Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 14 юни 2018 г. - СтрасбургОкончателна версия
Русия, по-специално случаят на украинския политически затворник Олег Сенцов
 Положението с правата на човека в Бахрейн, по-специално случаят на Набел Раджаб
 Положението на бежанците от общността рохингия, по-специално тежкото положение на децата
 Структурни и финансови пречки пред достъпа до култура
 Проверка за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии ***I
 Използване на превозни средства, наети без шофьори, за автомобилен превоз на товари ***I
 Представяне на възражения срещу делегиран акт: мерки за опазване по отношение на рибарството с цел защита на морската среда в Северно море
 Окупирани територии в Грузия 10 години след руската инвазия
 Преговори за ново споразумение за партньорство между ЕС и държавите от АКТБ
 Мониторинг на прилагането на правото на ЕС през 2016 г.

Русия, по-специално случаят на украинския политически затворник Олег Сенцов
PDF 486kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2018 г. относно Русия, по‑специално относно случая на украинския политически затворник Олег Сенцов (2018/2754(RSP))
P8_TA(2018)0259RC-B8-0288/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Русия, и по-специално своята резолюция от 16 март 2017 г. относно украинските затворници в Русия и положението в Крим(1),

—  като взе предвид изявлението от 25 май 2018 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно случаите на няколко задържани лица в или от незаконно анексираните Крим и Севастопол,

—  като взе предвид размяната на мнения в рамките на Съвета по външни работи относно Русия на 16 април 2018 г.,

—  като взе предвид заповедта от 19 април 2017 г. на Международния съд относно искането за посочването на временни мерки, внесено от Украйна в рамките на производството относно прилагането на Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма и Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (Украйна/Руска федерация),

—  като взе предвид член 5 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 7 от Международния пакт за граждански и политически права, в които се установява, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, и по които Руската федерация е страна,

—  като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1998 г.,

—  като взе предвид Женевската конвенция относно закрилата на гражданските лица по време на война,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че украинският кинодеец Олег Сенцов, който се противопостави на незаконното анексиране на Кримския полуостров от Русия, беше задържан през май 2014 г. във връзка с твърдения за извършване на незаконни дейности в Крим; като има предвид, че той беше третиран като руски гражданин, въпреки че има украинско гражданство;

Б.  като има предвид, че в случая на Олег Сенцов има твърдения, че той е бил подложен на изтезания и тежко малтретиране, довели до неправомерно извличане на показания, на които впоследствие е била придадена правна стойност;

В.  като има предвид, че на 25 август 2015 г. Олег Сенцов беше осъден в нарушение на международното право и елементарните норми за правораздаване от съд, чиято юрисдикция не се признава от ЕС;

Г.  като има предвид, че Олег Сенцов, който понастоящем излежава своята присъда в разположения най-далеч на север руски затвор (намиращ се в Лабитнанги, Ямало‑Ненецки автономен окръг), на 14 май 2018 г. обяви безсрочна гладна стачка;

Д.  като има предвид, че броят на политическите затворници в Русия значително се увеличи през последните години; като има предвид, че центърът за правата на човека „Мемориал“, който получи наградата „Сахаров“ през 2009 г., на 29 май 2018 г. публикува списък с имената на 158 политически затворници;

Е.  като има предвид, че Оюб Титиев, директор на бюрото в Чечения на Центъра за правата на човека „Мемориал“, беше арестуван от местната полиция на 9 януари 2018 г. и беше обвинен в притежание на наркотични вещества; като има предвид, че тези обвинения бяха отхвърлени от г-н Титиев и бяха окачествени от неправителствени организации и други защитници на правата на човека като изфабрикувани;

Ж.  като има предвид, че задържането на Оюб Титиев е част от тревожна тенденция, характеризираща се със задържания, нападения, сплашване и дискредитиране на независими журналисти и правозащитници;

З.  като има предвид, че защитници на правата на човека и представители на гражданското общество, по-специално на кримските татари, са били подлагани на заплахи, сплашване и арести;

И.  като има предвид, че в редица случаи има сведения за използването на изтезания и други форми на жестоко и унизително отношение; като има предвид, че до момента тези твърдения не са били проучени по подходящ начин; като има предвид, че са били използвани изтезания за изтръгване на фалшиви признания и в подкрепа на фалшиви доказателства за вина;

Й.  като има предвид, че много затворници и задържани лица са били изправени пред тежки и нечовешки условия в затворите, което е довело до физически и психологически рискове за тяхното здраве; като има предвид, че има затворници, които се нуждаят от спешни медицински грижи и лечение;

К.  като има предвид, че рестриктивното руско законодателство, уреждащо политическите и гражданските права, сега се прилага и във временно окупирания Крим, което доведе до драстично ограничаване на свободата на събрания, на изразяване на мнение, на сдружения, на достъп до информация и на религията, както и до появата на достоверни сведения за сплашване, насилствени изчезвания и изтезания;

Л.  като има предвид, че произволните арести, насилствените изчезвания, цензурата и забраната на мирни събирания се превърнаха в ежедневна реалност в Крим; като има предвид, че редица кримски татари бяха задържани и/или са предмет на разследване или на наказателно преследване; като има предвид, че също така бяха взети на прицел и кримски адвокати, предоставящи правна помощ на такива лица, защитници на правата на човека, сигнализиращи за случаи на политически мотивирани насилствени изчезвания в Крим, както и журналисти, които информират за положението на кримските татари;

М.  като има предвид, че окупационните власти в Крим систематично и умишлено потъпкват свободата на словото в Крим, като изтласкват независимите медии и създават пречки за работата на професионалните журналисти; като има предвид, че на 22 март 2018 г. Нариман Мемедеминов, граждански журналист и активист, защитаващ правата на кримските татари, който отразяваше закононарушенията на окупационните власти, беше задържан от руските сили за сигурност въз основа на неверни обвинения; като има предвид, че на 21 май 2018 г. руските сили за сигурност задържаха друг граждански журналист — Сервер Мустафаев, след като претърсиха дома му в окупирания от Русия Крим, по-специално поради религиозни основания;

Н.  като има предвид, че Русия губи значителен брой дела в Европейския съд по правата на човека и не изпълнява постановените съдебни решения;

О.  като има предвид, че Руската федерация в качеството си на пълноправен член на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и на ООН се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията и правовата държава и да зачита основните свободи и правата на човека; като има предвид, че поради редица сериозни нарушения на принципите на правовата държава и приемането на рестриктивни закони през последните години съществува сериозна загриженост относно изпълнението от страна на Русия на нейните международни и национални задължения; като има предвид, че Европейският съюз нееднократно е предлагал допълнителна помощ и експертен опит, за да подпомогне Русия да модернизира своя конституционен и правен ред и да се придържа към него в съответствие със стандартите на Съвета на Европа;

П.  като има предвид, че съгласно руския закон за „чуждестранните агенти“ неправителствените организации, които получават финансиране от чужбина и извършват „политическа дейност“, трябва да подадат заявление да бъдат включени в специален правителствен списък на чуждестранните агенти, които подлежат на допълнително внимателно наблюдение от правителството и от които се изисква да посочват във всички свои публикации, съобщения за печата и доклади, че те са били изготвени от чуждестранен агент;

Р.  като има предвид, че в отговор на незаконното анексиране на Крим и хибридната война, водена срещу Украйна, ЕС прие редица поетапни ограничителни мерки срещу Русия;

1.  призовава руските органи да освободят незабавно и безусловно Олег Сенцов и всички други украински граждани, незаконно задържани в Русия или на Кримския полуостров; припомня, че понастоящем в Русия и в окупирания Крим има общо над 70(2) украински политически затворници;

2.  призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Оюб Титиев, директор на Центъра за правата на човека „Мемориал“ в Чеченската република, както и на всички други политически затворници в Руската федерация;

3.  призовава руските органи да преустановят сплашването на Центъра за правата на човека „Мемориал“ и тормоза над него и неговите служители и сплашването на други защитници на правата на човека и тормоза над тях и да им предоставят възможност да извършват своята дейност в областта на правата на човека;

4.  подчертава, че третирането на всички затворници трябва да отговаря на международните стандарти и че всички задържани лица следва да имат достъп до адвокат, до своите семейства, до своите дипломатически представители и до медицински грижи; подчертава, че руските органи и съдебни служители носят пълна отговорност за безопасността и благосъстоянието на задържаните, особено в Крим, в съответствие с Четвъртата женевска конвенция;

5.  припомня на Русия, че е важно тя да спазва изцяло своите международни правни задължения в качеството си на член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и основните права на човека и принципите на правовата държава, установени в Европейската конвенция за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права;

6.  подчертава, че свободата на събрания в Руската федерация се гарантира от член 31 от Руската конституция и от Европейската конвенция за правата на човека, по която Русия е страна, и че следователно руските органи са длъжни да зачитат тази свобода;

7.  настоятелно призовава руските власти на всички равнища да признаят ключовата роля на защитниците на правата на човека като стълбове на демокрацията и пазители на принципите на правовата държава и публично да осъдят всички нападения срещу защитници на правата на човека, особено в Чеченската република;

8.  изразява своята солидарност с украинския кинодеец, политически активист и политически затворник Олег Сенцов, който започна гладна стачка на 14 май 2018 г., за да окаже натиск за освобождаването на незаконно задържаните свои сънародници, и изразява своята загриженост във връзка с последиците от гладната стачка за здравето на Олег Сенцов; припомня, че Олег Сенцов, който беше арестуван в Крим скоро след като Русия пое контрола над черноморския полуостров през 2014 г. и който впоследствие беше осъден въз основа на показания, получени чрез изтезания, в момента излежава 20-годишна присъда по многобройни обвинения в тероризъм в строго охраняван затворнически лагер в Ямало-Ненецкия регион в най-северната част на Русия;

9.  изразява съжаление във връзка с факта, че Александър Колченко, също подсъдим по това дело, беше осъден на десет години лишаване от свобода;

10.  отбелязва, че друг незаконно задържан украински гражданин — Владимир Балух, обяви гладна стачка на 19 март 2018 г.;

11.  призовава компетентните руски органи и медицински служби да предоставят на тези лишени от свобода лица подходяща медицинска помощ и да спазват лекарската етика, включително като не налагат насилствено хранене или друго нежелано лечение, които могат да бъдат равностойни на изтезания и други форми на малтретиране;

12.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с това, че много от украинските политически затворници, например Николай Карпюк, Владимир Присич, Алексей Чирний и Евгений Панов, са били подложени на тежки изтезания;

13.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с тревожната тенденция, характеризираща се със задържания, нападения, сплашване и дискредитиране на независими журналисти и защитници на правата на човека, извършващи своята дейност в Русия, и по-специално в Чечения; изтъква значението на гражданското общество и на организации като „Мемориал“ и подчертава, че активистите от гражданското общество навсякъде трябва да бъдат свободни да упражняват своите най-основни права на свобода на мисълта и на изразяване на мнение; призовава чеченските и руските органи да спазват националното си законодателство и международните си ангажименти и да се придържат към принципите на правовата държава;

14.  изразява дълбоката си загриженост относно климата на безнаказаност, който благоприятства за извършването на тези действия, и призовава за разработването на правни и други мерки за предотвратяване, наблюдение и ефективно наказателно преследване на извършителите на подобни прояви на насилие в сътрудничество с гражданското общество; подчертава факта, че Русия и нейното правителство носят крайната отговорност за разследването на тези деяния, за изправянето на техните извършители пред съда и за защитата на всички руски граждани от незаконни злоупотреби;

15.  насочва вниманието към факта, че през май 2018 г. руските органи в окупирания Крим задържаха редица кримски татари, в т.ч. Сервер Мустафаев, Едем Смаилов и членовете на семейството на политическия затворник Нури Примов;

16.  осъжда нарушенията от руска страна на международното право в окупирания Крим, включително прилагането на руското законодателство, тежката милитаризация на Кримския полуостров, която представлява заплаха за регионалната сигурност, и масовите и системни нарушения на правата на човека, които са насочени, по-специално, към етническите украинци и кримските татари;

17.  приветства освобождаването на лидерите на кримските татари Ахтем Чийгоз и Илми Умеров, които бяха осъдени през септември 2017 г. на лишаване от свобода от руски съдилища във временно окупираната украинска територия на Кримския полуостров и на които руските власти разрешиха да напуснат полуострова на 25 октомври 2017 г.; изразява своята благодарност към всички, които положиха усилия за тяхното освобождаване, включително на руски правозащитни организации като „Мемориал“;

18.  припомня на руските органи, че във фактическото си качество на окупатор, упражняващ на практика контрол върху Крим, те носят пълна отговорност за защитата на гражданите в Крим от произволни съдебни или административни мерки и че в това си качество те се задължават от международното хуманитарно право да гарантират защитата на правата на човека на полуострова;

19.  подчертава, че руските съдилища, били те граждански или военни, не са компетентни да се произнасят по деяния, извършени извън международно признатата територия на Русия, и посочва, че съдебните производства в подобни случаи не могат да се считат за законосъобразни;

20.  отново изразява своята сериозна загриженост относно закона за „чуждестранните агенти“ и относно начина, по който той се прилага; счита, че определението за „политическа дейност“, осъществявана от неправителствени организации, които получават финансиране от чужбина, е толкова широко, че на практика то предоставя възможност на правителството да упражнява контрол върху почти всяка организирана дейност, свързана с обществения живот;

21.  настоятелно призовава Русия да гарантира безусловния и безпрепятствен достъп на международните наблюдатели на правата на човека и на мисиите за наблюдение; призовава международните организации като Организацията на обединените нации, Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да следят по-отблизо положението с правата на човека в Крим и да предприемат подходящи мерки;

22.  призовава специалния представител на Европейския съюз за правата на човека да отделя постоянно внимание на положението с правата на човека на Кримския полуостров и в неконтролираните от правителството райони в източната част на Украйна;

23.  призовава Съвета и държавите членки на ЕС да запазят твърдата си позиция и единството си в рамките на своя ангажимент спрямо договорените санкции срещу Русия и да удължат срока им, както и да обсъдят предприемането на целенасочени мерки срещу лицата, отговорни за задържането и изправянето пред съда на политически затворници;

24.  подчертава, че е важно делегацията на Европейския съюз в Русия и посолствата на държавите — членки на ЕС, да следят съдебните производства срещу защитници на правата на човека;

25.  призовава председателите на Съвета и Комисията, както и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) да продължават да следят отблизо случаите на неспазване на международните правни задължения и да повдигат тези въпроси в рамките на различни форуми и срещи с Русия;

26.  отново призовава заместник-председателя/върховен представител и ЕСВД да гарантират, че всички случаи на лица, преследвани по политически причини, ще бъдат обсъдени в рамките на консултациите между ЕС и Русия в областта на правата на човека, когато те бъдат подновени, и че от представителите на Русия в рамките на тези консултации ще бъде официално изискано да отговорят по всеки конкретен случай; призовава заместник-председателя/върховен представител и ЕСВД да докладват пред Парламента относно своя обмен с руските органи;

27.  настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител и ЕСВД да гарантират, че Съюзът търси всякакви възможности в рамките на руското национално законодателство за продължаване на сътрудничеството с организациите на руското гражданско общество и на подкрепата за тях, включително за организациите, които работят за насърчаване на ценностите, свързани с демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава;

28.  призовава ЕС да направи изявление, в което да се осъдят нарушенията на правата на човека в Русия и опитите за тяхното потулване под прикритието на Световната купа на ФИФА;

29.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на президента, правителството и парламента на Руската федерация.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0087.
(2) Неизчерпателният списък включва: Теймур Абдулаев, Узеир Абдулаев, Талят Абдурахманов, Рустем Абилтаров, Зеври Абсеитов, Муслим Алиев, Рефат Алимов, Кязим Аметов, Ернес Аметов, Али Асанов, Марлен Асанов, Владимир Балух, Али Бариев, Енвер Бекиров, Мемет Белялов, Алексей Бесарабов, Рустем Вайтов, Ресул Велиляев, Валентин Виговский, Павло Гриб, Николай Дадеу, Константин Давиденко, Бекир Дегерменджи, Мустафа Дегерменджи, Емил Джемаденов, Арсен Джепаров, Дмитрий Долгополов, Владимир Дудка, Андрей Захтей, Руслан Зейтулаев, Сервер Зекиряев, Тимур Ибрагимов, Рустем Исмаилов, Евгений Каракашев, Николай Карпюк, Станислав Клих, Андрей Коломиец, Александър Колченко, Александър Костенко, Емир-Усеин Куку, Генадий Лимешко, Сергей Литвинов, Енвер Мамутов, Нариман Мемедеминов, Ремзи Меметов, Емил Минасов, Игор Мовенко, Сейран Мурадосилов, Сейран Мустафаев, Сервер Мустафаев, Евгений Панов, Нури Примов, Владимир Присич, Исмаил Рамазанов, Февзи Саганджи, Ферат Сайфулаев, Айдер Салединов, Сейран Салиев, Енвер Сейтосманов, Олег Сенцов, Алексей Сизонович, Вадим Сирук, Едем Смаилов, Александър Стешенко, Алексей Стогний, Ренат Сулейманов, Анна Сухоносова, Роман Сущенко, Роман Терновский, Руслан Аметов, Асан Чапух, Алексей Чирний, Глеб Шаблий, Николай Шиптур, Дмитрий Штибликов, Александър Шумков, Виктор Шур.


Положението с правата на човека в Бахрейн, по-специално случаят на Набел Раджаб
PDF 485kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2018 г. относно положението с правата на човека в Бахрейн, и по-специално случаят на Набел Раджаб (2018/2755(RSP))
P8_TA(2018)0260RC-B8-0281/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции от 6 февруари 2014 г. относно Бахрейн, и по-специално случаите на Набел Раджаб, Абдулхади ал-Хауаджа и Ибрахим Шариф(1), от 9 юли 2015 г. относно Бахрейн, и по-специално случаят с Набел Раджаб(2), от 4 февруари 2016 г. относно Бахрейн: случаят на Мохамед Рамадан(3), от 7 юли 2016 г. относно Бахрейн(4), от 16 февруари 2017 г. относно екзекуциите в Кувейт и Бахрейн(5) и от 3 октомври 2017 г. относно провеждането на борба със стесняването на пространството, предоставяно на гражданското общество в развиващите се страни(6),

—  като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност от 17 юни 2015 г. относно осъждането на генералния секретар на „Ал Уефак“ Али Салман в Бахрейн, от 11 юли 2017 г. относно осъждането на г-н Набел Раджаб от бахрейнски съд и от 6 юни 2018 г. относно осъждането на бахрейнския защитник на правата на човека г-н Набел Раджаб,

—  като взе предвид изявлението от 22 ноември 2017 г. на председателя на своята подкомисия по правата на човека,

—  като взе предвид заседанието на неформалната работна група ЕС — Бахрейн по правата на човека от 15 май 2018 г.,

—  като взе предвид изявлението на Върховния комисар на ООН по правата на човека Зеид Раад ал Хюсеин от 11 септември 2017 г. относно положението в Бахрейн,

—  като взе предвид изявлението на Комитета на ООН срещу изтезанията от 12 май 2017 г.,

—  като взе предвид конституцията на Бахрейн, приета през февруари 2002 г., и по‑специално глава 3 от нея, член 364 от Наказателния кодекс на Бахрейн, както и Закона за гражданството на Бахрейн от 1963 г.,

—  като взе предвид доклада на Независимата анкетна комисия на Бахрейн (НАКБ) от ноември 2011 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, относно диалозите за правата на човека с трети държави, относно смъртното наказание, относно изтезанията и относно свободата на изразяване онлайн и офлайн,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията за правата на детето и Арабската харта за правата на човека, по които Бахрейн е страна,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по‑специално член 15 от нея,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 5 юни 2018 г. Върховният апелативен съд на Бахрейн реши да потвърди присъдата за лишаване от свобода за период от пет години срещу видния защитник на правата на човека Набел Раджаб за „разпространяване на неверни слухове във време на война“ (член 133 от Наказателния кодекс на Бахрейн), „обида на съседна държава“ (член 215) и „обида на законоустановен орган“ (член 216) във връзка с публикувани от него съобщения в „Туитър“ за предполагаеми изтезания в бахрейнския затвор в Джау и за въздушните удари, нанесени в Йемен от коалицията, ръководена от Саудитска Арабия; като има предвид, че тези обвинения се основават на разпоредби, които криминализират правото на свободно изразяване на мнение, защитено от член 19 на Международния пакт за граждански и политически права, който Бахрейн ратифицира през 2006 г.; като има предвид, че се очаква г-н Раджаб да обжалва решението на последна инстанция пред Касационния съд на Бахрейн;

Б.  като има предвид, че г-н Раджаб трябваше да бъде освободен този месец след приключване на двегодишна присъда за лишаване от свобода, излежана при унизителни затворнически условия, които могат да се приравнят на малтретиране, за това, че през 2015 г. и 2016 г. е дал телевизионни интервюта относно ограниченията на свободата на пресата в Бахрейн; като има предвид, че преди произволното задържане на Набел Раджаб през юни 2016 г., той имаше забрана да пътува и излежаваше двугодишна присъда за лишаване от свобода през периода 2012—2014 г. във връзка с упражняване на правото си на свободно изразяване на мнение и свобода на събиранията; като има предвид, че през 2013 г. работната група на ООН относно произволното задържане заключи, че той е бил произволно задържан за това, че е помагал за ръководенето и организирането на демонстрации в Бахрейн; като има предвид, че той беше подложен на несправедливи съдебни процеси;

В.  като има предвид, че освен тази нова петгодишна присъда, Набел Раджаб може да прекара още време в затвора във връзка с други 14 висящи дела, заведени от правителството срещу него, включително допълнителни обвинения за „разпространяване на неверни новини и изявления и злонамерени слухове, накърняващи престижа на държавата“; като има предвид също така, че на 12 септември 2017 г. правителството го обвини в „разпространение на неверни новини“, „подбуждане към омраза срещу режима“ и „подбуждане към неспазване на закона“ чрез социалните медии;

