Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2090(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0400/2018

Внесени текстове :

A8-0400/2018

Разисквания :

PV 10/12/2018 - 19
CRE 10/12/2018 - 19

Гласувания :

PV 11/12/2018 - 5.1
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0485

Приети текстове
PDF 196kWORD 66k
Вторник, 11 декември 2018 г. - Страсбург Неокончателна версия
Образованието в ерата на цифровите технологии: предизвикателства, възможности и поуки при формулирането на политиките на ЕС
P8_TA-PROV(2018)0485A8-0400/2018

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2018 г. относно образованието в цифровата ера: предизвикателства, възможности и поуки за разработването на политиката на ЕС (2018/2090(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 14 от нея,

—  като взе предвид член 2 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа относно правото на образование,

—  като взе предвид Решение (ЕС) 2018/646 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 година относно обща рамка за предоставяне на по-добри услуги в областта на уменията и квалификациите („Европас“) и за отмяна на Решение № 2241/2004/ЕО(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2018 г. относно модернизирането на образованието в ЕС(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно нова европейска програма за умения(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно политиките в областта на уменията за борба с младежката безработица(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно еманципирането на момичетата в ЕС посредством образованието(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно насърчаване на младежкото предприемачество чрез образование и обучение(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г. относно новите технологии и образователните ресурси със свободен достъп(7),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 май 2018 г. „Към визия за европейското образователно пространство“,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 май 2017 година относно Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот и за отмяна на препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот(9),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 30 май 2016 г. относно развиване на медийна грамотност и критично мислене чрез образование и обучение,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г., озаглавена „Повишаване на уменията: нови възможности за възрастните“(10),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 27 май 2015 г. относно ролята на образованието в ранна детска възраст и на началното образование за стимулиране на творчеството, иновациите и компетентностите в областта на цифровите технологии,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно ефективната подготовка на преподавателите,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(11),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 28 ноември 2011 г. относно обновената европейска програма за учене за възрастни(12),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 януари 2018 г. относно плана за действие в областта на цифровото образование (СOM(2018)0022),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 май 2017 г. относно училищното развитие и върховите постижения в областта на преподаването за по-добър старт в живота (COM(2017)0248),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 май 2012°г. относно европейска стратегия за по-добър интернет за децата (COM(2012)0196),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г. относно нова европейска програма за умения (COM(2016)0381),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2016 г. относно подобряването и модернизирането на образованието (COM(2016)0941),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 ноември 2017 г. относно модернизирането на училищното и висшето образование(13),

—  като взе предвид доклада на Европейския център за развитие на професионалното обучение от 9 март 2018 г., озаглавен „Уменията изискват прогнозиране: системи и подходи. Анализ на проучване сред заинтересованите страни относно оценката и прогнозирането, необходими за придобиване на умения“,

—  като взе предвид доклада за политика на Комисията от 2017 г., озаглавен „DigComp 2.1: Рамка за цифрова компетентност на гражданите: осем нива на владеене и примери за употреба“,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0400/2018),

А.  като има предвид, че с оглед на развиващата се с бързи темпове технология, цифровото общество и цифровата икономика сега са реалност, което означава, че цифровите умения са от основно значение за успешната професионална реализация и личното развитие на всички граждани;

Б.  като има предвид, че компетентността в областта на цифровите технологии е ключова компетентност за ученето през целия живот, както е определено в Референтната рамка, приложена към препоръката на Съвета от 22 май 2018 г.;

В.  като има предвид, че иновационният капацитет на технологията е обусловен, наред с другото, от критичното мислене, от равнището на цифрови и креативни умения на населението и от качеството и обхвата на свързаността с интернет;

Г.  като има предвид, че едно основно познание в областта на цифровите технологии е от жизненоважно значение за изпълнението на съществени административни и всекидневни задачи;

Д.  като има предвид, че се счита, че приблизително половината от настоящите работни места по света – и 30% в Европейския съюз – ще изчезнат през идните 25 години(14), като възникват нови професии, изискващи задълбочени цифрови умения;

