Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2036(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0353/2018

Внесени текстове :

A8-0353/2018

Разисквания :

PV 12/11/2018 - 17
CRE 12/11/2018 - 17

Гласувания :

PV 13/11/2018 - 4.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0447

Приети текстове
PDF 700kWORD 77k
Вторник, 13 ноември 2018 г. - Страсбург Неокончателна версия
Минимални стандарти за малцинствата в ЕС
P8_TA-PROV(2018)0447A8-0353/2018

Резолюция на Европейския парламент от 13 ноември 2018 г. относно минимални стандарти за малцинствата в ЕС (2018/2036(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 10, 21 и 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(1) (Директива за равенството между расите),

—  като взе предвид критериите от Копенхаген и съвкупността от правила на Съюза, които дадена държава кандидатка трябва да изпълни, ако желае да се присъедини към Съюза (достиженията на правото на Европейския съюз),

—  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, и Декларацията на ООН за правата на коренното население,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1948 г.,

—  като взе предвид резолюция A/RES/60/7 на ООН, приета от Общото събрание на 1 ноември 2005 г. относно отбелязването на паметта на жертвите на Холокоста,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита правата на човека и нейните протоколи, по-специално протокол № 12 относно недопускането на дискриминация,

—  като взе предвид Доклада за основните права за 2018 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) и нейното Второ изследване на положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз (EU-MIDIS II),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и факултативния протокол към нея (A/RES/61/106), приета на 13 декември 2006 г.,

—  като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици,

—  като взе предвид Резолюция 1985 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета през 2014 г., относно положението и правата на националните малцинства в Европа,

—  като взе предвид Резолюция 2153 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета през 2017 г., относно насърчаване на приобщаването на ромите и пътуващите общности,

—  като взе предвид Резолюция 2196 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета през 2018 г., относно защитата и насърчаването на регионалните или малцинствени езици в Европа,

—  като взе предвид Резолюция 424 на Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, приета през 2017 г., относно регионалните и малцинствените езици в Европа днес,

—  като взе предвид Препоръка 1201 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета през 1993 г., за допълнителен протокол за правата на малцинствата към Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно надигането на антиромски настроения и расисткото насилие срещу ромите в Европа, приета на 1 февруари 2012 г.,

—  като взе предвид Насока №5 относно отношенията между Съвета на Европа и Европейския съюз, приета на третата среща на високо равнище на Съвета на Европа на държавните и правителствените ръководители във Варшава на 16 и 17 май 2005 г.,

—  като взе предвид документа на ОССЕ от Копенхаген от 1990 г., както и множеството тематични препоръки и насоки относно правата на малцинствата, издадени от върховния комисар по националните малцинства към ОССЕ и Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека,

—  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно защитата и недискриминацията на малцинствата в държавите — членки на ЕС(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2017 г., озаглавена „Аспекти, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения“(3).

—  като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно положението на основните права в Европейския съюз(5),

—  като взе предвид резолюцията си от 15 април 2015 г. по повод Международния ден на ромите, озаглавена „Антиромски настроения в Европа и признаване от страна на ЕС на възпоменателния ден на геноцида над ромите по време на Втората световна война“(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2005 г. относно защитата на малцинствата и антидискриминационните политики в разширена Европа(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017 г., озаглавена „Докладът за гражданството на ЕС за 2017 г.: Укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна“(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(10),

—  като взе предвид решенията и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, и по-специално дело T-646/13 Minority SafePack – one million signatures for diversity in Europe срещу Европейска комисия, както и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека,

—  като взе предвид докладите и проучванията на FRA, като например доклада, озаглавен „Зачитане и защита на лицата, принадлежащи към малцинства (2008–2010 г.), както и други доклади по темата на национални, европейски и международни организации и НПО,

—  като взе предвид дейностите и констатациите на Интергрупата за традиционни малцинства, национални общности и езици на Европейския парламент,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по култура и образование (A8-0353/2018),

A.  като има предвид, че правата на лицата, принадлежащи към малцинства, са неразделна част от правата на човека, които са всеобщи, неделими и независими; като има предвид, че защитата и насърчаването на правата на малцинствата са от съществено значение за мира, сигурността и стабилността и за насърчаването на толерантността, взаимното уважение, разбирателството и сътрудничеството между всички хора, живеещи на дадена територия;

Б.  като има предвид, че ЕС е мозайка от култури, езици, религии, традиции и история, формираща многообразна общност от граждани, обединени от техните общи водещи ценности; като има предвид, че това богатство на Европа не е даденост и следва да бъде защитено и насърчено;

В.  като има предвид, че приблизително 8% от гражданите на ЕС принадлежат към национално малцинство и приблизително 10% говорят регионален или малцинствен език; като има предвид, че продължаващият тормоз, дискриминацията, включително множествената и комбинираната дискриминация, и насилието ограничават способността на хората да се ползват в пълна степен от основните си права и свободи и подкопават равното им участие в обществото;

Г.  като има предвид, че защитата на правата на лицата, принадлежащи към малцинства, може да спомогне за изграждането на устойчиво бъдеще за Европа и да допринесе за гарантирането на зачитането на принципите на достойнство, равенство и недискриминация; като има предвид, че ползите са не само за малцинствата, тъй като тази защита и насърчаване ще доведат до стабилност, икономическо развитие и благоденствие за всички;

Д.  като има предвид, че Договорът от Лисабон въведе понятието „лица, принадлежащи към малцинства“ в първичното законодателство на ЕС, което е първото в историята на правото на ЕС изрично позоваване; като има предвид, че член 2 от ДЕС предвижда, че Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства, и че тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете; като има предвид, че тези ценности се споделят от всички държави членки и трябва да бъдат подкрепяни и активно насърчавани от ЕС и всяка държава членка поотделно във всички техни политики, както във вътрешен, така и във външен план по последователен начин; като има предвид, че тези права заслужават да подлежат на същото третиране като другите права, заложени в Договорите;

Е.  като има предвид, че Договорите за ЕС, следвайки подхода на международното право в това отношение, не дават определение на понятието „малцинства“; като има предвид, че съгласно член 17 от ДЕС Комисията трябва да следи за прилагането на Договорите;

Ж.  като има предвид, че член 19 от ДФЕС гласи, че Съветът, действащ с единодушие съгласно специална законодателна процедура и след като получи съгласието на Европейския парламент, може да предприема подходящи действия за борба с дискриминацията;

