Показалец 
Приети текстове
Вторник, 17 април 2018 г. - Страсбург
Споразумение за научно и технологично сътрудничество между ЕС и Ливан: участие на Ливан в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA) ***
 Споразумение за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Мавриций: възможности за риболов и финансово участие ***
 Споразумение между ЕС и Норвегия относно допълнителни търговски преференции за селскостопански продукти ***
 Европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури
 Включване на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. ***I
 Задължителни годишни намаления на емисиите на парникови газове в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение ***I
 Статут и финансиране на европейските политически партии и на европейските политически фондации ***I
 Енергийни характеристики на сградите ***I
 Прилагане на Седмата програма за действие за околната среда
 Равенството между половете в медийния сектор в ЕС
 Овластяване на жените и момичетата чрез цифровия сектор
 Прилагане на Инструмента за сътрудничество за развитие, Инструмента за хуманитарна помощ и Европейския фонд за развитие
 Засилване на устойчивостта на обслужването на дълга от развиващите се държави
 Укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС

Споразумение за научно и технологично сътрудничество между ЕС и Ливан: участие на Ливан в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA) ***
PDF 459kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейския съюз и Република Ливан, в което се определят редът и условията за участието на Република Ливан в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA) (11967/2017 – C8-0344/2017 – 2017/0199(NLE))
P8_TA(2018)0092A8-0352/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (11967/2017),

—  като взе предвид проекта на споразумение за научно и технологично сътрудничество между Европейския съюз и Република Ливан, в което се определят редът и условията за участието на Република Ливан в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA) (11928/2017),

—  като взе предвид Решение (ЕС) 2017/1324 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. относно участието на Съюза в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA), осъществявано съвместно от няколко държави членки(1),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 186 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0344/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0352/2017),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Ливан.

(1) OВ L 185, 18.7.2017 г., стp. 1.


Споразумение за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Мавриций: възможности за риболов и финансово участие ***
PDF 529kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Протокола за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Република Мавриций (12476/2017– C8-0445/2017 – 2017/0223(NLE))
P8_TA(2018)0093A8-0053/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12476/2017),

—  като взе предвид Протокола за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Република Мавриций (12479/2017);

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), както и с член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС (C8-0445/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по бюджети (A8-0053/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Мавриций.


Споразумение между ЕС и Норвегия относно допълнителни търговски преференции за селскостопански продукти ***
PDF 451kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно допълнителни търговски преференции за селскостопански продукти (13357/2017 – C8-0434/2017 – 2017/0259(NLE))
P8_TA(2018)0094A8-0126/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (13357/2017),

—  като взе предвид проекта на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно допълнителни търговски преференции за селскостопански продукти (13471/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграф 4, първа алинея и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0434/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8-0126/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Кралство Норвегия.


Европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури
PDF 582kWORD 66k
Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури — поощряване на производството на богати на протеин растения и бобови растения в рамките на европейския селскостопански сектор (2017/2116(INI))
P8_TA(2018)0095A8-0121/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г., озаглавена „Дефицит на протеинови култури в ЕС: намиране на решение на един отдавна съществуващ проблем?“(1),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (регламент „Омнибус“) (COM(2016)0605), и свързаното с него изменение, което цели включване в рамките му на искане до Комисията за публикуване на „протеинов план“ до края на 2018 г.(2),

—  като взе предвид Европейската декларация относно соята, представена на 12 юни 2017 г. пред Съвета по селско стопанство от Германия и Унгария и подписана след това от 14 държави членки(3),

—  като взе предвид Решение на Съвета 93/355/ЕИО от 8 юни 1993 г. относно сключването на Меморандум за разбирателство между Европейската икономическа общност и Съединените американски щати относно някои маслодайни семена в рамките на ГАТТ(4),

—  като взе предвид документа, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, в частност включените цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) №2, 12 и 15,

—  като взе предвид решението, взето от Общото събрание на ООН по време на 68-ото му заседание за официално обявяване на 2016 година за „Международна година на бобовите култури“ (AIL), под егидата на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО)(5),

—  като взе предвид проучването, възложено от Тематичен отдел Б на Парламента по искане на комисията по земеделие и развитие на селските райони, озаглавено „Ролята на протеиновите култури за опазването на околната среда в рамките на новата обща селскостопанска политика“(6),

—  като взе предвид изслушването, проведено в Парламента на тема „Подобряване на доставките на протеини в Европа“,

—  като взе предвид декларацията по проекта „Дунавска соя“ от 19 януари 2013 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0121/2018),

А.  като има предвид, че Европейският съюз страда от сериозен недостиг на растителни протеини поради потребностите на животновъдния сектор, който зависи от внос на фуражи от трети държави — положение, при което за съжаление се наблюдава слабо подобрение, въпреки многобройните изявления за намерения и инициативи по този въпрос в продължение на повече от 15 години и въпреки използването на странични продукти от производството на биогорива в храните за животни; като има предвид, че текущото положение, белязано от вноса на растителни протеини (основно соя) от Южна Америка, е неустойчиво и показва, че следва да предприемем по-енергични действия, по-специално за повишаване на устойчивостта на този внос;

Б.  като има предвид, че е от съществено значение да се намали огромната зависимост на Съюза от вноса на протеинови култури, които се използват предимно за фуражи; като има предвид, че освен въздействието върху околната среда в регионите, в които се произвежда соя, настоящата ситуация носи големи рискове, особено за сектора на животновъдството на ЕС, тъй като нестабилността на цените на международните пазари е нараснала значително;

В.  като има предвид, че Европейският парламент многократно е изразявал становището си относно протеините и необходимостта от въвеждане на европейски план за протеините, без инициативите му да са били действително последвани от ефекти, които биха могли да променят европейската зависимост по отношение на доставките на растителни протеини;

Г.  като има предвид, че поради възникването на кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата бе наложена с право европейска забрана за използването във фуражите на протеини, добити от бозайници(7), но това доведе до рязко увеличаване на вноса на соя от Латинска Америка;

Д.  като има предвид, че в резултат на това Съюзът отделя едва 3% от обработваемата площ за протеинови култури и внася над 75% от доставките на растителни протеини, главно от Бразилия, Аржентина и САЩ;

Е.  като има предвид, че секторите на животновъдството в Съюза са изключително чувствителни към нестабилността на цените и нарушаването на конкуренцията и са зависими от вноса на достъпни и висококачествени растителни протеини, което представлява истинско предизвикателство за европейските земеделски стопанства;

Ж.  като има предвид, че от европейските протеинови култури се създават маслодайни странични продукти, които могат да допринасят за кръговата икономика и да бъдат ценни за консумация от човека, възобновяема енергия или производство на екологосъобразни химични продукти; като има предвид, че комбинираното производство на протеини и странични продукти в Европа позволява да се намали вносът на генетично модифицирани протеини и на биогорива, които допринасят за обезлесяване;

З.  като има предвид, че проблемът с растителните протеини, използвани при храненето на животните, твърде често е анализиран през призмата на богатите на протеини вещества, във връзка с нашия недостиг на растителни протеини и с търсенето на суровини, които да допълват фуражната дажба на отглежданите животни;

И.  като има предвид, че е необходимо да бъде направен по-цялостен анализ на въпроса за растителните протеини в Европа, с цел осигуряване на дългосрочна стратегия и максимален брой инструменти за по-ефективни действия за намаляване на нашата зависимост от внесени растителни протеини; като има предвид, че тази стратегия е средство за преход към по-устойчиви системи за хранително-вкусова промишленост и за земеделие;

Й.  като има предвид, че протеините, подобно на енергията, са съществен и необходим елемент от нашето хранене и може да бъдат набавяни в растителна или животинска форма;

К.  като има предвид, че растителните протеини са в центъра на предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност и суверенитет (за храна и фуражи), опазването на околната среда, затоплянето на климата и енергията от възобновяеми източници; като има предвид, че те са изключително важни за живота и съществуват във всички храни, консумирани както от човека, така и от животните;

Л.  като има предвид, че общото европейско производство на богати на протеини суровини нарасна между 1994 г. и 2014 г. от 24,2 на 36,3 милиона тона (+ 50%), но в същото време потреблението се увеличи от 39,7 милиона тона на 57,1 милиона тона (+ 44%); като има предвид, че следователно общият протеинов дефицит на Съюза (20,8 тона през 2014 г.) се увеличава; като има предвид, че световният пазар на растителни протеини, свързан с този на соята и на соевия шрот, се разрасна значително през последните 50 години, а потреблението на тези суровини се е повишило във всички държави — членки на ЕС, като потреблението на соя нараства от 2,42 милиона тона през 1960 г. на почти 36 милиона тона днес; като има предвид, че животновъдният сектор в ЕС е силно зависим от вноса на соя и соев шрот от трети държави, особено от Южна Америка; като има предвид, че за търсенето на соя в ЕС се използва площ от почти 15 милиона хектара, от които 13 милиона хектара са в Южна Америка;

М.  като има предвид, че отглеждането на протеинови култури води до значителна добавена стойност за околната среда, която не е застрашена от свързаното с тях използване на продукти за растителна защита;

Н.  като има предвид, че през последните години Китай стана най-големият вносител на соя в световен мащаб и създаде своя истинска и непрозрачна стратегия за сигурност на доставките си, разположена извън традиционните пазарни механизми и основана на договори за производство с най-големия световен доставчик на соя, Бразилия, и инвестира масивно на място, в ущърб на околната среда, в инфраструктура за производството, преработката (раздробяване) и пристанищния транспорт; като има предвид, че тази стратегия за интернационализация на китайските агро-индустриални сектори би могла да окаже въздействие върху текущите доставки за пазара на соя и маслодайни култури в ЕС, който също е важен клиент на Бразилия, и да застраши стабилността на пазарите на Съюза;

О.  като има предвид, че по-голямата част от соята, внасяна в Съюза, в частност от Северна и Южна Америка, произхожда от генетично модифицирани култури, и че по отношение на тази технология съществува липса на доверие сред европейските потребители; като има предвид, че нарастват интересът към местните продукти без ГМО и загрижеността за въглеродния отпечатък на вноса; като има предвид, че в рамките на ЕС много производители и преработватели на соя, производителите на фуражи, както и представителите на хранителната промишленост (производители на месо, на мляко и на яйца и други потребители на соеви култури), търговските вериги и други релевантни институции подкрепят устойчиви, сертифицирани системи за производство на соя без ГМО;

П.  като има предвид, че за задоволяване на потребностите от храни на ЕС европейското селско стопанство претърпя трансформация в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП); като има предвид, че то се засили и земеделското производство и пазарите на суровини са отворени, което доведе до увеличаване на зависимостта на ЕС от вноса на растителни протеини от Северна и Южна Америка; като има предвид, че глобализацията доведе до сближаване на диетичните навици и специализацията на земеделските стопанства, което води до масово движение на дълги разстояния на суровини за производството на протеини, независимо дали става въпрос за синтетични азотни торове или богати на протеини суровини за хранене на селскостопански животни, с въздействие върху околната среда и климата;

Р.  като има предвид, че производството на протеинови култури, по-специално соя, внасяни за производството на фуражи, е една от основните движещи сили на промените в земеползването и е основен двигател на обезлесяването в световен мащаб в много региони извън Европа; като има предвид, че засилено отглеждане на европейски протеинови култури би могло да осигури важен допълващ елемент към мерките за насърчаване на веригите за доставка на селскостопански стоки без обезлесяване; като има предвид, че справянето с глобалното предизвикателство, свързано с обезлесяването и деградацията на горите, стана още по-важно в контекста на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и на Парижкото споразумение относно изменението на климата;

С.  като има предвид, че азотът, необходим за хранене на растенията и производство на растителни протеини, с изключение на бобовите култури, днес се осигурява основно от синтетични азотни торове, които са скъпи и чието производство изисква много енергия, причинява замърсяване на водни и въздушни ресурси и има голям екологичен отпечатък поради големите количества изкопаеми горива, които се използват в хода на производствения процес; като има предвид, че това не допринася за постигането на целта на кръговата икономика и за по-ефективното използване на нашите ресурси и отпадъчни потоци; като има предвид, че при тези обстоятелства е важно да се преразгледа въпросът за протеините, от етапа на производство до потреблението, по отношение на резултати за производството и околната среда, въз основата на по-задоволително управление на азотния цикъл, включително използването и развитието на органични азотни торове, като рециклирани хранителни елементи от органични отпадъчни потоци като оборски тор;

Т.  като има предвид, че за да се намали зависимостта на ЕС по отношение на вноса на растителните протеини, е необходимо приоритетно внимание не само по отношение на богатите на протеини култури, необходими за преживни и непреживни животни, но също така и по отношение на всички други култури (включително фуражни и тревни площи), които, въпреки по-ниското си съдържание на протеини, се отглеждат върху големи площи на цялата територия на Съюза; като има предвид, че съществуват много ползи от основаното на пасища хранене на преживните животни, включително намаляване на разходите на стопанствата за производствени ресурси;

У.  като има предвид, че няма да има никакво увеличение на производството на растителни протеини, без да се подобри рентабилността на такива растения, и че понастоящем е необходимо изпълнението на стратегически, ефективен и амбициозен план за доставка на растителни протеини в подкрепа на устойчивото развитие на европейското селско стопанство; като има предвид, че такъв план изисква мобилизирането на няколко политики на Съюза, и на първо място на ОСП;

Ф.  като има предвид, че през последните десетилетия Съюзът използва три основни стимула в подкрепа на целта за независимост на Европа в областта на протеините, а именно доброволно обвързване на помощите с производството за протеиновите и маслодайните култури, политиката на ЕС в областта на биогоривата и обвързването с условия на 30% от преките помощи, въведено от последната реформа на ОСП във връзка с прилагането на мерките за екологизиране, включително задължението за отделяне на 5% от обработваемата площ за екологично насочени площи, както и решението да се разрешават култури, които обогатяват почвата с азот, и междинни култури;

Х.  като има предвид, че интересът на земеделските стопани към културите, които обогатяват почвата с азот, и към богатите на протеини култури значително се увеличи, тъй като те помагат на земеделските стопани да отговорят на изискванията на екологичната политика, и като има предвид, че този интерес ще насърчи селекционерите на растения да възобновят или увеличат своите дейности, свързани с тези култури;

Ц.  като има предвид, че през периода 2000— 2013 г. мерките, въведени от ОСП, не успяха сами по себе си да обърнат тенденцията на спад или застой в производството на протеини в Европа, но като има предвид, че от 2013 г. насам комбинацията от такава подкрепа заедно с мярката за екологизиране, позволяваща отглеждането на протеинови култури в екологично насочените площи, доведе до рязко увеличение на производството на протеинови култури в ЕС;

Ч.  като има предвид, че политическото споразумение относно ОСП, постигнато от Парламента, Съвета и Комисията през 2013 г., предвижда възможността за отглеждане върху екологично насочени площи на култури, които обогатяват почвата с азот;

Ш.  като има предвид, че според научните изследвания производителите на фуражи често добавят повече протеини към храната, отколкото се счита за необходимо, и като има предвид, че повишаването на ефикасността може да се постигне чрез по-точно определяне на съдържанието на протеини, което се изисква за целевите видове;

Щ.  като има предвид, че поради малкия дял на отглеждането на протеинови култури в ЕС броят на програмите за научни изследвания в областта на растителните протеини намалява, което се придружава от спад в обучението, нововъведенията и придобиването на практически опит в ЕС; като има предвид, че ефективността на нововъведенията следва да се засили и изследователската политика в областта на протеините следва да се ускори, но това може да се увенчае с успех само с подкрепата на средносрочни до дългосрочни политически ангажименти; като има предвид, че изследователската политика в областта на протеините следва да включва и местно адаптирани бобови култури, отглеждани в домашна среда;

АА.  като има предвид, че подпомагането на дейностите по селекция на растенията ще бъде от голямо значение за разработването на нови сортове протеинови култури, които могат да допринесат за по-голямото производство на протеини в ЕС; като има предвид, че ефективните дейности по селекция на растенията изискват подкрепена с достатъчно финансови средства, дългосрочна политика в областта на научните изследвания и подходяща регулаторна среда, насърчаваща нововъведенията;

АБ.  като има предвид, че Комисията вече е финансирала и е в процес на финансиране на редица релевантни проекти, включително тези под заглавието „SFS-44-2016: Съвместна програма за селекция на растенията, с цел намаляване зависимостта на ЕС и Китай от протеиновия внос“; като има предвид, че следва да се осигури подходящо съобщаване, разпространение и използване на резултатите от тези проекти, така че бъдещите политически решения в тази област да се основават на доказателства;

АВ.  като има предвид, че от 2007 г. цената на соята почти се е удвоила в реално изражение;

1.  счита, че е време да се въведе широк европейски стратегически план за производство и снабдяване с растителни протеини, който да се основава на устойчивото развитие на всички култури в целия ЕС; наред с това счита, че тази промяна предполага съществено изменение на нашите системи за производство, в отговор на изискванията за прехрана на земеделските стопани и изискванията на кръговата икономика и устойчивото земеделско производство, въз основа на принципи като агроекологията и други екологосъобразни практики, включително стратегии за ниски разходи за хранене на преживни животни, въз основа както на постоянни пасища, така и на временни затревени площи върху обработваема земя;

2.  призовава Комисията да предприеме незабавни действия, насочени към избягване на всяко намаляване на сегашното производствено ниво на протеиновите култури, като надлежно се отчитат екологичните ползи, произтичащи от конвенционалното отглеждане на култури, които обогатяват почвата с азот, върху екологично насочени площи;

3.  отбелязва, че протеиновите култури могат да носят ползи за околната среда поради техния потенциал да фиксират азот от атмосферата; добавя, че тези ползи включват намаляване на използването на торове, основани на изкопаеми горива, подобряване на качеството на почвите и плодородието, и при сеитбооборот – намаляване на равнищата на заболеваемост, свързана с продължителното отглеждане на монокултури, както и опазване и подобряване на биологичното разнообразие; освен това подчертава, че биологичното фиксиране на азот чрез тези култури може да спомогне за намаляване на разходите и възможните отрицателни въздействия върху околната среда, свързани с прекомерната употреба на торове;

4.  призовава към въвеждането на европейска платформа, подкрепяна от Европейската обсерватория за наблюдение на пазара на земеделски култури, която да позволява: установяване на европейските райони, в които се отглеждат протеинови култури, по категории на културите и местоположение, създаване на технически референции, които са достъпни за всички земеделски стопани, определяне на европейския капацитет за производство на протеини, с цел да се улеснят пазарните дейности и да се каталогизират всички публични и частни научни изследвания, извършвани в областта на протеините;

5.  препоръчва съсредоточаване върху всички растителни протеинови източници и по този начин върху културите, използвани както в храни, така и във фуражи, и регулаторната подкрепа за разработването и предлагането на пазара на нови растителни протеини; счита, освен това, че следва да се провеждат повече изследвания в областта на алтернативните източници на протеини;

6.  признава, че производството на соя в Южна Америка е основен фактор за промяна в земеползването и причинява множество екологични проблеми, като например замърсяване на подземните води с пестициди, ерозия на почвата, изчерпване на водите и обезлесяване, което води до опустошителна загуба на биологично разнообразие; признава, че производството на соя има отрицателни социални и здравни последици в държавите производителки, утежнени от слаби поземлени права на владение, заграбване на земя, насилствено експулсиране и други нарушения на правата на човека;

7.  припомня, че кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата през 90-те години на ХХ век и забраната за използване на преработени животински протеини във фуражите, установена в Регламент (ЕО) № 999/2001, доведоха до увеличаване на търсенето на растителни протеини в Европа; отбелязва, че в сектора на европейското рибно стопанство се използват алтернативни европейски протеинови източници на фуражи, като например рибно брашно;

Многобройните цели на плана

8.  счита, че този план трябва да доведе до максимум устойчивото производство на биомаса върху всички съответни земеделски площи чрез развитие на постоянна растителна покривка, част от която може да бъде предвидена за целите на снабдяването с протеини;

9.  счита за необходимо да се проучи по-специално потенциалът на бобовите култури, на зърна или като фуражни култури, тъй като това растително семейство има няколко земеделски, икономически и екологични предимства и притежава най-вече предимството да фиксира азот от въздуха благодарение на своята симбиотична система, чрез която може да функционира с по-малко синтетични азотни торове и много малко да изисква пестициди; подчертава, че бобовите култури оставят добра структура на почвата за следващата култура благодарение на оставения от тях азот, което може да увеличи добивите с между 10 и 20%; изтъква, че сеитбооборотът носи ползи за качеството на почвите, намалява равнищата на заболеваемост и поддържа биологичното разнообразие;

10.  подчертава освен това, че в системите за сеитбооборот, включващи бобови култури, се прекъсват репродуктивните цикли на вредителите и патогените, като по този начин се намалява нивото на болести по растенията и необходимостта от прилагане на пестициди; отбелязва, че допълнително предимство е, че благодарение на прекъсването на монокултурите всяка година се повишава също и биологичното разнообразие;

11.  препоръчва да бъде подкрепено, в частност в рамките на ОСП, отглеждането на соя в ЕС, като то бъде направено рентабилно и конкурентно, предвид на новите сортове, които понастоящем разкриват нови възможности за някои региони, където културата може да се адаптира, но счита, че това не бива да засенчва отглеждането на други протеинови култури на зърна (лупина, бакла, грах, нахут, фъстъци, и др.); счита, че този широк спектър ще позволи да се увеличи максимално производството на протеини във всички региони на Европа, в зависимост от местните климатични условия;

12.  изисква да бъде обръщано по-голямо внимание по отношение на управлението на затревените площи и детелината, които, с оглед на големите площи, които заемат, допринасят значително за удовлетворяване на нуждите от протеини при фуражите (само за преживните животни); отбелязва, че бобовите култури като детелината могат да се развиват добре в пасищата;

13.  препоръчва повторното въвеждане на растителните протеинови култури като соя, люцерна, бакла, грах и култури като детелина, еспарзета и много други бобови култури в системите за широкомащабно отглеждане и за фураж;

14.  счита, че е необходимо да се разработят местни и регионални вериги за производство и преработка на протеини чрез създаването на групи от земеделските стопани и чрез създаването на по-тесни връзки между земеделските стопани на обработваеми култури и животновъдите (договори за доставки и обмен, изграждане на децентрализирани малки до средни цехове за биологично рафиниране на „зелени протеини“), обмен на знания относно подходящи сортове бобови култури, сеитбооборот и почви; счита, че е полезно за тази цел да бъдат подпомогнати, чрез ОСП, операторите, които поемат рискове, като навлизат в къси вериги за доставка на храни и фуражи на основата на протеин; подчертава значението на преките договори между животновъдите и производителите на фуражи;

15.  насърчава поощряването на производството на висококачествени сортове растителни протеини без ГМО с ясна проследяемост и етикетиране (както по отношение на мястото, така и на методите на производство), в отговор на нарастващия интерес на европейските потребители към продуктите без ГМО;

16.  счита за необходимо оказването на подкрепа за по-голямата самодостатъчност на стопанствата по отношение на фуражите, както на равнище стопанство, така и на регионално равнище, и както за преживните животни, така и за моногастричните животни, включително чрез производство на фураж в стопанството;

17.  счита за препоръчително да се сведат до минимум загубите на реколта и отпадъчните потоци, и да се увеличи хранителната стойност чрез подобряване на системите на събиране, съхранение и преработка (сушене, балиране на фураж и др.);

18.  счита, че за да се засили производството на растителен протеин, е необходимо да се увеличи рентабилността на тези култури и да се развият практики като ротацията на културите (на най-малко три години) и подсяването за бобовите култури, и да се увеличи смесването на сортове и култури в секторите на производство със семена (детелина/рапица, тритикале/грах и т.н.) и фуражни култури (тревни площи, детелина, смеси от пшеница и ръж и т.н.), с цел преминаване към по-устойчива хранително-вкусова система, като се подкрепя преминаването от монокултури с интензивно използване на суровини в ЕС и извън него към диверсифицирана агроекологична система;

19.  призовава за започване на изследователска работа върху: годността за използване при ротации и смесени култури; подбора на нови сортове и видове, които осигуряват на земеделските стопани гъвкавост при адаптирането към изменението на климата; устойчивостта на стрес; смесването на култури; подобренията в добивите; съдържанието на протеини и смилаемостта на фуражите (покълнали семена, семена от рапица и др.); повишаването на устойчивостта на растенията спрямо болести; кълняемостта на плевелите като функция на борбата с плевелите; оползотворяването на фуража; както и биостимулаторите; подчертава необходимостта земеделските стопани да разполагат с последователен инструментариум, включващ управленски практики и техники и продукти за растителна защита за борба с плевелите, и други фактори, които могат да повлияят отрицателно на реколтата и растежа;

20.  призовава за значителни инвестиции в научни изследвания, включително изследвания на сортовете за подобряване на агрономичните резултати на тези култури, за икономическата привлекателност на протеиновите култури, тъй като те могат да страдат от сравнението с маржовете, получавани от други култури, за повече сортове култури, за да се осигури реколтата, да се разрешат агрономичните въпроси, които ограничават отглеждането на протеинови култури, и да се гарантира, че обемът е достатъчен, тъй като това е от съществено значение за структурирането на веригите на производство и дистрибуция; подчертава, че също така е необходимо да се разработят протеинови култури, които са по-адаптирани към европейския климат, да се подобри тяхната протеинова стойност и да се гарантира сигурност за инвестициите, с цел да се насърчат научните изследвания;

21.  препоръчва по-широка употреба на прецизното земеделие, по-конкретно чрез цифровизацията, с цел възможно най-точно адаптиране на потреблението на растенията и дажбите на животните, за да се намалят отпадъците и някои видове замърсяване, и също препоръчва по-широко използване на механични системи за борба с плевелите;

22.  възнамерява да насърчава: придобиването на нови знания; трансфера на знанията; началното и продължаващото обучение; както и подкрепата за всички форми на иновации и приложни изследвания както на човешкото хранене, така и на това на животните;

23.  призовава всички форми на иновации и приложни изследвания да бъдат подкрепени чрез обединяване на опита и знанията и разчитайки по-специално на местните заинтересовани страни, които предлагат новаторски решения;

24.  призовава за критерии за устойчивост по отношение на вноса на фуражи, за да се гарантира устойчиво производство на протеинови растения в трети държави, което не води до отрицателни въздействия върху околната среда или обществото;

25.  подчертава важната роля, която обучението в областта на храненето може да играе в оформянето на търсенето на хранителни продукти; подчертава необходимостта от приемането на насоки относно храненето на равнище ЕС или на равнище държави членки, които да са насочени към насърчаването на здравословното хранене и същевременно да спомагат за решаването на екологичните проблеми, свързани с производството на храни;

26.  счита, че е от съществено значение да се засили техническата подкрепа за земеделските стопани и консултантските услуги с оглед насърчаване на устойчивото производство на зърнени и фуражни протеини;

Инструменти на плана

27.  счита, че този план изисква мобилизиране и съгласуване на няколко политики на ЕС: ОСП; политиката в областта на научните изследвания; политиките за околната среда и действията за климата; енергийната политика; политиката на съседство и търговската политика;

28.  счита, че е важно ОСП да предоставя подкрепа за отглеждането на протеинови култури с различни мерки, като например доброволно обвързаното с производството подпомагане, което не следва да бъде ограничено до култури и региони в затруднено положение и би позволило да се направи повече, с помощта на плащанията за екологизиране, но също и с помощта на втория стълб, особено чрез агроекологичните мерки по отношение на биологичното земеделие и други видове земеделие, качеството на инвестициите, системата за съвети в селското стопанство, обучението, както и иновациите чрез ЕПИ; подчертава факта, че въвеждането на обвързаното с производството подпомагане е насърчило производството на протеинови култури в някои държави членки;

29.  счита, че следва да се извлекат полезни поуки от забраната на употребата на пестициди в ЕНП, въпреки че през 2016 г. те са представлявали 15% от обработваемата земя в Европа (8 милиона хектара) и че почти 40% от тези площи се използват за култури, които обогатяват почвата с азот, или за междинни култури; счита, че в рамките на общата мобилизация на всички използваеми земеделски площи, предвидена в плана за независимост на растителните протеини, ЕНП могат да бъдат използвани за производството на протеини както в конвенционалното земеделие — където се използва интегрирано управление на вредителите, като се отчита фактът, че земеделските стопани, които отглеждат тези култури в ЕНП при условията на конвенционалното земеделие, нямат винаги гаранции, че са в състояние да реагират на нашествия на вредители — така и в биологичното земеделие, тъй като за да се замени вносът на соя в ЕС, би бил необходим еквивалентът на почти 17 милиона хектара насаждения със соя в ЕС; счита, че екологично насочените площи са от съществено значение още за укрепване на биологичното разнообразие, което е застрашено, и за нашата продоволствена сигурност, тъй като това биологично разнообразие може, по-специално чрез подобряване на опрашването, да увеличи с около 20% добивите на съседните култури, които може да включват протеинови култури;

30.  препоръчва адаптиране на мерките за екологизиране във връзка с поддържането на постоянно затревени площи, така че да се взема по-ефективно предвид в определени региони специфичността на люцерната — самостоятелно или смесена с треви на временно затревени площи за повече от 5 години, тъй като тази граница на продължителност е причина те да влязат в категорията постоянно затревени площи, определена от законодателството, което ограничава разораването след този срок от 5 години, въпреки че тяхното повторно засаждане би позволило да се произвеждат много фуражни протеини и да се осигури по-голяма автономност по отношение на протеините за съответните стопанства;

31.  приветства факта, че в контекста на общата реформа на общата селскостопанска политика Парламентът постигна преоценка на коефициента за преобразуване за културите, които обогатяват почвата с азот, от 0,7 на 1 като компенсация за забраната на употребата на пестициди в ЕНП;

32.  счита, че европейска стратегия за протеините следва да отчита преработката на Директивата за възобновяемите енергийни източници, двойната употреба на протеините и ролята на техните странични продукти, отпадъци и остатъци в кръговата икономика, и да насърчава ротацията на културите и диверсификацията и използването на земята, оставена под угар, в съответствие с мерките за екологизиране по ОСП;

33.  счита, че е важно бъдещата ОСП да вземе под внимание допълнителни предложения за подкрепа на отглеждането на растителни протеини, като например предложения за системи за минимални ротации от 3 години върху обработваема земя с компонент, свързан с бобовите растения; във връзка с това подчертава, че държавите членки, в които болестите при влажен климат са силно изразени, може да се нуждаят от по-дълъг период на ротация; също счита за особено уместно създаването на екосистемно плащане, което да е по-гъвкаво от плащането за екологизиране, с цел признаване на ползите от бобовите и маслодайните култури за биологичното разнообразие, включително за храненето на опрашителите, предоставяне на инструменти за поемане на риск за тези, които правят иновации, и предоставяне на позиция на подприоритет на протеините в политиката за развитие на селските райони;

34.  подчертава необходимостта от въвеждане на нови инструменти, които да спомогнат за увеличаване на предлагането на растителни протеини, по-специално на соя, и да гарантират справедливо прилагане във всички държави членки;

35.  счита, че текущите изследвания в областта на стратегия за протеиновите култури са фрагментирани и без фокус; призовава за увеличаване на усилията в областта на научните изследвания и развойната дейност, особено публичните, за слабо развитите протеинови култури, подходящи както за храна за консумация от човека, така и за фуражи, които не представляват интерес или са от слаб интерес за частните инвеститори, както и алтернативните протеини като протеина от насекоми и водорасли; призовава за по-голямо сътрудничество между публичните и частните изследователски институции; подчертава необходимостта от регулаторна рамка, която да подкрепя програмите за научни изследвания и иновации, за да се постигне повишено и конкурентоспособно производство на протеини;

36.  препоръчва увеличаване на инвестициите в научноизследователски проекти в областта на промишлеността и селското стопанство с акцент върху повишаването на качеството и разнообразието на функционалните протеини за консумация от човека;

37.  счита, че е необходимо гарантиране на нашата автономия по отношение на доставките на соя чрез по-тясно сътрудничество с нашите съседи и диверсификация на устойчивостта на произхода на протеините, произведени извън ЕС, особено от съседите на ЕС, които са избрали Европа и произвеждат соя, която може да бъде доставяна в ЕС по река Дунав; призовава този внос да отговаря на същите социални и екологични стандарти като вътрешното за ЕС производство и признава, че отглеждането на соя без ГМО е приветствано, за да се отговори на търсенето на потребителите;

38.  признава, че днес селскостопанските практики са немислими без соята, че това много важно бобово растение в близкото минало беше почти изчезнало от отглеждане в Европа и че отглеждането на соя е нараснало от 17 милиона тона през 1960 г. на 319 милиона тона през 2015 г.;

39.  призовава да се адаптира вторият стълб на ОСП в посока по-добро признаване и възнаграждение за приноса на културите, с които се хранят опрашителите в критичното време на сезона (ранно цъфтящи растения през пролетта), и тяхната роля в борбата с намаляването на броя на опрашителите;

40.  подкрепя създаването на прозрачни системи за етикетиране на продуктите въз основа на утвърдени производствени стандарти, като например стандартите за „Дунавска соя“ и „Европейска соя“;

41.  счита, че въпреки че споразумението от Блеър Хауз от 1992 г. все още е в сила, то фактически е остаряло и не бива да възпрепятства устойчивото развитие на протеиновите култури в Европа;

o
o   o

42.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 199E, 7.7.2012 г., стр. 58.
(2) Вж. доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002, регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013, (ЕС) № 1307/2013, (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014, (ЕС) № 283/2014, (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета и на Решение № 541/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (A8-0211/2017).
(3) Генерален секретариат на Съвета, 10055/17, Брюксел, 7 юни 2017 г.
(4) ОВ L 147, 18.6.1993 г., стр. 25.
(5) Организация на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), „Международна година на бобовите култури“ (AIL): Питателни семена за устойчиво бъдеще.
(6) IP/B/AGRI/IC/2012-067 (PE 495.856).
(7) Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 147, 31.5.2001 г., стр. 1).