Е.  като има предвид, че цифровите умения, които далеч надхвърлят изискванията на пазара на труда, предлагат на хората по-добри възможности за участие в обществения живот, както днес, така и в бъдеще, улесняват обмена на информация и културния обмен и предоставят на хората по-голямо влияние в процеса на вземане на политически решения;

Ж.  като има предвид, че е от основно значение интернет да бъде използван отново като общо благо и да се насърчава активното електронно гражданство;

З.  като има предвид, че технологичната трансформация в различните отрасли означава, че цифровите инструменти често се използват дори в професии, които обикновено не изискват това, като се счита, че за 9 от 10 работни места в близкото или непосредственото бъдеще ще са необходими цифрови умения;

И.  като има предвид, че понастоящем 44% от населението на ЕС на възраст между 16 и 74 години нямат основни цифрови умения, a 19% нямат абсолютно никакви цифрови умения, като се наблюдават съществени разлики сред държавите членки – ситуация, която води до риск от ново социално разделение;

Й.  като има предвид, че значението на цифровите умения, липсата на умения, при която се наблюдават съществени различия между мъжете и жените, поколенията и различните социални групи, както и различията в цифровите умения сред държавите членки изискват съвместни политически действия;

К.  като има предвид, че е от съществено значение образователните институции да подготвят учениците и студентите да се изправят пред социалните и икономическите и предизвикателства, които настъпват поради бързото технологично и социално развитие, като им предоставят подходящите умения, за да се приспособят към предизвикателствата на цифровия свят;

Л.  като има предвид, че достъпът до интернет и технологично и цифрово оборудване и употребата им промениха социалното поведение и социалните отношения, по-специално сред по-младите в обществото;

М.  като има предвид, че все още не е постигната целта до 2025 г. да се гарантира, че всички училища в ЕС имат достъп до интернет връзка със скорост за изтегляне и качване от 1 гигабит данни в секунда;

Н.  като има предвид, че прекалената употреба на технологично и цифрово оборудване като компютри и таблети може да причини проблеми, свързани със здравето и благоденствието, включително липса на сън, заседнал начин на живот и пристрастяване;

О.  като има предвид, че е необходимо стратегиите за цифрово обучение да вземат предвид и изследванията на отрицателните последици, които ранното използване на цифровата технология може да има върху развитието на мозъка на малките деца;

П.  като има предвид, че цифровите технологии следва да бъдат неразделна част от ориентирания към учащите, съобразен с възрастта подход към образованието, и могат да предложат нови и иновативни подходи към преподаването и ученето; като има предвид, че е от жизненоважно значение да се поддържа личният контакт между учениците и преподавателите и да се даде приоритет на благоденствието и здравословното развитие на децата и възрастните учащи;

Р.  като има предвид, че технологиите следва да бъдат използвани по-добре в подкрепа на нови педагогически методи, които поставят в своя център учащите като активни участници с инструменти за учене, основани на проучвания, и колективни работни пространства;

С.  като има предвид, че основните познания в областта на киберхигиената, кибербезопасността, защитата на данните и медийната грамотност трябва да бъдат съобразени с възрастта и ориентирани към развитието, за да се помогне на децата да станат критични учащи, активни граждани, потребители на интернет и създатели на едно демократично цифрово общество, да вземат информирани решения и да познават и да могат да противодействат на рисковете, свързани с интернет, като онлайн дезинформацията, тормоза и нарушенията на сигурността на личните данни; като има предвид, че следва да бъдат въведени преподавателски програми в областта на киберсигурността в учебните програми и програмите за професионално обучение;

Т.  като има предвид, че качественото, новаторско цифрово обучение може да бъде атрактивно и интерактивно, като допълва преподавателските методи, подобни на лекции, и предоставя платформи за сътрудничество и генериране на знание;

У.  като има предвид, че големи цифрови дружества все по-често използват образованието за търговски цели и се опитват да окажат влияние върху практиките на преподаване чрез въвеждане на оборудване, софтуер и образователни ресурси или предоставяне на обучение за преподавателите;

