Показалец 
Приети текстове
Сряда, 4 юли 2018 г. - СтрасбургОкончателна версия
Програма за подкрепа на структурните реформи: финансов пакет и обща цел ***I
 Реформа на избирателното право на Европейския съюз ***
 Споразумение за партньорство между Европейския съюз и ЕОАЕ и Армения ***
 Споразумение за партньорство между Европейския съюз и ЕОАЕ и Армения (резолюция)
 Споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак ***
 Споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак (резолюция)
 Споразумение между Европейския съюз и Нова Зеландия във връзка с изменението на отстъпките (присъединяване на Хърватия) ***
 Устав на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка ***I
 Данъчно облагане на превозните средства: заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури *
 Проект на коригиращ бюджет № 2/2018: вписване на излишъка от 2017 финансова година
 Проект на коригиращ бюджет № 3/2018: Разширяване на Механизма за бежанците в Турция
 Към външна стратегия на ЕС срещу ранните и принудителните бракове
 Определение за МСП
 Преговори във връзка с всеобхватното споразумение между ЕС и Азербайджан
 Започване на преговори за споразумение между ЕС и Йордания относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
 Започване на преговори за споразумение между ЕС и Турция относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
 Започване на преговори за споразумение между ЕС и Израел относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
 Започване на преговори за споразумение между ЕС и Тунис относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
 Започване на преговори за споразумение между ЕС и Мароко относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
 Започване на преговори за споразумение между ЕС и Ливан относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
 Започване на преговори за споразумение между ЕС и Египет относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
 Започване на преговори за споразумение между ЕС и Алжир относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма

Програма за подкрепа на структурните реформи: финансов пакет и обща цел ***I
PDF 172kWORD 58k
Изменения, приети от Европейския парламент на 4 юли 2018 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/825 с цел увеличаване на финансовия пакет на Програмата за подкрепа на структурните реформи и адаптиране на общата ѝ цел (COM(2017)0825 – C8-0433/2017 – 2017/0334(COD))(1)
P8_TA(2018)0281A8-0227/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Съображение -1 (ново)
(-1)  Съюзът трябва да подпомага държавите членки, при искане от тяхна страна, да подобряват своя административен капацитет за прилагане на правото на Съюза.
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 1
(1)  Програмата за подкрепа на структурните реформи („Програмата“) беше създадена с цел укрепване на капацитета на държавите членки за изготвяне и изпълнение на стимулиращи растежа административни и структурни реформи, включително чрез помощ за ефикасното и ефективно използване на фондове на Съюза. Подкрепата по програмата се предоставя от Комисията по искане на съответната държава членка и може да обхваща широк кръг области. Развитието на устойчиви икономики върху стабилни икономически и социални структури, които позволяват на държавите членки да поемат шокове и да се възстановяват бързо след тях, допринася за икономическото и социално сближаване. Изпълнението на институционалните, административните и поддържащите растежа структурни реформи е подходящо средство за постигането на такова развитие.
(1)  Програмата за подкрепа на структурните реформи („Програмата“) беше създадена с цел укрепване на капацитета на държавите членки за изготвяне и изпълнение на стимулиращи растежа административни и структурни реформи с европейска добавена стойност, включително чрез помощ за ефикасното и ефективно използване на фондове на Съюза. Подкрепата по Програмата се предоставя от Комисията по искане на съответната държава членка и може да обхваща широк кръг области. Развитието на устойчиви икономики и устойчиво общество върху стабилни икономически, социални и териториални структури, които позволяват на държавите членки да поемат шокове и да се възстановяват бързо след тях, допринася за икономическото, социалното и териториалното сближаване. Реформите, подкрепяни от Програмата, изискват ефикасна и ефективна национална и регионална публична администрация, както и ангажираност и активно участие на всички заинтересовани лица. Изпълнението на институционалните, административните и поддържащите растежа структурни реформи, които са специфични за всяка държава, и ангажираността на местно равнище към структурните реформи, които са от интерес за Съюза, и по-специално чрез местните и регионалните органи и социалните партньори, са подходящи средства за постигането на такова развитие.
Изменение 3
Предложение за регламент
Съображение 1 а (ново)
(1a)  Необходимо е ефикасно изпълнение и комуникиране на резултатите от Програмата на равнището на Съюза, на национално и на регионално равнище, за да се осигури публичност на резултатите от реформите, изпълнени въз основа на искането на всяка държава членка. Това ще гарантира обмен на знания, опит и най-добри практики, което също така е една от целите на Програмата.
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 1 б (ново)
(1б)  Очаква се търсенето на подкрепа по Програмата да продължи да бъде високо, което означава, че някои искания ще трябва да бъдат подредени по приоритет. Следва да се отдаде предпочитание, когато това е целесъобразно, на искания, насочени към пренасочване на данъчното облагане от труда към богатството и замърсяването, към насърчаване на по-силни политики за заетостта и социалните въпроси и следователно социалното приобщаване, към борба с данъчните измами, укриването и избягването на данъци чрез подобряване на прозрачността, към създаване на стратегии за новаторска и устойчива реиндустриализация и към подобряване на системите за образование и обучение. Специално внимание следва да се обърне на искания за подкрепа, които имат високо равнище на демократична подкрепа и участие на партньорите и които имат вторично въздействие върху други сектори. Програмата следва да допълва други инструменти, за да се избегнат припокривания.
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 1 в (ново)
(1в)   При стремежа към укрепване на капацитета на държавите членки да изготвят и прилагат поддържащи растежа структурни реформи Програмата не следва да заменя или да замества финансирането от националните бюджети на държавите членки или да бъде използвана за покриване на текущи разходи.
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 3
(3)  Укрепването на икономическото и социалното сближаване чрез засилване на структурните реформи е от решаващо значение за успешното участие в Икономическия и паричен съюз. Това е от особено значение за държавите членки, чиято валута не е евро, в подготовката им за присъединяване към еврозоната.
(3)  Укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване чрез структурни реформи, които носят ползи за Съюза и са в съответствие с неговите принципи и ценности, е от решаващо значение за успешното участие и засилената реална конвергенция в Икономическия и паричен съюз и осигурява неговите стабилност и просперитет в дългосрочен план. Това е от особено значение за държавите членки, чиято валута все още не е евро, в подготовката им за присъединяване към еврозоната.
Изменение 7
Предложение за регламент
Съображение 4
(4)  В този смисъл е целесъобразно да се подчертае в общата цел на програмата — в рамките на нейния принос към преодоляването на икономическите и социалните предизвикателства, че насърчаването на сближаването, конкурентоспособността, производителността, устойчивия растеж и създаването на работни места, следва да допринесат и за подготовката за бъдещо участие в еврозоната от онези държави членки, чиято парична единица не е еврото.
(4)  В този смисъл е целесъобразно да се подчертае в общата цел на Програмата — в рамките на нейния принос към преодоляването на икономическите и социалните предизвикателства, че насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване, конкурентоспособността, производителността, устойчивия растеж, създаването на работни места, социалното приобщаване и намаляването на различията между държавите членки и регионите, следва да допринесат и за подготовката за бъдещо участие в еврозоната от онези държави членки, чиято парична единица не е еврото.
Изменение 8
Предложение за регламент
Съображение 5
(5)  Необходимо е също така да се посочи, че действията и мерките по Програмата могат да бъдат от подкрепа за реформи, които да помогнат на държавите членки, желаещи да приемат еврото, да се подготвят за участието в еврозоната.
(5)  Като се има предвид положителният опит на Съюза с техническата помощ, предлагана в други държави, които вече са приели еврото, е необходимо също така да се посочи, че действията и мерките по Програмата могат да бъдат от подкрепа за реформи, които да помогнат на държавите членки, които се присъединиха по-късно към Съюза и желаят да приемат еврото, да се подготвят за участието в еврозоната.
Изменение 9
Предложение за регламент
Съображение 5 а (ново)
(5a)   Седем държави членки имат задължение съгласно Договора да се подготвят за участие в еврозоната, а именно България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чешката република и Швеция. Някои от тези държави членки отбелязаха малък напредък към постигането на тази цел през последните години, което придава все по-голямо значение на подкрепата от Съюза за участие в еврозоната. Дания и Обединеното кралство не са задължени да се присъединят към еврозоната.
Изменение 10
Предложение за регламент
Съображение 5 б (ново)
(5б)   Регионалните и местните органи трябва да играят важна роля в структурната реформа в степен, която зависи от конституционната и административната организация на всяка държава членка. Следователно е целесъобразно да се предвиди подходяща степен на участие и консултация с регионалните и местните органи в изготвянето и изпълнението на структурните реформи.
Изменение 11
Предложение за регламент
Съображение 6
(6)  С оглед задоволяване на нарастващото търсене на подкрепа от страна на държавите членки, както и поради необходимостта от подпомагане на изпълнението на структурните реформи в държавите членки, чиято парична единица не е еврото, отпуснатите за програмата финансови средства следва да се увеличат до достатъчно високо ниво, позволяващо на Съюза да оказва подкрепата, от която се нуждаят отправилите искането държави членки.
(6)  С оглед на задоволяване на нарастващото търсене на подкрепа от страна на държавите членки, както и поради необходимостта от подпомагане на изпълнението на структурните реформи, които са от интерес за Съюза, в държавите членки, чиято парична единица все още не е еврото, отпуснатите за програмата финансови средства следва да се увеличат, като се използва Инструментът за гъвкавост съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета1a, до достатъчно високо ниво, позволяващо на Съюза да оказва подкрепата, от която се нуждаят отправилите искането държави членки. Това увеличение не следва да има отрицателно въздействие върху другите приоритети на политиката на сближаване. Освен това държавите членки не следва да бъдат задължавани да прехвърлят националното и регионалното си финансиране по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) с цел попълване на недостига на финансиране по Програмата.
___________
1a Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020 (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884).
Изменение 12
Предложение за регламент
Съображение 7
(7)  За да може подкрепата да бъде предоставена във възможно най-кратки срокове, Комисията следва да може да използва част от финансовия пакет и за покриване на разходите за дейности в подкрепа на програмата, като например разходи, свързани с контрола на качеството и мониторинга на проектите на място.
(7)  За да може да бъде предоставена качествена подкрепа във възможно най-кратки срокове, Комисията следва да може да използва част от финансовия пакет и за покриване на разходите за дейности в подкрепа на програмата, като например разходи, свързани с контрола на качеството и с мониторинга, както и с оценяването на проектите на място. Тези разходи следва да бъдат пропорционални на общата стойност на разходите по проектите за подкрепа.
Изменение 13
Предложение за регламент
Съображение 7 а (ново)
(7a)  С цел да се осигури безпроблемното отчитане на изпълнението на програмата пред Европейския парламент и Съвета, следва да се посочи срокът, в който Комисията следва да предоставя годишните мониторингови доклади.
Изменение 14
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 1
Регламент (ЕС) 2017/825
Член 4 – параграф 1
Общата цел на Програмата е да допринесе за институционалните, административните и поддържащите растежа структурни реформи в държавите членки, като предоставя подкрепа на националните органи за мерки, насочени към реформирането и укрепването на институциите, управлението, публичната администрация и икономическите и социалните сектори в отговор на икономическите и социалните предизвикателства с цел увеличаване на сближаването, конкурентоспособността, производителността, устойчивия растеж, създаването на работни места и инвестициите, което също така ще ги подготви за участие в еврозоната, по-специално в контекста на процедурите за икономическо управление, включително чрез подкрепа за ефикасното, ефективно и прозрачно използване на фондове на Съюза.
Общата цел на Програмата е да допринесе за институционалните, административните и поддържащите растежа структурни реформи в държавите членки, като предоставя подкрепа на органите на държавите членки, включително по целесъобразност регионалните и местните органи, за мерки, насочени към реформирането и укрепването на институциите, управлението, публичната администрация и икономическите и социалните сектори в отговор на икономическите и социалните предизвикателства с цел увеличаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, конкурентоспособността, производителността, устойчивия растеж, създаването на работни места, социалното приобщаване, борбата с данъчните измами и с бедността, инвестициите и реалната конвергенция в Съюза, което също така ще ги подготви за участие в еврозоната, по-специално в контекста на процедурите за икономическо управление, включително чрез подкрепа за ефикасното, ефективно и прозрачно използване на фондове на Съюза.
Изменение 15
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 1 a (нова)
Регламент (ЕС) 2017/825
Член 5 – параграф 1 – буква г a (нова)
(1a)   В член 5, параграф 1 се добавя следната буква:
га)   да се подкрепи участието на и консултациите с местните и регионалните органи в подготовката и изпълнението на мерки за структурни реформи в степен, съизмерима с правомощията и отговорностите на тези регионални и местни органи в рамките на конституционната и административната структура на всяка държава членка.
Изменение 16
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 3 – буква а
Регламент (ЕС) 2017/825
Член 10 – параграф 1
1.  Размерът на финансовия пакет за изпълнение на Програмата се определя на 222 800 000 eвро по текущи цени.“;
1.  Размерът на финансовия пакет за изпълнение на Програмата се определя на 222 800 000 EUR по текущи цени, от които 80 000 000 EUR се предоставят от Инструмента за гъвкавост съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета*;
_________________
* Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014–2020 (OВ L 347, 20.12.2013 г., стp. 884).
Изменение 17
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 3 a (нова)
Регламент (ЕС) 2017/825
Член 16 – параграф 2 – алинея 1 – уводна част
(3a)   В член 16, параграф 2 уводната част се заменя със следното:
2.  Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета годишен мониторингов доклад относно прилагането на Програмата. Този доклад включва информация относно:
„2. Считано от 2018 г. и до 2021 г. включително, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета годишен мониторингов доклад относно прилагането на Програмата. Този доклад включва информация относно:
Изменение 18
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 3 б (нова)
Регламент (ЕС) 2017/825
Член 16 – параграф 2 – алинея 1 – буква г a (нова)
(3б)  В член 16, параграф 2 се вмъква буква гa):
„га) резултата от контрола на качеството и мониторинга на проектите за подкрепа на място; “

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (А8-0227/2018).


Реформа на избирателното право на Европейския съюз ***
PDF 116kWORD 49k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно проекта за решение на Съвета за изменение на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 20 септември 1976 г. (09425/2018 - C8-0276/2018 - 2015/0907(APP))
P8_TA(2018)0282A8-0248/2018

(Специална законодателна процедура – одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (09425/2018),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 223, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0276/2018),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2015 г. относно реформата на избирателното право на Европейския съюз и приложеното към нея предложение за решение на Съвета за приемане на разпоредбите за изменение на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори(1),

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Сената на Френската република, Камарата на депутатите на Люксембург, Сената на Кралство Нидерландия, Камарата на представителите на Кралство Нидерландия, Риксдага на Кралство Швеция, Камарата на общините на Обединеното кралство и Камарата на лордовете на Обединеното кралство, в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по конституционни въпроси (A8-0248/2018),

1.  дава своето одобрение за проекта на решение на Съвета;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ С 366, 27.10.2017 г., стр. 7.


Споразумение за партньорство между Европейския съюз и ЕОАЕ и Армения ***
PDF 117kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване, от името на Съюза, на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна (12543/2017 – C8-0422/2017 – 2017/0238(NLE))
P8_TA(2018)0283A8-0177/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12543/2017),

—  като взе предвид проекта на споразумение за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна (12548/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 37 от Договора за Европейския съюз и съгласно член 91, член 100, параграф 2, член 207, член 209, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), член 218, параграф 7 и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0422/2017),

—  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от 4 юли 2018 г(1) относно проекта на решение,

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи и становището на комисията по международна търговия (A8-0177/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Армения.

(1) Приети текстове, P8_TA-PROV(2018)0284.


Споразумение за партньорство между Европейския съюз и ЕОАЕ и Армения (резолюция)
PDF 170kWORD 61k
Незаконодателна резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване, от името на Съюза, на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна (12543/2017 – C8-0422/2017 – 2017/0238(NLE)2017/2269(INI))
P8_TA(2018)0284A8-0179/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12543/2017),

—  като взе предвид Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна (12548/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 37 от Договора за Европейския съюз и съгласно член 91, член 100, параграф 2, член 207, член 209, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), член 218, параграф 7 и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0422/2017),

—  като взе предвид съответните си резолюции относно отношенията между ЕС и Армения,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност(1),

—  като взе предвид съвместните декларации от срещите на високо равнище на Източното партньорство и по-специално декларацията, договорена през 2017 г. в Брюксел,

—  като взе предвид съвместните съобщения на Комисията и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно европейската политика за съседство (ЕПС), и по-специално доклада от 18 май 2017 г. относно изпълнението на прегледа на ЕПС (JOIN(2017)0018) и съвместния работен документ от 9 юни 2017 г., озаглавен „Източно партньорство – 20 цели за 2020 г.: Съсредоточаване върху ключовите приоритети и осезаемите резултати“ (SWD(2017)0300), както и съобщението от 2016 г. относно „Глобална стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз“,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в държавите от източното съседство и по-специално препоръката си от 15 ноември 2017 г. до Съвета, Комисията и ЕСВД относно Източното партньорство с оглед на срещата на високо равнище през ноември 2017 г.(2), както и резолюцията си от 15 април 2015 г. относно стогодишнината от арменския геноцид(3),

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 4 юли 2018 г.(4) 2018 г. относно проекта на решение,

—  като взе предвид приоритетите на партньорството между Европейския съюз и Армения, подписани на 21 февруари 2018 г.,

—  като взе предвид член 49 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 99, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0179/2018),

А.  като има предвид, че настоящата рамка за отношенията между Армения и Европейския съюз е Споразумението за партньорство и сътрудничество от 1996 г., което влезе в сила през 1999 г. и предстои да бъде заменено с предложеното споразумение за всеобхватно и засилено партньорство (CEPA);

Б.  като има предвид, че посредством Източното партньорство ЕС и Армения са основали своите отношения на споделен ангажимент към международното право и основните ценности, включително демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление, зачитането на правата на човека и основните свободи;

В.  като има предвид, че продължава да има опасения за пълното зачитане от страна на Армения на някои от горепосочените основни ценности, по-специално по отношение на демокрацията и принципите на правовата държава, които са подкопавани от корупцията, купуването на гласове, организираната престъпност и неправомерния олигархичен контрол;

Г.  като има предвид, че географското местоположение на Армения между Европа, Централна Азия и Близкия изток и съседните регионални сили, по-специално Русия, Иран и Турция, е както стратегическо, така и представлява предизвикателство; като има предвид, че непризнаването от някои на трагедиите от миналото, и по-специално на арменския геноцид, присъствието на чужди военни части в Армения, както и продължителните конфликти в Южен Кавказ, засягащи и Азербайджан и Грузия, представляват сериозна заплаха за сигурността на всички партньори и за регионалната стабилност; като има предвид, че конфликтът в Нагорни Карабах може да бъде разрешен само по мирен път в съответствие с основните принципи на ОССЕ от 2009 г., по-специално чрез усилията и предложенията на съпредседателите на Минската група на ОССЕ;

Д.  като има предвид, че ЕС е основният търговски партньор и най-важният донор на Армения; като има предвид, че Армения е член също и на Евразийския икономически съюз, което демонстрира, че ЕС не поставя предварително условие партньорите да изберат задълбочаване на отношенията с ЕС за сметка на своите отношения с трети страни, въпреки че някои възможности, като например задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ) с ЕС, не бяха постижими в този контекст;

Е.  като има предвид, че новото споразумение поставя нова правна основа, за да се даде нов тласък на политическия диалог и да се разшири обхватът на икономическото сътрудничество, както и сътрудничеството в сектори като енергетиката, транспорта, инфраструктурата и околната среда; като има предвид, че тези разпоредби се очаква да окажат положително въздействие върху Армения по отношение на насърчаването на демократичните стандарти, икономическия растеж и устойчивото развитие; като има предвид, че тези перспективи са особено важни за младежта на Армения, включително чрез подобряване на образованието и повече възможности за работа; като има предвид, че както гражданите на ЕС, така и арменците имат полза от засиленото сътрудничество;

1.  горещо приветства подписването на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство, което представлява значителна стъпка напред в отношенията между ЕС и Армения и съдържа ангажимент за по-нататъшно задълбочаване на политическите и икономическите отношения;

2.  отбелязва, че подписването на Споразумението не е крайният етап от гледна точка на сътрудничеството между ЕС и Армения; подчертава вместо това значението на своевременното и ефективно прилагане, преди да се продължи с разглеждането на потенциала за по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството и интеграцията между двете страни — с темпо и в мащаб, които са взаимно приемливи;

3.  припомня, че значителният напредък по отношение на отстояването на основните ценности, като например принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, както и функциониращата демократична система, защитаваща независимостта и безпристрастността на съдебната система и постигаща конкретни резултати в борбата срещу корупцията, са от ключово значение за разкриване на по-нататъшни перспективи за сътрудничество; във връзка с това очаква с нетърпение ЕС да обмисли своевременно започването на диалог за либерализиране на визовия режим с Армения, при условие че са налице условия за добре управлявана и сигурна мобилност, включително ефективно прилагане на споразуменията за облекчаване на визовия режим и реадмисия между страните;

4.  приветства гражданите на Армения за прехода на властта през април и май 2018 г., който се осъществи по мирен начин и доведе до промяна на правителството в съответствие с конституцията на Армения; приветства сдържаността, проявена от правоприлагащите органи, но изразява загриженост във връзка с необоснованите арести на мирни демонстранти, включително членове на парламента; горещо поздравява Никол Пашинян за избирането му за нов министър-председател на Армения; очаква с нетърпение засилване на сътрудничеството с него, неговото правителство и Националното събрание, не на последно място, за да им окаже подкрепа при изпълнението на очакванията на арменското общество, изразени по време на демонстрациите, и изразява своята готовност да наблюдава бъдещите парламентарни избори в Армения;

Обхват, общи принципи, основни ценности и ангажимент за разрешаване на конфликти

5.  отбелязва, че териториалният обсег на Споразумението включва, от една страна, териториите, в които се прилагат Договорът за Европейския съюз, Договорът за функционирането на Европейския съюз и Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия, в съответствие с предвидените в тези договори условия, а от друга страна — територията на Република Армения; призовава Комисията да гарантира, че не се изнасят незаконно продукти в ЕС през Армения;

6.  отбелязва, че Споразумението е в съответствие с духа и принципите, изразени в препоръката на Европейския парламент от 15 ноември 2017 г., в която недвусмислено се заявява, че няма да бъдат ратифицирани всеобхватни споразумения с държави, които не зачитат ценностите на ЕС — демокрация, правова държава, добро управление, права на човека и основни свободи; настоятелно призовава органите на Армения при все това да гарантират, с подкрепата на ЕС, че няма да има отстъпление от тези ценности, тъй като това би могло да доведе до преустановяване на прилагането на Споразумението въз основа на член 379 от него; отново заявява, че финансовата помощ на ЕС за Армения продължава да зависи от изпълнението и качеството на реформите;

7.  насърчава Армения бързо да приеме и проведе взаимно съгласувани реформи, по-специално във връзка със стабилността на избирателната система, независимостта на съдебната система и прозрачността при управлението на държавните институции, по-специално в контекста на приоритетите на партньорството между ЕС и Армения, които следва да бъдат водеща рамка за прилагането на Споразумението, за да бъдат постигнати осезаеми и положителни резултати за арменските граждани;

8.  подчертава първостепенното значение на пълноценното участие и включване на съответните организации на гражданското общество по време на настоящия етап на прилагане, включително посредством създадената със Споразумението нова платформа на гражданското общество, която надхвърля ограничените задължения за информиране и обмен на мнения с представителите на гражданското общество, както е предвидено понастоящем в член 366 от Споразумението; припомня, че ангажираните организации на гражданското общество следва да отразяват възможно най-широк спектър от политически и социални интереси;

9.  призовава Комисията да продължи да прилага докрай условията за получаване на финансова помощ от ЕС чрез систематично обвързване на подкрепата от страна на ЕС — включително посредством Европейския инструмент за съседство, макрофинансовата помощ и други инструменти — с ефективното провеждане на реформи, напредъкът по които следва да бъде обект на обстоен мониторинг;

10.  отбелязва, че Споразумението е в съответствие също и с духа и принципите, изразени в препоръката на Европейския парламент от 15 ноември 2017 г., включително по отношение на обвързването на ратификацията на ново споразумение с Армения или Азербайджан с поемането на разумни ангажименти и постигането на значителен напредък в разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах; настоятелно призовава двете страни добросъвестно да ускорят темпа на преговорите и да увеличат резултатите от тях след изборите през 2018 г. в двете държави, за да постигнат исторически успех, като сложат край на един конфликт, който не може да бъде решен по военен път и вече е отнел твърде много човешки живот, най-вече сред цивилното население, и който не само възпрепятства установяването на мир и стабилност, но затрудни и социално-икономическото развитие в региона в продължение на почти три десетилетия; изразява дълбока загриженост във връзка със съсредоточаването на военни сили и непропорционалните разходи за отбрана в региона; подкрепя всички инициативи, благоприятстващи мира и развитието на добросъседски отношения, в това число разговори на високо равнище и механизъм за наблюдение на прекратяването на огъня, и призовава ЕСВД и Комисията да увеличат подкрепата на ЕС за програми за улесняване на повече контакти между арменските и азербайджанските неправителствени и младежки организации, като същевременно се гарантира, че държавите — членки на ЕС избягват непряк износ на изделия и технологии с двойна употреба за страните в конфликта;

Политическа реформа

11.  призовава както Армения, така и ЕС да отдадат голям приоритет на вътрешните реформи, както е посочено в член 4, с цел да се гарантира по-специално, че преходът от президентска към парламентарна система е плавен и че държавните институции не са политизирани; насърчава правителството да гарантира, че основните реформи — като например реформите, свързани със структурата и дейностите на правителството или с наказателно-процесуалния кодекс — подлежат на по-голяма прозрачност и на приобщаващ диалог с опозицията и гражданското общество в интерес на арменското общество като цяло;

12.  подчертава необходимостта да се осигурят равнопоставени условия за опозицията и среда, в която гражданското общество, включително представителите на медиите и защитниците на правата на човека, могат да работят без страх от репресии; във връзка с това призовава Армения да гарантира бърз и справедлив съдебен процес за всички затворници, в т.ч. Андреас Гукасян, който да не се влияе от каквито и да е било политически съображения; призовава арменските органи да гарантират, че журналистите не са подлагани на натиск или сплашване с репресивни мерки или насилие заради тяхната работа и че се спазва правото на свобода на събранията, и да се въздържат от прекомерно използване на сила и натиск, като например необосновани наказателни обвинения срещу мирни демонстранти и водачи на протести; призовава за безпристрастни разследвания и справедливи съдебни процеси по всички дела, включително случаи на предишни несъразмерни действия на полицията срещу мирни демонстранти и случая „Сасна Црер“, по време на който полицията възпрепятства сериозно работата на адвокатите на защитата;

13.  настоятелно призовава арменските органи — с оглед на бъдещи избори — да изпълнят бързо и изцяло всички препоръки на международните мисии за наблюдение на избори, ръководени от Бюрото за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/БДИПЧ), както са подчертани в техния окончателен доклад, по-специално по отношение на твърденията за купуване на гласове, сплашване на избиратели, оказване на натиск върху държавни служители и служители на частния сектор и неправомерна намеса в процеса на гласуване от страна на представители на политически партии или служители на правоприлагащите органи, поради които общественото доверие в избирателната система на държавата не се повишава;

14.  насърчава Армения да изпълни препоръките на Венецианската комисия, като например препоръките в становището ѝ от 2017 г. относно Проекта на съдебен кодекс, според което Кодексът е осъществил положителни промени вследствие на конституционната реформа, но съдържа пропуски и несъответствия, които трябва да бъдат преодолени;

Принципи на правовата държава и зачитане на правата на човека и основните свободи

15.  отново заявява силната си подкрепа за международното право и основните ценности, включително демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление, зачитането на правата на човека и основните свободи, и насърчава Армения да постигне значителен напредък в тези области, по-специално по отношение на свободата на медиите, независимостта на съдебната система и борбата срещу корупцията, организираната престъпност, изпирането на пари, данъчните измами, непотизма и неправомерния олигархичен контрол; насърчава арменските органи да започнат дълбок и истински процес на икономически реформи с оглед преодоляване на настоящата олигархична структура и премахване на съответните монополи; насърчава органите на Армения да продължат да изпълняват последователно поетите задължения като държава, подписала Конвенцията на ООН против изтезанията, за да предотвратяват, преследват и наказват нарушенията;

16.  изразява съжаление, че насилието, основано на сексуална ориентация и полово самоопределяне, продължава да поражда сериозна загриженост в Армения; отбелязва признаването на домашното насилие като сериозен проблем с приемането на 8 декември 2017 г. на Закона за предотвратяване на насилието в семейството, защита на жертвите на насилие в семейството и възстановяване на мира (сближаване) в семейството от Националното събрание, но призовава за по-строги законодателни мерки за ефективна борба с това насилие, както и органите да осигуряват по-добра закрила и подкрепа на жертвите; приветства Армения за подписването на 18 януари 2018 г. на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие и насърчава Армения да ратифицира бързо тази конвенция и да я прилага детайлно, за да изпълни ефективно ангажиментите си във връзка с международните стандарти в тази област;

17.  призовава Армения да разгледа въпросите за равенството между половете и недискриминацията чрез предприемане на бързи, но ефективни мерки, насочени към постигане на равни възможности за всички, по-специално по отношение на заетостта, равното заплащане и публичните длъжности, в идеалния случай чрез всеобхватен отделен закон за борба с дискриминацията, защитаващ също и други уязвими групи като ЛГБТИ лицата, в съответствие с международните стандарти и множеството ангажименти на Армения в областта на правата на човека, и да гарантира ефективни и подходящо обезпечени с ресурси механизми за закрила; във връзка с това изразява загриженост относно несъвместимостта на предстоящото законодателство с международните стандарти относно недискриминацията;

18.  настоятелно призовава арменските органи да разгледат като важен приоритет прекратяването на основания на пола подбор, който се извършва чрез селективни аборти, чиято честота в Армения и Азербайджан остава една от най-високите в света след Китай; насърчава ангажимента на Армения да подобри живота на децата, по-специално децата с увреждания и децата сираци – чрез последователно прилагане на приоритетите, посочени в Националната стратегия за защита на правата на детето и в съответния план за действие за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето, както и да гарантира приобщаващо образование за всички деца до 2025 г. и да премахне детския труд;

19.  насърчава по-нататъшни усилия за задълбочаване на сътрудничеството в областта на предотвратяването и борбата с престъпни дейности, като например тероризъм, организирана престъпност, киберпрестъпност и трансгранична престъпност, и призовава Армения да се съобрази в по-голяма степен с външната политика и политиката за сигурност на ЕС;

20.  призовава Армения да ратифицира Римския статут на Международния наказателен съд (МНС), подписан от нея през 1999 г.;

Търговско и икономическо сътрудничество

21.  приветства задълбочаването на търговските и икономическите отношения между ЕС и Армения, както и факта, че Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство (СEPА) в някои случаи надхвърля ангажиментите в рамките на СТО от гледна точка на прозрачността и достъпа до пазара за продукти и оператори от ЕС в области като търговията с услуги, правата върху интелектуалната собственост и обществените поръчки;

22.  призовава Армения да се ангажира с основани на доверие търговски отношения с ЕС в съответствие със своите ангажименти, поети при присъединяването към СТО; припомня, че условията за членство в СТО, както и задълженията по споразуменията на СТО и разпоредбите на тези споразумения, се прилагат само на територията на Република Армения, призната от Организацията на обединените нации;

23.  изразява надежда, че Споразумението ще предостави бързо нови и привлекателни икономически възможности за арменските граждани, които живеят в Армения или се завръщат там – не на последно място за младите хора в страната;

24.  изразява съжаление обаче, че в Споразумението не може да бъде включено премахването на тарифните бариери – вследствие на членството на Армения в Евразийския икономически съюз; при все това приветства високото равнище на използване на Общата система за преференции (ОСП+) на ЕС от страна на Армения, но отбелязва с известна загриженост, че износът в рамките на ОСП+ е силно концентриран само върху няколко вида стоки; отбелязва, че Споразумението зачита многостранната външна политика на Армения, но призовава Комисията да гарантира, че помощта на ЕС в Армения не е насочено към сектори, засегнати от руските санкции срещу ЕС, и настоятелно призовава Комисията строго да следи за спазването от страна на държавите – членки на ЕС на Регламент (EС) № 833/2014 на Съвета, с цел да се избегне Русия си доставя стоки и технологии с двойна употреба чрез Армения;

25.  приветства постигнатото споразумение относно защитата на търговските марки, включително преходните разпоредби по член 237 във връзка с коняка и шампанското, с което се защитават интересите на ЕС, но също така се предоставя възможност на Армения да развива търговията си във всички основни отрасли на своята икономика;

Енергетика и други области на сътрудничество

26.  приветства поставения в член 42 акцент върху ядрената безопасност въз основа на стандартите и практиките на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и на Европейския съюз; изразява съжаление относно решението на арменските органи да удължат срока на действие на ядрената централа в Мецамор и отново изразява сериозната си загриженост във връзка с продължаващото несъответствие между стандартите за безопасност на тази ядрена централа и сериозните рискове, породени от местоположението ѝ в сеизмичен район; приветства участващите в преговорите за включването в член 42 от СЕРА на конкретно сътрудничество относно „затварянето и безопасното извеждане от експлоатация на ядрената електроцентрала в Мецамор и бързото приемане на пътна карта или план за действие за тази цел, като се вземе предвид необходимостта от замяната ѝ с нови мощности за гарантиране на енергийната сигурност на Република Армения и на условията за устойчиво развитие“;

27.  приветства също така конкретните разпоредби за сътрудничество по въпросите на околната среда в Армения, като се има предвид неотложната необходимост от постигане на напредък в тази област, както и възможностите за създаване на работни места и намаляване на зависимостта от вноса на енергия, което може да бъде резултат от разработването на чисти алтернативни източници на енергия; призовава по-конкретно Комисията да окаже съдействие и подкрепа, както технически, така и финансово, на арменското правителство в амбициозния му план за разработване на енергия от възобновяеми източници;

28.  призовава арменските органи да повишат прозрачността и отчетността при управлението на публичните финанси и при обществените поръчки и процеса на приватизация и също така да засилят надзора над банковия сектор;

29.  подчертава значението на разпоредбите за диалог и сътрудничество в областта на политиката по заетостта, трудовите права като здравето и безопасността на работно място, равенството между половете и борбата с дискриминацията, включително за уязвимите и маргинализираните групи, с цел осигуряване на по-добри работни места с подобрени условия на труд, по-специално за младите арменци, и спомагане за борбата срещу високата безработица и голямата бедност;

Институционални разпоредби

30.  приветства създаването на Парламентарен комитет за партньорство съгласно член 365 от Споразумението и поема ангажимент за бързо изготвяне – заедно с парламента на Армения – на неговия правилник за дейността с оглед на бързото започване на дейностите му;

31.  отново отправя своето искане към Комисията и ЕСВД да предават на Парламента подробен писмен доклад относно прилагането на международните споразумения на всеки шест месеца в съответствие с препоръката му от 15 ноември 2017 г. до Съвета, Комисията и ЕСВД относно Източното партньорство с оглед на срещата на високо равнище през ноември 2017 г., в която отново се потвърждава решимостта на Парламента да засили своя мониторинг върху прилагането на международните споразумения с източните партньори и да повиши контрола си над подкрепата от страна на ЕС, предоставяна за тази цел;

32.  призовава ЕС и арменските органи да увеличат комуникационните си дейности във връзка с целите и задачите на настоящото ново споразумение с цел допълнително повишаване на обществената осведоменост както в Армения, така и в ЕС относно очакваните възможности и ползи, които биха възникнали в резултат от неговото сключване; призовава освен това двете страни да продължат усилията си за противодействие на всякакви кампании за дезинформация във връзка с отношенията между ЕС и Армения;

o
o   o

33.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и правителството и парламента на Армения.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0493.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0440.
(3) ОВ C 328, 6.9.2016 г., стр. 2.
(4) Приети текстове, P8_TA-PROV(2018)0283.


Споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак ***
PDF 118kWORD 50k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно предложението за решение на Съвета за сключването на Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна (10209/1/2012 – C8-0038/2018 – 2010/0310(NLE))
P8_TA(2018)0285A8-0222/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (10209/1/2012),

—  като взе предвид проекта на Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна (5784/2/2011 и 8318/2012),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 91, член 100, член 207, член 209 и член 218, параграф 6, втора алинея буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0038/2018),

—  като взе предвид своята позиция от 17 януари 2013 г. относно предложение за решение на Съвета за сключването на Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна(1),

—  като взе предвид промяната на правното основание в резултат на решението на Съда на Европейския съюз от 11 юни 2014 г.(2),

—  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от 4 юли 2018(3) относно проекта на решение,

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0222/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и Република Ирак.

(1) ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 301.
(2) Решение на Съда на Европейския съюз от 11 юни 2014 г., по дело Комисия/Съвет, относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Република Филипини C-377/12,ECLI: EU:C:2014:1903.
(3) Приети текстове, P8_TA-PROV(2018)0286.


Споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак (резолюция)
PDF 180kWORD 67k
Незаконодателна резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване от името на Съюза на Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна (10209/1/2012 – C8-0038/2018 – 2010/0310M(NLE))
P8_TA(2018)0286A8-0224/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (10209/1/2012),

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна(1),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 91, член 100, член 207, член 209 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0038/2018),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Ирак(2),

—  като взе предвид съвместното съобщение на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и на Комисията от 8 януари 2018 г., в което се представят някои елементи за изготвянето на стратегия на ЕС по отношение на Ирак,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 януари 2018 г. относно нова стратегия по отношение на Ирак,

—  като взе предвид многогодишната индикативна програма за Ирак (2014—2017 г.) на Комисията,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2016 г. относно систематичното масово избиване на религиозни малцинства от групата, която се самообявява за ИДИЛ/Даиш(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2016 г. относно положението в Северен Ирак/Мосул(4),

—  като взе предвид Резолюции 2367 (2017) и 2379 (2017), приети от Съвета за сигурност на ООН на 14 юли 2017 г. и на 21 септември 2017 г.,

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 4 юли 2018 г. (5) относно проекта на решение,

—  като взе предвид член 99, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (A8-0224/2018),

A.  като има предвид, че Европа и Ирак са свързани от хилядолетия на взаимни културни влияния и обща история;

Б.  като има предвид, че Ирак е опустошен от десетилетията диктаторско управление на Саддам Хюсеин, който започна агресивни войни срещу Иран през 1980 г. и срещу Кувейт през 1990 г., от осакатяващи санкции, както и от вътрешния конфликт, разразил се след нашествието на САЩ от 2003 г., включително сектантското насилие и кюрдския сепаратизъм и джихадисткия тероризъм на Даиш; като има предвид, че всички тези фактори обясняват мащаба на предизвикателствата, пред които е изправен Ирак, в стремежа си да постигне напредък към по-добро управление, икономически прогрес и национално помирение;

В.  като има предвид, че ЕС отново потвърди ангажимента си да изгради солидно партньорство с Ирак, въз основа на споразумението за партньорство и сътрудничество, както и да подкрепя иракските власти по време на целия преход към демокрация и процес на възстановяване, като едновременно с това работи за преодоляване на първопричините за нестабилността в политическия, социалния и икономическия живот; като има предвид, че според оценките разходите, свързани с усилията за възстановяване, достигат до 88 милиарда щатски долара;

Г.  като има предвид, че държавите — членки на ЕС, които участваха във войната през 2003 г., и ЕС като цяло носят особена отговорност за подпомагането на иракското население и за подкрепата на усилията за постигане на мир и стабилност в страната;

Д.  като има предвид, че на 12 май 2018 г. бяха проведени парламентарни избори; като има предвид, че в региона, засегнат от ограниченията на авторитарните режими и практики, Ирак представлява един от малкото примери за конкурентна политическа среда, включваща многопартийна система и относително свободни медии; като има предвид, че политическите сили в страната изглежда осъзнават необходимостта от формирането на междурелигиозни съюзи, за да се укрепят легитимността и стабилността на системата; като има предвид, че действително конкурентните избори са от основно значение за укрепването на демокрацията в Ирак; като има предвид, че пълноценното участие на всички части на иракското общество ще бъде важна стъпка към постигане на приобщаваща демокрация и чувство за национално единство;

Е.  като има предвид, че е необходимо значително подобряване на положението по отношение на сигурността, за да се насърчат стабилизацията, помирението, приобщаващото управление и икономическият и социален напредък на страната, както на национално, така и на местно равнище; като има предвид, че за постигането на помирение е необходимо да се потърси отговорност за престъпленията, извършени от всички страни; като има предвид, че ЕС предоставя помощ за реформата на сектора на сигурността в Ирак чрез консултативната мисия на ЕС; като има предвид, че Мисията на ООН за подпомагане на Ирак (UNAMI) присъства в страната от 2003 г. насам и е положила значителни усилия за постигането на напредък по отношение на приобщаващия политически диалог и националното помирение; като има предвид, че НАТО продължава да провежда своята Инициатива за изграждане на капацитет в Ирак, която се съсредоточава върху противодействието на самоделни взривни устройства, обезвреждането на взривоопасни предмети, премахването на противопехотни мини, планирането на граждански и военни операции, поддръжката на оборудване от времето на Съветския съюз, военната медицина и реформата на иракските институции за сигурност;

Ж.  като има предвид, че Ирак е изправен пред предизвикателства в сферата на управлението по отношение на изграждането на институционален и административен капацитет и консолидирането на правовата държава, прилагането на закона и зачитането на правата на човека, включително правата на жените и правата на всички етнически и религиозни малцинства;

З.  като има предвид, че е важно да се води борба срещу безработицата и социалното изключване, особено сред младите хора, за да се попречи те да бъдат радикализирани и съответно лесно набирани от терористични организации или други групи на организираната престъпност;

И.  като има предвид, че иракските служби за борба с тероризма, които бяха водещи в освобождението на Мосул, понесоха тежки жертви и трябва да получат подходящо признание и подкрепа, за да подобрят своите способности за набиране на персонал и да достигнат отново една разумна и устойчива численост;

Й.  като има предвид, че иракските органи следва да използват приходите на страната от петрол като възможност и средство за устойчиво социално и икономическо възстановяване в полза на иракското общество като цяло, вместо да разпределят съответните приходи на клиентелистка основа; като има предвид, че в автономния регион Иракски Кюрдистан съществуват значителни залежи на нефт; като има предвид необходимостта от нормализиране на отношенията между централното правителство в Багдад и регионалното правителство на автономния регион иракски Кюрдистан в съответствие с конституционните разпоредби;

К.   като има предвид, че Ирак представлява мозайка от общности, които често се конкурират за власт и контрол над националните ресурси; като има предвид, че хиляди иракски граждани, включително от малцинствени общности, и по-специално жени и момичета, бяха избити или поробени с нечовешка жестокост от „Даиш“ чрез действия, които представляват военни престъпления и престъпления срещу човечеството; като има предвид, че терористичните и екстремистките групи все още са в състояние лесно да се възползват от напреженията на междурелигиозно и местно равнище; като има предвид, че през 2003 г. в Ирак живееха 1,5 милиона иракски граждани християни (халдейци, сирийски християни, асирийци и членове на други християнски малцинства) и че те представляват древно местно население, което понастоящем е изправено пред сериозна заплаха от преследвания и изгнание; като има предвид, че милиони иракски граждани, включително християни, бяха принудени да избягат от насилието, или напускайки напълно страната, или като разселени лица в рамките на вътрешните граници; като има предвид, че кюрдите съставляват значително малцинство от населението на Ирак, по-голямата част от което живее в автономния регион Иракски Кюрдистан;

Л.  като има предвид, че „Даиш“, „Ал-Кайда“ и подобни терористични организации се вдъхновяват от крайните форми на салафизма/уахабизма; като има предвид, че въпреки военното поражение и загубата на територии на „Даиш“, все още е необходимо да се противодейства на заплахата от тази идеология чрез подобряване на управлението, образованието, предоставянето на услуги, усилия за дерадикализация и пълноценно приобщаване на сунитската общност към иракския политически процес;

М.  като има предвид, че понастоящем в държава с население от 26 милиона души 11 милиона се нуждаят от хуманитарна помощ, броят на разселените във вътрешността на Ирак, много от които намериха подслон в региона на иракски Кюрдистан, възлиза на повече от 3 милиона души, а бежанците от Сирия са 246 000 души; като има предвид, че предоставянето на икономическа подкрепа за вътрешно разселените лица за възстановяване на техния поминък е от решаващо значение за завръщането им;

Н.  като има предвид, че загубата на територии на „Даиш“ е резултат от усилията на иракските въоръжени сили, подкрепени от международната коалиция срещу „Даиш“, както и на отделните формирования на Народните мобилизирани сили, Пешмерга и други съюзнически сили; като има предвид, че въпреки загубата на територии на „Даиш“ в Ирак джихадистката заплаха продължава да съществува и застрашава укрепването на стабилността и сигурността в страната, особено по протежение на сирийската граница; като има предвид, че за възстановяването на страната и за интеграцията на иракското общество е необходимо да се преодолеят различията, основаващи се на религиозни критерии, като се разпуснат формированията на Народните мобилизирани сили и техните членове се интегрират в зависимост от нуждите на държавата — стъпка, без която няма да бъде възможно постигането на функционираща държава, основана на демокрация и плурализъм; като има предвид, че през 2016 г. парламентът на Ирак прие закон, с който различните милиции бяха преобразувани в постоянна структура на иракските сили за сигурност; като има предвид, че постигането на единна, плуралистична и демократична иракска държава е предпоставка за стабилността и развитието на страната и нейните граждани;

1.  приветства сключването на споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейския съюз и Ирак; призовава за пълноценно използване на механизмите, установени от него, с цел задълбочаване на връзките между Съюза и Ирак;

2.  подчертава, че СПС е ключов инструмент за изпълнението на стратегията на Съюза за Ирак, както и за засилване на нашето сътрудничество в подкрепа на процеса на възстановяване, стабилизация и помирение в страната, на национално и местно равнище, със стратегия в дългосрочен план; подчертава значението на ангажираността на Ирак в процеса на изграждане на демократична, федерална и плуралистична държава, основана на зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава;

3.  приветства организирането на международната конференция за възстановяването на Ирак, проведена в Кувейт на 12 февруари 2018 г.; призовава Съюза и неговите държави членки да изпълнят своите финансови ангажименти и ангажиментите си за предоставяне на техническа помощ;

4.  приветства ангажимента на ЕС за предоставяне на по-дългосрочна подкрепа за страната и факта, че той е определил Ирак като пилотна държава, в която да се отговори и приведе в действие по-добре връзката между хуманитарните действия и развитието, така че да се насърчи преходът от хуманитарна помощ към по-дългосрочно възстановяване и стабилизация; припомня, че иракската криза е класифицирана като 3-та степен от ООН и че 11 милиона души понастоящем се нуждаят от помощ; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки следователно да засилят преди всичко своите усилия за неотложното справяне с ключовите предизвикателства в хуманитарната област и човешките потребности, по-специално по отношение на над 3-те милиона вътрешно разселени лица;

5.  подчертава, че бедността е широко разпространена в страната, и че макар Ирак да е страна с по-висок среден доход, годините на насилие, конфликти и сектантството значително подкопаха напредъка в развитието; призовава ЕС да съсредоточи своята помощ за развитие , посредством целеви проекти, върху най-уязвимите групи и най-нуждаещите се, и по-специално жените и децата, младите хора, вътрешно разселените лица и бежанците;

Приоритетите за действия на Европейския съюз в Ирак

6.  призовава Съюза и неговите държави членки да поддържат предоставяната от тях понастоящем хуманитарна помощ за подпомагане и защита на всички иракчани, засегнати от конфликтите, като използват помощта като средство за подпомагане на укрепването на управлението, демокрацията и правовата държава; призовава Съюза и държавите членки да осигурят цялостен надзор на предоставената от тях финансова помощ, за да се гарантира, че финансовата помощ достига до нуждаещите се; подчертава, че всички иракчани имат законно право да получават граждански документи независимо, както и да получават достъп до помощ без каквато и да е дискриминация;

7.  призовава Съюза да засили сътрудничеството си с цел улесняване на стабилизацията и сигурността на наскоро освободените зони и по този начин да позволи безопасното, информирано, доброволно и достойно завръщане на вътрешно разселените лица; призовава Съюза да продължи да подкрепя иракските органи, за да се гарантират процеси на демократични избори, както и да окаже помощ на иракската независима висша изборна комисия в нейните усилия да даде възможност на вътрешно разселените лица да гласуват на изборите; насърчава ЕС да предостави техническа помощ за укрепване на капацитета на Ирак в областта на премахването на противопехотни мини и взривни заплахи от освободените територии; призовава иракското правителство да работи за ускоряване на процесите за регистрация на организациите за премахване на противопехотни мини;

8.  настоятелно призовава Съюза и държавите членки да предоставят спешна финансова помощ за възстановяването на приоритетни инфраструктури и възстановяване на обществените услуги от първа необходимост, като достъпа до вода и канализация, електричество, образование и здравни грижи, така че да гарантират основния жизнен стандарт на населението, да засилят подкрепата за гражданското общество и да дадат приоритет на финансирането за проекти, които подкрепят структури, насърчаващи отчетността и демократичната промяна; призовава държавите – членки на ЕС, да подкрепят процеса на планиране на градското възстановяване, който позволява на гражданите да участват в процесите на вземане на решения, свързани с възстановяването, за да гарантират приобщаването към градоустройственото планиране и възстановяване, с цел да се подобри доверието между гражданите и държавата; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че предоставените средства за възстановяване се разпределят равномерно между нуждаещите се общности, независимо от етническата или религиозната идентичност на получателите, и се насочват чрез легитимни държавни агенции, а не чрез субекти на поднационално равнище; счита, че финансова помощ може да бъде въведена и да се разпределя и на местни предприемачи и предприятия, за да се осигури предоставянето на капитал за малките и средни предприятия;

9.  призовава Съюза да направи всичко възможно, за да насърчи продължаването на редовен и конструктивен диалог между централната власт и органите в региона на иракски Кюрдистан, особено след проведения в Кюрдистан референдум през септември 2017 г., с цел установяване на стабилни отношения, които задоволяват и двете страни, благоприятстват приобщаващо вземане на решения на най-високо равнище и зачитат напълно многообразието на страната и правата на всички части на иракското общество, както и на принципите на иракската конституция и единството, суверенитета и териториалната цялост на Ирак; подчертава необходимостта от разрешаване на въпроса с определянето на границата между кюрдския регион и останалата част от Ирак чрез диалог с подкрепата на ООН; счита, че Ирак и автономното регионално правителство на Кюрдистан следва да могат да се възползват от износа на нефт без външна намеса; призовава също така ЕС да съдейства за засилване на сътрудничеството между федералните и местните органи за ефективното възстановяване на страната и постигането на стабилност и мирно съвместно съществуване в дългосрочен план; подчертава неотложната необходимост регионът Иракски Кюрдистан да приложи необходимите политически и икономически реформи, да се бори с корупцията и да даде възможност за появата на действащи нови партии, както и да гарантира истински и конкурентни избори за регионален парламент през 2018 г.;

10.  счита, че по време на прехода от спешна помощ към развитие, приоритетните области за помощта за развитие са възприемането на дългосрочен подход, стабилизацията, провеждането на реформи и подобрения в областта на доброто управление и отчетността, образованието и развитието на умения, достъпа до възможности за препитание и предоставянето на здравни и основни социални услуги; подчертава също така значението на реформите за подобряване на баланса между половете и представителството на жените в политическия живот на страната; очаква с нетърпение да получи конкретни предложения за предвидени действия, които отговарят на тези потребности, и настоятелно призовава Комисията да предостави доказателства за резултатите и въздействията, постигнати в рамките на многогодишната индикативна програма за периода 2014—2017 г.;

11.  изразява загриженост във връзка с високата степен на разделение на иракското общество; призовава Съюза, в сътрудничество с Мисията на ООН за подпомагане на Ирак (UNAMI) и иракските власти, да подкрепят напълно работата на националната комисия за помирение с цел насърчаване на помирението между общностите и истински иракски процес на национално помирение, така че да се гарантира зачитането на многообразието на Ирак и да се насърчава приобщаващото и представително управление, на национално и местно равнище, което ще допринесе за укрепването на общо иракско гражданско съзнание; отбелязва, че необходимостта от предотвратяване на конфликти и справяне с предизвикателствата в областта на сигурността, както и от искането за инициативи за помирение, посредничество и диалог, налагат значително увеличаване на наличните средства за такива инициативи, най-вече чрез използването на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира; приветства препоръките на иракски религиозни лидери към правителството на Ирак да създаде съвет от висши духовници и учени в Ирак, да внесе искане в иракския парламент за утвърждаване на закон, който криминализира екстремистките религиозни изказвания, подбуждащи към омраза и насилие, и предвижда наказания за онези, които насърчават подобни действия, да преразгледа учебните програми и да акцентира върху помирението и националното гражданство, а не върху религиозната идентичност;

12.  насърчава международната общност и ЕС да предоставят подкрепа за запазването на многообразието на етническата, културна и религиозна идентичност в Ирак; призовава да бъдат проучени възможностите, в рамките на конституцията на Ирак, за признаване, защита и укрепване на местното самоуправление на етническите и религиозни малцинства, живеещи в областите, където в исторически план са имали силно присъствие и са водили мирно съвместно съществуване – например в планината Синджар (йезиди) и равнините на Ниневия (халдеи/сирийски християни/асирийци); призовава иракските органи да позволят на кюрдите, християните и йезидите да се върнат в първоначалните си райони на пребиваване и да гарантират това да стане по безопасен начин;

Политически диалог

13.  призовава ЕС да засили политическия диалог с иракските власти за насърчаване на зачитането на правата на човека и укрепването на демократичните институции чрез подобряване на спазването на принципите на правовата държава, добро управление и ефективна съдебна система; в тази рамка призовава премахването на смъртното наказание да бъде приоритет в рамките на този диалог и призовава иракските власти за незабавно въвеждане на мораториум върху смъртното наказание;

14.  припомня необходимостта от оказване на подкрепа за развитието на иракското гражданско общество и неговото пълноценно политическо представителство и участие в различните процеси на реформи; счита, че трябва да се обърне специално внимание на представителството на жените, младите хора и хората от всички етнически и религиозни групи в иракското общество, включително християните, мюсюлманите шиити и сунити, йезидите, мандеите, шабаките, кюрдите, туркмените и други, чиито искания трябва да бъдат разгледани; подчертава същевременно необходимостта да се установи като приоритет постигането на приобщаваща, несектантска политическа класа, която да представлява всички части, формиращи иракското общество;

15.  призовава Съюза и неговите държави членки, с оглед на достиженията на европейското право в борбата срещу корупцията, да започнат заедно с иракските власти програми за съдебно сътрудничество и обмен на добри практики и ефикасни инструменти за борба срещу ширещата се корупция и за гарантиране, по този начин, на справедливо разпределяне на благата на страната; подчертава значението на Съюза за предоставянето на съвети на правителството на Ирак по въпросите на сигурността и управлението, за да се гарантира стабилността на иракската територия;

16.   приветства приноса на иракските въоръжени сили за борбата в световен мащаб срещу терористичната организация „Даиш“; продължава да оказва подкрепа на широкомащабните действия в областта на борбата с тероризма, водени от международната коалиция за борба срещу „Даиш“, която продължава да бъде сериозна заплаха въпреки последните военни успехи срещу организацията, като същевременно се гарантира спазването на международното право и правата на човека; потвърждава, че борбата срещу тероризма в Ирак се влияе силно от заобикалящите го ситуации, като войната в Сирия; призовава ЕС да установи диалог по въпроси, свързани с борбата с тероризма, с оглед реформиране на законодателството за борба с тероризма и засилване на капацитета на страната да се справя с терористични заплахи, както и да работи с иракските власти за борба с безнаказаността за всякакви престъпления, насочени срещу групи, етнически, религиозни или други, включително малцинствата във всичките им форми; разбира, че за да се води борба с тероризма, е необходимо да бъдат преодолени първопричините за него;

17.  призовава ЕС да насърчава иракските органи да приемат национална стратегия за разглеждане на престъпленията, извършени от „Даиш“, и да се присъединят към Римския статут на Международния наказателен съд (МНС), приемайки доброволно юрисдикцията на МНС за провеждане на прозрачно и справедливо разследване и за гарантиране, че ще бъде потърсена отговорност за нарушенията на правата на човека, военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, извършени от „Даиш“; подчертава необходимостта от надеждно съдебно преследване на лицата, отговорни за престъпленията, извършени от „Даиш“, с действително участие на жертвите и създаването на подробен съдебен регистър за тези престъпления; същевременно изразява загриженост, че ако бъдат предприети прекалено широкообхватни действия за съдебното преследване, съществува риск да се извършат още несправедливости, както да се възпрепятстват бъдещото помирение и реинтегриране в общността;

18.  подчертава необходимостта от обширен експертен опит по въпроси, свързани с медиите и свободата на изразяване на мнение, в контекста на обучението на местни представители на медиите по журналистика в условия на мир;

19.  призовава Европейския съюз да признае своята отговорност за гражданите на ЕС, заминали за Ирак, за да участват в престъпленията на ИД, и срещу които трябва да бъдат заведени дела по силата на върховенството на закона; призовава за създаването на ясни процедури между Ирак и съответните държави – членки на ЕС, във връзка с репатрирането и правната отговорност на засегнатите лица;

20.  призовава Комисията да подкрепя провеждането на реформа на съдебната система, по-специално по отношение на правосъдието в условията на преход, за да се гарантира спазването на международните норми за надлежно провеждане на съдебния процес, справедлив процес и независимост и безпристрастност на съдебната система, за да се гарантира търсенето на отговорност в рамките на държавните структури; призовава също така ЕС да работи с иракските органи в борбата срещу безнаказаността по отношение на всякакви престъпления, насочени към обособени групи, независимо дали те са етнически, религиозни, или други, във всичките им форми;

21.  призовава иракските органи да отдават приоритет на равенството между половете и изкореняването на всички форми на насилие и дискриминация срещу жени и момичета, включително и насилието, основано на пола; в тази връзка подчертава значението на премахването на закона, който освобождава обвиняемия от наказателно преследване за изнасилване, сексуално посегателство, изнасилване на малолетно лице, отвличане или други подобни деяния, ако изнасилвачът сключи брак с жертвата на изнасилване;

22.  призовава ЕС да насърчава добрите и конструктивни отношения между Ирак и неговите съседи, както и ролята му на фактор, допринасящ за мира в региона; като има предвид, че Ирак подържа широки връзки със Съединените щати и с Иран, а напоследък подобри и отношенията си със Саудитска Арабия, което би могло да превърне Ирак в ключово звено на регионалните усилия за намаляване на напрежението; призовава всички заинтересовани страни да прилагат точка 8 от резолюция № 598 на Съвета за сигурност на ООН, в която се призовава за създаването на договорености за регионална сигурност между крайбрежните държави в Персийския залив;

23.   призовава ЕС да работи съвместно с иракските органи за разработването на национална стратегия за запазване и ексхумация на масовите гробове, за да се запазят масовите гробове в районите на неотдавнашните конфликти с цел да се ексхумират и обстойно анализират тленните останки там, за да се даде възможност за достойно погребване на тленните останки на жертвите или предоставянето им на семействата, както и с цел да се съберат доказателства и да се даде възможност за разследване и наказателно преследване на предполагаемите престъпления срещу човечеството; призовава също така за действия от страна на ЕС и държавите членки за неотложно съставяне на група от експерти, които имат за задача да събират всички данни за текущи международни престъпления, включително геноцид, без значение къде са извършени, с цел подготвяне на международното съдебно преследване на отговорните лица;

24.  призовава за определянето на ден в памет на жертвите на терористичните прояви на жестокост на „Даиш“, „Ал-Кайда“ и подобни терористични организации, който да бъде честван ежегодно в световен мащаб;

Отраслово сътрудничество

25.  приканва Съюза да се ангажира активно, заедно с иракските власти, с цел не само да бъдат отстранени икономическите и бюджетни дисбаланси, но и да се насърчава приобщаващ и устойчив икономически растеж, който да е в състояние да създава работни места, особено за младите хора, като развива благоприятна среда за инвестиции; Призовава ЕС да се ангажира изцяло с иракските органи не само по въпроса за икономическите и бюджетни дисбаланси, но също така и за насърчаването на устойчив и приобщаващ икономически растеж, което е в състояние да създава работни места, особено за младите хора, както и да създаде рамка за търговия и да създаде среда, благоприятна за инвестициите; приканва Съюза да насърчава и подкрепя Ирак да предоставя на младите хора, които са пропуснали част от формалното образование, когато са били насилствено разселени от „Даиш“, възможности за достъп до учебни програми в рамките на формалната образователна система, които ще им дадат знания и умения, за да се подобрят шансовете им за намиране на работа;

26.  призовава Съюза да насърчава и да подкрепя Ирак в диверсификацията на неговата икономика;

27.  изразява загриженост относно високия процент на незавършване на учениците от двата пола от иракските училища (както сочат организации на гражданското общество, според които 60% от децата, записани в началното училище през 2015 г., междувременно са напуснали курса на обучение); подчертава, че високите равнища на грамотност са от ключово значение за изграждането на положителен мир в засегнатите от конфликта области;

28.  призовава Съюза да засили сътрудничеството в областта на образованието и за реформа на образованието с цел осигуряване на достъп до висококачествено образование на всички равнища и за всички, и по-специално за малолетните и непълнолетните; признава проблема с липсата на достъп до училище за момичетата, който се дължи на обичаите, възприятията в обществото, бедността и безопасността; призовава Съюза да насърчава осведомеността относно образованието на момичетата и да работи с иракското правителство за подобряване на ситуацията, тъй като това е от съществено значение за подобряване на качеството им на живот;

29.  призовава ЕС да развие възможности за сътрудничество в областта на науката и научните изследвания, и по-специално на университетското сътрудничество и партньорства, в частност във връзка с програмата „Еразъм+“ и с възможностите за обмен в областта на преподаването и научните изследвания;

30.  призовава ЕС да предприеме и укрепи сътрудничеството в областта на културата с цел защита, опазване и възстановяване на художественото и културното наследство на Ирак;

31.  приветства започването по искане на иракските органи и в рамките на иракската стратегия за сигурност, на мисия в подкрепа на реформата в сектора на сигурността в Ирак (EUAM Iraq); изразява надежда, че тя ще позволи укрепването на публичните институции и обучаването на безпристрастни и приобщаващи полицейски сили; подчертава, че реформата в сектора на сигурността в Ирак е важно предизвикателство, което следва да бъде подкрепено и от ООН; подчертава необходимостта да се насърчи демобилизирането на милициите и реинтегрирането на бойците, като част от по-широките усилия за реформиране на сектора на сигурността и посредством специални програми за реинтегриране, когато е необходимо;

32.  призовава ЕС да засили предоставянето на техническа помощ на иракските власти за доброто управление на природните ресурси, подобряване на събирането на данъците и намаляване на незаконните финансови потоци, с цел да се гарантира, че Ирак ще бъде в състояние да финансира развитието на своя национален пазар в средносрочен план и да намали неравенството сред населението и регионите си; подчертава необходимостта активно да се предоставят консултации на частния сектор и инвеститорите с оглед на подобряването на чувствителността към конфликтите и техния принос за изграждането на мира и устойчивото развитие;

33.  призовава Съюза да установи заедно с Ирак в рамките на СПС диалог по въпросите на миграцията във всичките ѝ аспекти, както и да създаде специален основан на правата на човека подход за справяне с миграцията, като се има предвид необходимостта от намиране на дългосрочно, ефективно и жизнеспособно решение, в полза както на гражданите на Съюза, така и на Ирак;

34.  подчертава, че Ирак е потенциално важен партньор за осигуряване на възстановяването на енергийната инфраструктура и за по-голяма диверсификация на енергийните източници за Ирак и на източници на доставки за ЕС; следователно призовава ЕС да подкрепи Ирак в неговия енергиен преход и да си сътрудничи с Ирак при създаването на съвместни проекти и обмена на добри практики и ноу-хау в ключовите области на енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници, околната среда и ефективното управление на ресурсите, включително водата, с цел, наред с другото, да се ускори изпълнението на целите за устойчиво развитие;

35.  припомня, че жените и момичетата са непропорционално засегнати от конфликтите и екстремизма и че те са по-уязвими от насилие и малтретиране, включително сексуално насилие, изтезания, трафик на хора, робство и детски бракове; подчертава необходимостта да се обърне внимание на специфичните хуманитарни и свързани с развитието потребности на жените и момичетата, особено в разселените общности; призовава ЕС да продължава да насърчава равенството между жените и мъжете и овластяването на жените чрез усилията си за развитие и да подчертае ролята на жените във възстановяването и изграждането на мира в страната;

36.  подчертава необходимостта от инвестиции в селското стопанство в Ирак с оглед на неговия голям потенциал за заетост и значението на повторното заселване на селските райони, където се отбелязва постоянен спад на населението в резултат на конфликтите;

37.  приветства твърдия ангажимент на Ирак да се присъедини към Световната търговска организация, и отправя искане към Комисията да съдейства на иракските органи в усилията им да се върнат отново в световната икономика и търговия;

Институционални взаимоотношения

38.  подчертава, че цялата помощ, предоставяна от Съюза, е обвързана от изискването за стриктно спазване на принципите на зачитане на правата на човека и правовата държава, и ще бъде придружена от постоянен процес на оценка, за резултатите от който Парламента трябва да бъде надлежно информиран в съответствие с член 113 от СПС;

39.  поема ангажимент да приложи, съвместно с иракския парламент, парламентарна комисия за сътрудничество, както е предвидено в СПС, с цел тя да започне своите дейности, сред които е мониторинга на изпълнението на проектите за сътрудничество между Ирак и Европейския съюз;

40.  изразява желанието си неговата Група за подкрепа на демокрацията и координация на избори (DEG) да включи Ирак в списъка си с приоритетни държави за 2019 г. и да се ангажира с разработването на програми за укрепване на капацитета на парламента на Ирак; призовава Комисията да предоставя подкрепа за такива програми;

o
o   o

41.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на председателя на Европейската комисия, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството и на Съвета на представителите на Република Ирак.