Г.  като има предвид, че г-н Раджаб е претърпял страдания в резултат на лошите условия в затвора, които засегнаха сериозно неговото физическо здраве; като има предвид, че според семейството му той също така стои затворен в килията си по 23 часа всеки ден като форма на наказание, вследствие на което здравето му се е влошило сериозно с течение на времето; като има предвид, че по непотвърдени данни администрацията на затвора се намесва умишлено в медицинското лечение на г-н Раджаб;

Д.  като има предвид, че случаят на Набел Раджаб се е превърнал в символ за защитниците на правата на човека и зачитането на свободното изразяване на мнение в Бахрейн и че неговият случай е в разрез с поетите от правителството ангажименти; като има предвид, че той е само едно от множеството лица, които са обект на произволно задържане и наказателно преследване за упражняване на свободата на изразяване на мнение и свободата на събирания;

Е.  като има предвид, че през май 2017 г. Комитетът на ООН срещу изтезанията разгледа многобройните и последователни твърдения за широко разпространени изтезания и малтретиране на лица, лишени от свобода, и по-специално на лица, задържани по обвинения в тероризъм, и изрази дълбоката си загриженост във връзка със случаите на Набел Раджаб, Абдулхади ал-Хаваджа, Наджи Фатил, Хюсеин Джауад, Абдулвахаб Хюсеин и Абдулджалил Ал-Сингасе;

Ж.  като има предвид, че екзекуциите и смъртните присъди са се увеличили значително след прекъсването на седемгодишния мораториум през февруари 2017 г., в контекста на непрекъснати твърдения за изтезания и малтретиране; като има предвид, че Бахрейн започна отново да води съдебни дела срещу цивилни граждани пред военни съдилища, след промяна на конституцията, приета през април 2017 г.; като има предвид, че органите възстановиха правомощията на Агенцията за национална сигурност за задържане и разследване на лица, въпреки доказаното прилагане в миналото на методи за изтезание и малтретиране от страна на тази агенция;

З.  като има предвид, че положението в Бахрейн стана критично по отношение на свободата на изразяване, свободата на сдружаване и свободата на провеждане на мирни събрания; като има предвид, че засилените репресии срещу защитници на правата на човека и мирни активисти от опозицията включват лишаване от свобода, изпращане в изгнание, забрани за пътуване, отнемане на гражданство или сериозни заплахи и сплашване с цел спиране на техни мирни дейности;

И.  като има предвид, че Съветът на представителите и Консултативният съвет (Шура) на Бахрейн одобриха изменение на Закона за упражняване на политическите права, което ще попречи на независимите политически партии да участват в изборите през 2018 г.;

Й.  като има предвид, че през 2016 г. най-голямата в Бахрейн политическа опозиционна партия „Ал Уефак“ беше закрита, че нейните активи бяха замразени, а нейният интернет сайт беше блокиран от бахрейнския режим в рамките на страната; като има предвид, че седалището на групата беше обискирано и впоследствие тя беше обвинена в „постоянно нарушаване на конституцията на Кралството и оспорване на нейната легитимност“, „призиви за чужда намеса“ и „насърчаване към насилие и подкрепа на терористични организации“;

К.  като има предвид, че на 31 май 2017 г. бахрейнски съд разпореди разпускане на бахрейнската опозиционна група Национално дружество за демократично действие (Waad); като има предвид, че на 26 октомври 2017 г. Върховният апелативен съд на Бахрейн потвърди решението на Апелативния съд за разпускането на Waad;

Л.  като има предвид, че на 15 май 2018 г. Върховният наказателен съд на Бахрейн отне гражданството на 115 души, в рамките на несправедлив масов съдебен процес, характеризиращ се с твърдения за изтезания и нарушаване на правото на справедлив процес; като има предвид, че заплахата за отнемане на гражданството или реалното му отнемане се използват като средство за политически репресии; като има предвид, че в Бахрейн множество лица са загубили гражданството си, предимно лица от групата на шиитите, включително и деца, в пряко нарушение на член 15 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 7 от Конвенцията за правата на детето;

М.  като има предвид, че след протестите през 2011 г. и вследствие на заключенията в доклада на Независимата анкетна комисия на Бахрейн (НАКБ) бяха създадени редица вътрешни органи, които да следят за злоупотреби на правителството, но те не са достатъчно ефективни и независими; като има предвид, че липсата на независимост на тези органи изглежда води до липса на отчетност от страна на правителството и силите за сигурност на Бахрейн; като има предвид, че това насърчава културата на безнаказаност, която подкопава опитите за демократични реформи и дестабилизира допълнително страната;

Н.  като има предвид, че ЕС счита тясното сътрудничество с гражданското общество и защитниците на правата на човека в трети държави за един от основните си приоритети във връзка с насърчаването на правата на човека и борбата с нарушенията на правата на човека;

1.  призовава за незабавното освобождаване на всички лица, които са задържани единствено заради своите мирни политически дейности и защитата на правата на човека; призовава за прекратяване на всички актове на насилие, тормоз и сплашване, включително на съдебно равнище, както и на цензурата срещу защитници на правата на човека, политически опоненти, демонстранти, представители на гражданското общество и техни роднини в страната и извън нея, от страна на държавните органи, силите и службите за сигурност; осъжда продължаващите ограничения спрямо основните демократични права, и по-специално свободата на изразяване на мнение, свободата на сдружаване и на събирания, политическия плурализъм, мирното изразяване на несъгласие и принципите на правовата държава в Бахрейн;

2.  призовава за незабавното и безусловно освобождаване на г-н Раджаб и за оттегляне на останалите обвинения срещу него, както и за това компетентните органи да гарантират, че до освобождаването му той няма да бъде подлаган на изтезания или други форми на малтретиране, че ще може да се среща редовно със семейството си, ще може да си избере адвокат и ще му бъдат осигурени подходящи здравни грижи; осъжда задържането на Набел Раджаб, с което се нарушава, наред с другото, неговото право на свободно изразяване на мнение и неговата свобода на движение;

3.  призовава органите на Бахрейн да се придържат към поетите от тях международни задължения и ангажименти за зачитане на правата на човека и основните свободи и за гарантиране на безопасна и благоприятна среда за дейността на защитниците на правата на човека и критиците на държавните органи, включително във връзка с изборите през 2018 г., като при провеждането им се гарантират правото на свободно изразяване на мнение, свободата на сдружаване и на провеждане на мирни събрания; припомня на правителството на Бахрейн неговата отговорност да обезпечи сигурността и безопасността на всички граждани, независимо от техните политически възгледи, принадлежност или вероизповедание;

4.  изразява съжаление за лошите условия в затворите в страната и за използването на изтезания от страна на служителите по сигурността и затворническия персонал в Бахрейн; настоятелно призовава органите на Бахрейн да се въздържат от всякакви изтезания, жестоко и унизително отношение към задържаните лица, да разследват изцяло всички твърдения за нарушаване на основните права на затворниците и за прилагане на изтезания, както и да изправят извършителите пред съда;

5.  припомня на органите на Бахрейн, че член 15 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне и наказание забранява използването на показания, направени в резултат на изтезания, като доказателство в какъвто и да било съдебен процес; призовава за незабавно ратифициране от Бахрейн на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията;

6.  решително осъжда големия брой смъртни присъди, произнесени в тази страна, и призовава за официален мораториум върху всички екзекуции; призовава за преразглеждане на всички смъртни присъди, за да се гарантира, че при провеждането на въпросните съдебни процеси се спазват международните стандарти;

7.  призовава органите да променят конституцията, за да се сложи край на използването на военни съдилища за водене на съдебни процеси срещу цивилни граждани;

8.  осъжда масовото отнемане на гражданството, което се използва като средство за репресия, и настоятелно призовава органите на Бахрейн да отменят това решение и да спазват международните задължения и норми;

9.  призовава органите на Бахрейн незабавно да отменят забраната за пътуване, въведена спрямо защитниците на правата на човека, и настоява властите да гарантират при всички положения, че защитниците на правата на човека в Бахрейн ще могат да развиват своята законна дейност в областта на правата на човека, както на национално, така и на международно равнище, без ограничения, сплашване или тормоз;

10.  насърчава правителството на Бахрейн да се стреми към стабилност чрез провеждане на реформи и приобщаващо помирение в среда, в която да може да се изразяват свободно и мирно легитимните политически разногласия, по-специално с оглед на предстоящите избори за Съвета на представителите, насрочени за октомври 2018 г.; осъжда, във връзка с това, атаките срещу опозицията и гражданското общество в Бахрейн, включително закриването на опозиционната партия „Ал Уефак“, разпускането на опозиционната група Waad и забраната за членовете на тези разпуснати групи да участват в предстоящите избори; счита, че тези действия са в противоречие с принципите на демократичен плурализъм и провеждане на свободни и честни избори, и са в разрез с международните споразумения и конституцията на Бахрейн; призовава всички страни да се ангажират с провеждането на истински национален диалог, с цел да се даде нов тласък на един мирен и сериозен процес на национално помирение;

11.  призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Европейската служба за външна дейност, Съвета и държавите членки да изразяват редовно своята загриженост относно нарушаването на правата на човека в Бахрейн и да обмислят въвеждането на целенасочени мерки срещу лицата, които са отговорни за извършването на тежки нарушения на правата на човека;

12.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да цитират Бахрейн в изявленията на ЕС и на държавите членки по точка 4 при провеждането на предстоящите сесии на Съвета на ООН по правата на човека;

13.  призовава правителството на Бахрейн да си сътрудничи със специалните докладчици на ООН (по-специално във връзка с изтезанията, свободата на събирания, свободата на вероизповедание и на убеждения, независимостта на съдиите и адвокатите, и защитниците на правата на човека) и да им отправи постоянна покана; настоятелно призовава органите на Бахрейн да осигурят за международните НПО и за журналистите свободен достъп до страната, включително с цел осъществяване на контакт със задържани защитници на правата на човека;

14.  изразява съжаление относно факта, че европейски дружества изнасят за Бахрейн технологии за наблюдение, и подчертава, че е необходимо органите на ЕС за контрол на износа да вземат предвид критериите за правата на човека, преди да предоставят разрешение за износ на трета държава; призовава всички държави — членки на ЕС да спазват стриктно Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие, и по-специално да спрат всякакъв трансфер на оръжия, оборудване и материали за наблюдение и разузнаване, които могат да бъдат използвани от Бахрейн при неговите продължаващи репресии срещу правата на човека;

15.  изразява съжаление във връзка с непрекъснатите откази на Бахрейн да приеме официална делегация на подкомисията на ЕП по правата на човека; призовава органите на Бахрейн да разрешат на официална делегация от членовете на Европейския парламент да посетят страната, с цел провеждане на срещи с публични органи и представители на гражданското общество;

16.  изразява съжаление във връзка с факта, че наградата „Шайὸ“ на делегацията на ЕС за насърчаване на правата на човека в региона на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив за 2014 г. беше връчена на националната институция по правата на човека на Бахрейн, която многократно оправдава нарушенията на правата на човека, извършени от правителството на Бахрейн, включително и лишаването от свобода на Набел Раджаб;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и парламента на Кралство Бахрейн и на членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив; отправя искане настоящата резолюция да бъде преведена на арабски език.

(1) ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 151.
(2) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 154.
(3) ОВ С 35, 31.1.2018 г., стр. 42.
(4) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 130.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0044.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0365.


Положението на бежанците от общността рохингия, по-специално тежкото положение на децата
PDF 483kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2018 г. относно положението на бежанците от общността рохингия, и по-специално тежкото положение на децата (2018/2756(RSP))
P8_TA(2018)0261RC-B8-0292/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и положението на общността рохингия,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Бангладеш,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Мианмар/Бирма,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Мианмар/Бирма от 26 февруари 2018 г.,

—  като взе предвид Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето, приети от Съвета на 6 март 2017 г.,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини от 30 март 2016 г. относно встъпването в длъжност на новото правителство на Съюза на Мианмар/Бирма,

—  като взе предвид съвместното изявление за медиите относно четвъртия диалог по правата на човека ЕС — Мианмар от 5 март 2018 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—  като взе предвид Конвенцията от 1954 г. за статута на лицата без гражданство и Конвенцията от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство,

—  като взе предвид световния план за действие на Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) за периода 2014—2024 г. за слагане на край на липсата на гражданство от ноември 2014 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид окончателния доклад на консултативната комисия относно щата Рахин от август 2017 г.,

—  като взе предвид Устава на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН),

—  като взе предвид доклада на Съвета за сигурност на ООН относно свързаното с конфликти сексуално насилие, публикуван на 23 март 2018 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че 720 000 деца от общността рохингия в Бангладеш и Мианмар живеят в крайна нужда от хуманитарна помощ и закрила;

Б.  като има предвид, че в щата Рахин в Мианмар живеят приблизително 1,3 милиона души от общността рохингия — съставена предимно от мюсюлмани малцинствена група, които са подложени на репресии и непрекъснати сериозни нарушения на правата на човека, включително заплахи за живота и сигурността, отказ на правото на здравеопазване и образование, принудителен труд, сексуално насилие и ограничаване на техните политически права; като има предвид, че мюсюлманите от общността рохингия са считани за най-силно преследваното малцинство в света, както и най-голямата група от лица без гражданство;

В.  като има предвид, че от август 2017 г. насам над 900 000 души от общността рохингия, 534 000 от които деца, са избягали от насилието срещу тях и са потърсили убежище в Бангладеш, като се страхуват за живота си; като има предвид, че според оценките около 1000 деца от общността рохингия на възраст под пет години са били убити в насилията в Мианмар; като има предвид, че според сдружението Парламентаристи за правата на човека от АСЕАН (APHR) 28 300 деца от общността рохингия са загубили поне един родител, а други 7 700 са съобщили, че са загубили и двамата си родители, като по този начин броят на загубените родители достига 43 700;

Г.  като има предвид, че над 14 000 деца под петгодишна възраст страдат от остро недохранване; като има предвид, че децата от общността рохингия са били жертви или свидетели на травматични събития, включително в много случаи загубата на единия или на двамата родители, отделяне от семействата им, физическо малтретиране, психологическо страдание, недохранване, болести, сексуалната експлоатация и са били свидетели на престъпления срещу човечеството в щата Рахин, включително системното опожаряването на домове, физически нападения и изнасилвания, извършвани срещу общността рохингия;

Д.  като има предвид, че върховният комисар на ООН за правата на човека Зеид Раад ал Хюсеин описва операциите на правителството на Мианмар като „пример от учебник за етническо прочистване“ и „цинична маневра за принудителното преместване на голям брой хора без възможност за завръщане“;

Е.  като има предвид, че кризите често оказват по-тежко въздействие върху жените и момичетата и по различен начин в сравнение с мъжете и момчетата, като по този начин засилват, запазват и изострят вече съществуващото трайно неравенство между половете, основаното на пола насилие и дискриминацията;

Ж.  като има предвид, че военните в Мианмар използват изнасилването като средство в своята кампания за етническо прочистване в щата Рахин; като има предвид, че сексуалното насилие се използва за разделяне на цели общности и за възпиране на жените и момичетата да се завърнат по домовете си; като има предвид, че жертвите на изнасилване в лагерите могат да бъдат изправени пред социално изключване от страна на своите общности; като има предвид, че Съвета на ООН по правата на човека е изискал информация относно отговорността на армията на Мианмар по отношение на масовите изнасилвания на жени и момичета от общността рохингия;

З.  като има предвид, че много от бежанците са жени, които са бременни или имат малки деца и са пътували километри пеша, като пристигат в лагерите за разселени лица болни, вследствие на умствен и физически стрес, гладуване и наранявания;

И.  като има предвид, че девет месеца след началото на нападенията срещу общността рохингия от военните и членове на милиции в Мианмар, агенциите за помощ прогнозират, че се очаква броят на бебетата, които предстои да се родят в бежанските лагери, да достигне 48 000;

Й.  като има предвид, че достъпът до здравни грижи за жените и децата в лагерите за бежанци в Бангладеш е много ограничен; като има предвид, че бременните жени и майките следва да получават здравни услуги от критично значение по време на майчинството, от които те се нуждаят, включително предродилни грижи и безопасно раждане, грижи за новородените, подкрепа при кърмене, както и постоянни грижи в областта на репродуктивното здраве;

К.  като има предвид, че децата и жените от общността рохингия са изложени на висок риск от трафик с цел проституция, както и на риск от сексуален тормоз и насилие в бежанските лагери в Бангладеш; като има предвид, че изгубените деца от общността рохингия в бежанските лагери са най-уязвими и е вероятно да се превърнат в жертви на трафика на хора;

Л.  като има предвид, че децата от общността рохингия не разполагат с достъп до официално образование; като има предвид, че единствено много малките деца от общността рохингия получават основно образование в неформални класни стаи в бежанските лагери, като по-големите деца имат ограничен достъп до формално образование или изобщо нямат такъв;

М.  като има предвид, че започна сезонът на мусонните дъждове в Бангладеш и се очаква положението да се влоши значително; като има предвид, че най-малко 200 000 души в бежанските лагери са изложени на непосредствен риск от наводнения и свлачища; като има предвид, че са налице сериозни заплахи за техния живот, подслон, както и снабдяване с храна и вода; като има предвид, че съществува висок риск от разпространение на болести, включително холера и хепатит, по време на мусоните наводнения; като има предвид, че много малко бежанци от общността рохингия са имали достъп до медицинска помощ или ваксинации преди пристигането си в Бангладеш;

Н.  като има предвид, че досега Мианмар отказва да позволи на проучвателна мисия на Съвета на ООН по правата на човека да влезе в страната и забрани достъп на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар Янги Ли, като отхвърля почти всички твърдения на зверства, извършени от държавните сили за сигурност в щата Рахин;

О.  като има предвид, че в Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) се заявява, че най-тежките престъпления, които пораждат безпокойство сред международната общност като цяло, по-специално геноцидът, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, не трябва да остават ненаказани; като има предвид, че през април 2018 г. главният прокурор на Международния наказателен съд поиска от съда да се произнесе по въпроса дали МНС може да упражнява юрисдикция по отношение на твърденията за депортиране на общността рохингия от Мианмар в Бангладеш; като има предвид, че едно решение, което потвърждава юрисдикцията на МНС, би могло да проправи пътя за започване на разследване срещу Мианмар за престъпления срещу човечеството или депортиране;

П.  като има предвид, че през март 2017 г. Китай и Русия блокираха приемането на декларация на Съвета за сигурност на ООН относно положението на малцинството рохингия в Мианмар;

Р.  като има предвид, че липсата на реалистична перспектива за безопасно и доброволно завръщане и липсата на политически напредък в разрешаването на кризата в Мианмар сочат, че това положение няма бъде разрешено в краткосрочен план и следователно се изисква траен подход, по-специално по отношение на правата и потребностите на децата;

С.  като има предвид, че на 6 юни 2018 г. беше подписан тристранен меморандум за разбирателство между Мианмар, ВКБООН и Програмата на ООН за развитие ; като има предвид, че ВКБООН заяви, че условията все още не са благоприятни за доброволно завръщане;

Т.  като има предвид, че през май 2018 г. Комисията отпусна 40 милиона евро под формата на хуманитарна помощ за предоставяне на животоспасяваща помощ за уязвими цивилни лица от общността рохингия и приемащите ги общности в Бангладеш и в щата Рахин; като има предвид, че тези средства са в допълнение към сумата от 51 милиона евро, мобилизирани през 2017 г.;

У.  като има предвид, че през март 2018 г. ООН отправи апел за набиране на 951 милиона щатски долара за подпомагане на бежанците от общността рохингия за останалата част от 2018 г., но до момента бяха събрани едва около 20% от тази целева сума;

1.  категорично осъжда нападенията срещу общността рохингия в Мианмар, които според върховният комисар на ООН по правата на човека се равняват на етническо прочистване; изразява дълбока загриженост относно нарастващата сериозност и нарастващия мащаб на нарушенията на правата на човека, включително убийствата, ожесточените сблъсъци, разрушаването на гражданска собственост, както и разселването на стотици хиляди цивилни лица; настоятелно призовава военните сили и силите за сигурност на Мианмар незабавно да прекратят убийствата, тормоза и изнасилванията, насочени срещу хора от общността рохингия, както и изгарянето на домовете им;

2.  настоятелно призовава правителството на Мианмар да позволи пълен и безпрепятствен достъп до щата Рахин на международните наблюдатели и организациите, които работят в областта на правата на човека и хуманитарната помощ, включително мисията за установяване на фактите на ООН, създадена от ВКБООН през март 2017 г., с цел да осигури независими и безпристрастни разследвания на твърденията за сериозни нарушения на правата на човека от всички страни;

3.  припомня необходимостта от медицинска и психологическа помощ, която да се предоставя в бежанските лагери, по-специално помощ, приспособена за уязвимите групи, включително жените и децата; призовава за повече услуги за подкрепа на жертвите на изнасилване и сексуално насилие; настоява всички жени и момичета да имат достъп до информация и услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, включително контрацепция и безопасен аборт;

4.  приветства предродилната и следродилната помощ, предоставяна от различни агенции и организации; припомня значението на създаването на съоръжения за регистрация и издаване на свидетелства за новородени бебета, за да се гарантира, че те разполагат с документи, както и със законни права и достъп до основни услуги, и да се подпомогне проследяването на членове на семействата, в съответствие с ангажиментите, поети от правителството на Бангладеш да гарантира, че всички раждания на територията на страната ще бъдат регистрирани; припомня, че запазването на единството на семейството е от ключово значение, за да могат тези деца да се възползват от правата си;

5.  отбелязва с голяма загриженост липсата на достатъчно осигуряване на образование за децата от общността рохингия в бежанските лагери; призовава органите на Бангладеш да гарантират пълен и достатъчен достъп на децата от общността рохингия до качествено образование на родния им език; изтъква риска от явлението „изгубено поколение“ за цялата общност, ако не се предприемат необходимите мерки за осигуряване на подходящо образование на децата; подчертава колко е важно да се позволи пълен достъп до образование, тъй като то може да бъде предоставено в учебни заведения от агенциите на ООН и НПО, така че всички деца да могат да развият своя потенциал;