Ф.  като има предвид, че за да бъде изпълнено в по-голяма степен обещанието на технологията, държавите членки се нуждаят от ефективни стратегии за изграждане на преподавателски капацитет, а отговорните за изготвянето на политиките трябва да положат повече усилия за подпомагане на тази програма;

Х.  като има предвид, че обществените библиотеки участват в общите усилия за запознаване на гражданите с цифровите умения, като предоставят безплатни услуги за цифрова помощ в социална и подкрепяща среда;

Ц.  като има предвид, че се наблюдава тенденция възрастните без работа или с работа, която не изисква цифрови умения, бързо да изостават в сравнение със своите връстници, разполагащи с повече цифрови умения, като така се възпрепятстват перспективите им за заетост и се изострят социалните и икономическите различия;

Ч.  като има предвид, че постепенната цифровизация на работата ще доведе до изчезването на много професии и повишаване на безработицата; като има предвид, че новите професии, които ще възникнат с цифровизацията, може да компенсират някои от загубените работни места;

Ш.  като има предвид, че цифровите технологии могат да улеснят достъпа до знание и обучение и тяхната употреба позволява на всички центрове за обучение на различни нива да бъдат лесно достъпни и приобщаващи;

Щ.  като има предвид, че без подходящи и целенасочени политики е вероятно възрастните хора и хората с увреждания да страдат най-много от цифровата трансформация;

АА.  като има предвид, че жените съставляват едва 20% от специалистите в областта на науките, едва 27% от завършилите инженерни специалности(15) и само 20% от завършилите компютърни науки(16); като има предвид, че делът на мъжете, работещи в цифровия сектор, е 3,1 пъти по-голям от този на жените; като има предвид, че едва 19% от работниците в сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) имат началник жена, в сравнение с 45% от работниците в други сектори;

АБ.  като има предвид, че възможностите за учене през целия живот обикновено са много по-достъпни за работещи, които вече са висококвалифицирани(17);

АВ.  като има предвид, че постоянният мониторинг и оценяването на нивото на цифровите умения както в организациите, така и сред отделните граждани, са предварително условие за ефективно изпълнение на политиките;

АГ.  като има предвид, че придобиването на основни трансверсални умения като смятане, критическо мислене и умения за социално общуване е ключова предпоставка за придобиването на цифрови умения и компетентности;

1.  подчертава, че придобиването на цифрови умения изисква съгласуван подход за учене през целия живот във формална, неформална и самостоятелна образователна среда, с политически действия и целенасочени намеси, които отговарят на потребностите на различни възрастови групи и учащи;

2.  подчертава потенциала на цифровите технологии в подкрепа на прехода към ориентирани към учащите педагогически подходи, ако тези технологии се включат в обучителния процес планирано и целенасочено; счита, че е необходимо учащите да бъдат направлявани към новаторски практики за създаване на знание „отдолу нагоре“, за да се осъществи действителна трансформация в образованието;

3.  подчертава, че е необходимо да се извърши трансформация на системите за образование и обучение на всички равнища, за да се използват напълно възможностите, предлагани от информационните и комуникационните технологии и медиите, и за да се развият уменията и компетентностите, необходими за удовлетворяване на бъдещите нужди на обществото и трудовия пазар; отново заявява, че тази трансформация трябва да продължи да гарантира правото на личностна реализация, да намери точния баланс между съответните цифрови и житейски умения и да подкрепя индивидуалната устойчивост, критичното мислене и потенциала за иновации;

4.  счита, че образователните институции не могат да си позволят да игнорират цялостното образование на своите учащи, което включва създаването и развитието на критичен и всеобхватен поглед, позволяващ им да се наложат като активни граждани; разбира, че критичното мислене не може да бъде засилено само чрез преподаване на цифрови умения, а че също така е необходимо цялостно образование;

5.  подчертава, че макар и да е от съществено значение да се увеличат основните и задълбочените цифрови умения на учащите, традиционните и хуманистичните умения следва все пак да продължат да бъдат насърчавани;

6.  припомня, че както признава Комисията в своя План за действие в областта на цифровото образование от януари 2018 г., необходимото адаптиране на образователните институции към новите технологии и новаторските педагогически подходи никога не следва да се разглежда като цел само по себе си, а по-скоро като средство за подобряване на качеството и приобщаващия характер на образованието;

