Показалец 
Приети текстове
Сряда, 13 юни 2018 г. - СтрасбургОкончателна версия
Състав на Европейския парламент ***
 Производство по несъстоятелност: актуализирани приложения към Регламента ***I
 Споразумение между ЕС и Исландия относно допълнителни правила за външните граници и визите за периода 2014—2020 г. ***
 Споразумение между ЕС и Швейцария за допълнителни правила за външните граници и визите за периода 2014—2020 г. ***
 Привеждане в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в България и в Румъния *
 Политиката на сближаване и кръговата икономика
 Допълнителна макрофинансова помощ за Украйна ***I
 Преговори във връзка с осъвременяването на Споразумението за асоцииране между ЕС и Чили
 Отношенията между ЕС и НАТО
 Киберотбрана

Състав на Европейския парламент ***
PDF 110kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2018 г. относно проекта на решение на Европейския съвет за определяне на състава на Европейския парламент (00007/2018 – C8-0216/2018 – 2017/0900(NLE))
P8_TA(2018)0249A8-0207/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Европейския съвет (00007/2018),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Европейския съвет в съответствие с член 14, параграф 2, втора алинея от Договора за Европейския съюз (C8-0216/2018),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно състава на Европейския парламент и своето предложение за решение на Европейския съвет, приложено към нея(1),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по конституционни въпроси (A8‑0207/2018),

1.  дава своето одобрение за проекта на решение на Европейския съвет;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Европейския съвет и за информация — на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2018)0029.


Производство по несъстоятелност: актуализирани приложения към Регламента ***I
PDF 530kWORD 49k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за замяна на приложение А към Регламент (ЕС) 2015/848 относно производството по несъстоятелност (COM(2017)0422 – C8-0238/2017 – 2017/0189(COD))
P8_TA(2018)0250A8-0174/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0422),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0238/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид поетия с писмо от 23 май 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0174/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 юни 2018 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета за замяна на приложения А и Б към Регламент (ЕС) 2015/848 относно производството по несъстоятелност

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/946.)


Споразумение между ЕС и Исландия относно допълнителни правила за външните граници и визите за периода 2014—2020 г. ***
PDF 452kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключването от името на Европейския съюз на Споразумението между Европейския съюз и Исландия за допълнителни правила във връзка с инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“ за периода 2014— 2020 г. (09228/2017 – C8-0101/2018 – 2017/0088(NLE))
P8_TA(2018)0251A8-0196/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (09228/2017),

—  като взе предвид проекта на Споразумението между Европейския съюз и Исландия за допълнителни правила във връзка с инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“ за периода 2014—2020 г. (09253/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 77, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0101/2018),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0196/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на Споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Исландия.


Споразумение между ЕС и Швейцария за допълнителни правила за външните граници и визите за периода 2014—2020 г. ***
PDF 453kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване от името на Съюза на Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за допълнителни правила във връзка с инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“ за периода 2014—2020 г. (06222/2018 – C8-0119/2018 – 2018/0032(NLE))
P8_TA(2018)0252A8-0195/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта за решение на Съвета (06222/2018),

—  като взе предвид проекта на Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за допълнителни правила във връзка с инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“ за периода 2014—2020 г. (06223/2018),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 77, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0119/2018),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0195/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на Споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Конфедерация Швейцария.


Привеждане в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в България и в Румъния *
PDF 449kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2018 г. относно проекта на решение на Съвета относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в Република България и в Румъния (15820/1/2017 – C8-0017/2018 – 2018/0802(CNS))
P8_TA(2018)0253A8-0192/2018

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (15820/1/2017),

—  като взе предвид член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване на Република България и на Румъния, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0017/2018),

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0192/2018),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.


Политиката на сближаване и кръговата икономика
PDF 609kWORD 66k
Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2018 г. относно политиката на сближаване и кръговата икономика (2017/2211(INI))
P8_TA(2018)0254A8-0184/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 3 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 4, член 11, членове 174—178, член 191 и член 349 от него,

—  като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21 и 21-вата конференция на страните (COP21) по РКООНИК, както и 11-ата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—  като взе предвид член 7, параграф 2 и член 11, параграф 2 от Парижкото споразумение, в което се признава местното, поднационалното и регионалното измерение на изменението на климата и действията в областта на климата;

—  като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие, и по-специално цел 7: „осигуряване на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и съвременна енергия за всички“ и цел 11: „превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006(1) на Съвета (наричан по-долу „Регламент за общоприложимите разпоредби“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 януари 2018 г., озаглавено „Рамка за мониторинг на кръговата икономика“ (COM(2018)0029),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2017 г., озаглавено „Ролята на производството на енергия от отпадъци за кръговата икономика” (COM(2017)0034),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 26 януари 2017 г., относно изпълнението на плана за действие за кръговата икономика (COM(2017)0033),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла – план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Зелен план за действие за МСП – Да помогнем на МСП да превърнат екологичните предизвикателства в бизнес възможности“ (COM(2014)0440),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 февруари 2012 г., озаглавено „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“ (COM(2012)0060),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юли 2012 г. относно „Европейско партньорство за иновации – Интелигентни градове и общини“ (C(2012)4701),

—  като взе предвид възложеното от Комисията проучване от декември 2017 г., относно интегрирането на въпросите на околната среда във фондовете на политиката на сближаване (ЕФРР, ЕСФ, КФ) и резултатите, развитието и тенденциите през три програмни периода (2000 – 2006, 2007 – 2013, 2014 – 2020 г.) (Integration of environmental concerns in Cohesion Policy Funds (ERDF, ESF, CF) – Results, evolution and trends through three programming periods (2000-2006, 2007-2013, 2014-2020)),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР(8) (Регламента за общоприложимите разпоредби),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно европейското териториално сътрудничество – най-добри практики и новаторски мерки(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно полезни взаимодействия за иновации: европейски структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и други европейски фондове и програми на ЕС за иновации(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно „зелен“ растеж и възможности за МСП(12),

—  като взе предвид декларацията от 28 март 2017 г. относно инициативата „Интелигентни острови“,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0184/2018),

А.  като има предвид, че местните и регионалните органи на властта, които са най-добре запознати с местната и регионалната проблематика и които са ключови участници за ефективното изпълнение на политиката на сближаване, са също така в авангарда на прехода към кръгова икономика; като има предвид, че един европейски модел на многостепенно управление, изграден върху активно и конструктивно сътрудничество между различните нива на управление и заинтересованите страни, е от основно значение за осъществяването на този преход;

Б.  като има предвид, че градовете заемат 3 % от земната повърхност, но в тях живее повече от половината от световното население, че те потребяват над 75% от световните ресурси и отделят 60 — 80% от емисиите на парникови газове и че до 2050 г. се очаква 70% от световното население да се премести в градовете;

В.  като има предвид, че преходът към по-силна и по-кръгова икономика е чудесна възможност и едновременно с това предизвикателство за ЕС, за неговите държави членки и за неговите граждани за модернизиране на европейската икономика и насочването ѝ в по-устойчива посока; като има предвид, че това представлява по-специално възможност за всички европейски региони и местни органи, които са най-близкото до местните общности равнище на управление; като има предвид, че то създава възможности за развитие и растеж за европейските региони и може да им помогне да изградят устойчив модел, чрез който се постига икономическо развитие, преобразуват се съществуващите сектори, подобрява се техният търговски баланс и се повишава промишлената им конкурентоспособност с нарастване на производителността, създават се нови, висококачествени, добре платени работни места и нови вериги на стойността;

Г.  като има предвид, че понастоящем около 60% от отпадъците в ЕС не се рециклират и че използването и въвеждането на нови кръгови модели на стопанска дейност би могло да създаде значителни финансови ползи и възможности за стопанска дейност в полза на МСП в ЕС;

Д.  като има предвид, че постигането на целите на Парижкото споразумение изисква преминаване към по-кръгова икономика и е жизненоважен принос за развитието на икономически модел, чиято цел не е само печалбата, но и опазването на околната среда;

Е.  като има предвид, че политиката на сближаване предлага не само възможности за инвестиции, за да се отговори на местните и регионалните потребности чрез европейските структурни и инвестиционни фондове, но и интегрирана политическа рамка за намаляване на неравенството в степента на развитие между европейските региони и за да им се помогне да се справят с многобройните предизвикателства пред развитието си, включително чрез подкрепа за ефективно използване на ресурсите и устойчиво развитие, както и чрез териториално сътрудничество и изграждане на капацитет, както и за да се привличат и насърчават частните инвестиции;

Ж.  като има предвид, че в настоящата законодателна рамка за политиката на сближаване не се споменава като цел преходът към кръгова икономика и че устойчивото развитие е хоризонтален принцип за използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, както е определено в член 8 от Регламента за общоприложимите разпоредби и в общата стратегическа рамка (приложение I), чрез който ще се укрепи връзката между съществуващите инструменти в подкрепа на проектите, свързани с кръговата икономика;

З.  като има предвид, че много от тематичните цели, поставени пред европейските структурни и инвестиционни фондове за постигане на съответствие със стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и съответното обвързване с предварителни условия, са от значение за целите на кръговата икономика;

И.  като има предвид, че член 6 от Регламента за общоприложимите разпоредби въвежда задължение операциите, подкрепяни от европейските структурни и инвестиционни фондове, да съответстват на приложимото право на Съюза и на националното право, свързано с прилагането на правото на Съюза, включително по-специално правото в областта на околната среда;

Й.  като има предвид, че една от целите на кръговата икономика е да се намалят отпадъците за депониране и че обезопасяването и рекултивацията на намиращите се на територията на държавите членки законни и незаконни депа следва да се разглежда като основен приоритет;

К.  като има предвид, че Китай забрани вноса на пластмасови отпадъци и несортирани хартиени отпадъци считано от 1 януари 2018 г. и че тази забрана ще създаде предизвикателства пред Съюза в областта на рециклирането, които ще трябва да се преодолеят на регионално и местно равнище;

Роля на политиката на сближаване за насърчаване на кръговата икономика

1.  приветства усилията на Комисията в подкрепа на кръговата икономика чрез политиката на сближаване, по-специално чрез информационни дейности за подпомагане на държавите – членки на ЕС, и регионите при усвояването на финансирането по линия на политиката на сближаване в полза на кръговата икономика;

2.  отбелязва, че според доклада на Комисията относно изпълнението на плана за действие за кръговата икономика подкрепата на ЕС за периода 2014 – 2020 г. за иновации, МСП, икономика с ниски въглеродни емисии и опазване на околната среда възлиза на 150 милиарда евро и много от тези области допринасят за преминаването към кръгова икономика;

3.  отбелязва, че анализът на резултата от преговорите относно споразуменията за партньорство и оперативните програми на Европейския социален фонд (ЕСФ) за текущия програмен период показват, че ЕСФ се използва в подкрепа на действия за въвеждане на по-екологосъобразни модели на трудова организация и действия в „зеления“ сектор;

4.  отбелязва въпреки това, че както се подчертава в проучване, възложено от Комисията, настоящата рамка на политиката не позволява на политиката на сближаване да допринася в пълна степен за кръговата икономика; във връзка с това подчертава факта, че определението на съществуващите категории „области на интервенция“, използвани за разпределяне на финансовите средства, не покрива кръговата икономика като такава;

5.  призовава настоятелно Комисията да изпълни планираните мерки за кръгова икономика, като спазва добрите регулаторни практики, и подчертава необходимостта от наблюдение на мерките по прилагане;

6.  подчертава необходимостта да се изпълни ангажиментът на Комисията за рамка за мониторинг на кръговата икономика(13) с цел увеличаване и оценка на постигнатия успех в прехода към кръгова икономика на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки, като същевременно се намали административната тежест;

7.  призовава Комисията да предприеме извънредни действия за възстановяване на терените, използвани за изливане и незаконно депониране на опасни отпадъци, които вредят на здравето и на икономическото и социалното благополучие на засегнатото население;

8.  подчертава ролята на рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ и на програмата LIFE за периода 2014 – 2020 г. за финансирането на иновативни проекти и за оказването на подкрепа за проекти за намаляване, рециклиране и повторна употреба на отпадъците, които проекти са от значение за кръговата икономика;

9.  високо оценява, че няколко региона са използвали своите стратегии за интелигентна специализация, за да определят приоритети, свързани с кръговата икономика, и да насочат своите инвестиции в научни изследвания и иновации чрез политиката на сближаване към постигането на тази цел, като играят важна роля, подкрепяйки инвестиции и инфраструктура, които отговарят на потребностите на МСП; призовава регионалните органи да използват тази добра практика като общ метод на действие и да приложат тези стратегии за интелигентна специализация;

10.  приветства създаването на Европейски център за високи постижения в областта на ресурсната ефективност за МСП, както и на платформата за финансова подкрепа на кръговата икономика;

11.  отново посочва, че кръговата икономика излиза извън рамките на управлението на отпадъците и включва области като „зелените“ работни места; възобновяемите енергийни източници; ефективността на ресурсите; биоикономиката; селскостопанската политика и рибарството с техните биотехнологични производства, насочени към заместване на изкопаемите горива; управлението на водите; енергийната ефективност; разхищаването на храни; отпадъците в морските води; подобряването на качеството на въздуха; научноизследователската и развойната дейност и иновациите в съответните области; признава, при все това, че инфраструктурата за отпадъците е важен елемент за ограничаването на линейните модели на производство и потребление и че е необходимо да се подкрепят иновациите в областта на екопроектирането с цел да се намали обемът на пластмасовите отпадъци;

12.  припомня, че основният проблем, който трябва да бъде решен на първо място, е пазарът за вторични материали, тъй като суровините са по-евтини от рециклираните материали, но е ясно, че се забавя значително преходът към зелена икономика и че използването на структурни фондове би могло да се изгуби в порочен кръг; счита в този контекст, че някои специално създадени закони (като предстоящото предложение на Комисията относно пластмасовите продукти за еднократна употреба), както и подходящото данъчно облагане на равнище ЕС като част от собствените ресурси в следващата многогодишна финансова рамка могат да допринесат решително за преминаването към кръгова икономика;

13.  подчертава факта, че рециклираните материали задоволяват средно едва около 10% от търсенето на материали в ЕС; признава предвид новите събития на световните пазари, и по-специално неотдавна наложената от Китай забрана за внос на пластмасови отпадъци и несортирани хартиени отпадъци, новия потенциал на регионите и на местните общности за инвестиране в инфраструктура за рециклиране, за създаване на нови „зелени“ работни места и за справяне с настоящите предизвикателства, пред които е изправен ЕС;

14.  подчертава наличието и значимостта на обвързването на европейските структурни и инвестиционни фондове с предварителни условия, свързани по-специално с целта за опазване и защита на околната среда и за насърчаване на ефективното използване на ресурсите; посочва по-специално условието за „насърчаване на икономически и екологично устойчиви инвестиции в сектора на отпадъците“; изразява съжаление обаче, че се пренебрегва йерархията на отпадъците и че липсва солидна екологична оценка на дългосрочните резултати на инвестициите по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове;

15.  призовава за координация и по-задълбочено сътрудничество между регионите, МСП и други публични/частни субекти с цел създаване на нови тематични платформи за интелигентна специализация, по-специално между хранително-вкусовата промишленост, сектора на енергетиката и промишления сектор;

16.  подчертава значението на прилагането на йерархията на отпадъците като предпоставка за преминаването към кръгова икономика, както и необходимостта от по-голяма прозрачност във веригата на доставки, така че излезлите от употреба продукти и материали да могат да бъдат наблюдавани и възстановявани ефикасно; признава освен това отрицателната тенденция средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове да се инвестират в по-ниски нива от йерархията на отпадъците, и по-специално в съоръжения за механично-биологично третиране и в изгаряне, което в някои случаи води до свръхкапацитет и дългосрочна технологична зависимост, като по този начин застрашава постигането на целите на ЕС в областта на рециклирането; припомня, че насърчаването на деловите среди да се съобразяват с йерархията следва да прибави допълнителни материали в потока от ресурси, както и да предложи потенциални пазари за тяхното приложение в производството;

17.  припомня новите цели относно отпадъците до 2025, 2030 и 2035 г., установени по време на прегледа на законодателството на ЕС в областта на отпадъците, и подчертава, че за постигането на тези цели е необходим политически ангажимент на национално, регионално и местно равнище, както и икономически инвестиции; призовава държавите членки да използват изцяло наличното финансиране от Съюза в подкрепа на подобни инвестиции и подчертава, че те ще създадат значителна възвръщаемост, изразяваща се в икономически растеж и създаване на работни места;

18.  подчертава значението на регионалните проекти за обработване на остатъчните отпадъци, които са напълно нерециклируеми, така че да се произвеждат устойчиви биогорива от второ поколение, след внимателно разделяне или разделно събиране в съответствие с йерархията на отпадъците;

19.  призовава Комисията да гарантира, че всички определения, свързани с отпадъците, съответстват на Рамковата директива за отпадъците и че има налични сравними данни относно напредъка на държавите членки и на местните и регионалните органи;

