Показалец 
Приети текстове
Сряда, 18 април 2018 г. - СтрасбургОкончателна версия
Непредставяне на възражения срещу делегиран акт: марката на Европейския съюз
 Определяне на периода за деветите преки всеобщи избори на представители в Европейския парламент *
 Рамково споразумение между ЕС и Австралия ***
 Рамково споразумение между ЕС и Австралия (Резолюция)
 Конвенция на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма ***
 Конвенция на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма (Допълнителен протокол) ***
 Опаковки и отпадъци от опаковки ***I
 Излезли от употреба превозни средства, отпадъци от батерии и акумулатори и отпадъци от електрическо и електронно оборудване ***I
 Отпадъци ***I
 Депониране на отпадъци ***I
 Процедурни правила при докладването в областта на околната среда ***I
 Политика на етично поведение на Комисията, и по-специално назначаването на генералния секретар на Европейската комисия
 Напредък по глобалните пактове на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и относно бежанците
 Изпълнение на инструментите на ЕС за външно финансиране: междинен преглед за 2017 г. и бъдеща структура за периода след 2020 г.
 Годишни доклади за 2015 г. и 2016 г. относно субсидиарността и пропорционалността
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Общ бюджет на ЕС — Комисия и изпълнителни агенции
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: специални доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Общ бюджет на ЕС — осми, девети, десети и единадесети Европейски фонд за развитие
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Общ бюджет на ЕС — Европейски парламент
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Общ бюджет на ЕС — Европейски съвет и Съвет
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Общ бюджет на ЕС — Съд на ЕС
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Общ бюджет на ЕС — Сметна палата
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Общ бюджет на ЕС — Европейски икономически и социален комитет
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Общ бюджет на ЕС — Комитет на регионите
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Общ бюджет на ЕС — Европейска служба за външна дейност
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Общ бюджет на ЕС — Европейски омбудсман
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Общ бюджет на ЕС — Европейски надзорен орган по защита на данните
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: резултати от дейността, финансово управление и контрол на агенциите на ЕС
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Служба на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Център за преводи към органите на Европейския съюз (CdT)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейски център за развитие на професионалното обучение (Cedefop)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Агенция на ЕС за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейска агенция за авиационна безопасност (EAAБ)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейски банков орган (ЕБО)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейска агенция по химикалите (ECHA)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейска агенция за околната среда (ЕАОС)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейска агенция за контрол на рибарството (EFCA)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейски институт за равенство между половете (EIGE)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕIОPA)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейски институт за иновации и технологии (EIT)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейска агенция по лекарствата (EMA)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейска агенция по морска безопасност (ЕАМБ)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Агенция за железопътен транспорт на Европейския съюз (ERA)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕSMA)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейска фондация за обучение (ETF)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (eu-LISA)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EUOSHA)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Агенция за снабдяване към Евратом
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (EUROFOUND)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейско звено за съдебно сътрудничество (Евроюст)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейската полицейска служба (Европол)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Европейска агенция за ГНСС (GSA)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Съвместно предприятие „Биотехнологични производства“
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Съвместно предприятие „Чисто небе 2“
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Съвместно предприятие ECSEL
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород 2“ (ГКВ2)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Съвместно предприятие за изпълнение на втората инициатива за иновативни лекарства (ИИЛ)
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Съвместно предприятие SESAR
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Съвместно предприятие Shift2Rail (S2R)

Непредставяне на възражения срещу делегиран акт: марката на Европейския съюз
PDF 457kWORD 49k
Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу делегирания регламент на Комисията от 5 март 2018 г. за допълване на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета относно марката на Европейския съюз и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 (C(2018)01231 – 2018/2618(DEA))
P8_TA(2018)0106B8-0187/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C(2018)01231) („измененият делегиран регламент“),

—  като взе предвид писмото на Комисията от 23 март 2018 г., с което последната отправя искане към Парламента да заяви, че няма да представя възражения срещу делегирания регламент,

—  като взе предвид писмото от 27 март 2018 г. на комисията по правни въпроси до председателя на Съвета на председателите на комисии,

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността(1), изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността и Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)(2) и след това е кодифицирана като Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. година относно марката на Европейския съюз(3),

—  като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1431 на Комисията от 18 май 2017 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Европейския съюз(4), съдържащ актуализирани позовавания на Регламент (ЕС) 2017/1001,

—  като взе предвид препоръката за решение на комисията по правни въпроси,

—  като взе предвид член 105, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид обстоятелството, че не са представени възражения в срока, предвиден в член 105, параграф 6, трето и четвърто тире от своя Правилник за дейността, който срок изтече на 17 април 2018 г.,

А.  като има предвид, че Регламент (ЕО) № 207/2009 беше кодифициран като Регламент (ЕС) № 2017/1001;

Б.  като има предвид, че позоваванията, съдържащи се в делегирания регламент следва да отразяват преномерирането на членове в резултат на кодифициране на основния акт;

В.  като има предвид, че Делегиран Регламент (ЕС) 2017/1430 от 18 май 2017 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Европейския съюз и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 2868/95 и (ЕО) № 216/96(5) следва да бъде отменен и разпоредбите на посочения делегиран регламент следва да бъдат приети чрез актуализирани позовавания на Регламент (ЕС) 2017/1001 в изменения делегиран регламент;

Г.  като има предвид, че делегираният регламент следователно не води до никакви промени по същество в Делегиран Регламент (ЕС) 2017/1430;

Д.  като има предвид, че бързото публикуване на изменения делегиран регламент в Официален вестник ще даде възможност за ранна дата на прилагане и осигуряване на непрекъснатост на действието на преходния режим, предвиден в заключителните разпоредби на изменения делегиран регламент;

1.  заявява, че не представя възражения срещу делегирания регламент;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 78, 24.3.2009 г., стр. 1.
(2) OВ L 154, 16.6.2017 г., стр. 1.
(3) OВ L 341, 24.12.2015 г., стр. 21.
(4) OВ L 205, 8.8.2017 г., стр. 39.
(5) OВ L 205, 8.8.2017 г., стр. 1.


Определяне на периода за деветите преки всеобщи избори на представители в Европейския парламент *
PDF 452kWORD 50k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно проекта за решение на Съвета за определяне на периода за деветите преки всеобщи избори на представители в Европейския парламент (07162/2018 – C8-0128/2018 – 2018/0805(CNS))
P8_TA(2018)0107A8-0145/2018

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (07162/2018),

—  като взе предвид член 11, параграф 2, втора алинея от Акта за избиране на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори(1), съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C8-0128/2018),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2015 г. относно реформата на избирателното право на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно състава на Европейския парламент(3),

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A8-0145/2018),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  припомня предложението си, приложено към неговата резолюция относно реформата на избирателното право на Европейския съюз, Европейският парламент да има правомощието, след консултация със Съвета, да определя периода за провеждане на изборите;

3.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и за информация — на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приложен към Решение 76/787/EОВС, EИО, Eвратом на Съвета от 20 септември 1976 г. (ОВ L 278, 8.10.1976 г., стр. 1), изменен с Решение 93/81/Евратом, ЕОВС, ЕИО на Съвета (OВ L 33, 9.2.1993 г., стр. 15) и Решение 2002/772/ЕО, Евратом на Съвета (ОВ L 283, 21.10.2002 г., стр. 1).
(2) OВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 7.
(3) Приети текстове, P8_TA(2018)0029.


Рамково споразумение между ЕС и Австралия ***
PDF 113kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване, от името на Съюза, на Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Австралия, от друга страна (15467/2016 – C8-0327/2017 – 2016/0367(NLE))
P8_TA(2018)0108A8-0110/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (15467/2016),

—  като взе предвид проекта на рамково споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Австралия, от друга страна (09776/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 37 от Договора за Европейския съюз и съгласно член 207, член 212, параграф 1, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0327/2017),

—  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от 18 април 2018 г.(1) относно проекта на решение,

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0110/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Австралия.

(1) Приети текстове, P8_TA(2018)0109.


Рамково споразумение между ЕС и Австралия (Резолюция)
PDF 506kWORD 63k
Незаконодателна резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване, от името на Съюза, на Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Австралия, от друга страна (15467/2016 – C8-0327/2017 – 2016/0367(NLE)2017/2227(INI))
P8_TA(2018)0109A8-0119/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (15467/2016),

—  като взе предвид проекта на рамково споразумение (РС) между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Австралия, от друга страна (09776/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207 и член 212, параграф 1 и във връзка с член 218, параграф 6, буква а), както и с член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0327/2017),

—  като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации за правата на коренното население, приета от Общото събрание на 13 септември 2007 г.,

—  като взе предвид Рамката за партньорство между Австралия и Европейския съюз, подписана през октомври 2008 г., която предстои да бъде заменена от РС,

—  като взе предвид Съвместната декларация за връзките между Европейския съюз и Австралия, приета в Люксембург на 26 юни 1997 г.,

—   като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно започването на преговори за споразумения за свободна търговия (ССТ) с Австралия и Нова Зеландия(1) и своята резолюция от 26 октомври 2017 г., съдържаща препоръка на Парламента до Съвета относно предложения мандат за провеждането на търговските преговори с Австралия(2),

—  като взе предвид съвместното изявление от 15 ноември 2015 г. на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейския съвет г-н Доналд Туск и министър-председателя на Австралия Малкълм Търнбъл,

—  като взе предвид съвместното изявление от 22 април 2015 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на министъра на външните работи на Австралия, озаглавено „Към по-тясно партньорство между ЕС и Австралия“,

—  като взе предвид Споразумението между Европейския съюз и Австралия за създаване на рамка за участието на Австралия в операциите на Европейския съюз за управление на кризи, подписано през 2015 г.(3),

—  като взе предвид Административното споразумение между Австралия и Европейския съюз, одобрено през декември 2014 г., за създаване на програма за дипломатически обмен,

—  като взе предвид Споразумението между Европейската общност и Австралия за взаимно признаване по отношение на оценката на съответствието и сертификатите, подписано през 1989 г.(4), и Споразумението между ЕС и Австралия за изменение това споразумение през 2012 г.(5),

—  като взе предвид Споразумението между Европейския съюз и Австралия относно резервационните данни на пътниците (PNR), подписано на 29 септември 2011 г.(6),

—  като взе предвид Споразумението между Австралия и Европейския съюз относно сигурността на класифицираната информация, подписано на 13 януари 2010 г.(7),

—  като взе предвид Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Австралия, подписано през 1994 г.(8),

—  като взе предвид 38-ото междупарламентарно заседание между Австралия и ЕС, проведено в Страсбург от 4 до 5 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид първия Форум на ръководителите ЕС—Австралия, проведен в Сидни през юни 2017 г. с участието на политически и стопански ръководители, представители на академичните среди, медиите и гражданското общество,

—  като взе предвид Бялата книга за външната политика, публикувана от правителството на Австралия през ноември 2017 г., която описва приоритетите и предизвикателствата на Австралия във външен план и подчертава първостепенното значение на т.нар. регион на Индийския и Тихия океан за Австралия,

—  като взе предвид факта, че Бялата книга за външната политика посочва ключовите роли, изпълнявани от САЩ и Китай в региона на Индийския и Тихия океан и във външната политика на Австралия, като отбелязва важността на отношенията на Австралия с Европейския съюз и неговите държави членки,

—  като взе предвид Прегледа за 2017 г. на политиките относно изменението на климата, който австралийското правителство публикува през декември 2017 г.,

—  като взе предвид документа на австралийското правителство, озаглавен „Австралийската наука за изменението на климата: национална рамка“, публикуван през 2009 г.,

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 18 април 2018 г. относно проекта на решение(9),

—  като взе предвид член 99, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0119/2018),

А.  като има предвид, че ЕС и Австралия сключиха РС на 7 август 2017 г.; като има предвид, че тесните и активни отношения между Австралия и ЕС и неговите държави членки имат отдавнашни исторически корени и се основават на общи ценности и принципи, като зачитане на демокрацията, правата на човека, равенството между половете, принципите на правовата държава, включително международното право, на мира и сигурността; като има предвид, че връзките между хората са дълбоки и трайни;

Б.  като има предвид, че ЕС и Австралия отбелязаха 55 години на сътрудничество и дипломатически отношения през 2017 г.; като има предвид, че тези отношения получиха нова динамика през последните няколко години; като има предвид, че всички държави членки поддържат дипломатически отношения с Австралия и 25 от тях имат посолства в Канбера;

В.  като има предвид, че в Бялата книга на австралийското правителство за външната политика се заявява, че „един силен Европейски съюз продължава да бъде жизненоважен за интересите на Австралия и ще бъде все по-важен партньор в опазването и насърчаването на основан на правила международен ред“; като има предвид, че в Бялата книга се подчертава необходимостта от тясно сътрудничество с ЕС и неговите държави членки „по предизвикателства като тероризма, разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ), устойчивото развитие и правата на човека“;

Г.  като има предвид, че ЕС и Австралия водят сътрудничество и диалог с държавите от Югоизточна Азия, включително чрез Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Регионалния форум на АСЕАН (РФА), срещата „Азия—Европа“ (АСЕМ) и Срещата на високо равнище на Източна Азия (EAS); като има предвид, че Австралия е член — основател на Форума на тихоокеанските острови (PIF), и има стратегическо партньорство с АСЕАН; като има предвид, че Австралия беше домакин на Специалната среща на високо равнище АСЕАН—Австралия от 17 до 18 март 2018 г.;

Д.  като има предвид, че ЕС, в качеството си на глобален фактор, следва допълнително да засили присъствието си в големия и динамичен Азиатско-тихоокеански регион, където Австралия е естествен партньор на ЕС, както и важен фактор сама по себе си; като има предвид, че един стабилен, мирен и основан на правила азиатско-тихоокеански регион, който е в съответствие с нашите принципи и стандарти, е полезен за сигурността и интересите на самия ЕС;

Е.  като има предвид, че ЕС и Австралия са с много близки позиции по въпросите на външната политика, като например въпросите, свързани с Украйна, Русия, Корейската народнодемократична република (КНДР) и Близкия изток;

Ж.  като има предвид, че Австралия поддържа тесни връзки в политиката, сигурността и отбраната със САЩ, които са съвместими с нейните нарастващи връзки с Китай, с когото тя поддържа всеобхватно стратегическо партньорство;

З.  като има предвид, че през 2016 г. Европейският съюз беше вторият търговски партньор на Австралия — вторият по размер източник на внос (19,3 %) и трето по размер местоназначение за износ (10,3 %), и като има предвид, че двете страни споделят широк кръг от икономически интереси; като има предвид, че през 2015 г. преки чуждестранни инвестиции от ЕС в Австралия възлизаха на 117,7 млрд. евро, а австралийските преки инвестиции в ЕС бяха в размер на 21,7 млрд. евро;

И.  като има предвид, че Австралия е силно ангажирана със свободната търговия и е сключила двустранни споразумения за свободна търговия с важни държави в Източна Азия (Китай, Япония, Южна Корея, Сингапур, Малайзия и Тайланд, както и регионално споразумение с АСЕАН) и с Нова Зеландия, Чили, САЩ и Перу, както и Тихоокеанското споразумение за по-тесни икономически връзки PACER Plus с тихоокеанските острови;

Й.  като има предвид, че на 23 януари 2018 г. Австралия и 10 други държави, които граничат с Тихия океан, обявиха, че са постигнали споразумение за Транстихоокеанска търговска сделка, т.нар. Цялостно и прогресивно споразумение за Транстихоокеанско партньорство (CPTPP), което беше подписано в Чили на 8 март 2018 г.; като има предвид, че Австралия понастоящем води преговори по голям брой търговски споразумения, включително Всеобхватното регионално икономическо партньорство (ВРИП), чието начало беше поставено на срещата на високо равнище на АСЕАН през 2012 г.;

К.  като има предвид, че Австралия, като държава с ангажимент към международното световно управление, е била непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) пет пъти и е активен член на Г-20 от нейното създаване, като беше председател на срещата на върха на Г-20 в Бризбейн през 2015 г. при много добро сътрудничество с ЕС; като има предвид, че Австралия наскоро беше избрана за член на Съвета на ООН по правата на човека;

Л.  като има предвид, че Австралия изпрати военни части в рамките на световната коалиция срещу Даиш в Ирак и Сирия; като има предвид, че в Афганистан Австралия е най-големият участник извън НАТО, който участва с военни подразделения в Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF);

М.  като има предвид, че Австралия има принос за множество подкрепяни от ООН мироопазващи мисии на три континента, както и в Папуа-Нова Гвинея и Соломоновите острови;

Н.  като има предвид, че през 2014 г. Австралия допринесе за първи път за ръководена от ЕС мисия за управление на кризи — EUCAP Nestor, в района на Африканския рог; като има предвид, че австралийският военноморски флот провежда операции за борба с пиратството и с тероризма в рамките на Обединените военноморски сили в района на Африканския рог и западната част на Индийския океан;

О.  като има предвид, че австралийски граждани във и извън границите на своята държава са ставали жертва на редица терористични нападения от радикални ислямисти; като има предвид, че ЕС и Австралия си сътрудничат в дейностите за борба с тероризма, включително в борбата срещу насилствения екстремизъм, в усилията за спиране на финансирането на терористични организации и в координирането на конкретни проекти за изграждане на капацитет;

П.  като има предвид, че Центърът за сътрудничество в областта на правоприлагането в Джакарта (JCLEC), който е австралийско-индонезийска инициатива, има за цел да се засили експертният опит на агенциите за правоприлагане от Югоизточна Азия в борбата срещу тероризма и транснационалната организирана престъпност и също така е получил финансиране от ЕС;

Р.  като има предвид, че през октомври 2017 г. австралийското правителство стартира своята международна стратегия за действия в киберпространството с оглед на предприемане на мерки по въпроси като цифровата търговия, киберпрестъпленията, международната сигурност и електронното управление;

С.  като има предвид, че Австралия подкрепи Филипините в повишаването на сигурността и в борбата срещу джихадизма;

Т.  като има предвид, че ЕС и Австралия обсъждат темата за миграцията по време на годишния диалог на високопоставените служители на Австралия и ЕС по въпросите на миграцията, убежището и многообразието; като има предвид, че процесът от Бали по въпросите на контрабандата, трафика на хора и свързаните с това транснационални престъпления се съпредседателства от Австралия;

У.  като има предвид, че Австралия има много висок доход на глава от населението и отворено, демократично и мултикултурно общество; като има предвид, че една четвърт от населението на Австралия е родена в чужбина и че в страната от 1945 г. насам са се установили постоянно седем милиона мигранти, в това число много от Европа; като има предвид, че Австралия има специално географско разположение, като се простира на огромна площ между Индийския океан и южната част на Тихия океан;

Ф.  като има предвид, че Австралия и Европейският съюз потвърждават отново в РС своя ангажимент да си сътрудничат в областта на изменението на климата; като има предвид, че в Прегледа за 2017 г. на политиките относно изменението на климата се потвърждава ангажиментът на Австралия да се бори с тази заплаха;

Х.  като има предвид, че Австралия е изправена пред значителни екологични и икономически последици от изменението на климата в редица сектори, включително сигурността на водоснабдяването, селското стопанство, крайбрежните общности и инфраструктурата;

Ц.  като има предвид, че Австралия, която е член на Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР, е особено ангажирана да подкрепя доброто управление и икономическия растеж в Папуа Нова Гвинея, Индонезия, Източен Тимор и други тихоокеански острови и азиатски държави, в които ЕС и неговите държави членки са също ключови донори;

Ч.  като има предвид, че австралийското правителство инвестира в програми като Австралийската научна програма за изменението на климата и Научноизследователската програма за управление на природните ресурси, въздействията на изменението на климата и приспособяването, за да помогне на лицата, вземащи решения, да разбират и управляват вероятните въздействия от изменението на климата;

Ш.  като има предвид, че Австралия установи национална рамка и Координационна група на високо равнище за разработване на план за прилагане на науката за изменението на климата, осигурявайки координиран подход към решаването на проблема в общностите в цялата страна;

Щ.  като има предвид, че на 10 ноември 2016 г. Австралия ратифицира Парижкото споразумение и изменението от Доха на Протокола от Киото, с което засили своя ангажимент за действие по отношение на изменението на климата, и е разработила ред политики за намаляване на вътрешните емисии, както и за подкрепа на действията в световен мащаб;

АА.  като има предвид, че планът на австралийското правителство относно изменението на климата включва намаляване на емисиите с 5% под равнищата от 2000 г. до 2020 г. и с 26 до 28% под равнищата от 2005 г. до 2030 г., както и удвояване на капацитета на страната за енергия от възобновяеми източници до 2020 г.;

АБ.  като има предвид, че австралийското правителство е играло водеща роля в подкрепата на Националните метеорологичните служби на Тихоокеанския басейн и регионалните организации за създаване на системи за климатично и метеорологично ранно предупреждение;

1.  приветства сключването на РС, което ще предостави юридически обвързващ инструмент за модернизиране и укрепване на двустранните отношения между ЕС и Австралия и за подобряване на сътрудничеството в области като външната политика и въпросите на сигурността, правата на човека и принципите на правовата държава, глобалната хуманитарна помощ и помощ за развитие, икономическите и търговски въпроси, правосъдието, научните изследвания и иновациите, образованието и културата, селското стопанство, морското дело и рибарството, както и в контекста на световни предизвикателства като изменението на климата, миграцията, общественото здраве, борбата с тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение;

2.  подчертава, че ЕС и Австралия са стабилни партньори и съмишленици с дълбоки двустранни отношения, които споделят общи ценности и принципите на демокрацията, зачитането на правата на човека и правовата държава, поддържат все по-силни политически и икономически контакти и между тях има тесни и активни културни, академични и междуличностни връзки;

3.  изтъква особената стойност за ЕС и Австралия, като партньори с един светоглед, на това да си сътрудничат на двустранно и многостранно равнище по регионални и глобални въпроси; подчертава предимството на това ЕС и Австралия да действат заедно в ООН и в СТО, както и в органи като Г-20, за да опазват и укрепват световния ред, основан на сътрудничество и правила, в един сложен и променящ се свят, изправен пред голяма несигурност;

4.  приветства създаването на съвместен комитет в рамките на РС за насърчаване на ефективното прилагане на споразумението, както и за запазване на цялостната съгласуваност в отношенията между ЕС и Австралия;

5.  подкрепя предстоящото започване на преговорите за споразумение за свободна търговия между ЕС и Австралия, което трябва да се води в дух на реципрочност, прозрачност, отчетност и взаимна изгода, като се отчита чувствителният характер на някои продукти, като например селскостопанските продукти, поради факта, че Австралия е значителен износител на селскостопанска продукция; насърчава двамата партньори да се стремят към висока степен на амбициозност в областта на услугите; подчертава, че в хода на преговорите ЕС следва да взема предвид нуждите и изискванията на МСП и да не допуска понижаването на екологичните, социалните и трудовите стандарти; изтъква, че преговорите започват навреме, като се има предвид, че Австралия вече е сключила няколко споразумения за свободна търговия с важни държави в Източна Азия и Тихоокеанския басейн и предстои да сключи такива споразумения с други съответни държави;

6.  подчертава активната роля на Австралия в програмите на ЕС за сътрудничество във висшето образование чрез двустранната образователна програма ЕС – Австралия, и отбелязва като положителен факта, че от 2015 г. насам австралийските университети могат да сключват споразумения за мобилност по „Еразъм +“; отбелязва, че това сътрудничество следва да се засили още повече, за да насърчава взаимните ползи за студентите и научните изследователи и да им дава възможност да могат да придобиват мултикултурни и иновационни умения;

7.  припомня, че ЕС и Австралия са важни партньори в сътрудничеството в областта на научните изследвания и иновациите с оглед на допринасянето за устойчиво икономическо развитие и като средство за по-нататъшно изграждане на общество, основано на знанието;

8.  приветства Австралия за нейната подкрепа и за привеждането на нейния режим на санкции в съответствие с този на ЕС след незаконното анексиране на Крим от Русия и военните интервенции в Източна Украйна;

9.  приветства подкрепата на Австралия за целеви международни санкции срещу лица и образувания, отговорни за военна агресия, тероризъм и нарушения на правата на човека, включително в отговор на руската агресия в Украйна и в окупирания Крим;

10.  поздравява Службата за национални оценки на Австралия за нейната подкрепа при предоставянето на международни политически, стратегически и икономически анализи и връзката ѝ с международните партньори, за да се гарантира реагирането по въпроси от общ интерес;

11.  признава ключовата роля на Австралия в „Разузнавателната общност Пет очи“ и подкрепата ѝ за сигурността на държавите — членки на ЕС, и трансатлантическите партньори, приветства оперативното споразумение на Австралия с Европол и подчертава потенциала за по-нататъшно разширяване на обмена на разузнавателна информация и оперативно сътрудничество с австралийското правителство;

12.  признава ролята на Австралия във връзка с нейното съавторство на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно осъждането на свалянето на полет MH17 и относно премахването на химическите оръжия на Сирия; приветства нейния ключов принос в Съвета за сигурност по отношение на усилията за подобряване на хуманитарната ситуация в Сирия, управление на прехода в сферата на сигурността в Афганистан и вземане на мерки по положението с правата на човека в КНДР;

13.  приветства силния ангажимент на двете страни в партньорството за сътрудничество в борбата с тероризма, както е предвидено в РС; подчертава значението на все по-тясното двустранно сътрудничество в областта на обмена на информация относно чуждестранните бойци и връщането им; насърчава и двете страни в партньорството да продължават да гарантират ефективното прилагане на четирите стълба на Стратегията на ООН за борба с тероризма; приветства ролята на Австралия в световната коалиция срещу Даиш и нейните значителни усилия в борбата срещу международния тероризъм в Югоизточна Азия;

14.  подчертава международните инициативи на Австралия за киберпространството и приветства факта, че съгласно РС двете страни ще си сътрудничат по въпроси на киберсигурността, включително борбата срещу киберпрестъпността;

15.  призовава за предприемане на стъпки за засилване на сътрудничеството в борбата с тероризма чрез съвместни учения между екипите за спешно реагиране на държавите членки и агенции на ЕС като Европол и неговия Европейски център за борба с тероризма (ECTC), от една страна, и ключови елементи на австралийските структури за национална сигурност, например Австралийската организация за сигурност и разузнаване (ASIO), Австралийските сили за отбрана (ADF) и Австралийската федерална полиция, от друга страна;

16.  приветства ангажимента на ЕС и Австралия, предвиден в РС, за засилване на диалога и сътрудничеството помежду им по въпросите на миграцията и предоставянето на убежище; подчертава, че високото равнище на мобилност в световен мащаб изисква цялостен и многостранен подход, основан на международно сътрудничество и споделени отговорности; приветства факта, че и двамата партньори допринасят проактивно за текущите преговори както по Глобалния пакт на ООН за безопасна, организирана и законна миграция, така и по Глобалния пакт за бежанците;

17.  подчертава значението на регионалните рамки за сътрудничество, например Процеса от Бали, с държавите на произход, транзитно преминаване и местоназначение, за да бъдат спасени човешки животи, да бъдат разбити мрежите на трафикантите и да бъдат управлявани миграционните и бежанските потоци; приветства твърдия ангажимент на Австралия към Службата на върховния комисар на ООН за бежанците по отношение на презаселването на бежанци и увеличаването на общото финансиране от Австралия на хуманитарната помощ; насърчава Австралия да продължи да допринася за положително разрешаване на положението на лицата, търсещи убежище, и мигрантите, задържани в Папуа-Нова Гвинея и Науру;

18.  приветства ангажимента на двете страни в партньорството за постигане на напредък в защитата и насърчаването на правата на човека, на демократичните принципи и на принципите на правовата държава, включително в рамките на многостранни форуми и по отношение на трети партньори, както е предвидено в РС; приветства избирането на Австралия за член на Съвета на ООН по правата на човека за периода 2018—2020 г.; подчертава стартирането от страна на Австралия през 2008 г. на стратегията „Преодоляване на разликите“ за действие относно неравностойното положение на коренното население, като например различията в продължителността на живота и други неравенства; подчертава, че тази стратегия се ползва с двупартийна подкрепа и че годишен доклад за напредъка е представен от министър-председателя на Парламента на Австралия; подчертава факта, че австралийското правителство работи с държави и територии и с коренното население и с жителите на островите в протока Торес, за да бъде обновена стратегията „Преодоляване на разликите“;

19.  заявява отново, че борбата срещу изменението на климата изисква подкрепата на цялата международна общност; приветства ратифицирането от Австралия на Парижкото споразумение и ангажимента, залегнал в РС, за повишаване на сътрудничеството и усилията в областта на външната политика с цел водене на борба срещу изменението на климата; отбелязва целта на Австралия да намали емисиите с 26—28 % под нивата от 2005 г. до 2030 г., която бе потвърдена в Прегледа за 2017 г. на политиките относно изменението на климата; подчертава факта, че този преглед запазва ангажимента за подпомагане на други държави посредством двустранни и многостранни инициативи; приветства продължаващите усилия на Австралия за предоставяне на финансова подкрепа чрез програми за помощ за Тихоокеанския регион и за уязвимите развиващи се държави, за да могат те да постигнат растеж на своите икономики по устойчив начин, да намалят своите емисии и да им се помогне да се адаптират към изменението на климата; подчертава съпредседателство на Австралия и финансирането на Зеления фонд за климата;

20.  припомня, че Австралия, ЕС и неговите държави членки са важни участници в сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ в Тихоокеанския регион; подчертава факта, че и от двете страни се съсредоточават върху сътрудничеството си в области като икономическия растеж, доброто управление и устойчивостта на околната среда;

21.  припомня своята загриженост поради напрежението в Южнокитайско море; насърчава и двамата партньори да продължат да насърчават стабилността и свободата на корабоплаването в този ключов международен воден път; приветства позицията на Австралия в подкрепа на мирното уреждане на споровете въз основа на международното право;

22.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейска служба за външна дейност, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Австралия.

(1) OВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 136.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0419.
(3) OВ L 149, 16.6.2015 г., стр. 3.
(4) OВ L 229, 17.8.1998 г., стр.1.
(5) OВ L 359, 29.12.2012 г., стр. 2.
(6) OВ L 186, 14.7.2012 г., стр. 4.
(7) OВ L 26, 30.1.2010 г., стр. 31.
(8) OВ L 188, 22.7.1994 г., стр. 18.
(9) Приети текстове, P8_TA(2018)0108.


Конвенция на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма ***
PDF 452kWORD 49k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма (14494/2017 – C8-0450/2017 – 2017/0265(NLE))
P8_TA(2018)0110A8-0131/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (14494/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 83, параграф 1 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0450/2017),

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма (14445/2017),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета(1),

—  като взе предвид Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите-членки на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност(3),

—  като взе предвид Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки(4),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0131/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на Конвенцията;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Съвета на Европа.

(1) ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6.
(2) ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 89.
(3) OВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1.
(4) ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1.


Конвенция на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма (Допълнителен протокол) ***
PDF 452kWORD 49k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз, на Допълнителния протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма (14498/2017 – C8-0451/2017 – 2017/0266(NLE))
P8_TA(2018)0111A8-0132/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (14498/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 83, параграф 1 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0451/2017),

—  като взе предвид Допълнителния протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма (14447/2017),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета(1),

—  като взе предвид Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите-членки на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност(3),

—  като взе предвид Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки(4),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и  4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0132/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на Допълнителния протокол;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Съвета на Европа;.

(1) ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6.
(2) ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 89.
(3) OВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1.
(4) ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1.


Опаковки и отпадъци от опаковки ***I
PDF 472kWORD 53k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки (COM(2015)0596 – C8-0385/2015 – 2015/0276(COD))
P8_TA(2018)0112A8-0029/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2015)0596),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0385/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Сената на Френската република в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 април 2016 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 15 юни 2016 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 23 февруари 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0029/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 18 април 2018 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2018/852.)

(1) ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98
(2) ОВ C 17, 18.1.2017 г., стр. 46
(3) Тази позиция заменя измененията, приети на 14 март 2017 г. (Приети текстове, P8_TA(2017)0072).


Излезли от употреба превозни средства, отпадъци от батерии и акумулатори и отпадъци от електрическо и електронно оборудване ***I
PDF 474kWORD 51k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2000/53/EО относно излезлите от употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и 2012/19/EС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (COM(2015)0593 – C8-0383/2015 – 2015/0272(COD))
P8_TA(2018)0113A8-0013/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2015)0593),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0383/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Сената на Френската република в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 април 2016 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 15 юни 2016 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 23 февруари 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0013/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 18 април 2018 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2000/53/EО относно излезлите от употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и 2012/19/EС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2018/849.)

(1) ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98.
(2) OВ C 17, 18.1.2017 г., стр. 46.
(3) Тази позиция заменя измененията, приети на 14 март 2017 г. (Приети текстове, P8_TA(2017)0069).


Отпадъци ***I
PDF 145kWORD 57k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (COM(2015)0595 – C8‑0382/2015 – 2015/0275(COD))
P8_TA(2018)0114A8-0034/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2015)0595),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8–0382/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Сената на Френската република и Федералния съвет на Република Австрия в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 април 2016 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 15 юни 2016 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 23 февруари 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0034/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  приема за сведение изявленията на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 18 април 2018 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) …/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2018/851.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

ИЗЯВЛЕНИЯ НА КОМИСИЯТА

ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ПОЛИТИЧЕСКА РАМКА ЗА КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА

Комисията е поела ангажимента да осигури пълното прилагане на плана за действие на ЕС за кръговата икономика(4). За да се следи напредъкът към кръговата икономика, Комисията прие рамка за мониторинг(5) на базата на съществуващите индекси за ресурсната ефективност и за суровините. Комисията насочва вниманието и към своята текуща работа по индикатора за отпечатъка за продукти и организации.

Действията, предприети в рамките на плана за действие на ЕС за кръговата икономика, също допринасят за изпълнение на целите на Съюза в областта на устойчивото потребление и производство, в контекста на цел 12 от Целите за устойчиво развитие. Такъв е случаят, например, на стратегията относно пластмасите(6) или наскоро измененото предложение относно правната гаранция за потребителски стоки(7).

По отношение на съгласуваността между регулаторните рамки на Съюза неотдавна Комисията прие още съобщение, в което се определят варианти за отчитане на взаимодействието между законодателството за химикалите, продуктите и отпадъците(8). През 2018 г. Комисията ще разгледа също варианти и действия за установяването на по-последователна стратегическа рамка за различните направления на дейностите в контекста на политиката на ЕС относно продуктите в приноса им към кръговата икономика. Взаимодействието между законодателството и отрасловото сътрудничество относно използването на странични продукти и подготовката за повторна употреба и рециклиране на отпадъци също ще бъдат разгледани в рамките на тези инициативи и последващите действия във връзка с тях.

По отношение на екопроектирането Комисията, в съответствие с Работния план за екопроектирането за периода 2016—2019 г.(9), потвърждава силния си ангажимент да гарантира, че екопроектирането има по-съществен принос за кръговата икономика, например чрез по-систематично решаване на въпросите, свързани с ефективността на материалите, като например дълготрайността и годността за рециклиране.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ИНИЦИАТИВИТЕ ЗА ИКОНОМИКАТА НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО

В съответствие с плана за действие за кръговата икономика(10) Комисията предприе редица инициативи за икономиката на сътрудничеството. Както бе обявено в съобщението на Комисията относно Европейска програма за икономиката на сътрудничеството(11) през юни 2016 г., Комисията ще продължи да наблюдава икономическото и регулаторно развитие на икономиката на сътрудничеството с цел насърчаване на развитието на нови и иновативни бизнес модели, като същевременно се гарантира подходяща защита на потребителите, както и социална закрила.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ПЛАСТМАСОВИТЕ МИКРОЧАСТИЦИ

В контекста на наскоро приетата Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика(12) Комисията представи интегриран подход за преодоляване на безпокойството по отношение на микропластмасите, включително микрочастиците. Той акцентира върху превантивните действия и има за цел намаляване на изхвърлянето на пластмасови микрочастици от всички основни източници — независимо дали от продукти, в които са добавени целенасочено (като продукти за лична хигиена и бои), или с произход от производството или използването на други продукти (като например разградими при окисляване пластмаси, гуми, пластмасови гранули и текстилни изделия).

ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО докладването на данни за отпадъците през 2020 г.

С оглед на наблюдението на напредъка към постигането на новите цели за битовите отпадъци и отпадъците от опаковки, и с оглед на съответните клаузи за преразглеждане, в частност да се определят цели за предотвратяване на хранителните отпадъци и за рециклиране на отработените масла, Комисията подчертава значението на общото споразумение, постигнато между съзаконодателите, че държавите членки ще гарантират, че докладването на данни по директиви 2008/98/ЕО относно отпадъците, 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки и 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци, съгласно измененията, ще обхване 2020 г.

(1) ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98.
(2) OВ C 17, 18.1.2017 г., стр. 46.
(3) Тази позиция заменя измененията, приети на 14 март 2017 г. (Приети текстове, P8_TA(2017)0070).
(4) COM(2015)0614
(5) COM(2018)0029
(6) COM (2018)0028
(7) COM(2017)00637
(8) COM (2018)0032
(9) COM(2016)0773
(10) COM(2015)0614
(11) COM(2016)0356
(12)COM(2018)0028.


Депониране на отпадъци ***I
PDF 472kWORD 53k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/31/ЕО на Съвета относно депонирането на отпадъци (COM(2015)0594 – C8-0384/2015 – 2015/0274(COD))
P8_TA(2018)0115A8-0031/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2015)0594),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0384/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Сената на Френската република в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 април 2016 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 15 юни 2016 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 23 февруари 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0031/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 18 април 2018 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/31/ЕО на Съвета относно депонирането на отпадъци

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2018/850.)

(1) ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98.
(2) OВ C 17, 18.1.2017 г., стр. 46.
(3) Тази позиция заменя измененията, приети на 14 март 2017 г. (Приети текстове, P8_TA(2017)0071).


Процедурни правила при докладването в областта на околната среда ***I
PDF 472kWORD 50k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 87/217/ЕИО на Съвета, Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета, Директива 86/278/ЕИО на Съвета и Директива 94/63/ЕО на Съвета по отношение на процедурните правила при докладването в областта на околната среда и за отмяна на Директива 91/692/ЕИО на Съвета (COM(2016)0789 – C8-0526/2016 – 2016/0394(COD))
P8_TA(2018)0116A8-0253/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0789),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0526/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 февруари 2017 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 13 декември 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0253/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение; ;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 18 април 2018 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1257/2013, директиви 94/63/ЕО и 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 86/278/ЕИО и 87/217/ЕИО на Съвета по отношение на процедурните правила при докладването в областта на околната среда и за отмяна на Директива 91/692/ЕИО на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2018/853.)

(1) OВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 82.


Политика на етично поведение на Комисията, и по-специално назначаването на генералния секретар на Европейската комисия
PDF 560kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно политиката на етично поведение на Комисията, и по-специално назначаването на генералния секретар на Европейската комисия (2018/2624(RSP))
P8_TA(2018)0117B8-0214/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид изявлението на Комисията от 12 март 2018 г. относно политиката на етично поведение на Комисията, и по-специално назначаването на генералния секретар на Европейската комисия,

—  като взе предвид отговорите, дадени от Комисията на 25 март 2018 г. на писмените въпроси, зададени от членовете на комисията по бюджетен контрол и по време на изслушването, проведено от тази комисия на 27 март 2018 г.,

—  като взе предвид член 14, параграф 1 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, и по-специално членове 4, 7 и 29 от него,

—  като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз,

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по бюджетен контрол,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че е от основно значение Европейската комисия — в качеството си пазителка на Договорите — да действа в съответствие с буквата и духа на правилата;

Б.  като има предвид, че доверието в европейския проект и в Европейския съюз ще бъде запазено само ако институциите на Съюза действат като модел за подражание в областта на принципите на правовата държава, прозрачността и доброто управление и показват, че осъществяват достатъчно вътрешни проверки и баланси, за да могат да реагират по подходящ начин, когато съществува опасност от нарушаване на тези основни принципи;

В.  като има предвид, че съгласно Договорите всички институции на ЕС разполагат с автономия по въпроси, свързани с тяхната организация и с политиката в областта на човешките ресурси, включително при избора на своите висши държавни служители въз основа на заслуги, опит и доверие, в съответствие с Правилника за длъжностните лица и съответните правилници за дейността;

Г.  като има предвид, че длъжностите, публикувани извън институциите, често водят до избор на вътрешни кандидати, които не отговарят на изискванията за кандидатстване по вътрешните правила, като по този начин се заобикаля редовното кариерно израстване;

Д.  като има предвид, че назначения на висши длъжности като тази на генералния секретар следва да се извършват независимо от други назначения, като по този начин се избягва всяко съмнение за непрозрачни пакетни договорености или компромиси въз основа на привилегирована информация;

Е.  като има предвид, че понастоящем европейският омбудсман провежда разследване относно въпросната процедура по назначаване, а Парламентът е убеден, че омбудсманът ще информира Комисията и Парламента за своето становище и за всякакви потенциални случаи на лошо администриране, които са открити и за които ще трябва да се предприемат последващи действия;

Ж.  като има предвид, че Комисията призна недостатъците на своите съобщения, свързани с назначаването, и изрази съгласието си, че трябва да увеличи усилията си в тази област;

З.  като има предвид, че комитетите по персонала, в качеството си на избрани представители на служителите на институциите на ЕС, изискват прозрачни процедури за всички назначения на ръководни длъжности;

1.  изразява съжаление, че процедурата за назначаване на новия генерален секретар на Европейската комисия на 21 февруари 2018 г. беше извършена по начин, който предизвика голямо раздразнение и неодобрение в общественото мнение, сред членовете на Европейския парламент и в рамките на публичната служба на Европейския съюз; отбелязва, че резултатът от тази процедура представлява риск за репутацията не само на Европейската комисия, но и на всички институции на Европейския съюз; призовава Комисията да признае, че тази процедура и съобщението за нея до медиите, Парламента и обществеността се отразиха неблагоприятно на собствената ѝ репутация;

Фактически елементи

2.  отбелязва, че:

   на 31 януари 2018 г. длъжността заместник генерален секретар беше публикувана със стандартния срок за кандидатстване от десет работни дни (т.е. 13 февруари 2018 г.);
   документи подадоха само двама кандидати — един мъж и една жена, и двамата от кабинета на председателя на Комисията; новият генерален секретар беше единият от кандидатите за длъжността; вторият кандидат подаде документите си за свободната длъжност на 8 февруари 2018 г., премина целодневния тест по модела „Център за оценяване“ на 12 февруари 2018 г., оттегли кандидатурата си преди да се яви на събеседване с консултативния комитет по назначенията, насрочено за 20 февруари 2018 г., и впоследствие беше назначена за нов началник на кабинета на председателя на Комисията;
   новият генерален секретар премина процедурата, предвидена в член 29 от Правилника за длъжностните лица, която включва:
   а) целодневен тест по модела „Център за оценяване“ (15 февруари 2018 г.);
   б) събеседване (16 февруари 2018 г.), оценка и становище (20 февруари 2018 г.) на консултативния комитет по назначенията;
   в) събеседване с члена на Комисията, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, и с председателя на Европейската комисия (20 февруари 2018 г.);
   за тези събеседвания нито са изготвени протоколи, нито е отбелязана продължителността им;
   на 21 февруари 2018 г. колегиумът на членовете на Комисията назначи с единодушно решение началника на кабинета на председателя на Комисията за заместник генерален секретар;
   впоследствие, по време на същото заседание, тогавашният генерален секретар обяви своето пенсиониране, след като сутринта на същия ден е бил изпратил официално писмо до председателя, в което обявява намерението си да се пенсионира на 31 март 2018 г.;
   на председателя на Европейската комисия и на началника на неговия кабинет е било известно от 2015 г., че тогавашният генерален секретар е възнамерявал да се пенсионира скоро след март 2018 г. – намерение, което е потвърдено отново в началото на 2018 г.; председателят обаче не е разпространил тази информация, за да не се подкопава авторитета на тогавашния генерален секретар, но я е предал на началника на кабинета си;
   след многократни неуспешни опити да убеди тогавашния генерален секретар да удължи мандата си, председателят на Европейската комисия е следвало най-малкото да уведоми члена на Комисията, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, за предстоящото освобождаване на длъжност, за да може да се предприемат своевременно нормалните стъпки за запълване на това свободно място в съответствие с най-добрите практики;
   по предложение на председателя, със съгласието на члена на Комисията, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, и без назначаването на нов генерален секретар да бъде включено в дневния ред на заседанието, колегиумът решава да прехвърли новоназначения заместник генерален секретар с неговата длъжност — съгласно член 7 от Правилника за длъжностните лица – на длъжността генерален секретар на Европейската комисия (преназначаване без публикуване на длъжността);

Кариерно развитие на новия генерален секретар

3.  отбелязва, че:

   новият генерален секретар официално започва кариерното си развитие в Европейската комисия в степен AD6 през ноември 2004 г., след като е издържал конкурса на общо основание AD COM/A/10/01; е повишен в степен AD7 през 2007 г., в степен AD8 — през 2009 г., в степен AD9 — през 2011 г. и в степен AD10 — през 2013 г.;
   считано от 10 февруари 2010 г., и все още в рамките на основното си кариерно развитие в степен AD8, той е командирован като началник на кабинета на заместник-председателя Рединг, където заема длъжността началник на кабинет, отговаряща на степен AD14, на равнище директор, в съответствие с правилата относно състава на кабинетите, които са в сила по това време (SEC(2010)0104);
   новият генерален секретар взема отпуск по лични причини (CCP) от 1 април 2014 г. до 31 май 2014 г., за да действа като ръководител на кампанията за водещ кандидат на ЕНП за председател на Европейската комисия;
   след реинтеграцията си на 1 юни 2014 г. той е разпределен като длъжностно лице на степен AD14 като главен съветник към генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“;
   след като издържа успешно процедура за подбор, новият генерален секретар е назначен от 1 юли 2014 г. за главен съветник на Европейската банка за възстановяване и развитие; с това назначаване той придобива степен AD14 като длъжностно лице в рамките на основното си кариерно развитие;
   от 1 юли 2014 г. до 31 октомври 2014 г. новият генерален секретар е командирован със степен AD14 като началник на преходния екип на новоизбрания председател на Европейската комисия;
   на 1 ноември 2014 г. той е командирован като началник на кабинета на председателя (на степен AD15) в съответствие с правилата относно състава на кабинетите, които са в сила от 2004 г. насам (вж. решения SEC(2004)0185, SEC(2010)0104 и C(2014)9002);
   на 1 януари 2017 г. той е повишен в степен AD15 в основната си кариера като длъжностно лице (не в рамките на командироване) в рамките на 10-ата процедура по повишаване на висши служители – решение, взето от колегиума на членовете на Комисията (PV(2017)2221); следователно преди срещата на 21 февруари 2018 г. в рамките на основната си кариера той е длъжностно лице на Комисията със степен AD15, главен съветник в Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“;