7.  подчертава, като признава необходимостта от повече цифрови умения, че понастоящем не е лесно да се оцени въздействието на цифровите технологии върху образованието, което означава, че е жизненоважно да се вземат предвид изследванията в областта на неврологията относно въздействието на цифровите технологии върху развитието на мозъка; поради това призовава за инвестиции в безпристрастни и интердисциплинарни изследвания на различните въздействия на цифровите технологии върху образованието, като се свързват науките за образованието, педагогиката, психологията, социологията, невронауките и компютърните науки, за да се постигне възможно най-задълбочено разбиране за това как умовете на децата и възрастните реагират на цифровата среда, с цел да се увеличат в максимална степен ползите от използването на цифрова технология в образованието и да се сведат до минимум нейните рискове; подчертава необходимостта от насърчаване на отговорно използване на цифровите инструменти, което да защитава физиологичното, невросензорното и поведенческото развитие на учащите, особено през детството, и да постига правилния баланс при ежедневното използване на технологично и цифрово оборудване както в образователните институции, така и в личния живот;

8.  изразява съжаление, че докато използването на онлайн и мобилни приложения и на нови технологии като интернет на нещата става по-широко разпространено от всякога, гражданите, по-специално непълнолетните, често не са наясно с рисковете, свързани с използването на интернет и ИКТ инструменти, например нарушения на сигурността на личните данни, повсеместно проследяване на потребителя и киберпрестъпност; следователно призовава държавите членки да отредят подходяща роля на защитата на личните данни и на основната киберхигиена в учебните програми на училищата;

9.  призовава държавите членки, Комисията и образователните институции да подобрят онлайн безопасността на децата и да се справят с въпросите, свързани с кибертормоза, излагането на вредно и смущаващо съдържание, както и други заплахи, свързани с киберсигурността, като разработват и прилагат програми за превенция и за повишаване на осведомеността; насърчава държавите членки допълнително да популяризират кампанията „# SafeInternet4EU“;

10.  подчертава, че за да се постигнат по-приятен учебен процес и по-добри резултати от ученето, цифровите инструменти трябва да бъдат приспособени към нуждите на студентите, както и че това е начин студентите да станат активни граждани, а не просто пасивни потребители на технологии;

11.  изразява съжаление, че въпреки потенциала на цифровизацията за укрепване и насърчаване на различни и индивидуализирани методи на обучение, въздействието на цифровите технологии върху самото образование е ограничено; по-специално изразява загриженост, че инвестициите в ИКТ в училища и центрове за обучение все още не са довели до желаната трансформация на образователните практики; припомня, че е необходимо училищата и другите учебни среди да подкрепят всички ученици и учащи и да отговарят на техните специфични потребности, като разработват подходящи и ефективни мерки за насърчаване на цифровите умения, особено сред учениците с увреждания, малцинствените групи, мигрантските общности, лицата, преждевременно напускащи училище, дългосрочно безработните и възрастните хора; счита, че подобна подкрепа може да бъде улеснена чрез използването на нови технологии;

12.  отбелязва нарастващата разлика в участието на мъжете и жените в цифровия сектор по отношение на образованието, кариерата и предприемачеството; подчертава, че е от ключово значение да се гарантира подход на балансирано представителство на половете в насърчаването на кариерите в областта на ИКТ и цифровия сектор и да бъдат подкрепяни повече жени със или без статут на студенти в изграждането на кариера в цифровия сектор; подчертава значението на това да се гарантира цифрова грамотност и участие на жените и момичетата в образованието и обучението в областта на ИКТ; насърчава държавите членки да въведат съобразено с възрастта обучение в областта на ИКТ в ранните етапи на училищното образование, като се постави специален акцент върху мерките за преодоляване на неравенството между половете в областта на цифровите технологии и на момичетата се предоставят алтернативни възможности за достъп до дисциплините в областта на НТИМ, тъй като свързаните с пола стереотипи във връзка с тези дисциплини и липсата на женски ролеви модели обикновено са пречка за достъпа на момичетата; счита, че една прецизирана Стратегия за жените и цифровизацията, съчетана с предстоящия план за действие на Комисията за намаляване на разделението между половете в областта на технологиите, би могъл да спомогне за увеличаване на усилията в тази област;