6.  изразява изключителната си загриженост във връзка с големия брой случаи в лагерите на принудителна проституция, трафик на хора и сексуално насилие, включително бракове с деца, насилие от партньори и сексуална експлоатация и злоупотреби; настоятелно призовава органите на Бангладеш и Мианмар да гарантират, в сътрудничество с Върховния комисариат на ООН за бежанците, сигурността на бежанците от общността рохингия на своя територия, по‑специално като засилят борбата срещу трафика на хора и детската проституция и разрушат съществуващите мрежи;

7.  приветства усилията, положени от страна на правителството и народа на Бангладеш, да предоставят убежище и сигурност на бежанците от общността рохингия, и ги насърчава да продължат да предоставят хуманитарна помощ на бежанците, пристигащи от Мианмар; призовава за продължаване на международната подкрепа за общностите, които приемат бежанци, в това число като се посрещнат вътрешните социални, образователни, икономически и свързани със здравеопазването предизвикателства; настоява, че е важно жените да бъдат изслушвани и приобщавани в изготвянето на хуманитарни мерки и мерки за изграждане на устойчивост от всички заинтересовани страни;

8.  настоява правителството на Мианмар да гарантира безопасното, доброволно и достойно завръщане, при пълен надзор от страна на ООН, за онези, които искат да се завърнат в страната си; настоятелно призовава правителствата на Мианмар и Бангладеш изцяло да зачитат принципа на забрана за връщане;

9.  приветства меморандума за разбирателство, договорен между Мианмар, ВКБООН и Програмата на ООН за развитие на 6 юни 2018 г., като първа конкретна стъпка към пълното участие на агенциите на ООН в процеса на репатриране; подчертава обаче значението споразумението да стане публично достояние във възможно най-кратък срок;

10.  подчертава, че е важно да се гарантира, че хуманитарните участници могат да предоставят услуги за спешна помощ, включително в случаи на болести, предавани по полов път, и сексуално насилие; настоятелно призовава всички донори да увеличат финансирането, така че да предоставят пълния набор от здравни услуги по време на майчинство;

11.  приветства кампанията на ООН за слагане край на липсата на гражданство до 2024 г.; припомня, че общността рохингия е неразделна част от населението на Мианмар и следователно трябва да бъде призната за такава по закон, съгласно препоръките на консултативната комисия;

12.  припомня, че финансовата отговорност за подпомагането на бежанците не може да пада диспропорционално върху Бангладеш; призовава международната общност и международните донори спешно да засилят своя ангажимент и да предоставят необходимото финансиране, за да продължи да се предоставя необходимата хуманитарна помощ и подкрепа и да се подпомогнат ефективно жените и децата от общността рохингия, и особено бременните жени, децата и жертвите на изнасилване, както и да се окаже подкрепа на местните и приемащите ги общности в Бангладеш;

13.  приветства приемането от Съвета на 26 април 2018 г. на рамка за целенасочени мерки срещу длъжностните лица, отговорни за сериозни нарушения на правата на човека и за укрепване на оръжейното ембарго на ЕС; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да изпълнят всички мерки без по-нататъшно забавяне; призовава също така Съвета за сигурност на ООН да наложи всеобщо и всеобхватно оръжейно ембарго на Мианмар и да преустанови всички преки и непреки доставки, продажби или трансфер, включително транзит и трансбордиране на всякакви оръжия, боеприпаси и други военно и охранително оборудване, както и предоставяне на обучение и други видове военна помощ и техническо подпомагане в областта на сигурността;

14.  отново призовава Комисията да анализира последиците, що се отнася до търговските преференции, от които се ползва Мианмар, включително да предвиди започване на разследване съгласно механизмите, предвидени в рамките на схемата „Всичко освен оръжие“;

15.  призовава ЕСВД и държавите членки да търсят отчетност в рамките на многостранни форуми от отговорните за извършването на престъпления в Мианмар; отбелязва искането на главния прокурор на Международния наказателен съд, отправено към неговите съдии, да потвърдят юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението депортиране на народността рохингия от Мианмар в Бангладеш; настоятелно призовава ЕС и държавите — членки на ЕС, да поемат водеща роля в Съвета за сигурност на ООН и да внесат специална резолюция за сезиране на Международния наказателен съд относно цялостното положение в щата Рахин в Мианмар/Бирма; настоятелно призовава държавите членки на ЕС да поемат водеща роля в рамките на Общото събрание на ООН и Съвета на ООН по правата на човека и да осигурят пешното създаване на международен, безпристрастен и независим механизъм за подпомагане на разследванията на предполагаеми жестоки престъпления;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Мианмар, на държавния съветник Аун Сан Су Чи, на правителството и парламента на Бангладеш, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на АСЕАН, на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар, на върховния комисар на ООН за бежанците и на Съвета на ООН по правата на човека.


Структурни и финансови пречки пред достъпа до култура
PDF 613kWORD 71k
Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2018 г. относно структурните и финансови пречки пред достъпа до култура (2017/2255(INI))
P8_TA(2018)0262A8-0169/2018

Европейският парламент,

—   като взе предвид член 27 от Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид член 15, параграф 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 22 и 25 от нея,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно отключването на потенциала на културните и творческите индустрии(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно утвърждаването на културния и творческия сектор в Европа като източник на растеж и работни места(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в Европа(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2007 г. относно социалния статус на дейците на изкуството(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност на ЕС(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2004 г. относно ролята на училищата и училищното обучение в нарастването на достъпа до култура(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Към Акт за единния цифров пазар“(8),

—  като взе предвид резолюцията си от 8 септември 2015 г., озаглавена „За интегриран подход към културното наследство на Европа“(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно Европейска програма за култура в глобализиращия се свят(11),

—  като взе предвид своята позиция от 1 юни 2017 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност за книги, вестници и периодични издания(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно съобщението на Комисията: „Europeana — следващи стъпки“(13),

—  като взе предвид резолюцията си от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 30 ноември 2017 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания(15),

—  като взе предвид резолюцията си от 2 март 2017 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО(16),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и по-специално член 30 относно участието в културен живот, почивка, свободно време и спорт,

—  като взе предвид цел 11 от Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, приета през септември 2015 г., с която се цели градовете и населените места да станат приобщаващи, сигурни, издръжливи и устойчиви,

—  като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета от Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) на 20 октомври 2005 г.,

—  като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за значението на културното наследство за обществото (Конвенция от Фаро) от 27 октомври 2005 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО(17),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно Европейска програма за култура(18),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 декември 2014 г. относно работния план за културата за периода 2015—2018 г.(19),

—  като взе предвид Работния план на ЕС за културата за периода 2015—2018 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 и 19 май 2015 г. относно взаимодействието на културата и творчеството с други сектори с цел да се стимулират иновациите, икономическата устойчивост и социалното приобщаване(20),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 31 май 2016 г. относно ролята на европейската цифрова библиотека „Europeana“ за цифровия достъп, видимостта и използването на европейското културно наследство(21),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 май 2003 г. относно достъпа до инфраструктура в сферата на културата и до културни дейности за хората с увреждания(22),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 8 юни 2016 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“ (JOIN(2016)0029),

—  като взе предвид доклада на Комисията за изпълнението на Европейската програма за култура (COM(2010)0390),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 април 2010 г., озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (COM(2010)0183),

—  като взе предвид предложението на Комисията за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска година на културното наследство (2018 г.) (COM(2016)0543),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавено „Утвърждаване на културния и творческия сектор като източник на растеж и работни места“ (COM(2012)0537),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г. относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар (COM(2012)0789),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 юли 2014 г., озаглавено „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ (COM(2014)0477),

—  като взе предвид доклада на работната група от експерти от държавите членки от 2012 г. относно достъпа до култура,

—  като взе предвид резултатите от проучванията Евробарометър № 399 „Достъп до култура и участие“ и Евробарометър № 466 „Културно наследство“,

—  като взе предвид резултатите от статистическите изследвания на Евростат (Статистически данни в областта на културата) за 2016 г.,

—  като взе предвид член 52 от Правилника за дейността на Европейския парламент,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0169/2018),

А.  като има предвид, че в член 27 от Всеобщата декларация за правата на човека се заявява: „всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите постижения“, и като има предвид, че достъпът до култура и до възможности за творческа изява е важен за съществуването на демократично общество, основано на свободата на изразяване и на равенството;

Б.  като има предвид, че Конвенцията от Фаро признава правото на културно наследство и призовава за насърчаване на иновативни методи за управление на наследството с цел публичните органи да могат да си сътрудничат с други участници, включително сдружения и частни лица;

В.  като има предвид, че в член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз се призовава за зачитане на културното многообразие, а в член 25 се признава правото на възрастните хора да участват в културния живот;

Г.  като има предвид, че културата има силно въздействие върху насърчаването, разбирането и развитието на солидарността между европейските и трансевропейските общности;

Д.  като има предвид, че по-голямата част от конституциите на държавите в Европейския съюз пряко или косвено засягат културата и проблема за нейната достъпност;

Е.  като има предвид, че ЕС може да допълва и насърчава културните политики, докато съгласно член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), докато по силата на принципа на субсидиарността органите на национално, регионално и местно равнище отговарят за културната политика в ЕС;

Ж.  като има предвид, че всяко препятствие, което пречи на достъпа и на пълноценното участие на хората и общностите в културните процеси и културните екосистеми, спъва развитието на едно истинско демократично и приобщаващо общество,

З.  като има предвид, че културата дава на европейските граждани повече възможности за развитие на личностни, социални, творчески и междукултурни умения;

И.  Като има предвид, че според оценки на ООН половината от населението на света, а именно 3,5 милиарда души, понастоящем живеят в градовете; Като има предвид, че до 2030 г. почти 60% от световното население ще живее в градските райони; като има предвид, че поради това е необходимо да се определят стратегии за ефективни политики за разрешаване на все още съществуващите проблеми и да се осигури достатъчно време за извършване на промени, така че да бъдат създадени действително приобщаващи градски пространства,

Й.  като има предвид, че Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съветa от 18 декември 2006 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот(23) причислява културното съзнание и културната изява към основните компетентности, необходими за лична реализация и развитие, за активно гражданство, социално приобщаване и трудова заетост;

К.  като има предвид, че в съобщението на Комисията от 10 май 2007 г., озаглавено „Европейска програма за култура в глобализиращия се свят“ (COM(2007)0242), се подчертава необходимостта от улесняване на достъпа до култура и произведения на културата и от насърчаване на културното многообразие;

Л.  като има предвид, че бъдещето на културните иновации в ЕС зависи от инвестирането в творческите ресурси, познания и таланти;

М.  като има предвид, че в работния план за културата (2015—2018 г.), приет от Съвета през декември 2014 г., като приоритети се определят достъпната и приобщаваща култура и насърчаването на културното многообразие;

Н.  като има предвид, че една от целите на ЕС и държавите членки следва да бъде намаляването на социалното и икономическото неравенство и насърчаването на едно приобщаващо общество, в което да може да участва всеки; като има предвид, че силният, динамичен и разнообразен културен сектор е от съществено значение в едно приобщаващо общество;

О.  като има предвид, че участието в културни дейности е начин за създаване на чувство за принадлежност към обществото; като има предвид, че изграждането на социална идентичност е тясно свързано с участието в културата; като има предвид, че участието в културни дейности може да допринесе за повишаване на самоуважението и качеството на живот, особено при хората, които изпитват усещането за маргинализация вследствие на безработица, болест или по друга причина;

П.  като има предвид, че един приобщаващ културен сектор предоставя на всички еднакви възможности за участие и за развитие на творческите им познания и умения независимо от техния социално-икономически, културен или религиозен произход или увреждане;

Р.  като има предвид, че в много региони обществените библиотеки и общинските културни институции са много посещавани от гражданите и често са единствените места за достъп до информация и култура, особено в селските и отдалечените райони;

С.  като има предвид влиянието, което могат да имат новите цифрови технологии върху управлението на културния сектор, върху диалога и развитието на нова аудитория и върху разпространението на културните дейности;

Т.  като има предвид, че новите цифрови технологии и онлайн платформите предлагат ключови възможности за нарастващи равнища на участие и културно творчество;

У.  като има предвид, че хората от трети държави са недостатъчно представени в различни сфери на културата в ЕС; като има предвид, че това засяга и хората с увреждания;

Ф.  като има предвид, че в доклада на работната група от експерти от държавите членки от 2012 г. относно достъпа до култура(24) този достъп се определя от гледна точка на това да се даде възможност на нова аудитория да се възползва от достъпна културна оферта; като има предвид, че това означава достигане до нова аудитория или граждани и приближаването им към културното наследство и останалите културни ресурси;

Х.  като има предвид, че цифровите технологии промениха начина, по който хората получават достъп до културно съдържание, създават такова съдържание и го използват;

Ц.  като има предвид, че платформата Europeana, която стартира през 2008 г., се превърна в общ европейски културен проект, който улеснява цифровия достъп до европейското културно наследство;

Ч.  като има предвид, че една от специфичните цели на програмата „Творческа Европа“ е спечелване на нова, по-широка аудитория и подобряване на достъпа до произведения на културата и творчеството в ЕС и извън него, с особен акцент върху деца, младежи, хора с увреждания и по-слабо представени групи;

Ш.  като има предвид, на общностно равнище и в държавите членки съществуват инициативи за осигуряване на по-добър достъп до културната инфраструктура и културните дейности за хората с увреждания;

Щ.  като има предвид, че като цяло разнообразните данъчни процедури и системи в рамките на ЕС създават затруднения за мобилността на хората на изкуството и културните дейци, като генерират прекомерна бюрокрация, често не отговаряща на реалните скромни приходи, получавани от техните дейности;

АА.  като има предвид, че съставянето на надеждни, сравними и актуални статистически данни в областта на културата, които са в основата на изграждането на солидна културна политика, е един от междусекторните приоритети на работния план в сферата на културата за периода 2015—2018 г., което подчертава икономическия потенциал на културните и творческите индустрии и тяхното въздействие върху социалното благосъстояние;

АБ.  като има предвид, че достъпът до ресурси от качествени изследователски и съпоставими данни позволява ефективния мониторинг и анализ на културното, икономическото и социалното въздействие на културните политики;

АВ.  като има предвид, че културата допринася за развитието на общество, основано на знанието, и споделянето на опит и на общочовешката история;

АГ.  като има предвид, че около 8,4 милиона души са заети в културния сектор на ЕС (което представлява 3,7% от общата заетост)(25) и че техният потенциал за икономически растеж все още не се използва изцяло;

АД.  като има предвид, че лицата, които се стремят чрез културно производство да допринасят за изразяване на своята идентичност и за разширяване и устойчиво развитие на достъпа до култура, се сблъскват с трудности и предизвикателства;

Достъп до култура и участие в културата

1.  подчертава, че признава достъпа до култура за основно право за всички граждани в съответствие с член 27 от Всеобщата декларация за правата на човека, който признава участието в културния живот за едно от основните права на човека; припомня освен това, че това право е залегнало в Конвенцията от Фаро, която признава правото на участие в културния живот и насърчава ролята на културното наследство в изграждането на мирни и демократични общества; поради това призовава държавите членки, подписали конвенцията, да ускорят процеса на ратификация, а останалите държави, които не са страни по нея, да я подпишат, като се възползват от уникалните възможности, предоставени от Европейската година на културното наследство;

2.  припомня важността на цялостното прилагане на концепцията за достъпност и нейната стойност като инструмент за гарантиране, че всеки човек, който се интересува от култура, културни обекти и инициативи, се взема предвид в най-широкия и пълен смисъл и че в резултат на това се отчитат по-специално специфичните нужди на хората с увреждания, за да им се гарантират равни възможности, истинско социално приобщаване и активно участие в обществото;

3.  подчертава неоспоримото значение на един активен и достъпен културен сектор за развитието на приобщаващо общество и за укрепването на общо ядро от универсални ценности и активно европейско гражданство, които са от основополагащо значение за това гражданите да могат да участват плодотворно и смислено в обществения живот, като същевременно се насърчава културното наследство на Европа и се развива европейското културно и езиково многообразие; поради това призовава държавите членки и Съюза в рамките на своите области на компетентност да разработят и приложат необходимите конкретни мерки, за да се гарантира достъп и участие в културния живот;

4.  насърчава приобщаването и разнообразието като неразделна част от планирането, организационното развитие и подбора на кадри в културния сектор на европейско, национално и регионално равнище; наред с това насърчава държавите членки да извършват системен мониторинг на мерките, насочени към постигане на тази цел;

5.  припомня значимостта на ролята на ЕС в насърчаването и улесняването на по-добрата координация на културните политики на всички равнища; отбелязва, че само на тази основа участници от целия ЕС ще бъдат в състояние да разработят всеобхватна и ефективна политика за насърчаване на достъпа до култура и участие в нея и да определят културата като изключително важен елемент на проекта за европейска интеграция;

6.  счита, че достъпът до култура и участието в културата е въпрос от хоризонтално значение, поради което подчертава значението на координирането на културната политика с политиките в други области, като например образователната, социалната, икономическата, регионалната, международната, цифровата и комуникационната политика;

7.  препоръчва на държавите членки да разработят стратегия за културни действия, насочена към децата и младите хора;

8.  признава подкрепата за и постигането на приобщаващ и пълноценен достъп до културата за един от приоритетите на политическия дневен ред и призовава за включване в основните въпроси на останалите политики на аспектите на достъпността на културата и участието в нея, което не само ще даде положителен принос в тези области, но също така ще спомогне за полезните взаимодействия в междусекторното сътрудничество в духа на член 167 от ДФЕС;

9.  заявява, че компендиумът за национални културни политики, както е замислен и управляван от Съвета на Европа, и платформата за експерти са много полезен инструмент за културни политики в Европа и извън нея; изразява съжаление, че след 2011 г. има малък напредък по отношение на събирането на данни и особено на анализи на данни, и във връзка с това препоръчва на Съвета да пристъпи към преглед на настоящото съдържание, като включи също местното и регионалното равнище на културните политики;

10.  подчертава, че понятията „достъп до култура“ и „участие в култура“ са тясно свързани; отбелязва, че стратегиите за повишаване на достъпността и участието в културата трябва да се решават чрез идентифициране на по-слабо представените групи и чрез проектиране и изпълнение на инициативи или програми, насочени към увеличаване на участието им и премахване на съществуващите пречки;

11.  подчертава необходимостта от събиране на информация относно участието на хора с увреждания в културните дейности;

12.  изразява съжаление, че финансовите бариери все още възпрепятстват някои граждани, особено принадлежащите към най-необлагодетелстваните групи, да се възползват в пълна степен от своето основно право на участие в културния живот и на достъп до култура и че това пречи на ефективното осъществяване на това основно право;

13.  припомня важността на това да бъдат разработени платформи за споделяне и обмен на опит на регионално, национално и европейско равнище;

14.  подчертава важността на това да се осигури качествено предлагане в областта на културата за всички граждани като основа за насърчаване на активно, демократично и приобщаващо гражданство;

Финансови пречки

15.  подчертава, че редовното и продължително обществено финансиране играе основна роля за осигуряването на динамичен културен живот и остава незаменим инструмент за подкрепа на културните дейности в ЕС, така че те да могат да постигнат своя икономически потенциал, за принос към устойчивия растеж и социалното сближаване и за финансиране на инфраструктурата в областта на културата; поради това призовава Комисията и държавите членки, в рамките на съответните им области на компетентност, да посветят подходяща част от бюджета си за публична подкрепа за културата и да засилят взаимодействието с ЕФРР и други фондове за подкрепа на културата, включително програми за улесняване на научните изследвания и иновациите и наличните инструменти на политиката на сближаване;

16.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че общественото финансиране за култура няма да бъде намалено, независимо от възможните бъдещи икономически трудности, пред които може да се изправи дадена държава членка;

17.  изразява съжаление, че икономическият спад е довел до и обикновено са все още твърде често се дължат на първо място и преди всичко в намаляване на публичните разходи за културата и имат отрицателно въздействие върху бюджетите за дейности в областта на културата;

18.  припомня, че инвестициите в секторите на културата и на творчеството представляват средство за освобождаване на значителния и все още подценяван потенциал на тези сектори да насърчават културното многообразие и социалните иновации, като същевременно генерират устойчив икономически просперитет и качествени работни места, и че такива инвестиции имат пряко въздействие върху развитието на нови умения, цифровизацията, предприемачеството, иновациите и формулирането на нови бизнес модели, както и върху укрепването на конкурентоспособността на европейските културни и творчески сектори, възползването от възможностите и получаването на достъп до нови международни възможности, пазари и аудитория; поради това счита, че частният сектор играе ключова и допълваща роля в публичните инвестиции, и призовава държавите членки да разгледат въвеждането на законодателни мерки, които да предвиждат данъчен кредит за отпускането на парични средства от частни лица в подкрепа на културата;

19.  посочва, че фрагментираността, ниската добавена стойност и дейностите на многобройни самостоятелно заети мъже и жени в творческия сектор, които се ползват с всеобщото признание на интересни професионални занимания, не трябва да водят до това културните и творческите индустрии да се превръщат в модел за зле платена или недобре социално осигурена работа; поради това предлага да бъдат разработени солидни процедури за преглед на добрата работа в творческия сектор;

20.  подчертава, че общественият достъп до културни стоки и услуги, както и подкрепата за културното творчество и изразяване укрепват творческата икономика, с което допринасят за развитието на държавата;

21.  посочва, че липсата на финансиране за културните индустрии може да бъде намалено чрез данъчни стимули за частното спонсорство;

22.  обръща внимание на проблемите, свързани с международното данъчно облагане на доходите, с които се сблъскват хората на изкуството в цяла Европа, и поради това препоръчва да се въведе единен модел, от който да се възползват наетите и самостоятелно заетите лица и с чиято помощ да се предотврати двойното данъчно облагане;

23.  призовава за инвестиции в микропредприятията с цел да се поощрят творчеството и иновациите, като по този начин се насърчи регионалното и местното развитие;

24.  подчертава, че според респондентите в изследванията на Евробарометър и Евростат високата цена на културните стоки и услуги е една от пречките за участие в културата(26); в този контекст настоятелно препоръчва държавите членки и регионите да предприемат действия, насочени към конкретна аудитория и по-специално към студентите, многочислените семейства и възрастните хора, с цел премахване на финансовите пречки пред достъпа;