З.  като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз превръща понятието „национални малцинства“ в термин на правото на ЕС; като има предвид, че член 21 от Хартата изрично подчертава, че дискриминацията е забранена; като има предвид, че специално внимание следва да се обърне на защитата на основните права на лицата в ситуации на най-голяма уязвимост;

И.  като има предвид, че при определянето на гражданството на Съюза, член 9 от ДЕС изрично посочва, че Съюзът зачита принципа на равенство между неговите граждани, които се ползват с еднакво внимание от страна на неговите институции, органи, служби и агенции;

Й.  като има предвид, че Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗНМ) и Хартата за езиците са основни достижения на международната система за защита на малцинствата и важни международни инструменти за определяне на стандартите за държавите, които са страни по тях; като има предвид, че ефектът на съответните споразумения е отслабен от бавния процес на ратификация, от резервите, изразени от страните, и от липсата на контролни правомощия, което ги прави зависими от добрата воля на държавите; като има предвид, че системното неизпълнение на съдебните решения, решенията и препоръките води също така до това да се приема за нормално несъответствието с двата международни инструмента;

К.  като има предвид, че най-добрите практики, които вече се използват в държавите членки, следва да бъдат взети предвид при разработването на общи европейски минимални стандарти за защита на правата на лицата, принадлежащи към малцинства, както е в Италия (Алто Адидже/Южен Тирол) или Германия (Шлезвиг-Холщайн);

Л.  като има предвид, че правата на лица, принадлежащи към малцинства, са гарантирани както от многостранни, така и от двустранни споразумения и са залегнали в конституционните системи на редица държави членки, като тяхното зачитане е важна предпоставка за оценката на принципите на правовата държава;

М.  като има предвид, че Директивата за равенството между расите представлява ключова правна мярка за борба с етническата и расовата дискриминация; като има предвид, че няколко държави членки все още не са я приложили изцяло; като има предвид, че член 5 от тази директива гласи, че за да се осигури пълно равенство, принципът на равното третиране не е пречка държава членка да запази или въведе специфични мерки, които имат за цел да предотвратят или да компенсират вреда, свързана с расовия или етническия произход;

Н.  като има предвид, че мотото на Европейския съюз гласи „Единни в многообразието“ във вида, в който е прието през 2000 г., и то подчертава зачитането на многообразието като една от основополагащите ценности на Европейския съюз;

О.  като има предвид, че критериите от Копенхаген са част от критериите на ЕС за присъединяване; като има предвид, че един от трите критерия за присъединяване ясно изисква от държавите да гарантират демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и зачитането и защитата на малцинствата; като има предвид, че веднъж след като дадена държава кандидатка стане държава членка, правата на малцинствата престават да бъдат наблюдавани;

П.  като има предвид, че опитът показва, че държавите в процес на присъединяване са по-склонни да спазват критериите от Копенхаген; като има предвид, че в резултат от липсата на подходяща рамка за гарантиране на изпълнението на тези критерии след приемането е налице сериозно отстъпление от тях в държави — вече членки на ЕС; като има предвид, че ЕС все още не разполага с общи стандарти на равнището на Съюза за защита на малцинствата в държавите членки;

Р.  като има предвид, че в момента Съюзът разполага само с инструменти с ограничена ефикасност, за да реагира на системни и институционални прояви на дискриминация, расизъм и ксенофобия; като има предвид, че въпреки многобройните призиви към Комисията са предприети само ограничени мерки за гарантиране на ефективна закрила на лица, принадлежащи към малцинства;

С.  като има предвид, че е необходимо да се разработят стабилни механизми и процедури в областта на принципите на правовата държава, за да се гарантира, че принципите и ценностите на Договорите се отстояват в целия Съюз; като има предвид, че зачитането на правата на лицата, принадлежащи към малцинства, е съставен елемент на тези ценности; като има предвид, че следва да съществуват ефективни механизми за отстраняване на оставащите пропуски; като има предвид, че тези механизми следва да бъдат основани на доказателства, обективни и недискриминиращи, следва да зачитат принципите на субсидиарност, необходимост и пропорционалност, следва да се прилагат както към държавите членки, така и към институциите на Съюза, и следва да се основават на степенуван подход, включващ както превантивни, така и корективни мерки; като има предвид, че Парламентът потвърди подкрепата си в това отношение, в своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, и това би било от централно значение за координиран европейски подход към управлението, какъвто понастоящем липсва;

Т.  като има предвид, че езиците са неделима част от нашата идентичност и те са най-прекият израз на културата; като има предвид, че зачитането на езиковото многообразие е основна ценност на ЕС, както е посочено например в член 22 от Хартата и в преамбюла на ДЕС, в който се говори за вдъхновение „от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа, от което са се развили универсалните ценности на ненакърнимите и неотчуждими права на човешката личност, както и свободата, демокрацията, равенството и принципите на правовата държава“;

У.  като има предвид, че езиковото многообразие е важна част от културното богатство на даден регион; като има предвид, че 40 до 50 милиона души в ЕС говорят един от неговите 60 регионални и малцинствени езика, някои от които са сериозно застрашени; като има предвид, че упадъкът на малцинствените езици е осезаем в цяла Европа; като има предвид, че езиците, които се говорят от малки общности и нямат официален статут, са дори в по-голяма степен изложени на риск от изчезване;

Ф.  като има предвид, че според данните едно лице на хиляда използва национален жестомимичен език като свой първи език; като има предвид, че тези езици следва да получат официален статут;

Х.  като има предвид, че в приобщаващите общества индивидуалната, както и националната идентичност, са важни, като едната не изключва другата; като има предвид, че националните законодателни системи на държавите членки съдържат важни пропуски по отношение на малцинствата и те са с ниско равнище на хармонизация и симетричност;

Ц.  като има предвид, че културното наследство на Европа е богато и разнообразно; като има предвид, че културното наследство обогатява индивидуалния живот на гражданите; като има предвид, че член 3 от ДЕС утвърждава, че Съюзът „зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство“; като има предвид, че лицата, принадлежащи към малцинствата, които живеят в Европа, допринасят векове наред за това богато, уникално и разнообразно културно наследство и са неразделна част от европейската идентичност;

Ч.  като има предвид, че съществуват големи различия между държавите членки при признаването на малцинства и зачитането на техните права; като има предвид, че малцинствата в ЕС все още се сблъскват с институционализирана дискриминация и са обект на унизителни стереотипи и дори техните придобити права често се намаляват или се прилагат избирателно;

