Показалец 
Приети текстове
Вторник, 11 септември 2018 г. - СтрасбургОкончателна версия
Еквивалентност на полските инспекции ***I
 Обща система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малки предприятия *
 Решение за изпълнение за въвеждане на мерки за контрол по отношение на новите психоактивни вещества циклопропилфентанил и метоксиацетилфентанил *
 Мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за оказване на помощ на България, Гърция, Литва и Полша
 Проект на коригиращ бюджет № 4/2018: мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за предоставяне на средства на България, Гърция, Литва и Полша
 Въздействие на политиката на сближаване на ЕС върху Северна Ирландия
 Специфични мерки за Гърция
 Начини за реинтеграция на работниците и служителите, възстановяващи се от наранявания и заболявания, чрез качествена заетост
 Отношения между ЕС и трети държави във връзка с регулирането и надзора на финансовите услуги
 Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС
 Европейски корпус за солидарност ***I
 Програма за подкрепа на структурните реформи: финансов пакет и обща цел ***I
 Програма на Евратом в допълнение към Рамковата програма „Хоризонт 2020“ *
 Мерки за борба с психичния тормоз и сексуалния тормоз и за тяхното предотвратяване на работното място, на обществените места и в рамките на политическия живот в ЕС
 Равенство на езиците в ерата на цифровите технологии
 Прозрачно и отговорно управление на природните ресурси в развиващите се страни: случаят с горите

Еквивалентност на полските инспекции ***I
PDF 137kWORD 50k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение 2003/17/ЕО на Съвета по отношение на еквивалентността на полските инспекции, извършвани в Бразилия, на културите за производство на фуражни семена и на културите за производство на зърнено-житни семена и на еквивалентността на фуражните семена и зърнено-житните семена, произведени в Бразилия, както и по отношение на еквивалентността на полските инспекции, извършвани в Молдова, на културите за производство на зърнено-житни семена, културите за производство на зеленчукови семена и културите за производство на маслодайни и влакнодайни семена и на еквивалентността на зърнено-житните семена, зеленчуковите семена и маслодайните и влакнодайните семена, произведени в Молдова (COM(2017)0643 – C8-0400/2017 – 2017/0297(COD))
P8_TA(2018)0318A8-0253/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0643),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0400/2017),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 февруари 2018 г.(1),

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0253/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение,

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 септември 2018 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение 2003/17/ЕО на Съвета по отношение на еквивалентността на полските инспекции, извършвани във Федеративна република Бразилия, на посевите за производство на семена от фуражни култури и на посевите за производство на семена от зърнени култури и на еквивалентността на семената от фуражни култури и семената от зърнени култури, произведени във Федеративна република Бразилия, както и по отношение на еквивалентността на полските инспекции, извършвани в Република Молдова, на посевите за производство на семена от зърнени култури, на посевите за производство на семена от зеленчукови култури и на посевите за производство на семена от маслодайни и влакнодайни култури и на еквивалентността на семената от зърнени култури, зеленчукови култури и маслодайни и влакнодайни култури, произведени в Република Молдова

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2018/1674.)

(1) OВ C 227, 28.6.2018 г., стp. 76.


Обща система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малки предприятия *
PDF 186kWORD 60k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия (COM(2018)0021 – C8-0022/2018 – 2018/0006(CNS))
P8_TA(2018)0319A8-0260/2018

(Специална законодателна процедура — консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2018)0021),

—  като взе предвид член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0022/2018),

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0260/2018),

1.  одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за директива
Съображение 1
(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета21 позволява на държавите членки да продължат да прилагат своите специални режими към малките предприятия в съответствие с общите разпоредби и с оглед на по-добрата хармонизация. Тези разпоредби обаче са остарели и не намаляват тежестта от привеждане в съответствие за малките предприятия, тъй като са били замислени за една обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), основана на облагане в държавата членка на произход.
(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета21 позволява на държавите членки да продължат да прилагат своите специални режими към малките предприятия в съответствие с общите разпоредби и с оглед на по-добрата хармонизация. Тези разпоредби обаче са остарели и не изпълняват целите си за намаляване на тежестта от привеждане в съответствие за малките предприятия, тъй като са били замислени за една обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), основана на облагане в държавата членка на произход.
_________________
_________________
21 ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.
21 ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.
Изменение 2
Предложение за директива
Съображение 2
(2)  В своя План за действие във връзка с ДДС22 Комисията обяви пакет с комплексни мерки за опростяване за малките предприятия, насочени към намаляване на понасяната от тях административна тежест и към съдействие за създаване на фискална среда, която да улеснява растежа им и развитието на презграничната търговия. Това предполага да бъде преразгледан специалният режим за малките предприятия, както е очертано в Съобщението относно изпълнението на Плана за действие във връзка с ДДС23. Ето защо прегледът на специалния режим за малките предприятия представлява важен елемент от пакета с реформи, изложен в Плана за действие във връзка с ДДС.
(2)  В своя План за действие във връзка с ДДС22 Комисията обяви пакет с комплексни мерки за опростяване за малките предприятия, насочени към намаляване на понасяната от тях административна тежест и към съдействие за създаване на фискална среда, която да улеснява растежа им и развитието на презграничната търговия и да повиши спазването на разпоредбите относно ДДС. Малките предприятия в Съюза са особено активни в някои сектори с презграничен характер, като например строителството, комуникациите, хранителните услуги и търговията на дребно, и могат да бъдат важен източник на заетост. За да бъдат постигнати целите на Плана за действие във връзка с ДДС, е необходим преглед на специалния режим за малките предприятия, както е очертано в Съобщението относно изпълнението на Плана за действие във връзка с ДДС23. Ето защо прегледът на специалния режим за малките предприятия представлява важен елемент от пакета с реформи, изложен в Плана за действие във връзка с ДДС.
_________________
_________________
22 Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно план за действие във връзка с ДДС — Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС — Време за избор (COM(2016)148 final, 7.4.2016 г.).
22 Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно план за действие във връзка с ДДС – Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС – Време за избор (COM(2016)148 final, 7.4.2016 г.).
23 Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно изпълнението на Плана за действие във връзка с ДДС – към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС – време за действие (COM(2017) 566 final, 4.10.2017 г.).
23 Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно изпълнението на Плана за действие във връзка с ДДС – към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС – време за действие (COM(2017) 566 final, 4.10.2017 г.).
Изменение 3
Предложение за директива
Съображение 3
(3)  Прегледът на специалния режим е тясно свързан с предложението на Комисията, в което се залагат принципите на една окончателна система на ДДС за презграничната търговия между предприятия от различни държави членки, основана на данъчно облагане на презграничните доставки на стоки в държавата членка на местоназначение24. При преминаването на системата на ДДС към данъчно облагане, основано на принципа на местоназначение, бе установено, че редица от действащите правила не са подходящи за такава данъчна система.
(3)  Прегледът на специалния режим е тясно свързан с предложението на Комисията, в което се залагат принципите на една окончателна система на ДДС за презграничната търговия между предприятия от различни държави членки, основана на данъчно облагане на презграничните доставки на стоки в държавата членка на местоназначение24. При преминаването на системата на ДДС към данъчно облагане, основано на принципа на местоназначение, бе установено, че редица от действащите правила не са подходящи за такава данъчна система. Основните трудности за увеличаването на презграничната търговия за малките предприятия произтичат от сложните и разнородни правила в целия Съюз за ДДС и от факта, че от националното данъчно освобождаване за малките предприятия се възползват само малките предприятия в държавата членка, в която те са установени.
_________________
_________________
24 Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност и въвеждането на окончателната система за данъчно облагане на търговията между държавите членки (COM(2017) 569 final, 4.10.2017 г.).
24 Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност и въвеждането на окончателната система за данъчно облагане на търговията между държавите членки (COM(2017) 569 final, 4.10.2017 г.).
Изменение 4
Предложение за директива
Съображение 4
(4)  С цел да се разреши проблемът с несъразмерната тежест от привеждане в съответствие, която понасят малките предприятия, мерките за опростяване следва да са на разположение не само за предприятията, освободени съгласно действащите правила, но и за онези, които се считат за малки от икономическа гледна точка. За целите на опростяването на правилата за ДДС предприятията биха се считали за „малки“, ако съгласно оборота си те се окачествяват като микропредприятия в съответствие с общото определение в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията25.
(4)  С цел да се разреши проблемът с несъразмерната тежест от привеждане в съответствие, която понасят малките предприятия, мерките за опростяване следва да са на разположение не само за предприятията, освободени съгласно действащите правила, но и за онези, които се считат за малки от икономическа гледна точка. Наличието на такива мерки е от особено значение, тъй като по-голямата част от малките предприятия, независимо дали са освободени или не, на практика са задължени да използват услугите на съветници или външни консултанти, които ги подпомагат да спазват задълженията си по ДДС, което води до финансова тежест за тези предприятия. За целите на опростяването на правилата за ДДС предприятията биха се считали за „малки“, ако съгласно оборота си те се окачествяват като микропредприятия в съответствие с общото определение в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията25.
_________________
_________________
25 Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).
25 Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).
Изменение 5
Предложение за директива
Съображение 6
(6)  Малките предприятия могат да се възползват от освобождаването само когато техният оборот е под прага, приложим в държавата членка, в която е дължим ДДС. При определянето на този праг държавите членки следва да съблюдават правилата за праговете, установени в Директива 2006/112/ЕО. Посочените правила, повечето от които бяха установени през 1977 г., вече не са подходящи.
(6)  Малките предприятия могат да се възползват от освобождаването само когато техният годишен оборот е под прага, приложим в държавата членка, в която е дължим ДДС. При определянето на този праг държавите членки следва да съблюдават правилата за праговете, установени в Директива 2006/112/ЕО. Посочените правила, повечето от които бяха установени през 1977 г., вече не са подходящи. От съображения за гъвкавост и за да се гарантира, че е възможно държавите членки да определят подходящи по-ниски прагове, пропорционални на размера и нуждите на тяхната икономика, на равнището на Съюза следва да бъдат определени само максимални прагове.
Изменение 6
Предложение за директива
Съображение 8
(8)  На държавите членка следва да бъде дадена възможност да определят своите национални прагове за освобождаването на равнище, което отговаря най-добре на местните икономически и политически условия, при спазване на горна граница, установена в посочената директива. В тази връзка следва да бъде уточнено, че евентуалното решение на държавите членки да прилагат различни прагове трябва да почива на обективни критерии.
(8)  На държавите членка следва да бъде дадена възможност да определят своите национални прагове за освобождаването на равнище, което отговаря най-добре на местните икономически и политически условия, при спазване на горна граница, установена в посочената директива. В тази връзка следва да бъде уточнено, че евентуалното решение на държавите членки да прилагат различни прагове трябва да почива на обективни критерии. С цел улесняване на презграничната дейност списъкът с националните прагове за освобождаване следва да бъде лесно достъпен за всички малки предприятия, които искат да упражняват дейност в няколко държави членки.
Изменение 7
Предложение за директива
Съображение 12
(12)  Когато се прилага освобождаване, малките предприятия, ползващи се от освобождаването, следва да имат достъп поне до опростени задължения във връзка с регистрирането за целите на ДДС, фактурирането, счетоводната отчетност и докладването.
(12)  Когато се прилага освобождаване, малките предприятия, ползващи се от освобождаването, следва да имат достъп поне до опростени задължения във връзка с регистрирането за целите на ДДС, фактурирането, счетоводната отчетност и докладването. С цел да се избегне объркване и правна несигурност в държавите членки, Комисията следва да изготви насоки относно опростената процедура за регистрация и счетоводна отчетност, в които подробно се обясняват процедурите, които следва да бъдат опростени и до каква степен. До ... [три години след датата на влизане в сила на настоящата директива] това опростяване следва да подлежи на оценка от Комисията и държавите членки, за да се прецени дали то има добавена стойност и реално положително въздействие върху предприятията и потребителите.
Изменение 8
Предложение за директива
Съображение 13
(13)  Освен това, с цел да се гарантира изпълнението на условията за освобождаването, предоставено от държава членка на предприятия, които не са установени в нея, е необходимо да се изисква предварително уведомяване от тяхна страна за намерението им да използват освобождаването. Малкото предприятие следва да уведомява за това държавата членка, в която е установено. След това, въз основа на декларираната информация за оборота на предприятието, тази държава членка следва да предостави информацията на останалите засегнати държави членки.
(13)  Освен това, с цел да се гарантира изпълнението на условията за освобождаването, предоставено от държава членка на предприятия, които не са установени в нея, е необходимо да се изисква предварително уведомяване от тяхна страна за намерението им да използват освобождаването. Такова уведомяване следва да се извършва чрез онлайн портал, който следва да бъде създаден от Комисията. След това, въз основа на декларираната информация за оборота на предприятието, държавата членка на установяване информира останалите засегнати държави членки. Малките предприятия могат по всяко време да уведомят своята държава членка на регистрация за своето желание да се върнат към общата система на ДДС.
Изменение 9
Предложение за директива
Съображение 15
(15)  С цел да се намали тежестта от привеждане в съответствие за малките предприятия, които не са освободени, от държавите членки следва да се изиска да опростят регистрацията за целите на ДДС и воденето на регистри, както и да удължат данъчните периоди с оглед на по-рядкото подаване на справки-декларации за ДДС.
(15)  С цел да се намали тежестта от привеждане в съответствие за малките предприятия, които не са освободени, от държавите членки следва да се изиска да опростят регистрацията за целите на ДДС и воденето на регистри. Освен това в различните държави членки Комисията следва да създаде обслужване на едно гише за подаване на справки-декларации за ДДС.
Изменение 10
Предложение за директива
Съображение 17
(17)  Целта на настоящата директива — да се намали тежестта от привеждане в съответствие за малките предприятия — не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно може да бъде по-успешно постигната на равнището на Съюза. В резултат на това Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в член 5, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.
(17)  Целта на настоящата директива – да се намали тежестта от привеждане в съответствие за малките предприятия – не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза. В резултат на това Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в член 5, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели. Независимо от това, проверките за ДДС, извършвани в резултат на процедурите за съответствие, са ценни инструменти за борба с данъчните измами и за намаляванe на тежестта за малките предприятия от привеждане в съответствие не следва да бъде в ущърб на борбата с измамите с ДДС.
Изменение 11
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 12
Директива 2006/112/ЕО
Член 284 – параграф 4 – алинея 1
Преди да се възползва от освобождаването в други държави членки, малкото предприятие уведомява държавата членка, в която е установено.
Комисията създава онлайн портал, чрез който се регистрират малките предприятия, които желаят да се възползват от освобождаването в друга държава членка.
Изменение 12
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 12
Директива 2006/112/ЕО
Член 284 – параграф 4 – алинея 2
Когато дадено малко предприятие се възползва от освобождаването в държави членки, различни от тази, в която е установено, държавата членка на установяване взема всички необходими мерки, за да гарантира точното деклариране на годишния оборот в Съюза и годишния оборот в държавата членка от страна на малкото предприятия и информира данъчните органи на засегнатите държави членки, в които малкото предприятие извършва доставка.“;
Когато дадено малко предприятие се възползва от освобождаването в държави членки, различни от тази, в която е установено, държавата членка на установяване взема всички необходими мерки, за да гарантира точното деклариране на годишния оборот в Съюза и годишния оборот в държавата членка от страна на малкото предприятия и информира данъчните органи на засегнатите държави членки, в които малкото предприятие извършва доставка. Държавите членки също гарантират, че имат достатъчно информация за статута на малките предприятия и за отношенията на дялово участие или собственост, за да може да се потвърди техния статус на малки предприятия.
Изменение 13
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 15
Директива 2006/112/ЕО
Член 288a – параграф 1
Когато по време на последваща календарна година годишният оборот в държавата членка на дадено малко предприятие надвиши прага за освобождаване, посочен в член 284, параграф 1, малкото предприятие може да продължи да се ползва от освобождаването за посочената година, при условие че годишният му оборот в държавата членка през тази година не надвиши с повече от 50 % прага, установен в член 284, параграф 1.;
Когато по време на последваща календарна година годишният оборот в държавата членка на дадено малко предприятие надвиши прага за освобождаване, посочен в член 284, параграф 1, малкото предприятие може да продължи да се ползва от освобождаването за още две години, при условие че годишният му оборот в държавата членка през тези две години не надвиши с повече от 33% прага, установен в член 284, параграф 1.;
Изменение 14
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 17
(17)  Членове 291 — 294 се заличават;
(17)  Членове 291 и 292 се заличават;
Изменение 15
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 17 a (нова)
Директива 2006/112/ЕО
Член 293 – параграф 1
(17a)   В член 293 параграф 1 се заменя със следното:
На четиригодишни интервали с начало приемането на настоящата директива, Комисията представя пред Съвета, въз основа на получената от държавите-членки информация, доклад за приложението на настоящата глава; като отчита, където е подходящо, необходимостта от постигане на дългосрочно хармонизиране на националните разпоредби, заедно с предложения по следните теми: 1. усъвършенствания на специалния режим за малките предприятия;2. адаптирането на националните системи, що се отнася до случаите на освобождаване и прагово данъчно освобождаване; 3. адаптиране на таваните, предвидени в раздел 2.
На четиригодишни интервали с начало приемането на настоящата директива, Комисията представя пред Европейски парламент и Съвета, въз основа на получената от държавите членки информация, доклад за приложението на настоящата глава; като отчита, където е подходящо, необходимостта от постигане на дългосрочно хармонизиране на националните разпоредби, заедно с предложения по следните теми:
i)   усъвършенствания на специалния режим за малките предприятия;
ii)   адаптирането на националните системи, що се отнася до случаите на освобождаване, и възможността за хармонизиране на праговете за освобождаване в целия Съюз;
iii)   адаптиране на таваните, предвидени в раздел 2.
Изменение 16
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 17 б (нова)
(17б)   Член 294 се заличава;
Изменение 17
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 18
Директива 2006/112/ЕО
Член 294д
Член 294д
Член 294д
Държавите членки могат да премахнат за освободените малки предприятия задължението да подават справка-декларация за ДДС по силата на член 250.
Държавите членки или премахват за освободените малки предприятия задължението да подават справка-декларация за ДДС по силата на член 250, или те позволяват на такива освободени малки предприятия да подават опростена справка-декларация за ДДС – която включва най-малкото следните данни: изискуем ДДС, подлежащ на приспадане ДДС, нетната сума на ДДС (задължение или вземане), обща стойност на входящите сделки и обща стойност на изходящите сделки – и обхваща периода от една календарна година. Малките предприятия могат обаче да изберат да бъде приложен данъчният период, определен в съответствие с член 252.
Когато тази възможност за избор не е упражнена, държавите членки позволяват на такива освободени малки предприятия да подават опростена справка-декларация за ДДС, която да обхваща периода от една календарна година. Малките предприятия могат обаче да изберат да бъде приложен данъчният период, определен в съответствие с член 252.
Изменение 18
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 18
Директива 2006/112/ЕО
Член 294и – параграф 1
заличава се
За малките предприятия данъчният период, който трябва да бъде обхванат в справка-декларацията за ДДС, се равнява на една календарна година. Малките предприятия могат обаче да изберат да бъде приложен данъчният период, определен в съответствие с член 252.
Изменение 19
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 18
Директива 2006/112/ЕО
Член 294и а (нов)
Член 294и а
Комисията създава обслужване на едно гише, чрез което малките предприятия могат да подават справки-декларации за ДДС на различните държави членки, в които осъществяват стопанска дейност. Държавите членки на установяване са отговорни за събирането на ДДС.
Изменение 20
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 18
Директива 2006/112/ЕО
Член 294й
Член 294й
заличава се
Независимо от разпоредбите на член 206, държавите членки не изискват от малките предприятия да извършват междинни плащания.
Изменение 21
Предложение за директива
Член 1 а (нов)
Регламент (ЕС) № 904/2010
Член 31 – параграф 1
Член 1а
Регламент (ЕС) № 904/2010 се изменя, както следва:
В член 31, параграф 1 се заменя със следното:
1.  Компетентните органи на всяка държава-членка гарантират, че на лицата, участващи във вътреобщностна доставка на стоки или на услуги, както и на неустановените данъчно задължени лица, доставящи далекосъобщителните услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и услуги, извършвани по електронен път, и по-специално посочените в приложение II към Директива 2006/112/ЕО, е разрешено да получават за целите на този вид сделки потвърждение по електронен път на валидността на идентификационния номер за целите на ДДС на което и да е конкретно лице, както и на съответните имена и адрес. Тази информация трябва да съответства на данните по член 17.
„1. Компетентните органи на всяка държава членка гарантират, че на лицата, участващи във вътреобщностна доставка на стоки или на услуги, както и на неустановените данъчно задължени лица, доставящи далекосъобщителните услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и услуги, извършвани по електронен път, и по-специално посочените в приложение II към Директива 2006/112/ЕО, е разрешено да получават за целите на този вид сделки потвърждение по електронен път на валидността на идентификационния номер за целите на ДДС на което и да е конкретно лице, както и на съответните имена и адрес. Тази информация трябва да съответства на данните по член 17. Системата за обмен на информация за ДДС (VIES) уточнява дали допустимите малки предприятия, се ползват или не от освобождаването от ДДС за малки предприятия.“
Изменение 22
Предложение за директива
Член 2 – параграф 1 – алинея 1
Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 30 юни 2022 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2019 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
Изменение 23
Предложение за директива
Член 2 – параграф 1 – алинея 2
Те прилагат тези разпоредби, считано от 1 юли 2022 г.
Те прилагат тези разпоредби, считано от 1 юли 2020 г.

Решение за изпълнение за въвеждане на мерки за контрол по отношение на новите психоактивни вещества циклопропилфентанил и метоксиацетилфентанил *
PDF 116kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета за въвеждане на мерки за контрол по отношение на новите психоактивни вещества N-фенилN-[1-(2-фенилетил)пиперидин-4-ил]циклопропанкарбоксамид (циклопропилфентанил) и 2-метокси-N-фенил-N-[1-(2-фенилетил)пиперидин-4-ил] ацетамид (метоксиацетилфентанил) (09420/2018 – C8-0278/2018 – 2018/0118(NLE))
P8_TA(2018)0320A8-0271/2018

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (09420/2018),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8‑0278/2018),

—  като взе предвид Решение 2005/387/ПВР на Съвета от 10 май 2005 г. относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества(1), и по-специално член 8, параграф 3 от него,

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0271/2018),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 127, 20.5.2005 г., стр. 32.


Мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за оказване на помощ на България, Гърция, Литва и Полша
PDF 130kWORD 50k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за оказване на помощ на България, Гърция, Литва и Полша (COM(2018)0360 – C8-0245/2018 – 2018/2078(BUD))
P8_TA(2018)0321A8-0272/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2018)0360 – C8‑0245/2018),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз(1),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020(2), и по-специално член 10 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3), и по-специално точка 11 от него,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0272/2018),

1.  приветства решението като знак за солидарността на Съюза с гражданите и регионите на Съюза, засегнати от природни бедствия;

2.  подчертава спешната необходимост от предоставяне на финансова помощ чрез фонд „Солидарност“ на Европейския съюз („Фонда“) на регионите, засегнати от природни бедствия, и изразява съжаление относно броя на хората, загубили живота си в природни бедствия в Съюза през 2017 г.;

3.  призовава за по-нататъшно оптимизиране на процедурата по мобилизиране, което да води до съкращаване на времето между подаването на заявленията и плащането; припомня, че бързото отпускане на средства на бенефициентите е от голямо значение за местните общности, за местните органи и за тяхното доверие в солидарността на Съюза;

4.  подкрепя държавите членки по отношение на използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за възстановяване на засегнатите региони; приканва Комисията да подкрепи и бързо да одобри пренасочването на средствата по споразуменията за партньорство, поискано от държавите членки за тази цел;

5.  призовава държавите членки да използват финансирането от Фонда по прозрачен начин, като гарантират справедливо разпределение в засегнатите региони;

6.  одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

7.  възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

8.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за оказване на помощ на България, Гърция, Литва и Полша

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2018/1505.)

(1) ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.


Проект на коригиращ бюджет № 4/2018: мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за предоставяне на средства на България, Гърция, Литва и Полша
PDF 124kWORD 51k
Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 4/2018 на Европейския съюз за финансовата 2018 година, придружаващ предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за предоставяне на средства на България, Гърция, Литва и Полша (11738/2018 – C8-0395/2018 – 2018/2082(BUD))
P8_TA(2018)0322A8-0273/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Eвратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(1), и по-специално член 41 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(2), и по-специално член 44 от него,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, приет окончателно на 30 ноември 2017 г.(3),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(4) (Регламент за МФР),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(5),

—  като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(6),

—  като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 4/2018, приет от Комисията на 31 май 2018 г. (COM(2018)0361),

—  като взе предвид позицията относно проект на коригиращ бюджет № 4/2018, приета от Съвета на 4 септември 2018 г. и предадена на Европейския парламент на същия ден (11738/2018 – C8‑0395/2018),

—  като взе предвид членове 88 и 91 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0273/2018),

А.  като има предвид, че проект на коригиращ бюджет № 4/2018 се отнася до предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на България и Литва заради наводненията, на Гърция заради земетресението на остров Кос, както и на Полша заради бурите през 2017 г.,

Б.  като има предвид, че Комисията предлага следователно да се измени бюджетът за 2018 г. и да се увеличат финансовите средства по бюджетен ред 13 06 01 „Подпомагане на държавите членки в случай на мащабно природно бедствие със сериозно отражение върху условията на живот, околната среда или икономиката“ с 33 992 206 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания;

В.  като има предвид, че фонд „Солидарност“ на Европейския съюз е специален инструмент съгласно определението в Регламента за МФР и че съответните бюджетни кредити за поети задължения и за плащания следва да бъдат включени в бюджета над таваните на МФР;

1.  одобрява позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 4/2018;

2.  възлага на своя председател да обяви, че коригиращ бюджет № 4/2018 е окончателно приет, както и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

3.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на Сметната палата и на националните парламенти.

(1) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.
(3) ОВ L 57, 28.2.2018 г.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(5) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(6) OВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.


Въздействие на политиката на сближаване на ЕС върху Северна Ирландия
PDF 128kWORD 52k
Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно въздействието на политиката на сближаване на ЕС върху Северна Ирландия (2017/2225(INI))
P8_TA(2018)0323A8-0240/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид въздействие на политиката на сближаване на ЕС върху Северна Ирландия,

—  като взе предвид разпоредбите на Белфасткото споразумение от 1998 г. (Споразумението от Разпети петък),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива, и приложение 3 към това решение,

—  като взе предвид доклада на Комисията по регионално развитие и становището на Комисията по бюджетен контрол (A8-0240/2018),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване на ЕС в Северна Ирландия се осъществява чрез различни инструменти, включително по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело и рибарство, програмата PEACE за Северна Ирландия и пограничния район и трансграничната програма Interreg;

Б.  като има предвид, че Северна Ирландия е регион, който е значително облагодетелстван от политиката на сближаване на ЕС; като има предвид, че ангажиментът за бъдещо финансиране, предвиден в проекта на Комисията за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г., е много добре дошъл;

В.  като има предвид, че в допълнение към по-общите средства по политиката на сближаване Северна Ирландия се е възползвала по-конкретно от специални трансгранични програми и програми на равнище между и сред общностите, включително програмата PEACE;

Г.  като има предвид, че политиката на ЕС на сближаване, особено чрез Програмата PEACE, решително допринесе за мирния процес в Северна Ирландия и е в подкрепа на Споразумението от Разпети петък и продължава да способства за помирението между общностите;

Д.  като има предвид, че от създаването на първата програма PEACE през 1995 г. са изразходвани повече от 1,5 милиарда евро с двояката цел да се насърчава сближаването между общностите, участващи в конфликта в Северна Ирландия и в пограничните окръзи на Ирландия, както и икономическата и социалната стабилност;

Е.  като има предвид, че успехът на финансирането от ЕС на сближаването отчасти се дължи на обстоятелството, че на него се гледа като на „неутрални средства“, т.е. които не са пряко свързани с интересите на нито една от общностите;

1.  подчертава важния и положителен принос на политиката на сближаване на ЕС в Северна Ирландия, особено за подпомагане на възстановяването на необлагодетелстваните градски и селски райони, за справяне с изменението на климата и за изграждането на контакти сред общностите и на трансгранични контакти в контекста на мирния процес; отбелязва по-специално, че подпомагането на необлагодетелстваните градски и селски райони често става под формата на подкрепа за ново икономическо развитие, което насърчава икономиката на знанието, като например научните паркове в Белфаст и Дери/Лондондери;

2.  подчертава, че през текущия финансов период ще бъдат изразходвани повече от 1 милиард евро финансова помощ от ЕС за икономическото и социалното развитие в Северна Ирландия и в съседните региони, от които 230 милиона евро ще бъдат инвестирани в програма РЕАСЕ за Северна Ирландия (с общ бюджет от почти 270 милиона евро), както и 240 милиона евро в програма Interreg V-A за Северна Ирландия, Ирландия и Шотландия (с общ бюджет от 280 милиона евро);

3.  счита, че специалните програми на ЕС за Северна Ирландия, по-специално програма PEACE за Северна Ирландия, са от ключово значение за продължаването на мирния процес, тъй като насърчават контактите между и сред общностите и трансграничните контакти; отбелязва, че средобщностните и трансграничните социални центрове и споделени услуги са особено важни в това отношение;

4.  приветства важния напредък, постигнат в Северна Ирландия по линия на програма PEACE, и изтъква работата на всички страни в този процес;

5.  счита, че мерките за изграждане на доверие между и сред общностите и мерките за мирно съвместно съществуване, като например споделени пространства и мрежи за подкрепа, изиграха ключова роля в мирния процес, тъй като споделените пространства позволяват на общностите в Северна Ирландия да си сътрудничат като единна общност за съвместни дейности и да изградят взаимно доверие и уважение, и по този начин се спомага за преодоляване на травмите от разделението;

6.  подчертава значението на воденото от общностите местно развитие и подхода „отдолу-нагоре“, който насърчава всички общности да се ангажират с проектите и по този начин да се засили мирният процес;

7.  отбелязва ангажимента на всички заинтересовани страни в Северна Ирландия за продължаване на целите на политиката на сближаване на ЕС в региона; подчертава в това отношение значението на координираното многостепенно управление и принципа на партньорство;

8.  счита обаче, че би трябвало да се направи повече за повишаването на общата осведоменост и видимост относно въздействието на финансирането от ЕС в Северна Ирландия и необходимостта от него, по-специално чрез информиране на широката общественост относно въздействието на финансираните от ЕС проекти върху мирния процес и икономическото развитие на региона;

9.  приветства факта, че системите за управление и контрол в регионите работят правилно и че следователно средствата от финансовата помощ на ЕС се изразходват ефективно; при все това подчертава, че наред с необходимостта от спазване на изискванията, основните цели на програма PEACE трябва винаги да бъдат вземани под внимание при оценката на резултатите от тази програма;

10.  без да се засягат текущите преговори между ЕС и Обединеното кралство, е решаващо Северна Ирландия да може да участва след 2020 г. в някои специални програми на ЕС, като например програма PEACE и програма „Interreg V-A“ за Северна Ирландия, Ирландия и Шотландия, тъй като това би било от голяма полза за устойчивото икономическо и социално развитие, особено в необлагодетелствани селски и погранични райони, чрез намаляване на съществуващите пропуски; ето защо настоятелно призовава в контекста на МФР за периода след 2020 г. да бъдат използвани всички относими финансови инструменти, за да се предостави възможност за продължаване на целите на политиката на сближаване;

11.  счита, че подкрепата от ЕС за териториално сътрудничество след 2020 г., особено за трансграничните и средобщностните проекти, без да се засягат текущите преговори между ЕС и Обединеното кралство, следва да продължи с оглед на постиженията на специалните програми на ЕС за сближаване за Северна Ирландия, а именно програма PEACE и програмите по Interreg, които са от особено значение за стабилността на региона; опасява се, че да се сложи край на тези програми би означавало застрашаване на дейностите за изграждане на доверие през границите и между и сред общностите, а с това и на мирния процес;

12.  подчертава, че 85% от финансирането за програмите PEACE и Interreg идва от ЕС; поради това счита, че е важно ЕС да продължи да достига всички общности в Северна Ирландия и в периода след 2020 г. чрез активна роля в управлението на наличното финансиране от ЕС на сближаването и на връзките между и сред общностите в Северна Ирландия, като по този начин им се помага да преодолеят социалното разделение; в този контекст счита, че финансирането следва да се поддържа на подходящо ниво след 2020 г.; подчертава, че това е важно, за да може да продължи работата по укрепване на мира;

13.  призовава Комисията да популяризира опита на Северна Ирландия във връзка с финансирането на сближаването, по-специално с програмата PEACE, като пример за начина, по който ЕС да се справя с междуобщностните конфликти и разделението на общностите; подчертава в това отношение процеса на помиряване в Северна Ирландия като положителен пример за други райони в ЕС, преживели конфликт;

14.  подчертава, че добрите практики при финансирането в областта на сближаването и програма PEACE следва да се приемат за модел на ЕС и да се насърчават с цел преодоляване на недоверието между общностите в конфликт и постигането на траен мир в други части на Европа и дори в целия свят;

15.  счита, че е от съществено значение народът на Северна Ирландия, и по-специално младите хора, да продължат да имат достъп до икономическия, социалния и културния обмен в рамките на цяла Европа, по-специално до програмата „Еразъм+“;

16.  отбелязва освен това намерението на Комисията да предложи продължение на тези програми в предложението си за МФФ за периода 2021-2027 г.; отбелязва освен това документа за позицията на Обединеното кралство относно бъдещето на политиката на сближаване от април 2018 г., в който Обединеното кралство заявява желанието си да проучи евентуален бъдещ приемник на PEACE IV, както и на Interreg V-A за периода след 2020 г., съвместно с Изпълнителния орган на Северна Ирландия, ирландското правителство и ЕС, в допълнение към ангажиментите си, поети по PEACE и Interreg в рамките на настоящата МФР;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на Асамблеята и Изпълнителния орган на Северна Ирландия, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на техните региони.