25.  подчертава, че високите застрахователни разходи за изложбени предмети и представления също така са причина за високите цени на входните билети в музеите, театрите и галериите и често за по-малките структури става невъзможно да развиват програмите си в съответствие със своята публика и амбиции – положение, което води до все по-голямо различие между по-малките структури, които са близо до своята публика, и по-големите, международно признати институции;

26.  подчертава ролята, която може да играе адекватната фискална политика по отношение на секторите на културата и творчеството за подобряване на достъпа до култура и участие в културата; Отбелязва обаче, че косвената подкрепа на културното наследство чрез въвеждане на намалени ставки на ДДС не може да замести директните субсидии; призовава за по-добра координация на националните културни политики и ставките на ДДС като инструмент за стимулиране на участието в културата;

27.  припомня важността на това държавите членки да проучат възможността за по-последователна данъчна политика по отношение на приходите на културните дейци и хората на изкуството, които прекарват кратки периоди от време в различни държави и по този начин може да подлежат на различни правила и административни процедури за всеки спектакъл, за всеки семинар или пребиваване; предлага въвеждането на минимално хармонизиране с цел подкрепа за мобилността на артистите и културните дейци да се разглежда като приоритет с оглед насърчаване на многообразието на творчеството и културата в целия ЕС и извън него, вместо да се създават бариери под формата на административна тежест, която е непропорционална на действителните доходи, получавани от труда в културната област;

28.  насърчава държавите членки и публичните институции да инвестират в децентрализацията на провежданите културни дейности, било чрез изграждане на инфраструктура в отдалечени райони, било чрез пътуващи културни изяви; насърчава частните културни институции също да инвестират в географската децентрализация;

29.  приветства предложението за изменение на Директивата за ДДС, което ще позволи на държавите членки да прилагат единна ставка на ДДС за онлайн и печатни публикации; счита, че разликата между ставките на ДДС, прилагани за физически и електронни издания, представлява анахронизъм и е несъстоятелна в цифровата ера; призовава Съвета да приеме предложението на Комисията по този въпрос без ненужно забавяне;

30.  изтъква значението на съчетаването на личния и професионалния живот за достъпа, ползването и участието в разнообразни културни дейности;

Пречки и предизвикателства пред образованието

31.  подчертава, че образователното ниво е един от най-важните фактори, оказващи сериозно влияние върху равнището на участие в културата; подчертава, че по-високото ниво на образование е свързано с по-висока степен на участие в културни прояви(27); подчертава, че предметите в областта на хуманитаристиката, езиковото обучение в училище и културното образование представляват важна част от общото образование, тъй като те спомагат за намаляване на социалните различия и поради това за тях е необходимо същото финансиране, както предметите в областта на НТИМ;

32.  подчертава, че знанието се схваща като продукт на културните взаимодействия, които въздействат на отделния човек, станал обект на дълбоко културно влияние, и представляват негово отражение;

33.  насърчава интерактивен и приобщаващ подход, основан на общността, при разработването на културните и образователните политики, за да се повиши културният интерес и участие, да се популяризира културното наследство на Европа и да се развиват европейското културно и езиково многообразие;

34.  отбелязва, че според участниците в проучването на Евростат и на Евробарометър липсата на интерес е една от най-често посочваните пречки за участие в културата(28); в този контекст подчертава, че насърчаването на търсенето, разбирано като изграждане на интерес и разбиране на културата чрез формално, неформално и самостоятелно образование, следва да бъде приоритет по отношение на разширяването на достъпа до култура и на участието в културата;

35.  препоръчва широкото разпространение на европейската студентска карта и добавянето към ползите от тази карта на възможност за безплатен достъп до културните институции на ЕС;

36.  припомня основополагащата роля на училищата и семействата като ключови платформи за контакт на младите хора с културата и за формиране на културни потребности, познания и умения; призовава държавите членки да предприемат действия за по-широкото въвеждане на културното и художественото образование в учебните програми както в официалното, така и в самостоятелното образование;

37.  изтъква значението на това държавите членки, в тясно сътрудничество с регионалните и местните органи и посредством финансиране и/или отпускане на безвъзмездни средства, да осигуряват обучение по музика в държавните училища;

38.  препоръчва държавите членки да разглеждат образованието като една от най-важните дейности в областта на културата, тъй като насърчаването на търсенето означава преди всичко да се предоставят на хората умения и знания, които да им позволят да оценяват изкуството; припомня, че култивирането на интерес към културата е по-ефикасно, ако се осъществява в ранна детска възраст, и счита, че поради това на предметите, свързани с културата, следва да се отдели повече място в учебните програми, както и че за постигането на тази цел следва да се предоставят повече човешки и материални ресурси; призовава училищата да получават финансиране за посещения на музеи и други културни институции, тъй като това ще насърчи интереса към културата и участието на младите хора и същевременно ще осигури допълнителни ресурси за културните институции;

39.  подчертава значението на държавните образователни системи за въвеждането на децата в разнообразието на света на културата, като по този начин се допринася за обучаването на нова аудитория и за разпространението на културата; подчертава също така, че е важно различните културни институции да развиват партньорства с местните училища на местно, регионално и национално равнище;

40.  насърчава държавите членки и регионалните и местните органи да подкрепят програми за образование в областта на културата „извън училище“, предназначени за всички и по-специално за деца и млади хора в неравностойно положение, чрез програми, насочени към запознаване на младите хора с различни форми на художествено изразяване или към улесняване на запознаването им по-отблизо със съществуващото културно наследство;

41.  подчертава ролята на местните културни институции, включително културните центрове и библиотеките, като ключови участници в преодоляването на пречките пред достъпа до култура и участието в нея; поради това призовава държавите членки да подкрепят активно такива културни институции;

42.  призовава за по-голямо признание и разбиране на социалната роля на обществените библиотеки и културните институции на местните общности, особено в селските и отдалечените райони, не само чрез увеличаване на публичното финансиране, но и чрез създаване на партньорства и обезпечаването им с подходящи ИКТ и човешки ресурси с достъп до обучение, за да се превърнат те в институции, които могат да подобрят живота на хората и да допринесат за местното развитие;

43.  посочва, че установяването на партньорства е от основно значение за привличането на потенциална аудитория към художествените дейности и че това може да бъде постигнато например чрез сътрудничество със студентски организации, с организации на мигранти или на хора с увреждания, за да се отговори по подходящ начин на техните интереси и потребности;

44.  изтъква важността на насърчаването на инициативи на национално, регионално и местно равнище за насърчаване на контактите, сътрудничеството и обмена на опит между традиционните изкуства, културните институции и различните мултикултурни институции или организации на малцинствата, както и между професионалния и аматьорския културен сектор;

45.  препоръчва разработването на последователна стратегия за подкрепа на предложени от културните институции образователни проекти; подчертава, че тези проекти са инструменти за подкрепа и изграждане на информираност, културни умения и междукултурни познания, с което служат като отправна точка за дългосрочно участие на аудиторията в културни дейности;

46.  насърчава държавите членки да създават програми за ангажиране на свободното време на младите хора в културни институции;

47.  призовава Комисията и държавите членки да приемат мерки за гарантиране на по-широк достъп до културните институции и да разработят цялостна европейска стратегия по отношение на достъпа до обществени места, особено по отношение на културата в градската среда, като например музеи, театри, кина, библиотеки, концертни зали и др.;

48.  призовава държавите членки да поощряват учредяването на стипендии на студенти от държавни и частни образователни мрежи за обучение или за стажове в културни институции или в институции за управление на културата;

Структурни пречки

49.  привлича вниманието към често по-ниското равнище на участие в културата сред населението в селските райони, което е структурно обусловено(29), и в този контекст – към ролята на малките местни културни центрове, транспортната инфраструктура и подкрепата за устойчив културен туризъм в улесняването на достъпа до културни институции;

50.  подчертава, че европейското културно наследство е уникално в света по своето многообразие и богатство, и изтъква, че културният туризъм има огромен потенциал, чрез който може да допринесе за устойчива икономика, както и да благоприятства социалното сближаване и приобщаване; във връзка с това призовава държавите членки да увеличат своите усилия и инвестиции, за да развиват устойчива и дългосрочна политика в областта на културния туризъм;

51.  призовава за по-големи инвестиции в културния сектор, за да се поощрят местните икономики и да се насърчи културният туризъм; отбелязва, че културният туризъм, в полезно взаимодействие с науката, първичния сектор, занаятчийските и индустриалните центрове, както и мобилността, са решаващи фактори за една по-близка и по-хуманистична Европа;

52.  предлага да се инвестира повече в достъпа до култура за най-отдалечените, планинските и отдалечените райони, за да се създадат възможности за децентрализирани културни дейности;

53.  отбелязва необходимостта от по-нататъшни действия за подобряване на достъпа до културна инфраструктура без физически или технически бариери, до културни дейности и медии за хората с увреждания; призовава държавите членки и Комисията да продължат в рамките на своите правомощия работата за интеграция чрез култура на хората с увреждания и да полагат усилия за премахване на съществуващите пречки;

54.  признава нуждата от съвместни начини на управление на културното наследство, основани на подход, съсредоточен върху местните общности, така че да се следи търсенето и да се включват по-широки групи от обществеността, като се вземат предвид по-специално младите хора, хората с увреждания и по-слабо представените и маргинализираните групи;

55.  препоръчва държавите членки и зависещите от тях културни институции да гарантират, че предлагането в областта на културата е достъпно за всички, като се предвидят конкретни мерки за определени групи от населението, като деца и млади хора, възрастни хора, хора с увреждания, мигранти и др.;

56.  отбелязва необходимостта от по-големи инвестиции от страна на държавите членки в прилагането на универсалния метод за тактилно четене и писане (Брайловата азбука) в разнообразни инфраструктури и технологии в сферата на културата; призовава за по-големи инвестиции в продукцията на книги, списания и вестници в аудио формат, както и в използването на жестомимичен език в театралните продукции;

57.  посочва необходимостта от премахване на пречките, главно от данъчно естество, пред мобилността на творците и специалистите в областта на културата; подчертава въздействието на тези дейности върху разширяването на културната оферта в Европа; приветства програмата „Творческа Европа“ за приноса ѝ в успеха на културната мобилност и на професионалистите в областта на културата, както и за насърчаване на разпространението на качествени културни събития и проекти;

58.  припомня, че пречките пред достъпа до култура се проявяват по-ясно на местно равнище, така че инвестициите в различни проекти за културна мобилност следва да бъдат увеличени, за да се създаде възможност за развитието и сближаването на тези местни общности;

59.  призовава Комисията да разглежда мобилността на европейските творци и на творците от трети държави като фактор, допринасящ за насърчаване на мира, на споделянето на възгледи и на разрушаването на социалните и културните стереотипи;

60.  припомня, че езиковите бариери могат да окажат отрицателно въздействие върху търсенето в областта на културата, и поради това призовава за по-голямо езиково многообразие в културните продукции;

61.  препоръчва на държавите членки да предприемат необходимите мерки за улесняване на транспорта и достъпа до културни институции за хора с увреждания и хора с намалена подвижност;

Цифрови пречки и предизвикателства

62.  изразява убеждение, че когато се използват и прилагат правилно и когато са придружени от равномерно равнище на цифрова грамотност, цифровите инструменти могат да спомогнат за преодоляването на пречките пред достъпа до култура, обусловени от такива фактори като неблагоприятно географско положение, увреждания, социален произход, език, липса на време или финансови ресурси; посочва, че цифровите инструменти могат също така да бъдат средство за преодоляване и на социални или психически бариери, без това да означава намаляване на инвестициите в географската децентрализация на културните дейности; ето защо счита, че в този контекст образованието в областта на цифровите технологии следва да бъде включено в учебния процес още от най-ранна възраст, за да се развият подходящите знания и умения;

63.  препоръчва на Комисията да очертае съгласувана цифрова стратегия за културните инфраструктури и дейности с цел повишаване на капацитета на тези органи;

64.  отбелязва проблема с цифровото изключване и подчертава необходимостта да се води борба с него; припомня в този контекст, че цифровизацията изисква културните и образователни институции, а и аудиторията да придобият нови компетентности, умения и знания; подчертава по-специално необходимостта от изграждане на капацитет, свързан с използването на новите цифрови технологии в културните институции и от приспособяването им към предизвикателствата на технологичните промени;

65.  подчертава, че цифровизацията и онлайн достъпът до културни материали в Европа следва да се осъществяват при пълно зачитане на творците и на правата на интелектуална собственост; счита в това отношение, че правата върху интелектуална собственост не следва да възпрепятстват целта за разширяване на достъпа на широката общественост до творческо съдържание, информация и знания, както и създаването на благоприятни условия за тяхното разпространение; освен това изтъква неотложната необходимост от създаване на сигурна цифрова среда за артистите и творците, в която те да получават подобаващо възнаграждение за своята работа и която да гарантира справедливо възнаграждение за трансграничен достъп;

66.  призовава Комисията да продължи да отдава приоритет на новаторските подходи към развитието на аудиторията и на ангажирането на публиката, включително чрез нови технологии, в рамките на програмите на ЕС, по-специално в рамките на програмата „Творческа Европа“ и нейните следващи издания;

67.  призовава държавите членки да вземат предвид развитието на аудиторията в своите културни и цифрови стратегии и да подкрепят използването на цифрови технологии за улесняване на достъпа до културно съдържание;

68.  признава приноса на платформата Europeana и институциите на държавите членки за цифровизацията и достъпността на културното съдържание; в контекста на Европейската година на културното наследство призовава за устойчива подкрепа и по-добро обезпечаване с ресурси на проекта и за насърчаване на обществения достъп до цифрови ресурси и услуги в областта на културно наследство; отправя искане за реално преструктуриране на сайта, за да бъде съобразен по-добре с модерните технологии, както и за осъществяване на политика на истинска комуникация, която да съответства на богатото съдържание, събрано на сайта;

69.  подчертава необходимостта от събиране и управление на културни данни в контекста на цифровата аудитория, за да се даде възможност на културните организации да разберат по-добре нуждите на получателите и да разработят съгласуван подход към цифровата аудитория;

70.  отбелязва, че културното съдържание играе съществена роля в процеса на приемане на новите технологии от страна на широката общественост, както и в развитието на електронни умения и нива на медийна грамотност на европейските граждани;

o
o   o

71.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 142.
(2) ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 95.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0486.
(4) OВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 25.
(5) OВ C 125 E, 22.5.2008 г., стр. 223.
(6) ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 135.
(7) ОВ C 98 E, 23.4.2004 г., стр. 179.
(8) OВ C 11, 12.1.2018 г., стр. 55.
(9) OВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 88.
(10) OВ C 11, 12.1.2018 г., стр. 16.
(11) OВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 32.
(12) Приети текстове, P8_TA(2017)0233.
(13) ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 16.
(14) OВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 9.
(15) Приети текстове, P8_TA(2017)0474.
(16) Приети текстове, (P8_TA(2017)0062.
(17) OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 221.
(18) OВ C 287, 29.11.2007 г., стр. 1.
(19) OВ C 463, 23.12.2014 г., стp. 4.
(20) OВ C 172, 27.5.2015 г., стр. 13.
(21) OВ C 212, 14.6.2016 г., стр. 9.
(22) OВ C 134, 7.6.2003 г., стр. 7.
(23) ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10.
(24) Доклад, озаглавен „Policies and good practices in the public arts and cultural institutions to promote better access to and wider participation in culture“ („Политики и добри практики в публичните художествени и културни институции за насърчаване на по-добрия достъп до културата и по-широкото участие в нея“), октомври 2012 г.
(25) Евростат – статистически данни в областта на културата – заетост в областта на културата, (2017 г.), http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Culture_statistics_-_cultural_employment
(26) Евробарометър 399.
(27) Евростат, Статистика в областта на културата, издание 2016 г., стр. 116—136; Данни на Евростат от 2015 г. – Статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC).
(28) Евробарометър 399, Евростат (данни от 2015 г. — статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC)).
(29) Данни на Евростат от 2015 г. — Статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC).


Проверка за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии ***I
PDF 473kWORD 53k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2018 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно проверка за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии (COM(2016)0822 – C8-0012/2017 – 2016/0404(COD))
P8_TA(2018)0263A8-0395/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2016)0822),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 46, член 53, параграф 1 и член 62 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0012/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Бундестага на Федерална република Германия, Бундесрата на Федерална република Германия, Националното събрание на Френската република, Сената на Френската република и Федералния съвет на Република Австрия в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 31 май 2017 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия, съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 20 април 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0395/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 юни 2018 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2018/958.)

(1) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 43.


Използване на превозни средства, наети без шофьори, за автомобилен превоз на товари ***I
PDF 597kWORD 55k
Изменения, приети от Европейския парламент на 14 юни 2018 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/1/ЕО относно използването на превозни средства, наети без шофьори, за автомобилен превоз на товари (COM(2017)0282 – C8-0172/2017 – 2017/0113(COD))(1)
P8_TA(2018)0264A8-0193/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за директива
Съображение 2
(2)  Използването на наетите превозни средства може да намали разходите на предприятията, превозващи товари за собствена или чужда сметка, и едновременно с това да увеличи тяхната оперативна гъвкавост. По тази причина това може да допринесе за нарастване на производителността и конкурентоспособността на съответните предприятия. Освен това, тъй като по-често наетите превозни средства са по-нови в сравнение със средната възраст на собствените превозни средства, те са по-безопасни и замърсяват по-малко.
(2)  Използването на наетите превозни средства може да намали разходите на предприятията, превозващи товари за собствена или чужда сметка, и едновременно с това да увеличи тяхната оперативна гъвкавост. По тази причина това може да допринесе за нарастване на производителността и конкурентоспособността на съответните предприятия. Освен това, тъй като по-често наетите превозни средства са по-нови в сравнение със средната възраст на собствените превозни средства, те често може да са по-безопасни и да замърсяват по-малко.
Изменение 2
Предложение за директива
Съображение 3
(3)  Директива 2006/1/ЕО не дава възможност на предприятията да се възползват в пълна степен от употребата на наетите превозни средства. Тя позволява на държавите членки да ограничават използването от предприятията си на наети превозни средства с общо разрешено товарно тегло над шест тона за операциите за собствена сметка. Освен това държавите членки не са длъжни да разрешават използването на наето превозно средство на територията си, ако то е регистрирано или пуснато в движение в съответствие с правото в държава членка, различна от тази на установяване на наемащото го предприятие.
(3)  Директива 2006/1/ЕО не дава възможност на предприятията да се възползват в пълна степен от употребата на наетите превозни средства. Тя позволява на държавите членки да ограничават използването от предприятията, установени на тяхна територия, на наети превозни средства с общо разрешено товарно тегло над шест тона за операциите за собствена сметка. Освен това държавите членки не са длъжни да разрешават използването на наето превозно средство на територията си, ако то е регистрирано или пуснато в движение в съответствие с правото в държава членка, различна от тази на установяване на наемащото го предприятие.
Изменение 3
Предложение за директива
Съображение 4 a (ново)
(4 a)  На държавите членки не следва да се разрешава да ограничават на своята територия използването на превозни средства, наети от предприятие, надлежно установено на територията на друга държава членка, при условие че превозното средство е регистрирано и отговаря на действащите стандарти за експлоатация и изисквания за безопасност или е пуснато в движение в съответствие със законодателството на която и да е държава членка и е получило разрешение за експлоатация, издадено от държавата членка на установяване на отговорното предприятие.
Изменение 4
Предложение за директива
Съображение 5
(5)  Нивото на данъчното облагане на автомобилния транспорт все още се различава значително в Съюза. Поради това някои ограничения, които също непряко влияят върху свободата на предоставяне на услуги за наем на превозни средства, продължават да са обосновани, за да се избегнат фискалните изкривявания. Следователно държавите членки следва да имат възможност да ограничават времето, в което превозно средство, наето в държава членка, различна от тази на установяване на наемащото го предприятие, може да се използва в рамките на съответните им територии.
(5)  Нивото на данъчното облагане на автомобилния транспорт все още се различава значително в Съюза. Поради това някои ограничения, които също непряко влияят върху свободата на предоставяне на услуги за наем на превозни средства, продължават да са обосновани, с цел да се избегнат фискалните изкривявания. Следователно държавите членки следва да имат възможност при условията, установени в настоящата директива в рамките на своята територия да ограничават периода от време, през който установено предприятие може да използва наето превозно средство, което е регистрирано или пуснато в движение в друга държава членка. Те следва също така да могат да ограничават броя на подобни превозни средства, наети от предприятия, установени на тяхна територия.
Изменение 5
Предложение за директива
Съображение 5 a (ново)
(5 a)  За да се осигури прилагането на тези мерки, информацията относно регистрационния номер на наетото превозно средство следва да бъде предоставена в националните електронни регистри на държавите членки, създаден с Регламент (ЕО) № 1071/2009. Компетентните органи на държавата членка на установяване, които биват информирани относно използването на превозно средство, което е наето от превозвача и е регистрирано или пуснато в движение в съответствие със законодателството на друга държава членка, следва да уведомят компетентните органи на тази друга държава членка. За тази цел държавите членки следва да използват Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП).
Изменение 6
Предложение за директива
Съображение 6 a (ново)
(6a)   С цел поддържане на стандартите за експлоатация, спазване на изискванията за безопасност и осигуряване на достойни условия на труд за шофьорите, е важно превозвачите да имат гарантиран достъп до съоръженията и пряко обслужващата инфраструктура в държавата, в която извършват своята дейност.
Изменение 7
Предложение за директива
Съображение 7
(7)  Прилагането и резултатите от настоящата директива следва да се наблюдават от Комисията, която да изготви доклад за целта. Всякакво бъдещо действие в тази област следва да се разглежда с оглед на доклада.
(7)  Прилагането и резултатите от настоящата директива следва да се наблюдават от Комисията, която да изготви доклад за целта най-късно три години след крайния срок за транспонирането на настоящата директива. Докладът следва надлежно да вземе под внимание въздействието върху пътната безопасност, данъчните приходи и околната среда. Докладът следва също така да направи оценка на всички нарушения на настоящата директива, включително трансграничните нарушения. Необходимостта от бъдещо действие в тази област следва да се разглежда с оглед на доклада.
Изменение 8
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква а – подточка ii
Директива 2006/1/ЕО
Член 2 – параграф 1 – буква а
а)  превозното средство е регистрирано или пуснато в движение в съответствие с правото на държава членка“;
а)  превозното средство е регистрирано или пуснато в движение в съответствие със законодателството на която и да е държава членка, включително стандартите за експлоатация и изискванията за безопасност;
Изменение 9
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква б
Директива 2006/1/ЕО
Член 2 – параграф 1 – буква б
б)  вмъква се следният параграф 1a:
заличава се
‘1a. Когато превозното средство не е регистрирано или пуснато в движение в съответствие с правото на държавата членка, където наемащото превозното средство предприятие е установено, държавите членки могат да ограничат времето на използване на наетото превозно средство на територията си. В такъв случай обаче държавите членки разрешават използването му поне за четири месеца в рамките на всяка календарна година. ’
Изменение 10
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2006/1/ЕО
Член 3 – параграф 1
Държавите членки предприемат необходимите мерки с оглед на това предприятията им да могат да използват наети превозни средства за автомобилен превоз на товари при същите условия, които се прилагат за собствените им превозни средства, при условие че са спазени условията по член 2.
1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки с оглед на това установените на тяхна територия предприятия да могат да използват наети превозни средства за автомобилен превоз на товари при същите условия, които се прилагат за собствените им превозни средства, при условие че са спазени условията по член 2.
Изменение 11
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2006/1/ЕО
Член 3 – параграф 1 а (нов)
1a.  Когато наетото превозно средство е регистрирано или пуснато в движение в съответствие със законодателството на друга държава членка, държавата членка на установяване на предприятието може:
а)  да ограничи периода от време за използване на наетото превозно средство на своя територия, при условие че позволи използването на наетото превозно средство в продължение на най-малко четири последователни месеца в рамките на дадена календарна година; в този случай може да се предвиди изискване срокът на договора за наем да не надхвърля времевото ограничение, определено от държавата членка;
б)  да ограничи броя на наетите превозни средства, които могат да бъдат използвани от дадено предприятие, при условие че позволи използването най-малко на такъв брой превозни средства, който съответства на 25% от общия собствен автомобилен парк за товарни превози на предприятието към 31 декември на годината, предхождаща заявлението за разрешение; в този случай на предприятие със собствен автомобилен парк, наброяващ повече от едно и по-малко от четири превозни средства, се разрешава да използва най-малко едно такова наето превозно средство“.
Изменение 12
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2 a (нова)
Директива 2006/1/ЕО
Член 3 а (нов)
(2 a)  Вмъква се следният член 3 a:
„Член 3a
1.  Информацията относно регистрационния номер на наето превозно средство се въвежда в националния електронен регистър по член 16 от Регламент (ЕО) № 1071/2009*.
2.  Компетентните органи на държавата членка на установяване на превозвача, които са информирани относно използването на превозно средство, което е наето от този превозвач и е регистрирано или пуснато в движение в съответствие със законодателството на друга държава членка, уведомяват за това компетентните органи на тази друга държава членка.
3.  Административното сътрудничество, предвидено в параграф 2, се извършва посредством информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012**.
__________________
* Позоваване на член 16 от Регламент (ЕО) № 1071/2009, като се вземе под внимание разширяването на обхвата на подлежащата на записване информация, както се предлага от Комисията.
** OВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 1“.
Изменение 13
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 3
Директива 2006/1/ЕО
Член 5 a – параграф 1
До [да се въведе датата, изчислена след изтичането на 5 години от крайния срок за транспониране на директивата] Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за прилагането и резултатите от настоящата директива. В доклада се съдържа информация за използването на превозни средства, наети в държава членка, различна от държавата членка на установяване на наемащото превозното средство предприятие. Въз основа на този доклад Комисията преценява дали е необходимо да предложи допълнителни мерки.
До: [3 години след крайния срок за транспониране на директивата] Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за прилагането и резултатите от настоящата директива. В доклада се съдържа информация за използването на превозни средства, наети в държава членка, различна от държавата членка на установяване на наемащото превозното средство предприятие. В доклада се отделя специално внимание на въздействието върху пътната безопасност и върху данъчните приходи, включително фискални изкривявания, както и върху осигуряването на изпълнението на правилата за каботажните превози в съответствие с Регламент (ЕО) № 1072/2009. Въз основа на този доклад Комисията преценява дали е необходимо да предложи допълнителни мерки.
Изменение 14
Предложение за директива
Член 2 – параграф 1 – алинея 1
Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до [insert the date calculated 18 months following the entry into force] до […] г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до ... [20 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (А8‑0193/2018).


