Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2098(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0373/2018

Внесени текстове :

A8-0373/2018

Разисквания :

PV 11/12/2018 - 17
CRE 11/12/2018 - 17

Гласувания :

PV 12/12/2018 - 12.17
CRE 12/12/2018 - 12.17
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0515

Приети текстове
PDF 236kWORD 85k
Сряда, 12 декември 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Годишен доклад относно правата на човека и демокрацията по света през 2017г. и политиката на Европейския съюз в тази област
P8_TA(2018)0515A8-0373/2018

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2018 г. относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2018/2098(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека, по-специално Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), и двата приети от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г. в Ню Йорк,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето (КООНПД),

—  като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г. и неговия средносрочен преглед от юни 2017 г.,

—  като взе предвид 17-те Цели за устойчиво развитие на ООН (ЦУР) и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие,

—  като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека,

—  като взе предвид Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за многонационалните предприятия, приети през 1976 г. и преразгледани през 2011 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие от 11 май 2011 г. (Конвенцията от Истанбул) , която беше подписана от ЕС на 13 юни 2017 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) от 18 декември 1979 г.,

—  като взе предвид Факултативния протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография, който влезе в сила на 18 януари 2002 г.

—  като взе предвид съвместния работен документ на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, озаглавен „Равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г.“, приет през 2015 г. (SWD(2015)0182),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид резолюции № 1325 (2000), 1820 (2008), 1888 (2009), 1889 (2009), 1960(2010), 2106 (2013), 2122 (2013) и 2242 (2015) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

—  като взе предвид резолюции 2250 (2015) и 2419 (2018) на Съвета за сигурност на ООН относно младежта, мира и сигурността,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация,

—  Като взе предвид Резолюция 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, която засяга сексуалното насилие по отношение на военните престъпления,

—  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, представена от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител) Федерика Могерини на 28 юни 2016 г., както и първия доклад относно нейното прилагане, озаглавен „От обща визия към общи действия: Изпълнение на Глобалната стратегия на ЕС“, публикуван през 2017 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно коренното население, приети на 15 май 2017 г.,

—  като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно Международния наказателен съд (МНС) и за отмяна на Обща позиция 2003/444/ОВППС(1),

—  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население и заключителния документ от 25 септември 2014 г. от пленарното заседание на високо равнище на Общото събрание, известно като Световната конференция по въпросите на коренното население,

—  като взе предвид Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите, приета от Общото събрание на ООН на 19 септември 2016 г.,

—  като взе предвид Резолюция 69/167 на Общото събрание на ООН, приета на 18 декември 2014 г., в която се изтъква отново необходимостта от защита и утвърждаване на правата на човека и основните свободи на всички мигранти, независимо от техния миграционен статут, както и Международната конвенция на ООН от 1990 г. за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства;

—  като взе предвид Резолюция 67/139 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2012 г., с която се създава отворената работна група по проблемите на застаряването с мандат да разглежда предложения за международен правен инструмент за насърчаване и защита на правата и достойнството на възрастните хора,

—  като взе предвид доклада на независимия експерт в областта на упражняването на всички права на човека от по-възрастните лица, представен на 33-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека от 8 юли 2016 г.,(2)

—  като взе предвид доклада на отворената работна група на ООН по проблемите на застаряването, представен на неговата осма работна сесия от 28 юли 2017 г.(3),

—  като взе предвид декларацията на министрите от Лисабон от 2017 г., озаглавена „Устойчиво общество за всички възрасти: реализиране на потенциала от удължаването на живота“, приета на Четвъртата министерска конференция на Икономическата комисия на ООН за Европа по въпросите на застаряването от 22 септември 2017 г.,

—  като взе предвид Европейската програма за миграцията от 13 май 2015 г. (COM(2015)0240) и съобщението на Комисията от 7 юни 2016 г. относно създаването на нова рамка за партньорство с трети държави в рамките на европейската програма за миграцията (COM(2016)0385),

—  като взе предвид набора от тематични насоки на ЕС относно правата на човека, включително относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид Насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети от Съвета през 2014 г.,

—  като взе предвид Насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право, приети през 2005 г. и преразгледани през 2009 г.(4),

—  като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека,

—  като взе предвид Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето, приети през 2007 г. и преразгледани през 2017 г., както и „Инструментариума на ЕС и УНИЦЕФ в областта на правата на детето за интегрирането на въпросите за правата на детето в сътрудничеството за развитие“,

—  като взе предвид насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета през 2013 г.,

—  като взе предвид Принципите от Джогджакарта („Принципите и задълженията на държавите за прилагане международното право в областта на правата на човека във връзка със сексуалната ориентация, половата идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите характеристики“), приети през ноември 2006 г., и 10-те допълнителни принципа към тях („+10“), приети на 10 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията, приети от Съвета през 2013 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Европейската комисия, озаглавено „Новият европейски консенсус за развитие: „нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“, прието от Съвета, Парламента и Комисията на 7 юни 2017 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, приети от Съвета през 2013 г.,

—  като взе предвид Насоките на ЕС за политиката на ЕС към трети страни по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приети през 2001 г. и преразгледани през 2012 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2018 г., озаглавена „Следващи стъпки с оглед на изготвянето на външна стратегия на ЕС срещу ранните и принудителните бракове“(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 декември 2017 г. относно последващите действия във връзка със Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора (COM(2017)0728),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно закрилата на децата мигранти(6),

—  като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации от декември 1998 г. за правото и отговорността на лица, групи и обществени органи да насърчават и защитават общопризнатите права на човека и основни свободи (Декларация за защитниците на правата на човека),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони(7),

—  като взе предвид Конвенция № 169 на Международната организация на труда (МОТ) относно коренното население и племенните народи, приета на 27 юни 1989 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно износа на оръжия: прилагане на Обща позиция на Съвета 2008/944/ОВППС(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно дискриминацията, основана на кастов признак(9), доклада на специалния докладчик на ООН по въпросите на малцинствата от 28 януари 2016 г. относно малцинствата и дискриминацията, основана на кастов признак, и инструмента за насоки на ООН относно дискриминацията, основана на произход,

—  като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света през 2017 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света през 2016 г. и политиката на Европейския съюз в тази област(10), както и предходните си резолюции по предишни годишни доклади,

—  като взе предвид своите резолюции относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава през 2017 г.,

—  като взе предвид своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта, която през 2017 г. беше присъдена на демократичната опозиция във Венесуела: Национално събрание (Хулио Борхес) и всички политически затворници от списъка на „Foro Penal Venezolano“, представлявани от Леополдо Лопес, Антонио Ледесма, Даниел Себайос, Йон Гойкоечеа, Лорент Сале, Алфредо Рамос и Андреа Гонзалес,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(11),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета(12); като взе предвид работата на специалната комисия относно тероризма (TERR), която Европейският парламент взе решение да учреди на 6 юли 2017 г. и чиито членове бяха назначени на 14 септември 2017 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0373/2018),

А.  като има предвид, че зачитането и насърчаването, неделимостта и закрилата на универсалността на правата на човека, както и насърчаването на демократичните принципи и ценности, в. т.ч. принципите на правовата държава, зачитането на човешкото достойнство и принципите на равенство и солидарност са крайъгълните камъни на достиженията на правото на ЕС в областта на етиката и правото и на неговата обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС), както и на цялата му външна дейност; като има предвид, че ЕС трябва да продължи да се стреми да бъде водеща сила във всеобщото насърчаване и защита на правата на човека, включително на равнището на многостранното сътрудничество, по-специално чрез активна и конструктивна роля в различните органи на ООН и при зачитане на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, Хартата на основните права на Европейския съюз и на международното право, както и на задълженията по отношение на правата на човека, както и на ангажиментите, приети в Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие;

Б.  като има предвид, че гражданското общество играе важна роля в изграждането и укрепването на демокрацията, контролирането на властта, упражнявана от държавата, и насърчаването на доброто управление, прозрачността и отчетността; като има предвид, че организациите на гражданското общество играят изключително важна роля като жизненоважна сила в обществото; като има предвид, че съществува връзка между отслабеното гражданско общество, ограниченото политическо и гражданско пространство, нарасналата корупция, социалното неравенство и неравенството между половете, ниското равнище на човешко, социално и икономическо развитие и социалните конфликти; като има предвид необходимостта от осигуряване на подходящи ресурси и тяхното най-ефективно разпределение с цел засилване на подкрепата за правата на човека и демокрацията в трети държави, както и че гражданското общество не следва да бъде възпрепятствано от ограничаващото законодателство, таваните на финансиране, ограничителните процедури за лицензиране и прекалено високите данъци;

