Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 19 април 2018 г. - СтрасбургОкончателна версия
Беларус
 Филипини
 Положението в ивицата Газа
 Обща система на данъка върху добавената стойност по отношение на задължението за прилагането на минималната стандартна данъчна ставка*
 Предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма ***I
 Одобряване и надзор на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства ***I
 Биологично производство и етикетиране на биологични продукти ***I
 Насоки за политиките за заетост на държавите членки *
 Бюджетна прогноза за приходите и разходите за финансовата 2019 година: Раздел І — Европейски парламент
 Защита на разследващите журналисти в Европа: случаят на словашкия журналист Ян Куцяк и Мартина Кушнирова
 Инструмент за европейски ценности за подкрепа на организации на гражданското общество, които насърчават демокрацията, върховенството на закона и основните ценности в рамките на Европейския съюз
 Нарушаване на правата на човека и на принципите на правовата държава в случая с двама гръцки войници, арестувани и задържани в Турция
 Прилагане на разпоредбите на Договора относно националните парламенти
 Годишен доклад относно политиката в областта на конкуренцията
 Обществени колебания относно ваксините и намаляване на равнищата на ваксинация в Европа
 Изпълнение на Директивата относно европейската заповед за защита
 Изпълнението на процеса от Болоня — актуално състояние и последващи действия

Беларус
PDF 485kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно Беларус (2018/2661(RSP))
P8_TA(2018)0174RC-B8-0197/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции и препоръки относно Беларус,

—  като взе предвид парламентарните избори от 11 септември 2016 г., президентските избори от 11 октомври 2015 г. и местните избори от 18 февруари 2018 г., проведени в Беларус,

—  като взе предвид изявлението от 20 февруари 2018 г. на говорителя на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно местните избори в Беларус,

—  като взе предвид изявлението от 25 март 2018 г. на говорителя на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно събитията преди и по време на Деня на свободата в Беларус,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Беларус, и по-специално тези от 15 февруари 2016 г. за отмяна на санкциите срещу 170 физически лица и три дружества от Беларус, с които се определя също така рамката за диалог по политиките и условията за отношенията между ЕС и Беларус, така че да се развиват съобразно по-положителен дневен ред, особено по отношение на демократичните реформи,

—  като взе предвид заключенията от Срещата на върха на Източното партньорство от 24 ноември 2017 г. и одобряването на 20-те цели за 2020 г., предназначени за постигането на резултати за гражданите,

—  като взе предвид посещението на члена на Комисията Хан в Беларус през януари 2018 г. и продължаващите преговори относно приоритетите за партньорство между ЕС и Беларус,

—  като взе предвид решението на Съвета по външни работи за продължаване с една година, до февруари 2019 г., на мерките, които все още се прилагат спрямо Беларус, включително оръжейно ембарго, забраната за износ на стоки, които могат да се използват за вътрешни репресии, и замразяване на активи и забрана за пътуване срещу четирима души, включени в списъка във връзка с неразкритото изчезване на двама опозиционни политици, един бизнесмен и един журналист през 1999 и 2000 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и всички конвенции за правата на човека, по които Беларус е страна,

—  като взе предвид изявлението от 28 март 2018 г. на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Беларус,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че след президентските избори през 2015 г. и след парламентарните избори през 2016 г. на 18 февруари 2018 г. в Беларус се проведоха местни избори; като има предвид, че отдавна отправените препоръки на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) и на Венецианската комисия в областта на избирателното законодателство и процеси все още не са изпълнени в Беларус; като има предвид, че според чуждестранни дипломатически и беларуски наблюдатели местните избори, проведени през февруари 2018 г., са ново потвърждение за тези недостатъци;

Б.  като има предвид, че през февруари 2016 г. ЕС отмени повечето от ограничителните мерки срещу беларуски длъжностни и юридически лица, като жест на добра воля, за да насърчи Беларус да подобри положението с правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава в страната;

В.  като има предвид, че ЕС многократно заяви, че зачитането на основните свободи, на принципите на правовата държава и на правата на човека е ясно предварително условие за подобряването и по-нататъшно развитие на отношенията между Европейския съюз и Беларус; като има предвид обаче, че положението в страната продължава да поражда загриженост, тъй като в това отношение се наблюдават само много ограничени, нерешителни стъпки към подобрения;

Г.  като има предвид, че дългоочакваните реформи на конституцията и законодателството, които биха създали условия за развитието на истинска демокрация, изостават;

Д.  като има предвид, че не е правен опит за избирателна реформа и че, както стана видно по време на местните избори през февруари 2018 г., продължават да съществуват значителен брой сериозни недостатъци и процедурни нередности, включително ограничителна правна уредба относно политическите права на всички етапи на предизборните кампании и проблеми във връзка с наблюдението, гласуването и преброяването на гласовете; като има предвид, че от 1994 г. насам не са провеждани свободни и честни избори в Беларус;

Е.  като има предвид, че не бяха поканени международни наблюдатели за наблюдение на местните избори, а беларуските наблюдатели, от своя страна, събраха конкретни доказателства за повсеместни масови усилия за изкуствено повишаване на данните за избирателната активност и за многократно гласуване, като последното се използва за първи път от няколко години насам;

Ж.  като има предвид, че продължават действията по сплашване, включително множество случаи на задържане на независими и опозиционни активисти, политици и журналисти; като има предвид, че отново видни членове на опозицията и защитници на демокрацията и на правата на човека бяха възпрепятствани да участват в неразрешена демонстрация за отбелязване на стогодишнината от обявяването на независимостта на Беларус или бяха задържани по време на подготовката и при провеждането ѝ в Минск на 25 март 2018 г., въпреки че повечето от тях впоследствие бяха освободени, без да им бъде повдигнато обвинение;

З.  като има предвид, че двама политически затворници — Михаил Жемчужни и Дмитрий Палиенко, продължават да бъдат задържани;

И.  като има предвид, че Европейският парламент подкрепяше беларуското гражданско общество в продължение на години, наред с други инициативи, като присъди наградата „Сахаров“ на Асоциацията на журналистите в Беларус през 2004 г. и на Александър Милинкевич през 2006 г.;

Й.  като има предвид, че събитията по време на Деня на свободата през 2018 г. за пореден път показват, че правителството на Беларус няма намерение да изостави старите си политики на масови репресии на гражданите, които се опитват да упражняват правата, предвидени в конституцията и в международните договори;

К.  като има предвид, че на 24 януари 2018 г. Министерството на информацията блокира достъпа до водещия независим новинарски уебсайт Charter97.org на територията на Беларус; като има предвид, че бяха започнати наказателни производства срещу независими блогъри; като има предвид, че ако бъдат приети, предложените изменения на Закона относно медиите ще породят нова, значителна заплаха за свободата на изразяване на мнение в страната;

Л.  като има предвид, че на 25 октомври 2016 г. Беларус прие своя първи национален план за действие в областта на правата на човека, одобрен с резолюция на съвета на министрите на Беларус, в който се определят принципните насоки на действие за изпълнението на задълженията на страната във връзка с правата на човека;

М.  като има предвид, че Беларус е единствената държава в Европа, която продължава да изпълнява смъртни наказания; като има предвид, че специалният докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Беларус отбеляза, че смъртните присъди в Беларус могат да се считат в голяма степен за оспорими поради липсата на независима съдебна система и на справедливи съдебни процеси;

Н.  като има предвид, че ЕС и Беларус водят понастоящем преговори за специфични приоритети за партньорство, чиито основни области на интереси включват икономическото развитие и модернизацията, укрепването на институциите и доброто управление, свързаността и контактите между хората; като има предвид, че правителството на Беларус многократно изтъкна, че се стреми към нормализиране на отношенията с ЕС, премахване на действащите все още санкции и либерализация на визовия режим; като има предвид обаче, че напредъкът в това отношение неизбежно зависи от показването от страна на Беларус на политическа воля и ангажимент спрямо демократичните ценности, принципите на правовата държава и основните свободи;

1.  подкрепя критичната ангажираност на ЕС с Беларус, доколкото тя зависи от предприемането на конкретни стъпки в посока на демократизация и от пълното зачитане на основните свободи и на правата на човека от страна на органите на Беларус;

2.  отбелязва с разочарование неизпълнението, въпреки отправените призиви, на препоръките на ОССЕ/БДИПЧ и на Венецианската комисия, отправени след президентските избори през 2015 г. и след парламентарните избори през 2016 г., които трябваше да бъдат изпълнени преди местните избори през 2018 г.; призовава органите на Беларус да възобновят незабавно работата по цялостни избирателни реформи като част от по-широкия процес на демократизация и в сътрудничество с международните партньори;

3.  изразява съжаление във връзка с тормоза на журналисти и независими медии в Беларус след местните избори, включително незаконното извеждане от избирателната секция и грубото отношение към журналиста от телевизия „Belsat TV“ Андрус Козел и блокирането на новинарския портал Charter97, наред с други действия;

4.  настоятелно призовава органите на Беларус незабавно и безусловно да спрат да блокират водещия независим новинарски уебсайт Charter97.org, да се откажат от измененията на Закона за медиите, които, ако бъдат приети, ще застрашат свободата на изразяване на мнение, и да преустановят преследването на независими блогъри поради това, че изразяват свободно мнението си;

5.  отбелязва, че броят на представителите на демократичната опозиция в районните избирателни секции беше несъразмерно нисък в сравнение с броя на подадените заявления;

6.  изразява разочарование във връзка с многократните откази за регистрация на партии на демократичната опозиция; призовава за премахването на ограниченията и за облекчаване на процедурите за регистрация на политически партии в Беларус; подчертава, че на всички политически партии трябва да бъде дадена възможност да упражняват без ограничения политическа дейност, особено в период на предизборни кампании; призовава за отмяна на член 193/1 от Наказателния кодекс на Беларус, с който се криминализира участието в дейности на нерегистрирани организации;

7.  изразява съжаление поради несъразмерната реакция на органите на Беларус спрямо усилията на активисти на опозицията за организиране на неразрешен митинг по повод на честванията на Деня на свободата на 25 март 2018 г., довела до задържането на десетки лидери на опозицията и на бившите кандидати за президент Микалай Статкевич и Уладзимир Някляев; отново заявява, че свободата на събранията и сдруженията е основно право на човека; подчертава, че всяко сериозно отстъпление от принципите на демокрацията и зачитането на основните свободи, включително задържане на повече политически затворници, следва във всеки отделен случай да води до ясна реакция от страна на ЕС в отношенията му с Беларус;

8.  настоятелно призовава за освобождаването на Михаил Жемчужни и Дмитрий Палиенко, двама активисти на гражданското общество, които понастоящем са задържани по политически причини, и за рехабилитирането на всички бивши политически затворници и възстановяване на техните граждански и политически права;

9.  призовава отново органите на Беларус да гарантират при всички обстоятелства зачитането на демократичните принципи, на правата на човека и на основните свободи, в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и с международните и регионалните инструменти за правата на човека, ратифицирани от Беларус;

10.  припомня, че спазването на основните свободи е важен елемент на всяка стабилна демокрация; настоятелно призовава органите на Беларус да започнат конструктивен и открит диалог с демократичната опозиция и с организациите на гражданското общество с оглед на гарантиране на свободите и правата на гражданите, и по-специално правото на сдружаване, мирни събрания и изразяване на мнение, както и осигуряването на рамка за свободни и независими медии;

11.  отново настоятелно призовава Беларус да се присъедини към глобалния мораториум върху смъртното наказание, като първа стъпка към окончателното му премахване; припомня, че смъртното наказание е нехуманно и унизително отношение, няма доказан възпиращ ефект и прави съдебните грешки необратими; отбелязва със съжаление, че беларуските съдилища постановиха нови смъртни присъди през 2018 г.;

12.  призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията да продължат да предоставят подкрепа на организациите на гражданското общество в Беларус и в чужбина; подчертава в този контекст необходимостта да се подкрепят всички независими източници на информация за обществото в Беларус, включително медии, излъчващи на беларуски език и от чужбина;

13.  отбелязва секторните диалози между ЕС и Беларус на техническо равнище и разширяването на сътрудничеството в области като икономическите реформи, ефективното използване на ресурсите, екологосъобразната икономика и опазването на околната среда; призовава ЕСВД и Комисията да дадат приоритет на безопасността на беларуската атомна електроцентрала в Островец и да гарантират, че напредъкът в отношенията между ЕС и Беларус зависи от по-голямата отвореност и задълбочаване на сътрудничеството, както и от пълното спазване от страна на Беларус на международните стандарти за ядрена безопасност и за безопасност по отношение на околната среда;

14.  изразява съжаление, че текущият диалог относно правата на човека не носи конкретни резултати и настоятелно призовава специалния представител на ЕС за правата на човека да намери начини и средства за насърчаване на пълната и ефективна защита на правата на човека в Беларус; призовава за освобождаването на всички политически затворници;

15.  отбелязва текущите преговори по приоритетите за партньорство между ЕС и Беларус и очаква бързото им приключване, което ще разшири обхвата на двустранното сътрудничество в полза на гражданите на двете страни и ще осигури на Беларус достъп до по-широк набор от финансова помощ и сътрудничество, при условие че държавата предприема ясни и осезаеми стъпки за демократизация и откритост, включително, като приоритет, всеобхватна изборна реформа; приветства в този контекст плана на Комисията за увеличаване на отпусканата финансова помощ за периода 2018 – 2020 г.; настоява за ясни ангажименти за реформи от страна на правителството на Беларус и препоръчва създаването на пътна карта за задълбочаване на отношенията между ЕС и Беларус под формата на показатели и график за изпълнението на тези ангажименти;

16.  настоятелно призовава ЕС да продължи да подкрепя организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека и призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с Форума за гражданско общество на Източното партньорство и да следва неговите препоръки; настоятелно призовава правителството на Беларус да осигури участието на гражданите в процесите на определяне на политиките на местно и национално равнище, като се ръководи от насоките, приети от Съвета на Европа на 27 ноември 2017 г.; отбелязва нарастващото взаимодействие между Беларус и тази организация;

17.  призовава във връзка с това ЕСВД и Комисията да намерят начини да информират организациите на гражданското общество в Беларус и да се консултират с тях относно текущите диалог и преговори между ЕС и Беларус;

18.  отбелязва със задоволство началото на изпълнението на партньорството за мобилност между ЕС и Беларус и очаква финализирането на споразуменията за облекчаване на визовия режим и за обратно приемане между ЕС и Беларус, като ясен принос за контактите между хората и търговските контакти;

19.  приветства решението на органите на Минск, с което от февруари 2018 г. се допуска кратък безвизов престой в Беларус за чуждестранни граждани от 80 държави;

20.  приветства постигнатия напредък за насърчаването на младежкия обмен и контактите между хората между ЕС и Беларус, включително чрез схемата на ЕС за мобилност „MOST“, „Еразъм+“, „Хоризонт 2020“ и Програмата за техническа помощ и обмен на информация (TAIEX), както и чрез присъединяването на Беларус към процеса от Болоня; призовава за прилагане на процеса от Болоня в съответствие с пътната карта, договорена съвместно от европейското пространство за висше образование и Беларус, мярка, която ще бъде от полза за младите граждани на Беларус и за по-нататъшното подобряване на обмена и контактите между хората с ЕС;

21.  призовава за подновяване на мандата на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Беларус; призовава правителството на Беларус да сътрудничи изцяло на специалния докладчик; призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават и подкрепят удължаването на мандата на специалния докладчик на ООН и приканва специалния представител на ЕС за правата на човека да сътрудничи на специалния докладчик на ООН с цел подобряване на положението в страната;

22.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на Съвета, на Бюрото за демократични институции и права на човека към ОССЕ, на Съвета на Европа, на правителствата и парламентите на държавите членки и на органите на Беларус.


Филипини
PDF 477kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно Филипините (2018/2662(RSP))
P8_TA(2018)0175RC-B8-0198/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно положението във Филипините, и по-конкретно тези от 15 септември 2016 г.(1) и от 16 март 2017 г.(2),

—  като взе предвид изявлението на говорителя на ЕСВД от 16 март 2018 г. относно Филипините и Международния наказателен съд,

—  като взе предвид изявленията на делегацията на ЕС и на говорителя на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията по въпросите на външната политика и политиката на сигурност (върховен представител/заместник-председател),

—  като взе предвид Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Филипини, от друга страна,

—  като взе предвид съвместния работен документ на комисията и на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 19 януари 2018 г. за оценка на положението на Филипините за периода 2016— 2017 г. в рамките на специалния насърчителен режим на ЕС за устойчиво развитие и добро управление (ОСП+) (SWD(2018)0032),

—  като взе предвид изявленията на върховния комисар на ООН за правата на човека Зейд Раад ал Хюсейн относно обвиненията, отправени от правителството на Филипините, че специалният докладчик на ООН по правата на коренното население и други защитници на правата на човека са участвали в терористични дейности,

—  като взе предвид резултатите от юбилейната среща на върха между АСЕАН и ЕС за отбелязване на 40-ата годишнина от установяването на диалога между АСЕАН и ЕС, както и Плана за действие АСЕАН – ЕС (2018— 2022 г.),

—  като взе предвид изявлението на председателя на подкомисията на Европейския парламент по правата на човека от 23 февруари 2018 г., че „задържането на сенатор де Лима в затвора без повдигане на обвинение е неприемливо“,

—  като взе предвид дипломатическите отношения между Филипините и ЕС (по-рано Европейска икономическа общност (ЕИО)), установени на 12 май 1964 г. с назначаването на посланика на Филипините в ЕИО,

—  като взе предвид статута на Филипините като един от учредителите на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН),

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето,

—  като взе предвид Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване,

—  като взе предвид Насоките на ЕС за правата на човека,

—  като взе предвид Римския статут,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Филипините и ЕС поддържат дългогодишни дипломатически, икономически, културни и политически отношения; като има предвид, че чрез ратифицирането на Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) Европейският съюз и Филипините отново потвърдиха общия си ангажимент към принципите на добро управление, демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека, насърчаването на социалното и икономическото развитие и насърчаването на мира и сигурността в региона;

Б.  като има предвид, че от 1 юли 2016 г. насам според съобщенията около 12 000 души, сред които жени и деца, са били убити във Филипините по време на текуща кампания срещу наркотиците, провъзгласена в международен план като „войната с наркотиците“ на президента Дутерте; като има предвид, че президентът Дутерте обеща да продължи своята кампания за борба с наркотиците до изтичането на президентския му мандат през 2022 г.; като има предвид, че ЕС продължава да изразява дълбока загриженост относно големия брой убийства, свързани с кампанията за борба с незаконните наркотици във Филипините;

В.  като има предвид, че срещу специалния докладчик на ООН по правата на коренното население Виктория Таули-Корпус, филипински гражданин, беше повдигнато обвинение в тероризъм и през март 2018 г. тя, заедно с 600 други лица, в това число лидери на коренното население и защитници на правата на човека, беше включена от правителството на Филипините в списък на терористичните организации; като има предвид, че експертите на ООН се ползват със съдебен имунитет; като има предвид, че обвиненията бяха в резултат на осъждането от страна на Таули-Корпус на нападенията на армията срещу коренните лумадкси народи на остров Минданао; като има предвид, че Таули-Корпус отбеляза използването на тормоз, изтезания и задържания срещу коренното население, защитавало по мирен начин своята собственост;

Г.  като има предвид, че на 19 септември 2016 г. сенатор Лейла де Лима, активист за правата на човека и най-изтъкнатият критик на кампанията на президента на Филипините Дутерте за борба с наркотиците, беше отстранена от поста си на председател на комисията по правосъдие и права на човека и беше задържана на 23 февруари 2017 г.; като има предвид, че сенатор Де Лима ръководеше разследванията на извънсъдебните екзекуции в Давао по времето, когато президентът Дутерте беше кмет на града; като има предвид сериозните опасения, че престъпленията, в които е обвинена сенатор Де Лима, са почти напълно изфабрикувани и политически мотивирани;

Д.  като има предвид, че вземането на прицел на коренното население от страна на органите на Филипините е сериозен проблем; като има предвид, че в края на декември ООН предупреди за масови нарушения на правата на човека, понесени от лумадите на филипинския остров Минданао; като има предвид, че според експерти на ООН от октомври 2017 г. насам най-малко 2500 лумади са били разселени; като има предвид, че съществуват опасения, че някои от тези нападения са мотивирани от неоснователни подозрения, че лумадите са свързани с терористични групи, или от тяхното съпротивление срещу минни дейности в земите на предците им;

Е.  като има предвид, че на 28 декември 2000 г. Филипините подписаха Римския статут и на 30 август 2011 г. го ратифицираха; като има предвид, че прокурорът на Международния наказателен съд (МНС) започна предварително разследване на положението във Филипините, при което ще се анализират престъпления, за които се твърди, че са извършени в страната поне от 1 юли 2016 г. насам в контекста на кампанията „война с наркотиците“, стартирана от правителството на Филипините;

Ж.  като има предвид, че на 19 март 2018 г. МНС беше официално уведомен от ООН, че на 17 март 2018 г. Филипините са депозирали писмено уведомление за оттегляне от Римския статут;

З.  като има предвид, че на 7 март 2017 г. Камаратата на представителите на Филипините одобри закон за възстановяване на смъртното наказание; като има предвид, че законът все още се нуждае от одобрението на Сената, преди да бъде подписан от президента и да стане действащ; като има предвид, че президентът Дутерте извършваше активна кампания за възстановяването на смъртното наказание; като има предвид, че възстановяването на смъртното наказание би било в явно нарушение на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, по който Филипините са страна от 2007 г.;

И.  като има предвид, че Филипините заемат 111-о място от общо 180 държави по отношение на корупцията в класация на корупцията, която се публикува ежегодно от „Трансперънси Интернешънъл“;

Й.  като има предвид, че пространството за гражданското общество все повече се свива; като има предвид, че във Филипините защитниците на правата на човека са изправени пред все по-враждебна среда; като има предвид, че президентът Дутерте направи изявления, подбуждащи към полицейски нападения срещу групи и застъпници на правата на човека;

К.  като има предвид, че лицата, които правят публични изявления срещу извънсъдебните екзекуции, са изправени пред риска да им бъде забранено да влизат на територията на Филипините;

Л.  като има предвид, че президентът Дутерте отправи редица унизителни и принизяващи изявления относно жените и многократно е оправдавал изнасилването и е призовавал за застрелване на жените;

М.  като има предвид, че защитници на правата на човека, журналисти и активисти редовно се сблъскват със заплахи, тормоз, сплашване и насилие за това, че се стремят да разкрият извънсъдебните екзекуции и други нарушения на правата на човека във Филипините; като има предвид, че общността на ЛГБТИ е изправена пред постоянен тормоз;

Н.  като има предвид, че Филипините са бенефициент на Общата система на Европейския съюз за преференции плюс (ОСП+);

О.  като има предвид, че в Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Филипините се призовава за установяване на съдържателен диалог за правата на човека под формата на работна група по правата на човека;

1.  призовава правителството на Филипините да сложи незабавно край на извънсъдебните екзекуции под претекст на „война с наркотиците“; решително осъжда големия брой извънсъдебни екзекуции, свързани с кампанията срещу наркотиците и извършени от въоръжените сили и от групи, прилагащи саморазправа; поднася своите съболезнования на семействата на жертвите; изразява сериозно безпокойство във връзка с достоверни съобщения, според които полицейските сили на Филипините фалшифицират доказателства, за да оправдаят извънсъдебните екзекуции, и че в повечето случаи на прицел се вземат бедните жители на градските райони;

2.  отбелязва неотдавнашните инициативи на правителството, за да се гарантира по-единен и интегриран подход към усилията за борба с наркотиците въз основа на правоприлагане, правосъдие, застъпничество и рехабилитация, както и интеграция; приветства Резолюция 516 на Сената, внесена във Филипините на 25 септември 2017 г., която настоятелно призовава органите да „предприемат необходимите стъпки за спиране на поредицата от убийства, особено на нашите деца“; призовава правителството да даде приоритет на борбата с мрежите за трафик на наркотици и с наркобароните вместо на проследяването на дребните потребители; подчертава, че органите на Филипините трябва да продължат борбата си с незаконните наркотици с акцент върху общественото здраве и при пълно спазване на правото на справедлив процес в съответствие с националното и международното право; призовава правителството да приеме специални ненасилствени политики;

3.  приканва компетентните органи да сътрудничат изцяло на специалните процедури на ООН; призовава органите на Филипините за незабавно провеждане на безпристрастни и сериозни разследвания на тези извънсъдебни екзекуции, както и за наказателното преследване и подвеждане под отговорност на всички извършители; призовава ЕС и всички негови държави членки да подкрепят ръководено от ООН разследване на убийствата във Филипините и подвеждане под отговорност на извършителите;

4.  призовава отново органите на Филипините за освобождаване на сенатор Лейла де Лима и за осигуряването ѝ на подходящо ниво на безопасност и санитарни условия по време на задържането; също така отново призовава органите да гарантират справедлив процес и да оттеглят всички политически мотивирани обвинения срещу нея; призовава ЕС да продължи да следи отблизо делото срещу сенатор Де Лима;

5.  призовава органите на Филипините да отстранят защитниците на правата на човека от списъка на терористите, като оттеглят всички обвинения срещу тях и им позволят да извършват мирно своята дейност; припомня на органите на Филипините, че г-жа Виктория Таули-Корпус се ползва от имунитет съгласно Конвенцията за привилегиите и имунитетите от 1946 г.;

6.  приветства инициативата на МНС да разследва твърденията за престъпления срещу човечеството в контекста на убийствата по време на „войната с наркотиците“; призовава правителството на Филипините да си сътрудничи в пълна степен с прокурора на Международния наказателен съд по време на предварителното му разследване по отношение на Филипините; изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на правителството на Филипините да започне оттеглянето си от Римския статут; призовава правителството да отмени това решение;

7.  отново изразява голямото си безпокойство във връзка с решението на Камарата на представителите за възстановяване на смъртното наказание; призовава отново органите на Филипините незабавно да спрат текущата процедура за възстановяване на смъртното наказание; припомня, че ЕС счита смъртното наказание за жестоко и нечовешко наказание, което не действа като възпиращ фактор за престъпно поведение; призовава правителството на Филипините да се въздържа от понижаване на минималната възраст за носене на наказателна отговорност;

8.  изразява тревога относно нарастващото равнище на корупцията в рамките на настоящата администрация на Филипините; призовава органите на Филипините да увеличат усилията си за ефективно справяне с корупцията; подчертава в това отношение значението на зачитането на основните принципи на демокрацията и на принципите на правовата държава;

9.  осъжда всички заплахи, тормоз, сплашване и насилие срещу лицата, които се стремят да разкрият извънсъдебните екзекуции и други нарушения на правата на човека във Филипините, включително защитници на правата на човека, журналисти и активисти; настоятелно призовава правителството на Филипините да гарантира, че защитниците на правата на човека, журналистите и активистите могат да извършват своята дейност в благоприятна среда и без страх от репресивни мерки;

10.  настоятелно призовава Филипините да сложат край на забраната за влизане в страната на лица, които се възприемат като критици на политиките на президента Дутерте;

11.  настоятелно призовава Филипините да спазват задълженията си съгласно международното право за защита на човешките права на коренното население, включително в контекста на въоръжен конфликт;

12.  осъжда всички форми на насилие над жени и припомня, че това насилие представлява тежко нарушаване на правата на човека и достойнството на жените и момичетата; решително осъжда унизителните и женомразките изявления на президента Дутерте за жените бойци; припомня на президента, че насърчаването на държавните органи към извършване на сексуално насилие по време на въоръжени конфликти е в нарушение на международното хуманитарно право; призовава президента да се отнася към жените с уважение и да се въздържа от подбуждане към насилие над жени;

13.  насърчава ЕС и неговите държави членки да разгледат възможността за призоваване за отстраняване на Република Филипини от Съвета на ООН по правата на човека преди изтичането на текущото ѝ членство в края на 2018 г.;

14.  припомня на органите на Филипините за задълженията им по силата на международното право, схемата ОСП+ и СПС, особено по отношение на правата на човека, както и за последиците от неспазването им; подчертава, че макар и напредъкът, постигнат в прилагането на конвенциите на схемата ОСП+, да е в голяма степен положителен, продължават да съществуват сериозни опасения за извършване на нарушения на правата на човека, свързани с войната с наркотиците; във връзка с това припомня своята предходна резолюция от 16 март 2017 г. относно Филипините и призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да използват всички налични инструменти, включително СПС, за да убедят Филипините да сложат край на извънсъдебните екзекуции, свързани с кампанията срещу наркотиците, и при липса на съществени подобрения — да започнат процедури, които биха могли да доведат до временното оттегляне на преференциите по ОСП+; настоятелно призовава ЕС да използва всички налични инструменти, за да подпомогне правителството на Филипините при спазване на поетите международни задължения в областта на правата на човека;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на президента, на правителството и на парламента на Филипините, на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки, на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на правителствата на държавите — членки на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0349.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0088.


Положението в ивицата Газа
PDF 470kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно положението в ивицата Газа (2018/2663(RSP))
P8_TA(2018)0176RC-B8-0191/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно израелско-палестинския конфликт и близкоизточния мирен процес,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини от 31 март 2018 г. и изявленията на нейния говорител от 5 и 7 април и от 19 февруари 2018 г.,

—  като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш от от 5 април 2018 г. и изявлението на неговия говорител от 30 март 2018 г.,

—  като взе предвид изявлението на прокурора на Международния наказателен съд Фату Бенсуда от 8 април 2018 г.,

–  като взе предвид съответните резолюции на Общото събрание на ООН и на Съвета за сигурност на ООН,

—  като взе предвид Четвъртата Женевска конвенция относно закрилата на цивилните лица във време на война от 1949 г.,

—  като взе предвид основните правила на ООН за употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи от 1990 г.,

—  като взе предвид доклада на ООН „Ивицата Газа десет години по-късно“ от юли 2017 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че Големият марш на завръщането, провеждани в продължение на шест седмици ежеседмични масови протести, започна на 30 март 2018 г. в ивицата Газа, организиран от групи на гражданското общество; като има предвид, че Хамас и други палестински фракции призоваха населението да се присъедини към марша; като има предвид, че израелските органи докладваха, че срещу техните отбранителни сили са били хвърляни камъни и запалителни бомби и че някои от протестиращите са се опитали да повредят огражденията и да навлязат в Израел;

Б.  като има предвид, че израелските отбранителни сили откриха огън по протестиращите, като използваха бойни патрони, на 30 март, 6 април и 13 април 2018 г.; като има предвид, че близо 30 палестинци бяха убити, а над 2 000 бяха ранени, включително много деца и жени;

В.  като има предвид, че генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и редица други международни участници призоваха за провеждането на независими и прозрачни разследвания на тези прояви на насилие, особено що се отнася до използването на бойни патрони;

Г.  като има предвид, че основните принципи на ООН относно употребата на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи позволяват преднамерената смъртоносна употреба на огнестрелни оръжия само при обстоятелствата, предвидени в принцип 9 от тях;

Д.  като има предвид, че Хамас фигурира в списъка на ЕС на терористичните организации и призовава за унищожаването на Израел; като има предвид, че изстрелването на ракети от ивицата Газа към израелска територия продължава; като има предвид, че през последните седмици се наблюдава увеличаване на терористичните нападения срещу Израел с ескалиране на военните инциденти в и около ивицата Газа;

Е.  като има предвид, че според данни на ООН 1,3 милиона души в Газа се нуждаят от хуманитарна помощ, 47% от домакинствата страдат от висока или средна продоволствена несигурност, 97% от водата от водопровода е негодна за консумация от човека, 80% от енергийните нужди не са задоволени, а над 40% от населението в района са безработни;

Ж.  като има предвид, че Хамас продължава да държи под свой контрол и натиск населението в ивицата Газа, която продължава да бъде център на формирования, международно признати за терористични организации; като има предвид, че основните свободи, включително свободата на сдружаване и свободата на изразяване, са силно ограничени от ръководените от Хамас органи; като има предвид, че в допълнение към блокадата вътрешното разделение сред палестинците намалява още повече капацитета на местните институции в Газа за предоставяне на основни услуги; като има предвид, че неотдавнашният опит за убийство на палестинския министър-председател Рами Хамдала по време на неговото посещение в района допълнително задълбочи застоя в процеса на палестинско помирение;

З.  като има предвид, че се счита, че Авера Менгисту, който емигрира в Израел от Етиопия, и Хишам ал-Сайед, палестински бедуин от Израел, и двамата с психо-социални увреждания, са незаконно държани в изолация в ивицата Газа; като има предвид, че тленните останки на израелските войници Хадар Голдин и Орон Шаул продължават да са в ръцете на Хамас в Газа;

1.  призовава за максимална сдържаност и подчертава, че приоритетно трябва да се избегне всякаква по-нататъшна ескалация на насилие и загуба на човешки живот;

2.  изразява съжаление за загубата на човешки живот; осъжда убийствата и нараняванията на невинни палестински демонстранти в ивицата Газа през последните три седмици и настоятелно призовава израелските отбранителни сили да се въздържат от използване на смъртоносно оръжие срещу невъоръжени протестиращи; поднася своите съболезнования на семействата на жертвите; изтъква отново необходимостта да се осигури бърза доставка на медицинско оборудване за онези, които се нуждаят от него, и да се даде възможност за прехвърляне на нуждаещи се от медицински грижи в болници извън Газа по хуманитарни причини;

3.  признава предизвикателствата, свързани със сигурността на Израел, и необходимостта страната да защитава своята територия и граници, като използва пропорционални средства; осъжда терористичните атаки от страна на Хамас и други въоръжени групировки срещу Израел от ивицата Газа, включително изстрелването на ракети, проникването на израелска територия и изграждането на тунели; изразява своята загриженост във връзка с факта, че както изглежда, Хамас цели ескалиране на напрежението; решително осъжда продължаващата тактика на Хамас да използва цивилни лица като щит за своите терористични дейности;

4.  подчертава правото на палестинците на мирен протест като законно упражняване на техните основни права на свобода на изразяване, на събранията и на сдруженията; призовава лицата, които стоят начело на протестите в ивицата Газа, да избягват всякакво подбуждане към насилие и да гарантират, че всички протести, демонстрации и събрания се придържат строго към принципа за ненасилие и не могат да се използват за други цели; призовава Израел да зачита това основно право на мирен протест;

5.  подкрепя призивите за провеждане на независимо и прозрачно разследване на тези прояви на насилие; отбелязва проучвателния механизъм за оценка, създаден от израелските отбранителни сили за преглед на действията на израелските отбранителни сили и на конкретните инциденти, възникнали на границата между Израел и Газа от 30 март 2018 г. насам; припомня значението на отчетността и на това, че целенасоченото използване на смъртоносно оръжие срещу протестиращите, които не представляват непосредствена заплаха за живота или за сериозно нараняване, е в нарушение на международното право в областта на правата на човека и в контекста на окупацията представлява сериозно нарушение на Четвъртата женевска конвенция;

6.  отбелязва с дълбока загриженост предупреждението, отправено в различни доклади на ООН, че до 2020 г. ивицата Газа може да стане негодна за живот; изразява своето съжаление, по-специално, че секторът на здравеопазването е близо до срив, като болниците са изправени пред остър недостиг на медикаменти, оборудване и електроенергия; призовава за незабавни и значими международни усилия за възстановяването и рехабилитацията на ивицата Газа с цел облекчаване на хуманитарната криза; приветства работата на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), която предоставя продоволствена помощ, достъп до образование и здравеопазване и други жизненоважни услуги на 1,3 милиона палестински бежанци в района;

7.  призовава за незабавно и безусловно прекратяване на блокадата и затварянето на ивицата Газа, което доведе до влошаваща се, безпрецедентна хуманитарна криза в района;

8.  призовава отново за завръщането на Палестинската власт в ивицата Газа с цел тя да може да поеме правителствените си функции, които трябва да бъдат поставени като приоритет; призовава всички палестински сили да възобновят усилията за постигане на помирение, което е от основно значение също и за подобряването на положението на населението в Газа; подчертава, че палестинското помирение, включително дълго отлаганите президентски и парламентарни избори, е важен елемент за постигането на двудържавно решение и следва да продължи да бъде подкрепяно от ЕС чрез иновативни действия; призовава за разоръжаване на всички въоръжени групировки в ивицата Газа;

9.  призовава за освобождаването на Авера Менгисту и Хишам ал-Сайед и връщането им в Израел; призовава за връщането на тленните останки на Хадар Голдин и Орон Шаул и изказва съболезнованията си на техните семейства; призовава за връщането на тленните останки на убитите палестинци;

10.  отново призовава всички страни в конфликта да зачитат изцяло правата на задържаните и лишените от свобода;

11.  припомня, че положението в ивицата Газа трябва да се разглежда в по-широкия контекст на близкоизточния мирен процес; отново изтъква, че главната цел на ЕС е постигането на двудържавно решение на израелско-палестинския конфликт въз основа на границите от 1967 г., при което Йерусалим да е столица и на двете държави, като Държавата Израел, чиято сигурност е гарантирана, и една независима, демократична, граничеща и жизнеспособна държава Палестина съществуват една до друга в условия на мир и сигурност, въз основа на правото на самоопределяне и пълното спазване на международното право;

12.  подчертава, че ненасилствените средства и зачитането на правата на човека и на международното хуманитарно право, както от държавните, така и от недържавните участници, са единственият път за постигане на устойчиво решение и на справедлив и траен мир между израелци и палестинци; счита също така, че продължаващите насилие, терористични актове и подбуждане към насилие са принципно несъвместими с напредването на мирното двудържавно решение; отбелязва, че потвърждаването на ангажимента за ефективни действия срещу насилието, тероризма, изказванията, проповядващи вражда и омраза, и подбуждането към омраза е от решаващо значение за възстановяването на доверието и за избягване на ескалация, която допълнително ще подкопае перспективите за мир;

13.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител за общата външна политика и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за близкоизточния мирен процес, парламентите и правителствата на държавите членки, генералния секретар на ООН, Кнесета, президента и правителството на Израел, Палестинския законодателен съвет и председателя на Палестинската власт.