20.  подчертава значението на инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“, по която досега са одобрени осем иновативни проекта за кръгова икономика в градски органи за финансиране по линия на ЕФРР, и призовава Комисията да наблюдава и оцени тяхното изпълнение с цел да формулира политики, свързани с кръговата икономика, с по-широк обхват;

Кръговата икономика като двигател на устойчивото и регионалното развитие

21.  подчертава значението на принципа на партньорство и важната роля на всички заинтересовани страни, и по-специално на регионалните и местните органи и неправителствения сектор, включително МСП и социалните предприятия, по време на изготвянето на споразуменията за партньорство и на оперативните програми; призовава за истинско включване на партньорите в политическите процеси чрез създаването на междусекторни партньорства; призовава освен това за адекватно включване на целите, свързани с кръговата икономика, в програмните документи; насърчава държавите членки да разработят свои собствени национални стратегии в тази област, в съответствие с подхода на ЕС спрямо кръговата икономика; посочва водещата роля, която местното управление може да играе за преминаването към кръгова икономика;

22.  подчертава важната роля на публично-частните партньорства в проектирането и планирането на нови продукти и услуги, които вземат предвид жизнения цикъл, с оглед на прилагането на четирите типа проектиране, които биха могли да бъдат използвани в условията на кръгова икономика: проектиране за дълготрайност; проектиране за лизинг/услуги; проектиране за повторна употреба в производството; проектиране за рециклиране на материали;

23.  подчертава необходимостта от промяна и адаптиране на настоящите стратегии и пазарни модели, които да подпомагат регионите в прехода към тази по-устойчива форма на икономиката, като в същото време повишават тяхната икономическа и промишлена конкурентоспособност и тяхната конкурентоспособност в областта на околната среда;

24.  призовава за преминаване към кръгова икономика в рамките на координирано многостепенно управление и принципа на партньорство, при пълна прозрачност, участие на местните общности и широко участие на гражданите;

25.  изтъква необходимостта от насърчаване на по-тясно сътрудничество между всички заинтересовани страни в процесите на кръговата икономика;

26.  отбелязва, че проектите, свързани с кръговата икономика, които са получили подкрепа по линия на политиката на сближаване, са генерирали по-големи ползи за по-силно развитите региони; признава ограничения административен капацитет на по-слабо развитите региони и следователно призовава националните органи на държавите членки и Комисията да използват всички налични възможности, за да предоставят експертна помощ и да увеличат капацитета на тези региони, за да им помогнат да увеличат усилията, както и да създадат условия за постигане на технологичен скок, като реализират повече проекти, които отговарят на принципите на кръговата икономика, и като развиват партньорства и по-тясно сътрудничество със заинтересованите страни, като експерти, химици, производители и оператори в областта на рециклирането, по-специално в рамките на инициативата „Промишленост 2020 в кръговата икономика“;

27.  подчертава оценките, съгласно които преминаването към биологични суровини и биологични методи на обработка би могло да намали емисиите с до 2,5 милиарда тона CO2-еквивалент годишно до 2030 г. и по този начин да доведе до многократно разрастване на пазарите на биологични суровини и нови потребителски продукти; подчертава изключителната важност на устойчивото управление на природните ресурси и опазването на биологичното разнообразие при преобразуването им в биологични продукти, материали и горива;

28.  счита, че биоикономиката е от първостепенно значение за регионалното и местното развитие, тъй като задълбочава сближаването между регионите чрез своя потенциал за създаване на работни места и растеж в селските райони; призовава за по-широко използване на европейските структурни и инвестиционни фондове за прилагане на съществуващи иновации чрез политики за насърчаване на заинтересованите страни, като същевременно се увеличи подкрепата за иновациите в развитието на биологични, биоразградими, рециклируеми и компостируеми материали, произвеждани от устойчиво управлявани биологични суровини; припомня, че последователното преминаване към биоикономика може също така да реши проблема с разхищаването на храни; призовава за по-добро сътрудничество между националните, регионалните и местните органи при създаването на системи и платформи, които свързват различни участници от секторите на производството на храни, транспорта и търговията на дребно, потребителския сектор и сектора на отпадъците, както и други заинтересовани страни, като по този начин се пораждат по-големи полезни взаимодействия с цел намиране на ефикасни решения;

29.  подчертава, че освен на местните, регионалните и националните органи, стимули следва да се предоставят и на самите потребители, които следва да бъдат постоянно информирани и насърчавани да променят своето поведение на потребители по отношение на въпросите, свързани с управлението и генерирането на отпадъци, рециклирането, и въпроси, свързани с устойчивите решения в ежедневния им живот;

30.  призовава за по-добър, по-лесен и по-прозрачен достъп до финансиране за местните и регионалните органи, включително чрез укрепване на административния им капацитет и чрез засилено сътрудничество с ЕИБ в рамките на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, с което да се даде възможност за повече инвестиции в „зелени“ работни места, управление на отпадъците, интелигентна специализация, по-нататъшно развитие на селските райони, включително по отношение на необходимата инфраструктура и екологосъобразни технологии, преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми източници на енергия, както и в местния енергиен преход, включително енергийната ефективност, децентрализирано разпределение на енергията, иновации в областта на чистата енергия и кръгова икономика; приветства факта, че през последните пет години ЕИБ предостави 2,4 милиарда евро за съфинансиране на проекти, свързани с кръговата икономика, за управление на отпадъците, управление на водите или научноизследователска и развойната дейност в областта на селското стопанство; подчертава значението на по-добрата координация на европейските структурни и инвестиционни фондове и на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) в областта на кръговата икономика, в т.ч. с оглед на гарантиране, че програмите включват регионален подход и използват по-добре регионалния потенциал за устойчиви енергийни източници;

31.  призовава държавите членки, регионалните и местните органи да насърчават създаването на мрежи за повторна употреба и ремонт и оказването на подкрепа за тях, в частност мрежите, които действат като социални предприятия, за удължаване на живота на продуктите чрез повторна употреба и ремонт, както и чрез улесняване на достъпа на такива мрежи до пунктовете за събиране на отпадъци и чрез популяризиране на използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, икономическите инструменти, критериите за обществени поръчки или други мерки в този смисъл;

32.  подчертава, че устойчивостта на жизнения цикъл на повторната употреба и рециклирането зависи също от енергийното потребление в областта на транспорта; подчертава, че това се отнася особено за селските райони, където трябва да се покриват по-дълги разстояния между пунктовете за събиране и центровете за обработка; настоятелно призовава Комисията, държавите членки и регионалните органи да вземат предвид подхода на жизнения цикъл в стратегиите си за кръгова икономика за селските райони, за да избегнат общо отрицателно въздействие върху околната среда и климата;

33.  посочва, че в извадка от 32 оперативни програми, анализирани за целите на проучване относно интегрирането на въпросите на околната среда във фондовете на политиката на сближаване, девет са съдържали мерки за кръговата икономика, а шест – за „зелени“ работни места; приветства настоящите усилия на националните и регионалните органи, но в същото време призовава държавите членки да интегрират по-пълноценно кръговата икономика в своите оперативни и регионални програми и споразумения за партньорство; настоятелно призовава да се предостави подкрепа на регионите, за да се осигури възможно най-плавен преход към кръгова икономика;

34.  призовава държавите членки да гарантират, че кръговата икономика е включена по подходящ начин в образователните програми и професионалните обучения и преквалификация като интердисциплинарен предмет, така че да се оформят нови нагласи, които ще помогнат за установяването на нови модели на стопанска дейност и за създаването на нови работни места;

35.  призовава националните и регионалните органи, отговарящи за изготвянето на оперативните програми, да интегрират по-тясно кръговата икономика в програмите за териториално сътрудничество, по-специално в програмите за трансгранично сътрудничество, с цел да приложат трансгранични решения, които могат да доведат до по-ефикасни и по-евтини резултати;

36.  счита, че бъдещото планиране на европейските структурни и инвестиционни фондове в следващия програмен период следва да бъде по-добре координирано с националните планове относно енергетиката и климата за 2030 г., като се използват, когато това е възможно, общи показатели с тези, които се съдържат в Регламента относно управлението на Енергийния съюз; изисква амбициозна и последователна стратегия за държавите членки с цел да се изпълнят вече определените задължителни цели на равнище ЕС относно смекчаването на последиците от изменението на климата;

37.  призовава държавите членки да се възползват от възможността за по-нататъшно интегриране на кръговата икономика в своите текущи оперативни програми в периода на преразглеждане; счита, че Комисията следва да улесни този процес, като същевременно подпомага държавите членки за извършването на анализ на сегашното състояние и на възможните области за прилагане и добавяне на кръговата икономика и нейните принципи;

38.  счита, че ролята на Европейското териториално сътрудничество за преодоляване на предизвикателствата, свързани с преминаването към кръгова икономика, следва да бъде увеличена; призовава държавите членки да насърчават трансграничното сътрудничество, по-специално чрез Европейското териториално сътрудничество, за изпълнението на проекти, свързани с кръговата икономика; подчертава освен това, че е важно да се намерят устойчиви решения чрез предприсъединителни споразумения с държави, които не са членки на Европейския съюз, за справяне с текущите предизвикателства, по-специално в областта на замърсяването на въздуха;

39.  подчертава наличния неусвоен потенциал на изпълняваните понастоящем макрорегионални стратегии за оказване на съдействие в справянето с предизвикателствата, свързани с преминаването към кръгова икономика, не само в държавите членки, но и в трети държави, разположени в същия географски район; подчертава, че тези стратегии следва да се съсредоточат върху приоритети, които биха подпомогнали създаването на пазар за вторични суровини за Съюза; призовава за разработването на инициативи за сътрудничество на ЕС със съседните държави;

40.  посочва отново, че е важно адекватно да се изгражда и поддържа капацитетът на местните, регионалните и националните публични органи, което също е тясно свързано с прехода към кръгова икономика; подчертава важната роля, която може да изпълнява техническата помощ в тази област; отбелязва, че регионите и градските райони играят жизненоважна роля за насърчаването на участието в енергийния преход „отдолу нагоре“ и са най-подходящи за изпитване и прилагане на интегрирани енергийни решения в пряка връзка с гражданите; подчертава ролята, която инициативите „интелигентни градове“ могат да играят в кръговата икономика чрез насърчаване на модели на „зелени“ технологии като част от стратегиите за устойчиво градско развитие; подчертава, че устойчивите „кръгови“ градове са инструмент за ефективна кръгова икономика;

41.  подчертава значението на екологосъобразните обществени поръчки като двигател на кръговата икономика с потенциален пазар, оценяван на 1,8 билиона евро годишно, за осъществяване на обществени строителни дейности и доставка на стоки и услуги(14);

42.  подчертава необходимостта от енергийна регулаторна рамка, която да насърчава гражданите и енергийните общности да участват в енергийния преход чрез правото на автономно производство и потребление, както и чрез схеми за постоянно подпомагане, гарантиран приоритетен достъп до мрежата и приоритетно диспечерско управление за енергия от възобновяеми източници;

43.  насърчава регионалните и местните органи да продължат да инвестират в образователни програми, професионално обучение и преквалификация на работниците и служителите, както и в кампании за повишаване на обществената осведоменост относно ползите и предимствата на всички действия с цел преминаване към кръгова икономика чрез проектите в рамките на политиката на сближаване, като по този начин се увеличава участието на гражданите и се повлиява поведението на потребителите; подчертава във връзка с това потенциала на ЕСФ; подчертава, че той следва да насърчава младите предприемачи да се ориентират към кръговата икономика, особено в регионите с ниски равнища на доходи и растеж; подчертава също, че кръговата икономика е възможност за селските райони да противодействат на обезлюдяването, да разнообразят икономиките си и да повишат сигурността си по отношение на рисковете; посочва във връзка с това, че селските райони се нуждаят от стимули за прехода към устойчиви вериги на стойността; подчертава значението на разработването на специфична стратегия за островните региони;

44.  насърчава Комисията да популяризира използването на воденото от общностите местно развитие и интегрираните териториални инвестиции, за да се подпомагат местните заинтересовани страни да съчетават потоци от финансиране и да планират местни инициативи, насочени към кръговата икономика;

45.  отбелязва, че 80% от отпадъците в морските води са от наземни източници; подчертава съответно значението на справянето с изхвърлянето на отпадъци на сушата и в морските води чрез местни и регионални действия, които носят ползи както за околната среда, така и за здравето на човека; призовава държавите членки, регионите и местните органи да съсредоточат усилията си върху предотвратяването на генерирането на отпадъци на сушата;

46.  призовава Комисията да разгледа в рамките на европейския семестър въздействието на регионалните и националните инвестиции, съфинансирани със средства на европейските структурни и инвестиционни фондове по проекти, свързани с кръговата икономика, върху изчисляването на националните бюджетни дефицити;

47.  приветства предложението да се преразгледа Директива 98/83/ЕО за питейната вода, което ще улесни прехода към кръгова икономика чрез намаляване на пластмасовите отпадъци от бутилирана вода и е свързано със значителни икономии на енергия и ефикасно управление на ресурсите от питейна вода;

Кръговата икономика в политиката на сближаване след 2020 г.

48.  призовава за следващия програмен период Комисията да разработи съответна методика за проследяване с подходящи показатели, за да се осъществява по-точно наблюдение на приноса на политиката на сближаване за преминаването към кръгова икономика, така че да се даде по-точна представа за условията в околната среда и за социално-икономическите условия;

49.  посочва, че важна подкрепа за прехода към кръгова икономика осигуряват и други програми, като LIFE, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) и „Хоризонт 2020“; подчертава необходимостта от подобряване на взаимодействието между горепосочените инструменти за постигането на целите, определени в плана за действие на Комисията за кръгова икономика;

50.  призовава Комисията, в контекста на новите законодателни предложения за бъдещата рамка на политиката на сближаване, да разработи подходящи предварителни условия, свързани с преминаването към кръгова икономика; счита, че стратегиите за кръгова икономика следва да бъдат разработвани съвместно с националните, регионалните и местните органи, както и с икономическите и социалните партньори;

51.  призовава Комисията да гарантира, че в програмата „Хоризонт 2020“ се отделя по-голямо внимание и повече финансиране за иновациите и научноизследователските проекти в областта на кръговата икономика;

52.  подчертава, че е важно да се увеличи подкрепата в рамките на политиката на сближаване за устойчиво развитие на градските и селските райони, и призовава в този контекст да бъде отредена по-важна роля на целите, свързани с кръговата икономика; призовава за продължаване на иновативните дейности в градските и селските райони в тази област и призовава Комисията да използва максимално поуките, извлечени през периода 2014 – 2020 г., при изготвянето на предложения за бъдещето; призовава за гъвкав индивидуализиран подход при прилагането на Програмата за градовете, който да предоставя стимули и да дава насоки за пълноценно използване на потенциала на градовете при преминаването към кръгова икономика;

53.  призовава Комисията да превърне Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика в място за обмен на най-добри практики, за да се използват по най-добрия възможен начин ресурсите на политиката на сближаване при прехода към кръгова икономика;

54.  подчертава взаимозависимостта между кръговата икономика и смекчаването на последиците от изменението на климата и поради това призовава за повече разходи в свързаните с икономиката и климата инвестиции в политиката на сближаване за периода след 2020 г.; подчертава освен това, че в следващата многогодишна финансова рамка (МФР) разходите, свързани с климата, следва като цяло да бъдат увеличени в сравнение с действащата МФР;

o
o   o

55.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.
(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.
(7) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0053.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0321.
(10) OВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 111.
(11) ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 65.
(12) ОВ С 353, 27.9.2016 г., стр. 27.
(13) Съобщение на Комисията от 16 януари 2018 г., озаглавено „Рамка за мониторинг на кръговата икономика“ (COM(2018)0029).
(14) „Купувайте екологосъобразно! Ръководство за зелени обществени поръчки“, трето издание, Европейска комисия, 2016 г.


Допълнителна макрофинансова помощ за Украйна ***I
PDF 483kWORD 51k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2018 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Украйна (COM(2018)0127 – C8-0108/2018 – 2018/0058(COD))
P8_TA(2018)0255A8-0183/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0127),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0108/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид съвместната декларация на Европейския парламент и на Съвета, приета заедно с Решение № 778/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Грузия(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 29 май 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по външни работи (A8-0183/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  одобрява съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 юни 2018 г с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Украйна

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2018/947.)

ПРИЛОЖЕНИЕ

СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПАРЛАМЕНТА, СЪВЕТА И КОМИСИЯТА

Парламентът, Съветът и Комисията припомнят, че предпоставка за предоставянето на макрофинансова помощ е държавата бенефициент да спазва ефективни демократични механизми, включително многопартийна парламентарна система, принципите на правовата държава, и осигуряването на гаранции за зачитането на правата на човека.

През целия цикъл на макрофинансовата помощ от Съюза Комисията и Европейската служба за външна дейност следят за изпълнението на това предварително условие.

