Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2092(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0365/2018

Внесени текстове :

A8-0365/2018

Разисквания :

PV 10/12/2018 - 16
CRE 10/12/2018 - 16

Гласувания :

PV 11/12/2018 - 5.16
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0497

Приети текстове
PDF 158kWORD 55k
Вторник, 11 декември 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Пълно прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния
P8_TA(2018)0497A8-0365/2018

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2018 г. относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния: премахване на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници (2018/2092(INI))

Европейски парламент,

—  като взе предвид Протокола относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз (11997D/PRO/02),

—  като взе предвид член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г.,

—  като взе предвид проектите за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния от 29 септември 2010 г. (14142/2010) и 8 юли 2011 г.(14142/1/2010),

—  като взе предвид проекта за решение на Съвета относно рамката за пълно прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния от 7 декември 2011 г. (14302/3/11),

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 8 юни 2011 г. относно проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния(1),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 9 и 10 юни 2011 г., 22 и 23 септември 2011 г., 25 и 26 октомври 2012 г, 7 и 9 март 2013 г. и 5 и 6 декември 2013 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2011 г. относно присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство(2),

—  като взе предвид осмия шестмесечен доклад относно функционирането на Шенгенското пространство от 15 декември 2015 г. (COM(2015)0675),

—  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно годишния доклад за функционирането на Шенгенското пространство(3),

—  като взе предвид Решение (ЕС) 2017/1908 на Съвета от 12 октомври 2017 г. относно привеждането в действие на някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Визовата информационна система, в Република България и в Румъния(4),

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета от 18 април 2018 г. относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в Република България и в Румъния (15820/1/2017),

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 13 юни 2018 г. относно проекта на решение на Съвета относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в Република България и в Румъния(5),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0365/2018),

А.  като има предвид, че България и Румъния приеха достиженията на правото от Шенген след присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г.; като има предвид, че през 2008 г. България заяви готовността си за започване на оценките, извършвани от работната група за оценка на Шенген (SCH-EVAL), в чийто състав влизат експерти от държави членки от Шенгенското пространство; като има предвид, че през 2007 г. и 2008 г. Румъния заяви своята готовност за започване на оценките, извършвани от работната група за оценка на Шенген (SCH-EVAL);

Б.  като има предвид, че приключването на процеса на оценка по Шенген за България и Румъния и степента на готовност на двете страни да приложат всички разпоредби на достиженията на правото от Шенген бяха потвърдени от експертите от работната група за оценка на Шенген и в заключенията на Съвета от 9 и 10 юни 2011 г.; като има предвид, че в своя проект на решение от 8 юли 2011 г. Съветът потвърди, че са изпълнени необходимите условия за прилагането на достиженията на правото от Шенген във всички области, а именно защитата на данните, въздушните граници, сухопътните граници, полицейското сътрудничество, Шенгенската информационна система, морските граници и визите; като има предвид, че в допълнение към предизвикателството, свързано с управлението на външните граници на Европейския съюз, двете държави трябваше да преструктурират основно своите системи за наблюдение на границите и да инвестират в увеличаване на капацитета за правоприлагане, за да завършат процеса на оценка по Шенген; като има предвид, че съгласно Акта за присъединяване от 2005 г. успешното приключване на процедурите за оценка по Шенген са единствената предпоставка за цялостното прилагане на достиженията на правото от Шенген, включително премахването на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници; като има предвид, че в многобройни случаи държавни и правителствени ръководители в рамките на Съвета, както и Комисията и Парламентът са признавали готовността на България и Румъния да прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, като последните примери за това са съобщението на Комисията от 27 септември 2017 г. и резолюцията на Парламента от 30 май 2018 г.;

В.  като има предвид, че в своя проект на решение от 29 септември 2010 г. Съветът предложи пълно прилагане на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния и премахване на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници; като има предвид, че в своята законодателна резолюция от 8 юни 2011 г. Парламентът одобри това решение и призова Съвета отново да се консултира с Парламента, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своя проект;

Г.  като има предвид, че през септември 2011 г. председателството на Съвета представи предложение за частично прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния, а именно да се премахнат проверките по вътрешните морски и въздушни граници и същевременно да се предвиди вземането на отделно решение на по-късен етап относно сухопътните граници;

