Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 май 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1139 по отношение на диапазоните на смъртност от риболов и предпазните равнища за някои запаси от херинга в Балтийско море (COM(2017)0774 – C8-0446/2017 – 2017/0348(COD))

P8_TA(2018)0205 A8-0149/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0774),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0446/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 февруари 2018 г.(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 8 май 2018 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0149/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 29 май 2018 г с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1139 по отношение на диапазоните на смъртност от риболов и предпазните равнища за някои запаси от херинга в Балтийско море

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/976.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 май 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за превоза на товари по вътрешни водни пътища (кодифициран текст) (COM(2017)0545 – C8-0337/2017 – 2017/0256(COD))

P8_TA(2018)0206 A8-0154/2018

(Обикновена законодателна процедура — кодификация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0545),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 338, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0337/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове(1),

—  като взе предвид членове 103 и 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0154/2018),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 29 май 2018 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за превоза на товари по вътрешни водни пътища (кодифициран текст)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/974.)

(1) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 май 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за кумулация на произхода между Европейския съюз, Конфедерация Швейцария, Кралство Норвегия и Република Турция в рамките на общата система за преференции (05882/2/2017 – C8-0241/2017 – 2016/0328(NLE))

P8_TA(2018)0207 A8-0151/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05882/2/2017),

—  като взе предвид проекта на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за кумулация на произхода между Европейския съюз, Швейцария, Норвегия и Турция в рамките на общата система за преференции на Европейския съюз (05803/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0241/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8‑0151/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Конфедерация Швейцария.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 май 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Кралство Норвегия за кумулация на произхода между Европейския съюз, Конфедерация Швейцария, Кралство Норвегия и Република Турция в рамките на общата система за преференции (05883/2/2017 – C8-0240/2017 – 2016/0329(NLE))

P8_TA(2018)0208 A8-0152/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05883/2/2017),

—  като взе предвид проекта на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Кралство Норвегия за кумулация на произхода между Европейския съюз, Швейцария, Норвегия и Турция в рамките на общата система за преференции на Европейския съюз (05814/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0240/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8‑0152/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Кралство Норвегия.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 май 2018 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз, на Споразумението между Европейския съюз и Кралство Норвегия за административното сътрудничество, борбата с измамите и събирането на вземания в областта на данъка върху добавената стойност (COM(2017)0621 – C8‑0407/2017 – 2017/0272(NLE))

P8_TA(2018)0209 A8-0147/2018

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2017)0621),

—  като взе предвид споразумението между Европейския съюз и Кралство Норвегия за административното сътрудничество, борбата с измамите и събирането на вземания в областта на данъка върху добавената стойност (14390/2017),

—  като взе предвид член 113, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8‑0407/2017),

—  като взе предвид член 78в и член 108, параграф 8 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0147/2018),

1.  одобрява сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Кралство Норвегия.

Резолюция на Европейския парламент от 29 май 2018 г. относно оптимизиране на веригата на създаване на стойност в сектора на рибарството на ЕС (2017/2119(INI))

P8_TA(2018)0210 A8-0163/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 42 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с които се създава обща организация на пазарите в сектора на рибните продукти,

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно насърчаването на сближаването и развитието в най-отдалечените региони на ЕС: прилагането на член 349 от ДФЕС(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, и по-специално член 35 от него относно целите на общата организация на пазарите,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство, и по-специално членове 11, 13, 41—44, 48, 63, 66, 68 и 70—73 от него,

—  като взе предвид средносрочната стратегия на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) (2017—2020), която има за цел устойчивото развитие на рибарството на Средиземно и Черно море,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно актуалното състояние на рибните запаси и социално-икономическото положение на сектора на риболова в Средиземноморието(2),

—  като взе предвид новата стратегия на Европейската комисия за „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“, публикувана на 24 октомври 2017 г. (COM(2017)0623),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно проследяемостта на продуктите от риболов и аквакултури в ресторанти и при търговия на дребно(3) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно управлението на риболовните флотове в най-отдалечените региони(4),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0163/2018),

А.  като има предвид, че рибарският сектор на ЕС е изправен пред все по-трудни и сложни предизвикателства всеки ден; като има предвид, че състоянието на ресурсите и повишаването на разходите, по-специално промените в цените на горивата, могат да оказват влияние на доходите на рибарите; като има предвид, че в този смисъл промените към занижаване на риболовните квоти означават, че местните общности са изправени пред сложни ситуации поради намаляването на добивната дейност; като има предвид, че към увеличението на разходите за транспорт (последствие от двойното въздействие на покачването на цените на горивата) се добавя конкуренцията, която предполага вноса на продукти от трети страни; като има предвид, че макар този и други проблеми да се отчитат, те продължават в голяма степен да подхранват причините за влошаването на социално-икономическото положение в сектора, сред които е неадекватното ценообразуване на рибата при първа продажба;

Б.   като има предвид стратегическото значение на риболовната промишленост по отношение на снабдяването на населението с риба и баланса на храните в различните държави членки и в Европейския съюз, както и значителния му принос за социално-икономическото благосъстояние на крайбрежните общности, местното развитие, заетостта, запазването и създаването на икономически дейности нагоре и надолу по веригата на доставки и запазването на местните културни традиции;

В.   като има предвид, че дребномащабният, непромишленият и крайбрежният риболов представляват 83% от активните риболовни кораби в ЕС и 47% от общата заетост в сектора на рибарството на ЕС; като има предвид, че в Регламент (ЕС) № 1380/2013 се предвижда, че „държавите членки следва да се стремят да осигурят преференциален достъп на заетите в дребномащабния, непромишления и крайбрежния риболов“ и че това не е изпълнено;

Г.   като има предвид, че за повечето дистрибутори на продукти от риболов и аквакултури, като например супермаркетите, спазването на нормативните актове на ЕС е задължително; като има предвид, че въпреки това въздействието от подобно съответствие не се отразява еднакво върху работните условия и приходите на рибарите, което може да бъде несправедливо за по-малките риболовни кораби;

Д.  като има предвид необходимостта да бъдат отчетени значителните различия между флотовете, сегментите на флота, целевите видове, риболовните съоръжения, производителността, потребителските предпочитания и консумираната риба на глава от населението в различните държави от ЕС, в допълнение към специфичните характеристики на риболовната дейност, произтичащи от социалната структура, начините на предлагане на пазара и структурните и природните неравенства между различните риболовни райони;

Е.  като има предвид, че за да станат част от новите пазарни сегменти, дребномащабните рибари се нуждаят от финансова помощ и подкрепа;

Ж.  като има предвид несигурността на доходите и на заплатите на професионално заетите в сектора на рибарството в резултат на начина на предлагане на пазара в сектора, на начина, по който се формират цените при първата продажба и непостоянните характеристики на самата дейност, което предполага, наред с другото, необходимостта да се поддържа подходящо публично финансиране за сектора на национално и европейско равнище;

З.  като има предвид, че анализът на ключовите пунктове на веригата на създаване на стойност на рибните продукти би могъл да позволи на рибарите и местните производители да получават по-голям дял от генерираната стойност посредством отварянето на нови местни пазари и участието на местни заинтересовани страни, като това би могло да се отрази положително върху местните общности чрез създаването в района на динамична, доходна и устойчива икономическа дейност;

И.  като има предвид, че в член 349 от ДФЕС се признава специфичното социално и икономическо положение на най-отдалечените региони (НОР), което се усложнява от структурни фактори (отдалеченост, островен характер, малка площ, труден релеф и климат, зависимост от малък брой производства и т.н.), чийто траен характер и съчетаване се отразяват тежко на тяхното развитие и на веригата на създаване на стойност в сектора на рибарството;

Й.  като има предвид, че първичните производители, макар да играят ключова роля във веригата на стойността, невинаги могат да се възползват от добавената стойност, която се генерира в по-късните етапи от тази верига;

К.  като има предвид, че общата политика в областта на рибарството (ОПОР) беше създадена, за да засили устойчивостта и конкурентоспособността на сектора на рибарството и аквакултурата на Съюза;

Л.  като има предвид, че един от начините за гарантиране на конкурентоспособността на продуктите от риболов в НОР е като се гарантира, че цените на тези продукти, достигащи до основните пазари на местоназначение, няма да поскъпнат в резултат на свързани с транспорта разходи;

М.   като има предвид, че ЕС е най-големият пазар на продукти от риболов и от аквакултури в света;

Н.   като има предвид, че върху търговските потоци на продуктите от риболов и аквакултури оказват влияние множество фактори, като например предпочитанията на потребителите в различните географски области;

О.  като има предвид, че общата организация на пазарите (ООП) на рибни продукти и продукти от аквакултури има за цел да увеличи прозрачността и стабилността на пазарите, особено що се отнася до икономическите познания и разбирането на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури по цялата верига на доставки;

П.   като има предвид, че в член 38 на Регламент (ЕС) № 1379/2013 относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури се установява задължението за посочване на зоната на улов или производство, а за продуктите от риболов, уловени в морски води, се посочва наименованието чрез изписване на подзоната или участъка, включени в списъка на риболовните зони на ФАО;

Р.   като има предвид, че прозрачността е начин да се гарантира правото на потребителите да бъдат информирани с максимална точност за характеристиките на продуктите, които купуват; като има предвид, че това изисква да се подобри етикетирането чрез задължително включване на точна информация относно произхода на рибата както при продажбата на пресен улов, така и при преработените продукти;

С.  като има предвид, че настоящата динамика на продажбите не позволява колебанията в разходите за производствени фактори, включително горива, да бъдат отразени в цените на рибата, и като има предвид, че средните цени при първа продажба не последваха развитието на цените за крайния потребител;

Т.  като има предвид, че в проучването, публикувано от Тематичния отдел за структурни политики и политика на сближаване през 2016 г., озаглавен „Пазари на дребномащабния риболов: верига за създаване на стойност, насърчаване и етикетиране“, се посочва ясно, че етикетирането на рибните продукти от ЕС може да подведе потребителите;

У.  като има предвид, че организациите на производителите на продукти на риболов и организациите на производителите на продукти от аквакултури („организациите на производителите“) играят основана роля за постигането на целите и на правилното управление на ОПОР и на ООП;

Ф.   като има предвид, че Съюзът се ангажира със защитата на стандарти за високо качество на продуктите от риболов, по-специално по отношение на търговските отношения с трети страни;

Х.   като има предвид значението на сектора на преработка и консервиране;

Ц.  като има предвид, че местните инициативни рибарски групи (МИРГ) са основен елемент в рамките на ОПОР за изготвянето и прилагането на многосекторни и интегрирани стратегии за местно развитие с участието на местните общности, които да отговарят на потребностите на техния местен рибарски район; и като има предвид, че те са признати за полезната роля, която имат, допринасяйки за диверсификацията на риболовните дейности;

Ч.  като има предвид, че веригата за доставки на рибни продукти не съществува изолирано и че изграждането на междусекторни връзки е от жизненоважно значение за развитието на иновативни продукти, които да позволят достъпа до нови пазари и да подобрят промоционалната дейност;

Ш.  като има предвид липсата на структури и сдружаване в риболовния сектор в някои държави членки на Съюза;

Щ.   като има предвид, че в НОР риболовът е подложен на специфични за него изисквания, признати в член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които също влияят за неговото структуриране;

АА.  като има предвид, че междубраншовите организации (както вече се посочва в ООП) разполагат с потенциал да спомогнат за подобряване на координацията на дейностите за предлагане на пазара в рамките на веригата на доставки и да стимулират разработването на мерки, които са в интерес на целия сектор;

АБ.  като има предвид, че тъй като рибните запаси са споделен ресурс, тяхната устойчива и ефикасна експлоатация в някои случаи може да бъде постигната по-добре от организации, състоящи се от членове от различни държави членки и различни региони на Съюза, и поради това към тях следва да се подхожда и те да се разглеждат по региони;

АВ.   като има предвид значението на сектора на рибарството за социалното и икономическото положение, заетостта и насърчаването на икономическото и социалното сближаване на НОР, чиито икономики се характеризират със съществуването на постоянни структурни ограничения и ограничени възможности за икономическа диверсификация;

АГ.  като има предвид, че липсата на млади специалисти възпрепятства модернизацията и развитието на сектора и представлява значителна заплаха за оцеляването на много крайбрежни общности;

АД.  като има предвид слабата видимост на ролята на жените в сектора на рибарството, които, въпреки че често осъществяват работата на заден план като логистична подкрепа или административната дейност, свързана със сектора, те също така работят и като рибари, и капитани на някои риболовни кораби;

АЕ.   като има предвид, че задължението за разтоварване представлява истинско икономическо и социално предизвикателство, което снижава финансовата възвръщаемост и се отразява на веригата на създаване на стойност, и което би било уместно да се намали;

АЖ.   като има предвид необходимостта от насърчаване на подобряването на осведомеността сред потребителите относно значението на здравословното хранене и устойчивото производство;

АЗ.   като има предвид, че сред причините за влошаването на социално-икономическото положение следва да се вземат под внимание спадът на цените на рибата при първа продажба и увеличаването на разходите за гориво;

1.  призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество с регионалните органи, да създадат групи от експерти, чиято задача да бъде да извършат анализ и предложат коригиращи мерки във връзка с използването на различните аспекти на Европейския фонд за морско дело и рибарство, с цел да се установят причините за липсата на усвояване и евентуална загуба на средства, както и да се гарантира подходящо равнище на контрол и прозрачност и да се изиска по-добро управление от съответните администрации;

2.  настоятелно призовава държавите членки да спазват предвиденото в Регламент (ЕС) № 1380/2013 и да предоставят действителен преференциален достъп до възможностите за риболов за дребномащабните и непромишлените кораби на ЕС;

3.  призовава Комисията и държавите членки да направят всичко възможно, за да улеснят създаването на организации на производителите, като се отстранят бюрократичните пречки в установената процедура и като се намалят изискваните минимални обеми на производство в полза на навлизането на малките производители на пазара; посочва, че е необходимо също така да бъдат укрепени дейностите на организациите на производителите, като им се предоставят повече правомощия и се улесни достъпът им до необходимата финансова подкрепа, за да им се даде възможност да изпълняват по-широка гама от задачи в допълнение към ежедневното управление на рибарството, като се зачитат рамките, определени от целите на ОПОР, и по-специално за НОР, които трябва да успеят да адаптират на местно равнище функционирането на организациите на производителите и на междубраншовите организации на своите територии, характеризиращи се с островния си характер, изолираност, малък размер, силно присъствие на непромишлен риболов и висока уязвимост спрямо вноса;

4.  отбелязва, че оперативните програми следва да стимулират — със съответната финансова подкрепа — възможността организациите на производителите да предлагат директно своите продукти, като се издигнат във веригата на създаване на стойност, като средство за подчертаване на стойността на продуктите им и за увеличаване на добавената стойност на рибните продукти;

5.   изисква от Комисията и от държавите членки помощите за безопасност на борда и хигиена да не се поставят на състезателна основа и да се предвиди по-голям бюджет за сектора на непромишления риболов;

6.  призовава Комисията и държавите членки да улесняват и насърчават организациите на производителите да включват веригата на създаване на стойност в своите планове за производство и предлагане на пазара, с цел предлагането да се адаптира към търсенето, да се гарантират устойчиви приходи за рибарите и европейските потребители да намират продукти, отговарящи на техните потребности, като се вземат предвид различните възможности; посочва, че в този смисъл маркетинговите стратегии, съобразени с местните особености, са важен инструмент и следва да съдържат възможността за директна продажба, което включва секторни кампании и/или кампании на базата на даден продукт, които помагат да се допринесе за подобряване на информираността на потребителите и на осведомеността, включително маркирането и етикетирането, предоставящо разбираема информация;

7.  призовава Комисията, държавите членки, регионалните и местните власти да се предоставят възможности на дребномащабния риболов чрез насърчаване на местната консумация чрез пряк по-специализиран маркетинг, местни канали за търговия („нула километри“), включително по-добро сътрудничество между публичния сектор и сектора на рибарството чрез снабдяването на обществени заведения като училища и болници с местни рибни продукти, както и за рекламни кампании, които следва също така да си сътрудничат с частни инициативи за насърчаване на местните хранителни продукти, като например инициативата „Бавна риба“ ( Slowfish), и за зачитането на сезонния характер на някои видове улов; в същото време приканва Комисията и държавите членки да подкрепят сътрудничеството между риболовния и туристическия сектор и да съставят списък на добри практики, свързани с конкретен опит, като улеснят създаването на нови форми на сътрудничество;

8.   настоятелно призовава една от основите на тези маркетингови стратегии да бъде задължителното посочване върху етикета на произхода на продуктите на рибарството както при продажбата на пресен улов, така и при преработени продукти;

9.   призовава да бъдат създадени механизми за подобряване на цената при първа продажба, за да се възползват рибарите, като се увеличи заплащането на труда им, и да се поощрява справедливото и подходящо разпределение на добавената стойност по веригата на стойността в сектора, като се намалят маржовете за посредниците и се гарантират по-добри цени за производителите и като се контролират равнищата на цените за крайния потребител; отново потвърждава, че в случаите, в които има сериозни неравновесия по веригата, държавите членки следва да могат да вземат мерки за намеса, като например определяне на максимални маржове за посредниците, за всеки участник във веригата;

10.   призовава Комисията и държавите членки да подпомогнат инициативата на организациите на дребномащабните рибари в ЕС чрез разработването на специално лого, което да гарантира: пресни продукти от риба, отлично качество, контролирани здравни стандарти, съответствие с изискванията за разстояние от 0 км (даване на предимство на местните продукти спрямо внесени отдалече продукти), близост до потребителите, зачитане на традициите и т.н.;

11.   отбелязва, че с оглед на прозрачността и защитата на правата на потребителите е необходимо да се преразгледа приложението към Регламент (ЕИО) № 1536/92 относно търговията с консервирана риба;

12.   настоятелно призовава Комисията и държавите членки да започнат етикетиране както на прясно уловената, така и на преработената риба, в което се посочва ясно държавата на произход;

13.  настоятелно призовава държавите членки да насърчават по-добрата организация и сдружаване в риболовния сектор;

14.  настоятелно призовава Комисията да включи в търговските споразумения с трети държави клауза със стандартите за качество на ЕС, така че вносните продукти да трябва да отговарят на същите правила като продуктите на рибарството от ЕС;

15.  с цел да се гарантират равни условия между вносните и европейските продукти от риба и аквакултури, призовава Комисията и държавите членки да извършват строг мониторинг на съответствието на внасяните в Съюза продукти с действащото законодателство на ЕС за безопасност, хигиена и качество, както и с Регламент (EО) № 1005/2008 на Съвета(5) относно незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов;