4.  обръща внимание на изключително бързото кариерно развитие на новия генерален секретар, който за период от малко повече от 13 години е израснал от степен AD6 на степен AD15, като през този период е работил осем години в различни кабинети (след дейността си в първия кабинет той е повишен от степен AD10 в степен AD14; след дейността си във втория кабинет — от AD14 в AD15);

Кариерно развитие на предишни генерални секретари

5.  подчертава, че по данни на Комисията, тримата предишни генерални секретари са изпълнявали длъжностите директор, генерален директор и началник на кабинет преди да бъдат прехвърлени на длъжността генерален секретар, докато новият генерален секретар не е изпълнявал каквито и да било управленски функции в рамките на службите на Комисията; изтъква по-специално, че на 21 февруари 2018 г. той не е изпълнявал длъжността заместник генерален секретар и е служил по-малко от 14 месеца в рамките на основното си кариерно развитие в степен AD15;

Процедура за назначаване

6.  отбелязва, че по данни на Комисията новият генерален секретар е прехвърлен в интерес на службата на основание на член 7 от Правилника за длъжностните лица и че длъжността не е била публикувана, тъй като не е била счетена за свободна; отбелязва, че по тази причина нито едно длъжностно лице не е могло да кандидатства, тъй като процедурата е била организирана чрез преназначаване с длъжността по щатно разписание, а не като преместване в тесния смисъл със съответното подходящо публикуване на свободната длъжност;

7.  отбелязва, че Комисията е използвала същата процедура на преместване съгласно член 7 от Правилника за длъжностните лица за предходните трима генерални секретари (преместване с длъжност по щатно разписание, а не в тесния смисъл); при все това подчертава, че нито един от предходните генерални секретари не е бил назначен по време на едно и също заседание на колегиума най-напред на длъжност заместник генерален секретар и впоследствие на длъжност генерален секретар; подчертава също така, че и тримата предходни генерални секретари са били предложени на колегиума по време на същото заседание на колегиума, по време на което техните предшественици са били прехвърлени на друга длъжност или са обявили своето пенсиониране;

8.  подчертава, че назначаването чрез преместване е било инициирано от председателя на Европейската комисия със съгласието на члена на Комисията, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, и след съгласуване с първия заместник-председател (с когото е извършена консултация във връзка с името на кандидата, но със сигурност не във връзка с процедурата);

9.  признава, че преместването на директори от функционална група AD15 на длъжност генерален директор не е практика на Комисията, но отбелязва, че Комисията счита, че от правна гледна точка колегиумът е имал право да реши да премести главен съветник на длъжността генерален секретар;

10.  задава въпроса защо Комисията е използвала за един и същи кандидат и по време на същото заседание на колегиума различни процедури за назначаване на заместник генерален секретар и на генерален секретар;

Констатации

11.  подчертава, че дадените от Комисията отговори показват, че на председателя и на началника на кабинета му още от 2015 г. е било известно намерението на бившия генерален секретар да се пенсионира скоро след 1 март 2018 г., намерение, което той отново потвърждава в началото на 2018 г.; подчертава, че тази информация е давала възможност за провеждането на редовна процедура за назначаване на негов приемник, а именно една от двете публични процедури, предвидени от Правилника за длъжностните лица: (1) назначаване от колегиума след публикуване на обява за длъжността и след процедура за подбор съгласно член 29 от Правилника за длъжностните лица; или (2) преместване в интерес на службата по член 7 от Правилника за длъжностните лица след публикуване на длъжността, за да се даде възможност на всички заинтересовани служители да подадат заявление за такова прехвърляне;

12.  приема за сведение становището на Комисията, че публикуването на дадена длъжност не е необходимо да се разглежда като правило по силата на Правилника за длъжностните лица, по-специално по отношение на длъжността генерален секретар, която изисква не само специален опит, но също така определено равнище на доверие от страна на председателя и на колегиума на членовете на Комисията;

13.  подчертава, че с избора на процедурата за трансфер съгласно член 7 от Правилника за длъжностните лица под формата на преназначаването на новоназначения заместник генерален секретар с длъжността му на позицията на генералния секретар, не е било необходимо длъжността на бившия генерален секретар, който се пенсионира; отбелязва, че въпреки че същата процедура е била използвана за назначаването на предишни генерални секретари, въпросните лица предварително са заемали длъжности на генерален директор с отговорности в областта на висшето ръководство и бюджета; подчертава обаче, че тази традиция на непубликуване на длъжности достига своя предел, тъй като не съответства на съвременните стандарти за прозрачност, които Комисията, Европейският парламент и другите институции на ЕС следва да спазват;

14.  отбелязва широко разпространената практика на Комисията за попълване на длъжности чрез вътрешни премествания под формата на преназначаване с длъжност по щатно разписание – практика, която се използва и за висшите ръководни длъжности; макар да признава широката свобода на преценка, с която разполагат институциите в това отношение, изразява загриженост, че това може да подкопае принципа на равни възможности и подбора на най-квалифицираните кандидати; призовава всички институции на Съюза да попълват длъжности чрез подобни премествания само при надлежно уведомяване на служителите, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, и да отдават предпочитание на открити и прозрачни процедури, имащи за цел подбора на най-квалифицираните кандидати;

15.  подчертава, че единствено председателят, членът на Комисията, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, първият заместник-председател и бившият и новият генерален секретар са знаели преди заседанието на колегиума на членовете на Комисията на 21 февруари 2018 г., че ще бъде направено предложението за незабавното назначаване на новия генерален секретар;

16.  заявява, че тази процедура изглежда е изненадала всички други членове на колегиума и е било предотвратено провеждането на обсъждане сред членовете на Комисията, предвид факта, че назначаването на нов генерален секретар не е било включено в дневния ред на заседанието на колегиума на членовете на Комисията на 21 февруари 2018 г.;

17.  изразява дълбока загриженост, че този начин на процедиране при назначаването на нов генерален секретар може да постави под съмнение предходната процедура за назначаването на заместник генерален секретар, тъй като е възможно тя да не е имала за цел преди всичко попълването на тази длъжност, а по-скоро създаването на условия за преместването на тази длъжност към длъжността генерален секретар на основание член 7 от Правилника за длъжностните лица без публикуване на обявата за длъжността; счита, че макар и този начин на действие да удовлетворява чисто формалните изисквания, той все пак противоречи на духа на Правилника за длъжностните лица и възпрепятства конкуренцията за тази длъжност от страна на други служители, чиито кандидатури биха били допустими;

Заключения

18.  изразява разочарованието си, че нито един от членовете на Комисията не изглежда да е поставил под въпрос това изненадващо назначение, нито е поискал отлагането на това решение за назначаване, нито пък е изискал провеждането на принципно обсъждане относно ролята на бъдещия генерален секретар в Комисията и как се разбира тази роля, като същевременно отбелязва, че този въпрос не е бил включен в дневния ред;

19.  припомня, че генералните директори в европейските институции отговарят за стотици членове на персонала и за изпълнението на значителни бюджети като разпоредители с бюджетни кредити, като също така са задължени да подписват декларация за достоверност в годишния си отчет за дейността в края на всяка финансова година; ето защо поставя под съмнение твърдението на Комисията, че началникът на кабинета на председателя може да бъде считан за равностоен на длъжността генерален директор по отношение на управлението и бюджетните отговорности, без да е заемал такава длъжност, за разлика от предишните генерални секретари на Комисията; отбелязва, че вътрешното съобщение от 1 ноември 2014 г. на председателя до Комисията относно състава на личните кабинети на членовете на Комисията и службата на говорителя не замества, нито изменя Правилника за длъжностните лица;

20.  заявява, че двата етапа на назначаването на генералния секретар може да се разглеждат като подобно на преврат действие, което разтегля и дори прекрачва границите на закона;

21.  подчертава, че Парламентът не може да намери никаква „сериозна и спешна ситуация“, както беше обяснено от Правната служба на Парламента, за да оправдае използването на процедурата за преназначаване на основание член 7 от Правилника за длъжностните лица без публикуване на обявата за длъжността;

Необходими мерки

22.  съзнава, че отмяната на благоприятен административен акт по принцип не е възможна поради правни ограничения, но въпреки това призовава Комисията да направи повторна оценка на процедура по назначаване на нов генерален секретар, за да даде възможността на други евентуални кандидати в рамките на европейската публична администрация да кандидатстват и по този начин да позволи по-широк избор сред потенциалните кандидати от същата функционална група и степен; призовава Комисията в бъдеще да провежда открити и прозрачни процедури за кандидатстване;

23.  посочва, че с цел съхраняването на една превъзходна и независима, лоялна и мотивирана европейска публична администрация, буквата и духът на Правилника за длъжностните лица трябва да бъдат спазвани; подчертава, че това изисква по-специално членове 4, 7 и 29 от Правилника за длъжностните лица да се спазват напълно, така че всички „свободни длъжности във всяка институция да се обявяват на служителите на съответната институция веднага след като органът по назначаването вземе решение за заемане на тази длъжност“, както и че това задължение за прозрачност трябва също така да бъде спазвано за прехвърлянията по член 7 от Правилника за длъжностните лица, освен при много изключителни и надлежно мотивирани случаи, признати от Съда;

24.  припомня, че единствено чрез надлежно публикуване на свободните длъжности е възможно да се осигури широк и балансиран по отношение на равенството между половете избор на най-квалифицираните кандидати, който би дал възможност за информирани и оптимални решения за назначаване; подчертава, че процедурите по публикуване, чиято единствена цел е да се изпълни формалното изискване за публикуване, трябва да се избягват от всички европейски институции и органи;

25.  препоръчва процесите и процедурите за вземане на решения от колегията на членовете Комисията да бъдат укрепени с цел да се избегнат безразборните и безконтролни назначавания или други важни решения, и че поради това е необходимо всички подобни въпроси да бъдат включвани в проекта на дневен ред;

26.  в този контекст призовава всички институции и органи на Европейския съюз да сложат край на практиката на „спускането на парашутисти“ на определени длъжности, което крие риск от нарушаване на процедурите и по този начин уронване на доверието в ЕС; подчертава, че политическото влияние не бива да подкопава прилагането на Правилника за длъжностните лица; счита, че всички свободни длъжности следва да се публикуват в интерес на прозрачността, почтеността и равните възможности; подчертава, че ако все пак се наложи институциите да вземат решение за отклоняване от този принцип, те би трябвало да го правят само в рамките на тесните граници, определени от съдебната практика на Съда на Европейския съюз;

27.  предлага длъжностните лица от представителните органи на персонала да участват в заседанията на комисиите за подбор на висши ръководни длъжности в Парламента;

28.  призовава Комисията и всички други съответни институции на ЕС да отменят всяко решение, с което те окачествяват функцията на началник на кабинета на председателя като еквивалентна на функцията на генерален директор, а функцията на ръководител на кабинета на член на Комисията – еквивалентна на функцията на директор; също така изисква от Комисията да гарантира, че следващото преразглеждане на Правилника за длъжностните лица в рамките на обикновената законодателна процедура ще създаде условия за добри възможности за кариера, както за длъжностните лица, които следват традиционния модел на кариера, така и за членовете на кабинети:

   по отношение на член 7 чрез изясняване на процедурата по преместване чрез преназначаване на длъжностно лице с длъжността му по щатно разписание, която е разработена единствено от съдебната практика,
   чрез интегриране на съответните вътрешни правила за членовете на личните кабинети, както и
   чрез определяне на напълно прозрачни процедури за назначаване на генералните секретари;

29.  призовава Комисията да преразгледа преди края на 2018 г. административната си процедура за назначаване на висши длъжностни лица с цел напълно да гарантира, че най-добрите кандидати биват избрани в рамките на максимална прозрачност и равни възможности, като по този начин даде пример на другите европейски институции;

30.  признава, че член 17 от Процедурния правилник на Комисията дава особени управленски отговорности на генералния секретар, който следва да има широкообхватен управленски опит и да се радва на доверието на председателя; счита, че е необходимо да се актуализират и изяснят настоящите правила, за да се гарантира неутралността на ролята на генералния секретар в (партийната) политическа среда; очаква да бъде информиран за такава актуализация в срок до септември 2018 г.;

o
o   o

31.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на всички европейски институции.


Напредък по глобалните пактове на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и относно бежанците
PDF 615kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно напредъка по глобалните пактове на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и относно бежанците (2018/2642(RSP))
P8_TA(2018)0118B8-0184/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците и Протокола от 1967 г. за статута на бежанците,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—  като взе предвид програмата за достоен труд на Международната организация на труда (МОТ) и по-специално Конвенция № 189 (от 2011 г.) на МОТ относно достойния труд на домашните работници,

—  като взе предвид резолюция A/RES/71/1 на Общото събрание на ООН от 19 септември 2016 г., „Декларация от Ню Йорк за бежанците и мигрантите“(1),

—  като взе предвид Приложение I към Декларацията от Ню Йорк, Всеобхватната рамка за реагиране на въпроса с бежанците,

—  като взе предвид Приложение II към Декларацията от Ню Йорк, „Към глобален пакт за безопасна, организирана и законна миграция“,

—  като взе предвид Насоките на ЕС за 6 март 2017 г. за утвърждаването и защитата на правата на детето и съобщението на Комисията от 12 април 2017 г. относно закрилата на децата мигранти (COM(2017)0211),

—  като взе предвид резолюция A/RES/71/280 на Общото събрание на ООН от 6 април 2017 г., озаглавена „Ред и условия за междуправителствените преговори по „Глобален пакт за безопасна, организирана и законна миграция“(2),

—  като взе предвид доклада на Съвета на ООН по правата на човека от 28 април 2017 г., озаглавен „Доклад на специалния докладчик на ООН относно човешките права на мигрантите във връзка с програмата за улесняване на мобилността на хората до 2035 г.“(3),

—  като взе предвид документа на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) от 17 май 2017 г., озаглавен „Към глобален пакт за бежанците: пътна карта“(4),

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш от 11 януари 2018 г., озаглавен „Миграцията в полза на всички“ (Making migration work for all)(5),

—  като взе предвид нулевия проект на ВКБООН относно Глобалния пакт за бежанците към 31 януари 2018 г.(6),

—  като взе предвид нулевия проект и нулевия проект „плюс“ на Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция, съответно от 5 февруари 2018 г.(7) и 5 март 2018 г.(8),

—  като взе предвид декларацията от Абиджан от 5-ата среща на високо равнище ЕС—АС от ноември 2017 г.,

—  като взе предвид резолюция A/RES/70/1 на Генералната асамблея на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“ и нейните 17 цели за устойчиво развитие, приета на 25 септември 2015 г. на срещата на върха на ООН в Ню Йорк(9),

—  като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета с резолюция A/RES/45/158 на Общото събрание на ООН от 18 декември 1990 г.(10),

—  като взе предвид съвместното общо наблюдение на Комитета за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства (КРМ) и на Комитета по правата на детето (КПД) по въпросите на човешките права на децата в контекста на международната миграция,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно ЕС в променящата се глобална среда. Един по-свързан, оспорван и сложен свят(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно правата на човека и миграцията в трети държави(12),

—  Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно устойчивостта като стратегически приоритет на външната дейност на ЕС(13),

—  като взе предвид своите резолюции от 5 април 2017 г. относно справянето с движенията на бежанци и мигранти: роля на външната дейност на ЕС(14) и от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(15),

—  като взе предвид доклада приет на 12 октомври 2017 г. от неговата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка на Съюза за презаселване и за изменение на Регламент (ЕС) № 516/2014 на Европейския парламент и на Съвета (A8-0316/2017), и необходимостта ЕС да осигури презаселването на поне 20% от годишните прогнозни глобални нужди от презаселване,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че според член 13, параграф 2 от Всеобщата декларация за правата на човека „всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си“; като има предвид, че през 1999 г. Комитетът на ООН по правата на човека в своя Общ коментар № 273 (параграф 8) уточнява, че това право „не може да се подчинява на някаква специфична цел или на периода от време, който лицето реши да прекара извън страната“;

Б.  като има предвид, че на срещата на високо равнище на ООН за бежанците и мигрантите, организирана от Общото събрание на ООН в Ню Йорк на 19 септември 2016 г., държавите членки на ООН единодушно приеха „Декларация от Ню Йорк за бежанците и мигрантите“, въз основа на която започнаха два отделни, самостоятелни и независими — макар и по същество взаимно свързани — процеса с оглед на приемането на Глобален пакт за бежанците през 2018 г., както и на Глобален пакт за безопасна, организирана и законна миграция, които ще бъдат подписани на конференция, която ще се проведе в Мароко през декември 2018 г.;

В.  като има предвид, че с Приложение I към Декларацията от Ню Йорк се определя Всеобхватна рамка за реагиране на въпроса с бежанците, основана върху принципа на международното споделяне на отговорност и върху решимостта на държавите — членки на ООН, за премахване на първопричините за насилственото разселване; като има предвид, че във Всеобхватната рамка за реагиране на въпроса с бежанците са представени конкретни действия, насочени към облекчаване на натиска върху приемащите държави, с цел подобряване на самостоятелността на бежанците, разширяване на достъпа до решения в трети държави и подкрепяне на условия в държавите на произход за безопасно и достойно завръщане;

Г.  като има предвид, че Върховният комисар на ООН за бежанците беше помолен да проведе консултации относно Програма за действие с цел допълване на Всеобхватната рамка за реагиране на въпроса с бежанците и да предложи Глобален пакт за бежанците в годишния си доклад пред Общото събрание през 2018 г.;

Д.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са ангажирани в процеса на подготовка и в обсъжданията, довели до представянето на нулевите проекти; като има предвид, че с навлизането в най-критичната фаза на процеса и като следствие от решението на САЩ за изход от преговорите, стана дори още по-важно ЕС и неговите държави членки да играят водеща роля с цел да се осигури силно ориентиран към хората и основан на правата на човека текст;

Е.  като има предвид, че миграцията е комплексно човешко явление; като има предвид, че бежанците са конкретно определени и защитени в международното право като хора, живеещи извън държавата си на произход поради страх от преследване, конфликт, насилие или други обстоятелства, и за които, в резултат от това, трябва да се поиска международна закрила, че бежанците и мигрантите са носители на права на човека и често се сблъскват с повишена уязвимост, насилие и малтретиране през целия миграционен процес; като има предвид, че Глобалният пакт за бежанците и Глобалният пакт за безопасна, организирана и законна миграция са взаимно допълващи се процеси, които ще изискват съвместни действия за тяхното изпълнение;

Ж.  като има предвид, че мобилността и миграцията на хората са все по-често срещано явление, с приблизително 258 милиона международни мигранти в световен мащаб; като има предвид, че броят на мигрантите като дял от световното население се е увеличил от 2,8% през 2000 г. на 3,4% през 2017 г.; като има предвид, че 48% от мигрантите са жени; като има предвид, че повечето мигранти пътуват по безопасен и законен начин; като има предвид, че 85% от миграцията се осъществява между държави с еднакво равнище на развитие; като има предвид, че през 2017 г. Европа е била източник на втория най-голям поток от международни мигранти (61 милиона)(16);

З.  като има предвид, че според данни на ВКБООН към края на 2015 г. в условията на принудително разселване са живели около 65 милиона души, от които 12 милиона са били сирийци; като има предвид, че според Световната банка през периода 2012— 2015 г. са били разселени около 9 милиона души, което представлява сериозно предизвикателство за глобалната система за хуманитарна помощ; като има предвид, че 84% от бежанците в света и 99% от вътрешно разселените лица са приютени от развиващи се страни или региони, като повечето от тях са приютени на африканския континент, а само 10% от всички бежанци са приютени в европейски държави с изключение на Турция; като има предвид, че според прогнозите на ВКБООН за глобалните нужди от презаселване за 2018 г. се преценява, че близо 1,2 милиона души се нуждаят от презаселване; като има предвид, че от 2000 г. насам над 46 000 мигранти и бежанци са загинали в световен мащаб, докато са търсели безопасен и достоен живот в чужбина, в това число по минимална оценка 14 500 смъртни случаи в Централното Средиземноморие от 2014 г. насам(17);

И.  като има предвид, че в исторически план Европа е била регион, който е приемал мигранти и от който са тръгвали мигранти; като има предвид, че европейците също са емигрирали в чужбина поради икономически затруднения, конфликти или политическо преследване; като има предвид, че текущата икономическа и финансова криза доведе до емигрирането на голямо множество европейци, включително във възникващи икономики от южното полукълбо;

Й.  като има предвид, че много деца мигранти са жертви на насилие, малтретиране и експлоатация; като има предвид, че за над 100 държави е известно, че задържат деца поради свързани с миграцията причини(18); като има предвид, че е пет пъти по-вероятно децата бежанци да не ходят на училище в сравнение с други деца и че по-малко от една четвърт от младежите бежанци са записани в средното училище;

К.  като има предвид, че работниците мигранти често са изложени на дискриминация, експлоатация и нарушения на правата на човека; като има предвид, че 23% от 24,9 милиона души, извършващи принудителен труд по света, са международни мигранти;

Л.   като има предвид, че опитът е показал, че мигрантите допринасят положително за държавите, в които живеят, както и за своите държави на произход; като има предвид, че мигрантите допринасят за държавите, в които живеят, като плащат данъци и вливат около 85% от своите доходи в икономиките на тези държави; като има предвид, че през 2017 г. около 596 милиарда щатски долара са били прехвърлени чрез парични преводи в световен мащаб, като 450 милиарда от тях са били изпратени в развиващи се държави, което превишава почти тройно сумата на официалната помощ за развитие;

1.  категорично подкрепя целите на Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите, както и съответния процес за разработване на режим на световно управление, за засилване на координацията по въпросите на международната миграция, мобилността на хората, придвижването на големи потоци от бежанци и дълго продължаващи бежански ситуации и за създаването на трайни решения и подходи с цел ясно очертаване на значението на защитата на правата на бежанците и мигрантите;

2.  призовава държавите — членки на ЕС, да се обединят около единна позиция на ЕС и активно да защитават и придвижват преговорите по важния въпрос за глобалните пактове на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и за бежанците;

3.  изразява убеждението, че в един силно взаимозависим свят с предизвикателствата, свързани с мобилността на хората, най-добре може да се справи международната общност като цяло; приветства следователно започването на междуправителствени преговори по Глобалния пакт за безопасна, организирана и законната миграция и началото на официалните консултации относно Глобалния пакт за бежанците въз основа на нулевите проекти, които трябва да приключат до юли 2018 г.;

4.  призовава Европейския съюз, по-специално неговия върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията, да използват цялата си дипломатическа тежест и да мобилизират делегациите на ЕС не само в Ню Йорк и Женева, но и в други значими държави, по-специално развиващи се държави, чието ефективно участие в процеса е от основно значение като държави на произход и на транзитно преминаване, но и на местоназначение, и следва да бъдат подпомагани от ЕС, с цел да се гарантира успехът на процеса;

5.  подчертава, че основните международни договори в областта на правата на човека признават правата на всички хора, включително на мигрантите и бежанците независимо от техния правен статут, и задължават държавите да ги защитават, включително основния принцип на забрана за връщане; призовава да се обърне специално внимание на хората в уязвимо положение и нуждаещи се от специална медицинска или психологическа подкрепа, включително в резултат на физическо, подбудено от предразсъдъци, сексуално или основано на пола насилие, или изтезания; застъпва се в това отношение за включване на конкретни мерки в глобалните пактове; припомня освен това, че слабостите възникват в резултат на обстоятелства в държавите на произход, на транзитно преминаване и приемане или на местоназначение вследствие не само на самоличността на лицето, но и на политическите предпочитания, неравенството и структурната и обществената динамика;

6.  припомня, че целите за устойчиво развитие (ЦУР), съдържащи се в Програмата до 2030 г., признават, че планираните и добре управлявани миграционни политики могат да допринесат за постигане на устойчиво развитие и приобщаващ растеж, както и за намаляване на неравенството в държавите и между тях; настоятелно призовава да се отдели дължимото внимание на свързаните с миграцията аспекти на ЦУР и на глобалните пактове; призовава ЕС и държавите членки да изпълнят своя ангажимент за постигането на ЦУР, отнасящи се до децата, в изпълнение на Насоките на ЕС от 6 март 2017 г. за утвърждаването и защитата на правата на детето;

7.  призовава държавите – членки на ООН, да поемат самостоятелен ангажимент за насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените и момичетата като основен елемент от Глобалния пакт в съответствие с ЦУР 5; припомня освен това, че миграцията може да бъде катализатор за овластяването на жените и равенството между половете, като се има предвид, че 48% от мигрантите са жени, а две трети от тях работят;

8.  призовава държавите — членки на ООН, да поемат самостоятелен ангажимент за гарантиране на защитата на децата при миграция; подчертава, че всички деца, независимо от техния миграционен статут или статут на бежанец, са преди всичко деца, които имат всички права, заложени в Конвенцията на ООН за правата на детето, и че техните висши интереси трябва да бъдат първостепенно съображение при всички решения и действия, които ги засягат; счита, че глобалните пактове са възможност за укрепване на показателите за защитата на децата, засегнати от миграция и принудителното разселване; приветства включването в нулевия проект на ясни ангажименти по специфични наболели въпроси, като например призива за прекратяване на задържането на деца, подобряване на действията във връзка с безследно изчезналите мигранти, силна подкрепа за семейството и други законни пътища, предотвратяване на липсата на гражданство при децата, и включване на децата бежанци и децата, търсещи убежище, в обхвата на националните системи за закрила на детето, образование и здравеопазване; призовава ЕС и неговите държави членки да се застъпят решително за тези предложения, за да се гарантира, че те ще останат в окончателния текст за приемане през декември;

9.  подчертава, че следва да бъде запазен акцентът върху справянето с различните първопричини за незаконната миграция и принудителното разселване (конфликт, преследване, етническо прочистване, всеобщо насилие или други фактори като крайна бедност, изменение на климата или природни бедствия);

10.  изразява съжаление по повод на продължаващото и широко разпространено явление на лица без гражданство, което поставя сериозни предизвикателства по отношение на правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че този въпрос е разгледан подобаващо в текущите преговори относно глобалните пактове;

11.  подчертава, че консултациите и преговорите трябва да бъдат прозрачни и приобщаващи и трябва да включват всички заинтересовани страни, местните и регионалните органи и институции, и гражданското общество, включително организации на мигранти, доколкото е възможно, въпреки междуправителствения характер на преговорите; подчертава, че е необходимо да се изтъкне ролята на парламентите на последния етап от процеса, водещ до приемане на пактовете, и изтъква по-специално необходимостта от укрепване на парламентарното измерение на позицията на ЕС;

12.  счита, че следва да бъде разработен механизъм за координация, за да се гарантира допълване и съгласуваност между двата пакта по хоризонтални въпроси;

13.  подчертава значението на събирането и мониторинга на агрегирани данни в областта на миграцията и бежанците, които да бъдат придружени от специфични за мигрантите показатели от съществено значение за изготвянето на политики, основани на реалистични данни, а не на митове или погрешни схващания, като същевременно се гарантират стандартите в областта на основните права, включително правото на неприкосновеност на личния живот и стандартите за защита на данните, и като се предотврати вероятността субектите на данни да бъдат изложени на сериозни нарушения на правата на човека;

14.  подчертава необходимостта от подобряване на проследяването на изпълнението и на двата глобални пакта в близко бъдеще, особено с оглед на техния незадължителен характер, с цел да се избегнат индивидуални подходи от различните засегнати държави; във връзка с това призовава за внимателен мониторинг чрез установяването на критерии и показатели, когато е целесъобразно; подчертава необходимостта да се гарантира, че структурата на ООН и нейните агенции разполагат с ресурсите, необходими за всяка задача, за която държавите вземат решение да делегират на тях при изпълнението на пактовете и свързаните с тях последващи действия;

15.  признава, че управлението на миграцията изисква големи инвестиции, подходящи ресурси и гъвкави и прозрачни инструменти, и че в следващите години ще бъдат необходими добре планирани, гъвкави и рационализирани инструменти за справяне с предизвикателствата, свързани с миграцията; призовава към това, финансовите инструменти на ЕС да играят по-голяма роля в изпълнението на глобалните пактове; призовава към това, следващата многогодишна финансова рамка (МФР) да включва финансова съгласуваност и да преразгледа дългосрочната бюджетна подкрепа за политиките за миграция и предоставяне на убежище и за действията, произтичащи от глобалните пактове; счита, че бюджетите за развитие трябва да се съсредоточат върху устойчивото изкореняване на бедността;

Глобален пакт за бежанците

16.  приветства проекта на пакт за бежанците и неговия подход, съсредоточен върху техните права на човека и ориентиран към хората; поздравява върховния комисар на ООН за бежанците за неговата работа и ангажираност за най-пълноценно изпълнение на неговия мандат; призовава всички държави да поемат ангажименти за по-справедливо споделяне на отговорността за приемането и подпомагането на бежанците по света и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да признаят и поемат своя дял от отговорността; призовава за приемане на глобален механизъм за споделяне на отговорността, който да подкрепя основан на правата на човека подход към предложения пакт;

17.  подчертава необходимостта от осигуряване на силна и постоянна подкрепа за развиващите се страни, които приютяват голям брой бежанци, и от гарантиране, че на бежанците се предлагат трайни решения, включително да станат самостоятелни и да се интегрират в общността, в която живеят; припомня, че Пактът предоставя уникална възможност за засилване на връзката между хуманитарната помощ и политиките за развитие, и за подобряване на ефективността, ефикасността и устойчивостта на защитата и намирането на решения за бежанците, като създава всеобхватна реакция и обединява всички заинтересовани страни;

18.  подчертава необходимостта от включване на бежанците като активни заинтересовани страни в изготвянето на Пакта и на други международни действия в отговор на бежански ситуации;

19.  призовава за това хуманитарната помощ да не бъде инкриминирана; призовава за осигуряване на по-голям капацитет за търсене и спасяване на хора в беда, за разгръщане на по-голям капацитет от всички държави и за признаване на подкрепата, предоставена от частни лица и НПО в провеждането на спасителни операции в морето и на сушата;

20.  призовава за стабилно разработване и за укрепване на решенията за презаселване в договаряния пакт, като основен елемент за справедливо споделяне на отговорността, посредством конкретни и съгласувани ангажименти, който ще установи или увеличи обхвата, размера и качеството на програмите за презаселване, с оглед посрещане на годишните глобалните нужди от презаселване, установени от ВКБООН; призовава по-специално държавите — членки на ЕС, да дадат своя принос и да засилят своя ангажимент към този въпрос;

21.  настоятелно призовава да се спазва изцяло правото на събиране на семейството и настоява за разработване на безопасни и законни пътища за бежанците, в допълнение към презаселването, включително хуманитарни коридори, международни хуманитарни визи, регионални режими за презаселване и други допълнителни правни възможности (като например частно спонсориране, визи за обучение, схеми за предоставяне на стипендии на бежанци и гъвкави визови правила), така че бежанците да могат да достигнат дестинации с подходящи и достойни приемни условия;

22.  призовава всички държави да подпишат, ратифицират и спазват Женевската конвенция от 1951 г. за статута на бежанците и Протокола от 1967 г. за статута на бежанците (Женевската конвенция);

23.  подчертава необходимостта от възползване от тази възможност за разработване на напълно обновена и хоризонтална перспектива за равенство между половете при колективната международна реакция по отношение на бежанците, която посреща специфичните нужди от закрила на жените, включително борбата с насилието срещу жените, и която подобрява способностите и уменията на жените при възстановяването и устойчивостта на всички общества, като по този начин се преодолява имиджът на жените единствено като жертви; в този контекст призовава за пълното ангажиране на жените, като се започне от детството, с достъпа на момичетата до образование, включително в бедстващи и конфликтни зони, като се изслушват техните мнения и се вземат под внимание техните потребности и тяхната действителност чрез участието им в разработването на политики и решения на кризата с бежанците, с цел тези политики да станат по-устойчиви, адаптивни и ефективни;

Глобален пакт за безопасна, организирана и законна миграция

24.  настоява, че Глобалният пакт за безопасна, организирана и законна миграция следва да бъде ориентиран към хората и основан на правата на човека и да предвижда дългосрочни, устойчиви и всеобхватни мерки в полза на всички заинтересовани страни въз основа на принципа на партньорство и засилено сътрудничество между държавите на произход, на транзитно преминаване и на местоназначение;

25.  счита Пакта за уникална възможност за създаване на връзка между развитието и миграцията в световния политически дневен ред; изразява твърдо убеждение, че целите за устойчиво развитие предоставят цялостна и всеобхватна рамка за основаване на връзката между миграцията и развитието;

26.  припомня, че в доклада на генералния секретар на ООН, озаглавен „Миграцията в полза на всички“, се изтъква, че има ясни доказателства, които показват, че въпреки реалните предизвикателства, миграцията е полезна както за мигрантите, така и за приемащите общности в икономическо и социално отношение и може да бъде двигател за икономически растеж и иновации; решително подкрепя запазването на положително послание относно миграцията и призовава за осведомителни кампании на ЕС и международни информационни кампании, които да привличат вниманието към доказателствата и да противодействат на расистките и ксенофобските тенденции в нашите общества;

27.  призовава държавите — членки на ООН, да сведат до минимум разходите за прехвърляне на парични суми и да решат този въпрос при настоящите преговори по Пакта;

28.  подчертава, че миграцията е призната като проактивна стратегия за адаптиране, начин за осигуряване на препитание противопоставящ се на бедността и фактор, който допринася за приобщаващ растеж и устойчиво развитие;

29.  изразява твърдо убеждение, че е настъпил моментът за обединяване на всички елементи на структурата на ООН, включително Международната организация по миграция (МОМ), в подкрепа за международните усилия за управление на миграцията и укрепване на сътрудничеството; ето защо изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на администрацията на САЩ да прекрати участието си в преговорите за Глобален пакт за безопасна, организирана и законна миграция; призовава ЕС да поеме водеща роля в този процес и да порицае държавите, които напускат преговорите или успешно разводняват съдържанието на окончателния пакт; призовава ЕС да поеме своята отговорност в световен план и да работи за гарантиране на успешното приключване на преговорите; набляга върху необходимостта държавите — членки на ЕС, да покажат единство и да обединят позициите си в подкрепа на международен режим за управление на миграцията, основан на правата на човека;

30.  счита, че отварянето на повече законни пътища за миграция, включително въз основа на реалистични анализи на нуждите на пазара на труда, ще попречи на незаконната миграция и ще доведе до по-малко смъртни случаи, намаляване на злоупотребата с незаконни мигранти от страна на трафикантите и на експлоатацията на незаконни мигранти от безскрупулни работодатели;

31.  призовава всички държави да предприемат подходящи мерки за предотвратяване на нарушенията на правата на човека и на експлоатацията на мигранти на тяхна територия, включително от страна на работодателите; призовава за тази цел държавите — членки на ООН, да подпишат, ратифицират и съблюдават Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета с резолюция № 45/158 на Общото събрание на ООН от 18 декември 1990 г., подчертава, че Пактът следва да се придържа към и да съответства на международните стандарти в областта на труда, по-специално на основните принципи и права на работното място и съответните конвенции на МОТ и конвенциите на ООН за защита на работниците мигранти и техните семейства;

32.  подчертава колко е важно да се гарантира подходяща подкрепа за доброволно връщане и реинтеграция на лицата, които се завръщат в родината си; подчертава, че децата трябва да бъдат връщани, само когато това е в техния висш интерес и по безопасен, подпомаган и доброволен начин, като се използват специфичните за страната на произход на децата информационни доклади и им се предоставя дългосрочна подкрепа за тяхната реинтеграция;

33.  приканва държавите — членки на ООН, да обмислят приемането на подробни национални или поднационални планове за действие, които да насърчават общодържавен подход за изпълнение на препоръките от Пакта с цел справяне с различните измерения на миграцията, включително развитието, правата на човека, сигурността, социалните аспекти, възрастта и пола, както и да вземат предвид последиците за здравеопазването, образованието, закрилата на детето, жилищното настаняване, социалното приобщаване, правосъдието, заетостта и социалната защита;

34.  подкрепя призива на Декларацията от Ню Йорк за системни последващи действия и прегледи на ангажиментите на държавите членки във връзка с миграцията; декларира своята готовност да бъде приобщен към този процес на равнището на ЕС и подкрепя включването в него на мигранти и други заинтересовани страни;

35.  призовава Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да информират подробно Парламента на всички етапи от процеса, водещ до приемане на глобалните пактове;

o
o   o

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, на Международната организация по миграция и на Организацията на обединените нации.

(1) http://www.un.org/en/development/desa/population/migration/generalassembly/docs/A_RES_71_1_E.pdf
(2) https://www.un.org/en/development/desa/population/migration/generalassembly/docs/A_RES_71_280.pdf
(3) A/HRC/35/25 https://daccess-ods.un.org/TMP/8451200.72364807.html
(4) http://www.unhcr.org/58e625aa7.pdf
(5) https://refugeesmigrants.un.org/SGReport
(6) http://www.unhcr.org/Zero-Draft.pdf
(7) https://refugeesmigrants.un.org/sites/default/files/180205_gcm_zero_draft_final.pdf
(8) https://refugeesmigrants.un.org/sites/default/files/2018mar05_zerodraft.pdf
(9) Резолюция 70/1 на ООН. http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/70/1&Lang=E
(10) http://www.un.org/documents/ga/res/45/a45r158.htm
(11) OВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 109.
(12) Приети текстове, P8_TA(2016)0404.
(13) Приети текстове, P8_TA(2017)0242.
(14) Приети текстове, P8_TA(2017)0124.
(15) OВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 9.
(16) Организация на Обединените нации, Департамент по икономически и социални въпроси, отдел „Население“ (2017). Тенденции в международните мигрантски потоци: преглед от 2017 г. (база данни на Организацията на обединените нации, POP/DB/MIG/Stock/Rev.2017).
(17) https://missingmigrants.iom.int/latest-global-figures
(18) Доклад на УНИЦЕФ, озаглавен Uprooted: the growing crisis for refugee and migrant children (Изкоренени: нарастващата криза за децата бежанци и мигранти), септември 2016, стр. 39, https://www.unicef.org/videoaudio/PDFs/Uprooted.pdf


Изпълнение на инструментите на ЕС за външно финансиране: междинен преглед за 2017 г. и бъдеща структура за периода след 2020 г.
PDF 683kWORD 84k
Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно изпълнението на инструментите на ЕС за външно финансиране: междинен преглед за 2017 г. и бъдеща структура за периода след 2020 г. (2017/2280(INI))
P8_TA(2018)0119A8-0112/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Европейски инструмент за съседство (ЕИС)(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2306 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 235/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за демокрация и права на човека по света(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014— 2020 г.(7) („Регламент за ИСР“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност(8),

—  като взе предвид Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност(9),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета от 26 септември 2017 г. за създаване на Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), гаранция от ЕФУР и Гаранционен фонд на ЕФУР(10),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(11) („Финансовият регламент“),

—  като взе предвид становището на комисията по външни работи от 18 април 2017 г. на вниманието на комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002, регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013, (ЕС) № 1307/2013, (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014, (ЕС) № 283/2014, (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета и на Решение № 541/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (COM(2016)0605 – C8-0372/2016 – 2016/0282(COD))(12),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(13) ,

—  като взе предвид Решение на Комисията C(2014)9615 от 10 декември 2014 г. относно създаването на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на кризата в Сирия (фонд „Мадад“) и Решение на Комисията C(2015)9691 от 21 декември 2015 г. за изменение на Решение C(2014)9615,

—  като взе предвид Решение на Комисията C(2015)7293 от 20 октомври 2015 г. за създаване на Извънреден доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка и Решение на Комисията C(2017)0772 от 8 февруари 2017 г. за изменение на Решение на Комисията C(2015)7293,

—  като взе предвид Решение на Комисията C(2015)9500 от 24 ноември 2015 г. относно координацията на действията на Съюза и на държавите членки посредством механизъм за координация — Механизма за Турция в полза на бежанците(14) и Решения на Комисията C(2016)0855 от 10 февруари 2016 г.(15) и C(2017)2293 от 18 април 2017 г.(16) относно Механизма за бежанците в Турция и за изменение на Решение C(2015)9500,

—  като взе предвид различните доклади на Европейската сметна палата относно външното финансиране на ЕС, и по-специално Специален доклад № 18/2014 относно системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг,

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 15 декември 2017 г., озаглавен „Междинен доклад относно инструментите за външно финансиране“ (COM(2017)0720), и придружаващите работни документи на нейните служби относно оценката на общия регламент за изпълнение (SWD(2017)0606), на Европейския инструмент за съседство (SWD(2017)0602), на Инструмента за предприсъединителна помощ (SWD(2017)0463), на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (SWD(2017)0607), на Инструмента за партньорство за сътрудничество с трети държави (SWD(2017)0608) и на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) (SWD(2017)0604),

—  като взе предвид външните оценки на инструментите за външно финансиране,(17)

—  като взе предвид текущите процедури в Европейския парламент относно бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г.,

—  като взе предвид оценката на изпълнението, озаглавена „The EU external financing instruments and the post-2020 architecture“ (Инструментите на ЕС за външно финансиране и структурата за периода след 2020 г.) на Службата на ЕП за парламентарни изследвания;

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 24 ноември 2015 г., озаглавен „Годишен доклад от 2015 г. относно политиките на Европейския съюз за развитие и външна помощ и тяхното изпълнение през 2014 г.“ (COM(2015)0578),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 19 декември 2016 г., озаглавен „Годишен доклад за изпълнението на инструментите на Европейския съюз за финансирането на външната дейност през 2015 г.“ (COM(2016)0810),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 7 юни 2017 г., озаглавено „Стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“ (JOIN(2017)0021),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г., озаглавена „ЕС в променящата се глобална среда. Един по-свързан, оспорван и сложен свят“(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 април 2014 г. относно цялостния подход на ЕС и последиците от него за съгласуваността на външните действия на ЕС(21),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство(22),

—  като взе предвид своята препоръка от 15 ноември 2017 г. до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно Източното партньорство с оглед на срещата на високо равнище през ноември 2017 г.(23),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Турция(24),

—  като взе предвид своите резолюции от 15 февруари 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Албания(25) и относно доклада на Комисията за Босна и Херцеговина за 2016 г.(26),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Черна гора(27),

—  като взе предвид своите резолюции от 14 юни 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Косово(28), относно доклада на Комисията от 2016 г. относно бивша югославска република Македония(29) и относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Сърбия(30),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 6 февруари 2018 г., озаглавено „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“ (COM(2018) 0065),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно местните органи и гражданското общество: ангажиментът, поет от Европа, за оказване на подкрепа за устойчивото развитие(31),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2017 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година(32),

—  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, представена през юни 2016 г.(33),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2017 г. относно ангажираността на ЕС с гражданското общество в областта на външните отношения,

—  като взе предвид стратегията на ЕС „Търговията – за всички“,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 9 ноември 2017 г. относно изпълнението на споразуменията на ЕС за свободна търговия (SWD(2017)0364),

—  като взе предвид правомощията на своята комисия по външни работи, която е компетентна по всички въпроси, свързани със законодателството, програмирането и контрола на действията, предприемани по линия на ЕИС, ИПП II, ЕИДПЧ, Инструмента за партньорство и Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, както и с политиките в основата им (приложение V(І) от Правилника за дейността),

—  като взе предвид декларацията на Европейската комисия, приложена към регламентите за създаване на инструментите за външно финансиране, с което тя поема ангажимент да провежда стратегически диалози с Парламента относно своето програмиране,

—  като взе предвид правилника за дейността на комитетите на ЕИС, ИПП II, ЕИДПЧ, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, Инструмента за партньорство и ИСР,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата и позицията под формата на изменения на комисията по развитие, комисията по международна търговия и комисията по бюджети (A8-0112/2018),

А.  като има предвид, че Европейският съюз продължава да бъде най-големият световен донор на външна помощ;

Б.  като има предвид, че инструментите за външно финансиране са основният механизъм за подкрепяне на действията на ЕС на световната сцена, и като има предвид, че външната дейност на ЕС има все по-голямо значение за европейските граждани;

В.  като има предвид, че поради ограничените ресурси инструментите за външно финансиране често бяха мобилизирани до краен предел;

Г.  като има предвид, че в рамките на осъществения от нея междинен преглед Комисията посочва, че настоящата структура на инструментите за външно финансиране е като цяло целесъобразна;

Д.  като има предвид, че обединяването на инструменти не може да бъде цел само по себе си;

Е.  като има предвид, че ЕС е изправен пред множество предизвикателства не само в близкото си съседство, но и в световен мащаб;

Ж.  като има предвид, че във външната дейност на ЕС трябва да се дава приоритет на основните предизвикателства в световен мащаб, като мира и устойчивото развитие, и да се признае, че насърчаването на правата на човека за всички, принципите на правовата държава и демокрацията, с особен акцент върху равенството между половете и социалната справедливост, както и подкрепата за защитниците на правата на човека, са от съществено значение за постигането на тези цели;

З.  като има предвид, че външната финансова помощ на ЕС е основен инструмент за оказване на подкрепа за икономическите реформи, както и за оказване на подкрепа за демократичната, политическата и институционалната консолидация в страните партньори;

И.  като има предвид, че не се осъществява еднакъв и строг парламентарен контрол на всички инструменти;

Й.  като има предвид, че е наложително да се повиши видимостта на помощта на ЕС както за гражданите на страните партньори, така и за гражданите на Европейския съюз, за да се постига по-добра осведоменост относно ползите от подкрепата на ЕС; като има предвид, че инвестициите в полза на конкретни и осезаеми проекти, които са по-лесно разпознаваеми от широката общественост, в съчетание с развитието на цялостна, ефективна и систематична комуникационна стратегия в рамките на всеки инструмент, могат да бъдат особено ценни в това отношение;

К.  като има предвид, че стратегическата комуникация често се сблъсква с външни препятствия, включително кампании за дезинформация, насочени срещу ЕС и неговите държави членки, които изискват полагането на допълнителни усилия; като има предвид, че следователно е от основно значение да се насърчава обективна, независима и безпристрастна информация, като същевременно се обръща внимание на правните аспекти на медийната среда, в която се прилагат инструментите на ЕС и се изпълняват действията на ЕС;

Л.  като има предвид, че международната търговия е основен инструмент на ЕС за подпомагане на държавите в тяхното социално и икономическо развитие, както и за защитата и насърчаването на правата на човека, основните ценности и принципите на правовата държава;

М.  като има предвид, че съгласно Договорите търговската политика следва да допринася за изпълнението на външните цели на Съюза, включително устойчивото развитие;

Н.  като има предвид, че общо помощта, планирана по линия на ЕИС (15,4 милиарда евро), ИПП II (11,7 милиарда евро), Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (2,5 милиарда евро), ЕИДПЧ (1,3 милиарда евро) и Инструмента за партньорство (1 милиард евро), възлиза на 32 милиарда евро за периода 2014—2020 г.;