В светлината на неизпълнените условия относно борбата с корупцията и свързаната с това отмяна на третия транш от предишната програма за макрофинансова помощ по силата на Решение (ЕС) 2015/601, Европейският парламент, Съветът и Комисията подчертават, че предоставянето на допълнителна макрофинансова помощ ще зависи от постигането на напредък в борбата с корупцията в Украйна. За тази цел условията, свързани с икономическата политика, и финансовите условия на меморандума за разбирателство, който ще бъде договорен между Европейския съюз и Украйна, трябва да включват, наред с другото, задължения за укрепване на управлението, административния капацитет и институционалната структура, в частност за борбата с корупцията в Украйна, по-специално относно система за проверка на декларациите за имущество, проверката на данните за действителните собственици на дружествата и добре функциониращ специализиран съд за борба с корупцията в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Трябва също така да бъдат определени условия за борба с изпирането на пари и избягването на данъци. В съответствие с член 4, параграф 4, ако условията не са изпълнени, Комисията временно спира или отменя изплащането на макрофинансовата помощ.

Освен да информира редовно Европейския парламент и Съвета за събитията, свързани с помощта, и да им предоставя съответните документи, Комисията, при всяко плащане, докладва публично за изпълнението на всички свързани с изплащането условия относно икономическата политика и на финансовите условия, по-специално отнасящите се до борбата с корупцията.

Европейският парламент, Съветът и Комисията припомнят, че настоящата макрофинансова помощ за Украйна допринася за ценности, които Украйна и Европейският съюз споделят, включително устойчивото и социално отговорно развитие, което води до създаване на работни места и намаляване на бедността, както и ангажимента за силно гражданско общество. Комисията прилага към проекта на решение за изпълнение на Комисията за одобряването на меморандум за разбирателство анализ на очакваното социално въздействие на макрофинансовата помощ. В съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 този анализ ще бъде представен на Комитета на държавите членки и се предоставя на разположение на Парламента и на Съвета посредством регистъра за дейността на комитетите.

(1) ОВ L 218, 14.8.2013 г., стр. 15.


Преговори във връзка с осъвременяването на Споразумението за асоцииране между ЕС и Чили
PDF 564kWORD 59k
Препоръка на Европейския парламент от 13 юни 2018 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно преговорите във връзка с осъвременяването на Споразумението за асоцииране между ЕС и Чили (2018/2018(INI))
P8_TA(2018)0256A8-0158/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2 и 3 и дял V, и по-специално членове 21 и 36, от Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и част пета от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 218 от ДФЕС,

—  като взе предвид действащото Споразумение за асоцииране между Република Чили и Европейския съюз,

—  като взе предвид започването на преговорите между Европейския съюз и Чили на 16 ноември 2017 г. с цел сключване на осъвременено споразумение за асоцииране,

—  като взе предвид приемането от Съвета на указанията за водене на преговори по това споразумение на 13 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид съвместната декларация от 25-ото заседание на Съвместния парламентарен комитет ЕС — Чили от 22 януари 2018 г.,

—  като взе предвид своята препоръка от 14 септември 2017 г. до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност относно преговорите във връзка с модернизирането на търговския стълб на споразумението за асоцииране между ЕС и Чили(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2017 г. относно политическите отношения между ЕС и Латинска Америка(2),

—  като взе предвид декларацията на Форума на гражданското общество ЕС — Общност на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) от 11 май 2015 г., озаглавена „Равенство, права и демократично участие на народите на Европа и Латинска Америка и Карибския басейн“,

—  като взе предвид член 108, параграф 4 и член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0158/2018),

А.  като има предвид, че Чили и ЕС са обединени от споделени ценности и близки културни, икономически и политически връзки;

Б.  като има предвид, че Чили и ЕС са близки партньори в борбата с регионалните и глобалните предизвикателства, като например изменението на климата, международната сигурност, устойчивото развитие и глобалното управление;

В.  като има предвид, че Чили е твърд защитник на демокрацията и правата на човека, свободната и отворена търговия и многостранното сътрудничество; като има предвид, че Чили също така е и ключов член на Тихоокеанския алианс, Организацията на американските държави (ОАД) и Съюза на южноамериканските нации (UNASUR), и държава с високи доходи и член на ОИСР;

Г.  като има предвид, че Чили играе важна роля в регионалните въпроси, например като държава гарант в мирния процес в Колумбия и преговорите в Санто Доминго между венесуелското правителство и опозицията; като има предвид, че Чили се оттегли от преговорите във Венесуела, тъй като не бяха постигнати минималните условия за демократични президентски избори и за нормализиране на институциите;

Д.  като има предвид, че рамковото споразумение за участието на Чили в операциите на ЕС за управление на кризи е в сила от януари 2014 г.; като има предвид, че Чили участва в EUFOR ALTHEA в Босна и Херцеговина, както и в редица мироопазващи операции на ООН, което отразява чилийския ангажимент за постигането на световен мир и сигурност;

Е.  като има предвид, че последните парламентарни и президентски избори още веднъж доказаха устойчивостта и зрелостта на чилийската демокрация; като има предвид, че Чили се ползва със силен икономически растеж и е една от най-бързо разрастващите се икономики в Южна Америка през последните десетилетия; като има предвид, че усилията за реформи в страната все още са в ход;

Ж.  като има предвид, че скорошната декриминализация на абортите при определени обстоятелства показва по-голяма отвореност на чилийското общество по отношение на овластяването на жените и момичетата;

З.  като има предвид, че в Индекса на човешкото развитие за 2016 г. Чили е поставена в категорията на държавите с много висок индекс на човешко развитие и се нарежда на първо място в Латинска Америка и на 38-о в света, изпреварвайки седем държави – членки на ЕС;

И.  като има предвид, че действащото споразумение за асоцииране допринесе за задълбочаването на политическите отношения между ЕС и Чили и за значителното увеличаване на търговските и инвестиционните потоци; като има предвид, че постоянното спазване на принципите на правовата държава и на стабилна правна и политическа рамка дава възможност на Чили и на ЕС да упражняват свободно предприемачество и създава подходяща среда за инвестиции, включваща гаранции за принципа на правна сигурност;

Й.  като има предвид, че през последните години ЕС и Чили сключиха по-амбициозни и всеобхватни споразумения с други партньори; като има предвид, че следователно осъвременяването на Споразумението за асоцииране между ЕС и Чили има потенциала да задълбочи значително съществуващата връзка, включително отношенията в областта на външните работи и сигурността;

К.  като има предвид, че бъдещото споразумение за асоцииране между ЕС и Чили трябва напълно да отразява преобразуващия характер на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и ролята на международното сътрудничество за развитие за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР);

Л.  като има предвид, че актуализирано споразумение за асоцииране, заедно със споразуменията с Мексико и Меркосур, които понастоящем се (пре)договарят, ще засили ролята на ЕС като ключов съюзник на Латинска Америка в момент, когато други участници се опитват да се сдобият с все по-голямо влияние в региона, като например Китай и Русия;

М.  като има предвид, че Съвместният парламентарен комитет (СПК) ЕС — Чили многократно е изразявал подкрепата си за осъвременяването на споразумението за асоцииране, последно в съвместната декларация, приета на 25-ото му заседание на 22 януари 2018 г.;

1.  препоръчва следното на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:

Общи принципи

Многостранно сътрудничество и регионално и международно сътрудничество

Политически диалог и сътрудничество

Институционални разпоредби

   а) да укрепят значително сътрудничеството между Чили и ЕС, двама единомислещи партньори в среда на нова несигурност в международните отношения, въз основа на споделените ни ценности и принципите на демокрацията, да се борят срещу изменението на климата, като гарантират равенството между половете, принципите на правовата държава, доброто управление, спазването на правата на човека и основните свободи;
   б) да гарантират, че осъвремененото споразумение с Чили е амбициозно, всеобхватно и балансирано, и предоставя осезаеми ползи за гражданите и за предприятията и икономиките от двете страни; да гарантират, че то има водеща роля сред най-напредничавите споразумения, които ЕС е сключвал с трети държави;
   в) да засилят свързаните с правата на човека аспекти на сътрудничеството между ЕС и Чили в светлината на Стратегията за правата на човека между ЕС и Чили за периода 2016—2020 г.; да включат съвместен ангажимент за защитата и насърчаването на правата на човека, основните свободи, равенството между половете и правата на малцинствата като общността на ЛГБТИ и коренните народи, с приложими механизми за мониторинг, редовно отчитане и уреждане на спорове; да насърчават Чили да намери разрешение на въпросите, свързани с местния народ мапуче и другото коренно население; да продължат практиката на включване на клауза за правата на човека във всички бъдещи споразумения за асоцииране; да продължат редовния диалог между ЕС и Чили по правата на човека, с цел укрепване на институционалната рамка и публични политики, които да насърчават правата на човека, включително чрез многостранно сътрудничество;
   г) да насърчават Чили да гарантира надлежно провеждане на съдебния процес и справедливо съдебно производство в пълно съответствие с международните стандарти;
   д) да се стремят да насърчават устойчиво социално-икономическо развитие, да се борят с бедността и да намалят нивата на неравенство с оглед на ангажимента на Чили да постигне ЦУР съгласно Програмата до 2030 г.;
   е) да подкрепят Чили в подобряването на образователните стандарти и на образователните програми, като гарантират, че лицата с най-ниски доходи имат пълен достъп до висше образование; да укрепят връзката между университетите и пазара на труда, като се преодолеят несъответствията в уменията и се насърчи младежката заетост;
   ж) да насърчат защитата на социалните и екологичните права и да гарантират ефективно изпълнение на конвенциите на Международната организация на труда, както и премахването на принудителния и детския труд;
   з) да укрепят диалога и сътрудничеството по регионални и глобални предизвикателства, като например организираната престъпност, трафика на наркотици, подема на неравенството, миграцията, тероризма и изменението на климата, включително изпълнението на Програмата до 2030 г.; да подкрепят сътрудничеството между ЕС и Чили по управлението на миграцията и да установят механизми за обратно приемане, включително за лица без гражданство и за граждани на трети държави;
   и) да припомнят значението на многостранните отношения и факта, че двустранните преговори не трябва да подкопават стремежа за постигане на напредък на многостранно равнище;
   й) да допринесат за укрепването на многостранното сътрудничество и международното сътрудничество, за да насърчат международната сигурност и да се справят ефективно с глобалните предизвикателства; да подобрят координацията по заеманите от двете страни позиции в международни организации и форуми;
   к) да насърчават Чили да продължи да подкрепя схемите за регионална интеграция и сътрудничество, най-вече Тихоокеанския алианс, с оглед на неговите окуражаващи резултати като реален и активен двигател на икономическата интеграция между членовете на региона, но също и UNASUR и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC); да разгледат възможността ЕС да получи статут на наблюдател в Тихоокеанския алианс;
   л) да осигурят съдържателен редовен диалог по всички въпроси от значение, като надграждат и разширяват съществуващите формати; да мобилизират наличните ресурси чрез Инструмента за партньорство (ИП) с оглед на постигането на стратегически цели;
   м) да осигурят тясно сътрудничество в областта на сигурността и отбраната, особено по отношение на предотвратяването на конфликти, управлението на кризи, морската сигурност, разоръжаването и неразпространението на ядреното оръжие; да позволят засилено участие на Чили в мисиите и операциите на ЕС по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО);
   н) да осигурят възможности за засилване на сътрудничеството в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и киберпрестъпността, и за предотвратяването на радикализацията и трансграничната престъпност, без да се подкопават гражданските свободи и основните права; да предприемат действия в контекста на световната борба срещу тероризма чрез засилване на механизмите, мерките и органите за глобално и регионално сътрудничество в съответствие с международното право и с принципите на Устава на Организацията на обединените нации;
   о) да подобрят сътрудничеството в борбата срещу корупцията, изпирането на пари и данъчните измами; да включат разпоредби относно доброто данъчно управление и стандарти за прозрачност, които да потвърдят отново ангажимента на страните да прилагат международните стандарти в борбата срещу избягването на данъци и данъчните измами;
   п) да припомнят, че корупцията накърнява правата на човека, равенството, социалната справедливост, търговията и лоялната конкуренция, с което възпрепятства икономическия растеж; да включат специални раздели, в които да се очертаят ясни и силни ангажименти и мерки за борба с корупцията във всичките ѝ форми, и да прилагат международните стандарти и многостранните конвенции за борба с корупцията;
   р) да улеснят мобилността между ЕС и Чили; да подобрят младежкия и студентския обмен, програмите за стипендии и обучителните курсове, включително посредством програмата „Еразъм+“; да положат още усилия за пълното взаимно признаване на академични квалификации и за модернизацията, достъпността и интернационализацията на висшето образование;
   с) да насърчават трансфера на научни и технологични знания и да засилят сътрудничеството в областта на научните изследвания и сътрудничеството, като използват пълноценно съществуващите програми, като например „Хоризонт 2020“;
   т) да насърчават и укрепват връзките в областта на международното сътрудничество въз основа на Меморандума за разбирателство относно международното сътрудничество, подписан през 2015 г.; да създадат иновативни механизми за разширяване и засилване на тристранното сътрудничество и регионалното сътрудничество с трети страни в рамките на и извън Латинска Америка чрез програми като EUROsociAL+ и Euroclima+, както и сътрудничеството във връзка с политики за борба с наркотиците, като например COPOLAD;
   у) да разработят методология за показване на въздействието от осъвремененото споразумение за мъжете и жените и да използват резултатите като основа за проектирането на политики с цел постигане на равновесие между половете;
   ф) да потвърдят отново съвместния ангажимент към Парижкото споразумение за климата и към Програмата до 2030 г. и да осигурят тясно сътрудничество между ЕС и Чили за опазването на околната среда и борбата с изменението на климата; да укрепят партньорството по отношение на техническото и политическото сътрудничество в ключови области на околната среда, включително емисиите на CO2 в международния транспорт, опазването на биологичното разнообразие и устойчивото производство и потребление; да насърчават засилено сътрудничество в областта на кръговата икономика с цел подобряване на ресурсната ефективност, устойчивото използване на природните ресурси, екоиновациите и управлението на водите; да увеличат подкрепата за проекти с цел смекчаване на последиците от изменението на климата;
   х) да укрепят сътрудничеството в областта на научноизследователската и развойната дейност и във връзка с използването на програмата на ЕС „Коперник“ в областта на данните за спътниково наблюдение на Земята за екологични цели;
   ц) да насърчават културното сътрудничество и да подкрепят диаспората в Чили и в ЕС, с цел да се подкрепят чуждестранните инвестиции в ЕС и в Чили;
   ч) да потвърдят отново достъпа до водоснабдяване като човешко право;
   ш) да гарантират, че споразумението за асоцииране се основава на силно парламентарно участие, което засилва настоящите разпоредби и механизми за сътрудничество, за да позволи по-голямо участие в и контрол над изпълнението му, главно посредством съществуващия междупарламентарен формат на СПК; да осигурят възможността СПК да изисква необходимата информация за изпълнението на споразумението за асоцииране;
   щ) да гарантират надлежното участие на гражданското общество както по време на преговорите, така и в етапа на изпълнение на споразумението за асоцииране, включително, но не само, Съвместния консултативен комитет; подчертава необходимостта от създаване на институционализиран механизъм за политически диалог на организациите на гражданското общество в двата региона;
   аа) да информират Парламента незабавно и изчерпателно на всички етапи от преговорите съгласно член 218, параграф 10 от ДФЕС; това включва предоставяне на Парламента на преговорните текстове и протоколи от всеки кръг на преговорите; приветства в това отношение решението на Съвета от 22 януари 2018 г. да публикува мандата за водене на преговори, даден на Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност през ноември 2017 г.;
   аб) да вземат неотдавнашното публикуване на указанията за водене на преговори като важен прецедент и да се ангажират да публикуват в бъдеще всички указания за водене на преговори за международни споразумения;
   ав) да ускорят преговорите по споразумението за асоцииране, с оглед да се даде възможност за ратифицирането му от Парламента преди края на настоящия европейски законодателен мандат;
   аг) да зачитат на всички равнища дългогодишната практика да не се прилага временно новото споразумение, докато Парламентът не даде одобрението си;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, на Комисията и на заместник‑председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на президента, правителството и парламента на Република Чили.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0354.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0345.