16.   настоява за по-стриктно прилагане на законодателство на ЕС в областта на етикетирането и информацията за потребителите както на пазарите за продажба на дребно, така и в сектора на хотелиерството, ресторантьорството и общественото хранене (HORECA); счита, че това е важно за всички продукти от риба, както вносни, така и произведени в ЕС; счита, че прилагането на Регламент (EО) № 1224/2009 за контрола следва да се засили в този смисъл за всички държави членки и че нормативните текстове следва да се пригодят, за да обхванат всички етапи на веригата за доставки;

17.   настоятелно призовава Комисият да извърши проучване на въздействието на вноса върху местното рибарство;

18.  призовава Комисията да разреши уместното използване на регионализацията, като се обръща специално внимание на НОР, и диференциацията на инструментите за оказване на подкрепа, както и тези инструменти да могат да се адаптират към различните видове организации на производителите и техните специфични потребности;

19.   подчертава значението на създаването на политики, които дават възможност на крайбрежните местни общности да представят интегрирани оферти, възползвайки се от полезните взаимодействия, възникващи в различните сектори на производството, способни да предизвикат и генерират развитие на местно равнище; поради това настоява да се съчетаят средствата по линия на ОПОР с други европейски програми в рамките на Европейския социален фонд или ОСП; изтъква, че това съчетаване на ресурси и програми следва да подкрепя инициативите на местните общности и предприемачи, насочени към развитие на селските райони, подобряване на условията за живот, съвместяване и по-специално диверсифициране на приходите;

20.   счита, че е от решаващо значение да се запазят и за предпочитане да се увеличат помощите за транспортирането на рибата от НОР до международния пазар, за да се гарантира справедлива конкуренция с продуктите от други места;

21.   призовава Комисията да разгледа възможността за най-скорошно създаване на финансов инструмент, който да оказва специфична подкрепа за риболовния сектор, въз основа на програмите POSEI за земеделския сектор в най-отдалечените региони, който да бъде в състояние действително да подобри техния риболовен потенциал; счита, че следва да се обмисли възможността за включване в този специфичен инструмент по-специално на разпоредбите на членове 8 (Държавна помощ), член 13, параграф 5 (Бюджетни ресурси при споделено управление), член 70 (Режим на компенсации), член 71 (Изчисляване на компенсацията), член 72 (План за компенсации) и член 73 (Държавна помощ за изпълнение на плановете за компенсации) на Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР);

22.   счита, че тези местни планове за развитие на крайбрежните общности следва да подкрепят нови дейности и предприятия, които позволяват използването на качествени суровини, специфичните процеси на преработване и културното и историческото наследство на тези общности във веригата за създаване на стойност; освен това отбелязва, че те следва да насърчават механизми за продажба, като например задължителното етикетиране с посочен произход на продуктите, които да направят видими на пазара тези предимства и да улеснят връщането на по-голямата част от генерираните приходи в тези общности;

23.   освен това подчертава значението на морето, морските ресурси и продуктите от риба за насърчаване на сближаването и развитието на най-отдалечените региони и прилагането на член 349 от ДФЕС; призовава в този смисъл Комисията да спази член 349 от ДФЕС също и в областта на рибарството, като пристъпи към цялостно и автономно възстановяване на програмата POSEI в областта на рибарството, която беше премахната в рамките на реформата на настоящия ЕФМДР;

24.  призовава Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи да насърчават създаването на междубраншови организации, както и на организации на производителите и асоциации на организации на производителите на транснационално равнище (както вече е предвидено в ООП), основани на биогеографските региони или на равнището на ЕС; посочва, че това е съществен инструмент за овластяване на организациите на производителите и за това да им се предоставят по-големи правомощия при воденето на преговори;

25.   призовава този процес да се стимулира и разгърне като се обръща специално внимание на политиките в областта на равенството между половете, за да се гарантира, че жените са подходящо представени в съответните организации; посочва, че по този начин ще бъде отразена тежестта на присъствието на жените в сектора и ще се насърчи напредъкът на тяхната роля в него;

26.   подчертава необходимостта сътрудничеството между научните изследвания и риболова да бъде засилено с цел справяне със сложните зависимости и слабости в процесите по веригата за създаване на стойност, за да може тя да се подобри и да бъде в полза на заинтересованите страни;

27.  призовава Комисията да засили, насърчава и генерализира използването на информацията, предоставяна от Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултури (с английска абревиатура EUMOFA), така че всички оператори от веригата да разполагат с прозрачна, надеждна и актуализирана информация за ефикасното вземане на бизнес решения; във връзка с това призовава Комисията да разполага с актуализирани данни относно новите предизвикателства пред участниците на пазара като онлайн продажбите или промените в потребителските навици;

28.   подкрепя необходимостта от амбициозно преразглеждане на ООП на рибните продукти, за да се увеличи техният принос за гарантиране на производителността на сектора, стабилността на пазарите, подобряване на предлагането на пазара на рибните продукти и увеличаване на добавената им стойност;

29.   призовава Комисията да включи продуктите от рибарството в бъдещото си предложение за регламент за борба с нелоялните търговски практики — проблем, който като цяло съществува при хранителните продукти;

30.   настоятелно призовава Комисията да преразгледа системата за етикетиране на продуктите от рибарство, разработена в Регламент (ЕС) № 1379/2013 въз основа на списъка на риболовните зони на ФАО — зони, създадени преди повече от седемдесет години с цел информиране относно улова, но непредназначени да напътстват потребителите, тъй като тази система създава объркване и не спомага за предоставянето на ясна, прозрачна и опростена информация;

31.  призовава Комисията и държавите членки и регионалните и местни органи да извършат проучване относно липсата на професионални квалификации в сектора на рибарството, така че програмите за обучение на специалисти в сектора на рибарството да бъдат гарантирани и насочени към реалните потребности на сектора и по този начин се допринесе за модернизирането и подобряването на сектора, в допълнение към задържането на населението в риболовните райони, както и за създаването на подходящи възможности за работа в областта на аквакултурите, в селските и крайбрежните райони, в НОР, както и в регионите, които зависят от риболовните дейности;

32.   подчертава, че е важно да се създадат пазари за традиционни висококачествени продукти с наименование за произход, които да бъдат подкрепяни в контекста на панаири, на търговията на дребно и заведенията за хранене, като средство за повишаване на добавената стойност на местните рибни продукти и насърчаване на местното развитие;

33.   подчертава значението на разработването на специфични стратегии за обучение за придобиване на цифрови умения, насочени към управлението, и по-специално към търговията, като основен инструмент за подобряване на позицията на производителите във веригата за създаване на стойност;

34.   припомня, че тези планове за изграждане на капацитет следва да включват както традиционните професии, упражнявани в сектора предимно от жени, така и специфични планове, насочени към увеличаването на пригодността за заетост и предприемачеството сред жените; изтъква, че включването на тези специалности във формалното обучение следва да създаде впоследствие правен ефект и да подобри статута на тези специалисти на пазара на труда;

35.   призовава Комисията да проучи възможността за засилени механизми за насърчаване на предлагането на пазара на преработени рибни продукти с по-висока добавена стойност, и по-специално консерви, по подобие на някои селскостопански продукти, както и програми за външно популяризиране на рибните продукти на ЕС, включително разпространението им на международни прояви и панаири;

36.  настоятелно призовава държавите членки и регионалните органи да подпомогнат икономическите оператори в сектора на рибарството в получаването на достъп до знанията, мрежите и финансирането, необходими за предприемането на новаторски дейности и разработването на нови продукти („нови храни“), и в частност при оползотворяването на вече уловени видове с ниска икономическа стойност, и да включат в тази дейност изследователски организации и институции, например океанографски институти, така че да се извлече полза от техните обширни познания относно основните суровини и техните биологични, хранителни и органолептични свойства; с цел да се избегне разхищаването, да се увеличи максимално стойността на пресните продукти и стимулират полезните взаимодействия между различните части на веригата за създаване на стойност и да се повиши устойчивостта на сектора;

37.   призовава държавите членки и регионалните и местните органи да си сътрудничат в разработването на информационни кампании за потребителите, които да са ефективни и ориентирани към конкретни продукти, така че да се постигне осведоменост по въпроси, свързани със значението на консумацията на местни рибни продукти, да се демонстрира въздействието върху местната заетост и социалното сближаване на крайбрежните общности, да се изтъкват хранителните качества на прясната риба, като освен това се повишава осведомеността относно нуждата от включване на рибните продукти в здравословния хранителен режим и др.;

38.  призовава Комисията да предложи ясно определение и да разработи основите на бъдеща европейска програма за подкрепа на дребномащабния риболов, която да спомага за подобряване на екологичната и социално-икономическата устойчивост на рибарството в ЕС, която да позволява идентифицирането, диференциацията и подчертаването на стойността на продуктите от дребномащабния риболов, с цел да се насърчи потреблението им, както и да насърчава новите поколения да работят в областта на рибарството, гарантирайки достойни квоти за дребните риболовци и по-голям контрол на ресурсите с оглед осигуряването на приемственост между поколенията за създаване на по-голямо социално сближаване в крайбрежните общности в ЕС;

39.   призовава Комисията да започне специални обществени онлайн консултации на равнище ЕС за събиране на данни от широк спектър от заинтересовани страни в сектора на рибарството на ЕС по отношение на веригата за доставки, въпросите, свързани с прозрачността на пазара, споделянето на стойността, етикетирането и нуждите на потребителите;

40.  призовава Комисията да проучи ползите, които глобалните вериги за създаване на стойност могат да предоставят на дребномащабния риболов с оглед на неговото по-лесно интегриране в световната икономика, чрез увеличаване на добавената стойност на неговите продукти, като в същото време му се позволи да поддържа своята дейност и тази на местните общности; подчертава значението в тази връзка на обучението за развитие на цифровите умения;

41.   счита, че веригата за създаване на стойност на продуктите от риба е сложна, като преминава от производителите, през различни посредници, до търговците на дребно или ресторантите; подчертава, че посредниците в продажбата на риба и преработвателите на риба и други морски храни играят значителна роля по веригата за създаване на стойност; отбелязва, че от печалбите във веригата за създаване на стойност средно само 10% отиват за производителите, а останалите 90% остават за посредниците; подчертава, че скъсяването на веригата за създаване на стойност, особено чрез създаването на организации на производителите, които са ключови участници благодарение на производството и маркетинг плановете си, представлява първоначална мярка за увеличаване на приходите на дребномащабния риболов, но също така и за получаване на по-добър продукт (вероятно на по-добра цена) за потребителя;

42.   подчертава, че е важно да се инвестира в млади професионалисти, с цел следващото поколение рибари да бъде ангажирано и да му се дадат възможности, и призовава за създаване на възможности за младите рибари, така че те да развият нови умения, да изградят устойчиви предприятия, да бъдат активни членове на своите местни общности и да допринасят в положителен план за веригата за създаване на стойност в сектора на рибарството;

43.  призовава държавите членки и регионалните органи да се възползват от възможностите, предлагани от подкрепата на МИРГ, така че дейностите да се приспособят към местните потребности в много области, като например обучението и диверсификацията на дейностите, основани на иновации, наред с много други, както и да се подпомагат рибарите и членовете на местните общности при получаване на достъп до съществуващи програми на ЕС за осигуряване на подкрепа и финансиране;

44.   призовава Европейската комисия да проучи възможността за създаване на сектор за оползотворяване на нежелания улов, свързан със задължението за разтоварване, в икономически и социален интерес на участниците от веригата на създаване на стойност, по-специално рибарите, и в подкрепа на местни инициативи;

45.   призовава държавите членки и регионалните органи да активизират предаването на информация във връзка със съществуващите програми за подпомагане и да увеличат административната помощ, например посредством информационни платформи;

46.   приканва Комисията да насърчава и подкрепя инициативите в полза на селективността на риболова, с цел намаляване на нежелания улов и в крайна сметка подобряване на финансовата жизнеспособност на сектора на риболова, насочвайки се към видовете, които отговарят на очакванията на потребителите;

47.  призовава Комисията и държавите членки да включват аспекта на равенството между половете в политиката в областта на рибарството, така че да се открои важната роля на жените в сектора на рибарството в ЕС и по този начин да се затвърди тяхната позиция;

48.  призовава Комисията и държавите членки да активизират връзките между пазара на труда и образователната сфера, например като предвидят техническите морски институти да включат в своите учебни програми предмети, свързани с риболова и аквакултурите;

49.   призовава Комисията, държавите членки и регионалните органи да обединят усилията си в предприемането на предлаганите в настоящия доклад действия за подобряване на рентабилността на рибарските дейности;

50.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите, както и на правителствата на държавите членки и на консултативните съвети.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0316. (2) Приети текстове, P8_TA(2017)0255. (3) OВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 40. (4) Приети текстове, P8_TA(2017)0195. (5) Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2011 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр.1).

Резолюция на Европейския парламент от 29 май 2018 г. относно прилагането в ЕС на инструментите в рамките на ОСП за младите земеделски стопани след реформата от 2013 г. (2017/2088(INI))

P8_TA(2018)0211 A8-0157/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета(2),

—  като взе предвид Регламент (EС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г. за изменение на Регламент (EС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Регламент (EС) № 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, Регламент (EС) № 1307/2013 за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, Регламент (EС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и Регламент (EС) № 652/2014 за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал(3),

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Младите земеделски стопани — изпълнение на политиката след реформата на ОСП от 2013 г.“, възложено от неговия Тематичен отдел „Б“ по структурни политики и политика на сближаване и представено на заседанието на комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент (ComAGRI) на 23 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид своето изслушване на тема „Изпълнение на политиките за младите земеделски стопани след реформата на ОСП през 2013 г.“, проведено на 23 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид Специален доклад № 10/2017 на Европейската сметна палата относно „Необходима е по-добра насоченост на помощта от ЕС за младите земеделски стопани, за да се насърчи ефективна приемственост между поколенията“,

—  като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?(4),

—  като взе предвид проучването на Европейския съвет на младите земеделски стопани (CEJA), озаглавено „Младите земеделски стопани са от ключово значение за бъдещата ОСП“, публикувано на 17 май 2017 г.,

—  като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите относно „Подкрепа за младите европейски земеделски стопани“(5),

—  като взе предвид член 52 от Правилника за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата на разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0157/2018),

A.  като има предвид, че в ЕС само около 6% от всички лица, отговарящи за земеделски стопанства, са под 35 години, а повече от половината са на възраст над 55 години, с големи различия между държавите членки;

Б.  като има предвид, че тези цифри не са се променили значително през последното десетилетие, а делът на младите земеделски стопани намалява и застаряването на населението в селското стопанство е основен проблем; като има предвид, че положението с приемствеността между поколенията в сектора на селското стопанство варира значително в отделните държави членки и това изисква гъвкав и диверсифициран подход;

В.  като има предвид, че повече от 50 години развитието на селското стопанство, основано на общата селскостопанска политика (ОСП), насърчава повсеместно разрастването и концентрацията на стопанствата, както и засилена капитализация на производствените активи, вследствие на което някои стопанства стават трудни за прехвърляне и/или за достъп от млади хора поради значимостта на капитала, необходим за придобиването им;

Г.  като има предвид, че застаряването на работната сила в селското стопанство е особено осезаемо в секторите на животновъдството, и по-специално в секторите овцевъдство и козевъдство, поради съществуващите ограничения по отношение на тяхната рентабилност;

Д.  като има предвид, че през периода 2007—2013 г. броят на младите земеделски стопани в ЕС като цяло е намалял от 3,3 на 2,3 милиона, а обработваната от млади земеделски стопани земеделска площ през този период е намаляла от 57 на 53 милиона хектара;

Е.  като има предвид, че в светлината на демографските промени, като обезлюдяването и застаряването на населението в селските райони, е от съществено значение да се създадат възможности за превръщането на селското стопанство в модерен и привлекателен сектор с цел насърчаване на младите хора да се насочат към кариера в областта на селското стопанство;

Ж.  като има предвид, че съществува реална конкуренция за достъп до земя между младите хора, които желаят да се занимават със селско стопанство, и вече добре утвърдените земеделски стопани, а понякога и между младите хора и инвестиционните дружества, които проявяват интерес да започнат дейност в селското стопанство;

З.  като има предвид, че в бъдеще на риск е изложен цял един модел на селскостопанско развитие, основан на семейни стопанства;

И.  като има предвид, че ОСП запазва решаваща роля в това отношение;

Й.  като има предвид, че приемствеността между поколенията в селското стопанство е едновременно проблем на навлизането за новото поколение и проблем на напускането за сегашното поколение земеделски стопани, и че недостигът на млади хора, които да се стремят към кариера в селското стопанство, е заплаха за икономическата и социалната устойчивост и растежа на селските райони, както и за продоволствената самодостатъчност и сигурност на ЕС; като има предвид, че задоволителното икономическо положение е първото условие за превръщане на селското стопанство в привлекателна дейност;

К.  като има предвид, че с последната реформа на ОСП бяха утвърдени и въведени редица инструменти, които могат да бъдат комбинирани и адаптирани към националните ситуации в държавите членки, и по-специално задължителното плащане за млади земеделски стопани по първия стълб (6,9 милиарда евро в полза на 180 000 млади земеделски стопани), а по втория стълб — мерки като помощ за започване на дейност, достъп до финансиране и кредит или възможността за създаване на тематична подпрограма за млади земеделски стопани (2,6 милиарда евро);

Л.  като има предвид, че в рамките на ЕС не всички държави членки разполагат с реална политика за започване на дейност в селското стопанство и не използват целия инструментариум, който ОСП им предоставя за подпомагане на младите земеделски стопани, по-специално мярката по втория стълб относно „помощ за започване на дейност за млади земеделски стопани“;

М.  като има предвид, че младите жени, които поемат отговорността за управлението на селскостопанско предприятие, представляват само малка част от младите земеделски стопани, но не са хомогенна група и следователно имат различни потребности при започването на тази кариера;

Н.  като има предвид, че приемствеността между поколенията трябва да бъде един от ключовите приоритети на бъдещата ОСП, като установи обща политическа рамка за индивидуални национални стратегии, и че насърчаването на приемствеността между поколенията е необходимо предварително условие за запазването на селското стопанство в целия ЕС и за привлекателността и жизнеспособността на селските райони, по-специално чрез насърчаване на многообразието на стопанствата и на устойчивото семейно селско стопанство;

О.  като има предвид, че е установено, че достъпът до земя е една от основните пречки пред младите земеделски стопани и новите участници, продължаваща от години и изискваща действителни решения; като има предвид, че достъпът до земя се възпрепятства по-специално, от една страна, от загубата на земеделски земи поради запечатване на почвата, градско развитие, туризъм, инфраструктурни проекти, промени в земеползването и разпространението на опустиняването, причинено от изменението на климата, а от друга страна — от концентрирането на земя; като има предвид, че спекулативните покачвания на цените предизвикват тежки и все по-обезпокоителни проблеми за новите участници и младите земеделски стопани в много държави членки; като има предвид, че в рамките на настоящото подпомагане макар и да се улеснява достъпът до финансиране или капитал, не се разглежда основният въпрос за получаване на достъп до земя с цел създаване на ново земеделско стопанство;

