Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2274(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0252/2018

Внесени текстове :

A8-0252/2018

Разисквания :

PV 11/09/2018 - 20
CRE 11/09/2018 - 20

Гласувания :

PV 12/09/2018 - 6.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0343

Приети текстове
PDF 249kWORD 92k
Сряда, 12 септември 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Актуално състояние на отношенията между ЕС и Китай
P8_TA(2018)0343A8-0252/2018

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2018 г. относно актуалното състояние на отношенията между ЕС и Китай (2017/2274(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид установяването на дипломатически отношения между ЕС и Китай на 6 май 1975 г.,

—  като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Китай, чието начало беше поставено през 2003 г.,

—  като взе предвид основната законова рамка на отношенията с Китай, а именно Споразумението за търговско и икономическо сътрудничество между Европейската икономическа общност и Китайската народна република(1), подписано през май 1985 г., което включва икономическите и търговските отношения, както и програмата за сътрудничество между ЕС и Китай,

—  като взе предвид Стратегическата програма за сътрудничество между ЕС и Китай за периода до 2020 г., договорена на 21 ноември 2013 г.,

—  като взе предвид структурирания политически диалог между ЕС и Китай, чието начало беше поставено официално през 1994 г., и стратегическия диалог на високо равнище по стратегически въпроси и по въпроси на външната политика, чието начало беше поставено през 2010 г., и по-специално Петия и Седмия стратегически диалог на високо равнище между ЕС и Китай, състояли се в Пекин съответно на 6 май 2015 г. и на 19 април 2017 г.,

—  като взе предвид преговорите относно ново споразумение за партньорство и сътрудничество, които започнаха през 2007 г.,

—  като взе предвид преговорите за двустранно инвестиционно споразумение, които започнаха през януари 2014 г.,

—  като взе предвид Деветнадесетата среща на високо равнище между ЕС и Китай, която се състоя в Брюксел на 1 и 2 юни 2017 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 22 юни 2016 г., озаглавено „Елементи за нова стратегия на ЕС относно Китай“ (JOIN(2016)0030),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юли 2016 г. относно стратегия на ЕС относно Китай,

—  като взе предвид съвместния доклад на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 24 април 2018 г., озаглавен „Специален административен район Хонконг: годишен доклад за 2017 г.“ (JOIN(2018)0007),

—  като взе предвид насоките на Съвета от 15 юни 2012 г. за външната политика и политиката на сигурност на ЕС в Източна Азия,

—  като взе предвид приемането на 1 юли 2015 г. от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП) на новия закон за националната сигурност,

—  като взе предвид Бялата книга от 26 май 2015 г. относно военната стратегия на Китай,

—  като взе предвид диалога между ЕС и Китай относно правата на човека, чието начало беше поставено през 1995 г., и 35-ия кръг от този диалог, проведен в Брюксел на 22 и 23 юни 2017 г.,

—  като взе предвид над 60-те секторни диалога между ЕС и Китай,

—  като взе предвид установения между ЕС и Китай през февруари 2012 г. междуличностен диалог на високо равнище, който ще съгласува всички съвместни инициативи между ЕС и Китай в тази сфера,

—  като взе предвид Споразумението за научно и техническо сътрудничество между Европейската общност и правителството на Китайската народна република, което влезе в сила през 2000 г.(2), и Споразумението за научно и технологично партньорство, подписано на 20 май 2009 г.,

—  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Парижкото споразумение относно изменението на климата, което влезе в сила на 4 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид енергийния диалог между Европейската общност и Китай,

—  като взе предвид проведените кръгли маси между ЕС и Китай,

—  като взе предвид 19-ия национален конгрес на Китайската комунистическа партия, проведен през периода 18 – 24 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид обнародвания от Общокитайското събрание на народните представители през декември 2016 г. „Данъчен закон относно опазването на околната среда“, който влезе в сила на 1 януари 2018 г.,

—  като взе предвид факта, че Международната организация по миграция заяви, че екологичните фактори влияят на националните и международните миграционни потоци, тъй като хората напускат местообитания с неблагоприятни или влошаващи се условия вследствие на ускореното изменение на климата(3),

—  като взе предвид инициативата „2018 — година на туризма между ЕС и Китай“, стартирана на 19 януари 2018 г. във Венеция,

—  като взе предвид доклада на Клуба на чуждестранните кореспонденти в Китай за условията на труд, публикуван на 30 януари 2018 г. и озаглавен „Отказан достъп — надзор, тормоз и сплашване, докато условията за журналистическа дейност в Китай се влошават“,

—  като взе предвид изявлението на ЕС — позиция 4, направено на 37-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека на 13 март 2018 г., озаглавено „Положение с правата на човека, което изисква вниманието на Съвета“,

—  като взе предвид 41-то междупарламентарно заседание на Европейския парламент и Китай, което се проведе в Пекин през май 2018 г.,

—  като взе предвид своите резолюции относно Китай, по-конкретно тези от 2 февруари 2012 г. относно външната политика на ЕС по отношение на страните от групата БРИКЮ и други бързо развиващи се сили: цели и стратегии(4), от 23 май 2012 г. относно ЕС и Китай: Липса на баланс в търговията?(5), от 14 март 2013 г. относно ядрените заплахи и правата на човека в Корейската народнодемократична република(6), от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г.(7), от 17 април 2014 г. относно положението в Северна Корея(8), от 21 януари 2016 г. относно Северна Корея(9) и от 13 декември 2017 г. относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)(10),

—  като взе предвид своите резолюции от 7 септември 2006 г. относно отношенията между ЕС и Китай(11), от 5 февруари 2009 г. относно търговските и икономическите отношения с Китай(12), от 14 март 2013 г. относно отношенията между ЕС и Китай(13), от 9 октомври 2013 г. относно преговорите между ЕС и Китай за сключване на двустранно инвестиционно споразумение(14) и относно търговските отношения между ЕС и Тайван(15) и от 16 декември 2015 г. относно отношенията между ЕС и Китай(16), както и своята препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Хонконг — 20 години след предаването му на Китай(17),

—  като взе предвид своите резолюции за правата на човека от 27 октомври 2011 г. относно Тибет, по-конкретно самозапалването на монахини и монаси(18), от 14 юни 2012 г. относно положението с правата на човека в Тибет(19), от 12 декември 2013 г. относно отнемането на органи в Китай(20), от 15 декември 2016 г. относно случаите на тибетската будистка академия Ларунг Гар и Илхам Тохти(21), от 16 март 2017 г. относно приоритетите на ЕС с оглед на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2017 г.(22), от 6 юли 2017 г. относно случаите на лауреата на Нобеловата награда Лю Сяобо и Ли Минг-Че(23) и от 18 януари 2018 г. относно случаите на защитниците на правата на човека У Ган, Сие Ян, Ли Минг-Че и Таши Уаншук и тибетския монах Чоеки(24),

—  като взе предвид оръжейното ембарго, наложено на Китай от ЕС след събитията на площад „Тянанмън“ през юни 1989 г., подкрепено от Парламента в неговата резолюция от 2 февруари 2006 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на ОВППС(25),

—  като взе предвид деветте кръга преговори, проведени в периода от 2002 до 2010 г. между високопоставени представители на китайското правителство и на Далай Лама, Бялата книга на Китай относно Тибет, озаглавена „Пътят на развитие на Тибет е направляван от непреодолим ход на историята“ и публикувана от информационната служба на Китайския държавен съвет на 15 април 2015 г., както и Меморандума от 2008 г. и Нотата от 2009 г. за истинска автономия, и двете представени от представителите на четиринадесетия Далай Лама,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по международна търговия и на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0252/2018),

А.  като има предвид, че Деветнадесетата среща на високо равнище между ЕС и Китай през 2017 г. способства за едно двустранно стратегическо партньорство с глобално влияние и постави акцента върху съвместните ангажименти за преодоляване на предизвикателствата от световен мащаб, общите заплахи за сигурността и за насърчаване на многостранното сътрудничество; като има предвид, че има много области, в които конструктивното сътрудничество може да доведе до взаимни ползи, включително на международни форуми, като например ООН и Г-20; като има предвид, че ЕС и Китай потвърдиха своето намерение да засилят сътрудничеството си по отношение на изпълнението на Парижкото споразумение от 2015 г. в областта на борбата с изменението на климата, намаляване на използването на изкопаеми горива, насърчаването на чистата енергия и намаляването на замърсяването; като има предвид, че е необходимо допълнително сътрудничество и координация между двете страни в този сектор, включително в областта на научните изследвания и обмена на най-добри практики; като има предвид, че Китай прие схема за търговия с въглеродни емисии, основана на СТЕ на ЕС; като има предвид, че виждането на ЕС за многостранното управление е основан на правилата ред и универсалните ценности като демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава, прозрачността и отчетността; като има предвид, че в настоящия геополитически контекст е по-важно от всякога да се насърчава многостранното сътрудничество и основаната на правила система; като има предвид, че ЕС очаква неговите отношения с Китай да бъдат от полза и за двете страни както от политическа, така и от икономическа гледна точка; като има предвид, че ЕС очаква Китай да поеме отговорности, които да съответстват на неговата роля в световен мащаб, и да подкрепи международния ред, който се основава на правила и е от полза и за самия Китай;

Б.  като има предвид, че сътрудничеството между ЕС и Китай във външната политика, сигурността и отбраната, и в борбата с тероризма е изключително важно; като има предвид, че сътрудничеството между двете страни беше от съществено значение за постигането на сделката за иранската ядрена програма; като има предвид, че позицията на Китай изигра ключова роля в създаването на пространство за преговори в севернокорейската криза;

В.  като има предвид, че до голяма степен пренебрегнато в Европа, китайското ръководство постепенно и систематично увеличи усилията за превръщане на своята икономическа тежест в политическо влияние, по-специално чрез стратегически инвестиции в инфраструктура и нови транспортни връзки, както и стратегическа комуникация, която има за цел да оказва влияние върху лицата, вземащи политически и икономически решения в Европа, върху медиите, университетите и академичните издателства и широката общественост в Европа с цел да оформи разбирането за Китай и да изгради положителен имидж на страната, чрез изграждането на „мрежи“ от услужливи организации и физически лица в европейските общества; като има предвид, че наблюдението от страна на Китай на голям брой студенти от континентален Китай, които в момента учат в цяла Европа, е причина за безпокойство, както и усилията на Китай да контролира хората в Европа, които са избягали от страната;

