Показалец 
Приети текстове
Сряда, 30 май 2018 г. - СтрасбургОкончателна версия
Мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Гърция, Испания, Франция и Португалия
 Проект на коригиращ бюджет № 1/2018, придружаващ предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за предоставяне на помощ на Гърция, Испания, Франция и Португалия
 Защита срещу дъмпингов внос и защита срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз ***II
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията — EGF/2018/000 TA 2018 — Техническа помощ по инициатива на Комисията
 Генетично модифицирана царевица GA21 (MON-ØØØ21-9)
 Генетично модифицирана царевица 1507 × 59122 × MON 810 × NK603 и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от единичните събития 1507, 59122, MON 810 и NK603
 Прилагане на мерки за проверка на съответствието на рибните продукти с критериите за достъп до пазара на ЕС
 Бъдещето на прехраната и селското стопанство
 Тълкуване и прилагане на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество
 Многогодишната финансова рамка и собствените ресурси
 Либия
 Годишен доклад за функционирането на Шенгенското пространство
 Минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления
 Годишен доклад относно изпълнението на общата търговска политика

Мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Гърция, Испания, Франция и Португалия
PDF 132kWORD 52k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Гърция, Испания, Франция и Португалия (COM(2018)0150 – C8-0039/2018 – 2018/2029(BUD))
P8_TA(2018)0217A8-0175/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2018)0150 – C8‑0039/2018),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз(1),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020(2), и по-специално член 10 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3), и по-специално точка 11 от него,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0175/2018),

1.  приветства решението като знак за солидарността на Съюза с гражданите и регионите на Съюза, засегнати от природни бедствия;

2.  изразява съжаление относно броя на лицата, загубили живота си в природни бедствия в Съюза през 2017 г.; призовава държавите членки да инвестират в превенцията на бедствия чрез мобилизиране на необходимите средства и използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, за да се избегне загубата на човешки живот в бъдеще;

3.  подкрепя държавите членки по отношение на използването на европейските структурни и инвестиционни фондове с цел възстановяване на засегнатите региони; приканва Комисията да подкрепи и бързо да одобри пренасочването на средствата по споразуменията за партньорство, поискано от държавите членки за тази цел;

4.  призовава държавите членки да използват финансирането от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз („фонд „Солидарност“), по прозрачен начин, така че да се гарантира справедливо разпределение в засегнатите региони;

5.  приветства предложението на Комисията за нов механизъм за гражданска защита на ЕС като начин да се действа в случай на природни бедствия и те да бъдат предотвратени; счита, че механизмът за гражданска защита на ЕС представлява материализиране на солидарността в Съюза в съответствие с „фонд „Солидарност“; в този контекст припомня, че е важно да се запазят специалните условия за достъп до фонд „Солидарност“ за най-отдалечените региони, за да им се даде възможност да се справят с природните бедствия, на които са изложени в особена степен; призовава също така в ситуации, при които събирането на информация е трудно и когато е оправдано от мащаба на природните бедствия, за повече гъвкавост по отношение на крайния срок за подаването на заявлението за мобилизиране и използване на средства от фонд „Солидарност“;

6.  одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

7.  възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

8.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Гърция, Испания, Франция и Португалия

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2018/846.)

(1) ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.


Проект на коригиращ бюджет № 1/2018, придружаващ предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за предоставяне на помощ на Гърция, Испания, Франция и Португалия
PDF 124kWORD 50k
Резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 1/2018 на Европейския съюз за финансовата 2018 година, съпътстващ предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Гърция, Испания, Франция и Португалия (08109/2018 – C8-0181/2018 – 2018/2030(BUD))
P8_TA(2018)0218A8-0176/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Eвратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(1), и по-специално член 41 от него,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, приет окончателно на 30 ноември 2017 г.(2),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(3) (Регламент МФР),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(4),

—  като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(5),

—  като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 1/2018, приет от Комисията на 22 февруари 2018 г. (COM(2018)0155),

—  като взе предвид позицията относно проект на коригиращ бюджет № 1/2018, приета от Съвета на 14 май 2018 г. и предадена на Европейския парламент на същия ден (08109/2018 – C8-0181/2018),

—  като взе предвид членове 88 и 91 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0176/2018),

A.  като има предвид, че проект на коригиращ бюджет № 1/2018 се отнася за предложението за мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Гърция във връзка със земетресенията в Лесбос, на Франция — във връзка с ураганите в Сен Мартен и Гваделупа, както и на Португалия и Испания — за горските пожари, избухнали в Централния регион и в Галисия през 2017 г.,

Б.  като има предвид, че Комисията предлага следователно да се измени бюджетът на Съюза за 2018 г. и да се увеличат финансовите средства по бюджетен ред 13 06 01 „Подпомагане на държавите членки в случай на мащабно природно бедствие със сериозно отражение върху условията на живот, околната среда или икономиката“ с 97 646 105 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания;

В.  като има предвид, че фонд „Солидарност“ на Европейския съюз е специален инструмент съгласно определението в Регламента за МФР и че съответните бюджетни кредити за поети задължения и за плащания следва да бъдат включени в бюджета над таваните на МФР;

1.  одобрява позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 1/2018;

2.  възлага на своя председател да обяви, че коригиращ бюджет № 1/2018 е окончателно приет, както и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

3.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на Сметната палата и на националните парламенти.

(1) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ L 57, 28.2.2018 г.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(4) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(5) OВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.


Защита срещу дъмпингов внос и защита срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз ***II
PDF 116kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1036 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз, и на Регламент (ЕС) 2016/1037 относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (05700/1/2018 – C8-0168/2018 – 2013/0103(COD))
P8_TA(2018)0219A8-0182/2018

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (05700/1/2018 – C8-0168/2018),

—  като взе предвид позицията си на първо четене(1) относно предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2013)0192),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия в съответствие с член 69е, параграф 4 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид член 67а от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по международна търговия (A8-0182/2018),

1.  одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ С 443, 22.12.2017 г., стр. 934.


Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията — EGF/2018/000 TA 2018 — Техническа помощ по инициатива на Комисията
PDF 149kWORD 55k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018 г. относно мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление EGF/2018/000 TA 2018 — Техническа помощ по инициатива на Комисията) (COM(2018)0165 – C8-0131/2018 – 2018/2048(BUD))
P8_TA(2018)0220A8-0172/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2018)0165 – C8-0131/2018),

—  като взе предвид Регламент (EС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1927/2006(1) („Регламента за ЕФПГ“),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014— 2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) (МИС от 2 декември 2013 г.), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид своята резолюция от 5 април 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (EGF/2017/000 TA 2017 — Техническа помощ по инициатива на Комисията)(4),

—  като взе предвид тристранната процедура съгласно точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0172/2018),

А.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от последиците на световната финансова и икономическа криза, и с цел подпомагане на тяхната реинтеграция на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че помощта на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.  като има предвид, че приемането на Регламента за ЕФПГ отразява постигнатото между Парламента и Съвета споразумение за повторно въвеждане на критерия за мобилизиране на ЕФПГ във връзка с кризата, за увеличаване на финансовото участие на Съюза до 60% от общия размер на очакваните разходи за предложените мерки и за повишаване на ефективността при обработката от страна на Комисията на заявления за мобилизиране на ЕФПГ, както и от страна на Парламента и Съвета чрез съкращаване на времето за оценка и одобрение, за разширяване на обхвата на допустимите действия и бенефициенти чрез включване на самостоятелно заетите лица и младите хора и за финансиране на стимули за създаване на собствен бизнес;

Г.  като има предвид, че максималният годишен бюджет, осигурен за ЕФПГ, е 150 милиона евро (по цени от 2011 г.), както и че съгласно член 11, параграф 1 от Регламента за ЕФПГ 0,5% от тази сума (т.е. 861 515 EUR през 2018 г.) могат да бъдат предоставени за техническа помощ по инициатива на Комисията за финансиране на дейности по подготовка, мониторинг, събиране на данни и създаване на база от знания, административна и техническа помощ, информационни и комуникационни дейности, както и дейности по извършване на одит, контрол и оценка, необходими за прилагането на Регламента за ЕФПГ;

Д.  като има предвид, че Европейският парламент многократно е подчертавал необходимостта от повишена добавена стойност, ефективност и пригодност за заетост на бенефициентите по линия на ЕФПГ като инструмент на Съюза за подкрепа на съкратените работници;

Е.  като има предвид, че предложената сума в размер на 345 000 EUR съответства на около 0,2% от максималния годишен бюджет, предвиден за ЕФПГ за 2018 г.;

1.  изразява съгласие предложените от Комисията мерки да бъдат финансирани като техническа помощ в съответствие с член 11, параграфи 1 и 4, както и член 12, параграфи 2, 3 и 4 от Регламента за ЕФПГ;

2.  признава значението на мониторинга и събирането на данни; припомня значението на устойчивите статистически редове, съставени в подходящ формат, за да бъдат лесно достъпни и разбираеми; приветства планираното бъдещо издаване на двугодишните доклади за 2019 г. и изисква тяхното публично и широко разпространение на цялата територия на Съюза;

3.  припомня значението на един специален уебсайт за ЕФПГ, който следва да е достъпен за всички граждани на Съюза, и призовава за по-добра видимост; подчертава значението на многоезичието, когато се общува с широката общественост; приветства намерението на Комисията новите части от уебсайта на ЕФПГ да се превеждат на всички официални езици на ЕС; изисква по-лесна за ползване уеб среда и насърчава Комисията да подобри стойността на съдържанието на своите публикации и аудио-визуални дейности, както е предвидено в член 11, параграф 4 от Регламента за ЕФПГ; Предлага Комисията да подобри своята комуникация посредством социалните медии и алтернативни платформи;

4.  приветства продължаващата работа по въвеждането на стандартизирани процедури за управление на ЕФПГ и за обработване на заявленията по ЕФПГ чрез използване на функционалните възможности на електронната система за обмен на данни (SFC 2014), което дава възможност за опростяването и по-бързата обработка на заявленията, както и за по-добро докладване; призовава за подобряване на обмена на информация относно процесите между Комисията и държавите, както и между самите държави членки; отбелязва, че Комисията е улеснила финансовите операции по ЕФПГ чрез създаването на интерфейс между системата SFC и счетоводната и финансова система ABAC; отбелязва, че е необходимо само допълнително прецизиране и адаптиране към евентуалните промени, така че финансовото участие от ЕФПГ ще бъде ограничено де факто до този вид разходи;

5.  отбелязва, че Комисията възнамерява да инвестира 105 000 EUR от наличния бюджет за техническа подкрепа за провеждане на три заседания на Експертната група на лицата за контакт за ЕФПГ; признава стойността на провеждането на допълнително заседание на експертната група на лицата за контакт, като част от подготовката за следващата многогодишна финансова рамка; отбелязва също така намерението на Комисията да инвестира 120 000 EUR, за да насърчи чрез семинари работата в мрежа между държавите членки, изпълнителните органи по ЕФПГ и социалните партньори; отново призовава Комисията да кани Парламента, в разумни срокове, на всички срещи и семинари на Експертната група съгласно съответните разпоредби на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(5);

6.  приветства готовността на Комисията да покани членове на работната група на ЕП относно ЕФПГ за участие в семинара за работа в мрежа по линия на ЕФПГ, когато това е възможно; призовава Комисията да продължи да кани Парламента на тези срещи и семинари в съответствие със съответните разпоредби на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия; приветства факта, че социалните партньори също са поканени за участие;

7.  припомня значението на работата в мрежа и обмена на информация относно ЕФПГ, така че да се разпространяват най-добри практики; поради това подкрепя провеждането на двата семинара за работа в мрежа относно прилагането на ЕФПГ, в допълнение към заседанията на експертната група; очаква този обмен на информация да допринесе и за по-добро и по-подробно докладване относно процента на одобрените заявления в държавите членки, и по-специално във връзка с процента на повторно наети на работа бенефициенти;

8.  подчертава необходимостта от по-нататъшно засилване на връзките между всички онези, които имат отношение към заявленията по ЕФПГ, включително по-конкретно социалните партньори и други заинтересовани страни на регионално и местно равнище, за да се създадат възможно най-много полезни взаимодействия; подчертава, че следва да се засили взаимодействието между националното лице за контакт и регионалните или местните партньори по изпълнението на мерките във връзка със заявлението, като ангажиментите за комуникация и подкрепа, както и информационните потоци (вътрешни разделения, задачи и отговорности) следва да бъдат ясно определени и договорени от всички съответни партньори;

9.  подчертава значението на увеличаването на общата осведоменост за ЕФПГ и на неговата видимост; припомня на кандидатстващите държави членки тяхната роля за популяризиране на финансираните от ЕФПГ действия сред бенефициентите от целевата група, местните и регионалните органи, социалните партньори, медиите и широката общественост, както е посочено в член 12 от Регламента за ЕФПГ;

10.  одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

11.  възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

12.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (EGF/2018/000 TA 2018 — Техническа помощ по инициатива на Комисията)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2018/845.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0116.
(5) OВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.


Генетично модифицирана царевица GA21 (MON-ØØØ21-9)
PDF 173kWORD 63k
Резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица GA21(MON-ØØØ21-9), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D056125–02– 2018/2698(RSP))
P8_TA(2018)0221B8-0232/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица GA21 (MON-ØØØ21-9), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D056125-02),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 11, параграф 3 и член 23, параграф 3 от него,

—  като взе предвид гласуването в Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните по член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на заседанието му от 23 април 2018 г., по време на което не беше прието становище,

—  като взе предвид член 11 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),

—  като взе предвид становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), прието на 21 септември 2017 г. и публикувано на 24 октомври 2017 г.(3),

—  като взе предвид предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2017)0085, COD(2017)0035),

—  като взе предвид своите предходни резолюции, с които се представят възражения срещу разрешаването на генетично модифицирани организми(4),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че с Решение № 2008/280/ЕО(5) на Комисията се разрешава пускането на пазара на храни и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица GA21 („царевица GA21“); като има предвид, че обхватът на това разрешение включваше и продукти, различни от храни и фуражи, съдържащи или състоящи се от царевица GA21, предназначени за същите видове употреба, както всяка друга разновидност на царевицата, с изключение на отглеждането;

Б.  като има предвид, че преди Решение 2008/280/ЕО, на 13 септември 2007 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) даде положително становище в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, което беше публикувано на 2 октомври 2007 г.(6) („становище на ЕОБХ от 2007 г.“);

В.  като има предвид, че на 6 октомври 2016 г. Syngenta France SAS подаде до Комисията от името на Syngenta Crop Protection AG, Швейцария, заявление в съответствие с членове 11 и 23 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за подновяване на горепосоченото разрешение;

Г.  като има предвид, че на 21 септември 2017 г. ЕОБХ даде положително становище в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, което беше публикувано на 24 октомври 2017 г.(7) („становище на ЕОБХ от 2017 г.“);

Д.  като има предвид, че царевица GA21 бе разработена, за да придава поносимост към хербицида глифосат, изразявайки променен вариант на протеина EPSPS;

Е.  като има предвид, че прилагането на добавъчни хербициди, в случая глифосат, е част от обичайна селскостопанска практика в отглеждането на хербицидноустойчиви растения и следователно може да се очаква, че остатъчните количества от пръскането ще присъстват при събирането на реколтата и ще представляват неизбежни съставки; като има предвид, че е доказано, че устойчивостта на хербициди на генетично модифицираните култури води до по-голяма употреба на добавъчни хербициди в сравнение с употребата при конвенционалните култури;

Ж.  като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква царевица GA21 да бъде изложена на по-високи и повтарящи се дози глифосат, което не само ще доведе до по-голяма тежест на остатъчните вещества в реколтата, но може също да окаже влияние върху състава на генетично модифицираната царевица и нейните агрономични характеристики;

З.  като има предвид, че през тримесечния период на консултации бяха представени многобройни критични забележки от държавите членки, както по отношение на становището на ЕОБХ от 2007 г.(8) , така и по отношение на становището на ЕОБХ от 2017 г.(9); като има предвид например, че държавите членки отправиха критика по отношение на обстоятелствата, че е необходима допълнителна информация, преди да се направят заключения по отношение на оценката на риска във връзка с царевица GA21; че не са представени данни в подкрепа на история на безопасна употреба; че докладите от наблюдението за царевица GA21 за срока на разрешението са засегнати от сериозни недостатъци; и че приложеният подход на наблюдението не е съответствал изцяло Директива 2001/18/ЕО;

И.  Като има предвид, че експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО) признава, че е необходимо по-нататъшно обсъждане с кандидатите и службите за управление на риска, за да се осъществи практическото прилагане на планове за наблюдение на околната среда след пускането на пазара на генетично модифицираните растения за внос и преработка;

Й.  като има предвид, че въпросът относно канцерогенността на глифосат остава неизяснен; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали (ECHA) заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на горепосоченото, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака на Световната здравна организация класифицира глифосата като вероятно канцерогенен за хората;

К.  като има предвид, че Парламентът сформира специална комисия относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди, която ще помогне да се установи дали ЕОБХ и ECHA са спазили съответните международни научни стандарти и дали от страна на промишлеността не са оказали неправомерно въздействие върху заключенията на агенциите на Съюза относно канцерогенността на глифосат;

Л.  като има предвид, че по принцип според експертната група на ЕОБХ по пестицидите не може да се правят заключения относно безопасността на остатъчните вещества при пръскането на генетично модифицирани култури с глифосатни формули(10); като има предвид, че добавките и техните смеси, използвани в търговски препарати за пръскане с глифосат, могат да имат по-голяма токсичност, отколкото самата активна съставка(11);

М.  като има предвид, че Съюзът вече премахна от пазара добавка към глифосат, известна като POE tallowamine, поради опасения относно нейната токсичност; като има предвид обаче, че проблемните добавки и смеси може все още да бъдат разрешени в държавите, където се отглежда царевица GA21 (Аржентина, Бразилия, Канада, Япония, Парагвай, Филипините, Южна Африка, САЩ, Уругвай и Виетнам);

Н.  като има предвид, че информацията относно остатъчните нива на хербициди и техните метаболити е от съществено значение за цялостната оценка на риска от генетично модифицирани растения, устойчиви на хербициди; като има предвид, че остатъци от пръскане с хербициди се считат за излизащи извън обхвата на компетентността на групата по ГМО към ЕОБХ; като има предвид, че не е направена оценка на въздействията от пръскане на царевица GA21 с глифозат;

О.  като има предвид, че понастоящем от държавите членки не се изисква да измерват остатъчните количества глифосат върху вносна царевица, с цел да се гарантира спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества като част от координираната многогодишна контролна програма за 2018, 2019 и 2020 г. в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/660 на Комисията(12), нито държавите членки са длъжни да правят това през 2019 г., 2020 г. и 2021 г.(13); като има предвид, че следователно не е известно дали остатъчните количества глифосат върху тази вносна царевица GA21 съответстват на максимално допустимите граници на остатъчни вещества съгласно законодателството на Съюза;

П.  като има предвид, че царевица GA21 се отглежда, наред с други честа, в Аржентина; като има предвид, че опустошителното въздействие от употребата на глифозат върху здравето е широко документирано; като има предвид, че Съюзът се е ангажирал с прилагане на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), които включват ангажимент за значително намаляване до 2030 г. на смъртните случаи и заболяванията, причинени от опасни химикали и замърсяване на въздуха, водата и почвата и от заразяване (ЦУР 3, цел 3.9)(14);

Р.  като има предвид, че Съюзът се е ангажирал със спазване на последователността на политиките за развитие, които имат за цел свеждане до минимум на противоречията и изграждане на полезни взаимодействия между различните политики на Съюза, включително в областта на търговията, околната среда и селското стопанство, с цел предоставянето на ползи за развиващите се държави и повишаване на ефективността на сътрудничеството за развитие;

С.  като има предвид заключението на ЕОБХ, че всички, с изключение на един, представителни видове употреба на глифосат при конвенционалните култури (т.е. генетично немодифицираните култури) създават „риск за нецелеви сухоземни гръбначни животни“, като същевременно ЕОБХ установи висок риск в дългосрочен план за бозайниците при някои от основните употреби върху конвенционалните култури(15); като има предвид, че Европейската агенция по химикали (ECHA) класифицира глифосата като токсичен за водните организми, с дълготраен ефект; като има предвид, че отрицателното въздействие на употребата на глифосат върху биологичното разнообразие и околната среда е широко документирано; като има предвид например, че проучване, проведено в САЩ през 2017 г., откри отрицателна корелация между употребата на глифосат и изобилието от възрастни пеперуди монарх, особено в областите на концентрирано земеделие(16);

Т.  като има предвид, че подновяването на разрешението за пускане на пазара царевица GA21 ще продължи да генерира търсене за отглеждането му в трети държави; като има предвид, че, както беше споменато по-горе, при устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури може да се очаква използването на по-високи и повтарящи се дози хербициди (в сравнение с употребата им при конвенционалните култури), тъй като те умишлено са били създадени за тази цел;

У.  като има предвид, че Европейският съюз е страна по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, което възлага на страните по него отговорността да гарантират, че дейностите в рамките на тяхната юрисдикция не причиняват щети на околната среда на други държави(17); като има предвид, че решението относно това дали да се поднови разрешението за царевица GA21 попада в юрисдикцията на Съюза;

Ф.  като има предвид, че разработването на генетично модифицирани култури, устойчиви на редица селективни хербициди, се дължи основно на бързото развитие на резистентност на плевелите към глифосат в страни, които са разчитали значително на генетично модифицирани култури; като има предвид, че през 2015 г. в световен мащаб са съществували най-малко 29 вида плевели, устойчиви на глифосат(18);

Х.  като има предвид, че гласуването в Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните по член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на заседанието му от 23 април 2018 г. не доведе до приемане на становище;

Ц.  като има предвид, че неколкократно Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 тя е трябвало да приема решения за разрешаване без подкрепата на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, както и че връщането на въпроса към Комисията за окончателно решение, което по принцип представлява изключение от процедурата като цяло, се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че председателят на Комисията Юнкер също осъди тази практика като недемократична(19);

Ч.  като има предвид, че на 28 октомври 2015 г. Парламентът отхвърли на първо четене(20) законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение;

Ш.  като има предвид, че съгласно съображение 14 от Регламент (ЕС) № 182/2011 Комисията, доколкото е възможно, следва да действа по такъв начин, че да избегне противопоставяне на всяка преобладаваща позиция, която може да се формира в рамките на апелативния комитет срещу целесъобразността на даден акт за изпълнение, особено когато този акт се отнася до чувствителни въпроси, като например здравето на потребителите, безопасността на храните и опазването на околната среда;

Щ.  като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни или фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или върху околната среда, както и че Комисията взема предвид всички относими разпоредби на правото на Съюза и други обосновани фактори, свързани с разглеждания въпрос, при изготвянето на решението си за подновяване на разрешение;

1.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която — в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета(21), е да се предостави основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите, що се отнася до генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3.  отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4.  приканва Комисията да спре всички решения за изпълнение относно заявления за разрешение за ГМО, докато процедурата по разрешаване не бъде преразгледана по такъв начин, че да се коригират слабостите в сегашната процедура, която се оказа неподходяща;

5.  призовава по-специално Комисията да спазва своите задължения съгласно Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, като спре всякакъв внос на генетично модифицирани растения, които са устойчиви на глифосат;

6.  приканва Комисията да не разрешава никакви генетично модифицирани растения, които са устойчиви на хербициди, без да е извършена пълна оценка на остатъчните вещества от пръскането с добавъчни хербициди и техните търговски формули, използвани в страните на отглеждането им;

7.  приканва Комисията да включи изцяло оценката на риска при прилагането на добавъчни хербициди и техните остатъчни вещества в оценката на риска от генетично модифицирани растения, които са устойчиви на хербициди, независимо дали съответното генетично модифицирано растение е предназначено за отглеждане в Съюза или ще се внася в Съюза за храни и фуражи;

8.  потвърждава ангажимента си за ускоряване на работата по предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011, за да се гарантира, наред с другото, че ако Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните не представи становище във връзка с одобрението на ГМО, било то за отглеждане или за храни и фуражи, Комисията ще оттегли предложението; призовава Съвета спешно да продължи работата си по същото предложение на Комисията;

9.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.
(2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(3) https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2017.5006
(4)——————————————————————— — Резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара – в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета – с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 110).Резолюция от 16 декември 2015 г. относно решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 71).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 19).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 17).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2) (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 15).Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията (OВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 108).Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L., ред SHD-27531-4) (OВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 111).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (Приети текстове, P8_TA(2016)0388).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (Приети текстове, P8_TA(2016)0389).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (Приети текстове, P8_TA(2016)0386).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (Приети текстове, P8_TA(2016)0387).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (Приети текстове, P8_TA(2016)0390).Резолюция от 5 април 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × 59122 × MIR604 × 1507 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, 59122, MIR604, 1507 и GA21, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0123).Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0215).Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB119 (BCS-GHØØ5-8), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P8_TA(2017)0214).Резолюция от 13 септември 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-68416-4, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0341).Резолюция от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0377).Резолюция от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-44406-6, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0378).Резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 (DAS-Ø15Ø7-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0396).Резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя 305423 x 40-3-2 (DP-3Ø5423-1 × MON-Ø4Ø32-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0397).Резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана маслодайна рапица MON 88302 x Ms8 x Rf3 (MON-883Ø2-9 × ACSBNØØ5-8 × ACS-BNØØ3-6), MON 88302 x Ms8 (MON-883Ø2-9 × ACSBNØØ5-8) и MON 88302 x Rf3 (MON-883Ø2-9 × ACS-BNØØ3-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0398).Резолюция от 1 март 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 59122 (DAS-59122-7), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2018)0051).Резолюция от 1 март 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × NK603 (MON-87427-7 × MON-89Ø34-3 × MON-ØØ6Ø3-6) и генетично модифицирана царевица, комбинираща две от събитията MON 87427, MON 89034 и NK603, и за отмяна на Решение № 2010/420/ЕС (Приети текстове, P8_TA(2018)0052).Резолюция от 3 май 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускане на пазара на храни и фуражи, произведени от генетично модифицирано захарно цвекло H7-1 (KM-ØØØH71-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2018)0197).
(5) Решение 2008/280/ЕО на Комисията от 28 март 2008 г. за разрешаване пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица GA21 (MON-ØØØ21-9), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 87, 29.3.2008 г., стр. 19).
(6) https://www.efsa.europa.eu/fr/efsajournal/pub/541
(7) https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2017.5006
(8) Приложение Ж, направените от държавите членки бележки, http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2005-226
(9) Приложение Ж, направените от държавите членки бележки, http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionDocumentsLoader?question=EFSA-Q-2016-00714
(10) Заключение на ЕОБХ относно партньорската проверка на оценката на риска от употребата на активното вещество глифосат като пестицид. EFSA journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2015 г., 13 (11):4302, http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2015.4302/epdf
(11) https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3955666
(12) Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/660 от 6 април 2017 г. на Комисията относно координирана многогодишна контролна програма на Съюза за 2018, 2019 и 2020 г. за гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни от животински и растителен произход и за оценка на експозицията на потребителите на тези пестицидни остатъци (ОВ L 94, 7.4.2017 г., стр. 12).
(13) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/555 на Комисията от 9 април 2018 г. относно координирана многогодишна контролна програма на Съюза за 2019, 2020 и 2021 г. за гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни от животински и растителен произход и за оценка на експозицията на потребителите на тези пестицидни остатъци (ОВ L 92, 10.4.2018 г., стр. 6).
(14) https://sustainabledevelopment.un.org/sdg3
(15) https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/epdf/10.2903/j.efsa.2015.4302
(16) https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/ecog.02719
(17) Член 3, https://www.cbd.int/convention/articles/default.shtml?a=cbd-03
(18) https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5606642/
(19) Вж. например встъпителното изявление на пленарното заседание на Европейския парламент, включено в политическите насоки за следващата Европейска комисия, (Страсбург, 15 юли 2014 г.) или речта за състоянието на Съюза от 2016 г. (Страсбург, 14 септември 2016 г.).
(20) OВ C 355, 20.10.2017 г., стр. 165.
(21) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.


Генетично модифицирана царевица 1507 × 59122 × MON 810 × NK603 и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от единичните събития 1507, 59122, MON 810 и NK603
PDF 173kWORD 62k
Резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 × 59122 × MON 810 × NK603, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията 1507, 59122, MON 810 и NK603, и за отмяна на решения 2009/815/ЕО, 2010/428/ЕС и 2010/432/ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D056123-02– 2018/2699(RSP))
P8_TA(2018)0222B8-0233/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 × 59122 × MON 810 × NK603, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията 1507, 59122, MON 810 и NK603, и за отмяна на решения 2009/815/ЕО, 2010/428/ЕС и 2010/432/ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D056123-02),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,

—  като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 23 април 2018 г., по време на което не беше прието становище,

—  като взе предвид член 11 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),

—  като взе предвид становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), прието на 14 ноември 2017 г. и публикувано на 28 ноември 2017 г.(3),

—  като взе предвид предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2017)0085, COD(2017)0035),

—  като взе предвид своите предходни резолюции, с които се представят възражения срещу разрешаването на генетично модифицирани организми(4),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че на 3 февруари 2011 г. Pioneer Overseas Corporation подаде заявление, от името на Pioneer Hi-Bred International Inc., Съединените щати, за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 × 59122 × MON 810 × NK603 („заявлението“), до националния компетентен орган на Нидерландия, в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че заявлението се отнася и до пускането на пазара на продукти, състоящи се от или съдържащи генетично модифицирана царевица 1507 × 59122 × MON 810 × NK603 („генетично модифицираната царевица“), които са предназначени за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждане;

Б.  като има предвид, че заявлението обхваща десет комбинации на единичните събития на трансформация, от които се състои генетично модифицираната царевица, от които пет вече са разрешени; като има предвид, че осем от тези комбинации са уредени от проекта на решение за изпълнение на Комисията; като има предвид, че комбинации 1507 × NK603 и NK603 × MON810 вече са разрешени съгласно различни решения на Комисията;

В.  като има предвид, че на 14 ноември 2017 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) даде положително становище в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, което беше публикувано на 28 ноември 2017 г.(5);

Г.  като има предвид, че генетично модифицирана царевица е получена от кръстосването на четири събития генетично модифицирана царевица: 1507 произвежда инсектицидния протеин Cr1F и е устойчиво на хербицида глуфосинат; 59122 произвежда инсектицидния протеин Cry34Ab1 и Cry35Ab1 и също е устойчиво на хербицида глуфосинат; MON810 произвежда инсектицидния протеин Cr1Ab; NK603 произвежда два ензима, водещи до резистентност към хербицида глифосат;

Д.  като има предвид, че прилагането на добавъчни хербициди, в случая глифосат и глуфосинат, е част от обичайна селскостопанска практика в отглеждането на устойчиви на хербициди растения и следователно може да се очаква, че остатъчните количества от пръскането ще присъстват при събирането на реколтата и ще представляват неизбежни съставки; като има предвид, че е доказано, че устойчивостта на хербициди на генетично модифицираните култури води до по-голяма употреба на добавъчни хербициди в сравнение с употребата при конвенционалните култури;

Е.  като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква генетично модифицираната царевица да бъде изложено на по-високи и повтарящи се дози глифосат и глуфосинат, което не само ще доведе до по-голяма тежест на остатъчните вещества в реколтата, но може също да окаже влияние върху състава на генетично модифицираната царевица и нейните агрономични характеристики;

Ж.  като има предвид, че независимо изследване заключи, че оценка на риска от страна на ЕОБХ следва да не бъде приета, тъй като, наред с другото, ЕОБХ не е изискал никакви емпирични данни относно токсичността и въздействието върху имунната система, комбинаторните последици и последиците от пръскането с по-високи дози на добавъчните хербициди не са взети под внимание, оценката на риска за околната среда е неприемлива и се основава на неправилни предположения и не е предвидена система за извършване на наблюдение на конкретните случаи на разливане и потенциалното въздействие върху здравето(6);

З.  като има предвид, че от заявителя не бяха предоставени експериментални данни за една неразрешена понастоящем комбинация на множествено събитие на трансформация (59122 × MON810 × NK603); като има предвид, че издаването на разрешение за множествено събитие на трансформация следва да не се разглежда без задълбочена оценка на експерименталните данни за всяка комбинация;

И.  като има предвид, че глуфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията и следователно попада в критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета(7); като има предвид, че одобрението за глуфосинат за използване в Съюза изтича на 31 юли 2018 г.(8);

Й.  като има предвид, че въпросът относно канцерогенността на глифосата остава неизяснен; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали (ECHA) заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на горепосоченото, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака на Световната здравна организация класифицира глифосата като вероятно канцерогенен за хората;

К.  като има предвид, че по принцип според експертната група на ЕОБХ по пестицидите не може да се правят заключения относно безопасността на остатъчните вещества при пръскането на генетично модифицирани култури с глифосатни формули(9); като има предвид, че добавките и техните смеси, използвани в търговски препарати за пръскане с глифосат, могат да имат по-голяма токсичност, отколкото самата активна съставка(10);

Л.  като има предвид, че Съюзът вече премахна от пазара добавка към глифосат, известна като POE tallowamine, поради опасения относно нейната токсичност; като има предвид, че проблемните добавки и смеси може обаче да продължават да са разрешени в държавите, в които се отглежда генетично модифицирана царевица (Канада и Япония);

М.  като има предвид, че информацията относно остатъчните нива на хербициди и техните метаболити е от съществено значение за цялостната оценка на риска от генетично модифицирани растения, устойчиви на хербициди; като има предвид, че остатъците от пръскане с хербициди се считат за излизащи извън обхвата на експертната група на ЕОБХ по ГМО; като има предвид, че въздействието на пръскането с хербициди на генетично модифицираната царевица не са оценени, не са оценени и кумулативните последици от пръскането с глифосат и глуфосинат;

Н.  като има предвид, че понастоящем Комисията не изисква от държавите членки да правят оценка на остатъчните количества глифосат или глуфосинат по отношение на вноса на царевица с цел гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества като част от координираната многогодишна контролна програма за 2018, 2019 и 2020 г., в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/660 на Комисията(11), като това не се изисква от държавите членки и за 2019, 2020 и 2021 г.(12); като има предвид, че следователно не е известно дали остатъчните количества глифосат или глуфосинат върху внесената генетично модифицирана царевица съответстват на максимално допустимите граници на остатъчни вещества на ЕС;

О.  като има предвид, че множественото събитие на трансформация произвежда четири инсектицидни токсина (Cry1F и Cry1Ab, насочени към люспокрилите насекоми, както и Cry34Ab1 и Cry35Ab1, насочени към Theraphosidae); като има предвид, че в научно изследване от 2017 г. относно потенциалното въздействие върху здравето на Bt токсини и остатъци от пръскане с добавъчни хербициди се стига до заключението, че на остатъчните вещества от хербициди и тяхното взаимодействие с Bt токсини следва да се обърне специално внимание(13); като има предвид, че това не е проучено от ЕОБХ;

П.  като има предвид заключението на ЕОБХ, че всички, с изключение на един, представителни видове употреба на глифосат при конвенционалните култури (т.е. генетично немодифицираните култури) създават „риск за нецелеви сухоземни гръбначни животни“, като същевременно ЕОБХ установи висок риск в дългосрочен план за бозайниците при някои от основните употреби на глифосат при конвенционалните култури(14); като има предвид, че Европейската агенция по химикали (ECHA) класифицира глифосата като токсичен за водните организми, като въздействието е дълготрайно; като има предвид, че отрицателното въздействие на употребата на глифосат върху биологичното разнообразие и околната среда е широко документирано; като има предвид например, че проучване, проведено в САЩ през 2017 г., откри отрицателна корелация между употребата на глифосат и изобилието от възрастни пеперуди монарх, особено в областите на концентрирано земеделие(15);

Р.  като има предвид, че подновяването на разрешението за пускане на пазара на генетично модифицираната царевица ще повиши търсенето за целите на нейното отглеждане в трети държави; като има предвид, че, както беше споменато по-горе, при устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури се използват по-високи и повтарящи се дози хербициди (в сравнение с употребата им при конвенционалните култури), тъй като те целенасочено са били създадени за тази цел;

С.  като има предвид, че Европейският съюз е страна по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, което възлага на страните по нея отговорността да гарантират, че дейностите в рамките на тяхната юрисдикция не причиняват щети на околната среда на други държави(16); като има предвид, че решението относно това дали да се поднови разрешението за генетично модифицираната царевица попада в юрисдикцията на Съюза;

Т.  като има предвид, че разработването на генетично модифицирани култури, устойчиви на някои селективни хербициди, се дължи основно на бързото развитие на резистентност на плевелите към глифосат в държавите, които са разчитали в много голяма степен на генетично модифицирани култури; като има предвид, че през 2015 г. в световен мащаб са съществували най-малко 29 вида плевели, устойчиви на глифосат(17);

У.  като има предвид, че гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 23 април 2018 г., не доведе до приемане на становище;

Ф.  като има предвид, че неколкократно Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 тя е трябвало да приема решения за разрешаване без подкрепата на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, както и че връщането на въпроса към Комисията за окончателно решение, което по принцип представлява изключение от процедурата като цяло, се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че председателят на Комисията Юнкер също осъди тази практика като недемократична(18);

Х.  като има предвид, че на 28 октомври 2015 г. Парламентът отхвърли на първо четене(19) законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение;

Ц.  като има предвид, че съгласно съображение 14 от Регламент (ЕС) № 182/2011 Комисията, доколкото е възможно, следва да действа по такъв начин, че да избегне противопоставяне на всяка преобладаваща позиция, която може да се формира в рамките на апелативния комитет срещу целесъобразността на даден акт за изпълнение, особено когато актовете за изпълнение засягат чувствителни въпроси, като например здравето на потребителите, безопасността на храните и опазването на околната среда;

Ч.  като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни или фуражи трябва да не оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или върху околната среда, както и че Комисията взема предвид всички относими разпоредби от правото на Съюза и други обосновани фактори, свързани с разглеждания въпрос, при изготвянето на решението си за подновяване на разрешение;

1.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която — в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета(20) — е да се гарантира основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и на хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите, що се отнася до генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3.  отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4.  приканва Комисията да спре всички решения за изпълнение относно заявления за разрешение за ГМО, докато процедурата по разрешаване не бъде преразгледана по такъв начин, че да се коригират слабостите в сегашната процедура, която се оказа неподходяща;

5.  призовава по-специално Комисията да спазва своите задължения съгласно Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, като спре всякакъв внос на генетично модифицирани растения, които са устойчиви на глифосат;

6.  призовава по-специално Комисията да не разрешава вноса на каквито и да било генетично модифицирани растения, при които е създадена устойчивост на хербицид, който не е разрешен за употреба в Съюза (в настоящия случай към глуфосинат, чието разрешение изтича на 31 юли 2018 г.), с цел употреба като храна или фураж;

7.  приканва Комисията да не разрешава никакви генетично модифицирани растения, които са устойчиви на хербициди, без да е извършена пълна оценка на остатъчните вещества от пръскането с добавъчни хербициди и техните търговски формули, използвани в държавите на отглеждането им;

8.  приканва Комисията да включи изцяло оценката на риска от прилагането на добавъчни хербициди и техните остатъчни вещества в оценката на риска от генетично модифицирани растения, които са устойчиви на хербициди, независимо дали съответното генетично модифицирано растение е предназначено за отглеждане в Съюза или ще се внася в Съюза за използване като храна и фураж;

9.  отново заявява своя ангажимент за ускоряване на работата по предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 с цел да се гарантира, наред с другото, че ако Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните не представи становище във връзка с одобренията на ГМО, било то за отглеждане или за храна и фураж, Комисията ще оттегли предложението; призовава Съвета спешно да продължи работата си по същото предложение на Комисията;

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.
(2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(3) https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2017.5000
(4)——————————————————————— — Резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара — в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 110).Резолюция от 16 декември 2015 г. относно решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 71).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 19).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 17).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2) (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 15).Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията (OВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 108).Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L., ред SHD-27531-4) (OВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 111).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (Приети текстове, P8_TA(2016)0388).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на Решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (Приети текстове, P8_TA(2016)0389).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (Приети текстове, P8_TA(2016)0386).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (Приети текстове, P8_TA(2016)0387).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (Приети текстове, P8_TA(2016)0390).Резолюция от 5 април 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × 59122 × MIR604 × 1507 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, 59122, MIR604, 1507 и GA21, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0123).Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0215).Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB119 (BCS-GHØØ5-8), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P8_TA(2017)0214).Резолюция от 13 септември 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-68416-4, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0341).Резолюция от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0377).Резолюция от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-44406-6, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0378).Резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 (DAS-Ø15Ø7-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0396).Резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя 305423 × 40-3-2 (DP-3Ø5423-1 × MON-Ø4Ø32-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0397).Резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана маслодайна рапица MON 88302 × Ms8 × Rf3 (MON-883Ø2-9 × ACSBNØØ5-8 × ACS-BNØØ3-6), MON 88302 × Ms8 (MON-883Ø2-9 × ACSBNØØ5-8) и MON 88302 × Rf3 (MON-883Ø2-9 × ACS-BNØØ3-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0398).Резолюция от 1 март 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 59122 (DAS-59122-7), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2018)0051).Резолюция от 1 март 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × NK603 (MON-87427-7 × MON-89Ø34-3 × MON-ØØ6Ø3-6) и генетично модифицирана царевица, комбинираща две от събитията MON 87427, MON 89034 и NK603, и за отмяна на Решение № 2010/420/ЕС (Приети текстове, P8_TA(2018)0052).Резолюция от 3 май 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускане на пазара на храни и фуражи, произведени от генетично модифицирано захарно цвекло H7-1 (KM-ØØØH71-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2018)0197).
(5) https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2017.5000
(6) https://www.testbiotech.org/node/2130
(7) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.
(8) Точка 7 от приложение към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/404 (OВ L 67, 12.3.2015 г., стр. 6).
(9) Заключение на ЕОБХ относно партньорската проверка на оценката на риска от употребата на активното вещество глифосат като пестицид. EFSA journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2015 г., 13 (11):4302 http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2015.4302/epdf
(10) https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3955666
(11) Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/660 на Комисията от 6 април 2017 г. относно координирана многогодишна контролна програма на Съюза за 2018, 2019 и 2020 г. за гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни от животински и растителен произход и за оценка на експозицията на потребителите на тези пестицидни остатъци (ОВ L 94, 7.4.2017 г., стр. 12).
(12) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/555 на Комисията от 9 април 2018 г. относно координирана многогодишна контролна програма на Съюза за 2019, 2020 и 2021 г. за гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни от животински и растителен произход и за оценка на експозицията на потребителите на тези пестицидни остатъци (ОВ L 92, 10.4.2018 г., стр. 6).
(13) https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5236067/
(14) https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/epdf/10.2903/j.efsa.2015.4302
(15) https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/ecog.02719
(16) Член 3, https://www.cbd.int/convention/articles/default.shtml?a=cbd-03
(17) https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5606642/
(18) Вж. например встъпителното изявление на пленарното заседание на Европейския парламент, включено в политическите насоки за следващата Европейска комисия, (Страсбург, 15 юли 2014 г.), или речта за състоянието на Съюза от 2016 г. (Страсбург, 14 септември 2016 г.).
(19) OВ C 355, 20.10.2017 г., стр. 165.
(20) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.


