Показалец 
Приети текстове
Сряда, 12 септември 2018 г. - СтрасбургОкончателна версия
Номинални количества за пускане на пазара в Съюза на еднократно дестилирано шочу ***I
 Изменение на Меморандума за сътрудничество между САЩ и ЕС (разгръщане на системите за управление на въздушното движение) ***
 Споразумение за въздушен транспорт между Канада и ЕС (присъединяване на Хърватия) ***
 Авторското право в рамките на цифровия единен пазар ***I
 Контрол на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него ***I
 Борба по наказателноправен ред с изпирането на пари ***I
 Положението в Унгария
 Автономни оръжейни системи
 Актуално състояние на отношенията между ЕС и САЩ
 Актуално състояние на отношенията между ЕС и Китай

Номинални количества за пускане на пазара в Съюза на еднократно дестилирано шочу ***I
PDF 134kWORD 49k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 110/2008 по отношение на номиналните количества за пускане на пазара в Съюза на еднократно дестилирано шочу, произведено с вертикален дестилационен съд и бутилирано в Япония (COM(2018)0199 – C8-0156/2018 – 2018/0097(COD))
P8_TA(2018)0334A8-0255/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0199),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0156/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2018 г.(1),

—  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 10 юли 2018 г., да бъде одобрена позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0255/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 септември 2018 г с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 110/2008 по отношение на номиналните количества за пускането на пазара в Съюза на еднократно дестилирано шочу, произведено с вертикален дестилационен съд и бутилирано в Япония

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/1670.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.


Изменение на Меморандума за сътрудничество между САЩ и ЕС (разгръщане на системите за управление на въздушното движение) ***
PDF 115kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване от името на Съюза на изменение 1 на Меморандум за сътрудничество NAT-I-9406 между Съединените американски щати и Европейския съюз (05800/2018 – C8-0122/2018 – 2018/0009(NLE))
P8_TA(2018)0335A8-0214/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05800/2018),

—  като взе предвид изменение 1 на Меморандум за сътрудничество Nat-I-9406 между Съединените американски щати и Европейския съюз (14031/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), както и с член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0122/2018),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0214/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Съединените американски щати.


Споразумение за въздушен транспорт между Канада и ЕС (присъединяване на Хърватия) ***
PDF 114kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване от името на Съюза и неговите държави членки на Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Канада и Европейската общност и нейните държави членки, за да се вземе предвид присъединяването към Европейския съюз на Република Хърватия (12256/2014 – C8-0080/2017 – 2014/0023(NLE))
P8_TA(2018)0336A8-0256/2018

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12256/2014),

—  като взе предвид проекта на протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Канада и Европейската общност и нейните държави членки, за да се вземе предвид присъединяването към Европейския съюз на Република Хърватия (12255/2014),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0080/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A8-0256/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Канада.


Авторското право в рамките на цифровия единен пазар ***I
PDF 374kWORD 128k
Изменения, приети от Европейския парламент на 12 септември 2018 г. към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно авторското право в цифровия единен пазар (COM(2016)0593 – C8-0383/2016 – 2016/0280(COD))(1)
P8_TA(2018)0337A8-0245/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за директива
Съображение 2
(2)  Приетите директиви в областта на авторското право и сродните му права осигуряват висока степен на закрила на носителите на права и създават рамка за използването на произведения и други закриляни обекти. Хармонизираната правна рамка допринася за доброто функциониране на вътрешния пазар; стимулира иновациите, творчеството, инвестициите и създаването на ново съдържание също и в цифровата среда. Осигурената от тази правна рамка закрила допринася също така за постигането на целта на Съюза да се зачита и насърчава културното многообразие, като същевременно извежда на преден план европейското общо културно наследство. Член 167, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз изисква от Съюза да взема предвид културните аспекти при своята дейност.
(2)  Приетите директиви в областта на авторското право и сродните му права допринасят за функционирането на вътрешния пазар, осигуряват висока степен на закрила на носителите на права, улесняват уреждането на правата и създават рамка за използването на произведения и други закриляни обекти. Хармонизираната правна рамка допринася за доброто функциониране на един действително интегриран вътрешен пазар и стимулира иновациите, творчеството, инвестициите и създаването на ново съдържание също и в цифровата среда, с цел да се избегне раздробеността на вътрешния пазар. Осигурената от тази правна рамка закрила допринася също така за постигането на целта на Съюза да се зачита и насърчава културното многообразие, като същевременно извежда на преден план европейското общо културно наследство. Член 167, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз изисква от Съюза да взема предвид културните аспекти при своята дейност.
Изменение 2
Предложение за директива
Съображение 3
(3)  Бързото технологично развитие продължава да преобразява начините, по които се създават, произвеждат, разпространяват и използват произведенията и други обекти. Продължават да се появяват нови бизнес модели и нови субекти. Запазват значението си целите и принципите, залегнали в рамката на Съюза в областта на авторското право. Въпреки това продължава да съществува правна несигурност както за носителите на права, така и за ползвателите, по отношение на някои, включително трансгранични, начини на използване на произведения и други обекти в цифровата среда. Както се посочва в съобщението на Комисията, озаглавено „Към една модерна и по-европейска рамка за авторското право“26, в някои области е необходимо да се адаптира и допълни действащата рамка на Съюза в областта на авторското право. Настоящата директива предвижда правила за адаптиране на някои изключения и ограничения към цифровата и трансграничната среда, както и мерки за улесняване на някои лицензионни практики по отношение на разпространението на произведения извън търговско обращение и наличието онлайн на аудио-визуални произведения на платформи за видео по заявка с оглед на осигуряването на по-широк достъп до съдържание. За да се изгради добре функциониращ пазар за авторското право, следва да има и правила за правата върху публикациите, за използването на произведения и други обекти от доставчици на онлайн услуги, които съхраняват качено от ползвателите съдържание и осигуряват достъп до него, както и за прозрачността на договорите на авторите и артистите изпълнители.
(3)  Бързото технологично развитие продължава да преобразява начините, по които се създават, произвеждат, разпространяват и използват произведенията и други обекти, и затова е необходимо законодателството в тази област да бъде пригодено към бъдещето, така че да не ограничава технологичното развитие. Продължават да се появяват нови бизнес модели и нови субекти. Запазват значението си целите и принципите, залегнали в рамката на Съюза в областта на авторското право. Въпреки това продължава да съществува правна несигурност както за носителите на права, така и за ползвателите, по отношение на някои, включително трансгранични, начини на използване на произведения и други обекти в цифровата среда. Както се посочва в съобщението на Комисията, озаглавено „Към една модерна и по-европейска рамка за авторското право“26, в някои области е необходимо да се адаптира и допълни действащата рамка на Съюза в областта на авторското право. Настоящата директива предвижда правила за адаптиране на някои изключения и ограничения към цифровата и трансграничната среда, както и мерки за улесняване на някои лицензионни практики по отношение на разпространението на произведения извън търговско обращение и наличието онлайн на аудио-визуални произведения на платформи за видео по заявка с оглед на осигуряването на по-широк достъп до съдържание. За да се изгради добре функциониращ и справедлив пазар за авторското право, следва да има и правила за осъществяването и гарантирането на използването на произведения и други обекти чрез платформите на доставчиците на онлайн услуги и за прозрачността на договорите на авторите и артистите изпълнители и на отчитането във връзка с използването на защитени произведения съгласно такива договори.
__________________
__________________
26 COM(2015) 626 final.
26 COM(2015)0626.
Изменение 3
Предложение за директива
Съображение 4
(4)  Настоящата директива се основава на правилата, съдържащи се в действащите директиви в тази област, и по-специално в Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета27, Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета28, Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета29, Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета30, Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета31 и Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета32, и допълва тези правила.
(4)  Настоящата директива се основава на правилата, съдържащи се в действащите директиви в тази област, и по-специално в Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета27, Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета27а, Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета28, Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета29, Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета30, Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета31 и Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета32, и допълва тези правила.
_________________
_________________
27 Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни (OВ L 77, 27.3.1996, стр. 20–28).
27 Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни (OВ L 77, 27.3.1996 г., стр. 20).
27а Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).
28 Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10–19).
28 Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10).
29 Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 28–35).
29 Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 28).
30 Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно правната закрила на компютърните програми (ОВ L 111, 5.5.2009 г., стр. 16–22).
30 Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно правната закрила на компютърните програми (ОВ L 111, 5.5.2009 г., стр. 16).
31 Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения (ОВ L 299, 27.10.2012 г., стр. 5–12).
31 Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения (ОВ L 299, 27.10.2012 г., стр. 5).
32 Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 72–98).
32 Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 72).
Изменение 4
Предложение за директива
Съображение 5
(5)  В областите на научните изследвания, образованието и опазването на културното наследство цифровите технологии позволяват нови видове използване, които не са еднозначно обхванати от действащите правила на Съюза за изключенията и ограниченията. Освен това факултативният характер на изключенията и ограниченията съгласно директиви 2001/29/ЕО, 96/9/ЕО и 2009/24/ЕО в тези области може да повлияе неблагоприятно върху функционирането на вътрешния пазар. Това важи с особена сила за трансграничното използване, което придобива все по-голямо значение в цифровата среда. Поради тази причина действащите изключения и ограничения в правото на Съюза, които се прилагат за научните изследвания, преподаването и опазването на културното наследство, следва да бъдат преразгледани в светлината на новите видове използване. Следва да се въведат задължителни изключения или ограничения при използването на технологии за извличане на информация от текст и данни, илюстрирането за целите на преподаването в цифровата среда и на опазването на културното наследство. По отношение на използването, което не е обхванато от предвидените в настоящата директива изключения или ограничение, следва да продължи прилагането на съществуващите изключения и ограничения в правото на Съюза. Директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО следва да бъдат адаптирани.
(5)  В областите на научните изследвания, иновациите, образованието и опазването на културното наследство цифровите технологии позволяват нови видове използване, които не са еднозначно обхванати от действащите правила на Съюза за изключенията и ограниченията. Освен това факултативният характер на изключенията и ограниченията съгласно директиви 2001/29/ЕО, 96/9/ЕО и 2009/24/ЕО в тези области може да повлияе неблагоприятно върху функционирането на вътрешния пазар. Това важи с особена сила за трансграничното използване, което придобива все по-голямо значение в цифровата среда. Поради тази причина действащите изключения и ограничения в правото на Съюза, които се прилагат за иновациите, научните изследвания, преподаването и опазването на културното наследство, следва да бъдат преразгледани в светлината на новите видове използване. Следва да се въведат задължителни изключения или ограничения при използването на технологии за извличане на информация от текст и данни в областта на иновациите и научните изследвания, илюстрирането за целите на преподаването в цифровата среда и опазването на културното наследство. По отношение на използването, което не е обхванато от предвидените в настоящата директива изключения или ограничение, следва да продължи прилагането на съществуващите изключения и ограничения в правото на Съюза. Ето защо следва да бъде възможно съществуващите добре функциониращи изключения в тези области, да продължат да се прилагат в държавите членки, доколкото те не ограничават обхвата на изключенията или ограниченията, предвидени в настоящата директива. Директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО следва да бъдат адаптирани.
Изменение 5
Предложение за директива
Съображение 6
(6)  Предвидените в настоящата директива изключения и ограничение целят да се постигне справедлив баланс между правата и интересите на авторите и другите носители на права, от една страна, и на потребителите, от друга. Те могат да се прилагат само в някои специални случаи, които не противоречат на обичайното използване на произведенията или другите обекти и не накърняват необосновано законните интереси на носителите на права.
(6)  Предвидените в настоящата директива изключения и ограничения целят да се постигне справедлив баланс между правата и интересите на авторите и другите носители на права, от една страна, и на потребителите, от друга. Те могат да се прилагат само в някои специални случаи, които не противоречат на обичайното използване на произведенията или другите обекти и не накърняват необосновано законните интереси на носителите на права.
Изменение 6
Предложение за директива
Съображение 8
(8)  Новите технологии дават възможност за автоматизиран компютърен анализ на информация в цифрова форма, като например текст, звук, изображения или данни, което обикновено се нарича „извличане на информация от текст и данни“. Тези технологии позволяват на научните изследователи да обработват големи обеми информация, за да придобият нови знания и да разкрият нови тенденции. Докато технологиите за извличане на информация от текст и данни преобладават в цифровата икономика, широко разпространено е схващането, че извличането на информация от текст и данни може да бъде от особено голяма полза за научноизследователската общност и по такъв начин да насърчи новаторството. В Съюза обаче научните организации, като например университетите и научните институти, се сблъскват с правна несигурност относно степента, до която могат да извличат съдържание при извличането на информация от текст и данни. В някои случаи извличането на информация от текст и данни може да включва действия, защитени с авторско право и/или sui generis право върху базите данни, особено възпроизвеждането на произведения или други обекти и/или извличането на съдържание от базите данни. Когато не е предвидено приложимо изключение или ограничение, ще се изисква разрешение от носителите на права, за да се предприемат такива действия. Освен това извличането на информация от текст и данни може да се извършва във връзка с обикновени факти или данни, които не са защитени с авторско право, и в такива случаи няма да се изисква разрешение.