П.  като има предвид, че новите участници, като например младите земеделски стопани, са особено уязвими от нестабилността на цените и изпитват допълнителни затруднения с достъпа до финансиране от банки или други програми за кредитиране поради липсата на финансови активи, които да се използват като гаранция;

Р.  като има предвид, че подкрепата от ЕС за младите земеделски стопани следва да бъде по-добре насочена, за да се гарантира приемствеността между поколенията и да се води борба срещу намаляването и концентрацията на стопанствата;

С.  като има предвид, че въпреки мерките на ЕС за подпомагане все още съществуват предизвикателства по отношение на установяването на младите земеделски стопани и приемствеността между поколенията в селскостопанския сектор на ЕС;

Т.  като има предвид, че сред новите участници броят на жените, считани за главни земеделски стопани, е по-голям в сравнение със селскостопанския сектор като цяло;

У.  като има предвид, че демографското състояние в някои региони на ЕС е твърде небалансирано, като там живеят малко на брой или не живеят никакви млади хора;

Ф.  като има предвид, че младите земеделски стопани и новите участници представляват важни източници на иновации и предприемачество в селското стопанство, осигуряващи предимства — като например въвеждането на нови знания или техники, разработването на нови бизнес модели, основани на крайните потребители, развитието на по-устойчиви земеделски системи, разработването на нови организационни модели (например съвместна обработка на земя, предварително финансиране, колективно финансиране (краудсорсинг)), задълбочаването на връзките между селското стопанство и местната общност, както и адаптирането на традиционните знания с цел разработване на бизнес иновации (например непромишлено производство на храни);

Х.  като има предвид, че големи части от планинските региони са изправени пред особени трудности поради по-ниските равнища на инвестиции, специфичните условия и трудния релеф, които обезсърчават младите хора да остават или да започват стопанска дейност в тези региони;

Ц.  като има предвид, че това предпоставя като необходимо условие обмислянето на по-гъвкав подход за националните и/или регионалните органи при прилагането на механизма за младите земеделски стопани в държавите с подобни региони;

Ч.  като има предвид, че тенденцията е новите участници да управляват по-малки земеделски стопанства и поради това те се борят за достъп до суровини на конкурентни цени и за производството на количествата, необходими, за да се постигнат икономии от мащаба;

Ш.  като има предвид, че 80% от субсидиите по ОСП се разпределят на едва 20% от земеделските стопанства в ЕС и че действителното разпределение на субсидиите би могло да бъде още по-неравномерно, тъй като наличните статистически данни не позволяват да се направят каквито и да е било изводи за собствеността и контрола върху земеделските стопанства;

Щ.  като има предвид, че в „Манифеста на младите земеделски стопани“, публикуван през 2015 г. от Европейския съвет на младите земеделски стопани, се отправя призив за: достъп до земя и кредити чрез публични мерки за подпомагане; регулиране за ограничаване на нелоялните търговски практики по веригата за доставки на храни; мерки за намаляване на нестабилността на доходите на младите земеделски стопани; и подкрепа за инвестиции и за достъп до земя, за да се защитават и опазват почвите и да се оптимизира земеползването от млади земеделски стопани за производството на храни;

АА.  като има предвид, че младите земеделски стопани са ключът към устойчив, разнообразен и приобщаващ селскостопански сектор, и че насърчаването на техния достъп до него ще спомогне за гарантирането на бъдещето на производството на храни и опазването на околната среда и селските райони;

АБ.  като има предвид, че изключителната нестабилност на цените на селскостопанските продукти е силно възпираща за онези, които биха искали да започнат селскостопанска дейност, като често ги кара да се съсредоточават върху производствени ниши, в които могат да се реализират по-сигурни маржове на печалбата;

АВ.  като има предвид, че в правото на ЕС се признават понятията „млади земеделски стопани“ и „земеделски стопани, които започват своята селскостопанска дейност“;

АГ.  като има предвид, че концентрацията на земя е процес, който се засилва значително; като има предвид, че между 2005 г. и 2015 г. броят на земеделските стопанства е намалял с около 3,8 милиона, докато средният им размер е нараснал с 36%;

АД.  като има предвид, че в Декларацията от Корк 2.0 от 6 септември 2016 г. се изразява загриженост относно обезлюдяването на селските райони и отлива на млади хора и необходимостта да се гарантира, че селските райони и общности (райони, земеделски стопанства, села и малки градове) ще останат привлекателно място за живот и работа чрез подобряване на достъпа до услуги, като например училища, болници, включително услуги във връзка с майчинството, широколентов достъп до интернет и условия за отдих, заедно с възможности за гражданите в селските райони за насърчаване на предприемачеството в традиционните селски области, както и в нови сектори на икономиката;

АЕ.  като има предвид, че приемствеността между поколенията зависи преди всичко от реалната воля на избраните политици (на ЕС и национални) и съответните специалисти, и по-специално на по-възрастните хора; като има предвид, че тази воля предполага амбициозна и последователна цялостна политика — каквато в момента на практика няма — съчетаваща както инструментариума на ОСП, така и различните инструменти на националните политики в разнообразни области, като се започне от земята, финансирането, методите на прилагане на поземлената собственост и политиките относно структурите на земеделските стопанства, и се стигне до данъчното облагане, правото в областта на наследяването, пенсионните схеми, обучението и др.;

АЖ.  като има предвид, че в днешно време младите земеделски стопани в ЕС се конкурират в бързо развиващ се сектор на селското стопанство; като има предвид, че иновациите, научните изследвания и прецизното земеделие имат потенциала да подобрят селскостопанските добиви и същевременно да позволят по-добро управление на ресурсите;

АЗ.  като има предвид, че броят на подадените заявления за мярката по втория стълб на ОСП за навлизане на млади земеделски стопани в селскостопанския сектор в някои държави членки е надхвърлил общия брой, предвиден за програмния период 2014—2020 г.;

АИ.  като има предвид, че младите земеделски стопани, които, както всички други земеделски стопани в ЕС, произвеждат и пласират своите продукти на единния европейски пазар, не се ползват с едни и същи условия за осъществяване на дейност или за вземане на кредити в различните държави членки;

АЙ.  като има предвид, че са установени инициативи като „Действия на ЕС за интелигентни села“;

АК.  като има предвид, че селските райони трябва да се запазят населени както с по-млади хора в трудоспособна възраст, така и с по-възрастни хора;

Препоръки

Бюджет и достъп до финансиране

1.  обявява се за запазването на силна ОСП с оглед на следващата реформа, тъй като това ще бъде главният стимул за младите хора, които искат да се занимават със селскостопанска дейност;

2.  изисква изпълнение на неотдавнашните решения, взети в Регламент (ЕС) 2017/2393 , и подкрепата за схемата за млади земеделски стопани да продължи, като максималното равнище на националното финансиране се увеличи над 2% за задължителните плащания (по първия стълб) и се повишат процентите на подпомагането по втория стълб, за да се насърчи приемствеността между поколенията; подчертава, че във всяка бъдеща ОСП следва да бъде разгледана възможността за подсилване на мярката за помощ при започване на стопанска дейност за младите земеделски стопани (безвъзмездни средства за млади земеделски стопани);

3.  приветства факта, че по силата на Регламент (ЕС) 2017/2393 държавите членки имат възможност за увеличаване на разпределението за млади земеделски стопани в рамките на първия стълб с до 50% от съществуващите прагове (25% по-рано); препоръчва периодът, през който стопанствата могат да се възползват от тази подкрепа, да бъде удължен, за да се насърчи приемствеността между поколенията; приветства също решението за преразглеждане чрез Регламент (ЕС) 2017/2393 на ограничението за достъп до подпомагане по първия стълб, като същото се промени от пет на десет години от създаването на предприятието;

4.  приветства възможността за младите земеделски стопани, предоставена с Регламент (ЕС) 2017/2393, да получават помощ по Програмата за развитие на селските райони за първоначално установяване, дори и в случаите на съвместно установяване с други земеделски стопани, както и на възраст над 40 години, с цел увеличаване на смяната на поколенията, така и по-млади, чрез увеличаване на помощта;

5.  отбелязва, че инструментите на ОСП за млади земеделски стопани следва да бъдат насочени към специфичните потребности на младите земеделски стопани, включително техните икономически и социални потребности;

6.  препоръчва помощта да бъде съобразена както с възрастта на младите земеделски стопани, така и с тяхното равнище на обучение;

7.  приветства създаването на инструмент за гарантиране в земеделието, предложен от Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) през март 2015 г., който следва да улеснява достъпа на младите земеделски стопани до кредитиране; препоръчва достъпът до финансиране да се подобри чрез субсидирани лихвени проценти върху заемите за нови участници, също и от частни финансови оператори, по-специално чрез въвеждането на финансови инструменти за предоставяне на безлихвени заеми за инвестициите на младите земеделски стопани; призовава за по-добро сътрудничество с ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд с цел насърчаване на създаването на финансови инструменти, предназначени за младите земеделски стопани във всички държави членки;

8.  счита, че е необходимо да се насърчи създаването на нови форми на основаното на участие финансиране в областта на селското стопанство, вече наблюдавани в ЕС във връзка с прехвърлянето на земя, които да могат да се комбинират с тези нови финансови инструменти;

9.  препоръчва оценката на кредитоспособността на земеделските стопанства от страна на банките и кредитните институции да бъде подобрена, включително чрез развитие на предвидените в ОСП финансови инструменти;

10.  препоръчва повишаване на достъпността на възможностите, предлагани в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове, в допълнение към помощта по линия на ОСП, за разработване и прилагане на финансови инструменти чрез полезни взаимодействия под формата на заеми, гаранции или фондове за дялово участие, за да се осигури достъп до финансиране на младите земеделски стопани; отбелязва, че стабилен селскостопански бизнес план обикновено е съществен елемент за получаване на финансиране, и счита, че нормите на предпазливото отпускане на заеми следва да се прилагат; подчертава необходимостта от медиация за земеделските стопани и поради това препоръчва подкрепата да бъде придружена от квалифицирани и независими финансови консултантски услуги;

11.  подчертава нуждата от по-добро популяризиране на схемата за млади земеделски стопани от страна на държавите членки и призовава за укрепване на сътрудничеството между националните, регионалните и местните органи с цел разпространение на информация във връзка с инструментите за подпомагане за младите земеделски стопани;

12.  призовава Комисията да предложи мерки за подпомагане на инвестициите в интелигентно земеделие, както и да подобри достъпа на младите земеделски стопани до технологичния напредък;

Администриране и опростяване на изпълняваните мерки

13.  приветства факта, че с реформата на ОСП за периода 2014— 2020 г. са въведени нови мерки за подпомагане на младите земеделски стопани при създаването на стопанства; изразява загриженост, че равнището на административната тежест често възпрепятства използването на тези мерки; отбелязва, че цялостното администриране на директните плащания и мерките по Програмата за развитие на селските райони се счита за твърде сложно и трудно, особено за новите участници, които не са запознати със системата на плащанията; препоръчва да бъдат положени повече усилия за опростяване на процедурите и съкращаване на сроковете за одобряване на плащанията;

14.  приветства въведените с Регламент (ЕС) 2017/2393 изменения в подкрепа на младите хора за подобряване на техния достъп до финансови инструменти и с които се предвижда увеличаване на единичния размер на плащанията по първия стълб;

15.  призовава за систематизиране на помощта за консултиране, особено за младите хора, които не са от селските райони;

16.  поздравява Комисията за намерението ѝ да задълбочи мерките, насочени към приемствеността между поколенията, в контекста на следващата реформа на ОСП, но счита, че тези нови инициативи следва да са покрити с достатъчен бюджет на ЕС, тъй като в противен случай няма да се постигне търсеният стимулиращ ефект;

17.  изразява съжаление относно липсата на координация между плащанията за млади земеделски стопани и мярката за стартова помощ, които се управляват от различни органи;

18.  призовава Комисията да разработи по-цялостен подход, който да позволи повече полезни взаимодействия между помощта по първия стълб и помощта по втория стълб, и подчертава, че последната следва да бъде въведена от всички държави членки;

19.  отбелязва, че най-наскоро създадените стопанства са поставени в конкурентна среда с бързо променящи се условия; препоръчва да се даде по-голяма гъвкавост на земеделските стопани в ЕС да реагират в своите бизнес планове на променящите се условия на пазарите; счита, че следва да се обмислят промени в траншовете;

20.  отбелязва, че държавите членки имат възможността да прилагат допълнителни инструменти посредством двата стълба на ОСП, и насърчава държавите членки, изправени пред специфични географски предизвикателства, като например планински или в някои случаи необлагоделствани региони, да разгледат възможността за въвеждане на коефициент на умножение (например 2), който да взема под внимание броя на реколтите на година или видовете култури, които могат да бъдат отглеждани там, при предоставянето на подкрепа на младите земеделски стопани, които искат да осъществят дейност в тези региони, с цел да бъдат стимулирани дейностите в тези региони в опит за преодоляване на съществуващите в тях демографски предизвикателства;

21.  посочва, че нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни, чието налагане позволява на купувача и/или преработвателя или търговеца да се възползват от значителната си преговорна сила по отношение на своите доставчици, представлява сериозна заплаха за стабилността на предприятията на земеделските стопани; призовава Комисията да приеме адекватно регулиране на равнище ЕС;

22.  призовава държавите членки да извършат необходимите регулаторни промени, за да гарантират квалифицирането в цялото национално законодателство на помощта за присъединяването към и подобряването на земеделски стопанства за младите хора като капиталова безвъзмездна помощ, а не като текуща субсидия;

23.  признава, че на земеделските стопани трябва да бъде позволено да продължат да ръководят своите земи, както и че за да функционират добре, земеделските стопанства трябва да са свободни и гъвкави като всеки друг вид стопанска дейност;

24.  подчертава, че плащанията към млади земеделски стопани не следва да бъдат забавяни, а да се извършват периодично и предвидимо, така че да се предотврати задлъжняването на младите земеделски стопани, а оттам и затрудняването на изпълнението на техните проекти;

25.  настоятелно призовава за предприемането на подход с по-голяма насоченост към постигането на резултати, който да стимулира разработването на нови иновации и по-доброто управление на ресурсите, като по този начин се овластяват мотивираните млади земеделски стопани;

26.  припомня, че за да бъде икономически жизнеспособно, едно земеделско стопанство трябва да може да се разширява, за да достигне критичен мащаб, съответстващ на икономическата реалност на пазара;

27.  подчертава необходимостта да се вземе предвид разнообразието на различните територии, и по-специално тези в затруднение, които изискват съобразена с потребностите им подкрепа;

Достъп до земя и противодействие на „заграбването на земя“

28.  отбелязва, че достъпът до земя е една от главните пречки пред младите земеделски стопани и новите участници в селското стопанство в ЕС и е ограничен от слабото предлагане на земя за продажба или аренда в много региони, както и от конкуренцията на други земеделски стопани, инвеститори и ползватели за жилищни нужди, и от проблемите при получаването на финансиране; счита, че обстоятелствата, които ограничават достъпа до земя във всяка държава членка, следва да бъдат допълнително проучени; счита, че проблемът с достъпа до земя се утежнява от настоящата структура на директни плащания, която може да води до по-високи разходи за аренда и покупни цени на земята, изисква минимално активно ползване на земята и в голяма степен разпределя субсидии въз основа на собствеността върху земята; счита, че някои земеделски стопани, независимо дали са собственици или арендатори, се стимулират да продължат да осъществяват дейност, за да продължат да се възползват от субсидии, като използват доставчици на услуги, за да извлекат полза от своята земя, или като обработват в минимална степен своите площи; препоръчва да се увеличат изискваните равнища на дейност, като се отчитат новите селскостопански модели, когато се разпределят плащания, като се насочи подкрепата към постигането на конкретни резултати (например реалното работно време, прекарано в селскостопанска дейност, като се отчитат също новите иновации, производството на конкретни екологични или социални стоки), и да се въведе забрана за неоснователно натрупване на изплащането на субсидии и на пенсия;

29.  припомня, че за да се постигне устойчиво селско стопанство, младите земеделски стопани трябва да могат да инвестират и да придобиват земеделска земя, да придобиват нови или употребявани машини, както и да оптимизират своите селскостопански техники;

30.  подчертава, че собствениците трябва да бъдат свободни да продават на когото желаят, и призовава Комисията да улесни прехвърлянето на земите, и по-конкретно наследяването, за да улесни младите хора при започването на дейност;

31.  тъй като достъпът до земя е основният проблем, пред който са изправени младите земеделски стопани и новите участници в селското стопанство, призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за противодействие на спекулациите със земеделска земя;

32.  призовава Комисията да определи препоръки на равнище Европейски съюз за насърчаване на по-активни национални политики относно достъпа до земя, основани на най-добри практики;

33.  призовава държавите членки да дадат приоритет на новите участници и младите земеделски стопани по отношение на достъпа до земеделска земя, чрез пълноценно използване на регулаторните инструменти, които вече се прилагат успешно в някои държави членки в съответствие с Тълкувателното съобщение на Комисията относно придобиването на земеделска земя и правото на Европейския съюз(6); счита в тази връзка, че държавите членки биха могли да разработят инструменти като „банки“ за земя за допълнително улесняване на достъпа до земя и за очертаване на неизползваната земя, налична за млади земеделски стопани;

34.  счита за важно младите земеделски стопани да бъдат освободени от сегашния таван от 10% за покупката на земя, предвиден в Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. относно структурните фондове и в насоките за държавната помощ;

35.  призовава за насочване на помощта в по-голяма степен към зони, които са изолирани, в неблагоприятно демографско състояние или които са най-силно засегнати от липсата на приемственост между поколенията;

36.  изисква от Комисията да подпомага споделянето на най-добри практики във връзка с достъпа до земя в държавите членки;

37.  призовава Комисията да изготви оценка на преките и косвените въздействия на обратното изкупуване на земя и стопанства от страна на лица, които не са граждани на ЕС, върху наличността и цената на земята;

38.  предлага държавите членки да насърчават в рамките на националната си политика услугите за консултиране в областта на селското стопанство и за управление на стопанствата, за да се подпомогнат и улеснят поземлената мобилност и услугите, свързани с планирането на приемствеността;

39.  призовава всички държави членки да въведат подкрепа за прехвърлянето на стопанства с цел подпомагане на ръководителите на стопанства на възраст над 55 години без правоприемници, които могат да се окажат в несигурно положение при пенсиониране, ако прехвърлят част от дейността си или цялата си дейност на един или повече млади хора;

40.  настоятелно призовава държавите членки да въведат механизми за гарантиране на споделената собственост в земеделските стопанства, като се обърне специално внимание на младите жени, за да се гарантира спазването на техните права;