Прилагане на мерки за проверка на съответствието на рибните продукти с критериите за достъп до пазара на ЕС
PDF 171kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018 г. относно прилагането на мерки за проверка на съответствието на рибните продукти с критериите за достъп до пазара на ЕС (2017/2129(INI))
P8_TA(2018)0223A8-0156/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета(1),

—  като взе предвид режима за контрол на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), включващ Регламент на Съвета (ЕО) № 1224/2009(2) и (ЕО) № 1005/2008(3) и Регламент (ЕС) 2017/2403 на Европейския парламент и на Съвета(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1026/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои мерки, целящи опазването на рибни запаси, по отношение на държави, позволяващи неустойчив риболов(7),

—  като взе предвид Специален доклад на Европейската сметна палата № 19/2017 от декември 2017 г., озаглавен: „Процедури за внос: неефективното им прилагане и недостатъците в правната рамка се отразяват неблагоприятно върху финансовите интереси на ЕС“,

—  като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно управлението на риболовните флотове в най-отдалечените региони(8),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0156/2018),

A.  като има предвид, че ЕС представлява най-големият пазар в света на рибни продукти и продукти от аквакултури, като през 2016 г. е усвоил 24% от общия обем на световния внос и е зависим от внос за повече от 60% от консумацията си на такива продукти;

Б.  като има предвид, че в своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно режима за внос в ЕС на рибни продукти и продукти от аквакултури(9) Парламентът подчерта, че една от основните цели на политиката на ЕС за вноса на рибни продукти и продукти от аквакултури трябва да бъде да се гарантира, че вносните продукти отговарят във всяко отношение на същите изисквания, които се прилагат по отношение на продукцията на ЕС, и че усилията на ЕС за постигане на устойчив риболов са несъвместими с вноса на продукти от държави, които осъществяват риболов без загриженост за устойчивостта;

В.  като има предвид, че съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията — за всички: Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497) задължава ЕС да се грижи за една по-отговорна търговска политика като инструмент за изпълнението на целите за устойчиво развитие;

Г.  като има предвид, че държавите членки носят отговорност за извършването на проверки, удостоверяващи, че рибата на производителите от ЕС отговаря на санитарните стандарти на ЕС, докато за вносната риба Комисията издава разрешение на трети държави да определят предприятията, на които е разрешено да изнасят рибни продукти за ЕС, при условие че те могат да гарантират равностойни стандарти;

Д.  като има предвид, че най-отдалечените региони на ЕС в Карибския басейн, Индийския океан и Атлантическия океан съседстват с трети държави, чиито условия за риболов, производство и предлагане на пазара не винаги отговарят на европейските стандарти, което създава условия на нелоялна търговия спрямо местното производство;

Е.  като има предвид, че съществуват многобройни международни инструменти, засягащи рибарите, които следва да бъдат ратифицирани и приложени, като например Конвенция № 188 на Международната организация на труда относно условията на труд в сектора на риболова (Конвенция № 188 на МОТ), Споразумението от Кейптаун от 2012 г. на Международната морска организация (ММО), и Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на персонала на риболовните кораби (STCW-F);

Ж.  като има предвид, че заключенията в Становище № 3/2017 от 29 ноември 2017 г., озаглавено „Храните от океаните“, препоръчват включването на целите за устойчиво развитие във всички политики на Съюза и прилагането на същия подход на други международни форуми и в подкрепа на други региони на света, така че да се установи равновесие между икономическите и екологичните цели, които са свързани с производството на храни и морската среда;

1.  отбелязва, че с цел пускането на рибни продукти и продукти от аквакултури на пазара на ЕС операторите са длъжни да се съобразяват с широк набор от разпоредби и да отговарят на строги критерии, включително правилата на ОПОР и санитарните и трудовите стандарти, стандартите за безопасност и екологичните стандарти, като всички те са подкрепени с разпоредби за гарантиране на спазването им; изразява убеждението, че взети заедно, те създават високи стандарти по отношение на качеството и устойчивостта на продукта, каквито потребителите в ЕС имат легитимното право да очакват;

2.  счита, че съответствието на рибните продукти и продуктите от аквакултури от трети държави със стандартите на ЕС, свързани с околната среда и социалната устойчивост, би насърчило устойчивостта в тези трети държави и би спомогнало за създаване на по-справедлива конкуренция между европейските продукти и продуктите от трети държави;

3.  изразява загриженост във връзка с факта, че вносът на такива продукти се подлага на по-малко проверки, като първичният контрол засяга санитарните стандарти и Регламента за незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов(10), като последният е предназначен единствено да гарантира, че продуктът е уловен в съответствие с приложимите правила;

4.  подчертава, че с цел да се осигури равнопоставено третиране на внесените и европейските продукти от риболов и аквакултури, което следва да бъде основна цел на политиката на ЕС в областта на рибарството, ЕС следва да изисква от всички внесени продукти да отговарят на европейските стандарти за опазване и управление на запасите, както и на хигиенните изисквания, наложени от законодателството на ЕС; отбелязва, че това ще спомогне за създаването на по-справедливи условия на конкуренция и ще повиши стандартите за експлоатирането на морските ресурси в трети държави;

5.  счита, че усилията на ЕС за опазване на рибните запаси и за устойчивост на риболова, полагани в рамките на ОПОР, са несъвместими с вноса на рибни продукти и продукти от аквакултури от държави, които увеличават риболовното усилие без загриженост за устойчивостта и се интересуват единствено от печалба в краткосрочен план;

6.  изразява загриженост, че различните правила за пускане на риба на пазара създават дискриминационен пазар, което засяга неблагоприятно рибарите и рибовъдите от ЕС, поради което проверките на рибните продукти и продуктите от аквакултури следва да се увеличат и подобрят;

7.  счита, че прилагането на Регламента за контрол(11) следва да бъде подобрено във всички държави членки, така че да се прилага по единен и хармонизиран начин на всички етапи от веригата на доставка, включително търговците на дребно и ресторантьорските услуги, както за произведените в ЕС, така и за вносните продукти; отбелязва, че това се отнася и за разпоредбите за етикетиране;

Санитарни стандарти

8.  изразява загриженост, че системата, наложена от Съюза и от компетентните органи на трети държави за проверка на санитарните критерии за изнасяните за ЕС рибни продукти, не дава достатъчно гаранции, че тези критерии се спазват винаги;

9.  призовава Комисията да предостави повече обучение, техническа помощ и оборудване за изграждане на институционален капацитет за подпомагане на развиващите се държави да спазват правилата на ЕС; насърчава инициативи като програмата „По-добро обучение за по-безопасни храни“ (ПОБХ), организирана от Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на ЕК, в която се предвиждат сесии за обучение на персонала по официалния контрол от развиващите се държави относно стандартите на ЕС за продукти от риболов и аквакултури;

10.  подчертава значението на стриктното прилагане спрямо внесените рибни продукти и продукти от аквакултури, включително фуражните продукти и суровините за производство на фуражи, на законодателството на ЕС в областта на здравословните стандарти и проверки във всичките му аспекти (хранителна безопасност, възможност за проследяване и профилактика), които са основни аспекти на защитата на потребителите; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да усъвършенства програмата си за инспекции в третите държави чрез подобряване на мисиите на Хранителната и ветеринарна служба, на първо място чрез увеличаване на броя на инспектираните обекти в рамките на всяка мисия с цел получаване на резултати, които отразяват по-добре действителното състояние в третите държави;

11.  отбелязва, че дори одитите, провеждани от Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на ЕК, показват, че някои трети държави далеч не гарантират, че продуктите отговарят на необходимите здравни стандарти, поне що се отнася до риболовните кораби, корабите фабрики и хладилните кораби, което възпрепятства санитарните проверки, извършвани на граничните инспекционни пунктове на ЕС, чиято цел е да се провери дали правните хигиенни изисквания са изпълнени;

12.  изразява тревога във връзка с наблюденията, че риболовните кораби, извършващи дейност край Западна Африка, срещат трудности при осигуряването на проследимост на продуктите и спазването на санитарните стандарти; счита, че на достоверността на сертификатите, издавани от трети държави за кораби и организации, упълномощени да извършват износ за ЕС, не може да се разчита напълно;

13.  счита, че даването на възможност на трети държави да делегират на други избрани трети държави, дори на крайбрежна държава, правото да издават тези удостоверения, е в противоречие с концепцията за отговорност на държавата на флага, която е в основата на ОПОР и на Регламента относно ННН риболов, по-специално по отношение на отговорността на държавата на флага за потвърждаване на удостоверението за улова; счита, че Комисията следва да преустанови практиката да се допуска трети държави да делегират тези правомощия на други държави;

14.  освен това счита, че санитарната инспекция на риболовните кораби следва да се осъществява от компетентните органи поне веднъж годишно;

Трудови права

15.  обръща внимание на контраста между похвалните резултати, постигнати от държавите членки при ратифицирането на конвенциите по труда, отнасящи се до морските лица, и много слабите резултати при ратифицирането на конвенции, отнасящи се до рибарите, и настоятелно ги призовава да ратифицират съответните инструменти в най-кратък срок, включително Споразумението от Кейптаун и STCW-F;

16.  поздравява социалните партньори за техния успех в използването на член 155 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) за договаряне на Директива (ЕС) 2017/159 на Съвета(12), която частично прилага Конвенция № 188 на МОТ, като същевременно изразява съжаление, че тя не обхваща самостоятелно заетите рибари; настоятелно призовава Комисията да завърши процеса, като представи предложение за допълваща директива, която да включва разпоредби за привеждане в изпълнение, както беше направено в морския транспорт;

17.  настоятелно призовава Комисията във връзка с това да започне процедури за използване на член 155 от ДФЕС по отношение на STCW-F с цел подобряване на безопасността в морето по време на риболов, който е широко признат като една от най-опасните професии в света;

18.  подкрепя непрекъснатите усилия за подобряване на политиката на ЕС в областта на рибарството, за да стане то екологично по-устойчиво, за да осигурява дългосрочното оцеляване на крайбрежните общности и да бъде източник на питателна храна; противопоставя това на все по-голямата отвореност на пазара на ЕС за рибни продукти от трети държави, чиито режими за управление не са толкова строги; счита, че този факт представлява липса на съгласуваност между търговската политика и политиката в областта на рибарството;

Търговска политика

19.  изразява съжаление по повод на противоречивите сигнали, които понякога Комисията изпраща до трети държави, като например при договарянето на споразумения за свободна търговия (ССТ) или разширяването на достъпа до пазара на ЕС за държави, които са били предварително определени като позволяващи неустойчив риболов съгласно Регламента относно ННН риболов или Регламента за държавите, позволяващи неустойчив риболов(13);

20.  призовава Комисията да гарантира тясна координация между търговската политика и политиката в областта на рибарството, включително при договарянето на търговски споразумения, включващи въпроси, свързани с риболовни дейности; счита, че е от съществено значение да се анализира икономическото и социалното въздействие на ССТ върху рибните продукти от ЕС, да се създадат подходящи предпазни мерки, когато това е необходимо, и определени рибни продукти да се разглеждат като чувствителни;

21.  счита, че ЕС, в качеството си на най-големия вносител на рибни продукти в света, носи обща политическа отговорност съвместно с други държави — големи вносители на рибни продукти, за гарантиране, че търговските правила на Световната търговска организация (СТО) зачитат най-високите възможни международни стандарти за управление и съхранение на рибните запаси; за тази цел призовава Комисията да гарантира укрепване на справедливата, прозрачна и устойчива търговия с рибни продукти в двустранните и многостранните търговски споразумения на ЕС;

22.  настоява споразуменията за свободна търговия и други многостранни споразумения с договорени от Комисията търговски разпоредби да включват засилени глави, отнасящи се до устойчивото развитие, които да засягат конкретни проблеми, свързани с рибарството, и в които:

   изрично да се укрепват изискванията на Регламента за ННН риболов и да се задължава третата държава да започне процедура за предотвратяване на навлизането на нейния пазар на рибни продукти от ННН риболов, за да се възпира навлизането им в ЕС по косвен път;
   да се изисква от третата държава да ратифицира и ефективно да прилага ключови международни риболовни инструменти, като например Конвенцията на ООН по морско право, Споразумението на ООН за рибните запаси, Споразумението за мерките на пристанищната държава на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и Споразумението на ФАО за съответствие, както и да се придържа към стандартите на съответните регионални организации за управление на рибарството (РОУР);

23.  призовава да се обърне сериозно внимание на интересите на най-отдалечените райони при сключването на споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство или търговски споразумения с трети държави, като при необходимост се изключват чувствителните продукти;

24.  призовава Комисията при изготвянето на споразумение за периода след излизането на Обединеното кралство да постави достъпа на Обединеното кралство до пазара на ЕС за продукти от риболов и аквакултури в зависимост от достъпа на плавателните съдове на ЕС до водите на Обединеното кралство и в зависимост от прилагането на ОПОР;

25.  призовава Комисията да предложи изменение на Регламента за ОСП(14), така че към инструментите, които трябва да бъдат ратифицирани и прилагани, да се включат важни инструменти в областта на рибарството, като например Конвенцията на ООН по морско право, Споразумението на ООН за рибните запаси, Споразумението на ФАО за съответствие и Споразумението на ФАО за мерките на пристанищната държава, както и разпоредби, които да позволяват преустановяване на статута по ОСП+ в случаите, в които не се прилагат разпоредбите на посочените инструменти;

26.  подчертава, че за да се отстранят слабостите при прилагането на главите в споразуменията за свободна търговия относно търговията и устойчивото развитие и да се засили действието на тези разпоредби, ССТ трябва да включват задължителен механизъм за разрешаване на спорове (който да предвижда консултации на правителствено равнище, процедура за уреждане на спорове, публичен достъп до документи и консултации с гражданското общество), както и възможността за прилагане на санкции в случай на неизпълнение на поетите международни ангажименти;

27.  изразява тревога по повод на слабостите и пропуските в митническия контрол, описани в Специалния доклад на ЕСП № 19/2017, и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да приложат във възможно най-кратък срок съдържащите се в него препоръки;

28.  отбелязва, че в допълнение към приложимите за големите дружества общи задължения за оповестяване на нефинансова информация на участници от всякаква величина (включително МСП) са наложени допълнителни изисквания за засилване на задълженията за надлежна проверка в два проблемни сектора — дървен материал и полезни изкопаеми от зони на конфликт — които да се прилагат в цялата верига на системата за надзор; счита, че по отношение на рибните продукти подобни задължения ще бъдат от полза и настоятелно призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на изисквания за комплексна проверка за тези продукти;

Пазарни стандарти

29.  отбелязва, че докато разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1379/2013 относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури се прилагат за всички продукти от риболов и аквакултури, разпоредбите относно етикетирането за потребителите се прилагат само за относително малка група от продукти, като се изключват приготвените, консервираните или преработените продукти; счита, че по отношение на тези продукти следва да се подобри информацията за потребителите, като се включи допълнителна задължителна информация върху етикетите; счита, че етикетирането на тези продукти трябва да бъде подобрено, така че потребителите да бъдат информирани и да се гарантира проследимостта на продуктите от риболов и аквакултури;

30.  призовава Комисията да насърчава провеждането на информационни кампании за разясняване на усилията, полагани от рибарите и рибовъдите в ЕС в областта на устойчивостта, като се подчертава, че стандартите за качество и екологичните стандарти, заложени в законодателството на ЕС, са високи в сравнение с тези на трети държави;

31.  счита, че посредством стриктното спазване на общата политика в областта на рибарството и на други законодателни разпоредби на ЕС се гарантира съблюдаването от страна на риболовния флот на ЕС на високи стандарти в областта на околната среда, санитарно-хигиенната и социалната област, и следователно настоятелно призовава Комисията бързо да проучи възможността за създаване на етикет на ЕС за идентифициране на продуктите на ЕС от риболов;

32.  изразява своето убеждение, че европейските потребители често биха направили по-различен избор, ако са информирани по-добре относно действителното естество на предложените за продажба продукти, техния географски произход, качеството и условията, при които са произведени или добити;

33.  счита, че задължителната информация върху етикетите на рибните продукти следва да съдържа и информация относно държавата на знамето на съответния риболовен кораб, осъществил улова;

34.  приветства започналата наскоро от Комисията оценка на пазарните стандарти, приети за пръв път преди няколко десетилетия, с цел да се определи какви стандарти следва да се прилагат с оглед на днешните пазарни практики и наличните технологии за проследяване на продукта;

Режим за контрол

35.  счита, че трите регламента, които включват режима за контрол, представляват балансиран пакет и са довели до значителни подобрения в управлението на рибарството в ЕС;

36.  поздравява Комисията за начина, по който прилага Регламента за ННН риболов по отношение на трети държави, което доказва, че в ролята си на отговорен участник на пазара ЕС може да има огромно влияние върху световните риболовни дейности; настоятелно призовава Комисията да продължава да оказва натиск върху други държави на пазара да предприемат действия за предотвратяване на навлизането на пазарите им на улов от ННН риболов;

37.  насочва вниманието към публикувания наскоро от гражданското общество доклад, в който се анализира потокът на внос на морски дарове в държавите — членки на ЕС, от 2010 г. насам — годината, в която влезе в сила Регламентът за ННН риболов, и който показва, че пропуските при контрола на вноса от трети държави в държавите членки, както и липсата на еднакви правила могат да позволят на пазара на ЕС да навлязат продукти, които не съответстват на изискванията; ето защо призовава държавите членки и държавите на транзитно преминаване и местоназначение да засилят координацията помежду си, за да се гарантира извършването на по-внимателна проверка на сертификатите за улов, издавани за вноса на рибни продукти; счита, че е от съществено значение да се приеме хармонизирана и координирана европейска компютъризирана система, която да може да улесни контрола върху вноса на рибни продукти в държавите членки;

38.  счита, че Комисията и някои държави членки не са успели да приложат стриктно и да изпълняват всичките три регламента, както се установява в многобройни документи, изготвени от Комисията, Сметната палата и независими наблюдатели;

39.  вярва, че в допълнение към прилагането на Регламента за ННН риболов е необходимо да се упражнява по-стриктен контрол по веригата при пускането на пазара на подобен улов, най-вече като се извършва по-строг одит на държавите членки и предприятията, за които се предполага, че доставят продукти от незаконен риболов;

40.  призовава Комисията да използва всички налични инструменти, за да гарантира, че всички държави, които изнасят продукти от риболов и аквакултури за ЕС, прилагат строги политики за опазване на рибните запаси; насърчава Комисията да си сътрудничи с тези държави на всички подходящи форуми, и по-специално в рамките на регионалните организации за управление на рибарството (РОУР);

41.  отбелязва, че пропуските в изпълнението засягат много аспекти и включват:

   различни равнища на санкциите и неприлагане на точковата система в различните държави членки;
   санкции, които не винаги са достатъчно възпиращи, ефективни или пропорционални, за да се предотвратят повторни нарушения;
   незадоволително събиране на данни от страна на държавите членки и незадоволителен обмен на данни помежду им, по-специално поради липсата на обща и съвместима база данни;
   слабо проследяване на рибата, включително когато преминава през национални граници;
   слаб контрол на спазването на практиките за претегляне;
   значителни различия при проверките на вноса и входния пункт, включително на сертификатите за улов;
   липса на ясно и единно определение на сериозните нарушения в държавите членки;

42.  подчертава, че е необходимо да се възпрепятства възможността за навлизане на пазара на ЕС на даден предназначен за внос продукт, който е бил отхвърлен в пристанище на една държава членка, през друго пристанище в друга държава членка;

43.  изразява съгласие с това, че някои разпоредби на регламентите за режим за контрол позволяват тълкуване и пречат на единното прилагане, но счита, че с достатъчно откритост и политическа воля Комисията и държавите членки биха могли да увеличат своите усилия за осигуряване на по-хармонизирано прилагане на съществуващото законодателство, например чрез използването на насоки и тълкувания;

44.  отбелязва, че именно това е била целта на експертната група по въпросите на спазването на задълженията в рамките на системата на ЕС за контрол на рибарството, създадена в хода на реформата на ОПОР като форум за провеждане на открита и непредубедена дискусия относно пропуските сред участниците, и изразява съжаление, че досега групата не се е развила по този начин;

45.  счита, че трябва да се направи много повече, за да се насърчи пълното прилагане на режима за контрол, включително предприемането на подходящи последващи действия във връзка с установени нарушения, по-добро докладване от страна на държавите членки относно предприетите действия и по-добър обмен на информация между държавите членки и с Комисията;

46.  настоятелно призовава Комисията да използва пълния набор от инструменти, с които разполага, за да насърчава държавите членки да прилагат изцяло разпоредбите на режима за контрол, включително, когато е целесъобразно, чрез удържане на средства от Европейския фонд за морско дело и рибарство;

47.  отново подчертава заключението, до което стига в своята резолюция от 25 октомври 2016 г., озаглавена „Как да се стандартизира контролът върху риболова в Европа?“(15), че всяко преразглеждане на Регламента за контрол или на Регламента за ННН риболов трябва да бъде целенасочено и да се концентрира само върху аспектите, които възпрепятстват ефективния и еднакъв контрол във всяка една държава членка в Съюза;

48.  призовава за разширяване на правомощията на Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA), така че да включва проверки на кораби, обхванати от споразумения в областта на рибарството, включително в рамките на сътрудничество с компетентните органи на подписалата държава, както и за това на EFCA да бъдат предоставени средствата, от които се нуждае за тази цел;

49.  изразява дълбоко съжаление по повод на решението на Комисията да започне извършването на основно преразглеждане на целия режим за контрол, без да бъдат проведени подходящи обществени консултации относно изпълнението на Регламента за ННН риболов, мандата на EFCA или преразглеждането на целия пакет, както се изисква от насоките за по-добро регулиране; счита, че провеждането на официално допитване до обществеността относно всички тези аспекти преди представянето на предложение за преразглеждане, е щяло да предостави на заинтересованите лица възможността да допринесат в достатъчна степен за преразглеждането на този най-важен стълб на ОПОР;

50.  категорично настоява, че преразглеждането не трябва да води до отслабване на съществуващите мерки, а по-скоро следва да подобри и укрепи еднаквите условия по отношение на контрола върху риболова като единствения възможен начин за гарантиране на „общо“ измерение на общата политика в областта на рибарството;

51.  настоява преразгледаният режим за контрол да съдържа следните принципи:

   валидни в целия ЕС стандарти и норми относно инспекциите в морето, в пристанището и по цялата верига на системата за надзор;
   пълно проследяване на рибата, която се движи по цялата верига на системата за надзор, от плавателния съд до крайното място на продажба;
   пълни данни относно улова на всички оператори, включително кораби с дължина под 10 метра и любители рибари;
   еднакви равнища на санкциите във всички държави членки;
   общо определение на това какво представлява нарушение;
   точкова система, която се прилага от всички държави членки по еднакъв начин;
   санкции, които са достатъчно възпиращи, ефективни и пропорционални;
   система, достъпна за Комисията и всички държави членки, за обмен на цялата информация относно установени нарушения и свързаните с тях правни и съдебни последващи действия;
   пълно приемане на подобренията, които настъпват в наличните технологии, и възможност за внедряване на бъдещи технологии в хода на тяхното развитие, без да са необходими законодателни изменения;
   недвусмислено установяване на правомощията на Комисията и държавите членки и ако е приложимо — на правомощията на регионите на държавите членки;
   недопускане на регионализация на Регламента за контрол;

52.  призовава Комисията да представи своето предложение за изменение на Регламента за контрол във възможно най-кратък срок;

53.  настоява разпоредбите и принципите на Регламента за ННН риболов да не бъдат променени или отслабени по никакъв начин, като се има предвид огромният успех на този регламент и неговото въздействие върху сектора на рибарството в целия свят;

54.  настоява включването на трети държави в процесите на Регламента за ННН риболов за предварително определяне, идентифициране и вписване да се извърши без каквото и да било политическо вмешателство, както и отписването да се основава стриктно на постигането в пълна степен от страна на съответната държава на подобренията, считани от Комисията за необходими;

55.  счита, че ролята на EFCA следва да бъде засилена, за да се даде възможност за по-голямо участие на агенцията в прилагането на регламентите за контрол и за ННН риболов, включително в проверката и кръстосаната проверка на данни по веригата на системата за надзор, планирането и координацията на инспекциите от страна на Комисията и държавите членки, както и проверката на сертификатите за улов;

o
o   o

56.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.
(2) Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (OВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (OВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1).
(4) Регламент (ЕС) 2017/2403 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 година относно устойчивото управление на външните риболовни флотове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 81).
(5) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 1.
(6) ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 206.
(7) ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 34.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0195.
(9) OВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 119.
(10) Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета.
(11) Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета.
(12) ОВ L 25, 31.1.2017 г., стр. 12.
(13) Регламент (ЕС) № 1026/2012.
(14) Регламент (ЕС) № 978/2012 (OВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1).
(15) Приети текстове, P8_TA(2016)0407.


Бъдещето на прехраната и селското стопанство
PDF 270kWORD 97k
Резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018 г. относно бъдещето на прехраната и селското стопанство (2018/2037(INI))
P8_TA(2018)0224A8-0178/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 ноември 2017 г., озаглавено „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“ (COM(2017)0713),

—  като взе предвид членове 38 и 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с които се определят общата селскостопанска политика (ОСП) и нейните цели,

—  като взе предвид член 40 и член 42 от ДФЕС, с които се установява обща организация на пазарите (ООП) на селскостопански продукти и се определя доколко правилата за конкуренцията са приложими към производството и търговията със селскостопански продукти,

—  като взе предвид член 13 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 349 от ДФЕС, в който се определя статутът на най-отдалечените региони и се определят условията за прилагане на Договорите по отношение на тези региони,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1307/2013 за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и Регламент (ЕС) № 652/2014 за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал(1) („Регламент „Омнибус“),

—  като взе предвид Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели(2),

—  като взе предвид информационния документ на Европейската сметна палата (ЕСП) относно бъдещето на ОСП, публикуван на 19 март 2018 г.,

—  като взе предвид Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди(3) и доклада на Комисията от 10 октомври 2017 г. относно националните планове за действие на държавите членки и относно напредъка при прилагането на Директива 2009/128/EО относно устойчивата употреба на пестициди (COM(2017)0587),

—  като взе предвид своето решение от 6 февруари 2018 г. относно създаването, правомощията, числения състав и продължителността на мандата на специалната комисия по процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди(4),

—  като взе предвид специален доклад № 16/2017 на ЕСП, озаглавен „Програми за развитие на селските райони: необходимо е опростяване и по-голяма насоченост към резултатите“, и специален доклад № 21/2017 на ЕСП, озаглавен „Екологизирането — по-сложна схема за подпомагане на доходите, която все още не е екологично ефективна“,

—  като взе предвид документа за размисъл на Европейската комисия от 28 юни 2017 г. относно бъдещето на финансите на ЕС (COM(2017)0358),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 февруари 2018 г., озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ (COM(2018)0098),

—  като взе предвид Декларацията от Корк 2.0 от 2016 г., озаглавена „По-добър живот в селските райони“ и издадена по време на Европейската конференция за развитието на селските райони,

—  като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно актуалната ситуация и перспективите на овцевъдството и козевъдството в ЕС(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури — поощряване на производството на богати на протеин растения и бобови растения в рамките на европейския селскостопански сектор(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР за периода след 2020 г.(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно перспективите и предизвикателствата пред пчеларския сектор в ЕС(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно жените и тяхната роля в селските райони(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2016 г. относно инструменти на ОСП за намаляване на нестабилността на цените на селскостопанските пазари(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2016 г. относно начина, по който ОСП може да подобри създаването на работни места в селските райони(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно насърчаването на иновациите и на икономическото развитие в рамките на бъдещото управление на европейските земеделски стопанства(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2015 г. относно перспективите за млекопреработвателната промишленост на ЕС — преглед на прилагането на законодателния пакет за млякото и млечните продукти(14),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно възможно преструктуриране на общата селскостопанска политика(15),

—  като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите, озаглавено „ОСП след 2020 г.“(16),

—  като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, повечето от които са свързани с ОСП,

—  като взе предвид доклада и заключенията на експертната група за селскостопанските пазари от ноември 2016 г., озаглавени „Подобряване на пазарните резултати: утвърждаване на позицията на земеделските стопани във веригата на доставките“,

—  като взе предвид споразумението от Париж, постигнато през 2015 г. по време на Конференцията на ООН по изменението на климата (COP 21), и по-специално ангажиментите, поети от Европейския съюз като „национално определен принос“ (НОП) за постигане на световните цели на споразумението,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 15 декември 2016 г. за изпълнението на схемата за специфични мерки в областта на селското стопанство за най-отдалечените региони в Съюза (POSEI) (COM(2016)0797),

—  като взе предвид прегледа на изпълнението в областта на околната среда (ПИООС), обявен през 2016 г. (COM(2016)0316), който е инструмент за улесняване на постигането на ползите от законодателството и политиките на ЕС в областта на околната среда за предприятията и гражданите чрез по-добро изпълнение,

—  като взе предвид писмото на комисията по бюджетен контрол,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по бюджети и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0178/2018),

A.  като има предвид, че в съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство се признава, че общата селскостопанска политика (ОСП) е една от най-старите и най-интегрираните политики в ЕС и е от глобално стратегическо значение и следва да бъде разработена, за да предлага възможност на селскостопанския и горския сектор на ЕС да отговорят на обоснованите търсения на гражданите по отношение не само на продоволствената сигурност, безопасност, качество и устойчивост, но също и на грижата за околната среда, биологичното разнообразие и опазването на природните ресурси, действията в областта на изменението на климата, развитието на селските райони, високите стандарти за здравето и хуманното отношение към животните, и заетостта;

Б.  като има предвид, че е факт, че понастоящем ОСП трябва да бъде реформирана, за да отговори по-удовлетворително на потребностите както на своите първи адресати, земеделските стопани, така и на всички граждани;

В.  като има предвид, че ОСП е от първостепенно значение в Европа за около 12 милиона земеделски стопанства;

Г.  като има предвид, че земеделската земя съставлява 47% от европейската територия и че в ЕС има 22 милиона земеделски стопани и селскостопански работници;

Д.  като има предвид, че целите на ОСП следва да бъдат гарантиране на продоволствена безопасност и суверенитет и устойчивост на селскостопанските системи и територии на ЕС;

Е.  като има предвид, че първостепенната цел на ЕС за многофункционално и диверсифицирано селско и горско стопанство, създаващо работни места, справедливо, движено от устойчиви селскостопански практики и даващо възможност за запазване на жизнеспособни малки и семейни земеделски стопанства, които могат да се придобиват и предават от поколение на поколение, продължава да е от ключово значение за постигането на положителните външни въздействия и обществените блага (хранителни и нехранителни продукти и услуги), търсени от европейските граждани;

Ж.  като има предвид, че е от първостепенно значение да се спре и да се обърне сегашната концентрация на сила в ръцете на големия сектор на търговията на дребно и на големите предприятия;

З.  като има предвид, че промените в сегашната ОСП трябва да се основават на стратегически цели за засилване на конкурентоспособността и за осигуряване на надеждни и безопасни храни;

И.  като има предвид, че в продължение на повече от 25 години ОСП претърпяваше редовно реформи, които бяха продиктувани от отварянето на европейското селско стопанство към международните пазари и от появата на нови предизвикателства в области като околната среда и изменението на климата; като има предвид, че сега е необходима още една стъпка в този постоянен процес на адаптиране, за да бъде ОСП опростена, модернизирана и преориентирана, за да гарантира доходите на земеделските стопани и да отговори по-ефективно на очакванията на цялото общество, по-специално по отношение на качеството на храните и продоволствената сигурност, на изменението на климата, общественото здраве и заетостта, като се гарантира сигурност на политиката и финансова сигурност за сектора с цел постигане на устойчиви селски райони, справяне с продоволствената сигурност и гарантиране на изпълнението на европейските цели в областта на климата и околната среда, както и увеличаване на добавената стойност на ЕС;

Й.  като има предвид, че въпреки че Комисията озаглави своето съобщение относно текущата реформа на ОСП „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“, тя не даде никаква гаранция относно запазването на бюджета на ОСП, и като има предвид, че е от съществено значение това да се разгледа преди представянето на предстоящите законодателни предложения; като има предвид, че те трябва да гарантират, че няма да има ренационализация на ОСП, че правилното функциониране на единния пазар няма да се нарушава и че има истинско опростяване за бенефициерите, не само на равнище ЕС, но и на равнище държави членки и на регионално и местно равнище и на равнище стопанство, както и гъвкавост и правна сигурност за земеделските стопани и собствениците на гори, като в същото време гарантират амбициозни цели в областта на околната среда и че целите на новата ОСП се изпълняват без добавяне на нови ограничения за държавите членки и по този начин на ново ниво на сложност, което би довело до забавяне при изпълнението на националните стратегии;

К.  като има предвид, че един нов модел на прилагане следва да осигури пряка връзка между ЕС и европейските земеделски стопани;

Л.  като има предвид, че ОСП трябва да играе важна роля за повишаването на дългосрочната производителност и конкурентоспособността на сектора и за избягването на стагнацията и нестабилността на доходите на земеделските стопанства, които, въпреки концентрацията и засилването на производството и повишаването на производителността, средно все още са по-ниски, отколкото в останалата част от икономиката;

М.  като има предвид, че директните плащания осигуряват първия основен стълб на стабилност и предпазна мрежа за доходите на стопанствата, тъй като представляват значителен дял от годишните доходи от селско стопанство и дори до 100% от приходите на стопанствата в някои региони; като има предвид, че тези плащания следва да бъдат продължени, за да помагат на земеделските стопани да се конкурират при равни условия с трети страни;

Н.  като има предвид, че новите устойчиви вериги за създаване на стойност в биоикономиката могат да предложат добър растеж и потенциал за работни места в селските райони;

О.  като има предвид, че директните плащания трябва да бъдат насочени в по-голяма степен към земеделските стопани, тъй като именно те са хората, които допринасят за стабилността и за бъдещето на нашите селски райони и се сблъскват с икономически пазарни рискове;

П.  като има предвид, че през последните няколко години земеделските стопани са изправени пред все по-голяма нестабилност на цените, която е отражение на колебанията на цените на световните пазари и несигурността, предизвикана от макроикономическите промени, външните политики, като например търговските, политическите и дипломатическите въпроси, санитарните кризи, свръхпроизводството в определени европейски сектори, изменението на климата и по-честите екстремни метеорологични събития в ЕС;

Р.  като има предвид, че специфичните инструменти за средиземноморските сектори следва да останат в стълб I;

С.  като има предвид, че е от съществено значение да се осигурят гъвкави и отзивчиви инструменти за подпомагане на чувствителни и стратегически сектори да се справят със структурни промени, като например потенциалното влияние на излизането на Обединеното кралство от ЕС или на одобрените двустранни търговски споразумения с основните партньори на ЕС;

Т.  като има предвид, че секторните стратегии за плодове и зеленчуци, вино и пчеларство следва да останат задължителни за държавите производителки и следва да бъдат запазени спецификите на свързаните с тях инструменти и правила;

У.  като има предвид, че е от съществено значение да се гарантират условия на равнопоставеност, справедливи цени и справедлив стандарт на живот за всички земеделски стопани в регионите и всички държави – членки на ЕС, с което да се осигурят достъпни цени за гражданите и потребителите, и че е налице селскостопанска дейност във всички части на Съюза, включително в райони с природни ограничения; като има предвид, че е от съществено значение да се насърчава потреблението на и достъпът до висококачествена храна и здравословно и устойчиво хранене, като същевременно се изпълняват ангажиментите за социална и екологична устойчивост, действия в областта на климата, здравеопазване, здраве на животните и растенията и хуманно отношение към животните и балансирано развитие на селските райони;

Ф.  като има предвид, че водите и селското стопанство са неразривно свързани и че устойчивото управление на водите в селскостопанския сектор е от съществено значение за гарантирането на качествено и достатъчно производство на храни и за осигуряване на опазването на водните ресурси;

Х.  като има предвид, че ОСП се нуждае от подходящи инструменти за справяне с уязвимостта на селското стопанство към изменението на климата и същевременно за намаляване на натиска върху сладководните резерви, упражняван от сектора, който съставлява 50% от потреблението на сладка вода в ЕС;

Ц.  като има предвид, че е налице необходимост от актуализирана, по-проста и по-справедлива система на плащания, от повече справедливост и легитимност;

Ч.  като има предвид, че в сегашната ОСП липсват необходимите инструменти, за да се гарантират достойни доходи, допринасящи за достоен живот на по-възрастните земеделски стопани;

Ш.  като има предвид, че няма адекватни инструменти за насърчаване на преминаването на предприятията от по-старото поколение земеделски стопани към по-младото поколение;

Щ.  като има предвид, че според информационния документ на ЕСП от март 2018 г. относно бъдещето на ОСП, през 2010 г. на всеки 100 управители на земеделски стопанства над 55 години са се падали по 14 управители на земеделски стопанства под 35 години – цифра, която е спаднала на 10,8 управители на земеделски стопанства през 2013 г.; като има предвид, че в периода 2004 – 2013 г. средната възраст на земеделските стопани в ЕС се е увеличила от 49,2 на 51,4 години; като има предвид, че най-малките стопанства най-често се управляват от по-възрастни земеделски стопани;

АА.  като има предвид, че увеличаването на световната търговия предоставя както възможности, така и предизвикателства, свързани, наред с другото, с околната среда, изменението на климата, опазването на водите, липсата на земеделска земя и деградацията на почвите, и така изисква адаптиране на правилата на международната търговия, като се даде възможност за общи условия на равнопоставеност въз основа на високи стандарти и справедливи и устойчиви условия за обмена на стоки и услуги, както и обновени и ефикасни механизми за търговска защита в съответствие с вече съществуващите в ЕС социални, икономически, екологични, здравни, санитарни и фитосанитарни стандарти, както и стандарти за хуманно отношение към животните;

АБ.  като има предвид, че тези високи стандарти трябва да бъдат запазени и допълнително насърчавани в световен мащаб, и по-специално в рамките на Световната търговска организация (СТО), като се защитават интересите на европейските производители и потребители, като се гарантират европейски стандарти в търговските споразумения за внос;

АВ.  като има предвид, че приблизително 80% от необходимите протеини в ЕС се внасят от трети държави и че досега не е направено достатъчно за прилагането на стратегия за протеините в ОСП;

АГ.  като има предвид, че макар акцентът върху научноизследователската и развойната дейност за ефективна по отношение на използването на ресурси продуктова и производствена иновация да трябва да се приветства, трябва да се направи повече, за да се развият научноизследователският капацитет и инфраструктурата, които са необходими, за да се претворят резултатите от научните изследвания в хранителната, селскостопанската и устойчивата горска практика с помощта на подходяща подкрепа, както и да се насърчи подходът с множество участници, в центъра на който са земеделските стопани, с помощта на независими, прозрачни, достатъчно финансирани консултантски услуги в областта на селското стопанство в целия ЕС, във всички държави членки и региони и с обмен на знания и услуги за обучение на равнище държави членки;

АД.  като има предвид, че подкрепата на преките инвестиции следва да бъде насочена по-добре към двойните изисквания на икономическите и екологичните показатели и да отчита потребностите на самите земеделски стопанства;

АЕ.  като има предвид, че Европейският съюз е разработил редица космически програми (EGNOS и „Галилео“) и програми за наблюдение на Земята („Коперник“), чийто потенциал за наблюдение на прилагането на ОСП и за преход на европейското селско стопанство към прецизно земеделие и към двойна екологична и икономическа ефективност на стопанствата следва да бъде използван в максимална степен;

АЖ.  като има предвид, че повечето научни изследвания в областта на биотехнологиите сега се извършват извън ЕС, където обикновено акцентират върху агроикономически въпроси, които не са от значение за сектора в ЕС, което води до потенциални загуби на инвестиции и внимание;

АЗ.  като има предвид, че въз основа на неотдавнашния опит възползването от и насърчаването на естествените процеси за повишаване на добивите и устойчивостта е възможно да намалят производствените разходи;

АИ.  като има предвид, че конкурентоспособното селско стопанство, секторът на храните и горският сектор трябва да продължат да играят голяма роля за постигането на целите на ЕС в областта на околната среда и климата, определени в международни споразумения, като например COP21 и ЦУР на ООН, като земеделските стопани се стимулират и възнаграждават за своя принос и се подпомагат чрез намаляване на ненужните регулаторни и административни тежести в мерките, които предприемат;

АЙ.  като има предвид, че покачването на глобалната средна температура на повърхността, което се предвижда през 21-ви век, и непосредствените му последици за климатичните условия изискват продоволствена система, която да е екологично устойчива и да гарантира безопасно и изобилно производство, като същевременно не се оставят задължения на Съюза към други пазари;

АК.  като има предвид, че е важно бъдещата ОСП да бъде съгласувана с ЦУР, с Парижкото споразумение и политиките на ЕС, по-специално в областите на устойчивостта, околната среда, климата, общественото здраве и храните;

АЛ.  като има предвид, че селското стопанство е един от секторите на икономиката, от които – съгласно Регламента за разпределяне на усилията – се очаква да допринесат за постигането на целта за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с 30% в сравнение с равнищата от 2005 г.;

АМ.  като има предвид, че дребните земеделски стопанства представляват 40% от земеделските стопанства в ЕС, но получават едва 8% от субсидиите в рамките на ОСП;

АН.  като има предвид, че в 17-те ЦУР се определят нови ясни цели за ОСП след 2020 г.;

АО.  като има предвид, че ОСП постепенно е интегрирала екологичните цели, като гарантира, че нейните правила са съвместими с екологичните изисквания, определени в законодателството на ЕС, и че земеделските стопани спазват тези изисквания и насърчават устойчивите селскостопански практики, които опазват околната среда и биологичното разнообразие;

АП.  като има предвид, че консумацията на наситени мазнини и червено месо в Съюза продължава да бъде много над препоръчвания хранителен прием, а хранителната промишленост продължава да има значителен принос за емисиите на парникови газове и на азот;

АР.  като има предвид, че затворените цикли на производство, при които производство, обработка и пакетиране се извършват в един и същи регион, запазват добавената стойност в този регион и по този начин осигуряват повече работни места в съответния район и следователно имат потенциал за съживяване на селските райони;

АС.  като има предвид, че ОСП преследва неразделно свързани цели от икономическо и екологично естество и че този двоен подход трябва да бъде запазен и дори укрепен в контекста на реформата на стълб I и на схемата за екологизиране, в полза на преход към устойчив и ефективен европейски селскостопански модел;

АТ.  като има предвид, че в бъдещата ОСП Европейският съюз трябва да се стреми към значително ограничаване на употребата на антибиотици в сектора на селското стопанство и храните за укрепване на устойчивото селско стопанство;

АУ.  като има предвид, че повишаването на дългосрочната стабилност и устойчивост на селскостопанските системи и територии ще бъде от полза за ЕС като цяло;

АФ.  като има предвид, че ЕСП подчерта факта, че поради изискванията за екологизиране, които често постигат малко повече от това да отразяват текущите практики, плащанията за екологизиране, въведени като част от реформата от 2013 г., създават допълнителна сложност и бюрокрация, са трудно разбираеми и според ЕСП не успяват да засилят достатъчно успеваемостта на ОСП в областта на околната среда и климата поради формулировката си, което е важно да се има предвид при проектирането на новата екологосъобразна структура на ОСП;

АХ.  като има предвид, че ЕСП е установила значителни недостатъци при прилагането на стълб II, особено дългия процес на одобрение, както и сложния и бюрократичен характер на програмите за развитие на селските райони;

АЦ.  като има предвид, че обективната метаоценка на проверката за пригодност на научните изследвания установи, че мерките за екологизиране не са подобрили значително екологичните показатели, до голяма степен поради това, че тези изисквания вече са били изпълнявани;

АЧ.  като има предвид, че целите на Декларацията от Корк 2.0 за по-добър живот в селските райони се отнасят за жизнеспособни селски райони, интелигентна многофункционалност, биологично разнообразие във и извън селското и горското стопанство, опазване на редки породи животни и култури, както и биологично земеделие, помощ за необлагодетелствани райони и ангажиментите в контекста на „Натура 2000“; като има предвид, че в Декларацията се подчертава и значението на усилията за избягване на обезлюдяването на селските райони и ролята на жените и младите хора в този процес, както и нуждата от по-добро оползотворяване на всички ендогенни ресурси на селските райони чрез прилагане на интегрирани стратегии и многосекторни подходи, които укрепват подхода „отдолу нагоре“ и полезните взаимодействия между заинтересованите страни, и които изискват да се инвестира в жизнеспособността на селските райони, да се опазват и управляват по-добре природните ресурси, да се насърчават действията в полза на климата, да се стимулират знанията и иновациите, да се укрепва управлението на селските райони и да се опрости политиката за селските райони и нейното прилагане;

АШ.  като има предвид, че районите в не толкова благоприятно положение, като например регионите, в които съществува голяма конкуренция между градското развитие и селското стопанство, следва да бъдат взети предвид от ОСП при налагането на допълнителни ограничения върху достъпа до земя за запазване на селското стопанство в тези райони;

АЩ.  като има предвид, че необлагодетелстваните райони, като например планинските и най-отдалечените региони, следва да продължат да бъдат компенсирани от ОСП за допълнителните разходи във връзка с техните специфични ограничения с цел запазване на селскостопанската дейност в тези райони;

БА.  като има предвид, че ОСП следва да отдаде дължимото на големите ползи за околната среда от някои сектори като овцевъдство, козевъдство или отглеждане на протеинови култури;

ББ.  като има предвид, че секторът на пчеларството е от първостепенно значение за ЕС и допринася значително за обществото от гледна точка както на икономиката, така и на околната среда;

БВ.  като има предвид, че е от съществено значение да се укрепи още повече позицията на земеделските стопани в рамките на веригата за доставка на храни и да се гарантира лоялната конкуренция в рамките на единния пазар със справедливи и прозрачни правила, които отчитат особеностите на селското стопанство в отношенията между производството и другите звена във веригата на доставка на храни, намиращи се надолу или нагоре по веригата, и да се предоставят стимули за ефективно предотвратяване на риска и кризите, включително активни управленски инструменти, които ще могат да осигуряват предлагане според търсенето и които могат да се прилагат на секторно равнище и от публични органи, както се посочва в доклада на експертната група за селскостопанските пазари; като има предвид, че аспектите извън обхвата на ОСП, които влияят на конкурентоспособността и условията на равнопоставеност на земеделските стопани, трябва също да бъдат взети предвид и да се наблюдават по подходящ начин;

БГ.  като има предвид, че новите предизвикателства по отношение на продоволствената сигурност и независимост пред европейското селско стопанство в рамките на политическите приоритети на ЕС, както е посочено в документа за размисъл на Комисията относно бъдещето на финансите на ЕС, изискват от следващата многогодишна финансова рамка (МФР) да увеличи или запази селскостопанския бюджет като постоянна стойност в евро за покриване както на съществуващите, така и на новите предизвикателства;

БД.  като има предвид, че тъй като обществото очаква от земеделските стопани да променят своите практики, за да станат те напълно устойчиви, земеделските стопани следва да бъдат подпомогнати с публични средства при този преход;

БЕ.  като има предвид, че всякакви промени в настоящата ОСП трябва да бъдат въвеждани по такъв начин, че да осигуряват стабилност за сектора, правна сигурност и сигурност на планирането за земеделските стопани и собствениците на гори чрез адекватни преходни периоди и мерки;

БЖ.  като има предвид, че Парламентът трябва да играе цялостна роля в определянето на ясна политическа рамка, която да поддържа обща амбиция на европейско равнище и демократичен дебат относно стратегическите въпроси, които оказват въздействие върху всекидневието на всички граждани, когато става въпрос за устойчивото използване на природните ресурси, включително водите, почвите и въздуха, качеството на храната ни, финансовата стабилност на селскостопанските производители, безопасността на храните, здравето и устойчивата модернизация на селскостопанските и хигиенните практики, с цел да се сключи обществен договор на европейско равнище между производителите и потребителите;

БЗ.  като има предвид, че съществува необходимост от преработване на ОСП с цел приспособяването ѝ към настоящите предизвикателства, че е наложително на съзаконодателите да се предоставят необходимите средства, за да изпълняват изцяло своите задачи в рамките на регламентираните срокове, както и че съществува известна несигурност, свързана с излизането на Обединеното кралство от ЕС;

БИ.  като има предвид, че бъдещето на продоволствената сигурност в Европа трябва да се гарантира както за Обединеното кралство, така и за ЕС-27, като се положат максимални усилия за свеждане до минимум на нарушаването на производството и достъпа до храна за двете страни; като има предвид, че трябва да се положат всички усилия за гарантиране на единно съгласуване на стандартите в областта на околната среда и безопасността на храните, за да се гарантира, че гражданите както на Обединеното кралство, така и на ЕС няма да бъдат засегнати от намаляване на качеството и на безопасността на храните;

БЙ.  като има предвид, че един от шестте ключови приоритета за развитие на селските райони в ЕС е възстановяването, опазването и подобряването на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство, включително в районите от „Натура 2000“;

БК.  като има предвид, че понастоящем ЕС работи по стратегия за протеините, с цел да се насърчи самодостатъчността по отношение на протеиновите култури;

БЛ.  като има предвид, че през 2017 г. остра продоволствена несигурност засягаше 124 милиона души в 51 държави, което е с 16 милиона повече в сравнение с 2016 г.; като има предвид, че по-голямата част от засегнатите от продоволствена несигурност живеят в селски райони;

БМ.  като има предвид, че равенството между мъжете и жените е основна цел на ЕС и неговите държави членки; като има предвид, че много от ролите на жените в селските райони помагат за поддържането на жизнеспособните селскостопански предприятия и селските общности; като има предвид, че усилията за избягване на обезлюдяването на селските райони са свързани с възможностите за жените и младите хора; като има предвид, че жените в селските райони все още се сблъскват с многобройни предизвикателства, като същевременно в селскостопанските политики и политиките за развитие на селските райони свързаното с половете измерение не е включено в достатъчна степен; като има предвид, че макар полът на бенефициерите на директните плащания и развитието на селските райони да не е надежден показател за въздействието на програмите, жените като кандидати или бенефициери не са достатъчно представени;

БН.  като има предвид, че за да се обоснове бюджетът на ОСП пред европейските данъкоплатци, бъдещото финансиране трябва да бъде свързано както с производството на безопасни и висококачествени храни, така и с ясна обществена добавена стойност по отношение на устойчиво селско стопанство, амбициозни показатели в областта на околната среда и климата, стандарти, свързани с общественото здраве и здравето на животните и с хуманното отношение към животните, и други социални въздействия на ОСП, с цел създаване на истински условия на равнопоставеност в рамките на ЕС и извън него;

БО.  като има предвид, че в специалното проучване № 442 на Евробарометър относно отношението на европейците към хуманното отношение към животните се посочва, че 82% от европейските граждани считат, че хуманното отношение към селскостопанските животни следва да се подобри;

БП.  като има предвид, че употребата на пестициди, влошаването на биологичното разнообразие и промените в селскостопанската среда може да оказват отрицателно въздействие върху количеството на опрашителите и многообразието на видовете опрашители; като има предвид, че предизвикателствата пред опрашителите — както домашни, така и диви — са значителни и че въздействието върху селското стопанство и продоволствената сигурност на ЕС може да бъде пагубно, като се има предвид зависимостта на по-голямата част от производството на ЕС от услугите по опрашване; като има предвид, че през януари 2018 г. в рамките на инициативата на ЕС за опрашителите започна обществена консултация с цел определяне на най-добрия подход и на необходимите стъпки за справяне с намаляването на опрашителите в ЕС;

БР.  като има предвид, че е необходимо да се изработи конкретна мярка в рамките на развитието на селските райони – насочена към осемте принципа на Европейския съюз за интегрирано управление на вредителите (ИУВ) – с цел насърчаване на намаляването на използването на тежки пестициди и насърчаване на използването на нехимически алтернативи;

БС.  като има предвид, че необлагодетелстваните райони, като например планинските и най-отдалечените региони, следва да продължат да бъдат компенсирани от ОСП за допълнителните разходи във връзка с техните специфични ограничения с цел запазване на селскостопанската дейност в тези райони;

БТ.  като има предвид, че прилагането на рамката на ОСП в най-отдалечените региони следва да проучи изцяло обхвата на член 349 от ДФЕС, тъй като тези райони са в особено неравностойно положение от гледна точка на социално-икономическото развитие по отношение на аспекти, като например застаряването на населението и обезлюдяването; като има предвид, че POSEI е ефективен инструмент, предназначен да развива и укрепва структурирането на секторите, решавайки специфични проблеми в селското стопанство на най-отдалечените региони; припомня, че Комисията в своя доклад от 15 декември 2016 г. до Парламента и Съвета относно изпълнението на POSEI стига до заключението, че „предвид оценката на схемата, не се счита за необходимо да се правят изменения на основния Регламент (ЕС) № 228/2013“;

БУ.  като има предвид, че както управлението на горите, така и агролесовъдството, съдържащо дървесно растително покритие като горен слой над пасищата или земеделските култури, могат да допринесат за устойчивостта на равнище земеделски стопанства и ландшафт и за необходимите действия в областта на околната среда и за смекчаване на последиците от изменението на климата, като се осигуряват горски или селскостопански продукти или други екосистемни услуги, и по този начин се затвърждават целите на ОСП и се дава възможност на кръговата икономика и на биоикономиката да допринасят за нови бизнес модели, които ще облагодетелстват земеделските и горските стопани и селските райони; като има предвид, че в стратегията на ЕС за горите се насърчава съгласувана, всеобхватна визия за управлението на горите и множеството ползи от горите и се разглежда цялата верига на стойността, свързана с горското стопанство; подчертава, че ОСП играе решаваща роля със своите цели и обръща специално внимание на горите в Средиземноморието, които са подложени в по-голяма степен на изменението на климата и на пожари, което излага на риск биологичното разнообразие и потенциала на селскостопанското производство;

Нови отношения между Европейския съюз, държавите членки, регионите и земеделските стопани

1.  приветства намерението за опростяване и модернизиране на ОСП в икономическа полза на земеделските стопани и с цел отговаряне на очакванията на гражданите, но подчертава, че първостепенните приоритети на реформата трябва да бъдат принципите, залегнали в Римския договор, целостта на единния пазар и истинската обща политика, подобаващо финансирана от ЕС, която е модерна и ориентирана към резултатите, подкрепя устойчивото селско стопанство и гарантира безопасни, висококачествени и разнообразни храни, заетост и развитие в селските райони;

2.  отбелязва съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство и приветства признаването, че една от целите на ОСП следва да бъде засилването и гарантирането на устойчивото управление на природните ресурси и допринасянето за постигане на целите на ЕС, свързани с околната среда и климата;

3.  призовава за ОСП, чийто основен приоритет е превръщането на всяко европейско земеделско стопанство в предприятие, отговарящо на икономически и екологични стандарти за ефективност;

4.  подчертава необходимостта ОСП да запази важните отношения между законодателите на ЕС, земеделските стопани и гражданите; отхвърля всякаква възможност за ренационализиране на ОСП, което би увеличило дисбалансите в конкуренцията в рамките на единния пазар;

5.  насочва вниманието към много значимата роля, която играят малките и средните земеделски стопанства и която трябва да бъде признавана и оценявана;

6.  изтъква, че гъвкавостта, с която държавите членки разполагат в момента по отношение на вариантите, предвидени в основните правила, позволява да се реагира на конкретни ситуации, но същевременно показва, че някои аспекти от ОСП не може повече да бъдат разглеждани като общи; подчертава необходимостта да се спазват условията на конкуренцията в рамките на единния пазар и да се гарантират еднакви условия на конкуренция по отношение на достъпа до подпомагане на земеделските стопани в различните държави членки или в различните региони, заедно с необходимостта от подходящи и ефикасни решения за свеждане до минимум на рисковете от нарушаване на конкуренцията или рисковете за сближаването;