Ш.  като има предвид, че съществува разлика между закрилата на малцинствата и политиките в областта на борбата срещу дискриминацията; като има предвид, че недискриминацията не е достатъчна да спре асимилирането; като има предвид, че ефективното равенство надхвърля въздържането от дискриминация и означава гарантиране на правата на малцинствата, като например правото на идентичност, използване на език и образование, свързани с културата и гражданството и други права, на равни начала с мнозинството;

Щ.  като има предвид, че разрастването на ксенофобското насилие и на речта на омразата в Европейския съюз често се насърчава от крайно десни сили, като засяга и е насочено към лица от малцинства;

АА.  като има предвид, че гражданите на ЕС, принадлежащи към малцинства, очакват да бъде направено повече на европейско равнище за защита на техните права, за което свидетелства големият брой петиции, внесени в Европейския парламент по този въпрос;

АБ.  като има предвид, че Европейската гражданска инициатива „Minority Safepack“ събра 879 подписа в целия ЕС, давайки израз на волята на тези граждани на ЕС за укрепване на законодателната рамка за управление на политиките относно малцинствата на равнището на ЕС;

АВ.  като има предвид, че може значително да се подобри начинът, по който защитата на правата на малцинствата се осъществява ефективно на практика в ЕС; като има предвид, че легитимността на демократичните институции е основана на участието и представителството на всички групи на обществото, включително лицата, принадлежащи към малцинства;

1.  припомня, че държавите членки са длъжни да гарантират на малцинствата в пълна степен упражняването на правата на човека, независимо дали като физически лица или като общност;

2.  припомня, че въпреки факта, че защитата на малцинствата е част от критериите от Копенхаген, както за страните кандидатки, така и за държавите членки, не може да се гарантира, че държавите членки ще се придържат към ангажиментите, поети съгласно критериите от Копенхаген, след като вече са станали държави членки;

3.  отбелязва, че ЕС все още не притежава ефективни инструменти за наблюдение и прилагане на зачитането на правата на малцинствата; изразява съжаление, че в областта на защитата на малцинствата ЕС е приел за даденост допускането, че държавите членки са тези, които спазват правата на малцинствата, или е разчитал на външни инструменти за наблюдение, като например тези на ООН, Съвета на Европа или ОССЕ;

4.  отбелязва, че спазването на критериите от Копенхаген от държавите преди и след присъединяването им към ЕС трябва да бъде предмет на постоянно наблюдение и постоянен диалог между Парламента, Комисията и Съвета; подчертава необходимостта от всеобхватна система на ЕС за защита на малцинствата, съпътствана от надежден механизъм за наблюдение;

5.  припомня, че в съответствие с член 17, параграф 1 от ДЕС Комисията като пазител на Договорите има легитимността и правомощието да следи дали всички държави членки спазват принципите на правовата държава и другите ценности, посочени в член 2 от ДЕС; ето защо счита, че предприеманите от Комисията мерки, за да изпълнява успешно тази задача и да следи дали продължават да се изпълняват условията, съществували преди присъединяването на държавите членки, не представляват нарушаване на суверенитета на държавите членки;

6.  припомня, че в рамките на международните стандарти всяка държава членка има право да определя лицата, принадлежащи към национални малцинства;

7.  припомня, че не съществува общ стандарт на ЕС за правата на малцинствата в ЕС, нито общо разбиране на това кой може да бъде считан за лице, принадлежащо към малцинство; отбелязва, че няма определение за малцинства в Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, нито в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗНМ); подчертава необходимостта от защита на всички национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, независимо от определението, и изтъква, че всяко определение следва да се прилага по гъвкав начин, тъй като де факто включването на бенефициери, ползващи се със защита на правата на малцинствата, често става част от еволюиращ процес, който в крайна сметка може да доведе до официално признаване; препоръчва, при спазване на принципите на субсидиарност, пропорционалност и недискриминация, определението на „национално малцинство“ да се основава на определението, дадено в Препоръка 1201 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (1993 г.) за допълнителен протокол за правата на малцинствата към Европейската конвенция за правата на човека, т.е. група хора в държава, които:

   пребивават на територията на тази държава или са нейни граждани,
   запазват дългогодишни, устойчиви и трайни връзки с тази държава,
   са явни носители на специфични етнически, културни, религиозни или езикови особености,
   са достатъчно представени, макар и по-малко на брой в сравнение с останалата част от населението на тази държава или регион на тази държава,
   са мотивирани от съображението да запазят заедно това, което представлява тяхна обща идентичност, включително тяхната култура, традиция, тяхната религия или език;

8.  припомня Насока №5 относно отношенията между Съвета на Европа и Европейския съюз, приета от държавните и правителствени ръководители на държавите членки на Съвета на Европа, на срещата им във Варшава на 16 и 17 май 2005 г., в която се посочва, че „Европейският съюз се стреми да транспонира тези аспекти на конвенциите на Съвета на Европа в рамките на своите правомощия в право на Европейския съюз“;

9.  отбелязва, че части от разпоредбите на РКЗНМ и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици („Хартата за езиците“) попадат в рамките на правомощията на ЕС, и припомня заключението на Агенцията за основните права, че въпреки че Съюзът няма общо законодателно правомощие да се произнася относно защитата на националните малцинства като такова, той „може да се произнася по редица въпроси, които засягат лицата, които принадлежат към национални малцинства;

10.  счита, че е налице необходимост от законодателно предложение относно минималните стандарти за защита на малцинствата в ЕС, след подходяща оценка на въздействието и в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, които се прилагат по отношение на държавите членки, с цел подобряване на положението на малцинствата и защита на вече съществуващи права във всички държави членки при същевременно избягване на двойните стандарти; счита, при същевременно зачитане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, че тези стандарти следва да започнат от стандартите, които вече са кодифицирани в инструменти на международното право, и че те следва да бъдат силно въплътени в правна рамка, гарантираща демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в целия ЕС, и да се придружават от функциониращ механизъм за наблюдение; призовава Комисията и държавите членки да осигурят чрез правните си системи гаранции за недопускане на дискриминация спрямо лицата, принадлежащи към малцинствата, и да приемат и прилагат целенасочени мерки за защита;

11.  припомня, че защитата на правата на малцинствата е част от предложението за сключване на Пакт на Съюза за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; припомня, във връзка с това, искането, отправено в резолюцията му от 25 октомври 2016 г., относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, и отново отправя призива си към Комисията да представи предложение за сключването на Пакт за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; призовава Комисията да включи правата на малцинствата във всички възможни подчасти на механизма на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