(8)  Новите технологии дават възможност за автоматизиран компютърен анализ на информация в цифрова форма, като например текст, звук, изображения или данни, което обикновено се нарича „извличане на информация от текст и данни“. Извличането на информация от текст и данни предоставя възможност за разчитане и анализ на съхранявани в цифров формат големи обеми информация с цел придобиване на нови знания и разкриване на нови тенденции. Докато технологиите за извличане на информация от текст и данни преобладават в цифровата икономика, широко разпространено е схващането, че извличането на информация от текст и данни може да бъде от особено голяма полза за научноизследователската общност и по такъв начин да насърчи новаторството. В Съюза обаче научните организации, като например университетите и научните институти, се сблъскват с правна несигурност относно това в каква степен могат да извличат съдържание при извличането на информация от текст и данни. В някои случаи извличането на информация от текст и данни може да включва действия, защитени с авторско право и/или sui generis право върху базите данни, особено възпроизвеждането на произведения или други обекти и/или извличането на съдържание от базите данни. Когато не е предвидено приложимо изключение или ограничение, ще се изисква разрешение от носителите на права, за да се предприемат такива действия. Освен това извличането на информация от текст и данни може да се извършва във връзка с обикновени факти или данни, които не са защитени с авторско право, и в такива случаи няма да се изисква разрешение.
Изменение 7
Предложение за директива
Съображение 8 а (ново)
(8a)  За да може да се извършва извличане на информация от текст и данни, в повечето случаи е необходимо първо да се получи достъп до информацията и впоследствие тя да се възпроизведе. Обикновено едва след като информацията бъде нормализирана, тя може да бъде обработена чрез извличането на информация от текст и данни. След като бъде получен законен достъп до информацията, защитеното с авторско право използване се извършва именно при нормализирането на тази информация, тъй като нормализацията води до възпроизвеждане чрез промяна на формата на информацията или чрез извличане на информация от база данни във формат, който се поддава на извличане на информация от текст и данни. При използването на технологии за извличане на информация от текст и данни свързаните с авторското право процеси съответно не са самият процес на извличане на информация от текст и данни, който се състои от разчитане и анализ на съхранявана в цифров формат нормализирана информация, а процесът на осъществяване на достъп и процесът, чрез който информацията се нормализира, за да се предостави възможност за извършване на автоматизиран компютърен анализ, доколкото този процес включва извличане от база данни или възпроизвеждане. Изключенията, предвидени в настоящата директива за целите на извличането на информация от текст и данни, следва да се разбират като изключения, които се отнасят до свързаните с авторското право процеси, които са необходими за извличането на информация от текст и данни. Когато съществуващото право в областта на авторското право е неприложимо по отношение на използването на извличане на информация от текст и данни, настоящата директива следва да не засяга това използване.
Изменение 8
Предложение за директива
Съображение 10
(10)  Въпросната правна несигурност следва да се премахне, като се въведе задължително изключение за правото на възпроизвеждане, както и за правото да не се допуска извличане от база данни. Новото изключение не бива да накърнява действащото задължително изключение за временните действия на възпроизвеждане по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, което следва да продължи да се прилага по отношение на способите за извличане на информация от текст и данни, които не предполагат да се правят копия извън обхвата на изключението. Научните организации следва също така да се възползват от изключението, когато участват в публично-частни партньорства.
(10)  Въпросната правна несигурност следва да се премахне, като се въведе задължително изключение за научните организации за правото на възпроизвеждане, както и за правото да не се допуска извличане от база данни. Новото изключение не бива да накърнява действащото задължително изключение за временните действия на възпроизвеждане по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО, което следва да продължи да се прилага по отношение на способите за извличане на информация от текст и данни, които не предполагат да се правят копия извън обхвата на изключението. Образователните институции и институциите в областта на културното наследство, които извършват научни изследвания, следва също да бъдат обхванати от изключението за извличане на информация от текст и данни, при условие че резултатите от научните изследвания не носят ползи на предприятие, което упражнява решаващо влияние по-специално върху тези организации. В случай че научните изследвания се провеждат в рамките на публично-частно партньорство, предприятието, което участва в публично-частното партньорство, следва също да има законен достъп до произведенията и другите обекти. Възпроизвеждането и изваждането на откъси, извършени за целите на извличането на информация от текст и данни, следва да се съхраняват по сигурен начин, който гарантира, че копията се използват единствено за целите на научните изследвания.
Изменение 9
Предложение за директива
Съображение 13 а (ново)
(13a)  С цел да се насърчат иновациите в частния сектор, държавите членки следва да могат да предвидят изключение, което надхвърля задължителното изключение, при условие че използването на произведения и други обекти, посочени в него, не е изрично запазено за носителите на правата върху тях, включително чрез средства за машинно разчитане.
Изменение 10
Предложение за директива
Съображение 15
(15)  Докато програмите за дистанционно обучение и трансгранично образование се разработват предимно на равнището на висшето образование, цифрови средства и ресурси все повече се използват на всички равнища на образованието, по-специално за подобряване и обогатяване на ученето. Поради това изключението или ограничението, предвидено в настоящата директива, следва да бъде от полза за всички образователни институции в основното, средното, професионалното и висшето образование, доколкото те извършват образователна дейност с нетърговска цел. Организационната структура и средствата за финансиране на образователната институция не са решаващи фактори за определяне на нетърговския характер на дейността.
(15)  Докато програмите за дистанционно обучение и трансгранично образование се разработват предимно на равнището на висшето образование, цифрови средства и ресурси все повече се използват на всички равнища на образованието, по-специално за подобряване и обогатяване на ученето. Поради това изключението или ограничението, предвидено в настоящата директива, следва да бъде от полза за всички образователни институции в основното, средното, професионалното и висшето образование, доколкото те извършват образователна дейност с нетърговска цел. Организационната структура и средствата за финансиране на образователната институция не са решаващи фактори за определяне на нетърговския характер на дейността. Когато институциите в областта на културното наследство преследват образователни цели и участват в преподавателски дейности, държавите членки следва да могат да считат тези институции като образователни институции по силата на това изключение, що се отнася до техните преподавателски дейности.
Изменение 11
Предложение за директива
Съображение 16
(16)  Изключението или ограничението следва да обхване цифровото използване на произведения и други обекти, като например части или откъси от произведения за подпомагане, обогатяване или допълване на преподаването, включително свързаните с него учебни дейности. Произведения или други обекти следва да се използват по силата на изключението или ограничението единствено в контекста на дейности по преподаване и учене, осъществявани под ръководството на образователни институции, включително по време на изпити, и да се ограничат само до необходимото за целите на такива дейности. Изключението или ограничението следва да обхване използването както чрез цифрови средства в класната стая, така и онлайн чрез сигурната електронна мрежа на образователната институция, достъпът до която следва да бъде защитен, по-специално чрез процедури за автентификация. Изключението или ограничението следва да се разбира като обхващащо специфичните потребности от достъпност за хората с увреждания в контекста на илюстрирането при преподаване.
(16)  Изключението или ограничението следва да обхване цифровото използване на произведения и други обекти за подпомагане, обогатяване или допълване на преподаването, включително свързаните с него учебни дейности. Следва да се допуска изключение или ограничение на използването, при условие че използваното произведение или използваният друг обект посочва източника, включително името на авторите, освен ако това е невъзможно по практически причини. Произведения или други обекти следва да се използват по силата на изключението или ограничението единствено в контекста на дейности по преподаване и учене, осъществявани под ръководството на образователни институции, включително по време на изпити, и да се ограничат само до необходимото за целите на такива дейности. Изключението или ограничението следва да обхване използването както чрез цифрови средства, когато преподавателската дейност се извършва физически, включително извън помещенията на образователната институция, например в библиотеки или в институции в областта на културното наследство, при условие че образователната институция е поела отговорност за използването, така и онлайн чрез сигурната електронна среда на образователната институция, достъпът до която следва да бъде защитен, по-специално чрез процедури за автентификация. Изключението или ограничението следва да се разбира като обхващащо специфичните потребности от достъпност за хората с увреждания в контекста на илюстрирането при преподаване.
Изменение 12
Предложение за директива
Съображение 16 а (ново)
(16a)  Сигурната електронна среда следва да се разбира като цифрова среда за преподаване и учене, до която достъпът е ограничен посредством подходяща процедура за установяване на самоличността и е предназначен единствено за преподавателите от образователната институция и за учениците или студентите, записали се за учебна програма.
Изменение 13
Предложение за директива
Съображение 17
(17)  В редица държави членки съществуват различни договорености на основата на изключението по Директива 2001/29/ЕО или на лицензионните споразумения за по-нататъшно използване, за да се улесни използването на произведения и други обекти в образованието. Тези договорености в общия случай са изготвени при отчитане на потребностите на образователните институции и на различните образователни степени. При все че е особено важно да бъде хармонизиран обхватът на новото задължително изключение или ограничение по отношение на цифровото използване и трансграничното преподаване, условията за изпълнение може да се различават в отделните държави членки дотолкова, доколкото не накърняват ефективното прилагане на изключението или ограничението или трансграничното използване. Това следва да даде възможност на държавите членки да надграждат над сключените на национално равнище договорености. По-специално, държавите членки биха могли да решат изцяло или частично да обвържат прилагането на изключението или ограничението с наличието на адекватни лицензии, които обхващат най-малко същите видове използване, както разрешените по силата на изключението. Този механизъм ще даде възможност например да се даде приоритет на лицензиите за материали, предназначени главно за образователния пазар. За да не се допусне правна несигурност или административна тежест за образователните институции в резултат на този механизъм, държавите членки, които възприемат такъв подход, следва да предприемат конкретни мерки, за да гарантират, че лицензионните схеми, които разрешават цифровото използване на произведения или други обекти с цел илюстриране при преподаването, са на разположение без затруднения и че образователните институции знаят за тяхното съществуване.
(17)  В редица държави членки съществуват различни договорености на основата на изключението по Директива 2001/29/ЕО или на лицензионните споразумения за по-нататъшно използване, за да се улесни използването на произведения и други обекти в образованието. Тези договорености в общия случай са изготвени при отчитане на потребностите на образователните институции и на различните образователни степени. При все че е особено важно да бъде хармонизиран обхватът на новото задължително изключение или ограничение по отношение на цифровото използване и трансграничното преподаване, условията за изпълнение може да се различават в отделните държави членки дотолкова, доколкото не накърняват ефективното прилагане на изключението или ограничението или трансграничното използване. Това следва да даде възможност на държавите членки да надграждат над сключените на национално равнище договорености. По-специално държавите членки биха могли да решат изцяло или частично да обвържат прилагането на изключението или ограничението с наличието на адекватни лицензии. Такива лицензии могат да бъдат под формата на колективни лицензионни споразумения, споразумения за разширено колективно лицензиране и лицензии, които се договарят колективно, например „бланкетни лицензии“, с цел да се избегне положение, в което образователните институции са принудени да преговарят поотделно с носителите на права. Тези лицензии следва да бъдат на достъпни цени и да обхващат най-малко същите видове използване, както разрешените по силата на изключението. Този механизъм ще даде възможност например да се даде приоритет на лицензиите за материали, предназначени главно за образователния пазар или за преподаване в образователните институции, както и за музикални партитури. За да не се допусне правна несигурност или административна тежест за образователните институции в резултат на този механизъм, държавите членки, които възприемат такъв подход, следва да предприемат конкретни мерки, за да гарантират, че тези лицензионни схеми, които разрешават цифровото използване на произведения или други обекти с цел илюстриране при преподаването, са на разположение без затруднения и че образователните институции знаят за тяхното съществуване. Държавите членки следва да могат да предвидят системи, които да гарантират, че е налице справедливо обезщетение за носителите на права за различните видове използване, спрямо които са приложими тези изключения или ограничения. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да използват системи, които не създават административна тежест, например системи, които предвиждат еднократни плащания.
Изменение 14
Предложение за директива
Съображение 17 а (ново)
(17a)   За да се гарантира правна сигурност, когато дадена държава членка реши да постави прилагането на изключението в зависимост от наличието на подходящи лицензии, е необходимо да се посочи при какви условия дадена образователна институция може да използва защитени произведения или други обекти в рамките на изключението и обратно – кога следва да се действа съгласно лицензионна схема.
Изменение 15
Предложение за директива
Съображение 18
(18)  Действията по опазването може да изискват възпроизвеждане на произведение или друг обект в сбирката на институция в областта на културното наследство и следователно разрешение от съответните носители на права. Институциите в областта на културното наследство са ангажирани с опазването на техните сбирки за бъдещите поколения. Цифровите технологии предлагат нови начини за опазване на наследството в тези сбирки, но пораждат и нови предизвикателства. С оглед на тези нови предизвикателства е необходимо да се адаптира действащата правна рамка, като се предвиди задължително изключение за правото на възпроизвеждане, което ще позволи тези действия по опазването.
(18)  Действията по опазването на произведение или друг обект в сбирката на институция в областта на културното наследство може да изискват възпроизвеждане и съответно да изискват разрешение от съответните носители на права. Институциите в областта на културното наследство са ангажирани с опазването на своите сбирки за бъдещите поколения. Цифровите технологии предлагат нови начини за опазване на наследството в тези сбирки, но пораждат и нови предизвикателства. С оглед на тези нови предизвикателства е необходимо да се адаптира действащата правна рамка, като се предвиди задължително изключение за правото на възпроизвеждане, което ще позволи на тези институции да извършват действията по опазването.
Изменение 16
Предложение за директива
Съображение 19
(19)  Различните подходи в държавите членки към действията по опазването на институциите в областта на културното наследство затрудняват трансграничното сътрудничество и споделянето на средствата за опазване от институциите в областта на културното наследство на вътрешния пазар, което води до неефективно използване на ресурсите.
(19)  Различните подходи в държавите членки към действията по възпроизвеждане с цел опазване затрудняват трансграничното сътрудничество, споделянето на средствата за опазване и създаването на трансгранични мрежи за опазване между организациите на вътрешния пазар, ангажирани с опазването, което води до неефективно използване на ресурсите. Това може да окаже отрицателно въздействие върху опазването на културното наследство.