7.  счита, че държавите членки следва да разполагат с разумно равнище на гъвкавост съгласно стабилна обща рамка от правила на ЕС, основни стандарти, инструменти за интервенция, мерки за контрол и отпуснати финансови средства, договорени от съзаконодателя на равнище ЕС, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за земеделските стопани, и по-специално подход на ЕС по отношение на подпомагането в рамките на стълб I, с оглед на гарантирането на спазване на условията за лоялна конкуренция;

8.  счита, че с цел да се направи изпълнението на ОСП по-ефективно и по-добре пригодено към реалностите на различните видове селско стопанство в Европа, следва да се оптимизират националните решения, взети в рамките на набора от инструменти, определен на равнище ЕС за стълбове I и IІ, и държавите членки следва да създадат с участието на всички съответни заинтересовани страни свои собствени съгласувани, основани на резултати национални стратегии въз основа на целите и показателите на ЕС, свързани с основните видове инструменти за интервенция, които следва също да бъдат определени на равнището на ЕС, и критериите за избор, в рамките на ясна обща рамка от правила, приложими в целия ЕС при надлежно зачитане на правилата и принципите на единния пазар;

9.  подчертава, че допълнителна субсидиарност следва да се предоставя единствено при условие че е налице силен общ набор от правила, цели, показатели и проверки на ЕС;

10.  призовава Комисията да направи необходимите корекции в следващата ОСП с цел прилагане на призива на Парламента да не се използват каквито и да било селскостопански субсидии за отглеждане на бикове за бикоборство;

11.  подчертава рисковете от свръхрегулиране на национално и регионално равнище и голямата степен на несигурност за земеделските стопани, произтичащи от възможността държавите членки да определят независимо националните си планове и да преразглеждат на годишна основа своите решения в зависимост от позициите на отговорните правителства; призовава следователно Комисията да представи на съзаконодателите заедно със своите законодателни предложения ясен и прост модел на национален стратегически план, за да им даде възможност да оценят обхвата, степента на подробност и съдържанието на подобни планове – основни елементи на предстоящото предложение на Комисията, и да поясни критериите, по които ще бъдат оценявани тези национални стратегии;

12.  призовава Комисията да осигури инструменти, целящи по-голямо използване на полезни взаимодействия между финансирането по линия на ОСП и по линия на политиката на сближаване;

13.  подчертава необходимостта бъдещата ОСП изцяло да зачита разпределението на правомощията в рамките на всяка държава членка, често определено в техните конституции, и по-специално от гледна точка на спазването на законовите правомощия на регионите на ЕС при разработването, управлението и изпълнението на политиките, като например ЕЗФРСР; подчертава необходимостта да се гарантира, че земеделските стопани и други бенефициери са надлежно включени във всички етапи на разработването на политиките;

14.  приветства усилията на Комисията да установи програмно проектиране, изпълнение и контрол на подход, основан на резултата, с цел насърчаване на ефективността, вместо на спазването на изисквания, като същевременно се гарантира адекватен и основан на оценка на риска мониторинг, чрез ясно дефинирани, по-прости, по-малко бюрократични (включително чрез предотвратяване на свръхрегулирането), стабилни, прозрачни и измерими показатели на равнище ЕС, включително подходящ контрол на мерките и програмното проектиране, изпълнение и санкции на държавите членки; счита, че е необходимо въвеждането на еднакви основни критерии за определяне на едни и същи санкции за равностойни неизпълнения, установени при прилагането на различните мерки, използвани от държавите членки или регионите за постигане на съвместните общи цели, определени от ЕС;

15.  подчертава, че подход, който е основан единствено на резултати, би бил свързан с риск за държавите членки, които поради специфични обстоятелства може да не са в състояние изцяло да постигнат всички резултати, заложени в техните национални планове, и като последствие националните им пакети да бъдат намалени и да бъде спряно финансирането;

16.  признава, че новият модел на прилагане ще наложи да се извършат приспособяване и промени, които ще отнемат няколко години, за да се гарантира, че земеделските стопани няма да понесат негативи вследствие на преминаването към модел, основан на резултатите;

17.  отбелязва обаче, че евентуално закъснение в приемането на стратегическите планове за ОСП може да доведе до забавени плащания, което трябва да се избягва;

18.  отбелязва, че в стълб I държавите членки могат да избират програми от приоритетен списък, установен от ЕС;

19.  призовава за разработването на система от подходящи институционални и правни корекции, които биха спомогнали за промяната на модела на изпълнение с цел предотвратяване на създаването на допълнителни разходи и недопускане на спад на усвояването на средствата в държавите членки;

20.  счита, че събирането на информация следва да разчита на сателитни снимки и бази данни на интегрираната система за администриране и контрол, вместо да разчита на данни, подадени от отделните земеделски стопани;

21.  призовава Комисията да развие подходящи полезни взаимодействия между водещите програми на ЕС за космическото пространство и ОСП, и по-специално с програма „Коперник“, която е от особен интерес за селскостопанската общност от гледна точка на изменението на климата и наблюдението на околната среда;

22.  призовава за мерки, които да увеличат рециклирането на хранителни вещества; призовава селскостопанската структурна политика да бъде приведена в съответствие със схемата за подпомагане в областта на околната среда, например чрез по-добро съчетаване на растениевъдството и животновъдството;

23.  отправя искане за запазване на опростената схема за дребни земеделски стопани;

24.  счита, че земеделските стопани, които разполагат с по-малко от 5 хектара земя, следва да имат възможността доброволно да се включат в тази схема;

25.  призовава Комисията да извърши финансов контрол, контрол на ефективността и одити, с цел да се гарантира, че функциите се изпълняват по едни и същи високи стандарти и съгласно едни и същи критерии във всички държави членки, независимо от повишената гъвкавост за държавите членки при проектирането и управлението на програмите, и с оглед, по-специално, на гарантирането на навременното изплащане на средствата в държавите членки за всички отговарящи на изискванията земеделски стопани и селски общности, при свеждане до минимум на административната тежест за бенефициерите;

26.  припомня, че при предишната реформа беше трудно да се постигне съгласие по определението за „активен земеделски стопанин“; поради това счита, че производителността на земеделското стопанство (например поддържане на земята в добро селскостопанско състояние, прилагане на добри животновъдни практики, принос за кръговата икономика) би могла да бъде по-добре насочено и количествено измеримо решение за такова определение;

27.  отхвърля съкращаването с 25% на бюджета за развитие на селските райони, както е посочено в неотдавнашното предложение за МФР за периода 2021 – 2027 г. от 2 май 2018 г.; настоява, че никои бюджетни съкращения в областта на селското стопанство и развитието на селските райони не трябва да водят до намаляване на амбициите в сравнение със сегашната ОСП;

28.  счита, че всички участници в процеса на контрол на финансите на Съюза, включително ЕСП, трябва да споделят еднакво разбиране по отношение на системата на контрол, основана на резултатите, така че държавите членки или бенефициерите да не се окажат изправени пред неочаквани финансови корекции;

29.  подчертава, че земеделските стопани са предприемачи и поради това трябва да им бъде гарантирано предоставянето на съответните свободи, за да могат да получават адекватни цени на пазара за своите продукти;

30.  подчертава, че не трябва да бъдат изключвани земеделските стопани на непълно работно време и земеделските стопани със смесен доход;

31.  приветства предложението на Комисията да предостави по-голяма гъвкавост на държавите членки, регионите и земеделските стопани в рамките на по-висок финансов праг за правилата „de minimis“ в селското стопанство, като същевременно се запази целостта на вътрешния пазар;

32.  призовава Комисията също така да предостави на държавите членки повече гъвкавост в рамките на правилата за държавна помощ в селскостопанския сектор, за да се насърчат земеделските стопани да въведат доброволни буферни спестявания с цел по-успешно справяне със зачестилите рискове, свързани с климата и здравето, както и с икономически кризи;

33.  призовава обаче за справедлива компенсация за обществени блага, предоставени от микро- и малки земеделски стопанства, включително за участието им в кооперативни и общностни инициативи;

34.  призовава държавите членки да се стремят към по-големи полезни взаимодействия между ОСП и другите политики и фондове, като например кохезионните, структурните и други инвестиционни фондове, с цел създаване на мултиплициращ ефект за селските райони;

35.  призовава за по-добра координация на политиката между ОСП и другите политики и дейности на ЕС, по-специално Директива 2000/60/ЕО, Директива 91/676/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1107/2009, като средство за постигане на устойчиво опазване на водните ресурси, чието количество и качество са неблагоприятно засегнати от селското стопанство; призовава да бъдат въведени стимули за подкрепа на местни проекти за сътрудничество между земеделските стопани и доставчиците на вода с цел подобряване на опазването на водните ресурси;

36.  отбелязва, че множество села и региони, независимо от тяхното естество на селски райони, остават по административни причини извън обхвата на програмите за развитие на селските райони в някои държави членки, което ги поставя в неблагоприятно положение;

37.  призовава държавите членки да обмислят по-гъвкави подходи, за да не бъдат ощетени тези региони и производителите в тях;

Интелигентна, ефикасна, устойчива и справедлива ОСП — в полза на земеделските стопани, гражданите, селските райони и околната среда

38.  счита, че е необходимо да се запази настоящата структура с два стълба, и подчертава, че стълбовете трябва да бъдат съгласувани и взаимно допълващи се, като стълб I се финансира изцяло със средства от ЕС и представлява ефективно средство за подпомагане на доходите, за основни екологични мерки и за продължаване на съществуващите пазарни мерки, а стълб ІІ — за удовлетворяване на конкретните потребности на държавите членки; същевременно обаче счита за необходимо да се стимулират земеделските стопани и другите бенефициери да провеждат действия, които предоставят социални и екологични обществени блага, които не се възнаграждават от пазара, и във връзка както с нови, така и с утвърдени земеделски практики, въз основа на общи, единни и обективни критерии, като същевременно се запазва възможността държавите членки да предприемат специфични подходи, които да отразяват местните и секторните условия; счита за водещ приоритет преминаването към устойчивост на всички европейски стопанства и пълното им интегриране в кръговата икономика, като се съчетават икономическите с екологичните стандарти за резултати и без да се занижават социалните или трудовите стандарти;

39.  припомня на Комисията, че целите на ОСП, съгласно определеното в член 39 от ДФЕС, са да се увеличава селскостопанската производителност, да се осигури приемлив жизнен стандарт за селскостопанската общност, да се стабилизират пазарите, да се осигури снабдяването и да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени;

40.  подчертава потенциала на технологичните иновации за интелигентен и ефикасен сектор, който постига резултати в областта на устойчивото развитие, а именно по отношение на ефикасното използване на ресурсите, мониторинга на здравето на посевите и животните и опазването на околната среда;

41.  призовава за това ОСП да улеснява и подпомага прилагането на тези иновации;

42.  счита, че бъдещата структура на ОСП може да постигне своите цели само ако е финансирана в достатъчна степен; поради това призовава бюджетът на ОСП да бъде увеличен или запазен в следващата МФР като постоянна стойност в евро, за да се постигнат амбициите на една преразгледана и ефикасна ОСП след 2020 г.;

43.  счита, че по-нататъшната либерализация на пазара и съответното намаляване на защитата на земеделските стопани предполага необходимост от компенсиране на селскостопанския сектор, и по-специално на земеделските стопанства, които са в неблагоприятно конкурентно положение – особено поради трудности по отношение на използването на земя за селскостопански цели или поради планинския характер на района – и че само такива компенсаторни мерки могат да гарантират цялостното управление на земеделските земи и опазването на културния ландшафт;

44.  подчертава, че бюджетът на ОСП следва да бъде съобразен с бъдещите нужди и предизвикателства, като например свързаните с последиците от Брекзит и произтичащите от приетите от ЕС споразумения за свободна търговия с основните му търговски партньори;

45.  посочва продължаващите различия в развитието между селските райони в различните региони и държави членки и поради това счита, че критериите за сближаване следва да продължат да играят важна роля в разпределянето на средствата по втория стълб между държавите членки;

46.  подчертава значението на осигуряването на значителен бюджет за стълб II (политика за развитие на селските райони) в общия бюджет на ОСП;

47.  счита, че земеделските стопани трябва да бъдат подпомагани в прехода към пълна устойчивост;

48.  счита, че разработването на нови политики и цели на ЕС не трябва да става за сметка на успеха на ОСП и нейните ресурси;

49.  признава настоящата несигурност, която съществува по отношение на бъдещия бюджет на ОСП;

50.  подчертава, че ресурсите на ОСП представляват пари на данъкоплатците от всяка държава членка и че данъкоплатците в целия ЕС са в правото си да се уверяват, че тези средства са използвани единствено по целенасочен и прозрачен начин;

51.  счита, че следва да бъдат избягвани нови бюджетни редове за развитие на селските райони, които не са обезпечени с допълнителни средства;

52.  счита, че е необходима по-целенасочена подкрепа за различните селскостопански системи, особено по отношение на малките и средните семейни земеделски стопанства и младите земеделски стопани, с цел укрепване на регионалните икономики посредством продуктивно в икономически, екологичен и социален план селско стопанство; счита, че това може да бъде постигнато чрез задължителна преразпределителна по-висока ставка на помощта за първите хектари на дадено стопанство, свързана със средния размер на стопанство в държавите членки с оглед на широката гама от размери на стопанствата в целия ЕС; подчертава, че подкрепата за по-големите стопанства следва да бъде постепенно намаляваща, което отразява икономиите от мащаба, със задължителен таван, за който да се вземе решение на европейско равнище, и гъвкави критерии за отчитане на капацитета на стопанствата и кооперациите да предоставят стабилна заетост, с цел задържане на хората в селските райони; счита, че освободените средства посредством определяне на таван и постепенно намаляване следва да останат в държавата членка или региона, от който произлизат;

53.  счита, че е от ключово значение да се гарантира, че подпомагането е насочено към истинските земеделски стопани, като се акцентира върху онези от тях, които активно упражняват селскостопанска дейност, за да изкарват прехраната си;

54.  счита, че е необходимо запазването на опростена схема за дребните производители, така че да се улесни техният достъп до преките плащания и управлението им по линия на ОСП;

55.  подчертава необходимостта от установяване на основните елементи на една добре балансирана, прозрачна, проста и обективна система от санкции и стимули, съчетана с прозрачна и своевременна система за определяне на допустимостта на бенефициерите за получаване на публични средства за предоставянето на обществени блага, която следва да се състои от прости доброволни и задължителни мерки и да бъде ориентирана към резултати, като се премести акцентът от спазване на изискванията към постигане на действителни резултати;

56.  подчертава, че земеделските стопани на непълно работно време и хората, управляващи земеделски стопанства със смесени доходи, подобряващи по много и различни начини живота в селските райони, които развиват селскостопанска дейност, за да изкарват прехраната си, също са истински земеделски стопани по смисъла на съобщението на Комисията;

57.  призовава, за да се направи системата по-проста и по-прозрачна, действащата система за изчисляване на директните плащания по стълб I, особено в държави членки, в които стойността на правата на плащане все още се изчислява отчасти въз основа на исторически референтни стойности, да се модернизира и да се замени с метод на ЕС за изчисляване на плащанията, който основно подпомага доходите на земеделските стопани в рамките на определени граници и чрез който плащанията могат да се увеличават, така че да компенсират степента на принос на стопанствата за предоставянето на обществени блага съгласно резултатите и целите на ЕС до 2030 г.;

58.  приветства опростената, обоснована, прозрачна и лесна за прилагане схема за единно плащане на площ (СЕПП), която беше приложена успешно в много държави членки; поради това призовава СЕПП да се запази и след 2020 г. и предлага тя да бъде използвана във всички държави членки или от всички земеделски стопани в ЕС;

59.  подчертава, че с подобна схема може да бъде заменена технически сложната система за управление на правата на плащане, което би довело до значително намаляване на административната тежест;

60.  счита, с оглед да се гарантира тяхната ефективност в дългосрочен план, че тези нови плащания следва да не се превръщат в търгуеми стоки;

61.  отправя искане към Комисията да разгледа необходимостта от исканията за плащания във връзка със съвместимостта с правилата на СТО;

62.  подчертава факта, че по отношение на публичните средства по настоящата ОСП, които се изразходват за действителни дейности на земеделските стопани, се прилага много стриктен и детайлен контрол;

63.  счита, че плащанията следва да са свързани също така със строги общи условия, включително по отношение на постигане на резултати в областта на опазването на околната среда и във връзка с други обществени блага, като например качествена заетост;

64.  припомня, че в резолюцията на Парламента, озаглавена „Актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?“, се отчита фактът, че плащанията на площ без ясни условия водят до изкривяване на пазара на земя и така това оказва влияние върху концентрирането на все повече земеделски земи в ръцете на ограничен брой собственици;

65.  пояснява, че обществени блага са услугите, които надхвърлят установените изисквания в законодателството в областта на околната среда, климата и хуманното отношение към животните, включително, по-специално, опазването на водите, опазването на биологичното разнообразието, опазването на плодородието на почвите, опазването на опрашителите, опазването на хумусния слой и хуманното отношение към животните;

66.  подчертава необходимостта от справедливо разпределяне на директните плащания между държавите членки, което е от съществено значение за функционирането на единния пазар и което трябва да взема под внимание обективни критерии, като например получените от държавите членки по стълбове І и ІІ суми и факта, че природните условия, заетостта и социално-икономическото положение, общите стандарти на живот, производствените разходи, особено разходите за земя, и покупателната способност не са еднакви в целия ЕС;

67.  подчертава, че засилено сближаване на размера на преките плащания между държавите членки може да се постигне единствено ако бюджетът се увеличи адекватно;

68.  подчертава, че целта на директните плащания е да подпомагат земеделските стопани в производството на храни и защитата на екологичните стандарти и стандартите за хуманно отношение към животните;

69.  счита, че при стриктните условия за възможност за гарантиране на еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар, за предотвратяване на нарушенията на конкуренцията, особено по отношение на суровините, за осигуряване на съответствие с правилата на СТО и за недопускане на компромис с постигането на целите в областта на околната среда и климата, плащанията на доброволното, обвързано с производството подпомагане следва да се запазят, но следва да се активират само след оценка от Комисията; счита, че доброволното, обвързано с производството подпомагане служи като инструмент за удовлетворяване на нуждите на чувствителните сектори и за постигане на специфични цели, свързани с околната среда, климата или качеството и пускането на пазара на земеделски продукти, стимулиране на земеделските практики, които отговарят на високи стандарти на хуманно отношение към животните и екологични стандарти, компенсиране на специфични затруднения, по-специално произтичащи от структурните конкурентни недостатъци на необлагодетелстваните и планинските региони, както и на затрудненията, които са временни по характер и се дължат например на преминаването от старата схема на права; счита освен това, че доброволното, обвързано с производството подпомагане е и инструмент за насърчаване в бъдеще на стратегически важно производство като протеиновите култури или за компенсиране на последиците от споразуменията за свободна търговия; освен това подчертава, че плащанията на доброволното, обвързано с производството подпомагане са важни за запазване на разнообразието на селскостопанското производство в ЕС, на заетостта и системите за устойчиво производство в селското стопанство;

70.  призовава плащанията от стълб I, включително обвързаното с производството подпомагане, да бъдат ограничени за хектар и бенефициер на еквивалента на два пъти средната стойност за ЕС за преки плащания на хектар, за да се предотврати нарушаване на конкуренцията;

71.  припомня, че осигуряването на приемственост между поколенията и нови участници е предизвикателство за селското стопанство в много държави членки и че следователно всяка национална или регионална стратегия трябва да разглежда този въпрос посредством цялостен подход, мобилизирайки всички финансови средства на ОСП, включително допълнителните плащания за младите земеделски стопани по стълб І, и мерки в полза на започването на дейност от млади земеделски стопани по стълб ІІ, като и двете следва да станат задължителни за държавите членки, в допълнение на подкрепата от нови финансови инструменти, като инструмент за предоставяне на достъп до капитал в контекста на ограничени ресурси; освен това се подчертава значението на националните мерки за премахване на регулаторните и икономическите пречки, като същевременно се насърчават планирането на приемствеността, пенсионните пакети и достъпът до земя, улесняването и насърчаването на споразуменията за сътрудничество, като например партньорствата, споделеното земеделие, отглеждането по договор и арендата между възрастни и млади земеделски стопани; счита, че правилата за държавна помощ също следва да отчитат значението на приемствеността между поколенията и предотвратяването на изчезването на семейното селско стопанство;

72.  счита, че в новото законодателство трябва да се направи много по-ясно разграничение между критериите, формиращи основата от стимули за „млади земеделски стопани“ и за „нови участници, които започват селскостопанска дейност“ (като младите земеделски стопани се определят според възрастта им, а новите участници – според броя години от създаването на техните стопанства), за да се повиши потенциалът на двете групи за постигане на приемственост между поколенията и да се подобри животът в селските райони;

73.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да признаят, че новите обществени, технологични и икономически промени, като например чистата енергия, цифровизацията и интелигентните решения оказват въздействие върху живота в селските райони;

74.  призовава Комисията да подкрепя усилията за подобряване на качеството на живот в селските райони, за да насърчава хората, по-специално младите хора, да останат или да се върнат в селските райони, и настоятелно призовава както Комисията, така и държавите членки да подкрепят предприемачите, главно жените и младите хора, да развиват нови услуги;

75.  отбелязва със загриженост, че липсата на работна ръка в няколко селскостопански сектора води до прекратяване на селскостопанска дейност; призовава да се предостави подкрепа с цел привличане на работници към селското стопанство;

76.  подчертава необходимостта от споделянето на успешни модели от държавите членки, които сближават млади и възрастни земеделски стопани за целите на приемственост между поколенията;

77.  препоръчва, достъпът до финансиране да се подобри чрез субсидирани лихвени проценти върху заемите за нови участници;

78.  припомня, че селските райони и населени места се нуждаят от специално внимание и интегрирани усилия за разработване на интелигентни селища;

79.  призовава за по-добро сътрудничество с ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) с цел насърчаване на създаването на финансови инструменти, предназначени за младите земеделски стопани във всички държави членки;

80.  призовава за справедливи условия за специални технологични подобрения за селските центрове и мрежи;

81.  подчертава значението на развитието на селските райони, включително инициативата LEADER, за подобряването на взаимодействията между различните политики и за повишаване на конкурентоспособността, за насърчаване на ефективни и устойчиви икономики, за подкрепа на устойчиво и многофункционално селско и горско стопанство, и за производството на хранителни и нехранителни стоки и услуги, създаващи добавена стойност и работни места; подчертава значението на развитието на селските райони за насърчаването на партньорства между земеделските стопани, местните общности и гражданското общество, и за стимулирането на допълнителни дейности и възможности в областта на предприемачеството, които много често не могат да бъдат преместени, в селскостопанската промишленост, агротуризма, биоикономиката и устойчивото производство на биоенергия и енергия от възобновяеми източници, всички те спомагащи за запазването на икономическата дейност в регионите; поради това подчертава значението на финансовото укрепване на стълб ІІ, с което да се увеличи потенциалът за генериране на приходи, да се преодолее обезлюдяването, безработицата и бедността, и да се насърчи социалното приобщаване, предоставянето на социални услуги и засилването на социалноикономическата структура в селските райони с цялостната цел да бъде подобрено качеството на живот в тях;

82.  призовава Комисията да въведе подход на финансиране от много източници, подход за инвестиции в законодателния период след 2020 г., за да се гарантира безпроблемното прилагане на интегрираните инструменти за развитие на селските райони, като например инициативата за интелигентни селища;

83.  призовава за създаване на нов фонд за водено от общностите местно развитие (CLLD), изграден въз основа на инициативата LEADER и опита в тази област, който да бъде целево определен на 10% във всички структурни фондове за целите, определени от стратегиите, водени от местни общности, без разграничителна линия между структурните фондове, които следва да бъдат разгърнати на децентрализирана основа;

84.  подчертава, че програмите за развитие на селските райони следва да имат добавена стойност за земеделските стопанства и да запазят важната си роля в улесняването на многогодишни действия относно иновативни практики и агроекологични мерки;

85.  счита, че в рамките на инициативата LEADER следва да се обърне допълнително внимание на потребностите и проектите на най-малките семейни стопанства в допълнение към предоставянето на необходимата финансова помощ;

86.  счита, че се доказа, че селскостопанската дейност, упражнявана от малки и средни земеделски стопанства, е необходима на селските райони;

87.  подчертава, че е важно да се запази специално компенсаторно подпомагане за стопанствата, разположени в необлагодетелствани райони, съгласно условията, определени от държавите членки в зависимост от техните местни особености;

88.  освен това подчертава, че прилагането на финансови инструменти в развитието на селските райони следва да става доброволно, докато инвестициите в селските райони следва да бъдат засилени;

89.  призовава Комисията да изготви мерки за инициативата за интелигентни селища и да превърни интелигентните селища в приоритет за следващата политика за развитие на селските райони;

90.  счита, че финансирането по стълб ІІ за пчеларството следва да бъде по-добре насочено и да стане по-ефективно и че в новата законодателна рамка следва да се предвиди нова схема по стълб І за пчеларите, включително пряко подпомагане по пчелни общности;

91.  подчертава, че мерките, които не са свързани тясно със селското стопанство, трябва да подлежат на по-висока ставка на съфинансиране;

92.  призовава Комисията да въведе нов, съгласуван, засилен и опростен режим от условия в стълб I, който дава възможност за интегрирането и изпълнението на различни видове съществуващи екологични действия, като например настоящите мерки за кръстосано спазване и екологизиране; подчертава, че изходното положение на стълб I за постигане на устойчиво селскостопанско развитие следва да бъде задължително и ясно да предвижда мерките и резултатите, очаквани от земеделските стопани, за да се осигурят условия на равнопоставеност, като същевременно се гарантира минимална степен на бюрокрация на равнище стопанство и като се отчитат местните условия, подходящ контрол от страна на държавите членки; освен това призовава за нова и проста схема, която следва да е задължителна за държавите членки и незадължителна за стопанствата, основана на правилата на ЕС, които излизат извън изходното положение за стимулиране на прехода на земеделските стопани към устойчиви техники и практики за климата и околната среда и които са съвместими с мерките за агроекология и климат в стълб ІІ; счита, че прилагането на тази схема следва да се определи в националните стратегически планове съгласно рамка на ЕС;

93.  призовава Комисията да гарантира, че мерките за агроекология и климат на стълб ІІ за развитието на селските райони продължават да компенсират допълнителните разходи и пропуснатите ползи, свързани с доброволното прилагане от земеделските стопани на благоприятни за околната среда и климата практики, с възможността за добавянето на стимул за инвестиции в опазването на околната среда, биологичното разнообразие и ресурсната ефективност; счита, че тези програми следва да се опростят, да бъдат по-добре насочени и по-ефикасни, така че земеделските стопани да могат ефективно да изпълняват амбициозните цели на политиката по отношение на опазването на околната среда, биологичното разнообразие, управлението на водите и действия в областта на климата и смекчаване на последиците от изменението на климата, като същевременно се гарантира минимална степен на бюрокрация на равнище стопанство и като се отчитат местните условия, подходящ контрол от страна на държавите членки;

94.  призовава предприятията, наред с онези, които осъществяват изцяло биологично селскостопанско производство съгласно член 11 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и са освободени съответно от „задълженията за екологизиране“ съгласно член 43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, да бъдат освободени и онези, които прилагат агроекологични мерки по смисъла на Регламент (ЕС) № 1305/2013;

95.  подчертава, че средиземноморските райони на ЕС са по-уязвими от въздействието на изменението на климата, като например засушаването, пожарите и опустиняването, и следователно ще бъдат необходими повече усилия от страна на земеделските стопани в тези райони за приспособяване на дейностите им към променената среда;

96.  счита, че бъдещите законодателни предложения на Комисията следва да могат да подпомагат най-голям брой земеделски стопани в усилията им за осъвременяване с цел постигане на устойчиво селскостопанско развитие;

97.  призовава — в интерес на опростяването на ОСП — да бъде запазено съществуващото изключение и най-малките стопанства до 15 хектара да не бъдат обременявани с допълнителни мерки в областта на околната среда и климата в рамките на ОСП;

98.  предлага тази нова форма на екологизиране да бъде придружена от значителни, координирани и по-ефективни средства в стълб II чрез целенасочени материални и нематериални инвестиции (трансфер на знания, обучение, съвети, обмен на ноу-хау, работа в мрежа и иновации чрез европейските партньорства за иновации (ЕПИ)) като друг двигател за промяна;

99.  призовава Комисията да гарантира, че законодателните ѝ предложения за реформа на ОСП включват адекватни мерки и инструменти, чрез които производството на протеинови култури се интегрира в подобрени системи за сеитбообращение, така че да се преодолее текущият недостиг на протеинови култури, да се подобрят доходите на земеделските стопани и да се разрешат основните предизвикателства, пред които е изправено селското стопанство, като изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и плодородие на почвата и опазването и устойчивото управление на водните ресурси;

100.  счита, че минимална сума от общия наличен бюджет в стълб ІІ следва да се отпуска за мерките за агроекология и климат, включително биологично земеделие, улавяне на СО2, здраве на почвите, мерки за устойчивото управление на горите, планиране на управлението на хранителните вещества за защита на биологичното разнообразие и опрашване и генетично разнообразие на животни и растения; подчертава в този контекст значението на запазването на плащанията по „Натура 2000“ и гарантирането, че те са достатъчни, за да служат като истински стимул за земеделските стопани;

101.  подчертава необходимостта от плащания по линия на програмите за развитие на селските райони за земеделските стопани в зоните с природни ограничения, трудни климатични условия, стръмни склонове или ограничения по отношение на качеството на почвите; призовава за опростяване и по-добър подход на плана за районите с природни ограничения за периода след 2020 г.;

102.  припомня, че Парламентът вече подчерта, че „проверката на пригодността“ на Директивата за опазване на природата изтъква необходимостта от подобряване на съгласуваността с ОСП и подчертава тревожното намаляване на видовете и местообитанията, свързани със селското стопанство; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на ОСП върху биологичното разнообразие; призовава също така за по-големи плащания по „Натура 2000“ с цел по-добро стимулиране на опазването на селскостопанските зони по „Натура 2000“, които са в много лошо състояние;

103.  призовава за прилагане и засилване на интелигентни по отношение на климата селскостопански мерки, тъй като бъдещото въздействие от изменението на климата върху селското стопанство в Европа ще се засилва;

104.  счита, че рисковете, свързани с изменението на климата и деградацията на почвите при всички обработваеми площи трябва да бъдат управлявани в ОСП, чрез инвестиции в повишаването на устойчивостта и здравината на агроекосистемите и чрез инвестиции в екологична инфраструктура за изграждане на горен почвен слой, обръщане на хода на ерозията на почвите, въвеждане и удължаване на сеитбооборота, добавяне на повече дървета в ландшафта и увеличаване на биологичното и структурното многообразие в земеделските стопанства;

105.  счита, че засиленото използване на остатъци от фуражни култури като възобновяем, ефективен и устойчив източник на енергия за селските райони следва да се подкрепя и насърчава;

106.  призовава Комисията да насърчава иновациите, научните изследвания и модернизацията в селското стопанство, агролесовъдството и сектора на храните чрез подкрепа за силна система на консултиране и обучение, която е по-добре пригодена към нуждите на бенефициерите на ОСП при разработването на техните практики към по-голяма устойчивост и защита на ресурсите, и чрез подкрепа на прилагането на интелигентни технологии с цел по-ефективен отговор на предизвикателствата в областта на здравето, околната среда и конкурентоспособността; подчертава, че обучението и консултантските услуги трябва да бъдат предварително условие в проектирането и изпълнението на програмите във всички държави членки и че е от съществено значение да се насърчава трансфер на ноу-хау, модели на най-добри практики и обмен между кооперациите и организациите на производителите в държавите членки, като например чрез европейската система за трансфер на знания и иновации в селското стопанство (ТЗИСС); счита, че агроекологичните методи и принципите в основата на прецизното земеделие могат да донесат значителни ползи за околната среда, да увеличат приходите на земеделските стопани, да рационализират използването на селскостопански машини и значително да увеличат ефективността на ресурсите;

107.  подчертава важната необходимост от ОСП, „Хоризонт 2020“ и други финансови схеми за подпомагане с цел насърчаване на земеделските стопани да инвестират в нови технологии, приспособени спрямо големината на стопанствата им, като инструментите за прецизно и цифрово земеделие, които подобряват устойчивостта и екологичното въздействие на селското стопанство;

108.  призовава Комисията да стимулира разработването и разпространението на иновативни технологии за всички видове земеделски стопанства, независимо от техния размер и производство, било конвенционални, било биологични, за отглеждане на животни или обработване на земи, малки или големи;

109.  призовава Комисията да осигури ОСП, която постига по-висока степен на иновации, допринася за напредъка на биоикономиката и предоставя решения в областта на биологичното разнообразие, климата и околната среда;

110.  призовава Комисията да акцентира върху качеството на живота в селските райони и да ги направи привлекателни за всички хора, особено за младото поколение;

111.  счита, че цифровизацията и прецизното селско стопанство, насърчавани в ОСП, не следва да правят земеделските стопани по-зависими от допълнителни средства или външно финансиране, нито да възпрепятстват достъпа им до ресурси, а следва да бъдат отворени и развивани по приобщаващ начин с участието на земеделските стопани;

112.  призовава, без да се засяга предефинирането на общия размер на помощта на ЕС за развитие на селските райони, за текущите програми за селско развитие, одобрени в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, да продължават да се прилагат до 2024 г. или до приемането на нова реформа;

113.  приветства ангажимента на Комисията да насърчава концепцията за „интелигентни селища“ в ЕС, благодарение на което чрез по-координирано развитие на различните политики ще бъде възможно да се преодолее недостигът на широколентови връзки, възможности за работа и предоставяне на услуги в селските райони;

114.  изисква да се предприемат действия за справяне със сериозния проблем, който представляват злополуките в стопанствата и който води до наранявания и смъртни случаи в земеделските стопанства в ЕС, чрез мерките в стълб II за подпомагане на инвестициите в мерки за безопасност и обучение;

115.  призовава в рамките на разработването на стратегия на ЕС за протеиновите култури да бъде разрешено еднократното прилагане на продукти за растителна защита преди до малко след сеитбата върху всички площи с протеинови култури;

116.  счита, че инвестициите в иновации, образование и обучение са от съществено значение за бъдещето на европейското селско стопанство;

117.  подчертава, че следва допълнително да се проучи ориентираният към резултатите подход на равнището на държавите членки и на регионално равнище, както и иновативните решения, предоставяни от схеми за сертифициране, в рамките на бъдещата ОСП, без да се добавят бюрокрация и проверки на място;

118.  настойчиво приканва за въвеждането на целенасочени мерки за модернизиране и подобряване на структурата в рамките на стълб II с цел изпълнение на приоритетните цели, като например Цифрово земеделие 4.0;

119.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да обезпечават и насърчават достъпа до семена и селскостопански суровини за дребните земеделски стопани и маргинализираните групи и да насърчават и обезпечават обмена на семена и тяхната обществена собственост наред с устойчивите традиционни техники, гарантиращи правото на човека на подходящи храни и хранене;

120.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да акцентират повече върху предприемаческите възможности за услугите към и от селищата;

121.  отбелязва, че всяко земеделско стопанство е различно и следователно са необходими индивидуални решения;

Силна позиция на земеделските стопани в световната продоволствена система

122.  призовава Комисията да запази настоящата рамка за единната обща организация на пазарите (единната ООП) в рамките на стълб I, включително специфичните инструменти на политиката и пазарните стандарти, и да подобри схемата на ЕС за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училищата; подчертава значението на съществуващите системи за управление на производството за конкретни продукти и запазването на отделните секторни програми (вино, плодове и зеленчуци, зехтин и пчеларство) като задължителни за произвеждащите държави, с крайната цел укрепване на устойчивостта и конкурентоспособността на всеки сектор и запазване на условия на равнопоставеност, като същевременно се дава възможност за достъп на всички земеделски стопани;

123.  счита, че положителният и „ориентираният към пазара“ опит на оперативните програми на единната ООП в сектора на плодовете и зеленчуците, изпълнявани от организациите на производителите и финансирани въз основа на стойността на предлаганата на пазара продукция, доказаха своята ефективност при повишаване на конкурентоспособността и структуриране на целевите сектори и подобряване на тяхната устойчивост; призовава следователно Комисията да разгледа въвеждането на подобни оперативни програми за други сектори; счита, че това би могло да бъде от особена полза за организациите на производителите, които представляват млекопроизводители в планинските и отдалечените региони на Съюза и които преработват и предлагат на пазара висококачествени продукти, като по този начин може да бъде запазено млекопроизводството в тези трудни за селскостопанско производство региони;

124.  припомня, че неравната пазарна мощ е особена пречка пред покриващото разходите производство в сектора на млякото и млечните продукти;

125.  насочва вниманието към възможността за въвеждане на схема за доброволно намаляване на предлагането на мляко в рамките на ООП;

126.  призовава за въвеждането на нов инструмент за управление на самостоятелното подпомагане за зехтина, който би дал възможност за съхраняване на маслото в годините на свръхпроизводство и за пускането му на пазара в моменти, когато производството не удовлетворява търсенето;

127.  набляга на решаващата необходимост бъдещата ОСП да подкрепя земеделските стопани по по-ефикасен начин, справедливо и своевременно, за да се справят с нестабилността на цените и доходите, дължаща се на климата, неблагоприятните климатични условия и санитарните и пазарните рискове, чрез създаване на допълнителни стимули и пазарни условия, стимулиращи разработването и доброволното използване на инструменти за управление на риска и инструменти за стабилизиране (застрахователни схеми, инструменти за стабилизиране на доходите, индивидуални механизми и взаимоспомагателни фондове) при същевременно осигуряване на достъп за всички земеделски стопани и съвместимост със съществуващите национални схеми;

128.  призовава за предоставянето на по-добра подкрепа с цел увеличаване на производството на бобови растения в ЕС, както и за оказване на специфична помощ на овцевъдите и козевъдите, използващи екстензивни методи, като се вземат под внимание ползите от тези сектори за околната среда и необходимостта от намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на протеини за фуражи;

129.  подчертава, че една ориентирана към бъдещето ОСП следва да бъде разработена така, че да осигурява по-ефективно справяне със здравни въпроси от особено значение, като например въпросите, свързани с антимикробната резистентност (АМР), качеството на въздуха и по-здравословното хранене;

130.  подчертава предизвикателствата за здравето на животните и хората, произтичащи от антимикробната резистентност; счита, че новата правна рамка следва активно да насърчава по-доброто здраве и хуманно отношение към животните като средство за борба с антибиотичната резистентност, като по този начин се осигури по-добра защита на общественото здраве и на селскостопанския сектор като цяло;

131.  обръща внимание на факта, че пазарните рискове могат да бъдат управлявани също и чрез по-добър достъп на селскостопанските и хранителните продукти на ЕС до пазарите за износ;

132.  настоятелно подчертава важността на засилването на позицията на първичните производители в рамките на веригата за доставки на храни, по-специално чрез гарантиране на справедливото разпределение на добавената стойност между производителите, преработвателите и сектора на търговия на дребно, чрез въвеждане на финансовите ресурси и стимули, необходими за подпомагане на създаването и развитието на икономически организации (както вертикални, така и хоризонтални) като организации на производители, включително кооперации, и техни сдружения и междубраншови организации, чрез установяване на хармонизирани минимални стандарти за борба с нелоялните и незаконните търговски практики във веригата за доставки на храни, и чрез засилване на прозрачността на пазарите и посредством инструменти за предотвратяване на кризи;

133.  подчертава, че съгласно целите на член 39 от ДФЕС и изключението, посочено в член 41 от ДФЕС, в Регламента „Омнибус“ се пояснява правоотношението между разпоредбите относно единната ООП и правилата на ЕС в областта на конкуренцията и се въвеждат нови колективни възможности за земеделските стопани да подобрят позициите си в процеса на договаряне в рамките на веригата за доставки на храни; счита, че тези разпоредби са от съществено значение в рамките на бъдещата ОСП и че следва да бъдат допълнително усъвършенствани;

134.  счита, че въз основа на поуките, извлечени от функционирането на различните обсерватории на пазара на ЕС (мляко, месо, захар и селскостопански култури), подобни инструменти следва да бъдат разширени по отношение на секторите, които все още не са обхванати, както и да бъдат допълнително развивани, така че да предлагат надеждни данни и прогнози за пазарните участници с цел предоставяне на ранно предупреждение и даване на възможност за превантивни действия в случай на смущения на пазара с оглед на предотвратяването на кризи;

135.  призовава за увеличаване на подкрепата за и популяризирането на местните пазари и късите вериги за доставки на храни; подчертава необходимостта от разработване на местни услуги, свързани с късите вериги на доставки;

136.  призовава Комисията допълнително да изясни и актуализира — когато това е необходимо — правилата за организациите на производителите и междубраншовите организации, по-специално по отношение на политиката в областта на конкуренцията, включително с оглед на мерките и споразуменията, предприети и сключени от междубраншовите организации, за да отговорят на обществените изисквания;

137.  подчертава, че историческите инструменти за управление на пазара на ОСП (т.е. публична интервенция и частно складиране) имат ограничено и недостатъчно въздействие в контекста на глобализираните икономики и че инструментите за управление на риска не са достатъчно ефективни, за да се справят със значителни колебания на цените и мащабни смущения на пазара;

138.  поради това подчертава необходимостта от това единната ООП да продължи да играе важна роля в рамките на бъдещата ОСП като предпазна мрежа в бързо стабилизиращите се селскостопански пазари и в предвиждането на кризи, и подчертава значението на Регламента „Омнибус“ за даването на възможност и насърчаването – въз основа на поуките, извлечени по време на последната криза на пазара, особено в сектора на млякото и млечните продукти – на допълнителното използване на иновативни инструменти за управление на пазари и кризи, като например доброволни секторни споразумения за управление и по целесъобразност намаляване на предлагането в количествено отношение между производители, организации на производители, сдружения на организации на производители и междубраншови организации и преработватели (например схемата на ЕС за намаляване на производството на мляко);

139.  приветства работата по разработването на устойчива стратегия за протеините за ЕС;

140.  подчертава необходимостта от създаване на местни и регионални пазари за бобови култури в целия ЕС, от подобряване на екологичните характеристики чрез отглеждането на културите в сеитбооборот, като същевременно се намалява и зависимостта от употребата на вносни фуражи, торове и пестициди, както и от повишаване на жизнеспособността и икономическите стимули с цел промяна към по-устойчиви селскостопански практики;

141.  счита, че мерките за управление на предлагането на сирена и шунка със защитено наименование за произход или защитено географско указание или за вино са доказали своята ефективност по отношение на повишаването на устойчивостта, конкурентоспособността и качеството на целевите продукти и че поради това следва да бъдат запазени и по целесъобразност разширени, за да обхванат всички продукти със знак за качество в съответствие с целите на ОСП;

142.  призовава за задълбочен преглед на настоящия кризисен механизъм, за да се създаде работещ и независим фонд на ЕС за селскостопански кризи, освободен от бюджетния принцип на ежегодност, така че да се позволи прехвърлянето на бюджетни средства от една година за следващата, особено когато пазарните цени са достатъчно високи, като същевременно се запази резервът за кризи на постоянно равнище през целия период на МФР, като по този начин се даде възможност за по-бързи, по-съгласувани и ефективни действия за превенция и отговори, допълващи използването инструменти за управлението на пазара и риска в случай на тежки кризисни ситуации, включително такива, които имат икономически последствия за земеделските стопани поради проблеми със здравето на животните, болести по растенията и безопасността на храните, но и такива, които възникват от външни сътресения с въздействие върху селското стопанство;

143.  счита, че макар търговските споразумения да са от полза за някои селскостопански сектори на ЕС и да са необходими за засилване на позицията на ЕС на световния селскостопански пазар, както и да са от полза за икономиката на ЕС като цяло, те създават и редица предизвикателства, особено за малките и средните земеделски стопанства и чувствителните сектори, които трябва да бъдат взети под внимание, като например спазване на санитарните, фитосанитарните, екологичните, социалните стандарти и стандартите в областта на хуманното отношение към животните на ЕС, което изисква съгласуваност между търговската политика и определени цели на ОСП и не трябва да води до занижаване на европейските високи стандарти или да излага на риск нейните селски територии;

144.  подчертава, че прилагането на различни стандарти би увеличило риска от изнасяне на вътрешното производство на ЕС в чужбина за сметка на развитието на селските райони, околната среда, а в някои случаи и на качеството на храните;

145.  подчертава, че необходимостта от засилени предпазни механизми следва да бъде показателна и за дебатите относно бъдещите търговски споразумения (Меркосур, Нова Зеландия, Австралия и т.н.) и тяхното въздействие върху селското стопанство в Европа;

146.  подчертава, че макар и да е важно да се продължи работата за увеличаване на достъпа до пазара за европейските селскостопански продукти, необходими са адекватни мерки за защита на европейското селско стопанство, които отчитат специфични за секторите безпокойства, като например предпазни механизми за избягване на отрицателни социално-икономически въздействия върху дребно- и средномащабните земеделски стопани в ЕС и в трети държави, или потенциалното изключване от преговорите на най-чувствителните сектори и прилагане на принципа на реципрочност по отношение на производствените условия, за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция между земеделските стопани в Европейския съюз и техните чуждестранни конкуренти; настоява, че европейското производство не трябва да бъде подкопавано от неотговарящ на стандартите внос с по-лошо качество;

147.  приканва Комисията да преосмисли селското стопанство като стратегическа дейност и да предвижда такива споразумения за свободна търговия, в които селскостопанският сектор вече да не се приема като променлива величина, която се приспособява спрямо другите сектори с дял в търговията, и да защитава ключовите сектори като производството на сурово мляко;

148.  счита, че изискванията на международната търговия и СТО оказаха значително влияние върху поредицата от преразглеждания на ОСП, които бяха извършени от 90-те години на миналия век насам; счита, че тези преразглеждания направиха европейските селскостопански продукти и европейската хранително-вкусова промишленост по-конкурентоспособни, но също така подкопаха големи дялове от селскостопанския сектор, излагайки ги на нестабилността на световните пазари; счита, че сега е моментът, както се предлага в съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство в Европа, да се обърне по-голямо внимание на други цели на ОСП, като например жизнения стандарт на земеделските производители и въпросите, свързани със здравето, заетостта, околната среда и изменението на климата;

149.  подчертава, че търговската политика на ЕС трябва да бъде съгласувана с другите политики на ЕС, като например политиките в областта на развитието и околната среда, и да подпомага постигането на ЦУР, както и че тя може да допринесе за постигането на целите на ОСП, по-специално като осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, и като гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени; подчертава, че хранително-вкусовата промишленост на ЕС следва да се възползва от предлаганите от износа възможности за растеж, като се има предвид, че приблизително 90% от допълнителното търсене в световен мащаб на продукти на хранително-вкусовата промишленост през следващото десетилетие ще бъде от държави извън Европа; подчертава, че ОСП трябва да удовлетвори свързаните с храната, околната среда и климата потребности на европейското общество, преди да започне да мисли за производство с цел продажба на международните селскостопански пазари; подчертава, че т. нар. развиващи се страни следва да имат достатъчно възможности сами да създадат и поддържат стабилен хранително-вкусов сектор;

150.  освен това счита, че на стоките, чието производство е свързано с обезлесяване, заграбване на земя или ресурси и нарушения на правата на човека, не следва да бъде предоставян достъп до пазара на ЕС;

151.  припомня Новия европейски консенсус за развитие, в който ЕС и неговите държави членки потвърждават отново своя ангажимент спрямо принципа за съгласуваност на политиките за развитие (СПР), установен в член 208 от ДФЕС, и признават първостепенното значение на ефективното съблюдаване на този принцип, което предполага вземането под внимание на целите на сътрудничеството за развитие във всички политики на ЕС, в т.ч. селскостопанската политика и финансирането, които има вероятност да имат отрицателно отражение върху развиващите се страни; счита в този контекст, че реформата на ОСП следва да зачита правото на развиващите се страни да определят своите селскостопански и продоволствени политики, без да се отслабва техният капацитет за производство на храни и дългосрочна продоволствена сигурност, особено тези на най-слабо развитите страни;

152.  припомня ангажимента на ЕС и неговите държави членки по отношение на ЦУР и подчертава, че съгласуваността на ОСП с целите за устойчиво развитие е от решаващо значение, особено в случая на ЦУР 2 (нулево равнище на глад), 5 (равенство между половете), 12 (отговорно потребление и производство), 13 (действия във връзка с климата) и 15 (живот на земята), с които бъдещата ОСП трябва да бъде съгласувана;

153.  призовава – в съответствие с принципа за бюджетна ефективност – за последователност и по-добро взаимодействие между ОСП и всички други политики и международни ангажименти на ЕС, по-специално в областта на енергетиката, водоснабдяването, земеползването, биоразнообразието и екосистемите, както и на развитието на отдалечените и планинските райони;

154.  призовава Комисията да извършва систематична оценка на въздействието на разпоредбите по отношение на селскостопанския сектор във всички търговски споразумения, както и да предлага конкретни стратегии, за да се гарантира, че нито един селскостопански сектор няма да пострада вследствие на търговско споразумение, сключено с трета държава;

155.  настоява, че процесите и производствените методи (ППМ) са основен елемент на социалните, икономическите и екологичните стандарти в световната търговия със селскостопански продукти, и насърчава Комисията да призове настоятелно СТО да признае ППМ като такива;

156.  подчертава, че изпълнението на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата и постигането на ЦУР трябва да бъдат един от ръководните принципи за всяка търговска политика по отношение на селскостопанските продукти; отбелязва, че в своя документ за размисъл относно извличането на ползи от глобализацията Комисията правилно посочва търсенето на повече продукти на справедливата търговия и устойчиви и местни продукти като променяща се тенденция в глобализацията; подчертава, че търговската политика на ЕС може да допринесе значително за постигането на ЦУР и целите в областта на климата, заложени в Парижкото споразумение;

157.  припомня, че ЕС премахна експортните субсидии от своя страна и че в настоящия бюджет на ЕС вече не се предвижда бюджетен ред за експортни субсидии; в тази връзка приканва търговските партньори на ЕС да поемат ангажименти за намаляване на нарушаващото търговията подпомагане на национално равнище; призовава членовете на СТО, които продължават да отпускат експортни субсидии, да изпълнят министерското решение относно конкуренцията при износа, което беше прието в Найроби на 19 декември 2015 г.;

158.  изисква Комисията да остане бдителна и да засили защитните действия на Съюза с оглед на отстраняването на съществуващите и бъдещите пречки за достъпа до пазари в трети държави, които се увеличават, като същевременно зачита околната среда и правата на човека, включително правото на прехрана; подчертава, че по-голямата част от тези пречки засягат селскостопанските продукти (27% съгласно базата данни на Комисията за достъпа до пазара), които от своя страна са свързани главно със санитарните и фитосанитарните мерки за достъп до пазара;

159.  призовава Комисията да предвиди и да вземе под внимание последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС при изготвянето на размяната на предложения и изчисляването на квотите;

160.  призовава Комисията да стартира ясни и прозрачни инициативи за допълнително засилване на насърчаването на стандартите на ЕС в областта на производството, безопасността, хуманното отношение към животните и околната среда и късите вериги на доставки, както и да подпомага схемите за производство на качествени храни, което би могло да бъде постигнато, наред с другото, чрез европейски схеми за етикетиране на произхода, и чрез маркетингови дейности и дейности за популяризиране на вътрешния пазар и пазарите на трети държави за тези сектори, които се възползват от конкретните политически инструменти в рамките на ОСП; подчертава необходимостта от намаляване на бюрокрацията и ненужните условия, за да се позволи на по-малките производители да участват в тези схеми; приветства трайното увеличаване на бюджета за програми за популяризиране и настоятелно призовава Комисията да запази темпа на увеличаване на бюджетните кредити в светлината на нарастващия интерес от страна на производителите;

161.  подчертава значението на късите местни и регионални вериги за доставки, които са по-устойчиви по отношение на околната среда с оглед на намаленото замърсяване поради използване на по-малко транспорт, и означават, че продуктите са по-пресни и лесно проследими;

162.  припомня, че е важно даването на възможност на местните земеделски стопани да се придвижат нагоре по веригата на стойността, като им се предоставят помощ и подкрепа относно биологичните продукти и продуктите с добавена стойност, както и нови знания и технологии, доколкото постигането на устойчивост изисква преки действия за опазване, защита и подобряване на състоянието на природните ресурси;

163.  припомня, че местното производство подпомага местната култура на хранене, както и местните икономики;

164.  подчертава, че акцентът в бъдещето на селското стопанство следва да бъде върху производството на висококачествени храни, защото именно в него се крие конкурентното предимство на Европа; подчертава, че стандартите на ЕС трябва да бъдат запазени и укрепени, когато това е осъществимо; призовава за мерки за допълнително увеличаване на дългосрочната производителност и конкурентоспособност на сектора на производството на храни и за въвеждане на нови технологии, както и за по-ефикасно използване на ресурсите, като по този начин се укрепва водещата роля на ЕС в света;

165.  счита за неприемливо, че съществуват разлики в качеството между хранителни продукти, които се рекламират и разпространяват в рамките на единния пазар под една и съща марка и с една и съща опаковка; приветства стимулите от Комисията за решаване на проблема за двойното качество на хранителните продукти на единния пазар, в това число нейната работата по установяване на обща методология за изпитване;

166.  приветства постигнатия напредък по отношение на насърчаването на селскостопанските интереси на ЕС в рамките на неотдавнашните двустранни търговски преговори, по-специално по отношение на достъпа до пазара за висококачествени продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС и защитата на географските указания в трети държави; вярва, че тази тенденция може да бъде продължена и подобрена;

Прозрачен процес на вземане на решения за солидно предложение за ОСП за периода 2021—2028 г.