Обща система на данъка върху добавената стойност по отношение на задължението за прилагането на минималната стандартна данъчна ставка*
PDF 449kWORD 49k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на задължението за прилагането на минималната стандартна данъчна ставка (COM(2017)0783 – C8-0007/2018 – 2017/0349(CNS))
P8_TA(2018)0177A8-0124/2018

(Специална законодателна процедура — консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2017)0783),

—  като взе предвид член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0007/2018),

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0124/2018),

1.  одобрява предложението на Комисията;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.


Предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма ***I
PDF 471kWORD 53k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на Директива 2009/101/ЕО (COM(2016)0450 — C8‑0265/2016 — 2016/0208(COD))
P8_TA(2018)0178A8-0056/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0450),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 50 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0265/2016),

—  като взе предвид становището на Комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграфи 3 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 12 октомври 2016 г.(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 октомври 2016 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 20 декември 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи съгласно член 55 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по развитие, комисията по международна търговия и комисията по правни въпроси (A8-0056/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 19 април 2018 г с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2018/843.)

(1) OВ C 459, 9.12.2016 г., стр. 3.
(2) OВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 121.


Одобряване и надзор на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства ***I
PDF 471kWORD 57k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (COM(2016)0031 – C8-0015/2016 – 2016/0014(COD))
P8_TA(2018)0179A8-0048/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0031),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0015/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 май 2016 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 20 декември 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по транспорт и туризъм (A8-0048/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(2);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 19 април 2018 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (EО) № 715/2007 и (EО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/EО

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/858.)

(1) OВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 86.
(2) Тази позиция заменя измененията, приети на 4 април 2017 г. (Приети текстове, P8_TA(2017)0097).


Биологично производство и етикетиране на биологични продукти ***I
PDF 136kWORD 66k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, за изменение на Регламент (ЕС) № ХХХ/ХХХ на Европейския парламент и на Съвета [регламент относно официалния контрол] и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (COM(2014)0180 – C7-0109/2014 – 2014/0100(COD))
P8_TA(2018)0180A8-0311/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2014)0180),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 42 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7‑0109/2014),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Камарата на депутатите на Люксембург и Федералния съвет на Република Австрия в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 октомври 2014 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 декември 2014 г(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 20 ноември 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 и член 39 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0311/2015),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение изявленията на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 19 април 2018 г с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/848.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията във връзка с временните експерименти за биологичните сортове

Комисията подчертава необходимостта от определяне на условията, при които се развиват биологичните сортове, подходящи за биологично производство.

За установяване на критериите за описание на характеристиките на „биологичните сортове, подходящи за биологично производство“, както и за определяне на условията, при които „биологичните сортове, подходящи за биологично производство“ могат да се произвеждат, за да се предлагат на пазара, Комисията ще организира временен експеримент най-късно 6 месеца след датата на прилагане на настоящия регламент.

При този временен експеримент ще се установят критериите за описание на различимостта, хомогенността и устойчивостта и ако е приложимо, на значението за отглеждането и употребата на биологичните сортове, подходящи за биологично производство, и ще бъдат разгледани други условия във връзка с предлагането на пазара, като етикетиране и пакетиране. В тези условия и критерии ще бъдат отчетени специфичните нужди и цели на биологичното земеделие, като подобряването на генетичното разнообразие, устойчивостта на заболявания и приспособяването към почвените и климатичните условия. Ще се изготвят годишни доклади, за да се проследява напредъкът на временния експеримент.

В рамките на този експеримент, който ще приключи след седем години и се предвиждат достатъчни количества, държавите членки могат да бъдат освободени от някои задължения по Директива 66/401/EИО, Директива 66/402/EИО, Директива 68/193/EИО, Директива 2002/53/EО, Директива 2002/54/EО, Директива 2002/55/EО, Директива 2002/56/EО, Директива 2002/57/EО, Директива 2008/72/EО и Директива 2008/90/ЕО.

Комисията ще оцени резултата от този експеримент с оглед на предложението за адаптиране на изискванията на хоризонталното законодателство за предлагането на пазара на семена и други растителни репродуктивни материали към характеристиките на „биологичните сортове, подходящи за биологично производство“.

Изявление на Комисията във връзка с член 55

Комисията подчертава, че системното позоваване на член 5, параграф 4, втора алинея, буква б) е в разрез с духа и буквата на Регламент (ЕС) № 182/2011 (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13). До тази разпоредба трябва да се прибягва в отговор на специална необходимост да се направи изключение от принципното правило, според което Комисията може да приема проект на акт за изпълнение, когато не е дадено становище. Предвид това, че представлява изключение от общото правило, установено в член 5, параграф 4, прибягването до втора алинея, буква б) не може да се разглежда просто като „право на преценка“ на законодателя, а трябва да се тълкува ограничително и следователно — да бъде мотивирано.

(1) ОВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 75.
(2) OВ C 19, 21.1.2015 г., стр. 84.


Насоки за политиките за заетост на държавите членки *
PDF 689kWORD 72k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2017)0677 – C8-0424/2017 – 2017/0305(NLE))
P8_TA(2018)0181A8-0140/2018

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2017)0677),

—  като взе предвид член 148, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0424/2017),

—  като взе предвид своята позиция от 15 септември 2016 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки(1),

—  като взе предвид своята позиция от 8 юли 2015 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоките за политиката на държавите членки в областта на заетостта(2),

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0140/2018);

1.  одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за решение
Съображение 1
(1)  Държавите членки и Съюзът трябва да работят за изготвянето на координирана стратегия за заетостта и по-специално — за развитието на квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила, както и на пазари на труда, които реагират бързо на икономическите промени, с цел да бъдат постигнати целите за пълна заетост и социален прогрес, посочени в член 3 от Договора за Европейския съюз. Като отчитат националните си практики по отношение на отговорностите на социалните партньори, държавите членки трябва да разглеждат насърчаването на заетостта като въпрос от общ интерес и да координират действията си в тази насока в рамките на Съвета.
(1)  Държавите членки и Съюзът трябва да изготвят и представят ефективна и координирана стратегия за заетостта и по-специално — за развитието на приобщаващи пазари на труда, откликващи на икономическите, социалните, технологичните и екологичните реалности и промени, с квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила, както и за опазване на благосъстоянието на всички работници, с цел да бъдат постигнати целите за социална пазарна икономика, пълна заетост и социален прогрес, съгласно посоченото в член 3 от Договора за Европейския съюз. Като отчитат националните си практики по отношение на отговорностите на социалните партньори, държавите членки трябва да разглеждат насърчаването на заетостта като въпрос от общ интерес и да координират действията си в тази насока в рамките на Съвета.
Изменение 2
Предложение за решение
Съображение 2
(2)  Съюзът трябва да се бори със социалното изключване и дискриминацията и да стимулира социалната справедливост и закрила, както и равенството между жените и мъжете. При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът трябва да отчита изискванията, свързани със стремежа към висока степен на заетост, осигуряването на адекватна социална закрила, борбата с бедността и социалното изключване, както и постигането на висококачествено образование и обучение.
(2)  Съюзът трябва да се бори с всички форми на бедността, социалното изключване и дискриминацията във всички сфери на живота и да стимулира социалната справедливост и закрила, както и равенството между жените и мъжете. Тази обща цел следва да бъде преследвана също и чрез правни актове и политики на Съюза в други области. При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът трябва да отчита изискванията, свързани със стремежа към висока степен на заетост, осигуряването на адекватна социална закрила, борбата с бедността и социалното изключване, както и постигането на висококачествено образование и обучение. Съюзът трябва да стимулира активното участие на всички граждани в икономическия, социалния и културния живот.
Изменение 3
Предложение за решение
Съображение 3
(3)  В съответствие с Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) Съюзът разработи и въведе инструменти за координация в областта на фискалната, макроикономическата и структурната политика. Като част от тези инструменти, настоящите насоки за политиките за заетост на държавите членки, заедно с общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза, съдържащи се в Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета, съставляват Интегрираните насоки за изпълнение на стратегията „Европа 2020“. Тяхното предназначение е да насочват изпълнението на политиките в държавите членки и в Съюза, отразявайки взаимозависимостта между държавите членки. Така полученият набор от координирани европейски и национални политики и реформи следва да представлява подходяща цялостна комбинация от икономически и социални политики, която следва да доведе до положителни вторични ефекти.
(3)  В съответствие с разпоредбите на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) Съюзът разработи и въведе инструменти за координация в областта на фискалната, макроикономическата и структурната политика, които имат значително въздействие върху положението в социалната област и заетостта в Съюза с потенциални ефекти, в това число несигурност, бедност и неравенство. Като част от тези инструменти, настоящите насоки за политиките за заетост на държавите членки, заедно с общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза, съдържащи се в Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета, съставляват Интегрираните насоки за изпълнение на стратегията „Европа 2020“. Тяхното предназначение е да насочват изпълнението на политиките в държавите членки и в Съюза, отразявайки взаимозависимостта между държавите членки. Така полученият набор от координирани европейски и национални политики и реформи следва да представлява подходяща цялостна комбинация от икономически и социални политики, която следва да доведе до положителни вторични ефекти за всички държави членки.
Изменение 4
Предложение за решение
Съображение 3 а (ново)
(3a)   За да се гарантира по-демократичен процес на вземане на решения в контекста на Интегрираните насоки, които засягат хората и пазарите на труда в целия Съюз, е важно Съветът да вземе предвид позицията на Европейския парламент.
Изменение 5
Предложение за решение
Съображение 4
(4)  Насоките за политиките за заетостта са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, действащото законодателство на Европейския съюз и различни инициативи на ЕС, включително препоръката на Съвета за създаване на гаранция за младежта1, препоръката на Съвета относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда2, препоръката на Съвета относно повишаване на уменията3 и предложението за препоръка на Съвета за Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване4.
(4)  Насоките за политиките за заетостта са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, действащото законодателство на Европейския съюз и различни инициативи на ЕС, включително европейския стълб на социалните права, препоръката на Съвета за създаване на гаранция за младежта1, препоръката на Съвета относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда2, препоръката на Съвета относно повишаване на уменията3 и предложението за препоръка на Съвета за Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване4.
__________________
__________________
1 OВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1 – 6.
1 OВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1.
2 OВ C 67, 20.2.2016 г., стр. 1 – 5.
2 OВ C 67, 20.2.2016 г., стр. 1.
3 OВ C 484, 24.12.2016 г., стр. 1 – 6.
3 OВ C 484, 24.12.2016 г., стр. 1.
4 COM(2017)0563 final - 2017/0244 (NLE)
4 COM(2017)0563 final - 2017/0244 (NLE).
Изменение 6
Предложение за решение
Съображение 5
(5)  Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирано многостранно наблюдение на икономическите, бюджетните и социалните политики и политиките в областта на заетостта и има за цел да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, по-специално във връзка със заетостта, образованието и намаляването на бедността, както е предвидено в Решение 2010/707/ЕС на Съвета5. От 2015 г. насам европейският семестър бе непрекъснато укрепван и рационализиран, по-специално с цел да се съсредоточи в по-голяма степен върху заетостта и социалните въпроси и да се улесни диалогът с държавите членки, социалните партньори и представителите на гражданското общество.
(5)  Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирано многостранно наблюдение на икономическите, бюджетните и социалните политики и политиките в областта на заетостта и има за цел да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, по-специално във връзка със заетостта, образованието и намаляването на бедността, както е предвидено в Решение 2010/707/ЕС на Съвета5. От 2015 г. насам европейският семестър бе непрекъснато укрепван и рационализиран, по-специално с цел да се съсредоточи в по-голяма степен върху заетостта и социалните въпроси и да се улесни диалогът с държавите членки, социалните партньори и представителите на гражданското общество, като същевременно се запази силен акцент върху структурните реформи и конкурентоспособността.
_________________
_________________
5 ОВ L 308, 24.11.2010 г., стр. 46-5
5 OВ L 308, 24.11.2010 г., стр. 46.
Изменение 7
Предложение за решение
Съображение 6
(6)  Възстановяването на Европейския съюз от икономическата криза подкрепя положителните тенденции на пазара на труда, но все още продължават да съществуват важни предизвикателства и различия в икономическите и социалните постижения между държавите членки и в рамките на отделните държави. Кризата подчерта тясната взаимозависимост на икономиките и трудовите пазари на държавите членки. Основното предизвикателство днес е постигането в Съюза на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и създаването на работни места. Това изисква съгласувани, амбициозни и ефективни политически действия както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, в съответствие с ДФЕС и разпоредбите на Съюза за икономическото управление. Тези политически действия следва да съчетават мерки в областта на търсенето и на предлагането и да включват насърчаване на инвестициите, подновен ангажимент за подходящо планирани структурни реформи, които подобряват производителността, растежа, социалното сближаване и икономическата устойчивост спрямо сътресения и отговорното поведение във фискалната област, като същевременно се отчита тяхното социално въздействие и отражението им върху заетостта.
(6)  Възстановяването на Европейския съюз от икономическата криза подкрепя положителните тенденции на пазара на труда, но все още продължават да съществуват важни предизвикателства и различия в икономическите и социалните постижения между държавите членки и в рамките на отделните държави, тъй като икономическият растеж не води автоматично до по-висока заетост. Кризата подчерта тясната взаимозависимост на икономиките и трудовите пазари на държавите членки. Основното предизвикателство днес е постигането в Съюза на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, съпътстван от създаването на устойчиви и качествени работни места. Това изисква съгласувани, амбициозни и ефективни политически действия както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, в съответствие с ДФЕС и разпоредбите на Съюза за икономическото управление. Тези политически действия следва да съчетават мерки в областта на търсенето и на предлагането и да включват насърчаване на инвестициите, включително в кръговата и зелената икономика, и във връзка със социалните инвестиции, подновен ангажимент за подходящо планирани, социално и икономически балансирани структурни реформи, които подобряват производителността, растежа, социалното сближаване и икономическата устойчивост спрямо сътресения и отговорното поведение във фискалната област, като същевременно тези структурни реформи следва да имат положително социално въздействие и отражение върху заетостта.
Изменение 8
Предложение за решение
Съображение 7
(7)  Реформите на пазара на труда, включително националните механизми за определяне на заплатите, следва да са в съответствие с националните практики на социален диалог и да предоставят необходимата възможност за всеобхватно разглеждане на социално-икономическите въпроси, включително подобряването на конкурентоспособността, създаването на работни места, политиките за учене през целия живот и за обучение, както и реалните доходи.
(7)  Реформите на пазара на труда, включително националните механизми за определяне на заплатите, следва да са в съответствие с националните практики на социален диалог и да предоставят необходимата възможност за всеобхватно разглеждане на социално-икономическите въпроси, включително подобряването на стандартите на живот, равенството, конкурентоспособността, производителността, създаването на устойчиви и качествени работни места, политиките за учене през целия живот и за обучение, както и реалните доходи.
Изменение 9
Предложение за решение
Съображение 8
(8)  Държавите членки и Съюзът следва също така да разгледат социалните последиците от икономическата и финансова криза и да се стремят към изграждането на приобщаващо общество, в което хората имат възможността да предвиждат и управляват промените, както и да участват активно в социално-икономическия живот, както е подчертано и в препоръката на Комисията относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда6. Необходими са действия за преодоляване на неравенството, за гарантиране на достъп и възможности за всички и за намаляване на бедността и социалното изключване (включително по отношение на децата), по-специално като се гарантират ефективно функциониращи трудови пазари и системи за социална закрила и се премахнат пречките за участие в образование/обучение и в пазара на труда. С навлизането на нови икономически и бизнес модели в ЕС трудовите правоотношения също се променят. Държавите членки следва да гарантират, че новите трудови правоотношения поддържат и укрепват европейския социален модел.
(8)  Държавите членки и Съюзът следва също така да разгледат социалните последици от икономическата и финансова криза и да се стремят към изграждането на приобщаващо и социално справедливо общество, в което хората имат възможността да предвиждат и управляват промените, както и да участват активно в социално-икономическия живот, както е подчертано и в препоръката на Комисията относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда6. Необходими са действия за преодоляване на неравенството и дискриминацията, за гарантиране на равни възможности за всички и за премахване на бедността и социалното изключване (особено по отношение на децата), по-специално като се гарантират ефективно функциониращи трудови пазари и адекватни и ефективни системи за социална закрила и се премахнат пречките за участие в образование, обучение и в пазара на труда. С навлизането на нови икономически и бизнес модели в ЕС трудовите правоотношения също се променят. Държавите членки следва да гарантират, че новите трудови правоотношения поддържат и укрепват европейския социален модел, като се погрижат хората в новите форми на труд да бъдат обхванати и защитени от разпоредбите в областта на заетостта. Държавите членки следва да подкрепят потенциала на хората с увреждания да допринасят за икономическия растеж и социалното развитие.
__________________
__________________
6 COM(2008)0639 final
6 COM(2008)0639 final.
Изменение 10
Предложение за решение
Съображение 8 a (ново)
(8a)   Комисията и държавите членки следва да създадат пространства за размисъл и диалог с подкрепата на специализирани неправителствени организации (НПО) и организации на хора, които живеят в бедност, за да се гарантира, че тези хора могат да допринасят за оценката на политиките, които ги засягат.
Изменение 11
Предложение за решение
Съображение 11
(11)  Интегрираните насоки следва да служат за основа на препоръките, които Съветът може да отправи към отделните държави членки. Държавите членки следва пълноценно да използват Европейския социален фонд и другите фондове на Съюза за стимулиране на заетостта, социалното приобщаване, ученето през целия живот, образованието, както и за подобряване на публичната администрация. Макар Интегрираните насоки да са предназначени за държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват в партньорство с всички национални, регионални и местни власти с активното участие на парламентите, както и на социалните партньори и представителите на гражданското общество.
(11)  Интегрираните насоки и европейският стълб на социалните права следва да служат за основа на правилно насочени препоръки, които Съветът отправя към отделните държави членки. Държавите членки следва пълноценно да използват Европейския социален фонд и другите фондове на Съюза за стимулиране на заетостта, социалното приобщаване, ученето през целия живот, образованието, както и за подобряване на публичната администрация. Макар Интегрираните насоки да са предназначени за държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват в партньорство с всички национални, регионални и местни власти с активното участие на парламентите, както и на социалните партньори и представителите на гражданското общество.
Изменение 12
Предложение за решение
Съображение 12
(12)  Комитетът по заетостта и Комитетът за социална закрила следва да следят за съответствието на изпълняваните политики с насоките за политиките за заетостта, като действат в рамките на мандата си съгласно Договорите. Тези комитети и други подготвителни органи на Съвета, свързани с координацията на икономическите и социалните политики, следва да работят в тясно сътрудничество.
(12)  Комитетът по заетостта и Комитетът за социална закрила следва да следят за съответствието на изпълняваните политики с насоките за политиките за заетостта, като действат в рамките на мандата си съгласно Договорите. Тези комитети и други подготвителни органи на Съвета, свързани с координацията на икономическите и социалните политики, следва да работят в тясно сътрудничество с Европейския парламент, и по-конкретно с неговата комисия по заетост и социални въпроси, за да се гарантира демократична отчетност.
Изменение 13
Предложение за решение
Приложение – насока 5 – параграф 1
Държавите членки следва да подпомагат създаването на качествени работни места, включително чрез намаляване на пречките, които срещат предприятията при наемането на работници, чрез насърчаване на предприемачеството и самостоятелната заетост и чрез подкрепа за създаването и разрастването на микро- и малки предприятия. Държавите членки следва активно да насърчават социалната икономика и да стимулират социалните иновации.
Държавите членки следва да подпомагат и да инвестират в създаването на устойчиви, достъпни и качествени работни места на различните равнища на умения, сектори на пазара на труда и региони, включително чрез пълно разгръщане на потенциала на секторите, ориентирани към бъдещето, като зелената и кръговата икономика, сектора за полагане на грижи и цифровия сектор. Държавите членки следва да дават възможност за съчетаване на професионалния и личния живот, да гарантират, че работните места са пригодени за лица с увреждания и по-възрастни работници, да помагат на предприятията при наемането на работници, както и да насърчават отговорното предприемачество и самостоятелна заетост, по-специално чрез подкрепа за създаването и разрастването на микро- и малки предприятия. Държавите членки следва активно да насърчават социалната икономика и да стимулират социалните иновации.
Изменение 14
Предложение за решение
Приложение – насока 5 – параграф 2
Държавите членки следва да насърчават иновативни форми на труд, които създават по отговорен начин възможности за заетост за всички.
Държавите членки следва да насърчават иновативни форми на труд, които създават по отговорен начин възможности за качествена заетост за всички, като отчитат развитието на нови информационни и комуникационни технологии, като същевременно гарантират пълното спазване на правото на Съюза, на националноте законодателство и практики в областта на заетостта, както и на системите на колективни трудови правоотношения. Държавите членки и Комисията следва да насърчават добрите практики в тази област.
Изменение 15
Предложение за решение
Приложение – насока 5 – параграф 2 а (нов)
Държавите членки следва да намалят бюрокрацията, за да облекчат от всяко ненужно натоварване малките и средните предприятия, които допринасят значително за създаването на работни места.
Изменение 16
Предложение за решение
Приложение – насока 5 – параграф 3
Данъчната тежест следва да се измести от труда към други източници на данъчни приходи, които не са толкова неблагоприятни за заетостта и растежа, като се отчита преразпределителният ефект на данъчната система и същевременно се защитават приходите, с които да се осигурят адекватна социална закрила и разходи за стимулиране на растежа.
Държавите членки следва да се стремят постепенно да намалят данъчната тежест върху труда и да я изместят от труда към други източници на данъчни приходи, които не са толкова неблагоприятни за заетостта и растежа, като се отчита преразпределителният ефект на данъчната система и същевременно се защитават приходите, с които да се осигурят адекватна социална закрила и разходи за стимулиране на растежа, включително инвестиции в публични услуги от общ интерес.
Изменение 17
Предложение за решение
Приложение – насока 5 – параграф 4
В съответствие с националните практики и зачитайки автономността на социалните партньори държавите членки следва да насърчават прозрачни и предвидими механизми за определяне на заплатите, които да позволят приспособимостта на заплащането към динамиката на производителността, като същевременно гарантират справедливо възнаграждение, което осигурява достоен стандарт на живот. Тези механизми следва да отчитат разликите в нивата на умения и различията при икономическите резултати на отделните региони, сектори и дружества. Като зачитат националните практики, държавите членки и социалните партньори следва да гарантират адекватни минимални равнища на заплащане, като отчитат тяхното въздействие върху конкурентоспособността, създаването на работни места и бедността сред работещите.
В съответствие с националните практики и зачитайки автономността на социалните партньори държавите членки следва да насърчават прозрачни и предвидими механизми за определяне на заплатите, които да позволят приспособимостта на заплащането към динамиката на производителността, като същевременно гарантират справедливо възнаграждение, което осигурява достоен стандарт на живот по устойчив и отговорен начин. Тези механизми следва да отчитат разликите в нивата на умения и различията при икономическите резултати на отделните региони, сектори и дружества. Като зачитат националните практики, държавите членки и социалните партньори следва да гарантират адекватни минимални равнища на заплащане, като отчитат тяхното въздействие върху конкурентоспособността, създаването на работни места и бедността сред работещите.
Изменение 18
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – заглавие
Насока 6: Подобряване на предлагането на работна ръка: достъп до заетост, умения и компетентности
Насока 6: Повишаване на предлагането на работна ръка и подобряване на достъпа до заетост, умения и компетентности
Изменение 19
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 1
В контекста на технологични, екологични и демографски промени държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, следва да насърчават производителността и пригодността за заетост посредством подходящо предлагане на подходящи знания, умения и компетентности през целия трудов живот на хората в отговор на настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда. Държавите членки следва да направят необходимите инвестиции в първоначалното и продължаващото образование и обучение. Те следва да работят заедно със социалните партньори, доставчиците на услуги в сферата на образованието и обучението и други заинтересовани страни за преодоляване на структурните слабости в системите на образование и обучение и за осигуряване на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот. Те следва да гарантират прехвърлянето на правото на обучение при преходите в професионалния живот. Това следва да позволи на всички хора по-добре да предвиждат и да се приспособяват към нуждите на пазара на труда и успешно да се справят с преходите, като по този начин се увеличи цялостната устойчивост на икономиката спрямо сътресения.
В контекста на технологични, екологични и демографски промени държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и гражданското общество, следва да насърчават устойчивостта, производителността и пригодността за заетост посредством подходящо предлагане на подходящи знания, умения и компетентности през целия трудов живот на хората в отговор на настоящите и очакваните бъдещи възможности на пазара на труда, включително чрез целево насърчаване на обучението в секторите на науките, технологиите, инженерството и математиката. Държавите членки следва да направят необходимите инвестиции в първоначалното и продължаващото образование и обучение, и в ученето през целия живот, насочени не само към формалното образование, но и към неформалното и самостоятелното учене, и осигуряващи равни възможности и достъп за всички. Те следва да работят заедно със социалните партньори, доставчиците на услуги в сферата на образованието и обучението, организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни за повишаване на качеството и преодоляване на структурните слабости в системите на образование и обучение и за осигуряване на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, като вземат предвид също специалните нужди на хората с увреждания, етническите и националните малцинства, имигрантите и бежанците. Те следва да гарантират прехвърлянето на права за обучение при промените в професионалния живот посредством точкова система и натрупване на свързани права. Това следва да позволи на всички хора по-добре да предвиждат и да се приспособяват към нуждите на пазара на труда, да избягват несъответствия в уменията и успешно да се справят с преходите, като по този начин се увеличи цялостната устойчивост на икономиката спрямо сътресения.
Изменение 20
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 2
Държавите членки следва да насърчават равни възможности за образование и да повишат общото ниво на образование, по-специално на най-слабо квалифицираните. Те следва да гарантират високи образователни постижения, да засилят основните умения, да намалят броя на младите хора, напускащи преждевременно училище, да адаптират в по-голяма степен висшето образование към нуждите на пазара на труда, да подобрят наблюдението и прогнозирането на нуждите от умения, както и да увеличат участието на възрастните в продължаващо образование и обучение. Държавите членки следва да засилят обучението в процеса на работа в своите системи за професионално образование и обучение, включително чрез качествени и ефективни стажове, да повишат видимостта и съпоставимостта на уменията и да разширят възможностите за признаване и валидиране на уменията и компетентностите, придобити извън формалното образование и обучение. Те следва да актуализират и увеличат предоставянето на гъвкави форми на продължаващо професионално обучение и възползването от тях. Държавите членки следва също така да оказват подкрепа на нискоквалифицираните възрастни да поддържат или развиват пригодността си за заетост в дългосрочен план чрез насърчаване на достъпа до качествени възможности за обучение и възползването от тях, чрез създаването на схеми за повишаване на уменията, включително оценка на уменията, подходящо предлагане на образование и обучение и валидиране и признаване на придобитите умения.
Държавите членки следва да насърчават равни възможности за образование, включително образование в ранна детска възраст, и да повишат общото ниво на образование, по-специално на най-слабо квалифицираните и обучаващите се в неравностойно положение. Те следва да гарантират високи образователни постижения, да развиват и засилят основните умения, да насърчат развитието на предприемачески умения, да намалят броя на младите хора, напускащи преждевременно училище, да адаптират в по-голяма степен висшето образование към нуждите на пазара на труда, да подобрят наблюдението и прогнозирането на нуждите от умения, както и да увеличат участието на възрастните в продължаващо образование и обучение, включително чрез политики, които предвиждат отпуск за образование и обучение, както и професионално обучение на работното място и учене през целия живот. Държавите членки следва да засилят обучението в процеса на работа в своите системи за професионално образование и обучение, включително чрез качествени и ефективни стажове, да повишат видимостта и съпоставимостта на уменията и да разширят възможностите за признаване и валидиране на уменията и компетентностите, придобити извън формалното образование и обучение. Те следва да актуализират и увеличат предоставянето на гъвкави форми на продължаващо професионално обучение и възползването от тях. Държавите членки следва също така да оказват целева подкрепа на нискоквалифицираните възрастни да поддържат или развиват пригодността си за заетост в дългосрочен план чрез насърчаване на достъпа до качествени възможности за обучение и възползването от тях, чрез създаването на схеми за повишаване на уменията, включително оценка на уменията, предлагане на образование и обучение, които отговарят на възможностите на пазара на труда, и валидиране и признаване на придобитите умения.
Изменение 21
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 2а (нов)
За да насърчават дългосрочното благосъстояние и производителност на своята работна сила, държавите членки следва да гарантират, че техните системи за образование и обучение, освен да отговарят на нуждите на пазара на труда, имат за цел да благоприятстват личностното развитие, социалното сближаване, междукултурното разбирателство и активното гражданство.
Изменение 22
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 3
Следва да се предприемат действия за преодоляване на високата безработица и липсата на трудова активност, включително чрез навременно и адаптирано подпомагане въз основа на подкрепа за търсене на работа, обучение и преквалификация. С цел значително намаляване и предотвратяване на структурната безработица следва да се използват всеобхватни стратегии, които включват изготвянето на задълбочена индивидуална оценка най-късно след 18 месеца безработица. Към младежката безработица и високия дял неучещи, неработещи и необучаващи се млади хора следва да продължи да се подхожда комплексно чрез структурно подобряване на прехода от училище към работното място, включително чрез пълноценното прилагане на гаранцията за младежта1.
Следва да се предприемат действия за преодоляване на високата безработица, дългосрочната безработица и дългосрочната липса на трудова активност, включително чрез навременно, интегрирано и адаптирано подпомагане въз основа на подкрепа за търсене на работа, обучение, преквалификация и подходящи последващи действия. За тази цел е необходим координиран подход към социалните служби и службите по заетостта, което означава тясно сътрудничество между службите по заетостта, социалните служби, социалните партньори и местните органи. С цел значително намаляване и предотвратяване на дългосрочната и структурната безработица следва да се използват всеобхватни стратегии, които включват изготвянето на задълбочена индивидуална оценка на възможно най-ранен етап. Към младежката безработица и високия дял неучещи, неработещи и необучаващи се млади хора следва да продължи да се подхожда комплексно чрез структурно подобряване на прехода от училище към работното място, включително чрез пълноценното прилагане на гаранцията за младежта1.
__________________
__________________
1 OВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1 – 6.
1 OВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1.
Изменение 23
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 4
Данъчните реформи за прехвърляне на данъчната тежест от труда към други източници на данъчни приходи следва да имат за цел премахване на пречките и демотивиращите фактори, свързани с участието на пазара на труда, особено при хората, които са най-отдалечени от него. Държавите членки следва да подкрепят адаптирана работна среда за хората с увреждания, включително чрез целева финансова подкрепа за действия и услуги, които им дават възможност да участват на пазара на труда и в обществото.
Данъчните реформи за постепенно прехвърляне на данъчната тежест от труда към други източници на данъчни приходи следва да имат за цел премахване на необоснованите пречки и прекомерната бюрокрация и предоставяне на стимули за участието на пазара на труда, особено при хората, които са най-отдалечени от него, като същевременно се гарантира, че прехвърлянето на данъчната тежест не застрашава устойчивостта на социалната държава. Държавите членки следва да подкрепят адаптирана работна среда за хората с увреждания и по-възрастните работници, включително чрез целева финансова подкрепа за действия и услуги, които им дават възможност да участват на пазара на труда и в обществото като цяло. Държавите членки и Комисията следва да насърчават субсидираната заетост на отворен и приобщаващ пазар на труда.
Изменение 24
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 5
За да се гарантира равенството между половете и по-голямото участие на жените на пазара на труда, следва да се премахнат пречките пред участието на пазара на труда и професионалното развитие, включително като се гарантира равно заплащане за равен труд. Следва да се насърчава съвместяването на професионалния и семейния живот, по-специално чрез достъп до дългосрочни грижи и достъпно и качествено образование и грижи в ранна детска възраст. Държавите членки следва да гарантират достъп на родителите и другите лица с отговорности за полагане на грижи до подходящи отпуски по семейни причини и гъвкави схеми на работа с цел да постигнат равновесие между личния и професионалния живот, както и да насърчават балансираното използване на тези права между жените и мъжете.
За да се гарантира равенството между половете и по-голямото участие на жените на пазара на труда, следва да се премахнат пречките пред участието на пазара на труда и професионалното развитие, включително като се гарантира равно заплащане за равен труд във всички сектори и професии. Държавите членки следва да разработват и прилагат политики относно прозрачността на възнагражденията и одити на заплащането за премахване на разликите в заплащането между половете. Държавите членки следва да осигурят изпълнението на Директива 2006/54/EО на Европейския парламент и на Съвета1a, като определят ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции за работодателите, които плащат различно възнаграждение за една и съща работа, в зависимост от това дали се изпълнява от мъж или от жена. Следва да се гарантира съвместяването на професионалния, личния и семейния живот на всички хора. Държавите членки следва да гарантират достъп на родителите и другите лица с отговорности за полагане на грижи до подходящи отпуски по семейни причини и за полагане на грижи, качествени дългосрочни грижи и образование и грижи в ранна детска възраст на приемлива цена, както и гъвкави, съобразени със служителите схеми на работа, като дистанционната работа и гъвкавата и самостоятелна работа, с цел да постигнат равновесие между личния и професионалния живот, както и да насърчават балансираното използване на тези права между жените и мъжете. Държавите членки следва да осигурят подкрепа за лицата, полагащи грижи, които са принудени да ограничат или да прекратят своята професионална дейност, за да могат да полагат подходящи грижи за някого.
________________
1a Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23).
Изменение 25
Предложение за решение
Приложение – насока 7 – параграф 2
Целта на политиките следва да бъде да подобряват и да подкрепят намирането на съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, както и преходите. Държавите членки следва да предприемат ефективни действия за активизиране и създаване на възможности за труд на хората, които могат да участват на пазара на труда. Държавите членки следва да засилят ефективността на активните политики по заетостта, като повишат тяхната целенасоченост, информационно покритие, обхват и като установят по-добра връзка между тях и подпомагането на доходите въз основа на правата и задълженията на безработните лица активно да търсят работа. Държавите членки следва да се стремят към по-ефективни публични служби по заетостта, като гарантират, че те предоставят навременно и съобразено с конкретните нужди подпомагане на търсещите работа, подкрепа за търсенето в рамките на пазара на труда и прилагат управление въз основа на постигнатите резултати.
Целта на политиките следва да бъде да подобряват и да подкрепят намирането на съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, както и преходите, така че работниците да могат да се развиват професионално. Държавите членки следва да предприемат ефективни действия за активизиране и създаване на възможности за труд на хората, които могат да участват на пазара на труда, чрез индивидуална подкрепа и интегрирани услуги с подход на по-широко и активно приобщаване. Държавите членки следва да засилят ефективността на активните политики по заетостта, като повишат тяхното финансиране, целенасоченост, информационно покритие, обхват и като гарантират подходящо подпомагане на доходите на безработните лица, докато търсят работа, както и като отчитат правата и задълженията на безработните. Това включва работа със социалните партньори и други съответни заинтересовани страни, включително организации на гражданското общество, за да се повиши ефективността и отчетността на тези политики. Държавите членки следва да се стремят към по-ефективни, взаимосвързани и качествени публични служби по заетостта, които гарантират, че предоставят навременно и съобразено с конкретните нужди подпомагане на търсещите работа, което им позволява да търсят работа в целия Съюз, както и подкрепа за търсенето в рамките на пазара на труда и прилагат управление въз основа на постигнатите резултати.
Изменение 26
Предложение за решение
Приложение – насока 7 – параграф 3
Държавите членки следва да предоставят на безработните лица подходящи обезщетения за безработица с разумна продължителност, в съответствие с внесените от лицето вноски и с националните правила за допустимост. Тези обезщетения не трябва да бъдат демотивиращ фактор за бързото завръщане към заетост.
Държавите членки следва да предоставят на безработните лица подходящи обезщетения за безработица с продължителност, която е достатъчна, за да им даде разумно нужното време да намерят качествено работно място, в съответствие с внесените от лицето вноски и с националните правила за допустимост. Тези обезщетения следва да бъдат придружени от активни политики на пазара на труда и мерки, които представляват стимули за бързото завръщане към качествени работни места.
Изменение 27
Предложение за решение
Приложение – насока 7 – параграф 4
Следва да се насърчава мобилността на учащите се и работещите, за да се повиши нивото на уменията, които спомагат за пригодността за заетост, и за да се използва пълният потенциал на европейския пазар на труда. Следва да се отстранят пречките пред мобилността в образованието и обучението, професионалните и личните пенсии и признаването на квалификациите. Държавите членки следва да предприемат действия, с които да гарантират, че административните процедури не блокират или усложняват възможностите за активна заетост на граждани на други държави членки. Освен това държавите членки следва да не допускат злоупотреби с действащите правила и да обърнат внимание на възможното „изтичане на мозъци“ от някои райони.
Следва да се гарантира мобилността на учащите се и работещите като основна свобода, за да се повиши нивото на уменията и да се използва пълният потенциал на европейския пазар на труда. Следва да се насърчава и вътрешната мобилност. Следва да се отстранят пречките пред мобилността в образованието и обучението, професионалните и личните пенсии, достъпа до социална закрила, признаването на квалификациите и уменията, както и непропорционалните езикови изисквания. Мобилните работници следва да бъдат подкрепяни, включително чрез подобряване на техния достъп до права на работното място и информираност относно тези права. Държавите членки следва да предприемат действия, с които да гарантират, че административните процедури не блокират или усложняват възможностите за активна заетост на граждани на други държави членки. Освен това държавите членки следва да не допускат злоупотреби с действащите правила и да обърнат внимание на възможното „изтичане на мозъци“ от някои райони. Те следва да правят това, като увеличават и подкрепят инвестициите в сектори, които имат истински потенциал за създаване на възможности за качествена заетост, като зелената и кръговата икономика, сектора за предоставяне на грижи и цифровия сектор.
Изменение 28
Предложение за решение
Приложение – насока 7 – параграф 5
В съответствие с националните практики и с цел да се постигне по-голяма ефективност на социалния диалог и по-добри социално-икономически резултати, държавите членки следва да осигурят своевременно и пълноценно участие на социалните партньори в разработването и прилагането на реформите и политиките в областта на икономиката, заетостта и социалната сфера, в това число като оказват подкрепа за увеличаване на капацитета на социалните партньори. Социалните партньори следва да бъдат насърчавани да договарят и сключват колективни споразумения в области от значение за тях, при пълно зачитане на тяхната автономност и правото на колективни действия.
В съответствие с националните практики и принципите за партньорство и с цел да се постигне по-голяма ефективност на социалния и гражданския диалог и по-добри социално-икономически резултати, държавите членки следва да осигурят своевременно, действително и пълноценно участие на социалните партньори и организациите на гражданското общество в разработването, прилагането и оценката на реформите и политиките в областта на икономиката, заетостта и социалната сфера на всички етапи от процеса, в това число като оказват подкрепа за увеличаване на капацитета на социалните партньори и организациите на гражданското общество. Това участие трябва да излиза извън границите на обикновената консултация със заинтересованите страни. Социалните партньори следва да бъдат насърчавани да договарят и сключват колективни споразумения в области от значение за тях, при пълно зачитане на тяхната автономност и правото на колективни действия. На работниците на нетипични трудови договори и самостоятелно заетите лица следва също да бъде предоставяна възможност да упражняват правото си на организиране и на колективно договаряне. Държавите членки следва да предприемат мерки за укрепване на ролята на социалните партньори.
Изменение 29
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – заглавие
Насока 8: Насърчаване на равните възможности за всички, социалното приобщаване и борбата с бедността
Насока 8: Насърчаване на равенството и равните възможности и недискриминацията за всички, социалното приобщаване и борбата с бедността
Изменение 30
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – параграф 1
Държавите членки следва да работят за приобщаващи, отворени за всички пазари на труда, като въведат ефективни мерки за насърчаване на равни възможности за по-слабо представените групи на пазара на труда. Те следва да гарантират равно третиране по отношение на заетостта, социалната закрила, образованието и достъпа до стоки и услуги, независимо от пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.
Държавите членки, в сътрудничество с местните и регионалните органи, следва да прилагат ефективни мерки за борба с всички форми на дискриминация и да работят за равни възможности за участие в обществото на всички хора. Тези мерки следва да включват мерки за насърчаване на приобщаващи, отворени за всички пазари на труда, включително мерки за борба с дискриминацията при достъпа и участието на пазара на труда, за да се подкрепят хората, които са дискриминирани, по-слабо представени или в уязвимо положение. Държавите членки следва да гарантират равно третиране и да провеждат борба с всички видове дискриминация по отношение на заетостта, социалната закрила, образованието и достъпа до стоки и услуги, независимо от пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация или социално-икономически произход. За тази цел са необходими конкретни мерки за подпомагане на хората в уязвимо положение, като тези мерки трябва да бъдат подкрепени с подходящо финансиране, за да се предотврати възможна конкуренция за ресурси между съответните бенефициери.
Изменение 31
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – параграф 2
Държавите членки следва да модернизират системите за социална закрила, за да осигурят ефективна, ефикасна и адекватна социална закрила през всички етапи от живота на хората, като по този начин насърчават социалното приобщаване, възходящата социална мобилност, участието на пазара на труда и борбата с неравенствата, включително чрез организирането на своите данъчни и осигурителни системи. Модернизирането на системите за социална закрила следва да доведе до по-голяма достъпност, устойчивост, адекватност и качество.
Държавите членки следва да подобрят системите за социална закрила, за да осигурят ефективна, ефикасна и адекватна социална закрила през всички етапи от живота на хората, включително за самостоятелно заетите лица, като по този начин насърчават социалното приобщаване, възходящата социална мобилност, участието на пазара на труда и борбата с неравенствата, включително чрез организирането на своите данъчни и осигурителни системи. Подобренията и иновациите в системите за социална закрила следва да доведат до по-голям достъп, наличие, устойчивост, адекватност и качество.
Изменение 32
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – параграф 3
Държавите членки следва да разработят и да прилагат превантивни и интегрирани стратегии чрез съчетаването на трите направления на активното приобщаване: подходящо подпомагане на доходите, приобщаващи пазари на труда и достъп до качествени услуги. Системите за социална закрила следва да гарантират правото на подходящи обезщетения за гарантиране на минимален доход за всеки, който не разполага с достатъчни средства, и да допринасят за социалното приобщаване, като насърчават хората да участват активно на пазара на труда и в обществото.
Държавите членки следва да разработят и да прилагат превантивни и интегрирани стратегии чрез съчетаването на трите направления на активното приобщаване: подходящо подпомагане на доходите, приобщаващи пазари на труда и достъп до качествени услуги, съобразени с индивидуалните потребности. Системите за социална закрила следва да гарантират подходящи обезщетения за гарантиране на минимален доход за всеки, който не разполага с достатъчни средства, и да допринасят за социалното приобщаване, като насърчават хората да участват активно на пазара на труда и в обществото.
Изменение 33
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – параграф 3 а (нов)
По същия начин държавите членки, с помощта на Комисията, следва да насърчават активното участие на специализираните в борбата с бедността НПО, както и на организациите на хора, които живеят в бедност, в разработването на политики за борба с бедността и социалното изключване.
Изменение 34
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – параграф 4
За гарантирането на равни възможности, в това число за децата и младите хора, е особено важно наличието на достъпни и качествени услуги на приемлива цена като грижи за децата, извънучилищни грижи, образование и обучение, жилищни и здравни услуги и дългосрочни грижи. Особено внимание следва да се отдели на борбата с бедността, социалното изключване, включително намаляване на бедността сред работещите. Държавите членки следва да гарантират, че всеки има достъп до основни услуги, включително водоснабдяване, канализация, енергия, транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации. За хората в нужда и уязвимите лица държавите членки следва да гарантират достъп до адекватна социална помощ за жилищно настаняване, както и правото на подходяща помощ и закрила срещу принудително изселване. Особено внимание следва да се отдели на бездомността. Следва да се вземат под внимание специфичните потребности на хората с увреждания.
За гарантирането на равни възможности, в това число за децата, младите хора, етническите малцинства и мигрантите, са особено важни достъпът и наличието на достъпни и качествени услуги на приемлива цена като грижи за децата, извънучилищни грижи, образование и обучение, жилищни и здравни услуги, рехабилитация и дългосрочни грижи. Децата, които живеят в бедност, следва да имат достъп до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни детски грижи, приемливо жилищно настаняване и подходящо хранене. Особено внимание следва да се отдели на борбата с бедността и социалното изключване, включително намаляване на бедността сред работещите и дискриминацията. Държавите членки следва да гарантират, че всеки има достъп до основни услуги на достъпна цена, включително образование, здравеопазване, жилищно настаняване, снабдяване с чиста вода, канализация, енергия, транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации. За хората в нужда или уязвимо положение държавите членки следва да гарантират достъп до адекватна социална помощ за жилищно настаняване, както и правото на подходяща помощ и закрила срещу принудително изселване. Особено внимание следва да се отдели на бездомността. Следва да се вземат под внимание специфичните потребности, както и потенциалът на хората с увреждания. За тази цел държавите членки следва, наред с другото, да преразгледат системите за оценка на уврежданията, за да избегнат създаването на пречки за достъпа до пазара на труда.
Изменение 35
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – параграф 4 а (нов)
Държавите членки следва да гарантират, че на работодателите, които наемат хора с увреждания, се предоставят подходящи подкрепа и консултации. Предоставянето на персонална помощ в образованието и от службите по заетостта за хората с увреждания следва да бъде насърчавано и подкрепяно.
Изменение 36
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – параграф 5
Държавите членки следва да гарантират правото на своевременен достъп до финансово достъпни здравни грижи и дългосрочни грижи с добро качество, като същевременно поддържат тяхната устойчивост в дългосрочен план.
Държавите членки следва да гарантират правото на своевременен достъп до финансово приемливи и достъпни здравни грижи и дългосрочни грижи с добро качество, като същевременно поддържат тяхната устойчивост в дългосрочен план.
Изменение 37
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – параграф 6
В условията на увеличаваща се продължителност на живота и демографски промени държавите членки следва да осигурят устойчивостта и пригодността на пенсионните системи за жените и мъжете, предоставяйки равни възможности за работниците и самостоятелно заетите лица от двата пола за придобиване на пенсионни права, включително чрез допълнителни схеми, за да се гарантират достойни условия на живот. Пенсионните реформи следва да бъдат подкрепени от мерки за удължаване на професионалния живот и увеличаване на действителната пенсионна възраст, например чрез ограничаване на ранното напускане на пазара на труда и увеличаване на законоустановената пенсионна възраст, за да се отрази нарасналата продължителност на живота. Държавите членки следва да установят конструктивен диалог със съответните заинтересовани страни и да позволят подходящо постепенно въвеждане на реформите.
Държавите членки следва спешно да осигурят устойчивостта и пригодността на пенсионните системи за жените и мъжете, предоставяйки равни възможности за всички работници и самостоятелно заети лица за придобиване на адекватни права на задължителна пенсия, за да се гарантират достойни условия на живот, и стремейки се да гарантират адекватен доход за възрастните хора, който е най-малко над прага на бедността. Следва да бъде предоставен недискриминиращ достъп до допълнителни схеми, които могат да служат като добавка към сигурната задължителна пенсия. В зависимост от институционалните разпоредби и националното право на държавите членки, пенсиите единствено по първия стълб или в съчетание с тези по втория стълб следва да установят адекватен заместващ приход, основан на предишните възнаграждения на работника. Държавите членки следва да предвидят подходяща възможност за натрупване на осигурителен стаж за хората, които са били извън пазара на труда, за да полагат неформални грижи. Пенсионните реформи, включително възможното увеличаване на действителната пенсионна възраст, следва да бъдат поставени в рамките на стратегии за активен и здравословен живот на възрастните хора и да бъдат подкрепени от мерки за удължаване на професионалния живот на хората, които желаят да работят по-дълго. На работниците, които са в предпенсионна възраст, следва да бъде предоставен избор за доброволно намаляване на работното време. Държавите членки следва да установят конструктивен диалог със социалните партньори и гражданското общество, и да позволят подходящо постепенно въвеждане на всички реформи.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0355.
(2) ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 201.