Включване на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. ***I
PDF 475kWORD 63k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата (COM(2016)0479 – C8-0330/2016 – 2016/0230(COD))
P8_TA(2018)0096A8-0262/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0479),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0330/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2016 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 23 март 2017 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 20 декември 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0262/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 17 април 2018 г с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС

P8_TC1-COD(2016)0230


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/841.)

(1) OВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 103.
(2) OВ C 272, 17.8.2017 г., стр. 36.
(3) Тази позиция заменя измененията, приети на 13 септември 2017 г. (Приети текстове, P8_TA(2017)0339).


Задължителни годишни намаления на емисиите на парникови газове в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение ***I
PDF 475kWORD 62k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив енергиен съюз и в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (EC) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата (COM(2016)0482 – C8‑0331/2016 – 2016/0231(COD))
P8_TA(2018)0097A8-0208/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0482),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0331/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2016 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 23 март 2017 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 17 януари 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, както и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0208/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 17 април 2018 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 г. до 2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013

P8_TC1-COD(2016)0231


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/842.)

(1) OВ C 75, 10.3.2017 г., стp. 103.
(2) OВ C 272, 17.8.2017 г., стр. 36.
(3) Тази позиция заменя измененията, приети на 14 юни 2017 г. (Приети текстове, P8_TA(2017)0256).


Статут и финансиране на европейските политически партии и на европейските политически фондации ***I
PDF 470kWORD 50k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации (COM(2017)0481 – C8-0307/2017 – 2017/0219(COD))
P8_TA(2018)0098A8-0373/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0481),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 224 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0307/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2017 г. относно финансирането на политическите партии и политическите фондации на европейско равнище(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 7 март 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и позицията под формата на изменения на комисията по бюджетен контрол (A8‑0373/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 17 април 2018 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации

P8_TC1-COD(2017)0219


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС, Евратом) 2018/673.)

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0274.


Енергийни характеристики на сградите ***I
PDF 126kWORD 56k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите (COM(2016)0765 – C8-0499/2016 – 2016/0381(COD))
P8_TA(2018)0099A8-0314/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0765),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0499/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Първата и Втората камара на Кралство Нидерландия в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 април 2017 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 13 юли 2017 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 31 януари 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0314/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 17 април 2018 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/EС относно енергийната ефективност

P8_TC1-COD(2016)0381


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2018/844.)

(1) ОВ C 246, 28.7.2017  г., стр. 48.
(2) ОВ C 342, 12.10.2017 г., стр. 119.


Прилагане на Седмата програма за действие за околната среда
PDF 584kWORD 62k
Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно прилагането на Седмата програма за действие за околната среда (2017/2030(INI))
P8_TA(2018)0100A8-0059/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г. „Да живеем добре в пределите на нашата планета“(1) („Седмата ПДОС“),

—  като взе предвид членове 191 и 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно опазването, защитата и подобряването на качеството на здравето на хората и околната среда,

—  като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21 и 21-вата конференция на страните (COP 21) по РКООНИК, проведена в Париж от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—  като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН и техния взаимосвързан и интегриран характер,

—  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда от декември 2016 г., озаглавен „Доклад относно показателите за околната среда за 2016 г. — В подкрепа на мониторинга на Седмата програма за действие за околната среда“,

—  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда от ноември 2017 г., озаглавен „Доклад относно показателите за околната среда за 2017 г. — В подкрепа на мониторинга на Седмата програма за действие за околната среда“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 февруари 2017 г., озаглавено „Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда: общи предизвикателства и начини за обединяване на усилията с цел постигане на по-добри резултати“ (COM(2017)0063), както и придружаващите го 28 доклада по държави,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2016 г., озаглавено „Реализиране на ползите от политиките на ЕС в областта на околната среда посредством редовен преглед на изпълнението на политиките за околната среда“ (COM(2016)0316),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно Прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда (ПИПООС)(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 февруари 2016 г. относно средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно План за действие за природата, хората и икономиката(5),

—  като взе предвид своята препоръка от 4 април 2017 г. до Съвета и Комисията вследствие на проучването относно измерването на емисиите в автомобилния сектор(6),

—  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда, озаглавен „Европейската околна среда — състояние и перспективи за 2015 г. (SOER 2015)“,

—  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда от 19 май 2015 г., озаглавен „Състоянието на природата в ЕС“,

—  като взе предвид оценката за прилагането на европейско равнище от ноември 2017 г., озаглавена „Средносрочен преглед на изпълнението на Седмата програма за действие за околната среда (2014—2020 г.)“, извършена от Службата на ЕП за парламентарни изследвания, включително изследването в нейното приложение,

—  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 20 април 2012 г. относно прегледа на Шестата програма за действие за околната среда и определяне на приоритетите за Седмата програма за действие за околната среда — По-добра околна среда за по-добър живот(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“ (COM(2016)0739),

—  като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 ноември 2017 г., озаглавено „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“ (COM(2017)0713),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0059/2018),

А.  като има предвид, че Седмата ПДОС определя правно обвързващи цели в областта на околната среда и изменението на климата, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г.; като има предвид, че Седмата ПДОС също така определя дългосрочна перспектива за 2050 г.;

Б.  като има предвид, че Седмата ПДОС не съдържа клауза за междинен преглед; като има предвид, че докладът на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните относно изпълнението на Седмата ПДОС представлява възможност да се оцени напредъкът на тази ПДОС и да се направят основани на факти препоръки за по-нататъшното изпълнение на настоящата ПДОС и на всяка бъдеща ПДОС; като има предвид, че настоящият доклад следва да излиза извън рамките на добре познатите проблеми и следва да се съсредоточи върху предлагането на решения за постигането на целите, определени в Седмата ПДОС;

В.  като има предвид, че Комисията работи по доклад за оценка, чийто фокус ще бъде върху структурата и стратегическата роля, изпълнявана от Седмата ПДОС; като има предвид, че този доклад има за цел по-специално да провери дали договорената рамка помага за постигането на деветте приоритетни цели по интелигентен начин;

Г.  като има предвид, че ЕС разполага със солидни законодателни разпоредби в областта на околната среда, но слабото им и неправилно прилагане представлява дългогодишен проблем; като има предвид, че тези пропуски в прилагането представляват заплаха за устойчивото развитие, имат неблагоприятни трансгранични въздействия върху околната среда и здравето на човека и предизвикват значителни социално-икономически разходи; като има предвид освен това, че пропуските в прилагането подкопават доверието в ЕС;

Д.  като има предвид, че напредъкът към постигането на целите за 2020 г. до момента е неравномерен: малко вероятно е цел 1 (опазване на природния капитал) да бъде изпълнена, но вероятно някои от подцелите в рамките на цел 2 (икономика с ниски емисии на въглерод и ефективно използване на ресурсите) ще бъдат изпълнени; не е сигурно дали цел 3 (намаляване на натиска върху околната среда и на рисковете за човешкото здраве) ще бъде изпълнена;

Е.  като има предвид, че продължаващото неуспешно прилагане на законодателството и неуспешното интегриране на специализираните знания в разработването на политики в области като качеството на въздуха, шума в околната среда и излагането на химикали създават сериозни заплахи за здравето и понижават качеството и продължителността на живота на гражданите на ЕС;

Ж.  като има предвид, че последните данни, публикувани от Европейската агенция за околната среда, потвърждават описаните по-горе общи тенденции за всяка тематична цел, но също така отчитат забавяне на напредъка в някои области; като има предвид, че в някои случаи, например емисиите на парникови газове и енергийната ефективност, перспективата за постигане на подцелите остава непроменена от тези нови тенденции;

З.  като има предвид, че за момента не е сигурно дали ще бъде постигната целта за емисиите на амоняк и че е малко вероятно да бъде постигната целта във връзка със земеползването;

И.  като има предвид, че съществува голяма несигурност по отношение на изпълнението поради липсата на показатели и ограниченията на съществуващите показатели; като има предвид, че пропуските в знанията продължават да възпрепятстват напредъка на три равнища: разбиране на риска; разработване на подходяща политика за управление и намаляване на риска; както и мониторинг на ефективността на политиките;

Й.  като има предвид, че знанията често са налице, но не се използват при разработването на политики или не се прехвърлят на страните, отговарящи за изпълнението; като има предвид, че често причината за това се крие в липсата на политическа воля и конкуриращи се интереси, които не се считат за съобразени с ПДОС или с целите на политиката в областта на околната среда като цяло; като има предвид, че трайният икономически растеж също така зависи от наличието на чиста околна среда;

К.  като има предвид, че взаимодействието между политическите инструменти на Съюза на високо равнище и ПДОС трябва да бъде подобрено, за да се постигнат целите на програмата;

Л.  като има предвид, че финансирането на някои равнища е недостатъчно за правилното прилагане на Седмата ПДОС; като има предвид, че финансирането на равнището на ЕС понякога не успява да постигне очакваните резултати и това в множество случаи се дължи по-скоро на лошо управлявани финансови средства, отколкото на недостиг на пари;

М.  като има предвид, че обхватът на Седмата програма за действие за околната среда е актуален спрямо настоящите нужди в областта на политиката за опазване на околната среда, въпреки че много заинтересовани страни препоръчват добавянето на нови подцели, за да се увеличи значението на програмата в бъдеще;

Н.  като има предвид, че заинтересованите страни също така изразяват предпочитание в полза на по-опростена, по-целенасочена ПДОС;

О.  като има предвид, че е налице обща подкрепа за евентуална Осма ПДОС;

Основни заключения

1.  счита, че Седмата ПДОС има добавена стойност и оказва положително влияние върху политиките за опазване на околната среда на равнище ЕС и на равнище държави членки, като осигурява ползи за гражданите, природата и заинтересованите икономически оператори;

2.  отново заявява, че Седмата ПДОС има ясна дългосрочна перспектива до 2050 г., така че да се осигури стабилна среда за устойчиви инвестиции и растеж в рамките на екологичните граници на планетата;

3.  приветства положителните тенденции от минали периоди по отношение на редица подцели на Седмата ПДОС и окуражаващите перспективи за някои от целите за 2020 г.;

4.  подчертава обаче, че все още има голям потенциал за подобрение, и призовава Комисията и компетентните органи в държавите членки за засилена политическа воля на най-високо равнище с цел изпълнение на Седмата ПДОС;

5.  изразява съжаление, че приоритетната за цел опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал на Съюза вероятно няма да бъде постигната; освен това отбелязва със загриженост, че целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. и на Конвенцията за биологичното разнообразие няма да бъдат изпълнени без незабавни, значителни и допълнителни усилия;

6.  отбелязва, че е постигнат известен напредък в някои области по отношение на приоритетна цел 2, по-специално по отношение на целите, свързани с климата и енергетиката; отбелязва обаче, че трябва да се направи повече за ефективното използване на ресурсите; отново подчертава потенциала на Директивата за екопроектирането(8) и на Регламента относно екомаркировката(9) за подобряване на екологичните показатели и на ефективното използване на продуктите през целия им жизнен цикъл, като се предприемат мерки, наред с другото, във връзка с трайността на продуктите, възможностите за поправка, пригодността за повторна употреба, рециклираното съдържание и жизнения цикъл на продуктите;

7.  изразява съжаление, че подцелта за постигане на добро качество на състоянието на басейните от повърхностни води до 2020 г. няма да бъде постигната поради натиска, който оказват замърсяването, интервенциите върху морфологията на водните пътища и пренасочването на големи количества вода за производството на електроенергия във водноелектрически централи;

8.  подчертава, че целите на Седмата ПДОС са минимални цели и че са необходими значителни допълнителни усилия за постигане на целите на Парижкото споразумение и на целите за устойчиво развитие (ЦУР);

9.  припомня, че ЕС и всички негови държави членки са подписали Парижкото споразумение и следователно са ангажирани с неговите цели, както и че са представили национално определени приноси, осигуряващи намаляване с 40% на емисиите на парникови газове от цялата икономика в Съюза до 2030 г.; подчертава необходимостта от пълно интегриране на целта за 2030 г. и на дългосрочната цел за нетни нулеви емисии във всички политики и програми за финансиране на Съюза; призовава Комисията да извършва преглед на целите, определени в рамката в областта на климата и енергетиката, в контекста на диалога за улесняване през 2018 г. и петгодишните глобални прегледи, и да изготви стратегия до средата на века за нулеви емисии за ЕС, като осигури икономически ефективен курс към достигане на целта за нулеви емисии, приета в Парижкото споразумение;

10.  отбелязва, че е налице значителна несигурност по отношение на напредъка към постигането на целите във връзка със здравето и благосъстоянието на хората; подчертава, че пропуските в знанията и ограничените показатели възпрепятстват разработването на политики и мониторинга;

11.  приветства съществуващите инициативи, които допринасят за намаляване на пропуските в знанията, включително: модела „движеща сила — натиск — състояние — експозиция — въздействие — мерки (DPSEEA)“ за разбиране на двигателните механизми, които нарушават екосистемните услуги; „човешки биомониторинг“ (HBM) за оценка на експозицията на населението на замърсители и възможните последици за здравето от тях; и Информационната платформа за химически мониторинг (IPCheM);

12.  счита, че специализираните знания и научните данни не винаги се вземат предвид по подобаващ начин при разработването на политики или не се прехвърлят на страните, отговарящи за изпълнението; подчертава примерите с биоенергията, палмовото масло, продуктите за растителна защита, веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, производството и потреблението на храни, градското планиране и градоустройството, замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване, както и хранителните отпадъци в градските зони като области, в които доказателствата за рискове за здравето на човека и за околната среда се пренебрегват в обществените и политическите дебати; счита, че широкообхватното научно знание, както и спазването на принципа на предпазливост при липсата на достатъчно научни данни, следва да играят ръководна роля при отговорното вземане на политически решения; припомня значението на научните становища на агенциите на ЕС в тази връзка; подчертава, че сред ръководните принципи в законодателството и политиката на ЕС в областта на околната са още принципът „замърсителят плаща“, превантивните действия и предприемането на мерки срещу увреждането на околната среда при източника;

13.  осъжда неспазването от страна на Комисията на законовоустановените крайни срокове за изготвянето на хармонизирани критерии въз основа на опасността с цел установяване на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1223/2009(10) („Регламента относно козметичните продукти“) по отношение на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система; призовава Комисията незабавно да преразгледа Регламента относно козметичните продукти по отношение на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, без по-нататъшно отлагане; изразява съжаление, че липсата на достатъчен напредък по отношение на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, поражда рискове за здравето на гражданите и възпрепятства постигането на приоритетна цел 3 на Седмата ПДОС;

14.  изразява съжаление във връзка с липсата на напредък по изграждането на стратегия на Съюза за нетоксична околна среда, насърчаването на нетоксични цикли при материалите и намаляване на излагането на вредни вещества, включително химикали в продуктите; Подчертава факта, че са необходими още усилия, за да се гарантира, че до 2020 г. всички съответни вещества, предизвикващи много висока степен на безпокойство, включително вещества, притежаващи свойства на нарушители на функциите на ендокринната система, са включени в списъка на кандидат-веществата за REACH, както е посочено в Седмата ПДОС; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че се предприемат ефективни мерки по отношение на комбинираното въздействие на химикалите в цялото приложимо законодателство на Съюза във възможно най-кратък срок, като се отделя особено внимание на рискове за децата, произтичащи от излагане на опасни вещества; приветства стратегията на Комисията за пластмасите и призовава за бързото й прилагане; отново заявява в тази връзка, че насърчаването на нетоксични цикли при материалите е от съществено значение за стабилното развитие на функциониращ пазар на вторични суровини;

15.  подчертава, че недостатъчното интегриране на свързаните с околната среда опасения в рамките на други области на политиката е една от първопричините за пропуските в прилагането на законодателството и на политиката в областта на околната среда; счита, че полезните взаимодействия между други политически инструменти на високо ниво на ЕС (например общата селскостопанска политика (ОСП), общата политика в областта на рибарството (ОПОР), структурните фондове и политиката на сближаване) и по-високата степен на съгласуване между политическите приоритети на високо равнище продължават да бъдат от основно значение за постигането на целите на Седмата ПДОС; призовава Комисията и Съвета, във всичките му формати, да подобрят координацията на политиките и интегрирането на целите на Седмата ПДОС; освен това подчертава необходимостта от интегриране на всички останали аспекти на Седмата ПДОС в инструментите на високо равнище, включително европейския семестър;

16.  подчертава, че потенциалът за създаване на нови финансови механизми за опазване на биологичното разнообразие с цел да бъдат постигнати целите за 2020 г., е ограничен поради времевия обхват на настоящата многогодишна финансова рамка (МФР); във връзка с това призовава за максимално използване на средствата, предвидени в настоящата МФР, включително по LIFE, ОСП и структурните фондове, и призовава за включването на нови финансови механизми за опазване на биологичното разнообразие в следващата МФР;

17.  приветства подобренията в ОПОР и политиката на сближаване, чрез които беше повишена степента на съгласуваност със Седмата ПДОС; изразява обаче съжаление поради това, че въпреки подобренията в нормативната уредба ОПОР продължава да страда от лошо изпълнение; припомня колко е важно доброто състояние на рибните запаси;

18.  признава, че ОСП постепенно взе предвид опасенията по отношение на околната среда, но все още поражда предизвикателства във връзка с постигането на целите на ПДОС, по-специално по отношение на производството с висок разход на ресурси и биологичното разнообразие; припомня, че ОСП е изправена пред трудната задача да предотвратява влошаване на състоянието на околната среда, причинено от неподходящи селскостопански практики (като например неустойчивите биогорива), неустойчиво интензифициране на селското стопанство и запустяване на земи, като в същото време осигурява по-качествени и повече храни и земеделски суровини за непрекъснато нарастващото световно население; подчертава, че по-нататъшните инициативи и подкрепа за екологично устойчиви методи на отглеждане, включително редуване на културите и растения, които обогатяват почвата с азот, са от съществено значение и трябва да разглеждат селското стопанство и селскостопанските производители като част от решението;

19.  подчертава, че защитата и подобряването на продоволствената сигурност в дългосрочен план чрез предотвратяването на вреди за околната среда и преминаването към устойчива продоволствена система, която осигурява храна на разумни цени за потребителите, следва да бъдат ключови приоритети на реформираната ОСП; подчертава, че тези цели могат да бъдат постигнати единствено чрез устойчиво управление на природните ресурси и политическа намеса, която гарантира опазването на екосистемите;

20.  припомня, че в контекста на изменението на климата и увеличаващото се световно население нарастващото търсене на храни, богати на животински белтъчини, упражнява съществен натиск върху околната среда по отношение на земеделската земя и все по-крехките екосистеми; подчертава, че хранителните режими с прекалено големи количества животински мазнини се свързват все по-често с проблема за незаразните заболявания;

21.  припомня ангажимента на Комисията от 2016 г. да включи ЦУР в политиките и инициативите на ЕС; отчита, че при този ангажимент липсват ясна стратегия и конкретни предложения за институционални структури и рамка за управление, за да се гарантира включването на ЦУР в политиките и законодателните предложения на ЕС и в процеса на изпълнение и прилагане; счита за важно ЕС да е изцяло ангажиран, в качеството си на пионер, с постигането на целите на Програмата до 2030 г. и устойчивото развитие; подчертава освен това, че Седмата ПДОС е ключов инструмент за изпълнението на ЦУР;

22.  отбелязва високото качество на питейната вода в ЕС; очаква преразглеждането на Директива 98/83/ЕО(11) („Директивата за питейната вода“)да осигури необходимата актуализация на тази правна уредба; насърчава Комисията и държавите членки да продължат процеса на включване на целите на Съюза в областта на водите в другите секторни политики в рамките на ПДОС, и по-специално ОСП;

23.  приветства подобрения в резултат от някои проекти, финансирани от ЕС, но изразява съжаление във връзка с пропуснатите възможности да се постигнат по-добри резултати, както беше подчертано от Европейската сметна палата (ЕСП); подчертава, че в МФР за периода след 2020 г. трябва да бъде насочена към устойчиво развитие и интегриране на политиката в областта на околната среда във всички механизми за финансиране и бюджетни редове; подчертава необходимостта от засилване на екологосъобразните инвестиции, иновациите и устойчивия растеж чрез използването на нови инструменти за финансиране – както публични, така и частни, и различни подходи към настоящата инвестиционна политика, като например постепенното премахване на вредните за околната среда субсидии, за да се осъществи дългосрочната визия на Седмата ПДОС; счита, че по отношение на всички структурни и инвестиционни фондове на ЕС следва да се прилагат ясно определени критерии за устойчивост и цели, основаващи се на резултатите; призовава за по-ефикасно и целенасочено използване на настоящата МФР и на средствата за политиките за сближаване и регионално развитие, както и да се предприемат спешни мерки за решаване на посочените по-горе проблеми, засегнати от Европейската сметна палата; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят продължаването на и евентуалното увеличаване на разпределянето на бюджетни средства на ЕС за действия, свързани с околната среда и изменението на климата;

24.  изразява съжаление относно повтарящите се пропуски в областта на пречистването на градските отпадъчни води в редица региони на Европа; подчертава потенциала на пречистването и повторната употреба на отпадъчните води за облекчаване на ситуациите на натиск върху водните ресурси, намаляване на прякото извличане на вода, производство на биогаз и гарантиране на по-добро управление на водните ресурси, особено чрез напояване за земеделието; очаква с нетърпение законодателното предложение относно повторното използване на отпадъчните води, което ще бъде представено от Комисията в началото на 2018 г.;

25.  отбелязва, че най-големите заплахи за здравето, свързани с околната среда, са най-очевидни в градските райони, но засягат също така периферните райони и крайградските агломерации и че до 2020 г. се очаква 80% от населението да живее в градските и крайградските райони; подчертава факта, че емисиите на атмосферни замърсители, в съчетание с неподходящи планиране и инфраструктура, имат драстични последици за икономиката, социалната сфера, общественото здраве и околната среда; отбелязва, че замърсяването на въздуха вече причинява над 400 хиляди случая на преждевременна смърт в ЕС(12) и че свързаните със здравето външни разходи варират от 330 милиарда EUR до 940 милиарда EUR;

26.  подчертава, че най-малко 10 хиляди случая на преждевременна смърт в Съюза са причинени от заболявания, свързани със шума, и че през 2012 г. около една четвърт от населението на Европа е било изложено на надхвърлящи пределните стойности нива на шум; призовава държавите членки да обърнат приоритетно внимание на мониторинга на нивата на шум в съответствие с Директива 2002/49/ЕО(13), за да се гарантира спазването на приложимите пределни стойности за затворени помещения и на открито;

27.  признава напредъка при намаляването на емисиите на някои атмосферни замърсители, особено в градските райони, но изразява съжаление относно все още съществуващите проблеми с качеството на въздуха, за които допринасят в значителна степен емисиите от автомобилния транспорт и селското стопанство; отчита „пакета за мобилността“, представен от Комисията през ноември 2016 г., както и европейската стратегия за мобилност с ниски нива на емисиите, представена през 2016 г., които може да създадат необходимите условия за мобилност с ниски нива на емисии в рамките на Съюза;

28.  приветства постигнатия напредък по отношение на пакета от законодатели мерки относно кръговата икономика; настоятелно призовава всички страни да се стремят да постигнат споразумение с амбициозни цели;

Препоръки

29.  призовава държавите членки да оценят напредъка си при постигането на целите на Седмата ПДОС в областта на околната среда и да преориентират действията си, когато това е необходимо; настоятелно призовава държавите членки да оповестят публично резултатите;

30.  призовава Комисията да гарантира, че всички нови законодателни предложения прилагат изцяло целите и мерките на Седмата ПДОС;

31.  призовава Комисията да гарантира активното включване на организациите на гражданското общество в оценките на прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда;

32.  отправя искане към съответните институции и агенции на ЕС да отдават приоритет на научните изследвания и да запълнят пропуските в знанията в следните области: екологични прагове (повратни точки), парадигмата на кръговата икономика, комбинираното въздействие на химикалите, наноматериали, методи за идентифициране на опасностите, въздействието на микропластмасите, взаимодействието между системните рискове и други определящи за здравето фактори, почвите и земеползването и инвазивните чужди видове;

33.  приветства Прегледа на изпълнението на политиките в областта на околната среда (ПИПООС) като положителен механизъм за подобряване на прилагането на законодателството и политиката на ЕС в областта на околната среда, който може да допринесе за наблюдението на изпълнението на Седмата ПДОС, както вече подчерта в резолюцията си от 16 ноември 2017 г. относно Прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда (ПИПООС); счита, че ПИПООС следва да се осъществява при пълноценното участие на всички съответни заинтересовани страни, включително гражданското общество, и следва да обхваща всички аспекти на тематичните приоритетни цели на ПДОС;

34.  призовава Съюза и държавите членки бързо и окончателно да се откажат от вредните за околната среда субсидии;

35.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат и координират усилията за насърчаване на разработването и валидирането на алтернативни на изпитването върху животни методи, така че да допринесат за постигането на приоритетна цел № 5 на Седмата ПДОС;

36.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да направят повече за подобряване на познавателните и научните основи на политиките на ЕС в областта на околната среда чрез увеличаване на достъпността на данните за гражданите и насърчаване на участието на обществеността в научните изследвания;

37.  призовава институциите на ЕС, както и националните и регионалните правителства, когато е целесъобразно, да използват пълноценно наличните специализирани познания относно рисковете за околната среда и здравето на хората при разработването и мониторинга на политиките;

38.  призовава за подобрена система за разрешаване на пестициди в ЕС, основаваща се на научни изследвания с взаимна проверка и пълна прозрачност относно степента на излагането на хората и околната среда и рисковете за здравето; призовава за по-добри стандарти за мониторинг на пестицидите и цели за намаляване на използването им; отбелязва съобщението от Комисията от 12 декември 2017 г. относно Европейската гражданска инициатива „Забрана на използването на глифозат и защита на хората и околната среда от токсични пестициди“ (C(2017)8414);