167.  подчертава, че Парламентът и Съветът следва, чрез процедурата на съвместно вземане на решения, да определят общите цели, основните стандарти, мерките и отпуснатите финансови средства, както и подходящото ниво на необходимата гъвкавост, за да се даде възможност на държавите членки и на техните региони да се справят със своите специфики и потребности в съответствие с единния пазар, така че да се избягват нарушения на конкуренцията, произтичащи от решения на национално равнище;

168.  изразява съжаление относно факта, че целият процес на програмиране на ОСП след 2020 г. – консултация, комуникация, оценка на въздействието и законодателни предложения – започва неколкократно със значително закъснение, тъй като краят на осмия парламентарен мандат наближава, което създава опасност дебатът относно бъдещата ОСП да бъде засенчен от предизборни дебати и излага на риск възможността за постигане на окончателно споразумение преди европейските избори;

169.  призовава Комисията да въведе преходен регламент, който – в случай на забавяне при приемането на ОСП, да предостави възможност на земеделските стопани да продължат да имат достъп до мерките по програмата за развитие на селските райони, по-специално мерките в областта на околната среда и инвестициите;

170.  призовава държавите членки да гарантират, при провеждането на новата реформа, че няма да има забавяния при плащанията на земеделските стопани, както и да поемат отговорност и надлежно да компенсират земеделските стопани в случай на забавяния;

171.  при все това подчертава, че е необходимо да се отбележи колкото е възможно по-голям напредък преди края на настоящия мандат и да се даде гласност на тази тема по време на кампанията за изборите за Европейски парламент;

172.  признава колко е важно в процеса на вземане на решения за ОСП да бъдат включени институциите и експертите, отговарящи за политиките в областта на здравето и околната среда, които засягат биологичното разнообразие, изменението на климата, замърсяването на въздуха, почвата и водите;

173.  призовава Комисията да предлага, преди въвеждането на съществени промени във формирането и/или прилагането на ОСП, преходен период, който да е достатъчно дълъг, за да се гарантира плавен преход и време държавите членки да приложат системно и надлежно новата политика, за да се избегне всяко забавяне при годишните плащания на земеделските стопани и при изпълнението на мерките за развитие на селските райони;

174.  призовава ЕС и неговите държави членки да засилят диалога с развиващите се страни и да предоставят своите експертни познания и финансова подкрепа за насърчаване на екологично устойчиво селско стопанство, основано на дребното и семейното земеделие, насочено по-специално към жените и младите хора – ангажимент, поет през 2017 г. в съвместната декларация на срещата на високо равнище Африкански съюз – ЕС, озаглавена „Инвестиране в младежта за ускорен приобщаващ растеж и устойчиво развитие“; припомня приноса на жените в селските райони в ролята на предприемачи и двигатели на устойчивото развитие; подчертава необходимостта да бъде развит техният потенциал в устойчивото селско стопанство и тяхната устойчивост в селските райони;

175.  припомня, че гладът и недохранването в развиващите се страни са свързани като цяло с липсата на покупателна способност и/или неспособността на бедното население в селските райони да се самоиздържа; във връзка с това настоятелно приканва ЕС активно да помага на развиващите се страни да преодолеят пречките (например лоша инфраструктура и незадоволителна логистика) пред собственото си селскостопанско производство;

176.  посочва, че през 2050 г. повече от половината от населението на най-слабо развитите страни ще продължава да живее в селските райони и че развитието на устойчиво селско стопанство в развиващите се страни ще спомогне за отключването на потенциала на техните селски общности, задържането на населението в селските райони и намаляване на непълната заетост, бедността и продоволствената несигурност, което на свой ред ще спомогне за справяне с първопричините на принудителната миграция;

177.  потвърждава важната роля, която космическите технологии, като например разработените от космическите и спътникови програми на ЕС, управлявани от Европейската агенция за глобални навигационни спътникови системи („Галилео“, „EGNOS“ и „Коперник“), може да играят за постигането на ЦУР на ООН чрез осигуряването на достъпни решения за улесняване на преминаването към прецизно земеделие, като по този начин се елиминират отпадъците, спестява се време, намалява се умората и се оптимизира използването на оборудването;

178.  призовава Комисията да проучи космическите научни технологии и приложения и Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие като механизми за подпомагане на мониторинга на селскостопанските култури, добитъка, горските стопанства, рибните стопанства и аквакултурите, както и за подкрепа на земеделските стопани, горските стопани, рибарите и лицата, определящи политиките, в усилията им да използват разнообразни методи за постигане на устойчиво производство на храни, и да отговори на свързаните с тях предизвикателства;

179.  призовава Комисията да осигури държавите членки да гарантират равенството между жените и мъжете в селските райони в своите планове за действие; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят равнопоставено представителство на жените в структурите на институциите за диалог със сектора и органите за вземане на решения на професионалните организации, кооперациите и сдруженията в сектора; счита, че новото законодателство на ЕС следва значително да подобри тематичните подпрограми за жените в селските райони;

180.  подчертава, че Комисията следва да продължи да гарантира строго налагане на изпълнението на законодателството на ЕС в областта на хуманното отношение към животните по всяко време и във всички държави членки, с подходящ контрол и санкции; призовава Комисията да наблюдава и докладва относно здравето на животните и хуманното отношение към животните, включително транспортирането на животните; припомня, че продуктите, внасяни в ЕС, трябва да спазват европейските стандарти в областта на хуманното отношение към животните и околната среда, както и европейските социални стандарти; призовава за финансови стимули за доброволно предприемане на мерки за хуманно отношение към животните, които надхвърлят минималните законово установени стандарти;

181.  призовава Комисията да въведе и приложи съответното право на ЕС, по-специално Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране; счита, че е необходимо, в този контекст, да се изпълни решението на Съда на ЕС, в което се постановява, че защитата на хуманното отношение към животните не спира на външните граници на ЕС, и че следователно превозвачите на животни за износ от Европейския съюз трябва да спазват правилата на ЕС за хуманно отношение към животните, включително и извън ЕС;

182.  настоява да се обърне специално внимание на земеделските стопани, които се сблъскват с допълнителни разходи поради специфични ограничения, свързани с районите с висока природна стойност, като планинските райони, островите, най-отдалечените региони и други необлагодетелствани райони; счита, че поради техните специфични ограничения финансирането по ОСП е от жизнено важно значение за тези райони и че всяко намаление би имало много вредно въздействие върху много селскостопански продукти; настоятелно призовава държавите членки да разработят и приложат качествени схеми, за да се даде възможност на заинтересованите производители бързо да ги въведат;

183.  счита, че бюджетът на POSEI следва да се запази на достатъчни нива, за да отговори на предизвикателствата в областта на селското стопанство в най-отдалечените региони, съгласно посоченото неколкократно от Парламента; приветства резултатите от последния доклад на Комисията относно прилагането на програми POSEI и счита, че програмите за най-отдалечените региони и за по-малките острови в Егейско море следва да се разграничават от общата схема за директни плащания на ЕС, за да се гарантира балансирано териториално развитие чрез предотвратяване на риска от изоставяне на производството поради предизвикателствата, свързани с отдалеченост, изолираност, малък размер, труден релеф и климат, или икономическа зависимост от малко на брой продукти;

184.  призовава Комисията да включи в Обсерваторията за наблюдение на пазара на мляко самостоятелен отдел за проучване на цените в най-отдалечените региони, за да се реагира своевременно на евентуална криза в сектора; счита, че определението за „криза“ и последващата намеса от страна на Комисията следва да бъдат адаптирани спрямо най-отдалечените региони, като се вземат под внимание размерът на пазара, зависимостта от ограничен брой икономически дейности и по-малкият капацитет за диверсификация;

185.  призовава за по-добро интегриране на „кръговата икономика“, за да се гарантира най-добрата и най-ефективна употреба на първичен материал и странични продукти във възникващата биоикономика при зачитане на ограниченията на наличието на биомаса и почва, и други екосистемни услуги, и счита, че развитието на биопромишленост в селските райони би могло да създаде нови бизнес модели, които биха могли да помогнат на земеделските стопани и собствениците на гори да намерят нови пазари за своите продукти и за създаването на нови работни места; поради това призовава Комисията и държавите членки да осигурят необходимата подкрепа за селскостопанския и горския сектор, с цел да допринесат в по-голяма степен за по-нататъшното развитие на биоикономиката в ЕС; подчертава необходимостта да се насърчава агролесовъдството, което може да осигури екосистеми с множество приложения за свободното време и производството и микроклимати, и да се премахнат пропуските, които биха могли да възпрепятстват развитието му;

186.  счита, че подпомагането на мерките за агроекология и климат, допълнени от екосхеми на равнището на държавите членки, следва да покрива разходите на земеделските стопани за прехода към нови устойчиви практики, като например чрез насърчаване и подкрепа на агролесовъдството и други мерки за устойчиво лесовъдство, които подкрепят биологичното разнообразие и генетичното разнообразие на животински и растителни видове, и за адаптиране към променящите се климатични условия;

187.  призовава Комисията да гарантира иновациите, научните изследвания и модернизацията в агролесовъдството и лесовъдството, като подкрепя силна и съобразена с индивидуалните потребности система на консултиране, целенасочено обучение и специално разработени решения за стимулиране на иновациите и обмена на ноу-хау и най-добри практики между държавите членки, с общ акцент върху съответните нови технологии и цифровизацията; същевременно подчертава ключовата роля на сдруженията от собственици на гори в трансфера на информация и иновации, обучението и последващото образование на малките собственици на гори и прилагането на активно мултифункционално управление на горите;

o
o   o

188.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 350, 29.12.2017 г., стр. 15.
(2) ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23.
(3) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71.
(4) Приети текстове, P8_TA(2018)0022.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0203.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0095.
(7) Приети текстове, P8_TA(2018)0075.
(8) Приети текстове, P8_TA(2018)0057.
(9) Приети текстове, P8_TA(2017)0197.
(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0099.
(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0504.
(12) Приети текстове, P8_TA(2016)0427.
(13) ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 62.
(14) ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 7.
(15) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 10.
(16) ОВ C 342, 12.10.2017 г., стр. 10.


Тълкуване и прилагане на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество
PDF 239kWORD 86k
Резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018 г. относно тълкуването и прилагането на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (2016/2018(INI))
P8_TA(2018)0225A8-0170/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 295 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г за по-добро законотворчество.(1) („новото МИС“),

—  като взе предвид Рамковото споразумение от 20 октомври 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(2) („Рамковото споразумение от 2010 г.“),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г за по-добро законотворчество.(3) („МИС от 2003 г.“),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове(4),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 22 декември 1998 година относно общите насоки за качеството на съставяне на общностното законодателство(5),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(6),

—  като взе предвид Съвместната декларация от 13 юни 2007 г. относно практическите условия и ред за процедурата на съвместно вземане на решение(7),

—  като взе предвид Съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно обяснителните документи(8),

—  като взе предвид съвместната декларация относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г.(9),

—  като взе предвид Съвместната декларация относно законодателните приоритети на ЕС за периода 2018-2019 г.(10),

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 18 март 2014 г. („делото за биоцидите“), от 16 юли 2015 г. („делото за механизма за визова реципрочност“), от 17 март 2016 г. („делото за делегирания акт за МСЕ“), от 14 юни 2016 г. („делото за Танзания“) и от 24 юни 2014 г. („делото за остров Мавриций“)(11),

—  като взе предвид своето решение от 13 декември 2016 г. за цялостно преразглеждане на Правилника за дейността на Европейския парламент(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно стратегическите приоритети за работната програма на Комисията за 2017 г.(14),

—  като взе предвид своето решение от 9 март 2016 г. относно сключването на Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г. относно последващи действия във връзка с делегирането на законодателни правомощия и контрола от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността — 19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 година(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно 18-ия доклад относно „по-доброто законотворчество“ – прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.)(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране на независимостта на оценките за въздействието(21),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 октомври 2017 г., озаглавено „Допълване на дневния ред на по-доброто регулиране: по-добри решения за по-добри резултати“ COM(2017)0651,

—  като взе предвид член 294 от ДФЕС относно процедурата за съвместно вземане на решение,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 24 октомври 2017 г., озаглавен „Преглед на усилията на Съюза за опростяване и намаляване на регулаторната тежест“ (SWD(2017)0675),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 декември 2016 г., озаглавено: „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане(22)“ ,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено: „По-добро регулиране: да постигаме по-добри резултати за един по-силен Съюз“ (COM(2016)0615),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2015 г., озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 7 юли 2017 г., озаглавен „Насоки за по-добро регулиране“ (SWD(2017)0350),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по правни въпроси и комисията по конституционни въпроси в съответствие с член 55 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и на комисията по конституционни въпроси, както и становищата на комисията по международна търговия, комисията по икономически и парични въпроси, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по петиции (A8-0170/2018),

А.  като има предвид, че новото МИС влезе в сила в деня на своето подписване, 13 април 2016 г.;

Б.  като има предвид, че по повод на приемането на новото МИС Европейският парламент и Комисията направиха изявление, с което се потвърждава, че „новото споразумение отразява равновесието между Европейския парламент, Съвета и Комисията и между съответните им компетентности, както са посочени в Договорите“, и „не засяга Рамковото споразумение от 20 октомври 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия“(23);

В.  като има предвид, че за да бъдат прилагани разпоредбите на новото МИС относно междуинституционалното програмиране, Парламентът преразгледа своя правилник, така че, наред с другото, да бъдат определени вътрешните процеси за договарянето и приемането на съвместни заключения относно многогодишното програмиране и съвместни декларации относно годишното междуинституционално програмиране;

Г.  като има предвид, че в контекста на годишното междуинституционално програмиране трите институции постигнаха съгласие по две съвместни декларации относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г. и съответно за периода 2018—2019 г.;

Д.  като има предвид, че за разлика от МИС от 2003 г., новото МИС вече не предвижда правна рамка за използването на алтернативни регулаторни методи, като например съвместно регулиране и саморегулиране, в резултат на което липсва каквото и да било позоваване на тези методи;

Е.  като има предвид, че параграф 13 от новото МИС изисква Комисията да провежда възможно най-широки консултации по време на процеса на оценка на въздействието; като има предвид, че, по подобен начин, параграф 19 от новото МИС изисква от Комисията, преди да приеме дадено предложение, а не след това, да провежда публични консултации по отворен и прозрачен начин, като се гарантира, че условията и сроковете за тези обществени консултации дават възможност за възможно най-широко участие и не са ограничени само до запазени интереси и техните лобисти;

Ж.  като има предвид, че през юли 2017 г. Комисията преразгледа своите насоки за по-добро регулиране, така че да обяснява и използва по-добре връзките между различните стъпки при изготвянето на политиките в рамките на Комисията, което заменя предишните самостоятелни насоки, които разглеждат отделно оценката на въздействието, оценката и изпълнението, така че да бъдат включени нови насоки относно планирането и провеждането на консултации със заинтересованите страни;

З.  като има предвид, че по силата на параграф 16 от новото МИС Комисията може, по своя собствена инициатива или ако бъде поканена от Европейския парламент или Съвета, да допълни своята собствена оценка на въздействието или да извърши друга аналитична работа, която счита за необходима;

И.  като има предвид, че новото МИС отчита замяната на бившия Комитет по оценка на въздействието с Комитета за регулаторен контрол към Комисията; като има предвид, че задачата на Комитета за регулаторен контрол е, наред с другото, да извършва обективна проверка на качеството на оценките на въздействието, извършвани от Комисията; като има предвид, че за да може дадена инициатива, придружена от оценка на въздействието, да бъде внесена за приемане от Комисията, е необходимо положителното становище на Комитета; като има предвид, че в случай на отрицателно становище проектът на доклад трябва да бъде преразгледан и представен на Комитета за ново становище и че при второ отрицателно становище е необходимо политическо решение, което да позволи продължаването на инициативата; като има предвид, че становището на Съвета се оповестява публично на уебсайта на Комисията едновременно с доклада, свързан с въпросната инициатива, и, в случай на оценки на въздействието, след като Комисията е приела съответната инициатива за политиките(24);

Й.  като има предвид, че в началото на 2017 г. Комитетът за регулаторен контрол приключи набирането на своя персонал, в това число трима членове извън институциите на ЕС; като има предвид, че през 2016 г. Комитетът преразгледа 60 отделни оценки на въздействието, от които 25 (42%) са получили първоначална отрицателна оценка, което води до преразглеждане и повторното представяне пред Комитета; като има предвид, че Комитетът впоследствие е дал положителна цялостна оценка не всички, с изключение на една, преразгледани оценки на въздействието, които е получил; като има предвид, че Комитетът е обменял информация със службите на Парламента относно най-добрите практики и методики, свързани с оценките на въздействието;

К.  като има предвид, че по силата на параграф 25 от новото МИС, ако се предвиди промяна на правното основание, водеща до преминаване от обикновената законодателна процедура към специална законодателна процедура или към незаконодателна процедура, трите институции ще обменят мнения по този въпрос; като има предвид, че Парламентът преразгледа своя Правилник за дейността, така че тази разпоредба да може да поражда действие; като има предвид, че все още не се е налагало прилагането на тази разпоредба;

Л.  като има предвид, че по силата на параграф 27 от новото МИС трите институции признават необходимостта цялото действащо законодателство да се приведе в съответствие с правната рамка, въведена с Договора от Лисабон, и по-специално нуждата да бъде даден пълен приоритет на бързото привеждане в съответствие на всички основни актове, които все още се позовават на процедурата по регулиране с контрол (ПРК); като има предвид, че Комисията предложи посоченото привеждане в съответствие през декември 2016 г.(25); като има предвид, че Парламентът и Съветът понастоящем разглеждат това предложение в големи подробности;

М.  като има предвид, че към новото МИС е приложена нова версия на Общото споразумение относно делегираните актове и свързаните с него стандартни клаузи; като има предвид, че съгласно параграф 28 от новото МИС трите институции ще пристъпят към преговори без излишно забавяне след влизането в сила на споразумението, с оглед на допълване на това Общо споразумение, като предвидят необвързващи критерии за прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС; като има предвид, че след дълга подготовка тези преговори в крайна сметка започнаха през септември 2017 г.;

Н.  като има предвид, че по силата на параграф 29 от новото МИС трите институции са се ангажирали най-късно до края на 2017 г. да създадат съвместен функционален регистър на делегираните актове, който да предлага информация по добре структуриран и удобен за ползване начин с цел подобряване на прозрачността, улесняване на планирането и въвеждането на проследяемост през различните етапи от жизнения цикъл на даден делегиран акт; като има предвид, че регистърът беше създаден и започна да функционира през декември 2017 г.;

О.  като има предвид, че в точка 32 от МИС се предвижда, че „Комисията осъществява ролята си на посредник, като третира равностойно двата клона на законодателния орган, при пълно зачитане на функциите, възложени на трите институции с Договорите“;

П.  като има предвид, че в параграф 34 от новото МИС Парламентът и Съветът, в качеството си на съзаконодатели, подчертаха, че е важно да се поддържат тесни контакти още преди провеждането на междуинституционални преговори, така че да се постига по-добро взаимно разбиране на техните съответните позиции, и постигнаха съгласие за тази цел да улесняват взаимната размяна на мнения и информация, включително като отправят покани към представители на другите институции за редовно провеждане на неофициални размени на мнения; като има предвид, че тези разпоредби не са довели до появата на каквито и да били нови специфични процедури или структури; като има предвид, че въпреки че контактите между институциите са се засилили в рамките на съвместната декларация относно законодателните приоритети, опитът на комисиите показва, че липсва систематичен подход за улесняване на взаимната размяна на мнения и че е все още трудно да се получава информация и обратна информация от Съвета относно въпросите, повдигнати в Съвета от държавите членки; като има предвид, че Парламентът намира това положение за крайно незадоволително;

Р.  като има предвид, че, с цел по-нататъшно засилване на прозрачността на законодателния процес, Парламентът преработи своя Правилник за дейността, така че да адаптира своите правила относно междуинституционалните преговори по време на обикновената законодателна процедура, като надгражда върху разпоредбите, въведени през 2012 г.; като има предвид, че въпреки че всички мандати за преговори на Парламента са публични, същото не важи за мандатите на Съвета; като има предвид, че Парламентът намира това положение за крайно незадоволително;

С.  като има предвид, че съгласно параграф 39 от новото МИС, за да се улеснява проследяемостта на различните етапи от законодателния процес, трите институции се задължават да определят до 31 декември 2016 г. начините за по-нататъшното разработване на платформи и инструменти за тази цел, с оглед създаване на съвместна база данни относно актуалното състояние на законодателните досиета; като има предвид, че такава съвместна база данни не е създадена до момента;

Т.  като има предвид, че в параграф 40 от новото МИС, що се отнася до договарянето и сключването на международни споразумения, трите институции са се ангажирали да се срещнат в срок от шест месеца след влизането в сила на новото МИС, за да договорят по-добри практически условия за сътрудничество и обмен на информация в рамките на Договорите, както това се тълкува от Съда на Европейския съюз (СЕС); като има предвид, че тези преговори започнаха през ноември 2016 г. и все още продължават;

У.  като има предвид, че регулаторното сътрудничество се превърна в ключов инструмент за международните търговски споразумения по пътя към диалог по отношение на регулирането и съгласуваност между търговските партньори; като има предвид, че Комисията трябва да остане ангажирана в този процес по отношение на принципите за справедливи и еднакви условия за всички заинтересовани страни и гарантирането на максимална прозрачност при вземането на решения;

Ф.  като има предвид, че съгласно параграф 46 от новото МИС трите институции потвърждават своя ангажимент да използват законодателната техника на преработването във връзка с изменението на действащото законодателство по-често и при пълно зачитане на Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на правни актове;

Х.  като има предвид, че съгласно параграф 46 от новото МИС като принос към своята Програма за пригодност и изпълнение на регулаторната рамка (REFIT) Комисията се ангажира да представя ежегодно доклад, включително годишно изследване относно тежестта, за преглед на резултатите от усилията на Съюза за опростяване на законодателството, избягване на прекомерното регулиране и намаляване на административната тежест; като има предвид, че резултатите от първото годишно изследване на тежестта бяха представени на 24 октомври 2017 г. като част от работната програма на Комисията за 2018 г.;

Ц.  като има предвид, че годишното изследване на тежестта предлага уникална възможност за идентифициране и наблюдение на резултатите от усилията на ЕС за избягване на свръхрегулирането и за намаляване на административната тежест; като има предвид, че това изследване предоставя отлична възможност за доказване на добавената стойност на законодателството на ЕС и за осигуряване на прозрачност по отношение на гражданите на ЕС;

Ч.  като има предвид, че новото МИС призовава за междуинституционално сътрудничество с цел опростяване на действащото законодателство на Съюза и избягване на свръхрегулирането и административната тежест за гражданите, администрациите и предприятията; като има предвид, че Парламентът подчертава, че по отношение на международните търговски споразумения тези цели не следва да водят до по-ниски стандарти в областта на опазването на околната среда, общественото здравеопазване, здравето на работниците, безопасността, стандартите на Международната организация на труда или правата на потребителите;

Ш.  като има предвид, че съгласно параграф 50 от новото МИС трите институции ще наблюдават изпълнението на новото МИС съвместно и редовно, както на политическо равнище — чрез ежегодни дискусии, така и на техническо равнище — в групата за междуинституционална координация; като има предвид, че наблюдението на политическо равнище включва редовни дискусии в Съвета на председателите на комисии и ежегодната отчетна среща на високо равнище; като има предвид, че, в допълнение към това, бяха установени специални мерки за мониторинг в контекста на съвместните декларации относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г. и за периода 2018—2019 г.; като има предвид освен това, че опитът, натрупан от комисиите до настоящия момент, е изключително ценен инструмент за оценка на прилагането на новото МИС; като има предвид, че комисията по правни въпроси разполага със специфична компетентност за по-добро законотворчество и за опростяване на правото на Съюза;

Общи ангажименти и цели

1.  счита новото МИС за междуинституционален проект, който има за цел да подобри качеството на законодателството на Съюза; припомня, че в много случаи чрез законодателството на ЕС се хармонизират или заменят различните правила в 28-те държави членки, в резултат на което националните пазари стават взаимно и еднакво достъпни и се намаляват административните разходи като цяло, за да бъде създаден напълно функциониращ вътрешен пазар;

2.  приветства постигнатия напредък и опита, натрупан през първата година и половина от прилагането на новото МИС, и насърчава институциите да полагат допълнителни усилия за цялостното прилагане на споразумението, по-специално по отношение на междуинституционалните преговори относно незадължителните критерии за прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС, привеждането в съответствие на всички основни актове, които все още се позовават на ПРК, междуинституционалните преговори относно практическите договорености за сътрудничество и обмен на информация във връзка с договарянето и сключването на международни споразумения, както и за създаване на съвместна база данни относно актуалното състояние на законодателните досиета;

3.  припомня, че новото МИС има за цел развиването на по-отворени и прозрачни отношения между трите институции с оглед на постигането на висококачествено законодателство в интерес на гражданите на ЕС; счита, че въпреки че принципът на лоялно сътрудничество между институциите е споменат само в параграфи 9 и 32 във връзка със специфични области, обхванати от новото МИС, той следва да се спазва през целия законодателен цикъл като един от принципите, залегнали в член 13 от ДЕС;

Програмиране

4.  приветства изразеното от трите институции съгласие да засилят годишното и многогодишното програмиране на Съюза в съответствие с член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз чрез една по-структурирана процедура с точна времева рамка; отбелязва със задоволство, че в първия цикъл от междуинституционалното годишно програмиране по новото МИС взеха активно участие трите институции, като това участие доведе до съвместна декларация относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г., с 59 ключови законодателни предложения, набелязани като приоритети за 2017 г., и също така до съвместна декларация относно законодателните приоритети за периода 2018—2019 г., с 31 ключови законодателни предложения, набелязани като приоритети до края на текущия мандат; особено приветства в този контекст активното участие на Съвета и изразява увереност, че това участие ще продължава в бъдеще, включително по отношение на многогодишното програмиране за новия парламентарен мандат; счита обаче, че приоритетното третиране за някои законодателни досиета, договорено в съвместните декларации, не следва да се използва за упражняване на неправомерен натиск върху съзаконодателите, както и че не следва да се отдава предимство на по-голямата скорост за сметка на качеството на законодателството; счита, че е важно да се оцени по какъв начин се прилагат настоящата практика и правилата за одобряването на съвместните декларации и дали могат да бъдат направени подобрения в Правилника за дейността на Парламента по отношение на преговорите по междуинституционално програмиране, например за засилване на мандата, предоставен на председателя от политическите групи;

5.  счита, че е изключително важно с парламентарните комисии да бъдат провеждани цялостни консултации през целия процес на подготовка на съвместната декларация за подготовката и на нейното изпълнение;

6.  изтъква, че новото МИС не засяга взаимните предприети действия, договорени между Парламента и Комисията в Рамковото споразумение от 2010 г.; припомня по-специално, че разпоредбите относно графика за работната програма на Комисията, посочен в приложение 4 към Рамковото споразумение от 2010 г., трябва да бъдат спазвани при прилагането на параграфи 6—11 от новото МИС;

7.  счита, че Комисията следва при представянето на своята работна програма, в допълнение към елементите, посочени в параграф 8 от новото МИС, да посочва по какъв начин предвиденото законодателство е обосновано в контекста на принципите на субсидиарност и пропорционалност и да уточнява неговата европейска добавена стойност;

8.  приветства създаването на работната група на Комисията относно субсидиарността, пропорционалността и принципа „Правим по-малко, но по-ефективно“, която трябва да работи изключително близко с новото МИС за повишаването на доверието на гражданите, които считат принципа на субсидиарност за ключов аспект на демократичния процес;

9.  призовава Комисията да представя по-приобщаващи, по-подробни и по-достоверни работни програми; изисква, по-специално, работната програма на Комисията да посочва ясно правното естество на всяко предложение с точни и реалистични срокове; призовава Комисията да гарантира, че бъдещите законодателни предложения — особено ключовите законодателни пакети — пристигат достатъчно време преди края на настоящия законодателен мандат, като по този начин на съзаконодателите се дава достатъчно време, за да упражняват своите прерогативи в пълна степен;

10.  насърчава развитието на ефективно законодателство, насочено към защита на заетостта и европейската конкурентоспособност, с особен акцент върху малките и средните предприятия, във всички сектори на икономиката;

11.  приветства факта, че Комисията е отговорила на исканията на Парламента за предложения за актове на Съюза съгласно член 225 от ДФЕС в по-голямата част в рамките на тримесечния срок, посочен в параграф 10 от новото МИС; посочва обаче, че Комисията не е успяла да приеме конкретни съобщения съгласно предвиденото в тази разпоредба; призовава Комисията да приеме тези съобщения, за да се гарантира пълна прозрачност и да се осигури политически отговор на исканията, отправени от Парламента в неговите резолюции, и при надлежно зачитане на европейската добавена стойност на Парламента и на анализите на цената на „отказа от Европа“;

12.  подчертава значението на прозрачното и лоялно сътрудничество между Парламента, Съвета и Комисията, които следва да намери практическо приложение чрез действителен ангажимент от страна на Комисията за включване на Парламента и Съвета, на същото равнище, в изпълнението на договореностите на Комисията за програмиране, и припомня на Комисията нейното задължение да откликва своевременно на законодателни и незаконодателни доклади по собствена инициатива; изразява съжаление, че няколко доклада по собствена инициатива са останали без отговор, и призовава Комисията да представя на съзаконодателите, в срок до три месеца, причините за оттеглянето на даден текст, като това се придружава от мотивиран отговор по исканията за законодателни или незаконодателни предложения;

13.  счита, че заличаването на всички посочвания на употребата на алтернативни методи на регулиране в новото МИС не засяга позицията на Парламента, че актовете с незадължителна юридическа сила следва да се прилагат изключително внимателно и при надлежна обосновка, без това да накърнява правната сигурност и яснотата на съществуващото право, и след консултация с Парламента(26); освен това изразява загриженост, че липсата на ясни граници относно използването на актовете с незадължителна юридическа сила (т. нар. „меко законодателство“) може дори да насърчава прибягването до тези актове, без да съществува гаранция, че Парламентът ще бъде в състояние да извършва контрол;

14.  приканва Съвета и Комисията да постигнат съгласие, че алтернативните методи на регулиране, при условие че те са стриктно необходими, следва да бъдат включвани в многогодишните и годишните програмни документи, така че да се дава възможност за правилно идентифициране и контрол от страна на законодателите;

Инструменти за по-добро законотворчество

15.  подчертава, че оценките на въздействието могат да формират, но никога не трябва да заместват политически решения или да водят до необосновано забавяне в законодателния процес; подчертава, че по време на целия законодателен процес и във всички оценки на въздействието на предложеното законодателство трябва да се обръща специално внимание на потенциалното въздействие върху тези заинтересовани участници, които разполагат с най-малко възможности да представят своите опасения пред вземащите решения лица, включително МСП, гражданското общество, синдикатите и други, които не разполагат с предимството на лесен достъп до институциите на ЕС; счита, че оценките на въздействието трябва да обръщат еднакво внимание на оценяването на социалните, здравните и екологичните последствия, по-специално, както и че въздействието върху основните права на гражданите и равенството между жените и мъжете трябва да бъде оценено;

16.  припомня, че МСП представляват 99% от всички предприятия в ЕС, създават 58% от оборота на ЕС и са отговорни за две трети от заетите в частния сектор лица; освен това припомня, че в Законодателния акт за малкия бизнес Комисията пое ангажимент за прилагане на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ в своя процес на определяне на политиките и че това включва теста за МСП за оценка на въздействието на бъдещо законодателство и административни инициативи върху МСП(27); припомня, че в своето решение от 9 март 2016 г. относно новото МИС Парламентът заяви, че текстът на новото МИС не ангажира в достатъчна степен трите институции да включват тестове за МСП и за конкурентоспособност в техните оценки на въздействието(28); подчертава важността на отчитането и обръщането на внимание на въздействието върху конкурентоспособността и иновациите и на нуждите на МСП на всички етапи от законодателния цикъл и изразява задоволство, че насоките на Комисията за по-добро регулиране предписват, че потенциалните въздействия върху МСП и конкурентоспособността трябва, когато това е целесъобразно, да бъдат разглеждани и докладвани систематично във всички оценки на въздействието; посочва, че често тестовете за МСП страдат от недостиг на качество и последователно прилагане; призовава Комисията да размишлява как въздействието върху МСП може да бъде отчитано още по-добре и възнамерява да следи този въпрос отблизо през идните години;

17.  настоятелно призовава Комисията в контекста на по-доброто законотворчество да оценява по-добре социалните и екологичните последици от своите политики, както и тяхното въздействие върху основните права на гражданите, като има предвид разходите, свързани с липсата на законодателство на европейско равнище, както и факта, че анализите на разходите и ползите са само един от многото критерии;

18.  отново отправя своя призив за задължително включване във всички оценки на въздействието на балансиран анализ на средносрочните и дългосрочните икономически, социални, екологични и здравни последици;

19.  призовава Комисията да използва оценките на въздействието и последващите оценки, за да проучва съвместимостта на инициативи, предложения или съществуващо законодателство с Целите за устойчиво развитие, както и съответното въздействие върху напредъка и изпълнението на тези Цели;

20.  припомня, че идеята за допълнителна ad hoc техническа независима група, която е включена в първоначалното предложение на Комисията за новото МИС, не е била допълнително проучена в хода на преговорите; изтъква, че целта за създаването на такава група е била да се засили независимостта, прозрачността и обективността на оценките на въздействието; припомня, че в параграф 15 от новото МИС беше договорено Парламентът и Съветът, където и когато сметнат това за целесъобразно и необходимо, да извършват оценки на въздействието във връзка със свои съществени изменения на предложението на Комисията, които са спешно необходими при вземането на едно информирано и обосновано решение; припомня на своите комисии, че е важно те да се възползват от този инструмент там, където е нужно;

21.  приветства посочването в новото МИС на включването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в обхвата на оценките на въздействието; изтъква, във връзка с това, че оценките на въздействието следва винаги да включват обстоен и точен анализ на съответствието на предложението с принципите на субсидиарност и пропорционалност и да посочват неговата европейска добавена стойност;

22.  отбелязва, че значителен брой предложения на Комисията не са придружени от оценки на въздействието и че комисиите са изразили загриженост, че качеството и степента на подробност на оценките на въздействието варират от всеобхватни до твърде повърхностни; изтъква, че в първата фаза на прилагане на новото МИС, 20 от 59-те предложения на Комисията, включени в съвместната декларация от 2017 г., не са били придружени от оценки на въздействието; припомня във връзка с това, че въпреки че така или иначе е предвидено, че инициативите, които се очаква да имат значително социално, икономическо или екологично въздействие, следва да бъдат придружавани от оценка на въздействието, в параграф 13 от новото МИС се посочва също така, че инициативите, включени в работната програма на Комисията или в съвместната декларация, следва, като общо правило, да бъдат придружавани от оценка на въздействието;

23.  приветства факта, че в МИС се предвижда при изготвянето на законодателната програма да се вземат предвид „европейската добавена стойност“ на всяко предложено действие на Съюза, както и „цената на отказа от Европа“ при липса на действие на равнището на Съюза; изтъква, че цената на отказа от Европа може да се оцени на 1,75 трилиона евро годишно, което е равно на 12% от БВП на ЕС (2016 г.); във връзка с това изразява признание за работата на дирекцията за оценка на въздействието и европейската добавена стойност на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS);

24.  призовава Комисията допълнително да поясни как възнамерява да направи оценка на цената на „отказа от Европа“ — наред с другото разходите за производителите, потребителите, работниците, администрациите и околната среда, породени от липсата на хармонизирано законодателство на равнище на ЕС, както и къде различаващите се национални правила водят до допълнителни разходи и по-малко ефективни политики, както е посочено в параграфи 10 и 12 от новото МИС; посочва, че подобна оценка не следва да се извършва единствено в случай на клаузи за изтичане на срока на действие, към края на дадена програма, или когато е предвидена отмяна, а следва да се вземе под внимание и в случаите, когато действие или законодателство на равнището на ЕС все още не е налице или в процес на преразглеждане;

25.  припомня, че бившият Комитет по оценка на въздействието беше заменен с новия Комитет за регулаторен контрол, като по този начин беше засилена независимостта на Комитета; отново заявява, че независимостта, прозрачността и обективността на Комитета за регулаторен контрол и неговата работа трябва да бъдат гарантирани и че членовете на Комитета не следва да бъдат подлагани на каквато и да било форма на политически контрол(29); подчертава, че Комисията следва да гарантира, че всяко от становищата на Комитета, включително отрицателните, се публикуват и стават достъпни едновременно с публикуването на съответните оценки на въздействието; призовава за оценка и последващи действия на работата на Комитета за регулаторен контрол при изпълнението на неговата роля в надзора и предоставянето на обективни експертни съвети относно оценките на въздействието;

26.  изтъква, че Дирекцията за оценка на въздействието и европейска добавена стойност на Парламента, създадена в рамките на неговата администрация, подпомага парламентарните комисии и им предлага голямо разнообразие от услуги, за които трябва да са налице достатъчно ресурси, за да се гарантира, че членовете на ЕП и комисиите получават възможно най-добрата подкрепа; отбелязва със задоволство факта, че Съветът на председателите на комисии прие актуализирана версия на „Наръчник за оценка на въздействието – Насоки за комисиите“ на 12 септември 2017 г.;

27.  призовава всички комисии да правят преглед на оценките на въздействието, изготвяни от Комисията, и да правят преглед на предварителния анализ на оценката на въздействието на Европейския парламент на възможно най-ранен етап в законодателния процес.

28.  припомня, че съгласно параграф 14 от новото МИС при разглеждането на законодателните предложения на Комисията Европейският парламент ще взема изцяло предвид извършените от Комисията оценки на въздействието; припомня в този контекст, че парламентарните комисии могат да приканят Комисията да представи своята оценка на въздействието и избраната политическа опция на пълно заседание на комисия, и приканва своите комисии да се възползват от тази възможност по-редовно, както и от възможността за запознаване с първоначалната оценка от службите на Парламента на изготвената от Комисията оценка на въздействието; изтъква обаче, че това не трябва да води до ограничаване на възможностите за действие, с които разполагат съзаконодателите;

29.  приветства възможността Комисията да допълва своите собствени оценки на въздействието по време на законодателния процес; счита, че параграф 16 от новото МИС следва да се тълкува в смисъл, че когато получи искане от Парламента или Съвета, Комисията следва по правило бързо да предоставя такива допълнителни оценки на въздействието;

30.  подчертава значението на своевременното, публично и прозрачно участие и консултиране със заинтересованите страни с достатъчно време за съдържателни отговори; счита, че е от съществено значение обществените консултации да се провеждат от Комисията на всички официални езици по време на подготвителната фаза;

31.  припомня, че съгласно параграф 17 от новото МИС за по-добро законотворчество „всяка от трите институции отговаря за определяне на организацията на работата си по оценката на въздействието, включително по отношение на вътрешните организационни ресурси и контрола на качеството“;

32.  приветства факта, че в параграф 17 от новото МИС трите институции се ангажираха да обменят информация за най-добри практики и методологии, свързани с оценките на въздействието; счита, че това следва да включва обмена на необработени данни, които са в основата на извършваната от Комисията оценка на въздействието, когато това е възможно, и особено винаги, когато Парламентът реши да допълни оценката на въздействието на Комисията със своя собствена по-нататъшна работа; насърчава, за тази цел, службите на трите институции да си сътрудничат в максималната възможна степен, включително относно съвместни обучения относно методологии за оценка на въздействието, също така с оглед на постигане на бъдеща, обща междуинституционална методология;

33.  изразява твърдението, че съгласно параграф 18 от новото МИС е от основно значение „първоначалната оценка на въздействието на Комисията и всяка допълнителна дейност за оценка на въздействието, извършена от институциите по време на законодателния процес“, да се обявяват публично преди приключване на законодателния процес, в интерес на прозрачността по отношение на гражданите и на заинтересованите страни;

34.  отново подчертава своята позиция, че заинтересованите страни, включително професионалните съюзи и гражданското общество следва да бъдат в състояние да дават ефективен принос към процеса на оценка на въздействието възможно най-рано на етапа на консултиране, и насърчава Комисията в тази връзка да използва по-систематично пътни карти и предварителни оценки на въздействието и да ги публикува своевременно в началото на процеса на оценка на въздействието;

35.  приветства ангажимента, поет от Комисията, преди приемането на предложение, да провежда широки консултации и да насърчава по-специално прякото участие на МСП, гражданското общество и други крайни ползватели в консултациите; отбелязва със задоволство, че преразгледаните Насоки за по-добро регулиране на Комисията поемат в тази посока;

36.  подчертава новите разпоредби за консултации с обществеността и заинтересованите страни, които следва да послужат като важен инструмент както в подготвителния етап, така и по време на целия законодателен процес;

37.  настоятелно призовава Комисията да спазва задължителните срокове, определени за доклади за изпълнение и за прегледи на вече съществуващи директиви и регламенти;

38.  подчертава значението на последващата оценка на съществуващото законодателство, в съответствие с принципа „първо оцени“, и препоръчва, винаги когато е възможно, тя да е под формата на последващи оценки на въздействието, прилагащи еднаква методология като тази в предварителната оценка на въздействието във връзка със същия законодателен акт, така че да бъде възможно извършването на по-добра оценка на ефективността на акта;

39.  приветства параграф 22 от новото МИС, в който, с цел подпомагане на процеса на оценка на действащото законодателство, трите институции изразяват съгласие да предвидят по целесъобразност изисквания за докладване, наблюдение и оценяване в законодателството, като същевременно се избягват излишното регулиране и административната тежест, по-специално върху държавите членки; отбелязва предизвикателствата, свързани със събирането на данни в държавите членки относно изпълнението на законодателството, и насърчава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си в това отношение;

40.  приветства параграф 23 от новото МИС, в който трите институции изразяват съгласие да разглеждат систематично използването на клаузите за преразглеждане в законодателството; приканва Комисията да включва клаузи за преразглеждане в своите предложения винаги, когато това е целесъобразно, а в противен случай да посочва съображенията, поради които се отклонява от това общо правило;

Законодателни инструменти

41.  приветства ангажиментите, поети от Комисията, по отношение на обхвата на обяснителния меморандум, придружаващ всяко нейно предложение; изразява особено задоволство от факта, че Комисията ще обяснява също така как предложените мерки са обосновани от гледна точка на принципите на субсидиарност и пропорционалност; подчертава в този контекст значението на една по-силна и цялостна оценка и обосновка относно съответствието с тези принципи, както и добавената европейска стойност на предложената мярка;

42.  счита, че е необходима съгласуваност между обяснителния меморандум и оценката на въздействието, свързани с едно и също предложение; поради тази причина приканва Комисията да гарантира това съответствие и да обяснява направения избор в случаите, когато той се отклонява от заключенията на оценката на въздействието;

43.  обръща внимание върху факта, че в параграф 25 от новото МИС Комисията пое ангажимент единствено да „отчита надлежно разликата в естеството и последиците на регламентите и директивите“; отново отправя своето искане, съобразно същия подход като описания в доклада на Монти, да се използват по-добре регламенти в законодателните предложения(30), в съответствие с правните изисквания, установени от Договорите по отношение на тяхното използване, за да се гарантира последователност, опростеност и правна сигурност в целия Съюз;

44.  приветства ангажимента на трите институции да обменят мнения относно изменения на правното основание, както е посочено в параграф 25 от новото МИС; подчертава ролята и експертните познания на комисията по правни въпроси при проверката на правните основания(31); припомня позицията на Парламента, че той ще се противопоставя на всеки опит за подкопаване на законодателните правомощия на Парламента чрез неоправдани изменения на правното основание; приканва Съвета да зачита изцяло своя ангажимент да продължи диалога с Европейския парламент в случай на несъгласие по предложеното правно основание, особено в политически чувствителни досиета;

45.  подчертава факта, че изборът на правно основание за дадено предложение на Комисията следва да се взема въз основа на обективни съображения, които подлежат на съдебен контрол. подчертава обаче правото на Парламента като съзаконодател да предлага изменения на правните основания въз основа на своето тълкуване на Договорите;

Делегирани актове и актове за изпълнение

46.  подчертава важността на принципа, заложен в параграф 26 от новото МИС, и заявява отново, че законодателят има правомощието да решава в рамките на ограниченията, заложени в Договорите, и в контекста на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, дали и до каква степен да бъдат използвани делегирани актове и дали и до каква степен да бъдат използват актове за изпълнение(32);

47.  отбелязва, че делегирането на правомощия на Комисията не е само технически въпрос, но може да включва въпроси от политическа чувствителност, които са от съществено значение за гражданите, потребителите и предприятията в ЕС;

48.  приветства усилието на Комисията да спази срока, посочен в параграф 27 от новото МИС, за предлагането на привеждане в съответствие на всички основни актове, които все още се позовават на процедурата по регулиране с контрол (ПРК); освен това счита, че, по принцип, всички случаи, разглеждани по-рано в рамките на ПРК, понастоящем следва да бъдат приведени в съответствие с член 290 от ДФЕС и по този начин да се превърнат в делегирани актове(33);