Бюджетна прогноза за приходите и разходите за финансовата 2019 година: Раздел І — Европейски парламент
PDF 605kWORD 70k
Резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2019 година (2018/2001(BUD))
P8_TA(2018)0182A8-0146/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Eвратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(1) на Съвета, и по-специално член 36 от него,

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) (МИС от 2 декември 2013 г.),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 април 2017 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2018 година(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2017 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 30 ноември 2017 г. относно общия проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, одобрен от Помирителния комитет в рамките на бюджетната процедура(7),

—  като взе предвид доклада на генералния секретар до Бюрото относно изготвянето на предварителния проект на бюджетна прогноза на Европейския парламент за финансовата 2019 година,

—  като взе предвид предварителния проект на бюджетна прогноза, изготвен от Бюрото на 16 април 2018 г. в съответствие с член 25, параграф 7 и член 96, параграф 1 от Правилника за дейността на Парламента,

—  като взе предвид проекта на бюджетна прогноза, изготвен от комисията по бюджети съгласно член 96, параграф 2 от Правилника за дейността на Парламента,

—  като взе предвид член 96 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0146/2018),

A.  като има предвид, че тази процедура е четвъртата пълна бюджетна процедура, провеждана в рамките на новия парламентарен мандат, и шестата процедура от многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г.;

Б.  като има предвид, че бюджетът за 2019 г., предложен в доклада на генералния секретар, се изготвя в контекста на увеличение на годишна база, както от гледна точка на инфлацията, така и от гледна точка на действителното увеличение, на тавана на функция V, което дава повече възможности за растеж и инвестиции и за продължаване на прилагането на политики за постигане на икономии, повишаване на ефикасността и ориентиран към резултатите бюджет;

В.  като има предвид, че сред приоритетните цели, които бяха предложени от генералния секретар за бюджета за 2019 г., са следните: кампанията за изборите за Европейски парламент през 2019 г., проектите за сигурност, многогодишните строителни проекти, развитие на ИТ, подобряване на услугите за членовете на ЕП и насърчаване на екологосъобразен подход в областта на транспорта;

Г.  като има предвид, че генералният секретар предложи бюджет от 2 016 644 000 EUR за предварителния проект на бюджетна прогноза на Парламента за 2019 г., което представлява общо увеличение с 3,38% спрямо бюджета за 2018 г. (от които 37,3 милиона евро за промяната на състава на Парламента и 34,3 милиона евро за други извънредни разходи) и дял в размер на 18,79% за функция V от МФР за периода 2014—2020 г.;

Д.  като има предвид, че две трети от бюджета са разходи, обвързани с индексация, отнасящи се главно до възнагражденията, пенсиите, медицинските разходи и надбавките на действащите и пенсионираните членове (23%) и служителите (23%) на ЕП, както и до сгради (13%), които се коригират съгласно Правилника за длъжностните лица и Устава на членовете на Европейския парламент, в съответствие със специфична за секторите индексация или с процента на инфлация;

Е.  като има предвид, че още в своята резолюция от 29 април 2015 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Парламента за финансовата 2016 година(8) Парламентът подчерта, че бюджетът за 2016 г. следва да се постави на реалистична основа и да съответства на принципите за бюджетна дисциплина и добро финансово управление;

Ж.  като има предвид, че доверието в Парламента като подразделение на бюджетния орган зависи до известна степен от способността му да управлява собствените си разходи и способността му да развива демокрацията на равнището на Съюза;

З.  като има предвид, че фондът за доброволно пенсионно осигуряване беше създаден през 1990 г. с Правилника на Бюрото за допълнителната (доброволна) пенсионна схема(9);

Обща рамка

1.  подчертава, че делът на бюджета на Парламента през 2019 г. следва да се запази под 20% от функция V; отбелязва, че размерът на бюджетната прогноза за 2019 г. отговаря на 18,53%, което е по-малко от постигнатия през 2018 г. процент (18,85%) и е най-ниският дял от функция V за повече от 15 години;

2.  подчертава, че по-голямата част от бюджета на Парламента се определя чрез нормативно установени или договорни задължения и подлежи на годишна индексация;

3.  отбелязва, че поради изборите за Европейски парламент през 2019 г. в някои области разходите ще бъдат значително по-високи, по-специално по отношение на членовете на ЕП, които няма да бъдат преизбрани, и техните сътрудници, докато в други области се очакват икономии, макар и в по-малък мащаб, в резултат от намаляването на обема на парламентарната дейност през изборната година;

4.  одобрява споразумението, постигнато в рамките на заседанията от помирителната процедура между Бюрото и комисията по бюджети, състояли се на 26 март 2018 г. и на 10 април 2018 г., увеличението в бюджета за 2018 г. да бъде фиксирано на 2,48%, което съответства на общия размер на бюджетната прогноза за 2019 г. в размер на 1 999 144 000 EUR, равнището на разходите на предварителния проект на бюджетна прогноза, прието от Бюрото на 12 март 2018 г., да бъде намалено с 17,5 милиона евро, като бъдат съответно намалени бюджетните кредити, предложени по следните бюджетни редове: 1004 — Обикновени пътни разноски; 105 — Езикови и компютърни курсове; 1404 — Стажове, безвъзмездни средства и обмен на длъжностни лица; 1612 — Повишаване на професионалната квалификация; 1631 — Мобилност; 2000 — Наем; 2007 — Строителство на сгради и оборудване на помещения; 2022 — Поддръжка, ремонт, управление и почистване на сградите; 2024 — Потребление на енергия; 2100 — Компютърни системи и телекомуникации — текущи дейности, свързани с функционирането — дейности; 2101 — Компютърни системи и телекомуникации — текущи дейности, свързани с инфраструктурата — инфраструктура; 2105 — Компютърни системи и телекомуникации — инвестиции в проекти; 212 — Обзавеждане; 214 — Техническо оборудване и инсталации; 230 — Хартия, канцеларски материали и разни консумативи; 238 — Други административни разходи; 300 — Командировъчни разходи и разходи за пътувания между трите места на работа; 302 — Разходи за приеми и представителни разходи; 3040 — Различни разходи във връзка с вътрешни заседания; 3042 — Заседания, конгреси, конференции и делегации; 3049 — Разходи за услуги на пътническата агенция; 3243 — Парламентариум — Центрове за посетители на Европейския парламент; 3248 — Разходи за аудио-визуална информация; 325 — Разходи, свързани с бюрата за връзка; Глава 101 — Резерв за непредвидени разходи; предоставя 50 000 EUR по позиция 1400 — Друг персонал — Генерален секретариат и политически групи, 50 000 EUR по статия 320 — Придобиване на експертен опити, както и 800 000 EUR по позиция 3211 — Разходи за Европейския център на научните медии; приветства факта, че тези промени бяха приети от Бюрото на 16 април 2018 г.;

5.  подчертава, че основните функции на Парламента са да приема законодателство заедно със Съвета и да взема решения относно бюджета на Съюза, да представлява гражданите и да упражнява контрол върху работата на останалите институции;

6.  подчертава ролята на Парламента за изграждането на европейско политическо съзнание и за насърчаване на ценностите на Съюза;

7.  отбелязва късното получаване на предварителния проект на бюджетна прогноза и придружаващите го документи, едва след приемането им от Бюрото на 12 март 2018 г.; изисква през следващите години да получава навреме доклада на генералния секретар до членовете на Бюрото относно предварителния проект на бюджетна прогноза, заедно с приложенията към него;

Прозрачност и достъпност

8.  приветства отговора на искането, отправено от комисията по бюджети в различни резолюции относно бюджета за допълнителна информация относно средносрочното и дългосрочното планиране, инвестициите, законово установените задължения, оперативните разходи и за методика въз основа на текущите нужди, а не на коефициенти; отбелязва, че еднократните суми са полезен и признат инструмент за добавяне на гъвкавост и прозрачност;

9.  отбелязва, че също както в бюджетите за предходни години, се предлага да бъде заделена сума за „извънредни“ инвестиции и разходи, т.е. инвестиции и разходи, които са необичайни или нетипични за Парламента и се налагат рядко; отбелязва, че през 2019 г. тези инвестиции и разходи достигнаха 71,6 милиона евро, включително 37,3 милиона евро за промяната на състава на Парламента и 34,3 милиона евро за други извънредни разходи; припомня, че разграничението, направено в бюджета за 2016 г. и включено в последващите бюджети, между обичайните и извънредните разходи беше направено единствено с цел да се отговори на изпълнението на спешните мерки по отношение на сигурността на сградите и киберсигурността след терористичните атаки; счита, че прекомерното използване на това разграничение, т.е. включването на други разходи в извънредните разходи, дава погрешна представа за промените в бюджетния резерв и по този начин противоречи на принципа за прозрачност на разходите на Парламента;

10.  очаква бюджетът на Парламента за 2019 година да бъде реалистичен и точен, що се отнася до намирането на съответствие между потребности и разходи, за да се избегне, доколкото е възможно, завишено бюджетиране;

Излизане на Обединеното кралство от ЕС

11.  отбелязва, че на 8 декември 2017 г. преговарящите от Съюза и Обединеното кралство постигнаха принципно съгласие по финансовото споразумение във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, което съдържа разпоредба, според която Обединеното кралство ще участва в годишните бюджети на Съюза за 2019 и 2020 г., като че ли все още е държава — членка на Съюза, и ще участва със своя дял във финансирането на задълженията на Съюза, възникнали преди 31 декември 2020 г.; отбелязва, че доброволната пенсионна схема за членовете на ЕП е включена като пасив в счетоводния баланс на ЕС и че вноската за непогасените задължения, необходима за покриване на свързаните с пенсионните планове пасиви, възникнали преди 2020 г., но отнасящи се за периода след 2020 г., ще бъде част от преговорите;

12.  отбелязва, че комисията по конституционни въпроси потвърди с гласуването на пленарното заседание през февруари 2018 г. доклада по собствена инициатива относно състава на Парламента, и по-специално намаляването на броя на неговите членове на 705 след оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза; отбелязва, че след неформалната среща на 27-те държавни и правителствени ръководители на 23 февруари 2018 г. председателят Туск даде знак за широка подкрепа за това предложение; отбелязва, че в случай че Обединеното кралство продължава да е държава членка в началото на парламентарния мандат 2019—2024 г., броят на членовете на ЕП остава 751 до момента, в който оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз породи правно действие; посочва обаче, че процедурата изисква единодушно решение на Европейския съвет, след като бъде получено одобрението на Парламента; подчертава, че за момента бюджетната прогноза на Парламента отразява сегашното статукво с Парламент, съставен от 678 членове от 27 държави членки в периода от 30 март 2019 г. до края на осмия парламентарен мандат, и Парламент, съставен от 705 членове от 27 държави членки от началото на деветия парламентарен мандат до края на финансовата 2019 година; със задоволство отбелязва предложените от генералния секретар корекции, които бяха одобрени от Бюрото на 12 март 2018 г.;

Избори за Европейски парламент през 2019 г.

13.  приветства комуникационната кампания като полезно усилие да се разясни целта на Съюза и Парламента на гражданите; подчертава, че тази кампания следва да цели, наред с другото, да разясни ролята на Съюза, правомощията на Парламента, неговите функции, като например избирането на председателя на Комисията, и неговото въздействие върху живота на гражданите;

14.  припомня, че както беше одобрено по време на бюджетната процедура за 2018 г., общият бюджет на кампанията е в размер на 33,3 милиона евро за двете години, от които 25 милиона евро за 2018 г. (поради времето, необходимо за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки и сключване на договори) и 8,33 милиона евро за 2019 г.; отбелязва, че стратегията за кампанията въз основа на анализ на извлечените поуки от последните избори беше одобрена от Бюрото през ноември 2017 г.;

15.  подчертава, че комуникационните процеси във връзка с изборите за Европейски парламент протичат на три равнища: най-видимото равнище е за националните и европейските политически партии и техните кандидати, второто равнище е системата за водещи кандидати („Spitzenkandidaten“), въведена за първи път през 2014 г., а третото равнище е институционалната кампания, която напомня какво представлява Парламентът, какво прави, как работата му се отразява върху живота на гражданите и защо участието в изборите е важно;

16.  подчертава, че Парламентът сам по себе си не разполага с необходимите ресурси да достигне до 400 милиона гласоподаватели и следователно трябва да използва максимално своите мултиплициращи мрежи за тази цел; счита, че комуникациите посредством уебсайтовете на социалните медии също следва да имат важна роля; изтъква, че на европейско равнище през 2018 г. ще се организира поредица от конференции за граждани и заинтересовани лица и че бюрата за връзка ще играят изключително важна роля на национално равнище; ще продължава да включва Европейския комитет на регионите и неговите местни и регионални представители в приобщаващия подход; счита, че в навечерието на изборите европейските политически партии и националните партии ще играят решаваща роля, по-специално в рамките на процедурата на водещите кандидати („Spitzenkandidaten“); следователно предлага да им се даде възможност да изпълнят тази мисия с увеличено за целта финансиране за 2019 г.;

Сигурност и киберсигурност

17.  отбелязва, че бюджетът за 2019 г. включва следващи траншове от значителните инвестиции, започнали през 2016 г. с цел значително подобряване на сигурността на Парламента; посочва, че тези проекти обхващат различни области, свързани основно със сградите, а именно повишаване на сигурността на входа на сградата, оборудването и персонала, например проектът iPACS, а така също и подобрения в областта на киберсигурността и сигурността на комуникациите;

18.  приветства меморандума за разбирателство, който влезе в сила през 2017 г. между белгийското правителство и Европейския парламент, Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност и други институции, установени в Брюксел, относно проверките за сигурност за всички служители на външни изпълнители, които желаят да получат достъп до институциите на Съюза; припомня своя призив, в бюджетната прогноза на приходите и разходите на Парламента за 2018 г., до генералния секретар да прецени целесъобразността на разширяването на прилагането на меморандума за разбирателство за длъжностните лица, парламентарните сътрудници и стажантите, за да могат да се извършат необходимите проверки за сигурност преди тяхното назначаване; затова изисква генералният секретар да информира комисията по бюджети относно състоянието на напредъка на това досие;

19.  счита, че ИТ инструментите са важни инструменти за членовете и служителите на ЕП при извършването на работата им, но въпреки това са уязвими на кибератаки; следователно приветства лекото увеличение на бюджетните кредити, което позволява на институцията по-добре да защитава своите активи и информация чрез продължаване на Плана за действие за киберсигурността;

Политика в областта на сградния фонд

20.  отново призовава за прозрачен процес на вземане на решения относно политиката в областта на сградния фонд, въз основа на ранно предоставяне на информация, в съответствие с разпоредбите на член 203 от Финансовия регламент;

21.  отбелязва процеса на подобряване на работната среда за членовете и служителите на ЕП съгласно решението на Бюрото от декември 2017 г., което ще продължи и през 2019 г. с цел осигуряване на гъвкави работни пространства за членовете на ЕП, за да бъдат удовлетворени потребностите, произтичащи от променящите се модели на работа, като им се предоставят три офиса в Брюксел и два в Страсбург след изборите през 2019 г.; подчертава въпреки това, че в Страсбург би било по-полезно да се осигурят гъвкави пространства за срещи; отбелязва разходите за поддръжка на сградите на Парламента през 2019 г., включително изискванията в областта на сигурността и околната среда; поставя под въпрос много високите разходи, предложени за подобрения, а именно: премахването на библиотеката и свързаните с нея офиси, обновяването на ресторанта за членовете (сградата „ASP“) и обновяването на ресторанта в сградата „Чърчил“; призовава генералния секретар да представи на комисията по бюджети информацията относно тези решения преди разглеждането на бюджета в Парламента през есента на 2018 г., като се има предвид, че някои проекти ще бъдат отложени;

22.  поставя под въпрос сумата от 1,58 милиона евро, предвидена за проучвания относно обновяването на сградата „Спаак“, тъй като се знае, че в бюджета за 2018 г. вече са предвидени 14 милиона евро; призовава генералния секретар да представи на комисията по бюджети информацията относно това решение преди разглеждането на бюджета в Парламента през есента на 2018 г.;

23.  изисква допълнителни подробности относно състоянието на мебелите в сградата ASP в Брюксел, което оправдава тяхната замяна, и относно следваната процедура за избор на новите мебели, а именно относно съотношението между цената им и необходимостта от замяна;

24.  отбелязва актуализираното описание на мисията на информационните бюра, които отсега нататък ще се наричат „бюра за връзка“, в съответствие с решението на Бюрото от ноември 2017 г.; отбелязва, че основната функция на бюрата за връзка е да информират и общуват на местно ниво от името на Парламента по политически неутрален начин с цел да предоставят информация за Съюза и неговите политики чрез дейностите на външни заинтересовани лица на местно, регионално и национално равнище, включително членовете на Европейския комитет на регионите;

25.  отбелязва, че първите части от източното крило на новата сграда KAD ще бъдат предадени и заети в края на 2018 г., а останалата част от офисите в източното крило и заседателните зали ще бъдат заети постепенно през 2019 г.; отбелязва, че веднага след това ще започнат строителните работи по западното крило;

26.  припомня анализа на ЕСП от 2014 г., според който разходите във връзка с географската разпръснатост на Парламента се оценяват на 114 милиона евро годишно; отбелязва освен това констатацията от своята резолюция от 20 ноември 2013 г. относно местоположението на седалищата на институциите на Европейския съюз(10), че 78% от командировките на щатния персонал на Парламента са пряко следствие от географската разпръснатост на Парламента; подчертава, че в доклада също така се прави оценка на въздействието върху околната среда, произтичащо от географската разпръснатост — между 11 000 и 19 000 тона емисии на CO2; подчертава възможните икономии за бюджета на Парламента от наличието на едно седалище и затова призовава за пътна карта за едно седалище на Парламента;

27.  припомня ангажимента на Парламента, поет съгласно Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност(11), че ще прилага, „без да се засягат приложимите бюджетни правила и правилата по отношение на обществените поръчки, […] същите изисквания спрямо притежаваните и ползваните [от него] сгради като изискванията, които се прилагат спрямо сградите на централните администрации на държавите членки по силата на член 5 и член 6“ от същата директива, поради голямата видимост на сградите и водещата роля, която Парламентът следва да играе по отношение на енергийните характеристики на тези сгради; подчертава, че е належащо Парламентът да изпълни това заявление, не на последно място заради доверието в него при провеждащите се понастоящем преразглеждания на Директивата за енергийните характеристики на сградите и Директивата за енергийната ефективност;

Въпроси, свързани с членовете на ЕП и акредитираните парламентарни сътрудници

28.  приветства работата на секретариата на Парламента, на секретариатите на политическите групи и на кабинетите на членовете на ЕП, която е насочена към предоставяне на необходимите ресурси на членовете на ЕП при изпълнението на техния мандат; насърчава продължаващото развитие на тези служби, които засилват капацитета на членовете на ЕП да упражняват контрол върху работата на Комисията и Съвета и да представляват гражданите;