41.  счита, че определението за активен земеделски стопанин не трябва да води до административни тежести в допълнение към породените от последната реформа или да ограничава достъпа до селскостопанска дейност за младите хора чрез налагане на прекомерни условия;

42.  отбелязва, че в много държави членки приемствеността между поколенията и достъпът на младите хора до земеделска земя се възпрепятства от късната приемственост; счита, че в настоящата ОСП вече не липсват стимули за по-възрастните земеделски стопани да прехвърлят предприятията си на по-младите поколения; препоръчва преразглеждането на изпълнението на мерките, които биха мотивирали по-възрастните стопани да прехвърлят стопанствата си на млади земеделски стопани, като например схемата за „излизане от селскостопанска дейност“ и други стимули за пенсиониране, с оглед да се избегне концентрацията на земя от съседни оператори; подчертава необходимостта от правни структури, като обединения на земеделски стопани (Groupements Agricoles d'Exploitation en Commun — GAEC), които могат да подпомагат млади земеделски стопани да започнат съвместна дейност и да улеснят прехвърлянето между поколенията;

43.  призовава Комисията и държавите членки да стимулират използването на възможностите по развитието на селските райони за подпомагане на нови действия за насърчаване на поземлената мобилност, като например „банки“ за земя, инициативи за улесняване на продажбата и арендата на земеделска земя и други инициативи на местно равнище за насърчаване на достъпа до земя за нови участници;

44.  счита, че младите земеделски стопани в целия Съюз следва да имат достъп до кредити при едни и същи условия и лихви, както и че те не следва да варират; в тази връзка призовава Комисията, заедно с Европейската инвестиционна банка, да определи подходящи мерки за подкрепа и инструменти за кредитиране за младите земеделски стопани;

45.  изисква насърчаването на нови модели на сътрудничество между поколенията земеделски стопани чрез партньорство, кооперации за съвместно използване на селскостопански машини, дългосрочна аренда и други дългосрочни договорености, договорености между стопанства и средства за национални или регионални организации, участващи в насърчаване и улесняване на услугите за свързване на младите и възрастните земеделски стопани (като например услуги за поземлена мобилност);

46.  посочва, че по-голямата и по-силната организация на земеделските стопани, чрез създаването на кооперации и създаването на организации на производители (ОП) в регулираните на равнище ЕС от Регламента за общата организация на пазара (ООП) сектори, може да допринесе за по-висока рентабилност на селскостопанската дейност и да спомогне за защитата на доходите на земеделските стопани, особено на младите земеделски стопани, като съпътства избора на производства и оползотворява максимално характеристиките на селските райони; допълва, че структурна реформа на организациите на производителите, имаща за цел да ги направи по-отговорни, по-силни и по-ефективни, в комбинация с по-голяма степен на обединяване, ще може да допринесе преди всичко за защитата и увеличаването на рентабилността на сектора във времето;

47.  отбелязва разликите по отношение на ситуацията между приемствеността между поколенията в рамките на семейството, от една страна, и новите участници, от друга; счита, че професионалното обучение и курсовете трябва да бъдат адаптирани спрямо лицата, които планират да поемат семейното предприятие, или спрямо планиращите да започнат нов бизнес – в зависимост от потребностите им;

48.  подчертава, че младите жени следва да се насърчават да поемат отговорността за управлението в селското стопанство и че следва да им бъде предоставена адекватна подкрепа, що се отнася до достъпа до земя, кредитирането и допълнителните знания за правилата и разпоредбите;

49.  счита, че изборът дали да се регламентира достъпът до земеделската земя и за определяне на стимули или ограничения в тази връзка е от компетентността на държавите членки, особено с оглед на справянето със заграбването на земя в ЕС и насърчаването на младите земеделски стопани за започване на дейност;

50.  призовава Комисията, заедно с държавите членки и заинтересованите страни, допълнително да развие неотдавна приетото съобщение относно системата от критерии за пазара на земя, за да се гарантира, че правото на ЕС действително поддържа еднакви условия на конкуренция за всички потенциални купувачи на земя, включително положителна дискриминация в полза на земеделските стопани от ЕС, както и за да стане напълно ясно на държавите — членки на ЕС, в контекста на четирите основни свободи, какви мерки за регулиране на пазара на земя са разрешени, така че земеделските стопани да могат да придобиват по-лесно земя за целите на използването ѝ в селското и горското стопанство; призовава Комисията да преустанови настоящите производства за установяване на нарушение, предназначени да оценят съвместимостта с правото на ЕС на законодателствата на държавите членки относно продажбата на земеделска земя, докато не бъде публикувано окончателното съобщение, съдържащо горепосочените критерии;

51.  счита, че е необходимо националните политики в областта на земята, градоустройството и планирането на земеползването (например транспортна инфраструктура) да вземат предвид феномена на разхищаването на земята и впоследствие изоставянето ѝ, с оглед възобновяване на нейното обработване, с цел да се предостави на разположение повече земя за създаване на стопанства от млади земеделски стопани;

52.  приветства Тълкувателното съобщение на Комисията относно придобиването на земеделска земя и правото на Европейския съюз, но отбелязва, че в съобщението не е отразено в достатъчна степен как ще бъде регулирано изкупуването на дялове от корпоративни групи, които често осъществяват транснационална дейност; призовава Комисията да актуализира съобщението в това отношение;

53.  подчертава значението на съгласуваността между местните, националните мерки и мерките на ЕС за младите земеделски стопани; призовава държавите членки да улесняват приемствеността между поколенията, например чрез законите за наследството и данъчното облагане, правилата относно достъпа до земя, териториалното планиране и стратегиите за приемственост в земеделските стопанства;

54.  призовава държавите членки да улеснят справедливия достъп до земя на жените, с цел да се насърчи установяването им в селските райони и активната им роля в селскостопанския сектор;

55.  призовава Комисията да финансира проучване относно настоящото състояние във връзка с концентрирането на земя в ЕС, в което да се взема под внимание явлението, свързано с корпоративните групи с дъщерни предприятия, които придобиват и контролират земя посредством сделки с дялове, и в което да се анализират рисковете, които поставя концентрирането на земя не само по отношение на достъпа до земя за млади земеделски стопани и нови участници, но също и по отношение на доставките на храни, заетостта, околната среда, качеството на почвата и развитието на селските райони като цяло;

56.  счита, че е от основно значение ЕС да приеме законодателство за качеството на земите, което продължава да се влошава вследствие на нецелесъобразно селскостопанско развитие; изтъква, че това влошаване на качеството на земята оказва въздействие върху пазара и цените на земята, но и намалява производствения капацитет на площите, които се предават на бъдещите поколения млади земеделски стопани;

57.  отбелязва, че сегашната система на плащания по ОСП, както и по-специално необвързаното с производството подпомагане, не насърчава прехвърлянето на земеделска земя и не защитава в достатъчна степен младите земеделски стопани от нестабилността на селскостопанските цени, на която те са изложени в по-голяма степен по ясни причини, свързани с факта, че те тепърва стартират и им липсва практически опит, или могат да имат ограничени достъпни финансови инструменти;

Обучение, иновации и комуникация

58.  отбелязва, че съществува необходимост от модернизиране и придаване на по-голяма стойност на професионалното обучение, предоставяно в селските райони, с активното участие на националните служби по консултиране; счита, че следва да се улесни достъпът до Европейския социален фонд и да се даде по-голям бюджет за професионалното обучение в селските райони;

59.  подчертава най-новата инициатива на ЕС — Европейския корпус за солидарност, който създава възможности за младите хора да извършват доброволческа дейност или да работят по проекти в областта на природните ресурси, както и в различни сфери, като например селско стопанство, горско стопанство и рибарство;

60.  препоръчва да се насърчи включването на тези млади хора в кооперации, където непременно да разполагат с важни консултации относно продажбата, производството и други аспекти във връзка с тяхното земеделско стопанство;

61.  подчертава необходимостта от преразглеждане на критериите за подкрепа на включването на млади хора в дружество, което не е под тяхно управление, като в тези случаи получаваната помощ следва да е пропорционална на значението на съответния млад човек за въпросното дружество;

62.  призовава Комисията и държавите членки да предложат повече възможности за обучение и консултантски услуги за потенциални и утвърдени млади земеделски стопани, в т.ч. умения за започване на дейност като земеделско предприятие, селскостопански, технологични, нови технологични и предприемачески умения, като например експертни познания и опит в областта на маркетинга, изграждането на мрежи, комуникациите, иновациите, многофункционалността, диверсификацията и финансите;

63.  призовава Комисията и държавите членки да предложат повече възможности за обучение и повече възможности и стимули за международна мобилност; насърчава създаването на схема от типа на „Еразъм“, свързана с професионалното обучение за подобряване на уменията и опита на младите земеделски стопани, включително по отношение на новите технологии и новите бизнес модели, и възможност за осъществяване на ефикасен и ефективен трансфер на знания;

64.  счита, че е важно да се насърчи разширяването на мрежи от изследователи, учени, мениджъри и млади европейски земеделски стопани, които се интересуват от намирането на нови модели на икономическо развитие, за да се достигне до новаторски решения на социалните и пазарните потребности, възникващи в света на новите селскостопански предприятия;

65.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят информация на младите земеделски стопани и на новите участници във връзка с иновативни и неконвенционални подходи, които са най-подходящи за започване на селскостопанска дейност, като например разработването на нови бизнес модели, основани на крайните потребители, развитието на по-устойчиви земеделски системи, разработването на нови организационни модели (например съвместна обработка на земя, предварително финансиране, колективно финансиране), задълбочаването на връзките между селското стопанство и местната общност, както и адаптирането на традиционните знания с цел разработване на бизнес иновации (например непромишлено производство на храни);

66.  призовава, с цел да се намали максимално загиването на предприятия, да се приложи механизъм за наблюдение или консултации за предприятия, за да се предоставя непрекъсната подкрепа на младите при вземането на решения поне през първите три години от дейността на тяхното предприятие;

67.  приканва Комисията и държавите членки да насърчават инициативи, като например френската инициатива „Утре ще стана земеделски стопанин“, която има за цел да популяризира професията земеделски стопанин сред младите хора и да им предостави цялата необходима информация за тяхното обучение и за създаването на стопанство;

68.  счита, че е важно да се създаде благоприятна среда за приемането на младите хора в сектора на селското стопанство чрез колективни и солидарни структури, като например обединения на земеделски стопани за съвместна експлоатация на земеделско предприятие (дружества на земеделски стопани), кооперации за съвместно използване на селскостопанско оборудване, кооперации за преработка и предлагане на пазара на селскостопански продукти, групи за споделяне на трудовите ресурси, услуги по заместване, групи за взаимопомощ, групи за повишаване на осведомеността за селскостопанските дейности и иновации, асоциации на земеделските стопани и на потребителите на селскостопански продукти, мрежи на участници от и извън селскостопанския сектор (LEADER) и др.; подчертава, че тези форми на организация дават възможност на специалистите да споделят опит, съвети и някои разходи, а това е изключително ценно за бюджета и доходите на младите хора, които често трябва да правят значителни разходи, когато започват дейност;

69.  отбелязва, че е необходимо младите хора в селските райони да имат достъп до същите услуги и инфраструктура (напр. достъп до високоскоростни широколентови мрежи, училища и детски градини, пътища и др.) като младите хора, които живеят в градовете; поради това счита, че е от съществено значение да се гарантира, че младите земеделски стопани в селските райони имат възможност да развиват своите стопанства и да издържат семействата си;

70.  призовава да се насърчават предприемаческият дух и инициативите на жените, по-специално посредством насърчаване на собствеността сред жените, мрежи на жените млади земеделски стопани, нови участници и предприемачи, и създаване във финансовия сектор на улеснен достъп за жените предприемачи от селските райони до инвестиции и кредити, така че да им се даде възможност да развият предприятия, от които да могат да получават стабилни доходи;

71.  счита, че приемствеността между поколенията зависи от привлекателността на професията земеделски стопанин, но преди всичко от нейната способност да генерира доходи за тези, които желаят да се издържат с нея; подчертава, че постигането на жизнеспособност на селското стопанство предполага ОСП да позволява известно равнище на пазарна регулация, особено когато пазарите функционират неефективно и генерират кризи; изтъква, че настоящата дерегулация на пазарите оказва отрицателно въздействие върху селскостопанското развитие, отдалечава младите хора от селското стопанство и като цяло засяга по-осезаемо младите хора, които често са сериозно задлъжнели поради своите разходи за започване на дейност;

Обществени услуги

72.  счита, че разработването на съвременни агроекологични селскостопански практики и нови бизнес модели ще направи селското стопанство по-привлекателно за младите земеделски стопани; подчертава, че младите земеделски стопани трябва да бъдат обучавани и квалифицирани в най-новите технологии, за да се справят по-специално с настоящите и бъдещите екологични предизвикателства; подчертава необходимостта от подпомагане на иновативни и неконвенционални подходи, като например агроекология, нови бизнес модели, основани на крайните потребители, цифрови селскостопански технологии и интелигентни решения, и настоятелно призовава Комисията да гарантира, че бъдещата ОСП ще отразява това;

73.  отбелязва, че младите земеделски стопани представляват значителен потенциал за иновации и диверсификация, тъй като обикновено притежават по-големи умения и управленски възможности, и са по-склонни да навлязат на нови пазари, да разработват нови методи за производство и оптимално използване на технологичния напредък и иновациите в сектора на селското стопанство, което може в частност да спомогне за справяне с екологичните предизвикателства, пред които е изправено селското стопанство; поради това счита, че е необходимо да се предостави решаваща подкрепа на младите хора, желаещи да въведат иновативни техники и процеси на производство, като например системите за прецизно земеделие и опазване на природата, предназначени за подобряване на рентабилността и екологичната устойчивост на селскостопанския сектор; призовава Комисията да увеличи научните изследвания в областта на използването на технологии и земеделски практики, които дават възможност за устойчиво селско стопанство с ниско въздействие върху околната среда; подчертава, че създаването и запазването на нови работни места, насърчаването на иновациите и цифровизацията в областта на селскостопанското професионално обучение са от основно значение за конкурентоспособността на селското стопанство в ЕС;

74.  подчертава, че земеделските стопани се нуждаят от достъп до инфраструктура, качествени и достъпни обществени съоръжения и услуги, включително здравеопазване, образование, високоскоростен широколентов достъп, помощ, обучение, културни услуги, пощенски клонове, обществен транспорт и по-добри пътища; отбелязва, че за младите хора, които живеят в селските райони, следва да се гарантират същите условия и стандарт на живот, както за тези, които живеят в градските райони, така че да не се увеличават допълнително обезлюдяването на селските райони и териториалното разделение;

75.  призовава Комисията и държавите членки да поемат твърд ангажимент за създаването на канали за директен маркетинг, които ще предоставят възможност на младите земеделски стопани да продават продуктите си на местните пазари по по-устойчив начин и с по-голяма печалба;

76.  отбелязва, че е необходима приемственост между поколенията с оглед на по-нататъшното устойчиво развитие на дребномащабното селско стопанство и на селските райони;

77.  призовава Комисията да разработи Програма за селските райони, която трябва да включва координирани мерки по различните политики на ЕС, националните, регионалните и местните политики за развитие на селските райони;

78.  подчертава, че в рамките на ОСП са необходими интелигентни подходи, тъй като тези нови решения правят селския живот и селата привлекателни за младите хора;

Мерки за борба с обезлюдяването на селските райони

79.  счита, че е необходимо на младите земеделски стопани да бъдат предоставени перспективи в дългосрочен план с цел противопоставяне на обезлюдяването на селските райони, и поради това призовава Комисията и държавите членки да проучат нови инициативи за създаването на необходимата инфраструктура в селските райони в подкрепа на новите предприемачи и техните семейства;

80.  в тази връзка препоръчва да се помисли за хармонизиране на мерките по програмите за развитие на селските райони и първия стълб на ОСП, мерките по политиката на сближаване на ЕС и мерките на национално, регионално и местно равнище с цел подобряване на тяхната ефективност;

81.  изтъква, че иновациите не засягат само селскостопанските техники и новите машини, а обхващат също и разработването на нови бизнес модели, включително инструменти за маркетинг и продажба, обучението и събирането на данни и информация;

82.  призовава Комисията в рамките на предстоящата реформа на ОСП да насочи директните плащания към дребномащабните стопанства и агроекологичното земеделие, тъй като това ще облагодетелства по непропорционален начин по-младите земеделски стопани и новите участници;

83.  отбелязва, че в селските райони следва да има също и услуги, които да облекчават свързаните със земеделието трудности, като например професионално консултиране, финансови консултации и съвети относно управлението на земеделските стопанства;

84.  подчертава необходимостта от осигуряване на широколентови връзки в селските и отдалечените райони; приветства различните инициативи в областта на „интелигентните села“, чиято крайна цел трябва да бъде създаването на нови възможности за работа и осигуряването на заетост за младите хора в селските райони под формата на допълнителни дейности в стопанствата или на дейности, които не са свързани със стопанствата (социални грижи, мобилност, здравеопазване, туризъм, енергетика); счита, че все по-голямата производителност в селското стопанство и намаляващите цени на земеделската продукция все повече ще затрудняват генерирането на достатъчни доходи от основната селскостопанска дейност, особено в малките земеделски стопанства;

85.  счита, че във всяка успешна стратегия за приемствеността между поколенията и за подпомагане на младите земеделски стопани следва да се възприема цялостен подход, който да улеснява достъпа на младите земеделски стопани до земя, финансиране, консултантски услуги и обучение, и да взема под внимание обновяването на поколенията в полза на младите и по-възрастните земеделски стопани; подчертава, че това следва да превърне селското стопанство, което е от жизненоважно значение за човечеството, в привлекателна професия за младите земеделски стопани и обществото като цяло;

86.  отбелязва, че силната подкрепа за младите земеделски стопани и развитието на нови стопански дейности в селскостопанския сектор на ЕС са от съществено значение за бъдещето на селските райони и че те трябва да бъдат насърчавани в рамките на новата ОСП след 2020 г.;

Околна среда и устойчивост

87.  призовава Комисията да осигури по-голяма съгласуваност на мерките за опазване на околната среда и да гарантира тяхното хармонизиране; припомня необходимостта младите земеделски стопани да разполагат с ясни и лесни за изпълнение мерки;

88.  счита, че за да се запази населението в селските райони и за хората, живеещи в тях, да се осигури стандарт на живот, подобен на този в градските райони, регулаторните и административните пречки трябва спешно да бъдат премахнати, така че да се позволи на операторите на стопанства да извършват допълнителни селскостопански и неселскостопански дейности, основно в областта на социалните грижи, здравеопазването, туризма, мобилността на възрастните хора и енергетиката, като по този начин се осигури подходящ доход за операторите на стопанства и техните семейства и се намали рискът от обезлюдяване на селските райони;

89.  призовава за нов диалог с обществото относно бъдещето на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост с цел създаване на реалистична представа за селскостопанската дейност и повишаване на знанията за професията „земеделски стопанин“ и за производството на храни;

Други въпроси

90.  приканва Комисията и държавите членки да предприемат мерки за подсигуряване на доходите на земеделските стопани срещу климатичните, санитарните и икономическите рискове, като по този начин се постигне засилване на устойчивостта на земеделските стопанства, по-специално чрез въвеждането на нови инструменти за управление на риска и за подсилване на вече съществуващите;

91.  обръща внимание на специфичните особености на най-отдалечените региони на ЕС, чиято екологична, климатична и санитарна действителност е уникална и много различаваща се от тази на европейския континент, и в тази връзка призовава, съгласно предвиденото в член 349 от ДФЕС, на тези региони и на специфичните им потребности и предимства да се обърне по-голямо внимание при прилагането и разработването на инструментите по ОСП, предназначени за младите земеделски стопани, включително по отношение на достъпа до финансиране;

92.  подчертава, че малките и семейните предприятия, които работят при трудни условия и търсят допълнителни източници на приходи, следва да бъдат подкрепяни дори в още по-голяма степен, например чрез финансиране на консултантски услуги или иновативни бизнес модели;

93.  препоръчва по отношение на приемствеността между поколенията да се взема под внимание и обновяването на поколенията в полза на младите и по-възрастните земеделски стопани; отбелязва, че е от голямо значение за земеделските стопани да изготвят планове за приемственост в стопанството, и отбелязва също така необходимостта от преходни плащания за улесняване на тази приемственост;

o
o   o

94.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската сметна палата, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487. (2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608. (3) ОВ L 350, 29.12.2017 г., стр. 15. (4) Приети текстове, P8_TA(2017)0197. (5) OВ C 207, 30.6.2017 г., стр. 57. (6) ОВ С 350, 18.10.2017 г., стр. 5.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 май 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за дънните запаси в Северно море и за риболовните дейности, свързани с тези запаси, и за отмяна на Регламент (EO) № 676/2007 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1342/2008 на Съвета (COM(2016)0493 – C8-0336/2016 – 2016/0238(COD))

P8_TA(2018)0212 A8-0263/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0493),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския Съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0336/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид официалното съобщение от 29 март 2017 г. на правителството на Обединеното кралство съгласно член 50 от Договора за Европейския съюз относно намерението му да се оттегли от Европейския съюз;

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2016 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 7 март 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0263/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(2);

2.  одобрява съвместните изявления на Парламента и Съвета, приложени към настоящата резолюция, които ще бъдат публикувани в серия L на Официален вестник на Европейския съюз заедно с окончателния законодателен акт.