49.  предупреждава, че включването на задължение за Комисията за системно прибягване до експерти от държавите членки във връзка с подготовката на делегирани актове не следва да означава превръщането на релевантната процедура на много сходна, ако не и идентична, на процедурата, установена за подготовката на актове за изпълнение, особено по отношение на процедурните прерогативи, предоставени на тези експерти; счита, че това би могло също така да размие различията между двата вида актове в степен, която би означавала фактическото съживяване на механизма по комитология от периода преди Договора от Лисабон;

50.  изразява недоволството си от факта, че въпреки отстъпките, направени от Парламента, Съветът все още не е много склонен да приема делегирани актове, когато критериите по член 290 от ДФЕС са изпълнени; припомня, че, както е посочено в съображение 7, новото МИС следва да улесни преговорите в рамките на обикновената законодателна процедура и да подобри прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС; посочва, че в няколко законодателни досиета Съветът, при все това, настоя за предоставянето на изпълнителни правомощия съобразно член 291 от ДФЕС или за включването на всички елементи, отговарящи в абстрактен план на условията за делегиране на правомощия или за предоставяне на изпълнителни правомощия в самия основен акт; изразява разочарование от факта, че в тези случаи Комисията не е защитила собствените си първоначални предложения;

51.  изразява особена загриженост, че Съветът почти системно се опитва да заменя делегираните актове с актове за изпълнение; счита за особено неприемливо, че Съветът се опитва да използва привеждането в съответствие след приемането на Договора от Лисабон, за да замени ПРК с актове за изпълнение, а не по-скоро с делегирани актове;

52.  приветства започването на междуинституционалните преговори, посочени в параграф 28 от новото МИС; потвърждава своята позиция относно необвързващите критерии за прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС, както е посочено в неговата резолюция от 25 февруари 2014 г.(34); счита, че те следва да се използват за основа на тези преговори;

53.  припомня, че важните от политическа гледна точка елементи, като например списъци или регистри на Съюза на продукти или вещества, следва да продължават да бъдат неразделна част от основния акт — когато е целесъобразно — под формата на приложения — и следва да бъдат променяни единствено посредством делегирани актове; подчертава, че създаването на самостоятелни списъци следва да се избягва в интерес на правната сигурност;

54.  счита, че критериите за прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС трябва да вземат предвид решенията на Съда на Европейския съюз, като например издадените по делото за биоцидите, делото за делегирания акт за МСЕ и делото за механизма за визова реципрочност(35);

55.  приветства ангажимента на Комисията, в случай, че за началния етап от изготвянето на проектите на актове за изпълнение са необходими по-широкообхватни експертни становища, тя да използва експертни групи, да се консултира с определени заинтересовани страни и да провежда обществени консултации, по целесъобразност; счита, че винаги, когато такъв процес на консултиране е започнат, Парламентът следва да бъде надлежно уведомен;

56.  отбелязва със задоволство факта, че в параграф 28 от новото МИС Комисията се съгласи да гарантира това, Парламентът и Съветът да имат равен достъп до цялата информация относно делегираните актове и актовете за изпълнение, така че те ще получават всички документи едновременно с експертите на държавите членки; приветства факта, че експертите от Европейския парламент и Съвета ще имат систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, на които се канят експерти от държавите членки и които се отнасят до изготвянето на делегирани актове; призовава Комисията да се придържа към този ангажимент реално и последователно; отбелязва, че този достъп вече се е подобрил;

57.  подчертава необходимостта от подобряване на неформалното сътрудничество по време на подготвителния етап на делегираните актове и на актовете за изпълнение; предупреждава да не се изпуска от поглед намерението на съзаконодателите, както то е изразено в определен законодателен акт и като част от неговата цел, когато се подготвят делегирани актове и актове за изпълнение; подчертава значението на Регистъра на делегирани актове, който вече функционира;

58.  изразява съжаление поради факта, че в много случаи Комисията счита мерките от ниво 2, приети от трите органа за финансови услуги (ESAME, ЕБО и ЕIОPA), за приети без промени, което намалява времето за контрол, с което разполага Парламентът, при въвеждането на важни или на значителен брой промени;

59.  приветства бързия напредък на междуинституционално равнище в създаването на съвместен функционален регистър за делегираните актове и приветства официалното му откриване на 12 декември 2017 г.;

60.  очаква с нетърпение да започне да използва един добре структуриран и удобен за ползвателите функционален регистър на делегираните актове, който беше публикуван на 12 декември 2017 г. и беше изискан от Европейския парламент;

61.  отбелязва, че подобрените законодателни процедури на равнището на ЕС, със своевременно и по-дълбоко междуинституционално сътрудничество, могат да доведат до по-последователно и хармонизирано прилагане на правото на ЕС;

Прозрачност и координиране на законодателния процес

62.  приветства факта, че съобразно параграф 32 от новото МИС Парламентът и Съветът, в качеството си на съзаконодатели, трябва да упражняват правомощията си на равноправна основа, както и че Комисията трябва да изпълнява ролята си на посредник, като третира равностойно двата клона на законодателния орган; припомня, че този принцип вече е залегнал в Договора от Лисабон; ето защо изисква от Комисията да предоставя на разположение и когато е осъществимо, да оповестява публично всички релевантни документи, свързани със законодателните предложения, включително неофициалните документи, на двамата съзаконодатели по едно и също време;

63.  изразява съжаление, че параграфи 33 и 34 от новото МИС все още не са довели до подобряване на информационния поток от Съвета, особено поради факта, че очевидно има общ дефицит на информация относно въпросите, повдигнати от държавите членки в рамките на Съвета, както и липсва систематичен подход за улесняване на взаимната размяна на мнения и информация; отбелязва със загриженост, че информационният поток обикновено се различава значително от Председателство до Председателство и между службите на генералния секретариат на Съвета; подчертава асиметричния достъп до информация между съзаконодателите, тъй като Съветът може да присъства на заседанията на парламентарните комисии, а представителите на Парламента не са поканени да присъстват на заседанията на работните групи на Съвета; поради тази причина счита, че е желателно да има съгласуван и прозрачен подход; предлага на Съвета като правило да провежда всички свои заседания публично, както прави Парламентът;

64.  изисква параграфи 33 и 34 от новото МИС да се прилагат в пълна степен; приканва Съвета, в частност, да предава на Парламента редовно и структурирано дневния ред на заседанията, работните документи и предложенията за Председателствата на работните групи и на Комитета на постоянните представители на правителствата на държавите членки (Корепер), за да се даде възможност за съответствие на равнищата на информация на съзаконодателите; счита, че параграфи 33 и 34 от новото МИС следва да се тълкуват в смисъл, че в допълнение към неофициалния обмен на мнения Парламентът може да бъде приканен да изпрати представител на заседанията на работните групи на Съвета и Корепер;

65.  изтъква, че по смисъла на параграфи 35 и 36 от новото МИС синхронизиране и ускоряване на законодателния процес могат да се осъществяват само като се гарантира, че прерогативите на всяка институция са изцяло запазени; поради това счита, че в никакъв случай синхронизирането или ускоряването не бива да означават налагането на график за Парламента от другите институции;

66.  настоятелно призовава за засилване на усилията за създаване на съвместната база данни за актуалното състояние на законодателните досиета, посочена в параграф 39 от новото МИС; припомня, че тази база данни следва да включва информация за всички етапи от законодателната процедура, за да се улесни нейната проследяемост; счита, че това следва да включва също така информация относно процеса на оценка на въздействието;

67.  припомня на трите институции на ЕС, че е необходим допълнителен напредък по създаването на специализирана съвместна база данни за актуалното състояние на законодателните досиета;

68.  предлага Съветът да провежда срещи с Парламента поне веднъж по време на процедурата на консултация, така че Парламентът да може да представя и обяснява причините за одобрените изменения и Съветът да заявява позицията си по всяка една от тях; предлага при всички случаи Съветът да представя писмен отговор;

69.  предлага Парламентът да извършва количествено проучване на ефективността на процедурата на консултация;

70.  настоятелно призовава Комисията да спазва времевата рамка, посочена в Регламента за Европейските надзорни органи, за вземане на решение дали да одобри, измени или отхвърли проекти на технически стандарти, и като минимум да информира съзаконодателите официално и своевременно, ако, в изключителни случаи, не е в състояние да спазва тези срокове, като посочва също така своите основания за това; подчертава факта, че напоследък Комисията е пропускала да прави това в множество случаи; напомня на Комисията, че процедурите, чрез които Парламентът обявява, че няма възражения към даден акт, нямат за цел да компенсират случаи на забавяне от страна на Комисията и че тези процедури оказват значително влияние върху времето, с което Парламентът разполага, за да упражнява правата си за контрол;

71.  приветства факта, че междуинституционалните преговори, посочени в параграф 40 от новото МИС, започнаха през ноември 2016 г.; отбелязва с разочарование, че след повече от една година на дискусии, три кръга преговори на политическо равнище, както и редица заседания на техническо равнище, все още не е постигнато споразумение въпреки ясната и установена съдебна практика; отбелязва постигнатия досега напредък и изрично настоява тези преговори да бъдат приключени още по време на българското председателство;

72.  приветства писмените брифинги, предоставяни от Комисията преди провеждането на международни конференции, и ежедневните устни брифинги, предоставяни от председателството на Съвета и от Комисията по време на тези конференции;

73.  изразява съжаление във връзка с факта, че Парламентът няма право да присъства в качеството си на наблюдател на координационните заседания на ЕС по време на международни конференции;

74.  припомня на Съвета и Комисията, че практическите договорености във връзка с международните споразумения трябва да бъдат в съответствие с Договорите, и по-специално член 218, параграф 10 от ДФЕС, и да вземат под внимание решенията на Съда на Европейския съюз, като например издадените по делото за Танзания и делото за Мавриций(36);

75.  призовава другите институции да спазват Договорите и регламентите и да спазват релевантната съдебна практика с цел гарантиране, че Парламентът:

   a) получава незабавна, пълна и прецизна информация по време на целия жизнен цикъл на международните споразумения по проактивен, структуриран и целенасочен начин, без да се накърнява преговорната позиция на ЕС, и разполага с достатъчно време да изрази възгледите си на всички етапи и те биват вземани предвид във възможно най-голяма степен;
   б) получава прецизна информация и участва в етапа на прилагане на споразуменията, особено по отношение на решенията, които се вземат от органите, създадени със споразумения, и има разрешение да упражнява пълноценно правата си като съзаконодател, когато те оказват въздействие върху законодателството на ЕС;
   в) получава проактивно представена информация относно позицията на Комисията в рамките на международни форуми като СТО, УНКТАД, ОИСР, ПРООН, ФАО и Съвета на ООН по правата на човека;

76.  счита, че е от основно значение да се зачита хоризонтално отдавна установената практика за изчакване на одобрението на ЕП преди временното прилагане на разпоредбите за търговията и инвестициите от политически важни споразумения, както беше също така обещано от комисар Малмстрьом в хода на нейното изслушване на 29 септември 2014 г.; призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да продължат да разширяват тази практика за всички международни споразумения;

77.  отбелязва, че Парламентът е готов да сезира Съда на Европейския съюз (СЕС) отново, за да се гарантира, че правата на Парламента се спазват, ако в близко бъдеще не се постигне убедителен напредък в преговорите по параграф 40 от новото МИС;

78.  отбелязва, че всяка от институциите следва да има предвид, че тяхната отговорност като законодатели не приключва след сключване на международни споразумения; подчертава необходимостта от внимателно наблюдение на изпълнението и от текущи усилия за гарантиране на това, че споразуменията постигат своите цели; призовава институциите да прилагат най-добрите практики и съвместния подход и по отношение на етапите, свързани с осъществяването и оценката на международни споразумения;

79.  отбелязва, че оценките на въздействието, включително анализът на положението с правата на човека, могат да бъдат важен инструмент при договарянето на споразумения за търговия и инвестиции, като помагат на страните да спазват своите задължения в областта на правата на човека, и припомня обвързващия характер на споразумения като Международния пакт за икономически, социални и културни права;

80.  призовава Комисията и Съвета към пълно спазване на разпределението на областите на компетентност между ЕС и неговите държави членки, както става ясно от Становище на Съда 2/15 от 16 май 2017 г., за приемането на указания за водене на преговори, преговори и правно основание на предложения за подписване и сключване, и по-специално за подписването и сключването от страна на Съвета на международни търговски споразумения;

81.  призовава европейските представители да обръщат особено внимание на последователността между международните стандарти/изисквания и приетото обвързващо законодателство на ЕС;

82.  призовава Комисията да оповестява документи, в които се излага нейната позиция в международните организации, които определят стандарти във финансовата, паричната и регулаторната област, по-специално Базелския комитет по банков надзор; изисква Парламентът да бъде напълно информиран на всички етапи от разработването на международни стандарти, които биха могли да имат въздействие върху законодателството на ЕС.

83.  призовава за установяване и формализиране на „финансов диалог“ относно приемането и съгласуването на европейски позиции в периода преди важни международни преговори, в съответствие със своята резолюция от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи(37); подчертава, че въз основа на подробни насоки, които е възможно да бъдат допълвани с проактивни даващи ориентири резолюции, тези позиции следва да бъдат обсъждани и предварително известни и че следва да бъдат гарантирани последващи действия, като Комисията докладва редовно относно прилагането на тези насоки;

84.  припомня своето изявление, прието на 15 март 2018 г., относно местоположението на седалището на Европейската агенция по лекарствата(38), в което Парламентът изрази съжаление, че неговата роля и права като равноправен съзаконодател със Съвета не са били надлежно взети под внимание;

85.  признава мандата, одобрен на 6 декември 2017 г. от Корепер, относно позицията на Съвета за преговори по предложението на Комисията за създаване на задължителен регистър за прозрачност; призовава всички страни да завършат преговорите в дух на добро сътрудничество с цел подобряване на прозрачността на законодателния процес;

86.  приема надлежно за сведение решение по делото De Capitani(39), което потвърждава, че принципите на публичност и на прозрачност са присъщи на законодателния процес на Съюза и че не може да се допусне никаква обща презумпция за неоповестяване на законодателните документи, включително документите от триалозите.

Изпълнение и прилагане на законодателството на Съюза

87.  подчертава значението на принципа, изложен в параграф 43 от новото МИС, че когато държавите членки, в контекста на транспонирането на директивите в националното право, изберат да добавят елементи, които по никакъв начин не са свързани със съответното законодателство на Съюза, тези добавени елементи следва да могат да се идентифицират посредством акта(овете) за транспониране или чрез свързани с тях документи; отбелязва, че тази информация често все още липсва; призовава Комисията и държавите членки да предприемат съвместни и последователни действия за преодоляване на липсата на прозрачност и други проблеми, свързани с прекомерното регулиране(40);

88.  счита, че при прилагането и транспонирането на актове на ЕС следва да се прави ясно разграничение между случаите на „свръхрегулиране“, в които държавите членки въвеждат допълнителни административни изисквания без връзка със законодателството на ЕС, и определянето на по-високи стандарти, които излизат извън минималните стандарти за целия ЕС, в областта на опазването на околната среда, защитата на потребителите, здравеопазването и безопасността на храните;

89.  счита, че за да се намалят проблемите, свързани с прекомерното регулиране, трите институции следва да се ангажират с приемането на законодателство на ЕС, което да е ясно, лесно за транспониране и което да има специфична европейска добавена стойност; припомня, че докато допълнителни ненужни административни тежести следва да се избягват, това не следва да пречи на държавите членки да поддържат или предприемат по-амбициозни мерки и приемат по-високи стандарти в социалната сфера, опазването на околната среда и защитата на потребителите за случаите, в които правото на Съюза определя само минимални стандарти;

90.  призовава държавите членки да се въздържат максимално от създаване на допълнителни административни изисквания, когато транспонират законодателството на ЕС, и в съответствие с параграф 43 от Междуинституционалното споразумение да представят тези добавени елементи така в акта за транспониране или в свързаните с него документи, че да могат да бъдат идентифицирани;

91.  припомня, че съобразно параграф 44 от новото МИС държавите членки се призовават да сътрудничат на Комисията при събирането на информация и данни, необходими за наблюдението и оценката на изпълнението на правото на Съюза; поради това призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят ангажиментите си, включително чрез предоставяне на таблици за съответствие, съдържащи ясна и точна информация относно националните мерки за транспониране на директивите в техния вътрешен правен ред, както е договорено в съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи и в съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно обяснителните документи;

92.  счита, че ангажиментът, поет от Комисията в съответствие с параграф 45 от новото МИС, следва да се тълкува в смисъл, че при зачитане на правилата за поверителност, достъпът на Европейския парламент до информация, отнасяща се до процедурите, които предшестват производствата за неизпълнение на задължения, и до производствата за неизпълнение на задължения, ще се подобри значително; потвърждава, във връзка с това, своите дългогодишни искания до Комисията по отношение на данните, до които Парламентът има право на достъп(41);;

93.  отново изразява високата си оценка за пилотния механизъм на ЕС за решаване на проблеми като по-скоро неофициален, но въпреки това ефективен начин, за да се осигури спазването на правото на Съюза от страна на държавите членки(42); не одобрява заявеното от Комисията, че, по правило, тя ще започва процедури за установяване на неизпълнение на задължения, без вече да разчита на механизма(43);

94.  посочва, че членовете на Комисията са длъжни да зачитат законодателните прерогативи на членовете на Европейския парламент; счита, че те следва да предоставят на Парламента всички независимо проведени проучвания, въз основа на които са взели решенията си, като същевременно оповестяват проучванията, противоречащи на техните заключения;

95.  изразява съжаление, че не се предоставят едновременно всички преводи на законодателни предложения, което забавя законодателния процес;

96.  изтъква, че ефективно законодателство на ЕС, особено по отношение на гарантиране на висока степен на опазване на околната среда, трябва да се стреми да гарантира, че установените в него процедури съответстват, когато се осъществява прилагането, на стоящата в основата цел на законодателния акт и крайната цел за опазване на околната среда.

97.  признава значението на осъществяването на работа в рамките на комисията по петиции при оценката на качеството на законотворчеството на ЕС по отношение на реалното му приложение, както и като основа за подобряването на законодателните текстове и процедури; отбелязва в това отношение значението на истинското междуинституционално сътрудничество с Комисията във връзка с гарантирането на правилното разглеждане на петициите;

Опростяване

98.  приветства ангажимента, поет в параграф 46 от новото МИС, за по-често използване на преработката като законодателна техника; отново заявява, че тази техника следва да представлява обикновената законодателна техника като безценен инструмент за постигане на опростяване(44); счита, въпреки това, че в случай на цялостна реформа на политиката, Комисията следва, вместо да използва преработката като техника, да представи предложение за изцяло нов правен акт за отмяна на съществуващото законодателство, така че съзаконодателите да могат да започнат широки и ефективни политически дискусии и техните прерогативи, както са заложени в Договорите, да бъдат изцяло съхранени;

99.  припомня, че при оценката на ненужни регулаторни и административни тежести, съгласно споразумението, постигнато от трите институции в точки 47 и 48 от новото МИС, и при проверката на възможните цели за намаляване на административната тежест с цел понижаване на разходите за администрациите и бизнеса, включително МСП, по-доброто законотворчество може, когато е уместно, да означава също така повече законодателни актове на ЕС, включително хармонизиране на различията в националните законодателства, като се отчитат ползите от законодателните мерки и последиците от непредприемането на действия на равнището на ЕС по отношение на социални и екологични стандарти и стандарти за защита на потребителите, като се има предвид, че държавите членки са свободни да прилагат по-високи стандарти, ако само минимални стандарти са определени в законодателството на Съюза; припомня също така, че хоризонталната социална клауза, залегнала в член 9 от ДФЕС, налага на Съюза да обмисли внимателно въздействието на законодателството на ЕС върху социалните стандарти и заетостта, при подходяща консултация със социалните партньори, по-специално професионалните съюзи, потребителите и представителите на интересите на уязвимите групи, при зачитане на автономността на социалните партньори и на споразуменията, които те може да сключат в съответствие с член 155 от ДФЕС; поради това подчертава, че намаляването на административните тежести не означава обезателно дерегулиране и че във всеки случай то не трябва да прави компромиси с основните права, както и екологичните, социалните, трудовите, свързаните със здравеопазването, безопасността, защитата на потребителите, равенството между половете или хуманното отношение към животните стандарти, включително информационните изисквания, които са свързани с тях, и по този начин не трябва да бъде в ущърб на правата на работниците — независимо от размера на предприятието — или да водят до увеличаване на броя на несигурните трудови договори;

100.  приветства първото годишно изследване на тежестта, предприето от Комисията в контекста на опростяването на законодателството на ЕС, за което тя извърши експресно проучване на Евробарометър относно възприятията на бизнеса за регулирането, като проведе събеседвания с над 10 000 предприятия в 28-те държави членки, главно МСП, и отрази разпределението на бизнеса в ЕС; обръща внимание върху заключенията на изследването, които потвърждават, че акцентът върху намаляването на излишните разходи продължава да бъде подходящ, и предполагат, че е налице сложно взаимодействие на различни фактори, които въздействат върху възприятието на предприятията, което може да е породено и от различия в националните административни и правни схеми по отношение на прилагането на законодателството; посочва, че прекомерното регулиране и дори неточното отразяване в медиите могат също така да засегнат това възприятие; счита, че концепцията за годишно изследване на тежестта, макар и важен инструмент за идентифициране на проблеми във връзка с изпълнението и прилагането на законодателството на ЕС, не може да води до предположението, че по своето естество регулирането води до прекомерни административни тежести; изразява съгласие с Комисията, че единственият начин за конкретно идентифициране на това, което в действителност може да бъде опростено, рационализирано или премахнато, е да се търси мнението на всички заинтересовани страни, включително тези, които имат по-слабо представителство, относно конкретни законодателни актове или различни законодателни актове, приложими към даден сектор; призовава Комисията да прецизира годишното изследване на тежестта въз основа на извлечените поуки от първото изследване, да прилага прозрачни и проверими методи за събиране на данни, да обръща особено внимание на нуждите на МСП и да включва както действителни, така и предполагаеми пречки;

101.  отбелязва също така, резултата от оценката на Комисията на изпълнимостта, без да се накърняват целите на законодателството, определянето на цели за намаляване на тежестта в конкретни сектори; насърчава Комисията да определи цели за намаляване на тежестта за всяка инициатива по гъвкав, но основан на доказателства и надежден начин, и при цялостно консултиране със заинтересованите страни, както вече прави по REFIT.

102.  подчертава, че една норма на ЕС обикновено заменя 28 национални норми, което засилва вътрешния пазар и води до намаляване на бюрокрацията;

103.  подчертава колко е важно да се избягва ненужната бюрокрация и да се взема под внимание взаимовръзката между размера на дадено дружество и ресурсите, необходими за изпълнение на съответните задължения;

Изпълнение и мониторинг на новото МИС

104.  отбелязва, че Председателският съвет ще получава редовно доклад, изготвен от председателя, в който ще се представя актуалното състояние на изпълнението както на вътрешно, така и на междуинституционално равнище; счита, че този доклад следва да взема предвид оценката, направена от Съвета на председателите на комисии на базата на опита на различните комисии, по-специално комисията по правни въпроси, която е водеща за по-доброто законотворчество и опростяването на правото на Съюза(45);

105.  приветства първото годишно междуинституционално заседание на високо политическо равнище относно актуалното състояние на изпълнението на МИС, което се проведе на 12 декември 2017 г.; насърчава Съвета на председателите на комисии да представи на Председателския съвет всякакви препоръки, които счита за подходящи относно изпълнението на новото МИС;

o
o   o

106.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(2) ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.
(3) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.
(4) ОВ С 102, 4.4.1996 г., стр. 2.
(5) ОВ С 73, 17.3.1999 г., стр. 1.
(6) ОВ С 77, 28.3.2002 г., стр. 1.
(7) ОВ С 145, 30.6.2007 г., стр. 5.
(8) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 15.
(9) OВ C 484, 24.12.2016 г., стp. 7.
(10) ОВ C 446, 29.12.2017 г., стр. 1.
(11) Решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 18 март 2014 г., Европейска комисия/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, дело C-427/12, ECLI EU:C:2014:170; решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 16 юли 2015 г., Европейска комисия/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, дело C-88/14, ECLI:EU:C:2015:499; Решение на Съда на Европейския съюз от 17 март 2016 г., Европейски парламент/Европейска комисия, дело C-286/14, ECLI EU:C:2016:183. решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 14 юни 2016 г., Парламент/Съвет, дело C-263/14, ECLI:EU:C:2016:435. решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 24 юни 2014 г., Парламент/Съвет, C-658/11, дело ECLI:EU:C:2014:2025.
(12) Приети текстове, P8_TA(2016)0484.
(13) OВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 39.
(14) OВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 116.
(15) OВ C 50, 9.2.2018 г., стр. 91.
(16) ОВ C 289, 9.8.2016 г, стр. 53.
(17) ОВ С 285, 29.8.2017 г., стр. 11.
(18) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 14.
(19) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 117.
(20) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 87.
(21) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 31.
(22) OВ C 50, 9.2.2018 г., стр. 91.
(23) Вж. приложение II към Решението на Европейския парламент от 9 март 2016 г. относно сключването на Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия.
(24)1 Член 6, параграф 2 от Решението на председателя на Европейската комисия от 19 май 2015 г. относно създаването на независим Комитет за регулаторен контрол (C(2015)3263).
(25) COM(2016) 0798 и COM(2016)0799.
(26) Вж. параграф 47 от резолюцията на Европейския парламент от 9 септември 2010 г. относно „по-доброто законотворчество” — 15-ти доклад на Европейската комисия съгласно член 9 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност (ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 66).
(27) Вж. параграф 16 от резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП.
(28) Вж. параграф 4 от решението на Европейския парламент от 9 март 2016 г. относно сключването на междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия.
(29) Вж. параграф 12 от резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г., цитирана по-горе и параграф 6 от, решение на Парламента от 9 март 2016 г.
(30) Вж. параграф 5от резолюцията на Европейския парламент от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране, цитирана по-горе.
(31) Вж. Правилника за дейността на Европейския парламент, Приложение V, точка XVI.1.
(32) Вж. съображение Г от резолюцията на Европейския парламент от 25 февруари 2014 г. относно последващи действия във връзка с делегирането на законодателни правомощия и контрола от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията, цитирана по-горе .
(33) Вж. параграф 6 от резолюцията на Европейския парламент от 25 февруари 2014 г. относно последващи действия във връзка с делегирането на законодателни правомощия и контрола от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията, цитирана по-горе .
(34) Пак там, параграф 1.
(35) Решение на Съда (голям състав) от 18 март 2014 г. – Европейска комисия/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, цитирано по-горе; решение на Съда от 17 март 2016 г. – Европейски парламент/ Европейска комисия, цитирано по-горе; решение на Съда (голям състав) от 14 юни 2016 г. – Парламент/Съвет, цитирано по-горе.
(36) решение на Съда (голям състав) от 14 юни 2016 г. – Парламент/Съвет, цитирано по-горе. решение на Съда (голям състав) от 24 юни 2014 г. – Парламент/Съвет, цитирано по-горе.
(37) OВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 76
(38) Вж. Приети текстове, P8_TA(2018)0086.
(39) Решение на Общия съд (Седми разширен състав) от 22 март 2018 г., De Capitani срещу Европейски парламент, (T-540/15, ECLI:EU:T:2018:167).
(40) Вж. параграф 7 от резолюция на Европейския парламент от 21 ноември 2012 г. относно 28-ия годишен доклад на Комисията за мониторинг на прилагането на правото на ЕС (2010) (ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 73).
(41) Вж. параграфи 21 и 22 от резолюция на Европейския парламент от 4 февруари 2014 г. относно 29-ия годишен доклад на Комисията за мониторинг на прилагането на правото на ЕС (2011).
(42) Вж. параграф 16 от резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно мониторинга върху прилагането на правото на Съюза: годишен доклад за 2014 г. (Приети текстове, P8_TA(2016)0385) .
(43) Вж. точка 2 от Съобщение на Комисията, озаглавено „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“, цитирано по-горе (вж. стр. 12 от OВ C 18, 19.1.2017 г.).
(44) Вж. параграф 41 от резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2011 г., цитирана по-горе .
(45) Вж. Правилник за дейността на Европейския парламент, Приложение V, точка XVI.3.


Многогодишната финансова рамка и собствените ресурси
PDF 129kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и собствените ресурси (2018/2714(RSP))
P8_TA(2018)0226B8-0239/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 311, 312 и 323 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 май 2018 г., озаглавено „Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава Многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.“ (COM(2018)0321),

—  като взе предвид предложенията на Комисията от 2 май 2018 г. относно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г., и системата на собствени ресурси на Европейския съюз (СР),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 2 май 2018 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки (COM(2018)0324),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: Изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.(1) и относно реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид изявленията на Съвета и на Комисията от 29 май 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и собствените ресурси,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

1.  приема за сведение предложенията на Комисията от 2 май 2018 г. относно МФР за периода 2021—2027 г. и системата на собствените ресурси на ЕС, който поставя основите за предстоящите преговори; припомня, че позицията на Парламента е изложена ясно в две резолюции, приети от много голямо мнозинство на 14 март 2018 г., които представляват неговия мандат за преговорите;

2.  настоятелно призовава Съвета да гарантира, че следващата финансова рамка ще отразява ясна и положителна визия за бъдещето на Съюза и ще отговаря на нуждите, тревогите и очакванията на гражданите на ЕС; подчертава, че решението относно МФР ще трябва да осигури на Съюза необходимите финансови средства за посрещане на значителни предизвикателства и постигане на неговите политически приоритети и цели през следващия седемгодишен период; поради тази причина очаква, че Съветът ще действа в съответствие с политическите ангажименти, които вече е поел, и ще прояви смелост в своя подход; изразява загриженост, че предложението на Комисията отслабва основните европейски политики на солидарност и възнамерява да води преговори със Съвета с цел изграждане на по-амбициозна МФР в полза на гражданите;

3.  изразява своето учудване и безпокойство, че в сравнителните данни, официално обявени от Комисията на 18 май 2018 г., в резултат на настоятелното искане от Парламента, се забелязват някои несъответствия в начина, по който тези данни са представени и съобщени, с предложенията за МФР; отбелязва по-специално, че увеличенията за няколко програми на ЕС са в действителност значително по-ниски, а намаленията за други програми — значително по-високи от начина, по който те са първоначално представени от Комисията; подчертава необходимостта Европейският парламент и Съветът да постигнат съгласие от самото начало относно ясна методология по отношение на данните; подчертава, че за целите на настоящата резолюция, той ще използва своите собствени изчисления, които се основават на постоянни цени и вземат предвид оттеглянето на Обединеното кралство;

4.  изразява своето разочарование от предложеното глобално равнище на следващата МФР, фиксирано на 1,1 трилиона евро, което представлява 1,08% от БНД на ЕС–27, след приспадането на Европейския фонд за развитие (понастоящем 0,03% от БНД на ЕС извън бюджета на ЕС); подчертава, че това глобално равнище като процент от БНД е по-ниско в реално изражение от равнището на действащата МФР, въпреки допълнителното финансиране, необходимо за новите политически приоритети и нововъзникващи предизвикателства пред Съюза; припомня, че настоящата МФР е по-малка от предшестващата я (МФР за периода 2007—2013 г.) и се оказа недостатъчна за финансирането на неотложните нужди на Съюза;

5.  изразява съжаление във връзка с факта, че настоящото предложение води пряко до намаляване на равнището на общата селскостопанска политика (ОСП) и на политиката на сближаване със съответно 15% и 10%; изразява особено несъгласие с каквито и да било радикални съкращения, които ще се отразят неблагоприятно върху същността и целите на тези политики, като например съкращенията, предложени за Кохезионния фонд (с 45%) или за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (с повече от 25%); поставя под въпрос, във връзка с това, предложението за намаляване на Европейския социален фонд с 6% въпреки разширяването на неговия обхват и включването на инициативата за младежка заетост;

6.  отново потвърждава твърдата си позиция относно необходимото равнище на финансиране за ключови политики на ЕС в рамките на МФР за периода 2021—2027 г., така че да им се даде възможност да изпълняват своите задачи и цели; подчертава, в частност, отправения призив за запазване на финансирането на ОСП и политиката на сближаване за ЕС–27 поне на равнището на бюджета за 2014—2020 г. в реално изражение, като се зачита цялостната структура на тези политики, за трикратно увеличаване на настоящия бюджет за програмата „Еразъм +“, за удвояване на специалното финансиране за МСП и за справяне с безработицата сред младежите, за увеличаване на настоящия бюджет за научни изследвания и иновации с поне 50%, така че той да достигне 120 милиарда евро, двукратно увеличение на програмата Life +, за значително повишаване на инвестициите чрез Механизма за свързване на Европа, както и за осигуряване на допълнително финансиране за сигурността, миграцията и външните отношения; подчертава, следователно, позицията си за МФР за периода 2021—2027 г. в размер на 1,3 % от БНД на ЕС-27;

7.  подчертава значението на хоризонталните принципи, които следва да са в основата на МФР и всички свързани с нея политики на ЕС; потвърждава в този контекст своята позиция, че ЕС трябва да изпълни своя ангажимент да играе водеща роля при изпълнението на целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР) и изразява съжаление по повод на липсата на ясен и видим ангажимент за тази цел в предложенията за МФР; ето защо изисква интегрирането на ЦУР във всички политики и инициативи на ЕС за следващата МФР; подчертава освен това, че премахването на дискриминацията е жизненоважно за изпълнението на ангажиментите на ЕС за изграждане на приобщаваща Европа и изразява съжаление относно липсата на интегриране на принципа за равенство между половете и ангажиментите за равенство между половете в политиките на ЕС, съгласно представеното в предложенията за МФР; подчертава също така своята позиция, че след договарянето на Парижкото споразумение разходите, свързани с климата, следва да бъдат значително увеличени в сравнение с действащата МФР и да достигнат 30% възможно най-скоро и не по-късно от 2027 г.;

8.  подкрепя предложенията на Комисията относно реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, които представляват много положителен елемент на приходите в пакета за МФР за периода 2021—2027 г.; следователно приветства предложението за въвеждане на три нови собствени ресурси на ЕС и опростяване на сегашния собствен ресурс на база ДДС; подчертава, че тези предложения, пряко вдъхновени от работата на междуинституционалната група на високо равнище относно собствените ресурси, бяха също част от предложения пакет, предложен от Парламента в неговата резолюция от 14 март 2018 г.; отбелязва със задоволство, че тези нови ресурси съответстват на две стратегически цели на Съюза, а именно правилното функциониране на вътрешния пазар и опазването на околната среда и борбата срещу изменението на климата; очаква подкрепа от страна на Съвета и Комисията с оглед на засилване на ролята на Парламента в процедурата по приемане на актовете за собствените ресурси; припомня още веднъж позицията си, че разходната и приходната част на следващата МФР следва да бъдат разглеждани като един пакет в предстоящите преговори и че няма да бъде постигнато споразумение с Парламента относно МФР, без да бъде постигнат съответен напредък по отношение на собствените ресурси;

9.  приветства освен това принципа, че бъдещите приходи, произтичащи пряко от политиките на ЕС, следва да се връщат в бюджета на ЕС, и напълно подкрепя премахването на всякакви отстъпки и корекции; си задава въпроса с какво темпо ще бъдат въведени тези нови собствени ресурси с цел намаляване на националните вноски; поставя под въпрос, обаче, липсата на предложения на Комисията относно създаването на специален резерв в бюджета на ЕС, който да се пълни от всички видове непредвидени други приходи, включително глоби, наложени на дружества за нарушения на конкуренцията, както и данък върху големите дружества в сектора на цифровите технологии и данъка върху финансовите сделки, като нови собствени ресурси на ЕС;

10.  припомня своята позиция в подкрепа на създаването на механизъм, съгласно който държавите членки, които не зачитат ценностите, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз, могат да подлежат на съответни финансови последици; отбелязва предложението на Комисията относно „Защита на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки“, представено като част от цялостния пакет за МФР; възнамерява да разгледа внимателно всички елементи на настоящото предложение и да въведе необходимите разпоредби, за да се гарантира, че крайните бенефициери на бюджета на Съюза в никакъв случай няма да бъдат засегнати от нарушения на правилата, за които те не носят отговорност;

11.  изразява убеждението си, че е необходим правно обвързващ и задължителен средносрочен преглед на МФР, който следва да бъде предложен и утвърден на време, за да се даде възможност следващият парламент и Комисията да извършат значително коригиране на рамката за периода 2021—2027 г.; възнамерява да подобри формулировката на предложения член в Регламента за МФР;

12.  счита, че предложенията на Комисията относно гъвкавостта представлява добра основа за преговори; приветства, по-специално, няколко предложения за подобряване на съществуващите разпоредби, по-специално повторната употреба на отменените бюджетни кредити за резерва на Съюза, увеличените средства на специални инструменти и отстраняването на всякакви ограничения за общия марж за плащанията, в съответствие с исканията на Парламента в тази област; възнамерява да преговаря за допълнителни подобрения, когато това е необходимо;

13.  отбелязва предложението на Комисията за създаване на европейски механизъм за стабилизиране на инвестициите, който ще допълва стабилизиращата функция на националните бюджети в случай на големи асиметрични сътресения; възнамерява внимателно да разгледа това предложение, особено по отношение на неговите цели и обем;

14.  подчертава, че предложенията на Комисията официално поставят началото на период на интензивни преговори в рамките на Съвета, но също така и между Съвета и Парламента с оглед осигуряване на одобрението на Парламента за регламента за МФР; подчертава, че всички елементи на пакета за МФР/СР, включително стойностите на таваните на МФР, следва да останат на масата за преговори до постигането на окончателно споразумение; изразява готовността си да започне незабавно структуриран диалог със Съвета, за да се даде възможност за по-добро разбиране на очакванията на Парламента и улесняване на навременното постигане на споразумение; поради това счита, че неотдавнашното стартиране на редовни срещи между последователните председателства на Съвета и преговарящия екип на Парламента е важна отправна точка в рамките на процедурата, водеща до приемането на следващата многогодишна финансова рамка (МФР);

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, другите заинтересовани институции и органи, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2018)0075.
(2) Приети текстове, P8_TA(2018)0076.


Либия
PDF 189kWORD 70k
Препоръка на Европейския парламент от 30 май 2018 г. до Съвета, Комисията и заместник‑председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Либия (2018/2017(INI))
P8_TA(2018)0227A8-0159/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Резолюция 2259 (2015 г.) на Съвета за сигурност на ООН и последващите резолюции,

—  като взе предвид политическото споразумение за Либия,

—  като взе предвид доклада на генералния секретар относно мисията на ООН за оказване на помощ в Либия от 22 август 2017 г.,

—  като взе предвид Резолюция 1973 (2011 г.) и всички последващи резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно Либия, в това число Резолюция 2380 (2017 г.),

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН съгласно Резолюция 2312 (2016 г.) на Съвета за сигурност,

—   като взе предвид изявлението на Върховния комисар на ООН за правата на човека от 14 ноември 2017 г. относно страданието на мигрантите в Либия, потресло съзнанието на човечеството,

—  като взе предвид доклада на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН от април 2018 г., озаглавен „Злоупотреба зад решетките: произволно и незаконно задържане в Либия“

—  като взе предвид своите резолюции от 18 септември 2014 г.(1), 15 януари 2015 г.(2) и 4 февруари 2016 г.(3) относно положението в Либия,

—  като взе предвид декларацията на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС относно положението на мигрантите в Либия от 20 декември 2017 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право,

—  като взе предвид Глобалния подход на ЕС към миграцията и мобилността,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 25 януари 2017 г., озаглавено „Миграцията по маршрута през Централното Средиземноморие. Управление на потоците, спасяване на човешки живот“ (JOIN(2017)0004),

—  като взе предвид Декларацията от Малта от 3 февруари 2017 г.,

—  като взе предвид съвместната стратегия Африка—ЕС и плана за действие,

—  като взе предвид съвместното изявление относно положението на мигрантите в Либия, договорено на срещата на високо равнище на Африканския съюз и Европейския съюз през 2017 г., и създаването на тристранната работна група на високо равнище между Африканския съюз, Европейския съюз и ООН,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юли 2017 г. относно Либия,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид член 113 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0159/2018),

A.  като има предвид, че положението в Либия е изключително нестабилно и че страната е изправена пред редица сложни взаимосвързани предизвикателства по отношение на политическата стабилност, икономическото развитие и сигурността;

Б.  като има предвид, че кризата в Либия има огромно въздействие върху хората в страната и засяга също така целия съседен регион и ЕС и поради това от решаващо значение, в полза на либийското население, както и на съседните държави и на районите на юг от Сахара и на тези от Средиземноморието, е осигуряването на политическата стабилност на Либия, което е основна предпоставка за подобряване на икономическото и социалното положение в страната;

В.  като има предвид, че стабилността в южната част на Либия буди особена тревога предвид нестабилното положение на съседните държави и потенциалната заплаха от джихадистки бунтове, които представляват опасност за отслабналите правителства в Сахел-сахарския регион;

Г.  като има предвид, че ЕС следва да популяризира по-активно дипломатическите си усилия и големия си финансов принос с цел укрепване на сигурността и социално-икономическото положение в Либия;

Д.  като има предвид, че конфликтът в Либия може да бъде разрешен само чрез съгласуван, всеобхватен и приобщаващ подход, включващ всички международни участници и заинтересовани страни, в това число представители на различните местни общности, старейшини на племена и активисти на гражданското общество, и чрез гарантиране на отговорността и приобщаването на Либия към мирния процес;

Е.  като има предвид, че понастоящем политическото споразумение за Либия и планът за действие на ООН за Либия представляват единствената жизнеспособна рамка за разрешаване на кризата;

Ж.  като има предвид, че чрез дипломация и конкретна подкрепа ЕС подпомага политическия преход на Либия към една стабилна и функционираща държава и подкрепя водените от ООН посреднически усилия в това отношение;

З.  като има предвид, че от първостепенно значение е всички държави членки да демонстрират единомислие, като същевременно задълбочават усилията на ЕС за посредничество и подчертават централната роля на ООН и на плана за действие на ООН; като има предвид, че във всички случаи индивидуални инициативи на отделните държави членки следва да се приветстват само ако се предприемат в европейската рамка и са в пълно съответствие с външната политика на ЕС;

И.  като има предвид, че действията на ЕС показват резултати по отношение на миграцията, като се отчита фактът, че в края на 2017 г. броят на мигрантите е намалял с една трета спрямо 2016 г., а през първите месеци на 2018 г. броят им е намалял с 50% в сравнение със същия период миналата година;

Й.  като има предвид, че Либия е важна междинна спирка и начална точка за мигрантите, по-специално от Африка на юг от Сахара, които се опитват да влязат в Европа; като има предвид, че хиляди мигранти и бежанци, бягащи от насилието в Либия, са загинали в опит да прекосят Средиземно море и да стигнат до Европа;

К.  като има предвид, че мигрантите са сред най-засегнатите от проблемите със сигурността в Либия, тъй като често са подложени на насилие, арести и произволно задържане от страна на недържавни субекти и са обект на изнудване и отвличания с цел откуп, както и на експлоатация;

Л.  като има предвид, че много мигранти, по-специално тези от Африка на юг от Сахара, са подложени на произволно задържане от различни въоръжени групировки в страната;

М.  като има предвид, че принудителното връщане на 132 суданци, получавали помощ от ВКБООН, от Нигер в Либия, предизвиква голямо безпокойство;

Н.  като има предвид, че продължава да съществува проблемът с вътрешно разселените лица; като има предвид, че тези лица често са изправени пред критични заплахи като пресичане на конфликтни зони, наличие на наземни мини и неексплодирали взривни устройства, както и насилие от страна на различните милиции;

О.  като има предвид, че Либия се е превърнала в транзитна държава за трафик на хора; като има предвид, че Либия продължава да приема стотици хиляди мигранти и търсещи убежище лица от различни националности, много от които живеят в трагични условия и поради това представляват потенциални жертви на трафикантите; като има предвид, че са налице твърдения за робство в Либия;

П.  като има предвид, че ежедневието на обикновените либийци се характеризира с все по-трудни условия на живот, които се усложняват допълнително от кризата на ликвидността, прекъсването на водоснабдяването и честите прекъсвания на електрозахранването, както и катастрофалното като цяло състояние на системата за здравеопазване в страната;

Р.  като има предвид, че политическият климат в Либия се характеризира с дълбоко недоверие между основните политически и военни участници от различните региони;

С.  като има предвид, че по отношение на собствената си сигурност международно признатото правителство на национално съгласие все повече разчита на различни милиции; като има предвид, че тези милиции оказват вече безпрецедентно силно влияние върху държавните институции в Триполи, като по този начин застрашават продължаващите опити на ООН за създаване на по-надеждна политическа уредба в страната;

Т.  като има предвид, че държави като Турция, Катар, Египет и ОАЕ оказват значително влияние върху различни групи от воюващите фракции;

У.  като има предвид, че поднационалните идентичности на различните либийски общности, племена и етнически групи винаги са съставлявали нейната дълбока социална и културна структура и играят основна роля в социалното и политическото развитие, както и в сферата на сигурността на страната; като има предвид, че либийското общество има стабилни традиции в процесите на неформално разрешаване на конфликти между градове, племена и етнически общности;

Ф.  като има предвид, че понастоящем в страната липсва ясна и валидна за всички законодателна рамка относно избирателната система; като има предвид, че досега не е приета конституция, като по този начин страната е оставена без необходимата правна уредба, необходима за провеждането на нови избори; като има предвид, че преобладаващият климат на безнаказаност, широко разпространеното беззаконие, корупцията, както и ролята на въоръжените групировки и междуплеменните и регионалните напрежения в Либия допринасят още повече за намаляване на доверието във вече слабите обществени и правителствени институции;

Х.  като има предвид, че в Либия се наблюдават все повече случаи на екзекуции без съд и присъда, изтезания, произволно задържане и безразборни нападения на жилищни райони и инфраструктура, както и на изказвания, проповядващи вражда и омраза, и на подстрекаване към насилие;

Ц.  като има предвид, че салафистката екстремистка група на мадхалистите става все по-силна и по-влиятелна както в източната, така и в западната част на Либия; като има предвид, че мадхалистите се противопоставят на изборите, стремят се да запазят статуквото, напълно отхвърлят всеки модел на демокрация и са тежко въоръжени, като вследствие на всичко това представляват конкретна опасност за допълнителен екстремизъм и насилие в страната;

Ч.  като има предвид, че сривът на наказателното правораздаване засилва безнаказаността в държавата, като ограничава възможностите на жертвите да търсят закрила и правна защита; като има предвид, че в някои региони дори когато се изготвят полицейски рапорти за извършено престъпление, предприетите след това действия за образуване на своевременно, щателно, ефективно, безпристрастно и независимо разследване с цел изправяне на извършителите пред правосъдието са много малко; като има предвид, че от 2011 г. насам не е осъден нито един извършител на престъпление, който е член на въоръжена групировка;

Ш.  като има предвид, че цикълът на насилие в Либия се подхранва постоянно от всеобщата безнаказаност за тежки нарушения на правата на човека; като има предвид, че ако не се предприемат подходящи мерки, продължаващото неспазване на принципите на правовата държава ще обезсмисли в очите на населението обещанията за мирно съжителство и борба с насилническия екстремизъм;

Щ.  като има предвид, че десетки политически активисти и активисти за правата на човека, медийни специалисти и други публични фигури са отвличани или заплашвани; като има предвид, че ООН е получила доклади за произволно задържане, изтезания и малтретиране и от двете страни;

АА.  като има предвид, че засилващите се нападения над представители на съдебното съсловие, местни организации на гражданското общество, защитници на правата на човека, представители на медиите, както и бежанци и мигранти влошават с все по-бързи темпове обстановката във връзка с правата на човека на цялото цивилно население на територията на Либия; като има предвид, че неспазването на принципите на правовата държава и безнаказаността за тежки нарушения на правата на човека, в това число изтезания, произволно задържане, екзекуции без съд и присъда и неизбирателни нападения над цивилно население и инфраструктура продължават да подклаждат цикъла на насилие в страната;

АБ.  като има предвид, че зле охраняваните граници на Либия улесняват незаконния трансграничен трафик; като има предвид, че разпространението на въоръжени групировки в граничните райони още повече изостря конфликта между контрабандистите, които се конкурират за контрола и достъпа до трансгранични ресурси; като има предвид, че така наречените чуждестранни бойци, които пристигат в страната, и различните престъпни мрежи продължават да се възползват от неконтролираното разпространение на оръжия;

АВ.  като има предвид, че несигурността и политическата нестабилност превърнаха Либия в благоприятна почва за дейностите на екстремистките групировки; като има предвид, че регионът Фезан е структурно нестабилен и представлява исторически транзитен пункт за преминаването на бежанци и мигранти към Европа, както и за контрабандата на нефт, злато, оръжие и наркотици, а също и за трафика на хора; като има предвид, че регионът се характеризира с етнически и племенни напрежения, които се изостриха след падането на Кадафи и вследствие на борбата за контрол над ресурсите на страната; като има предвид, че стабилизирането на Фезан е от съществено значение за стабилизирането на цялата страна;

АГ.  като има предвид значението на местните либийски органи за предотвратяването на конфликтите и предоставянето на основни обществени услуги за населението;