О.  като има предвид, че ИПП II беше използван за управление на миграцията;

П.  като има предвид, че правна основа на ЕИДПЧ, и особено на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, са членове 209 и 212 на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които се позовават на член 208 от ДФЕС, съгласно който „основната задача на политиката на Съюза в тази област е намаляването и като крайна цел, изкореняването на бедността“;

Р.  като има предвид, че Комисията отговаря за набелязването, формулирането, изпълнението, контрола и оценката на помощта от ЕС по линия на тези инструменти; като има предвид, че ЕСВД отговаря за гарантиране на последователността и съгласуваността на външните политики на ЕС, наред с другото, чрез инструментите; като има предвид, че Парламентът отговаря за демократичния надзор и контрол и в качеството си на съзаконодател в рамките на процедурата за съвместно вземане на решение;

С.  като има предвид, че двойственият характер на функциите на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност означава, че заемащият длъжността трябва да играе основна роля за политическата координация на помощта на Съюза, предоставяна чрез инструментите;

Т.  като има предвид, че различните проекти и безвъзмездни средства в рамките на настоящите инструменти не могат да бъдат напълно оценени, тъй като те са в ранните стадии на изпълнение; като има предвид, че някои цели са с качествен характер и се отнасят до законодателство, практики и отношения, които не е лесно да бъдат измерени количествено;

У.  като има предвид, че както посочва Комисията в рамките на осъществения от нея междинен преглед, е трудно да се измери цялостната ефективност на инструментите при постигането на техните цели, отчасти поради трудността да се определят подходящи системи за мониторинг и оценка на равнището на инструментите (стр. 10); припомня, че в своя Специален доклад № 18/2014 Сметната палата изтъкна сериозни недостатъци в системата на EuropeAid за оценка;

Ф.  като има предвид, че общият регламент за изпълнение съдържа основни разпоредби относно принципите за развитие и за ефективност на помощта, като необвързване на помощта и използване на институциите, системите и процедурите на държавите партньори;

Х.  като има предвид, че текущите административни процедури често са свързани с прекомерна бюрократична тежест за потенциалните бенефициенти, което затруднява участието на по-малките организации на гражданското общество и организации на социалните партньори в разработването и изпълнението на проекти, тъй като те често не разполагат с необходимите ноу-хау и административен капацитет за внасянето на отговарящи на условията за допустимост и успешни предложения;

Ц.  като има предвид, че съгласно регламентите за създаване на инструментите за външно финансиране на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011; като има предвид, че освен това съгласно тези регламенти Комисията се подпомага от комитетите на ЕИС, ИПП II, ЕИДПЧ, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, Инструмента за партньорство и ИСР;

Ч.  като има предвид, че проектите на актове за изпълнение трябва да бъдат изпратени на Съвета и на Парламента едновременно с изпращането им на членовете на комитетите на ЕИС, ИПП II, ЕИДПЧ, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, Инструмента за партньорство и ИСР; като има предвид също така, че съгласно правилниците за дейността на тези комитети проектите на актове за изпълнение трябва да бъдат изпратени на членовете на комитетите на ЕИС, ИПП II, ЕИДПЧ, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, Инструмента за партньорство и ИСР най-малко 20 календарни дни преди съответните им заседания; като има предвид, че по тази причина проектите на актове за изпълнение следва да бъдат изпратени на Парламента най-малко 20 календарни дни преди тези заседания и че писмените процедури за приемане на проектите на актове за изпълнение са изключение от това правило в надлежно обосновани случаи;

Ш.  като има предвид, че изготвянето на актове за изпълнение е свързано с подготвителна фаза в рамките на Комисията — включително консултации между отделните служби — със значителна продължителност, която обикновено обхваща няколко месеца;

Междинен преглед

1.  отбелязва, че в рамките на осъществения от нея междинен преглед Комисията установи, че настоящите инструменти за външно финансиране са като цяло целесъобразни;

2.  изразява съжаление, че обемът и липсата на гъвкавост и последователност на финансирането на ЕС по функция 4 от действащата МФР са показателни за ограничената амбиция на ЕС да действа като истински фактор от световно значение; отбелязва все пак, че много от държавите партньори и от въпросите, решавани с помощта на инструментите за външно финансиране на ЕС, отчитат положителен напредък, което е доказателство за целесъобразността и значението на инструментите за външно финансиране;

3.  изразява обаче загриженост във връзка с някои констатации, включително липсата на политически насоки и на цялостна визия, непоследователно прилагане на ценностите и принципите на партньорство на ЕС, бавният напредък или липсата на такъв по отношение на постигането на целите, свързани със социалната и правосъдната реформа в държавите от по-широкото съседство на ЕС, липсата на стабилен мониторинг и оценка и недостатъчната гъвкавост;

4.  изразява съжаление във връзка с липсата на единен и ясен стратегически документ, който изяснява взаимодействието между инструментите и начина, по който те се вписват в една глобална, всеобхватна външнополитическа стратегия на ЕС;

5.  изразява загриженост, че ЕС и неговите инструменти са изправени пред значителни предизвикателства, сред които политически компромиси между подкрепата за ценностите и правата и краткосрочните интереси в областта на сигурността, появата на нови участници в областта на глобалното управление и международните финансови институции, както и множество придружени с насилие световни конфликти, в т.ч. нестабилност в държавите, които са непосредствени съседи на ЕС, както на изток, така и на юг, и все по-агресивната и настоятелна политика на Русия;

6.  отбелязва, че доверителните фондове на ЕС бяха създадени с цел справяне с първопричините за миграцията; изразява съжаление, че вноските от бюджета на ЕС в доверителните фондове на ЕС и в Механизма за бежанците в Турция понижиха цялостната съгласуваност, подкопаха дългосрочната визия и ограничиха въздействието на действията на Съюза; подчертава отново, че новите приоритети трябва да се финансират с нови бюджетни кредити; изразява дълбоко съжаление, че не бяха проведени официални консултации с Парламента, нито беше потърсено неговото одобрение на нито един етап от процеса на вземане на решения във връзка с изявлението на Турция;

7.  изтъква отново необходимостта инструментите да бъдат допълващи и приспособими към местните условия, както и да бъдат способни да реагират на нови и непредвидени предизвикателства бързо и ефективно, без да се губят от поглед първоначалните им цели;

8.  изразява съжаление, че тези инструменти не съдържат никакво изрично позоваване на възможността за спиране на помощта в случаи, когато държавата бенефициент (по-специално когато е било използвано непряко управление с държавата бенефициент) не спазва основни принципи като демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека;

9.  отбелязва, че помощта на ЕС за развитие (официалната помощ за развитие, или ОПР) не достига целта на ООН от 0,7%; призовава следователно за увеличаване на ресурсите, разпределени за помощ за развитие, с цел да се изпълнят ангажиментите съгласно Програма до 2030 г.;

ИПП II

10.  насърчава усилията ИПП II да придобие по-голямо стратегическо значение в дългосрочен план и да носи конкретни резултати чрез съобразено с бенефициента планиране и секторен подход; счита, че подобен подход може да помогне за справянето с натрупания огромен обем неизразходвани финансови средства по ИПП I и II в Турция вследствие на неефикасно непряко управление с държавата бенефициент, както и на слаб капацитет за усвояване;

11.  изразява дълбока загриженост относно отстъплението на Турция по отношение на принципите на правовата държава и демокрацията, независимо от планираните 4,5 милиарда евро по линия на ИПП II за периода на изпълнение на настоящата МФР; признава, че настоящата перспектива за присъединяване на Турция допринася за широкоразпространената несигурност относно стойността на ИПП II в страната; отбелязва, че средствата от ИПП II са използвани за финансирането на задължения, поети съгласно изявлението на Турция;

12.  отбелязва различните етапи на напредък на няколко държави от Западните Балкани в рамките на дългосрочната помощ от ИПП II; отбелязва, че в някои случаи помощта по ИПП II е довела до ограничени резултати по отношение на определянето на насоката на реформите, особено в областта на принципите на правовата държава, публичната администрация и борбата с корупцията;

13.  отбелязва неотстранените слабости в качеството на показателите в националните програми и документите за действие;

14.  подчертава, че е необходимо да съществува възможност за спиране или пренасочване на финансирането по линия на ИПП II в случаите, когато при задълбочен анализ Комисията констатира, че страните партньори системно не са изпълнявали своите задължения или когато политическата обстановка в тях съществено се влошава; изразява съжаление, че подобни мерки в миналото са били възпрепятствани от всеобща и политическа неспособност да се предприемат действия;

15.  отбелязва съществуването на рамката за изпълнение; изразява съжаление, обаче, че наградите за изпълнение все още предстои да бъдат обсъдени и предоставени; призовава във връзка с това да се работи по-активно за по-нататъшно усъвършенстване на рамката, като се вземат предвид също така случаи на отрицателни резултати и произтичащото от това намаление на финансирането;

16.  подчертава отново значението на ИПП II в качеството му на основен инструмент на ЕС за финансиране за предприсъединителна помощ с цел финансиране на важни социални, икономически, политически и институционални реформи, в приоритетни области с цел привеждане на държавите в съответствие с достиженията на правото на ЕС; отбелязва, че подобни реформи могат да допринесат също така за регионалната сигурност в дългосрочен план; приветства по-силната стратегическа съсредоточеност на ИПП II, но подчертава, че финансирането по линия на ИПП II трябва да бъде амбициозно и ориентирано към бъдещето и трябва да отговаря на действителните потребности, задължения и стремежи, свързани с процеса на присъединяване и членството в ЕС; припомня във връзка с това, че финансирането следва да се използва в съответствие със специфичните цели на инструмента;

17.  признава, че Механизмът за подкрепа на гражданското общество на ИПП II предоставя жизненоважна подкрепа за местните организации на гражданското общество; подчертава, че задълженията не съответстват на действителните потребности по места; призовава в този контекст за по-голяма допълняемост на ИПП ІІ с действия по други инструменти, и по-конкретно ЕИДПЧ и Инструмента, допринасящ за стабилността и мира; отбелязва, че това изисква по-задълбочена координация както на етапа на планиране, така и на етапа на програмиране;

18.  счита, че секторният подход е обоснован, но изразява съжаление поради липсата на ясна ангажираност с проектите поради фрагментираност на отговорностите; отбелязва, че непрякото управление подобри общата ангажираност с изпълнението на програмите, но също така доведе до понижена ефективност, проявяваща се в по-съществена забава в изпълнението;

19.  приветства инициативите за създаване на системи за по-добро наблюдение и измерване на резултатите, включително чрез комитети за наблюдение на секторите, вътрешни насоки и разработването на нова система за управление на информацията (OPSYS);

ЕИС

20.  приветства подкрепата за структурните реформи, предоставяна под формата на планирано подпомагане, и подчертава особеното естество на ЕИС, даващо възможност на ЕС да разработва индивидуализирани политики, съобразени с конкретните потребности на страните партньори;

21.  споделя оценката на Комисията, че наличието на специален инструмент за финансиране в областта на съседството е конкретно доказателство за политическото значение, което ЕС придава на отношенията си със съседните държави и на задълбочаването на политическото сътрудничество и на икономическата интеграция с региона и вътре в него;

22.  признава, че текущите предизвикателства и потребности в съседните държави, както и разминаването между цели, интереси и финансови средства, подложиха на голям натиск бюджетните и човешките ресурси на ЕИС, и подчертава необходимостта от повече гъвкавост;

23.  изразява загриженост, че финансирането по линия на ЕИС отчита по-слаба ефективност при партньори, които са се ангажирали в по-малка степен с извършването на реформи, и продължава да бъде затруднено, но необходимо в политически чувствителни ситуации и ситуации на конфликти, особено по отношение на подкрепата за общи ценности като демокрацията и правата на човека; изразява съжаление, че подходът „повече за повече“ и подходът, основан на стимули, не са използвани ефективно и че държавите, които очевидно се отклоняват от заявените си ангажименти по отношение на правата на човека и демократичните реформи, получаваха все по-голяма финансова помощ през последния програмен период;

24.  отново заявява, че съседните на ЕС държави са изправени пред безпрецедентни предизвикателства от 2014 г. насам поради все по-големия брой дългогодишни и нововъзникващи предизвикателства, като незаконното анексиране на Кримския полуостров от Русия и конфликта в Източна Украйна, кризата в Сирия, ситуацията в Либия, радикализацията и тероризма, младежката безработица и предизвикателството, свързано с миграцията;

25.  изразява загриженост, че тези събития, както и разминаването между целите, интересите на ЕС и на страните партньори и наличните финансови средства, мобилизираха до краен предел финансовия капацитет на инструмента, като същевременно подчертаха необходимостта от повече гъвкавост;

26.  подчертава, че ценностите и принципите на ЕС, сред които демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и ефикасните, отговорни и прозрачни публични институции, са колкото в интерес на обществата в съседните държави, толкова и в интерес на ЕС от гледна точка на стабилността, сигурността и просперитета; приветства подкрепата за структурните реформи, предоставяна по линия на планирано подпомагане; счита, че прилагането на принципа на диференциация осигури възможност на ЕС да приспособи своята подкрепа към потребностите и амбициите на страните партньори;

27.  отбелязва вноските по линия на ЕИС във фонда „Мадад“ и в Извънредния доверителен фонд за Африка;

28.  подчертава необходимостта от по-задълбочена координация между регионалните и двустранните програми и механизми за инвестиции, за да се подкрепя и насърчава по-добре развитието на частния сектор; отбелязва лекото подобрение по отношение на недостатъците, свързани с липсата на съвместно програмиране с държавите членки;

29.  приветства контрола на помощта, предоставяна по линия на ЕИС, чрез ориентиран към резултатите мониторинг; изразява съжаление, че на равнището на инструмента не съществуват последователни системи за мониторинг и оценка;

30.  подчертава, че свързаната с търговията техническа подкрепа и икономическата помощ, предоставяни чрез европейската политика за съседство (ЕПС) на близките партньори на Съюза по южните и източните му граници, имат важен принос за демократичното развитие в тези региони; отбелязва, че средствата по ЕИС може да се използват за улесняване на търговията и като такива могат да допълват съществуващото финансиране от ЕС за Споразумението за улесняване на търговията, което следва по-добре да гарантира средносрочна и дългосрочна политическа стабилност;

Инструмент, допринасящ за стабилността и мира

31.  признава, че основната добавена стойност на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, са бързината и гъвкавостта, с които той може да бъде мобилизиран във връзка с даден конфликт, и множеството разнообразни цивилни субекти, с които ЕС може да си партнира; припомня, че Инструментът, допринасящ за стабилността и мира, е единственият инструмент на ЕС за предотвратяване конфликти с невоенни средства, сред които посредничество, диалог и помирение;

32.  отбелязва усложненията при събирането на данни и измерването на резултатите от действията по линия на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, които може да са се оказали предизвикателство поради трудностите при оценката на политическите резултати и при определянето на резултатите, които са пряка последица от действия по линия на Инструмента, след като са били последвани от едновременни действия по линия на други инструменти, както и поради трудностите с достъпа до засегнатите от конфликти области;

33.  отбелязва, че необходимостта от предотвратяване на конфликти и от справяне с предизвикателства в областта на сигурността нарасна рязко напоследък; счита, че са необходими инициативи за помирение, посредничество и диалог в много държави в условия на следвоенна криза; подчертава необходимостта от бързи действия при кризи и конфликти; подчертава необходимостта от значително увеличаване на финансовите средства, предоставяни за подобни инициативи; отбелязва, че изменението от ноември 2017 г. на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, цели укрепване на капацитета за сигурност на трети държави с цел насърчаване в още по-голяма степен на стабилността, сигурността и устойчивото развитие; отбелязва, че Инструментът, допринасящ за стабилността и мира, функционира като последно възможно решение или като предвестник на по-дългосрочни действия, финансирани от други инструменти;

34.  отбелязва, че Инструментът, допринасящ за стабилността и мира, е в началните етапи на борбата с кибернетичните заплахи в световен мащаб; настоятелно призовава за поставяне на по-силен акцент върху киберсигурността, включително чрез съгласувана стратегия, приложима за всички външни действия на ЕС; призовава за съответно увеличаване на финансовите средства, разпределени за киберсигурността по линия на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, тъй като той е подходящият инструмент за справяне с подобни заплахи;

35.  отбелязва, че сътрудничеството с действията по линия на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и с операциите и мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), както и предоставянето на хуманитарна помощ от ЕС, се увеличиха;

ЕИДПЧ

36.  подчертава добавената стойност от прилагането по целия свят на всеобхватния подход на ЕИДПЧ, въпреки относително малкия бюджет на инструмента, и значението на организациите на гражданското общество за постигане на неговата цел, както и уникалният му характер в качеството му на единственият инструмент, чрез който ЕС може да подкрепя действия на гражданското общество независимо от вмешателството на органите на държавата, засегната от подобни действия;

37.  отбелязва, че през настоящия период ЕИДПЧ беше използван по-гъвкаво и с повече допълняемост, отколкото през предходния период, като се осигури по-бърза реакция на нововъзникнали кризи, свързани с правата на човека и демокрацията; приветства допълняемостта му с финансиране от други източници, като Европейския фонд за демокрация, което повишава ефективността на финансирането по линия на ЕИДПЧ в спешни случаи; приветства засиления акцент върху защитниците на правата на човека, включително чрез извънредния фонд, който е на разположение на ниво делегации на ЕС, както и създаването и успешното функциониране на механизма на ЕС за защитниците на правата на човека „ProtectDefenders.eu“; изтъква, че процедурата, свързана с поканите за представяне на предложения, е продължителна, неподходяща и прекалено конкурентна;

38.  отбелязва освен това ползите от механизма „ProtectDefenders.eu“, внедрен от гражданското общество, който осигури важна подкрепа за голям брой защитници на правата на човека; настоятелно призовава за непрекъсната подкрепа за подобни механизми;

39.  изразява загриженост във връзка с трудностите да се интегрират правата на човека и демократичните ценности чрез географски програми и във връзка с намалената подкрепа от страна на ЕС за организациите на гражданското общество, което повишава натиска върху ЕИДПЧ в момент на свиващо се пространство за гражданското общество в световен мащаб;

40.  счита, че ЕС трябва да прояви лидерство и амбиция, като разгърне всеобхватна политика за интегриране на подкрепата, която предоставя за демокрацията, във всички свои външни отношения; счита поради това, че финансирането за подкрепа на демокрацията трябва да бъде съответно увеличено, по-специално с оглед на атаките срещу демокрацията, предприемани понастоящем по света; настоява, че е необходимо да се гарантира, че разходите по цел 1 от схемата за подпомагане на конкретни държави достигат ефективно и ефикасно до защитниците на правата на човека, които са изложени на най-голяма опасност; настоятелно призовава делегациите на ЕС да предоставят цялата необходима подкрепа в това отношение;

41.  признава, че оценката на действията по линия на ЕИДПЧ е предизвикателство поради липсата на стратегически и оперативни показатели; отбелязва, че предизвикателствата за оценяването се дължат също така на значителния обем подкрепа за организации на гражданското общество и защитници на правата на човека, предоставяна по разбираеми причини поверително с цел да се защитят самоличността и сигурността на бенефициентите;

42.  подчертава отново добавената стойност на мисиите на ЕС за наблюдение на избори – област, в която ЕС е световен лидер; приветства факта, че броят на мисиите за наблюдение и на мисиите за последващи действия във връзка с препоръките на мисиите за наблюдение на избори се увеличи;

Инструмент за партньорство

43.  подчертава, че Инструментът за партньорство е предназначен специално за преследване на тематични интереси на ЕС и на общи интереси с трети държави и за изграждане на съюзи и насърчаване на сътрудничеството с настоящите и нови стратегически партньори; отбелязва, че на практика Инструментът за партньорство се използва като последно възможно решение, когато се счита, че е единственият инструмент, който може да улесни изпълнението на политическата програма на ЕС и да се справи с глобалните предизвикателства;

44.  отбелязва, че в сравнение с предходните инструменти Инструментът за партньорство успя да работи в условия на по-голямо взаимодействие с трети държави, в т.ч. стратегически партньори, държави, получавали двустранна помощ за развитие, и различни международни форуми, но счита, че е необходимо да се предоставят повече средства и да се допринася в по-голяма степен от страна на службите, определящи политиките, за да се гарантира, че те участват пълноценно в разработването, програмирането и изпълнението на действията, както и да се утвърди още повече активната роля на делегациите на ЕС в определянето на действията и да се споделя по-активно информация с държавите членки;

45.  призовава за подобряване на видимостта на целите на Инструмента за партньорство, на осведомеността и разбирането за тях, особено в рамките на институциите на ЕС;

46.  отбелязва със съжаление, че оценката е възпрепятствана от факта, че не е създадено централно хранилище за документацията за действията поради късното приемане на рамка от показатели за резултатите и поради факта, че повечето проекти все още не са завършени;

Общ регламент за изпълнение

47.  припомня, че инструментите за външно финансиране на ЕС са сложен набор от инструменти, чрез които ЕС подкрепя и укрепва своите действия на международната сцена, и че тяхната сложна структура е координирана от общия регламент за изпълнение; отново заявява, че общият регламент за изпълнение трябва да отговаря на критериите за бюджетен контрол и демократичен надзор; изразява съжаление, че голямата сложност и ограничителният характер на общия регламент за изпълнение спъваха ефикасното използване на ресурсите на Съюза и възпрепятстват своевременното предприемане на действия във връзка с нови предизвикателства и с потребностите на партньорите; изразява съжаление, че уеднаквяването на правилата не доведе до съвместно програмиране на помощта между инструментите;

48.  отбелязва, че общият регламент за изпълнение е създаден с цел хармонизация, опростяване на изпълнението, повече гъвкавост, съгласуваност, последователност и ефективност на използването на ресурсите на Съюза, както и с цел да се осигури лесно приложим и допълващ подход за изпълнението на всички инструменти;

49.  счита, че наличието на достатъчно време е от основно значение, за да може Парламентът да упражнява правилно и надлежно своите правомощия за контрол по отношение на проектите на актове за изпълнение; счита, че като се има предвид времето на подготовка на проектите на актове за изпълнение, преди те да достигнат до комитетите на ЕИС, ИПП II, ЕИДПЧ, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, Инструмента за партньорство и ИСР, не може да се обоснове неспазване на 20-дневния срок за предаване на документите на Парламента и на Съвета в последната фаза от приемането на актовете за изпълнение; изразява следователно съжаление, че срокът от 20 календарни дни невинаги се спазва, и счита, че се нарушават правомощията за контрол на Парламента; призовава за предаването на всички проекти на актове за изпълнение най-малко 20 календарни дни предварително и призовава Комисията да измени правилника за дейността на комитетите на ЕИС, ИПП II, ЕИДПЧ, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, Инструмента за партньорство и ИСР, за да се удължи този 20-дневен срок за предаване, като се улесни по този начин упражняването на правомощията за контрол на Парламента;

50.  изразява съжаление, че видимостта на политиката на ЕС за външно финансиране остава ограничена в контекст, в който трети участници се стремят активно да подкопаят външната политика на ЕС чрез дезинформация;

Препоръки за периода 2017/2018 – 2020 г.

51.  призовава ценностите на ЕС и универсалните ценности и правата на човека да останат в основата на всички външни действия на ЕС;

52.  настоятелно призовава за повишено взаимодействие и съгласуваност между всички инструменти по функция 4, както и за по-добра координация с двустранни програми за помощ на държавите членки и където е възможно, с други донори; призовава в това отношение Комисията и ЕСВД да задълбочат своето сътрудничество и съгласуване, в т.ч. с организациите на гражданското общество и местните участници, и да изпълняват своите задължения по член 21 от Договора за Европейския съюз (Договора за ЕС);

53.  призовава за създаването на стабилни, последователни и прозрачни механизми за мониторинг и оценка; подчертава отново, че чрез подобни механизми ще може да се проследява осезаемият напредък по основните цели, свързани с реформите в съседните държави, което е особено важно, когато тези реформи са в застой или са били забавени;

54.  призовава за по-строг парламентарен контрол и за укрепени процедури и системи за надзор, които да се прилагат последователно за всички инструменти; препоръчва повишаване на прозрачността чрез създаването на единна, обща и прозрачна публична база данни за проекти и действия;

55.  подчертава необходимостта от предоставяне на допълнителни финансови ресурси и обучение на организациите на гражданското общество; настоява, че са необходими спешни мерки за намаляване в още по-голяма степен на бюрократичната тежест и процедурните пречки, срещани от организациите на гражданското общество, и по-специално от местните организации на гражданското общество; призовава за създаването на специфични бюджетни редове, предназначени за изграждане на капацитет за организациите на гражданското общество, с цел подобряване на способността им да получават достъп до финансиране; изразява съжаление, че въпросът за недостатъчното участие на организациите на гражданското общество в програмирането и изпълнението на външните инструменти не е повдигнат в доклада на Комисията за междинния преглед; призовава Комисията да предвиди по-стратегическо участие на организациите на гражданското общество във всички външни инструменти и програми, както го изискват Съветът и Парламентът;

56.  подкрепя по-непосредствено и по-активно насърчаване на политиките на ЕС, неговата финансова помощ и неговата видимост;

57.  отново заявява, че следва да се предвиди възможност за пренос на неразпределените финансови средства на ЕИС и ИПП IІ в размер до 10% от първоначално разпределените бюджетни кредити за всеки инструмент, за да се повиши способността за реакция при непредвидени събития, като същевременно се запазят целите, определени в съответните регламенти за ЕИС и ИПП IІ;

ИПП II

58.  подкрепя принципите, изброени в член 21 от Договора за ЕС, и препоръчва да се поставя по-силен акцент върху укрепването на демократичните институции, борбата с корупцията и реформите на публичната администрация, укрепването на принципите на правовата държава и на доброто управление и напредъка в последователното прилагане на правата на човека и на малцинствата; призовава за увеличаване на подкрепата за реформите в секторите, свързани с процеса на присъединяване, както и за стимулиране на регионалното сътрудничество с цел допълване на политиката на разширяване на ЕС;

59.  препоръчва да се разреши пренасочването на финансовите средства към гражданското общество в случаите, когато държавните органи не са склонни да изпълняват заявените цели на ЕС или не са склонни да сътрудничат за постигането на целите на инструмента; призовава Комисията да намалява или спира финансирането за държави, които сериозно нарушават основните ценности на ЕС, включително основните критерии за присъединяване; призовава за облекчаване на административната тежест за бенефициенти от организациите на гражданското общество, които кандидатстват за финансиране от ЕС;

60.  изисква Парламентът да участва във вземането на решения, когато се разглеждат въпроси като спиране на финансирането или значителни промени в разпределяните максимални индикативни пакети;

61.  настоява за силна ангажираност на бенефициентите от планирането до мониторинга и одита; призовава Комисията да предоставя целенасочена помощ за националните одитни органи в областта на методологията, планирането, назначаването на служители, обучението и надзора;

62.  препоръчва предоставянето на по-голяма подкрепа за националните органи, отговорни за координацията на донорите, които имат малък капацитет, но демонстрират политическа воля да постигнат целите; изразява съжаление относно липсата на прозрачност по отношение на капацитета за усвояване на тези финансови средства;

63.  настоятелно призовава за насочване на финансовите средства към сектори с доказани резултати, като се избягват нови хронични забави, подобни на възникналите при непрякото управление с държавата бенефициер, основно в Турция;

64.  призовава за повишаване на видимостта на ИПП II в региона с оглед на решаващото значение на политиката по разширяването за ЕС, например чрез подходящи целенасочени комуникационни и информационни кампании в национални, регионални и местни медии или чрез други средства по целесъобразност, като минималните изисквания и мониторингът бъдат определени от Комисията в тясно сътрудничество с бенефициентите; подкрепя усилията за целенасочена контрапропаганда и стратегическа комуникация, особено когато имиджът и интересите на ЕС са активно нападани и уронвани;

65.  препоръчва средствата по ИПП ІІ да се използват за създаване на канали за комуникация за дружествата, и особено МСП, както в държавите членки, така и в държавите в процес на присъединяване, така че да се създадат силни търговски връзки между съответните области, които ще бъдат много полезни за подготовката на държавите бенефициенти за присъединяване към единния пазар;

66.  потвърждава отново полезността на наградата за финансови резултати за държавите, които постигат напредък, предвидена в Регламента за ИПП II;

67.  счита, че гъвкавостта и използването на финансиране за справяне с конкретни кризисни ситуации трябва да бъде в съответствие с основните приоритети на инструмента и с основите на стратегията на разширяване и процеса на присъединяване, които продължават да бъдат главната цел на ИПП II;

68.  призовава за по-добра координация и допълнителни полезни взаимодействия на етапите на планиране и програмиране на ИПП II с действията по други инструменти, а именно ЕИДПЧ и Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, за да се гарантира съгласуваност и да се повиши взаимната допълняемост както вътрешно между набора от цели и програми на ИПП II, така и по отношение на другите инструменти за външно финансиране;

ЕИС

69.  подчертава необходимостта от цялостен стратегически документ за изпълнението на ЕИС, като помощта се съгласува с по-широката политическа рамка, както и от по-добра координация с другите инструменти; подчертава, че приоритетите на програмирането на ЕИС следва да включват също социално-икономическото развитие, младежта и устойчивото управление на енергийните ресурси;

70.  изразява съжаление, че многогодишното програмиране вече е завършено за по-голямата част от бенефициентите в хода на 2017 г., преди финализирането на междинния преглед на помощта в тези държави; припомня, че Парламентът даде препоръки относно програмирането в рамките на стратегическия диалог с Комисията през април 2017 г.;

71.  подчертава политическата видимост и влиянието на ЕС, които осигурява ЕИС в съседните на ЕС държави — както на изток, така и на юг — в качеството си на отделен инструмент за финансиране;

72.  призовава за запазване на равновесието при разпределянето на финансовите средства между южните и източните съседни на Съюза държави;

73.  подчертава взаимната връзка между стабилизиране, подкрепа за демократизацията, предотвратяване и решаване на конфликти, зачитане на правата на човека и на принципите на правовата държава, образование и социално-икономическо развитие; подчертава важността на проектите, които подкрепят образованието и пригодността за заетост на младите хора;

74.  отново изтъква важността на способността да се реагира по-бързо на предизвикателствата;

75.  подчертава, че инвестициите за стабилизиране и развитие на съседните държави помагат и за справянето с проблеми като миграцията, тероризма, местните конфликти и икономическата нестабилност, което в дългосрочен план ще бъде от полза за ЕС като цяло;

76.  подчертава, че особеностите на предизвикателствата в съседните държави изисква прилагането на интегриран и всеобхватен подход, основан на разнообразните потребности на бенефициентите и тяхното положение, включително чрез полезни взаимодействия с други инструменти за външно финансиране и други политики на Съюза; подчертава, че една от основните задачи е бързото и ефективно прилагане на споразуменията за асоцииране и на задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия и всички свързани с тях реформи, за които ЕС трябва да осигури необходимите финансови ресурси;

77.  изтъква отново значението на едно по-задълбочено съвместно програмиране с държавите членки, в допълнение към реализирания добър напредък по отношение на съвместните анализи, координацията и постигането на консенсус относно приоритетите на донорите; настоятелно призовава за подобряване на координацията между донорите, по-специално при съчетаването с финансиране от други инструменти на ЕС, други донори и международни финансови институции, за да се подкрепят икономическият преход и стабилността в страните партньори;

78.  изразява загриженост, че капацитетът за реагиране и финансовият капацитет на инструмента бяха мобилизирани до краен предел; изразява съжаление, че вътрешният експертен опит под формата на политически и геополитически анализ на риска не беше взет предвид в достатъчна степен на етапа на планирането;

79.  заключава, че е възможно да се наложи увеличаване на индикативните финансови пакети чрез законодателно изменение предвид текущите предизвикателства в съседните държави;

80.  отново заявява, че целите на финансовите средства, предвидени в програмирането по ЕИС, трябва да се спазват при прехвърлянето на тези средства към други механизми, например доверителните фондове, и че е необходимо Парламентът да упражнява контрол и надзор, които никога не трябва да се заобикалят;

81.  призовава за по-активно участие на гражданското общество при определянето на потребностите;

82.  призовава за пълноценно използване на обвързването с условия и на основаните на стимули механизми, които подкрепят политическите и икономическите реформи там, където са необходими, и които са свързани с реформи и стратегически цели; изразява съжаление, че ЕИС не успя да осигури достатъчно стимули за държавите, които не проявяват готовност за провеждане на политически реформи; призовава за ефективен мониторинг на ЕИС на равнището на инструмента;

83.  изразява загриженост във връзка унищожаването и конфискацията на финансирана от ЕС помощ в трети държави; призовава за полагането на допълнителни усилия за подобряване на стратегическата комуникация и видимостта на ЕС в съседните държави;

Инструмент, допринасящ за стабилността и мира

84.  призовава за повече усилия за повишаване на влиянието на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, чрез редовен стратегически диалог с партньорите и международните организации; изисква в този контекст да се обезпечи съфинансиране от други важни донори, които са заинтересовани от резултатите, постигани при изпълнението на съответните действия;

85.  призовава за усъвършенствана стратегическа рамка и за полезни взаимодействия между Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, и последващите действия в рамките на други инструменти и от други участници;

86.  призовава за засилено сътрудничество между другите международни организации, правителствата и институциите на ЕС за противодействие на нововъзникващи заплахи, например в областта на хибридните конфликти и киберсигурността, където би могъл да се използва експертният опит на Агенцията на ЕС за мрежова и информационна сигурност;

87.  препоръчва по-стратегическо използване на капацитета на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, за посредничество не само по отношение на конфликти с локализирано въздействие, но и в подкрепа на мирния процес и диалог в рамките на съществуващи или нововъзникващи конфликти със световно значение, и призовава за по-добри системи за ранно предупреждение и инструменти за анализ на конфликти, които ще дадат възможност за по-добра превенция и укрепване на мира;

88.  подчертава, че оттук нататък чрез този инструмент Съюзът ще може да финансира мерките за обучение, както и доставките на несмъртоносно оборудване (например информационни системи, болници и др.) за въоръжените сили на трети държави с цел посрещането на спешни краткосрочни и средносрочни потребности, като част от усилията за постигане на целите за устойчиво развитие;

ЕИДПЧ

89.  изтъква отново, че е от съществено значение да се подкрепят и насърчават демокрацията и правата на човека в трети държави, включително да се защитават защитниците на правата на човека, независимо от вмешателството на органите на трети държави;

90.  отбелязва ефективността и значението на ЕИДПЧ в това отношение, който осъществява дейността си в условия на свиващо се пространство за гражданското общество; потвърждава отново непрекъснатата необходимост от финансиране за правата на човека и демокрацията, без да се намалява неговият размер; призовава освен това да се разгледа възможността за увеличаване на финансирането за предоставяне на неотложна помощ на защитниците на правата на човека, както и ефективно да се подкрепя наличието на подобни средства;

91.  посочва отново, че обхватът на ЕИДПЧ не следва да се ограничава, нито той да се използва само като инструмент за отстраняване на пропуски в другите инструменти, и че целенасоченото насърчаване на демокрацията и правата на човека следва да бъде ясна стратегическа цел сама по себе си;

92.  настоятелно призовава Комисията да намери решения на проблемите, свързани със свиващото се пространство за гражданското общество, зачестяването на нарушенията на правата на човека и репресиите, например чрез увеличаване на наличните финансови средства за програми за реагиране в световен мащаб като механизма на ЕС за защитниците на правата на човека „ProtectDefenders.eu“; призовава ЕС да продължи да финансира защитниците на правата на човека, особено изложените на риск, и гражданското общество, както и маргинализирани групи като жените, коренното население, ромите, лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица, лицата с увреждания, децата и възрастните хора;

93.  препоръчва по-стабилно стратегическо планиране наред с осигуряването на политически насоки от органите на ЕС, както и съгласуваност с другите инструменти, особено в държави, в които се отчита влошаване на положението с правата на човека и на демократичните стандарти, за да се спре световната тенденция на авторитаризъм;

94.  подчертава, че е важно вниманието да се съсредоточи върху тематични въпроси от международно значение, които могат да подкрепят в краткосрочен, средносрочен и/или дългосрочен план глобализацията на правата на човека и върховенството на международното право и правосъдието; призовава за по-голяма подкрепа от ЕИДЧП по редица нововъзникващи тематични въпроси, и по-специално борбата с корупцията, зачитането от страна на предприятията на правата на човека, свързаните с околната среда права и правата на мигрантите;

95.  приветства подкрепата за международните и регионалните механизми за права на човека и отговорност, като Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ) и Международния наказателен съд (МНС);

96.  препоръчва да продължат усилията за премахване на смъртното наказание навсякъде по света;

97.  отново подчертава ангажимента на Комисията да продължи да подкрепя гражданското общество и да насърчава по-благоприятна среда за организациите на гражданското общество в страните партньори; настоява, че са необходими спешни действия за намаляване в още по-голяма степен на бюрократичните пречки, срещани от местните организации на гражданското общество; насърчава делегациите на ЕС активно да търсят защитници на правата на човека и организации на гражданското общество, които работят по чувствителни въпроси, нуждаещи се от финансиране, да публикуват покани за представяне на предложения на местните езици и да дават възможност на кандидатите да представят предложения за проекти на тези езици, като по този начин повишават също така ангажираността на местно равнище и дългосрочното установяване на проектите;

98.  призовава вниманието да бъде съсредоточено в по-голяма степен върху устойчивостта на действията, финансирани по линия на ЕИДПЧ, най-вече в контекста на мисиите за наблюдение на избори, при които има значителна възможност за увеличаване на трансфера на знания към местните участници и за подобряване на последващите действия във връзка с препоръките; призовава за по-добре координирано планиране на мисиите за наблюдение на избори с дейностите на Парламента във връзка с наблюдението на избори;

99.  призовава Комисията да предоставя финансиране специално за проекти, насочени към зачестяващите злоупотреби с технологиите за наблюдение и онлайн атаките от страна на репресивни правителства и неправителствени участници;

100.  призовава за създаването на системи за мониторинг и оценка, които включват участието на защитници на правата на човека;

101.  насърчава координирани действия с Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, за продължаване на действията за предотвратяване на престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид;

Инструмент за партньорство

102.  приветства вниманието, което се отделя на стратегическите интереси на Съюза;

103.  препоръчва по-стратегическо и консолидирано използване на ограничените финансови средства, с които разполага Инструментът за партньорство, като се обезпечава приобщаващо участие и се набелязват действия от всички отдели на Комисията и от ЕСВД, в тясно сътрудничество с държавите членки, и подчертава, че е важно да бъдат осигурени достатъчно ресурси за Инструмента за партньорство с цел активна защита на ценностите и интересите на ЕС в контекста на отслабващ трансатлантически консенсус и нарастващ брой държави със средни доходи, чието стратегическо значение бързо нараства, включително в Азия и Латинска Америка;

104.  препоръчва преразглеждане на географското разпределение на финансовите средства в следващата многогодишна индикативна програма с цел приспособяване към предизвикателствата; предлага във връзка с това да бъде увеличен обхватът на сътрудничеството, като бъдат включени в него нестратегически трети държави, като държавите със средни доходи, които понастоящем не са обхванати в достатъчна степен;

105.  препоръчва по-добро привеждане в съответствие с целите и хоризонталните теми на общия регламент за изпълнение;

106.  препоръчва финализиране на системата за мониторинг и оценка, включително съответните качествени показатели;

107.  счита, че Инструментът за партньорство би могъл да бъде важен инструмент в подкрепа на изпълнението на споразуменията за свободна търговия, най-вече чрез осигуряването на подкрепа за работата на вътрешните консултативни групи; подчертава необходимостта от оценка на използването и разпределението на финансовите средства, както и ефективността на Инструмента за партньорство и на програмите „Business Avenue“ и „EU Gateway“, които следва да допълват компетенциите на държавите членки в областта на подпомагането на външната търговия;

108.  отбелязва, че една от целите на Инструмента за партньорство е провеждането на публична дипломация, за да се изгради доверие и разбиране за политиките на ЕС в третите държави; подчертава, че участието на гражданското общество е от изключително значение, и приветства отпускането на 3 милиона евро в подкрепа на участието на организациите на гражданското общество във вътрешните консултативни групи;

Общ регламент за изпълнение

109.  препоръчва по-ефективно използване на хармонизираните правила чрез възможни съвместни покани за представяне на предложения и разширено сътрудничество между отделите на Комисията и ЕСВД;

110.  призовава за включването на принципа на равенство между половете сред разпоредбите на общия регламент за изпълнение;

111.  призовава за увеличаване на усилията за повишаване на видимостта на финансирането на външната политика на ЕС чрез цялостна и последователна комуникационна стратегия, която включва мерки за справяне с дезинформацията; призовава за въвеждането на механизми за обвързване с условия по отношение на партньорите по изпълнението в случай на неспазване на мерките за повишаване на видимостта на ЕС;

112.  припомня голямата важност на принципите за развитие и за ефективност на помощта във външните действия, както се подчертава в общия регламент за изпълнение, и призовава Комисията да утвърждава тези принципи във всички мерки, които ще предприеме вследствие на междинния доклад;

113.  отбелязва, че МСП в ЕС следва да бъдат вземани предвид по отношение на достъпа до инструментите за външно финансиране чрез не толкова сложна и по-благоприятна регулаторна уредба, която може да улесни по-гъвкавото използване на средствата и същевременно да подпомогне МСП да придобият международен опит; изисква от Комисията да оцени съществуващите инструменти, предназначени за насърчаване на интернационализацията на МСП, по отношение на тяхната съгласуваност с други инструменти на Съюза за подкрепа на МСП, като Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), както и по отношение на субсидиарността, избягването на дублиране и взаимното допълване във връзка с програмите на държавите членки; призовава Комисията да представи своевременни предложения за междинния преглед на тези програми, за да се повишат тяхната ефикасност и ефективност; подчертава необходимостта от подобряване на информацията и осведомеността сред МСП относно съществуващите инструменти, по-специално на национално равнище;

Структура за периода след 2020 г.