В.  като има предвид, че в много държави по света съществуват безнаказаност и несправедливост, както те предлагат недостатъчно ефективно лечение, служби за подкрепа на жертвите и финансова помощ за жертвите на тероризъм, по-специално в държавите, в които голяма част от гражданите се сблъскват с тероризъм;

Г.  като има предвид, че през 2017 г. много голям брой участници от гражданското общество, сред които адвокати, интелектуалци, журналисти, религиозни фигури и защитници на правата на човека, включително активисти в областта на околната среда от цял свят, са били изправени пред свиване на пространството на гражданското общество и са били подложени на все повече нападения, преследване, тормоз, произволно задържане или задържане и дори убийства; като има предвид, че механизмът за подкрепа за защитниците на правата на човека в ЕС ProtectDefenders.eu предоставя ефективна помощ на стотици активисти, но е изправен пред нарастващи нужди; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки следва да заделят повече ресурси за по-активно участие от страна на гражданското общество и да своите усилия за защита и подкрепа на защитниците на правата на човека;

Д.  като има предвид, че политиките в подкрепа на правата на човека и демокрацията следва да се интегрират във всички други политики на ЕС с външно измерение, като политиките в областта на развитието, миграцията, сигурността, борбата с тероризма, правата на жените и равенството между половете, политиката за разширяване и политиката за търговия, по-специално посредством въвеждането на обвързаност с условия в сферата на правата на човека; като има предвид, че по-тясната съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС, както и между самите външни политики на Съюза, е задължително изискване за успешната и ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека;

Е.  като има предвид, че незаконната окупация на територия е част от това и е продължаващо нарушение на международното право, което поражда отговорност на окупационната власт спрямо цивилното население по силата на международното хуманитарно право;

Общи съображения

1.  изразява дълбока загриженост по отношение на натиска срещу демокрацията, правата на човека и върховенството на закона в целия свят през 2017 г. и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки безусловно да следват принципа на интегриране на европейските и международните стандарти относно правата на човека, принципите на правовата държава, демокрацията и правата на малцинствата, с които са обвързани, както и да обезпечат по-голяма съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС в областта на правата на човека и по-голяма координация между външните политики на държавите членки в области като миграцията, противодействието на тероризма и търговията, тъй като влиянието на ЕС като надежден и легитимен международен участник се определя до голяма степен от способността му постигне напредък в зачитането на правата на човека и демокрацията както във вътрешен, така и във външен план;

2.  отново потвърждава, че държавите носят основната отговорност да защитават всички права на човека чрез въвеждане и прилагане на международните договори и конвенции в сферата на правата на човека, наблюдение на нарушенията на правата на човека и гарантиране на ефективни правни средства за защита на жертвите; посочва, че мирът, сигурността и развитието се подсилват взаимно и зависят от капацитета за справяне със злоупотребите, престъпленията срещу човечеството, военните престъпления и геноцида; предупреждава за опасността от ограничаване на свободата на движение, свободата на събранията и свободата на изразяване на мнение;

3.  припомня, че равенството между мъжете и жените е основен принцип на ЕС и на неговите държави членки, както е посочено в член 3, параграф 3 от ДЕС, и че неговото насърчаване, посредством интегрирането на принципа на равенство между половете в политиките, включително в други страни по света чрез външните политики на Съюза, е една от главните цели на ЕС;

4.  подчертава, че ЕС е поел ангажимент да насърчава равенството между половете и да гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички свои действия, което е задължение, предвидено в Договорите, така че равенството между половете да се превърне в ключов приоритет във всички насоки, работни отношения, политики и действия на ЕС, включително в областта на външната дейност; подкрепя съответно свързаните с това координирани усилия в рамките на многостранните диалози и дейности на делегациите на ЕС, като например мисиите за наблюдение на избори; подчертава, че е необходимо да се укрепи ролята на главния съветник на ЕСВД по въпросите на равенството между половете в трети държави, насочена към насърчаване на мира, сигурността и основните свободи, като се осигури специален бюджет за нейната сфера на компетентност;

5.  счита, че едно наистина независимо, плуралистично и динамично гражданско общество допринася за развитието и стабилността, гарантира демократичната консолидация, включително разделението на властите, социалната справедливост и зачитането на правата на човека, и насърчава прозрачността, отчетността и доброто управление, по-специално чрез мерки за борба с корупцията и екстремизма; подчертава жизненоважната и централна роля на защитниците на правата на човека и неправителствените организации за насърчаване и подпомагане на прилагането на правата, залегнали в основните международни договори в областта на правата на човека, включително чрез изпълнение на образователни програми и повишаване на осведомеността за дейността на международните организации; подчертава значението на изпълнението на насоките на ЕС за защитниците на правата на човека и неговата способност да продължи да оказва подобаваща подкрепа чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за защитниците на правата на човека и неправителствените организации в ситуациите, в които те са изложени на най-голям риск, по-специално като гарантират увеличен капацитет на механизма ProtectDefenders.eu;

6.  отбелязва важността на предоставянето на спешна подкрепа на защитниците на правата на човека и че отношението към всички затворници трябва да отговаря на международните стандарти; подчертава своята загриженост относно безопасността на защитниците на правата на човека и настоява извършителите на престъпления да бъдат изправени пред правосъдието; приветства последователните усилия на Европейския фонд за демокрация за насърчаване на демокрацията и зачитането на основните права и свободи в рамките на източното и южното съседство на ЕС; признава рисковете, пред които са изправени защитниците на правата на човека, включително жените защитници на правата на човека, изправени пред специфични рискове и заплахи поради техния пол, както и активисти в областта на околната среда, като призовава ЕСВД и държавите членки да обърнат специално внимание на тях в насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека; подчертава необходимостта от силна координация от страна на ЕС относно ангажимента с органите на трети държави по отношение на защитниците на правата на човека и гражданското общество и приветства отделните инициативи на държавите членки в допълнение към действията на ЕС;

7.  приветства активното участие на ЕС в Съвета на ООН по правата на човека, в рамките на който той беше инициатор и съинициатор на резолюции, изказва становища, участва в интерактивни диалози и дебати, както и призовава за специални заседания относно положението във връзка с правата на човека; потвърждава поетите от ЕС ангажименти да предприеме действия в рамките на Съвета на ООН във връзка с положението в различни страни; подчертава значението на ангажираността на ЕС в диалозите и сътрудничеството в областта на правата на човека на многостранно равнище; подкрепя напълно дейностите и ангажираността на Съвета на ООН по правата на човека за защита на правата на човека в световен мащаб; приветства работата на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека под ръководството на Зеид ал Хюсеин; очаква тесен диалог и активно сътрудничество с новоназначения Върховен комисар Мишел Башле; призовава Комисията и държавите членки да засилят своята подкрепа за функционирането на СВКПЧ и специалните процедури;

8.  изразява своята признателност за работата, извършена от службите по правата на човека на Комисията и на ЕСВД в централите и в делегациите на ЕС, както и за работата на специалния представител на ЕС за правата на човека (СПЕС), Ставрос Ламбринидис, за повишаване на ефективността, последователността и видимостта на правата на човека във външната политика на ЕС, и припомня искането си този мандат да стане постоянен и с по-голяма отчетност; приветства неотдавнашния подход, представен от инициативата на ЕС за „добрите истории за правата на човека“, която се съсредоточава върху най-добрите практики, използвани от различни държави; призовава още веднъж за преразглеждане на мандата с цел предоставяне на СПЕС на правомощия за собствена инициатива, подходящи ресурси и възможност да говори публично, за да докладва за постиженията при посещения в трети държави, както и да представя позицията на ЕС по свързани с правата на човека въпроси;

9.  приветства годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2017 г. и отбелязва, че тази година той беше приет много по-рано, в съответствие с исканията на Парламента, изразени в предишните му доклади; отправя искане към Съвета да продължи усилията си за финализиране на тези годишни доклади по-рано през годината; насърчава Съвета да направи така, че приемането на следващия годишен доклад да се основава на подходящ процес на консултации; счита, че годишният доклад е незаменим инструмент за контрол, комуникация и обсъждане на политиката на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията по света, като изисква той да бъде широко популяризиран по света;

10.  признава постигнатия напредък по отношение на процедурата и формата на доклада, но очаква Съветът и заместник-председателят/върховен представител да вземат под внимание в още по-голяма степен позициите на съответните резолюции и/или препоръките на Парламента, за да се гарантира по-задълбочено и по-ефективно взаимодействие между институциите на ЕС по въпросите на правата на човека;