Г.  като има предвид, че форматът „16+1“ между Китай, от една страна, и единадесет страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и пет балкански държави, от друга страна, беше създаден през 2012 г. в периода след финансовата криза и като част от китайската подрегионална дипломация за изграждане на големи инфраструктурни проекти и за укрепване на икономическото и търговското сътрудничество; като има предвид, че планираните китайски инвестиции и финансиране в тези държави са съществени, но въпреки това не толкова важни, колкото инвестициите и ангажираността на ЕС; като има предвид, че европейските държави, участващи в този формат, следва да обмислят отдаването на по-голямо значение на идеята за единна позиция на ЕС в неговите отношения с Китай;

Д.  като има предвид, че Китай е най-бързо развиващият се пазар за хранителни продукти, произведени в ЕС;

Е.  като има предвид, че инициативата на Китай „Един пояс, един път“, в т.ч. политиката на Китай за Арктика, е най-амбициозната инициатива в областта на външната политика, която страната някога е приемала, като се състои от икономически, геополитически и свързани със сигурността измерения, поради което надхвърля обявения обхват на икономическата и търговската политика; като има предвид, че инициативата беше допълнително укрепена със създаването през 2015 г. на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции; като има предвид, че ЕС настоява за структура на многостранно управление на инициативата и за недискриминационното ѝ изпълнение; като има предвид, че европейската страна желае да се гарантира, че при всеки проект за свързаност по инициативата ще се спазват задълженията, произтичащи от Парижкото споразумение, както и други международни екологични, трудови и социални стандарти и правата на местното население; като има предвид, че китайските инфраструктурни проекти биха могли да създадат големи задължения за европейските правителства към китайските държавни банки, които предлагат заеми при непрозрачни условия, и да създадат малко на брой работни места в Европа; като има предвид, че свързани с инициативата „Един пояс, един път“ инфраструктурни проекти вече поставиха правителства на трети държави в положение на свръхзадлъжнялост; като има предвид, че лъвският дял от всички свързани с инициативата договори са възложени на китайски дружества; като има предвид, че Китай използва по дискриминационен начин някои от своите промишлени стандарти в свързаните с инициативата проекти; като има предвид, че свързаните с инициативата проекти не трябва да се възлагат без прозрачни процедури; като има предвид, че в рамките на инициативата Китай използва множество канали; като има предвид, че 27-те национални посланици от ЕС в Пекин неотдавна съставиха доклад, в който силно критикуват проекта „Един пояс, един път“, изобличавайки го като предназначен да възпрепятства свободната търговия и да облагодетелства китайските предприятия; като има предвид, че, за съжаление, инициативата не съдържа никакви гаранции за защита на правата на човека;

Ж.  като има предвид, че китайската дипломация стана още по-силен играч вследствие на 19-ия конгрес на партията и тазгодишното ОСНП, като най-малко петима високопоставени служители ще отговарят за външната политика на страната, а бюджетът на Министерството на външните работи ще бъде увеличен значително; като има предвид, че създадена наскоро държавна агенция за международно сътрудничество за развитие ще отговаря за координирането на все по-големия бюджет на Китай за чуждестранна помощ;

З.  като има предвид, че през 80-те години на миналия век Китай въведе ограничение на мандатността като реакция на ексцесиите по време на Културната революция; като има предвид, че на 11 март 2018 г. ОСНП гласува почти единодушно в полза на премахване на ограничението от два последователни мандата за длъжностите председател и заместник-председател на Китайската народна република;

И.  като има предвид, че макар върховното ръководство на Китай да твърди, че не се намесва във вътрешните работи на други държави, в своите официални комюникета редовно поставя под въпрос политическата система на западните държави;

Й.  като има предвид, че на 11 март 2018 г. ОСНП одобри създаването на национална надзорна комисия — нов орган, контролиран от партията, предназначен да институционализира и разшири контрола върху всички държавни служители в Китай, и го включи като държавен орган в китайската конституция;

К.  като има предвид, че през 2014 г. Държавният съвет на Китай обяви подробни планове за изграждане на социална кредитна система с цел възнаграждаване на поведение, което партията счита за отговорно във финансово, икономическо и социално-политическо отношение, като същевременно санкционира неспазването на неговите политики; като има предвид, че проектът за социалните кредитни оценки вероятно ще окаже въздействие и върху чужденци, живеещи и работещи в Китай, в т.ч. и граждани на ЕС, и ще има последици за дружества от ЕС и други чуждестранни дружества, извършващи дейност в страната;

Л.  като има предвид, че е ясно, че в някои региони на Китай поминъкът на населението в селските райони ще се влоши поради изменения в температурите и валежите, както и поради други екстремни климатични явления; като има предвид, че планирането за преместване се е превърнало в ефективна възможност за политика на адаптиране с цел намаляване на уязвимостта и бедността, свързани с климата(26);

М.  като има предвид, че положението с правата на човека в Китай продължи да се влошава, като правителството подхожда все по-враждебно към изразяването на несъгласие чрез мирни средства, свободата на изразяване на мнение и свободата на религията, както и към принципите на правовата държава; като има предвид, че активисти на гражданското общество и защитници на правата на човека биват задържани, давани на съд и осъждани въз основа на неясни обвинения, като например „разрушаване на държавната власт“ и „подбуждане към вражда и подстрекаване към безредици“, и често са задържани в изолация на неразкрити места, без достъп до медицински грижи и правно представителство; като има предвид, че защитници на правата на човека и активисти понякога биват държани под „домашно наблюдение на определено място“ (метод, използван за прекъсване на връзката на задържаните), по време на което често се докладва за изтезания и малтретиране; като има предвид, че Китай продължава да отказва свобода на словото и свобода на информиране, а голям брой журналисти, блогъри и независими гласове са лишени от свобода; като има предвид, че в своята стратегическа рамка относно правата на човека и демокрацията ЕС се ангажира, че ще насърчава правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава във всички области на външната си дейност без изключение и ще отделя централно място на правата на човека в отношенията си с всички трети държави, включително със своите стратегически партньори; като има предвид, че срещите на високо равнище между ЕС и Китай трябва да се използват за постигането на конкретни резултати в областта на правата на човека, а именно освобождаването на задържани защитници на правата на човека, адвокати и активисти;

Н.  като има предвид, че понякога китайските органи възпрепятстват дипломати от ЕС да наблюдават съдебни процеси или да посещават защитници на правата на човека — работа, която е в съответствие с насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека;

О.  като има предвид, че Китай създаде широка държавна мрежа от структури за цифрово наблюдение, обхващаща от „предотвратяващ“ контрол до произволно събиране на биометрични данни в среда, лишена от права на неприкосновеност на личния живот;

П.  като има предвид, че китайското правителство прие множество нови закони, в частност Закона за държавната сигурност, приет на 1 юли 2015 г., Закона за борбата с тероризма, Закона за киберсигурността и Закона за управлението на чуждестранните неправителствени организации, които определят обществената дейност и мирните критики към правителството като заплахи за държавната сигурност, засилват цензурата, наблюдението и контрола на физическите лица и обществените групи и възпират гражданите от провеждането на кампании за защита на правата на човека;

Р.  като има предвид, че Законът за управлението на чуждестранните неправителствени организации, който влезе в сила на 1 януари 2017 г., е едно от най-големите предизвикателства пред международните НПО (МНПО), защото този закон регулира всички дейности в Китай, които се финансират от МНПО, а за прилагането на този закон отговарят преди всичко служителите по сигурността на провинциите;

С.  като има предвид, че новите разпоредби относно религиозните въпроси, които влязоха в сила на 1 февруари 2018 г., са по-ограничителни спрямо религиозните групи и дейности и ги принуждават да се придържат по-стриктно към политиката на партията; като има предвид, че съгласно новите правила хората, свързани с религиозни общности, които нямат правен статут в страната, са застрашени от глоби, когато пътуват в чужбина за целите на религиозното образование в широк смисъл; това важи в особена степен за хората, които отиват на поклонение, като в този случай те подлежат на глоба в размер, многократно превишаващ минималната заплата; като има предвид, че свободата на религията и на съвестта достигна ново най-ниско равнище след началото на икономическите реформи и отварянето на Китай в края на 70-те години на миналия век; като има предвид, че религиозните общности все повече са подложени на репресии в Китай, като християните както в нелегалните, така и в разрешените от държавата църкви са на прицел чрез тормоза и задържането на вярващи, разрушаването на църкви и разтурянето на събирания на християните;

Т.  като има предвид, че положението в Синцзян, където живеят 10 милиона мюсюлмани уйгури и етнически казахи, бързо се влоши, по-специално след издигането на власт на президента Си Цзинпин, тъй като абсолютният контрол върху Синцзян беше издигнат като първостепенен приоритет, дължащ се както на периодичните терористични нападения на уйгури в Синцзян или предполагаемо свързани със Синцзян, така и на стратегическото местоположение на Синцзян-Уйгурския автономен район в инициативата „Един пояс, един път“; като има предвид, че беше създадена програма за извънсъдебно задържане, включваща десетки хиляди хора, които са принудени да преминат политическо „превъзпитание“, както и развитието на сложна мрежа от инвазивно цифрово наблюдение, в т.ч. технологии за разпознаване на лица и събиране на данни, масово разполагане на полицейски части и строги ограничения за религиозните практики и езика и обичаите на уйгурите;

У.  като има предвид, че положението в Тибет се влоши през последните няколко години, независимо от икономическия растеж и развитието на инфраструктурата, като китайското правителство ограничава широк набор от права на човека под претекст за осигуряване на сигурност и стабилност и непрестанно атакува тибетската идентичност и култура; като има предвид, че мерките за наблюдение и контрол през последните няколко години нарастват, както и произволните задържания, актове на изтезания и малтретиране; като има предвид, че китайското правителство е създало в Тибет среда, в която за държавната власт няма ограничения, климатът на страх е повсеместен и всеки аспект на обществения и личния живот се контролира и регулира строго; като има предвид, че в Тибет всеки акт на ненасилствено несъгласие или на критика на държавните политики по отношение на етническите и религиозните малцинства може да бъде счетен за „отцепнически“ и по тази причина криминализиран; като има предвид, че достъпът до Тибетския автономен район днес е по-ограничен от всякога за чужденци, включително за граждани на ЕС, особено за журналисти, дипломати и други независими наблюдатели, и е още по-труден за гражданите на ЕС от тибетски произход; като има предвид, че през последните няколко години не е постигнат никакъв напредък в разрешаването на тибетската криза, като последният кръг мирни преговори се проведе през 2010 г.; като има предвид, че влошаването на хуманитарното положение в Тибет е довело до увеличаване на случаите на самозапалване, като след 2009 г. общият им брой възлиза на 156;