Представяне на възражения срещу делегиран акт: мерки за опазване по отношение на рибарството с цел защита на морската среда в Северно море
PDF 463kWORD 50k
Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2018 г. относно делегирания регламент на Комисията от 2 март 2018 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2017/118 за установяване на мерки за опазване по отношение на рибарството с цел защита на морската среда в Северно море (C(2018)01194 – 2018/2614(DEA))
P8_TA(2018)0265B8-0299/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C(2018)01194),

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета(1), и по-специално член 11, параграф 2 и член 46, параграф 5 от него,

—  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) 2017/118 на Комисията от 5 септември 2016 г. за установяване на мерки за опазване по отношение на рибарството с цел защита на морската среда в Северно море(2),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по рибно стопанство,

—  като взе предвид член 105, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че от държавите членки се изисква да постигнат добро екологично състояние на морските води до 2020 г. в съответствие с член 1, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)(3) и че член 2, параграф 5, буква й) от Регламент (ЕС) № 1380/2013 изисква общата политика в областта на рибарството да допринася за постигането на тази цел;

Б.  като има предвид, че в заключенията в научното си становище по темата(4) Научният, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) изрази редица опасения по отношение на ефективността на предложените мерки за защитените видове и местообитания и целостта на морското дъно; като има предвид, че тези опасения не са изцяло отразени в съображенията на разглеждания делегиран регламент;

В.  като има предвид, че в научното си становище НТИКР отбеляза също така, че данните, свързани с въпросната риболовна дейност, на които се основават предложените мерки, са от периода 2010—2012 г. и че е възможно те вече да не са актуални;

Г.  като има предвид, че фактът, че е не определен броят на корабите, които биха били обхванати от частичното временно освобождаване по членове 3б, 3в и 3д от Делегиран регламент (ЕС) 2017/118 на Комисията във вида, в който се изменя чрез разглеждания делегиран регламент, би могъл да окаже въздействие върху ефективността на предложените мерки;

Д.  като има предвид, че определението на понятието „алтернативно риболовно съоръжение, което оказва въздействие върху морското дъно“, съдържащо се в член 2, точка 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/118 във вида, в който се изменя чрез разглеждания делегиран регламент, трябва да бъде доуточнено; като има предвид, че ако се окаже, че то обхваща риболова с електрически импулси, това определение би било в противоречие с мандата за преговорите, приет от Парламента на 16 януари 2018 г.(5) в рамките на обикновената законодателна процедура за приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на рибните ресурси и защитата на морските екосистеми чрез технически мерки(6),

Е.  като има предвид, че въздействието на предложеното „алтернативно риболовно съоръжение, което оказва въздействие върху морското дъно“ би могло да бъде значително по-голямо в сравнение с въздействието на други риболовни съоръжения, които са частично забранени (датски и шотландски гриб);

Ж.  като има предвид, че клаузата в предложения делегиран акт относно прегледа и докладването не се отнася до предложените нови зони и тяхното управление, поради което би било невъзможно да се изготви прозрачна оценка на ефективността на мерките, и по-специално на изпитването на новите алтернативни риболовни съоръжения, които оказват въздействие върху морското дъно;

1.  възразява срещу делегирания регламент на Комисията;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и да я информира, че делегираният регламент не може да влезе в сила;

3.  отправя искане към Комисията да представи нов делегиран акт, който да взема предвид изложените по-горе съображения;

4.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.
(2) ОВ L 19, 25.1.2017 г., стр. 10.
(3) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19
(4) Научен, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) (2017 г.), доклад от 54-ото пленарно заседание (PLEN-17-01).
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0003.
(6) Законодателна процедура 2016/0074(COD).


Окупирани територии в Грузия 10 години след руската инвазия
PDF 480kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2018 г. относно окупираните територии в Грузия десет години след руската инвазия (2018/2741(RSP))
P8_TA(2018)0266RC-B8-0275/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид споразумението за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г., постигнато с посредничеството на ЕС и подписано от Грузия и от Руската федерация, и споразумението за прилагане от 8 септември 2008 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2016 г. относно споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност(2),

—  като взе предвид съвместните декларации от срещите на високо равнище на източното партньорство, и по-специално декларацията, приета през 2017 г. в Брюксел,

—  като взе предвид съвместните съобщения на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно европейската политика за съседство (ЕПС), и по-специално доклада от 18 май 2017 г. за изпълнението на прегледа на ЕПС (JOIN(2017)0018), съвместния работен документ на службите от 9 юни 2017 г., озаглавен „Източно партньорство — 20 цели за 2020 г.: Съсредоточаване върху ключовите приоритети и осезаемите резултати“ (SWD(2017)0300), и съобщението от 2016 г., озаглавено „Глобална стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз“,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно положението в държавите от източното съседство и по-специално своята препоръка от 15 ноември 2017 г. до Съвета, Комисията и ЕСВД относно Източното партньорство в навечерието на срещата на високо равнище през ноември 2017 г.(3),

—  като взе предвид разполагането на Мисията за наблюдение на Европейския съюз (EUMM) в Грузия на 15 септември 2008 г.,

—  като взе предвид доклада от 2009 г. на независимата международна проучвателна мисия за конфликта в Грузия, ръководена от Хейди Талявини,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Грузия чества стогодишнината от създаването през 1918 г. на първата грузинска демократична република и с право се гордее със съвременните си постижения;

Б.  като има предвид силната подкрепа на ЕС за суверенитета и териториалната цялост на Грузия в рамките на международно признатите ѝ граници;

В.  като има предвид, че 10 години след руската военна агресия в Грузия от август 2008 г. Руската федерация продължава своята незаконна окупация на грузинските територии Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия в разрез с международното право и основаната на правила международна система; като има предвид, че т.нар. договори за интеграция и съюз, подписани между Русия и Абхазия и Южна Осетия през 2014 и 2015 г., бяха явни нарушения на международното право, принципите на ОССЕ и международните ангажименти на Русия; като има предвид, че Европейският съюз не признава рамката на т.нар. избори и референдума, проведен от подкрепяни от Русия сепаратисти в грузинските региони Абхазия и Южна Осетия през 2016 и 2017 г.;

Г.  като има предвид, че ЕС остава твърдо ангажиран в подкрепа на мирното разрешаване на конфликта между Русия и Грузия при пълно зачитане на основните норми и принципи на международното право;

Д.  като има предвид, че Русия непрестанно засилва незаконното си военно присъствие в окупираните територии на Грузия чрез изграждане на нови бази, разполагане на нови военни части и оборудване и провеждане на военни учения;

Е.  като има предвид, че Русия продължава да нарушава международните си задължения и отказва да изпълни изцяло споразумението за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г., постигнато с посредничеството на ЕС;

Ж.  като има предвид, че Русия продължава да изолира Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия от останалата част на страната чрез премахване на допълнителните пропускателни пунктове, изграждане на физически препятствия по административната гранична линия и провеждане на кампания, насочена към изкореняване на грузинската култура;

З.  като има предвид, че тази линия бавно, но сигурно се премества по-навътре в контролираната от Тбилиси територия в рамките на процес, известен като „превръщане в граница“, като на места преминава много близо до критична инфраструктура магистрали и газопроводи;

И.  като има предвид, че стотици хиляди вътрешно разселени лица и бежанци, насилствено изгонени от грузинските територии Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия в резултат на няколко вълни на етническо прочистване, продължават да са лишени от основното право на безопасно и достойно завръщане в домовете им;

Й.  като има предвид, че в окупираните региони на Грузия се нарушават основни права на човека, включително правото на свобода на движение и пребиваване, правото на собственост и правото на достъп до образование на роден език; като има предвид, че случаите на незаконни арести и отвличания продължават;

К.  като има предвид, че Руската федерация, в качеството си на сила, ефективно упражняваща контрол върху грузинските територии Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия, носи цялата отговорност за грубите нарушения на правата на човека и хуманитарното положение на място;

Л.  като има предвид, че руската инвазия през 2008 г. беше първата голяма открита атака срещу европейския ред; като има предвид, че тя по-късно беше последвана от други, включително анексирането на Крим и войната в Източна Украйна;

М.  като има предвид, че вътрешно разселените лица от Грузия Арчил Татунашвили, Гига Отхорозия и Давид Башарули загубиха живота си в резултат на брутални незаконни действия на руските окупационни режими в Сухуми и Цхинвали;

Н.  като има предвид, че Международният наказателен съд (МНС) започна разследване на твърдения за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на конфликта;

О.  като има предвид, че съвместното ad hoc посещение в Грузия на 12 август 2008 г. на централноевропейски и източноевропейски лидери — президента на Полша Лех Качински, президента на Естония Тоомас Хендрик Илвес, президента на Литва Валдас Адамкус, министър-председателя на Латвия Иварс Годманис и президента на Украйна Виктор Юшченко — се възприема широко като основен фактор за спирането на руското настъпление към Тбилиси, когато руските части са само на 50 км от грузинската столица, и улесни посредничеството за прекратяване на огъня от страна на френското председателство на Съвета на ЕС;

П.  като има предвид, че Руската федерация продължава да отказва достъп на Мисията за наблюдение на ЕС до грузинските територии Абхазия и региона Цхинвали/Южна Осетия в нарушение на постигнатото с посредничеството на ЕС споразумение за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г., като по този начин възпрепятства способността на мисията да изпълнява пълноценно своя мандат;

1.  потвърждава отново своята категорична подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Грузия; отчита, че принципите, залегнали в Хартата на ООН, Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. и Парижката харта на ОССЕ от 1990 г., представляват крайъгълните камъни на една мирна Европа;

2.  заявява отново, че суверенитетът, независимостта и мирното уреждане на спорове са основни принципи на европейската система за сигурност; подчертава, че решаването на конфликтите в Грузия е от съществено значение за повишаване на сигурността и стабилността на европейския континент като цяло; счита, че тези конфликти и продължаващата окупация на грузински територии остават потенциална заплаха за суверенитета на други европейски държави;

3.  отправя искане Руската федерация да оттегли решението си за признаване на т.нар. независимост на грузинските територии Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия; осъжда решението на Венесуела, Никарагуа, Сирия и Науру да признаят Абхазия и Южна Осетия и призовава това признаване да бъде оттеглено;

4.  подчертава необходимостта Руската федерация да изпълни безусловно всички разпоредби на споразумението за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г., по‑специално ангажимента за изтегляне на всички свои военни сили от територията на Грузия;

5.  отправя искане Руската федерация да прекрати окупацията на грузинските територии Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия и да зачита напълно суверенитета и териториалната цялост на Грузия, както и неприкосновеността на международно признатите ѝ граници и да прекрати присъединяването на практика на двата региона към руската администрация;

6.  потвърждава твърдия ангажимент на ЕС да допринесе за мирното уреждане на конфликта между Русия и Грузия, с помощта на всички инструменти, с които разполага, като част от всеобхватен подход, включително чрез своя специален представител за Южен Кавказ и кризата в Грузия, в качеството му на съпредседател на международните преговори в Женева, чрез мисията за наблюдение на ЕС и политиката на непризнаване и ангажираност в Грузия;

7.  настоятелно призовава правителството на Грузия да продължи да сътрудничи на МНС чрез улесняване на разследванията, провеждани от прокуратурата на МНС, и гарантиране на възможността на секретариата на МНС да изпълнява своя мандат по отношение на повишаването на осведомеността и участието на жертвите;

8.  призовава Руската федерация да предостави безусловен достъп на мисията за наблюдение на ЕС до грузинските територии Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия в съответствие с мандата ѝ; припомня, че мисията за наблюдение на ЕС е единственото постоянно международно присъствие на място, което предоставя безпристрастна информация относно положението по протежение на административната гранична линия, и призовава за удължаване на мандата на мисията след 14 декември 2018 г.;

9.  призовава Руската федерация да прекрати по-нататъшното превръщане на административната гранична линия в граница, което тя се стреми да постигне чрез поставянето на огради от бодлива тел и други изкуствени препятствия; призовава също така да се сложи край на навлизането в територията, контролирана от правителството на Грузия, и по-нататъшното удължаване на административната гранична линия, което умишлено възпрепятства контактите между хората и изолира населението на двата окупирани региона;

10.  осъжда умишленото унищожаване на десетки грузински села и грузински църкви в окупираните територии на Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия, както и преднамерения опит за заличаване на следите на грузинската култура и история в окупираните територии, и осъжда противопоставящите и разединяващи инициативи като т.нар. референдум от 2017 г. за одобряване на промяна на наименованието на региона на Цхинвали/Южна Осетия;

11.  призовава Руската федерация да се придържа към принципа за мирно разрешаване на конфликтите, като откликне на едностранния ангажимент на Грузия за неупотреба на сила, както беше заявено от президента на Грузия в речта му пред Европейския парламент на 23 ноември 2010 г.;

12.  приветства новата мирна инициатива на правителството на Грузия, озаглавена „Крачка към по-добро бъдеще“, насочена към подобряване на хуманитарните и социално-икономическите условия на хората, живеещи в грузинските територии Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия, както и към насърчаване на преките контакти между хората и изграждането на доверие между разделените общности;

13.  припомня на Руската федерация за нейните задължения към населението в качеството ѝ на окупираща сила и че трябва да прекрати нарушенията на правата на човека, ограничаването на свободата на движение и пребиваване, дискриминацията на етническа основа и нарушаването на правото на собственост и на достъп до образование на родния език в окупираните територии на Грузия;

14.  призовава също така Руската федерация да сложи край на безнаказаността и етнически мотивираните престъпления в грузинските територии Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия и да премахне всички пречки пред подвеждането под отговорност на извършителите на незаконните убийства на грузинските вътрешно разселени лица Арчил Татунашвили, Гига Отхозория и Давид Башарули;

15.  приветства приемането от Парламента на Грузия на двустранната резолюция, с която се създава черен списък на извършителите на тези престъпления или за тяхното прикриване (списък Отхозория-Татунашвили), и призовава държавите членки и Съвета да включат в черен списък и да наложат национални санкции и санкции в целия ЕС на лицата, които фигурират или могат да бъдат включени в списъка Отхозория-Татунашвили;

16.  настоятелно призовава Руската федерация да позволи безопасното и достойно завръщане на вътрешно разселените лица и на бежанците по домовете им и да осигури безпрепятствен достъп на място на международните механизми за наблюдение на правата на човека;

17.  отново осъжда подривната политика на пропаганда, дезинформация и проникване в социалните медии, насочена към отслабване на демокрацията и обществото в Грузия посредством дискредитиране на институциите, манипулиране на общественото мнение, разпространяване на неверни истории, подхранване на социално напрежение и насърчаване на общо недоверие към медиите; в този контекст осъжда информационната война, която Русия води като използва своите държавно контролирани медии за умишлено насаждане на неверни новини с цел влияние върху вътрешната политика и подкопаване на европейските интеграционни процеси;

18.  подчертава, че международната общност трябва да заеме последователна, координирана, обединена и твърда позиция срещу руската политика на окупация и анексиране като единствен начин за гарантиране на мирното разрешаване на конфликта в Грузия и за предотвратяване на подобни конфликти в съседни държави;

19.  призовава институциите на ЕС да възприемат подход, който да е съгласуван с този на Европейския парламент и с политиките на националните парламенти на държавите членки, като използват по-ясни и по-прецизни думи за определяне на руската агресия в Грузия като окупация на грузинските територии Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия от страна на Руската федерация;

20.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на правителствата и парламентите на държавите членки, правителствата и парламентите на държавите от Източното партньорство и на правителството и парламента на Руската федерация.

(1) ОВ С 11, 12.1.2018 г., стр. 82.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0493.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0440.


