Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 3 май 2018 г. - Брюксел
Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Узбекистан (присъединяване на Хърватия) ***
 Рамковото споразумение между ЕС и Корея (присъединяване на Хърватия) ***
 Въвеждане на мерки за контрол по отношение на новото психоактивно вещество AB-CHMINACA *
 Въвеждане на мерки за контрол по отношение на новото психоактивно вещество CUMYL-4CN-BINACA *
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: заявление EGF/2017/010 BE/Caterpillar
 Годишен доклад за 2016 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба срещу измамите
 Генетично модифицирано захарно цвекло H7–1 (KM-ØØØH71-4)
 Годишен доклад относно контрола на финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка за 2016 г.
 Президентски избори във Венесуела
 Политиката на сближаване и тематичната цел „насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури“
 Закрилата на децата мигранти
 Световна забрана за изпитването на козметични продукти върху животни
 Актуалната ситуация и перспективите на овцевъдството и козевъдството в ЕС
 Плурализъм и свобода на медиите в Европейския съюз

Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Узбекистан (присъединяване на Хърватия) ***
PDF 456kWORD 50k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване, от името на Съюза и държавите членки, на Протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (09021/2017 – C8-0243/2017 – 2017/0083(NLE))
P8_TA(2018)0191A8-0104/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (09021/2017),

—  като взе предвид проекта на Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (09079/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 91, член 100, параграф 2, членове 207 и 209, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0243/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0104/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Узбекистан.


Рамковото споразумение между ЕС и Корея (присъединяване на Хърватия) ***
PDF 451kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно предложението за решение на Съвета за сключването от името на Европейския съюз и на неговите държави членки на протокол към Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (07817/2016 – C8-0218/2017 – 2015/0138(NLE))
P8_TA(2018)0192A8-0120/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (07817/2016),

—  като взе предвид проекта на протокол към Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (07730/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно членове 207 и 212 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0218/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0120/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Република Корея.


Въвеждане на мерки за контрол по отношение на новото психоактивно вещество AB-CHMINACA *
PDF 457kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета за въвеждане на мерки за контрол по отношение на новото психоактивно вещество N-(1-амино-3,3-диметил-1-оксобутан-2-ил)-1-(циклохексилметил)-1H-индазол-3-карбоксамид (ADB-CHMINACA) (05387/2018 – C8-0028/2018 – 2017/0340(NLE))
P8_TA(2018)0193A8-0133/2018

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (05387/2018),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8‑0028/2018),

—  като взе предвид Решение 2005/387/ПВР на Съвета от 10 май 2005 г. относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества(1), и по-специално член 8, параграф 3 от него,

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0133/2018),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 127, 20.5.2005 г., стр. 32.


Въвеждане на мерки за контрол по отношение на новото психоактивно вещество CUMYL-4CN-BINACA *
PDF 458kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета за въвеждане на мерки за контрол по отношение на новото психоактивно вещество 1-(4-цианобутил)-N-(2-фенилпропан-2-ил)-1H-индазол-3-карбоксамид (CUMYL-4CN-BINACA) (05392/2018 – C8-0025/2018 – 2017/0344(NLE))
P8_TA(2018)0194A8-0134/2018

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (05392/2018),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8‑0025/2018),

—  като взе предвид Решение 2005/387/ПВР на Съвета от 10 май 2005 г. относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества(1), и по-специално член 8, параграф 3 от него,

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0134/2018),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 127, 20.5.2005 г., стр. 32.


Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: заявление EGF/2017/010 BE/Caterpillar
PDF 155kWORD 58k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета във връзка с мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Белгия – EGF/2017/010 BE/Caterpillar) (COM(2018)0156 – C8-0125/2018 – 2018/2043(BUD))
P8_TA(2018)0195A8-0148/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2018)0156 – C8-0125/2018),

—  като взе предвид Регламент (EС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1) („Регламента за ЕФПГ“),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) (МИС от 2 декември 2013 г.), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид тристранната процедура съгласно точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0148/2018),

А.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от последиците на световната финансова и икономическа криза, и за да подпомогне тяхната реинтеграция на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин;

В.  като има предвид, че Белгия е подала заявление EGF/2017/010 BE/Caterpillar за предоставяне на финансово участие от ЕФПГ във връзка със съкращения в икономически отрасъл от разделение 28 по NACE Rev. 2 („Производство на машини и оборудване“) в региона на ниво 2 по NUTS Hainaut (BE32) в Белгия;

Г.  като има предвид, че заявлението се основава на критериите за намеса по член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, съгласно които следва да е налице съкращаване на най-малко 500 работници за референтен период от четири месеца в дадено предприятие в държава членка, включително работниците, съкратени при неговите доставчици и производителите надолу по веригата и/или самостоятелно заетите лица, които са прекратили своята дейност;

1.  изразява съгласие с Комисията, че условията, посочени в член 4, параграф 1 от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Белгия отговаря на условията за предоставяне на финансово участие в размер на 4 621 616 EUR съгласно този регламент, съставляващо 60% от общата сума на разходите в размер на 7 702 694 EUR;

2.  отбелязва, че белгийските органи са подали заявлението на 18 декември 2017 г. и че след като Белгия е предоставила допълнителна информация, Комисията е приключила оценката му на 23 март 2018 г. и е уведомила Парламента за това на същия ден;

3.  припомня, че това е второто заявление от Белгия за финансово участие от ЕФПГ във връзка със съкращения в Caterpillar, след заявление EGF/2014/011 BE/Caterpillar от юли 2014 г. и положителното решение по него(4); отбелязва, че няма припокриване между работниците, подпомагани по това заявление, и включените в настоящото заявление;

4.  отбелязва, че Белгия посочва, че съкращенията са свързани с големи структурни промени в моделите на световната търговия, произтичащи от глобализацията, със световната конкуренция в секторите за производство на машини за строителството и минния добив и с произтичащата от нея загуба на пазарен дял от Caterpillar. отбелязва, че съкращенията са свързани с глобалния план за преструктуриране и съкращаване на разходите, обявен от Caterpillar през септември 2015 г.;

5.  изразява безпокойство, че в резултат на по-малко ограничителните разпоредби в областта на околната среда и по-ниските разходи за труд, дружествата, извършващи дейност в трети страни, могат да бъдат по-конкурентоспособни от тези, които извършват дейност в Съюза;

6.  отчита намаляването на производството в минния сектор в Европа и драстичния спад на износа от ЕС-28 в този сектор от 2014 г. насам, увеличаването на цените на стоманата и произтичащите от него високи производствени разходи за машини, особено в сравнение с Китай; изразява съжаление обаче за решението на групата Caterpillar да възложи произвежданите в Госли обеми на други производствени обекти във Франция (Гренобъл) и на други заводи извън Европа, включително Китай и Южна Корея; то е довело до внезапното затваряне на завода в Госли и съкращаването на 2 300 работници, поставяйки хиляди семейства в условия на социална и човешка драма, въпреки че заводът в Госли е бил рентабилен, особено след инвестициите, извършени през предходни години;

7.  изразява съжаление, че работниците на завода в Госли са били информирани за закриването на обекта с едно просто съобщение; изразява съжаление за това, че това драстично решение е било взето без да бъдат проведени консултация с местните и регионалните органи; изразява съжаление за пълната липса на информация и на проява на уважение към работниците и представителите на професионалните съюзи, които не са получили никаква информация преди закриването на дружеството; настоява във връзка с това на значението на засилването на предоставянето на информация и провеждането на консултации с работниците в Съюза;

8.  настоява за смекчаване на социално-икономическите последици за региона на Шарлероа и за полагане на последователни усилия за неговото икономическо възстановяване, по-специално с помощта на европейските структурни и инвестиционни фондове;

9.  припомня, че се очаква съкращенията в Caterpillar да имат значителен неблагоприятен ефект върху местната икономика; подчертава въздействието на това решение върху много работници при доставчици или производители надолу по веригата;

10.  отбелязва, че заявлението се отнася до 2 287 работници, съкратени в Caterpillar и в неговите пет доставчика, повечето от които са на възраст между 30 и 54 години; посочва също така, че над 11% от съкратените работници са на възраст между 55 и 64 години с умения, специфични за производствения сектор; подчертава, че търсещите работа в Шарлероа са най-вече нискоквалифицирани лица (50,6% не са завършили гимназиално образование), а 40% са дългосрочно безработни (повече от 24 месеца). изразява съжаление поради факта, че според Публичната служба по заетостта на Валония (FOREM) след тези съкращения равнището на безработицата в региона Hainaut се очаква да се увеличи с 6,1%; в светлината на този факт признава значението на активните мерки на пазара на труда, съфинансирани от ЕФПГ, за подобряване на шансовете за реинтеграция на пазара на труда на тези групи;

11.  приветства факта, че персонализирани услуги, съфинансирани от ЕФПГ, ще бъдат предоставени на до 300 млади хора на възраст под 30 години, които не работят и не са ангажирани в никаква форма на образование или обучение (т.нар. група NEET);

12.  отбелязва, че Белгия планира шест вида мерки за съкратените работници и незаетите с работа, учене или обучение млади хора, обхванати от заявлението: i) индивидуална помощ при търсене на работа, съдействие според конкретния случай и услуги по предоставяне на информация; ii) обучение и преквалификация iii) насърчаване на предприемачеството; iv) помощ за започване на стопанска дейност и v) помощи; подчертава, че трябва да се гарантира ефективността и целенасочеността на финансовата помощ;

13.  приветства решението за предоставяне на курсове за обучение, които са съобразени с приоритетите във връзка с развитието на Шарлероа, заложени в плана CATCH(5);

14.  изразява удовлетворението си, че мерките в подкрепа на доходите съставляват 13,68% от общия пакет от персонализирани услуги, много под определения в Регламента за ЕФПГ максимум от 35%, както и че тези действия са обвързани с активното участие на бенефициентите от целевата група в дейности по търсене на работа или обучение;

15.  приветства факта, че координираният пакет от персонализирани услуги е бил изготвен след консултации с работна група, в която са били включени Публичната служба по заетостта на регион Валония, инвестиционният фонд SOGEPA, представители на професионалните съюзи и други социални партньори; призовава белгийските и валонските органи активно да участват в този процес;

16.  припомня своята резолюция от 5 октомври 2016 г. относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom, приета с голямо мнозинство, в която се призовава Европа да прилага истинска индустриална политика, основана на научноизследователска и развойна дейност и иновации, но също така се подчертава значението на защитата на промишлеността на Съюза от нелоялни търговски практики на трети страни;

17.  отбелязва, че белгийските органи са представили необходимите гаранции за това, че за предложените действия няма да бъде получена финансова помощ от други фондове или финансови инструменти на Съюза, че няма да бъде допуснато дублиране на финансирането и че тези действия ще допълват действия, финансирани от структурните фондове;

18.  заявява отново, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества мерките, които са задължение на предприятията по силата на националното законодателство или съгласно колективни трудови договори, нито мерките за преструктуриране на дружества или сектори;

19.  подчертава, че към 15 март 2018 г. само 591 от съкратените работници отново са имали работа; поради това настоява да се направи анализ в края на периода на намесата на ЕФПГ, за да се прецени необходимостта от допълнителна помощ за реинтеграция; изразява съжаление, че сравнително малък процент от бенефициентите по предходното решение за мобилизиране на средства от ЕФПГ по отношение на това дружество (EGF/2014/011) са намерили нова работа; изразява надежда, че този опит ще бъде взет предвид в настоящото предложение;

20.  припомня, че в съответствие с член 7 от Регламента за ЕФПГ при изготвянето на пакета от персонализирани услуги следва да се предвиждат перспективите за пазара на труда и необходимите умения и да се осигури съвместимостта му с прехода към устойчива икономика, която използва ефикасно ресурсите;

21.  призовава Комисията да изисква от националните органи да предоставят повече подробности в бъдещите предложения относно секторите с перспектива за растеж и следователно за наемане на работници, както и да събират подкрепени с доказателства данни за въздействието на финансирането от ЕФПГ, включително за качеството на работните места и степента на реинтеграция, постигната чрез ЕФПГ;

22.  припомня призива си към Комисията да осигури публичен достъп до всички документи, свързани със заявленията по линия на ЕФПГ;

23.  одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

24.  възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

25.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление от Белгия — EGF/2017/010 BE/Caterpillar

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2018/847.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) Решение (ЕС) 2015/471 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление EGF/2014/011 BE/Caterpillar от Белгия) (ОВ L 76, 20.3.2015 г., стр. 58).
(5) План CATCH – Ускоряване на растежа на трудовата заетост в региона на Шарлероа, септември 2017 г., http://www.catch-charleroi.be/.


Годишен доклад за 2016 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба срещу измамите
PDF 617kWORD 69k
Резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно годишния доклад за 2016 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба срещу измамите (2017/2216(INI))
P8_TA(2018)0196A8-0135/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид своите резолюции относно предходните годишни доклади на Комисията и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 20 юли 2017 г., озаглавен „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — Годишен доклад за 2016 г. относно борбата с измамите“ (COM(2017)0383), и придружаващите го работни документи (SWD(2017)0266, SWD(2017)0267, SWD(2017)0268, SWD(2017)0269 и SWD(2017)0270),

—  като взе предвид доклада на OLAF за 2016 г. и доклада за дейността за 2016 г. на надзорния съвет на OLAF,

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година, придружен от отговорите на институциите(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета(2) и междинната оценка на Комисията от 2 октомври 2017 г. на посочения регламент (COM(2017)0589 и SWD(2017)0332),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред(3) („Директивата за защита на финансовите интереси“) ,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности(5),

—  като взе предвид доклада от 2015 г. относно несъответствието в приходите от ДДС, изготвен по поръчка на Комисията, и съобщението на Комисията от 7 април 2016 г. относно план за действие във връзка с ДДС (COM(2016)0148),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз по дело C-105/14 — Taricco и други(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно ролята на лицата, подаващи сигнали за нередности, за защитата на финансовите интереси на ЕС(7),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0135/2018),

А.  като има предвид, че държавите членки и Комисията носят споделена отговорност за изпълнението на приблизително 74% от бюджета на Съюза за 2016 г.; като има предвид, че държавите членки носят основната отговорност за събирането на собствените ресурси, особено под формата на ДДС и мита;

Б.  като има предвид, че доброто разходване на публични средства и защитата на финансовите интереси на Съюза следва да бъдат основни елементи от политиката на Съюза за повишаване на доверието на гражданите, като се гарантира, че техните пари се използват правилно и ефективно;

В.  като има предвид, че постигането на добри резултати чрез процеси на опростяване изисква редовно оценяване на приходите, разходите, резултатите и въздействието чрез одити на изпълнението;

Г.  като има предвид, че многообразието от правни и административни системи на държавите членки трябва да е подходящо насочено към борбата с нередностите и измамите; като има предвид, че поради това Комисията следва да положи повече усилия, за да гарантира, че борбата с измамите се провежда ефективно и води до по-конкретни и по-задоволителни резултати;

Д.  като има предвид, че член 325, параграф 2 от ДФЕС гласи: „Държавите членки приемат същите мерки за борба с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща собствените им финансови интереси.“;

Е.  като има предвид, че колебанието в броя на нередностите може да е свързано с преминаването в по-напреднал стадий на многогодишните програмни цикли (с по-високи нива на откриване в края на цикъла, вследствие на приключването на програми), както и с късното докладване от страна на някои държави членки, които са склонни да докладват повечето нередности от предходни многогодишни програми наведнъж;

Ж.  като има предвид, че ДДС е важен и нарастващ източник на приходи за държавите членки, донесъл постъпления от почти 1 035,3 милиарда евро през 2015 г., чийто принос към собствените ресурси на ЕС възлиза на 18,3 милиарда евро или 13,9% от общите приходи на ЕС през същата година;

З.  като има предвид, че системите на ДДС, по-специално начинът, по който те се прилагат към трансграничните операции, са уязвими на измами и стратегии за избягване на данъци, като само вътреобщностната измама с липсващ търговец, наричана обикновено „верижна измама“, е довела до загубата на приходи от ДДС в размер на около 50 милиарда евро през 2015 г.;

И.  като има предвид, че корупцията засяга всички държави членки, особено под формата на организирана престъпност, и не само обременява икономиката на ЕС, но подкопава демокрацията и принципите на правовата държава в цяла Европа; като има предвид, че при все това точните цифри не са известни, тъй като Комисията реши да не публикува данните в доклада относно политиката на ЕС за борба срещу корупцията;

Й.  като има предвид, че измамата е пример за умишлено закононарушение и представлява престъпление, докато нередност е неспазване на правилата;

К.  като има предвид, че несъответствието в приходите от ДДС възлиза на около 151,5 милиарда евро през 2015 г. и варира от стойности под 3,5% до стойности над 37,2% в зависимост от разглежданата държава;

Л.  като има предвид, че до създаването на Европейска прокуратура и реформирането на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е единственият европейски орган, специализиран в защитата на финансовите интереси на Съюза; като има предвид, че в няколко държави членки, дори и след създаването на Европейската прокуратура, OLAF ще продължи да е единственият орган, защитаващ финансовите интереси на ЕС;

Откриване и докладване на нередности

1.  отбелязва със задоволство, че общият брой на докладваните през 2016 г. нередности – свързани и несвързани с измами (19 080 случая) — е намалял с 15% в сравнение с 2015 г. (22 349 случая) и че тяхната стойност е намаляла с 8% (от 3,21 милиарда евро през 2015 г. на 2,97 милиарда евро през 2016 г.);

2.  отбелязва лекия спад от 3,5% на броя на нередностите, докладвани като измами, което продължава тенденцията за спад, започнала през 2014 г.; изразява надежда, че намаляването на въпросните суми, от 637,6 милиона евро през 2015 г. на 391 милиона евро през 2016 г., отразява действително намаляване на измамите, а не недостатъци по отношение на откриването;

3.  припомня, че не всички нередности са свързани с измами и че трябва да се прави ясно разграничение между допуснатите грешки;

4.  счита, че сътрудничеството между Комисията и държавите членки в областта на разкриването на измами не е достатъчно ефективно; съответно призовава настоятелно да бъдат предприети редица мерки, за да бъде осигурено по-близко, по-ефективно и по-ефикасно сътрудничество;

5.  изразява съжаление, че не всички държави членки са приели национални стратегии за борба с измамите; призовава Комисията активно да се ангажира с оказване на помощ на държавите членки при изготвянето на техните национални стратегии за борба с измамите, особено тъй като те управляват приблизително 74% от бюджета на ЕС;

6.  отново призовава Комисията да създаде единна система за събиране на съпоставими данни от държавите членки относно нередностите и случаите на измама, за да стандартизира процеса на докладване и да осигури качеството и съпоставимостта на предоставяните данни;

7.  изразява загриженост относно продължаващите различия между държавите членки по отношение на докладването, което може да доведе до погрешно възприемане на ефикасността на контрола; призовава Комисията да продължи усилията си, за да помогне на държавите членки да увеличат равнището и качеството на проверките и да споделят добри практики в борбата с измамите;

Директива за защита на финансовите интереси и Регламент за създаване на Европейска прокуратура(8)

8.  приветства приемането на Директива за защита на финансовите интереси, която въвежда минимални правила по отношение на определенията за престъпления и санкции в областта на измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, които обхващат трансграничните измами с ДДС, включващи щети в общ размер на най-малко 10 милиона евро; припомня обаче, че до 6 юли 2022 г. Комисията ще извърши оценка на този праг; приветства факта, че приложното поле на Директивата за защита на финансовите интереси включва измамите с ДДС, което е особено важно за засилване на борбата срещу трансграничните измами с ДДС; разглежда Директивата като първа стъпка към хармонизирано европейско наказателно право; отбелязва, че Директивата дава определение за „корупция“ и определя видовете измамническо поведение, които следва да бъдат криминализирани;

9.  приветства решението на 20 държави членки да пристъпят към създаването на Европейска прокуратура в контекста на засилено сътрудничество; призовава за ефективно сътрудничество между OLAF и Европейската прокуратура, основано на допълняемост, ефикасен обмен на информация и подкрепа от страна на OLAF за дейностите на Европейската прокуратура, както и избягването на двойни структури, противоречащи си правомощия и пропуски в законодателството поради липса на правомощия; изразява съжаление обаче, че не всички държави — членки на ЕС заявиха желание да участват в тази инициатива, и подчертава значението на запазването на еквивалентни равнища на ефективност на откриването на измами във всички държави членки; призовава Комисията да стимулира държавите членки, които до този момент нямат желание да се присъединят към Европейската прокуратура;

10.  призовава участващите държави членки и Комисията да започнат подготвителната работа за създаването на Европейската прокуратура във възможно най-кратки срокове и да държат Парламента тясно свързан с процедурите, в частност при назначаването на главния прокурор; призовава Комисията да определи възможно най-скоро временен административен директор на Европейската прокуратура в съответствие с член 20 от Регламента за създаване на Европейска прокуратура; настоява, че следва да се осигурят достатъчно персонал и ресурси за Европейската прокуратура, дори преди официалното започване на нейната работа; отново заявява, че Европейската прокуратура трябва да бъде независима;

11.  призовава за ефективно сътрудничество между държавите членки, Европейската прокуратура, OLAF и Евроюст; припомня текущите преговори по Регламента за Евроюст; подчертава, че съответните правомощия на Евроюст, OLAF и Европейската прокуратура трябва да бъдат ясно определени; подчертава, че за да може борбата с измамите да бъде наистина ефективна на равнище ЕС, Европейската прокуратура, Евроюст и OLAF ще трябва да работят безпроблемно едни с други, както в политически, така и в оперативен план, за да се избегне всяко евентуално припокриване на задачи; припомня в това отношение, че работните договорености между трите органа следва да бъдат изготвени и приети възможно най-бързо в съответствие с членове 99— 101 от Регламент за създаване на Европейска прокуратура ; настоява, че Европейската прокуратура следва да разполага с правомощия за разрешаване на спорове за компетентност в случаите, които се отнасят до изпълнението на нейните задачи;

Приходи — собствени ресурси

12.  изразява загриженост относно загубите поради разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС и измамите с ДДС на ЕС, възлизащи на 159,5 милиарда евро през 2015 г.;

13.  приветства приемането на краткосрочни мерки за справяне със загубите на ДДС, посочени в плана за действие на Комисията, озаглавен „Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС“, публикуван на 7 април 2016 г.; подчертава, че проблемите, свързани с трансграничните измами с ДДС, изискват силни, координирани и бързи мерки; настоятелно призовава Комисията да ускори процедурите си за представяне на предложенията си за окончателна система на ДДС, както е предвидено в плана за действие, за да се избегне загуба на данъчни приходи в ЕС и в държавите членки;

14.  изразява съжаление, че макар общият брой на свързаните и несвързаните с измами дела, отнасящи се до традиционните собствени ресурси (ТСР), да е спаднал от 5 514 през 2015 г. на 4 647 през 2016 г., съответната обща сума се е увеличила от 445 милиона евро на 537 милиона евро и е с 13% по-висока от средната за периода 2012— 2016 г.;

15.  изразява силна загриженост поради факта, че контрабандният внос на тютюневи изделия в ЕС се е увеличил през последните години и според оценките представлява загуба на публични приходи в бюджета на ЕС и в бюджетите на държавите членки в размер на 10 милиарда евро, като едновременно с това е важен източник на организирана престъпност, включително тероризъм; счита за необходимо държавите членки да положат по-големи усилия за справяне с тези незаконни дейности, например като подобрят процедурите за сътрудничество и обмена на информация между държавите членки;

16.  отбелязва резултатите от 12 съвместни митнически операции, проведени от OLAF и държавите членки в сътрудничество с различни служби на трети държави и СТО, при които са били конфискувани 11 милиона къса цигари, 287 000 пури, 250 тона други тютюневи изделия, 8 тона канабис и 400 кг кокаин;

17.  отбелязва, че митническите проверки, извършвани по време на митническото оформяне на стоките, и проверките на службите за борба с измамите са били най-ефективните методи за разкриване на случаи на измама в приходната част на бюджета на Съюза;

18.  изразява загриженост относно митническите проверки и свързаното с тях събиране на мита, които са един от собствените ресурси в бюджета на Съюза; припомня отговорността на митническите органи на държавите членки да извършват проверки, които имат за цел да установят дали вносителите спазват правилата относно тарифите и вноса;

19.  изразява съжаление във връзка с разликите в митническия контрол, прилаган в Съюза, и високия размер на сумите, свързани с измами, които засягат системата за събиране на собствените ресурси; призовава Комисията да засили общата политика за митнически контрол, като предвиди нейното истинско хармонизиране, за да се подобри събирането на традиционните собствени ресурси и да се гарантира сигурността и икономическите интереси на ЕС, като се съсредоточи по-специално върху усилията за борба с търговията с незаконни и фалшифицирани продукти;

20.  изразява съжаление, че между 2013 и 2016 г. китайският внос на облекло и обувки беше подценен при влизането му в няколко европейски страни, и по-специално в Обединеното кралство.

21.  припомня, че OLAF препоръча Комисията да възстанови от правителството на Обединеното кралство загуба на приходи в размер на 1,987 милиарда евро — сума, която обикновено би трябвало да се върне в бюджета на Съюза;

22.  изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията не може да изчисли общия размер на възстановените суми в резултат на препоръките на OLAF за възстановяване; настоятелно призовава Комисията ежегодно да докладва размера на собствените ресурси на ЕС, събрани вследствие на препоръките, направени от OLAF, да въведе система, която да позволява изчисляването на общите суми, да уведомява за сумите, които все още трябва да бъдат възстановени, и в годишните доклади на OLAF да оповестява подробности относно сътрудничеството, с препоръката и действително възстановените сумите;

23.  счита, че Комисията следва да предоставя годишни данни за разликата между очакваните ДДС и митнически постъпления и действително събраните;

Разходи

24.  изразява съжаление, че несвързаните с измами нередности в преките разходи са нараснали с 16% в сравнение с предходната година, за разлика от всички други области на бюджета, в които е отбелязан спад в това отношение;

25.  изразява съжаление, че това е четвъртата година, през която нередностите, докладвани като измами при прякото управление, увеличават броя си (16 случая през 2015 г. и 49 случая през 2016 г.) и стойностното си изражение (0,78 милиона евро през 2015 г. и 6,25 милиона евро през 2016 г.); призовава Комисията да представи до края на 2018 г. конкретен план за намаляване на измамите в тази област;

26.  отбелязва, че броят на докладваните нередности — свързани и несвързани с измами — в областта на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), макар и намалял от 3 250 случая през 2015 г. до 2 676 случая през 2016 г., все още е два пъти по-висок, отколкото през 2012 г., но желае да подчертае, че съответните суми за 2016 г. са само 8% по-високи, отколкото през 2012 г.; отбелязва също така, че макар че между 2015 г. и 2016 г. общият брой на свързаните и несвързаните с измами нередности за този фонд да е намалял с 16%, броят на свързаните с измами нередности е нараснал с 17%; въпреки това приветства факта, че финансовите суми за свързани с измами нередности са намалели с повече от 50%; отбелязва също така, че нередностите, свързани с измами в Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, през последните пет години представляват около 0,5% от плащанията;

27.  отбелязва, че 8 497 свързани и несвързани с измами нередности в областта на политиката на сближаване и рибарството през 2016 г. представляват намаление с 22% спрямо 2015 г., но при все това са с 25% повече от средната стойност за последните пет години; също така отбелязва, че размерът на финансовите суми, засегнати от нередности, е с 5% по-малък спрямо 2015 г.; отбелязва факта, че за програмния период 2007—2013 г. 0,42% от бюджетните кредити за поети задължения са били засегнати от измами и 2,08% от несвързани с измами нередности;

28.  приветства факта, че финансовите суми, свързани с нередности, докладвани като измами, в рамките на политиките на сближаване и на рибарство са намалели с почти 50% (от 469 милиона евро през 2015 г. на 235 милиона евро през 2016 г.);

29.  отбелязва с тревога, че финансовите суми, свързани с нередности по линия на Кохезионния фонд през програмния период 2007—2013 г., продължават да нарастват (от 277 милиона евро през 2015 г. на 480 милиона евро през 2016 г.), за разлика от другите фондове (ЕФРР, ЕСФ и ЕФР), където тенденцията е за стабилизирането или намаляването им;

30.  изразява учудване, че за почти една трета от нередностите, докладвани като измами през 2016 г. в областта на политиката на сближаване, не е предоставена информация за съответната приоритетна област, тъй като тази липса на информация нарушава сравнението с предходни години; призовава Комисията и държавите членки да поправят това положение;

31.  изразява загриженост относно проверките, свързани с финансовите инструменти, управлявани от посредници, и относно слабостите, открити при проверката на седалищата на бенефициентите; подчертава, че е необходимо отпускането на преки и непреки заеми да се обвързва с условието за публикуване на данъчни и счетоводни данни за всяка държава, както и с разкриването от бенефициентите и финансовите посредници, участващи във финансовите операции, на информация относно действителните собственици на дружествата;

32.  очаква, че опростяването на административните правила, за което се призовава в общите разпоредби за периода 2014—2020 г., ще позволи да се намали броят на несвързаните с измами нередности, да се установят случаите на измами и да се подобри достъпът на бенефициентите до фондовете на Съюза;

33.  отбелязва продължаващата тенденция на спад на броя на докладваните нередности по отношение на предприсъединителната помощ, която се дължи на постепенното преустановяване на предприсъединителните програми; при все това отбелязва, че Турция все още е страната, засегната от най-високия брой нередности (свързани или несвързани с измами), който представлява повече от 50% от докладваните случаи;

34.  очаква с интерес резултатите, получени от системата за ранно откриване и отстраняване (EDES), прилагана от Комисията от 1 януари 2016 г.;

35.  препоръчва по-тясно сътрудничество между държавите членки при обмена на информация; посочва, че много държави членки нямат специални закони срещу организираната престъпност, въпреки че участието на тази престъпност в трансгранични дейности и сектори, засягащи финансовите интереси на ЕС, като например контрабанда или фалшифициране на валута, непрекъснато се увеличава; счита за ключово държавите членки да използват ефективни средства за борба с растящата интернационализация на измамите и призовава Комисията да въведе общи стандарти за мерки за подпомагане на борбата с измамите;

Обществени поръчки

36.  припомня, че обществените поръчки бяха един от основните източници на грешки през последния програмен период, и отбелязва, че равнището на нередности, дължащи се на неспазване на правилата за обществените поръчки, продължава да бъде високо; отново призовава Комисията да разработи база данни за нередности, която е в състояние да предостави основа за съдържателен и всеобхватен анализ на честотата, сериозността и причините за грешки при обществените поръчки; призовава съответните органи на държавите членки да разработят и анализират свои собствени бази данни за нередностите, включително за тези в областта на обществените поръчки, както и да сътрудничат на Комисията за предоставянето на такива данни във формат и срокове, които да улесняват работата на Комисията; призовава Комисията да наблюдава и да направи възможно най-скоро оценка на транспонирането в националните разпоредби на директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/EС за обществените поръчки;

37.  отново призовава Комисията и държавите членки да спазват разпоредбите, определящи предварителните условия в политиката на сближаване, по-специално в областта на обществените поръчки; призовава държавите членки да положат повече усилия в областите, изтъкнати в годишния доклад на Комисията, по-специално що се отнася до обществените поръчки, финансовите престъпления, конфликтите на интереси, корупцията, подаването на сигнали за нередности и определението за измама;

Установени проблеми и необходими мерки

По-добър контрол

38.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат по-строги мерки за борба със свързаните с измами нередности; счита, че несвързаните с измами нередности трябва да се отстраняват чрез прилагане на административни мерки, и по-специално чрез определяне на по-прозрачни и по-прости изисквания;

39.  подчертава, че система, която позволява на органите да обменят информация, би улеснила извършването на кръстосана проверка на счетоводни записи за трансакции между две или повече държави членки, с цел предотвратяване на трансгранични измами по отношение на структурните и инвестиционните фондове, като по този начин се гарантира хоризонтален и всеобхватен подход към защитата на финансовите интереси на държавите членки; отново отправя своето искане към Комисията да представи законодателно предложение относно административната взаимопомощ в онези области на европейското финансиране, където не е предвидена такава разпоредба;

40.  подкрепя програмата „Херкулес III“, която е добър пример за подхода за „оптимално използване на всяко евро“; подчертава значението на тази програма и нейния принос за укрепване на капацитета на митническите органи за борба с трансграничната организирана престъпност, както и за предотвратяване на достигането до държавите членки на фалшифицирани и контрабандни стоки;

41.  приветства независимата междинна оценка на програмата „Херкулес III“, която беше представена на Европейския парламент и на Съвета на 11 януари 2018 г.;

42.  изразява загриженост относно увеличаването на свързаните с ДДС измами, особено т.нар. верижни измами; отбелязва предложението на Комисията за директива на Съвета, която би позволила прилагането на общ механизъм за обратно начисляване от страна на държавите членки при определени строги условия; отбелязва предложението на Комисията за пакет за опростяване на ДДС и за намаляване на разходите за привеждане в съответствие за МСП, така че да се създаде среда, която благоприятства растежа на МСП и трансграничната търговия; призовава Комисията да предостави всеобхватно, дългосрочно решение за целия ЕС на проблема с измамите с ДДС; призовава всички държави членки да участват във всички области на дейност на EUROFISC, така че да способстват за обмена на информация и да координират политиките за подпомагане на борбата с този вид измами, които вредят на бюджета на ЕС и националните бюджети;