Ф.  като има предвид, че на 10 юни 2014 г. Държавният съвет на Китайската народна република публикува бяла книга относно прилагането на политиката „една държава, две системи“ в Хонконг, като подчерта, че автономията на Специален административен район Хонконг в крайна сметка подлежи на разрешение от централното правителство на Китайската народна република; като има предвид, че през годините гражданите на Хонконг станаха свидетели на масови демонстрации в подкрепа на демокрацията, свободата на медиите и пълното прилагане на Основния закон; като има предвид, че традиционно отвореното общество на Хонконг проправи пътя за развитието на едно истинско и независимо гражданско общество, което участва активно и конструктивно в обществения живот на специалния административен район;

Х.  като има предвид, че диаметрално противоположното политическо развитие на Китайската народна република и Тайван, с все по-авторитарния и националистически партийно-държавен режим, от една страна, и многопартийната демокрация, от друга, поражда опасност от ескалиране на отношенията между Китай и Тайван; като има предвид, че ЕС се придържа към политиката за „единен Китай“ по отношение на Тайван и подкрепя принципа „една държава, две системи“ по отношение на Хонконг;

Ц.  като има предвид, че през август 2017 г., след повече от три години преговори, Китай и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) постигнаха съгласие относно рамка, състояща се от една страница, като основа за бъдещи дискусии по кодекс за поведение за всички страни в Южнокитайско море; като има предвид, че оспорваното придобиване на територия от страна на Китай в общи линии приключи на островите Спратли, но миналата година продължи на Параселските острови на север;

Ч.  като има предвид, че Китай също така се превръща в по-активен и важен външен играч в Близкия изток поради очевидните си икономически и геополитически интереси и интереси в областта на сигурността;

Ш.  като има предвид, че Китай все повече отпуска официална помощ за развитие (ОПР) и се превръща във важно действащо лице в политиката за развитие, като осигурява така необходимия стимул на тази политика, но същевременно поражда безпокойство относно собствеността на проектите на местно равнище;

Щ.  като има предвид, че китайското присъствие и инвестиции в Африка непрекъснато нарастват и това доведе до експлоатация на природни ресурси — често без консултации с местното население;

1.  отново заявява, че всеобхватното стратегическо партньорство между ЕС и Китай е едно от най-значимите партньорства за ЕС и че все още има много голям потенциал за задълбочаване на тези отношения и за по-нататъшно сътрудничество на международната сцена; подчертава значението на засилване на сътрудничеството и координацията в областта на световното управление и международните институции, а именно на равнището на ООН и Г-20; подчертава, че в контекста на един сложен, глобализиран и многополюсен свят, в който Китай се превърна в решаващо икономическо и политическо действащо лице, ЕС трябва да поддържа възможности за конструктивен диалог и сътрудничество и да насърчава всички необходими реформи в областите от общ интерес; припомня на Китай международните му задължения и отговорности по отношение на приноса за мира и глобалната сигурност като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН;

2.  припомня, че всеобхватното стратегическо партньорство между ЕС и Китай се основава на споделен ангажимент за откритост и съвместна работа като част от основана на правила международна система; подчертава, че и двете страни са поели ангажимент за установяване на прозрачна, справедлива и безпристрастна система на световно управление, както и за споделяне на отговорността за насърчаване на мира, просперитета и устойчивото развитие; припомня, че отношенията на ЕС с Китай следва да бъдат принципни, практични и прагматично насочени и да останат верни на интересите и ценностите на ЕС; изразява загриженост, че нарастването на световната икономическа и политическа тежест на Китай през последното десетилетие постави на изпитание споделените ангажименти, които са в центъра на отношенията между ЕС и Китай; подчертава отговорностите на Китай в качеството му на световна сила и призовава органите да гарантират при всички обстоятелства зачитането на международното право, демокрацията, правата на човека и основните свободи в съответствие с Хартата на ООН и Всеобщата декларация за правата на човека и други международни инструменти, подписани или ратифицирани от Китай; призовава Съвета, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията да гарантират, че сътрудничеството между ЕС и Китай се основава на принципите на правовата държава, универсалността на правата на човека, международните ангажименти в областта на правата на човека, поети от двете страни, и ангажимента за напредък към постигането на най-висок стандарт на защита на правата на човека; подчертава, че следва да се укрепят реципрочността, равните условия и лоялната конкуренция във всички области на сътрудничество;

3.  подчертава, че справянето с глобалните и регионалните предизвикателства, като например сигурността, разоръжаването, неразпространението, борбата с тероризма и киберпространството, сътрудничеството за мира, изменението на климата, енергията, океаните и ресурсната ефективност, обезлесяването, трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, миграцията, здравето в световен мащаб, развитието и борбата с разрушаването на обекти на културното наследство и разграбването и трафика на незаконни антики, всички те изискват истинско партньорство между ЕС и Китай; настоятелно призовава ЕС да използва пълноценно ангажираността на Китай за справяне с глобалните проблеми, като например изменението на климата, и допълнително да разшири успешното сътрудничество, осъществявано с Китай в областта на поддържането на мира — в качеството му на един от най-големите донори за бюджета на ООН и все по-важен участник с военна сила в мироопазващите операции на ООН, така че това сътрудничество да обхване и други области от съвместен интерес, като същевременно насърчава многостранното сътрудничество и световно управление, основано на зачитане на международното право, в т.ч. международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека; приветства в това отношение успешното сътрудничество от 2011 г. насам в областта на борбата с пиратството в Аденския залив; призовава ЕС и неговите държави членки активно да насърчават икономическите и политическите интереси на ЕС и да защитават ценностите и принципите на ЕС; подчертава, че многостранното сътрудничество е една от основните ценности на ЕС по отношение на световното управление и че то трябва да бъде защитавано активно в отношенията с Китай;

4.  отбелязва, че съвместното съобщение на върховния представител и Европейската комисия, озаглавено „Елементи за нова стратегия на ЕС относно Китай“, заедно със заключенията на Съвета от 18 юли 2016 г. задават политическата рамка за отношенията на ЕС с Китай през следващите години;

5.  подчертава заключението на Съвета, че в своите отношения с Китай държавите членки, върховният представител и Комисията ще си сътрудничат, за да гарантират съгласуваност с правото, правилата и политиките на ЕС, както и че цялостният резултат е от полза за ЕС като цяло;

6.  припомня, че като продължава на расте и да се интегрира в световната икономика чрез своята обявена през 2001 г. политика за насърчаване на китайските инвестиции навън, Китай се стреми да увеличи своя достъп до европейския пазар за китайски стоки и услуги и до технологии и ноу-хау с цел да подкрепя планове като „Произведено в Китай 2025“ и да засилва своето политическо и дипломатическо влияние в Европа; подчертава, че тези амбиции се засилиха особено в периода след глобалната финансова криза от 2008 г., формирайки нова динамика в отношенията между ЕС и Китай;

7.  призовава държавите членки, които участват във формата „16+1“, да гарантират, че участието им в този формат дава възможност на ЕС да излиза с единна позиция в своите отношения с Китай; призовава посочените държави членки да извършват подробен анализ и проверка на предложените инфраструктурни проекти с участието на всички заинтересовани страни и да гарантират, че националните и европейските интереси не се накърняват в замяна на краткосрочна финансова подкрепа и дългосрочни ангажименти за участие на Китай в стратегически инфраструктурни проекти и потенциално по-голямо политическо влияние, което би навредило на общите позиции на ЕС относно Китай; съзнава увеличаващото се влияние на Китай върху инфраструктурата и пазарите на държавите – кандидатки за членство в ЕС; подчертава необходимостта от прозрачност на формата чрез отправяне на покани до институциите на ЕС за присъствие на неговите заседания и предоставяне на пълна информация за неговите дейности, за да се гарантира, че съответните аспекти са съгласувани с политиката и законодателството на ЕС и предоставят взаимни ползи и възможности на всички страни;

8.  отбелязва интереса на Китай към инвестиции в стратегическа инфраструктура в Европа; заключава, че китайското правителство използва инициативата „Един пояс, един път“ като много ефективна пропагандна рамка за елементи от своята външна политика, както и че усилията на публичната дипломация на ЕС трябва да бъдат засилени с оглед на това развитие; подкрепя призива към Китай да се придържа към принципите на прозрачност при обществените поръчки, както и към екологичните и социалните стандарти; призовава всички държави – членки на ЕС, да подкрепят реакциите на публичната дипломация на ЕС; предлага информацията за всички китайски инвестиции в инфраструктура в държавите – членки на ЕС, и в държавите в процес на преговори за присъединяване към ЕС да бъде споделяна с институциите на ЕС и с други държави членки; припомня, че тези инвестиции са част от цялостна стратегия, съгласно която контролирани или финансирани от държавата китайски дружества да поемат контрола върху банковия сектор и енергийния сектор, както и върху други вериги на доставка; подчертава шест основни предизвикателства на инициативата „Един пояс, един път“: многостранен подход към управлението на инициативата; наети са много малко местни работници, участието на изпълнители от получаващата държава и от трети държави е изключително ограничено (в около 86% от проектите по инициативата участват китайски изпълнители), строителните материали и оборудването се внасят от Китай, липсва прозрачност на тръжните процедури и потенциално се използват китайски стандарти вместо международни стандарти; настоява, че инициативата трябва да включва гаранции за правата на човека, и счита, че от първостепенно значение е разработването на полезни взаимодействия и проекти при пълна прозрачност и с участието на всички заинтересовани страни и в съответствие със законодателството на ЕС, като същевременно се допълват политиките и проектите на ЕС, за да се осигурят ползи за всички държави по планирания маршрут; приветства създаването на платформата за свързаност между ЕС и Китай, която насърчава сътрудничеството в транспортната инфраструктура в целия евроазиатски континент; със задоволство отбелязва, че са определени няколко инфраструктурни проекта, и подчертава, че проектите следва да бъдат изпълнявани въз основа на ключови принципи, като насърчаване на устойчиви от икономическа, социална и екологична гледна точка проекти, географски баланс и еднакви условия на конкуренция между инвеститорите и ръководителите на проекти, както и прозрачност;

9.  отбелязва като положителен факт, че политиката на ЕС спрямо Китай е част от цялостен политически подход към азиатско-тихоокеанския регион, който в пълна степен оползотворява и е изцяло съобразен с близките отношения на ЕС с партньори като САЩ, Япония, Южна Корея, страните от АСЕАН, Австралия и Нова Зеландия;

