Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2772(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0397/2018

Внесени текстове :

B8-0397/2018

Разисквания :

PV 01/10/2018 - 19
CRE 01/10/2018 - 19

Гласувания :

PV 03/10/2018 - 9.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0373

Приети текстове
PDF 669kWORD 63k
Сряда, 3 октомври 2018 г. - Страсбург Неокончателна версия
Технологии на разпределен регистър и блоквериги: създаване на доверие чрез премахване на посредничеството
P8_TA-PROV(2018)0373B8-0397/2018

Резолюция на Европейския парламент от 3 октомври 2018 г. относно технологиите на разпределен регистър и блоквериги: създаване на доверие чрез премахване на посредничеството (2017/2772(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид въпроса към Комисията относно технологиите на разпределен регистър и блокверигите: създаване на доверие чрез премахване на посредничеството (O-000092/2018 – B8‑0405/2018),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по промишленост, изследвания и енергетика,

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно виртуалните валути(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2017 г. относно финансовите технологии (FinTech): отражението на технологията върху бъдещето на финансовия сектор(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2018 г., озаглавена „Блокирането на географски принцип и други форми на дискриминация въз основа на националността, мястото на пребиваване или мястото на установяване на клиентите“(3),

—  като взе предвид Общия регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679),

—  като взе предвид предложението за регламент относно удължаването на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции (COM(2016)0597 – C8-0375/2016 – 2016/0276(COD)),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 октомври 2017 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година (11815/2017 – C8-0313/2017 – 2017/2044(BUD))(4),

—  като взе предвид инициативите на Комисията за проучване на технологиите на разпределения регистър (ТРР), сред които „Blockchain4EU: Блокверига за трансформация на промишлеността“, „Обсерватория и форум на ЕС за блокови вериги“, „Блоквериги за социално благо“ и „Проучване относно възможност и приложимост на инфраструктура за блокова верига на ЕС“,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че технологията на разпределен регистър (ТРР) и блокверигата могат да представляват инструмент, който насърчава гражданите да станат по-силни, като им предоставя възможността за контрол над техните собствени данни и за решение кои данни да се споделят в разпределения регистър, както и способност да избират кой друг може да вижда тези данни;

Б.  като има предвид, че ТРР е технология с общо предназначение, която може да подобри ефективността на разходите по сделките чрез премахване на посредниците и разходите за посредничество, както и чрез увеличаване на прозрачността на сделките, също чрез преобразуване на веригите за създаване на стойност и подобряване на организационната ефективност чрез надеждна децентрализация;

В.  като има предвид, че ТРР може да въведе, чрез необходимите механизми за криптиране и контрол, основана на ИТ парадигма, която може да демократизира данните и да повиши доверието и прозрачността, като предостави сигурен и ефикасен начин за извършване на сделки;

Г.  като има предвид, че ТРР дава възможност за укриване на потребителите под псевдоними, но не и за тяхната анонимност;

Д.  като има предвид, че ТРР продължава да се развива като технология, която изисква благоприятна за иновациите, даваща възможности и окуражаваща рамка, която да осигурява правна сигурност и спазва принципа на технологична неутралност, като същевременно насърчава защитата на потребителите, инвеститорите и околната среда, увеличава социалната стойност на технологията, намалява цифровото разделение и подобрява цифровите умения на гражданите;

Е.  като има предвид, че ТРР може да осигури рамка за прозрачност, да намали корупцията, да разкрие отклонение от данъчно облагане, да позволи проследяване на незаконни плащания, да улесни политиките за борба с изпирането на пари и да разкрие незаконно присвояване на активи;

Ж.  като има предвид, че ТРР дава възможност да се осигури целостта на данните, а способността за предоставяне на проследима за намеса одитна следа дава възможност за нови модели на публична администрация и допринася за постигане на по-голяма безопасност;

З.  като има предвид, че регулаторният подход към ТРР следва да улеснява иновациите и да се основава на принципа на технологична неутралност, като позволява и създаването на улесняващи иновациите екосистеми и иновационни центрове;

И.  като има предвид, че блокверигата е само една от няколкото разновидности на ТРР; като има предвид, че някои решения на ТРР съхраняват всички индивидуални сделки в блокове, които са прикрепени един за друг в хронологичен ред, за да създадат верига, която гарантира сигурността и целостта на данните;