Изменение 17
Предложение за директива
Съображение 20
(20)  Поради тази причина от държавите членки следва да се изисква да предвидят заключение, което да позволи на институциите в областта на културното наследство да възпроизвеждат произведения и други обекти за постоянно включване в техните сбирки с оглед на опазването им, например за да се решат въпросите на технологичното остаряване или влошаването на състоянието на първоначалните опори. Подобно изключение следва да даде възможност да се правят копия чрез подходящо средство, инструмент или технология за опазване, в достатъчен брой и на всеки етап от жизнения цикъл на произведението или другия обект, доколкото това е необходимо, за да се създаде копие единствено за целите на опазването.
(20)  Поради тази причина от държавите членки следва да се изисква да предвидят изключение, което да позволи на институциите в областта на културното наследство да възпроизвеждат произведения и други обекти за постоянно включване в техните сбирки с оглед на опазването им, за да се решат въпросите на технологичното остаряване или влошаването на състоянието на първоначалните опори или за да се застраховат произведенията. Подобно изключение следва да даде възможност да се правят копия чрез подходящо средство, инструмент или технология за опазване в какъвто и да е формат и на какъвто и да е носител, в достатъчен брой и на всеки етап от жизнения цикъл на произведението или другия обект и в необходимата степен, за да се създаде копие единствено за целите на опазването. Архивите на научните организации или обществените излъчващи организации следва да се считат за институции в областта на културното наследство и съответно за бенефициери на това изключение. За целите на това изключение държавите членки следва да могат да оставят в сила разпоредбите за третиране на достъпните за обществеността галерии като музеи.
Изменение 18
Предложение за директива
Съображение 21
(21)  По смисъла на настоящата директива произведенията и другите обекти следва да се смятат за постоянно включени в сбирката на институция в областта на културното наследство, когато са собственост или постоянно във владение на институцията в областта на културното наследство, например в резултат на прехвърляне на собствеността или лицензионни споразумения.
(21)  По смисъла на настоящата директива произведенията и другите обекти следва да се считат за постоянно включени в сбирката на институция в областта на културното наследство, когато копията на тези произведения или други обекти са собственост или постоянно във владение на тези организации, например в резултат на прехвърляне на собствеността, лицензионни споразумения, законен депозит или дългосрочен заем. Произведения или други обекти, до които институциите в областта на културното наследство имат временен достъп чрез сървър на трето лице, не се считат за постоянно включени в техните сбирки.
Изменение 19
Предложение за директива
Съображение 21 а (ново)
(21a)  Вследствие на технологичното развитие се появиха услуги на информационното общество, които дават възможност на ползвателите да качват или да предоставят на разположение съдържание под различни форми и за различни цели, например за илюстриране на дадена идея, критика, пародия или пастиш. Това съдържание може да включва кратки откъси от вече съществуващи произведения или други обекти, които ползвателите евентуално са променили, комбинирали или преобразували по друг начин.
Изменение 20
Предложение за директива
Съображение 21 б (ново)
(21б)  Въпреки известно припокриване със съществуващите изключения или ограничения, например по отношение на цитирането и пародията, не всяко съдържание, качено или предоставено на разположение от ползвател, което включва в разумна степен откъси от защитени произведения или други обекти, попада в обхвата на член 5 от Директива 2001/29/ЕО. Подобна ситуация създава правна несигурност и за ползвателите, и за носителите на права. Ето защо е необходимо да се предвиди ново специално изключение, за да се позволи законно използване на откъси от вече съществуващи защитени произведения или други обекти в съдържание, което е качено или предоставено на разположение от ползватели. Когато създадено или предоставено на разположение от ползвател съдържание включва кратко и пропорционално използване на цитат или откъс от защитено произведение или друг закрилян обект със законна цел, това използване следва да бъде защитено чрез изключението, предвидено в настоящата директива. Това изключение следва да се прилага само в някои специфични случаи, които не са в противоречие с обичайното използване на съответното произведение или съответния друг обект и които не накърняват необосновано законните интереси на носителя на права. За да се извърши оценка на това евентуално накърняване, е от съществено значение да се проучат по целесъобразност степента на автентичност на съответното съдържание, дължината/обхватът на използвания цитат или откъс, професионалният характер на съответното съдържание или степента на нанесената икономическа вреда, без да се изключва възможността за законно прилагане на изключението. Това изключение не следва да накърнява неимуществените права на авторите на произведенията или на другите обекти.
Изменение 21
Предложение за директива
Съображение 21 в (ново)
(21в)  Доставчиците на услуги на информационното общество, които попадат в обхвата на член 13 от настоящата директива, не следва да могат да се позовават в своя полза на изключението за използването на откъси от вече съществуващи произведения, предвидено в настоящата директива, във връзка с използването на цитати или откъси от защитени произведения или други обекти в съдържание, качено или предоставено от ползватели в рамките на тези услуги на информационното общество, с цел да намалят обхвата на своите задължения по член 13 от настоящата директива.
Изменение 22
Предложение за директива
Съображение 22
(22)  Институциите в областта на културното наследство следва да се ползват от ясна рамка за цифровизация и разпространение, включително през границите, на произведения или други обекти извън търговско обращение. Конкретните особености на сбирките от произведения извън търговско обращение обаче означават, че може да се окаже много трудно получаването на предварителното съгласие на отделните носители на права. Това може да се дължи например на възрастта на произведенията или другите обекти, на тяхната ограничена търговска стойност или на обстоятелството, че никога не са били предназначени за търговска употреба. Ето защо е необходимо да се предвидят мерки за улесняване на лицензирането на права върху произведения извън търговско обращение, които се намират в сбирките на институции в областта на културното наследство, и по такъв начин да се даде възможност за сключването на споразумения с трансгранично действие на вътрешния пазар.
(22)  Институциите в областта на културното наследство следва да се ползват от ясна рамка за цифровизация и разпространение, включително през границите, на произведения или други обекти извън търговско обращение. Конкретните особености на сбирките от произведения извън търговско обращение обаче означават, че може да се окаже много трудно да се получи предварителното съгласие на отделните носители на права. Това може да се дължи например на възрастта на произведенията или другите обекти, на тяхната ограничена търговска стойност или на обстоятелството, че никога не са били предназначени за търговска употреба или никога не са били в търговско обращение. Ето защо е необходимо да се предвидят мерки за улесняване на използването на произведения извън търговско обращение, които се намират в сбирките на институции в областта на културното наследство, и по такъв начин да се даде възможност за сключването на споразумения с трансгранично действие на вътрешния пазар.
Изменение 23
Предложение за директива
Съображение 22 а (ново)
(22a)  Редица държави членки вече са приели режими за разширено колективно лицензиране, законни мандати или законови презумпции, улесняващи лицензирането на произведения извън търговско обращение. При все това, като се има предвид разнообразието от произведения и други обекти в сбирките на институциите в областта на културното наследство, както и различията между практиките на колективно управление в държавите членки и в секторите на културно производство, възможно е тези мерки и да не предлагат решение във всички случаи, например поради това, че не съществува практика на колективно управление за определен вид произведения или други обекти. Поради това в такива конкретни случаи е необходимо да се даде възможност на институциите в областта на културното наследство да предоставят онлайн достъп до произведения извън търговско обращение от своите постоянни сбирки по силата на изключение от авторското право и сродните му права. Въпреки че е от съществено значение да се хармонизира обхватът на новото задължително изключение, за да се даде възможност за трансгранично използване на произведения извън търговско обращение, държавите членки все пак следва да могат да използват или да продължат да използват споразумения за разширено колективно лицензиране, сключени с институции в областта на културното наследство на национално равнище за категории произведения, постоянно включени в сбирките на тези институции. Липсата на споразумение относно условията на лицензията не следва да се тълкува като липса на решения, основаващи се на принципа на лицензиране. Всяко използване по силата на това изключение следва да подлежи на същите изисквания за неучастие и публично оповестяване, както използването, разрешено чрез лицензионен механизъм. За да се гарантира, че изключението се прилага единствено когато са изпълнени определени условия, и за да се обезпечи правна сигурност, държавите членки следва да определят през подходящи интервали от време, като се консултират с носителите на авторски права, организациите за колективно управление и организациите в областта на културното наследство, секторите и видовете произведения, за които липсват подходящи решения, основаващи се на лицензия, като в такъв случай следва да се прилага изключението.
Изменение 24
Предложение за директива
Съображение 23
(23)  В предвидената от настоящата директива рамка държавите членки следва да могат да проявят гъвкавост в избора на конкретния вид механизъм, който ще даде възможност правата върху произведения извън търговско обращение да обхванат и правата на носителите на права, които не са представени от организацията за колективно управление на правата в съответствие с техните правни традиции, практика или особености. Въпросните механизми могат да включват разширено колективно лицензиране и презумпции за представителство.
(23)  В предвидената от настоящата директива рамка държавите членки следва да могат да проявят гъвкавост в избора на конкретния вид механизъм, който ще даде възможност правата върху произведения извън търговско обращение да обхванат и правата на носителите на права, които не са представени от съответната организация за колективно управление на правата в съответствие с техните правни традиции, практика или особености. Въпросните механизми могат да включват разширено колективно лицензиране и презумпции за представителство.
Изменение 25
Предложение за директива
Съображение 24
(24)  За целите на тези лицензионни механизми е важно да съществува стегната и добре функционираща система за колективно управление. Системата обхваща по-специално правила за добро управление, прозрачност и отчетност, както и редовното, добросъвестно и точно разпределение и изплащане на дължимите суми на отделните носители на права съгласно Директива 2014/26/ЕС. За всички носители на права следва да се предвидят допълнителни подходящи гаранции и те следва да имат възможност да изключат прилагането на подобни механизми за техните произведения или други обекти. Свързаните с тези механизми условия не бива да засягат практическото им значение за институциите в областта на културното наследство.
(24)  За целите на тези лицензионни механизми е важно да съществува стегната и добре функционираща система за колективно управление, която следва да се насърчава от държавите членки. Системата обхваща по-специално правила за добро управление, прозрачност и отчетност, както и редовното, добросъвестно и точно разпределение и изплащане на дължимите суми на отделните носители на права съгласно Директива 2014/26/ЕС. За всички носители на права следва да се предвидят допълнителни подходящи гаранции и те следва да имат възможност да изключат прилагането на подобни лицензионни механизми или на подобни изключения за своите произведения или други обекти. Свързаните с тези механизми условия не бива да засягат практическото им значение за институциите в областта на културното наследство.
Изменение 26
Предложение за директива
Съображение 25
(25)  Като се има предвид разнообразието на произведения и други обекти в сбирките на институциите в областта на културното наследство, важно е въведените с настоящата директива лицензионни механизми да са на разположение и да могат да се използват на практика за различните видове произведения и други обекти, включително фотографии, звукозаписи и аудио-визуални произведения. За да се отразят особеностите на различните категории произведения и други обекти по отношение на начините на публикуване и разпространение и за да се улесни използваемостта на въпросните механизми, може да се наложи държавите членки да въведат конкретни изисквания и процедури във връзка с практическото прилагане на тези лицензионни механизми. Уместно е в този процес държавите членки да се консултират с носителите на права, ползвателите и организациите за колективно управление.
(25)  Като се има предвид разнообразието на произведения и други обекти в сбирките на институциите в областта на културното наследство, важно е въведените с настоящата директива лицензионни механизми да са на разположение и да могат да се използват на практика за различните видове произведения и други обекти, включително фотографии, звукозаписи и аудио-визуални произведения. За да се отразят особеностите на различните категории произведения и други обекти по отношение на начините на публикуване и разпространение и за да се улесни използваемостта на въведените с настоящата директива решения за използването на произведения извън търговско обращение, може да се наложи държавите членки да въведат конкретни изисквания и процедури във връзка с практическото прилагане на тези лицензионни механизми. Уместно е в този процес държавите членки да се консултират с носителите на права, институциите в областта на културното наследство и организациите за колективно управление.
Изменение 27
Предложение за директива
Съображение 26
(26)  В съответствие с нормите на международната вежливост лицензионните механизми за цифровизация и разпространение на произведения извън търговско обращение, предвидени в настоящата директива, не следва да се прилагат за произведения или други обекти, които за пръв път са публикувани или ако няма публикуване, — за пръв път са излъчени в трета държава, а за кинематографските или аудио-визуалните произведения за произведенията на продуцент със седалище или обичайно местопребиваване в трета държава. Освен това тези механизми не следва да се прилагат за произведения или други обекти на граждани на трети държави, освен ако за пръв път са публикувани или ако няма публикуване, — за пръв път са излъчени на територията на държава членка, а за кинематографските или аудио-визуалните произведения за произведенията на продуцент със седалище или обичайно местопребиваване в държава членка.
(26)  В съответствие с нормите на добрите международни отношения лицензионните механизми и изключението за цифровизация и разпространение на произведения извън търговско обращение, предвидени в настоящата директива, не следва да се прилагат за произведения или други обекти, които за пръв път са публикувани или ако няма публикуване за пръв път са излъчени в трета държава, а за кинематографските или аудио-визуалните произведения за произведенията на продуцент със седалище или обичайно местопребиваване в трета държава. Освен това тези механизми не следва да се прилагат за произведения или други обекти на граждани на трети държави, освен ако за пръв път са публикувани или ако няма публикуване за пръв път са излъчени на територията на държава членка, а за кинематографските или аудио-визуалните произведения за произведенията на продуцент със седалище или обичайно местопребиваване в държава членка.