10.  подчертава, че сътрудничеството между ЕС и Китай следва да бъде ориентирано в по-голяма степен към хората и да носи повече реални ползи за гражданите, за да се изгради взаимно доверие и разбирателство; призовава ЕС и Китай да изпълняват обещанията, направени по случай четвъртата среща на междуличностния диалог на високо равнище между ЕС и Китай през 2017 г., и да насърчават повече взаимодействия между хората, например като засилят културното сътрудничество в областта на образованието, обучението, младежта и равенството между половете, както и съвместни инициативи в сферата на контактите между хората;

11.  обръща внимание на необходимостта от по-голяма подкрепа за студенти и учени от Китай, които са в Европа, така че да бъдат по-малко уязвими на натиска на китайските органи да се следят едни други и да се превръщат в инструменти на китайската държава, както и значението на внимателното разглеждане на същественото континентално финансиране на академични институции в цяла Европа;

12.  приветства резултатите от четвъртата среща на междуличностния диалог на високо равнище между ЕС и Китай, която се проведе на 13 и 14 ноември 2017 г. в Шанхай; подчертава, че междуличностният диалог на високо равнище между ЕС и Китай следва да спомогне за изграждане на взаимно доверие и за консолидиране на междукултурното разбирателство между ЕС и Китай;

13.  приветства инициативата „2018 – година на туризма между ЕС и Китай“; подчертава, че освен нейното икономическо значение тя е добър пример за културната дипломация на ЕС в рамките на стратегическото партньорство между ЕС и Китай, както и начин за развиване на по-добро разбирателство между европейския и китайския народ; подчертава, че инициативата „2018 — година на туризма между ЕС и Китай“ съвпада с Европейската година на културното наследство и че все по-голям брой китайски туристи високо ценят културното богатство на Европа;

14.  призовава държавите – членки на ЕС, спешно и решително да засилят своето сътрудничество и единство относно политиките, които прилагат спрямо Китай, в т.ч. на форумите на ООН, с оглед на невъзможността на ЕС за първи път в своята история да направи съвместно изявление относно положението в областта на правата на човека в Китай в рамките на Съвета на ООН по правата на човека в Женева през юни 2017 г.; настоятелно предлага да се използва много по-голямата колективна сила на Европа при преговори с Китай, както и Европа да защитава своите демокрации, така че да се справи по-добре със систематичните усилия на Китай да повлияе на нейните политици и гражданско общество, за да оформи мнение, което благоприятства в по-голяма степен стратегическите интереси на Китай; в това отношение призовава по-големите държави членки да използват своята политическа и икономическа тежест спрямо Китай, за да подкрепят интересите на ЕС; изразява загриженост от факта, че Китай също така се опитва да повлияе върху образователните и академичните институции и техните учебни програми; предлага ЕС и държавите членки да насърчават висококачествени европейски мозъчни тръстове, занимаващи се с Китай, с цел да се гарантира наличието на независими експертни съвети за стратегически насоки и вземане на решения;

15.  подчертава, че утвърждаването на правата на човека и принципите на правовата държава трябва да бъде съществен елемент от отношенията на ЕС с Китай; решително осъжда продължаващия тормоз, произволен арест и преследване на защитници на правата на човека, адвокати, журналисти, блогъри, учени и защитници на трудовите права и техните семейства без справедлив процес, включително чуждестранни граждани както в континентален Китай, така и в чужбина; подчертава, че жизненото гражданско общество и работата на защитниците на правата на човека са от ключово значение за отвореното и проспериращо общество; подчертава, че е важно ЕС да предприема строги действия за насърчаване на пълното зачитане на правата на човека в контекста на своите отношения с Китай, като се съсредоточава както върху непосредствените резултати, например да се сложи край на репресивните мерки на правителството спрямо защитниците на правата на човека, участниците от гражданското общество и дисидентите, да се сложи край на всички случаи на съдебен тормоз и сплашване срещу тях, да се освободят незабавно и безусловно всички политически затворници, включително гражданите на ЕС, така и върху средносрочните/дългосрочните цели, като например правните реформи и политическите реформи в съответствие с международното право в областта на правата на човека, както и да разработи, приложи и да продължи да адаптира стратегия за поддържане на видимостта на действията на ЕС в областта на правата на човека в Китай, включително стратегия за обществените комуникации; настоява, че дипломатите на ЕС и на държавите членки не трябва да бъдат възпрепятствани или да им се пречи да прилагат насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека; ангажира се, че ЕС трябва да даде приоритет на осигуряването на закрила и подкрепа за защитниците на правата на човека, изложени на риск;

16.  призовава ЕС и неговите държави членки да следват по-амбициозна, обединена и прозрачна политика в областта на правата на човека в Китай и в значителна степен да се консултират с гражданското общество и да го ангажират, особено преди срещи на високо равнище и диалози по въпросите за правата на човека; подчертава, че на 35-ия кръг от диалога между ЕС и Китай относно правата на човека ЕС изтъкна влошаващото се положение във връзка с гражданските и политическите права в Китай, включително ограниченията върху свободата на изразяване; призовава Китай да предприеме действия по въпросите, повдигнати по време на диалога относно правата на човека, да изпълнява своите международни задължения и да зачита собствените си конституционни гаранции за спазването на принципите на правовата държава; настоява за поддържането на редовен, ориентиран към резултата диалог на високо равнище относно правата на човека; изразява загриженост, че оценката на диалозите относно правата на човека с Китай никога не е била публична и никога не е била отворена за независими групи от Китай; призовава ЕС да установи ясни критерии за напредък, да осигури по-голяма прозрачност и да включи в дискусията независими гласове от Китай; призовава ЕС и неговите държави членки да разкриват, събират и разглеждат всички форми на тормоз във връзка с визите (забавяне или отказ за издаване на виза/достъп без посочени причини и натиск, прилаган от китайските органи по време на процеса на кандидатстване под формата на „интервюта“ с китайски партньори, които не желаят да се идентифицират) по отношение на учени, журналисти или членове на организации на гражданското общество;

17.  изразява сериозна загриженост във връзка с констатациите от доклада за 2017 г. на Клуба на чуждестранните кореспонденти в Китай, че китайското правителство е засилило опитите си да отказва или ограничава достъпа на чуждестранни журналисти до големи части на страната, като същевременно е увеличило използването на процедурата по подновяване на визите с цел натиск върху нежеланите кореспонденти и информационни организации; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да изискват от китайските органи реципрочност в свободата на печата и предупреждава за натиска, който чуждестранните кореспонденти изпитват в своите държави, тъй като китайските дипломати се обръщат към седалищата на медиите, за да критикуват работата на репортерите в Китай;

18.  отбелязва, че КНР е вторият по големина търговски партньор на ЕС, а ЕС е най-големият търговски партньор на КНР; подчертава постоянния ръст на търговията между тях, но счита, че търговското салдо на стоки е небалансирано в полза на КНР; призовава за възприемане на подход на сътрудничество и конструктивно отношение, за да се разгледат ефективно проблемните въпроси и да се използва големият потенциал на търговията между ЕС и КНР; призовава Комисията да засили сътрудничеството и диалога с КНР;

19.  отбелязва констатациите от неотдавнашни разследвания, съгласно които от 2008 г. насам Китай е придобил активи в Европа на стойност 318 милиарда щатски долара; отбелязва, че тази цифра не включва няколко сливания, инвестиции и съвместни предприятия;

20.  отбелязва, че КНР е важен участник в търговията в световен мащаб и че значителният пазар на страната по принцип би могъл да представлява, особено в настоящия контекст на търговията в световен мащаб, добра възможност за ЕС и за европейските предприятия; припомня, че китайските дружества, включително държавните предприятия, се възползват от широко отворените пазари в ЕС; признава забележителните резултати, които постигна КНР, като освободи стотици милиони граждани от бедност през последните четири десетилетия;

21.  отбелязва, че изходящите преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) на ЕС в КНР постоянно намаляват от 2012 г. насам, особено в традиционния сектор на преработващата промишленост, с едновременното увеличение на инвестициите във високотехнологични услуги, комунални и селскостопански услуги, както и строителни услуги, докато инвестициите на КНР в ЕС нараснаха драстично през последните няколко години; признава, че от 2016 г. насам КНР се е превърнала в нетен инвеститор в ЕС; отбелязва факта, че през 2017 г. 68% от китайските инвестиции в Европа са дошли от държавни предприятия; изразява загриженост във връзка с дирижирани от държавата придобивания, които биха могли да нанесат вреда на европейските стратегически интереси, на целите, свързани с обществената сигурност, на конкурентоспособността и на заетостта;

22.  приветства предложението на Комисията относно механизма за скрининг на ПЧИ в областите на сигурността и обществения ред, което представлява един от начините, по които ЕС се стреми да се приспособи към променящата се глобална среда, без да се предприемат мерки, които са специално насочени срещу някой от търговските партньори на ЕС на международно равнище; предупреждава, че механизмът не следва да води до прикрит протекционизъм; при все това призовава за бързото му приемане;

23.  приветства ангажиментите, поети от президента Си Цзинпин за по-нататъшно отваряне на китайския пазар за чуждестранни инвеститори и за подобряване на инвестиционната среда, за приключване на преразглеждането на негативния списък на чуждестранните инвестиции и за премахване на ограниченията за европейските дружества, както и за укрепването на защитата на правата върху интелектуалната собственост и за създаване на равнопоставени условия чрез осигуряване на по-голяма прозрачност и по-добра регулация на пазара на КНР; призовава за изпълнението на тези ангажименти;

24.  отново подчертава, че е важно да се преустановят всички дискриминационни практики по отношение на чуждестранните инвеститори; в тази връзка припомня, че тези реформи ще бъдат от полза и за китайските, и за европейските дружества, особено за микро-, малките и средните предприятия (ММСП);

25.  призовава Комисията да насърчава новия Общ регламент на Съюза относно защитата на данните (ОРЗД) като „златен стандарт“ в търговските отношения на Съюза с Китай; изтъква необходимостта от редовен диалог с Китай и други партньори от СТО по отношение на регулаторните изисквания, свързани с цифровизацията на нашите икономики и многообразните последици от цифровизацията върху: търговията, производствените вериги, трансграничните цифрови услуги, 3D печата, моделите на потребление, плащанията, данъците, защитата на личните данни, въпросите, свързани с правата на собственост, предоставянето и защитата на аудио-визуални услуги, медиите и контактите между хората;