Й.  като има предвид, че се смята, че кибератаките оказват по-слабо въздействие върху такива вериги, тъй като те трябва успешно да атакуват много копия вместо една централизирана версия;

К.  като има предвид, че ТРР може да подобри значително важни сектори на икономиката, а също и качеството на публичните услуги, като осигурява на потребителите и гражданите високо равнище на удовлетвореност при сделките и намалява разходите за тях;

Л.  като има предвид, че въпросите и опасенията, свързани с прилагането на хоризонталните разпоредби и правила, свързани с въпроси като защитата на данните или данъчното облагане, могат да попречат на развитието на потенциала на ТРР в ЕС;

М.  като има предвид, че приложенията на ТРР имат потенциала бързо да се превърнат в системни, подобно на начина, по който цифровите иновации коренно промениха услугите в други сектори, например телекомуникациите;

Н.  като има предвид, че рисковете и проблемите на технологията все още не са напълно известни;

ТРР, децентрализацията и приложенията

1.  подчертава, че ТРР намалява разходите за посредничество във вдъхваща доверие среда между участващите в сделката страни и дава възможност за партньорски обмен на стойност, а това може да направи гражданите по-силни, да наруши традиционните модели, да подобри услугите и да намали разходите в рамките на веригите за създаване на стойност в голям брой ключови сектори;

2.  подчертава силното въздействие, което основаните на ТРР приложения биха могли да окажат върху структурата на публичното управление и ролята на институциите, и изисква от Комисията да извърши проучване за оценка на възможните сценарии за по-широко използване на обществени мрежи, основани на ТРР;

3.  подчертава широкия спектър от основани на ТРР приложения, които потенциално биха могли да окажат въздействие върху всички сектори на икономиката;

Енергоспестяващи и съобразени с околната среда приложения

4.  подчертава, че ТРР може да преобрази и демократизира енергийните пазари, като дава възможност на домакинствата да произвеждат енергия екологосъобразно и да я обменят помежду си; изтъква, че тези технологии предоставят възможности за разрастване и гъвкавост за операторите на електроцентрали, за доставчиците и потребителите;

5.  подчертава, че ТРР може да бъде в подкрепа на производството и на потреблението на зелена електроенергия и би могла да подобри ефикасността на обмена на енергия; отбелязва, че ТРР може да преобрази експлоатацията на мрежите и да позволи на общностите и на гражданите да предоставят мрежови услуги, както и да интегрира възобновяеми ресурси по-ефективно; подчертава също така, че ТРР може да създаде алтернативи на държавно организираните схеми за инвестиции във възобновяема енергия;

6.  отбелязва, че ТРР може да улесни инфраструктурата за енергиен пренос и разпределение и да създаде нова екосистема за сделки, обкръжаваща електрическите превозни средства; подчертава, че ТРР подобрява енергийното докладване и осигурява данни за точно проследяване на сертификатите за енергия от възобновяеми или въглеродни източници;

7.  подчертава, че ТРР може да подпомогне електрификацията на бедните селски общности чрез механизми за алтернативни плащания и дарения;

8.  подчертава необходимостта от насърчаване на технически решения, които са с по-малка консумация на енергия, и като цяло са съобразени с околната среда във възможно най-висока степен; подчертава, че някои механизми за консенсус, сред които „доказателство за извършена работа“, „доказателство за залог“, „доказателство за надеждност“ и „доказателство за изтекло време“, имат различни потребности за енергопотребление; призовава Комисията да добави измерение за енергийна ефективност в своите дейности, свързани с ТРР, и да проучи чрез научноизследователски инициативи въздействието върху енергетиката и енергийната ефективност на различните механизми за консенсус;

9.  призовава за оценка на моделите на управление в рамките на различните механизми за консенсус, които се разработват в момента, като се отчитат потенциалните нужди от посреднически системи, участници и организации, за да се потвърди и провери автентичността на обмена и своевременно да се предотврати измамно поведение;

10.  подчертава, че ТРР може да създаде нови възможности за кръговата икономика чрез стимулиране на рециклирането и създаване на системи за доверие и репутация в реално време;