114.  призовава финансирането на инструментите за външно финансиране да бъде отражение на амбициозни външни действия, а бюджетът на ЕС в ролята му на световен фактор да бъде увеличен, като същевременно те продължат да се основават на ценности, основни права и принципи и права на човека и принципи; изтъква отново, че външните действия на ЕС обслужват също така общите интереси на гражданите на ЕС;

115.  подчертава, че в случай че Обединеното кралство напусне Европейския съюз, настоящият дял от бюджета, предназначен за външна дейност, следва да се повиши, или най-малко да се запази непроменен спрямо настоящите равнища, и същата логика да се приложи по отношение на съществуващите инструменти, политики и приоритети;

116.  посочва отново, че е необходимо да се предприеме реформа по отношение на настоящата структура на инструментите с цел увеличаване на отговорността, прозрачността и публичния контрол и че по този начин ще се повишат също така ефикасността, съгласуваността и способността за реагиране, както и ефективността и гъвкавостта; счита, че реформата би могла да повиши също ефективността на разходите, да ограничи препокриването и конфликтите на интереси между различните участници и службите на Комисията и да допринесе за справянето с настоящите предизвикателства в областта на стратегията, програмирането и изпълнението;

117.  припомня важната роля на Парламента като съзаконодател по отношение на регламента за определяне на следващата МФР; изтъква отново готовността си да работи с Комисията, ЕСВД и Съвета за оптимизиране на структурата на инструментите за външно финансиране; подчертава обаче, че целта на преструктурирането на инструментите следва да бъде повишаване на прозрачността, отговорността, ефикасността, съгласуваността, както и гъвкавостта; подчертава, че тези цели не могат да бъдат постигнати без управленска структура, която дава възможност за политически контрол, основава се на стратегия и е приобщаваща и отговорна; подчертава, че Парламентът няма да приеме реформа на инструментите без солидна структура на управление; настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да предложат план за реформата на инструментите, включващ подобна структура на управление; подчертава разминаването между констатациите от междинния преглед и предложенията на Комисията за реформа на настоящата структура; подчертава освен това, че трябва да се обезпечи стабилен, демократичен и прозрачен контрол от страна на националните парламенти и Европейския парламент;

118.  призовава за по-добра интеграция на доверителните фондове и механизмите на ЕС в бюджета с цел повишаване на прозрачността и на демократичния контрол на инструментите за външно финансиране; припомня споразумението, постигнато в рамките на последното преразглеждане на Финансовия регламент, за провеждане на предварителни консултации с Парламента и Съвета преди създаването на нов доверителен фонд за тематични действия; призовава също така Комисията да предоставя на Парламента подробна информация относно евентуални значителни самостоятелни трансфери или анулиране на бюджетни кредити по функция 4;

119.  подчертава, че заедно с държавите членки делегациите на ЕС биха могли също така да помогнат на МСП да използват тези финансови инструменти с оглед да се създадат средносрочни връзки между дружества от ЕС и икономиките на държавите бенефициенти;

120.  подчертава, че нито един инструмент не може да съществува без ясни и специално предназначени пакети и финансови средства за отделните цели, задачи и приоритети на външната дейност на ЕС, сред които демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава, подкрепата за гражданското общество, решаването на конфликти, нестабилните държави, политиката на развитие и изкореняването на бедността, икономическото и социалното развитие и подкрепата за държавите на различни етапи от процедурата по присъединяване към ЕС и на съседните на ЕС държави;

121.  оценява, факта че ЕС се ангажира с въпроси като правата на човека, демокрацията и подкрепата за гражданското общество, както и с различни цели, задачи и специфичната политическа и стратегическа стойност на настоящите инструменти; подчертава, че реформата не следва да подкопава постигането на политическите цели на отделните инструменти; разбира особеностите от гледна точка на целите и изпълнението на ЕИС, ИПП II и ЕИДПЧ и счита поради това, че те следва да запазят независимостта си с оглед на стратегически и политически съображения;

122.  припомня, че от 2006 г. ЕИДПЧ е конкретният израз на ангажимента на ЕС да подкрепя и насърчава демокрацията и правата на човека в трети държави и че той осигури възможност на ЕС да предприема, без вмешателство от страна на правителствата, действия в подкрепа на регистрирани и нерегистрирани неправителствени организации и в зони, които не винаги са обхванати от държавите — членки на ЕС;

123.  подчертава необходимостта от установяването на общи цели, включително необходимостта от утвърждаване на основан на правата подход и от интегриране на въпросите, свързани с правата на човека, с цел да се даде смисъл на член 21 от Договора за ЕС, който изисква ЕС да укрепва демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава като необходима цел на външните отношения;

124.  призовава ЕСВД и Комисията да осигурят ясна комуникация със страните партньори относно всички реформи;

125.  призовава за установяването на стабилни, съдържателни процедури за оценка и контрол, способни да осигурят качествен и количествен анализ и да проследяват успеха в постигането на поставените цели с помощта на финансирането от ЕС по линия на различните инструменти;

126.  подчертава необходимостта от предвидимост на дългосрочното финансиране, като същевременно се въведат точно определени суми, които да се използват гъвкаво; посочва отново, че гъвкавостта изисква възможност за трансфер на финансови средства между различните пакети; припомня, че финансовите средства, предназначени за цели на външната дейност, не могат да бъдат пренасочвани в полза на други цели, в т.ч. управлението на миграцията и вътрешната сигурност; подчертава, че следва да се въведе възможност за пренос на неразпределените финансови средства в рамките на общия бюджет на инструмента за външна дейност в размер до 10% от първоначалните бюджетни кредити на инструмента с цел гъвкави и/или спешни действия, като същевременно се запазят политическите цели на инструмента;

127.  подчертава, че предоставяната на държавите помощ не следва да зависи от споразумения с ЕС в областта на миграцията и че не следва да се отклонява финансиране от бедни държави и региони към държавите на произход или на транзит към Европа на мигрантите само поради това, че са пресичани от миграционния маршрут;

128.  припомня затрудненията, които срещат понастоящем бенефициентите в усилията си да си осигурят финансиране от инструментите; призовава за опростяване на процедурите, за облекчаване на административната тежест, и когато е възможно, за приемането на уеднаквени процедури за различните участващи служби на Комисията и на ЕСВД, както и за създаването на единно звено за контакт за организациите, които кандидатстват за финансиране от ЕС, и за използването на цифрови решения, където това е възможно, за да се рационализират и намалят бюрократичните тежести, но не за сметка на бюджетния надзор, възможността за проследяване и контрола;

129.  подчертава необходимостта всички служби на Комисията и ЕСВД да работят заедно, така че политиката на ЕС в областта на външното финансиране да не бъде ориентирана към инструментите, за да се избягват пропуски, непоследователност, ненужни разходи, припокриване и прахосване на ноу-хау и за да се постигат целите и изпълняват задачите, които са общи за външната дейност на ЕС като цяло;

130.  подчертава необходимостта от по-стратегически политически насоки и от цялостна стратегия и придружаващи документи, разработени съвместно и общи за всички компетентни служби на Комисията и ЕСВД, управлявани и контролирани от структурата на управление, която предстои да бъде създадена, и определящи целите и задачите на външната дейност на ЕС през предстоящия период и начина, по който инструментът ще бъде използван за постигането им; призовава за използването на вътрешен и външен експертен опит при определянето на подобни цели и задачи; препоръчва всички дейности по програмирането да включват анализ на конфликтните фактори, политически и икономически анализ и оценка на риска, както и мерки за смекчаване, които могат да бъдат гъвкаво прилагани в случаите, когато възникнат такива рискове;

131.  призовава да бъдат проучени начините за задълбочаване на координацията и съгласуваността с политиките за външно финансиране от страна на държавите — членки на ЕС, включително чрез по-застъпено съвместно програмиране;

132.  призовава за реформа за увеличаване на възможностите за финансиране на неправителствените организации чрез поясняване и предоставяне на повече възможности за съфинансиране, чрез създаване на условия за многогодишно партньорство и обезпечаване на устойчивостта на дейностите;

133.  призовава за по-строги изисквания за по-бързо вземане на решения с цел повишаване на способността на ЕС да реагира в отговор на бързо променящата се обстановка;

134.  подчертава, че е важно да се повишат видимостта и осведомеността относно външната дейност на ЕС, включително чрез използването на специалната група за стратегическа комуникация на ЕС, и да се увеличи влиянието на външната дейност на ЕС в световен план; призовава това да се разглежда като цел на политиката; подчертава следователно неотложната необходимост от специфична за всяка държава и/или регион стратегическа комуникация в делегациите на ЕС и от значително увеличаване на координацията и на обмена на информация между делегациите на ЕС и държавите членки;

135.  подчертава, че делегациите на ЕС играят важна роля в местното програмиране, контрола на програмирането и окончателното изплащане на финансовите средства, както и в набелязването на бенефициентите, особено в случая на защитниците на правата на човека и на организациите на гражданското общество, осъществяващи дейност в чувствителни райони; отново заявява, че делегациите на ЕС не могат единствени да отговарят за решенията за финансиране, поради работата и статута им в третите държави;

136.  подчертава, че програмирането на инструментите трябва да осигурява активното участие на гражданското общество в съответните държави и в по-голяма степен да се основава на децентрализирано сътрудничество по време на разработването, въвеждането и изпълнението, за да се създадат стабилни и трайни партньорства, да се отговори на конкретните потребности на населението и да се вземат под внимание социалните условия на засегнатите лица;

137.  припомня, че в някои случаи политическите цели и задачи на ЕС, като правата на човека, принципите на правовата държава и развитието, се обслужват по-добре чрез неколкократно предоставяне на безвъзмездни средства в по-ограничен размер на организации на местно равнище, вместо чрез осигуряването на по-голям финансов пакет в полза на един-единствен бенефициент;

138.  подчертава значението на прилагането на принципа „повече за повече“ и на принципа на обвързаност с условия; счита, че следва да бъдат създадени по-силни механизми на обвързване с условия, съгласно които пряката бюджетна помощ за държавни или правителствени органи и недържавни участници може да бъде спирана или когато е възможно, пренасочвана към гражданското общество, в случаите, когато посочените институции не спазват или не се съобразяват с необходимостта да се зачита предназначението на предоставеното финансиране, или нарушават принципите на правовата държава и правата на човека;

139.  изисква прозрачност, отговорност, контрол, допълняемост за развитие, зачитане на принципите за ефективност на помощта и на развитието и стабилни предпазни клаузи по отношение на околната среда и правата на човека и стабилни социални предпазни клаузи, когато се използва помощ за развитие за привличане на инвестиции от частния сектор;

140.  приканва Комисията да разгледа възможността да заделя средства чрез инструментите за външно финансиране за сътрудничество и техническа помощ за трети държави, и по-специално развиващи се държави, да насърчава членството във Васенаарската договореност, Австралийската група, Режима за контрол върху ракетните технологии и Групата на ядрените доставчици, и да предотвратява нарушенията на правата на човека, като се има предвид текущото преработване на Регламента относно изделията с двойна употреба;

141.  подчертава, че бъдещата структура се нуждае от подходяща взаимозависимост и взаимоограничаване, прозрачност, право на контрол на изпълнението, включително засилен стратегически политически принос и засилен контрол върху изпълнението от страна на Парламента, както и от използването на делегирани актове за преразглеждане на тематичните приоритети, ако това е заложено в приложенията към законодателните актове, и приемането на допълнителни съществени елементи като стратегически документи и многогодишни програмни документи;

142.  е убеден, че поколението инструменти за външно финансиране за периода след 2020 г. трябва да спазва бюджетните принципи на почтеност и единство;

143.  счита, че процесите на междинен преглед и бюджетен контрол следва да бъдат достатъчно строги и прозрачни, за да се осигури максималното възможно усвояване на финансови средства и за да се създадат условия за подходящи промени с цел повишаване на капацитета на усвояване, където това е необходимо;

o
o   o

144.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Съвета.

(1) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 27.
(2) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 11.
(3) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 1.
(4) OВ L 335, 15.12.2017 г., стр. 6.
(5) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 77.
(6) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 85.
(7) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44.
(8) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 95.
(9) OВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30.
(10) OВ L 249, 27.9.2017 г., стр. 1.
(11) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(12) Вж. доклад А8-0211/2017.
(13) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(14) ОВ C 407, 8.12.2015 г., стр. 8.
(15) OВ C 60, 16.2.2016 г., стр. 3.
(16) ОВ C 122, 19.4.2017 г., стр. 4.
(17) Публикувани на уебсайта на Комисията: https://ec.europa.eu/europeaid/public-consultation-external-financing-instruments-european-union_en.
(18) Приети текстове, P8_TA(2017)0493.
(19) Приети текстове, P8_TA(2017)0026.
(20) OВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 109.
(21) ОВ C 408, 30.11.2017 г., стр. 21.
(22) ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 110.
(23) Приети текстове, P8_TA(2017)0440.
(24) Приети текстове, P8_TA(2017)0306.
(25) Приети текстове, P8_TA(2017)0036.
(26) Приети текстове, P8_TA(2017)0037.
(27) Приети текстове, P8_TA(2017)0094.
(28) Приети текстове, P8_TA(2017)0262.
(29) Приети текстове, P8_TA(2017)0263.
(30) Приети текстове, P8_TA(2017)0261.
(31) ОВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 25.
(32) Приети текстове, P8_TA(2017)0408.
(33) https://eeas.europa.eu/archives/docs/top_stories/pdf/eugs_review_web.pdf.


Годишни доклади за 2015 г. и 2016 г. относно субсидиарността и пропорционалността
PDF 568kWORD 61k
Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно годишните доклади за 2015—2016 г. относно субсидиарността и пропорционалността (2017/2010(INI))
P8_TA(2018)0120A8-0141/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 5 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г. за по-добро законотворчество и неговата последна версия — Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(1),

—  като взе предвид практическите условия, договорени на 22 юли 2011 г. между компетентните служби на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на споразуменията на първо четене,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 май 2017 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността(2) и своята резолюция от 12 април 2016 г. относно годишните доклади за 2012 и 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността(3),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията за 2015 г. относно субсидиарността и пропорционалността (COM(2016)0469) и годишния доклад на Комисията за 2016 г. относно субсидиарността и пропорционалността (COM(2017)0600),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията за 2015 г. относно отношенията между Европейската комисия и националните парламенти (COM(2016)0471) и годишния доклад на Комисията за 2016 г. относно отношенията между Европейската комисия и националните парламенти (COM(2017)0601),

—  като взе предвид всички предишни съобщения на Комисията относно необходимостта от по-добро регулиране, с цел постигане на по-добри резултати в полза на гражданите на ЕС,

—  като взе предвид решението на председателя на Европейската комисия от 14 ноември 2017 г. относно създаването на работна група относно субсидиарността, пропорционалността и принципа „Правим по-малко, но по-ефективно“ (C(2017)7810),

—  като взе предвид докладите, които Конференцията на комисиите по европейски въпроси (КОСАК) изготвя два пъти годишно относно новостите в процедурите и практиките на Европейския съюз във връзка с парламентарния контрол, от 19 юни 2014 г., 14 ноември 2014 г., 6 май 2015 г., 4 ноември 2015 г., 18 май 2016 г., 18 октомври 2016 г. и 3 май 2017 г.,

—  като взе предвид споразумението за сътрудничество, подписано на 5 февруари 2014 г. между Европейския парламент и Комитета на регионите,

—  като взе предвид годишния доклад на Комитета на регионите за 2015 г. относно субсидиарността,

—  като взе предвид член 52 и член 132 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по конституционни въпроси (A8-0141/2018),

А.  като има предвид, че 2015 и 2016 г. бяха първите две пълни години на Комисията „Юнкер“, която встъпи в длъжност през ноември 2014 г.; като има предвид, че председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер пое ангажимента да постави субсидиарността в основата на европейския демократичен процес и да гарантира пълно съответствие с принципите на субсидиарността и пропорционалността в хода на целия законодателен процес;

Б.  като има предвид, че новото Междуинституционално споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество , включва поемане на ангажимент от страна на трите институции да зачитат и прилагат принципите на субсидиарност и пропорционалност;

В.  като има предвид, че през 2015 г. Комисията е получила осем мотивирани становища във връзка с три свои предложения; като има предвид, че общият брой на внесените становища, получени от Комисията през посочената година, е 350;

Г.  като има предвид, че през 2016 г. Комисията е получила 65 мотивирани становища във връзка с 26 свои предложения; като има предвид, че това представлява 713% повече от осемте мотивирани становища, получени през 2015 г., и е третият най-висок брой за една календарна година, откакто през 2009 г. с Договора от Лисабон беше въведен механизмът за контрол на субсидиарността (след 84-те мотивирани становища през 2012 г. и 70-те мотивирани становища 2013 г.); като има предвид, че общият брой на внесените становища, получени от Комисията през посочената година, е нараснал значително, като е достигнал общо 620;

Д.  като има предвид, че на 19 май 2015 г. Комисията прие пакет от мерки за по-добро регулиране с нови интегрирани насоки за по-добро регулиране, включително актуализирани насоки за оценка на субсидиарността и на пропорционалността в контекста на оценката на въздействието на новите инициативи;

Е.  като има предвид, че през 2015 г. Комисията стартира уебсайта „Облекчете товара — споделете мнението си“(4), както и платформата REFIT (за ефективно и ефикасно регулиране), като по този начин предостави на заинтересованите лица допълнителни възможности за уведомяване на Комисията относно всякакви недостатъци във връзка със съществуващите регулаторни мерки, включително въпроси, свързани със субсидиарността и/или пропорционалността;

Ж.  като има предвид, че през 2015 г. Службата на ЕП за парламентарни изследвания изготви 13 първоначални оценки, една оценка на въздействието във връзка със съществени изменения от страна на Парламента и шест последващи оценки на въздействието; като има предвид, че тя също така изготви четири доклада относно „цената на отказа от Европа“ и две оценки на европейската добавена стойност; като има предвид, че през 2016 г. Службата на ЕП за парламентарни изследвания изготви 36 първоначални оценки, една оценка на въздействието във връзка със съществени изменения от страна на Парламента и 14 последващи оценки на въздействието; като има предвид, че тя също така изготви седем доклада относно „цената на отказа от Европа“ и пет оценки на европейската добавена стойност;

З.  като има предвид, че в законодателните актове на Съюза делегирани правомощия се предоставят в случаите, когато са необходими гъвкавост и ефективност, които не могат да бъдат постигнати посредством обикновената законодателна процедура; като има предвид, че приемането на правила, които са от съществено значение за предвидения въпрос, е запазено за законодателите;

И.  като има предвид, че субсидиарността и пропорционалността са ключови съображения в контекста на оценките на въздействието и ретроспективните оценки, при които се оценява дали действията на равнището на ЕС са необходими, дали техните цели могат да бъдат постигнати по-ефективно чрез други средства и дали те действително постигат очакваните резултати по отношение на ефективността, ефикасността, съгласуваността, уместността и добавената стойност на ЕС;

Й.  като има предвид, че през 2014 г. три национални камари (Folketing (Дания), Tweede Kamer (Нидерландия) и Камарата на лордовете на Обединеното кралство) изпратиха доклади с подробни предложения как би могла да бъде засилена ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения;

1.  припомня важността на изготвяните от Комисията годишни доклади относно субсидиарността и пропорционалността; отбелязва, че годишните доклади на Комисията за 2015 и 2016 г. са по-подробни и изчерпателни, отколкото докладите за предходните години;

2.  подчертава значението на това Европейският съюз да предприема действия само в случаите, когато може да създаде добавена стойност, за да се намали „демократичният дефицит“;

3.  подчертава, че субсидиарността и пропорционалността са основни принципи, които институциите на ЕС следва да вземат предвид при упражняването на правомощията на ЕС, за да се гарантира, че действията на Съюза създават добавена стойност; припомня, че тези принципи са насочени към подобряване на функционирането на Съюза, като се гарантира, че действията на равнището на Съюза са необходими, че техните цели не могат да бъдат постигнати по подходящ начин, ако държавите членки действат самостоятелно, че естеството и същността им не надхвърлят това, което е необходимо за изпълнение на целите на Договорите, и че те винаги се предприемат на най-подходящото равнище на управление; обръща внимание на факта, че с тези принципи може да бъде злоупотребено в полза на антиевропейски цели, и подчертава, че институциите на ЕС следва да бъдат бдителни, за да се избегне този риск и да му се противодейства;

4.  припомня, че субсидиарността е основополагащ принцип на федерациите, както и неопределено правно понятие, което поради това следва да бъде предмет на политическо тълкуване;

5.  счита, че принципът на субсидиарност не може да се използва за ограничително тълкуване на правомощията, предоставени на Съюза по силата на Договорите;

6.  счита, че всяко разглеждане на принципа на субсидиарност и контролът върху спазването му следва да се осъществяват в контекста на нарастващите призиви на гражданите Съюзът да се справи с основните глобални предизвикателства, като например, наред с другото, междуконтиненталните финансови потоци, сигурността, миграцията и изменението на климата;

7.  приветства позоваването на принципа на субсидиарност в Римската декларация от 25 март 2017 г.; счита, че субсидиарността следва да заема важно място в размисъла относно бъдещето на ЕС.

8.  отбелязва инициативата, обявена от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер в неговата реч за състоянието на Съюза от 2017 г., за създаване на работна група относно субсидиарността, пропорционалността и принципа „Правим по-малко, но по-ефективно“, оглавявана от заместник-председателя на Комисията Франс Тимерманс; припомня, че Парламентът счете, че участието в работната група, създадена от Комисията, не би било съобразено с институционалната роля на Парламента и неговата позиция като единствената пряко избрана институция на Европейския съюз, представляваща гражданите на равнището на Съюза и упражняваща функции по политически контрол над Комисията, и че поради това той взе решение да откаже поканата за участие в работната група;

9.  отбелязва методиката на Комисията в годишните доклади за 2015 г. и 2016 г., в които статистическите данни се използват за класифициране на мотивираните становища, представени от националните парламенти по пакет от предложения, като едно мотивирано становище, вместо като мотивирано становище за всяко от отделните предложения;

10.  оценява факта, че броят на мотивираните становища (65), представени от националните парламенти през 2016 г., е третият най-висок брой в рамките на една календарна година след въвеждането на механизма за контрол на субсидиарността в Договора от Лисабон; отбелязва рязкото увеличение (+ 713%) спрямо осемте мотивирани становища, получени през 2015 г.; признава освен това значителното увеличение — от 350 на 620 — на становищата, получени от Комисията в рамките на политическия диалог; подчертава, че тези тенденции се появиха на фона на намаляването на законодателната дейност, което показва също така, че участието на националните парламенти се е променило в сравнение с предходните години; приветства силния интерес към процеса на вземане на решения в ЕС, изразен от националните парламенти;

11.  приветства факта, че няколко национални камари представиха мотивирани становища (26 от общо 41 през 2016 г. спрямо осем през 2015 г.); отбелязва значителната разлика в активността на отделните камари в рамките на политическия диалог и на представянето на мотивирани становища; подчертава, че националните парламенти продължават да имат по-голям интерес да влияят на съдържанието на законодателството на ЕС, отколкото да идентифицират случаи, при които спазването на принципа на субсидиарност може да се постави под въпрос; отбелязва, че правомощията на националните парламенти да следят за спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност обхваща също така правото да поискат от европейския законодател да предприеме действия на европейско равнище, ако е необходимо;

12.  признава работата, извършена от Комитета по оценка на въздействието (КОВ) и неговия правоприемник от юли 2015 г., Комитета за регулаторен контрол (КРК); отбелязва, че според КОВ и КРК по приблизително 23% от разгледаните от тях оценки на въздействието през 2015 г. са били необходими подобрения по отношение на принципа на субсидиарност или принципа на пропорционалност или и на двата принципа; отбелязва, че през 2016 г. процентът на оценките на въздействието, определени от КРК като незадоволителни, е 15%; приветства факта, че тези проценти са спаднали в сравнение с предходните години; подчертава, че Комисията е направила преглед на всички такива оценки на въздействието, като е взела предвид анализите на КРК;

13.  отбелязва, че изпълнението на програмата за по-добро законотворчество доведе до разработване от страна на Комисията на по-силни вътрешни инструменти и процедури, имащи за цел избягването на нарушения на принципа на субсидиарност; подчертава, че оценките на въздействието са ключов инструмент за гарантиране на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност и за насърчаване на отчетността; подчертава по-специално ролята на КРК и приветства факта, че спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност вече е включено в проверката на качеството, извършвана от Комитета; подчертава при все това, че независимостта на Комитета за регулаторен контрол може да бъде засилена още повече;

14.  приветства приемането от Комисията през май 2015 г. на нов пакет от мерки за по-добро регулиране, който има за цел да гарантира, че законодателството на ЕС служи по-ефективно на обществените интереси и че принципите на субсидиарност и пропорционалност се спазват по един по-интегриран и всеобхватен начин, което на свой ред ще допринесе за постигането на по-висока степен на прозрачност на процеса на вземане на решения в ЕС; счита, че новата рамка за по-добро регулиране следва да бъде инструмент, чрез който Европейският съюз да действа в пълно съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност; изтъква въпреки гореизложеното, че макар че тя следва да осигурява проверки на съответствието с тези принципи, за да се гарантира, че Съюзът предприема действия само в областите, в които създава добавена стойност, тя не следва да води до ненужно забавяне на приемането на съответното законодателство;

15.  приветства публикуването от Комисията на 24 октомври 2017 г. на съобщението, озаглавено „Допълване на дневния ред на по-доброто регулиране: по-добри решения за по-добри резултати“, в което тя представя своите усилия за увеличаване на прозрачността, легитимността и отчетността на работата си в областта на по-доброто законотворчество, по-специално що се отнася до процеса на консултации и възможностите за заинтересованите страни да предоставят своите становища по нейните предложения;

16.  приветства въвеждането от Комисията през 2015 г. на нови механизми за консултации и обратна връзка за нови инициативи на политиката;

17.  подчертава важността на това да се обясни по подходящ начин необходимостта от законодателни инициативи и тяхното въздействие върху всички важни сектори (икономическия, на околната среда и социалния) с цел зачитане на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

18.  подкрепя ангажимента на Комисията да прилага принципа „първо оцени“, преди да обмисля възможни законодателни промени; в това отношение счита, че Европейският съюз и органите на държавите членки следва да работят в тясно сътрудничество, за да се гарантира по-добър мониторинг, измерване и оценка на реалното въздействие на законодателството на ЕС върху икономиката, социалната структура и околната среда;

19.  приветства подписването от страна на Европейския парламент, Съвета и Комисията през 2016 г. на ново междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество; припомня, че Комисията е поела ангажимент да разяснява в обяснителните меморандуми по какъв начин са обосновани предложенията ѝ от гледна точка на принципите на субсидиарност и пропорционалност; приветства факта, че чрез Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество Комисията пое ангажимент да предоставя оценките на въздействието на представяните от нея законодателни и незаконодателни предложения на разположение на националните парламенти; припомня, че това споразумение подчертава също така необходимостта от повече прозрачност на законодателната процедура и че информацията, предоставяна на националните парламенти, трябва да им позволява да упражняват пълноценно правомощията си съгласно Договорите;

20.  приканва националните парламенти да посочват ясно още от самото начало, че представеното от тях становище е мотивирано становище съгласно Протокол № 2 към Договорите, както и законодателното(-ите) предложение(-я), за което (които) то се отнася, да излагат ясно причините, поради които считат, че предложението нарушава принципа на субсидиарност, да включват кратко обобщение на аргументите и да спазват срока от осем седмици от датата на предаване на съответния проект на законодателен акт; отбелязва, че това ще улесни навременното и подходящо разглеждане на мотивираните становища от страна на всички участващи институции;

21.  счита, че след приемането на Договора от Лисабон участието на националните парламенти в законодателните процедури на ЕС се е развило значително посредством контактите с други национални парламенти; насърчава националните парламенти да продължат и да засилят още повече междупарламентарните контакти, също и на двустранна основа, като средство за разширяване на сътрудничеството между държавите членки, като при това действат с демократична европейска визия там, където Съюзът може да създаде добавена стойност, и в дух на солидарност, въз основа на принципите на правовата държава и основните права; подчертава, че тези контакти могат да улесняват обмена на най-добри практики относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

22.  приветства факта, че Парламентът все по-често и във все по-голяма степен играе ролята на партньор в диалога с националните парламенти и на посредник между тях по отношение на механизмите на субсидиарност и пропорционалност; счита, че засилването на диалога с националните парламенти на политическо равнище може да бъде средство за рационализиране на проверките на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност, като се подобри разглеждането на съдържанието на законодателните предложения;

23.  обръща внимание на факта, че през 2016 г. 14 камари на 11 национални парламента представиха мотивирани становища относно предложението за директива за изменение на Директива 96/71/ЕО от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги COM(2016)0128, като по този начин бе достигнат прагът от една трета от гласовете, необходими съгласно член 7, параграф 2 от Протокол № 2 към Договорите за задействане на т.нар. процедура „жълт картон“; припомня, че доводите на националните парламенти бяха широко обсъждани в Парламента с Комисията; отбелязва, че Комисията започна диалог с националните парламенти в рамките на КОСАК; отбелязва, че Комисията публикува съобщение, в което изложи подробни причини за поддържане на предложението(5); счита, че, въпреки опасенията, изразени от някои национални парламенти, с изложените в него доводи Комисията изпълни своето задължение да мотивира решението си.

24.  отбелязва, че седем национални камари изпратиха становища във връзка с посоченото по-горе предложение на Комисията в рамките на политическия диалог, в който преобладаваше мнението, че предложението е съвместимо с принципа на субсидиарност; отбелязва, че Експертната група по субсидиарността към Комитета на регионите изрази мнението, че целите на предложението могат да бъдат постигнати по-добре на равнище ЕС;

25.  припомня, че процедурата „жълт картон“ беше задействана два пъти в миналото (веднъж през 2012 г. и веднъж през 2013 г.), което, заедно с посочената нова процедура „жълт картон“, показва, че системата функционира и че националните парламенти могат лесно и своевременно да вземат участие в дебата за субсидиарността, когато желаят да направят това; счита, че при всички случаи повишената осведоменост за ролята на националните парламенти и по-доброто сътрудничество между тях биха могли да подобрят механизмите за предварителното наблюдение на спазването на принципа на субсидиарност;

26.  припомня, че в съответствие с член 7 от Протокол № 2 към Договорите европейските институции следва да вземат под внимание мотивираните становища, представени от националните парламенти или от камара на национален парламент; отбелязва, че в миналото някои национални парламенти са изразявали разочарование от отговорите, дадени от Комисията в случаите, когато е била задействана процедурата „жълт картон“; отбелязва обаче, че Комисията въведе процедури, за да гарантира своевременното предоставяне на националните парламенти на отговори по същество и от политическо естество на въпросите, породили безпокойство у тях; призовава Комисията систематично да препраща на Европейския парламент своите отговори на мотивираните становища;

27.  отбелязва промените, предложени от някои национални парламенти към механизма за контрол на субсидиарността; приветства заключението на КОСАК, че никое от подобренията на механизма за контрол на субсидиарността не налага промяна на Договорите; отбелязва, че за удължаването на осемседмичния срок, в който националните парламенти могат да изпратят мотивирано становище, е необходимо изменение на Договорите или на протоколите към тях; припомня контекста на писмото от 1 декември 2009 г. относно практическите условия за прилагането на механизма за контрол на субсидиарността, изпратено от председателя и заместник-председателя на Комисията до председателите на националните парламенти, в което Комисията заявява, че за да се вземат предвид летните периоди на прекъсване на работата на националните парламенти, месец август няма да бъде вземан предвид при определянето на срока, посочен в Протокол № 2; припомня предложението, направено от някои парламенти, Комисията да разгледа също така възможността за изключване на периода на прекъсване на работата на националните парламенти през декември от изчисляването на осемседмичния срок;

28.  подчертава, че приемането на законодателни актове изисква съгласието на голямо мнозинство в рамките на Съвета, включващ националните министри на всички държави членки, които следва да се отчитат пред своите национални парламенти;

29.  отбелязва, че вече съществуват редица инструменти, позволяващи на националните парламенти и на гражданите да участват във всеки етап от законодателния процес, което гарантира мониторинга на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност; поради това насърчава пълноценното използване на съществуващите инструменти, като се избягва, където е възможно, създаването на още по-сложни административни структури и дълги процедури във време, когато ЕС полага усилия да бъде разбран по-добре от своите граждани, винаги с цел зачитане и защита на правата и интересите на тези граждани; призовава държавите членки да организират информационни кампании и съответни семинари, за да информират точно гражданите за възможностите те да участват на всеки етап от законодателния процес;

30.  подчертава, че законодателството следва да бъде всеобхватно и ясно, за да позволява на страните да разбират своите права и задължения, като включва подходящи изисквания за докладване, наблюдение и оценяване и същевременно избягва несъразмерните разходи, както и да може да се прилага на практика;

31.  подчертава важността на поощряването на достъпа до оценките на въздействието и пътните карти, изготвени от Комисията, за участие в консултации с обществеността и/или със заинтересовани страни, организирани от Комисията и/или от Европейския парламент, и за отправяне на предложения чрез платформата REFIT „Облекчете товара – споделете мнението си“; отбелязва в този контекст гладкото функциониране на уебсайта и ефективната и ефикасна регулаторна програма (REFIT), която започна да действа през 2016 г.;

32.  припомня необходимостта от засилване на съществуващите формати за сътрудничество и създаване на възможности за подобряване на платформата IPEX с цел насърчаване на осведомеността на националните парламенти относно ролята им в прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, за да им се окаже помощ да използват по-ефикасно информацията, получена по системата за ранно предупреждение, и да се подобри тяхното сътрудничество и координация; насърчава националните парламенти да представят становища по предложенията на Комисията, които са достъпни за справка по всяко време във вътрешната база данни CONNECT; припомня, че цялата информация е на разположение на платформата REGPEX;

33.  насърчава националните и регионалните парламенти да продължат да развиват отношенията си с Комитета на регионите, разполагащ с група от 12 експерти, които проверяват законодателните предложения от гледна точка на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

34.  приветства интереса, проявен от някои национални парламенти, да играят по-положителна и проактивна роля по европейските въпроси чрез използване на процедура на „зелен картон“; отбелязва, че националните парламенти имат различни мнения относно възможностите за тази процедура; счита, че един неформален механизъм, основан на междупарламентарното сътрудничество, може да допринесе за засилване на политическия диалог с националните парламенти;

35.  отбелязва във връзка с горепосоченото, че през 2015 г. 20 парламентарни камари подписаха или подкрепиха първата инициатива за „зелен картон“ относно разхищението на храни и че през юли 2016 г. девет парламентарни камари, подписаха втория „зелен картон“, с който приканиха Комисията да представи законодателно предложение за прилагане на принципите на корпоративна социална отговорност на европейско равнище; отбелязва, че някои от предложенията, посочени в първата инициатива за „зелен картон“, впоследствие бяха отразени в преработения пакет за кръговата икономика, приет от Комисията през декември 2015 г.; отбелязва поради това, че националните парламенти вече играят конструктивна роля в институционалната рамка, както и че не е необходимо на този етап да се създават нови институционални и административни структури, които биха усложнили ненужно целия процес;

36.  отбелязва, че през 2016 г. някои регионални парламенти уведомиха пряко Комисията за становищата си по някои предложения на Комисията; отбелязва, че Комисията е взела предвид тези становища в случаите, в които това е било целесъобразно; припомня, че съгласно член 6 от Протокол (№ 2) всеки национален парламент или всяка камара на национален парламент следва да се консултира, когато е уместно, с регионалните парламенти, които имат законодателни правомощия;

37.  отбелязва съдебната практика на Съда на Европейския съюз от 2015 и 2016 г. относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност; подчертава, че Съдът на ЕС постанови, че спазването от страна на законодателя на Съюза на задължението за представяне на мотиви по отношение на принципа на субсидиарност следва да бъде оценявано не само въз основа на текста на оспорвания акт, но и въз основа на контекста и обстоятелствата на всеки конкретен случай, както и че предоставената информация следва да бъде достатъчна и разбираема от националните парламенти, гражданите и съдилищата; освен това подчертава, че по отношение на принципа на пропорционалност Съдът потвърди, че на законодателя на Съюза следва да се признае широко право на преценка в области, които включват политически, икономически или социален избор и в които той е призван да извършва комплексни преценки;

38.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0210.
(3) ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 33.
(4) http://ec.europa.eu/smart-regulation/refit/simplification/consultation/contributions_bg.htm
(5) Съобщение на Комисията от 20.7.2016 г. относно предложението за директива за изменение на Директивата относно командироването на работници във връзка с принципа на субсидиарност, в съответствие с Протокол № 2 (COM(2016)0505).


Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Общ бюджет на ЕС — Комисия и изпълнителни агенции
PDF 462kWORD 157k
Решение
Решение
Решение
Решение
Решение
Решение
Решение
Решение
Резолюция
1. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел III — Комисия (2017/2136(DEC))
P8_TA(2018)0121A8-0137/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(2),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС за 2016 г. (COM(2017)0351),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година, придружен от отговорите на институциите(3), както и специалните доклади на Сметната палата,

—  като взе предвид декларацията за достоверност(4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05940/2018 – C8-0042/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(5), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност Комисията във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018 г. г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(6);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, както и резолюцията, която е неразделна част от него, на Съвета, Комисията и Сметната палата, както и на националните парламенти и националните и регионалните контролни органи на държавите членки, и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

2. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура за финансовата 2016 година (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(7),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(8),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура за финансовата 2016 година(9),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура за финансовата 2016 година, придружен от отговорите на Агенцията(10),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(11) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05942/2018 – C8-0043/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(12), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(13), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(14), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/776/ЕС на Комисията от 18 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура и за отмяна на Решение 2009/336/ЕО(15),

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(16);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

3. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия за финансовата 2016 година (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(17),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(18),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия за финансовата 2016 година(19),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия за финансовата 2016 година, придружен от отговора на Агенцията(20),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(21) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05942/2018 – C8‑0043/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(22), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(23), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(24), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/771/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия и за отмяна на Решение 2004/20/ЕО и Решение 2007/372/ЕО(25),

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018  г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(26);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

4. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните за финансовата 2016 година (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(27),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(28),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните за финансовата 2016 година(29),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните за финансовата 2016 година, придружен от отговора на Агенцията(30),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(31) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05942/2018 – C8‑0043/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(32), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(33), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(34), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/770/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването и храните и за отмяна на Решение 2004/858/ЕО(35),

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2014/927/ЕС на Комисията от 17 декември 2014 г. за изменение на Решение за изпълнение 2013/770/ЕС с цел преобразуване на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването и храните в Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните(36),

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(37);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ – Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

5. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет за финансовата 2016 година (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(38),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(39),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет за финансовата 2016 година(40),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет за финансовата 2016 година, придружен от отговора на Агенцията(41),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(42) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05942/2018 – C8-0043/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(43), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(44), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(45), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/779/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет и за отмяна на Решение 2008/37/ЕО(46),

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(47);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

6. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за научни изследвания за финансовата 2016 година (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(48),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(49),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за научни изследвания за финансовата 2016 година(50),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за научни изследвания за финансовата 2016 година, придружен от отговора на Агенцията(51),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(52) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05942/2018 – C8‑0043/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(53), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(54), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(55), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/778/ЕС на Комисията от 13 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за научни изследвания и за отмяна на Решение 2008/46/ЕО(56),

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за научни изследвания във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(57);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за научни изследвания, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

7. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи за финансовата 2016 година (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(58),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(59),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи за финансовата 2016 година(60),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи за финансовата 2016 година, придружен от отговора на Агенцията(61),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(62) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05942/2018 – C8‑0043/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(63), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(64), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(65), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/801/ЕС на Комисията от 23 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за иновации и мрежи и за отмяна на Решение 2007/60/ЕО, изменено с Решение 2008/593/ЕО(66),

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(67);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

8. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно приключването на сметките на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел III — Комисия (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(68),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(69),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС за 2016 г. (COM(2017)0351),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година, придружен от отговорите на институциите(70), както и специалните доклади на Сметната палата,

—  като взе предвид декларацията за достоверност(71) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05940/2018 – C8-0042/2018),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05942/2018 – C8‑0043/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(72), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(73), и по-специално член 14, параграфи 2 и 3 от него,

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

1.  одобрява приключването на сметките на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(74);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение съответно на Съвета, Комисията и Сметната палата, както и на националните парламенти и националните и регионалните контролни органи на държавите членки, и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

9. Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своето решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел III — Комисия,

—  като взе предвид своите решения за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджетите на изпълнителните агенции за финансовата 2016 година,

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че разходваните от Съюза финансови средства са важен инструмент за постигане на целите на политиките и съставляват средно 1,9% от общите разходи на държавите членки в сектор „Държавно управление“;

Б.  като има предвид, че когато Парламентът освобождава от отговорност Комисията, той проверява дали средствата са използвани правилно и дали са постигнати целите на политиката;

В.  като има предвид, че в контекста на процедурата по освобождаване от отговорност органът по освобождаване от отговорност подчертава особеното значение на по-нататъшното укрепване на демократичната легитимност на институциите на Съюза чрез повишаване на прозрачността и управленската отговорност и прилагане на концепцията за бюджетиране, основано на изпълнението, и добро управление на човешките ресурси;

Г.  като има предвид, че при изпълнението на бюджета на Съюза трябва да се спазват бюджетните принципи на единство, точност на бюджета, ежегодност, балансираност, универсалност, специфичност, добро финансово управление и прозрачност;

Д.  като има предвид, че разходите в рамките на бюджета на Съюза целят подобряване на условията и качеството на живот на неговите граждани и поради това трябва да отстраняват недостатъците в неговите социални политики;

Е.  като има предвид, че бюджетът на Съюза следва да отчита изпълнението на социален стълб;

Ж.  като има предвид, че политиката на сближаване е източник на публични инвестиции, чиято цел е осигуряване на ясна добавена стойност и повишаване на качеството на живот на гражданите на Съюза;

Политически приоритети

1.  призовава Комисията и държавите членки да хармонизират политическите цели и финансовите цикли на Съюза, законодателния мандат на Парламента и мандата на Комисията;

2.  призовава Комисията да представи на Парламента междинна оценка на настоящия финансов период и оценка на миналите финансови периоди, за да се набележат програмите, които не са показали ясна добавена стойност, и за да може съответно да се осъществи преглед на разходите;

3.  припомня, че в своите предложения за нова многогодишна финансова рамка (МФР) Комисията следва да взема предвид факта, че някои области на политиката, като сближаването или научните изследвания, често се основават на по-дългосрочно планиране и се нуждаят от повече време за постигане на политическите цели спрямо други области на политиката; счита обаче, че при извънредни ситуации е необходимо да се осигурява достатъчно гъвкавост;

4.  настоява бюджетът на Съюза, като последица от инициативата за ориентиран към резултатите бюджет, да бъде представян в съответствие с политическите цели на Съюза за МФР; припомня, също с оглед на МФР за периода след 2020 г., че бюджетът на Съюза следва да бъде бюджет с истинска европейска добавена стойност, насочен към постигането на общите цели на Съюза, насърчаващи устойчивото икономическо и социално развитие на целия Съюз, което не може да бъде постигнато самостоятелно от държавите членки, и поради това той не следва да се разглежда само като нетен баланс или полза за отделните държави членки;

5.  изразява необходимостта от създаване на независим орган за разкриване, консултиране и сезиране, който да помага на лицата, сигнализиращи за нередности, да използват правилните канали за разкриване на информация относно евентуални нередности, като същевременно защитава тяхната поверителност и предлага необходимите подкрепа и съвети;

6.  призовава Комисията, предвид констатациите на Сметната палата („Палатата“), да се ангажира с основно преразглеждане на схемата за млади земеделски стопани и на схемата за екологизиране за следващата МФР;

7.  призовава Комисията да включва в своите отчети за изпълнението оценки на качеството на използваните данни и декларация относно качеството на информацията за изпълнението;

8.  призовава Комисията да предоставя на Парламента и на Палатата по-балансирани доклади, като включва в своите отчети за изпълнението по-прозрачна информация относно предизвикателствата, възможните рискове и неуспехите;

9.  призовава Комисията да ускори изпълнението на програмите по линия на политиката на сближаване и свързаните с тях плащания с оглед на намаляване на продължителността на периода на прилагане, първоначално на година n+2;

10.  призовава Комисията да изпълни първоначалната цел 20% от разходите да се използват за интегриране на действията във връзка с климата в различните разходни програми на Съюза;

11.  настоява Комисията най-накрая да възложи на всички свои генерални дирекции да публикуват предложенията си за специфични за всяка държава препоръки в своите годишни отчети за дейността, в съответствие с призива на Парламента;

12.  призовава Комисията да повиши прозрачността на финансирането на миграционната политика, както препоръчва Палатата в своя годишен доклад за 2016 г., и да осъществява активен мониторинг на процедурите за възлагане на обществени поръчки, провеждани при извънредни ситуации;

13.  призовава също така Комисията да повиши прозрачността на политиките в областта на научните изследвания и развитието на селските райони с цел да се установят и отстранят причините за особено високите и устойчиви проценти грешки, както посочва Палатата в своите годишни доклади;

14.  призовава Комисията да повиши прозрачността на доверителните фондове и на докладите относно управлението на външната помощ, като редовно предоставя всички налични данни;

15.  призовава Комисията да договори намаляване на таксите, събирани от Европейската инвестиционна банка за създаването и управлението на финансови инструменти, и да представя редовно информация относно бенефициентите и резултатите, постигани с помощта на тези инструменти;

16.  призовава Комисията да ускори изготвянето на отчетите на Съюза, за да се гарантира, че информацията от държавите членки относно разходите при режим споделено управление се получава в по-кратки срокове, както и да представя становището на ръководството относно разходите на Съюза на по-ранен етап и заедно с отчетите с цел приемане на решението относно освобождаването от отговорност през година n+1, като същевременно се осигуряват високо качество на данните и добро финансово управление;

Декларацията за достоверност на Палатата

17.  приветства факта, че Палатата изразява становище без резерви относно надеждността и точността на отчетите за 2016 г., както постъпва от 2007 г. насам, и че заключението на Палатата е, че през 2016 г. приходите не са засегнати от съществени грешки; отбелязва със задоволство, че свързаните с отчетите поети задължения за годината, приключила на 31 декември 2016 г., са законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти;

18.  приветства положителната, в сравнение с последните години, тенденция по отношение на вероятния процент грешки, посочен от Палатата тъй като през 2016 г. плащанията са засегнати от вероятен процент грешки, равен на 3,1%; припомня, че вероятният процент грешки за плащанията за финансовата 2015 година беше изчислен на 3,8%, за финансовата 2014 година — на 4,4%, за финансовата 2013 година — на 4,7%, за финансовата 2012 година — на 4,8%, за финансовата 2011 година — на 3,9%, за финансовата 2010 година — на 3,7%, за финансовата 2009 година — на 3,3%, за финансовата 2008 година — на 5,2%, а за финансовата 2007 година — на 6,9%; тъй като вероятният процент грешки, изчислен от Палатата, не е окончателен, счита, че е важно остатъчният процент грешки, изчислен от Комисията, да бъде вземан предвид при оценката на ефикасността на финансирането на Съюза;

19.  подчертава, че поради необходимостта да се прилага различен метод, изчисленият процент грешки за функция „Сближаване“ не включва остойностените плащания, извършени през 2016 г. към финансовите инструменти, в размер на 2,5 милиарда евро, за които Палатата счита, че са осъществени извън периода на допустимост, установен в член 56, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(75); отбелязва, че ако Палатата беше дала количествен израз на тази нередност, вероятният процент грешки щеше да бъде значително по-висок; изразява съжаление предвид едностранното решение на Комисията да приема разходи до 31 март 2017 г.; посочва, че Комисията е следвало да подготви съответното законодателно предложение с цел отстраняване на тази нередност;

20.  изразява съжаление, че все по-честото използване на финансови инструменти с цел намаляване на размера на бюджета на Съюза носи по-висок риск за управленската отговорност и координацията на политиките и операциите на Съюза;

21.  посочва, че не е налична достатъчно информация за надлежна оценка на финансовите инструменти, особено от гледна точка на тяхното социално въздействие и на въздействието им върху околната среда; подчертава, че финансовите инструменти може да допълват безвъзмездните средства, но не следва да ги заменят;

22.  отбелязва със задоволство, че за първи път от 23 години Палатата изразява становище с резерви (вместо отрицателно становище) относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите плащания, което означава, че според Палатата е постигнато значимо подобрение на управлението на финансите на Съюза, както и че съществено ниво на грешки се наблюдава главно при операциите, свързани с възстановяване на разходи, които съставляват около половината от одитираните плащания;

23.  изразява съжаление, че за 23-та поредна година плащанията са засегнати от съществени грешки поради факта, че системите за управление и контрол са само частично ефективни по отношение на обезпечаването на добро финансово управление и своевременно изпълнение на плащанията;

24.  отбелязва със загриженост, че ако предприетите от държавите членки и от Комисията корективни мерки не бяха приложени спрямо плащанията, одитирани от Палатата, общият изчислен процент на грешки щеше да бъде 4,3%, вместо 3,1% (тоест същият както през 2015 г.; вж. Годишен доклад на Палатата за 2016 г., параграф 1.34 );

25.  отбелязва, че видът управление оказва ограничено въздействие върху нивото на грешки, тъй като Палатата установи един и същ изчислен процент грешки при режим споделено управление с държавите членки и за всички други видове оперативни разходи, които се управляват пряко от Комисията, а именно 3,3%;

26.  посочва, че най-висок изчислен процент грешки Палатата установява по отношение на разходите за „Развитие на селските райони, околна среда, действия в областта на климата и рибарство“ (4,9%), за „Икономическо, социално и териториално сближаване“ (4,8%) и за „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ (4,1%), докато разходите за „Администрация“ отчитат най-ниският изчислен процент грешки (0,2%);

27.  отбелязва, че съгласно констатациите на Палатата различните по вид рискове, свързани със схемите за възстановяване на разходите и със схемите за права за получаване на плащане, имат голямо отражение върху нивото на грешки в различните разходни области; когато Съюзът възстановява допустими разходи за допустими дейности въз основа на декларациите за разходи на бенефициентите, процентът грешки е 4,8% (5,2% през 2015 г.), докато когато плащанията се извършват, след като бъдат изпълнени дадени условия, вместо с цел възстановяване на разходи, процентът грешки е 1,3% (1,9% през 2015 г.);

Годишен доклад за управлението и изпълнението: резултати от управлението(76)

28.  отбелязва, че въпреки привидно съвпадащите заключения на Комисията и на Палатата декларацията на Палатата в нейния годишен доклад и анализът на Комисията в нейния Годишен доклад за управлението и изпълнението за 2016 г. донякъде се различават;

29.  отбелязва по-специално, че в своя Годишен доклад за управлението и изпълнението за 2016 г. Комисията посочва, че резервите, изказани от генералните директори в техните годишни отчети за дейността, са се увеличили и възлизат на 35,3 милиарда евро, което съответства на 26% от плащанията (през 2015 г. те са възлизали на 29,8 милиарда евро, или 21% от плащанията);

30.  посочва, че според Комисията реалното финансово въздействие в смисъл на изложена на риск сума при отчитането също се е увеличило през 2016 г., като възлиза на 1,6 милиарда евро (през 2015 г. то е било 1,3 милиарда евро);

31.  посочва, че Комисията отбелязва в своя Годишен доклад за управлението и изпълнението за 2016 г. влошаване на показателите за финансово управление с оглед на резервите в годишните отчети за дейността и обяснява това с трудностите, свързани с внедряването на нови и по-взискателни схеми, особено по отношение на екологизирането(77), докато Палатата сочи ясно подобрение именно в тази област на политиката;