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 29 май 2018 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за дънните запаси в Северно море и за риболовните дейности, които експлоатират тези запаси, за уточняване на подробностите за изпълнение на задължението за разтоварване в Северно море, и за отмяна на регламенти (EO) № 676/2007 и (ЕО) № 1342/2008 на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/973.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

СЪВМЕСТНИ ИЗЯВЛЕНИЯ

Съвместно изявление на Европейския парламент и Съвета относно забранените видове

Регламентът, който подлежи да бъде приет въз основа на предложението на Комисията относно опазването на рибните ресурси и защитата на морските екосистеми чрез технически мерки (2016/0074(COD)), следва да съдържа разпоредби, наред с другото, относно видовете, чийто риболов е забранен. По тази причина двете институции се договориха да не включват списък, отнасящ се до Северно море, в настоящия регламент (2016/0238(COD)).

Съвместно изявление на Европейския парламент и Съвета относно контрола

Европейският парламент и Съветът ще включат следните разпоредби за контрол по отношение на Северно море при предстоящото преразглеждане на Регламента относно контрола (Регламент (ЕО) № 1224/2009): предварителни уведомления, изисквания за риболовен дневник, определени пристанища и други разпоредби за контрол.

(1) OВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 109. (2) Тази позиция заменя измененията, приети на 14 септември 2017 г. (Приети текстове, P8_TA(2017)0357).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 май 2018 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (COM(2016)0128 – C8-0114/2016 – 2016/0070(COD))

P8_TA(2018)0213 A8-0319/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0128)),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 53, параграф 1 и член 62 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията внесе предложението до Парламента (C8‑0114/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност от Народното събрание на Република България, Парламента и Сената на Чешката република, Камарата на депутатите на Дания, Парламента на Република Естония, Сабора на Република Хърватия, Сейма на република Латвия, Сейма на Република Литва, Държавното събрание на Република Унгария, Сейма и Сената на Република Полша, Камарата на депутатите и Сената на Румъния и Националния съвет на Словашката република, в които се заявява, че проектът на законодателния акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2016 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 7 декември 2016 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 11 април 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на комисията по правни въпроси (A8-0319/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 29 май 2018 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета .за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2018/957.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Член 3, параграф 7, алинея втора от Директива 96/71/ЕО, както е изменена с директивата, приета днес, определя специалните надбавки, свързани с командироването, се смятат за част от възнаграждението, освен ако са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи. Освен това този член предвижда, че „работодателят, без да се засягат разпоредбите на буква з) от първа алинея на параграф 1, възстановява разходите за командированите работници в съответствие с националното законодателство и/или практика, приложими към трудовото правоотношение.“

Комисията разбира, че „националното законодателство и/или практика, приложими към трудовото правоотношение“, е по принцип националното право и/или практика в държавата членка по произход, освен ако не е определено друго в съответствие с правилата на ЕС относно международното частно право. В контекста на решението на Съда по дело C-396/13 (точка 59), възстановяването на разходите също така обхваща ситуации, при които работодателят поема разходите на работниците, без те да трябва първо да плащат разходите и после да искат те да бъдат възстановени.

Комисията отбелязва, че в приетата днес директива се предвижда, че поради изключително мобилното естество на заетостта в международния автомобилен транспорт, преработените правила за командироването ще се прилагат за този сектор от датата на влизане в сила на законодателния акт за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за прилагане и за определяне на специални правила по отношение на Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на шофьори в сектора на сухопътния транспорт.

Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да приемат този акт своевременно, за да се адаптират правилата към специфичните нужди на командированите работници в този сектор, като същевременно се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар за сухопътен транспорт.

До датата на започване на прилагане на специфичния за отрасъла законодателен акт, Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС остават в сила в автомобилния транспорт. Тези законодателни актове не се прилагат за дейности в областта на сухопътния транспорт, които не представляват командироване.

Комисията ще продължава да следи отблизо правилното прилагане на действащите правила, особено в сектора на сухопътния транспорт, и при необходимост ще предприема действия.

(1) ОВ С 75, 10.3.2017 г., стр. 81. (2) ОВ С 185, 9.6.2017 г., стр. 75.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 май 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки за управление, опазване и контрол, приложими в зоната на Конвенцията на Регионалната организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан (SPRFMO) (COM(2017)0128 – C8-0121/2017 – 2017/0056(COD))

P8_TA(2018)0214 A8-0377/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0128),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0121/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 31 май 2017 г(1).,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 21 март 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0377/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(2);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 29 май 2018 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки за управление, опазване и контрол, приложими в зоната на Конвенцията на Регионалната организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан (SPRFMO)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/975.)

(1) OВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 129. (2) Тази позиция заменя измененията, приети на 16 януари 2018 г. (Приети текстове, P8_TA(2018)0001).

Резолюция на Европейския парламент от 29 май 2018 г. относно устойчивите финанси (2018/2007(INI))

P8_TA(2018)0215 A8-0164/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид ангажимента на Г-20 за устойчив растеж, поет по време на германското председателство от 1 декември 2016 г. до 30 ноември 2017 г., и по-специално изказването: „ще продължим да използваме всички инструменти на политиката — парични, фискални и структурни — поотделно и заедно, за да постигнем нашата цел за силен, устойчив, балансиран и приобщаващ растеж, като същевременно увеличаваме икономическата и финансовата устойчивост“,

—  като взе предвид целите за устойчиво развитие, определени от ООН, и по-специално ангажимента за предприемане на действия за борба с изменението на климата и последиците от него и за гарантиране на устойчиво потребление и производство,

—  като взе предвид ангажимента на Комисията за устойчиви инвестиции в това отношение в плана за Съюз на капиталовите пазари (СКП), и по-конкретно констатациите на Експертната група на високо равнище (ЕГВР) относно устойчивите финанси,

—  като взе предвид междинния доклад на ЕГВР от юли 2017 г., озаглавен „Финансиране на устойчива европейска икономика“, в който се посочва напрежението между търсенето на краткосрочна печалба и необходимостта от дългосрочни инвестиции, за да се постигнат целите от екологичен, социален и управленски характер, и по-специално точка 5 на стр. 16 относно финансовата система и рисковете, свързани с рамката на политиката, които не устояват на „трагедията на хоризонта“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юни 2017 г. относно междинния преглед на Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари (COM(2017)0292),

—  като взе предвид окончателния доклад на ЕГВР от януари 2018 г., озаглавен „Финансиране на устойчива европейска икономика”,

—  като взе предвид стр. 14 от междинния доклад на ЕГВР, където се посочва, че инвеститорите от Европа имат комбинирана експозиция към отрасли с по-висок въглероден интензитет от приблизително 45% и че по-малко от 1% от глобалните институционални инвеститори са активи на зелената инфраструктура,

—  като взе предвид факта, че пруденциалните рамки, по-специално Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II)(1), и счетоводните норми за инвеститори обезсърчават дългосрочен подход и че пруденциалните правила изискват равнище на капитала, съизмеримо с равнището на риск за една година напред, и вземат финансовия риск предвид единствено за изчисляването на капиталовите изисквания,

—  като взе предвид член 173 от френския Закон № 2015-992 от 17 август 2015 г. за енергийния преход към зелен растеж,

—  като взе предвид както речта от 22 септември 2016 г. на Марк Карни, управител на Английската централна банка и председател на Съвета за финансова стабилност, така и доклада на Инициативата за въглеродно проследяване от 2015 г., и по-специално факта, че комбинираната пазарна капитализация на четирите най-големи производители на въглища в САЩ е спаднала с над 99% от края на 2010 г.,

—  като взе предвид Платформата за финансиране на борбата с изменението на климата на Люксембург и ЕИБ, създадена през септември 2016 г.,

—  като взе предвид стр. 9 от документа за обсъждане на E3G от май 2016 г., озаглавен „Възход на чистата енергия — капитализация на Енергийния съюз на Европа“, и по-специално факта, че от 2008 до 2013 г. двадесетте най-големи енергийни предприятия в Европа са отчели загуба на повече от половината си пазарна стойност от 1 трилион,

—  като взе предвид докладите на Инициативата за въглеродно проследяване от 2015 и 2016 г., в които се посочва, че съществува риск още 1,1 до 2 трилиона щатски долара капиталови разходи за изкопаеми горива да бъдат загубени, от които 500 милиарда щатски долара само в китайския електроенергиен сектор,

—  като взе предвид изготвената от ОИСР „Препоръка на Съвета относно общите подходи за официално подкрепяните експортни кредити и екологичната и социалната комплексна проверка“ („общите подходи“), в която се признава отговорността на участниците да изпълняват поетите ангажименти от страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и отговорността на участниците да вземат предвид положителните и отрицателните екологични и социални въздействия на проектите, особено в чувствителни сектори или разположени в рамките на или в близост до чувствителни зони, както и екологичните и социалните рискове, свързани със съществуващи операции, когато вземат решение да предложат официална подкрепа за експортни кредити,

—  като взе предвид Насоките на ОИСР за отговорно бизнес поведение за институционални инвеститори от 2017 г., и по-специално стр. 13, където се посочва, че инвеститорите, включително тези с миноритарни дялови участия, може да бъдат пряко свързани с неблагоприятните последици, причинени от или за чието причиняване са допринесли дружествата, в които се инвестира, в резултат на притежаването или управляването от тях на акции в дружеството, което причинява или допринася за определени социални или екологични последици,

—  като взе предвид подхода на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за преход към зелена икономика, който има за цел да смекчи и/или да изгради устойчивост към последиците от изменението на климата и другите форми на влошаване на състоянието на околната среда, и по-специално документите на ЕБВР, в които се прави връзка между въздействието на прехода и околната среда, включително, когато е целесъобразно, промените в методологията за оценяване на проектите,

—  като взе предвид документа на ОИСР от 2017 г., озаглавен „Отговорно бизнес поведение за институционални инвеститори: ключови съображения за надлежна проверка съгласно Насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия“,

—  като взе предвид доклада от 2018 г. на Работната група на високо равнище относно инвестирането в социална инфраструктура в Европа, озаглавен „Насърчаване на инвестициите в социална инфраструктура в Европа“,

—  като взе предвид френския закон за корпоративното задължение за упражняване на надзор от 27 март 2017 г., и по-специално членове 1 и 2 от него,

—  като взе предвид Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи(2) (Директива относно оповестяването на нефинансова информация — ДОНИ), и по-специално членове 19 и 19а от Директива 2013/34/ЕС и съображения 3, 6, 7 и 8 и 8 от Директива 2014/95/ЕС,

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите(3) (Директива за правата на акционерите),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО)(4) (Директива относно ИППО),

—  като взе предвид Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012(6) (Регламент относно ОПС),

—  като взе предвид член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП)(7) (Регламентът относно ПИПДОЗИП), в който се посочва, че когато един пакет с инвестиционни продукти на дребно и основаващ се на застраховане инвестиционен продукт има ясно изразена екологична или социална цел, производителят трябва да покаже на потенциалния инвеститор на дребно и по-широкия кръг заинтересовани лица как тези цели ще се постигнат по време на процеса на инвестиране,

—  като взе предвид предложението от банка „Триодос“ за „примерни мандати“, които съдържат изискването за пълно интегриране на факторите от екологичен, социален или управленски характер в инвестиционните решения, активното участие и гласуване по тези въпроси, избора на устойчиви референтни показатели, по-рядкото, но по-смислено докладване от лицата, управляващи активи, и дългосрочно ориентирана структура за такси и плащания,

—  като взе предвид новото тълкуване на британското правителство на фидуциарно задължение, което отслабва връзката с максималната възвръщаемост и позволява да бъдат взети предвид етичните и екологичните въпроси,

—  като взе предвид ролята на пионер, която Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) изигра чрез емитирането на първата в света зелена облигация и превръщането ѝ в най-големия емитент на зелени облигации в света към януари 2018 г.,

—  като взе предвид Принципите за финансиране с положително въздействие, разработени от Финансовата инициатива за Програмата на ООН за околната среда (UNEP FI),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 10 октомври 2017 г. на тема „Финансирането на борбата с изменението на климата: основен инструмент за изпълнението на Парижкото споразумение“, в което се подчертава ролята на местните и регионалните власти за подобряването на капацитета за инвестиции за постигане на целите на Парижкото споразумение,

—  като взе предвид проучването на UNEP във връзка с разработването на устойчива финансова система,

—  като взе предвид доклада на Инициативата за климатични облигации от 2017 г., който показва как се използват облигациите за преход към нисковъглеродна глобална икономика,

—  като взе предвид доклада от проучването на UNEP от 2016 г., в който се установява, че няколко национални финансови регулатора вече извършват или подготвят оценки на устойчивостта и че подобни инициативи следва бързо да бъдат интегрирани на равнище ЕС, и по-специално точката, че подобни анализи следва да надграждат стандартизираните климатични сценарии, включително такъв, при който повишаването на глобалните температури да се запази доста под 2°C,

—  като взе предвид препоръката в окончателния доклад на ЕГВР от януари 2018 г., че Комисията следва да извърши проверка на устойчивостта на всички финансови законодателни предложения,

—  като взе предвид междинния преглед на СКП (COM(2017)0292) и ясното изявление на Комисията, че „подкрепя привеждането на частните инвестиции в съответствие с целите, свързани с климата, ефективното използване на ресурсите и други екологични цели, както чрез мерките на политиката, така и чрез публични инвестиции“ (COM(2016)0601),

—  като взе предвид доклада на „Бундесбанк“ от април 2017 г. и тримесечния бюлетин на Английската централна банка от 2014 г. за четвъртото тримесечие (Q4), в които се твърди, че повечето пари в обращение се създават от частния банков сектор, когато банките отпускат заеми,

—  като взе предвид член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение относно необходимостта да се приведат „финансовите потоци в съответствие с насоката за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на изменението на климата развитие“,

—  като взе предвид доклада на UNISDR и CRED, озаглавен „Човешката цена на свързаните с метеорологични явления бедствия за периода 1995—2015 г.“, в който се посочва, че 90% от регистрираните през този период големи бедствия, причинени от природни явления, са били свързани с климатичните и метеорологичните условия и че в световен мащаб бедствията нанасят икономически вреди на стойност между 300 милиарда щатски долара всяка година(8),

—  като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г. и Приоритет 3 от нея за „Инвестиране в намаляване на риска от бедствия с цел устойчивост“, включително параграф 30, в който се посочва необходимостта да се насърчава, ако е целесъобразно, включването на съображения и мерки, свързани с намаляването на риска от бедствия, във финансовите и фискалните инструменти,

—  като взе предвид доклада на Съвета за финансова стабилност от юни 2017 г., озаглавен „Препоръки на работната група относно финансови разкрития, свързани с климата“,

—  като взе предвид работата на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) относно рисковете от блокирани активи и необходимостта от европейски „въглеродни стрес тестове“,

—  като взе предвид Специалния доклад № 31 на Европейската сметна палата от 2016 г., в който се установява, че въпреки поетия от ЕС политически ангажимент през настоящия бюджетен период 2014—2020 г. да изразходва една пета (20%) за цели, свързани с климата, работата му за спазването на този ангажимент изостава, тъй като настоящите програми отчитат само около 18%,

—  като взе предвид статистическия доклад за 2016 г. на ЕИБ от 27 април 2017 г., който показва, че подкрепата от страна на ЕИБ за действия в областта на климата продължава да отразява различните пазарни условия в ЕС, като в 16 държави — членки на ЕС, не е достигнала равнището от 20%, и че макар и инвестициите за действия в областта на климата през 2016 г. да са били осъществени предимно в по-силните икономики на ЕС, през 2016 г. ЕИБ е финансирала проекти за енергия от възобновяеми източници в 11 държави членки и проекти за енергийна ефективност в 18 държави членки;

—  като взе предвид доклада на Работната група на високо равнище относно инвестирането в социална инфраструктура в Европа, според който недостигът на инвестиции в социална инфраструктура в ЕС е най-малко 100—150 милиарда евро годишно, а общият недостиг е над 1,5 трилиона евро за периода 2018—2030 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 февруари 2018 г. относно годишния доклад относно финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2018 г. относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2016 г.(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2017 г. относно плана за действие относно финансовите услуги на дребно(11),