Транспорт

11.  подчертава потенциала на ТРР за мобилността и логистиката, включително регистрацията и администрацията на превозни средства, проверката на изминатите разстояния, интелигентните застраховки и зареждането на електрически превозни средства;

Сектор на здравеопазването

12.  изтъква потенциала на ТРР за подобряване на ефективността на данните и на докладването на клиничните изпитвания в сектора на здравеопазването, като дава възможност за цифров обмен на данни между публични и частни институции под контрола на гражданите/пациентите;

13.  признава потенциала за подобряване на ефективността в сектора на здравеопазването чрез оперативна съвместимост на електронните здравни данни, проверката на самоличността и по-добро разпространение на лекарства;

14.  отбелязва, че ТРР дава възможност на гражданите да контролират и да имат яснота за собствените си здравни данни, и да избират кои данни да споделят, също и по отношение на тяхното използване от застрахователни дружества и по-обширната екосистема на здравеопазването; подчертава, че приложенията на ТРР следва да защитават неприкосновеността на чувствителните здравни данни;

15.  призовава Комисията да проучи случаи на използване на ТРР в управлението на системите на здравеопазване и да определи показателни случаи и изисквания, които дават възможност за въвеждане на висококачествени данни и за оперативна съвместимост между различни ТРР в зависимост от системите, вида на институциите и техните процеси на работа;

Вериги на доставки

16.  подчертава значението на ТРР за подобряване на веригите на доставки; отбелязва, че ТРР може да улесни препращането и мониторинга на произхода на стоките и техните съставки или компоненти, като подобри прозрачността, видимостта и проверката на съответствието, като предостави гаранции, че протоколите за устойчивост и права на човека се спазват на мястото на произход на продукта, като по този начин се намалява рискът от навлизане на незаконни стоки във веригата на доставки и се гарантира защита на потребителите; отбелязва, че ТРР може да бъде използвана като инструмент за повишаване на ефикасността на митническите служители при проверки за фалшифициране;

Образование

17.  подчертава потенциала на ТРР за проверка на академичните квалификации, криптирани образователни сертификати (напр. „blockcerts“) и за системи за трансфер на академични кредити;

18.  подчертава, че липсата на знания за потенциала на ТРР обезкуражава европейските граждани да използват новаторски решения за своите предприятия;

19.  изтъква необходимостта от създаване на организации с нестопанска цел, като например научноизследователски центрове, които биха били центрове за иновации, които да се специализират в ТРР, с цел да изпълняват образователни функции за тази технология в държавата членка;

20.  призовава Комисията да проучи възможността за създаване на общоевропейска, много гъвкава и оперативно съвместима мрежа, която да използва технологичните ресурси на образователните институции в Съюза, с оглед приемането на тази технология за обмен на данни и информация, като по този начин се допринася за по-ефективното признаване на академичните и професионалните квалификации; насърчава държавите членки да адаптират специализираните учебни програми на университетско равнище, за да включват изучаване на нововъзникващи технологии като ТРР;

21.  признава, че за да се ползва ТРР с доверие, осведомеността за технологията и нейното разбиране трябва да бъдат подобрени; призовава държавите членки да обърнат внимание на това чрез целенасочени мерки за обучение и образование;

Творчески индустрии и авторски права

22.  подчертава, че за „цифровизирано“ творческо съдържание ТРР може да даде възможност за проследяване и управление на интелектуалната собственост и за улесняване на защитата на авторските права и патентите; набляга, че ТРР може да предизвика по-голяма ангажираност и творческо развитие на хората на изкуството чрез открит публичен регистър, който също може да идентифицира ясно собственост и авторски права; подчертава, че ТРР може да спомогне за свързването на творците с тяхната работа, като по този начин се повиши безопасността и функционалността в контекста на екосистема на сътрудничество и отворена иновация, особено в области като производството с наслояване и триизмерното печатане;

23.  отбелязва, че ТРР може да служи в полза на авторите, като осигури по-голяма прозрачност и възможност за проследяване на използването на творческото им съдържание, както и за намаляване на посредниците по отношение на получаването на плащания за тяхното творческо съдържание;