12.  насърчава Комисията да създаде орган на равнището на ЕС (или в рамките на съществуващите структури, или като отделен орган) за признаването и защитата на малцинствата в ЕС;

13.  приветства успешната регистрация и събиране на подписи в рамките на Европейската гражданска инициатива с наслов „Minority SafePack“, в която се призовава за създаване на европейска рамка за защита на малцинствата; насърчава Комисията да проучи начини, по които интересите и потребностите на малцинствата биха могли да бъдат представени по-добре на равнището на ЕС;

14.  насърчава Комисията и държавите членки да гарантират правото на лицата, принадлежащи към малцинства, да запазят, защитават и развиват своята идентичност, и да предприемат необходимите стъпки, за да насърчават ефективното участие на малцинствата в социалния, икономическия и културния живот и в обществените дела;

15.  припомня, че гражданство на ЕС се придобива посредством гражданство на държава членка, което се регулира от националните закони; припомня, че в контекста на достъпа до национално гражданство държавите членки следва да се ръководят от принципите на правото на ЕС, като например принципите на пропорционалност и недискриминация, които са добре разработени в съдебната практика на Съда на ЕС; като има предвид, че в член 20 от ДФЕС се предвижда, че всяко лице, което притежава гражданство на държава членка, е също така гражданин на Съюза, с правата и задълженията, предвидени от Договорите и Хартата; припомня, че в съответствие с Договорите всеки гражданин на ЕС трябва да получава еднакво внимание от страна на институциите на ЕС;

16.  припомня дълбоката си загриженост по отношение на броя на ромите без гражданство в Европа — ситуация, която води до пълна невъзможност за достъп за тях до социални, образователни и здравни услуги и която ги изтласква към периферията на обществото; призовава държавите членки да сложат край на липсата на гражданство и да гарантират упражняването на основните права на човека от всички;

17.  насърчава държавите членки да предприемат ефективни мерки за отстраняване на всички пречки пред достъпа до системата на здравеопазването за лица, принадлежащи към малцинства; отбелязва, че малцинствените групи имат по-слаб достъп до здравни услуги и здравна информация; насърчава Комисията и държавите членки да гарантират, че малцинствата имат достъп до здравеопазване, както на физическото, така и на психическото им здраве, и без дискриминация;

18.  призовава Европейския съюз да се присъедини към РКЗНМ и Хартата за езиците, а държавите членки — да ги ратифицират, както и да зачитат принципите, изложени в тези документи; призовава държавите членки и Комисията да се въздържат от действия, които са в противоречие тези принципи; изтъква, че наред със създаването на минимални стандарти за малцинствата в ЕС, институциите и държавите членки трябва да се въздържат от приемане на законодателни и административни мерки, които отслабват или накърняват правата на лицата, принадлежащи към малцинства;

19.  потвърждава отново, че при упражняването на своите права местното население следва да е свободно от всякакъв вид дискриминация и да има правото на достойнство и многообразие на своята култура, традиции, история и стремежи, отразени по подходящ начин в образованието и публичната информация; насърчава тези държави членки, които все още не са направили това, да ратифицират Конвенцията относно коренното население и племенните народи (Конвенция № 169 на МОТ) и да я прилагат добросъвестно;

20.  счита, че общи европейски минимални стандарти за защита на правата на лицата, принадлежащи към малцинства, следва да бъдат развити в ЕС, съобразно процедурните принципи на добросъседство и приятелски отношения и при гарантиране на сътрудничество както между държавите членки, така и със съседни държави извън ЕС, въз основа на изпълнението на международни стандарти и норми; счита, че приемането на общи европейски минимални стандарти не следва да омаловажава вече съществуващите права и стандарти за защита на лицата, принадлежащи към малцинства; припомня необходимостта от изпълнение на приетите ангажименти и принципите, развити в рамката на ОССЕ, особено в рамките на нейните тематични препоръки и насоки; припомня, че Комисията вече е взела предвид тези стандарти в контекста на критериите от Копенхаген по време на преговорите за присъединяване; призовава Комисията, във връзка с това, да прилага едни и същи стандарти във всички държави–членки на ЕС;

21.  изтъква, че политиките за недопускане на дискриминация сами по себе си не разрешават въпросите, пред които са изправени малцинствата, и не предотвратяват тяхната асимилация; отбелязва, че лицата, принадлежащи към малцинства, са в специална категория, що се отнася до правото на средства за правна защита, и имат специфични нужди, които трябва да бъдат удовлетворени, за да може да им се гарантира пълно и ефективно равенство, както и че техните права трябва да бъдат зачитани и насърчавани, включително правото на свободно изразяване, съхраняване и развитие на тяхната културна или езикова идентичност, при зачитане на идентичността, ценностите и принципите на държавата, в която пребивават; насърчава Комисията да насърчава редовното наблюдение на езиковото и културното многообразие в ЕС;

22.  насърчава Комисията и държавите членки да продължат да подкрепят и финансират събирането на надеждни и точни данни за равенството, при консултации с представители на малцинствата с цел измерване на неравенствата и дискриминацията; призовава за ефективно наблюдение в целия ЕС на положението на националните и етническите малцинства; счита, че FRA следва да извършва засилен мониторинг на дискриминацията на националните и етническите малцинства в държавите членки;

23.  признава важната роля на гражданското общество и неправителствените организации за защитата на малцинствата, борбата с дискриминацията и насърчаването на правата на малцинствата; насърчава Комисията и държавите членки да насърчават достатъчно финансиране и подкрепа за тези организации;

24.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират защитата на малцинствата в рамките на малцинствата и да се справят с неравенствата в рамките на неравенствата, тъй като хората, принадлежащи към малцинствата, често се сблъскват с множествена и комбинираната дискриминация; изисква от Комисията и държавите членки да извършат проучване, за да предприемат мерки по отношение на сложния въпрос за множествената и комбинираната дискриминация;

Борба с дискриминацията, престъпленията от омраза и изказванията, подбуждащи към омраза

25.  изразява загриженост относно тревожното увеличаване на престъпленията от омраза и изказванията, подбуждащи към омраза, които са мотивирани от расизъм, ксенофобия или религиозна нетърпимост срещу малцинства в Европа; призовава ЕС и държавите членки да засилят борбата с престъпленията от омраза и дискриминационните нагласи и поведение; призовава Комисията и FRA да продължат своята работа по извършване на мониторинг на насочените срещу малцинствата престъпления от омраза и изказвания, подбуждащи към омраза, в държавите членки и да докладват редовно за такива случаи и тенденции;