Преговори за ново споразумение за партньорство между ЕС и държавите от АКТБ
PDF 511kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2018 г. относно предстоящите преговори за ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (2018/2634(RSP))
P8_TA(2018)0267B8-0274/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. („Споразумението от Котону“), и преразглежданията му от 2005 г. и 2010 г.(1),

—  като взе предвид Споразумението от Джорджтаун от 1975 г. за създаването на групата на държавите от АКТБ и преразглеждането му от 1992 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 октомври 2016 г. относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г.(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(4),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 12 декември 2017 г. за Решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за Споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (COM(2017)0763),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Подновено партньорство с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн“ (JOIN(2016)0052),

—  като взе предвид съвместния документ за консултация на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 6 октомври 2015 г., озаглавен „Към ново партньорство между Европейския съюз и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн след 2020 г.“ (JOIN(2015)0033),

—  като взе предвид срещата на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, и 17-те цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР),

—  като взе предвид съвместното изявление от 7 юни 2017 г. на Парламента, на Съвета, на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, и на Комисията относно новия Европейски консенсус за развитие „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“,

—  като взе предвид становищата на Европейския икономически и социален комитет от 7 декември 2017 г. относно „Подновено партньорство с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн“ и от 12 май 2016 г. относно „Бъдещето на отношенията между ЕС и държавите — членки на АКТБ“,

—  като взе предвид 7-ата и 8-ата срещи на високо равнище на държавните и правителствените ръководители от АКТБ, проведени съответно в Малабо (13—14 декември 2012 г.) и Порт Морсби (4 май 2016 г.),

—  като взе предвид 103-то и 105-то заседания на съвместния Съвет на министрите, проведени съответно в Дакар (26—27 април 2016 г.) и Брюксел (3—4 май 2017 г.),

—  като взе предвид срещата на върха между ЕС и Африканския съюз, проведена в Абиджан от 29 до 30 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид доклада на групата от изтъкнати личности на държавите от АКТБ от март 2016 г. относно бъдещето на държавите от АКТБ за периода след 2020 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2015 г. относно ролята на местните органи в развиващите се страни по отношение на сътрудничеството за развитие(5),

—  като взе предвид декларацията на 8-ата среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на държавите от АКТБ от 1 юни 2016 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС(6) и на резолюциите, приети от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС,

—  като взе предвид декларацията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС от 21 декември 2016 г. относно парламентарното измерение на отношенията между ЕС и АКТБ след изтичането на Споразумението от Котону(7),

—  като взе предвид съвместното изявление от 9 декември 2015 г. на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС(8),

—  като взе предвид членове 208 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество,

—  като взе предвид въпросите до Съвета и Комисията относно предстоящите преговори за ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (O-000043/2018 – B8‑0025/2018 и O-000044/2018 – B8‑0026/2018),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че силата и достиженията на Споразумението от Котону се основават на редица особености, като например законово обвързващия характер на споразумението, неговата всеобхватност с трите му стълба на сътрудничество за развитие, политическо сътрудничество и икономическо и търговско сътрудничество и неговия голям бюджет под формата на Европейския фонд за развитие (ЕФР);

Б.  като има предвид, че партньорството между ЕС и АКТБ играе важна роля за напредъка към постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), въпреки неуспеха на ЕС да постигне целта за предоставяне на 0,7% от своя брутен национален доход (БНД) за официалната помощ за развитие (ОПР);

В.  като има предвид, че партньорството между АКТБ и ЕС има значителен принос за изкореняването на бедността, за интегрирането на държавите от АКТБ в световната икономика, както и за ролята на по-ефективен участник в международната търговия и преговорите в областта на климата;

Г.  като има предвид, че партньорството между АКТБ и ЕС подобри пазарния достъп за държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, и насърчава по-доброто взаимно разбиране на позициите, ценности и норми чрез политически диалог помежду им;

Д.  като има предвид, че въпреки големия принос на партньорството между АКТБ и ЕС по отношение на ЦХР, напредъкът във връзка с целите за премахване на бедността и с интеграцията на държавите от АКТБ в световната икономика е недостатъчен към настоящия момент, тъй като половината от държавите — членки на АКТБ все още са сред най-слаборазвитите държави в света и че на държавите —– членки на АТКБ общо се падат под 5% от световната търговия и около 2% от световния БВП;

Е.  като има предвид, че създаването на Африканския съюз, съвместната стратегия между Африка и ЕС, съвместната стратегия за партньорство между Карибите и ЕС и стратегията на ЕС за Тихоокеанския регион показват засилване на регионалния подход на ЕС към справяне с въпроси от общ интерес и значение, като мира и сигурността, борбата с тероризма и миграцията;

Ж.  като има предвид, че мирът, сигурността и политическата стабилност са предпоставки за устойчиво развитие;

З.  като има предвид, че общата основа и регионални пактове трябва да вземат под внимание регионалните и континентални особености, в съответствие с принципите на субсидиарност и взаимно допълване;

И.  като има предвид, че държавите от АКТБ определиха три стълба за водене на преговори, а именно:

   Търговия, инвестиции и услуги,
   Сътрудничество за развитие, наука и технологии, научни изследвания и иновации,
   Политически диалог и застъпничество;

Й.  като има предвид, че политическият диалог по съществените елементи, посочени в членове 8 и 96 от Споразумението от Котону, е конкретно и законно средство за отстояване на общите ценности на партньорството АКТБ—ЕС и насърчаване на демокрацията, доброто управление и правата на човека, които са основополагащи за устойчивото развитие;

К.  като има предвид, че е налице явна необходимост да се гарантира, че се запазва обвързаността с условия по отношение на правата на човека, и че политическият диалог се засилва в новото споразумение;

Л.  като има предвид, че въпреки ясното признаване на ролята на националните парламенти, местните органи, гражданското общество и частния сектор в за преразглеждането на Споразумението от Котону през 2010 г., тяхното участие в обсъжданията на политиките и дейностите на АКТБ и ЕС, включително в процесите на програмиране, последващи действия и оценка, е ограничено;

М.  като има предвид, че политическият диалог е до голяма степен е използван на късен етап на политическите кризи, а не като превантивна мярка;

Н.  като има предвид, че организациите на гражданското общество са изправени пред все по-рестриктивно законодателство и други пречки, които ограничават дейността и пространството им;

О.  като има предвид, че техническият капацитет в много държави от АКТБ за третиране на въпроси в областта на данъчното облагане създава ограничение както за мобилизацията на вътрешни приходи, така и за участието в международното сътрудничество в областта на данъчното облагане;

П.  като има предвид, че ЕФР се финансира с преки вноски от държавите — членки на ЕС и за него не важат нормалните бюджетни правила на ЕС; като има предвид, че Парламентът няма правомощия по отношение на бюджета на ЕФР освен за освобождаването от отговорност за вече направени плащания, нито има формални права на контрол над програмирането на ЕФР;

Р.  като има предвид, че засилването на парламентарното измерение на партньорството между АКТБ и ЕС и укрепването на консултативната му роля следва да бъдат ключов елемент на новото партньорство между тях;

С.  като има предвид, че честотата и разнообразието на заседанията на Съвместната парламентарна асамблея (СПА) АКТБ—ЕС позволиха последователен диалог между парламентаристи от Европейския парламент и от АКТБ, като по този начин затвърдиха легитимността на СПА и засилиха парламентарната дипломация; като има предвид, че СПА се използва като модел за парламентарна дипломация в различни политически форуми;

1.  приветства основните аспекти и цялостната структура, предложени от Комисията, на бъдещото сътрудничество между Групата на държавите от АКТБ и Европейския съюз, както се посочва в препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори по бъдещо споразумение за партньорство;

2.  настоява, че програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, ЦУР и Европейският консенсус за развитие трябва да бъдат в основата на подновяване на партньорството АКТБ—ЕС;

3.  приветства факта, че постигането на ЦУР се смята за основна цел, но изразява съжаление относно липсата на конкретни мерки за изпълнение в предложените пактове; подчертава необходимостта от включване на хоризонтални въпроси като устойчивостта на околната среда, целите във връзка с изменението на климата, въпросите на равенството между половете и на социалната справедливост във всички политики, планове и интервенции в рамките на бъдещото споразумение;

4.  приветства факта, че предложението на Комисията за сключване на ново споразумение за партньорство е отворено за външни партньори;

5.  припомня, че най-първата цел от ЦУР е изкореняването на бедността, която остава ключов проблем в повечето държави от АКТБ; следователно подчертава, че борбата срещу бедността трябва да остане основен елемент на бъдещото споразумение;

6.  отбелязва, че Комисията до голяма степен е взела предвид становището на Парламента и че общата основа и регионалните пактове ще бъдат еднакво правно обвързващи, както беше поискано от Парламента;

7.  припомня, че бъдещото споразумение за партньорство ще включва принципите на равенство, взаимно уважение и взаимна изгода;

8.  настоява съществените елементи на Споразумението за партньорство от Котону — зачитането на правата на човека и основните свободи, демократичните принципи и принципите на правовата държава и доброто управление — да бъдат запазени като основа за сътрудничеството след 2020 г. и да бъдат неразделна част от основното споразумение и регионалните пактове и протоколи; призовава Комисията и Съвета да включат изрично в частта от мандата, отнасяща се до правата на човека, свободата от дискриминация въз основа на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация или полова идентичност, както и сексуалното и репродуктивно здраве и права, както е посочено в Пекинската платформа за действие от 1995 г. и резултатите от конференциите за преглед;

9.  подчертава необходимостта да се обърне внимание на въпроса с правата на човека и управлението въз основа на съществуващите международни правни инструменти, закони, принципи и механизми, създадени от регионални и панафрикански управленски органи, с оглед укрепване на собствеността;

10.  припомня, че бъдещото партньорство между държавите от АКТБ и държавите членки на ЕС трябва да включва Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и следва да допринесе за нейното прилагане на всички равнища;

11.  призовава преговарящите от страна на ЕС и АКТБ да включат в общата основна част на споразумението ясна разпоредба относно пълното прилагане от всички страни на Римския статут на Международния наказателен съд;

12.  настоява, че е необходимо да се осигури съгласуваност между принципите, залегнали в общите основни и регионални приоритети, определени в пактовете, и подчертава, че основата следва да включва изрично позоваване на отчетността, наблюдението и механизмите за преглед, в случай на неспазване; подчертава, че следва да се гарантира и отчетността на страните по споразумението към гражданите и гражданското общество и че съвместните институции следва да предвидят механизми, които да дават на организациите на гражданското общество и на гражданите възможност да докладват за случаи на нарушения на задължения във връзка с правата на човека, както и други важни елементи;

13.  заявява отново на всички страни по преговорите, че политическият диалог е основна част от Споразумението от Котону и че той трябва да продължи да бъде централен и законен стълб в общата рамка и на регионалното равнище на новото споразумение;

14.  подчертава, че политическият диалог е неделима част от партньорството и е ценна основа за подобряване на положението на народите на държавите партньори; поради това призовава за по-добро наблюдение на положението с правата на човека и подчертава, че наблюдението трябва да бъде приобщаващо, прозрачно и основано на участието; подчертава значението на осигуряването на пълноценното участие на гражданското общество в диалога на всички равнища;

15.  припомня, че политическият диалог трябва да бъде балансиран и да се основава на взаимно уважение;

16.  подчертава, че сътрудничеството между ЕС и АКТБ следва да предвиди механизъм за партньорска проверка за редовен мониторинг на напредъка и на пропуските в изпълнението на целите за устойчиво развитие, с участието на парламенти, местни органи и гражданското общество, както и редовно изготвяне на оценки и публично докладване относно зачитането на правата на човека и други основни елементи; счита, че изпълнението на Програмата до 2030 г. и на целите за устойчиво развитие ще изисква легитимност, близост, субсидиарност и високо равнище на участие на местните органи и недържавните участници, ако трябва да бъде ефективно; призовава за по-добра комуникация и диалог с цел задълбочаване на отношенията между държавите от АКТБ и ЕС;

17.  отново заявява, че споразуменията за икономическо партньорство представляват основа за регионално сътрудничество и са инструменти за развитие и регионална интеграция; поради това призовава за пълното им интегриране в новото Споразумение АКТБ-ЕС;

18.  призовава за засилване на политическата тежест на партньорството АКТБ—ЕС на световната сцена, така че партньорите да бъдат по-ефективни участници на световната сцена;

19.  призовава за определянето на ясни разпоредби в бъдещото споразумение, които регулират ролята и отговорностите на частния сектор; подчертава, по-специално, необходимостта от това предприятията, участващи в партньорства за развитие, да спазват принципите на корпоративната социална отговорност през целия жизнен цикъл на проектите, включително чрез спазване на Глобалния пакт на ООН, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, основните трудови стандарти на Международната организация на труда, екологичните стандарти и Конвенцията на ООН срещу корупцията; подчертава необходимостта както за държавите — членки на ЕС, така и за държавите от АКТБ да изготвят национални планове за изпълнение на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, и по-специално разпоредбите за надлежна проверка;

20.  припомня, че мобилизирането на вътрешни ресурси чрез данъчно облагане е най-важният източник на приходи за финансиране на устойчивото развитие; изразява съжаление, че мерките за борба с незаконните финансови потоци и отклонението от данъчно облагане не фигурират на видно място в проекта на мандат; призовава преговарящите страни да включат в новото споразумение амбициозни разпоредби относно финансовата и техническата помощ за развиващите се страни, за да се справят с темпа на развитие на световните стандарти за борба с отклонението от данъчно облагане, в това число автоматичния обмен на информация, информацията относно действителните собственици на дружества и публичната отчетност на многонационалните дружества по държави, за да се спре свиването на данъчната основа и пренасочването на печалбите, въз основа на моделите на Г-20 и ОИСР; освен това призовава страните да се ангажират с подкрепа за създаването на правно обвързващ междуправителствен орган на ООН за данъчно сътрудничество;

21.  изразява съжаление, че проектът на мандата за преговори не предвижда разпоредби за гарантиране на измерение на устойчиво развитие на селското стопанство, въпреки огромните предизвикателства, пред които са изправени земеделските стопани от АКТБ в резултат на изменението на климата; призовава преговарящите страни да включат в новото споразумение схеми за подпомагане на устойчиви селскостопански практики;

22.  призовава за засилено участие на гражданското общество в политическия диалог, програмирането и изпълнението и подкрепа за изграждането на капацитет на гражданското общество; подчертава значението на участието на гражданското общество в политическия диалог, особено що се отнася до местни групи, които са пряко засегнати от политиките; в тази връзка подчертава опасността от свиващото се пространство за гражданското общество в някои държави и необходимостта да се обхванат и групи като малцинствата, младите хора и жените, които не са в състояние да организират своите интереси или които, въпреки легитимния демократичен интерес, не са признати от съответното правителство;

23.  подчертава, че участието на гражданското общество следва да бъде изградено на основата на признаването на различните роли, които то играе, и че неговата роля като участник в споразумението следва да бъде засилена;

24.  подчертава, че принципите за ефективно сътрудничество за развитие трябва да бъдат напълно включени в новото споразумение за партньорство между АКТБ и ЕС и че разпоредбите за гарантиране на ангажираност на държавите, акцентът върху резултатите, приобщаващият характер на процеса на развитие, прозрачността и взаимната отчетност трябва да бъдат основни елементи на споразумението и регионалните протоколи; подчертава необходимостта да се гарантира географски балансиран подход за отпускане на помощи със значителен акцент върху най-слабо развитите и нестабилните държави; счита, че обвързването на помощта с условие за сътрудничество с ЕС по въпросите на миграцията е несъвместимо с договорените принципи за ефективност на развитието;

25.  подчертава, че подновеното сътрудничество/партньорство между ЕС и АКТБ следва да гарантира по-ефективни съвместни действия за справяне с различните предизвикателства, пред които е изправен светът днес, като борбата срещу тероризма и организираната престъпност;

26.  отново заявява, че бъдещото споразумение трябва да даде възможност за засилване на поетите ангажименти и зачитане на съгласуваността на политиките за развитие и следва да предвиди механизми за системно наблюдение на съгласуваността на политиките за развитие; припомня в тази връзка ролята на делегациите на ЕС в насърчаването на съгласуваността на политиките за развитие и подчертава необходимостта те да водят редовно диалог на национално равнище;

27.  подчертава значението на привличането на инвестиции от частния сектор, чрез което да се спомогне за дългосрочното развитие на местните капиталови пазари и да се постигне ефект на лоста предвид на ограничения бюджет на ОПР, с цел максимално увеличаване на въздействието и финансирането на целите за устойчиво развитие;

28.  отново подчертава важността на укрепването на парламентарното измерение на бъдещото споразумение, с което ще се гарантират истински консултативни правомощия за бъдещата обща Съвместна парламентарна асамблея и също така ще се гарантира, че тя предлага отворен, демократичен и всеобхватен парламентарен диалог; изисква нейната правна и оперативна независимост да бъде гарантирана; настоява Съвместната парламентарна асамблея да бъде тясно свързана с изпълнението на споразумението и с нея да се провеждат редовни консултации по всички въпроси от значение за партньорството; счита, че Съвместната парламентарна асамблея следва да бъде напълно приобщена към преговорите за бъдещото партньорство;

29.  призовава за допълнителни усилия за подобряване на контрола на Съвместната парламентарна асамблея върху програмирането в областта на развитието;

30.  е убеден, че са необходими редовни срещи, поне веднъж годишно, на равнище АКТБ—ЕС, за да се гарантира непрекъснатост и стабилност на партньорството и да се даде възможност за редовно докладване и партньорски проверки за напредъка в постигането на ЦУР и в зачитането на правата на човека, както и във връзка с други важни елементи на споразумението, както Парламентът вече призова;

31.  препоръчва във връзка с това Съвместната парламентарна асамблея да бъде приведена в съответствие с новата регионална структура, като се постави основен акцент върху работата в регионалните форуми и широкото участие на националните и регионалните парламенти; счита, че Съветът АКТБ—ЕС и Съвместната парламентарна асамблея следва да заседават редовно, но по-рядко, отколкото понастоящем, в пленарна сесия, която да се провежда веднъж в ЕС и веднъж в държава от АКТБ на ротационен принцип, но че сесиите не следва да зависят от свикването на Съвета; призовава всяка държава — членка на ЕС, поела председателството на Съвета на ЕС, да се ангажира по-задълбочено с подготовката, организирането и домакинството на заседанията на Съвместната парламентарна асамблея;

32.  изисква поне веднъж годишно да се провеждат срещи между парламентаристи от ЕС и АКТБ на равнище регионални пактове във всеки регион, които да се допълват от форум на заинтересованите страни с участието на недържавни организации, включително на гражданското общество, младите хора и частния сектор;

33.  изразява убеденост, че Панафриканският парламент трябва да стане силен стълб в рамките на бъдещия пакт ЕС—Африка, по-специално по отношение на бъдещия Съвет ЕС—Африка и успоредно с него; призовава в тази връзка Комисията и нейните колеги партньори от АКТБ да публикуват предложения за текстове относно парламентарното измерение и ролята на Панафриканския парламент на ранен етап от преговорите и да проведат консултации съответно с Панафриканския парламент и Европейския парламент на тази тема;

34.  припомня, че в съответствие с член 218, параграф 10 от ДФЕС Парламентът следва да бъде незабавно и изцяло информиран на всички етапи от процедурата на преговори, и отново заявява необходимостта от постигане на споразумение за подобряване на практическите условия за сътрудничество и обмен на информация в рамките на целия жизнен цикъл на международните споразумения; приканва Съвета и Комисията също така да информират подробно и своевременно Съвместната парламентарна асамблея за преговорите;

35.  призовава Съвета на Европейския съюз да публикува мандата, приет от Съвета; призовава групата на държавите от АКТБ да действат по същия начин по отношение на своя мандат;

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Съвета на АКТБ, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията на Африканския съюз, на Панафриканския парламент и на Бюрото на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС.

(1) http://www.europarl.europa.eu/intcoop/acp/03_01/pdf/mn3012634_en.pdf
(2) http://www.wipo.int/edocs/trtdocs/en/acp/trt_acp_3.pdf
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0371.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0437.
(5) ОВ С 349, 17.10.2017 г., стр. 11.
(6) OВ C 310, 25.8.2016 г., стр. 19.
(7) ОВ C 170, 30.5.2017 г., стр. 36.
(8) http://www.europarl.europa.eu/intcoop/acp/2015_acp2/pdf/1081264en.pdf


Мониторинг на прилагането на правото на ЕС през 2016 г.
PDF 555kWORD 75k
Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2018 г. относно мониторинга на прилагането на правото на ЕС през 2016 г. (2017/2273(INI))
P8_TA(2018)0268A8-0197/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 1, 2 и 3 от него,

—  като взе предвид 33-тия годишен доклад на Комисията относно мониторинга върху прилагането на правото на Европейския съюз (2015 г.) (COM(2016)0463),

—  като взе предвид 34-тия годишен доклад на Комисията относно мониторинга върху прилагането на правото на Европейския съюз (2016 г.) (COM(2017)0370),

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (СОМ(2010)0070),

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Втори доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (СОМ(2011)0930),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2016 г., озаглавена „Мониторинг върху прилагането на правото на Съюза — Годишен доклад за 2014 г.“(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 декември 2016 г., озаглавено: „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“ (C(2016)8600),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2002 г. относно отношенията с жалбоподателите при нарушения на правото на Общността (COM(2002)0141),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2012 г., озаглавено „Осъвременяване на начина, по който се осъществяват контактите с жалбоподателя във връзка с прилагането на законодателството на Съюза“ (COM(2012)0154),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2015 г., озаглавено „По‑добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

—  като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(2),

—  като взе предвид Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела(3),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно 30-ия и 31‑вия годишни доклади относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2012—2013 г.)(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2016 г. за открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз(7) и резолюцията си от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно административно-процесуалното право на Европейския съюз(8);

—  като взе предвид съобщенията на Комисията от 27 май 2016 г., озаглавено „Реализиране на ползите от политиките на ЕС в областта на околната среда посредством редовен преглед на изпълнението на политиките за околната среда (COM(2016)0316), и от 3 февруари 2017 г., озаглавено „Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда: общи предизвикателства и начини за обединяване на усилията с цел постигане на по-добри резултати“ (COM(2017)0063),

—  като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

—  като взе предвид член 52 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по конституционни въпроси, комисията по правата на жените и равенството между половете и комисията по петиции (A8-0197/2018),

А.  като има предвид, че член 17 от ДЕС определя основната роля на Комисията като „пазител на Договорите“;

Б.  като има предвид, че член 2 от ДЕС гласи, че Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства; като има предвид, че следователно правилното прилагане на правото на ЕС е от съществено значение за постигане на целите на политиките на ЕС, определени в Договорите и вторичното законодателство; като има предвид, че член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) дава задачата на Съюза да изкорени неравенствата и да насърчава равенството между мъжете и жените във всичките си дейности;

В.  като има предвид, че съгласно член 2 от ДЕС и член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз равенството между жените и мъжете е една от основните ценности, на които се основава ЕС, и като има предвид, че във всички свои дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всички форми на дискриминация, да премахне неравенствата и да насърчава равните възможности и равното третиране;

Г.  като има предвид, че член 3 от ДЕС гласи, че целите на Съюза са, наред с другото, да насърчава мира, своите ценности и благоденствието на своите народи и да работи за устойчивото развитие на Европа въз основа на балансиран икономически растеж и стабилност на цените, силно конкурентна социална пазарна икономика, насочена към пълна заетост и социален прогрес, както и във висока степен на опазването и подобряването на качеството на околната среда, както и че Съюзът се бори срещу социалното изключване и дискриминацията и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето,

Д.  като има предвид, че съгласно установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) държавите членки трябва да предоставят на Комисията ясна и точна информация относно начина, по който транспонират директивите на ЕС в националното право; и като има предвид, че съобразно съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. между Комисията и държавите членки(9) и съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, Съвета и Комисията(10) държавите членки могат, когато съобщят националните мерки за транспониране пред Комисията, също да имат задължение да предоставят документи с обяснение как са транспонирали директивите в национално право;

Е.  като има предвид, че съгласно член 4, параграф 3 от ДЕС и член 288, параграф 3 и член 291, параграф 1 от ДФЕС държавите членки носят основната отговорност за правилното транспониране, прилагане и изпълнение на правото на ЕС и в рамките на определения срок и за предоставянето на достатъчни правни средства за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС;