Финансов сектор

24.  подчертава значението на ТРР във финансовото посредничество и нейния потенциал за повишаване на прозрачността, намаляване на разходите за сделки и скритите разходи чрез по-добро управление на данните и привеждане на процесите в съответствие; обръща внимание на предизвикателствата, свързани с оперативната съвместимост, които използването на технологията може да породи за финансовия сектор;

25.  приветства научните изследвания и експериментите, които големи финансови институции са предприели при проучването на възможностите на ТРР; подчертава, че използването на технологията може също така да засегне инфраструктурите на финансовия сектор и да наруши финансовото посредничество;

26.  призовава Комисията и финансовите органи да следят развиващите се тенденции и случаи на употреба във финансовия сектор;

27.  подчертава нестабилността и несигурността около криптовалутите; отбелязва, че осъществимостта на алтернативни начини за плащане и прехвърляне на стойност чрез криптовалути може да бъде проучена по-задълбочено; призовава Комисията и ЕЦБ да предоставят обратна информация относно източниците на нестабилност за криптовалутите, да идентифицират опасностите за обществеността и да проучат възможностите за включване на криптовалути в европейската платежна система;

Екосистема на ТРР

Индивидуална независимост, идентичност и доверие

28.  подчертава, че ТРР дава възможност на ползвателите да се идентифицират, като същевременно са в състояние да контролират кои лични данни желаят да споделят; отбелязва, че широк кръг от приложения могат да позволят различни нива на прозрачност, което повишава необходимостта приложенията да бъдат в съответствие с правото на ЕС; въпреки това подчертава, че данните в даден публичен регистър са под псевдоним, а не са анонимни;

29.  подчертава, че ТРР подкрепя появата на нови модели за промяна на настоящата концепция и архитектура на цифрови самоличности; отбелязва, че в резултат на това цифровата самоличност е разширена и обхваща хора, организации и обекти, и допълнително се опростяват процесите за самоличност като „Познавай клиента си“, като същевременно се позволява контрол над данните;

30.  подчертава, че управлението на личните данни означава, че потребителите имат способността и техническите знания и умения да управляват собствените си данни; изразява загриженост относно опасностите от злоупотреба със собствените данни и уязвимостта от схеми за измами поради липсата на достатъчно знания;

31.  подчертава, че цифровите самоличности са от първостепенно значение за бъдещето на тази технология; счита, че държавите членки следва да обменят най-добри практики относно начините за гарантиране на сигурността на такива данни;

32.  подчертава, че въпреки че ТРР насърчава индивидуалната независимост на самоличността, правото на субекта „да бъде забравен“ не е лесно приложимо в тази технология;

33.  изтъква, че е от първостепенно значение използването на ТРР да бъде в съответствие със законодателството на ЕС относно защитата на личните данни, и по-специално с Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД); призовава Комисията и Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) да предоставят допълнителни насоки по този въпрос;

34.  подчертава, че доверието в ТРР е възможно благодарение на криптографски алгоритми, които заместват третата страна — посредник, чрез механизъм, който извършва потвърждаване, гарантиране и съхраняване на сделките;

35.  подчертава, че доверието в блокверигите с публично потвърждение е възможно благодарение на криптографски алгоритми, на участниците, дизайна на мрежата и структурата, и могат да заместят третата страна — посредниците, чрез механизъм, който извършва потвърждаване, гарантиране и съхраняване на сделките и ускорява клиринга и сетълмента на някои сделки с ценни книжа; отбелязва, че ефективността на гаранциите зависи от правилното прилагане на технологията, което изисква технологично развитие, което да гарантира истинска безопасност, като повишава доверието;

Интелигентни договори

36.  подчертава, че интелигентните договори са важен елемент, осигуряван чрез ТРР, и могат да действат като важно условие за децентрализирани приложения; подчертава, че Комисията трябва да извърши задълбочена оценка на потенциалните и правните последици, например рисковете, свързани с компетентността; счита, че мониторингът на случаите на използване ще бъде от полза за проучване на потенциала на интелигентните договори;

37.  подчертава, че правната сигурност по отношение на валидността на електронния подпис е решаваща стъпка към улесняване на интелигентните договори;