39.  призовава да се осигурят достатъчно материални и човешки ресурси, за да могат агенциите на ЕС да изпълняват своите задачи и да предоставят най-добрите научни данни, анализи и доказателства;

40.  призовава Комисията да гарантира, че до 2020 г. ще бъдат определени дългосрочни действия за постигане на целта за нетоксична среда;

41.  призовава съответните агенции на ЕС и Комисиятада увеличат количеството и да повишат качеството на показателите, използвани за мониторинг на напредъка; призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат при изготвянето и събирането на нови данни, за да създадат нови показатели и да подобрят съществуващите;

42.  призовава въпросът за изпълнението да фигурира като постоянна точка в приоритетите и програмите на тройката председателства, да се обсъжда на Съвета по околна среда поне веднъж годишно — евентуално в рамките на специален Съвет по изпълнението — и да се допълва от друг форум, в който да участват също така Парламентът и Комитетът на регионите; призовава за провеждането на съвместни заседания на Съвета, на които да се разглежда изпълнението на междусекторните хоризонтални въпроси и общите предизвикателства, както и възникващите проблеми с възможни трансгранични последици;

43.  призовава за незабавно ускоряване на пълното прилагане на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие;

44.  призовава при инфраструктурните проекти, особено тези, които са свързани с трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), да се взема предвид изцяло въздействието върху околната среда на регионално равнище, както и на равнище проекти; отбелязва, че съгласуваността между различните политики за опазване на околната среда също е от значение; подчертава, че при инфраструктурните проекти за производство на водноелектрическа и морска енергия от възобновяеми източници е важно да се вземат под внимание околната среда и биологичното разнообразие;

45.  настоятелно призовава държавите членки да полагат повече усилия, за да запазят използването и целостта на запасите от питейна вода с оглед на несигурността по въпроса за възможността за постигане на подцелта, заложена в това отношение в Седмата ПДОС; призовава държавите членки да отдават приоритетно значение на подобряването на лошото състояние на повърхностните води, тъй като целите в тази област вероятно няма да бъдат постигнати до 2020 г.; призовава компетентните органи в държавите членки да се борят срещу натиска, на който са подложени водните басейни, като премахнат причините за замърсяване на водите при източника, създадат зони, в които е забранено водата да се използва за водноелектрически централи, както и като гарантират поддържането на екологичните потоци по протежение на реките; призовава Комисията да не забавя изготвянето на оценката за съответствие на втория цикъл планове за управление на речните басейни, приети от държавите членки съгласно Рамковата директива за водите;

46.  настоятелно призовава за по-нататъшни реформи на ОСП, за да се съобрази производството на храни с целите на политика за опазване на околната среда, с цел да се гарантира продоволствената сигурност понастоящем и в бъдеще; подчертава необходимостта от интелигентна селскостопанска политика със силен ангажимент за осигуряване на обществени блага и екосистемни услуги, свързани с почвата, водите, биологичното разнообразие, качеството на въздуха, действията в областта на климата и осигуряването на ландшафтни удобства; призовава за интегрирана политика с по-целенасочен и по-амбициозен, но все пак гъвкав подход, при който предоставянето на подкрепа за селскостопанския сектор е свързано с продоволствената сигурност и с постигането на екологични резултати; призовава държавите членки да признаят площите за агролесовъдство за екологично насочени площи в съответствие с член 46 от Регламент (ЕС) № 1307/2013(14); призовава Комисията да гарантира, че благоприятни за околната среда земеделски практики получават подходяща подкрепа при всяко бъдещо преразглеждане на ОСП;

47.  призовава държавите членки и Комисията да засилят приемането на решения за екологичните предизвикателства, особено когато съществуват технически решения, които все още не са напълно разгърнати, като например намаляване на амоняка в селското стопанство;

48.  призовава Комисията да подобри в значителна степен обема, използването и управлението на фондовете на ЕС за постигането на целите на ПДОС; призовава за по-добър мониторинг, прозрачност и отчетност; призовава за включване на въпросите на климата и други въпроси, свързани с околната среда, в бюджета на ЕС;

49.  призовава Комисията незабавно да разработи всеобхватна, цялостна рамкова стратегия за изпълнението на ЦУР в ЕС, която да обхваща всички области на политиката и да включва механизъм за преразглеждане за оценка на напредъка при изпълнението; изисква от Комисията да въведе проверка във връзка с ЦУР на всички нови политики и законодателство и да осигури пълна съгласуваност на политиките при изпълнението на ЦУР;

50.  призовава Комисията да гарантира прилагането на действащото законодателство на ЕС и да осигури пълното спазване на целите на Седмата ПДОС от страна на държавите членки, като използва всички инструменти, с които разполага, например производства за установяване на нарушение;

51.  приветства съществуващите специални доклади и одити на изпълнението на Европейската сметната палата (ЕСП) и приканва ЕСП да продължи да анализира други области от значение за ПДОС, които не са били включени в работната програма до този момент;

52.  призовава Комисията и компетентните органи в държавите членки да предоставят подходящи насоки, така че фондовете на ЕС да са по-достъпни, включително за местни проекти, особено по отношение на екологосъобразната инфраструктура, биологичното разнообразие и директивите за птиците и местообитанията;

53.  призовава държавите членки да гарантират пълното прилагане на законодателството в областта на качеството на въздуха; призовава регионалните органи да осигурят рамка за подпомагане, особено по отношение на градското планиране и разработването на политики на местно равнище, с цел подобряване на резултатите в областта на здравеопазването във всички области, и по-специално в най-тежко засегнатите области;

54.  настоятелно призовава компетентните национални и регионални органи да приемат планове с надеждни мерки за решаване на проблема с превишаването на дневните и годишните пределно допустими стойности, определени от законодателството на ЕС в областта на фините и ултрафините прахови частици в агломерациите, където качеството на въздуха е лошо; подчертава факта, че това е от съществено значение за постигането на приоритетни цели № 2, № 3 и № 8 на Седмата ПДОС;

55.  предлага следните действия за подобряване на качеството на въздуха в градските райони: определяне на зони с ниски емисии; популяризиране на съоръжения и услуги за съвместно пътуване на повече лица в един автомобил; постепенно премахване на преференциалното данъчно третиране за силно замърсяващи превозни средства; Въвеждане на „бюджети за мобилност“ за служителите като алтернатива на служебните автомобили; прилагане на политики за паркиране, които намаляват обема на трафика в претоварените зони; подобряване на инфраструктурата с цел насърчаване на колоезденето и увеличаване на мултимодалните връзки и подобряване на безопасността при колоезденето; създаване на пешеходни зони;

56.  призовава за подобрено градоустройство и развитие на градските райони на съответните равнища на управление с цел адаптиране на инфраструктурата за електрически и чисти превозни средства възможно най-скоро, например чрез инсталиране на инфраструктура за презареждане, както и да се осигурят ползи за околната среда и здравето, като например намаляване на ефекта на градския топлинен остров и увеличаване на физическата активност, например чрез увеличаване на екологосъобразната инфраструктура, както и чрез възстановяване на изоставени или намиращи се в упадък промишлени райони; признава, че тези мерки ще подобрят качеството на въздуха, ще бъдат насочени към борба със заболяванията и случаите на преждевременна смърт вследствие на замърсяване и ще предоставят възможност да се постигне напредък в посока към мобилност с нулеви емисии;

57.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират лоялна конкуренция между отделните видове транспорт и преминаване към устойчиви видове транспорт;

58.  призовава Комисията да представи най-късно до 2019 г. цялостна програма на Съюза за действие в областта на околната среда за периода след 2020 г. съгласно изискването по член 192, параграф 3 от ДФЕС; подчертава значението на прозрачността и на демократичната отчетност при мониторинга на политиката на ЕС; поради това подчертава, че следващата ПДОС следва да включва измерими междинни цели, основаващи се на резултатите;

59.  призовава следващата Комисия да посвети приоритетен период от следващия мандат на устойчивото развитие, опазването на околната среда и на климата като цяло, както и на целите на Седмата ПДОС и по-специално на бъдещата Осма ПДОС;

o
o   o

60.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската сметна палата, на Европейската агенция за околната среда, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0450.
(3) ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 65.
(4) ОВ С 35, 31.1.2018 г., стр. 2.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0441.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0100.
(7) ОВ С 258 Е, 7.9.2013 г., стр. 115.
(8) Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10).
(9) Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (OВ L 27, 30.1.2010 г., стр. 1).
(10) Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59).
(11) Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).
(12) Доклад на ЕАОС № 13/2017 от 11 октомври 2017 г. относно качеството на въздуха в Европа през 2017 г.
(13) Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12).
(14) Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608).


Равенството между половете в медийния сектор в ЕС
PDF 687kWORD 69k
Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно равенството между половете в медийния сектор в ЕС (2017/2210(INI))
P8_TA(2018)0101A8-0031/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 11 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(1),

—  като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги)(2),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 26 април 2017 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (COM(2017)0253),

—  като взе предвид предложението на Комисията относно третата средносрочна програма за действие на Общността за равни възможности за жените и мъжете 1991 – 1995 г. (COM(90)0449),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета на 5 октомври 1995 г., относно образа на жените и мъжете, представян в рекламата и медиите(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2000 г., озаглавено „Към рамкова стратегия на Общността за равенство между половете (2001—2005 г.)“ (COM(2000)0335),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 9 юни 2008 г. относно премахване на свързаните с половете стереотипи в обществото,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 24 юни 2013 г.: „За по-значима роля на жените при вземането на решения в медиите“,

—  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.), приет от Съвета през март 2011 г.,

—  като взе предвид Пътната карта за равенство между жените и мъжете 2006—2010 г. от 1 март 2006 г. (COM(2006)0092),

—  като взе предвид Стратегията за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г. от 21 септември 2010 г. (COM(2010)0491),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“ (SWD(2015)0278),

—  като взе предвид резолюцията си от 25 юли 1997 г. относно дискриминацията срещу жените в рекламите(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 септември 2008 г. относно влиянието на маркетинга и рекламите върху равенството между жените и мъжете(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно премахване на стереотипите, свързани с пола, в ЕС(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно равенството между половете и предоставянето на възможности за заемане на ръководни длъжности на жените в ерата на цифровите технологии(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директива за равно третиране в областта на заетостта“)(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно икономическото овластяване на жените в частния и публичния сектор в ЕС(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС(13),

—  като взе предвид Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 10 юли 2013 г. относно медиите и равенството между половете,

—  като взе предвид Препоръка 1555 от 24 април 2002 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, озаглавена „Образът на жените в медиите“,

—  като взе предвид Препоръка 1799 от 26 юни 2007 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, озаглавена „Образът на жените в рекламите“,

—  като взе предвид Препоръката до държавите членки на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 27 септември 2017 г. относно равенството между половете в аудио-визуалния сектор,

—  като взе предвид проучването на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) от 2013 г., озаглавено „Преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие в държавите – членки на ЕС: Жените и медиите – постигане на напредък в областта на равенството между половете при взимането на решения в медийни организации“,

—  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие и приложенията към нея, приети през септември 1995 г. на Четвъртата световна конференция за жените,

—  като взе предвид доклада на Съвета на Европа от 2013 г., озаглавен „Медиите и образът на жените“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по заетост и социални въпроси (А8-0031/2018),

А.  като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на Европейския съюз, залегнал в Договорите, като в член 8 от ДФЕС се посочва, че във всички свои дейности, Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между жените и мъжете; като има предвид, че политиките на ЕС за насърчаване на равенството между половете спомогнаха за подобряването на живота на много европейски граждани;

Б.  като има предвид, че медиите играят ролята на четвърта власт, имат капацитет да повлияват и в крайна сметка да формират общественото мнение; като има предвид, че медиите са един от крайъгълните камъни на демократичните общества и като такива имат задължение да гарантират свободата на информацията, многообразието на мненията и медийния плурализъм, да насърчават зачитането на човешкото достойнство и да се борят с всички форми на дискриминация и неравенство, наред с другото, като представят разнообразни модели на социалните роли; като има предвид, че следователно медийните организации следва да станат по-чувствителни;

В.  като има предвид, че Четвъртата световна конференция за жените, проведена в Пекин през 1995 г., призна важността на връзката между жените и медиите за постигането на равенство между жените и мъжете и включи две стратегически цели в Пекинската платформа за действие:

   а) подобряване на участието и достъпа на жените до вземането на решения и до изразяване на мнение във и чрез медиите и новите комуникационни технологии;
   б) насърчаване на балансираното и нестереотипно представяне на жените от страна на медиите;

Г.  като има предвид, че представянето на жените и мъжете в медиите може да отразява неравно представяне в различни контексти, включително политически, икономически, социални, научни, религиозни, културни и спортни, като мъжете са представени предимно в активни социални роли, а жените са ограничени в по-пасивни роли; като има предвид, че от всички стереотипи, оказващи влияние върху образа на жените и мъжете, на първо място е сексуализирането на женското тяло, което може да се види най-ясно в таблоидната преса и в рекламите; като има предвид, че еротизацията на насилието и опредметяването на жените в медиите имат отрицателно въздействие върху борбата за изкореняване на насилието срещу жени; като има предвид, че свързаните с пола стереотипи често се комбинират с други стереотипи, включващи дискриминация на различни основания;

Д.  като има предвид, че медиите оказват значително въздействие върху културните норми, свързани с половете, и върху начина, по който се формират и развиват социалните образи, свързани както с жените, така и с мъжете, и влияят на публиката със стереотипни изображения на тялото и идеи за мъжественост и женственост, например представянето на жените в рекламите и начина, по който продуктите са насочени към потенциалните потребители, имат тенденцията да продължават традиционните норми, свързани с половете; като има предвид, че в случаите, когато медиите продължават да представят стереотипни образи на жените и мъжете, в т.ч. на ЛГБТИ лица, хората много често възприемат това изобразяване като легитимно, което прави трудно или невъзможно то да бъде поставено под въпрос;

Е.  като има предвид, че в съвременните общества рекламната индустрия играе важна роля в медийното пространство, тъй като комуникира чрез образи и идеи, които въздействат на нашите емоции и следователно могат да оформят нашите ценности, нагласи и възприятия за света; като има предвид, че като представя изкривен образ на половете, рекламата може да прибегне до сексизъм и да възпроизвежда дискриминационни практики; като има предвид, че рекламата може да се счита за дискриминационна или сексистка, ако един от двата пола е представен по унизителен и обиден начин или като по-нисш, по-слабо интелигентен или по-малко способен;

Ж.  като има предвид, че новите технологии променят традиционните медийни бизнес модели; като има предвид, че аудио-визуалният сектор е много важен сектор с икономическа стойност, в който пряко са заети над един милион души в ЕС; като има предвид, че с оглед на справянето с новите онлайн комуникационни и мултимедийни системи следва да се направят необходимите корекции в надзора на мерките на национално равнище, както и на схемите за саморегулиране, без да се засяга изходът на преговорите за Директивата за аудио-визуалните медийни услуги;

З.  като има предвид, че в еднаква степен следва да се отчитат гледните точки както на жените, така и на мъжете, с цел постигането на цялостна и разнообразна картина на всички аспекти на социалната действителност; като има предвид, че е важно да не се губят потенциалът и уменията на жените при оповестяването на информация, факти и мнения за предизвикателствата, пред които са изправени жените в медиите, и същевременно отчита, че жените не могат да бъдат разглеждани като еднородна група;

И.  като има предвид, че продължаващата проекция на отрицателни и унизителни образи на жените в медийните съобщения – в електронните, печатните, визуалните и аудио медиите – трябва да бъде променена; като има предвид, че неравенствата между половете също така се създават и възпроизвеждат чрез езика и образите, разпространявани от медиите; като има предвид, че децата се сблъскват със свързаните с пола неравенства на много ранна възраст посредством ролевите модели, поддържани от телевизионните сериали и програми, дискусиите, игрите, видеоигрите и рекламите; като има предвид, че ролите на половете се формират предимно в детска и юношеска възраст, като оказват въздействие през целия живот; като има предвид, че образованието и обучението на специалисти в сферата на медиите са мощни инструменти за борба с и за изкореняване на стереотипите, повишаване на осведомеността и насърчаване на равенството;

Й.  като има предвид, че през 2015 г. 68% от завършилите висше образование по журналистика и информация в ЕС-28 са жени(14), а същевременно данните за заетостта за ЕС-28 през периода 2008—2015 г. показват, че средният дял на жените, заети в сектора на медиите, трайно остава на равнище едва от около 40%;

К.  като има предвид освен това, че през 2015 г. на равнище ЕС-28 делът на жените във вземането на решения в медиите е бил едва 32%, стойност, която продължава да бъде по-ниска от зоната, за която се счита, че е постигнат баланс между половете (40—60%), докато делът на жените председатели на бордове на директорите е бил само 22%(15);

Л.  като има предвид, че разликите между половете при заплащането и пенсиите са постоянен проблем в ЕС и че са очевидни в различни икономически сектори, включително в медиите, където разликата в заплащането на жените и мъжете е 17%;

М.  като има предвид, че жените продължават да се сблъскват с т.нар. „стъклен таван“ в медиите и може да нямат равни възможности за повишение и професионално израстване поради разнообразни фактори, включително процедурите на организационна култура, която често не благоприятства равновесие между професионалния и личния живот, а се характеризира с конкурентна среда, за която са типични стресът, строгите срокове и дългото работно време; като има предвид, че жените разполагат с по-малко власт да вземат решения, определящи програмата на новините, тъй като са недостатъчно представени на висши ръководни длъжности;

Н.  като има предвид, че медийните организации в държавите членки могат да определят собствените си политики в областта на равенството, което води до широк спектър от практики в ЕС: от много всеобхватни политически рамки, включващи медийното съдържание и предвиждащи балансирано представителство на мъжете и жените в органите за вземане на решения до липсата на такава политика;

О.  като има предвид, че изследванията показват, че едва 4% от отразяването на новините е срещу стереотипното представяне; като има предвид, че жени са едва 24% от хората, за които чуваме или четем в новините(16); като има предвид, че около 37% от репортажите както от онлайн, така и от офлайн новинарски източници са съобщени от жени – положение, което не е показало изгледи за подобрение през последните десет години(17); като има предвид, че жените най-често са приканени да участват в предоставянето на обществено мнение (41%) или да споделят личен опит (38%) и рядко са цитирани като експерти (само 17% от материалите); като има предвид, че изследванията показват също така, че по-малко от един на всеки петима експерти или коментатори е жена (18%)(18);

П.  като има предвид, че жените са диспропорционално слабо представени в новинарските и информационните медии и са още по-малко видими в областта на спорта, политиката, икономиката и финансите, независимо от разнообразието от медии в държавите членки; като има предвид, че жените с историческа роля почти не присъстват в съответното медийно съдържание, като например биографични документални филми;

Р.  като има предвид, че участието на жените в еднаква степен с мъжете в съобщаването на съдържание и като източници на информация е от съществено значение не само поради причини, свързани с представителството, но от съображения за равни възможности и пълно признаване на техния експертен опит и знания; като има предвид, че в европейското медийно пространство, са налице пречки пред участието в отговорен подход към равенството между половете като се имат предвид финансовите ограничения и условията на труд, включително несигурност на работните места и нива на професионален опит, в съчетание с търговските съображения и нарастващата скорост на информацията;

С.  като има предвид, че има жени в медиите, които работят на високо професионално равнище, включително утвърдени филмови режисьори, журналисти и репортери, които, въпреки че вършат също толкова добре работата си, колкото и мъжете, са изложени в по-голяма степен на насилие, основано на пола, и на дискриминацията на работното място и може да не получават същото ниво на оценка, както своите колеги мъже;

Т.  като има предвид, че жените, ангажирани в социалните медии, се сблъскват с нарастващи равнища на тормоз; като има предвид, че този тормоз има потенциала да заглуши гласовете на жените и отслабва тяхното участие в обществото; като има предвид, че данните, събрани в световен план, показват, че половината от жените, работещи в медиите, са били подложени на сексуален тормоз, една четвърт от тях са претърпели актове на физическо насилие и три четвърти са се сблъскали със сплашване, заплахи или злоупотреби(19); като има предвид, че е налице нарастващо безпокойство относно кибернасилието срещу жени и момичета и че се счита, че една на всеки десет жени в ЕС са били подложени на някаква форма на кибернасилие от навършването на 15-годишна възраст1; като има предвид, че липсват данни и изследвания относно кибернасилието над жени и момичета на равнище ЕС; като има предвид, че психологическият и сексуалният тормоз са нарушения на правата на човека; като има предвид, че медиите и националните и международните регулаторни органи следва да установят правила, включително санкции, които следва да бъдат прилагани от медийни организации за справяне с тези въпроси;

У.  като има предвид, че по-специално жените, които са разследващи журналисти, често са подложени на насилие и стават мишена на смъртоносни нападения, за което свидетелстват случаите на Вероника Герин или Дафне Каруана Галиция;

Ф.  като има предвид, че според проучване на Европейската аудио-визуална мрежа за жените (EWA)(20) само един на всеки пет филма в седем изследвани европейски държави е режисиран от жена, а по-голямата част от финансовите средства се насочват към филми, които не са режисирани от жени, въпреки че жените са приблизително половината от всички завършили училища по филмово изкуство;

Х.  като има предвид, че медийните дружества следва да въведат системи за саморегулиране и кодекс за поведение за определяне на процедурни правила и критерии по отношение на професионалното израстване и отразяването в медиите с цел защита и насърчаване на равенството между половете; като има предвид, че подобни системи за саморегулиране и кодекси за поведение следва да бъдат изготвени в сътрудничество с профсъюзите от сектора, като се следва ясна политика относно равенството между половете;

Присъствието на жените в медиите

1.  подчертава факта, че въпреки че от гледна точка на образование жените в тази област представляват значителна работна сила, те са недостатъчно представени на ръководни и висши управленски длъжности; счита, че както публичните, така и частните медийни услуги носят отговорност за гарантиране на равенството между мъжете и жените и предотвратяване на всякаква дискриминация; призовава държавите членки да разработят политически стимули за намаляване на пречките пред достъпа на жените до ръководни длъжности и лидерски позиции в медийните организации;

2.  изразява съжаление във връзка с факта, че като цяло жените в обществените медии в ЕС са слабо представени както на стратегически, така и на оперативни високопоставени длъжности и в управителните съвети (през 2017 г.: 35,8% от изпълнителните длъжности, 37,7% от длъжностите без изпълнителни функции и 33,3% от членовете на съвети на директорите)(21);

3.  припомня, че с оглед на наблюдението на критичните области от Пекинската платформа за действие, свързани с жените в медиите, Европейският институт за равенство между жените и мъжете разработи следните показатели:

   дял на жените и мъжете на висши ръководни длъжности в медийните организации и в управителните съвети на медийните организации в ЕС;
   дял на жените и мъжете в управителните съвети на медийните организации в ЕС;
   политики за насърчаване на равенството между половете в медийните организации;

4.  припомня, че докато в Директивата за аудио-визуалните медийни услуги се посочва, че нейните цели не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, тя не съдържа никаква препратка към равното представяне на жените и мъжете в медийните организации;

5.  отбелязва, че въпреки че понастоящем жените са недостатъчно представени в обществените медии, те все още е по-вероятно да бъдат назначени или повишени на високопоставени длъжности в обществените медии, отколкото в частни медийни организации(22);

6.  призовава държавите членки и медийните организации да подкрепят и разработят стимулиращи мерки, включително квоти, за равно представяне на жените и мъжете на длъжности, свързани с вземането на решения, и за отдаване на по-голямо значение в тези организации на ефективния мониторинг на тези усилия; призовава Комисията да положи повече усилия за деблокиране на Директивата относно жените в управителните съвети, която се разглежда в Съвета от 2013 г. насам;

7.  взема под внимание дългата традиция на наемането както на постоянни служители, така и на служители на свободна практика, която съществува в сектора на медиите и на неговата непрестанна цифровизация, която доведе до намаления в традиционния тираж и приходите от реклама, което оказва въздействие върху вида на трудовите договори, предлагани в сектора; освен това посочва, че в много случаи жените са свръхпредставени в много нетипични форми на заетост на пазара на труда; отбелязва, че нарастващият натиск върху медийния сектор да остане икономически жизнеспособен вероятно ще доведе до нарастване на броя на тези видове договори;

8.  счита, че стереотипите могат да доведат до отрицателна социална среда за жените и могат да допринесат за основана на пола дискриминация на работното място; отбелязва значението на положителната социална среда при оказването на помощ на работниците да се справят с високи равнища на интензивност на труда;

9.  припомня, че медийните организации са свободни да определят ролите на наетите от тях лица — както мъже, така и жени, но настоятелно ги призовава да извършват това, като в максимална степен зачитат личното достойнство и професионалните качества; отбелязва в този контекст тревожните случаи на жени репортери, които са считани за по-подходящи за телевизионна журналистика, тъй като зрителите ги възприемат като привлекателни, и които впоследствие с напредването на възрастта биват замествани от по-млади колеги;

10.  осъжда освен това широкото разпространение на сексуалния тормоз и други видове злоупотреби, особено в хазартните игри онлайн и в социалните медии, и насърчава медийните дружества да създадат безопасна среда, която да бъде в състояние да отговори на всички случаи на тормоз; призовава следователно за различни мерки, включително повишаване на осведомеността, вътрешни правила относно дисциплинарни санкции за нарушителите и психологическа и/или правна подкрепа за жертвите на тези практики, за да се предотвратява и да се води борба с тормоза и сексуалния тормоз на работното място, както и в онлайн средата;

11.  категорично осъжда нападенията срещу журналисти от женски пол, които смело правят репортажи по важни политически и криминални теми, и призовава да се положат максимални усилия за гарантирането на защитата и безопасността на всички журналисти;

12.  настоятелно призовава публичните и частните медийни организации да приемат вътрешни политики, като например равни възможности и политики за многообразие, които включват мерки за борба с тормоза, схеми за отпуск по майчинство или отпуск за отглеждане на дете, гъвкави условия за работа, които подпомагат равновесието между професионалния и личния живот като позволяват на жените и мъжете да се възползват в еднаква степен от отпуска за отглеждане на дете и насърчават мъжете да си вземат родителски отпуск, което гарантира справедливото разпределяне на грижите за децата, както и наставничество и програми за обучение по управление, работа от разстояние и гъвкаво работно време както за жените, така и за мъжете на доброволна основа и без да се засяга професионалното израстване;

13.  призовава медиите да зачитат правото на жените и мъжете да ползват отпуск по майчинство, отпуск по бащинство или родителски отпуск; изтъква, че бременните жени не следва да бъдат дискриминирани въз основа на своето състояние, както и че на нито една жена не следва да бъда отказвана трудова заетост с аргумента, че тя би могла да реши да забременее; насърчава медийните организации и регулаторните органи да разкриват разликата в заплащането на жените и мъжете, да въведат задължения за прозрачност на заплащането и да прилагат принципа на равно заплащане за равен труд чрез задължителни мерки;

14.  предлага медийните организации да създадат бази данни с жени експерти в редица области, особено областите, в които жените са недостатъчно представени, с оглед на това те да бъдат използвани, когато това е целесъобразно; насърчава освен това събирането на разбити по полов признак данни относно цялото възможно медийно съдържание;

15.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат участието и достъпа на жените до изразяване на мнение и до вземане на решения чрез медиите и новите комуникационни технологии;

16.  счита, че всички работещи в медиите биха спечелили от общото подобряване на условията за жените на работното място; счита обаче, че подобно подобряване не е достатъчно и че все още съществуват неравенства; подчертава необходимостта държавите членки и Комисията да насърчават и да гарантират принципа на равно заплащане в съответствие с член 157 от ДФЕС, включително като се противопоставят на разликата в заплащането и в пенсиите на жените и мъжете, като намаляват несигурните работни места(23), осигуряват достъп до качествени и икономически достъпни грижи за деца и политики за по-добър баланс между професионалния и личния живот и като гарантират правата на колективно договаряне;

17.  отново заявява, че медиите трябва спешно да приложат политика на равно заплащане за равен труд, включително задължения за прозрачност на заплащането, като същевременно се позволи на жените да разполагат със същите възможности за обучение и повишение и всякакви други допълнителни ползи на равни начала с мъжете;

18.  отбелязва положителната роля на съветите на жените и на служителите, следящи за равнопоставеността на жените на работното място; призовава равенството между половете да бъде насърчавано като хоризонтална политика в областта на човешките ресурси в рамките на медиите; счита, че постигането на равенство за жените на всички равнища, и особено на равнищата на вземане на решения, в медиите изисква култура, насочена към служителите, и висш ръководен екип, съобразяващ се с аспектите на пола; препоръчва националните регулаторни органи и медийните организации да следват препоръка 2014/124/ЕС на Комисията относно укрепването на принципа на равното заплащане за мъжете и жените(24), да изготвят насоки относно справедливи процедури по подбор, да установят всеобхватни политики в областта на равенството, включващи медийното съдържание и предвиждащи увеличаването на броя на жените в органи, които вземат решения, и да създадат вътрешни процедури за справяне с тормоза на работното място; призовава Комисията да продължи да следи за правилното прилагане и изпълнение на Директива 2006/54/ЕО, която обръща доказателствената тежест при случаи на дискриминация, основана на пола;

Медийното съдържание и жените

19.  подчертава ролята на медиите като двигател на социалните промени и тяхното влияние върху формирането на общественото мнение и призовава държавите членки да насърчават съдържанието относно равенството между половете в обществените медии; посочва, че досега всички регулаторни действия относно сексизма и стереотипното представяне на половете в медийното съдържание са от сферата на компетентност на държавите членки; припомня забраната на дискриминацията на основание пол в медиите по силата на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги; подчертава освен това, че докато при регулаторните действия следва да се вземат надлежно под внимание съображенията, свързани с принципа на свободата на изразяване на мнение, свободата на редакционната политика не следва при никакви обстоятелства да служи, за да се насърчава или легитимира унизителното представяне на жени и ЛГБТИ лица; настоятелно призовава държавите членки, като спазват горепосочените свободи, да уредят нормативно достъпа до видеоигри с вредоносно онлайн съдържание и до порнографията в интернет;