32.  отбелязва по-специално, че според Палатата при изчислен процент грешки, равен на 1,7%, тя счита, че Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) не е засегнат от съществено ниво на грешки, което е истинско подобрение в сравнение с 2015 г., когато той беше 2,2%, и изчислява, че процентът грешки за разходите по схемите за права за получаване на плащане е 1,3%, като отбелязва, че тези разходи включват по-голямата част от първия стълб на общата селскостопанска политика (ОСП);

33.  отбелязва твърдението на Палатата, че грешките в разходите не са широко разпространени (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 1.8); призовава Комисията и Палатата да уеднаквят методите си, като използват международните стандарти в областта на одита, преди публикуването на следващия годишен доклад или годишен отчет за дейността;

34.  подчертава, че в своя Годишен доклад за управлението и изпълнението за 2016 г. Комисията посочва, че разходите са засегнати от съществени грешки, тъй като общият среден процент грешки се изчислява между 2,1 и 2,6% (след като през 2015 г. беше между 2,3 и 3,1%) от общите относими разходи, а съответната очаквана изложена на риск обща сума при плащането е между 2,9 милиарда и 3,6 милиарда евро (докато през 2015 г. тя възлизаше на сума между 3,3 милиарда и 4,5 милиарда евро);

35.  отбелязва, че според Комисията намалението се дължи главно на ниския присъщ риск от грешка на сближаването за програмите на действащата МФР; е изненадан от това обяснение, като се има предвид много ниската степен на изпълнение на бюджета в тази област; призовава Комисията да даде допълнителни пояснения по този въпрос;

36.  подчертава, че ниската степен на изпълнение може да се обясни с факта, че в областта на сближаването не са удостоверявани разходи в годишните отчети, представени на Комисията през 2016 г., нито са налагани финансови корекции от страна на Комисията вследствие на нейната одитна дейност(78);

37.  отбелязва, че според Комисията през следващите години тя ще открива и ще коригира грешки на стойност между 2,0 милиарда и 2,1 милиарда евро, или между 1,5 и 1,6%;

38.  споделя становището на Палатата, че методологията на Комисията за изчисляване на изложената на риск от грешка сума се подобри през годините, но че „извършваните от отделните генерални дирекции изчисления на нивото нередовни разходи не се основават на съгласувана методология“; призовава Комисията да използва една и съща методология при изчисляването на изложената на риск сума за всички генерални дирекции и да информира органа по освобождаване от отговорност за постигнатия от нея напредък;

39.  отбелязва, че въпреки подобренията Комисията не е премахнала напълно риска въздействието на корективните мерки да бъде надценено;

40.  изтъква по-специално, че за над три четвърти от разходите през 2016 г. генералните дирекции на Комисията основават своите оценки за изложената на риск сума на данни, предоставени от националните органи, докато, за съжаление, от годишните отчети за дейността на съответните генерални дирекции на Комисията (по-конкретно ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и ГД „Регионална и селищна политика“) става видно, че въпреки че докладите на държавите членки за контрол отразяват процента грешки, установен от съответната държава членка, надеждността и точността на някои системи за управление и контрол продължават да бъдат предизвикателство; подчертава значението на надеждността на данните, предоставяни от държавите членки;

41.  посочва, че поради особеностите на многогодишното програмиране и поради факта, че грешките могат да бъдат коригирани повече от десет години, след като са възникнали, непълно и неестествено e оценяваното въздействие на бъдещи корекции да се основава на данните за внесените корекции за последните шест години;

42.  посочва, че в документа за обсъждане и анализ на финансовите отчети Комисията отчита общо внесени финансови корекции и събрани вземания на стойност 3,4 милиарда евро (3,9 милиарда евро през 2015 г.), че около 0,6 милиарда евро (1,2 милиарда евро през 2015 г.) от корекциите и събраните вземания са при източника (приложени преди Комисията да одобри разходите) и че от оставащите 2,8 милиарда евро около 0,6 милиарда евро представляват средства, оттеглени от държавите членки след одобрението на разходите чрез заместване на недопустими разходи с нови проекти в областта на политиката на сближаване;

43.  отново настоятелно призовава Комисията и държавите членки да въведат солидни процедури за потвърждаване на времевата рамка, произхода и размера на корективните мерки и да предоставят информация, която установява, доколкото е възможно, връзка между годината, през която е извършено плащането, годината, през която е открита съответната грешка, и годината, през която събиранията или финансовите корекции са обявени в бележките към отчетите;

Инструменти за вътрешно управление на Комисията

44.  припомня становището, изразено от Палатата в Специален доклад № 27/2016, че разграничението, въведено от реформата „Кино – Проди“, между „политическата отговорност на членовете на Комисията“ и оперативната отговорност на генералните директори води до неяснота относно това дали „политическата отговорност“ включва поемането на отговорност за изпълнението на бюджета от страна на генералните дирекции или се разграничава от нея;

45.  посочва, че за разлика от най-добрите практики и общоприетата практика в държавите членки, колегиумът от членове на Комисията не изготвя годишна декларация относно управлението; призовава Комисията да изготвя годишна декларация относно управлението, с цел да се осигурят по-голяма прозрачност и управленска отговорност от страна на нейните членове;

46.  изисква Комисията да изпълни препоръка № 2 от Специален доклад № 27/2016 на Палатата и да придружава също така своите финансови отчети с годишна декларация относно управлението и относно вътрешния контрол, включваща по-специално:

   а) описание на инструментите за вътрешно управление на Комисията,
   б) оценка на дейностите, пораждащи оперативен и стратегически риск през годината, и доклад за средносрочната и дългосрочната финансова стабилност;

Политически резерви

47.  подкрепя резервите, изразени от генералните директори на ГД „Регионална и селищна политика“, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, ГД „Морско дело и рибарство“, ГД „Миграция и вътрешни работи“, ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ в техните годишни отчети за дейността; счита, че тези резерви показват, че въведените в Комисията и в държавите членки процедури за контрол могат да осигурят необходимите гаранции по отношение на законосъобразността и редовността на всички извършени операции в съответните области на политиката, ако необходимите процедури за корекция са успешно изпълнени;

Бюджетно и финансово управление

48.  посочва, че забавата в изпълнението на програмите през първите три години от действащата МФР вследствие на късното приемане на МФР за периода 2014—2020 г. и значителните нововъведения за периода 2014—2020 г., които създадоха административни затруднения въпреки усилията за опростяване, доведоха до трансфер на бюджетни кредити за поети задължения от 2014 г. главно към 2015 и 2016 г. и до ниско ниво на плащанията през 2016 г. (и до степен на изпълнение на бюджета на Съюза от 7% през периода 2014—2016 г. от действащата МФР); посочва обаче, че 2017 г. беше първата година, през която изпълнението на програмите на европейските структурни и инвестиционни фондове се ускори; очаква тази тенденция да се запази през 2018 и 2019 г.; счита, че следва да бъдат предоставени достатъчно по размер бюджетни кредити за плащания и за поети задължения, за да може изпълнението да протича гладко;

49.  отбелязва със загриженост сложната мрежа от договорености във и около бюджета на Съюза, тъй като това е в ущърб на управленската отговорност, прозрачността, публичния контрол и демократичния надзор на бюджета на Съюза и на свързаните с него финансови договорености; изразява в това отношение съжаление за недостатъчното единство на бюджета на Съюза и напълно споделя загрижеността на Палатата във връзка със сложността на бюджета на Съюза;

50.  изразява опасения, че независимо от широкото използване на специални инструменти (резерва за спешна помощ, фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и Инструмента за гъвкавост) и маржове, сумите, останали на разположение, може да се окажат недостатъчни за финансирането на непредвидени събития, каквито все още би могло да настъпят до 2020 г.;

51.  отбелязва със загриженост, че се натрупа рекордно ниво на непогасени бюджетни задължения, което достигна в края на 2016 г. безпрецедентните 238 милиарда евро, по-високо със 72% от нивото за 2007 г. и равно на 2,9 години плащания, докато през 2007 г. то се равняваше на 2,2 години; счита, че това повиши размера на задълженията на Съюза, а по този начин и финансовата експозиция на бюджета на Съюза;

52.  изразява съжаление, че общата финансова експозиция на бюджета на Съюза се увеличи, като са създадени значителни дългосрочни пасиви, гаранции и правни задължения, което означава, че в бъдеще управлението трябва да бъде внимателно;

53.  припомня, че Съюзът си служи във все по-голяма степен с финансови инструменти, и изразява съжаление, че създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) установява нови механизми за управление с незадоволително равнище на публичен контрол, което поражда необходимост от по-внимателно наблюдение от страна на Парламента; подчертава, че всяко законодателно предложение следва значително да подобрява географския обхват на ЕФСИ; припомня, че ЕФСИ следва да остане допълнителен инструмент за стимулиране на инвестициите, тъй като политиката на сближаване следва да продължи да бъде инвестиционната политика на Съюза; отбелязва при все това успешното изпълнение и големите суми частен капитал, привлечени от Фонда, и признава допълнителното повишаване на неговата прозрачност, договорено по време на преговорите за продължаване на ЕФСИ, наричан ЕФСИ 2.0; призовава Палатата да засили своя контрол върху фазата на планиране и изразходване на средствата на европейските структурни и инвестиционни фондове;

54.  припомня, че преразглеждането на Финансовия регламент е голяма стъпка напред в това отношение, тъй като благодарение на Парламента се предлага по-ефикасно представяне на финансовите инструменти и за първи път в рамките на регламента се предоставят бюджетни гаранции и финансова помощ;

55.  посочва, че фондовете на Съюза съставляват значителна част от разходите на сектор „Държавно управление“ на някои държави членки и че по-специално в девет държави членки (Литва, България, Латвия, Румъния, Унгария, Полша, Хърватия, Естония, Словакия) непогасените бюджетни задължения по европейските структурни и инвестиционни фондове съставляват над 15% от разходите на сектор „Държавно управление“; призовава Комисията да подготви също така положителна рекламна кампания с цел по-подробно осведомяване на гражданите на тези държави за преките ползи от членството им;

56.  изразява опасения, че държавите членки, в които европейските структурни и инвестиционни фондове представляват значителен процент от разходите на сектор „Държавно управление“, могат да се затруднят в набелязването на проекти с достатъчно високо качество, за които да се изразходват наличните средства на Съюза, или в осигуряването на съфинансиране; призовава Комисията и Палатата да обръщат повече внимание на аспекта „устойчивост“ на предложените инвестиционни проекти и да правят критична оценка на тяхната целесъобразност;

57.  изразява загриженост във връзка с причините, поради които три години след началото на периода 2014—2020 г. държавите членки са определили едва 77% от органите по програмите, отговарящи за изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове; изразява обаче задоволство, че понастоящем този процент е 99%; поставя под въпрос необходимостта от промяна на процедурите в началото на всеки програмен период; призовава Комисията да осъществи задълбочен анализ на причините, поради които някои региони продължават да отчитат ниска степен на усвояване на финансовите средства, и да предприеме конкретни действия за преодоляване на структурните проблеми;

58.  подчертава, че размерът на финансовите средства на Съюза и сроковете за тяхното получаване могат да окажат значително макроикономическо въздействие, например върху инвестициите, растежа и създаването на работни места;

59.  подчертава, че публичните инвестиции са необходими за преодоляване на недостига на инвестиции и за стимулиране на създаването на работни места и растежа, както и за гарантиране на социалните стандарти в рамките на Съюза;

60.  отбелязва, че Комисията мобилизира различни ресурси за справяне с кризата с бежанците и мигрантите, но изразява съжаление, че не е създала структура за докладване, която да ѝ осигури възможност за изготвяне на изчерпателни отчети относно използването на финансовите средства; изразява съжаление, че понастоящем е невъзможно да се изчисли какви са реалните разходи на мигрант или бежанец;

61.  отбелязва по отношение на финансовите инструменти в областта на политиката на сближаване, че при приключването (31 март 2017 г.) отчетените плащания към крайни получатели възлизат на 15 192,18 милиона евро, от които 10 124,68 милиона евро структурни фондове, с което се достига степен на усвояване от крайните получатели от почти 93% от сумите по оперативните програми, изплатени на инструментите за финансов инженеринг, или 20-процентно увеличение спрямо отчетеното в края на 2015 г.;

62.  отбелязва, че отчетените плащания към крайни получатели се различават силно между отделните инструменти за финансов инженеринг, като разликите не само между държавите членки, но и между областите на интервенция, са между 60% и 99%;

63.  изразява опасения, че към края на действащата МФР и през първите няколко години от следващата МФР може да възникне натрупване на забавени плащания; счита, че финансирането на новата МФР ще изисква определянето на реалистични бюджетни кредити за покриване на прогнозните непогасени бюджетни задължения;

Мерки, които следва да бъдат предприети

64.  призовава Комисията:

   а) да вземе предвид нарастването на непогасените бюджетни задължения в прогнозата си за бюджетните кредити за плащания за следващата МФР с цел поддържане на правилно съотношение между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания;
   б) да представи на Парламента и на Съвета предложения с цел осигуряването на съгласуван подход за решаване на въпроса дали специалните инструменти да бъдат включвани в рамките на таваните на бюджетните кредити за плащания в МФР;
   в) за целите на управлението и докладването да утвърди регистриране на бюджетните разходи на Съюза, което да дава възможност да се отчитат всички финансови средства, свързани с кризата с бежанците и миграцията;
   г) да предоставя на Парламента в контекста на процедурата по освобождаване от отговорност изчерпателен доклад относно ресурсите от бюджета на Съюза, които са непряко управлявани и изпълнявани от групата на ЕИБ (Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ)), отделно от нейния мандат за външно кредитиране, считано от финансовата 2017 година;
   д) в контекста на дебата за бъдещето на Европа да обмисли как би могло да се реформира бюджетната система на Съюза, за да се осигури достатъчен бюджет за обезпечаване на финансирането на планираните политики, по-добър баланс между предвидимостта и способността за реагиране, както и как като цяло да се осигурят механизми за финансиране, които да не бъдат по-сложни, отколкото е необходимо за постигането на целите на политиките на Съюза и спазването на изискванията за управленска отговорност;
   е) да разгледа също възможността да даде право на органи, които са определени или акредитирани да изпълняват функции в областта на управлението, сертифицирането и одита през периода 2014—2020 г. и които са доказали своя капацитет, да продължат да изпълняват подобни функции през следващия програмен период без прекъсване или забава;
   ж) изисква отново от Комисията да изготвя ежегодно актуална дългосрочна прогноза за паричните потоци за период от седем до десет години, която да обхваща бюджетните тавани, потребностите от плащания, ограниченията, свързани с капацитета, и възможната отмяна на бюджетни кредити, с цел постигане на по-добро съответствие между потребностите от плащания и наличните средства;
   з) да съдейства активно на държавите членки, които срещат трудности със своевременното и безпроблемно усвояване на наличното финансиране от Съюза, като се използват наличните ресурси за техническа помощ по инициатива на Комисията;

Постигане на резултати със средствата от бюджета на Съюза

65.  отбелязва със загриженост, че Комисията използва два отделни набора от цели и показатели за измерване на резултатите от изпълнението, отнасящи се до нейните служби и до разходните програми, без почти никакви препратки, което възпрепятства съпоставимостта между различните видове документи за изпълнението; изразява съжаление, че фактически не съществуват използваеми и ефикасни показатели за въздействието и резултатите за измерване и разпространение на информация относно резултатите, постигани с помощта на разходите на Съюза;

66.  посочва, че в годишните отчети за дейността на генералните директори се докладва за годишните плащания на генералните дирекции по видове дейности или разходни програми, докато за изпълнението в тях се докладва по постигането на общите и конкретните цели, без да се посочват съответните разходи; не изразява съгласие с обяснението на Комисията, че не е възможно да се прецени размерът на средствата, изразходвани за постигането на поставените цели; призовава Комисията да прилага изцяло принципа на бюджетиране, основано на изпълнението, при планирането, изпълнението и докладването относно бюджета, което ще създаде условия за последващо докладване относно финансовите средства, изразходвани за постигането на целите; 

67.  припомня, че през 2016 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) извърши проучване на бюджетирането въз основа на резултатите в държавите от ОИСР и в Комисията; приветства в това отношение потвърждението на ОИСР на качеството на данните и на изпълнението на бюджета на Съюза; припомня, че ОИСР счете, че рамката за изпълнение на Комисията е най-обширна, което отчасти може да се обясни с набора от правни изисквания в Съюза;

68.  отбелязва, че графиката на ОИСР показва, че прилагането на рамката при вземането на решения и получените вследствие на това резултати не отразяват това по-високо ниво на спецификация (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 3.21);

69.  отбелязва, че програмните декларации за проекта на общ бюджет на Съюза за 2017 г. съдържат 294 цели и 709 показателя, особено силно концентрирани във функции 1а, 3 и 4 на МФР, и че чрез инициативата за бюджет, ориентиран към резултатите, понастоящем Комисията извършва преглед на своите показатели, информацията от който може да се използва за следващото поколение разходни програми; подчертава, че Комисията следва да използва предимно показатели за резултатите, които имат значима от гледна точка на изпълнението стойност;

70.  подчертава необходимостта процесът на установяване на показатели за изпълнението да бъде прозрачен и демократичен, с участието на всички съответни институции на Съюза, партньори и заинтересовани лица, за да бъдат показателите годни за измерване на изпълнението на бюджета на Съюза, както и за да се отговори на очакванията на гражданите на Съюза;

71.  призовава Комисията да се консултира с експерти от академичните среди с цел да се определят правилните показатели за изпълнението, необходими за измерванията във връзка с бюджета, ориентиран към резултатите, и да може да се даде предимство на инвестициите в публични блага, за да се отговори на загрижеността на гражданите;

72.  изразява съжаление, че годишните отчети за дейността на генералните директори на Комисията, проверени от Палатата, съдържат ограничена информация за недостатъците при изпълнението и за предизвикателствата, свързани с целите на генералните дирекции (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 3.26);

73.  изразява съжаление, че годишните доклади за управлението и изпълнението за 2015 и 2016 г. не осигуряват цялостно покритие на резултатите и са твърде положителни, като единствените недостатъци, които са посочени, са закъсненията при прилагането; изразява съжаление, че освен това докладите:

   а) предоставят ограничена информация за резултатите от стратегията „Европа 2020“, въпреки че тази информация беше поискана от Парламента в решението му за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2014 г.;
   б) невинаги обясняват ясно въздействието на външните фактори върху резултатите;
   в) бяха публикувани твърде късно, за може Палатата да им направи преглед в своя годишен доклад;

74.  подкрепя становището, изразено от Палатата (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 3.38), че оценителите следва да отправят препоръки за разглеждане от Комисията, включващи планове за действие за отстраняване на слабостите;

75.  изразява съжаление поради факта, че Комисията не е извършвала проучване относно използването на резултатите от оценките, нито е възлагала подобно проучване от 2005 г. насам;

76.  посочва, че Комисията няма документирана институционална система за редовно проследяване на оценките;

77.  посочва по-конкретно, че на практика плановете за управление за 2016 г. на генералните дирекции не са установили основа за контрол на последващите действия във връзка с оценките;

78.  изразява съжаление освен това, че тъй като Комисията не е извършила преглед на заключенията, препоръките или плановете за действие, произтичащи от нейните оценки, нито е проследила тяхното изпълнение на институционално равнище или на равнището на генералните дирекции, тя не може да информира заинтересованите страни за положителното въздействие от оценките;

79.  изразява съжаление, че годишните отчети за дейността не съдържат декларация за качеството на отчетените данни за изпълнението и че следователно при приемането на годишния доклад за управлението и изпълнението колегиумът на членовете на Комисията поема цялостна политическа отговорност за управлението на бюджета на Съюза, но не и за информацията относно изпълнението и резултатите;

80.  приветства и внимателно отбелязва забележките на Палатата относно рамките за изпълнение и отчитането по субекти във и извън Съюза, особено що се отнася до качеството на данните за изпълнението и декларациите относно качеството на данните за изпълнението;

81.  отбелязва, че липсва централен уебсайт за резултатите от изпълнението с информация от всички служби на Комисията за всяка област на бюджета на Съюза;

82.  споделя становището на Палатата, че би било от полза за рамката на Комисията за отчитане на изпълнението да възприеме международни добри практики;

Мерки, които следва да бъдат предприети

83.  изисква от Комисията:

   а) да рационализира докладването на изпълнението, като:
   намали още повече броя на целите и показателите, които използва за различните си отчети за изпълнението, и се съсредоточи върху тези, които най-добре измерват резултатите от изпълнението на бюджета на Съюза; при изготвянето на следващата МФР Комисията следва да предложи по-малко на брой и по-целесъобразни показатели за резултата и въздействието за правната рамка на следващото поколение програми; в този контекст тя следва да вземе под внимание и уместността на онези показатели, за които информация може да бъде получена едва след няколко години;
   представя финансовата информация по начин, който я прави съпоставима с информацията за изпълнението, за да бъде ясна връзката между разходите и резултатите от изпълнението;
   разясни и подобри цялостната съгласуваност между двата набора от цели и показатели за програмите, от една страна, и за генералните дирекции, от друга страна;
   б) да осигури повече баланс в отчитането на изпълнението, като представя ясна информация относно главните предизвикателства, които остава да бъдат преодолени;
   в) да показва по-ясно, че резултатите от оценките се използват добре, като изисква по-специално оценките винаги да включват заключения или препоръки, които Комисията впоследствие да проследява;
   г) да поема цялостна политическа отговорност в годишния доклад за управлението и изпълнението за информацията относно изпълнението и резултатите и да посочва дали, според наличната информация, предоставените данни за резултатите са с достатъчно добро качество;
   д) да прави по-лесно достъпна информацията за изпълнението, като разработи специален уебпортал и търсачка;

Представяне на бюджета на Съюза

84.  отбелязва, че бюджетът на Съюза е представен в раздели, съответстващи на дейности, провеждани от институциите (бюджет въз основа на дейности); счита, че тази форма на представяне не осигурява ясно и бързо представа за преследваните цели; отбелязва, че за разлика от това МФР е представена по функции, съответстващи на областите на политиката;

85.  отбелязва, че оперативните програми, придружаващи проектобюджета, осигуряват връзката между всеки бюджетен ред и преследваните цели на политиката;

86.  изисква от Комисията да представя бюджета на Съюза в зависимост от политическите цели на МФР;

Приходи

87.  приветства факта, че като цяло одитните доказателства на Палатата показват, че приходите не са засегнати от съществено ниво на грешки и че проверените системи, свързани с приходите, са като цяло ефективни; отбелязва обаче, че по отношение на традиционните собствени ресурси ключовите системи за вътрешен контрол в някои държави членки, посетени от Палатата, са само частично ефективни;

88.  отбелязва със загриженост, че в началото на 2017 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) приключи разследването на случай на измама в Обединеното кралство, свързан с възможна загуба за бюджета на Съюза в размер на 1,987 милиарда евро приходи от мита за текстилни изделия и обувки, внесени от Китай през Обединеното кралство през периода 2013—2016 г.; посочва, че разследването разкри също така съществено отклонение от облагане с ДДС във връзка с внос през Обединеното кралство чрез неправомерно спиране на плащания на ДДС (митнически режим 42);

89.  отбелязва със загриженост, че по отношение на приходите за 2016 г. генералният директор на ГД „Бюджет“ изразява резерва във връзка с приходите от традиционни собствени ресурси предвид разследвания от OLAF случай на измама с мита в Обединеното кралство;

90.  посочва, че за 2016 г. приходите, за които е изказана количествено измерима резерва, възлизат на приблизително 517 милиона евро спрямо общо 20,1 милиарда евро традиционни собствени ресурси, тоест 2,5% от традиционните собствени ресурси, или 0,38% от ресурсите въобще; призовава Комисията да предостави точна информация по този случай на измама, който може също косвено да повлияе върху използвания като основа за изчисленията данък върху добавената стойност на някои държави членки, а по този начин и върху обвързаните с данъка върху добавената стойност ресурси и обвързаното с брутния национален доход равняване на Комисията(79);

91.  изразява съжаление, че според констатациите на Комисията към октомври 2017 г. органите на Обединеното кралство не са въвели корективни мерки за предотвратяване на нови загуби на традиционни собствени ресурси; отбелязва, че от 12 октомври 2017 г. органите на Обединеното кралство започнаха да прилагат временно прагови стойности при митническото оформяне за определени търговци (т.нар. митническа операция „Swift Arrow“), вследствие на което загубите на традиционни собствени ресурси в Обединеното кралство веднага драстично намаляха;

92.  изразява съжаление във връзка с нееднаквата степен на упражнявания в различните държави членки митнически контрол; подчертава, че е важно да се хармонизират проверките на всички входни пунктове на митническия съюз, и призовава държавите членки да осигурят координирано, еднородно и ефикасно прилагане на граничната система, което демотивира прилагането на различаващи се практики на равнището на отделните държави членки, така че да се намали броят на съществуващите пропуски в системите за митнически контрол; призовава в това отношение Комисията да проучи различните практики в областта на митническите проверки в Съюза и тяхното въздействие върху отклоняването на търговския обмен, като се съсредоточи по-специално върху практиките на митниците на Съюза по външните граници, и да разработи референтни анализи и механизъм за предоставяне на информация за митническите операции и процедурите, използвани в държавите членки;

93.  призовава Комисията да изготви план за действие, за да обезпечи пълното и своевременно изпълнение на нормативните актове относно ДДС във всички държави членки с цел да подсигури този източник на собствени ресурси на Съюза;

94.  припомня, че съгласно новото решение относно системата на собствените ресурси на Съюза(80), което влезе в сила на 1 октомври 2016 г. с обратно действие от 1 януари 2014 г., при отчитането на брутния национален доход (БНД) за целите на собствените ресурси следва да се използва счетоводната рамка на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010) и че това означава, че разходите за научноизследователска и развойна дейност следва да се разглеждат като инвестиция (вместо като текущи разходи съгласно предходната рамка ЕСС 95); отбелязва, че за другите програми с висока добавена стойност за Съюза, като Механизма за свързване на Европа (МСЕ), следва да се прилага същото съображение;

95.  отбелязва, че докладваният от Ирландия БНД значително се увеличи през 2015 г. поради прехвърлянето в държавата на активи за научноизследователска и развойна дейност от страна на многонационални дружества;

96.  посочва, че Комисията трябва да положи допълнителни усилия, за да определи потенциалното въздействие на многонационалните дейности върху националните сметки, както по отношение на методологията, така и по отношение на процеса на верификация, и че това би могло да доведе до внасяне на корекции във вноските на държавите членки на база БНД;

97.  посочва по отношение на управлението на традиционните собствени ресурси установените от Палатата и Комисията недостатъци в управлението на вземанията (познати като „сметки Б“) в някои държави членки;

98.  подчертава, че Палатата установи, че в Белгия изборът за последващ митнически контрол е зависел от характеристиките на отделните операции, а не от рисковия профил на дружествата и че обикновено не са били провеждани одити след митническо оформяне (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 4.18);

99.  изразява съжаление, че Комисията отбеляза, че шест държави членки (Белгия, Естония, Италия, Португалия, Румъния и Словения) не са извършили никакви одити след митническо оформяне или не са предоставили никаква информация относно тези проверки;

Мерки, които следва да бъдат предприети

100.  изисква от Комисията:

   а) да предприеме необходимите мерки за обезпечаване на събирането на собствените ресурси на Съюза, които не са били събрани от Обединеното кралство при вноса на текстилни изделия и обувки от Китай, и да прекрати отклонението от облагане с ДДС;
   б) да разгледа възможностите за своевременно започване на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка във връзка със случая на измама с мита в Обединеното кралство;
   в) да анализира, в сътрудничество с държавите членки, всички възможни последици от многонационалните дейности върху изчисляването на БНД и да им предостави насоки за това как да третират тези дейности при съставянето на националните сметки;
   г) да потвърди по време на цикъла на проверка на БНД, че активите за научни изследвания и развойна дейност са били правилно отразени в националните сметки на държавите членки, като обръща особено внимание на оценката на активите за научноизследователска и развойна дейност и на критериите за постоянно пребиваване в случаите на преместване на многонационални дейности;
   д) да представи предложения за нови собствени ресурси с цел да се осигури стабилността на бюджета на Съюза;

Конкурентоспособност за растеж и работни места

Констатации на Палатата

101.  отбелязва, че за първи път Палатата изразява становище с резерви относно законосъобразността и редовността на плащанията, свързани с отчетите; подчертава, че схемите за възстановяване на разходите продължават да бъдат по-уязвими на грешки, отколкото са схемите за права за получаване на плащане; посочва обаче, че данните, отчетени в глава „Конкурентоспособност за растеж и работни места“, не са се променили съществено спрямо предходните години;

102.  припомня, че за изследвания и иновации се отделят около 59% от разходите по линия на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие за периода 2007—2013 г. („Седма рамкова програма за научни изследвания“) и на програма „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации за периода 2014—2020 г. („Хоризонт 2020“);

103.  отбелязва, че според Палатата изчисленият процент грешки е 4,1%; отбелязва, че недопустимите преки разходи за персонал съставляват 44%, недопустимите други преки разходи — 12%, непреките разходи — 16%, а недопустимите проекти или бенефициенти — 16%; отбелязва обаче, че при 19 случая на допуснати от бенефициентите количествено измерими грешки, Комисията или независимите одитори са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или за да открият и коригират грешките преди одобряването на разходите;

104.  отбелязва, че ако Комисията или независимите одитори бяха използвали правилно цялата налична им информация, размерът на изчисления процент грешки за въпросната глава би бил с 1,2 процентни пункта по-нисък;

105.  високо оценява факта, че Комисията е положила значителни усилия за намаляване на административната сложност, като е дала ново определение на допълнителното възнаграждение за изследователи, рационализирала е работната програма на „Хоризонт 2020“ за периода 2018—2020 г., предоставяла е целенасочена подкрепа за стартиращите предприятия и иноваторите и е използвала по-широко опростени варианти за разходите; отбелязва обаче, че според Палатата допълнителното опростяване на правната рамка създава възможности, но освен това поражда рискове;

106.  потвърждава, че Палатата е разгледала също въпроси, свързани с резултатите от изпълнението на проекти в областта на изследванията и иновациите; счита обаче, че резултатите, а именно постижения, разходи и разпространение, следва да се считат за неокончателни;

Годишен отчет за дейността на ГД „Научни изследвания и иновации“

107.  отбелязва, че в съответствие със стратегията „ЕС 2020“ съгласно стратегическия си план за периода 2016—2020 г. ГД „Научни изследвания и иновации“ е преследвала четири цели:

   а) нови стимули за работните места, растежа и инвестициите;
   б) свързан цифров единен пазар;
   в) устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата; и
   г) да стане ЕС по-силен участник на световната сцена;

108.  приветства факта, че за постигането на тези цели членът на Комисията Моедаш установи три приоритета, а именно „отваряне на иновациите“, „отваряне на науката“ и „отваряне към света“;

109.  отбелязва, че с цел измерване на напредъка в постигането на определените цели ГД „Научни изследвания и иновации“ използва пет ключови показателя за изпълнението:

   а) дял на средствата, разпределени за малките и средните предприятия (МСП) в рамките на „Хоризонт 2020“ за справяне със социалните предизвикателства и насърчаване на базовите и промишлените технологии, като делът от финансовата вноска на Съюза се разпределя чрез инструмента за МСП;
   б) дял на новите участници сред одобрените кандидати в рамките на „Хоризонт 2020“;
   в) разходи, свързани с климата и с устойчивостта в рамките на „Хоризонт 2020“;
   г) дял на участващите в „Хоризонт 2020“ трети държави;
   д) дял на безвъзмездните средства, отпуснати в рамките на 245 дни;

110.  потвърждава, че в отговорите си на въпроси с искане за писмен отговор ГД „Научни изследвания и иновации“ публикува списък с държави, засегнати от специфичните за всяка държава препоръки на ГД „Научни изследвания и иновации“; настоятелно призовава ГД „Научни изследвания и иновации“ да публикува предложенията на дирекцията за специфични за всяка държава препоръки в своя годишен отчет за дейността, за което Парламентът призова неколкократно;

111.  припомня, че оценката на Седмата рамкова програма за научни изследвания е разгледана в предходната резолюция относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет(81);

112.  приветства напредъка в постигането на общите ключови показатели за изпълнението на дирекцията по отношение на „Хоризонт 2020“:

   а) 23,9% от финансовата вноска на Съюза е разпределена за МСП (целта за 2020 г. е 20%);
   б) 55% от одобрените кандидати са нови участници (целта за 2020 г. е 70%);
   в) 26% от финансовата вноска на Съюза е свързана с климата (целта за 2020 г. е 25%);
   г) 54,9% от финансовата вноска на Съюза е свързана с устойчивостта (целта за 2020 г. е 60%);
   д) в 3,6% от проектите по „Хоризонт 2020“ участват трети държави (целта за 2020 г. е 4,73%);
   е) в 91% от случаите ГД „Научни изследвания и иновации“ е спазила срока от 245 дни за отпускане на безвъзмездните средства (целта за 2020 г. е 100%);

113.  посочва, че териториалното разпределение на „Хоризонт 2020“ е изключително ограничено, като се има предвид, 72,5% (12,121 милиарда евро) от финансирането по линия на „Хоризонт 2020“ се предоставя на Германия (3,464 милиарда евро), Обединеното кралство (3,083 милиарда евро), Франция (2,097 милиарда евро), Испания (1,813 милиарда евро) и Италия (1,664 милиарда евро);

114.  отбелязва, че през 2016 г. са подписани 183 споразумения за отпускане на безвъзмездни средства за „Хоризонт 2020“ с участници от трети държави; посочва, че в споразуменията за предоставяне на безвъзмездни средства, подписани през 2016 г., са поети задължения за 299,5 милиона евро в полза на участници от Швейцария, докато вноската на Швейцария за „Хоризонт 2020“ възлиза на 180,9 милиона евро; отказва да предостави статут на „нетен получател“ на една от най-богатите държави в света; призовава Комисията да предложи разпоредби за компенсиране на този дисбаланс;

115.  потвърждава успеха на Общия център за подкрепа и неговия принос за опростяването и за предоставянето на правни и технически консултации; отправя въпрос към ГД „Научни изследвания и иновации“ какви мерки за опростяване възнамерява да предложи за периода след 2020 г.;

116.  отбелязва бюджетните кредити за плащания за ГД „Научни изследвания и иновации“ през 2016 г.:

Бюджетни кредити за плащания за ГД „Научни изследвания и иновации“, в т.ч. вноската от ЕАСТ

Режим на управление

Изпълнение

в милиона евро

процентни пунктове

Съвместно с други дирекции или с оправомощаване на други дирекции

161,20

5,34

Пряко ГД „Научни изследвания и иновации“

1 878,28

62,17

ГД „Научни изследвания и иновации“ на органи по член 185

86,40

2,86

ГД „Научни изследвания и иновации“ на ЕИБ

312,72

10,35

ГД „Научни изследвания и иновации“ на съвместните предприятия

582,37

19,28

Общо

3 020,97

100%

117.  подчертава, че 14,39% от бюджета, възлизащи почти на 444 милиона евро, са усвоени чрез финансовите инструменти;

118.  подчертава също, че 39,36% (спрямо 28,14% през 2015 г.) от бюджета на ГД „Научни изследвания и иновации“ са поверени на други образувания, които не принадлежат на структурата на Комисията, най-вече за изпълнение на части от рамковите програми при (непряко) управление на безвъзмездните средства и на системите за контрол на финансовите инструменти;

119.  с интерес научи, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е изготвила стратегия за надзор на финансовите инструменти и по тази причина би желал да узнае по какъв начин ГД „Научни изследвания и иновации“ установява дали финансовите цели и целите, свързани с научните изследвания, са били постигнати;

120.  отбелязва, че ГД „Научни изследвания и иновации“ изчислява общия процент установени грешки на 4,42%, с процент на остатъчна грешка 3,03%;

121.  отбелязва, че Комисията изчислява общия размер на изложената на риск сума при приключването между 73,5 милиона и 104 милиона евро;

122.  приветства факта, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е проверила ефективността на разходите при прякото и непрякото управление на безвъзмездните средства;

123.  изразява съжаление, че ГД „Научни изследвания и иновации“ отново е изразила хоризонтална резерва по отношение на процента остатъчна грешка на декларираните разходи по Седмата рамкова програма за научни изследвания, пряко изпълнявана от нея;

124.  припомня своето становище, изразено в параграф 76 от резолюцията за освобождаване от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на общия бюджет за 2015 г., че Комисията следва „да разработи най-накрая по‑съдържателен, основан на риска, подход и да формулира конкретни резерви, когато това е необходимо“;

Мерки, които следва да бъдат предприети

125.  призовава ГД „Научни изследвания и иновации“ да публикува предложенията на дирекцията за специфични за всяка държава препоръки в своя годишен отчет за дейността;

126.  призовава ГД „Научни изследвания и иновации“ да се съобрази с препоръките на Службата за вътрешен одит, която установи слабости в последователното прилагане на подход на мониторинг на проектите във всички изпълнителни органи по „Хоризонт 2020“;

127.  призовава ГД „Научни изследвания и иновации“ да докладва относно напредъка, постигнат от Общата служба за одит за повишаване на степента на зрелост на своите вътрешни процеси;

128.  призовава ГД „Научни изследвания и иновации“ да докладва пред компетентната комисия на Парламента за своята стратегия за надзор на финансовите инструменти и относно начина, по който ГД „Научни изследвания и иновации“ установява дали финансовите цели и целите, свързани с научните изследвания, са били постигнати;

129.  призовава ГД „Научни изследвания и иновации“ да обясни на компетентната комисия на Парламента какви мерки е предприела за избягване на хоризонталните резерви относно процента остатъчна грешка на декларираните разходи;

130.  счита, че в проекти за научни изследвания и иновации, както и в координационни и спомагателни действия, стандартите и стандартизацията подкрепят въздействието на резултатите от научните изследвания върху различните равнища на технологична готовност, тъй като те увеличават възможностите за пазарна реализация и прехвърляемостта на иновативни продукти и решения; отбелязва освен това, че стандартите и свързаните с тях дейности подкрепят разпространението на резултатите от проектите по „Хоризонт 2020“ чрез разпространяване на знания и след приключването на проектите чрез предоставянето на публичен достъп до тях; призовава Комисията да увеличи ролята на стандартизацията в предстоящите покани и да разработи ключови показатели за изпълнението, които отчитат дейностите по стандартизация;

Икономическо, социално и териториално сближаване

Въведение

131.  отбелязва въз основа на Седмия доклад за икономическо, социално и териториално сближаване (COM(2017)0583), че от една страна, сближаването е крехък процес, който лесно може да бъде спрян и върнат назад от икономическите кризи, но че от друга страна, публичните инвестиции могат да намалят въздействието на кризите;

132.  изразява задоволство, че през 2016 г. коефициентът на заетост отново достигна равнището отпреди кризата от 2008 г. — 71%, но че положението значително варира в рамките на Съюза и този коефициент е доста под целта на „Европа 2020“ от 75%; отбелязва със загриженост, че коефициентът на безработица е все още много висок, особено сред младите хора и дългосрочно безработните лица;

133.  приветства факта, че в отговора си на въпросите на Парламента ГД „Регионална и селищна политика“ представи своите специфични за всяка държава препоръки;

134.  съзнава, че някои разпоредби на преразгледания Финансов регламент относно политиката на сближаване се предвижда да влязат в сила с обратно действие;

135.  изразява загриженост, че подобни промени могат да породят нови грешки, тъй като програмите и проектите са подбрани въз основа на разпоредби, влезли в сила на 1 януари 2014 г.;

Констатации на Палатата

136.  отбелязва, че за първи път Палатата изразява становище с резерви относно законосъобразността и редовността на плащанията, свързани с отчетите; подчертава, че схемите за възстановяване на разходите продължават да бъдат по-уязвими на грешки, отколкото са схемите за права за получаване на плащане; посочва обаче, че данните, отчетени в глава „Икономическо, социално и териториално сближаване“, не са се променили съществено спрямо предходната година;

137.  припомня, че през 2016 г. наличната сума по функция „Икономическо, социално и териториално сближаване“ възлиза на 51,25 милиарда евро, представляващи 33% от бюджета на Съюза;

138.  отбелязва, че Палатата изчислява процента грешки в тази област на политиката на 4,8%; отбелязва освен това, че според Палатата изчисленият процент грешки за функция „Сближаване“ не включва остойностените плащания през 2016 г. към финансовите инструменти в размер на 2,5 милиарда евро и че Палатата счита, че тези плащания са извършени извън периода на допустимост, установен в член 56, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Годишен доклад на Палатата за 2016 г. (точки 6.20 и 6.21); отбелязва, че тези плащания биха увеличили изчисления процент грешки с 2,0% общо за разходите на Съюза (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., каре 1.2, бележка под линия 1);

139.  посочва, че грешките в областта на сближаването са допринесли за 43% от общия изчислен процент грешки от 3,1%; отбелязва, че една от причините за високия процент грешки е сложността на нормативната уредба на Съюза и на държавите членки;

140.  отбелязва, че Палатата анализира извадка от 180 операции в рамките на 54 междинни плащания за периода 2007—2013 г. и свързани с 92 проекта по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), 36 проекта по Кохезионния фонд, 40 проекта по Европейския социален фонд (ЕСФ), 11 финансови инструмента на ЕФРР и един финансов инструмент на ЕСФ;

141.  призовава Комисията да вземе надлежно предвид забележките на Палатата, която установи неточности в анализа на изпълнението на най-малко четири от 12 финансови инструмента по ЕФРР и ЕСФ, разгледани в годишния доклад на Палатата за 2016 г.; споделя опасенията на Палатата, която изтъква, че тези грешки водят до завишаване на резултатите и ако не бъдат коригирани, биха могли изкуствено да повишат декларирания размер на допустимите разходи при приключването, особено в случая на гаранционните фондове;

142.  отбелязва също, че 42% от грешките са породени от недопустими разходи, включени в декларациите за разходи, 30% са свързани със сериозни нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки, а 28% са свързани с недопустими проекти, дейности или бенефициенти;

143.  отбелязва със съжаление, че един от основните източници на грешки, засягащи разходите в глава „Икономическо, социално и териториално сближаване“, продължават да бъдат нарушенията на правилата в областта на възлагането на обществени поръчки; посочва, че сериозните нарушения на правилата в областта на възлагането на обществени поръчки включват например необосновано пряко възлагане на допълнителни поръчки или допълнителни дейности или услуги, незаконно изключване на оференти, случаи на конфликт на интереси и прилагане на дискриминационни критерии за подбор; счита, че е от първостепенно значение да се прилага политика на пълна прозрачност по отношение на информацията за изпълнителите и подизпълнителите с цел отстраняване на грешки и злоупотреби с правилата;

144.  приветства факта, че Палатата потвърждава, че при проектите, които използват опростени варианти за разходите, съществува по-малка вероятност за грешки, отколкото при възстановяване на реално извършени разходи;

145.  изразява загриженост, че извадката включва също три големи проекта, за които е било необходимо одобрението на Комисията и за които органите на държавите членки не са подали необходимото заявление до крайния срок за приключване – 31 март 2017 г.; отбелязва, че при тези обстоятелства Комисията следва да събере съответните вземания;

146.  изразява недоволство, че както през предходните години, процентът грешки е можел да бъде с 3,7 процентни пункта по-нисък, тоест 1,1%, ако държавите членки бяха използвали наличната им информация, за да предотвратят или открият и коригират грешките при контролите от първо ниво, преди да декларират разходите пред Комисията;

147.  изразява загриженост, че три години след началото на периода 2014—2020 г. държавите членки са определили само 77% от органите по програмите, отговарящи за средствата по политиката на сближаване; че до 1 март 2017 г. Комисията е получила окончателни отчети с разходи, които обхващат само 0,7% от бюджета, отпуснат за целия програмен период; че до средата на 2017 г. забавянията в изпълнението на бюджета са били по-големи в сравнение със същия момент през периода 2007—2013 г.; отбелязва, че следователно непогасените бюджетни задължения в края на текущия период на финансиране могат да се окажат дори повече, отколкото през предходния;

148.  високо оценява факта, че главата „Икономическо, социално и териториално сближаване“ съдържа и раздел относно резултатите от изпълнението на проектите; изразява съжаление обаче, че този раздел до голяма степен е съсредоточен върху количествените данни, тоест броя на въведените механизми за измерване на ефективността;

Инструменти за финансов инженеринг

149.  припомня, че обобщените данни за напредъка във финансирането и прилагането на инструментите за финансов инженеринг през 2016 г. бяха публикувани едва на 20 септември 2017 г. и че поради това Палатата не можа да вземе отношение по документа;

150.  отбелязва, че основните данни за 2016 г. са както следва:

   а) 25 държави членки използват инструменти за финансов инженеринг, като 25 ги използват за подпомагане на предприятия, 11 – за градско развитие и девет – за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници;
   б) в Съюза като цяло има 1 058 инструмента за финансов инженеринг, от които 77 холдингови фондове и 981 специални фондове;
   в) 89% от тези инструменти за финансов инженеринг подпомагат предприятия, 7% са за градско развитие и 4% – за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници;
   г) плащанията за инструментите за финансов инженеринг възлизат на 16,4 милиарда евро, от които 11,3 милиарда евро от структурните фондове;
   д) плащанията към крайните получатели възлизат на 15,2 милиарда евро, от които 10,1 милиарда евро от структурните фондове, тоест 93% от всички плащания за инструментите за финансов инженеринг;
   е) според отчетите, подадени от 81% от инструментите за финансов инженеринг, разходите и таксите за управление възлизат общо на 0,9 милиарда евро, или 6,7% от общата сума на плащанията за съответните инструменти за финансов инженеринг;
   ж) 8,5 милиарда евро от средствата са върнати;
   з) подкрепени са 314 000 крайни получатели;

151.  припомня, че с годините и с всеки следващ финансов период използването на инструменти за финансов инженеринг се увеличи драстично, което направи финансирането от структурните фондове по-сложно, създавайки рискове за демократичната отчетност; отбелязва, че се очаква 20,1 милиарда евро от ЕФРР и от Кохезионния фонд да бъдат предоставени посредством финансови инструменти до края на 2020 г.;

152.  изразява загриженост в този контекст, че националните одитни органи не са обхванали в достатъчна степен прилагането на инструментите за финансов инженеринг;

153.  установява, че 63% (675) от инструментите за финансов инженеринг са били стартирани в Полша (247), Франция (152), Унгария (139) и Италия (137);

154.  изразява съжаление, че 6,7% от всички плащания към съответните инструменти за финансов инженеринг (900 милиона евро) са били изразходвани за разходи за управление и такси; счита тази сума за неприемливо висока;