38.  призовава Комисията да насърчи разработването на технически стандарти със съответните международни организации, като например ISO, ITU и CEN-CENELEC, и да проведе задълбочен анализ на действащата правна рамка в отделните държави членки във връзка с приложимостта на интелигентните договори; призовава Комисията, ако възникнат потенциални пречки при използването на интелигентни договори в рамките на цифровия единен пазар, да предприеме подходящи мерки, за да прецени дали тези пречки са пропорционални; отбелязва обаче, че правната сигурност може да бъде засилена чрез правна координация или взаимно признаване между държавите членки по отношение на интелигентните договори;

Оперативна съвместимост, стандартизация и мащабируемост

39.  подчертава, че съществува цяла плеяда от ТРР с различни технически характеристики, както и с различни механизми за управление и механизми за консенсус (разпределени регистри с частно или с публично потвърждение);

40.  отбелязва, че гарантирането на ефективност изисква оперативна съвместимост между: i) технологиите на разпределения регистър; ii) приложенията, изградени върху една и съща ТРР; и iii) ТРР и заварените системи;

41.  приветства инициативите на организации като ISO за създаване на стандарти за ТРР; призовава Комисията да продължи сътрудничеството си с други международни организации при определянето на стандартите;

42.  подчертава, че е важно да се възприеме глобален подход към определянето на стандарти, с цел иновативните дружества да не се регулират извън ЕС;

43.  подчертава, че създаването на доверие чрез ТРР изисква голям брой надеждни и разширени разпределени регистри, за да се избегне концентрирането на данни в ръцете на малък брой пазарни участници, което би могло да доведе до тайни споразумения между тях; насърчава създаването на центрове за ТРР в целия ЕС,

Сигурност на инфраструктурата

44.  припомня значението на защитата на инфраструктурата за ТРР и предлага, с цел да използваме ефективно предимствата на тази технология, да не се допускат злоупотреби с господстващо положение;

45.  призовава Комисията да наблюдава отблизо развитието на технологиите (като например квантовите компютри), да оцени технологичните рискове, да подкрепя проекти в областта на устойчивостта срещу кибератаки или срив на системата, и да насърчава проекти за защита на данните, които осигуряват устойчивост на платформите за ТРР като част от дневния ред на Обсерваторията на ЕС за блокверигите; призовава Комисията да задели съответните средства;

46.  насърчава компетентните органи и Комисията да разработят стрес тестове за приложенията на ТРР;

Стратегическо значение на ТРР за обществената инфраструктура

47.  подчертава, че ТРР има потенциал за ефективност на услугите и управлението в публичния сектор, що се отнася до намаляването на бюрокрацията, особено с оглед на изпълнението на Плана за действие за електронно управление, като се обърне специално внимание на приемането в рамките на целия ЕС на цифровия проект за прилагане принцип на еднократност (TOOP), като с това допълнително ще се намали административната тежест за гражданите, предприятията и публичните администрации;

48.  подчертава потенциала на ТРР за децентрализиране на управлението и подобряване на способността на гражданите да търсят отговорност от правителствата; призовава Комисията да проучи възможността за подобряване на традиционни публични услуги, включително, наред с другото, цифровизацията и децентрализацията на публичните регистри, поземлените регистри, издаването на лицензи и на сертификати на гражданите (напр. свидетелства за раждане, за сключен граждански брак), и управлението на миграцията, и по-специално чрез разработване на конкретни случаи на ползване и пилотни проекти; призовава Комисията също така да проучи приложения на ТРР, които подобряват процесите, свързани с неприкосновеността на личния живот и поверителността на обмена на данни, както и достъпа до услугите на електронното управление, използващи децентрализирана цифрова самоличност;

49.  осъзнава рисковете, свързани с приложенията на ТРР, по-специално използване на неконтролируеми приложения на блокверигите за престъпни дейности, включително отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци и изпиране на пари, и настоява тези въпроси да бъдат наблюдавани и разглеждани в неотложен порядък от Комисията и държавите членки; за тази цел призовава Комисията да проучи потенциала на ТРР за правоприлагането, следенето на изпирането на пари и сделките в сивата икономика, както и за данъчен надзор;

50.  призовава Комисията да наблюдава потенциала на ТРР за подобряване на социалното благо и за оценка на социалното въздействие на технологиите;