20.  подчертава, че икономическите аргументи не могат да бъдат оправдание за утвърждаването на стереотипите, свързани с пола, в медийното съдържание;

21.  подчертава, че свързаното с насилие и сексисткото медийно съдържание се отразява отрицателно на жените и на тяхното участие в обществото; изразява загриженост във връзка с определени търговски аудио-визуални комуникации, които причиняват психологическа или физическа вреда на децата и младите хора; настоятелно призовава съответните заинтересовани страни и органи да вземат мерки по въпроса за рекламите, които косвено насърчават хранителни разстройства, като анорексия, и да предприемат стъпки, за да защитят от подобно съдържание особено уязвимите лица, включително момичета и млади жени;

22.  настоятелно призовава медийното съдържание, включително рекламата, свързана със семейното планиране, сексуалните и репродуктивните права, майчиното и детското здраве и образованието, да бъде насочвано както към жените, така и към мъжете;

23.  подчертава важността на насърчаването на медийната грамотност и предоставянето на всички заинтересовани страни на инициативи за медийно образование, съобразено с въпросите на половете, така че да се насърчават младите хора да развиват умения за критично мислене и да им се помогне да разпознават проявленията на и да изразяват мнението си срещу сексисткото представяне и дискриминацията, основаното на пола насилие, кибертормоза, словото на омразата и насилието, мотивирано от пола на дадено лице, от половата идентичност, от изразяване на половата принадлежност, от сексуална ориентация или сексуални характеристики ; подчертава необходимостта от превантивни мерки, включително криптиране и родителски контрол с оглед на осигуряването на цифрова и медийна грамотност и на по-безопасно използване на интернет; обръща внимание на факта, че стереотипите в рекламите и в други медийни продукти имат потенциално отражение върху социализирането на децата и впоследствие върху начина, по който те възприемат себе си, членовете на своето семейство и външния свят; изтъква, че рекламата може да бъде ефективен инструмент за поставяне под съмнение на стереотипите, като например стереотипи, свързани с пола, и стереотипите срещу ЛГБТИ лица; поради това призовава за по-голямо внимание към дейностите за професионално обучение и образование като способ за борба с дискриминацията и насърчаване на равенството между половете и равенството на ЛГБТИ лица;

24.  препоръчва, в медийните организации да се отдаде още по-голямо значение на незадължителните мерки, като планове за равенство между половете или насоки, и препоръчва тези протоколи да определят стандарти за положителното представяне на жените в реклами, новини, репортажи, продукции или радио- и телевизионно излъчване и да обхващат всички чувствителни области на съдържание като представяне на сила и власт, експертни знания, вземане на решения, сексуалност, насилие, разнообразие от роли и използването на несексистки език; насърчава освен това обществените и частните медии да включват равенството между половете в цялото си съдържание и да приемат планове за равенство, за да отразят социалното многообразие;

25.  препоръчва разпоредбите, издавани от компетентните органи в областта на медиите и комуникациите, да определят критерии, за да се гарантира нестереотипно представяне на жените и момичетата и да включват възможността за премахване или спиране на обидно съдържание; препоръчва освен това специализираните организации като националните органи по въпросите на равенството и женските неправителствени организации да участват в мониторинга на прилагането на тези разпоредби;

26.  изтъква, че държавите членки трябва да гарантират с всички подходящи средства, че медиите, включително онлайн и социалните медии, както и рекламата, не подбуждат към насилие или омраза, насочени срещу лице или група от лица; подчертава необходимостта да се събират данни, разделени по полов признак, и да се извърши изследване, в сътрудничество с EIGE, за да се вземат мерки по отношение на кибернасилието, онлайн сексуалния тормоз, заплахи, сексистки забележки и слово на омразата срещу жени и момичета, включително тези, които са ЛГБТИ; подчертава, че трябва да се отдели специално внимание на обучението относно начина, по който в медиите се отразяват случаи на насилие, основано на пола, включително насилие срещу ЛГБТИ лица; предлага на работещите в медиите, включително на лицата на ръководни позиции, да се предоставя постоянно обучение по въпросите на представянето на половете в медийното съдържание; препоръчва равенството между половете да бъде застъпено в модулите за обучение в рамките на програми за придобиване на бакалавърска степен и следдипломна квалификация по журналистика и комуникация;

27.  призовава държавите членки и Комисията да насърчават саморегулирането и съвместното регулиране в медиите чрез кодекси за поведение;

Примери за добри практики

28.  отбелязва с ентусиазъм различни примери за добри практики, които могат да бъдат наблюдавани във всички държави членки, в това число: медийни кампании, специално законодателство, награди или антинагради за стереотипни и сексистки реклами, бази данни на жени експерти, курсове за обучение на специалисти в сектора и планове на медийни организации за равенство между половете, етични кодекси и политики за многообразие и равни възможности, както и минимални прагове, определени за представеността на половете в управителните органи на медийните регулаторни органи;

29.  насърчава държавите членки да подкрепят кампании, като например белгийския инструмент Expertalia, чешките награди Sexist Piggy или шведската инициатива #TackaNej („Не, благодаря“), наред с други; призовава държавите членки да провеждат редовни информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността във връзка с медийно съдържание, което е дискриминационно от гледна точка на пола, и редовно да докладват за тенденциите по отношение на равенството между половете в медиите; призовава Комисията да задели специално финансиране за подпрограми, насочени към увеличаване на присъствието и ролята на жените в медийния сектор, и да подкрепя медийни сдружения и мрежи като организира кампании за повишаване на осведомеността на обществеността и в рамките на сектора; призовава освен това Комисията да създаде награда на ЕС за студенти в областта на медиите за работата им, свързана с равенството между половете;

30.  приканва организациите на гражданското общество да изготвят комуникационни стратегии не само за традиционните медии, но също и за онлайн медиите с цел разширяване на обхвата за оказване на въздействие и наблюдение на медийната програма;

Допълнителни препоръки

31.  призовава държавите членки, в сътрудничество с органите по въпросите на равенството, да приложат изцяло съществуващото законодателство за равенство между половете и да насърчават регулаторните органи да обръщат внимание на присъствието и кариерното развитие на жените и на нестереотипното медийно съдържание; насърчава държавите членки да извършват редовни оценки на горепосочените области и да развиват, ако това все още не е направено, законодателство, насочено към нестереотипното медийно съдържание; подчертава ролята на държавите членки за по-доброто използване на съществуващите ресурси в медиите в рамките на тяхната компетентност да предоставят обществена услуга, като отразяват по-балансирано от гледна точка на пола общество и по-демократично общество;

32.  призовава Комисията да извърши допълнителни проучвания във връзка с присъствието на жените на висши длъжности в медиите; приветства работата на Европейския институт за равенство между половете в тази област и го призовава да продължи да развива и следи съответния набор от показатели, включително, но не само участието на жените във вземането на решения, условията им на труд и равенството между половете в медийното съдържание, като същевременно насочва вниманието си и към новите технологии на социалните медии, за да се разработят методологии за предотвратяване на основаното на пола насилие и тормоз в социалните медии;

33.  призовава Комисията и държавите членки да подпомагат и съдействат на женски организации, които са активни в сферата на насърчаването на равенството между половете в медиите, включително организациите, оказващи подкрепа на жени и момичета, които са жертви на насилие, основано на пола, комбинирана дискриминация или сексуален тормоз;

34.  призовава държавите членки да приложат програми за действие, които гарантират участието на жени в разработването и реализирането на ефикасни и ефективни, съобразени с аспектите на пола, политики и програми в рамките на медийните организации;

35.  призовава държавите членки да разработят програми за подобряване на уменията на жените по научните, технологичните, инженерните и математическите (НТИМ) дисциплини, които са важни за кариера в сектора на медиите с по-голяма техническа насоченост, като например звукови и аудио-визуални техници; подчертава значението на професионалното образование и обучение за създаването на по-разнообразни възможности за избор на професия и за запознаването на жените и мъжете с нетрадиционни възможности за професионално развитие с цел преодоляване на хоризонталното и вертикалното изключване;

o
o   o

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
(2) OВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.
(3) ОВ C 296, 10.11.1995 г., стр. 15.
(4) ОВ C 304, 6.10.1997 г., стр. 60.
(5) OВ C 295E, 4.12.2009 г., стр. 43.
(6) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 18.
(7) OВ C 66, 21.2.2018 г., стр. 44.
(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0338.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0360.
(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0260.
(11) Приети текстове, P8_TA(2017)0290.
(12) Приети текстове, P8_TA(2017)0364.
(13) Приети текстове, P8_TA(2017)0417.
(14) Съвместно събиране на данни от ЮНЕСКО, ОИСР и Евростат, достъпни на: http://eige.europa.eu/gender-statistics/dgs/indicator/ta_educ_part_grad__educ_uoe_grad02
(15) Европейски институт за равенство между половете, Индекс за равенство между половете за 2017 г.
(16) https://www.womenlobby.org/IMG/pdf/factsheet_women_and_media.pdf
(17) Ленка Вохоцова, публично изслушване на комисията по правата на жените и равенството между половете на тема „Равенство между половете в медийния сектор в ЕС“, 26 юни 2017 г., записът е на разположение на адрес: http://www.europarl.europa.eu/ep-live/bg/committees/video?event=20170626-1500-COMMITTEE-FEMM
(18) Проект за глобален мониторинг на медиите, регионален доклад за Европа (2015 г.), на разположение на адрес: http://cdn.agilitycms.com/who-makes-the-news/Imported/reports_2015/regional/Europe.pdf
(19) Кампания на Международната федерация на журналистите (IFJ) относно основаното на пола насилие на работното място https://www.ifj-stop-gender-based-violence.org/
(20) Where are the women directors in European films? Gender equality report on female directors (2006-2013) with best practice and policy recommendations’, („Къде са жените режисьори в европейските филми? Доклад относно равенството между мъжете и жените режисьори (2006 – 2013 г.) с най-добри практики и препоръки за политиката“) http://www.ewawomen.com/en/research-.html
(21) Gender Equality in Power and Decision-Making. Review of the Implementation of the Beijing Platform for Action in the EU Member States, 2017 („Равенството между половете във властта и процесите на вземане на решения.“„ “„Преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие в държавите – членки на ЕС за 2017 г.“) (Източник: EIGE Gender Statistics Database – Women and Men in Decision-Making (База статистически данни за равенството между половете, Европейски институт за равенство между жените и мъжете, Жените и мъжете в процеса на вземане на решения).
(22) Европейски институт за равенство между половете (EIGE): Review of the implementation of the Beijing Platform for Action in the EU Member States: Women and the Media – Advancing gender equality in decision-making in media organisations (2013). („Преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие в държавите – членки на ЕС:“„ “„Жените и медиите – постигане на напредък в областта на равенството между половете при взимането на решения в медийни организации (2013 г.)“)
(23) Вж. резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост.
(24) OВ L 69, 8.3.2014 г., стр. 112.


Овластяване на жените и момичетата чрез цифровия сектор
PDF 151kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно овластяване на жените и момичетата чрез цифровия сектор (2017/3016(RSP))
P8_TA(2018)0102B8-0183/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид декларацията и платформата за действие от Пекин, приети на Четвъртата световна конференция по въпросите на жените през 1995 г., и по‑конкретно проблематиката, свързана с „Жените и медиите“,

—  като взе предвид заключителния документ от 16 декември 2015 г. от заседанието на високо равнище на Общото събрание на ООН относно цялостния преглед на прилагането на резултатите от Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество,

—  като взе предвид Стратегическия ангажимент за равенство между половете на Европейската комисия за периода 2016—2019 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192), и средносрочния преглед на нейното изпълнение, озаглавен „Свързан с интернет цифров единен пазар за всички“ (COM(2017)0228),

—  като взе предвид стълб II от Стратегията на Комисията за цифров единен пазар, която има за цел да създаде подходящи условия и еднакви условия на конкуренция и благоприятна среда за разработване на цифрови мрежи и иновативни услуги, както и стълб III, който е в подкрепа на едно приобщаващо цифрово общество, в което гражданите да притежават подходящите умения, за да се възползват от възможностите, предоставени от интернет, и за да увеличат своите шансове за намиране на работа,

—  като взе предвид рамката „Образование и обучение 2020“,

—  като взе предвид проучването на Комисията, озаглавено „ИКТ за работа: Уменията в областта на цифровите технологии на работното място“ и съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения: Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“ (COM(2016)0381),

—  като взе предвид задълбочения анализ, озаглавен „Овластяване на жените в интернет“, публикуван от Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕП през октомври 2015 г.(1),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 1 октомври 2013 г., озаглавен „Жените, работещи в сектора на ИКТ“,

—  като взе предвид проучването на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) от 26 януари 2017 г., озаглавено „Полът и Програмата в областта на цифровите технологии“,

—  като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно премахване на стереотипите, свързани с пола, в ЕС(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно Програмата в областта на цифровите технологии за растеж, мобилност и заетост: време е за ускорени действия, (4) и по-специално Широката коалиция за цифрови умения и работни места,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно равенството между половете и предоставянето на възможности за заемане на ръководни длъжности на жените в ерата на цифровите технологии(6),

—  като взе предвид въпроса към Комисията относно овластяването на жените и момичетата чрез цифровия сектор (O-000004/2018 – B8‑0010/2018),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че цифровизацията преобрази и промени коренно начина, по който хората получават и предоставят информация, общуват, контактуват, учат и работят, като създава нови възможности за участие в обществени и политически дискусии, в образованието и на пазара на труда, разкрива нови перспективи за самостоятелен начин на живот и предполага огромен икономически потенциал за Европейския съюз и извън него; като има предвид, че цифровизацията оказва въздействие не само върху пазарите, но и върху обществото като цяло;

Б.  като има предвид, че информационното общество, движено от информационните и комуникационните технологии (ИКТ), носи със себе си огромни възможности за генериране и разпределяне на богатство и знание;

В.  като има предвид, че в целия свят жените като демографска група е по-малко вероятно да бъдат онлайн в сравнение с мъжете; като има предвид, че 68% от мъжете и 62% от жените използват компютър и интернет редовно; като има предвид, че 54% от мъжете и 48% от жените използват интернет на мобилни устройства; като има предвид, че 33% от мъжете инсталират софтуер върху самите устройства, в сравнение с едва 18% от жените; като има предвид, че 41% от мъжете използват онлайн радио и телевизия, в сравнение с 35% от жените; като има предвид, че 47% от мъжете използват онлайн банкиране, в сравнение с 35% от жените; като има предвид, че 22% от мъжете продават стоки в интернет, в сравнение с едва 17% от жените; като има предвид, че 20% от мъжете купуват стоки онлайн, в сравнение с 13% от жените;

Г.  като има предвид, че цифровите модели на комуникация са допринесли за създаването на условия, които водят към по-голямо разпространение на словото на омразата и заплахите срещу жени, като 18% от жените в Европа още от юношеска възраст са ставали жертва на някаква форма на тормоз в кибернетичното пространство; като има предвид, че броят на заплахите, включително смъртните заплахи, към жените се е увеличил; като има предвид, че обществената информираност за цифровите форми на насилие продължава да бъде недостатъчна; като има предвид, че различните форми на онлайн насилие все още не са изцяло отразени в правната рамка;

Д.  като има предвид, че едва 2% от всички жени на пазара на труда са заети в технически, професионални и научни работни места, в сравнение с 5% от мъжете; като има предвид, че в Европа само девет на сто от разработчиците са жени и че само 19% от мениджърите в областта на информационните технологии и комуникациите са жени (в сравнение с 45% в останалите сектори на услугите), както и че жените съставляват едва 19% от предприемачите в тези сектори (в сравнение с 54% в други сектори на услугите);

Е.  като има предвид, че съществува значителна неравнопоставеност между половете по отношение на достъпа до професионални и образователни възможности във връзка с информационните и комуникационните технологии и компютърните умения;

Ж.  като има предвид, че сексизмът и свързаните с пола стереотипи представляват сериозна пречка пред равенството между жените и мъжете и увеличават още повече неравнопоставеността между половете в сектора на ИКТ, като затрудняват пълното развитие на способностите на жените като ползватели, новатори и изобретатели;

З.  като има предвид, че работните места не само в сектора на ИКТ все повече изискват някаква степен на електронни умения и цифрова грамотност, и тази тенденция вероятно ще се увеличи в бъдеще с по-широка гама от цифрови умения, необходими за по-голямата част от професиите и свободните работни места;

И.  като има предвид, че подобряването на цифровите умения и на грамотността в областта на ИТ представлява уникална възможност за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот чрез увеличаване на достъпа до образование и обучение и улесняване на включването в пазара на труда не само на жените и момичетата, но също така и на хората със специални потребности, като например хората с увреждания, и жителите на селски и отдалечени райони, на голямо разстояние от градските центрове; като има предвид, че цифровизацията на пазара на труда може да доведе до някои предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени; като има предвид, че увеличаването на броя на жените в сектора на ИКТ, който е един от секторите с най-високо заплащане, може да спомогне за тяхното финансово овластяване и тяхната независимост, което ще доведе до намаляване на общата разлика в заплащането между половете и повишаване на финансовата независимост на жените; като има предвид, че едва около 16% от близо осемте милиона души, работещи в областта на ИКТ в Европа, са жени;

Й.  като има предвид, че цифровизацията предлага нови възможности за предприемачество за жените, включително дребно‑ предприемачество в цифровия сектор, което в много случаи не изисква значителен начален капитал, и предприятия в рамките на социалната икономика, които увеличават социалното приобщаване; като има предвид, че е необходимо да се подкрепи цифровото предприемачество сред жените, тъй като това е един от най-бързо развиващите се и процъфтяващи сектори на икономиката, който предлага многобройни възможности за иновации и растеж, и жените представляват едва 19% от предприемачите в тази област;

К.  като има предвид, че навлизането на повече жени в сектора на ИКТ би дало тласък на пазара, на който се предвижда недостиг на работна сила и в рамките на който равното участие на жените би довело до ежегодни приходи от около 9 милиарда евро към БВП на ЕС; като има предвид, че жените продължават да бъдат изключително слабо представени в образователните програми по ИКТ, където те са едва около 20 % от завършващите висше образование в тази област, като само 3% от всички завършили висше образование жени притежават диплома в областта на ИКТ; като има предвид, че жените са изправени пред редица трудности при навлизането и оставането в сектора на ИКТ; като има предвид, че работната среда, в която преобладават мъжете, като само 30% от работната сила са жени, допринася за тенденцията много жени да напускат сектора на ИКТ в рамките на няколко години след завършване на своето висше образование; като има предвид, че участието на жените в цифровия пазар на труда намалява с възрастта: като има предвид, че жени на възраст под 30 години с диплома в областта на ИКТ представляват 20% от сектора на ИКТ, в сравнение с 15,4% – жени на възраст между 31 и 45 години и 9% – жени на възраст над 45 години;

Л.  припомня, че в проучването „Жените, работещи в сектора на ИКТ“ („Women active in the ICT sector“ ) се прогнозира, че в Европа ще има 900 000 незаети работни места в сектора на ИКТ, считано към 2020 г.; като има предвид, че секторът на ИКТ се разраства бързо, като създава около 120 000 нови работни места всяка година;

М.  като има предвид, че секторът на ИКТ се характеризира с особено висока степен на вертикално и хоризонтално разделение, както и с различие между образователната квалификация на жените и заеманите от тях длъжности в сектора; като има предвид, че под 20% от предприемачите в сектора на ИКТ са жени; като има предвид, че по-голямата част (54%) от жените, които работят в областта на ИКТ, заемат по-ниско платени и изискващи умения с по-ниска квалификация длъжности, а едва малка част от тях (8%) заемат длъжности като висококвалифицирани софтуерни инженери; като има предвид, че жените са недостатъчно представени и на ръководните длъжности в този сектор, като едва 19,2% от наетите лица в сектора на ИКТ са ръководени от жени спрямо 45,2% от наетите лица в други сектори;

Н.  като има предвид, че жените на възраст 55 години или над 55 години са особено изложени на риск от безработица и неактивност на пазара на труда, като средното равнище на заетост в ЕС за жените на възраст между 55 и 64 години е едва 49% през 2016 г. в сравнение с 62% за мъжете; като има предвид, че ниското равнище на грамотността в областта на ИТ и на електронните умения допълнително увеличава този риск; като има предвид, че усъвършенстването и инвестирането в цифровите умения на жените на възраст 55 години или над 55 години ще увеличи техните възможности за заетост и ще предложи известна степен на защита срещу изключването им от пазара на труда;

О.  като има предвид, че според данни на Евростат за 2014 г. повече жени (42,3%), отколкото мъже (33,6%) се насочват към висше образование, но жените са представени в по-голяма степен в обществените, отколкото в природните и точните науки; като има предвид, че само 9,6% от жените, следващи висше образование, изучават специалности в областта на ИКТ, в сравнение с 30,6% от мъжете; като има предвид, че жените до голяма степен остават слабо представени в инициативи като Европейската седмица на програмирането, ИКТ за по-добро образование, Клуба на лидерите и Широката коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии, които имат за цел допълнително насърчаване на електронното образование и електронните умения;

П.  като има предвид, че слабото участие от страна на жените и момичетата в образованието в областта на ИКТ, а по-късно и в заетостта, е резултат от сложното взаимодействие на стереотипите, свързани с пола, което започва в ранните етапи на живота и образованието и продължава в рамките на професионалното развитие;

1.  призовава Комисията да използва и да насочи по-добре Програмата в областта на цифровите технологии и стратегията за цифров единен пазар с цел преодоляване на голямата неравнопоставеност между половете в сектора на ИКТ и засилване на цялостната интеграция на жените в този сектор, по-специално по отношение на техническите и телекомуникационните професии, както и насърчаване на образованието и обучението на жените и момичетата в областта на ИКТ и други дисциплини в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ);

2.  приветства действията в подкрепа на интеграцията и участието на жените в информационното общество, които са включени в стратегическия ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2020 г.; призовава Комисията да изпълни действията, които са насочени към намаляване на неравнопоставеността между жените и мъжете по отношение на заплащането, доходите и пенсиите, като по този начин се бори с бедността сред жените, и да постави особен акцент върху насърчаването на заетостта на жените в сектора на ИКТ, борбата със свързаните с пола стереотипи и насърчаването на равенството между половете на всички равнища и във всички видове образование, включително по отношение на свързания с пола избор на дисциплини и кариери в съответствие с приоритетите, очертани в рамката „Образование и обучение 2020“;

3.  насърчава Комисията и държавите членки да работят в дух на открито сътрудничество в рамките на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020“ за намиране на решения и споделяне на най-добрите практики във връзка с цифровото обучение в ранна възраст, включително електронни умения и кодиране, които да са приобщаващи за момичетата, както и на по-късните етапи на образование, във връзка с програми, които имат за цел увеличаване на дела на жените, които решават да продължат обучението си в областта на НТИМ и да завършат със степени в областта на НТИМ, тъй като това би дало възможност на жените да получат пълен достъп до електронни услуги на равни начала с мъжете и да се възползват от възможности за заетост за инженери и специалисти в областта на ИТ, които се предвиждат;

4.  призовава ЕС и държавите членки да разработват, подкрепят и прилагат действията, насърчавани от ООН и нейните органи, по-специално в рамките на декларацията и платформата за действие от Пекин и на Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество, включително в контекста на учебните програми, с цел да се полагат усилия за овластяването на жените в ерата на цифровите технологии на европейско и световно равнище;

5.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки във връзка с неравнопоставеността между половете в сектора на ИКТ, като изтъкват икономически аргументи в полза на многообразието и създават допълнителни и по-силни стимули както за дружествата, така и за жените, като например предоставят модели за подражание, програми за менторство и планове за професионално развитие, за да засилят осезаемото присъствие на жените; насърчава държавите членки да подкрепят и да предприемат действия относно, наред с другото, разработване на онлайн съдържание, което да насърчава равенството между половете, насърчаването на достъпа и използването на ИКТ като инструменти срещу дискриминацията по полов признак в области като основаното на пола насилие, и постигането на баланс между професионалния и личния живот;

6.  приветства плана за действие на ЕС за периода 2017–2019 г. за преодоляване на различията в заплащането между половете (COM(2017)0678); изтъква необходимостта да се засили спазването на принципа за равно заплащане за равен труд за жените и мъжете, залегнал в Договора за Европейския съюз, и призовава Комисията да изпълни инициативите, включени в Действие II от плана, които са насочени към привличане на по-голям брой жени към професии в областта на НТИМ, което според Европейския институт за равенство между половете би могло да доведе до затваряне на разликата в заплащането между половете не по-късно от 2050 г. поради по-високата производителност на работните места в сферата на НТИМ;

7.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят средства и да подобрят достъпа до съществуващите фондове, за да насърчават и подкрепят жените предприемачи, особено в рамките на цифровото преобразуване на промишлеността, за да гарантират това, че всяко предприятие, независимо от своя размер, сектора, в който работи или разположението си в Европа, може да се възползва от цифровите иновации; подчертава, в този смисъл, че центровете за цифрови иновации, които са от ключово значение за улесняване на цифровото преобразуване, следва да поставят специален акцент върху жените предприемачи и стартиращите предприятия, които са собственост на жени; призовава Комисията към пълно и цялостно справяне с неравнопоставеността между половете в процеса на цифровизация;

8.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят ученето през целия живот, както и обученията и схемите, които помагат на участниците да се адаптират по-добре или да се подготвят за потенциална промяна на професионалното развитие в съответствие с нарастващото търсене на електронни умения в много различни сектори, като се обърне специално внимание на жените над 55-годишна възраст, по-специално жените с отговорности за полагане на грижи и жените, които са прекъснали професионалното си развитие или се връщат на работното място, така че да се гарантира, че те няма да бъдат изоставени във все по-бързия преход към цифровизация и за да бъдат защитени от изключване от пазара на труда;

9.  подчертава ефективността на използването на интернет за кампании, форуми и засилване на видимостта на женски модели за подражание, които ускоряват равенството между половете; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават мрежите на жените онлайн, тъй като те включват подхода „отдолу нагоре“ за овластяването на жените;

10.  настоятелно призовава Комисията да насърчи създаването на мрежи сред организациите на гражданското общество и професионалните медийни организации с цел осигуряване на възможност на жените да бъдат активни участници и признаване на специфичните потребности на жените в сектора на медиите;

11.  подчертава ключовата роля на гражданското общество в управлението на интернет; призовава Комисията и държавите членки да започнат конструктивен диалог и да подкрепят организациите на гражданското общество в областта на цифровите технологии;

12.  насърчава всички органи и представители на гражданското общество да подкрепят въвеждането и изпълнението на електронни услуги, електронни умения и цифровото форми на труд, които могат да засилят равновесието между професионалния и личния живот в нашите общества, като се гарантира избягването на двойна тежест за жените; призовава Комисията и държавите членки да идентифицират възможностите и предизвикателствата на цифровизацията, също и по отношение на условията на труд, като например несигурните форми на заетост и свързаните с работата‑ проблеми с психичното здраве;

13.  подчертава значението на това да се гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете в сектора на образованието чрез насърчаване на цифровата грамотност, както и участието на жените и момичетата в образованието и обучението в областта на ИКТ чрез включване на кодирането, новите медии и технологиите в образователните програми на всички равнища, включително в извънкласното, неформалното и самостоятелното образование, както и във всички видове образование и обучение, включително за преподавателския персонал, с цел намаляване и премахване на недостига на цифровите умения и насърчаване на момичетата и младите жени да се насочат към професионални кариери в областта на науката и ИКТ; посочва значението на постоянния диалог със социалните партньори с цел преодоляване на неравенството между половете в тази област;

14.  насърчава държавите членки да въведат съобразено с възрастта обучение по ИКТ в ранните етапи на училищното образование, като се постави специален акцент върху окуражаването на момичета да развият своя интерес и таланти в областта на цифровите технологии, и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават образованието на момичетата в областта на НТИМ от ранна възраст, като се има предвид, че момичетата се пренасочват от НТИМ към други области на по-ранен етап от своето образование поради свързани с пола стереотипи във връзка с тези дисциплини, липсата на модели на подражание и разделението на дейностите и играчките, което води до недостатъчното представителство на жените в тези дисциплини в университетите, като тази тенденция се наблюдава и на работното място;

15.  насърчава държавите членки и Комисията да популяризират, по-специално посредством информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, участието на жените в стопански сектори, които традиционно се считат за „мъжки“, както в случая на цифровизацията; подчертава необходимостта от организиране на кампании за повишаване на осведомеността, обучение и интегриране на принципа на равенство между половете за всички участници в политиката в областта на цифровизацията; подчертава необходимостта от подкрепа за придобиването на електронни умения от жените в секторите, базирани не са свързани в много голяма степен с ИКТ‑, но в близко бъдеще ще изискват цифрови умения и компетентности;

16.  призовава Комисията и държавите членки, както и предприятията, да насърчават равенството между половете в ИКТ, като събират разделени по полов признак данни за използването на ИКТ, разработват цели, показатели и критерии за проследяване на напредъка по отношение на достъпа на жените до ИКТ и насърчават примерите за добри практики сред дружествата в сектора на ИКТ; призовава Европейския институт за равенство между половете да събере данни за начина, по който цифровите услуги могат да бъдат използвани по-добре в услуга на жените и равенството между половете;

17.  подчертава, че е важно да се определят предизвикателствата, породени от използването на ИКТ и интернет за извършване на престъпления, за отправяне на заплахи или извършване на актове на тормоз или насилие срещу жените; настоятелно призовава вземащите политически решения да обърнат внимание на тези въпроси по подходящ начин и да осигурят въвеждането на рамка, която гарантира, че правоприлагащите органи са в състояние ефективно да се справят с цифровите престъпления; призовава Комисията и държавите членки да гарантират защитата на момичетата от рекламите в цифровата среда, които могат да доведат до поведение, увреждащо тяхното здраве;

18.  призовава институции и държавите-членки на ЕС да водят кампании за повишаване на осведомеността на жените относно ползите от ИКТ, както и относно свързаните с тях рискове, и да им предоставят нужното образование и познания за начините, по които да се защитават в интернет;

19.  призовава институциите, агенциите и органите на ЕС, както и държавите членки и техните правоприлагащи органи, да си сътрудничат и да предприемат конкретни мерки за координиране на своите действия, за да противодействат на използването на ИКТ за извършване на престъпления, свързани с трафика на хора, тормоз и преследване в кибернетичното пространство, като се има предвид, че те често са трансгранични‑ по своя характер и координацията на равнището на ЕС е от изключително значение за преследването на тези престъпления; приканва държавите членки да преразгледат своето наказателно право, за да се гарантира, че новите форми на цифрово насилие са дефинирани и признати;

20.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Задълбочен анализ — „Овластяване на жените в интернет“, Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел „В“ — Граждански права и конституционни въпроси, комисия по правата на жените и равенството между половете, октомври 2015 г.
(2) ОВ С 264 Е, 13.9.2013 г., стр. 75.
(3) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 18.
(4) OВ C 93, 9.3.2016 г., стp. 120.
(5) OВ C 349, 17.10.2017 г., стр. 56.
(6) OВ C 66, 21.2.2018 г., стр.  44.