(1) ОВ L 204, 31.7.2012 г., стр. 20.
(2) ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 83.
(3) OВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 77.
(4) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 194.
(5) Приети текстове, P8_TA-PROV(2018)0285.


Споразумение между Европейския съюз и Нова Зеландия във връзка с изменението на отстъпките (присъединяване на Хърватия) ***
PDF 118kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Нова Зеландия в съответствие с член XXIV, параграф 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъка на Република Хърватия в процеса на присъединяването ѝ към Европейския съюз (10670/2017 – C8-0121/2018 – 2017/0137(NLE))
P8_TA(2018)0287A8-0220/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (10670/2017),

—  като взе предвид проекта на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Нова Зеландия в съответствие с член XXIV, параграф 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъка на Република Хърватия в процеса на присъединяването ѝ към Европейския съюз (10672/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0121/2018),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8-0220/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Нова Зеландия.


Устав на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка ***I
PDF 171kWORD 54k
Изменения, приети от Европейския парламент на 4 юли 2018 г. към проекта на решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на член 22 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (10850/2017 – ECB/2017/18 – C8-0228/2017 – 2017/0810(COD))(1)
P8_TA(2018)0288A8-0219/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Проект на Европейската централна банка   Изменение
Изменение 1
Проект на решение
Съображение 1
(1)  Основните задачи, които се осъществяват чрез Европейска система на централните банки (ЕСЦБ), включват определянето и осъществяването на паричната политика на Съюза и насърчаването на нормалното функциониране на платежните системи. Сигурните и ефикасни инфраструктури на финансовите пазари, и по-специално клирингoвите системи, са от съществено значение за изпълнението на тези основни задачи.
(1)  Основните задачи, които се осъществяват чрез Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), включват определянето и осъществяването на паричната политика на Съюза и насърчаването на нормалното функциониране на платежните системи, което е от съществено значение за поддържането на финансова стабилност. Сигурните и ефикасни инфраструктури на финансовите пазари, и по-специално клирингoвите системи, са от съществено значение за изпълнението на тези основни задачи.
Изменение 2
Проект на решение
Съображение 3
(3)  На 4 март 2015 г. Общият съд постанови решението си по дело T-496/117 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/ЕЦБ, съгласно което ЕЦБ не разполага с необходимата компетентност да регулира дейността на клирингoвите системи. Общият съд посочи, че член 129, параграф 3 от Договора дава възможност на Европейския парламент и на Съвета, действащи в съответствие с обикновената законодателна процедура, по препоръка на ЕЦБ, да изменят член 22 от Устава на Европейска система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът на ЕСЦБ“). Съдът заключи, че „ако ЕЦБ приеме, че за правилното изпълнение на нейната задача по член 127, параграф 2, четвърто тире, ДФЕС следва да ѝ се признае правомощие за регламентиране на инфраструктурите, извършващи клиринг на сделки с ценни книжа, тя следва да поиска от законодателя на Съюза да измени член 22 от Устава, като добави изрично позоваване на системите за клиринг на ценни книжа“.
(3)  На 4 март 2015 г. Общият съд постанови решението си по дело T-496/117 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/ЕЦБ, съгласно което „ЕЦБ не разполага с необходимата компетентност да регламентира дейността на системите за клиринг на ценни книжа, поради което рамката за надзор, в частта ѝ, с която на централните контрагенти, участващи в клиринга на ценни книжа, се налага изискване за местонахождение в еврозоната, трябва да бъде отменена поради липса на компетентност“. Общият съд посочи, че член 129, параграф 3 от Договора дава възможност на Европейския парламент и на Съвета, действащи в съответствие с обикновената законодателна процедура, по препоръка на ЕЦБ, да изменят член 22 от Устава на Европейска система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът на ЕСЦБ“). Поради това Съдът заключи, че „ако ЕЦБ приеме, че за правилното изпълнение на нейната задача по член 127, параграф 2, четвърто тире, ДФЕС следва да ѝ се признае правомощие за регламентиране на инфраструктурите, извършващи клиринг на сделки с ценни книжа, тя следва да поиска от законодателя на Съюза да измени член 22 от Устава, като добави изрично позоваване на системите за клиринг на ценни книжа“.
_________________
_________________
7 ECLI: EU:C:2015:133.
7 ECLI: EU:C:2015:133.
Изменение 3
Проект на решение
Съображение 3 а (ново)
(3a)  Въпреки че системите за клиринг на ценни книжа са тип платежни системи, е необходима повече яснота по въпроса с оглед на решението на Общия съд от 4 март 2015 г. по дело T-496/11 и поради това, чрез преразглеждане на член 22 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, е необходимо бъде изяснен въпросът за компетентността по отношение на такива системи.
Изменение 4
Проект на решение
Съображение 4
(4)  Вследствие на значими промени на световно и европейско равнище се очаква да се увеличи рискът от това смущенията, които засягат клирингoвите системи, и по-специално централните контрагенти, да застрашат нормалното функциониране на платежните системи и осъществяването на единната парична политика, като в крайна сметка ще се засегне основната цел на Евросистемата да поддържа ценова стабилност.
(4)  Вследствие на значими промени на световно и европейско равнище се очаква да се увеличи рискът от това смущенията, които засягат клирингoвите системи, и по-специално централните контрагенти (ЦК), да застрашат нормалното функциониране на платежните системи и осъществяването на единната парична политика, като в крайна сметка ще се засегне финансовата стабилност, включително основната цел на Евросистемата да поддържа ценова стабилност.
Изменение 5
Проект на решение
Съображение 5
(5)  На 29 март 2017 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия уведоми Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Европейския съюз. Оттеглянето на Обединеното кралство ще доведе до фундаментална промяна в регулацията и надзора на някои системно важни клирингови дейности на деноминирани в евро трансакции, като по този начин ще се засегне неблагоприятно както способността на Евросистемата да наблюдава и овладява рисковете за нормалното функциониране на платежните системи, така и осъществяването на паричната политика на Евросистемата.
заличава се
Изменение 6
Проект на решение
Съображение 6
(6)  Централизираният клиринг се характеризира с все по-голяма трансграничност и системна важност. Предвид многообразността на членовете им и паневропейската същност на финансовите услуги, които предоставят, централните контрагенти са от ключова важност за Съюза като цяло, и по-специално за еврозоната. Това е отразено в Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета8, с който се създават колективни договорености в областта на надзора под формата на колегии, съставени от съответните национални органи и органи на Съюза, включително Евросистемата в ролята ѝ на централна банка – емитент на еврото.
(6)  Централизираният клиринг се характеризира с все по-голяма трансграничност и системна важност. Предвид многообразността на членовете им и паневропейската същност на финансовите услуги, които предоставят, централните контрагенти са от ключова важност за Съюза като цяло, и по-специално за еврозоната. Това е отразено в Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета, с който се създават колективни договорености в областта на надзора под формата на колегии, съставени от съответните национални органи и органи на Съюза, включително Евросистемата в ролята ѝ на централна банка – емитент на еврото, валутата на Съюза.
_________________
8 Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (OВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).
Изменение 7
Проект на решение
Съображение 7
(7)  С цел да разреши тези въпроси, на 13 юни 2017 г. Комисията представи законодателно предложение с цел да гарантира финансовата стабилност, сигурността и надеждността на централните контрагенти от системно значение за финансовите пазари в Съюза. За да се гарантира, че Евросистемата като централна банка – емитент на еврото може да изпълнява ролята, предвидена в законодателното предложение, от изключително значение е тя да има съответните правомощия съгласно Договора и Устава на ЕСЦБ. По-специално, Евросистемата следва да има регулаторни правомощия да приема задължителни оценки и да изисква корективни действия, в тясно сътрудничество с други органи на Съюза. Освен това, ако е необходимо, за да се защити стабилността на еврото, ЕЦБ следва да има и регулаторни правомощия да приема допълнителни изисквания по отношение на централните контрагенти, които извършват клиринг на значителни обеми деноминирани в евро трансакции.
(7)  С цел да разреши тези въпроси, на 13 юни 2017 г. Комисията представи законодателно предложение с цел да гарантира финансовата стабилност, сигурността и надеждността на централните контрагенти от системно значение за финансовите пазари в Съюза. За да се гарантира, че Евросистемата като централна банка – емитент на еврото може да изпълнява ролята, предвидена в законодателното предложение, от изключително значение е тя да има съответните правомощия съгласно Договора и Устава на ЕСЦБ. По-специално, Евросистемата следва да има регулаторни правомощия да приема задължителни оценки и да изисква корективни действия, в тясно сътрудничество с други органи на Съюза. Освен това, ако е необходимо, за да се защити стабилността на еврото, ЕЦБ следва да има и регулаторни правомощия да приема допълнителни изисквания по отношение на централните контрагенти, които извършват клиринг на значителни обеми деноминирани в евро трансакции. Тези изисквания следва да защитават целостта на единния пазар и да гарантират, че при надзора на централните контрагенти от трети държави правото на Съюза и съдебната практика на Съда на Европейския съюз имат предимство.
Изменение 8
Проект на решение
Съображение 8
(8)  Член 22 е в глава четвърта „Парични функции и операции на ЕСЦБ“ от Устава на ЕСЦБ. Възложените с него задачи съответно следва да бъдат използвани само за целите на паричната политика.
(8)  Член 22 е в глава четвърта „Парични функции и операции на ЕСЦБ“ от Устава на ЕСЦБ. Възложените с него задачи съответно следва да бъдат използвани само за целите на паричната политика. По отношение на клиринговите системи за финансови инструменти изискванията, които могат да се прилагат въз основа на посочения член, следва да включват изискванията за отчетност и наложените на клиринговата система изисквания за сътрудничество с ЕЦБ и националните централни банки при тяхната оценка на устойчивостта на системата спрямо неблагоприятни пазарни тенденции. Тези изисквания следва да включват също така откриване от системата на овърнайт депозитна сметка в ЕСЦБ в съответствие с относимите критерии и изисквания за достъп на ЕСЦБ. Освен това те следва да включват изисквания, необходими за справяне със ситуации, при които дадена клирингова система за финансови инструменти създава непосредствен риск от съществена вреда за финансовите институции или пазарите на Съюза или за финансовата система на Съюза или на една от неговите държави членки, като например изисквания, свързани с контрол на ликвидния риск, договорености за сетълмент, маржове, договорености за обезпечение или за оперативна съвместимост. По отношение на клиринговите системи на трети държави за финансови инструменти със системно значение, Регламент (ЕС) №... /... [Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1095/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) и на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на процедурите и участващите органи при лицензирането на ЦК, както и на изискванията за признаване на ЦК от трети държави] предвижда възможността ЕЦБ да предлага допълнителни изисквания за такива системи.
Изменение 9
Проект на решение
Съображение 8 a (ново)
(8a)  Новите правомощия на ЕЦБ по отношение на клиринговите системи за финансови инструменти съгласно изменения член 22 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ ще се осъществяват успоредно с правомощията, осъществявани от другите институции, агенции и органи на Съюза въз основа на разпоредбите, отнасящи се до създаването или функционирането на вътрешния пазар, предвидени в част III от ДФЕС, включително такива, съдържащи се в актове, приети от Комисията или от Съвета по силата на възложените им правомощия. В този контекст, с цел да се гарантира, че се спазват съответните правомощия на всеки субект, и за предотвратяване на противоречиви правила и несъответствия между решенията, взети от различни институции, агенции и органи на Съюза, правомощията, предоставени съгласно изменения член 22 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, следва да се упражняват при спазване на общата уредба за вътрешния пазар, установена от съзаконодателите, и по начин, който е в пълно съответствие с правните актове на Европейския парламент и на Съвета, както и с мерките, приети по силата на тези актове.
Изменение 10
Проект на решение
Съображение 8 б (ново)
(8б)  ЕЦБ следва да осигури пълна прозрачност и отчетност пред Европейския парламент и Съвета във връзка с изпълнението на нейните правомощия и задачи по член 22 от нейния устав. По-специално, тя следва редовно да информира Европейския парламент и Съвета за всички взети решения и приети регламенти, въз основа на посочения член. За тази цел тя следва да посвети специална глава от годишния си доклад на упражняването на своите правомощия съгласно член 22 от своя устав и следва да публикува на своя уебсайт всички решения, препоръки и становища, свързани с регламентите, които приема въз основа на посочения член.
Изменение 11
Проект на решение
Член 1
Устав на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка
Член 22
Член 22
Член 22
Клирингови системи и платежни системи
Клирингови системи и платежни системи
ЕЦБ и националните централни банки могат да осигурят улеснения, а ЕЦБ да приеме регламенти, гарантиращи ефикасни и стабилни клирингови и платежни системи, както и клирингови системи за финансови инструменти, в рамките на Съюза и с други страни.
ЕЦБ и националните централни банки могат да осигурят улеснения, а ЕЦБ да приеме регламенти, гарантиращи ефикасни и стабилни клирингови и платежни системи в рамките на Съюза и с трети държави.
За постигането на целите на ЕСЦБ и за осъществяването на нейните основни задачи, ЕЦБ може да приеме регламенти относно клиринговите системи за финансови инструменти в рамките на Съюза и с трети държави, при надлежно спазване на правните актове на Европейския парламент и на Съвета и на мерките, приети по силата на тези актове, и по начин, който е в пълно съответствие с тези актове и мерки.

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (А8-0219/2018).


Данъчно облагане на превозните средства: заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури *
PDF 162kWORD 51k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури по отношение на някои разпоредби относно данъчното облагане на превозните средства (COM(2017)0276 – C8-0196/2017 – 2017/0115(CNS))
P8_TA(2018)0289A8-0200/2018

(Специална законодателна процедура – консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2017)0276),

—  като взе предвид член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0196/2017),

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0200/2018),

1.  одобрява предложението на Комисията както е изменено;

2.  приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за директива
Съображение 4
(4)  Прилагането на данъци върху превозните средства представлява разход, който промишлеността засега трябва да поеме при всички случаи, дори ако държавите членки наложат такси за изминато разстояние. Следователно данъците върху превозните средства могат да представляват пречка за въвеждането на такси за изминато разстояние.
(4)  Прилагането на данъци върху превозните средства представлява разход, който засега трябва да се поеме от промишлеността, и по-специално от МСП, при всички случаи, дори ако държавите членки наложат такси за изминато разстояние. Следователно данъците върху превозните средства могат да представляват пречка за въвеждането на такси за изминато разстояние.
Изменение 2
Предложение за директива
Съображение 5
(5)  Поради това на държавите членки следва да се предоставят повече възможности за намаляване на данъците върху превозните средства, а именно чрез намаляване на минималните стойности, определени в Директива 1999/62/ЕО. За да се сведе до минимум рискът от нарушаване на конкуренцията между превозвачите, установени в различни държави членки, това намаляване трябва да се извърши постепенно.
(5)  Като се отчита формата на пътното таксуване в зависимост от изминатото разстояние и за да се сведе до минимум рискът от нарушаване на конкуренцията между превозвачите, установени в различни държави членки, и евентуалната административна тежест, на държавите членки следва да се предоставят по-широки възможности за намаляване на данъците върху превозните средства, по-конкретно чрез намаляване на минималните ставки, установени в Директива 1999/62/ЕО.
Изменения 3 и 17
Предложение за директива
Съображение 5 a (ново)
(5a)   Държавите членки следва да бъдат насърчавани да премахват всички противоречиви данъчни стимули, които обезсърчават мобилността с ниски емисии и субсидират неефикасни и замърсяващи превозни средства, като например служебни дизелови автомобили;
Изменение 4
Предложение за директива
Съображение 5 б (ново)
(5б)  С цел да се осигури на държавите членки по-голяма свобода да намалят своите ставки на данъчно облагане на превозните средства, за да се подкрепи въвеждането на такси за изминато разстояние и да се избегне потенциалната административна тежест, минималните ставки на данъчно облагане следва да бъдат намалени в рамките на една стъпка, считано от 1 януари 2024 г., като се предостави на държавите членки максимална гъвкавост при определяне на равнището на това намаляването и бързината на прилагането му.
Изменение 5
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2 a (нова)
Директива 1999/62/ЕО
Член 6 – параграф 4 а (нов)
(2a)   В член 6 се добавя следният параграф:
„4a. Прилаганото от държава членка постепенно намаляване на данъка върху тежкотоварните автомобили се компенсира напълно от допълнителните приходи, генерирани чрез нейната система за такси за изминато разстояние. До 1 януари 2024 г. всички държави членки трябва да са въвели системата за такси за изминато разстояние в съответствие с настоящата директива.“
Изменение 6
Предложение за директива
Приложение I – параграф 1 – буква а
Директива 1999/62/ЕО
Приложение І – заглавие
Таблица A: МИНИМАЛНА СТАВКА НА ДАНЪКА ВЪРХУ ТЕЖКОТОВАРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ДО 31 ДЕКЕМВРИ […] Г.“ [да се въведе годината на влизане в сила на настоящата директива];
Таблица A: МИНИМАЛНА СТАВКА НА ДАНЪКА ВЪРХУ ТЕЖКОТОВАРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ДО 31 ДЕКЕМВРИ 2023 г.
Изменение 7
Предложение за директива
Приложение I – параграф 1 – буква б
Директива 1999/62/ЕО
Приложение І – таблица Б
Таблица Б: МИНИМАЛНА СТАВКА НА ДАНЪКА ВЪРХУ ТЕЖКОТОВАРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ 1 ЯНУАРИ [...] Г. [да се въведе годината, следваща годината на влизане в сила на настоящата директива]
заличава се
Изменение 8
Предложение за директива
Приложение I – параграф 1 – буква б
Директива 1999/62/ЕО
Приложение І – таблица В
Таблица В: МИНИМАЛНА СТАВКА НА ДАНЪКА ВЪРХУ ТЕЖКОТОВАРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ 1 ЯНУАРИ […] Г.“ [да се въведе втората година след влизането в сила на настоящата директива]
заличава се
Изменение 9
Предложение за директива
Приложение I – параграф 1 – буква б
Директива 1999/62/ЕО
Приложение І – таблица Г
Таблица Г: МИНИМАЛНА СТАВКА НА ДАНЪКА ВЪРХУ ТЕЖКОТОВАРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ 1 ЯНУАРИ […] Г.“ [да се въведе третата година след влизането в сила на настоящата директива]
заличава се
Изменение 10
Предложение за директива
Приложение I – параграф 1 – буква б
Директива 1999/62/ЕО
Приложение І – таблица Д
Таблица Д: МИНИМАЛНА СТАВКА НА ДАНЪКА ВЪРХУ ТЕЖКОТОВАРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ 1 ЯНУАРИ […] Г.“ [да се въведе четвъртата година след влизането в сила на настоящата директива]
заличава се
Изменение 11
Предложение за директива
Приложение I – параграф 1 – буква б
Директива 1999/62/ЕО
Приложение І – таблица Е – заглавие
Таблица Е: МИНИМАЛНА СТАВКА НА ДАНЪКА ВЪРХУ ТЕЖКОТОВАРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ 1 ЯНУАРИ […] Г.“ [да се въведе петата година след влизането в сила на настоящата директива]
Таблица Е: МИНИМАЛНА СТАВКА НА ДАНЪКА ВЪРХУ ТЕЖКОТОВАРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ 1 ЯНУАРИ 2024 Г.

Проект на коригиращ бюджет № 2/2018: вписване на излишъка от 2017 финансова година
PDF 124kWORD 51k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 2/2018 на Европейския съюз за финансовата 2018 година: вписване на излишъка от финансовата 2017 година (09325/2018 – C8-0277/2018 – 2018/2057(BUD))
P8_TA(2018)0290A8-0209/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Eвратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(1), и по-специално член 18, параграф 3 и член 41 от него,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, приет окончателно на 30 ноември 2017 г.(2),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(3),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(4),

—  като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(5),

—  като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 2/2018, приет от Комисията на 13 април 2018 г. (COM(2018)0227),

—  като взе предвид позицията относно проект на коригиращ бюджет № 2/2018, приета от Съвета на 18 юни 2018 г. и предадена на Парламента на 19 юни 2018 г. (09325/2018 – C8‑0277/2018),

—  като взе предвид членове 88 и 91 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0209/2018),

А.  като има предвид, че проект на коригиращ бюджет № 2/2018 цели вписването в бюджета за 2018 г. на излишъка от финансовата 2017 година, възлизащ на 555,5 милиона евро;

Б.  като има предвид, че основните елементи на този излишък са положителния резултат на приходите в размер на 338,6 милиона евро, икономията на разходи в размер на 383,4 милиона евро и положителното салдо от разликите в обменния курс в размер на 166,4 милиона евро;

В.  като има предвид, че в приходната част най-съществената по размер разлика се дължи на по-големи от очакваното приходи от лихви за забавени плащания и глоби (342,6 милиона евро);

Г.  като има предвид, че в разходната част неусвоените от Комисията бюджетни кредити за плащания достигнаха 201,5 милиона евро за 2017 г. (от които 99,3 милиона евро от резерва за спешна помощ) и на 53,5 милиона евро преноси от 2016 г., а неусвоените от другите институции средства достигнаха 82,6 милиона евро за 2017 г. и 45,7 милиона евро преноси от 2016 г.);

1.  отбелязва представения от Комисията проект на коригиращ бюджет № 2/2018, чието единствено предназначение е вписването в бюджета на излишъка от 2017 г. в размер на 555,5 милиона евро, в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, и позицията на Съвета по него;

2.  припомня, че ниската степен на неусвояване на бюджетните кредити за плащания в края на 2017 г. се е дължало единствено на приемането на коригиращ бюджет № 6/2017, с който бюджетните кредити за плащания бяха намалени със 7 719,7 милиона евро поради извънредно голяма забава на изпълнението, особено по подфункция 1б „Икономическо, социално и териториално сближаване“; припомня освен това, че коригиращите бюджети през 2017 г., дори когато значително увеличаваха бюджетните кредити за поети задължения (например 1 166,8 милиона евро по фонд „Солидарност“ на ЕС за Италия, 500 милиона евро за инициативата за младежка заетост, 275 милиона евро за Европейския фонд за устойчиво развитие) бяха финансирани изцяло чрез преразпределяне на неусвоени бюджетни кредити за плащания; изразява съжаление, че забава в изпълнението и неточни прогнози на държавите членки се наблюдават и през 2018 г.;

3.  отбелязва още веднъж относително високото равнище на глобите в областта на конкуренцията през 2017 г., в размер общо на 3,273 милиарда евро; счита, че в допълнение към излишъците, произтичащи от непълно усвояване, следва да има възможност приходите от глоби и приходите, свързани с просрочени плащания, да се използват отново в бюджета на Съюза без съответно намаление на вноските на база брутен национален доход (БНД); припомня своето предложение за създаването на специален резерв в бюджета на Съюза, който постепенно да се захранва от различните видове непредвидени други приходи и надлежно да се пренася с цел да се осигурят допълнителни средства за разходи, когато възникне необходимост;

4.  счита освен това, че предвид спешната потребност от бързи действия в отговор на предизвикателството, което поставя миграцията, и като се отчете забавата в удължаването на срока на действие на Механизма за бежанците в Турция, излишъкът от 2017 г., възлизащ на 555,5 милиона евро, би могъл да бъде отлично решение за финансирането на вноската на Съюза в този инструмент за 2018 г., без да се натоварва до краен предел бюджетът на Съюза;

5.  одобрява позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 2/2018;

6.  възлага на своя председател да обяви, че коригиращ бюджет № 2/2018 е окончателно приет, както и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

7.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на другите институции и заинтересовани органи и на националните парламенти.

(1) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ L 57, 28.2.2018 г.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(4) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(5) OВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.


Проект на коригиращ бюджет № 3/2018: Разширяване на Механизма за бежанците в Турция
PDF 126kWORD 51k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 3/2018 на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел III – Комисия: Разширяване на Механизма за бежанците в Турция (09713/2018 – C8-0302/2018 – 2018/2072(BUD))
P8_TA(2018)0291A8-0246/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Eвратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(1), и по-специално член 18, параграф 3 и член 41 от него,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, приет окончателно на 30 ноември 2017 г.(2),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(3) (Регламент за МФР),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(4),

—  като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(5),

—  като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 3/2018, приет от Комисията на 23 май 2018 г. (COM(2018)0310),

—  като взе предвид позицията относно проект на коригиращ бюджет № 3/2018, приета от Съвета на 22 юни 2018 г. и предадена на Парламента на 25 юни 2018 г. (09713/2018 – C8‑0302/2018),

—  като взе предвид писмото на комисията по външни работи,

—  като взе предвид членове 88 и 91 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0246/2018),

А.  като има предвид, че на 14 март 2018 г. Комисията измени решението си относно Механизма за бежанците в Турция, за да отпусне допълнителни 3 милиарда евро („втори транш“) за Механизма за бежанците в Турция, в съответствие с изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г.;

Б.  като има предвид, че проект на коригиращ бюджет № 3/2018 има за цел да се добавят 500 милиона евро бюджетни кредити за поети задължения в бюджета на Съюза за 2018 г. като вноска на Съюза към втория транш през 2018 г., в допълнение към сумата от 50 милиона евро, финансирана от съществуващия бюджетен пакет за хуманитарна помощ през 2018 г.;

В.  като има предвид, че Комисията предлага да се използва общият марж за поетите задължения в съответствие с член 14 от Регламента за МФР, с цел финансиране на сума в размер на 243,8 милиона евро, която не може да бъде покрита, ако се използва единствено неразпределеният марж по функция 4, по която се предлага да се отпуснат 256,2 милиона евро;

Г.  като има предвид, че Комисията предложи да финансира други 1,45 милиарда евро като вноска от бюджета на Съюза за Механизма за бежанците в Турция в рамките на проектобюджета за 2019 г.;

Д.  като има предвид, че Парламентът последователно е подчертавал своята подкрепа за продължаването на Механизма за бежанците в Турция, като същевременно е изтъквал, че, в качеството си на един от двата клона на бюджетния орган, трябва да бъде напълно приобщен в процеса на вземане на решения, свързани с разширяването на Механизма за бежанците в Турция, наред с другото с цел да се избегне повтарянето на процедурата на неговото създаване; като има предвид, че досега не са се състояли преговори между Парламента и Съвета относно финансирането на втория транш на Механизма за бежанците в Турция; като има предвид, че би било целесъобразно дискусиите относно финансирането на втория транш да се състоят в рамките на помирителната процедура относно бюджета на Съюза за 2018 г.;

1.  отбелязва представения от Комисията проект на коригиращ бюджет № 3/2018, в който се разглежда единствено финансирането на вноската от бюджета на Съюза за 2018 г. за Механизма за бежанците в Турция в размер на 500 милиона евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения, и позицията на Съвета по него;

2.  изразява дълбоко съжаление относно противоречието между факта, че Парламентът не беше включен в приемането на решения относно създаването и относно удължаването на Механизма за бежанците в Турция от една страна и факта, че като бюджетен орган, той играе роля във финансирането на Механизма от бюджета на Съюза от друга страна;

3.  изразява съжаление, че Комисията не включи финансирането за 2018 г. на Механизма за бежанците в Турция в своя проектобюджет за 2018 г. на нито един етап от бюджетната процедура за 2018 г.; счита, че това щеше да даде възможност на двата клона на бюджетния орган да обсъдят финансирането на целия втори транш на Механизма за бежанците в Турция, тъй като позициите на Парламента и на Съвета относно размера на вноската от бюджета на Съюза се различават;

4.  настоява Комисията да засили мониторинга на използването на Механизма и да докладва на бюджетния орган редовно и в детайли за съвместимостта на финансираните действия с правното основание като цяло и с видовете действия, изброени по-специално в член 3, параграф 2 от Решението на Комисията за създаване на Механизма;

5.  отбелязва, че целта на проекта на коригиращ бюджет № 3/2018 е преди всичко да се даде възможност образованието на децата бежанци в Турция да продължи без прекъсване;

6.  одобрява позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 3/2018;

7.  подчертава, че това решение не засяга позицията му по останалата част от финансирането на втория транш на Механизма за бежанците в Турция; подчертава, че независимо от разискванията на Съвета относно удължаването на Механизма, Парламентът ще запази изцяло прерогативите си по време на бюджетната процедура за 2019 г.;

8.  възлага на своя председател да обяви, че коригиращ бюджет № 3/2018 е окончателно приет, както и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

9.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на другите институции и заинтересовани органи и на националните парламенти.

(1) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ L 57, 28.2.2018 г.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(4) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(5) OВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.