26.  осъжда недвусмислено всички форми на дискриминация на каквото и да било основание и всички форми на сегрегация, изказвания, подбуждащи към омраза, престъпления от омраза и социално изключване, и призовава Комисията и държавите членки категорично да осъдят и санкционират отричането на прояви на жестокост спрямо национални и етнически малцинства; заявява отново позицията си, изразена в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2017 г. относно аспектите, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения. припомня, че всички европейски граждани следва да получават еднаква помощ и закрила независимо от етническия или културния им произход; призовава Комисията да създаде европейска рамка, а държавите членки да изготвят конкретни национални планове за справяне с ксенофобското насилие и изказванията, подбуждащи към омраза, срещу лица, принадлежащи към малцинства;

27.  подчертава, че държавите членки следва да насърчават приятелски и стабилни отношения помежду си, и ги насърчава да поддържат открит и подкрепящ диалог със съседните държави, особено в граничните региони, където могат да присъстват няколко езика и култури;

28.  насърчава Комисията и държавите членки да въведат дейности за повишаване на осведомеността на населението на ЕС относно многообразието и да насърчават всички мирни форми на прояви на културите на малцинствата; насърчава държавите членки да включат историята на националните и етническите малцинства и да насърчават култура на толерантност в своите училища като част от учебните програми; насърчава Комисията и държавите членки да започнат диалози в областта на културата, включително, но не само в училищата, по отношение на различните форми и лица на омразата спрямо малцинствените групи; насърчава държавите членки да гарантират, че недискриминацията, както и историята и правата на хората, принадлежащи към малцинствата, са включени като компоненти на тяхната национална образователна система;

29.  насърчава Комисията и държавите членки да започнат кампании за борба с изказванията, подбуждащи към омраза, да създадат звена за борба срещу престъпленията от омраза в рамките на полицейските сили, въз основа на осъзнаване на предизвикателствата, пред които са изправени различните малцинствени групи, и да провеждат служебни обучения, както и да гарантират, че лицата, принадлежащи към малцинства, се ползват с равенство пред закона и имат равен достъп до правосъдие и процесуални права;

30.  счита, че Комисията и държавите членки трябва да гарантират, че лицата, принадлежащи към малцинства, могат да упражняват правата си без страх; във връзка с това насърчава държавите членки да включат задължително образование в областта на правата на човека, демократичното гражданство и политическата грамотност в своите учебни програми на всички равнища; насърчава Комисията и държавите членки да осигурят задължително обучение за отговорните органи, които са от ключово значение за правилното прилагане на законодателството на ЕС и на държавите членки и които трябва да разполагат с необходимото, за да служат на всички граждани, като използват подход, основан на правата на човека; призовава Комисията и държавите членки да засегнат комбинираната дискриминация както в своите политики, така и посредством програмите за финансиране;

31.  насърчава държавите членки, с оглед на изграждането на взаимно доверие, да създадат национални комисии за истина и доверие с цел признаване на преследването, изключването и отричането на лица, принадлежащи към малцинства, през вековете и да документират тези въпроси; призовава държавите членки да осъдят категорично и да санкционират отричането на жестокостите срещу лица, принадлежащи към малцинства, и ги насърчава да провеждат и честват големи възпоменателни дни за малцинствени групи на държавно равнище, като например възпоменателния ден на ромския геноцид; насърчава ги да създадат институции, представящи историята и културата на малцинствените групи, и да ги подкрепят както във финансово, така и в административно отношение;

32.  счита, че активното и пълноценно участие на малцинствените групи в социалния, икономическия, политическия и културния живот е от основно значение; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегии, които да съдържат както проактивни мерки, така и мерки за реагиране, въз основа на реални систематични консултации с представители на малцинствените групи и да включат тези представители в управлението, наблюдението и оценката на основните програми и проекти, осъществявани на всички равнища, включително на местно равнище, с цел гарантиране на техния приобщаващ и недискриминационен характер;

33.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълно и цялостно изпълнение, прилагане и спазване на Директивата за равенство между расите, и ги насърчава да участват в кампании за повишаване на осведомеността по отношение на антидискриминационното законодателство; счита, че държавите членки следва да гарантират, че санкциите са достатъчно ефективни, пропорционални и възпиращи в съответствие с изискванията на Директивата; призовава Комисията да следи по подходящ начин прилагането на Директивата;

34.  изразява съжаление, че предложената Директива за равното третиране от 2008 г. (COM(2008)0426) все още чака одобрение от Съвета; подновява призива си към Съвета да приеме своята позиция относно предложението възможно най-скоро;

Национални и етнически малцинства

35.  отбелязва, че националните и етническите малцинства са групи от лица, принадлежащи към малцинства, които живеят на една и съща територия и споделят обща идентичност, в някои случаи в резултат на промени на границите, в други — в резултат на живот в продължение на дълго време в една област, при които те са успели да запазят своята идентичност; призовава Комисията и държавите членки да защитават културната и езиковата идентичност на националните и етническите малцинства и да създават условия за насърчаване на тази идентичност; посочва важната роля, която регионалните и местните органи в ЕС могат да играят при защитата на националните и етническите малцинства, и счита, че административното преустройство и новото териториално обособяване не бива да имат отрицателни последствия за тях; насърчава държавите членки да предоставят финансови ресурси за упражняване на правата на малцинствата от централния бюджет, така че да не се натоварва местният бюджет;

36.  насърчава Комисията и държавите членки да гарантират равни възможности за участие на националните и етническите малцинства в политическия и социалния живот; насърчава държавите членки да приемат избирателни системи и законодателство, които улесняват участието на националните и етническите малцинства; призовава държавите членки да предприемат незабавни корективни мерки за прекратяване на дискриминационната регистрация при раждането, да извършват регистрация при раждането на членове на малцинствени групи без дискриминация и да гарантират, че издадените лични карти са недискриминационни;

37.  насърчава Комисията и държавите членки да изготвят съгласуван анализ на настоящите политики по въпросите на малцинствата, за да разяснят силните страни и предизвикателствата и да осигурят спазването на правата на националните и етническите малцинства;

38.  призовава FRA да изготви становище относно начина, по който да се създадат средства за защита и насърчаване на правата на хората, принадлежащи към национални малцинства, в съответствие с решението по дело T-646/13 на Съда на ЕС;