—  като взе предвид инвестиционния доклад на ЕИБ за 2017—2018 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 2 юли 2013 г. относно иновациите за устойчив растеж: биоикономика за Европа(12),

—  като взе предвид пакета за кръговата икономика на Европейската комисия от 2015 г. и резолюцията на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика(13),

—  като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и отговорността за „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“,

—  като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0164/2018),

А.  като има предвид, че финансовите пазари могат и следва да играят съществена роля за улесняване на прехода към устойчива икономика в ЕС, която освен климатичния преход и екологичните аспекти обхваща и социални и управленски въпроси; като има предвид, че съществува спешна необходимост от преодоляване на неефективността на пазара в тази връзка; като има предвид, че екологичните, икономическите и социалните предизвикателства са тясно свързани; като има предвид, че според доклада на ЕГВР от юли 2017 г. недостигът на финансиране за осъществяване на усилията за декарбонизация на Европа е почти 180 милиарда евро, като се изключват други цели за устойчиво развитие;

Б.  като има предвид, че екологичният преход трябва да действа като стимул за засилване на солидарността и сближаването; като има предвид, че устойчивите финанси могат да бъдат средство за преодоляване на обществените предизвикателства с оглед на постигането на дългосрочен приобщаващ растеж и за укрепване на благосъстоянието на гражданите; като има предвид, че критериите за инвестициите за смекчаване на последиците от изменението на климата изглеждат най-обещаващи и могат да бъдат добра отправна точка; като има предвид, че устойчивите финанси надхвърлят рамките на инвестициите в областта на климата и зелените инвестиции и следва също така да въведат социални и управленски критерии като въпрос с неотложен характер;

В.  като има предвид, че наличието на предвидима и стабилна регулаторна система за инвестициите, свързани с изменението на климата, е от решаващо значение за насърчаването на участието на частния сектор във финансирането на борбата с изменението на климата; като има предвид, че Европейският съюз може да определи стандарт за устойчива финансова система, като въведе надеждна и всеобхватна рамка, подробностите за която следва да бъдат установени поетапно чрез конкретни законодателни инициативи;

Г.  като има предвид, че е необходима промяна в нагласите на всички заинтересовани страни, което изисква хоризонтално законодателство от Комисията; като има предвид, че институционалните инвеститори и инвеститорите на дребно проявяват повишен интерес към инвестирането в продукти, при които се спазват критериите от екологичен, социален и управленски характер;

Д.  като има предвид, че е необходима по-голяма прозрачност на данните от екологичен, социален и управленски характер за дружествата, за да се предотвратят т.нар. „зелени заблуди“;

Е.  като има предвид, че оценката на въздействието следва да бъде част от таксономията за устойчиви финансови продукти; като има предвид, че се увеличава експертният опит в начина на изчисляване на въздействието на инвестициите върху целите от екологичен, социален и управленски характер;

Необходимостта да се осигури подходяща политическа рамка за мобилизиране на необходимия за устойчив преход капитал

1.  подчертава потенциала на един по-бърз устойчив преход като възможност за ориентиране на капиталовите пазари и финансовите посредници към дългосрочни, иновативни, социално полезни, екологосъобразни и ефикасни инвестиции; отбелязва настоящата тенденция на преустановяване на употребата на въглища, но посочва, че са необходими повече усилия за преустановяване на употребата на други изкопаеми горива; подчертава колко е важно европейските банки и капиталови пазари да се възползват от предимствата на иновациите в тази област; отбелязва, че ползите и рисковете от екологичен, социален или управленски характер често не са адекватно интегрирани в цените и че това осигурява пазарни стимули за неустойчивите и краткосрочните финанси за някои пазарни участници, които се фокусират върху бързата възвращаемост; подчертава, че е нужна добре изградена политическа, надзорна и регулаторна рамка за управлението на устойчивите финанси, която взема предвид различните възможности на регионите на ЕС; отбелязва, че подобна рамка би могла да спомогне за мобилизирането на мащабни капитали за устойчиво развитие и да повиши пазарната ефективност с цел насочване на капиталовите потоци към активи, които допринасят за устойчивото развитие; призовава Комисията да представи амбициозна законодателна рамка, като отчита предложенията, изложени в плана за действие на Комисията за устойчиво финансиране;

Ролята на финансовия сектор по отношение на устойчивостта и политиките, необходими за коригиране на неефективността на пазара

2.  подчертава, че финансовият сектор като цяло и основната му функция да разпределя капитала възможно най-ефективно в полза на обществото следва, в съответствие с целите на ЕС, да се ръководи от ценности като справедливост и приобщаване и принципа на устойчивост и да включва показатели от екологичен, социален и управленски характер и разходите по непредприемането на действия в инвестиционните анализи и решения; отбелязва, че неточната оценка или подвеждащото представяне на климатичните и други свързани с околната среда рискове на финансовите продукти могат да представляват риск за стабилността на пазара; подчертава важната роля на икономическата, фискалната и паричната политика за насърчаването на устойчиви финанси посредством улесняването на разпределянето на капитала и преориентирането на инвестициите към по-устойчиви технологии и предприятия и към невъглеродни, устойчиви на бедствия и ефективни от гледна точка на използването на ресурсите икономически дейности, които са способни да намалят настоящата нужда от бъдещи ресурси и следователно могат да изпълнят целите за устойчивост на ЕС и целите на Парижкото споразумение; признава, че подходящата и нарастваща цена за емисиите на парникови газове е важен компонент на една функционираща и ефикасна екологична и социална пазарна икономика, чрез който се коригира съществуващата неефективност на пазара; отбелязва, че цената на европейския пазар на въглеродни емисии е нестабилна; призовава Комисията и държавите членки да работят за постепенното премахване на преките и непреките субсидии за изкопаеми горива;

Блокираните активи и свързаните с това системни рискове

3.  подчертава, че макар в счетоводните баланси на предприятията все още да се отдава стойност на въглеродните активи, тази стойност ще трябва да следва низходяща тенденция, за да може да се осъществи преходът към нисковъглеродно общество; следователно подчертава значителните системни рискове, които блокираните въглеродни и вредни за околната среда активи представляват за финансовата стабилност, ако надлежно и своевременно не им бъде определена цена с оглед на техния дългосрочен рисков профил; подчертава необходимостта от идентифицирането, оценяването и разумното управление на експозициите и, след определен преходен период, пропорционалното задължително отчитане и поетапното премахване на тези активи, което е от съществено значение за методичния, балансиран и стабилен преход към инвестиции, които оказват положително въздействие върху климата и които са ефективни от гледна точка на използването на ресурсите; препоръчва разширяване на понятието за блокирани активи с цел да бъдат включени основните екологични системи и услуги;

4.  призовава за въвеждането на предложените от Европейския съвет за системен риск (ЕССР) през 2016 г. европейски „въглеродни стрес тестове“ за банки и други финансови посредници, за да могат да се определят рисковете, свързани с подобни блокирани активи; приветства предложенията на ЕССР за разработване на устойчиви на изменението на климата пруденциални политики, като например специални капиталови корекции въз основа на въглеродния интензитет на отделните експозиции, за които се счита, че са прекомерно прилагани за общите инвестиции в активи, считани за особено уязвими към внезапен преход към нисковъглеродна икономика; посочва, че предстоящото преразглеждане на регламентите за създаване на Европейските надзорни органи (ЕНО) е възможност за обмисляне на ролята на ЕНО в разследването и разработването на стандарти за оценяване на свързаните с въглерода рискове и други свързани с околната среда рискове, тяхното разкриване и включване във вътрешнобанковия процес на оценка на риска, като същевременно се вземат предвид съществуващите изисквания за отчитане по отношение на устойчивостта от страна на институциите; призовава Комисията да представи законодателни предложения във връзка с това;

Финансиране на необходимите за прехода публични инвестиции

5.  подчертава, че реформирането на финансовата система, така че тя активно да допринася за ускоряването на екологичния преход, ще изисква сътрудничеството на публичния и частния сектор; подчертава в тази връзка важната роля на фискалната и икономическата политика за осигуряването на правилните сигнали и стимули; призовава държавите членки, в сътрудничество с Комисията, ЕНО и ЕИБ, да оценят своите национални и колективни нужди от публични инвестиции и да запълнят потенциалните пропуски, за да се гарантира, че ЕС е на път да постигне своите цели, свързани с изменението на климата, в рамките на следващите пет години, както и целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.; подчертава ролята, която националните насърчителни банки и институции могат да играят в това отношение; предлага този процес да се координира на европейско равнище и да се създаде система за проследяване на реалните финансови потоци към устойчивите публични инвестиции в рамките на Европейска обсерватория по въпросите на устойчивите финанси; приветства включващите показатели за устойчивост новаторски финансови инструменти, които биха могла да улеснят този процес, като например публично емитираните зелени облигации; приветства даденото от Евростат пояснение относно третирането на договорите за енергоспестяване в националните сметки, тъй като това пояснено третиране може да отключи значителни публични капиталови потоци към сектор, на който понастоящем се падат три четвърти от недостига на инвестиции в чиста енергия през 2030 г. в ЕС; изисква от Комисията да проучи допълнително идеята за квалифицирано третиране на публичните инвестиции, свързани с целите от екологичен, социален и управленски характер, така че разходите по тези проекти да се разпределят през целия жизнен цикъл на свързаните публични инвестиции;

Показатели и таксономия за устойчивост като стимул за устойчиви инвестиции

6.  призовава Комисията да оглави процес с участието на множество заинтересовани страни, включително експерти в областта на климатологията и участници от финансовия сектор, за да се създаде до края на 2019 г. стабилна, надеждна и технологично неутрална таксономия за устойчивост, основана на показатели, които разкриват пълното въздействие на инвестициите върху устойчивостта и дават възможност за сравняване на инвестиционните проекти и предприятия; подчертава необходимостта от разработване на такива показатели за устойчивост като първа стъпка в процеса на създаване на таксономия на ЕС за устойчивост и от включване на тези показатели в интегрираното докладване; посочва, че разработването на таксономия за устойчивост следва да бъде последвано от следните допълнителни законодателни предложения: всеобхватна, задължителна рамка за надлежна проверка, която включва задължение за полагане на дължимата грижа, което трябва да бъде изцяло въведено в рамките на преходен период, и която взема предвид принципа на пропорционалност, таксономия за отговорните инвестиции и предложение за включване на рисковете и факторите от екологичен, социален и управленски характер в пруденциалната рамка на финансовите институции;

7.  отбелязва, че вече съществуват показатели за устойчивост, но че настоящите рамки за незадължително докладване не са хармонизирани; ето защо призовава Комисията да изгради таксономията си за устойчивост на базата на хармонизиран списък на показателите за устойчивост, който се основава на свършената до момента работа от, наред с другото, Глобалната инициатива за отчитане (ГИО), принципите за отговорно инвестиране на ООН, самата Комисия, ОИСР и частния сектор, и по-специално съществуващите показатели на Евростат за ефективно използване на ресурсите; препоръчва тези показатели да бъдат включени в таксономията по динамичен начин и с ясни насоки за инвеститорите относно сроковете, в рамките на които трябва да бъдат постигнати някои стандарти; препоръчва Комисията също така да обмисли възможността за претегляне на показателите съгласно степента на спешност на тяхното разглеждане във всеки един момент; подчертава, че таксономията следва да намери правилния баланс между ангажиментите и гъвкавостта, което означава, че рамката следва да бъде задължителна и стандартизирана в рамките на преходен период, но следва също така да се счита за развиващ се инструмент, който може да взема предвид новопоявили се рискове и/или рискове, които все още не са очертани по подходящ начин;

8.  счита, че включването на готови количествени показатели и качествени решения относно климатичните рискове и други свързани с околната среда рискове е важна стъпка към разработването на таксономия за отговорните инвестиции, която е в съответствие с целите за устойчиво развитие на ООН, международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно и трудово право; подчертава, че минималните стандарти за рисковете и факторите от екологичен, социален и управленски характер следва да включват минимални социални стандарти за такива инвестиции, обхващащи правата на работниците и стандартите за здраве и безопасност, и да изключват средствата, произхождащи от региони на конфликти или получени без предварително информирано съгласие на засегнатите общности, както и минимални стандарти за управление, обхващащи изискванията на ЕС за корпоративно управление и отчетност, съответните стандарти на ЕС за финансова отчетност и стандартите на ЕС за действия срещу изпирането на пари, корупцията и данъчната прозрачност;

Оценка за зелено финансиране

9.  призовава Комисията да оглави процес с участието на множество заинтересовани страни, за да се създаде до края на 2019 г. „оценка за зелено финансиране“ посредством законодателна инициатива, която да бъде давана на инвестиционни, капиталови и пенсионни продукти, които вече са постигнали най-високите стандарти в таксономията за устойчивост, с цел да служат като насока за инвестиционните решения на онези, които отдават приоритет на устойчивостта пред всички други фактори; препоръчва тази „оценка за зелено финансиране“ да включва минимални стандарти за рисковете и факторите от екологичен, социален и управленски характер, съобразени с Парижкото споразумение и принципа за ненанасяне на вреда в съответствие с анализа на рисковете от екологичен, социален и управленски характер, и дейности, които нагледно постигат „положително въздействие“, както е определено от Финансовата инициатива на Програмата на ООН за околната среда (UNEP FI); отбелязва, че важна функция на таксономията и оценката за зелено финансиране е да се подобри оценката на риска от страна на участниците на финансовите пазари посредством изготвянето на базиран на скала пазарен рейтинг; приветства иновациите на пазарните участници, като например агенциите за кредитен рейтинг, при разработването и прилагането на такъв пазарен рейтинг;

Включването на критерии за устойчиви финанси в цялото законодателство, свързано с финансовия сектор

10.  отбелязва неотдавнашното включване на въпроси във връзка с устойчивостта в Регламентите относно ПИПДОЗИП (пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти) и ОПС (опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации), както и в Директивата за правата на акционерите и ДОНИ; подчертава необходимостта да се гарантира подходящо регулаторно отчитане на рисковете, свързани със зелените и устойчивите активи; приветства включването в Директивата относно ИППО на признаването на блокираните активи, както и разширяването на обхвата на принципа на консервативния инвеститор и включването на позоваване на принципите на ООН за отговорни инвестиции; изисква подходящото и пропорционално включване на критерии за устойчиви финанси в цялото ново и преразгледано законодателство, свързано с финансовия сектор, посредством предложение „Омнибус“ или конкретни предложения; призовава за общи насоки с цел хармонизиране на определението за фактори от екологичен, социален и управленски характер и за тяхното въвеждане във всички нови и преразгледани законодателни актове;

11.  в тази връзка призовава Комисията да използва правомощията, определени в Регламент (ЕС) № 1286/2014, да представи във възможно най-кратък срок и преди разработването на таксономията за устойчивост делегиран акт за уточняване на подробностите за процедурите, използвани за установяване дали даден пакет с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти преследва специфични екологични или социални цели; призовава също така за пропорционална задължителна рамка за надлежна проверка въз основа на Насоките на ОИСР за отговорно бизнес поведение за институционални инвеститори от 2017 г., която да изисква от инвеститорите да установяват, предотвратяват, намаляват и отчитат факторите от екологичен, социален и управленски характер след определен преходен период; потвърждава, че тази общоевропейска рамка следва да се основава на френския закон за корпоративното задължение за упражняване на надзор на дружествата и инвеститорите, включително банките; призовава също така за пряко позоваване на критериите от екологичен, социален и управленски характер в „контрола и управлението на продуктите“ в цялото ново и преразгледано законодателство, включително законодателството, което понастоящем се обсъжда; приветства препоръката на Експертната група на високо равнище на Комисията относно устойчиви финанси принципът „Мисли първо за устойчивостта“ да бъде въведен в целия процес на ЕС на вземане на решения, прилагане и изпълнение;

Рисковете за устойчивостта в рамките на пруденциалната рамка на правилата за капиталова адекватност

12.  отбелязва, че рисковете за устойчивостта могат също така да носят финансови рискове и че поради това следва да бъдат отразени, където е съществено, в капиталовите изисквания и в пруденциалните изисквания на банките; ето защо изисква от Комисията да приеме регулаторна стратегия и пътна карта, насочени, наред с другото, към измерването на рисковете за устойчивостта в рамките на пруденциалната рамка, и да насърчи включването на рисковете за устойчивостта в рамката Базел IV с цел гарантиране на достатъчно капиталови резерви; подчертава, че всички правила за капиталова адекватност трябва да се основават на и напълно да отразяват проявилите се рискове; има за цел да започне европейски пилотен проект в рамките на следващия годишен бюджет, за да стартира разработването на методологически референтни показатели за тази цел;

Оповестяване

13.  подчертава, че оповестяването е ключово условие за постигането на устойчиви финанси; приветства дейността на Работната група относно оповестяването на финансова информация във връзка с климата и призовава Комисията и Съвета да утвърдят нейните препоръки; призовава разходите по непредприемането на действия в областта на климата, околната среда и други рискове за устойчивостта да бъдат включени в рамките за оповестяване; предлага Комисията да включи пропорционално и задължително оповестяване в рамките на преразглеждането на Счетоводната директива, ДОНИ, Директивата за капиталовите изисквания и Регламентът за капиталовите изисквания, считано от 2020 г., което да предвижда срок за транспониране, в рамките на който дружествата биха могли да се подготвят за прилагането; отбелязва, че член 173 от френския закон за енергийния преход предлага евентуален модел за регулирането на задължителното оповестяване на свързания с климата риск от страна на инвеститорите; призовава да се разгледа възможността за разширяване на приложното поле на ДОНИ; в тази връзка подчертава, че изискванията на рамката за докладване следва да бъдат пропорционални на поеманите от институцията рискове и на нейната големина и степен на сложност; препоръчва видът оповестяване, което понастоящем се изисква съгласно Регламента за ПИПДОЗИП и чрез основния информационен документ, да стане задължителен за всички финансови продукти на дребно;

Доверително задължение

14.  отбелязва, че фидуциарните задължения вече са включени във финансовата регулаторна рамка на Съюза, но настоява да бъдат пояснени при определянето, установяването и проверката на една стабилна и надеждна устойчива таксономия, като бъдат обхванати ключови инвестиционни дейности, включително инвестиционната стратегия, управлението на риска, разпределението на активите, управлението и разпореждането за всички участници в инвестиционната верига, включително лицата, управляващи активи, и независимите инвестиционни консултанти или другите инвестиционни посредници; препоръчва фидуциарното задължение да бъде разширено, така че да обхваща задължителен „двупосочен“ процес на интеграция, чрез който всички участници в инвестиционната верига, включително лицата, управляващи активи, и независимите инвестиционни консултанти или другите инвестиционни посредници, да бъдат задължени да включат в своите решения съществените от финансова гледна точка фактори от екологичен, социален и управленски характер, включително разходите по непредприемането на действия, както и да вземат предвид съществените от нефинансова гледна точка екологични, социални и управленски предпочитания на клиентите и бенефициерите или на крайните инвеститори, които следва да бъдат проактивно питани за техния график и предпочитания за устойчивост; призовава разходите по непредприемането на действия в областта на климата, околната среда и други рискове за устойчивостта да бъдат включени като част от оценката на управлението на риска и надлежната проверка на управителните съвети на дружествата и публичните органи, а също и като част от фидуциарното задължение на инвеститорите;