Прилагане на Инструмента за сътрудничество за развитие, Инструмента за хуманитарна помощ и Европейския фонд за развитие
PDF 661kWORD 81k
Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно прилагането на Инструмента за сътрудничество за развитие, Инструмента за хуманитарна помощ и Европейския фонд за развитие (2017/2258(INI))
P8_TA(2018)0103A8-0118/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 3, параграф 5 и член 21 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 208—211 и член 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие, прието в рамките на форума на високо равнище относно ефективността на помощта в Пусан през 2011 г. и обновено по време на срещата на високо равнище в Найроби през 2016 г.,

—  като взе предвид Третата световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия, проведена в Сендай (Япония) от 14 до18 март 2015 г.,

—  като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма за устойчиво развитие до 2030 г.“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие в Ню Йорк на 25 септември 2015 г., както и включените в нея 17 цели за устойчиво развитие,

—  като взе предвид Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, проведена в Истанбул на 23 и 24 май 2016 г., както и „голямото споразумение“ — споразумение, постигнато между някои от най-големите донори и източници на помощи,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и преразгледано на 25 юни 2005 г. и 22 юни 2010 г.(1),

—  като взе предвид Решение 2013/755/ЕС на Съвета от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(4),

—  като взе предвид Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите — членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Европейския съюз съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ — ЕС и относно разпределението на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта от Договора за функционирането на Европейския съюз („Вътрешното споразумение“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/322 на Съвета от 2 март 2015 г. относно изпълнението на 11-ия Европейски фонд за развитие(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/323 на Съвета от 2 март 2015 г. относно Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.(7),

—  като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от 2007 г.(8),

—  като взе предвид новия Европейския консенсус за развитие от 7 юни 2017 г.(9),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2017 г. относно ангажираността на ЕС с гражданското общество в областта на външните отношения,

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно Доверителния фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно доклада на ЕС за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно местните органи и гражданското общество: ангажиментът, поет от Европа, за оказване на подкрепа за устойчивото развитие(13),

—  като взе предвид Специален доклад № 18/2014 на Европейската сметна палата относно системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг,

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 15 декември 2017 г., озаглавен „Междинен доклад относно инструментите за външно финансиране“ (COM(2017)0720), и свързаните с него работни документи на службите на Комисията – „Оценка на Инструмента за сътрудничество за развитие“ (SWD(2017)0600) и „Оценка на 11-ия Европейски фонд за развитие“ (SWD(2017)0601),

—  като взе предвид външната оценка на 11-ия Европейски фонд за развитие (окончателен доклад от юни 2017 г.), възложена от Комисията на екип от външни изпълнители,

—  като взе предвид външната оценка на Инструмента за сътрудничество за развитие (окончателен доклад от юни 2017 г.), възложена от Комисията на екип от външни изпълнители,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 февруари 2018 г., озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ (COM(2018)0098),

—  като взе предвид „Coherence report – Insight from the External Evaluations of the External Financial Instruments“ („Доклад за съгласуваността — констатации от външните оценки на инструментите за външно финансиране“) (окончателен доклад от юли 2017 г.), чието изготвяне беше възложено от Комисията на екип от външни изпълнители,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата на разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по бюджети (A8-0118/2018),

А.  като има предвид, че от приемането на инструментите за външно финансиране насам международната политическа рамка и политическата рамка на ЕС се промениха значително вследствие на приемането на ключови инструменти, например Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, Парижкото споразумение относно изменението на климата, Програмата за действие от Адис Абеба, Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015 – 2030 г. и Дневния ред за човечност; като има предвид, че ЕС изпълняваше водеща роля при договарянето на тези инструменти;

Б.  като има предвид, че Договорът от Лисабон, Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), заедно с Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, новия Европейски консенсус за развитие и принципите от Пусан за ефективно развитие, обуславят стратегията на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ; като има предвид освен това, че Съветът прие глобална стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, която обхваща, наред с другото, сътрудничеството за развитие;

В.  като има предвид, че съгласно член 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Европейския консенсус относно хуманитарната помощ хуманитарната помощ трябва да се предоставя в съответствие с хуманитарните принципи на хуманност, неутралност, независимост и безпристрастност и да се ръководи от основан на потребностите подход; като има предвид, че хуманитарната помощ не трябва да се използва като инструмент за управление на кризи;

Г.  като има предвид, че политиката за развитие следва да допълва външната политика на ЕС и управлението на миграционните потоци, като същевременно гарантира, че финансирането за развитието се използва единствено за целите и задачите, свързани с развитието, а не за покриване на разходи, свързани с постигането на различни цели, например граничен контрол или антимиграционни политики;

Д.  като има предвид, че основната цел на Инструмента за сътрудничество за развитие е да намалява и в дългосрочен план — да изкорени бедността в развиващите се страни, които не се ползват от финансиране по линия на Европейския фонд за развитие, Европейския инструмент за съседство или Инструмента за предприсъединителна помощ, да предоставя тематична подкрепа за организациите на гражданското общество и местните органи в държавите партньори в областта на свързаните с развитието глобални обществени блага и предизвикателства и да подпомага стратегическото партньорство между Африка и ЕС; като има предвид, че Инструментът за сътрудничество за развитие е най-големият географски инструмент в областта на сътрудничеството за развитие в рамките на бюджета на ЕС, като разпределените за него средства възлизат на 19,6 милиарда евро за периода 2014—2020 г.;

Е.  като има предвид, че основната цел на Европейския фонд за развитие е намаляването и в дългосрочен план — изкореняването на бедността в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и постигането на устойчиво развитие в отвъдморските страни и територии; като има предвид, че Европейският фонд за развитие е основният инструмент на ЕС за сътрудничество за развитие, като средствата, разпределени за 11-ия Европейски фонд за развитие за периода 2014— 2020 г., възлизат на 30,5 милиарда евро;

Ж.  като има предвид, че основната цел на Инструмента за хуманитарна помощ е да предоставя съдействие, помощ и защита на хората, засегнати от природни или предизвикани от човека бедствия и подобни извънредни ситуации, като поставя акцента върху най-уязвимите жертви, независимо от тяхната националност, религия, пол, възраст, етнически произход или политическа принадлежност, и се съобразява с реалните нужди, международните хуманитарни принципи и Европейския консенсус относно хуманитарната помощ;

З.  като има предвид, че Инструментът за хуманитарна помощ излиза извън рамките на основната си задача за провеждане на животоспасяващи операции, като включва помощ за пострадалите от по-продължителни кризи, краткосрочни операции по възстановяване и реконструкция, готовност при бедствия и справяне с последиците от движенията на населението;

И.  като има предвид, че ефективното сътрудничество за развитие изисква новаторски подходи, благодарение на които донорите да бъдат в състояние да реагират бързо на местно равнище, да работят с местните организации и да подкрепят местните предприятия и предприемачи, особено в най-бедните и най-нестабилните държави; като има предвид, че системата на ЕС за одит трябва да осигури на донорите гъвкавост, така че те да могат да поемат разумна степен на риск при такива проекти, като по този начин се повишава способността на ЕС да реагира бързо и да предоставя ефективна помощ;

Й.  като има предвид, че ЕС е водещият донор в света на помощ за развитие и на хуманитарна помощ; като има предвид, че чрез тази помощ ЕС подкрепя усилията за намаляване на бедността и за подпомагане на световните интереси, интересите на ЕС и основните ценности;

К.  като има предвид, че срещата на върха между Африканския съюз и ЕС, проведена в Абиджан на 29 и 30 ноември 2017 г., потвърди волята да се създаде истинско, осъвременено, глобализирано и амбициозно партньорство, което да създаде политическите и икономическите условия за действително равенство;

Л.  като има предвид, че се наблюдава експоненциално нарастване на броя на споразуменията за сътрудничество за развитие, сключени с трети страни, включително с Китай, Русия, Турция, Бразилия и Индия;

М.  като има предвид, че възстановяването и разширяването на обхвата на правилото за „global gag“ (спиране на финансирането за организации, подкрепящи абортите) и намаляването на средствата за организациите, които предоставят на жените и момичетата услуги в сферата на семейното планиране и сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните с тях права, са повод за сериозна загриженост;

Н.  като има предвид, че правителствата на трети държави имат реални очаквания, когато става дума за своевременни действия, ефективност и реагиране на спешната необходимост от поддържане на стабилни партньорства за сътрудничество за развитие; като има предвид, че е необходимо да се развият открити и производителни икономики в партньорските страни, като същевременно се вземат предвид новите обстоятелства и новите икономически участници на международната сцена;

О.  като има предвид, че с оглед на неучастието на Обединеното кралство след 2020 г. излизането на Обединеното кралство от ЕС ще доведе до намаляване на бюджета на ЕС с 12—15%;

П.  като има предвид, че оценките на Европейския фонд за развитие и Инструмента за сътрудничество за развитие потвърждават, че е действително възможно различните географски и тематични инструменти да се използват по съгласуван начин;

Р.  като има предвид, че в оценката на 11‑ия ЕФР се посочва, че съществува реална заплаха, че ЕФР ще бъде принуден да преследва цели, които го отдалечават от основната му цел, а именно намаляването на бедността, които трудно могат да се съвместяват с основните ценности на ЕФР и които излагат на рискове неговата дейност в областите, в които той постига добри резултати; че въпреки проведените консултации възгледите на правителствата и организациите на гражданското общество (с някои важни изключения, например по отношение на Тихоокеанския регион) рядко са били вземани предвид при разработването на програмите и че при планирането на 11‑ия ЕФР е бил възприет подход „от горе на долу“ с цел да се приложи принципът на концентрация, но че това е било в ущърб на централния принцип на сътрудничество, заложен в Споразумението от Котону;

С.  като има предвид, че според оценката на 11‑ия Европейски фонд за развитие към април 2017 г. почти 500 милиона евро от неговия резерв са били отпуснати в подкрепа на ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ (ECHO) на Комисията, близо 500 милиона евро са били разпределени за спешна помощ за отделни държави и 1,5 милиарда евро са били отпуснати за Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка; като има предвид, че Европейският фонд за развитие допринася и за новия Европейски фонд за устойчиво развитие;

Т.  като има предвид, че в оценката на Инструмента за сътрудничество за развитие се посочва, че той е бил актуален и целесъобразен инструмент при самото си създаване и че той продължава да бъде такъв и в средата на периода на своето прилагане, както и че като цяло той е в съответствие с новите стратегически документи (напр. новия Европейски консенсус за развитие и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие), въпреки че прилагането на някои приоритети в настоящата им форма би могло да се окаже трудно;

У.  като има предвид, че при приемането на инструментите за външно финансиране за периода 2014—2020 г. Европейският парламент изрази предпочитание за създаване на отделен инструмент за външно финансиране, предназначен за сътрудничеството за развитие, и призова за обособяване на средствата за развитие, в случай че Европейският фонд за развитие бъде включен в бюджета;

Ф.  като има предвид, че в оценката на Европейския фонд за развитие се посочва по отношение на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка, че в сравнение със стандартните проекти на Европейския фонд за развитие по‑кратките срокове за подготовка и одобряване, непрякото участие на ЕС в изпълнението на проектите и фактът, че тези проекти са по‑скоро обусловени от приоритетната проблематика на ЕС, вместо да бъдат разработени в отговор на дългосрочните цели на държавите партньори, пораждат опасения по отношение на евентуалната ефективност и устойчивост на проектите на ЕС в рамките на Извънредния доверителен фонд за Африка и способността на ЕС да следи отблизо тяхното изпълнение;

Х.  като има предвид, че финансовият поток от Съюза към държавите, ползващи се от финансови инструменти за развитие, е с по‑малък размер от паричните преводи, извършвани на частни начала от диаспората от същите тези държави, живееща в Европа;

Ц.  като има предвид, че въпреки че е получил милиарди евро от Европейския фонд за развитие в продължение на години и въпреки сериозните опасения на Комисията относно неговото финансово управление, Механизмът за подкрепа на мира в Африка не беше включен в оценката на Европейския фонд за развитие; като има предвид, че Механизмът за подкрепа на мира в Африка не е бил подлаган на оценка от 2011 г. насам;

Ч.  като има предвид, че според извършените оценки и според доклада на Комисията за междинния преглед на инструментите за външно финансиране общата ефективност и дългосрочното въздействие на Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския фонд за развитие по отношение на постигането на целите им е трудно да се измерят поради сериозните ограничения при разработването на адекватни системи за оценка и мониторинг и при анализирането на ролята, изпълнявана от външни фактори, както и поради мащаба на съответните държави и теми; като има предвид, че според оценителите смесеното финансиране успява да привлече допълнителни средства само в 50% от случаите;

Ш.  като има предвид, че Парламентът е изправен пред много кратки срокове за разглеждане на проектите на мерки за изпълнение; като има предвид, че тези срокове не отчитат в достатъчна степен особеностите на парламентарните дейности; като има предвид, че понякога това се усложнява от факта, че проектите на мерки за изпълнение се изпращат на Парламента след крайния срок или непосредствено преди летния период, което ограничава още повече способността му адекватно да упражнява своите правомощия за контрол;

Щ.  като има предвид, че ЕС призна значението на партньорствата с организациите на гражданското общество в рамките на външните отношения; като има предвид, че това включва участието на организациите на гражданското общество в планирането и изпълнението на инструментите за външно финансиране;

Факти и констатации от междинния преглед на прилагането на Инструмента за сътрудничество за развитие, Европейския фонд за развитие и Инструмента за хуманитарна помощ

Общи съображения

1.  посреща със задоволство факта, че оценките на Инструмента за сътрудничество за развитие, Европейския фонд за развитие и Инструмента за хуманитарна помощ сочат, че целите на тези инструменти са били в голяма степен уместни с оглед на политическите приоритети към момента на тяхното разработване и че като цяло те са подходящи и са в съответствие с ценностите и целите на ЦУР; посочва, че годишният недостиг на средства за постигане на ЦУР възлиза на 200 милиарда щатски долара;

2.  отбелязва, че някои държави, в които се провеждат географски програми по линия на Европейския фонд за развитие и Инструмента за сътрудничество за развитие, през последните десет години се наблюдава напредък по отношение на намаляването на бедността и човешкото и икономическото развитие, докато в други положението продължава да бъде критично;

3.  отбелязва със задоволство, че приоритетите на Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския фонд за развитие са съгласувани с ценностите и целите на ЦУР благодарение на решаващата роля, която ЕС изигра при приемането им, и че този факт до голяма степен улесни и опрости междинния преглед на тези инструменти;

4.  отбелязва, че през първите години от своето прилагане Инструментът за сътрудничество за развитие и Европейският фонд за развитие предоставиха възможност на ЕС да реагира на нови кризи и потребности благодарение на широкия обхват на целите на тези инструменти; отбелязва при все това, че вследствие на увеличаването на броя на кризите и появата на нови политически приоритети Инструментът за сътрудничество за развитие, Европейският фонд за развитие и Инструментът за хуманитарна помощ бяха подложени на финансов натиск, че тези инструменти функционират на предела на своите възможности и че това доведе до решението да се създадат нови ad hoc механизми, например доверителни фондове, които са повод за сериозна загриженост, а именно във връзка с прозрачността, демократичната отчетност и тяхната несвързаност с целите за развитие; напомня за наскоро приетия Европейски фонд за устойчиво развитие, който беше създаден, за да се осигури допълнителен капацитет за ливъридж;

5.  изразява задоволство от засилената вътрешна съгласуваност в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския фонд за развитие, която се дължи до голяма степен на висококачествените оценки, хармонизираните процеси на вземане на решения и секторната концентрация;

6.  отбелязва, че има случаи, в които подкрепата на бюджета продължава да бъде критикувана поради нейната неуместност и неефективност, докато в действителност тя е форма на подкрепа, която отговаря на съвременната концепция за сътрудничество, а именно сътрудничество, което се съчетава много гладко с истинските партньорства за развитие, създава условията за ангажираност от страна на страните партньори и има предимството да бъде гъвкаво и ефективно; поради това призовава да се предприемат действия с цел да се засили политическото и институционално партньорство, което насърчава предоставянето на подкрепа на бюджета, и същевременно настоява за ефективно икономическо управление и зачитане на демократичните ценности; изтъква, че политиката в областта на сътрудничеството за развитие трябва да се провежда по начин, който да отчита желанията на държавите и хората, които се нуждаят от нея, като се гарантира тяхното участие в процеса на вземане на решения и поемането на отговорност от тяхна страна за нейното прозрачно и ефективно прилагане;

7.  изтъква факта, че голям брой държави се превърнаха в държави с по‑висок среден доход, в резултат на което те се озоваха извън обхвата на двустранното сътрудничество по Инструмента за сътрудничество за развитие или получават по‑малки по размер безвъзмездни средства в рамките на двустранното сътрудничество по линия на Европейския фонд за развитие, тъй като помощта за развитие в съчетание с успешни национални политики може да доведе до положителни резултати; припомня, че бедността и развитието са многоизмерни и че не е достатъчно БВП да се запази като единствения показател за развитието; отбелязва също така, че тъй като мнозинството от най‑бедните хора в света живеят в държави със средни доходи, в които продължават да съществува неравенство, внезапното спиране на помощта за държавите със средни доходи би могло да подкопае постигането на целите за устойчиво развитие; затова подчертава, че е необходимо да се продължи да се оказва подкрепа на тези държави през този деликатен етап от усилията им за постигане на по‑голямо развитие;

8.  подчертава необходимостта да се гарантира, че помощта за развитие се използва в съответствие с първоначалното ѝ предназначение, при надлежно отчитане на принципите за ефективност на помощта и развитието; отново заявява, че сътрудничеството на ЕС за развитие следва да бъде приведено в съответствие с плановете и потребностите на държавите партньори;

9.  подчертава, че при никакви обстоятелства програмата на ЕС за развитие не следва да се ръководи от неговите краткосрочни вътрешни интереси (сигурност и миграция) и че принципите на ефективност на помощта и развитието трябва да се спазват изцяло и да се прилагат към всички форми на сътрудничество за развитие;

10.  отбелязва, че Комисията стигна до заключението, че съгласуваността между инструментите може да бъде повишена чрез рационализиране; подчертава, че тази констатация не се упоменава в нито една от различните оценки;

11.  изразява загриженост във връзка с констатациите на оценителите относно липсата на системи за мониторинг и оценка, която затруднява измерването на резултатите; подчертава, от друга страна, многобройните положителни констатации, свързани с политиките на ЕС в областта на развитието, от одитите, извършени от Европейската сметна палата; припомня във връзка с това посоченото от Европейската сметна палата в изготвения от нея Специален доклад № 18/2014 относно системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг; призовава Комисията да се възползва от случая, за да усъвършенства своята система за оценка на резултатите в съответствие с препоръките, отправени от Европейската сметна палата;

12.  изразява своето учудване от разминаването между резултатите от оценката и заключенията на Комисията в нейния междинен преглед; изразява съжаление във връзка с това, че сериозни проблеми като липсата на партньорства в рамките на инструментите и риска от изместването на вниманието от намаляването на бедността не се упоменават изобщо в заключенията на Комисията, въпреки че те са ключови елементи на оценката;

13.  изразява загриженост по повод на липсата или на ограничения характер на наличните данни; отбелязва, че поради липсата на система за мониторинг и оценка извън Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и ЦУР не е възможно да се измерят точно промените, например по отношение на гъвкавостта на инструмента или степента на съгласуваност с други инструменти;

14.  освен това отбелязва, че липсата на глава относно финансирането, която да е изрично предназначена да насърчи политическия дебат, като обръща специално внимание на подкрепата за политическите партии, не благоприятства за постигането на целите за устойчиво развитие;

15.  призовава докладването да се подобри чрез автоматично изготвяне на статистически данни и показатели;

16.  изразява съжаление от това, че Комисията не се възползва от възможността, предоставена от междинния преглед, за да адаптира своите политики към изискванията, посочени в новия Европейски консенсус за развитие, относно подкрепата за дребномащабното и устойчиво агроекологично земеделие; отбелязва, че, напротив, предложените мерки включват дори още по-голяма подкрепа за едромащабното земеделие и големите аграрни дружества;

Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР)

17.  подчертава, че актуалността на ИСР се състои главно в неговата гъвкавост при реагирането на непредвидени събития, що се отнася до избора на програмите и методите на прилагане и до преразпределенията в рамките на отделните инструменти и между тях, както и до използването на резервни фондове; подчертава, че гъвкавостта на многогодишните програми е предоставила възможност и за адаптиране на продължителността на програмния период към ситуацията на място, за бързо преразпределяне на финансирането при настъпването на съществени промени и за използване на специални мерки;

18.  посреща със задоволство факта, че в оценките се подчертава стратегическото значение на тематичната програма на ИСР, в частност нейната способност да насърчава действията в световен мащаб, свързани с обществените блага;

19.  отбелязва опростяването, хармонизирането и разширяването на условията за изпълнение, въведени чрез Регламент (ЕС) № 236/2014 относно общите правила за изпълнението на инструментите за финансиране на външната дейност, които увеличиха ефективността на ИСР; подчертава, че Регламент (ЕС) № 233/2014 за създаване на ИСР не съдържа подробности относно системата за мониторинг и оценка за измерване на резултатите, постигнати чрез инструмента; изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че процедурите за изпълнение, някои от които водят началото си от Финансовия регламент, все още се считат за продължителни и тромави, което дискредитира ЕС и увеличава привлекателността на подходите, прилагани от някои държави, които се възприемат като характеризиращи се с много по‑малко формалности и условия; припомня във връзка с това, че някои от тези процедури произтичат от Финансовия регламент, а не от инструменти за външно финансиране, а други се основават на прилагането на основните принципи на сътрудничеството за развитие, като например партньорство и собственост;

20.  отбелязва, че работните документи на Комисията показват, че изплатените суми са сравнително ниски в сравнение със сумите, за които са поети задължения; подчертава, че в контекста на „конкуренция“ при помощта за развитие се касае за важен проблем; съответно призовава за по‑добра комуникация относно възможностите за финансиране, за да се гарантира, че партньорите на ЕС са информирани; призовава да се предостави обучение за местните заинтересовани страни, в това число за държавните служители, относно изготвянето на досиета за ЕС, за да се гарантира, че те са в състояние най‑добре да задоволят критериите и съответно да се увеличат техните шансове подадените от тях заявления за проекти да бъдат избрани; отбелязва, че такова обучение също би могло да бъде насочено и към подобряването на отговорите на покани на други международни организации за представяне на проекти;

21.  изразява загриженост във връзка с това, че в междинната оценка на ИСР се посочва рискът от съществуването на възприятие, че не се спазва изискването да се отделят поне 20% от помощта по ИСР за основни социални услуги като здравеопазване, средно образование и други социални услуги, при условие че тези нужди са от съществено значение за развитието на тези държави; също така изразява загриженост във връзка с недостатъчната подкрепа, оказвана на националните здравни системи, както и липсата на данни относно резултатите, постигнати по отношение на финансирането на образованието; отново изтъква ангажимента, поет в рамките на новия Европейски консенсус за развитие, за отделяне на най‑малко 20% от официалната помощ за развитие (ОПР) на ЕС за социално приобщаване и човешко развитие;

22.  изразява задоволство във връзка с целите и резултатите от тематичната програма, насочена към организациите на гражданското общество и местните органи, и призовава за запазването ѝ в бъдещите инструменти; при все това изразява дълбока загриженост във връзка с това, че във фазите на разработване и изпълнение на програмите се отделя все по‑малко място за организациите на гражданското общество и местните органи, и призовава за предоставяне на по‑голяма роля на тези органи, включително като доставчици на услуги, както и за изготвяне на конкретни условия за сътрудничеството за всеки отделен случай и за възприемане на един по‑стратегически подход; подчертава, че развитието на тези страни може да бъде постигнато пълноценно единствено посредством сътрудничество с легитимните местни органи;

23.  насърчава Комисията да прилага политики, които насърчават включването на африканската диаспора като ключов участник в развитието;

Европейски фонд за развитие (ЕФР)

24.  отбелязва, че ЕФР изигра важна роля в борбата за изкореняване на бедността и за постигането на целите за устойчиво развитие; отбелязва при все това, че на регионално равнище има по‑малко доказателства за постигането на напредък и че ЕФР не е създавал последователно надеждно полезно взаимодействие и съгласуваност между своите програми за сътрудничество на национално и регионално равнище и в рамките на АКТБ;

25.  изразява съжаление, че междинният преглед не обхваща Механизма за подкрепа на мира в Африка, който в продължение на години не е бил предмет на надеждни оценки; счита, че в период, в който се поставя все по‑силен политически акцент върху връзката между сигурността и развитието, е от ключово значение политиките да се разработват въз основа на фактите;

26.  отбелязва със задоволство факта, че ЕФР се оказа целесъобразен инструмент в условията на една бързо променяща се среда благодарение на по‑късия цикъл на планиране, рационализирането на процедурите и по‑доброто управление на бюджета; отбелязва при все това, че той все още не е напълно адаптиран към изменящата се обстановка и че процедурите продължават да са доста тромави и обременителни;

27.  отбелязва, че твърде различните потребности и естество на групите от държави от АКТБ и отвъдморските страни и територии, попадащи в обхвата на ЕФР, поставят под въпрос както единния подход, с който се характеризира изборът на процедури и условия, така и в крайна сметка териториалния обхват на ЕФР; припомня необходимостта от ново и истинско партньорство на равноправни начала, в което основният акцент да е върху правата на човека;

28.  отбелязва, че Европейският фонд за развитие беше подложен на натиск, тъй като от него се очакваше да отговори на все по‑голям брой политически искания, например в областите на сигурността и миграцията, които трудно могат да се съгласуват с основните ценности и принципите на Европейския фонд за развитие и на политиката за развитие, и по‑специално с изкореняването на бедността;

Инструмент за хуманитарна помощ

29.  изразява задоволство, че Инструментът за хуманитарна помощ постигна своята цел да предоставя помощ в извънредни ситуации въз основа на пълно зачитане на международното публично право, като в същото време се гарантира, че хуманитарната помощ не се използва като инструмент за други цели и че принципите на хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост се зачитат;

30.  отбелязва, че броят на хуманитарните кризи и на бедствията, при които е приложен Инструментът за хуманитарна помощ, се увеличи значително през последните няколко години, което доведе до пълното усвояване на резерва за спешна помощ и до необходимостта да се използват допълнителни средства, както и че това положение вероятно няма да се промени в краткосрочен или средносрочен план, като се има предвид нарастващият брой на кризисните ситуации в много райони в целия свят; отбелязва, че това разкрива необходимостта от значително увеличаване на резерва за спешна помощ и от по-бързо и по-гъвкаво използване на всички налични ресурси;

31.  счита, че хората и общностите следва да продължат да бъдат главен фокус и основни заинтересовани страни в рамките на Инструмента за хуманитарна помощ и че при всички обстоятелства следва да се възприема гъвкав, координиран и специфичен за дадения контекст подход, който да е съобразен с вижданията на органите на местно самоуправление и други местни органи, както и на местните общности, на религиозните организации, чиято дейност е насочена към развитието, и на участниците от гражданското общество; подчертава, че много от тези организации, включително организациите на диаспорите в Европа, допринасят с ценна работа в няколко критични области и могат да предоставят добавена стойност за хуманитарната помощ;

32.  припомня, че небезопасните аборти се сочат от Световната здравна организация като една от петте водещи причини за майчината смъртност; припомня декларираното пред международната общност правно основание за правото на сексуално и репродуктивно здраве и правата на жертвите на сексуално насилие и на хората при конфликти;

Препоръки за оставащия период на изпълнение

33.  подчертава, че инструментът за сътрудничество за развитие, Европейският фонд за развитие и Инструментът за хуманитарна помощ следва да се прилагат в контекста на новата политическа рамка в международен план и на равнището на ЕС, включително на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, Парижкото споразумение относно изменението на климата, Програмата за действие от Адис Абеба и Дневния ред за човечност;