Специфични мерки за Гърция
PDF 144kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно прилагането на специфичните мерки за Гърция съгласно Регламент (ЕС) 2015/1839 (2018/2038(INI))
P8_TA(2018)0324A8-0244/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2015 г., озаглавено „Ново начало за работни места и растеж в Гърция“ (COM(2015)0400),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1839 на Европейския парламент и на Съвета от 14 октомври 2015 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специфичните мерки за Гърция(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/825 за създаването на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017—2020 г. (ППСР)(3),

—  като взе предвид работния документ на службите на Европейската комисия от 19 септември 2016 г. „Последваща оценка на ЕФРР и на Кохезионния фонд за периода 2007—2013 г.“ (SWD(2016)0318),

—  като взе предвид доклада от гръцкото Министерство на икономиката и развитието за използването на сумите съгласно Регламент (ЕС) 2015/1839 (програмен период 2007 – 2013 г.)(4),

—   като взе предвид въпроса с искане за устен отговор до Комисията относно изпълнението на Регламент (ЕС) № 2015/1839 по отношение на специфичните мерки за Гърция (O-000100/2017 – B8-0001/2018),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0244/2018),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване е израз на солидарност и основният инвестиционен инструмент на ЕС, обхващащ всички региони и намаляващ неравенствата; като има предвид, че значението на добавената му стойност и гъвкавостта му по време на икономическата и финансова криза бяха потвърдени нееднократно; като има предвид, че със съществуващите бюджетни ресурси политиката на сближаване допринесе за запазването на така необходимите възможности за публично инвестиране, спомогна за предотвратяването на влошаването на кризата и даде възможност на държавите членки и регионите да приемат съобразени с конкретните нужди отговори с оглед повишаване на тяхната устойчивост спрямо неочаквани събития и външни сътресения;

Б.  като има предвид, че между 2007 г. и 2015 г. подкрепата от ЕФРР и Кохезионния фонд (КФ) в Гърция възлизаше на 15,8 млрд. EUR, които се равняват на около 19% от общия размер на държавните капиталови разходи;

В.  като има предвид, че икономическата и финансова криза беше довела до постоянни отрицателни темпове на растеж в Гърция, които не можеха да бъдат преодолени от трите международни спасителни пакета, както и до сериозни проблеми с ликвидността и липса на публични средства;

Г.   като има предвид, че Гърция и гръцките острови са били – и продължават да бъдат – особено силно засегнати от бежанската и миграционната криза и са под голям натиск от нарасналите потоци мигранти и бежанци, което нанася голям удар върху местната икономическа активност, в частност в областта на туризма;

Д.  като има предвид, че между 2007 г. и 2013 г. БВП на Гърция спадна с 26% в реално изражение и въпреки че рецесията приключи през 2014 г., ръстът за следващите две години беше по-малък от 1%; като има предвид, че равнището на заетост спадна от 66% на 53% през 2013 г., което означава, че само малко над половината от хората в трудоспособна възраст са били трудово заети, докато безработицата се увеличи от 8,4% на 27,5% през същия период, което оказва силно въздействие върху покупателната способност на гръцкото население и сериозно засяга няколко сектора, включително здравеопазването; като има предвид, че според най-новите данни на Евростат процентът на безработица възлиза на 20,8%, с високо равнище на младежка безработица;

Е.  като има предвид, че Комисията и съзаконодателите признаха през 2015 г., че Гърция е засегната от кризата по единствен по рода си начин, който би могъл да окаже тежко въздействие както върху приключването на операциите в рамките на оперативните програми за 2000 – 2006 г. и 2007 – 2013 г., така и върху началото на изпълнението на програмите по политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г.;

Ж.  като има предвид, че приемането на Регламент (ЕС) 2015/1839 беше предназначено да предостави на Гърция ликвидност в решаващ момент, преди изпълнението на програмите да изпадне в застой и необходимите възможности за инвестиции да бъдат пропуснати, тъй като значителни суми щяха да бъдат възстановени в случай на неприключване на проекти от периодите 2000 – 2006 г. и 2007 – 2013 г.;

З.  като има предвид, че Регламент (ЕС) 2015/1839 определи допълнително първоначално предварително финансиране за програмния период 2014 – 2020 г., на два транша, всеки в размер на 3,5% от размера на подкрепата от фондовете на политиката на сближаване и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), както и прилагането за програмния период 2007 – 2013 г. на 100% съфинансиране за допустимите разходи и предсрочно освобождаване на последните 5% от оставащите плащания от ЕС, които е трябвало да бъдат задържани до приключването на програмите;

И.  като има предвид, че регламентът беше приет, с цел да се отговори възможно най-бързо на тежка кризисна ситуация и да се гарантира, че Гърция разполага с достатъчно финансиране за завършване на проектите в рамките на програмния период 2007 – 2013 г. и за започване на изпълнението в рамките на текущия период;

Й.  като има предвид, че съгласно член 152, параграф 6, алинея втора Гърция трябваше да представи на Комисията до края на 2016 г. доклад относно прилагането на разпоредбите, отнасящи се до прилагането на 100-процентната ставка на съфинансиране и до тавана за плащанията за програмите в края на програмния период;

К.  като има предвид, че ЕС плати също 95% от общата стойност на инвестициите за финансовия период 2007 – 2013 г. в Гърция (вместо максимума от 85%, който е обичайно приложим) чрез така наречената „допълнителна“ мярка, Регламент (ЕС) №1311/2011;

Л.  като има предвид, че през октомври 2015 г. беше въведена обособена сметка, в която бяха прехвърлени всички финансови средства, разпределени за финансирането на финансирани от ЕС проекти, за да се осигури, че тези средства се използват само за плащания на бенефициери и операции по оперативните програми;

М.  като има предвид, че Гърция също така получаваше помощ от 2011 г. насам посредством работната група на Комисията за Гърция, предоставяща техническа помощ за процеса на реформи в страната, и от 2015 г. насам чрез Службата за подкрепа на структурните реформи, предоставяща помощ за подготовката, разработването, прилагането и оценката на реформите за повишаване на растежа; като има предвид, че Регламент (ЕС) 2017/825 за създаване на Програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР) за периода 2017 – 2020 г. влезе в сила на 20 май 2017 г. и бележи важен момент за ангажиментите на Службата за подкрепа на структурните реформи към заинтересованите държави членки, включително Гърция;

1.  отново подчертава важната роля, която играе политиката на сближаване за постигане на целите на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като води борба с безработицата, намалява неравенствата, укрепва конкурентоспособността на всички региони на ЕС, изразява европейската солидарност и допълва другите политики; припомня още, че европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) са най-големият източник на преки инвестиции в Гърция;

2.  приема за сведение доклада относно използването на сумите по силата на Регламент (ЕС) 2015/1839, свързани с програмния период 2007 – 2013 г., който трябваше да бъде изготвен до края на 2016 г.; отбелязва, че докладът е бил внесен от гръцките власти през месец май 2017 г. и е предоставен на Парламента през декември 2017 г. след неколкократни искания; оценява факта, че Комисията е предоставила на Парламента предварителна оценка на списъка от 181 приоритетни проекта, възлизащи на 11,5 млрд. EUR и равняващи се на около 55% от общия размер на средствата по ЕФРР, КФ и ЕСФ за Гърция за периода 2007 – 2013 г., 118 от които вече са успешно изпълнени до края на програмния период, а 24 се считат за поетапно прекратени;

3.  подчертава, че според данните, предоставени в посочения по-горе доклад, след приемането на регламента по отношение на специфичните мерки за Гърция прякото въздействие върху ликвидността през 2015 г. е било 1 001 709 731,50 EUR, а предоставените финансови средства за 2016 г. възлизат на 467 674 209,45 EUR; освен това отбелязва, че заедно с увеличението на първоначалното предварително финансиране за програмния период 2014 – 2020 г. Гърция е получила около 2 млрд. EUR в периода 2015 – 2016 г.;

4.  оценява факта, че платените суми са били насочени към широк кръг от проекти: транспорт и други инфраструктури (околна среда, туризъм, култура, възстановяване на градски и селски райони, социални инфраструктури), проекти, свързани с информационното общество, и действия за развитие на човешките ресурси; в допълнение приветства факта, че 63% от общия размер на плащанията за проекти за държавна помощ са се отнасяли до помощта за предприятия и бизнес проекти, които пряко допринасят за конкурентоспособността и намаляването на предприемаческия риск, а 37% засягат действия за държавна помощ за инфраструктурни проекти, допълващи договореностите в областта на пазарните условия и бизнес подобренията;

5.  оценява факта, че докладът, представен от гръцките органи, признава, че увеличаването на ликвидността е представлявало в същото време повишение на финансовите приходи с приблизително 1,5 млрд. EUR и на програмата за публични инвестиции за 2015 – 2016 г.;

6.  приветства въздействията на мерките по отношение на засилването на стопанската дейност, нормализирането и консолидирането на оборота и текущите активи на значителен брой предприятия, създаването и запазването на работни места, както и приключването на важни производствени съоръжения, отразено също така в значително въздействие върху данъчните приходи в бюджета;

7.  разбира, че средствата, платени от ЕС в резултат на изпълнението на регламента, са използвани през 2015 г. за приключването на проекти по оперативните програми до края на периода на допустимост, както и че през 2016 г. останалата сума, която е платена наред с национални ресурси, също е допринесла за завършването на други проекти;

8.  оценява факта, че гръцките органи са реорганизирали класификацията на проекти и са определили основните проекти, които да бъдат избрани за завършване; подчертава, че това значително е спомогнало да се преодолеят институционалните и административните пречки и да се определят приоритетни действия, които да се извършат без по-нататъшно забавяне, като по този начин също се предотвратят финансови корекции; приветства факта, че финансовите средства, изплатени от ЕС по Регламент (ЕС) 2015/1839, значително са намалили броя на проектите, декларирани като незавършени; отбелязва, че в сравнение с програмния период 2000 – 2006 г., през който не са приключени около 900 проекта, 79 проекта все още не са завършени към момента на подаване на окончателните искания за програмния период 2007 – 2013 г., но се очаква те да бъдат завършени с използването на национални средства;

9.  подчертава, че усвояването на структурните фондове значително се е подобрило и че в края на март 2016 г. процентът на плащанията в Гърция за програмния период 2007 – 2013 г. е бил над 97%(5), и че според състоянието на изпълнението на общите плащания и непогасените бюджетни задължения („reste à liquider“ – RAL) за програмите за периода 2007 – 2013 г. към 31 март 2018 г. Гърция няма непогасени бюджетни задължения по функция 1б(6); приветства факта, че Гърция е първата държава членка, напълно усвоила наличните ресурси и достигнала 100% равнище на усвояване, сравнено със средните за ЕС 96%;

10.  признава обаче, че степента на усвояване дава само ориентировъчна информация и че акцентът върху усвояването на средствата не следва да бъде за сметка на ефективността, добавената стойност и качеството на инвестициите; отбелязва, че специфичните мерки са от макроикономическо естество и е трудно въздействията им да бъдат проследени до отделните проекти;

11.  припомня, че ЕСИ фондове имат значително въздействие върху БВП и други показатели в няколко държави членки, както и върху социалното, икономическо и териториално сближаване като цяло, и че инвестициите, финансирани от политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони в Гърция, е изчислено, че са увеличили БВП през 2015 г., в края на предходния програмен период, с над 2% над нивото, което би било при липсата на предоставеното финансиране; припомня, че използването на структурните фондове на ЕС винаги трябва да се съсредоточава върху постигането на целите, залегнали в Договорите, и на същинска добавена стойност на ЕС, да е насочено към приоритетите на ЕС и да излиза извън рамките на обикновения растеж на БВП;

12.  приема за сведение главно количествения анализ на доклада, представен от гръцките органи относно използването на сумите по силата на Регламент (ЕС) 2015/1839, свързани с програмния период 2007 – 2013 г., изпълняващ правните изисквания; признава, че въздействието на специфичните мерки не може да бъде отделено от цялостното влияние на ЕСИ фондове в Гърция, но счита, че качествена оценка, макар и трудна за извършване, би спомогнала за допълване на анализа и за разбиране на постигнатите резултати; насърчава Комисията да предоставя повече информация от гледна точка на повишената конкурентоспособност и производителност и устойчивостта в социален и екологичен аспект;

13.  оценява факта, че съгласно окончателните данни, съобщени на Комисията на 31 декември 2016 г., размерът на исканията за плащания от гръцките органи е бил 1,6 млрд. EUR и че Гърция е показала, към 31 март 2018 г., 28% равнище на изпълнение за програмния период 2014 – 2020 г.(7), което я извежда сред държавите членки с най-добри резултати като цяло, независимо от някои разлики, които следва да се отбележат относно нивото на разбивка или процента на усвояване по фондове; подкрепя приемането на Регламент (ЕС) 2015/1839 като важна мярка, подходяща за предоставянето на съобразена с потребностите помощ в критичен момент за Гърция; приветства факта, че както се изисква, допълнителното предварително финансиране е било изцяло обхванато от междинните искания за плащане по линия на ЕФРР и КФ, но отбелязва, че то не е било изцяло обхванато по линия на Европейския социален фонд (около 4%), нито по линия на Европейския фонд за морско дело и рибарство;

14.  отбелязва важността на съответните структурни реформи; признава положените усилия и приканва Гърция да продължи да се възползва в пълна степен от възможностите за подпомагане в рамките на ППСР с цел създаване на здрава бизнес среда за ефикасното и ефективно използване на ЕСИ фондове и за увеличаване до максимум на тяхното социално-икономическо въздействие;

15.  признава, че чрез подпомагане на публичните инвестиции и разгръщане на инвестициите на ЕС по гъвкав начин, чрез препрограмирането на средства или чрез повишаване на процента на съфинансиране, регионалната политика е смекчила въздействието на финансовата криза и на непрекъснатата фискална консолидация в няколко държави членки; подчертава в този контекст значението на осигуряването на подходящо финансиране за нея в следващата многогодишна финансова рамка; въпреки това отново изтъква, че политиката на сближаване следва да бъде разглеждана като основния инвестиционен инструмент и като катализатор за привличане на допълнително публично и частно финансиране, и че подобни мерки, водещи до намаляване на квотите на националното съфинансиране, необходими за получаване на финансирането за оперативните програми, финансирани от структурните фондове, за Гърция или за други държави членки, следва да бъдат предвиждани само в изключителни случаи и, преди тяхното приемане и въвеждане, следва да бъдат разглеждани от перспективата на тяхната ефективност и да бъдат надлежно обосновани;

16.  отбелязва, че някои региони са изправени пред трудности при съфинансирането на проекти в рамките на ЕСИ фондове; следователно призовава Комисията да разгледа спешно, в контекста на европейския семестър и на Пакта за стабилност и растеж, отражението върху изчисляването на бюджетните дефицити на регионалните инвестиции, съфинансирани от ЕСИ фондове, особено тези в по-слабо развитите региони;

17.  напомня на гръцките органи значението на осигуряването на подходяща комуникация и видимост на инвестициите по ЕСИ фондове;

18.  приветства предварителната оценка, че се очаква програмният период 2007 – 2013 г. да бъде приключен без загуба на средства за Гърция; приканва Комисията да информира Парламента относно резултатите от процеса на приключване, които се очаква да бъдат завършени през първата половина на 2018 г., както и да предостави актуализирана информация за проектите, които ще бъдат приключени с национални средства, и за проектите, останали неприключени към 31 март 2018 г.;

19.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) OВ L 270, 15.10.2015 г., стp. 1.
(3) OВ L 129, 19.5.2017 г., стр. 1.
(4) Атина, май 2017 г.
(5) Работен документ на службите на Европейската комисия „Последваща оценка на ЕФРР и на Кохезионния фонд за периода 2007 – 2013 г.“
(6) Състояние на изпълнението на общите плащания и равнището на „reste à liquider“ (RAL) за функция lб (програми 2007 – 2013 г.) — Определяне на национални органи и състояние на изпълнението на междинните плащания по оперативните програми от ЕСИФ за периода 2014 – 2020 г. (състояние към 31 март 2018 г.).
(7) Състояние на изпълнението на общите плащания и равнището на „reste à liquider“ (RAL) за функция lб (програми 2007 – 2013 г.) — Определяне на национални органи и състояние на изпълнението на междинните плащания по оперативните програми от ЕСИФ за периода 2014 – 2020 г. (състояние към 31 март 2018 г.).


Начини за реинтеграция на работниците и служителите, възстановяващи се от наранявания и заболявания, чрез качествена заетост
PDF 203kWORD 72k
Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно начините за реинтеграция на работниците и служителите, възстановяващи се от наранявания и заболявания, чрез качествена заетост (2017/2277(INI))
P8_TA(2018)0325A8-0208/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права,

—  като взе предвид Европейската социална харта от 3 май 1996 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директива за равно третиране в областта на заетостта“),(1),

—  като взе предвид съвместната декларация на Европейското сдружение по въпросите на хроничните заболявания, озаглавена „Подобряване на положението със заетостта на хората с хронични заболявания в Европа“,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила в ЕС на 21 януари 2011 г., в съответствие с Решение № 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014 — 2020 г.(2),

—  като взе предвид съвместния доклад за 2014 г. на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) и на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавен „Психологически рискове в Европа — разпространение и стратегии за превенция“,

—  като взе предвид своята резолюция от 30 ноември 2017 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2016 г. относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания(4),

—  като взе предвид Декларацията от Филаделфия от 10 май 1944 г. относно целите и задачите на Международната организация на труда (МОТ),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2008 г., озаглавено „Обновена социална програма: Възможности, достъп и солидарност в Европа на 21-ви век“ (COM(2008)0412),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 24 февруари 2011 г. относно прилагането на Рамковото споразумение относно стреса на работното място, прието от социалните партньори (SEC(2011)0241),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 февруари 2007 г., озаглавено „Подобряване на качеството и на производителността на труда: стратегия на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007 – 2012 г.“ (COM(2007)0062),

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(6),

—  като взе предвид Директивата за борба срещу дискриминацията (Директива 2000/78/ЕО) и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, например решението от април 2013 г. по съединени дела С-335/11 и C-337/11 (HK Danmark), които заедно установяват забрана за дискриминация от страна на работодателите, когато трайно влошено здраве може да се приравни на увреждане, както и задължение работодателите разумно да приспособяват работната среда,

—  като взе предвид съвместното действие на ЕС за психично здраве и благосъстояние, започнато през 2013 г.,

—  като взе предвид настоящата кампания на EU-OSHA под надслов „Здравословни работни места за овладяване на стреса“,

—  като взе предвид своя нов пилотен проект относно безопасни и здравословни условия на труд за възрастните работници, осъществяван от EU-OSHA,

—  като взе предвид доклада на EU-OSHA от 2016 г., озаглавен „Рехабилитация и реинтеграция на пазара на труда: Доклад за анализ на политиките, стратегиите и програмите на ЕС и държавите членки“,

—  като взе предвид доклада от 2014 г. на Eurofound, озаглавен „Възможности за работа за хората с хронични заболявания“,

—  като взе предвид документа на Business Europe (Конфедерация на европейския бизнес) от 2012 г., озаглавен „Практики на работодателите за активен живот на възрастните хора“,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0208/2018),

А.  като има предвид, че свързаният с работата стрес е на второ място сред най-често срещаните в Европа здравословни проблеми, свързан с работата; като има предвид, че 25%(7) от работниците заявяват, че са изложени на свързан с работата стрес; като има предвид, че свързаният с работата стрес може да накърни правото на всеки човек на здравословни условия на труд; като има предвид, че свързаният с работата стрес допринася допълнително за отсъствията от работа и ниската степен на удовлетвореност, има неблагоприятно отражение върху производителността и е причина за почти половината от броя на работните дни, изгубени всяка година;

Б.  като има предвид, че застаряването на работната сила в Европа поражда нови предизвикателства по отношение на работната среда и промените в организацията на труда; като има предвид, че застаряването се съпровожда от по-висок риск от поява на хронични психични и физиологични здравословни проблеми, включително увреждания и заболявания, което превръща превенцията, реинтеграцията и рехабилитацията във важни политики за запазване на устойчивостта на работните места, както и на пенсионната и на социалноосигурителната система; като има предвид, че хроничните заболявания не засягат само възрастните хора;

В.  като има предвид, че трайното отсъствие от работа има отрицателно въздействие върху психическото и физическото здраве, като освен това поражда високи социални и икономически разходи и може да попречи на завръщането на работа; като има предвид, че здравето и благосъстоянието имат централна роля в изграждането на устойчиви икономики; като има предвид, че е важно да се вземе под внимание финансовото въздействие на хроничните заболявания върху семействата, ако засегнатите лица не могат да се завърнат на работа;

Г.  като има предвид, че макар да съществува разграничение между увреждане, нараняване, заболяване и свързани с възрастта състояния, те също така често се припокриват и изискват всеобхватен , но все пак съобразен с всеки отделен случай подход към съответното лице;

Д.  като има предвид, че застаряването е едно от основните социални предизвикателства за ЕС; като има предвид, че поради това е налице необходимост от политики за поощряване на активния живот на възрастните хора и на тяхната трудова заетост до пенсионна възраст или дори след нейното навършване, ако те желаят това; като има предвид, че поколението на възрастните хора и неговият опит са крайно необходими за пазара на труда; като има предвид, че възрастните хора, които искат да продължат да работят, често търсят гъвкаво или съобразено с индивидуалните потребности работно време; като има предвид, че заболяванията, уврежданията и изключването от работа имат сериозни финансови последици;

Е.  като има предвид, че тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол или наркотици са сред най-значителните рискови фактори за здравето на населението в трудоспособна възраст в ЕС, като са свързани както с наранявания, така и с различни незаразни болести(8); като има предвид, че между 20% и 25% от всички трудови злополуки са с участието на лица в нетрезво състояние(9), и че по приблизителни изчисления между 5% и 20% от работещото население в Европа има сериозни проблеми, свързани с употребата на алкохол(10); като има предвид, че реинтеграцията чрез качествена заетост на работници, които са имали проблеми, свързани със злоупотреба с наркотични вещества, поражда специфични предизвикателства за работодателите;

Ж.  като има предвид, че хората с увреждания или хронични заболявания, както и хората, възстановяващи се от нараняване и заболяване, са в уязвимо положение и следва да се ползват от индивидуализирана подкрепа при завръщането им на работното място или на пазара на труда; като има предвид, че някои хора с хронични състояния не желаят или не могат да се завърнат на работа;

З.  като има предвид, че сферата на професионалната рехабилитация и връщането на работа биха могли да предложат ценни възможности за доброволческа дейност, например чрез участие в доброволческа дейност след пенсионирането; като има предвид, че доброволческата дейност следва да бъде подкрепяна във всяка възраст;

И.  като има предвид, че на първо място работодателите трябва да насърчават култура на здравословни и безопасни условия на работното място; като има предвид, че доброволчеството с цел участие в дейности в областта на здравословните и безопасни условия на труд, като например работни групи, също би могло да допринесе за промяна на културата;

Й.  като има предвид, че работата играе важна роля в улесняването на процеса на възстановяване и рехабилитация предвид ключовите положителни психосоциални ползи, които работата осигурява на служителите; като има предвид, че добрите практики в областта на здравословните и безопасни условия на труд са от решаващо значение за наличието на продуктивна и мотивирана работна сила, която помага на дружествата да останат конкурентоспособни и иновативни, гарантира благоденствието на работниците и помага да се запазят ценни умения и професионален опит, да се намалява текучеството на персонал и да се предотвратят изключване, злополуки и наранявания; като има предвид, че поради това Комисията е призована да разгледа въпроса за отчитане на цялостните разходи в областта на активното и социално приобщаване; като има предвид, че възприемането на подходящи и съобразени с индивидуалните потребности подходи към реинтеграцията на хора, възстановяващи се от наранявания или заболявания, чрез качествена заетост е важен фактор за предотвратяване на допълнителни отсъствия от работа или на присъствието на болни хора на работа;

К.  като има предвид, че определението за хора с намалена трудоспособност може да бъде различно в отделните държави членки;

Л.  като има предвид, че МСП и микропредприятията имат специфични потребности в това отношение, тъй като те разполагат в по-ограничена степен с ресурсите, които са необходими, за да се спазват задълженията, свързани с превенцията на заболявания и злополуки, и поради това често се нуждаят от подкрепа, за да постигнат целите по отношение на здравословните и безопасни условия на труд; като има предвид, че от друга страна добрите практики в областта на здравословните и безопасни условия на труд са от решаващо значение за МСП и микропредприятията, и по-специално за устойчивостта на тяхната стопанска дейност; като има предвид, че различни финансирани от ЕС програми предлагат възможности за ценен обмен на иновации и най-добри практики в областта на устойчивите здравословни и безопасни условия на труд;

М.  като има предвид, че отрицателните психосоциални фактори на работното място са свързани не само с резултатите в областта на здравеопазването, но и с повече отсъствия от работа и ниска удовлетвореност от работата; като има предвид, че съобразените с индивидуалните потребности мерки за здравословни и безопасни условия на труд могат да предоставят възможност на дадено лице с променена работоспособност да остане на работа и да бъде от полза за работната сила като цяло; като има предвид, че макар отсъствието от работа понякога да е необходимо от медицинска гледна точка, съществуват и други отрицателни психосоциални последици за хората, които прекарват по-дълго време далеч от работното място и за които, в резултат на това, е по-малко вероятно някога да се върнат на работа; като има предвид, че ранната координирана грижа с основен акцент върху благосъстоянието на служителите е от решаващо значение за подобряване на резултатите във връзка с връщането на работа и превенцията на дългосрочни отрицателни последици за съответното лице;

Н.  като има предвид, че достъпността и съпоставимостта на данните за професионалните заболявания на равнището на ЕС често са недостатъчни; като има предвид, че по данни на Eurofound приблизително 28% от европейците съобщават, че имат хроничен физически или психически здравословен проблем, заболяване или увреждане(11); като има предвид, че по приблизителни изчисления всяко четвърто лице в трудоспособна възраст живее с дълготрайни здравословни проблеми(12); като има предвид, че увреждането и лошото здраве могат да бъдат едновременно причина за бедността и следствие от нея; като има предвид, че според проучване на ОИСР доходите на хората с увреждания са средно с 12% по-ниски от тези на останалата част от населението(13); като има предвид, че в някои държави тази разлика в доходите достига 30%; като има предвид, че проучване през 2013 г. показа, че 21,8 % от раковоболните пациенти на възраст 18 – 57 години са станали безработни веднага след поставяне на диагнозата, а 91,6 % от тази група са станали безработни 15 месеца след диагностицирането(14); като има предвид, че според изследване на Евростат от 2011 г.(15) само 5,2% от трудово заетите лица с трудоспособност, ограничена поради траен здравословен проблем и/или затруднение, свързано с извършване на основна дейност, са заявили, че използват специални работни договорености; като има предвид, че според същото изследване на Евростат 24,2% от безработните лица посочват, че ще бъдат необходими специални работни договорености, за да се улесни връщането към трудова заетост;

О.  като има предвид, че цифровизацията вероятно ще предизвика големи трансформации в организацията на труда и би могла да спомогне за подобряване на възможностите за работниците, например с ограничени физически способности; като има предвид, че хората от възрастното поколение вероятно ще бъде изправено пред уникални предизвикателства в това отношение; като има предвид, че те следва да имат също така ползва от тези промени;

П.  като има предвид, че правото на условия на труд, които са съобразени с принципите за здравословни и безопасни условия и зачитат достойнството на всеки работник, е залегнало в Хартата на основните права на Европейския съюз, а добрите условия на труд имат положителна стойност сами по себе си; като има предвид, че всеки човек има право на стандарт на живот, който отговаря на неговото здраве и благосъстояние, както и право на труд и на справедливи и благоприятни условия на труд, в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека; като има предвид, че подобреното здраве и подобрената реинтеграция на работниците увеличават цялостното благосъстояние на обществото и носят икономически ползи на държавите членки, работниците и работодателите, включително възрастните работници и лицата, които имат здравословни проблеми, и помагат за запазването до пенсионна възраст на умения, които иначе биха били изгубени; като има предвид, че за работодателите, работниците, семействата и общностите е от полза нетрудоспособността да се превърне в работоспособност;

Превенция и ранна интервенция

1.  счита, че е основно значение да се подобри управлението на отсъствията поради болест в държавите членки, както и работните места да се направят по-приспособими към хроничните заболявания и уврежданията, като се предприемат мерки срещу дискриминацията чрез по-добро прилагане на Директива 2000/78/ЕО относно равното третиране в областта на заетостта и професиите; признава, че за може да се постигне подобряване, в държавите членки следва са налице функциониращо законодателството с ефективен надзор, за да се гарантира, че работодателите предприемат мерки с цел работните места да станат по-приобщаващи за хората, страдащи от хронични заболявания и увреждания, включително чрез, например, промяна на задачите, оборудване и развитие на умения; настоятелно призовава държавите членки да подкрепят разумното приспособяване на работните места, за да се гарантира навременното завръщане на работа;

2.  призовава Комисията да насърчава мерките за интеграция и рехабилитация и да подкрепя усилията на държавите членки за повишаване на осведомеността и установяване и обмен на добри практики относно приспособяването и оборудването на работното място; призовава всички съответни заинтересовани страни по отношение на връщането на работа да спомогнат за обмена на информация относно потенциалните пречки с немедицински характер за връщането на работа и да координират действията за установяване на тези пречки и предприемане на мерки за тяхното отстраняване;

3.  настоятелно призовава Eurofound да продължи да проучва и анализира възможностите за заетост и степента на пригодност за заетост на хората с хронични заболявания; призовава използването на основана на данни политика да стане стандартна практика и да формира основата за подходите за връщане на работа; призовава лицата, разработващи политиките, да поемат водеща роля, за да се гарантира, че както работодателите, така и работниците имат достъп до информация и медицински грижи и че тези най-добри практики се насърчава на европейско равнище;

4.  счита, че новата стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода след 2020 г. следва освен това да отдава приоритет на инвестициите чрез фондовете на ЕС, насочени към насърчаване на по-здравословния живот и удължаване на периода от живота, през който се работи, и съобразените с индивидуалните потребности работни договорености, както и към подпомагане на наемането и завръщането на работа при достатъчно добре приспособени условия, когато е желателно и когато здравословното състояние го позволява; счита, че неразделна част от тази стратегия е инвестирането в първични и вторични превантивни механизми, например чрез предоставяне на технологии за електронно здравеопазване; призовава Комисията и държавите членки да отдават приоритет на превенцията на рискове и заболяванията на работното място;

5.  насърчава държавите членки да се ангажират напълно с предстоящата през периода 2020 – 2022 г. кампания на равнище ЕС за превенция на свързаните с трудовата дейност мускулно-скелетни смущения (МСС), да намират иновативни незаконодателни решения и да обменят информация и добри практики със социалните партньори; призовава за активното участие на държавите членки в разпространението на информацията, предоставяна от EU-OSHA; отново отправя призив към Комисията да представи незабавно правен акт относно мускулно-скелетните смущения; призовава държавите членки да проведат изследвания – с групиране на резултатите по пол, възраст и сфера на икономическа дейност – относно случаите на мускулно-скелетни смущения, с цел да се извършва превенция и да се води борба с появата на тези заболявания и да се разработи всеобхватна стратегия на ЕС за хроничните заболявания, имаща за цел превенция и интервенция на ранен етап;

6.  призовава държавите членки и работодателите да поемат активна роля за включване на информацията, предоставяна от EU-OSHA, в техните политики и програми за работното място; приветства неотдавнашното стартиране на раздел от уебсайта на EU-OSHA, посветен на свързаните с работата заболявания, възстановяването и връщането на работа, с цел да се осигури информация относно политиките и практиките в областта на превенцията;

7.  счита, че системната превенция на психосоциалния риск е елемент с решаващо значение по отношение на съвременните работни места; отбелязва със загриженост нарастването на съобщените случаи на проблеми с психичното здраве и психосоциални проблеми през последните години, както и факта, че стресът, свързан с работата, е нарастващ проблем за работниците и работодателите; призовава държавите членки и социалните партньори да предоставят подкрепа на предприятията при прилагането на съгласуван набор от политики и програми за работното място, за да се подобри превенцията на тези проблеми, да се предприемат мерки за борба със стигматизирането във връзка с психичното здраве и да се оказва помощ на лицата, която трябва да се справят с вече съществуващи състояния, като дава възможност за достъп до психологическа подкрепа; подчертава, с оглед на допълнителното мотивиране на работодателите да предприемат действия, ползите – включително доказаната възвръщаемост на инвестициите – от превенцията на психосоциалните рискове и насърчаването на здравословен начин на живот; отбелязва, че законодателството в областта на психосоциалните рискове и на проблемите с психичното здраве, като например хроничен стрес и изтощение, и признаването на тези рискове се различават в отделните държави членки;

8.  подчертава значението на актуализирането и осигуряването на общи здравни показатели и определения за свързаните с работата заболявания, включително стреса, свързан с работата, както и на статистически данни за целия ЕС, за да определят цели за намаляване на честотата на професионалните заболявания;

9.  призовава Комисията и държавите членки да разработят и приложат програма за системно наблюдение, управление и подкрепа за работниците, засегнати от психосоциални рискове, включително стрес, депресия и изтощение, с цел, наред с другото, да се изготвят ефективни препоръки и насоки за борба с тези рискове; подчертава, че стресът на работното място е признат като важна пречка за производителността и за качеството на живот; отбелязва обаче, че психосоциалните рискове и стресът, свързан с работата, са често структурни проблеми, свързани с организацията на работата, и че превенцията и управлението на тези рискове са възможни; подчертава необходимостта от осъществяване на изследвания, подобряване на превенцията и споделяне на най-добрите практики и средства за реинтеграция на засегнатите лица на пазара на труда;

10.  призовава да се прекрати стигматизирането на проблемите с психичното здраве и на когнитивните увреждания; насърчава инициативите за повишаване на осведомеността и подпомагане на промяната в това отношение чрез разработването на политики и действия за превенция на психосоциалните рискове на корпоративно равнище; приветства в тази връзка действията на социалните партньори в държавите членки, които допринасят за положителна промяна; припомня значението на подходящото обучение на доставчиците на услуги в областта на здравословните и безопасни условия на труд и на инспекторите по труда по практики за управление на психосоциалните рискове; призовава за по-тясно сътрудничество между инициативите на ЕС за справяне с психосоциалните рискове на работното място и за съживяването на тези инициативи, както и да се отдава приоритет на този въпрос в предстоящата стратегическа рамка на ЕС за здравословните и безопасни условия на труд;

11.  признава, че реинтеграцията на работници, които са имали проблеми със злоупотребата с алкохол и наркотични вещества, създава специфични предизвикателства за работодателите; в този контекст отбелязва примера на модела „Alna“, ръководен от шведските социални партньори(16), за подпомагане на работните места при предприемането на активни и ранни интервенционни мерки, както и при подпомагането на процеса на рехабилитация за служителите, които са имали проблеми със злоупотребата с алкохол и наркотични вещества;

12.  приветства кампанията „Здравословни работни места за овладяване на стреса“; подчертава, че инициативите за справяне със стреса на работното място трябва да включват аспект, свързан с пола, като се отчитат специфичните условия на труд на жените;

13.  подчертава значението на по-големите инвестиции в политиките за предотвратяване на рисковете и на подкрепата за културата на превенция; изтъква, че качеството на услугите в областта на превенцията е от ключово значение за подпомагане на предприятията; призовава държавите членки да прилагат ефективни политики относно здравословните режими на хранене, относно алкохола и консумацията на тютюневи изделия и относно качеството на въздуха и да насърчават такива политики на работното място; освен това призовава държавите членки да разработват интегрирани здравни услуги със социални, психологически, трудови услуги и трудова медицина; насърчава държавите членки да предоставят на работниците подходящ достъп до здравеопазване на работниците, за да се гарантира ранно откриване на началото на физически и психически заболявания и за да се улеснява процесът на реинтеграция; припомня, че ранните инвестиции и превантивните действия могат да доведат до намаляване на дългосрочното психо-социално въздействие върху засегнатото лице, както и до намаляване на цялостните разходи за обществото в дългосрочен план;

14.  изисква политиките за реинтеграция да:

   бъдат в съответствие с основаващия се на жизнения цикъл подход към политиките в сферата на образованието, обучението през целия живот, социалните дейности и заетостта;
   бъдат индивидуално приспособими, целенасочени и ориентирани към потребностите, без да се изисква от участника да преследва цели, чието постигане вероятно не би било възможно поради състоянието му,
   се основават на участие и интегриран подход, както и да;
   спазват предварителните условия, които са от съществено значение за участието, без да създават условия, застрашаващи минималния доход;

15.  счита, че държавите членки следва да предоставят допълнителни целеви обезщетения на хората с увреждания или хронични заболявания, които да покриват допълнителни разходи във връзка, наред с другото, с разходите за лична подкрепа и помощ, употребата на специфични съоръжения и за медицински и социални грижи, като, наред с другото, бъдат установени поносими равнища на цените на лекарствените средства за социалните групи в неравностойно положение; подчертава необходимостта от осигуряване на достойни пенсии за инвалидност и прослужено време;

Завръщане на работа

16.  признава, че работата е важен източник на положително психо-социално благоденствие и че интеграцията на дългосрочно безработните лица на пазара на труда чрез индивидуално адаптирани мерки е ключов фактор за борбата срещу бедността и социалното изключване и че също така носи други превантивни психо-социални ползи; подчертава, че интегрирането на лицата, завръщащи се на работа след нараняване или заболяване, било то психично или физическо, има множествени положителни ефекти: то е от полза за благосъстоянието на засегнатите лица, води до намаляване на разходите за националните системи за социална сигурност и за отделните предприятия, подкрепя икономиката в по-широк план, като например чрез повишаването на устойчивия характер на пенсионните и социалноосигурителните системи за бъдещите поколения; отбелязва затрудненията, пред които са изправени работниците при контакта със системите за обезщетения и които биха могли да им създават ненужно забавяне при получаването на лечение, а в някои случаи биха могли да доведат до отчуждаване; призовава спешно за насочен към клиента подход на всички административни процедури, свързани с реинтеграцията на работниците; призовава държавите членки да предприемат действия, в сътрудничество с Комисията и съответните агенции на ЕС, за да се противодейства на отрицателните последици от дългосрочни действия, като например изолация, затруднения от психически или социален характер, социално-икономически последици и намаляване на пригодността за наемане на работа;

17.  счита, че държавите членки и работодателите следва да предприемат положителен и ориентиран към работата подход спрямо работниците с увреждания, по-възрастните работници и тези, които са претърпели психично или физическо заболяване или нараняване, включително хората, диагностицирани със заболяване с фатален изход, като съсредоточават вниманието си върху ранната оценка на способностите и желанието за работа, които съответното лице е запазило, и като организират на ранен етап психологически, социални и свързани със заетостта консултации, както и приспособяването на работното място, като отчитат професионалния профил и социално-икономическата ситуация на лицето и също така положението на предприятието; насърчава държавите членки да подобряват разпоредбите в своите системи за социално осигуряване, които благоприятстват бързото завръщане на работа, при условие че това е желанието на служителя и ако медицинското състояние го позволява;

18.  отбелязва положителната роля, която имат социалните предприятия, по-конкретно социалните предприятия за трудова интеграция, при реинтегрирането на трайно безработните лица в работната сила; призовава държавите членки да гарантират необходимото признаване и техническа подкрепа на тези предприятия;

19.  в този контекст насърчава позоваването на КПХУ на ООН и факултативния протокол към нея (A/RES/61/106) и използването на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF) на Световната здравна организация (СЗО) във всички свързани мерки и политики; споделя становището, че увреждането е здравен проблем, който настъпва в определен социално-икономически контекст;

20.  призовава Комисията и държавите членки да разработят и предоставят насоки за най-добри практики и обучение, подкрепа и експертни съвети на служителите за това как да разработват и прилагат планове за реинтегриране, като осигуряват непрекъснат диалог между социалните партньори и като гарантират, че служителите са осведомени за своите права от самото начало на този процес връщане на работа; освен това насърчава обмена на най-добри практики във и между държавите членки, професионалните общности, социалните партньори, неправителствените организации и лицата, определящи политиките, относно реинтеграцията на работници, които се възстановяват от заболяване или нараняване;

21.  призовава държавите членки да си сътрудничат със социалните партньори, за да предоставят външна подкрепа, за да осигуряват насоки и техническа подкрепа за МСП и микропредприятията с ограничен опит в професионалната рехабилитация и мерките за завръщане на работа; признава колко е важно да се отчитат положението, специфичните нужди и предизвикателствата, свързани със спазването на изискванията, пред които са изправени не само МСП и микропредприятията, но също така някои сектори за обществени услуги в контекста на изпълнението на мерките на равнище предприятие; подчертава, че повишаването на осведомеността, обменът на добри практики, консултациите и онлайн платформите са от изключително значение за подпомагане на МСП и микропредприятията в този процес; призовава Комисията и държавите членки да продължат да разработват практически инструменти и насоки, които могат да подпомагат малките предприятия и микропредприятията с ограничен опит в професионалната рехабилитация и мерките за завръщане на работа; признава значението на инвестирането в обучение в сферата на управлението;

22.  отбелязва опасността по-креативните подходи за реинтегриране на най-отдалечените от пазара на труда лица да бъдат лишени от финансови средства за сметка на някой по-повърхностен подход, основаващ се на количествено лесно измерими резултати; следователно призовава Комисията да подобри финансирането за подходи „отдолу нагоре“ по линия на структурните фондове, по-специално по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ);

23.  отбелязва успеха на подхода на индивидуално управление на отделните случаи, прилаган в програмите за реинтеграция, и подчертава необходимостта от индивидуално проектирана и интегрирана подкрепа от социални работници или определени съветници; счита, че е от съществено значение предприятията да поддържат тясна връзка с работниците по време на тяхното отсъствие поради заболяване или нараняване;

24.  счита, че политиките за връщане на работа и за реинтеграция следва да бъдат част от един по-широк цялостен подход на здравословен професионален живот, насочен към физически и психически безопасна и здравословна работна среда през целия трудов живот на хората, за да се постигне целта за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве за всички работници; подчертава ключовото значение на комуникацията, помощта на специалисти в областта на управлението на професионалната рехабилитация (помощници на работното място) и на интегриран подход, включващ всички заинтересовани страни в успешната физическа и професионална рехабилитация на работниците; счита, че работното място следва да е в центъра на вниманието на системите за завръщане на работа; приветства успеха на небюрократичния и практичен подход на австрийската програма „fit2work“(17) с нейния акцент върху лесната комуникация, достъпна за всички работници (като използването на опростен език);

25.  подчертава значението на задържането на работа на хората с намалена трудоспособност, включително чрез гарантиране, че МСП и микропредприятията разполагат с необходимите ресурси за ефективно постигане на тази цел; решително насърчава реинтеграцията на работниците, възстановяващи се от наранявания или заболявания, чрез качествена заетост, ако те желаят това и ако здравословното им състояние го позволява чрез преквалификация и повишаване на уменията на отворения пазар на труда; подчертава значението на насочването на разпоредбите в областта на политиката към работоспособността на лицата и подчертава колко е важно на работодателя да бъдат показвани ползите от запазване на опита и знанията на даден работник, който рискува да бъде загубен поради постоянен отпуск по болест; въпреки това признава значението на наличието на стабилна мрежа за закрила посредством националната социалноосигурителна система за лицата, които не могат да се завърнат към заетост;

26.  призовава Комисията и държавите членки да въвеждат активни политики за пазара на труда и генерирани от политиките стимули за работодателите, така че да бъде подпомагана трудовата заетост на хората с увреждания и хронични заболявания, включително чрез подходящи адаптации и премахване на бариерите на работното място, за да се улесни реинтеграцията на тези работници; припомня, че е от съществено значение предприятията и засегнатите лица да бъдат информирани относно съществуващите стимули и права;

27.  във връзка с това признава, че гъвкавите, съобразени с индивидуалните потребности и адаптивни схеми на работа, като например работа от разстояние, гъвкаво работно време, приспособено оборудване и намалено работно време или намалена работна тежест имат важна роля при завръщането на работа; подчертава значението на насърчаването на ранното и/или постепенно завръщане на работа (ако здравословното състояние позволява това), което би могло да бъде придружавано от частични обезщетения за болест, за да се гарантира, че засегнатите лица не са засегнати от загубата на приходи поради връщане на работа, като същевременно се запазват финансовите стимули за предприятията; подчертава, че тези схеми, които включват географска, времева и функционална гъвкавост, трябва да бъдат осъществими както за работниците, така и за работодателите, като помагат за управлението на организацията на труда и отчитат колебанията в производствените цикли;

28.  приветства национални програми и инициативи, които са спомогнали за улесняване на реинтеграцията чрез качествена заетост на хора с хронични заболявания, като например германската програма(18) „Job4000“, която използва интегриран подход за подобряване на стабилната професионална интеграция на лица с тежки увреждания и особени затруднения при намирането на работа. или за създаване на агенции за реинтеграция с цел подпомагане на хората с хронични заболявания да намерят работа, която е подходяща за тяхното положение и способности(19);

29.  отбелязва важните психологически ползи и увеличената производителност, свързани с високите равнища на автономност на работното място; счита, че известна степен на автономност на работното място може да е от съществено значение при улесняването на процеса на реинтеграция на болни и претърпели наранявания работници с различни състояния и нужди;

30.  признава стойността на завръщането на работа в процеса на предоставянето на здравно обслужване, тъй като за много лица работата дава възможност за финансова независимост и подобряване на условията на живот и понякога може да бъде решаващ фактор в процеса на възстановяване;

31.  призовава държавите членки да не оттеглят незабавно социалните обезщетения, когато хората с хронични заболявания получат работа, като по този начин им помагат да избягват т.нар. „капан на обезщетенията“;

Промяна в нагласите към реинтеграцията на работниците

32.  призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, да гарантират в своите съобщения, насоки и политики, че работодателите виждат в процеса на реинтеграция възможност за извличане на полза от уменията, компетентността и опита на работниците; счита, че работодателите и представителите на работниците са пълноправни участници в процеса на завръщане на работа от самото начало и са част от процеса на вземане на решения;

33.  припомня членове 26 и 27 от КПХУ на ООН, които задължават държавите ‒ страни по Конвенцията, да организират, укрепват и разширяват цялостна система от услуги и програми, и по-специално в сферите на здравеопазването, заетостта, образованието и социалните услуги, и да създават възможности за трудова заетост и професионално израстване на хора с увреждания на пазара на труда, както и да оказват съдействие при завръщането към трудова заетост;

34.  подчертава, че нарастващата осведоменост относно политиките за професионална рехабилитация и за връщане на работното място, програмите и подобрената корпоративна култура са фактори от решаващо значение за успеха в процеса на завръщане на работа и борбата с негативните нагласи, предразсъдъците и дискриминацията; счита, че екипите от експерти, като например психолози и инструктори по професионална рехабилитация, биха могли ефективно да бъдат споделяни между различните предприятия, така че и по-малките предприятия да могат да се възползват от техния експертен опит; изразява становището, че съществува в този процес има място за подпомагане и допълващ ангажимент от страна на НПО и доброволците;

35.  приветства предприятията, които са предприели инициативи за подпомагане на хората със здравословни проблеми, увреждания или променена работоспособност, като например цялостни превантивни програми, промяна на задачи, обучение и преквалификация или чрез подготовка на останалите служители за променените способности на завръщащите се работници, като по този начин се спомага за тяхната реинтеграция; настойчиво приканва повече предприятия да се включват в тези усилия и да предлагат подобни инициативи; счита за изключително важно мерките, улесняващи реинтеграцията на работниците в предприятията, да бъдат част от корпоративната култура;

36.  призовава за по-добро разбиране на предизвикателствата и дискриминацията, водещи до по-малко възможности за хората със здравословни проблеми, по-специално предизвикателствата, свързани с липса на разбиране на здравословния проблем, предразсъдъци, опасения относно намаляване на производителността и социално стигматизиране;

37.  счита, че това обучение и промените в корпоративната култура, както и провеждани в целия ЕС кампании, като например т.нар. кампания „Vision Zero“, играят важна роля за промяната на обществените нагласи; призовава за повишаване на осведомеността относно демографските предизвикателства, пред които са изправени европейските пазари на труда; счита за неприемливо, че по-възрастните хора често се сблъскват с възрастова дискриминация; подчертава значението на провеждането на кампании за борба с дискриминацията въз основа на възрастта на работниците, като се насърчават мерките за превенция и здравословните и безопасни условия на труд; призовава държавите членки да вземат под внимание констатациите на пилотния проект на Европейския парламент за здравето и безопасността на по-възрастните работници;

38.  счита, че националните рамки на политиките имат ключова роля в създаването на среда, подкрепяща управлението на възрастта и активния живот на възрастните хора и на остаряването в добро здраве; освен това счита, че това би могло да се подпомага ефективно с действия на ЕС, като например политики, насоки, обмен на знания и използване на различни финансови инструменти, като например ЕСФ и ЕСИФ; призовава държавите членки да насърчават мерки за рехабилитация и реинтеграция на по-възрастните работници, когато това е възможно и ако се изисква от засегнатите лица, например чрез прилагане на резултатите от пилотния проект на ЕС относно здравето и сигурността на по-възрастните работници;

39.  признава, че хората, диагностицирани със заболяване с фатален изход, запазват основното право на труд; освен това признава, че тези хора са изправени пред уникален набор от предизвикателства, свързани със състоянието им на заетост, който е различен от предизвикателствата, пред които са изправени други групи пациенти, тъй като те често разполагат с малко време за адаптиране към техните променящи се състояния и за извършването на корекции на работното място; приветства инициативи, като например кампанията „Dying to Work“ за повишаване на осведомеността относно тези специфични проблеми; насърчава работодателите да да поддържат диалог със служители, диагностицирани със заболяване с фатален изход, за да се гарантира, че всички необходими и възможни адаптации могат да бъдат направени, за да се даде възможност на служителите да продължат да работят, ако те пожелаят това; счита, че за множество пациенти оставането на работното място е личен психологически или икономически императив и е от основно значение за качеството на живот и грижите за пациентите; настоятелно призовава държавите членки да подкрепят разумното приспособяване на работните места към уникалният набор от предизвикателства, пред които е изправена тази група от хора; призовава Комисията да се реши проблема с липсата на данни относно трудовия статут на хората с рак и да подкрепя събирането на по-добри данни, които са сравними между държавите членки, с цел подобряване на услугите за оказване на помощ за тази група хора;

40.  подчертава в този контекст значението на развиването и актуализирането на уменията на работниците, съответстващи на нуждите на предприятието и на пазара, със специален акцент върху цифровите умения, чрез предоставяне на работниците на съответното обучение и достъп до учене през целия живот; подчертава все по-голямата цифровизация на пазара на труда; отбелязва, че подобряването на цифровите умения може да бъде неделима част от подготовката за завръщане на работа, особено за по-възрастните хора;

41.  като има предвид, че както лицата, полагащи формални грижи, така и лицата, полагащи неформални грижи, играят ключова роля в професионалната рехабилитация; признава, че 80% от предоставяните грижи в Европа се предоставят от неплатени полагащи грижи лица(20) и че актът на полагането на грижи намалява значително дългосрочни перспективи за заетост на тази група от хора; освен това признава, че като се има предвид фактът, че повечето лица, полагащи грижи, са жени, се наблюдава ясно изразено измерение, свързано с пола и с въпроса за състоянието на заетостта на лицата, полагащи грижи; призовава Съюза, държавите членки и работодателите да обръщат специално внимание на последиците за заетостта на полагащите грижи лица;

o
o   o

42.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 179.
(2) OВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 117 .
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0474.
(4) OВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 138.
(5) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 321.
(6) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16
(7) https://osha.europa.eu/en/tools-and-publications/publications/reports/psychosocial-risks-eu-prevalence-strategies-prevention/view
(8) Институт за измерване и оценка на здравето (Institute for Health Metrics and Evaluation) (2016 г.) GBD Compare Data Visualization. http:// vizhub.healthdata.org/gbd-compare
(9) Научна група към Европейския форум по въпросите, свързани с алкохола и здравето (European Alcohol and Health Forum) (2011 г.) „Алкохол, работа и производителност“ („Alcohol, Work and Productivity“). https://ec.europa.eu/health//sites/health/files/alcohol/docs/science_02_en.pdf
(10) Eurofound (2012 г.) „Употребата на алкохол и наркотици на работното място“. https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_files/docs/ewco/tn1111013s/tn1111013s.pdf https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_files/docs/ewco/tn1111013s/tn1111013s.pdf
(11) Трето европейско проучване на качеството на живот за периода 2001 – 2012 г., Eurofound, https://www.eurofound.europa.eu/surveys/european-quality-of-life-surveys/european-quality-of-life-survey-2012
(12) стр. 7 в https://ec.europa.eu/health//sites/health/files/social_determinants/docs/final_sum_ecorys_web.pdf
(13) стр. 7, основни констатации, https://www.oecd.org/els/emp/42699911.pdf
(14) стр. 5, https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/policies/docs/2017_chronic_framingdoc_en.pdf
(15) Евростат, 2011 г., Специален модул LFS, посочен в: https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/policies/docs/2017_chronic_framingdoc_en.pdf
(16) http://www.alna.se/in-english
(17) “EU-OSHA Case Study on Austria — Fit2Work programme” https://osha.europa.eu/en/tools-and-publications/publications/austria-fit2work/view
(18) Източник: Проект PATHWAYS документ 5.2 „Обзорен документ относно наличните доказателства за ефективността на съществуващата интеграция и реинтеграция в стратегиите за работа за лица с хронични състояния“ („Scoping Paper on the Available Evidence on the Effectiveness of Existing Integration and Re-Integration into Work Strategies for Persons with Chronic Conditions“).
(19) Източник: Услуги по обучение за завръщане на работа за хора с хронични заболявания от сертифицирани „експерти вследствие на опит“: Нидерландия („Return to work coaching services for people with a chronic disease by certified “experts by experience”: the Netherlands“). Нидерландия. Проучване на конкретен случай. EU-OSHA
(20) http://www.ecpc.org/WhitePaperOnCancerCarers.pdf


Отношения между ЕС и трети държави във връзка с регулирането и надзора на финансовите услуги
PDF 157kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно отношенията между ЕС и трети държави във връзка с регулирането и надзора на финансовите услуги (2017/2253(INI))
P8_TA(2018)0326A8-0263/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид доклада на групата на високо равнище от 25 февруари 2009 г. по въпросите на финансовия надзор в ЕС, с председател Жак дьо Ларозиер,

—  като взе предвид резолюцията си от 11 март 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно преразглеждането на Eвропейската система за финансов надзор(1),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 15 май 2014 г., озаглавен „Икономически преглед на плана за финансово регулиране“ (SWD(2014)0158),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 8 август 2014 г. относно работата на Европейските надзорни органи (ЕНО) и Европейската система за финансов надзор (ЕСФН) (COM(2014)0509),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2016 г., озаглавено „Покана за представяне на мнения: регулаторна рамка на ЕС за финансови услуги“ (COM(2016)0855),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС: Въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари“(3),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 27 февруари 2017 г., озаглавен „Решенията за еквивалентност с ЕС в политиката в областта на финансовите услуги: оценка“ (SWD(2017)0102),

—  като взе предвид резолюцията си от 14 март 2018 г. относно рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство(4),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0263/2018),

А.  като има предвид, че от началото на финансовата криза, бяха приети повече от 40 нови законодателни акта на ЕС в областта на финансовото законодателство, от които 15 включват „разпоредби за трети държави“, които дават на Комисията от името на ЕС правомощието да решава едностранно дали регулаторните правила в чуждестранни юрисдикции могат да се считат за еквивалентни;

Б.  като има предвид, че еквивалентността и паспортните права са очевидно различни понятия, които предвиждат различни права и задължения за регулаторните органи, надзорните органи, финансовите институции и участниците на пазара; като има предвид, че решенията за еквивалентност не предоставят „паспортни права“ на финансови институции, установени в трети държави, тъй като това понятие е неразривно свързано с вътрешния пазар с неговата обща регулаторна, надзорна, изпълнителна и съдебна рамка;

В.  като има предвид, че нито едно търговско споразумение, сключено от ЕС, никога не е съдържало разпоредби във връзка с трансграничния взаимен достъп по отношение на финансовите услуги;

Г.  като има предвид, че не съществува единна рамка, на която се основават решенията за еквивалентност; като има предвид, че всеки законодателен акт определя специално насочен процес на еквивалентност, съобразен с целите на своята политика; като има предвид, че съществуващите разпоредби за еквивалентност предлагат различни подходи, които позволяват редица възможни ползи в зависимост от доставчика на финансови услуги и пазара, на който той функционира;

Д.  като има предвид, че еквивалентността е, наред с други неща, инструмент за насърчаване на международното сближаване на нормативните уредби, което може да доведе до по-голяма конкуренция в ЕС при равни условия, като същевременно се предотвратява регулаторният арбитраж, осигурява се защита на потребителите и инвеститорите, запазва се финансовата стабилност на ЕС и се съхранява съгласуваността с вътрешния пазар; като има предвид, че еквивалентността е също така инструмент за гарантиране на справедливо и еднакво регулаторно и надзорно третиране между финансовите институции на ЕС и финансовите институции на трети държави;

Е.  като има предвид, че решенията за еквивалентност се основават на единната нормативна уредба на ЕС и се вземат въз основа на техническа оценка; като има предвид, че независимо от това те следва да бъдат предмет на по-задълбочен контрол от страна на Парламента;

Ж.  като има предвид, че Комисията описва еквивалентността като „основен инструмент за ефективното управление на трансграничната дейност на пазарните участници в условия на стабилна и сигурна пруденциална среда, намиращи се под юрисдикциите на трети държави, които спазват, прилагат и изпълняват стриктно същите високи стандарти пруденциални правила както ЕС“;

З.  като има предвид, че предстоящото оттегляне на Обединеното кралство от ЕС ще окаже значително влияние върху регулирането и надзора на финансовите услуги, като се има предвид съществуващата понастоящем тясна връзка между държавите членки в тази област; като има предвид, че преговорите за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС все още продължават;

И.  като има предвид, че в случай че споразумението за оттегляне, включително преходният период, е договорено и ратифицирано, финансовите институции ще разполагат с по-дълъг период за приспособяване към Брексит; като има предвид, че при липсата на преходен период Комисията и ЕНО трябва да бъдат подготвени да защитават финансовата стабилност, целостта на вътрешния пазар и самостоятелността на процеса на вземане на решения в ЕС;

Й.  като има предвид, че за целите на финансовата стабилност на Съюза е необходимо да се взема изцяло под внимание взаимната свързаност между пазарите на трети държави и единния пазар на ЕС;

К.  като има предвид, че в своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС“, Парламентът призова Комисията да „предложи последователна, съгласувана, прозрачна и практична уредба за процедурите и решенията за еквивалентност на трети държави, като вземе предвид ориентиран към резултатите анализ и международните стандарти или споразумения“;

Отношения с трети държави след кризата

1.  отбелязва, че от началото на финансовата криза ЕС е разработил допълнително своето финансово регулиране чрез широкообхватни реформи и прилагане на международни стандарти; приветства засиленото регулаторно и надзорно сътрудничество между ЕС и трети държави; признава, че това е допринесло за подобряването на глобалната съгласуваност в регулирането на финансовите пазари и е помогнало на ЕС да стане по-устойчив на световните финансови сътресения;

2.  счита, че ЕС следва да насърчава световни финансови регулаторни реформи, насочени към намаляване на системния риск и повишаване на финансовата стабилност, и следва да работи за постигането на отворена, интегрирана, ефикасна и устойчива финансова система, която подкрепя устойчивия и приобщаващ икономически растеж, създаването на работни места и инвестициите; подчертава, че всяка рамка за международно регулаторно и надзорно сътрудничество следва да гарантира финансовата стабилност в Съюза и да зачита неговия регулаторен и надзорен режим и съответните стандарти, както и тяхното прилагане;

3.  отбелязва със загриженост отбелязва, че поддържането на международното сътрудничество става все по-трудно поради защитата на националните интереси и присъщите стимули за изместване на рисковете към други юрисдикции;

Процедури за еквивалентност с ЕС

4.  отбелязва, че няколко законодателни акта на ЕС съдържат специфични разпоредби за регулаторно сътрудничество с трети държави, що се отнася до надзорното сътрудничество и пруденциалните мерки;

5.  подчертава, че предоставянето на еквивалентност е едностранно решение, взето от ЕС въз основа на стандарти на ЕС; счита, че в някои специфични случаи международното сътрудничество може да бъде поощрявано и чрез договорености за сътрудничество между ЕС и трети държави;

6.  подчертава, че ЕС следва да насърчава другите юрисдикции да дават право на достъп до финансовите си пазари на участниците на пазара от ЕС;

7.  подчертава, че чрез отношенията на ЕС с трети държави относно регулиране и надзор на финансовите услуги ЕС следва да засилва данъчното сътрудничество с трети държави в съответствие с международните стандарти и стандартите на ЕС; счита, че решенията за еквивалентност следва да се вземат в зависимост от наличието на задоволителните правила във въпросните трети държави за борба с укриването на данъци, данъчните измами, избягването на данъчно облагане и изпирането на пари;

8.  признава, че режимът на ЕС за равностойност е неразделна част от редица негови регулаторни и надзорни законодателни актове за финансовите услуги и че този режим може да предложи редица предимства, като например: засилена конкуренция, увеличени капиталови потоци към ЕС, повече инструменти и възможности за инвестиции за предприятия и инвеститори от ЕС, по-голяма защита на инвеститорите и потребителите и финансова стабилност;

9.  отново заявява, че в повечето случаи решенията за еквивалентност не предоставят на финансовите институции, установени в трети държави, правото да предоставят финансови услуги в целия ЕС; посочва, че в някои случаи те могат да предоставят на институциите от трета държава ограничен достъп до единния пазар за определени продукти или услуги;

10.  подчертава, обратно на това, , че „паспортизацията от ЕС“ дава на предприятията право да предоставят финансови услугите в цялото ЕИП по силата на лиценза, предоставен от държавата им на произход и под нейния надзор, както и че като такава паспортизация не се предоставя на финансови институции, установени в държави извън ЕИП, тъй като се основава на набор от пруденциални изисквания, хармонизирани съгласно правото на ЕС, както и на взаимното признаване на лицензите;

11.  подчертава, че режимът на ЕС за еквивалентност е насочен към насърчаване на международното регулаторно сближаване и към засилване на сътрудничеството в областта на надзора въз основа на стандарти на ЕС и международни стандарти, както и към гарантиране на равно третиране на финансовите институции от ЕС и от трети държави, като същевременно се запазва финансовата стабилност на ЕС и се защитават инвеститорите и потребителите;

12.  счита, че в сегашния си вид процесът на ЕС за предоставяне на еквивалентност би могъл да извлича ползи от повишаването на прозрачността спрямо Европейския парламент; счита, че наличието на структурирана, хоризонтална и практическа рамка, заедно с насоки за признаване на надзорните рамки на трети държави, както и наличието на подробност на оценката на тези рамки биха подобрили прозрачността;

13.  счита, че решенията за еквивалентност следва да бъдат обективни, пропорционални и да отчитат рисковете, като същевременно съхраняват високите стандарти на регулаторната дейност на ЕС; освен това счита, че решенията за равностойност следва да се вземат в най-добър интерес на Съюза, неговите държави членки и неговите граждани, като се има предвид финансовата стабилност на Съюза или на една или повече от неговите държави членки, целостта на пазара, защитата на инвеститорите и потребителите, както и функционирането на вътрешния пазар;

14.  счита , че оценките за еквивалентност са от техническо естество, но отбелязва, че решенията за еквивалентност имат ясно политическо измерение, като по този начин могат да се балансират различни цели на политиката; настоява, че процесът на признаване на еквивалентността на трета държава в областта на финансовите услуги следва да подлежи на подобаващ контрол от страна на Парламента и на Съвета и че с цел повишаване на прозрачността тези решения следва да бъдат приемани чрез делегирани актове и при необходимост чрез процедура за ранен отказ от възражение;

15.  отбелязва, че решението на Комисията от 21 декември 2017 г. да предостави еквивалентност на местата за търговия с акции в Швейцария като част от процедурата за еквивалентност съгласно ДПФИ II/РПФИ, ограничена до срок от 12 месеца, с възможност за удължаване, при условие че бъде постигнат достатъчен напредък по обща институционална рамка, имаше ясно политическо измерение;

16.  отбелязва, че Комисията има право да оттегли решенията за еквивалентност, по-специално в случаи на съществени регулаторни различия с третата държава, и счита, че от Европейския парламент следва да бъде поискана консултация по подходящ начин, по принцип преди да бъде взето решение за оттегляне; призовава за въвеждането на прозрачни процедури, уреждащи приемането, оттеглянето или временното преустановяване на решенията за еквивалентност;

17.  счита, че следва да бъде разработена съгласувана рамка за текущ надзор на еквивалентен режим на трета държава; счита, че европейските надзорни органи (ЕНО) следва да разполагат с правомощия за даване на експертни съвети на Комисията и за извършване на преглед на регулаторните и надзорните промени в трети държави, като се има предвид, че тези промени могат да оказват въздействие върху Съюза поради взаимната свързаност на финансовата система; изисква Парламентът да бъде информиран за текущите регулаторни и надзорни прегледи на трети държави; отбелязва в това отношение законодателния пакет относно прегледа на европейската система за финансов надзор, който предвижда засилен мониторинг след решение за еквивалентност, включително регулаторни въпроси, надзор и правоприлагане, както и ситуацията на пазара на третата държава;

18.  счита, че чрез бъдещата рамка за еквивалентност на ЕС третите държави трябва да информират ЕНО за всяко развитие на нормативната уредба на национално равнище и че решението за еквивалентност следва да изисква добро сътрудничество в областта на регулирането и надзора и обмен на информация; счита, че третите държави също трябва да поддържат тесен диалог с ЕС;

19.  призовава Комисията да направи преглед и да осигури ясна рамка за прозрачно, съгласувано и последователно прилагане на процедури за еквивалентност, с която се въвежда подобрен процес за определяне, преглед, преустановяване или оттегляне на еквивалентността; призовава Комисията да направи оценка на ползите от въвеждането на процедура за подаване на заявления за предоставяне на еквивалентност за трети държави.

20.  призовава решенията за еквивалентност да бъдат обект на текущ мониторинг от компетентния ЕНО и резултатите от този мониторинг да бъдат оповестявани публично; подчертава, че този мониторинг следва да обхваща съответното законодателство, практиките за правоприлагане и надзорните практики, както и основните законодателни промени и развитието на пазара в съответната трета държава; освен това призовава ЕНО да извършват ad hoc оценки на промените в трети държави въз основа на мотивирани искания от страна на Парламента, Съвета и Комисията;

21.  призовава Комисията да разгледа настоящия режим на еквивалентност и да прецени дали този режим допринася за постигането на еднакви условия на конкуренция между финансовите институции на ЕС и на трети държави, като същевременно се запазва финансовата стабилност на Съюза или на една или повече от неговите държави членки, лоялните пазарни отношения, защитата на инвеститорите и потребителите, както и функционирането на вътрешния пазар; счита, че този преглед, заедно с предложенията за подобрения, където е приложимо, следва да бъде оповестен публично;

22.  призовава Комисията да съобщава ежегодно на Европейския парламент за всички решения относно еквивалентността, включително за предоставена, прекратена или оттеглена еквивалентност, както и да разяснява мотивите за тези решения;

23.  припомня значението на ЕНО за анализа и мониторинга на надзорните и регулаторните рамки на трети държави и в този контекст призовава съответните ЕНО да разполагат с капацитет и правомощия за събиране, обобщаване и анализиране на данни; припомня ролята на националните компетентни органи (НКО) в процеса на даване на разрешения за финансовите институции, които желаят да делегират част от управлението на своите портфейли или управлението на риска на доставчици на услуги в трети държави, в които регулаторният режим е сравним с този на ЕС, както и значението на сближаването в областта на надзора; приветства текущия преглед на ЕНО, по-специално предложенията относно надзора над делегирането, възлагането или прехвърлянето на риска от финансовите институции; счита, че НКО и ЕНО следва да сътрудничат тясно помежду си, за да споделят най-добри практики и да гарантират еднакво осъществяване на регулаторното сътрудничество и дейности с трети държави;

Ролята на ЕС при определянето на световни стандарти за финансово регулиране

24.  подчертава значението на активната роля на ЕС при определянето на световни стандарти като средство за постигане на международна съгласуваност в регулирането на финансовите пазари, насочена към създаване на максимални ползи за финансовата стабилност, намаляване на системния риск, защита на потребителите и инвеститорите и предотвратяване на регулаторни „вратички“ между юрисдикциите и разработване на ефикасна международна финансова система;

25.  призовава за активното участие на Съюза и на държавите членки, които участват в органите, определящи световни стандарти в областта на финансовите услуги; припомня отправените към Комисията искания в своя доклад относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи;

26.  в допълнение към това, призовава за тази цел за модернизиране на Съвместния форум ЕС — САЩ за финансово регулиране, така че той да включва повече редовни заседания с цел по-честа и последователна координация;

27.  отбелязва, че подобряването на отношенията с трети държави в областта на финансовите услуги и укрепването на капиталовите пазари на ЕС не трябва да се считат за взаимно изключващи се; ето защо подчертава необходимостта от напредък по проекта за съюза на капиталовите пазари;

o
o   o

28.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0202.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0108.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0006.
(4) Приети текстове, P8_TA(2018)0069.


Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС
PDF 178kWORD 62k
Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС (2018/2054(INI))
P8_TA(2018)0327A8-0266/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 4, 162, 174—178 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС)(3),

—  като взе предвид Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2017 г., озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“ (COM(2017)0534),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 септември 2017 г., придружаващ съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“ (SWD(2017)0307),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно изоставащите региони в ЕС(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз: 7-и доклад на Европейската комисия(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно градивните елементи на политиката на сближаване на ЕС след 2020 г.(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 18 май 2017 г. относно целесъобразното съчетаване на финансирането за регионите в Европа: постигане на равновесие между финансовите инструменти и безвъзмездните средства в рамките на политиката на сближаване на ЕС(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и растеж — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР(10),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 февруари 2017 г. относно „Липсващи транспортни връзки в граничните региони“(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно политиката на сближаване и научноизследователските и иновационните стратегии за инициативата за интелигентна специализация (RIS3)(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно европейското териториално сътрудничество — най-добри практики и новаторски мерки(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно нови инструменти за териториално развитие в рамките на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие(14),

—  като взе предвид заключенията и препоръките на експертната група на високо равнище за опростяване за бенефициентите на ЕСИ фондовете,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по култура и образование (A8-0266/2018),

A.  като има предвид, че ЕС и неговите непосредствени съседи в Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) имат 40 вътрешни сухоземни граници и вътрешни гранични региони на ЕС и че тези региони съставляват 40% от територията на Съюза, представляват близо 30% от населението на ЕС и произвеждат почти една трета от БВП на ЕС;

Б.  като има предвид, че граничните региони, особено тези с по-ниска гъстота на населението, обикновено са изправени пред по-лоши условия за социално и икономическо развитие и като цяло постигат по-слаби икономически показатели от другите региони в държавите членки и че техният пълен икономически потенциал е неизползван;

В.  като има предвид, че препятствия от физическо и/или географско естество също допринасят за ограничаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване между граничните региони на ЕС и извън ЕС, особено в планинските райони;

Г.  като има предвид, че въпреки положените вече усилия, пречките — състоящи се основно от административни, езикови и законови препятствия — продължават да съществуват и да възпрепятстват растежа, икономическото и социалното развитие и сближаването между граничните региони и вътре в тях;

Д.  като има предвид, че според преценката на Комисията от 2017 г. отстраняването на само на 20% от съществуващите пречки в граничните региони би увеличило техния БВП с 2%, или с около 91 милиарда евро, което би означавало приблизително един милион нови работни места; като има предвид, че териториалното сътрудничество, включително трансграничното сътрудничество, по всеобщо признание носи истинска и видима добавена стойност, по-специално за гражданите на ЕС, живеещи по вътрешните граници;

Е.  като има предвид, че общият брой на трансграничните работници и студенти, работещи в друга държава от ЕС, е приблизително 2 милиона, от които работниците са 1,3 милиона, представляващи 0,6% от всички наети лица в ЕС-28;

Ж.  като има предвид, че в настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) 95% от средствата за трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T) и Механизма за свързване на Европа (МСЕ) отиват за основните коридори на TEN-T, докато малките проекти за всеобхватна мрежа и дейностите по свързването с TEN-T, въпреки че са от основно значение за разрешаването на конкретни проблеми и за развитието на трансграничните отношения и икономики, често не отговарят на изискванията за съфинансиране или за финансиране на национално равнище;

З.  като има предвид, че Комисията възнамерява да представи своята позиция и по отношение на вътрешните морски гранични региони;

И.  като има предвид, че многобройните предизвикателства, пред които са изправени регионите по външните граници на ЕС, в това число най-отдалечените региони, селските райони, районите, засегнати от индустриалния преход, и регионите в Съюза, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия по смисъла на член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), поради своята отдалеченост, островен характер или други сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, също заслужават вниманието и заемането на позиция от Комисията;

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“, което като резултат от две години на научни изследвания и диалог, предоставя ценен поглед върху предизвикателствата и пречките, с които се сблъскват вътрешните гранични региони в ЕС; подчертава в този контекст значението на използването и разпространението на добри практики и успешни примери, както в настоящото съобщение на Комисията, и настоятелно призовава то да бъде последвано от подобен анализ по отношение на външните гранични региони на ЕС;

Справяне с трайните пречки

2.  изтъква, че достъпът до обществени услуги, в съответствие с тяхното развитие, е от съществено значение за 150-милионното население на вътрешните трансгранични райони, но често бива възпрепятстван от множество правни и административни, включително езикови, пречки; поради това призовава Комисията и държавите членки да увеличат максимално усилията си и да засилят сътрудничеството, за да премахнат тези пречки, и да насърчават и утвърждават използването на електронно управление, особено по отношение на здравните услуги, транспорта, строителството на жизненоважна физическа инфраструктура, образованието, културата, спорта, комуникациите, мобилността на работната сила, околната среда, както и регулирането, трансграничната търговия и развитието на стопанската дейност;

3.  подчертава, че проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени граничните региони, до известна степен са общи, но също така се различават в отделните региони или между държавите членки и зависят от конкретните правни, административни, икономически и географски особености на даден регион, което прави необходимо възприемането на индивидуален подход за всеки един от тези региони; признава като цяло общия потенциал за развитие на трансграничните региони; насърчава специално разработените, интегрирани и ориентирани към местните условия подходи, като този на воденото от общностите местно развитие (ВОМР);

4.  подчертава, че различията в правните и институционалните рамки на държавите членки могат да доведат до правна несигурност в граничните региони, което води до увеличаване на необходимото време и разходите за реализацията на проектите и представлява допълнителна пречка за гражданите, институциите и предприятията в граничните региони, като често възпрепятства добрите инициативи; поради това подчертава, че е желателно да има по-добро взаимно допълване, по-добра координация и комуникация, оперативна съвместимост и готовност за преодоляване на пречките между държавите членки или поне на равнището на граничните региони;

5.  признава специалното положение на трансграничните работници, които са най-сериозно засегнати от предизвикателства в граничните региони, особено във връзка с признаването на дипломи и други квалификации, придобити след преквалификация, здравните грижи, транспорта и достъпа до информация за свободни работни места, системите за социална сигурност и системите за данъчно облагане; в този контекст призовава държавите членки да положат повече усилия за преодоляване на тези пречки и да предоставят повече правомощия, средства и достатъчно гъвкавост на регионалните и местните органи в граничните региони с цел по-добро координиране на съседни национални правни и административни системи, за да се подобри качеството на живот на трансграничните работници; в този контекст подчертава значението на разпространението и използването на най-добрите практики в целия ЕС; подчертава, че тези проблеми са още по-сложни за трансграничните работници във и от държави извън ЕС;

6.  посочва предизвикателствата, свързани с осъществяваната в граничните региони стопанска дейност, особено във връзка с приемането и прилагането на трудово и търговско право, данъчното облагане, обществените поръчки или системите за социална сигурност; призовава държавите членки и регионите да приведат в по-добро съответствие или да хармонизират съответните законови разпоредби с предизвикателствата, свързани с трансграничните райони, да поощряват взаимното допълване и да постигнат сближаване на регулаторните рамки, за да се даде възможност за повече правна съгласуваност и гъвкавост при прилагането на националното законодателство, както и да подобрят разпространението на информация по трансгранични въпроси, например чрез създаването на пунктове за „обслужване на едно гише“, за да могат работниците и дружествата да изпълняват своите задължения и да упражняват правата си в пълна степен съгласно изискванията на законодателната система на държавата членка, в която предоставят услугите си; призовава за по-добро използване на съществуващите решения и за гарантиране на финансирането на съществуващите структури за сътрудничество;

7.  изразява разочарованието си поради факта, че в съобщението на Комисията не е включена конкретна оценка на малките и средните предприятия (МСП), включително на допълнителната подкрепа, която може да им бъде предоставена; счита, че МСП са изправени пред специфични предизвикателства, когато става въпрос за трансгранично взаимодействие, което включва, но не се ограничава до предизвикателствата, свързани с езика, административния капацитет, културните разлики и законодателните различия; подчертава, че справянето с това предизвикателство е особено важно, тъй като МСП осигуряват заетост на 67% от работниците в нефинансовите стопански сектори на ЕС и създават 57% от добавената стойност(15);

8.  посочва, че в трансграничните региони, особено в тези с по-ниска гъстота на населението, транспортът, по-специално с оглед на трансграничните обществени транспортни услуги, продължава да е недостатъчно развит и координиран, отчасти поради липсващи или неизползвани връзки, което възпрепятства трансграничната мобилност и перспективите за икономическо развитие; подчертава освен това, че трансграничната транспортна инфраструктура е особено неблагоприятно засегната и от сложните регулаторни и административни разпоредби; подчертава съществуващия потенциал за развитието на устойчив транспорт, преди всичко въз основа на обществения транспорт, и в това отношение очаква предстоящото проучване на Комисията относно липсващите железопътни връзки по вътрешните граници на ЕС; подчертава, че всички подобни проучвания или бъдещи препоръки следва да се основават, наред с другото, на информацията и опита на местните, регионалните и националните органи и да отчитат всички предложения за трансгранично сътрудничество, а когато такова вече е налице – за по-добри трансгранични връзки, и призовава трансграничните регионални органи да предложат начини за осигуряване на липсващите връзки в транспортните мрежи; припомня, че някои съществуващи железопътни инфраструктури вече не се използват поради липса на подкрепа; подчертава ползите, които по-нататъшното развитие на водните пътища може да създаде за местните и регионалните икономики; призовава да се определи ос в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) с подходящ бюджет за осигуряване на липсващите връзки в устойчивата транспортна инфраструктура в граничните региони; подчертава необходимостта от намиране на решение за транспортните участъци с недостатъчна пропускателна способност, които възпрепятстват икономически дейности, като транспорта, туризма и пътуванията на гражданите;

9.  отбелязва, че привлекателността на трансграничните райони за живот и инвестиции зависи до голяма степен от качеството на живот, от наличността на обществени и търговски услуги за гражданите и предприятията и от качеството на транспорта – условия, които могат да бъдат постигнати и поддържани само чрез тясно сътрудничество между националните, регионалните и местните органи и предприятията от двете страни на границата;

10.  изразява съжаление поради факта, че различните и сложни процедури за предварително одобрение за здравни услуги и използваните методи на плащане и възстановяване на суми, административната тежест за пациентите при трансгранични консултации със специалисти, несъвместимостта при използването на технологиите и обмена на данни на пациентите, както и липсата на уеднаквена достъпна информация не само ограничават достъпността от двете страни на границата и поради това спъват пълноценното използване на здравните заведения, но и възпрепятстват службите за спешна помощ и спасителните служби при извършването на техните трансгранични интервенции.

11.  подчертава ролята, която граничните региони на ЕС могат да играят по отношение на околната среда и нейното опазване, тъй като замърсяването на околната среда и природните бедствия често са трансгранични проблеми; в този контекст подкрепя трансграничните проекти за опазване на околната среда за регионите по външните граници на ЕС, тъй като тези региони често са изправени пред екологични предизвикателства, причинени от различните екологични стандарти и правна уредба в съседните на ЕС държави; призовава също така за по-добро сътрудничество и координация при управлението на вътрешните води с цел предотвратяване на природни бедствия, например наводнения;

12.  призовава Комисията да се справи бързо с проблемите, произтичащи от наличието на физически и географски препятствия между граничните региони;

Засилване на сътрудничеството и доверието

13.  счита, че взаимното доверие, политическата воля и гъвкавият подход между заинтересовани страни на различни равнища – от местно до национално равнище, в това число гражданското общество – са жизненоважни за преодоляване на горепосочените трайни пречки; счита, че ползата от политиката на сближаване за граничните региони се основава на целта за насърчаване на заетостта и растежа и че това действие трябва да бъде инициирано на равнището на Съюза, на равнището на държавите членки, на регионално и местно равнище; призовава следователно за по-добра координация и диалог, за по-ефективен обмен на информация и за по-нататъшен обмен на най-добри практики между органите, по-специално на местно и регионално равнище; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да засилят това сътрудничество и да предоставят финансиране на структурите за сътрудничество, за да се гарантира подходяща функционална и финансова автономия на съответните местни и регионални органи;

14.  подчертава значението на образованието и културата, и по-специално възможностите за ускоряване на усилията за насърчаване на многоезичието и междукултурния диалог в граничните региони; подчертава потенциала на училищата и местните медии в тези усилия и насърчава държавите членки, регионите и общините по вътрешните граници да въведат преподаване на езиците на съседните държави в своите учебни програми за предучилищно образование; подчертава освен това значението на насърчаването на многоезичен подход на всички административни равнища;

15.  настоятелно призовава държавите членки да улесняват и насърчават взаимното признаване и по-доброто разбиране на удостоверенията, дипломите, професионалното обучение и професионалните квалификации между съседни региони; насърчава поради това включването на специфични умения в учебната програма с цел повишаване на възможностите за трансгранична заетост, включително валидирането и признаването на умения;

16.  насърчава различните мерки, насочени към борбата с всички форми на дискриминация в граничните региони и към премахването на препятствията пред уязвимите лица при намирането на работа и интегрирането им в обществото; подкрепя в това отношение насърчаването и развитието на социални предприятия в граничните региони като източник на създаване на работни места, по-специално за уязвимите групи от хора, като младите безработни хора и хората с увреждания;

17.  приветства Плана за действие за електронно управление за периода 2016 – 2020 г.(16) като средство за постигане на ефективна и приобщаваща публична администрация, и признава особената стойност на този план за мерките за опростяване в граничните региони; отбелязва, че е необходима оперативна съвместимост на съществуващите системи за електронно управление на национално, регионално и местно административно равнище; изразява загриженост обаче относно неравномерното прилагане на плана в някои държави членки; изразява също така загриженост във връзка с често недостатъчната оперативна съвместимост на електронните системи на органите и ниското равнище на наличните онлайн услуги за чуждестранни предприемачи за започване на предприемаческа дейност в друга държава; призовава следователно държавите членки да предприемат мерки за улесняване на достъпа, включително с езикови инструменти, до своите цифрови услуги за потенциалните потребители от съседните райони, призовава органите в трансграничните региони да създадат електронни портали за развитието на трансгранични бизнес инициативи. настоятелно призовава държавите членки и регионалните и местните органи да увеличат усилията си във връзка с проектите за електронно управление, които ще окажат положително въздействие върху живота и работата на гражданите от граничните региони;

18.  отбелязва, че някои региони по вътрешните и външните граници са изправени пред сериозни предизвикателства във връзка с миграцията, които често надхвърлят капацитета на граничните региони, и насърчава подходящата употреба на програмите по линия на Interreg, както и обмена на добри практики между местните и регионалните органи в граничните региони, в рамките на интеграцията на бежанци, ползващи се с международна закрила; подчертава необходимостта от подкрепа и координация на европейско равнище, както и необходимостта от това националните правителства да оказват подкрепа на местните и регионалните органи при справянето с тези предизвикателства;

19.  настоятелно призовава Комисията да представи своите възгледи относно справянето с предизвикателствата, пред които са изправени регионите по вътрешните морски граници, както и регионите по външните граници; призовава за допълнителна подкрепа за трансграничните проекти между регионите по външните граници на ЕС и граничните региони на съседните държави, по-специално с регионите на трети държави, участващи в процеса на европейска интеграция; отново припомня в този контекст, че характеристиките на всички гранични региони и предизвикателствата, пред които те са изправени, са до известна степен сходни, като същевременно изискват диференциран подход; подчертава необходимостта да се обърне специално внимание и да се окаже подходяща подкрепа на най-отдалечените региони по външните граници на ЕС;

20.  подчертава, че бъдещата политика на сближаване следва да обръща необходимото внимание и да предоставя подкрепа на регионите на ЕС, които са засегнати в най-голяма степен на последиците от излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз, по-специално на тези, които в резултат на това ще станат региони по външните граници (морски или сухоземни) на ЕС;

21.  призовава държавите членки да подобрят взаимното допълване на здравните услуги в граничните региони и да гарантират истинско сътрудничество в областта на предоставянето на спешна помощ, като например при интервенциите на здравните служби, полицията и пожарната, за да се гарантират зачитането на правата на пациентите, както е предвидено в Директивата за трансграничното здравно обслужване, и за да се повиши достъпността и качеството на услугите; призовава държавите членки, регионите и общините да сключват двустранни или многостранни рамкови споразумения относно сътрудничеството в областта на трансграничното здравно обслужване и, в този контекст, обръща внимание на така наречените ZOAST зони (Zones Organisées d'Accès auRR\1159519NYBG.docx Soins Transfrontaliers — организирани трансгранични зони на здравно обслужване), в които жителите на гранични територии могат да получават здравно обслужване от двете страни на границата в определените здравни заведения без каквито и да било административни или финансови пречки и които са се превърнали в образец за сътрудничество в областта на трансграничното здравно обслужване в Европа;

22.  призовава Комисията да проучи възможностите за засилване на сътрудничеството и преодоляване на пречките пред регионалното развитие на външните граници със съседните региони, по-специално с регионите на държавите, които се подготвят за присъединяване към ЕС;

23.  подчертава значението на малките и трансграничните проекти за сближаването на хората и по този начин за разкриването на нов потенциал за местно развитие;

24.  подчертава колко е важно да се извличат поуки и да се прилагат успешните резултати на някои гранични региони;

25.  подчертава значението на спорта като инструмент за улесняване на интеграцията на общностите, живеещи в граничните региони, и призовава държавите членки и Комисията да разпределят подходящи икономически ресурси за програмите за териториално сътрудничество с цел финансиране на местната спортна инфраструктура;

Използване на инструменти на ЕС за по-добра съгласуваност

26.  подчертава изключително важната и положителна роля на програмите за европейско териториално сътрудничество (ЕТС), и по-специално на програмите за трансгранично сътрудничество, за развитието и сближаването на граничните региони, включително морските региони и регионите по външните граници; приветства запазването на ЕТС в предложението на Комисията за МФР за 2021 – 2027 г. като важна цел, и отредената му по-открояваща се роля в рамките на политиката на сближаване след 2020 г., призовава за значително увеличаване на бюджета, по-специално за трансграничния компонент; подчертава осезаемата европейска добавена стойност на ЕТС и призовава Съвета да приеме предложените за тази цел бюджетни кредити; подчертава в същото време необходимостта от опростяване на програмите, гарантиране на по-добра съгласуваност на ЕТС с общите цели на ЕС и по-голяма гъвкавост на програмите с цел по-ефективно справяне с местните и регионалните предизвикателства от страна на бенефициентите и привличане на повече инвестиции в устойчиви инфраструктурни проекти чрез програми за трансгранично сътрудничество; призовава органите в трансграничните региони да използват по-активно подкрепата, предоставяна по линия на тези програми;

27.  призовава Комисията редовно да представи годишен доклад на Европейския парламент със списък на пречките в областта на трансграничното сътрудничество, които са били отстранени; насърчава Комисията да засили използването на съществуващите новаторски инструменти, които допринасят за извършваната модернизация и задълбочаването на трансграничното сътрудничество, като например граничното координационно звено, засилената мрежа SOLVIT, както и Единния цифров портал, чиято цел е организиране на представянето на експертен опит и консултиране по трансграничните регионални аспекти, и да продължи да разработва нови такива; призовава Комисията и държавите членки да направят публичните администрации цифрови по подразбиране, доколкото това е възможно, за да се гарантират изцяло цифровизирани обществени услуги за гражданите и предприятията в граничните региони;

28.  подчертава значението на това Комисията да събира информация за трансграничното взаимодействие за по-добър и по-информиран процес на вземане на решения в сътрудничество с държавите членки, регионите и общините и да подпомага и финансира пилотни проекти, програми, проучвания, анализи и териториални изследвания;

29.  призовава за по-добро използване на потенциала на макрорегионалните стратегии на ЕС за справяне с предизвикателствата, свързани с граничните региони;

30.  счита, че политиката на сближаване следва да бъде насочена в по-голяма степен към инвестиции в хората, тъй като икономиките на граничните региони могат да бъдат стимулирани чрез ефективна комбинация от инвестиции в иновации, човешки капитал, добро управление и институционален капацитет;

31.  изразява съжаление, че потенциалът на европейската група за териториално сътрудничество не се използва напълно, което би могло да се дължи както на резерви от страна на регионалните и местните органи и страха им от прехвърляне на компетенции, така и на продължаващата липса на осведоменост относно техните съответни компетенции; призовава за бързо установяване и преодоляване на евентуални други причини за това положение; призовава Комисията да предложи мерки за преодоляване на пречките пред ефективното прилагане на този инструмент; припомня, че основната роля на Комисията по отношение на програмите за ЕТС следва да бъде да улеснява сътрудничеството между държавите членки;

32.  настоятелно призовава да се разгледа опитът на многобройните еврорегиони, които съществуват и осъществяват дейност в регионите по вътрешните и външните граници на ЕС, с цел насърчаване на възможностите за икономическо и социално развитие и повишаване на качеството на живот на гражданите, живеещи в граничните региони; призовава за оценка на работата на еврорегионите в областта на регионалното сътрудничество и тяхната връзка с инициативите и работата на граничните региони на ЕС с цел координиране и оптимизиране на резултатите от тяхната работа в тази област;

33.  подчертава, че оценката на териториалното въздействие допринася за по-добро разбиране на териториалното въздействие на политиките; призовава Комисията да разгледа възможността засилване на ролята на оценката на териториалното въздействие при предлагането на законодателни инициативи на ЕС;

34.  изразява твърдото си убеждение, че европейска трансгранична конвенция (ЕТК), която би предоставила възможност — в случай на ограничена от териториално гледна точка трансгранична инфраструктура или услуга (например болница или трамвайна линия) — за прилагане на националната нормативна рамка и/или стандартите на само една от две или няколко засегнати държави, което допълнително би намалило трансграничните пречки; приветства в този контекст неотдавна публикуваното предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст (COM(2018)0373);

35.  очаква предстоящото предложение за регламент на Комисията относно инструмент за управление на трансграничното сътрудничество, за да оцени неговата полезност за въпросните региони;

o
o   o

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на националните и регионалните парламенти на държавите членки, на Комитета на регионите и на Европейския икономически и социален комитет.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(3) OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 19.
(4) ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0067.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0105.
(7) Приети текстове, P8_TA(2017)0254.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0245.
(9) Приети текстове, P8_TA(2017)0222.
(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0053.
(11) ОВ C 207, 30.6.2017 г., стр. 19.
(12) Приети текстове, P8_TA(2016)0320.
(13) Приети текстове, P8_TA(2016)0321.
(14) Приети текстове, P8_TA(2016)0211.
(15) Годишен доклад относно европейските МСП за 2016/2017 г., стр. 6.
(16) Съобщение на Европейска комисия от 19 април 2016 г., озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016—2020 г. — Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“, (COM(2016)0179).


Европейски корпус за солидарност ***I
PDF 137kWORD 60k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правната рамка на Европейския корпус за солидарност и за изменение на регламенти (ЕС) № 1288/2013, (ЕС) № 1293/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013 и Решение № 1313/2013/ЕС (COM(2017)0262 – C8-0162/2017 – 2017/0102(COD))
P8_TA(2018)0328A8-0060/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0262),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, както и член 165, параграф 4 и член 166, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0162/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция относно Европейския корпус за солидарност от 6 април 2017 г., №. 2017/2629 (RSP)(1),

—  като взе предвид мотивираните становища, внесени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от Сената на Чешката република, Парламента на Испания и Парламента на Португалия, в които се посочва, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 октомври 2017 г.(2),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид документа „Политическа програма за доброволчеството в Европа“, приет в рамките на Европейската година на доброволческата дейност – 2011 г., и свързаният с ЕГДД 2011 г. пет годишен преглед „Да подадем ръка за помощ“ от 2015 г.;

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 27 юни 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по бюджети, комисията по регионално развитие и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0060/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  одобрява съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

4.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 септември 2018 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) 2018/… на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правната рамка на Европейския корпус за солидарност и за изменение на Регламент (ЕС) № 1288/2013, Регламент (ЕС) № 1293/2013 ▌и Решение № 1313/2013/ЕС

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/1475.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, НА СЪВЕТА И НА КОМИСИЯТА

Без да се засягат правомощията на бюджетния орган, 80% от бюджета за изпълнението на програмата през 2019 г. и 2020 г., следва да бъдат осигурени чрез конкретни преразпределения в рамките на подфункция 1а (Конкурентоспособност за растеж и заетост) на многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. (МФР) и преразпределения на средства от Механизма за гражданска защита на Съюза и програмата LIFE. Не следва да се извършват обаче по-нататъшни преразпределения от програма „Еразъм+“, в допълнение към сумата от 231 800 000 EUR, посочена в предложението на Комисията (COM(2017)0262).

Останалите 20% от бюджета за изпълнението на програмата през 2019 и 2020 г. следва да се изтеглят от наличния резерв по подфункция 1а на МФР за периода 2014 – 2020 г.

Съществува общо разбиране, че Комисията ще осигури необходимите бюджетни кредити да се предоставят по балансиран и разумен начин чрез обичайната годишна бюджетна процедура.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Комисията потвърждава, че разходването на бюджетни кредити от ресурсите за техническа помощ по инициатива на Комисията съгласно Регламента за общоприложимите разпоредби (по-специално преразпределяне на средства от Европейския социален фонд и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони) за финансиране на Европейския корпус за солидарност през 2018 г. няма да бъде използвано от Комисията като прецедент за предложението относно Европейския корпус за солидарност за периода след 2020 г. (COM(2018)0440)).

(1) OВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 68.
(2) OВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 160.


Програма за подкрепа на структурните реформи: финансов пакет и обща цел ***I
PDF 134kWORD 51k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/825 с цел увеличаване на финансовия пакет на Програмата за подкрепа на структурните реформи и адаптиране на общата ѝ цел (COM(2017)0825 – C8-0433/2017 – 2017/0334(COD))
P8_TA(2018)0329A8-0227/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0825),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 175 и член 197, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0433/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 март 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 3 април 2018 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 18 юли 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети, на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0227/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  одобрява съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

4.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 септември 2018 г с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/825 с цел увеличаване на финансовия пакет на Програмата за подкрепа на структурните реформи и адаптиране на общата ѝ цел

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/1671.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И КОМИСИЯТА

Що се отнася до финансирането на увеличението на финансовия пакет за Програмата за подкрепа на структурните реформи и без да се засягат правомощията на бюджетния орган, Европейският парламент, Съветът и Комисията се договориха, че:

1.  40 милиона евро ще бъдат финансирани от бюджетния ред на Програмата за подкрепа на структурните реформи към функция 1б (13 08 01) на МФР (Икономическо, социално и териториално сближаване) чрез мобилизиране на общия марж за поетите задължения в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 (Регламента за МФР) в рамките на бюджетната процедура съгласно член 314 от ДФЕС;

2.  40 милиона евро ще бъдат финансирани от бюджетния ред на Програмата за подкрепа на структурните реформи към функция 2 (13 08 02) на МФР (Устойчив растеж: природни ресурси) чрез преразпределяне на средства, различни от техническа подкрепа и развитие на селските райони, в рамките на тази функция и без да се прибягва до маржовете. Точните източници за преразпределянето ще бъдат допълнително и своевременно уточнени съобразно преговорите в рамките на бюджетната процедура за бюджета за 2019 г.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

(за публикация в серия С на ОВ)

Комисията ще определи и предложи преразпределяне на 40 млн. EUR по функция 2 от МФР (Устойчив растеж: природни ресурси) в писмото за внасяне на корекции в проекта на общ бюджет за 2019 г.

Комисията възнамерява да предложи мобилизиране на общия марж за ангажименти съгласно член 14 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 за МФР, което да се извърши в рамките на бюджетната процедура за 2020 г. съгласно член 314 от ДФЕС.

(1) OВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 53.
(2) OВ C 247, 13.7.2018 г., стр. 54.


Програма на Евратом в допълнение към Рамковата програма „Хоризонт 2020“ *
PDF 199kWORD 65k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно предложението за регламент на Съвета относно програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2019—2020 г.) в допълнение към Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (COM(2017)0698 – C8-0009/2018 – 2017/0312(NLE))
P8_TA(2018)0330A8-0258/2018

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2017)0698),

—  като взе предвид член 7 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0009/2018),

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0258/2018),

1.  одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  приканва Комисията да промени съответно своето предложение съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС и член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия;