АД.   като има предвид, че от 7 май 2018 г. насам град Дерна е обект на все по-интензивни наземни, въздушни и артилерийски нападения; като има предвид, че има множество убити сред цивилното население, а достъпът до помощ и медицинско обслужване е бил силно ограничен и хуманитарната ситуация е драматична;

АЕ.  като има предвид, че официална делегация на Парламента проведе мисия в Либия от 20 до 23 май 2018 г.;

1.  отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:

   а) да гарантират максимална подкрепа за плана за действие на ООН за Либия, представен през септември 2017 г. от специалния представител на ООН Хасан Саламе, за стабилизирането на Либия и за политически и приобщаващ национален процес на помирение, който да позволи на всички либийски участници, в това число всички племенни образувания, да постигнат стабилно и трайно политическо споразумение, като същевременно се обръща надлежно внимание на участието на жените и малцинствата; да вземат под внимание резултатите от приобщаващите процеси на консултация, представени на Съвета за сигурност на ООН на 21 май 2018 г. да осъждат категорично всеки опит за подронване на водения от ООН мирен процес; да продължават тясното сътрудничество с мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL);
   б) да засилят дипломатическите си усилия за оказване на подкрепа за плана на ООН и за подпомагане на консолидирането на либийско правителство в усилията му да създаде политическо съгласие, да гарантира сигурността и да разпростре авторитета си върху цялата територия на Либия извън тесния териториален контрол на международно признатото правителство на националното съгласие като необходимо условие за приобщаващо политическо решение в полза на стабилността, възстановяването и помирението на страната, за изграждане на държава, както и за всяка мироопазваща операция, основаваща се на демокрация, на принципите на правовата държава и на правата на човека; да гарантират поемането на отговорност от страна на либийците в процеса на стабилизиране и на вземане на решение относно бъдещата форма на държавата; да подкрепят укрепването на местните механизми и капацитети на страната по отношение на медиацията, разрешаването на конфликтите и прекратяването на огъня и да ги свържат с плана за действие на ООН като част от съгласуван и интегриран подход, който води до конкретни и трайни резултати;
   в) да подкрепят т.нар. „събрания в кметството“, които се провеждат в редица общини под егидата на ООН, като ефективна инициатива за помирение „отдолу-нагоре“, чиято цел е да насърчава диалога между различните общности, с което се допринася конкретно за разработването на устойчиво и надеждно решение на либийската криза и се спомага за създаването на национална култура на гражданска отговорност;
   г) да разработват средства за насърчаване на изграждането на институции, създаването на действително гражданско общество и даването на начален тласък на икономиката, както и за извършването на преход към по-слабо раздута публична администрация с цел насърчаване на устойчивото развитие на частния сектор – фактори, необходими за осигуряване на дългосрочна стабилност и просперитет в страната;
   д) да подкрепят либийските усилия за работа по нов конституционен ред, който следва да включва формула за справедливо разпределение на петролното богатство, както и ясно разделение на задачите и задълженията на историческите области, от една страна, и дадено национално правителство, от друга; да припомнят, че една нова конституция, която би могла да бъде вдъхновена от елементи на изменената конституция от 1963 г., би подпомогнала усилията за организиране на общодържавни избори, които да се проведат едва когато бъде приета нова конституция и необходимите условия бъдат надеждно изпълнени, за да се осигури висока избирателна активност както и приемане от обществото и легитимност;
   е) да продължават да дават приоритет в рамките на институциите на ЕС на работата, свързана с това как по-добре да се разрешат проблемите с всички аспекти на либийската криза и кои инструменти и сектори да се използват, включително като се отделя по-голямо внимание на местната динамика, за да се създаде ефективен и всеобхватен подход към страната и да се покаже единство на цел и инициатива между всички институции и държавите членки, за да се гарантира съгласуваност на мерките от всички участници като част от по-обширна регионална стратегия;
   ж) да засилят присъствието и видимостта си и да подобрят разбирането си за сложността на положението в страната, като възстановят делегацията на ЕС в Триполи и върнат постоянните служители на ЕС в делегацията;
   з) да продължат да подчертават, че не може да има военно решение на либийската криза, и да потвърдят необходимостта всички партии и въоръжени групировки в Либия да се ангажират със спазването на член 42 от политическото споразумение за Либия, да зачитат принципите на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека и да се въздържат от насилствена реторика и от употребата на насилие, да се демобилизират и да се ангажират с мирно разрешение на конфликта, като по този начин се избегнат по-нататъшни щети и загуба на живот; счита, че преговорите следва да служат за обединяване на либийските сили за сигурност от всички региони, за да се изгради контролирана от гражданите национална архитектура за сигурност под контрола на приобщаващо международно признато либийско правителство, с гаранции за прозрачност и отчетност и при спазване на международните задължения на Либия в областта на правата на човека, и следва да доведат до подписване на протокол, който да обвърже всички въоръжени групировки да се откажат от използването на сила и насилие, в рамките на съгласуван и всеобхватен процес на разоръжаване, демобилизиране и повторно интегриране, целящ повторното интегриране в обществото на членовете на въоръжени групировки, и процес на реформа на системата за сигурност, воден от принципите, заложени в споразумението от Схират за недискриминация и прозрачност; счита, че подписването на такъв протокол следва да позволи прилагането на мирното споразумение, което да проправи пътя към провеждане на свободни и честни избори, и следва да доведе до икономически и финансови стимули и да подтикне подписалите го страни да работят за изграждането на новите държавни институции;
   и) да имат предвид, че е необходимо да се разработят специално пригодени програми за реинтеграция в редовния апарат за сигурност на отделни лица от милициите, а не на групи, като по този начин се ограничава възникването на конфликти на лоялност;
   й) да подкрепят усилията на ООН, насочени към провеждане на избори в Либия до края на 2018 г., но едва след като бъде приета нова конституция; да подкрепят по-специално усилията за регистриране на гласоподавателите, тъй като понастоящем са регистрирани едва около 50% от имащите право на глас; да се уверят, че преди провеждането на изборите е прието споразумение за преходни мерки, за да се възстанови доверието и така да се укрепи националната и международната легитимност на новото правителство; да подкрепят, включително с технически средства, процеса на установяване на стабилна конституционна рамка, както и целия избирателен процес, като обвържат възможните европейски финансови помощи с приемането на избирателен закон, който се придържа във възможно най-висока степен към предвидените от Венецианската комисия международни принципи;
   к) да окажат натиск върху онези, които спъват политическите преговори за мир, и да осигурят действителното изпълнение на оръжейното ембарго на ООН спрямо Либия; да обмислят въвеждането на нови санкции за онези, които подпомагат осъществяването на незаконни сделки с петрол;
   л) да засилят сътрудничеството с всички международни организации и други действащи участници на място, за да се засили съгласуваността и конвергенцията на международните действия; да засилят дипломатическите усилия с всички регионални участници и съседни държави, за да се гарантира, че те допринасят за положително решение на кризата в Либия в съответствие с Плана за действие на ООН — единствената възможна понастоящем рамка за решаване на кризи; да подкрепят текущия процес на национална конференция в Либия с цел постигане на споразумение между различните либийски партии относно следващите стъпки за завършване на прехода; да възпрат регионалните участници от предприемането на едностранна или многостранна военна намеса без правно основание или без политическото съгласие на либийското правителство;
   м) да окажат подкрепа чрез изпращане на законотворци, съдии и специализирани прокурори в Либия, които могат да помогнат при преразглеждането на законите на страната за борба с тероризма и да гарантират, че тя е добре подготвена да ръководи и образува производства, свързани с борбата с тероризма, при спазване на принципите на правовата държава;
   н) да обсъдят кризата в Либия в по-широк, регионален и панафрикански контекст, като се има предвид, че Либия е от ключово значение за стабилността на Северна Африка, Сахел и Средиземноморието; да насърчават и улесняват сътрудничеството на Либия с нейните съседни държави в Сахел; да разгледат като част от това обсъждане въздействието на ситуацията в Либия върху динамиката и предизвикателствата, пред които е изправен ЕС; да разработят всеобхватна политика по отношение на Либия, която да отчита регионалната и панафриканската перспектива, като обхваща по-общите политики за развитие, за сигурност, миграционните политики и защитата на правата на човека и основните свободи, както и борбата срещу тероризма и борбата срещу робството и експлоатацията; да гарантират, че тази политика се подкрепя от адекватно и достатъчно финансиране за нейното прилагане, в това число в следващата многогодишна финансова рамка, за да се постигнат конкретни резултати; да продължат и по възможност да засилят сътрудничеството между операция „Морски страж“ на НАТО и операция Sophia на EUNAVFOR Med;
   о) да осигурят постоянно и активно участие в усилията за борба с тероризма и с трафика не само чрез включване на разузнавателни служби, финансово сътрудничество и тактическа подкрепа, но и чрез социални и образователни програми в областта на здравеопазването и образованието, които подкрепят обучението и разгръщането на социални партньори и ключови фигури, определящи общественото мнение, с цел борба с насилническия екстремизъм и разпространяване на послание за мирно съжителство и сътрудничество;
   п) да имат предвид, че макар „Ислямска държава“ (Даеш) да е значително отслабена в Либия, в страната са във възход нови форми на екстремизъм, като например този на мадхалистите; да припомнят, че най-ефективният отговор на присъствието на радикални войнстващи групировки в страната в крайна сметка е създаването на приобщаващи национални институции, които да могат да осигуряват върховенството на закона, да предоставят обществени услуги и да гарантират местната сигурност, както и да се борят ефективно с групировките, застрашаващи стабилността на страната и по-обширния регион, в който се намира;
   р) в съответствие с Декларацията от Париж от 25 юли 2017 г. да гарантират, че средствата на ЕС се използват ефективно с цел осигуряване на междуправителствена координация при възстановяването на публичната инфраструктура посредством механизмите на ЕС за стабилизиране; да дадат приоритет на финансирането на проекти и инициативи, които подкрепят участници, насърчаващи отчетността и демократичната промяна, и които стимулират местния интегриран диалог и механизмите за помирение и разрешаване на конфликти, като се включват по-специално жените и се работи с младите хора, за да се предотврати замесването им в криминални дейности, като например присъединяване към милиции, участващи в контрабандна дейност и трафик; да продължат да укрепват гражданското общество, по-специално защитниците на правата на човека, и да подпомагат политическия процес, сигурността и посредническата дейност, по-специално чрез европейския инструмент за съседство (ЕИС) и инструмента, допринасящ за стабилността и мира; да насърчават установяването на представително управление на местно и национално равнище за по-добро справяне с предизвикателствата, свързани с помирението, стабилизирането и възстановяването на сигурността; да гарантират, че средствата по извънредния доверителен фонд на ЕС се предоставят само когато се поддържа първоначалната им цел и когато са съпроводени от солиден анализ на местните органи и получатели, както и от последваща оценка;
   с) да подпомагат общините при предоставянето на основни услуги и изграждането на местно самоуправление; да осигурят основен жизнен стандарт на населението, като имат предвид, че по-доброто разбиране на местната политическа и икономическа система е от изключително значение за пренасяне на процеса на помирение към хората и за борба с незаконния трафик; да гарантират, че средствата на ЕС се използват ефективно в проекти, които помагат на населението и гражданското общество в Либия; да насърчават общуването между организациите на гражданското общество и местните органи на управление;
   т) да подкрепят инициативи като тази, насърчавана от помирителната комисия Мисрата-Таверга, при която двата града Мисрата и Таверга постигнаха споразумение въз основа на доктрина за мирно съвместно съществуване, като по този начин се проправи пътят за завръщане на разселеното население на Таверга в техния град;
   у) да продължават да насърчават либийските органи и институции да работят по ефективно и по-прозрачно за подобряване на условията на живот на всички либийци посредством, наред с другото, възстановяване на основните обществени услуги и на публичната инфраструктура, да укрепят икономическото управление на страната, да решат кризата с ликвидността и да приложат необходимите финансови и икономически реформи, поискани от международните финансови институции за подпомагане на икономическото възстановяване и стабилизиране; да съдействат на страната при изграждането на пазарна икономика, която да е от полза за всички либийци; да призоват настоятелно либийските органи да се уверят, че приходите от природните ресурси и произтичащите от тях ползи се експлоатират в полза на цялото население, включително на местно равнище; да призоват либийските органи да се ангажират със спазването на високи стандарти за прозрачност в националния добивен сектор, и по-специално да приемат възможно най-бързо изискванията на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП); да помагат на либийските органи да се борят срещу всякакви незаконни дейности, които спъват националната икономика, както бе изложено неотдавна в междинния доклад на експертната група, създадена по силата на Резолюция № 1973 (2011 г.) относно Либия;
   ф) да продължат категорично да осъждат злоупотребите с правата на човека и нарушенията на международното хуманитарно право и да засилят усилията за предоставяне на хуманитарна помощ на нуждаещото се население и във всички части на страната, по-специално в областта на здравеопазването и инсталациите за енергия; да увеличат ефективността на хуманитарната финансова помощ и да засилят предоставянето на подкрепа на хуманитарните организации на място и сътрудничеството с тях; да осъдят също така многобройните и засилващите се все повече опити за свиване на пространството на гражданското общество, по-специално посредством репресивна правна уредба и нападения на защитници на правата на човека и съдебната система; да призоват АС, ООН и ЕС да продължат да работят заедно и да предприемат решителни мерки за незабавно прекратяване на тези нарушения на правата на човека; да укрепят гражданското общество и да подкрепят развитието и независимостта на местните медии;
   х) да ускорят усилията във връзка с механизма на ВКБООН за спешна евакуация, финансиран от ЕС, който е помогнал за евакуиране от Либия на близо 1000 от бежанците, намиращи се в особено уязвимо положение и нуждаещи се от закрила; да насърчават либийските си колеги да разширят кръга на националностите, с които ВКБООН има дадено от Либия разрешение да работи;
   ц) да разгледат въпроса за незаконната миграция през и от Либия, като се има предвид необходимостта от намиране на дългосрочни, ефективни и подходящи решения, които следва да допринесат за изкореняването на основните причини за миграцията в Африка и в държавите на произход и транзитно преминаване, и да определят правното основание за международните миграционни процеси, които понастоящем се основават на презаселвания посредством механизма за извънредни ситуации или преки презаселвания; да съсредоточат усилията на ЕС върху закрилата на мигрантите в Либия; да съдействат на либийските органи в осигуряването на връщане на вътрешно разселените лица по домовете им и да подпомагат местните общности при справяне с предизвикателствата, като същевременно се гарантира, че завръщането на вътрешно разселените лица не представлява просто сделка за предоставяне на правото на връщане срещу парично възнаграждение в полза на различните милиции; да изострят вниманието на международната общност относно необходимостта от мерки за справяне с предизвикателствата пред развитието, правата на човека и сигурността в Либия и Сахел-сахарския регион, включително средства за борба с трафика на хора и контрабандата на мигранти; да гарантират, че мерките за борба с контрабандата и трафика на хора не възпрепятстват свободното движение, което способства за икономическото развитие на региона;
   ч) да увеличат съвместните усилия, осъществявани от ЕС, Африканския съюз и ООН за подобряване на защитата на мигрантите и бежанците в Либия, като се обърне специално внимание на уязвимите лица; да разследват задълбочено и незабавно твърденията за злоупотреби и нечовешко отношение към мигрантите и бежанците в Либия от страна на престъпни групи, както и твърденията за упражняване на робство; да разработят инициативи за предотвратяване на такива инциденти в бъдеще; да подобрят условията за бежанците и мигрантите, които се намират в центрове за задържане, и да призоват либийските органи да закрият възможно най-скоро онези съоръжения, за които е установено, че не са в съответствие с международните стандарти; да продължат и да засилят подпомагането на доброволните връщания и усилията за презаселване, осъществявани в сътрудничество с ООН и Африканския съюз, като във връзка с това подчертават важността на премахването на либийското изискване за „изходни визи“; да насърчават либийските органи да преустановят произволните задържания и да избягват задържането на уязвими лица, по-специално деца; да гарантират, че в отношението към мигрантите се спазват напълно съответните международни стандарти за правата на човека, и да отпуснат необходимото финансиране от бюджета на ЕС; да призоват Либия да ратифицира Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола от 1967 г. към нея; да гарантират, че мисията на Европейския съюз за съдействие в областта на граничния контрол (EUBAM) в Либия, операция Sophia на EUNAVFOR Med и операция Themis на Frontex съвместно са съсредоточени върху начините за възпрепятстване на незаконни дейности, в това число контрабанда на мигранти, трафик на хора и тероризъм в Централното Средиземноморие; да гарантират, че в съответствие с правомощията си EUBAM продължава да работи активно и да подпомага либийските органи в приоритетни области, свързани с управлението на границите, правоприлагането и по-широката система за наказателно правораздаване;
   ш) да развият в още по-голяма степен усилията си за борба с контрабандата и трафика на хора към, през и от територията на Либия, както и от нейните брегове, които подронват процеса на стабилизиране на страната и застрашават живота на хиляди хора; в този смисъл да осигурят приемственост в приноса на ЕС в борбата с тези проблеми чрез оказване на съдействие на либийските си колеги при изграждане на отдавна необходимия капацитет за осигуряване на сухопътните и морските граници на страната и чрез сътрудничество с либийските органи за изработване на всеобхватна стратегия за управление на границите;
   щ) да подкрепят устойчиво решение за над 180 000 вътрешно разселени лица в Либия, в това число около 40 000 бивши жители на град Тауарга, посредством възможности за презаселване или улесняване на безопасното връщане по домовете и посредством засилена подкрепа за ВКБООН и МОМ за тази цел;
   аа) да предприемат мерки спрямо явлението на сливане на дейността на международни престъпни групи с тази на терористични групировки, като провеждат задълбочени разследвания по-специално на случаите на трафик на хора и сексуално насилие по време на конфликт;
   аб) да подкрепят работата с либийската брегова охрана, благодарение на която близо 19 000 мигранти бяха спасени в либийските териториални води в периода от януари до края на октомври 2017 г.; да подпомогнат либийските органи при официалното оповестяване на техния район за търсене и спасяване, да създадат набор от ясни стандартни оперативни процедури за слизане на сушата и да осигурят функционираща система за наблюдение за либийската брегова охрана; за да се създаде ясен и прозрачен регистър на всички лица, слезли на сушата на либийски бряг, като гарантират, че за тях се полагат подходящи грижи в съответствие с международните хуманитарни стандарти; да работят и занапред с либийските органи за ускоряване на подготвителната работа по център за координация на морските спасителни дейности в Либия с цел повишаване на издирвателно-спасителните им способности; да осигурят продължаване на специализираното обучение, предоставяно от МОМ и ВКБООН на либийската брегова охрана, относно международната закрила, правото за бежанците и правата на човека;
   ав) да увеличат предоставяната хуманитарна помощ и подкрепа на цивилното население с цел облекчаване на положението на либийското население и посрещане на най-спешните нужди на хората, пострадали тежко от конфликта в Либия, и по-специално на онези, които се намират в най-засегнатите зони, както и да бъдат в готовност да реагират на всяко влошаване на обстановката; настоятелно приканва ЕС да подкрепи оправомощаването на организациите на гражданското общество, в частност сдруженията на жени, които имат за цел намирането на ненасилствени решения на кризисното положение в редица области в държавата;
   аг) да отпуснат всички необходими финансови и човешки ресурси за подпомагане на бежанците и да предоставят хуманитарна помощ, съобразена с нуждите на разселените лица, с цел справяне с хуманитарната криза в Либия, която принуди хиляди хора да избягат от страната;
   ад) да увеличат международните усилия за разбиване на мрежите за контрабанда на мигранти и трафик на хора, да увеличат усилията за борба с това престъпление и да изправят извършителите пред правосъдието; да продължат и да засилят работата на операция Sophia на EUNAVFOR Med, за да се възпрепятстват методите на действие на трафикантите и контрабандистите, да развият капацитета на либийската брегова охрана и да подкрепят прилагането на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно оръжейното ембарго и незаконния трафик на петрол; да продължат да оказват подкрепа на Либия чрез гражданските мисии в контекста на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); да увеличат капацитета за търсене и спасяване на хора в беда, като всички държави предоставят капацитет, както и да признаят подкрепата, предоставена от частни лица и НПО, в провеждането на спасителни операции в морето и на сушата, като вземат предвид съществуващата международна правна рамка и съображенията за сигурност;
   ае) да потвърдят пълната си подкрепа за правомощията на Международния наказателен съд във връзка с извършваните понастоящем нарушения на правата на човека в Либия, като припомнят, че международните механизми за подвеждане под отговорност, като Международният наказателен съд и универсалната юрисдикция, играят важна роля при прилагането на мирния план в рамка, която предвижда стъпки за подвеждане под отговорност и зачитане на правата на човека в Либия; да подпомагат Международния наказателен съд в усилията му да изправи пред правосъдието извършителите на жестоки престъпления; да подкрепят призива на специалния представител на ООН за Либия, отправен към международната общност през ноември 2017 г., за оказване на съдействие на Либия в борбата с безнаказаността за военни престъпления и за обмисляне на варианти за съвместни трибунали; да призоват ЕС и държавите членки да подкрепят международните механизми при предоставянето на всички необходими средства на националната правосъдна система за започване на разследвания на минали и настоящи тежки нарушения, както и да подкрепят бъдещите законни либийски органи при самостоятелното изпълнение на тази задача; да изразят мнението, че справедливите процеси ще въздадат правосъдие за всички жертви на нарушения на правата на човека на либийска територия, което ще положи основите за устойчиво помирение и мир;
   аж) да дадат израз на загрижеността си във връзка със засилващото се присъствие на „Ислямска държава“ и други терористични групировки в Либия, което дестабилизира страната и представлява заплаха за съседните държави и за ЕС;
   аз) да призоват по-специално либийските органи и въоръжените групировки да осигурят външен достъп до местата за задържане, особено тези за мигранти;
   аи) да изяснят положението относно плащането на дивиденти под формата на акции, доходи от облигации и лихвени плащания по замразените активи в ЕС на либийския орган по инвестициите (Libyan Investment Authority); да представят подробен отчет за общата сума на изтеглените лихви върху авоарите на Кадафи, откакто бяха замразени през 2011 г., и списък на физическите или юридическите лица, които са се възползвали от тези лихвени плащания; да разгледат приоритетно опасенията за евентуален пропуск в режима на санкции на ЕС, свързан с този въпрос;
   ай) да насърчават проекти, насочени към икономическото развитие на региона Фезан и към законната икономика, като си сътрудничат тясно с различните общини, най-вече с разположените по миграционните маршрути, за да се противодейства на незаконните дейности на престъпните мрежи и на насилствения екстремизъм на терористичните групировки чрез създаването на алтернативни източници на доходи, особено за младите хора;
   ак) да продължат с ембаргото за износ на оръжия за Либия, като по този начин се възпрепятства попадането на оръжия в ръцете на екстремисти и въоръжени групировки — фактор, който допълнително подхранва несигурността и нестабилността на Либия като цяло;
   ал) спешно да предприемат дипломатически действия, за да защитят цивилното население и да облекчат хуманитарната ситуация в Дерна;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и за сведение — на либийското правителство на националното съгласие.

(1) ОВ C 234, 28.6.2016 г., стр. 30.
(2) ОВ C 300, 18.8.2016 г., стр. 21.
(3) OВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 66.


Годишен доклад за функционирането на Шенгенското пространство
PDF 184kWORD 65k
Резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018 г. относно годишния доклад за функционирането на Шенгенското пространство (2017/2256(INI))
P8_TA(2018)0228A8-0160/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 септември 2017 г. относно запазването и укрепването на Шенгенската система (COM(2017)0570),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 март 2016 г., озаглавено „Завръщане към Шенгенската система — пътна карта“ (COM(2016)0120),

—  като взе предвид Регламент (EС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 година за европейската гранична и брегова охрана(1) (Регламент за ЕГБО),

—  като взе предвид Кодекса на шенгенските граници, и по-специално членове 14 и 17 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол)(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за създаване на Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur)(3),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0160/2018),

А.  като има предвид, че Шенгенското пространство е уникален механизъм и едно от най-големите постижения на Европейския съюз, предоставящ възможност за свободно движение на хора в рамките на Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници; като има предвид, че то стана възможно чрез различни компенсаторни мерки, като например укрепване на обмена на информация чрез създаването на Шенгенската информационна система (ШИС) и създаване на механизъм за оценка с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген от страна на държавите членки и насърчаване на взаимното доверие във функционирането на Шенгенското пространство; като има предвид, че взаимното доверие изисква също така солидарност, сигурност, съдебно и полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси, съвместна защита на външните граници на ЕС, общи виждания и общи политики за миграция, визи и в областта на убежището, както и зачитане на международното и на европейското право в тази област;

Б.  като има предвид, че през последните години няколко фактора оказаха въздействие върху функционирането на Шенгенското пространство; като има предвид, че тези фактори включват въздействието на международните пътувания и туристическите потоци, които бяха първоначалната причина за разработването на т.нар. законодателство „Интелигентни граници“, както и значителния брой лица, търсещи убежище, и вторичните движения на незаконни мигранти, и последвалото повторно въвеждане и удължаване на граничния контрол по вътрешни граници от страна на някои държави членки от 2014 г. насам; като има предвид, че повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници изглежда свързано по-скоро с усещането за заплахи за обществения ред и вътрешната сигурност, свързани с движението на хора и с тероризма, броя на лицата, търсещи международна закрила, и пристигащите незаконни мигранти, а не със сериозни данни за действителното наличие на сериозна заплаха или с действителния брой на пристигащите; като има предвид, че тези фактори включват също тероризъм и сериозна заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност на държавите членки;

В.  като има предвид, че укрепването на външните граници на ЕС, както и въвеждането на систематични проверки в съответните бази данни, включително за европейските граждани, са част от мерките, въведени с цел да се защити Шенгенското пространство;

Г.  като има предвид, че някои държави членки реагираха на пристигането на лица, търсещи убежище, и бежанци с повторно въвеждане на контрол по вътрешните си граници, за да „регулират“ движенията на граждани на трети държави, търсещи международна закрила, въпреки че член 14, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници предвижда, че „нормалната процедура на границите“ не се прилага спрямо лицата, търсещи убежище; като има предвид, че е необходимо да се прилага справедлива система на споделена отговорност за оценяване на молбите за убежище;

Д.  като има предвид, че от март 2016 г. Комисията предложи поредица от мерки с оглед на възстановяването на нормалното функциониране на Шенгенското пространство; като има предвид, че нормалното функциониране на Шенгенското пространство все още не е възстановено и зависи основно от държавите членки, доверието помежду им, солидарността, която те показват в подкрепа на държавите на първо влизане, приемането на подходящи мерки и прилагането на тези мерки, по-специално от страна на държавите членки;

Е.  като има предвид, че мотивацията на държавите членки да приемат мерки за възстановяване на нормалното функциониране на Шенгенското пространство зависи основно от неподновяването на исканията за граничен контрол;

Ж.  като има предвид, че поддържането на контрола по вътрешните граници в Съюза или повторното въвеждане на такъв контрол в Шенгенското пространство има сериозно влияние върху живота на европейските граждани и на всички, които се ползват от принципа на свободно движение в рамките на ЕС, и сериозно подронва доверието в европейските институции; като има предвид, че поддържането или повторното въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници е свързано с преки оперативни и инвестиционни разходи за трансграничните работници, туристите, пътните превозвачи на товари и публичната администрация, с катастрофални последици за икономиките на държавите членки; като има предвид, че оценките за разходите, свързани с повторното въвеждане на граничен контрол, варират между 0,05 милиарда евро и 20 милиарда евро за еднократни разходи и 2 милиарда евро годишно за оперативни разходи(4); като има предвид, че трансграничните региони са особено засегнати;

З.  като има предвид, че изгражданите от различни държави членки стени и огради по външните и вътрешните граници на ЕС стават все повече и се използват като средство за възпиране на влизането и транзитното преминаване на лица, в това число на лица, търсещи убежище, на територията на ЕС; припомня, че по данни на Транснационалния институт (TNI) се счита, че европейските държави са изградили повече от 1 200 километра стени и гранични съоръжения на стойност поне 500 милиона евро и че за периода от 2007 г. до 2010 г. фондовете на ЕС са допринесли за разполагането на 545 системи за наблюдение на границите, обхващащи 8 279 километра външни граници на ЕС, и 22 347 компонента на оборудване за наблюдение;

И.  като има предвид, че Шенгенското пространство е на кръстопът и са необходими решителни и съвместни действия за пълното възстановяване на ползите, които то осигурява за гражданите; като има предвид, че това изисква също взаимно доверие, сътрудничество и солидарност между държавите членки; като има предвид, че следва да не се води никакъв политически дискурс за отправяне на обвинение към Шенген;

Й.  като има предвид, че разширяването на Шенгенското пространство остава основен инструмент за увеличаване на икономическите и социалните ползи, произтичащи от свободното движение на хора, услуги, стоки и капитал, за по-новите държави членки, с което се насърчава сближаването и се преодоляват различията между държавите и регионите; като има предвид, че цялостното прилагане на достиженията на правото от Шенген в държавите членки, които са изпълнили критериите за успешно приключване на процеса на оценка по Шенген, е от съществено значение за създаването на координирана и надеждна рамка за правна сигурност; като има предвид, че председателят на Комисията на няколко пъти обяви, че България и Румъния са готови за присъединяване към Шенгенското пространство и това беше посочено също и от Парламента в неговата позиция от 8 юни 2011 г. относно проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния(5) и от Съвета в неговите заключения;

К.  като има предвид, че работната група за контрол по Шенген проследи отблизо прилагането на достиженията на правото от Шенген чрез данните от механизма за оценка по Шенген, методологията за оценка на уязвимостта, изслушванията в комисии и мисиите в държавите членки и трети държави; като има предвид, че тя определи мерките, които бяха изпълнени или които предстои да бъдат изпълнени, основните недостатъци във функционирането на Шенгенското пространство и необходимите действия, които трябва да бъдат предприети в бъдеще;

Основни въпроси

Постигнат напредък при справяне с установени недостатъци

1.  посочва, че законодателят на ЕС е приел редица мерки през последните три години, разработени да укрепят целостта на Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници; приветства ефективността на предприетите мерки по външните граници и създаването на Европейската агенция за гранична и брегова охрана; отбелязва усилията на Агенцията при прилагането на новата нормативна уредба, особено чрез съвместни операции в областта на наблюдението на границите и връщането и чрез подпомагане на държавите членки, които са обект на повишени равнища на миграция, като същевременно се спазват в пълна степен основните права, посочени в Регламента за ЕГБО; счита, че нововъведеният механизъм за оценка на уязвимостта е важен за разкриването на слабости по общите външни граници и предотвратяването на кризи; подчертава съгласуваните усилия и сътрудничеството между агенции и други заинтересовани страни при организирането на подхода на „горещите точки“ в областта на обучението;

2.  отбелязва стъпките, предприети чрез изменението на Кодекса на шенгенските граници, и въвеждането на задължителни систематични проверки в съответните бази данни на външните граници при влизане и излизане на гражданите на трети държави и на ЕС, като същевременно се запазва бдителността по отношение на въздействието на тези мерки върху преминаването на границите от страна на гражданите на ЕС, както и относно тяхната необходимост и пропорционалност; подчертава, че в някои случаи задължителните систематични проверки по външните шенгенски граници са заменени с целенасочени проверки поради непропорционалното им въздействие върху потока на движението; припомня, че Комисията следва да вземе предвид тези последици, когато извършва оценката, предвидена в Регламент (ЕС) 2017/458;

3.  приветства текущата реформа на ШИС и въвеждането на 5 март 2018 г. от eu-LISA на платформата за автоматизирана система за разпознаване на дактилоскопични отпечатъци (AFIS) в ШИС II, създаваща възможност за търсене на биометрични данни в системата, което ще допринесе за укрепване на борбата срещу престъпността и тероризма;

4.  подчертава необходимостта от по-доброто използване на съществуващите инструменти, по-специално с цел максимално увеличаване на ползите от съществуващите системи и преодоляване на структурните пропуски по отношение на информацията в пълно съответствие с изискванията за защита на данните и спазване на принципите на правото на неприкосновеност на личния живот, недискриминация, необходимост и пропорционалност;

5.  приветства работата, извършена в областта на трансграничното полицейско и съдебно сътрудничество и сътрудничеството между правоприлагащите агенции, както и работата на Евроюст и Европол с цел справяне с трансграничната и организираната престъпност, трафика на хора и тероризма чрез разузнаване, обмен на информация и съвместни разследвания;

6.  изразява загриженост във връзка с усилията на Комисията за разработване на концепцията и стратегията за европейско интегрирано управление на границите въз основа на публикуваното на 14 март 2018 г. с цел постигане на съответствие с разпоредбите на Регламента за европейската гранична и брегова охрана; изразява съмнения относно нейната ефективност при установяване на желаните цели в областта на европейското интегрирано управление на границите, по-специално за укрепването и прилагането на основните права и други елементи на стратегията;

7.  оценява положително обновения механизъм за оценка по Шенген, тъй като той насърчава прозрачността, взаимното доверие и отговорността между държавите членки чрез осъществяване на контрол върху начина, по който те прилагат различните области от достиженията на правото от Шенген;

Установени основни пропуски

8.  изразява загриженост във връзка с основните пропуски и недостатъци, открити чрез механизма за оценка по Шенген и оценката на уязвимостта;

9.  Изразява дълбока загриженост във връзка с много сериозните недостатъци при прилагането на достиженията на правото от Шенген, установени по време на оценката за временното използване на Шенгенската информационна система от страна на Обединеното кралство, и в интерес на целостта на тази система призовава Съвета и Комисията да започнат дискусии с Парламента относно подходящите последващи действия във връзка с тези констатации;

10.  осъжда продължаващото повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешни граници, тъй като това подронва основните принципи на Шенгенското пространство; счита, че много от удължаванията на срока на контрола не съответстват на съществуващите правила, що се отнася до тяхното продължаване, необходимост или пропорционалност, и следователно са неправомерни; изразява съжаление, че държавите членки не са предприели подходящи мерки, за да се гарантира сътрудничество с други засегнати държави членки с цел свеждане до минимум на въздействието на тези мерки и не са обосновали в достатъчна степен тези проверки, нито са предоставили достатъчно информация за резултатите от тях, като следователно възпрепятстват анализа от страна на Комисията и контрола от страна на Парламента; изразява също така съжаление относно практиката на държавите членки изкуствено да променят правното основание за удължаване на срока на повторното въвеждане на гранични проверки над максимално допустимия период при същите фактически обстоятелства; счита, че икономическото, политическото и социалното въздействие от тази практика е пагубно за целостта на Шенгенското пространство и вредно за благосъстоянието на европейските граждани и за принципа на свободно движение; отново заявява, че законодателят на Съюза е приел редица мерки през последните три години за укрепване на външните граници и контрола по тях; подчертава, че не е имало съответна реакция по отношение на премахването на контрола по вътрешните граници;

11.  подчертава, че повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници се оказа много по-лесно от премахването му, след като вече е бил въведен повторно;

12.  изразява загриженост във връзка с липсата на прилагане в някои области на регулиране, уреждащо някои области на контрола по външните граници, като например системното консултиране на бази данни по време на граничните проверки и задълбочена проверка на необходимите условия за влизане; изразява тревога също така, че от време на време някои бази данни като ШИС и ВИС не са достъпни на някои гранични контролно-пропускателни пунктове; отбелязва, че в много държави членки преобладава явно неспазване при създаването на национални координационни центрове в съответствие с Регламента за създаване на Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur); подчертава отново, че за да бъде ефективно законодателството за вътрешните и външните граници, е особено важно мерките, приети на равнището на Съюза, да се изпълняват правилно от държавите членки;

13.  припомня, че държавите членки разполагат с налични инструменти, различни от контрола по вътрешните граници, включително — както препоръчва Комисията — целенасочени полицейски проверки, при условие че целта на тези проверки не е осъществяването на граничен контрол, основават се на обща полицейска информация или опит по отношение на възможни заплахи за обществената сигурност, целят по-специално да се противопоставят на трансграничната престъпност и са планирани и изпълнени по начин, който ясно се различава от систематични проверки на лица на външните граници; припомня, че тези проверки може да се окажат по-ефективни от контрола по вътрешните граници, по-специално защото са по-гъвкави и могат лесно да бъдат приспособени към развитието на рисковете;

14.  припомня, че на вътрешните граници могат да се правят внезапни посещения за оценка на място по линия на Шенген, без съответната държава членка да бъде предварително информирана за това;

15.  осъжда изграждането на физически прегради, включително огради, между държавите членки и припомня съмненията си относно съвместимостта на тези действия с Кодекса на шенгенските граници; призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на съществуващите и бъдещите съоръжения и да докладва на Парламента;

16.  признава, като част от усилията за възстановяване на нормалното функциониране на Шенгенското пространство, предложението за изменение на Кодекса на шенгенските граници по отношение на приложимите правила към временното повторно въвеждане на контрол по вътрешните граници; подчертава необходимостта от създаване на ясни правила и че тези промени следва просто да отразяват новите предизвикателства и разпространени заплахи за вътрешната сигурност, без да се насърчава възстановяването на контрола по вътрешните граници; припомня, че промените не следва да бъдат още една възможност за удължаване на срока на контрола по вътрешните граници; изразява тревога, че предложението на Комисията относно повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници се основава на оценка на „очаквания риск“, вместо на строги и стабилни доказателства и на наличието на сериозна заплаха, както и че т.нар. „оценка на риска“ ще бъде извършвана изцяло от държавата, която въвежда повторно граничния контрол; счита, че тези действия следва да се извършват внимателно, за да не се нанесат необратими щети на основната идея за свободно движение, по-специално чрез въвеждане на съществени процесуални гаранции, особено с цел поддържане на строго времево ограничение по отношение на повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници;

17.  подчертава, че допълнителното удължаване на периода на съществуващия контрол по вътрешните граници или повторното му въвеждане би довело до значителни финансови разходи за ЕС като цяло, нанасяйки сериозна вреда на единния пазар;

Действия, които да бъдат предприети

18.  подчертава спешната необходимост да се обърне незабавно внимание на установените основни пропуски, за да се възстанови нормалното функциониране на Шенгенското пространство без проверки по вътрешните граници;

19.  призовава всички държави членки да прилагат в пълна степен съществуващите разпоредби и призовава Комисията да предприеме решителни действия по отношение на нарушения на съвместно договорените правила, чрез налагане на съразмерни и необходими мерки на въпросните държавите членки с цел защита на интересите на останалите държави членки и на Съюза като цяло, включително започване на процедури за установяване на нарушения;

20.  подчертава, че е важно ШИС да се реформира и приспособи, за да се посрещнат бързо новите предизвикателства, по-специално по отношение на защитата на деца в опасност или изчезнали деца, незабавен и задължителен обмен на информация относно тероризма, като същевременно се спазват основните права на гражданите на ЕС и на гражданите на трети държави и се запазват гаранциите относно защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, както и задължителен обмен на информация относно решенията за връщане; подчертава, че тази реформа не трябва да подкопава принципите на необходимост и пропорционалност; подчертава, че ако системата функционира правилно, сигналите трябва да изискват действия и включването им в системата да е обосновано; подчертава очакваното значително увеличаване на дейността на бюрата SIRENE (Искане за допълнителна информация от националните звена) и призовава държавите членки да увеличат средствата на тяхно разположение, като гарантират, че бюрата разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси, за да изпълняват новите си функции;

21.  подчертава голямото значение на данните от механизма за оценка по Шенген и призовава държавите членки да прилагат съответно отправените към тях препоръки; изтъква също така оценката на уязвимостта и призовава държавите членки да предприемат последващи действия по препоръките, направени от Европейската агенция за гранична и брегова охрана;

22.  призовава Комисията да представя на Парламента и на Съвета цялостен годишен доклад относно извършените оценки в съответствие с Регламент (ЕС) № 1053/2013;

23.  настоятелно призовава Комисията да не подновява дерогациите от правилата на Шенген, ако поискалата ги държава членка не е изпълнила отправените към нея препоръки в рамките на механизма за оценка по Шенген;

24.  подчертава, че всички държави членки, включително тези, които нямат външни сухопътни граници, следва да направят всичко възможно, за да гарантират високо равнище на контрол на външните си граници, като отпуснат достатъчни ресурси чрез набирането на персонал, оборудване и експертен опит, като същевременно гарантират спазване в пълна степен на основните права, в това число по въпросите, свързани с международната закрила и принципа на забрана за връщане, създадат необходимите структури за командване и контрол и формулират актуален анализ на риска в съответствие с Регламента за ЕГБО за всички равнища на управление, за да се улесни провеждането на ефективни дейности и да се предоставят подходящи инфраструктури за безопасно, организирано и свободно преминаване на границите;

25.  счита, че при преразглеждане на механизма за оценка по Шенген всяко предложение следва да предоставя отговор на основните забавяния, установени не само при проверките на място, но и на равнището на решенията за изпълнение и плановете за действие, и следва да улеснява бързото приемане на корективни действия от страна на държавите членки; счита, че стойността на внезапните проверки на място в контекста на механизма за оценка по Шенген може да се повиши, ако тези посещения бъдат правени действително без предупреждение (без 24-часово предизвестие);

26.  припомня, че Парламентът следва да получава незабавно изчерпателна информация за всяко предложение за изменение или замяна на механизма за оценка по Шенген; отбелязва, че Комисията следва да предприеме преглед на функционирането на механизма за оценка по Шенген в срок от шест месеца след приемането на всички доклади във връзка с оценките, обхванати от първата многогодишна програма за оценка, и да го предаде на Парламента;

27.  настоява за развитие на механизма за оценка по Шенген, заедно с инструмента за оценка на уязвимостта, по начин, който предотвратява непредвидено влошаване на положението и подобрява цялостното управление на външните граници, насърчава зачитането на достиженията на правото от Шенген и основните права, в това число спазване на Женевската конвенция, подписана от всички държави — членки на ЕС, и улеснява задълбочена проверка и прозрачност между държавите членки и европейските институции, по-специално Парламента; призовава Комисията и държавите членки да разпределят достатъчно средства за изпълнение и последващи действия на оценките по Шенген и оценките на уязвимостта; призовава Комисията да организира проверки на място на вътрешните граници, които са действително внезапни, и да направи оценка на естеството и въздействието на предприетите мерки;

28.  призовава компетентните органи на държавите членки да подобрят събирането на информация и статистически данни относно управлението на ресурсите на национално равнище и способностите, свързани с граничния контрол; призовава държавите членки да предоставят своевременно цялата необходима информация за механизма за оценка на уязвимостта;

29.  призовава държавите членки, по-специално тези, които са пряко засегнати, да подготвят и да изпробват в достатъчна степен планове за действие при извънредни ситуации с цел смекчаване на ситуации на повишени равнища на миграция, както и да укрепят своя капацитет за регистриране и настаняване в случай на подобни събития; призовава държавите членки да подобрят възможностите си за разкриване на документни измами и случаи на незаконно влизане, при пълно спазване на принципа на забрана за връщане и на основните права; призовава да се положат значителни усилия за борба с трафика на хора и с тероризма, по-специално за да се установяват с по-голяма точност престъпните организации и финансирането им;

30.  подчертава, че законният и сигурен достъп до ЕС, в това число по външните граници на Шенгенското пространство, ще допринесе за цялостната стабилност на това пространство;

31.  счита, че сегашното състояние на изпълнение на стратегията за интегрирано управление на границите е незадоволително; изисква Комисията и Европейската агенция за гранична и брегова охрана да оказват подкрепа на държавите членки в усилията им да изпълнят изискванията, посочени в Регламента за ЕГБО, както и да започнат своевременно изготвянето на тематичните оценки на интегрираното управление на границите в държавите членки; призовава държавите членки да приведат управлението на границите си в съответствие с концепцията за интегрирано управление на границите, като използват цялостен подход към управлението на границите въз основа на основните му принципи, по-специално като гарантират зачитане в пълна степен на основните права, с особен акцент върху уязвимите групи и малолетните и непълнолетните лица, във всички дейности в областта на управлението на границите и връщането, включително спазване на принципа на забрана за връщане; подчертава необходимостта да се гарантира пълното изпълнение на стратегията за интегрирано управление на границите на европейско и на национално равнище и съответствие с международните конвенции, като по този начин се укрепва управлението на външните граници при спазване на основните права;

32.  подчертава необходимостта от бързо въвеждане на пълноценна стратегия за интегрирано управление на границите, както е договорено между институциите, на техническа и оперативна стратегия от Европейската агенция за гранична и брегова охрана и на последващи национални стратегии на държавите членки; напълно осъзнава несъответствията в изпълнението на стратегията за интегрирано управление на границите в държавите членки и подчертава, че нейното пълно изпълнение във всички държави членки е от съществено значение за правилното функциониране на Шенгенското пространство;

33.  призовава Комисията да приеме законодателно предложение за изменение на Регламента за Eurosur в светлината на основните недостатъци, установени при прилагането на настоящия регламент, и счита, че това предложение следва да насърчи по-широкото използване на Eurosur с оглед на започване и подпомагане на обмена на информация, анализа на риска и операциите по издирване и спасяване;

34.  отново заявява подкрепата на Парламента за незабавното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство, както и на Хърватия, веднага след като изпълни критериите за присъединяване; призовава Съвета да одобри присъединяването на България и Румъния като пълноправни членове на Шенгенското пространство;

Други въпроси, които оказват въздействие върху Шенген

35.  подчертава, че сегашното състояние на Шенгенското пространство и продължаващият контрол по вътрешните граници не се дължат главно на проблеми в структурата и правилата на самото Шенгенско пространство, а по-скоро на съответните области от достиженията на правото, като например слабости в областта на общата европейска система за убежище, включително липсата на политическа воля, солидарност и споделяне на отговорностите, Регламента „Дъблин“ и управлението на външните граници;

Постигнат напредък при справяне с установени недостатъци

36.  изтъква подкрепата и мерките за изграждане на капацитет, предприети с цел преодоляване на първопричините за незаконна миграция и с цел подобряване на условията на живот в страните на произход;

37.  счита, че сътрудничеството с трети държави е един от елементите за облекчаването на обстоятелствата, довели до принудителната и незаконната миграция; подчертава, че са необходими мерки с цялостния характер за постигане на желаните цели;

Установени основни пропуски

38.  изразява съжаление, че се съобщава за много загинали или изчезнали хора в Средиземно море през последните години; подчертава освен това, че търсенето и спасяването са отделен компонент на европейското интегрирано управление на границите, както е посочено в Регламента за ЕГБО; счита, че постоянната, солидна и ефективна реакция на Съюза при операциите по търсене и спасяване по море е от съществено значение за предотвратяването на загубата на човешки живот в морето; счита, че е жизненоважно в оперативното планиране на наблюдението по морските граници и изпълнението на подобни дейности от Европейската агенция за гранична и брегова охрана да бъдат включени подходящи аспекти, свързани с търсенето и спасяването по море, и подходящи възможности, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 656/2014;

39.  изразява дълбока загриженост по отношение на изпълнението на Регламента за ЕГБО и подчертава необходимостта държавите членки да се съобразяват с изискванията, посочени в Регламента, по-специално по отношение на ангажиментите за предоставяне на достатъчно човешки ресурси и техническо оборудване както за съвместните операции, така и за фонда от оборудване за бързо реагиране, и да отпускат достатъчно ресурси за изпълнението на оценката на уязвимостта; изразява загриженост във връзка с ресурсите на Европейската агенция за гранична и брегова охрана и финансовото планиране и оценката, на която се основава финансирането на дейността и вноските, които се изискват от държавите членки; призовава държавите членки да осигурят подходящо обучение по въпросите на основните права за своите гранични служители;

40.  счита, че сътрудничеството на национално равнище между различните правоприлагащи служби, военните, граничната охрана, митническите органи и органите, отговарящи за търсенето и спасяването по море, често е недостатъчно, което води до фрагментирана ситуационна осведоменост и ниска ефективност; отбелязва, че липсата на структури за сътрудничество може да доведе до неефективни и/или непропорционални мерки; припомня, че колкото и да е голям броят на добронамерените мерки на равнището на Съюза, липсата на международно сътрудничество между съответните органи на държавите членки не може да се компенсира;

41.  отбелязва създаването на други широкомащабни информационни системи и целта за подобряване на тяхната оперативна съвместимост, като същевременно се запазват необходимите гаранции, включително по отношение на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот;

42.  счита, че работата по предложенията относно оперативната съвместимост на информационните системи следва да послужи като възможност за подобряване и частично хармонизиране на националните информационни системи и националните инфраструктури на граничните контролно-пропускателни пунктове;

Действия, които да бъдат предприети

43.  насърчава агенциите и държавите членки да продължават да изпълняват многоцелеви операции и да гарантират, че се предприемат правилни стъпки за включване на търсенето и спасяването по море в рамките на операциите чрез подходящи активи и човешки ресурси; насърчава Агенцията да гарантира прилагането на механизма за подаване на жалби и използването на свързаните с него ресурси и персонал в помощ на служителя по въпросите на основните права;

44.  призовава държавите членки да гарантират бързи и ефективни процедури за връщане при пълно зачитане на основните права и при хуманни и достойни условия, след като е издадено решение за връщане;

45.  отбелязва, че държавите членки разполагат с възможността, която предоставя Директива 2001/40/ЕО за признаване и прилагане на решение за връщане, издадено от друга държава членка, вместо да издават ново решение за връщане или да изпращат незаконния мигрант обратно към първата издаваща държава членка;

46.  призовава държавите членки да предприемат конкретни стъпки за осигуряване на подходяща инфраструктура, настаняване и условия на живот за всички лица, търсещи убежище, особено като се отчитат нуждите на непридружените малолетни или непълнолетни лица и семейства с малолетни или непълнолетни лица, както и на жените в уязвимо положение; призовава държавите членки да приведат своите центрове за задържане в съответствие с изискванията на международните най-добри практики и норми в областта на правата на човека и конвенции, с цел да отговори на търсенето на капацитет, като се има предвид, че задържането е крайна мярка и не е в най-добрия интерес на детето, както и да увеличат използването на алтернативни мерки на задържането; призовава държавите членки да изпълняват своите ангажименти за преместване, както беше договорено от Европейския съвет през септември 2015 г. и потвърдено отново от Съда на Европейския съюз през септември 2017 г., с цел да се възстанови редът в управлението на миграцията и да се насърчи солидарността и сътрудничеството в рамките на ЕС;

47.  призовава държавите членки да гарантират независимия характер на националните органи за защита на данните, по-специално като им предоставят достатъчно финансови средства и персонал, за да изпълняват увеличаващите се си задачи; призовава независимите контролни органи на държавите членки да осигуряват необходимите одити на информационните системи и използването им; призовава държавите членки да въведат разпоредби, чрез които да осигурят възможност на засегнатите лица да подават жалби и да изискват свои лични данни, като и да повишават обществената осведоменост във връзка с информационните системи;

48.  настоява за провеждане на многоцелеви операции от Европейската агенция за гранична и брегова охрана с цел да се отговори на необходимостта да съществуват в съответните области средства за търсене и спасяване по море (както е предвидено в Регламент (ЕС) № 656/2014); припомня, че националните органи за гранична охрана трябва също така да предоставят подходящи ресурси за нейните операции, в частност операциите за търсене и спасяване; подчертава, че граничният контрол следва да се извършва от обучен служител на граничната охрана или под строг надзор от компетентен орган;

49.  отбелязва, че Европейската агенция за гранична и брегова охрана е получила широк мандат, който може да използва, за да изпълнява роля в оказването на подкрепа на държавите членки в координирани операции по връщане;

50.  призовава държавите членки да продължат да разработват взаимно трансгранично полицейско сътрудничество чрез съвместна оценка на заплахите, анализ на риска и патрули; призовава за прилагане в пълна степен на Конвенцията от Прюм и на Решение 2008/615/ПВР на Съвета, както и за присъединяване към европейския модел за обмен на информация и шведската инициатива; призовава държавите членки да подобрят своите национални правоприлагащи структури за сътрудничество и обмен на информация и да подобрят практическото сътрудничество, особено със съседните държави членки;

51.  припомня високия приоритет, който се отдава на реформата на общата европейска система за убежище като част от цялостния подход за справяне с предизвикателствата, засягащи политиките относно бежанците, лицата, търсещи убежище, и мигрантите, и от програмата на Комисията за миграцията; отбелязва, че Парламентът многократно е подчертавал, че отварянето на законни пътища за мигрантите и бежанците е най-доброто средство за борба с трафика на хора и в същото време с незаконната миграция; призовава Съвета бързо да последва Парламента и да приеме мандат за преговори по всяко предложение в това отношение, по-специално по отношение на регламента „Дъблин“; подчертава, че новата Агенция на Европейския съюз в областта на убежището все още предстои да бъде одобрена и настоятелно призовава Съвета да деблокира това досие като въпрос с неотложен характер;

52.  подчертава необходимостта от подобряване на защитата на личните карти, издавани от държавите членки на гражданите на Съюза; в тази връзка призовава Комисията да предложи — както вече е при паспортите — стандарти за елементите на защита и биометричните елементи, вградени в личните карти;

o
o   o

53.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на националните парламенти и на Европейската агенция за гранична и брегова охрана.