29.  приветства по-специално постоянното повишаване на качеството на консултациите и проучванията, извършвани за членовете на ЕП и комисиите чрез Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания (EPRS) и тематичните отдели; отбелязва междинната оценка на сътрудничеството между тези две служби, представена от генералния секретар през октомври 2017 г.; отправя искане към генералния секретар да предостави допълнителна информация относно начина на координиране на работата на двете служби, за да се избегне дублиране и да се отговори на нуждите на клиентите; приветства новите и съществуващите специфични проекти в областта на ИТ, които ще бъдат осъществени изцяло или частично през 2019 г.: проекта за електронен парламент, проекта за система за електронно управление на документи (ERMS), програмата за отворена цифрова библиотека, новия проект за научноизследователска и развойна дейност във връзка с машинното самообучение с преводачески памети и инструмента за регистрация на участниците в конференции и прояви;

30.  припомня горепосочените резолюции от 5 април 2017 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Парламента за финансовата 2018 година и от 25 октомври 2017 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година; отново призовава за прозрачност по отношение на надбавката за общи разходи за членовете на ЕП; призовава Бюрото на Парламента да работи за по-добри насоки относно отчитането на разходите, разрешени в рамките на тази надбавка, без да се създават допълнителни разходи или административна тежест за администрацията на Парламента; отбелязва, че за една всеобхватна система за контрол на надбавката за парламентарния мандат на членовете на ЕП биха били необходими 40 до 75 нови административни длъжности(12), което би било в разрез със схемата за намаляване на персонала;

31.  припомня принципа за независимост на мандата; подчертава, че избраните членове на ЕП носят отговорността да използват разходите за парламентарни дейности и че членовете на ЕП, които желаят да направят това, разполагат с възможността да публикуват своите разходи във връзка с надбавката за общи разходи на личната си уебстраница; подчертава факта, че изплащането на еднократна сума е широко използван и признат полезен инструмент в държавите членки; подчертава факта, че настоящото използване на еднократни суми не изисква допълнителен персонал, нито води до допълнителни разходи в администрацията на Европейския парламент, и избягва генерирането на задължителни допълнителни разходи и административна тежест за членовете на ЕП и техните кабинети; отново заявява, че подобряването на ефективността и прозрачността на надбавката за общи разходи не означава да се нарушава неприкосновеността на личния живот;

32.  настоятелно призовава работната група на Бюрото във връзка с надбавката за общи разходи да приключи своята работа, за да даде възможност за препоръки въз основа на становището на Парламента, изразено през октомври 2017 г., които да бъдат разгледани преди изборите за деветия законодателен мандат;

33.  отново призовава Бюрото да гарантира, че се спазват социалните и пенсионните права на членовете на ЕП и парламентарните сътрудници и че се осигуряват достатъчни финансови средства; във връзка с това отново призовава да се постигне ефективно решение за тези акредитирани парламентарни сътрудници, които, след като в края на настоящия мандат ще са работили без прекъсване в продължение на два парламентарни мандата, няма да получат право на достъп до европейската пенсионноосигурителна схема при достигането на пенсионна възраст, тъй като няма да им достига прослужено време от необходимите десет години стаж, както е посочено в Правилника за длъжностните лица, поради ранните избори през 2014 г. и забавеното валидиране на новите договори на акредитираните парламентарни сътрудници вследствие на голямата работна натовареност през периодите след изборите през 2009 г.; припомня, че съгласно член 27, параграф 2 от Устава на членовете на Европейския парламент „придобитите права и правни очаквания се запазват изцяло“; посочва обаче продължаващите проблеми във връзка със схемата за доброволно пенсионно осигуряване и изисква Бюрото и генералният секретар да разгледат всички възможности, за да се сведе до минимум натискът върху бюджета на Парламента;

34.  счита за целесъобразни бюджетните кредити по бюджетен ред 422 „Разходи, свързани със сътрудниците на членовете на ЕП“;

35.  отбелязва преразглеждането на размера на надбавките за акредитирани парламентарни сътрудници във връзка с техните командировки между трите места на работа на Парламента; припомня своето искане до Бюрото да предприеме действия за пълно хармонизиране между длъжностните лица, другите служители и акредитираните парламентарни сътрудници от следващия законодателен мандат;

36.  с оглед на следващия парламентарен мандат призовава Председателския съвет да преразгледа разпоредбите за прилагане относно дейността на делегациите и командировките извън Европейския съюз; подчертава, че такова преразглеждане следва да разгледа възможността при определени условия акредитираните парламентарни сътрудници да придружават членовете на ЕП в официални парламентарни делегации и на командировки;

37.  призовава Бюрото да измени своето решение от 19 април 2010 г. относно правилата за стажантите към членовете на ЕП, за да се гарантира достойно възнаграждение на стажантите; подчертава, че възнагражденията на стажантите в кабинетите на членовете на ЕП или политическите групи следва да покриват разходите за живот в Брюксел или в града, в който се провежда стажът;

38.  счита, че следва да се предостави подходящо финансиране за изпълнението на пътната карта за адаптиране на превантивните мерки и мерките за ранно подпомагане с цел справяне с конфликти и тормоз между членовете на ЕП и акредитираните парламентарни сътрудници или други служители;

Въпроси, свързани с персонала

39.  намалява щатното разписание на своя Генерален секретариат за 2019 г. с 59 длъжности (цел за намаляване на персонала с 1%) в съответствие с постигнатото на 14 ноември 2015 г. споразумение със Съвета относно общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, в което мерките за годишно намаляване на персонала в Парламента се очаква да продължат до 2019 г.;

40.  счита, че в период, когато финансовите и човешките ресурси, с които разполагат институциите на Съюза, е вероятно да бъдат все по-ограничени, е важно самите институции да бъдат в състояние да наемат и задържат най-квалифицираните служители, за да посрещат бъдещите сложни предизвикателства по начин, съответстващ на принципите на бюджетиране, основано на изпълнението;

41.  счита, че до прекъсването на работата за провеждането на изборите Парламентът ще се сблъска с уникално положение в резултат на съвпадението на обичайния край на законодателния мандат със сложния пакет от законодателни предложения за МФР, излизането на Обединеното кралство от Съюза и нарастващия брой тристранни процедури; счита, че с цел да се даде възможност на Парламента и неговите комисии да изпълняват основната си дейност, е жизненоважно да продължи осигуряването на подходящо равнище на логистични и човешки ресурси;

42.  възлага на генералния секретар да надгради съществуващите споразумения за сътрудничество между Парламента, Европейския комитет на регионите и Европейския икономически и социален комитет, за които Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания е много положителен пример; отправя искане да бъдат определени области, включително, но не само, ИТ услугите и сигурността, в които полезните взаимодействия между административните функции биха могли да бъдат засилени, като се използва опитът на Парламента и другите два органа и изцяло се отчитат трудностите при управлението и различията по отношение на мащаба на услугите, за изграждане на справедливи споразумения за сътрудничество; изисква освен това генералният секретар да стартира проучване относно евентуални полезни взаимодействия — при изпълнението на административни функции и услуги — които могат да бъдат създадени с други институции;

43.  призовава за оценка на икономиите и ползите за всяка страна, постигнати благодарение на междуинституционалното споразумение за административно сътрудничество между Парламента, Европейския комитет на регионите и Европейския икономически и социален комитет както в областите, подчинени на общите служби, така и в областите, в които се осъществява сътрудничество, и на потенциалните икономии и ползи от евентуални бъдещи споразумения с други институции и агенции;

44.  приветства резолюцията на Парламента относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС(13); счита, че резолюцията е важна стъпка към по-ефективна борба срещу сексуалния тормоз и всякакъв вид неподходящо поведение в Съюза и неговите институции, в т.ч. Парламента; изисква да се насочат подходящи ресурси за изпълнение на исканията на тази резолюция;

Други въпроси

45.  отбелязва продължаващата практика за използване на „сборен трансфер“ (ramassage) в края на годината с цел да се допринесе за текущите строителни проекти; подчертава, въз основа на данните за 2014, 2015, 2016 и 2017 г., че „сборният трансфер“ в края на годината се извършва системно по същите глави и същия дял и, с няколко изключения, точно по същите бюджетни редове; поради това си задава въпроса дали има преднамерено завишаване на сумите по тези глави и редове с цел да се генерират средства за финансиране на бюджетната политика;

46.  поставя под въпрос необходимостта от инсталирането на слушалки и уебкамери в кабинетите в Брюксел и Страсбург за всички парламентарни сътрудници, въпреки че повечето от тях дори не са поискали това; затова поставя под въпрос разходите за такова решение и причините за неговото вземане; призовава генералния секретар да представи на комисията по бюджети информацията относно това решение;

47.  отбелязва, че ограниченията върху достъпа до зоните за хранене на Парламента бяха премахнати на 1 януари 2017 г.; приема практиката, че всеки, който работи в сградите на Парламента или има достъп до неговите помещения за целите на междуинституционално заседание, може да обядва в столовите и ресторантите на Парламента; отбелязва обаче, че достъпът до ресторантите на самообслужване в сградата ASP в Брюксел и в сградата LOW в Страсбург стана много сложен поради ежедневното присъствие на групи от посетители; затова призовава за бързо възстановяване на контрола на входа на тези ресторанти — не за членовете на ЕП и персонала на други институции, а за систематично преориентиране на групите от посетители към запазените за тях места за хранене;

48.  отбелязва продължаващия диалог между Парламента и националните парламенти; подчертава необходимостта да се излезе извън съществуващата рамка на европейската парламентарна седмица, за да се даде възможност за постоянни полезни взаимодействия, когато става въпрос за отношенията между Парламента и националните парламенти; призовава този диалог да бъде засилен с цел да се постигне по-добро разбиране за приноса на Парламента и Съюза в държавите членки;

49.  призовава за модернизирането на приетия в бюджета за 2018 г. Европейски център на научните медии и за сътрудничество с телевизионни канали, социални медии и други партньори за целите на обучението на млади журналисти, особено във връзка с новите научни и технологични развития и основаните на факти рецензирани новини;

50.  приветства усилията на Парламента за насърчаване на устойчивата мобилност;

51.  приканва Парламента да възприеме екологично устойчив подход и да направи повечето от дейностите, провеждани в Парламента екологосъобразни;

52.  отбелязва създаването на работна група по мобилността, която следва да работи приобщаващо и с ясен мандат; подчертава, че Парламентът трябва да спазва всички приложими регионални закони в местата на работа, включително в областта на мобилността; препоръчва насърчаване на използването на установената пряка влакова връзка между Парламента в Брюксел и летището; приканва отговорните служби да преоценят състава и големината на автомобилния парк на Парламента в този контекст; призовава Бюрото да създаде незабавно система от стимули за насърчаване на използването на велосипеди за пътувания от дома до работното място; отбелязва, че такава схема вече е създадена в други институции, по-специално в Европейския икономически и социален комитет;

53.  призовава генералния секретар и Бюрото да изградят култура на основано на изпълнението бюджетиране в администрацията на Парламента и подход за оптимизация на управлението, с цел повишаване на ефикасността, намаляване на административните формалности и ограничаване на бюрокрацията във вътрешната работа на институцията; подчертава, че опитът за оптимизация на управлението означава непрекъснато усъвършенстване на работната процедура благодарение на опростяването и опита на административния персонал;

o
o   o

54.  приема бюджетната прогноза за финансовата 2019 година;

55.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и бюджетната прогноза съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 15.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0114.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0408.
(7) Приети текстове, P8_TA(2017)0458.
(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0172.
(9) Текстове, приети от Бюрото, PE 113.116/BUR./rev. XXVI/01-04-2009
(10) Приети текстове, P7_TA(2013)0498.
(11) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (OB L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).
(12)Приети текстове, P8_TA(2016)0150.
(13) Приети текстове, P8_TA(2017)0417


Защита на разследващите журналисти в Европа: случаят на словашкия журналист Ян Куцяк и Мартина Кушнирова
PDF 504kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно защитата на разследващите журналисти в Европа: случаят на словашкия журналист Ян Куцяк и Мартина Кушнирова (2018/2628(RSP))
P8_TA(2018)0183B8-0186/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2, 4, 5, 6, 9 и 10 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 6, 7, 8, 10, 11, 12 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и свързаната с нея съдебна практика на Европейския съд по правата на човека,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП),

—  като взе предвид Общия коментар № 34 на Комитета на ООН по правата на човека относно член 19 от МПГПП (свобода на убежденията и свобода на изразяване на мнение),

—  като взе предвид Резолюция 2141 (2017 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 24 януари 2017 г. относно нападенията срещу журналисти и свободата на медиите в Европа,

—  като взе предвид декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 30 април 2014 г. относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и на другите лица, свързани с медиите,

—  като взе предвид ангажиментите на ОССЕ в областта на свободата на медиите, свободата на изразяване на мнение и свободното движение на информация,

—  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно законосъобразните мерки за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, които действат в името на обществения интерес, когато разкриват поверителна информация за дружества и публични органи(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно принципите на правовата държава в Малта(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно борбата срещу корупцията и действия, произтичащи от резолюцията на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари(4),

—  като взе предвид отвореното писмо от 6 март 2018 г., изпратено от името на 17 организации, защитаващи свободата на медиите, до председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер,

—  като взе предвид изявленията на Съвета и на Комисията от 14 март 2018 г. относно защитата на разследващите журналисти в Европа: случаят на словашкия журналист Ян Куцяк и Мартина Кушнирова,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че спазването на принципите на правовата държава, демокрацията, правата на човека и основните свободи, както и ценностите и принципите, залегнали в договорите на ЕС и в международните инструменти за правата на човека, са задължения на Съюза и неговите държави членки и трябва да бъдат спазвани;

Б.  като има предвид, че член 6, параграф 3 от ДЕС потвърждава, че основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и както произтичат от конституционните традиции, общи за държавите членки, представляват общи принципи на правото на Съюза;

В.  като има предвид, че ЕС функционира въз основа на презумпцията за взаимно доверие, че държавите членки действат в съответствие с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, залегнали в ЕКПЧ, Хартата на основните права и МПГПП;

Г.  като има предвид, че свободни, независими и невъзпрепятстваните в дейността си медии са един от крайъгълните камъни на демократичното общество; като има предвид, че държавите членки са задължени да гарантират, че свободата на печата и журналистите са защитени на тяхна територия;

Д.  като има предвид, че правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на убежденията са задължителни условия за пълната реализация на принципите на прозрачност и отчетност;

Е.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент да зачитат свободата и плурализма на медиите, както и правото на информация и на свобода на изразяване на мнение, залегнали в член 11 от Хартата на основните права, в член 10 от ЕКПЧ, както и в член 19 от МПГПП; като има предвид, че обществените надзорни функции на медиите са от решаващо значение за утвърждаването на тези права и за защита на всички останали основни права;

Ж.  като има предвид, че Съюзът разполага с възможността да предприема действия, за да защитава общите ценности, на които той е основан; като има предвид, че принципите на правовата държава и основните права следва да се прилага с еднаква сила за всички държави членки;

З.  като има предвид, че словашкият разследващ журналист Ян Куцяк и неговата партньорка Мартина Кушнирова бяха намерени убити в дома си в Велка Мача на 25 февруари 2018 г.;

И.  като има предвид, че правото на независим и прозрачен достъп до правосъдие е основен елемент от принципите на правовата държава; като има предвид, че извършителите на тези убийства, но също така и извършителите на предходни подобни случаи, все още не са изправени пред правосъдието и че културата на безнаказаност трябва да бъде заклеймена;

Й.  като има предвид, че това е петият случай на журналист убит в държава – членка на ЕС, през последните десет години(5), и второто убийство в ЕС на разследващ журналист, работещ по Досиетата от Панама, след убийството на Дафне Каруана Галиция в Малта през октомври 2017 г.; като има предвид, че нападенията срещу разследващата журналистика са престъпления срещу принципите на правовата държава и демокрацията;

К.  като има предвид, че Ян Куцяк е бил специализиран в разследването на скандали, свързани с широкомащабно отклонение от данъчно облагане, данъчни измами, корупция и изпиране на пари и че в последната си статия, публикувана посмъртно, разглежда възможното грабителство на селскостопански субсидии на ЕС от страна на италианската мафиотска група Ндрангета, което може също така да е включвало правителствени служители, близки до високопоставени политици;

Л.  като има предвид, че убийството, доведе до най-големите мирни протести и улични демонстрации след Нежната революция от 1989 г., които призоваха за правосъдие, отчетност, спазване на принципите на правовата държава, зачитане на свободата на медиите и предприемане на действия за борба с корупцията; като има предвид, че протестиращи и словашката общественост показаха сериозно недоверие в държавните институции и длъжностни лица, включително в полицията; като има предвид, че доверието в държавните институции трябва да бъде възстановено;

М.  като има предвид, че според Съвета на Европа, злоупотреби и престъпления, извършени срещу журналисти имат дълбоко възпиращо въздействие върху свободата на изразяване на мнение и увеличават явлението автоцензура;

Н.  като има предвид, че Проектът за докладване на организираната престъпност и корупцията съобщи, че лични данни на Ян Куцяк може да са изтекли след като той е подал няколко искания за получаване на информация до словашките държавни органи съгласно принципа за свобода на информацията; като има предвид, че той е подал наказателен иск до прокуратурата след като е бил заплашен от словашки бизнесмен и впоследствие е заявил, че 44 дни след внасянето на иска случаят не е бил възложен на полицейски служител и е бил приключен без изслушване на свидетели;

О.  като има предвид, че защитата на журналисти и на журналистически източници, включително на лица, сигнализиращи за нередности, е различна в отделните държави членки и в повечето не включва осигуряването на ефективна защита срещу репресивни мерки, подвеждане под наказателна отговорност за клевета, заплахи, съдебни дела с цел сплашване или други отрицателни последици; като има предвид, че неадекватната защита, предлагана от някои държави членки на журналистите, както и нарастващата враждебност към тях, показвана от страна на някои публични фигури, съществено подкопават техните основни свободи;

П.  като има предвид, че докладът за Словакия за 2016 г. на Мониторинга на плурализма на медиите установи високи равнища на риск по отношение на политическата независимост, преди всичко тъй като местните медии се финансират и често са непряко притежавани от общините и са изложени на потенциален политически натиск; като има предвид, че в доклада също така се споменават съществуващите гаранции за защита на журналистическите източници, като например съдебна проверка и правни определения;

Р.  като има предвид, че според Световния индекс за свобода на печата за 2017 г. от Репортери без граници, клеветата в Словакия се наказва с до осем години затвор, което е най-строгата санкция за това престъпление в ЕС; като има предвид обаче, че Словакия се нарежда на 17-то място в този индекс;

С.  като има предвид, че генералният секретар на Репортери без граници, по време на посещение в Братислава на 2 март 2018 г., изрази съжаление по отношение на „ужасния климат за журналисти“, който се поддържа и дори създава в някои държави членки от редица европейски политици, включително правителствени ръководители;

Т.  като има предвид, че има информация за няколко нападения срещу журналисти в Словакия от 2007 г. насам и че двама журналисти все още се водят за безследно изчезнали;

У.  като има предвид, че според Световния икономически форум (2017 г) Словакия се нарежда на 117-то място по отношение на корупцията от 137 държави, участвали в проучването; като има предвид, че наказателното преследване на престъпления, свързани с корупция, е намаляло значително; като има предвид, че в доклада за Словакия в рамките на европейския семестър за 2018 г. се посочва, че не е постигнат напредък в засилването на борбата срещу корупцията;

Ф.  като има предвид, че Парламентът организира констативна командировка в Словакия от 7 до 9 март 2018 г., състояща се от членове на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на комисията по бюджетен контрол;

Х.  като има предвид, че сериозната загриженост на представители на НПО, беше изразена в доклада за командировката на делегацията на Парламента, преди всичко във връзка с възможни конфликти на интереси, като например между Главна прокуратура и органите, които следва да контролират нейната дейност, и между министъра на вътрешните работи и началника на полицията; като има предвид, че освен това изборът на висши прокурори беше описан като силно политизиран и беше разкритикувано отсъствието на независим орган, който да е компетентен да разглежда жалби срещу полицията; като има предвид, че адекватността на защитата на свободата на медиите и прозрачността на собствеността на медиите бяха поставени под въпрос;

Ц.  като има предвид, че когато Върховната одитна институция на Словакия проведе проучване, обхващащо всички органи, управляващи фондове на ЕС, и всички междинни органи само при Словашката разплащателна агенция „Земеделие“ бяха констатирани проблеми; като има предвид, че Одитната институция предаде своите констатации на главния прокурор на Словакия и на словашката Националната криминална агенция;

1.  категорично осъжда убийството на словашкия разследващ журналист Ян Куцяк и неговата партньорка Мартина Кушнирова;

2.  изразява ужаса си от факта, че това е второто смъртоносно нападение над журналист в ЕС през изминалите шест месеца, след като на 16 октомври 2017 г. в Малта беше убита журналистката Дафне Каруана Галиция;

3.  призовава словашките органи да използват всички необходими ресурси, за да гарантират пълно, задълбочено и независимо разследване на убийствата на Ян Куцяк и Мартина Кушнирова, което да изправи отговорните лица пред правосъдието; приветства намерението на словашките органи по време на разследванията изцяло да си сътрудничи с международните правоприлагащи органи и италианската Дирекцията за разследвания срещу мафията; настоятелно препоръчва създаването на съвместен екип за разследване, който да бъде ръководен съвместно от Европол и на който да се предостави пълен достъп до досието по случая;

4.  призовава словашкия главен прокурор да преразгледа наказателния иск, внесен от Ян Куцяк след като е бил заплашен, и да разследва сведенията, че лични данни са изтекли, след като той е подал няколко искания, свързани със свободата на достъп до информация, до словашките органи;

5.  настоятелно призовава словашките органи да гарантират защитата на разследващите журналисти от всички форми на сплашване, подвеждане под наказателна отговорност за клевета, заплахи или физически нападения, както и да предприемат ефективни мерки за защита на лицата, които упражняват правото си на свобода на изразяване, срещу атаки, целящи да ги накарат да замълчат;

6.  признава важната роля, която могат да играят разследващите журналисти като пазители на демокрацията и принципите на правовата държава; осъжда оскърбителните коментари от страна на политиците от ЕС по отношение на журналисти; отбелязва, че най-високата степен на защита на разследващите журналисти и на лицата, сигнализиращи за нередности, е от изключителен интерес за обществото като цяло; насърчава Комисията и държавите членки да представят законодателни или незаконодателни предложения за защита на журналистите в ЕС, срещу които редовно се завеждат съдебни дела, целящи да цензурират тяхната работа или да ги сплашат, включително общоевропейски правила срещу стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността;

7.  призовава Комисията да защитава, насърчава и прилага ценностите, заложени в Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в МПГПП, и в този контекст да наблюдава и да предприема действия по отношение на предизвикателствата пред свободата и плурализма на медиите в целия ЕС, като същевременно зачита принципа на субсидиарност; призовава Комисията да информира щателно Парламента за предприетите действия;

8.  изтъква, че лицата, сигнализиращи за нередности, се оказаха ключов ресурс за разследващата журналистика и за независимата преса, и че гарантирането на поверителността на източниците е от основно значение за свободата на печата; поради това подчертава, че лицата, сигнализиращи за нередности, допринасят за демокрацията, прозрачността на политиките и икономиката, и за информирана общественост; призовава словашките органи и всички държави членки да гарантират защитата на личната безопасност и поминък на разследващите журналисти и на лицата, сигнализиращи за нередности; отправя искане към Комисията да предложи ефективна, всеобхватна и хоризонтална директива на ЕС относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, като изцяло потвърди препоръките на Съвета на Европа и резолюциите на Парламента от 14 февруари 2017 г.(6) и 24 октомври 2017 г.;

9.  призовава Комисията да създаде постоянна схема за финансово подпомагане, включително съответния бюджет, като преразпредели налични ресурси в подкрепа на независимата разследваща журналистика;

10.  призовава Председателския съвет да представи предложение за начините, по които Парламентът би могъл да почете работата на Дафне Каруана Галиция и на Ян Куцяк, и да разгледа преименуването на стажа на Парламента за журналисти на името на Ян Куцяк;

11.  отбелязва, че в Доклада за медийния плурализъм за 2016 г. на Центъра за плурализъм и свобода на медиите се констатира среден до висок риск от хоризонтална концентрацията на собствеността на медиите в Словакия; счита, че плурализмът на медиите в редица държави членки е застрашен от контрола на медиите от политически органи или от физически лица, или от определени търговски организации; подчертава, че като цяло правителствата не следва да злоупотребяват с положението си чрез оказване на влияние върху медиите; препоръчва включването на по-подробна информация относно собствеността на медиите в годишния Мониторинг на медийния плурализъм;

12.  приветства инициативата Разследваща журналистика за ЕС (IJ4EU), чиято цел е да насърчава и укрепва трансграничното сътрудничество между разследващи журналисти в ЕС;

13.  изразява загриженост относно твърденията за корупция и присвояване на средства на ЕС, злоупотреба с власт и конфликти на интереси в Словакия, които могат да причинят влошаване на състоянието на демокрацията; призовава словашките надзорни и съдебни органи и Европейската служба за борба с измамите (OLAF) да разследват всички твърдения за нередности и измами, включително верижните измами с ДДС и измамите, свързани с Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и други структурни фондове;

14.  Изразява дълбока загриженост относно евентуалното участие на организираната престъпност в убийството и относно риска от нейното проникване в политиката, във всички равнища на управленските органи, в икономиката и финансите; подчертава, че това явление не трябва да се подценява; припомня, че международните престъпни мрежи са много активни и че организираната престъпност става все по-мащабна и сложна; призовава Словакия и всички държави членки да подобрят сътрудничеството и координацията, за да се даде тласък на разработването на общи, стандартни процедури, основани на добрите практики на правните системи, които са най-развити в областта на противодействието на организираната престъпност;

15.  отбелязва, че словашката Върховна одитна институция е изготвила три критични доклади за Разплащателна агенция „Земеделие“; призовава словашките органи да гарантират щателното разследване на констатациите на Върховната одитна институция; призовава Европейската сметна палата да проведе разследване и да публикува специален доклад относно селскостопанските плащания в Словакия;

16.  насърчава специалната комисия на Парламента относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци да направи оценка на твърденията за измами с ДДС, изпирането на пари и присвояване на европейски средства, както и в този контекст дали са достатъчни националните правила относно изземването на активи, придобити от престъпна дейности, като обърне специално внимание на работата на Ян Куцяк и други разследващи журналисти;

17.  призовава Съвета да работи с участващите държави членки за създаването на Европейската прокуратура възможно най-бързо, в интерес на координирани действия срещу измами в ЕС и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза;

18.  изразява загриженост във връзка с констатациите на доклада, изготвен от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по бюджетен контрол след констативната командировка в Словакия, в който се твърди, че подборът на висши прокурори се счита за силно политизиран и че съществуват редица твърдения за корупция срещу висши длъжностни лица, които не са довели до надлежно разследване; призовава словашките органи да укрепят безпристрастността на правоприлагането и да вземат мерки във връзка с ключовите констатации и препоръки на доклада от констативната командировка на Парламента; призовава словашкото правителство и парламент да предприемат всички необходими мерки за възстановяване на общественото доверие в държавните институции, в т.ч. в полицията;

19.  отново изразява съжаление, че Комисията реши да не публикува доклада на ЕС за борбата с корупцията през 2017 г., и призовава Комисията незабавно да възобнови своя годишен мониторинг на борбата с корупцията във всички държави членки; приканва Комисията да разработи система от строги показатели и лесно приложими единни критерии за измерване на равнището на корупцията в държавите членки и да оценява техните политики за борба с корупцията в съответствие с резолюцията на Парламента от 8 март 2016 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС(7);

20.  подчертава, че е от съществено значение да се гарантира, че общите европейски ценности, изброени в член 2 от ДЕС, се спазват изцяло и че са гарантирани основните права, както са определени в Хартата на основните права;

21.  призовава категорично за редовен процес на мониторинг и диалог с участието на всички държави членки с цел да бъдат защитени основните ценности на ЕС – демокрацията, основните права и принципите на правовата държава, в който процес да участват Съветът, Комисията и Парламентът, както се предлага в резолюцията на Парламента от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (Пакт за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

22.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на правителствата и на парламентите на държавите членки и на президента на Словашката република.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0402.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0409.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0438.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0403.
(5) Вж.: https://rsf.org/en/journalists-killed
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0022.
(7) OВ C 50, 9.2.2018 г., стр. 2


Инструмент за европейски ценности за подкрепа на организации на гражданското общество, които насърчават демокрацията, върховенството на закона и основните ценности в рамките на Европейския съюз
PDF 479kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно необходимостта от създаване на Инструмент за европейски ценности за подкрепа на организации на гражданското общество, които насърчават основните ценности в рамките на Европейския съюз на местно и национално равнище (2018/2619(RSP))
P8_TA(2018)0184B8-0189/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата за основните права,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно прилагането на Хартата на основните права,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(1),

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, както и конвенциите, препоръките, резолюциите и докладите на Парламентарната асамблея, Комитета на министрите, комисаря за правата на човека и Венецианската комисия на Съвета на Европа,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 24 януари 2017 г., озаглавен „Укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна — Доклад за гражданството на ЕС, 2017 г.“ (COM(2017)0030),

—  като взе предвид доклада на Агенцията на ЕС за основните права, озаглавен „Challenges facing civil society organisations working on human rights in the EU“ (Предизвикателства пред организациите на гражданското общество, работещи по въпросите на правата на човека в ЕС), публикуван през януари 2018 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2018 г., озаглавена „Следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.“(2),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Финансиране на организациите на гражданското общество от ЕС“, прието на 19 октомври 2017 г.(3),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на общите основни европейски ценности, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз, а именно зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и на принципите на плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете, не може да се приемат за даденост, а трябва непрекъснато да се култивират и защитават, тъй като тяхното влошаване във която и да било държава членка може да има пагубни последици за ЕС като цяло;

Б.  като има предвид, че наличието на активно и развито гражданското общество във всички държави — членки на ЕС, представлява най-добрата защита срещу ерозията на тези ценности;

В.  като има предвид, че много организации на гражданското общество продължават да насърчават тези ценности, въпреки че са изправени пред нарастващи трудности при осигуряване на необходимото финансиране, за да разработват и осъществяват своите дейности независимо и ефективно;

Г.  като има предвид, че ЕС предоставя пряко финансиране за организациите на гражданското общество, развиващи дейност в трети държави за насърчаване на тези ценности, но че възможностите за финансиране за организации на гражданското общество, преследващи тази цел в рамките на ЕС, са много ограничени, особено що се отнася до организациите на гражданското общество, действащи на местно и национално равнище;

1.  отново посочва, че организациите на гражданското общество са от жизненоважно значение за поддържането и насърчаването на ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз, а именно зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и играят ключова роля в насърчаването на активното гражданство в ЕС, както и за улесняване на информиран обществен дебат в рамките на плуралистична демокрация;

2.  подчертава необходимостта ЕС да разработи нови и ефективни начини за защита и популяризиране тези ценности в рамките на Съюза;

3.  във връзка с това счита, че ЕС следва да предоставя целева финансова подкрепа за организациите на гражданското общество, които са активни на местно и национално равнище в насърчаването и защитата на тези ценности;

4.  призовава ЕС да създаде специален инструмент за финансиране — който би могъл да се нарича „Инструмент за европейските ценности“ — за насърчаване и защита на ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз, и по‑специално демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в рамките на бюджета на ЕС за периода след 2020 г., по линия на следващата многогодишна финансова рамка (МФР), с равнище на финансиране, съответстващо поне на Европейския инструмент за демокрация и права на човека, който обслужва сходни цели отвъд границите на Съюза; препоръчва структурният приоритет на този инструмент да бъде създаването на здрав и устойчив сектор на организациите на гражданското общество на национално и местно равнище, който да има капацитет да изпълнява своята роля за защитата на посочените ценности;

5.  счита, че инструментът следва да предоставя на организациите на гражданското общество, които са ангажирани в утвърждаването и защитата на тези ценности в рамките на ЕС, безвъзмездни средства за оперативни разходи (основно финансиране, както и безвъзмездни средства за проекти и инициативи);

6.  подчертава, че инструментът следва да се управлява от Комисията и че тя следва да гарантира бързи и гъвкави процедури за отпускане на безвъзмездни средства; препоръчва по-специално процедурата за кандидатстване да бъде лесна за използване и лесно достъпна за местните и национални организации на гражданското общество;

7.  счита, че инструментът следва да бъде насочен конкретно към проекти и инициативи за утвърждаване на европейските ценности на местно и национално равнище, като например проекти за гражданско участие и застъпничеството и други дейности за гражданска бдителност, и че транснационалните проекти и инициативи следва да играят само допълваща роля; счита, че следва да се постави особен акцент върху изграждането на капацитет на организациите на гражданското общество да достигнат широката общественост, така че да увеличат нейното разбиране на плурализма и демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

8.  подчертава, че инструментът следва да допълва вече съществуващите европейски и национални инструменти и дейности за утвърждаване и защита на тези ценности и поради това не следва да бъде ущърб на други европейски или национални фондове и дейности в тази област;

9.  подчертава, че финансовата отчетност, в съответствие с определението във Финансовия регламент, трябва да бъде осигурено при управлението на новия инструмент, особено що се отнася до спазването на правните задължения, пълната прозрачност по отношение на използването на ресурси, доброто финансово управление и разумното използване на ресурси;

10.  препоръчва на Комисията да изготви годишен доклад относно изпълнението на инструмента и публикува списък на организациите и дейностите, финансирани от него;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки, както и на Съвета на Европа.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0409.
(2) Приети текстове, P8_TA(2018)0075.
(3) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 9.


Нарушаване на правата на човека и на принципите на правовата държава в случая с двама гръцки войници, арестувани и задържани в Турция
PDF 455kWORD 49k
Резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно нарушаването на правата на човека и на принципите на правовата държава в случая с двама гръцки войници, арестувани и задържани в Турция (2018/2670(RSP))
P8_TA(2018)0185B8-0194/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид арестуването на 1 март 2018 г. и продължаващото задържане от страна на турските органи на двама гръцки военнослужещи, които твърдят, че са загубили неволно пътя при лоши метеорологични условия,

—  като взе предвид факта, че тази конкретна част от границата, горската площ на Кастаниес по поречието на река Еврос/Meriç, е основен пункт за пресичане на границата от мигранти, бежанци и трафиканти, и че въпросните лейтенант и сержант са правили редовен патрулен обход на границата,

—  като взе предвид призивите на служители на ЕС и на НАТО за освобождаването на военнослужещите, не на последно място от страна на Европейския съвет на 22 март 2018 г. и по време на среща на лидерите ЕС—Турция от 26 март 2018 г.,

—  като взе предвид усилията на гръцкото правителство да осигури освобождаване и връщане на военнослужещите,

—  като взе предвид член 5, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, който гласи, че „на всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват“

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че на 4 март 2018 г. турски съд в Одрин удължи срока на задържането на двамата военнослужещи, които понастоящем са държани под стража при условия на максимална сигурност и са обвинени в незаконно влизане в Турция;

Б.  като има предвид, че двамата гръцки военнослужещи са държани в турски затвор за повече от един месец, без да са им били повдигнати обвинения, поради което не са им били съобщени престъпленията, в които те са обвинени;

В.  като има предвид, че подобни предишни случаи на случайно преминаване на границата от гръцки или турски войници са били уреждани в миналото на място на равнището на местните военни органи на двете държави;

1.  призовава турските органи да приключат бързо съдебния процес и да освободят двамата гръцки военнослужещи и да ги върнат на Гърция;

2.  призовава Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност и всички държави членки на ЕС да покажат солидарност с Гърция и да призоват за незабавно освобождаване на двамата гръцки военнослужещи по всякакви канали за контакт и комуникация с турските ръководители и органи в духа на международното право и на добросъседските отношения;

3.  призовава турските органи да следват стриктно съдебната процедура и да зачитат в пълна степен по отношение на всички засегнати страни правата на човека, залегнали в международното право, в това число Женевската конвенция;

4.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на президентите, правителствата и парламентите на Турция и Гърция, на Европейската служба за външна дейност, на Комисията, както и на компетентните органи на държавите членки и на НАТО.