51.  призовава Комисията да създаде платформи, основани на ТРР, които да дадат възможност за наблюдение и проследяване на финансирането от ЕС за НПО, и за увеличаване по този начин на видимостта на програмите на ЕС за подпомагане и на отчетността на получателите;

52.  подчертава, като отчита възможностите за ефективност, предоставяни от ТРР, потенциала на ТРР за блокверигите в европейския обществен сектор, в съответствие с правото на ЕС, който ще позволи децентрализирани трансгранични сделки между държави членки, като по този начин ще улесни разработването на по-сигурни и рационализирани услуги, регулаторно докладване и трансакции с данни между гражданите и институциите на ЕС;

53.  подчертава, че блокверигите в европейския обществен сектор ще дадат възможност за по-голяма прозрачност, по-рационализирана обработка на информация и за разработване на по-сигурни услуги за европейските граждани; подчертава, че може да бъде проектирана мрежа от блоквериги с контролирано потвърждение, споделена между държавите членки, за съхраняване на данните на гражданите по сигурен и гъвкав начин;

54.  призовава Комисията да направи оценка на безопасността и ефективността на електронните системи за гласуване, включително на тези, които използват ТРР, както за частния, така и за публичния сектор; насърчава по-нататъшното проучване на случаите на използване;

Малки и средни предприятия, трансфер на технологии и финансиране

55.  приветства потенциала на ТРР за подобряване на съществуващите вериги за създаване на стойност и трансформиране на бизнес моделите и с това да се насърчи основан на иновациите икономически просперитет; подчертава въздействието на оптимизирането на веригите за доставка и увеличаването на оперативната съвместимост между предприятията;

56.  подчертава, че отворените блокверижни протоколи могат да намалят бариерите за навлизане на МСП и да подобрят конкуренцията на цифровите пазари;

57.  подчертава, че МСП могат да извлекат полза от премахването на посредничеството чрез намаляване на разходите за сделки, посредническите такси и бюрокрацията; отбелязва, че използването на ТРР изисква инвестиции в специализирана инфраструктура или услуги с висок капацитет;

58.  отбелязва, че иновативните МСП и новосъздадените предприятия имат нужда от достъп до финансиране, за да развиват основани на ТРР проекти; призовава ЕИБ и ЕИФ да създадат възможности за финансиране, които да подпомагат основани на ТРР предприемачески инициативи, с цел ускоряване на трансфера на технологии;

59.  отправя искане към Комисията да сътрудничи на държавите членки, за да се гарантира правна сигурност за инвеститорите, потребителите и гражданите, както активни, така и пасивни, като същевременно се насърчава хармонизиране в рамките на Съюза и проучване на идеята за въвеждане на европейски паспорт на основани на ТРР проекти;

60.  подчертава потенциала на първоначалното предлагане на монети („Initial Coin Offerings“ (ICO)) като алтернативен инвестиционен инструмент за финансиране на МСП и новаторски стартиращи предприятия, както и за ускоряване на трансфера на технологии; подчертава, че липсата на яснота по отношение на правната рамка, приложима към ICO, може да се отрази отрицателно на неговия потенциал; припомня, че правната сигурност може да допринесе за увеличаване на защитата на инвеститорите и потребителите и за намаляване на рисковете, произтичащи от асиметрична информация, поведение, целящо измама, незаконни дейности като изпиране на пари и укриване на данъци, както и други рискове, както бе подчертано от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) в доклада му от 2017 г. относно ICO; призовава Комисията да предостави насоки, стандарти и изисквания за оповестяване, особено в случая на жетоните за полезност, които се определят по-скоро като отделен клас активи и по-малко като ценни книжа;

61.  подчертава опасностите, свързани с ICO; призовава Комисията и съответните регулаторни органи да определят критерии, които подобряват защитата на инвеститорите, и да формулират изисквания и задължения за оповестяване за инициаторите на ICO; подчертава, че правната яснота е от съществено значение за разгръщане на потенциала на ICO и за предотвратяване на измами и отрицателни пазарни сигнали;

62.  подчертава, че ICO могат да бъдат съществен елемент в рамките на съюза на капиталовите пазари; призовава Комисията да проучи правните изисквания, които ще дадат възможност на този клас активи да бъдат смесвани с други финансови средства за укрепване на финансирането на МСП и на иновационни проекти;