Отношенията между ЕС и НАТО
PDF 589kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2018 г. относно отношенията между ЕС и НАТО (2017/2276(INI))
P8_TA(2018)0257A8-0188/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора от Лисабон,

—  като взе предвид Северноатлантическия договор,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г., 28 юни и 15 декември 2016 г. и 9 март, 22 юни и 15 декември 2017 г.,

—  ‎като взе предвид заключенията на Съвета от 18 май 2015 г. и 14 ноември 2016 г. относно общата политика за сигурност и отбрана, от 6 декември 2016 г. относно сътрудничеството между ЕС и НАТО, от 6 март, 18 май и 17 юли 2017 г. относно Глобалната стратегия на ЕС и от 19 юни и 5 декември 2017 г. относно изпълнението на общия набор от предложения, одобрен от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г.,‏

—  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — Глобална стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз“, който беше представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) на 28 юни 2016 г.,

—  като взе предвид съвместната декларация от 8 юли 2016 г. на председателите на Европейския съвет и Комисията и на генералния секретар на НАТО, общия набор от 42 предложения, одобрен от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г., и докладите за напредъка от 14 юни и 5 декември 2017 г. относно неговото изпълнение, както и новия набор от 32 предложения, одобрен от двата Съвета на 5 декември 2017 г.,

—  като взе предвид резултатите от заседанията на Съвета по външни работи (включително отбраната), проведени на 13 ноември 2017 г. и на 6 март 2018 г. и посветени конкретно на сътрудничеството между ЕС и НАТО,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2016 г. до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Европейския план за действие в областта на отбраната (COM(2016)0950),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на ЗП/ВП от 10 ноември 2017 г. до Европейския парламент и Съвета относно подобряването на военната мобилност в Европейския съюз (JOIN(2017)0041) и свързания План за действие, който беше представен през март 2018 г. (JOIN(2018)0005),

—  като взе предвид пакета относно отбраната, представен от Комисията на 7 юни 2017 г.,

—  като взе предвид годишния доклад на генералния секретар на НАТО за 2017 г., публикуван на 15 март 2018 г.,

—  като взе предвид Резолюция № 439 на Парламентарната асамблея на НАТО (ПА на НАТО) от 9 октомври 2017 г. относно по-тясното сътрудничество между НАТО и ЕС,

—  като взе предвид Резолюция № 440 на ПА на НАТО от 9 октомври 2017 г. относно европейската отбранителна индустриална база,

—  като взе предвид доклада на комисията по отбрана и сигурност на ПА на НАТО от 8 октомври 2017 г. относно сътрудничеството между НАТО и ЕС след Варшава, включително приложението към него, предоставено от Европейския парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно ЕС в променящата се глобална среда – един по-свързан, оспорван и сложен свят(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана(2),

—  като взе предвид своите резолюции от 23 ноември 2016 г. и 13 декември 2017 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО)(3),

—  като взе предвид своите резолюции от 14 декември 2016 г. и 13 декември 2017 г. относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон(5),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0188/2018),

A.  като има предвид, че нашите ценности, като например либералната демокрация, многостранното сътрудничество, правата на човека, мирът, развитието и принципите на правовата държава, на които се основават ЕС и трансатлантическата връзка, както и основаната на правила международна система и европейското единство и сближаване са поставени под въпрос в това време на геополитически сътресения и бързо влошаване на стратегическата среда;

Б.  като има предвид, че двете основни организации на Запада — ЕС и НАТО, бележат напредък по отношение на засилването на сътрудничеството си с оглед на сложните предизвикателства, рискове и заплахи, както конвенционални, така и хибридни, породени от държавни и недържавни субекти главно от изток и юг; като има предвид, че натрупването на кризи, които дестабилизират съседните на Съюза държави, създава както вътрешни, така и външни заплахи за сигурността; като има предвид, че нито една от двете организации не разполага с пълния набор от инструменти, за да се справи самостоятелно с всички тези предизвикателства за сигурността, както и че всяка от тях би могла да се справи по-успешно с тези заплахи в сътрудничество с другата; като има предвид, че ЕС и НАТО са абсолютно необходими за гарантирането на сигурността на Европа и на техните граждани;

В.  като има предвид, че сътрудничеството между ЕС и НАТО не следва да бъде разглеждано като самоцел, а като начин за постигане на общи цели и приоритети в областта на сигурността посредством допълняемост на мисиите и наличните средства; като има предвид, че държавите — членки на ЕС, и съюзниците в НАТО имат един единствен набор от сили; като има предвид, че заедно те могат да използват ресурсите ефикасно и да мобилизират по-ефективно широк набор от налични инструменти в отговор на предизвикателствата в областта на сигурността;

Г.  като има предвид, че НАТО е военен съюз, а ЕС не е такъв; като има предвид, че ЕС е глобален стратегически участник и гарант за сигурност, разполагащ с уникален и широк набор от инструменти и средства, благодарение на които може да се заеме всеобхватно с настоящите предизвикателства посредством своите различни политики; като има предвид, че според целите и вследствие на Глобалната стратегия ЕС поема по-голяма отговорност за собствената си сигурност и отбрана и засилва ролята си като партньор за международен мир и сигурност, както и способността си да действа автономно, като същевременно също така увеличава приноса си към НАТО и насърчава по-тясното сътрудничество;

Д.  като има предвид, че НАТО носи основната отговорност за колективната отбрана на своите членове; като има предвид, че взема под внимание указанието за съюзниците на НАТО да изразходват 2% от БВП за отбрана в продължение на едно десетилетие с цел да поддържат подходящи отбранителни способности; като има предвид, че НАТО, като ключов партньор на ЕС в областта на сигурността, продължава да бъде основен гарант за оперативната съвместимост на капацитета на съюзническите сили, както и за съгласуваността на усилията им за възлагане на обществени поръчки;

Е.  като има предвид, че действията на ЕС и НАТО следва да се допълват в областта на сигурността, за да се справят по-добре с безпрецедентни и многостранни предизвикателства за сигурността; като има предвид, че общите за двете организации области също изискват по-тясно и по-ефикасно сътрудничество;

Ж.  като има предвид, че ЕС и НАТО, които участват в управлението на кризи, ще бъдат по-ефективни в тази дейност, ако действат по един наистина координиран начин и оползотворят максимално своя експертен опит и ресурси; като има предвид, че като последващи действия във връзка с Глобалната стратегия на ЕС, ЕС укрепва своя обединен подход към външните конфликти и кризи и дава отговор на заплахи и предизвикателства, свързани с вътрешната и външната сигурност, посредством граждански или военни средства;

З.  като има предвид, че в рамките на срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 г. Алиансът и ЕС очертаха сферите за засилване на сътрудничеството в светлината на общите предизвикателства на изток и юг, включително по отношение на борбата с хибридните заплахи, увеличаването на устойчивостта, изграждането на капацитет в областта на отбраната, киберотбраната, морската сигурност и ученията; като има предвид, че през декември 2016 г. външните министри на НАТО одобриха 42 мерки за засилване на сътрудничеството между НАТО и ЕС в определени области, а през декември 2017 г. беше постигнато споразумение за допълнителни области на съвместна работа;

И.  като има предвид, че е необходимо партньорство между ЕС и НАТО за борба с хибридните заплахи, включително за борба с разпространението на невярна информация и дезинформацията, както и за укрепване на устойчивостта; като има предвид, че е необходимо ясно разграничение по отношение на правомощията и политическите стратегии на двете институции;

Й.  като има предвид, че дейностите от страна на Русия се увеличават; като има предвид, че докато рискът от отслабване на трансатлантическата връзка и солидарността между държавите — членки на ЕС, продължава да съществува, техният общ стратегически подход по отношение на Русия трябва да бъде засилен; като има предвид, че и ЕС, и НАТО са загрижени във връзка с по-самоувереното военно поведение на Русия; като има предвид, че политическата манипулация и кибератаките също пораждат загриженост; като има предвид, че ЕС реагира на руската намеса в европейските вътрешни работи, която е в нарушение на международното право и норми; като има предвид, че устойчивостта е и ще продължи да бъде ключов елемент на колективната отбрана;

К.  като има предвид, че държавите от южното съседство са изправени пред безпрецедентна нестабилност и представляват стратегически важно предизвикателство както за държавите — членки на ЕС, така и за членовете на НАТО, особено за тези, които са разположени на първа линия;

Л.  като има предвид, че кибератаките стават все по-чести и усъвършенствани; като има предвид, че през 2014 г. НАТО въведе киберотбраната като част от една от основните задачи на Алианса, свързани с колективната отбрана, а през 2016 г. призна киберпространството като оперативно пространство, наред със сухопътното, въздушното и морското пространство; като има предвид, че ЕС и НАТО могат да допълват взаимно усилията си; като има предвид, че трябва да се насърчава засилването на сътрудничеството между държавите — членки на ЕС, в областта на куберсигурността и че в тази област е необходим координиран подход от страна на всички държави — членки на ЕС;

М.  като има предвид, че през декември 2017 г. НАТО и ЕС решиха да засилят сътрудничеството помежду си в областта на борбата срещу тероризма, главно посредством увеличаване на обмена на информация и повишаване на националната устойчивост;

Н.  като има предвид, че ЕС и НАТО използват една и съща транспортна инфраструктура в Европа, което е основен фактор за бързото разгръщане на военни части, и като има предвид, че военната мобилност наскоро беше определена като основна приоритетна област на сътрудничеството между двете организации;

О.  като има предвид, че според последните проучвания на Изследователския център „Пю“ обществената подкрепа за НАТО е силна и нараства в повечето държави — членки на НАТО;

По-задълбочено партньорство

1.  изразява убеждението си, че ЕС и НАТО споделят едни и същи ценности в стремежа към постигане на международен мир и сигурност, че са изправени пред сходни стратегически предизвикателства и че, предвид наличието на 22 общи членове, имат близки интереси в областта на сигурността и отбраната, включително по отношение на защитата на гражданите си срещу всякакви заплахи; счита, че стратегическото партньорство между ЕС и НАТО е от основно значение за справянето с тези предизвикателства в областта на сигурността; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО следва да допълва и отчита специфичните им характеристики и роли;

2.  подчертава откритостта и прозрачността при пълното зачитане на самостоятелното вземане на решения и на процедурите на двете организации, както и приобщаването и реципрочността, без да се засяга специфичният характер на политиката за сигурност и отбрана на която и да било държава членка, като важни принципи в стратегическото партньорство между ЕС и НАТО; подчертава, че сътрудничеството с държавите — членки на ЕС, които не членуват в НАТО, както и с членовете на НАТО, които не членуват в ЕС, е неразделна част от сътрудничеството между ЕС и НАТО;

3.  изразява убеждението си, че за членовете си НАТО е крайъгълният камък на колективната отбрана и възпиране в Европа; също така изразява убеждението си, че един по-силен ЕС, провеждащ по-ефективна ОПСО посредством множество проекти между държавите членки и способен да спазва разпоредбите на член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), съгласно който държавите членки могат да поискат помощ, допринася за укрепването на НАТО; подчертава факта, че сътрудничеството между ЕС и НАТО трябва също така да вземе предвид политиката за сигурност и отбрана на шестте държави – членки на ЕС, които не членуват в НАТО, а също и на седемте членове на НАТО, които не членуват в ЕС;

4.  твърдо вярва, че ефективните отговори на пълната гама от предизвикателства в областта на сигурността изискват стратегическа визия, допълнително структурно адаптиране и съчетание от инструменти с „твърда“ и „мека“ сила за ЕС и НАТО; подчертава, че времето е от съществено значение за укрепването на партньорството между ЕС и НАТО, като се отчитат разликите в двете организации;

5.  отбелязва, че въпреки че следва да се развива в още по-голяма степен обща европейска стратегическа култура, постигането на обща преценка за заплахите ще има положително въздействие; счита, че Съюзът трябва да работи за засилването на стратегическата си автономност; ето защо насърчава държавите – членки на ЕС, да постигнат, в сътрудничество с институциите на ЕС, общо разбиране за променящата се по отношение на заплахите обстановка и да продължат усилията си, например под формата на съвместни брифинги, граждански обучения за реагиране при извънредни ситуации и съвместни оценки на заплахите; приветства неотдавнашните усилия в тази насока;

6.  подчертава, че европейските граждани, съзнавайки, че ответните реакции само на национално равнище спрямо тероризма и несигурността не са достатъчни, очакват, че ЕС ще ги защити от тези заплахи и че тясното сътрудничество между ЕС и НАТО би позволило на държавите членки да бъдат по-допълващи се и по-ефективни;

7.  подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството между ЕС и НАТО във връзка с мисиите и операциите както на стратегическо, така и на тактическо равнище;

8.  подчертава, че стратегическото партньорство между ЕС и НАТО е също от основно значение за променящата се ОПСО на ЕС и за бъдещето на Алианса, както и за отношенията между ЕС и Обединеното кралство след излизането на Обединеното кралство от ЕС;

9.  счита, че потенциалът на отношенията между ЕС и НАТО може да бъде допълнително оползотворен и че по-нататъшното развитие и задълбочаване на партньорството не следва да се ограничава до обща реакция на кризите извън Европа, и по-конкретно в съседните държави, а следва да обхване и кризите на континента;

10.  подчертава необходимостта от съвместна работа по предотвратяването, анализа и ранното предупреждение чрез ефективен обмен на информация с цел да се противодейства на новопоявилите се заплахи с общи действия;

11.  счита, че съвместната декларация на ЕС и НАТО и последващите мерки за прилагане бележат нова и съществена фаза на стратегическото партньорство; приветства осезаемите резултати при изпълнението на съвместната декларация, по-специално във връзка с борбата с хибридните заплахи, стратегическите комуникации, съгласуваността на резултатите в рамките на съответните процеси на планиране на отбраната и морското сътрудничество; приветства новия набор от действия, които бяха добавени на 5 декември 2017 г., особено свързаните с борбата срещу тероризма, а също и по отношение на военната мобилност и жените, мира и сигурността; приветства промяната в културата на ангажираност и гладкото функциониране на сътрудничеството между служителите при изпълнението на всяко действие; отново заявява, че макар самият процес да се управлява от институциите, успешното изпълнение на договорените общи цели и действия зависи от трайната политическа воля на всички държави членки; в този контекст приветства ангажираността на държавите членки както на ЕС, така и на НАТО, и подчертава, че успешното изпълнение на съвместната декларация зависи от политическата воля на всички държави членки; счита, че е важно да се засили сътрудничеството и диалогът между ЕС и НАТО и да се гарантира политическа воля и подходящи ресурси за непрекъснатото изпълнение и по-нататъшното подобряване на сътрудничеството; очаква новата декларация на ЕС и НАТО да бъде приета по време на срещата на високо равнище на НАТО, която ще се проведе на 11—12 юли 2018 г. в Брюксел;

12.  отбелязва редовните общи прегледи, организирани от ЗП/ВП и генералния секретар на НАТО съответно в Съвета по външни работи на ЕС и Северноатлантическия съвет на НАТО, и продължаването на редовните срещи между Комитета по политика и сигурност на ЕС и Северноатлантическия съвет на НАТО;

13.  приветства потвърждаването на ангажимента на САЩ към НАТО и европейската сигурност; припомня факта, че ЕС и САЩ са ключови международни партньори и че това партньорство е утвърдено също посредством НАТО; подчертава значението на двустранните отношения между държавите — членки на ЕС, и САЩ; твърдо вярва, че засилването на сътрудничеството между ЕС и НАТО укрепва трансатлантическата връзка и че способността на НАТО да изпълни мисиите си е свързана с трансатлантическите отношения; ето защо отбелязва, че неотдавнашните политически събития биха могли да се отразят на здравината на трансатлантическите отношения; отбелязва, че САЩ, които като цяло насърчават и приветстват същественото развитие в областта на отбраната на ЕС, следва да продължат да полагат усилия за по-добро разбиране на европейските стратегически интереси, включително развитието на европейски отбранителни способности; подчертава факта, че усилията на ЕС за постигане на стратегическа автономност укрепват средата на сигурност на Алианса;

14.  приветства засиленото присъствие на НАТО по източната граница на НАТО; приветства разполагането от страна на НАТО на четири международни бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша, ръководени съответно от Обединеното кралство, Канада, Германия и САЩ; счита, че сътрудничеството между ЕС и НАТО следва да бъде допълнително засилено по източната и южната граници с оглед на сигурността на двете организации и че следва да се предотвратява и противодейства по подходящ начин на проникването на Русия в държавите по източната граница, независимо дали то се извършва с хибридни или конвенционални средства; подчертава, че настоящата инфраструктура в Европа, която е главно с ориентация запад-изток, следва да бъде допълнена с развитието на ново измерение север-юг, което да отговори на изискванията за военна мобилност; подчертава, че усилията в областта на военната мобилност следва да допринесат за ефективното изпълнение на мисиите и операциите по линия на ОПСО и за позицията за отбрана на Алианса; счита, че пътищата, мостовете и железопътните линии следва да бъдат модернизирани, така че да позволят бързото разполагане на военни служители и оборудване;

15.  подчертава в тази връзка значението на подобряването на способностите на НАТО за бързо подкрепление посредством подобряването на инфраструктурата на равнище на ЕС и на национално равнище, премахване на бюрократичните и инфраструктурните пречки пред безпроблемното придвижване на силите и предварително разполагане на военно оборудване и запаси, с което се увеличава колективната ни сигурност;

16.  приветства стартирането на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС); подчертава потенциала му да засили европейския принос в рамките на НАТО; счита, че то може да увеличи полезните взаимодействия и ефективността и че е ключова стъпка за подобряване на способностите на ЕС в областта на сигурността и отбраната, както и на потенциалните резултати от действията на европейските държави — членки на НАТО, и изразява убеждението си, че ЕС и НАТО взаимно се подсилват;

17.  изтъква допълващата роля на ПСС спрямо НАТО и подчертава, че то следва да бъде движеща сила за по-нататъшното сътрудничество между ЕС и НАТО в областта на развитието на способности, тъй като цели да засили отбранителните способности на ЕС и, в по-общ план, да направи ОПСО по-ефективна и релевантна с оглед на посрещането на съвременните предизвикателства в областта на сигурността и военните предизвикателства; подчертава значението на прозрачността и предоставянето на информация относно ПСС на САЩ и другите членове на НАТО с цел избягване на недоразумения;