Д.  като има предвид, че в своите заключения Съветът по правосъдие и вътрешни работи многократно е потвърждавал ангажимента си, че ще взема всяко свое бъдещо решение относно премахването на проверките по вътрешните граници за България и Румъния въз основа на двуетапен подход; като има предвид, че вземането на решение от Съвета по правосъдие и вътрешни работи беше многократно отлагано;

Е.  като има предвид, че чрез решението на Съвета от 12 октомври 2017 г. на България и Румъния беше предоставен пасивен достъп до Визовата информационна система; като има предвид, че в своя проект на решение от 18 април 2018 г. Съветът предложи пълно прилагане на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, и в двете държави членки;

Ж.  като има предвид, че нито Актът за присъединяване от 2005 г., нито механизмът за оценка по Шенген предвиждат определянето на различни срокове за премахването на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници; като има предвид, че всички предишни разширявания на Шенгенското пространство бяха извършени чрез единен правен акт;

З.  като има предвид, че Шенгенското пространство е уникален механизъм и едно от най-големите постижения на Европейския съюз и че то предоставя възможност за свободно движение на хората през вътрешните граници на Шенгенското пространство; като има предвид, че това стана възможно благодарение на различни компенсаторни мерки, например създаването на Шенгенската информационна система (за укрепване на обмена на информация) и създаването на механизъм за оценка с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген от държавите членки и с цел насърчаване на взаимното доверие във функционирането на Шенгенското пространство;

И.  като има предвид, че поддържането на граничния контрол по вътрешните граници в Съюза или повторното въвеждане на такъв контрол в Шенгенското пространство има силно отражение върху живота на европейските граждани и на всички лица, които се ползват от принципа на свободно движение в рамките на ЕС, и подкопава значително доверието в европейските институции и европейската интеграция; като има предвид, че това предполага преки оперативни и инвестиционни разходи за трансграничните работници, туристите, автомобилните превозвачи на товари и публичната администрация с парализиращ ефект върху икономиките на държавите членки и функционирането на вътрешния пазар на ЕС; като има предвид, че запазването на контрола по вътрешните граници за България и Румъния има отрицателно въздействие върху износа и вноса от и към двете държави членки, както и върху транспортните операции от и до някои от най-големите пристанища в южна Европа, използвани от пътническите и товарните кораби, което означава загуба на ползи и увеличаване на разходите; като има предвид, че оценките за разходите, свързани с повторното въвеждане на граничен контрол в Европейския съюз, варират между 0,05 милиарда евро и 20 милиарда евро за еднократни разходи и 2 милиарда евро годишно за оперативни разходи(6);

Й.  като има предвид, че поддържането на граничния контрол по вътрешните граници в Съюза и повторното въвеждане на такъв контрол в Шенгенското пространство изглежда са свързани по-скоро с възприятието за заплахи за публичната политика и вътрешната сигурност, отколкото с надеждни доказателства за действителното наличие на сериозна заплаха; като има предвид, че премахването на проверките по вътрешните граници вследствие на пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген във вече присъединилите се държави членки не е довело до по-високи равнища на престъпността; като има предвид, че разширяването на Шенгенското пространство през 2007 г. е свързано с по-ниско равнище на престъпленията с користна цел както в новоприсъединилите се към Шенгенското пространство държави членки, така и във вече участващите в Шенгенското пространство държави членки, и че то не е изострило възприятието за несигурност сред гражданите на ЕС(7);

1.  припомня, че през 2011 г. България и Румъния бяха изпълнили всички необходими условия за пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген;

2.  изразява съжаление във връзка с факта, че през седемте години оттогава Съветът не е успял да вземе решение за пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния въпреки многократните призиви за това от страна на Комисията и Парламента;

3.  счита, че предложението за разделяне на премахването на проверките по вътрешните граници в два правни акта с цел определяне на различни срокове за премахването на проверките по сухопътните, морските и въздушните граници представлява значително отклонение от текста на проекта на решение на Съвета от 29 септември 2010 г., одобрен от Парламента;

4.  припомня, че Съветът може да вземе решение относно прилагането в България и Румъния на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген единствено след като се консултира с Парламента — задължение, произтичащо от член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г.; отново отправя призив към Съвета да информира Парламента, ако възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента в неговата законодателна резолюция от 8 юни 2011 г.;