3.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Съображение 4
(4)  С цел да се осигури непрекъснатост на ядрените изследвания на общностно равнище е необходимо да се създаде програмата за научни изследвания и обучение на Общността за периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2020 г. („Програмата на Евратом“). Програмата на Евратом следва да има същите цели като програмата за периода 2014 – 2018 г., да подпомага същите дейности и да използва същия метод на изпълнение, който е доказал, че е ефективен и подходящ за постигането на целите на програмата.
(4)  С цел да се осигури непрекъснатост на ядрените изследвания на общностно равнище и да се постигнат целите в тази област, е необходимо да се създаде програмата за научни изследвания и обучение на Общността за периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2020 г. („Програмата на Евратом“). Програмата на Евратом следва да има същите цели като програмата за периода 2014 – 2018 г., да подпомага същите дейности и да използва същия метод на изпълнение, който е доказал, че е ефективен и подходящ за постигането на целите на програмата.
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 6
(6)  Независимо от потенциала на ядрената енергия за въздействие на енергийните доставки и икономическото развитие, сериозните ядрени аварии могат да бъдат заплаха за човешкото здраве. Следователно в програмата на Евратом следва да се обърне възможно най-голямо внимание на ядрената безопасност и, където е целесъобразно, на аспектите на сигурността, за които се грижи Съвместният изследователски център („JRC“).
(6)  Независимо от потенциала на ядрената енергия за въздействие на енергийните доставки и икономическото развитие, сериозните ядрени аварии могат да бъдат заплаха за човешкото здраве, както и за околната среда в средносрочен и дългосрочен план. Следователно в програмата на Евратом следва да се обърне възможно най-голямо внимание на ядрената безопасност и, където е целесъобразно, на аспектите на сигурността, за които се грижи Съвместният изследователски център („JRC“).
Изменение 3
Предложение за регламент
Съображение 7
(7)  Европейският стратегически план за енергийните технологии (план SET), установен в заключенията от заседанието на Съвета от 28 февруари 2008 г. в Брюксел, ускорява разработването на пакет от технологии с ниски въглеродни емисии. На заседанието си от 4 февруари 2011 г. Европейският съвет постигна съгласие, че Съюзът и неговите държави членки ще насърчават инвестициите във възобновяеми източници на енергия, безопасни и устойчиви технологии с ниски нива на въглеродни емисии, както и че ще съсредоточат вниманието си върху изпълнението на технологичните приоритети, определени в плана SET. Всяка държава членка е свободна да избере вида технологии, които би желала да подкрепи.
(7)  Европейският стратегически план за енергийните технологии (план SET), установен в заключенията от заседанието на Съвета от 28 февруари 2008 г. в Брюксел, ускорява иновационния процес в областта на авангардните европейски технологии с ниски въглеродни емисии. На заседанието си от 4 февруари 2011 г. Европейският съвет постигна съгласие, че Съюзът и неговите държави членки ще насърчават инвестициите във възобновяеми източници на енергия, безопасни и устойчиви технологии с ниски нива на въглеродни емисии, включително ядрена енергия, както и че ще съсредоточат вниманието си върху изпълнението на технологичните приоритети, определени в плана SET. Действие 10 (ядрена енергия) на плана SET има за цел: поддържане на висока степен на безопасност на ядрените реактори и свързаните с тях горивни цикли по време на експлоатацията и извеждането от експлоатация, като същевременно се подобрява тяхната ефективност. Всяка държава членка е свободна да избере вида технологии, които би желала да подкрепи.
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 8
(8)  Тъй като всички държави членки разполагат с ядрени съоръжения или използват радиоактивни материали, в частност за медицински цели, Съветът призна в заключения от заседанието си в Брюксел на 1 и 2 декември 2008 г. непрестанната нужда от осигуряване на професионални умения в ядрената област, по-специално чрез подходящо образование и обучение, свързани с научните изследвания и координирани на равнището на Общността.
(8)  Тъй като всички държави членки разполагат с ядрени съоръжения или използват радиоактивни материали, в частност за медицински цели, Съветът призна в заключения от заседанието си в Брюксел на 1 и 2 декември 2008 г. непрестанната нужда от осигуряване на професионални умения в ядрената област, по-специално чрез подходящо образование и обучение на всички равнища и правилна координация с научноизследователските проекти на равнището на Съюза.
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 9
(9)  Всяка държава членка сама преценява дали да използва ядрена енергия или не, като същевременно се отчита, че ядрената енергия изпълнява различна роля в различните държави членки.
(9)  Всяка държава членка сама преценява дали да използва ядрена енергия или не, като същевременно се отчита, че ядрените изследвания изпълняват важна роля във всички държави членки, не на последно място в областта на човешкото здраве.
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 11
(11)  За да се превърне термоядреният синтез в реална възможност за производство на енергия с търговска цел, на първо място е необходимо успешното и навременно завършване на строежа и въвеждане в експлоатация на ITER. Освен това е необходимо да се изготви амбициозна, но реалистична пътна карта с цел започване на производството на електроенергия до 2050 г. Постигането на тези цели изисква европейската програма за термоядрен синтез да бъде пренасочена към съвместна програма от дейности в изпълнение на тази пътна карта. За да се осигури успех на протичащите научноизследователски дейности в областта на термоядрения синтез, както и поемане на дългосрочен ангажимент от заинтересованите страни в тази област и развитие на сътрудничество между тях, следва да се гарантира непрекъснатост на подпомагането по линия на Общността. Следва да се постави по-силен акцент преди всичко върху дейностите в подкрепа на ITER, но също и върху развитието в посока създаване на демонстрационен реактор, включително и по-сериозно участие на частния сектор, ако е целесъобразно. Подобно рационализиране и пренасочване не следва да застрашава водещата позиция на Европа в научната общност в областта на термоядрения синтез.
(11)  За да се превърне термоядреният синтез в реална възможност за производство на енергия с търговска цел, на първо място е необходимо успешното и навременно завършване на строежа и въвеждане в експлоатация на ITER и програмата на Евратом може да даде значителен принос. Освен това е необходимо да се изготви амбициозна, но реалистична пътна карта с цел започване на производството на електроенергия до 2050 г. Постигането на тези цели изисква европейската програма за термоядрен синтез да бъде пренасочена към съвместна програма от дейности в изпълнение на тази пътна карта. За да се осигури успех на протичащите научноизследователски дейности в областта на термоядрения синтез, както и поемане на дългосрочен ангажимент от заинтересованите страни в тази област и развитие на сътрудничество между тях, следва да се гарантира непрекъснатост на дългосрочното подпомагане по линия на Общността. Следва да се постави по-силен акцент преди всичко върху дейностите в подкрепа на ITER, но също и върху развитието в посока създаване на демонстрационен реактор, включително и по-сериозно участие на частния сектор, ако е целесъобразно. Подобно рационализиране и пренасочване не следва да застрашава водещата позиция на Европа в научната общност в областта на термоядрения синтез.
Изменение 7
Предложение за регламент
Съображение 12
(12)  СИЦ следва да продължава да предоставя независима и ориентирана към потребителите научна и технологична подкрепа при формулирането, разработката, изпълнението и мониторинга на политиките на Общността, по-специално по отношение на научноизследователската дейност и обучението в областта на ядрената безопасност и сигурност. С цел да се оптимизират човешките ресурси и да се избегне припокриването на научноизследователската дейност в Съюза, всяка нова дейност, осъществявана от СИЦ, следва да бъде анализирана, за да се провери съвместимостта ѝ със съществуващите дейности в държавите членки. Аспектите на сигурността в рамковата програма „Хоризонт 2020“ следва да се ограничават до преките действия на СИЦ.
(12)  СИЦ следва да продължава да предоставя независима и ориентирана към потребителите научна и технологична подкрепа при формулирането, разработката, изпълнението и мониторинга на политиките на Общността, по-специално по отношение на научноизследователската дейност и обучението в областта на ядрената безопасност, сигурност, предпазни механизми и неразпространение на ядрено оръжие. С цел да се оптимизират човешките ресурси и да се избегне припокриването на научноизследователската дейност в Съюза, всяка нова дейност, осъществявана от СИЦ, следва да бъде анализирана, за да се провери съвместимостта ѝ със съществуващите дейности в държавите членки. Аспектите на сигурността в рамковата програма „Хоризонт 2020“ следва да се ограничават до преките действия на СИЦ.
Изменение 8
Предложение за регламент
Съображение 14
(14)  Ролята на Съюза е да разработи, в интерес на всички свои държави членки, рамка в подкрепа на съвместните авангардни научни изследвания, генерирането и съхраняването на знанията в областта на технологиите за ядрено делене, със специален акцент върху безопасността, сигурността, радиационната защита и неразпространението на ядреното оръжие. Това изисква независими научни данни, а в тази област JRC може да има решаващ принос. Това се признава в съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ – Съюз за иновации“, в което тя заяви своето намерение да предоставя посредством JRC по-надеждни научни данни за определяне на политиката. JRC смята да посрещне това предизвикателство, като съобрази своята научноизследователска дейност в областта на ядрената безопасност и сигурност с политическите приоритети на Съюза.
(14)  Ролята на Съюза е да разработи, в интерес на всички свои държави членки, рамка в подкрепа на съвместните авангардни научни изследвания, генерирането и съхраняването на знанията в областта на технологиите за ядрено делене, със специален акцент върху безопасността, сигурността, преработването на ядрени отпадъци, радиационната защита и неразпространението на ядреното оръжие. Това изисква независими научни данни, а в тази област JRC може да има решаващ принос. Това се признава в съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ – Съюз за иновации“, в което тя заяви своето намерение да предоставя посредством JRC по-надеждни научни данни за определяне на политиката. JRC смята да посрещне това предизвикателство, като съобрази своята научноизследователска дейност в областта на ядрената безопасност и сигурност с политическите приоритети на Съюза.
Изменение 9
Предложение за регламент
Съображение 15
(15)  С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото, както и да се укрепва общественото доверие в науката, програмата на Евратом следва да способства гражданите и гражданското общество да поемат информиран ангажимент по въпроси на научноизследователската дейност и иновациите, като се насърчава образованието по точни науки, като се повишава достъпността на научните знания, разработват се сериозни програми за научноизследователска дейност и иновации съобразно загрижеността и очакванията на гражданите и гражданското общество, и се улеснява участието им в дейности по програмата на Евратом.
(15)  С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото, както и да се укрепва общественото доверие в науката, програмата на Евратом следва да гарантира по-добро предоставяне на информация, за да могат гражданите и гражданското общество да поемат информиран ангажимент по въпроси на научноизследователската дейност и иновациите, като се насърчава образованието по точни науки, като се повишава достъпността на научните знания, разработват се сериозни програми за научноизследователска дейност и иновации съобразно загрижеността и очакванията на гражданите и гражданското общество, и се улеснява участието им в дейности по програмата на Евратом.
Изменение 10
Предложение за регламент
Съображение 17
(17)  В резултатите от дебатите, проведени по време на симпозиума за „Ползите и ограниченията на научноизследователската дейност в областта на ядреното делене за икономиката с ниски въглеродни емисии“, подготвен от група за междудисциплинарни проучвания, с участието, inter alia, на експерти от областта на енергетиката, икономиката и социалните науки, организиран съвместно с Комисията и Европейския икономически и социален комитет в Брюксел на 26 и 27 февруари 2013 г., се отчита необходимостта научноизследователските дейности в ядрената област да продължат на европейско равнище..
(17)  В резултатите от дебатите, проведени по време на симпозиума за „Ползите и ограниченията на научноизследователската дейност в областта на ядреното делене за икономиката с ниски въглеродни емисии“, подготвен от група за междудисциплинарни проучвания, с участието, inter alia, на експерти от областта на енергетиката, икономиката и социалните науки, организиран съвместно с Комисията и Европейския икономически и социален комитет в Брюксел на 26 и 27 февруари 2013 г., се отчита необходимостта научноизследователските дейности в ядрената област, включително изследванията в областта на ядреното делене, да продължат на европейско равнище.
Изменение 11
Предложение за регламент
Съображение 18
(18)  Програмата на Евратом следва да допринесе за привлекателността на научноизследователската професия в Съюза. Следва да се обърне внимание на Европейската харта на изследователите и Кодекса за поведение при подбор на изследователи17, както и на други референтни рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, като същевременно се зачита техният доброволен характер.
(18)  Програмата на Евратом следва да допринесе за привлекателността на научноизследователската професия в Съюза и да спомогне за насърчаването на младите хора да участват в научните изследвания в тази област. Следва да се обърне внимание на Европейската харта на изследователите и Кодекса за поведение при подбор на изследователи17, както и на други референтни рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, като същевременно се зачита техният доброволен характер.
_________________
_________________
17 Препоръка на Комисията от 11 март 2005 г. Европейската харта за изследователите и Кодекса за поведение при подбор на изследователи (ОВ L 75, 22.3.2005 г., стр. 67).
17 Препоръка на Комисията от 11 март 2005 г. Европейската харта за изследователите и Кодекса за поведение при подбор на изследователи (ОВ L 75, 22.3.2005 г., стр. 67).
Изменение 12
Предложение за регламент
Съображение 19
(19)  При дейностите, осъществявани по линия на програмата на Евратом, следва да се насърчава равенство между мъжете и жените в научноизследователската дейност и иновациите, като се обърне особено внимание на основните причини за неравновесието между половете, използва се целият потенциал както на жените, така и на мъжете изследователи, и свързаните с половете аспекти се включат в съдържанието на проекти с цел да се подобри качеството на научноизследователската дейност и да се стимулират иновациите. Дейностите следва да са насочени и към прилагането на принципите за равенство между жените и мъжете съгласно членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
(19)  Дейностите, осъществявани по линия на програмата на Евратом, трябва да съответстват на принципите на равенство между мъжете и жените в научноизследователската дейност и иновациите, като се обърне особено внимание на основните причини за неравновесието между половете, използва се целият потенциал както на жените, така и на мъжете изследователи, и свързаните с половете аспекти, като се подобрява техният достъп до научноизследователски програми, се включат в съдържанието на проекти с цел да се подобри качеството на научноизследователската дейност и да се стимулират иновациите. Дейностите следва да са насочени и към прилагането на принципите за равенство между жените и мъжете съгласно членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Изменение 13
Предложение за регламент
Съображение 20
(20)  При научноизследователските и иновационни дейности, подкрепяни от програмата на Евратом, следва да се спазват основните етични принципи. По подходящ начин следва да се вземат под внимание становищата по енергийните въпроси на Европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се вземе под внимание член 13 от ДФЕС и да се намали използването на животни с научноизследователска и изпитателна цел, с оглед в крайна сметка да се замени използването на животните. Всички дейности следва да се извършват при гарантиране на високо равнище на защита на човешкото здраве.
(20)  При научноизследователските и иновационни дейности, подкрепяни от програмата на Евратом, следва да се спазват основните етични принципи. По подходящ начин следва да се вземат под внимание становищата по енергийните въпроси на Европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се вземе под внимание член 13 от ДФЕС и да се замени използването на животни с научноизследователска и изпитателна цел, с оглед в крайна сметка да се забрани използването на животните. Всички дейности следва да се извършват при гарантиране на най-високо равнище на защита на човешкото здраве.
Изменение 14
Предложение за регламент
Съображение 21
(21)  По-голямо въздействие следва да се постигне и чрез съчетаването на програмата на Евратом със средства от частния сектор в рамките на публично-частни партньорства в ключови области, в които научноизследователската дейност и иновациите могат да допринесат за постигане на по-широките цели на Съюза по отношение на конкурентоспособността. Особено внимание следва да се отдели на участието на малки и средни предприятия.
(21)  По-голямо въздействие следва да се постигне и чрез съчетаването на програмата на Евратом със средства от частния сектор в рамките на публично-частни партньорства в ключови области, в които научноизследователската дейност и иновациите могат да допринесат за постигане на по-широките цели на Съюза по отношение на конкурентоспособността. Особено внимание следва да се отдели на участието на малки и средни предприятия, включително на новопоявяващи се иновативни участници в рамките на съответната област на научни изследвания.
Изменение 15
Предложение за регламент
Съображение 25
(25)  Финансовите интереси на Съюза следва да се защитават чрез пропорционални мерки през целия цикъл на разходите, включително посредством предотвратяване, констатиране и разследване на нередностите, възстановяване на изгубените, погрешно изплатените или неправомерно използваните средства и в случаите, когато е необходимо, налагане на санкции. Преработена стратегия за контрол, при която ударението се премества от свеждането до минимум на процента на грешките към основан на риска контрол и откриване на измамите, следва да намали тежестта на контрола за участниците.
(25)  Финансовите интереси на Съюза следва да се защитават чрез пропорционални мерки през целия цикъл на разходите, включително посредством предотвратяване, констатиране и разследване на нередностите чрез процедури за съвместен одит, възстановяване на изгубените, погрешно изплатените или неправомерно използваните средства и в случаите, когато е необходимо, налагане на санкции. Преработена стратегия за контрол, при която ударението се премества от свеждането до минимум на процента на грешките към основан на риска контрол и откриване на измамите, основан на общи принципи и критерии на равнището на ЕС, следва да намали тежестта на контрола за участниците.
Изменение 16
Предложение за регламент
Съображение 26
(26)  Важно е също да се осигури добро финансово управление на програмата на Евратом и нейното изпълнение по възможно най-ефективния и удобен за потребителите начин, като същевременно се осигури правна сигурност и достъпност на програмата на Евратом за всички участници. Необходимо е да се осигури съответствие със съответните разпоредби Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета („Финансов регламент“) 19 и с изискванията за опростяване и по-добро регулиране.
(26)  Важно е също да се осигури добро финансово управление на програмата на Евратом и нейното изпълнение по възможно най-ефективния и удобен за потребителите начин, като същевременно се осигури правна сигурност и потенциалните бенефициери биват надлежно уведомявани, така че да се увеличи достъпността на програмата на Евратом за всички участници. Необходимо е да се осигури съответствие със съответните разпоредби Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета („Финансов регламент“) 19 и с изискванията за опростяване и по-добро регулиране.
_________________
_________________
19 Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).
19 Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).
Изменение 17
Предложение за регламент
Съображение 33
(33)  Постигането на целите на програмата на Евратом в съответните области изисква подкрепа за междутематични дейности както в рамките на програмата на Евратом, така и съвместно с дейности по рамковата програма „Хоризонт 2020“.
(33)  Постигането на целите на програмата на Евратом в съответните области изисква подкрепа за междутематични дейности както в рамките на програмата на Евратом, така и съвместно с дейности по рамковата програма „Хоризонт 2020“, например в случая с дейностите за подкрепа на мобилността на научните изследователи по схемата „Мария Склодовска Кюри“.
Изменение 18
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 1
1.  Общата цел на програмата на Евратом е насочена към научноизследователски дейности и дейности по обучение в ядрената област с акцент върху постоянното подобряване на ядрената сигурност, безопасност и радиационна защита, и по-специално осъществяване на потенциален принос за дългосрочното намаляване на въглеродния дял в енергийната система по един безопасен, ефикасен и сигурен начин. За нейното постигане способстват дейностите, посочени в приложение I, под формата на преки и непреки дейности, с които се търси постигането на конкретните цели, изложени в параграфи 2 и 3 от настоящия член.
1.  Общата цел на програмата на Евратом е насочена към научноизследователски дейности и дейности по обучение в ядрената област с акцент върху постоянното подобряване на ядрената сигурност, безопасност и радиационна защита, и по-специално осъществяване на принос за дългосрочното намаляване на въглеродния дял в енергийната система по един безопасен, ефикасен и сигурен начин. За нейното постигане способстват дейностите, посочени в приложение I, под формата на преки и непреки дейности, с които се търси постигането на конкретните цели, изложени в параграфи 2 и 3 от настоящия член.
Изменение 19
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 2 – буква а
а)  подкрепа за безопасността на ядрените системи;
а)  подкрепа за безопасността на ядрените системи, наред с другото, посредством структурни трансгранични проверки в случай на ядрени съоръжения в близост до една или повече национални граници с други държави членки;
Изменение 20
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 2 – буква б
б)  принос в разработването на безопасни дългосрочни решения за управление на крайни ядрени отпадъци, включително окончателно геоложко погребване, както и раздробяване и трансмутация;
б)  принос в сътрудничеството на равнището на ЕС и с трети държави при набелязването и разработването на безопасни дългосрочни решения за управление на крайни ядрени отпадъци, включително окончателно геоложко погребване, както и раздробяване и трансмутация;
Изменение 21
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 3 – алинея 1 – буква а
а)  подобряване на ядрената безопасност, в това число: безопасност на ядрените реактори и гориво, управление на отпадъците, включително окончателно геоложко погребване, както и раздробяване и трансмутация; извеждането от експлоатация и аварийната готовност;
а)  подобряване на ядрената безопасност, включително: безопасност на ядрените реактори и гориво, управление на отпадъците, за да се предотвратят евентуални нежелани въздействия върху човека или околната среда, включително окончателно геоложко погребване, както и раздробяване и трансмутация; извеждането от експлоатация и аварийната готовност;
Изменение 22
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 3 – алинея 1 – буква б
б)  подобряване на ядрената сигурност, включително: ядрени гаранции, неразпространение на ядреното оръжие, борба с незаконния трафик и ядрена криминалистика;
б)  подобряване на ядрената сигурност, включително: ядрени гаранции, неразпространение на ядреното оръжие, борба с незаконния трафик и ядрена криминалистика, обезвреждане на изходни материали и радиоактивни отпадъци, предотвратяване на кибератаки и намаляване на риска от терористични атаки срещу атомни електроцентрали, както и структурни трансгранични проверки в случай на ядрени съоръжения в близост до една или повече национални граници с други държави членки на ЕС;
Изменение 23
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 3 – алинея 1 – буква г
г)  грижа за управлението на знанията, образованието и обучението;
г)  грижа за управлението на знанията, образованието и обучението, включително дългосрочното професионално обучение, за да се отразяват постоянните промени, които са станали възможни благодарение на новите технологии;
Изменение 24
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 4
4.  Програмата на Евратом се изпълнява по начин, който да гарантира, че приоритетите и подпомаганите дейности отговарят на променящите се нужди и са съобразени с развитието на науката, технологиите, иновациите, процеса на изграждане на политиката, пазарите и обществото, с цел оптимизиране на човешките и финансовите ресурси, и който да избегне дублиране при научноизследователската и развойната дейност в ядрената област в Съюза.
4.  Програмата на Евратом се изпълнява по начин, който да гарантира, че приоритетите и подпомаганите дейности отговарят на променящите се нужди и са съобразени с развитието на науката, технологиите, иновациите, процеса на изграждане на политиката, по-специално политиката в областта на енергетиката и на околната среда, пазарите и обществото, с цел оптимизиране на човешките и финансовите ресурси, за да се създаде по-голямо взаимодействие между съществуващите програми и проекти и да се избегне дублиране при научноизследователската и развойната дейност в ядрената област в Съюза.
Изменение 25
Предложение за регламент
Член 4 – параграф 2
2.  Финансовият пакет за програмата на Евратом може да покрива разходи по дейности за подготовка, наблюдение, контрол, одит и оценяване, които са необходими за управлението на тази програма и постигането на целите ѝ, в частност проучвания и срещи на експерти, доколкото те са свързани с общите цели на настоящия регламент, разходи за мрежи от областта на информационните технологии, свързани главно с обработката на информация и нейния обмен, както и разходи за друга техническа и административна помощ, направени от Комисията при управлението на програмата на Евратом. Разходите за продължителни и повтарящи се дейности като контрол, одит и ИТ мрежи, ще се покриват в рамките на административните разходи на Комисията, посочени в параграф 1.
2.  Финансовият пакет за програмата на Евратом може да покрива разходи по дейности за подготовка, наблюдение, контрол, одит и оценяване, които са необходими за управлението на тази програма и постигането на целите ѝ, в частност проучвания и срещи на експерти, доколкото те са свързани с общите цели на настоящия регламент, разходи за мрежи от областта на информационните технологии, свързани главно с обработката на информация и нейния обмен, и сигурността на тези мрежи, както и разходи за друга техническа и административна помощ, направени от Комисията при управлението на програмата на Евратом. Разходите за продължителни и повтарящи се дейности като контрол, одит и ИТ мрежи, ще се покриват в рамките на административните разходи на Комисията, посочени в параграф 1.
Изменение 26
Предложение за регламент
Член 5 – параграф 1 – буква в
в)  държави и територии, асоциирани към Седмата рамкова програма на Евратом за научни изследвания и обучение за периода 2014 – 2018 г.
в)  държави и територии, асоциирани към Седмата рамкова програма на Евратом за научни изследвания и обучение за периода 2014 – 2018 г. или участващи в нея като държави членки.
Изменение 27
Предложение за регламент
Член 11 – параграф 3
3.  В работните програми, посочени в параграфи 1 и 2 се взема предвид състоянието на науката, технологиите и иновациите на национално и международно равнище и на равнището на Съюза, както и съответните тенденции в политиката, икономиката и обществото. Те се актуализират по подходящ начин и когато е необходимо.
3.  В работните програми, посочени в параграфи 1 и 2 се взема предвид състоянието на науката, технологиите и иновациите на национално и международно равнище и на равнището на Съюза, както и съответните тенденции в политиката, икономиката и обществото. Те се актуализират по подходящ начин и когато е необходимо, като се отчитат съответните препоръки на независимите експертни групи на Комисията, създадени за оценяване на програмата на Евратом.
Изменение 28
Предложение за регламент
Член 15 – параграф 1
Особено внимание се отделя на осигуряването на адекватното участие в програмата на Евратом на малките и средните предприятия (МСП) и иновационното въздействие върху тях, както и на участието на частния сектор като цяло. Като част от механизмите за оценяване и наблюдение се предприема количествено и качествено оценяване на участието на МСП.
Особено внимание се отделя на осигуряването на адекватното участие в програмата на Евратом на малките и средните предприятия (МСП), включително новопоявяващите се иновативни участници в съответната област на научни изследвания, и иновационното въздействие върху тях, както и на участието на частния сектор като цяло. Като част от механизмите за оценяване и наблюдение се предприема количествено и качествено оценяване на участието на МСП.
Изменение 29
Предложение за регламент
Член 21 – параграф 2
2.  Комисията докладва и прави публично достояние резултатите от наблюдението, посочено в параграф 1.
2.  Комисията докладва и прави публично достояние резултатите от наблюдението, посочено в параграф 1, и ги предава на Парламента.
Изменение 30
Предложение за регламент
Приложение I – параграф 2
Ядрената енергия е част от дебата относно борбата с изменението на климата и намаляването на зависимостта на Европа от вноса на енергия. В по-широкия контекст на намиране на устойчив енергиен микс за бъдещето, чрез своите научноизследователски дейности програмата на Евратом ще допринесе и за дебата относно ползите и ограниченията на енергията, получена от ядрено делене, за икономиката с ниски въглеродни емисии. Посредством гарантирането на все по-високи равнища на ядрена безопасност по-усъвършенстваните ядрени технологии биха могли да предложат възможност за съществени подобрения в ефикасността и използването на ресурсите и да генерират по-малко отпадъци в сравнение с настоящите системи. На аспектите на ядрената безопасност ще бъде отделено възможно най-голямо внимание.
Ядрената енергия допринася значително за борбата с изменението на климата и намаляването на зависимостта на Европа от вноса на енергия. В по-широкия контекст на намиране на устойчив енергиен микс за бъдещето, чрез своите научноизследователски дейности програмата на Евратом ще допринесе и за запазването на технологичните предимства на енергията, получена от ядрено делене, за икономиката с ниски въглеродни емисии. Посредством гарантирането на все по-високи равнища на ядрена безопасност по-усъвършенстваните ядрени технологии биха могли да предложат възможност за съществени подобрения в ефикасността и използването на ресурсите и да генерират по-малко отпадъци в сравнение с настоящите системи. На аспектите на ядрената безопасност ще бъде отделено възможно най-голямо внимание.
Изменение 31
Предложение за регламент
Приложение I – параграф 6 – буква а – параграф 2
В съответствие с общата цел, подкрепа за съвместни научноизследователски дейности върху безопасното функциониране и извеждане от експлоатация на реакторните системи (включително съоръженията, свързани с горивния цикъл), които се използват в Съюза, или, доколкото това е необходимо, за съхраняване на широки експертни познания в областта на ядрената безопасност в рамките на Съюза, на видовете реактори, които могат да се използват в бъдеще, като ударението се поставя изключително върху аспекти на безопасността, включително всички аспекти на горивния цикъл, като например раздробяване и трансмутация.
В съответствие с общата цел, подкрепа за съвместни научноизследователски дейности върху безопасното функциониране и извеждане от експлоатация на реакторните системи (включително съоръженията, свързани с горивния цикъл), които се използват в Съюза, или, доколкото това е необходимо, за съхраняване на широки експертни познания в областта на ядрената безопасност в рамките на Съюза, на видовете реактори могат да се използват в бъдеще за всички аспекти на горивния цикъл, като например раздробяване и трансмутация.
Изменение 32
Предложение за регламент
Приложение I – параграф 9 – буква а – параграф 2 - точка 3
(3)  обмен на опит със съответните заинтересовани лица за усъвършенстване капацитета на Съюза за реакция при ядрени аварии и инциденти чрез научни изследвания в областта на системите за предупреждение и моделите за радиоактивно разпространение във въздуха и чрез осигуряване на ресурси и експертни познания за анализ и моделиране на ядрени аварии.
(3)  обмен на опит със съответните заинтересовани лица за усъвършенстване капацитета на Съюза за реакция при ядрени аварии и инциденти чрез научни изследвания в областта на системите за предупреждение и моделите за радиоактивно разпространение в околната среда (въздух, води, почва) и чрез осигуряване на ресурси и експертни познания за анализ и моделиране на ядрени аварии.
Изменение 33
Предложение за регламент
Приложение I – параграф 11
С оглед постигането на целите на програмата на Евратом ще се осигурят подходящи взаимовръзки, например съвместни покани за представяне на предложения, със специфичната програма на рамковата програма „Хоризонт 2020“.
С оглед постигането на целите на програмата на Евратом и създаването на полезни взаимодействия между ядрените и неядрените дейности и трансфера на знания в съответните области ще се осигурят подходящи взаимовръзки, например съвместни покани за представяне на предложения, със специфичната програма на рамковата програма „Хоризонт 2020“.
Изменение 34
Предложение за регламент
Приложение II – част 1 – буква б – уводна част
б)  Принос в разработването на безопасни дългосрочни решения за управление на крайни ядрени отпадъци, включително окончателно геоложко погребване, разделяне и преобразуване
(Не се отнася до българския текст.)
Изменение 36
Предложение за регламент
Приложение II – част 1 – буква ж – уводна част
ж)  Стимулиране на новаторството и на конкурентоспособността в промишления сектор
ж)  Стимулиране на новаторството

Мерки за борба с психичния тормоз и сексуалния тормоз и за тяхното предотвратяване на работното място, на обществените места и в рамките на политическия живот в ЕС
PDF 202kWORD 70k
Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно мерките за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз и другите форми на тормоз на работното място, в публичното пространство и политическия живот в ЕС (2018/2055(INI))
P8_TA(2018)0331A8-0265/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 10, 19 и 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, влязла в сила с приемането на Договора от Лисабон през декември 2009 г.(1), и по-конкретно членове 1, 20, 21, 23 и 31 от нея,

—  като взе предвид доклада за 2014 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Насилието срещу жените: проучване за целия ЕС“(2),

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(3),

—  като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, която определя и осъжда тормоза и сексуалния тормоз(4),

—  като взе предвид индекса за неравенството между половете, изготвен от Европейския институт за равенство между половете (EIGE),

—  като взе предвид публикацията на EIGE от юни 2017 г., озаглавена „Кибернасилие срещу жени и момичета“,

—  като взе предвид декларацията на тройното председателство на ЕС от 19 юли 2017 г. на Естония, България и Австрия относно равенството между жените и мъжете,

—  като взе предвид правните инструменти на Организацията на обединените нации в областта на правата на човека и по-конкретно — на правата на жените, като Устава на Организацията на обединените нации, Всеобщата декларация за правата на човека, Пакта за граждански и политически права и Пакта за икономически, социални и културни права, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) и протокола към нея, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—  като взе предвид другите инструменти на ООН относно сексуалния тормоз и насилието над жени, като Декларацията и Програмата за действие от Виена от 25 юни 1993 г., приети от Световната конференция за правата на човека, Декларацията, приета на 20 декември 1993 г. от Общото събрание на ООН за премахване на насилието над жени, Резолюцията за мерките в областта на предотвратяването на престъпления и наказателното право за премахване на насилието срещу жените от 21 юли 1997 г., докладите на специалните докладчици на ООН относно насилието срещу жените, Общата препоръка №19 на Комитета за премахване на дискриминацията срещу жените,

—  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

—  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР(5) (Директивата относно правата на жертвите),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 14 ноември 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (Директива относно жените в управителните съвети) (COM(2012)0614),

—  като взе предвид Рамковото споразумение относно тормоза и насилието на работното място от 26 април 2007 г., сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC/CES), Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME) и Европейският център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP),

—  като взе предвид доклада на Европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството (EQUINET), озаглавен „Устойчивото присъствие на дискриминацията, тормоза и неравенството на жените. Работата на националните органи по въпросите на равенството, даваща информация за нова стратегия на Европейската комисия за равенството между половете“, публикуван през 2015 г.,

—  като взе предвид доклада на Европейската мрежа на националните органи за равно третиране (EQUINET), озаглавен „Тормоз на основание на пола и сексуален тормоз: подпомагане на работата на органите за равно третиране“, публикуван през 2014 г.,

—  като взе предвид Конвенцията от Истанбул за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, и по-специално членове 2 и 40 от нея(6), както и резолюцията на Парламента от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие(7),

—  като взе предвид своите резолюции от 20 септември 2001 г. относно тормоза на работното място(8), от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените(9), от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени(10), от 15 декември 2011 г. относно междинния преглед на Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г.(11), своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща(12) препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени и придружаващата оценка на европейската добавена стойност от ноември 2013 г. и от 24 ноември 2016 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените(13),

—  като взе предвид резолюцията си от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014—2015 г.(14), своята резолюция от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.(15), както и от 24 октомври 2017 г. относно законосъобразните мерки за защита на лицата, сигнализиращи сигнали за нередности, които в името на обществения интерес разкриват поверителна информация за дружества и публични органи(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС(17),

—  като взе предвид доклада до Европейската конфедерация на профсъюзите, озаглавен „Безопасност в къщи, безопасност на работното място — стратегии на профсъюзите за предотвратяване, управление и премахване на тормоза на работното място и насилието над жените“,

—  като взе предвид доклада, изготвена за заседанието на експерти по въпросите на насилието над жени и мъже в работната среда (3 — 6 октомври 2016 г., организиран от Международната организация на труда,

—  като взе предвид проучването на междупарламентарния съюз, озаглавено „Сексизъм, тормоз и насилие над жени парламентаристи“, публикувано през 2016 г.(18),

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Тормоз и сексуален тормоз на работното място, в публичното пространство и политическия живот в ЕС“, публикувано от Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС на Парламента през март 2018 г.(19),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0265/2018),

A.  като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на ЕС, призната в Договорите и в Хартата на основните права; като има предвид, че насилието, основано на пола, се дължи на неравномерния баланс на властта и отговорностите, между мъжете и жените и е свързано с патриархалното общество и продължаващата основана на пола дискриминация;

Б.  като има предвид, че възрастните хора, особено възрастните необвързани жени, представляват особено уязвима група от обществото при сблъсък с психологически и физически тормоз и малтретиране;

В.  като има предвид, че сексуалният тормоз е определен в Директива 2002/73/ЕО като „ситуация, при която нежелано поведение от сексуално естество, което е изразено физически, словесно или по несловесен начин, има за цел или за резултат да накърни достойнството на дадено лице и да го постави в заплашващо, враждебно, унизително, оскърбително или обидно положение“;

Г.  като има предвид, че определението следва да бъде преработено в контекста на социалното и технологичното развитие и нагласи, които с времето се променят и търпят развитие;

Д.  като има предвид, че борбата срещу тормоза срещу бременните и майките е необходима за постигането на истинско равновесие между професионалния и личния живот на жените;

Е.  като има предвид, че сексуалният тормоз е форма на насилие, която представлява най-крайната и трайна форма на дискриминация, основана на пола; като има предвид, че около 90% от жертвите на сексуален тормоз са жени, а около 10% са мъже; като има предвид, че според проучването на FRA за целия ЕС за 2014 г., озаглавено „Насилието над жените“ една трета от жените са били подложени на физическо или сексуално насилие като възрастни; като има предвид, че до 55% от жените са били подложени на сексуален тормоз в ЕС; като има предвид, че 32% от всички жертви в ЕС са съобщили, че извършителят е бил техен началник, колега или клиент; като има предвид, че 75% от жените, които упражняват професии, изискващи специална квалификация, или които заемат ръководни длъжности, са били подложени на сексуален тормоз; като има предвид, че 61% от жените, заети в сектора на услугите, са били подложени на сексуален тормоз; като има предвид, че като цяло 5-10% от европейската работна сила в някакъв момент е била подложена на тормоз на работното място;

Ж.  като има предвид, че както сексуалният, така и психологическият тормоз са забранени в сферата на заетостта на равнище ЕС, включително по отношение на достъпа до заетост, професионалното обучение и повишението, и се уреждат от разпоредбите в областта на здравословните и безопасни условия на труд;

З.  като има предвид, че е отговорност на институциите и агенциите на ЕС да продължават да подобряват действащите механизми, като прилагат най-ефикасните правила с цел повишаване на осведомеността относно определението за сексуален тормоз и с цел защита на работниците;

И.  като има предвид, че за голяма част от случаите на сексуален тормоз не се съобщава поради ниска степен на обществена осведоменост по въпроса, страх и срам, свързани със споделянето с други хора по темата, страх от уволнение, трудности при събирането на доказателства, недостатъчни канали за съобщаване, мониторинг и закрила на жертвите, както и разглеждането на насилието като нещо нормално;

Й.  като има предвид, че докладването на сексуален тормоз на работното място може в много случаи да доведе до уволнение на жертвата или нейната изолация на работното място; като има предвид, че по-леките нарушения при липса на противодействие създават мотивация за по-сериозни нарушения;

К.  като има предвид, че тормозът и сексуалният тормоз продължават да представляват сериозни проблеми в различни социални среди, включително работното място, обществените пространства, виртуалните пространства като интернет и политическия живот и все повече се извършват с помощта на нови технологии, например уебсайтове или социални мрежи, които позволяват на извършителите да се чувстват в безопасност при запазване на анонимността;

Л.  като има предвид, че в контекста на възникващите нови форми на организация на работата и социалния живот и размиването на границите между личен, професионален и социален живот може да настъпи засилване на отрицателното поведение, насочено към отделни лица или социални групи; като има предвид, че тормозът на работното място може много често да бъде от различно естество, като се наблюдава както в рамките на вертикални отношения (т.е. извършван от висшестоящ или от подчинени), така и в рамките на хоризонтални отношения (извършван от колеги в работата на едно и също йерархично равнище);

М.  като има предвид, че сексуалният и психологическият тормоз представляват явления, които засягат жертви и извършители от всички възрасти, образователни и културни степени, доходи и социален статус, и като има предвид, че това явление оказва физически, сексуални, емоционални и психологически последици за жертвата; като има предвид, че стереотипите по отношение на пола и сексизма, включително сексистките изказвания, изразяващи омраза, офлайн и онлайн, са първопричина за много форми на насилие и дискриминация срещу жените и пречат на овластяването на жените;

Н.  като има предвид, че Директивата относно правата на жертвите определя насилието, основано на пола като нарушение на основните свободи на жертвата и включва сексуално насилие (включително изнасилване, сексуално посегателство и сексуален тормоз); като има предвид, че жените, които са жертви на насилие, основано на пола, и техните деца често се нуждаят от специална подкрепа и защита поради големия риск от повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, свързано с подобно насилие;

О.  като има предвид, че към насилието в работната среда често се подхожда разпокъсано, като акцентът се поставя върху по-видимите форми на насилие, като физическото насилие; като има предвид обаче, че сексуалното и психологическото насилие могат да окажат и по-разрушителни последици за засегнатото лице;

П.  като има предвид, че актовете на сексизъм и произтичащият от тях сексуален тормоз, на който жените могат да бъдат подложени на работното място, са фактор, допринасящ за изтласкване на жените от пазара на труда, което оказва отрицателно въздействие върху икономическата им независимост и семейните доходи;

Р.  като има предвид, че жените, които са жертви на тормоз и насилие в селски и отдалечени райони в ЕС, обикновено срещат повече затруднения да получат пълно съдействие и закрила от насилниците;

С.   като има предвид, че физическият и словесният тормоз, включително извършваният онлайн тормоз, нанасят вреди не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план, като това може да включва стрес и тежка клинична депресия, и може дори да подтикне жертвите към самоубийство, както това се демонстрира чрез нарастване на съобщения за подобни случаи; като има предвид, че освен отрицателните последици за здравето, тормозът и сексуалният тормоз на работното място могат също така да имат отрицателно въздействие върху професионалното развитие на дадено лице, върху организациите и обществото, като например зачестяване на отсъствията, намалена производителност и качество на услугата, както и загуба на човешки капитал;

Т.  като има предвид, че правото на ЕС изисква държавите членки и институциите и агенциите на ЕС да гарантират създаването на орган по въпросите на равенството, който да предоставя независима подкрепа за жертвите на тормоз, да провежда независими проучвания, да събира относими, дезагрегирани, съопоставими данни, да провежда изследвания относно определенията и класификациите, да публикува независими доклади и да съставя препоръки по въпросите на заетостта и обучението, на достъпа до и предоставянето на стоки и услуги, и за самостоятелно заетите лица;

У.  като има предвид, че жените в ЕС не са защитени в еднаква степен срещу насилие, основано на пола, както и срещу сексуален и психологически тормоз поради различните политики и законодателство в различните държави членки; като има предвид, че съдебните системи не винаги предоставят достатъчно подкрепа за жените; като има предвид, че извършителите на насилие, основано на пола, често са лица, които са вече познати на жертвата, и като има предвид, че много пъти жертвата е в положение на зависимост, което изостря нейния страх да докладва за насилието;

Ф.  като има предвид, че всички държави членки са подписали Конвенцията от Истанбул, но не всички са я ратифицирали, и като има предвид, че това забавяне възпрепятства пълното прилагане на Конвенцията;

Х.  като има предвид, че сексизмът и сексуалният и психологическият тормоз по отношение на жените депутати е реален и широко разпространен; като има предвид, че извършителите на тормоз и насилие не принадлежат само към редиците на политическите противници, но могат да бъдат и членове на същата политическа партия, както и религиозни лидери, представители на местни органи и, дори, членове на семейството;

Ц.  като има предвид, че политиците, в качеството им на избрани представители на гражданите, имат важната отговорност да действат като положителни ролеви модели за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз в обществото;

Ч.  като има предвид, че легитимността на жените в политическата сфера все още понякога е поставяна под въпрос и жените стават жертви на стереотипи, които ги възпират да се ангажират в политиката — явление, което е особено забележимо там, където жените в политиката са по-слабо представени;

Ш.  като има предвид, че нито всички национални и регионални парламенти, нито всички общински управи притежават специфични структури и вътрешни правила, които да установяват подходящи канали за гарантиране на сигурно, конфиденциално внасяне и разглеждане на жалби за тормоз; като има предвид, че обучението относно сексуалния и психологическия тормоз следва да бъде задължително за целия персонал и за членовете на Парламента, включително Европейския парламент;