Към външна стратегия на ЕС срещу ранните и принудителните бракове
PDF 172kWORD 63k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно следващите стъпки с оглед на изготвянето на външна стратегия на ЕС срещу ранните и принудителните бракове (2017/2275(INI))
P8_TA(2018)0292A8-0187/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 октомври 2017 г. относно прекратяване на сключването на брак в детска възраст(1),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, и по-специално член 16 от нея, и всички други договори и инструменти на Организацията на обединените нации (ООН), свързани с правата на човека,

—  като взе предвид член 23 от Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид член 10, параграф 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН на 20 ноември 1989 г., и четирите основни принципа на недискриминация (член 2), висшите интереси на детето (член 3), оцеляване, развитие и закрила (член 6) и участие (член 12), залегнали в нея, както и своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(2),

—  като взе предвид член 16 от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за съгласието за брак, минималната възраст за встъпване в брак и регистрацията на браковете,

—  като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН от 18 декември 2014 г. и от 19 декември 2016 г. относно браковете в детска възраст, както и ранните и принудителните бракове,

—  като взе предвид резолюция 29/8 на Съвета на ООН по правата на човека от 2 юли 2015 г. относно укрепване на усилията за предотвратяване и прекратяване на сключването на брак в детска възраст, както и на ранен и принудителен брак, резолюция 24/23 от 9 октомври 2013 г. относно укрепване на усилията за предотвратяване и прекратяване на сключването на брак в детска възраст, както и на ранен и принудителен брак: предизвикателства, постижения, най-добри практики и пропуски в прилагането, и резолюция 35/16 от 22 юни 2017 г. относно сключването на брак в детска възраст, както и на ранен и принудителен брак в ситуации на хуманитарна криза,

—  като взе предвид позицията относно браковете в детска възраст, приета от Конференцията на държавните и правителствените ръководители на Африканския съюз през юни 2015 г. в Йоханесбург (Южна Африка),

—  като взе предвид съвместното общо наблюдение на Африканската комисия по правата на човека и народите (ACHPR) и на Африканския експертен комитет за правата и благополучието на детето (ACERWC) относно прекратяване на сключването на брак в детска възраст,

—  като взе предвид членове 32 и 37 и член 59, параграф 4 от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул),

—  като взе предвид доклада на Фонда на ООН за населението (ФНООН) от 2012 г., озаглавен „Брак в детска възраст — прекратяване на сключването на брак в детска възраст“,

—  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 9 от нея,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 октомври 2015 г. относно плана за действие за равенство между половете за периода 2016—2020 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 3 април 2017 г. относно утвърждаването и защитата на правата на детето,

—  като взе предвид основните принципи, провъзгласени в съобщението на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 2016 г. относно глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз,

—  като взе предвид стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети от Съвета на 25 юни 2012 г.(3); като взе предвид плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г.(4); като взе предвид съвместния работен документ на службите на Комисията и върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 27 юни 2017 г., озаглавен „План за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.: Средносрочен преглед, юни 2017 г.“ (SWD(2017)0254),

—  като взе предвид преразгледаните насоки на ЕС от 6 март 2017 г. за утвърждаването и защитата на правата на детето, озаглавени „Да не се допусне нито едно дете да бъде изоставено“,

—  като взе предвид Европейския консенсус за развитие от 7 юни 2017 г., в който се подчертава ангажиментът на Европейския съюз да включи правата на човека и равенството между половете, в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0187/2018),

А.  като има предвид, че сключването на брак в детска възраст, както и на ранен и принудителен брак е сериозно нарушение на правата на човека, и по-специално на правата на жените, включително правата на равенство, независимост и физическа неприкосновеност, достъп до образование и защита срещу експлоатация и дискриминация, и че това е проблем, който съществува не само в трети държави, но може да възникне и в някои държави членки; като има предвид, че прекратяването на тези практики е един от приоритетите на външната дейност на ЕС в областта на насърчаването на правата на жените и правата на човека; като има предвид, че различни международни харти и закони забраняват сключването на брак преди навършване на пълнолетие, като например Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея; като има предвид, че сключването на брак в детска възраст, както и на ранен и принудителен брак оказва силно отрицателно въздействие върху физическото и психичното здраве и личностното развитие на засегнатите лица и върху децата, родени от такъв брак, и в резултат на това — върху обществото като цяло; като има предвид, че сключването на брак в детска възраст е форма на принудителен брак, тъй като децата сами по себе си не са в състояние да дадат своето пълно, свободно и информирано съгласие за сключването на брак или за момента на сключването му; като има предвид, че децата са особено уязвима група;

Б.  като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да защитава правата на детето и че сключването на брак в детска възраст, както и на ранен и принудителен брак е нарушение на тези права; като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за пълна защита и насърчаване на правата на детето във външната си политика;

В.  като има предвид, че в законен брак не се встъпва без пълното и свободно съгласие на двете страни, нито и от лице под минималната възраст за брак;

Г.  като има предвид, че браковете в детска възраст са световен проблем, отвъд границите на държавите, културите и религиите; като има предвид, че омъжени момичета могат да бъдат срещнати във всички части на света — от Близкия изток до Латинска Америка, от Азия до Европа и от Африка до Северна Америка; като има предвид, че браковете в детска възраст засягат и момчетата, макар и в много по-малка степен от момичетата;

Д.  като има предвид, че към днешна дата над 750 милиона жени са били омъжени на възраст под 18 години, от които 250 милиона — на възраст под 15 години; като има предвид, че понастоящем близо 40 милиона момичета на възраст между 15 и 19 години са омъжени или живеят във фактическо брачно съжителство; като има предвид, че всяка година още около 15 милиона момичета се омъжват, преди да са навършили 18 години, като от тях 4 милиона сключват брак преди 15-та си година; като има предвид, че 156 милиона момчета са били оженени също на възраст под 18 години, от които 25 милиона – на възраст под 15 години; като има предвид, че браковете в детска възраст, както и ранните и принудителните бракове са по-често явление в бедните и слабо развити региони; като има предвид, че броят на браковете в детска възраст, както и на ранните и принудителните бракове се увеличава поради нарастването на световното население; като има предвид, че в неотдавнашен доклад на УНИЦЕФ се прогнозира, че през 2050 г. около 1,2 млрд. момичета ще бъдат омъжени, преди да са навършили 18 години; като има предвид, че девет от всеки десет държави с най-голям процент на бракове в детска възраст са класифицирани като нестабилни държави;

Е.  като има предвид, че първопричините за браковете в детска възраст са като цяло бедността, липсата на образование, дълбоко вкорененото неравенство между половете и наличието на стереотипи, схващането, че бракът ще осигури „защита“, семейната чест и липсата на ефективна закрила за правата на момичетата и момчетата, както и различните вредни практики, разбирания, обичаи и дискриминационни норми; като има предвид, че тези фактори често се задълбочават поради ограничения достъп до качествено образование и до възможности за заетост, и се засилват от някои вкоренени обществени правила за браковете в детска възраст, както и за ранните и принудителните бракове;

Ж.  като има предвид, че сключването на брак в детска възраст, както и на ранен и принудителен брак е свързано с голям риск от ранна и нежелана бременност, с висока майчина и детска смъртност, с по-слабо използване на методите за семейно планиране и с нежелана бременност, с повишен риск за здравето, с неподходящ или несъществуващ достъп до информация за сексуални и репродуктивни здравни услуги, което обикновено принуждава момичетата да прекратят образованието си; като има предвид, че в някои държави дори е забранено бременните момичета и младите майки да се връщат в класната стая; като има предвид, че браковете в детска възраст може да водят и до принудителен труд, робство и проституция;

З.  като има предвид, че въпреки че в Конвенцията на ООН за правата на детето се подчертава значението на мерките за насърчаване на редовното посещаване на училище, много момичета не получават образование поради редица фактори, като например поради това, че училищата са недостъпни или скъпи; като има предвид, че сключването на брак в детска възраст, както и на ранен и принудителен брак води до непропорционално голямо разрушително въздействие и до последици за цял живот за съответните жертви, и много често лишава засегнатите лица от възможността да продължат образованието си поради факта, че момичетата обикновено напускат училище по време на подготовката за брака или малко след него; като има предвид, че образованието, включително и сексуалното образование, е ефективен начин за предотвратяване на браковете в детска възраст, както и на ранните и принудителните бракове, защото достъпът до образование и обучение допринася за овластяване и осигуряване на възможности за заетост и насърчава свободата на избор, правото на самоопределяне и активното участие в обществото, а това позволява на лицата да се освободят от всякакви форми на контрол, накърняващи техните права, без които икономическото, правното, здравното и социалното положение на жените и на момичетата, както и развитието на обществото като цяло ще продължават да бъдат възпрепятствани;

И.  като има предвид, че всяка година 17 милиона лица, ненавършили пълнолетие, имат дете, което ги принуждава да поемат отговорности на възрастни и застрашава тяхното здраве, образование и икономически перспективи; като има предвид, че сключването на брак в детска възраст, както и на ранен и принудителен брак излага момичетата на ранно отглеждане на деца, включително сериозни рискове и затруднения по време на бременността и раждането, по-специално поради липсващ или силно недостатъчен достъп до медицинска помощ, в това число и висококачествени здравни центрове, което често води до майчина смъртност и заболеваемост; като има предвид, че е налице повишен риск от заболяване от заразни болести, включително и ХИВ; като има предвид, че усложненията по време на бременността и при раждането са основната причина за смърт при момичетата на възраст между 15 и 19 години в държавите с ниски и средни доходи; като има предвид, че смъртността при бебетата, родени от непълнолетни майки, е с около 50% по-висока и при тези бебета има по-голям риск от възникване на проблеми с физическото и умственото развитие; като има предвид, че честата и ранна бременност може да причини също така редица дългосрочни здравословни усложнения и дори смърт;

Й.  като има предвид, че браковете в детска възраст, както и ранните и принудителните бракове представляват нарушение на правата на детето и форма на насилие срещу момичетата и момчетата, и затова държавите имат задължението да разследват твърденията, да подлагат извършителите на наказателно преследване и да предоставят защита на жертвите, които са основно жени и момичета; като има предвид, че тези бракове следва да бъдат осъждани и не могат да бъдат оправдавани с никакви културни или религиозни основания; като има предвид, че браковете в детска възраст, както и ранните и принудителните бракове увеличават риска от основано на пола насилие и често са източник на насилие, упражнявано от интимния партньор, и на домашно и сексуално насилие, както и на физически, психически, емоционален и финансов тормоз и други вредни практики спрямо момичетата и жените, като например гениталното осакатяване на жени и така наречените „престъпления на честта“, както и повишения риск от излагане на момичетата и жените на дискриминация и основано на пола насилие през целия им живот;

К.  като има предвид, че броят на браковете в детска възраст, както и на ранните и принудителните бракове нараства значително в условията на въоръжени конфликти и природни и хуманитарни бедствия, при които често липсва медицинска и психологическа помощ или достъп до образование, както и възможности за препитание, а социалните мрежи и практики са нарушени; като има предвид, че при неотдавнашните миграционни кризи някои родители, загрижени да защитят своите деца, и по-специално дъщери, от сексуално насилие, или понеже ги считат за финансова тежест за семейството, смятат, че нямат друг избор, освен да ги омъжат на възраст под 18 години, с надеждата, че това ще им осигури изход от бедността;

Л.  като има предвид, че Конвенцията от Истанбул класифицира принудителния брак като вид насилие над жените и изисква криминализиране на актовете на принуждаване на дете да сключи брак и подмамване на дете в чужбина с цел принуждаването му да сключи брак; като има предвид, че липсата на достъп за жертвите до правна, медицинска и социална помощ може да утежни проблема; като има предвид, че 11 държави – членки на ЕС все още не са ратифицирали конвенцията;

М.  като има предвид, че поради естеството на браковете в детска възраст, както и на ранните и принудителните бракове много случаи остават недокладвани, в това число и случаите на малтретиране отвъд международните граници и културните ограничения, и че те могат да бъдат равносилни на форма на трафик на хора, водеща до робство, експлоатация и/или контрол;

Н.  като има предвид, че през юли 2014 г. в Лондон се състоя първата среща на високо равнище по проблемите на момичетата, насочена към мобилизиране на националните и международните усилия за прекратяване в рамките на едно поколение на гениталното осакатяване на жени и на браковете в детска възраст, както и на ранните и принудителните бракове;

О.  като има предвид, че предотвратяването и ответната реакция спрямо всички форми на насилие срещу момичета и жени, включително браковете в детска възраст, както и ранните и принудителните бракове, са една от целите в Плана за действие на ЕС в областта на равенството между половете за периода 2016 – 2020 г.;

П.  като има предвид, че браковете в детска възраст ще струват трилиони долари на развиващите се страни до 2030 г.(5);

Р.  като има предвид, че ранните бракове и браковете в детска възраст си остават табу и следва да бъдат публично дискутирани, за да се сложи край на ежедневното страдание на младите и подрастващите момичета и да се спре непрекъснатото нарушаване на техните човешки права; като има предвид, че един от начините за това е чрез подкрепа и разпространение на информация за работата на журналисти, дейци на изкуството, фотографи и активисти, работещи по въпроса за ранните бракове;

1.  отбелязва, че някои държави — членки на ЕС позволяват сключването на брак на 16-годишна възраст със съгласието на родителите; призовава законодателните органи както на държавите — членки на ЕС, така и на държавите извън Съюза, да постановят 18-годишната възраст като минимална възраст за встъпване в брак и да приемат необходимите административни, правни и финансови мерки, за да гарантират ефективното изпълнение на това изискване, например като насърчават регистрирането на браковете и на ражданията и като гарантират, че момичетата имат достъп до механизми за институционална подкрепа, включително психо-социално консултиране, механизми за защита и възможности за икономическо овластяване; отново заявява, че браковете в детска възраст, както и ранните и принудителните бракове следва да се считат за сериозно нарушение на правата на човека и накърняване на основните права на засегнатите деца, и преди всичко правото им на свободно изразяване на съгласие и правото им на физическа неприкосновеност и психично здраве, както и непряко правото на образование и пълноценно упражняване на техните граждански и политически права; осъжда браковете в детска възраст, както и ранните и принудителните бракове и счита, че всяко нарушение на законодателството следва да се наказва пропорционално и ефективно;

2.  счита, че е важно да се обърне внимание на различните причини за сключването на бракове в детска възраст, както и на ранни и принудителни бракове, включително вредни традиции, продължаваща бедност, конфликти, обичаи, последствия от природни бедствия, стереотипи, незачитане на равенството между половете и правата на жените и момичетата, здравеопазване и благосъстояние, липсата на подходящи възможности за образование, слаби правни и политически мерки, по-специално по отношение на децата от общностите в неравностойно положение; призовава в тази връзка ЕС и неговите държави членки да работят заедно със съответните органи на ООН и с други партньори, за да привлекат вниманието върху проблема с браковете в детска възраст, както и ранните и принудителните бракове; призовава ЕС и държавите членки да постигнат целите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, с цел провеждане на по-ефективна борба с вредните практики, като например гениталното осакатяване на жени, и подвеждане под отговорност на извършителите; подкрепя отпускането на по-голямо финансиране от ЕС и неговите държави членки чрез механизмите за помощ за развитие, които насърчават равенството между половете и образованието, с цел подобряване на достъпа до образование за момичетата и жените и увеличаване на техните възможности за участие в развитието на общностите и в икономическото и политическото ръководство, с оглед преодоляване на първопричините за сключването на бракове в детска възраст, както и на ранни и принудителни бракове;

3.  признава, че сама по себе си правната забрана за сключване на бракове в детска възраст, както и на ранни и принудителни бракове не гарантира преустановяването на тези практики; призовава ЕС и неговите държави членки да координират по-добре и да подобрят прилагането на международните договори, законодателство и програми, също така и чрез дипломатически връзки с правителства и организации от трети държави, с цел преодоляване на проблемите във връзка със сключването на бракове в детска възраст, както и на ранни и принудителни бракове; призовава да се положат всички възможни усилия за въвеждането на законови забрани и допълването им с по-широк набор от закони и политики; потвърждава, че това изисква приемането и прилагането на всеобхватни и цялостни политики, стратегии и програми, в това число отмяна на дискриминационните правни разпоредби относно брака и приемане на положителни мерки за оправомощаване на момичетата;

4.  отбелязва, че неравенството между половете, липсата на уважение към момичетата и жените като цяло и придържането към културни и социални традиции, които продължават и запазват дискриминацията спрямо момичетата и жените, са сред най-големите пречки в борбата срещу браковете в детска възраст, както и ранните и принудителните бракове; потвърждава освен това връзката между браковете в детска възраст, както и ранните и принудителните бракове и насилието, основано на защитата на честта, и призовава за надлежно разследване на подобни престъпления и за наказателно преследване на обвинените лица; освен това отбелязва, че момчетата и младите мъже могат също да бъдат жертви на такова насилие; призовава тези практики да бъдат взети предвид във всички съответни програми на ЕС и при провеждането на политически диалог между ЕС и страните партньори, с цел осигуряване на механизми за преодоляването им, както и чрез образоване и полагане на усилия за повишаване на информираността в страните партньори;

5.  посочва, че за провеждането на ефективна цялостна борба с браковете в детска възраст, както и с ранните и принудителните бракове Европейският съюз, като основен фактор за развитие и права на човека в международен план, трябва да играе водеща роля, в сътрудничество с регионалните организации и местните общности; призовава ЕС и неговите държави членки да работят с правоприлагащите органи и съдебните системи в трети държави и да предоставят обучение и техническа помощ, за да подпомогнат приемането и прилагането на законодателство, забраняващо браковете в детска възраст, както и ранните и принудителните бракове, и премахването на закони, социални стандарти и културни традиции, които действат като възпиращ фактор за правата и свободите на младите момичета и жените; призовава държавите членки да допринасят за прилагането на инициативи, като например инициативата „Spotlight“ на ЕС и ООН, която е насочена към премахване на всички форми на насилие спрямо жените и момичетата;

6.  приканва следователно тези държави членки, които все още не са направили това, да включат в своето национално законодателство пълна забрана за сключването на бракове в детска възраст, както и на ранни и принудителни бракове, да приложат наказателното право и да ратифицират Конвенцията от Истанбул; призовава държавите членки да си сътрудничат с гражданското общество, за да координират действията си по този въпрос; подчертава значението на целесъобразната и дългосрочна подкрепа за осигуряването на убежища за жени, деца бежанци и непридружени и разселени деца, така че никой да не бъде лишен от закрила поради липсата на ресурси; призовава всички държави членки да прилагат минималната възраст за встъпване в брак, определена от законодателството, и да следят положението, като събират разбити по полов признак данни и доказателства за свързаните с това фактори, за да могат да се оценят по-добре мащабите на проблема; призовава Комисията да създаде европейска база данни, включително и информация от трети държави, с цел мониторинг на явлението „принудителни бракове“;

7.  призовава Европейския съюз, в рамките на своята външна политика и своята политика на сътрудничество за развитие, да предложи стратегическо споразумение на своите партньори и да изиска за тази цел:

   а) забраната на браковете в детска възраст, както и на ранните и принудителните бракове във всички страни партньори, като се премахнат всички правни пропуски и законодателството се прилага в съответствие с международните стандарти за правата на човека, включително премахването на всякакви разпоредби, които може да разрешават, оправдават или създават условия за сключването на бракове в детска възраст, както и на ранни или принудителни бракове, в т.ч. и бракове, позволяващи на извършителите на престъпления, свързани с изнасилване, сексуално насилие, сексуална експлоатация, отвличания, трафик на хора или съвременни форми на робство, да заобиколят съдебното преследване и наказание, ако са сключили брак със своите жертви, по-специално като се отменят или изменят тези закони;
   б) спазването на тази забрана и практическото й прилагане на всички равнища след влизане на закона в сила, както и изпълнението на всеобхватни и цялостни стратегии и програми, включващи измерими поетапни цели, които да способстват за предотвратяване и премахване на браковете в детска възраст, както и на ранните и принудителните бракове, и тяхното целесъобразно финансиране и оценка, по-специално чрез гарантиране на достъп до правосъдие и механизми за отчетност и правна защита;
   в) правителствата партньори да показват устойчиво лидерство и политическа воля за прекратяване на браковете в детска възраст и за разработване на всеобхватни правни рамки и планове за действие с ясни основни етапи и график, като се включат мерки за предотвратяване на браковете в детска възраст в различните сектори и като се призове за създаването на политически, икономически, социални, културни и граждански условия, които да защитават и оправомощават жените и момичетата и да подкрепят равенството между половете;
   г) мобилизирането на необходимите ресурси за постигането на тази цел, като се предвиди възможност за участие в това сътрудничество на всички институционални участници, като например съдебни, образователни и здравни специалисти, правоприлагащи органи, общностни и религиозни лидери, както и граждански организации, работещи в областта на борбата срещу браковете в детска възраст, както и ранните и принудителните бракове;
   д) обвързването на размера на отпусканата официална помощ за развитие за правителствените органи с ангажимента на страната получател да спазва по-специално изискванията за правата на човека, включително в борбата срещу браковете в детска възраст, ранните и принудителните бракове;
   е) изпълнението на програмата на UNFPA и на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), в тристранно сътрудничество между тези организации, Европейския съюз, неговите държави членки и техни организации на гражданското общество, работещи в тази област, както и страните партньори, с цел борба срещу браковете в детска възраст, ранните и принудителните бракове чрез прилагането на национални бюджетни планове за действие, като се отдава предимство на програми и методи, които могат да преодолеят така наречените културни, религиозни или племенни практики, които в действителност представляват най-грубо посегателство спрямо правата на детето и достойнството на децата; призовава това сътрудничество да разреши и свързаните с това въпроси за насилието, основано на защитата на честта;
   ж) прилагането на посочените програми въз основа на относимите конвенции и текстове, както и въз основа на специфичните цели и задачи, приети с резолюцията на Общото събрание на ООН от 25 септември 2015 г. в рамките на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и Целите за устойчиво развитие, и по-специално цел 3 („Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст“), цел 4 ((„Осигуряване на приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички“), цел 16 („Насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие, предоставяне на достъп до правосъдие за всички и изграждане на ефективни, отговорни и приобщаващи институции на всички равнища“), и по-специално „слагане край на злоупотребата, експлоатацията, трафика и всички форми на мъчения и насилие над деца”;
   з) изпълнението на тези програми следва да се основава също така и на цел 5 от Целите за устойчиво развитие („Постигане на равенство между половете и равни права за всички жени и момичета“), включително достъп до семейно планиране и до пълната гама от обществени и универсални права на сексуално и репродуктивно здраве, по-специално съвременни противозачатъчни средства и безопасен и законен аборт за момичетата; призовава Комисията и държавите членки в тази връзка да подкрепят движението „SheDecides“ и да заложат допълнително финансиране за международна помощ за сексуални и репродуктивни здравни услуги, в това число безопасни аборти и информация относно абортите, като по този начин противодействат на „правилото за глобално блокиране“, възстановено от правителството на САЩ в началото на 2017 г.;
   и) поставянето на въпроси, свързани с браковете в детска възраст, както и с ранните и принудителните бракове, при провеждането на постоянния диалог между специалния представител на ЕС за правата на човека Ставрос Ламбринидис и трети държави; насърчава Комисията и държавите членки да интегрират аспектите на равенството между половете в програмите за укрепване на мира и възстановяване след конфликти, да разработят програми за икономически поминък и образование за момичета и жени, които са станали жертва на бракове в детска възраст, ранни и принудителни бракове, и да улеснят техния достъп до здравни и репродуктивни услуги в засегнатите от конфликти райони;

8.  счита, че е много важно да се създаде пространство за почтителен диалог с лидерите на общността и да се повиши осведомеността на обществото като цяло, и по-специално на лицата в риск, посредством кампании за образоване и повишаване на осведомеността и чрез социалните мрежи и новите медии, като част от борбата срещу браковете в детска възраст, ранните и принудителните бракове; поради това призовава за разработването на хоризонтални правителствени, правни, обществени и дипломатически действия, насочени към предотвратяването на такива практики; счита, че е особено важно да се работи в рамките на местните общности с ключови заинтересовани страни, като например ученици в юношеска възраст, учители, родители, религиозни и общностни лидери, посредством общностни програми или специални програми за повишаване на осведомеността, целящи привличане на вниманието към неблагоприятното въздействие на браковете в детска възраст върху децата, семействата и общностите, съществуващото право по отношение на браковете в детска възраст и неравнопоставеността между половете, както и начините за получаване на достъп до финансиране за справяне с тези проблеми;

9.  счита, че оправомощаването на жените и момичетата посредством образование, социална подкрепа и икономически възможности е ключово средство за борба с тези практики; препоръчва на ЕС да насърчава и защитава равните права на жените и момичетата във връзка с достъпа до образование, като постави специален акцент върху свободното и качествено начално и средно образование и включи обучение относно сексуалното и репродуктивното здраве в учебните програми на училищата, предоставяйки финансови стимули и/или помощ на семействата на момичетата за записване и за завършване на училище; подчертава, че е необходимо да се гарантира пълен достъп до образование за децата бежанци и да се насърчава тяхното интегриране и включване в националните образователни системи; признава необходимостта от подкрепа и защита на лицата, които са застрашени от бракове в детска възраст, както и от ранни и принудителни бракове, и на лицата, които вече са сключили подобен брак, във връзка с образованието, предоставянето на психологическа и социална подкрепа, жилищното настаняване и други качествени социални услуги, както и услуги за психическо, сексуално и репродуктивно здраве и полагане на здравни грижи;

10.  призовава Европейския съюз да вземе мерки за провеждане на обучения за държавните служители, включително дипломатически служители, социални работници, религиозни и обществени лидери, за всички правоприлагащи органи, за съдебните системи на трети държави, за възпитатели, преподаватели и друг персонал, който е в контакт с потенциалните жертви, с цел те да могат да предприемат действия при случаи на бракове в детска възраст и да идентифицират и подкрепят по-добре момичетата и момчетата, които са изложени на опасността от сключване на брак в детска възраст, на принудителен или ранен брак, на домашно насилие, риск от сексуално насилие и други практики, които подкопават човешките права и достойнство, както и да могат да предприемат ефективни мерки за гарантиране на зачитането на правата и достойнството на тези лица;

11.  приканва Европейския съюз да предприеме мерки за провеждането на обучения за органите на реда, за да могат те да налагат по-ефективно зачитането на правата на момичетата, изложени на ранни и принудителни бракове, на домашно насилие, на риск от изнасилване и на каквато и да било друга практика или посегателство върху човешкото достойнство;

12.  призовава държавите членки да осигурят на жените и момичетата мигранти самостоятелно разрешение за пребиваване, което да не зависи от статута на техните съпрузи или партньори, по-специално за жертвите на физическо и психическо насилие, включително принудителни или уговорени бракове, както и да гарантират предприемането на всички административни мерки за тяхната защита, включително ефективен достъп до механизми за помощ и закрила;

13.  призовава ЕС и неговите държави членки да обмислят подкрепянето и засилването на мерките за защита в трети държави, като например безопасните домове и достъпа до правна, медицинска и, когато е необходимо, консулска помощ за лицата, жертви на бракове в детска възраст, както и на ранни и принудителни бракове;

14.  потвърждава, че Европейският съюз, който държи на зачитането на правата на човека и основните ценности, сред които зачитането на човешкото достойнство, трябва да бъде абсолютно безупречен на ниво държави членки, и приканва Комисията да предприеме мащабна кампания за повишаване на осведомеността и да посвети една европейска година на борбата срещу браковете в детска възраст, ранните и принудителните бракове;

15.  решително подкрепя дейността на глобалното партньорство „Момичета, не булки” за премахване на браковете в детска възраст и даване на възможност на момичетата да реализират потенциала си;

16.  приветства текущата кампания на Африканския съюз за прекратяване на браковете в детска възраст и дейността на някои организации, като например Кралското общество на Британската общност, в подкрепа на повече действия за премахване на браковете в детска възраст и справяне с неравнопоставеността между половете;

17.  подчертава неотложната необходимост от информиране и образоване на мъжете и момчетата, като се спечели подкрепата им за прилагането на мерки за защита на правата на човека, включително правата на децата и на жените;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на ООН.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0379.
(2) ОВ C 289, 9.8.2016 г., стр. 57.
(3) https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/131181.pdf
(4) https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/eu_action_plan_on_human_rights_and_democracy_en_2.pdf
(5) Куентин T. Уодън; Чата Мале; Ада Колобадия Найхуба; Аденике Опеолува Онагурова; Абудрахим Савагодо; Али Йедан; Джеф Едмеадас; Аслихан Кес; Джон Неету; Лидия Мурити; Мара Щайнхаус; Сюзан Петрони, Икономически последици от браковете в детска възраст: Глобален синтезиран доклад, Икономически последици от браковете в детска възраст, Вашингтон, окръг Колумбия, Група на Световната банка, 2017 г.