43.  призовава Комисията да публикува годишен обществено достъпен доклад относно използването на финансови средства на ЕС, както и относно паричните преводи на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) към офшорни структури, включително броя и характера на блокираните проекти, обяснителните бележки относно основанието за блокиране на проекти и последващите действия, предприети, за да се гарантира, че финансови средства на ЕС не допринасят пряко или косвено за увреждането на финансовите интереси на ЕС;

44.  посочва, че пълната прозрачност при отчитането на разходите е от съществено значение, особено по отношение на инфраструктурните дейности, финансирани пряко чрез фондове или финансови инструменти на ЕС; призовава Комисията да гарантира, че гражданите на ЕС имат пълен достъп до информация относно съфинансираните проекти;

Превенция

45.  счита, че превантивните дейности са много важни за намаляване на нивото на измамите при изразходването на средства на ЕС;

46.  приветства превантивните дейности на Комисията и OLAF и призовава за засилване на прилагането на системата за ранно откриване и отстраняване (EDES) и информационната система за борба с измамите (AFIS) и за завършване на националните стратегии за борба срещу измамите;

47.  призовава Комисията да продължи опростяването на финансовите правила и всички други административни правила; изисква от Комисията да извърши внимателна оценка на яснотата и добавената стойност на финансовите насоки на оперативните програми на държавите членки;

48.  призовава Комисията да изготви рамка за цифровизацията на всички процеси в изпълнението на политиките на ЕС (покани за представяне на предложения, прилагане, оценка, изпълнение, плащания), която да бъде приложена от всички държави членки;

49.  счита, че прозрачността е важен инструмент за борба срещу измамите; призовава Комисията да изготви рамка, която да бъде използвана от държавите членки, за да се оповестяват всички етапи от изпълнението на проектите, финансирани с европейски средства, включително плащанията;

Лица, сигнализиращи за нередности

50.  подчертава важната роля на лицата, сигнализиращи за нередности, за предотвратяването, разкриването и докладването на измами и подчертава необходимостта от защита на тези лица; призовава Комисията и държавите членки да гарантират минимално равнище на защита на лицата, сигнализиращи за нередности, в рамките на ЕС;

51.  припомня своите резолюции от 14 февруари 2017 г. и от 24 октомври 2017 г(9). относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, и настоятелно призовава държавите членки и Комисията да приложат своевременно препоръките, съдържащи се в тях;

52.  отново призовава Комисията в най-кратки срокове да представи хоризонтално законодателно предложение за защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, по-специално с цел предотвратяване и ефективна борба с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза;

53.  отбелязва откритата обществена консултация, проведена от Комисията в периода от март до май 2017 г., за да се съберат мнения по въпроса за защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, на национално равнище и на равнище ЕС; очаква през следващите месеци планираната инициатива на Комисията за засилване на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности в ЕС; припомня своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно ролята на лицата, сигнализиращи за нередности, в защитата на финансовите интереси на ЕС;

54.  насърчава Комисията и държавите членки да приемат мерки за защита на поверителността на информационните източници, за да предотвратят всякакви дискриминационни действия или заплахи;

Борба с корупцията

55.  изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията вече не счита за необходимо да публикува доклад за борба с корупцията, което възпрепятства извършването на правилна оценка на мащаба на корупцията; припомня препоръката си от 13 декември 2017 г. към Съвета и Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци(10) и данъчните измами, в която отбелязва, че мониторингът на борбата с корупцията от страна на Комисията ще се осъществява чрез процеса на европейския семестър; счита, че в този процес борбата с корупцията може да бъде изместена от други икономически и финансови въпроси, и призовава Комисията да даде пример, като възобнови публикуването на доклада и като се ангажира с много по-надеждна и всеобхватна стратегия за борба с корупцията; посочва, че борбата с корупцията е въпрос на полицейско и съдебно сътрудничество, област на политиката, в която Парламентът е съзаконодател и има пълни правомощия за контрол;

56.  подчертава, че корупцията представлява огромно предизвикателство за ЕС и неговите държави членки и че без наличието на ефективни мерки за борба с нея тя подкопава икономическите резултати, принципите на правовата държава, доверието в демократичните институции и доверието в съответните институции в рамките на Съюза; припомня, че в резолюцията си от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(11), изрично се призовава за изработване на годишен доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права) с препоръки за всяка отделна държава, включително специален акцент върху корупцията;

57.  изразява съжаление, че новата директива относно обществените поръчки досега не е довела до никакво забележимо подобрение в разкриването на равнището на корупция в ЕС, и призовава Комисията да предостави ефективни инструменти за подобряване на прозрачността на процедурите за възлагане на договори на изпълнители и подизпълнители;

58.  призовава държавите членки да приложат изцяло Директивата на ЕС относно изпирането на пари, с въвеждане на публичен регистър на действителните собственици на дружествата и тръстовете;

59.  повтаря призива си към Комисията да разработи система от строги показатели и лесно приложими единни критерии въз основа на изискванията, изложени в Стокхолмската програма, с оглед измерване на равнището на корупция в държавите членки и оценка на техните политики за борба с корупцията; приканва Комисията да разработи индекс за корупцията, за да позиционира държавите членки; счита, че един индекс за корупцията би могъл да предостави солидна основа, върху която Комисията да установи своите специфични за всяка държава контролни механизми при контролирането на изразходването на средства от ЕС;

60.  повтаря, че превенцията следва да включва непрекъснато обучение и подкрепа за служителите, отговарящи за управлението и контрола на финансовите средства в рамките на компетентните органи, както и обмен на информация и най-добри практики между държавите членки; посочва решаващата роля на местните и регионалните органи и на заинтересованите лица в борбата срещу измамите;

61.  припомня, че Комисията няма достъп до информацията, обменяна между държавите членки с оглед предотвратяване и борба с вътреобщностната измама с липсващ търговец, наричана обикновено „верижна измама“; счита, че Комисията следва да има достъп до Eurofisc с цел по-добър контрол, оценка и усъвършенстване на обмена на данни между държавите членки; призовава всички държави членки да участват във всички области на дейност на Eurofisc, така че да улеснят и ускорят обмена на информация със съдебните и правоприлагащите органи, например Европол и OLAF, както препоръчва Сметната палата; призовава държавите членки и Съвета да предоставят на Комисията достъп до тези данни с цел насърчаване на сътрудничеството, укрепване на надеждността на данните и провеждане на борба с трансграничната престъпност;

Разследваща журналистика

62.  счита, че разследващата журналистика играе съществена роля за стимулиране на необходимото равнище на прозрачност в ЕС и държавите членки и че тя трябва да бъде насърчавана и подкрепяна с правни средства както в държавите членки, така и в рамките на ЕС;

Тютюневи изделия

63.  припомня решението на Комисията да не поднови споразумението с „Филип Морис Интернешънъл Корпорейшън“ (PMI), което изтече на 9 юли 2016 г.; припомня, че на 9 март 2016 г(12). Парламентът изиска от Комисията да не подновява, удължава или предоговаря споразумението с PMI след датата на изтичането му; счита, че другите три споразумения (с „Бритиш американ табако“ (BAT), „Джапан табако интернешънъл“ (JTI) и „Империъл табако лимитид“ (ITL)) следва да бъдат прекратени, считано от 20 май 2019 г.; призовава Комисията до края на 2018 г. да представи доклад относно осъществимостта на прекратяването на останалите три споразумения;

64.  настоятелно призовава Комисията да предприеме, на равнището на ЕС, всички необходими мерки за локализиране и проследяване на тютюневите изделия на PMI, както и да предприеме правни действия в случай на незаконно изземане на продукти на този производител до пълното прилагане на всички разпоредби на Директивата за тютюневите изделия, така че да се избегне какъвто и да е регулаторен вакуум между изтичането на срока на действие на споразумението с PMI и влизането в сила на Директивата за тютюневите изделия и Рамковата конвенция за контрол на тютюна;

65.  приветства подкрепата на Комисията за своевременното ратифициране на Протокола на СЗО за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия, като този протокол е първият многостранен правен инструмент, който разглежда проблема с контрабандата на тютюневи изделия по всеобхватен начин и в световен мащаб;

66.  припомня, че към днешна дата 32 страни са ратифицирали Протокола на СЗО за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия, от които само осем държави членки и Съюзът като цяло; настоятелно призовава десетте държави членки (Белгия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Нидерландия, Обединеното кралство, Словения, Финландия и Швеция) и Норвегия, които са подписали, но все още не са ратифицирали Протокола за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия, да го направят;

67.  очаква скоро да получи окончателния доклад на Комисията за напредъка вследствие на нейното съобщение от 2013 г., озаглавено „Засилване на борбата с контрабандата на цигари и други форми на незаконна търговия с тютюневи изделия — всеобхватна стратегия на ЕС“ (COM(2013)0324), предвиден за 2018 г.;

68.  приветства факта, че откакто лабораторията на ЕС, отговорна за контрола на тютюна в Съвместния изследователски център в Геел (Белгия), функционира от април 2016 г., тя е в състояние да определя химичния профил и отличителните характеристики на конфискувания тютюн, като по такъв начин може да се проверява автентичността му;

Разследвания и ролята на OLAF

69.  отбелязва, че досега съдебните препоръки на OLAF са имали само много ограничено изпълнение в държавите членки; счита, че подобно положение е недопустимо, и призовава Комисията да гарантира пълното изпълнение на препоръките на OLAF в държавите членки;

70.  изразява съжаление, че въпреки многобройните препоръки и разследвания на OLAF делът на наказателните преследвания е само 30% в държавите членки и че съдебните органи на някои държави членки не считат за приоритетни препоръките на OLAF, отнасящи се до неправилното разходване на европейски средства, и че дори OLAF не следва точно своите препоръки; призовава Комисията да установи правила за последващи действия след препоръките на OLAF;

71.  изразява съжаление относно факта, че около 50% от случаите на OLAF са прекратени от националните съдебни органи; призовава държавите членки, Комисията и OLAF да определят условия за допустимостта на доказателствата, предоставени от OLAF; призовава OLAF да подобри качеството на окончателните си доклади, за да се повиши полезността им за националните органи;

72.  призовава OLAF да приложи по-реалистичен подход към препоръките си за възстановяване и да докладва и относно сумите, които действително са възстановени;

73.  припомня, че Регламентът за OLAF възлага важна роля на генералния директор в процедурите за подаване на жалби относно разследванията; припомня, че прякото участие на генералния директор в разследванията на OLAF подкопава ролята му и по тази начин и Регламента;

74.  призовава Комисията, при преразглеждането на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013, да създаде подходящ баланс между правомощията на Европейската прокуратура и OLAF, да засили процесуалните гаранции, да изясни и укрепи правомощията за разследване на OLAF и да установи определено равнище на прозрачност на препоръките и докладите на OLAF, както и да изясни правилата за сътрудничество и достъп до данни между OLAF и нейния надзорен съвет;

o
o   o

75.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата, Европейската служба за борба с измамите и надзорния съвет на OLAF.

(1) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 1.
(2) ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1.
(3) OВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29.
(4) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(5) ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.
(6) Решение на Съда (голям състав) от 8 септември 2015 г., Taricco и други, C-105/14, ECLI:EU:C:2015:555.
(7) Приети текстове, P8_TA(2017)0022.
(8) Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1)
(9) Приети текстове, P8_TA(2017)0402
(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0491.
(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0409.
(12) Резолюция от 9 март 2016 г. относно споразумението за тютюна (споразумението с PMI) (OВ C 50, 9.2.2018 г., стр. 35.)


Генетично модифицирано захарно цвекло H7–1 (KM-ØØØH71-4)
PDF 634kWORD 63k
Резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на храни и фуражи, произведени от генетично модифицирано захарно цвекло H7-1 (KM-ØØØH71-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D055630–01 – 2018/2651(RSP))
P8_TA(2018)0197B8-0220/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на храни и фуражи, произведени от генетично модифицирано захарно цвекло H7-1 (KM-ØØØH71-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D055630-01),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 11, параграф 3 и член 23, параграф 3 от него,

—  като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 19 март 2018 г., по време на което не беше прието становище,

—  като взе предвид член 11 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),

—  като взе предвид становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), прието на 26 октомври 2017 г. и публикувано на 16 ноември 2017 г.(3),

—  като взе предвид предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2017)0085, COD(2017)0035),

—  като взе предвид своите предходни резолюции, с които се представят възражения срещу разрешаването на генетично модифицирани организми(4),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 12 ноември 2004 г., в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, KWS SAAT AG и Monsanto Europe S.A. подадоха до компетентните органи на Обединеното кралство заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, произведени от захарно цвекло H7-1 („генетично модифицирано захарно цвекло H7-1“);

Б.  като има предвид, че с Решение № 2007/692/ЕО на Комисията(5) се разрешава пускането на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, произведени от генетично модифицирано захарно цвекло H7–1; като има предвид, че преди решението на Комисията, на 5 декември 2006 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) даде положително становище в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, което беше публикувано на 14 декември 2006 г.(6) („становище на ЕОБХ от 2006 г.“);

В.  като има предвид, че на 20 октомври 2016 г. KWS SAAT SE и Monsanto Europe S.A./N.V. съвместно подадоха заявление за подновяване на разрешението, предоставено в съответствие с Решение № 2007/692/ЕО;

Г.  като има предвид, че на 26 октомври 2017 г. ЕОБХ даде положително становище, в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, което беше публикувано на 16 ноември 2017 г.(7) („становище на ЕОБХ от 2017 г.“);

Д.  като има предвид, че заявлението за подновяване е за храни и фуражи, произведени от или храни, съдържащи съставки, произведени от генетично модифицирано захарно цвекло H7-1 за внос и преработка(8); като има предвид, че примерите за такива продукти включват захар, сироп, сух пулп и меласа, като всички те са произведени от корените на захарното цвекло; като има предвид, че пулпът и меласата се използват, наред с другото, във фуражите(9);

Е.  като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни или фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или върху околната среда, както и че Комисията взема предвид всички относими разпоредби на правото на Съюза и други обосновани фактори, свързани с разглеждания въпрос, при изготвянето на решението си;

Ж.  като има предвид, че през тримесечния период на консултации бяха представени многобройни критични забележки от държавите членки, както по отношение на първото становище на ЕОБХ от 2006 г.(10), така и по отношение на второто му становище от 2017 г.(11); като има предвид, че наред с другото държавите членки критикуват факта, че не са проведени тестове с части от корени, които често се смесват с меласа и се дават на животните под формата на гранули, че триседмичното проучване на въздействието на фуража върху овце не може да се разглежда като представително, тъй като не е ясно дали са били оценени важни от токсикологична гледна точка параметри, че не са предоставени научни доказателства в подкрепа на твърдението, че „излагането на човека на протеина ще бъде пренебрежимо малко“, че, по отношение на алергенността, не са били проведени изпитвания по експериментален път със самия генетично модифициран организъм (ГМО), че проучванията, проведени с изолиран протеин не са убедително доказателство за безвредност, както и че в анализа на състава липсват данни относно фосфора и магнезия, препоръчани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;

З.  като има предвид, че генeтично модифицираното захарно цвекло H7-1 експресира протеина CP4 EPSPS, който придава поносимост към глифосат; като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква растенията на генетично модифицираното захарно цвекло H7-1 да бъдат третирани с по-високи и повтарящи се дози глифосат, което не само ще доведе до по-голяма тежест на остатъчните вещества в реколтата, но може също да окаже влияние върху състава на растенията и техните агрономични характеристики;

И.  като има предвид, че въпреки че глифосатът обикновено се пръска върху листата, той може да се натрупа в корените поради преминаване през растението или поемане от почвата; като има предвид, че поемането през корените на глифосат е доказано при няколко видове култури, включително при цвеклото; като има предвид, че този начин на излагане е съществен, тъй като при оттичането на води глофосатът се поема от корените(12);

Й.  като има предвид, че информацията относно остатъчните нива на хербициди и техните метаболити, както и относно тяхното разпределение в самото растение е от съществено значение за цялостната оценка на риска от генетично модифицирани растения, устойчиви на хербициди; като има предвид, че според експертната група на ЕОБХ по ГМО остатъчните нива на глифосат не попадат в нейната сфера на компетентност; като има предвид, че ЕОБХ не е правила оценка на остатъчните нива на глифосат в генетично модифицираното захарно цвекло H7-1 и евентуалните промени в неговия състав и агрономични характеристики в резултат на излагане на глифосат;

К.  като има предвид по принцип, че според експертната група на ЕОБХ по пестицидите не може да се правят заключения относно безопасността на остатъчните вещества при пръскането на генетично модифицирани култури с глифосатни формули(13); като има предвид, че добавките и техните смеси, използвани в търговски препарати за пръскане с глифосат, могат да имат по-голяма токсичност, отколкото самата активна съставка(14); като има предвид, че Съюзът вече премахна от пазара добавка, известна като POE tallowamine, поради опасения относно нейната токсичност; като има предвид, че проблемните добавки и смеси може обаче да продължават да са разрешени в държавите, в които се отглежда генетично модифицирано захарно цвекло H7-1;

Л.  като има предвид, че въпросът относно канцерогенността на глифосат остава неизяснен; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали (ECHA) заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на горепосоченото, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака на Световната здравна организация класифицира глифосата като вероятно канцерогенен за хората; като има предвид, че Парламентът сформира специална комисия относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди, която ще помогне да се установи дали ЕОБХ и ECHA са спазили съответните международни научни стандарти и дали от страна на промишлеността не са оказали неправомерно въздействие върху заключенията на агенциите на Съюза относно канцерогенността на глифосат;

М.  като има предвид, че понастоящем Комисията не изисква от държавите членки да правят оценка на остатъчните количества глифосат върху захарното цвекло с цел гарантиране та спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества като част от координираната многогодишна контролна програма на Съюза за 2018, 2019 и 2020 г. в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/660 на Комисията(15); като има предвид, че остатъчните количества глифосат върху захарното цвекло също така няма да бъдат подложени на оценка от държавите членки, за да се осигури съответствие с максимално допустимите граници на остатъчни вещества съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/555 на Комисията(16); като има предвид, че следователно не е известно дали остатъчните количества глифосат върху внесеното генетично модифицирано захарно цвекло H7-1 съответстват на максимално допустимите граници на остатъчни вещества;

Н.  като има предвид заключението на ЕОБХ, че всички, с изключение на един, представителни видове употреба на глифосат при конвенционалните култури (т.е. генетично немодифицираните култури) създават „риск за нецелеви сухоземни гръбначни животни“, като същевременно ЕОБХ установи висок риск в дългосрочен план за бозайниците при някои от основните употреби върху конвенционалните култури(17); като има предвид, че Европейската агенция по химикали (ECHA) класифицира глифосата като токсичен за водните организми, с дълготраен ефект; като има предвид, че отрицателното въздействие на употребата на глифосат върху биологичното разнообразие и околната среда е широко документирано; като има предвид например, че проучване, проведено в САЩ през 2017 г., откри отрицателна корелация между употребата на глифосат и изобилието от възрастни пеперуди монарх, особено в областите на концентрирано земеделие(18);

О.  като има предвид, че подновяването на разрешението за пускане на пазара на генетично модифицирано захарно цвекло H7-1 ще продължи да генерира търсене за отглеждането му в трети държави; като има предвид, че, както беше споменато по-горе, при устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури се използват по-високи и повтарящи се дози хербициди в сравнение с употребата им при конвенционалните култури, тъй като те умишлено са били създадени за тази цел;

П.  като има предвид, че Съюзът е страна по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, по силата на която страните по Конвенцията трябва да гарантират, че дейностите под тяхна юрисдикция или контрол не причиняват щети на околната среда на други държави или области извън границите на тяхната юрисдикция(19); като има предвид, че решението относно това дали да се поднови разрешението за генетично модифицирано захарно цвекло H7-1 попада в рамките та юрисдикцията на Съюза;

Р.  като има предвид, че разработването на генетично модифицирани култури, устойчиви на редица селективни хербициди, се дължи основно на бързото развитие на резистентност на плевелите към глифосат в страни, които са разчитали значително на генетично модифицирани култури; като има предвид, че през 2015 г. в световен мащаб са съществували най-малко 29 вида плевели, устойчиви на глифосат(20);

С.  като има предвид, че на 19 март 2018 г. Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, гласува срещу приемането на становище;

Т.  като има предвид, че Комисията неколкократно изразява съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 тя е трябвало да приема решения за разрешаване без подкрепата на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, както и че връщането на досиетата в Комисията за окончателно решение, което по принцип представлява изключение в процедурата като цяло, се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че председателят на Комисията Юнкер също осъди тази практика като недемократична(21);

У.  като има предвид, че на 28 октомври 2015 г. Парламентът отхвърли на първо четене(22) законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение;

Ф.  като има предвид, че съгласно съображение 14 от Регламент (ЕС) № 182/2011 Комисията, доколкото е възможно, следва да действа по такъв начин, че да избегне противопоставяне на всяка преобладаваща позиция, която може да се формира в рамките на апелативния комитет срещу целесъобразността на даден акт за изпълнение, особено когато актовете за изпълнение са по чувствителни въпроси, като например здравето на потребителите, безопасността на храните и опазването на околната среда;

1.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета(23), е да се предостави основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите, що се отнася до генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3.  призовава Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4.  приканва Комисията да спре всички решения за изпълнение относно заявления за разрешение за ГМО, докато процедурата по разрешаване не бъде преразгледана по такъв начин, че да се коригират слабостите в сегашната процедура, която се оказа неподходяща;

5.  призовава по-специално Комисията да спазва своите задължения съгласно Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, като спре всякакъв внос на генетично модифицирани растения, които са устойчиви на глифосат;

6.  приканва Комисията да не разрешава никакви генетично модифицирани растения, които са устойчиви на хербициди, без да е извършена пълна оценка на остатъчните вещества от пръскането с добавъчни хербициди и техните търговски формули, използвани в страните на отглеждането им;

7.  приканва Комисията да включи изцяло оценката на риска при прилагането на добавъчни хербициди и техните остатъчни вещества в оценката на риска от генетично модифицирани растения, които са устойчиви на хербициди, независимо дали съответното генетично модифицирано растение е предназначено за отглеждане в Съюза или ще се внася за храни и фуражи;

8.  отново заявява ангажимента си за ускоряване на работата по предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011, за да се гарантира, наред с другото, че ако Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните не представи становище във връзка с одобрението на ГМО, било то за отглеждане или за храна и фуражи, Комисията ще оттегля предложението; призовава Съвета спешно да продължи работата си по същото предложение на Комисията;

9.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.
(2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(3) http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/5065.
(4)—————————————————————— — Резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара – в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета – с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 110).Резолюция от 16 декември 2015 г. относно решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 71).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 19).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 17).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2) (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 15).Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията (OВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 108).Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L., ред SHD-27531-4)) (OВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 111).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (Приети текстове, P8_TA(2016)0388).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на Решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (Приети текстове, P8_TA(2016)0389).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (Приети текстове, P8_TA(2016)0386).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (Приети текстове, P8_TA(2016)0387).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (Приети текстове, P8_TA(2016)0390).Резолюция от 5 април 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × 59122 × MIR604 × 1507 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, 59122, MIR604, 1507 и GA21, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0123).Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0215).Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB119 (BCS-GHØØ5-8), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P8_TA(2017)0214).Резолюция от 13 септември 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-68416-4, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0341).Резолюция от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0377).Резолюция от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-44406-6, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0378).Резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 (DAS-Ø15Ø7-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0396).Резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя 305423 x 40-3-2 (DP-3Ø5423-1 × MON-Ø4Ø32-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0397).Резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана маслодайна рапица MON 88302 x Ms8 x Rf3 (MON-883Ø2-9 × ACSBNØØ5-8 × ACS-BNØØ3-6), MON 88302 x Ms8 (MON-883Ø2-9 × ACSBNØØ5-8) и MON 88302 x Rf3 (MON-883Ø2-9 × ACS-BNØØ3-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0398).Резолюция от 1 март 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 59122 (DAS-59122-7), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2018)0051).Резолюция от 1 март 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × NK603 (MON-87427-7 × MON-89Ø34-3 × MON-ØØ6Ø3-6) и генетично модифицирана царевица, комбинираща две от събитията MON 87427, MON 89034 и NK603, и за отмяна на Решение № 2010/420/ЕС (Приети текстове, P8_TA(2018)0052).
(5) Решение 2007/692/ЕО на Комисията от 24 октомври 2007 г. за разрешаване пускането на пазара на храни и фуражи, произведени от генетично модифицирано захарно цвекло H7-1 (KM-ØØØH71-4) съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 283, 27.10.2007 г., стр. 69).
(6) http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/431.
(7) http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/5065.
(8) становище на ЕОБХ от 2017 г., стр. 3: http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/5065.
(9) ЕОБХ 2006 г., стр. 1 и стр. 7: http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/431.
(10) Приложение Ж – мнения на държавите членки: http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2004-164.
(11) Приложение Д — мнения на държавите членки: http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2017-00026.
(12) https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5606642/.
(13) Заключение на ЕОБХ относно партньорската проверка на оценката на риска от употребата на активното вещество глифосат като пестицид. EFSA Journal 2015 г.; 13(11): 4302: http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2015.4302/epdf.
(14) https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3955666.
(15) Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/660 на Комисията от 6 април 2017 г. относно координирана многогодишна контролна програма на Съюза за 2018, 2019 и 2020 г. за гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни от животински и растителен произход и за оценка на експозицията на потребителите на тези пестицидни остатъци (ОВ L 94, 7.4.2017 г., стр. 12).
(16) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/555 на Комисията от 9 април 2018 г. относно координирана многогодишна контролна програма на Съюза за 2019, 2020 и 2021 г. за гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни от животински и растителен произход и за оценка на експозицията на потребителите на тези пестицидни остатъци (ОВ L 92, 10.4.2018 г., стр. 6).
(17) https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/epdf/10.2903/j.efsa.2015.4302.
(18) https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/ecog.02719.
(19) Конвенция на ООН за биологичното разнообразие, член 3: https://www.cbd.int/convention/articles/default.shtml?a=cbd-03.
(20) https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5606642/.
(21) Вж. например встъпителното изявление на пленарното заседание на Европейския парламент, включено в политическите насоки за следващата Европейска комисия, (Страсбург, 15 юли 2014 г.) или речта за състоянието на Съюза от 2016 г. (Страсбург, 14 септември 2016 г.).
(22).5OВ C 355, 20.10.2017 г., стр. 165.5, 20.10.2017 г., стр. 165
(23) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.


Годишен доклад относно контрола на финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка за 2016 г.
PDF 659kWORD 82k
Резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно годишния доклад относно контрола на финансовите дейности на ЕИБ за 2016 г. (2017/2190(INI))
P8_TA(2018)0198A8-0139/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид доклада за дейността на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2016 г.,

—  като взе предвид финансовия доклад за 2016 г. и статистическия доклад за 2016 г. на ЕИБ,

—  като взе предвид доклада относно устойчивото развитие за 2016 г., доклада относно основаната на три стълба оценка на операциите на ЕИБ в рамките на ЕС за 2016 г. и доклада относно резултатите извън ЕС на Европейската инвестиционна банка за 2016 г.,

—  като взе предвид годишните доклади на Одитния комитет за 2016 г.,

—  като взе предвид доклада за дейността в областта на борбата с измамите на групата на ЕИБ за 2016 г.,

—  като взе предвид доклада за изпълнението на политиката на ЕИБ за прозрачност през 2016 г. и доклада за корпоративното управление за 2016 г.,

—  като взе предвид доклада за дейността на Службата на директора по проверка на съответствието на ЕИБ за 2016 г.,

—  като взе предвид оперативните планове на групата на ЕИБ за 2015—2017 г. и 2016—2018 г.,

—  като взе предвид членове 3 и 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 15, 126, 174, 175, 208, 209, 271, 308 и 309 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Протокол № 5 за устава на ЕИБ и Протокол № 28 за икономическото, социалното и териториалното сближаване,

—  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид процедурния правилник на Европейската инвестиционна банка,

—  като взе предвид своите резолюции от 11 март 2014 г. относно ЕИБ — Годишен доклад за 2012 г.(1), от 30 април 2015 г. относно ЕИБ — Годишен доклад за 2013 г.(2), от 28 април 2016 г. относно ЕИБ — Годишен доклад за 2014 г.(3) и от 27 април 2017 г. относно годишен доклад за контрола на финансовите дейности на ЕИБ за 2015 г.(4),

–  като взе предвид Решение № 1080/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г.(5) относно външния мандат на ЕИБ за периода 2007 — 2013 г. и Решение № 466/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по операции по финансиране на инвестиционни проекти извън Съюза(6),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 юли 2015 г., озаглавено „Да работим заедно за работни места и растеж: ролята на националните насърчителни банки (ННБ) в подкрепа на Плана за инвестиции за Европа“ (COM(2015)0361),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европа инвестира отново — Преглед на постигнатото по Плана за инвестиции за Европа и следващи мерки“ (COM(2016)0359),

—  като взе предвид съобщението на Комисията и придружаващите работни документи на службите на Комисията от 14 септември 2016 г. относно удължаването на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), както и въвеждането на технически подобрения за този фонд и за Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (COM(2016)0597, SWD(2016)0297 и SWD(2016)0298),

—  като взе предвид оценката на операциите от септември 2016 г. на ЕИБ относно функционирането на ЕФСИ,

—  като взе предвид Становище № 2/2016 на Европейската сметна палата относно предложението за регламент за разширяване на обхвата и удължаване на срока на действие на ЕФСИ,

—  като взе предвид Специален доклад № 19/2016 на Европейската сметна палата, озаглавен „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти — поуки от програмния период 2007 — 2013 г.“,

—  като взе предвид извършения от Ernst & Young ad-hoc одит на прилагането на Регламент (ЕС) 2015/1017 („Регламент за ЕФСИ“) от 8 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията относно управлението на гаранционния фонд на Европейския фонд за стратегически инвестиции през 2016 г. от 16 юни 2017 г. (COM(2017)0326) и (SWD(2017)0235),

—  като взе предвид тристранното споразумение от септември 2016 г. между Европейската комисия, Европейската сметна палата и Европейската инвестиционна банка,

—  като взе предвид писмото на Европейския омбудсман до председателя на Европейската инвестиционна банка от 22 юли 2016 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по международна търговия (A8-0139/2018),

A.  като има предвид, че ЕИБ е Банката на ЕС, съгласно определението по членове 308 и 309 от ДФЕС, и е най-голямата многостранна банка и най-големият в света заемодател на публични средства, действащ на международните капиталови пазари;

Б.  като има предвид, че ЕИБ е длъжна по силата на Договорите да допринася за интеграцията на ЕС, икономическото и социалното сближаване и регионалното развитие посредством специализирани инвестиционни инструменти, като например заеми, дялови ценни книжа, гаранции, механизми за споделяне на риска и консултантски услуги;

В.  като има предвид, че предизвикателствата, свързани с устойчивостта, се увеличават, особено в контекста на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., която трябва да бъде транспонирана в редица документи на ЕИБ;

Г.  като има предвид, че ЕИБ играе основна роля в прилагането на все по-голям брой финансови инструменти, които упражняват ефект на лоста върху бюджетните средства на ЕС;

Д.  като има предвид, че инвестициите в иновации и умения са от ключово значение за развитието на европейската икономика на знанието и за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

Е.  като има предвид, че приносът за балансираното и стабилно развитие на вътрешния пазар чрез проекти за финансиране за по-слабо развитите региони и за проекти, които не могат да бъдат изцяло финансирани от отделните държави членки, е основната задача на ЕИБ в съответствие с член 309 от ДФЕС;

Ж.  като има предвид, че модерната, устойчива инфраструктура играе съществена роля в борбата срещу изменението на климата и за свързване на вътрешните пазари и на европейските икономики; като има предвид, че всички инвестиции в тази област, предоставяни от ЕИБ, следва да гарантират, че ЕС разполага с устойчивата, ефикасна, екологосъобразна и добре интегрирана инфраструктура, от която се нуждае за създаването на „Интелигентна Европа“ и подкрепата на наистина устойчив и приобщаващ растеж в дългосрочен план;

З.  като има предвид, че ЕИБ е референта банка, която има за цел да стимулира растежа на стартиращите и иновативните предприятия;

И.  като има предвид, че кредитирането от ЕИБ на действия в областта на климата следва да подкрепя прехода към икономика без въглеродни емисии, която да е екологосъобразна и устойчива на изменението на климата, по-специално чрез проекти, насърчаващи ефективното използване на природните ресурси, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност;

Й.  като има предвид, че Планът за инвестиции за Европа се състои от три стълба: мобилизиране на инвестиционни средства; осигуряване на гаранции, че инвестиционните ресурси достигат до реалната икономика; както и подобряване на инвестиционната среда в Съюза;