155.  отбелязва, че няколко грешки и несъответствия продължават да се срещат при докладването на данни; сред тях са малки, но важни суми от средствата на оперативни програми, за които е поето задължение по споразуменията за финансиране, но не са изплатени на инструментите за финансов инженеринг при приключването, увеличение както на поетите задължения, така и на плащанията към редица инструменти за финансов инженеринг след 31 декември 2015 г., и в някои случаи, по-високи суми, изплатени на крайните получатели, отколкото на инструментите за финансов инженеринг(82);

Годишен отчет за дейността на ГД „Регионална и селищна политика“

156.  отбелязва, че последващата оценка на ЕФРР и на Кохезионния фонд сочи, че макар регионалното сближаване през програмния период 2007—2013 г. да е незадоволително, без политиката на сближаване би имало различия, тъй като финансовата криза от 2007—2008 г. създаде неблагоприятна среда за инвестициите и сближаването;

157.  подчертава, че всякакви заключения по отношение на изпълнението остават ограничени, тъй като за тях е необходим по-задълбочен преглед на данните за изпълнението, докладвани от програмите за 2007 – 2013 г., който се очакваше да бъде финализиран едва през август 2017 г.; призовава Комисията да информира комисията по бюджетен контрол за резултатите от прегледа;

158.  отбелязва, че Комисията докладва във връзка с изпълнението за финансовия период 2014—2020 г., че са били подбрани повече от 50 000 проекта, равняващи се на инвестиции за общо 64,1 милиарда евро, че са били създадени 45 000 проекта за сътрудничество между предприятия и научноизследователски организации и че повече от 380 000 МСП са получили подкрепа от Кохезионния фонд, в резултат на което са били създадени над 1 000 000 работни места;

159.  отбелязва, че за същия финансов период Комисията докладва още, че над 75 милиарда евро от ЕФРР и от Кохезионния фонд са използвани в подкрепа на целите на енергийния съюз и приспособяването към изменението на климата; освен това повече от 5 000 проекта са били подбрани по места в подкрепа на нисковъглеродната икономика;

160.  отбелязва, че таблицата по-долу показва общия размер на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания, разрешени през 2016 г.:

2016 г. в млн. евро

Разрешени бюджетни кредити за поети задължения

Разрешени бюджетни кредити за плащания

Административни разходи за област на политиката „Регионална и селищна политика“

16,75

24,52

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) и други регионални дейности

27 163,16

22 911,83

Кохезионен фонд

8 775,98

7 456,71

Инструмент за предприсъединителна помощ — регионално развитие и регионално и териториално сътрудничество

54,14

522,95

Фонд „Солидарност“

81,48

68,48

Общо

36 091,51

30 984,47

161.  отбелязва обаче, че тези статистически данни не дават почти никаква информация относно устойчивостта и изпълнението на тези проекти;

162.  припомня голямото значение, придавано на предварителните условия за определянето на специфични за съответните сектори и хоризонтални условия с цел гарантиране на ефективното разходване на европейските структурни и инвестиционни фондове; изпълнението на предварителните условия и задържането на 10% от плащанията, предвидено в преработения регламент, следва да улеснят изпълнението на проектите и да намалят риска от грешки; отбелязва обаче, че Специален доклад № 15/2017 на Палатата поставя въпроса до каква степен това е довело до ефективни промени на местно равнище;

163.  изразява съжаление, че едва 87% (181 от 209) от сертифициращите органи са били определени до края на 2016 г. и че не е бил определен сертифициращ орган за 28 основни програми (в Австрия е определен сертифициращ орган само за една програма, в Белгия — само за две, в Германия — само за осем, в Италия — само за шест, в Ирландия — само за само две, в Обединеното кралство — само за една, в Румъния — само за четири, в Словакия — само за една, във Финландия — само за една, и във Франция — само за две);

164.  отбелязва с изненада, че основните затруднения, установени в процеса на определяне на сертифициращи органи, са свързани с въвеждането на информационни системи, включващи новите елементи за периода 2014—2020 г. по отношение на докладването, и с разработването на процедури за гарантиране на строг надзор от страна на управляващите органи над междинните звена;

165.  изразява съжаление също така, че като цяло само 26,1% от проектите са били избрани и само 3,7% от наличните структурни фондове са били усвоени в края на 2016 г., като процесът на подбор се е ускорил през 2017 г.; счита, че бавният старт може да доведе до голям брой непогасени бюджетни задължения в края на текущия финансов период; призовава Комисията да гарантира, че се полагат допълнителни усилия за укрепване на административния капацитет на националните, регионалните и местните органи;

166.  подчертава, че подборът на проекти е бил особено бавен в Испания, Кипър, Румъния, Австрия, Чешката република, Хърватия и Словакия;

167.  отбелязва, че вследствие на това за повечето оперативни програми (247 от общо 295) няма заверени суми в отчетите (имало е „нулеви отчети“), тъй като до 31 юли 2016 г. не са декларирани разходи;

168.  изразява задоволство, че въз основа на предварителните одитни становища по предоставените пакети документи за получаване на увереност Комисията не е открила съществени несъответствия;

169.  изразява загриженост обаче, че в седем от деветте одита на Комисията на оперативни програми или области с висок риск са били установени значителни недостатъци (в Унгария – в областта на транспорта, електронната администрация и изпълнението на оперативни програми; в Италия – оперативните програми по приоритет 3 (Reti e mobilità, istruzione) и за техническа помощ; в Румъния – оперативните програми в областта на конкурентоспособността и околната среда);

170.  отбелязва, че 278 от 322 системи за управление и контрол са получили одитни становища без резерви или становища „с резерви с умерено въздействие“, докато в 40 случая Комисията е изразила становище с резерви със значително въздействие;

171.  отбелязва, че Комисията изчислява общата сума, изложена на риск при плащането, в размер между 644,7 милиона и 1 257,3 милиона евро и че през 2016 г., изпълнявайки надзорните си функции, Комисията е приложила финансови корекции в размер на 481 милиона евро;

172.  отбелязва, че Комисията изчислява общия среден процент грешки при плащанията за 2016 г. за програмите по ЕФРР/Кохезионния фонд за периода 2007—2013 г. между 2,2 и 4,2%, а остатъчния процент грешки при приключването — приблизително на 0,4%; подчертава, че функция „Сближаване“ отново е с най-голям дял в изчисления процент грешки за 2016 г., като след нея се нареждат функциите „Природни ресурси“, „Конкурентоспособност“ и „Глобална Европа“; призовава Комисията да продължи да работи с държавите членки за подобряване на техните системи за управление и контрол и да продължи да използва наличните правни надзорни инструменти, за да гарантира коригирането на всички съществени грешки;

173.  отбелязва, че Комисията е вписала 68 резерви за миналия и две резерви за текущия финансов период;

Специфични въпроси

Гърция

174.  приветства усилията на ГД „Регионална и селищна политика“ за постигане на напредък по списъка на приоритетните проекти в Гърция;

175.  приветства в този контекст:

   а) четирите концесии за магистрали (Атина — Солун, Коринт — Триполи — Каламата, Коринт — Патра и Патра — Йоанина, с обща дължина над 1 000 км), които вече функционират и се оценяват високо от ползвателите,
   б) програмата „икономия на енергия в домакинствата“ (комбинация от инструменти за финансов инженеринг и безвъзмездни средства), която повиши енергийната ефективност на 46 000 домакинства и създаде 6 000 работни места; търсенето беше толкова голямо, че тя беше последвана веднага от нова програма за периода 2014—2020 г.,
   в) финансовите инструменти, и по-специално JEREMIE, благодарение на които бяха създадени или запазени над 20 000 работни места,
   г) проекта за електронно предписване на лекарства, в рамките на който всеки месец се издават над 5,5 милиона електронни рецепти и 2,4 милиона диагностични направления, в който участват 13 000 аптеки и 50 000 лекари и благодарение на който бяха реализирани значителни икономии в бюджета за обществено здравеопазване на Гърция;

176.  изразява съжаление от друга страна, че:

   а) проектите за метрото в Атина (удължаването на третата линия до Пирея) и в Солун (основната линия) отчитат големи закъснения, което е наложило постепенното им прехвърляне към програмния период 2014—2020 г.;
   б) някои ключови проекти в железопътния, цифровия и енергийния сектор са били отменени или забавени и в резултат на това са били прехвърлени частично или изцяло към програмния период 2014—2020 г.;
   в) голяма част от инфраструктурата за управление на отпадъчните води и твърдите отпадъци все още не е завършена;

177.  приветства факта, че OLAF е приключила административното разследване във връзка с проекта „Щъркелово гнездо“ (Stork Nest) в Чешката република; отбелязва, че преписката на OLAF е отразена в чешките медии; изразява съжаление, че OLAF е установила сериозни нередности;

178.  призовава ГД „Регионална и селищна политика“ да предприеме действия за възстановяването на съответното съфинансиране от Съюза, тоест 1,67 милиона евро, и да приложи необходимите санкции;

179.  отбелязва, че проектът „Щъркелово гнездо“ е изтеглен от Чешката република от финансирането от Съюза считано от 25 януари 2018 г. и че съобразно принципа на субсидиарност вече е подложен на съдебна проверка от Чешката република;

180.  изразява загриженост с оглед на забележката на Комисията, че делът на възложените обществени поръчки в Унгария, при които е била получена само една оферта, е 36%; отбелязва, че средната стойност за Съюза е 17%; призовава Комисията да насърчава конкуренцията при провеждането на тръжни процедури;

181.  приветства положителната оценка за десетте години на действие на механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния(83); изразява загриженост относно неотдавнашната крачка назад в борбата с корупцията на високо равнище в България и Румъния; призовава Комисията да подкрепя и насърчава правоприлагащите органи и органите за борба с корупцията в тези две държави членки; подчертава впечатляващите резултати на Агенцията за борба с корупцията в Румъния при разрешаването на случаи на корупция на средно и високо равнище; подчертава, че продължаването на тези усилия е от решаващо значение за засилването на борбата срещу корупцията;

182.  осъжда престъплението, извършено неотдавна срещу словашки журналист, свързано евентуално с провежданите от него разследвания; настоятелно призовава Комисията да информира Парламента относно земеделските фондове на Съюза в Словакия;

183.  отбелязва, че OLAF приключи и административно разследване във връзка със заем, предоставен на Volkswagen Group от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);

184.  взема под внимание изявлението на председателя на ЕИБ Вернер Хойер, който посочва: „Все още не може да се твърди, че един от нашите заеми, 400 милиона евро за „Volkswagen Antrieb RDI, не е бил свързан с технологиите за контрол на емисиите, разработени по време на проектирането и използването на измервателно-коригиращия софтуер. Ще разгледаме заключенията на OLAF и всички възможни и подходящи действия. […] Много сме разочаровани от това, което се твърди в разследването на OLAF, а именно, че ЕИБ е била въведена в заблуда от VW относно използването на измервателно-коригиращото устройство.“;

Годишен отчет за дейността на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“

185.  отбелязва, че ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ представя своя принос за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ както следва:

   а) заетостта в Съюза във възрастовата група 20—64 години достигна 71,2% през третото тримесечие на 2016 г.; за първи път този процент е над равнището на заетостта през 2008 г. (70,3%) и целевото равнище на стратегията „Европа 2020“ може да бъде постигнато, ако тенденцията се запази;
   б) общата безработица продължава да намалява и понастоящем е под 10% както за Съюза, така и за еврозоната; независимо от това безработицата сред младите хора и дългосрочната безработица продължават да са основни предизвикателства за Съюза въпреки наблюдавания спад съответно от 19,5% през декември 2015 г. на 18,6% през декември 2016 г. и от 4,3% през третото тримесечие на 2015 г. на 3,8% през третото тримесечие на 2016 г.;
   в) възстановяването на икономиката, което започна през 2013 г., беше съпроводено и от непрекъснато, макар и недостатъчно, намаляване на бедността, като процентът на хората, изложени на риск от бедност, намаля от 24,7% през 2012 г. на 23,7% през 2015 г.; въпреки това възстановяването все още не е достигнало до всички части на обществото и през 2016 г. 118 милиона души са били изложени на риск от бедност и социално изключване (1,7 милиона души над равнището от 2008 г.), което е далеч от постигането на целта на стратегията „Европа 2020“ във връзка с бедността и социалното изключване;
   г) инвестициите за подобряване на условията за географската и професионалната мобилност, успоредно с намаляването на рисковете от изкривявания и злоупотреби, допринесоха за постепенното повишаване на процента на мобилност в рамките на Съюза, който достигна 3,6% от населението през 2015 г.;

186.  изразява съжаление обаче, че неравенството в разпределението на доходите се е увеличило между 2013 и 2014 г. и въпреки че е останало стабилно оттогава насам, в някои случаи е продължило да нараства; изразява загриженост, че през 2016 г. най-богатите 20% от населението са притежавали разполагаем доход, който е бил около пет пъти по-висок от този на най-бедните 20%, с големи различия между отделните държави (и увеличение на неравенството в някои от тях);

187.  приветства последващата оценка на ЕСФ за програмния период 2007 – 2013 г., която беше финализирана на 12 декември 2016 г.; отбелязва, че при нея беше установено, че в края на 2014 г. най-малко 9,4 милиона жители на Европа са намерили работа с подкрепа от ЕСФ, 8,7 милиона са придобили квалификация или сертификат, а 13,7 милиона участници са посочили други положителни резултати, като повишаване на уменията; отбелязва, че според макроикономическите симулации ЕСФ е оказал положително въздействие също така върху брутния вътрешен продукт (БВП) на 28-те държави членки (0,25% увеличение) и върху производителността;

188.  отбелязва, че тези количествени данни действително показват положителна тенденция, но не дават почти никаква информация относно ефективността и устойчивостта на мерките;

189.  остро критикува ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, че не е публикувала предложенията на дирекцията за специфични за всяка държава препоръки, въпреки че Парламентът неколкократно отправи искане за това;

190.  отбелязва, че таблицата по-долу показва общия размер на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания, разрешени през 2016 г.:

2016 г. (в млн. евро)

Разрешени бюджетни кредити за поети задължения

Разрешени бюджетни кредити за плащания

Европейски социален фонд (ЕСФ) и инициативата за младежка заетост

12 438,2

8 132

Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD)

534,7

278

Европейския фонд за приспособяване към глобализацията

27,6

27,6

Инструмент за предприсъединителна помощ – Развитие на човешките ресурси

0

82,3

Пряко управление (Програма за заетост и социални иновации, програма „Права, равенство и гражданство“, програма „Еразъм +“) и агенции

289

275

Общо

13 290

8 795

191.  приветства разработената от ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ методика за ежегодна оценка на резултатите от изпълнението на програмите, но има съмнения относно информационната стойност на оценки като „добро“, „приемливо“ и „лошо“;

192.  изразява загриженост, че до март 2017 г. са били определени едва 87% от сертифициращите органи;

193.  приветства факта, че до 15 февруари 2017 г. ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ е получила пълния пакет документи за получаване на увереност, включително отчетите, годишния доклад за контрола и одитните становища относно отчетите, системата за управление и контрол и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, и декларацията за достоверност и обобщения годишен доклад за всички програми; отбелязва, че като цяло ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ е имала само незначителни забележки и е приела годишните отчети;

194.  приветства също факта, че в края на 2016 г. ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ е приключила многогодишния си одитен план, в изпълнение на който са били направени одити на 89 от 92 одитни органа, като са били обхванати 115 от 118 оперативни програми;

195.  отбелязва, че през 2016 г. ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ е приложила финансови корекции в размер на 255,8 милиона евро, че общите кумулативни приети или планирани финансови корекции за програмния период 2007—2013 г. в края на 2016 г. възлизат на 1,454 милиарда евро и че през същия период държавите членки са докладвали финансови корекции на стойност 2 253,8 милиона евро;

196.  изразява съжаление, че ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ поддържа или е изразила резерви относно:

   а) системите за управление и контрол за една от оперативните програми по ЕСФ в Италия за програмния период 2000—2006 г. (резерви във връзка с репутацията);
   б) системите за управление и контрол за 23 специални оперативни програми по ЕСФ за програмния период 2007—2013 г.; и
   в) системите за управление и контрол за три оперативни програми по ЕСФ или по инициативата за младежка заетост и по една оперативна програма по FEAD за програмния период 2014—2020 г.;

197.  отбелязва, че изчисленият общ размер на средствата, изложени на риск, възлиза на 279 милиона евро;

Специфични въпроси

Инициатива за младежка заетост

198.  отбелязва получената информация относно първите констатации от проучване на изпълнението на инициативата за младежка заетост, според които:

   а) в края на 2016 г. броят на незаетите с работа, учене или обучение млади хора, които са участвали в подкрепяни от инициативата за младежка заетост проекти, благодарение на които са усъвършенствали своите умения или придобили трудов опит, се е утроил в сравнение с края на 2015 г. (1,3 спрямо 0,5 милиона души);
   б) от тях 712 000 незаети с работа, учене или обучение млади хора са участвали в мерки, финансирани от инициативата за младежка заетост; повече от половината от тях (около 346 000 незаети с работа, учене или обучение млади хора) са постигнали положителен резултат, тъй като са преминали към образование/обучение, придобили са квалификация или са започнали работа (включително като самостоятелно заети лица) след участието си в тези мерки;
   в) в Италия съпоставителна оценка е показала, че новите иновативни политики, подкрепяни до голяма степен от инициативата за младежка заетост, увеличават шансовете на младите хора да намерят работа със 7,8%, въпреки значителните регионални различия, които показват наличието на по-големи трудности в районите с най-висок процент младежка безработица;

199.  отбелязва освен това, че:

   а) Италия и Испания са мобилизирали значителен брой незаети с работа, учене или обучение млади хора чрез действия по линия на инициативата за младежка заетост, въпреки все още високото равнище на безработицата сред младите хора в тези страни;
   б) Словакия е преминала от схемите за създаване на работни места за млади хора в областта на общественото благоустройство към по-ефективни мерки, като предлагане на повече възможности за професионално обучение;
   в) в Италия съпоставителна оценка е показала, че новите иновативни политики, подкрепяни до голяма степен от инициативата за младежка заетост, увеличават шансовете на младите хора да намерят работа със 7,8%, въпреки значителните регионални различия;
   г) в Португалия съфинансираните от инициативата за младежка заетост програми за предприемачество са се оказали по-успешни от мерките в областта на висшето образование;
   д) Гърция е установила необходимост от преразглеждане на своята система с ваучери за младежка заетост и обучение;
   е) в Полша 62% от участниците в инициативата за младежка заетост са получили предложение за работа, обучение или образование и като цяло се отчита високо равнище на удовлетвореност на участниците;

200.  изразява съжаление, че едва 30% от наличните средства са били използвани, което съответства на началните предварителни плащания и на междинните плащания;

201.  приветства факта, че до октомври 2017 г. всички държави членки, спрямо които се прилага предварителното условие по отношение на ромите (Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Унгария, Франция и Чешката република), са го изпълнили и следователно разполагат с национална стратегия за интегриране на ромите;

202.  отбелязва, че за програмния период 2014—2020 г. два инвестиционни приоритета на ЕСФ са свързани пряко с недискриминацията и интеграцията на ромите (вж. таблицата по-долу);

Инвестиционен приоритет

Държави членки, избрали инвестиционния приоритет

Разпределени финансови средства

(в млн. евро)

Борба с всички форми на дискриминация и насърчаване на равните възможности

11 държави членки (BE, CY, CZ, DE, ES, FR, GR, IE, PL, PT и SK)

447

Социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности, като ромите

12 държави членки (AT, BE, BG, CZ, ES, FR, GR, HU, IT, PL, RO и SK)

1 600

По-голямата част от финансирането (1,2 милиона евро) е съсредоточено в: BG, CZ, HU и RO.

203.  отбелязва, че въпреки че разполага с максимален годишен бюджет в размер на 150 милиона евро, през 2016 г. по линия на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията от резерва са били мобилизирани бюджетни кредити за поети задължения в размер само на 28 милиона евро, от които са се възползвали осем държави членки;

Мерки, които следва да бъдат предприети

204.  призовава следователно държавите членки и Комисията да обърнат повече внимание в рамките на финансовия период след 2020 г. на:

   а) създаването на добавена стойност от Съюза чрез политиката на сближаване;
   б) изграждането на по-силна координация между политиката на сближаване, икономическото управление и Европейския семестър с оглед на, наред с другото, създаването на положителни стимули за насърчаване на постигането на целите на политиката на сближаване за преодоляване на различията и неравенствата в трите ѝ измерения — икономическо, социално и териториално, както е посочено в Договорите;
   в) създаването на система, която позволява концентрация на финансирането за сближаване в регионите, които най-много се нуждаят от него;
   г) предоставянето на стратегическа административна подкрепа за регионите, които изпитват затруднения при усвояването на финансирането;
   д) изготвянето на единен набор от правила за структурните фондове;
   е) постигането на напредък в посока на прилагането на принципа за единен одит;
   ж) по-бързото изпълнение на програми и проекти, с оглед на спазването на седемгодишния финансов период (без n+3);
   з) даването на възможност на националните одитни органи да одитират финансови инструменти, включени в бюджета на ЕС, намаляването на броя финансови инструменти и въвеждането на по-строги правила за докладване от управителите на фондове, включително от групата на ЕИБ и други международни финансови институции, във връзка с изпълнението и постигнатите резултати, чрез което да се повишат прозрачността и отговорността;
   и) вземането предвид на поуките от текущия период и необходимостта от по-голямо опростяване с цел създаване на балансирана система, която да гарантира постигането на резултати и добро финансово управление, без да се налага прекомерна административна тежест, която би обезкуражила потенциалните бенефициенти и би довела до повече грешки;
   й) географския и социалния баланс, с цел да се осигурят инвестиции там, където те са най-необходими;

205.  настоява ГД „Регионална и селищна политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ да публикуват своите предложения за специфични за всяка държава препоръки в своите годишни отчети за дейността, за което Парламентът многократно призова;

206.  призовава ГД „Регионална и селищна политика“:

   а) да докладва на компетентната комисия на Парламента относно различните неприключени досиета на OLAF при приключване на свързани с тях съдебни производства;
   б) да докладва на компетентната комисия на Парламента в рамките на последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност на Комисията за 2016 г. относно постигнатия напредък по всички горепосочени проекти;

207.  призовава ЕИБ спешно да анализира установеното от OLAF и да направи необходимите заключения; призовава ЕИБ да информира Парламента за своите заключения и за предприетите мерки;

208.  призовава Комисията да насърчава използването на опростения вариант за разходите, въведен с преразглеждането на Финансовия регламент;

209.  призовава ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ да изпълни препоръката на Службата за вътрешен одит относно ранното прилагане на стратегията за контрол по отношение на европейските структурни и инвестиционни фондове и да информира Парламента за нейното изпълнение;

210.  призовава Комисията да осигури допълнително опростяване на правилата и намаляване на административната тежест, за да се допринесе за допълнително намаляване на процента грешки;

Природни ресурси

Ключови показатели за ефективност и справедлива ОСП

211.  посочва, че според годишния отчет за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ (стр. 15 — ключов показател за ефективност 1: факторен доход от селскостопанска дейност на работник на пълно работно време) добавената стойност и производителността на сектора отново бележи лек спад през 2016 г., като за ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е трудно да посочи точната причина довела до общ спад във факторния доход от 2013 г. насам;

212.  припомня, че ключов показател за ефективност 4, отнасящ се до заетостта в областта на развитието на селските райони, не е показателен, тъй като равнището на заетостта в областта на развитието на селските райони не се влияе единствено от мерките по линия на ОСП;

213.  изразява съжаление, че Комисията не е предприела последващи действия във връзка с препоръките, отправени от Парламента в неговата резолюция, придружаваща решението за освобождаване от отговорност за финансовата 2015 година, за предефиниране на ключов показател за ефективност 4 „с цел да се подчертае специфичното въздействие на мерките по ОСП върху заетостта в тези райони“;

214.  отбелязва, че през 2016 г. 51% от бенефициентите на директни плащания са получили по-малко от 1 250 EUR, което се равнява на общо 4% от общата сума на директните плащания(84);

215.  припомня своите забележки(85) относно неустойчивата структура на разходите за ОСП: 44,7% от всички земеделски стопанства в Съюза са имали годишен доход под 4 000 EUR, а средно през 2016 г. най-облагодетелстваните 10% от получателите на преки помощи по линия на ОСП са получили около 60% от плащанията(86); отбелязва, че разпределението на директните плащания до голяма степен отразява концентрацията на земя, като 20% от земеделските стопани притежават 80% от земята (отговор на писмен въпрос № 17 в рамките на изслушването на г-н Хоган на 28 ноември 2017 г.); изразява загриженост във връзка с високата концентрация на бенефициенти и подчертава, че трябва да бъде постигнат по-добър баланс между големите и малките бенефициенти;

216.  отбелязва, че около 72% от помощите се изплащат на земеделски стопанства с площ между 5 и 250 хектара, които обикновено са семейна собственост;

217.  изисква ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ да определи в следващата МФР цели, придружени от показатели, за намаляване на неравенствата в доходите между земеделските стопанства;

218.  отново изразява становището си, че директните плащания не могат да изпълнят напълно предназначението си на предпазна мрежа за стабилизиране на доходите на земеделските стопанства, особено за по-малките стопанства, при небалансирано разпределение на плащанията;

219.  счита, че в условия на нестабилност на доходите по-големите земеделски стопанства не се нуждаят непременно от същото равнище на подкрепа за стабилизиране на доходите както по-малките стопанства, тъй като те могат да реализират икономии от мащаба, които биха могли да повишат тяхната устойчивост и поради това препоръчва Комисията да разреши низходяща скала за коригиране на този дисбаланс, при която субсидиите да намаляват с увеличаването на площта на стопанствата;

220.  призовава Комисията да осигури реално опростяване на процедурата, включително по отношение на документацията, която се изисква за получаването на достъп до финансиране, без да се пренебрегват принципите на контрол и мониторинг; призовава да се отдели специално внимание на административната подкрепа за дребните производители, при които финансирането е жизненоважна предпоставка за икономическото им оцеляване;

Процент на грешки

221.  посочва, че Палатата изчислява нивото на грешки в главата „Природни ресурси“ като цяло на 2,5% (2,9% през 2015 г. и 3,6% през 2014 г.); приветства положителното развитие на процента грешки, като същевременно отбелязва, че нивото за 2016 г. е над прага на същественост;

222.  приветства факта, че според оценката на Палатата по отношение на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) плащанията в рамките на пазара и за пряко подпомагане не са засегнати от съществени грешки през 2016 г., като Палатата изчислява най-вероятния процент грешки на 1,7% (2,2% през 2015 г.);

223.  подчертава, че Палатата отбелязва по-малко грешки вследствие на завишени или неотговарящи на условията площи, декларирани от земеделските стопани, което се дължи на въвеждането на ново, по-гъвкаво определение за „постоянно затревени площи“, изпълнението на планове за действие за подобряване на качеството на данните в системите за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и новата онлайн геопространствена система за подаване на заявления;

224.  отбелязва, че плащанията за екологизиране са източник на грешки, които засягат 17% от изчисленото от Палатата ниво на грешки и че тези грешки са основно свързани с изискванията за екологично насочени площи, въпреки че процентът на грешки за ЕФГЗ е под прага на същественост; приветства в това отношение намаляването на процента грешки за ЕФГЗ на 1,7%;

225.  посочва, че Палатата е установила слабости и в защитата на постоянно затревените площи, тъй като Чешката република и Полша не разполагат с необходимите исторически данни за проверка на спазването на задължението за поддържане на постоянно затревени площи върху обработваема земя в продължение на пет последователни години, а Германия, Италия, Португалия, Обединеното кралство и Франция не са класифицирали постоянно затревените площи по напълно надежден начин;

226.  подчертава положителната тенденция в процентите грешки, установена от Палатата, въпреки промяната в изложените на риск суми, докладвани от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ в нейния годишен отчет за дейността, а именно от 1,38% през 2015 г. на 1,996% през 2016 г. (като пазарните мерки, с процент на грешка от 2,85%, не са включени) и 4% и за двете финансови години в областта на развитието на селските райони; разбира, че това не отразява статистически значими отклонения;

227.  изразява съжаление, че плащанията за развитие на селските райони, околна среда, действия във връзка с климата и рибарство са засегнати от съществени грешки през 2016 г., като най-вероятният процент грешки се изчислява на 4,9% (5,3% през 2015 г.); отбелязва, че ако цялата информация на разположение на националните органи е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки щеше да бъде с 1,5 процентни пункта по-нисък;

228.  отбелязва, че по отношение на развитието на селските райони три от най-големите грешки във връзка с допустимостта включват бенефициенти, които не са разкрили, че са контролирани от свързани дружества, извършили са покупки от такива дружества или са подали съвместни заявления в нарушение на правилата на ЕС или на националните правила (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 7.26).

Системи за управление и контрол

229.  посочва, че в своя годишен отчет за дейността генералният директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ изразява резерва относно директните плащания, свързани с 18 разплащателни агенции, обхващащи 12 държави членки, и че сумата, управлявана от разплащателните агенции, предмет на резервата и на засилен контрол, е 13 618,6 милиона евро, като действителната сума, изложена на риск по отношение на разходите, предмет на резервата, възлиза на 541,2 милиона евро;

230.  подчертава, че са открити слабости по-специално в системата за управление и контрол на Унгария (във връзка с ненавременно подаване на декларацията за управлението от страна на разплащателната агенция и пропуски в плащанията за екологизиране), на България (във връзка с екологизирането и статута на „производител на биологични продукти“ на земеделските стопани), на Полша (във връзка с плащанията за екологизиране) и на Италия (във връзка с грешки при установяване на допустимостта на земята и на статута на „активен земеделски производител“);

231.  изразява съжаление по повод на неотдавнашните случаи на измами, свързани с разплащателни агенции в Италия; призовава Комисията да следи активно положението и да предостави съответните подробни данни на Парламента при последващите действия във връзка с процедурата по освобождаване от отговорност;

232.  изисква от Комисията да ускори процедурата за уравняване с оглед на съответствието, открита на 8 януари 2016 г., за да получи подробна и точна информация за риска от конфликт на интереси по отношение на националния фонд за земеделско подпомагане в Чешката република; отбелязва, че несправянето с конфликти на интереси в крайна сметка може да доведе до отнемане на акредитацията на разплащателната агенция от компетентния орган или до налагане на финансови корекции от страна на Комисията; изисква от Комисията да информира Парламента незабавно, ако в края на процедурата за уравняване с оглед на съответствието OLAF предаде на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ информация, свързана с възможни случаи на измама, корупция или незаконна дейност, засягащи финансовите интереси на Съюза;

Надеждност на предоставяните от държавите членки данни

233.  посочва, че тъй като системите за управление и контрол на някои държави членки са засегнати от недостатъци, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ коригира докладваните статистически данни за контрола главно въз основа на одитите, проведени от Комисията и от Палатата през последните три години, както и въз основа на становището на сертифициращия орган за въпросната финансова година;

234.  посочва, че въпреки факта, че от 2015 г. насам от сертифициращите органи на държавите членки се изисква да проверяват законността и правомерността на операциите:

   а) по отношение на пазарните мерки ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е приложила корекции спрямо общо 32 схеми (тоест за по-малко от 20% от общия брой схеми, за които са били декларирани разходи през 2016 г.);
   б) по отношение на директните плащания са приложени корекции в 52 случая (от общо 69), като по-голямата част от тези корекции са с под 1%, седем са с между 1 и 2%, а девет – с над 2%;
   в) по отношение на развитието на селските райони са приложени корекции (доплащане) за 39 от общо 72 разплащателни агенции, като 21 корекции са с над 1% и 16 – с над 2%;

Въпроси, свързани с изпълнението в областта на развитието на селските райони

235.  приветства факта, че Палатата е разгледала въпроси, свързани с изпълнението на извадка от операции в областта на развитието на селските райони от последните три години; отбелязва със задоволство, че 95% от проектите, приключени по времето на одита, са изпълнени по план, но изразява съжаление, че не са представени достатъчни доказателства за основателността на разходите;

236.  подчертава, че почти всички проекти, одитирани от Палатата, използват система на възстановяване на извършени разходи и отбелязва, че през програмния период 2014 – 2020 г. държавите членки могат алтернативно да използват система с опростени варианти за разходите със стандартни таблици за разходите за единица продукт, еднократни суми и финансиране с единна ставка, което ефективно ограничава рисковете от прекомерни цени;

Екологизиране

237.  отбелязва, че в своя годишен доклад за 2016 г. (точка 7.17) Палатата посочва във връзка с плащанията за екологизиране в полза на 63 проверени от нея земеделски стопанства, че:

   а) всички, за които се прилага изискването за диверсификация на културите, отговарят на изискванията;
   б) по-голямата част от констатираните грешки в областта на екологизирането са свързани с неспазване на изискванията за екологично насочени площи;
   в) парцелите са правилно регистрирани в СИЗП по отношение на поддържането на съществуващите постоянно затревени площи;
   г) не всички постоянно затревени площи са били правилно вписани като такива;

238.  изразява особена загриженост обаче във връзка с първите заключения на Комисията в работния документ на нейните служби относно прегледа на екологизирането след една година (SWD(2016)0218), втора част, стр. 14), че като цяло земеделските стопани ще трябва да сменят култури на по-малко от 1% от общата площ на обработваемата земя в Съюза, за да спазят изискването за диверсификация на културите, и тъй като по-голямата част от обработваемата земя в Съюза е предмет на задължението за диверсификация на културите, това ограничено въздействие изглежда отразява настоящите практики на земеделските стопани, които вече спазват това изискване;

239.  подчертава, че Палатата потвърждава в своя годишен доклад (точки 7.43 – 7.54) анализа на Комисията, като посочва, че изискванията за диверсификация и схемата за екологично насочени площи не са довели до никакви промени в повечето от проверените стопанства (89% по отношение на диверсификацията на културите и 67% по отношение на екологично насочени площи);

240.  изразява особена загриженост поради факта, че според Специален доклад № 21/2017 на Палата, озаглавен „Екологизирането – по-сложна схема за подпомагане на доходите, която все още не е екологично ефективна“, „[м]алко вероятно е екологизирането да предостави значителни ползи за околната среда и климата [...] заради факта, че като цяло изискванията за екологизиране не са строги и до голяма степен отразяват обичайна земеделска практика“;

241.  посочва освен това, че според Палатата, поради значителните освобождавания от изискванията за екологизиране, повечето земеделски стопани (65%) могат да се възползват от плащането за екологизиране, без всъщност да подлежат на задължения за екологизиране; в резултат на това екологизирането води до положителна промяна в земеделските практики само на много ограничена част от обработваемата земя в Съюза;

242.  изразява съжаление, че схемите са екологизиране са по-скоро инструмент в подкрепа на доходите на земеделските стопани, отколкото за подобряване на екологичните и климатичните параметри на ОСП; счита, че за да удовлетворят климатични и екологични потребности, селскостопанските програми следва да включват цели във връзка с изпълнението и финансиране, които отразяват направените разходи и загубата на доходи в резултат на дейности, надхвърлящи екологичната базова стойност;

243.  изразява съжаление във връзка с факта, че тъй като са част от плащанията на площ, схемите за екологизиране в действителната концепция на програмата могат да увеличат неравенствата в разпределението на подкрепата по линия на ОСП; призовава в тази насока Комисията да обмисли идеята да последва препоръките на Палатата от нейния Специален доклад № 21/2017;

244.  отбелязва, че според Комисията действителното отражение на схемите за екологизиране в областта на околната среда зависи от изборите, които държавите членки и земеделските стопани правят, а досега малко държави членки са се възползвали от възможностите за ограничаване на употребата на пестициди и торове в екологично насочените площи;

245.  подчертава, че за публичната администрация, тежестта на екологизирането по същество е свързана с разработването на нови инструменти за управление, като въвеждането в СИЗП на референтния слой за екологично насочени площи, което отчасти обяснява защо ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ увеличи броя на резервите и плановете за действие, наложени на държавите членки;

246.  отбелязва, че екологизирането прави ОСП още по-сложна поради припокриване с други инструменти в областта на околната среда на ОСП (кръстосано спазване и мерките в областта на околната среда по стълб II); в това отношение взема под внимание Специален доклад № 21/2017 на Палатата относно екологизирането, в който се посочва, че „Комисията и държавите членки ограничават свързания с това риск от икономически загуби и двойно финансиране“;

Схема за млади земеделски стопани

247.  посочва, че при огромните разлики в развитието на земеделския сектор в Съюза като цяло, демографското предизвикателство е основен проблем, който изисква политики за преодоляване на недостатъчния брой млади земеделски производители, с цел да се гарантира дългосрочната устойчивост на селското стопанство в Съюза;

248.  подчертава, че младите земеделски стопани са изправени пред особени трудности поради ограничения достъп до финансиране и ниския оборот през първите години, съчетани с бавна приемственост между поколенията и затруднен достъп до земеделска земя;

249.  изтъква, че намаляващият брой на младите хора в сектора затруднява приемствеността между поколенията и може да доведе до загуба на ценни умения и знания с излизането в пенсия на по-възрастните и опитни земеделски стопани; настоява следователно, че е необходима подкрепа както за излизащите в пенсия земеделски стопани, така и за младите им приемници, поемащи стопанствата;

250.  изразява особена загриженост с оглед на факта, че в своя Специален доклад № 10/2017 относно помощта за младите земеделски стопани Палатата отбелязва, че по отношение на директните плащания за млади земеделски стопани помощта:

   а) не се основава на надеждна оценка на потребностите;
   б) не отразява общата цел за насърчаване на приемствеността между поколенията;
   в) невинаги се предоставя на нуждаещи се от нея млади земеделски стопани; и
   г) понякога се предоставя на стопанства, в които младите земеделски стопани имат само незначителна роля;

251.  изразява съжаление, че по отношение на подпомагането на младите земеделски стопани по схемите за развитие на селските райони, Палатата стига до заключението, че мерките обикновено се основават на неясни оценки на потребностите, както и че не съществува реално съгласуване между плащанията по стълб I и подкрепата за младите земеделски стопани по стълб ІІ;

Мерки, които следва да бъдат предприети

252.  призовава:

   а) Комисията внимателно да анализира причините за общия спад във факторния доход от 2013 г. насам и да определи нова ключова цел за ефективност за следващата МФР, придружена с показатели за резултатите и въздействието, насочена към намаляване на неравенството в доходите сред земеделските стопани;
   б) държавите членки да положат допълнителни усилия за включване на по-надеждна и актуална информация в базите данни на СИЗП;
   в) Комисията да преразгледа подхода, прилаган от разплащателните агенции за класифициране и актуализиране на категориите земи в техните СИЗП, и да извършва необходимите кръстосани проверки с цел намаляване на риска от грешки при плащанията за екологизиране;
   г) Комисията да предприеме подходящи мерки, изискващи включването в плановете за действие на държавите членки относно развитието на селските райони на корективни мерки за преодоляване на често срещаните причини за грешки;
   д) Комисията да предоставя насоки и да разпространява най-добри практики сред националните органи и сред бенефициентите и техните сдружения, за да гарантира, че техните проверки откриват връзките между заявителите и другите заинтересовани страни, участващи в подпомаганите проекти за развитие на селските райони;
   е) Комисията да продължи да бъде бдителна по отношение на извършваните проверки и на данните, подавани от органите на държавите членки, и да взема предвид тези констатации при разпределянето на одитната тежест въз основа на оценки на риска;
   ж) държавите членки, както и бенефициентите и техните сдружения, да използват в пълна степен възможностите, предлагани от системата с опростени варианти за разходите в областта на развитието на селските райони;
   з) Комисията да подготви и разработи за следващата реформа на ОСП цялостна интервенционна логика за действията на ЕС във връзка с околната среда и климата по отношение на селското стопанство, включваща специфични цели и основана на съвременно научно разбиране за съответните явления;

253.  призовава Комисията да се ръководи от следните принципи при изготвянето на ново предложение относно екологизирането:

   а) земеделските стопани следва да могат да получават плащания по ОСП, ако отговарят на единен набор от основни екологични норми, включващи изисквания за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) и за екологизиране, които надграждат изискванията на законодателството в областта на околната среда; приветства в това отношение логиката на подхода на Комисията за „бюджет, ориентиран към резултатите“; счита, че една бъдеща система за изпълнение следва да бъде ориентирана в по-голяма степен към постигането на резултати;
   б) на специфичните местни потребности, свързани с околната среда и климата, може да се отговори по подходящ начин чрез по-ефективно целево програмирано действие по отношение на селското стопанство;
   в) когато на държавите членки се предоставят варианти, от които да избират при изпълнението на ОСП, от тях следва да се изисква преди изпълнението да докажат, че избраните от тях варианти са ефективни и ефикасни по отношение на постигането на целите на политиката, и по-специално целите, свързани с безопасността на храните, качеството на храните и тяхното въздействие върху здравето, екологизирането, управлението на земите и селските райони, както и борбата срещу обезлюдяването в ЕС;

254.  призовава Комисията:

   а) да извърши цялостна оценка на всички действащи политики и инструменти в областта на ОСП, които могат да се съчетаят, за да се помогне на младите земеделски стопани, и да набележи препятствията пред предоставянето на достъп до съществуващи земеделски стопанства или за създаването на нови земеделски стопанства за млади земеделски стопани, на които може да се потърси решение при бъдещото преразглеждане на ОСП;
   б) да осигури, като част от селскостопанската реформа, по-нататъшното подобрение на рамката за развитие на селските райони, както е предвидено, наред с другото, в Декларацията от Корк 2.0, с цел да се гарантира успехът на програмите за подпомагане за млади земеделски стопани;
   в) да включи в законодателството относно ОСП след 2020 г. (или да изисква от държавите членки да посочат в съответствие с разпоредбите за съвместно управление) ясна интервенционна логика за инструментите на политиката, насочени към приемствеността между поколенията в селското стопанство; интервенционната логиката следва да включва:
   задълбочена оценка на потребностите на младите земеделски стопани;
   оценка на това на кои потребности може да се отговори с инструментите на политиката на ЕС и с кои потребности държавите членки могат или вече се справят по-добре чрез своите политики, както и анализ на това кои форми на подкрепа (например директни плащания, еднократни суми, финансови инструменти) отговарят в най-голяма степен на установените потребности;
   мерки за повишаване на осведомеността на органите, бенефициентите и техните асоциации относно възможните видове помощ за по-ранно предаване на стопанството на приемник със съпътстващи консултантски услуги или мерки като задоволителна пенсионна схема въз основа на национални или регионални доходи или приходи в секторите на селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и горското стопанство;
   определение за специфични, измерими, достижими, целесъобразни и обвързани със срокове (SMART) цели, с пояснение и количествено измерение на очакваните резултати от прилагането на инструментите на политиката по отношение на очакваната приемственост между поколенията, както и на приноса за жизнеспособността на подпомаганите стопанства; по-специално следва да бъде ясно дали инструментите на политиката следва да са насочени към подпомагане на колкото се може повече млади земеделски стопани или да са насочени към конкретен вид млади земеделски стопани;
   г) да гарантира, че чрез предложеното законодателство относно ОСП за периода след 2020 г. Комисията и държавите членки (съгласно разпоредбите за съвместно управление) подобряват системата за мониторинг и оценка;

Глобална Европа

Процент грешки

255.  посочва, че според констатациите на Палатата разходите за „Глобална Европа“ са засегнати от съществено ниво на грешки, като процентът грешки се изчислява на 2,1% (2,8% през 2015 г. и 2,7% през 2014 г.); приветства положителната тенденция на процента грешки в тази област на политиката;

256.  изразява съжаление, че ако се изключат действията с множество донори и операциите за бюджетна подкрепа, процентът грешки за специфични операции, управлявани пряко от Комисията, се изчислява на 2,8% (3,8% през 2015 г.; 3,7% през 2014 г.);

257.  посочва, че Комисията и нейните партньори по изпълнението са допуснали повече грешки при операциите, свързани с безвъзмездна финансова помощ и със споразумения за финансиране, сключени с международни организации, отколкото при другите форми на подпомагане; посочва по-специално, че в проверените от Палатата операции за бюджетна подкрепа не са открити грешки по отношение на законосъобразността и редовността;

258.  отбелязва, че ако цялата информация на разположение на Комисията – и на одиторите, назначени от Комисията — е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки по глава „Глобална Европа“ щеше да бъде с 0,9 процентни пункта по-нисък, т.е. 1,4%, или под прага на същественост;

259.  посочва, че:

   а) 37% от изчисления процент грешки се дължат на разходи, за които не е предоставена основна подкрепяща документация;
   б) 28% от изчисления процент грешки се дължат на два случая, за които Комисията е приела разходи, които не са били действително извършени; изразява съжаление, че това положение е било открито още миналата година, и посочва, че тестването на операциите от страна на Палатата е разкрило някои слабости в системите на Комисията;
   в) 26% от изчисления процент грешки са свързани с недопустими разходи: тоест с разходи, свързани с дейности, които са извън обхвата на договор или са извършени извън допустимия срок, с разходи, за които не е спазено правилото за произход, с недопустими данъци и с непреки разходи, които неправилно са отчетени като преки разходи;

Декларация за достоверност

260.  изразява дълбока загриженост поради факта, че според Палатата одиторите на ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ са установили слабости при непрякото управление на втория инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II), и по-специално при одитните органи на три страни бенефициенти по ИПП II — Албания, Турция и Сърбия; и това въпреки направените от албанските и сръбските одитни органи промени за разрешаване на установените проблеми; в случая на Турция в системите на одитния орган съществуват някои значими елементи, които продължават да ограничават предоставяната от него увереност за нуждите на Комисията (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 9.24);

261.  изразява загриженост поради факта, че според Палатата капацитетът за корекции на ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ е надценен, което увеличава изложената на риск сума към момента на плащането;

Резултати от изпълнението

262.  отбелязва, че в своя годишен отчет за дейността ГД „Международно сътрудничество и развитие“ определя ключови показатели за изпълнението, свързани с човешкото развитие, изменението на климата, пола и процента грешки, но изразява съжаление, че никой от тези показатели не е в състояние да измери резултатите от прилагането на политиката за сътрудничество за развитие, тъй като те посочват единствено частта от помощта, разпределена за всяка от целите, вместо да измерват действителното въздействие, както и осъществения напредък в постигането на целите;

263.  изразява загриженост поради факта, че Службата за вътрешен одит на Комисията посочва, че що се отнася до докладването, видът на информацията за изпълнението на ГД „Международно сътрудничество и развитие“, предоставяна от различните доклади, свързани със стратегическото планиране и програмиране (годишен отчет за дейността, доклад на вторично оправомощените разпоредители с бюджетни кредити, доклад за управление на външната помощ), е ограничен и не дава реална оценка на това дали целите са постигнати;

Доклади за управлението на външната помощ

264.  отново изразява съжаление, че докладите за управлението на външната помощ, изготвяни от ръководителите на делегациите на Съюза, не се прилагат към годишните отчети за дейността на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, както е предвидено в член 67, параграф 3 от Финансовия регламент; изразява съжаление, че докладите систематично се считат за поверителни, докато съгласно член 67, параграф 3 от Финансовия регламент те „се предоставят на разположение на Европейския парламент и на Съвета, като съответно се взема предвид тяхната поверителност“;