34.  припомня, че целите за устойчиво развитие трябва да бъдат постигнати в световен мащаб чрез съвместните усилия и партньорство на всички международни участници, включително на нациите в развиващите се и в развитите държави и на международните организации; подчертава, че на равнище ЕС това изисква вътрешни и външни политики, разработени и изпълнявани въз основа на съвместен, последователен и координиран подход в съответствие с принципите на съгласуваност на политиките за развитие; счита, че с оглед на взаимовръзките между вътрешните и външните политики на ЕС съгласуваността на политиките за развитие трябва да се превърне в основен фактор при определянето и изпълнението на инструментите за външно финансиране и при приемането на други политики и инструменти на ЕС; счита обаче, че цялостната съгласуваност между инструментите следва да бъде допълнително подобрена, по‑специално чрез по‑добра съгласуваност и координация между географските и тематичните програми и чрез постигане на по‑висока степен на координация и взаимно допълване с други политики на ЕС;

35.  изразява загриженост относно това, че държавите с по‑висок среден доход, които са останали извън обхвата на Европейския фонд за развитие и на Инструмента за сътрудничество за развитие, могат да се сблъскат с недостиг на финансиране, който да ги постави в уязвимо положение; призовава Комисията да отчете последствията, да обмисли мерки за предотвратяване на неблагоприятните последици и да улесни достъпа на държавите с по‑висок среден доход до инструментите за външно финансиране, адаптирани към техните нужди, в частност с оглед на активизирането на усилията за укрепване на доброто управление чрез борба с корупцията, данъчните измами и безнаказаността, зачитане на принципите на правовата държава и провеждане на свободни и честни избори, като се осигурява равен достъп до правосъдие, и чрез преодоляване на институционалните слабости; потвърждава работата, извършена от програмата „EUROsociAL“ в тази област; подчертава обаче необходимостта да се даде приоритет на насочването на безвъзмездната помощ към най‑слабо развитите страни, които са предразположени към нестабилност и са изправени пред значителни структурни пречки за устойчиво развитие и които съответно зависят в голяма степен от международно публично финансиране;

36.  счита, че инструментите за външно финансиране следва да продължат да подпомагат пряко европейските и местните организации на гражданското общество, местните общности, органите на местно и регионално самоуправление и местните органи в страните партньори и техните партньорства с европейските органи на местно и регионално самоуправление, както и систематично да улесняват тяхното активно участие в многостранните диалози между заинтересованите страни относно политиките на ЕС и относно всички програмни процеси в рамките на всички инструменти; освен това счита, че ЕС следва да насърчава ролята на организациите на гражданското общество като обществени пазители и наблюдатели, както в ЕС, така и извън него, и да подкрепя реформите в страните партньори, насочени към децентрализация; приветства в този контекст намерението на Комисията да задълбочи и укрепи продължаващата работа за изграждане на партньорство и диалог с организации на гражданското общество, работещи за развитието, както и да засили ангажимента за водене на диалог и участие на мрежи на организациите на гражданското общество в изготвянето на политики и процеси на ЕС; припомня, че ЕС следва да подпомага укрепването на демокрацията чрез установяване на механизми за подкрепа на дейностите на организации в трети държави, така че да допринесе за стабилизацията и подобряването на институционалните стандарти за управлението на обществените блага;

37.  потвърждава решимостта си да следи за изпълнението на ангажимента на ЕС за осигуряване на непрекъсната помощ за човешкото развитие, с цел да се подобри животът на хората в съответствие с целите за устойчиво развитие; припомня, че по отношение на Инструмента за сътрудничество за развитие това води до необходимостта да се отделят поне 20% от помощта за основни социални услуги, с акцент върху здравеопазването и образованието, включително за средното образование; ето защо изразява загриженост от факта, че в момент, когато продължава да има съмнения относно постигането на целта за отделяне на 20% от средствата за човешкото развитие, Комисията пренасочва средства от областта на човешкото развитие към инвестиции;

38.  призовава за стриктното прилагане на предварителните условия, даващи възможност за ефективното използване на подкрепа на бюджета и за по‑систематично наблюдение на изпълнението на условията за усвояването на тази помощ в страните партньори, с цел да се подобрят отчетността, прозрачността, ефективността на помощта и съответствието между подкрепата на бюджета и нейните цели;

39.  предупреждава да не се допускат злоупотреби при използването на доверителните фондове, което застрашава спецификата на политиката на ЕС на сътрудничество за развитие; настоява, че доверителните фондове следва да се използват само ако тяхната добавена стойност, в сравнение с други условия на помощ, е гарантирана, особено в кризисни ситуации, както и че тяхното използване следва винаги да бъде в пълно съответствие с принципите за ефективност на помощта и с основната цел на политиката за развитие: изкореняване на бедността; изразява загриженост във връзка с факта, че вноските на държавите членки и на другите донори в доверителните фондове са под очакванията, което има отрицателно отражение върху тяхната ефективност; припомня необходимостта от парламентарен контрол по отношение на тези средства; изразява сериозна загриженост относно констатациите от оценката на Европейския фонд за развитие относно ефективността на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка;

40.  припомня, че Комисията следва да гарантира наличието на прозрачност при използването на доверителни фондове, наред с другото, като редовно предоставя на Парламента актуална информация и гарантира неговото подходящо участие в съответните управленски структури в съответствие с приложимото законодателство на ЕС; освен това припомня, че доверителните фондове трябва да прилагат пълния набор от принципи за ефективност на развитието, следва да бъдат съгласувани с дългосрочните приоритети, принципи и ценности, както и с националните стратегии и стратегиите на ЕС за отделните държави в областта на политиката за развитие, както и с други релевантни инструменти и програми, както и че два пъти годишно следва да се публикува мониторингов доклад, оценяващ това привеждане в съответствие; отново заявява, че с оглед на това целта на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка е да се преодолеят първопричините за миграцията, като се насърчават устойчивостта, икономическите възможности, равните възможности, сигурността и развитието;

41.  припомня, че бюджетът за външна дейност на ЕС непрекъснато е в процес на мобилизиране и подсилване, като това води до изчерпване на всички налични маржове с цел справяне с нарастващия брой кризисни ситуации; счита, че в контекста на многобройните кризи и на несигурност инструментите за външно финансиране трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да са в състояние да се адаптират своевременно към променящите се приоритети и непредвидените обстоятелства и да постигат своевременни резултати на място; препоръчва за тази цел резервът или неусвоените средства по линия на инструментите за външно финансиране да се използват интелигентно, при планирането на многогодишните програми да се предвиди повече гъвкавост, условията на финансиране да се съчетават по подходящ начин и да се постигне по‑голямо опростяване при изпълнението; подчертава обаче, че по‑голямата гъвкавост не следва да се постига за сметка на ефективността и предсказуемостта на помощта, на дългосрочните географски и тематични приоритети или на ангажиментите за подкрепа на реформите в държавите партньори;

42.  призовава Комисията да приложи Инструмента за хуманитарна помощ по начин, който да съответства на хуманитарните принципи, на ангажиментите, договорени в рамките на „голямото споразумение“ на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, и на заключенията на Специален доклад № 15/2016 на Европейската сметна палата(14); призовава в частност Комисията да повиши прозрачността на стратегическото планиране и на процедурата за подбор за отпускане на финансиране, да обръща дължимото внимание на разходната ефективност на действията, без да се накърняват целите на хуманитарната помощ и волята да се помогне на най‑уязвимите, същевременно като се запазва капацитетът за спазване на хуманитарната повеля чрез подпомагане на най‑уязвимите и чрез предприемане на действия там, където потребностите са най‑неотложни, освен това да подобри мониторинга на изпълнението, да разпредели повече средства за националните и местните структури, които предоставят помощ, да намали бюрокрацията чрез хармонизиране на изискванията за докладване и да планира стратегията, програмите и финансирането на многогодишна основа, така че да обезпечи по‑голяма предвидимост, гъвкавост, бързина и последователност на хуманитарните действия;

43.  настоява, че хуманитарната помощ трябва да продължи да бъде отпускана за групи от населението в кризисните райони и че хуманитарните участници и структури следва да имат безпрепятствен достъп до жертвите в райони на конфликт и до нестабилни държави, за да могат да изпълняват своите дейности;

44.  призовава Комисията да гарантира, че в допълнение към незабавната реакция при хуманитарни кризи Инструментът за хуманитарна помощ — заедно със и допълвайки се с Инструмента за сътрудничество за развитие и с Европейския фонд за развитие и с оглед на връзката между хуманитарните действия и развитието — спомага за повишаване на устойчивостта при бъдещи сътресения посредством насърчаване на стратегиите и структурите за ранно предупреждение и превенция, осигурява по‑дългосрочни ползи за устойчивото развитие в съответствие с необходимостта от обвързване на помощта, възстановяването и развитието и продължава да бъде съсредоточен върху забравените кризи, като зачита изцяло принципа никой да не бъде пренебрегнат;

45.  отбелязва, че взаимното допълване между инструментите за развитие и Инструмента за хуманитарна помощите трябва да бъде подобрено, по‑специално в контекста на връзката между хуманитарните действия и развитието, на новия стратегически подход към устойчивостта и на ангажимента на ЕС за намаляване на риска от бедствия и подготвеност, без това да попречи на техните цели и функции;

46.  припомня, че това развитие допълва хуманитарната помощ с оглед на предотвратяването на сътресения и кризи;

47.  призовава да се отчете специфичният характер на хуманитарната помощ в рамките на бюджета на ЕС, което предполага, че е необходимо резервът за спешна помощ да бъде предвиден като гъвкав инструмент, който да разполага с достатъчно средства за реагиране на нови кризи;

48.  счита, че делегациите на ЕС следва да бъдат включени в по‑голяма степен в решенията за избор на програми за сътрудничество за развитие в рамките на управляваните от тях различни инструменти за външно финансиране; счита, че това също така ще даде възможност за подобряване на взаимното допълване и полезните взаимодействия, както и за по‑голямо съответствие с потребностите и ангажираността на страните партньори;

49.  настоява за осигуряването на достатъчно персонал в офисите на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и в делегациите на ЕС, както от гледна точка на числеността, така и от гледна точка на експертните познания в областта на помощта за развитие и хуманитарната помощ;

50.  изразява неудовлетворение от много краткия срок за контрол от страна на Парламента на проекта на мерки за изпълнение в рамките на инструмента за сътрудничество за развитие; настоятелно призовава Комисията да измени процедурния правилник на Инструмента за сътрудничество за развитие и на комисиите за хуманитарна помощ в срок до декември 2018 г., така че Парламентът и Съветът да разполагат с повече време да упражняват своите правомощия за контрол по подходящ начин;

51.  настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да увеличат и да подобрят координацията между донорите посредством съвместно програмиране и съвместно изпълнение заедно с други държави членки и донори в съответствие с националните планове за развитие на държавите партньори под ръководството и координацията на делегациите на ЕС;

52.  призовава за това Парламентът да има по‑активен политически контрол върху програмните документи за 11‑ия Европейски фонд за развитие като средство за повишаване на прозрачността и отчетността;

Препоръки относно структурата на Инструмента за сътрудничество за развитие и на Европейския фонд за развитие през периода след 2020 г. и относно бъдещото прилагане на Инструмента за хуманитарна помощ

53.  отново изтъква автономията на политиките на ЕС в областта на развитието и хуманитарната дейност, които се основават на конкретни правни основания, признати в Договорите, и установяват ценности и цели, които са специфични и поради това не следва да бъдат зависими от геополитическата стратегия на ЕС, като освен това те следва винаги да бъдат в съответствие с принципите на ефективност на помощта за развитие, а в случаите на хуманитарна помощ — и с принципите на хуманитарност, безпристрастност, неутралност и независимост;

54.  подчертава абсолютната необходимост от запазване на обособените инструменти за развитие и за хуманитарна помощ при зачитане на основните принципи на развитието и с оглед на резултатите от оценките на Европейския фонд за развитие и на Инструмента за сътрудничество за развитие, в които се констатират липса на партньорство и наличието на заплаха за основната цел за намаляване на бедността в контекста на новата рамка на променящите се политически приоритети;

55.  припомня, че Европейският фонд за развитие, Инструментът за сътрудничество за развитие и Инструментът за хуманитарна помощ се характеризират с положително бюджетно изпълнение и са от ключово значение за проявяване на международна солидарност, като същевременно допринасят за доверието в ЕС на световната сцена; счита, че независимо от евентуалните структурни промени или сливания по отношение на тези инструменти, включително евентуалното включване на Европейския фонд за развитие в бюджета, като цяло бюджетните кредити за следващата многогодишна финансова рамка следва да бъдат увеличени, а критериите за официалната помощ за развитие следва да не бъдат размивани, както и че бъдещата структура на инструментите за външно финансиране следва да включва по по‑прозрачен начин доверителните фондове и инструменти, ръководени от основните принципи на ангажираност за демокрация и на ефективност на развитието, както и евентуално удължаване на срока на изпълнение на Плана за външни инвестиции въз основа на оценка, доказваща неговата допълняемост по отношение на развитието и на въздействието му върху правата на човека, обществото и околната среда;

56.  приканва Съвета, Комисията и Европейската инвестиционна банка да сключат междуинституционално споразумение с Парламента относно прозрачността, отчетността и парламентарния контрол въз основа на политическите принципи, установени в новия Европейски консенсус за развитие, като се има предвид промяната в условията за помощта, състояща се в преминаване от преки безвъзмездни средства към доверителни фондове и смесено финансиране, включително чрез Европейския фонд за устойчиво развитие;

57.  подчертава положителната репутация, с която ЕС се ползва сред международната общност в качеството си на световен фактор в сферата на сътрудничеството, като обаче е налице опасност тази репутация да бъде накърнена от бюрократична тежест и тромавост; счита, че това допринася за „меката сила“ на ЕС в рамките на международните отношения, с оглед на която е необходимо политиката за развитие след 2020 г. да бъде решителна и автономна и да разполага с обособени инструменти за развитие;

58.  подчертава, че намаляването и — в дългосрочен план — изкореняването на бедността, както и осъществяването на целите за устойчиво развитие и изпълнението на Парижкото споразумение следва да продължат да бъдат основни цели на политиката и инструментите на ЕС за развитие, като се обръща специално внимание на лицата, които са изложени на най‑голям риск;

59.  подчертава, че структурата на Инструмента за сътрудничество за развитие, Европейския фонд за развитие и Инструмента за хуманитарна помощ през периода след 2020 г. трябва да бъде приведена в съответствие с международните ангажименти на ЕС, включително по Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие, Парижкото споразумение и рамката на политиката на ЕС, включително с новия Европейски консенсус за развитие, новата Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС и Европейския консенсус относно хуманитарната помощ;

60.  счита, че при изготвянето на структурата на новите инструменти за външно финансиране следва да се вземат предвид доказаното добро функциониране на настоящите инструменти за външно финансиране, допустимостта за получаване на официална помощ за развитие и необходимостта да се постигнат целите за устойчиво развитие;

61.  счита, че Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и глобалното измерение на редица цели за устойчиво развитие изискват нов политически подход, при който всички политически участници, както в развиващите се, така и в развитите страни, трябва да се стремят да дадат принос за постигането на целите за устойчиво развитие посредством съгласувани и координирани вътрешни и външни политики, и счита, че новите инструменти за външно финансиране след 2020 г. и новият Европейски консенсус за развитие ще допринесат за постигането на тази цел;

62.  е убеден в значението на популяризирането на подход към развитието, ориентиран към правата на човека и основан на принципи, като по този начин се насърчават демократичните принципи, основните ценности и правата на човека по целия свят; призовава Комисията и ЕСВД да съчетаят по подходящ начин помощта по инструментите за външно финансиране и политическия диалог, както на двустранно равнище, така и в рамките на регионалните и световните организации, с оглед на насърчаването на тези принципи, ценности и права;

63.  счита, че е изключително важно във всички политики за развитие да бъдат включени по хоризонтален и междусекторен начин опазването на околната среда и предлаганите от политиките за опазване на околната среда възможности; изразява съжаление по повод на недостатъчния напредък, постигнат по отношение на интегрирането на демокрацията, правата на човека и равенството между половете; освен това настоятелно призовава ангажиментите по Парижкото споразумение да бъдат отразени в пълна степен в бъдещите инструменти и програми, като това бъде съчетано с подходящо наблюдение; поради това счита, че борбата срещу изменението на климата следва да играе все по‑важна роля в сътрудничеството за развитие;

64.  счита, че е необходимо да се извлекат поуки с цел да се открият недостатъците в координацията между инструментите за външно финансиране на Съюза и инструментите на други международни институции за финансиране, както и с цел тази координация да се подобри, за да се породят полезни взаимодействия и да се постигне максимално въздействие на финансовите инструменти в развиващите се страни;

65.  счита, че е необходимо да се повишат настоящите равнища на официалната помощ за развитие от страна на ЕС в бъдещата структура на инструментите за външно финансиране през периода след 2020 г., така че ЕС да може да изпълни своя колективен ангажимент да предоставя 0,7% от брутния национален доход (БНД) за официалната помощ за развитие и да отпуска 0,2% от официалната помощ за развитие на базата на БНД за най‑слабо развитите страни; в този контекст приветства съобщението на Комисията относно новата многогодишна финансова рамка; припомня на държавите членки необходимостта да спазват ангажимента си за принос с 0,7% от своя БНД за официалната помощ за развитие; припомня необходимостта от изпълнение на препоръките на Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за постигане на среден дял от 86% на безвъзмездните средства в общия размер на официалната помощ за развитие;

66.  счита, че, без да се засягат повишената гъвкавост и/или резерви, структурата на инструментите за външно финансиране след 2020 г. следва да продължи да предвижда комбинация от географски и тематични многогодишни програми, което ще предостави възможност за предприемане на насочени към развитието действия от различен мащаб; счита, че подкрепата за регионалното сътрудничество и интеграцията на държавите партньори е важен фактор, който е необходим за изкореняване на бедността и насърчаване на устойчивото развитие в дългосрочен план;

67.  подчертава, че външните действия на ЕС за развитие трябва да се основават на подходящо балансирано съчетание от гъвкавост и предсказуемост на помощта за развитие въз основа на наличието на достатъчно финансиране; признава същевременно, че предсказуемостта на помощта за развитие може да се постигне, наред с друго, чрез установени добре функциониращи системи за ранно предупреждение, главно в най‑уязвимите и в най‑малко устойчивите страни;

68.  счита, че прехвърлянето на финансови средства между различни цели, както и преразпределянето на средства във връзка с промяна на приоритети в рамките на един и същи инструмент, следва да се извършват единствено въз основа на действителните потребности на държавите партньори, без да се правят компромиси с принципите и целите на инструмента и при подходящо участие на органа, осъществяващ мониторинг; призовава по‑специално за ясно разграничаване между финансирането, което отговаря на изискванията за официалната помощ за развитие, и други видове финансиране, които не отговарят на изискванията за официалната помощ за развитие; възразява решително срещу всяко прехвърляне на средства, предназначени за допустими дейности по линия на Комитета за подпомагане на развитието, към програми извън обхвата на официалната помощ за развитие; подчертава, че това трябва да се гарантира посредством интегриране на целите на официалната помощ за развитие в регламентите за инструментите за външно финансиране;

69.  счита, че структурата на инструментите за външно финансиране след 2020 г. следва да съдържа редица критерии и строго обособено целево отпускане на средства, както и включване на ангажименти за осигуряване на достатъчно средства за основните приоритети;

70.  счита, че непредвидените потребности следва да бъдат обхванати от значителни резерви за непредвидени разходи в рамките на различните инструменти за външно финансиране, както и че отнасящите се за дадена година финансови средства, за които не са поети задължения или които са отменени, следва да се прехвърлят към резервите за непредвидени разходи за следващата година;

71.  припомня необходимостта да се поддържа стабилен и независим Инструмент за хуманитарна помощ, както се призовава в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ; счита, че следва да бъде запазен отделен резерв специално за хуманитарна помощ, за да се държи сметка за факта, че поради нарастването на потребностите в световен мащаб резервът за спешна помощ беше постоянно активиран през текущия период на многогодишната финансова рамка; припомня, че макар многократно да е признавал усилията на Комисията да отговори на нарастващите предизвикателства, Парламентът редовно подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането за хуманитарна помощ и настоява за преодоляване на нарастващите несъответствия между поетите задължения и плащанията, както и за увеличаване на ефективността и способността за реагиране на хуманитарната помощ и помощта за развитие в рамките на предвидените за тях средства в бюджета на ЕС;

72.  подчертава, че всяко подобрение по отношение на финансовата гъвкавост и опростяване не следва да се постига за сметка на намаляване на капацитета на съзаконодателя за наблюдение и контрол, което би застрашило принципите на отчетност и прозрачност; подчертава необходимостта от прозрачност в критериите за разпределянето на средства във всички етапи на програмирането; е на мнение, че новата структура на Инструмента за външно финансиране следва да бъде гъвкава и съвременна, което да даде възможност за оптимизиране на ресурсите и за постигане на резултати в областта на развитието за държавите партньори;

73.  подчертава, че финансовата гъвкавост на новия Инструмент за външно финансиране следва да предполага и гъвкавост в самите държави за отпускане по собствена преценка на малки по размер безвъзмездни средства за местни организации на гражданското общество, за предприятия и за предприемачи; счита, че Комисията следва да преразгледа настоящите си одитни изисквания по отношение на помощта за развитие, с цел да бъде допуснат по‑рисков профил за отпускани малки по размер безвъзмездни средства в съответните държави;

74.  изтъква, че политиката за развитие и хуманитарните цели не следва да бъдат подчинявани на цели в областта на сигурността на държавите донори и на ЕС, нито на цели във връзка с управлението на граничния контрол и управлението на мигрантските потоци; счита във връзка с това, че официалната помощ за развитие следва да се използва предимно за облекчаване на бедността и че следователно действията и програмите, които са съгласувани единствено с интересите във връзка с националната сигурност на донорите, не следва да се финансират чрез финансирането за развитие; счита, че е необходимо същевременно да се окаже подкрепа за устойчивостта на страните партньори с цел създаване на благоприятни условия за устойчиво развитие;

75.  счита, че в бъдещата многогодишна финансова рамка разходите за постигане на вътрешните цели на ЕС, групирани около темите за миграцията, убежището и вътрешната сигурност, от една страна, и разходите, насочени към подкрепа за прилагането на новия Европейски консенсус за развитие, от друга страна, трябва да останат отделени едни от други; счита, че сливането на тези две отделни бюджетни позиции би довело до риск от по‑нататъшно използване на помощта от ЕС за определени цели, включително като я поставят в зависимост от сътрудничеството в областта на миграцията;

76.  предлага, във връзка с това, устойчивостта на обществото и държавата да бъдат допълнително укрепени чрез помощ за развитие, както и да бъдат заделени повече финансови и политически средства за предотвратяване на конфликти, готовност при бедствия и предприемане на действия на ранен етап в условия на конфликти и природни бедствия;

77.  призовава Комисията да не се основава единствено на БВП при отпускането на финансиране и определянето на условията за сътрудничество със страни партньори, а на по‑широк набор от критерии, като се вземат предвид приобщаващото човешко развитие, правата на човека и нивата на неравенство;

78.  отново отправя своето искане за включването на Европейския фонд за развитие в бюджета като основен инструмент за гарантиране на съгласуваност между политиката за развитие и други политики на ЕС и за подобряване на контрола върху бюджета, упражняван от Парламента; отново изтъква, че включването на Европейския фонд за развитие в бюджета би имало своите предимства, например по‑висока степен на демократична легитимност и демократичен контрол на инструмента и по‑добра видимост и прозрачност, което би осигурило повече яснота относно разходите на ЕС в тази област и би повишило ефикасността и ефективността на помощта на ЕС за развитие; припомня, че парламентарните разисквания относно политиката за развитие подпомагат гражданите по отношение на разходите на ЕС в областта на помощта за развитие;

79.  подчертава, че включването на Европейския фонд за развитие в бюджета следва да се придружава от гаранции, за да се предотврати прехвърляне на средства от предходни европейски фондове за развитие към други бюджетни редове, и че при това включване следва да се вземат предвид всички донори от трети държави; подчертава освен това, че Механизмът за подкрепа на мира в Африка следва да остане извън бюджета на ЕС, а именно в рамките на специален инструмент;

80.  подчертава, че включването на Европейския фонд за развитие в бюджета следва да бъде придружено от пропорционално увеличение на договорения таван на бюджета на ЕС, така че да не води нито до намаляване на финансовия ангажимент на ЕС към държавите от АКТБ, нито до намаляване като цяло на помощта на ЕС за развитие в многогодишната финансова рамка през периода след 2020 г.;

81.  счита, че отвореният характер на Инструмента за хуманитарна помощ е довел до положителни резултати; ето защо препоръчва инструментите и бюджетите за хуманитарни действия и за действия за развитие да бъдат обособени, като същевременно се запазват силните стратегически връзки между тези две области;

82.  подчертава значението на укрепването на демократичната легитимност в структурата през периода след 2020 г. и необходимостта от преосмисляне на процедурата за вземане на решения; подчертава, че в тази нова структура след 2020 г. съзаконодателите следва да бъдат оправомощени да упражняват своите контролни правомощия в пълен обем, както на законодателно, така и на политическо равнище, в целия процес на разработване, приемане и изпълнение на инструментите и на програмите за тяхното прилагане; подчертава, че трябва да се предостави достатъчно време за тази цел;

83.  е на мнение, че потенциалът за сътрудничество с държавите членки при изготвянето и изпълнението на програмите за развитие, по‑специално чрез съвместно програмиране и въз основа на националните програми за развитие и в синхрон с тях, следва да се използва пълноценно;

84.  призовава за междинна оценка и преглед на структурата на инструментите за външно финансиране през периода след 2020 г., с цел да се подобри допълнително тяхното управление, да се потърсят начини за постигане на по‑голяма съгласуваност и опростяване и за да се гарантира запазването на тяхната актуалност и тяхното съответствие с принципите за ефективно развитие; призовава за пълноценно участие на заинтересованите страни в този процес;

o
o   o

85.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на заместник‑председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на Комисията.