Прилагане на разпоредбите на Договора относно националните парламенти
PDF 574kWORD 61k
Резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно прилагането на разпоредбите на Договора относно националните парламенти (2016/2149(INI))
P8_TA(2018)0186A8-0127/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 5 относно предоставената компетентност и субсидиарността, член 10, параграф 1 относно представителната демокрация, член 10, параграф 2 относно представителството на гражданите на ЕС, член 10, параграф 3 относно правото на гражданите на ЕС да участват в демократичния живот на Съюза, член 11 относно демокрацията на участието, член 12 относно ролята на националните парламенти, член 48, параграф 3 относно обикновената процедура за преразглеждане и член 48, параграф 7 (клауза за преход) от него,

—  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз и Лисабон Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност,

—  като взе предвид член 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 41 и 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид своите резолюции от 12 юни 1997 г. относно отношенията между Европейския парламент и националните парламенти(1), от 7 февруари 2002 г. относно отношенията между Европейския парламент и националните парламенти при европейската интеграция(2), от 7 май 2009 г. относно развитието на отношенията между Европейския парламент и националните парламенти съгласно Договора от Лисабон(3) и от 16 април 2014 г. относно отношенията между Европейския парламент и националните парламенти(4),

—  като взе предвид своите резолюции от 16 февруари 2017 г. за подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(5), относно бюджетния капацитет за еврозоната(6) и относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз(7),

—  като взе предвид годишните доклади на Комисията относно отношенията между Европейската комисия и националните парламенти, и по-специално доклада за 2014 г. от 2 юли 2015 г. (COM(2015)0316) и за 2015 г. от 15 юли 2016 г. (COM(2016)0471), и годишните доклади на Комисията относно субсидиарността и пропорционалността, и по-специално докладите за 2015 г. от 15 юли 2016 г. (COM(2016)0469) и за 2016 г. от 30 юни 2017 г. (COM(2017)0600),

—  като взе предвид годишните доклади на Дирекцията на Европейския парламент за връзки с националните парламенти, и по-специално междинния доклад за 2016 г. относно отношенията между Европейския парламент и националните парламенти,

—  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС за 2015 г.(8),

—  като взе предвид Бялата книга на Комисията за бъдещето на Европа от 1 март 2017 г. и речта на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер за състоянието на Съюза от 13 септември 2017 г., в които се представя пътна карта,

—  като взе предвид декларацията, озаглавена „Задълбочаване на европейската интеграция: бъдещи действия“, на председателите на Камарата на депутатите на Италия, на Националното събрание на Франция, на Бундестага на Германия и на Камарата на депутатите на Люксембург, подписана на 14 септември 2015 г. и понастоящем подкрепена от 15 национални парламента в ЕС,

—  като взе предвид заключенията, приети от Конференцията на председателите на парламентите на държавите — членки на ЕС по време на нейните заседания след влизането в сила на Договора от Лисабон, и по-специално заседанията, проведени в Люксембург през 2016 г. и в Братислава през 2017 г.,

—  като взе предвид приноса и заключенията от заседанията на Конференцията на комисиите по европейски въпроси (КОСАК) след влизането в сила на Договора от Лисабон, и по-специално проведените през 2017 г. заседания във Валета и Талин, както и шестмесечните доклади на КОСАК,

—  като взе предвид член 13 от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз, който предвижда организирането на междупарламентарни конференции с цел обсъждане на бюджетните политики и други въпроси, обхванати от договора,

—  като взе предвид резолюцията на Сената на Чешката република от 30 ноември 2016 г. (26-та резолюция от 11-ия парламентарен мандат), резолюцията на Сената на Италианската република от 19 октомври 2016 г. (док. XVIII № 164) и приноса на комисията по политиките за Европейския съюз от 2 май 2017 г. (протокол 573), както и приноса на комисията по европейски въпроси на Националното събрание на Франция от 31 май 2017 г. (референтен № 2017/058) и на постоянната комисия по европейски въпроси към Втората камара на Парламента (Камарата на представителите) на Нидерландия от 22 декември 2017 г. (писмо A(2018)1067),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A8-0127/2018),

А.  като има предвид, че националните парламенти допринасят активно за доброто конституционно функциониране на Европейския съюз (член 12 от ДЕС), като по този начин играят важна роля за неговата демократична легитимност, реализирайки я в най-пълна степен;

Б.  като има предвид, че парламентарният контрол на националните правителства в рамките на европейските въпроси, който зависи от отделните национални практики, е основен елемент от ролята на националните парламенти в настоящия европейски договор;

В.  като има предвид, че за да се засили ангажираността, националните парламенти следва да контролират националните правителства по същия начин, както Европейският парламент контролира европейския изпълнителен орган; като има предвид обаче, че степента на влияние на националните парламенти върху националните правителства се различава значително в отделните държави членки;

Г.  като има предвид, че националните парламенти често изразяват съжаление относно ограниченото си участие при разглеждането на въпроси на Съюза и желаят да бъдат включвани в по-голяма степен при развитието на процеса на европейска интеграция;

Д.  като има предвид, че липсата на прозрачност в законодателната дейност и в процесите на вземане на решения в ЕС рискува да подкопае прерогативите на националните парламенти съгласно Договорите и съответните протоколи, и по-специално ролята им за упражняване на контрол спрямо техните правителства;

Е.  като има предвид, че плурализмът на националните парламенти е от голяма полза за Съюза, тъй като хармонизирането на различните политически позиции в отделните държави членки може да засили и разшири хоризонталните дебати на европейско равнище;

Ж.  като има предвид, че следва да се неутрализира недостатъчното представителство на парламентарните малцинства при разглеждането на европейски въпроси, като същевременно се зачитат изцяло мнозинствата във всички национални парламенти, в съответствие с принципа на пропорционално представителство;

З.  като има предвид, че националните парламенти играят определена роля при преразглеждането на европейските договори и че неотдавна те бяха призовани да участват в редица демократични форуми в ЕС;

И.  като има предвид, че европейското публично пространство би могло да се насърчи чрез редица форуми за бъдещето на Европа, организирани от националните парламенти и от Европейския парламент, като естествени представители на европейския демос; като има предвид, че тези форуми могат да бъдат подкрепени чрез организирането на обща европейска седмица, по време на която членовете на националните парламентарни камари да обсъждат едновременно европейски въпроси с членовете на Комисията и членовете на Европейския парламент;

Й.  като има предвид, че според най-новите тенденции във връзка с изборите икономическата, финансовата и социалната криза е увеличила недоверието и разочарованието на европейските граждани по отношение на настоящия демократичен модел на представителство, както на европейско, така и на национално равнище;

К.  като има предвид, че прилагането на правото на националните парламенти за контрол по отношение на спазването на принципа на субсидиарност въз основа на т.нар. система за ранно предупреждение (СРП) е подобрило отчасти отношенията между институциите на ЕС и националните парламенти;

Л.  като има предвид, че понякога националните парламенти отправят критики към СРП, като твърдят, че прилагането на нейните разпоредби на практика не е лесно и че им липсва широко приложно поле;

М.  като има предвид, че е постигнат напредък при прилагането на СРП, както се вижда от най-новите данни за общия брой на становищата, внесени от националните парламенти в рамките на политическия диалог; като има предвид, че ограниченото използване на процедурата „жълт картон“ и неефективността на процедурата „оранжев картон“ показват, че все още има възможности за подобрение и че между националните парламенти може да се осигури по-добра координация в това отношение;

Н.  като има предвид, че посоченият в член 4 от Протокол № 1 осемседмичен срок се оказа нецелесъобразен за упражняването на своевременен контрол по отношение на спазването на принципа на субсидиарност;

О.  като има предвид, че системата за ранно предупреждение може да бъде допълнена от системата, която понастоящем позволява на националните парламенти да представят конструктивни предложения за разглеждане от Комисията, при надлежно зачитане на нейното право на инициатива;

П.  като има предвид, че множество национални парламенти изразиха интерес към създаването на инструмент за подобряване на политическия диалог, който да им осигури възможността за представяне на конструктивни предложения за обсъждане от Комисията, при надлежно зачитане на нейното право на инициатива;

Р.  като има предвид, че националните парламенти могат по всяко време да внасят становища в рамките на политическия диалог, да упълномощават своите правителства да искат изготвянето на законодателни предложения чрез Съвета или в съответствие с член 225 от ДФЕС просто да изискват от Парламента да представи предложения пред Комисията;

С.  като има предвид, че прилагането на процедурата „червен картон“ е немислимо на този етап от процеса на европейска интеграция;

Т.  като има предвид, че предвидения в Договора от Лисабон пълен спектър от права на информация може да бъде допълнен, ако на националните парламенти бъдат предоставени повече ресурси и време за справяне с документите, изпращани им от европейските институции;

У.  като има предвид, че платформата IPEX за непрекъснат обмен на информация между националните парламенти и между националните парламенти и европейските институции следва да бъде доразвита в съответствие с цифровата стратегия, в която основна поддържаща роля играе Европейският парламент;

Ф.  като има предвид, че междуинституционалното сътрудничество се подобри след влизането в сила на Договора от Лисабон и на т.нар. „инициатива Барозо“ — политическият диалог, започнат от Комисията през септември 2006 г., който предоставя на националните парламенти възможността да изказват своето мнение, да отправят положителни отзиви или да критикуват предложенията на Комисията;

Х.  като има предвид, че националните парламенти понякога изразяват недоволство от отношенията си с Европейския съюз, като заявяват, че те са твърде сложни;

Ц.  като има предвид, че националните парламенти разполагат със съответни правомощия в областта на свободата, сигурността и правосъдието съгласно членове 70, 85 и 88 от ДФЕС и поради това следва да играят важна роля в бъдещата политика за сигурност и отбрана на Съюза;

Ч.  като има предвид, че следва да се осигури повече национален и европейски парламентарен контрол по отношение на данъчните и икономическите политики, вземаните решения и въпросите за управлението на равнището на ЕС;

Ш.  като има предвид, че решението на Съда на ЕС от 16 май 2017 г. относно смесения характер на търговското споразумение между ЕС и Сингапур промени начина, по който националните парламенти ще участват в търговските споразумения в бъдеще;

Щ.  като има предвид, че по-доброто взаимодействие и засиленият обмен на информация между членовете на ЕП и членовете на националните парламенти, както и между държавните служители от националните парламенти биха могли да спомогнат за подобряване на контрола по отношение на европейския дебат на национално равнище и по този начин да насърчат една истинска европейска парламентарна и политическа култура;

Упражняване на контрол върху дейността на правителствата във връзка с европейските въпроси

1.  счита, че прилагането на правата и задълженията на националните парламенти, произтичащи от Договора от Лисабон, засили тяхната роля в европейската конституционна рамка, като по този начин осигури повече плурализъм, демократична легитимност и по-добро функциониране на Съюза;

2.  признава, че националните правителства подлежат на демократичен контрол пред националните парламенти, както е посочено в член 10, параграф 2 от ДЕС, в съответствие с респективните им национални конституционни уредби; счита, че подобна отговорност е основен елемент от ролята на националните парламенти в Европейския съюз; насърчава националните парламенти да изпълняват пълноценно своите европейски функции с цел оказване на пряко влияние и упражняване на контрол върху съдържанието на европейските политики, по-специално чрез надзор върху съответните национални правителства, чиито представители са членове на Европейския съвет и на Съвета;

3.  призовава държавите членки да гарантират, че националните парламенти разполагат с достатъчно време, капацитет и необходимия достъп до информация за изпълнение на конституционната им роля като контролен орган, и по този начин да легитимират дейността на националните правителства, когато тези правителства предприемат действия на европейско равнище — в рамките на Съвета или на Европейския съвет; признава, че тази европейска функция следва да се осъществява в пълно съответствие с респективните конституционни традиции на държавите членки; счита, че за да се запази и укрепи тази роля, съществуващият обмен на добри практики и взаимодействие между националните парламенти следва да се засили и стимулира;

4.  счита, че прозрачността при методите на работа и процесите на вземане на решения от европейските институции е предпоставка за това националните парламенти да могат да изпълняват ефективно своята институционална роля, произтичаща от Договорите; освен това призовава националните парламенти да използват пълноценно съответните си правомощия с цел упражняване на контрол върху действията на правителствата на европейско равнище, наред с другото, чрез адаптиране на своята вътрешна организация, график и правилник за дейността, което да им позволи да осъществят това; освен това предлага обмен на добри практики между националните камари, редовни разисквания между съответните министри и специализираните комисии в националните парламенти преди и след заседанията на Европейския съвет и на Съвета, както и редовни срещи между членовете на националните парламенти, членовете на Комисията и членовете на ЕП;

5.  счита, че е необходимо да се положат грижи за избягване на всякакво „лустросване“ на законодателството на ЕС от страна на държавите членки и че националните парламенти играят важна роля в това отношение; същевременно припомня, че това не засяга правото на държавите членки да прилагат клаузи за запазване на равнището на защита и да установяват, например, по-високи социални и екологични стандарти на национално равнище;

6.  припомня, че решенията трябва да се приемат в съответствие с конституционните правомощия, като се взема предвид ясното разграничение между респективните правомощия за вземане на решения на националните и на европейските органи, и същевременно се насърчава засиленият политически диалог с националните парламенти и се признава ясната нужда от увеличаване на парламентарното участие;

7.  заявява, че Европейският парламент и националните парламенти следва да участват в по-голяма степен в европейския семестър и препоръчва бюджетните графици на национално и на европейско равнище да се координират по-добре в хода на процеса, за да се насърчи по-ефективното използване на този инструмент; освен това припомня, че привеждането на европейския семестър в съответствие с програмите на националните парламенти може да допринесе допълнително за координацията на икономическите политики, като същевременно подчертава, че при тази хармонизация не следва да се пренебрегват правомощията за самоуправление и специфичните правилници за дейността на всяка парламентарна камара;

8.  предлага въвеждането на срок за диалог по бюджетни въпроси на национално равнище, по време на който националните парламенти да могат да обсъждат и допринасят за европейския семестър, като дадат мандат на своите правителства в отношенията им с Комисията и със Съвета;

9.  подчертава, че на последното пленарно заседание на Конференцията на парламентарните комисии по европейските въпроси (КОСАК) в Талин беше отбелязано, че по-голямата част от националните парламенти активно участват в пленарните заседания за обсъждане на въпроси относно ЕС, на редовна или периодична основа, и че провеждането на повече пленарни дебати по въпроси относно ЕС увеличава видимостта на Съюза и дава на гражданите възможност да научат повече за дневния ред на ЕС и позициите на политическите партии по тези въпроси;

Създаване на европейска обществена сфера

10.  отбелязва, че хармонизирането на различните политически позиции във всички държави членки може да засили и да разшири хоризонталните дебати на европейско равнище; следователно препоръчва делегациите на националните парламенти, действащи пред европейските институции, да отразяват политическото многообразие; подчертава значимостта на принципа за пропорционално представителство на членовете на различните политически партии в това отношение;

11.  отбелязва факта, че становищата на националните парламенти могат да изразяват обвързващото желание на парламентарните мнозинства във или извън рамките на СРП; все пак подкрепя идеята на националните парламентарни политически малцинства да бъде дадена възможност за изразяване на особени мнения, които после да бъдат включени като приложение към тези становища; счита, че тези становища следва да се приемат при пълно спазване на принципа на пропорционалност и в съответствие с правилника за дейността на всеки национален парламент;

12.  взема под внимание неотдавнашния призив за организиране на поредица от демократични конвенти в цяла Европа; счита в тази връзка, че създаването на ежегодна европейска седмица би позволило на членовете на ЕП и членовете на Комисията, и по-специално заместник-председателите, отговарящи за клъстерите, да застанат пред всички национални парламенти с цел обсъждане и разясняване на европейския дневен ред, заедно с депутати и представители на гражданското общество; предлага преразглеждането на собствения си Правилник за дейността, за да се подкрепи тази инициатива, и насърчава националните парламенти да направят същото; освен това счита, че провеждането на срещи между национални и европейски политически групи в рамките на междупарламентарното сътрудничество на ЕС би могло да донесе добавена стойност под формата на истински европейски политически дебат;

Подкрепа за реформиране на СРП

13.   подчертава факта, че от влизането в сила на Договора от Лисабон СРП е била използвана рядко и счита, че тя може да бъде реформирана в рамките на настоящата конституционна рамка;

14.  отбелязва, че примерите, като например задействането на процедурата „жълт картон“ срещу предложението на Комисията за преразглеждане на Директивата относно командироването на работници през 2016 г., показват, че системата за ранно предупреждение работи; подчертава, че ограниченото използване на процедурата „жълт картон“ би могло да означава, че принципът на субсидиарност като цяло се спазва в рамките на ЕС; поради това счита, че процедурните слабости на СРП следва да не се разглеждат като убедително доказателство за неспазване на принципа на субсидиарност; припомня освен това, че националните парламенти могат да се намесят и да разгледат въпроса за спазването на принципа на субсидиарност преди представянето на законодателно предложение от Комисията под формата на зелени и бели книги или преди годишното представяне на работната програма на Комисията;

15.  припомня, че по отношение на всяка нова законодателна инициатива Комисията е длъжна да проверява дали ЕС има правото да предприема мерки и дали това действие е оправдано; подчертава освен това, че предишният опит показва, че разграничението между политическото измерение на принципа на субсидиарност и правното измерение на принципа на пропорционалност понякога е трудно и проблемно; поради това призовава Комисията, в своите отговори на мотивираните становища, предоставени във или извън рамките на СРП, да разгледа също така въпроса за пропорционалността и, при необходимост, всякакви опасения относно предложените варианти на политиката, в допълнение към своето тълкуване на принципа на субсидиарност;

16.  отбелязва искането на някои национални парламенти за удължаване на срока от осем седмици, в който те могат да изпратят мотивирано становище съгласно член 3 от Протокол № 1; подчертава обаче, че настоящата рамка на Договора не предвижда подобно удължаване на срока; поради това счита, че Комисията следва да прилага срок за техническо уведомление в рамките на системата за ранно предупреждение, с цел осигуряване на допълнително време между датата, на която националните парламентарни камари практически получават проектите на законодателни актове, и датата, от която започва да тече осемседмичният срок; във връзка с това припомня, че през 2009 г. Комисията приложи на практика други практически договорености за функционирането на механизма за контрол на субсидиарността;

17.  отбелязва искането на някои национални парламенти за удължаване на срока от осем седмици, в който те могат да изпратят мотивирано становище съгласно член 6 от Протокол № 2;

18.  предлага, в съответствие с политическия диалог, започнат от Комисията през 2016 г., пълноценно използване на системата, като националните парламенти могат да внасят конструктивни предложения до Комисията с цел оказване на положително въздействие върху европейския дебат и правомощието за законодателна инициатива на Комисията; в тази връзка предлага Комисията да има право на преценка дали да приеме тези предложения или да изпрати официален отговор, подчертавайки мотивите за отказа си; посочва, че подобна процедура не може да включва право на инициатива, нито право на оттегляне или изменение на законодателство, тъй като това би саботирало „метода на Съюза“ и разпределението на правомощията между органите на национално и европейско равнище, нарушавайки по този начин Договорите; препоръчва междувременно, при бъдещо преразглеждане на Договорите, правото на законодателна инициатива да бъде предоставено на Европейския парламент, в качеството му на пряк представител на гражданите на ЕС;

Прилагане на правото на информация

19.  отново подчертава, че съгласно член 12 от ДЕС и Протокол № 1 на националните парламенти се дава правото да получават информация директно от европейските институции;

20.  подчертава, че националните парламенти биха могли да се справят по-добре с информацията, която им се изпраща посредством СРП или по силата на правото им на информация, ако платформата IPEX получи статут на граждански форум „Агора“ или на форум за неформален постоянен диалог между националните парламенти и между националните парламенти и европейските институции; ето защо взема решение да насърчава използването на платформата за подобряване на политическия диалог; препоръчва националните парламенти да използват платформата IPEX своевременно, за да се гарантира ранно стартиране на националния механизъм за контрол; препоръчва IPEX да се използва като канал за системен обмен на информация и ранно предупреждение за проблеми във връзка със субсидиарността; вижда потенциал за развитие на IPEX като основен канал за комуникация и предаване на съответни документи от европейските институции на националните парламенти и обратно, и във връзка с това се ангажира да предлага помощ на администрациите на националните парламенти при работата им с платформата; насърчава освен това въвеждането на по-засилен обмен между служителите на институциите и политическите групи от администрацията на Европейския парламент и администрациите на националните парламенти;

Предвиждане на по-добро междуинституционално сътрудничество

21.  взема надлежно под внимание съществуващото сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти в рамките на КОСАК, в Междупарламентарната конференция относно общата външна политика и политика на сигурност (CFSP-IPC), както и в рамките на член 13 от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз; подчертава, че подобно сътрудничество следва да се развива въз основа на принципите за консенсус, обмен на информация и провеждане на консултации, за да могат националните парламенти да упражняват контрол над съответните си правителства и администрации;

22.  отново заявява, че настоящата рамка на отношенията между Съюза и националните парламенти може да бъде опростена и хармонизирана, за да стане по-ефикасна и ефективна; в този контекст призовава за преразглеждане на ангажимента на Съюза и на неговите национални парламента в рамките на съществуващите платформи и форуми с цел укрепване на тези отношения и адаптирането им към настоящите потребности; при все това настоява за ясно разграничаване на правомощията за вземане на решения на националните парламенти и на Европейския парламент, като първите следва да изпълняват европейските си функции въз основа на своите национални конституции, в частност чрез упражняване на контрол върху членовете на съответните национални правителства, в качеството им на членове на Европейския съвет и на Съвета, което е равнището, на което те могат най-добре да контролират европейския законодателен процес; поради това отхвърля създаването на съвместни парламентарни органи за вземане на решения с оглед на прозрачността, отчетността и капацитета за действие;

23.  посочва, че укрепването на политическия и техническия диалог между парламентарните комисии както на национално, така и на европейско равнище би било изключително продуктивна стъпка към постигането на пълно междупарламентарно сътрудничество; обмисля възможността за отпускане на допълнителни средства за постигането на тази цел и за използването на видеоконферентни връзки, когато това е възможно;

24.  признава значението на междупарламентарните заседания на комисиите, посочени в членове 9 и 10 от Протокол № 1; счита, че може да бъде постигнато по-добро междуинституционално сътрудничество, ако членовете на Европейския парламент придават по-голямо значение на междупарламентарните заседания на комисиите и ако те се подготвят в по-тясно сътрудничество;

25.  препоръчва пълно ангажиране на националните парламенти в продължаващото развитие на общата политика за сигурност и отбрана; счита, че подобно участие следва да бъде насърчавано в тясно сътрудничество с Европейския парламент и при пълно зачитане на разпоредбите на националните конституции относно политиките за сигурност и отбрана, включително посредством съвместни междупарламентарни заседания между представители на националните парламенти и членове на Европейския парламент и посредством политически диалог между една пълноправна комисия по сигурност и отбрана на Европейския парламент и съответните национални парламентарни комисии; отбелязва потенциала на това за неутралните държави – членки на ЕС, които ще могат да упражняват конструктивен надзор в тази област;

26.  счита, че един засилен политически и законодателен диалог между и с националните парламенти би спомогнал за постигането на целите, определени в междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество;

o
o   o

27.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 200, 30.6.1997 г., стр. 153.
(2) ОВ С 284 Е, 21.11.2002 г., стр. 322.
(3) OВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 94.
(4) OВ C 443, 22.12.2017 г., стр. 40.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0049.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0050.
(7) Приети текстове, P8_TA(2017)0048.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0421.


Годишен доклад относно политиката в областта на конкуренцията
PDF 211kWORD 80k
Резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно Годишния доклад относно политиката в областта на конкуренцията (2017/2191(INI))
P8_TA(2018)0187A8-0049/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 39, член 42, членове 101—109 и член 174 от него,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 31 май 2017 г. относно политиката в областта на конкуренцията за 2016 г. (COM (2017)0285), както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията, публикуван на същата дата (SWD(2017)0175),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора(1),

—  като взе предвид Бялата книга от 9 юли 2014 г., озаглавена „Към по-ефективен контрол на ЕС върху сливанията“(COM (2014)0449),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1084 на Комисията от 14 юни 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 651/2014 по отношение на помощите за пристанищните и летищните инфраструктури, праговете за уведомяване за помощи за култура и опазване на културното наследство и помощи за спортни и мултифункционални инфраструктури за отдих, както и относно схемите за регионална оперативна помощ за най-отдалечените региони и за изменение на Регламент (ЕС) № 702/2014 по отношение на изчисляването на допустимите разходи(2),

—  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на по-големи възможности на органите за защита на конкуренцията на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар (COM (2017)0142),

—  като взе предвид известието на Комисията от 19 юли 2016 г. относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно споразуменията на ЕС за сътрудничество относно прилагането на политиката в областта на конкуренцията — пътят напред(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2016 г. относно специалното положение на островите(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Зелената книга за финансовите услуги на дребно(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно годишния доклад относно политиката на ЕС в областта на конкуренцията(7) и своите резолюции относно тази тема от предходни години,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2017 г. относно плана за действие относно финансовите услуги на дребно(8),

—  като взе предвид относимите правила, насоки, решения, резолюции, съобщения и документи на Комисията по темата за конкуренцията,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно доклада относно политиката в областта на конкуренцията за 2016 г.,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(9),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по международна търговия, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0049/2018),

1.  приветства доклада на Комисията от 31 май 2017 г. относно политиката в областта на конкуренцията за 2016 г., който показва, че в среда на лоялна конкуренция инвестициите и иновациите са ключови за бъдещето на Европа;

2.  решително подкрепя независимостта на Комисията и националните органи за защита на конкуренцията (НОЗК) в мисията им за формиране и ефективно прилагане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията в полза на всички граждани на ЕС и предприятия, развиващи дейност в ЕС;

3.  приветства и допълнително поощрява усилията на Комисията да поддържа, в допълнение към структурирания диалог с члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, г-жа Маргрете Вестегер, редовен контакт с членовете на компетентната комисия на Парламента и с неговата работна група по политиката в областта на конкуренцията; изразява убеждението си, че годишният доклад на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията е ключов елемент от гледна точка на демократичния контрол, и приветства обратната информация от Комисията относно всички специфични искания, приети от Парламента;

4.  призовава Комисията да осигури редовно предоставяне на информация и контакти с Парламента във връзка с подготовката и прилагането на законодателни актове на ЕС, международни споразумения и други актове с незадължителен характер, отнасящи се до политиката в областта на конкуренцията, както е предвидено съгласно Междуинституционалното споразумение между Комисията и Парламента; отбелязва, че това не се осъществява по задоволителен начин, например при консултациите относно споразумението между ЕС и Канада за обмен на информация по производства в областта на конкурентното право; призовава Съвета да ратифицира споразумението между ЕС и Канада възможно най-скоро; възнамерява да насърчава редовната размяна на мнения в компетентната комисия с Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК) и НОЗК;

5.  призовава Комисията да наблюдава изпълнението на законодателството, свързано с доизграждането на единния пазар, като например в енергийния сектор (включително собствено потребление) и транспортния сектор, цифровия пазар, както и при финансовите услуги на дребно, за да подобри прилагането на правилата на ЕС в областта на конкуренцията и да постигне последователното им прилагане в държавите членки;

6.  отбелязва, че държавната помощ може да е незаменим инструмент за осигуряване на необходимата инфраструктура и доставки както в енергийния, така и в транспортния сектор, особено в Европа, където се осъществява преход към по-чисти и по-благоприятни за климата енергийни доставки и транспортни системи;

7.  отбелязва, че държавната помощ може да е необходима, за да се гарантира предоставянето на услуги от общ икономически интерес, включително в областта на енергетиката, транспорта и далекосъобщенията; подчертава, че държавната намеса често е най-добрият инструмент на политиката, за да се предоставят услугите, които са от решаващо значение за подпомагането на изолираните, отдалечените или периферните региони и острови в Съюза;

8.  счита, че е важно да се гарантира конкуренцията, което включва това да се осигури възможност за трансгранично придобиване на вътрешния европейски пазар на финансови услуги, включително застраховане;

9.  подчертава, че свързаността на периферните региони и острови е от основно значение за поддържането и развиването на приемливи равнища на икономическа и социална инициатива чрез запазване на жизненоважни стопански връзки;

10.  подчертава, че достъпът до пари в брой посредством банкомати е основна обществена услуга, която трябва да се предоставя без дискриминационни, нарушаващи конкуренцията или нелоялни практики, и следователно не трябва да води до прекомерни разходи;

11.  приветства усилията на Генерална дирекция „Конкуренция“ да продължи да изгражда стабилна и балансирана работна сила през цялата 2016 г.; приветства освен това подобряването на управлението на човешките ресурси в ГД „Конкуренция“ и факта, че текучеството на персонал е спаднало до най-ниското си равнище, откакто се води статистика (от 13,9% през 2015 г. на 10,8% през 2016 г.(10)); призовава Комисията да преразпредели достатъчни финансови и човешки ресурси за ГД „Конкуренция“ и да осигури стабилно финансиране за модернизиране на електронните и информационните инструменти на дирекцията, за да се справи с нарастващия обем работа и технологичния напредък; призовава отново за строго разделение между отделите, които разработват насоки, и тези, които отговарят за тяхното прилагане;

12.  приветства напредъка, осъществен от ГД „Конкуренция“ в областта на равните възможности, включително 36% представителство на жените на средно управленско ниво;

13.  подчертава отново, че корупцията при обществените поръчки води до сериозни нарушаващи функционирането на пазара последици за европейската конкурентоспособност; отново заявява, че обществените поръчки са една от държавните дейности, която е най-уязвима за корупцията; подчертава, че в някои държави членки при обществените поръчки, финансирани от ЕС, има по-голям риск за корупция, отколкото при поръчките, финансирани на национално равнище; призовава Комисията да продължи усилията си за предотвратяване на злоупотребата със средства на ЕС и за насърчаване на отчетността при обществените поръчки; приветства освен това създаването на Европейска прокуратура;

14.  отбелязва, че правилата на ЕС не определят целеви срокове за антитръстови разследвания, което предполага, че понякога решенията се вземат твърде късно, след като конкурентите са били принудени да напуснат пазара;

15.  призовава Комисията да приеме индикативни насоки за скъсяване на продължителността на антитръстовите разследвания и на производствата за злоупотреба с господстващо положение на пазара, за да се предотврати несигурността и прекомерната тежест за предприятията и да се формира конкурентна среда, която да е от полза за потребителите; предупреждава, че по-гъвкави срокове следва да се допускат единствено при сложни случаи, когато разследванията трябва да се разширяват, за да включат и други предприятия;

16.  подчертава, че въпреки че следва да се постигне баланс между бързината на разследванията и необходимостта от запазване в подходяща степен на правото на защита и качеството на разследванията, наличието на индикативни срокове може да помогне на антитръстовите органи да използват по-ефикасно своите ресурси; отбелязва, че с цел подобряване на бързината на големи антитръстови разследвания Комисията и заинтересованите страни биха могли да увеличат използването на оптимизирани антитръстови производства и да подобрят достъпа до съответните досиета;

17.  отчита, че повечето решения в областта на антитръстовите въпроси се вземат на национално равнище; призовава Комисията съответно да следи, като същевременно взема предвид принципите на субсидиарност и на пропорционалност, глобалната съгласуваност и независимостта на политиката в областта на конкуренцията и нейното прилагане в рамките на вътрешния пазар с подкрепата на ЕМК); подчертава, че независимостта на НОЗК е изключително важна и затова приветства предложението на Комисията относно ЕМК+, целящо да укрепи капацитета на НОЗК да осигуряват по-ефективно прилагане на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията;

18.  счита, че за да бъдат в състояние НОЗК да извършват работата си при пълна независимост, Комисията следва да провери дали НОЗК разполагат с подходящите средства от гледна точка на финансови, човешки и технически ресурси и дали избирането или назначаването на техните директори и висш ръководен състав е прозрачно и не е политически повлияно; подчертава, че независимостта на НОЗК, включително по отношение на бюджета, е от съществено значение, за да се гарантира ефективното прилагане на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията; призовава държавите членки да гарантират, че НОЗК публикуват годишните доклади, съдържащи статистически данни и мотивирано обобщение на своите дейности, и отправя искане към Комисията да внесе годишен доклад до Парламента относно тези ключови въпроси; счита, че НОЗК трябва да разполагат с процедури, които да гарантират, че техните служители и директори, за разумен срок след напускане на заеманата от тях длъжност, се въздържат от заемането на позиции, които могат да доведат до конфликт на интереси във връзка с конкретен случай, с които те са били ангажирани в НОЗК; подчертава значението на ЕМК, която осигурява платформа за редовен обмен между Комисията и НОЗК, за да се гарантира ефективно и последователно прилагане на разпоредбите в областта на конкуренцията; призовава Комисията да вземе предвид становището на НОЗК;

19.  счита, че евентуално проучване на осведомеността и разбирането сред предприятията, по-специално сред малките и средните предприятия, на правилата на ЕС в областта на конкуренцията и на правилата на ЕС в областта на държавната помощ може да бъде полезно, за да се засили прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията и същевременно може да е от помощ за целите на предоставянето на насоки;

20.  счита, че временните мерки, по-специално в цифровата икономика, могат да бъдат важен инструмент, с който да се гарантира, че нарушенията по време на текущо разследване не нанасят сериозни и непоправими вреди на конкуренцията; призовава Комисията да разгледа съществуващите възможности с цел или да ускори производствата пред органите за защита на конкуренцията във връзка с прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, или да опрости приемането на временни мерки; призовава Комисията във връзка с това да извърши проучване и да представи заключенията си, както и по целесъобразност законодателно предложение, пред Европейския парламент и Съвета;