Културни права

39.  изтъква, че културните дейности са важни области за запазване на идентичността на националните и етническите малцинства и че запазването на традициите на малцинствата и изразяването на художествени ценности на майчиния език са особено важни, когато става въпрос за запазване на европейското многообразие; отбелязва, че запазването на културното наследство на малцинствата е от общ интерес за ЕС и държавите членки; насърчава Комисията и държавите членки да подкрепят, укрепват и насърчават културните права на малцинствата;

40.  припомня, че разбирането на смисъла на понятието „култура“ е от съществено значение за определяне на обхвата на правата на малцинствата в това отношение; отбелязва, че в широк смисъл културата се равнява на сбора от материалните и нематериалните дейности и произведения на дадена общност и на това, което я отличава от другите; изтъква, че културните права следва да включват правото на участие в културния живот, правото на достъп до култура, правото на избор на принадлежност към група, езиковите права и защитата на културното и научното наследство;

41.  насърчава Комисията и държавите членки да признаят приноса на националните и етническите малцинства за културното наследство на Съюза, да засилят диалога с представителите на малцинствата и с лицата, принадлежащи към малцинства, и да набележат и изпълнят координирани политики и действия за устойчивото управление на опазването и развитието на тяхната култура; насърчава държавите членки да гарантират подходяща степен на институционализация на практики на национално равнище с цел защита на културните права;

42.  насърчава Комисията и държавите членки да включат и да подкрепят националните и етническите малцинства и лицата, принадлежащи към тях, в насърчаването на знанията и уменията, които са необходими с цел опазване, устойчиво управление и развитие на културното наследство и които следва да бъдат предавани на следващите поколения; насърчава Комисията и държавите членки да създадат и поддържат материални културни фондове за лица, принадлежащи към малцинства, както на хоризонтално, така и на вертикално равнище, за да осигурят ефективна, прозрачна и равностойна подкрепа на културния живот на малцинствените общности;

43.  изтъква факта, че медиите играят централна роля по отношение на културните и езиковите права; припомня, че възможността за достъп, получаване и публикуване на информация и съдържание на език, който е напълно разбираем и на който може да се комуникира, е предпоставка за равно и ефективно участие в обществения, икономическия, социалния и културния живот; отбелязва в тази връзка, че трябва да се отдели специално внимание на потребностите на лицата, принадлежащи към национални и етнически малцинства, които живеят в гранични, селски и отдалечени райони; изразява загриженост от недостатъчното финансиране на медиите, които публикуват или излъчват на регионални или малцинствени езици; насърчава Комисията и държавите членки да предоставят подходящо финансиране на организации или медии, представляващи малцинства, за да съдействат за запазването на културните идентичности на малцинствата да им дадат възможност да споделят своите мнения, език и култура с мнозинството;

44.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че медиите могат да действат независимо, да насърчават използването на малцинствените езици в медиите и да вземат предвид националните и етническите малцинства, когато лицензират медийни услуги, включително определянето на телевизионни и радио оператори; призовава Комисията и държавите членки да предоставят подходящи средства за организациите, които представляват малцинства, с цел насърчаване на тяхното чувство за принадлежност и отъждествяване с техните малцинствени групи, както и да представят тяхната идентичност, език, история и култура на вниманието на мнозинството;

45.  припомня основополагащата роля на обществените медии за насърчаване на такова съдържание, по-специално в контекста на демократичния контрол от страна на местните и регионални органи; насърчава Комисията да създаде правните и регулаторни условия за гарантиране на свободата на излъчване, преминаването и приемането на аудио-визуално съдържание в райони, в които живеят малцинства, така че те да могат да гледат и да слушат съдържание на майчиния си език, като това съдържание бъде излъчвано презгранично без блокиране на географски принцип;

46.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират чрез подходящи средства, че услугите на аудио-визуалните медии не съдържат каквото и да било подбуждане към насилие или омраза, насочени срещу хората, принадлежащи към малцинства; изтъква, че медиите играят важна роля в представянето на нарушения на правата на малцинствата и ако не бъдат съобщени, ежедневната реалност, пред която са изправени малцинствата, остава невидима;

47.  насърчава държавите членки да се въздържат от политически и правни актове и политики, целящи препоръката на ограничителни мерки, като например задължения за субтитри и/или за езиков превод и задължителни квоти за програми на официалните езици; насърчава Комисията и държавите членки да позволяват и насърчават присъствието на медии на регионални или малцинствени езици, включително на онлайн интерфейси; призовава Комисията и държавите членки да осигурят подходящо финансиране или безвъзмездни средства за организации и медии, представляващи национални и етнически малцинства, с оглед на техните регионални особености и потребности;

48.  призовава държавите членки, в контекста на Европейската година на културното наследство, да засилят и насърчат своите малцинствени култури, като по този начин насърчат разпространението на тяхната история и традиции и гарантират, че засегнатите общности не остават изолирани;

49.  подчертава, че разработването на всяка една политика в областта на културното наследство следва да бъде приобщаващо, насочено към общността и основано на участието, като включва консултации и диалог със засегнатите малцинствени общности;

Право на образование

50.  отбелязва, че образованието има ключова роля за социализирането и развитието на идентичността и остава основният инструмент за съживяване и поддържане на застрашени малцинствени езици; изтъква, че всеки човек, който принадлежи към дадено национално малцинство, има право на образование на езика на своето малцинство; подчертава, че продължителността на образованието на майчиния език е от жизнено значение за запазване на културната и езиковата идентичност; отбелязва, че когато става дума за образованието на малцинствен език, не съществува един единствен модел за най-добра практика, който да е подходящ за всички национални и етнически малцинства; отбелязва необходимостта от обръщане на специално внимание на хората, които използват жестомимичния език;

51.  припомня, че член 14 от Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства препоръчва държавите – страни по нея, да положат усилия, за да се гарантира, доколкото е възможно и в рамките на техните образователни системи, че лицата, принадлежащи към национални малцинства, имат подходящи възможности да бъдат научени на езика на съответното малцинство или да получат образование на този език, без да се засяга изучаването на официалния език или преподаването на този език;

52.  насърчава Комисията и държавите членки в бъдещите си действия да създадат подходящи инструменти за постигане на насърчаване и подкрепа на официалното използване на езици, говорени от националните и етническите малцинства на териториите, където те живеят, на местно или регионално равнище и в съответствие с принципите на РКЗНМ и Хартата за езиците, като същевременно се гарантира, че защитата и насърчаването на използването на регионални и малцинствени езици не става за сметка на официалните езици и задължението за ученето им;