К.  като има предвид, че инвестициите на ЕИБ следва да бъдат не само рентабилни операции, но също така да отговорят на критериите за устойчивост и на стандартите за управление в съответствие с изискванията на Договора да се действа без да се цели печалба в интерес на Съюза;

Л.  като има предвид, че политиката на прозрачност, разработена в рамките на ЕИБ, е изправена пред предизвикателство от двойствения характер на банката като публичен орган — т.е. банката на ЕС — и като търговска банка, която управлява и държи информация относно клиентите на ЕИБ;

М.  като има предвид, че ЕИБ следва да запази рейтинга си „ААА“, който е основен актив на нейния бизнес модел на набиране на средства и отпускане на заеми при атрактивни лихвени проценти, както и стабилни портфейли от активи;

Н.  като има предвид, че макар ЕИБ — по своя характер — да трябва да се включва в някои случаи в частни предприятия, чиято цел е постигане на печалба, нейната основна роля е да обслужва интересите на гражданите на ЕС преди тези на което и да е частно предприятие, дружество или корпорация;

Насърчаване на финансово устойчиви дейности за стабилно дългосрочно въздействие от инвестициите на ЕИБ

1.  отбелязва, че общото финансиране на групата на ЕИБ за 2016 г. възлиза на 83,8 милиарда евро за 2016 г., като през посочената година са мобилизирани общо 280 милиарда евро инвестиции;

2.  взема под внимание съвкупността от годишните доклади на ЕИБ за 2016 г., в които се представят различни инвестиционни дейности и очакваните въздействия от тях; отново отправя своето искане към ЕИБ да представя по-всеобхватен, подробен и хармонизиран годишен доклад за дейността и значително да подобри представянето на информация, като включва подробни и достоверни разбивки на одобрените инвестиции, подписани и изплатени за дадената година и ангажираните финансови източници (собствени ресурси, ЕФСИ, централно управлявани от ЕС програми и т.н.), както и на такава информация за бенефициентите (държавите членки, публичния или частния сектор, посредници или преки получатели), подпомаганите сектори и резултатите от последващите оценки;

3.  приканва ЕИБ да продължи усилията си в тази посока, като предоставя на отговорните за изготвянето на политиките пълна и изчерпателна информация относно конкретното и постигнато икономическо, социално и екологично въздействие, относно добавената стойност и относно постигнатите резултати от нейните операции в държавите членки, както и извън ЕС, под формата на доклади за оценка по трите стълба и рамката за измерване на резултатите; подчертава, че е важно за всеки проект да бъде извършвана независима предварителна и последваща оценка; призовава ЕИБ да предостави подробни примери за междунационална добавена стойност в докладите си относно въздействието на инвестициите, както и ключовите показатели за секторни и междусекторни успехи; приканва ЕИБ да предоставя на Парламента резултатите от последващите оценки;

4.  припомня, че дейностите, които се ползват от подкрепата на ЕИБ, трябва да бъдат в съответствие с основните задачи на Банката съгласно ДФЕС, с принципите на политическите цели на ЕС, както е посочено в стратегията „Европа 2020“ и в Споразумението от 21-ата конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН; поради това подчертава, че мисията на ЕИБ е да се съживи европейската икономика с цел да се стимулират качествените работни места и да се окаже подкрепа на интелигентния, приобщаващ и устойчив растеж в Съюза, както и по-голямо сближаване, което е необходимо за обръщане на тенденцията за нарастване на неравенствата, както в държавите членки, така и между тях; за тази цел се надява да бъде установено все по-тясно сътрудничество между ЕИБ, Комисията и държавите членки, за да се подобри планирането и определянето на целите и вследствие на това да се определят отново приоритетите за финансиране;

5.  подчертава факта, че заради тяхното въздействие и значимост за икономиките — както местни така и национални — инвестициите в МСП, стартиращите предприятия, научните изследвания, иновациите, цифровата икономика и енергийната ефективност са най-значимият фактор за задвижването на икономическото възстановяване на ЕС и за насърчаване на създаването на качествени работни места;

6.  изтъква повтарящата се необходимост ЕИБ да допринася за трайно намаляване на недостига на инвестиции въз основа на солидни икономически критерии; подчертава, че при оценката на финансираните проекти следва също така да се отчитат социалните, икономическите и екологични външни последици (както положителни, така и отрицателни), особено що се отнася до въздействието, което те оказват върху местните общности, за да се разбере дали те допринасят реална добавена стойност за гражданите на ЕС;

7.  счита, че одобряването на инвестиционни проекти следва да се основава на солиден, независим анализ за оценка на финансовата устойчивост и рисковете, свързани с проектите, с цел да се избегне рискът от социализация на загубите и приватизация на доходите, когато става дума за публични ресурси; подчертава, че предоставянето на публични субсидии следва да се предвижда единствено за изпълнението на задачи от общ интерес, както и когато пазарът не е в състояние да осигури необходимите резултати на публичната политика;

8.  отново заявява загрижеността на Парламента по отношение на определянето на балансирана стратегия с динамично, справедливо и прозрачно географско разпределение на проектите и инвестициите между държавите членки, като се взема предвид специалният акцент върху по-слабо развитите държави и региони; отбелязва, че 70% от общото кредитиране от ЕИБ за 2016 г. (46,8 милиарда евро) са концентрирани в малък брой държави с най-развити финансови пазари, което показва, че не всички държави членки или региони са в състояние да настигнат останалите и да се възползват в еднаква степен от възможностите за инвестиции;

9.  изразява подкрепата си за четирите цели на публичната политика на ЕИБ и за двете хоризонтални цели, които пресичат границите между тези цели — а именно, икономическо и социално сближаване и действия в областта на климата — като обхващат множество въпроси, от преодоляване на регионалните дисбаланси до подпомагане на по-слабите региони да станат по-привлекателни за развитието на благоприятна среда за насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж; все пак повтаря призива си ЕИБ да възстанови икономическото, социално и териториално сближаване като първостепенна цел на публичната политика;

10.  призовава ЕИБ в случаите на големи инфраструктурни проекти да вземе под внимание всички рискове, които могат да окажат въздействие върху околната среда и да финансира приоритетно онези, които показват истинска добавена стойност за околната среда, икономиката или местното население; подчертава значението на извършването на стриктен мониторинг на възможните рискове от корупция и измами и призовава ЕИБ да замрази всички заеми за проекти, когато това се изисква от официално разследване на OLAF или национален орган;

11.  изразява съжаление, че много държави членки нямат капацитета да прилагат финансови инструменти, да разгръщат публично-частни партньорства и да постигат взаимодействия между различни типове финансиране, което се отразява отрицателно на общия напредък на инвестициите;

12.  подчертава необходимостта от оптимизиране на използването на финансиране и безвъзмездни средства от ЕС, в допълнение към подхода на ЕИБ за предоставяне на техническа помощ и финансови консултации на държавите членки по лесно достъпен начин, въз основа на комбинация от отпускане на заеми (заеми за проекти, заеми чрез посредник, микрофинансиране, рисков капитал, собствен капитал и финансиране на инвестициите), смесеното финансиране (пряко финансиране, подкрепено от допълнителни източници на финансиране, напр. гаранции, облигации за проекти) и консултации (финансов и технически експертен опит); ето защо призовава ЕИБ, в сътрудничество с Комисията, да предоставя повече техническа помощ в областите на консултантските и аналитичните услуги, управлението на проекти и изграждането на капацитет за държавите членки, които получават нисък дял от финансирането от ЕИБ; припомня, че финансовите инструменти, като например облигациите за проекти, следва да бъдат подложени на сериозна оценка по отношение на техните финансови, социални и екологични последици, за да се избегне прехвърлянето на цялата тежест на риска върху обществеността;

13.  признава, че може да има разлики между оценяването на осъществимостта на проекти от страна на една банка и традиционните секторни оценки, използвани за структурните фондове; счита освен това, че ефективността на интервенциите следва да се оценява въз основа на потенциала на финансовите инструменти и тяхната устойчивост, като се отчитат също така и количествено измеримите резултати, които могат да бъдат постигнати;

14.  призовава ЕИБ да обърне внимание на разходната ефективност при осъществяване на своята дейност посредством внимателен мониторинг и докладване на административните разходи и такси, като се има предвид големият брой мандати, управлявани от ЕИБ; счита, че е от съществено значение да се разработват дейности с пропорционални разходи; отправя искане към ЕИБ да включи в своите доклади изчерпателна информация относно структурата на разходите и таксите за управление (пряко, косвено и кумулативно) в зависимост от естеството на управляваните мандати, размера на проектите и използваните финансови инструменти, напр. заеми, гаранции или собствен капитал;

15.  счита, че рейтингът „ААА“ е значим актив за разработването на инвестиционната стратегия на ЕИБ и на дългосрочните приоритети за предоставяне на кредити; припомня при все това, че за да допринесат за икономическото развитие на ЕС, инструментите и интервенциите на ЕИБ — особено онези, които се основават на прехвърлянето на риск — не могат да бъдат без риск;

16.  отбелязва, че Обединеното кралство участва с дял от 16,1% в капитала на ЕИБ, което представлява 3,5 милиарда евро от внесения капитал и 35,7 милиарда евро от невнесения капитал на банката; изисква ръководството на ЕИБ да идентифицира и своевременно да информира Парламента относно въздействието на излизането на Обединеното кралство от ЕС за ЕИБ с цел да се запази способността на ЕИБ да постига целите на своята политика;

17.  призовава ЕИБ — с оглед на най-непосредственото предизвикателство пред нея, предизвикано от решението на Обединеното кралство да задейства член 50, и признавайки, че подробни условия за оттегляне не могат да бъдат предопределени — да предостави на Парламента подробна разбивка на проектите и етапа на изпълнение до края на 2017 г. заедно с предварителна оценка на възможните свързани с това рискове;

Усъвършенстване на мониторинга на добавената стойност и допълняемостта в рамките на финансовото управление на ЕИБ

18.  отбелязва, че през 2016 г. портфейлът на ЕИБ от заеми, гаранции и инвестиции мобилизира инвестиции с общ размер от 280 милиарда евро; отбелязва, че през 2016 г. 67,7 милиарда евро инвестиции бяха свързани с одобрения по ЕФСИ, които бяха предназначени главно за по-малките дружества (31%), енергетиката (22%) и научните изследвания, развойната дейност и иновациите (22%); въпреки това изразява съжаление, че голям дял от инвестициите по ЕФСИ беше заделен за проекти, свързани с изкопаеми горива; отново изтъква необходимостта от задълбочен анализ и оценка на въздействието върху околната среда на всеки проект;

19.  счита, че увеличаването на въздействието чрез ливъридж и осигуряването на допълняемост са от основно значение; отбелязва моделирането и предварителната оценка на въздействието на дейността на ЕИБ, която следва да допринесе за допълнителен растеж на БВП с 1,1% и до създаването на допълнителни 1,4 милиона работни места до 2030 г.; приветства факта, че 385 000 МСП ще се възползват от финансирането от ЕИФ, като припомня, че МСП са гръбнакът на икономиката на ЕС и играят ролята на двигатели на заетостта и устойчивия растеж; отправя искане към ЕИБ да докладва редовно относно актуализирания ефект на ливъридж; разбира обаче, че ливъриджът е различен в различните сектори и един проект с по-нисък ливъридж не означава непременно, че той има по-ниска добавена стойност;

20.  подчертава, че дейността на ЕИБ през настоящия период на бавно възстановяване трябва да бъде внимателно насочена към висококачествени проекти, които осигуряват засилване на допълняемостта по отношение на другите съществуващи инструменти на Съюза и основните операции на ЕИБ; за тази цел се надява да се постигне по-тясно сътрудничество между ЕИБ, Комисията и държавите членки, с оглед на по-голяма гъвкавост на пазара, както и за подобряване на цифровата и транспортна инфраструктура, чиято недостатъчност често пъти се възприема като пречка за инвестициите;

21.  счита, че за всеки обхванат проект следва да се предоставя съответната качествена информация за управлението въз основа на мониторинг или показатели за допълняемост, наред с експозицията на риск, с цел да се даде възможност за правилна оценка на неговата добавена стойност, потенциалната му роля като двигател на ефективността или приноса му към икономиката на ЕС;

22.  призовава ЕИБ, в случаите, когато ефектът на ливъридж на ЕС върху публичните ресурси е застрашен, да представя точна информация относно минималните и средните стойности на ливъридж, които са постигнати и насочени към бенефициенти или проекти, като посочва размера на привлеченото частно финансиране; отправя искане за ясно идентифициране на дяловете, съответстващи на ливъриджа на публичното финансиране и частния капитал; счита, че съществува риск мултиплициращият ефект да бъде надценен и определените цели и резултати да бъдат просто прогнози, непотвърдени от конкретни, точни, ясни и актуализирани статистически данни;

Резултати, постигнати до момента от ЕФСИ

23.  отбелязва, че се очакваше ЕФСИ да мобилизира в края на 2016 г. допустими общи инвестиции в размер на 163,9 милиарда евро; освен това обаче отбелязва, че според Оперативния план на групата на ЕИБ за 2018 г. действителният обем на инвестициите, мобилизирани по компонента за инфраструктура и иновации (IIW) и компонента за малките и средни предприятия (SMEW) през 2016 г., е в размер на не повече от 85,5 милиарда евро, което заедно с 37 милиарда евро за 2015 г. достига общ размер 122,5 милиарда евро мобилизирани инвестиции от ЕФСИ;

24.  изразява съмнение дали повишената цел от 500 милиарда евро може да бъде изпълнена при изпълнението на ЕФСИ 2.0 и призовава ЕИБ да докаже добавената стойност на ЕФСИ като финансов инструмент за стимулиране на частните инвестиции;

25.  припомня, че основополагащият принцип на ЕФСИ, който се подкрепя от бюджета на ЕС, за разлика от други действащи инструменти на ЕИБ за финансиране, е да се осигури допълняемост чрез идентифициране на действително допълващи и новаторски, ориентирани към бъдещето сектори и проекти с по-висок риск, заедно с нови партньори от частния сектор;

26.  отбелязва, че взаимното допълване между различните стълбове на Плана за инвестиции за Европа все още е в начална фаза; признава, че макар групата на ЕИБ да има висока степен на влияние върху ЕКЦИВ в рамките на стълб 2, групата има много ограничено влияние върху останалата част от стълб 2 (гарантиране, че инвестиционното финансиране достига до реалната икономика) и стълб 3 (подобряване на инвестиционната среда — регулаторна реформа);

27.  подчертава значението на критериите за допълняемост, които пораждат необходимост да се подкрепят дейности, които са допустими за подкрепа от ЕФСИ само ако са насочени към ясно установена неефективност на пазара или разрешават неоптимални инвестиционни ситуации и които не биха могли да се осъществят до същата степен или в същата времева рамка без ЕФСИ; отправя искане групата на ЕИБ да се възползва изцяло от своя капацитет за поемане на риск с цел да се изберат иновативни предприятия, но същевременно да реализира потенциала за създаване на действителна добавена стойност, например под формата на стабилни и качествени работни места;

28.  припомня, че оценката на допълняемостта на всички подкрепяни по ЕФСИ проекти трябва да бъде надлежно документирана; изразява съжаление, че наборите от показатели за одобрените операции не се публикуват по ЕФСИ 1.0; припомня, че непубликуваното им създава проблеми както по отношение на отчетността, така и на прозрачността; подчертава важността на прозрачността по отношение на набора от показатели на ЕФСИ, която се налага и с оглед на необходимостта от осигуряване на отчетност на Инвестиционния комитет на ЕФСИ, и поради това отбелязва позитивно, че наборът от показатели ще бъде публично представен по ЕФСИ 2.0; освен това подчертава необходимостта от по-ясна дефиниция на принципа за допълняемост във връзка с по-рисковите дейности в сравнение със стандартните операции на ЕИБ, за да се гарантира по-голяма съгласуваност и прозрачност при избора на проекти;

29.  призовава ЕИБ да предоставя пълна и релевантна качествена информация, свързана с управлението, относно изпълнението на заявените цели на ЕФСИ, като се показва тяхната ефективна допълняемост и въздействие в сравнение с референтните показатели;

30.  призовава Банката да хвърли светлина върху проекти на ЕФСИ, които евентуално включват инфраструктурни съоръжения с голямо въздействие върху околната среда и съмнителна допълняемост, като например биорафинерии, стоманолеярни заводи, съоръжения за регазификация и съхранение на газ и автомагистрали; призовава Банката да вземе сериозно предвид изявленията от местни органи, организации на заинтересовани лица и групи на гражданското общество в съответствие със своите процедури по надлежна проверка; препоръчва на ЕИБ, като се позовава на принципа на предпазните мерки, да замразява и при необходимост да оттегля финансирането, когато има научно доказателство или сериозен риск за нарушения във връзка с околната среда и за нанасяне на вреди на обществото или на местни общности;

31.  настоява — за целите на отчитането — за редовно оценяване от Инвестиционния комитет на развитието на ориентираните към постигане на резултати инвестиции посредством набора от показатели, с цел да се идентифицират проекти, които са добре насочени по отношение на тяхното ефективно макроикономическо въздействие или стимулиращото въздействие върху растежа и създаването на работни места; призовава за обективен преглед на допълняемостта и добавената стойност на тези проекти, както и на тяхната съгласуваност с политиките на Съюза или с други традиционни дейности на ЕИБ;

32.  изразява съжаление във връзка с факта, че едва 20% от финансирането по ЕФСИ подкрепя проекти, които допринасят за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяването към него, докато стандартният портфейл на ЕИБ е достигнал прага от 25%; призовава ЕИБ да гарантира, че нейните максимални стандарти се спазват при всички обстоятелства с оглед на опазването на околната среда и изпълнението на критериите на 21-вата конференция на страните по РКООНИК;

33.  изразява загриженост, че в края на 2016 г. инвестициите на ЕФСИ в социалната инфраструктура (човешкия капитал, културата и здравеопазването) са едва 4% (по-малко от 900 милиона евро), като тя е най-слабо подкрепеният сектор от ЕФСИ като цяло и в рамките на двата отделни компонента — компонента за инфраструктура и иновации и компонента за малките и средни предприятия; подчертава, че е налице ясна и неотложна нужда от значително увеличение на дела и обема на тези инвестиции;

34.  изразява съжаление, че съществуващите услуги за подкрепа не присъстват на местно равнище във всяка от държавите членки, за да се справят със слабостите в капацитета; счита, че на местните и регионалните участници следва да се предоставят подходящи разяснения или стратегически насоки, особено по отношение на позиционирането на ЕФСИ и евентуалното му съчетаване с други фондове на Съюза или на ЕИБ; подчертава, че сътрудничеството между ЕФСИ и други източници на финансиране на ЕС (COSME, Хоризонт 2020) следва да бъде подобрено, така че да предоставя по-добри полезни взаимодействия; подчертава, че ЕФСИ не следва да бъде разглеждан само като още един допълнителен финансов източник, а следва да се посвети надлежно внимание на това да се избягва дублирането на целеви групи или на финансиране;

35.  отбелязва увеличението в обема на специалните дейности на ЕИБ в резултат от първата година и половина от въвеждането на ЕФСИ; счита, че специалните дейности на ЕИБ, подкрепяни от ЕФСИ, трябва да осигуряват допълняемост спрямо други финансови инструменти на ЕИБ, ЕИФ или Съюза;

36.  настоятелно призовава за повишаване на прозрачността на процеса за подбор на операции и оповестяване на цялата оперативна информация относно подписаните операции посредством набора от показатели, както и на отчетността на операциите;

37.  призовава механизмите за управление да бъдат оптимизирани, за да бъдат определени по-добре съответните отговорности на Комисията и на ЕИБ, да се гарантира независимост и да се предотвратят конфликтите на интереси на различните участници в процеса на вземане на решения, и по-специално членовете на Инвестиционния комитет на ЕФСИ;

38.  приветства засилването на отчетността на ЕФСИ 2.0 спрямо Европейския парламент (включително чрез редовни доклади и присъствието на представител на ЕП в Управителния съвет на ЕФСИ), както и по-голямата прозрачност на набора от показатели на ЕФСИ; поради това очаква публикуването на оценките на проектите съгласно набора от показатели на ЕФСИ по силата на регламента относно ЕФСИ 2.0 с цел да гарантира, че средствата от бюджета на ЕС се използват само като гаранция за проекти, чието естество дава основание за такава допълнителна публична подкрепа; при все това изразява съжаление, че предложението за удължаване на срока на действие на ЕФСИ не е придружено нито от оценка на въздействието, както е предвидено в насоките за по-добро регулиране, нито от предварителна оценка, както се изисква от членове 30 и 140 от Финансовия регламент за разходните програми и финансовите инструменти;

39.  препоръчва годишните отчети да посочват как ЕИБ е интегрирала препоръките, отправени в резолюции на Европейския парламент, което е практика на отчетност, която следва да бъде формализирана;

Картографиране на лостовете за промяна и създаване на стойност при изпълнението на целите на обществената политика на ЕС

40.  отбелязва доклада относно операциите на ЕИБ в рамките на ЕС през 2016 г., в който се представя финансирането, предоставено от нея в четирите основни области на обществената политика, а именно иновациите и уменията (19,6% от одобрените от ЕИБ кредити през 2016 г. – 13,1 милиарда евро), финансирането на МСП и дружества със средна пазарна капитализация (31,7% – 21,3 милиарда евро), инфраструктурата (27,1% – 18,1 милиарда евро) и околната среда (21,6% – 14,5 милиарда евро);

41.  изразява съжаление, че в доклада относно операциите на ЕИБ в рамките на ЕС през 2016 г. няма предоставена структурирана информация относно една от междусекторните политики на банката, а именно икономическото и социалното сближаване; изразява своята загриженост, че през 2016 г. за втора година ЕИБ не е достигнала предвиденото равнище от 30% за инвестиции за сближаване (в рамките на ЕС са постигнати 26,8 % през 2016 г. и 25,2% през 2015 г.);

42.  подчертава необходимостта от включване в годишните доклади на ЕИБ на по-подробен анализ на нуждите от инвестиции по сектори в ЕС, за да може да бъдат определени областите, в които инвестициите не са достатъчни за изпълнението на приоритетите на ЕС; счита, че ЕИБ следва да направи оценка на способността на своите инструменти за инвестиране да компенсират такива пропуски;

43.  счита, че увеличаване на дейността на ЕИБ по кредитиране може да се постигне чрез по-ефективно и стратегическо разпределение на ресурсите, насочено към производствени и устойчиви инвестиционни проекти с доказана добавена стойност, както и чрез по-добри взаимодействия с публичните фондове с цел насърчаване на публичните инвестиции и стимулиране на вътрешното търсене; подчертава, че подобно увеличение следва да бъде придружено от съответно диверсифициране на продуктовата гама на ЕИБ, включително по-ефективно и прозрачно използване на публично-частните партньорства — при същевременно поддържане на баланс между публичните и частните ползи — и чрез други иновативни решения, за да се отговори по-добре на нуждите на реалната икономика;

44.  насочва вниманието към многобройните призиви към ЕИБ да катализира и улесни разпространението на най-добри практики във всички държави членки, по-специално чрез съответните национални насърчителни банки, инвестиционни платформи и институции, които представляват основен инструмент за координиран отговор от страна на ЕС на ниското равнище на инвестиции;

45.  изразява съжаление, че размерът на социалните инвестиции е под 6% от годишния портфейл на ЕИБ; подчертава, че социалното сближаване е ключова хоризонтална приоритетна цел за ЕИБ и настоява, че Банката следва да вземе предвид необходимостта от намаляване на неравенството и различията в рамките на ЕС и да инвестира в социалния сектор и при по-широк географски обхват;

Подкрепа за МСП и дружества със средна пазарна капитализация

46.  признава, че тенденцията на развитие на повече финансови инструменти за подкрепа на МСП в сравнение с класическите безвъзмездни средства представлява политическо предизвикателство и промяна по отношение на мониторинга на транзакциите, управлението на фондовете и равнището или скоростта на плащанията за МСП; посочва, че МСП и дружествата със средна пазарна капитализация играят важна роля за европейската икономика чрез създаване на работни места и благосъстояние и чрез насърчаване на иновациите; подчертава, че МСП представляват над 90% от предприятията в ЕС и в тях са заети две трети от активното население и че поради това подкрепата за достъпа до финансиране за МСП и дружествата със средна пазарна капитализация трябва да остане основен приоритет за ЕИБ; припомня, че ЕИБ следва да бъде една от институциите, които спомагат да се намали недостигът на финансиране, пред който са изправени МСП;

47.  отбелязва, че подкрепата на ЕИБ за МСП представлява приблизително 33,6% от нейното финансиране през 2016 г. посредством Европейския инвестиционен фонд, мобилизирайки инвестиции в размер на 36,2 милиарда евро чрез финансови посредници с цел поддържането на 3,8 милиона работни места;

48.  отбелязва разширяването на обхвата на продуктите по „InnovFin“ със създаването на два нови механизма за финансиране, насочени към демонстрационни проекти в областта на възобновяемата енергия и към инфекциозните болести; приветства новата операция в размер на 140 милиона евро, включваща платформа за партньорско кредитиране, осъществяваща връзка между инвеститори и търсещи финансиране малки и средни предприятия;

49.  призовава ЕИБ да работи в по-тясно сътрудничество с финансовите си посредници в държавите членки, за да се разпространява съответната информация до потенциалните бенефициенти с оглед на създаването на благоприятна за предприемачите среда, която да позволява на МСП по-лесен достъп до финансиране; подчертава важността на ЕИБ за улесняване на партньорствата и за укрепване на инструментите за подкрепа за финансиране на дейности на микропредприятията, малките и средните предприятия и новаторските стартиращи предприятия; също така призовава ЕИБ да сътрудничи по-тясно с регионалните публични институции с цел оптимизиране на възможностите за финансиране за МСП;

50.  подчертава, че ЕИБ трябва да доразвие своята култура на риска, за да подобри ефективността си и взаимното допълване между нейните интервенции и различните политики на ЕС, по-специално в регионите в неблагоприятно икономическо положение или регионите, в които липсва стабилност, в съответствие с повтарящата се и дългосрочна цел за по-лесен достъп до финансиране за МСП, без обаче да се прави компромис с принципите на добро управление;

51.  подчертава необходимостта от приспособяване на инвестиционните програми към дребномащабни проекти, за да се осигури участието на МСП; счита, че ЕИБ следва да допринася за преодоляването на евентуалния недостиг на финансиране за микропредприятията посредством по-широкото използване на финансови инструменти и продукти, като например механизми и гаранции за микрофинансиране;

52.  подчертава, че достъпът до финансиране и интернационализацията са важни пречки, пред които са изправени МСП; подчертава, че МСП са гръбнакът на европейската икономика; счита, че въпреки, че е предприела действия в правилната посока, ЕИБ трябва да направи повече, за да гарантира по-лесен и по-ефективен достъп на МСП до финансиране, така че те да могат да се интегрират в глобалните вериги за създаване на стойност; счита, че ЕИБ трябва да подкрепя предприятията от ЕС, които искат да извършват стопанска дейност в чужбина, включително чрез механизма за търговско финансиране;

Иновации и умения

53.  подчертава, че инвестирането в иновации и умения е от ключово значение за развитието на европейската икономика на знанието и за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, включително целта 3% от БВП да се отделят за научноизследователска и развойна дейност; по-специално се надява ЕИБ в сътрудничество с Комисията и държавите членки да финансира тези проекти, които в краткосрочен и средносрочен план гарантират преодоляването на дефицита от квалифицирана работна ръка, който представлява голяма пречка за инвестициите;

54.  отбелязва, че общото кредитиране на иновативни проекти през 2016 г. възлиза на 13,5 милиарда евро, от които 12,2 милиарда евро за първоначално одобрени кредити, докато общите инвестиционни разходи за проекти, съответстващи на нови операции, са в размер на 50,2 милиарда евро;

55.  настоятелно призовава ЕИБ да гарантира подкрепата си за иновативни предприятия при разработването и пускането от тяхна страна на нови продукти, процеси и услуги на пазара, тъй като те са изправени пред трудности в получаването на финансова помощ от търговски банки; подчертава ролята на ЕИБ за подпомагане на доизграждането на цифрови мрежи (напр. високоскоростен широколентов достъп) и създаването на единен цифров пазар, включително цифрови услуги; насърчава ЕИБ да разработи стимули, насочени към насърчаване на инвестициите от публичния и частния сектор в научноизследователска и развойна дейност в областта на информационните и комуникационните технологии, науките за живота, продоволствията, устойчивото селско и горско стопанство и нисковъглеродните технологии;

56.  приветства преразглеждането на кредитната програма за икономиката на знанието в областта на образованието, което доведе до разширяването на финансирането, така че да обхваща не само инициативите, насочени към младите хора, а и да включва професионалното обучение и ученето през целия живот за всички възрастови групи;

Инфраструктурни инвестиции

57.  счита, че за Съюза следва да бъде приоритет да се изпълняват проекти с истинска европейска добавена стойност; изразява убеждението си, че иновативната и ефективна икономика се нуждае от напреднала, щадящи околната среда и висококачествена транспортна система и инфраструктура и че това следва да бъде сред приоритетите на Съюза, като се постави специален акцент върху иновативните мултимодални инфраструктурни и транспортни решения в слабо населените райони;

58.  призовава ЕИБ да обърне по-голямо внимание на осъществяването на инфраструктурни проекти най-вече в по-слабите региони, за да не се избегне забавяне на процеса на икономическо сближаване; за тази цел изразява надежда на равнище Европейски съюз да се разгледат свързани с публичните финанси мерки, включително и временни мерки, които да могат наистина да дадат нови стимул за публичните инвестиции в инфраструктурата;

59.  подчертава необходимостта европейската инвестиционна политика да обърне по-голямо внимание на хоризонталните въпроси, особено по отношение на бъдещите устойчиви транспортни средства и услуги, което ще изисква едновременното и съгласувано развитие на алтернативната енергия и телекомуникационните мрежи; поради това подчертава решаващата роля на ЕИБ при предоставянето на дългосрочно финансиране, което е необходимо за тези видове проекти, при конкурентни условия;

60.  отбелязва дейността на ЕИБ по финансиране в областта на инфраструктурата и транспорта, което за 2016 г. възлиза общо на 18,1 милиарда евро, и припомня значението на осигуряването на реална икономическа, екологична и социална добавена стойност за гражданите на ЕС, както и на подробна предварителна оценка на избраните проекти и последваща оценка на постигнатите резултати;

61.  призовава ЕИБ — по отношение на инфраструктурните операции в рамките на ЕС — да инвестира значително по-големи ресурси за цялостна консултантска помощ за органите на местно равнище и за по-малки общини на по-ранен етап при идентифицирането и предварителната оценка на проекти;

62.  изразява загриженост във връзка със заема в размер на 1,5 милиарда евро от страна на ЕИБ на проекта за трансадриатически газопровод, който не отговаря — в различна степен в отделните транзитни страни, т.е. Албания, Гърция и Италия — на минималните екологични и социални стандарти, установени с „Екваториалните принципи“; изразява съжаление, че ЕБВР вече е отпуснала финансиране в размер на 500 милиона евро, и счита, че този проект не е подходящ за инвестиции от страна на ЕИБ и не следва да бъде разглеждан за финансиране от банка, която се стреми да прави социално и екологично отговорни инвестиции;

Околна среда и действия по климата

63.  взема под внимание ангажимента на ЕИБ най-малко 25% от кредитния портфейл на ЕС да е насочен към нисковъглероден и устойчив на климатичните изменения растеж; отбелязва, че през 2016 г. общата стойност на операциите, свързани с околната среда, възлиза на 14,4 милиарда евро, от които устойчивите транспортни операции възлиза на 4,9 милиарда евро, операциите, свързани с опазването на околната среда и ефективността на природните ресурси — на 5,0 милиарда евро, а операциите, свързани с енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност — на 4,6 милиарда евро; отбелязва също така, че одобрените кредити за хоризонталната цел за действия в областта на климата възлизат на 17,5 милиарда евро;

64.  подчертава значението на целите, поставени от 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата по отношение на транспорта, в борбата с изменението на климата; изразява своята загриженост, че на транспорта се дължи почти една четвърт от европейските емисии на парникови газове и че той е и основната причина за замърсяването на въздуха в градовете, като емисиите в този сектор продължават да са по-високи, отколкото през 1990 г.; отбелязва, че през периода 2014—2016 г. ЕИБ е финансирала проекти в областта на енергията от изкопаеми горива в държавите членки, които възлизат на общо 5,3 милиарда евро, а именно два петролни проекта, един проект, свързан с въглища, и 27 проекта, свързани с газ, в допълнение към сумата от 976 милиона евро, отпусната чрез външна гаранция за финансиране на шест проекта извън ЕС, един от които се отнася за въглища и пет изкопаеми газови проекта; подчертава, че финансирането следва да подкрепя преминаването от автомобилния транспорт към по-устойчиви видове транспорт;

65.  подчертава колкото е важно проектите, които се планира да бъдат финансирани или съфинансирани от ЕИБ, да бъдат съвместими с националните климатични цели, свързани с изпълнението на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата;