26.  призовава КНР да ускори процеса на присъединяване към Споразумението на СТО за държавните поръчки и да внесе предложение за присъединяване, така че да предостави на европейските дружества достъп до своя пазар, който е еквивалентен на достъпа, от който вече се ползват китайските дружества в ЕС; изразява съжаление във връзка с факта, че китайският пазар на обществени поръчки остава в голяма степен затворен за чуждестранни доставчици, като европейските дружества са подложени на дискриминация и нямат достъп до китайския пазар; призовава КНР да предостави недискриминационен достъп на европейските дружества и работници в областта на обществените поръчки; призовава Съвета да приеме бързо нормативния акт за международните обществени поръчки; призовава Комисията да следи внимателно за поръчки, възложени на чуждестранни предприятия, заподозрени в дъмпингови практики, и да предприеме действия, ако е необходимо;

27.  призовава за координирано сътрудничество с КНР във връзка с инициативата „Един пояс, един път“ въз основа на реципрочност, устойчиво развитие, добро управление и открити и прозрачни правила, по-специално по отношение на възлагането на обществени поръчки; във връзка с това изразява съжаление относно факта, че меморандумът за разбирателство, подписан от Европейския инвестиционен фонд и фонда на КНР „Пътят на коприната“, и меморандумът, подписан от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Азиатската банка за развитие, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, Европейската банка за възстановяване и развитие, Новата банка за развитие и Световната банка, все още не са подобрили бизнес средата за европейските дружества и работници; изразява съжаление, че в различни проекти, свързани с инициативата „Един пояс, един път“, липсват професионални оценки на въздействието върху устойчивостта, и подчертава значението на качеството на инвестициите, по-специално по отношение на положителното им въздействие върху заетостта, трудовите права, екологосъобразното производство и смекчаването на последиците от изменението на климата, в съответствие с многостранното управление и международните стандарти;

28.  подкрепя продължаващите преговори за всеобхватно инвестиционно споразумение между ЕС и КНР, чието начало беше поставено през 2013 г., и приканва КНР да се ангажира в по-голяма степен в този процес; призовава и двете страни да подновят своите усилия за постигане на напредък в преговорите, насочени към създаването на истински равни условия за европейските дружества и работници, и да гарантират реципрочността при достъпа до пазара, като същевременно се стремят към включването на специални разпоредби относно МСП и възлагането на обществени поръчки; призовава и двете страни, освен това, да се възползват от възможността, осигурена от инвестиционното споразумение, да засилят своето сътрудничество в областта на околната среда и трудовите права и да включат глава относно устойчивото развитие в текста;

29.  припомня, че дружествата от ЕС са изправени пред все по-голям брой рестриктивни мерки за достъп до пазара в КНР поради задължения, налагани на смесените предприятия в няколко сектора на промишлеността, и допълнителни дискриминационни технически изисквания, включително изисквания за задължително локализиране на данни и разкриване на изходния код, и нормативни разпоредби за дружествата, които са собственост на чуждестранни лица; приветства в тази връзка Известието относно някои мерки за насърчаване на по-нататъшната откритост и активното използване на чуждестранните инвестиции, публикувано от Държавния съвет на КНР през 2017 г., но изразява съжаление относно липсата на график за постигане на съдържащите се в него цели; поради това призовава китайските органи да осъществят бързо тези ангажименти;

30.  призовава както ЕС и неговите държави членки, така и Китай да засилят сътрудничеството си за изграждане на кръгови икономики, като тази неотложна необходимост стана дори още по-явна след легитимното решение на Китай да забрани вноса на пластмасови отпадъци от Европа; призовава двамата партньори да засилят икономическото и технологичното сътрудничество с цел предотвратяване на неприемливо натрупване на пластмасови отпадъци в океаните, причинено от глобалните производствени вериги, търговията и транспорта, както и от туристическите услуги;

31.  призовава КНР да се стреми да играе отговорна роля на световната сцена, с пълно съзнание за отговорностите, произтичащи от икономическото ѝ присъствие и резултати в трети държави и на световните пазари, включително като подкрепя активно многостранната търговска система, основана на правила, и СТО; счита, в настоящия контекст на световни вериги за създаване на стойност, че повишеното напрежение в международната търговия следва да бъде понижавано чрез преговори, като същевременно подчертава отново необходимостта от търсене на многостранни решения; призовава, в това отношение, за изпълнението на задълженията, посочени в протокола за присъединяване на КНР към СТО, и за защитата на съдържащите се в него оперативни механизми; подчертава задълженията за уведомление и прозрачност, произтичащи от споразуменията на СТО относно субсидиите, и изразява загриженост относно настоящата практика на пряко или непряко субсидиране на китайските дружества; призовава за координация с големите търговски партньори на ЕС относно съвместни усилия и действия за справяне с предизвиканите от държавата изкривявания на пазара, засягащи глобалната търговия, и за тяхното премахване;

32.  изразява съжаление във връзка с факта, че КНР, независимо от приключването на процедурата относно реформата на европейската методология за изчисляване на антидъмпинговите мита, все още не е оттеглила своята жалба срещу ЕС в рамките на апелативния орган на СТО;

33.  изразява загриженост във връзка с ескалиращите тарифни мерки, предприемани от Китай и САЩ;

34.  изразява загриженост във връзка с броя на ограниченията, с които продължават да се сблъскват в КНР европейските дружества, и по-специално микро-, малките и средните предприятия, включително каталогът за чуждестранни инвестиции за 2017 г. и „отрицателният списък“ за зоните за свободна търговия за 2017 г., както и в сектори, обхванати от плана „Произведено в Китай 2025“ („Made in China 2025“); призовава за бързо намаляване на тези ограничения, за да може да се използва докрай потенциалът на сътрудничеството и полезните взаимодействия между схемите Промишленост 4.0 (Industry 4.0) в Европа и стратегията „Произведено в Китай 2025“, с оглед на необходимостта от преструктуриране на нашите производствени сектори към интелигентно производство, включително сътрудничество в областта на развитието и определянето на съответните промишлени стандарти в рамките на многостранни форуми; припомня колко е важно да се намалят държавните субсидии в КНР;

35.  призовава КНР да спре да обуславя във все по-голяма степен достъпа до пазара от принудителни трансфери на технологии, както е посочено в документа за позицията на Търговската палата на Европейския съюз относно Китай от 2017 г.;

36.  призовава за възобновяването на преговорите по Споразумението за екологичните стоки чрез изграждане на ползотворно сътрудничество между ЕС и КНР в борбата с изменението на климата и силния съвместен ангажимент за изпълнение на Парижкото споразумение; подчертава търговския потенциал на технологичното сътрудничество в областта на чистите технологии;

37.  отбелязва със загриженост заключенията от доклада на Комисията относно защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост в трети държави, в който КНР е посочена като основен източник на безпокойство; отново заявява, че е необходимо да се осигури защита на европейската икономика, основана на знанието; призовава КНР да се бори с незаконното използване на европейските лицензии от китайски дружества;

38.  призовава Комисията да осигури присъствие на Европейския съюз на китайското Международно изложение на вносни продукти и услуги (China International Import Expo), което ще се проведе в Шанхай през ноември 2018 г., и да предостави по-специално на МСП възможност да представят работата си; призовава Комисията да се обърне към търговските камари, особено в държавите членки, които понастоящем участват в по-малка степен в търговията с Китай, с цел да популяризира тази възможност;

39.  изразява загриженост относно мерките, предприети на държавно равнище от КНР, довели до изкривяване на търговията, включително промишлен свръхкапацитет в сектора на суровините, като например стоманодобивната и алуминиевата промишленост, наред с другото; припомня ангажиментите, поети на първата среща на министерско равнище на Глобалния форум по проблемите на свръхкапацитета в стоманодобива през 2017 г. за въздържане от предоставянето на субсидии, които изкривяват пазара, но изразява съжаление, че китайската делегация не е предоставила данни относно капацитета; призовава КНР да спази ангажимента си да установи и оповести. данни за субсидии и мерки за подпомагане на стоманодобивната и алуминиевата промишленост; признава връзката между промишления свръхкапацитет в световен мащаб и рязкото нарастване на протекционистките търговски мерки и продължава да настоява решително за многостранно сътрудничество с цел преодоляване на структурни проблеми, които стоят зад свръхкапацитета; приветства предложените тристранни действия от САЩ, Япония и ЕС на равнището на СТО;

40.  подчертава значението на едно амбициозно споразумение между ЕС и КНР относно географските указания на основата на най-високите международни стандарти и приветства съвместното обявяване през 2017 г. от ЕС и КНР на списък от 200 европейски и китайски географски указания, чиято защита ще бъде предмет на преговори; счита обаче, че предвид факта, че преговорите бяха започнати през 2010 г., списъкът е много слаб резултат, и изразява съжаление относно липсата на напредък в това отношение; призовава за бързото приключване на преговорите и настоятелно призовава и двете страни да разгледат предстоящата среща на високо равнище между ЕС и КНР като добър повод да се отбележи действителен напредък в тази насока; заявява отново, че е необходимо да се продължи сътрудничеството в областта на санитарните и фитосанитарните мерки, за да се намали тежестта за износителите от ЕС;

41.  приветства решението на Китай да отложи с една година прилагането на нови сертификати за вносните храни и напитки, което би довело до рязко намаляване на вноса на храни от ЕС; приветства, освен това, забавянето в прилагането на нови стандарти за електрическите превозни средства и призовава за задълбочен диалог и засилена координация относно подобни инициативи;

42.  препоръчва на ЕС и китайското правителство да стартират съвместна инициатива в рамките на Г-20 за създаването на Глобален форум по проблемите на свръхкапацитета в алуминиевата промишленост, с мандат да покрие цялата верига за създаване на стойност на боксита, диалуминиевия триоксид и алуминиевата промишленост, включително цените на суровините и екологичните аспекти;

43.  призовава Комисията да наблюдава активно китайските мерки, изкривяващи търговията и засягащи позициите на дружествата от ЕС на световните пазари, и да предприеме подходящи действия в рамките на СТО и други форуми, включително чрез решаване на спорове;

44.  отбелязва, че в процес на изготвяне е ново китайско законодателство в областта на чуждестранните инвестиции; настоятелно призовава китайските заинтересовани страни да положат активни усилия за прозрачност, отчетност, предвидимост и правна сигурност и да вземат под внимание предложенията и очакванията в рамките на текущия диалог между ЕС и Китай относно отношенията в областта на търговията и инвестициите;

45.  изразява загриженост относно новото законодателство в областта на киберсигурността, което включва, наред с другото, нови регулаторни бариери за чуждестранните дружества, които продават телекомуникационно и ИТ оборудване и услуги; изразява съжаление относно факта, че подобни наскоро приети мерки, заедно със създаването на групи на Китайската комунистическа партия в рамките на частни дружества, включително чуждестранни дружества, и мерки, като например законодателството за НПО, правят цялостната бизнес среда в КНР по-враждебна за чуждестранните и частните стопански субекти;