53.  изразява съжаление, че някои държави членки все още не са ратифицирали Хартата на езиците и че дори някои от тези, които са направили това, не я прилагат по ефективен начин; изразява разочарование от факта, че в някои държави членки съществуващите права или не се прилагат, или открито се пренебрегват;

54.  насърчава Комисията и държавите членки да гарантират, че — в съответствие с международните норми — лицата, принадлежащи към национални и етнически малцинства, имат гарантирани права и подходящи възможности да получат образование на малцинствен език, както и преподаване на майчиния език както в публичните, така и в частните образователни институции; насърчава държавите членки да формулират подходящи политики в областта на образованието и да прилагат тези, които са най-подходящи за нуждите на националните и етническите малцинства, включително чрез конкретни образователни програми или чрез специални учебни програми и учебници; насърчава държавите членки да предоставят финансиране за обучение на учители, за да се осигури ефективно обучение на малцинствени езици, и да включат най-добрите практики при преподаването на чужди езици в методиката на преподаване на официалните езици, когато става въпрос за учебни програми за училища, които предоставят образование на малцинствен език; изтъква, че държавите членки следва да насърчават преподаването както на регионалните или малцинствените езици, така и на официалния език с използване на подходящи методи;

55.  насърчава държавите членки да гарантират, че тези, които говорят регионален или малцинствен език като майчин, имат възможност да научат официалния език в достатъчна степен, като включат добри практики от преподаването на чужди и втори езици в методологичния подход, приет за преподаване на официалния език на държавата;

56.  изтъква, че хората, принадлежащи към малцинства, следва също да учат езика, историята и културата на мнозинството от населението, както и че учениците, принадлежащи към мнозинството от населението, както и широката общественост следва да бъдат запознати с историята и културата на малцинствата и да получат възможност да изучават малцинствените езици;

57.  насърчава държавите членки да насърчават изготвянето на учебници, които отговарят на потребностите на лицата, говорещи на регионални или малцинствени езици или — ако това се окаже невъзможно — да улеснят използването на учебници от други държави, публикувани на тези езици, в сътрудничество с органите за регулиране на образованието на държавите, в които се използват въпросните езици;

58.  подчертава значението на висшето образование на майчин език и на обучаването на специалисти, владеещи специфична терминология, по-специално в райони с голям брой лица, говорещи на въпросния език; изтъква решаващата необходимост от обучаване на лекарите на малцинствени езици;

59.  насърчава правителствата на държавите членки да включват представители на малцинствата в разискванията относно организацията на техните образователни системи;

60.  насърчава държавите членки да определят преференциални прагове в изучаването на регионални или малцинствени езици, за да се гарантира равнопоставеност в образованието; насърчава Комисията и държавите членки да насърчават правото на хората, принадлежащи към национални или етнически малцинства, живеещи в райони със значителен брой такива малцинства, включително селски райони или райони с разпръснати населени места, да получават образование на малцинствен език, особено на майчиния език, ако има достатъчно търсене; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че реформите в образованието и политиките не ограничават правото на получаване на образование на малцинствен език;

61.  насърчава Комисията и държавите членки да насърчават наличието на интегрирана подкрепа на вертикално равнище за малцинствените и регионалните езици в образователните системи, по-конкретно чрез създаване, в министерствата на образованието на държавите членки, както и в рамките на Комисията, на звена, които отговарят за интегрирането на образованието на малцинствени и регионални езици в училищните програми; насърчава държавите членки да насърчават непрекъснато обучение по малцинствени езици от предучилищното до висшето образование;

62.  изтъква, че обучението на учителите и достъпът до учебници и учебен материал с добро качество са основни предпоставки за осигуряването на качествено образование за учащите; счита, че учебната програма, образователните материали и учебниците по история следва да предоставят справедливо, точно и информативно представяне на обществата и културите на малцинствените групи; отбелязва, че широко признат проблем във връзка с образованието на малцинствени езици, който е необходимо да бъде преодолян, е недостатъчната наличност на висококачествени материали за преподаване и съответно квалифицирани учители по малцинствени езици; отбелязва, че многостранният характер на преподаването на история следва да бъде задължителен във всички училища, независимо дали те са в общности на малцинства или мнозинства; отбелязва значението на развитието на обучението на учителите, за да се отговори на потребностите от преподаване на различни равнища и в различни видове училища;

63.  подчертава, че преподаването на езиците на малцинствата допринася за взаимното разбиране между мнозинствата и малцинствата и сближава общностите; насърчава държавите членки към прилагане на положителни мерки, за да гарантират подходящо представителство на малцинствата в образованието, както и в публичната администрация и изпълнителните агенции на национално, регионално и общинско равнище;

64.  насърчава Комисията да засили насърчаването на програмите, насочени към обмена на опит и най-добри практики по отношение на образованието на регионалните и малцинствените езици в Европа; призовава ЕС и Комисията да поставят по-силен акцент върху регионалните и малцинствените езици в бъдещото поколение програми „Еразъм +“, „Творческа Европа“ и „Европа за гражданите“ в рамките на новата многогодишна финансова рамка (МФР);

65.  изразява дълбоко съжаление относно факта, че в някои държави членки учениците, принадлежащи към малцинства, не са интегрирани в общообразователните учебни заведения, а са поставени в специални училища на основание, че не владеят достатъчно добре езика на преподаване; припомня, че образованието на малцинствен език или принадлежността към някое конкретно малцинство като факт не може да се използват като извинение за разделяне на децата въз основа на идентичността; призовава държавите членки да се въздържат от такова разделение и да предприемат подходящи мерки, за да се даде възможност на тези ученици да посещават часовете в общообразователните училища; насърчава държавите членки да обмислят въвеждането на теми относно основните права на човека и правата на малцинствата, по-специално в учебните програми, като средство за насърчаване на културното многообразие и толерантността чрез образованието;

Езикови права

66.  отбелязва, че езикът е основен елемент на културната идентичност и правата на човека на малцинствата; изтъква необходимостта от насърчаване на правото на използване на малцинствен език, както в личната, така и в публичната сфера, и без дискриминация, в райони, в които има значителен брой лица, принадлежащи към малцинства, за да се гарантира, че езиците могат да се предават от поколение на поколение, и да се защити езиковото многообразие в рамките на Съюза; призовава Комисията да укрепи плана си за насърчаване на преподаването и използването на регионални езици като потенциален начин за справяне с езиковата дискриминация в ЕС, и да поощрява езиковото многообразие; припомня, че насърчаването на владеенето на малцинствени езици от хора, които не са членове на съответното малцинство, е начин за подобряване на взаимното разбиране и признаване;