Ж.  като има предвид, че правилното прилагане на правото на ЕС гарантира ползите от политиките на Съюза за всички европейски граждани и равнопоставени условия за предприятията;

З.  като има предвид, след приемането през декември 2016 г. на съобщението, озаглавено „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“, Комисията реши да се съсредоточи върху случаи, в които държавите членки не съобщават мерките за транспониране, когато тези мерки транспонират неправилно директиви, или когато държавите членки не се съобразяват с решение на Съда на ЕС (съобразно член 260, параграф 2 от ДФЕС), сериозно накърняват финансовите интереси на ЕС или навлизат в изключителни правомощия на ЕС;

И.  като има предвид, че в съответствие с член 6, параграф 1 от ДЕС Хартата на основните права на Европейския съюз има същата правна стойност като Договорите и тя се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки в случаите, в които прилагат европейското право (член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз);

Й.  като има предвид, че процедурите по „EU Pilot“ трябва да насърчават по-тясно и последователно сътрудничество между Комисията и държавите членки с цел отстраняване на нарушения на законодателството на ЕС на по-ранен етап чрез двустранен диалог, за да не се стига по възможност до прилагане на официално производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка;

К.  като има предвид, че е необходимо — в отговор на настоящия демократичен дефицит и с позоваване на неговата резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права — да се въведе нов механизъм, който да предостави единна и последователна рамка, въз основа на действащите инструменти и механизми, които трябва да се прилагат еднакво спрямо всички институции на ЕС и всички държави членки;

Л.  като има предвид, при все това, че съобразно новите политики, приети от Комисията с цел гарантиране на спазването на правото на ЕС, целта на „EU Pilot“ е да не се удължава производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, което само по себе си е средство на подемането на диалог с цел решаване на проблема с държава членка;

М.  като има предвид, че за да се осигури по-стратегически и ефективен подход към правоприлагането при разглеждането на нарушения, Комисията реши, както е посочено в съобщението ѝ, озаглавено „По-добри резултати чрез по-добро прилагане”, да започва производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, без да се разчита на механизма „EU Pilot“, освен ако използването му се счита за полезно в даден случай;

Н.  като има предвид, че през 2016 г. Комисията получи 3 783 нови жалби, в които се докладва за предполагаеми нарушения на правото на ЕС, като държавите, срещу които са подадени най-много жалби, са Италия (753), Испания (424) и Франция (325);

О.  като има предвид, че в съответствие с член 258, параграфи 1 и 2 от ДФЕС Комисията изпраща обосновано становище до държава членка, когато счита, че последната не е изпълнила задължение съгласно Договорите, и може да отнесе въпроса до Съда на ЕС, ако въпросната държава членка не се съобрази със становището в рамките на срок, определен от Комисията;

П.  като има предвид, че през 2016 г. Комисията започна 847 нови производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка за късно транспониране на директиви;

Р.  като има предвид, че през 2016 г. 95 производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка все още не бяха приключили, в отговор на което Съдът на Европейския съюз се е произнесъл относно неизпълнението от страна на съответните държави членки;

С.  като има предвид, че в своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права Парламентът отправи искане към Комисията да представи в срок до септември 2017 г., въз основа на член 295 от ДФЕС, предложение за сключването на Пакт на Съюза за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (Европейски пакт за демокрацията) под формата на междуинституционално споразумение, установяващо реда и условията за улесняване на сътрудничеството между институциите на Съюза и държавите членки в рамките на член 7 от ДЕС;

Т.  като има предвид, че Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия предвижда обмен на информация относно всички производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка въз основа на официални уведомителни писма, но не обхваща неофициалната процедура „EU Pilot“, която предшества започването на официално производство за установяване на неизпълнение на задължения;

У.  като има предвид, че в член 41 от Хартата на основните права на ЕС се определя правото на добра администрация като правото на всяко лице засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите безпристрастно, справедливо и в разумен срок, и като има предвид, че в член 298 от ДФЕС се посочва, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация;

Ф.  като има предвид, че в съобщението си от 3 февруари 2017 г., озаглавено „Преглед на изпълнението на политиките за околната среда“ (EIR), Комисията твърди, че е установила структуриран и всеобхватен диалог с държавите членки относно прилагането на законодателството на ЕС за околната среда, и без да засяга правомощията си за прилагане на правото съгласно Договорите на ЕС, предлага възможност за улесняване на усилията на държавите членки чрез нова специална рамка;

Х.  като има предвид, че член 157 от ДФЕС дава възможност за, а член 19 от ДФЕС позволява изготвянето на законодателство за борба с всички форми на дискриминация, включително на основата на пола;

Ц.  като има предвид, че в декларация № 19, приложена към Заключителния акт на Междуправителствената конференция, която прие Договора от Лисабон, ЕС и държавите членки се ангажираха „да се борят с всички форми на домашно насилие […], да предотвратяват и наказват тези престъпни деяния, както и да подкрепят и защитават жертвите“;

Ч.  като има предвид, че законодателството на ЕС за борба с трафика на хора, по-специално на жени и деца, беше прието на основание на членове 79 и 83 от ДФЕС; като има предвид, че програма „Права, равенство и гражданство“ финансира наред с другото и мерки, допринасящи за премахване на насилието срещу жените;

Щ.  като има предвид, че редица директиви на ЕС, фокусираните по-специално върху равенството между половете, не са приложени правилно в редица държави членки, като това оставя хора от различни социални полове без защита срещу дискриминация в областта на достъпа до заетост и до стоки и услуги;

Щ.  като има предвид, че дискриминацията, основана на пола, се преплита с други форми на дискриминация, включително дискриминация, основана на раса и етническа принадлежност, религия, увреждане, здраве, полова идентичност, сексуална ориентация, възраст и/или социално-икономическо положение;

АА.  като има предвид, че 33% от жените в ЕС са били подлагани на физическо и/или сексуално насилие, а 55% са били подложени на сексуален тормоз, от които 32% на работното място; като има предвид, че жените са особено уязвими по отношение на сексуално, физическо и онлайн насилие, кибертормоз и преследване; като има предвид, че повече от половината жени — жертви на убийства, са убити от партньор, роднина или член на семейството; като има предвид, че насилието срещу жени е едно от най-широко разпространените в света нарушения на правата на човека, независимо от възраст, националност, религия, образование, финансово и социално положение на жертвата, и представлява основна пречка пред равенството между жените и мъжете; като има предвид, че явлението „убийства на жени“ не намалява в държавите членки;

АБ.  като има предвид, че според проучването относно ЛГТБ в ЕС лесбийките, бисексуалните и транссексуалните жени са изправени пред огромен риск от дискриминация въз основа на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност; като има предвид, че през последните пет години 23% от лесбийките и 35% от транссексуалните лица поне веднъж са били жертва на физическо/сексуално нападение или са получавали заплахи за насилие в домовете си или на друго място (на улицата, в обществения транспорт, на работното място и т.н.);

АВ.  като има предвид, че е установено, че прилагането и изпълнението на правото на ЕС в областта на равенството между половете в държавите членки поражда специфични проблеми, свързани с транспонирането и прилагането на съответните директиви, като например съществени недостатъци в законодателството и неговото непоследователно прилагане от националните съдилища;

АГ.  като има предвид, че институциите и механизмите за равенство между половете често имат маргинално място в националните държавни структури, разделени са между различни области на политиката и се възпрепятстват от сложни мандати, като също така им липсват подходящ персонал, обучение, данни и достатъчни ресурси и не получават достатъчна подкрепа от страна на политическото ръководство;

АД.  като има предвид, че съгласно сравнителния анализ на законодателството за недискриминация в Европа, публикуван през 2017 г. от Европейската мрежа на правните експерти в областта на равенството между половете и недискриминацията, в повечето страни все още съществуват сериозни опасения по отношение на възприятията и осведомеността, тъй като хората често не са информирани за своите права на защита срещу дискриминация или за наличието на механизми за защита; като има предвид, че според този анализ по отношение на прилагането на директивите на ЕС за борба с дискриминацията са възникнали допълнителни проблеми, като липсата на (или наличието на твърде ограничителна) процесуална легитимация на организациите и асоциациите по отношение на участието в съдебни производства от името или в подкрепа на жертвите на дискриминация и рестриктивно прилагане на прехвърлянето на доказателствената тежест, както и редица пречки пред ефективния достъп до правосъдие, които действат като пречки, които действително възпрепятстват гражданите да могат да се ползват пълноценно от правата и защитата на техните права, произтичащи от разпоредбите на законодателството в областта на борбата срещу дискриминацията;

АЕ.  като има предвид, че Индексът за равенство между половете за 2017 г. на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) показва само незначителни подобрения, като показва ясно, че ЕС все още е далеч от постигането на равенство между половете, като общият резултат понастоящем е 66,2 от общо 100 — едва четири пункта по-висок, отколкото преди десет години;

АЖ.  като има предвид, че що се отнася до сферата на процесите на вземане на решения горепосочените данни за равенството между половете показват подобрение от почти десет пункта през последното десетилетие, като оценката понастоящем е 48,5, но тази област все още е с най-ниско ниво на постигнати резултати; като има предвид, че тази отрицателна стойност отразява предимно неравномерното представителство на жените и мъжете в политиката и сочи, че съществува демократичен дефицит в управлението на ЕС;

АЗ.  като има предвид, че според оценките в доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) относно различията между половете по отношение на заетостта, тези различия между половете по отношение на заетостта струват на ЕС около 370 милиарда евро годишно, или 2,8% от БВП на ЕС;

АИ.  като има предвид, че според проучването на условията на труд на Eurofound комплексният показател за платено и неплатено работно време показва, че когато се отчитат платените и неплатените работни часове, жените полагат повече часове труд;

АЙ.  като има предвид, че въпреки ангажимента на ЕС за постигане на равенство между половете при вземането на решения, управителните съвети на агенциите на ЕС страдат от сериозна липса на баланс между половете и показват трайни модели на полова сегрегация;

АК.  като има предвид, че феминизирането на бедността е факт в ЕС, и като има предвид, че правилното и пълното прилагане и изпълнение на законодателството на ЕС в областта на равенството и равенството между половете следва да върви ръка за ръка с политиките, насочени към много високите равнища на безработица, бедност и социално изключване на жените; като има предвид, че липсата на политики в областта на равенството между половете и неефективното прилагане на законодателството в областта на равенството между половете допълнително застрашава жените и увеличава риска от бедност и социална маргинализация чрез изключването им от пазара на труда;

АЛ.  като има предвид, че надлежното прилагане на действащото законодателство е от съществено значение за подобряване на равенството между жените и мъжете; като има предвид, че въпреки че преработената Директива 2006/54/ЕО ясно забранява както пряката, така и непряката дискриминация, и въпреки факта, че жените получават средностатистически погледнато високо ниво на образование, през 2015 г. разликата в заплащането между половете все още беше 16,3%;

АМ.  като има предвид, че принципът на равенството между половете трябва да бъде основен елемент в мониторинга на прилагането на действащото законодателство на ЕС;

АН.  като има предвид, че събирането на данни, по възможност разбити по пол, е от съществено значение, за да се оцени напредъкът, постигнат до момента по отношение на прилагането на правото на ЕС;

1.  приветства решението на Комисията(11) да реагира на нарушенията в кратки срокове и подкрепя усилията ѝ за неформално разрешаване на проблеми при изпълнението; призовава Комисията да подобри системата за решаване на проблеми „EU Pilot“;

2.  изразява своята загриженост във връзка с увеличаването на общия брой производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка през 2016 г., като броят на тези случаи достигна най-високото регистрирано равнище през изминалите пет години;

3.  приветства годишния доклад на Комисията за 2016 г. относно мониторинга на прилагането на правото на ЕС и отбелязва, че съгласно този доклад четирите области, в които са образувани най-голям брой производства за установяване на неизпълнение на задължения във връзка с транспонирането срещу държавите членки през 2016 г., са околната среда, правосъдието и потребителите, данъчното облагане и вътрешният пазар;

4.  припомня, че правото на отправяне на петиция до Европейския парламент е крайъгълен камък на европейското гражданство, както е заложено в членове 20 и 227 от ДФЕС, както и в член 44 от Хартата на основните права на ЕС, и се класира на второ място по важност за гражданите според последни проучвания; подчертава значението на петициите като средство за гражданите и за пребиваващите лица да се чувстват участници в дейностите на Съюза и да изразяват своите опасения относно случаи на неправилно прилагане или нарушение на правото на ЕС, както и относно потенциални пропуски, като в същото време подчертават тези пропуски и очакват постигане на своевременно и ефективно разрешаване на повдигнатите проблеми; споделя становището на Комисията, че работата, извършвана с цел гарантиране на ефективното прилагане на съществуващото право на ЕС, следва да бъде призната като също толкова значима, както и дейността, посветена на изработване на ново законодателство; призовава Комисията да подобри в това отношение разглеждането на петиции чрез осигуряване на своевременни и подробни отговори;

5.  обръща внимание на проучването, възложено от комисията по петиции на Парламента на Тематичен отдел В и озаглавено „Мониторинг на изпълнението на правото на ЕС: инструменти и предизвикателства“, и приветства конкретните препоръки в него към Парламента за предприемане на действия; обръща внимание на наскоро публикуваното проучване, възложено на Тематичен отдел В и озаглавено „Ефективен достъп до правосъдие“, вследствие на често срещаните обвинения, свързани с третирането на няколко петиции; подкрепя предложението на Комисията за насърчаване на съдебно обучение в различните държави членки по въпросите на правото на ЕС, с което да се гарантира последователност в съдебните решения и съответно еднакво зачитане на правата в целия Съюз;

6.  приветства по-голямата прозрачност и предоставянето на повече статистическа информация в доклада на Комисията за 2016 г. в сравнение с предишни доклади; въпреки това изразява съжаление, че докладът не предоставя никаква точна информация за броя на петициите, довели до започване на процедура по „EU Pilot“ или на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, и призовава Комисията да предостави тази конкретна информация; отбелязва със съжаление, че нито Парламентът, нито вносителите на петиции са включени в тези процедури; отново отправя своя призив към Комисията да сподели с Парламента информацията относно всички започнати процедури по „EU Pilot“ и процедури за установяване на неизпълнение на задължения, с цел подобряване на прозрачността, съкращаване на срокове за уреждане на спорове чрез комисията по петиции, изграждане на доверие в проекта ЕС и в крайна сметка, повишаване на легитимността на процедурата „EU Pilot“, особено когато става въпрос за процедури за установяване на неизпълнение на задължения; приканва Комисията системно да съобщава своите решения и различните мерки, предприети от колегиума на членовете на Комисията, както и да публикува дневния ред и основните резултати от пакетните заседания; отбелязва решението на Съда на ЕС по дела C-39/05 P, C-52/05 P и C-562/14 P от май 2017 г., според което документите в рамките на процедурата „EU Pilot“ не следва да се оповестяват публично, ако съществува риск, че оповестяването на тази информация би засегнало естеството на процедурата за установяване на неизпълнение на задължения, би променило нейния напредък или би уронило целите на тази процедура; призовава Комисията да разкрива информация относно документите, обменяни с държавите членки, когато този риск престане да съществува, а именно след като бъдат приключени процедурите „EU Pilot“; подкрепя в това отношение предложението на европейския омбудсман относно своевременността и прозрачността на процедурите по „EU Pilot“, предшестващи процедурите за установяване на неизпълнение на задължения; подчертава колко е важно да се предоставя информация на всички заинтересовани участници и да се осигурява по-голяма прозрачност на процесите по „EU Pilot“; изразява съжаление във връзка с липсата на ангажимент, демонстрирана от Комисията в отговор на опасенията, повдигнати в рамките на процедури по „EU Pilot“ от членове на ЕП, и призовава Комисията да информира комисията по петиции относно всички значими нови мерки в рамките на разследването и относно водения с държавите членки диалог, когато става въпрос за неприключени петиции; отново призовава Комисията да включи в годишния си доклад степента на прилагане както на регламентите, така и на директивите на ЕС;

7.  счита, че големият брой производства за установяване на неизпълнение на задължения показва, че гарантирането на навременно и правилно прилагане на законодателството на ЕС в държавите членки продължава да бъде сериозно предизвикателство и приоритет, като има предвид новия, по-стратегически и ефективен подход на прилагане, приет от Комисията за 2016 г.; счита, че някои от тези нарушения биха могли да бъдат резултат от липсата на ресурси, заделени за публичната администрация в някои държави членки;

8.  подчертава факта, че броят на новите жалби е на най-високото си равнище от 2011 г. насам, което представлява нарастване с 67,5% спрямо миналата година, с рекорден брой от 3 783 нови жалби и намаляване на процента разрешени случаи, че освен това 1 657 дела за неизпълнение на задължения не бяха приключени до края на 2016 г., а 986 дела за нарушение бяха образувани през 2016 г., от които 847 се отнасят до късно транспониране; отбелязва със загриженост, че 95 случая все още не са приключени след постановяване на решение от Съда на ЕС, тъй като Комисията счете, че съответните държави членки все още не са изпълнили решенията по силата на член 258 от ДФЕС, и че като цяло областите „заетост“ и „правосъдие и потребители“ са най-силно засегнати, следвани от вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП, данъчното облагане и митниците, и околната среда;

9.  приветства намаляването на броя нови досиета, които са отворени по „EU Pilot“ през 2016 г. (790 в сравнение с 881 през 2014 г.), и факта, че този брой е достигнал най-ниското си равнище от 2011 г. насам, въпреки че Комисията не предприема процедури „EU Pilot“ в случаи на късно транспониране на директиви; отбелязва обаче, че делът на решените случаи е намалял леко в сравнение с 2015 г. (от 75% на 72%); призовава Комисията да предостави пояснение относно определянето на своите приоритети по отношение на политиката си по прилагане, съгласно която тя заявява, че ще насочи своите действия за прилагане там, където това може да доведе до реална промяна, и относно приоритетите на политиката си за преследване на случаи, които разкриват системни слабости в правната система на държава членка;

10.  отбелязва, че ангажиментът на Комисията за по-стратегически подход при прилагането на правото на ЕС неотдавна доведе до закриване на производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка по политически причини; поради това призовава Комисията да обясни съображенията, обуславящи такива решения, в бъдещи доклади относно мониторинга;

11.  подчертава, че по-голямата част от досиетата по „EU Pilot“, които са довели до официални производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, се отнасят основно за области на политиката, свързани с околната среда, вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП, енергетиката и данъчното облагане и митниците; отбелязва също така, че Унгария, Германия, Испания и Полша бяха с най-голям брой такива досиета по „EU Pilot“, по които бяха проведени производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка;

12.  отчита, че основната отговорност за правилното изпълнение, транспониране и прилагане на правото на ЕС е носена от държавите членки, но изтъква, че това не освобождава институциите на ЕС от задължението им да зачитат първичното право на ЕС, когато приемат вторично право на ЕС, и още повече в областта на принципите на правовата държава и основните права по отношение на Хартата на основните права на ЕС;

13.  изтъква, че правилното изпълнение и прилагане на законодателството на ЕС е от съществено значение за изпълнението на политиката на ЕС по отношение на принципа на равенство между жените и мъжете, залегнал в Договорите, и за насърчаването и засилването на взаимното доверие между публичните институции както на равнище ЕС, така и на национално равнище, както и между институциите и гражданите, като припомня, че доверието и правната сигурност служат като основа за добро сътрудничество и ефективното прилагане на правото на ЕС;

14.  изразява загриженост, че в някои държави членки все още са налице значителни недостатъци в изпълнението и прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда, особено в областите на управлението на отпадъците, инфраструктурата за пречистване на отпадъчни води и спазването на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха;

15.  подчертава важната роля, която играят социалните партньори, организациите на гражданското общество, европейските граждани и другите заинтересовани страни за мониторинга и докладването на недостатъци при транспонирането и прилагането на правото на ЕС от страна на държавите членки; приветства следователно по-голямата отзивчивост сред гражданите във връзка с прилагането на законодателството на ЕС, включително ключовата роля на лицата, подаващи сигнали за нередности в частния и публичния сектор; подчертава, че гражданите на ЕС по право трябва да бъдат първите информирани по ясен, наистина достъпен, прозрачен и навременен начин дали и какви национални закони са били приети при транспонирането на правото на ЕС и кои национални органи са отговорни за гарантирането на тяхното правилно изпълнение;

16.  отбелязва значението, което Комисията отдава на своевременното и правилно транспониране на правото на ЕС в националното законодателство, и наличието на ясни вътрешни рамкови разпоредби, изискващи държавите членки да отдават приоритет на тази цел, така че да се избегнат нарушения на правото на ЕС, като същевременно се гарантира, че отделни лица и предприятия могат да се възползват от ефективното и ефикасното му изпълнение;

17.  изтъква обаче, че нереалистичните срокове за изпълнението на законодателството могат да направят невъзможно за държавите членки да ги спазват, което предполага мълчаливо приемане на късното изпълнение; настоятелно призовава институциите на ЕС да постигнат съгласие относно по-реалистичен график за изпълнение на регламентите и директивите, като надлежно се отчита времето, необходимо за проверка и консултиране; счита, че Комисията следва да внася докладите, резюметата и прегледите на законодателството на датите, договорени от съзаконодателите, и в съответствие с приложимите законови разпоредби;

18.  изтъква, че през 2016 г. имаше 70 директиви, които трябваше да бъдат транспонирани — увеличение спрямо 56 директиви през 2015 г.; изразява загриженост във връзка с рязкото увеличение на броя на новите производства за късно транспониране, а именно от 543 на 847; изразява съжаление, че края на 2016 г. оставаха 868 висящи производства за ненавременно транспониране, което представлява повишение от 67,5% в сравнение с 518 производства, висящи в края на 2015 г.;

19.  изразява загриженост, че, както и през 2015 г., държавите членки не успяха да изпълнят всички свои задължения да предоставят обяснителни документи заедно с мерките, които са взели за транспониране на директивите в национално законодателство; счита, че с оглед на различното качество на много от представените обяснителни документи, Комисията следва да предоставя повече помощ на държавите членки при подготовката им и при изготвянето на таблиците за съответствие;