265.  отбелязва факта, че в отговора на члена на Комисията Йотингер на писмото на докладчика се посочва, че Комисията проучва нов формат за доклади, позволяващ предаване на Парламента, без да са необходими процедури за поверителност, но по начин, който не вреди на дипломатическата политика на Съюза;

266.  приветства факта, че ГД „Международно сътрудничество и развитие“ е публикувала списъка на делегациите, включени в докладите за управлението на външната помощ, и е представила анализ на обобщението на ключовите си показатели за изпълнението в своя годишен отчет за дейността; настоява обаче, че Финансовият регламент следва да се спазва напълно;

Доверителни фондове

267.  припомня, че възможността Комисията да създава и управлява доверителни фондове на Съюза има за цел:

   а) да се укрепи международната роля на Съюза, както и да се увеличи видимостта и ефикасността на неговата външна дейност и помощ за развитие;
   б) да се предвиди възможност за ускорен процес на вземане на решения при избора на мерки, които да бъдат приложени, което е от решаващо значение за действията при спешни ситуации и след спешни ситуации;
   в) да се осигури привличането на допълнителни ресурси, предназначени за външната дейност; и
   г) да се задълбочи, посредством обединяване на ресурси, координацията между различните донори от Съюза в избрани области на интервенция;

268.  изразява известна загриженост на фона на неотдавнашните събития по отношение на постигането на основните цели, преследвани със създаването на доверителните фондове, и отбелязва по-специално, че:

   а) ефектът на лоста на този нов инструмент не е непременно гарантиран, тъй като в някои случаи участието на другите донори е много ограничено;
   б) видимостта на външната дейност на Съюза не се е подобрила, въпреки съществуването на различни договорености със заинтересованите лица, и невинаги се осигурява по-добра координация на всички заинтересовани лица;
   в) предпочитанието по принцип към агенции на държавите членки в някои от учредителните споразумения на доверителните фондове води до конфликт на интереси, вместо да стимулира държавите членки да предоставят повече финансови средства;

269.  припомня по-специално, че доверителният фонд за Африка е на стойност над 3,2 милиарда евро, като над 2,9 милиарда евро се предоставят от Европейския фонд за развитие (ЕФР), а 228,667 милиона евро – от други донори; счита за недопустимо участието на ЕФР в доверителни фондове допълнително да ограничава възможността Парламентът да контролира разходването на средства на ЕС;

270.  посочва, че при обединяването на ресурси от ЕФР, бюджета на Съюза и други донори не би следвало да се стига до положение, при което парите, предназначени за държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, не достигат до предвидените бенефициенти;

271.  подчертава, че засиленото използване на други финансови механизми, като доверителните фондове, за осъществяване на политиките на Съюза паралелно с бюджета на Съюза рискува да подкопае сегашното ниво на отчитане и прозрачност, тъй като правилата за докладване, одит и публичен контрол не са хармонизирани (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 2.31); поради това подчертава значението на ангажимента на Комисията да информира бюджетния орган периодично за финансирането на доверителните фондове и техните планирани и текущи дейности, включително за вноските на държавите членки;

Средства за Палестинската власт

272.  настоява програмите за преподаване и обучение, които се финансират от фондове на Съюза, като PEGASE, да отразяват общи ценности като мир, свобода, толерантност и недискриминация в образованието, в съответствие с решението, прието от министрите на образованието на Съюза на 17 март 2015 г. в Париж;

Мерки, които следва да бъдат предприети

273.  призовава ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 9.37):

   а) да работи в сътрудничество с одитните органи в страните бенефициенти по ИПП II с цел да подобри тяхната компетентност;
   б) да разработи показатели за риск с цел подобряване на оценките с помощта на шаблони за вътрешен контрол, правилно въведени от генералната дирекция, така че да се измерва по-добре отражението на грешките;
   в) да оповести точно в своя следващ годишен отчет за дейността обхвата на проучването на процента остатъчни грешки, както и изчислените долна и горна граница на грешките;
   г) да подобри изчисляването на капацитета за корекции за 2017 г., като обърне внимание на установените от Палатата недостатъци;

274.  призовава ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ да обмислят определянето, в сътрудничество с ГД „Миграция и вътрешни работи“, на ключов показател за изпълнението, свързан с премахването на първопричините и основните причини за нелегалната миграция;

275.  призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за отстраняване на пропуските, установени от собствената ѝ Служба за вътрешен одит, по отношение на докладването на изпълнението от страна на ГД „Международно сътрудничество и развитие“, и да преобразува доклада за управлението на външната помощ в надежден и напълно достъпен за обществеността документ в подкрепа на декларацията за достоверност на ръководителите на делегации и на генералния директор на ГД „Международно сътрудничество и развитие“; изисква от ГД „Международно сътрудничество и развитие“ да определя ключовите показатели за изпълнението по такъв начин, че да бъде възможно да се измерват резултатите от прилагането на политиката за сътрудничество за развитие, и да прави това, без да компрометира дипломатическата политика на Съюза чрез делегациите;

276.  счита, че е изключително важно финансирането от предприсъединителните фондове да може да се спира не само в случаите на доказано неправомерно използване на средствата, а и в случаите, когато държава в процес на присъединяване нарушава по какъвто и да било начин правата, заложени във Всеобщата декларация за правата на човека;

277.  подчертава, че доверителни фондове следва да се създават само когато тяхното използване е оправдано и осъществяването на необходимото действие не е възможно чрез други, съществуващи канали за финансиране; призовава във връзка с това Комисията, при създаването на доверителни фондове, да определя ръководни принципи за изготвяне на кратка и структурирана оценка на сравнителните предимства на доверителните фондове спрямо други инструменти за помощ и да анализира какви конкретни пропуски доверителните фондове следва да запълнят; призовава Комисията освен това да разгледа възможността за закриване на доверителните фондове, които са неспособни да привличат значително участие на други донори или които не осигуряват добавена стойност в сравнение с „традиционните“ външни инструменти на Съюза;

278.  изразява дълбоко съжаление за потвърдените случаи на насилие, сексуално малтретиране и напълно непристойно поведение от страна на работници, предоставящи хуманитарна помощ за цивилното население в условия на конфликт и след конфликт; отбелязва, че Комисията е заявила своя ангажимент да преразгледа и когато е необходимо, да спре финансирането за партньорите, които не отговарят на необходимите високи етични стандарти; настоятелно призовава Комисията, с цел изкореняване на това зло и предотвратяване на повторната му поява, да укрепи механизмите за превенция в процедурите за подбор на персонал, както и да осигури първоначално и непрекъснато обучение в това отношение; призовава също така за политика за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, в тези случаи;

279.  призовава Комисията да изготвя своите стратегически документи по-внимателно с цел осигуряване на по-широкообхватна и точна оценка на потребностите от финансиране и на най-добрите инструменти, които следва да се използват;

280.  изисква от Комисията да гарантира, че финансирането от Съюза се отпуска в съответствие със стандартите на ЮНЕСКО за мир и търпимост;

281.  счита за важно административният капацитет на държавите, които получават финансиране, да се подкрепя активно от Комисията чрез подходящо техническо съдействие;

Миграция и сигурност

282.  отбелязва, че в глава 8 „Сигурност и гражданство“(87) от своя годишен доклад Палатата не изчислява процент грешки въз основа на проверените 15 операции, тъй като извадката не е предвидена да бъде представителна за пълния обхват на разходите по тази функция от МФР;

283.  отбелязва със загриженост, че според Палатата „две години след началото на седемгодишния програмен период се наблюдава бавен напредък в плащанията по съвместно управляваните фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ(88)) и фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС)“ (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., каре 8.2);

284.  посочва, че Палатата е установила някои системни слабости във връзка със SOLID, ФУМИ и ФВС на равнището на Комисията и на държавите членки;

285.  изразява по-специално съжаление, че:

   а) Палатата подчертава големия брой проекти на програми по ФУМИ или ФВС, изготвяни от държавите членки и проверявани от Комисията преди тяхното одобряване, което може да забави изпълнението;
   б) според Палатата оценката на Комисията на системите на държавите членки за ФУМИ и ФВС често се основава на недостатъчно подробна информация, особено в областта на стратегиите за одит;
   в) има закъснения в докладването на последващите одити на съответствието за програмите по SOLID и недостатъчно добре документирани процедури за контрол на качеството на възложената на външни изпълнители одитна дейност;

286.  изразява съжаление, че Палатата е установила също така следните недостатъци на равнището на държавите членки: недостатъчно добре документирани проверки на място, липса на специален ИТ инструмент за управление и контрол на финансовите средства и слабости в одитната дейност, извършена от одитните органи на държавите членки;

287.  изразява съжаление поради факта, че Палатата отбелязва в своя годишен доклад, че „Комисията не е отчела всички средства, отпуснати за кризата с бежанците и мигрантите през 2016 г., и техният общ размер трудно може да бъде изчислен“ (Годишен доклад на Палатата, точка 2.28);

288.  изразява съжаление, че по отношение на „горещите точки“ Палатата заключава (Специален доклад № 6/2017 на Палатата), че:

   а) въпреки значителната помощ от ЕС в края на 2016 г. приемните обекти в Гърция и Италия все още не са адекватно оборудвани;
   б) съществува също така недостиг на подходящи центрове за настаняване и обработването на случаите на непридружените непълнолетни лица в съответствие с международните стандарти;
   в) подходът на горещите точки освен това изисква мигрантите да бъдат насочвани към съответни последващи процедури, тоест подаване на молба за убежище в дадената държава или връщане в държавата на произход, а изпълнението на тези последващи процедури често се забавя и среща различни трудности, което може да се отрази върху функционирането на горещите точки;

289.  изразява съжаление поради факта, че според „Хюман райтс уоч“ жени съобщават за чести случаи на сексуален тормоз в горещите точки в Гърция;

290.  споделя оценката на Палатата по отношение на липсата на прозрачност относно разделението на финансирането от публични източници и от мигранти при предоставянето на извънредна помощ за транспортиране на мигранти от държави извън ЕС от гръцките острови към континенталната част на Гърция, както се посочва от Палатата в нейния годишен доклад (каре 8.4 от Годишния доклад на Палатата за 2016 г.); припомня, че законодателството на Съюза не позволява на бенефициентите на безвъзмездна финансова помощ от Съюза да реализират печалба от изпълнението на даден проект; счита, че този случай вреди на репутацията на Комисията и поставя под въпрос нейния подход от етична гледна точка;

Мерки, които следва да бъдат предприети

291.  призовава:

   а) ГД „Миграция и вътрешни работи“ да обмисли определянето, в сътрудничество с ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, на ключов показател за изпълнението, свързан с премахването на първопричините и основните причини за нелегалната миграция;
   б) Комисията да прегрупира бюджетните редове, от които се финансира миграционната политика под едно наименование с цел повишаване на прозрачността;
   в) Комисията да определи конкретни стратегии с екипите на Съюза за подкрепа, за да се обезпечи сигурността на жените и придружените малолетни и непълнолетни лица в горещите точки;
   г) Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за осигуряване на адекватни приемни обекти в Гърция и Италия;
   д) Комисията и държавите членки да отстранят системните слабости в управлението на средствата по ФУМИ и ФВС, установени от Палатата;
   е) Комисията да предостави ориентировъчна сума, плащана за мигрант или търсещо убежище лице по държави;
   ж) Комисията да предвиди система за мониторинг, за да се гарантира зачитането на правата на човека на бежанците и на лицата, търсещи убежище;
   з) Комисията да засили проверките на средствата за бежанците, които държавите членки често разпределят при извънредни ситуации, без да се спазват действащите в момента правила;

Кодекс за поведение на членовете на Комисията и процедури за назначаване на висши длъжностни лица

292.  високо оценява факта, че призивите, които отправи към Комисията да преразгледа Кодекса за поведение на членовете на Комисията до края на 2017 г., включително като даде определение на това какво представлява „конфликт на интереси“, както и като въведе критерии за оценяване на съвместимостта на дадена длъжност след изтичане на мандата и удължи периода на прекъсване на три години за председателя на Комисията, получиха желания отговор; отбелязва, че новият кодекс влезе в сила на 1 февруари 2018 г.;

293.  припомня обещанието на председателя на Комисията, Юнкер, пред Европейския омбудсман бившият председател на Комисията, Барозу, да бъде приеман единствено като представител на интереси; припомня становището на специалната комисия по етика, че назначаването на г-н Барозу като съветник в „Голдман Сакс“ е съвместимо само при условие, че г-н Барозу поеме ангажимент да не лобира в полза на „Голдман Сакс“;

294.  посочва противоречията, предизвикани от описанието от страна на няколко отделни членове на Комисията в регистъра на срещите им на срещата им с г-н Барозу като среща с Goldman Sachs International; заключава, че или срещите с г-н Барозу не са били срещи за лобиране и тогава обещанието, дадено на Европейския омбудсман не е било спазено и регистърът на срещите на Комисията в действителност не представлява регистър за прозрачност, или срещите с г-н Барозу са били разглеждани като срещи с представител на интереси, при което едно от условията, поставено от специалната комисия по етика би било нарушено;

295.  припомня, че липсата на конфликт на интереси следва също да бъде необходимо условие за провеждането на изслушвания на членовете на Комисията и че следователно формулярите за декларации за финансови интереси трябва да бъдат попълнени и предоставени преди изслушването на члена на Комисията от компетентната комисия на ЕП и трябва да се актуализират най-малко веднъж годишно, както и при всяка промяна в информацията;

296.  счита, че Комисията следва да изисква повече отчетност от страна на специалните съветници на членовете на Комисията и да осигури прозрачност и публичен контрол по отношение на техните професионални връзки и развитие, за да се предотвратят потенциални конфликти на интереси, тъй като те имат безпрепятствен достъп до Комисията; счита, че това ще помогне да се ограничи възможността за скрито лобиране на най-високо равнище;

297.  призовава в тази връзка членовете на Комисията да декларират всички свои финансови интереси (като акционери, членове на управителни съвети на дружества, съветници и консултанти, членове на свързани фондации и др.) по отношение на всички дружества, в които са участвали, включително интереси на близки членове на семействата им, както и настъпилите промени от момента на обявяването на кандидатурата им;

298.  посочва, че удължаването на периода на прекъсване на три години следва да се отнася за всички членове на Европейската комисия, за което Европейският парламент многократно е призовавал; настоява становищата на комисията по етика да бъдат публикувани незабавно след изготвянето им;

299.  изразява опасения, че процесът на назначаване на независимата комисия по етика не гарантира нейната независимост, и подчертава, че независимите експерти не следва да са били членове на Комисията, нито да са били висши служители на Комисията; изисква от Комисията да приеме нови правила за независимата комисия по етика в съответствие с тази забележка;

300.  отправя искане към Комисията да предостави и публикува годишен доклад от независимата комисия по етика; отново потвърждава, че независимата комисия по етика може да отправя всякакви препоръки за подобряване на Кодекса за поведение или неговото изпълнение;

301.  изразява дълбока загриженост относно липсата на прозрачност и отсъствието на всякаква конкуренция сред отговарящите на условията служители и евентуално неправилно прилагане на Правилника за длъжностните лица на Съюза при неотдавнашното назначаване на началника на кабинета на председателя на Комисията като генерален секретар на Комисията; отбелязва, че отговорите на Комисията на комисията по бюджетен контрол на Парламента не дават задоволително обяснение на основанията за назначаването на генерален секретар съгласно член 7 на Правилника за длъжностните лица и осъществяването на прехвърлянето без обявяване на длъжността за свободна и отправяне на покана за кандидатстване към останалите отговарящи на условията служители; очаква председателят на Комисията да представи на Парламента свой план за поправяне на нанесените вреди на обществения имидж на Комисията с неотдавнашното назначаване на генералния секретар;

302.  призовава Комисията, предвид неотдавнашното назначаване на генералния секретар на Комисията и с цел осигуряване на независима европейска публична администрация, да представи преди края на 2018 г. предложение за процедура за назначаване на висши длъжностни лица, която да гарантира избирането на най-добрите кандидати в условия на максимална прозрачност и равни възможности и да е достатъчно обща, за да може да се прилага към всички други институции на Съюза, включително Парламента и Съвета;

303.  с оглед на бъдещето изисква от Комисията да предвиди въвеждането на следните подобрения:

   а) приемането на подаръци от донори от държавите членки следва да се забрани (член 6, параграф 4 от Кодекса за поведение на членовете на Комисията );
   б) участието на членове на Комисията в националната политика, докато изпълняват мандата си, следва да бъде преустановено или ограничено до пасивно членство в партия;
   в) следва да се поясни позоваването на „правилата на дипломацията или вежливостта“ (член 6, параграфи 2 и 5), тъй като не е точно и ясно и може да доведе до злоупотреби;
   г) участието на членове на Комисията в националните изборни кампании следва да бъде съобразено с участието в кампанията за европейски избори (членове 9 и 10); в двата случая членовете на Комисията следва да бъдат задължени да излизат в неплатен отпуск във връзка с изборите;
   д) следва да се осигури повече яснота относно критериите за възможно сезиране на Съда на Европейския съюз съгласно членове 245 или 247 от ДФЕС;
   е) членовете на Комисията следва да декларират всичките си съответни интереси (като акционери, членове на съвети на директорите на дружества, съветници и консултанти, членове на свързани фондации и др.), вместо само тези, за които считат, че биха могли да доведат до възникване на конфликт на интереси;
   ж) декларациите за интереси следва да бъдат подобрени в съответствие с резолюцията на Парламента от 1 декември 2016 г. относно декларациите за интереси на членовете на Комисията — насоки(89);

Администрация

Констатации на Палатата

304.  отбелязва, че общо за всички институции бройките в щатното разписание са намалени с 4,0% в периода 2013—2017 г. (от 39 649 на 38 072 длъжности) и че институциите са намалили броя на служителите (броя на действително заетите от служители щатни длъжности) с 1,4% в периода 2013 – 2017 г. (от 37 153 на 36 657 длъжности);

305.  отбелязва също така допълнителните заключения на Палатата:"

„30. През същия този период обаче бюджетният орган е отпуснал нови длъжности за институциите, органите и агенциите в рамките на годишната бюджетна процедура. Длъжностите са били предоставени предимно за развитието на техните дейности (това обяснява значителното увеличение на броя длъжности, предоставени на агенциите), присъединяването на Хърватия и за политическите групи в Европейския парламент.

   31. Вследствие на това броят на длъжностите в щатните разписания е намалял с 1,1% между 2012 и 2017 г., със значителни разлики между институциите ( 3,5%), децентрализираните агенции (+ 13,7%) и изпълнителните агенции (+ 42,9%). Броят на действително заетите длъжности от 1 януари 2013 г. до 1 януари 2017 г. се е увеличил с 0,4% за периода ( 1,3% за институциите и органите и + 11,3% за агенциите, с 9,6% в децентрализираните агенции и 33,7% в изпълнителните агенции). Средният процент на незаетите работни места намаля от 6,9% на 1 януари 2013 г. на 4,5% на 1 януари 2017 г. и достигна ниво под 2% в някои институции и органи.“(90);
"

306.  отбелязва със загриженост продължаващата дискриминация на служителите на Съюза, установени в Люксембург, въпреки решението на Съда на Европейските общности от октомври 2000 г. по делото Ferlini (C-411/98) и Директива 2011/24/ЕС, които осъждат тази практика; подчертава също така, че завишеното таксуване продължава, като се използват две споразумения — с Федерацията на болниците (FH) и с Асоциацията на лекарите и стоматолозите (AMD) в Люксембург, които определят лимит от 15% на завишаването на таксите, но позволяват завишаване от 500% при лечение в болница; изразява съжаление поради факта, че решението на Съда от 2000 г. и Директива 2011/24/ЕС се нарушават не само със споразуменията, но и от редица национални оператори в здравеопазването; призовава Комисията, първо, да изчисли годишната допълнителна цена на завишеното таксуване за бюджета на Съюза (ОЗОС) и да я обоснове, второ, да определи процедура за нарушение или подобно правно действие срещу Великото херцогство, трето, да информира Европейския парламент за резултатите от Обществена петиция № 765, представена на Камарата на депутатите на Люксембург, и от публичния дебат, проведен там на 19 октомври 2017 г., и четвърто, да протестира срещу двете споразумения с FH и AMD;

307.  приветства изявленията на члена на Комисията Йотингер относно края на ограниченията в политиката относно персонала с цел избягване на сериозни смущения в доброто функциониране на европейските институции и в качеството на публичната услуга, предоставяна от Съюза на европейските граждани; подчертава значението на наличието на силна европейска публична служба, работеща в услуга на гражданите и способна да отговори на предизвикателствата пред Съюза и да изпълнява неговите политики, придържайки се към възможно най-високи стандарти на компетентност и професионализъм, и на осигуряването на всички необходими правни и бюджетни ресурси за тази служба; отново подчертава значението на превръщането на европейската публична служба в привлекателна възможност за младите специалисти от Съюза; призовава Комисията да изготви доклад за отражението, които ограниченията имаха върху привлекателността на публичната служба на Съюза и за сегашното ѝ състояние на недостиг на ресурси, и да предложи решения за доближаване на европейската публична служба до европейските граждани и увеличаване на интереса им да се присъединят към нея;

308.  подчертава значението на намирането на решение на проблема с прекомерното таксуване, което в много случаи граничи със злоупотреба, на медицинските услуги за служителите и членовете на Европейския парламент в някои държави членки; призовава Комисията да потърси решения на този проблем, който в държави като Люксембург струва около 2 милиона евро годишно (например преговори със системите за социална сигурност, обществени или частни, на държавите членки, въвеждане на карта, подобна на Европейската здравноосигурителна карта за пътувания в чужбина, и др.);

Сградите „Жан Моне І“ и „Жан Моне ІІ“ в Люксембург

309.  признава значителното забавяне на строителството на новата сграда „Жан Моне“ („Жан Моне ІІ“), което е свързано с допълнителни разходи;

310.  изразява съжаление, че на Комисията и на органите на Люксембург бяха необходими 15 години (1994—2009 г.), за да постигнат съгласие по бъдещите договорености относно настаняването на службите на Комисията в Люксембург;

311.  очаква да получи цялата информация относно „Жан Моне І“ и „Жан Моне ІІ“ за периода между 1975 и 2011 г., както беше обещано от Комисията в нейните писмени отговори в процеса на подготовка на изслушването на члена на Комисията Йотингер на 23 януари 2018 г.;

312.  изразява съжаление, че въпреки че през 1997 г. е бил направен пълен списък на съдържащите азбест материали в сградата „Жан Моне І“, Комисията се изнесе от сградата едва през януари 2014 г. и че на AIB-Vinçotte Luxembourg е било необходимо толкова време, до 2013 г., за да преразгледа констатациите си; отбелязва, че листовете азбест в сградата „Жан Моне І“ са били с по-малка плътност, отколкото се е предполагало преди, и че поради това са били по-податливи на механично въздействие (като обикновено триене е било достатъчно за освобождаването на влакна във въздуха, откъдето те са могли да бъдат вдишани); счита, че Комисията, с оглед на сериозните рискове за здравето в резултат от вдишване на азбест, е трябвало да вземе предвид доклада на експерта и квалифицираните мнения на други експерти в тази област, особено след случилото се в сградата „Берлемон“ в Брюксел; призовава Комисията да уведоми Парламента дали всички работещи са били надлежно информирани за положението и за сериозните рискове за здравето, дали са установени случаи на заболявания, които може да са били причинени от вдишването на азбестови частици, както и какви мерки са били предприети в такива случаи и дали са били взети превантивни мерки (скрининг и изследвания за ранно откриване и др.); също така призовава Комисията да докладва дали е започнала производство срещу AIB-Vinçotte Luxembourg в това отношение;

313.  отбелязва, че през декември 2015 г. Комисията и органите на Люксембург са постигнали споразумение относно поделянето на разходите, свързани с преждевременното напускане на сградата „Жан Моне І“; отбелязва обаче, че първоначално сградата „Жан Моне ІІ“ трябваше да е готова на 31 декември 2014 г.;

314.  призовава Комисията да докладва подробно за разходите за наем за междувременно заеманите от Комисията сгради (ARIA, LACC, HITEC DRB, BECH и T2) в резултат на забавянето на предаването на сградата „Жан Моне ІІ“ и за последиците от продължаването на договорите за наем; призовава Комисията да гарантира подобряването на условията на труд в тези шест сгради в тясно сътрудничество с Комитета за безопасност и здраве на работното място и да приключи бързо преговорите с люксембургските органи относно подобряването на условията за мобилност и достъп до тях; припомня, че във всяка от сградите следва да има медицинска служба в съответствие с люксембургското законодателство;

315.  научи неотдавна, че първият етап от строежа на сградата „Жан Моне ІІ“ ще бъде предаден вероятно в началото на 2020 г., а вторият — в началото на 2024 г.; отбелязва обясненията на Комисията относно причините за закъсненията:

   а) консорциумът от архитекти „KSP“ е поискал преразглеждането на някои клаузи на договора за управление;
   б) процедурата за възлагане на обществена поръчка във връзка с изкопните работи е срещнала административни затруднения;
   в) съществени промени в мерките за сигурност;

и изисква от нея да представи документи в подкрепа на тези обяснения и подробна разбивка на разходите, произтичащи от забавянето на предаването на сградата;

316.  желае да получи документите, подкрепящи тези обяснения, до 30 юни 2018 г.;

Европейските училища

317.  припомня, че Комисията плати 61% (177,8 милиона евро) от бюджета за училищата през 2016 г;

318.  изразява съжаление, че след повече от 15 години(91) все още не съществува система за добро финансово управление на Европейските училища;

319.  посочва в този контекст годишния доклад на Палатата относно годишните отчети на Европейските училища за финансовата 2016 година, който разкрива следните слабости(92);"„27. Палатата констатира значителни слабости при прилагането на принципа на текущото начисляване по сметките на Централния офис и на училищата в Аликанте и Карлсруе, по-специално при изчисляването и осчетоводяването на провизии за надбавки на служителите и при отчитането на задълженията и вземанията. Съществените грешки бяха коригирани по време на процедурата на консолидиране. [...] 30. Въпреки че системите за вътрешен контрол на училищата в Аликанте и Карлсруе показват несъществени слабости, все още съществуват значителни слабости в системата за вътрешен контрол на Централния офис. Докладите от одита на независимия външен одитор също разкриват значителни слабости в процедурите за набиране на служители, възлагане на обществени поръчки и изпълнение на плащания. Палатата не може следователно да потвърди, че финансовото управление е осъществявано в съответствие с общата рамка.“"

320.  отчита, че генералният директор е постъпила правилно, като е ограничила декларацията си за достоверност: „Генералният директор в качеството си на оправомощен разпоредител с бюджетни кредити подписва Декларацията за достоверност, макар и с резерва във връзка с репутацията по отношение на ефективното управление на част от средствата на Комисията, предназначени за Европейските училища.“(93);

321.  изразява съжаление, че в годишния доклад на Палатата относно годишните отчети на Европейските училища за финансовата 2016 година се посочват многобройни слабости; счита, че финансовата отчетност на системата на Европейските училища следва да бъде повишена до подходящо равнище посредством специална процедура за освобождаване от отговорност за предоставените ѝ 177,8 милиона евро;

322.  отново изразява становището на Парламента за спешната необходимост от „всеобхватен преглед“ на системата на Европейските училища, за да се разгледат възможностите за „реформа, обхващаща управленските, финансовите, организационните и педагогическите въпроси“ и припомня своето искане „Комисията ежегодно да представя доклад с оценка на напредъка“ на Парламента;

323.  отправя към Комисията въпроса кога очаква въвеждането на система за добро финансово управление на Европейските училища; призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки за гарантиране на възможно най-бързо въвеждане на система за добро финансово управление на европейските училища;

Европейска служба за борба с измамите (OLAF)

324.  изразява изумление, че създаването на нова, вътрешно разработена система за управление на разследваните случаи ще струва 12,2 милиона евро; отправя въпрос дали OLAF е предприела пазарно проучване за по-евтини решения, преди да планира този разход; очаква Комисията и OLAF да представят подробно обяснение за очакваните разходи и предприетите стъпки за намиране на икономически по-целесъобразно решение на органа по освобождаване от отговорност;

325.  Има големи опасения относно:

   а) създаването на длъжности с единствената цел да послужат като трамплин за командироване,
   б) неспазването на срока на периода на прекъсване от страна на високопоставено длъжностно лице преди приемане на позиция, тясно свързана с предходната му работа,
   в) поемането на риск от високопоставено длъжностно лице да бъде замесено в конфликт на интереси, свързан с лоялността му към бившия и настоящия му работодател;

Експертните групи

326.  призовава Комисията да осигури балансиран състав на експертните групи; отбелязва доклада на Обсерваторията на корпоративна Европа от 14 февруари 2017 г., озаглавен „Corporate interests continue to dominate key expert groups“ (Корпоративните интереси продължават да доминират в най-важните експертни групи)(94); изразява загриженост предвид неговото заключение, по-конкретно относно дисбаланса в експертните групи GEAR2030, „Автоматичен обмен на информация за финансови сметки“, „Съвместен форум на ЕС по трансферното ценообразуване“, „Платформа по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане“ и подгрупата „Емисии при реални условия на леките превозни средства“ на работната група „Моторни превозни средства“; счита, че Парламентът все още не е получил официален отговор на своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно контрола на регистъра и състава на експертните групи на Комисията(95); призовава Комисията незабавно да представи подробен отговор;

Разследваща журналистика и борба с корупцията

327.  осъжда убийството на словашкия разследващ журналист Ян Кучяк и годеницата му Мартина Кушнирова на 22 февруари 2018 г.; изразява силна загриженост във връзка с информацията, че убийството може да е свързано с неправомерното изплащане на средства за трансфер на Съюза в полза на постоянно пребиваващо в Словакия лице с предполагаеми връзки с организираната престъпна група Ндрангета; призовава Комисията и OLAF внимателно да проучат този въпрос и да докладват по него в рамките на последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност на Комисията;

328.  изразява съжаление за преустановяването на докладването по държави във втория доклад на ЕС за борбата с корупцията от Комисията (ARES (2017)455202); призовава Комисията да започне да докладва отново отделно от Икономическия семестър за състоянието на корупцията в държавите членки, включително като прави оценка на ефективността на подкрепяните от ЕС усилия за борба с корупцията; настоятелно призовава Комисията да не оценява усилията в борбата с корупцията само от гледна точка на икономически загуби;

329.  призовава Комисията отново да опита да направи възможно присъединяването на ЕС към GRECO (групата държави срещу корупцията);

Временни обезщетения

330.  отбелязва констатациите и препоръките на проучването на Тематичния отдел по бюджетни въпроси на Парламента, озаглавено „Transitional allowances for former EU office holders — too few conditions?“ („Временните обезщетения за бивши длъжностни лица на ЕС — прекалено малко ли са условията?“); призовава Комисията да вземе предвид тези препоръки и да инициира преразглеждане на временните обезщетения за бивши длъжностни лица на ЕС, за да се увеличи прозрачността на обезщетенията и отговорността на бюджета на ЕС пред гражданите; призовава по-специално всички длъжностни лица на ЕС да се въздържат от лобиране в институциите на ЕС докато получават временното обезщетение;

Изпълнителни агенции

331.  призовава съответните изпълнителни агенции:

   а) да приемат и изпълнят препоръките на Службата за вътрешен одит;
   б) да избягват преноси, доколкото е възможно, чрез въвеждането на многогодишни бюджетни кредити, за да се отрази по-добре многогодишният характер на операциите;
   в) да поддържат подробни и пълни регистри относно процедурите за възлагане на обществени поръчки и за набиране на персонал;

Становища на комисиите

Външни работи

332.  взема по внимание окончателния доклад относно външната оценка на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) от юни 2017 г.; приветства индикациите, че наблюдението на избори допринася за общите и конкретните цели на ЕИДПЧ; подчертава колко е важно да се осигури постоянна подкрепа сред местното население за мисиите за наблюдение на избори; във връзка с това обръща внимание на необходимостта да се гарантира ефективност на разходите и да се въведе пропорционалност между средствата, изразходвани за мисиите за наблюдение на избори, и последващите действия във връзка с техните препоръки; призовава Комисията да разгледа предложенията, направени в окончателния доклад относно външната оценка на ЕИДПЧ, за да засили допълнително последващите действия във връзка с препоръките, произтичащи от наблюдение на избори;

333.  приветствайки постигнатия напредък, отбелязва, че четири от десетте граждански мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) все още не са признати от Комисията като съответстващи на член 60 от Финансовия регламент; настоятелно призовава Комисията да ускори работата си, за да акредитира всички граждански мисии по линия на ОПСО в съответствие с препоръката на ЕСП, което ще позволи да им бъдат възлагани задачи по изпълнението на бюджета при непряко управление;

Развитие и сътрудничество

334.  отбелязва с голяма тревога осезаемата тенденция в последните предложения на Комисията на игнориране на правно обвързващи разпоредби на Регламент (ЕС) № 233/2014(96), когато става въпрос за отговарящи на изискванията разходи по линия на официалната помощ за развитие и за отговарящи на изискванията държави за разходи по Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР); припомня, че законосъобразността на разходването на средства на Съюза е ключов принцип на доброто финансово управление и че политическите съображения не следва да вземат връх над ясно формулирани правни разпоредби; припомня, че ИСР е преди всичко инструмент, създаден за борба с бедността;

335.  подкрепя използването на бюджетна подкрепа, но настоятелно призовава Комисията за по-точно определяне и ясна оценка на резултатите в областта на развитието, които следва да бъдат постигнати във всеки отделен случай, и преди всичко за укрепване на механизмите за контрол по отношение на поведението на получаващите подкрепа държави в областта на корупцията, зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията; изразява дълбока загриженост относно евентуалното използване на бюджетна подкрепа в държави, в които липсва демократичен контрол поради липсата на функционираща парламентарна демокрация и свободи за гражданското общество и медиите или поради недостатъчен капацитет на контролиращите органи;

336.  изразява загриженост във връзка с твърдението на Палатата, че съществува сериозен риск ЕС да не изпълни целта си за включване на изменението на климата в бюджета на Съюза като цяло и че целта 20% от неговите разходи да са за действия, свързани с климата, няма да бъде постигната;

337.  изразява загриженост във връзка с констатацията на Палатата, че системата на Съюза за сертифициране на устойчивостта на биогоривата не е напълно надеждна(97); подчертава потенциалните отрицателни последици за развиващите се страни, посочени от Палатата: „Комисията не изисква при доброволните схеми да се проверява дали производството на биогорива, сертифицирано от тези схеми, не предизвиква значителни рискове от отрицателни социално-икономически последици, като например конфликти във връзка с поземлената собственост, принудителен/детски труд, лоши условия на труд за земеделските производители и заплахи за здравето и безопасността“; призовава Комисията да разгледа този проблем;

338.  очаква да получи пълна информация и да бъде консултиран относно средносрочния преглед на ИСР, който се очаква да вземе предвид Програмата до 2030 г. и новия европейски консенсус за развитие;

339.  призовава Комисията да включи основан на стимули подход към развитието чрез въвеждане на принципа „повече за повече“, следвайки примера на Европейската политика за съседство; счита, че колкото по-голям и по-бърз е напредъкът на една държава в осъществяването на вътрешни реформи, целящи изграждане и укрепване на демократични институции, изкореняване на корупцията, зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава, толкова по-голяма следва да бъде подкрепата, която тя получава от Съюза; подчертава, че този подход на „обвързване с положителни условия“, съчетан със силен акцент върху финансирането на малки проекти в селските общности, може да донесе истинска промяна и да гарантира по-устойчиво изразходване на парите на данъкоплатците от Съюза; категорично осъжда от друга страна всякакви опити за обвързване на помощта с граничен контрол;

Заетост и социални въпроси

340.  изразява загриженост, че в хода на проверката на Сметната палата на 168 завършени проекта по подфункция „Икономическо, социално и териториално сближаване“ само една трета са имали системи за измерване на резултатите с показатели за крайни продукти/услуги и показатели за резултати, свързани с целите на оперативната програма, и че 42% са нямали никакви показатели за резултатите или цели, които да дават възможност за оценка на конкретния принос на тези проекти за общите цели на програмата;

341.  отбелязва препоръката на Палатата при преразглеждането на концепцията и механизма за прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода след 2020 г. Комисията да засили акцента на програмите върху резултатите от изпълнението и да опрости механизма за плащания чрез насърчаване, когато е целесъобразно, на въвеждането на допълнителни мерки за обвързване на плащанията с постигането на резултати, вместо просто да възстановява разходи;

342.  приветства резултатите, постигнати по трите оси на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации (ЕaSI) през 2016 г.; насочва вниманието към значението на помощта по ЕaSI, и по-специално на нейните оси „Прогрес“ и „Европейска мрежа на службите по заетостта“ (EURES), за изпълнението на европейския стълб на социалните права; отбелязва със загриженост, че тематичният раздел „Социално предприемачество“ в рамките на ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“ на ЕaSI продължава да не постига достатъчни резултати; призовава Комисията да настоява Европейският инвестиционен фонд да се ангажира с пълното използване на ресурсите по тематичния раздел „Социално предприемачество“;

Околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

343.  подчертава, че през 2016 г. беше разработен план за действие вследствие на коментари на Палатата, за да се гарантира преодоляване на забавянията при плащанията в рамките на програма LIFE; отбелязва, че процентът забавени плащания за 2016 г. достигна 3,9%;

344.  изразява съжаление за липсата на управлявана от Комисията специфична рамка за докладване във връзка с определянето и измерването на нежеланите последствия от политиките на Съюза, които допринасят негативно за изменението на климата, както и за количественото оценяване на дела на тези разходи в общия бюджет на Съюза;

345.  подчертава, че вътрешните одити са показали също така закъснения при изпълнението на една много важна препоръка по отношение на сигурността на ИТ (относно управлението на сигурността на информационната система на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС)), което излага службите на Комисията на риск от пробиви на сигурността;

346.  отбелязва, че последващата оценка на втората програма „Здраве“, финализирана през юли 2016 г., установи, че въпреки че програмата е осигурила ценни резултати с ясна връзка с приоритетите на здравните политики на Съюза и на държавите членки, има още какво да се желае по отношение на разпространението на резултатите от действията и взаимодействията с други инструменти за финансиране на Съюза, като структурните фондове;

Транспорт и туризъм

347.  изразява съжаление, че по време на подготовката на следващата МФР Палатата не е предоставила изчерпателна информация относно извършените одити за транспортния сектор в рамките на областта „Конкурентоспособност за растеж и заетост“, и по-специално по отношение на Механизма за свързване на Европа (МСЕ);

348.  отбелязва, че до края на 2016 г. по линия на МСЕ е предоставена подкрепа за 452 транспортни проекта на обща стойност 19,4 милиарда евро инвестиции в цяла Европа; посочва отново значението на инструмента за финансиране на МСЕ за завършване на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и за изграждане на Единно европейско транспортно пространство; подчертава, че бюджетните съкращения за МСЕ, направени в миналото за финансиране на инициативата за ЕФСИ, следва да се избягват в бъдеще;

349.  отбелязва, че през 2016 г. ЕФСИ е предоставил финансиране в размер на 3,64 милиарда евро за 29 операции: 25 транспортни проекта и четири многосекторни фонда с очаквани общи инвестиции в размер на 12,65 милиарда евро; изразява съжаление, че Комисията и ЕИБ не са предоставили изчерпателна информация по сектори на годишна основа за проектите, подпомагани от ЕФСИ;

350.  отбелязва стартирането през 2016 г. на програмата за Гаранция за екологосъобразен морски транспорт чрез новия дългов инструмент на МСЕ и ЕФСИ, което има потенциала да мобилизира 3 милиарда евро инвестиции за оборудване на плавателни съдове с чисти технологии; призовава Комисията да предостави подробна информация за изпълнението на тази програма, включително за финансовите и техническите аспекти, както и за екологичното и икономическото въздействие;

351.  отбелязва, че броят на финансовите инструменти се е увеличил значително, което дава нови възможности за смесено финансиране в транспортния сектор, но в същото време създава сложна мрежа от споразумения извън бюджета на Съюза; изразява загриженост, че тези инструменти, които са извън бюджета на Съюза, биха могли да засегнат равнището на отчетност и прозрачност, тъй като докладването, одитът и общественият контрол не са съгласувани; изразява съжаление освен това, че с използването на средства по линия на ЕФСИ се делегират изпълнителни правомощия на ЕИБ, с по-ограничени възможности за обществен контрол, отколкото при други инструменти, подкрепяни от бюджета на Съюза;

352.  призовава Комисията ясно да представи за сектора на транспорта оценка на отражението на ЕФСИ върху други финансови инструменти, по-специално по отношение на МСЕ, както и относно съгласуваността на дълговия инструмент на МСЕ с други инициативи на Съюза, в разумен срок преди предложението за следващата многогодишна финансова рамка и за следващия МСЕ; отправя искане тази оценка да представи ясен анализ на географския баланс на инвестициите в транспортния сектор; припомня обаче, че сумата на изразходваните средства по даден финансов инструмент не следва да се разглежда като единствения значим критерий, който да се използва за оценяване на резултатите от този инструмент; поради това приканва Комисията да задълбочи своята оценка на успехите, постигнати в рамките на финансирани от Съюза транспортни проекти, и да измери тяхната добавена стойност;

353.  повтаря своето искане Комисията, предвид множеството източници на финансиране, да предоставя лесен достъп до проекти — под формата на обслужване на едно гише — за да могат гражданите ясно да следят развитието и финансирането на инфраструктурите, съфинансирани със средства на Съюза и от ЕФСИ;

354.  призовава Комисията да направи оценка на финансовата ефективност на споразумението с Евроконтрол по отношение на Органа за преглед на ефективността (ОПЕ) и да придвижи предложението за установяване на ОПЕ като европейски икономически регулатор под надзора на Комисията; освен това, отчитайки необходимостта от възможно най-бързо изпълнение на проекта „Единно европейско небе“, и с цел повишаване на конкурентоспособността на авиационния сектор, призовава Комисията да придвижи предложението за определяне на управителите на мрежи като самостоятелни доставчици на услуги в рамките на промишлено партньорство;

355.  призовава Комисията да представи оценка на въздействието на транспортните проекти, финансирани от държавите членки в рамките на Дунавската стратегия, и да направи предложение за увеличаване на добавената стойност на бъдещите проекти, за да се съдейства за завършването на този важен транспортен коридор;

356.  изразява дълбоко съжаление, че поради липсата на специален бюджетен ред за туризма няма прозрачност по отношение на финансовите средства от Съюза, използвани за подпомагане на действия за туризма; отново отправя своето искане за добавяне на специален бюджетен ред в бъдещите бюджети на Съюза, посветен на туризма;

Регионално развитие

357.  насочва вниманието към ролята на административния капацитет за правилното използване на европейските структурни и инвестиционни фондове; счита, че обменът на добри практики би могъл да допринесе ефективно за повишаването на капацитета на държавите членки в тази област;

358.  изразява дълбока загриженост относно факта, че същественото забавяне при прилагането на политиките за икономическо, социално и териториално сближаване е задълбочило множеството неравенства в рамките на Съюза и на държавите членки и регионите, като по този начин се застрашава целостта на Съюза;

359.  приема за сведение стратегическия доклад за 2017 г. относно изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове(98), в който се подчертава, че избраните проекти по европейските структурни и инвестиционни фондове са достигнали общ размер от 278 милиарда евро, или 44% от общите планирани инвестиции за периода 2014—2020 г., които са постъпили в реалната икономика на Европа от началото на периода на финансиране; счита, че изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г. вече е достигнало пълните си обороти, доказвайки добавената стойност на инвестициите по линия на политиката на сближаване за всички региони в Съюза, но и необходимостта от допълнителни усилия за укрепване на административния капацитет на националните, регионалните и местните органи;

Земеделие и развитие на селските райони

360.  приветства факта, че в СИЗП се забелязват по-нататъшни подобрения и повишена точност, което я прави много добър инструмент за намаляване на процента грешки и на административната тежест за земеделските стопани и разплащателните агенции;

361.  призовава Комисията и държавите членки да следят значителните колебания в цените на селскостопанските продукти, които имат неблагоприятни последици за доходите на земеделските стопани, и да реагират бързо и ефективно, когато е необходимо;

362.  отбелязва, че първата пълна година от прилагането на „екологизиране“ очевидно не е оказала въздействие върху процента грешки, което може да се счита за значително постижение от страна на земеделските стопани и разплащателните агенции, предвид сложния характер на правилата за екологизиране; споделя становището на Комисията, че все още е прекалено рано да се правят заключения относно точните екологични резултати; отбелязва, че и други фактори, различни от екологизирането, също оказват влияние върху екологичните показатели на сектора на селското стопанство; подчертава, че „екологизирането“ е пример за нарасналата потребност от одити на изпълнението и в областта на селското стопанство;

363.  приветства схемата за екологизиране и нейната цел да направи стопанствата в Съюза по-екологосъобразни чрез практики на диверсификация на културите, поддържане на съществуващите постоянно затревени площи и създаване на екологично насочени площи върху обработваема земя, както се посочва в Годишния доклад на Палатата;

364.  припомня, че съществуват съществени разлики в естеството и мащабите на грешките, например между непреднамерените пропуски от административен характер и случаите на измама, и че пропуските по принцип не пораждат никакви финансови щети за данъкоплатците, което също следва да се взема предвид при оценяването на действителния процент грешки; припомня на Комисията, че рискът от непреднамерени грешки, дължащи се на сложната правна уредба, в крайна сметка се носи от бенефициента; изразява съжаление, че дори ако инвестицията е била ефективна, разходите все още се считат за 100% недопустими от Палатата в случай на грешки при възлагането на обществени поръчки; подчертава поради това, че е желателно по-нататъшно рационализиране на метода на изчисляване на грешките;

365.  отбелязва, че достъпът до данни и доброто наблюдение, особено на екологичните аспекти, са от съществено значение, като се има предвид, че някои природни ресурси са в основата на дългосрочната производителност в селското стопанство, например почвата и биологичното разнообразие;

366.  изразява надежда, че Палатата приспособява своя надзорен подход, така че да отдава еднакво значение на използването на средствата и на разпределянето им;

Рибарство

367.  настоятелно призовава Палатата в бъдещите си доклади да представя отделно процента грешки в областта на рибарството и морското дело с цел премахване на изкривяването на информацията, произтичащо от включването на други области в същата глава; отбелязва, че морското дело и рибарството не са отразени достатъчно подробно в Годишния доклад на Палатата, което затруднява точната оценка на финансовото им управление;