(1) OВ L 251, 16.9.2016 г., стр. 1.
(2) ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53.
(3) ОВ L 295, 6.11.2013 г., стр. 11.
(4) Wouter van Ballegooij, „Цената на нефункциониращото Шенгенско пространство: аспекти на гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи“, Доклад относно цената на „отказа от Европа“, Отдел за европейска добавена стойност, 2016 г., стр. 32.
(5) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 160.


Минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления
PDF 219kWORD 77k
Резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018 г. относно прилагането на Директива 2012/29/EС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (2016/2328(INI))
P8_TA(2018)0229A8-0168/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 10, 18, 19, 21, 79 и 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 3, 6, 20, 21, 23, 24, 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1948 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—  като взе предвид Декларацията, приета от Общото събрание на ООН на 29 ноември 1985 г., относно основните принципи на правосъдие за жертвите на престъпления и злоупотреба с власт,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул), Решение (ЕС) 2017/865(1) и Решение (ЕС) 2017/866(2) на Съвета от 11 май 2017 г.за подписване от името на Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие,

—  като взе предвид Препоръка CM/Rec(2006)8 на Съвета на Европа от Комитета на министрите към държавите членки от 14 юни 2006 г. относно помощта за жертвите на престъпления,

—  като взе предвид Препоръка CM/Rec (2010)5 на Съвета на Европа от Комитета на министрите към държавите членки от 31 март 2010 г. за мерки за борба с дискриминацията, основана на сексуалната ориентация и половата идентичност,

—  като взе предвид Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления(3),

—  като взе предвид Заключенията на Съвета от 6 декември 2013 г. относно борбата срещу престъпленията от омраза в ЕС и Заключенията на Съвета от 5 юни 2014 г. относно предотвратяването и борбата с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени,

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета(4),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателнoто производствo(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела(6),

—  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(7),

—  като взе предвид Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита(8),

—  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета(9),

—  като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2017 г. относно прилагането на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография(11),

—  като взе предвид Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз(12),

—  като взе предвид Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно обезщетението на жертвите на престъпления(13),

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Как могат ЕС и държавите членки да помагат по-добре на жертвите на тероризма?“, публикувано от неговия Тематичен отдел по граждански права и конституционни въпроси през септември 2017 г.,

—  като взе предвид изследването на Агенцията на ЕС за основните права (FRA), озаглавено „Второ изследване на положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз“, публикувано през декември 2017 г.,

—  като взе предвид проучването на FRA, озаглавено „Правосъдие, съобразено с интересите на децата – гледни точки и опит на децата, участващи като жертви, свидетели или страни в съдебни производства в девет държави — членки на ЕС“, публикувано през февруари 2017 г.,

—  като взе предвид Доклада на FRA за основните права за 2017 г., публикуван през май 2017 г.,

—  като взе предвид Доклада на FRA за основните права за 2016 г., публикуван през май 2016 г.,

—  като взе предвид проучването на FRA, озаглавено „Жертви на престъпления в Европейския съюз: обхват и естество на подкрепата за жертвите“, публикувано през януари 2015 г.,

—  като взе предвид проучването на FRA, озаглавено „Тежка експлоатация на труда: работниците, сменящи местоживеенето си в рамките на Европейския съюз или пристигащи в Съюза“, публикувано през юни 2015 г.,

—  като взе предвид доклада на FRA, озаглавен „Насилието срещу жените: проучване в рамките на ЕС“, публикуван през март 2014 г.,

—  като взе предвид доклада за Проекта IVOR, озаглавен „Осъществяване на ориентирана към жертвите реформа на системата на наказателното правосъдие в ЕС“, публикуван на 6 май 2016 г.,

—  като взе предвид доклада на Европейския институт за равенство между половете (EIGE), озаглавен „Анализ на Директивата относно правата на жертвите от гледна точка на пола“,

—  като взе предвид „Принципите от Джогджакарта +10“, приети на 10 ноември 2017 г. („Принципите и задълженията на държавите за прилагане международното право в областта на правата на човека във връзка със сексуалната ориентация, половата идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите характеристики“),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие(14),

—  като взе предвид представената от Службата на ЕП за парламентарни изследвания оценка на прилагането на европейско равнище на Директива 2012/29/ЕС, изготвена от Отдела за последваща оценка,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0168/2018),

А.  като има предвид, че Директива 2012/29/EС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления („Директива относно правата на жертвите“) се стреми да постави жертвата на престъпление в центъра на системата на наказателното правосъдие и има за цел да укрепи правата на жертвите на престъпление, така че всяка жертва да може да разчита на едно и също ниво на права, независимо къде е извършено престъплението, какво е гражданството ѝ или какъв е статутът ѝ на пребиваване;

Б.  като има предвид, че 23 от 27 държави членки са транспонирали Директивата относно правата на жертвите в националното законодателство към септември 2017 г.; като има предвид, че Комисията е започнала 16 производства за установяване на нарушение срещу държави членки, които все още не са постигнали пълно съответствие на практика; като има предвид, че Директивата е създала възможност да започне напредък в работата с жертвите на престъпление в друга държава членка; като има предвид, че в случай на трансгранични ситуации недостатъците остават;

В.  като има предвид, че на равнище ЕС са установени единни стандарти и инструменти за подобряване на живота на гражданите на ЕС, но жертвите на престъпления все още се третират различно във всяка държава;

Г.  като има предвид, че независимо от многото промени, въведени в държавите членки, жертвите все още са недостатъчно информирани за своите права, което подкопава ефективността на Директивата относно правата на жертвите на място, по-специално изискването за достъп до информация;

Д.  като има предвид, че като се остави настрана правната помощ, групите за подкрепа на жертвите класифицират потребностите на жертвите в четири категории: правото на достъп до правосъдие, на достойнство, на истина и на памет, от които последната потребност изразява безусловно порицание на тероризма;

Е.  като има предвид, че някои държави членки демонстрират липса на служби за подкрепа на жертвите и на координация помежду им на местно, регионално, национално и международно равнище, което затруднява жертвите да получат достъп до съществуващите услуги за подкрепа;

Ж.  като има предвид, че приютите и центровете за жени, както и телефонните линии за помощ, са основните организации за подкрепа на жените – жертви на насилие, и техните деца; като има предвид незадоволителното предлагане на приюти и центрове за жени в Европа; като има предвид, че са спешно необходими повече приюти за жени, тъй като те предлагат безопасност, настаняване, консултации и подкрепа на жени, преживели домашно насилие, и техните деца; като има предвид, че липсата на приюти за жени може да представлява риск за живота;

З.   като има предвид, че в случаите, когато е извършено терористично нападение в една държава членка, а жертвата пребивава в друга държава членка, двете държави членки следва тясно да си сътрудничат за улесняване на помощта за жертвата;

И.  като има предвид, че ефективното и защитно действие на субектите на държавното управление и националните институции в помощ на жертвите предизвиква подкрепата и доверието на гражданите към институциите, което засилва тяхната репутация;

Й.  като има предвид, че е вероятно широк кръг от здравни специалисти да влязат в контакт с жертви, особено жертви на основано на пола насилие, и че често жертвата първоначално се свързва с тях за съобщаване на престъпление; като има предвид, че фактите сочат, че здравните специалисти, като например лекари и други клинични специалисти, получават ограничено обучение за ефективна реакция при основано на пола насилие;

К.  като има предвид, че жените — жертви на основано на пола насилие, винаги се нуждаят от специална подкрепа и защита поради своята особена уязвимост от вторична и повторна виктимизация;

Л.  като има предвид, че все още е налице системно несъобщаване на всички случаи или извършители на насилие в ЕС, особено в случаи, засягащи малцинства, мигранти, лица със зависим или несигурен статут на пребиваване, ЛГБТИ лица, антисемитски престъпления, сексуална злоупотреба с деца, домашно и основано на пола насилие, и жертви на трафик на хора и на принудителен труд; като има предвид, че две трети от жените – жертви на основано на пола насилие, не съобщават на органи на властта, защото се страхуват от отмъщение, изпадане в неудобно положение и социално заклеймяване;

М.  като има предвид, че престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ лица са реалност в целия ЕС; като има предвид, че за голяма част от тези престъпления не се съобщава и следователно правата на жертвите не са спазени;

Н.  като има предвид, че проучването на FRA, озаглавено „Публичност на породените от омраза престъпления в Европейския съюз: признаване на правата на жертвите“ се посочва, че имигрантският статут увеличава риска от престъпна виктимизация, независимо от другите известни рискови фактори;

О.  като има предвид, че расистките престъпления от омраза срещу мигранти и лица, търсещи убежище, са се увеличили във всички държави членки; като има предвид, че много малко от извършителите на тези престъпления от омраза са подвеждани под съдебна отговорност;

П.  като има предвид, че въпреки че съгласно член 1 от Директивата на всички жертви на престъпления се предоставят равни права без дискриминация, в действителност повечето държави членки не прилагат политики или процедури, за да гарантират, че жертвите без документи могат безопасно да съобщават за тежка експлоатация на труда, основано на пола насилие и други форми на насилие без риск от имиграционни санкции; като има предвид, че това засяга непропорционално жените и момичетата, които също така са изложени в по-голяма степен на трафик на хора и сексуална експлоатация; като има предвид, че в изследването на FRA, озаглавено „Второ изследване на положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз“ се посочва, че само 1 от 8 респонденти са съобщили или подали жалба относно последния случай на дискриминация, на който са били подложени в резултат на етническия или имигрантския си произход;

Р.  като има предвид, че член 1 от Директивата гласи, че правата, установени в нея, се прилагат за жертвите без дискриминация, включително във връзка със статута им на пребиваване;

С.  като има предвид, че кампанията #MeToo изтъкна, че правосъдието не въздава достатъчна справедливост и не предоставя защита на жените и момичетата и следователно жертвите на основаното на пола насилие не получават необходимата подкрепа;

Т.  като има предвид, че ратифицирането и пълното прилагане на Конвенцията от Истанбул предоставя съгласувана европейска правна рамка за превенция на и борба срещу насилието над жени и за защита на жертвите; като има предвид, че определението на основаното на пола насилие следва да се основава на Конвенцията от Истанбул, като също така признава структурния характер на насилието над жени и другите форми на основано на пола насилие и техните връзки с неравенството между жените и мъжете, което продължава да бъде широко разпространено в обществото; като има предвид, че насилието при близки взаимоотношения следва да се разглежда от гледна точка на измерението, свързано с пола, защото то засяга непропорционално жените;

У.  като има предвид, че жените са особено изложени на риск от преследване, което представлява често срещана форма на основано на пола насилие, и че преследването като специфично престъпление не се взема предвид в наказателните кодекси на седем държави членки;

Ф.  като има предвид, че трябва да се отдели специално внимание на безопасността и защитата на децата на жените – жертви на основано на пола насилие и на домашно насилие;

Х.  като има предвид, че жертвите често не са добре информирани за производствата и техните резултати; като има предвид, че твърде често жертвите са информирани неочаквано за освобождаването на престъпник от медиите или други външни фактори, вместо от компетентните органи;

Ц.  като има предвид, че жертвите и членовете на семействата не са достатъчно добре информирани за своите права, когато е извършено престъпление в държава членка, различна от тази, в която пребивава жертвата; като има предвид, че държавите членки имат различни определения на понятието „жертва“; като има предвид, че вследствие на това обхватът на националното законодателство се различава (понякога обхваща членовете на семействата например);

Ч.  като има предвид, че леснодостъпните и широко разпространени телефонни линии за помощ са за много жени първата стъпка към получаването на помощта и подкрепата, от която се нуждаят, когато преживяват насилие при близки взаимоотношения;

Ш.  като има предвид, че едва 27% от европейците знаят за единния европейски телефонен номер за спешни случаи 112; като има предвид, че все още не всички имат достъп до него;

Щ.  като има предвид, че в значителен брой случаи жертвата е най-важният свидетел в хода на съдебния процес и трябва да бъде защитена от евентуални действия на отмъщение или заплашване от страна на извършителя, включително като се предотвратява повторната или вторичната виктимизация; като има предвид, че свидетелските показания са решаващи за правилното функциониране на системата на наказателното правосъдие и за доверието в нея и са от съществено значение за ефективното разследване и наказателно преследване на организираната престъпност и терористичните групи, което би могло да доведе до тяхното разбиване; насърчава държавите членки да предприемат подходящи мерки за ефективна защита на свидетелите и да ускорят обмена на най-добри практики и международното сътрудничество в тази област;

АА.  като има предвид, че при прилагането на Директивата относно правата на жертвите са били отчетени недостатъци, по-специално по отношение на:

   предоставянето на подходящи услуги на жертвите в съответствие с техните специфични нужди;
   надлежното прилагане на изискванията за гарантиране на индивидуална оценка на жертвите;
   надлежното установяване на механизми, позволяващи на лицето, за което се твърди, че е извършител, да разполага с копие от жалбата;
   осигуряването на равноправен достъп до услуги в подкрепа на жертвите и до услуги за специализирана подкрепа за всички жертви, включително за лицата с увреждания, ЛГБТИ лицата, децата жертви, жертвите на насилие, основано на пола, включително сексуално насилие, и жертвите на престъпленията от омраза и престъпленията на честта, независимо от техния статут на пребиваване;
   гарантирането на бързи, ефективни и чувствителни към жертвите процедури по наказателни дела, като се отчитат специалните потребности на най-уязвимите групи;
   събирането на данни за и анализиране на културата на насилие, женомразство и свързаните с половете стереотипи, и тяхната връзка със случаите на престъпления от омраза;
   информиране на жертвите за наказателния или процесуален статут на извършителя на престъплението;

АБ.  като има предвид, че жертвите на престъпления редовно съобщават, че изтърпяването на съдебния процес представлява само по себе си вид виктимизация – вторична или повторна; като има предвид факторите, които оказват въздействие върху начина, по който жертвите възприемат системата, включват начина, по който са третирани по време на процеса, степента на контрол и достъпа на участие, който те имат;

АВ.  като има предвид, че жертвите на тероризма са претърпели нападения, предназначени в крайна сметка да навредят на обществото или на по-голяма група, която те представляват; като има предвид, че следователно те може да се нуждаят от специално внимание, подкрепа и обществено признание поради особения характер на престъплението, извършено срещу тях;

АГ.  като има предвид, че някои права, като например правото на финансова помощ и на обезщетение, не са правилно приложени или предоставени на жертвите от терористичните нападения през 2016 г. в Брюксел в съответствие с разпоредбите на Директивата относно правата на жертвите;

Оценка на прилагането на Директивата

1.  отправя критики към Комисията, че не е представила доклад пред Парламента и Съвета относно приложението на Директивата относно правата на жертвите до ноември 2017 г. в съответствие с член 29 от Директивата; призовава държавите членки да сътрудничат и да изпратят на Комисията всички съответни данни и статистически данни, за да я улеснят в изготвянето на оценка на изпълнението на Директивата;

2.  критикува факта, че две години след датата, на която трябваше да бъде извършено транспонирането, само 23 от 27 държави членки официално са транспонирали Директивата относно правата на жертвите до септември 2017 г., като някои от тях само частично са в съответствие с нея и само по някои разпоредби;

3.  отбелязва успешното прилагане от някои държави членки на определени разпоредби на Директивата относно правата на жертвите, а именно:

   правото на устен и писмен превод;
   правото на изслушване;
   защитата на децата жертви;
   правата на жертвите при подаване на жалбата;
   правото на получаване на информация от първия контакт с компетентен орган;

4.  при все това изразява съжаление относно оставащите важни недостатъци в транспонирането и прилагането на Директивата в много държави членки, по-специално що се отнася до:

   сложността на процедурите за достъп до услуги за подкрепа и недостатъците в системата за подкрепа на жертвите, включително недостатъчния достъп до правна помощ и обезщетение, липсата на финансова подкрепа и координация между услугите за подпомагане, и непоследователните механизми за насочване,
   факта, че често пъти не се предлага ясна информация на повече от един език, което на практика затруднява жертвите в търсенето на защита в чужбина, в друга държава членка;
   липсата на законодателна опора при трансгранични случаи и правата на жертви, пребиваващи в други държави членки, и непредприемането на мерки, за да се гарантира, че липсващият или несигурен статут на пребиваване не представлява пречка пред способността на жертвите да отстояват правата си по тази директива;

5.  подчертава необходимостта от надлежното осъществяване на първи контакт с жертвата, особено при жертви на основано на пола насилие; все пак отбелязва, че някои от най-уязвимите жертви — като непълнолетните и необразованите, жертвите с увреждания или по-възрастните жертви, както и (поради езикови причини) мигрантите и жертвите на трафик на хора — може да изпитват затруднения да разберат информацията, която им се съобщава, и в резултат на това тяхното право на информация, предвидено в член 4 от Директивата, няма да бъде изцяло упражнено, поради което е необходимо да се осигури присъствието на квалифициран експерт, който да окаже съдействие на жертвите; отбелязва, че член 4 е една от силните страни на Директивата, тъй като той помага на жертвите да упражнят правото си на наличната подкрепа и защита, както е посочено в Директивата;

6.  призовава държавите членки да поощряват лесния достъп до правосъдие и подходящата безплатна правна помощ, тъй като това допринася до голяма степен за нарушаване на мълчанието и засилване на доверието на жертвата в системата на наказателното правосъдие, намалява възможността за безнаказаност и позволява на жертвата да започне процеса на психологическо възстановяване;

7.  призовава всички държави членки да въведат и прилагат ефективно правото на информация, гарантирано от член 4 от Директивата относно правата на жертвите, по отношение на всички жертви и потенциални жертви; подчертава необходимостта от подобряване на информационните механизми в държавите членки, така че да се гарантира, че жертвите не само са наясно с правата си, но и знаят къде да отидат, за да ги упражнят; припомня, че специалистите, които първи помагат на жертвите, следва да бъдат тяхното първо звено за контакт за информация относно техните права и програмите, разработени, за да разрешат ситуациите, водещи до виктимизация; подчертава, че непредоставянето на информация на жертвата преди, по време на и след наказателното производство води до непълноценно упражняване на правата на жертвите, неудовлетвореност спрямо системата на правосъдието и възпрепятства жертвите да участват активно в наказателното производство;

8.  изразява съжаление относно факта, че твърде много държави членки не прилагат в своето законодателство индивидуални оценки на жертвите, което води до неефективност, когато става дума за откриване и установяване на конкретните им нужди, отнасяне към тях с уважение и достойнство и като следствие, предоставянето на защита в съответствие със специфичните им нужди;

9.  отбелязва, че липсата на транспониране на Директивата в националното законодателство на някои държави членки означава, че гражданите на тези държави членки са подложени на дискриминация по отношение на зачитането на правата им на европейски граждани;

10.  изразява съжаление относно факта, че Директивата относно правата на жертвите ограничава упражняването на правото на жертвата на правна помощ поради разпоредби, задължаващи държавите членки да предоставят правна помощ само когато жертвата има статута на страна по наказателно производство и предвиждащи, че условията или процедурните правила, по които жертвата има достъп до правна помощ, се определят от националното право; подчертава, че тези ограничения може да бъдат особено обременяващи за жертвите на основано на пола насилие, които не подават жалби и чиито случаи никога няма да бъдат разгледани като част от системата на наказателното правосъдие;

11.  отбелязва, че други инструменти, които уреждат подобни последователни допълнения към правата на жертвите, затрудняват съгласуваността с Директивата относно правата на жертвите;

12.  припомня, че гражданите на трети държави и гражданите на ЕС, които са станали жертва на престъпление в друга държава членка, могат също да се ползват с правата, подкрепата и защитата, предлагани от тази директива, независимо от техния статут на пребиваване, и че жертвите на престъпления, извършени в държава членка, различна от тази, в която пребивава жертвата, могат да подадат жалбата си пред компетентните органи на държавата членка на пребиваване; отбелязва все пак, че това право често се уронва от несигурността на разпоредбите на държавата членка относно екстратериториалността; призовава държавите членки да гарантират, че статутът на пребиваване не е критерий за пълноценно упражняване на правата на жертвите, и да изяснят националните си разпоредби относно екстратериториалността; призовава държавите членки да гарантират достъпа на жертвите на престъпления, постоянно пребиваващи в друга държава, до услуги за подкрепа и информация относно техните права и да приемат специфични мерки, насочени по-специално към правата на обезщетение на всички жертви и в рамките на наказателни производства; във връзка с това призовава държавите членки да предприемат подходящи действия за улесняване на сътрудничеството между техните компетентни органи или субекти, предоставящи специализирана подкрепа, за да гарантират ефективния достъп на жертвите до тази информация и услуги;

13.  припомня на държавите членки, че жертвите с нередовен статут на пребиваване следва също така да имат достъп до права и услуги, включително приюти и други специализирани услуги в рамките на тази директива, като например правна защита и психосоциална и финансова подкрепа от държавите членки, без страх да бъдат депортирани; призовава държавите членки да въведат мерки, които да гарантират, че тези права и услуги се предоставят без дискриминация; приветства мерките, предприети от някои държави членки да предоставят на жертвите без документи разрешение за пребиваване по хуманитарни причини или за продължителността на наказателното производство, което би могло да насърчи жертвите да съобщават за престъпления, за да се противодейства на климата на безнаказаност; насърчава държавите членки да прилагат законодателство, което осигурява възможност на жертвите със зависим статут на пребиваване да преодолеят ситуации на насилие, като им разрешава да получат независим статут на пребиваване; настоятелно призовава Комисията да насърчава и улеснява обмена и оценката на съществуващите добри практики между държавите членки, които обединяват гледните точки на жертвите и гражданското общество;

Препоръки

Индивидуална оценка

14.  припомня, че една от най-важните цели на Директивата относно правата на жертвите е да се подобри позицията на жертвите на престъпления в целия ЕС и жертвата да бъде поставена в центъра на системата на наказателното правосъдие;

15.  призовава държавите членки да укрепят правата на жертвите на престъпления от омраза, включително престъпления срещу ЛГБТИ лица или престъпления от омраза с расистки подбуди;

16.  подчертава факта, че индивидуалните оценки са от решаващо значение за овластяването на всички жертви, като се информират за своите права и правото да вземат решения в производството, в което участват, а ако са деца – правото на достъп до специфични процедурни гаранции, които се прилагат по отношение на тях от самото начало на съдебното производство; призовава държавите членки да прилагат правилно в своето законодателство навременна индивидуална оценка на жертвите, включително по време на първоначалния им контакт с компетентния орган, ако е необходимо, като съществено процесуално действие за разпознаване и идентифициране на специфичните потребности на жертвата, и след това да предоставят специална защита в съответствие с тези потребности и да предотвратяват вторична и повторна виктимизация, сплашване и отмъщение; подчертава, че индивидуалните оценки трябва да бъдат редовно преразглеждани, за да се определят текущите потребности от подкрепа, като на жертвите се предоставя преглед на предприетите последващи действия в рамките на подходящ период от време след извършването на престъплението въз основа на съществуващите познания за реакции при травма; припомня, че индивидуалните оценки са особено необходими за жертвите на трафик на хора и деца – жертви на сексуална злоупотреба, предвид социалните, физическите и психологическите последствия от тези престъпления; припомня, че всички индивидуални оценки следва да бъдат чувствителни по отношение на пола, тъй като жените и ЛГБТКИ жертвите на основано на пола насилие се нуждаят от специално внимание и защита предвид високия риск от повторна виктимизация, поради което следва да бъдат осигурени конкретни мерки и специализирана подкрепа;

Услуги за подкрепа на жертвите

17.  изразява съжаление във връзка със затрудненията, които изпитват жертвите при получаване на достъп до услугите за подкрепа; изразява съжаление относно факта, че в някои държави членки все още не са създадени служби за подкрепа на жертвите; подчертава, че услугите за подкрепа на жертвите и правата следва да бъдат достъпни за всички жертви в целия ЕС, дори и в случаите, когато за лицето не е доказано, че е жертва на престъпление, или преди извършването на каквато и да било официална процедура или акт; призовава държавите членки да осигурят и да увеличат броя и да подобрят достъпността на приютите и центровете за жени, подпомагащи жените — жертви на всички видове основано на пола насилие, и да гарантират, че на жените, преживели насилие, никога не се отказва място; настоява, че услугите трябва да се разширят, така че да отговарят по-адекватно на потребностите на всички жени, по-специално жените с увреждания и жените мигранти, включително на жените мигранти без документи; подчертава, че подобни услуги следва също така да включват специализирана помощ за чуждестранни лица, като например информация и съвети, придружаване в съда и информационни услуги; счита, че приютите за жени следва да помагат на всички жени, които се сблъскват с насилие при близки взаимоотношения, и следва да са на разположение 24/7 и безплатни за жените и техните деца, така че жените да могат да се чувстват в безопасност и да могат да съобщават за насилието, основано на пола;

18.  призовава държавите членки да обърнат особено внимание на индивидуалната оценка на децата и на децата жертви на каквато и да било форма на престъпление, в частност трафик на хора, включително сексуална експлоатация, основано на пола насилие и сексуална злоупотреба и експлоатация; припомня, че за децата жертви винаги се счита, че имат специфични нужди от защита поради тяхната уязвимост, съобразно член 22, параграф 4 от Директивата; подчертава необходимостта от подход към децата и младите жертви, който надлежно отчита тяхната уязвимост;

Обучение:

19.  подчертава, че осигуряването на още програми за обучение на равнище ЕС е от първостепенно значение за хармонизацията и стандартизирането на процедурите в държавите членки и за гарантиране на равното третиране на гражданите на ЕС;

20.  призовава държавите членки да предоставят специално обучение на лицата, които отговарят за осигуряване на помощ на жертвите на терористични актове, както и да осигурят необходимите ресурси за тази цел;

21.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят чувствителни към аспектите на пола програми за обучение и насоки за всички специалисти, участващи в работата с жертвите на престъпления, като например практикуващи юристи, полицейски служители, прокурори, съдии, специалисти в областта на здравеопазването, социални работници и организации на гражданското общество; насърчава държавите членки да използват адекватно финансирането от ЕС за тези цели, свързани с обучението; призовава държавите членки по-специално да гарантират, че изпълняват всички задължения за обучение на полицейски служители, така че да могат да осъществяват индивидуални оценки по-добре и своевременно след извършването на престъпление; призовава държавите членки, с цел предотвратяване на допълнителната виктимизация или вторичната виктимизация, които изпитват жертвите на престъпления, да предоставят на жертвите информация относно техните права и услугите, до които те могат да имат достъп, и да ги подкрепят, като средство за намаляване на посттравматичния стрес; подчертава, че такова обучение следва да се включи също така в образователните програми, в сътрудничество с гражданското общество и НПО, и че задължително и конкретно обучение следва редовно да бъдат достъпни за всички специалисти, участващи в работата с жертвите на престъпления, с цел да се развие нагласа, подходяща за подхода спрямо конкретните характеристики и нужди на всеки тип жертви, да се помогне на професионалистите да предотвратят насилието и да се предостави подходяща подкрепа за уязвимите групи, като например деца, жени, станали жертви на основано на пола насилие, жертви на трафика на хора, ЛГБТИ лица и хора с увреждания; припомня, че специалното обучение е необходим елемент за ефективното изпълнение на целите на директивата; счита, че такова обучение следва да съдържа насоки за това как да се гарантира, че жертвите са защитени от насилие, злоупотреба и насилие и че тяхната физическа и психическа неприкосновеност се зачита; освен това счита, че всички обучения следва да изтъкват принципа на недопускане на дискриминация — крайъгълен камък на Директивата;

22.  припомня, че децата жертви на престъпления са особено уязвими и че следва да се отдели специално внимание на обучението на професионалисти, които работят с жертви на престъпления върху деца, особено в случаи на сексуална злоупотреба и сексуална експлоатация, като се отчитат нуждите, свързани с различните възрастови групи; подчертава, че такива специалисти следва да комуникират по начин, подходящ за деца;

23.  насърчава Комисията да даде практическо съдържание на международния ден на жертвите на тероризма като организира, поне два пъти годишно, международна среща, специално насочена към обмена на опит и най-добри практики между местните, регионалните и националните органи на държавите членки и към събирането на свидетелствата на жертвите; счита, че това следва да спомогне за гарантиране на бързото, всеобщо и пълно транспониране на Директивата, ранното идентифициране на общи проблеми, свързани с прилагането, и процедура за текущото оценяване на способността й да повишава осведомеността, както и да добави оперативно измерение на изразите на солидарност и институционална и социална подкрепа за жертвите;

24.  подчертава факта, че здравните специалисти са от съществено значение за разпознаването на жертвите на домашно насилие, тъй като насилието над жени при близки взаимоотношения се отразява както на физическото, така и на психичното здраве в дългосрочен план; призовава държавите членки да гарантират, че информацията относно службите за подкрепа на жертвите и правата на жертвите е на разположение на здравните специалисти, както и да предоставят целенасочено обучение за широк спектър от здравни специалисти, включително общопрактикуващи лекари, лекари, специализирани в спешната помощ, медицински сестри, медицински помощен персонал, клинични социални работници и приемащ персонал, с оглед предоставяне на ефективна реакция за жертвите, особено в случаите на насилие, основано на пола, като по този начин се даде възможност на здравните специалисти да установяват случаи на евентуални злоупотреби, както и да насърчават жените жертви да се свързват със съответния компетентен орган;

Трансгранично измерение

25.  призовава държавите членки да предоставят финансова и правна помощ на членовете на семействата в случаи на тежко престъпление – например когато жертвата е починала или е получила тежко увреждане – в държава членка, различна от тази, в която жертвата пребивава, по-специално в случаи, когато семейството не разполага с финансови средства, за да пътува до тази държава членка, за да се яви в съда, да заплати за психологическа подкрепа или да върне жертвата в държавата на произход;

26.  призовава държавите членки да ускорят процедурите и процеса на предаване на съдебните решения относно насилието, основано на пола, постановено в дадена държава, особено в случаите на международни двойки, така че органите на държавите на двамата съпрузи да могат съответно да действат възможно най-скоро и да се предотврати предоставянето на родителски права върху деца на баща, обвинен в насилие, основано на пола, в друга държава;

27.  изисква от Комисията и Съвета да доразвият правата на жертвите, което да позволи на ЕС да играе водеща роля в защитата на правата на жертвите;

Процедурни права

28.  подчертава важността на предоставянето на безплатна правна помощ, като се гарантира, че бюрократичната тежест за жертвата е възможно най-малка;

29.  призовава по-специално държавите членки да установят поверителни и анонимни процедури за докладване на престъпления, особено в случаите на сексуална злоупотреба и злоупотреба с хора с увреждания, малолетни и непълнолетни лица, с оглед наблюдение и оценка на броя на докладите и гарантиране на това, че жертвите без документи могат да подават жалби без риск от последствия, свързани с имиграцията;

30.  призовава държавите членки да засилят прилагането на правните мерки в наказателните производства, като гарантират защитата на децата жертви, включително специфичните потребности на децата жертви на насилие, основано на пола, особено в случаи, в които майката на детето е убита от своя партньор, по време на цялото наказателно производство, както и да гарантират, че тези деца получават помощ и социална и психологическа подкрепа след това, с цел да се избегне излагането на децата жертви на вторична виктимизация; призовава държавите членки да ускорят конкретни мерки за подобряване на ролята на националните спешни телефонни линии в контекста на случаите с деца жертви, тъй като съобщаването от самите деца е ограничено;

31.  призовава държавите членки да вземат предвид значителните случаи на насилие, основано на пола, включително домашното насилие, при определянето на родителските права и правото на посещение, и счита, че правата и потребностите на децата свидетели също следва да бъдат взети под внимание при предоставяне на услуги за закрила и подпомагане на жертвите;

32.  напомня на държавите членки за изискването да се предоставят безплатни услуги по устен и писмен превод, като отбелязва, че липсата на информация на други езици може да представлява пречка за ефективната защита на жертвите и форма на дискриминация срещу тях;

33.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се ангажират активно и да си сътрудничат тясно в информационни кампании за повишаване на информираността на обществеността относно правата на жертвите, установени от правото на ЕС, включително специфичните нужди на децата жертви; подчертава, че тези кампании за повишаване на информираността следва да бъдат организирани в училищата с цел информиране на децата относно техните права, но също така и предоставянето на инструменти, с помощта на които да разпознават всички форми на престъпност, на които може да са станали жертва или свидетели; призовава Комисията и държавите членки да създадат кампании за насърчаване на жените и ЛГБТКИ лица да съобщават за всякакъв вид насилие, основано на пола, така че те да могат да бъдат защитени и да получават подкрепата, от която се нуждаят;

34.  призовава държавите членки да обменят най-добри практики за подход, ориентиран към жертвата, в помощ на полицейските служители в ежедневната им работа;

35.  призовава държавите членки да участват активно, както на регионално, така и на национално равнище, в кампании за предотвратяване на основаното на пола насилие и повторната виктимизация в съдебната система и в медиите, и да насърчават културна промяна в общественото мнение, за да се предотвратят нагласи или поведение на обвиняване на жертвите, които може да доведат до допълнителна травма за жертвите на специфични престъпления като насилие, основано на пола, или сексуална злоупотреба; призовава държавите членки да насърчават частния сектор, сектора на информационните технологии и медиите да използват по най-добрия начин своя потенциал и да участват в предотвратяването на насилието над жени и на домашното насилие;

36.  призовава държавите членки да обменят най-добри практики в установяването на механизми за насърчаване и улесняване на процедурата за съобщаване от жертвите на престъпленията, които са претърпели;

37.  призовава държавите членки да установят специални мерки в случаите на нападение с множество пострадали, за да дадат възможност на голям брой жертви да участват в наказателните производства;

38.   припомня, че държавите членки следва да обърнат специално внимание на риска от сплашване и виктимизация и на необходимостта да се защити достойнството и физическата неприкосновеност на жертвите, включително по време на тяхното изслушване и свидетелски показания, за да се определи дали и до каква степен на тези лица следва да се предоставят мерки за защита в хода на наказателното производство;

39.  подчертава значението на задължението за информиране на жертвите за напредъка на наказателното производство срещу извършителите на престъпления срещу тях, особено когато се произнасят или изпълняват присъди за затвор;

Институционална перспектива

40.  призовава Комисията да изпълни задълженията си за докладване, посочени в Директивата;

41.  подчертава значението на съответните необобщени съпоставими данни относно всички престъпления, по-специално що се отнася до насилието над жени и трафика на хора, за да се гарантира по-доброто разбиране на проблема и да се повиши информираността, достъпът и да се подобрят действията на държавите членки в подкрепа на жертвите;

42.  призовава Комисията да се бори срещу съдебните и практическите пропуски при прилагането на тази директива чрез надлежно съгласуване на различните инструменти на ЕС за защита на жертвите, като Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита, Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС; призовава държавите членки и ЕС да ратифицират и да приложат изцяло Конвенцията на Съвета на Европа от Истанбул(15), да водят превенция и борба с насилието над жени и момичета и да прилагат тези важни инструменти последователно, за да гарантират, че жертвите в Европа упражняват правата си в пълна степен;

43.  призовава Комисията да включи разглеждане по сектори в своето наблюдение и докладване, за да гарантира всеобщо прилагане на Директивата с цел защита на всички жертви независимо от основанието за виктимизация или конкретните характеристики, като например раса, цвят, религия, пол, полова идентичност, изразяване на половата принадлежност, сексуална ориентация, сексуални характеристики, увреждане, миграционен или всякакъв друг статут;

44.  припомня, че членовете на семейството на жертвите са включени в определението за „жертва“ и призовава държавите членки да тълкуват термина „членове на семейството“ — и други ключови термини като „особено уязвими“ — в широк смисъл, така че да не се ограничава ненужно списъкът на потенциалните носители на права;

45.  призовава държавите членки да въведат мерки, за да гарантират, че писмената и устната комуникация са в съответствие със стандартите за достъпен език и са адаптирани към ненавършилите пълнолетие лица и хората с увреждания, на език, който жертвата разбира, така че жертвите да могат да бъдат информирани относно техните права по широкообхватен, адекватен и целенасочен начин преди, по време на и след наказателното производство;

46.  призовава държавите членки да гарантират, че когато упражняването на права е обвързано със срок, се вземат предвид закъсненията в резултат от затруднения, свързани с писмени и устни преводи;

47.  като има предвид, че преследването е разпространена форма на основано на пола насилие, която изисква специфични превантивни мерки, призовава седемте държави членки, които все още не са направили това, да приемат законодателство за обявяване на преследването за престъпление, съобразно член 34 от Конвенцията от Истанбул, въз основа на съответните разпоредби в Директивата относно правата на жертвите относно правото на защита на личния живот, правото на защита и по-специално правото да се избягва контакт с извършителя или с други потенциални нарушители или съучастници;

48.  призовава държавите да предотвратяват допълнителна виктимизация в резултат на унижения и атаки срещу честта на жертвата от страна на социалните сектори, свързани с нападателя; припомня, че тези изрази извършват допълнителна виктимизация и не са защитени чрез свободата на изразяване в съответствие с член 10, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека и с юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека(16);

49.  призовава държавите членки да гарантират, че е налична спешна телефонна линия или, за предпочитане, да включат тази услуга в списъка на услугите на европейския номер 112 за спешни повиквания, за предоставяне на информация след нападение и че са предприети мерки с цел предоставяне на чуждоезикова помощ; поради това призовава всички държави членки незабавно да приложат член 22 от Директивата относно правата на жертвите в своето законодателство;

50.  призовава държавите членки да гарантират, че в случай че жертва на тероризъм не пребивава в държавата членка, където е извършен терористичният акт, тази държава членка следва да си сътрудничи с държавата членка по пребиваване с цел да улесни осигуряването на помощ за жертвата;

51.  призовава държавите членки да предоставят национална телефонна линия, отворена 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, и безплатна – за жени и ЛГБТКИ жертви на основано на пола насилие;

52.  призовава държавите членки да гарантират съдействие на жертвите от служби за подкрепа за жертвите преди, по време на и след наказателното производство, включително психологическа подкрепа; подчертава важната роля на гражданското общество в подкрепата на жертвите; счита, при все това, че правителствата не бива да разчитат само на НПО за предоставянето на ключови услуги по подкрепа на жертвите („доброволчество“); настоява, държавите членки да увеличат финансирането и ресурсите за НПО, работещи в областта на правата на жените и правата на жертвите, и да изградят капацитет за разработване на механизми за подпомагане на жертвите, включващ правоприлагащите органи, здравните и социалните служби и гражданското общество;

53.  призовава държавите членки да осигурят специализирана подкрепа на жертвите на тероризъм при планиране на реакцията при спешни ситуации, за да се гарантира предоставянето на подходящи услуги за подкрепа както непосредствено след нападението, така и в дългосрочен план;

54.  призовава държавите членки да установят специални мерки, за да гарантират предоставянето на информация на жертви, които не пребивават постоянно на територията на държавата членка, в която е извършено терористичното нападение; счита, че тези мерки следва да бъдат насочени по-специално към правата на чуждестранните жертви в рамките на наказателните производства и към получаването на обезщетение;

55.  призовава всички държави членки да се борят непрекъснато с безнаказаността и да гарантират, че извършителите са подведени под наказателна отговорност, за да могат жертвите да се чувстват защитени; призовава всички държави членки, наред с това, да работят с междусекторен подход за идентифицирането и преодоляването на системните фактори, които допринасят за повторна виктимизация на хората в уязвимо положение и/или които са изправени пред значителна дискриминация, тъй като противното би могло да има тежко въздействие върху процеса на психологическо възстановяване на жертвата;

56.  призовава държавите членки да създадат правни механизми, които да криминализират възхваляването на конкретен терористичен акт, в случай че то унижава жертвите и причинява вторична виктимизация като накърнява достойнството и възстановяването на жертвите;

57.  счита, че жертвите на тероризма следва да заемат централно място в европейското общество като символ на защитата на демократичния плурализъм; настоятелно призовава за тази цел да се подготвят конференции, паметници, аудиовизуални материали с цел повишаване на осведомеността сред европейските граждани, както и регистър на европейските жертви за административно ползване;

58.  призовава държавите членки да гарантират по-добра защита на жертвите на основано на пола насилие, включително на сексуално насилие, като средство да се подобри достъпът до правосъдие, както и ефикасността на наказателните производства;

59.  припомня спецификата на жертвите на терористични атаки, които попадат в отделна категория и имат специални потребности; призовава Комисията да изготви специална директива относно защитата на жертвите на тероризъм;

60.  призовава държавите членки да гарантират услуги за подкрепа, като подкрепа и консултиране при травма, и достъп до необходимото здравеопазване, включително сексуалното и репродуктивно здраве, като част от целенасочена подкрепа за жертвите с конкретни нужди, като деца, жени жертви на основано на пола насилие, жертви на трафик на хора, ЛГБТИ лица и хора с увреждания;

61.  призовава държавите членки да установят адекватни механизми за качествен контрол за оценка на това дали са изпълнили изискванията за отчитане на аспектите, свързани с пола, и съобразените с жените и децата стандарти по отношение на мерки, предприети от служите за подкрепа на жертвите, за да се насърчи съобщаването на престъпления и ефективно да се защити жертвата;

62.  призовава държавите членки да помагат на жертвите да се справят с правните, финансовите и практическите въпроси, както и риска от последваща виктимизация;

63.  призовава Комисията да изтъкне потенциалното използване на финансирания от ЕС проект „Infovictims“ като инструмент за информиране и достигане до жертвите във връзка с наказателни производства чрез различни методи на комуникация, като например брошури и плакати; счита, че този проект засилва обмена на добри практики за информиране на жертвите на престъпления;

64.  призовава държавите членки да създадат координирани механизми за събиране на информация относно жертвите на терористични нападения, които са направени на тяхна територия, и посредством създаването и разработването на система за обслужване на едно гише да предоставят на жертвите уебпортал и спешна телефонна линия или други средства на комуникация, като например електронна поща или инструменти за мултимедийни съобщения, като дадат достъп до сигурна, персонализирана, конкретна и подходяща информация в съответствие с потребностите на ползвателя, с поверително, безплатно и лесно достъпно обслужване за поддръжка; подчертава, че тази служба за подкрепа трябва да може да осигурява помощ и подкрепа на жертвите на тероризъм в съответствие с техните специфични нужди, като например емоционална и психологическа подкрепа, както и съвети и информация по всички съответни правни, практически и финансови въпроси, трябва да може да подпомага жертвите като контактува с различните административни отдели и при необходимост да ги представлява в това отношение непосредствено след нападението и в хода на наказателното производство, както и помощ в рамките на националните производства по исковете за обезщетение;

65.  призовава държавите членки да приемат подходящи мерки, за да избегнат в рамките на възможното посегателството върху личния живот на жертвите и членовете на семействата им, по-специално по отношение на дейности по разследване и в хода на наказателното производство;

66.  призовава Комисията да превърне действащия европейски портал за електронно правосъдие в една съобразена в по-голяма степен с потребителите платформа, която предоставя кратка и лесно разбираема информация на жертвите относно техните права и процедурите, които трябва да следват;

67.  призовава държавите членки да се ангажират, при пълно зачитане на свободата на изразяване, с медиите и журналистите за приемане на мерки за саморегулация след терористична атака с цел да се гарантира защитата на личния живот на жертвите и членовете на техните семейства, и освен това да признаят колко ценно е сътрудничеството със специализираните служби за подпомагане на жертвите и подкрепата за оказване на съдействие на жертвите за справяне с медийното внимание, което получават;

68.  призовава държавите членки да установят механизми за координация, за да осигурят ефективен преход в подкрепата за жертвите от непосредствена и отчитаща аспектите, свързани с пола, грижа след престъплението към съдействието, което им е необходимо в по-дългосрочен план; припомня необходимостта от интегриране в този процес и във всички етапи на планиране, вземане на решения и изпълнение на местните и регионалните власти, които обикновено предоставят повечето от услугите за помощ, които жертвите трябва да получат; подчертава, че такива механизми следва по-специално да гарантират, че жертвите са насочени към дългосрочни услуги, като различни организации предоставят подкрепа на различните етапи; счита, че тези механизми следва също да имат трансгранична функция, за да предоставят услуги по подкрепа на жертвите и да гарантират правото на жертвата да бъде информирана, подпомагана и обезщетена по местопребиваване, когато престъплението е извършено в държава членка, различна от тази, в която пребивава жертвата;

69.  призовава държавите членки, в случай на терористично нападение, да създадат координационен център, който да обединява организациите и експертите, които разполагат с необходимите експертни познания, за да предоставя практическа информация, подкрепа и практически услуги на жертвите и техните семейства и роднини; подчертава, че тези услуги следва да бъдат поверителни, безплатни и лесно достъпни за всички жертви на тероризъм и следва да включват по-специално:

   а) специализирана емоционална и психологическа подкрепа, като например подкрепа при претърпяна травма и консултации, специално адаптирана към нуждите на жертвите на тероризъм;
   б) услуги в областта на трудово-професионалната рехабилитация в помощ на жертвите, понесли наранявания и вреди, за намиране на нова работа или промяна на професията;
   в) улесняване на безопасните виртуални връзки за жертвите с други жертви и с групи за подкрепа, ръководени от самите тях;
   г) услуги за подкрепа в общността;
   д) услуги за информиране на членовете на семействата за разпознаване на жертвите и техните останки и за репатриране на останките;

70.  изразява съжаление относно факта, че в сравнение с Конвенцията от Истанбул обхватът на Директивата относно правата на жертвите е по-ограничен по отношение на защитата на жертвите на основано на пола насилие (включително жените, пострадали от генитално осакатяване); приветства, въпреки това, механизма за по-строга отчетност на директивата и подчертава, че двата инструмента следва да се насърчават съвместно с цел осигуряване на максимална защита на жертви на основано на пола насилие;

71.  насърчава държавите членки да предоставят подходящ информационен материал, както и безплатна правна помощ на жертвите на тероризъм, които са също така страни в наказателни производства, така че те да могат да получат решение за обезщетение;

72.  призовава Комисията да предложи създаването на европейски фонд за подкрепа на жертвите на терористични актове;

73.  призовава държавите членки да създадат:

   a) постоянна специализирана уеб страница, на която е достъпна цялата публична информация относно услугите за подпомагане, установени след терористично нападение, осъществено в тази държава членка, и която следва да включва следната информация, която да се предоставя незабавно: данни за контакт с всички организации, които отговарят за предоставянето на подкрепа и информация на жертвите, на членовете на семействата и на обществеността след терористично нападение, както и информация относно нападението и въведените мерки в отговор на нападението, включително информация за намиране или за установяване на връзка с изчезнали жертви, както и мерки за оказване на съдействие на жертвите да се върнат по домовете си, които следва да включват:
   i. начини за намиране на изчезнали вещи в резултат от нападение;
   ii. нормални психологически реакции от страна на жертвите на нападението и предоставяне на съвети на жертвите относно начините за намаляване на отрицателните реакции, както и информация за възможните невидими наранявания, като например загубата на слух;
   iii. информация за начините за подмяна на документите за самоличност;
   iv. информация за начините за получаване на финансова помощ, обезщетение или държавна помощ;
   v. информация за специфичните права на жертвите на тероризъм и на членовете на семействата, включително правата в рамките на наказателните производства съгласно предвиденото в Директивата относно правата на жертвите;
   vi. всякаква друга информация, считана за необходима, с цел да се гарантира, че жертвите са информирани за своите права, за безопасността си или за услугите, които могат да ползват;
   б) уебсайт с личен достъп, създаден за жертвите на терористични нападения и членовете на техните семейства, предоставящ информация на жертвите, която не е публично достъпна;
   в) планиране относно начините за информиране на членовете на семействата за ситуацията на жертвите;
   г) събирането на една и съща информация за жертвите от всички органи и организации, които отговарят за приемането, лекуването и оказването на помощ на жертвите. информацията следва да се събира в съответствие с нуждите на всички организации, участващи в реакцията при терористично нападение и в предоставянето на подкрепа на жертвите и техните семейства;

74.  призовава държавите членки да създадат национална мрежа на службите за подкрепа на жертвите с цел засилване на сътрудничеството между тези организации и да създадат работни групи за обмен на добри практики, да разработят обучение и да подобрят комуникацията между органите и жертвите на престъпления;

75.  призовава Комисията да започне диалог с държавите членки за намаляване на съществуващите значителни различия(17) при финансовите обезщетения, предоставяни от всяка държава членка на жертвите на терористични нападения;

76.  подчертава, че е жизненоважно държавите членки да подхождат към жертвите на престъпления с уважение, тактичност и по професионален начин с цел да спомогнат за насърчаването им да съобщават за тях на правоприлагащия и медицински персонал;

77.  призовава държавите членки да гарантират, че спешната гореща линия 112 е напълно достъпна за лицата с увреждания и че се организират кампании за повишаване на осведомеността за нея;

78.  отново призовава Комисията да представи възможно най-скоро европейска стратегия за превенция и борба с всички форми на основаното на пола насилие, която следва да съдържа правен акт, който да подпомага държавите членки в предотвратяването и премахването на всички форми на насилие срещу жени и момичета и насилие, основано на пола; отново призовава Съвета да приведе в действие клаузата за преход, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета (и други форми на основано на пола насилие) за престъпление съгласно член 83, параграф 1 от ДФЕС;

79.  призовава държавите членки да създадат механизми за получаване на адекватно обезщетение от престъпниците;

80.  призовава държавите членки да прилагат ефикасно, с достатъчно икономически и финансови ресурси и в пълно сътрудничество с Комисията и други съответни участници, включително гражданското общество, всички разпоредби на Директивата относно правата на жертвите;

81.  призовава Комисията да включи приоритета за гарантиране на личната сигурност и защитата на всички физически лица срещу основано на пола и междуличностно насилие в Европейската програма за сигурност;

o
o   o

82.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 131, 20.5.2017 г., стр. 11.
(2) OВ L 131, 20.5.2017 г., стр. 13.
(3) OВ L 82, 22.3.2001 г., стр. 1.
(4) ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6.
(5) OВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 1.
(6) ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4.
(7) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
(8) ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2.
(9) OВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.
(10) OВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.
(11) Приети текстове, P8_TA(2017)0501.
(12) OВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 39.
(13) OВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 15.
(14) Приети текстове, P8_TA(2017)0329.
(15) Вж. Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно сключването на Истанбулската конвенция.
(16) Решение на състав от 16 юли 2009 г. по дело Féret с/у Белгия, C-573.
(17) Националните финансови обезщетения варират от символичния размер от едно евро в някои държави членки до и над 250 000 евро в други.