13.  подчертава, че липсата на цифрово оборудване и свързаност в училищата в държавите членки е в ущърб на образованието на учениците в областта на цифровите умения и наличието на цифрови инструменти за преподаване; призовава държавите членки да направят значителни публични инвестиции, за да предоставят на всички училища широколентови мрежи с висок капацитет, и да използват за тази цел съществуващите програми на ЕС, и по-конкретно Механизма за свързване на Европа, който може да подпомогне физическата инфраструктура на широколентовите мрежи с висок капацитет, и схемата за ваучери WiFi4EU; подчертава, че усилията и финансирането за свързаност следва да бъдат насочени по-специално към селските райони и районите в неблагоприятно положение, както и най-отдалечените и планинските региони;

14.  посочва, че институциите за образование и обучение изискват подпомагане от Съюза и държавите членки, както и тясно сътрудничество между всички заинтересованите страни, промишлеността, местните и регионалните органи, общностите и гражданското общество, за да се развие тяхното образование в областта на ИКТ и медиите в съответствие с техния специфичен педагогичен подход и да се осъществи трудният преход към по-цифровизирана учебна среда; подчертава във връзка с това необходимостта от общоучилищен и интердисциплинарен подход към цифрова промяна в образованието;

15.  подчертава, че учителите и обучаващите следва да бъдат в центъра на цифровата трансформация и следователно самите те имат нужда от адекватна първоначална подготовка и продължаващо обучение, което трябва да включва модули за практики на преподаване, съобразени с възрастта и насочени към развитие; настоява, че това обучение изисква време и следва да не представлява допълнителна задача към техните ежедневни дейности; подчертава, че дори повече от преподаването на други основни умения като езикова и математическа грамотност, преподаването на цифрови умения изисква от учителите да актуализират постоянно своите познания и умения; следователно счита, че учителите се нуждаят от подходящо, гъвкаво и висококачествено постоянно професионално развитие, което да отговаря на техните нужди; в това отношение изказва положително мнение за използването на европейските онлайн платформи за увеличаване на възможностите за професионално развитие и за насърчаване на обмена на най-добри практики;

16.  отбелязва, че лицата, на които понастоящем е възложено образованието, имат повече отговорности поради увеличеното използване на цифрови приложения в училищната среда; счита, че те също трябва да бъдат включени в процеса на учене и в използването на технологии, тъй като ако не притежават необходимите цифрови умения, ще бъде по-трудно да включат учащите в учебния процес, което може да доведе до по-голямо социално изключване;

17.  подкрепя и насърчава осъществяването на мерки относно цифровизацията на административните процеси в училищата, за да се намали допълнително административната тежест на всички равнища;

18.  насърчава държавите членки да поощряват и финансират регионалните и местните инициативи в подкрепа на качествени преподавателски практики, целящи повишаване на иновациите;

19.  подчертава значението на училищната автономия за постигането на иновативност в образованието;

20.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят подходящи насоки за законното прилагане на изключенията от законодателството за авторското право в областта на образованието и лесен достъп до лицензии за обществени организации с нестопанска цел в областта на формалното и неформалното образование; счита, че учителите и учениците се нуждаят от сигурност, когато използват ресурси в цифров формат и предават и придобиват умения; в тази връзка препоръчва Комисията да предостави насоки за образователните институции, преподавателите и студентите за тази цел;

21.  посочва, че липсата на цифрови инструменти за мобилните студенти може да влоши качеството на образователния опит в Европа; насърчава Комисията да продължи пилотните си проекти за европейски студентски карти и „Еразъм“ без документи с цел да ги стартира по време на следващия многогодишен програмен период; призовава държавите членки да използват отговорно и ефективно финансовата подкрепа на Съюза и да насърчават финансовите възможности сред широката общественост и образователните институции, за да стане достъпът до цифрово учебно съдържание, инструменти и решения реалност за всички;