Примерни договори за идентифициране на рисковете и факторите от екологичен, социален и управленски характер

15.  призовава европейските надзорни органи (ЕНО) да разработят насоки за примерни договори между собствениците на активи и управителите на активи, независимите инвестиционни консултанти и другите инвестиционни посредници, които по изричен начин да включват прехвърлянето на права на бенефициера, както и ясни очаквания по отношение на идентифицирането и интеграцията на рисковете и факторите от екологичен, социален и управленски характер с цел избягване, намаляване, смекчаване и компенсиране на тези рискове; призовава институциите на ЕС да осигурят предоставянето на достатъчно ресурси за ЕНО в контекста на предстоящото преразглеждане на регламентите за ЕНО; призовава разходите по непредприемането на действия в областта на климата и други рискове за устойчивостта да бъдат включени във всички бъдещи законодателни актове и преразглеждания на ЕС и оценки на въздействието на финансирането;

Разпореждане

16.  изисква активното и отговорно разпореждане да съставлява неразделна част от законовите задължения на инвеститорите, а дейностите по разпореждане да се отчитат пред бенефициерите и обществеността посредством, наред с другото, публичното и задължително оповестяване на значителни дялови участия, дейности по ангажираността, използване на упълномощени съветници и използване на механизми за пасивни инвестиции; препоръчва пасивните фондове, ръководени от основаващи се на индекс инвестиции, да бъдат насърчавани да оповестяват своите дейности по разпореждане и степента, в която използването на пасивно индексиране и определяне на референтни показатели дава възможност за правилно идентифициране на рисковете от екологичен, социален и управленски характер в дружествата, в които те са инвестирали; счита, че от предоставящите индекса следва да се изисква да предоставят подробна информация за експозицията на широко използваните и заложените като референтни показатели спрямо параметрите за климата и устойчивостта;

Необходимостта от разработване на допълнителни изисквания за докладване относно факторите от екологичен, социален и управленски характер в рамките на ДОНИ

17.  отбелязва недостатъчната степен на сближаване по отношение на докладването относно факторите от екологичен, социален и управленски характер в рамките на ДОНИ и необходимостта от хармонизация с цел насърчаване на по-голяма последователност и определяне на най-подходящите показатели от екологичен, социален и управленски характер за оповестяване, като се използват показатели за устойчивост и ефективно използване на ресурсите; призовава Комисията да създаде общоевропейска група с участието на множество заинтересовани страни, включително представители на сектора на финансовите услуги, академичните среди и гражданското общество, която да оцени и предложи подходящ списък с показатели, включително списък с показатели, които измерват въздействието върху устойчивостта и които обхващат най-значимите рискове за устойчивостта; счита, че една такава реформа следва да включва изискването за подлежащо на одит от трета страна докладване;

Зелени облигации

18.  отбелязва, че зелените облигации представляват само част от инвестиционния пазар, която освен това е недостатъчно регламентирана, и в резултат на това са част от пазара, която е уязвима на риска от заблуждаващи търговски практики, както и че в момента ЕС няма единен стандарт за зелените облигации, който следва да се основава на бъдещата устойчива таксономия на ЕС; отбелязва, че такива зелени облигации следва да се проверяват и контролират от публичните органи, както и че следва да включват периодично докладване относно екологичното въздействие на базисните активи; подчертава, че зелените облигации следва също така да включват обратно въздействие върху околната среда и да подкрепят намаляването на използването на активи, свързани с изкопаеми горива; подчертава, че зелените облигации следва да изключват определени сектори – особено по отношение на дейностите, които оказват значително отрицателно въздействие върху изменението на климата — и не следва да нарушават основни социални стандарти и стандарти за правата на човека; предлага разработването на стандарта за зелена облигация на ЕС да се осъществи при пълна прозрачност в специална работна група на Комисията, която да подлежи на редовен контрол от страна на Европейския парламент; призовава Комисията редовно да извършва оценка на въздействието, ефективността и надзора на зелените облигации; в тази връзка призовава за законодателна инициатива с цел стимулиране, насърчаване и предлагане на пазара на европейска публична емисия на зелени облигации чрез съществуващите и бъдещите европейски институции, като например ЕИБ, с цел финансиране на нови устойчиви инвестиции;

Агенции за кредитен рейтинг

19.  отбелязва, че агенциите за кредитен рейтинг (АКР) не включват в достатъчна степен въздействието на разрушителните рискове и фактори от екологичен, социален и управленски характер в бъдещата кредитоспособност на емитентите; призовава за приемането на стандарти на ЕС и надзор по отношение на включването на показатели от екологичен, социален и управленски характер в рейтингите за всички работещи в ЕС агенции за кредитен рейтинг; посочва, че базовата недостатъчна конкуренция между тези дружества и тяхната тясна икономическа насоченост все още не са напълно преодолени; призовава за установяването на процес по акредитация за „оценка за зелено финансиране“ за сертифициращите агенти, които са под надзора на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA); препоръчва да се даде мандат на ESMA да изисква от агенциите за кредитен рейтинг да включват рисковете за устойчивостта в своите методологии; когато има вероятност те да се проявят в бъдеще, призовава Комисията, в тази връзка, да предложи преразглеждане на Регламента относно агенциите за кредитен рейтинг; подчертава значението на изследванията в областта на устойчивостта, осигурени от индексите за устойчивост и агенциите за кредитен рейтинг в сферата на въпросите от екологичен, социален и управленски характер, за предоставянето на необходимата информация на всички финансови участници за техните задължения за докладване и фидуциарни задължения, осъществявайки прехода към по-устойчива финансова система;

Системи за обозначаване за финансовите услуги

20.  предлага Комисията да установи обвързваща и пропорционална система за обозначаване, която следва да бъде доброволна за определен преходен период, за институциите, които предлагат лични банкови сметки, инвестиционните фондове, застраховки и финансови продукти, показвайки до каква степен базисните активи отговарят на Парижкото споразумение и целите от екологичен, социален и управленски характер;

Мандат на ЕНО

21.  възнамерява да изясни допълнително мандата на ЕНО и на националните компетентни органи в контекста на предстоящото преразглеждане на регламентите за ЕНО с цел включване и мониторинг на рисковете и факторите от екологичен, социален и управленски характер, повишавайки по този начин съгласуваността на дейностите на финансовите пазари с устойчивите цели; в това отношение счита, че ESMA следва да:

в този контекст подчертава, че ЕНО следва да разполагат с достатъчно финансови средства за изпълнението на своите задачи; насърчава ЕНО да си сътрудничат по тези въпроси със съответните агенции и международни организации;

Ролята на ЕИБ по отношение на устойчивото финансиране

22.  подчертава ролята на институциите на ЕС да служат за пример, когато става въпрос за превръщането на финансите в устойчиви; отбелязва, че въпреки че 26% от общия размер на финансирането от ЕИБ е насочено към действия в областта на климата и въпреки че ЕИБ беше пионер на пазара на зелени облигации през 20017 г. и е на път да постигне обявения си ангажимент в това отношение, тя продължава да финансира проекти с висок въглероден интензитет и поради това все още съществуват възможности за подобрение; ето защо настоятелно призовава ЕИБ да адаптира и да определи приоритетите в своето бъдещо кредитиране, така че то да е съвместимо с Парижкото споразумение и климатично ограничение от 1,5 °C; призовава операциите по отпускане на заеми на ЕИБ и Регламентът относно Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) да бъдат засилени и повторно балансирани, за да престанат да инвестират в проекти с висок въглероден интензитет и да отдадат приоритет на проекти за ефективно използване на ресурсите и декарбонизация, успоредно с други иновативни сектори и нематериални предприятия; препоръчва ЕИБ да бъде в състояние да предоставя повече рисков капитал за прехода към зелена икономика по балансиран от регионална гледна точка начин; счита, че следва да бъдат предприети допълнителни мерки в тази връзка, включително, наред с другото, във взаимодействие с финансовите инструменти на ЕС в следващата многогодишна финансова рамка;

Ролята на ЕЦБ по отношение на устойчивото финансиране

23.  признава независимостта на ЕЦБ и нейното основно правомощие за запазване на ценовата стабилност, но припомня, че ЕЦБ като институция на ЕС е обвързана и с Парижкото споразумение; поради това е загрижен по повод на факта, че „62,1% от закупените от ЕЦБ корпоративни облигации са от секторите [...], които са отговорни за 58,5% от емисиите на парникови газове в еврозоната“(14), и отбелязва, че тази програма пряко облагодетелства предимно големите корпорации; препоръчва ЕЦБ да вземе изрично предвид Парижкото споразумение и целите от екологичен, социален и управленски характер в насоките си относно програмите си за закупуване; подчертава, че тези насоки могат да послужат като проба за установяването на една ориентирана към целите от екологичен, социален и управленски характер бъдеща инвестиционна политика, която да отговаря на високите стандарти за устойчива таксономия на ЕС;

Други въпроси

24.  подчертава, че разумното предлагане на устойчиви финансови продукти може да окаже положителен ефект и върху подобряването на европейската социална инфраструктура, под която се разбира наборът от инициативи и проекти, насочени към създаването на обществена стойност чрез насърчаване на инвестициите и иновациите в секторите, които са стратегически и от решаващо значение за благосъстоянието и устойчивостта на хората и общностите, като например образование, здравеопазване и жилищно настаняване;

25.  приветства работата на ЕГВР, която предлага важни градивни елементи, за да се работи за нов стандарт за устойчив финансов сектор; въпреки това настоятелно подчертава необходимостта от активно участие на банковия сектор, който поради своето господстващо положение в европейската финансова сфера продължава да държи ключа към повишаването на устойчивостта на финансите;

26.  подчертава, че използваната методология за проследяване на разходите, свързани с климата, води до несъответствия между отделните програми, което дава възможност проекти със съмнителни ползи за околната среда и климата да се считат за разходи, свързани с климата (например компонента за „екологизиране“ на общата селскостопанска политика);

27.  изтъква, че в своята методология нито един от широко използваните финансови референтни показатели не отчита факторите от екологичен, социален и управленски характер; призовава за разработването на един или повече европейски референтни показатели за устойчивост, като се използва европейската таксономия за устойчивост, с цел измерване на резултатите от дейността на европейските емитенти въз основа на рисковете и факторите от екологичен, социален и управленски характер;

28.  призовава за анализа и насърчаването на частните инициативи, като например проекта „Зелени ипотеки“ по инициативата EeMAP, за да се направи оценка и да се покаже при какви условия зелените активи могат да доведат до намаляване на риска за инвестициите, като същевременно повишават екологичната устойчивост;

29.  призовава ЕС активно да насърчава включването на показателите за устойчивост в рамката на международните стандарти за финансово отчитане на международно равнище;

30.  подчертава, че корпоративното управление следва да насърчава дългосрочното устойчиво създаване на стойност, например чрез акции за лоялност за дългогодишните акционери и включване на аспекти от екологичен, социален и управленски характер във възнагражденията на директорите и членовете на управителния съвет; отбелязва, че поясняването на задълженията на директорите в това отношение ще подкрепи устойчивите инвеститори в техните отношения с управителния съвет;

31.  призовава за въвеждането на задължителна застраховка за екологична отговорност за всички търговски и обществени дейности като предпоставка за издаването на разрешителни;

32.  подчертава, че устойчивите финанси изискват да се пояснят задълженията на директорите на европейските дружества по отношение на дългосрочното устойчиво създаване на стойност, въпросите от екологичен, социален и управленски характер и системните рискове като част от общото задължение на директорите да способстват за успеха на дружеството;

33.  призовава европейските надзорни органи да съставят насоки за събирането на статистически данни относно установяването на рисковете от екологичен, социален и управленски характер и тяхното включване във финансирането, като призовава статистическите данни да се публикуват, когато е възможно;

34.  призовава националните банкови органи и органи за финансовите пазари да изготвят ясни и кратки инструкции относно начина, по който новата таксономия и другите промени, свързани с това законодателство, могат да бъдат въведени, без това генерира излишни разходи и забавяния;

35.  поддържа становището, че мерките за ценообразуване могат да окажат съществен принос за преодоляване на недостига на финансиране от 180 милиарда евро за изпълнението на европейските дейности по декарбонизация, чрез пренасочване на инвестициите към дългосрочни устойчиви цели;

36.  отбелязва, че при обсъжданията относно устойчивите финанси МСП често се пренебрегват, въпреки техния иновативен характер; отбелязва в този контекст огромния потенциал на цифровизацията и зелените финансови технологии; препоръчва Комисията да обмисли механизми, позволяващи на МСП да обединяват проекти, с цел да им се предостави достъп до пазарите на зелени облигации;

37.  подчертава значението на социалния компонент на устойчивите финанси; отбелязва потенциала за разработването на нови финансови инструменти, специално предназначени за социална инфраструктура, като например социалните облигации, които се опират на принципите за социални облигации (SBP) от 2017 г.;

38.  подчертава, че установяването, управлението и оповестяването на екологичните, социалните и управленските рискове са неразделна част от защитата на потребителите и финансовата стабилност и по тази причина следва да попадат в мандата и надзорните задължения на ЕНО; изисква ЕССР активно да извършва изследвания относно взаимодействието на факторите от екологичен, социален и управленски характер и системния риск извън рамките на изменението на климата;

39.  припомня, че Парламента отправи призив за въвеждането на спестовна сметка на ЕС с цел финансиране на зелената икономика в своята резолюция от 14 ноември 2017 г. относно плана за действие относно финансовите услуги на дребно;

40.  изисква всички бъдещи разходи на ЕС да бъдат съвместими с Парижкото споразумение, а целите, свързани с декарбонизацията на икономиката, да бъдат включени в правните инструменти, регулиращи функционирането на европейските структурни и инвестиционни фондове (включително кохезионните фондове), фондовете за външни дейности и сътрудничеството за развитие, както и в други инструменти извън многогодишната финансова рамка, като например ЕФСИ;

41.  призовава Комисията да проведе проучване за осъществимост на начина, по който надзорните органи и регулаторите биха могли да осигурят по-добро възнаграждаване за мандатите, които включват дългосрочни перспективи;

42.  призовава Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) да предостави добри практики и насоки за начина, по който доставчиците на професионални пенсионни схеми и частни пенсионни продукти осъществяват контакт с бенефициерите преди сключването на договор и през целия жизнен цикъл на инвестицията; призовава EIOPA да предостави насоки за добри практики, като например Фонда на Агенцията за околната среда на Обединеното кралство, за осъществяване на контакт с бенефициерите и клиентите на дребно и установяване на техните финансови и нефинансови интереси;

43.  отбелязва препоръката на ЕГВР за Европейска обсерватория по въпросите на устойчивите финанси, която следва да бъде създадена от Европейската агенция за околната среда в сътрудничество с ЕНО с цел проследяване, докладване и оповестяване на информация за устойчивите инвестиции на ЕС; с оглед на укрепването на функцията на Европейския съюз да служи за пример, препоръчва тази обсерватория да изпълнява също и роля при проследяването, осигуряването и оповестяването на информация относно устойчивите инвестиции на фондовете на ЕС и институциите на ЕС, включително ЕФСИ, ЕИБ и ЕЦБ; призовава обсерваторията да докладва за дейността си пред Парламента;

44.  препоръчва ЕИБ да работи заедно с малките участници на пазара и общностните кооперации с цел групиране на дребномащабните проекти за възобновяема енергия, така че те да бъдат допустими за финансиране от ЕИБ и да могат да бъдат част от програмата за закупуване от корпоративния сектор;

45.  изразява съгласие с ЕГВР, че е от първостепенно значение гражданите на Европа да бъдат оправомощени и да имат връзка с въпросите на устойчивите финанси; подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до информация относно показателите за устойчивост и насърчаване на финансовата грамотност;

46.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласуваност на политиката между финансовия и нефинансовия сектор; припомня, че устойчивата финансова политика трябва да бъде придружена от последователни решения за политиката в други сектори, като например енергетика, транспорт, промишленост и селско стопанство;

47.  призовава Комисията да публикува редовен доклад за напредъка по въпросите, разгледани в настоящата резолюция;

48.  призовава Комисията и държавите членки да използват влиянието на ЕС, за да играят ръководна роля в областта на устойчивите финанси и да повишат стандартите за устойчивост в областта на финансите в световен мащаб, включително чрез двустранни споразумения с трети държави, в рамките на многостранни политически форуми като ООН, Г-7 и Г-20 и в международни органи за определяне на стандарти като Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO);

o
o   o

49.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1. (2) ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1. (3) OВ L 132, 20.5.2017 г., стр. 1. (4) OВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37. (5) ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19. (6) OВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35. (7) ОВ L 352, 9.12.2014 г., стр. 1. (8) Служба на ООН за намаляване на риска от бедствия https://www.unisdr.org/files/46796_cop21weatherdisastersreport2015.pdf. (9) Приети текстове, P8_TA(2018)0039. (10) Приети текстове, P8_TA(2018)0025. (11) Приети текстове, P8_TA(2017)0428. (12) OВ C 75, 26.2.2016 г., стp. 41. (13) OВ C 265, 11.8.2017 г., стp. 65. (14) Sini Matikainen, Emanuele Campiglio и Dimitri Zenghelis, The climate impact of quantitative easing („Въздействието върху климата от увеличаването на паричната маса“), Grantham Institute on climate change and the environment, май 2017 г.