21.  призовава Комисията, във връзка с евентуална реформа на Регламента за сливанията, да проучи внимателно дали настоящите процедури за оценка вземат в достатъчна степен под внимание обстоятелствата на цифровите пазари; счита, че би могло да бъде необходимо адаптиране на критериите за оценка на сливанията в цифровата икономика; освен това подчертава, че независимостта нанационалните органи за защита на конкуренцията следва да бъде гарантирана не само по отношение на прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, но също и при прилагането на европейските правила за сливанията; поради това подчертава необходимостта от еквивалентни правила на равнището на ЕС в тази област;

22.  приветства непрекъснатите усилия на Комисията да пояснява различните аспекти на определението за държавна помощ, както е видно от известието ѝ относно понятието „държавна помощ“, посочено в член 107, параграф 1 от ДФЕС, което представлява важен градивен елемент на инициативата за модернизиране на държавната помощ; отбелязва по-специално усилията на Комисията за поясняване на понятията за „предприятие“ и „стопанска дейност“; отбелязва въпреки това, че продължава да е трудно, особено в областта на социалните въпроси, да се прокара разделителна линия между стопанските и нестопанските дейности; отбелязва освен това, че ролята на Съда на Европейския съюз е да гарантира правилното тълкуване на Договора;

23.  отново заявява, че лоялната данъчна конкуренция е важна за целостта на вътрешния пазар и че всички участници на пазара, включително цифровите дружества, следва да плащат съответните справедливи данъци там, където се генерира тяхната печалба, и да се конкурират при еднакви условия; приветства задълбочените разследвания на Комисията в това отношение и подчертава, че справянето с данъчните измами и агресивното данъчно планиране е необходима, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар и за да се консолидират стабилни публични бюджети; подчертава, че правилата за държавната помощ се прилагат и за освобождаването от данъци и че е от съществено значение да се премахнат нарушаващите антиконкурентни практики, като например избирателните данъчни предимства; приканва държавите членки да осигурят достъп на Комисията до цялата относима информация, обменяна между националните данъчни органи, за да прецени съвместимостта на техните данъчни становища и споразумения с правилата на ЕС в областта на конкуренцията;

24.  изразява загрижеността си от непредприемането на действия от страна на органите за защита на конкуренцията срещу премахването с обратна сила на схеми за подпомагане на енергията от възобновяеми източници; подчертава, че това бездействие допълнително наруши конкуренцията, тъй като международните инвеститори успяха да получат обезщетение, докато местните — не; призовава Комисията да разследва нарушаващите конкуренцията последици на действащите плащания за капацитет и плащанията за ядрения мораториум върху електроенергийните пазари;

25.  призовава за преразглеждане на насоките за държавната помощ относно данъчното облагане, така че да обхващат случаи на нелоялна конкуренция, свързани не само с данъчните становища и трансферното ценообразуване;

26.  подчертава необходимостта от опростени и прозрачни данъчни политики и разпоредби;

27.  силно приветства решението на Комисията срещу неправомерните данъчни привилегии, предоставени на Amazon, и предишните ѝ ключови решения относно неправомерни избирателни данъчни предимства, и подчертава, че навременното възстановяване на незаконната помощ е от съществено значение; отбелязва, че Люксембург обяви намерението си да обжалва решението за Amazon, както Ирландия направи във връзка със случая Apple; призовава Комисията да продължи да наблюдава положението във всички държави членки и да взема решения срещу всяка неправомерна държавна помощ във всички съпоставими случаи, за да гарантира равното третиране и да възстанови еднаквите условия на конкуренция;

28.  подчертава необходимостта цифровите дружества да се облагат с данъци въз основа на тяхната истинска дейност в държавите членки, като се обхване оборотът, генериран чрез цифрови платформи, като по този начин се предотвратява неизгодното конкурентно положение за тези дружества, които извършват стопанска дейност посредством постоянно физическо присъствие;

29.  счита, че лоялната конкуренция на вътрешния пазар може да бъде възпрепятствана от данъчното планиране, тъй като новите участници и МСП, които извършват стопанска дейност само в една държава, се оказват наказани в сравнение с многонационалните корпорации, които могат да прехвърлят печалбите си или да прилагат други форми на агресивно данъчно планиране чрез различни решения и инструменти, достъпни само на тях; отбелязва със загриженост, че произтичащите от това по-ниски данъчни задължения водят до по-голяма печалба след данъчно облагане за многонационалните корпорации и създават неравни условия на конкуренция с техните конкуренти на единния пазар, които не се ползват от агресивното данъчно планиране и запазват връзката между мястото на генериране на печалба и мястото на данъчно облагане;

30.  отправя искане към Комисията да започне преговори с всички държави и територии, които се ползват от добър достъп до общия пазар и в които липсва ефективен контрол на държавната помощ за целите на борбата с нелоялната данъчна конкуренция;

31.  отчита възможността за използване на публични средства за спасяване на банки, които са важни в своя регион; призовава Комисията да обясни при какви условия това е възможно, особено що се отнася до правилата на ЕС за държавна помощ и за споделяне на загуби; счита, че настоящата правна рамка е неясна и призовава Комисията да я подобри;

32.  припомня, че според Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите използването на схеми за гарантиране на депозитите с цел предотвратяване на изпадането в неплатежоспособност на дадена кредитна институция следва да се извършва в съответствие с ясно определена рамка и във всички случаи следва да е съобразено с правилата за държавната помощ;

33.  призовава Комисията ежегодно да прави оценка дали във финансовия сектор продължават да се изпълняват изискванията за прилагането на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС;

34.  счита, че след финансовата криза концентрацията в банковия сектор се е увеличила и в някои случаи е насърчавана от европейските и националните надзорни органи; призовава Комисията да наблюдава това явление и да извърши проучване по държави на европейско равнище, за да изследва неговото въздействие върху конкуренцията;

35.  приветства ангажиментите, поети от члена на Комисията г-жа Вестегер по време на структурирания диалог с комисията по икономически и парични въпроси на 21 ноември 2017 г. да разгледа възможни нарушения на конкуренцията в резултат на програмата на Европейската централна банка за закупуване от корпоративния сектор и да докладва с отговор в качествен план; подчертава в това отношение, че понятието за избирателност на държавната помощ е важен критерий, който трябва да бъде задълбочено проучен; освен това във връзка с това посочва член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, в който се съдържа т.нар. принцип на лоялност;

36.  призовава Комисията внимателно да наблюдава дейностите в сектора на банкирането на дребно и сектора на финансовите услуги за нарушения на антитръстовите правила и картелна дейност и да работи в тясно сътрудничество с националните органи за защита на конкуренцията за прилагане на антитръстовите правила на ЕС;

37.  счита за приоритет гарантирането на стриктното и обективно спазване на правилата за държавната помощ при справянето с бъдещи банкови кризи, така че данъкоплатците да бъдат защитени от тежестта на спасяването на банките;

38.  подкрепя констатацията в секторното проучване на Комисията за електронната търговия, че трансграничната електронна търговия може да допринася за по-нататъшната интеграция на единния пазар и може да донесе конкурентни предимства за предприятията и да увеличи избора на потребителите, но че мерките за блокиране на географски принцип представляват съществена пречка пред това; отново заявява, че при определени обстоятелства това може да бъде счетено за противоречащо на член 101; приветства ангажимента на Комисията за целенасочено прилагане на правилата на ЕС за конкуренцията, които или са били установени, или са станали по-широкоразпространени в резултат на появата и нарастващото значение на цифровата икономика; също така приветства целта на Комисията да разшири диалога с националните органи за защита на конкуренцията, за да осигури последователно прилагане на правилата на ЕС за конкуренцията във връзка с практиките на електронната търговия;

39.  приканва европейския главен преговарящ за излизането на Обединеното кралство от ЕС, в сътрудничество с члена на Комисията г-жа Вестегер, да инициира възможно най-скоро справедлива и прозрачна дискусия относно бъдещето на отношенията между ЕС и Обединеното кралство от гледна точка на конкуренцията;

40.  счита, че всички текущи разследвания(11) за възможни нарушения на правото на ЕС в областта на конкуренцията от страна на Обединеното кралство или от дружества, базирани в Обединеното кралство, не следва да бъдат застрашени от дневния ред на Брексит и че всяко окончателно решение, взето от Комисията след 29 март 2019 г., следва да продължава да е задължително;

41.  отбелязва изложението на възраженията на Комисията и предварителното ѝ заключение, че Google е злоупотребил с господстващото си положение като търсачка, като е предоставил неправомерно предимство на друг свой продукт: своята услуга за сравняване на условията за пазаруване; призовава Комисията да гарантира, че дружеството изпълнява ефективно и своевременно корективните мерки, за да се предотврати по-нататъшна злоупотреба с господстващо положение; подчертава необходимостта Комисията да извърши задълбочен анализ и да наблюдава начина, по който предложението за Google ще работи на практика, за да се възстановят еднаквите условия на конкуренция, необходими, за да процъфтяват конкуренцията и иновациите; отбелязва, че без истинско структурно разделение между общите и специализираните услуги за търсене на дружеството, подходът, основан на тръжен принцип, може да не доведе до равно третиране; приканва Комисията и изпълнителния директор на Google да присъстват на съвместно публично изслушване на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите; счита, че всички дружества, включително в цифровия сектор, следва да си сътрудничат тясно с Парламента, включително като присъстват на публични изслушвания;

42.  призовава Комисията да предприеме по-амбициозни мерки за премахване на неправомерните пречки пред конкуренцията в онлайн среда, за да се гарантира на европейските потребители безпрепятствено пазаруване онлайн от търговци, намиращи се в друга държава членка, без същевременно да създава нови пречки поради съществуващите различия в законодателството на ЕС за защита на потребителите;

43.  призовава Комисията да извърши надлежно и да приключи във възможно най-кратък срок всички други висящи антитръстови разследвания, като например Android, AdSense, както и разследванията в секторите на пътуванията и на местното търсене, в които се твърди, че Google е злоупотребил с господстващо положение в ущърб на съществуващи и потенциални конкуренти, които са били възпрепятствани от навлизане и развитие в тази област; подчертава необходимостта Комисията да бъде добре подготвена и да разполага със съответните ресурси за първия случай на големи масиви от данни, който представлява около 5,2 терабайта данни; подчертава във връзка с това, че използването на лични данни от големите технологични дружества е безпрецедентно и потребителите често не осъзнават или не са информирани относно степента, в която техните данни се използват, например за профилиране или насочено рекламиране; счита, че цифровите дружества биха могли да представляват особено предизвикателство за органите за защита на конкуренцията и за данъчните органи, по-специално когато става въпрос за алгоритми, изкуствен интелект или стойността на данните; насърчава Комисията да разработи инструменти на политиката и инструменти за прилагане, които се занимават с възникването на цифровите икономики, като гарантира, че разполага с пълен екип от собствени инженери в областта на високите технологии и специалисти в сферата на авангардните технологии, които да са на разположение, за да наблюдават и да вземат мерки срещу антиконкурентни ситуации, засягащи цифровата икономика и икономиката, основана на платформи;

44.  подчертава значението на продължаващите разследвания във фармацевтичния сектор предвид натрупването на доказателства за нарушения на пазара в тази област, включително ограничения по отношение на количеството, манипулирани цени и пречки пред наличието на генерични лекарства;

45.  приветства информационния фиш на Комисията от 6 октомври 2017 г., в който се потвърждава извършването на внезапни проверки, засягащи достъпа до информация за банкови сметки от страна на конкурентни служби; приканва Комисията да продължи да проявява бдителност по този въпрос, особено когато влязат в сила регулаторните технически стандарти за надеждно идентифициране на клиентите и сигурни комуникационни канали;

46.  приветства разследването на Комисията относно картела в областта на тежкотоварния автомобилен транспорт и неговите заключения;

47.  отправя искане към Комисията да поясни правилата за държавната помощ за европейските и неевропейските въздухоплавателни дружества с оглед на установяването на еднакви условия на конкуренция за техните дейности, насочени към европейски и неевропейски пазари; счита, че при определени сценарии помощта за преструктуриране може да има нарушаващо въздействие; счита, че спрямо всички въздушни превозвачи, когато летят към или от ЕС, и както спрямо националните, така и спрямо нискотарифните превозвачи следва да бъдат прилагани едни и същи правила за конкуренцията, като същевременно се отчита положението на превозвачите, чиито операции нямат значително въздействие върху пазара; отбелязва, че Комисията одобри придобиването от страна на Lufthansa на LGW, което е дъщерно предприятие на Air Berlin, при условие, че се спазват определени ангажименти, за да се избегне нарушаване на конкуренцията; призовава Комисията да наблюдава положението в средносрочен и дългосрочен план и да вземе мерки срещу всички антиконкурентни практики в сектора на въздухоплаването, които накърняват законодателството за защита на потребителите;

48.  изисква от Комисията да разследва хегемонията, от която се ползват нискотарифните въздушни превозвачи над различни въздушни маршрути в Европа, и моделите на ценообразуване за тези маршрути; отбелязва, че такова положение често се постига чрез агресивно или дори хищническо поведение на пазара, което премахва конкуренцията от пазара и оставя потребителите да поемат тежестта на по-високите тарифи и разходи;

49.  отправя искане към Комисията да направи внимателна оценка на всички сделки за сливане на въздухоплавателни дружества в съответствие с процедурата на ЕС за контрол върху сливанията, включително въздействието им върху конкуренцията на пазара и потенциалната им вреда за потребителите, преди всичко чрез по-високи цени и ограничения на прекия достъп до дестинации;

50.  настоятелно призовава Комисията да завърши изграждането на единното европейско железопътно пространство, да гарантира пълна прозрачност в паричните потоци между управляващите инфраструктурата лица и железопътните предприятия и да се увери, че всяка държава членка има силен и независим национален антитръстов регулаторен орган;

51.  изразява загриженост във връзка с антиконкурентните последици на съсобствеността от страна на големи институционални инвеститори; счита, че фактът, че тези инвеститори притежават значителна част от акциите на преки конкуренти в същия сектор, като например въздухоплавателните дружества, създава квазиолигопол и води до неблагоприятни последици за потребителите и икономиката като цяло поради ограничаването на конкуренцията; призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки, за да се справи с възможните антиконкурентни последици на съсобствеността; призовава Комисията освен това да разследва съсобствеността и да изготви доклад относно последиците от съсобствеността върху европейските пазари, особено върху цените и иновациите, който да представи на Парламента;

52.  приветства преразглеждането на Регламент (ЕО) № 868/2004, за да се гарантира лоялна конкуренция, да се осигури реципрочност и да се премахнат нелоялните практики, включително предполагаема държавна помощ за въздухоплавателните дружества от някои трети държави, както и да се преодолеят регулаторни въпроси, включително условия на труд и въпроси, свързани с околната среда; изразява съгласие с Комисията, че най-добрият подход би бил приемане на нов, всеобхватен правен инструмент за преодоляване на нарушенията на пазара в международния транспорт, насърчаване на участието на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) в регионалната конкуренция в областта на въздухоплаването и лоялна конкуренция, основана на споразумения за въздухоплавателни услуги; счита, че прозрачността в клаузата за лоялната конкуренция е основен елемент за гарантиране на еднакви условия на конкуренция; изразява становището, че този регламент или други подходящи законодателни инструменти следва да предотвратяват антиконкурентното поведение при продажбата на билети, като например налагането от страна на някои въздухоплавателни дружества на допълнителни такси или ограничен достъп до информация за онези, които използват канали за резервация, различни от техните собствени;

53.  припомня, че въздухоплаването има ключов принос за свързаността на ЕС, както между самите държави членки, така и с трети държави, играе решаваща роля за интеграцията на ЕС и за неговата конкурентоспособност, и има важен принос за икономическия растеж и заетостта; отбелязва, че цялостната свързаност на ЕС разчита до голяма степен на въздухоплавателните услуги, извършвани от въздушни превозвачи от ЕС;

54.  приветства опростяването на правилата от страна на Комисията за публичните инвестиции в пристанища и летища, култура и най-отдалечените райони; подчертава, че като се вземат предвид потребностите от свързаност на най-отдалечените и периферните региони и в съответствие с действащите в момента насоки на Комисията, всички летища, финансирани от бюджета на ЕС или от Европейската инвестиционна банка, следва да се основават на положителен анализ на разходите и ползите, както и на средно- и дългосрочна оперативна и икономическа жизнеспособност, за да се избегне финансирането на летища фантоми в Европа;

55.  подчертава значението на гарантирането на прозрачността и неутралността на полетната информация, на осигуряването на еднакви условия на конкуренция на пазара и в крайна сметка на защитата на способността на европейските потребители да правят информиран избор; следователно призовава Комисията да спазва тези принципи при преразглеждането на Кодекса на поведение за компютъризираните системи за резервация и на Регламента за въздухоплавателните услуги;

56.  призовава Комисията да гарантира лоялна конкуренция в транспортния сектор, за да приключи изграждането на единния пазар, като отчита обществения интерес и екологичните съображения и като защитава свързаността на островните и периферните региони; призовава Комисията да наблюдава случаите на публични пристанищни и летищни мрежи, управлявани чрез монопол;

57.  подчертава, че в ерата на глобализацията международното сътрудничество е от съществено значение за ефективното прилагане на принципите на правото в областта на конкуренцията; в този контекст подкрепя постоянното участие на Комисията и НОЗК в многостранни форуми като Международната мрежа по конкуренция, Комитета по конкуренцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Световната банка и Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД); отправя искане към Комисията да включи раздел за конкуренцията в международните търговски и инвестиционни споразумения; приканва Комисията да продължи да насърчава сближаването на практиките и инструментите на политиката в областта на конкуренцията, в т.ч. чрез двустранно сътрудничество с трети държави, по подобие на споразумението за сътрудничество между ЕС и Швейцария от второ поколение, сключено през 2013 г.; приветства започването на диалог между Комисията и Китай относно контрола на държавната помощ и следи внимателно приемането от страна на Китай на система за проверка на лоялната конкуренция, предназначена да гарантира, че държавните мерки не засягат неблагоприятно навлизането на пазара и излизането от него, както и свободното движение на стоки; отново отправя своето искане към члена на Комисията г-жа Вестегер да гарантира ефективно, че Комисията информира и редовно предоставя актуална информация на компетентната комисия на Парламента относно външната си дейност в сферата на политиката в областта на конкуренцията;

58.  подчертава, че функционалната конкуренция в рамките на единния европейски пазар е в полза най-вече на потребителя; счита, че строгото и обективно прилагане на политиката в областта на конкуренцията може значително да допринесе за основни политически приоритети, като например по-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар, свързан цифров единен пазар и интегриран и благоприятен за климата енергиен съюз; отново заявява, че традиционните пазарни модели на политиката в областта на конкуренцията не винаги може да са подходящи за цифровия пазар, като например стопански модели, основани на онлайн платформи, или многостранни пазари;

59.  изтъква, че единен набор от правила за изчисляване на корпоративната данъчна основа може да елиминира нелоялната данъчна конкуренция, като например сключването на данъчни споразумения между определени многонационални дружества и държави членки; отбелязва продължаващите преговори относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД);

60.  отбелязва значението, което има благоприятната регулаторна рамка за летищата с оглед на привличането и мобилизирането на частни инвестиции; счита, че оценката на Комисията на Директивата относно летищните такси, успоредно с ефективна консултация с въздухоплавателните дружества/летищата, следва да помогне за изясняването дали съществуващите разпоредби са ефективен инструмент за насърчаване на конкуренцията и за подкрепа на интересите на европейските потребители, или е необходима реформа;

61.  приветства факта, че испанското правителство е готово да отвори въздушното споразумение между Испания и Русия, което позволява директни полети между Барселона и Токио;

62.  приканва Комисията да разгледа двустранните споразумения в областта на въздухоплаването между държавите членки и трети държави, за да гарантира лоялна конкуренция;

63.  призовава Комисията да разгледа и да вземе мерки във връзка с потенциалните последици на Брексит върху конкуренцията в сектора на въздухоплаването и особено когато се засяга членството на Обединеното кралство в споразумението за Общоевропейското авиационно пространство (ECAA), вследствие на което ще се ограничи достъпът до всички дестинации в ЕС и обратно;

64.  счита, че осигуряването на еднакви условия на конкуренция за дружествата на вътрешния пазар зависи също така от усилията за решителна борба срещу социалния дъмпинг;

65.  призовава Комисията допълнително да разгледа дългосрочните последици на прекъснатите дискусии относно бъдещото законодателство в рамките на стратегията на ЕС за въздухоплаването;

66.  приветства оценката на Комисията на въздействието от етапа на създаване и обществената консултация относно веригата за доставки на храни; посочва, че Европейският парламент вече призова Комисията и националните органи за защита на конкуренцията да отговорят на опасенията, повдигнати от комбинираното въздействие както в горната част на веригата за доставки на храни, така и върху дистрибуторите и потребителите, от една страна на бързата концентрация на сектора на дистрибуцията на национално равнище, а от друга страна, на развитието на обединенията на големи дистрибутори на европейско и международно равнище; счита, че тази структурна промяна създава опасения по отношение на възможните стратегически съгласувания, намаляването на конкуренцията и свиването на възможностите за инвестиции в иновации в рамките на веригата за доставки на храни, правилното функциониране на организациите на производители, особено на дребните земеделски стопани, и избора на сортове, адаптирани към селскостопанските и екологичните условия; призовава Комисията да създаде обвързваща регулаторна рамка на равнището на ЕС, за да води борба срещу нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни, които негативно засягат земеделските стопани;

67.  приветства задълбоченото разследване на Комисията на сливането Monsanto-Bayer; изразява сериозното си безпокойство от факта, че ако сливането между Monsanto и Bayer бъде одобрено, три дружества (Chem China-Syngenta, Du Pont-Dow и Bayer-Monsanto) ще притежават и продават до 60% от патентованите семена в света и 64% от пестицидите и хербицидите в света; отбелязва, че такова равнище на концентрация несъмнено ще доведе до повишаване на цените, ще увеличи технологичната и икономическата зависимост на земеделските стопани от малко на брой интегрирани на глобално равнище платформи за „обслужване на едно гише“, ще доведе до ограничено разнообразие на семена и до пренасочването на иновационната дейност, откланяйки я от възприемането на модел на производство, който зачита околната среда и биологичното разнообразие, и накрая ще доведе до по-малко иновации в резултат на намаляването на конкуренцията; затова отправя искане към Комисията, когато разглежда нивото на концентрация и последиците за конкуренцията от сливането върху различните засегнати пазари, внимателно да обмисли факта, че в сектора се извършват няколко сливания едновременно;

68.  изразява дълбока загриженост във връзка с одобрението от страна на Комисията на сливането Bayer-Monsanto, тъй като независимо от предлаганата продажба на активи на Bayer, сливането засилва вече твърде голямата концентрация в агроиндустриалния сектор и ефективно възпрепятства прехода от селско стопанство, зависимо от химически вещества, към действително устойчиво селско стопанство; призовава за преразглеждане на законодателството в областта на конкуренцията, за да се даде възможност за ефективно противопоставяне на сливания от този вид в бъдеще; следователно категорично и настоятелно призовава Комисията да направи оценка дали сливанията в селскостопанския сектор биха могли да доведат до „съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция“, но не посредством тест с ограничен обхват, който е насочен само към последиците на сливането върху цените, производството и иновациите, а като се оценят всички социални разходи на такива сливания, като се вземе предвид по-широкото им въздействие върху опазването на околната среда и международните задължения във връзка с биологичното разнообразие, съгласно изискванията на член 11 от ДФЕС;

69.  счита, че търговските субсидии и преференции, като например ОСП и ОСП+, които се дават на държави, които не са членки на ЕС, с цел насърчаване на правата на човека и трудовите права, но които се оказаха и с практическа роля за насърчаване на конкурентоспособността на ЕС на международната сцена, трябва да бъдат наблюдавани по подходящ начин и прилагани с внимание към въздействието им върху промишлеността в ЕС; следователно призовава Комисията да спре временно безвъзмездните средства или преференцията, ако държавите, които не са членки на ЕС, злоупотребяват с тях;

70.  припомня, че от юни 2014 г. Комисията проверява начина, по който Люксембург третира в данъчно отношение McDonald’s, и през декември 2015 г. взе решение да започне официална процедура по разследване, но че до момента не е взето окончателно решение; отправя искане към Комисията да положи всички усилия, за да достигне скоро до окончателно решение по този случай;

71.  призовава Комисията редовно да оценява ефективността на защитата на правата върху интелектуална собственост от страна на държавите членки, която е съществен елемент от политиките в областта на конкуренцията в здравеопазването; подчертава, че защитата на търговските марки е от съществено значение за целите на идентифицирането и разграничаването на продуктите на пазара; и че без търговските марки и способността да се даде възможност на хората да правят разграничения между продуктите, става много трудно, ако не и невъзможно, за производителите да навлизат на нови пазари; счита освен това, че когато конкуренцията се съсредоточава върху цените, става трудно за производителите с малък пазарен дял да укрепят своята пазарна позиция; подчертава следователно, че премахването на търговските марки или ограниченията върху използването им създава значителна пречка пред навлизането на пазара и подкопава съществен аспект на свободната и лоялна конкуренция в ЕС;

72.  твърдо подкрепя изявлението на Комисията в годишния доклад за политиката в областта на конкуренцията за 2016 г., че „След както дружествата се развиват в световен мащаб, същото трябва да направят и правоприлагащите органи в областта на конкуренцията“; счита, че глобалните правила за конкуренция, прозрачност и най-високата степен на координация между органите за защита на конкуренцията, включително по отношение на обмена на информация по време на производства в областта на конкуренцията, са предварителни условия за развитието на справедлива търговия в световен мащаб; изтъква, че борбата срещу нелоялните търговски практики, включително със средствата на политиката в областта на конкуренцията, е необходима за гарантирането на еднакви условия на конкуренция в световен мащаб, които ще бъдат в полза на работниците, потребителите и предприятията и са един от приоритетите на търговската стратегия на Съюза; подчертава, че документът за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията показва, че ЕС трябва да предприеме действия, за да възстанови справедливите условия на конкуренция, и отправя искане към Комисията да предложи конкретни политики в този смисъл;

73.  призовава за модернизиране на инструментите за търговска защита, което да ги направи по-силни, по-бързи и по-ефективни; приветства новия метод за изчисляване на антидъмпинговите мита чрез оценяване на нарушенията на пазара в трети държави, който трябва да успее да гарантира най-малко същото равнище на ефективност като това на наложените по-рано антидъмпингови мерки в пълно съответствие със задълженията ни, поети в рамките на СТО; припомня значението на мониторинга на ефективното му изпълнение; освен това подчертава особеното значение на антисубсидийния инструмент в борбата с нелоялната конкуренция в глобален мащаб и за създаването на еднакви условия на конкуренция с правилата на ЕС за държавната помощ;

74.  подчертава, че реципрочността трябва да бъде един от основните принципи на търговската политика на Съюза, с цел осигуряването на еднакви условия на конкуренция за дружествата от ЕС, по-специално в областта на обществените поръчки; подчертава, че усилията, насочени към осигуряване на по-добър достъп до чуждестранните пазари на обществени поръчки, не трябва да подкопават развитието на правилата на ЕС по отношение на социалните и екологичните критерии; подчертава, че за Съюза е важно създаването на международен инструмент в областта на обществените поръчки, който да установява необходимата реципрочност в случаите, когато търговските партньори ограничават достъпа до пазарите си на обществени поръчки; припомня ползите от преките чуждестранни инвестиции и счита, че предложението на Комисията относно контрола на чуждестранните инвестиции следва да позволява по-голяма реципрочност в достъпа до пазарите;

75.  призовава Комисията да обърне особено внимание на потребностите на МСП в търговските преговори и търговския обмен, така че да им се осигури по-добър достъп до пазарите и да се подобри конкурентоспособността на съответните предприятия; признава във връзка с това усилията на Комисията за борба срещу нелоялната конкуренция при някои привлекли голямо обществено внимание случаи, но подчертава, че гарантирането на прилагането на правилата за лоялна конкуренция по отношение на МСП също е от първостепенно значение;

76.  подчертава, че търговската политика и търговските споразумения на ЕС могат да изиграят роля в борбата с корупцията;

77.  обръща внимание на значението на ефективните и хармонизирани европейски митнически проверки в борбата с нелоялната конкуренция;

78.  призовава Комисията да предостави допълнителни разяснения относно възможностите за предприемане на мерки срещу нелоялните търговски практики в рамките на настоящата политика в областта на конкуренцията;

79.  поради това приветства предложението на Комисията относно Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК+), включително значението на възпиращите глоби по отношение на политиката в областта на конкуренцията; подчертава освен това, че отказът от страна на сезиран орган да осигури изпълнението на решение за налагане на глоби следва във всички случаи да бъде надлежно обоснован и следва да бъде създадена система, с помощта на която да може да се решават евентуалните спорове между органи в такива случаи;

80.  отбелязва проучването на сектора на електронната търговия и неговия окончателен доклад, който показва, че в сектора на електронната търговия съществуват бизнес практики, които имат негативно отражение върху лоялната конкуренция и ограничават избора на потребителя; счита, че в контекста на стратегията за цифровия единен пазар проучването следва да бъде част от по-мащабни усилия на Комисията за осигуряване на пълното прилагане на политиката в областта на конкуренцията спрямо търговците на дребно, развиващи дейност онлайн;

81.  подкрепя намерението на Комисията да насочи прилагането на правилата на ЕС в областта на конкуренцията към широко разпространените търговски практики, които са се появили или се развиват в резултат на разрастването на електронната търговия, и подчертава, че Комисията трябва да положи повече усилия, за да гарантира последователното прилагане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията във всички държави членки, също така по отношение на търговските практики, свързани с електронната търговия; подчертава, че с оглед на асиметричните отношения между големите търговци на дребно, развиващи дейност онлайн, и техните доставчици, Комисията и националните органи за защита на конкуренцията следва активно да гарантират прилагането на правилата в областта на конкуренцията, тъй като доставчиците, и по-специално МСП, може да не разполагат във всички случаи с икономически ефективен достъп до средства за правна защита;

82.  призовава за укрепването на свободата на избора за потребителите в рамките на цифровия единен пазар; счита, че правото на преносимост на данните, заложено в Общия регламент относно защитата на данните (Регламент (EС) 2016/679), е добър подход за укрепване на правата на потребителите и конкуренцията;

83.  счита, че една ефективна политика в областта на конкуренцията може да допълва законодателните инициативи в областта на цифровия единен пазар и счита, че когато стимулът за предприемане на регулаторни действия се дължи преди всичко на реакцията спрямо действията на пазара от страна на някои участници, вредите могат да бъдат преодолени чрез мерки в областта на конкуренцията за справяне с антиконкурентните практики, без да бъдат възпирани онези, които искат да се конкурират;

84.  изразява загриженост във връзка с нарасналото използване на договорни ограничения от страна на производителите при продажби онлайн, както потвърждава проучването в сектора на електронната търговия, и призовава Комисията да извърши допълнителен преглед на тези клаузи, за да гарантира, че те не създават неоснователни ограничения за конкуренцията; същевременно призовава Комисията да извърши преглед на Насоките относно вертикалните ограничения и на Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията с оглед на посочените промени;

85.  отбелязва становището на генерален адвокат Вал от 26 юли 2017 г. по дело C-230/16 Coty Germany GmbH/Parfümerie Akzente GmbH, според което ограничение на продажбите в рамките на онлайн пазар, включено в споразумение за разпространение, следва да не се счита за твърдо ограничение по смисъла на Регламент (ЕС) № 330/2010;

86.  подчертава, че достъпът до правосъдие, който може да включва и механизми за колективна правна защита, е от основно значение за постигането на целите на политиката на ЕС в областта на конкуренцията; подчертава, че липсата на такива възможности отслабва конкуренцията, функционирането на вътрешния пазар и правата на потребителите;

87.  припомня, че за да може да се води ефективна борба срещу антиконкурентните практики, държавите членки трябва да приемат икономическа политика, която е в съответствие с принципите на отворената пазарна икономика, основаваща се на лоялната конкуренция, тъй като чисто протекционистките мерки вредят на функционирането на единния пазар; подчертава, че трябва да се премахнат всички аспекти на нелоялната конкуренция, включително нерегистрираният труд и заобикалянето на правилата относно командироването на работници, без да се засяга свободното движение на работната сила като една от основните свободи на вътрешния пазар;

88.  счита, че провежданите от Комисията консултации относно евентуалното усъвършенстване на контрола върху сливанията в ЕС са много важни; счита, че трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира, по-специално в цифровата сфера, че сливанията не ограничават конкуренцията в рамките на вътрешния пазар; поради това отново призовава Комисията да проучи внимателно дали в действащите процедури за оценка се вземат предвид в достатъчна степен обстоятелствата на цифровите пазари и превръщането на пазарите в международни; освен това призовава Комисията да вземе предвид ролята на достъпа до данни и информация, когато извършва оценка на пазарната мощ, дали обединяването на данни и информация за клиентите при сливане нарушава конкуренцията и до каква степен достъпът на дадено предприятие до изключителни методи за анализ и патенти изключва конкурентите; отново отправя искане към Комисията да обясни как определя минималния брой участници на пазара, необходим за наличието на лоялна конкуренция, както и по какъв начин запазва възможността за нови дружества, по-специално стартиращи предприятия, да навлизат на пазари с висока степен на концентрация;

89.  призовава държавите членки да осигурят правилното прилагане на правилата на ЕС за възлагане на обществени поръчки, за да се преодолява нарушаването на конкуренцията, включително чрез критерии за социална закрила, опазване на околната среда и защита на потребителите, когато е целесъобразно, и да насърчават добрите практики при процедурите, използвани от публичните органи; счита, че разработването на процедури за електронно възлагане на обществени поръчки ще улесни достъпа на МСП до обществените поръчки, ще повиши прозрачността и ще осигури по-ефективен мониторинг на нарушенията на правилата за конкуренция; призовава освен това Комисията да насърчава възможностите за достъп до пазара за МСП чрез договори с по-малък обхват, когато това е съвместимо с ключовите цели на възлагането на обществени поръчки, и да следи внимателно прилагането на правилата по отношение на централизацията на закупуването в рамките на пазарите за възлагане на обществени поръчки;

90.  приветства приемането на правилата относно преносимостта на предплатените услуги съгласно стратегията за цифров единен пазар, които ще подобрят конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и ще осигурят повече права за потребителите;

91.  счита, че критериите за участие в избирателно разпространение или франчайзингова мрежа следва да бъдат прозрачни, за да се гарантира, че тези критерии не нарушават политиката в областта на конкуренцията и свободното функциониране на единния пазар; подчертава, че тези критерии трябва да са обективни, качествени и недискриминационни и да не надхвърлят строго необходимото; призовава Комисията да вземе мерки за гарантиране на посочената прозрачност;

92.  отбелязва нарасналия риск от тайни споразумения между конкуренти, които се дължат, наред с другото, на наличието на софтуер за наблюдение на цените; счита, че съгласувани практики могат да се появят и въпреки факта, че контактът между конкурентите е по-слаб от необходимото съгласно действащите норми или може би е дори автоматизиран, тъй като алгоритмите взаимодействат помежду си независимо от инструкциите на един или повече участници на пазара; призовава Комисията да бъде бдителна спрямо тези нови предизвикателства пред свободната конкуренция;