66.  призовава ЕИБ да насърчи финансирането на проекти в съответствие със своята стратегия за климата и Парижкото споразумение, като постепенното прекрати подкрепата си за изкопаемите горива, така че да се превърне в ключов инструмент на ЕС в глобалните съвместни усилия за справяне с изменението на климата, и да подкрепя устойчивото развитие и постигането на по-конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система в съответствие с енергийната стратегия до 2030 г.; за тази цел, призовава ЕИБ да се въздържа от финансиране на проекти, включващи силно замърсяващи и морално остарели технологии, по-специално при улесняването на инвестициите в енергийния сектор; призовава ЕИБ да увеличи отпускането на заеми за финансиране на проекти за публична инфраструктура, насочени към смекчаване на последиците от изменението на климата (напр. наводнения) и на малки по мащаб проекти за възобновяема енергия;

67.  призовава ЕИБ да засили допълнително своята подкрепа за сектора на възобновяемата енергия, по-специално за децентрализирани и малки по мащаб проекти;

Отговор на глобалните предизвикателства

68.  припомня, че 10% от цялостната дейност на ЕИБ за кредитиране е посветена на операции извън Съюза, и отбелязва факта, че общият размер на средствата, предоставени от ЕИБ за организаторите на проекти извън ЕС, се е увеличил от 2015 г. насам; поради това подчертава значението на това ЕИБ да се отчита ежегодно относно своите дейности извън ЕС по отношение на спазването на общите принципи, от които се ръководи външната дейност на Съюза, както и да играе полагащата ѝ се роля в рамките на подновения ангажимент на ЕС за съгласуваност на политиките за развитие и въз основа на последователността с останалите политики на ЕС, Програмата на ООН до 2030 г. и Парижкото споразумение, като подкрепя образованието и създаването на достойни работни места, гарантира пълното зачитане на правата на човека и трудовите и свързаните с околната среда права, и насърчава равенството между половете; подчертава, че ЕИБ следва да взема надлежно предвид търговската стратегия на ЕС, включително съществуващите и бъдещите търговски споразумения, когато подпомага предприятия от ЕС в чужбина;

69.  призовава ЕИБ да разработи, в сътрудничество с ЕСВД и ГД „Международно сътрудничество и развитие“ на Комисията, методология за измерване на въздействието на своите операции по отпускане на заеми извън ЕС върху сътрудничеството за развитие на ЕС като цяло, и по-специално по отношение на Програмата до 2030 г. и въздействието върху правата на човека;

70.  взема под внимание инициативите на ЕИБ, насочени към укрепване на икономическата устойчивост в държави, които са източник на миграция, и по-специално нейните усилия за разработване на фактор за упражняване на по-голямо влияние на външната политика на ЕС в Африка;

71.  счита, че ЕИБ трябва да засили своя капацитет да поема и гарантира рискове, по-специално по отношение на проекти за развитие и укрепване на частния сектор, както и проекти, които са част от инициативата за икономическа устойчивост;

72.  отново подчертава необходимостта Сметната палата да засили своите оценки на операциите на ЕИБ, които се ползват от бюджета на ЕС, както и да прилага по-голям контрол на операциите в рамките на мандата на ЕИБ за външно кредитиране;

73.  подчертава факта, че външните операции на ЕИБ следва да оказват подкрепа за области на политиката от голяма важност за ЕС;

74.  отбелязва, че ЕИБ увеличава капацитета на пакета за социално и отговорно финансиране за държавите от АКТБ и превръщането му в револвиращ фонд, като 300 милиона евро са заделени за справяне с миграцията пряко чрез подкрепа за инициативите на частния сектор; отбелязва, че ЕИБ ще предостави също така 500 милиона евро в рамките на Инвестиционния инструмент за АКТБ за целеви проекти в публичния сектор с акцент върху миграцията; подчертава значението на това да не се използват средства на ЕИБ за целите на сигурността или за граничен контрол; счита по-скоро, че вниманието следва да се съсредоточи върху устойчивото развитие на трети държави; отново подчертава значението на провеждането на свързани с правата на човека подробни надлежни проверки по отношение на изпълнените проекти; призовава ЕИБ да вземе предвид при осъществяването на своите проекти всякакви нарушения на правата на човека и съответно да сложи край на съответните заеми; препоръчва ЕИБ да се съгласи да спазва съответните конвенции на ООН в областта на правата на човека до края на 2018 г. с цел надлежната проверка по въпроси, свързани с правата на човека, да бъде интегрирана на всички равнища на проектния цикъл; призовава за разработването на практически насоки относно оценката на аспектите, свързани с всички основни права на човека и засегнатите групи, които да се използват по време на предварителната оценка и текущото наблюдение на базата на отделните проекти; изисква оценка от страна на Комисията, в която да се посочват рисковете от извършване на нарушения на правата на човека в рамките на гаранцията на ЕС;

75.  обръща внимание на ефективността на Механизма за инвестиции, който стартира през 2003 г. в рамките на Споразумението от Котону, и призовава инструмент от този тип да бъде запазени след предоговарянето през 2020 г. на споразуменията, които обвързват ЕС и неговите партньори от АКТБ;

76.  призовава ЕИБ, във връзка с нейния нов мандат за външно кредитиране (МВК), да гарантира реалната добавена стойност и допълняемостта като резултат от новия приоритет по въпросите на миграцията, добавен към предходните, а именно климата, МСП и социално-икономическата инфраструктура; подчертава следователно необходимостта от прилагане на новосъздадената инициатива за икономическа устойчивост по подходящ начин за подкрепа на проекти, които са различни от финансираните преди това проекти;

77.  приветства ролята на ЕИБ за развитието на частния сектор на местно равнище и нейната подкрепа за микрофинансиране и потвърждава, че нейните дейности предоставят нови икономически и търговски възможности; подчертава необходимостта от правилно и ефикасно адаптиране на дейностите на ЕИБ към настоящите международни предизвикателства; призовава за разширяване на мандата за външно кредитиране на ЕИБ с оглед на нейната нарастваща роля за постигането на устойчиво развитие и предоставянето на стратегически отговор за справяне с първопричините за миграцията, както и за по-активното ѝ участие в новата стратегия за частния сектор; призовава ЕИБ, в тази връзка, да засили участието си в проектите за инфраструктура, транспорт и цифровизация, необходими за насърчаването на местните и регионалните търговски маршрути, както и да насърчава интернационализацията на МСП, като по този начин активно допринася за изпълнението на Споразумението за улесняване на търговията на СТО; отново заявява, че ЕИБ следва да съгласува своите дейности с целите на ООН за устойчиво развитие;

78.  отбелязва, че през 2016 г. ЕИБ одобри нови механизми за микрофинансиране, един от които е предназначен за Карибския басейн, един — за Тихоокеанския басейн, а два — за Африка, на обща стойност от 110 млн. евро, както и друг за региона на южното съседство — в размер на 75 милиона евро; припомня, че механизмите за микрофинансиране и техническата помощ на ЕИБ са предоставили 300 милиона евро за повече от 1,5 милиона бенефициенти; призовава ЕИБ да включи в следващия си доклад информация относно ефекта на лоста на посочените механизми, наред със средствата, предоставени чрез финансовите инструменти за външно действие;

79.  отбелязва факта, че през 2016 г. половината от операциите по отпускане на заеми на ЕИБ в рамките на мандата за външно кредитиране са били насочени към местни финансови посредници, с цел насърчаване на микрокредитирането; призовава ЕИБ да извърши оценка на равенството между половете при предоставянето на заеми на финансовите посредници, като се има предвид, че микрокредитите биват най-вече насочени към жените предприемачи;

80.  отбелязва, че ЕИБ планира да създаде дъщерна организация за развитие в рамките на групата на ЕИБ с цел същата да стане банката за развитие на ЕС; призовава ЕИБ и Комисията да пристъпят към извършването на съответните подготвителни действия по най-прозрачния и приобщаващ начин, включващ процес на обществени консултации;

81.  отбелязва, че ЕИБ, чрез своите инструменти за кредитиране, може да бъде важен лост за изпълнение на новата икономическа дипломация на ЕС; подчертава във връзка с това, че ЕИБ трябва да взема под внимание при изпълнението на своите операции съображенията, свързани с икономическата дипломация;

82.  подкрепя засилването на партньорствата между ЕИБ и агенциите за развитие на държавите членки и проектите, осъществявани съвместно от ЕИБ и други многостранни банки за развитие (МБР), особено когато целта на съответните проекти е да се спомогне за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) до 2030 г.;

83.  отбелязва, че през последните няколко години е налице липса на операции в подкрепа на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) по отношение на Азия; подчертава, че инвеститорите от ЕС, и по-специално МСП, следва да имат по-голямо присъствие на китайския и индийския пазар, както и на пазарите на страните от АСЕАН, и да се ползват от равнопоставени условия на конкуренция; призовава ЕИБ да осигури пряко финансиране на предприятията в ЕС в подкрепа на инвестициите в трети държави, включително в рамките на МВК;

Подобряване на стандартите на ЕИБ за корпоративно управление, бизнес практики, прозрачност и отчетност

84.  счита, че връзката между въздействието и контрола на резултатите, от една страна, и по-голямата отчетност и видимост, от друга, следва да бъде укрепена въз основа на процеса за гарантиране на достоверност, който да е задължителен за всички заинтересовани страни (финансови посредници, организатори на проекти и крайни бенефициенти, със задълбочени проверки на лоялността и принципа „познавай клиента си“); приканва ЕИБ да оповести информацията относно подпроекти с висок риск, и да споделя извлечените поуки с други международни многостранни банки за развитие, и по-специално по отношение на обмена на информация относно резултатите от надлежни проверки по корпоративни или данъчни въпроси или на принципа „познавай клиента си“;

85.  признава значението на дейността по осведомяване на местните и регионални действащи лица за наличието на финансиране и техническа помощ в целия ЕС; признава също така, че подходящата информация относно участието на ЕИБ във финансирането на проекти за различните заинтересовани страни е от изключително значение за това гражданите на местно равнище да бъдат информирани, че имат право на обжалване и подаване на жалби пред Механизма на ЕИБ за подаване на жалби и Европейския омбудсман; отбелязва, че през 2016 г. са били регистрирани 89 жалби, от които 84 са обявени за допустими, в сравнение с получените 56 жалби, подадени през 2015 г.;

86.  изразява своята загриженост по отношение на предложеното преразглеждане на механизма за подаване на жалби до ЕИБ и призовава ЕИБ да гарантира по-специално, че ръководителят на механизъма за подаване на жалби регистрира всички жалби и надлежно информира жалбоподателите за получаването на съответната жалба преди вземането на решение относно нейната допустимост; гарантира, че ръководителят на механизма за подаване на жалби на ЕИБ е независим от други части от структурата на управление на Банката и е в състояние да взема всички решения относно допустимостта на жалбата, без да трябва да се консултира със службите на Групата на ЕИБ, като взема решения относно допустимостта на жалбата за разследване/контрол за съответствие или медиация дори ако няма споразумение със службите на ЕИБ, главния инспектор или управителния комитет; следва примерите, дадени от Европейския омбудсман за определението на лошо администриране, така че то да включва форми на лошо или неосъществено администриране, като административни нередности, неравноправен характер, дискриминация, злоупотреба с власт, липса на отговор, отказ на информация и ненужно забавяне; както и да гарантира, че процедурата е възможно най-прозрачна, като механизмът за подаване на жалби разкрива активно информация относно своите процедури, операции и дела, и че процедурите за набиране на персонал за ръководител и персонал на механизма са по-прозрачни;

87.  обръща внимание на опасенията, изразени по време на общественото допитване във връзка с някои предложения за преразглеждане на Службата на Механизма за подаване на жалби на ЕИБ, а именно изключването от механизма на случаи, свързани с обществените поръчки, както и на проблеми, свързани със законосъобразността на политиката на ЕИБ, и ограничаването на независимостта на Службата на Механизма за подаване на жалби, чрез предвиждане на задължение за консултиране с други служби, преди да даването на преценка относно допустимостта на жалбите и чрез ограничаване на способността на Службата да изказва препоръки; особено насърчава Управителния комитет да вземе предвид тези притеснения;

88.  подчертава значението на Европейския омбудсман за упражняване на обществен контрол над ЕИБ;

89.  приветства оповестяването на протоколите от заседанията на Съвета на директорите на ЕИБ и препоръчва ЕИБ също така да обмисли възможността да оповести неповерителна информация от протоколите от заседанията на Управителния комитет; на проектно равнище, отново заявява искането си по отношение на систематичното оповестяване на докладите за приключване на дейностите на ЕИБ извън ЕС, както и оценките по трите стълба и документацията относно измерването на резултатите за проектите на ЕИБ; счита, че оповестяването на набора от показатели на ЕФСИ, както е предвидено за ЕФСИ 2.0, следва да се прилага за всички проекти, изпълнявани от ЕИБ; отбелязва, че подобно оповестяване би било голяма крачка напред по отношение на прозрачността на операциите на ЕИБ;

90.  изразява дълбока загриженост, че ръководството на Банката до този момент не е дало никакъв отговор на конкретните разпоредби на параграфи 75 и 76 от резолюцията на Парламента от 27 април 2017 г. относно контрола върху финансовите дейности на ЕИБ за 2015 г. и припомня, че е необходимо да се предвидят по-строги правила относно конфликтите на интереси, както и ясни, строги и прозрачни критерии за предотвратяване на всяка форма на корупция; отново заявява, че ЕИБ трябва да преразгледа своя Кодекс за поведение с оглед на това да се гарантира, че неговите заместник-председатели не отговарят за операции в своите държави членки, тъй като това представлява риск за независимостта на институцията; изразява дълбока загриженост във връзка с установените недостатъци в съществуващите механизми на ЕИБ за предотвратяване на евентуални конфликти на интереси в рамките на нейните управителни органи; призовава в тази връзка ЕИБ, с цел по-успешно предотвратяване на конфликтите на интереси в нейните управителни органи и на потенциалните проблеми, свързани с кадровата въртележка между държавния и частния сектор, да вземе под внимание препоръките на омбудсмана и да преразгледа своя кодекс за поведение във възможно най-кратки срокове; призовава ЕИБ да се присъедини към междуинституционалното споразумение относно регистъра на ЕС за прозрачност веднага след приключване на преговорите между Комисията, Парламента и Съвета;

91.  подчертава, че борбата с всички форми на вредни данъчни практики следва да остане важен приоритет за ЕИБ; призовава ЕИБ бързо да приложи относимото законодателство и съответните стандарти на ЕС относно избягването на данъци, данъчните убежища и други свързани проблеми и да изисква от клиентите си съответно да спазват тези правила; изразява своята загриженост относно липсата на оповестяване от страна на ЕИБ на информация, свързана с крайните действителни собственици, особено когато финансирането разчита на фондове за дялово участие; настоятелно призовава ЕИБ да вземе изпреварващи мерки и да провежда повече действия за надлежна проверка, когато се установи, че проекти на ЕИБ имат връзки с юрисдикции, които пораждат опасения в данъчно отношение;

92.  настоява, че е необходимо ЕИБ да изготви щателен публичен списък с критериите за подбор на финансовите посредници, така че да се засили ангажиментът на ЕС в борбата с данъчните злоупотреби и по-ефективно да се предотвратяват рисковете от корупция и проникване на организираната престъпност и тероризма; подчертава необходимостта от подобряване на критериите за оценяване на проектите, за да се гарантира, че средствата на ЕС не се инвестират посредством стопански единици в трети държави, които не спазват международните стандарти за данъчно облагане;

93.  подчертава, че стандартите в областта на данъчната прозрачност и доброто управление в областта на данъчното облагане следва да бъдат засилени, по-специално по отношение на разпоредбите относно избягването на данъци; отбелязва приемането в края на 2017 г. на списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели; призовава ЕИБ в тази връзка да засили своята политика по отношение на непрозрачните и неоказващите съдействие юрисдикции при текущия преглед, като разработи по-всеобхватна отговорна данъчна политика; призовава ЕИБ да демонстрира осъществимостта на по-високите стандарти за данъчна прозрачност чрез приемане на политика, надхвърлящи минималните законови изисквания, като на ЕИБ бъде възложено да определя насоките в областта на справедливото данъчно облагане; подчертава по-специално необходимостта отпускането на пряко или косвено финансиране да бъде обвързано с оповестяването на данъчните и финансовите данни за всяка отделна държава, както и със споделянето на данните за ефективната собственост от страна на бенефициентите и финансовите посредници, участващи във финансовите операции, без изключения;

94.  оценява положително значението, което ЕИБ отдава на политиката си на нулева толерантност към измамите, корупцията и тайните споразумения; призовава ЕИБ да предприеме всички подходящи мерки, включително спиране на плащанията и траншове по заеми, с оглед защитата на финансовите интереси на ЕИБ и на ЕС, когато разследвания на OLAF или наказателни разследвания изискват това, и призовава освен това ЕИБ да адаптира своите вътрешни правила в този смисъл; подчертава необходимостта от оповестяване на информация относно системата за сключването на договори за изпълнение и подизпълнение, за да се предотврати всякакъв риск от измами и корупция; подчертава, че уебсайтът на ЕИБ следва да съдържа специално и видимо пространство, където да са изброени публично отстранените от участие субекти с цел гарантиране на възпиращо въздействие; подчертава колко е важно ЕИБ да се присъедини към мрежите за кръстосано отстраняване от участие с други международни кредитори; призовава ЕИБ да хармонизира своята политика за отстраняване от участие с други международни кредитори, като Световната банка, която включва над 800 физически лица и фирми като „отстранени от участие“, въпреки че нейният обем на финансиране е приблизително половината от този на ЕИБ;

95.  изразява надежда, че ЕИБ — в изпълнение на съобщението на Комисията от 2016 г. — ще продължи да прилага и подобрява външна стратегия за ефективно данъчно облагане, свързано със спазването на международните правила за данъчна прозрачност, включително да насърчава международна отчетност по държави; приканва ЕИБ да гарантира висококачествена информация за крайните бенефициенти и ефикасно да предотвратява операции с финансови посредници с негативни прецеденти по отношение на прозрачност, измами, корупция, организирана престъпност, пране на пари и отрицателни социални и свързани с околната среда последици;

96.  изразява съжаление, че случаят „Дизелгейт“ повдигна някои въпроси във връзка с факта, че Фолксваген е получил заеми от ЕИБ чрез измама и заблуждаваща информация; призовава ЕИБ да се съобрази с препоръките на OLAF относно предприемането на активни стъпки за изпълнение на своята политика за борба с измамите; подчертава прикритостта, с която ЕИБ разгледа случая и настоятелно призовава банката да направи публично достояние доклада на OLAF относно нейния заем за Фолксваген и да публикува като минимум съдържателно обобщение на посочения доклад;

97.  изтъква, че продължителните разследвания за корупция, свързани със скандала относно системата MOSE, приключени на 14 септември 2017 г. с решение на Съда на Венеция, с което двете водещи личности, участвали пряко в скандала, бяха осъдени на четири години лишаване от свобода и конфискуване на 9 575 000 EUR; изразява съжаление, че между 2011 и 2013 г. ЕИБ е отпуснала три заема на стойност 1,2 милиарда евро за изпълнението на проекта MOSE, последният от които е предоставен, след като националните органи са започнали разследвания за корупция; призовава ЕИБ да гарантира, че нейната политика на нулева толерантност по отношение на измамите се прилага възможно най-строго, и да оттегли цялото си финансиране от проекта MOSE и проектите, свързани с него посредством системата от дружества и бенефициенти, участващи в изпълнението на проекти в региона Венето, особено що се отнася до отсечката от автомагистрала А4, известна като „Пасанте ди Местре“, по отношение на която все още са в ход разследвания за данъчни измами, корупция и проникване на организираната престъпност, и до третата лента на магистрала А4 в участъка между Венеция и Триест; настоятелно призовава ЕИБ да проведе подходящи вътрешни разследвания във връзка с подбора на бенефициентите и усвояването и управлението на средствата, както и да публикува резултатите;

98.  приветства редовния преглед на рамката на най-добрите банкови практики в рамките на Групата на ЕИБ, извършен с цел установяване на пропуски във връзка със съответствието; счита, че мандатите на ЕИБ и ЕИФ налагат всеобхватна и редовна система за оценка на риска и надзор на равнището на Групата на ЕИБ, поради което усъвършенстването на основните работни процеси и споделянето на информация, свързана с управлението на мандатите, са от решаващо значение за общата отчетност на ЕИБ;

99.  приветства предложенията на Комитета по етика и вътрешен контрол на ЕИБ в областта на корпоративното управление и прозрачността, като например въвеждането на етични въпроси в обхвата на нейната компетентност, в допълнение към механизмите за по-добро предотвратяване на конфликти на интереси в управителните органи и потенциалната „кадровата въртележка между държавния и частния сектор“, въвеждането на процедура за спиране на права за членовете на управителния комитет и създаването на новия консултативен комитет, който ще може да дава становища преди официалното назначаване на членовете на Управителния комитет;

100.  подчертава значението на укрепването на задълженията за лоялност след напускане и на въвеждането на конкретни санкции за потенциални случаи на „кадрова въртележка“ между висшето ръководство на ЕИБ и частния сектор; поради това счита, че „периодът на прекъсване“, по време на който бивши членове на Съвета на директорите не може да лобират пред управителните органи или персонала на ЕИБ следва да бъде най-малко 12 месеца;

101.  приветства стартирането на прегледа на политиката на ЕИБ за подаване на сигнали за нарушения, както и актуализираната информация, свързана с изпълнението на Рамката на групата на ЕИБ за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм след приемането ѝ от ЕИБ през 2014 г., в тясна връзка с нейните изисквания относно принципа „познавай клиента си“ за текущите портфейли и новите стопански дейности;

Последващи действия във връзка с препоръките на Парламента

102.  отново отправя своя призив към ЕИБ да докладва за актуалното състояние и етапа на изпълнение на предходните препоръки, отправени от Парламента в неговите годишни резолюции, особено по отношение на въздействието на дейностите на ЕИБ по предоставяне на заеми;

o
o   o

103.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската инвестиционна банка, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 2.
(2) OВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 77.
(3) OВ C 66, 21.2.2018 г., стр. 6.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0138.
(5) ОВ L 280, 27.10.2011 г., стр. 1.
(6) OВ L 135, 8.5.2014 г., стр. 1.
(7) OВ L 169, 1.7.2015 г., стp. 1.


Президентски избори във Венесуела
PDF 467kWORD 51k
Резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно изборите във Венесуела (2018/2695(RSP))
P8_TA(2018)0199RC-B8-0225/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид многобройните си резолюции относно Венесуела, и по-специално резолюциите от 27 февруари 2014 г. относно положението във Венесуела(1), от 18 декември 2014 г. относно преследването на демократичната опозиция във Венесуела(2) и от 12 март 2015 г.(3), 8 юни 2016 г.(4), 27 април 2017 г.(5) и 8 февруари 2018 г.(6) относно положението във Венесуела,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

—  като взе предвид декларациите на „Групата от Лима“ от 23 януари 2018 г. и 14 февруари 2018 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 13 ноември 2017 г. и от 22 януари 2018 г.,

—  като взе предвид декларацията от 26 януари 2018 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност във връзка с последните събития във Венесуела,

—  като взе предвид изявлението от 8 февруари 2018 г. на прокурора на Международния наказателен съд г-жа Фату Бенсуда,

—  като взе предвид декларацията от 19 април 2018 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението във Венесуела,

—  като взе предвид декларацията от 20 април 2018 г. на Организацията на американските държави относно влошаването на хуманитарната ситуация във Венесуела,

—  като взе предвид изявлението от 23 април 2018 г. на нейната Група за подкрепа на демокрацията и координация на избори,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че предсрочните президентски избори, свикани от международно непризнатото Национално учредително събрание и одобрени от Националния избирателен съвет (НИС), понастоящем се насрочени за 20 май 2018 г.; като има предвид, че НИС взе решение да ограничи едновременното участие в местните и регионалните избори на партиите, които представят кандидати на президентските избори;

Б.  като има предвид, че на 25 януари 2018 г. Върховният съд на Венесуела постанови изключването на „Mesa de la Unidad Democrática“ („Меса де ла унидад демократика“ (Коалиция на демократичното единство), коалиция от опозиционни партии, от участие в президентските избори, което представлява сериозно нарушение на принципа на справедливи избори, като забранява на опозиционните кандидати да се състезават свободно и при равни условия на изборите;

В.  като има предвид, че не са били изпълнени условията за провеждането на честни, прозрачни и приобщаващи избори, както стана ясно по време на преговорите в Санто Доминго, когато правителството на Венесуела и опозицията не успяха да постигнат споразумение; като има предвид, че международните демократични организации, включително Европейският съюз, отхвърлиха поканата да наблюдават подобен незаконосъобразен изборен процес;

Г.  като има предвид, че на 13 ноември 2017 г. Съветът на Европейския съюз реши да приеме оръжейно ембарго срещу Венесуела и забрана на свързаните с оръжията материали, които биха могли да бъдат използвани за вътрешни репресии; като има предвид, че на 22 януари 2018 г. Съветът на Европейския съюз реши с единодушие да наложи санкции срещу седем граждани на Венесуела, които заемат публични длъжности, под формата на ограничителни мерки, като например забрани за пътуване и замразяване на активи, в отговор на неспазването на демократичните принципи;

Д.  като има предвид, че последните събития във Венесуела предизвикват все по-голяма поляризация и влошаване на положението с правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; като има предвид, че Венесуела е изправена пред безпрецедентна политическа, социална, икономическа и хуманитарна криза, която доведе до много смъртни случаи;

1.  категорично отхвърля решението на международно непризнатото Национално учредително събрание, одобрено от Националния избирателен съвет, за провеждане на предсрочни президентски избори, които понастоящем са насрочени за 20 май 2018 г.; призовава за незабавното им прекратяване, докато не бъдат изпълнени необходимите условия за провеждането на честни, прозрачни и приобщаващи избори;

2.  настоява, че ЕС ще признае само избори, които са основани на реалистичен изборен график, договорен в контекста на националния диалог с всички заинтересовани участници и политически партии, при спазване на равни, справедливи и прозрачни условия за участие, включително вдигане на забраните, наложени на политическите опоненти, освобождаване на политически затворници, балансиран състав на един безпристрастен Национален избирателен съвет и наличието на достатъчно гаранции, включително мониторинг от независими международни наблюдатели;

3.  призовава незабавно да бъдат насрочени избори, които изпълняват всички международни стандарти и са в пълно съответствие с критериите на Организацията на американските държави; подчертава, че законното правителство, формирано в резултат от тези избори, трябва спешно да разреши настоящата икономическа и социална криза във Венесуела и да работи за национално помирение в страната;

4.  призовава както правителството, така и опозицията да приемат без допълнително отлагане план за макроикономическа стабилизация съвместно с международните финансови институции с цел да се посрещнат многобройните предизвикателства, пред които е изправена страната, като например хуманитарна криза, причинена от хиперинфлация и недостиг на основни продукти и лекарства; подновява призива си към правителството на Венесуела да допусне хуманитарна помощ в страната;

5.  припомня, че при сегашните обстоятелства Европейският парламент не може да признае изборите, произведени съгласно описания незаконосъобразен изборен процес; във връзка с това призовава Европейския съюз, Организацията на американските държави и „Групата от Лима“ да действат с единна и координирана позиция;

6.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, правителството и Националното събрание на Боливарска република Венесуела, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и на генералния секретар на Организацията на американските държави.

(1) ОВ С 285, 29.8.2017 г., стр. 145.
(2) ОВ C 294, 12.8.2016 г., стр. 21.
(3) OВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 190.
(4) ОВ С 86, 6.3.2018 г., стр. 101.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0200.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0041.


Политиката на сближаване и тематичната цел „насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури“
PDF 502kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно изпълнението на политиката на сближаване и тематичната цел „насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури“ — член 9, параграф 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби (2017/2285(INI))
P8_TA(2018)0200A8-0136/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид политиката на сближаване и тематичната цел за „насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури“ — член 9, параграф 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби (ЕС) № 1303/2013(1),

—  като взе предвид член 37 от Регламента за общоприложимите разпоредби относно финансовите инструменти, подкрепяни по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове,

—  като взе предвид член 5, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1301/2013 относно Европейския фонд за регионално развитие за насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на участъците с недостатъчен капацитет в ключовите мрежови инфраструктури(2),

—  като взе предвид член 4, буква г) от Регламент (ЕС) № 1300/2013 относно Кохезионния фонд за насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на участъците с недостатъчен капацитет в ключовите мрежови инфраструктури(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010(5),

—  като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно изоставащите региони в ЕС(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно насърчаването на сближаването и развитието в най-отдалечените региони на ЕС: прилагането на член 349 от ДФЕС(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 18 май 2017 г. относно целесъобразното съчетаване на финансирането за регионите в Европа: балансиране между финансовите инструменти и безвъзмездните финансови средства в рамките на политиката на сближаване на ЕС(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно прилагането на Бялата книга за транспорта от 2011 г.: равносметка и бъдещи действия за постигането на устойчива мобилност(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 април 2009 г. относно Зелената книга относно бъдещето на политиката в областта на трансевропейските транспортни мрежи(11),

—  като взе предвид седмия доклад на Комисията за икономическото, социалното и териториалното сближаване от 9 октомври 2017 г., озаглавен „Моят регион, моята Европа, нашето бъдеще“ (COM(2017)0583),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 февруари 2018 г., озаглавено „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“ (COM(2018)0065),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 октомври 2017 г., озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“ (COM(2017)0623),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2017 г., озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“ (COM(2017)0534),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 декември 2013 г., озаглавено „Заедно към конкурентоспособна градска мобилност с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2013)0913),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—  като взе предвид Бялата книга на Комисията от 28 март 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 4 февруари 2009 г., озаглавена „ТЕМ-Т: Преглед на политиката – За по-добре интегрирана трансевропейска транспортна мрежа в служба на общата транспортна политика“ (COM(2009)0044),

—  като взе предвид обобщения доклад на Комисията от август 2016 г., озаглавен „Работен пакет 1: Последваща оценка на програмите по политиката на сближаване за периода 2007— 2013 г., съсредоточена върху Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ)“,

—  като взе предвид обобщения доклад на Комисията от юни 2016 г., озаглавен „Тенденции на регионалното развитие в ЕС — Работен пакет 1: Последваща оценка на програмите по политиката на сближаване за периода 2007—2013 г., съсредоточена върху Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ)“,

—  като взе предвид окончателния доклад на Комисията от май 2016 г., озаглавен „Работен пакет5: Последваща оценка на програмите по политиката на сближаване за периода 2007— 2013 г., съсредоточена върху Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ)“,

—  като взе предвид работния документ на Комисията от 10 април 2017 г., озаглавен „Конкурентоспособността в регионите с ниски доходи и нисък растеж: доклад относно изоставащите региони (SWD(2017)0132),

—  като взе предвид работния документ на Комисията от 4 май 2010 г., озаглавен „Консултации относно бъдещата политика за трансевропейска транспортна мрежа“ (COM(2010)0212),

—  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда, озаглавен „Приблизителна инвентаризация на Европейския съюз за емисиите на парникови газове за 2016 г.“,

—  като взе предвид изследването, озаглавено „Светът се променя, транспортът също“, възложено от Генерална дирекция за вътрешни политики на Парламента, Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване, март 2016 г.,

—  като взе предвид изследването, озаглавено „Бъдещето на транспортната инфраструктура на ЕС“, възложено от Генерална дирекция за вътрешни политики на Парламента, Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване, януари 2010 г.,

—  като взе предвид статистическата книга на Евростат от 2016 г., озаглавена „Показатели за енергетиката, транспорта и околната среда — издание от 2016 г.“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по транспорт и туризъм (A8-0136/2018),

А.  като има предвид, че тематичната концентрация, с която се цели повишаване на ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и подпомагане на усилията на регионите при изпълнението на стратегията „Европа 2020“, целенасочено постави инвестициите в рамките на тематична цел 7 относно подобряването на качеството на транспортната инфраструктура, включително ефективното използване на съществуващата инфраструктура;

Б.  като има предвид, че КФ и ЕФРР предоставят подкрепа за развитието както на трансевропейската транспортна мрежа, така и на регионалната и местната транспортна инфраструктура, необхваната от трансевропейската транспортна мрежа, особено в по-слабо развитите държави членки и региони, в които все още са необходими значителни усилия, за да се създадат липсващите връзки, да се премахнат участъците с недостатъчен капацитет и да се модернизира подвижният състав;

В.  като има предвид, че транспортният сектор и инфраструктурата за този сектор са от централно и съществено значение за развитието на всяка държава, както и за благосъстоянието на населението на държавите членки, поради което транспортният сектор остава ключова област на инвестиции, която допринася за растежа, конкурентоспособността и развитието чрез засилване на икономическия потенциал на всеки регион на ЕС, като по този начин засилва икономическото и социалното сближаване, подкрепя вътрешния пазар и така улеснява сближаването, интеграцията и социалното и икономическото приобщаване, противодейства на дисбалансите между регионите, улеснява достъпа до услуги и обучение в най-отдалечените региони, които понастоящем са изложени на риск от обезлюдяване, и укрепва мрежи за стартиране и развитие на стопанска дейност;