18.  подчертава, че в следващата съвместна декларация на ЕС и НАТО следва да бъде отправен настоятелен призив способностите, развити в международен план от държавите — членки на ЕС, включително в рамките на ПСС, и съюзниците на НАТО, да бъдат на разположение както за операции на ЕС, така и за операции на НАТО; подчертава, че наскоро взетите от ЕС решения (координиран годишен преглед на отбраната (КГПО), ПСС, Европейски фонд за отбрана (ЕФО)) имаха за цел да гарантират, че европейците поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност, допринасят за укрепването на НАТО, както и за гарантирането на справедливо поделяне на тежестта в трансатлантически план, като същевременно се отчита целта за съвместно справяне с общите предизвикателства в областта на сигурността, избягва се ненужно дублиране и се развиват съгласувани, допълващи се и оперативно съвместими отбранителни способности; счита, че разработването на общи стандарти, процедури, обучения и учения следва да се счита за важна предпоставка за по-ефикасно сътрудничество между ЕС и НАТО;

19.  отбелязва, че след Брексит 80% от разходите на НАТО за отбрана ще се покриват от държави извън ЕС, а три от четири батальона на изток ще бъдат под командването на държави, които не са членки на ЕС;

20.  настоятелно призовава ЕС и НАТО да организират редовни учения на стратегическо равнище с участието на висшите политически ръководители на двете организации; в тази връзка приветства организираното от Естония учение EU CYBRID 2017, където за пръв път генералният секретар на НАТО участва в учение на ЕС;

Основни области на сътрудничество

21.  отбелязва, че заплахите за сигурността са станали по-хибридни и по-малко конвенционални и че е необходимо международно сътрудничество за справяне с тях; призовава ЕС и НАТО да продължат да изграждат устойчивост и да развиват обща ситуационна осведоменост за хибридните заплахи; насърчава ЕС и НАТО да координират своите механизми за реагиране при кризи, за да се осигури съгласувана реакция на хибридните заплахи; приветства неотдавнашното съвместно откриване на центъра за високи постижения в борбата с хибридните заплахи в Хелзинки от страна на генералния секретар на НАТО и ЗП/ВП и насърчава държавите — членки на ЕС, да създадат центрове за високи постижения в борбата с хибридните заплахи по примера на центъра в Хелзинки; приветства в тази връзка отделните, но паралелни учения PACE17 и CMX17, които бяха проведени през 2017 г. и в рамките на които служители от ЕС и НАТО изпробваха съответните си процедури за комуникация и обмен на информация по време на разгръщаща се фиктивна хибридна заплаха; приветства съвместните действия на западните съюзници в отговор на подозрението за руска химическа атака в Обединеното кралство;

22.  счита, че предстоящата съвместна декларация на ЕС и НАТО следва да приветства постигнатия напредък и да отправи призив за реално прилагане на всички приети предложения от двете институции; счита, че са необходими повече усилия по отношение на изпълнението на множеството вече поети ангажименти;

23.  в този контекст счита, че инициативите за укрепване на Европа на отбраната следва да бъдат от полза и за двете организации, позволявайки по този начин на държавите — членки на ЕС, да затвърдят своята „стратегическа автономност“ и да могат да осъществяват военна намеса заедно и надеждно; припомня, че тези инициативи са допълнителни към тези на НАТО;

24.  счита, че е важно също така да се гарантира прилагането на принципите на приобщаване, реципрочност и пълно зачитане на самостоятелното вземане на решения на двете организации, както е предвидено в заключенията на Съвета от 5 декември 2017 г.;

25.  приветства проведеното през 2017 г. успешно паралелно и координирано учение за управление на кризи, което осигури полезна платформа за обмен на най-добри практики; очаква извлечените поуки да бъдат разгледани, както и да продължи сътрудничеството при съвместните учения между ЕС и НАТО, включително планираното за 2018 г. учение под ръководството на ЕС;

26.  отбелязва, че настоящите процедури за споделяне на класифицирана информация между двете организации остават тромави и неефикасни; счита, че и двете организации са изправени пред сходни стратегически предизвикателства и косвено ще преодоляват последиците заедно; счита, че чрез изграждането на взаимно доверие сътрудничеството при обмена на класифицирана информация и анализа на разузнавателни сведения би могло да се подобри, включително в областта на борбата с тероризма; подчертава, че ЕС ще трябва да увеличи своя капацитет, като осигури повече служители на ЕС, които са преминали през проверка за сигурност и специализирано обучение за работа с класифицирана информация, и като инвестира в сигурни комуникации; счита, че насърчаването на реципрочността и подхода за необходимостта от обмен при обмена на подходяща информация също така би било от полза за мисиите и операциите и на двете организации; счита, че паралелната и координираната оценка на разузнавателните сведения би могла да се използва по-ефективно в общата борба с хибридните заплахи;

27.  приканва ЕС и НАТО да задълбочат сътрудничеството си в областта на стратегическата комуникация, включително чрез укрепване на партньорството между центъра за високи постижения на НАТО в областта на стратегическите комуникации и отдела за стратегически комуникации на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД);

28.  приветства новото звено на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи и взаимодействието му със звеното на НАТО за анализ на хибридните заплахи във връзка със споделянето на ситуационна осведоменост и обмена на анализи на потенциалните хибридни заплахи;

29.  изразява убеждението си, че сътрудничеството и обменът и споделянето на информация са от решаващо значение в областта на киберсигурността, и отчита напредъка, който е постигнат в тази сфера; подчертава необходимостта да се подобри предотвратяването, установяването и реагирането на киберинциденти; приканва двете организации да координират дейностите си за мониторинг и да обменят данни във връзка с киберотбраната, когато е целесъобразно, облекчавайки по този начин усилията на ЕС и НАТО в областта на разузнаването; насърчава ЕС и НАТО да засилят оперативното си сътрудничество и координация, както и да насърчат оперативната съвместимост посредством споделяне на най-добри практики относно средствата, методите и процесите, които се използват за свързване на кибератаките с отговорните за тях субекти; счита, че увеличаването на споделянето на информация между ЕС и НАТО е приоритет с цел да се даде възможност за идентифицирането на всички отговорни източници на кибератаки и извършването на последващи правни действия; счита, че е важно също така да се хармонизират дейностите за обучение и да има сътрудничество в областта на научните и технологичните изследвания в киберпространството; приветства споразумението между екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти на ЕС и екипа за реагиране при компютърни инциденти на НАТО; счита, че в рамките на новия мандат на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) новите дейности, свързани със сътрудничеството в областта на киберотбраната, могат да представляват интерес за НАТО;

30.  счита, че е важно да се осигури взаимно допълване и да се избегне ненужно дублиране на усилията за изграждане на морски капацитет, за да се гарантира по-ефективно морската сигурност; приветства засиленото сътрудничество и оперативна координация между ЕС и НАТО, включително споделянето на ситуационна осведоменост въз основа на опита, придобит в Средиземно море и региона на Африканския рог, като по този начин се търсят по-нататъшни възможности за взаимна логистична подкрепа и обмен на информация за оперативни дейности между служителите на двете организации, включително за действия във връзка с незаконната миграция;

31.  приветства засиленото тактическо и оперативно сътрудничество, включително посредством преките връзки между морското командване на НАТО и Frontex, както и между операция „Морски страж“ (Sea Guardian) и операция Sophia на EUNAVFOR MED, което помага на ЕС и неговите мисии да пресекат незаконната миграция и да противодействат на мрежите за незаконен трафик, включително незаконния трафик на оръжия; отбелязва, че НАТО може да осигури, при поискване, логистична подкрепа и други способности, като например презареждане с гориво в открито море и медицинска помощ; отбелязва, че това се извършва след успешното сътрудничество между ЕС и НАТО в рамките на операция „Океански щит“ и операция Atalanta на EUNAVFOR в борбата с пиратството по бреговете на Африканския рог;

32.  насърчава допълнителните полезни взаимодействия между ЕС и НАТО в тази област и по-нататъшните подобрения, по-специално при координирането на усилията в областта на разузнаването, наблюдението и разузнаването;

33.  отново заявява, че инициативите на ЕС, насочени към укрепване на европейската сигурност и отбрана, следва също така да помогнат да се гарантира, че държавите — членки на ЕС, които членуват в НАТО, изпълняват ангажиментите си в НАТО; счита, че условието за паралелно членство в ЕС и НАТО следва да не бъде в ущърб на нито една държава; подчертава също така, че неутралитетът на някои държави — членки на ЕС, по отношение на НАТО следва да включва преразглеждане на задълженията им в контекста на Европейския съюз за отбрана; подчертава, че държавите — членки на ЕС, следва да могат да стартират автономни военни мисии и в случаите, когато НАТО не иска да предприеме действия или когато предприемането на действия от страна на ЕС е по-целесъобразно;

34.  приветства продължаващата тенденция на увеличаване на разходите за отбрана сред членуващите в НАТО държави; насърчава всички държави — членки на ЕС, които членуват и в НАТО, да постигнат значителен напредък към постигането на разходи за отбрана в размер на 2% от БВП, като 20% от тях да бъдат предназначени за основно ново оборудване; счита, че държавите — членки на ЕС, които са поели ангажимент във връзка с насоките на НАТО за разходите за отбрана, следва да обмислят възможността за определяне на конкретна сума в рамките на посочените в насоките 20% за обществени поръчки, която да бъде предназначена за научни изследвания и развойна дейност, за да се гарантира, че се разходват минимални средства за иновации, което на свой ред може да доведе до разпространение на технологии в гражданския сектор;

35.  припомня отправения в съвместната декларация на ЕС и НАТО от Варшава призив към членовете за „способстване за по-силна отбранителна промишленост и повече научни изследвания в областта на отбраната“; твърдо вярва, че членовете на ЕС и НАТО трябва да си сътрудничат и да търсят полезни взаимодействия за укрепване и развиване на своята технологична и индустриална база, за да отговорят на приоритетите по отношение на способностите, по-специално чрез координирания годишен преглед на отбраната и процеса на планиране на отбраната на НАТО; счита, че е важно ефективното и балансирано трансатлантическо сътрудничество в сферата на технологиите и промишлеността, свързани с отбраната, да бъде стратегически приоритет и за двете организации; подкрепя мерките, предвидени по линия на ЕФР с цел подпомагане на съвместните научни изследвания и развитието на европейските способности; счита, че един по-голям ангажимент по отношение на научните изследвания и планирането на способностите може да доведе до по-голяма ефикасност;

36.  заявява отново, че е необходимо да се осигури съгласуваност на резултатите и сроковете между координирания годишен преглед на отбраната на ЕС, плана за развитие на способностите и съответните процеси на НАТО, като например процеса на планиране на отбраната в НАТО; подчертава необходимостта да се гарантира, че многонационалните инициативи на ЕС и НАТО в областта на развитието на способностите се допълват и подсилват взаимно; подчертава, че способностите, използвани в рамките на ОПСО и разработени в рамките на ПСС, остават собственост на държавите членки, които могат също така да ги предоставят на други рамки;

37.  подчертава, че е необходимо да се преодолеят, с тясно сътрудничество между ЕС и НАТО, физическите и юридическите пречки за бързото и своевременно придвижване на военни служители и активи в рамките на ЕС и извън него, за да се осигури при необходимост безпроблемното придвижване на оборудване и сили в цяла Европа, включително пригодността за ползване на критичната инфраструктура, като например пътища, мостове и железопътни линии, по-конкретно чрез изпълнението на Плана за действие, представен от ЗП/ВП и Комисията въз основа на пътната карта, разработена от държавите — членки на ЕС, в рамките на Европейската агенция по отбрана; настоятелно призовава държавите — членки на ЕС, бързо да предприемат последващи действия и да използват набраната до момента инерция; подчертава необходимостта от съвместими отбранителни способности, които улесняват разгръщането на частите и сътрудничеството между ЕС и НАТО; препоръчва на ЕС и НАТО да разгледат също така въпроса за мобилността на европейска територия на силите на НАТО, които са държави извън ЕС;

38.  счита, че ЕС и НАТО следва да положат повече съвместни усилия за укрепване на устойчивостта, отбраната и сигурността на съседите и партньорите на двете организации; подкрепя категорично факта, че помощта за съседните държави и държавите партньори за изграждането на капацитета им и насърчаването на устойчивостта, включително по отношение на борбата с тероризма, стратегическата комуникация, киберотбраната, складирането на боеприпаси и реформата на сектора на сигурността, е обща цел, особено в три пилотни държави (Босна и Херцеговина, Молдова и Тунис);

39.  припомня, че е в интерес и на ЕС, и на НАТО да се справят с проблемите на сигурността както на Западните Балкани, така и в съседните на ЕС държави, както и да си сътрудничат в определени конкретни области; приветства усилията на ЕС и НАТО за предоставяне на политическа и практическа подкрепа на държавите от Западните Балкани, Източна Европа и Южен Кавказ; предлага държавите — членки на ЕС, да продължат да полагат тези усилия с цел гарантиране на постоянно демократично развитие и реформа в сектора на сигурността; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО и държавите от Западните Балкани е от ключово значение за справяне със заплахите за сигурността на целия континент;

40.  подчертава значението на принципите, залегнали във Виенския документ, и по-специално на принципа на откритост и прозрачност; приветства в тази връзка факта, че военните и съвместните учения на ЕС и НАТО са отворени за международни наблюдатели;

41.  отново посочва важната роля на жените в мисиите на ОПСО и НАТО, и по-специално във връзка с работата с жени и деца в районите на конфликт; приветства факта, че и ЕС, и НАТО признаха тази важна роля; препоръчва ЕС и НАТО да насърчават проактивно представеността на половете в своите структури и операции;

42.  подчертава необходимостта ЕС да гарантира тесни връзки в областта на сигурността и отбраната с Обединеното кралство след Брексит, като се отчита фактът, че Обединеното кралство ще продължи да има основен принос за европейската отбрана както като член на НАТО, така и като европейска нация, макар вече да не членува в ЕС;

o
o   o

43.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на ЗП/ВП, на генералния секретар на НАТО, на агенциите на ЕС в областта на сигурността и отбраната, на правителствата и националните парламенти на държавите — членки на ЕС, както и на Парламентарната асамблея на НАТО.

(1) OВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 109.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0435.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0440 и P8_TA(2017)0492.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0503 и P8_TA(2017)0493.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0092.


Киберотбрана
PDF 642kWORD 77k
Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2018 г. относно киберотбраната (2018/2004(INI))
P8_TA(2018)0258A8-0189/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — Глобална стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз“, който беше представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) на 28 юни 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г., 15 декември 2016 г., 9 март 2017 г., 22 юни 2017 г., 20 ноември 2017 г. и 15 декември 2017 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2017 г., озаглавено „Документ за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана“ (COM(2017)0315),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2017 г., озаглавено „Начало на дейността на Европейския фонд за отбрана“ (COM(2017)0295),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2016 г., озаглавено „Европейски план за действие в областта на отбраната“ (СOM(2016)0950),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 7 февруари 2013 г., озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за киберсигурност — Отворено, безопасно и сигурно киберпространство“(JOIN(2013)0001),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 13 септември 2017 г., озаглавен „Оценка на стратегията на ЕС за киберсигурност за 2013 г.“ (SWD(2017)0295),

—  като взе предвид политическата рамка на ЕС за кибернетична отбрана от 18 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 февруари 2015 г. относно кибердипломацията,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2017 г. относно разработването на рамка за съвместен дипломатически отговор на ЕС срещу злонамерени действия в киберпространството („инструментариум за кибердипломация“),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 13 септември 2017 г. до Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Устойчивост, възпиране и отбрана: изграждане на силна киберсигурност за ЕС“ (JOIN(2017)0450),

—  като взе предвид Ръководство 2.0 от Талин относно международното право, приложимо за кибервойните (Tallinn Manual 2.0 on the International Law Applicable to Cyber Operations)(1),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза(2),

—  като взе предвид работата на Световната комисия по стабилността в киберпространството,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 април 2015 г., озаглавено „Европейска програма за сигурност“ (COM(2015)0185),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност до Европейския парламент и Съвета от 6 април 2016 г., озаглавено „Съвместна рамка за борба с хибридните заплахи — ответни действия на Европейския съюз“ (JOIN(2016)0018),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността(3),

—  като взе предвид съвместната декларация на председателите на Европейския съвет и Комисията и на генералния секретар на НАТО от 8 юли 2016 г., общите набори от предложения за изпълнението на съвместната декларация, одобрени от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г. и 5 декември 2017 г., както и докладите за напредъка относно тяхното изпълнение от 14 юни и 5 декември 2017 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно кибернетична сигурност и отбрана(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана(5),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 13 септември 2017 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ENISA — „Агенцията на ЕС за киберсигурност“, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013, както и относно сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии („Акт за киберсигурността“) (COM(2017)0477),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно годишния доклад относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО)(7),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0189/2018),

А.  като има предвид, че кибернетичните и хибридните предизвикателства, заплахи и атаки представляват основна заплаха за сигурността, отбраната, стабилността и конкурентоспособността на ЕС, неговите държави членки и неговите граждани; като има предвид, че киберотбраната очевидно има както военни, така и цивилни измерения;