93.  приветства усилията на Комисията за изграждане на връзки с нейните международни партньори и с многонационалните форуми, занимаващи се с политиката в областта на конкуренцията; счита, че международното сътрудничество придобива все по-важна роля в случаите, когато дружествата, които са обект на принудително изпълнение, развиват дейност в множество юрисдикции;

94.  счита, че разширяването на мрежата от споразумения за свободна търговия с участието на Европейския съюз ще бъде от полза за прилагането на правото в областта на конкуренцията в световен мащаб; във връзка с това насърчава Комисията да търси нови възможности за търговски споразумения и да включва силни антитръстови разпоредби и разпоредби относно държавната помощ във всяко бъдещо споразумение от този вид;

95.  счита, че специфичното естество на сектора на селското стопанство трябва да бъде отчитано в политиката в областта на конкуренцията; припомня, че член 42 от ДФЕС предоставя специален статут на сектора на селското стопанство по отношение на конкурентното право, утвърден с последната реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП), като позволява редица дерогации и изключения от разпоредбите на член 101 от ДФЕС; отбелязва, че ОСП има за цел да осигурява справедлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, предвид непрекъснатите икономически рискове и рисковете, свързани с климата; припомня, че политиката в областта на конкуренцията защитава главно интересите на потребителите и не взема предвид в достатъчна степен специфичните интереси и трудности на селскостопанските производители; подчертава, че политиката в областта на конкуренцията трябва да защитава интересите на селскостопанските производители и на потребителите по един и същи начин, като гарантира, че условията за конкуренция и за достъп до вътрешния пазар са справедливи, за да бъдат насърчавани инвестициите и иновациите за заетост, жизнеспособност на земеделските предприятия и балансираното развитие на селските райони в ЕС, като едновременно с това се поощрява прозрачността за участниците на пазара;

96.  настоява, че понятието „справедлива цена“ не следва да се разглежда като възможно най-ниската цена за потребителите, а вместо това трябва да бъде разумна и да дава възможност за справедливо възнаграждение на всяка страна в рамките на веригата за доставки на храни;

97.  счита, че колективните дейности на организациите на производители и техните сдружения, включително планиране на производството, преговори по продажбите и договаряне на условията на договорите, са необходими за постигането на целите на ОСП, определени в член 39 от ДФЕС, и следва да бъдат изключени от прилагането на член 101 от ДФЕС, когато тези съвместни дейности се упражняват действително и по този начин се допринася за подобряването на конкурентоспособността на земеделските стопани; отбелязва, че дерогациите съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013 („Регламент за единната ООП“) не са били използвани в пълна степен и че липсата на яснота във връзка с тези дерогации, трудностите при изпълнението им и липсата на единно прилагане от страна на националните органи за защита на конкуренцията не са дали достатъчно правна сигурност на земеделските стопани и на техните организации; приветства факта, че Регламент (ЕС) 2017/2393(12) ще доведе до опростяване на правилата, приложими за колективната организация на земеделските стопани, и ще изясни ролята и правомощията на организациите на производителите, които осъществяват стопански дейности, във връзка с правото в областта на конкуренцията, така че да се засилят позициите им при водене на преговори, като същевременно се защитават принципите, установени в член 39 от ДФЕС;

98.  приветства факта, като взема предвид положителните доклади относно прилагането(13) и неговия принос за укрепване на позицията на млекопроизводителите в рамките на веригата за доставки на храни, че пакетът за млякото от 2012 г. предстои да бъде удължен във времето съгласно Регламент (ЕС) 2017/2393; въпреки това, приканва Комисията да извърши оценка на въздействието, за да определи дали разпоредбите относно преговори за сключване на договори в сектора на млякото и млечните продукти следва да бъдат разширени и да обхващат други селскостопански сектори, тъй като земеделските стопани и организациите на производителите ще имат по-голяма свобода да планират производството, правото на колективно договаряне и договарянето на продажби и на условията на договорите, които определят цените и обемите ясно;

99.  призовава да се предвиди изрична и автоматична дерогация от член 101 от ДФЕС, ограничена от принципите на необходимостта и пропорционалността, която да позволява на междубраншовите селскостопански организации да изпълняват задачите, които са им възложени от Регламента за единната ООП, с оглед постигане на целите, заложени в член 39 от ДФЕС;

100.  предлага разпоредбите на Регламента за единната ООП, които предвиждат приемането на мерки за регулиране на предлагането на сирене със защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ) (член 150), на шунка със ЗНП или ЗГУ (член 172) или на вина (член 167), да бъдат разширени, така че да обхващат продукти със знак за качество с цел да се увеличат възможностите за адаптиране на предлагането спрямо търсенето;

101.  приветства факта, че Регламент (ЕС) 2017/2393 въвежда процедура, посредством която обединенията на земеделските стопани могат да изискат от Европейската комисия становище с незадължителен характер, за да определят дали дадено съвместно действие е съвместимо с общата дерогация от правилата за конкуренцията в съответствие с член 209 от Регламента за единната ООП; въпреки това, в контекста на препоръката на експертната група по селскостопанските пазари призовава Европейската комисия да изясни обхвата на общата дерогация за селското стопанство, така че изключението да бъде формулирано по начин, който прави неприлагането на член 101 от ДФЕС в предвидените случаи приложимо и постижимо;

102.  изтъква, че в периоди на тежки пазарни дисбаланси, когато селскостопанският сектор е изложен на риск и всички граждани са засегнати от възможни вреди за основни хранителни доставки, пазарно ориентираната ОСП трябва да оказва подкрепа на земеделските стопани и да осигурява допълнителни, ограничени във времето и напълно обосновани изключения от правилата за конкуренция; приветства факта, че в резултат на промените, направени с Регламент (ЕС) 2017/2393, ще бъде по-лесно да бъдат задействани разпоредбите на член 222 от Регламента за единната ООП, който разрешава такива временни дерогации от правото в областта на конкуренцията;

103.  призовава да бъде доразвит европейският механизъм за наблюдение на цените на храните, за да се подобри установяването на кризи в хранително-вкусовия сектор посредством по-добри данни с повече разбивки; в този контекст подчертава необходимостта от ангажиране на организациите на земеделските стопани в определянето и събирането на данните;

104.  припомня признанието на Комисията, че селскостопанските производители представляват най-слабо концентрираното ниво във веригата за доставки на храни, докато техните доставчици на суровини и клиенти често са много по-големи и по-концентрирани, което води до отсъствието на равновесие в отношенията и до отрицателни и нелоялни практики от страна на някои големи дистрибуторски вериги, преработватели и търговци на дребно, което не може да бъде разрешено единствено със средствата на политиката в областта на конкуренцията, поради което е необходима съгласуваност с други политики; ето защо призовава Комисията да определи по-ясно понятието „господстващо положение“ и злоупотребата с това положение, като се вземе предвид степента на концентрация и преговорната тежест на секторите на суровините, преработката и търговията на дребно; отбелязва освен това, че Регламент (ЕС) 2017/2393 ще установи определени разпоредби относно правото на писмени договори, както и на договарянето на договорните условия за подобрено споделяне на стойността по веригата за доставки, за да се помогне за нормализирането на отношенията между заинтересованите страни, да се води борба срещу нелоялни търговски практики, да се повиши способността на земеделските стопани да откликват по-добре на сигналите на пазара, да се подобри отчитането и преноса на цените и да се насърчи по-лесното адаптиране на предлагането спрямо търсенето; освен това призовава Комисията и националните органи за защита на конкуренцията да гарантират, че стоките са надлежно класифицирани и имат надлежно определени цени и че злоупотребите и нелоялните търговски практики, които засягат земеделските стопани, са обект на наблюдение, преодоляват се чрез задължителни действия и се санкционират; счита, че следва да бъде направен преглед на съществуващите национални схеми, за да бъдат определени най-добрите практики, които да се прилагат;

105.  признава, че досега конкурентното право не е прилагано за целите на справянето с нелоялни търговски практики в хранителната верига нито на европейско, нито на национално равнище; отбелязва, че във връзка с това са въведени специфични национални правила, но те все още не са доказали своята пълна ефективност по отношение на справянето с ендемичния проблем с нелоялните търговски практики и с нарушеното равновесие на силите във веригата на доставки на храни; призовава Комисията да публикува и одобри незабавно обявеното законодателно предложение на ЕС относно нелоялните търговски практики, да предостави хармонизирана правна рамка, която да осигурява по-добра защита на производителите и земеделските стопани от нелоялни търговски практики, и да гарантира по-нататъшната консолидация на вътрешния пазар;

106.  посочва, че Европейският парламент вече призова Комисията и националните органи за защита на конкуренцията да отговорят ефективно на безпокойствата, предизвиквани от комбинираното въздействие на бързата концентрация на сектора на дистрибуцията на национално равнище и на развитието на обединенията на големи дистрибутори на европейско и международно равнище както върху горната част на веригата за доставки на храни, така и върху дистрибуторите и потребителите; счита, че тази структурна промяна повдига опасения по отношение на възможните стратегически съгласувания, намаляване на конкуренцията и свиването на възможностите за инвестиции в иновации в рамките на веригата за доставки на храни;

107.  призовава държавите членки и институциите на ЕС да разглеждат като приоритет засилването на единния пазар след излизането на Обединеното кралство от ЕС, като гарантират пълно спазване на правото на ЕС в областта на конкуренцията и неговите дерогации, както и други стандарти, за да се осигурят правна сигурност и еднакви условия на конкуренция между държавите членки;

108.  отбелязва, че през 2013 г. индивидуалният таван на помощта de minimis в селскостопанския сектор е удвоена (от 7500 евро на 15000 евро) в отговор на зачестилите кризисни ситуации в областта на климата, здравето и икономиката; отбелязва, че по същото време националният таван de minimis е коригиран само в незначителна степен (от 0,75% на 1% от стойността на националната селскостопанска продукция), което намалява свободата на действие на държавите членки да подпомагат земеделските стопанства, изпитващи затруднения; ето защо призовава националният таван de minimis да се увеличи на 1,25% от националната селскостопанска продукция, за да бъде облекчено трудното икономическо положение на земеделските стопани; отбелязва, че съгласуваните правила за помощи от типа de minimis следва да служат за подобряване на положението на земеделските стопани, без да водят до повторно национализиране на селскостопанските политики;

109.  подчертава значението на средствата, предназначени за предоставянето на достъп до високоскоростни широколентови мрежи, за да се следва технологичният напредък и да се насърчава конкуренцията, особено в селските и отдалечените райони;

110.  подчертава, че отварянето на пазара на ЕС към особено конкурентоспособни търговски партньори и големи износители на селскостопански продукти, подлежащи на много на брой различни стандарти, може да представлява риск за най-чувствителните селскостопански отрасли в ЕС; призовава Комисията да отчита в пълна степен въздействието на възможните нарушения на пазара, произтичащи от търговските споразумения с трети държави, върху селскостопанските производители в Европа, като се има предвид тяхното деликатно финансово положение и тяхната фундаментална роля в нашето общество;

111.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните и — когато е приложимо — на регионалните органи за защита на конкуренцията.

(1) OВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1.
(2) OВ L 156, 20.6.2017 г., стр. 1.
(3) ОВ C 262, 19.7.2016 г., стp. 1
(4) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 71.
(5) OВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 71.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0434.
(7) Приети текстове, P8_TA(2017)0027.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0428.
(9) OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(10) https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/aar-comp-2016_en_0.pdf
(11) Например задълбоченото разследване на Комисията на възможна схема за държавна помощ по отношение на освобождаването на финансирането на групи в Обединеното кралство като част от реформа на правилата за контролираните чуждестранни дружества (КЧД) (SA.44896).
(12) Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1307/2013 за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и Регламент (ЕС) № 652/2014 за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал (ОВ L 350, 29.12.2017 г., стр. 15).
(13) Доклади относно развитието на ситуацията на пазара на мляко и млечни продукти и действието на разпоредбите на „Пакета за мляко“ (COM(2016)0724 и COM(2014)0354).


Обществени колебания относно ваксините и намаляване на равнищата на ваксинация в Европа
PDF 508kWORD 60k
Резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно обществените колебания относно ваксините и намаляването на равнищата на ваксинация в Европа (2017/2951(RSP))
P8_TA(2018)0188B8-0188/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно „Имунизациите в детска възраст: успехи и предизвикателства, свързани с имунизациите в детска възраст в Европа, и перспективи“(1), приети от министрите на здравеопазването на държавите — членки на ЕС, на 6 юни 2011 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 1 декември 2014 г. относно ваксинирането като ефективен инструмент в областта на общественото здравеопазване(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2017 г., озаглавено „Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност“(COM(2017)0339),

—  като взе предвид глобалния план за действие на Световната здравна организация (СЗО) в областта на ваксините (GVAP), приет от 194-те държави — членки на Световната здравна асамблея през май 2012 г.,

—  като взе предвид резолюция 68.6 на СЗО, приета от 194-те държави — членки на Световната здравна асамблея на 26 май 2015 г.,

—  като взе предвид Европейския план за действие на СЗО в областта на ваксините за периода 2015—2020 г., приет на 18 септември 2014 г.,

—  като взе предвид техническия доклад от 27 април 2017 г. на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), озаглавен „Системи за информация относно имунизациите в ЕС и ЕИП“,

—  като взе предвид техническия доклад на ECDC от 14 юни 2017 г., озаглавен „Предотвратими с ваксини заболявания и имунизация: основни компетенции“,

—  като взе предвид политическата декларация на срещата на високо равнище на Общото събрание на ООН, проведена на 21 септември 2016 г. в Ню Йорк, относно антимикробната резистентност,

—  като взе предвид доклада на Световната банка от март 2017 г. , озаглавен „Резистентни към лекарствените средства инфекции: заплаха за нашето икономическо бъдеще“,

—  като взе предвид препоръката на Съвета 2009/1019/ЕС от 22 декември 2009 г. относно ваксинирането срещу сезонен грип(3),

—  като взе предвид увеличаващия се междуконтинентален превоз на пътници,

—  като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно обществените колебания относно ваксините и намаляването на равнищата на ваксинация в Европа (O-000008/2018 – B8‑0011/2018 и O-000009/2018 – B8‑0012/2018),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че през декември 2010 г. световните лидери в областта на здравеопазването поеха ангажимент за гарантиране на откриването, разработването и доставката по света на животоспасяващи ваксини, особено за най-бедните страни, като обявиха следващите 10 години (2011—2020 г.) за „Десетилетие на ваксините“;

Б.  като има предвид, че разходите за пълен комплект ваксини за едно дете, дори при най-ниски цени в световен план, са нараснали с фактор 68 между 2001 и 2014 г.; като има предвид, че това увеличение на цените е неоправдано и несъвместимо с Целта за устойчиво развитие за осигуряване на здравословен живот и насърчаване на благосъстоянието на всички възрасти;

В.  като има предвид, че в рамките на ЕС и на Европейското икономическо пространство (ЕИП) държавите се различават значително по отношение на препоръчителните ваксини и организацията на здравните услуги;

Г.  като има предвид, че всички държави — членки на ЕС, са подкрепили Европейския план за действие на СЗО в областта на ваксините за периода 2015— 2020 г.;

Д.  като има предвид, че насърчаването на високи равнища на ваксиниране предпазва гражданите от заразяване с предотвратими с ваксини заболявания, които имат пандемичен характер в държави с ниски проценти на ваксинации и имунизации;

Е.  като има предвид, че според глобално проучване, осъществено от проекта „Доверие във ваксините“, европейският регион е с най-голям брой отрицателни реакции по отношение на мнението за значението на ваксините и тяхната безопасност и ефективност, което води до най-високата степен на обществени колебания относно ваксините сред населението(4);

Ж.  като има предвид, че намаляването на равнищата на ваксинация в Европа доведе до големи огнища на зараза от морбили и свързаните с тях смъртни случаи в няколко европейски държави;

З.  като има предвид, че въз основа на подхода „Едно здраве“ различни държави членки определят ваксинирането на селскостопанските и домашните животни като важна мярка, както за предотвратяване на появата на огнища на трансгранични болести по животните, така и за ограничаване на риска от по‑нататъшно разпространение на заразата, и са го въвели, включително срещу инфекции от Coxiella burnetii и други бактериални и вирусни болести, които също представляват опасност за общественото здраве;

И.  като има предвид, че в периода от 2008 до 2015 г. в Европа са регистрирани 215 000 случая на предотвратими с ваксини заболявания, с изключение на грипа(5);

1.  признава потенциалната роля, която могат да играят ваксините в борбата с антимикробната резистентност (АМР), като проучванията в тази насока следва да продължат;

2.  признава потенциалната роля, която могат да играят ваксините в намаляването на необходимостта от антибиотици, като по този начин спомагат за ограничаване на разпространението на АМР, като проучванията в тази насока следва да продължат; подчертава обаче, че спешното намаляване на прекомерното и неправилното използване на антибиотици и на неволното излагане на антибиотици трябва да остане основен приоритет;

3.  отбелязва, че ваксинацията предотвратява приблизително 2,5 милиона смъртни случая годишно в целия свят и намалява разходите за специфично лечение на заболяванията, включително антимикробно лечение;

4.  приветства факта, че въвеждането на широкомащабни предпазни ваксинации в Европа значително е допринесло за премахването или намаляването на честотата на редица заразни болести; изразява при все това загриженост във връзка с тревожното явление на обществените колебания относно ваксините, както и във връзка с липсата на национални препоръки, за да се отчете застаряването на населението, и призовава за по-голяма прозрачност в производството на ваксини и за мерки, за да се вдъхне увереност на европейските граждани;

5.  изтъква, че ваксините са подложени на щателна проверка посредством няколко фази на изпитвания преди предварителния подбор от СЗО и одобрението от Европейската агенция по лекарствата (EMA) и са редовно предмет на последваща оценка; подчертава, че изследователите трябва да декларират всички конфликти на интереси;

6.  предлага изследователите в положение на конфликт на интереси да бъдат изключвани от оценяващите комисии; призовава за премахване на поверителността на обсъжданията на оценяващата комисия на ЕМА; предлага да бъдат публично достояние научните и клиничните данни, които са в основата на заключенията на оценяващата комисия, чиято анонимност е гарантирана предварително;

7.  припомня, че в Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу АМР се посочва, че имунизацията чрез ваксинация е рентабилна мярка в сферата на общественото здравеопазване за борба с антимикробната резистентност(6);

8.  приветства активното ангажиране на Комисията по въпроса за ваксинациите и включването на инициатива за ваксинации в работната програма на Комисията за 2018 г.; приветства публикуването на пътна карта за препоръка на Съвета относно засилване на сътрудничеството в борбата с болести, предотвратими с ваксини;

9.  изразява подкрепа за факта, че в плана за действие относно АМР Комисията обявява, че ще предостави стимули за увеличаване на прилагането на диагностика, алтернативи на антимикробните средства и ваксини(7);

10.  приветства предстоящото начало на съвместно действие, съфинансирано от Здравната програма на ЕС, насочено към увеличаване на обхвата на ваксинирането;

11.  призовава държавите членки и Комисията да засилят правното основание за имунизационния обхват; посочва, че съгласно цел 1 от Европейския план за действие в областта на ваксините за периода 2015—2020 г. въвеждането и прилагането на подходяща законодателна рамка е от основно значение за определяне на националните приоритети и за предприемане на реални стъпки за устойчив ангажимент за имунизация;

12.  твърдо подкрепя споразумението за съвместно възлагане на обществени поръчки, което предоставя на държавите членки и на Комисията рамка за общи поръчки на ваксини, като по този начин се обединява покупателната способност на държавите членки, за да се гарантира, че пандемични и други ваксини са на разположение в достатъчни количества, за да се осигури достъпът до ваксини, както и че всички участващи държави членки се третират по еднакъв начин;

13.  приветства факта, че 24 държави членки подписаха споразумението за съвместно възлагане на обществени поръчки, което означава, че то обхваща 447,8 милиона от всички 508,2 милиона граждани на ЕС; призовава държавите членки, които все още не са подписали споразумението, да го направят, за да се гарантира, че всички граждани на ЕС са обхванати от него;

14.  припомня важността на прозрачността в процеса на изграждане и поддържане на общественото доверие в лекарствените продукти;

15.  припомня важността на Регламента за клиничните изпитвания(8) за стимулирането и улесняването на научните изследвания в областта на новите ваксини и за гарантиране на прозрачността на резултатите от клиничните изпитвания; призовава Комисията и ЕМА да приложат Регламента за клиничните изпитвания без по-нататъшно забавяне, по-специално чрез създаването на европейския портал и база данни (EUPD), чието изпълнение беше предмет на значителни закъснения от над две години; освен това призовава всички участващи страни да гарантират, че текущият процес на преместване на ЕМА от Лондон няма да причини допълнителни смущения или забавяне на работата на агенцията;

16.  призовава държавите членки да гарантират, че всички здравни работници са в достатъчна степен самите те ваксинирани; призовава Комисията да обърне внимание на нивото на ваксиниране на здравните работници в своето предложение за препоръка на Съвета относно засилено сътрудничество срещу болести, предотвратими с ваксини;

17.  счита за добра стъпка инициативата на Комисията за предложение за препоръка на Съвета относно засилено сътрудничество срещу болести, предотвратими с ваксини, която се очаква да бъде представена през второто тримесечие на 2018 г. и чиято цел е да се окаже подкрепа на държавите членки в изпълнението на програмите за ваксинации, в намаляването на обществените колебания относно ваксините, в засилването на доставките на ваксини и в подобряването на обхвата на ваксинирането като цяло; призовава Комисията и Съвета да вземат предвид позицията на Парламента при изготвянето на препоръките;

18.  отбелязва със загриженост, че епидемиологичните данни относно настоящото положение на ваксинирането в държавите членки показват сериозни пропуски при приемането на ваксини и недостатъчен обхват на ваксинациите, необходими за осигуряване на подходяща защита; изразява загриженост, че нарастващите и широко разпространени обществени колебания по отношение на ваксините се превърнаха в обезпокоително явление поради множеството последици, свързани със здравето, които то причинява в държавите членки; призовава държавите членки, предвид ползата от ваксинирането като инструмент за превенция, да гарантират, че обхватът на ваксинирането е разширен извън ваксините в ранна детска възраст и че всички групи от населението могат да бъдат включени в подход за ваксиниране през целия живот;

19.  подчертава, че намаляването на общественото доверие към ваксинирането в световен мащаб е причина за безпокойство и голямо предизвикателство за експертите в областта на общественото здраве; отбелязва, че поради обществените колебания относно ваксините понастоящем Европа е изправена пред предотвратими огнища на зараза от морбили в няколко страни; призовава Комисията да продължи да засилва подкрепата си за националните усилия за ваксиниране, насочени към увеличаване на обхвата на ваксинирането;

20.  подчертава, че по-голямата прозрачност в процеса на оценяване на ваксините и техните адюванти, както и финансирането на независими програми за научни изследвания относно евентуалните им странични ефекти, биха допринесли за възстановяване на доверието във ваксинирането;

21.  призовава Комисията и държавите членки да укрепят инфраструктурата за събиране на данни за целите на проследяването на щамовете на заразните болести и действителното въздействие на ваксините с цел подпомагане на изпълнението на програмите за имунизация;

22.  изразява загриженост във връзка с големите вариации по отношение на ваксините, които се препоръчват, предоставят и/или изискват от различните държави членки; изразява също загриженост, че тези вариации по отношение на обхвата на ваксинирането изострят неравнопоставеността в здравеопазването между държавите членки и подкопават усилията за намаляване и премахване на предотвратими заболявания;

23.  осъжда разпространението на ненадеждна, подвеждаща и ненаучна информация относно ваксинирането, утежнено от медийни противоречия, търсене на сензации в медиите и некачествена журналистика; призовава държавите членки и Комисията да предприемат ефективни мерки срещу разпространението на такава погрешна информация, допълнително да разработят разяснителни и информационни кампании, насочени към възстановяване на доверието във ваксините, и да насърчават образованието и диалога, особено за родителите, включително създаването на Европейска платформа за увеличаване на обхвата на ваксинирането и предотвратяване на ефективността на подвеждащата информация;

24.  подчертава необходимостта да се предоставя на гражданите приобщаваща, фактическа и научно обоснована информация; призовава Комисията и държавите членки да улесняват диалога със заинтересованите страни от гражданското общество, движенията на местно равнище, академичните среди, медиите и националните здравни органи, за да се борят с ненадеждната, подвеждаща и ненаучна информация относно ваксинирането;

25.  изразява безпокойство относно ограничения бюджет, определен специално за ваксинации в някои държави членки, както и относно високите цени и значителните различия в цените на някои животоспасяващи ваксини, които рискуват допълнително да изострят съществуващата неравнопоставеност в здравеопазването; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да приложат във възможно най-кратък срок мерките, за които се призовава в неговата резолюция от 2 март 2017 г. относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти(9), като същевременно подчертава, че ваксинирането е една от най-ефективните от гледна точка на разходите интервенции в общественото здравеопазване за системите на здравеопазването в дългосрочен план;

26.  изразява загриженост, че високите цени на ваксините засягат непропорционално държавите с ниски и средни доходи, в т.ч. държавите, които губят донорската подкрепа, получавана допреди това от Световния алианс за ваксини и имунизации (Gavi); призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки, за да подпомогнат улесняването на достъпа до ваксини в засегнатите държави;

27.  приветства обнадеждаващия напредък, постигнат в борбата срещу болестите и раковите заболявания, свързани с човешкия папиломен вирус (HPV), благодарение на програмите за ваксиниране срещу HPV; призовава държавите членки да доразвият тези програми и да проучат начини за увеличаване на дела на ваксинираните и за предотвратяване на други форми на рак, например чрез включване на момчетата в програмите за ваксинация;

28.  счита, че предоставянето на ваксинационен скрининг и услуги за ваксинация на мигрантите и бежанците, влизащи в държавите от ЕС, е от решаващо значение; призовава Комисията и държавите членки да установят конкретните дейности по ваксинация, които се прилагат за мигрантите и бежанците, които влизат в държави от ЕС, и да работят енергично за преодоляване на установените пропуски;

29.  изразява загриженост във връзка с недостига на ваксини и призовава Комисията и държавите членки да разработят решения за увеличаване на наличността и доставката на ваксини, включително договорености за складиране на ваксини;

30.  призовава държавите членки и Комисията да насърчават кампании за повишаване на осведомеността сред медицинските специалисти, предоставящи ваксинации, които да подчертават тяхното задължение, морално и етично, за защита на общественото здраве чрез предоставяне на пациентите (или на техните законни настойници) на достатъчно информация за ваксините, така че те да могат да вземат информирано решение;

31.  изтъква, че здравните специалисти са крайъгълният камък на общественото приемане на ваксинирането и техните препоръки са цитирани последователно като основна причина за ваксинация(10);

32.  призовава Комисията и държавите членки да разработят всеобхватен план за действие на ЕС, с който да се повдигне социалният проблем на обществените колебания относно ваксините, да се засилят ангажиментите на държавите членки за имунизирането като приоритетна мярка за обществено здравеопазване, включително приоритетните и специфичните за всеки регион действия, като се вземат предвид също различните обстоятелства и специфичните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки;

33.  призовава Комисията да улесни установяването на по-хармонизиран и по-добре съгласуван график за ваксиниране в целия ЕС, да споделя най-добри практики, да проучи, заедно с държавите членки, възможностите за създаване на платформа на ЕС за мониторинг на безопасността и ефективността на ваксините, да гарантира равномерен обхват на ваксинирането в Европа, да намали неравнопоставеността в здравеопазването и да спомогне за повишаване на доверието и увереността в програмите за ваксинация и ваксините; призовава Комисията да създаде целенасочени ваксинационни инициативи, като например „Европейски ден на противогрипната ваксинация“, който би могъл да се използва всяка година за започване на кампанията за ваксинация в съответствие с целта за 75% обхват, установена в препоръките на Съвета относно сезонния грип;

34.  призовава Комисията и държавите членки да приемат конкретни мерки, свързани с „Едно здраве“, за увеличаване на равнищата на ваксинация както при хората, така и при необходимост при животните, с помощта на финансови и политически стимули, и по този начин да се борят с инфекциозните заболявания и също с резистентността към антибиотици по по-ефективен от гледна точка на разходите начин, наред с другото, в контекста на бъдещата обща селскостопанска политика след 2020 г.;

35.  призовава държавите членки своевременно да предоставят на Комисията, ECDC и СЗО данни за ваксинациите и заболяванията, които могат да бъдат предотвратени с ваксини;

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Световната здравна организация и правителствата на държавите членки.

(1) OВ C 202, 8.7.2011 г., стp. 4.
(2) OВ C 438, 6.12.2014 г., стр. 3.
(3) ОВ L 348, 29.12.2009 г., стр. 71.
(4) Larson, Heidi J. et al. (2016), ‘The State of Vaccine Confidence 2016: Global Insights Through a 67-Country Survey’ („Положението с доверието във ваксините през 2016 г.: глобални констатации от проучване в 67 държави“), EBioMedicine; том 12, 2016 г., стр. 295‑301.
(5) Съвет по външни отношения, „Карти на огнищата на предотвратимите с ваксини заболявания“, 2015 г.
(6) Вж. План за действие, стр. 10.
(7) Вж. План за действие, стр. 12.
(8) Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО, ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1.
(9) Приети текстове, P8_TA(2017)0061.
(10) Leask J., Kinnersley P., Jackson C., Cheater F., Bedford H., Rowles G., ‘Communicating with parents about vaccination: a framework for health professionals’ („Общуването с родителите на тема ваксиниране: рамка за здравни специалисти“), BMC Pediatrics, 2012 г., том 12, стр. 12—154.