Г.  като има предвид, че през периода 2007— 2013 г. 81 милиарда евро или почти една трета (31%) от европейските структурни и инвестиционни фондове бяха инвестирани в транспортна инфраструктура; като има предвид, че най-положителното въздействие от инвестициите в транспортна инфраструктура в ЕС е видимо особено в Централна и Източна Европа, за която бяха разпределени 69% от общото транспортно финансиране;

Д.  като има предвид, че многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. се характеризира с увеличени бюджети за европейските структурни и инвестиционни фондове и Механизмът за свързване на Европа (МСЕ); като има предвид, че въпреки неблагоприятните последствия от неотдавнашната икономическа и финансова криза и забавеното изпълнение на периода на програмиране няма съществено въздействие върху транспортните инвестиции; като има предвид, че инвестициите на ЕС в транспортна инфраструктура са една от политиките, които осигуряват най-висока добавена стойност за ЕС поради последиците от разпространението им, наред с останалото, в рамките на единния пазар, които реално правят всички държави членки нетни бенефициенти на инвестицията;

Е.  като има предвид, че успехът на подкрепените от бюджета на ЕС проекти за изграждане на пътища, железопътни линии и пристанища допринася за икономиката, растежа, промишлеността, износа, туризма, търговията, създаването на работни места, съживяването на регионите и обръщането на тенденциите за обезлюдяване; като има предвид, че съществуват примери за добавената стойност на ЕС, като модернизацията на железопътна линия E30/C-E 30 Краков Жешов в Полша, железопътната линия София — Пловдив в България, тунелът на градската железница в Лайпциг (модули 5 и 6) в Германия, модернизацията на линията Вотиче — Бенешов у Прахи в Чешката република, реконструкцията на възела Юлемисте в гр. Талин, Естония, рехабилитацията на национален път DN6 Александрия — Крайова в Румъния, високоскоростната железопътна линия Мадрид — Валенсия — Мурсия в Испания, завършването на магистрала „Тракия“ от София до черноморското пристанище Бургас, линия 4 на метрото в Будапеща, Унгария, линиите на метрото в София, България, и много други;

Ж.  като има предвид, че ТЕМ-T и транспортната инфраструктура — автомобилни пътища, (високоскоростни) железници, водни и въздушни пътища – са приоритети на ЕС и че ако европейските инвестиции се забавят, увеличени преки чуждестранни инвестиции биха могли да запълнят празнотата, като същевременно пренасочат печалби, данъци и възможности за работа извън ЕС, евентуално увеличавайки по този начин зависимостта и макроикономическата нестабилност на регионите; като има предвид, че този процес би подкопал регионалното присъствие и политиките на Съюза в дългосрочен план и би довел до разпокъсаност и различия;

З.  като има предвид, че развитието на коридорите на централната мрежа включва множество неразделни компоненти като инфраструктурата за алтернативни горива (зарядни устройства) и интелигентни и новаторски транспортни системи и изпълнява съществена роля като фактор, способстващ за декарбонизацията на транспортната система като цяло;

И.  като има предвид, че интелигентните, съобразени с бъдещите изисквания, устойчиви и напълно взаимосвързани транспортни, енергийни и цифрови мрежи са необходимо условие за завършването и гладкото функциониране на европейския единен пазар и за свързването на Европа със световния пазар; като има предвид, че това са реални артерии за растежа на производителността на европейската икономика, териториалното сближаване и благосъстоянието на гражданите на ЕС;

Й.  като има предвид, че един по-интегриран подход към инвестициите в транспортна инфраструктура ще отстрани участъците с недостатъчен капацитет, ще подобри мултимодалната свързаност и ще увеличи инвестициите в преминаване от автомобилен към железопътен транспорт, както и в екологични превозни средства, като например електрически превозни средства, както и железопътен и воден транспорт; като има предвид, че това ще доведе до диверсификация на енергийните източници в транспорта и по-екологосъобразни транспортни мрежи, като по този начин се намаляват емисиите на парникови газове, подобрява се качеството на въздуха и се стимулират по-нататъшни действия за борба с изменението на климата;

К.  като има предвид, че транспортът е важен градивен елемент в политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата, и като има предвид, че целите на ЕС за минимален дял на енергията от възобновяеми източници и за намаляване на емисиите на парникови газове не могат да бъдат постигнати без значителното участие на транспортния сектор;

1.  подчертава, че МСЕ, КФ и ЕФРР следва да останат основните източници на ЕС за инвестиции в транспортна инфраструктура по тематичната цел „насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на участъците с недостатъчен капацитет в ключовите мрежови инфраструктури“ през следващия програмен период; предлага, поради високата европейска добавена стойност и генерираните обхватни последици от разпространението им, тези източници на финансиране да останат на разположение и да включат балансирано всички държави членки и региони на ЕС, за да допринесат за изпълнението на политиката на сближаване на ЕС;

2.  отбелязва, че логиката на интервенция, стояща в основата на инвестициите в транспортна инфраструктура в ЕС, следва да остане една добре балансирана структура на централно управлявани и споделени източници на управление, за да посрещне нуждите, свързани с политиката и финансирането; припомня, че МСЕ цели да обърне внимание на централно равнище на приоритета за целия ЕС на ключовите коридори на ТЕМ-Т, включително аспектите, свързани с безопасността, технологичните иновации и околната среда; припомня също така, че ЕФРР и КФ имат силно регионално измерение, което отговаря на местното търсене (в градските и крайградските райони) и на регионалните особености; изтъква, че те подкрепят свързаността с ТЕМ-Т и мобилността чрез второстепенни и третостепенни възли и мултимодални терминали (широкообхватна TEМ-T мрежа); подчертава в този контекст, че съответните бюджетни пакети за трите източника на финансиране трябва да бъдат засилени по балансиран начин, за да се избегне асиметрично разпределение на инвестиции между равнищата; призовава Комисията да съдейства за опростени, своевременни и гъвкави процедури за прехвърляне на ресурси между регионите, оперативните програми и програмните оси в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове с цел адекватно отговаряне на променящата се икономическа реалност и на регионалното търсене;

3.  счита, че ролята на някои допълнителни източници като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и финансовите инструменти трябва да бъде определена с оглед на тяхното допълване на ЕФРР и КФ и тяхната допълняемост спрямо операциите по кредитиране на ЕИБ; отбелязва, че поканата за смесено финансиране на МСЕ от 2017 г. също така е имала за цел да засили тези взаимодействия и обмена на най-добри практики между държавите членки и че е необходима допълнителна подкрепа за изграждането на капацитет; в тази връзка подчертава, че ЕФСИ следва да служи като платформа за публично-частни партньорства (ПЧП) при съчетаването на финансови инструменти с частни инвестиции и с национално/регионално финансиране на проектно равнище; отбелязва, че приемливите за банките инфраструктурни проекти следва да бъдат подпомагани главно чрез заеми, гаранции от ЕС или комбинация от тях в допълнение към финансиране от ЕФРР, КФ или МСЕ; счита обаче, че безвъзмездните средства следва да продължат да бъдат основният източник за финансиране на устойчив обществен транспорт;

4.  отбелязва, че инфраструктурата изисква обективно предварително остойностяване на търсенето и бъдещите потребности преди определяне на бюджета и методите за отпускане на средства; подчертава, че следва да е възможно в рамките на тези ключови инфраструктурни цели критериите за допустимост на ЕФРР и КФ да отчитат съществуващото търсене на подходящото териториално равнище; отбелязва също така, че моделирането на транспортната мрежа на трансевропейско, регионално и местно равнище може да бъде ефективно за посочване къде инвестициите най-добре биха донесли европейска добавена стойност;

5.  призовава Комисията, с цел насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на участъците с недостатъчен капацитет в ключови мрежови инфраструктури, да изготви списък от критерии за допустимост, който изразява по-добре местните и регионалните потребности по отношение на транспортната инфраструктура, за да помогне за определянето на цялостния транспортен пакет, необходимите инвестиции и приоритетите, които да бъдат поставени; отбелязва, че е важно за основа да се използват данни от Информационното табло за транспорта в ЕС, които са качествени, надеждни, актуални, структурирани и налични; отбелязва освен това, че този списък може да включва въпроси като мултимодална свързаност, местни и регионални специфики, наличие на алтернативни видове транспорт, пътна и железопътна безопасност и въздействие върху околната среда;

6.  отбелязва необходимостта по-слабо развитите региони, както и планинските, отдалечените, обезлюдените или най-отдалечените региони с ниска достъпност, да бъдат обект на по-интегрирани инвестиции в основни транспортни инфраструктури от страна на ЕФРР, МСЕ и КФ, след като добавената стойност на ЕС бъде показана от подходящ анализ на разходите и ползите, а така също и необходимостта от подобряване на работата по мултимодалните връзки; подчертава, че подобряването на достъпността в тези региони е предварително условие за икономическото развитие; призовава Комисията и държавите членки – чрез обществени консултации преди изпълнението на проектите — да насърчават по-активно участие на публичния сектор в транспортни решения на национално, регионално, но също и на местно/градско и селско равнище, с цел развитие на оптимални транспортни инвестиции;

7.  отбелязва, че устойчивите иновации в транспортния сектор изискват взаимодействия и допълняемост между трите основни инструмента — ЕСИ фондовете, МСЕ и „Хоризонт 2020“ и програмата, която ще я замести;

8.  призовава предоставяната от ЕФРР подкрепа по цел „Европейско териториално сътрудничество“ да бъде засилена посредством допълнителни ресурси, като се съсредоточи върху ключови устойчиви транспортни инфраструктурни инвестиции (като например трансгранични водни пътища, пристанища, мостове, железопътни линии, взаимно свързани видове транспорт и терминали и др.); разбира, че фокусът следва да бъде върху свързаността в трансграничните региони, включително външните граници на ЕС, консултативната помощ и изграждането на капацитет на проектно равнище; призовава за премахване на пречките, за да се улеснят инвестициите, и по-специално трансграничните инвестиции (във водни пътища, железопътен и автомобилен транспорт) и достъпът до външни пазари;

9.  призовава за премахване на различията в областта на транспортната инфраструктура със Западните Балкани във връзка с интегрираните транспортни проекти чрез насочване на допълнителни инвестиции за свързаност и за справяне с участъците с недостатъчен капацитет, особено с оглед на съобщението на Комисията относно европейската перспектива за Западните Балкани; припомня, в този контекст, значението на европейското териториално сътрудничество и макрорегионалните стратегии за интегрирани транспортни проекти, като същевременно взема под внимание необходимостта от по-добро координиране на транспортните планове и проекти с цел преодоляване на транспортни различия, например със Западните Балкани; припомня също така в този контекст, че морските пристанища и водните пътища много често са трансгранични по своето естество и следва да се възползват от същата ставка на съфинансиране като трансграничните железопътни и пътни проекти;

10.  подчертава необходимостта от включване на опазването на климата в политиката на сближаване във връзка с целта за устойчив транспорт, за да бъдат спазени целите на ЕС за намаляване на емисиите на CO2; призовава Комисията да изиска от държавите членки да включат законодателството на ЕС в областта на околната среда в процеса на приемане и планиране на допустими за финансиране проекти, по-специално „Натура 2000“, стратегическите оценки на околната среда, оценките на въздействието върху околната среда, качеството на въздуха, Рамковата директива за водите, директивите за местообитанията и птиците, както и докладите на Европейската агенция за околна среда, свързани с механизма за докладване в областта на транспорта и околната среда (TERM);

11.  подчертава, че следва да се предостави по-голяма подкрепа за насърчаване на интелигентни системи за управление на движението по пътищата, включително чрез цифровизация, като съществуващата инфраструктура се използва по-ефективно и се извършва пренасочване към ненатоварените часове;

12.  призовава за подходяща и амбициозна обща европейска транспортна политика въз основа на рамка за финансиране, която е интегрирана и координирана с инструментите на ЕС в областта на транспорта; счита, че тематичната концентрация следва да бъде запазена, за да се позволи опростяване и взаимодействие между различни източници на финансиране на проектно равнище; предлага създаване на единен набор от правила за всички източници на финансиране, свързани с всички тематични цели; счита за необходимо да се опростят, стандартизират и ускорят процедурите за възлагане на обществени поръчки и процедурите за осигуряване на съответствие с правилата за държавна помощ;

13.  призовава Комисията и държавите членки да продължат да съфинансират проекти през следващия програмен период в съответствие с принципа „използваш или губиш“;

14.  приветства работата на Съвместната помощ за подкрепа на проекти в европейските региони (JASPERS), Европейския експертен център за публично-частни партньорства (EPEC) и Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (EIAH); очаква обаче операциите на групата на ЕИБ в областта на транспортната инфраструктура в ЕС да насочат значително повече ресурси за осигуряване на изчерпателна консултативна помощ на местните, регионалните и националните органи на по-ранен етап от идентифицирането и предварителната оценка на проектите, които имат добавена стойност на ЕС;

15.  призовава Комисията, в рамките на новия(те) регламент(и) относно политиката на сближаване за периода след 2020 г., да предложи заделяне на средства в по-голям размер за градове, кандидатстващи за съвместни инфраструктурни и технологични проекти, които биха допринесли за декарбонизацията на градския транспорт и за намаляването на замърсяването на въздуха от пътни превозни средства;

16.  подкрепя отпускането на достатъчно средства за научни изследвания, програми и проекти за насърчаване на пътната безопасност в Европа в съответствие с Декларацията от Валета относно пътната безопасност;

17.  подчертава необходимостта да се гарантира, че се предоставят ресурси в подкрепа на устойчивата градска мобилност, разработването на интелигентни транспортни системи, проекти за колоездачи и пешеходци и подобрен достъп до транспорт за лица с увреждания;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет и правителствата и националните и регионалните органи на управление на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.
(4) ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1.
(5) ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.
(6) OВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.
(7) Приети текстове, P8_TA(2018)0067.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0316.
(9) Приети текстове, P8_TA(2017)0222.
(10) ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 155.
(11) ОВ C 184E, 8.7.2010 г., стр. 35.


Закрилата на децата мигранти
PDF 501kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно закрилата на децата мигранти (2018/2666(RSP))
P8_TA(2018)0201B8-0218/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 април 2017 г., озаглавено „Закрилата на децата мигранти“ (COM(2017)0211),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2017 г. относно закрилата на децата мигранти,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 19 септември 2016 г., озаглавена „Декларация от Ню Йорк за бежанците и мигрантите“(1),

—  като взе предвид параграф 44 от Общ коментар № 21 (2017) на Комитета на ООН по правата на детето относно децата от улицата от 21 юни 2017 г.(2),

—  като взе предвид Насоките на ЕС от 6 март 2017 г. за утвърждаването и защитата на правата на детето: Да не се допусне нито едно дете да бъде изоставено;

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие(5),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 12 април 2018 г. по дело C-550/16, A and S v Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie(6),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно закрилата на децата мигранти (O-000031/2018 – B8‑0016/2018),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че според данни на УНИЦЕФ в Европа живеят приблизително 5,4 милиона деца мигранти(7); като има предвид, че според последните данни на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) през 2017 г. в Гърция, Италия, Испания и България са пристигнали 32 039 деца; като има предвид, че 46% от тях са били непридружени или отделени от своите семейства деца, а 54% са били придружени от своите родители или други грижещи се за тях лица; като има предвид, че към 1 септември 2016 г. в центровете за административно задържане на имигранти на девет държави членки са се намирали 821 деца; като има предвид, че повечето държави членки не предоставят и не събират систематично данни за децата в центровете за административно задържане на мигранти(8);

Б.  като има предвид, че година след публикуването на съобщението на Комисията от 12 април 2017 г. относно закрилата на децата мигранти, държавите членки все още са изправени пред предизвикателства при изпълнението на препоръките в него;

В.  като има предвид, че липсата на надеждна информация и дългите процедури по събиране на семейството и назначаване на настойник, съчетани със страх от задържане, обратно изпращане или прехвърляне, карат децата да се укриват, като ги излагат на опасност от трафик, насилие и експлоатация;

Г.  като има предвид, че липсата на служби за защита на детето и дейности за деца в приемните центрове има отрицателно въздействие върху психичното здраве на децата;

Д.  като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на ООН за правата на детето изискват във всички действия, които засягат децата, висшите интереси на детето да бъдат съображението от първостепенно значение;

Е.  като има предвид, че според неотдавна проведено сравнително проучване(9) държавите членки интегрират търсещите убежище деца в училище с различна скорост, като в някои случаи това отнема повече от три месеца от подаването на молбата за убежище, и че по-големите деца срещат особени затруднения;

Ж.  като има предвид, че според докладите за 2016 г. на Информационната база данни относно предоставянето на убежище, достъпът до процедурите за предоставяне на убежище често е проблематичен и може да доведе до допълнително значително забавяне(10);

З.  като има предвид, че някои държави членки все още са изправени пред предизвикателства по отношение на определянето на възрастта и закрилата на децата, които не кандидатстват за убежище;

И.  като има предвид, че според наскоро публикуван доклад на Международната организация по миграция (МОМ) относно броя на пристигащите сексуално експлоатирани мигранти 80% от момичетата, които идват от Нигерия по маршрута през Централното Средиземноморие — чийто брой нарасна от 1 454 през 2014 г. на 11 009 през 2016 г. — са потенциалните жертви на трафик с цел сексуална експлоатация; като има предвид, че държавите членки срещат затруднения при идентифицирането и оказването на подкрепа на момичетата, които са жертви на трафик на хора и сексуална експлоатация;

Й.  като има предвид, че липсата на гражданство при децата е свързана със сериозни предизвикателства по отношение на правата на човека, което забавя процеса за определяне на статута на деца в Европейския съюз и лишава децата от достъп до основни услуги и права;

1.  подчертава, че всяко дете, независимо от неговия статут на мигрант или на бежанец, е преди всичко дете, което има всички права, заложени в Конвенцията на ООН за правата на детето;

2.  изразява твърдото си убеждение, че Комисията следва да подпомага държавите членки при възприемането и прилагането на всеобхватен и основан на правата на човека подход във всички политики, свързани с децата;

3.  подчертава значението на изграждането на индивидуален план въз основа на потребностите и други конкретни белези за уязвимост на всяко дете, като се взема предвид фактът, че за качеството на живот и благоденствието на децата са необходими също така ранно интегриране, общностна система за подпомагане и възможност за реализиране на пълния потенциал; счита, че този подход се е оказал ефективен и за предотвратяването на случаите на изчезване на деца;

4.  призовава държавите членки да прилагат принципа за висшия интерес на детето при всички решения, отнасящи се до деца, независимо от техния статут;

5.  подчертава, че цялата необходима информация за правата на децата, процедурите и възможностите за закрила следва да бъдат на разположение и да се предоставя на децата по подходящ за възрастта и съобразен с пола начин и на език, който те разбират; призовава Европейската служба за подкрепа в областта на убежището да съдейства на държавите членки при изготвянето на подходящи материали, свързани с приемането, с цел информиране на децата;

6.  настоятелно призовава държавите членки да ускорят процедурите по назначаване на настойник или временен настойник на непридружените деца при пристигането им;

7.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че при пристигането си всички деца имат достъп до служители в областта на закрилата на детето, включително в „горещите точки“ и центровете, в които се настаняват деца, и на граничните пунктове;

8.  призовава държавите членки да гарантират, че всички деца, и по-специално непридружените деца, имат достъп до осигуряващо достойни условия на живот настаняване и здравно обслужване и да гарантират пълен достъп до формално и приобщаващо образование при същите условия като за децата от приемащите държави от ЕС, включително до подготвителни мерки, като например езикови курсове, за да се осигури интегрирането на децата в приемащите общества за целия период на пребиваването им на територията на държавата членка;

9.  припомня, че непридружените деца следва да се настаняват отделно от възрастните, за да се избегне всякакъв риск от насилие и сексуални злоупотреби;

10.  призовава за даване на приоритет на преместването на останалите непридружени деца от Гърция и Италия, които отговарят на условията съгласно решенията на ЕС за преместване; призовава за въвеждане на структури за продължаване на преместването на децата от държавите членки на пристигане, когато това е в техен висш интерес;

11.  признава съществената роля на местните и регионалните органи, които имат първостепенна роля по отношение на приемането и интеграцията на децата мигранти, въпреки ограничените ресурси; призовава държавите членки да изградят капацитет и да предоставят достатъчно средства за приемането на деца мигранти, особено на непридружени деца;

12.  призовава държавите членки да предоставят достатъчно и постоянно финансиране и подкрепа за местните и регионалните органи и да гарантират достъп до европейско финансиране, като например по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ);

13.  настоятелно призовава държавите членки да продължат работата по всички открити процедури за събиране на разделените семейства без по-нататъшно забавяне;

14.  подчертава, че децата не могат да бъдат задържани поради свързани с имиграцията съображения и призовава държавите членки да настанят всички деца и семейства с деца в несвързани с лишаване от свобода жилища в общността, докато се разглежда имиграционният им статут;

15.  счита, че Комисията следва да открива производства за установяване на нарушение срещу държавите членки в случаи на продължително и систематично имиграционно задържане на деца и техните семейства, за да се гарантира спазването на основните права на децата;

16.  подчертава неотложната необходимост държавите членки да инвестират в психологическа и психиатрична подкрепа и рехабилитация за справяне с проблеми с психичното здраве при децата;

17.  подчертава значението на изграждането на стабилна система за идентификация и регистрация, която се основава на висшите интереси на детето, за да се гарантира включването и оставането на децата в националните системи за закрила, с ориентиран към децата подход по време на цялата процедура, в пълно съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето; подчертава, че държавите членки не трябва да използват принуда за целите на вземането на биометрични данни на децата;

18.  призовава държавите членки да обменят най-добри практики по отношение на процедурите за установяване на възрастта с цел въвеждане на високи стандарти в процеса на оценка на възрастта навсякъде в ЕС; подчертава, че медицинските прегледи на деца следва да се провеждат по начин, който не е интрузивен и зачита достойнството на децата;

19.  призовава освен това държавите членки да увеличат усилията и трансграничното сътрудничество между правоприлагащите органи и органите за закрила на детето за намирането на изчезнали деца и закрилата им, като същевременно се гарантира, че висшият интерес на детето е винаги от първостепенно значение;

20.  изразява съжаление по повод на продължаващото и широко разпространено явление на деца без гражданство; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират адекватното разглеждане на проблема с липсата на гражданство при децата в националното законодателство при пълно спазване на член 7 от Конвенцията на ООН за правата на детето;

21.  признава напредъка, постигнат от държавите членки и Комисията по отношение на Европейска мрежа на институциите за настойничество и попечителство и призовава държавите членки да я подкрепят;

22.  подчертава, че всички, които работят с деца, трябва да имат чисто съдебно минало, особено по отношения на извършването на престъпления или нарушения, свързани с деца; призовава държавите членки да осигурят постоянно и подходящо обучение относно правата и потребностите на непридружените ненавършили пълнолетие лица, включително относно приложимите стандарти за закрила на децата;

23.  призовава държавите членки да увеличат усилията, включително трансграничното сътрудничество, за идентифициране на децата — жертви на трафик, злоупотреби и всякакви форми на експлоатация, и да гарантират равен достъп до услуги за подкрепа на жертвите за всички деца жертви; признава, че съществува особен проблем във връзка с експлоатацията на момичета с цел проституция;

24.  подчертава, че създаването на нови безопасни и законни маршрути ще осигури възможност на Съюза и на държавите членки да се справят по-добре с потребностите от закрила, особено на децата, и да се борят с бизнес модела на контрабандистите на хора;

25.  признава хуманитарния принос на редица национални и европейски НПО, включително на извършващите операции по издирване и спасяване, за постигането на защита на висшия интерес на детето;

26.  призовава държавите членки спешно да увеличат усилията си за съвместно справяне с различните форми на организирана престъпност, в това число с трафика на деца, да се борят с безнаказаността и да гарантират бързото осъждане на извършителите на такива престъпления, независимо дали са граждани на ЕС или не;

27.  счита, че на правата на децата в контекста на миграцията следва да се даде приоритет в бюджета за периода след 2020 г., в духа на съобщението на Комисията от 2017 г. относно закрилата на децата мигранти, на целите за устойчиво развитие и на набора от инструменти на Комисията относно използването на средства на ЕС за интеграция на мигранти;

28.  призовава държавите членки да засилят трансграничното сътрудничество, обмена на информация и координацията между различните служби в държавите членки, за да се запълнят пропуските и да се гарантира, че системите за закрила на детето са подходящи и не са фрагментирани;

29.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

(1) Резолюция на ООН A/RES/71/1, http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/71/1.
(2) https://www.streetchildrenresources.org/resources/general-comment-no-21-2017-on-children-in-street-situations/.
(3) ОВ C 289, 9.8.2016 г., стр. 57.
(4) OВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 9.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0329.
(6) ECLI:EU:C:2018:248.
(7) https://www.unicef.org/publications/files/Uprooted_growing_crisis_for_refugee_and_migrant_children.pdf.
(8) http://fra.europa.eu/en/publication/2017/child-migrant-detention.
(9) #„Back to school” „Връщане в училище“ на Global Progressive Forum, Migration Policy Group и SIRIUS European Policy network, www.globalprogressiveforum/backtoschool.
(10) Доклад за 2016 г. на Информационната база данни относно предоставянето на убежище (стр.3).


Световна забрана за изпитването на козметични продукти върху животни
PDF 162kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно световна забрана за изпитването на козметични продукти върху животни (2017/2922(RSP))
P8_TA(2018)0202B8-0217/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти(1) („Регламент относно козметичните продукти“),

—  като взе предвид член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2013 г. относно забраната за изпитване върху животни и забраната за пускане на пазара и относно постигнатото по отношение на алтернативните методи в сферата на козметичните продукти (COM(2013)0135),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 19 септември 2016 г. относно разработването, валидирането и правното приемане на алтернативни методи за изпитване върху животни в сферата на козметичните продукти (2013 – 2015 г.) (COM(2016)0599),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 юни 2015 г. относно Европейската гражданска инициатива „Спрете вивисекцията“ (C(2015)3773),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 21 септември 2016 г. по дело C-592/14(2),

—  като взе предвид специалното проучване 442 на Евробарометър от март 2016 г., озаглавено „Отношението на европейците към хуманното отношение към животните“,

—  като взе предвид проучването от януари 2017 г., озаглавено „Хуманно отношение към животните в Европейския съюз“, изготвено по искане на комисията по петиции,

—  като взе предвид въпроса до Съвета относно световна забрана за изпитването на козметични продукти върху животни (O-000040/2018 – B8 0017/2018),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно световна забрана за изпитването на козметични продукти върху животни (O-000041/2018 – B8 0018/2018),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че Регламентът относно козметичните продукти определя условията за пускане на пазара на козметични продукти и съставки в ЕС и има за цел да постигне вътрешен пазар на козметични продукти, като същевременно гарантира високо равнище на закрила на човешкото здраве;

Б.  като има предвид, че член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз посочва, че при изработването и прилагането на политиките на Съюза, в частност политиките за вътрешния пазар, следва изцяло да се вземат предвид изискванията за хуманно отношение към животните, тъй като те са същества с усещания;

В.  като има предвид, че козметиката е неразделна част от ежедневието на гражданите на ЕС и обхваща широка гама от продукти — от гримове и дезодоранти до продукти за вана, къпане, слънчеви бани, продукти за грижа за косата, кожата и ноктите и продукти за бръснене и хигиена на устната кухина;

Г.  като има предвид, че ЕС се е ангажирал с подкрепата на хуманното отношение към животните успоредно с опазването на здравето на хората и околната среда;

Д.  като има предвид, че за да се гарантира безопасността на козметичните продукти, член 10 от Регламента относно козметичните продукти посочва, че за всеки продукт трябва да бъде извършена оценка на безопасността и да бъде изготвен доклад за безопасност;

Е.  като има предвид, че член 11 от регламента за козметичните продукти изисква за всеки козметичен продукт, който се предлага на пазара, да се поддържа досие с информация за продукта, което да съдържа данни за изпитване върху животни, извършено във връзка с разработването или оценката на безопасност на козметичния продукт или неговите съставки;

Ж.  като има предвид, че изпитването на крайни козметични продукти и козметични съставки върху животни е забранено в ЕС съответно от септември 2004 г. и от март 2009 г. („забраната за изпитване“);

З.  като има предвид, че пускането на пазара на крайни козметични продукти и козметични съставки, които са изпитвани върху животни, е забранено в ЕС от март 2009 г., с изключение на токсичност при многократно излагане, токсичност за репродукцията и токсикокинетика; като има предвид, че за тези специфични комплексни последици върху здравето забраната за продажба се прилага от март 2013 г., независимо от това дали вече са налице методи за изпитване, които не включват животни („забрана за пускане на пазара“);

И.  като има предвид, че по-голямата част от съставките в козметични продукти се използват също така в много други потребителски и промишлени продукти, например лекарства, перилни препарати и други химикали, както и храни; като има предвид, че тези съставки може да са били изпитвани върху животни в съответствие с приложимата правна рамка, като например регламента REACH(3), когато не е съществувала алтернатива;

Й.  като има предвид, че според специалното проучване на Евробарометър No 442 от март 2016 г. 89% от гражданите на ЕС са съгласни, че ЕС следва да работи повече за насърчаването на по-голяма осведоменост относно важността на хуманното отношение към животните на световно ниво, и че 90% от гражданите на ЕС са съгласни, че е важно да се установят високи стандарти за хуманно отношение към животните, които да бъдат признати в целия свят;

К.  като има предвид, че Европейският парламент получава многобройни петиции от граждани, упражняващи своето право по силата на членове 24 и 227 от ДФЕС и член 44 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в които се призовава за прекратяване на изпитването върху животни в Европа и в световен мащаб, както и за въвеждане на международни стандарти за хуманно отношение към животните;

Л.  като има предвид, че обществото иска да се приеме нова правна уредба, с която постепенно да се прекратят изпитванията върху животни;

М.  като има предвид, че Съдът на Европейския съюз с решението си от 21 септември 2016 г. по делото C-592/14 потвърди, че пускането на пазара на Съюза на козметични продукти, съдържащи някои съставки, които са били изпитвани върху животни в страни извън ЕС, за да бъдат пуснати на пазара в трети страни, може да бъде забранено, ако данните от изпитването са използвани, за да се докаже безопасността на засегнатите продукти за целите на пускането им на пазара на ЕС;

Н.  като има предвид, че пропуски позволяват изпитвани върху животни извън ЕС козметични продукти да бъдат пускани на пазара на ЕС и продуктите да бъдат повторно изпитани в ЕС като се използват алтернативи на изпитването върху животни, което нарушава духа на законодателството на ЕС;

О.  като има предвид, че ЕС има важна роля в Организацията на обединените нации; като има предвид, че институциите и държавите — членки на ЕС, трябва да продължат да бъдат ангажирани със световен ред, основан на международното право и многостранното сътрудничество;

П.  като има предвид, че Европейският съюз следва да положи повече усилия, за да насърчава високи стандарти за хуманно отношение към животните в своите външни отношения;

Поуки от емблематичната забрана на ЕС за изпитването на козметични продукти върху животни

1.  отбелязва, че Европа има процъфтяващ и иновативен козметичен сектор, който осигурява около 2 милиона работни места, и е най-големият пазар за козметични продукти в света; подчертава, че забраната на ЕС за изпитване на козметични продукти върху животни не подкопа развитието на сектора;

2.  отбелязва, че в Европа степента на спазване на забраните за изпитване и за пускане на пазара е много висока; подчертава обаче, че липсата на пълни и надеждни документи в досието с информация за продукта по отношение на козметични продукти, внесени в ЕС от трети страни, в които изпитването върху животни все още се изисква, остава сериозен проблем, който следва да бъде разгледан приоритетно;

3.  счита, че емблематичната забрана на ЕС за изпитването на козметични продукти върху животни изпрати ясен сигнал на света относно важността, която Съюзът отдава на защитата на животните, и успешно показа, че постепенното прекратяване на изпитването на козметични продукти върху животни е възможно;

4.  припомня, че в Европа е направен политически избор за въвеждане на забраната, независимо дали изцяло са налице алтернативни методи на изпитването върху животни; счита, че европейският пример показва, че отсъствието на алтернативи на изпитването върху животни за някои крайни точки не е довод срещу налагането на световна забрана за изпитване на козметични продукти върху животни;

5.  заявява отново, че провеждането на изпитвания върху животни не може повече да бъде обосновано за козметичните продукти, и отправя искане органите на ЕС и националните публични органи да подкрепят противопоставянето на обществото на изпитването на козметични продукти и да подпомагат напредъка на новаторски, хуманни методи за изпитване;

6.  отправя искане регулаторните органи и дружествата да създадат система за наблюдение, която да е отворена за редовни и независими одити, за да се гарантира, че доставчиците в отрасъла спазват пълната забрана;

Въздействие на забраната върху разработването на алтернативни методи

7.  припомня, че забраната за изпитване върху животни доведе до повишени научноизследователски усилия за разработване на алтернативни методи за изпитване, чиито последици далеч надхвърлят козметичния сектор; отбелязва, че също така е постигнат значителен напредък за утвърждаването и регулаторното приемане на алтернативни методи;

8.  призовава Комисията, Съвета и държавите членки да предоставят достатъчно средносрочно и дългосрочно финансиране за бързо разработване, утвърждаване и въвеждане на алтернативни методи на изпитване, за пълно заместване на изпитването върху животни при ключови токсикологични крайни точки, като канцерогенност, токсичност за репродукцията и токсичност при многократно излагане(4);

9.  подчертава необходимостта от непрестанни усилия в областта на обучението и образованието с цел да се гарантира подходящото ниво на познания относно алтернативите и процесите в лабораториите и сред компетентните органи;

10.  отбелязва, че академичните институции следва да играят важна роля във връзка с популяризирането на алтернативите на изпитването върху животни в рамките на научните дисциплини и разпространението на нови знания и практики, които са налични, но невинаги се използват широко;

11.  изтъква необходимостта да се работи в рамките на международни структури, за да се ускори валидирането и приемането на алтернативни методи и да се предостави трансфер на знания и финансова подкрепа на трети страни, в които учените могат да не са осведомени за алтернативните методи, а съоръженията за изпитване може да не разполагат с необходимата инфраструктура за научни изследвания;

12.  изтъква, че ЕС насърчава международно сътрудничество в областта на алтернативните методи в рамките на Европейското партньорство за алтернативни подходи към изпитвания върху животни (EPAA) и участва в редица други относими международни процеси, като Международното сътрудничество в областта на нормативната уредба за козметичните продукти (ICCR) и Международното сътрудничество за алтернативни методи на изпитване (ICATM); отбелязва, че подобно сътрудничество е от изключителна важност;

Международно положение

13.  подчертава, че Гватемала, Исландия, Индия, Израел, Нова Зеландия, Норвегия, Сърбия, Швейцария и Турция са въвели забрани за изпитване на козметични продукти върху животни; отбелязва, че други страни, като Южна Корея и Австралия, са постигнали значителен напредък към приемането на подобна забрана;

14.  отбелязва, че въпреки някои забележителни законодателни достижения в световен план, около 80% от страните по света все още разрешават изпитванията върху животни и пускането на пазара на козметични продукти, изпитвани върху животни;

Въвеждане на световна забрана за изпитването на козметични продукти върху животни

15.  призовава Регламента относно козметичните продукти да се използва като модел за въвеждането на международна забрана за изпитванията върху животни за козметични цели, както и забрана на международната търговия с козметични продукти и съставки, изпитвани върху животни, която да влезе в сила преди 2023 г.;

16.  призовава институциите на ЕС да гарантират еднакви условия на конкуренция за всички продукти, предлагани на пазара на ЕС, и да се уверят, че никой от тях не е изпитван върху животни в трета държава;

17.  призовава председателите на институциите на ЕС да насърчават, подкрепят и способстват за въвеждането на световна забрана за изпитването на козметични продукти върху животни на заседанията със своите партньори, по-специално с генералния секретар на ООН;

18.  призовава Комисията, Съвета и държавите членки да използват дипломатическите си мрежи и да предприемат решителни действия във всички възможни двустранни и многостранни форуми за преговори, за да създадат солидна и широка коалиция в подкрепа на световна забрана за изпитването върху животни в сектора на козметичните продукти;

19.  призовава Комисията, Съвета и държавите членки да способстват, насърчават и подкрепят сключването на международна конвенция в рамките на ООН срещу използването на животни за изпитване на козметични продукти; призовава институциите на ЕС и държавите членки да включат световната забрана за изпитването на козметични продукти върху животни като точка от дневния ред на следващото заседание на Общото събрание на ООН;

20.  призовава Комисията да се ангажира проактивно с всички заинтересовани страни, като започне от организаторите на кампанията за световно прекратяване на изпитването на козметични продукти върху животни, неправителствените организации и представителите на гражданското общество, за да насърчава организирането на съпътстващи прояви на следващото Общо събрание на ООН и да подпомага диалога относно ползите и достойнствата на една международна конвенция за забрана на изпитването на козметични продукти върху животни;

21.  призовава Комисията и Съвета да гарантират, че забраната на ЕС за изпитване на козметични продукти върху животни не е отслабена от никакви текущи търговски преговори, нито от правилата на Световната търговска организация; призовава Комисията да изключи изпитваните върху животни козметични продукти от обхвата на всички споразумения за свободна търговия, които вече са в сила или по които понастоящем се водят преговори;

o
o   o

22.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, председателя на Европейския съвет, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки и на генералния секретар на ООН.