Резолюция на Европейския парламент от 29 май 2018 г. относно информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г. (2018/2009(INI))

P8_TA(2018)0216 A8-0161/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално членове 2, 6 и 7 от него,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по‑специално членове 70, 85, 86, 258, 259 и 260 от него,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид съответните си резолюции в областта на принципите на правовата държава и правосъдието,

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 10 април 2017 г., озаглавено „Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г.“ (COM(2017)0167),

—  като взе предвид проучването на Съвместния изследователски център на Европейската комисия от 2017 г., озаглавено „Съдебната система и икономическото развитие в държавите — членки на ЕС“(1),

—  като взе предвид проучването от 2017 г. на Института за правни реформи към Търговската камара на САЩ, озаглавено „Разрастването на колективната защита в ЕС“(2),

—  като взе предвид базата от статистически данни за равенство между половете, изготвена от Европейския институт за равенство между половете(EIGE)(3),

—  като взе предвид докладите на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия), и по-специално списъка на критериите за правова държава(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно оценка на правосъдието в областта на наказателното правосъдие и на принципите на правовата държава(5),

—  като взе предвид доклада на Milieu от 2011 г., озаглавен „Сравнително проучване на достъпа до правосъдие в областта на правото относно равенството между половете и против дискриминацията“(6),

—  като взе предвид препоръката на Съвета на Европа относно съдиите: независимост, ефикасност и отговорности (CM/Rec(2010)12)(7),

—  като взе предвид проучването от 2017 г. на Тематичен отдел по граждански права и конституционни въпроси на Европейския парламент, озаглавено „Картографиране на представителството на жените и мъжете в юридическата професия в целия ЕС“(8),

—  като взе предвид ежегодните доклади за оценка на европейските съдебни системи, изготвени от Европейската комисия за ефикасност на правосъдието на Съвета на Европа (CEPEJ)(9),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8‑0161/2018),

А.  като има предвид, че независимите, ефикасни и качествени съдебни системи са ключови за утвърждаването на принципите на правовата държава, справедливостта на съдебното производство и доверието на гражданите и предприятията в правната система, като гарантират, че физическите лица и предприятията могат в пълна степен да упражняват правата си; като има предвид, че ефективната съдебна система е неделима от независимостта на съдебната власт, като подпомага икономическия растеж, защитава основните права и е в основата на правилното прилагане на правото на ЕС; като има предвид, че правосъдието е ценност само по себе си, особено що се отнася до достъпа до правосъдие за гражданите и зачитането на правото на справедлив процес;

Б.  като има предвид, че Комисията публикува информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г., което е информационен, сравнителен, незадължителен инструмент за оценка по принцип на ефективността, независимостта и качеството на националните съдебни системи с цел идентифициране на всякакви слабости, откриване на добри практики и напредък, както и по-добро определяне на политиките в областта на правосъдието на държавите членки, като за тази цел акцентът е поставен върху параметрите на съдебните системи, които допринасят за подобряване на стопанския, инвестиционния и потребителския климат в Съюза;

В.  като има предвид, че петото информационно табло на ЕС в областта на правосъдието анализира по-специално въпроси, свързани с обществения достъп до съдебни производства, независимостта на съдебната власт от гледна точка на частните лица и стопанския сектор, настоящото приложение на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в съдебната система и работата на националните съдебни системи в специфични области, свързани с единния пазар и стопанския сектор, като същевременно представя първи общ преглед на функционирането на националните системи за наказателно правораздаване при прилагането на законодателството на ЕС за борба с изпирането на пари;

Г.  като има предвид, че информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г. не представя общо класиране на националните съдебни системи и няма за цел да поставя една система пред друга;

Д.  като има предвид, че от друга страна информационното табло на ЕС в областта на правосъдието следва да бъде полезен наръчник, който предлага общ преглед на най-добрите практики, които да се прилагат от държавите членки в областта на гражданското, търговското и административното правосъдие;

Е.  като има предвид, че все още много данни по отношение на някои държави членки не са налични; като има предвид, че има несъответствия в количеството и специфичното съдържание на предоставените от определени държави членки данни;

Ж.  като има предвид, че информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г. се съсредоточава главно върху гражданското, търговското и административното правосъдие, но също така представлява първоначален общ преглед за функционирането на националните системи при прилагането на законодателството на ЕС за борба с изпирането на пари в областта на наказателното правосъдие;

З.  като има предвид, че тази необвързваща процедура има предимството да идентифицира както положителните, така и отрицателните тенденции, и да предлага форум за учене едни от други и обмен на най-добри практики в целия Съюз за насърчаване и гарантиране на съответствие с принципите на правовата държава;

И.  като има предвид, че предоставянето на информация за съдебната система по лесен за ползване начин е предварително условие за достъп до правосъдието;

Й.  като има предвид, че съдебните системи следва да се адаптират към новите предизвикателства на ЕС;

Общи наблюдения

1.  подчертава, че правосъдието утвърждава принципите на правовата държава и гарантира правото на всеки на справедлив съдебен процес и независим и безпристрастен съд; призовава държавите членки да гарантират, че всяка реформа в сектора на правосъдието е насочена към утвърждаването на принципите на правовата държава и спазва стандартите на ЕС в областта на независимостта на съдебната власт; насърчава Комисията в това отношение да продължава да извършва мониторинг на националните реформи в сектора на правосъдието в рамките на Европейския семестър, който също черпи информация от информационното табло на ЕС в областта на правосъдието; призовава наред с това Комисията да разработи нови критерии за по-доброто оценяване на съответствието на съдебните системи с принципите на правовата държава, като се основава по-конкретно на списъка на критериите за принципите на правовата държава, установен от Венецианската комисия;

2.  призовава Комисията да събере по-точна информация относно начина за справяне с нарушенията на принципите на правовата държава и заплахите за основните права, включително корупцията, дискриминацията и нарушенията на неприкосновеността на личния живот, свободата на мисълта, съвестта, религията, изразяването, събранията и сдруженията;

3.  припомня искането, отправено в резолюцията му от 25 октомври 2016 г., относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, и отново отправя призив към Комисията да представи предложение за сключването на Пакт на Съюза за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (Пакт за ДПО); призовава Комисията да обедини съществуващите доклади, включително информационното табло в областта на правосъдието, докато бъде сключен Пактът за ДПО;

4.  приема за сведение информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г. с голям интерес и призовава Комисията да продължи да насърчава тази процедура в съответствие с Договорите и при консултиране с държавите членки;

5.  подчертава, че съставянето на отделно информационно табло в областта на наказателноправните въпроси ще даде основен принос за изграждането на общо разбиране на законодателството на ЕС в областта на наказателното право сред съдиите и прокурорите, като така ще укрепи взаимното доверие;

6.  призовава Комисията да вземе под внимание борбата срещу корупцията и счита, че включването на този въпрос в информационното табло в областта на правосъдието е приоритет;

7.  подкрепя целта на този обмен и подчертава, че независима, ефективна, висококачествена съдебна система би могла да предоставя на предприятията стимули за развитие и инвестиции на национално и трансгранично равнище, като в същото време защитава основните права на гражданите и прилага нормите за правата на потребителите и работниците, като по този начин засилва техния икономически принос;

8.  отбелязва значението на съдебния бенчмаркинг за трансграничното взаимно доверие, за ефективното сътрудничество между съдебните институции и за създаването на общо съдебно пространство и европейска съдебна култура; насърчава Комисията, следователно, да продължи да разработва конкретни показатели за да оцени на практика зачитането на ценностите на ЕС, като например принципите на правовата държава и спазването на основните права;

9.  счита, че такова сравнение трябва да се основава на обективни критерии и на доказателства, които са прецизно събирани, сравнявани и анализирани при същевременно отчитане на отделните конституционни и правни рамки; подчертава колко е важно да се гарантира равнопоставеност при третирането на всички държави членки при безпристрастното оценяване на техните съдебни системи;

10.  приветства усилията на Комисията да оцени за първи път някои аспекти на наказателното правосъдие по отношение на борбата с изпирането на пари и препоръчва Комисията да предприеме мерките, необходими за насърчаването на държавите членки да предоставят данни относно продължителността на съдебните производства в тази област, с оглед на влизането в сила на четвъртата и след това на петата директива относно борбата с изпирането на пари;

11.  приветства усилията на Комисията да представи измерими данни и да извлече конкретни изводи относно начина, по който държавите членки са подобрили или все още могат да подобрят качеството и ефикасността на своите съдебни системи, по-специално по отношение на статуса и назначенията на съдиите, тяхната независимост и баланса между половете; отбелязва, че пропуските в данните продължават да намаляват, особено по отношение на показателите относно ефикасността на съдебните системи; изразява съжаление, при все това, че все още има случаи, когато въпреки приложимост или наличност не са били предоставени данни от някои държави членки за някои категории; призовава следователно държавите членки да увеличат своите усилия, за да направят данните съпоставими и да си сътрудничат в пълна степен с Комисията, като предоставят необходимите данни; подчертава, че държавите членки трябва да продължат да намаляват пропуските в данните с цел постигане на своите приоритети за ефективни правосъдни системи; призовава държавите членки за тясно сътрудничество с CEPEJ и Комисията по-специално чрез неформална група, съставена от национални експерти от министерства и съответните съдебни системи, с цел да се запълнят проточилите се липси на данни в някои категории от информационното табло в областта на правосъдието;

12.  призовава държавите членки да разгледат резултатите от информационното табло за 2017 г. внимателно и да определят какви поуки трябва да се извлекат от него, и да преценят дали е необходимо да се приемат национални мерки за коригиране на нередности по отношение на качеството, ефикасността и независимостта на техните национални съдебни системи;

13.  отбелязва, че много държави членки продължават усилията си за подобряване на ефективността на своите съдебни системи посредством въвеждането на реформи; приветства факта, че са обявени значителен брой нови реформи по отношение на правната помощ, алтернативните способи за разрешаване на спорове (АРС), специализацията на съдилищата и съдебните карти;

Ефикасност

14.  подчертава значението на ефикасното и навременно съдебно производство в съответствие с член 6 от Европейската конвенция за правата на човека и член 47 от Хартата на основните права на ЕС; изтъква, наред с това, значението на бързите и ефикасни производства в областта на защитата на потребителите, правата върху интелектуална собственост и правата на защита на неприкосновеността на личните данни; отбелязва със загриженост, че такива производства са все още твърде продължителни в някои държави членки; отбелязва, че наличието на голям обем натрупани висящи дела би могло също да направи гражданите и дружествата по-малко склонни да се доверяват на съдебната система, както и да намали правната сигурност, при положение че доверието представлява крайъгълен камък за зачитането на принципите на правовата държава;

15.  насърчава държавите членки да инвестират в използването и в непрекъснатото развитие на инструменти на ИКТ в съдебните си системи, със стремеж да ги направят по-достъпни, разбираеми и по-лесни за използване от всички граждани на ЕС, по-специално за хората с някаква форма на увреждане и уязвимите групи, включително националните малцинства и/или мигрантите; изтъква ползата от системите на ИКТ за сътрудничество на трансгранично равнище между съдебните власти на държавите членки и на национално равнище, за намаляването на разходите за всички заинтересовани страни, също и по отношение на подобряването на цялостната ефикасност и качество на съдебните системи, например чрез електронно подаване на искове, възможността за мониторинг и провеждане на производства онлайн и електронна комуникация между съдилища и адвокати; изразява съжаление относно факта, че пълният потенциал на ИКТ системите все още не е достигнат в целия ЕС; приветства прозрачността в повечето държави членки относно публикуването на съдебните решения; подчертава, че наличието на информация онлайн по лесен за ползване начин значително допринася за достъпа до правосъдието на гражданите и дружествата; призовава държавите членки да публикуват всички съдебни решения онлайн, тъй като това ще помогне на гражданите и предприятията да се запознаят по-добре със съдебната система, както и ще я направи по-прозрачна; отбелязва освен това, че това би могло да улесни съгласуваността на съдебната практика;

16.  изтъква необходимостта от засилване и разнообразяване на обхвата на възможностите за обучение, предоставяни на съдиите, тъй като това представлява също така основа за една ефикасна, независима и безпристрастна съдебна система; подчертава по-специално необходимостта от обучение в областта на ролите на половете, нормите и стереотипите, съдебната етика, уменията в областта на ИТ, съдебното управление, медиацията и комуникацията със страните по дела и с пресата; подчертава освен това значението на подходящото обучение по правото на ЕС и различните структури на ЕС за сътрудничество, като например Евроюст; отбелязва, че някои специфични области на правото на ЕС, като например законодателството относно авторските права и неприкосновеността на личния живот, може да изискват разбиране не само на правото, но и на технологичното развитие; отбелязва, че специализирането на съдиите и на съдилищата изглежда има положително влияние върху ефикасността, както и качеството на съдебните системи; изисква от Комисията да разгледа по-подробно този въпрос през идната година; подчертава, че е необходимо постоянно и систематично обучение на съдии и други правни експерти, за да се гарантира съгласувано и висококачествено прилагане и ефикасно изпълнение на законите; призовава държавите членки да инвестират повече в развитието на съдебното обучение и непрекъснато обучение за практикуващи юристи, като например съдии, в това число в други държави членки, с цел обмен на опит и най-добри практики;

17.  насърчава държавите членки и институциите на ЕС да подкрепят бъдещото развитие на медиацията на равнището на ЕС; призовава Комисията да извършва систематични оценки на въздействието от медиацията в съдебните системи на ЕС;

Качество

18.  призовава Комисията да добави процедури за колективна правна защита в съпоставителната процедура за идната година относно фактори, които са свързани с достъпността на съдебните системи, тъй като счита, че достъпът до правосъдие и ефективното решаване на спорове е от първостепенно значение; счита, че тези процедури са основен инструмент за засилването на защитата на потребителите, околната среда и здравеопазването в ЕС като цяло, в области, в които са пряко засегнати голям брой заявители; счита, че процедурите за колективна защита улесняват достъпа на гражданите до правосъдие и до ефективно решаване на спорове, и следователно премахват несправедливи пречки особено по отношение на граждани, живеещи под прага на бедността или срещу които има производства от трансграничен характер;

19.  отбелязва, че повечето държави членки изискват от страните да заплатят съдебна такса при образуване на съдебни производства; изтъква, че наличността на правна помощ и равнището на съдебните такси имат ключово въздействие върху достъпа до правосъдие – основно право в ЕС, в частност за гражданите, живеещи в бедност, и подчертава ролята на правната помощ за гарантирането на това, че по-слабите страни имат равностоен достъп до правосъдие; изтъква, че правната помощ за потребителите под прага на бедността продължава да бъде съществен уравновесяващ фактор; изтъква, че затрудненията, свързани с получаване на правна помощ, могат да са възпиращи в голяма степен, когато съдебните и/или юридическите такси представляват значителен дял от цената на иска; счита, че правната помощ следва да бъде свързана с прага на бедността в държавите членки; поддържа становището, че по принцип правните разходи следва да бъдат намалени още повече, например като се въведе използването на национални портали за електронно правосъдие; призовава държавите членки да подобрят и направят по-лесна за използване онлайн информация, която да позволява на гражданите да определят дали отговарят на условията за получаване на правна помощ, включително информация, достъпна онлайн, за хора със зрителни увреждания;

20.  призовава Комисията, преди приключването на процедурата през идната година, да въведе нов показател за достъпа до правосъдие на групи, които евентуално може да са в неблагоприятно положение или обект на дискриминация, за да се идентифицират евентуални пречки;

21.  подчертава необходимостта от преодоляване на все още съществуващите различия в областта на баланса между половете и на значителните различия в съотношението между съдиите, по-специално в по-високоинстанционните съдилища/върховните съдилища, както на национално равнище, така и на равнището на ЕС; отбелязва със съжаление неотдавнашната отрицателна тенденция в дела на професионалните съдии от женски пол в някои държави членки;

22.  изтъква, че все още има много да се направи по отношение на равенството между половете в юридическите професии в цяла Европа, не на последно място във връзка с достъпа до съдийската длъжност, и по отношение на свързаните с пола стереотипи, прозрачността при назначенията, съчетаването на трудовите и извънтрудови отговорности или съществуването на практики за наставничество; подчертава ясното разминаване между процентните дялове на жените, които работят на по-ниските равнища на съдебната система (включително извънсъдебни служители), и тези на по-високите равнища на съдилищата и прокуратурата; настоятелно призовава държавите членки да насочат усилията си, по-специално в областта на висшето образование, към жените в юридическите професии, и да насърчат положителното отношение към жените съдии;

23.  припомня съвместното изявление от 2015 г. на Европейския парламент и Съвета(10), в което се посочва, че държавите членки следва, във възможно най-голяма степен и с оглед на целта за постигане на равенство между мъжете и жените, определена в член 3 от Договора за Европейския съюз, да гарантират равно присъствие на жените и мъжете при назначаването на кандидати за съдии в Общия съд на Съда на Европейския съюз; настоятелно призовава държавите членки да дават добър пример в това отношение;

24.  подчертава, че въпреки че повече от половината от държавите членки са увеличили разходите за съдебната система на глава от населението през 2015 г., определянето на финансовите ресурси все още се основава предимно на разходи за минали периоди, вместо на действителното трудово натоварване или броя на съдебните искове;

25.  приветства нарасналото използване на алтернативни механизми за решаване на спорове в повечето държави членки, в частност европейската платформа за онлайн решаване на спорове (ОРС), за потребители и търговци;

26.  отбелязва липсата на налични данни в областта на брачните въпроси и въпросите, свързани с родителската отговорност; насърчава Комисията да включи тези данни в информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, когато държавите членки ги предоставят, по възможност като средносрочна цел, която да бъде въведена след приключването на прегледа на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност;

Независимост

27.  подчертава, че независимостта, качеството и ефикасността са ключови елементи за една ефективна съдебна система, която на свой ред е жизненоважна за принципите на правовата държава, справедливостта на съдебните производства и доверието на гражданите и предприятията в правната система; подчертава освен това, че независимостта на съдебната система е неразделна част от демокрацията; счита, че една независима съдебна система се опира, от една страна, на липсата на намеса или натиск от страна на правителството и политиците или на участници с икономически интереси, а от друга страна — на ефективните гаранции, предоставени от статута и длъжността на съдиите, и на финансовото им състояние; изтъква, че трябва да се гарантира достатъчно автономност за предпазване на съдебните власти от неправомерно политическо влияние; призовава Комисията, следователно, да включи раздел, посветен на статута на прокурорите и тяхната автономност в информационното табло; наред с това приканва Комисията да продължи да извършва оценки на правните гаранции за съдебна независимост, включително в сътрудничество с мрежи на върховните съдилища и съдебните съвети;

28.  изтъква значението на безпристрастните, т.е. свободни от произволни изпълнителни правомощия, и широкообхватни механизми за назначаване, оценяване, прехвърляне или уволняване на съдии;

o
o   o

29.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/bitstream/JRC104594/jrc104594__2017_the_judicial_system_and_economic_development_across_eu_member_states.pdf. (2) http://www.instituteforlegalreform.com/uploads/sites/1/The_Growth_of_Collective_Redress_in_the_EU_A_Survey_of_Developments_in_10_Member_States_April_2017.pdf. (3) http://eige.europa.eu/gender-statistics/dgs (4) http://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2016)007-e (5) ОВ С 378, 9.11.2017 г., стр. 136. (6) Milieu Ltd. (2011), ‘Comparative study on access to justice in gender equality and anti-discrimination law’, доклад за синтез, ГД „Правосъдие“ на Европейската комисия, Брюксел. (7) https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?p=&Ref=CM/Rec(2010)12&Language=lanEnglish&Ver=original&BackColorInternet=C3C3C3&BackColorIntranet=EDB021&BackColorLogged=F5D383&direct=true (8) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2017/596804/IPOL_STU(2017)596804_EN.pdf. (9) https://www.coe.int/t/dghl/cooperation/cepej/evaluation/default_en.asp (10) OВ C 436, 24.12.2015 г., стр. 1.