Изменение 28
Предложение за директива
Съображение 27
(27)  Тъй като проектите за масова цифровизация може да изискват значителни инвестиции от институциите в областта на културното наследство, лицензиите, издадени чрез предвидените в настоящата директива механизми, не бива да им попречат да реализират разумни приходи, за да покрият лицензионните разходи и разходите за цифровизация и разпространение на произведенията и другите обекти, предмет на лицензията.
(27)  Тъй като проектите за масова цифровизация може да изискват значителни инвестиции от институциите в областта на културното наследство, лицензиите, издадени чрез предвидените в настоящата директива механизми, не бива да им попречат да покриват лицензионните разходи и разходите за цифровизация и разпространение на произведенията и другите обекти, предмет на лицензията.
Изменение 29
Предложение за директива
Съображение 28
(28)  Необходимо е адекватно разгласяване на информация относно бъдещото и текущото използване на произведенията и другите обекти извън търговско обращение от институциите в областта на културното наследство на основата на предвидените в настоящата директива лицензионни механизми и действащата уредба, която дава възможност на всички носители на права да изключат своите произведения или други обекти от прилагането на лицензиите. Това е особено важно, когато използването се реализира трансгранично на вътрешния пазар. Затова е целесъобразно да се предвиди създаването на единен, общодостъпен онлайн портал, чрез който Съюзът да предоставя тази информация на обществеността в разумен срок преди реализацията на трансграничното използване. По силата на Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета, на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост са възложени някои задачи и дейности, финансирани чрез нейни собствени бюджетни мерки, целящи да улеснят и подкрепят дейността на националните органи, частния сектор и институциите на Съюза в борбата срещу нарушаването на правата върху интелектуална собственост, включително неговото предотвратяване. Поради тази причина е уместно да се разчита на тази служба във връзка със създаването и управлението на европейския портал, който ще предоставя тази информация.
(28)  Необходимо е адекватно разгласяване на информация относно бъдещото и текущото използване на произведенията и другите обекти извън търговско обращение от институциите в областта на културното наследство на основата на предвидените в настоящата директива лицензионни механизми или изключение и действащата уредба, която дава възможност на всички носители на права да изключат своите произведения или други обекти от прилагането на лицензиите или на изключението. Това е особено важно, когато използването се реализира трансгранично на вътрешния пазар. Затова е целесъобразно да се предвиди създаването на единен, общодостъпен онлайн портал, чрез който Съюзът да предоставя тази информация на обществеността в разумен срок преди реализацията на трансграничното използване. По силата на Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост са възложени някои задачи и дейности, финансирани чрез нейни собствени бюджетни мерки, целящи да улеснят и подкрепят дейността на националните органи, частния сектор и институциите на Съюза в борбата срещу нарушаването на правата върху интелектуална собственост, включително неговото предотвратяване. Поради тази причина е уместно да се разчита на тази служба във връзка със създаването и управлението на европейския портал, който ще предоставя тази информация.
Изменение 30
Предложение за директива
Съображение 28 а (ново)
(28a)  За да се гарантира, че лицензионните механизми, предвидени за произведенията извън търговско обращение, са подходящи и функционират правилно, че носителите на права са адекватно защитени съгласно тези механизми, че лицензиите са надлежно разгласени и че е осигурена правна яснота по отношение на представителността на организациите за колективно управление и на категоризацията на произведенията, държавите членки следва да насърчават секторния диалог между заинтересованите страни.
Изменение 31
Предложение за директива
Съображение 30
(30)  За да се улесни лицензирането на правата върху аудио-визуални произведения на платформи за видео по заявка, настоящата директива изисква от държавите членки да създадат механизъм за преговори, който дава възможност на страните, желаещи да сключат споразумение, да разчитат на съдействието на безпристрастен орган. Този орган следва да се среща със страните и да помага в преговорите, като предоставя професионални и външни съвети. На този фон държавите членки следва да вземат решение за условията, при които ще работи механизмът за преговори, включително за графика и продължителността на съдействието при преговорите и поемането на разходите. Държавите членки следва да направят така, че административната и финансовата тежест да останат съразмерни, за да се гарантира ефективността на преговорния форум.
(30)  За да се улесни лицензирането на правата върху аудио-визуални произведения на платформи за видео по заявка, държавите членки следва да създадат механизъм за преговори, управляван от вече съществуващ или новосъздаден национален орган, който да дава възможност на страните, желаещи да сключат споразумение, да разчитат на съдействието на безпристрастен орган. Участието в този механизъм за преговори и последващото сключване на споразумения следва да бъдат на доброволен принцип. Когато в дадени преговори участват страни от различни държави членки, тези страни следва да се споразумеят предварително коя да бъде компетентната държава членка, в случай че решат да прибягнат до механизма за преговори. Този орган следва да се среща със страните и да помага в преговорите, като предоставя професионални, безпристрастни и външни съвети. На този фон държавите членки следва да вземат решение за условията, при които ще работи механизмът за преговори, включително за графика и продължителността на съдействието при преговорите и разпределението на всички евентуални разходи, както и за състава на тези органи. Държавите членки следва да направят така, че административната и финансовата тежест да останат съразмерни, за да се гарантира ефективността на преговорния форум.
Изменение 32
Предложение за директива
Съображение 30 а (ново)
(30a)  Опазването на културното наследство на Съюза е от изключително значение и то следва да се извършва по-активно в името на бъдещите поколения. Това следва да се постигне по-специално чрез опазването на наследството от публикации. За тази цел следва да се създаде законен депозит на Съюза, за да се гарантира, че публикациите, свързани със Съюза, например с правото на Съюза, с историята и процеса на интеграция на Съюза, с политиките на Съюза и демокрацията в Съюза, с институционалните и парламентарните въпроси и с политиката и по този начин интелектуалната история на Съюза и бъдещото му наследство от публикации системно се събират. Това наследство не само следва да се съхрани чрез създаването на архив на Съюза за публикации, посветени на въпросите, свързани със Съюза, но то следва също така да бъде достъпно за гражданите на Съюза и за бъдещите поколения. Библиотеката на Европейския парламент в качеството си на библиотеката на единствената институция на Съюза, която пряко представлява гражданите на Съюза, следва да бъде определена като депозитната библиотека на Съюза. За да не се създава прекомерна тежест за издателите, печатниците и вносителите, единствено електронните публикации, например електронните книги, електронните вестници и електронните списания, следва да се депозират в библиотеката на Европейския парламент. Библиотеката на Европейския съюз следва да предоставя на читателите, под свой контрол, публикации, включени в законния депозит на Съюза в библиотеката на Европейския парламент, за целите на научните изследвания или образованието. Тези публикации не следва да се предоставят на разположение онлайн извън Парламента.
Изменения 33 и 137
Предложение за директива
Съображение 31
(31)  Свободният и плуралистичен периодичен печат играе съществена роля за осигуряване на качеството на журналистиката и на достъпа на гражданите до информация. Той има основен принос за обществените дебати и правилното функциониране на демократичното общество. В прехода от печатни към цифрови издания издателите на публикации в пресата се сблъскват с трудности при лицензирането на онлайн използването на техните публикации и възвръщането на направените от тях инвестиции. При липсата на признат статут на издателите на публикации в пресата като носители на права лицензирането и неговата реализация в цифровата среда често пъти са сложни и неефективни.
(31)  Свободният и плуралистичен периодичен печат играе съществена роля за осигуряване на качеството на журналистиката и на достъпа на гражданите до информация. Той има основен принос за обществените дебати и правилното функциониране на демократичното общество. Нарастващият дисбаланс между мощните платформи и издателите на публикации в пресата, които могат да бъдат и информационни агенции, вече доведе осезаемо до връщане назад на медийния пейзаж на регионално равнище. В прехода от печатни към цифрови издания издателите на публикации в пресата и информационните агенции се сблъскват с трудности при лицензирането на онлайн използването на своите публикации и възвръщането на направените от тях инвестиции. При липсата на признат статут на издателите на публикации в пресата като носители на права лицензирането и неговата реализация в цифровата среда често пъти са сложни и неефективни.
Изменения 34 и 138
Предложение за директива
Съображение 32
(32)  Необходимо е да се признае и допълнително да се поощри организационният и финансов принос на издателите при производството на публикации в пресата, за да се гарантира устойчивостта на издателския отрасъл. Поради това е необходимо на равнището на Съюза да се осигури хармонизирана правна закрила за публикациите в пресата по отношение на цифровото им използване. Въпросната закрила следва ефективно да се гарантира чрез въвеждане в правото на Съюза на сродни на авторското право права по отношение на възпроизвеждането и предоставянето на публично разположение на публикации в пресата при цифровото им използване.
(32)  Необходимо е да се признае и допълнително да се поощри организационният и финансов принос на издателите при производството на публикации в пресата, за да се обезпечи устойчивостта на издателския отрасъл и съответно да се гарантира наличието на надеждна информация. Поради това е необходимо държавите членки да предоставят на равнището на Съюза правна закрила за публикациите в пресата в Съюза по отношение на цифровото им използване. Въпросната закрила следва ефективно да се гарантира чрез въвеждане в правото на Съюза на сродни на авторското право права по отношение на възпроизвеждането и предоставянето на публично разположение на публикации в пресата при цифровото им използване с оглед на получаването на справедливо и пропорционално възнаграждение за подобно използване. Този режим не следва да важи по отношение на използването за лични цели. Освен това включването на публикацията в резултатите в дадена търсачка не следва да се счита за справедливо и пропорционално възнаграждение.
Изменение 139
Предложение за директива
Съображение 33
(33)  По смисъла на настоящата директива е необходимо да се даде определение на понятието „публикация в пресата“ по начин, който обхваща единствено журналистическите публикации, публикувани от доставчик на услуги, които са периодично или редовно обновявани в която и да е медия с цел информиране или развлечение. Тези публикации включват например всекидневните вестници, седмичните или месечните списания с обща или специална насоченост и новинарските сайтове в интернет. Периодичните публикации, които се публикуват за научни или академични цели, като например научните списания, не следва да бъдат обхванати от закрилата на публикациите в пресата по силата на настоящата директива. Въпросната закрила не обхваща действия като създаването на хипервръзки, което не представлява съобщаване на публиката.
(33)  По смисъла на настоящата директива е необходимо да се даде определение на понятието „публикация в пресата“ по начин, който обхваща единствено журналистическите публикации, публикувани от доставчик на услуги, които са периодично или редовно обновявани в която и да е медия с цел информиране или развлечение. Тези публикации включват например всекидневните вестници, седмичните или месечните списания с обща или специална насоченост и новинарските сайтове в интернет. Периодичните публикации, които се публикуват за научни или академични цели, като например научните списания, не следва да бъдат обхванати от закрилата на публикациите в пресата по силата на настоящата директива. Въпросната закрила не обхваща действия като създаването на хипервръзки. Закрилата също така не обхваща фактическата информация, която се съобщава в журналистически статии в публикации в пресата, и поради това не пречи на когото и да е да съобщава такава фактическа информация.
Изменения 36 и 140
Предложение за директива
Съображение 34
(34)  Правата, предоставени на издателите на публикации в пресата по силата на настоящата директива следва да имат същия обхват, както правата за възпроизвеждане и за предоставяне на публично разположение, предвидени в Директива 2001/29/ЕО, доколкото става дума за цифрово използване. Спрямо тях трябва да се прилагат същите разпоредби за изключенията и ограниченията, които са приложими за правата, предвидени в Директива 2001/29/ЕО, включително изключението за цитиране за такива цели като критика или обзор, предвидено в член 5, параграф 3, буква г) от посочената директива.
(34)  Правата, предоставени на издателите на публикации в пресата по силата на настоящата директива, следва да имат същия обхват, както правата за възпроизвеждане и за предоставяне на публично разположение, предвидени в Директива 2001/29/ЕО, доколкото става дума за цифрово използване. Държавите членки следва да могат прилагат спрямо тези права същите разпоредби за изключенията и ограниченията, които са приложими за правата, предвидени в Директива 2001/29/ЕО, включително изключението за цитиране за такива цели като критика или обзор, предвидено в член 5, параграф 3, буква г) от посочената директива.
Изменение 37
Предложение за директива
Съображение 35
(35)  Закрилата, предоставена на издателите на публикации в пресата по силата на настоящата директива, не бива да накърнява правата на авторите и другите носители на права върху произведения и други обекти, включени в тях, включително по отношение на степента, до която авторите и другите носители на права могат да използват своите произведения или други обекти отделно от публикацията в пресата, в която те са включени. Затова издателите на публикации в пресата не бива да имат възможност да се позоват на закрилата, която им е предоставена, срещу авторите и други носители на права. Това не накърнява договорните отношения между издателите на публикации в пресата, от една страна, и авторите и други носители на права, от друга.
(35)  Закрилата, предоставена на издателите на публикации в пресата по силата на настоящата директива, не бива да накърнява правата на авторите и другите носители на права върху произведения и други обекти, включени в тях, включително по отношение на степента, до която авторите и другите носители на права могат да използват своите произведения или други обекти отделно от публикацията в пресата, в която те са включени. Затова издателите на публикации в пресата не бива да имат възможност да се позоват на закрилата, която им е предоставена, срещу авторите и други носители на права. Това не накърнява договорните отношения между издателите на публикации в пресата, от една страна, и авторите и други носители на права, от друга. Независимо от факта, че авторите на произведения, включени в публикация в пресата, получават подходящо възнаграждение за използването на техните произведения въз основа на условията за отстъпване по лицензия на правата върху тяхното произведение на издателя на публикации в пресата, авторите, чието произведение е включено в публикация в пресата, следва да имат право на подходящ дял от новите допълнителни приходи, които издателите на публикации в пресата получават за определени видове вторично използване на техните публикации в пресата от страна на доставчиците на услуги на информационното общество, при спазване на правата, предвидени в член 11, параграф 1 от настоящата директива. Размерът на обезщетението, предоставено на авторите, следва да отчита конкретните стандарти за лицензирането в този сектор във връзка с произведенията, включени в публикация в пресата, които се възприемат като целесъобразни в съответната държава членка,; обезщетението, предоставено на авторите, не следва да накърнява условията за лицензирането, договорени между автора и издателя на публикации в пресата, за използването на статията на автора от издателя на публикации в пресата.