(1) OВ L 342, 22.12.2009 г., стp. 59.
(2) ECLI:EU:C:2016:703.
(3) ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.
(4)1Notes of Guidance for the Testing of Cosmetic Ingredients and their Safety Evaluation („Насочващи бележки за изпитванията на козметични съставки и оценка на тяхната безопасност“) на Научния комитет по безопасност на потребителите, 9-то преработено издание, SCCS/1564/15.


Актуалната ситуация и перспективите на овцевъдството и козевъдството в ЕС
PDF 728kWORD 72k
Резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно актуалната ситуация и перспективите на овцевъдството и козевъдството в ЕС (2017/2117(INI))
P8_TA(2018)0203A8-0064/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръките на Европейския форум за овче месо, проведен през 2015 г. и 2016 г. по искане на Комисията,

—  като взе предвид възложеното от Тематичен отдел Б на Парламента проучване по искане на комисията по земеделие и развитие на селските райони „Бъдещето на секторите за овче и козе месо в Европа“,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2008 г. относно бъдещето на сектори овцевъдство и козевъдство в Европа(1),

—  като взе предвид заключенията от проучването, проведено от Комисията през 2011 г., относно оценка на мерките на ОСП в секторите овцевъдство и козевъдство,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2017 г. относно Плана за действие на ЕС за природата, хората и икономиката,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно План за действие за природата, хората и икономиката(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2017 г., озаглавено „Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР)“ (COM(2017)0339),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека,

—  като взе предвид заключенията на нидерландския омбудсман в неговия доклад от 2012 г. относно подхода на правителството към ку-треската(3) и в неговото проучване от 2017 г. относно поуките, извлечени от нидерландското правителство във връзка с епидемията от ку-треска(4),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0064/2018),

A.  като има предвид, че секторите овцевъдство и козевъдство се характеризират с ниска рентабилност в по-голямата част на ЕС, с едни от най-слабите доходи в ЕС, което до голяма степен се дължи на значителните регулаторни и оперативни разходи, понякога превишаващи продажните цени, както и на голямата административна тежест, което води до все по-честото изоставяне на тези сектори от много земеделски стопани;

Б.  като има предвид, че дисбалансите в хранителната верига засилват уязвимостта на тези сектори, и като има предвид, че досега Комисията не е предприела необходимите регулаторни действия, за което призова Парламентът в тази връзка;

В.  като има предвид, че стартирането и поддържането на овцевъдно и козевъдно производство е невъзможно без гарантирането на стабилни доходи за животновъдите;

Г.  като има предвид, че овцевъдството и козевъдството в Европа имат сезонен характер, за разлика от някои други региони в света, които могат да поддържат пълен цикъл на отглеждане и производство през цялата година; като има предвид, че високата степен на сезонност може да доведе до икономическа несигурност за земеделските стопани и производителите;

Д.  като има предвид, че и двата сектора имат потенциал за създаване на заетост и за запазването ѝ в необлагодетелстваните райони, като например отдалечените и планинските региони;

Е.  като има предвид, че секторите овцевъдство и козевъдство имат значителен потенциал за развитие и създаване на работни места в много уязвими селски и крайградски райони, основно чрез продажбата на овче и козе месо и качествени млечни продукти, които могат да бъдат продавани посредством къси местни вериги за доставки;

Ж.  като има предвид, че овцевъдите се сблъскват със затруднения при намирането на квалифицирана, а понякога дори и неквалифицирана работна ръка;

З.  като има предвид, че овцевъдството и козевъдството са част от културното наследство на много държави членки и че създават висококачествени традиционни продукти;

И.  като има предвид, че секторите овцевъдство и козевъдство трябва да гарантират най-високите стандарти в света по отношение на безопасността на храните, здравето на животните, хуманното отношение към тях и опазването на околната среда;

Й.  като има предвид важната роля на овцевъдството и козевъдството за осигуряването на екологична устойчивост, по-специално когато тези сектори се основават на изхранването на животните чрез паша, като тези сектори са представени в 70% от необлагодетелстваните в географско отношение райони в ЕС, включително в изолираните и сравнително недостъпни региони, и допринасят за поддържането на ландшафта, за запазване на биологичното разнообразие (включително при местните автохтонни породи) и за борба с ерозията, с нежеланото натрупване на биомаса, с повредите по диги и язовирни стени, с лавините и горските пожари;

К.  като има предвид, че овцевъдството и козевъдството имат важен социално-икономически принос за селските райони в Европа, като поддържат селското стопанство и заетостта в по-необлагодетелстваните райони и осигуряват висококачествени традиционни продукти;

Л.  като има предвид, че приемствеността между поколенията земеделски стопани трябва да бъде подобрена, за да се гарантира оцеляването на този вид животновъдство и да се спомогне за ограничаване на бързото обезлюдяване в много селски райони, където има недостиг на някои основни услуги и услуги за подкрепа на семейството, а това води до последици по-специално за жените, които извършват значителна, често невидима работа в този сектор;

М.  като има предвид, че тези сектори предлагат благоприятна среда и възможности за младите хора, които желаят да започнат селскостопанска дейност в структури с човешки мащаби – включително ниско ниво на капитализация, добре развита система на колективна организация, наличие на взаимопомощ и кооперации с оборудване за обща употреба – или да създадат предприятия;

Н.  като има предвид, че средната възраст на овцевъдите и козевъдите се увеличава и че не се извършва трансфер на знания между поколенията, което възпрепятства гладкото функциониране на двата сектора и ги излага на риск от недостиг на умения и знания в бъдеще; като има предвид, че животновъдите и производителите на преработени качествени продукти, като например занаятчийските сирена, в много от случаите не разполагат с необходимите умения за маркетинг и продажба, за да могат да продават своите продукти на пазара по атрактивен начин;

О.  като има предвид, че повечето овце и кози в ЕС се отглеждат в условията на екстензивно животновъдство, например на пасища; като има предвид, че в някои държави членки тези сектори разчитат на интензивни модели на овцевъдство и козевъдство;

П.  като има предвид, че тези сектори допринасят за опазването на райони с висока екологична стойност или висока природна стойност, като например пасищата и земите, използвани като диви пасища, залесените пасища и други видове горски пасища или ливади тип dehesa, както и по-малко плодородните земи, а освен това те изпълняват също така ключова функция за разчистване на шубраците;

Р.  като има предвид, че до влизането в сила на Регламент (ЕС) 2017/2393(5)определението за постоянни пасища не включваше по подходящ начин средиземноморските пасища с техните многогодишни дървесни видове, като например ливадите тип dehesa и други агролесовъдни екосистеми, което води до намаляване на площите, отговарящи на условията за получаване на преки помощи, в ущърб на животновъдите от тези райони;

С.  като има предвид, че скотовъдството е традиционна дейност на екстензивното животновъдство, която се практикува по-специално в планинските региони, създавайки възможности за развитие на някои труднодостъпни или неподходящи за използване на механизация терени с ниска агрономическа стойност, като им позволява да поддържат икономическа дейност;

Т.  като има предвид, че смяната на пасища е част от селскостопанските практики в някои държави членки;

У.  като има предвид, че в рамките на настоящата обща селскостопанска политика (ОСП) е предвидена подкрепа за различни автохтонни породи овце и кози;

Ф.  като има предвид, че тези породи са добре приспособени към местната среда и играят съществена роля за опазване на биологичното разнообразие и естественото равновесие в своите местообитания;

Х.  като има предвид, че автохтонните породи са приспособени много по-добре към условията и особеностите на съответната територия;

Ц.  като има предвид, че от 80-те години насам овцете са намалели с над 25 милиона и че през последните 17 години производството е намаляло с повече от 20%;

Ч.  като има предвид, че консумацията на овче и козе месо е намаляла значително през последните години, като за овчето месо тя е спаднала до 2 кг на човек спрямо 3,5 кг през 2001 г., и че тази низходяща тенденция продължава да се наблюдава и през 2017 г., особено сред младите хора;

Ш.  като има предвид, че пазарът на козе месо в Европа е уникален с това, че производството е концентрирано предимно в Гърция, Испания и Франция, а потреблението е особено голямо в Португалия, Италия и Гърция;

Щ.  като има предвид, че производството на козе месо от ярета или от възрастни животни за клане е сезонна дейност и е страничен продукт от млекопроизводството, като то се контролира от няколко оператори, а продажната цена не е достатъчно висока, за да може да се осигури финансово възнаграждение за животновъдите;

АА.  като има предвид, че ограниченото предлагане на козе месо в търговските обекти води до по-малка видимост за продукта и съответно — до спад в консумацията му от потребителите;

АБ.  като има предвид, че 3% от производството на мляко и 9% от производството на сирене в Европа се осигурява от секторите овцевъдство и козевъдство, като те осигуряват заетост за общо 1,5 милиона души в рамките на ЕС;

АВ.  като има предвид, че през последните години консумацията на козе мляко и козе сирене се е увеличила значително в редица държави членки;

АГ.  като има предвид, че производството на овче месо в ЕС задоволява само около 87% от търсенето на пазара и че вносът от трети държави, основно от Нова Зеландия, накърнява конкурентоспособността на европейските продукти в най-чувствителните периоди на годината (Великден и Коледа), но също така и през останалата част от годината, тъй като Нова Зеландия и Австралия са най-големите износители на овче месо;

АД.  като има предвид, че през последните години Нова Зеландия увеличи доставките си на прясно или охладено месо, като намали традиционния си износ на замразено месо, което оказва по-голямо въздействие върху пазара на пресни продукти на ЕС и води до намаляване на цените, плащани на европейските производители; счита, че това следва да бъде взето предвид при предстоящите преговори за сключване на споразумение за свободна търговия с Нова Зеландия;

АЕ.  като има предвид, че в много случаи производителите от ЕС не се конкурират при равни условия с вноса от трети държави, където не са толкова строги спазваните стандарти за качество, регулаторни изисквания и екологични стандарти;

АЖ.  като има предвид, че при текущите преговори за сключване на споразумения за свободна търговия между Европейския съюз и съответно Нова Зеландия и Австралия чувствителните сектори овцевъдство и козевъдство следва да бъдат защитени или дори да бъдат изключени от тези търговски споразумения;

АЗ.  като има предвид, че някои региони в съседни на ЕС държави проявяват интерес към европейските продукти от овцевъдството и козевъдството, което за съжаление е една ненапълно използвана възможност за производителите от Съюза;

АИ.  като има предвид, че излизането на Обединеното кралство от Съюза може да доведе до значителни промени в търговията на овче месо в ЕС, тъй като тази държава е най-големият производител и основна входна точка за вноса на този продукт от трети държави;

АЙ.  като има предвид, че Обединеното кралство внася около половината от своята пазарна квота за овче месо от Нова Зеландия и почти две трети – от Австралия и че Съюзът не може да се откаже бързо от своите международни ангажименти, което задълбочава несигурността във връзка с излизането на Обединеното кралство от ЕС;

АК.  като има предвид, че овчата и козята вълна е устойчив, възобновяем и биоразградим ресурс за текстилната промишленост;

АЛ.  като има предвид, че вълната не е призната като селскостопански продукт съгласно приложение I към ДФЕС, а е класифицирана само като страничен животински продукт съгласно Регламент (ЕС) № 142/2011;

АМ.  като има предвид, че това непризнаване поставя овцевъдите в по-неизгодно положение спрямо другите селскостопански производители поради факта, че вълната подлежи на по-строги изисквания по отношение на транспорта спрямо признатите селскостопански продукти, както и поради невъзможността за осъществяване на пазарни интервенции за вълната посредством обща организация на пазара;

АН.  като има предвид, че овцевъдството и козевъдството имат предимно екстензивен характер, което води до пряк контакт с дивите животни, а тяхното здравословно състояние не може да бъде гарантирано;

АО.  като има предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 999/2001 планът за контрол на болестта „скрейпи“ доведе до ограничаване с до 100% на обмена на отглеждани животни, и че при малките, автохтонни раси определянето на генотипа на скрейпи доведе до намаляване с до 50% на броя на отглежданите мъжки животни;

АП.  като има предвид, че разразилите се неотдавна болести по животните показаха, че едно огнище на болести в дадена държава членка може да представлява заплаха за целия европейски селскостопански пазар, предвид множеството епидемии, сполетели Европейския съюз, като някои от тях, например най-голямата досега епидемия на ку-треска, засегнала фермите за кози през периода 2007 – 2011 г., имат последици за човешкото здраве;

АР.  като има предвид, че ваксинирането на овцете и козите защитава стадата в държавите членки от трансгранични болести, като ограничава риска от разпространението на по-нататъшни инфекции между държавите членки и спомага за смекчаване на последиците от антимикробната резистентност;

АС.  като има предвид, че съгласно Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност имунизацията чрез ваксиниране представлява икономически ефективна мярка на общественото здравеопазване в усилията за борба с антимикробната резистентност въпреки факта, че в краткосрочен план употребата на антибиотици е по-евтин вариант, и че планът предвижда също така стимули за по-голямо използване на диагностиката, антимикробните алтернативи и ваксините;

АТ.  като има предвид, че системата за електронна идентификация на овцете и козите гарантира ефективно проследяване на животните, но неумишлени грешки при разчитането на ушните марки или загубата им могат да доведат до налагането на понякога прекомерно големи санкции;

AУ.  като има предвид, че животновъдите също така се сблъскват с трудности при прилагането на действащите правила за идентификация на яретата;

AФ.  като има предвид, че всички тези фактори: защитата на някои животински видове, и по-специално на големите хищници, по Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО), влошаването на състоянието на естествените им местообитания и намаляването на изобилието и качеството на тяхната естествена плячка, както и обезлюдяването на селските райони и липсата на инвестиции за превантивни мерки от страна на държавите членки допринесоха за значително увеличаване на нападенията от страна на хищници спрямо овчи и кози стада във всички региони, което влошава и без това несигурното положение на някои земеделски стопанства и излага на риск традиционното селско стопанство и пасищното животновъдство в много райони;

AХ.  като има предвид, че в някои региони на Европейския съюз е постигнат добър природозащитен статус за дребните и едрите хищници;

AЦ.  като има предвид, че при достигане на желания природозащитен статус, в някои региони следва да се вземе предвид възможността за промяна на статуса на защитени видове;

АЧ.  като има предвид, че овцевъдите и козевъдите трябва да се справят с голяма бюрокрация и административна тежест, произтичащи не само от ОСП, но и от други правила на ЕС, като например правилата за обработката на странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека;

АШ.  като има предвид, че пазарът на овче и козе месо е силно фрагментиран и няма достатъчно прозрачност при отчитането на пазарните цени;

АЩ.  като има предвид, че в някои държави членки има твърде малко кланици, което възпрепятства развитието на тези сектори там;

БА.  като има предвид, че преструктурирането на кланичния сектор, прилагането на здравните стандарти и намаляването на кланичната дейност в резултат на спада в животновъдството доведоха в редица региони до изчезването на икономическите инструменти, които са необходими за генерирането на добавена стойност и за поддържането на местните вериги за доставки;

ББ.  като има предвид, че в много държави преструктурирането на кланичния сектор, приложените мерки в резултат на кризата с болестта „луда крава“ и пакетът за хигиена и защита на здравето, наред с други фактори, доведоха до изчезването на множество инструменти, необходими за оцеляването на преките местни продажби, както и до нарастване на кланичните разходи;

БВ.  като има предвид, че подвижните доилни инсталации и кланици или мерките за осигуряване на тези съоръжения на място са важна и необходима предпоставка за улесняване на производството на продукти от овцевъдството и козевъдството;

БГ.  като има предвид, че при продуктите от овче и козе месо често липсва разнообразие на крайните продукти в сравнение с други видове меса, което ги прави по-малко привлекателни и следователно не толкова търсени от потребителите;

БД.  като има предвид, че е необходимо да се повиши добавената стойност на месопроизводството и да се въведат нови методи, които да бъдат по-добре адаптирани към потребителските навици на младите хора;

БЕ.  като има предвид, че наред с осигуряването на широка гама от месни, млечни и вълнени продукти за потребителите в целия ЕС, производството на продукти от овцевъдството и козевъдството играе изключително важна културна роля в много общности, като например традициите, свързани с кукерите в България и капра в Румъния и др.;

БЖ.  като има предвид, че в много държави членки се наблюдава все по-разрастващ се пазар за местни и биологично отглеждани селскостопански продукти, които отговарят на потребителското търсене за прозрачност и качество;

БЗ.  като има предвид, че съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012 и Делегиран регламент (ЕС) № 665/2014 държавите членки могат да използват незадължителния термин за качество „планински продукт“, за да придадат по-добра видимост на продуктите от овцевъдството и козевъдството с произход от планинските региони;

БИ.  като има предвид, че схемите на ЕС за качество, и по-специално етикетите за защитени географски указания (ЗГУ) и защитени наименования за произход (ЗНП), осигуряват инструменти за увеличаване на видимостта и по този начин — засилване на шансовете за пазарна реализация на продуктите от овцевъдството и козевъдството;

БЙ.  като има предвид, че в някои държави членки липсват структурни политики за развитието на единия или и на двата сектора, което пречи на тяхното развитие;

БК.  като има предвид, че тези политики биха могли да включват препоръки за различните етапи, като например етапа на отглеждане (селекция на породи, отглеждане на кочове за разплод и др.), както и етапа на пазарна реализация;

По-добра подкрепа

1.  подкрепя препоръките, публикувани през 2016 г. от Форума на ЕС за овче месо, проведен по инициатива на Комисията, и по-специално необходимостта от въвеждане на екологични плащания за признаване на функцията на секторите овцевъдство и козевъдство за осигуряване на обществени блага, и по-конкретно за продуктите, базирани на екстензивна паша, по отношение на: мелиорацията на земята и опазването на биологичното разнообразие, екосистемите, районите с висока екологична стойност и качеството на водата; предотвратяването на изменението на климата, на наводнения, лавини, горски пожари и свързана с това ерозия; и опазването на селските райони и заетостта; подчертава, че тези препоръки следва да важат също и за секторите на козето месо и продуктите от овче и козе мляко;

2.  призовава Комисията и държавите членки да обмислят предлагането на стимули за земеделските стопани, които извършват смяна на пасища;

3.  подкрепя запазването или, по целесъобразност, увеличаването на обвързаните с производството доброволни помощи за секторите овцевъдство и козевъдство, както и други съответни мерки, насочени към двата сектора, чрез включване на диференцирани субсидии за стадата, излизащи на паша, при следващата реформа на ОСП, с цел да се спре изоставянето на тези сектори от земеделските стопани в ЕС, предвид силната зависимост на голяма част от овцевъдите и козевъдите от получаването на преки плащания;

4.  подчертава факта, че при постигнатото споразумение по преговорите за Регламент (ЕС) 2017/2393 схемата за доброволно обвързано с производството подпомагане е опростена и по-ясна, като са премахнати изискванията за количествени ограничения и запазване на производството и е предвидено, че някои критерии за допустимост и общият бюджет могат да бъдат преразглеждани ежегодно от държавите членки;

5.  призовава всички държави членки да удължат агроекологичните плащания за пасищата, които се използват за пашата на овце и кози, и да подпомагат земеделските производители, които осигуряват по-хуманно отношение към животните;

6.  приветства споразумението, постигнато при преговорите по Регламент (ЕС) 2017/2393, в което се признава спецификата на средиземноморските пасища, като например ливадите тип dehesa, с оглед намиране на по-справедливи правила за земите, отговарящи на условията за получаване на преки плащания, и отстраняване на присъщата дискриминация по отношение на дивите пасища и системите за горска паша;

7.  подчертава значението на този вид пасища за предотвратяването на пожари, но отбелязва, че тези подобрения все още не са задължителни за държавите членки;

8.  счита, че в тази връзка не може да се прилага дискриминация спрямо други екосистеми, свързани с агро-лесовъдните пасища, и призовава за овцевъдите и козевъдите да отпадне изискването за 50% тревни площи в горските зони, което е необходимо условие за отпускането на пряко плащане на хектар земя;

9.  препоръчва разрешаването на подходящи режими за паша в екологично насочените площи, включително в сухи тревни площи с ниско качество, намиращи се в някои необлагодетелствани райони;

10.  подчертава, че пашата не следва да се разрешава, ако съществува риск от нанасяне на щети на уязвими природни зони; в тази връзка подчертава голямото значение на преживните животни за оползотворяването на необработените фибри;

11.  счита, че е необходимо да се осигури по-голяма подкрепа за младите земеделски стопани и за новите участници както чрез преки помощи, така и чрез политиката за развитие на селските райони, в съответствие с националните политики, с оглед въвеждането на стимули за създаване или поемане на ферми за овце и кози, тъй като значителното застаряване на животновъдите в тези сектори, което определено надхвърля дори и това в другите селскостопански отрасли, поради ниската им рентабилност, е сред основните предизвикателства за запазването на жизнеспособността на селските райони и обезпечаването на продоволствената сигурност в Съюза;

12.  призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид конкретните проблеми, представени от организациите на жените, работещи в тези сектори, наред с другото, чрез прилагането на мерки за подобряване на тяхната видимост, за насърчаване на собствеността и съсобствеността и за въвеждане на необходимите услуги за подкрепа на семействата;

13.  призовава Комисията и държавите членки да разработят специални програми, даващи възможност на жените да намерят мястото си в тези сектори, тъй като това може да допринесе доста за необходимото обновяване на поколенията в тези сектори и да помогне за запазване на овцевъдството и козевъдството като семеен бизнес;

14.  призовава Комисията и държавите членки да обърнат повече внимание на разнообразието на генетичните ресурси в секторите овцевъдство и козевъдство предвид тяхното значение за производителността (оплодителна способност и т.н.), качеството на продуктите и адаптирането на животните към тяхната среда;

15.  оценява понастоящем наличните бюджетни редове за подкрепа, целящи насърчаване на местните породи и диференцираното качество, като например сертифицирането на биопродукти;

16.  подчертава, че в тази връзка в плановете за отглеждане на животните следва да бъде взето предвид запазването на местните и издръжливи породи;

17.  подчертава значението на местните породи овце и кози за пашата в алпийския регион, тъй като използването на други породи е невъзможно;

18.  призовава Комисията да предприеме мерки за по-активно насърчаване на запазването на тези породи овце и кози;

19.  призовава за увеличаване на подкрепата за организациите на производителите в секторите овцевъдство и козевъдство;

20.  отчита развитието на субсидиите в тези сектори, което има най-голямо значение за увеличаване на ефективността и конкурентоспособността на производството, за подобряване на качеството на продуктите и повишаване на самостоятелното снабдяване с овче месо в ЕС, като тези елементи отговарят на целите на ЕС за развитие на ефективността и подобряване на качеството;

Популяризиране и иновации

21.  призовава Комисията да увеличи подкрепата, насочена към иновативни производствени методи и технологии, с цел повишаване на конкурентоспособността на секторите овцевъдство и козевъдство, както и популяризиране на месните, млечните и вълнените продукти на вътрешния пазар, като се набляга не само на традиционните продукти като сиренето, но също така и на по-новите разфасовки на месните продукти, за да се предлагат продукти, отговарящи на очакванията на потребителите и пазарното търсене; призовава също така Комисията да насърчава по-редовната консумация на тези продукти чрез информационни кампании относно различни методи на готвене и приготвяне, подходящи за нови потребители, включително в нови, съседни на ЕС държави с бързо развиващи се икономики и на източните пазари, като се изтъкват хранителните и здравните ползи от консумацията на овче и козе месо;

22.  счита, че е необходимо да се обори идеята, че агнешкото месо се готви трудно, и да се противодейства на настоящата тенденция за избягване на червените меса;

23.  подчертава, че усилията за повишаване на консумацията на овче и козе месо са изключително важни за увеличаване на производството в ЕС;

24.  приветства Комисията за намерението ѝ да създаде специален бюджетен ред за продуктите от овче и козе месо и мляко при следващите кампании за популяризиране, съфинансирани от Съюза;

25.  подчертава, че е необходимо да се осигури подходящо финансиране за провеждането на промоционални кампании, целящи увеличаване на консумацията на продукти от овче и козе месо в целия ЕС;

26.  призовава кожите и вълната да бъдат включени сред продуктите, които отговарят на изискванията за финансиране;

27.  призовава Комисията да координира промоционалните кампании във връзка с етикетирането на продуктите от овче и козе месо със защитени географски указания и защитени наименования за произход, с цел повишаване на тяхната привлекателност; призовава за задълбочено проучване на пазарните ниши за вълна с цел осигуряване на по-голяма икономическа възвръщаемост за производителите;

28.  насърчава повече държави членки да въведат незадължителния термин за качество „планински продукт“, както е предвидено в действащото законодателство на ЕС, тъй като това е инструмент за осигуряване на по-добра видимост на продукта и по-информиран избор на потребителите;

29.  подчертава необходимостта от въвеждане на гаранционни етикети за агнешкото и ярешкото месо както за отделните производители, така и за сдруженията на производителите, като потенциални бенефициенти на подкрепата за диференцирано качество; подчертава, че тези етикети трябва да бъдат одобрени от компетентните местни органи в съответствие с приложимите правила и разпоредби за използването на подобни етикети;

30.  призовава за подкрепа на промоционални дейности на ниво ЕС, насочени към секторите овцевъдство и козевъдство, като например фестивали и други подобни ежегодни събития, като средство за повишаване на обществената осведоменост относно ползите от тези сектори за ЕС, за околната среда и за европейските граждани;

31.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят използването на големия потенциал на традиционните практики за отглеждане на овце и кози чрез селски туризъм;

Добри практики

32.  призовава Комисията да създаде условия за развитието на секторите за производство на овчи и кози млечни продукти, като осигури възможности за реализация на максимална добавена стойност в земеделските стопанства посредством политики за високо качество, насърчаващи производството на млечни продукти в земеделските стопанства, които да се продават предимно чрез къси или местни вериги за доставки; в тази връзка подчертава, че е важно Комисията да гарантира по-добро прилагане на здравните норми във всички държави членки, не на последно място чрез използване на „Ръководството за добри хигиенни практики при производството на занаятчийско сирене“, изготвено от Мрежата на европейските земеделски стопани и занаятчии, производители на сирена и млечни продукти (FACE), в сътрудничество с Комисията;

33.  призовава Комисията да създаде онлайн платформа, насочена към секторите овцевъдство и козевъдство, с основна цел обмен на съответни добри практики и данни от държавите членки;

34.  настоятелно призовава Комисията да изготви насоки за добри практики за продажбата на продукти от секторите овцевъдство и козевъдство, които впоследствие могат да бъдат разпространени сред държавите членки и професионалните организации;

35.  призовава Комисията и държавите членки да обърнат повече внимание на производството и преработката на вълна, като подкрепят осъществяването на програми за обмен на информация и добри практики между участниците във веригата за преработка на вълна;

36.  настоятелно призовава Комисията да проучи възможностите за допускане на изключения по отношение на вълната при прилагането на Регламент (ЕО) № 1069/2009 и Регламент (ЕС) № 142/2011 относно обработката на странични животински продукти, тъй като в случая става дума за продукт, непредназначен за консумация от човека;

Подобряване на пазарите

37.  призовава Комисията да представи предложения за постигане на ценова прозрачност в тези сектори, с цел на потребителите и производителите да се предоставя информация относно цените на продуктите;

38.  призовава Комисията и държавите членки да разгледат възможностите за хармонизиране на разпоредбите относно кланичните трупове, така че те да отразяват реалните разходи, без да се накърнява биологичното разнообразие, осигурено чрез местните породи, както и създаването на Европейска обсерватория за мониторинг на цените и производствените разходи при овцевъдството и козевъдството; подчертава значението на наблюдението на разликите по цялата верига за доставка на храни, включително и цените на едро;

39.  предупреждава, че комбинацията от непроменено или намаляващо търсене и по-голямо производство може да доведе до по-ниски цени за производителите;

40.  припомня, че съгласно член 149 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 производителите на овче и козе мляко, които членуват в организации на производителите, могат да водят съвместни преговори за сключване на договори в рамките на 33% от националното производство и 3,5% от европейското производство; подчертава, че тези прагове бяха установени предимно за производството на сурово краве мляко и следователно са ограничаващи и недостатъчно адаптирани към млекопроизводството от дребни преживни животни, особено ако животновъдите желаят да се организират в сдружения на организации на местните производители или организации на производителите с множество купувачи, както и ако имат насреща си големи промишлени групи;

41.  призовава за създаването на точни показатели, които да позволяват извършването на по-обстоен мониторинг на производството, консумацията и търговията с козе месо, като се прави разлика между възрастни животни и ярета;

42.  счита, че е необходимо да се подобрят преговорните позиции и пазарната мощ на производителите по веригата за снабдяване с храни, като се разшири обхватът на правилата за договорните отношения, така че да бъдат обхванати овцевъдството и козевъдството, като се включат и месните наред с млечните продукти, чрез създаването на организации на производителите и междубраншови организации, подобно на съществуващите в някои други сектори на растениевъдството и животновъдството, в съответствие със споразумението, постигнато по Регламент (ЕС) 2017/2393, с цел подобряване на конкурентоспособността и настоящата ниска производителност в тези сектори;