Б.  като има предвид, че ЕС и държавите членки са изправени пред безпрецедентна заплаха под формата на политически мотивирани държавно спонсорирани кибератаки, както и киберпрестъпност и кибертероризъм;

В.  като има предвид, че киберпространството е широко признато от военния сектор като пета оперативна област, което позволява разработването на способности за киберотбрана; като има предвид, че се провеждат обсъждания за това дали киберпространството да бъде признато като пета област на военни действия;

Г.  като има предвид, че клаузата за взаимна отбрана — член 42, параграф 7 от ДЕС, предвижда взаимно задължение за помощ и съдействие с всички средства, ако дадена държава членка стане обект на въоръжено нападение на нейната територия; като има предвид, че това не засяга специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на някои държави членки; като има предвид, че клаузата за солидарност — член 222 от ДФЕС, допълва клаузата за взаимна отбрана, като предвижда, че държавите от ЕС са длъжни да действат съвместно, в случай че държава от ЕС стане обект на терористично нападение или жертва на природно или предизвикано от човека бедствие; като има предвид, че клаузата за солидарност предвижда използването както на граждански, така и на военни структури;

Д.  като има предвид, че киберотбраната остава основна компетентност на държавите членки, но ЕС играе ключова роля за осигуряването на платформа за европейско сътрудничество и за това да се гарантира, че тези нови начинания са тясно координирани на международно равнище и в рамките на трансатлантическата архитектура за сигурност от самото начало с цел да се избегнат пропуските и липсата на ефективност, които бележат много традиционни усилия в областта на отбраната; като има предвид, че е необходимо да се направи повече от това да се засилят сътрудничеството и координацията; като има предвид, че трябва да гарантираме ефективна превенция посредством увеличаване на способността на ЕС за идентифициране, отбрана и възпиране; като има предвид, че за постигането на ефективна киберсигурност в ЕС са необходими надеждна киберотбрана и възпиране, като същевременно се гарантира, че най-слабо подготвените държави не се превръщат в лесна мишена за кибератаки, и като има предвид, че киберотбраната следва да бъдат неотменна част от ОПСО и развитието на Европейския съюз за отбрана; като има предвид, че сме в положение на постоянен недостиг на висококвалифицирани специалисти в областта на киберотбраната; като има предвид, че тясното сътрудничество с цел защита на въоръжените сили от кибератаки е необходима част от развитието на ефективна ОПСО;

Е.  като има предвид, че държавите — членки на ЕС, често стават обект на кибератаки, извършвани от враждебно настроени и опасни държавни и недържавни субекти срещу граждански или военни цели; като има предвид, че настоящата уязвимост се дължи главно на разпокъсаността на европейските стратегии и способности за отбрана, която позволява на чужди разузнавателни агенции неведнъж да използват слабостите в сигурността на информационните системи и мрежи, които са от съществено значение за европейската сигурност; като има предвид, че правителствата на държавите членки често не са информирали съответните засегнати страни своевременно, с което да им дадат възможност да отстранят слабостите в своите продукти и услуги; като има предвид, че тези атаки изискват спешни увеличения и развитието на европейски офанзивни и дефанзивни способности на гражданско и военно равнище с цел да се избегне евентуалното трансгранично икономическо и социално въздействие на киберинцидентите;

Ж.  като има предвид, че в киберпространството границите между влиянията от гражданския и военния сектор са размити;

З.  като има предвид, че множество киберинциденти стават възможни поради липсата на устойчивост и здравина на частната и публичната мрежова инфраструктура, слабо защитени или обезопасени бази данни и други недостатъци в критичната информационна инфраструктура; като има предвид, че само няколко държави членки поемат отговорност за защитата на своите съответни мрежи и информационни системи и свързаните с тях данни в рамките на съответното си задължение за полагане на грижа, което обяснява цялостната липса на инвестиции в обучение, съвременни технологии за сигурност и разработване на подходящи насоки;

И.  като има предвид, че правата на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни са заложени в Хартата на основните права на ЕС и в член 16 от ДФЕС и са регламентирани в Общия регламент на ЕС относно защитата на данните, който влезе в сила на 25 май 2018 г.;

Й.  като има предвид, че активна и ефикасна киберполитика е тази, която позволява възпирането на врагове, както и разрушаването на техните способности и предотвратяването и намаляването на възможността им за атака;

К.  като има предвид, че няколко терористични групи и организации използват киберпространството като евтин инструмент за вербуване, радикализация и разпространение на терористична пропаганда; като има предвид, че терористичните групи, недържавните субекти и транснационалните престъпни мрежи използват кибероперации за анонимно набиране на средства, за събиране на разузнавателна информация и за разработване на кибероръжия за разгръщане на кибертерористични кампании, за разрушаване, увреждане или унищожаване на критична инфраструктура, за атакуване на финансови системи и за осъществяване на други незаконни дейности, които имат последици за сигурността на европейските граждани;

Л.  като има предвид, че кибервъзпирането и киберотбраната на въоръжените сили и на критичната инфраструктура на Европа се превърнаха във въпроси от решаващо значение в разискванията за модернизирането на отбраната, усилията на Европа в областта на общата отбрана, бъдещото развитие на въоръжените сили и техните операции и стратегическата автономност на Европейския съюз;

М.  като има предвид, че няколко държави членки са направили съществени инвестиции в създаването на достатъчно добре обезпечени в кадрово отношение киберкоманди с цел посрещане на тези нови предизвикателства и подобряване на устойчивостта на киберпространството си, но трябва да се положат още много усилия, тъй като борбата срещу кибератаките на равнището на държавите членки става все по-трудна; като има предвид, че киберкомандите на съответните държави членки се различават по отношение на офанзивния или дефанзивния им мандат; като има предвид, че структурите за киберотбрана се различават до голяма степен в отделните държави членки и често остават фрагментирани; като има предвид, че киберотбраната и кибервъзпирането са дейности, към които може най-добре да се подходи чрез сътрудничество на европейско равнище и чрез сътрудничество с нашите партньори и съюзници, тъй като тяхната оперативна област не признава нито националните, нито организационните граници; като има предвид, че военната и гражданската киберсигурност са тясно свързани, поради което е необходимо повече взаимодействие между цивилните и военните специалисти; като има предвид, че частните дружества разполагат със значителен експертен опит в тази област, което поражда основни въпроси за управлението и сигурността, както и за способността на държавите да защитават своите граждани;

Н.  като има предвид, че е налице спешна необходимост от засилване на способностите на ЕС в областта на киберотбраната поради липсата на навременна реакция на променящата се по отношение на киберсигурността обстановка; като има предвид, че бързата реакция и подходящото състояние на готовност са ключови елементи за гарантиране на сигурността в тази област;

О.  като има предвид, че постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) и Европейският фонд за отбрана (ЕФО) са нови инициативи с необходимия обхват за насърчаване на среда, която може да създаде възможности за МСП и стартиращите предприятия, и за улесняване на изпълнението на съвместни проекти в областта на киберотбраната, като тези инициативи ще допринесат за оформянето на регулаторната и институционалната рамка;

П.  като има предвид, че държавите членки, които участват в ПСС, поеха ангажимент да гарантират, че усилията за сътрудничество в областта на киберотбраната, като например обмен на информация, обучение и оперативна подкрепа, ще продължат да нарастват;

Р.  като има предвид, че два от седемнадесетте избрани в рамките на ПСС проекта са в сферата на киберотбраната;

С.  като има предвид, че ЕФО трябва да подкрепя общата конкурентоспособност и иновативността на европейската отбранителна промишленост чрез инвестиции в цифрови и кибертехнологии, както и да улеснява разработването на интелигентни решения, като осигурява възможности за участие на МСП и стартиращи предприятия в това усилие;

Т.  като има предвид, че Европейската агенция по отбрана (EDA) стартира редица проекти, за да отговори на потребността на държавите членки от развитие на способностите им за киберотбрана, включително проекти в областта на образованието и обучението, като например координационната платформа за образование, обучения и учения в областта на киберотбраната (CD TEXP), проекта за обединяване на търсенето за обучения и учения в областта на киберотбраната с подкрепа от частния сектор (DePoCyTE) и проекта за киберполигоните;

У.  като има предвид, че има и други текущи проекти на ЕС в областта на ситуационната осведоменост, идентифицирането на зловреден софтуер и споделянето на информация (платформата за обмен на информация за зловреден софтуер (MISP) и многоагентната система за откриване на постоянни заплахи в напреднал етап (MASFAD));

Ф.  като има предвид, че потребностите от изграждане на капацитет и обучение в областта на киберотбраната са значителни и нарастват, като се удовлетворяват най-ефективно чрез сътрудничество на равнище ЕС и НАТО;

Х.  като има предвид, че мисиите и операциите на ОПСО, както всички съвременни организационни начинания, разчитат изключително много на работещи ИТ системи; като има предвид, че киберзаплахи за мисиите и операциите на ОПСО могат да съществуват на различни равнища, варирайки от тактическо (мисии и операции на ОПСО) и оперативно равнище (мрежи на ЕС) до по-широкото равнище на глобалната ИТ инфраструктура;

Ц.  като има предвид, че системите за командване и контрол, обменът на информация и логистиката разчитат на класифицирана и некласифицирана ИТ инфраструктура, особено на тактическо и оперативно равнище; като има предвид, че тези системи са привлекателни цели за злонамерени лица, желаещи да атакуват мисиите; като има предвид, че кибератаките могат да имат сериозни последици върху инфраструктурата на ЕС; като има предвид, че кибератаките, по-специално срещу енергийната инфраструктура на ЕС, биха имали сериозни последици и поради това трябва да се осигури защита срещу тях;

Ч.  като има предвид, че е пределно ясно, че киберотбраната следва да бъде надлежно взета предвид на всички етапи от процеса на планиране, че изисква постоянен мониторинг и че трябва да бъдат налични адекватни способности, за да я интегрират напълно в планирането на мисиите и постоянното осигуряване на необходимата подкрепа от ключово значение;

Ш.  като има предвид, че мрежата на Европейския колеж по сигурност и отбрана (ЕКСО) е единствената европейска структура, предоставяща обучение за структурите, мисиите и операциите на ОПСО; като има предвид, че според настоящите планове нейната роля в обединяването на европейския капацитет за обучение в киберпространството ще се увеличи значително;

Щ.  като има предвид, че декларацията от срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 г. призна киберпространството за оперативна област, в която НАТО трябва да се защитава толкова ефективно, както прави това по въздух, суша и вода;

АА.  като има предвид, че ЕС и НАТО допринесоха за подобряването на способностите за киберотбрана на държавите членки чрез координираните от EDA научноизследователски проекти в областта на двойната употреба и чрез подобряването на устойчивостта на киберпространството на държавите членки посредством подкрепата, осигурявана от Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA);

АБ.  като има предвид, че през 2014 г. НАТО установи операциите в областта на киберсигурността като част от колективната си отбрана, а през 2016 г. призна киберпространството за оперативна сфера, наред със сушата, въздуха и морето; като има предвид, че ЕС и НАТО са партньори, които взаимно се допълват при изграждането на устойчивост на киберпространството си и на способности за киберотбрана; като има предвид, че киберсигурността и киберотбраната вече са един от най-здравите стълбове на сътрудничество между двете организации и че представляват критична област, в която и двете организации разполагат с уникален капацитет; като има предвид, че в съвместната декларация на ЕС и НАТО от 8 юли 2016 г. ЕС и НАТО се споразумяха за широка програма за сътрудничество; като има предвид, че 4 от 42-те предложения за по-тясно сътрудничество засягат киберсигурността и киберотбраната, като са налице и още предложения, насочени към борбата с хибридните заплахи в по-общ смисъл; като има предвид, че на 5 декември 2017 г. това беше допълнено от още едно предложение относно киберсигурността и киберотбраната;

АВ.  като има предвид, че групата от правителствени експерти на ООН по въпросите на сигурността на информацията (ГПЕ на ООН) приключи последния си кръг на разисквания; като има предвид, че въпреки че тя не успя да изготви консенсусен доклад през 2017 г., докладите от 2015 и 2013 г. остават в сила, включително признанието, че съществуващото международно право, и по-конкретно Уставът на ООН, е приложимо и е от ключово значение за поддържането на мира и стабилността, както и за насърчаването на едно отворено, сигурно, мирно и достъпно ИКТ пространство;

АГ.  като има предвид, че стартираната наскоро рамка за съвместен дипломатически отговор на ЕС срещу злонамерени действия в киберпространството — инструментариума на ЕС за кибердипломация, който цели да се развият способностите на ЕС и държавите членки с цел да се окаже влияние върху поведението на потенциалните агресори, предвижда използването на пропорционални мерки в рамките на ОВППС, в т.ч. ограничителни мерки;

АД.  като има предвид, че различни държавни субекти, сред които Русия, Китай и Северна Корея, но също така и недържавни субекти (включително организирани престъпни групи), подтиквани, наети или спонсорирани от държави, агенции за сигурност и частни дружества, са участвали в злонамерени действия в киберпространството с цел постигане на политически, икономически или свързани със сигурността цели, които включват атаки срещу критична инфраструктура, кибершпионаж и масово наблюдение на граждани на ЕС, подпомагане на кампании за дезинформация и разпространение на зловреден софтуер (WannaCry, NotPetya и др.), който ограничава достъпа до интернет и функционирането на ИТ системите; като има предвид, че тези действия представляват незачитане и нарушение на международното право, правата на човека и основните права на ЕС, като същевременно застрашат демокрацията, сигурността, обществения ред и стратегическата автономност на ЕС, и поради това следва да доведат до съвместен отговор от страна на ЕС, включително до използването на предвидените в инструментариума на ЕС за кибердипломация рестриктивни мерки, като например, в случая на частните дружества, глоби и ограничаване на достъпа до вътрешния пазар;

АЕ.  като има предвид, че такива широкомащабни атаки срещу ИКТ инфраструктура са осъществявани няколко пъти в миналото, включително в Естония през 2007 г., в Грузия през 2008 г. и в момента почти ежедневно в Украйна; като има предвид, че безпрецедентни по мащаб офанзивни киберспособности се прилагат и срещу държави — членки на ЕС и НАТО;

АЖ.  като има предвид, че технологиите за киберсигурност, които са приложими във военния и гражданския сектор, са технологии с „двойна употреба“, които предлагат множество възможности за развитие на полезни взаимодействия между представителите на гражданския и военния сектор в редица сфери, като например криптиране, инструменти за управление на сигурността и уязвимостта, системи за откриване и предотвратяване на проникване;

АЗ.  като има предвид, че разработването на кибертехнологии в следващите години ще засегне нови области, като например изкуствения интелект, интернет на нещата, роботиката и мобилните устройства, както и че всички тези елементи могат също така да доведат до последствия за сигурността в областта на отбраната;

АИ.  като има предвид, че киберкомандите, създадени от няколко държави членки, могат да допринесат значително за защитата на гражданската инфраструктура от ключово значение, и като има предвид, че знанията в областта на киберотбраната често са също толкова полезни и в гражданската сфера;

Развитие на способности за киберотбрана и възпиране

1.  подчертава, че общата политика в областта на киберотбраната и значителната способност за киберотбрана следва да бъдат основни елементи в развитието на Европейския съюз за отбрана;

2.  приветства инициативата на Комисията за пакет за киберсигурността с цел насърчаване на устойчивостта на киберпространството, кибервъзпирането и киберотбраната на ЕС;

3.  припомня, че киберотбраната има и военни, и граждански измерения и че това означава, че се изисква интегриран политически подход и тясно сътрудничество между заинтересованите страни от военния и гражданския сектор;

4.  призовава за цялостно развитие на киберспособности във всички институции и органи на ЕС, както и в държавите членки, както и за предоставянето на необходимите политически и практически решения за преодоляване на оставащите политически, правни и организационни пречки пред сътрудничеството в областта на киберотбраната; счита, че редовният и засилен обмен и сътрудничество между съответните публични заинтересовани страни в областта на киберотбраната на равнище ЕС и на национално равнище е от ключово значение;

5.  категорично подчертава, че в рамките на нововъзникващия Европейски съюз за отбрана способностите за киберотбрана на държавите членки следва да бъдат на челни позиции и, доколкото е възможно, да бъдат интегрирани от самото начало, за да се гарантира максимална ефективност; поради това настоятелно призовава държавите членки да си сътрудничат тясно в развитието на киберотбраната си, като използват ясна пътна карта, допринасяйки по този начин за един координиран от Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и EDA процес, насочен към оптимизиране на структурите за киберотбрана в държавите членки, спешно прилагане на наличните краткосрочни мерки и насърчаване на обмена на експертен опит; счита, че следва да разработим европейска защитена мрежа за критичната информация и инфраструктурa; признава, че силните способности за идентифициране на извършителите на кибератаките са съществен елемент на ефективната киберотбрана и кибервъзпиране и че ефективната превенция би изисквала развитието на значителни допълнителни технологични експертни знания; настоятелно призовава държавите членки да увеличат финансирането и човешките ресурси, и по-конкретно експертите в областта на компютърната криминалистика, с цел да се подобри идентифицирането на извършителите на кибератаките; подчертава, че това сътрудничество следва да се осъществява също така и посредством укрепването на ENISA;