Изменение 38
Предложение за директива
Съображение 36
(36)  Издателите, включително издателите на публикации в пресата, книги или научни издания, често пъти работят на основата на прехвърляне на авторски права чрез договори или по силата на задължителни законови норми. В този контекст издателите правят инвестиция с оглед на използването на произведенията, съдържащи се в техните публикации, и в някои случаи могат да бъдат лишени от приходи, когато тези произведения се използват по силата на изключения или ограничения, като например за копиране за лично ползване и за репрография. В определен брой държави членки обезщетението за използване в рамките на тези изключения се поделя между авторите и издателите. За да се отчете съществуващото положение и да се повиши правната сигурност за всички заинтересовани страни, държавите членки следва да имат право да предвидят, че когато един автор е прехвърлил или отстъпил правата си на издател или по друг начин допринася за публикацията със своите произведения и съществуват системи за обезщетяване за вредите, причинени от изключение или ограничение, издателите са в правото си да претендират за дял от обезщетението, като тежестта за издателя при мотивирането на претенцията не бива да надхвърля изискваната според съществуващата система.
(36)  Издателите, включително издателите на публикации в пресата, книги, научни издания или музикални произведения, работят въз основа на договори с авторите. В този контекст издателите правят инвестиция и придобиват права, в някои области включително права да получат дял от обезщетението в рамките на съвместни организации на автори и издатели за колективно управление, с оглед на използването на произведенията и съответно те могат да се окажат лишени от приходи, когато тези произведения се използват по силата на изключения или ограничения, като например за копиране за лично ползване и за репрография. В голям брой държави членки обезщетението за използване в рамките на тези изключения се поделя между авторите и издателите. За да се отчете съществуващото положение и да се повиши правната сигурност за всички заинтересовани страни, държавите членки следва да могат да предвидят равностойна система за поделяне на обезщетението, ако такава система е функционирала в съответната държава членка преди 12 ноември 2015 г. Условията за поделянето между авторите и издателите на това обезщетение биха могли да се определят във вътрешните правила за разпределението на организацията за колективно управление, която действа едновременно от името на авторите и на издателите, или да се определят от държавите членки със закон или с подзаконов акт в съответствие с равностойната система, която е функционирала в съответната държава членка преди 12 ноември 2015 г. Настоящата разпоредба не накърнява договореностите в държавите членки относно публичните права за отдаване в заем, относно управлението на права, които не се основават на изключения или ограничения във връзка с авторското право, като например схеми за разширено колективно лицензиране, или относно права на възнаграждение въз основа на националното законодателство.
Изменение 39
Предложение за директива
Съображение 36 а (ново)
(36a)   Културните и творческите индустрии играят ключова роля за повторната индустриализация на Европа, стимулират растежа и благодарение на стратегическата си позиция са в състояние да оказват иновативно въздействие върху други промишлени сектори. Освен това културните и творческите индустрии са движеща сила за иновациите и развитието на ИКТ в Европа. Културните и творческите индустрии в Европа осигуряват над 12 милиона работни места на пълно работно време, което се равнява на 7,5% от работната ръка в ЕС, и създават приблизително 509 милиарда евро добавена стойност към БВП (5,3% от общата брутна добавена стойност на ЕС). Културните и творческите индустрии получават основна част от приходите си от защитата на авторското право и сродните му права.
Изменения 40 и 215 rev
Предложение за директива
Съображение 37
(37)  През последните години все повече се усложнява функционирането на пазара за онлайн съдържание. Онлайн услугите, които предоставят достъп до защитено с авторско право съдържание, качено от ползвателите без участието на носителите на права, бележат истински разцвет и се превръщат в основен източник на достъп до съдържание онлайн. Това се отразява на възможностите на носителите на права да определят дали и при какви условия се използват техните произведения и други обекти, както и на възможностите им да получат подходящо възнаграждение в тази връзка.
(37)  През последните години все повече се усложнява функционирането на пазара за онлайн съдържание. Онлайн услугите, които предоставят достъп до защитено с авторско право съдържание, качено от ползвателите без участието на носителите на права, бележат истински разцвет и се превръщат в основен източник на достъп до защитено с авторско право съдържание онлайн. Онлайн услугите са средство за осигуряване на по-широк достъп до културните и творческите произведения и те предлагат богати възможности на културните и творческите индустрии да разработват нови бизнес модели. Въпреки че тези услуги предоставят възможност за многообразие на съдържанието и улесняват достъпа до него, те също така са източник на предизвикателства, когато защитено с авторски права съдържание бъде качено без предварително разрешение от носителите на права. Това ограничава възможностите на носителите на права да определят дали и при какви условия могат да се използват техните произведения и други обекти, както и на възможностите им да получат подходящо възнаграждение в тази връзка, тъй като някои доставчици на услуги за качено от ползвателите съдържание не сключват лицензионни споразумения с обосновката, че те попадат в обхвата на изключението “safe-harbour”, предвидено в Директива 2000/31/ЕО.
Изменение 143
Предложение за директива
Съображение 37 а (ново)
(37а)   Някои услуги на информационното общество са предназначени в рамките на обичайното си ползване да осигуряват достъп на публиката до защитено с авторско право съдържание или друг закрилян обект, качени от техните потребители. Определението за доставчик на услуги за споделяне на онлайн съдържание съгласно настоящата директива обхваща доставчиците на услуги на информационното общество, една от чиито основни цели е да съхраняват значителен обем защитено с авторско право съдържание, качено/предоставено от техните ползватели, да предоставят достъп на публиката до него или да го предават чрез непрекъсната връзка (стрийминг) и които оптимизират съдържанието и насърчават с търговска цел, включително, наред с другото, показването, маркирането, подбора и секвенцирането на качените произведения или други обекти, независимо от използваните за целта средства, и по този начин изпълняват активна роля. Следователно те не могат да се ползват от освобождаването от отговорност, предвидено в член 14 от Директива 2000/31/ЕО. Определението за доставчици на услуги за споделяне на онлайн съдържание съгласно настоящата директива не обхваща микропредприятията и малките предприятия по смисъла на дял I от приложението към Препоръка 2003/361/EО на Комисията, нито доставчиците на услуги, които действат с нетърговска цел, например онлайн енциклопедии, и доставчиците на онлайн услуги, при които съдържанието се качва с разрешението на всички засегнати носители на права, например образователни или научни хранилища. Доставчиците на компютърни услуги „в облак“ за лично ползване, до които публиката няма пряк достъп, платформите за разработване на софтуер с отворен код и онлайн пазарите, чиято основна дейност е онлайн продажба на дребно на физически стоки, не се считат за доставчици на услуги за споделяне на онлайн съдържание по смисъла на настоящата директива.
Изменения 144, 145 и 146
Предложение за директива
Съображение 38
(38)  Когато съхраняват защитени с авторско право произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват на публиката достъп до тях, като по такъв начин излизат извън рамките на обикновеното предоставяне на материална база и съобщаване на публиката, доставчиците на услуги на информационното общество са длъжни да сключват лицензионни споразумения с носителите на права, освен ако те отговарят на условията за освобождаване от отговорност по член 14 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета34.
(38)  Доставчиците на услуги за споделяне на онлайн съдържание извършват съобщаване на публиката и съответно носят отговорност за неговото съдържание и поради това следва да сключват справедливи и целесъобразни лицензионни споразумения с носителите на права. Когато са сключени лицензионни споразумения, те следва да обхващат в същия размер и обхват отговорността на ползвателите и в случаите, в които те действат в нетърговско качество. В съответствие с член 11, параграф 2а отговорността на доставчиците на услуги за споделяне на онлайн съдържание съгласно член 13 не обхваща действия като създаването на хипервръзки по отношение на публикации в пресата. В света на цифровите технологии диалогът между заинтересованите страни е от съществено значение. Те следва да определят най-добрите практики, за да гарантират функционирането на лицензионните споразумения и сътрудничеството между доставчиците на услуги за споделяне на онлайн съдържание и носителите на права. Тези най-добри практики следва да вземат под внимание каква част от съдържанието нарушава авторското право в рамките на услугата.
По отношение на член 14 е необходимо да се провери дали доставчикът на услуги играе активна роля, включително чрез оптимизиране на представянето на качените произведения или обекти или тяхното рекламиране, независимо от естеството на използваните за тази цел средства.
За да се гарантира функционирането на което и да е лицензионно споразумение, доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми защитени с авторско право произведения или други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват на публиката достъп до тях, следва да предприемат подходящи и пропорционални мерки, за да гарантират закрилата на произведенията или другите обекти, като например прилагане на ефективни технологии. Въпросното задължение следва да важи и в случаите, когато доставчиците на услуги на информационното общество отговарят на условията за освобождаване от отговорност по член 14 от Директива 2000/31/ЕО.
_________________
34 Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (OВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1-16).
Изменение 147
Предложение за директива
Съображение 39
(39)  Сътрудничеството между доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми защитени с авторско право произведения или други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват на публиката достъп до тях, и носителите на права има съществено значение за функционирането на технологиите, като например технологиите за разпознаване на съдържание. В такива случаи носителите на права следва да предоставят необходимите данни, така че услугите да могат да идентифицират тяхното съдържание, а услугите да бъдат прозрачни за носителите на права по отношение на използваните технологии, за да може да се прецени доколко са подходящи. По-специално услугите следва да предоставят на носителите на права информация за вида на използваните технологии, начина на тяхното прилагане и успеваемостта им при разпознаването на съдържание на носителите на права. Освен това въпросните технологии следва да дават възможност на носителите на права да получават информация от доставчиците на услуги на информационното общество за използването на тяхно съдържание, което е предмет на споразумение.
(39)  Държавите членки следва да предвидят, че когато носителите на права не желаят да сключват лицензионни споразумения, доставчиците на услуги за споделяне на онлайн съдържание и носителите на права си сътрудничат добросъвестно, за да се гарантира, че техните услуги не предоставят на разположение неразрешени защитени произведения или други обекти. Сътрудничеството между доставчиците на услуги за споделяне на онлайн съдържание и носителите на права не следва да води до предотвратяване на наличието на произведения, които не са в нарушение, или на други защитени обекти, включително на такива, попадащи в обхвата на изключение или ограничение съгласно авторското право.
Изменение 148
Предложение за директива
Съображение 39 а (ново)
(39а)   Държавите членки следва да гарантират, че доставчиците на услуги за споделяне на онлайн съдържание, посочени в параграф 1, въвеждат ефективни и експедитивни механизми за подаване на жалби и защита, които са на разположение на ползвателите, ако посоченото в параграф 2а сътрудничество води до необосновано премахване на тяхното съдържание. Всяка жалба, подадена по реда и при условията на тези механизми, следва да се разглежда без неоправдано забавяне. Носителите на права следва да обосновават надлежно своите решения, за да се избегне произволното отхвърляне на жалби. Освен това съгласно Директива 95/46/ЕО, Директива 2002/58/ЕО и Общия регламент относно защитата на данните сътрудничеството не следва да води до идентифициране на отделни ползватели, нито до обработването на личните данни за тях. Държавите членки следва да гарантират също така, че ползвателите имат достъп до независим орган за решаване на спорове, както и до съд или друг компетентен правораздавателен орган, за да се позовават на приложимостта на изключение или ограничение по отношение на авторското право.
Изменение 149
Предложение за директива
Съображение 39 б (ново)
(39б)   В най-кратък срок след влизането в сила на настоящата директива Комисията и държавите членки следва да организират диалози между заинтересованите страни за хармонизиране и определяне на най-добрите практики. Те следва да издадат насоки, за да се гарантира функционирането на лицензионните споразумения и сътрудничеството между доставчиците на услуги за споделяне на онлайн съдържание и носителите на права във връзка с използването на техните произведения или други обекти по смисъла на настоящата директива. Когато се определят най-добрите практики, следва да се обърне специално внимание на основните права, както и на използването на изключения и ограничения. Специално внимание следва да се обърне и на това да се гарантира недопускане на прекомерна тежест за МСП и избягване на автоматично блокиране на съдържание.
Изменения 44 и 219
Предложение за директива
Съображение 39 в (ново)
(39в)   Държавите членки следва да гарантират наличието на междинен механизъм, даващ възможност на доставчиците на услуги и на носителите на права да постигнат решение по взаимно съгласие на всеки спор във връзка с условията по техните споразумения за сътрудничество. За тази цел държавите членки следва да определят безпристрастен орган, разполагащ с необходимите компетентност и опит, за да съдейства на страните в разрешаването на спора между тях.
Изменение 46
Предложение за директива
Съображение 39 г (ново)
(39г)   По принцип носителите на права следва винаги да получават справедливо и подходящо възнаграждение. Авторите и артистите изпълнители, които са сключили договори с посредници, като например звукозаписни дружества и продуценти, следва да получават справедливо и подходящо възнаграждение от тях въз основа на индивидуални и/или колективни споразумения, споразумения за колективно управление на права или на други правила с подобен ефект, например общи правила за възнагражденията. Това възнаграждение следва да бъде изрично определено в договорите съобразно начина на използване, включително онлайн използване. Държавите членки следва да отчетат особеностите на всеки сектор и следва да имат право да предвидят, че възнаграждението се счита за справедливо и подходящо, ако се определя в съответствие с колективното споразумение или общото споразумение за възнагражденията.