46.  отбелязва, че през 2016 г. банковата система на КНР изпревари тази на еврозоната и стана най-голямата в света; призовава КНР да даде възможност на чуждестранните банкови предприятия да се конкурират при равни условия с местните институции и да си сътрудничи с ЕС в областта на финансовото регулиране; приветства решението на КНР за намаляване на митата за 187 потребителски стоки и премахването на таваните за чуждестранна собственост в банките;

47.  припомня своя доклад от 2015 г. относно отношенията между ЕС и КНР, в който призова за стартиране на преговори за двустранно инвестиционно споразумение с Тайван; изтъква, че Комисията няколко пъти обяви започването на преговори в областта на инвестициите с Хонконг и Тайван, но изразява съжаление, че в действителност такива преговори не са започнали; отново изразява подкрепата си за двустранно инвестиционно споразумение с Тайван и Хонконг; признава, че и двамата партньори биха могли също така да действат като трамплин към континентален Китай за дружествата от ЕС;

48.  призовава Комисията да координира с държавите членки и след консултации с Парламента формулирането на единна европейска позиция и обща икономическа стратегия по отношение на КНР; призовава всички държави членки да се придържат последователно към тази стратегия;

49.  подчертава потенциалните последствия за бизнес средата от предложената социална кредитна система и призовава за нейното прилагане по прозрачен, справедлив и обективен начин;

50.  приветства законодателния напредък в ЕС по Регламент (ЕС) 2017/821 за определяне на задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони, и сходно законодателство относно полезни изкопаеми от зони на конфликт в Китай, чиято цел е да се гарантира, че търговията с тези полезни изкопаеми не финансира въоръжени конфликти; подчертава, че е необходимо да се попречи полезните изкопаеми от зони на конфликт да се преработват в нашите мобилни телефони, автомобили и бижута; призовава Комисията и китайското правителство да установят структурирано сътрудничество в подкрепа на прилагането на новото законодателство и за ефективно предотвратяване на използването на полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони от топилни предприятия и обогатителни фабрики в Китай, в ЕС и в световен мащаб, за защита на работниците в мините, включително децата, от експлоатация, както и да изискват от дружествата от ЕС и китайските дружества да гарантират, че внасят тези полезни изкопаеми и метали само от отговорни източници;

51.  отбелязва, че по време на 19-ия партиен конгрес през октомври 2017 г. и по време на последното заседание на ОСНП генералният секретар и председател Си Цзинпин затвърди властовата си позиция в рамките на партията, като проправи пътя за неограничено продължаване на мандата си и увеличи контрола на партийните органи върху държавния апарат и икономиката, включително създаването на партийни клетки в чуждестранни предприятия; отбелязва, че съответното преустройство на политическата система на КНР е придружено от допълнително пренасочване на политическия фокус към политика, основана на засилено наблюдение във всички области;

52.  подчертава, че създаването на националната надзорна комисия, чийто правен статут е равен на този на съдилищата и на прокуратурата, представлява драстична стъпка към сливане на партийните и държавните функции, тъй като създава държавен надзорен орган, който получава своите заповеди от и споделя помещения и персонал с Централната комисия на партията за проверка на дисциплината; изразява загриженост във връзка с широкообхватните последици от това разширяване на партийния надзор за голям брой хора, тъй като това означава, че антикорупционната кампания може да бъде разширена, така че да се преследват не само членове на партията, но и държавни служители, от ръководители на държавни предприятия до университетски преподаватели и директори на селски училища;

53.  отбелязва, че макар социалната кредитна система все още да е в процес на изграждане, черни списъци на физически и юридически лица, които не са спазвали правилата, както и „червени списъци“ на образцови физически лица и дружества съставляват ядрото на настоящия етап на прилагане, като основният акцент е върху наказването на нарушителите в черните списъци и поощряване на лицата, включени в червените списъци; отбелязва, че в началото на 2017 г. Върховният народен съд на Китай заяви, че на над шест милиона китайски граждани е забранено да летят в резултат на социални нарушения; категорично отхвърля публичното посочване и порицаване на включените в черните списъци лица като неразделна част от социалната кредитна система; подчертава значението и необходимостта от диалог между институциите на ЕС и китайските им колеги по всички сериозни последици за обществото от настоящото централно планиране и местните експерименти със социалната кредитна система;

54.  изразява загриженост относно системите на Китай за масово наблюдение на киберпространството и призовава за приемането на регламент за приложими права на неприкосновеност на личния живот; осъжда продължаващите репресии срещу свободата на интернет от страна на китайските органи, по-специално свободата на достъп до чуждестранни уебсайтове, и изразява съжаление за политиката на автоцензура, възприета от някои западни дружества, които извършват дейност в Китай; припомня, че осем от 25-те най-популярни уебсайта в света, включително уебсайтове на големи ИТ компании, са блокирани в Китай;

55.  отбелязва, че декларацията на Си Цзинпин относно жизненоважното значение на „дългосрочната стабилност“ в Синцзян за успеха на инициативата „Един пояс, един път“ доведе до усилване на дългогодишните стратегии за контрол, разширени с различни технологични нововъведения и бързо увеличаване на разходите за вътрешна сигурност, както и използването на мерките за борба с тероризма с цел криминализиране на изразяващите несъгласие лица и дисидентите чрез прилагане на широко определение на тероризма; изразява загриженост от изпълнението на мерки от страна на държавата за гарантиране на „всеобхватен надзор“ на района чрез монтирането на електронно наблюдение „Skynet“ на Китай в големи градски райони, монтиране на GPS проследяващи устройства във всички моторни превозни средства, използване на скенери за разпознаване на лица на контролните пунктове, гарите и бензиностанциите и усилията на полицията в Синцзян за събиране на кръв с цел допълнително разширяване на ДНК базата данни на Китай; изразява дълбоката си загриженост от изпращането на хиляди уйгури и етнически казахи в политически „превъзпитателни лагери“ въз основа на анализа на данни, събрани чрез системата на „предотвратяваща“ полиция, включително за пътуване в чужбина или по преценка за прекалена религиозна набожност; счита, че прокламацията на Си Цзинпин, че инициативата „Един пояс, един път“ ще бъде от полза за хората от целия свят, тъй като ще се основава на духа на пътя на коприната за мир и сътрудничество, откритост и приобщаване, е далеч от действителността, пред която са изправени уйгурите и етническите казахи в Синцзян; настоятелно призовава китайските органи да освободят лицата, които по получени сведения са задържани за своите убеждения или културни практики и идентичност;

56.  подчертава, че институционалното и финансовото укрепване на дипломацията на Китай отразява високия приоритет, който Си Цзинпин отдава на външната политика като част от визията му за превръщането на Китай в световна сила до 2049 г.; отбелязва, че прехвърлянето на отговорността за външните работи, направено по време на последната сесия на ОСНП, доказва нарастващата роля на външната политика в процеса на вземане на решения на партията; подчертава факта, че създаването на държавната агенция за международно сътрудничество за развитие изразява голямото значение, което ръководството на Си Цзинпин отдава на укрепването на китайските глобални интереси в областта на сигурността чрез икономически средства, например като се предприемат по-добри действия във връзка с инициативата „Един пояс, един път“; ето защо заключава, че през следващите пет години Китай ще има по-голямо присъствие и ще бъде по-активен в чужбина чрез дипломатически и икономически инициативи, за които ЕС и неговите държави членки трябва да намерят общи отговори и стратегии;

57.  подчертава колко важно е да се гарантират мирът и сигурността в Южнокитайско и Източнокитайско море с оглед на стабилността в региона; подчертава, че за много азиатски и европейски държави е важно да се гарантира свободата и безопасността на навигацията в региона; отбелязва, че завършените през последната година конструкции върху релефа както на островите Спратли, така и на Параселските острови в Южнокитайско море включват големи хангари по протежението на летищни писти, дълги 3 км, укрепени бункери за ракетни платформи, големи подземни складови помещения, много административни сгради, военно оборудване за създаване на изкуствени смущения, големи мрежи от високочестотен и „над хоризонта“ радар, както и блок от датчици, и че това сочи за фаза на консолидация и по-нататъшно изграждане на широкообхватно наблюдение и военни способности, като по-нататъшното милитаризиране на островите чрез разполагането на още по-модерни военни платформи вероятно се запазва като потенциална ответна мярка спрямо нови правни действия или разширено международно военноморско присъствие; призовава Китай и АСЕАН да ускорят консултациите във връзка с кодекс за поведение за мирно решаване на спорове и противоречия в тази област; настоява, че проблемът следва да се решава в съответствие с международното право съгласно Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право; подчертава, че ЕС и неговите държави членки, като страни по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, признават решението на арбитражния съд; призовава отново Китай да приеме решението на арбитражния съд; подчертава, че ЕС би желал да поддържа международния ред въз основа на принципите на правовата държава;

58.  изразява силна загриженост от свиването на пространството за гражданското общество след издигането на власт на Си Цзинпин през 2012 г., особено с оглед на Закона за управлението на чуждестранните неправителствени организации, който влезе в сила на 1 януари 2017 г., поставяйки всички чуждестранни НПО, в т.ч. мозъчни тръстове и академични институции, под по-голяма административна тежест и икономически натиск и под строгия контрол на надзорното звено, свързано с Министерството на обществената сигурност, което има силно отрицателно въздействие върху дейността и финансирането им; очаква европейските НПО да се ползват в Китай със същите свободи, с които се ползват китайските НПО в ЕС; призовава китайските органи да отменят ограничителното законодателство, като например Закона за управлението на чуждестранните неправителствени организации, което не е в съответствие с правото на свобода на сдружаване, свобода на убеждение и на изразяване на мнение;

59.  настоява, че китайските органи трябва да гарантират, че задържаните лица се третират в съответствие с международните норми и им се предоставя достъп до правни съвети и медицинско лечение съгласно Сборника с принципи за закрила на всички лица, намиращи се под всякаква форма на задържане или плен на ООН;

60.  насърчава Китай с приближаването на 20-ата годишнина от подписването на Международния пакт за граждански и политически права от страна на Китай да го ратифицира и да осигури пълното му прилагане, включително като сложи край на всички форми на злоупотреба и адаптира законодателството си, както е необходимо;

61.  осъжда използването на смъртното наказание, като припомня, че Китай е екзекутирал повече хора, отколкото всички други държави взети заедно, и през 2016 г. в страната са изпълнени около 2 000 смъртни присъди; настоятелно призовава Китай да хвърли светлина върху мащаба на екзекуциите в страната и да гарантира съдебна прозрачност; призовава ЕС да увеличи дипломатическите си усилия и да изисква зачитане на правата на човека и премахване на смъртното наказание;