43.  призовава за включване на етикетите за качество на овчето месо със ЗНП и ЗГУ към тези за шунката, както е посочено в член 172 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, като мерки за управление на предлагането, с оглед увеличаване на възможностите предлагането да отговаря на търсенето;

44.  отбелязва, че организациите на производителите или сдруженията на организациите на производителите на овче или козе мляко могат също така да бъдат освобождавани от задължителните тавани по член 149 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, ако осъществяват съвместна икономическа дейност (популяризиране, контрол на качеството, пакетиране, етикетиране или преработка) в съответствие с член 152, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393;

45.  насърчава всички държави членки, които все още не предоставят финансова помощ по „пакета за млякото“ за секторите на овчето и козето мляко, да направят това;

46.  счита, че не трябва да се позволява овчите и козите продукти да се продават под производствените им цени;

47.  призовава Комисията да проучи, в сътрудничество с държавите членки, веригата за доставки на овче и козе месо (например като се прави разграничение между месото от възрастни животни и от млади животни), за да се гарантира, че земеделските стопани получават справедлива възвръщаемост на пазара;

48.  подчертава в тази връзка значението на директното предлагане на пазара на овчи и кози продукти;

49.  призовава Комисията да спомага за създаването на условия за преки продажби от производителите и организациите на производителите, с цел да се ограничи изкуственото завишаване на цените;

50.  подкрепя развитието на местните вериги за доставки в сектора на овцевъдството като средство за увеличаване на доходите на овцевъдните стопанства и подобряване на баланса между търсенето и предлагането и призовава държавите членки и Комисията да обърнат специално внимание на своите обществени политики по отношение на местните кланици, тъй като те са съществени фактори за развитието на местните вериги за доставки;

51.  припомня, че производителите могат да въвеждат мерки за регулиране на предлагането на сирена, включително от овче или козе мляко, с етикет за ЗНП или ЗГУ, в съответствие с член 150 от Регламент (ЕС) № 1308/2013;

52.  приветства факта, че срокът на тези инструменти беше удължен за периода след 2020 г. като част от споразумението, постигнато при преговорите по Регламент (ЕС) 2017/2393;

53.  счита, че сред животновъдите трябва да се насърчава концентрация на предлагането в рамките на предприятия като кооперации, с оглед засилване на тяхната преговорна позиция във веригата за снабдяване с храни, добавяне на стойност към продукцията на съответните членове и осъществяване на дейности за намаляване на разходите или други дейности, които трудно могат да бъдат реализирани на равнището на отделните стопанства, като например осигуряване на иновации и консултантски услуги за животновъдите;

54.  насърчава органите на държавите членки, където професионалните организации в секторите овцевъдство и козевъдство са проявили доказан интерес, да изготвят средносрочни и дългосрочни стратегии за развитието на тези сектори с предложения за подобряване на селекцията на породите и пазарната реализация на продуктите;

55.  призовава Комисията и държавите членки да лансират програми, които да насърчават производителите да създават групи на производителите и маркетингови общности, да осъществяват директни продажби, както и да произвеждат и посочват на етикета специалните качества на продуктите от овче и козе месо и мляко (например биологични продукти или регионални специалитети);

56.  призовава Комисията да облекчи административните изисквания за отварянето на малки мандри за производство на овчи и кози млечни продукти в рамките на самите стопанства, което ще позволи на животновъдите да увеличат добавената стойност на своите стопанства;

57.  настоятелно призовава Комисията да разгледа допълнителни средства и инструменти, които биха могли да помогнат на секторите да преодоляват кризи, да посрещат глобални предизвикателства и да гарантират устойчивото си развитие;

58.  счита за необходимо да се предвидят инструменти за предотвратяването и управлението на кризи в секторите овцевъдство и козевъдство, за да може да се ограничи нестабилността на цените и да се осигури справедлива възвръщаемост за производителите, както и благоприятна среда за привличането на инвестиции и придобиването на земеделски стопанства от млади хора;

59.  отбелязва, че качеството на овчето и козето месо зависи до голяма степен от основната храна на животните, и че следователно условията на конкуренция в секторите овцевъдство и козевъдство са доста различни в отделните региони на ЕС;

60.  призовава националните органи да гарантират достъпа на производителите до пазари, както и създаването на специализирани магазини;

Излизането на Обединеното кралство от ЕС и търговските споразумения

61.  призовава Комисията да провери как ще изглежда пазарът на овче месо след Брексит и да въведе необходимите мерки за предотвратяване на сериозни пазарни смущения, включително създаването на по-ефективна предпазна мрежа за цените и пазарите, с цел защита на сектора от последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС;

62.  настоятелно призовава Комисията да прояви предпазливост при преговорите по новите споразумения за свободна търговия с Нова Зеландия и Австралия в очакване на анализа за последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС за сектора на овцевъдството и козевъдството, по-специално по отношение на бъдещето на квотата от 287 000 тона еквивалент кланично тегло за овчето месо, предоставена от ЕС на Нова Зеландия, изпълнена средно на около 75%, като Обединеното кралство ползва около 48% от тази квота, както и бъдещето на квотата от 19 200 тона еквивалент кланично тегло за овчето месо, предоставена от ЕС на Австралия, изпълнена средно на почти 100%, като Обединеното кралство ползва около 75% от тази квота;

63.  счита, че новите споразумения за свободна търговия следва да съдържат клауза за разделяне на квотите, предоставяни на Нова Зеландия и на Австралия за техния износ на агнешко месо за ЕС, с цел да се прави разграничение между прясното и охладеното или замразеното месо; припомня, че в рамките на ЕС много често предлаганите на пазара агнета са на възраст между 6 и 9 месеца, а в Нова Зеландия те често са на възраст от 12 месеца; подчертава, че преференциалният пазарен достъп не следва да бъде увеличаван над съществуващите тарифни квоти;

64.  припомня, че Парламентът определи овчето месо като особено чувствителен продукт в преговорите по споразумението за свободна търговия с Нова Зеландия и подкрепи евентуалното изключване на най-чувствителните сектори в своята резолюция от 26 октомври 2017 г., съдържаща препоръка на Парламента до Съвета относно предложения мандат за провеждането на търговските преговори с Нова Зеландия(6);

65.  отново заявява, че при всички споразумения за свободна търговия трябва се да зачитат изцяло високите стандарти на ЕС в областта на хуманното отношение към животните, околната среда и безопасността на храните; отбелязва, че настоящите тарифни квоти за Нова Зеландия оказват влияние върху производството на овче месо в ЕС;

66.  изразява загриженост във връзка с писмото, което Съединените щати и шест други големи износители на селскостопанска продукция (Аржентина, Бразилия, Канада, Нова Зеландия, Тайланд и Уругвай) изпратиха до представителите на Обединеното кралство и на Европейския съюз в Световната търговска организация (СТО) на 26 септември 2017 г., във връзка с вътрешните дискусии за евентуалното преразпределяне на тарифните квоти за внос между Обединеното кралство и останалите държави — членки на ЕС;

67.  подчертава, че е важно Обединеното кралство да поеме своя дял от тарифните квоти след излизането му от Съюза и да се постигне споразумение, при което на нито един от пазарите на Обединеното кралство и на ЕС няма свръхпредлагане на вносно овче месо, с цел да се предотвратят евентуални неблагоприятни последици за производителите от Обединеното кралство и от ЕС;

68.  разбира зависимостта на британския сектор за овче месо от пазара на ЕС, но счита, че тази ситуация създава както предизвикателства, така и възможности;

69.  счита, че излизането на Обединеното кралство от ЕС следва да осигури възможност за по-нататъшно развитие на европейските сектори овцевъдство и козевъдство, с цел Съюзът да стане по-малко зависим от вноса на овче и козе месо от Нова Зеландия;

70.  изразява съжаление за това, че над 1400 селскостопански продукта в ЕС, защитени с географско указание, не получават автоматично равностойна защита на пазарите на трети държави, отворени в рамките на международни търговски споразумения, договорени от Съюза;

71.  призовава при сключването на други търговски споразумения с трети държави да се взема предвид несигурното положение на производителите в секторите овцевъдство и козевъдство, по-специално чрез включването им в списъка на чувствителните сектори или пълното им изключване от преговорите, за да се избегнат всякакви разпоредби, които биха могли по някакъв начин да накърнят европейския модел на производство или да навредят на местните или регионалните икономики;

72.  подчертава, че производствените разходи и стандарти на основните държави — износителки на овче и козе месо, са значително по-ниски от тези в Европа;

73.  подчертава, че тези сектори следва да бъдат третирани целесъобразно, например чрез въвеждането на тарифни квоти или подходящи преходни периоди, като се обръща дължимото внимание на кумулативния ефект от търговските споразумения върху селското стопанство, или дори чрез изключването им от обхвата на преговорите;

74.  в тази връзка подчертава по-специално сериозните проблеми с хуманното отношение към животните и въздействието върху околната среда в резултат на дългите транспортни маршрути от или към отдалечени държави;

75.  призовава Комисията да въведе задължителна система на ЕС за етикетиране на продуктите от овче месо, евентуално с лого за целия ЕС, даващо възможност на потребителите да правят разлика между продуктите от ЕС и продуктите, идващи от трети държави; предлага тези етикети да бъдат сертифицирани чрез прилагането на множество критерии, включително схема за селскостопански гаранции и обозначаване на страната на произход, като по този начин се осигури пълна осведоменост на потребителите за мястото на произход на продукта;

76.  счита, че тази система трябва да бъде разработена по такъв начин, че да не подкопават съществуващите системи за етикетиране с рекламна цел в държавите членки и на регионално равнище;

77.  призовава Комисията да оказва съдействие при отварянето на пазари за износ на овче месо и карантии от Съюза за държави, в които понастоящем се прилагат ненужни ограничения;

78.  призовава Комисията да разгледа въпроса за увеличаване на износа към Северна Африка, тъй като тя е един разрастващ се пазар, който оценява гарантираните от ЕС качество и безопасност на храните;

79.  призовава Комисията да подготви доклади относно възможните целеви пазари за произведени в ЕС продукти от овче и козе месо и мляко;

80.  призовава Комисията да насърчава качеството на изнасяните от ЕС продукти, по-специално чрез строги санитарни стандарти и проследимост, които да гарантират овче и козе месо с по-високо качество спрямо изнасяното от Нова Зеландия и Австралия; изтъква, че специалният акцент на ЕС върху качеството следва да бъде подчертаван, за да се стимулира потреблението на европейски продукти от овче и козе месо;

Система за електронна идентификация

81.  настоятелно призовава държавите членки и Комисията да разгледат възможността за хармонизиране на нивото на допустимите отклонения, когато санкционират животновъдите за неумишлени грешки при маркирането на овцете и прилагането на системата за електронна идентификация, при изричното условие, че това не трябва да води до допускане на по-висок процент на грешки, отколкото при превантивните грижи за здравето на животните, и че това е обосновано с оглед на подхода „едно здраве“;

82.  признава значението на единния подход и на подобряването на превантивните грижи за здравето на животните в Съюза;

83.  подчертава, че държавите членки следва да прилагат законодателството, без да се допускат изключения;

84.  подчертава, че процентът на изгубените ушни марки е по-висок при овцете, отглеждани на екстензивна паша в райони с природни ограничения, отколкото при другите селскостопански животни, отглеждани в непланински условия, и приканва Комисията да признае този факт;

85.  иска Комисията и държавите членки да проучат възможностите за разработване на опростена система за идентификация за малки стада в условията на екстензивно производство, насочена към местните вериги, без да се накърнява ефективната проследяемост на продуктите, както и да въведат по-гъвкави и ориентирани към растежа разпоредби относно използването на електронни ушни марки;

86.  отбелязва, че системите за идентификация следва да бъдат разработени по такъв начин, че да свеждат бюрокрацията до минимум; подчертава, че производителите с ниски доходи ще се нуждаят от финансова помощ, за да могат да инсталират скъпите задължителни електронни системи за идентификация;

Здравни аспекти

87.  отбелязва, че болестите по животните водят до катастрофални последици за хуманното отношение към животните, за земеделските стопани и за местните жители;

88.  подчертава, че здравето на човека и на животните трябва винаги да бъде приоритет;

89.  счита, че са необходими повече действия за предотвратяване на трансграничните огнища на болести по животните и за намаляване на въздействието на антибиотичната резистентност, както и за насърчаване на ваксинацията за борба с разпространението на инфекции при овцете и козите;

90.  призовава Комисията да предостави стимули и подкрепа за овцевъдите и козевъдите, които могат да докажат, че са постигнали висока степен на ваксинация на своите животни, в съответствие с Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност , защото иначе земеделските производители не биха имали особен пазарен стимул да направят това;

91.  призовава Комисията да подобри капацитета си за реакция при разпространението на болести по животните, като например болестта „син език“, чрез нова стратегия на ЕС за здравето на животните, финансиране на научни изследвания, изплащане на обезщетения за загуби, авансови плащания и др.;

92.  призовава за изготвянето на план за превенция на болестите и смъртността при мъжките ярета въз основа на истинската стойност на животните, като се отдава приоритетно значение на хуманното отношение към мъжките ярета и към козите;

93.  призовава Комисията да улесни употребата на имунопрецизни ваксини като първа мярка за борба с евентуалните огнища на болести в тези сектори;

94.  подчертава необходимостта от подобряване на наличността на ветеринарномедицински продукти за секторите овцевъдство и козевъдство на равнище ЕС чрез подкрепа за фармацевтичната научноизследователска дейност и опростяване на разрешенията за пускане на продукти на пазара;

95.  призовава Комисията и държавите членки да извършат повторна оценка на нивото на контрол на здравния статус на дивите животни, по-специално в районите на екстензивно отглеждане на стада;

Хищници

96.  припомня, че разпространението на хищниците, наред с другото, се дължи на действащото законодателство на ЕС, което цели запазване на местните видове диви животни;

97.  подкрепя извършването на преглед на съответните приложения към Директивата за местообитанията с цел упражняване на контрол и управление на разпространението на хищниците в определени пасищни зони;

98.  призовава Комисията да вземе под внимание предвидената в тази директива гъвкавост при справянето с посочените проблеми, за да не се излага на риск устойчивото развитие на селските райони;

99.  подчертава необходимостта от обективен научнообоснован подход, който да отчита поведението на животните, връзките хищник — плячка, точното, специфично за съответния регион определяне на риска от хищници за отделните видове, изброени в Директивата за местообитанията, хибридизацията, динамиката на разпространение и други екологични въпроси при всяко разглеждано предложение;

100.  подчертава, че нападенията на стада от вълци и незащитени хибридни животни, получени от кръстоска между вълци и кучета, се увеличават въпреки мобилизирането на все повече скъпоструващи средства в помощ на засегнатите животновъди и общности;

101.  отбелязва, че ограниченията на препоръчваните и прилагани мерки за защита на стадата стават все по-очевидни предвид все по-големите загуби на животни;

102.  посочва, че тази неефективност поставя под въпрос бъдещето на екологосъобразните методи за отглеждане на животни, като например скотовъдството, тъй като някои животновъди започват да затварят своите животни, което с течение на времето ще доведе не само до изоставяне на много обширни площи, създавайки риск от пожари и лавини, но и ще преориентира животновъдството към по-интензивни форми на селско стопанство;

103.  приканва Комисията и държавите членки, както и местните и регионалните органи, като се консултират със земеделските стопани и други заинтересовани страни, да обсъдят мерки за развитие на селските райони, насочени към защита на стадата, предоставяне на необходимите обезщетения за загуби, причинени от нападенията на големи хищници, включително и хищници, които не са защитени по Директивата за местообитанията, както и адаптиране на помощта с цел попълване на стадата;

104.  счита, че е необходимо да се предприемат мерки за преразглеждане на статута за закрила на хищниците в контекста на Бернската конвенция;

105.  призовава държавите членки да прилагат препоръките на тази конвенция с оглед предотвратяване на разпространението на хибриди между кучета и вълци, тъй като те са заплаха за опазването на вида Canis lupus и до голяма степен са отговорни за нападенията над стада от овце и кози;

106.  отбелязва частичния успех на схемите за връщане на породите овчарски кучета пазачи, с чиято помощ да се държат на разстояние вълците или поне хибридните видове;

107.  предлага избирането на „омбудсмани за вълците“, които да посредничат между различните засегнати интереси, както и при споровете относно статута на защитен вид и нуждата от компенсации за загубите от убитите от вълци животни, следвайки успешния модел на „омбудсманите за мечките“ в някои държави членки;

108.  призовава Комисията да вземе предвид препоръките, отправени от Парламента в неговата резолюция от 15 ноември 2017 г. относно Плана за действие за природата, хората и икономиката;

109.  призовава Комисията и държавите членки, с оглед подобряване на положението със заетостта в тези сектори, да разработят програми за оптимизиране на обучението на кучета пазачи и овчарски кучета и да осигурят обучение за правилното им използване в животновъдните стопанства, като за целта предприемат спешни мерки за засилване на трансграничното сътрудничество и обмена на идеи и успешни подходи между администрациите, животновъдите и природозащитниците по отношение на големите хищници;

110.  призовава за създаването на защитени пасища, в които броят на големите хищници да може да бъде регулиран, така че връщането на големите хищници да не води до трудности при прилагането на селскостопанските практики, благоприятстващи хуманно отношение към животните (преместване на животните от едно пасище на друго, незатворени обори и др.) или при традиционното селско стопанство и пасищно животновъдство (извеждане на добитъка на лятна паша в планински райони);

Кланици

111.  отбелязва все по-честите процеси на концентрация при кланиците, изразяващи се в това, че месопреработвателните холдинги контролират цялата секторна верига, свързана с месото – от живите животни до опакованото прясно месо, което води не само до по-продължително транспортиране на живите животни, но също така и до по-големи разходи и по-ниска рентабилност за производителите;

112.  призовава Комисията да определи мерки за подкрепа за създаването на места за клане на животните и за опростяване на разрешителните процедури;

113.  приканва Комисията и държавите членки да работят за развитието на местни мрежи, които да способстват за увеличаване на доходите, като улесняват създаването на местни и мобилни кланици, необходими за структурирането на тези сектори;

Обучение

114.  призовава държавите членки да въведат схеми за обучение на представители на тези сектори относно начините за остойностяване на продуктите, така че тези продукти да могат да се конкурират с други месни и млечни продукти;

115.  счита, че в държавите членки, в които тази селскостопанска дейност е най-разпространена, трябва да се създадат училища за пастири, с насоченост на обучението към смяната на пасищата, с цел да се предостави алтернатива за заетост в животновъдството, което ще благоприятства смяната на поколенията и същевременно ще спомогне за повишаване на достойнството и социалното признание на тази традиционна професия — пастирството;

116.  счита, че е необходимо да се улесняват не само иновациите (селскостопански практики, нови продукти и т.н.), но също така и предоставянето на консултации и първоначално и продължаващо обучение в секторите овцевъдство и козевъдство;

Други въпроси

117.  призовава Комисията да въведе и приложи съответното право на ЕС, по-специално Директива (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране;

118.  счита, че е необходимо да се изпълни решението на Съда на Европейския съюз, в което се постановява, че защитата на хуманното отношение към животните не спира на външните граници на ЕС, и че следователно превозвачите на животни за износ от Европейския съюз трябва да спазват правилата на ЕС за хуманно отношение към животните, включително и извън ЕС;

119.  обръща внимание на ситуацията с липсата на вода в много региони с овцевъдни и козевъдни стопанства, по-специално в района на Средиземноморието, която само ще се утежнява с глобалното затопляне;

120.  подчертава следователно необходимостта да се гарантира по-добро управление на водните ресурси чрез подходящи съоръжения, като се вземат предвид разпределението на годишните валежи и устойчивостта;

o
o   o

121.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 286 E, 27.11.2009 г., стр. 41.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0441.
(3) https://www.nationaleombudsman.nl/onderzoeken/2012/100
(4) https://www.nationaleombudsman.nl/onderzoeken/2017030-onderzoek-naar-de-lessen-die-de-overheid-uit-de-qkoorts-epidemie-heeft
(5) Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1307/2013 за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и Регламент (ЕС) № 652/2014 за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал (ОВ L 350, 29.12.2017 г., стр. 15).
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0420.


Плурализъм и свобода на медиите в Европейския съюз
PDF 570kWORD 70k
Резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (2017/2209(INI))
P8_TA(2018)0204A8-0144/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2, 3, 6, 7, 9, 10, 11 и 49 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и членове 9, 10 и 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и Европейската социална харта,

—  като взе предвид Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, приета и отворена за подписване и ратификация чрез Резолюция № 2106 на Общото събрание на ООН от 21 декември 1965 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(1),

—  като взе предвид Протокол № 29 за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки,

—  като взе предвид Европейската харта за свободата на печата,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие,

—  като взе предвид декларациите, препоръките и резолюциите на Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и становищата и контролния списък на принципите на правовата държава, приети от Венецианската комисия,

—  като взе предвид проучването на Съвета на Европа, озаглавено „Journalists under pressure – Unwarranted interference, fear and self-censorship in Europe“ (Журналисти под натиск: неоправдана намеса, страх и автоцензура в Европа),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията на ООН срещу корупцията и Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

—  като взе предвид Общ коментар № 34 на Комитета на ООН по правата на човека,

—  като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека,

—  като взе предвид съответните резолюции на Общото събрание на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и докладите на специалния докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване,

—  като взе предвид плана за действие на ООН относно безопасността на журналистите и въпроса за безнаказаността,

—  като взе предвид дейността на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в областта на свободата на медиите, по-специално на нейния представител по въпросите на свободата на медиите,

—  като взе предвид работата, осъществявана от платформата на Съвета на Европа, за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите,

—  като взе предвид съвместната декларация на специалния докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване, на представителя на ОССЕ относно свободата на медиите, на специалния докладчик на Организацията на американските държави (ОАД) относно свободата на изразяване на мнение и на специалния докладчик на Африканската комисия по правата на човека и народите относно свободата на изразяване на мнение и достъпа до информация от 3 март 2017 г. относно свободата на изразяване на мнение и „фалшивите новини“, дезинформацията и пропагандата,

—  като взе предвид резултатите от класацията „Световен индекс за свобода на печата“, публикувана от Репортери без граници, както и резултатите от мониторинга на плурализма на медиите, извършен от Центъра за плурализъм и свобода на медиите към Европейския университетски институт,

—  като взе предвид информационния доклад със заглавие „Defining Defamation: Principles on Freedom of Expression and Protection of Reputation“ (Определение за клевета: принципи на свободата на изразяване на мнение и защитата на доброто име), публикуван от ARTICLE 19,

—  като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно Хартата на ЕС: норми за свободата на медиите в EС(2),

—  като взе предвид резолюцията си от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи(3) и резолюцията си от 29 октомври 2015 г. относно последващите действия по резолюцията на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно масовото електронно наблюдение на гражданите на ЕС(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно електронната демокрация в Европейския съюз: потенциал и предизвикателства(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(6),

—  като взе предвид резолюцията си от 14 февруари 2017 г. относно ролята на лицата, подаващи сигнали за нередности, за защитата на финансовите интереси на ЕС(7) и резолюцията си от 24 октомври 2017 г. относно законосъобразните мерки за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, действащи в името на обществения интерес(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно свободата и плурализма на медиите в цифровата среда(9),

—  като взе предвид насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване на мнение онлайн и офлайн и насоките на Комисията за подпомагане от страна на ЕС на свободата и почтеността на медиите в държавите, обхванати от процеса на разширяване, за периода 2014 – 2020 г.,

—  като взе предвид организирания от Комисията годишен колоквиум по основни права за 2016 г. на тема „Медиен плурализъм и демокрация“ и съответните документи за форума, публикувани от Агенцията на Европейския съюз за основните права,

—  като взе предвид експертната група на високо равнище относно фалшивите новини и онлайн дезинформацията, назначена от Комисията да предоставя консултации относно обхвата на явлението „фалшиви новини“ и да определи ролите и отговорностите на съответните заинтересовани страни,

—  като взе предвид становище № 5/2016 на Европейския надзорен орган по защита на данните относно прегледа на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации (Директива 2002/58/ЕО),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета(10),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 22 юни 2017 г. относно сигурността и отбраната,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по култура и образование и комисията по правни въпроси (A8-0144/2018),

А.  като има предвид, че правото на свобода на изразяване и свобода на мнението са основни права на човека и са абсолютно необходими условия за пълноценното развитие на хората и за тяхното активно участие в демократичното общество, за осъществяването на принципите на прозрачност и отчетност и за упражняването на други права на човека и основни свободи;

Б.  като има предвид, че плурализмът е неразривно свързан със свободата, демокрацията и принципите на правовата държава;

В.  като има предвид, че правото да информираш и правото да бъдеш информиран са част от основните демократични ценности, на които е основан Европейският съюз;

Г.  като има предвид, че значението на плуралистичните, независими и надеждни медии като пазители и гаранти на демокрацията и принципите на правовата държава не може да се подценява;

Д.  като има предвид, че свободата, плурализмът и независимостта на медиите са основни елементи на правото на свобода на изразяване на мнение; като има предвид, че медиите изпълняват съществена роля в демократичното общество чрез дейността си на обществен пазител, същевременно спомагайки за информирането и овластяването на гражданите, като разширяват тяхното разбиране за настоящия политически и социален пейзаж и благоприятстват за тяхното съзнателно участие в демократичния живот; като има предвид, че обхватът на тази роля следва да бъде разширен с цел включване на онлайн журналистиката и гражданската журналистика, както и на работата на блогърите, интернет потребителите, активистите в социалните медии и защитниците на правата на човека, за да се отрази днешната коренно променена медийна действителност, като същевременно се съблюдава правото на неприкосновеност на личния живот; като има предвид, че мрежовата неутралност е съществен принцип на отворения интернет;

Е.  като има предвид, че фалшивите новини, кибертормозът или „порнографията с цел отмъщение“ са повод за нарастващо безпокойство в нашите общества, по-специално сред младите хора;

Ж.  като има предвид, че разпространението на фалшиви новини и дезинформация в социалните медии или търсачките накърни значително доверието в традиционните медии, като по този начин ограничи способността им да действат като пазители;

З.  като има предвид, че публичните органи имат задължението не само да се въздържат от прилагането на ограничения върху свободата на изразяване на мнение, но и позитивното задължение да приемат правна и регулаторна уредба, която да способства за развитието на свободни, независими и плуралистични медии;

И.  като има предвид, че съгласно членове 2 и 4 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и член 30 от Всеобщата декларация за правата на човека свободата на изразяване на мнение не трябва никога да се използва в защита на свободата на изразяване на мнения, които са в нарушение на Конвенцията и на Декларацията, като например слово на омразата или пропаганда, основаващи се на идеи или теории за превъзходство на една раса или група лица с определен цвят на кожата или на една етническа група или опитващи се да оправдаят или поощрят расовата омраза или дискриминацията под каквато и да било форма;

Й.  като има предвид, че публичните органи имат задължението да защитават независимостта и безпристрастността на публичните медии, по-специално като структури, които работят в служба на демократичните общества, а не като структури, които обслужват интересите на действащите правителства;

К.  като има предвид, че публичните органи трябва също така да гарантират, че медиите спазват действащите законови и подзаконови актове;

Л.  като има предвид, че неотдавнашните политически събития в редица държави членки, в които национализмът и популизмът са във възход, доведоха до увеличаване на натиска върху журналистите и заплахите срещу тях, което показва, че Европейският съюз трябва да гарантира, насърчава и защитава свободата и плурализма на медиите;

М.  като има предвид, че според Съвета на Европа злоупотребите и престъпленията срещу журналисти от страна на държавни и недържавни субекти имат тежък и възпиращ ефект върху свободата на изразяване на мнение; като има предвид, че рискът и честотата на неоправданата намеса засилва чувството на страх сред журналистите, гражданите журналисти, блогърите и другите участници в информационния процес, което води до потенциално висока степен на автоцензура, като същевременно накърнява правата на гражданите на информация и участие;

Н.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване припомни през септември 2016 г., че правителствата носят отговорност не само да зачитат журналистиката, но и да гарантират, че журналистите и техните източници са защитени посредством строги закони, преследване на извършителите на престъпления и достатъчна сигурност, когато това е необходимо;

О.  като има предвид, че журналистите и другите лица, работещи в медиите, продължават да се сблъскват с насилие, заплахи, тормоз или публично порицаване в Европейския съюз главно във връзка със своите разследвания в защита на обществения интерес от злоупотребата с власт, корупцията, нарушенията на правата на човека или незаконните дейности;

П.  като има предвид, че гарантирането на безопасността и сигурността на журналистите и на другите лица, работещи в медиите, е предпоставка те да могат пълноценно да изпълняват своята роля и своите функции, за да информират правилно гражданите и да участват ефективно в обществените дебати;

Р.  като има предвид, че според платформата на Съвета на Европа за защита на журналистиката и безопасност на журналистите над половината от случаите на тормоз срещу работещите в медиите лица са дело на държавни субекти;

С.  като има предвид, че разследващата журналистика следва да бъде стимулирана като проява на гражданска ангажираност и на гражданска добродетел и да се подкрепя чрез комуникация, учене, образоване и обучение;

Т.  като има предвид, че радикалната еволюция на медийната система, бързият растеж на онлайн измерението на плурализма на медиите и все по-важната роля на търсачките и платформите на социалните медии като източници на новини представляват както предизвикателство, така и възможност за насърчаване на свободата на изразяване на мнение, за демократизиране на създаването на новини чрез включване на гражданите в обществените дебати и за превръщане на все по-голям брой ползватели на информация в създатели на информация; като има предвид, че концентрацията на властта в медийните конгломерати, операторите на платформи и интернет посредниците и контролът върху медиите от страна на стопанските предприятия и политическите структури крият риск от отрицателни последици за плурализма на обществените дебати и за достъпа до информация и от оказване на въздействие върху свободата, почтеността, качеството и редакционната независимост на журналистиката и радио- и телевизионните медии; като има предвид, че е необходимо да има еднакви условия на конкуренция на европейско равнище, за да се гарантира, че търсачките, платформите на социалните медии и други високотехнологични гиганти спазват правилата на цифровия единен пазар на ЕС в области като неприкосновеността на личния живот в електронната среда и конкуренцията;

У.  като има предвид, че журналистите се нуждаят от пряк, незабавен и безпрепятствен достъп до информация от страна на публичната администрация с цел те да могат пълноценно да търсят отговорност от органите на властта;

Ф.  като има предвид, че информацията, получена въз основа на правото на разследване, и информацията, придобита чрез лица, сигнализиращи за нередности, взаимно се допълват и че и двата вида информация са от съществено значение, за да могат журналистите да изпълняват своята мисия да действат в името на обществения интерес;

Х.  като има предвид, че журналистите се нуждаят от възможно най-висока степен на правна защита, за да използват и разпространяват такава информация от обществен интерес в хода на своята работа;

Ц.  като има предвид, че правото да се изисква и получава информация от публичните администрации продължава да бъде фрагментирано и непълно в рамките на Европейския съюз;

Ч.  като има предвид, че във всяко едно демократично общество медийният сектор изпълнява ключова роля; като има предвид, че отражението на икономическата криза, съчетано с едновременното разрастване на платформите на социалните медии и други високотехнологични гиганти и изключително селективните рекламни приходи, драстично повиши нестабилността на условията на труд и социалната несигурност на работещите в медиите лица, включително на независимите журналисти, водейки до драстично понижаване на професионалните и социалните стандарти и качеството на журналистиката, което може да повлияе отрицателно на тяхната редакционна независимост;

Ш.  като има предвид, че Европейската аудио-визуална обсерватория на Съвета на Европа осъди възникването на цифров дуопол на Google и Facebook, представляващ до 85% от целия растеж на пазара на цифрови реклами през 2016 г., което застрашава бъдещето на традиционните финансирани от реклами медийни дружества, например търговските телевизионни канали, вестници и списания, чиято аудитория е много по-ограничена;

Щ.  като има предвид, че в контекста на политиката на разширяване Комисията е длъжна да изисква пълно спазване на критериите от Копенхаген, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите, поради което ЕС следва да дава пример за най-високи стандарти в тази област; като има предвид, че когато станат член на ЕС, държавите са длъжни да спазват постоянно и безусловно задълженията в областта на правата на човека по силата на Договорите на ЕС и Хартата на основните права на ЕС, и като има предвид, че зачитането на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите в държавите членки следва да бъде обект на редовен контрол; като има предвид, че ЕС може да се ползва с доверие на световната сцена единствено ако свободата на печата и медиите се защитава и зачита в рамките на самия Съюз;

АА.  като има предвид, че в изследванията постоянно се констатира, че жените представляват малцинство в медийния сектор, по-специално що се отнася до творческите професии, както и че те са изключително слабо представени на ръководно равнище и на равнището на вземане на решения; като има предвид, че проучванията за участието на жените в журналистиката сочат, че макар да съществува относително добър баланс на половете сред започващите журналистическа кариера, разпределянето на отговорността за вземането на решения се характеризира със значителни разлики по отношение на половете;