11.  отново изтъква значението на прегледа на основните положителни и отрицателни тенденции с цел оценяване на ефективността на действията на ЕС; отбелязва в този смисъл, че по-задълбоченото публично докладване, когато това е целесъобразно, основано по-специално на приоритетите и показателите, определени в стратегиите на ЕС за правата на човека по държави, наред с другото, ще насърчи по-голяма последователност в прилагането на клаузи за свързани с правата на човека условия, както и в оценката на въздействието на политиките на ЕС върху правата на човека и тяхното съответно коригиране; подчертава необходимостта от мониторинг и цялостно прилагане на съществуващите насоки на ЕС;

12.  отбелязва, че диалозите на ЕС в областта на правата на човека (ДПЧ) представляват ценен смесен инструмент на дипломацията за насърчаване на правата на човека и демокрацията в двустранните отношения с трети държави; при все това отбелязва трайните пречки пред постигането на конкретни резултати чрез ДПЧ, като разпространението на двойни стандарти, и призовава в тази връзка за по-единна позиция между държавите членки; призовава Комисията и ЕСВД да търсят начини за повишаване на ефективността и значението на диалозите относно правата на човека и да реагират бързо и да ги допълват, когато те не са конструктивни, като използват политически диалог или публична дипломация; насърчава Комисията и ЕСВД да увеличат прозрачността на диалозите, също и чрез засилено участие на представители на гражданското общество, и да използват ясни показатели за целите на оценката на успеха на всеки диалог; подчертава, че е важно по време на диалозите за правата на човека ЕС да представи случаите на изложените на опасност отделни защитници на правата на човека, като настоява за освобождаването на лишените от свобода защитници и за защита на застрашените; съветва институциите на ЕС, освен това, да предоставят подходящи ресурси и обучение по правата на човека и демокрацията на служителите и персонала на делегациите на ЕС на всички равнища;

13.  отново заявява, че планът за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г. и неговият междинен преглед от 2017 г. трябва да бъдат ръководните инструменти за действията в областта на правата на човека и подчертава в тази връзка необходимостта от планиране на достатъчно ресурси и експертен опит с цел правилното изпълнение на ключовите приоритети на ЕС; призовава институциите на ЕС и държавите членки да гарантират ефикасно и съгласувано изпълнение на текущия план за действие, включително чрез действително сътрудничество с организациите на гражданското общество;

14.  призовава ЕС да укрепи своите инструменти и политики по отношение на институционалното развитие и принципите на правовата държава, както и да включи показатели за гарантиране на отчетността и да се стреми да предотвратява безнаказаността за нарушенията на правата на човека; призовава за ефективно използване на подходящи ресурси за по-нататъшно насърчаване на правата на човека и демокрацията;

15.  във връзка с това припомня решаващата подкрепа, предоставена от ЕИДПЧ, в изпълнението на стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията и насоките за правата на човека и стратегиите за отделните държави, което позволи на ЕС да действа по-стратегически в тази област и осигури наличието на отчетност, видимост и ефективност; призовава настоятелно за включването на ЕИДПЧ като отделен и независим инструмент в структурата на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., за да не се размива ясното му многообразие в по-голям фонд за външна дейност; силно насърчава сътрудничеството между инструментите на ЕС за външно финансиране, за да се избегне дублирането и припокриването и да се набележат евентуални пропуски и потребности от финансиране;

16.  припомня, че придобитият опит и извлечените поуки от прехода към демокрация в рамките на политиките за разширяване и за съседство биха могли да допринесат по положителен начин за идентифицирането на най-добри практики, които биха могли да бъдат използвани в подкрепа на процесите на демократизация по цял свят и за тяхното затвърждаване; изразява убеждението си, че преразгледаната европейска политика за съседство следва да подкрепя икономическата, социалната и политическата реформа, да защитава правата на човека и да спомага за установяването на принципите на правовата държава, като същевременно се запазват ангажиментите на ЕС към неговите партньори; отново изтъква, че насърчаването на правата на човека и демокрацията са в интерес както на страните партньорки, така и на ЕС; припомня необходимостта от развиване на междупарламентарните отношения между Съюза и неговите партньори в рамките на откровен диалог, основан на взаимно разбирателство и доверие, с цел да се насърчават ефективно правата на човека;

17.  изтъква работата на своята подкомисия по правата на човека (DROI), която поддържа тесни работни отношения с други институции на ЕС, СПЕС, ЕСВД, гражданското общество, включително неправителствените организации, и многостранните институции в областта на правата на човека; отбелязва, че през 2017 г. подкомисията DROI е изготвила три доклада, приети като резолюции от пленарното заседание, относно лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия(13), относно провеждане на борба срещу нарушенията на правата на човека в контекста на военните престъпления и престъпленията против човечеството, в това число и геноцида(14), и относно корупция и права на човека в трети държави(15);

18.  предлага в рамките на първото тримесечие на 2019 г. да се създаде вътрешна работна група, която да извърши преглед на насърчаването и включването на правата на човека от страна на нейните комисии с външен мандат и от нейните делегации за връзки с трети държави през периода 2014—2019 г.; възнамерява да изготви препоръки от този преглед за засилена парламентарна дейност в областта на правата на човека през следващия парламентарен мандат, включително по отношение на контрола върху дейността на ЕСВД и Комисията, вътрешната институционална структура и интегрирането на правата на човека в нейните органи;

19.  счита, че ролята на резолюциите по неотложни въпроси въз основа на член 135 от Правилника за дейността може да бъде доразвита с цел засилване на правата на човека и демокрацията чрез засилено своевременно разглеждане, целенасоченост и ефективност;

Конкретни предизвикателства във връзка с правата на човека

20.  изразява сериозната си загриженост във връзка с постепенното намаляване на пространството на гражданското общество през 2017 г. и изразява съжаление, че защитниците на правата на човека, журналистите и неправителствените организации са твърде често обект на тормоз, сплашване и насилие, включително убийства; изразява загриженост във връзка с трайното налагане на забрани за пътуване на защитници на правата на човека, които желаят да присъстват на заседанията на Съвета на ООН по правата на човека в Женева и в други международни институции, и категорично осъжда тези забрани, като призовава съответните правителства да ги отменят; подчертава, че е неприемливо представители на гражданското общество и медиите да бъдат възпрепятствани да участват в работата на международни органи, и настоява основните човешки и политически права на представителите на гражданското общество да бъдат зачитани; изразява загриженост, че някои защитници на правата на човека са били задържани при връщането им в техните държави, след като бъдат изслушани в международни институции;

21.  изразява съжаление във връзка с факта, че разрастващото се глобално явление на стесняване на пространството на гражданското общество може да възникне и в установените демокрации и в държавите със средни и високи доходи; призовава ЕС и неговите държави членки да служат за пример; осъжда законодателството, което ограничава дейностите на гражданското общество, например закриването на НПО или замразяването на техните активи; призовава за отмяна на законодателството, което налага произволни или допускащи намеса изисквания за дейността на НПО, включително разпоредби относно ограниченията относно чуждестранното финансиране; осъжда разпространението на публични изявления, които все повече подкопават ролята на организациите на гражданското общество; насърчава делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки да продължат да следят и сигнализират за случаи на нарушения на свободата на събранията и сдруженията, включително чрез различните форми на забрани и ограничения, налагани по отношение на организациите на гражданското общество и на тяхната дейност или подкрепата за фиктивни неправителствени организации, финансирани от някои правителства; насърчава ги да продължат активно да подкрепят защитниците на правата на човека, като системно проследяват съдебни процеси, посещават лишени от свобода активисти и правят изявления по конкретни случаи, когато това е целесъобразно;

22.  осъжда факта, че през 2017 г. свободата на медиите е била силно застрашена, като според годишния индекс на „Репортери без граници“ атаките срещу пресата са достигнали безпрецедентни равнища през 2017 г.; подчертава необходимостта от спазване на принципите на свобода на мнение и изразяване, както е посочено в член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека; отново изтъква значението на свободата на изразяване, както онлайн, така и офлайн, като важен фактор за доброто функциониране на демократичните общности, тъй като тя насърчава култура на плурализъм, която дава възможност на гражданското общество и на гражданите да търсят отговорност от своите правителства и от лицата, отговарящи за вземането на решения, и укрепва зачитането на принципите на правовата държава; категорично осъжда заплахите, сплашването и атаките срещу журналисти, независими медии, блогъри и лица, подаващи сигнали за нередности, както и словото, подбуждащо към омраза, законите, третиращи клеветата като престъпление и подбуждането на насилие, тъй като те представляват заплаха за върховенството на закона и за ценностите, присъщи на правата на човека; подчертава, че през 2017 г. бяха арестувани стотици мирни демонстранти и журналисти, много от които бяха подложени на малтретиране и произволно задържане и бяха задължени да платят тежки глоби в съдебни процеси, при които не бяха гарантирани минималните процедурни стандарти; настоятелно призовава ЕС да увеличи усилията си за защита на правото на свобода на убеждение и изразяване във всички отношения с трети държави; подчертава значението на осигуряването на ефективно и системно прилагане на Насоките на ЕС относно свободата на изразяване онлайн и офлайн и на редовния мониторинг на тяхното въздействие;