(1) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.
(2) ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1.
(3) OВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(5) ОВ L 58, 3.3.2015 г., стр. 1.
(6) ОВ L 58, 3.3.2015 г., стр. 17.
(7) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44.
(8) ОВ C 25, 30.1.2008 г., стр. 1.
(9) ОВ C 210, 30.6.2017 г., стр. 1.
(10) Приети текстове, P8_TA(2016)0437.
(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0337.
(12) ОВ С 86, 6.3.2018 г., стр. 2.
(13) ОВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 25.
(14) Специален доклад № 15/2016 г. на Европейската сметна палата от 4 юли 2016 г., озаглавен „Комисията управлявала ли е ефективно хуманитарната помощ за населението, засегнато от конфликти в региона на Големите африкански езера?“


Засилване на устойчивостта на обслужването на дълга от развиващите се държави
PDF 543kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно засилване на устойчивостта на обслужването на дълга от развиващите се държави (2016/2241(INI))
P8_TA(2018)0104A8-0129/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид раздела относно дълга и обслужването на дълга в Програмата за действие от Адис Абеба(1) ,

—  като взе предвид докладите на генералния секретар на ООН от 22 юли 2014 г., 2 август 2016 г. и 31 юли 2017 г. относно устойчивостта на обслужването на външния дълг и развитието,

—  като взе предвид принципите на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) относно отговорното отпускане и вземане на държавни заеми,

—  като взе предвид пътната карта на УНКТАД за преструктуриране на държавен дълг (април 2015 г.),

—  като взе предвид оперативните насоки на Г-20 за устойчиво финансиране,

—  като взе предвид резолюция 68/304 на Общото събрание на ООН от 9 септември 2014 г., озаглавена „Towards the establishment of a multilateral legal framework for sovereign debt restructuring processes“ (За създаване на многостранна правна рамка за процесите на преструктуриране на държавен дълг),

—  като взе предвид резолюция 69/319 на Общото събрание на ООН от 10 септември 2015 г. относно основните принципи на процесите на преструктуриране на държавен дълг,

—  като взе предвид ръководните принципи относно външния дълг и правата на човека на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието(2), и по-специално параграфи 10, 26, 40, 46 и 47 от нея,

—  като взе предвид изследванията на мозъчния тръст „Глобал файненшъл интегрити“, в които се прави оценка на обема и на структурата на незаконните финансови потоци,

—  като взе предвид белгийския закон от 12 юли 2015 г. за борба с дейността на т.нар. „фондове лешояди“ (държавен вестник на Белгия, 11 септември 2015 г.),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие (A8-0129/2018),

А.  като има предвид, че решаването на проблемите на развиващите се държави в областта на държавния дълг е важен елемент на международното сътрудничество и може да допринесе за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) в тези държави;

Б.  като има предвид, че за постигането на ЦУР в развиващите се държави са необходими съществени инвестиции и че понастоящем недостигът на финансиране се оценява на 2,5 трилиона щатски долара годишно(3);

В.  като има предвид, че заемите са един от възможните източници на финансиране на развитието; като има предвид, че заемите трябва да бъдат отговорни и предвидими; като има предвид, че свързаните с тях разходи трябва да бъдат изцяло компенсирани чрез възвръщаемостта на съответните инвестиции и че рискът вследствие на дълга трябва да бъде внимателно оценен и овладяван;

Г.  като има предвид, че кризата с дълга в развиващите се държави през 80-те и 90-те години на ХХ век и мащабната кампания за опрощаване на дълг бяха основанието за лансирането на инициативата „Силно задлъжнели бедни държави“ и на Многостранната инициатива за намаляване на дълга от Международния валутен фонд (МВФ) и от Световната банка, за да могат тези държави да отбелязват напредък по пътя към постигането на целите на хилядолетието за развитие;

Д.  като има предвид, че инициативата „Тежко задлъжнели бедни държави“ и Многостранната инициатива за намаляване на дълга не са достатъчни за преодоляване на кризата с дълга;

Е.  като има предвид, че тези инициативи и съпътстващото ги рязко покачване на цените на суровините укрепиха финансовото състояние на множество развиващи се държави и че изключително ниските лихвени проценти след финансовата криза през 2008 г. също допринесоха за устойчивостта на обслужването на дълга; като има предвид обаче, че цените на суровините се понижиха след 2008 г.; като има предвид, че в бедните държави започна нова криза с дълга, като Мозамбик, Чад, Конго и Гамбия са неспособни да обслужват дълга си;

Ж.  като има предвид, че кризите с дълга, породени от понижаващите се цени на суровините и променливостта на капиталовите потоци, са непрекъсната заплаха за устойчивостта на обслужването на дълга, особено в развиващите се държави, които продължават да зависят от износа на суровини;

З.  като има предвид, че броят на развиващите се държави, класирани от МВФ и от Световната банка като държави с неустойчива задлъжнялост или представляващи висок или среден риск, се увеличи и че повечето от държавите с ниски доходи са вече в една от тези две категории;

И.  като има предвид, че според МВФ средното равнище на задлъжнялост в държавите от Африка на юг от Сахара рязко се повиши от 34% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2013 г. на 48% през 2017 г.;

Й.  като има предвид, че няколко държави, сред които Етиопия, Гана и Замбия, са с равнище на дълга, което е равно на или превишава 50% от БВП; като има предвид също така, че това е значителна задлъжнялост, като се вземе предвид ниската данъчна основа в повечето африкански държави;

К.  като има предвид, че обслужването на дълга като процент от държавните разходи се увеличи значително от 2013 г. насам и че това значително намалява възможностите за публични инвестиции;

Л.  като има предвид дълбоките промени на държавния дълг в световен мащаб през последните десетилетия и появата на частни инвеститори, които наред с Китай се утвърждават като участници с определяща роля;

М.  като има предвид, че структурата на дълга на развиващите се държави се промени, наред с увеличаващото се значение на частните кредитори и търговските условия и увеличената уязвимост на нестабилността на финансовите пазари, което оказва въздействие върху устойчивостта на обслужването на дълга; като има предвид, че заемите в национална валута елиминират риска от промени в обменния курс, но пък недостигът на национален капитал може да направи тези условия неблагоприятни или неизпълними;

Н.  като има предвид, че сред заплахите за устойчивостта на обслужването на дълга се нареждат влошаване на условията на търговския обмен, природни и причинени от човека бедствия, неблагоприятно развитие и неустойчивост на международните финансови пазари, а също така и безотговорно отпускане и вземане на заеми, лошо управление на публичните финанси, неправомерно разходване на средствата и корупция; като има предвид, че по-ефективното мобилизиране на вътрешни ресурси предлага много добри възможности за повишаване на устойчивостта на обслужването на дълга;

О.  като има предвид, че е необходимо да се спомогне за повишаването на капацитета на данъчните администрации и за трансфера на знания в държавите партньори;

П.  като има предвид, че принципите на УНКТАД относно отговорното отпускане и вземане на държавни заеми и оперативните насоки на Г-20 относно устойчивото финансиране са безспорно от полза за определянето на нормативната уредба, но че трябва да се даде приоритет на прекратяването на безотговорните практики чрез въвеждането на прозрачни принципи, задължителни и изпълними възпиращи механизми и когато това е основателно, санкции;

Р.  като има предвид, че устойчивостта на обслужването на държавния дълг не зависи само от степента на задлъжнялост, но и от други фактори, като преките и непреките финансови гаранции (условни задължения), издадени от съответните държави; като има предвид, че публично-частните партньорства често включват изискване за предоставяне на гаранции, което е възможно да бъде придружено от значителен риск от необходимост да се прилагат мерки за спасяване на банки в бъдеще;

С.  като има предвид, че анализът на устойчивостта на обслужването на дълга не следва да се съсредоточава единствено върху съображения с икономически характер, като перспективите за бъдещ икономически растеж на държавата длъжник и способността ѝ да обслужва своя дълг, а да взема предвид въздействието на задлъжнялостта върху способността на държавата да зачита всички права на човека;

Т.  като има предвид, че все по-честото прилагане на публично-частни партньорства в развиващите се държави в рамките на плана на ЕС за външни инвестиции и пакта на Г-20 с Африка би могло да повиши задлъжнялостта на държавите; като има предвид, че инвеститорите от публично-частните партньорства са защитени от двустранни договори за инвестиции, и по-точно определените в тях механизми за уреждане на спорове между инвеститор и държава, благодарение на които инвеститорите могат да предявяват искове срещу приемащите държави;

У.  като има предвид, че споразуменията за „омразен“ дълг, сключени от политически режими с цел да способстват практики, свързани с корупция, или операции, за които на кредиторите е известно, че са незаконни, представляват значителна тежест за населението, и особено за най-уязвимите лица;

Ф.  като има предвид, че прозрачността на заемите, предоставяни на правителствата на развиващи се държави, е от първостепенно значение за обезпечаване на отговорното отпускане на заеми; като има предвид, че недостатъчната прозрачност беше основен фактор, допринесъл за безотговорното отпускане на заеми на Мозамбик, които бяха договорени без сериозна проверка на способността на държавата да ги върне и впоследствие бяха скрити от финансовите пазари и от народа на Мозамбик;

Х.  като има предвид, че „омразният“ дълг се определя като дълг, поет от правителство и служещ за финансиране на действия, които противоречат на интересите на гражданите на съответната държава, което е било известно на кредиторите, и че става въпрос за личен дълг на управниците, поет от тях към кредитори, които са съзнавали напълно какви са намеренията на кредитополучателя; като има предвид обаче, че не съществува единодушие относно понятието поради категоричното противопоставяне на някои кредитори;

Ц.  като има предвид, че мобилизирането на вътрешни ресурси се възпрепятства от отклонението от данъчно облагане и вредната данъчна конкуренция, и по-конкретно от прехвърлянето на печалби от страна на транснационалните дружества; като има предвид, че инициативата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби е приветстван, но недостатъчен отговор на това явление; като има предвид, че е необходимо да се създаде междуправителствен орган в рамките на ООН за данъчно сътрудничество, за да се даде възможност на развиващите се държави да участват на равни начала в световната реформа на действащите международни данъчни стандарти, за което Парламентът призова в своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(4);

Ч.  като има предвид, че незаконните финансови потоци от развиващите се държави и от държавите с бързо развиващи се икономики се оценяват на 1 трилион щатски долара годишно и че чрез тях от тези държави непрекъснато изтичат национални ресурси, необходими по-специално за постигането на ЦУР; като има предвид, че тези потоци генерират външен дълг и ограничават капацитета за погасяване на задълженията;

Ш.  като има предвид, че изпълнението на Програмата до 2030 г. и на Програмата за действие от Адис Абеба предполага търсенето на нови възможности за финансиране на ЦУР, като въвеждането на такси върху финансовите трансакции и на такса върху сделките в чуждестранна валута; като има предвид, че по оценка на Банката за международни разплащания (БМР) чрез въвеждането на такса върху сделките в чуждестранна валута от 0,1% лесно ще може да се финансират ЦУР във всички държави с нисък доход и в държави с по-нисък среден доход (5);

Щ.  като има предвид, че е необходимо да се води борба с незаконните финансови потоци с цел окончателното им премахване до 2030 г., наред с другото чрез борба с отклонението от данъчно облагане и задълбочаване на международното сътрудничество чрез мерки за улесняване на разкриването на данъчна информация пред компетентните органи и данъчна прозрачност както в държавите на произход, така и в държавите получатели;

АА.  като има предвид, че действащите механизми за обслужване на просрочията от страна на държавите длъжници се различават силно от производствата по несъстоятелност за дружествата в рамките на националните правни системи, доколкото не съществува възможност за безпристрастно постановяване на решение от страна на съдебен орган; като има предвид, че МВФ, чиято задача е да обезпечи стабилността на международната финансова система, отпуска краткосрочни заеми, обвързани със съответни условия и изплащани на траншове; като има предвид, че Парижкият клуб на държавите кредитори взема решения единствено във връзка с опрощаването на дълг по отношение на официални двустранни заеми, отпуснати от членуващите в него държави; като има предвид, че Лондонският клуб на частните кредитори взема решения единствено във връзка със заеми от търговски банки на членуващите в него; като има предвид, че няма постоянен форум за координирано вземане на решения относно преструктурирането на дълг от всички кредитори за държава, която е силно задлъжняла;

АБ.  като има предвид, че МВФ продължава да бъде основният форум за обсъждане на въпроси, свързани с преструктурирането на държавен дълг, със значително влияние върху ЕС и неговите държави членки;

АВ.  като има предвид, че „фондовете лешояди“, чиято дейност е насочена към изпаднали в затруднение длъжници и които смущават процесите на преструктуриране на дълга, не следва да се възползват от правна или съдебна подкрепа за безскрупулните си действия; като има предвид също така, че трябва да бъдат предприети допълнителни действия в това отношение;

АГ.  като има предвид, че въпреки че опрощаването на дълг осигури на държавите с ниски доходи нови възможности, трябва да се отбележи, че то е еднократна намеса за възстановяване на устойчивостта на обслужването на дълга, която не премахва първопричините за натрупването на неустойчива задлъжнялост; като има предвид също така, че действията за справяне с предизвикателства като корупцията, слаби институции и уязвимост на външни сътресения трябва да се предприемат с приоритет;

1.  посочва, че отговорните и предвидими заеми са крайно необходим инструмент за осигуряването на достойно бъдеще за развиващите се държави; подчертава, от друга страна, че устойчивото обслужване на дълга е предварително условие за изпълнението на Програмата до 2030 г.; отбелязва обаче, че финансирането на дълга следва да бъде само допълнение и втори най-добър вариант спрямо непораждащите дълг инструменти като данъчните и тарифните приходи и официалната помощ за развитие (ОПР), тъй като финансирането на дълга носи присъщ и значителен риск от пораждане на криза, поради което са необходими подходящи институции за предотвратяване и преодоляване на кризи с дълга;

2.  подчертава, че достъпът до международните финансови пазари дава възможност на развиващите се държави да набират финансови средства с цел постигането на целите за развитие;

3.  отбелязва със загриженост, че отпускането на заеми на бедни държави рязко се повиши след 2008 г.; изразява опасение, че е възможен цикъл на нови кризи с дълга; подчертава необходимостта от повече прозрачност, по-добро регулиране на кредиторите и справедливост на данъчните системи, както и от предприемане на действия за намаляване на зависимостта на държавите от износа на суровини;

4.  посочва, че заемането на финансови средства е важен начин да се подкрепят инвестициите, което е жизненоважно за постигането на устойчиво развитие, в т.ч. ЦУР;

5.  счита, че заемите са неразривно свързани с други механизми на финансиране на развитието, сред които приходите от търговска дейност, фискалните приходи, паричните преводи от мигранти към развиващите се държави, както и официалната помощ за развитие; припомня по-специално, че мобилизирането на вътрешни ресурси чрез данъчно облагане е най-важният източник на приходи за финансиране на устойчивото развитие; настоятелно призовава ЕС да увеличи за целта помощта си за изграждане на капацитет в развиващите се държави, за да се възпрепятстват незаконните финансови потоци, да се подкрепя утвърждаването на ефикасна, прогресивна и прозрачна данъчна система в съответствие с принципите на добро управление, както и да увеличи помощта си за борба с корупцията и възстановяването на откраднати активи;

6.  изразява загриженост във връзка със значителното нарастване на дълга, както частен, така и държавен, в редица развиващи се държави и с отрицателното му въздействие върху тяхната способност да финансират разходите за инвестиции в здравеопазването, образованието, икономиката, инфраструктурите и борбата с изменението на климата;

7.  посочва, че плановете за структурни корекции, приложени през 90-те години на 20 век в свръхзадлъжнелите държави, сериозно възпрепятстваха развитието на основните социални услуги и намалиха способността на тези държави да изпълняват основните си функции на суверенни държави по отношение на поддържането на сигурността;

8.  подчертава, че мерките за опрощаване на дълг не трябва да възпрепятстват предоставянето на основни услуги и да накърняват зачитането на всички права на човека, и особено икономическите, социалните и културните права, нито да спъват развитието на държавата получател;

9.  счита, че основните виновници за прекомерното разрастване на (външния) дълг на дадена държава са политиците, които я управляват, но че длъжниците и кредиторите трябва да споделят отговорността за предотвратяване и преодоляване на ситуации на неустойчиво обслужване на дълга; подчертава, по-общо, съвместната отговорност на длъжниците и кредиторите да предотвратяват и преодоляват кризи с дълга чрез по-отговорно отпускане и вземане на заеми;

10.  посочва, че смесеното финансиране може да доведе до балон на задлъжнялостта, по-специално в някои държави в Африка на юг от Сахара и в Карибския регион, при което тези държави ще разполагат с ограничени приходи за обслужване на дълга си; призовава съответно донорите да предоставят на най-слабо развитите държави по-голямата част от помощта си под формата на безвъзмездни средства; посочва отново, че всяко решение за насърчаване на използването на публично-частни партньорства чрез смесено финансиране в развиващите се държави следва да се основава на задълбочена оценка на тези механизми, особено по отношение на развитието и финансовата допълняемост, прозрачността и отговорността, както и на поуките от предишния опит; изисква в прегледа на Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) да бъдат включени ясни критерии относно устойчивостта на обслужването на дълга;

11.  подчертава, че е важно да се определят предпазни механизми, за да не се допуска условните държавни пасиви да възпрепятстват устойчивостта на обслужването на дълга от страна на развиващите се държави; настоятелно призовава по-специално многостранните банки за развитие да провеждат предварителни оценки на въздействието на фискалния риск на проектите за публично-частни партньорства (като отчитат всички фискални рискове за целия период на изпълнение на проектите за публично-частни партньорства), така че да не се подкопава устойчивостта на обслужването на дълга от страна на развиващите се държави; счита, че МВФ и Световната банка следва да включват всички разходи на публично-частните партньорства в своите анализи на устойчивостта на обслужването на дълга;

12.  счита, че действащите понастоящем правила и инструменти са било не напълно ефективни, било в различна степен недостатъчно обвързващи;

13.  призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат активно действия за борба с данъчните убежища, избягването на данъци и незаконните финансови потоци, които само увеличават задлъжнялостта на развиващите се държави, да си сътрудничат с развиващите се държави в борбата с агресивното избягване на данъци и да търсят начини да помагат на развиващите се държави да устояват на натиска да участват в данъчната конкуренция, което би възпрепятствало мобилизирането на вътрешни приходи с цел развитие;

14.  счита, че в случаите, когато съответните органи установят неправомерно разходване на публични средства, кредиторите следва да предприемат предупредителни мерки и ако те не са ефективни – да налагат санкции за спиране или дори да изискват предсрочно погасяване на заемите;

15.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят развиващите се държави да насърчават публичната достъпност до информация за своя държавен дълг и да подкрепят социалното образование в тази област, тъй като подробни данни относно състоянието на публичните финанси рядко се предоставят на гражданското общество в развиващите се държави;

16.  призовава за създаването на законодателство за предотвратяване на отпускането на заеми на очевидно корумпирани правителства и да се санкционират кредиторите, които съзнателно им отпускат заеми;

17.  изисква от Комисията да изготви, в сътрудничество с всички значими международни участници и засегнатите държави, бяла книга с истинска стратегия за недопускане на свърхзадлъжнялост на развиващите се държави въз основата на многостранен подход, като се уточнят правата, задълженията и отговорностите на всички участници и се прецени кои институционални механизми са най-подходящи за осигуряването на справедливо и трайно уреждане на проблема с дълга; застъпва се за изготвянето на кодекс на поведение относно управлението на заемите за институционални, политически и частни заинтересовани лица;

18.  отбелязва, че по-голямата част от целите за устойчиво развитие могат да бъдат разглеждани като права на човека, поради което те съставляват сами по себе си крайна цел в борбата с бедността, докато връщането на дълга е само средство;

19.  одобрява ръководните принципи относно външния дълг и правата на човека на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН, съгласно които правото на постигане на целите за устойчиво развитие следва да има приоритет пред задължението да се обслужва дългът; призовава държавите – членки на Европейския съюз, да насърчават системното прибягване до оценки на въздействието върху правата на човека в рамките на оценките за устойчивост на дълга, осъществявани от МВФ и Световната банка;

20.  призовава ЕС и неговите държави членки да спазват тези принципи в своите двустранни споразумения за отпускане на заеми и в действията си в рамките на международните финансови институции;

21.  отбелязва, че оценките на МВФ и на Световната банка на устойчивостта на обслужването на дълга обикновено се използват от кредиторите за насочване на операциите им по отпускане на заеми; подчертава необходимостта да се обърне внимание на възможните рискове, и най-вече на мониторинга на външния частен дълг и недостатъчната интеграция на правата на човека;

22.  настоятелно призовава заинтересованите лица в областта на развитието да правят оценка на въздействието на обслужването на дълга върху способността на силно задлъжнелите държави да обезпечават нужното финансиране с оглед на ЦУР, чието постигане до 2030 г. е задължително за тях и с приоритет пред правата на кредиторите, които съзнателно отпускат заеми на корумпирани правителства;

23.  подкрепя препоръката на УНКТАД за създаване на Фонд за стабилизиране на цените на суровините в Африка с цел намаляване на необходимостта от прибягване до заеми при спад на цените на суровините;

24.  призовава държавите членки и други държави кредитори да осигурят повече финансови средства за инвестиции в ЦУР и да поддържат дългогодишното си обещание да предоставят 0,7% от своя брутен национален доход като официална помощ за развитие; призовава ги да предоставят финансирането под формата на безвъзмездни средства вместо на заеми в случаите, когато докладите за оценка сочат, че влошаването на състоянието на публичните финанси трайно възпрепятства постигането на ЦУР; настоятелно призовава освен това държавите кредитори да установят новаторски и диверсифицирани нови източници на финансиране за постигането на ЦУР, като такса върху сделките в чуждестранна валута и такса върху финансовите трансакции, които ще допринасят за устойчивостта на обслужването на дълга на всяка държава, особено при финансова криза;

25.  изразява загриженост във връзка с преразглеждането на критериите за докладване във връзка с официалната помощ за развитие от страна на Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР, и особено за инструментите в частния сектор, тъй като разширените критерии за докладване създават стимули за използването на някои механизми на подпомагане, и най-вече заеми и гаранции; отбелязва, че въпреки че обсъжданията не са приключени, донорите вече имат право да докладват някои заеми и гаранции като официална помощ за развитие, без да е влязъл в сила одобрен набор от правила; подчертава необходимостта от създаване на предпазни механизми във връзка с прозрачността и задлъжнялостта;

26.  подчертава, че прозрачността следва да се насърчава с цел да се укрепва отговорността на засегнатите участници; подчертава, че е важно да се споделят информация и процеси, свързани с преструктурирането на държавен дълг;

27.  одобрява принципите, определени от Конференцията на ООН за търговия и развитие, на отговорна политика на кредитиране, които извеждат на преден план по-специално споделената отговорност на кредиторите и кредитополучателите (принципи на УНКТАД относно отговорното отпускане и вземане на държавни заеми), както и необходимостта от парламентарен контрол, който е от първостепенно значение при операциите за публично финансиране, и призовава Европейския съюз да подкрепи прилагането на тези принципи; счита, че принципите на УНКТАД относно отговорното отпускане и вземане на държавни заеми следва да получат статут на правно обвързващи инструменти с изпълнителна сила;

28.  счита, че прозрачността и отговорността са от първостепенно значение в подкрепа на отговорното отпускане и вземане на държавни заеми; призовава за целта държавите членки да се позовават на ангажиментите, поети в рамките на Програмата за действие от Адис Абеба, и на оперативните насоки на Г-20 относно устойчивото финансиране, за да повишат отговорността на кредиторите за отпусканите от тях заеми въз основа на съществуващите принципи на прозрачност и отговорност, които имат водеща роля в добивната промишленост (Инициатива за прозрачност на добивната промишленост, или ИПДП), както и да насърчават публичната достъпност на информацията за държавния дълг, в т.ч. условните задължения, чрез въвеждане на данните в централизиран публичен регистър; призовава държавите членки да публикуват системно информация относно дейността си по отпускане на заеми в полза на развиващите се държави;

29.  подчертава необходимостта от договаряне на международни задължителни правила относно „омразните“ и незаконните дългове; счита следователно, че преструктурирането на дълга следва да се подкрепя от независим одит на дълга, благодарение на който да се разграничат незаконните и „омразните“ заеми от другите заеми; подчертава, че незаконните и „омразните“ заеми следва да бъдат отменени;

30.  изразява съжаление по повод на отказа на държавите членки във връзка с приемането на обща позиция на Съвета (от 7 септември 2015 г.(6) да одобрят през 2015 г. резолюция 69/319 на Общото събрание на ООН относно основните принципи на операциите по преструктуриране на държавен дълг, която все пак беше приета с мнозинство на Общото събрание на ООН на 10 септември 2015 г.;

31.  подчертава, че е важно действията, предприемани на равнището на МВФ и в рамките на ООН, да бъдат последователни, а позициите на държавите членки — съгласувани във възможно най-голяма степен между тях;

32.  подчертава, че всяка криза с дълга трябва да се преодолява справедливо, бързо и устойчиво чрез създаването на международен механизъм за преструктуриране на дълга, който се основава на пътната карта на УНКТАД относно преструктурирането на държавен дълг и т.нар. идея на комисията Стиглиц за създаване на международен съд за преструктуриране на дълг;

33.  призовава държавите членки да предприемат действия съобразно мандата, приет в резолюция 69/319 на Общото събрание на ООН от 10 септември 2015 г., с цел:

   а) да създадат механизми за ранно предупреждение въз основа на докладване за общо влошаване на устойчивостта на обслужването на дълга, които ще помогнат за разпознаване на рисковете и уязвимостта на силно задлъжнелите държави на ранен етап;
   б) способстване, в сътрудничество с МВФ, на създаването на многостранна правна рамка за методично и предвидимо преструктуриране на държавен дълг с цел да се избегне неустойчива задлъжнялост и да се осигури по-добра предвидимост за инвеститорите; призовава за справедливо представителство на развиващите се държави в органите, отговарящи за вземането на решения в рамките на международните финансови институции;
   в) обезпечаване на подкрепа от ЕС за развиващите се държави в борбата срещу корупцията, престъпната дейност, избягването на данъци и изпирането на пари;

34.  призовава Комисията и държавите членки да работят в рамките на международните форуми и съвместно с частния сектор за разработването на правна рамка, която ще осигури пълна прозрачност на условията, уреждащи заемите, отпускани на развиващите се държави, и ангажираността с тези заеми, като пакта за прозрачно кредитиране, обсъждан от някои финансови институции;

35.  изразява съжаление във връзка с натиска, оказван върху държави като Тунис, с цел да се насърчат да не провеждат публични одити на произхода и условията на своя дълг; призовава ЕС да работи заедно с другите донори и международни институции, като МВФ, за защита и насърчаване на правото на държавите да провеждат одити на държавния дълг;

36.  настоятелно призовава за приемането на правило, приложимо в случай на опасност от неплатежоспособност, съобразно което кредиторът ще бъде лишен от правото си на съдебно преследване на държавата кредитополучател, ако въпросният заем не е бил надлежно одобрен от нейния национален парламент;

37.  призовава държавите членки да приемат по предложение на Комисията регламент, вдъхновен от белгийския закон за борба срещу спекулациите на „фондовете лешояди“ с дълг;

38.  призовава институционалните и частните кредитори да се споразумеят за мораториум върху дълга след природно бедствие или остра хуманитарна криза, в т.ч. в случай че в съответната държава навлязат извънредно голям брой имигранти, за да се осигури възможност на държавата кредитополучател да използва всичките си налични ресурси за възстановяване на нормалното положение;

39.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Вж. стр. 27—29.
(2) OВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 2.
(3) World Investment Report 2014. Investing in the SDGs: An Action Plan (Световен доклад за инвестициите за 2014 г. Инвестиране в целите за устойчиво развитие: план за действие), УНКТАД 2014 г., стр. 140 – 145.
(4) OВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 79.
(5) Revisiting Debt Sustainability in Africa. Background Paper for UNCTAD’s 2016 Economic Development in Africa Report: Debt Dynamics and Development Finance in Africa (Преразглеждане на устойчивостта на обслужването на дълга в Африка. Информационен документ във връзка с доклада на УНКТАД относно икономическото развитие в Африка за 2016 г.: Динамика на дълга и финансиране на развитието в Африка).
(6) Док. 11705/15.


Укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС
PDF 616kWORD 71k
Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз: 7-и доклад на Европейската комисия (2017/2279(INI))
P8_TA(2018)0105A8-0138/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 4, 162, 174—178 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕO) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(5),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 9 октомври 2017 г., озаглавен „Моят регион, моята Европа, нашето бъдеще: Седми доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване“ (COM(2017)0583),

—  като взе предвид Пакта от Амстердам за създаване на Програмата на ЕС за градовете, приет на неформалната среща на министрите от ЕС, отговарящи за въпросите на градоустройството, проведена на 30 май 2016 г. в Амстердам,

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 15 декември 2015 г.(6),

—  като взе предвид европейския стълб на социалните права, обявен на 17 ноември 2017 г. в Гьотеборг от Европейския парламент, Съвета и Комисията,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 април 2017 г., озаглавени „Как политиката на сближаване да стане по-ефективна, по-значима и по-видима за нашите граждани“(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 ноември 2017 г., озаглавени „Полезни взаимодействия и опростяване за политиката на сближаване след 2020 г.“(8),

—  като взе предвид Бялата книга за бъдещето на Европа — Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г., от 1 март 2017 г. (COM(2017)2025),

—  като взе предвид документа за размисъл на Комисията относно социалното измерение на Европа от 26 април 2017 г. (COM(2017)0206),

—  като взе предвид документа за размисъл на Комисията относно извличането на ползите от глобализацията от 10 май 2017 г. (COM(2017)0240),

—  като взе предвид документа за размисъл на Комисията относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз от 31 май 2017 г. (COM(2017)0291),

—  като взе предвид документа за размисъл на Комисията за бъдещето на финансите на ЕС от 28 юни 2017 г. (COM(2017)0358);

—  като взе предвид работния документ на Комисията от 10 април 2017 г., озаглавен „Конкурентоспособността в регионите с ниски доходи и нисък растеж: доклад относно регионите, които изостават в развитието си“ (SWD(2017)0132),

—  като взе предвид работния документ на Комисията, озаглавен „Защо регионалното развитие има значение за икономическото бъдеще на Европа“(9),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ от 14 февруари 2018 г. (COM(2018)0098),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“ от 24 октомври 2017 г. (COM(2017)0623),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 11 май 2017 г., озаглавено „Бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г. — за силна и ефективна европейска политика на сближаване след 2020 г.“(10),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 май 2016 г. относно съобщението на Комисията относно „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно инвестициите за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз“(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно градското измерение на политиките на ЕС(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно новите териториални инструменти за развитие в Политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 18 май 2017 г. относно целесъобразното съчетаване на финансирането за регионите в Европа: балансиране между финансовите инструменти и безвъзмездните финансови средства в рамките на политиката на сближаване на ЕС(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно политиката на сближаване и научноизследователските и иновационните стратегии за инициативата за интелигентна специализация(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно европейското териториално сътрудничество — най-добри практики и новаторски мерки(17),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 февруари 2017 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР“(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно градивните елементи на политиката на сближаване на ЕС след 2020 г.(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно насърчаването на сближаването и развитието в най-отдалечените региони на ЕС: прилагането на член 349 от ДФЕС(21),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно изоставащите региони в ЕС(23),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.(24),

—  като взе предвид заключенията и препоръките на експертната група на високо равнище за опростяване за бенефициентите на ЕСИ фондовете,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по култура и образование (A8-0138/2018),

А.  като има предвид, че целта на политиката на сближаване е да насърчава хармоничното и балансирано развитие на целия Съюз и неговите региони, със стремеж към укрепване на неговото икономическо, социално и териториално сближаване, в дух на солидарност и с цел насърчаване на устойчив растеж, заетост, социално приобщаване и като се намаляват различията между регионите и вътре в тях, както и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони в съответствие с Договорите;

Б.  като има предвид, че 7-ият доклад относно сближаването показва, че регионалните различия отново намаляват, но че положението е силно различно в различните територии, независимо дали се измерват БВП на глава от населението, заетостта или други показатели, като продължават да съществуват неравенства, някои от които се изместват или се увеличават между регионите и вътре в тях и в държавите членки, включително и в еврозоната;

В.   като има предвид, че 7-ият доклад относно сближаването прави тревожни констатации във връзка с процента на безработицата, включително процента на младежката безработица, който в много региони не се е възстановил до равнището си преди кризата, както и във връзка с конкурентоспособността, бедността и социалното приобщаване;

Г.  като има предвид, че 24% от европейците или почти 120 милиона души живеят в бедност, са изложени на риск от бедност или имат сериозни материални затруднения и/или принадлежат към домакинства с ниска степен на трудова заетост; като има предвид, че броят на работещите бедни се увеличава, а броят на младите безработни хора продължава да бъде висок;

Д.  като има предвид, че безработицата и младежката безработица в Съюза постепенно намаляват от 2013 г. насам, но все още са над равнището от 2008 г. — съответно 7,3% и 16,1% (декември 2017 г.)(25), с големи различия между и в рамките на държавите членки, особено в някои държави — членки на ЕС, които са най-силно засегнати от финансовата криза; като има предвид, че регионалните различия са започнали да намаляват; като има предвид, че в отделните държави членки все още има значителни разлики в равнищата на безработица, които варират от 2,4% в Чешката република и 3,6% в Германия до 16,3% в Испания и 20,9% в Гърция съгласно последните данни(26); като има предвид, че скритата безработица — явлението безработни, които желаят да работят, но не търсят активно работа — възлизаше на 18% през 2016 г.;

Е.  като има предвид, че 7-ият доклад относно сближаването подчертава голямото разнообразие на регионите и териториите, включително в рамките на настоящите категории региони, в зависимост от техните специфични условия (най-отдалечени региони, с ниска гъстота на населението, ниски доходи, нисък растеж и т.н.), което налага индивидуален териториален подход на регионално равнище;