22.  посочва, че в съответствие с подхода за учене през целия живот, необходим за цифровите умения, правителствата, в сътрудничество със заинтересовани страни като предприятия и организации на гражданското общество, както във формални, така и в неформални условия, следва да гарантират устойчива цифрова трансформация, при която никой не изостава;

23.  подчертава, че приобщаването и иновативността следва да бъдат водещите принципи за образованието и обучението в цифровата ера; счита, че цифровите технологии следва да не засилват съществуващите неравенства, а вместо това да се използват за преодоляване на цифровото разделение между студенти от различни социално-икономически прослойки и региони на ЕС; подчертава, че един приобщаващ подход следва да се възползва от пълния потенциал на ресурсите, предоставени от новите цифрови технологии, включително персонализирано образование и партньорства между образователните институции, като по този начин може да осигури достъп до качествено образование и обучение за хора от групи в неравностойно положение и хора с по-малко възможности и да се подкрепи интеграцията на мигранти и бежанци;

24.  подчертава, че насърчаването на цифровия достъп до образование не означава задължително равен достъп до възможности за учене и че въпреки че технологиите стават все по-достъпни, придобиването на основни цифрови умения продължава да бъде пречка и цифровото разделение продължава да съществува; посочва, че според данни на Евростат цифровото разделение все още съществува и 44% от хората в Европейския съюз не разполагат с основни цифрови умения(18);

25.  посочва, че комплексните цифрови умения, необходими за ефективното използване на ИКТ, зависят от придобиването на основни умения, че не всеки е равнопоставен, като се наблюдава съществена липса при основните равнища и по-специално засягащи групите в неравностойно положение и голям брой възрастни, че е три пъти по-вероятно по-образованите хора да използват интернет, за да придобият нови умения и създадат нови възможности, отколкото лицата с по-ниски нива на образование(19), както и че поемаме риска технологията да стане средство за обучение за привилегировани, а не за всички;

26.  подчертава необходимостта от промяна в институционалните и педагогическите практики на училищата и на други образователни среди, включително среди за неформално учене, с цел те да станат по-справедливи, като се осигурят значително диверсифицирани и задълбочени структури за подкрепа на всички, а по-специално на групите, изложени на риск от изключване, например безработните, мигрантите, нискоквалифицираните лица, хората с увреждания и възрастните хора;

27.  препоръчва държавите членки да разработят програми за цифрова грамотност на европейските малцинствени и регионални езици и да въведат обучение и инструменти в областта на езиковите технологии в учебните програми на своите училища, университети и професионални училища; отново подчертава, че грамотността продължава да бъде важен фактор и задължително условие за напредъка по отношение на цифровото приобщаване на общностите;

28.  подчертава, че държавите членки следва да предоставят подкрепата, от която образователните институции се нуждаят, за да подобрят цифровизацията на езиците в ЕС; препоръчва училищата в целия ЕС да използват цифрови технологии, за да се повиши участието в трансгранични образователни обмени, чрез видео конференции и виртуални класни стаи; подчертава, че училищата в целия ЕС биха могли да извлекат полза от трансграничния достъп до цифрово съдържание;

29.  набляга на ключовата роля на библиотеките за предоставяне на цифрови услуги на гражданите и за наличието на онлайн обучение и услуги в безопасна среда, достъпна за всички; поради това препоръчва тези усилия да бъдат надлежно финансирани по европейски, национални, регионални и местни схеми, които взаимно да се допълват, както и да се осигури по-голямо признаване на библиотеките за тяхната съществена роля в развитието на медийната грамотност;

30.  призовава за преход към повече неформални възможности за учене и обучение на работното място и настоява, че е необходимо да има качествени, приобщаващи и добре обезпечени с ресурси системи за образование и обучение; счита, че възможностите за преквалификация и повишаване на квалификацията са от основно значение, като съответните компоненти на цифровите умения се включват в програмите за обучение на работното място, и със специални решения за обучение на лица, които работят в малки и средни предприятия; подчертава значението на укрепването на връзките между образованието и заетостта и ролята на професионалното ориентиране и консултиране през целия живот, за да се подпомогне достъпът до подходящо, гъвкаво и висококачествено обучение и професионално развитие;