23.  подчертава основното значение на академичната свобода като право на човека, защитено от международните договори; решително осъжда всяка атака срещу академичната свобода, като убийства, принудителни изчезвания, насилие, лишаване от свобода, прекратяване на трудовото правоотношение, атаки срещу репутацията и неправомерно преследване; подчертава сериозността на всички нападения над академичната свобода, тъй като тя е от съществено значение за създаването на плуралистично и демократично общество;

24.  решително осъжда факта, че толкова голям брой защитници на правата на човека са били изправени пред цифрови заплахи през 2017 г., включително компрометиране на данни чрез конфискация на оборудване, дистанционно наблюдение и изтичане на информация; осъжда практиката на наблюдение и проникване онлайн с цел събиране на информация, която може да бъде използвана при съдебни дела или за клеветнически кампании; изразява дълбока загриженост относно непрекъснато нарастващото използване на някои технологии за кибернаблюдение с двойна употреба срещу политици, активисти, блогъри и журналисти; във връзка с това настоятелно призовава институциите на ЕС за спешно и ефективно актуализиране на регламента за контрол върху износа на изделия с двойна употреба;

25.  потвърждава, че независимостта на съдебната система и пълната прозрачност на правораздавателната система, в която всички субекти са задължени да изпълняват своите роли по правилен и независим начин, са необходимите предварителни условия за развитието на една демократична държава и за правната защита на правата на човека; категорично осъжда всеки опит да се наложат ограничения на свободата на съдиите, прокурорите и адвокатите и всички форми на пряко или непряко насилие, използвано срещу тях; призовава ЕС да обърне специално внимание на този въпрос в контекста на своите дипломатически отношения с държавите извън ЕС;

26.  признава, че отвореният интернет и технологичният напредък дават възможност за по-бързо докладване на нарушенията на правата на човека; критикува опитите на някои правителства да контролират средствата за масова комуникация, включително интернет; изразява загриженост във връзка с разпространението на фалшиви новини и дезинформация, генерирани от държавни и недържавни субекти през 2017 г., което допринесе за разпространението на послания, насочени срещу правата на човека, ограничи достъпа до свободна, точна и безпристрастна информация, подбуждайки към насилие, омраза и дискриминация срещу определени групи или лица, като по този начин повлия на резултатите от някои избори, като подкопа демокрацията; в тази връзка подчертава необходимостта ЕС да отправи по-силно положително послание за правата на човека, да се изправи твърдо срещу правителствата, които спонсорират дезинформацията или оспорват универсалността и неделимостта на правата на човека, и да увеличи усилията си за подкрепа на свободните и независими медии в световен мащаб; подчертава първостепенното значение на образованието, културата, познанието и критичното мислене в борбата срещу фалшивите новини и тяхното разпространение;

27.  призовава заместник-председателят/върховен представител да назначи специален представител на ЕС по въпросите на кибернетичното пространство, който да координира дипломатическите усилия на ЕС за постигане, във външните политики на Съюза, на отворен, оперативно съвместим, сигурен и надежден интернет, при който се спазват правата на човека и се насърчават нормите за отговорно поведение на държавите в интернет;

28.  потвърждава, че свободата на мисълта, съвестта, религията и вероизповедание, включително свободата да вярваш или да не вярваш, да практикуваш или не религия по свой избор, да приемаш или сменяш религия, както и правото на отказ от вероизповедание и правото на приемане на атеистични убеждения трябва да бъдат прилагани безусловно чрез диалог между културите и религиите; осъжда дискриминацията въз основа на мисълта, съвестта, религията или убежденията, както и преследването и нападенията срещу етнически и религиозни групи през 2017 г.; призовава за избягване на инструментализирането на религията за политически цели; изразява съжаление във връзка с опитите на държавни и недържавни действащи лица да ограничават свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията и свободата на събиранията и на словото чрез приемането и прилагането на закони срещу богохулството, наред с други средства; изисква да бъдат предприети допълнителни действия за защита на религиозните малцинства, невярващите и атеистите, в това число жертвите на законите за богохулството; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат своята ангажираност в политическите дискусии за отмяната на такива закони и усилията си с цел зачитане в по-голяма степен на свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията, и да насърчават междурелигиозния диалог и диалога между лицата с различни убеждения в отношенията си с трети държави; призовава Комисията и ЕСВД да играят активна роля в подпомагането на безопасното завръщане на доброволна основа на хора, които са били принудени да напуснат домовете си в резултат на преследване въз основа на религия или убеждения; изисква да се предприемат конкретни действия за ефективно прилагане на насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията; подкрепя практиката на ЕС да поема инициативата по отношение на тематичните резолюции относно свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията в Съвета на ООН по правата на човека (СПЧ) и в ОС на ООН; подкрепя работата на специалния пратеник на ЕС за насърчаване на свободата на вероизповеданието или убежденията извън ЕС г-н Ян Фигел;

29.  счита, че е повод за дълбоко съжаление, че изтезанията, нечовешкото или унизителното отнасяне и смъртното наказание продължават да се извършват в много страни в целия свят и призовава ЕС да увеличи усилията си за изкореняването на тези практики; счита, че условията на задържане, включително достъп до медицински грижи и лекарства, както и състоянието на затворите в редица държави, будят сериозна загриженост; приветства официалното стартиране на Алианса за търговия без изтезания на 18 септември 2017 г. и създаването на координационна група на ЕС срещу изтезанията, която е натоварена да следи за неговото прилагане; във връзка с това приветства актуализирането на законодателството на ЕС относно търговията с някои стоки, които биха могли да се използват с цел изпълнение на смъртно наказание, изтезания или други форми на нечовешко отнасяне или наказание; отбелязва, че през 2017 г. броят на извършените в световен мащаб екзекуции е намалял с 4% в сравнение с предходната година; призовава държавите, които все още не са направили това, да наложат незабавно мораториум върху смъртното наказание като стъпка към неговото премахване; счита, че е абсолютно необходимо да се води борба с всички форми на изтезание и малтретиране, включително психологическо изтезание, на задържаните лица и да се полагат повече усилия за гарантиране на спазването на международното право в тази област, както и да се гарантират компенсации за жертвите;

30.  осъжда категорично всички брутални престъпления и нарушения на правата на човека от страна на държавни и недържавни участници, включително срещу граждани, които мирно упражняват своите права на човека; е потресен от огромния списък на извършените престъпления, в т.ч. убийства, изтезания, изнасилване, поробване и сексуално робство, наемане на деца войници, насилствено налагане на друга религия и системни убийства, насочени срещу религиозни и етнически малцинства; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да водят борба с геноцида, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления и да техните извършители биват подвеждани под съдебна отговорност; призовава ЕС да оказва подкрепа на организациите и разследващите екипи на ООН, които събират, съхраняват и защитават доказателства — цифрови или други — за престъпленията, извършени от която и да е страна в тези конфликти, с цел да се улесни наказателното преследване на международно равнище; отбелязва, че интернет платформи са изтрили видео доказателства, свързани с потенциални военни престъпления, като част от тяхната дейност по премахване на терористично съдържание и пропаганда;

31.  подкрепя ключовата роля на Международния наказателен съд (МНС) в случаите, когато съответните държави не са в състояние или не желаят да упражняват своята юрисдикция; призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят дипломатическа и финансова подкрепа за МНС; призовава ЕС и неговите държавите членки да насърчат всички държави – членки на ООН, да ратифицират и прилагат Римския статут на МНС, като и силно разтревожен от държавите, които се оттеглят от този Статут или заплашват да го направят; призовава и всички страни, подписали Римския статут, да координират своите действия и да сътрудничат с МНС; призовава всички държави членки да ратифицират измененията от Кампала относно агресията и да добавят „проявите на жестокост“ към списъка с престъпления, за които ЕС има правомощия; отново подчертава значението на други ключови механизми, насочени към прекратяване на безнаказаността, включително използването на универсална юрисдикция, и призовава държавите — членки на ЕС, да приемат необходимото законодателство; във връзка с това припомня, че правата на жертвите трябва да бъдат в основата на всички действия; отново призовава Комисията/ВП да назначи специален представител на ЕС по международно хуманитарно право и международно правосъдие с мандат да насърчава, интегрира и представлява ангажимента на ЕС в борбата срещу безнаказаността;