5.  изразява загриженост относно това, че въвеждането на двуетапен подход би могло да окаже отрицателно въздействие върху бъдещото разширяване на Шенгенското пространство; подчертава, че неспособността на Съвета да постигне консенсус поставя под въпрос единното прилагане на разпоредбите на Договорите на ЕС, както и репутацията на ЕС, и по този начин подкопава допълнително обществената подкрепа за общите политики на ЕС, тъй като свидетелства за неравното третиране на държавите членки и техните граждани и въвежда изкуствено разделение в рамките на Съюза; изразява загрижеността си във връзка с това, че подобни практики допринасят за възхода на популизма и национализма в цяла Европа, който представлява основно предизвикателство за функционирането на ЕС;

6.  подчертава факта, че свободното движение на хора през вътрешните граници, което е възможно благодарение на интегрирането на шенгенското законодателство в правната рамка на ЕС, е едно от главните постижения на ЕС; подчертава, че слабостите в други политики на ЕС, например в общата европейска система за убежище, не следва да се отразяват неблагоприятно върху функционирането и разширяването на Шенгенското пространство;

7.  посреща със задоволство приемането на решението на Съвета от 12 октомври 2017 г. за предоставяне на България и Румъния на пасивен достъп до Визовата информационна система и на предложението на Съвета за пълно прилагане на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, и в двете държави членки; изразява съжаление, че приемането на тези решения не беше извършено непосредствено след потвърждаването на успешното приключване на процеса на оценка по Шенген през 2011 г., а беше инициирано като ad hoc мярка за гарантиране на спазването на предварителните условия за прилагането на Системата за влизане/излизане, която се очаква да бъде приведена в действие до 2020 г.; счита, че тези правни актове представляват стъпка напред към преодоляване на информационните несъответствия между държавите членки, които прилагат достиженията на правото от Шенген изцяло, и държавите членки, които ги прилагат частично; твърдо настоява приемането на тези актове да не служи за допълнително забавяне на премахването на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници; отбелязва, че вследствие на приемането на тези решения България и Румъния ще споделят всички отговорности и задължения, но не и всички ползи от пълноправното членство в Шенгенското пространство;

8.  подчертава, че достиженията на правото от Шенген не са били проектирани с идеята, че те ще обхващат държави членки с различен правен статус; насочва вниманието към факта, че продължителното бездействие на Съвета е довело до необходимостта да се направи ясно разграничение в законодателството на ЕС, свързано с информационните системи и системите за управление на границите, между държавите членки, които прилагат достиженията на правото от Шенген изцяло, и държавите членки, които ги прилагат частично; изразява опасението си, че това кодифицира по законодателен път де факто успоредното съществуване на Шенгенско пространство, характеризиращо се със свободно движение, и на Шенгенско пространство без свободно движение, което рискува да доведе до пропуски в обмена на информация и в законодателството и до липса на свързаност между системите на правосъдието и вътрешните работи;

9.  подчертава, че що се отнася до пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген, не следва да се въвеждат допълнителни критерии извън критериите, предвидени в Акта за присъединяване от 2005 г., нито следва да се създават връзки с други механизми и политики на Съюза, включително с Механизма за сътрудничество и проверка, като това не накърнява по никакъв начин този механизъм; призовава държавите членки да вземат решение относно разширяването на Шенгенското пространство единствено въз основа на изпълнението на съответните условия за прилагането на достиженията на правото от Шенген след завършването на процеса на оценка по Шенген;

10.  настоятелно призовава Съвета да представи нов проект на решение относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния въз основа на своя проект на решение от 29 септември 2010 г. (14142/2010) във възможно най-кратък срок и да вземе незабавно решение — посредством единен правен акт — за премахването на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници;

11.  призовава Съвета да приложи същия подход към Хърватия и да потвърди пълното присъединяване на страната към Шенгенското пространство веднага щом тя приключи успешно процеса на оценка по Шенген и бъдат изпълнени съответните критерии;

12.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ С 380 Е, 11.12.2012 г., стр. 160.
(2) ОВ С 94 Е, 3.4.2013 г., стр. 13.
(3) Приети текстове, P8_TA(2018)0228.
(4) OВ L 269, 19.10.2017 г., стр. 39.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0253.
(6) van Ballegooij, W., „The Cost of Non-Schengen: Civil Liberties, Justice and Home Affairs aspects“, Доклад относно „цената на отказа от Европа“, Отдел за европейска добавена стойност, 2016 г., стр. 32.
(7) Пак там, стр. 28 и 31.

Последно осъвременяване: 7 октомври 2019 г.Правна информация