6.  признава, че много държави членки считат, че притежаването на собствени способности за киберотбрана стои в основата на националната им стратегия за сигурност и представлява съществена част от националния им суверенитет; подчертава обаче, че поради отсъствието на граници в киберпространството, мащабът и знанията, необходими за действително всеобхватни и ефективни сили, гарантиращи целта за стратегическа автономия на ЕС в киберпространството, е извън възможностите на отделните държави членки, поради което се изисква засилен и координиран отговор от страна на всички държави членки на равнище ЕС; отбелязва в тази връзка, че ЕС и неговите държави членки се оказват притиснати от времето по отношение на развитието на такива сили и трябва да действат незабавно; отбелязва, че благодарение на инициативи на ЕС, като например цифровия единен пазар, ЕС е в добра позиция да заеме водеща роля в разработването на европейски стратегии за киберотбрана; потвърждава, че развитието на киберотбраната на равнище ЕС трябва да увеличи способността на ЕС да се защитава; приветства в тази връзка предложения постоянен мандат и засилената роля на ENISA;

7.  в този контекст настоятелно призовава държавите членки да използват възможно най-добре рамката, предоставена от ПСС и ЕФО, за да предложат проекти за сътрудничество;

8.  отбелязва усилената работа, извършена от ЕС и неговите държави членки в областта на киберотбраната; отбелязва по-специално проектите на EDA за киберполигоните, програмата за стратегически научни изследвания в областта на киберотбраната и разработването на подлежащи на разполагане пакети за информираност за киберситуациите за седалищата;

9.  приветства двата киберпроекти, които ще бъдат стартирани в рамките на ПСС, а именно платформата за обмен на информация относно киберзаплахи и реагиране при инциденти и екипите за бързо реагиране при киберинциденти и за взаимопомощ в областта на киберсигурността; подчертава, че тези два проекта са съсредоточени върху дефанзивната киберполитика, която се основава на обмена на информация относно киберзаплахи посредством мрежова платформа на държавите членки и създаването на екипи за бързо реагиране при киберинциденти, което ще позволи на държавите членки да си помагат за гарантиране на възможно най-висока степен на устойчивост на киберпространството и колективно идентифициране, отчитане и намаляване на киберзаплахите; призовава Комисията и държавите членки да надградят над осъществените в рамките на ПСС проекти за национални екипи за бързо реагиране при киберинциденти и за взаимопомощ в областта на киберсигурността чрез създаване на европейски екип за бързо реагиране при киберинциденти, чиито задачи включват координиране, идентифициране и борба с колективните киберзаплахи в подкрепа на усилията на участващите държави членки;

10.  отбелязва, че способността на ЕС за разработване на проекти в областта на киберотбраната зависи от способността за боравене с технологии, оборудване, услуги и данни, както и тяхната обработка, и от необходимостта да се използва база от доверени участници от промишления сектор;

11.  припомня, че една от целите на усилието за подобряване на съгласуваността на системите за командване е да се гарантира, че наличните средства за командване са оперативно съвместими с тези на държавите извън ЕС, които членуват в НАТО, както и с тези на партньорите според обстоятелствата, и да се гарантира безпрепятствен обмен на информация, за да се ускори процесът на вземане на решения и да се запази контролът над информацията в контекста на киберриск;

12.  препоръчва да се намерят начини за допълване на проектите по линия на инициативата на НАТО „Интелигентна отбрана“ (например многонационалното развитие на способности за киберотбрана, платформата за обмен на информация за зловреден софтуер (MISP) и многонационалното образование и обучение в областта на киберотбраната (MNCDE&T));

13.  признава развитието в области като нанотехнологиите, изкуствения интелект, големите масиви от данни, отпадъците от електрическо и електронно оборудване, както и напредналата роботика; настоятелно призовава държавите членки и ЕС да обърнат особено внимание на възможността тези области да бъдат използвани от страна на враждебни държавни субекти и организирани престъпни групи; призовава за разработването на обучения и за развиването на способности, целящи защита срещу нововъзникващите сложни престъпни схеми, като например комплексни измами, свързани с кражба на самоличност, и фалшифицирането на стоки;

14.  подчертава необходимостта от по-голяма яснота по отношение на термините, свързани със сигурността в киберпространството, както и от изчерпателен и интегриран подход и общи усилия за борба с киберзаплахите и хибридните заплахи, с цел идентифициране и премахване на онлайн убежищата на екстремистки и престъпни субекти чрез укрепване и повишаване на обмена на информация между ЕС, агенциите на ЕС, като Европол, Евроюст, EDA и ENISA;

15.  подчертава нарастващата роля на изкуствения интелект по отношение на офанзивните и дефанзивните действия в киберпространството; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да обърнат специално внимание на тази област както в рамките на научноизследователската дейност, така и в рамките на практическото развиване на техните способности за киберотбрана;

16.  подчертава категорично, че във връзка с използването на безпилотни летателни апарати, независимо дали са оборудвани с оръжие или не, следва да бъдат предприети допълнителни мерки за намаляване на техните потенциални слабости в кибернетично отношение;

Киберотбрана на мисиите и операциите по линия на ОПСО

17.  подчертава, че киберотбраната следва да се разглежда като оперативна задача за мисиите и операциите по линия на ОПСО, както и че тя следва да бъде включена във всички процеси на планиране на ОПСО, за да се гарантира, че киберсигурността непрекъснато присъства в процеса на планиране, ограничавайки по този начин пропуските по отношение на уязвимостта в кибернетично отношение;

18.  признава, че планирането на успешна мисия или операция по линия на ОПСО изисква значителни експертни знания в областта на киберотбраната, както и сигурни ИТ инфраструктура и мрежи в оперативния щаб и в рамките на самата мисия, за да се извърши задълбочена оценка на заплахите и да се предостави адекватна защита в тази област; призовава ЕСВД и държавите членки да осигурят щаб за операциите по линия на ОПСО и да засилят своите експертни знания в областта на киберотбраната, която се осигурява за мисиите и операциите на ЕС; отбелязва, че има граница на възможностите за подготовка на всяка мисия по линия на ОПСО да се защитава от кибератаки;

19.  подчертава, че всяко планиране във връзка с мисиите и операциите по линия на ОПСО трябва да бъде придружено от цялостна оценка на ситуацията по отношение на киберзаплахите; отбелязва, че изготвената от ENISA таксономия за заплахите предлага подходящ образец за такава оценка; препоръчва създаването на способност за оценка на киберустойчивостта за централното управление на ОПСО;

20.  признава по-специално, че е важно да бъдат сведени до необходимия минимум отпечатъците в киберпространството и полето за атаки на мисиите и операциите по линия на ОПСО; настоятелно призовава лицата, отговарящи за планирането, да вземат това предвид от самото начало на процеса на планиране;

21.  признава анализа на EDA относно нуждите от обучение, благодарение на който бяха установени основни недостатъци в уменията и компетентността в областта на киберотбраната сред ръководството, при това не само в държавите членки, и приветства инициативите на EDA за курсове за висшето ръководство в рамките на държавите членки, в подкрепа на планирането на мисиите и операциите по линия на ОПСО;

Образование и обучение в областта на киберотбраната

22.  отбелязва, че рационализацията по отношение на образованието и обучението в областта на киберотбраната в ЕС значително би намалила заплахите, и призовава ЕС и държавите членки да засилят своето сътрудничество в областта на образованието, обучението и ученията;

23.  силно подкрепя военната програма „Еразъм“ и други общи инициативи в областта на обучението и обмена, целящи засилване на оперативната съвместимост на въоръжените сили на държавите членки и развитието на обща стратегическа култура чрез засилен обмен на млади военни служители, като се има предвид, че такава оперативна съвместимост е необходима сред всички държави членки и съюзници на НАТО; счита обаче, че обменът с цел обучение и образование в областта на киберотбраната следва да надхвърля обхвата на тази инициатива и да включва военни служители от всички възрасти и всички рангове, както и студенти от всички академични центрове за обучение по въпросите на киберсигурността;

24.  подчертава, че съществува необходимост от повече експерти в областта на киберотбраната; призовава държавите членки да улеснят сътрудничеството между цивилните академични институции и военните академии за отстраняване на този пропуск с оглед на създаването на повече възможности за образование и обучение в областта на киберотбраната и да отделят повече средства за специализирано оперативно обучение в областта на киберпространството, включително в областта на изкуствения интелект; призовава военните академии да включат образованието в областта на киберотбраната в учебните си програми, спомагайки по този начин за увеличаването на резерва от налични киберспециалисти за нуждите на мисиите по линия на ОПСО;

25.  призовава всички държави членки да предоставят информация в достатъчна степен и проактивно, да повишават осведомеността и да съветват дружествата, училищата и гражданите по въпросите на киберсигурността и основните заплахи в цифровата среда; приветства в тази връзка ръководствата в областта на киберпространството като инструмент за насочване на гражданите и организациите към по-добра стратегия в областта на киберсигурността, за увеличаване на знанията относно киберсигурността и за повсеместно повишаване на устойчивостта на киберпространството;

26.  отбелязва, че предвид необходимостта от по-специализирани служители, вниманието на държавите членки следа да бъде насочено не само към набирането на компетентни служители за въоръжените сили, но и към задържането на необходимите специалисти;

27.  приветства изпълнението от 11 държави членки (Австрия, Белгия, Германия, Естония, Гърция, Финландия, Ирландия, Латвия, Холандия, Португалия и Швеция) на проекта за федерация на киберполигоните, който е първият от четирите проекта за киберотбрана, стартирани в рамките на програмата на EDA за обединяване и споделяне; призовава другите държави членки да се присъединят към тази инициатива; призовава държавите членки да насърчават по-голямото взаимно предоставяне на виртуално обучение по киберотбрана и киберполигони; отбелязва в тази връзка, че ролята и експертният опит на ENISA също следва да бъдат разгледани;

28.  счита, че такива инициативи допринасят за подобряването на качеството на образованието в областта на киберотбраната на равнище ЕС, по-специално чрез създаването на разнообразни технически платформи и създаването на общност от експерти на ЕС; счита, че европейските въоръжени сили могат да увеличат своята атрактивност, като предоставят цялостно обучение в областта на киберотбраната, с което да привлекат и задържат киберталанти; подчертава необходимостта от установяване на слабостите в компютърните системи както на държавите членки, така и на институциите на ЕС; признава, че човешката грешка е една от най-често срещаните слабости на системите за кибернетична сигурност, поради което призовава за редовно обучение както на военния, така и на цивилния персонал, работещ за институциите на ЕС;

29.  призовава EDA да стартира координационната платформа за образование, обучения и учения в областта на киберотбраната (CD TEXP) с цел да подпомогне федерацията за киберполигоните във възможно най-кратък срок, като постави акцент върху укрепването на сътрудничеството по отношение на хармонизираните изисквания, насърчаването на научноизследователската дейност и технологичните иновации в областта на киберотбраната и колективното подпомагане на трети държави в изграждането на техния капацитет с цел създаване на устойчивост в областта на киберотбраната; призовава Комисията и държавите членки да допълнят тези инициативи със специализиран европейски център за високи постижения за обучения в областта на киберотбраната, с което да се осигури обучение на експертно ниво за най-обещаващите служители, в подкрепа на киберобучението, осигурявано от участващите държави членки;

30.  приветства създаването, в рамките на ЕКСО, на платформата за образование, обучения и учения в областта на киберотбраната (ETEE) с оглед на разширяването на възможностите за обучения и образование в държавите членки;

31.  насърчава по-засилен обмен на ситуационна осведоменост посредством теоретични киберобучения и координация на съответните усилия за развитие на способности с цел постигане на по-голяма оперативна съвместимост и по-добра превенция и реакция на бъдещи атаки; призовава такива проекти да бъдат реализирани със съюзниците от НАТО, въоръжените сили на държавите — членки на ЕС, и други партньори с богат опит в борбата с кибератаките, с цел развитие на оперативна готовност, общи процедури и стандарти за съгласуван подход към различните киберзаплахи; приветства в тази връзка участието на ЕС в киберучения, като например учението за офанзивни и дефанзивни действия в киберпространството (CODE);

32.  припомня, че устойчивото киберпространство изисква безупречна киберхигиена; призовава всички засегнати страни от публичния и частния сектор да провеждат редовни обучения за киберхигиена за всички свои служители;

33.  препоръчва да се увеличи обменът на експертни знания и извлечени поуки между въоръжените сили, полицейските сили и други държавни органи на държавите членки, които участват активно в борбата срещу киберзаплахите;

Сътрудничество между ЕС и НАТО в областта на киберотбраната

34.  отново заявява, че въз основа на своите общи ценности и стратегически интереси ЕС и НАТО носят специална отговорност и притежават капацитет да се справят с нарастващите предизвикателства в сферата на киберсигурността и киберотбраната по-ефективно и в тясно сътрудничество, чрез търсене на възможно допълване, без дублиране и при зачитане на съответните си отговорности;

35.  призовава Съвета, работейки съвместно с други свързани институции и структури на ЕС, да обмисли начините за възможно най-скорошно предоставяне на подкрепа на равнището на Съюза за интегриране на кибернетичната област във военните доктрини на държавите членки, което да стане по хармонизиран начин и в тясно сътрудничество с НАТО;

36.  призовава за прилагането на тези мерки, които вече са договорени; призовава за определяне на нови инициативи за по-нататъшно сътрудничество между ЕС и НАТО, като се отчитат и възможностите за сътрудничество в рамките на съвместния център на НАТО за високи постижения в областта на кибернетичната отбрана (CCD COE) и академията на НАТО за комуникации и информация (NCI), които целят да увеличат капацитета за обучения в областта на ИТ и киберсистемите във връзка с киберотбраната, както по отношение на софтуера, така и на хардуера; отбелязва, че това би могло да включва диалог с НАТО относно възможността за присъединяване на ЕС към CCD COE с цел постигане на по-голяма допълняемост и засилване на сътрудничеството; приветства неотдавнашното създаване на Европейския център за високи постижения в областта на борбата с хибридните заплахи; настоятелно призовава всички съответни институции и съюзници да обсъждат редовно техните дейности с цел избягване на припокриване и насърчаване на координиран подход по отношение на киберотбраната; счита, че е от ключово значение да се насърчава основаният на взаимно доверие обмен на информация относно киберзаплахите между държавите членки и с НАТО;

37.  е убеден, че засиленото сътрудничество между ЕС и НАТО е важно и полезно в областта на киберотбраната като средство за предотвратяване, идентифициране и възпиране на кибератаките; следователно призовава двете организации да засилят оперативното си сътрудничество и координация и да разширят съвместните си усилия за изграждане на капацитет, в частност под формата на съвместни учения и обучение за занимаващия се с киберотбрана цивилен и военен персонал и чрез участието на държавите членки в проекти на НАТО за интелигентна отбрана; счита, че е от ключово значение ЕС и НАТО да засилят споделянето на информация, за да могат да се идентифицират официално извършителите на кибератаките и съответно да бъде възможно налагането на рестриктивни санкции на извършителите; настоятелно призовава двете организации да осъществяват по-тясно сътрудничество и по отношение на кибераспектите, свързани с управлението на кризи;

38.  приветства обмена на концепции за включването на изискванията и стандартите, свързани с киберотбраната, в планирането и осъществяването на мисии и операции с цел насърчаване на оперативната съвместимост и изразява надежда, че това ще бъде последвано от по-нататъшно оперативно сътрудничество за осигуряване на свързания с киберотбраната аспект на съответните мисии и синхронизацията на оперативните подходи;

39.  приветства споразумението между екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти на ЕС (CERT-EU) и екипа за реагиране при компютърни инциденти на НАТО (NCIRC) с цел да се улесни обменът на информация, логистичната подкрепа, съвместните оценки на заплахата, набирането на служители и споделянето на най-добри практики, като всичко това е с цел да се гарантира способността за реакция на заплахите в реално време; подчертава, че е важно да се насърчава обменът на информация между CERT-EU и NCIRC и да се работи за повишаване на степента на доверие; счита, че се предполага, че информацията, с която разполага CERT-EU, би могла да бъде полезна за проучванията в областта на киберотбраната за НАТО и че следователно тази информация следва да бъде споделяна, при условие че се гарантира изпълнението на всички изисквания на законодателството на ЕС в областта на защитата на личните данни;

40.  приветства сътрудничеството между двете организации за учения в областта на киберотбраната; отбелязва участието на представители на ЕС в годишното учение „Cyber Coalition“; признава напредъка, който представлява участието на ЕС чрез паралелните и координирани учения (PACE) през 2017 г. в рамките на учението на НАТО за управление на кризи през 2017 г., и приветства в частност включването на компонент за киберотбраната; настоятелно призовава двете организации да засилят тези усилия;

41.  настоятелно призовава ЕС и НАТО да организират редовни учения на стратегическо равнище с участието на висшите политически ръководители на двете организации; в тази връзка приветства учението EU CYBRID 2017 на Естония, където за пръв път генералният секретар на НАТО участва в учение на ЕС;