Определение за МСП
PDF 155kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно определението за МСП (2018/2545(RSP))
P8_TA(2018)0293B8-0304/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Комисията 2003/361/ЕО от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г., озаглавено „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078), и резолюцията на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно посоченото съобщение(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г. относно малките и средни предприятия (МСП): конкурентоспособност и възможности за развиване на стопанска дейност(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно семейните предприятия в Европа(4),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 15 септември 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено: „Новите европейски лидери — Инициатива за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия“ (COM(2016)0733),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно определението за МСП (O-000050/2018 — B8‑0031/2018),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по промишленост, изследвания и енергетика,

—  като взе предвид член 128 и член 123, параграфи 2—8 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че в 23-те милиона МСП в ЕС, които представляват около 99% от всички предприятия, са заети почти две трети от европейското работещо население, и тези предприятия осигуряват над 90 милиона работни места, като създават добавена стойност от порядъка на 3,9 трилиона евро; като има предвид, че те имат жизненоважен принос за икономическия растеж, социалното сближаване и създаването и поддържането на устойчиви и висококачествени работни места, и са ключови двигатели в контекста на енергийния преход, борбата срещу изменението на климата и конкурентоспособността на ЕС в областта на екологосъобразните технологии, както и основен източник на иновации в ЕС;

Б.  като има предвид, че 90% от МСП в ЕС и 93% от всички дружества от ЕС в нефинансовия стопански сектор са микропредприятия, които създават най-голям дял от добавената стойност и заетостта сред МСП, тъй като осигуряват заетост на около 30% от работната сила в Европа и следователно се нуждаят от специално внимание;

В.  като има предвид, че административната тежест и финансовите пречки за МСП са несъразмерно високи в сравнение с тези за по-големите предприятия, независимо от тяхната организационна структура, и това ги възпрепятства да бъдат конкурентоспособни, да изнасят и да създават работни места, като има предвид, че на равнище ЕС и на регионално и местно равнище те се ползват от специфична подкрепа, включително възможности за финансиране и опростени процедури, но може да се положат още усилия, които надхвърлят вече поетите политически ангажименти, за да се създаде по-опростена и по-благоприятна среда за МСП;

Г.  като има предвид, че около 100 правни акта на ЕС съдържат позоваване на определението за МСП (наричано по-нататък „определението за МСП“), предимно в областта на политиката за защита на конкуренцията, законодателството относно финансовите пазари, структурните фондове и фондовете в областта на научните изследвания и иновациите, но също така и в трудовото законодателство, законодателството в областта на околната среда, енергетиката, защитата на потребителите и социалната сигурност, като например в актовете на вторичното законодателство на Съюза във връзка с REACH и Директивата за енергийната ефективност;

Д.  като има предвид, че последователната регулаторна среда с ясни разпоредби е благоприятна за всички предприятия и че по-стриктното определение за МСП е инструмент, с който може да смекчи неефективността на пазара и проблемите, които са присъщи на конкуренцията между предприятия, които се различават по отношение на своя размер, обем на активите и стопански модел;

Е.  като има предвид, че Комисията редовно наблюдава прилагането на определението на ЕС за МСП; като има предвид, че неколкократно беше извършена оценка (през 2006 г., 2009 г. и за последно през 2012 г.), която стигна до заключението, че не е необходимо значително преразглеждане на определението на ЕС за МСП;

Ж.  като има предвид, че междусекторната верига за създаване на стойност за МСП дава възможност за намаляване на институционалните, техническите и бюрократичните пречки и че са необходими ефективни политики за подкрепа за създаването на мрежи между предприятията;

З.  като има предвид, че определението за МСП трябва да допринася за улесняването на създаването на качествени работни места, подобряването на условията на труд и сигурността, както и ограничаване до абсолютния минимум на всякакви злоупотреби;

Определението за МСП

Действия на Комисията

1.  приветства първоначалната оценка на въздействието, извършена от Комисията, и одобрява поставянето на акцент върху предприятията, които се нуждаят от подкрепа и прости правила, за да се подобрят сигурността при планирането и правната сигурност за МСП; с оглед на това приветства обществените консултации, проведени от Комисията;

2.  счита, че гъвкавостта, предвидена в препоръката от 2003 г., следва да бъде запазена с оглед на естеството на този стратегически инструмент и на множеството различия между отделните МСП и държави членки; изразява убеждение, че общата структура на определението трябва да бъде запазена и прилагана с правилната комбинация от вече установените критерии;

Повторна оценка на определението за МСП

3.  настоятелно призовава Комисията да предотврати евентуалното създаване на изкуствени корпоративни структури от по-големите субекти с цел те да се възползват от определението за МСП, което би могло да доведе до създаването на система, при която наличната подкрепа се разпределя неправилно и в по-широк кръг и съответно не е на разположение на онези МСП, които се нуждаят от нея; подчертава, че всяко актуализиране на определението за МСП следва винаги да се извършва в полза на МСП и да облекчава техния достъп до публична подкрепа;

4.  призовава Комисията да разгледа възможността за актуализиране на определението за МСП, като същевременно отчита икономическите прогнози на Комисията по отношение на инфлацията и производителността на труда, за да се избегне необходимостта от спешна допълнителна корекция през следващите години; счита, че всяка бъдеща корекция на определението за МСП следва да бъде извършена по такъв начин, че да се гарантира дългосрочна стабилност на определението;

5.  посочва, че броят на работниците се е превърнал в общоприет критерий и следва да продължи да бъде основен критерий; признава, че критерият за броя на работниците има известни ограничения по отношение на точността на сравнение за целия ЕС и поради това счита, че оборотът и счетоводният баланс също са важни критерии за определянето; подчертава освен това значението на правилното признаване на стартиращите предприятия и на „микропредприятията“, а съответно и на абревиатурата ММСП;

6.  подчертава, че съществува необходимост от изясняване на понятията „свързано предприятие“ и „предприятие партньор“ и на статута на МСП при сливания; счита опростяването на процедурите, на бюрокрацията и на приложимите правила за задължително условие; призовава в тази връзка Комисията да опрости приложимите правила; счита, че ако стартиращите предприятия работят заедно със съвместни предприятия, предприятията, свързани със съвместните предприятия, следва да не се вземат предвид, когато се извършва оценка на статута на МСП по отношение на стартиращите предприятия, при условие че съответното предприятие не са изкуствено създадена структура и няма допълнителни връзки между стартиращото предприятия и свързаните предприятия;

7.  призовава Комисията да подкрепи обединенията на предприятия, по-специално клъстерите и мрежите от предприятия, с цел да се насърчи рационализирането на разходите и подобряването на обмена на знания и експертен опит, по-специално по отношение на иновациите, свързани с продуктите/услугите и с процесите;

Други въпроси във връзка с определението за МСП

8.  приветства инициатива на Комисията за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия, счита, че насърчаването на предприемачеството е важно за икономическия растеж в ЕС; приветства двугодишния преходен период, през който например бързо разрастващите се предприятия ще запазят статута си на МСП; призовава за оценка на необходимостта от удължаване на преходния период; призовава Комисията да продължи да работи за подпомагане на предприемачите, стартиращите предприятия и МСП в инициативи за набиране на средства, включително нови инициативи като колективното финансиране;

9.  счита, че инструментите за икономическа дипломация, използвани на равнището на Съюза, като например Мисията за растеж, може да се използват с цел да се реагира по-ефективно на икономическите предизвикателства и да се използват по-добре икономическите възможности на световно равнище; призовава в тази връзка Комисията да полага повече усилия в тази област в рамките на стратегията на ЕС за промишлената политика, без да създава дублиращи се структури; в тази връзка призовава за въвеждането на показател „Потенциал за износ спрямо размера на предприятието“, който да бъде разработен с цел предоставянето на повече информация и примери за добри практики във връзка с възможностите за интернационализирането и конкурентоспособността в международен аспект на МСП и да се оказва допълнителна подкрепа на МСП с голям потенциал за износ;

10.  изразява загриженост, че на предприятията, които са надхвърлили границите на определението за МСП и въпреки това имат типична за средните предприятия структура (т.нар. „дружества със средна пазарна капитализация“), не се обръща необходимото внимание от страна на лицата, разработващи политиките, въпреки значителния им принос за заетостта и растежа, който е резултат от високата им производителност; поради това призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на отделно определение за тези предприятия, за да се осигури възможност за целеви мерки за дружествата със средна пазарна капитализация, като същевременно се избягва рискът определението за МСП да бъде разширено до степен, която би била в ущърб на неговите първоначални цели;

11.  отбелязва, че освен МСП, упражняващите свободна професия и големите предприятия, дружествата със средна пазарна капитализация също имат принос към заетостта и растежа, особено поради своята производителност, и затова заслужават да им бъде отделено надлежно внимание в политиките на ЕС;

12.  призовава Комисията, в допълнение към отдаването на приоритет на мерките на ЕС, насочени към МСП, да разгледа възможностите за инициатива, насочена към финансиране, което би покрило достъпа до научноизследователско сътрудничество, стратегии за цифровизация и навлизането на пазари за износ;

Задължения за докладване, статистически данни, изследвания и оценки на въздействието

13.  счита, че бъдещите програми по COSME, РП9, както и по структурните фондове в рамките на следващата МФР следва да продължат да отделят достатъчно средства за подкрепа на МСП, чиято дейност е насочена към нововъведения и създаване на работни места;

14.  подчертава колко е важно да се запази ясно и общо определение за МСП в светлината на текущите преговори относно оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз, тъй като МСП са определени в законодателството на ЕС и често получават специален статус в търговските споразумения на Съюза;

15.  призовава Комисията да извърши цялостно проучване относно възможните последици от определението за МСП за икономическото развитие и създаването на ефекти на блокиране, които се изразяват в това, че дружествата доброволно се отказват от растеж, за да избегнат бюрократична тежест и други задължения, които възникват поради загубата на статуса им на МСП;

16.  подчертава, че малките предприятия за обществени услуги на местно равнище, които отговарят на критериите за МСП, изпълняват важни задачи за местните общности, като са дълбоко вкоренени в своята местна бизнес среда и, наред с другото, осигуряват необходимите условия за растежа на всички други МСП; отбелязва, че публичната собственост не означава непременно финансова или регулаторна подкрепа от страна на публичния субект, което се дължи на особеностите на националното законодателство, законодателството в областта на държавната помощ или финансово слаби публични субекти; поради това насърчава Комисията да извърши проучване относно въздействието на определението върху публичните предприятия, които са финансово независими, организирани съгласно частното право или функционират при конкурентни условия с частни дружества;

17.  призовава Комисията да проучи доколко са приложими секторни определения за МСП, за да се следят въздействието на един такъв подход върху съответните сектори на икономиката и добавената стойност, която се създава;

18.  призовава проверката на въздействието върху МСП, при която се прилага принципът „Мисли първо за малките“, да стане задължителен елемент за всички законодателни предложения на ЕС, като се изключат собствените начинания на Комисията; подчертава, че резултатът от тази проверка следва да е ясно посочен в оценката на въздействието на всички законодателни предложения; призовава за съответен ангажимент от страна на Комисията в рамките на следващото междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество, като счита, че може да се разгледа възможността за актуализиране на „Законодателен акт за малкия бизнес в Европа“;

Насоки за малките и средните предприятия (МСП) във връзка с определението

19.  призовава държавите членки и Комисията да предоставят на предприятията своевременно и по най-добрия начин насоки относно процедурите, използвани за определяне на статуса на МСП, както и информация за всички промени в определението или процедурите за МСП;

o
o   o

20.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.
(2) ОВ C 377E, 7.12.2012 г., стр. 102.
(3) ОВ C 68E, 7.3.2014 г., стр. 40.
(4) ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 57.


Преговори във връзка с всеобхватното споразумение между ЕС и Азербайджан
PDF 183kWORD 63k
Препоръка на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. към Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно преговорите във връзка с всеобхватното споразумение между ЕС и Азербайджан (2017/2056(INI))
P8_TA(2018)0294A8-0185/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2, 3 и 8 и дял V, и по-специално членове 21, 22 и 36 от Договора за Европейския съюз, както и част пета от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид започването на преговорите между Европейския съюз и Азербайджан на 7 февруари 2017 г. с цел сключване на ново всеобхватно споразумение, което трябва да замени Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Азербайджан, от друга страна(1),

—  като взе предвид приемането от Съвета на указанията за водене на преговори по това споразумение на 7 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид Меморандума за разбирателство относно стратегическо партньорство между ЕС и Азербайджан в областта на енергетиката от 7 ноември 2006 г.,

—  като взе предвид основните резултати от 15-ото заседание на Съвета за сътрудничество между Европейския съюз и Азербайджан от 9 февруари 2018 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 19 декември 2017 г. относно отношенията между ЕС и Азербайджан в рамките на преразгледаната ЕПС (SWD(2017)0485),

—  като взе предвид съобщението на Бюрото на Парламентарната асамблея Евронест до държавните и правителствените ръководители от 30 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид своята препоръка от 15 ноември 2017 г. до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно Източното партньорство с оглед на срещата на високо равнище през ноември 2017 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност(3),

—  като взе предвид съвместните декларации от срещите на високо равнище на Източното партньорство, включително тази от 24 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид публикацията на Комисията и на ЕСВД от юни 2016 г. относно „Глобалната стратегия на Европейския съюз за външната политика и политиката на сигурност“, и по-специално ключовите принципи, заложени в нея,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2017 г. относно случая с азербайджанския журналист Афган Мухтарли(4), както и други резолюции относно Азербайджан, и по-специално тези относно положението с правата на човека и принципите на правовата държава,

—  като взе предвид изявлението от 14 януари 2018 г. на говорителя по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/европейската политика за съседство и преговорите за разширяване относно осъждането на журналиста Афган Мухтарли в Азербайджан,

—  като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 11 октомври 2017 г. относно функционирането на демократичните институции в Азербайджан,

—  като взе предвид започването на 5 декември 2017 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа на производство за установяване на нарушение поради това, че азербайджанските органи продължават да отказват да изпълнят решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Илгар Мамадов срещу Азербайджан,

—  като взе предвид доклада от мисията на Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/БДИПЧ) за оценка на потребностите от 2 март 2018 г. относно предсрочните президентски избори в Азербайджан,

—  като взе предвид член 108, параграф 4 и член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и позицията под формата на изменения на комисията по международна търговия (A8-0185/2018),

А.  като има предвид, че Източното партньорство се основава на споделен ангажимент между Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна и Европейския съюз да задълбочават своите отношения и да се придържат към международното право и основните ценности, включително демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление, зачитането на правата на човека и основните свободи; като има предвид, че новото споразумение между ЕС и Азербайджан следва да утвърждава интересите на Съюза в региона, както и да популяризира неговите ценности;

Б.  като има предвид, че Парламентът подкрепя задълбочаването на отношенията с всички членове на Източното партньорство, доколкото те зачитат тези основни ценности; като има предвид, че в рамките на политиката за Източното партньорство привлекателният дългосрочен модел „ИП+“, предложен от Парламента в неговата резолюция от 15 ноември 2017 г. относно Източното партньорство, който потенциално би могъл да доведе до тяхното присъединяване към митническия съюз, енергийния съюз, цифровия съюз и Шенгенското пространство, наред с другото, следва да бъде отворен и за държави, които нямат споразумение за асоцииране с ЕС – като например Азербайджан – след като те вече бъдат готови да поемат подобни нараснали ангажименти и са постигнали значителен напредък по изпълнението на взаимно договорени реформи;

В.  като има предвид, че отношенията между ЕС и Азербайджан понастоящем са регламентирани от Споразумението за партньорство и сътрудничество от 1999 г.; като има предвид, че ЕС е първият търговски партньор на Азербайджан и неговият най-голям пазар за износ и внос, с дял от 48,6% от общата търговия на Азербайджан, и освен това представлява най-големият източник на преки чуждестранни инвестиции за страната; като има предвид, че Азербайджан е стратегически енергиен партньор за ЕС, което дава възможност за диверсифициране на енергийните източници на ЕС; като има предвид обаче, че икономиката на Азербайджан разчита на добива на нефт и газ за около 90% от износа на страната, което я прави уязвима по отношение на външни сътресения и колебания в международните цени на петрола; като има предвид, че Азербайджан все още не е член на СТО, което води до сериозни тарифни и нетарифни бариери, възпрепятстващи търговските и икономическите отношения с ЕС;

Г.  като има предвид, че ЕС и Азербайджан подчертаха в съвместната декларация от срещата на високо равнище на Източното партньорство от 24 ноември 2017 г., че „по диференциран начин ЕС ще продължи да обсъжда съвместно с всяка от страните партньори, в т.ч. Армения, Азербайджан и Беларус, привлекателни и реалистични варианти за засилване на съвместната търговия и насърчаване на инвестициите, които да отразяват общите интереси, реформираната инвестиционна политика във връзка със защитата на инвестициите, както и правилата за международна търговия и свързаните с търговията международни стандарти, включително в областта на правата на интелектуалната собственост, и да допринесат за модернизацията и диверсификацията на икономиките“;

Д.  като има предвид, че се очаква новото споразумение да окаже положително въздействие върху Азербайджан във връзка с насърчаване на демократичните стандарти, растежа и икономическото развитие; като има предвид, че такива перспективи са особено важни за младежта в Азербайджан с оглед на насърчаването на ново поколение от образовани азербайджански граждани, така че да се подкрепят нашите основни ценности и да се модернизира държавата; като има предвид, че наличието на пълноценно функциониращо гражданско общество е жизненоважна предпоставка за осигуряване на икономическа диверсификация;

1.  отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:

Общи принципи, основни ценности и ангажимент за разрешаване на конфликти

Политически диалог и регионално сътрудничество

Принципи на правовата държава, зачитане на правата на човека и основните свободи

Търговско и икономическо сътрудничество

Енергетика и други области на сътрудничество

Институционални разпоредби

   а) да гарантират, че задълбочаването на отношенията между ЕС и Азербайджан зависи от зачитането и спазването на основните ценности и принципите на демокрацията, правовата държава, доброто управление, зачитането на правата на човека и основните свободи, включително свободата на изразяване и на сдружаване, правата на малцинствата и равенството между половете, в интерес и на двете страни, и по-специално на техните граждани;
   б) да припомнят на азербайджанските органи позицията на Парламента, изразена в неговата препоръка от 15 ноември 2017 г. относно Източното партньорство, в която Азербайджан се призовава да изпълни своите международни ангажименти и в която недвусмислено се посочва, че няма да се ратифицира всеобхватно споразумение с държава, която не зачита основните ценности и права на ЕС, по-специално във връзка с неизпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и тормоза, сплашването и преследването на защитници на правата на човека, неправителствени организации, членове на опозицията, адвокати, журналисти и активисти в областта на опазването на околната среда; да гарантират освобождаването на всички политически затворници и лица, лишени от свобода заради техните убеждения, в Азербайджан, както беше обявено от азербайджанските органи, преди да се сключва каквото и да е ново споразумение между ЕС и Азербайджан; да гарантират включването в новото споразумение на специален механизъм за суспендиране, с ясни разпоредби относно зачитането на принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи;
   в) да припомнят на азербайджанските органи позицията на Парламента, изразена в същата тази препоръка, съгласно която ратифицирането на нови споразумения между ЕС и всяка от страните по конфликта в Нагорни Карабах трябва да бъде обвързано с поемането на конкретни ангажименти и постигането на съществен напредък за мирното разрешаване на конфликта, като например запазване на примирието и подкрепа за прилагане на основните принципи на ОССЕ от 2009 г. и усилията на съпредседателите на Минската група на ОССЕ; да изтъкнат отново необходимостта от включване на арменското и азербайджанското гражданско общество във всеки преговорен процес;
   г) да гарантират, че бъдещото споразумение с Азербайджан е амбициозно, всеобхватно и ориентирано към бъдещето, че то е съвместимо със стремежите на ЕС и на Азербайджан, въз основа на споделени ценности и интереси, че е съгласувано с Програмата за устойчиво развитие за 2030 г. и ще осигури осезаеми и конкретни ползи за двете страни, не само за големите дружества, но също така и с оглед на специфичните характеристики на МСП, и освен това е от полза както за гражданите на ЕС, така и за гражданите на Азербайджан;
   д) да гарантират бърз и стабилен напредък в преговорите с цел подписване на това ново споразумение преди следващата среща на високо равнище на Източното партньорство през 2019 г. единствено ако са изпълнени горепосочените условия;
   е) да популяризират активно и ясно целите и условията на новото споразумение и на текущия процес на преговори, за да се подобри прозрачността и обществената осведоменост в Азербайджан и в ЕС относно очакваните възможности и ползи, които биха произтекли от неговото сключване, като по този начин се противодейства на всякакви кампании за дезинформация;
   ж) да предвидят редовен и задълбочен политически диалог с цел насърчаване на решителни реформи, насочени към укрепване на институциите и засилване на разделението на техните правомощия, за да могат те да станат по-демократични и независими, да защитават правата на човека и свободата на медиите и да развият регулаторна среда, в която гражданското общество да може да функционира без ненужна намеса, включително в процеса на реформи;
   з) да изготвят конкретни мерки за изпълнение на препоръките, отправени от ОССЕ/БДИПЧ и Венецианската комисия на Съвета на Европа, с цел да се гарантира напредък при провеждането на приобщаващи избори и референдуми в условия на съревнование и прозрачност, като се гарантира свободно и честно изразяване на мнението и стремежите на азербайджанските граждани;
   и) да подкрепят изцяло предварителните заключения на ОССЕ и Съвета на Европа по отношение на мисиите за наблюдение на избори във връзка с провеждането на предсрочни президентски избори на 11 април 2018 г., съгласно които „при провеждането на изборите е липсвала реална конкуренция“ поради „ограничителна политическа среда“, „правна рамка, която ограничава основните права и свободи“, „липса на плурализъм, включително в медиите“, „широко разпространено неспазване на задължителните процедури, липса на прозрачност и наличие на многобройни сериозни нередности, като например добавяне на фалшифицирани бюлетини в избирателните урни;“;
   й) да се стремят към договаряне на разпоредби, засилващи сътрудничеството, с цел насърчаване на мира и международното правосъдие, и по-специално да настояват Азербайджан да изпълнява международните си задължения, включително като член на Съвета на Европа, както и да спазва решенията на Европейския съд по правата на човека; да насърчат Азербайджан да подпише и ратифицира Римския статут на Международния наказателен съд (МНС); да положат също така усилия за прилагане на ефективни мерки за сътрудничество в борбата с разпространението на оръжия за масово унищожение, както и за справяне с незаконната търговия с малки оръжия и леки въоръжения;
   к) да осигурят по-тясно сътрудничество по въпросите на външната политика, отбраната и сигурността, за да се гарантира възможно най-голямо сближаване, по-специално по отношение на мерките в отговор на глобалните заплахи и предизвикателства, включително тероризма, предотвратяването на конфликти, управлението на кризи и регионалното сътрудничество, като същевременно се взема предвид диверсифицираната външна политика на Азербайджан; да подкрепят подписването на Рамковото споразумение за участие между ЕС и Азербайджан, за да се осигури правна и политическа основа за сътрудничество при мисии и операции, свързани с общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО);
   л) да гарантират, че се отдава висок приоритет на диалога между Азербайджан и Армения и на засиленото участие на ЕС в мирното решаване на конфликта в Нагорни Карабах, в съответствие с основните принципи на ОССЕ от 2009 г., и по-специално с подкрепата на съпредседателите на Минската група на ОССЕ, като се насърчават всички инициативи, водещи до укрепване на мира, като например спазване на примирието от всички страни, провеждане на диалог на всички равнища, включително водене на разговори на високо равнище, ограничаване на подбуждащите към омраза изказвания, прилагане на реални мерки за изграждане на доверието, значително увеличаване на броя на международните наблюдатели на ОССЕ и по-задълбочен обмен между арменското и азербайджанското гражданско общество, в това число между религиозни и културни дейци, с цел подготовка на арменското и азербайджанското общество за мирно съвместно съществуване; да изразят дълбока загриженост във връзка със съсредоточаването на военни сили и непропорционалните разходи за отбрана в региона;
   м) да въведат специални разпоредби за подкрепа на важните усилия на органите на властта за подпомагане на големия брой бежанци и вътрешно разселени лица, както и за подкрепа на цивилните лица, живеещи в райони на конфликт, в рамките на международно признатите граници на Азербайджан; да настояват за зачитане на правата на всички лица, живеещи в границите на Азербайджан, било то временно или постоянно; да допринесат по-специално за зачитане на тяхното право на завръщане у дома и възстановяване на тяхната собственост, както и получаване на обезщетение, в съответствие с решенията на ЕСПЧ, от страна на всички участници в конфликта;
   н) да осигурят подкрепа за реформа на съдебната система с цел гарантиране на нейната безпристрастност и независимост от изпълнителната власт и укрепване на принципите на правовата държава; по-специално да гарантират независимостта на юристите чрез премахване на нежеланата намеса в работата на адвокатите, да осигурят възможности за самостоятелно практикуващите адвокати да представляват клиенти чрез нотариално заверено пълномощно и да сложат край на произволните правомощия на азербайджанската адвокатска колегия да изключва адвокати от колегията и да отказва приемането на нови членове;
   о) да осигурят също така подкрепа за развитието на силна рамка за защита на правата на човека, основните свободи и равенството между половете; да подчертаят, че е важно да се обезпечи представителство на жените на всички нива на управление, включително тяхното равноправно, пълноценно и активно участие за предотвратяването и разрешаването на конфликти, и да призоват настоятелно Азербайджан да подпише Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие;
   п) да въведат специални разпоредби за подкрепа на Азербайджан в борбата срещу икономическите престъпления, включително корупцията, изпирането на пари и укриването на данъци; да насърчат по-голяма прозрачност по отношение на действителните собственици на дружества и тръстове, както и при финансовите дейности на големи дружества във връзка с реализираните печалби и платените данъци; да подкрепят разследванията на схеми за изпиране на пари, и по-специално аферата с „Перачницата“, и да създадат специални механизми за надзор и контрол, като например ограничен достъп до европейската банкова система за лицата, участващи в изпиране на пари и схеми за измама;
   р) да осигурят възможности за засилване на сътрудничеството и да подкрепят Азербайджан в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и киберпрестъпността, както и при предотвратяването на радикализацията и трансграничната престъпност; да работят съвместно, по-конкретно за борба срещу каналите за набиране на лица от терористични организации;
   с) да включат разпоредби относно прилагането в Азербайджан на наказателно законодателство, свързано със защитата на правата на човека и основните свободи и насочено към прекратяване на политическите преследвания и отвличания, произволните забрани за пътуване, нападките срещу политически дисиденти, включително чрез клевети, както и срещу независими журналисти, защитници на правата на човека, представители на неправителствени организации и най-уязвимите членове на обществото, като например членовете на някои малцинствени групи, в това число общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните лица, куиър и интерсексуалните (ЛГБТКИ) лица; да гарантират включването на конкретни позовавания на тези групи в споразумението; да потвърдят, че тези практики са неприемливи за всяка потенциална страна – партньор на ЕС; да създадат засилен форум за ефективен и ориентиран към постигането на резултати диалог за правата на човека между ЕС и Азербайджан чрез провеждане на консултации с основните международни и действително независими азербайджански НПО, като постигнатият напредък се оценява ежегодно спрямо конкретни показатели;
   т) да настояват за приемането на съответни изменения в законодателството, за да се осигурят възможности за легитимни действия на организациите на гражданското общество, да се премахнат неоснователните ограничения по отношение на изискванията за тяхната регистрация, дейност и достъпа им до регистрация за чуждестранно финансиране и безвъзмездни средства, както и да се прекрати провеждането на неоснователни наказателни разследвания, ненужното отчитане пред различни държавни агенции, обискирането на офиси, замразяването на сметки, забраните за пътуване и преследването на техните лидери;
   у) да гарантират, че до приключването на преговорите Азербайджан ще освободи всички политически затворници и лицата, лишени от свобода заради своите убеждения, включително най-емблематичните случаи, сред тях тези на Илгар Мамадов, Афган Мухтарли, Мехман Хюсеинов, Илкин Рустамзаде, Сеймур Хазийев, Рашад Рамазанов, Елхин Есмайли, Гияс Ибрахимов, Байрам Мамадов, Асиф Юсифли и Фуад Гахраманли, че ще отмени издадените за тези лица забрани за пътуване, в това число и забраната спрямо журналистката Хадиджа Исмаилова и адвоката Интигам Алиев, както и че ще изпълни изцяло решенията на ЕСПЧ, по-специално по отношение на Илгар Мамадов; да гарантират освобождаването на тези лица и подобряване на тяхното положение, включително реабилитиране на тези лица и на техните семейства посредством съдебната система и прилагане на принципите на правовата държава, както и да защитават азербайджанските дисиденти в ЕС; да осъдят факта, че противно на съобщенията на азербайджанските органи, никой от горепосочените политически затворници не е бил освободен, а други лица са били задържани заради мирно упражняване на техните конституционни права, включително членове на опозиционните партии и адвоката в областта на правата на човека Емин Аслан; да изискат незабавното освобождаване на адвоката в областта на правата на човека Емин Аслан, на когото е наложена административна мярка за задържане, както и пълното сваляне на съмнителните обвинения за „неподчинение на полицията“; да гарантират, че Азербайджан ще престане да използва налагането на административна мярка за задържане, за да принуждава критиците на правителството да мълчат;
   ф) да гарантират, че Азербайджан зачита правото на свободни мирни събрания, че се въздържа да ограничава това право по начини, които са несъвместими със задълженията на страната съгласно международното право, включително Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), и че незабавно и ефективно разследва всички случаи на прекомерна употреба на сила, произволни арести и неправомерно задържане на мирни демонстранти, включително във връзка със санкционираните протести на опозицията през септември 2017 г. и март 2018 г., както и че подвежда извършителите под съдебна отговорност;
   х) да намерят начини, преди приключване на преговорите, да накарат азербайджанските органи да поемат ангажимент за прилагане на Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и за реално разследване на всички случаи на малтретиране на политически затворници и лица, лишени от свобода заради своите убеждения, и по-специално при случаите на Мехман Галандаров, който почина в азербайджански затвор, и на някои членове на общността на ЛГБТКИ, които бяха подложени на тормоз и бяха масово задържани през септември 2017 г.;
   ц) да подчертаят загрижеността на ЕС във връзка с настоящото състояние на свободата на пресата в Азербайджан, който заема 163-то място от общо 180 държави според индекса за свобода на печата за 2018 г. на „Репортери без граници“; да подчертаят значението на свободните и независими медии, както офлайн, така и онлайн, и да гарантират засилване на политическата и финансова подкрепа на ЕС за свободните и плуралистични медии в Азербайджан, с редакционна независимост от доминиращите политически и олигархични групи, в съответствие със стандартите на ЕС; да поискат от органите да възстановят достъпа до уебсайтовете на медията Azadliq и на три информационни агенции, които трябва да функционират от чужбина: азербайджанската секция на радио „Свободна Европа“/радио „Свобода“ (RFE/RL), телевизия Meydan и „Azerbaycan Saati“;
   ч) да включат, доколкото това е съвместимо със статута на Азербайджан като държава, нечленуваща в СТО, справедливи и амбициозни разпоредби за търговията и инвестициите, които да отговарят напълно и да не противоречат на стандартите на ЕС, и по-специално санитарните, фитосанитарните, екологичните, трудовите и социалните стандарти, както и стандартите за баланс между половете и за недискриминация, и да гарантират признаване и защита на правата на интелектуална собственост, включително и географските указания, по-конкретно за вината и спиртните напитки; да подкрепят Азербайджан в процеса на присъединяване на страната към СТО;
   ш) да въведат строги мерки, които да гарантират бърз напредък към подобряване на стопанския и инвестиционния климат в Азербайджан, по-специално по отношение на данъчното облагане, управлението на публичните финанси и възлагането на обществени поръчки, съобразно правилата на Споразумението на СТО за държавните поръчки, с цел да се осигури повече прозрачност, по-добро управление и отчетност, равен достъп и лоялна конкуренция;
   щ) да осигурят възможности за засилване на сътрудничеството в енергийния сектор, в съответствие със стратегическото партньорство между ЕС и Азербайджан в областта на енергетиката и досегашния опит с Азербайджан като надежден енергиен доставчик, като въпреки това се вземе предвид временното прекратяване на участието на Азербайджан в Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) и последващото оттегляне на Азербайджан от тази инициатива през март 2017 г. в резултат на „промени в азербайджанското законодателство относно неправителствените организации“ – промени, които не отговарят на изискванията на групата за гражданското общество; да настояват Азербайджан да изпълни тези изисквания, за да поднови дейността си в рамките на ИПДП;
   аа) да подкрепят също диверсификацията на енергийния микс на Азербайджан, като се насърчават невъглеродните източници на енергия и се извърши подготовка за периода без въглеродни емисии чрез намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и стимулиране на използването на възобновяеми горива, също така с оглед на обезпечаване на енергийна сигурност; да подкрепят завършването на южния газов коридор, след като разгледат важните въпроси във връзка с изменението на климата и въздействието върху местните общности в решението на Европейската инвестиционна банка относно финансирането на трансанадолския газопровод (TANAP);
   аб) да въведат амбициозни разпоредби за защита на околната среда и ограничаване на изменението на климата, като част от новото споразумение, в съответствие с целите на Съюза във връзка с изменението на климата и ангажиментите на двете страни по Парижкото споразумение, в това число чрез включване на тези политики в рамките на други секторни политики;
   ав) да осигурят нови перспективи за засилено сътрудничество в области, които не са свързани с енергетиката, по-специално в областта на образованието, здравеопазването, транспорта, свързаността и туризма, с цел диверсифициране на икономиката на Азербайджан, насърчаване на създаването на работни места, модернизиране на промишления сектор и сектора на услугите, и да стимулират устойчивото развитие на бизнеса и научноизследователската дейност; да осигурят повече възможности за контакти между хората, както на европейско равнище, така и при регионалния обмен с арменски НПО;
   аг) да засилят сътрудничеството във връзка с младежкия и студентския обмен чрез укрепване на съществуващи и вече успешни програми, като например мрежата „Млади европейски съседи“, и чрез развитие на нови стипендиантски програми и обучителни курсове, както и да улеснят участието в програми в областта на висшето образование, и по-специално програмата „Еразъм +“, което ще насърчи развитието на умения, включително езикови умения, и ще даде възможност на азербайджанските граждани да опознаят ЕС и неговите ценности;
   ад) да насърчат също така икономическия растеж чрез транспорт и свързаност; да разширят трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), така че да бъде включен и Азербайджан;
   ае) в съответствие със съвместната декларация от срещата на високо равнище на Източното партньорство от 2017 г. „да разгледат своевременно, ако условията го позволяват, започването на диалог за либерализиране на визовия режим съответно с Армения и Азербайджан, ако са налице условия за добре управлявана и сигурна мобилност, в т.ч. ефективното изпълнение на споразуменията за визови облекчения и обратно приемане между страните“;
   аж) да гарантират, че споразумението съдържа солидно парламентарно измерение, като се подобряват настоящите разпоредби и механизми за сътрудничество с цел насърчаване на по-голямо участие и по-силен контрол върху неговото изпълнение, по-специално чрез създаването на подобрена междупарламентарна структура, която да позволява провеждането на редовен и конструктивен диалог между Европейския парламент и парламента на Азербайджан относно всички аспекти на нашите отношения, включително изпълнението на споразуменията;
   аз) да провеждат преговорите по възможно най-прозрачен начин; да информират Парламента за всички етапи от преговорите, в съответствие с член 218, параграф 10 от ДФЕС, съгласно който „Европейският парламент получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата“; да предоставят също така на Парламента текстовете на преговорите и протоколите от заседанията на всеки кръг от преговорите; да припомнят на Съвета, че поради нарушение на член 218, параграф 10 от ДФЕС в миналото Съдът на Европейския съюз вече отмени някои решения на Съвета относно подписването и сключването на редица споразумения; да имат предвид, че в бъдеще Парламентът може да откаже да даде одобрението си за сключването на нови споразумения, докато Съветът не изпълни своите правни задължения;
   аи) да гарантират, че предварителното съгласие на Парламента е необходимо за временното прилагане на новото споразумение; да подчертаят, че ако това условие не бъде изпълнено, Парламентът може да откаже да даде одобрението си за сключването на нови споразумения и други бъдещи споразумения;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на президента, правителството и парламента на Република Азербайджан.