62.  изразява силна загриженост, че основното съдържание на новите религиозни правила ще доведе до поставянето от страна на китайското правителство на етикети на всички религии и нерелигиозни етични сдружения, независимо дали са разрешени, или не; подчертава факта, че съществуват многобройни конгрегации на домашни църкви в Китай, които отказват да се присъединят към разрешените от държавата Тристранен комитет на патриотичното движение и Християнски съвет по богословски въпроси; призовава китайското правителство да позволи на многото домашни църкви, които желаят да се регистрират, да го направят пряко при правителствения отдел по граждански въпроси, така че техните права и интереси като социални организации да бъдат защитени;

63.  настоятелно призовава Китай да преразгледа своите политики в Тибет; призовава Китай да преразгледа и да измени законите, разпоредбите и мерките, приети през последните години, които силно ограничават упражняването на гражданските и политическите права на тибетците, в т.ч. тяхната свобода на изразяване на мнение и тяхната религиозна свобода; настоятелно призовава китайското ръководство да провежда политика за развитие и екологични политики, които зачитат икономическите, социалните и културните права на тибетците и приобщават местното население в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие; призовава китайското правителство да разследва текущите случаи на насилствени изчезвания, изтезания и малтретиране на тибетци и да зачита техните права на свобода на сдружаване, мирни събрания, свобода на религия и убеждения в съответствие с международните стандарти за правата на човека; подчертава, че въпросът за влошаването на състоянието на правата на човека в Тибет трябва редовно да се повдига на всяка среща на високо равнище между ЕС и Китай; призовава за възобновяване на конструктивния и мирен диалог между китайските органи и представителите на тибетския народ; настоятелно призовава Китай да осигури на европейските дипломати, журналисти и граждани безпрепятствен достъп до Тибет като ответна мярка на свободния и открит достъп до цялата територия на държавите — членки на ЕС, от който се ползват китайските пътници; призовава китайските органи да позволят на тибетците в Тибет свободно да пътуват и да зачитат правото им на свобода на движение; настоятелно призовава китайските органи да позволяват достъп до Тибет на независими наблюдатели, в т.ч. на върховния комисар на ООН по правата на човека; настоятелно призовава институциите на ЕС да обърнат сериозно внимание на въпроса за достъпа до Тибет в разискванията относно споразумението за облекчаване на визовия режим между ЕС и Китай;

64.  отбелязва, че в годишния доклад за 2017 г. относно специалния административен район Хонконг на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Европейската комисия се стига до заключението, че въпреки някои предизвикателства като цяло принципът „една държава — две системи“ е функционирал добре, че принципите на правовата държава преобладаващо са били прилагани, а свободата на словото и свободата на информацията като цяло са се зачитали, но че в този доклад се споделят и опасенията относно постепенното подкопаване на принципа „една държава – две системи“, което поражда основателни въпроси за прилагането му и за високата степен на автономност на Хонконг в дългосрочен план; подчертава, че в годишния доклад се отбелязва, че две отрицателни тенденции по отношение на свободата на словото и свободата на информацията са станали по-отчетливи, а именно автоцензурата, когато се отразяват въпроси, свързани със събития от вътрешната и външната политика на Китай, и оказването на натиск върху журналисти; напълно подкрепя насърчаването от страна на ЕС на Специалния административен район Хонконг и органите на централното управление да подновят работата по избирателната реформа в съответствие с Основния закон и да постигнат съгласие по избирателна система, която е демократична, справедлива, открита и прозрачна; подчертава, че народът на Хонконг има легитимното право да продължи да разчита на съдебната система, която се ползва с доверие, на утвърждаването на принципите на правовата държава и ниските равнища на корупция, на прозрачността, правата на човека, свободата на мнение и високите стандарти на общественото здраве и безопасност; подчертава, че пълното зачитане на автономията на Хонконг би могло да послужи като модел за процес на дълбоки демократични политически реформи в Китай и за постепенното либерализиране и отваряне на китайското общество;

65.  призовава ЕС и неговите държави членки да направят всичко възможно, за да призоват настоятелно КНР да се въздържа от бъдещи военни провокации спрямо Тайван и от застрашаване на мира и стабилността в Тайванския проток; подчертава, че всички спорове между Китай и Тайван следва да се уреждат с мирни средства на основата на международното право; изразява загриженост относно едностранното решение на Китай да започне да използва нови летателни маршрути над Тайванския проток; насърчава възобновяването на официален диалог между Пекин и Тайпе; отново изразява своята последователна подкрепа за пълноценното участие на Тайван в международни организации, като Световната здравна организация (СЗО) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), където постоянното изключване на Тайван не е в съответствие с интересите на ЕС;

66.  припомня, че като най-голям търговски партньор на Северна Корея и главен източник на храна и енергия Китай продължава да играе важна роля при справяне с глобално заплашителните провокации на Северна Корея заедно с международната общност; поради това приветства неотдавнашната склонност на Китай да поддържа някои от международните санкции срещу Пхенян, включително преустановяване на вноса на въглища от Северна Корея и ограничаване на финансовите дейности на севернокорейски граждани и предприятия и ограничаването на търговията с текстил и морски храни; приветства също така усилията на Пекин да установи диалог с Пхенян; настоятелно призовава ЕС да заеме единна позиция относно Китай, за да играе конструктивна роля за подкрепа на предстоящата среща на високо равнище между Северна и Южна Корея, както и на срещата на високо равнище между Северна Корея и САЩ с цел активно да подпомогне проверимото премахване на ядреното оръжие на Северна Корея и установяването на постоянен мир на Корейския полуостров;

67.  изразява задоволство, че Китай се придържа към санкциите срещу Северна Корея; призовава Китай конструктивно да допринесе за решаването на положението на Корейския полуостров и да продължава да прилага санкциите срещу Северна Корея, докато тя постигне значителен напредък, като се откаже от своите ядрени оръжия, промени риториката си спрямо Южна Корея и Япония и започне да спазва правата на човека;

68.  подчертава значението на усилията на Китай да постигне мир, сигурност и стабилност на Корейския полуостров;

69.  приветства приноса на Китай за поддържането на мира от страна на Организацията на обединените нации и на Африканския съюз; отбелязва, че ЕС се стреми да засили ангажимента си с Китай относно въпроси, свързани с външната политика и сигурността, като насърчава Китай да мобилизира своите дипломатически и други ресурси в подкрепа на международната сигурност, и да допринася за мира и сигурността в съседните на ЕС държави въз основа на международното право; отбелязва, че сътрудничеството с Китай в областта на въпросите за контрол на износа, разоръжаване, неразпространение и премахване на ядреното оръжие на Корейския полуостров е от съществено значение за осигуряването на стабилност в региона на Източна Азия;

70.  приветства целта на Китай да се развие като устойчива икономика; подчертава, че ЕС може да подкрепи програмата за икономически реформи на Китай със своето ноу-хау; подчертава, че Китай е ключов партньор за ЕС по отношение на справянето с изменението на климата и глобалните екологични предизвикателства; има за цел да работи съвместно с Китай за ускоряване на изпълнението на Парижкото споразумение относно изменението на климата;

71.  приветства реформите, проведени от Китай след началото на подхода „екологична цивилизация“; счита, че специалният статут, предоставен на екологичните НПО в съдилищата, одитите на екологичното въздействие на работата на длъжностните лица и големите инвестиции в електромобилността и чистата енергия са реформи в правилната посока;

72.  приветства плана за действие на Китай от 2016 г. за справяне с антимикробната резистентност; подчертава значението на сътрудничеството между Китай, на който се пада половината от световното годишно потребление на антимикробни медикаменти, и ЕС в борбата с тази глобална заплаха; настоява за включването на разпоредби за хуманно отношение към животните в двустранните търговски споразумения между ЕС и Китай;

73.  взема под внимание решението на Китай да забрани вноса на твърди отпадъци, което изтъква значението на процеса на проектиране, производство, ремонт, повторна употреба и рециклиране на продуктите, със специален акцент върху производството и употребата на пластмаса; припомня неотдавнашните опити на Китай да забрани износа на редкоземни елементи и изисква от Комисията да отчете взаимната зависимост на икономиките в световен мащаб при определянето на приоритетите на политиките на ЕС;

74.  счита, че има поле за действие, интерес и необходимост за съвместна работа между ЕС и АСЕАН с цел разработване на съвместна стратегия за кръгова икономика; счита, че Китай може да играе ключова роля при поставянето на тази инициатива на преден план в АСЕАН;

75.  твърди, че Китай и Европейският съюз ще имат полза от насърчаването на устойчивостта в своите икономики и от развитието на многосекторна устойчива и кръгова биоикономика;

76.  приветства споразумението за засилено сътрудничество в областта на изследванията и иновациите за водещи инициативи като храни, земеделие и биотехнологии, околна среда и устойчива урбанизация, наземен транспорт, по-безопасно и по-екологично въздухоплаване и биотехнологии, свързани с околната среда и хуманното здраве, които са били договорени по време на 3-ия диалог между ЕС и Китай за сътрудничество в областта на иновациите през юни 2017 г. и съответстващата пътна карта за научно и технологично сътрудничество между ЕС и Китай от октомври 2017 г.; призовава ЕС и Китай да продължат тези усилия и да прилагат на практика резултатите от проектите за научноизследователска и развойна дейност;

77.  посочва, че ЕС и Китай са зависими до голяма степен от изкопаемите горива и заедно съставляват около една трета от общото световно потребление, което поставя Китай начело на класацията на Световната здравна организация (СЗО) на смъртоносното замърсяване на въздуха на открито; подчертава, че засилената търговия с продукти на биоикономиката, произведени от възобновяеми материали, може да спомогне за намаляването на зависимостта на икономиките на Китай и на Съюза от изкопаеми горива; призовава ЕС и Китай да задълбочат отношенията си в други области за намаляване на емисиите на парникови газове като електрическата мобилност, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, да продължат да прилагат и да разширят Пътната карта за енергийно сътрудничество между ЕС и Китай след 2020 г., както и да увеличат съвместните си усилия за разработване на инструменти за „зелено финансиране“, по-специално финансиране в областта на климата; призовава Китай и ЕС да проучат и да се включат в предварителното планиране и разработването на трансгранични електрически далекопроводи чрез технология за постоянен ток с високо напрежение с цел източниците на възобновяема енергия да станат по-достъпни;