Изпълнение на Директивата относно европейската заповед за защита
PDF 212kWORD 67k
Резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно изпълнението на Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита (2016/2329(INI))
P8_TA(2018)0189A8-0065/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 10, 18, 19, 21, 79 и 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 3, 6, 20, 21, 23, 24, 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1948 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—  като взе предвид Декларацията на ООН за премахване на насилието над жени, приета на 20 декември 1993 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета в Ню Йорк на 20 ноември 1989 г.,

—  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на Обединените нации „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

—  като взе предвид Общия коментар, приет на 26 август 2016 г. от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно член 6 („Жени и момичета с увреждания“) от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул), и по-специално членове 2 и 40 от нея, и Решение (ЕС) 2017/865(1) и Решение (ЕС) 2017/866 на Съвета от 11 май 2017 година(2) за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие,

—  като взе предвид подписването на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул) от страна на всички държави членки,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие(3),

—  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(4),

—  като взе предвид Директива 2004/80/ЕО от 29 април 2004 г. на Съвета относно обезщетението на жертвите на престъпления(5),

—  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета(6) и Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 юни 2012 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г.“ (COM(2012)0286),

—  като взе предвид Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно европейската заповед за защита (ЕЗЗ)(8),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела(9),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции(10),

—  като взе предвид Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009 година за прилагане между държавите — членки на Европейския съюз, на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане(11),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(12),

—  като взе предвид Резолюция на Съвета от 10 юни 2011 година относно пътна карта за укрепване на правата и защитата на жертвите, по-специално в рамките на наказателното производство(13),

—  като взе предвид Стокхолмската програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите(14),

—  като взе предвид програмата „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014 – 2020 г.,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

—  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), озаглавен „Насилието над жени: проучване в рамките на ЕС“,

—  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз — 2009 г.(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(18),

—  като взе предвид представената от Службата на Парламента за парламентарни изследвания оценка на прилагането (PE 603.272) на европейско равнище на Директива 2011/99/ЕС, изготвена от Отдела за последваща оценка,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 55 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0065/2018),

А.  като има предвид, че всички форми на насилие над едно човешко същество представляват пряко нарушение на неговото човешко достойнство, което е в основата на всички основни права на човека и поради това трябва да се зачита и защитава; като има предвид, че насилието над жени е брутална форма на дискриминация и нарушение на правата на човека и на основните права;

Б.  като има предвид, че жертвите на насилие и тормоз са изложени на риск да бъдат подложени на вторично и повторно превръщане в жертва, отмъщение и сплашване; като има предвид, че поради това предоставянето им на нужната защита, включително и в чужбина, зависи до голяма степен от осведомеността на жертвите, на обществото като цяло и на всички специалисти, които влизат в контакт с тях, включително заинтересовани участници, като например домове за временно настаняване;

В.  като има предвид, че липсата на предоставяне на подходяща защита на човешко същество срещу насилие, основано на пола, има отрицателно въздействие върху обществото като цяло;

Г.  като има предвид, че един от най-важните аспекти на сигурността на всяко общество е защитата на личната неприкосновеност и свободата на всеки човек; като има предвид, че Европейската програма за сигурност следва да включва в приоритетите си гарантирането на личната безопасност и защитата на всички лица срещу насилие, основано на пола;

Д.  като има предвид, че насилието и физическият, психическият и сексуалният тормоз засягат непропорционално жените(19); като има предвид, че всяка трета жена в ЕС е била обект на физическо и/или сексуално насилие след навършване на 15 години; като има предвид, че мащабът и тежестта на насилието над жени често се пренебрегват и омаловажават в някои държави членки и все още е налице тревожно разпространение на тенденцията да се обвинява жертвата; като има предвид, че едва около една трета от жените, които са били подложени на физически или сексуален тормоз от своите партньори, се свързват с компетентните органи;

Е.  като има предвид, че гарантирането на равенството между жените и мъжете във всички области на политиката е основен принцип на Европейския съюз и съществен елемент в борбата срещу насилието, основано на пола;

Ж.  като има предвид, че Конвенцията от Истанбул, която е подписана, но не е ратифицирана от ЕС и всички държави членки(20), предвижда, че прилагането на всички нейни разпоредби, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, и изрично призовава подписалите я страни да признаят преследването за престъпление (член 34); като има предвид, че ратифицирането и пълното прилагане на Конвенцията от Истанбул ще спомогне за преодоляване на предизвикателствата, поставени от ЕЗЗ, като предостави съгласувана европейска правна рамка за предотвратяване и борба с насилието над жените;

З.  като има предвид, че за да се намали вероятният брой нерегистрирани случаи на насилие, държавите членки трябва да въведат и да засилят инструментите за ранно предупреждение и за защита за жените, за да могат последните да се чувстват в безопасност и да съобщават за насилието, основано на пола; като има предвид, че значителният брой нерегистрирани случаи на насилие, основано на пола, би могъл да се дължи на липса на публични ресурси; като има предвид, че компетентните органи трябва да имат структури, като например домове за временно настаняване, предоставящи медицинска и съдебно-медицинска подкрепа, психологически консултации и правна помощ, които да създават сигурно убежище за жените, които са жертви на насилие, основано на пола;

И.  като има предвид, че свободата на движение в рамките на ЕС включва това, че хората често преминават от една държава в друга; като има предвид, че ЕЗЗ се основава на необходимостта да се защитят правата и свободите на жертвите, и по-специално да се зачита правото на жертвите и на потенциалните жертви да се ползват от свободата на движение и да се осигури постоянното им защита при упражняването на това право;

Й.  като има предвид, че предотвратяването на насилието, като се инвестира в кампании за повишаване на осведомеността и информиране с ефективно отразяване в медиите, в образование и обучение на специалисти, е ключов елемент в борбата срещу насилието, основано на пола; като има предвид, че Конвенцията от Истанбул задължава страните по нея да предотвратят насилието, основано на пола, и стереотипите, свързани с половете, чрез предприемане на действия спрямо ролята на медиите; като има предвид, че общата липса на осведоменост сред жертвите, които се ползват от национални мерки за защита, за съществуването на ЕЗЗ оказва отрицателно въздействие върху нейното изпълнение; като има предвид, че кампаниите за повишаване на осведомеността и програмите за сенсибилизация с цел борба с банализирането на домашното и основаното на пола насилие допринасят за увеличаване на готовността на жертвите да съобщават за случаи на тормоз и да искат издаването на национални и европейски заповеди за защита , както и за укрепването на доверието на жертвите в компетентните органи;

К.  като има предвид, че през 2010 г., когато ЕЗЗ беше предложена от Европейския съвет, 118 000 жени, пребиваващи в ЕС, бяха обект на защитни мерки, свързани с насилието, основано на пола; като има предвид, че през 2011 г. беше изчислено, че средно 1180 лица биха имали нужда от постоянни трансгранични мерки за осигуряване на защита в ЕС;

Л.  като има предвид, че в много държави членки неправителствените организации често играят изключително важна роля по отношение на оказването на подкрепа на жертвите;

М.  като има предвид, че ЕЗЗ са инструменти за взаимно признаване и сътрудничество, които не могат нито да функционират правилно, нито да защитават жертвите, докато не бъдат изпълнявани изцяло от всички държави членки;

Н.  като има предвид, че особено в случаи на насилие някои държави членки издават мерки за осигуряване на защита въз основа на наказателно производство, а други издават заповеди за осигуряване на защита въз основа на гражданско производство;

О.  като има предвид, че поради голямото разнообразие от заповеди за осигуряване на защита сред държавите — членки на ЕС, и различните съдебни системи в държавите членки изпълнението на ЕЗЗ е изправено пред много трудности и следователно би могло да възпрепятства правилното прилагане на ЕЗЗ за жертвите и да намали броя на издадените ЕЗЗ;

П.  като има предвид, че повечето държави членки не разполагат с регистрационна система за събиране на данни относно ЕЗЗ, а и не съществува ясна европейска централна регистрационна система за събиране на всички относими данни в ЕС; като има предвид, че недостатъчните данни затрудняват оценката на изпълнението на ЕЗЗ и преодоляването на слабостите в законодателството или изпълнението;

Р.  като има предвид, че ЕЗЗ се прилага за жертви на всички видове престъпления, включително жертви на тероризъм, трафик на хора, насилие, основано на пола, и организирана престъпност; като има предвид, че към хората в уязвимо положение, станали жертва на престъпление, трябва да се подхожда с особено внимание, когато искат издаване на ЕЗЗ;

С.  като има предвид, че съществува силна връзка между функционирането на ЕЗЗ и минималните стандарти относно правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, установени с Директива 2012/29/ЕС;

1.  призовава държавите членки категорично да осъдят и да поемат ангажимент за изкореняване на всички форми на насилие, основано на пола, и насилието над жени, както и да гарантират нулева толерантност към тези форми на насилие;

2.  призовава държавите членки и Комисията да интегрират принципа на равенство между половете във всички политики, и по-специално в тези, при които може да има връзка с повишаване на осведомеността относно насилието над жени и неговото разкриване и защитата и запазването на неприкосновеността на жертвите;

Обща оценка на изпълнението на Директивата и препоръки за подобряване на състоянието на изпълнението и функционирането на ЕЗЗ

3.  признава, че всички държави членки, обвързани от Директивата за ЕЗЗ, уведомиха Комисията за транспонирането ѝ в националното право;

4.  осъзнава положителното въздействие, което създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие може да окаже върху трансграничната защита на жертвите; счита, че ЕЗЗ притежава потенциал да се превърне в ефективен инструмент за защита на жертвите в съвременния свят, характеризиращ се с висока мобилност и липса на вътрешни граници; отбелязва със загриженост обаче, че след транспонирането на Директивата за ЕЗЗ са идентифицирани само седем ЕЗЗ в държавите членки, въпреки че през последните години хиляди национални заповеди за осигуряване на защита са поискани и издадени в държавите членки(21);

5.  изразява съжаление, че Комисията не представи доклад пред Европейския парламент и Съвета относно прилагането на Директивата за ЕЗЗ до 11 януари 2016 г.; призовава Комисията да изпълни задълженията си за докладване, посочено в Директивата, и да включи в доклада си по картографиране на националните мерки за защита, преглед на дейностите по обучение, анализ на спазването от страна на държавите членки на правото на жертвите на безплатна правна помощ, включително информация относно това дали каквито и да било разходи се поемат от жертвите по отношение на заповедта за осигуряване на защита, и картографиране на кампаниите за повишаване на осведомеността в държавите членки;

6.  припомня задължението на изпълняващата държава да признае на ЕЗЗ същия приоритет, както издаващата държава, независимо от различните особености и правни предизвикателства;

7.  изразява загриженост, че се наблюдава значителна разлика между координацията и комуникацията между държавите членки, когато се изпълнява ЕЗЗ; призовава държавите членки да подобрят и съвместно да засилят сътрудничеството и комуникацията по отношение на ЕЗЗ, тъй като това би довело до много по-ефикасни процедури и едновременни трансгранични действия сред държавите членки;

8.  настоява, че трябва да се подобри събирането на статистически данни, за да се оцени сериозността на проблема и резултатите от действията за намаляване на основаното на пола насилие; призовава държавите членки да стандартизират и цифровизират формулярите и процедурите за ЕЗЗ и да създадат национална регистрационна система на ЕЗЗ с цел събиране на данни, както и да подобрят обмена на информация с Комисията и с държавите членки; призовава държавите членки да събират и редовно да предоставят на Комисията агрегирани по полов признак данни и данни, свързани с броя на изисканите, издадените и изпълнените ЕЗЗ, както и информация относно видовете престъпления;

9.  призовава Комисията да създаде европейска регистрационна система за събиране на информация относно ЕЗЗ от всички държави членки;

10.  призовава за това един стандартен формуляр, валиден както по наказателни, така и по граждански дела и във всички държави членки, да бъде изготвен и използван при подаването на искане за заповеди за осигуряване на защита и признаването им; изисква да се използва също така цифрова система за управление с цел улесняване на координацията, стандартизиране на събраните данни и ускоряване както на управлението на заповедите, така и на подготовката на оперативни статистически данни на равнището на ЕС;

11.  призовава Комисията и държавите членки да публикуват пълния списък на компетентните органи, които отговарят за издаване и признаване на ЕЗЗ, и на централните органи, които предават и получават ЕЗЗ в държавите членки, и да предоставят лесен достъп до този списък, за да се даде възможност на лицата, които се ползват от защита, и на организациите за подкрепа на жертвите да поискат издаването на ЕЗЗ или да уредят свързани с това въпроси; призовава държавите членки да укрепят своите национални и местни институции и компетентни органи с цел повишаване на достъпността и приложимостта на ЕЗЗ по начин, водещ до издаването на ЕЗЗ;

12.  призовава Комисията да насърчава всички форми на обмен на добри практики и сътрудничество между държавите членки, както и между държавите членки и гражданското общество, за да се гарантира подходящо функциониране на ЕЗЗ;

13.  подчертава, че на жертвите на престъпления, които са получили или биха поискали издаване на национална заповед за защита, следва автоматично и надлежно да бъде предоставена информация и да им бъде напомнено от страна на специален компетентен орган, както устно, така и писмено, за възможността да поискат издаването на ЕЗЗ по време на наказателното производство; подчертава, че защитеното лице не следва да поема финансови разходи при подаването от негова страна на искане за издаване на ЕЗЗ;

14.  призовава държавите членки да извършват индивидуална оценка, като възприемат съобразен с пола подход, във връзка с предоставянето на мерки за помощ и подкрепа при отправяне на искане за ЕЗЗ;

15.  изразява съжаление във връзка с липсата на достъп до правосъдие и правна помощ за жертвите на всички видове престъпления в някои държави членки, което води до непредоставяне на достатъчно информация на жертвата за възможността да поиска издаването на ЕЗЗ; счита, че предоставянето на безплатна правна помощ, административна подкрепа и достатъчно информация на лицата, които се ползват от защита, относно ЕЗЗ следва да се осигури от държавите членки, тъй като е от решаващо значение за използването и ефективността на инструмента както на етапа на издаване, така и на етапа на изпълнение; призовава държавите членки да увеличат ресурсите, отделени за наблюдение и предотвратяване на насилието над жени в селските райони;

16.  насърчава държавите членки да уведомяват лицата, които се ползват от защита, за допълнителни ресурси за социално подпомагане, които са на разположение в приемащата държава, като например семейни надбавки, настаняване и др., тъй като тези мерки попадат извън обхвата на ЕЗЗ;

17.  подчертава, че като част от защитата и допълнителните социални дейности следва да се обърне специално внимание на децата жертви и на децата на жертвите на престъпни деяния, особено когато са изложени на риск от сексуално насилие;

18.  изразява съжаление, че услугите за писмен и устен превод на език, разбираем за жертвата, не са гарантирани от държавите членки преди, по време на и след издаването на ЕЗЗ;

19.  подчертава, че жертвите следва винаги да имат право да бъдат изслушани по време на процедурите за ЕЗЗ; подчертава, че услугите за писмен и устен превод трябва да бъдат на разположение и да бъдат безплатни по време на целия процес на ЕЗЗ; поради това подчертава, че всички относими документи следва да бъдат преведени на език, разбираем за жертвата;

20.  изразява съжаление във връзка с недостатъчните специални мерки, прилагани от държавите членки за жертви в уязвимо положение или за жертви със специфични потребности; счита, че съкращенията на публичните разходи често оказват неблагоприятно въздействие върху наличните ресурси за тези специални мерки; поради това призовава държавите членки да приемат в сътрудничество с Комисията и съответните организации за защита на жертвите специални насоки и мерки, които ще улеснят изпълнението на ЕЗЗ за жертвите в уязвимо положение или за жертвите със специфични потребности;

21.  подчертава, че поради нарастващата и опасна тенденция на трафик на хора ЕЗЗ може да бъде много полезен инструмент за жертвите на трафик на хора; поради това призовава Комисията да включи ЕЗЗ в рамките на стратегията на ЕС за борба с трафика на хора;

22.  счита, че за да реализира потенциала си и да осигури еквивалентни мерки за защита както в издаващата, така и в изпълняващата държава, издаването на заповедта за защита трябва да бъде възможно най-бързо, ефективно, ефикасно и автоматично и да включва възможно най-малко бюрокрация; призовава Комисията и държавите членки да определят ясен и кратък срок от две седмици за компетентните органи на държавите членки при издаването на ЕЗЗ и уведомяването за ЕЗЗ, за да се избегне увеличаване на несигурността на лицата, които се ползват от защита, и натиска, под който се намират, и с оглед на постигането на същата цел да възложат на компетентните органи да предоставят достатъчно информация на жертвите по време на процеса на вземане на решение във връзка с исканията за ЕЗЗ, включително уведомяването им за всички инциденти, настъпили по време на тази процедура; настоятелно призовава държавите членки в този контекст да отделят достатъчно ресурси за органите, работещи с ЕЗЗ, с цел улесняване на ефикасна система, която отчита положението на жертвата;

23.  призовава държавите членки да вземат надлежно предвид интереса на защитеното лице и да бъдат сигурно убежище за лицата, които съобщават за случаи на насилие, като спазват изцяло задължението да не уведомяват лицето, създаващо опасност, относно местоположението и други данни за контакт на защитеното лице, освен ако е строго необходимо, за да се постигнат целите на заповедта за осигуряване на защита; подчертава, че всеки път, когато ситуацията изисква извършителят да бъде информиран за каквито и да било подробности по отношение на ЕЗЗ, жертвата трябва да бъде уведомена за това решение;

24.  призовава държавите членки да предвидят специални процедури за улесняване на издаването на ЕЗЗ с цел закрила на членовете на семейството, които живеят заедно с жертвата, която вече е защитена от ЕЗЗ;

25.  подчертава нарастващата ефикасност на новите технологии, като например GPS системи за наблюдение и приложения за смартфони, които задействат алармен сигнал при непосредствена опасност като средство за подобряване на ефикасността и приспособимостта на ЕЗЗ както в издаващата, така и в изпълняващата държава; изразява загриженост във връзка с това, че само ограничен брой държави членки използват тези нови технологии;

26.  подчертава значението на наблюдението на ЕЗЗ в изпълняващата държава във връзка със заплахата, на която е изложена жертвата, за да се определи дали приетите защитни мерки са правилно изпълнени и дали трябва да бъдат преразгледани;

27.  призовава Комисията да наблюдава изпълнението на тази директива и да започне незабавно производство за установяване на нарушение срещу всички държави членки, които я нарушават;

28.  насърчава в съответствие с често повтарящите се мнения на сдружения за помощ на жертвите на насилие, основано на пола, изпитването на процедури, които променят традиционния подход към начина, по който се разглежда защитата в повечето държави членки; подчертава, че вместо да се фокусират върху мерки за жертвите, както често се случва, техниките за избягване на риска трябва да включват превенция, надзор, контрол и наблюдение на лицата, причиняващи вреди, и използваните превантивни мерки трябва да включват като приоритет задължително превъзпитание на извършителите;

29.  призовава Комисията и държавите членки да извършат задълбочено проучване на възможните начини за подобряване на свързаното с ЕЗЗ законодателство и неговото ефективно изпълнение във всички държави членки и на практическата подкрепа, за да се гарантират правата на международна закрила и на оказване на помощ и подкрепа на жертвите на насилие, които се ползват от защита на национално равнище;

30.  призовава агенциите на ЕС като FRA и Европейския институт за равенство между половете да наблюдават редовно изпълнението на Директивата;

31.  призовава Комисията да се обърне с призив към гражданското общество за наблюдение и докладване, за да се подобри действието на инструмента на ЕЗЗ в държавите членки, като за тази цел предостави на неправителствените организации средства на ЕС;

32.  призовава Комисията да отправи призиви за насърчаване на изследванията на използването на национални и европейски заповеди за защита и да координира програмите за стартиране на кампании за повишаване на осведомеността в държавите членки с цел информиране на жертвите на престъпления за възможността да поискат издаване на ЕЗЗ и за трансграничните мерки за защита;

33.  призовава държавите членки да засилят своята работа с неправителствените организации и да осигурят задължителни основани на правата на човека, ориентирани към услугите, практически и междусекторни обучения за всички държавни служители, които работят на професионална основа с жертви във връзка с ЕЗЗ и които са от ключово значение за правилното изпълнение на тази директива; подчертава, че във всички държави членки следва да се организират специфични и редовни обучения и курсове относно ЕЗЗ за полицията, за персонала на компетентните национални органи и за практикуващи юристи, социални работници и сдружения и неправителствени организации, които работят с жертвите на насилие; призовава за това служителите, които работят по случаи на насилие, основано на пола, да получат адекватно обучение, като се имат предвид конкретните нужди на жените, които са жертви на насилие, както и да им бъдат отпуснати достатъчно ресурси, за да се даде приоритет на основаното на пола насилие;

34.  призовава държавите членки, предвид дълбоко вкоренената омраза срещу жените и сексизма в нашите общества, както и нарастващото излагане на деца и подрастващи на онлайн насилие, да включат образованието относно равенството между половете и ненасилие в учебната програма на основните и средните училища чрез включване на учениците в дискусии и използване на всички възможности за обучение;

35.  подчертава, че новите средства за комуникация, например чрез цифрови платформи, се използват като нова форма на основано на пола насилие, което включва също така заплахи и тормоз; поради това призовава държавите членки да включат тези аспекти, когато издават и/или изпълняват ЕЗЗ;

Общи препоръки във връзка с основаното на пола насилие

36.  призовава Комисията да включи защитата на всички граждани, особено на тези в най-уязвимо положение, в Европейската програма за сигурност, с акцент върху жертвите на престъпления като трафика на хора или насилието, основано на пола, включително жертвите на тероризъм, които също се нуждаят от специално внимание, подкрепа и обществено признание;

37.  призовава Комисията да организира кампании за насърчаване на жените да съобщават за всякакви форми на насилие, основано на пола, за да могат да бъдат защитавани и за да се подобри точността на данните относно насилието, основано на пола;

38.  подчертава, че в съответствие с доклада за оценка, изготвен от Службата на Парламента за парламентарни изследвания, първата причина за различията в равнищата на използване на националните и европейските заповеди за защита е, че жертвите и много специалисти не са наясно с възможностите, които дава Директивата; поради това призовава държавите членки да поемат пълна отговорност за своите граждани и с участието на заинтересованите неправителствени организации да започнат дългосрочни кампании за повишаване на осведомеността и за междусекторна сенсибилизия относно наличните инструменти за защита и тяхната употреба, които да бъдат насочени към: а) цялото общество, б) потенциалните жертви, особено жени с действащи национални заповеди за осигуряване на защита и в) специалистите, като например служители от правоприлагащите органи, длъжностни лица в съдебната система и лица, предоставящи правна помощ, както и социални услуги и спешна помощ, които са първите лица, влизащи в контакт с жертвите; поради това призовава Комисията да предостави финансиране за стартиране на информационни програми;

39.  признава съществуването на портала за електронно правосъдие, поддържан от Комисията с участие на държавите членки; приветства инициативата на Комисията да разшири обхвата на съществуващото пространство, посветено на жертвите, в рамките на портала за електронно правосъдие и да включи цялата относима информация относно правата на жертвите, включително специфични за всяка страна насоки относно съобщаване за случаи на насилие; подчертава необходимостта от проектиране на пространството, посветено на жертвите, като лесен за използване практически инструмент и източник на информация, който следва да бъде достъпен на всички официални езици на ЕС; насърчава държавите членки да въведат лесен за използване уебсайт, посветен на правата на жертвите, който да включва също така ЕЗЗ и цифрова платформа за съобщаване, за да се улесни установяването на основано на пола насилие, и който да бъде лесно достъпен, например чрез националните информационни портали за правосъдие;

40.  настоятелно призовава държавите членки да засилят работата си с неправителствени организации, които защитават жертвите на насилие, с цел разработване на стратегии, съдържащи както проактивни, така и реактивни мерки във връзка с основаното на пола насилие, функционирането на инструмента на ЕЗЗ и необходимите промени в законодателството и подкрепата;

41.  призовава Комисията да представи правен акт за подпомагане на държавите членки в предотвратяването и премахването на всички форми на насилие над жени и момичета и на основаното на пола насилието;

42.  призовава Съвета да приведе в действие клаузата за преход, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета (и други форми на основано на пола насилие) за престъпление съгласно член 83, параграф 1 от ДФЕС;

43.  призовава спешно за действия, които да допринесат за постепенното сближаване на законодателството относно агресивното поведение, довело до издаване на заповеди за защита; подчертава, че нападенията, насочени към жените в частност, са сериозен въпрос и следва да се наказват като престъпление във всички държави членки, както и че мерките за защита в случаи на основано на пола насилие също следва да бъдат издавани от съдилищата;

За съгласувана правна уредба на ЕС за закрила на жертвите

44.  приветства подписването на 13 юни 2017 г. на присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул, която следва цялостен, всеобхватен и координиран подход, като поставя правата на жертвите в центъра, и която следва да бъде свързана изцяло с ЕЗЗ; призовава ЕС за сключване на мащабно присъединяването към Конвенцията с цел предотвратяване на насилието над жени, борба с безнаказаността и защита на жертвите; подчертава значението на този инструмент за преодоляването на една от пречките пред прилагането на ЕЗЗ, а именно липсата на признаване на преследването за престъпление във всички държави членки; в съответствие със своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул отправя искане към Комисията да определи координатор на ЕС относно насилието над жени, който да отговаря за координацията, изпълнението, наблюдението и оценката на политиките на ЕС, инструменти и мерки за превенция и борба с всички форми на насилие над жени и момичета и да действа като представител на ЕС в Комитета на страните по Конвенцията;

45.  призовава всички държави членки, които все още не са направили това, да ратифицират и да прилагат изцяло Конвенцията от Истанбул, както и да заделят достатъчно финансови и човешки ресурси за предотвратяване и борба с насилието над жените и с основаното на пола насилие, включително чрез овластяване на жените и момичетата, защита на жертвите и предоставянето им на възможност да получат обезщетение;

46.  призовава държавите членки да осигурят подходящо обучение, процедури и насоки за всички специалисти, които работят с жертви на всички актове на насилие, обхванати от Конвенцията от Истанбул, с цел да се избегне дискриминация или повторно превръщане в жертва по време на съдебните, медицинските и полицейските производства;

47.  приветства предвиденото в Конвенцията от Истанбул задължение за създаване на безплатни национални денонощни телефонни линии за помощ, които да предоставят консултации на позвънилите във връзка с всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията; насърчава държавите членки да използват този инструмент в съответните случаи и да предоставят на жертвите информация, свързана с ЕЗЗ;

48.  подчертава, че на правосъдните и практическите недостатъци в изпълнението на тази директива може да се противодейства чрез правилното взаимодействие и координиране между различните инструменти на ЕС за защита на жертвите, като например Рамковото решение 2009/829/JHA за налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане и Рамковото решение за пробационните мерки, Регламент (ЕС) № 606/2013 относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела и Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, която установи правото да се получава информация, да се получават безплатно услуги за устен и писмен превод на информацията и която възприема всеобхватен подход спрямо жертвите със специални потребности, включително жертвите на насилие, основано на пола;

49.  призовава държавите членки да информират жертвите относно други защитни мерки, в случай че тази директива вече не се прилага спрямо изпълняващата държава;

50.  призовава Комисията да предприеме действия с цел извършване на преглед на съществуващите инструменти за правна защита на жертвите на престъпления и създаване на съгласувана правна уредба на ЕС в тази област;

51.  призовава Комисията да направи оценка по какъв начин тази директива се прилага в съчетание със свързания инструмент по граждански дела, а именно Регламент ЕС № 606/2013, и да предложи насоки за това как тези два правни инструмента на ЕС, целящи защита на жертвите чрез признаване на мерките за защита, приети в рамките на националното гражданско или наказателно съдебно производство, могат да се прилагат от държавите членки по-ефикасно;

o
o   o

52.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Агенцията на Европейския съюз за основните права и на Европейския институт за равенство между половете.

(1) OВ L 131, 20.5.2017 г., стр. 11.
(2) OВ L 131, 20.5.2017 г., стр. 13.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0329.
(4) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
(5) OВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 15.
(6) OВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.
(7) OВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.
(8) ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2.
(9) ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4.
(10) ОВ L 337, 16.12.2008 г., стр. 102.
(11) OВ L 294, 11.11.2009 г., стр. 20.
(12) ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.
(13) OВ C 187, 28.6.2011 г., стр. 1.
(14) ОВ C 115, 4.5.2010 г., стр. 1.
(15) ОВ С 285 Е, 21.10.2010 г., стр. 53.
(16) ОВ С 341 Е, 16.12.2010 г., стр. 35.
(17) OВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 2.
(18) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 2.
(19) Докладът на FRA, озаглавен „Насилието над жени: проучване в рамките на ЕС. Доклад за основните резултати“, показва, че в ЕС всяка трета жена (33%) е била обект на физическо и/или сексуално насилие след навършване на 15 години; всяка пета жени (18%) е била обект на преследване и всяка втора жена (55%) е била подложена на една или повече форми на сексуален тормоз. Като се има предвид това, насилието над жени не може да се разглежда като маловажен въпрос, който засяга живота само на някои жени.
(20) https://www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/treaty/210/signatures?desktop=true
(21) В проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания относно „Европейската заповед за защита съгласно Директива 2011/99/ЕС – оценка на прилагането на европейско равнище“ се отбелязва, че „е изчислено, че през 2010 г. над 100 000 жени, пребиваващи в ЕС, са били обект на защитни мерки, свързани с насилие, основано на пола“.


Изпълнението на процеса от Болоня — актуално състояние и последващи действия
PDF 472kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно прилагането на процеса от Болоня — актуално състояние и последващи действия (2018/2571(RSP))
P8_TA(2018)0190B8-0190/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 14 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно приноса на европейските институции за консолидацията и напредъка в рамките на процеса от Болоня(1),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 и 26 ноември 2013 г. относно глобалното измерение на европейското висше образование(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „В подкрепа на растежа и създаването на работни места — програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа“ (COM(2011)0567),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 и 29 ноември 2011 г. относно модернизацията на висшето образование(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2012 г., озаглавено: „Преосмисляне на образованието: инвестиране в умения за постигане на по-добри социално-икономически резултати“ (COM(2012)0669),

—  като взе предвид препоръка 2006/143/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. относно по-нататъшно европейско сътрудничество при осигуряване на качеството в областта на висшето образование(4),

—  като взе предвид Съвместната декларация, подписана в Болоня на 19 юни 1999 г. от министрите на образованието на 29 европейски държави (Декларация от Болоня),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2015 г. относно последващи действия във връзка с прилагането на процеса от Болоня(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 ноември 2017 г., озаглавено „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ (COM(2017)0673),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно прилагането на процеса от Болоня — актуално състояние и последващи действия (O-000020/2018 – B8‑0014/2018),

—  като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по култура и образование,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че процесът от Болоня е междуправителствена инициатива, с която държавите се стремят чрез отворен и конструктивен диалог да постигнат общи цели чрез ангажименти, договорени на международно равнище, като по този начин се допринася за изграждането на Европейското пространство за висше образование (ЕПВО)); като има предвид, че висококачественото висше образование е ключов елемент в разработването на широко поставено и напреднало общество, основано на знанието, което в крайна сметка допринася за изграждането на стабилна, мирна и толерантна общност, посредством гарантиране на равни възможности и качествено образование, което е достъпно за всеки;

Б.  като има предвид, че процесът от Болоня насърчи мобилността чрез увеличаване на интернационализацията на висшето образование и подобряване на съвместимостта и съпоставимостта на стандартите на различните системи за висше образование, като се зачитат принципите на академичната свобода и на институционалната автономност, поставя се акцент върху качеството на висшето образование и се предоставят равни възможности за гражданите;

В.  като има предвид, че ЕПВО е инициатива, стартирана с цел създаването на система, състояща се от три цикъла (бакалавър, магистър и доктор), и превръщането на европейските системи за висше образование в по-сравними и по-привлекателни в световен мащаб;

Г.  като има предвид, че образованието е един от основните стълбове на нашето общество, и като има предвид, че висшето образование играе важна роля за насърчаването на личностното и професионалното развитие, стимулирането на пригодността за заетост и конкурентоспособността, укрепването на гражданската ангажираност, активното гражданство и междукултурното разбирателство, популяризирането на общите ценности, както и за справянето с предизвикателствата на един бързо променящ се свят;

Д.  като има предвид, че Комисията започна обновена програма на ЕС за висшето образование с оглед подкрепа на висшите учебни заведения и националните органи, отговарящи за висшето образование; като има предвид, че и други държави от ЕПВО биха могли постепенно да бъдат привлечени в процеса във връзка с тази програма посредством консултации и обмен на най-добри практики;

Е.  като има предвид, че стремежът към отворено и приобщаващо ЕПВО въз основа на качеството и взаимното доверие е основата на процеса от Болоня;

Ж.  като има предвид, че процесът от Болоня и ЕПВО включват 48 държави, включително много важни съседи и партньори на ЕС; като има предвид, че процесът от Болоня засилва ефективността на партньорствата с държави извън ЕС в областта на висшето образование и предоставя стимули за реформа в образованието и други области в съответните държави;

З.  като има предвид, че отчитайки неравномерния напредък в прилагането на процеса от Болоня в рамките на ЕПВО и трудностите при провеждането на договорените структурни реформи, наблюдавани в много случаи, увеличаването и улесняването на мобилността на студентите и съвместните дипломи са двете големи постижения на процеса от Болоня до момента;

И.  като има предвид, че през 2015 г. Беларус беше допусната до членство в ЕПВО, при условие че ще изпълни изискванията, установени в пътната карта за реформа на висшето образование в Беларус; като има предвид, че беларуските органи не са успели да изпълнят своите задължения до края на 2017 г. и следва да върнат своите реформи в правилната насока;

1.  призовава участващите държави да засилят политическия ангажимент и да насърчават взаимното сътрудничество при прилагането на съвместно договорени цели в рамките на ЕПВО, като при необходимост разработват подходящи законодателни рамки, с цел консолидиране на неговото развитие, укрепване на доверието в него и превръщането му в световен стандарт за високи академични постижения, като същевременно се укрепват възможностите за мобилност, с цел да се гарантира, че тя обхваща възможно най-голям брой студенти;

2.  призовава участващите държави да гарантират прозрачни, достъпни и справедливи механизми за разпределяне на помощи за мобилност и други добавки; призовава ЕС и държавите членки да увеличат своите бюджети за образование, за да се гарантира, че висшето образование е безплатно и достъпно за всички, с оглед поощряване на ученето през целия живот;

3.  приканва Комисията и участващите държави да улеснят признаването на академичните периоди на следване и точките, придобити в чужбина, както и квалификациите за академични и професионални цели и предишни знания, както и да разработят системи за осигуряване на качеството; настоява, че Съюзът, държавите членки и университетите следва да създадат механизми за предоставяне на финансова и административна подкрепа за студенти, университетски преподаватели и служители в неравностойно положение посредством подходящо финансиране, включително за участие в схеми за мобилност, да осигурят по-нататъшно отваряне на достъпа до висше образование чрез разширяване на възможностите за учене през целия живот на академично равнище, да насърчават допълващи форми на обучение като неформалното образование и самостоятелното учене, и да изградят по-отворени модели за обучение чрез премахване на съществуващите пречки между различните равнища на образование;

4.  приканва съответните заинтересовани страни и институции да представят решение на проблема на кратките цикли, когато даден квалификационен изпит за достъп до университет се изисква за достъп и прием за програма за бакалавърска степен;

5.  призовава държавите от ЕПВО да насърчават по-приобщаващата мобилност на студентите, преподавателите, научните работници и административния персонал, тъй като тя допринася както за личностното и професионалното им развитие, така и за повишеното качество на ученето, преподаването, научните изследвания и административната дейност; се застъпва за интегрирането на мобилността в образователните програми, както и за подобряване на изучаването на чужди езици; призовава държавите членки да предоставят адекватно публично финансиране и да го използват по-ефективно, за да гарантират, че студентите и научните работници разполагат с необходимите материални условия за учене в чужбина, както и че техният социален и икономически произход не представлява пречка;

6.  подчертава, че разпространението на знанията, научните изследвания и науката в рамките на държавите от ЕПВО е ключов елемент от стратегията на ЕС за периода след 2020 г. и силно допринася за насърчаване на европейското гражданство;

7.  приканва Комисията да оцени изпълнението на целите, приети от конференцията на равнище министри в Ереван от 2015 г., по отношение на качеството на преподаване и учене, и които улесняват пригодността за заетост на дипломираните лица през целия им професионален живот;

8.  подчертава значението на подобряването на социалното измерение на висшето образование; призовава държавите от ЕПВО да прилагат ефективно стратегията на ЕПВО за социалното измерение и да предоставят конкретни възможности за достъп до и завършване на висше образование за студенти с увреждания и в неравностойно положение;

9.  призовава държавите от ЕПВО да гарантират, че консултациите и критичните оценки на техните висши учебни заведения се извършват на международно равнище, и да работят за по-добре координиран подход към изпълнението на съвместно договорените реформи, за да бъдат постигнати целите на процеса от Болоня и ефективното признаване на неформалното образование и самостоятелното учене, така че да се повишат пригодността за заетост на студентите и гражданската ангажираност;

10.  подчертава необходимостта от увеличаване на достъпа на по-слабо представените групи, по-специално чрез установяване на определени количествени цели, свързани с достъпа и процента на завършилите; подчертава значението на гарантирането и популяризирането на достъпа на бежанци и търсещи убежище до всички институции в рамките на ЕПВО и припомня, че „привлекателността“ на висшето образование в Европа се дължи и на неговия капацитет да обхваща студенти без каквато и да било дискриминация;

11.  призовава Комисията да наблюдава напредъка в изпълнението на целите на процеса от Болоня по отношение на социалното измерение, както и на целите за по-широко приобщаване;

12.  призовава конференцията на равнище министри, която ще се състои тази година в Париж, да докладва за изпълнението на целта, определена от последната конференция на равнище министри (в Ереван от май 2015 г.), за завършване на изграждането на Европейското пространство за висше образование;

13.  отправя искане към следващата конференция на равнище министри по въпросите на ЕПВО за 2018 г. в Париж да представи критична оценка на процеса от Болоня, с цел: а) да се установят оставащи пречки и възможни решения и да се осигури правилното изпълнение на поетите ангажименти; б) да бъдат подпомогнати държавите, които изостават в изпълнението на основните ангажименти в рамките на процеса от Болоня, посредством подобряване на изграждането на капацитет и разработването на специфични механизми и процедури за решаване на случаи на несъответствие; и в) да бъдат проучени нови цели на ЕПВО за времето след 2020 г. и да бъде засилен диалогът между правителствата, висшите учебни заведения и научноизследователските институти, като по този начин се допринесе за изграждането на по-интегрирано, висококачествено, приобщаващо, привлекателно и конкурентоспособно ЕПВО;

14.  призовава държавите от ЕПВО да осигурят придържането на Беларус към програмата на ЕПВО; призовава Комисията да осигури ресурси за дейностите, необходими за изпълнението на Пътната карта за реформа на висшето образование в Беларус;

15.  призовава секретариата на групата за проследяване на Болонския процес да осъществи мониторинг на докладите, в които се установява, че едни и същи насоки са прилагани по различен начин в различни държави от ЕПВО, както и че различни дадености и нива на ресурсите са довели до значителни разлики между висшите учебни заведения в ЕПВО;

16.  подчертава значението на укрепването и създаването на възможности за обществен дебат относно сектора на висшето образование и предизвикателствата, пред които са изправени заинтересованите страни; подчертава значението на насърчаването на участието на студенти, научни работници, преподаватели и други служители в управлението на висшето образование;

17.  подчертава необходимостта от увеличаване на публичното финансиране на образованието и от спазване на водещата цел на ЕС за дял от 3% от БВП на Съюза на разходите за научноизследователската и развойна дейност, който да бъде достигнат до 2020 г.;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ С 251 Е, 31.8.2013 г., стр. 24.
(2) ОВ С 28, 31.1.2014 г., стр. 2.
(3) OВ C 372, 20.12.2011 г., стp. 36.
(4) OВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 60.
(5) OВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 2.

Правна информация