32.  приветства усилията на ЕС за подкрепа на Международния, безпристрастен и независим механизъм (МБНМ), създаден от ООН в Сирия за подпомагане на разследването на тежки престъпления; подчертава необходимостта от създаване на подобен независим механизъм в други държави; призовава ЕС и държавите членки, които все още не са направили това, да подпомогнат финансово Международния, безпристрастен и независим механизъм;

33.  отново заявява, че държавите членки имат правото да изправят други държави пред Международния съд за нарушения на международни договори, като например Конвенцията против изтезанията, за да се установи отговорността на държавата като косвено средство за определяне на индивидуалната наказателна отговорност на по-късен етап;

34.  изразява дълбоко съжаление във връзка с липсата на зачитане на МХП и изразява категоричното си осъждане на смъртоносните атаки, извършвани с обезпокоителна честота срещу болници, училища и други граждански обекти във въоръжените конфликти по целия свят през 2017 г.; счита, че осъждането на тези престъпления в международен мащаб трябва да бъде подкрепено от независими разследвания и действителна отчетност; приветства работата, извършвана от хуманитарните работници при предоставянето на хуманитарна помощ; призовава държавите членки, институциите на ЕС и заместник-председателят/върховен представител да гарантират, че политиките и действията на ЕС, свързани с МХП, се разработват съгласувано и ефективно, и да използват всички инструменти, с които разполагат, в работата си в тази област; стига до заключението, че е следвало да бъде предоставен по-подробен доклад на ЕС и неговите държави членки относно прилагането на Насоките за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право в конкретни конфликтни ситуации, включително и не на последно място в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията; призовава международната общност да създаде инструменти за свеждане до минимум на времето от получаването на предупреждение до предприемането на действия с цел предотвратяване на появата, повторната поява и ескалирането на въоръжени конфликти, по аналогия със системата за ранно предупреждение на ЕС; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат финансовата си подкрепа за хуманитарната помощ и помощта за развитие; отбелязва намалението с 2,4% на официалната помощ за развитие (ОПР) за 2017 г. спрямо 2016 г., както и че ОПР не достига поставената цел в размер на 0,7% от БНД;

35.  припомня своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати(16); изразява дълбокото си безпокойство, предизвикано от използването на въоръжени безпилотни летателни апарати извън международната правна рамка; отново призовава ЕС спешно да разработи правно обвързваща рамка за използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, за да гарантира, че държавите членки, в съответствие със своите правни задължения, не извършват незаконни целенасочени убийства или не улесняват такива убийства от страна на други държави; призовава Комисията надлежно да информира Парламента относно използването на средства на ЕС за всички проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност, свързани с производството на безпилотни летателни апарати; призовава за извършването на оценки на въздействието в областта на правата на човека по отношение на бъдещи проекти за разработване на безпилотни летателни апарати;

36.  призовава ВП/ЗП и държавите членки да разширят режима на ЕС за ограничителни мерки, така че той да включва режим на ЕС за санкциите в областта на правата на човека с цел да се позволи решенията за налагане на санкции по ОВППС да могат се основават на тежки нарушения на правата на човека, по аналогия със Закона Магнитски;

37.  настоятелно призовава ВП/ЗП и държавите членки да работят за международна забрана на оръжейните системи, които не предвиждат човешки контрол върху употребата на сила, както беше поискано по различни поводи от Парламента, както и — в подготовка на съответните срещи на равнището на ООН — спешно да разработят и приемат обща позиция относно автономните оръжейни системи, да говорят с един глас на съответните форуми и да предприемат действия в съответствие с това;

38.  подчертава, че корупцията подкопава върховенството на закона, демокрацията и конкурентоспособността на икономиките и излага на риск правата на човека; набляга на необходимостта от оказването на подкрепа на защитниците на правата на човека и лицата, подаващи сигнали за нарушения, в борбата им с корупцията; призовава за подобряване на механизмите и практиките за борба с корупцията, като например налагането на санкции на лицата и държавите, които извършват тежки корупционни престъпления; призовава ЕСВД и Комисията да изготвят съвместно програмиране в областта на правата на човека и борбата с корупцията, и в частност инициативи за повишаване на прозрачността, борба с безнаказаността и укрепване на органите за борба с корупцията, както и гарантиране на по-голяма прозрачност и проследимост на използването на средствата от ЕС; призовава Комисията да договори разпоредби за борба с корупцията в бъдещите търговски споразумения; припомня препоръките относно корупцията и правата на човека, отправени в резолюцията на ЕП от 13 септември 2017 г. относно корупцията и правата на човека в трети държави(17) и призовава за последващи действия от страна на институциите на ЕС и на държавите членки;

39.  изразява загриженост по отношение на разрушаването, незаконното разграбване и актовете на вандализъм, насочени срещу обекти на културното наследство, и силно подкрепя установяването на фактите и закрилата на културното наследство и инициативите за неговото спасяване;

40.  подчертава значението на свободните и честни избори за демократичните процеси и изразява загриженост по повод на нарастващия брой незаконни избори по света; припомня, че независимите медии и разнообразието на мнения са от съществено значение за гарантиране на свободни и справедливи избори; призовава ЕС да не признава резултатите от манипулирани или фалшифицирани избори и да използва всички свои дипломатически, икономически и политически инструменти за отстояване на надеждността на изборите по света, както и да убеди държавите да изпълняват критериите за свободни и честни избори; счита, че подкрепата, която ЕС предоставя за изборните процеси и демокрацията по света — неговите избирателни мисии и съответни последващи действия, помощта, свързана с изборите и по-специално активната роля на Парламента в това отношение — е от първостепенно значение; подчертава значението на наблюдението на избори в контекста на мирни демократични преходи, на укрепването на върховенството на закона, на политическия плурализъм и увеличаването на участието на жените в изборните процеси, както и на прозрачността и зачитането на правата на човека; припомня, че е важно организациите на гражданското общество да бъдат включвани в процеса за наблюдение на изборите, както и в изпълнението на препоръките, изказани от мисиите за наблюдение на избори; счита, че намесата в изборите в други държави чрез кибероперации нарушава правото на хората свободно да избират своите представители;

41.  приветства подписването на Конвенцията от Истанбул от страна на ЕС и подчертава необходимостта от предотвратяване на насилието над жени, включително домашното насилие, и воденето на борба с него, с всички средства; призовава държавите членки, които все още не са ратифицирали и приложили тази Конвенция, да го направят в най-кратки срокове; подкрепя в тази връзка съвместната „Спотлайт инициатива“ на ЕС и ООН; настоятелно призовава държавите да засилят своето законодателство, за да се справят на възможно най-ранен етап с насилието, основано на пола, гениталното осакатяване на жени и сексуалното насилие; припомня, че насилието срещу жени се корени дълбоко в неравенството между половете, поради което преодоляването му трябва да се разглежда всеобхватно, и подчертава значението на социалните услуги и защита; подчертава, че от ключово значение за разработването на ефективно законодателство и стратегии за борба с насилието, основано на пола, са надеждните статистически данни относно разпространението, причините и последиците от всички видове насилие срещу жени; поради това призовава ЕС да помогне на държавите да подобрят събирането на данни в тази област и да изпълнят международните правни задължения; призовава ЕС да работи с други държави за увеличаване на финансирането и програмирането, насочени към предотвратяване на сексуалното насилие и насилието, основано на пола, и предприемането на ответни мерки срещу него в глобален план; осъжда всички форми на физическо, сексуално и психологическо насилие и експлоатация, масовите изнасилвания, трафика и нарушенията на сексуалните и репродуктивните права на жените; подчертава, че за всички жени следва да се гарантират подходящи и достъпни здравни услуги и всеобщо зачитане и достъп до сексуални и репродуктивни права и образование, както и възможността те да вземат свободно и отговорно решения във връзка със своето здраве, тяло и сексуални и репродуктивни права; отбелязва, че образованието е съществено средство за борба с дискриминацията и насилието срещу жени и деца; осъжда повторното налагане на правилото за „глобално блокиране“;