78.  насърчава ЕС и Китай да продължат своето партньорство в областта на устойчивата урбанизация, включително в области като чист транспорт, подобряване на качеството на въздуха, кръгова икономика и екопроектиране; подчертава необходимостта от допълнителни мерки за опазване на околната среда, като се има предвид, че над 90% от градовете не спазват националния стандарт за концентрация на замърсяването на въздуха от 2,5 ПЧ и че в Китай всяка година умират над един милион души поради заболявания, свързани със замърсяване на въздуха;

79.  подчертава общия интерес на ЕС и Китай от насърчаване на развитието с ниски нива на въглеродни емисии и от борбата с емисиите на парникови газове на прозрачни, публични и добре регулирани пазари на енергия; вярва в значението на стратегическите партньорства между ЕС и Китай като необходими за изпълнението на Парижкото споразумение и за ефективното справяне с изменението на климата; призовава ЕС и Китай да използват своята политическа тежест с цел да се постигне напредък при изпълнението на Парижкото споразумение, както и на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие, и настоятелно призовава за подход на сътрудничество на Конференцията на страните по РКООНИК, както и на Политическия форум на ООН на високо равнище; призовава двете страни да приемат общо становище относно действия в областта на климата, за да покажат споделения си ангажимент за строго прилагане на Парижкото споразумение и активно участие в Диалога „Таланоа“ през 2018 г., както и на COP24; насърчава двете страни да заемат отговорна позиция в международните преговори, като допринасят за постигане на целта за ограничаване на глобалното затопляне чрез техните съответни вътрешни политики в областта на климата, както и чрез финансов принос за постигане на целта за предоставяне на 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г. за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него;

80.  приветства стартирането на схема за търговия с емисии на национално равнище в Китай през декември 2017 г.; отбелязва успешното сътрудничество по време на подготвителната фаза между Китай и ЕС, което направи възможно стартирането на схемата; признава готовността на китайското ръководство за намаляване на емисиите на парникови газове и очаква с нетърпение резултатите от текущата работа по мониторинга, докладването и проверката, което е от съществено значение за доброто функциониране на системата; подчертава значението на действията в областта на изменението на климата в цялата икономика и приветства намерението да се разшири техният обхват, за да се включат и промишлените сектори и да се подобрят търговските разпоредби на системата; призовава ЕС и Китай да продължат своето партньорство в рамките на проекта за сътрудничество за развитието на китайския пазар на въглеродни емисии с цел превръщането му в ефективен инструмент, който създава разумни стимули за намаляване на емисиите, и допълнителното му привеждане в съответствие със схемата на ЕС за търговия с емисии; призовава двете страни да продължат да насърчават механизми за определяне на цените на емисиите в други държави и региони, като използват своя собствен опит и експертни познания и обменят най-добри практики, както и като се ангажират да полагат усилия за изграждане на сътрудничество между съществуващите пазари на въглеродни емисии, за да работят за създаване на еднакви условия на конкуренция в световен мащаб;

81.  изразява надежда, че Китай ще прекъсне връзката между икономическия растеж и влошаването на състоянието на околната среда, като включи опазването на биологичното разнообразие в своите текущи глобални стратегии, като улесни изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и Целите за устойчиво развитие (ЦУР), и като прилага ефективно забраната за търговия със слонова кост; признава свършената работа от двустранния координационен механизъм ЕС — Китай по отношение на прилагането на законодателството и управлението в областта на горите (Forest Law Enforcement and Governance, FLEG) за справяне с незаконния дърводобив на световно равнище; въпреки това настоятелно призовава Китай да разследва значимата недокументирана търговия на дървен материал между държавите, подписали споразумението за доброволно партньорство за прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия (FLEGT), и Китай;

82.  препоръчва приемането на задължителни китайски насоки за политики относно отговорни отвъдморски инвестиции в горски дейности, които да се прилагат съвместно с държавите доставчици, като по този начин китайските дружества се ангажират в борбата с незаконната търговия на дървен материал;

83.  приветства факта, че Китай и ЕС са подписали меморандум за разбирателство относно политиката за водите с цел укрепване на диалога в областта на разработването и прилагането на законодателството за опазване на водните ресурси; силно подкрепя Декларацията от Турку от септември 2017 г., подписана от ЕС и Китай, в която се подчертава, че доброто управление на водите следва да отдава приоритет на екологията и екологосъобразното развитие, като на преден план се постави опазването на водите и възстановяването на водните екосистеми; подчертава, че меморандумът за разбирателство относно установяването на Диалог между ЕС и Китай за политика за водите не само обогатява съдържанието на стратегическото партньорство между Китай и ЕС, но също така определя и посоката, обхвата, методологията и финансовия ред за сътрудничество;

84.  признава ключовата роля на финансирания от Комисията проект за сътрудничество между европейски и китайски организации, изпълняван през периода 2014 — 2017 г. под егидата на Инструмента за сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) при извършването на оценка на стандартите и процедурите за управление при радиационна и ядрена аварийна обстановка в Китай и за увеличаване на възможностите на китайския научноизследователски институт за технологии в ядрената енергетика в областта на Указанията за управление на тежки аварии;

85.  насърчава китайските и европейските инвеститори да приемат подобрени глобални стандарти за социална и екологична отговорност и да подобрят стандартите за безопасност на своите добивни промишлености по целия свят; отново заявява, че по отношение на преговорите с Китай относно всеобхватното споразумение за инвестиции, Европейският съюз трябва да подкрепи инициативи за устойчиво развитие, като окуражава отговорното инвестиране и насърчава основните екологични и трудови стандарти; изисква от китайските и европейските органи да въведат стимули за насърчаване на китайските и европейските миннодобивни дружества да провеждат своите дейности в развиващите се държави съгласно международните стандарти за правата на човека и да насърчават инвестициите в изграждането на капацитет за трансфер на знания и технологии и за наемане на местна работна ръка;

86.  приветства съобщението на Китай в контекста на срещата на високо равнище „Една планета“ през декември 2017 г. да направи по-прозрачно екологичното въздействие на дружествата в Китай и на китайските инвестиции в чужбина; изразява загриженост, че инфраструктурните проекти като инициативата „Един пояс, един път“ на Китай може да се отразят отрицателно на околната среда и климата и може да доведат до повишено използване на изкопаеми горива в други държави, които са включени или са засегнати от развитието на инфраструктурата; призовава институциите и държавите — членки на ЕС, да извършат оценки на въздействието върху околната среда и да включат клаузи за устойчивост за всеки проект за сътрудничество в рамките на инициативата „Един пояс, един път“; изисква създаването на съвместна комисия, съставена от представители на участващите държави и трети страни, която да наблюдава въздействието върху околната среда и климата; приветства инициативата на Комисията и ЕСВД за изготвянето на стратегия за свързаност между ЕС и Азия през първата половина на 2018 г.; настоява тази стратегия да включва поемането на силни ангажименти по отношение на устойчивостта, опазването на околната среда и действията в областта на климата;

87.  приветства напредъка на Китай при подобряването на стандартите за хранителна безопасност, които са ключови елементи за защита на китайските потребители и за предотвратяване на измами с хранителни продукти; подчертава засилването на правата на потребителите като важна стъпка в развитието на култура на потребителите в Китай;

88.  насърчава китайските и европейските полицейски и правоприлагащи служби да предприемат общи действия за контрол на износа на незаконни наркотици и да споделят разузнавателна информация относно трафика на наркотици чрез обмен на информация за идентифициране на лица и престъпни групировки; отбелязва, че според проучването, озаглавено „Европейски доклад за наркотиците за 2017 г.: Тенденции и развитие“, изготвено от Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН), голяма част от предлагането на нови психоактивни вещества в Европа произхожда от Китай — нови вещества се произвеждат в големи количества от химически и фармацевтични дружества в Китай, от където те се транспортират до Европа, където се преработват в продукти, пакетират се и се продават;

89.  отчита, че цели семейства и отделните лица са мигрирали в отговор на суши и други природни бедствия и че в отговор на това китайските органи са планирали няколко широкомащабни проекти за преместване; изразява загриженост относно докладите от региона на Нинся, в които се посочват многобройни проблеми с новите градове и оказвани репресии спрямо хора, които са отказвали да се преместят; изразява загриженост от факта, че природозащитници биват задържани, преследвани и осъждани и че китайските надзорни органи извършват все повече проверки спрямо регистрираните национални екологични НПО;

90.  призовава Китай да положи допълнително усилия при правоприлагането с цел да възпрепятства незаконния риболов, тъй като китайските риболовни кораби продължават да извършват бракониерска дейност в чужди води, включително в Жълто море (наричано „Западно море“ в Корея), Източнокитайско море, Южнокитайско море, Индийския океан и дори Южна Америка;

91.  изисква китайските износители и европейските вносители да намалят употребата на токсични продукти в дрехите, произведени в Китай, чрез установяване на адекватни правила за управление на химикалите и чрез постепенно преустановяване на употребата на олово, нонилфенол етоксилати (NPE), фталати, перфлуорни химикали (PFC), формалдехид и други токсични продукти, открити в текстила;

92.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на страните в процес на присъединяване и на страните кандидатки, правителството на Китайската народна република, Общокитайското събрание на народните представители, правителството на Тайван и законодателния орган на Тайван.

(1) ОВ L 250, 19.9.1985 г., стр. 2.
(2) ОВ L 6, 11.1.2000 г., стр. 40.
(3) https://www.iom.int/migration-and-climate-change
(4) ОВ С 239 E, 20.8.2013 г., стр. 1.
(5) ОВ С 264 Е, 13.9.2013 г., стр. 33.
(6) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 123.
(7) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 93.
(8) ОВ C 443, 22.12.2017 г., стр. 83.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0024.
(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0493.
(11) ОВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 219.
(12) ОВ С 67 Е, 18.3.2010 г., стр. 132.
(13) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 126.
(14) ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 45.
(15) ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 52.
(16) ОВ С 399, 24.11.2017 г., стр. 92.
(17) Приети текстове, P8_TA(2017)0495.
(18) ОВ С 131 Е, 8.5.2013 г., стр. 121.
(19) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 69.
(20) ОВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 208.
(21) Приети текстове, P8_TA(2016)0505.
(22) Приети текстове, P8_TA(2017)0089.
(23) Приети текстове, P8_TA(2017)0308.
(24) Приети текстове, P8_TA(2018)0014.
(25) ОВ C 288 E, 25.11.2006 г., стр. 59.
(26) Y. Zhen, J. Pan, X. Zhang, ‘Relocation as a policy response to climate change vulnerability in Northern China’ (Преместването като политическа мярка по отношение на уязвимостта към изменението на климата в Северен Китай), ISSC and UNESCO 2013, World Social Science Report 2013, Changing Global Environments, стр. 234 – 241.

Последно осъвременяване: 17 септември 2019 г.Правна информация