Щ.  като има предвид, че домашното насилие е също така проблем на работното място, тъй като може да повлияе на участието на жертвата в работата, на резултатите от нейната работа и на безопасността ѝ;

АА.  като има предвид, че сексуалният и психологическият тормоз се упражнява не само на работното място, но и в публичното пространство, включително в помещения за формално и неформално обучение, в структури за здравеопазване и отдих, на улицата и в обществения транспорт;

АБ.  като има предвид, че киберпреследването и кибертормозът включват използване на информационни и комуникационни технологии с цел преследване, тормоз, контрол или манипулиране на дадено лице; като има предвид, че кибертормозът е проблем предимно за младите жени, тъй като те използват интернет по-активни тези средства; като има предвид, че 20% от младите жени (на възраст между 18 и 29 години) в ЕС–28 са били жертва на кибертормоз;

АВ.  като има предвид, че съгласно проучване от 2016 г. повече от половината от участвалите в проучванията жени са се сблъсквали с някакъв вид сексуален тормоз на работното място в Обединеното кралство, но четири от всеки пет от тях не са съобщили на своя работодател за тормоза(20);

АГ.  като има предвид, че новите технологии също така имат потенциала да бъдат съюзник в анализирането, разбирането и предотвратяването на случаи на насилие;

АД.  като има предвид, че все повече жени, и по-специално млади жени, стават обект на тормоз или сексуален тормоз, включващи използване на новите технологии, например уебсайтове и социални мрежи, като понякога това се организира посредством тайни форуми или групи в социалните медии; като има предвид, че такива действия включват заплахи за изнасилване, заплахи за смърт, опити за хакерски атаки и публикуване на лична информация и снимки; като има предвид, че в контекста на широко разпространеното използване на онлайн и социални медии се счита, че едно на всеки десет момичета в ЕС още преди да навърши петнадесет години, е било подложено на някаква форма на кибернасилие, включително киберпреследване и тормоз; като има предвид, че жените, които имат обществена роля, сред които и журналистите, и по-специално ЛГБТИ и жените с увреждания, са основна цел за кибертормоз и онлайн насилие, и като има предвид, че поради тази причина някои от тях са били принудени да напуснат социалните мрежи, след като са започнали да изпитват физически страх, стрес, проблеми с концентрацията, страх от прибиране вкъщи и тревога за близките;

АЕ.  като има предвид, че предотвратяването на тормоза в работната среда може да бъде постигнато само когато както частните, така и публичните дружества създадат култура, в която жените са третирани като равни и служителите се отнасят един към друг с уважение;

АЖ.  като има предвид, че проучванията показват, че тормозът изобилства на работните места, където мъжете преобладават в ръководството, а жените разполагат с малко власт, като например развлекателната и медийната индустрия, но се наблюдава и в технологични и юридически дружества, в продажбите и много други сектори, ако доминираните от мъже ръководни екипи толерират едно сексуализирано третиране на служителите; като има предвид, че в дружествата с повече жени в ръководството има по-малко сексуален тормоз;

Общи препоръки

1.  категорично осъжда всички видове насилие над жени, описани в Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията от Истанбул;

2.  подчертава, че сексуалният тормоз е нарушение на правата на човека, свързано с патриархални властови структури, които спешно се нуждаят от реорганизиране;

3.  подчертава централната роля на мъжете за прекратяване на всички форми на тормоз и сексуално насилие; призовава Комисията и всички държави членки активно да включат мъжете в кампания за осведомяване и превенция, както и в образователни кампании по въпросите на равенството между половете; подчертава, че кампаниите за превенция трябва да обръщат внимание и на по-леки нарушения;

4.  счита, че мерките за повишаване на осведомеността и кампаниите за превенция на насилието срещу момичета и жени следва да обхващат и момчетата и да бъдат организирани през първите етапи на образованието;

5.  призовава Комисията и държавите членки да наблюдават правилното прилагане на директивите на ЕС, забраняващи сексуалния тормоз;

6.  призовава държавите членки да разработят всеобхватни национални планове и законодателство в областта на насилието над жени, като отделят необходимото внимание на предоставянето на подходящи ресурси, включително, но не само обучения на персонала и достатъчни финансови средства, за органите в областта на равенството;

7.  призовава Комисията да събере примери за най-добри практики в борбата срещу сексуалния и психологическия тормоз и тормоза срещу бременни жени и майки на работното място и в други пространства, и да разпространи широко резултатите от посочената оценка;

8.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират целесъобразни и подходящи механизми за финансиране на програми и действия за борба срещу сексуалния и психологическия тормоз над жени на всички равнища, като се съсредоточават по-специално върху използването на нови технологии и средствата, предоставени от иновациите, например чрез повече инвестиции в научноизследователски и иновационни процеси, целящи изкореняване на това явление;

9.  призовава Европейския омбудсман да събере данни относно различните правила за защита, които са в сила в институциите и агенциите на ЕС, и да представи обвързващи заключения с цел хармонизиране на правилата с най-добрите стандарти;

10.  изразява съжаление, че някои държави членки все още не са ратифицирали Конвенцията от Истанбул, и призовава всички държави членки, които още не са сторили това, да ратифицират Конвенцията от Истанбул и да започнат незабавно да я прилагат в нейната цялост; призовава също така държавите членки, които вече са ратифицирали Истанбулската конвенция, да започнат да я прилагат изцяло;

11.  призовава Комисията и държавите членки да придобият ясна представа по въпроса за сексуалния тормоз в ЕС чрез по-качествени и по-солидни от научна гледна точка проучвания, включително на новите предизвикателства като кибертормоза;

12.  приветства новия широкоразпространен обществен дебат, включително и в социалните медии, който допринася за преначертаване на границите по отношение на сексуалния тормоз и приемливото поведение; приветства по-специално инициативи като движението #MeToo и решително подкрепя всички жени и момичета, които участват в кампанията, включително тези, които са изобличили извършителите на подобни деяния;

13.  призовава Европейската комисия да представи предложение за борба със сексуалния тормоз и другите форми на тормоз и сексуален тормоз на работното място, в публичното пространство и в сферата на политиката, и да включи в предложението актуализирано и всеобхватно определение на понятията „тормоз“ (сексуален и друг вид) „тормоз на работното място“ (т.нар. мобинг) ;

14.  подчертава необходимостта от борба с трайния и продължителен тормоз или сплашване на служители, които причиняват или целят да причинят унижението или изолацията им, или да ги изключат от работния им екип;

15.  призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество с Евроюст и Европейския институт за равенство между половете, да подобряват и насърчават систематичното събиране на относими, дезагрегирани по отношение на възрастта и пола, съпоставими данни относно случаите на сексуална дискриминация и дискриминация, основана на пола, както и на психологически тормоз, на национално, регионално и местно равнище; насърчава организациите на работодателите, профсъюзите и работодателите да участват активно в процеса на събиране на данни, като предоставят експертни знания, специфични за сектора и за дадена професия;

16.  отбелязва, че за да се получат сравними данни относно разпространението на сексуалния тормоз и малтретирането в държавите членки, следва да се дава приоритет на повишаване на осведомеността и разпознаваемостта на проблемите чрез целенасочени усилия за разпространяване на информация и чрез предоставяне на обучения;

17.   отново призовава Комисията да представи предложение за директива за преодоляване на всички форми на насилие срещу жени и момичета и на основано на пола насилие, която да съдържа общи определения за различните видове насилие над жени, включително актуализирано и всеобхватно определение на понятията „тормоз“ (сексуален и друг вид) „тормоз на работното място“ (т.нар. мобинг) и общи правни стандарти относно криминализирането на насилието над жени; призовава Комисията да представи цялостна стратегия на ЕС срещу всички форми на насилие, основано на пола, включително сексуалния тормоз и злоупотребата с жени и момичета, като използва свидетелства под формата на истории на жени и непосредствен опит;

18.  призовава държавите членки да предоставят достатъчно публично финансиране, за да гарантират, че служителите от структурите по правоприлагане, съдиите и всички държавни служители, които се занимават със случаи на малтретиране и сексуален тормоз, са обучени да разбират насилието и тормоза на работното място и извън него;

19.  призовава държавите членки да гарантират висококачествени, лесно достъпни и подходящо финансирани специализирани служби за жертвите на насилие, основано на пола и на сексуален и психологически тормоз, и да признаят, че посочените прояви на насилие над жени са взаимно свързани и следва да бъдат преодолени посредством всеобхватен подход, който цели да обхване социално-културните аспекти, които водят до насилие над жени и да предостави на специализираните служби технологични инструменти за предотвратяване и управление;

20.  призовава държавите членки и местните и регионални правителства да осигуряват подходящи планове и ресурси, с цел да се гарантира, че жертвите на насилие и тормоз в селските и отдалечените райони, не са лишени или ограничени от достъп до помощ и защита;

21.  призовава Комисията да разреши проблема с нововъзникващите форми на насилие, основани на пола, като онлайн тормоза, като разшири определението за незаконно използване на словото на омразата, определено от правото на ЕС в Рамковото решение относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, за да обхване омразата към жените и да гарантира, че кодексът на поведение за противодействие на незаконното използване на словото на омразата онлайн обхваща и тези престъпления; призовава за разработване на образователни програми за насърчаване на жените да усъвършенстват уменията си за използване на новите технологии, за да могат да се справят по-добре с всички форми на сексуален тормоз и тормоз в киберпространството, и насърчава създаването на специализирани служби, които да работят заедно за създаването на системи за данни и ресурси, способни да наблюдават и анализират проблема с насилието, основано на пола, без да нарушават новия Общ регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679);

22.  осъжда освен това широкото разпространение на сексуалния тормоз и други видове злоупотреби, особено в хазартните игри онлайн и в социалните медии, и насърчава медийните дружества и оператори да следят и реагират незабавно на всички случаи на тормоз; призовава следователно за различни мерки, включително повишаване на осведомеността, специални обучения и вътрешни правила относно дисциплинарни санкции за нарушителите и психологическа и/или правна подкрепа за жертвите на тези практики, за да се предотвратява и да се води борба с малтретирането и сексуалния тормоз на работното място, както и в онлайн средите;

Насилие на работното място

23.  подчертава неотложната необходимост държавите членки, местните и регионалните власти, организациите на работодателите и профсъюзите да разбират пречките, с които се сблъскват жените при докладването на случаи на сексуален тормоз, дискриминация и насилие, основани на пола, и следователно да предлагат цялостна подкрепа и да насърчават жените да съобщават за случаи на сексуален тормоз, дискриминация, основана на пола, и други форми на тормоз срещу бременни и майки, наред с другото, без страх от евентуални последици, както и да установят механизми, които да дават възможност и да помагат на жените да съобщават относно случаи на тормоз и злоупотреби, без да се опасяват за собствената си безопасност;

24.  призовава държавите членки да прилагат активни и ефективни политики, за да предотвратяват и да водят борба срещу всички форми на насилие срещу жени, включително сексуален тормоз и актове на сексизъм и тормоз на работното място (мобинг), на които повечето от тях са изложени на работното място;

25.  подчертава неотложната необходимост за установяване на стандарти по отношение на насилието и тормоза на работното място, които следва да предоставят правна рамка за дейността на правителствата, работодателите, дружествата и профсъюзите на всички равнища;

26.  отбелязва, че някои сектори и професии са изложени в по-висока степен на насилие, по-конкретно здравеопазването, обществените услуги за спешна помощ, политиката, образованието, транспорта, домашната работа, земеделието и селската икономика, както и секторите на текстила, облеклото, кожарството и обувната промишленост;

27.  отбелязва, че някои групи работници могат да бъдат засегнати в по-висока степен от тормоз и насилие на работното място, по-специално бременните жени и родителите, жените с увреждания, жените мигрантки, жените от коренното население, ЛГБТИ лицата и жените работещи на непълно работно време, като стажанти или на срочни договори;

28.  отбелязва, че нежеланото поведение може да произтича едновременно от различни източници или да е свързано едновременно с професионалния, личния или социалния живот, и че то оказва отрицателно отражение върху всички лица, професионални групи или социални групи в тези сфери;

29.  призовава държавите членки да въведат мерки за превенция и борба с насилието и тормоза на работното място чрез политики, които определят мерки за превенция, ефективни, прозрачни и конфиденциални процедури за разглеждане на жалбите, строги и възпиращи санкции за извършителите, информация и курсове на обучение, за да се гарантира, че работниците разбират политиките и процедурите и за да се подкрепят дружествата при изработването на планове за действие за изпълнението на всички тези мерки; подчертава, че посочените мерки не следва да бъдат включвани в съществуващите структури, ако във въпросните структури вече са вградени бариери по отношение на равенството между половете;

30.  призовава държавите членки да инвестират в обучение на инспектори по труда, в сътрудничество с психолози специалисти, и да гарантират, че дружествата и организациите предоставят квалифицирана професионална и психологическа подкрепа на жертвите;

31.  призовава държавите членки и социалните партньори да гарантират, че както публичните, така и частните дружества и организации провеждат задължителни обучения относно сексуалния тормоз и малтретирането за всички служители и за лицата, които заемат ръководни длъжности; подчертава, че ефективното обучение следва да е интерактивно, продължаващо, адаптирано спрямо съответното работно място и водено от външни експерти;

32.  подчертава сериозното недостатъчно докладване на случаи на тормоз и набляга на важността на присъствието на обучени съветници, спазващи конфиденциалност, във всяка организация, които да подкрепят жертвите, да им съдействат с докладването и да им оказват правна помощ;

33.  подчертава, че дружествата следва да прилагат подход на нулева толерантност към сексуалния тормоз и политики, които благоприятстват този подход, както и че дружествата трябва да гарантират, че всички служители са запознати с тези политики, процедури за докладване и своите права и отговорности, що се отнася до случаите на сексуален тормоз на работното място;

34.  призовава медийните дружества да защитават и подкрепят журналистите, които са жертви на кибертормоз, и да приемат редица добри практики като кампании за повишаване на осведомеността, подходящи обучения на ръководните кадри, включително относно избягването на обвиняването на жертвите и вторичната виктимизация, мерки за подобряване на киберсигурността и да предоставят правна помощ на съответното лице за подаване на жалба;

35.  призовава държавите членки да предприемат мерки, за да гарантират равно заплащане за жените и мъжете като средство за избягване на злоупотреба с власт и насърчаване на равенството между половете и зачитането на човешкото достойнство, което е от основно значение за борбата срещу насилието над жени; подчертава, че равното заплащане следва да се гарантира чрез прозрачност при заплащането и чрез запазване на правото на информация за предполагаемите жертви, гарантиране на равно третиране и възможности за заетост на жените и мъжете, гарантиране и улесняване на достъпа на жените до процеса на вземане на решения е до висши ръководни длъжности както в публичния, така и в частния сектор, като по този начин се осигурява балансирано представителство на жените в управителните съвети; ето защо призовава Комисията и Съвета да полагат повече усилия за деблокиране на Директивата относно жените в управителните съвети, която се разглежда в Съвета от 2013 г. насам;

36.  счита, че е необходим всеобхватен подход срещу насилието на работното място, който следва да включва признаването на съвместното съществуване на сексуален тормоз и други форми на тормоз, основани на злоупотреби срещу бременни и майки, с различни форми на неплатен труд във формалните и неформалните икономики (като например земеделие за собствени нужди, подготовка на храна, грижи за деца и възрастни) и редица схеми на трудов опит (като чирачество, стажове и доброволчески труд);

37.  призовава за бързото приемане на преразгледаната Директива относно писмената декларация Директива 91/533/ЕИО на Съвета);

38.  признава, че домашното насилие често се пренася на работното място, като оказва негативно въздействие върху живота на работниците и производителността на предприятията, и че въпросното въздействие може да е и в обратна посока – от работното място към дома; във връзка с това призовава Комисията да предостави насоки относно прилагането на европейските заповеди за защита на работното място и да изясни въпроса с отговорностите на работодателите;

39.  призовава Комисията и държавите членки да признаят съществуването на тормоза над бременни и майки на работното място;

Насилие в политическия живот

40.  призовава политиците да се придържат към най-високите стандарти на поведение и да действат като модел на отговорно поведение при превенцията и борбата със сексуалния тормоз в парламентите и извън тях;

41.  осъжда всички форми на тормоз над жените политици в социалните медии под формата на „тролване“, включващо постинг на сексистки и недобронамерени съобщения, включително заплахи със смърт и изнасилване;

42.  подчертава значението на установяването на политики и процедури, включващи различни партии с цел защита на лицата, избрани да заемат политически длъжности, както и на служителите;

43.  признава, че листите с равно представителство на всички нива играят ключова роля за осигуряването на участието на жените в политиката и за промяната на властовите структури, които извършват дискриминация срещу жените; призовава държавите членки да въведат такива листи за изборите за членове на Европейския парламент;

44.  призовава всички политически партии, включително партиите, представени в Европейския парламент, да предприемат конкретни стъпки за преодоляване на този проблем, включително чрез създаване на планове за действие и преразглеждане на вътрешните правилници на партиите с цел въвеждане на политиката на нулева толерантност, превантивни мерки, процедури за разглеждане на жалбите и подходящи санкции за извършителите на сексуален тормоз и други форми на тормоз спрямо жените в политиката;

45.  призовава националните и регионалните парламенти, както и общинските съвети да подкрепят изцяло жертвите в рамките на вътрешните процедури и/или при взаимоотношенията с полицията, да разследват случаите, да поддържат конфиденциален регистър във времето, да осигуряват задължително обучение за целия персонал и членовете в областта на уважението и достойнството, и да приемат други най-добри практики, за да гарантират нулева толерантност на всички равнища в съответните им институции;

46.  настоятелно призовава всички свои съответни участници да гарантират всеобхватното и бързо изпълнение на резолюцията на ЕП от 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС; счита за свое задължение да гарантира нулева търпимост спрямо сексуалния тормоз и да защитава и подкрепя жертвите по подходящ начин; във връзка с това призовава за:

   оперативна група от независими експерти, която да проучи ситуацията със сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в Парламента;
   оценка и ако е необходимо преразглеждане на състава на компетентните органи на Парламента, за да се гарантират независимостта и балансът между половете;
   задължително обучение за всички служители и членове на ЕП;
   ясен график за всеобхватното изпълнение на всички искания, съдържащи се в резолюцията;

47.  призовава политиците да насърчават обучението на ръководните кадри и да участват в тези обучения, за да се предотвратява безучастно поведение от страна на ръководството и да се установят ситуации на насилие над жени;

Насилие в публичното пространство

48.  призовава Комисията да изготви определение за понятието „публично пространство“, като вземе предвид променящите се комуникационни технологии, и следователно да включи в това определение „виртуални“ обществени пространства, като например социални мрежи и уебсайтове;

49.  призовава държавите членки да обмислят въвеждането на специално законодателство относно тормоза в публичното пространство, включително програми за намеса, които да поставят конкретен акцент върху ролята на намесата на свидетелите;

50.  призовава Комисията и държавите членки да провеждат допълнителни изследвания относно причините и последиците от сексуалния тормоз в публичното пространство, включително въздействието, което могат да оказват сексистките и стереотипизирани реклами върху случаите на насилие и тормоз;

51.  подчертава, че кампаниите за повишаване на осведомеността за борба със стереотипите, свързани с пола, за патриархалните властови отношения и за насърчаване на нулева търпимост спрямо сексуалния тормоз са сред най-добрите средства в помощ на преодоляването на насилието, основано на пола в публичното пространство

52.  подчертава, че образованието по въпросите на равенството между половете на всички равнища е основен инструмент за преодоляване и изкореняване на тези форми на неправомерно поведение, чрез промяна на нагласите и намаляване на културната толерантност към сексизма и сексуалния тормоз; подчертава нуждата от въвеждане в училищата на образователни програми и дебати по тази тема; отбелязва, че, в сътрудничество със съответните НПО и органи за равно третиране, тези програми и дебати следва да включват, когато това е необходимо и целесъобразно, информация и разисквания относно превенцията и мерките срещу сексуалния тормоз, за да се повишава осведомеността относно правата на жертвите и за да се припомня връзката на сексуалния тормоз с опредметяването на жените;

53.  призовава държавите членки да насърчават кампаниите за повишаване на осведомеността в средните училища и да включват въпроса за кибертормоза в учебните програми в училищата и университетите; по-специално призовава за успешното продължаване на кампанията за премахване на тормоза в киберпространството и на инициативата „По-безопасен интернет“, за да се противодейства на тормоза и сексуалния тормоз, за да се помага на младите хора, които са бъдещите граждани на ЕС, да разберат необходимостта от сближаване на въпросите, свързани с равенството между половете, и да зачитат жените;

54.  призовава държавите членки да въведат система за докладване в училищата за проследяване на случаите на кибертормоз;

55.  отбелязва, че някои мерки, предприети в държавите членки, са доказали ефикасността си в намаляването на тормоза в публичното пространство, като официално наблюдение (увеличаване на присъствието на полиция и/или персонал в обществения транспорт, вътрешна система за видеонаблюдение и естествено наблюдение (по-добра видимост и подобрено осветление);

56.  призовава държавите членки да припомнят на доставчиците на интернет услуги за тяхното задължение да защитават онлайн потребителите като предприемат действия по отношения на повтарящи се злоупотреби или преследване с цел да защитят жертвата, да информират извършителя, че действията му няма да останат безнаказани и по този начин да променят поведението на извършителя;

57.  призовава държавите членки, с помощта на експерти в областта на информационните технологии и подходящи надзорни органи, например пощенски полицейски сили, да упражняват по-голям контрол върху уеб сайтовете, с цел защита на жертвите на малтретиране и сексуален тормоз и когато е необходимо да предотвратяват и наказват престъпленията;

58.  призовава държавите членки да използват необходимите средства, за да премахнат от медийния и политическия език и публичния диалог изрази, които насърчават агресивно поведение и пренебрежително отношение към жените и по този начин уронват човешкото им достойнство;

59.  призовава Комисията и държавите членки да хармонизират законодателството си и определението си за насилие, основано на пола, в съответствие с определението за насилие срещу жени от Конвенцията от Истанбул, с цел повишаване на ефективността на законите срещу различните форми на тормоз;

60.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подобрят механизмите за мониторинг за адекватното прилагане на законодателството на ЕС, забраняващо сексуалния тормоз, и да гарантират, че органите по въпросите за равенството във всяка държава членка имат достатъчно ресурси за борба с дискриминацията;

o
o   o

61.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391.
(2) http://fra.europa.eu/en/publication/2014/violence-against-women-eu-wide-survey-main-results-report
(3) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
(4) OВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.
(5) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
(6) https://rm.coe.int/168008482e
(7) Приети текстове, P8_TA(2017)0329.
(8) OВ C 77 E, 28.3.2002 г., стp. 138.
(9) ОВ С 285 Е, 21.10.2010 г., стр. 53.
(10) OВ C 296 E, 2.10.2012 г., стp. 26.
(11) OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стp. 102.
(12) ОВ С 285, 29.8.2017 г., стр. 2.
(13) Приети текстове, P8_TA(2016)0451.
(14) Приети текстове, P8_TA(2017)0073.
(15) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 2.
(16) Приети текстове, P8_TA(2017)0402.
(17) Приети текстове, P8_TA(2017)0417.
(18) https://www.ipu.org/resources/publications/reports/2016-10/sexism-harassment-and-violence-against-women-parliamentarians
(19) Проучване — „Тормоз и сексуален тормоз на работното място, в публичното пространство и политическия живот в ЕС“, Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел „В“ — Граждански права и конституционни въпроси, комисия по правата на жените и равенството между половете, март 2018 г.
(20) https://www.tuc.org.uk/sites/default/files/SexualHarassmentreport2016.pdf


Равенство на езиците в ерата на цифровите технологии
PDF 180kWORD 63k
Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно езиковото равенство в ерата на цифровите технологии (2018/2028(INI))
P8_TA(2018)0332A8-0228/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 21, параграф 1 и член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 г. за опазване на нематериалното културно наследство,

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор(1),

—  като взе предвид Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор(2),

—  като взе предвид Решение (ЕС) 2015/2240 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за създаване на програма за решения за оперативна съвместимост и общи рамки за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (програма ISA2) като средство за модернизиране на публичния сектор(3),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 21 ноември 2008 г. относно европейска стратегия за многоезичието (2008/C 320/01)(4),

—  като взе предвид Решение на Съвета от 3 декември 2013 г. за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014 – 2020 г.) и за отмяна на решения 2006/971/EО, 2006/972/EО, 2006/973/EО, 2006/974/EО и 2006/975/EО(5).

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от ЕС през 2010 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 септември 2008 г., озаглавено: „Многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност“ (COM(2008)0566),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)“ (COM(2010)0245),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г., озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)“ (COM(2010)0245)(6),

—  като взе предвид препоръката относно насърчаването и използването на многоезичието и универсалния достъп до киберпространство, приета от e Генералната конференция на ЮНЕСКО на 32-рата ѝ сесия на 15 октомври 2003 г. в Париж,

—  като взе предвид специалния доклад на Евробарометър № 386 „Европейците и техните езици“, публикуван през юни 2012 г.,

—  като взе предвид заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет в Барселона на 15 и 16 март 2002 г. (SN 100/1/02 REV 1),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 1988 г. относно жестомимичните езици за глухите хора(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2004 г. относно „Опазване и насърчаване на културното многообразие: ролята на европейските региони и на международните организации като ЮНЕСКО и Съвета на Европа(8) и своята резолюция от 4 септември 2003 г. относно европейските регионални и по-малко използвани езици – езиците на малцинствата в ЕС — в контекста на разширяването и културното многообразие(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност(10);

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно защитата и недискриминацията на малцинствата в държавите — членки на ЕС(12),

—  като взе предвид проучването на Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания (EPRS) и Отдела за научни прогнози (STOA), озаглавено „Езиковото равенство в ерата на цифровите технологии – към проект за човешкия език“, публикувано през март 2017 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0228/2018),

А.  като има предвид, че езиковите технологии могат да направят общуването по-лесно за глухите и хората с увреден слух, за слепите и хората с увредено зрение, както и за хората с дислексия, и като има предвид, че за целите на настоящия доклад „езикова технология“ се отнася за технология, която поддържа не само говоримите езици, но и жестомимичните езици, като се признава, че жестомимичните езици са важен елемент от езиковото многообразие в Европа;

Б.  като има предвид, че развитието на езиковите технологии обхваща много изследователски области и дисциплини, включително компютърна лингвистика, изкуствен интелект, компютърни науки и лингвистика, с такива приложения като, наред с другото, обработка на естествени езици, анализ на текст, технология на речта, извличане на информация;

В.  като има предвид, че съгласно специалния доклад на Евробарометър № 386, озаглавен „Европейците и техните езици“, едва малко над половината европейци (54%) могат да водят разговор на поне един допълнителен език, една четвърт (25%) могат да говорят на поне два допълнителни езика, а един от десет (10%) владеят поне три езика;

Г.  като има предвид, че в Европейския съюз има 24 официални езика и над 60 национални, регионални и малцинствени езика в допълнение към езиците на мигрантите и различните държавно признати жестомимични езици съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; като има предвид, че многоезичието е един от най-големите активи на културното многообразие в Европа и същевременно едно от най-значимите предизвикателства за създаването на един истински интегриран ЕС;

Д.  като има предвид, че подкрепата за местните общности, като например коренните, селските и отдалечените общности, за преодоляване на географските, социалните и икономическите препятствия пред широколентовия достъп е решаваща предпоставка за една ефективна политика на многоезичие на равнището на ЕС;

Е.  като има предвид, че многоезичието попада в приложното поле на редица политики на ЕС, включително в областите на културата, образованието, икономиката, цифровия единен пазар, ученето през целия живот, трудовата заетост, социалното приобщаване, конкурентоспособността, младежта, гражданското общество, мобилността, научните изследвания и медиите; като има предвид, че трябва да се отдели по-голямо внимание на премахването на бариерите пред междукултурния и междуезиковия диалог и на стимулите за взаимното разбиране;

Ж.  като има предвид, че Комисията признава, че цифровият единен пазар трябва да бъде многоезичен; като има предвид, че не е предложена обща политика на ЕС за справяне с проблема с езиковите бариери;

З.  като има предвид, че езиковите технологии се прилагат практически във всички ежедневни цифрови продукти и услуги, тъй като повечето от тях използват в някаква степен език, особено всички свързани с интернет продукти, като например търсачки, социални мрежи, услуги за електронна търговия; като има предвид, че използването на езиковите технологии също оказва въздействие върху секторите от основно значение за ежедневното благосъстояние на европейските граждани, като образование, култура и здраве;

И.  като има предвид, че трансграничната електронна търговия е с много ниска активност, като през 2015 г. едва 16% от европейските граждани са пазарували онлайн от други държави от ЕС; като има предвид, че езиковите технологии могат да допринесат в бъдеще за трансграничното и междуезиковото общуване, икономическия растеж и социалната стабилност и да намалят естествените препятствия в Европа, като по този начин бъдат зачетени и насърчени сближаването и укрепването на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб;

Й.  като има предвид, че технологичното развитие все повече се базира на езиците и има последствия за растежа и обществото; като има предвид, че има неотложна необходимост от повече отчитащи езиковите фактори политики и от технологични, но също така действително мултидисциплинарни изследвания и образование относно цифровото общуване и езиковите технологии и тяхната връзка с растежа и обществото;

К.  като има предвид, че изпълнението на целта от Барселона гражданите да могат да комуникират добре на своя майчин език плюс на два други езика ще предостави на хората повече възможности за достъп до културно, образователно и научно съдържание в цифрова форма и за участие като граждани, в допълнение към достъпа до цифровия единен пазар; като има предвид, че допълнителните средства и инструменти, особено онези, които се предоставят от езиковите технологии, са от ключово значение за управлението на европейското езиково многообразие и насърчаването на многоезичието на отделните хора;

Л.  като има предвид, че има значителни пробиви в изкуствения интелект и темпът на развитие на езиковите технологии е бърз; като има предвид, че езиково ориентираният изкуствен интелект предлага нови възможности за цифрова комуникация, за цифрово подобрена комуникация, за основаваща се на технологиите комуникация и за сътрудничество на всички европейски езици (и на други освен тях), като по този начин предоставя на хората, говорещи различни езици, равен достъп до информация и знания и подобрява функционалните възможности на информационните мрежи;

М.  като има предвид, че общите европейски ценности сътрудничество, солидарност, равенство, признание и зачитане следва да означават, че всички граждани имат пълен и равен достъп до цифрови технологии, което не само ще подобри сплотеността и благосъстоянието на европейците, но също така ще създаде възможност за многоезичен цифров единен пазар;

Н.  като има предвид, че наличието на такива технологични инструменти като видеоигрите или образователните приложения на малцинствени или на по-слабо използвани езици е от ключово значение за развитието на езиковите умения, особено при децата;

О.  като има предвид, че говорещите по-слабо използвани европейски езици трябва да могат да се изразяват по значими от културна гледна точка начини и да създават свое собствено културно съдържание на местните езици;

П.  като има предвид, че появата на методи като задълбоченото учене, основано на по-голяма изчислителна мощност и достъп до огромни количества данни, превръщат езиковите технологии в реално решение за преодоляване на езиковите бариери;

Р.  като има предвид, че езиковите бариери оказват важно въздействие върху изграждането на европейската идентичност и бъдещето на процеса на европейска интеграция; счита, че гражданите на ЕС следва да бъдат уведомявани за вземането на решения в ЕС и различните му политики на своя майчин език както онлайн, така и офлайн;

С.  като има предвид, че езиците представляват много голяма част от постоянно нарастващото богатство на големите информационни масиви;

Т.  като има предвид, че огромен обем данни се изразява на човешки езици; като има предвид, че управлението на езиковите технологии би могло да позволи създаването на широк набор от новаторски информационни продукти и услуги в промишлеността, търговията, управлението, научните изследвания, обществените услуги и администрацията, с което да намали естествените бариери и пазарните разходи;

Настоящите пречки пред постигането на езиково равенство в ерата на цифровите технологии в Европа

1.  изразява съжаление, че поради липсата на подходящи политики понастоящем в Европа нараства технологичната разлика между добре осигурените ресурсно езици и по-слабо осигурените ресурсно езици, независимо дали последните са официални или неофициални в ЕС; освен това изразява съжаление, че над 20 европейски езика са застрашени от цифрово изчезване; отбелязва, че ЕС и неговите институции имат задължението да засилват, популяризират и подкрепят езиковото многообразие в Европа;

2.  изтъква, че през последното десетилетие цифровите технологии оказаха значително въздействие върху развитието на езиците, което все още е трудно да бъде оценено; препоръчва на създателите на политики да разгледат сериозно проучванията, показващи, че цифровата комуникация влошава грамотността на младите хора, което води до свързани с граматиката и грамотността бариери между поколенията и до общо обедняване на езика; счита, че цифровата комуникация следва да служи за разширяване, обогатяване и усъвършенстване на езиците и че тези амбиции следва да бъдат отразени в националните политики за образование и грамотност;

3.  подчертава, че по-слабо използваните европейски езици са в значително по-неравностойно положение поради острата липса на средства, ресурси и финансиране на изследванията и това ограничава и стеснява дейностите, извършвани от изследователите, които, дори и да разполагат с необходимите технологични умения, не могат да извлекат пълна полза от езиковите технологии;

4.  отбелязва задълбочаването на цифровото разделение между широко използваните и по-слабо използваните езици и нарастващата цифровизация на европейското общество, които водят до различия в достъпа до информация, по-специално за нискоквалифицираните лица, възрастните хора, хората с ниски доходи и хората в неравностойно положение; подчертава, че предоставянето на достъп до съдържание на различни езици ще намали неравенството;

5.  отбелязва, че макар да разполага със солидна научна база в областта на езиковото инженерство и езиковите технологии, във време, в което езиковите технологии представляват огромна възможност за развитието ѝ – както от икономическа, така и от културна гледна точка, Европа продължава да изостава поради разпокъсаността на пазара, недостатъчните инвестиции в знания и култура, слабо координираните научни изследвания, недостатъчното финансиране и правните пречки; отбелязва също така, че понастоящем пазарът е доминиран от неевропейски участници, които не отговарят на специфичните нужди на многоезична Европа; подчертава необходимостта от промяна на тази парадигма и засилване на водещата роля на Европа в езиковите технологии чрез създаване на проект, пригоден конкретно към нуждите и изискванията на Европа;

6.  отбелязва, че езиковите технологии са достъпни първо на английски език; съзнава, че големите световни и европейски производители и дружества често разработват също така езикови технологии за основните европейски езици с относително големи пазари: испански, френски и немски (дори за тези езици липсват ресурси в някои подобласти); подчертава обаче, че следва да бъдат предприети общи действия на равнището на ЕС (политика, финансиране, научни изследвания и образование), за да се обезпечи развитието на езиковите технологии за по-слабо разпространените официални езици на ЕС, както и да бъдат започнати специални действия на равнище ЕС (политика, финансиране, научни изследвания и образование) с цел включване и насърчаване на регионалните и малцинствените езици в това развитие;