31.  подчертава, че стажовете в цифровия сектор могат да помогнат на студентите и младите хора да придобият практически цифрови умения на работното място; приветства в този контекст новия пилотен проект за стажове в рамките на проекта „Цифрова възможност“ по „Еразъм+“ и „Хоризонт 2020“; призовава за нов тласък в тази посока по линия на програмите от новата многогодишна финансова рамка (МФР);

32.  препоръчва на държавите членки, в тясно сътрудничество с местните общности и доставчиците на образование и обучение, да предоставят на възрастните хора с ограничени цифрови умения достъп до възможности за повишаване на уменията, които да им позволи да придобият минимални цифрови компетентности;

33.  призовава държавите членки, в сътрудничество с предприятията, местните и регионалните общности, центровете за образование и обучение и заинтересованите страни от гражданското общество, да установят съществуващия недостиг на умения, да повишат цифровата и медийната грамотност и грамотността по отношение на интернет, по-специално сред непълнолетните, и да постигнат високо ниво на цифрова свързаност и приобщаване;

34.  приветства участието на бизнеса в основаването и финансирането на училища;

35.  приветства установяването на стратегически партньорства между академични и изследователски институции и публични и частни партньори като част от Ключово действие 2 на програма „Еразъм +“ с оглед създаването на центрове за високи постижения в областта на ИКТ и насърчаването на развитието на технологични стартиращи предприятия;

36.  припомня, че подходящото оценяване и мониторинг на цифровите умения е от основно значение за постигане на напредък; приветства разработването на инструменти на равнище ЕС за организации (например Рамката за компетентност в областта на цифровите технологии и Референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот) и за отделни лица (например SELFIE); при все това настоява, че методите за ефективно оценяване на цифровите умения трябва да са динамични, гъвкави, да се актуализират постоянно, да бъдат съобразени с нуждите на учащите и да постигат много по-широко внедряване в Съюза и на национално, регионално и местно равнище;

37.  призовава държавите членки да работят с Комисията, за да се гарантира, че инструментът за самоанализ SELFIE е достъпен на регионалните и малцинствени езици в държавите членки;

38.  приветства повишения акцент на политиките на Съюза върху цифровите умения и цифровото образование, както ясно се вижда от плана за действие в областта на цифровото образование, който се основава на няколко успешни дребномащабни политически инициативи като Европейската седмица на програмирането, Коалицията за цифрови умения и работни места и отправения в София призив за действие за цифрови умения и цифрово образование; счита, че преподаването на програмиране следва да бъде част от по-широк образователен подход към информационните технологии и критичното и изчислителното мислене;

39.  при все това отбелязва, че инициативите на Съюза често произлизат от различни генерални дирекции в рамките на Комисията, което възпрепятства координирания подход към политиката за цифрови умения;

40.  подкрепя увеличеното финансиране за цифрови умения в следващото поколение програми по линия на МФР; подчертава, че е необходимо Комисията да насърчава полезни взаимодействия между програмите и да гарантира съгласуване между тях, включително „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, „InvestEU“ и „Цифрова Европа“, с цел максимално увеличаване на ефективността на финансирането за развитие на качествени цифровите умения и постигане на дългосрочни резултати за учащите от всички възрасти и произход; освен това подчертава необходимостта, в рамките на тези програми и на структурните фондове, да се определи финансова подкрепа за цифровизацията на библиотеките, архивите и музеите и да се повиши и подобри тяхното използване в образованието и културата;

41.  подчертава необходимостта Съюзът да развие способности в области като изкуствения интелект, големите информационни масиви, софтуерното инженерство, квантовата изчислителна технология и уеб дизайна; в този контекст приветства раздела за цифровите умения на програмата „Цифрова Европа“;

42.  насърчава по-силни полезни взаимодействия между държавите членки и останалата част от света в областта на интернет образованието и активното e-гражданство чрез различни механизми и програми за външна дейност на ЕС, включително „Еразмус Мундус“;