Ж.  като има предвид, че една от основните констатации на 7-ия доклад относно сближаването се отнася до идентифицирането на някои региони, описани като попаднали в т.нар. „капан на средните доходи“, и които са изложени на риск от изоставане, дългосрочен застой или изоставане;

З.  като има предвид, че 7-ият доклад относно сближаването разкрива наличието на зони на бедност, риск от териториална разпокъсаност и задълбочаващи се неравенства на подрегионално равнище, включително в относително проспериращи региони;

И.  като има предвид, че в 7-ия доклад относно сближаването се подчертава, че „въздействието на глобализацията, миграцията, бедността и липсата на иновации, изменението на климата, енергийния преход и замърсяването не се ограничава до по-слабо развитите региони.“

Й.  като има предвид, че въпреки че политиката на сближаване изпълни съществена роля за възстановяването на икономиката на ЕС чрез насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, публичните инвестиции в ЕС все още са под равнищата преди кризата, с големи различия в някои държави членки, които са най-силно засегнати от кризата, като те са намалели от 3,4% от БВП през 2008 г. до 2,7% през 2016 г.;

К.   като има предвид, че в 7-ия доклад относно сближаването са ясно представени резултатите от политиката на сближаване по отношение на растежа, заетостта, транспорта, енергетиката, околната среда и образованието и обучението, както се вижда от програмния период 2014—2020 г., където на 1,1 милион МСП е оказана подкрепа, водеща пряко до създаването на допълнителни 420 000 нови работни места и която подпомага повече от 7,4 млн. безработни хода да намерят работа и над 8,9 млн. души да придобият нови квалификации, като така тази политика се превръща в съединителен елемент, който обединява Европа;

Добавена стойност на политиката на сближаване

1.   счита за съществено важно политиката на сближаване в новия програмен период и занапред да обхваща всички региони на ЕС и да остане основният инструмент за публични инвестиции на Съюза, основан на дългосрочни стратегия и перспективи, подкрепен от бюджет на висотата на съществуващите и новите предизвикателства, с цел постигане на основните цели на политиката; подчертава, че съсредоточаването на политиката на сближаване изключително върху най-слабо развитите региони ще възпрепятства напредъка по политическите приоритети на Съюза като цяло;

2.  подчертава, че политиката на сближаване предоставя европейска добавена стойност, като допринася за европейски обществени блага и приоритети (като например растеж, социално приобщаване, иновации и опазване на околната среда), както и за публични и частни инвестиции, и че тя е основен инструмент за постигането на залегналата в Договора цел за борба с неравенствата, с оглед възходящо адаптиране на жизнените стандарти и намаляване на изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони;

3.  припомня твърдия си ангажимент за споделено управление и принципа за партньорство, който следва да бъде запазен и засилен за периода след 2020 г., както и за многостепенното управление и субсидиарността, които допринасят за добавената стойност на политиката на сближаване; подчертава, че добавената стойност на тази политика се характеризира на първо място с възможност за отчитане на нуждите за национално развитие, заедно с нуждите и особеностите на различните райони и територии, и за доближаване на Съюза до неговите граждани;

4.  подчертава, че европейската добавена стойност е широко отразена в европейското териториално сътрудничество (ЕТС) във всичките му измерения (трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество, както вътрешно, така и външно), тъй като допринася за целите на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността; отново отправя призив за увеличаване на неговия дял от бюджета на политиката на сближаване, като същевременно бъде подобрена координацията между различните програми за избягване на припокриване; припомня значението на изпълнението на макрорегионални стратегии за постигането на целите на политиката на сближаване;

5.   отбелязва, че изпълнението на политиката на сближаване в даден регион може да доведе до външни въздействия и преки и непреки благоприятни влияния в целия Съюз, наред с другото благодарение на увеличаването на търговията, което укрепва единния пазар; посочва обаче, че тези ползи се различават значително в отделните държави членки, особено в зависимост от географската близост и структурата на икономиките на държавите членки;

6.  подчертава необходимостта да се разработи методология „цената на отказа от политика на сближаване“, за да се предоставят допълнителни количествено измерими данни относно европейската добавена стойност на политиката на сближаване, следвайки примера на работата, извършена от Европейския парламент относно „цената на отказа от Европа“;

Териториално измерение

7.  отбелязва, че градските райони съчетават, от една страна, значителни възможности за растеж, инвестиции и иновации, и от друга страна, различни екологични, икономически и социални предизвикателства, наред с другото поради концентрацията на хора и наличието на зони на бедност, включително в относително процъфтяващи градове; поради това подчертава, че рискът от бедност или социално изключване остава основно предизвикателство;

8.  подчертава, че укрепването на териториалното измерение на политиката на сближаване налага да се обърне по-голямо внимание на проблемите на крайградските и селските райони, като се използва опитът на местните общности и се поставя особен акцент върху средно големите градове във всяка държава членка;

9.  подчертава значението на подкрепата за селските райони в цялото им многообразие, като се използва техният потенциал, насърчават се инвестициите в проекти, които подпомагат местните икономики, както и по-добра свързаност по отношение на транспорта, достъпност и високоскоростен широколентов достъп, и като се подпомагат тези райони да преодолеят предизвикателствата, пред които са изправени, а именно обезлюдяване на селските райони, социално приобщаване, липса на възможности за работа, стимули за предприемачеството и достъпни жилища, спад в населението, опустяване на центровете на градовете, райони без здравно обслужване и т.н.; подчертава, в тази връзка, значението на втория стълб на ОСП за насърчаване на устойчивото развитие на селските райони;

10.  призовава за по-добро отчитане на някои териториални особености, като особеностите на регионите, посочени в член 174, параграф 3 от ДФЕС, например островните региони, планинските, селските, граничните, най-северните, крайбрежните или периферните региони, при определянето на инвестиционните приоритети; подчертава значението на създаването на подходящи стратегии, програми и действия за различните региони или дори проучване на евентуалното въвеждане на нови специфични програми, следвайки примера на Програмата на ЕС за градовете и Пакта от Амстердам;

11.  припомня, че особеното структурно, социално и икономическо положение на най-отдалечените региони оправдава прилагането на специфични мерки, включително по отношение на условията им за достъп до ЕСИ фондовете, в съответствие с член 349 от ДФЕС; подчертава, че е необходимо да се запазят всички дерогации, предназначени да компенсират техните структурни ограничения, както и за да се подобрят специфичните мерки за тези региони, като бъдат приспособени, когато това е необходимо; призовава Комисията и държавите членки да се опрат на решението на Съда на ЕС от 15 декември 2015 г., за да гарантират ефективно прилагане на член 349 от ДФЕС по отношение на условията за достъп до структурните фондове; предлага по-конкретно да се разшири специалното разпределение за социалния аспект в най-отдалечените региони, като се поддържа настоящото равнище на съфинансиране от Съюза в тези региони, и да се предвиди промяна на тематичната концентрация; подчертава потенциала на най-отдалечените региони като например привилегировани райони за изпълнение на експериментални проекти;

12.  счита, че въвеждането на интегрирани стратегии за устойчиво градско развитие представлява положителен опит, който поради това следва да бъде засилен и възпроизведен в други подрегионални територии, например чрез въвеждането на интегриран териториален подход, наред с тематичните цели, но без да се накърнява тематичната концентрация; подчертава значението на стратегиите за водено от общностите местно развитие, което укрепва способността на политиката на сближаване за включване на участниците на местно равнище; подчертава необходимостта да се проучи възможността за въвеждане на изготвянето на националните и регионалните оперативни програми, въз основа на интегрирани териториални стратегии и стратегии за интелигентна специализация;

Региони със средни доходи: насърчаване на устойчивостта и предотвратяване на изоставането на уязвимите територии

13.  подчертава, че регионите със средни доходи нямат същия растеж като регионите с ниски доходи (които все още трябва да настигат останалата част от Съюза) и регионите с много високи доходи, тъй като са изправени пред предизвикателството, наречено „капан на средните доходи“ поради твърде високи доходи спрямо първите и твърде нестабилни иновационни системи спрямо вторите; също така отбелязва, че тези територии се характеризират с отслабен производствен сектор и са уязвими по отношение на сътресенията, причинявани от глобализацията, и от социално-икономическите промени, които произтичат от нея;

14.  счита, че основно предизвикателство за бъдещата политика на сближаване ще бъде оказването на подходяща подкрепа на регионите със средни доходи, наред с другото, за да се създаде благоприятен за инвестиции климат, и че политиката на сближаване трябва едновременно да намалява различията и неравенствата и да предотвратява изоставането на уязвимите региони, като отчита различните тенденции, динамики и обстоятелства;

15.  призовава Комисията да обърне внимание на предизвикателствата, пред които са изправени региони със средни доходи, за които е характерен нисък темп на растеж в сравнение със средния за ЕС, по начин, който да насърчава цялостното хармонично развитие на Съюза; припомня, че за да подкрепи тези региони и да предложи решения на проблемите им, бъдещата политика на сближаване следва да ги обхване по подходящ начин, да ги подкрепя и да ги включи в следващия програмен период, включително чрез създаването и прилагането на специфични стратегии, програми и дейности; в този контекст припомня значението на показателите, допълващи БВП, за да се предложи по-точна представа за социално-икономическите условия на тези специфични региони; счита, че следва да се обърне повече внимание на ранното установяване на уязвимост, така че да се даде възможност на политиката на сближаване да подкрепи устойчивостта на регионите и да се предотврати появата на нови различия във всички видове региони;

16.  приветства стартирания от Комисията пилотен проект, който има за цел да предостави подкрепа по мярка, адаптирана към специфичните предизвикателства пред регионите в индустриален преход; призовава Комисията да извлече поуки от пилотния проект и очаква да види планираните резултати във възможно най-кратък срок; счита, че стратегиите за интелигентна специализация предлагат потенциал чрез цялостен подход, по-добра подкрепа за тези региони в техните стратегии за развитие и, в по-общ план, насърчават диференцираното прилагане на регионално равнище, но също така биха могли да бъдат подкрепени чрез по-нататъшно сътрудничество и обмен на знания и опит между регионите; приветства действия като инициативата „Авангард за нов растеж“, които прилагат стратегия за интелигентна специализация с цел насърчаване на растежа и промишленото обновяване в приоритетни райони в ЕС;

17.  подчертава, че социалната и фискалната конвергенция има за цел сближаване, като едновременно с това се подобрява функционирането на единния пазар; счита, че различните практики в тази област може да се окажат в разрез с целта за сближаване и може да доведат до повече проблеми в изоставащите или най-уязвимите територии в условията на глобализацията и обръща внимание на непрекъснатата потребност на по-слабо развитите региони да настигат останалата част от Съюза; счита, че политиката на сближаване може да допринесе за насърчаване на социалната и фискалната конвергенция (наред с икономическото и териториалното сближаване) посредством предоставяне на положителни стимули; подчертава в тази връзка възможността за използване, например, на европейския стълб на социалните права; призовава Комисията да вземе предвид този аспект на европейския семестър в по-голяма степен, така че социалното измерение на политиката на сближаване да се интегрира по-добре в икономическата политика, като същевременно се включват подобаващо местните и регионалните органи, с цел да се повиши ефективността на процеса и да се подобри ангажираността в него;

Области на политиката

18.  изразява подкрепа за силна тематична концентрация върху ограничен брой приоритети, свързани с главните европейски политически цели, като се оставя на органите за управление по-голяма гъвкавост за изготвяне на техните териториални стратегии въз основа на местните потребности и потенциал, след всеобхватна консултация на местно и регионално равнище при подготовката на споразуменията за партньорство; подчертава, че трудовата заетост (в т.ч. младежката безработица), социалното приобщаване, борбата с бедността, подпомагането на иновациите, цифровизацията, подкрепата за МСП и стартиращите предприятия, изменението на климата, кръговата икономика и инфраструктурата следва да представляват приоритетни области за политиката на сближаване в бъдеще;

19.  приветства приемането на европейски стълб на социалните права, който представлява напредък към изграждането на социална Европа; припомня своята положителна оценка за ЕСФ, като силна интегрална част от европейските структурни и инвестиционни фондове, и за Гаранцията за младежта, Инициативата за младежка заетост и Европейския корпус за солидарност, с оглед на тяхната роля за справяне с предизвикателствата в областта на заетостта, икономическия растеж, социалното приобщаване, стажуването и професионалното обучение;

20.  подчертава, че бъдещата политика на сближаване ще трябва да се съсредоточи в по-голяма степен върху защитата и подпомагането на населението и териториите, засегнати неблагоприятно от глобализацията (преместване на дейността, загуба на работни места), а също и от сходни вътрешни за ЕС тенденции; призовава за координация между структурните фондове и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответните случаи, които трябва да бъдат проучени, за да се обхванат, наред с други неща, случаите на преместване на дейността в рамките на ЕС;

21.  отбелязва, че уязвимостта спрямо изменението на климата се различава значително в отделните територии; счита, че европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се използват по възможно най-ефективен начин, за да се подкрепи ЕС да изпълни своите ангажименти по Парижкото споразумение относно изменението на климата (COP21), например по отношение на възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност или обмена на добри практики, по-специално в жилищния сектор, и да се вземат предвид целите за устойчиво развитие на ООН; настоява финансирането по инструментите за солидарност в случай на природно бедствие да може да бъде мобилизирано възможно най-бързо при създалите се обстоятелства и винаги по координиран начин;

22.  призовава за използване на европейските структурни и инвестиционни фондове с цел устойчиво справяне с демографските предизвикателства (застаряване, намаляване на населението, демографски натиск, неспособност за привличане или задържане на подходящ човешки ресурс), които засягат европейските региони по разнообразни специфични начини; подчертава по-специално необходимостта да се предостави подходяща подкрепа на дадени територии, като например някои най-отдалечени региони;

23.  подчертава, че трябва да се създаде конкретен финансов механизъм за периода след 2020 г., съгласно член 349 от ДФЕС, с цел интеграция на мигрантите в най-отдалечените региони, които поради специфичните им особености трябва да се справят с по-голям миграционен натиск, и по този начин да се допринесе за тяхното устойчиво развитие;

24.  счита, че фондовете на ЕС трябва да бъдат съобразени с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD) и следва да продължат да насърчават деинституционализацията;

25.  подчертава потенциала на допълнителни инвестиции в култура, образование, наследство, младеж, спорт и устойчив туризъм за създаването на работни места, включително по-специално на качествени работни места за младите хора, както и за растежа и подобряването на социалното сближаване, при същевременна борба с бедността и дискриминацията, което е особено важно, например, за най-отдалечените региони, селските райони и отдалечените региони; подкрепя развитието на културните и творческите индустрии, които са тясно свързани с иновациите и творчеството;

Програмна рамка след 2020 г.

26.  подчертава, че 7-ият доклад относно сближаването изтъква необходимостта да бъдат взети предвид допълнителни показатели освен БВП на глава от населението, който следва да остане основният показател, при отпускането на фондове и изграждането на по-точна представа за социално-икономическите условия в съответствие с предизвикателствата и установените нужди, включително на подрегионално равнище; отбелязва, че е важно за основа да се използват качествени, надеждни, актуални, структурирани и налични данни; във връзка с това призовава Комисията и Евростат да предоставят възможно най-подробни и разбити по географски район статистически данни от значение за политиката на сближаване, за да бъдат правилно отразени потребностите на регионите в процеса на програмиране; подкрепя включването на социални, екологични и демографски критерии, по-специално равнището на безработицата и равнището на младежката безработица;

27.  подкрепя укрепване на интегрираните подходи и подчертава категорично, че ЕСФ трябва да остане неотменна част от европейската регионална политика поради неговото съществено териториално измерение;

28.  подчертава, че безвъзмездните средства следва да останат основният инструмент за финансиране на политиката на сближаване, но признава, че финансовите инструменти могат да бъдат ефективно средство за оказване на въздействие и че те следва да бъдат подкрепяни, ако генерират добавена стойност и въз основа на подходяща предварителна оценка; подчертава обаче, че използването им не трябва да се превръща в цел само по себе си, че тяхната ефективност зависи от много фактори (естество на проекта, на територията или на риска) и че всички региони, независимо от тяхното равнище на развитие, трябва да могат свободно да определят най-подходящия за тях метод на финансиране; противопоставя се на всяка задължителна цел по отношение на използването на финансови инструменти;

29.  призовава за опростяване на условията за използване на финансовите инструменти и за свързването им с безвъзмездните средства с оглед на взаимното допълване, ефикасността и териториалната действителност; подчертава значението на административния капацитет и на качественото управление, както и на допълващата роля, която националните банки за развитие и институции за насърчаване играят при прилагането на специфични финансови инструменти, приспособени към местните нужди; счита, че е от съществено значение да се хармонизират във възможно най-голяма степен правилата относно финансовите инструменти, независимо от начина на тяхното управление; предлага да се насърчават финансови инструменти за участие в допълнение към вече съществуващите финансови инструменти за политиката на сближаване;

30.  счита, че връзката между политиката на сближаване и гаранцията за благоприятна среда за инвестициите, ефективност и правилно използване на средствата е от полза също и за постигането на целите на политиката на сближаване, като същевременно подчертава, че политиката на сближаване не следва да се превърне в инструмент за постигане на приоритети без връзка с нейните цели; подчертава необходимостта от прилагане на договорената позиция относно Пакта за стабилност и растеж по отношение на гъвкавостта по отношение на цикличните условия, структурните реформи и правителствените инвестиции; счита, че посочените в Регламент (ЕС) № 1303/2013 мерки, обвързващи ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление, следва да бъдат анализирани внимателно, включително с участието на всички заинтересовани страни; изразява мнение, че Комисията следва да обмисли корекции по отношение на начина, по който се свързват политиката на сближаване и европейския семестър с цел да се укрепи неговото териториалното измерение и да се отчетат други фактори, които допринасят за целите за сближаване, като например реалната конвергенция; призовава Комисията в този контекст и в рамките на европейския семестър да разгледа регионалното и националното съфинансиране по европейските структурни и инвестиционни фондове и тяхното въздействие върху националните бюджетни дефицити;

31.  призовава за по-интензивни стратегии за интелигентно специализиране като нов подход за продължаване на инвестирането в потенциала за дългосрочен растеж в контекста на бързите технологични промени и глобализацията; признава полезността на предварителните условия, но подчертава, че в някои случаи те бяха източник на усложняване и забавяне при разработването и стартирането на програмирането; отбелязва забележките на Сметната палата относно предварителните условия в нейния Специален доклад № 15/2017; призовава Комисията да обмисли да намали, по целесъобразност, броя на предварителните условия и да укрепи в тази област спазването на принципите на пропорционалност и субсидиарност, като се възползва в максимална степен от съществуващите стратегически документи, които биха могли да отговорят на бъдещи предварителни условия; подчертава, че поставянето на предварителни условия следва да бъде тясно свързано с ефективността на инвестициите, като в същото време се гарантира еднакво третиране на всички държави членки;

32.  отбелязва, че качеството и стабилността на държавната администрация, за които предпоставки са доброто образование, обучение и консултантска помощ, налични на местно равнище, продължават да бъдат решаващ фактор за регионалния растеж и ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава необходимостта да се подобри качеството на управлението и да се гарантира, че е налична достатъчна техническа помощ, тъй като тези аспекти оказват сериозно въздействие върху правилното прилагане на политиката на сближаване и може силно да се различават в различните държави членки, както се вижда най-вече например в изоставащите региони; призовава Комисията по-специално да извърши оценка на бъдещата програма JASPERS в светлината на препоръките на Европейската сметна палата;

33.  подкрепя промяна в политиката на сближаване, ориентирана в по-голяма степен към резултатите и съдържанието, като се премине от счетоводния подход към логика, която се съсредоточава върху постиженията, и като се предостави на органите за управление повече гъвкавост по отношение на начините за постигане на целите, при пълно зачитане на принципите, наред с другото, на партньорство, прозрачност и отчетност;

34.  счита за наложително да се продължава борбата с измамите и настоятелно призовава за нулева толерантност към корупцията;

Опростена политика на сближаване

35.  призовава Комисията да вземе предвид препоръките на групата на високо равнище по въпросите на опростяването в своите бъдещи законодателни предложения;

36.  подчертава необходимостта от предоставяне на рамкова уредба, която гарантира правна стабилност чрез прости, ясни и предвидими правила, по-специално в областта на управлението и одита, за да се гарантира подходящ баланс между целите по отношение на изпълнението и на опростяването; призовава през следващия програмен период за намаляване на обема на законодателството и насоките (внимателно, така че да се осигури, в тясно сътрудничество със заинтересованите страни, необходимата непрекъснатост на правилата и процедурите, с които заинтересованите субекти и управляващите органи са запознати); призовава съответните документи да бъдат преведени на всички езици на ЕС и да се избягва във възможно най-голяма степен всякакво ретроспективно прилагане и тълкуване на правилата; призовава за единна правна рамка и насоки относно трансграничните проекти;

37.  същевременно подчертава необходимостта от избягване на прекомерното регулиране и от създаване на истински стратегически документи на оперативните програми, които са по-стегнати и по-гъвкави, като се установи опростена процедура за тяхното целево изменение по време на програмирането (особено в случай на природни бедствия) с цел адекватно реагиране на променящите се глобални обстоятелства и регионално търсене;

38.  призовава да се създаде истински единен набор от правила за европейските структурни и инвестиционни фондове, включително допълнително хармонизиране на общите правила за инструментите, които допринасят за една и съща тематична цел; счита за необходимо да се рационализират процедурите за възлагане на обществени поръчки по фондовете и да се ускорят процедурите за държавна помощ, при които се изисква съответствие; подкрепя последователното и по-съгласувано третиране на европейските фондове с пряко управление и фондовете на политиката на сближаване, що се отнася до държавната помощ, и по-общо хармонизирани правила за европейските механизми, които са насочени към едни и същи бенефициенти; подчертава значението на едно по-добро взаимно допълване между политиката на сближаване и бъдещата програма на ЕС за научни изследвания, за да се покрие пълният цикъл — от основополагащите научни изследвания до търговските приложения; счита, че тематичната концентрация следва да бъде запазена, за да се даде възможност за взаимодействие между различни източници на финансиране на ниво проект;

39.  отбелязва създаването на работна група по въпросите на субсидиарността и пропорционалността и очаква от тази работна група да направи практически предложения за подобряване на спазването на тези два принципа в контекста на политиката на сближаване; подкрепя прилагането на тези принципи с оглед на истинско многостепенно управление, за което се изисква подходяща самостоятелност на местните и регионалните органи, както и на останалите заинтересовани страни;

40.  изразява съжаление, че Комисията не изготви по-интегрирана оценка на междусекторните политики и че не е докладвано за полезни взаимодействия между различните европейски политики; призовава за амбициозни стратегии, финансиране и действия, с които ще се подобри полезното взаимодействие с други фондове на ЕС и ще се привлече допълнителна финансова подкрепа; подчертава необходимостта от допълнително оптимизиране на полезните взаимодействия между европейските структурни и инвестиционни фондове и други инструменти, включително Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), както и други централно управлявани програми като „Хоризонт 2020“, която допълва политиката на сближаване в подкрепа на научните изследвания и иновациите;

41.  призовава изискванията по отношение на програмирането, изпълнението и наблюдението на европейските структурни и инвестиционни фондове в бъдеще да се основават на принципите на диференциране и пропорционалност, въз основа на прозрачни и справедливи критерии, и в съответствие с разпределените за програмите суми, рисковия профил, качеството на администрирането и равнището на собствено финансиране от бенефициентите;

42.  счита, че е от съществено значение отношенията между Комисията и органите за управление да се развият в посока „пакт на доверие“; припомня в този контекст значението на наличието на адекватна и функционираща рамка на многостепенно управление; призовава Комисията да се основе на вече извършената работа в областта на доброто управление на публични средства, като въведе принцип на обозначаване за поощряване на органите за управление, които са доказали своята способност да спазват правилата; призовава по отношение на контрола да се използват в по-голяма степен националните и регионалните правила, тъй като тяхната ефективност е проверена и потвърдена;

43.  призовава за укрепване на принципа за единен одит, за ускоряване на прилагането на електронно сближаване и за повсеместно въвеждане на опростени разходи, тъй като, наред с другото, това се оказа по-лесно за изпълнение и не е довело до никакви грешки; подчертава потенциала на цифровизацията по отношение на дейностите за наблюдение и докладване; изразява мнение, че обменът на опит следва да бъде улеснен чрез създаване на портал за споделяне на знания за обмен на добри практики;

44.  призовава Комисията да представи идеи за подобряване на реакцията на политиката на сближаване на непредвидени събития и във връзка с това припомня призива си за създаване на резерв, който би могъл да осигури допълнителна гъвкавост за регионите, без да се излагат на риск дългосрочните цели на оперативните програми;

Предизвикателства и възможности

45.  изразява изключителна загриженост във връзка с представените неотдавна от Комисията сценарии за съкращения на бюджета на политиката на сближаване, които евентуално биха могли да бъдат наложени в рамките на следващата МФР и които биха изключили много региони от обхвата на политиката на сближаване; изразява подкрепа за амбициозен бюджет, съобразен с предизвикателствата пред регионите, и призовава политиката на сближаване да не се превръща в променлива величина за корекция; изтъква, че обхващането на всички региони в Съюза е елемент, който за Европейския парламент не подлежи на преговори; подчертава, че теорията за „групи на икономическо развитие“ потвърждава значението на диференцирана подкрепа за всички европейски региони, включително регионите с много високи доходи, които трябва да останат конкурентоспособни спрямо техните конкуренти в световен мащаб;

46.  счита, че политиката на сближаване може да допринесе за справяне с новите предизвикателства, като например сигурността или интеграцията на бежанци, които се ползват с международна закрила; подчертава при все това, че политиката на сближаване не може да бъде решение за всички кризи и се противопоставя на използването на средства от политиката за сближаване за покриване на краткосрочни финансови нужди извън нейния обхват, като припомня, че нейната цел е средносрочното и дългосрочното социално-икономическо развитие в ЕС;

47.  отбелязва положителните резултати на ЕФСИ, който обаче трябва да инвестира дори още по-прозрачно и по-целенасочено; подчертава, че политиката на сближаване и ЕФСИ се основават на различни концепции и цели, които в конкретни случаи могат да се допълват, но не са взаимнозаменяеми, независимо от равнището на развитие на регионите, особено като се има предвид, че ЕФСИ, за разлика от структурните фондове, се основава предимно на отпускане на заеми; припомня, че е важно да се направи подходящо разграничаване между ЕФСИ и политиката на сближаване, както и да се набележат ясни възможности за тяхното съчетаване;

48.  изтъква отново подкрепата си за дългосрочен програмен период; счита, че единствената надеждна алтернатива на сегашната продължителност от 7 години е период от 5 + 5 години за МФР, съчетан със средносрочен преглед; призовава Комисията да изготви ясно предложение, определящо методите за практическото изпълнение на финансова рамка със срок на действие от 5 + 5 години;

49.  призовава да се положат всички усилия за избягване на забавяния в планирането за новия период, за да се предотвратят просрочени плащания и отменени бюджетни кредити, които възпрепятстват положителните резултати на политиката на сближаване; подчертава, че е важно всички документи на бъдещата правна рамка да се представят своевременно на всички официални езици, така че да се осигури еднаква и навременна информация за всички бенефициенти;

50.  призовава за мерки за подобряване на комуникацията с европейските граждани, като по този начин се повишава обществената осведоменост за конкретните постижения на политиката на сближаване; призовава Комисията да укрепи ролята на органите за управление и организаторите на проекти, които използват новаторски съобщителни методи на местно равнище, за да информират хората относно резултатите от използването на средствата в регионите; подчертава, че е необходимо да се подобрят информацията и комуникацията не само надолу по веригата (изпълнение на европейските структурни и инвестиционни фондове), но и нагоре (възможности за финансиране), насочени по-специално към организаторите на малки проекти; призовава Комисията и държавите членки да създадат механизми и широки институционални платформи за сътрудничество, за да се осигури по-добра публичност и повишаване на осведомеността;

51.  отбелязва, че някои европейски региони са особено уязвими по отношение на последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС; подчертава, че бъдещата политика на сближаване трябва да сведе до минимум отрицателното въздействие от излизането на Обединеното кралство от ЕС върху останалите европейски региони и призовава да се проучи възможността за продължаване на партньорствата в рамките на териториалното сътрудничество;

o
o   o

52.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.
(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(6) Решение на Съда от 15 декември 2015 г., Парламент и Комисия/Съвет, C-132/14 до C-136/14, ECLI:EU:C:2015:813.
(7) Док. 8463/17.
(8) Док. 14263/17.
(9) С. Янамарино, А. Родригес-Поз, М. Сторпер, (2017), „Защо регионалното развитие има значение за икономическото бъдеще на Европа“, Работни документи 07/2017, Генерална дирекция за регионална и градска политика, Европейска комисия.
(10) OВ C 306, 15.9.2017 г., стр. 8.
(11) ОВ С 303, 19.8.2016 г., стр. 94.
(12) OВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 132.
(13) OВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 124.
(14) OВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 2.
(15) Приети текстове, P8_TA(2017)0222.
(16) Приети текстове, P8_TA(2016)0320.
(17) Приети текстове, P8_TA(2016)0321.
(18) Приети текстове, P8_TA(2017)0053.
(19) Приети текстове, P8_TA(2017)0254.
(20) Приети текстове, P8_TA(2017)0245.
(21) Приети текстове, P8_TA(2017)0316.
(22) Приети текстове, P8_TA(2017)0401.
(23) Приети текстове, P8_TA(2018)0067.
(24) Приети текстове, P8_TA(2018)0075.
(25) http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/8631691/3-31012018-BP-EN.pdf/bdc1dbf2-6511-4dc5-ac90-dbadee96f5fb
(26) http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/8701418/3-01032018-AP-EN/37be1dc2-3905-4b39-9ef6-adcea3cc347a

Правна информация - Политика за поверителност