Изменение 47
Предложение за директива
Съображение 40
(40)  Някои носители на права, като например автори и артисти изпълнители, се нуждаят от информация, за да оценят икономическата стойност на техните права, които са хармонизирани съгласно правото на Съюза. Това се отнася най-вече за случаите, когато носителите на права издават лицензия или прехвърлят права в замяна на възнаграждение. Понеже авторите и артистите изпълнители обикновено са в по-слаба договорна позиция, когато издават лицензии или прехвърлят правата си, те се нуждаят от информация, за да определят оставащата икономическа стойност на техните права в сравнение с полученото възнаграждение за лицензирането или прехвърлянето, но често се сблъскват с липса на прозрачност. Поради това споделянето на адекватна информация от техните договорни партньори или техните правоприемници е важно за прозрачността и равновесието в системата, която се прилага във връзка с възнаграждението на авторите и артистите изпълнители.
(40)  Някои носители на права, като например автори и артисти изпълнители, се нуждаят от информация, за да оценят икономическата стойност на техните права, които са хармонизирани съгласно правото на Съюза. Това се отнася най-вече за случаите, когато носителите на права издават лицензия или прехвърлят права в замяна на възнаграждение. Понеже авторите и артистите изпълнители обикновено са в по-слаба договорна позиция, когато издават лицензии или прехвърлят правата си, те се нуждаят от информация, за да определят оставащата икономическа стойност на техните права в сравнение с полученото възнаграждение за лицензирането или прехвърлянето, но често се сблъскват с липса на прозрачност. Поради това споделянето на подробна и относима информация от техните договорни партньори или техните правоприемници е важно за прозрачността и равновесието в системата, която се прилага във връзка с възнаграждението на авторите и артистите изпълнители. Информацията, която авторите и артистите изпълнители имат право да очакват, следва да бъде пропорционална и да обхваща всички режими на използване, реализираните преки и непреки приходи, включително приходите от продажба на сувенирни артикули, както и дължимото възнаграждение. Информацията относно използването следва да посочва също така самоличността на всички вторични лицензополучатели или вторични приобретатели на права. Независимо от това задължението за прозрачност следва да се прилага само в случаите на права, които са релевантни за авторското право.
Изменение 48
Предложение за директива
Съображение 42
(42)  Някои договори за упражняване на права, хармонизирани на равнището на Съюза, са дългосрочни и не предлагат почти никакви възможности на авторите и артистите изпълнители да ги предоговорят с договорните си партньори или техните правоприемници. Поради тази причина, без да се накърнява приложимото право спрямо договорите в държавите членки, следва да се въведе механизъм за коригиране на възнагражденията в случаите, когато първоначално договореното възнаграждение във връзка с лицензия или прехвърляне на права е несъразмерно ниско в сравнение със съответните приходи и ползи от използването на произведението или фиксирането на изпълнението, включително в светлината на гарантираната от настоящата директива прозрачност. Оценката на положението следва да вземе предвид специфичните обстоятелства във всеки отделен случай, както и особеностите и практиките на секторите с различно съдържание. Ако страните не постигнат споразумение за коригиране на възнаграждението, авторът или артистът изпълнител следва да има право да предяви иск пред съд или друг компетентен орган.
(42)  Някои договори за упражняване на права, хармонизирани на равнището на Съюза, са дългосрочни и не предлагат почти никакви възможности на авторите и артистите изпълнители да ги предоговорят с договорните си партньори или техните правоприемници. Поради тази причина, без да се накърнява приложимото право спрямо договорите в държавите членки, следва да се въведе механизъм за коригиране на възнагражденията в случаите, когато първоначално договореното възнаграждение във връзка с лицензия или прехвърляне на права е несъразмерно ниско в сравнение със съответните преки и непреки приходи и ползи от използването на произведението или фиксирането на изпълнението, включително в светлината на гарантираната от настоящата директива прозрачност. Оценката на положението следва да вземат предвид специфичните обстоятелства във всеки отделен случай, особеностите и практиките на секторите с различно съдържание, както и естеството и приносът на автора или артиста изпълнител за произведението. Такова искане за адаптиране на договора би могло да бъде направено и от организацията, представляваща автора или артиста изпълнител, от тяхно име, освен ако искането би навредило на интересите на автора или артиста изпълнител. Ако страните не постигнат споразумение за коригиране на възнаграждението, авторът или артистът изпълнител или определената от тях представляваща ги организация — по искане на автора или артиста изпълнител — следва да имат право да предявят иск пред съд или да подадат жалба пред друг компетентен орган.
Изменение 49
Предложение за директива
Съображение 43
(43)  Авторите и артистите изпълнители често нямат желание да отстояват правата си срещу договорните си партньори по съдебен ред. Затова държавите членки следва да предвидят процедура за алтернативно разрешаване на споровете, в рамките на която да се разглеждат претенциите във връзка със задълженията за прозрачност и механизма за коригиране на договорите.
(43)  Авторите и артистите изпълнители често нямат желание да отстояват правата си срещу договорните си партньори по съдебен ред. Затова държавите членки следва да предвидят процедура за алтернативно разрешаване на споровете, в рамките на която да се разглеждат претенциите във връзка със задълженията за прозрачност и механизма за коригиране на договорите. Представителните организации на авторите и артистите изпълнители, включително организациите за колективно управление на права и синдикалните организации, следва да имат възможност да инициират откриването на такива процедури по искане на авторите и артистите изпълнители. Информацията за това кой е започнал процедурата следва да остане неразкрита.
Изменение 50
Предложение за директива
Съображение 43 а (ново)
(43a)  Авторите и артистите изпълнители очакват техните произведения и изпълнения да бъдат използвани от лицата, на които са отстъпили по лицензия или са прехвърлили своите права. Въпреки това има случаи, в които произведения или изпълнения, правата върху които са били отстъпени по лицензия или прехвърлени, изобщо не се използват. Когато тези права са били прехвърлени като изключителни, авторите и артистите изпълнители не могат да се обърнат към друг партньор, който да използва техните произведения и изпълнения. В такъв случай, след изтичането на разумен срок, авторите и артистите изпълнители следва да имат право да оттеглят правото, което да им позволи да прехвърлят своето право или да го отстъпят по лицензия на друго лице. Оттеглянето следва да бъде възможно и когато приобретателят на правото или лицензополучателят не е изпълнил задължението си за отчетност/прозрачност, предвидено в член 14 от настоящата директива. Оттеглянето следва да се разглежда като възможност само след изчерпването на всички способи за алтернативно решаване на спора, особено когато той се отнася до отчетността. Тъй като използването на произведения може да варира в зависимост от секторите, биха могли да бъдат приети специфични разпоредби на национално равнище, за да се вземат предвид особеностите на секторите — като аудио-визуалния сектор — или на произведенията, както и очакваните периоди на използването, по-специално като се предвидят преклузивни срокове за упражняване на правото на оттегляне. С цел да се предотвратят злоупотреби и да се вземе предвид, че е необходим определен период от време, преди да започне действителното използване на дадено произведение, авторите и артистите изпълнители следва да могат да упражнят правото на оттегляне едва след изтичането на определен срок от сключването на лицензионното споразумение или на споразумението за прехвърляне на правото. Националното законодателство следва да урежда упражняването на правото на оттегляне по отношение на произведения, които включват множество автори или артисти изпълнители, като се отчита относителното значение на индивидуалния принос на всеки от тях.
Изменение 51
Предложение за директива
Съображение 43 б (ново)
(43б)  За да подкрепи ефективното прилагане на съответните разпоредби на настоящата директива в рамките на държавите членки, Комисията, в сътрудничество с държавите членки, следва да насърчава обмена на най-добри практики и да способства диалога на равнището на Съюза.
Изменение 52
Предложение за директива
Съображение 46
(46)  Всяко обработване на лични данни по настоящата директива следва да зачита основните права, включително правото на неприкосновеност на личния и семейния живот и правото на защита на личните данни в съответствие с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и трябва да бъде съобразено с изискванията на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета35 и на Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета36.
(46)  Всяко обработване на лични данни по настоящата директива следва да зачита основните права, включително правото на неприкосновеност на личния и семейния живот и правото на защита на личните данни в съответствие с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и трябва да бъде съобразено с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 и на Директива 2002/58/ЕО. Следва да се спазват разпоредбите на Общия регламент за защитата на данните, включително правото „да бъдеш забравен“.
Изменение 53
Предложение за директива
Съображение 46 а (ново)
(46a)   Важно е да се изтъкне значението на анонимността при боравенето с лични данни за търговски цели. Освен това следва да се насърчава опцията за автоматична настройка за несподеляне на лични данни при използване на интерфейс на онлайн платформа.
Изменения 54 и 238
Предложение за директива
Член 1
Член 1
Член 1
Предмет и приложно поле
Предмет и приложно поле
1.  Настоящата директива определя правила, чиято цел е по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, приложимо за авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като взема предвид по-специално цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание. Тя също така определя правила за изключенията и ограниченията, улесняването на лицензиите, както и правила с цел да се осигури добре функциониращ пазар за използването на произведения и други обекти.
1.  Настоящата директива определя правила, чиято цел е по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, приложимо за авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като взема предвид по-специално цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание. Тя също така определя правила за изключенията и ограниченията, улесняването на лицензиите, както и правила с цел да се осигури добре функциониращ пазар за използването на произведения и други обекти.
2.  С изключение на случаите по член 6, настоящата директива не променя и не засяга по никакъв начин съществуващите правила, съдържащи се в действащите понастоящем в тази област директиви, и по-специално директиви 96/9/EО, 2001/29/EО, 2006/115/EО, 2009/24/EО, 2012/28/EС и 2014/26/EС.
2.  С изключение на случаите по член 6, настоящата директива не променя и не засяга по никакъв начин съществуващите правила, съдържащи се в действащите понастоящем в тази област директиви, и по-специално директиви 96/9/EО, 2000/31/EО, 2001/29/EО, 2006/115/EО, 2009/24/EО, 2012/28/EС и 2014/26/EС.
Изменение 55
Предложение за директива
Член 2 – параграф 1 – точка 1 – уводна част
(1)  „научна организация“ означава университет, научен институт или друга организация, чиято основна цел е да извършва научни изследвания или да извършва научни изследвания и да предоставя образователни услуги:
(1)  „научна организация“ означава университет, включително неговите библиотеки, научен институт или друга организация, чиято основна цел е да извършва научни изследвания или да извършва научни изследвания и да предоставя образователни услуги:
Изменение 57
Предложение за директива
Член 2 – параграф 1 – точка 1 – алинея 2
по такъв начин, че предприятие с решаващо влияние върху организацията да не може да се ползва с привилегирован достъп до създадените от научните изследвания резултати;
по такъв начин, че предприятие със значително влияние върху организацията да не може да се ползва с привилегирован достъп до създадените от научните изследвания резултати;
Изменение 58
Предложение за директива
Член 2 – параграф 1 – точка 2
(2)  „извличане на информация от текст и данни“ означава всеки автоматизиран аналитичен способ, чиято цел е да анализира текст и данни в цифрова форма, за да се създаде информация, като например модели, тенденции и корелативни връзки;
(2)  „извличане на информация от текст и данни“ означава всеки автоматизиран аналитичен способ, с който се анализират произведения и други обекти в цифрова форма, за да се създаде информация, включително, но не само за модели, тенденции и корелативни връзки.
Изменение 59
Предложение за директива
Член 2 – параграф 1 – точка 4
(4)  „публикация в пресата“ означава фиксиране на сбирка от литературни произведения с журналистически характер, което може да включва и други произведения или обекти и представлява обособена единица в периодично или редовно актуализирано издание под общо заглавие, като например вестник или списание с обща или специализирана насоченост, чиято цел е да предоставя информация във връзка с новините или други теми и което се публикува в която и да е медия по инициатива на доставчик на услуги и под неговата редакционна отговорност и под негов контрол.
(4)  „публикация в пресата“ означава фиксиране от страна на издатели или информационни агенции на сбирка от литературни произведения с журналистически характер, което може да включва и други произведения или обекти и представлява обособена единица в периодично или редовно актуализирано издание под общо заглавие, като например вестник или списание с обща или специализирана насоченост, чиято цел е да предоставя информация във връзка с новините или други теми и което се публикува в която и да е медия по инициатива на доставчик на услуги и под неговата редакционна отговорност и под негов контрол. Периодичните публикации, които се публикуват за научни или академични цели, като например научни списания, не се обхващат от настоящото определение;
Изменение 60
Предложение за директива
Член 2 – параграф 1 – точка 4 a (нова)
(4a)  „произведение извън търговско обращение“ означава:
a)  произведение или друг обект, което в своята цялост не е на разположение на публиката в държава членка в обичайните търговски канали;
б)  произведение или друг обект, което никога не е било в търговската мрежа в държава членка, освен ако от обстоятелствата на случая е видно, че неговият автор е възразил срещу осигуряването на публичен достъп до него;
Изменение 150
Предложение за директива
Член 2 – параграф 1 – точка 4б (нова)
(4б)   „доставчик на услуги за споделяне на онлайн съдържание“ означава доставчик на услуга на информационното общество, като една от основните цели на тази услуга е съхраняването на и предоставянето на достъп на публиката до значителен брой защитени с авторско право произведения или други защитени обекти, качени от ползватели на услугата на този доставчик, които процеси се оптимизират посредством услугата и способстват постигането на целите за реализиране на печалба. Микро- и малките предприятия по смисъла на дял І от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията, услугите, предоставяни с нетърговска цел, като онлайн енциклопедии, както и доставчиците на онлайн услуги, при които съдържанието е качено с разрешението на всички съответни носители на права, като например образователни или научни хранилища, не се считат за доставчици на услуги за споделяне на онлайн съдържание по смисъла на настоящата директива. Доставчиците на компютърни услуги „в облак“ за лично ползване, до които публиката няма пряк достъп, платформите за разработване на софтуер с отворен код, както и онлайн пазарите, чиято основна дейност е онлайн продажба на дребно на физически стоки, не се считат за доставчици на услуги за споделяне на онлайн съдържание по смисъла на настоящата директива;
Изменение 62
Предложение за директива
Член 2 – параграф 1 – точка 4 в (нова)
(4в)  „услуга на информационното общество“ означава услуга по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета;
___________
Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).