43.  подчертава, че свободно достъпните данни и инструментите и методите на сътрудничество в областта на цифровите технологии могат да дадат възможност за иновации в образованието и за по-нататъшно развитие на отворената наука, като по този начин допринасят за просперитета и предприемаческия дух на европейската икономика; посочва също така, че събирането на данни за цифровизацията в институциите за образование и обучение и за използването на цифрови технологии в процеса на учене има решаващ принос за създаването на политики; поради това препоръчва Комисията и държавите членки да събират данни относно степента на свързаност на институциите за образование и обучение и относно договореностите за издаване на сертифицирани по цифров път квалификации и за валидиране на умения, придобити по цифров път, което е цел на Плана за действие в областта на цифровото образование;

44.  изразява съжаление, че не е създадена всеобхватна стратегия за цифровите умения на равнище ЕС, като същевременно е ясно въздействието на цифровата трансформация върху вътрешния пазар на ЕС; счита, че различията между държавите членки показват необходимостта от такава стратегия;

45.  подчертава, че следва да бъдат изготвени препоръки относно минималното равнище на компетентност в областта на цифровите технологии, което учащите следва да постигнат по време на обучението си; поради това призовава за въвеждане в държавите членки на специфичен модул за ИКТ, например въз основа на модула на PISA в областта на ИКТ, както и за включване на учителите в неговото изработване и прилагане; подчертава, че модулът за ИКТ следва да бъде проектиран така, че да гарантира, че образователните институции в държавите членки имат за цел едно и също равнище на компетентност в областта на цифровите технологии, чрез текуща оценка, а не подход, основан на изпитването, и че всички проблеми се идентифицират бързо; насърчава държавите членки да споделят извлечените поуки и най-добри практики, по-специално в областта на образователните иновации;

46.  счита, че планът за действие в областта на цифровото образование следва да бъде разглеждан като първата крачка към пълноценна стратегия на ЕС относно цифровото образование и цифровите умения въз основа на подхода за учене през целия живот, която едновременно може да предостави по-координирана политическа рамка и да бъде приспособима към променящата се реалност; следователно призовава Комисията да оцени критично единадесетте действия по плана, включително тяхното социално приобщаване, за да подготви междинния преглед през 2020 г.; припомня, че надлежният преглед следва да означава желание за съсредоточаване само върху действията с най-добри резултати, за отстраняване на онези, които не постигат резултати, и при необходимост, за разработване на нови действия; подчертава, че повишаването на цифровите умения на по-трудното за достигане възрастно население чрез сътрудничество с доставчици на неформално образование понастоящем е явен пропуск в плана;

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 112, 2.5.2018 г., стр. 42.
(2) Приети текстове, P8_TA(2018)0247.
(3) ОВ C 337, 20.9.2018 г, стр. 135.
(4) ОВ C 11, 12.1.2018 г., стр. 44.
(5) ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 182.
(6) ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 76.
(7) ОВ C 443, 22.12.2017 г., стр. 31.
(8) ОВ C 189, 4.6.2018 г., стр.1.
(9) OВ C 189, 15.6.2017 г., стр. 15.
(10) ОВ С 484, 24.12.2016 г., стр. 1.
(11) ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр.1.
(12) ОВ C 372, 20.12.2011 г., стр. 1.
(13) ОВ C 164, 8.5.2018 г., стр. 24.
(14) http://eskills-scale.eu/fileadmin/eskills_scale/all_final_deliverables/scale_digitalisation_report.pdf
(15) Европейска комисия, „Обзор на образованието и обучението“ за 2017 г.
(16) Европейска комисия, „Жените в ерата на цифровите технологии“, Люксембург, 2018 г.
(17) Европейска комисия, Съвместен доклад за заетостта за 2018 г.
(18) Евростат, 2016 г.
(19) Работен документ на службите на Комисията от 9 октомври 2008 г., озаглавен „Използване на ИКТ за подпомагане на иновациите и ученето през целия живот за всички – доклад относно напредъка“ (SEC (2008) 2629).

Последно осъвременяване: 12 декември 2018 г.Правна информация