67.  подчертава, че в резолюцията си от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз(11) Парламентът припомни, че Комисията следва да обърне внимание на факта, че със своите политики някои държави членки и региони поставят под заплаха опазването на езиците в своите граници, макар и тези езици да не са застрашени в европейски контекст; призовава Комисията да проучи административните и законодателни пречки, които съществуват пред практикуването на съответните езици;

68.  отбелязва, че в допълнение към своите 24 официални езика, ЕС е дом на 60 други езика, които също са част от неговото културно и езиково наследство и са говорени в конкретни региони или от конкретни групи от 40 милиона души; отбелязва, че многоезичието на Европейския съюз е уникално на равнището на международните организации; отбелязва, че принципът на многоезичието е залегнал в Хартата на основните права на Европейския съюз, което задължава ЕС да зачита езиковото многообразие и да подкрепя богатото езиково и културно наследство на Европа чрез насърчаване на изучаването на езици и езиковото многообразие;

69.  насърчава Комисията и държавите членки да позволяват и насърчават, в контекста на административните органи и организациите за обществени услуги, използването на регионалните или малцинствените езици на практика, съгласно принципа на пропорционалност, като например в отношенията между частните лица и организациите, от една страна, и държавните органи, от друга страна; насърчава държавите членки да предоставят информация и обществени услуги на тези езици, включително в интернет, в райони със значителен брой хора, принадлежащи към национални и етнически малцинства;

70.  насърчава държавите членки да насърчават достъпа до малцинствени и регионални езици посредством финансиране и подкрепа за дейности по писмен превод, дублиране и поставяне на субтитри и кодификацията на подходяща и недискриминационна терминология в административния, търговския, икономическия, социалния, техническия и правния речник;

71.  насърчава общинските органи в съответните райони да гарантират възможност за използването на регионалните и малцинствените езици; насърчава държавите членки да използват като насоки добрите практики, които вече съществуват на национално равнище;

72.  насърчава Комисията и държавите членки да насърчават използването на регионални или малцинствени езици на местно и регионално равнище; с оглед на тази цел активно насърчава общинските органи да гарантират използването на съответните езици на практика;

73.  насърчава Комисията и държавите членки да гарантират, че в райони със значителен брой жители, принадлежащи към национални малцинства, маркирането и етикетирането във връзка с безопасността и сигурността, важните задължителни инструкции и обществените обяви от значение за гражданите, независимо дали се предоставят от органите или от частния сектор, както и наименованията на места и топографските наименования се изписват в правилната им форма и съществуват на езиците, които обикновено се използват в даден регион, включително по знаците, указващи влизане във или излизане от градски райони, и по всички други пътни знаци, които предоставят информация;

74.  отбелязва, че визуалното представяне на регионалните и малцинствените езици — пътни знаци, имена на улици, имена на административни, обществени и търговски учреждения и т.н. — е от ключово значение за насърчаването и защитата на правата на националните и етническите малцинства, тъй като то отразява и допринася за жизненоважното ползване на регионални и малцинствени езици, като насърчава лицата, принадлежащи към национални и етнически малцинства, да използват, опазват и развиват своята специфична езикова идентичност и езикови права, да изразяват своята мултиетническа местна идентичност и да засилват своята съпричастност като членове на групи, които живеят в местна или регионална общност;

75.  призовава държавите членки да се въздържат от правни практики, които възпрепятстват присъединяването на малцинствата към пълния спектър от професии, упражнявани в дадена държава, или да ги прекратят; призовава държавите членки да гарантират подходящ достъп до правни и съдебни услуги; изтъква, че представители на малцинствата следва да бъдат изрично информирани по отношение на процедурите, които трябва да бъдат следвани съгласно националното законодателство, в случай че правата им като хора, принадлежащи към малцинство, са нарушени;

76.  насърчава Комисията и държавите членки да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право да използва своето фамилно име (по баща) и името и презимето си на малцинствения език, както и правото на официалното им признаване, включително в контекста на свободата на движение в ЕС;

77.  насърчава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за премахване на административните и финансовите пречки, които биха могли да попречат на езиковото многообразие на европейско и на национално равнище и да възпрепятстват използването и прилагането на езиковите права на лицата, принадлежащи към национални и етнически малцинства; настоятелно призовава държавите членки да прекратят дискриминационните практики по отношение на езиците;

Заключение

78.  призовава Комисията да изготви обща рамка на минимални стандарти на ЕС за защитата на малцинствата; препоръчва тази рамка да съдържа измерими етапни цели с редовно докладване и да се състои най-малко от:

   изготвяне на насоки, които отразяват добри практики в рамките на държавите членки, в сътрудничество с различни заинтересовани страни, които участват в защитата на правата на малцинствата,
   препоръка на Комисията, която отчита съществуващите национални мерки, субсидиарността и пропорционалността;
   законодателно предложение за директива, което следва да бъде изготвено след подходяща оценка на въздействието, в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложими в държавите членки, и въз основа на гореспоменатите въпроси, относно минимални стандарти за малцинствата в ЕС, включително ясни показатели и санкции;

79.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че рамката включва събирането на данни, включително данни, основаващи се на работата на място, финансови и ориентирани към качеството методологии за наблюдение и докладване, тъй като тези елементи засилват ефективните, основани на доказателства политики и могат да допринесат за подобряването на ефективността на стратегиите, действията и предприетите мерки;

o
o   o

80.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Агенцията за основните права, на правителствата и парламентите на държавите членки и на държавите кандидатки, на ОССЕ, на ОИСР, на Съвета на Европа и на Организацията на обединените нации.

(1) OВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.
(2) Приети текстове, P8_TA(2018)0032.
(3) OВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 171.
(4) OВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.
(5) OВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 2.
(6) OВ C 328, 6.9.2016 г., стр. 4.
(7) OВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 52.
(8) ОВ C 124 E, 25.5.2006 г., стр. 405.
(9) OВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 11.
(10) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.
(11) OВ C 93, 9.3.2016 г., стр.52.

Последно осъвременяване: 14 ноември 2018 г.Правна информация