Изменение 63
Предложение за директива
Член 2 – параграф 1 – точка 4 г (нова)
(4г)  „услуга за автоматизирано съпоставяне на изображения“ означава всяка онлайн услуга, която възпроизвежда или предоставя на разположение на публиката с цел индексиране и съпоставяне на произведения на графиката, изкуството или фотографията, които се събират с автоматизирани средства чрез онлайн услуга на трето лице.
Изменение 64
Предложение за директива
Член 3
Член 3
Член 3
Извличане на информация от текст и данни
Извличане на информация от текст и данни
1.  Държавите членки предвиждат изключение за правата, посочени в член 2 от Директива 2001/29/ЕО, член 5, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО и член 11, параграф 1 от настоящата директива, за възпроизвеждане или изваждане на откъси от научни организации с цел да извлекат информация от текст и данни от произведения или други обекти, до които имат законен достъп за целите на научните изследвания.
1.  Държавите членки предвиждат изключение за правата, посочени в член 2 от Директива 2001/29/ЕО, член 5, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО и член 11, параграф 1 от настоящата директива, по отношение на възпроизвеждане или изваждане на откъси от произведения или други обекти, до които научните организации имат законен достъп, като тези организации извършват възпроизвеждане или изваждане на откъси с цел извличане на информация от текст и данни за целите на научни изследвания.
Държавите членки предвиждат, че учебните заведения и институциите в областта на културното наследство, провеждащи научни изследвания по смисъла на член 2, точка 1, буква а) или буква б) по такъв начин, че никое предприятие, упражняващо решаващо влияние върху такива организации, не може да се ползва на преференциална основа от резултатите от научните изследвания, също могат да се ползват от изключението, предвидено в настоящия член.
1a.  Репродукциите и извадките, създадени за целите на извличането на информация от текст и данни, се съхраняват по сигурен начин, например от доверени органи, определени за тази цел.
2.  Всяка договорна клауза, която противоречи на изключението по параграф 1, не подлежи на изпълнение.
2.  Всяка договорна клауза, която противоречи на изключението по параграф 1, не подлежи на изпълнение.
3.  Носителите на права имат право да прилагат мерки за гарантиране на сигурността и целостта на мрежите и базите данни, където се хостват произведенията или другите обекти. Тези мерки не надхвърлят необходимото за постигането на посочената по-горе цел.
3.  Носителите на права имат право да прилагат мерки за гарантиране на сигурността и целостта на мрежите и базите данни, където се хостват произведенията или другите обекти. Тези мерки не надхвърлят необходимото за постигането на посочената по-горе цел.
4.  Държавите членки насърчават носителите на права и научните организации да определят съгласувани между тях добри практики по отношение на прилагането на мерките, посочени в параграф 3.
4.  Държавите членки могат да предвидят и други изключения по отношение на извличането на информация от текст и данни в съответствие с член 5, параграф 3, буква а) от Директива 2001/29/ЕО.
Изменение 65
Предложение за директива
Член 3 а (нов)
Член 3a
Незадължително изключение или ограничение по отношение на извличането на информация от текст и данни
1.  Без да се засяга член 3 от настоящата директива, държавите членки могат да предвидят изключение от или ограничение на правата, предвидени в член 2 от Директива 2001/29/ЕО, член 5, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО и в член 11, параграф 1 от настоящата директива, по отношение на възпроизвеждането и изваждането на откъси от законно достъпни произведения и други обекти, които са част от процеса на извличане на информация от текст и данни, при условие че използването на произведенията и другите обекти, посочени в настоящия член, не е изрично запазено за носителите на правата върху тях, включително чрез средства за машинно разчитане.
2.  Възпроизвеждането и изваждането на откъси, извършени съгласно параграф 1, не могат да се използват за цели, различни от извличане на информация от текст и данни.
3.  Държавите членки могат да предвидят и други изключения по отношение на извличането на информация от текст и данни в съответствие с член 5, параграф 3, буква а) от Директива 2001/29/ЕО.
Изменение 66
Предложение за директива
Член 4
Член 4
Член 4
Използване на произведения и други обекти в рамките на цифрови и трансгранични преподавателски дейности
Използване на произведения и други обекти в рамките на цифрови и трансгранични преподавателски дейности
1.  Държавите членки предвиждат изключение или ограничение за правата, посочени в членове 2 и 3 от Директива 2001/29/ЕО, член 5, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, член 4, параграф 1 от Директива 2009/24/ЕО и член 11, параграф 1 от настоящата директива, за да позволят цифровото използване на произведенията и другите обекти единствено за целите на илюстрирането при преподаване до степен, която е оправдана от предвиденото нетърговско предназначение, при условие че това използване:
1.  Държавите членки предвиждат изключение или ограничение за правата, посочени в членове 2 и 3 от Директива 2001/29/ЕО, член 5, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, член 4, параграф 1 от Директива 2009/24/ЕО и член 11, параграф 1 от настоящата директива, за да позволят цифровото използване на произведенията и другите обекти единствено за целите на илюстрирането при преподаване до степен, която е оправдана от предвиденото нетърговско предназначение, при условие че това използване:
a)  се осъществява в помещенията на образователна институция или чрез сигурна електронна мрежа, достъпна единствено за учениците или студентите и преподавателите от тази образователна институция;
a)  се осъществява в помещенията на образователна институция или в друго което и да е друго помещение, в което се провежда образователната дейност под отговорността на образователната институция, или чрез сигурна електронна мрежа, достъпна единствено за учениците или студентите и преподавателите от тази образователна институция;
б)  е съпроводено от посочване на източника, включително името на автора, освен ако това се окаже невъзможно.
б)  е съпроводено от посочване на източника, включително името на автора, освен ако това се окаже невъзможно по съображения за практичност.
2.  Държавите членки могат да предвидят, че приетото по параграф 1 изключение не е общоприложимо или не се прилага по отношение на конкретни видове произведения или други обекти, доколкото на пазара лесно могат да се намерят адекватни лицензии за действията, описани в параграф 1.
2.  Държавите членки могат да предвидят, че приетото по параграф 1 изключение не е общоприложимо или не се прилага по отношение на конкретни видове произведения или други обекти, като например материал, предназначен главно за образователния пазар, или музикални партитури, доколкото пазара лесно могат да се намерят адекватни лицензионни споразумения, които разрешават описаните в параграф 1 действия и са съобразени с потребностите и спецификата на образователните институции.
Държавите членки, които се възползват от нормата на първата алинея, предприемат необходимите мерки, за да осигурят наличност и видимост на лицензиите за действията, описани в параграф 1, за образователните институции.
Държавите членки, които се възползват от нормата на първата алинея, предприемат необходимите мерки, за да осигурят наличност и видимост на лицензиите за действията, описани в параграф 1, за образователните институции.
3.  Използването на произведения и други обекти единствено за целите на илюстрирането при преподаване чрез сигурни електронни мрежи в съответствие с разпоредбите на националното законодателство, приети по силата на настоящия член, се смята за реализирано единствено в държавата членка, където е мястото на установяване на образователната институция.
3.  Използването на произведения и други обекти единствено за целите на илюстрирането при преподаване чрез сигурни електронни среди в съответствие с разпоредбите на националното законодателство, приети по силата на настоящия член, се смята за реализирано единствено в държавата членка, където е мястото на установяване на образователната институция.
4.  Държавите членки имат право да предвидят справедливо обезщетение за претърпените от носителите на права вреди поради използването на техни произведения или други обекти по реда на параграф 1.
4.  Държавите членки имат право да предвидят справедливо обезщетение за претърпените от носителите на права вреди поради използването на техни произведения или други обекти по реда на параграф 1.
4a.  Без да се засяга параграф 2, всяка договорна клауза, която противоречи на изключението или ограничението, приети съгласно параграф 1, не подлежи на изпълнение. Държавите членки гарантират, че носителите на права имат право да предоставят безплатни лицензии за описаните в параграф 1 действия, както под формата на общи лицензии, така и на специални лицензии по отношение на конкретни видове произведения или други обекти, по техен избор.
Изменение 67
Предложение за директива
Член 5
Член 5
Член 5
Опазване на културното наследство
Опазване на културното наследство
Държавите членки предвиждат изключение за правата, посочени в член 2 от Директива 2001/29/ЕО, член 5, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2009/24/ЕО и член 11, параграф 1 от настоящата директива, което позволява на институциите в областта на културното наследство да правят копия от произведения или други обекти, постоянно включени в техните сбирки, в произволен формат и на произволен носител, единствено с цел опазване на тези произведения или други обекти и до степента, необходима за опазването им.
1.  Държавите членки предвиждат изключение за правата, посочени в член 2 от Директива 2001/29/ЕО, член 5, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2009/24/ЕО и член 11, параграф 1 от настоящата директива, което позволява на институциите в областта на културното наследство да правят копия от произведения или други обекти, постоянно включени в техните сбирки, в произволен формат и на произволен носител за целите на опазването на тези произведения или други обекти и до степента, необходима за опазването им.
1a.  Държавите членки гарантират, че всеки материал, получен в резултат на действие по възпроизвеждане на материал в публичното пространство, не е обект на авторско право или сродните му права, при условие че това възпроизвеждане е направено достоверно за целите на съхраняването на първоначалния материал.
1б.  Всяка договорна клауза, която противоречи на предвиденото в параграф 1 изключение, не подлежи на изпълнение.
Изменение 68
Предложение за директива
Член 6
Член 6
Член 6
Общи разпоредби
Общи разпоредби
Член 5, параграф 5 и първата, третата и петата алинея на член 6, параграф 4 от Директива 2001/29/ЕО се прилагат за изключенията и ограничението, предвидени в настоящия раздел.
1.  Достъпът до съдържание, обхванато от изключението, предвидено в настоящата директива, не предоставя на ползвателите никакво право да го използват въз основа на друго изключение.
2.   Член 5, параграф 5 и член 6, параграф 4, първа, трета, четвърта и пета алинея от Директива 2001/29/ЕО се прилагат за изключенията и ограничението, предвидени в настоящия раздел.
Изменение 69
Предложение за директива
Член 7
Член 7
Член 7
Използване на произведения извън търговско обращение от институции в областта на културното наследство
Използване на произведения извън търговско обращение от институции в областта на културното наследство
1.  Държавите членки предвиждат, че когато организация за колективно управление от името на своите членове сключва неизключителна лицензия за нетърговски цели с институция в областта на културното наследство за цифровизация, разпространение, съобщаване на публиката или предоставяне на разположение на произведения или други обекти извън търговско обращение, постоянно включени в сбирките на институцията, въпросната неизключителна лицензия може да се разшири или да се смята за приложима спрямо носителите на права от същата категория, към която принадлежат обхванатите от лицензията, които не са представлявани от организацията за колективно управление, при условие че:
1.  Държавите членки предвиждат, че когато организация за колективно управление от името на своите членове сключва неизключителна лицензия за нетърговски цели с институция в областта на културното наследство за цифровизация, разпространение, съобщаване на публиката или предоставяне на разположение на произведения или други обекти извън търговско обращение, постоянно включени в сбирките на институцията, въпросната неизключителна лицензия може да се разшири или да се смята за приложима спрямо носителите на права от същата категория, към която принадлежат обхванатите от лицензията, които не са представлявани от организацията за колективно управление, при условие че:
a)  организацията за колективно управление по силата на дадения ѝ мандат от носителите на права е широко представителна за носителите на права в категорията произведения или други обекти и за правата, които са предмет на лицензията;
a)  организацията за колективно управление по силата на дадения ѝ мандат от носителите на права е широко представителна за носителите на права в категорията произведения или други обекти и за правата, които са предмет на лицензията;
б)  равнопоставеността на всички носители на права е гарантирана по отношение на лицензионните условия;
б)  равнопоставеността на всички носители на права е гарантирана по отношение на лицензионните условия;
в)  всички носители на права могат по всяко време да възразят срещу това техните произведения или други обекти да се смятат за произведения или обекти извън търговско обращение и да изключат прилагането на лицензията за техните произведения или други обекти.
в)  всички носители на права могат по всяко време да възразят срещу това техните произведения или други обекти да се смятат за произведения или обекти извън търговско обращение и да изключат прилагането на лицензията за техните произведения или други обекти.
1a.  Държавите членки предвиждат изключение или ограничение по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3 от Директива 2001/29/ЕО, член 5, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, член 4, параграф 1 от Директива 2009/24/ЕО и в член 11, параграф 1 от настоящата директива, с което се разрешава на институциите в областта на културното наследство да предоставят онлайн копия на произведения извън търговско обращение, които трайно се намират в техните онлайн сбирки, при условие че:
a)  е посочено името на автора или на всеки друг установим носител на права, освен когато това се окаже невъзможно;
б)  всички носители на права могат по всяко време да възразят срещу определянето на техните произведения или други обекти за намиращи се извън търговско обращение и да изключат прилагането на изключението по отношение на техните произведения или други обекти.