42.  подчертава необходимостта ЕС да запази ангажимента си за пълно прилагане на задълженията и ангажиментите по отношение на правата на жените, поети в Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), Пекинската платформа за действие и Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието, и да зачита резултатите от конференциите за техния преглед;

43.  припомня публикуването през август 2017 г. на първия годишен доклад за 2016 г. за изпълнението на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете 2016—2020 г., в който са посочени редица положителни тенденции в областта на трансформирането на живота на момичетата и жените посредством гарантиране на физическата и психическата им неприкосновеност, насърчаване на икономическите и социалните им права, както и увеличаване на техните възможности за изразяване и участие; счита, че ЕС следва да продължи да включва подкрепата за жените в операциите на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), предотвратяването на конфликти и възстановяване след конфликти; изтъква отново значението на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври 2000 г. относно жените, мира и сигурността; подчертава, че по-активното участие на публичния и частния сектор е от съществено значение за укрепването на правата на жените и тяхното участие в публичните и частни институции, изготвянето на политиките, икономическия живот и мирните процеси; подчертава, че стопанският сектор следва да играе важна роля за укрепването на правата на жените; призовава Комисията да поеме водеща роля в справянето със сексуалната експлоатация и злоупотреби в секторите на хуманитарната помощ и помощта за развитие, тъй като тези сектори трябва да отговарят на най-високите стандарти за отговорност и отчетност в своята дейност; подчертава, че е от значение предпазните процедури и правилата за наемане да бъдат преразгледани и укрепени;

44.  призовава ЕСВД да гарантира, че резултатите от 62-та сесия на Комисията на ООН за положението на жените ще бъдат включени в нейните политики и ще осигурят нов тласък за постигане на равенството между половете и овластяването на жените и момичетата в селските райони;

45.  подчертава, че е важно да се осигури достъп на жените и момичетата до образование и обучение в сферата на НТИМ, както и в хуманитарните науки, като се обърне особено внимание на развитието на техните таланти и умения и увеличаването на участието им в секторите на НТИМ;

46.  призовава Комисията да разгледа възможности и начини ЕС да се присъедини едностранно към Конвенцията на ООН за правата на детето, като се има предвид, че всички държави членки са я ратифицирали и че първичното и вторичното право на ЕС съдържат материалноправни разпоредби относно защитата на правата на детето; призовава държавите, които все още не са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето да го направят като въпрос с неотложен характер; приветства приемането на преразгледаните насоки на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето и подчертава необходимостта от гарантиране на обхващането на всички деца, включително на най-маргинализираните и на тези, които се намират в уязвимо положение; подчертава факта, че децата често са изложени на специфични форми на злоупотреба, като например детски бракове, детска проституция, използване на деца войници, генитално осакатяване, детски труд и трафик с деца, особено в ситуации на хуманитарна криза и въоръжени конфликти, и следователно те се нуждаят от засилена защита; призовава ЕС да си сътрудничи с трети държави, за да прекрати сключването на ранни, детски и принудителни бракове като направи правната минимална възраст за сключване на брак 18 години, изисква проверка на възрастта на двамата съпрузи и тяхното пълно и свободно съгласие, въведе задължителен брачен регистър и гарантира спазването на тези правила; подчертава необходимостта от засилване на ангажимента на ЕС по отношение на защитата на децата, и по-специално на непридружените малолетни и непълнолетни лица, и отделянето на специално внимание на образованието и психо-социалната подкрепа; призовава за надлежно изпълнение на Насоките за защита на училищата и университетите от използването им за военни цели по време на въоръжен конфликт; призовава за спешно намиране на решение на въпроса с децата без гражданство в рамките на ЕС и извън него, и по-специално на децата, родени извън страната на произход на своите родители, и децата мигранти, в съответствие с международното право; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да изработят план за действие, за да се сложи край на задържането на деца заради статуса им на мигриращи, в съответствие с приетата от Общото събрание на ООН Декларация от Ню Йорк за бежанците и мигрантите; припомня правото на специална защита във висшия интерес на детето;

47.  призовава ЕС и държавите членки да въведат пълна прозрачност и мониторинг по отношение на средствата, предоставяни на трети държави за сътрудничество в областта на миграцията, и да гарантират, че подобно сътрудничество не облагодетелства, нито пряко, нито косвено, системите за сигурност и полицейските и правосъдните системи, участващи в нарушения на правата на човека в този контекст; подчертава възможността за разделяне на сътрудничеството за развитие от сътрудничеството в областта на обратното приемане или управлението на миграцията; изразява загриженост относно възможността външната политика на ЕС да се използва като инструмент за „управление на миграцията“ и подчертава, че всеки опит да се работи с трети държави, включително държавите на произход и на транзитно преминаване, по отношение на миграцията, трябва да върви ръка за ръка с подобряването на състоянието на правата на човека в тези държави и спазването на международното право в областта на правата на човека и бежанците; изразява дълбока загриженост и солидарност с големия брой бежанци, мигранти и вътрешно разселени лица, които са обект на сериозни нарушения на правата на човека, бидейки жертва на конфликти, преследване, управленски слабости, както и на трафик на хора и мрежи за незаконно превеждане през граница; подчертава неотложната необходимост да се предприемат действия за отстраняване на първопричините за миграционните потоци и следователно да се обърне внимание на външното измерение на явлението миграция, включително като се намерят устойчиви решения на конфликтите и икономическото изоставане, в съседните на ЕС региони и в световен мащаб, чрез развитие на сътрудничеството и партньорства със съответните трети държави, които отговарят на международното право, осигуряват зачитането на правата на човека и подържат доверието в ЕС както вътре, така и извън него; призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят хуманитарна помощ в областта на образованието, жилищното настаняване, здравеопазването и в други области, в които мигрантите и бежанците се нуждаят от подкрепа, както и за правилното прилагане на политиките на връщане; посочва, че ЕС трябва да насърчи засегнатите държави да подпишат Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух; отбелязва, че през 2017 г. по данни на Организацията на обединените нации около 258 милиона души са живели в страна, различна от тяхната страна на раждане; призовава Комисията да продължи да третира закрилата и насърчаването на правата на мигрантите и бежанците като приоритет в своите политики; настоява за необходимостта от разработване и по-добро прилагане на защитните рамки по отношение на мигрантите и бежанците, по-специално чрез отваряне на сигурни и законни маршрути за мигранти и предоставяне на визи по хуманитарни причини; призовава Парламента да упражнява надзор върху споразуменията в областта на миграцията; изразява съжаление по отношение на всеки опит за затрудняване, компрометиране или дори криминализиране на хуманитарната помощ и настоява за необходимостта от по-голям капацитет за издирване и спасяване на бедстващи хора в морето и на сушата с оглед изпълнение на основните задължения, произтичащи от международното право; подчертава, че броят на лицата, пребиваващи в държава — членка на ЕС, които са граждани на държава извън ЕС, към 1 януари 2017 г. е бил 21,6 милиона, което представлява 4,2% от населението на ЕС–28; призовава държавите членки да се ангажират със сериозен диалог за определяне на общо, приобщаващо разбиране, споделени отговорности и единна цел по отношение на миграцията; приветства инициативата на ООН относно Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция и Глобалния пакт на ВКБООН за бежанците, както и централната роля, която се придава на правата на човека в посочените пактове;

48.  изразява съжаление по повод на продължаващия трафик на хора; подчертава факта, че трафикът на хора превръща човешките същества в стока и представлява една от най-тежките форми на нарушения на правата на човека; във връзка с това подчертава значението на един последователен подход на вътрешното и външното измерение на политиките на ЕС за борба с трафика на хора на всички равнища; призовава ЕС и неговите държави членки да засилят сътрудничеството си с трети държави с цел разследване на всички етапи от трафика на хора, включително всички форми на експлоатация на хора, особено на жени и деца, като трафика на органи, принудителния труд и сексуалната експлоатация, като оказват сътрудничество на ООН и гражданското общество в тази област; призовава за ясни принципи и правни инструменти за справяне с нарушенията на правата на човека, свързани със сурогатното майчинство; изразява дълбока загриженост относно крайната уязвимост на мигрантите и бежанците, особено на жените и децата, спрямо експлоатация, незаконно превеждане през граница и трафик на хора, включително в горещите за миграцията точки; подчертава необходимостта от насърчаване на политики, ориентирани към жертвите, предотвратяване и намаляване на този вид престъпност и предприемането на решителни мерки срещу печалбите, произтичащи от трафика с хора;