АБ.  като има предвид, че разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз и на Договора за Европейския съюз, в които се гарантира спазването на тези принципи, се изпълняват посредством утвърдителни действия за насърчаване на свободата и плурализма на медиите и за насърчаване на качеството и наличието на информация и достъпа до нея (положителна свобода), но че се изисква и бездействие от страна на публичните органи с цел избягване на вредна агресия (отрицателна свобода);

АВ.  като има предвид, че незаконното и произволно наблюдение, особено когато се осъществява масово, е несъвместимо с правата на човека и основните свободи, наред с другото, със свободата на изразяване на мнение — включително свободата на печата и защитата на поверителността на журналистическите източници — правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни; като има предвид, че интернет и социалните медии играят ключова роля за разпространяването на изказвания, проповядващи вражда и омраза, и за насърчаването на радикализацията, водеща до насилствен екстремизъм, като разпространяват незаконно съдържание, най-вече в ущърб на младите хора; като има предвид, че борбата срещу тези явления изисква тясно и координирано сътрудничество между всички съответни страни, на всички равнища на управление (местно, регионално и национално), както и с гражданското общество и частния сектор; като има предвид, че ефективните закони и дейности в областта на сигурността и борбата с тероризма, както и мерките, насочени към борбата с насилническия екстремизъм и словото на омразата и тяхното предотвратяване, винаги следва да се подчиняват на задълженията, свързани с основните права, с цел да се избегне всякакъв възможен конфликт със защитата на свободата на изразяване на мнение;

АГ.  като има предвид, че, както подчерта Съветът на Европа, сигнализирането за нередности е основен аспект на свободата на изразяване на мнение и че то играе съществена роля за разкриването и докладването на нередности и закононарушения, както и за укрепването на демократичната отчетност и прозрачността; като има предвид, че сигнализирането за нередности представлява основен източник на информация в борбата срещу организираната престъпност и при разследването, установяването и оповестяването на случаи на корупция в публичния и частния сектор, както и при разкриването на схеми за избягване на данъци, създадени от частни дружества; като има предвид, че подходящата защита на лицата, сигнализиращи за нередности, на равнището на ЕС и на национално и на международно равнище, както и насърчаването на култура, която да отчита важната роля на лицата, сигнализиращи за нередности, в обществения живот, са предпоставки за гарантиране на ефективността на тази роля;

АД.  като има предвид, че в контекста на борбата с корупцията и лошото управление в ЕС на разследващата журналистика следва да се обръща специално внимание и че тя следва да получава финансова подкрепа като инструмент в услуга на общественото благо;

АЕ.  като има предвид, че според констатациите на мониторинга на плурализма на медиите собствеността на медиите продължава да е силно концентрирана и че това представлява значителен риск за многообразието на информацията и гледните точки, представяни в медийното съдържание;

АЖ.  като има предвид, че отразяването на делата на ЕС и на работата на институциите и агенциите на ЕС следва да подлежи на критериите за плурализъм и свобода на медиите на равна нога с отразяването на националните новини и че то следва да разполага с многоезична подкрепа, за да достигне до максимален брой граждани на ЕС;

1.  призовава държавите членки да предприемат целесъобразни мерки, включително като осигурят подходящо публично финансиране, за гарантиране и насърчаване на една плуралистична, независима и свободна медийна среда в служба на демократичното общество, включително независимост и устойчивост на обществените медии и медиите на общностно и гражданско равнище, които са основни елементи за наличието на благоприятна среда за гарантиране на основното право на свобода на изразяване на мнение и на информация;

2.  подчертава споделената отговорност на законодателите, журналистите, издателите и интернет посредниците, но също и на гражданите като потребители на информация;

3.  призовава институциите на ЕС да гарантират пълното прилагане на Хартата на основните права на ЕС във всички свои решения, действия и политики като средство за пълна защита на плурализма и свободата на медиите от неправомерното влияние от страна на националните публични органи; във връзка с това отправя искане към Комисията да въведе оценки на въздействието върху правата на човека с цел оценяване на своите законодателни предложения и да представи предложение за създаването на механизъм на ЕС в областта на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в съответствие със съответната резолюция на Парламента от 25 октомври 2016 г.;

4.  подчертава необходимостта от независими механизми за наблюдение с цел оценка на положението със свободата и плурализма на медиите в ЕС като средство за насърчаване и защита на правата и свободите, заложени в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, и за своевременна реакция при евентуалното им застрашаване или нарушаване; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят изцяло и да укрепят вече разработените в тази връзка инструменти като мониторинга на плурализма на медиите и платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите;

5.  призовава Комисията, като пазител на Договорите, да третира опитите на правителствата на държавите членки за нарушаване на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт и действия срещу основни ценности на Европейския съюз, заложени в член 2 от ДФЕС, тъй като свободата на изразяване и свободата на мнение са основни права на човека, а свободата, плурализмът и независимостта на медиите играят съществена роля в демократичното общество, включително като механизми за контрол над правителствената и държавната власт;

6.  призовава държавите членки да извършат независим преглед на своето законодателство и практиките в съответната област, за да защитят свободата на изразяване на мнение и свободата и плурализма на медиите;

7.  изразява своята дълбока загриженост във връзка със злоупотребите, престъпленията и смъртоносните нападения, които все още се извършват в държавите членки спрямо журналисти и работещи в медиите лица заради тяхната дейност; настоятелно призовава държавите членки да направят всичко възможно за предотвратяване на подобно насилие, за осигуряване на отчетност и за избягване на безнаказаността, както и да гарантират, че жертвите и техните семейства имат достъп до подходящи правни средства за защита; призовава държавите членки да създадат независим и безпристрастен регулаторен орган, в сътрудничество с журналистическите организации, с оглед на мониторинга, документирането и докладването на насилието и заплахите срещу журналисти, както и да се погрижат за защитата и безопасността на журналистите на национално равнище; освен това призовава държавите членки да прилагат изцяло Препоръка CM/Rec(2016)4 на Съвета на Европа относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и другите работещи в медиите лица;

8.  изразява своята загриженост относно влошаването на условията на труд за журналистите и размера на психическото насилие, с което се сблъскват журналистите; поради това призовава държавите членки да създадат национални планове за действие в тясно сътрудничество с журналистическите организации за подобряване на условията на труд на журналистите и за гарантиране на това, че журналистите няма да бъдат жертви на психическо насилие;

9.  изразява загриженост по отношение на свободата на медиите в Малта след убийството през октомври 2017 г. на борещата се с корупцията журналистка Дафне Каруана Галиция, която беше подложена на тормоз, включително предохранително разпореждане за замразяване на нейните банкови сметки, и на заплахи от страна на многонационални дружества;

10.  категорично осъжда убийството на словашкия разследващ журналист Ян Куцяк и неговата приятелка Мартина Кушнирова;

11.  посреща със задоволство решението залата за пресконференции на Европейския парламент да носи името на убитата журналистка Дафне Каруана Галиция; във връзка с това отново отправя своя призив да се създаде годишна награда за разследваща журналистика на Европейския парламент, която да носи името на Дафне Каруана Галиция;

12.  призовава Председателския съвет да представи предложение за начините, по които Парламентът би могъл да отдаде почит на работата на Ян Куцяк, и да обсъди идеята стажът на Парламента за журналисти да бъде преименуван, за да носи неговото име;

13.  призовава държавите членки да подкрепят изцяло инициативата на „Репортери без граници“ за въвеждане на длъжността специален представител на генералния секретар на ООН за безопасността на журналистите;

14.  призовава държавите членки да създадат и поддържат по законодателен път и на практика безопасна и сигурна среда за журналистите и другите работещи в медиите лица, включително за чуждестранните журналисти, извършващи журналистическата си дейност в държавите членки, която да им позволява да изпълняват работата си в условията на пълна независимост и без необоснована намеса, например заплахи от насилие, тормоз, финансов, икономически и политически натиск, натиск за разкриване на поверителни източници и материали и целенасочено наблюдение; подчертава необходимостта държавите членки да гарантират наличието на ефективни процедури за правна защита по отношение на изброените по-горе действия за журналистите, чиято свобода на работа е била застрашена, с цел да се избегне автоцензурата; изтъква, че когато се разглеждат мерките за безопасност на журналистите, е важно да се възприеме чувствителен към аспектите на пола подход;

15.  подчертава, че е важно да се осигурят адекватни условия на труд за журналистите и другите работещи в медиите лица при пълно спазване на изискванията на Хартата на основните права на ЕС и на Европейската социална харта като средство за предотвратяване на необоснован вътрешен и външен натиск, зависимост, уязвимост и нестабилност, както и на свързания с тях риск от автоцензура; изтъква, че независимата журналистика не може да се гарантира и поощрява само от пазара; поради това призовава Комисията и държавите членки да насърчават и разработват нови социално устойчиви икономически модели, насочени към финансирането и подпомагането на качествената и независима журналистика, и да гарантират, че обществеността разполага с точна информация; изисква от държавите членки да увеличат финансовата подкрепа за доставчиците на обществени услуги и разследващата журналистика, като същевременно се въздържат от участие в редакционните решения;

16.  осъжда опитите на правителствата да заглушат критичните медии и да унищожат свободата и плурализма на медиите, включително чрез по-изтънчени похвати, които обикновено не водят до въвеждане на сигнал в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, например чрез изкупуване от членове на правителства и техни приближени на търговски медии и принуждаване на обществените медии да обслужват сектантски интереси;

17.  подчертава необходимостта от подкрепа и разширяване на обхвата на дейностите на Европейския център за свобода на печата и медиите, по-специално на неговата правна подкрепа за журналистите, подложени на заплахи;

18.  подчертава, че специалистите в сферата на медиите често работят в условия на несигурност, що се отнася до техните договори, заплати и социални гаранции, което подкопава тяхната способност да работят по подходящ начин и съответно възпрепятства свободата на медиите;

19.  отчита, че свободата на изразяване на мнение може да бъде предмет на ограничения – при условие че те са предвидени от закона, преследват законосъобразна цел и са необходими в едно демократично общество — в името на, наред с други аспекти, защитата на репутацията и правата на другите; при все това изразява своята загриженост във връзка с отрицателния и възпиращ ефект, който законите, третиращи клеветата като престъпление, биха могли да окажат върху свободата на изразяване на мнение, свободата на печата и обществените дебати; призовава държавите членки да се въздържат от всяка злоупотреба със законите, третиращи клеветата като престъпление, като се стремят да постигнат справедлив баланс между правото на свобода на изразяване на мнение и правото на зачитане на личния и семейния живот, включително репутацията, и същевременно гарантират правото на ефективни правни средства за защита и избягват прекомерно тежките и несъразмерни наказания и санкции в съответствие с критериите, установени от Европейския съд по правата на човека;

20.  призовава Комисията да предложи директива за противодействие срещу насочените срещу участието на обществеността стратегически съдебни дела, която да защити независимите медии в ЕС от неоснователни съдебни производства, целящи да ги накарат да замълчат или да ги сплашат;

21.  счита, че участието в демократичните процеси се основава преди всичко на ефективния и недискриминационен достъп до информация и знания; призовава ЕС и неговите държави членки да разработят подходящи политики за постигане на всеобщ достъп до интернет и да признаят достъпа до интернет, включително мрежовата неутралност, за основно право;

22.  изразява съжаление относно решението, прието от Федералната комисия по комуникации на САЩ, за отмяна на правилата от 2015 г. относно мрежовата неутралност и подчертава евентуалните отрицателни последици от това решение в глобалния взаимосвързан цифров свят върху правото на достъп до информация без дискриминация; призовава ЕС и държавите членки да се стремят да укрепват принципа на мрежова неутралност чрез надграждане и допълнително развиване на насоките на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) относно прилагането на европейските правила за мрежова неутралност от страна на националните регулатори;

23.  изтъква важната роля, изпълнявана от независимите и плуралистични медии в рамките на политическите дебати и по отношение на правото на плуралистична информация както по време на изборните мандати, така и в периодите между тях; подчертава, че е необходимо да се гарантира, че всички политически субекти могат свободно да изразяват своето мнение в съответствие с разпоредбите на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и че ефирното време, което им се предоставя от обществените радио- и телевизионни канали, се основава на журналистически и професионални критерии, а не на степента на тяхното представителство в институциите или на техните политически възгледи;

24.  призовава държавите членки и Комисията да се въздържат от приемането на ненужни мерки, насочени към произволно ограничаване на достъпа до интернет и на упражняването на основни права на човека или към оказването на контрол върху публичните комуникации, като приемането на репресивни правила относно създаването и функционирането на медии и/или уебсайтове, произволното налагане на извънредно положение, техническия контрол върху цифровите технологии — например блокиране, филтриране, радиоелектронно заглушаване и закриване на цифрови пространства — или фактическата приватизация на мерките за контрол чрез оказване на натиск върху посредниците с цел те да предприемат действия за ограничаване или заличаване на съдържание в интернет; призовава ЕС и държавите членки също така да предотвратяват приемането на подобни мерки от частни оператори;

25.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълната прозрачност от страна на частните дружества и правителствата при използването на алгоритми, изкуствен интелект и автоматизирани процеси за вземане на решения, които не следва да бъдат прилагани и разработвани по такъв начин, че да водят до — или да бъдат предназначени да постигнат — произволно блокиране, филтриране или заличаване на интернет съдържание, както и да гарантират, че всяка политика и стратегия на ЕС в областта на цифровите технологии се изготвя чрез подход, основан на правата на човека, като предвиждат подходящи механизми и защита и спазват изцяло съответните разпоредби на Хартата на основните права на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека;

26.  отново заявява, че кибертормозът, порнографията с цел отмъщение и материалите, съдържащи сексуална злоупотреба с деца, са повод за все по-силна загриженост в обществата ни и могат да окажат изключително сериозно въздействие, особено върху младите хора и децата, и подчертава, че интересите и правата на непълнолетните и малолетните лица трябва да бъдат спазвани изцяло в контекста на средствата за масово осведомяване; насърчава всички държави членки да създадат далновидно законодателство, насочено към преодоляване на тези явления и включващо разпоредби относно откриването, съобщаването и премахването от социалните медии на съдържание, което е явно вредно за човешкото достойнство; насърчава Комисията и държавите членки да активизират усилията си за изграждане на ефективни алтернативни послания като противовес на пропагандата и да предоставят ясни насоки, които обезпечават правна сигурност и предвидимост за потребителите, доставчиците на услуги и интернет сектора като цяло, като същевременно се осигурява възможност за съдебна защита в съответствие с националното законодателство, с цел да се реагира срещу неправомерното използване на социалните медии за терористични цели; подчертава при все това, че мерки, ограничаващи или премахващи съдържание в интернет, следва да бъдат приемани единствено ако са налице конкретни, изрични и легитимни условия и се упражнява строг съдебен контрол в съответствие с международните стандарти, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

27.  взема под внимание Кодекса на поведение във връзка с незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза, който се ползва с подкрепата на Комисията; изтъква широката свобода на преценка, с която се ползват частните дружества при определянето на това какво представлява „нарушение на закона“, и призовава тази свобода да се ограничи, за да се избегнат всякакви рискове от цензура и произволни ограничения на свободата на изразяване на мнение;

28.  отново потвърждава, че анонимността и криптирането са основни инструменти за упражняване на демократичните права и свободи, за насърчаване на доверието в цифровата инфраструктура и цифровите комуникации и за защита на поверителността на източниците на журналистите; отчита, че криптирането и анонимността осигуряват неприкосновеността на личния живот и сигурността, необходими за упражняване на правото на свобода на мнение и на изразяване на мнение в ерата на цифровите технологии, и припомня, че свободният достъп до информация по необходимост предполага защита на личната информация, която гражданите оставят след себе си, когато извършват дейност онлайн; отбелязва факта, че криптирането и анонимността също могат да доведат до злоупотреби и нарушения и да затруднят предотвратяването на престъпни дейности и провеждането на разследвания, както се изтъква от правоприлагащите органи и представителите на службите за борба с тероризма; припомня, че ограниченията на криптирането и анонимността трябва да са съобразени с принципите на законност, необходимост и пропорционалност; призовава институциите на ЕС и държавите членки изцяло да приемат и приложат препоръките, съдържащи се в доклада от 22 май 2015 г. на специалния докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване, в които се разглежда използването на криптиране и анонимност в цифровите комуникации;

29.  насърчава създаването на етични кодекси за журналистите, както и за лицата, които участват в управлението на медиите, с цел да се осигури пълната независимост на журналистите и медийните органи;

30.  подчертава, че правоприлагащите и съдебните органи се сблъскват с много пречки по време на разследването и преследването на онлайн нарушения, включително поради разлики между законодателствата на отделните държави членки;

31.  отбелязва, че в условията на постоянно променящата се екосистема на цифровите медии се появяват нови посредници, които са в състояние да упражняват влияние и контрол върху информацията и идеите онлайн чрез получаването на функции и правомощия за филтриране; подчертава, че трябва да съществуват достатъчно независими и автономни онлайн канали, услуги и източници, които да са в състояние да осигуряват на обществеността плурализъм на мненията и на демократичните идеи по въпросите от общ интерес; призовава държавите членки да разработят нови политики и мерки или да развият вече съществуващите политики и мерки в това отношение;

32.  отчита, че новата цифрова среда задълбочи проблема с разпространението на дезинформация или т.нар. „фалшиви“ или „лъжливи“ новини; припомня обаче, че това не е ново явление, нито се ограничава до онлайн пространството; подчертава, че е важно да се гарантира правото на качествена информация чрез улесняване на достъпа на гражданите до надеждна информация и чрез предотвратяване на разпространението на невярна информация онлайн и офлайн; припомня, че терминът „фалшиви новини“ никога не следва да се използва с цел да се подкопае общественото доверие в медиите или да се дискредитират или инкриминират критичните гласове; изразява загрижеността си относно евентуалната заплаха, която понятието „фалшиви новини“ би могло да породи за свободата на словото и на изразяване на мнение и за независимостта на медиите, като същевременно подчертава отрицателните последици, които разпространението на фалшиви новини би могло да има за качеството на политическите дебати и за информираността на гражданите в качеството им на участници в демократичното общество; подчертава, че е важно да се осигурят ефективни механизми за саморегулиране, основаващи се на принципите на точност и прозрачност и предвиждащи целесъобразни задължения и инструменти във връзка с проверката на източниците на информация, както и че важно фактите да се проверяват от трети страни, а именно от независими и безпристрастни сертифицирани организации за проверка на фактите, за да се гарантират обективността на информацията и нейната защита;

33.  насърчава дружествата в областта на социалните медии и онлайн платформите да разработят инструменти, които да позволяват на потребителите да уведомяват и сигнализират за евентуални фалшиви новини, за да се улесни бързото коригиране и да се предостави възможност за анализ от трети страни, а именно от независими и безпристрастни сертифицирани организации за проверка на фактите, чиято задача е да предоставят точни дефиниции за фалшиви новини и дезинформация с цел да се ограничи свободата на преценка, с която разполагат участниците от частния сектор, и да продължат да показват и етикетират като „фалшиви новини“ информацията, която е разкрита като такава, с цел да се стимулират обществените дебати и да се предотврати повторната поява на същата дезинформация под различна форма;

34.  посреща със задоволство решението на Комисията за създаване на експертна група на високо равнище относно фалшивите новини и онлайн дезинформацията, състояща се от представители на гражданското общество, платформи на социалните медии, новинарски медийни организации, журналисти и представители на академичните среди, за да се анализират тези нови заплахи и да се предложат оперативни мерки, които да бъдат предприети както на европейско, така и на национално равнище;

35.  подчертава отговорността на онлайн субектите за избягване на разпространението на непроверена или невярна информация с единствената цел да се увеличи онлайн трафикът чрез използването например на т.нар. „кликбайтове“;

36.  отчита, че ролята и инвестициите на издателите на публикации в пресата в рамките на разследващата, професионалната и независимата журналистика са от съществено значение за борбата срещу разпространението на „фалшиви новини“, и подчертава, че е необходимо да се гарантира устойчивостта на плуралистичното редакционно съдържание на печата; насърчава Комисията и държавите членки да инвестират целесъобразни финансови ресурси в областта на медийната и цифровата грамотност и в разработването на комуникационни стратегии, заедно с международни организации и организации на гражданското общество, с цел да се даде възможност на гражданите и на онлайн ползвателите да имат ясна представа и да разпознават съмнителните източници на информация, както и да забелязват и разкриват предумишлено невярното съдържание и пропагандата; за тази цел насърчава държавите членки да включат медийната и информационната грамотност в националните образователни системи; призовава Комисията да разгледа най-добрите практики на национално равнище за гарантиране на качеството на журналистиката и на надеждността на публикуваната информация;

37.  отново заявява правото на всяко лице да решава каква да бъде съдбата на неговите лични данни, и по-специално изключителното право на контрол върху използването и разкриването на лична информация, както и правото да „бъдеш забравен“, дефинирано като възможността за своевременно премахване на съдържание, което би могло да навреди на личното достойнство на лицето, от социалните медии и търсачките;

38.  признава, че интернет и като цяло развитието на цифровата среда са разширили обхвата на няколко права на човека, както се посочва например в решението на Съда на Европейския съюз от 13 май 2014 г. по дело C-131/12 Google Spain SL и Google Inc. срещу Agencia Española de Protección de Datos (AEPD) и Mario Costeja González(11); призовава във връзка с това институциите на ЕС да започнат приобщаващ процес за изготвяне на европейска харта на правата в интернет, като се вземат предвид добрите практики, създадени в държавите членки (по-специално Италианската декларация за правата в интернет), която заедно със съответните европейски и международни инструменти в областта на правата на човека да се използва като отправна точка за регулиране на цифровото пространство;

39.  подчертава ключовата роля на лицата, сигнализиращи за нередности, за защитата на обществените интереси и за насърчаването на култура на публична отчетност и почтеност както в публичните, така и в частните институции; подновява своя призив към Комисията и към държавите членки да създадат и приложат подходяща, модерна и всеобхватна рамка за общо европейско законодателство за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, като подкрепят изцяло препоръките на Съвета на Европа и резолюциите на Европейския парламент от 14 февруари и 24 октомври 2017 г.; счита, че е необходимо да се гарантира, че механизмите за докладване са достъпни, безопасни и сигурни и че твърденията на лицата, сигнализиращи за нередности, и на разследващите журналисти се разследват професионално;

40.  подчертава, че правната защита на лицата, сигнализиращи за нередности, когато те публично оповестяват информация, се основава по-специално на правото на обществеността да получи тази информация; подчертава, че никой не следва да губи правото си на защита единствено поради това, че евентуално е допуснал грешка при преценка на фактите или че предполагаемата заплаха за обществените интереси не се е осъществила, при условие че към момента на подаването на сигнал лицето е имало основателни причини да счита заплахата за действителна; припомня, че лицата, които съзнателно съобщават невярна или подвеждаща информация на компетентните органи, не следва да се разглеждат като лица, сигнализиращи за нередности, и поради това не следва да се ползват от механизмите за закрила; подчертава освен това, че всяко лице, претърпяло пряко или косвено вреди поради докладването или разкриването на неточна или подвеждаща информация, следва да се ползва с правото на ефективни правни средства за защита;

41.  насърчава Комисията и държавите членки да приемат мерки за защита на поверителността на източниците на информация, за да предотвратят всякакви дискриминационни действия или заплахи;

42.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че журналистите разполагат с подходящи инструменти, за да провеждат разследвания и получават информация от публичните административни органи на държавите членки и на ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи, без да се сблъскват с решения, които произволно ги лишават от това право на достъп; отбелязва, че информацията, получена чрез правото на разследване от журналисти или от граждани, включително информацията, получена чрез лицата, сигнализиращи за нередности, е както допълваща, така и съществена за способността на журналистите да изпълняват своята мисия от обществен интерес; заявява отново, че достъпът до публични източници и събития следва да зависи от обективни, недискриминационни и прозрачни критерии;

43.  подчертава, че с оглед на свободата на печата е необходимо да е налице независимост от страна на политическата и икономическата власт, която включва равно третиране независимо от редакционната насоченост; отново изтъква, че е важно да се запази журналистиката, която се възползва от механизми, възпрепятстващи концентрацията в отделни, монополни или почти монополни групи, като по този начин се гарантират свободната конкуренция и редакционното многообразие; призовава държавите членки да приемат и приложат регламент за собствеността на медиите, така че да се избегне хоризонталната концентрация на собствеността в медийния сектор, непряката собственост на медиите и собствеността, обхващаща различни медии, както и да се гарантират прозрачността, оповестяването и лесният достъп за гражданите до информация относно собствеността на медиите, източниците на финансиране и управлението; подчертава, че е важно да се прилагат подходящи ограничения относно собствеността на медиите от страна на лицата, заемащи публична длъжност, както и да се гарантират независимият контрол и ефективните механизми за осигуряване на спазването с цел предотвратяване на конфликтите на интереси и кадровите въртележки; счита, че е от съществено значение да има независими и безпристрастни национални органи, за да се обезпечи ефективният надзор на сектора на аудио-визуалните медии;

44.  настоятелно призовава държавите членки да развият свой собствен стратегически капацитет и да се ангажират с местните общности в ЕС и в съседните на ЕС държави с цел да се подпомогне създаването на плуралистична медийна среда и да се предлага информация за политиките на ЕС по последователен и ефективен начин;

45.  приканва държавите членки изцяло да подкрепят и приемат препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите членки относно плурализма на медиите и прозрачността на собствеността на медиите, която беше приета на 7 март 2018 г.;

46.  припомня важната роля, изпълнявана от публичните структури за радиоразпръскване за запазването на плурализма в медиите, както се подчертава в Протокол № 29 към Договорите; призовава държавите членки да им осигурят подходящи финансови и технически средства, необходими за изпълнението на тяхната социална функция и за преследването на обществените интереси; за тази цел призовава държавите членки да гарантират редакционната им независимост, като ги закрилят, чрез ясно дефинирани регулаторни рамки, от всякаква форма на правителствена, политическа или търговска намеса и влияние, като същевременно се гарантира, че всички публични органи и образувания, които упражняват правомощия в областта на радиоразпръскването и далекосъобщенията, разполагат с пълна автономия на управлението и независимост;

47.  настоятелно призовава държавите членки да съгласуват своята политика за издаване на лицензии за националните радио- и телевизионни дружества с принципа на зачитане на плурализма на медиите; подчертава, че налаганите такси и строгите задължения, свързани с издаването на лицензии, следва да бъдат предмет на контрол и не следва да застрашават свободата на медиите;

48.  призовава Комисията да провери дали държавите членки предоставят лицензии за радио- и телевизионна дейност въз основа на обективни, прозрачни, безпристрастни и пропорционални критерии;

49.  предлага с оглед на ефективната защита на свободата и плурализма на медиите да се забрани, или най-малкото да стане напълно прозрачно, участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава също така и медийно дружество; предлага държавите членки да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии; подчертава, че лица, които са били осъждани или признати за виновни в извършване на каквото и да било престъпление, не следва да бъдат собственици на медии;

50.  подчертава, че всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени;

51.  припомня, че държавите членки следва да намерят начини за подпомагане на медиите, например като осигуряват неутралността на ДДС, както се препоръчва в неговата резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС(12), и като подкрепят инициативите, свързани с медиите;

52.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; подчертава, че същият механизъм следва да се прилага и за измерване на плурализма на медиите в държавите кандидатки и че резултатите от мониторинга на плурализма на медиите следва да оказват влияние върху напредъка на процеса на преговорите;

53.  призовава Комисията да наблюдава и да събира информация и статистически данни относно свободата и плурализма на медиите във всички държави членки и да анализира отблизо случаите на нарушаване на основните права на журналистите, като същевременно спазва принципа на субсидиарност;

54.  подчертава необходимостта от засилване на споделянето на най-добри практики между регулаторните органи на държавите членки в аудио-визуалната сфера;

55.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; в този смисъл призовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

56.  насърчава държавите членки да активизират усилията си за укрепване на медийната грамотност и да насърчават инициативите за обучение и образование сред всички граждани чрез формално, неформално и информално образование от гледна точка на ученето през целия живот, също и като обръщат особено внимание на първоначалната и текущата подготовка и подкрепа на учителите и като насърчават диалога и сътрудничеството между сектора на образованието и обучението и всички съответни заинтересовани страни, включително работещите в сферата на медиите лица, гражданското общество и младежките организации; отново потвърждава необходимостта от оказване на подкрепа за съобразените с възрастта иновативни инструменти за насърчаване на овластяването и онлайн сигурността като задължителни елементи в учебната програма на училищата и от преодоляване на цифровото разделение както чрез специални проекти за технологична грамотност, така и чрез подходящи инвестиции в инфраструктурата, за да се гарантира всеобщият достъп до информация;

57.  подчертава, че развиването на чувство за критична оценка и анализ по отношение на използването и създаването на медийно съдържание е от съществено значение, за да могат хората да вникват в актуалните проблеми и да оказват принос за обществения живот, както и за да бъдат те запознати с потенциала за промени и със заплахите, присъщи за все по-сложната и взаимосвързана медийна среда; подчертава, че медийната грамотност е основно демократично умение, което овластява гражданите; призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни мерки с цел насърчаване и подкрепа на проектите в областта на медийната грамотност като пилотния проект „Медийна грамотност за всички“ и да разработят цялостна политика за медийна грамотност, насочена към гражданите от всички възрастови групи и всички видове медии като неразделна част от политиката на Европейския съюз в областта на образованието, която да бъде целесъобразно подпомогната чрез съответните възможности за финансиране от ЕС, например европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт 2020“;

58.  отбелязва със загриженост, че както беше подчертано в резултатите от мониторинга на медийния плурализъм през 2016 г., достъпът до медиите от страна на малцинствата, местните и регионалните общности, жените и хората с увреждания е изложен на рискове; подчертава, че приобщаващият характер на медиите е от основно значение за наличието на отворена, свободна и плуралистична медийна среда, както и че всички граждани имат право на достъп до независима информация на своя майчин език, независимо дали той е държавен или малцинствен език; подчертава, че е важно да се предоставят подходящи възможности за обучение и преквалификация на европейските журналисти, особено на журналистите, които работят на по-рядко използвани езици и на езици на малцинствата; съответно призовава Комисията и държавите членки да насърчават и подкрепят проучванията, проектите и политиките, които подобряват достъпа до медиите, както и съответните инициативи, насочени към уязвимите малцинствени групи (например пилотния проект за предоставяне на възможности за участие в стажове за медиите, които работят с малцинствени езици), и да гарантират възможностите за участие и изразяване на мнение за всички граждани;

59.  насърчава медийния сектор да гарантира равенството между половете в медийната политика и практика чрез съвместни регулаторни механизми, вътрешни кодекси за поведение и други доброволни действия;

60.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се ангажират със социални кампании, образователни програми и по-целенасочени действия за обучение и повишаване на осведомеността (включително за лицата, отговорни за вземането на решения в този сектор) с цел насърчаване на ценностите и практиките, свързани с равнопоставеността, чрез финансиране и насърчаване на национално и европейско равнище, за да се преодолее по ефективен начин неравенството между половете в медийния сектор;

61.  препоръчва Комисията да разработи секторна стратегия за европейския медиен сектор, основаваща се на иновациите и устойчивостта; счита, че подобна стратегия следва да засили трансграничното сътрудничество и съвместните продукции между представители на медиите в ЕС, с цел да се открои тяхното многообразие и да се насърчи междукултурният диалог, да се задълбочи сътрудничеството с отделните новинарски екипи и аудио-визуалните услуги във всички европейски институции, по-специално в Парламента, и да се благоприятства за отразяването в медиите и популяризирането на въпросите, свързани с ЕС;

62.  подчертава, че е важно да се разработят допълнителни модели за създаване на европейска платформа за обществено радиоразпръскване, която да насърчава политическите дебати в рамките на целия ЕС въз основа на факти, инакомислие и уважение, да допринася за плурализма на мненията в новоинтегрираната медийна среда и да популяризира Съюза в рамките на неговите външни отношения;

63.  изисква от Комисията и от държавите членки да защитават свободата на медиите и свободата на словото в съвременното изкуство, като насърчават създаването на произведения на изкуството, които изразяват социалните тревоги, насърчават критичните дебати и служат като вдъхновение за изразяване на мнения, които служат като противовес;

64.  подчертава необходимостта да се премахне блокирането на географски принцип на информационното медийно съдържание, като по този начин се предостави на гражданите на ЕС достъп до телевизионните канали на други държави членки чрез стрийминг онлайн, по заявка и чрез повторно възпроизвеждане;

65.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на парламентите и на правителствата на държавите членки, както и на генералния секретар на Съвета на Европа.

(1) OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.
(2) ОВ C 55, 12.2.2016 г., стр. 33.
(3) OВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 104.
(4) OВ C 355, 20.10.2017 г., стр. 51.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0095.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0409.
(7) Приети текстове, P8_TA(2017)0022.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0402.
(9) ОВ C 32, 4.2.2014 г., стр. 6.
(10) ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6.
(11) ECLI:EС:C:2014:317.
(12) ОВ С 94 Е, 3.4.2013 г., стр. 5.

Правна информация - Политика за поверителност