368.  приветства Комисията за особено високата степен на изпълнение по раздел III, дял 11 от бюджета за финансовата 2016 година (Морско дело и рибарство), както за бюджетните кредити за поети задължения (99,2%), така и за бюджетните кредити за плащания (94,7%); посочва, че съгласно член 13 от Регламент (ЕС) № 508/2014(99) бюджетните средства са групирани в зависимост от областта им на разпределение и че следователно би било целесъобразно в своя доклад Комисията да представи подробна информация за степента на изпълнение по отделните бюджетни редове;

369.  отбелязва изразените в годишния отчет за дейността на ГД „Морско дело и рибарство“ резерви по отношение на установени недопустими разходи по линия на Европейския фонд за рибарство (ЕФР), които касаят осем държави членки;

370.  насърчава ГД „Морско дело и рибарство“ в нейните усилия за контрол на бюджетните кредити в режим на споделено управление, и по-специално мерките по отношение на ЕФР и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР);

371.  отбелязва, че възможната загуба на средства се изчислява на 5,9 милиона евро и че Комисията е предприела необходимите мерки за оценяване на разходите през 2017 г., и по целесъобразност, за възстановяване на разпределените средства;

372.  отбелязва, че равнището на изпълнение по ЕФМДР за периода 2014 – 2020 г. продължава да е незадоволително три години след приемането му на 15 май 2014 г., като до септември 2017 г. са били използвани едва 1,7% от предоставените под формата на средства за съвместно управление 5,7 милиарда евро; отбелязва, че усвояването на средствата по ЕФМДР зависи от държавите членки; посочва, че съгласно член 13 от Регламент (ЕС) № 508/2014 бюджетните средства са групирани в съответствие на областта им на разпределение и че следователно би било целесъобразно в своя доклад Комисията да представи подробна информация за степента на изпълнение по отделните бюджетни редове;

373.  счита, че е необходимо да се предоставя цялата възможна подкрепа на държавите членки, с цел гарантиране на правилното и пълно използване на средствата по ЕФМДР, с висока степен на изпълнение и в съответствие с техните приоритети и потребности, по-специално по отношение на устойчивото развитие на сектора на рибарството;

Култура и образование

374.  приветства факта, че програмата „Еразъм +“ е позволила на 500 000 души да учат, да се обучават или да извършват доброволческа дейност в чужбина през 2016 г. и е на път да постигне целта си от 4 милиона участници до 2020 г.; подчертава, че студентите, участвали в „Еразъм +“, по принцип придобиват широк набор от преносими умения, способности и знания и имат по-добри възможности за професионално развитие спрямо тези, които не са участвали в програми за мобилност, и че програмата е стратегическа инвестиция в младите хора на Европа; изтъква, обаче, необходимостта да се осигури по-широка достъпност на програмата, по-специално за младите хора с по-малко възможности;

375.  приветства факта, че процедурата за кандидатстване за финансиране по програмата „Еразъм +“ до голяма степен е прехвърлена онлайн; счита обаче, че процедурата би могла да бъде опростена допълнително чрез премахване на изискването писмата за предоставяне на пълномощие на партньорите по проекта да се подписват на ръка;

376.  посочва, че все още съществуват проблеми по отношение на достъпа до финансиране по програмата „Еразъм+“ в сектора „Младеж“, тъй като програмата се управлява децентрализирано чрез националните агенции; призовава Комисията да предприеме необходимите стъпки, например чрез централизиране на част от финансирането в рамките на изпълнителната агенция; призовава освен това Комисията да предостави необходимите средства за повишаване на ангажираността на всички бенефициенти по програмата, например като създаде постоянни подкомитети за отделните сектори, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 1288/2013(100);

377.  заявява, че до момента ключът към успеха на „Еразъм+“ беше академичният обмен и че за да бъде предотвратено намаляването му, не следва финансирането да се използва за друга програма, нито пък приложното поле на „Еразъм +“ да бъде разширявано, за да обхване и други получатели, например мигранти;

378.  изразява тревога по повод на хронично ниския процент на успеваемост на проектите по програма „Европа за гражданите“ и подпрограма „Култура“ на програма „Творческа Европа“ (съответно 16% и 11% през 2016 г.); подчертава, че ниският процент на успеваемост обезкуражава кандидатите и е показателен за недостатъчните равнища на финансиране, което не съответства на амбициозните цели на програмите;

379.  посочва, че собствената Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) на Комисия заявява, че програмата „Европа за гражданите“ е достигнала пълна зрялост през 2016 г., през третата година на своето изпълнение; поради това призовава Комисията и Съвета да предвиждат дългите срокове, които се оказват необходими за пълното прилагане на новите програми в рамките на МФР за периода 2014—2020 г., за да се предотврати повтарянето на подобни закъснения във финансовата рамка, която ще бъде приета за периода след 2020 г.;

380.  приветства ролята на EACEA за изпълнението на трите програми в областта на културата и образованието, както показва положителната оценка на работата на агенцията през 2016 г.; приветства факта, че ЕАСЕА използва в по-голяма степен електронното докладване за финансираните проекти, което следва да подобри събирането на данни и наблюдението на проектите, да допринесе за планирането и осъществяването на дейността на Комисията в областта на политиката и да подпомогне бенефициентите; отбелязва със задоволство, че EACEA извършва 92% от своите плащания в рамките на сроковете по Финансовия регламент; като се има предвид че бенефициентите по програмите в областта на образованието и културата често са много малки организации, призовава EACEA да се стреми към постигането на по-добри резултати, евентуално чрез показател за средното време за извършване на плащане;

381.  отбелязва учредяването през 2016 г. на Гаранционния механизъм за секторите на културата и творчеството с бюджет от 121 милиона евро до 2022 г. и първоначалния интерес, проявен от страна на сектора и на финансовите посредници; призовава за бързо изпълнение на планираното предварително захранване на механизма със средства от ЕФСИ в размер на 60 милиона евро; припомня, че заемите допълват други основни източници на финансиране за сектора, като безвъзмездните средства;

382.  изразява загриженост от много ниското равнище на финансиране от ЕФСИ, достигнало до секторите на образованието, културата и творчеството през 2016 г.; счита, че специално съобразената със сектора подкрепа е ключова, за да се гарантира възможността секторът на културата и творчеството да ползва заеми по линия на ЕФСИ;

383.  отново изразява своята подкрепа за независимото медийно отразяване на европейските въпроси, по-специално чрез бюджетна помощ за телевизионни, радио- и онлайн мрежи; приветства продължаването на предоставянето на безвъзмездни средства за Euranet+ до 2018 г. и настоятелно призовава Комисията да намери по-устойчив модел на финансиране за мрежата;

Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

384.  припомня, че през 2016 г. бяха широко използвани специални инструменти в отговор на хуманитарната ситуация, в която се намираха търсещите убежище в Съюза лица, и че следователно съществува риск сумите, които остават до края на сегашната МФР, да не са достатъчни за реагиране на неочаквани събития, които може да възникнат преди 2020 г.; изисква от Комисията да разреши този структурен проблем в следващата МФР и надлежно да информира Парламента;

385.  настоятелно призовава за разработване на последователна и систематична стратегия с по-ясни, засилени и дългосрочни политически и оперативни приоритети за защита на основните права и свободи, като същевременно се гарантира ефективното ѝ прилагане, включително чрез предоставяне на достатъчно финансови средства за тази цел;

Права на жените и равенство между половете

386.  подчертава, че равенството между жените и мъжете следва да бъде гарантирано във всички области на политиката; повтаря следователно своя призив за прилагане на съобразено с фактора пол бюджетиране на всички етапи на бюджетната процедура, включително при изпълнението на бюджета и оценката на неговото изпълнение;

387.  изразява съжаление, че в бюджетните редове по програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014— 2020 г. не се посочват ресурсите, разпределени за всяка от целите на програмата, свързани с равенството между половете; приветства факта, че през 2016 г. мрежата „Жени срещу насилието“ и Европейското женско лоби са получили безвъзмездни средства в областта на борбата с насилието срещу жените и равенството между половете;

388.  отново призовава за поддържането на отделен бюджетен ред за специфичната цел „Дафне“, за който да бъдат предназначени повече средства с цел преодоляване на намаляването на предназначените за програма „Дафне“ средства за периода 2014 – 2020 г.;

389.  изразява съжаление, че Европейският фонд за стратегически инвестиции не включва свързани с пола аспекти, и подчертава, че не е възможен успешен процес на възстановяване, без справяне с въздействието на кризите върху жените;

390.  подчертава, че интегрирането на принципа на равенство между половете е също сред основополагащите принципи на ФУМИ; изразява при все това съжаление относно липсата на целенасочени действия относно равенството между половете с конкретни бюджетни редове, въпреки нееднократните призиви на Парламента свързаното с равенството между половете измерение да бъде взето предвид и в политиките в областта на миграцията и убежището;

391.  отново отправя искането си в общия набор от показатели за резултатите от изпълнението на бюджета на Съюза да бъдат включени също така специфични, свързани с пола показатели, при надлежно спазване на принципа на добро финансово управление, по-специално в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност;

392.  призовава за извършването на оценка на въздействието върху половете като част от общите предварителни условия за получаване на средства от Съюза, както и за събиране, когато е възможно, на групирани по полов признак данни относно бенефициентите и участниците;

393.  приветства сравнително балансираното от гледна точка на пола участие (52% жени спрямо 48% мъже) в интервенциите на ЕСФ през 2016 г.;

394.  призовава за подновяване на ангажимента от страна на Парламента, Съвета и Комисията за постигане на равенство между половете в следващата МФР, чрез съвместна декларация, приложена към МФР, включително ангажимент за прилагане на съобразено с фактора пол бюджетиране и ефективен мониторинг на изпълнението на тази декларация в рамките на годишните бюджетни процедури посредством включване на разпоредба в клауза за преглед на новия регламент за МФР.

(1) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(2) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(3) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 1.
(4) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(5) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.
(7) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(8) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(9) ОВ С 384, 14.11.2017 г., стр. 2.
(10) ОВ C 417, 6.12.2017 г., стр. 63.
(11) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(12) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(13) ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(14) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(15) OВ L 343, 19.12.2013 г., стр. 46.
(16) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.
(17) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(18) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(19) ОВ С 384, 14.11.2017 г., стр. 11.
(20) ОВ С 417, 6.12.2017 г., стр. 74.
(21) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(22) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(23) ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(24) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(25) ОВ L 341, 18.12.2013 г., стр. 73.
(26) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.
(27) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(28) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(29) ОВ С 384, 14.11.2017 г., стр. 2.
(30) ОВ С 417, 6.12.2017 г., стр. 52.
(31) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(32) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(33) ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(34) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(35) ОВ L 341, 18.12.2013 г., стр. 69.
(36) ОВ L 363, 18.12.2014 г., стр. 183.
(37) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.
(38) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(39) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(40) ОВ С 384, 14.11.2017 г., стр. 9.
(41) ОВ C 417, 6.12.2017 г., стр. 171.
(42) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(43) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(44) ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(45) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(46) ОВ L 346, 20.12.2013 г., стр. 58.
(47) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.
(48) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(49) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(50) ОВ С 384, 14.11.2017 г., стр. 12.
(51) ОВ С 417, 6.12.2017 г., стр. 252.
(52) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(53) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(54) ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(55) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(56) OВ L 346, 20.12.2013 г., стр. 54.
(57) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.
(58) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(59) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(60) ОВ С 384, 14.11.2017 г., стр. 11.
(61) ОВ С 417, 6.12.2017 г., стр. 247.
(62) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(63) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(64) ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(65) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(66) OВ L 352, 24.12.2013 г., стр. 65.
(67) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.
(68) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(69) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(70) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 1.
(71) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(72) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(73) ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(74) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.
(75)Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 (OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25).
(76) COM(2017)0351 окончателен, раздел 2.2.
(77) Годишен доклад за управлението и изпълнението за 2016 г., раздел 2.2, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, годишни отчети за дейността — приложение 10, стр. 140.
(78) Годишен доклад за управлението и изпълнението за 2016 г., приложение 4, стр. 20
(79) Вж. Годишен доклад за управлението и изпълнението за 2016 г., раздел 2.2.
(80) Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом от 26 май 2014 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (OB L 168, 7.6.2014 г., стр. 105).
(81) Параграфи 120 и 121 неговата резолюция от 27 април 2017 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III — Комисия и изпълнителни агенции (OВ L 252, 29.9.2017 г., стр. 28).
(82) „Обобщени данни за напредъка във финансирането и прилагането на инструментите за финансов инженеринг, докладвани от управляващите органи в съответствие с член 67, параграф 2, буква й) от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, стр. 11.
(83) Проучване „Оценка на 10-годишния период по механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния“; поръчано от ГД „Вътрешни политики на ЕС“, Тематичен отдел по бюджетни въпроси.
(84) Вж. Годишен отчет за дейността за 2016 г. на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, стр. 17.
(85) Вж. параграф 207 от резолюцията на Парламента от 27 април 2017 г..
(86) Вж. ориентировъчните данни относно разпределението на помощта, групирани по размер на сумата, получена като пряка помощ, която е изплатена на производителите съгласно Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Съвета (за финансовата 2016 година).
(87) Функция 3 от МФР обединява различни политики; най-значимата част от разходите са за областта „Миграция и сигурност“; но финансиране се предоставя и за областта „Храни и фуражи“, за културни и творчески дейности, както и за програми в областта на правосъдието, правата, равенството и гражданството и потребителите и здравеопазването;
(88) ФУМИ замени програмата „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (SOLID);
(89) Приети текстове, P8_TA(2016)0477
(90) Европейска сметна палата, Rapid Case Review on the implementation of the 5% reduction of staff posts („Бърз преглед на изпълнението на намаляването с 5% на работните длъжности), стр. 27.
(91) Параграфи 276, 281, 282 от резолюция на Парламента от 27 април 2017 г.
(92) Доклад относно годишните отчети на Европейските училища за финансовата 2016 година, придружен от отговорите на училищата, 29 ноември 2017 г.
(93) Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“, Годишен доклад за дейността, стр. 10.
(94) https://corporateeurope.org/expert-groups/2017/02/corporate-interests-continue-dominate-key-expert-groups.
(95) Приети текстове, P8_TA(2017)0021.
(96) Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44).
(97) Специален доклад № 18/2016 „Система на ЕС за сертифициране на устойчиви биогорива“.
(98) http://ec.europa.eu/regional_policy/en/policy/how/stages-step-by-step/strategic-report/.
(99) Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета, (OB L 149, 20.5.2014 г., стр. 1).
(100) Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм +“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 50).


Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: специални доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година
PDF 361kWORD 122k
Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (2017/2188(DEC))
P8_TA(2018)0122A8-0130/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид специалните доклади на Сметната палата, изготвени съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8‑0299/2017)(2),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година, придружен от отговорите на институциите(3),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид своето решение от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел III — Комисия(5) и своята резолюция, съдържаща забележките, която е неразделна част от това решение,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05940/2018–C8‑0042/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(6) на Съвета, и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0130/2018),

A.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

Б.  като има предвид, че специалните доклади на Сметната палата предоставят информация по важни въпроси, свързани с изпълнението на фондовете, и по този начин помагат на Парламента да упражнява своите функции на орган по освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

В.  като има предвид, че забележките на ЕП относно специалните доклади на Сметната палата са неразделна част от горепосоченото решение на Парламента от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел III — Комисия;

Част І — Специален доклад № 21/2016 на Сметната палата, озаглавен „Предприсъединителна помощ от ЕС за укрепване на административния капацитет в Западните Балкани — метаодит“

1.  приветства специалния доклад на Палатата, който е под формата на метаодит, представляващ преглед на управлението от страна на Комисията на предприсъединителната помощ в Албания, Босна и Херцеговина, Косово, бившата югославска република Македония, Черна гора и Сърбия, и представя своите забележки и препоръки по-долу;

2.  признава, че на Комисията се налага да действа в труден политически контекст, като тя се сблъсква с много слабости в рамките на публичните институции на бенефициентите, като например прекомерна бюрокрация, голямо текучество на персонал, ниска ефективност, липса на отчетност и корупция;

3.  призовава всички заинтересовани участници да обръщат специално внимание на определянето на качествени национални стратегии, както и на национални и регионални програми, които ще включват ясни, реалистични и измерими цели, и по-добре да обвържат проектирането на програмите в държавата бенефициент с тези стратегии и съответните оценки на потребностите;

4.  подкрепя стремежа на органите на държавите от Западните Балкани да продължат да полагат усилия в ключовите области на добро управление и към провеждане на реформа на своята публична администрация, включително в областта на финансовия контрол в контекста на управлението на публичните финанси; приканва всички участници да положат по-големи усилия за разработването или консолидирането на стратегии за координиране на прилагането на реформата в областта на управлението на публичните финанси;

5.  счита, че е от жизненоважно значение да се засили прилагането на принципа на обвързаност с условия, особено чрез предварителна проверка на капацитета на бенефициента да изпълни изискванията за изпълнението на висококачествен проект и при специфични измерими условия;

6.  изразява съжаление, че около половината от финансираните от Съюза проекти за укрепване на реформата на публичната администрация и принципите на правовата държава не са устойчиви; подчертава, че е важно да се развие устойчивост, особено за проекти, насочени към укрепването на административния капацитет; изразява съжаление, че в много случаи не е била гарантирана устойчивост поради присъщи фактори, като например липсата на бюджетни средства, персонал и преди всичко липсата на политическа воля на бенефициентите за реформиране на институциите; призовава Комисията да надгражда над постиженията на успешните проекти с количествено измерима добавена стойност и да обезпечи устойчивостта и жизнеспособността на проектите, като я определи като предварително условие за проектите при изпълнението на ИПП (Инструмент за предприсъединителна помощ) II;

7.  счита, че все още съществува възможност за подобрение с цел привеждане на определени ключови сектори в съответствие със стандартите на Съюза, като например принципите на правовата държава, реформата на публичната администрация и доброто управление; е на мнение, че предоставяната за тези области помощ следва да бъде увеличена, да бъде с повишена ефективност и устойчива поради тясната връзка със стратегията за разширяване и политическите критерии;

8.  призовава Комисията приоритетно да се съсредоточи върху борбата с корупцията и организираната престъпност, върху укрепването на прокуратурата и върху разработването на критерии за прозрачност и почтеност в рамките на публичната администрация; отново изтъква необходимостта националните органи да приемат по-последователна и по-строга стратегия и да поемат по-голям политически ангажимент с цел да се гарантират устойчиви резултати в това отношение;

Част II — Специален доклад № 24/2016 на Сметната палата, озаглавен „Необходими са повече усилия, за да се повиши осведомеността и да се осигури спазване на правилата за държавната помощ в областта на политиката на сближаване“

9.  приветства специалния доклад на Палатата и подкрепя съдържащите се в него препоръки;

10.  отбелязва със задоволство, че Комисията ще изпълни голямата част от препоръките;

11.  подчертава, че всички съответни генерални дирекции, и по-специално ГД „Конкуренция“ и ГД „Регионална и селищна политика“ трябва да имат достъп до всички бази данни, с които разполагат службите на Комисията, за да им се даде възможност ефективно да поемат своите отговорности;

12.  призовава Комисията да преразгледа отказа си да изпълни препоръка 4, буква б), тъй като това може да застраши защитата на финансовите интереси на Съюза;

13.  може да приеме нежеланието на Комисията да приложи на практика препоръка 4, буква г), стига алтернативните методи, избрани от държавите членки, да продължат да бъдат толкова ефективни, колкото централния регистър за мониторинг на помощта „de minimis“; призовава Комисията да гарантира това положение;

14.  е убеден, че е от първостепенно значение за държавите членки да разполагат с правна сигурност по отношение на приложимите правила за държавна помощ преди осъществяването на големи проекти, тъй като ясните и последователни правила могат да допринесат за намаляване на процента на грешки в тази област;

15.  призовава Комисията да гарантира, че националните одитни органи са запознати с приложимите правила за държавните помощи и са проверили спазването им преди да подадат годишните си доклади за контрол;

16.  в този контекст приветства споразумението между ГД „Конкуренция“ и ГД „Регионална и селищна политика“ от март 2015 г. относно общ план за действие в областта на държавната помощ; отбелязва, че планът за действие първоначално е включвал шест действия, предназначени да повишат осведомеността и да подобрят ноу-хау-то в областта на държавната помощ във всички държави членки: установяване и разпространение на добри практики, курсове за обучение на специалисти в областта на държавната помощ, специфични за отделните държави работни семинари, семинари за специалисти, доразвиване на базата данни с въпроси и отговори (мрежата „ECN-ET network86“) и разработване на информационна база данни относно държавната помощ; от 2016 г. насам Комисията също така предлага специален модул за обучение;

17.  приветства също така факта, че до януари 2016 г. ГД „Конкуренция“ беше организирала курсове за обучение в областта на държавната помощ и инфраструктурата в България, Румъния, Словакия, Хърватия и Чешката република;

18.  подкрепя призива на Палатата за създаване на централна база данни за целия Съюз, в която съответните органи на държавите членки да могат да намират информация за предприятията, срещу които са издадени разпореждания за възстановяване на неправомерно отпусната държавна помощ, както и относно хода на процедурите по възстановяване; счита, че такава база данни би могла да бъде важна за бъдещите анализи на риска;

Част III — Специален доклад № 29/2016 на Сметната палата, озаглавен „Единен надзорен механизъм — добър старт, но са необходими допълнителни подобрения“

19.  припомня следните правни основания:

   а) член 287, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС): „1. Сметната палата проверява отчетите за всички приходи и разходи и на Съюза. Тя проверява и отчетите за всички приходи и разходи на всички органи, служби или агенции, създадени от Съюза, доколкото актът за учредяването им не изключва такава проверка.

Сметната палата представя на Европейския парламент и на Съвета декларация за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, която се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Тази декларация може да бъде допълнена със специфични оценки за всяка основна сфера на действие на Съюза“;

   б) Член 27 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (Протокол № 4 към ДЕС и ДФЕС): „27.1. Отчетите на ЕЦБ и на националните централни банки се проверяват от независими външни одитори, препоръчани от Управителния съвет и одобрени от Съвета. Одиторите имат пълни правомощия да преразглеждат всички книги и счетоводни отчети на ЕЦБ и националните централни банки и да получават изчерпателна информация относно техните сделки.

27.2. Разпоредбите на член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз се прилагат само по отношение на прегледа на оперативната ефективност при управлението на ЕЦБ“;

   в) Член 20, параграфи 1 и 7 от Регламент № 1024/2013 на Съвета(7) за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции: “1. ЕЦБ се отчита пред Европейския парламент и пред Съвета за прилагането на настоящия регламент в съответствие с разпоредбите на настоящата глава. 7. Когато Европейската сметна палата прави преглед на оперативната ефективност при управлението на ЕЦБ в съответствие с член 27, параграф 2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, тя взема предвид и задачите по надзора, възложени на ЕЦБ по силата на настоящия регламент“;

20.  подкрепя заключенията на Палатата и приветства факта, че Европейската централна банка („ЕЦБ“) е приела препоръките на Палатата(8);

21.  при все това изразява загриженост относно доклада на Контактния комитет на върховните одитни институции (ВОИ) на Европейския съюз, в който се съпоставят одитните правомощия на 27 от 28-те национални ВОИ в Съюза спрямо органите за банков надзор; изразява съжаление, че последвалото изявление гласи, че е възникнал одитен пропуск в страните, в които предишните одитни мандати на националните ВОИ спрямо органите за банков надзор не се подменят с одитиране на същото равнище от страна на Палатата спрямо надзорните дейности на ЕЦБ(9);

22.  подчертава, че вече е изразил тази загриженост в своята резолюция от 10 март 2016 г. относно банковия съюз — Годишен доклад за 2015 г.(10);

23.  изразява съжаление относно ограничената прозрачност на информацията за поднадзорните лица вследствие на възприетия от ЕЦБ подход по отношение на оповестяването, поради който поднадзорните лица не са могли да разберат изцяло резултата от процеса на преглед и пруденциалната оценка; подчертава, че Палатата е изразила загриженост относно липсата на прозрачност, която според нейното становище би могла да увеличи „риска от произвол при надзора“;

24.  посочва, че липсата на надзорен контрол над експозицията на банките на неликвидни дейности от равнище 3, включително несъбираеми активи и деривати, е довела до асиметрично упражняване на надзорната функция; счита, че силното предубеждение срещу кредитните рискове, свързани с пазарния и операционния риск, произтичащи от спекулативни финансови дейности, е довело до ощетяване на търговските банки в полза на големите инвестиционни банки, като е поставило под въпрос валидността и надеждността на проведените до момента цялостни оценки; изразява загриженост относно неотдавнашните изявления на председателя на Надзорния съвет Даниел Нуи относно затрудненията и неспособността на ЕЦБ да пристъпи към извършването на точна оценка на позициите, свързани с тези сложни и рискови продукти;

25.  отбелязва със загриженост на Палатата относно липсата на ефективно организационно разграничение между паричната политика и надзорните функции на ЕЦБ, както и на ясни и строги правила за управление с цел предотвратяване на конфликти на интереси, което засилва загрижеността относно присъщия конфликт на интереси между ролята на ЕЦБ за запазване на стабилността на еврото и пруденциалния надзор над големи европейски кредитни институции;

26.  подкрепя констатацията на Палатата относно необходимостта да се предостави анализ на риска относно използването на споделени услуги за задачите, свързани с паричната политика и надзорната функция на ЕЦБ;

27.  изразява загриженост в този контекст във връзка със забележката на Палатата, че нивото на предоставената информация от ЕЦБ е било само отчасти достатъчно, за да може Палатата да оцени ефективността на дейностите, свързани със структурата на управление на ЕНМ, работата на неговите съвместни надзорни екипи и проверките на място; подчертава, че следователно не са били одитирани важни области;

28.  счита за неприемливо, от гледна точка на отчитането, че одитираният субект, т.е. ЕЦБ, иска еднолично да реши до кои документи външните одитори могат да имат достъп(11); по тази причина призовава ЕЦБ да сътрудничи изцяло на Палатата в качеството ѝ на външен одитор и да предостави на Палатата пълен достъп до информацията с цел спазване на горепосочените правила;

29.  призовава Палатата да информира неговата компетентна комисия преди ноември 2018 г. дали е намерено решение на проблема за достъпа до информация;

30.  потвърждава съществуващите договорености за докладване между ЕЦБ и Европейския парламент(12); счита обаче, че тези договорености не могат да заместят одита от страна на Палатата;

31.  припомня, че Комисията следваше да публикува до 31 декември 2015 г. доклад относно прегледа на прилагането на Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции; изразява съжаление, че това не се е случило;

32.  ето защо призовава Комисията да финализира този доклад възможно най-бързо;

Част IV — Специален доклад № 30/2016 на Сметната палата, озаглавен „Ефективност на подкрепата от ЕС на приоритетни сектори в Хондурас“

33.  приветства специалния доклад на Палатата, подкрепя съдържащите се в него препоръки и представя своите забележки и препоръки по-долу; също така взема под внимание отговорите на Комисията;

34.  отбелязва със задоволство, че докладът на Палатата беше много добре приет и от правителството на Хондурас, и от Комисията, и че предизвикателствата, идентифицирани от Палатата, и нейните констатации се оказаха много полезни за засилване на политическия диалог между Хондурас и Съюза;

35.  припомня, че понастоящем отношенията между Хондурас — като част от Централна Америка — и Съюза се основават главно на Споразумението за асоцииране, подписано през 2012 г., което предполага силна връзка в дългосрочен план на основата на взаимно доверие и споделени ценности и принципи; припомня, че в Споразумението се определят три основни стълба за действие: политически диалог, сътрудничество и търговия; припомня по-специално, че в Споразумението двете страни поеха ангажимент да предприемат мерки за насърчаване на икономическото развитие, като отчитат взаимните интереси като премахването на бедността, създаването на работни места и справедливото и устойчиво развитие;

36.  подчертава, че към днешна дата 21 държави членки са ратифицирали Споразумението; очаква онези държави, които все още не са го ратифицирали, да направят това възможно най-скоро, тъй като пълното прилагане на трите стълба ще засили политическия диалог, ще позволи ефективно разпределяне на финансовите ресурси и в крайна сметка ще доведе до ефективна подкрепа от страна на Съюза за възстановяването и преобразуването на Хондурас;

37.  изтъква, че Хондурас е страната от Централна Америка, която получава най-много помощ за развитие от Съюза, че Съюзът е четвъртият от дванадесетте основи донори на Хондурас и че на финансирането от Съюза се падат 11% от официалната помощ за развитие, която получава страната; подчертава, че общото финансиране се е увеличило от 223 милиона евро през периода 2007—2013 г. до 235 милиона евро за периода 2014—2020 г.;

38.  при все това отбелязва със загриженост, че финансовият принос на Съюза по време на разглеждания период е представлявал едва 0,2% от БВП на страната, значително по-нисък от този на други донори, и по-специално САЩ;

39.  отбелязва също така, че по данни на Световната банка след световната икономическа криза в Хондурас се наблюдава умерено възстановяване от икономическа гледна точка, задвижвано от публични инвестиции, износ и голям обем парични преводи от чужбина, което даде възможност за растеж от 3,7% през 2016 г. и 3,5% през 2017 г.;

40.  подчертава обаче, че макар икономическите перспективи да са обнадеждаващи и въпреки усилията на правителството и донорите, Хондурас все още има най-високото равнище на бедност и икономическо неравенство в Латинска Америка, като по официални данни през 2016 г. около 66% от населението е живяло в бедност, и все още са налице широко разпространено насилие, корупция и безнаказаност; отбелязва, че макар броят на убийствата да е намалял през последните години, той все още е сред най-високите в света, и е най-високият в Латинска Америка; подчертава също така, че продължават да съществуват сериозни трудности и предизвикателства при достъпа до основни потребности, възможности за заетост, природни ресурси като земя и средства за съществуване, и че жените, коренното население и населението с африкански произход са най-уязвимите части от населението по отношение на нарушенията на правата на човека в резултат от неравенството;

41.  подчертава с особена загриженост, че Хондурас продължава да бъде една от най-опасните държави в света за защитниците на правата на човека и защитниците на правата, свързани с околната среда, които в много случаи са тясно свързани; по данни на организацията „Global Witness“ от 2009 г. насам в Хондурас са били убити най-малко 123 активисти, защитници на земята и околната среда, като много от тях са от коренното население и селските общности, противопоставящи се на мегапроекти на тяхна територия, като убийството на Берта Касерес, което остава неразкрито; призовава Комисията да гарантира, че сътрудничеството на Съюза в Хондурас по никакъв начин да не нарушава правата на човека на населението на Хондурас, и да осъществява и поддържа редовно и строго наблюдение; в тази връзка отново подчертава значението на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за предоставянето на спешна пряка финансова и материална подкрепа за изложени на риск защитници на правата на човека, а така също и на фонда за спешна помощ, който дава възможност на делегациите на Съюза да им отпускат преки ad hoc безвъзмездни средства; също така призовава Комисията да насърчава ефективното прилагане на насоките на Съюза относно защитниците на правата на човека чрез приемане на местни стратегии, осигуряващи пълно прилагане на насоките, в сътрудничество с организации на гражданското общество, които вече имат опит в тази област;

42.  отбелязва с голяма загриженост сериозните инциденти, настъпили в Хондурас след изборите на 26 ноември 2017 г.; напомня, че европейските и международните мрежи за защита на правата на човека и медиите осъдиха прекомерното използване на сила, понякога с фатален край, от страна на държавните сили за сигурност срещу демонстранти, както и други нападения срещу защитници на правата на човека в контекста на кризата след изборите, като организациите в областта на правата на човека регистрираха 30 убийства — 21 от военната полиция за опазване на обществения ред (La Policía Militar del Orden Público (PMOP)), около 232 ранени и 1085 задържани; напомня, че Службата на върховния комисар на ООН в Хондурас е документирала над 50 случая на сплашване и тормоз на защитници на правата на човека, социални лидери и журналисти; отбелязва, че предвид тази ситуация правителството на Хондурас обяви създаването на Секретариат по правата на човека като субект, обособен от действащото министерство по правата на човека, правосъдието, управлението и децентрализацията, който започна да функционира на 27 януари 2018 г.; призовава ЕСВД да засили подкрепата на Съюза за защитниците на правата на човека и насърчаването на политическия диалог и изисква от правителството на Хондурас да изпълни своите отговорности и задължението да поддържа мира и да гарантира сигурността на своите граждани;

43.  изтъква, че е важно частният сектор в държавите от Съюза също да се ангажира със спазването на правата на човека и най-високите социални и екологични стандарти, като в тези области трябва да бъдат изпълнени като минимум европейските стандарти; призовава Съюза и неговите държави членки да продължат да участват активно в работата на ООН за създаване на международен договор, който да държи предприятията отговорни за каквото и да било участие в нарушения на правата на човека;

44.  припомня, че държавният преврат от 2009 г. доведе до пагубни последици за страната: тя изпита сериозно забавяне на социалния и икономическия растеж, беше лишена от международна помощ и беше временно изключена от Организацията на американските държави; отбелязва, че въпреки това дейностите на Съюза в Хондурас бяха запазени през този период, при все че имаше забавяния в прилагането във всички приоритетни сектори и дори някои от тях, като например хармонизирането на правната рамка, не можаха да бъдат завършени; подчертава, че ако Съюзът не беше предоставил и поддържал подкрепата си за приоритетните сектори на сътрудничеството, условията в тези сектори биха били още по-трудни;

45.  отбелязва изразеното от правителството на Хондурас желание да бъде подложено на международен контрол, както и да си сътрудничи с международни организации (установяването на Службата на върховния комисар по правата на човека на Организацията на обединените нации, неотдавнашното разполагане на Мисията за подкрепа на борбата срещу корупцията и безнаказаността в Хондурас, одити на държавните отчети от страна на „Transparency International“ и др.); въпреки това изтъква, че е важно да се приемат и прилагат извлечените поуки и най-добрите практики и да не се продължава до безкрайност зависимостта от тези организации за осъществяването на основните отговорности на държавата; отбелязва с голяма загриженост подадената на 18 февруари 2018 г. оставка на ръководителя на Мисията за подкрепа на борбата с безнаказаността в Хондурас („Мисията“) поради слабата подкрепа, получена от Организацията на американските държави (ОАД) за възложената му преди две години задача за борба с корупцията в Хондурас от корупцията (липса на ресурси, разхищения в организацията, липса на съоръжения с подходящи условия и др.); отбелязва, че въпреки тази липса на подкрепа Мисията постигна значителни резултати в борбата с корупцията от 2017 г. насам с големи дела срещу държавни служители, замесени в тежка корупция и разследвания, отнасящи се до политическата класа в Хондурас; изразява опасението си, че тези обстоятелства биха обезсмислили първите големи регионални усилия за борба с корупцията и безнаказаността в една от държавите, които имат най-голяма необходимост от нея, и призовава правителството на Хондурас и Организацията на американските държави да подкрепят и улеснят работата на Мисията, а също така призовава ЕСВД да продължи да работи с Мисията за постигане на общите цели;

46.  отбелязва, че извършените от Палатата одити бяха съсредоточени върху периода 2007—2015 г., през който плащанията от ЕС възлизаха на 119 милиона евро, и че проверените приоритетни сектори бяха намаляването на бедността, горското стопанство, сигурността и правосъдието, които получиха 89% от двустранната помощ; при все това счита, че периодът, обхванат от Палатата в нейния доклад, е твърде дълъг и дори надвишава срока на мандата на Комисията, като освен това включва особено трудни и разнопосочни политически и икономически ситуации; счита, че за да бъдат по-ефективни, одитните периоди следва да бъдат по-къси или следва да се извършват междинни оценки, тъй като докладът посочва в твърде много случаи наличието на проблеми или недостатъци, които междувременно са били коригирани, и следователно някои от изводите и препоръки вече не са актуални; подчертава също така, че в доклада на Палатата не са посочени резултатите от разговорите, проведени от нея в Хондурас, и особено тези с бенефициенти, други донори и организации на гражданското общество;

47.  отбелязва заключението на Палатата в нейния доклад, че въпреки известния напредък подкрепата от Съюза за приоритетните сектори е била само отчасти ефективна, главно поради обстоятелствата в страната, както и някои слабости на управлението, които са ограничили въздействие на помощта, и отбелязва, че макар стратегията на Комисията да е била подходяща и координирана, тя не е била достатъчно конкретна и финансирането е било разпръснато в прекалено много области, така че въпреки исканията на правителството на Хондурас не е било възможно да се удовлетворят големите потребности в приоритетните сектори, които не получиха финансиране и от други донори;

48.  при все че споделя загрижеността, изразена от Палатата, споделя виждането на Комисията, че в много случаи е била необходима известна гъвкавост за адаптиране към кризата, предизвикана от държавния преврат, и че е налице необходимост да се реагира на ситуации на крайна спешност и да бъдат задоволени основни потребности на населението; призовава Комисията да продължи да работи за постигане на ефективно равновесие между гъвкавостта, необходима за адаптиране към променящите се обстоятелства в страната, и нейните потребности и искания, и преодоляването на най-неотложните предизвикателства, включително правата на човека, правото на живот и правото на достоен живот, както и необходимостта да се реагира и да се увеличи потенциалното въздействие на помощта от ЕС;

49.  отбелязва, че в миналото приоритетите на сътрудничеството на Съюза бяха в областта на социалното сближаване и икономическия растеж, докато новият програмен период отговаря на потребностите, произтичащи от основните предизвикателства за развитието, пред които е изправена страната: намаляване на бедността и неравенството, продоволствена сигурност, образование и здравеопазване, сигурност и права на човека, данъчни реформи, борба срещу безнаказаността и корупцията, създаване на работни места със социална закрила, конкурентоспособност, управление на природните ресурси и намаляване на уязвимостта, дължаща се на изменението на климата;

50.  подчертава, че предвид конкретната ситуация на страната, от решаващо значение е да се засилят или да започнат всеобхватни програми за борба с бедността (по-специално насочени към най-уязвимите групи като жените, децата и коренното население, както беше поискано от самото правителство на Хондурас), както и всеобхватни програми за образование и професионално обучение, насочени към децата и младите хора от най-необлагодетелстваните среди, така че да им се предложат възможности да развиват своите умения и компетенции и да бъдат отдалечени от риска да попаднат в мрежите на насилието и организираната престъпност;

51.  подчертава също така решаващата роля, която играят жените и организациите за защита на правата на жените за социалния напредък, и особено движенията, ръководени от млади хора; призовава Съюза да настоява за необходимостта от оказване на подкрепа за овластяването на жените и създаването на безопасна и благоприятна среда за женските организации на гражданското общество и защитниците на правата на жените, както и да противодейства на някои специфични основани на пола форми на репресии, особено в засегнатите от конфликти райони; подчертава, че е важно да се допринася активно за подкрепата на политиките и действията, свързани с правата на жените, включително в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права;

52.  счита, че Съюзът следва да продължи да полага особени усилия в сътрудничеството за повишаване на прозрачността, надеждността и отчетността на държавните институции и за демонтиране на структурата на корупция и безнаказаност, която подкопава доверието на гражданите и е една от основните пречки пред развитието на страната;

53.  изразява загриженост поради липсата на политически диалог, установена от Палатата в някои критични области, подпомагани от Подкрепата за националния план (цели в областта на образованието, развитието на национална статистика и реформата на публичната администрация); като се има предвид, че проведеният от Комисията диалог относно политиките е улеснил изпълнението на действията на Съюза и е довел до някои трайни подобрения, призовава Комисията да засили политическия диалог, особено в стратегическите и приоритетните области, и да прояви твърдост в областите, в които правителството не проявява голям интерес или възприемчивост, какъвто беше случаят с националната политика в областта на правосъдието и сигурността и обсерваторията за наблюдение на съдебната система;

54.  призовава Комисията да продължи да работи за подобряване на съвместното програмиране с правителството на Хондурас и с държавите — членки на Съюза, и заедно с другите донори да положи особени усилия във вътрешната координация, с цел оптимизиране на ефикасното разпределение на работата, постигане на взаимно допълване, когато това е възможно, и особено избягване на проблемите, установени от Палатата: разпространение на идентични или сходни проекти (едни и същи сектори, едни и същи бенефициенти), противоречиви или припокриващи се действия или липса на действия, особено в приоритетните сектори; Комисията следва също така да установи заедно с другите донори бърз и ефективен оперативен подход, за да се намалят сроковете и да се постигне по-голяма динамика, ефективност и резултатност;

55.  отбелязва, че приблизително половината от двустранната помощ от Съюза в Хондурас се насочва към обща и секторна бюджетна подкрепа; отбелязва със загриженост поради значителните рискове за бюджетната подкрепа, дължащи се главно на значителната макроикономическа нестабилност на страната, техническите слабости и проблемите с измамите и корупцията в управлението на публичните финанси;

56.  отбелязва със загриженост, че макар в доклада на Сметната палата да се отбелязва, че бюджетната подкрепа е била насочена към подходящи и надеждни национални стратегии, в някои приоритетни области правителството не е разполагало с ясни стратегии или те са били разпокъсани и за тях не е бил заделен конкретен бюджет, и съответните институции не са разполагали с необходимите знания да разработят политики и реформи;

57.  отбелязва факта, че Комисията идентифицира тези рискове и се е опитала да смекчи последиците от тях; при все това отново припомня на Комисията, че бюджетната подкрепа не е празен чек и че обещанията на правителството за предстоящи реформи не са непременно достатъчна гаранция; в тази връзка призовава Комисията, с цел да се намали всякакъв риск, да продължи да следи стриктно за прилагането и спазването на насоките за бюджетна подкрепа на всички етапи от процедурата; също така призовава Комисията да избягва да предоставя бюджетна подкрепа в секторите, в които няма сигурност за надеждна и подходяща реакция от страна на правителството;

58.  изразява съгласие с Комисията, че прекъсването на някои плащания за бюджетна подкрепа за определен период — както се случи през 2012 г. поради общата макроикономическа ситуация и непостигането на споразумение между Хондурас и Международния валутен фонд (МВФ) — не е непременно противоречиво послание, което би могло да попречи на ефективността на бюджетната подкрепа, както твърди Палатата, а напротив, позволява да бъдат изпратени силни и ясни сигнали на правителството, така че то да разреши бързо и ефективно възникналите проблеми;

59.  отбелязва с голям интерес, че Хондурас е първата страна, в която се прилага ориентирана към постигането на резултати бюджетна подкрепа; при все това изразява загриженост относно заключението на Палатата, че слабостите на инструментите за наблюдение са усложнили оценяването на постигнатите резултати, че наблюдението им е разкрило редица слабости и че направените препоръки не са били спазвани последователно; призовава Комисията да изготви подробен доклад, включващ целите, показателите и използваните критерии, методите за изчисление и проверка и т.н., и да оцени ефективността и въздействието им, за да се измерят постигнатите резултати и същевременно да се подобрят комуникацията, видимостта и въздействието на действията на Съюза; също така призовава Комисията да обърне по-голямо внимание на резултатите по отношение на целите, определени в нейните стратегии за политически диалог с правителството на Хондурас, както и на диалога с гражданското общество и другите донори;

60.  тъй като доброто управление на публичните финанси е основно условие за отпускането на бюджетна подкрепа, а в Хондурас това е една от основните слабости въпреки поредицата планове на правителството и подкрепата от Комисията, счита, че Комисията следва да постави специален акцент върху по-нататъшното подобрение в тази област; в тази връзка и предвид ролята, която трябва да играе Сметната палата на Хондурас в управлението на държавните ресурси, призовава Комисията да разработи конкретни програми за сътрудничество с Палатата с цел предоставяне на техническа помощ и обучение в тази област;

61.  призовава правителството на Хондурас да осигури всички необходими средства и да предвиди необходимото финансиране, така че Сметната палата на Хондурас да може да осъществява работата си независимо, ефективно и в съответствие с международните стандарти за одит, прозрачност и отчетност;

62.  отбелязва със загриженост констатацията на Палатата, че все още липсва персонал в представителството на Съюза в Хондурас, специализиран в управлението на публичните финанси и макроикономическите въпроси във връзка с операциите за бюджетна подкрепа, и изтъква, че това е особено рисковано предвид хроничната икономическа нестабилност в страната, която продължава да получава бюджетна подкрепа въпреки това сериозно положение; предвид рисковете, открити от Палатата, призовава Комисията спешно да подсили персонала на представителството на Съюза в Хондурас;

63.  отбелязва, че сътрудничеството на Съюза в Хондурас предоставя подкрепа за организации на гражданското общество с цел насърчаване на продоволствената сигурност, правата на човека и равенството между половете и че понастоящем се изпълняват около 35 тематични проекта на обща стойност над 9 милиона евро; отбелязва също така, че в ангажимента си с гражданското общество в Хондурас делегацията на Съюза изработи пътна карта, одобрена през 2014 г., която включва определени за страната действия за политически диалог и действия за подкрепа; счита, че е от първостепенно значение организациите на гражданското общество да участват не само в процеса на консултации, който води до изготвянето на пътни карти, но също така и при тяхното изпълнение, наблюдение и преглед;

64.  изразява дълбоката си загриженост относно стесняването на пространството, предоставяно на гражданското общество в развиващите се страни; отбелязва с голямо безпокойство, че само през първите три месеца на 2014 г. Службата за регистриране и наблюдение на гражданските асоциации е отнела разрешенията на над 10 000 НПО, които не са докладвали на правителството за своите финанси и програми, и че въпреки някои положителни тенденции през последните години някои от законодателните актове и административните мерки, наскоро приети в Хондурас, възпрепятстват и ограничават дейността на тези асоциации, което продължава да принуждава много от тях да прекратят дейност;

65.  приветства подкрепата и отдавнашния ангажимент на Съюза към гражданското общество в развиващите се страни; счита, че в рамките на политическия диалог и програмите за сътрудничество за развитие Комисията трябва да работи за стратегии за създаване на подходяща законодателна, административна и политическа среда, която да позволява на организациите на гражданското общество да изпълняват ролята си и да работят ефективно, да ги съветва и информира редовно за средствата и възможностите за финансиране и да насърчава тяхното включване в международни организации и мрежи на гражданското общество;

66.  счита, че Палатата е трябвало да посвети една глава от своя доклад на сътрудничеството на Съюза с организациите на гражданското общество в Хондурас поради ключовата роля, която те играят в обществото като цяло, и по-специално за местното развитие, и още повече с оглед на факта, че Съюзът е най-големият донор за тези организации в развиващите се страни и е поел водеща роля в защитата на представителите на гражданското общество и на защитниците на правата на човека чрез използване и прилагане на поредица от инструменти и политики; очаква Палатата да вземе това предвид при изготвянето на бъдещите си доклади;

Част V — Специален доклад № 31/2016 на Сметната палата, озаглавен „Изразходване на най-малко една пета от бюджета на ЕС за действия по климата — предприемат се амбициозни действия, но рискът от неуспех е сериозен“

67.  приветства специалния доклад на Палатата и представя своите забележки и препоръки по-долу;

68.  приветства амбициозните ангажименти на Съюза да постигне намаляване на своите емисии на парникови газове с най-малко 20% в сравнение с нивата от 1990 г. в срок до 2020 г. и с 40% в с