49.  насърчава всички държави, включително държавите членки, и ЕС да се включат в преговорите за приемане на правно обвързващ международен инструмент в областта на правата на човека за транснационалните корпорации и други дружества чрез активно участие в създадената на равнище на ООН отворена междуправителствена работна група; отново настоява за нуждата от бързо прилагане на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, особено по отношение на третия стълб за достъп до средства за правна защита; потвърждава основното значение на Глобалния пакт на ООН и на националните планове за действие относно бизнеса и правата на човека; подчертава значението на наличието на план за действие на ЕС относно бизнеса и правата на човека и настоятелно призовава Комисията да ускори неговото разработване с цел да се постигне пълното изпълнение на ръководните принципи на ООН; насърчава всички дружества, включително дружествата, установени в ЕС, да полагат дължимата грижа, и отново заявява, че е важно да се насърчава корпоративната социална отговорност и европейските предприятия да играят водеща роля за насърчаването на международните стандарти относно бизнеса и правата на човека; призовава всички държави незабавно и ефективно да приложат ръководните принципи на ООН и да гарантират, че предприятията в техните юрисдикции спазват правата на човека и социалните трудови стандарти; насърчава всички държави да предприемат мерки спрямо дружествата, използващи суровини или други стоки с произход от зони на конфликти; подновява призива си за включването на правила относно корпоративната отговорност във връзка с нарушения на правата на човека в споразуменията между ЕС и трети държави; подчертава, че на жертвите на свързани с бизнеса нарушения на правата на човека следва да се гарантира подходящ и ефективен достъп до средства за правна защита; отново потвърждава спешната необходимост да се разгледа въпроса за нарушенията на правата на човека и корупцията в корпорациите, когато има такива случаи, и да се гарантира, че може да им се търси съответна отговорност; Изразява съжаление, че Комисията не предприе действия в съответствие с призивите, отправени в резолюцията на Парламента от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(18); призовава да бъдат приети обвързващи мерки за промишлеността с цел премахване на детския труд и предотвратяване на нарушаването на правата на човека; призовава Комисията да създаде междуинституционална работна група по въпросите на бизнеса и правата на човека и да обмисли инициатива на равнището на ЕС относно задължението за полагане на дължима грижа;

50.  припомня ангажимента на ЕС да постави правата на човека и демокрацията в центъра на отношенията си с трети държави; поради това подчертава, че напредъкът в областта на правата на човека и демократичните принципи, включително прилагането на клаузите в международните споразумения за обвързване с условия относно правата на човека, трябва да бъде подкрепен от всички политики на ЕС, които имат външно измерение, включително търговската политика; изтъква ролята, която могат да играят търговските отношения за стимулиране на растежа в развиващите се държави и запазването на местните им пазари; отбелязва, че подкрепата за демократичните системи и стремежите за свобода на хората следва да продължат да бъдат водещи принципи за икономическите интереси на ЕС; припомня, че съгласуваността на политиките е от съществено значение за развитието и подчертава значението на интегрирането на правата на човека в политиките в областта на търговията и развитието на всички етапи от тях; призовава ЕС да гарантира, че стоките, разпространявани на негова територия по схеми за етично сертифициране, не са произведени с принудителен или детски труд; призовава за въвеждането на инструмент, специално разработен за наблюдение и укрепване на политиката за равенството между половете в търговските споразумения; приветства програмите, проектите и финансирането на ЕС в трети държави и подчертава необходимостта от извършване на оценка и предотвратяване на всякакви нарушения чрез създаването на механизъм за отделни лица и групи;

51.  счита, че търговските схеми по ОСП+ са един от основните инструменти на търговската политика на ЕС за утвърждаване на демокрацията, правата на човека, устойчивото развитие и екологичните стандарти с трети държави; призовава Комисията да преразгледа и да извършва по-добър мониторинг на схемите ОСП+, за да гарантира спазването на стандартите за правата на човека от държавите бенефициери; подчертава, че в рамките на преразгледаната ОСП+ Комисията следва да има за цел повишаването на прозрачността и отчетността на този механизъм, създаването на ясни процедури за съдържателно и засилено участие на организации на гражданското общество, както и извършване на оценки на въздействието върху правата на човека преди предоставянето на търговски преференции и по време на изпълнението; призовава за евентуалното включване на Римския статут на Международния наказателен съд в списъка на конвенциите, които се изискват за статут по ОСП+; настоятелно призовава Комисията да продължи да финансира инициативи на гражданското общество, чрез които да се проследява изпълнението на тази схема; подчертава значението на прилагането на форми на сътрудничество за улесняване на икономическото и социалното развитие на трети държави, като се постави особен акцент върху потребностите на техните народи;

52.  призовава всички държави членки да спазват стриктно Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие, и по-специално да спрат всякакъв трансфер на оръжия, оборудване и материали за наблюдение и разузнаване, които могат да бъдат използвани от различни правителства за репресии срещу правата на човека и за нападение над цивилни лица; отбелязва, че световната търговия с оръжия и военни материали допринася за тяхното използване в множество конфликти в трети държави; подчертава, че държавите – членки на Съюза, са сред най-големите световни на оръжие в света и счита, че е от съществено значение международните стандарти, уреждащи търговията с оръжие, да бъдат прилагани и укрепени на световно равнище;

53.  категорично осъжда всички форми на дискриминация, включително на дискриминацията, основана на раса, религия, каста или други подобни системи на наследствен статус, сексуална ориентация и полова идентичност, увреждане или всякакъв друг статус; изразява безпокойство във връзка с множеството прояви на расизъм, ксенофобия и други форми на нетърпимост и липсата на политическо представителство на най-уязвимите групи, като етническите, езикови и религиозни малцинства, хората с увреждания, общността на ЛГБТИ, жените и децата; призовава ЕС да увеличи усилията си за премахване, без разграничаване, на всички форми на дискриминация и за насърчаване на осведомеността, на култура на толерантност и приобщаване, както и на специална защита за най-уязвимите групи чрез диалози в областта на правата на човека и политически диалог, чрез работата на делегациите на ЕС и публичната дипломация; призовава всички държави да гарантират, че съответните им институции осигуряват ефективна правна защита в рамките на своите юрисдикции; подчертава значението на разработването на образователни стратегии в училищата с цел повишаване на осведомеността сред децата и осигуряване на необходимите им механизми за установяване на всякакви форми на дискриминация;

54.  подчертава необходимостта от надеждно интегриране на принципа на всеобща достъпност и на права на хората с увреждания в рамките на всички съответни политики на ЕС, включително в областта на сътрудничеството за развитие, и подчертава нормативния и хоризонтален характер на този въпрос; призовава ЕС да включи борбата с дискриминацията, основана на увреждане, в своята външна дейност и в политиките си за помощ за развитие; призовава правителствата на трети държави да преразгледат цялото законодателства с цел хармонизиране в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ); призовава всички държави да ратифицират КПХУ и настоява на значението на нейното ефективно прилагане;

55.  приветства участието на ЕС и неговите държави членки на осмата сесия на отворената работна група на ООН по проблемите на застаряването, и по-специално представянето на съвместни документи и изявления по въпросите на равенството, недискриминацията, насилието, малтретирането и неполагането на грижи за възрастните хора; продължава да е загрижен относно масовото разпространение на възрастовата дискриминация и на други пречки пред осъществяването на правата на човека по отношение на възрастните хора; призовава ЕС и държавите членки да подкрепят изцяло процеса на работната група, включително предоставят и/или подкрепят предоставянето на подходящи ресурси за нейното функциониране, както и да откликнат на предстоящите покани за предложения, да се консултират и да включат възрастните хора в тяхната подготовка, както и да включат възрастните хора в техните съответни делегации;

56.  приветства активното участие на ЕС в заседанието, посветено на прегледа на Регионалната стратегия за изпълнение за Европа от Международния план за действие от Мадрид във връзка със застаряването, проведено в Лисабон през 2017 г.; подчертава, че горепосоченият план за действие може да допринесе значително за по-добро осъществяване на правата на възрастните хора;

57.  осъжда произволните арести, изтезания, преследване и убийства на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ); потвърждава, че сексуалната ориентация и половата идентичност могат да увеличат риска от дискриминация, насилие и преследване; отбелязва, че в редица държави по света, ЛГБТИ все още са обект на преследване и насилие въз основа на тяхната сексуална ориентация; осъжда нарушенията, извършени спрямо жени и малцинствени групи, които са в нарушение на основното право на телесна цялост и идентичност, като например гениталното осакатяване на жени и гениталните осакатявания на интерсексуални лица; отбелязва, че 72 държави все още криминализират отношенията между лица от един и същ пол, като в 13 от тях се прилага смъртно наказание; настоятелно призовава тези държави незабавно да променят законодателството си; приветства усилията на ЕС за подобряване на правата и правната защита на ЛГБТИ; настоятелно призовава делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки да прилагат цялостно насоките на ЕС относно ЛГБТИ; призовава Комисията да изготвя за тази цел годишни доклади за изпълнението на заключенията на Съвета; отбелязва, че според оценката за първата година от изпълнението на Плана за действие относно равенството между половете за периода 2016—2020 г. (GAP ІІ) една трета от делегациите са насърчавали правата на човека на ЛГБТИ;