20.  подчертава факта, че неизпълнението на задължението да се гарантира своевременното и точно транспониране на съществуващото законодателство на ЕС — по отношение на принципите на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на образованието, заетостта и професиите, равното заплащане за еднакъв труд и равното третиране на мъжете и жените при достъпа до стоки и услуги и доставянето на стоки и услуги — както и на съществуващите разпоредби за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот и прекратяване на всички форми на насилие срещу жените и момичетата, в крайна сметка лишава гражданите и предприятията от преимуществата, на които имат право съгласно законодателството на ЕС;

21.  изтъква факта, че ЕС беше създаден като съюз, основан на принципите на правовата държава и на зачитането на правата на човека (член 2 от ДЕС); отбелязва, че при изпълнението на законодателството на ЕС държавите членки трябва да се съобразяват изцяло с основните права, определени в Договорите и в Хартата на основните права на Европейския съюз; потвърждава, че внимателното наблюдение на актовете и на пропуските на държавите членки и на институциите на ЕС е от изключително значение;

22.  изразява отново загриженост във връзка с броя на внесените петиции до Парламента и жалбите до Комисията относно въпроси, за които се предполага, че са били решени от Комисията;

23.  подчертава значението на гарантирането на целостта на правния ред на ЕС, който включва първичното законодателство, вторичното законодателство и актовете с незадължителен характер; по тази причина призовава за своевременно приемане на законодателните и незаконодателните инициативи, необходими за превръщането на Европейския стълб на социалните права в реалност за гражданите; призовава Комисията да упражнява възможно най-голяма прозрачност и съгласуваност в усилията си за създаване на нова рамка за правилното прилагане на законодателството на ЕС, като например ПИООС; призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на такава рамка, посветена специално на справедливото и балансирано развитие, заетостта, социалните въпроси и свързаните с приобщаването въпроси във връзка с Европейския стълб на социалните права;

24.  отново призовава, в съответствие с резолюцията си от 25 октомври 2016 г., Комисията да внесе своевременно предложение за сключването на Пакт на Съюза за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (Пакт за ДПО), като по този начин обединява своите годишни тематични доклади с резултатите от съществуващите механизми за наблюдение и инструменти за периодична оценка; припомня, че Комисията, в качеството си на пазител на Договорите, при пълно спазване на принципите за добро и ефективно управление, установени с членове 298 от ДФЕС и членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, има задължението да следи и оценява правилното прилагане на правото на Съюза и зачитането на принципите и целите, заложени в Договорите, от страна на държавите членки и всички институции и органи на Съюза, и да спазва ангажимента си да подпомага активно държавите членки да транспонират и прилагат определени директиви и регламенти; във връзка с това препоръчва тази задача да бъде отчетена в рамките на цикъла на гореспоменатата политика за ДПО от 2018 г. нататък, а съответните годишни тематични доклади с резултатите от съществуващите механизми за мониторинг и инструментите за периодична оценка да бъдат представени своевременно;

25.  припомня, че Парламентът не еднократно призова Комисията да наблюдава, ръководи и подкрепя по-проактивно въвеждането на законодателство и политики в областта на опазването на околната среда;

26.  приветства ангажимента на Комисията да помага активно на държавите членки да транспонират и прилагат европейското законодателство чрез изготвяне на планове за прилагане на определени директиви и регламенти;

27.  счита, че тъй като Парламентът носи обща отговорност за гарантиране на изпълнението и прилагането на правото на ЕС съгласно Междуинституционалното споразумение и във връзка със съответната му функция на политически контрол над Комисията по силата на член 14 от ДЕС, той следва да бъде уведомяван автоматично за всяка започната „EU Pilot“ процедура и за всяка инициирана процедура за установяване на нарушение, както и да получава подходящ достъп до документите, свързани с тези два вида процедури, особено когато те са резултат от петиции, като същевременно се спазват съответните разпоредби за поверителност с цел успешно разглеждане на случаите;

28.  предлага по време на обсъжданията на петициите в комисията по петиции да присъстват повече представители на държавите членки;

29.  отбелязва незадоволителното равнище на прилагане на правото на ЕС в държавите членки, както личи от големия брой на изпратените до Комисията жалби и значителния поток от петиции, адресирани до Парламента; приветства намерението на Комисията, изразено в съобщението от декември 2016 г., за повишено ползване на превантивни инструменти, като пакетни мерки, насоки за прилагане, експертни групи и специализирани мрежи, (включително мрежата СОЛВИТ), и за осигуряване на подкрепа за изграждането на капацитет в държавите членки за налагане на изпълнението на правото на ЕС; призовава Комисията да използва разпоредбите на член 197 от ДФЕС за прилагане на тази обновена политика за налагане на изпълнение на задълженията, при пълно сътрудничество с държавите членки и европейските институции; призовава Комисията да подобри обработването на отправените до нея петиции чрез предоставяне на навременни и задълбочени отговори;

30.  отбелязва, че въпреки че 95 процедури за нарушение все още не са приключили и че Съдът на ЕС се е произнесъл относно неспазването от страна на държавите членки, само три от тези случаи бяха отнесени от Комисията до Съда на ЕС въз основа на член 260 от ДФЕС; счита, че е изключително важно да се гарантира цялостно и своевременно изпълнение на решенията на Съда на ЕС, а когато е необходимо да се използват надлежно разпоредбите на член 279 от ДФЕС, за да не се допуска подкопаване на правото на ЕС и на авторитета на Съда на ЕС; призовава Комисията да се занимае с тази ситуация и да докладва редовно на Европейския парламент относно постигнатия напредък;

31.  припомня факта, че всички институции на ЕС са обвързани с Договорите за ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз(12);

32.  препоръчва, всички междупарламентарни разисквания относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права да включват гражданското общество и гражданско участие, например чрез петиции, изпратени до Европейския парламент, и чрез Европейската гражданска инициатива;

33.  подчертава, че меморандумите за разбирателство, сключени между институциите на ЕС и държавите членки, не се считат за актове на ЕС съгласно член 288 от ДФЕС;

34.  подчертава решаващото значение на ефикасността, прозрачността и отчетността при изготвянето и прилагането на правото на ЕС от страна на институциите на ЕС; подчертава, по-специално, принципа на демократична отчетност и ролята, която Парламентът играе за нейното гарантиране, както и правото на гражданите на ЕС на правосъдие и добра администрация, определени в членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; посочва, че тези права и принципи изискват на гражданите да бъде предоставян подходящ и лесен достъп до проектите на правни актове, които ги засягат; припомня, че същите тези права и принципи следва също така да бъдат от първостепенно значение за държавите членки, когато те предлагат проекти на актове, целящи изпълнение на правото на ЕС;

35.  призовава Комисията да засили, когато това е възможно и необходимо, финансовите ресурси на ЕС, като например Европейския социален фонд, предназначени за „повишаване на институционалния капацитет на публичните органи и заинтересованите страни и ефективна публична администрация“, с оглед насърчаване на социалното благоденствие и икономическото развитие, както и подобряване на ефективността на благотворното законодателство; призовава Комисията да използва в пълна степен член 197 от ДФЕС с цел спомагане за подобряването на капацитета на държавите членки за изпълнение и прилагане на правото на ЕС;

36.  призовава Комисията да разработи инструменти, целящи да помогнат на държавите членки да разпознават проблемите на транспонирането, да се справят с тях на ранен етап от производствата за установяване на неизпълнение на задължения и съвместно да намерят решения;

37.  припомня, че законодателството, което дава основание за най-ярките случаи на производства за установяване на неизпълнение на задължения, е резултат от директиви; припомня, че регламентите са актове с пряко приложение и задължителни за всички държави членки; във връзка с това приканва Комисията, в рамките на възможното да си служи с регламенти, когато възнамерява да прави законодателни предложения; счита, че подобен подход би могъл да смекчи опасността от свръхрегулиране;

38.  припомня, че преюдициалните заключения допринасят за изясняването на начина, по който правото на Европейския съюз трябва да бъде прилагано; счита, че използването на тази процедура дава възможност за еднакво тълкуване и прилагане на законодателството на ЕС; във връзка с това призовава Комисията да следи по-ефективно спазването на задължението на националните съдилища да отправят преюдициално запитване до Съда на ЕС, както е посочено в член 267 от ДФЕС; във връзка с това насърчава националните юрисдикции, в случай на съмнение, да отнасят въпроса до Съда на ЕС и по този начин да се предотвратят производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка;

39.  призовава Комисията да обърне особено внимание на своята контролна функция по отношение на изпълнението на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар(13) и да започне, когато е необходимо, производства за установяване на неизпълнение на задължения, като бъде особено бдителна по отношение на неправилното или недоброто прилагане;

40.  приветства продължаващите усилия на Комисията да прилага правилата на ЕС в областта на околната среда с цел да се осигурят равни условия за всички държави членки и икономически оператори и да се коригират слабостите в изпълнението и прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда, включително чрез прибягване до процедура за установяване на нарушение, ако е необходимо; при все това подчертава известните ограничения на ефективността на правилата на ЕС в областта на околната среда и по-специално на Директивата относно екологичната отговорност („ДЕО“); призовава Комисията да вземе под внимание резолюцията на Парламента от 26 октомври 2017 г.(14) относно изпълнението на ДЕО; изтъква, че в някои държави членки правото на здравословна околна среда е уронено от недостатъци в изпълнението и прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда, особено по отношение на предотвратяването на замърсяването на въздуха и водата, управлението на отпадъците и инфраструктурата за пречистване на отпадъчни води; подчертава, че пълното прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда би могло да спести на икономиката на ЕС 50 милиарда евро годишно във вид на разходи за здравеопазване и преки разходи за околната среда;

41.  подчертава, че достиженията на правото на ЕС включват също така и международните споразумения, сключени от ЕС; отбелязва със сериозна загриженост, че правилата на ЕС в областта на околната среда може да не са в съответствие с Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда („Конвенцията от Орхус”)(15), тъй като не предоставят достатъчен достъп до правосъдие на организациите за околната среда и на обществеността; във връзка с това призовава Комисията да обърне внимание на констатациите и препоръките на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Конвенцията от Орхус(16) и на позицията на Съвета от 17 юли 2017 г.(17) и да проучи начини и средства за спазване на Конвенцията от Орхус по начин, съвместим с основните принципи на правния ред на Съюза и неговата система за съдебен контрол;

42.  призовава Комисията да обърне особено внимание на изпълнението на мерките, приети в областта на предоставянето на убежище и миграцията, за да се гарантира, че те съответстват на принципите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, да работи с държавите членки за преодоляване на трудностите, които могат да срещат при тяхното прилагане, както и да започне необходимите производства за установяване на неизпълнение на задължения, по целесъобразност; отбелязва със загриженост, че някои държави членки пренебрегват задълженията си по отношение на предоставянето на убежище и миграцията, по-специално когато става въпрос за преместването на лицата, търсещи убежище; подчертава необходимостта от преодоляване на липсата на солидарност между държавите членки по отношение на убежището и миграцията, така че всички държави членки да изпълняват своите задължения; призовава държавите членки да се справят с увеличаването на трафика на хора с цел трудова или сексуална експлоатация;

43.  призовава Комисията да отговори ефективно по отношение на променящото се положение във връзка с миграцията и сигурността и да прилага ефикасно Европейската програма за миграцията и свързаните с нея пакети по изпълнението; призовава държавите членки да изпълняват правилно Директивата за връщането (2008/115/ЕО)(18) и редовно да докладват за изпълнението на Европейската програма за миграцията;

44.  призовава Комисията да провери съвместимостта на договорите за нула часове със законодателството на ЕС в областта на заетостта, включително с Директивата за работа при непълно работно време, тъй като през 2016 г. бяха получени много петиции във връзка с несигурна заетост;

45.  приветства факта, че докладът признава ролята на Парламента за привличане на вниманието на Комисията към недостатъците в прилагането на правото на ЕС в държавите членки посредством парламентарни въпроси и петиции; изтъква, че по-строгият контрол от националните парламенти върху съответните правителства във връзка с участието им в процеса на законотворчество ще спомогне за по-ефективното прилагане на правото на ЕС, както е предвидено в Договорите;

46.  изразява загриженост, че предвид несъответствията между преводите на множество директиви на официалните езици на ЕС има вероятност различните езикови версии да предизвикат коренно различни тълкувания на съответните текстове и разлики в тяхното транспониране в държавите членки; изразява съжаление поради факта, че подобни различия в транспонирането и правното тълкуване на директивите може да не бъде разкрито систематично, а само когато бъде изяснено от решения на Съда на ЕС;

47.  припомня, че националните парламенти играят съществена роля както при предварителния контрол на проектите на законодателни актове на ЕС, така и при последващия контрол на правилното прилагане на правото на ЕС от страна на държавите членки; призовава националните парламенти да изпълняват тази роля проактивно;

48.  счита, че в съответствие с усилията на Комисията за по-добро и по-ефективно законодателство на ЕС, прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност следва винаги да бъдат вземани предвид;

49.  отново призовава за създаване, в рамките на съответните генерални дирекции (Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Генерална дирекция по външни политики на ЕС и Генерална дирекция за парламентарни изследвания), на автономна система за последваща оценка на въздействието на основните закони на ЕС, приети от Парламента по процедурата за съвместно вземане на решение и в съответствие с обикновената законодателна процедура;

50.  призовава Комисията да обърне особено внимание на своя контрол върху изпълнението на законодателството на ЕС, установяващо правила срещу корупционните практики, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар, и да предприеме подходящи мерки за справяне с подобни явления;

51.  припомня на държавите членки и институциите на ЕС, че гарантирането на навременно и правилно прилагане на законодателството в държавите членки остава приоритет за ЕС; подчертава колко е важно да се отстояват принципите на предоставяне на компетентност, на субсидиарност и на пропорционалност, в съответствие с член 5 от ДЕС, както и на принципа на равенството пред закона, с оглед на по-добрия мониторинг на прилагането на правото на ЕС; припомня, че е важно да се повишава осведомеността по отношение на разпоредбите на действащите директиви, обхващащи различни аспекти на принципа на равенство между жените и мъжете и осъществяването му на практика;

52.  насърчава институциите на ЕС да изпълняват при всички обстоятелства задължението си да спазват първичното право на ЕС, когато съставят разпоредбите на вторичното право и актовете с незадължителен характер на ЕС, разработват политики и подписват споразумения или договори с институции извън ЕС, да подпомагат държавите членки чрез всички налични средства в усилията им да транспонират законодателството на ЕС във всички области и да зачитат ценностите и принципите на Съюза, особено с оглед на последните събития в държавите членки;

53.  изразява съгласие със становището на Комисията, че индивидуалните жалбоподатели играят съществена роля за разкриването на по-мащабни проблеми при въвеждането и прилагането на правото на ЕС, които засягат интересите на гражданите и предприятията;

54.  подчертава, че липсата на съгласуван и всеобхватен набор от кодифицирани правила за добра администрация в целия Съюз затруднява гражданите и предприятията да могат лесно и напълно да разбират своите права съгласно законодателството на Съюза; във връзка с това подчертава, че кодифицирането на разпоредбите за добра администрация под формата на регламент, установяващ различните аспекти на административното производство — включително уведомленията, задължителните срокове, правото на изслушване и правото на всеки да получи достъп до досието си — са равнозначни на укрепването на правата на гражданите и на прозрачността; счита, че този регламент ще внесе повече достъпност, яснота и последователност при тълкуването на действащите разпоредби, което е от полза за гражданите и предприемачите, както и за администрацията и нейните служители;

55.  припомня, че в своите резолюции от 15 януари 2013 г. и от 9 юни 2016 г. Парламентът призова за приемането на регламент относно открита, ефикасна и независима администрация на ЕС въз основа на член 298 от ДФЕС, и отбелязва, че това искане не беше последвано от предложение на Комисията; във връзка с това още веднъж призовава Комисията да представи законодателно предложение за административно-процесуално право на ЕС, като вземе предвид мерките, предприети досега в тази област от Парламента;

56.  подчертава, че недостатъчното интегриране на свързаните с околната среда въпроси в рамките на други области на политиката е една от първопричините за незадоволителното изпълнение на законодателството и на политиката в областта на околната среда;

57.  подчертава необходимостта да се запази високо ниво на защита на околната среда, както и на здравето и безопасността на храните;

58.  подчертава, че ефективното прилагане на правилата на ЕС в областите на здравето, безопасността на храните и опазването на околната среда е важно за европейските граждани, тъй като то влияе на ежедневието им и служи на общия интерес;

59.  призовава Комисията да следи отблизо свързаните с околната среда производства за установяване на неизпълнение на задължения с трансгранично измерение, най-вече в областта на законодателството за чист въздух, включително правилното транспониране и прилагане на правото на ЕС в бъдещите държави членки; освен това призовава Комисията да информира жалбоподателите по подходящ, прозрачен и навременен начин за доводите, предоставени от съответните държави в отговор на жалбата;

60.  отбелязва, че броят на процедурите за нарушение във връзка с околната среда намаляха през 2016 г. в сравнение с 2015 г., но изразява загриженост поради това, че беше отбелязано нарастване на броя на процедурите в областта на здравеопазването и безопасността на храните, и призовава Комисията да обърне специално внимание на този въпрос;

61.  подчертава факта, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на ЕС, който трябва да бъде интегриран във всички политики;

62.  подчертава основната роля на принципите на правовата държава по отношение на осигуряване на легитимност на всяка форма на демократично управление; подчертава, че това е крайъгълен камък на правния ред на Съюза и като такъв е в съответствие с концепцията за Съюз, основан на принципите на правовата държава;

63.  припомня, че принципът на равенство — равно заплащане за еднакъв труд — е заложен в европейските договори от 1957 г. насам (виж член 157 от ДФЕС) и изтъква факта, че член 153 от ДФЕС позволява на ЕС да действа в по-широката сфера на равните възможностите и равното третиране в областта на заетостта и професиите;

64.  отбелязва със задоволство, че широкото тълкуване на Съда на ЕС на понятието за равно заплащане за еднакъв труд, както е определено в неговите решения и неговата обширна съдебна практика по съответния член, несъмнено разшириха възможностите за борба с пряката и непряката дискриминация по пол в заплащането и за намаляване на разликата в заплащането на двата пола, но изтъква, че трябва да бъде направено повече, за да се премахне все още съществуващата разлика в заплащането между половете в ЕС;

65.  изразява дълбокото си съжаление, че въвеждането на правни принципи за забрана на неравенството в заплащането между мъжете и жените не се оказа достатъчно самò по себе си за премахване на продължаващите различия в заплащането между двата пола; изтъква, че в преработената Директива 2006/54/ЕО се изисква държавите членки да гарантират, че разпоредбите на колективните трудови договори, равнищата на заплащане, споразуменията за заплащане и индивидуалните трудови договори, които противоречат на принципа за равно заплащане, биват или могат да бъдат обявени за нищожни, или могат да бъдат изменени;

66.  подчертава, че както държавите членки, така и Комисията следва да обърнат внимание на прилагането на правото на ЕС, и по-специално на разпоредбите относно равенството в заплащането; отново подчертава важността на интегрирането на принципа на равенство между жените и мъжете в редица директиви на ЕС и счита, че алтернативните инструменти са ценни инструменти за правилното прилагане на правото на ЕС; припомня, че е важно да се повишава осведомеността по отношение на разпоредбите на действащите директиви, обхващащи различни аспекти на принципа на равенство между жените и мъжете и осъществяването му на практика; изтъква, че колективното договаряне може да даде възможност за по-нататъшно прилагане на правото на ЕС за равно заплащане за еднакъв труд за жените и мъжете, родителски отпуск, условия на труд и работно време, включително и седмичен общ ден за почивка, с цел постигане на равновесие между професионалния и личния живот на жените и мъжете и подобряване на положението им на пазара на труда;

67.  припомня своята резолюция от 15 януари 2013 г., в която призова за приемане на регламент на ЕС за административно-процесуално право на ЕС въз основа на член 298 от ДФЕС; отбелязва с разочарование, че Комисията не се съобрази с призива на Парламента да представи предложение за законодателен акт относно административно-процесуалното право;

68.  признава, че е важно да се събират данни, по възможност групирани по пол, за оценка на постигнатия в областта на правата на жените напредък;

69.  изразява съжаление поради недостатъците на възприетия от Комисията подход в областта на хуманното отношение към животните, тъй като той пренебрегва сериозните несъответствия, докладвани от голям брой граждани, които са упражнили правото си на петиция; отново отправя призива си за стартиране на нова стратегия на равнището на ЕС, за да се преодолеят всички съществуващи пропуски и да се гарантира пълна и ефективна защита на хуманното отношение към животните посредством ясна и подробна законодателна рамка, която да отговаря изцяло на изискванията на член 13 от ДФЕС;

70.  призовава Комисията да разгледа задълбочено петициите, свързани с разликите в качеството на хранителните продукти от една и съща марка в различните държави членки; настоятелно призовава Комисията да сложи край на нелоялните практики и да гарантира еднакво третиране на всички потребители;

71.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0385.
(2) ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.
(3) ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 25.
(4) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(5) ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 246.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0409.
(7) ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 126.
(8) ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 17.
(9) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
(10) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 15.
(11) ОВ С 18, 19.1.2017 г., стр. 10.
(12) Решение на Съда на Европейския съюз от 20 септември 2016 г. по съединени дела C-8/15 P до C-10/15 P Ledra Advertising Ltd (C-8/15 P), Andreas Eleftheriou (C-9/15 P), Eleni Eleftheriou (C-9/15 P), Lilia Papachristofi (C-9/15 P), Christos Theophilou (C‑10/15 P), Eleni Theophilou (C-10/15 P)/Европейска комисия и Европейска централна банка (ECLI:EU:C:2016:701).
(13) OВ L 193, 19.7.2016 г., стр. 1.
(14) Приети текстове, P8_TA(2017)0414.
(15) ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 4.
(16) ACCC/C/2008/32 (EU), Част II, приета на 17 март 2017 г.
(17) ОВ L 186, 19.7.2017 г., стр. 15;
(18) ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98.

Правна информация