Годишен доклад относно изпълнението на общата търговска политика
PDF 205kWORD 74k
Резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018 г. относно Годишния доклад относно изпълнението на общата търговска политика (2017/2070(INI))
P8_TA(2018)0230A8-0166/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“,

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите(1),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно прилагането на стратегията на търговската политика „Търговията — за всички“ ((COM(2017)0491) от 13 септември 2017 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 9 ноември 2017 г. относно изпълнението на споразуменията за свободна търговия 1 януари 2016 г. — 31 декември 2016 г.(COM(2017)0654),

—  като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—  като взе предвид речта на председателя на Комисията Жан‑Клод Юнкер относно състоянието на Съюза от 13 септември 2017 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно многостранните търговски преговори с оглед на 11-ата Министерска конференция на СТО в Буенос Айрес, проведена от 10 до 13 декември 2017 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно прилагането на препоръките на Парламента от 2010 г. относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2016 г., съдържаща препоръките на Европейския парламент към Комисията във връзка с преговорите относно Споразумението по търговията с услуги (TiSA)(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно въздействието на международната търговия и търговските политики на ЕС върху световните вериги за създаване на стойност(5),

—  като взе предвид своята позиция на първо четене на 15 ноември 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1036 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз, и на Регламент (ЕС) 2016/1037 относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017 г., озаглавена „По пътя към цифрова търговска стратегия“(7),

—  като взе предвид своята позиция на първо четене от 16 март 2017 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) 2017/... на Европейския парламент и на Съвета за определяне на задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони(8),

—  като взе предвид своята позиция на първо четене от 4 октомври 2016 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата(11),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 май 2006 г., озаглавено „Насърчаване на осигуряването на достоен труд за всички — приносът на ЕС за осъществяването на програмата за достоен труд в целия свят“ (COM(2006)0249, SEC(2006)0643),

—  като взе предвид своята резолюция от 18 май 2017 г. относно прилагането на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Корея(12),

—  като взе предвид Становище 2/15 на Съда на Европейския съюз от 16 май 2017 г. относно компетентността на Съюза самостоятелно да подпише и сключи Споразумението за свободна търговия със Сингапур,

—  като взе предвид проучването на Комисията от 15 ноември 2016 г. относно кумулативното въздействие на бъдещите търговски споразумения върху селското стопанство в ЕС,

—  като взе предвид член 2 и член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 юли 2015 г., озаглавен „Прилагане на ръководните принципи на ООН за предприятията и правата на човека — актуално състояние“ (SWD(2015)0144),

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), и по-специално член 4, параграф 1 от нея, забраняващ робството и принудителното подчинение,

—  като взе предвид членове 207, 208 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по развитие (A8-0166/2018),

А.  като има предвид, че общата търговска политика се състои от съвкупност от търговски споразумения и законодателни инструменти, които трябва да гарантират офанзивните и дефанзивните търговски интереси на ЕС, да допринасят за устойчив растеж и създаване на работни места, да следят за спазването на европейските норми и стандарти, да гарантират правото на държавите да регулират и благосъстоянието на гражданите и да утвърждават ценностите на Съюза; като има предвид също така, че посочените цели изискват добра ориентация на търговската политика на Съюза и нейното цялостно и ефикасно прилагане и мониторинг, по по-справедлив и по-прозрачен начин;

Б.  като има предвид, че Европейският съюз е поел ангажимент за съгласуваност на политиката за развитие в своя Европейски консенсус за развитие от 2017 г., който има за цел да постигне устойчиво развитие и да ускори промените чрез поставяне на акцент върху междусекторните елементи на политиката на развитие, като равенството между половете, младежта, инвестициите и търговията, устойчивата енергетика и действията в областта на климата, доброто управление, демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека, както и миграцията и мобилността, за да допринесе със съвкупността от своите външни политики, включително общата търговска политика, за постигането на целите, определени в Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие;

В.  като има предвид, че Съюзът се ангажира с насърчаването на достойния труд за всички, както е определено в заключителния документ от Световната среща на ООН от 2005 г. и в Декларацията на министрите от Икономическия и социален съвет на ООН на заседанието на високо равнище от 2006 г., включително чрез своите търговски отношения; като има предвид, че Европейският съвет многократно е подчертавал значението на укрепването на социалното измерение на глобализацията и на неговото вземане под внимание в различните вътрешни и външни политики и в международното сътрудничество;

Г.  като има предвид, че Съветът е водещата търговска сила и най-големият единен пазар в света, както и че той е най-големият износител на стоки и услуги в света, с което поддържа 31 милиона работни места в Европа, или с 67% повече отколкото в средата на 90-те години на ХХ-ти век;

Д.  като има предвид, че Световната търговска организация (СТО) е единствената световна международна организация, която се занимава със световните правила в областта на търговията между различните икономически зони или държави;

Е.  като има предвид, че етапът на изпълнение и прилагане е от решаващо и основно значение за гарантиране на ефективността на търговската политика на ЕС;

Ж.  като има предвид, че все по-често гражданите на Съюза изискват търговската политика на Съюза да гарантира, че стоките, които влизат на пазара на ЕС, са били произведени при достойни и устойчиви условия;

З.  като има предвид, че европейските предприятия използват намаленията на митата, с които разполагат в рамките на търговските споразумения, за около 70% от общия си износ, който може да се ползва от тях, докато нашите партньори ги използват в около 90% от случаите и че е жизненоважно европейските предприятия да използват изцяло тези предимства с цел насърчаване на заетостта, растежа и инвестициите;

И.  като има предвид, че МСП са един от двигателите на европейската икономика, като представляват 30% от износа и 90% от заетостта в ЕС, и като има предвид, че е от основно значение те да бъдат неразделна част от изпълнението на търговската политика на ЕС, като по този начин укрепят нейната роля в износа, иновациите и интернационализацията;

Й.  като има предвид, че ЕС е най-големият износител на услуги в света и неговият търговски излишък в тази област се увеличи десетократно от 2000 г. насам, достигайки равнище над 120 милиарда евро през 2016 г.;

К.  като има предвид, че трябва да бъдат дадени ясни и точни отговори на въпросите, повдигнати в рамките на обществените дебати относно общата търговска политика и нейното прилагане;

Л.  като има предвид, че общата търговска политика, както се предлага в стратегията „Търговията — за всички“, е политика, основана на ценности, насочена към насърчаване, наред с другото, на доброто управление, прозрачността, устойчивото развитие и справедливите търговски практики;

М.  като има предвид, че търговската политика на ЕС трябва да бъде съгласувана с останалите му външни и вътрешни политики, както и в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие, за да се гарантира прозрачност, стабилност и по-справедливи условия за конкуренция, като се имат предвид, наред с другото, целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

Настоящ контекст

1.  припомня, че международният контекст претърпя дълбоки промени след публикуването на стратегията „Търговията — за всички“ и че в областта на търговията трябва да бъдат преодолени нови предизвикателства и изпълнени конкретни задачи; изразява загриженост относно разрастването по света на някои протекционистични практики, които са несъвместими с правилата на СТО, и отново изразява подкрепата си за открита, справедлива, балансирана, устойчива и основана на правила търговска система;

2.  отбелязва нарастващото икономическо значение на азиатския континент и постепенното оттегляне на САЩ от търговския обмен, което е източник на несигурност за международна търговия, както и критиките във вътрешен план по отношение на международната търговска политика и искането за справедлива търговия; призовава Комисията да адаптира своята търговска политика в отговор на тези тенденции и да бъде по-реактивна и отговорна, като в същото време установи дългосрочна стратегия, вземайки предвид посочените промени в международния контекст; подчертава, че в този променящ се глобален контекст, ролята на ЕС в насърчаването на основана на ценности програма в областта на търговията е от все по-голямо значение за европейските граждани;

3.  подчертава нарастващото значение услугите, и в частност на цифровите услуги, включително значението на услугите на търговията със стоки (режим 5), на потоците от данни и на електронна търговия в контекста на международната търговия; подчертава необходимостта от засилване на свързаните с тези сектори международни правила с цел осигуряване на конкретни предимства за потребителите, подобряване на достъпа до пазарите на трети страни за европейските предприятия и гарантиране на зачитането на основните права в целия свят, включително защитата на данните и неприкосновеността на личния живот; отбелязва, че защитата на личните данни не подлежи на преговори в контекста на търговски споразумения; счита, че цифровите права на гражданите следва да се утвърждават чрез търговските споразумения и припомня позицията си относно защитата на данните и цифровата търговия, изразена в резолюцията „Към стратегия за цифрова търговия“; подчертава, че търговската политика на ЕС може да играе важна роля за преодоляване на цифровата пропаст; насърчава Комисията да постигне напредък по програмата за цифрова търговия в текущите и бъдещите преговори по споразумения за свободна търговия (ССТ) и в рамките на СТО; призовава глави относно цифровата търговия да бъдат включени във всички бъдещи търговски споразумения, в това число тези, които понастоящем са в процес на договаряне, и припомня, че е важно да бъдат предотвратени необосновани изисквания за локализирането на данни; призовава Комисията да се стреми към стратегия за цифрова търговия, която взема под внимание възможностите, предлагани на малките и средните предприятия, посредством улесняването на достъпа до световните пазари;

4.  подчертава, че излизането на Обединеното кралство от ЕС ще има последствия за вътрешния и външния търговски обмен; призовава Комисията да прогнозира последиците от излизането на Великобритания върху търговската политика на Съюза и да осигури непрекъснатост в осъществяването на търговската политика и отношенията на ЕС с трети страни, както и начини за намиране на решение по отношение на общите ангажименти, поети в рамките на СТО;

5.  отбелязва Становище 2/15 на Съда на Европейския съюз от 16 май 2017 г. което предвижда, че като се изключи въпросът за портфейлните инвестиции и уреждането на спорове между инвеститорите и държавите, ССТ между ЕС и Сингапур е от изключителната компетентност на Съюза; призовава Комисията и Съвета да изяснят във възможно най-кратък срок своето решение относно структурата на ССТ в бъдеще, както и да зачитат напълно разпределението на областите на компетентност между ЕС и неговите държави членки при приемането на указания за водене на преговори, воденето на преговори, правното основание на предложенията за подписване и сключване, и по-специално за подписването и сключването от страна на Съвета, на международни търговски споразумения, така че да не се забавят допълнително вече договорени, но все още нератифицирани търговски споразумения с търговски партньори; припомня, че Парламентът трябва да участва и да бъде напълно и своевременно информиран от самото начало на всички търговски преговори, преди приемането на насоките за водене на преговори, на всички етапи на предоставянето на мандат и на договарянето и изпълнението на търговските споразумения; изисква необходимите договорености да бъдат постигнати чрез междуинституционално споразумение в контекста на споразумението за по-добро законотворчество;

6.  отбелязва, че въпреки оттеглянето на САЩ от преговорите, оставащите 11 държави са успели да постигне споразумение относно Транстихоокеанското споразумение за партньорство на 23 януари 2018 г. в Токио;

Актуално състояние на програмата за търговски преговори на ЕС

7.  изразява съжаление, че не беше постигнато споразумение по време на министерската конференция на СТО в Буенос Айрес; изтъква първостепенното политическо и икономическо значение на многостранната система и потвърждава подкрепата си за нея; призовава Съюзът да прояви активност в представянето на предложения за актуализирани, многостранни правила, като се вземат предвид новите предизвикателства, възникващи в контекста на глобалните вериги за създаване на стойност, и да насърчава централната роля на СТО в световната система на търговия; приветства влизането в сила на Споразумението за улесняване на търговията; приветства удължаването на срока на освобождаването от задължения от страна на СТО за фармацевтични продукти за най-слабо развитите страни до 2033 г.; изразява съжаление, че някои многостранни споразумения не се спазват и призовава Комисията да работи по-активно в рамките на СТО за ефективното прилагане на многостранните правила и споразумения; припомня своето искане към Комисията да участва в изготвянето на дневния ред на СТО, по-специално във връзка с корпоративната социална отговорност и търговията и устойчивото развитие; отново изразява загрижеността си относно блокажа на САЩ по отношение на новите назначения в апелативния орган на СТО и подчертава значението на една добре функционираща система за уреждане на спорове в рамките на СТО; призовава Комисията да засили сътрудничеството с нашите основни партньори за справяне с нелоялната конкуренция и с протекционистки практики от страна на трети държави;

8.  отбелязва блокирането на многостранните преговори за Споразумението по търговията с услуги (TiSA) и за Споразумението за екологичните стоки; призовава Съюза да поеме инициативата за повторно задвижване на тези два процеса на преговори, и в случая на преговорите по Споразумението по търговията с услуги — в съответствие с позицията на Парламента във връзка с него;

9.  подчертава, че няколко ССТ, например търговските споразумения с Канада и Еквадор, разпоредбите относно ЗВЗСТ от Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна и няколко споразумения за икономическо партньорство (СИП) с африкански държави, влязоха изцяло или временно в сила, а търговските споразумения със Сингапур, Виетнам и Япония бяха сключени след публикуването на стратегията „Търговията — за всички“; подчертава необходимостта да се осигури достатъчна политическа и административна подкрепа, за да се гарантира, че търговските споразумения могат да бъдат договорени и ратифицирани в рамките на адекватни срокове; подчертава продължаващия процес на модернизация на търговските споразумения с Чили и Мексико; припомня своето искане за започване на преговори с Австралия и Нова Зеландия, като се вземат предвид неговите позиции;

10.  подчертава, че за взаимно изгодните търговски и инвестиционни отношения със стратегическите партньори на ЕС следва да бъдат допълнително насърчавани и укрепвани; призовава за подновяване на усилията за постигане на напредък в преговорите за всеобхватно споразумение за инвестиции с Китай, особено по отношение на реципрочността при достъпа до пазара и напредъка в областта на устойчивото развитие;

11.  подчертава, че сключените споразумения и водените от ЕС текущи и бъдещи двустранни преговори представляват възможности за растеж чрез достъп до пазари и премахване на бариерите пред търговията; отправя искане към Комисията непрекъснато да работи със заинтересованите страни за оценка на приоритетите в контекста на текущите преговори; припомня, че трябва да бъде даден приоритет на преговорите по същество, а не на тяхното темпо, че преговорите трябва да се водят в дух на реципрочност и взаимна изгода, че правилата и стандартите на ЕС трябва да бъдат гарантирани, като бъдат предотвратени заплахите за социалния модел на ЕС и околната среда, както и че от тях трябва да бъдат изключени обществените услуги, включително услугите от общ интерес и услугите от общ икономически интерес, в съответствие с членове 14 и 106 от ДФЕС и Протокол № 26, както и аудио-визуалните услуги; подчертава, че Комисията трябва да гарантира във всички търговски преговори, които ЕС и националните и местните органи си запазват пълното право да въвеждат, приемат, запазват или отменят всякакви мерки по отношение на възлагането, организирането, финансирането и предоставянето на обществени услуги, какъвто беше случаят с предишните търговски споразумения

12.  призовава Комисията и държавите членки да преразгледат и, ако е необходимо, да актуализират мандата за преговори за текущите търговски преговори на всеки пет години, с цел да ги адаптират към потенциалните промени в условията и предизвикателствата, както и да предвидят клаузи за преразглеждане в търговските споразумения, с цел да се осигури тяхното възможно най-ефективно прилагане и възможността за адаптирането им, така че те да отразяват и да се адаптират към текущия контекст, при условие че са гарантирани парламентарният контрол и прозрачността;

13.  посочва, че Комисията няколко пъти обяви започването на преговори в областта на инвестициите с Хонг Конг и Тайван и призовава Комисията да завърши подготвителната работа с цел официалното започване на преговорите за инвестиционни споразумения във възможно най-кратки срокове;

14.  подчертава значението на вътрешните и външни инвестиции за икономиката на ЕС, както и необходимостта да се гарантира защита на европейските инвеститори в чужбина; призовава Комисията да продължи своята работа по новата многостранна юридическа система в областта на инвестициите, която трябва, наред с другото, да се основава на гаранции по отношение на правото на държавите да регулират и на прозрачността и да предвижда механизъм за обжалване, строги правила по отношение на конфликтите на интереси и кодекс за поведение; счита, че в тази нова система трябва да се разглеждат задълженията на инвеститорите, да се предотвратяват неоснователните искове, да се запазва правото на регулиране в защита на обществения интерес и избягва регулаторната сдържаност, да се гарантира съдебно равенството между инвеститорите (като се обръща особено внимание на микропредприятията и МСП), както и независимост, прозрачност и отчетност; да се проучи възможността за включване на разпоредби относно, inter alia, насрещните искове, в случаите когато инвестиции, които подлежат на иск, са направени в нарушение на приложимите закони, и за избягване на паралелните искове пред различни съдебни инстанции, като по този начин се изясни връзката с националните съдилища;

15.  призовава държавите членки най-накрая да деблокират процедурата по отношение на Конвенцията от Мавриций за прозрачност при основаващ се на договор арбитраж между инвеститор и държава, след като Съдът на Европейския съюз вече внесе яснота по отношение на въпросите, свързани с компетентността, и призовава Комисията да удвои усилията си в това отношение; изисква също така преразглеждането на регламента за запазване на придобитите права за двустранните инвестиционни договори, подписани от държавите членки, да бъде изтеглено преди 2020 г.;

16.  очаква засилен ангажимент от страна на ЕС и неговите държави членки в обсъжданията в рамките на ООН относно обвързващ договор по въпросите на стопанската дейност и правата на човека;

17.  отбелязва със загриженост, че реформата на правилата за произход, обявена в стратегията „Търговията — за всички“ не беше осъществена; подчертава сложността на правилата за произход и отново призовава за актуализирани, лесно приложими и по-ясни правила за произход; подчертава ангажимента, поет по време на 10-та Евро-средиземноморска министерска конференция по въпросите на търговията за приключване до края на 2018 г. на преразглеждането на паневросредиземноморската конвенция относно правилата за произход; подновява искането си към Комисията да подготви доклад за актуалното състояние във връзка с правилата за произход, като вземе предвид кумулативното въздействие на правилата за произход в резултат на двустранни споразумения за свободна търговия;

18.  припомня, че при осъществяването на търговската политика на Съюза трябва да се обърне специално внимание на селскостопанските продукти, както и на интересите на европейските производители и потребители, по-специално в контекста на кумулативното въздействие на всички споразумения за свободна търговия относно сектора; подчертава, че търговските споразумения, и по-специално споразумението, сключено с Япония, могат да предложат икономически перспективи за селскостопанския и хранително-вкусовия сектор; отбелязва, че Съюзът е най-големият износител на селскостопански и хранително-вкусови продукти в света; припомня значението на постигането на подходящ баланс между защитата на чувствителни селскостопански продукти и насърчаването на офанзивните интереси на ЕС по отношение на износа на селскостопански и хранителни продукти, като се предвидят, наред с другото, преходни периоди и подходящи квоти, включително, в някои случаи — евентуално изключение за най-чувствителните продукти; припомня, че е важно да се гарантира високо равнище на санитарните и фитосанитарните норми, в съответствие с принципа на предпазните мерки на ЕС, като същевременно се води бори срещу каквото и да било дискриминационно третиране в тази област;

Принципът на реципрочност като стълб на търговската политика на ЕС и гарантирането на справедливи и равноправни условия за конкуренция

19.  изразява твърдото си убеждение, че една от основните цели на търговската политика на ЕС следва да бъде да насърчаването лоялната конкуренция и осигуряването на равнопоставени условия за конкуренция; приветства позоваванията на принципа на реципрочност в доклада относно изпълнението на търговската стратегия на ЕС; припомня, че реципрочността трябва да стои в основата на търговската политика на Съюза, като същевременно се взема предвид необходимостта от асиметрия с развиващите се страни, когато това е приложимо, и разпоредби за преференциално третиране за най-слабо развитите страни; отбелязва измененото предложение на Комисията за регламент относно достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на Съюза в областта на обществените поръчки, което може да бъде важен инструмент, за да се гарантират еднакви условия при достъпа до пазара на трети държави; споделя становището, че инициативата за скрининг на преките чуждестранни инвестиции в Европейския съюз има за цел да защити сигурността и обществения ред в Съюза и на държавите членки и би могла да допринесе за по-голяма реципрочност в достъпа до пазара, като същевременно продължава да осигурява откритост за преки чуждестранни инвестиции;

20.  припомня, че прилагането на търговската политика трябва да допринася за гарантиране на справедливи, равнопоставени и лоялни условия на конкуренция за предприятията; приветства приемането на новата методология за изчисляване на антидъмпингите мита в случай на нарушения на конкуренцията в трети държави; приема за сведение Междуинституционалното споразумение относно модернизирането на инструментите за търговска защита; подчертава новата възможност, която те предлагат, по-специално по отношение на налагане на мита над маржа на вредата; припомня, че е важно да се следи за правилното прилагане на тези нови инструменти чрез незабавна намеса и корекция на неправилно функциониране или злоупотреби, пропорционално и при пълно спазване на законодателството на СТО и другите правни задължения на Съюза; приветства проактивната позиция на Комисията в използването на инструментите за търговска защита през 2016 г. и призовава за подобна решимост и способност за реагиране, когато тези инструменти се използват неправомерно срещу износ от ЕС от страна на някои от нашите търговски партньори;

21.  изразява съжаление, че в доклада на Комисията относно прилагането на стратегията за търговската политика едва се споменава необходимостта от стъпки за координация с митниците; изтъква, че търговската политика трябва да води борба с незаконната търговия с цел да осигури конкурентоспособността на предприятията от ЕС и да гарантира висока степен на безопасност за потребителите; посочва също така важната роля на политиката в областта на конкуренцията в това отношение и необходимостта от двустранни и многостранни преговори за тази цел;

Използване на ефективни хоризонтални инструменти за осъществяване на търговската политика в полза на всички

22.  отправя искане прилагането на търговската политика да се превърне в неделима част от търговската стратегия на Съюза;

23.  настоятелно призовава Комисията незабавно да използва инструментите, с които разполага, в случай на неправилно функциониране, възпрепятстване или неизпълнение на ангажимент от даден партньор, по-специално чрез използване на процедурата за уреждане на спорове, както и съществуващите ad hoc процедури, предвидени за разпоредбите относно търговията и устойчивото развитие в споразуменията за свободна търговия на Съюза;

24.  призовава Комисията да направи преглед на наличните понастоящем човешки и финансови ресурси, с оглед да се подобри подготовката на търговските споразумения за приемане от съзаконодателите и начинът, по който се изпълнява търговската политика, и отправя искане за създаване на специална служба към Комисията за мониторинг на изпълнението на търговската политика и постоянна оценка, която да докладва и пред Парламента;

25.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да положат повече усилия, по-специално чрез използването на ИТ, за отстраняването на всички административни препятствия и ненужно бреме, за техническо опростяване, както и за оказване на подкрепа на предприятията, които предприемат стъпки с цел да се възползват от търговските споразумения и инструменти;

26.  подчертава изключително важната работа на делегациите на Съюза с посолствата на държавите членки и социалните партньори, която позволява бързо и пряко действие за доброто прилагане на търговските разпоредби, както и за бързото установяване и ефективно разрешаване на проблемите и пречките; счита, че делегациите на Съюза биха извлекли полза от рационализирането на системата, въз основа на единен набор от правила и насоки за осигуряване на по-голяма последователност; насърчава Комисията да включи в по-голяма степен делегациите на ЕС в трети държави в транспонирането на съществуващите и новите споразумения за свободна търговия, по-специално по отношение на местните стартиращи предприятия; насърчава Комисията и ЕСВД да продължат своите действия в областта на икономическата дипломация, с участието, наред с други субекти, на европейските търговски камари;

27.  призовава Комисията да проведе проучване относно кумулативното въздействие на търговските споразумения, сектор по сектор и държава по държава, с цел да се подпомогне оценката на нашата търговска политика и да се предвидят и коригират последствията от нея;

28.  подчертава, че някои сектори може да изпитват икономически затруднения, които са свързани с търговския обмен; призовава Комисията и държавите членки да разработят съпътстващи политики, които отчитат социалните аспекти, с цел максимизиране на ползите и свеждане до минимум на потенциалните неблагоприятни последици от либерализацията на търговията; приканва Комисията в този контекст да повиши ефективността на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и да го направи по-проактивен;

29.  насърчава Комисията да продължи и да задълбочи сътрудничеството си с международни организации и форуми, като Г-20, Обединените нации, ОИСР, МОТ, Световната банка, Световната митническа организация и Международната организация по стандартизация, по отношение на разработването на международни стандарти, тяхното прилагане и мониторинга на търговския обмен, включително неговите социални и екологични аспекти;

Анализ на първия доклад на Комисията относно прилагането на ССТ

30.  приветства публикуването от страна на Комисията на първия доклад относно прилагането на споразуменията за свободна търговия; отправя искане към Комисията да продължи да публикува доклада ежегодно; настоява освен това, че Комисията следва да извършва повече задълбочени и всеобхватни проучвания относно прилагането на ССТ на Съюза, да разглежда темата за по-задълбочено и да гарантира, че проучванията включват съответните и подходящи иконометрични и качествени анализи и тълкуване на данни, конкретни препоръки, контекстуализиране на публикуваните данни и предоставяне на допълнителна качествена информация, включително — за изпълнението на правилата — части от ССТ, като търговията и устойчивото развитие и обществените поръчки; подчертава, че това ще даде възможност за широкообхватна и по-добра оценка на действителното въздействие на споразуменията по места с цел изготвяният доклад да предоставя ефективни насоки на институциите на ЕС по отношение на определянето и провеждането на търговската стратегия на Съюза; във връзка с това счита, че за тези проучвания следва да бъде установена и използвана обща методика;

31.  отправя искане към Комисията да докладва относно разпоредбите на режима на най-облагодетелствана нация в съществуващите двустранни споразумения за свободна търговия на ЕС и тяхното практическо въздействие в осигуряването на допълнителен достъп до пазара на ЕС в трети страни чрез споразумения за свободна търговия, сключени от партньорите на ЕС по ССТ;

32.  подчертава, че в доклада липсват редица сведения и цифри; призовава Комисията да засили сътрудничеството си с държавите членки и страните партньори с цел да се получат повече данни и информация относно изпълнението на споразуменията; изисква от Комисията да предостави информация относно, наред с другото, въздействието върху растежа и работните места на всички споразумения за свободна търговия, приносът на същите за развитието на търговските потоци и въздействието на споразуменията за търговия и инвестиции върху инвестиционните потоци и търговията с услуги;

33.  изразява загриженост относно ниската степен на използване на търговските преференции в споразуменията за свободна търговия на ЕС, и по-специално относно факта, че европейските износители да ги използват в по-малка степен от износителите от партньорските държави; призовава Комисията да установи във възможно най-кратки срокове причините за този дисбаланс и да предприеме съответните действия; отправя искане към Комисията да анализира връзката между сложните правила за произход и прилагането на преференциалните търговски споразумения от страна на икономическите оператори; призовава Комисията и държавите членки да разработят бързо мерки за по-добро информиране на икономическите оператори относно търговските преференции, предвидени в съответните ССТ; счита, че за правилна оценка на изпълнението на ССТ на ЕС е необходима подробна информация, включително на микроикономическо равнище;

34.  счита, че Комисията следва да обръща толкова внимание на изпълнението на разпоредбите на споразуменията за свободна търговия, колкото и на фазата на водене на преговори; призовава Комисията да разгледа проблемите, свързани с прилагането, със съответните търговски партньори на ЕС, за да се намерят решения и да се систематизира обменът с европейските оператори;

35.  призовава Комисията да диверсифицира подхода си в секторите, които анализира, и да представи последствията от прилагането на търговските споразумения за секторите, които се считат за чувствителни;

36.  приветства съобщението за създаване на пътна карта за изпълнението на всяко търговско споразумение и призовава Комисията да включи всички заинтересовани страни в тяхното изготвяне; призовава Комисията да определи целите, които трябва да бъдат изпълнени, и конкретните критерии, на които да се основава извършването на ясна оценка, като напредъка в премахването на нетарифните бариери, коефициента на използване на преференциите и квотите, положението в областта на регулаторното сътрудничество и напредъка по отношение на търговията и устойчивото развитие; очаква от пътните карти за изпълнението да бъдат предоставяни на Парламента едновременно с официалното сезиране и отправя искане състоянието на напредъка по пътните карти да бъде включено в годишния доклад относно изпълнението на споразуменията за свободна търговия;

37.  припомня, че търговските споразумения, в т.ч. главите относно търговията в рамките на споразуменията за асоцииране, не могат да влязат в сила преди ратифицирането им от Европейския парламент; счита, че практиката да се изчаква одобрението на Парламента преди временното прилагане на важни от политическа гледна точка споразумения трябва да се зачита хоризонтално, както беше обещано от члена на Комисията Малмстрьом в хода на нейното изслушване от 29 септември 2014 г.;

Специфични разпоредби на общата търговска политика по отношение на МСП

38.  призовава Комисията да направи оценка на всички инструменти, предназначени за МСП, с цел да разработи по-интегриран глобален подход, както и истинска стратегия за интернационализация и подпомагане на МСП по отношение на износа; насърчава Комисията да стимулира този подход в рамките на съответните международни форуми; подкрепя участието в ефективни информационни кампании, насочени към МСП, с оглед подобряване на използване на преференциите по ССТ на ЕС; подчертава значението на многоезичието, за да бъдат достигнати МСП от всички държави членки; призовава да бъде предоставяна повече правна и административна подкрепа на МСП, които възнамеряват да осъществяват износ на чуждестранни пазари, не само чрез актуализиране на съответните уебсайтове, но и чрез обмисляне на възможността за използване на нови инструменти като онлайн чатове, които биха могли да предоставят основна и по-лесно достъпна подкрепа; отправя искане делегациите на Съюза да участват с принос към информацията относно износа на съответните чуждестранни пазари, с цел да се помогне на МСП;

39.  изразява съжаление, че в доклада на Комисията относно изпълнението на ССТ присъства твърде малко информация за МСП; призовава Комисията да посвети специална част от своя доклад на последствията от изпълнението на търговските споразумения върху МСП и използването на специфичните за МСП разпоредби;

40.  приветства включването в договаряните понастоящем ССТ на специални глави, посветени на МСП, и отправя искане към Комисията да продължи усилията си при преговорите и да включва специфични за МСП глави и разпоредби в търговските споразумения, които договаря, и в своите законодателни предложения, с цел да се подобри способността на малките и средните предприятия да участват в търговията и инвестициите; припомня, че разбирането на сложните правила за произход, тяхното актуализиране и това те да бъдат по-лесно приложими и по-ясни, е от голямо значение за МСП и че следва да се договарят специални разпоредби за МСП по отношение на достъпа им до пазарите на обществени поръчки в чужбина; отправя искане към Комисията да се опита да предостави калкулатор на правата за произход, предназначен за МСП, който следва конкретно да им позволи да използват преференциите, налични по силата на съществуващите споразумения с оглед увеличаване на коефициента на използване на преференциите;

Значение на достъпа до пазара на обществените поръчки и защитата на географските указания

41.  припомня, че защитата на географските означения е офанзивен въпрос за Съюза в преговорите за търговски споразумения; подчертава, че докладът относно прилагането на ССТ сочи, че разпоредбите, свързани със защитата на географските указания, не се спазват от някои партньори и призовава Комисията да предприеме незабавни мерки, за да осигури спазването на съответните разпоредби;

42.  припомня, че степента на отвореност на Съюза по отношение на достъпа до обществени поръчки е най-високата в света; изразява загриженост по повод неспазването от страна на някои партньори на разпоредбите, предвидени в ССТ на ЕС, в областта на достъпа до пазара на обществените поръчки в ущърб на предприятията от Съюза, както и по повод на силно ограничения достъп до пазарите на обществени поръчки в някои трети държави; призовава Комисията да работи за постигане на по-голям достъп до пазарите на обществени поръчки в трети държави и да обмисли мерки, в съответствие с правилата на Споразумението на СТО за държавните поръчки, които да се прилагат спрямо трети държави, които дават приоритет на своите предприятия в областта на достъпа до обществените поръчки; призовава Комисията да събира и публикува данни на равнище предприятия относно използването на разпоредбите за възлагане на обществени поръчки в ССТ, за да се разберат по-добре затрудненията, срещани от предприятията от ЕС;

43.  призовава Комисията да предостави допълнителна информация относно еволюцията на достъпа до пазарите на обществени поръчки през последните години, както и статистически данни, и да предостави конкретна информация относно ползите, които са извлечени в резултат на защитата на географските указания;

Ефективното прилагане на търговската политика допринася за насърчаването и защитата на ценностите на ЕС

44.  припомня, че общата търговска политика трябва да допринася за насърчаването на ценностите, защитавани от ЕС, както са посочени в член 2 от ДЕС, както и за преследването на целите, определени в член 21, като консолидиране на демокрацията и принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека и основните права и свободи, равенството, зачитането на човешкото достойнство, както и опазването на околната среда и защитата на социалните права; счита, че за постигането на тези цели се изискват решителни и последователни действия от страна на Комисията; подчертава, че Програмата на ООН до 2030 г. и Парижкото споразумение за климата предоставят основните референтни стойности, спрямо които да се измерва приносът на търговската политика на ЕС към одобрените общи цели за устойчиво развитие;

45.  призовава Комисията да извършва редовен мониторинг, включително на Общата система за преференции (ОСП), и по-специално ОСП +, и да продължи да публикува доклади на всеки две години; призовава Комисията да засили работата си с държавите бенефициенти, ЕСВД, делегациите на Съюза, дипломатическите мисии на държавите членки, международните организации, предприятията, социалните партньори и гражданското общество, с цел да се осигури по-добро събиране на информация и извършването на по-задълбочен анализ на мониторинга, за да извърши ясна оценка на изпълнението на всички аспекти на системата; подчертава, че ефективността на ОСП се основава на способността на Комисията да наблюдава и прилага разпоредбите на законодателството, в случаите на неизпълнение на международните конвенции в областта на труда или околната среда;

46.  припомня, че новото поколение споразумения съдържат клаузи за правата на човека и глави относно устойчивото развитие, чието пълно и цялостно прилагане цели да гарантира и насърчава зачитането на правата на човека, на ценностите на Съюза и на високо равнище на социални и екологични стандарти; взема под внимание оценката на главите за устойчивото развитие, включена в доклада на Комисията относно изпълнението на споразуменията за свободна търговия, и призовава за своевременно изпълнение на съществуващите разпоредби за търговията и устойчивото развитие; призовава Комисията да разработи точна и специфична методология за мониторинг и оценка на изпълнението на тези глави, поради невъзможността те да бъдат предмет на оценка единствено въз основа на количествени данни; припомня, че са налице трудности при прилагането на разпоредбите относно търговията и устойчивото развитие в някои случаи, например в случая на ССТ между ЕС и Корея, и следователно отново отправя призива си за засилване на прилагането и мониторинга на главите относно търговията и устойчивото развитие, чрез по-голямо участие на организациите на гражданското общество, включително социалните партньори, във всички търговски споразумения; изразява съжаление, че Комисията преждевременно закри дебата относно начините за засилване на прилагането на главата относно устойчивото развитие в търговските споразумения, в това число разглеждането на основан на санкции подход, наред с други възможности;

47.  в този контекст припомня важната роля на вътрешните консултативни групи (ВКГ); подчертава потенциалната добавена стойност на по-структурираните и прозрачни отношения с ВКГ в търговските партньори, като се признае тяхната ключова роля за по-доброто разбиране на местните потребности и местните амбиции; счита, че ВКГ са от жизненоважно значение с приноса, който дават за процесите, необходими за по-добър мониторинг и изпълнение на главите относно търговията и устойчивото развитие;

48.  приветства прегледа на стратегия на ЕС за подпомагане на търговията и подкрепя целта за изграждане на капацитета на развиващите се държави с оглед те да могат да се възползват в по-голяма степен от възможностите, предлагани от търговските споразумения на ЕС; изтъква също така, че стратегията трябва да спомогне за насърчаване на справедлива и етична търговия и следва да се превърне в основен инструмент за борба с нарастващото неравенство по света и подпомагане на икономическото развитие в страните партньори на ЕС; насърчава Комисията да подпомага развиващите се страни да приемат необходимите мерки за, наред с другото, запазване на достъпа до европейския пазар за техния износ и борба с изменението на климата;

49.  потвърждава подкрепата си за включването на амбициозни разпоредби за борба с корупцията във всички бъдещи търговски споразумения в рамките на изключителната компетентност на Съюза; приветства включването на разпоредби за борба с корупцията в текущите преговори относно модернизирането на споразумението за свободна търговия ЕС‑Мексико и споразумението за асоцииране ЕС — Чили; припомня, че СПП предоставят добра възможност за засилване на сътрудничеството в борбата срещу изпирането на пари, данъчните измами и укриването на данъци;

50.  приветства включването на въпроса за равнопоставеността между жените и мъжете в доклада на Комисията относно изпълнението на нейната търговска стратегия; припомня целта жените да се ползват наравно с мъжете от ползите от търговията, включително чрез стратегията на ЕС за подпомагане на търговията; подчертава, че това изисква проактивен подход от страна на Комисията, който да насърчава интегрирането на принципа на равенство между половете в търговската политика на ЕС, и отправя искане към Комисията да включи този аспект в своите бъдещи годишни доклади за изпълнението;

51.  приветства ангажимента на Комисията да гарантира, че търговските преговори за модернизиране на действащото споразумение за асоцииране между Чили и ЕС ще включва, за пръв път в ЕС, специална глава относно аспектите на пола и търговията; подновява призива си към Комисията и Съвета да насърчават и подкрепят включването на специална глава относно равенството между половете в търговските и инвестиционните споразумения на ЕС;

52.  приветства приемането на регламента против изтезанията и припомня, че е важно да се гарантира правилното му прилагане и спазването му от страна на нашите търговски партньори; подкрепя стартирането на международния алианс за търговия без изтезания;

53.  приветства приемането на регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони (Регламент (EС) 2017/821), чиято цел е да допринесе за по-отговорно управление на световната верига на стойността; призовава Комисията, държавите членки и останалите заинтересовани страни да продължат своята работа по подготовката за влизането в сила на регламента; призовава Комисията да гарантира, че съпътстващите мерки са проектирани по ефикасен начин и че държавите членки и националните заинтересовани страни разполагат с необходимите експертни знания и съдействие, като се поставя специален акцент върху оказването на подкрепа на МСП за увеличаване на техния капацитет за изпълнение на изискванията за надлежна проверка, предвидени съгласно регламента;

54.  потвърждава разпространението на интегрирани глобални вериги за доставки в моделите на световната търговия; отново призовава да се търсят начини за развитие на прозрачността на глобалните вериги за създаване на стойност и стратегии и правила за отчетност, и подчертава, че общата търговска политика трябва да се изпълнява по начин, който да гарантира отговорно управление на световните вериги за създаване на стойност; изисква от Комисията да насърчава и укрепва корпоративната социална отговорност като част от своята търговска политика, включително по-нататъшни действия за разработване на специфични правила и практики, като се вземат предвид насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, с цел да се гарантира ефективното прилагане на КСО; припомня искането си към Комисията да включи корпоративната социална отговорност във всички търговски споразумения и да извършва ефективен мониторинг на съответните разпоредби, в рамките на подобрения независим мониторинг на главата за търговията и устойчивото развитие, поискана от Парламента, с участието на гражданското общество; потвърждава своята подкрепа за международни инициативи като Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш и призовава Комисията да се съсредоточи върху прилагането на посочената инициатива;

55.  призовава Комисията и всички международни участници да се придържат към новите насоки на ОИСР за извършване на надлежна проверка с цел създаване на отговорни вериги за доставки в шивашката и обувната промишленост;

56.  припомня, че политиката на ЕС в областта на търговията и развитието трябва глобално да допринася за устойчивото развитие, регионалната интеграция и включването на развиващите се страни в регионалните и в крайна сметка в световните вериги за създаване на стойност чрез диверсификация на икономиката, за което за необходими справедливи и насочени към развитието глобални търговски правила; призовава Комисията да продължи да подкрепя развитието на справедлива зона за континентална свободна търговия в Африка чрез политическа и техническа помощ;

57.  припомня, че ЕС е поел ангажимент за премахване на най-тежките форми на детския труд на световно равнище, тъй като това произтича от нашите ценности, залегнали в член 21 от ДЕС; призовава отново Комисията да направи предложение за забрана на вноса на стоки, произведени с използването на детски труд или каквато и да е форма на принудителен труд или съвременно робство; подчертава в този контекст, че е важно държавите, които все още не са направили това, да ратифицират Конвенция № 182 на МОТ относно най-тежките форми на детски труд и Конвенция № 138 относно минималната възраст за приемане на работа;

58.  отбелязва напредъка, постигнат по отношение на сключването и изпълнението на СИП; счита, че е необходим задълбочен анализ на тяхното въздействие върху африканските икономики и техните подсектори, съответните пазари на труда и насърчаването на вътрешнорегионалната търговия в Африка; призовава Комисията да ускори диалога в дух на истинско партньорство с цел решаване на все още откритите въпроси; припомня, че СИП са асиметрични споразумения, които следва да отдават еднакво значение на аспектите, свързани с развитието и съответно с търговията; призовава в този смисъл за своевременното прилагане на съпътстващите мерки, включително изплащането на ресурси от ЕФР;

59.  приветства, наред с това, прилагането на СИП със страните от КАРИФОРУМ; отбелязва, че по-нататъшното повишаване на осведомеността е необходимо, за да се гарантира, че страните от КАРИКОМ могат да се възползват от възможности в рамките на споразумението; приветства създаването на съвместния консултативен комитет, но настоятелно призовава Комисията да гарантира, че бъдещите институции на гражданското общество ще бъдат свикани своевременно;

60.  подновява призива си ЕС да работи за постигането на адекватни и ефикасни решения за въвеждането на прозрачна и действаща система за етикетиране за „социална и екологична проследимост“ по протежение на цялата производствена верига, в съответствие със Споразумението на СТО за ТПТ, като успоредно с това насърчава подобни действия на международно равнище;

Прозрачността и достъпът до информация трябва да съпътстват изпълнението на търговската политика на ЕС

61.  отбелязва работата на Комисията по отношение на прозрачността и призовава Комисията да провежда преговорите по възможно най-прозрачен начин, като спазва напълно най-добрите практики, установени по време на други преговори; счита, че постигането на прозрачност трябва да бъде сред основните цели на Комисията; призовава Комисията и държавите членки да публикуват документите, свързани с преговорите и изпълнението на споразуменията, като същевременно не отслабват позицията на Съюза в преговорите;

62.  призовава Комисията и държавите членки да разработят истинска комуникационна стратегия във връзка с търговската политика, както и с всяко търговско споразумение, с цел да подобрят в максимална степен предаването на информация и да го адаптират към конкретните участници, така че те да могат да се възползват от споразуменията; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят действия за повишаване на осведомеността на стопанските субекти относно сключените споразумения, чрез поддържане на редовен диалог с професионалните сдружения, предприятията и гражданското общество;

63.  приветства публикуването от Съвета на мандатите за преговори за ТПТИ, ВИТС, TiSA, споразуменията с Япония, Тунис и Чили и конвенцията за многостранния инвестиционен съд, както и публикуването от Комисията на нейните проекти за мандати за водене на преговори за споразуменията с Австралия и Нова Зеландия, както и за създаването на многостранен съд за уреждане на инвестиционни спорове, в съответствие с отдавнашното искане на Парламента за прозрачност; призовава Съвета и държавите членки да публикуват всички мандати за водене на преговори, а Комисията да публикува всички предложения за мандат за започване на бъдещи преговори; призовава Съвета и Комисията да вземат предвид препоръките, отправени от Парламента, при изготвянето и приемането на мандатите за водене на преговори;

64.  подновява искането си за приобщаване в по-голяма степен на държавите членки, Европейския парламент, националните парламенти, икономическите оператори и представители на гражданското общество и социалните партньори в мониторинга на търговската политика, включително, но не само, по отношение на разпоредбите относно търговията и устойчивото развитие; призовава Комисията да публикува план за действие и описание на „засиленото партньорство“ във връзка с прилагането на търговските споразумения;

65.  призовава Комисията за подобряване на качеството на оценките на въздействието, извършвани за всяко търговско споразумение, и за включването в тях на секторен и географски анализ; подчертава, че по-добрата и по-своевременна комуникация във връзка с информацията, съдържаща се в проучванията на въздействието преди и след сключването на търговските споразумения, е от основно значение;

66.  приветства съобщението за създаване на консултативна група за мониторинг на търговската политика; подчертава колко е важно този нов орган да влезе бързо в действие по прозрачен, открит и приобщаващ начин; призовава Комисията редовно да публикува документи от заседанията и работата на посочената консултативна група; призовава Комисията също така да определи процедури, за да се гарантира, че въпросите, повдигнати от консултативната група, получават адекватен отговор;

o
o   o

67.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на националните парламенти, както и на Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите.

(1) OВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 30.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0439.
(3) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 19.
(4) ОВ С 35, 31.1.2018 г., стр. 21.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0330.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0437.
(7) Приети текстове, P8_TA(2017)0488.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0090.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0369.
(10) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 31.
(11) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 94.
(12) Приети текстове, P8_TA(2017)0225.

Правна информация