(1) ОВ L 246, 17.9.1999 г., стр. 3.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0440.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0493.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0267.


Започване на преговори за споразумение между ЕС и Йордания относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
PDF 142kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Хашемитското кралство Йордания относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и йорданските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)07982018/2060(INI))
P8_TA(2018)0295A8-0232/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Хашемитското кралство Йордания относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и йорданските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)0798),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7 и 8 от нея,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 6 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 16 и 218 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(2),

—  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации)(3),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(4),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(5),

—  като взе предвид Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и Допълнителния протокол № 181 от 8 ноември 2001 г. към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци,

—  като взе предвид Становище 2/2018 на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно осем мандата за водене на преговори за сключване на международни споразумения, позволяващи обмен на данни между Европол и трети държави,

—  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността(6),

—  като взе предвид споразумението, постигнато от Европейския парламент и Съвета във връзка с предложението за регламент относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и за свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и на Решение № 1247/2002/ЕО (COM(2017)0008), и по-специално главата относно обработването на лични данни от оперативен характер, която се прилага за органи, служби или агенции на Съюза, когато извършват дейности, попадащи в обхвата на част трета, дял V, глави 4 и 5 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 108, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0232/2018),

А.  като има предвид, че Регламент (ЕС) 2016/794 относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) дава възможност за предаване на лични данни на орган на трета държава или на международна организация, доколкото това предаване е необходимо за изпълнението на задачите на Европол, въз основа на решение на Комисията относно адекватното ниво на защита на личните данни съгласно Директива (ЕС) 2016/680, международно споразумение съгласно член 218 от ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции, или споразумения за сътрудничество, които позволяват обмена на лични данни и са сключени преди 1 май 2017 г., и в изключителни случаи за всеки отделен случай при строго определени условия, предвидени в член 25, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/794, и при условие че са осигурени подходящи гаранции;

Б.  като има предвид, че международните споразумения, позволяващи на Европол и на трети държави да си сътрудничат и да обменят лични данни, следва да спазват членове 7 и 8 от Хартата на основните права и член 16 от ДФЕС и следователно да спазват принципа на ограничаване в рамките на целта, правата на достъп и на коригиране, както и да бъдат подложени на наблюдение от страна на независим орган, както конкретно е посочено в Хартата, и да бъдат доказано необходими и пропорционални за изпълнението на задачите на Европол;

В.  като има предвид, че такова предаване трябва да се основава на международно споразумение, сключено между Съюза и тази трета държава съгласно член 218 ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции по отношение на защитата на неприкосновеността на личността и личния живот и на основните права и свободи на физическите лица;

Г.  като има предвид, че в Програмния документ на Европол за 2018—2020 г.(7) се набляга върху нарастващото значение на засилен мултидисциплинарен подход, в това число обединяването на необходимите експертни знания и информация от разширяващ се кръг от партньори, за осъществяването на мисията на Европол;

Д.  като има предвид, че в своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността Европейският парламент подчерта, че споразуменията за стратегическо и оперативно сътрудничество между Европол и трети държави улесняват както обмена на информация, така и практическото сътрудничество в борбата с киберпрестъпността;

Е.  като има предвид, че в миналото Европол вече изготви множество споразумения за обмен на данни с трети държави, като например Албания, Австралия, бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Канада, Колумбия, Лихтенщайн, Молдова, Монако, Норвегия, Съединените американски щати, Сърбия, Украйна, Черна гора, Швейцария;

Ж.  като има предвид, че ЕНОЗД е надзорният орган на Европол от 1 май 2017 г. насам и е също така съветник на институциите на ЕС относно политиките и законодателството в областта на защитата на данните;

1.  счита, че необходимостта от сътрудничество с Хашемитското кралство Йордания в областта на правоприлагането за интересите на Европейския съюз по отношение на сигурността, както и неговата пропорционалност, трябва да бъдат подложени на подходяща оценка; в този контекст призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на въздействието; подчертава, че е необходимо да се действа много предпазливо при определянето на мандата за водене на преговори за сключване на споразумение между Европейския съюз и Хашемитското кралство Йордания относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и йорданските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма;

2.  счита, че в получаващите трети държави следва да се осигури пълно съответствие с членове 7 и 8 от Хартата, както и с други основни права и свободи, защитени от Хартата; призовава във връзка с това Съвета да допълни насоките за водене на преговори, предложени от Комисията, с условията, изложени в настоящата резолюция;

3.  отбелязва, че към днешна дата не е извършена оценка на въздействието с цел да се направи задълбочена оценка на рисковете, свързани с предаването на лични данни на Хашемитското кралство Йордания по отношение на правата на физическите лица на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните, но също и за други основни права и свободи, защитени от Хартата; изисква от Комисията да извърши подходяща оценка на въздействието с цел да се определят необходимите гаранции, които следва да бъдат интегрирани в споразумението;

4.  настоява, че степента на защита, която произтича от споразумението, следва да бъде по същество равностойна на степента на защита в правото на ЕС; подчертава, че ако такава степен не може да бъде гарантирана както в закона, така и на практика, споразумението не може да бъде сключено;

5.  изисква с цел пълно зачитане на член 8 от Хартата и член 16 от ДФЕС и за да се избегне каквато и да било потенциална отговорност от Европол по отношение на нарушения на законодателството на Съюза за защита на данните, произтичащи от предаване на лични данни без необходимите и подходящи гаранции, споразумението да съдържа строги и конкретни разпоредби, налагащи спазването на принципа на ограничаване в рамките на целта, като се налагат ясни условия за обработката на предаваните лични данни;

6.  призовава за това насока Б да бъде допълнена, като се посочи изрично в споразумението, че Европол, в съответствие с член 19 от Регламента за Европол, трябва да спазва всички ограничения, налагани върху личните данни, предавани на Европол от държави членки или други доставчици, относно използването и достъпа до данните, предавани на Хашемитското кралство Йордания;

7.  отправя искане за това споразумението да предвижда ясно, че за всяко допълнително обработване винаги следва да се изисква предварителното писмено разрешение от Европол; подчертава, че тези разрешения следва да бъдат документирани от Европол и да бъдат предоставяни на ЕНОЗД по негово искане; призовава за това в споразумението да се включи и разпоредба, която да задължава компетентните органи на Хашемитското кралство Йордания да спазват тези ограничения и да посочват как ще се гарантира спазването на тези ограничения;

8.  настоява споразумението да съдържа ясна и точна разпоредба, която да определя срока на съхранение на предадените лични данни и да изисква изтриване на предадените лични данни в края на срока на съхранение на данните; изисква в споразумението да бъдат определени процедурни мерки, които да осигуряват спазване на изискванията; настоява в изключителните случаи, когато са налице надлежно обосновани основания за съхраняване на данните за по-дълъг период, който надхвърля срока на съхранение на данните, тези основания и придружаващата документация да бъдат съобщени на Европол и ЕНОЗД;

9.  очаква да бъдат прилагани критериите, включени в съображение 71 от Директива (ЕС) 2016/680, т.е. предаването на лични данни да подлежи на задълженията за поверителност от страна на компетентните йордански органи, които получават лични данни от Европол, принципа на специфичност, както и на това, че личните данни няма да бъдат използвани за искане, постановяване или изпълнение на смъртно наказание или каквато и да е форма на жестоко и нечовешко отношение;

10.  счита, че категориите на престъпленията, за които ще се обменят лични данни, трябва да бъдат ясно определени и изброени в самото международно споразумение, в съответствие с определенията за престъпления в ЕС, когато са налични; подчертава, че този списък следва да определя ясно и точно дейностите, обхванати от такива престъпления, и лицата, групите и организациите, които е възможно да бъдат засегнати от предаването;

11.  настоятелно призовава Съвета и Комисията да определят, съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) и по смисъла на член 8, параграф 3 от Хартата, с правителството на Хашемитското кралство Йордания кой независим надзорен орган ще отговаря за надзора върху изпълнението на международното споразумение; настоятелно призовава за това да бъде постигнато съгласие по отношение на този орган и той да се установи, преди да може да влезе в сила международното споразумение; настоява наименованието на този орган да бъде изрично включено в приложение към споразумението;

12.  счита, че следва да бъде възможно за всяка от преговарящите страни да спре действието на международното споразумение или да го отмени, ако то бъде нарушено, и че независимият надзорен орган следва също така да има правомощия да предлага спиране или прекратяване на действието на споразумението, в случай че то бъде нарушено; счита, че всички лични данни, попадащи в обхвата на споразумението, предадени преди спирането или прекратяването на действието му, могат да продължат да бъдат обработвани в съответствие със споразумението; счита, че следва да се установи периодична оценка на споразумението, за да се направи оценка на спазването на споразумението от страна на партньорите;

13.  счита, че е необходимо да се даде ясно определение на понятието за отделни случаи, тъй като това понятието е необходимо, за да се преценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася до действителни наказателни разследвания;

14.  счита, че е необходимо да се даде определение на понятието за основателни причини, за да се оценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася до действителни наказателни разследвания;

15.  подчертава, че данните, предадени на получаващия орган, никога не могат да бъдат обработвани допълнително от други органи и че за тази цел следва да бъде изготвен изчерпателен списък на компетентните органи в Хашемитското кралство Йордания, на които Европол може да предава данни, включително описание на правомощията на органите; счита, че всяка промяна в този списък, която се състои в замяна или в добавяне на нов компетентен орган, би наложила извършване на преглед на международното споразумение;

16.  настоява, че е необходимо да се посочи изрично, че по-нататъшното предаване на информация от компетентните органи на Хашемитското кралство Йордания на други органи в Хашемитското кралство Йордания може единствено да бъде разрешавано за изпълняване на първоначалната цел на предаването от страна на Европол и следва винаги да се съобщава на независимия орган, на ЕНОЗД и на Европол;

17.  подчертава необходимостта от изрично посочване, че е забранено по-нататъшно предаване на информация от компетентните органи на Хашемитското кралство Йордания на други държави и ще доведе до незабавното прекратяване на международното споразумение;

18.  счита, че международното споразумение с Хашемитското кралство Йордания следва да включва правото на субектите на данни на информация, на коригиране и на изтриване, както е предвидено в други законодателни актове на Съюза за защита на данните;

19.  подчертава, че предаването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в синдикални организации, генетични данни или данни, свързани със здравето и половия живот на даден човек, е изключително чувствително и поражда дълбока загриженост предвид различните правна уредба, социални характеристики и културна среда на Хашемитското кралство Йордания в сравнение с Европейския съюз; подчертава факта, че престъпните деяния в Съюза са определени по различен начин от този в Хашемитското кралство Йордания; счита, че поради това подобно предаване на данни следва да се извършва само в съвсем изключителни случаи и с ясни гаранции за субекта на данните и за лицата, свързани със субекта на данните; счита, че е необходимо да се определят конкретни гаранции, които да се спазват от Хашемитското кралство Йордания по отношение на основните права и свободи, в това число зачитането на свободата на словото, свободата на религията и човешкото достойнство;

20.  счита, че механизмът за наблюдение следва да бъде включен в споразумението и че този механизъм следва да бъде подлаган на периодични оценки, за да се оцени функционирането му във връзка с оперативните потребности на Европол, както и неговото съответствие с правата и принципите в областта на защитата на личните данни;

21.  призовава Комисията да поиска становището на ЕНОЗД преди финализирането на международното споразумение в съответствие с Регламент (ЕС) № 2016/794 и Регламент (ЕО) № 45/2001;

22.  подчертава, че одобрението на Парламента на сключването на споразумението ще зависи от задоволителното участие на Парламента на всички етапи от процедурата в съответствие с член 218 от ДФЕС;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството на Хашемитското кралство Йордания.

(1) ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53.
(2) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(3) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(4) ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.
(5) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0366.
(7) Програмен документ на Европол за 2018— 2020 г., приет от управителния съвет на Европол на 30 ноември 2017 г., EDOC# 856927v18.


Започване на преговори за споразумение между ЕС и Турция относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
PDF 149kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Република Турция относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и турските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)07992018/2061(INI))
P8_TA(2018)0296A8-0233/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Република Турция относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и турските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)0799),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7 и 8 от нея,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 6 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 16 и 218 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО(Общ регламент относно защитата на данните)(2),

—  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации)(3),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(4),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(5),

—  като взе предвид Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и Допълнителния протокол № 181 от 8 ноември 2001 г. към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци,

—  като взе предвид Становище 2/2018 на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно осем мандата за водене на преговори за сключване на международни споразумения, позволяващи обмен на данни между Европол и трети държави,

—  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността(6),

—  като взе предвид споразумението, постигнато от Европейския парламент и Съвета във връзка с предложението за регламент относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и за свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и на Решение № 1247/2002/ЕО (COM(2017)0008), и по-специално главата относно обработването на лични данни от оперативен характер, която се прилага за органи, служби или агенции на Съюза, когато извършват дейности, попадащи в обхвата на част трета, дял V, глави 4 и 5 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 108, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0233/2018),

А.  като има предвид, че Регламент (ЕС) 2016/794 относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) дава възможност за предаване на лични данни на орган на трета държава или на международна организация, доколкото това предаване е необходимо за изпълнението на задачите на Европол, въз основа на решение на Комисията относно адекватното ниво на защита на личните данни съгласно Директива (ЕС) 2016/680, международно споразумение съгласно член 218 от ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции, или споразумения за сътрудничество, които позволяват обмена на лични данни и са сключени преди 1 май 2017 г., и в изключителни случаи за всеки отделен случай при строго определени условия, предвидени в член 25, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/794, и при условие че са осигурени подходящи гаранции;

Б.  като има предвид, че международните споразумения, позволяващи на Европол и на трети държави да си сътрудничат и да обменят лични данни, следва да спазват членове 7 и 8 от Хартата на основните права и член 16 от ДФЕС и следователно да спазват принципа на ограничаване в рамките на целта, правата на достъп и на коригиране, както и да бъдат подложени на наблюдение от страна на независим орган, както конкретно е посочено в Хартата, и да бъдат доказано необходими и пропорционални за изпълнението на задачите на Европол;

В.  като има предвид, че такова предаване трябва да се основава на международно споразумение, сключено между Съюза и тази трета държава съгласно член 218 ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции по отношение на защитата на неприкосновеността на личността и личния живот и на основните права и свободи на физическите лица;

Г.  като има предвид, че през последните години бяха разкрити няколко нарушения на правата на човека в Република Турция; като има предвид по-специално, че несъгласието беше безмилостно потискано, като сред засегнатите бяха журналисти, политически активисти и защитници на правата на човека; като има предвид, че продължава да се съобщава за случаи на изтезания, включително след опита за преврат от юли 2016 г.; като има предвид, че всяко ефективно разследване на нарушенията на правата на човека от страна на държавни служители беше възпрепятствано от ширещата се безнаказаност, и като има предвид, че злоупотребите от страна на въоръжени групировки продължават;

Д.  като има предвид, че в Програмния документ на Европол за 2018—2020 г.(7) се набляга върху нарастващото значение на засилен мултидисциплинарен подход, в това число обединяването на необходимите експертни знания и информация от разширяващ се кръг от партньори, за осъществяването на мисията на Европол;

Е.  като има предвид, че в своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността Европейският парламент подчерта, че споразуменията за стратегическо и оперативно сътрудничество между Европол и трети държави улесняват както обмена на информация, така и практическото сътрудничество в борбата с киберпрестъпността;

Ж.  като има предвид, че в миналото Европол вече изготви множество споразумения за обмен на данни с трети държави, като например Албания, Австралия, бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Канада, Колумбия, Лихтенщайн, Молдова, Монако, Норвегия, Съединените американски щати, Сърбия, Украйна, Черна гора, Швейцария;

З.  като има предвид, че ЕНОЗД е надзорният орган на Европол от 1 май 2017 г. насам и е също така съветник на институциите на ЕС относно политиките и законодателството в областта на защитата на данните;

1.  счита, че необходимостта от сътрудничество с Република Турция в областта на правоприлагането за интересите на Европейския съюз по отношение на сигурността, както и неговата пропорционалност, трябва да бъдат подложени на подходяща оценка; в този контекст призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на въздействието; подчертава, че е необходимо да се действа много предпазливо при определянето на мандата за водене на преговори за сключване на споразумение между Европейския съюз и Република Турция относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и турските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма;

2.  счита, че в получаващите трети държави следва да се осигури пълно съответствие с членове 7 и 8 от Хартата, както и с други основни права и свободи, защитени от Хартата; призовава във връзка с това Съвета да допълни насоките за водене на преговори, предложени от Комисията, с условията, изложени в настоящата резолюция;

3.  счита, че съществуват сериозни опасения относно зачитането на основните права в Република Турция, по-специално по отношение на свободата на изразяване, свободата на религия и правото на човека да не бъде подлаган на мъчения или на нехуманно отношение, заложени в Хартата и в Европейската конвенция за правата на човека;

4.  подчертава, че предпоставка за започване на преговорите е Турция да изпълнява хоризонталното си задължение за пълно, ефективно и недискриминационно сътрудничество с всички държави членки по въпросите, свързани с правосъдие и вътрешни работи, включително с Република Кипър;

5.  отбелязва, че към днешна дата не е извършена оценка на въздействието с цел да се направи задълбочена оценка на рисковете, свързани с предаването на лични данни на Република Турция, по отношение на правата на физическите лица на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните, но също и за други основни права и свободи, защитени от Хартата; изисква от Комисията да извърши подходяща оценка на въздействието с цел да се определят необходимите гаранции, които следва да бъдат интегрирани в споразумението;

6.  настоява, че степента на защита, която произтича от споразумението, следва да бъде по същество равностойна на степента на защита в правото на ЕС; подчертава, че ако такава степен не може да бъде гарантирана както в закона, така и на практика, споразумението не може да бъде сключено;

7.  изисква с цел пълно зачитане на член 8 от Хартата и член 16 от ДФЕС и за да се избегне каквато и да било потенциална отговорност от Европол по отношение на нарушения на законодателството на Съюза за защита на данните, произтичащи от предаване на лични данни без необходимите и подходящи гаранции, споразумението да съдържа строги и конкретни разпоредби, налагащи спазването на принципа на ограничаване в рамките на целта, като се налагат ясни условия за обработката на предаваните лични данни;

8.  призовава за това насока Б да бъде допълнена, като се посочи изрично в споразумението, че Европол, в съответствие с член 19 от Регламента за Европол, трябва да спазва всички ограничения, налагани върху личните данни, предавани на Европол от държави членки или други доставчици, относно използването и достъпа до данните, предавани на Република Турция;

9.  отправя искане за това споразумението да предвижда ясно, че за всяко допълнително обработване винаги следва да се изисква предварителното писмено разрешение от Европол; подчертава, че тези разрешения следва да бъдат документирани от Европол и да бъдат предоставяни на ЕНОЗД по негово искане; призовава за това в споразумението да се включи и разпоредба, която да задължава компетентните органи на Република Турция да спазват тези ограничения и да посочват как ще се гарантира спазването на тези ограничения;

10.  настоява споразумението да съдържа ясна и точна разпоредба, която да определя срока на съхранение на предадените лични данни и да изисква изтриване на предадените лични данни в края на срока на съхранение на данните; изисква в споразумението да бъдат определени процедурни мерки, които да осигуряват спазване на изискванията; настоява в изключителните случаи, когато са налице надлежно обосновани основания за съхраняване на данните за по-дълъг период, който надхвърля срока на съхранение на данните, тези основания и придружаващата документация да бъдат съобщени на Европол и на ЕНОЗД;

11.  очаква да бъдат прилагани критериите, включени в съображение 71 от Директива (ЕС) 2016/680, т.е. предаването на лични данни да подлежи на задълженията за поверителност от страна на компетентните турски органи, които получават лични данни от Европол, принципа на специфичност, както и на това, че личните данни няма да бъдат използвани за искане, постановяване или изпълнение на смъртно наказание или каквато и да е форма на жестоко и нечовешко отношение;

12.  счита, че категориите на престъпленията, за които ще се обменят лични данни, трябва да бъдат ясно определени и изброени в самото международно споразумение, в съответствие с определенията за престъпления в ЕС, когато са налични; подчертава, че този списък следва да определя ясно и точно дейностите, обхванати от такива престъпления, и лицата, групите и организациите, които е възможно да бъдат засегнати от предаването;

13.  настоятелно призовава Съвета и Комисията да определят, съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) и по смисъла на член 8, параграф 3 от Хартата, с правителството на Турция кой независим надзорен орган ще отговаря за надзора върху изпълнението на международното споразумение; настоятелно призовава за това да бъде постигнато съгласие по отношение на този орган и той да се установи, преди да може да влезе в сила международното споразумение; настоява наименованието на този орган да бъде изрично включено в приложение към споразумението;

14.  счита, че Комисията следва да бъде предпазлива по отношение на дълбочината на рисковете, свързани с прехвърлянето на лични данни към Турция, като се имат предвид честите оплаквания на граждани от нарушаване на правата на човека в Република Турция;

15.  счита, че следва да бъде възможно за всяка от преговарящите страни да спре действието на международното споразумение или да го отмени, ако то бъде нарушено, и че независимият надзорен орган следва също така да има правомощия да предлага спиране или прекратяване на действието на споразумението, в случай че то бъде нарушено; счита, че всички лични данни, попадащи в обхвата на споразумението, предадени преди спирането или прекратяването на действието му, могат да продължат да бъдат обработвани в съответствие със споразумението; счита, че следва да се установи периодична оценка на споразумението, за да се направи оценка на спазването на споразумението от страна на партньорите;

16.  счита, че е необходимо да се даде ясно определение на понятието за отделни случаи, тъй като това понятието е необходимо, за да се преценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася само до действителни наказателни разследвания, а не до наказателни разузнавателни операции, насочени срещу конкретни лица, считани за заподозрени;

17.  счита, че е необходимо да се даде определение на понятието за основателни причини, за да се оценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася до действителни наказателни разследвания;

18.  подчертава, че данните, предадени на получаващия орган, никога не могат да бъдат обработвани допълнително от други органи и че за тази цел следва да бъде изготвен изчерпателен списък на компетентните органи в Република Турция, на които Европол може да предава данни, включително с описание на правомощията на органите; счита, че всяка промяна в този списък, която се състои в замяна или в добавяне на нов компетентен орган, би наложила извършване на преглед на международното споразумение;

19.  настоява, че е необходимо да се посочи изрично, че по-нататъшното предаване на информация от компетентните органи на Република Турция на други органи в Република Турция може единствено да бъде разрешавано за изпълняване на първоначалната цел на предаването от страна на Европол и следва винаги да се съобщава на независимия орган, на ЕНОЗД и на Европол;

20.  подчертава необходимостта от изрично посочване, че е забранено по-нататъшно предаване на информация от компетентните органи на Република Турция на други държави и че това ще доведе до незабавното прекратяване на международното споразумение;

21.  счита, че международното споразумение с Република Турция следва да включва правото на субектите на данни на информация, на коригиране и на изтриване, както е предвидено в други законодателни актове на Съюза за защита на данните;

22.  подчертава, че предаването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в синдикални организации, генетични данни или данни, свързани със здравето и половия живот на даден човек, е изключително чувствително и поражда дълбока загриженост предвид различните правна уредба, социални характеристики и културна среда на Турция в сравнение с Европейския съюз; подчертава факта, че престъпните деяния в Съюза са определени по различен начин от този в Турция; счита, че поради това подобно предаване на данни следва да се извършва само в съвсем изключителни случаи и с ясни гаранции за субекта на данните и за лицата, свързани със субекта на данните; счита, че е необходимо да се определят конкретни гаранции, които да се спазват от Република Турция по отношение на основните права и свободи, в това число зачитането на свободата на словото, свободата на религията и човешкото достойнство;

23.  счита, че механизмът за наблюдение следва да бъде включен в споразумението и че този механизъм следва да бъде подлаган на периодични оценки, за да се оцени функционирането му във връзка с оперативните потребности на Европол, както и неговото съответствие с правата и принципите в областта на защитата на личните данни;

24.  призовава Комисията да поиска становището на ЕНОЗД преди финализирането на международното споразумение в съответствие с Регламент (ЕС) № 2016/794 и Регламент (ЕО) № 45/2001;

25.  подчертава, че одобрението на Парламента на сключването на споразумението ще зависи от задоволителното участие на Парламента на всички етапи от процедурата в съответствие с член 218 от ДФЕС;

26.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството на Република Турция.

(1) ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53.
(2) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(3) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(4) ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.
(5) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0366.
(7) Програмен документ на Европол за 2018 – 2020 г., приет от управителния съвет на Европол на 30 ноември 2017 г., EDOC# 856927v18.


Започване на преговори за споразумение между ЕС и Израел относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
PDF 141kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Държавата Израел относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и израелските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)08062018/2062(INI))
P8_TA(2018)0297A8-0235/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Държавата Израел относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и израелските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)0806),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7 и 8 от нея,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 6 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 16 и 218 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(2),

—  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации)(3),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(4),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(5),

—  като взе предвид Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и Допълнителния протокол № 181 от 8 ноември 2001 г. към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци,

—  като взе предвид Становище 2/2018 на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно осем мандата за водене на преговори за сключване на международни споразумения, позволяващи обмен на данни между Европол и трети държави,

—  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността(6),

—  като взе предвид споразумението, постигнато от Европейския парламент и Съвета във връзка с предложението за регламент относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и за свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и на Решение № 1247/2002/ЕО (COM(2017)0008), и по-специално главата относно обработването на лични данни от оперативен характер, която се прилага за органи, служби или агенции на Съюза, когато извършват дейности, попадащи в обхвата на част трета, дял V, глави 4 и 5 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 108, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0235/2018),

А.  като има предвид, че Регламент (ЕС) 2016/794 относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) дава възможност за предаване на лични данни на орган на трета държава или на международна организация, доколкото това предаване е необходимо за изпълнението на задачите на Европол, въз основа на решение на Комисията относно адекватното ниво на защита на личните данни съгласно Директива (ЕС) 2016/680, международно споразумение съгласно член 218 от ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции, или споразумения за сътрудничество, които позволяват обмена на лични данни и са сключени преди 1 май 2017 г., и в изключителни случаи за всеки отделен случай при строго определени условия, предвидени в член 25, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/794, и при условие че са осигурени подходящи гаранции;

Б.  като има предвид, че международните споразумения, позволяващи на Европол и на трети държави да си сътрудничат и да обменят лични данни, следва да спазват членове 7 и 8 от Хартата на основните права и член 16 от ДФЕС и следователно да спазват принципа на ограничаване в рамките на целта, правата на достъп и на коригиране, както и да бъдат подложени на наблюдение от страна на независим орган, както конкретно е посочено в Хартата, и да бъдат доказано необходими и пропорционални за изпълнението на задачите на Европол;

В.  като има предвид, че такова предаване трябва да се основава на международно споразумение, сключено между Съюза и тази трета държава съгласно член 218 ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции по отношение на защитата на неприкосновеността на личността и личния живот и на основните права и свободи на физическите лица;

Г.  като има предвид, че в Програмния документ на Европол за 2018 – 2020 г.(7) се набляга върху нарастващото значение на засилен мултидисциплинарен подход, в това число обединяването на необходимите експертни знания и информация от разширяващ се кръг от партньори, за осъществяването на мисията на Европол;

Д.  като има предвид, че в своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността Европейският парламент подчерта, че споразуменията за стратегическо и оперативно сътрудничество между Европол и трети държави улесняват както обмена на информация, така и практическото сътрудничество в борбата с киберпрестъпността;

Е.  като има предвид, че в миналото Европол вече изготви множество споразумения за обмен на данни с трети държави, като например Албания, Австралия, бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Канада, Колумбия, Лихтенщайн, Молдова, Монако, Норвегия, Съединените американски щати, Сърбия, Украйна, Черна гора, Швейцария;

Ж.  като има предвид, че Държавата Израел беше включена в списъка на третите държави и организации, с които Европол следва да сключи споразумения, посочен в Решение 2009/935/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г.(8); като има предвид, че преговорите по споразумение за оперативно сътрудничество бяха започнати през 2010 г., но не приключиха преди влизането в сила на Регламента за Европол (Регламент (ЕС) 2016/794) на 1 май 2017 г.;

З.  като има предвид, че ЕНОЗД е надзорният орган на Европол от 1 май 2017 г. насам и е също така съветник на институциите на ЕС относно политиките и законодателството в областта на защитата на данните;

1.  счита, че необходимостта от сътрудничество с Държавата Израел в областта на правоприлагането за Европейския съюз за интересите на Европейския съюз по отношение на сигурността, както и неговата пропорционалност, трябва да бъдат подложени на подходяща оценка; в този контекст призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на въздействието; подчертава, че е необходимо да се действа много предпазливо при определянето на мандата за водене на преговори за споразумение между Европейския съюз и Държавата Израел относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и израелските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма;

2.  счита, че в получаващите трети държави следва да се осигури пълно съответствие с членове 7 и 8 от Хартата, както и с други основни права и свободи, защитени от Хартата; призовава във връзка с това Съвета да допълни насоките за водене на преговори, предложени от Комисията, с условията, изложени в настоящата резолюция;

3.  отбелязва, че към днешна дата не е извършена оценка на въздействието с цел да се направи задълбочена оценка на рисковете, свързани с предаването на лични данни на Държавата Израел по отношение на правата на физическите лица на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните, но също и за други основни права и свободи, защитени от Хартата; изисква от Комисията да извърши подходяща оценка на въздействието с цел да се определят необходимите гаранции, които следва да бъдат интегрирани в споразумението;

4.  настоява, че степента на защита, която произтича от споразумението, следва да бъде по същество равностойна на степента на защита в правото на ЕС; подчертава, че ако такава степен не може да бъде гарантирана както в закона, така и на практика, споразумението не може да бъде сключено; приветства в този контекст официалното признаване от страна на Комисията през 2011 г. на Израел като държава, която осигурява достатъчна степен на защита на данните по отношение на автоматизираното обработване на лични данни съгласно Директива 95/46/ЕО;

5.  изисква с цел пълно зачитане на член 8 от Хартата и член 16 от ДФЕС и за да се избегне каквато и да било потенциална отговорност от Европол по отношение на нарушения на законодателството на Съюза за защита на данните, произтичащи от предаване на лични данни без необходимите и подходящи гаранции, споразумението да съдържа строги и конкретни разпоредби, налагащи спазването на принципа на ограничаване в рамките на целта, като се налагат ясни условия за обработката на предаваните лични данни;

6.  призовава за това насока Б да бъде допълнена, като се посочи изрично в споразумението, че Европол, в съответствие с член 19 от Регламента за Европол, трябва да спазва всички ограничения, налагани върху личните данни, предавани на Европол от държави членки или други доставчици, относно използването и достъпа до данните, предавани на Държавата Израел;

7.  отправя искане за това споразумението да предвижда ясно, че за всяко допълнително обработване винаги следва да се изисква предварителното писмено разрешение от Европол; подчертава, че тези разрешения следва да бъдат документирани от Европол и да бъдат предоставяни на ЕНОЗД по негово искане; призовава за това в споразумението да се включи и разпоредба, която да задължава компетентните органи на Държавата Израел да спазват тези ограничения и да посочват как ще се гарантира спазването на тези ограничения;