7.  настоятелно подчертава необходимостта от по-добро използване на новите технологични подходи, които да се основават на по-голяма изчислителна мощност и по-добър достъп до значителни обеми от данни, с цел насърчаване на разработването на невронни мрежи за задълбочено учене, които правят технологиите в областта на човешките езици действително решение за преодоляване на езиковите бариери; във връзка с това призовава Комисията да гарантира достатъчно финансиране в подкрепа на това технологично развитие;

8.  отбелязва, че езиците с по-малък брой на говорещите ги се нуждаят от подходяща подкрепа от заинтересованите страни, включително производители на отливки за диакритични знаци, производители на клавиатури и системи за управление на съдържание, с цел правилно съхранение, обработка и визуализиране на съдържанието на такива езици; изисква Комисията да направи оценка на това как тази подкрепа може да бъде насърчена и да стане предмет на препоръка в процеса на възлагане на обществени поръчки в рамките на ЕС;

9.  призовава държавите членки да стимулират използването на множество езици в цифровите услуги, като например мобилните приложения;

10.  отбелязва със загриженост, че цифровият единен пазар е все още фрагментиран от значителни бариери, включително езикови, като по този начин се възпрепятстват електронната търговия, комуникацията чрез социалните мрежи и други канали за комуникация и чрез обмена на културно съдържание, както и по-широкото разгръщане на общоевропейски публични услуги; подчертава, че културното многообразие и многоезичието в Европа биха могли да извлекат полза от трансграничния достъп до съдържание, по-специално за образователни цели; изисква от Комисията да разработи силна и координирана стратегия за многоезичен цифров единен пазар;

11.  отбелязва, че езиковите технологии понастоящем не играят роля в европейския политически дневен ред, въпреки факта, че зачитането на езиковото многообразие е залегнало в Договорите;

12.  приветства важната роля на предходните финансирани от ЕС научноизследователски мрежи, например FLaReNet CLARIN, HBP и META-NET (включително META-SHARE) за водещата им роля в изграждането на европейска платформа за езикови технологии;

Подобряване на институционалната рамка за политики в областта на езиковите технологии на равнище ЕС

13.  призовава Съвета да изготви проект на предложение относно защитата и насърчаването на културното и езиковото многообразие в Съюза, включително в сферата на езиковите технологии;

14.  препоръчва, с цел да се повиши осведомеността за езиковите технологии в Европа, Комисията да включи областта на „многоезичието и езиковите технологии“ в портфейла на един от членовете на Комисията; счита, че на члена на Комисията, отговарящ за тази област, следва да бъде възложено да насърчава езиковото многообразие и равенство на равнище ЕС, като се има предвид значението на езиковото многообразие за бъдещето на Европа;

15.  предлага да се гарантира всеобхватна правна защита от ЕС за 60-те регионални и малцинствени езика, признаване на колективните права на националните и езиковите малцинства в цифровия свят и преподаване на майчиния език за говорещите официални и неофициални езици на ЕС;

16.  насърчава онези държави членки, които вече са разработили свои собствени успешни политически стратегии в областта на езиковите технологии, да споделят своя опит и добри практики с цел да подпомогнат националните, регионалните и местните органи в други държави да разработят свои собствени стратегии;

17.  призовава държавите членки да разработят широкообхватни, свързани с езиците политики и да предоставят средства и да използват подходящи инструменти, за да насърчават и улесняват езиковото многообразие и многоезичието в цифровата сфера; подчертава споделената отговорност на ЕС и на държавите членки, заедно с университетите и другите публични институции, за приноса към опазването на техните езици в света на цифровите технологии и за разработване на бази данни и технологии за превод за всички езици на ЕС, включително езици, които са по-слабо разпространени; призовава за координация между научноизследователския сектор и индустрията с общата цел да се повишат цифровите възможности за езиков превод и с отворен достъп до данните, необходими за технологичен напредък;

18.  призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегии и политически действия, които да улеснят многоезичието на цифровия пазар; в този контекст изисква от Комисията и държавите членки да определят минималните езикови ресурси, като набори от данни, речници, записи на говорима реч, преводачески памети, анотирани корпуси и енциклопедично съдържание, които следва да притежават всички европейски езици, за да избегнат цифрово изчезване;

19.  препоръчва Комисията да обмисли създаването на център за езиково многообразие, който да повиши осведомеността за значението на по-слабо използваните, регионалните и малцинствените езици, включително в сферата на езиковите технологии;

20.  изисква от Комисията да прегледа своята „Рамкова стратегия за многоезичие“ и да предложи ясен план за действие как да се насърчава езиковото многообразие и да се преодолеят езиковите бариери в цифровата област;

21.  призовава Комисията да определи като приоритетни за езиковите технологии онези държави членки, които са малки по размер и имат свой собствен език, за да се обърне внимание на езиковите предизвикателства, пред които те са изправени;

22.  подчертава, че развитието на езиковите технологии ще улесни субтитрирането, дублирането и превода на видеоигри и софтуерни приложения на малцинствени и на по-слабо използвани езици;

23.  подчертава необходимостта от намаляване на разликите в технологичното равнище между отделните езици чрез засилване на трансфера на знания и технологии;

24.  настоятелно призовава държавите членки да намерят ефективни начини за укрепване на родните си езици;

Препоръки за политики на ЕС в областта на научните изследвания

25.  призовава Комисията да създаде широкомащабна, дългосрочна координирана програма за финансиране на научни изследвания, развойна дейност и иновации в областта на езиковите технологии на европейско, национално и регионално равнище, съобразена специално с нуждите и изискванията на Европа; подчертава, че програмата следва да се стреми към задълбочено разбиране на естествените езици и да повиши ефективността чрез обмен на знания, инфраструктура и ресурси с оглед на разработването на иновативни технологии и услуги, за да се постигне следващият научен пробив в тази област и да се спомогне за намаляване на технологичната разлика между европейските езици; подчертава, че това трябва да се прави с участието на научноизследователски центрове, академични институции, предприятия (особено МСП и стартиращи предприятия) и други заинтересовани страни; освен това подчертава, че този проект следва да бъде отворен, основан на изчисления в облак и оперативно съвместим и да предоставя позволяващи бързо разрастване и ефективни основни инструменти за няколко приложения в областта на езиковите технологии;

26.  счита, че на ИКТ интеграторите в ЕС следва да се предоставят икономически стимули за ускоряване на предоставянето на услуги в облак, за да се даде възможност за безпроблемно интегриране на технологиите в областта на човешките езици в техните приложения за електронна търговия, по-специално за да се гарантира, че МСП се възползват от предимствата на автоматизирания превод;

27.  подчертава, че Европа трябва да гарантира своята водеща позиция в областта на основания на езиците изкуствен интелект; припомня, че дружествата от ЕС са в най-добра позиция да предоставят решения, адаптирани към специфичните за нашата култура, общество и икономика потребности;

28.  счита, че конкретните програми в рамките на текущите схеми за финансиране, като например „Хоризонт 2020“, както и последващите програми за финансиране, следва да насърчават дългосрочните основни изследвания, както и трансфера на знания и технологии между държави и региони;

29.  препоръчва създаването на европейска платформа за езикови технологии с представители на всички европейски езици, която да дава възможност за споделяне на свързани с езиковите технологии ресурси, услуги и пакети с отворен код, по-специално между университети и научноизследователски центрове, като същевременно се гарантира, че всички схеми за финансиране може да функционират и да позволяват достъп за общността, работеща с отворен код;

30.  препоръчва създаването или разширяването на такива проекти като „Digital Language Diversity Project“ (Проект за цифрово езиково многообразие), наред с други, с които се осъществяват научни изследвания в областта на цифровите потребности на всички европейски езици, както онези, които се говорят от много малък брой хора, така и онези, които се говорят от много голям брой хора, с цел да се предприемат действия за преодоляване на цифровото разделение и да се подпомогне подготовката на тези езици за устойчиво цифрово бъдеще;

31.  препоръчва да се актуализира поредицата Бели книги на META-NET, публикувана през 2012 г., относно състоянието на езиковите технологии, ресурсите за всички европейски езици, информацията за езиковите бариери и политиките, свързани с тези въпроси, като по този начин се даде възможност за оценка и развитие на политиките относно езиковите технологии;

32.  настоятелно призовава Комисията да създаде платформа за финансиране на технологии в областта на човешките езици въз основа на изпълнението на Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, програмата „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа (МСЕ); счита освен това, че Комисията следва да постави акцент върху научноизследователските области, необходими за гарантиране на задълбочено разбиране на езиците, като например компютърна лингвистика, лингвистика, изкуствен интелект, езикови технологии, компютърни науки и когнитивни науки;

33.  изтъква, че езикът може да бъде пречка за трансфера на научни знания; отбелязва, че повечето научни списания с висок импакт фактор публикуват материалите си на английски език, което води до значителна промяна в създаването и разпространението на академичното познание; подчертава необходимостта тези условия на създаване на знания да бъдат отразени в европейските политики и програми за научни изследвания и иновации; настоятелно призовава Комисията да търси решения, за да се гарантира, че се предоставя достъп до научните знания и на други езици, освен на английски, и да подкрепя разработването на изкуствен интелект за естествените езици;

Образователни политики за подобряване на бъдещето на езиковите технологии в Европа

34.  счита, че поради настоящата ситуация, при която пазарът на езиковите технологии е доминиран от неевропейски участници, европейските образователни политики следва да бъдат насочени към задържането на таланти в Европа, да анализират съществуващите образователни нужди, свързани с езиковите технологии (включително всички области и дисциплини, представляващи част от тях), и въз основа на това да предоставят насоки за предприемане на всеобхватни съвместни действия на европейско равнище и да повишават осведомеността, особено сред учениците и студентите, относно възможностите за професионално развитие в сектора на езиковите технологии, включително насочения към езиците изкуствен интелект;

35.  изразява мнение, че цифровите образователни материали трябва да се разработват също и на малцинствени и регионални езици, което е важно по отношение на недискриминацията, ако желаем да установим равенство на възможностите и равно третиране;

36.  изтъква необходимостта от насърчаване на все по-голямо участие на жените в областта на европейските изследвания относно езиковите технологии като определящ фактор за развитието на научните изследвания и иновациите;

37.  предлага Комисията и държавите членки да насърчават използването на езикови технологии в програмите за културен и образователен обмен между европейските граждани като „Еразъм+“, например онлайн езикова подготовка по програма „Еразъм+“ (OLS), с цел намаляване на пречките, които езиковото многообразие може да породи за междукултурния диалог, особено при печатните и аудио-визуалните форми на изразяване;

38.  препоръчва на държавите членки да разработят програми за цифрова грамотност и на малцинствените и регионалните езици в Европа и да въведат обучение и инструменти в областта на езиковите технологии в учебните програми на училищата, университетите и професионалните училища; освен това подчертава факта, че грамотността остава значим фактор и задължително условие за напредъка в цифровото приобщаване на общностите;

39.  подчертава, че държавите членки следва да предоставят подкрепата, от която се нуждаят образователните институции за подобряване на цифровизацията на езиците в ЕС;

Езикови технологии: ползи за частните дружества и публичните органи

40.  подчертава необходимостта от подпомагане на развитието на инвестиционни инструменти и програми, насочени към разширяване на използването на езиковите технологии в сектора на културата и творчеството, по-специално сред по-слабо осигурените ресурсно общности, и към насърчаване на развитието на капацитет по отношение на езиковите технологии в областите, в които секторът е по-слаб;

41.  настоятелно призовава за разработване на действия и подходящо финансиране с цел да се позволи на европейските МСП и стартиращи предприятия лесен достъп и използване на езиковите технологии, за да разширяват своята дейност онлайн чрез достъп до нови пазари и възможности за развитие, като по този начин повишават своето равнище на иновации и създаване на работни места;

42.  призовава институциите на ЕС да повишават осведомеността относно ползите за дружествата, обществените органи и гражданите от наличието на онлайн услуги, съдържание и продукти на повече от един език, включително на по-рядко използваните, регионалните и малцинствените езици, с цел преодоляване на езиковите бариери и подпомагане на опазването на културното наследство на езиковите общности;

43.  подкрепя разработването на многоезични електронни обществени услуги в европейските, националните и където е подходящо, в регионалните и местните администрации с новаторски, приобщаващи и подпомагащи езикови технологии, което ще намали неравенствата между езиците и езиковите общности, ще насърчи равния достъп до услуги, ще стимулира мобилността на предприятията, гражданите и работниците в Европа и ще гарантира постигането на приобщаващ многоезичен цифров единен пазар;

44.  призовава администрациите на всички равнища да подобрят достъпа до онлайн услуги и информация на различни езици, по-специално за услуги в трансграничните райони и по свързани с културата въпроси, и да използват съществуващите езикови технологии като машинен превод, разпознаване на реч, системи за превръщане на текст в реч и интелигентни езикови системи, например такива, които извършват многоезично извличане на информация, обобщаване/резюмиране и разбиране на реч, с цел подобряване на достъпността на тези услуги;

45.  подчертава значението на техниките за извличане на текст и данни за развитието на езиковите технологии; подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството между промишлеността и собствениците на данни; подчертава необходимостта от адаптиране на регулаторната рамка и гарантиране на по-отворено и оперативно съвместимо използване и събиране на езиковите ресурси; отбелязва, че не следва да се предоставя чувствителна информация на търговски дружества и техния софтуер със свободен достъп, тъй като не е ясно как те могат да използват събраната информация, например в случая със здравни данни;

o
o   o

46.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90.
(2) OВ L 175, 27.6.2013 г., стр. 1.
(3) ОВ L 318, 4.12.2015 г., стр. 1.
(4) ОВ C 320, 16.12.2008 г., стр. 1.
(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 965.
(6) OВ C 54, 19.2.2011 г., стp. 58.
(7) ОВ C 187, 18.7.1988 г., стp. 236.
(8) ОВ C 92 E, 16.4.2004 г., стр. 322.
(9) ОВ C 76 E, 25.3.2004 г., стр. 374.
(10) OВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 59.
(11) OВ C 93, 9.3.2016 г., стp. 52.
(12) Приети текстове, P8_TA(2018)0032.


Прозрачно и отговорно управление на природните ресурси в развиващите се страни: случаят с горите
PDF 242kWORD 82k
Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно прозрачното и отговорно управление на природните ресурси в развиващите се страни: случаят с горите (2018/2003(INI))
P8_TA(2018)0333A8-0249/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Плана за действие на ЕС за прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия (FLEGT) (септември 2001 г.) и на споразуменията за доброволно партньорство за FLEGT с трети държави,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и член 208 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал(1) (Регламента за дървения материал),

—  като взе предвид Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие от 2011 г.,

—  като взе предвид Целите за устойчиво развитие на ООН за периода 2015—2030 г.,

—  като взе предвид Парижкото споразумение, постигнато на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21),

—  като взе предвид окончателния доклад от проучването на Комисията, озаглавен „Въздействието на потреблението на ЕС върху обезлесяването: Всеобхватен анализ на въздействието на потреблението на ЕС върху обезлесяването“ (2013 г.),

—  като взе предвид проекта на доклад относно проучването за осъществимост на възможностите за ускоряване на дейностите от страна на ЕС за борба с обезлесяването, възложен от Генерална дирекция „Околна среда“ на Комисията (2017 г.);

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 октомври 2008 г., озаглавено „Справяне с предизвикателствата, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, за разрешаване на проблема с промяната в климата и загубата на биологичното разнообразие“ (COM(2008)0645),

—  като взе предвид Форума за потребителските стоки (Consumer Good Forum) от 2010 г., мрежа на глобалната промишленост с участието на търговци на дребно, производители и доставчици на услуги, който прие цел за постигане на нулево нетно обезлесяване във веригите за доставка на своите членове до 2020 г.,

—  като взе предвид инициативата „Предизвикателството от Бон“ от 2011 г., която е глобално усилие за възстановяването на 150 милиона хектара обезлесени земи и земи с влошено качество в целия свят до 2020 г., и 350 милиона хектара такива земи до 2030 г.,

—  като взе предвид инициативата „Алианс за тропическите гори“ (Tropical Forest Alliance) 2020 г.,

—  като взе предвид Декларацията от Ню Йорк за горите и плана за действие от 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 2016 г. относно прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията,

—  като взе предвид Декларацията от Амстердам „Към премахване на обезлесяването от селскостопанските продуктови вериги в европейските държави“ от декември 2015 г.,

—  като взе предвид стратегията на Комисията „Търговията — за всички“ (2015 г.),

—  като взе предвид Програмата на ООН за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите (REDD +),

—  като взе предвид стратегическия план на ООН за горите за периода 2017—2030 г. (UNSPF), в който се определят шест глобални цели за горите и 26 свързани с тях цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, приета на 17 юни 1994 г.,

—  като взе предвид развитието на националните стратегии за устойчиви стокови платформи въз основа на Програмата на ООН за развитие (ПРООН),

—  като взе предвид механизма за двустранно сътрудничество за прилагане на законодателството в областта на горите и управление (BCM-FLEG) с Китай (2009 г.),

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г.,

—  като взе предвид Американската конвенция за правата на човека от 1969 г.,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1987 г.,

—  като взе предвид Конвенция № 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи от 1989 г.,

—  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP) от 2007 г.,

—  като взе предвид Доброволните насоки на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) за отговорно управление на собствеността на земя от 2012 г.,

—  като взе предвид Принципите на ФАО от 2014 г. за отговорни инвестиции в селскостопанските и продоволствените системи,

—  като взе предвид последния доклад „Граници на планетата“,

—  като взе предвид Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) от 1973 г.,

—  като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие от 1992 г. и свързания с нея Протокол от Картахена по биологична безопасност от 2000 г., както и Протокола от Нагоя от 2010 г. за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване,

—  като взе предвид окончателния доклад на Експертната група на високо равнище относно устойчивите финанси;

—  като взе предвид Ръководните принципи относно стопанската дейност и правата на човека, одобрени от Съвета на ООН по правата на човека през 2011 г., както и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, актуализирани през 2011 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно палмовото масло и обезлесяването на тропическите гори(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(3),

—  като взе предвид декларацията на представителите на гражданското общество относно ролята на ЕС в опазването на горите и правата от април 2018 г.,

—  като взе предвид глобалната програма на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) за борба с престъпленията срещу дивата флора и фауна и горите,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно въздействието на международната търговия и търговските политики на ЕС върху световните вериги за създаване на стойност(4),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по международна търговия (A8-0249/2018),

А.  като има предвид, че горите допринасят значително за смекчаване на последиците от промяната в климата и адаптирането към нея и за запазване на биологичното разнообразие;

Б.  като има предвид, че 300 милиона души живеят в гори и 1,6 милиарда души разчитат директно на горите за своето препитание, включително над 2 000 групи коренно население; като има предвид, че горите играят ключова роля в развитието на местните икономики; като има предвид, че горите са дом за около 80% от всички сухоземни видове и поради това представляват важен резервоар на биологичното разнообразие; като има предвид, че според ФАО всяка година се губят около 13 милиона хектара гори;

В.  като има предвид, че обезлесяването и деградацията на горите са налице в по-голямата си част в южното полукълбо и тропическите гори;

Г.  като има предвид, че горите предотвратяват влошаването на състоянието на земите и опустиняването и по този начин намаляват риска от наводнения, свлачища и суша;

Д.  като има предвид, че горите са жизненоважни за устойчивото селско стопанство и подобряват продоволствената сигурност и изхранването;

Е.  като има предвид, че горите също така осигуряват основни услуги от екосистемите, подпомагащи устойчивото селско стопанство чрез регулиране на водните потоци, стабилизиране на почвите, поддържане на почвеното плодородие, регулиране на климата и осигуряване на жизнеспособно местообитание за дивите опрашители и хищници на селскостопанските вредители;

Ж.  като има предвид, че горските продукти представляват 1% от световния БВП;

З.  като има предвид, че възстановяването на горите е от решаващо значение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса; като има предвид, че всички правителства следва да поемат своята отговорност и да предприемат мерки за намаляване на разходите за емисии на парникови газове в своите страни;

И.  като има предвид, че обезлесяването и деградацията на горите е втората основна причина, предизвикана от поведението на човека, за въглеродните емисии и са отговорни за около 20% от емисиите на парникови газове в световен мащаб;

Й.  като има предвид, че дървесните горива все още са най-важният горски продукт в развиващите се страни и най-важният енергиен източник в много африкански и азиатски държави; като има предвид, че в Африка на юг от Сахара четири от всеки пет души все още използват дървесина за готвене;

К.  като има предвид, че девствените гори са богати на биологично разнообразие и съхраняват 30—70% повече въглерод от изсечените или деградиралите гори;

Л.  като има предвид, че ясната, последователна и актуална информация за горската покривка е от решаващо значение за ефективния мониторинг и правоприлагането;

М.  като има предвид, че макар споразуменията за доброволно партньорство (СДП) за FLEGT да се оказаха много полезни за подобряване на управлението на горите, те все още имат много недостатъци;

Н.  като има предвид, че в СДП за FLEGT се обръща специално внимание на промишления дърводобив, докато по-голямата част от незаконната сеч произтича от непромишления дърводобив и дървения материал от земеделските стопанства;

О.  като има предвид, че СДП за FLEGT имат твърде тясно определение за „законност“, като в някои случаи се игнорират съществени въпроси, свързани със собствеността на земя и правата на местното население;

П.  като има предвид, че СДП за FLEGT, REDD + и сертифицирането останаха отделни инициативи, които следва да продължат да бъдат координирани;

Р.  като има предвид, че изпълнението на целите на FLEGT зависи до голяма степен от основните страни, произвеждащи, преработващи и търгуващи с дървен материал, като Китай, Русия, Индия, Южна Корея и Япония, и тяхната ангажираност в борбата срещу незаконното изсичане и търговия с продукти от незаконен дървен материал, и като има предвид, че двустранните политически диалози с тези партньори доведоха до ограничени резултати до този момент;

С.  като има предвид, че целта на Регламента за дървения материал е да се гарантира, че на пазара на ЕС няма да бъде пуснат незаконен дървен материал; като има предвид, че при прегледа на Регламента за дървения материал през 2016 г. се стигна до заключението, че прилагането и изпълнението на регламента са били непълни; като има предвид, че в началото на тази година бе дадено началото на обществена консултация относно възможните промени в обхвата на Регламента за дървения материал;

Т.  като има предвид, че защитените зони следва да бъдат в основата на всеки стратегически подход към опазването на дивата флора и фауна; като има предвид, че те следва да действат като полюси на сигурно и приобщаващо икономическо развитие, основани на устойчиво земеделие, енергетика, култура и туризъм, и да доведат до развитие на добро управление;

У.  като има предвид, че публично-частните партньорства играят важна роля за устойчивото развитие на паркове в Африка на юг от Сахара, като се зачитат правата на горските общности;

Ф.  като има предвид, че корупцията и слабите институции представляват основни пречки пред защитата и опазването на горите; като има предвид констатациите в съвместния доклад за 2016 г. на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и Интерпол(5), че горските престъпления са сред петте най-основни предизвикателства пред постигането на Целите за устойчиво развитие; и че незаконното изсичане представлява 15—30% от законната търговия в целия свят; като има предвид, че според Световната банка засегнатите страни губят около 15 милиарда щатски долара годишно от незаконно изсичане и търговия с дървен материал;

Х.  като има предвид, че престъпленията спрямо горите могат да приемат няколко форми, а именно незаконна експлоатация на застрашени дървесни видове с висока стойност (включени в списък по CITES); незаконно изсичане на дървен материал за строителни материали и мебели; незаконно изсичане и „изпиране на дървесина“ чрез насаждения и селскостопански дружества, за да се доставя целулоза за хартиената промишленост, и използване на търговията с дървесни горива и въглища, която е много слабо регламентирана, за да се скрие незаконното изсичане в защитените зони и извън тях;

Ц.  като има предвид, че урбанизацията, неправилното управление, широкомащабното обезлесяване за цели на селското стопанство, минното дело и развитието на инфраструктурата причиняват тежки нарушения на правата на човека с опустошителни последици за живеещите в горите хора и местните общности, като например заграбването на земя, принудителното изселване, полицейския тормоз, произволното задържане и криминализирането на ръководителите на общностите, защитниците на правата на човека и гражданските активисти;

Ч.  като има предвид, че Програмата 2030 г. на ООН определя целта за спиране и обръщане на процеса на обезлесяване и деградация на горите до 2020 г.; като има предвид, че този ангажимент е повторен в Парижкото споразумение относно изменението на климата и не бива да се отлага;

Ш.  като има предвид, че в Целта за устойчиво развитие № 15 изрично се споменава необходимостта от добро управление на горите, докато горите могат да играят роля за постигането на много от останалите цели за устойчиво развитие;

Щ.  като има предвид, че REDD + е донесла екологични и социални ползи в много развиващи се страни, от опазването на биологичното разнообразие до развитието на селските райони и подобряването на управлението на горите; като има предвид, че REDD+ е широко критикуван за оказване на натиск върху горските общности;

АА.  като има предвид нарастващия брой доказателства за това, че гарантирането на правата на общностите на собственост върху земя води до намаляване на обезлесяването и по-устойчиво управление на горите;

АБ.  като има предвид, че селското стопанство е причина за 80% от обезлесяването в световен мащаб; като има предвид, че животновъдството и големите промишлено организирани производители на соя и палмово масло са основни двигатели на обезлесяването, особено в тропическите държави, поради нарастващото търсене на тези продукти в развитите страни и страните с бързо развиваща се икономика и разширяването на индустриалното селско стопанство в световен мащаб; като има предвид, че изследване на Комисията от 2013 г. установи, че ЕС‑27 е бил най-големият нетен вносител на продукти, произведени в резултат на обезлесяване (между 1990 и 2008 г.); като има предвид, че поради това ЕС има решаваща роля в борбата срещу обезлесяването и деградацията на горите, особено по отношение на търсенето и изискванията за надлежна проверка на селскостопанските стоки;

АВ.  като има предвид, че разширяването на добивите на соя е довело до социални и екологични проблеми, като ерозия на почвата, изчерпване на водите, замърсяване с пестициди и принудително разселване на населението; като има предвид, че местните общности на коренното население са сред най-засегнатите;

АГ.  като има предвид, че разрастването на насажденията от палмово масло е довело до масово унищожение на горите и до социални конфликти между предприятията за производство на продукта, от една страна, и коренното население и местните общности, от друга;

АД.  като има предвид, че през последните години частният сектор показа нарастващ ангажимент за опазване на горите и като има предвид, че над 400 дружества са се ангажирали да елиминират обезлесяването от своите продукти и вериги на доставки в съответствие с Декларацията от Ню Йорк за горите, като се съсредоточат по-специално върху стоки като палмово масло, соя, говеждо месо и дървесина; като има предвид, че публичните мерки, насочени към селскостопанските продукти, все пак остават относително редки;

1.  припомня, че Програмата 2030 г. отчита критичната роля на горите с биологично разнообразие за устойчивото развитие и за Парижкото споразумение; отново заявява, че устойчивото и приобщаващо управление на горите и отговорното използване на горските продукти представляват най-ефективната и най-евтината естествена система за улавяне и съхранение на въглерод;

2.  призовава ЕС да подкрепи интегрирането на целите за управление на горите и земята в национално определени приноси на залесените развиващи се страни;

3.  припомня, че Парижкото споразумение изисква всички страни да вземат участие в запазването и увеличаването на способността, включително на горите, за поглъщане;

4.  отбелязва, че спирането на обезлесяването и на влошаването на състоянието на горите и даването на възможност за тяхното възстановяване ще осигури най-малко 30% от всички действия за смекчаване, необходими за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C(6);

5.  отбелязва, че обезлесяването допринася за 11% от глобалните антропогенни емисии на парникови газове, което е повече от всички леки автомобили взети заедно;

6.  потвърждава значението на вида на управлението на горите за въглеродния баланс в тропическия пояс, както се подчертава в последните публикации(7), в които беше показано, че по-леките форми на влошаване на състоянието на горите, а не само масовото обезлесяване, както беше установено при предишните проучвания, изглежда представляват огромен източник на въглеродни емисии, възлизащи на над половината от емисиите;

7.  отбелязва, че повторното залесяване, възстановяването на съществуващите увредени гори и увеличаването на залесяването върху селскостопанския ландшафт чрез агролесовъдство са единствените налични източници на отрицателни емисии със значителен потенциал да допринесат за постигане на целите на Парижкото споразумение;

8.  припомня инициативата „Предизвикателството от Бон“(8), чиято цел е възстановяването на 350 милиона хектара увредена и обезлесена земя до 2030 г., което би могло да доведе до генериране на нетна печалба от около 170 милиарда щатски долара годишно от защита на речни басейни, подобряване на добивите от култури и горски продукти, както и до поглъщане на до 1,7 гигатона еквивалент на въглероден двуокис годишно;

9.  призовава Комисията да спазва международните ангажименти на ЕС, в частност на поетите в рамките на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), Форума на ООН по горите (UNFF), Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (UNCBD), Нюйоркската декларация за горите и Целта за устойчиво развитие № 15 и особено цел 5.2, която е насочена към „насърчаване на прилагането на устойчиво управление на всички видове гори, спиране на обезлесяването, възстановяване на увредените гори и значително увеличаване на залесяването и повторното залесяване в световен мащаб до 2020 г.“;

10.  припомня по-специално, че Съюзът е поел ангажимент към целите от Аичи на Конвенцията за биологичното разнообразие, където се изисква запазване на 17% от всички местообитания, възстановяване на 15% от увредените екосистеми и свеждане до нула на загубата на гори или поне до намаляването ѝ наполовина до 2020 г.;

11.  отбелязва, че авиационната промишленост разчита в голяма степен на компенсационните замени на въглерод, включително горите; подчертава при все това, че компенсационните замени на горите са обект на сериозни критики, тъй като те са трудни за измерване и е невъзможно да бъдат гарантирани; счита, че Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) следва да изключи горите от обхвата на схемата за компенсиране и намаляване на емисиите на парникови газове за международното въздухоплаване (CORSIA);

12.  подчертава, че движещите сили на обезлесяването излизат извън рамките на самия горски сектор и се отнасят до широк кръг от въпроси, като например правото на собственост върху земя, защитата на правата на коренното население, селскостопанските политики и изменението на климата; призовава Комисията да увеличи усилията си по отношение на пълното и ефективно прилагане на СДП за FLEGT и да се справи с обезлесяването чрез цялостна рамка на политиката, т.е. чрез осигуряване на ефективно признаване и спазване на правата на собственост върху земя на зависимите от горите общности, особено в случай на финансиране от ЕС за развитие, както и в процеса на проучване на СДП за FLEGT и по такъв начин, че да се осигури прехраната на местното горско стопанство, като същевременно се гарантира опазването на екосистемите;

13.  призовава Комисията да изготвя доклад на всеки две години за напредъка на плана за действие FLEGT; подчертава, че това следва да включва оценка на прилагането на СДП, планираните крайни срокове, всички срещнати трудности и предприетите или планираните мерки;

14.  отбелязва, че прилагането на СДП ще има повече шансове за успех, ако се предвижда по-целенасочена подкрепа за уязвимите групи, участващи в управлението на ресурсите от дървесина (дребни производители, микро-, малки и средни предприятия, независими оператори в „неформалния“ сектор); подчертава значението на това да се гарантира, че процесите на сертифициране зачитат интересите на най-уязвимите групи, участващи в управлението на горите;

15.  подчертава значението на борбата с незаконната търговия с дървен материал от тропическите гори; предлага на Комисията при бъдещите преговори по FLEGT лицензите за износ на проверен законен дървен материал за ЕС да се взема под внимание опитът от индонезийската система, която се прилага от ноември 2016 г.; отправя искане към Комисията да извърши отделна оценка на въздействието от прилагането на индонезийската система за удостоверяване на законността на дървения материал, която следва да бъде представена в рамките на подходящ период от време;

16.  призовава Комисията и държавите членки да се справят с риска от появата на дървен материал от зони на конфликт, за да се гарантира, че той се определя като незаконен по процедурата за СДП; счита, че определението за законност на системата за осигуряване на законността на дървения материал (СОЗД) следва да бъде разширено, така че да включва правата на човека, и по-специално правата на общностите на собственост върху земя, във всички СДП;

17.  призовава Комисията и държавите членки да използват предложения „структуриран диалог за FLEGT“ за извършване на правилна оценка на корупционните рискове в сектора на горското стопанство и за разработване на мерки за засилване на участието, прозрачността, отчетността и почтеността като елементи на стратегията за борба с корупцията;

18.  призовава ЕС да разработи политика за възлагане на обществени поръчки за „зелена“ дървесина в подкрепа на опазването и възстановяването на горските екосистеми по света;

19.  отбелязва със загриженост, че горският сектор е особено уязвим към лошо управление, включително корупция, измами и организирана престъпност, която се ползва в значителна степен с безнаказаност; изразява съжаление относно факта, че дори в държавите с добро законодателство в областта на горите изпълнението е слабо;

20.  признава, че престъпленията спрямо горите, като например незаконният дърводобив, бяха изчислени на стойност 50–152 милиарда щатски долара през 2016 г. спрямо 30–100 милиарда долара през 2014 г., и се нареждат на първо място по приходи измежду всички екологични престъпления в световен мащаб; отбелязва, че престъпленията спрямо горите играят значителна роля във финансирането на организираната престъпност и че причиняват значително отслабване на правителствата, държавите и местните общности, дължащо се на несъбраните приходи(9);

21.  Обезпокоен е от това, че са се засилили нарушенията на правата на човека, заграбването на земя и изземването на земя от коренното население, дължащи се на разширяването на инфраструктурата, на монокултурните насаждения за производство на храни, горива и влакна, на дърводобива и на действията за намаляване на въглеродните емисии, като например развитието в производството на биогорива, природен газ или на големи водноелектрически централи;

22.  отбелязва със загриженост, че около 300 000 обитатели (наричани също „пигмеи“ или „батвас“) на централноафриканските тропически гори са изправени пред безпрецедентен натиск върху техните земи, горски ресурси и общества, тъй като горите се регистрират, разчистват за селскостопански цели или се превръщат в изключителни зони за опазване на дивата флора и фауна;

23.  настоятелно призовава Комисията да предприеме последващи действия във връзка с точките, изложени в резолюцията на Парламента от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност за сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(10), включително по отношение на дружествата, които извършват дейност в тази област; настоятелно призовава Комисията по-специално да приведе в действие мерките, за които се призовава в настоящата резолюция, за да определи и санкционира отговорните лица, когато тези действия могат да бъдат пряко или непряко свързани с многонационални корпорации, които извършват дейност в рамките на юрисдикцията на дадена държава членка;

24.  подчертава, че незаконното изсичане води до загуба на данъчни приходи за развиващите се страни; изразява съжаление особено във връзка с факта, че офшорните данъчни убежища и схемите за избягване на данъци се използват за финансиране на фиктивни дружества и дъщерни дружества на големи предприятия от целулозната, дърводобивната и минната промишленост, чиято дейност са свързва с обезлесяването, в ситуация, в която ефектите от нерегулираните глобални финансови пазари може да засегнат негативно устойчивостта на опазването на горите и околната среда, както се потвърждава от „Досиетата от Панама“ и „Досиетата от рая“; настоятелно призовава още веднъж ЕС да покаже силна политическа воля и решителност в борбата срещу избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане както на национално равнище, така и в отношенията с трети държави;