63.  призовава Комисията да създаде Обсерватория за наблюдение на ICO и база данни за техните характеристики и таксономия, правеща разграничение между жетоните за сигурност и за полезност; предполага, че една образцова рамка от регулаторни ограничителни режими и кодекс за поведение, придружена от стандарти, би могла да бъде полезен резултат от такава обсерватория по отношение на подпомагането на държавите членки да проучат възможностите на ICO;

64.  приветства решението на Комисията и на Съвета да включат ТРР като законен сектор за финансиране по ЕФСИ 2.0;

Политики за насърчаване на ТРР в Европа

65.  подчертава, че регулаторният подход към ТРР следва да улеснява иновациите, да прави възможно лицензирането и следва да се ръководи от принципите на технологична неутралност и неутралност по отношение на бизнес моделите;

66.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да развият и осъществяват стратегии за обучение и преквалификация на цифровите умения, които да могат да гарантират активно и приобщаващо участие на европейското общество в промяната на парадигмата;

67.  насърчава Комисията и националните компетентни органи бързо да натрупат технически опит и да изградят регулаторен капацитет, които да дават възможност за бързи законодателни или регулаторни мерки, ако и когато е уместно;

68.  подчертава, че Съюзът не следва да урежда само ТРР, а следва да се стреми да премахне съществуващите пречки пред прилагането на блокверигите; приветства подхода на Комисията да прилага основан на действителни случаи метод при разглеждането на регулаторната среда около използването на ТРР и на участниците, които я използват по сектори, и призовава Комисията и държавите членки да насърчават сближаване и хармонизиране на регулаторните подходи;

69.  призовава Комисията да оцени и развие европейска правна рамка за решаване на всякакви правни проблеми, които могат да възникнат в случай на измама и наказателни дела в обмена на ТРР;

70.  отбелязва, че използването на действителни случаи е от съществено значение за развитието на най-добри практики в екосистемата на ТРР и за оценката и управлението на последиците за структурата на заетостта от автоматизирането на процедурите;

71.  приветства насочените към бъдещето рамки за проучвания с цел по-добра оценка на потенциалните възможности и предизвикателства на нововъзникващите технологии в подкрепа на по-добро вземане на решения, и по-конкретно приветства проекта на Комисията „Blockchain4EU: Блокверига за трансформация на промишлеността“;

72.  отправя искане към Комисията и държавите членки да разработят общи инициативи за повишаване на осведомеността и обучение на гражданите, предприятията и публичните администрации, насочени към улесняване на разбирането и възприемането на тази технология;

73.  подчертава значението на научните изследвания на и инвестициите в ТРР; отбелязва, че в МФР след 2020 г. следва да се осигури финансиране за научноизследователски инициативи и проекти, основани на ТРР, тъй като е необходимо фундаментално проучване на ТРР, включително на потенциалните рискове и въздействието върху обществото;

74.  призовава Комисията да повиши осведомеността относно ТРР, да предприеме инициативи за образоване на гражданите по отношение на технологията и да разреши проблема с цифровото разделение между държавите членки;

75.  препоръчва осъществяваните от Комисията актуални и бъдещи инициативи и пилотни проекти, свързани с ТРР, да бъдат тясно координирани, евентуално под ръководството на Обсерваторията на ЕС за блоквериги, за да се реализират ползи от взаимодействието и да се осигури създаването на реална добавена стойност, като същевременно се избегнат скъпоструващи дублирани структури; приканва Комисията редовно да обменя с Парламента информация за постигнатия напредък на свързаните с ТРР пилотни проекти;

76.  отправя искане към Комисията да предприеме политически инициативи, които насърчават конкурентната позиция на ЕС в областта на ТРР;

77.  подчертава, че Съюзът има отлична възможност да се превърне в световен лидер в областта на ТРР и да бъде надежден участник при определянето на нейното развитие и пазари в световен мащаб в сътрудничество с нашите международни партньори;

o
o   o

78.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0228.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0211.
(3) Приети текстове, P8_TA(2018)0023.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0408.

Последно осъвременяване: 4 октомври 2018 г.Правна информация