8.  настоява споразумението да съдържа ясна и точна разпоредба, която да определя срока на съхранение на предадените лични данни и да изисква изтриване на предадените лични данни в края на срока на съхранение на данните; изисква в споразумението да бъдат определени процедурни мерки, които да осигуряват спазване на изискванията; настоява в изключителните случаи, когато са налице надлежно обосновани основания за съхраняване на данните за по-дълъг период, който надхвърля срока на съхранение на данните, тези основания и придружаващата документация да бъдат съобщени на Европол и ЕНОЗД;

9.  очаква да бъдат прилагани критериите, включени в съображение 71 от Директива (ЕС) 2016/680, т.е. предаването на лични данни да подлежи на задълженията за поверителност от страна на компетентните израелски органи, които получават лични данни от Европол, принципа на специфичност, както и на това, че личните данни няма да бъдат използвани за искане, постановяване или изпълнение на смъртно наказание или каквато и да е форма на жестоко и нечовешко отношение;

10.  счита, че категориите на престъпленията, за които ще се обменят лични данни, трябва да бъдат ясно определени и изброени в самото международно споразумение в съответствие с определенията за престъпления в ЕС, когато са налични; подчертава, че този списък следва да определя ясно и точно дейностите, обхванати от такива престъпления, и лицата, групите и организациите, които е възможно да бъдат засегнати от предаването;

11.  настоятелно призовава Съвета и Комисията да определят, съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) и по смисъла на член 8, параграф 3 от Хартата, с правителството на Израел кой независим надзорен орган ще отговаря за надзора върху изпълнението на международното споразумение; настоятелно призовава за това да бъде постигнато съгласие по отношение на този орган и той да се установи, преди да може да влезе в сила международното споразумение; настоява наименованието на този орган да бъде изрично включено в приложение към споразумението;

12.  счита, че следва да бъде възможно за всяка от преговарящите страни да спре действието на международното споразумение или да го отмени, ако то бъде нарушено, и че независимият надзорен орган следва също така да има правомощия да предлага спиране или прекратяване на действието на споразумението, в случай че то бъде нарушено; счита, че всички лични данни, попадащи в обхвата на споразумението, предадени преди спирането или прекратяването на действието му, могат да продължат да бъдат обработвани в съответствие със споразумението; счита, че следва да се установи периодична оценка на споразумението, за да се направи оценка на спазването на споразумението от страна на партньорите;

13.  счита, че е необходимо да се даде ясно определение на понятието за отделни случаи, тъй като това понятието е необходимо, за да се преценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася до действителни наказателни разследвания;

14.  счита, че е необходимо да се даде определение на понятието за основателни причини, за да се оценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася до действителни наказателни разследвания;

15.  подчертава, че данните, предадени на получаващия орган, никога не могат да бъдат обработвани допълнително от други органи и че за тази цел следва да бъде изготвен изчерпателен списък на компетентните органи в Държавата Израел, на които Европол може да предава данни, включително описание на правомощията на органите; счита, че всяка промяна в този списък, която се състои в замяна или в добавяне на нов компетентен орган, би наложила извършване на преглед на международното споразумение;

16.  настоява, че е необходимо да се посочи изрично, че по-нататъшното предаване на информация от компетентните органи на Държавата Израел на други органи в Държавата Израел може единствено да бъде разрешавано за изпълняване на първоначалната цел на предаването от страна на Европол и следва винаги да се съобщава на независимия орган, на ЕНОЗД и на Европол;

17.  подчертава необходимостта от изрично посочване, че е забранено по-нататъшно предаване на информация от компетентните органи на Държавата Израел на други държави и ще доведе до незабавното прекратяване на международното споразумение;

18.  счита, че международното споразумение с Държавата Израел следва да включва правото на субектите на данни на информация, коригиране и заличаване, както са предвидени в други законодателни актове на Съюза за защита на данните;

19.  подчертава, че предаването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в синдикални организации, генетични данни или данни, свързани със здравето и половия живот на даден човек, е изключително чувствително и поражда дълбока загриженост предвид различните правна уредба, социални характеристики и културна среда на Държавата Израел в сравнение с Европейския съюз; подчертава факта, че престъпните деяния в Съюза са определени по различен начин от този в Държавата Израел; счита, че поради това подобно предаване на данни следва да се извършва само в съвсем изключителни случаи и с ясни гаранции за субекта на данните и за лицата, свързани със субекта на данните; счита, че е необходимо да се определят конкретни гаранции, които да се спазват от Държавата Израел по отношение на основните права и свободи, в това число зачитането на свободата на словото, свободата на религията и човешкото достойнство;

20.  счита, че механизмът за наблюдение следва да бъде включен в споразумението и че този механизъм следва да бъде подлаган на периодични оценки, за да се оцени функционирането му във връзка с оперативните потребности на Европол, както и неговото съответствие с правата и принципите в областта на защитата на личните данни;

21.  призовава Комисията да поиска становището на ЕНОЗД преди финализирането на международното споразумение в съответствие с Регламент (ЕС) № 2016/794 и Регламент (ЕО) № 45/2001;

22.  подчертава, че одобрението на Парламента на сключването на споразумението ще зависи от задоволителното участие на Парламента на всички етапи от процедурата в съответствие с член 218 от ДФЕС;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството на Държавата Израел.

(1) ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53.
(2) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(3) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(4) ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.
(5) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0366.
(7) Програмен документ на Европол за 2018 – 2020 г., приет от управителния съвет на Европол на 30 ноември 2017 г., EDOC# 856927v18.
(8) ОВ L 325, 11.12.2009 г., стр. 12.


Започване на преговори за споразумение между ЕС и Тунис относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
PDF 140kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Тунис относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и тунизийските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)08072018/2063(INI))
P8_TA(2018)0298A8-0237/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Тунис относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и тунизийските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)0807),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7 и 8 от нея,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 6 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 16 и 218 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(2),

—  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации)(3),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(4),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(5),

—  като взе предвид Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и Допълнителния протокол № 181 към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци,

—  като взе предвид Становище 2/2018 на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно осем мандата за водене на преговори за сключване на международни споразумения, позволяващи обмен на данни между Европол и трети държави,

—  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността(6),

—  като взе предвид споразумението, постигнато от Европейския парламент и Съвета във връзка с предложението за регламент относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и за свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и на Решение № 1247/2002/ЕО (COM(2017)0008), и по-специално главата относно обработването на лични данни от оперативен характер, която се прилага за органи, служби или агенции на Съюза, когато извършват дейности, попадащи в обхвата на част трета, дял V, глави 4 и 5 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 108, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0237/2018),

А.  като има предвид, че Регламент (ЕС) 2016/794 относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) дава възможност за предаване на лични данни на орган на трета държава или на международна организация, доколкото това предаване е необходимо за изпълнението на задачите на Европол, въз основа на решение на Комисията относно адекватното ниво на защита на личните данни съгласно Директива (ЕС) 2016/680, международно споразумение съгласно член 218 от ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции, или споразумения за сътрудничество, които позволяват обмена на лични данни и са сключени преди 1 май 2017 г., и в изключителни случаи за всеки отделен случай при строго определени условия, предвидени в член 25, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/794, и при условие че са осигурени подходящи гаранции;

Б.  като има предвид, че международните споразумения, позволяващи на Европол и на трети държави да си сътрудничат и да обменят лични данни, следва да спазват членове 7 и 8 от Хартата на основните права и член 16 от ДФЕС и следователно да спазват принципа на ограничаване в рамките на целта, правата на достъп и на коригиране, както и да бъдат подложени на наблюдение от страна на независим орган, както конкретно е посочено в Хартата, и да бъдат доказано необходими и пропорционални за изпълнението на задачите на Европол;

В.  като има предвид, че такова предаване трябва да се основава на международно споразумение, сключено между Съюза и тази трета държава съгласно член 218 ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции по отношение на защитата на неприкосновеността на личността и личния живот и на основните права и свободи на физическите лица;

Г.  като има предвид, че в Програмния документ на Европол за 2018—2020 г.(7) се набляга върху нарастващото значение на засилен мултидисциплинарен подход, в това число обединяването на необходимите експертни знания и информация от разширяващ се кръг от партньори, за осъществяването на мисията на Европол;

Д.  като има предвид, че в своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността Европейският парламент подчерта, че споразуменията за стратегическо и оперативно сътрудничество между Европол и трети държави улесняват както обмена на информация, така и практическото сътрудничество в борбата с киберпрестъпността;

Е.  като има предвид, че в миналото Европол вече изготви множество споразумения за обмен на данни с трети държави, като например Албания, Австралия, бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Канада, Колумбия, Лихтенщайн, Молдова, Монако, Норвегия, Съединените американски щати, Сърбия, Украйна, Черна гора, Швейцария;

Ж.  като има предвид, че ЕНОЗД е надзорният орган на Европол от 1 май 2017 г. насам и е също така съветник на институциите на ЕС относно политиките и законодателството в областта на защитата на данните;

1.  счита, че необходимостта от сътрудничество с Тунис в областта на правоприлагането за Европейския съюз за интересите на Европейския съюз по отношение на сигурността, както и неговата пропорционалност, трябва да бъдат подложени на подходяща оценка; в този контекст призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на въздействието; подчертава, че е необходимо да се действа много предпазливо при определянето на мандата за водене на преговори за споразумение между Европейския съюз и Тунис относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и тунизийските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма;

2.  счита, че в получаващите трети държави следва да се осигури пълно съответствие с членове 7 и 8 от Хартата, както и с други основни права и свободи, защитени от Хартата; призовава във връзка с това Съвета да допълни насоките за водене на преговори, предложени от Комисията, с условията, изложени в настоящата резолюция;

3.  отбелязва, че към днешна дата не е извършена оценка на въздействието с цел да се направи задълбочена оценка на рисковете, свързани с предаването на лични данни на Тунис по отношение на правата на физическите лица на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните, но също и за други основни права и свободи, защитени от Хартата; изисква от Комисията да извърши подходяща оценка на въздействието с цел да се определят необходимите гаранции, които следва да бъдат интегрирани в споразумението;

4.  настоява, че степента на защита, която произтича от споразумението, следва да бъде по същество равностойна на степента на защита в правото на ЕС; подчертава, че ако такава степен не може да бъде гарантирана както в закона, така и на практика, споразумението не може да бъде сключено;

5.  изисква с цел пълно зачитане на член 8 от Хартата и член 16 от ДФЕС и за да се избегне каквато и да било потенциална отговорност от Европол по отношение на нарушения на законодателството на Съюза за защита на данните, произтичащи от предаване на лични данни без необходимите и подходящи гаранции, споразумението да съдържа строги и конкретни разпоредби, налагащи спазването на принципа на ограничаване в рамките на целта, като се налагат ясни условия за обработката на предаваните лични данни;

6.  призовава за това насока Б да бъде допълнена, като се посочи изрично в споразумението, че Европол, в съответствие с член 19 от Регламента за Европол, трябва да спазва всички ограничения, налагани върху личните данни, предавани на Европол от държави членки или други доставчици, относно използването и достъпа до данните, предавани на Тунис;

7.  отправя искане за това споразумението да предвижда ясно, че за всяко допълнително обработване винаги следва да се изисква предварителното писмено разрешение от Европол; подчертава, че тези разрешения следва да бъдат документирани от Европол и да бъдат предоставяни на ЕНОЗД по негово искане; призовава за това в споразумението да се включи и разпоредба, която да задължава компетентните органи на Тунис да спазват тези ограничения и да посочват как ще се гарантира спазването на тези ограничения;

8.  настоява споразумението да съдържа ясна и точна разпоредба, която да определя срока на съхранение на предадените лични данни и да изисква изтриване на предадените лични данни в края на срока на съхранение на данните; изисква в споразумението да бъдат определени процедурни мерки, които да осигуряват спазване на изискванията; настоява в изключителните случаи, когато са налице надлежно обосновани основания за съхраняване на данните за по-дълъг период, който надхвърля срока на съхранение на данните, тези основания и придружаващата документация да бъдат съобщени на Европол и ЕНОЗД;

9.  очаква да бъдат прилагани критериите, включени в съображение 71 от Директива (ЕС) 2016/680, т.е. предаването на лични данни да подлежи на задълженията за поверителност от страна на компетентните тунизийски органи, които получават лични данни от Европол, принципа на специфичност, както и на това, че личните данни няма да бъдат използвани за искане, постановяване или изпълнение на смъртно наказание или каквато и да е форма на жестоко и нечовешко отношение;

10.  счита, че категориите на престъпленията, за които ще се обменят лични данни, трябва да бъдат ясно определени и изброени в самото международно споразумение в съответствие с определенията за престъпления в ЕС, когато са налични; подчертава, че този списък следва да определя ясно и точно дейностите, обхванати от такива престъпления, и лицата, групите и организациите, които е възможно да бъдат засегнати от предаването;

11.  настоятелно призовава Съвета и Комисията да определят, съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) и по смисъла на член 8, параграф 3 от Хартата, с правителството на Тунис кой независим надзорен орган ще отговаря за надзора върху изпълнението на международното споразумение; настоятелно призовава за това да бъде постигнато съгласие по отношение на този орган и той да се установи, преди да може да влезе в сила международното споразумение; настоява наименованието на този орган да бъде изрично включено в приложение към споразумението;

12.  счита, че следва да бъде възможно за всяка от преговарящите страни да спре действието на международното споразумение или да го отмени, ако то бъде нарушено, и че независимият надзорен орган следва също така да има правомощия да предлага спиране или прекратяване на действието на споразумението, в случай че то бъде нарушено; счита, че всички лични данни, попадащи в обхвата на споразумението, предадени преди спирането или прекратяването на действието му, могат да продължат да бъдат обработвани в съответствие със споразумението; счита, че следва да се установи периодична оценка на споразумението, за да се направи оценка на спазването на споразумението от страна на партньорите;

13.  счита, че е необходимо да се даде ясно определение на понятието за отделни случаи, тъй като това понятието е необходимо, за да се преценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася до действителни наказателни разследвания;

14.  счита, че е необходимо да се даде определение на понятието за основателни причини, за да се оценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася до действителни наказателни разследвания;

15.  подчертава, че данните, предадени на получаващия орган, никога не могат да бъдат обработвани допълнително от други органи и че за тази цел следва да бъде изготвен изчерпателен списък на компетентните органи в Тунис, на които Европол може да предава данни, включително описание на правомощията на органите; счита, че всяка промяна в този списък, която се състои в замяна или в добавяне на нов компетентен орган, би наложила извършване на преглед на международното споразумение;

16.  настоява, че е необходимо да се посочи изрично, че по-нататъшното предаване на информация от компетентните органи на Тунис на други органи в Тунис може единствено да бъде разрешавано за изпълняване на първоначалната цел на предаването от страна на Европол и следва винаги да се съобщава на независимия орган, на ЕНОЗД и на Европол;

17.  подчертава необходимостта от изрично посочване, че е забранено по-нататъшно предаване на информация от компетентните органи на Тунис на други държави и ще доведе до незабавното прекратяване на международното споразумение;

18.  счита, че международното споразумение с Тунис следва да включва правото на субектите на данни на информация, коригиране и заличаване, както са предвидени в други законодателни актове на Съюза за защита на данните;

19.  подчертава, че предаването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в синдикални организации, генетични данни или данни, свързани със здравето и половия живот на даден човек, е изключително чувствително и поражда дълбока загриженост предвид различните правна уредба, социални характеристики и културна среда на Тунис в сравнение с Европейския съюз; подчертава факта, че престъпните деяния в Съюза са определени по различен начин от този в Тунис; счита, че поради това подобно предаване на данни следва да се извършва само в съвсем изключителни случаи и с ясни гаранции за субекта на данните и за лицата, свързани със субекта на данните; счита, че е необходимо да се определят конкретни гаранции, които да се спазват от Тунис по отношение на основните права и свободи, в това число зачитането на свободата на словото, свободата на религията и човешкото достойнство;

20.  счита, че механизмът за наблюдение следва да бъде включен в споразумението и че този механизъм следва да бъде подлаган на периодични оценки, за да се оцени функционирането му във връзка с оперативните потребности на Европол, както и неговото съответствие с правата и принципите в областта на защитата на личните данни;

21.  призовава Комисията да поиска становището на ЕНОЗД преди финализирането на международното споразумение в съответствие с Регламент (ЕС) № 2016/794 и Регламент (ЕО) № 45/2001;

22.  подчертава, че одобрението на Парламента на сключването на споразумението ще зависи от задоволителното участие на Парламента на всички етапи от процедурата в съответствие с член 218 от ДФЕС;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството на Тунис.

(1) ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53.
(2) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(3) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(4) ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.
(5) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0366.
(7) Програмен документ на Европол за 2018—2020 г., приет от управителния съвет на Европол на 30 ноември 2017 г., EDOC# 856927v18.


Започване на преговори за споразумение между ЕС и Мароко относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
PDF 140kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Кралство Мароко относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и мароканските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)08082018/2064(INI))
P8_TA(2018)0299A8-0238/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Кралство Мароко относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и мароканските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)0808),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7 и 8 от нея,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 6 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 16 и 218 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(2),

—  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации)(3),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(4),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(5),

—  като взе предвид Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и Допълнителния протокол № 181 от 8 ноември 2001 г. към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци,

—  като взе предвид Становище 2/2018 на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно осем мандата за водене на преговори за сключване на международни споразумения, позволяващи обмен на данни между Европол и трети държави,

—  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността(6),

—  като взе предвид споразумението, постигнато от Европейския парламент и Съвета във връзка с предложението за регламент относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и за свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и на Решение № 1247/2002/ЕО (COM(2017)0008), и по-специално главата относно обработването на лични данни от оперативен характер, която се прилага за органи, служби или агенции на Съюза, когато извършват дейности, попадащи в обхвата на част трета, дял V, глави 4 и 5 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 108, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0238/2018),

А.  като има предвид, че Регламент (ЕС) 2016/794 относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) дава възможност за предаване на лични данни на орган на трета държава или на международна организация, доколкото това предаване е необходимо за изпълнението на задачите на Европол, въз основа на решение на Комисията относно адекватното ниво на защита на личните данни съгласно Директива (ЕС) 2016/680, международно споразумение съгласно член 218 от ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции, или споразумения за сътрудничество, които позволяват обмена на лични данни и са сключени преди 1 май 2017 г., и в изключителни случаи за всеки отделен случай при строго определени условия, предвидени в член 25, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/794, и при условие че са осигурени подходящи гаранции;

Б.  като има предвид, че международните споразумения, позволяващи на Европол и на трети държави да си сътрудничат и да обменят лични данни, следва да спазват членове 7 и 8 от Хартата на основните права и член 16 от ДФЕС и следователно да спазват принципа на ограничаване в рамките на целта, правата на достъп и на коригиране, както и да бъдат подложени на наблюдение от страна на независим орган, както конкретно е посочено в Хартата, и да бъдат доказано необходими и пропорционални за изпълнението на задачите на Европол;

В.  като има предвид, че такова предаване трябва да се основава на международно споразумение, сключено между Съюза и тази трета държава съгласно член 218 ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции по отношение на защитата на неприкосновеността на личността и личния живот и на основните права и свободи на физическите лица;

Г.  като има предвид, че в Програмния документ на Европол за 2018—2020 г.(7) се набляга върху нарастващото значение на засилен мултидисциплинарен подход, в това число обединяването на необходимите експертни знания и информация от разширяващ се кръг от партньори, за осъществяването на мисията на Европол;

Д.  като има предвид, че в своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността Европейският парламент подчерта, че споразуменията за стратегическо и оперативно сътрудничество между Европол и трети държави улесняват както обмена на информация, така и практическото сътрудничество в борбата с киберпрестъпността;

Е.  като има предвид, че в миналото Европол вече изготви множество споразумения за обмен на данни с трети държави, като например Албания, Австралия, бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Канада, Колумбия, Лихтенщайн, Молдова, Монако, Норвегия, Съединените американски щати, Сърбия, Украйна, Черна гора, Швейцария;

Ж.  като има предвид, че ЕНОЗД е надзорният орган на Европол от 1 май 2017 г. насам и е също така съветник на институциите на ЕС относно политиките и законодателството в областта на защитата на данните;

1.  счита, че необходимостта от сътрудничество с Кралство Мароко в областта на правоприлагането за интересите на Европейския съюз по отношение на сигурността, както и неговата пропорционалност, трябва да бъдат подложени на подходяща оценка; в този контекст призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на въздействието; подчертава, че е необходимо да се действа много предпазливо при определянето на мандата за водене на преговори за сключване на споразумение между Европейския съюз и Кралство Мароко относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и мароканските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма;

2.  счита, че в получаващите трети държави следва да се осигури пълно съответствие с членове 7 и 8 от Хартата, както и с други основни права и свободи, защитени от Хартата; призовава във връзка с това Съвета да допълни насоките за водене на преговори, предложени от Комисията, с условията, изложени в настоящата резолюция;

3.  отбелязва, че към днешна дата не е извършена оценка на въздействието с цел да се направи задълбочена оценка на рисковете, свързани с предаването на лични данни на Кралство Мароко по отношение на правата на физическите лица на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните, но също и за други основни права и свободи, защитени от Хартата; изисква от Комисията да извърши подходяща оценка на въздействието с цел да се определят необходимите гаранции, които следва да бъдат интегрирани в споразумението;

4.  настоява, че степента на защита, която произтича от споразумението, следва да бъде по същество равностойна на степента на защита в правото на ЕС; подчертава, че ако такава степен не може да бъде гарантирана както в закона, така и на практика, споразумението не може да бъде сключено;

5.  изисква с цел пълно зачитане на член 8 от Хартата и член 16 от ДФЕС и за да се избегне каквато и да било потенциална отговорност от Европол по отношение на нарушения на законодателството на Съюза за защита на данните, произтичащи от предаване на лични данни без необходимите и подходящи гаранции, споразумението да съдържа строги и конкретни разпоредби, налагащи спазването на принципа на ограничаване в рамките на целта, като се налагат ясни условия за обработката на предаваните лични данни;

6.  призовава за това насока Б да бъде допълнена, като се посочи изрично в споразумението, че Европол, в съответствие с член 19 от Регламента за Европол, трябва да спазва всички ограничения, налагани върху личните данни, предавани на Европол от държави членки или други доставчици, относно използването и достъпа до данните, предавани на Кралство Мароко;

7.  отправя искане за това споразумението да предвижда ясно, че за всяко допълнително обработване винаги следва да се изисква предварителното писмено разрешение от Европол; подчертава, че тези разрешения следва да бъдат документирани от Европол и да бъдат предоставяни на ЕНОЗД по негово искане; призовава за това в споразумението да се включи и разпоредба, която да задължава компетентните органи на Кралство Мароко да спазват тези ограничения и да посочват как ще се гарантира спазването на тези ограничения;

8.  настоява споразумението да съдържа ясна и точна разпоредба, която да определя срока на съхранение на предадените лични данни и да изисква изтриване на предадените лични данни в края на срока на съхранение на данните; изисква в споразумението да бъдат определени процедурни мерки, които да осигуряват спазване на изискванията; настоява в изключителните случаи, когато са налице надлежно обосновани основания за съхраняване на данните за по-дълъг период, който надхвърля срока на съхранение на данните, тези основания и придружаващата документация да бъдат съобщени на Европол и ЕНОЗД;

9.  очаква да бъдат прилагани критериите, включени в съображение 71 от Директива (ЕС) 2016/680, т.е. предаването на лични данни да подлежи на задълженията за поверителност от страна на компетентните марокански органи, които получават лични данни от Европол, принципа на специфичност, както и на това, че личните данни няма да бъдат използвани за искане, постановяване или изпълнение на смъртно наказание или каквато и да е форма на жестоко и нечовешко отношение;

10.  счита, че категориите на престъпленията, за които ще се обменят лични данни, трябва да бъдат ясно определени и изброени в самото международно споразумение, в съответствие с определенията за престъпления в ЕС, когато са налични; подчертава, че този списък следва да определя ясно и точно дейностите, обхванати от такива престъпления, и лицата, групите и организациите, които е възможно да бъдат засегнати от предаването;

11.  настоятелно призовава Съвета и Комисията да определят, съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) и по смисъла на член 8, параграф 3 от Хартата, с правителството на Кралство Мароко кой независим надзорен орган ще отговаря за надзора върху изпълнението на международното споразумение; настоятелно призовава за това да бъде постигнато съгласие по отношение на този орган и той да се установи, преди да може да влезе в сила международното споразумение; настоява наименованието на този орган да бъде изрично включено в приложение към споразумението;

12.  счита, че следва да бъде възможно за всяка от преговарящите страни да спре действието на международното споразумение или да го отмени, ако то бъде нарушено, и че независимият надзорен орган следва също така да има правомощия да предлага спиране или прекратяване на действието на споразумението, в случай че то бъде нарушено; счита, че всички лични данни, попадащи в обхвата на споразумението, предадени преди спирането или прекратяването на действието му, могат да продължат да бъдат обработвани в съответствие със споразумението; счита, че следва да се установи периодична оценка на споразумението, за да се направи оценка на спазването на споразумението от страна на партньорите;

13.  счита, че е необходимо да се даде ясно определение на понятието за отделни случаи, тъй като това понятието е необходимо, за да се преценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася до действителни наказателни разследвания;

14.  счита, че е необходимо да се даде определение на понятието за основателни причини, за да се оценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася до действителни наказателни разследвания;

15.  подчертава, че данните, предадени на получаващия орган, никога не могат да бъдат обработвани допълнително от други органи и че за тази цел следва да бъде изготвен изчерпателен списък на компетентните органи в Кралство Мароко, на които Европол може да предава данни, включително описание на правомощията на органите; счита, че всяка промяна в този списък, която се състои в замяна или в добавяне на нов компетентен орган, би наложила извършване на преглед на международното споразумение;

16.  настоява, че е необходимо да се посочи изрично, че по-нататъшното предаване на информация от компетентните органи на Кралство Мароко на други органи в Кралство Мароко може единствено да бъде разрешавано за изпълняване на първоначалната цел на предаването от страна на Европол и следва винаги да се съобщава на независимия орган, на ЕНОЗД и на Европол;

17.  подчертава необходимостта от изрично посочване, че е забранено по-нататъшно предаване на информация от компетентните органи на Кралство Мароко на други държави и ще доведе до незабавното прекратяване на международното споразумение;

18.  счита, че международното споразумение с Кралство Мароко следва да включва правото на субектите на данни на информация, на коригиране и на изтриване, както е предвидено в други законодателни актове на Съюза за защита на данните;

19.  подчертава, че предаването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в синдикални организации, генетични данни или данни, свързани със здравето и половия живот на даден човек, е изключително чувствително и поражда дълбока загриженост предвид различните правна уредба, социални характеристики и културна среда на Кралство Мароко в сравнение с Европейския съюз; подчертава факта, че престъпните деяния в Съюза са определени по различен начин от този в Кралство Мароко; счита, че поради това подобно предаване на данни следва да се извършва само в съвсем изключителни случаи и с ясни гаранции за субекта на данните и за лицата, свързани със субекта на данните; счита, че е необходимо да се определят конкретни гаранции, които да се спазват от Кралство Мароко по отношение на основните права и свободи, в това число зачитането на свободата на словото, свободата на религията и човешкото достойнство;

20.  счита, че механизмът за наблюдение следва да бъде включен в споразумението и че този механизъм следва да бъде подлаган на периодични оценки, за да се оцени функционирането му във връзка с оперативните потребности на Европол, както и неговото съответствие с правата и принципите в областта на защитата на личните данни;

21.  призовава Комисията да поиска становището на ЕНОЗД преди финализирането на международното споразумение в съответствие с Регламент (ЕС) № 2016/794 и Регламент (ЕО) № 45/2001;

22.  подчертава, че одобрението на Парламента на сключването на споразумението ще зависи от задоволителното участие на Парламента на всички етапи от процедурата в съответствие с член 218 от ДФЕС;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството на Кралство Мароко.

(1) ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53.
(2) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(3) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(4) ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.
(5) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0366.
(7) Програмен документ на Европол за 2018—2020 г., приет от управителния съвет на Европол на 30 ноември 2017 г., EDOC# 856927v18.