42.  отбелязва, че съществуват значителни възможности за една по-амбициозна и конкретна програма за сътрудничество в областта на киберотбраната, която надхвърля концептуалното равнище на сътрудничество в контекста на конкретни операции; настоятелно призовава и двете организации да приложат по конкретен и ефикасен начин вече съществуващите възможности и да представят по-амбициозни предложения за следващия преглед на изпълнението на съвместната декларация;

43.  приветства създаденото през 2014 г. партньорство на НАТО с индустриите в областта на киберпространството (NICP) и призовава за ангажирането на ЕС с усилията за сътрудничество на NICP с оглед на свързването на усилията за сътрудничество между НАТО и ЕС с тези на индустриалните лидери, специализирани в областта на кибертехнологиите, с цел увеличаване на киберсигурността посредством непрекъснато сътрудничество със специален акцент върху: обучения, учения и образование за представители на НАТО, ЕС и индустрията; включване на ЕС и на индустрията в проектите на НАТО за интелигентна отбрана; обмен на информация в дух на сътрудничество между НАТО, ЕС и индустрията, както и на най-добри практики за готовност и възстановяване; създаване на съвместно развити способности за киберотбрана и съвместни отговори на киберинциденти, когато и където е необходимо;

44.  отбелязва текущата работа по предложението за регламент за преразглеждане на Регламента за ENISA ((ЕС) № 526/2013) и за създаване на европейска рамка за сертифициране и етикетиране на сигурността на ИКТ; призовава ENISA да подпише споразумение с НАТО за увеличаване на тяхното практическо сътрудничество, включително обмена на информация и участието в учения в областта на киберотбраната;

Международни норми, приложими за киберпространството

45.  призовава за интегриране на способностите в областта на киберотбраната в ОВППС и външната дейност на ЕС и неговите държави членки като междусекторна задача, както и за по-тясна координация в областта на киберотбраната между държавите членки, институциите на ЕС, НАТО, ООН, САЩ и други стратегически партньори, по-конкретно по отношение на правилата, нормите и мерките за правоприлагане в киберпространството;

46.  изразява съжаление, че след няколко месеца на преговори групата от правителствени експерти на ООН (ГПЕ на ООН) за периода 2016 — 2017 г. не успя да изготви нов консенсусен доклад; припомня, че, както беше посочено в доклада от 2013 г., съществуващото международно право и Уставът на ООН в частност — който забранява заплашването със сила или употребата на сила срещу политическата независимост на която и да е държава, включително агресивните кибероперации, имащи за цел смущаване на техническата инфраструктура, която е от ключово значение за провеждането на официални процедури с масово участие, включително избори, в друга държава — се прилагат и следва да бъдат приведени в действие в киберпространството; отбелязва, че докладът на ГРЕ на ООН за 2015 г. съдържа набор от норми за отговорно държавно поведение, включително забраната за държавите да извършват или съзнателно да подкрепят действия в киберпространството, противоречащи на задълженията им съгласно международните правила; призовава ЕС да поеме водеща роля в текущите и бъдещите разисквания относно международните норми в киберпространството и тяхното прилагане;

47.  отбелязва значението на Ръководство 2.0 от Талин като основа за дебат и като анализ на това как съществуващото международно право може да бъде приложено в киберпространството; призовава държавите членки да започнат да анализират и прилагат това, което експертите са посочили в ръководството от Талин, и да постигнат съгласие относно допълнителни доброволни норми за международно поведение; отбелязва по-специално, че всяко използване на киберспособности за офанзивни цели следва да се основава на международното право;

48.  потвърждава пълната си ангажираност към едно отворено, свободно, стабилно и сигурно киберпространство, което зачита основните ценности на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава и в което международните спорове се уреждат с мирни средства въз основа на Устава на ООН и принципите на международното право; призовава държавите членки да насърчават по-нататъшното прилагане на общия и всеобхватен подход на ЕС към кибердипломацията и съществуващите норми по отношение на киберпространството и съвместно с НАТО да изготвят критерии и определения на равнище ЕС относно това какво представляват кибератаките, за да може да се подобри способността на ЕС да постига обща позиция по отношение на акт, извършен в нарушение на международното право под формата на кибератака; решително подкрепя прилагането на посочените в доклада на ГРЕ на ООН за 2015 г. доброволни и необвързващи норми за отговорно поведение на държавите в киберпространството, включващи зачитането на неприкосновеността на личния живот и основните права на гражданите, както и създаването на мерки за изграждане на доверие на регионално равнище; подкрепя в тази връзка работата на Световната комисия по стабилността в киберпространството, свързана с разработването на предложения за норми и политики за повишаване на международната сигурност и стабилност и за насочване на отговорно поведение на държавните и недържавните субекти в киберпространството; подкрепя предложението, съгласно което държавните и недържавните субекти не следва да извършват или съзнателно да позволяват извършване на дейност, с която умишлено и значително се уврежда общата достъпност или неприкосновеност на публичното ядро на интернет и следователно стабилността на киберпространството;

49.  признава, че по-голямата част от технологичната инфраструктура се притежава или управлява от частния сектор и следователно тясното сътрудничество, консултации и включване на частния сектор и групи на гражданското общество посредством многостранен диалог са от ключово значение за гарантирането на отворено, свободно, стабилно и сигурно киберпространство;

50.  признава, че поради трудностите във връзка с прилагането двустранните споразумения между държавите невинаги носят очакваните резултати; ето защо счита, че изграждането на коалиции в рамките на групи от държави със сходни възгледи, които желаят да се постигне консенсус, представлява ефективен начин за допълване на усилията на множеството заинтересовани страни; подчертава важната роля на местните власти в процеса на технологичните иновации и обмена на данни, когато става въпрос за засилването на борбата с престъпността и терористичните дейности;

51.  приветства приемането от Съвета на рамката за съвместен дипломатически отговор на ЕС срещу злонамерени действия в киберпространството, т.нар. инструментариум на ЕС за кибердипломация; подкрепя възможността ЕС да предприема рестриктивни мерки срещу противници, които извършват атаки срещу негови държави членки в киберпространството, в т.ч. налагането на санкции;

52.  призовава също така за ясен проактивен подход по отношение на киберсигурността и киберотбраната и за укрепване на кибердипломацията на ЕС като междусекторна задача в рамките на външната политика на ЕС и на нейния повсеместен капацитет и инструменти, така че те да могат ефективно да укрепят нормите и ценностите на ЕС, както и да проправят пътя към постигането на консенсус относно правилата, нормите и мерките за правоприлагане в киберпространството в световен мащаб; отбелязва, че изграждането на устойчивост на киберпространството в трети държави допринася за международния мир и сигурност, като в крайна сметка спомага за сигурността на европейските граждани;

53.  счита, че кибератаки като NotPetya и WannaCry са или държавно направлявани, или се осъществяват със знанието и одобрението на държавата; отбелязва, че тези кибератаки, които причиняват сериозни и трайни икономически вреди, а също така са и заплаха за живота, представляват явни нарушения на международното право и правните норми; поради това счита, че NotPetya и WannaCry представляват нарушения на международното право, вината за които носят съответно Руската федерация и Северна Корея, и че тези две държави следва да получат съизмерими и подходящи отговори от страна на ЕС и НАТО;

54.  призовава Центърът за борба с киберпрестъпността към Европол да се превърне в звено за контакт с правоприлагащите органи и държавни агенции, занимаващи се с киберпрестъпленията, чиято главна отговорност да бъде управлението на защитата на домейните с разширение „.eu“ и на критичната инфраструктура на мрежите на ЕС по време на атака; подчертава, че това звено за контакт следва също така да разполага с мандат за обмен на информация и за предоставяне на съдействие на държавите членки;

55.  подчертава значението на разработването на норми по отношение на неприкосновеността на личния живот и сигурността, криптирането, езика на омраза, дезинформацията и терористичните заплахи;

56.  препоръчва всяка държава — членка на ЕС, да се ангажира със задължението да оказва съдействие на другите държави членки, които са обект на кибератаки, и да гарантира национална отговорност в областта на киберпространството в тясно сътрудничество с НАТО;

Гражданско-военно сътрудничество

57.  призовава всички заинтересовани страни да укрепят партньорствата за трансфер на знания, да приложат подходящи бизнес модели и да изградят доверие между дружествата и крайните потребители от гражданската и военната сфера, както и да подобрят трансфера на академични знания в практически решения, за да се създадат полезни взаимодействия и да се осигурят решения между гражданския и военния пазар, което по същество означава създаване на единен пазар за киберсигурност и за продукти в областта на киберсигурността, въз основа на прозрачни процедури и при спазване на правото на ЕС и на международното право с цел защита и укрепване на стратегическата автономност на ЕС; отбелязва водещата роля, която играят частните дружества в областта на киберсигурността по отношение на ранното предупреждение и идентифицирането на извършителите на кибератаките;

58.  настоятелно подчертава значението на научно-изследователската и развойната дейност, по-специално с оглед на изискванията за високо равнище на сигурност на пазара в областта на отбраната; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да предоставят повече практическа подкрепа на европейския сектор на киберсигурността и други заинтересовани икономически участници, да намалят бюрократичната тежест, по-специално за МСП и стартиращите предприятия (основни източници на новаторски решения в областта на киберотбраната), както и да насърчават по-тясно сътрудничество с университетските изследователски организации и големите участници с оглед на намаляването на зависимостта от продукти в областта на киберсигурността от външни източници и създаването на стратегическа верига на доставки в рамките на ЕС с цел повишаване на стратегическата му автономност; отбелязва в този контекст ценния принос, който може да бъде осигурен от ЕФО и други инструменти по линия на многогодишната финансова рамка (МФР);

59.  насърчава Комисията да включи елементи на киберотбрана в мрежа на европейските центрове за компетентност и научни изследвания в областта на киберсигурността с цел също така в следващата МФР да се предвидят достатъчно ресурси за киберспособности и кибертехнологии с двойна употреба;

60.  отбелязва, че защитата на активите на публичната и друга критична гражданска инфраструктура, и по-специално информационните системи и свързаните с тях данни, е жизненоважна задача за държавите членки, и в частност за органите, които отговарят за сигурността на информационните системи, и че тя следва да бъде част от правомощията или на националните структури за киберотбрана, или на съответните органи; подчертава, че това ще изисква да се изгради доверие и възможно най-тясно сътрудничество между военните участници, агенциите за киберотбрана, всички други компетентни органи и засегнатите промишлени сектори, което може да бъде постигнато единствено чрез ясно дефиниране на задълженията, ролите и отговорностите на участниците от цивилния и военния сектор, и настоятелно призовава всички заинтересовани страни да вземат това предвид в процесите си на планиране; призовава за по-засилено трансгранично сътрудничество относно правоприлагането по отношение на прекратяването на злонамерени дейности в киберпространството при пълно зачитане на законодателството на ЕС в областта на защитата на данните;

61.  призовава всички държави членки да насочат националните си стратегии за киберсигурност към защитата на информационните системи и свързаните с тях данни и да разглеждат защитата на тази критична инфраструктура като част от своите задължения за полагане на грижа; настоятелно призовава държавите членки да приемат и приложат стратегии, насоки и инструменти, които осигуряват разумно равнище на защита срещу разумно откриваеми равнища на заплахи при разходи и тежест, пропорционални на вероятното увреждане на засегнатите страни; призовава държавите членки да предприемат съответните стъпки, така че да задължат юридическите лица, попадащи в обхвата на тяхната юрисдикция, да защитават поверените на техните грижи лични данни;

62.  признава, че поради променящата се по отношение на киберзаплахите среда може да бъде препоръчително едно по-тясно и структурирано сътрудничество с полицейските сили, особено в някои критични области, като например при проследяване на такива заплахи като киберджихада, кибертероризма, онлайн радикализацията и финансирането на екстремистки или радикални организации;

63.  насърчава тясното сътрудничество между агенциите на ЕС, като например EDA, ENISA и Европейския център за борба с киберпрестъпността, при прилагане на междусекторен подход, насочен към насърчаване на полезните взаимодействия и избягване на припокриването;

64.  призовава Комисията да разработи пътна карта за координиран подход към европейската киберотбрана, включително да актуализира политическата рамка на ЕС за киберотбрана, за да се гарантира, че тя продължава да изпълнява своето предназначение като съответен политически механизъм за постигане на целите на ЕС в областта на киберотбраната в тясно сътрудничество с държавите членки, EDA, Парламента и ЕСВД; отбелязва, че този процес трябва да бъде част от един по-широк стратегически подход към ОПСО;

65.  призовава за изграждане на капацитет в областта на киберсигурността чрез сътрудничество за развитие, както и за постоянно образование и обучение за осигуряване на осведоменост по отношение на киберпространството, като се има предвид, че през идните години милиони нови потребители ще започнат да ползват интернет, повечето от които в развиващите се държави, като по този начин ще се засили устойчивостта на държавите и обществата по отношение на киберзаплахите и хибридните заплахи;

66.  призовава за международно сътрудничество и многостранни инициативи за изграждане на стриктни рамки по отношение на киберотбраната и киберсигурността, с което да се противодейства на завладяването на държавата от корупция, финансови измами, изпиране на пари и финансиране на тероризъм, и с цел преодоляване на предизвикателствата, произтичащи от кибертероризма, както и от криптовалутите и други алтернативни методи на плащане;

67.  отбелязва, че кибератаки като NotPetya се разпространяват бързо, при което причиняват масови щети, освен ако не е налице широкообхватна устойчивост в световен план; счита, че обучението и образованието в областта на киберотбраната следва да бъдат част от външната дейност на ЕС и че изграждането на устойчивост на киберпространството в трети държави допринася за международния мир и сигурност, като в крайна сметка спомага за сигурността на европейските граждани;

Институционално укрепване

68.  призовава държавите членки да осъществяват по-амбициозно сътрудничество в областта на киберпространството в рамките на ПСС; предлага държавите членки да стартират в рамките на ПСС нова програма за сътрудничество в киберпространството с цел да се окаже подкрепа за бързото и ефективно планиране, ръководство и контрол на настоящите и бъдещите операции и мисии на ЕС; отбелязва, че това следва да доведе до по-добра координация на оперативните капацитети в киберпространството и може да доведе до развитие на обща команда за киберотбрана при наличие на решение от страна на Европейския съвет;

69.  отново отправя своя призив към държавите членки и ЗП/ВП да представят Бяла книга на ЕС относно сигурността и отбраната; призовава държавите членки и ЗП/ВП да заложат киберотбраната и кибервъзпирането като основен елемент на Бялата книга, обхващащ както защитата на киберпространството за операциите съгласно посоченото в член 43, така и общата отбрана съгласно посоченото в член 42, параграф 7 от ДЕС;

70.  отбелязва, че новата програма в рамките на ПСС за сътрудничество в киберпространството следва да бъде ръководена от високопоставени военни и цивилни служители от всяка държава членка на ротационен принцип и следва да се отчита пред министрите на отбраната на ЕС в състава, в който участват в ПСС, както и пред ЗП/ВП, с цел насърчаване на принципите на доверие сред държавите членки и институциите и агенциите на ЕС при споделянето на информация и разузнавателни сведения;

71.  отново отправя своя призив за създаването на Съвет на ЕС за отбрана на базата на съществуващия министерски управителен съвет на EDA и състава, в който министрите на отбраната на ЕС участват в ПСС, с цел да се гарантира приоритизирането и операционализирането на ресурсите, както и ефективното сътрудничество и интеграция между държавите членки;

72.  припомня необходимостта да се гарантира запазването на Европейския фонд за отбрана и дори неговото укрепване през следващата МФР, като се задели достатъчен бюджет за киберотбрана;

73.  призовава за увеличаване на ресурсите за модернизиране и оптимизиране на киберсигурността и разпространението на разузнавателна информация между ЕСВД/Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN), Съвета и Комисията;

Публично-частни партньорства

74.  признава, че частните дружества играят ключова роля за предотвратяването, идентифицирането, ограничаването и реагирането на инциденти в областта на киберсигурността не само като доставчици на технологии, но и като доставчици на услуги извън областта на ИТ;

75.  признава ролята на частния сектор за предотвратяването, идентифицирането, ограничаването и реагирането на инциденти в областта на киберсигурността, както и ролята му за стимулиране на иновациите в областта на киберотбраната, поради което призовава за засилено сътрудничество с частния сектор, за да се гарантира общо разбиране за изискванията на ЕС и НАТО и съдействие за откриване на общи решения;

76.  призовава ЕС да направи цялостен преглед на софтуера, ИТ и комуникационното оборудване и инфраструктура, използвани в институциите, за да се премахнат потенциално опасните програми и устройства, както и да забрани тези, които са потвърдени като зловредни, като например Kaspersky Lab;

o
o   o

77.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на агенциите на ЕС в областта на сигурността и отбраната, на генералния секретар на НАТО, както и на националните парламенти на държавите членки.

(1) Cambridge University Press, февруари 2017 г., ISBN 9781316822524, https://doi.org/10.1017/9781316822524.
(2) ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0366.
(4) ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 145.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0435.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0493.
(7) Приети текстове, P8_TA(2017)0492.

Правна информация