58.  осъжда продължаващите нарушения на правата на човека, извършвани срещу хора, които са жертви на кастови йерархии и на основана на кастов признак дискриминация, сегрегация и обусловени от кастовата система пречки, включително отказа на достъп до трудова заетост, достъп до съдебната система и до други основни права на човека; изразява дълбока загриженост във връзка с последвалата институционализирана дискриминация и тревожната честота на придружените от насилие нападения, основани на кастова принадлежност; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си и да подкрепят инициативи на равнището на ООН и на делегациите на ЕС за премахване на дискриминацията, основана на кастов признак;

59.  подчертава, че е важно да се провеждат политики за равнопоставеност, даващи възможност на всички национални или етнически, религиозни или езикови малцинства, както и на коренните жители, да упражняват своите основни права; приветства Резолюция 71/178 от 19 декември 2016 г. на Общото събрание на ООН относно правата на коренното население, която обявява 2019 г. за международна година на коренните езици; припомня, че според специалния докладчик по правата на коренното население през последните години се наблюдава тревожно увеличаване на дискриминацията, атаките и заплахите, насочени срещу коренното население, както и криминализирането и убийствата на онези, които защитават своите земи, територии и ресурси, и по-специално на жени; подчертава необходимостта ЕС да осигури закрилата на тези защитници, както и всички престъпления да бъдат предмет на разследване и да се търси отговорност на извършителите; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да предприемат действия за пълно признаване, защита и утвърждаване на правата на коренното население; призовава държавите да ратифицират разпоредбите на Конвенция № 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи;

60.  отбелязва множеството ползи, предоставяни от интернет; изразява загриженост обаче по повод на масовото събиране на лични данни на потребителите от страна на големите търговски оператори — за маркетингови цели и без пълното познаване и/или съгласие на потребителите — които впоследствие биха могли да бъдат използвани по потенциално опасни начини, например за репресии срещу защитници на правата на човека, нарушаване на тяхната свобода на изразяване, както и повлияване на изборни резултати и вземането на политически решения; призовава дружествата, работещи в областта на данните, да извършват оценки на правата на човека; изразява съжаление във връзка с моделите на стопанска дейност, основани на нарушения на правата на човека, и призовава събирането на лични данни да се извършва в съответствие с правилата за защита на данните и правата на човека; призовава международната общност, в това число ЕС и неговите държави членки, да укрепят и прилагат ефективно законодателство в тази област като въпрос с неотложен характер;

61.  признава, че тероризмът и радикализацията представляват сериозна заплаха за демокрацията и правата на човека и по този начин вредят на обществото, и изразява съжаление във връзка с факта, че нападенията, извършени през 2017 г., често бяха насочени именно към лица или групи, които въплъщават тези ценности; решително осъжда факта, че през 2017 г. по света бяха извършени над 1 000 терористични нападения, довели до приблизително 6 123 смъртни случая; подкрепя усилията на ЕС за предотвратяване на тероризма и радикализацията и за борба с тях, включително инициативи и мрежи на равнището на ЕС, като например Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията, но отново заявява, че всички усилия трябва да бъдат съобразени с международното законодателство в областта на правата на човека; отбелязва, че образованието е основен инструмент за борба с радикализацията; набляга на необходимостта жертвите на тероризма да бъдат предмет на специално внимание и подкрепа, включително психологическа подкрепа, индивидуална оценка за всяка жертва, правна подкрепа, достъп до правосъдие, услуги за писмен и устен превод и ефективни служби за подкрепа на жертвите като цяло; набляга на необходимостта стратегиите за борба с тероризма да спазват принципите на правовата държава и да гарантират зачитането на правата на човека; препоръчва сътрудничеството с трети държави по въпроси на борбата с тероризма да включва цялостни оценки на рисковете за основните свободи и правата на човека, както и гаранции в случай на нарушаването им; призовава Комисията да подобри обмена и координацията на информация чрез своите канали и агенции с цел бързото предотвратяване и идентифициране на терористичните заплахи и изправянето на отговорните лица пред правосъдието;

62.  припомня, че санкциите са важен инструмент на ОВППС; настоятелно призовава Съвета да приема санкциите, предвидени в законодателството на ЕС, когато това се счита за необходимо за постигането на целите на ОВППС и по-специално с оглед на защитата на правата на човека и укрепването и подкрепата на демокрацията, като същевременно се гарантира, че те не оказват въздействие върху цивилното население; изисква тези санкции да бъдат насочвани към длъжностните лица, за които се установи, че носят отговорност за нарушения на правата на човека, за да бъдат те наказвани за извършените от тях престъпления и злоупотреби;

63.  счита, че спортът може да играе положителна роля в насърчаването на правата на човека; при все това изразява съжаление във връзка с факта, че съществува специфична взаимовръзка между някои нарушения на правата на човека и големи спортни събития в държавите организатори или в тези, които кандидатстват за тяхната организация; припомня, че тези нарушения включват изселвания, заглушаване на гражданското общество и защитници на правата на човека, както и експлоатация на работниците при строителството на големи спортни съоръжения; призовава ЕС да разработи рамка на политика на равнището на Съюза по въпросите на спорта и правата на човека и да започне диалог с националните спортни федерации, корпоративните участници и организациите на гражданското общество относно формите на тяхното участие в подобни събития; призовава международните и националните спортни органи и организации и държавите — организаторки на важни събития, да се ангажират с доброто управление и защитата на правата на човека, включително трудовите права, свободата на медиите и опазването на околната среда, да прилагат антикорупционни мерки при подготовката и провеждането на големи спортни събития, и да предоставят средства за правна защита в случаи на нарушения на правата на човека; приветства решението от ноември 2017 г. на Международната организация на труда за прекратяване на дело относно третирането на работниците мигранти в рамките на подготовката за световното първенство на ФИФА през 2022 г.; отбелязва споразумението за реформи, които — ако бъдат ефективно приложени — ще предоставят по-добра защита на работниците;

64.  настоятелно призовава ЕС да приложи ефективни и устойчиви политики срещу глобалното изменение на климата; подчертава, че изменението на климата е една от основните причини за нарастването на вътрешното разселване и принудителната миграция; призовава международната общественост да разработи мерки за борба с него и за защита на засегнатите; отбелязва, че в рамките на външната политика на ЕС следва да се развие капацитет за мониторинг на рисковете, свързани с изменението на климата, в това число предотвратяване на кризи и чувствителност към конфликти; счита, че значимите и бързи действия в областта на климата допринасят значително за предотвратяването на социалните и икономическите рискове, но също и на рискове по отношение на сигурността, конфликтите и нестабилността, и в крайна сметка, за предотвратяването на мащабни политически, социални и икономически загуби; подчертава следователно значението на включването на дипломацията по въпросите на климата в политиките на ЕС за предотвратяване на конфликти, както и разширяването и приспособяването на обхвата на мисиите и програмите на ЕС в трети държави и районите на конфликти; ето защо подчертава необходимостта от бързо прилагане на политиките за намаляване на въздействието на изменението на климата в съответствие с Парижкото споразумение;

o
o   o

65.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 70-ото заседание на Общото събрание на ООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, на Върховния комисар по правата на човека на ООН, както и на ръководителите на делегациите на ЕС.

(1) ОВ L 76, 22.3.2011 г., стр. 56.
(2) A/HRC/33/44.
(3) A/AC.278/2017/2.
(4) ОВ С 303, 15.12.2009 г., стр. 12.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0292.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0201.
(7) ОВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1.
(8) OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 111.
(9) OВ С 181, 19.5.2016 г., стр. 69.
(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0494.
(11) OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(12) ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6.
(13) Приети текстове, P8_TA(2017)0247.
(14) Приети текстове, P8_TA(2017)0288.
(15) Приети текстове, P8_TA(2017)0346.
(16) ОВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 110.
(17) Приети текстове, P8_TA(2017)0346.
(18) Приети текстове, P8_TA(2016)0405.

Последно осъвременяване: 7 октомври 2019 г.Правна информация