоставяне на еквивалентност за трети държави.

20.  призовава решенията за еквивалентност да бъдат обект на текущ мониторинг от компетентния ЕНО и резултатите от този мониторинг да бъдат оповестявани публично; подчертава, че този мониторинг следва да обхваща съответното законодателство, практиките за правоприлагане и надзорните практики, както и основните законодателни промени и развитието на пазара в съответната трета държава; освен това призовава ЕНО да извършват ad hoc оценки на промените в трети държави въз основа на мотивирани искания от страна на Парламента, Съвета и Комисията;

21.  призовава Комисията да разгледа настоящия режим на еквивалентност и да прецени дали този режим допринася за постигането на еднакви условия на конкуренция между финансовите институции на ЕС и на трети държави, като същевременно се запазва финансовата стабилност на Съюза или на една или повече от неговите държави членки, лоялните пазарни отношения, защитата на инвеститорите и потребителите, както и функционирането на вътрешния пазар; счита, че този преглед, заедно с предложенията за подобрения, където е приложимо, следва да бъде оповестен публично;

22.  призовава Комисията да съобщава ежегодно на Европейския парламент за всички решения относно еквивалентността, включително за предоставена, прекратена или оттеглена еквивалентност, както и да разяснява мотивите за тези решения;

23.  припомня значението на ЕНО за анализа и мониторинга на надзорните и регулаторните рамки на трети държави и в този контекст призовава съответните ЕНО да разполагат с капацитет и правомощия за събиране, обобщаване и анализиране на данни; припомня ролята на националните компетентни органи (НКО) в процеса на даване на разрешения за финансовите институции, които желаят да делегират част от управлението на своите портфейли или управлението на риска на доставчици на услуги в трети държави, в които регулаторният режим е сравним с този на ЕС, както и значението на сближаването в областта на надзора; приветства текущия преглед на ЕНО, по-специално предложенията относно надзора над делегирането, възлагането или прехвърлянето на риска от финансовите институции; счита, че НКО и ЕНО следва да сътрудничат тясно помежду си, за да споделят най-добри практики и да гарантират еднакво осъществяване на регулаторното сътрудничество и дейности с трети държави;

Ролята на ЕС при определянето на световни стандарти за финансово регулиране

24.  подчертава значението на активната роля на ЕС при определянето на световни стандарти като средство за постигане на международна съгласуваност в регулирането на финансовите пазари, насочена към създаване на максимални ползи за финансовата стабилност, намаляване на системния риск, защита на потребителите и инвеститорите и предотвратяване на регулаторни „вратички“ между юрисдикциите и разработване на ефикасна международна финансова система;

25.  призовава за активното участие на Съюза и на държавите членки, които участват в органите, определящи световни стандарти в областта на финансовите услуги; припомня отправените към Комисията искания в своя доклад относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи;

26.  в допълнение към това, призовава за тази цел за модернизиране на Съвместния форум ЕС — САЩ за финансово регулиране, така че той да включва повече редовни заседания с цел по-честа и последователна координация;

27.  отбелязва, че подобряването на отношенията с трети държави в областта на финансовите услуги и укрепването на капиталовите пазари на ЕС не трябва да се считат за взаимно изключващи се; ето защо подчертава необходимостта от напредък по проекта за съюза на капиталовите пазари;

o
o   o

28.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0202.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0108.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0006.
(4) Приети текстове, P8_TA(2018)0069.

Последно осъвременяване: 10 юли 2019 г.Правна информация