25.  приветства публикуването на дългоочакваното проучване на осъществимостта относно възможностите за ускоряване на дейностите от страна на ЕС за борба с обезлесяването(11), възложено от Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия; отбелязва, че това проучване е съсредоточено основно върху седем продукта, които създават риск за горите, а именно палмово масло, соя, каучук, говеждо месо, царевица, какао и кафе, и признава, че „ЕС очевидно е част от проблема на глобалното обезлесяване“;

26.  настоятелно призовава Комисията да започне незабавно обстойна оценка на въздействието и действителни консултации със заинтересованите страни, като по-специално привлече местни жители и жените, с цел изготвянето на сериозен план за действие на ЕС относно обезлесяването и влошаването на състоянието на горите, включващ конкретни и съгласувани регулаторни мерки, включително механизъм за мониторинг, за да се гарантира, че свързаните с ЕС вериги на доставка и финансови операции не причиняват обезлесяване, влошаване на състоянието на горите или нарушаване на правата на човека; призовава към това този план за действие да насърчава засилена финансова и техническа помощ за държавите производителки със специфичната цел за защита, опазване и възстановяване на горите и критичните екосистеми, както и за подобряване на поминъка на зависимите от гората общности;

27.  припомня, че жените от коренното население и жените земеделски производители играят централна роля в опазването на горските екосистеми; отбелязва обаче със загриженост липсата на приобщаване и оправомощаване на жените в процеса на управление на природните ресурси; изразява съжаление за липсата на образование в областта на горското стопанство; счита, че равенството между половете в системата на образованието в областта на горското образование е ключов момент в устойчивото управление на горите, което следва да намери отражение в Плана за действие на ЕС;

28.  отбелязва началото на публичните консултации относно обхвата на продуктите в Регламента за дървения материал; счита, че не е обосновано във въпросника да бъде включена възможност за избор относно стесняване на обхвата на посочения регламент, тъй като незаконната търговия процъфтява и при настоящия обхват на регламента; освен това отбелязва позицията на Европейската конфедерация на дървопреработвателите, която е за разширяване на обхвата на Регламента относно дървения материал, така че той да обхваща всички продукти от дървесина;

29.  отбелязва, че в прегледа на Регламента за дървения материал през 2016 г. (SWD(2016)0034) не е било възможно да се прецени дали санкциите, предвидени от държавите членки, са ефективни, пропорционални и възпиращи, тъй като броят на наложените санкции до момента е много малък; поставя под въпрос прилагането от страна на някои държави членки на критерия „национални икономически условия“, за да се налагат санкции, като се има предвид международният аспект на престъпленията спрямо гората и фактът, че те се класират на първо място сред престъпленията против околната среда в света;

30.  призовава Комисията и държавите членки за цялостно изпълнение и прилагане на Регламента за дървения материал, както и обхватът на същия регламент да включва всички продукти, които са или могат да бъдат изработени от дървесина или съдържат или могат да съдържат дървесина; подчертава изискването за извършване на подходящи и ефективни проверки, в т.ч. на сложни вериги на доставка и на вноса от преработващи държави, и призовава за строги и възпиращи санкции за всички икономически субекти, като се има предвид, че това е международна престъпност, която генерира най-големите приходи сред престъпленията против околната среда;

31.  отбелязва направената констатация, че разрешителните за износ по линия на Плана за действие на ЕС за прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия (FLEGT) позволяват смесването на незаконно добита дървесина със законен дървен материал и така потенциално този материал да бъде изнесен за ЕС като съответстващ на Регламента за дървения материал(12);

32.  призовава Комисията да актуализира насоките за прилагането на Регламента за дървения материал, за да се намери решение на проблема във връзка с дървения материал от зони на конфликт, както и да отправи препоръка за предприемане на по-задълбочени мерки за намаляване на риска с цел укрепване на прилагането, включително изискване за разширена надлежна проверка от операторите, извършващи внос от конфликтни или високорискови райони, както и за въвеждане на условия срещу подкупите при договорите с доставчиците, прилагане на разпоредбите за борба с корупцията, заверка на финансовите отчети и извършване на одити, свързани с борбата с корупцията;

Управление на горите и земите

33.  признава важната работа, извършена от Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ/ООН) и Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), с оглед на глобално устойчиво управление на горите, което играе ключова роля в устойчивата търговия с горски продукти;

34.  призовава ЕС да установи засилено сътрудничество и ефективни партньорства с държавите, които са големи потребители на дървен материал, и заинтересованите страни на международно равнище, като ООН и по-специално ФАО, Международния център за изследване на горите (CIFOR) и Програмата на Световната банка за горите (PROFOR), с оглед по-ефективно намаляване на търговията с незаконно изсечен дървен материал в световен мащаб и по-добро управление на горите като цяло;

35.  подчертава, че вторичните гори, които се възстановяват до голяма степен чрез естествени процеси след значителни смущения, причинени от човека, или естествени смущения на девствените гори, осигуряват също така, наред с девствените гори, важни екосистемни услуги, препитание за местното население, както и дървен материал; счита, че тъй като оцеляването на горите е застрашено и от незаконния дърводобив, всяко действие, свързано с прозрачността и отчетността на управлението на горите, следва да е насочено също и към вторичните, а не само към девствените гори;

36.  подчертава необходимостта да се насърчава активното управление на горите, основано на участието и на общностите, чрез засилване на участието на гражданското общество в планирането и изпълнението на политики и проекти за управление на горите, като се повишава осведомеността и се гарантира, че местните общности споделят ползите от горските ресурси;

37.  отбелязва със загриженост, че несигурността по отношение на правата на горските общности на собственост върху земя представлява основна пречка за борбата срещу обезлесяването;

38.  поради това подчертава, че отговорното управление на правото на собственост на земята и горите е от съществено значение, за да се гарантира социална стабилност, устойчиво развитие на околната среда и отговорни инвестиции за устойчиво развитие;

39.  отбелязва съществуването на модели на общностно горско стопанство/колективна собственост върху земя по силата на обичайното право, което може да носи редица ползи(13), включително увеличаване на горската територия и на наличните водни ресурси, намаляване на незаконния дърводобив чрез установяване на ясни правила относно достъпа до дървен материал, както и на силна система за мониторинг на горите; предлага да се провеждат повече научни изследвания и да се предоставя подкрепа с цел подпомагане на разработването на правни рамки за общностно горско стопанство;

40.  настоятелно призовава партньорските държави да признават и защитават правото на местните общности, зависими от горите, и на коренното население, и по-специално на местните жени, на обичайната ангажираност и контрол върху своите земи, територии и природни ресурси, определени в международни инструменти за правата на човека, като Международния пакт за икономически, социални и културни права, UNDIP и Конвенция № 169 на МОТ; призовава ЕС да оказва подкрепа на държавите партньори в тази връзка при стриктно прилагане на принципа на свободно, предварително и информирано съгласие за широкомащабно придобиване на земя;

41.  отхвърля стесняването на пространството и нарастващия брой посегателства срещу свободата на словото на гражданското общество и местните общности по отношение на управлението на горите;

42.  призовава Комисията да направи Доброволните насоки на ФАОО задължителни за Плана за външни инвестиции; подчертава, че спазването на Доброволните насоки изисква наличието на ефективен и независим мониторинг и правоприлагане, включително подходящ механизъм за разрешаване на спорове и механизми за подаване на жалби; настоява стандартите за собственост върху земя да бъдат включени в проекта, мониторинга и годишното докладване и да стават задължителни за всички външни дейности на ЕС, финансирани чрез официална помощ за развитие (ОПР);

43.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки незабавно да създадат ефективен административен механизъм за подаване на жалби от жертви на нарушения на правата на човека и на други вредни въздействия, причинени от финансирани чрез ОПР дейности, с оглед започване на разследване и помирителни процедури; подчертава, че този механизъм следва да разполага със стандартизирани процедури, да бъде от административен характер и по този начин да допълва съдебните механизми, като делегациите на ЕС биха могли да действат като входни точки;

44.  призовава ЕС да приеме правило за задължително разкриване на информация относно обезлесяването, с което да се документират финансовите инвестиции, свързани с производството или преработката на стоки, които създават риск за горите;

45.  припомня, че докладът на Комисията относно функционирането на Директива 2013/50/ЕС за прозрачността, която въвежда изискване за оповестяване на плащанията, извършвани към правителства от публични и от големи непублични дружества с дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени (естествени и полуестествени) гори, следва да бъде представен до 27 ноември 2018 г. на Европейския парламент и на Съвета; освен това отбелязва, че този доклад следва да бъде придружен от законодателно предложение; с оглед на евентуалното преразглеждане призовава Комисията да обмисли разширяване на задължението и за други стопански сектори, засягащи горите, както и за гори, различни от девствените;

46.  изразява съжаление относно факта, че недостатъчното участие на местно равнище и липсата на споразумения за горска общност в областта на определянето на зони за ползване на земя и за предоставяне на концесия са общи за много държави; счита, че СОЗД следва да включва процесуални гаранции, които оправомощават общностите, с цел да се намали вероятността от корупция или несправедливо разпределение или прехвърляне на земя;

47.  подчертава, че прозрачността на данните, по-доброто картографиране, независимият мониторинг, инструментите за одитиране и споделянето на информация са от съществено значение за подобряването на управлението, международното сътрудничество и улесняването на спазването на ангажиментите за нулево обезлесяване; призовава ЕС да подкрепи финансовата и техническата подкрепа за държавите партньорки за постигането на тези цели и да им помогне да разработят експертен опит, необходим за подобряване на местните структури за управление на горите и отчетността;

Отговорни вериги на доставка и отговорно финансиране

48.  отбелязва, че вносът на дървен материал и изделия от дървен материал следва да бъде подлаган на по-сериозна проверка по границите на ЕС, за да се гарантира, че внесените продукти действително съответстват на критериите, необходими за влизане в ЕС;

49.  отбелязва, че половината от продуктите, произвеждани и изнасяни на световния пазар, са продукти от незаконно обезлесяване; изтъква, като взема предвид свързаните със селското стопанство продукти, чието производство създава риск за горите, че по оценки 65% от износа на бразилско говеждо месо, 9% от износа на аржентинско говеждо месо, 41% от износа на Бразилия на соя, 5% от износа на Аржентина на соя и 30% от износа на Парагвай на соя вероятно са свързани с незаконно обезлесяване; освен това отбелязва, че производителите от ЕС внасят значителни количества фураж и протеини от развиващите се страни(14);

50.  подчертава ключовата роля на частния сектор за постигането на международните цели за горите, включително за възстановяване на горите; при все това подчертава необходимостта да се гарантира, че глобалните вериги на доставка и финансови потоци подкрепят устойчивото производство, което не води до обезлесяване и до нарушения на правата на човека;

51.  приветства факта, че основните участници от частния сектор (които често са от ЕС) поеха ангажимента да премахнат обезлесяването от своите вериги на доставки и инвестиции; освен това отбелязва, че ЕС трябва да отговори на предизвикателството и да повиши усилията на частния сектор чрез политики и подходящи мерки, като създаде общи базови изисквания за всички дружества и осигури еднакви условия за конкуренция; счита, че това ще насърчи изпълнението на обещанията, ще създаде доверие и ще направи дружествата по-отговорни към поетите ангажименти;

52.  припомня, че трябва да бъдат зачитани ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; подкрепя текущите преговори за създаване на обвързващ инструмент на ООН за зачитане на правата на човека от страна на транснационалните корпорации и другите стопански предприятия, и подчертава значението на едно активно участие на ЕС в този процес;

53.  насърчава предприятията да предприемат действия за предотвратяване на корупцията в своите стопански практики, особено що се отнася до разпределянето на правата на собственост върху земя, и да разширяват външните си системи за мониторинг на трудовите стандарти, за да обхванат по-широки ангажименти по борбата с обезлесяването;

54.  призовава ЕС да въведе задължителни изисквания за финансовия сектор да предприема задълбочена надлежна проверка, когато се оценяват финансовите и нефинансовите екологични, социални и управленски рискове; също така призовава за публично оповестяване на процеса на надлежна проверка чрез минимално изискване за ежегодно отчитане на инвеститорите;

55.  призовава ЕС да се заеме с проблема на глобалното обезлесяване чрез регулиране на европейската търговия и потреблението на стоки, които създават риск за горите, например соята, палмовото масло, продуктите от евкалипт, говеждото месо, кожите и какаото, въз основа на извлечените поуки от прилагането на Плана за действие за FLEGT, Регламента за дървения материал, Регламента за полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони, Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, законодателството в областта на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов и други инициативи на ЕС за регулиране на веригите на доставка;

56.  счита, че тази регулаторна рамка следва да:

   а) установява задължителни критерии за устойчиви продукти, които не водят до обезлесяване;
   б) наложи задължения за извършване на надлежна проверка за операторите както нагоре, така и надолу по веригата на доставки на стоки, които създават риск за горите;
   в) засили проследяемостта на стоките и прозрачността по цялата верига на доставки;
   г) изисква от компетентните органи на държавите членки да разследват и преследват граждани на ЕС и дружества със седалище в ЕС, които извличат полза от незаконното превръщане на горите в земеделска земя в държавите производителки;
   д) е в съответствие с международното право в областта на правата на човека, да зачита обичайните права, посочени в Доброволните насоки на ФАО, и да гарантира свободното, предварително и информирано съгласие на всички потенциално засегнати общности през целия жизнен цикъл на продукта;

57.  призовава ЕС да гарантира, че въведените мерки и регулаторната рамка не създават ненужна тежест за малките и средните производители, нито възпрепятстват достъпа им до пазарите и международната търговия;

58.  също така призовава ЕС да насърчава подобна обвързваща регулаторна рамка на международно равнище и да интегрира горската дипломация в своята политика в областта на климата, с цел да насърчава държавите, които преработват и/или внасят значителни количества тропически дървен материал, като Китай и Виетнам, да приемат ефективно законодателство за забрана на вноса на незаконно добит дървен материал и да изискват от операторите да извършват надлежна проверка (подобно на Регламента за дървения материал); за тази цел призовава Комисията да подобри прозрачността във връзка с обсъжданията и действията, предприети по линия на BCM-FLEGT с Китай;

59.  изразява съжаление по отношение на предизвикателството пред Демократична република Конго (ДРК) във връзка с мораториума върху предоставянето на нови лицензи на две китайски дружества за дърводобив в тропическите гори на ДРК; призовава мораториумът да бъде запазен, докато дружествата за дърводобив, правителството и местните общности, зависещи от горското стопанство, постигнат споразумение относно протоколите, с които се гарантира задоволително управление на околната среда и на обществото;

60.  призовава ЕС да въведе критерии за кръстосано спазване по отношение на фуражите за животни в рамките на реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) с цел да се гарантира, че публичните субсидии се предоставят за устойчиви хранителни продукти, които не са произведени в резултат на обезлесяване, за намаляване на вноса на протеинови фуражни култури и добитък, като в същото време се постигне диверсификация и подобряване на вътрешното производство на протеинови култури, както и с цел вносът на продукти, чието производство създава риск за горите (например соя, царевица), да бъде изваден от обхвата на пряка или непряка подкрепа в бъдещата политика на ЕС в областта на храните и селското стопанство;

61.  подчертава, че новата ОСП ще трябва да бъде приведена в съответствие с международните ангажименти на ЕС, включително по Програма 2030 г. за устойчиво развитие и Парижкото споразумение относно изменението на климата;

62.  призовава показателите във връзка с целите за устойчиво развитие да бъдат използвани за оценка на външните въздействия на ОСП, както е предложено от ОИСР;

63.  припомня, че Малайзия и Индонезия са основните производители на палмово масло, като на тях се падат около 85 – 90% от световното производство, и че нарастващото търсене на този продукт води до обезлесяване, поставя под натиск земеползването и има значително въздействие върху местните общности, здравето и изменението на климата; подчертава във връзка с това, че преговорите за търговски споразумения с Индонезия и Малайзия следва да се използват за подобряване на положението на място;

64.  във връзка с палмовото масло признава положителния принос на съществуващите схеми за сертифициране, но със съжаление отбелязва, че Round Table on Sustainable Palm Oil (Кръглата маса за устойчиво производство на палмово масло) (RSPO), Indonesian Sustainable Palm Oil (Устойчиво производство на палмово масло в Индонезия) (ISPO), Malaysia Sustainable Palm Oil (Устойчиво производство на палмово масло в Малайзия) (MSPO) и всички други признати основни схеми за сертифициране не забраняват ефективно на своите членове да преобразуват тропически гори или торфища в насаждения с маслодайни палми; следователно счита, че тези основни схеми за сертифициране не успяват ефективно да намалят емисиите на парникови газове в процеса на създаване и експлоатация на насажденията и вследствие на това не успяват да предотвратят мащабните пожари в тропическите гори и торфищата; призовава Комисията да осигури извършването на независим одит и наблюдение на тези схеми за сертифициране, така че да се гарантира, че палмовото масло, пускано на пазара на ЕС, е в съответствие с всички необходими стандарти и е с устойчив произход; отбелязва, че въпросът за устойчивостта в сектора на производство на палмово масло не може да бъде разрешен само чрез доброволни мерки и политики, а че дружествата, произвеждащи палмово масло, също следва да бъдат обвързани със задължителни правила и задължителна схема за сертифициране;

65.  подчертава необходимостта от повишаване на надеждността на схемите за доброволно сертифициране, като се въведе етикетиране с цел да се гарантира, че на пазара на ЕС влиза само палмово масло, което не е произведено в условия на обезлесяване, деградация на горите, незаконно присвояване на земя и на други нарушения на правата на човека, в съответствие с резолюцията на Парламента от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(15), и че схеми като RSPO включват всички крайни ползватели на палмово масло; освен това подчертава, че потребителите трябва да бъдат по-добре информирани за вредните последици от неустойчивото производство на палмово масло върху околната среда, като крайната цел е значително да се намали потреблението на палмово масло;

66.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки, които все още не са сторили това, да работят за поемането на ангажимент на равнището на целия ЕС за снабдяване само палмово масло със сертифицирано устойчиво производство до 2020 г., наред с друго чрез подписване и прилагане на Декларацията от Амстердам „Към премахване на обезлесяването от селскостопанските продуктови вериги в европейските държави“, както и да работят за поемането на ангажимент към сектора, наред с друго чрез подписване и прилагане на Декларацията от Амстердам „В подкрепа на напълно устойчива верига на доставки на палмово масло до 2020 г.“;

Съгласуваност на политиката в областта на сътрудничеството за развитие

67.  припомня, че Целите за устойчиво развитие могат да бъдат постигнати само ако веригите на доставки станат устойчиви и са създадени синергии между политиките; е обезпокоен от това, че силната зависимост на ЕС от вноса на фуражи под формата на соеви зърна причинява обезлесяване в чужбина; изразява загриженост относно въздействието върху околната среда от увеличаването на вноса на биомаса и нарастващото търсене на дървесина в Европа, по-специално с цел постигане на целите на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници; призовава ЕС да спазва принципа на съгласуваност на политиката в областта на сътрудничеството за развитие, залегнал в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като този принцип представлява основен елемент в приноса на ЕС към изпълнението на „Програма 2030“, Парижкото споразумение и Европейския консенсус за развитие; следователно призовава ЕС да гарантира съгласуваност между политиките си в областта на сътрудничеството за развитие, търговията, селското стопанство, енергетиката и климата;

68.  призовава Комисията да рационализира и координира усилията си в борбата с незаконните изсичания в рамките на различните политики и служби на ЕС, участващи в политиките; призовава Комисията да договори стандарти за внос на дървен материал в бъдещите двустранни или многостранни споразумения в областта на търговията, за да не се подкопават успехите, постигнати чрез Плана за действие за FLEGT с държавите — производителки на дървен материал;

69.  припомня, че 80% от горите в световен мащаб са традиционни земи и територии на коренното население и местните общности; отбелязва със загриженост, че специалният докладчик на ООН по правата на коренното население е съобщил за все по-голям брой постъпващи твърдения във връзка със случаи, при които правата на коренното население са засегнати неблагоприятно от проекти за смекчаване на последиците от изменението на климата, и особено проекти за енергия от възобновяеми източници, като производството на биогорива и на язовири като част от водноелектрически централи; подчертава необходимостта от гарантиране на правата на собственост върху земя за местните горски общности, включително правата по силата на обичайното право; подчертава, че плащанията, основани на резултатите, и REDD + са възможност за подобряване на управлението на горите, правата на собственост върху земя и средствата за препитание;

70.  подчертава жизненоважната роля на коренното население за устойчивото управление на природните ресурси и опазването на биологичното разнообразие; припомня, че Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) приканва държавите страни по нея да зачитат знанията и правата на коренното население като гаранти при прилагане на програмата REDD +; настоятелно призовава държавите партньорки да приемат мерки за ефективно включване на коренното население в мерките за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на неговите последици;

71.  призовава ЕС и неговите държави членки да засилят полезните взаимодействия между FLEGT и REDD +;

72.  изразява дълбока загриженост във връзка с все по-мащабното използване на горите по промишлен начин за енергийни цели чрез отглеждане на монокултури, което ускорява глобалната загуба на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги;

73.  припомня, че политиката на ЕС относно биогоривата следва да бъде в съответствие с Целите за устойчиво развитие и с принципа на съгласуваност на политиката в областта на сътрудничеството за развитие; отново заявява, че най-късно до 2030 г. ЕС следва да премахне всички политически стимули за аграрните горива;

74.  изразява съжаление, че с текущото преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници (RED II) не се въвеждат критерии за социална устойчивост и други непреки последици за земеползването, като се отчитат рисковете от заграбване на земя; припомня, че Директивата следва да бъде в съответствие с международните стандарти за правата на собственост върху земя, т.е. Конвенция № 169 на МОТ и Доброволните насоки на ФАО) за отговорно управление на собствеността на земя и принципите на отговорни инвестиции в аграрни и продоволствени системи; подчертава също така необходимостта от въвеждане на по-строги критерии по отношение на горската биомаса, за да се избегне насърчаването на използването на биомаса, което причинява обезлесяване в чужбина;

75.  отбелязва безспорно доказания факт, че превръщането на тропическите гори в обработваеми площи, насаждения и земя за друго ползване води до значителна загуба на биологични видове и по-конкретно на характерните горските видове; подчертава необходимостта от възстановяване на естествените гори с биологично разнообразие като средство за борба с изменението на климата и за опазване на биологичното разнообразие в съответствие с целите на „Програма 2030“, и по-специално цел 15; счита, че програмите за възстановяване на горите следва да зачитат местните обичайни права върху земята, да бъдат приобщаващи, да са съобразени с местните условия и да насърчават природосъобразни решения, като възстановяване на ландшафта на горите, за да се създаде баланс между различните видове земеползване, включително защитени територии, агролесовъдство, селскостопански системи, малки насаждения и населени места за хората; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че въздействието на потреблението на ЕС върху обезлесяването в чужбина е разгледано в светлината на целите, определени в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.;

76.  призовава ЕС да подкрепя инициативите на развиващи се държави, богати на гори, насочени към компенсиране на неограниченото разрастване на селскостопански практики и миннодобивни дейности, които оказват неблагоприятно въздействие върху управлението на горите и поминъка и културната цялост на коренното население и водят до пагубни последствия за социалната стабилност и независимостта на земеделските производители на храни;

77.  припомня, че устойчивите вериги за създаване на стойност във връзка с дървесината от устойчиво управлявани гори, включително устойчиви горски насаждения и семейно отглеждане на насаждения от дървета, могат да допринесат значително за постигането на Целите за устойчиво развитие и ангажиментите във връзка с изменението на климата; настоява, като се има предвид, че деградацията и нарушаването на баланса на горите причиняват 68,9 процента от общите загуби на въглерод в тропическите екосистеми(16), че не следва да се използва публично финансиране, произтичащо от финансирането в областта на климата и сътрудничеството за развитие, за да се подкрепят разширяването на селското стопанство, индустриално организираният дърводобив, минното дело, извличането на ресурси или развитието на инфраструктура в невредими горски масиви, и същевременно публичното финансиране като цяло следва да бъде обвързано с надеждни критерии за устойчивост; освен това призовава ЕС и държавите членки да координират политиките си на донорство в това отношение(17);

78.  счита, че усилията за спиране на обезлесяването трябва да включват помощ и подкрепа за най-ефективно използване на обработваемите земи, което да се прилага в съчетание с подход за интелигентните села; признава, че агроекологичните практики имат силен потенциал за максимално увеличаване на екосистемните функции и на устойчивостта чрез смесени и многообразни техники на засаждане, агролесовъдство и пермакултура, които са от значение и за култури като палмово масло, какао или каучук, и също така предоставят повече ползи по отношение на социалните резултати, диверсификацията на производството и производителността, без да се прибягва до допълнително преобразуване на гори;

Престъпления спрямо горите

79.  отбелязва, че съгласно UNEP (Програмата на ООН за околната среда) и Интерпол незаконните изсичания и свързаната с тях търговия с дървен материал са една от петте най-важни форми на престъпления против околната среда, като все по-голяма роля играят международни организирани престъпни групи;

80.  подчертава, че борбата с незаконната международна търговия изисква съгласувани и приобщаващи действия за спиране на унищожаването, обезлесяването и незаконното изсичане, борба с измамите и клането на животни, както и намаляване на търсенето на горски продукти и диви животни;

81.  подчертава, че престъпленията спрямо горите, от нерегламентираното или незаконното изгаряне на дървени въглища до големи корпоративни престъпления, имащи за предмет дървен материал, хартия и целулоза, оказват значително въздействие върху глобалните климатични емисии, резервите от вода, опустиняването и моделите на валежите;

82.  отбелязва със загриженост, че според UNEP и Интерпол действащото законодателство, отнасящо се до престъпленията против околната среда, се счита за неподходящо в много държави, което се дължи, наред с другото, на липса на експертен опит и персонал, ниски глоби или липса на санкции и т.н., които фактори представляват пречка пред ефективната борба с тези престъпления;

83.  подчертава значението на въвеждането на действително възпиращи и ефективни санкции в страните производителки, с цел борба с незаконното изсичане и с търговията с дървен материал;

84.  призовава Комисията да разшири обхвата на Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право(18), така че да включи и незаконното изсичане на дървен материал;

85.  насърчава ЕС да оказва помощ за засилване на наблюдението на обезлесяването и на незаконните дейности;

86.  подчертава необходимостта да се обърне внимание на първопричините за престъпленията против околната среда, като например бедността, корупцията и лошото управление, чрез интегриран и цялостен подход, насърчаване на трансграничното финансово сътрудничество и използване на всички съответни инструменти за борба с международната организирана престъпност, включително изземване и конфискация на активи от престъпна дейност, както и действия срещу изпирането на пари;

87.  подчертава необходимостта от укрепване на националните правни рамки, подкрепа за създаването на национални правоприлагащи мрежи и подобряване на изпълнението и прилагането на международното право, имащо отношение към насърчаването на прозрачно и отговорно управление на горите, наред с другото чрез обмен на най-добри практики, оповестяване на информация, подчиняващо се на строги правила, надеждни оценки на въздействието върху устойчивостта и системи за мониторинг и докладване, като се отчита необходимостта от защита на горските служители; призовава за засилено междусекторно и междуведомствено сътрудничество както на национално, така и на международно равнище, особено с Интерпол и Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН), включително чрез обмен на разузнавателни данни и съдебно сътрудничество, както и чрез разширяване на обхвата на компетентността на Международния наказателен съд (МНС) за борба с престъпленията против околната среда;

88.  припомня, че по-голям достъп до митническите данни за вноса в ЕС би увеличил прозрачността и отчетността на глобалната верига за създаване на стойност; призовава Комисията да разшири обхвата на изискванията за митнически данни и да включи износителя и производителя като задължителни елементи на митническите данни, като по този начин се повиши прозрачността и проследимостта на световните вериги за създаване на стойност;

Търговски въпроси

89.  подчертава, че търговските преговори на Съюза трябва да са в съответствие с ангажиментите му за предприемане на действия за намаляване на обезлесяването и на влошаването на състоянието на горите, както и за увеличаване на въглеродните запази на горите в развиващите се страни;

90.  подчертава необходимостта от разширяване и засилване на механизмите за предотвратяване, мониторинг и контрол на въздействието на двустранните и многостранните споразумения на ЕС за свободна търговия и инвестиции върху околната среда и правата на човека, включително чрез проверими показатели и независими местни инициативи за мониторинг и докладване;

91.  настоятелно призовава ЕС винаги да включва в главите относно търговията и устойчивото развитие задължителни и изпълними с принудителни средства разпоредби за спиране на незаконното изсичане, обезлесяването, влошаването на състоянието на горите, заграбването на земя и на други нарушения на правата на човека, по отношение на които да действат подходящи и ефективни механизми за уреждане на спорове, и да вземе под внимание различни методи за правоприлагане, механизъм за налагането на санкции и на разпоредби за гарантиране на правото на собственост, предварително консултиране и информирано съгласие; призовава Комисията да включи такива разпоредби във вече сключените споразумения за свободна търговия и инвестиции чрез прилагане на клаузата за преразглеждане, по-специално ангажимента за ефективно изпълнение на Парижкото споразумение относно изменението на климата; подчертава значението на наблюдението върху спазването на тези разпоредби и на необходимостта да се започнат без забавяне процедури за консултации с правителствата в случаите, в които търговските партньори не зачитат тези правила, както и да се задействат съществуващите механизми за правоприлагане, като например механизмите за решаване на спорове, установени в рамките на главите относно търговията и устойчивото развитие;

92.  призовава Комисията да включи амбициозни специфични за горите разпоредби във всички търговски и инвестиционни споразумения на ЕС; подчертава, че тези разпоредби следва да бъдат задължителни и да подлежат на принудително изпълнение посредством ефективни механизми за мониторинг и санкции, които позволяват на лицата и общностите, намиращи се извън или в рамките на ЕС, да търсят правна защита;

93.  подчертава, че на корупцията, свързана с незаконното изсичане, следва да се противодейства със средствата на търговската политика на ЕС; настоятелно призовава Комисията да включва в своите споразумения за свободна търговия и инвестиции разпоредби за борба с корупцията, свързана с незаконното изсичане, които да бъдат изпълними с принудителни средства и които трябва да бъдат прилагани ефективно и в пълна степен;

94.  настоятелно призовава Комисията да включи незаконните практики в горското стопанство, като например определянето на занижени цени на дървения материал при отдаването на концесия, събирането на защитени дървета от търговски предприятия, контрабандата на горски продукти през границите, незаконния дърводобив и преработването на горски суровини без лиценз, в обхвата на разпоредбите за борба с корупцията, изпълними с принудителни средства, в споразуменията за свободна търговия и инвестиции;

95.  отбелязва, че Регламентът за общата схема от преференции (ОСП) все още има ограничен обхват по отношение на защитата и отговорното управление на горските ресурси; призовава Комисията да гарантира правилното наблюдение върху прилагането на конвенциите, които са от значение за горите и са обхванати от схемите за ОСП и ОСП+, включително и от страна на организациите на гражданското общество, така че да се гарантира защитата на горите в държавите партньорки, включително възможността за създаване на механизъм за подаване на жалби, за да се гарантира, че жалбите на заинтересованите страни ще бъдат надлежно взети под внимание; подчертава, че тази система следва да отдава специално внимание на правата на коренните народи и на зависимите от гората общности и на правата, предоставени с Конвенция № 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи, когато е приложимо;

96.  припомня значението на адекватен достъп до правосъдие, средства за правна защита и ефективна защита за лицата, подаващи сигнали за нередности в държавите износителки на природни ресурси, с цел да се гарантира ефикасността на всякакво законодателство или инициатива;

o
o   o

97.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0098.
(3) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 125.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0330.
(5) Nellemann, C. (главен редактор); Henriksen, R., Kreilhuber, A., Stewart, D., Kotsovou, M., Raxter, P., Mrema, E., and Barrat, S. (Eds),, The Rise of Environmental Crime – A Growing Threat to Natural Resources, Peace, Development And Security, A UNEP-INTERPOL Rapid Response Assessment, United Nations Environment Programme and RHIPTO Rapid Response, Norwegian Centre for Global Analyses, www.rhipto.org, 2016 г.
(6) Goodman, R.C. and Herold, M., Why Maintaining Tropical Forests is Essential and Urgent for Maintaining a Stable Climate, Working Paper 385, Centre for Global Development, Washington DC, 2014 г.; McKinsey & Company, „Pathways to a Low-Carbon Economy“, 2009 г.; McKinsey & Company, Pathways to a Low‑Carbon Economy: Version 2 of the Global Greenhouse Gas Abatement Cost Curve, 2013 г.
(7) Baccini, A. et al., ‘Tropical forests are a net carbon source based on aboveground measurements of gain and loss’, Science, Vol. 358, Issue 6360, 2017 г., стр. 230-234.
(8) Вж. https://www.iucn.org/theme/forests/our-work/forest-landscape-restoration/bonn-challenge
(9) Nellemann, C. (главен редактор); Henriksen, R., Kreilhuber, A., Stewart, D., Kotsovou, M., Raxter, P., Mrema, E., and Barrat, S. (Eds),, The Rise of Environmental Crime – A Growing Threat to Natural Resources, Peace, Development And Security, A UNEP-INTERPOL Rapid Response Assessment, United Nations Environment Programme and RHIPTO Rapid Response, Norwegian Centre for Global Analyses, www.rhipto.org, 2016 г.
(10) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 125.
(11) http://ec.europa.eu/environment/forests/pdf/feasibility_study_deforestation_kh0418199enn_main_report.pdf
(12) В доклада относно допускането на престъпления (Permitting Crime report) за 2014 г. на Агенцията за разследвания в областта на околната среда и Индонезийската мрежа за мониторинг на горите (Jaringan Pemantau Independen Kehutanan/JPIK) беше установено, че някои лицензирани по СОЗД дружества участват в „изпиране на дървен материал“, като смесват незаконно добита дървесина със законен дървен материал. Днес тази дървесина може потенциално да бъде изнесена за ЕС като лицензиран по FLEGT дървен материал. Публикацията е на разположение на адрес: http://www.wri.org/blog/2018/01/indonesia-has-carrot-end-illegal-logging-now-it-needs-stick; първичен източник: https://eia-international.org/wp-content/uploads/Permitting-Crime.pdf
(13) Пример от Непал, представен от ClientEarth, на адрес: https://www.clientearth.org/what-can-we-learn-from-community-forests-in-nepal/
(14) Forest Trends Report Series: Consumer Goods and Deforestation: An Analysis of the Extent and Nature of Illegality in Forest Conversion for Agriculture and Timber Plantations, 2014 г.
(15) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 125.
(16) Baccini, A. et al., ‘Tropical forests are a net carbon source based on aboveground measurements of gain and loss’, Science, Vol. 358, Issue 6360, 2017 г., стр. 230-234, http://science.sciencemag.org/content/early/2017/09/27/science.aam5962
(17) Baccini, A. et al., цит. съч.
(18) OВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28.

Правна информация