Започване на преговори за споразумение между ЕС и Ливан относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
PDF 140kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Република Ливан относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и ливанските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)08052018/2065(INI))
P8_TA(2018)0300A8-0234/2018

Европейският парламент,

—  като взе препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Република Ливан относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и ливанските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)0805),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7 и 8 от нея,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 6 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 16 и 218 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(2),

—  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации)(3),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(4),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(5),

—  като взе предвид Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и Допълнителния протокол № 181 от 8 ноември 2001 г. към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци,

—  като взе предвид Становище 2/2018 на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно осем мандата за водене на преговори за сключване на международни споразумения, позволяващи обмен на данни между Европол и трети държави,

—  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността(6),

—  като взе предвид споразумението, постигнато от Европейския парламент и Съвета във връзка с предложението за регламент относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и за свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и на Решение № 1247/2002/ЕО (COM(2017)0008), и по-специално главата относно обработването на лични данни от оперативен характер, която се прилага за органи, служби или агенции на Съюза, когато извършват дейности, попадащи в обхвата на част трета, дял V, глави 4 и 5 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 108, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0234/2018),

А.  като има предвид, че Регламент (ЕС) 2016/794 относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) дава възможност за предаване на лични данни на орган на трета държава или на международна организация, доколкото това предаване е необходимо за изпълнението на задачите на Европол, въз основа на решение на Комисията относно адекватното ниво на защита на личните данни съгласно Директива (ЕС) 2016/680, международно споразумение съгласно член 218 от ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции, или споразумения за сътрудничество, които позволяват обмена на лични данни и са сключени преди 1 май 2017 г., и в изключителни случаи за всеки отделен случай при строго определени условия, предвидени в член 25, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/794, и при условие че са осигурени подходящи гаранции;

Б.  като има предвид, че международните споразумения, позволяващи на Европол и на трети държави да си сътрудничат и да обменят лични данни, следва да спазват членове 7 и 8 от Хартата на основните права и член 16 от ДФЕС и следователно да спазват принципа на ограничаване в рамките на целта, правата на достъп и на коригиране, както и да бъдат подложени на наблюдение от страна на независим орган, както конкретно е посочено в Хартата, и да бъдат доказано необходими и пропорционални за изпълнението на задачите на Европол;

В.  като има предвид, че такова предаване трябва да се основава на международно споразумение, сключено между Съюза и тази трета държава съгласно член 218 ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции по отношение на защитата на неприкосновеността на личността и личния живот и на основните права и свободи на физическите лица;

Г.  като има предвид, че в Програмния документ на Европол за 2018— 2020 г.(7) се набляга върху нарастващото значение на засилен мултидисциплинарен подход, в това число обединяването на необходимите експертни знания и информация от разширяващ се кръг от партньори, за осъществяването на мисията на Европол;

Д.  като има предвид, че в своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността Европейският парламент подчерта, че споразуменията за стратегическо и оперативно сътрудничество между Европол и трети държави улесняват както обмена на информация, така и практическото сътрудничество в борбата с киберпрестъпността;

Е.  като има предвид, че в миналото Европол вече изготви множество споразумения за обмен на данни с трети държави, като например Албания, Австралия, бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Канада, Колумбия, Лихтенщайн, Молдова, Монако, Норвегия, Съединените американски щати, Сърбия, Украйна, Черна гора, Швейцария;

Ж.  като има предвид, че ЕНОЗД е надзорният орган на Европол от 1 май 2017 г. насам и е също така съветник на институциите на ЕС относно политиките и законодателството в областта на защитата на данните;

1.  счита, че необходимостта от сътрудничество с Република Ливан в областта на правоприлагането за интересите на Европейския съюз по отношение на сигурността, както и неговата пропорционалност, трябва да бъдат подложени на подходяща оценка; в този контекст призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на въздействието; подчертава, че е необходимо да се действа много предпазливо при определянето на мандата за водене на преговори за сключване на споразумение между Европейския съюз и Република Ливан относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и ливанските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма;

2.  счита, че в получаващите трети държави следва да се осигури пълно съответствие с членове 7 и 8 от Хартата, както и с други основни права и свободи, защитени от Хартата; призовава във връзка с това Съвета да допълни насоките за водене на преговори, предложени от Комисията, с условията, изложени в настоящата резолюция;

3.  отбелязва, че към днешна дата не е извършена оценка на въздействието с цел да се направи задълбочена оценка на рисковете, свързани с предаването на лични данни на Република Ливан по отношение на правата на физическите лица на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните, но също и за други основни права и свободи, защитени от Хартата; изисква от Комисията да извърши подходяща оценка на въздействието с цел да се определят необходимите гаранции, които следва да бъдат интегрирани в споразумението;

4.  настоява, че степента на защита, която произтича от споразумението, следва да бъде по същество равностойна на степента на защита в правото на ЕС; подчертава, че ако такава степен не може да бъде гарантирана както в закона, така и на практика, споразумението не може да бъде сключено;

5.  изисква с цел пълно зачитане на член 8 от Хартата и член 16 от ДФЕС и за да се избегне каквато и да било потенциална отговорност от Европол по отношение на нарушения на законодателството на Съюза за защита на данните, произтичащи от предаване на лични данни без необходимите и подходящи гаранции, споразумението да съдържа строги и конкретни разпоредби, налагащи спазването на принципа на ограничаване в рамките на целта, като се налагат ясни условия за обработката на предаваните лични данни;

6.  призовава за това насока Б да бъде допълнена, като се посочи изрично в споразумението, че Европол, в съответствие с член 19 от Регламента за Европол, трябва да спазва всички ограничения, налагани върху личните данни, предавани на Европол от държави членки или други доставчици, относно използването и достъпа до данните, предавани на Република Ливан;

7.  отправя искане за това споразумението да предвижда ясно, че за всяко допълнително обработване винаги следва да се изисква предварителното писмено разрешение от Европол; подчертава, че тези разрешения следва да бъдат документирани от Европол и да бъдат предоставяни на ЕНОЗД по негово искане; призовава за това в споразумението да се включи и разпоредба, която да задължава компетентните органи на Република Ливан да спазват тези ограничения и да посочват как ще се гарантира спазването на тези ограничения;

8.  настоява споразумението да съдържа ясна и точна разпоредба, която да определя срока на съхранение на предадените лични данни и да изисква изтриване на предадените лични данни в края на срока на съхранение на данните; изисква в споразумението да бъдат определени процедурни мерки, които да осигуряват спазване на изискванията; настоява в изключителните случаи, когато са налице надлежно обосновани основания за съхраняване на данните за по-дълъг период, който надхвърля срока на съхранение на данните, тези основания и придружаващата документация да бъдат съобщени на Европол и ЕНОЗД;

9.  очаква да бъдат прилагани критериите, включени в съображение 71 от Директива (ЕС) 2016/680, т.е. предаването на лични данни да подлежи на задълженията за поверителност от страна на компетентните ливански органи, които получават лични данни от Европол, принципа на специфичност, както и на това, че личните данни няма да бъдат използвани за искане, постановяване или изпълнение на смъртно наказание или каквато и да е форма на жестоко и нечовешко отношение;

10.  счита, че категориите на престъпленията, за които ще се обменят лични данни, трябва да бъдат ясно определени и изброени в самото международно споразумение в съответствие с определенията за престъпления в ЕС, когато са налични; подчертава, че този списък следва да определя ясно и точно дейностите, обхванати от такива престъпления, и лицата, групите и организациите, които е възможно да бъдат засегнати от предаването;

11.  настоятелно призовава Съвета и Комисията да определят, съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) и по смисъла на член 8, параграф 3 от Хартата, с правителството на Република Ливан кой независим надзорен орган ще отговаря за надзора върху изпълнението на международното споразумение; настоятелно призовава за това да бъде постигнато съгласие по отношение на този орган и той да се установи, преди да може да влезе в сила международното споразумение; настоява наименованието на този орган да бъде изрично включено в приложение към споразумението;

12.  счита, че следва да бъде възможно за всяка от преговарящите страни да спре действието на международното споразумение или да го отмени, ако то бъде нарушено, и че независимият надзорен орган следва също така да има правомощия да предлага спиране или прекратяване на действието на споразумението, в случай че то бъде нарушено; счита, че всички лични данни, попадащи в обхвата на споразумението, предадени преди спирането или прекратяването на действието му, могат да продължат да бъдат обработвани в съответствие със споразумението; счита, че следва да се установи периодична оценка на споразумението, за да се направи оценка на спазването на споразумението от страна на партньорите;

13.  счита, че е необходимо да се даде ясно определение на понятието за отделни случаи, тъй като това понятието е необходимо, за да се преценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася до действителни наказателни разследвания;

14.  счита, че е необходимо да се даде определение на понятието за основателни причини, за да се оценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася до действителни наказателни разследвания;

15.  подчертава, че данните, предадени на получаващия орган, никога не могат да бъдат обработвани допълнително от други органи и че за тази цел следва да бъде изготвен изчерпателен списък на компетентните органи в Република Ливан, на които Европол може да предава данни, включително описание на правомощията на органите; счита, че всяка промяна в този списък, която се състои в замяна или в добавяне на нов компетентен орган, би наложила извършване на преглед на международното споразумение;

16.  настоява, че е необходимо да се посочи изрично, че по-нататъшното предаване на информация от компетентните органи на Република Ливан на други органи в Република Ливан може единствено да бъде разрешавано за изпълняване на първоначалната цел на предаването от страна на Европол и следва винаги да се съобщава на независимия орган, на ЕНОЗД и на Европол;

17.  подчертава необходимостта от изрично посочване, че е забранено по-нататъшно предаване на информация от компетентните органи на Република Ливан на други държави и ще доведе до незабавното прекратяване на международното споразумение;

18.  счита, че международното споразумение с Република Ливан следва да включва правото на субектите на данни на информация, на коригиране и на изтриване, както е предвидено в други законодателни актове на Съюза за защита на данните;

19.  подчертава, че предаването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в синдикални организации, генетични данни или данни, свързани със здравето и половия живот на даден човек, е изключително чувствително и поражда дълбока загриженост предвид различните правна уредба, социални характеристики и културна среда на Република Ливан в сравнение с Европейския съюз; подчертава факта, че престъпните деяния в Съюза са определени по различен начин от този в Република Ливан; счита, че поради това подобно предаване на данни следва да се извършва само в съвсем изключителни случаи и с ясни гаранции за субекта на данните и за лицата, свързани със субекта на данните; счита, че е необходимо да се определят конкретни гаранции, които да се спазват от Република Ливан по отношение на основните права и свободи, в това число зачитането на свободата на словото, свободата на религията и човешкото достойнство;

20.  счита, че механизмът за наблюдение следва да бъде включен в споразумението и че този механизъм следва да бъде подлаган на периодични оценки, за да се оцени функционирането му във връзка с оперативните потребности на Европол, както и неговото съответствие с правата и принципите в областта на защитата на личните данни;

21.  призовава Комисията да поиска становището на ЕНОЗД преди финализирането на международното споразумение в съответствие с Регламент (ЕС) № 2016/794 и Регламент (ЕО) № 45/2001;

22.  подчертава, че одобрението на Парламента на сключването на споразумението ще зависи от задоволителното участие на Парламента на всички етапи от процедурата в съответствие с член 218 от ДФЕС;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството на Република Ливан.

(1) ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53.
(2) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(3) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(4) ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.
(5) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0366.
(7) Програмен документ на Европол за 2018 – 2020 г., приет от управителния съвет на Европол на 30 ноември 2017 г., EDOC# 856927v18.


Започване на преговори за споразумение между ЕС и Египет относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
PDF 141kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Арабска република Египет относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и египетските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)08092018/2066(INI))
P8_TA(2018)0301A8-0236/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Арабска република Египет относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и египетските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)0809),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7 и 8 от нея,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 6 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 16 и 218 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(2),

—  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации)(3),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(4),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(5),

—  като взе предвид Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и Допълнителния протокол № 181 от 8 ноември 2001 г. към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци,

—  като взе предвид Становище 2/2018 на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно осем мандата за водене на преговори за сключване на международни споразумения, позволяващи обмен на данни между Европол и трети държави,

—  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността(6),

—  като взе предвид споразумението, постигнато от Европейския парламент и Съвета във връзка с предложението за регламент относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и за свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и на Решение № 1247/2002/ЕО (COM(2017)0008), и по-специално главата относно обработването на лични данни от оперативен характер, която се прилага за органи, служби или агенции на Съюза, когато извършват дейности, попадащи в обхвата на част трета, дял V, глави 4 и 5 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 108, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0236/2018),

А.  като има предвид, че Регламент (ЕС) 2016/794 относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) дава възможност за предаване на лични данни на орган на трета държава или на международна организация, доколкото това предаване е необходимо за изпълнението на задачите на Европол, въз основа на решение на Комисията относно адекватното ниво на защита на личните данни съгласно Директива (ЕС) 2016/680, международно споразумение съгласно член 218 от ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции, или споразумения за сътрудничество, които позволяват обмена на лични данни и са сключени преди 1 май 2017 г., и в изключителни случаи за всеки отделен случай при строго определени условия, предвидени в член 25, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/794, и при условие че са осигурени подходящи гаранции;

Б.  като има предвид, че международните споразумения, позволяващи на Европол и на трети държави да си сътрудничат и да обменят лични данни, следва да спазват членове 7 и 8 от Хартата на основните права и член 16 от ДФЕС и следователно да спазват принципа на ограничаване в рамките на целта, правата на достъп и на коригиране, както и да бъдат подложени на наблюдение от страна на независим орган, както конкретно е посочено в Хартата, и да бъдат доказано необходими и пропорционални за изпълнението на задачите на Европол;

В.  като има предвид, че такова предаване трябва да се основава на международно споразумение, сключено между Съюза и тази трета държава съгласно член 218 ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции по отношение на защитата на неприкосновеността на личността и личния живот и на основните права и свободи на физическите лица;

Г.  като има предвид, че през последните години бяха разкрити няколко нарушения на правата на човека в Арабска република Египет; като има предвид по-специално, че несъгласието беше безмилостно потискано, като сред засегнатите бяха журналисти, политически активисти и защитници на правата на човека; като има предвид, че продължава да се съобщава за случаи на изтезания; като има предвид, че всяко ефективно разследване на нарушенията на правата на човека от страна на държавни служители беше възпрепятствано от ширещата се безнаказаност;

Д.  като има предвид, че в Програмния документ на Европол за 2018— 2020 г.(7) се набляга върху нарастващото значение на засилен мултидисциплинарен подход, в това число обединяването на необходимите експертни знания и информация от разширяващ се кръг от партньори, за осъществяването на мисията на Европол;

Е.  като има предвид, че в своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността Европейският парламент подчерта, че споразуменията за стратегическо и оперативно сътрудничество между Европол и трети държави улесняват както обмена на информация, така и практическото сътрудничество в борбата с киберпрестъпността;

Ж.  като има предвид, че в миналото Европол вече изготви множество споразумения за обмен на данни с трети държави, като например Албания, Австралия, бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Канада, Колумбия, Лихтенщайн, Молдова, Монако, Норвегия, Съединените американски щати, Сърбия, Украйна, Черна гора, Швейцария;

З.  като има предвид, че ЕНОЗД е надзорният орган на Европол от 1 май 2017 г. насам и е също така съветник на институциите на ЕС относно политиките и законодателството в областта на защитата на данните;

1.  счита, че необходимостта от сътрудничество с Арабска република Египет в областта на правоприлагането за интересите на Европейския съюз по отношение на сигурността, както и неговата пропорционалност, трябва да бъдат подложени на подходяща оценка; в този контекст призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на въздействието; подчертава, че е необходимо да се действа много предпазливо при определянето на мандата за водене на преговори за сключване на споразумение между Европейския съюз и Арабска република Египет относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и египетските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма;

2.  счита, че в получаващите трети държави следва да се осигури пълно съответствие с членове 7 и 8 от Хартата, както и с други основни права и свободи, защитени от Хартата; призовава във връзка с това Съвета да допълни насоките за водене на преговори, предложени от Комисията, с условията, изложени в настоящата резолюция;

3.  счита, че съществуват сериозни опасения относно зачитането на основните права в Арабска република Египет, по-специално по отношение на свободата на изразяване, свободата на религия и правото на човека да не бъде подлаган на мъчения или на нехуманно отношение, заложени в Хартата и в Европейската конвенция за правата на човека;

4.  отбелязва, че към днешна дата не е извършена оценка на въздействието с цел да се направи задълбочена оценка на рисковете, свързани с предаването на лични данни на Арабска република Египет по отношение на правата на физическите лица на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните, но също и за други основни права и свободи, защитени от Хартата; изисква от Комисията да извърши подходяща оценка на въздействието с цел да се определят необходимите гаранции, които следва да бъдат интегрирани в споразумението;

5.  настоява, че степента на защита, която произтича от споразумението, следва да бъде по същество равностойна на степента на защита в правото на ЕС; подчертава, че ако такава степен не може да бъде гарантирана както в закона, така и на практика, споразумението не може да бъде сключено;

6.  изисква с цел пълно зачитане на член 8 от Хартата и член 16 от ДФЕС и за да се избегне каквато и да било потенциална отговорност от Европол по отношение на нарушения на законодателството на Съюза за защита на данните, произтичащи от предаване на лични данни без необходимите и подходящи гаранции, споразумението да съдържа строги и конкретни разпоредби, налагащи спазването на принципа на ограничаване в рамките на целта, като се налагат ясни условия за обработката на предаваните лични данни;

7.  призовава за това насока Б да бъде допълнена, като се посочи изрично в споразумението, че Европол, в съответствие с член 19 от Регламента за Европол, трябва да спазва всички ограничения, налагани върху личните данни, предавани на Европол от държави членки или други доставчици, относно използването и достъпа до данните, предавани на Арабска република Египет;

8.  отправя искане за това споразумението да предвижда ясно, че за всяко допълнително обработване винаги следва да се изисква предварителното писмено разрешение от Европол; подчертава, че тези разрешения следва да бъдат документирани от Европол и да бъдат предоставяни на ЕНОЗД по негово искане; призовава за това в споразумението да се включи и разпоредба, която да задължава компетентните органи на Арабска република Египет да спазват тези ограничения и да посочват как ще се гарантира спазването на тези ограничения;

9.  настоява споразумението да съдържа ясна и точна разпоредба, която да определя срока на съхранение на предадените лични данни и да изисква изтриване на предадените лични данни в края на срока на съхранение на данните; изисква в споразумението да бъдат определени процедурни мерки, които да осигуряват спазване на изискванията; настоява в изключителните случаи, когато са налице надлежно обосновани основания за съхраняване на данните за по-дълъг период, който надхвърля срока на съхранение на данните, тези основания и придружаващата документация да бъдат съобщени на Европол и ЕНОЗД;

10.  очаква да бъдат прилагани критериите, включени в съображение 71 от Директива (ЕС) 2016/680, т.е. предаването на лични данни да подлежи на задълженията за поверителност от страна на компетентните египетски органи, които получават лични данни от Европол, принципа на специфичност, както и на това, че личните данни няма да бъдат използвани за искане, постановяване или изпълнение на смъртно наказание или каквато и да е форма на жестоко и нечовешко отношение;

11.  счита, че категориите на престъпленията, за които ще се обменят лични данни, трябва да бъдат ясно определени и изброени в самото международно споразумение, в съответствие с определенията за престъпления в ЕС, когато са налични; подчертава, че този списък следва да определя ясно и точно дейностите, обхванати от такива престъпления, и лицата, групите и организациите, които е възможно да бъдат засегнати от предаването;

12.  настоятелно призовава Съвета и Комисията да определят, съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) и по смисъла на член 8, параграф 3 от Хартата, с правителството на Арабска република Египет кой независим надзорен орган ще отговаря за надзора върху изпълнението на международното споразумение; настоятелно призовава за това да бъде постигнато съгласие по отношение на този орган и той да се установи, преди да може да влезе в сила международното споразумение; настоява наименованието на този орган да бъде изрично включено в приложение към споразумението;

13.  счита, че следва да бъде възможно за всяка от преговарящите страни да спре действието на международното споразумение или да го отмени, ако то бъде нарушено, и че независимият надзорен орган следва също така да има правомощия да предлага спиране или прекратяване на действието на споразумението, в случай че то бъде нарушено; счита, че всички лични данни, попадащи в обхвата на споразумението, предадени преди спирането или прекратяването на действието му, могат да продължат да бъдат обработвани в съответствие със споразумението; счита, че следва да се установи периодична оценка на споразумението, за да се направи оценка на спазването на споразумението от страна на партньорите;

14.  счита, че е необходимо да се даде ясно определение на понятието за отделни случаи, тъй като това понятието е необходимо, за да се преценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася до действителни наказателни разследвания;

15.  счита, че е необходимо да се даде определение на понятието за основателни причини, за да се оценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася до действителни наказателни разследвания;

16.  подчертава, че данните, предадени на получаващия орган, никога не могат да бъдат обработвани допълнително от други органи и че за тази цел следва да бъде изготвен изчерпателен списък на компетентните органи в Арабска република Египет, на които Европол може да предава данни, включително описание на правомощията на органите; счита, че всяка промяна в този списък, която се състои в замяна или в добавяне на нов компетентен орган, би наложила извършване на преглед на международното споразумение;

17.  настоява, че е необходимо да се посочи изрично, че по-нататъшното предаване на информация от компетентните органи на Арабска република Египет на други органи в Арабска република Египет може единствено да бъде разрешавано за изпълняване на първоначалната цел на предаването от страна на Европол и следва винаги да се съобщава на независимия орган, на ЕНОЗД и на Европол;

18.  подчертава необходимостта от изрично посочване, че е забранено по-нататъшно предаване на информация от компетентните органи на Арабска република Египет на други държави и ще доведе до незабавното прекратяване на международното споразумение;

19.  счита, че международното споразумение с Арабска република Египет следва да включва правото на субектите на данни на информация, на коригиране и на изтриване, както е предвидено в други законодателни актове на Съюза за защита на данните;

20.  подчертава, че предаването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в синдикални организации, генетични данни или данни, свързани със здравето и половия живот на даден човек, е изключително чувствително и поражда дълбока загриженост предвид различните правна уредба, социални характеристики и културна среда на Арабска република Египет в сравнение с Европейския съюз; подчертава факта, че престъпните деяния в Съюза са определени по различен начин от този в Арабска република Египет; счита, че поради това подобно предаване на данни следва да се извършва само в съвсем изключителни случаи и с ясни гаранции за субекта на данните и за лицата, свързани със субекта на данните; счита, че е необходимо да се определят конкретни гаранции, които да се спазват от Арабска република Египет по отношение на основните права и свободи, в това число зачитането на свободата на словото, свободата на религията и човешкото достойнство;

21.  счита, че механизмът за наблюдение следва да бъде включен в споразумението и че този механизъм следва да бъде подлаган на периодични оценки, за да се оцени функционирането му във връзка с оперативните потребности на Европол, както и неговото съответствие с правата и принципите в областта на защитата на личните данни;

22.  призовава Комисията да поиска становището на ЕНОЗД преди финализирането на международното споразумение в съответствие с Регламент (ЕС) № 2016/794 и Регламент (ЕО) № 45/2001;

23.  подчертава, че одобрението на Парламента на сключването на споразумението ще зависи от задоволителното участие на Парламента на всички етапи от процедурата в съответствие с член 218 от ДФЕС;

24.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството на Арабска република Египет.

(1) ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53.
(2) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(3) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(4) ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.
(5) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0366.
(7) Програмен документ на Европол за 2018—2020 г., приет от управителния съвет на Европол на 30 ноември 2017 г., EDOC# 856927v18.


Започване на преговори за споразумение между ЕС и Алжир относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
PDF 140kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Алжирската народнодемократична република относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и алжирските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)08112018/2067(INI))
P8_TA(2018)0302A8-0239/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Алжирската народнодемократична република относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и алжирските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2017)0811),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7 и 8 от нея,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 6 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 16 и 218 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(2),

—  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации)(3),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(4),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(5),

—  като взе предвид Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и Допълнителния протокол № 181 от 8 ноември 2001 г. към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци,

—  като взе предвид Становище 2/2018 на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно осем мандата за водене на преговори за сключване на международни споразумения, позволяващи обмен на данни между Европол и трети държави,

—  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността(6),

—  като взе предвид споразумението, постигнато от Европейския парламент и Съвета във връзка с предложението за регламент относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и за свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и на Решение № 1247/2002/ЕО (COM(2017)0008), и по-специално главата относно обработването на лични данни от оперативен характер, която се прилага за органи, служби или агенции на Съюза, когато извършват дейности, попадащи в обхвата на част трета, дял V, глави 4 и 5 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 108, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0239/2018),

А.  като има предвид, че Регламент (ЕС) 2016/794 относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) дава възможност за предаване на лични данни на орган на трета държава или на международна организация, доколкото това предаване е необходимо за изпълнението на задачите на Европол, въз основа на решение на Комисията относно адекватното ниво на защита на личните данни съгласно Директива (ЕС) 2016/680, международно споразумение съгласно член 218 от ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции, или споразумения за сътрудничество, които позволяват обмена на лични данни и са сключени преди 1 май 2017 г., и в изключителни случаи за всеки отделен случай при строго определени условия, предвидени в член 25, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/794, и при условие че са осигурени подходящи гаранции;

Б.  като има предвид, че международните споразумения, позволяващи на Европол и на трети държави да си сътрудничат и да обменят лични данни, следва да спазват членове 7 и 8 от Хартата на основните права и член 16 от ДФЕС и следователно да спазват принципа на ограничаване в рамките на целта, правата на достъп и на коригиране, както и да бъдат подложени на наблюдение от страна на независим орган, както конкретно е посочено в Хартата, и да бъдат доказано необходими и пропорционални за изпълнението на задачите на Европол;

В.  като има предвид, че такова предаване трябва да се основава на международно споразумение, сключено между Съюза и тази трета държава съгласно член 218 ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции по отношение на защитата на неприкосновеността на личността и личния живот и на основните права и свободи на физическите лица;

Г.  като има предвид, че в Програмния документ на Европол за 2018—2020 г.(7) се набляга върху нарастващото значение на засилен мултидисциплинарен подход, в това число обединяването на необходимите експертни знания и информация от разширяващ се кръг от партньори, за осъществяването на мисията на Европол;

Д.  като има предвид, че в своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността Европейският парламент подчерта, че споразуменията за стратегическо и оперативно сътрудничество между Европол и трети държави улесняват както обмена на информация, така и практическото сътрудничество в борбата с киберпрестъпността;

Е.  като има предвид, че в миналото Европол вече изготви множество споразумения за обмен на данни с трети държави, като например Албания, Австралия, бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Канада, Колумбия, Лихтенщайн, Молдова, Монако, Норвегия, Съединените американски щати, Сърбия, Украйна, Черна гора, Швейцария;

Ж.  като има предвид, че ЕНОЗД е надзорният орган на Европол от 1 май 2017 г. насам и е също така съветник на институциите на ЕС относно политиките и законодателството в областта на защитата на данните;

1.  счита, че необходимостта от сътрудничество с Алжирската народнодемократична република в областта на правоприлагането за интересите на Европейския съюз по отношение на сигурността, както и неговата пропорционалност, трябва да бъдат подложени на подходяща оценка; в този контекст призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на въздействието; подчертава, че е необходимо да се действа много предпазливо при определянето на мандата за водене на преговори за сключване на споразумение между Европейския съюз и Алжирската народнодемократична република относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и алжирските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма;

2.  счита, че в получаващите трети държави следва да се осигури пълно съответствие с членове 7 и 8 от Хартата, както и с други основни права и свободи, защитени от Хартата; призовава във връзка с това Съвета да допълни насоките за водене на преговори, предложени от Комисията, с условията, изложени в настоящата резолюция;

3.  отбелязва, че към днешна дата не е извършена оценка на въздействието с цел да се направи задълбочена оценка на рисковете, свързани с предаването на лични данни на Алжирската народнодемократична република по отношение на правата на физическите лица на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните, но също и за други основни права и свободи, защитени от Хартата; изисква от Комисията да извърши подходяща оценка на въздействието с цел да се определят необходимите гаранции, които следва да бъдат интегрирани в споразумението;

4.  настоява, че степента на защита, която произтича от споразумението, следва да бъде по същество равностойна на степента на защита в правото на ЕС; подчертава, че ако такава степен не може да бъде гарантирана както в закона, така и на практика, споразумението не може да бъде сключено;

5.  изисква с цел пълно зачитане на член 8 от Хартата и член 16 от ДФЕС и за да се избегне каквато и да било потенциална отговорност от Европол по отношение на нарушения на законодателството на Съюза за защита на данните, произтичащи от предаване на лични данни без необходимите и подходящи гаранции, споразумението да съдържа строги и конкретни разпоредби, налагащи спазването на принципа на ограничаване в рамките на целта, като се налагат ясни условия за обработката на предаваните лични данни;

6.  призовава за това насока Б да бъде допълнена, като се посочи изрично в споразумението, че Европол, в съответствие с член 19 от Регламента за Европол, трябва да спазва всички ограничения, налагани върху личните данни, предавани на Европол от държави членки или други доставчици, относно използването и достъпа до данните, предавани на Алжирската народнодемократична република;

7.  отправя искане за това споразумението да предвижда ясно, че за всяко допълнително обработване винаги следва да се изисква предварителното писмено разрешение от Европол; подчертава, че тези разрешения следва да бъдат документирани от Европол и да бъдат предоставяни на ЕНОЗД по негово искане; призовава за това в споразумението да се включи и разпоредба, която да задължава компетентните органи на Алжирската народнодемократична република да спазват тези ограничения и да посочват как ще се гарантира спазването на тези ограничения;

8.  настоява споразумението да съдържа ясна и точна разпоредба, която да определя срока на съхранение на предадените лични данни и да изисква изтриване на предадените лични данни в края на срока на съхранение на данните; изисква в споразумението да бъдат определени процедурни мерки, които да осигуряват спазване на изискванията; настоява в изключителните случаи, когато са налице надлежно обосновани основания за съхраняване на данните за по-дълъг период, който надхвърля срока на съхранение на данните, тези основания и придружаващата документация да бъдат съобщени на Европол и ЕНОЗД;

9.  очаква да бъдат прилагани критериите, включени в съображение 71 от Директива (ЕС) 2016/680, т.е. предаването на лични данни да подлежи на задълженията за поверителност от страна на компетентните алжирски органи, които получават лични данни от Европол, принципа на специфичност, както и на това, че личните данни няма да бъдат използвани за искане, постановяване или изпълнение на смъртно наказание или каквато и да е форма на жестоко и нечовешко отношение;

10.  счита, че категориите на престъпленията, за които ще се обменят лични данни, трябва да бъдат ясно определени и изброени в самото международно споразумение в съответствие с определенията за престъпления в ЕС, когато са налични; подчертава, че този списък следва да определя ясно и точно дейностите, обхванати от такива престъпления, и лицата, групите и организациите, които е възможно да бъдат засегнати от предаването;

11.  настоятелно призовава Съвета и Комисията да определят, съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) и по смисъла на член 8, параграф 3 от Хартата, с правителството на Алжирската народнодемократична република кой независим надзорен орган ще отговаря за надзора върху изпълнението на международното споразумение; настоятелно призовава за това да бъде постигнато съгласие по отношение на този орган и той да се установи, преди да може да влезе в сила международното споразумение; настоява наименованието на този орган да бъде изрично включено в приложение към споразумението;

12.  счита, че следва да бъде възможно за всяка от преговарящите страни да спре действието на международното споразумение или да го отмени, ако то бъде нарушено, и че независимият надзорен орган следва също така да има правомощия да предлага спиране или прекратяване на действието на споразумението, в случай че то бъде нарушено; счита, че всички лични данни, попадащи в обхвата на споразумението, предадени преди спирането или прекратяването на действието му, могат да продължат да бъдат обработвани в съответствие със споразумението; счита, че следва да се установи периодична оценка на споразумението, за да се направи оценка на спазването на споразумението от страна на партньорите;

13.  счита, че е необходимо да се даде ясно определение на понятието за отделни случаи, тъй като това понятието е необходимо, за да се преценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася до действителни наказателни разследвания;

14.  счита, че е необходимо да се даде определение на понятието за основателни причини, за да се оценят необходимостта и пропорционалността на предаването на данни; подчертава, че това определение следва да се отнася до действителни наказателни разследвания;

15.  подчертава, че данните, предадени на получаващия орган, никога не могат да бъдат обработвани допълнително от други органи и че за тази цел следва да бъде изготвен изчерпателен списък на компетентните органи в Алжирската народнодемократична република, на които Европол може да предава данни, включително описание на правомощията на органите; счита, че всяка промяна в този списък, която се състои в замяна или в добавяне на нов компетентен орган, би наложила извършване на преглед на международното споразумение;

16.  настоява, че е необходимо да се посочи изрично, че по-нататъшното предаване на информация от компетентните органи на Алжирската народнодемократична република на други органи в Алжирската народнодемократична република може единствено да бъде разрешавано за изпълняване на първоначалната цел на предаването от страна на Европол и следва винаги да се съобщава на независимия орган, на ЕНОЗД и на Европол;

17.  подчертава необходимостта от изрично посочване, че е забранено по-нататъшно предаване на информация от компетентните органи на Алжирската народнодемократична република на други държави и ще доведе до незабавното прекратяване на международното споразумение;

18.  счита, че международното споразумение с Алжирската народнодемократична република следва да включва правото на субектите на данни на информация, на коригиране и на изтриване, както е предвидено в други законодателни актове на Съюза за защита на данните;

19.  подчертава, че предаването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в синдикални организации, генетични данни или данни, свързани със здравето и половия живот на даден човек, е изключително чувствително и поражда дълбока загриженост предвид различните правна уредба, социални характеристики и културна среда на Алжирската народнодемократична република в сравнение с Европейския съюз; подчертава факта, че престъпните деяния в Съюза са определени по различен начин от този в Алжирската народнодемократична република; счита, че поради това подобно предаване на данни следва да се извършва само в съвсем изключителни случаи и с ясни гаранции за субекта на данните и за лицата, свързани със субекта на данните; счита, че е необходимо да се определят конкретни гаранции, които да се спазват от Алжирската народнодемократична република по отношение на основните права и свободи, в това число зачитането на свободата на словото, свободата на религията и човешкото достойнство;

20.  счита, че механизмът за наблюдение следва да бъде включен в споразумението и че този механизъм следва да бъде подлаган на периодични оценки, за да се оцени функционирането му във връзка с оперативните потребности на Европол, както и неговото съответствие с правата и принципите в областта на защитата на личните данни;

21.  призовава Комисията да поиска становището на ЕНОЗД преди финализирането на международното споразумение в съответствие с Регламент (ЕС) № 2016/794 и Регламент (ЕО) № 45/2001;

22.  подчертава, че одобрението на Парламента на сключването на споразумението ще зависи от задоволителното участие на Парламента на всички етапи от процедурата в съответствие с член 218 от ДФЕС;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството на Алжирската народнодемократична република.

(1) ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53.
(2) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(3) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(4) ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.
(5) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0366.
(7) Програмен документ на Европол за 2018—2020 г., приет от управителния съвет на Европол на 30 ноември 2017 г., EDOC# 856927v18.

Правна информация