1б.  Държавите членки могат да предвидят, че приетото съгласно параграф 1а изключение не е приложимо в сектори или по отношение на видове произведения, за които има налични подходящи решения, основани на лицензиране, включително, но не само решенията, предвидени в параграф 1. Държавите членки, като се консултират с авторите, другите носители на права, организациите за колективно управление и институциите в областта на културното наследство, установяват наличността на решения, основани на разширено колективно лицензиране по отношение на конкретни сектори или видове произведения.
2.  Смята се, че едно произведение или друг обект е извън търговско обращение, когато произведението или обектът в своята цялост, във всички свои преводи, версии и прояви, не е на разположение на публиката чрез обичайните търговски канали и не може разумно да се очаква, че ще бъде на разположение по този начин.
2.  Държавите членки могат да предвидят краен срок за установяване на обстоятелството дали произведение, което вече е било предмет на търговия, се счита за намиращо се извън търговско обращение.
Държавите членки, като се консултират с носителите на права, организациите за колективно управление и институциите в областта на културното наследство, гарантират, че критериите, които се прилагат, за да се определи дали техните произведения и други обекти могат да бъдат лицензирани в съответствие с параграф 1, не надхвърлят необходимото и разумното и не изключват възможността да се определи статут извън търговско обращение на сбирка в нейната цялост, когато е разумно да се предположи, че всички произведения или други обекти в сбирката са извън търговско обращение.
Държавите членки, като се консултират с носителите на права, организациите за колективно управление и институциите в областта на културното наследство, гарантират, че критериите, които се прилагат, за да се определи дали техните произведения и други обекти могат да бъдат лицензирани в съответствие с параграф 1 или използвани в съответствие с параграф 1а, не надхвърлят необходимото и разумното и не изключват възможността да се определи статут извън търговско обращение на сбирка в нейната цялост, когато е разумно да се предположи, че всички произведения или други обекти в сбирката са извън търговско обращение.
3.  Държавите членки предвиждат предприемането на подходящи мерки за публично оповестяване на:
3.  Държавите членки предвиждат предприемането на подходящи мерки за публично оповестяване на:
a)  обявяването на произведения или други обекти за произведения или обекти извън търговско обращение;
a)  обявяването на произведения или други обекти за произведения или обекти извън търговско обращение;
б)  лицензията, и по-специално нейната приложимост спрямо непредставените носители на права;
б)  всяка лицензия, и по-специално нейната приложимост спрямо непредставените носители на права;
в)  възможността носителите на права да направят възражение, посочена в буква параграф 1, буква в);
в)  възможността носителите на права да направят възражение, посочена в параграф 1, буква в) или в параграф 1а, буква б);
включително в рамките на разумен срок преди произведенията или другите обекти да бъдат цифровизирани, разпространени, съобщени на публиката или предоставени на разположение.
включително в рамките на срок от най-малко шест месеца, преди произведенията или другите обекти да бъдат цифровизирани, разпространени, съобщени на публиката или предоставени на разположение.
4.  Държавите членки гарантират, че лицензиите, посочени в параграф 1, се търсят от организация за колективно управление, която е представителна за държавата членка, в която:
4.  Държавите членки гарантират, че лицензиите, посочени в параграф 1, се търсят от организация за колективно управление, която е представителна за държавата членка, в която:
a)  произведенията или фонограмите са публикувани за пръв път или — ако няма публикуване, — са излъчени за пръв път, с изключение на кинематографските и аудио-визуалните произведения;
a)  произведенията или фонограмите са публикувани за пръв път или — ако няма публикуване, — са излъчени за пръв път, с изключение на кинематографските и аудио-визуалните произведения;
б)  продуцентите на произведенията имат седалище или обичайно местопребиваване — за кинематографските и аудио-визуалните произведения, или
б)  продуцентите на произведенията имат седалище или обичайно местопребиваване — за кинематографските и аудио-визуалните произведения, или
в)  институцията в областта на културното наследство има седалище — когато не може да се установи след полагането на разумни усилия коя е държавата членка или третата държава съгласно букви а) и б).
в)  институцията в областта на културното наследство има седалище — когато не може да се установи след полагането на разумни усилия коя е държавата членка или третата държава съгласно букви а) и б).
5.  Параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат за произведения или други обекти на граждани на трети държави, с изключение на случаите, в които са приложими букви а) и б) от параграф 4.
5.  Параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат за произведения или други обекти на граждани на трети държави, с изключение на случаите, в които са приложими букви а) и б) от параграф 4.
Изменение 70
Предложение за директива
Член 8
Член 8
Член 8
Трансгранично използване
Трансгранично използване
1.  Произведенията или другите обекти, обхванати от лицензия, издадена в съответствие с член 7, могат да се използват от институцията в областта на културното наследство във всички държави членки при спазване на условията на лицензията.
1.  Произведенията или другите обекти извън търговско обращение, обхванати от лицензия, издадена в съответствие с член 7, могат да се използват от институцията в областта на културното наследство във всички държави членки в съответствие с посочения член.
2.  Държавите членки гарантират, че информацията, която позволява да бъдат идентифицирани произведенията или другите обекти, обхванати от лицензия, издадена в съответствие с член 7, и информацията относно възможността носителите на права да направят възражение съгласно член 7, параграф 1, буква в) са публично достъпни в единен онлайн портал в продължение на най-малко шест месеца преди произведенията или другите обекти да бъдат цифровизирани, разпространени, съобщени на публиката или предоставени на разположение в други държави членки извън държавата членка, в която е издадена лицензията, и за целия срок на лицензията.
2.  Държавите членки гарантират, че информацията, която позволява да бъдат идентифицирани произведенията или другите обекти, обхванати от член 7, и информацията относно възможността носителите на права да направят възражение съгласно член 7, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1а, буква б), са постоянно, лесно и ефективно достъпни в публичен единен онлайн портал в продължение на най-малко шест месеца преди произведенията или другите обекти да бъдат цифровизирани, разпространени, съобщени на публиката или предоставени на разположение в други държави членки извън държавата членка, в която е издадена лицензията, или — в случаите, обхванати от член 7, параграф 1а — в държавата членка на установяване на институцията в областта на културното наследство, и за целия срок на лицензията.
3.  Порталът по параграф 2 се създава и управлява от Службата на Европейския съюз за интелектуалната собственост в съответствие с Регламент (ЕС) № 386/2012.
3.  Порталът по параграф 2 се създава и управлява от Службата на Европейския съюз за интелектуалната собственост в съответствие с Регламент (ЕС) № 386/2012.
Изменение 71
Предложение за директива
Член 9 – параграф 1
Държавите членки осигуряват редовен диалог между представителните организации на ползвателите и носителите на права и всички други организации на заинтересовани страни с цел, въз основа на специфичен за всеки отделен сектор подход, да се утвърди значението и ползата от лицензионните механизми по член 7, параграф 1, да се осигури ефикасността на гаранциите за носителите на права по настоящата глава, особено по отношение на мерките за придаване на публичност, и когато е приложимо, да се подпомогне определянето на критериите по член 7, параграф 2, втора алинея.
Държавите членки осигуряват редовен диалог между представителните организации на ползвателите и носителите на права и всички други организации на заинтересовани страни с цел, въз основа на специфичен за всеки отделен сектор подход, да се утвърди значението на и ползата от лицензионните механизми по член 7, параграф 1 и изключението, посочено в член 7, параграф 1а, да се осигури ефикасността на гаранциите за носителите на права по настоящата глава, особено по отношение на мерките за придаване на публичност, и когато е приложимо, да се подпомогне определянето на критериите по член 7, параграф 2, втора алинея.
Изменение 72
Предложение за директива
Член 10
Член 10
Член 10
Механизъм за преговори
Механизъм за преговори
Държавите членки гарантират, че когато се сблъскват с трудности при лицензирането на права, страните, които желаят да сключат споразумение във връзка с предоставянето на разположение на аудио-визуални произведения на платформи за видео по заявка, могат да разчитат на съдействието на безпристрастен орган със съответния опит. Този орган подпомага преговорите и оказва съдействие при постигането на споразумение.
Държавите членки гарантират, че когато срещат трудности при лицензирането на аудио-визуални права, страните, които желаят да сключат споразумение във връзка с предоставянето на разположение на аудио-визуални произведения на платформи за видео по заявка, могат да разчитат на съдействието на безпристрастен орган със съответния опит. Безпристрастният орган, създаден или определен от държавата членка за целите на настоящия член, подпомага страните при преговорите и им оказва съдействие за постигането на споразумение.
Не по-късно от [датата, посочена в член 21, параграф 1] държавите членки информират Комисията за органа, посочен в параграф 1.
Не по-късно от [датата, посочена в член 21, параграф 1] държавите членки информират Комисията за органа, който са създали или определили съгласно първа алинея.
С цел насърчаване на наличността на аудиовизуални произведения на платформите за видео по заявка, държавите членки създават благоприятни условия за диалог между представителните организации на авторите, продуцентите, платформите за видео по заявка и други заинтересовани страни.
Изменение 73
Предложение за директива
Дял III – Глава 2 a (нова) – Член 10 a (нов)
ГЛАВА 2а
Достъп до публикации на Съюза
Член 10 a
Законно депозиране в полза на Съюза
1.  Всяка електронна публикация по въпроси, свързани със Съюза, например с правото на Съюза, историята и интеграцията на Съюза, политиката на Съюза и демокрацията, институционалните и парламентарните въпроси в Съюза, както и неговите политики, която е предоставена на разположение на публиката в Съюза, подлежи на законно депозиране в полза на Съюза.
2.  Библиотеката на Европейския парламент има право да получи едно безплатно копие от всяка публикация, посочена в параграф 1.
3.  Задължението, установено в параграф 1, се прилага по отношение на издателите, печатниците и вносителите на публикации за произведенията, които те публикуват, отпечатват или внасят в Съюза.
4.  От деня на доставката им в библиотеката на Европейския парламент публикациите, посочени в параграф 1, стават част от нейната постоянна сбирка. Те се предоставят на разположение на ползвателите в помещенията на библиотеката на Европейския парламент изключително за целите на научни изследвания или образователни дейности, извършвани от акредитирани научни изследователи и под контрола на библиотеката на Европейския парламент.
5.  Комисията приема актове, с които уточнява реда и условията за доставка в библиотеката на Европейския парламент на публикациите, посочени в параграф 1.
Изменения 151, 152, 153, 154 и 155
Предложение за директива
Член 11
Член 11
Член 11
Закрила на публикациите в пресата при цифрово използване
Закрила на публикациите в пресата при цифрово използване
1.  Държавите членки предоставят на издателите на публикации в пресата правата, предвидени в член 2 и в член 3, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО, при цифровото използване на техните публикации в пресата.
1.  Държавите членки предоставят на издателите на публикации в пресата правата, предвидени в член 2 и в член 3, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО, така че те да могат да получат справедливо и подходящо възнаграждение за цифровото използване на техните публикации в пресата от страна на доставчиците на услуги на информационното общество.
1а.   Правата, посочени в параграф 1, не възпрепятстват законното използване за лични и за нетърговски цели на публикации в пресата от страна на индивидуални ползватели.
2.  Правата по параграф 1 оставят непроменени и по никакъв начин не засягат правата, предвидени в правото на Съюза за авторите и другите носители на права, по отношение на произведенията и другите обекти, включени в публикация в пресата. Не се допуска противопоставяне на тези права срещу въпросните автори и други носители на права, и по-специално те не могат да лишават авторите и другите носители на права от правото да използват своите произведения и други обекти отделно от публикацията в пресата, в която са включени.
2.  Правата по параграф 1 оставят непроменени и по никакъв начин не засягат правата, предвидени в правото на Съюза за авторите и другите носители на права, по отношение на произведенията и другите обекти, включени в публикация в пресата. Не се допуска противопоставяне на тези права срещу въпросните автори и други носители на права, и по-специално те не могат да лишават авторите и другите носители на права от правото да използват своите произведения и други обекти отделно от публикацията в пресата, в която са включени.
2a.   Правата, посочени в параграф 1, не обхващат обикновени хипервръзки, придружени от отделни думи..
3.  Членове 5—8 от Директива 2001/29/ЕО и Директива 2012/28/ЕС се прилагат mutatis mutandis по отношение на правата, посочени в параграф 1.
3.  Членове 5—8 от Директива 2001/29/ЕО и Директива 2012/28/ЕС се прилагат mutatis mutandis по отношение на правата, посочени в параграф 1.
4.  Посочените в параграф 1 права се погасяват 20 години след публикуването на публикацията в пресата. Този срок започва да тече от първо число на месец януари на годината след датата на публикуване.
4.  Посочените в параграф 1 права се погасяват 5 години след публикуването на публикацията в пресата. Този срок започва да тече от първо число на месец януари на годината след датата на публикуване. Правото, посочено в параграф 1, не се прилага с обратно действие.
4a.   Държавите членки гарантират, че авторите получават подходящ дял от допълнителните приходи, които издателите на публикации в пресата получават за използването на публикация в пресата от доставчиците на услуги на информационното общество.
Изменение 75
Предложение за директива
Член 12
Член 12
Член 12
Претенции за справедливо обезщетение
Претенции за справедливо обезщетение
Държавите членки могат да предвидят, че когато един автор прехвърля или отстъпва свое право на издател, прехвърлянето или лицензията представляват достатъчно правно основание за издателя да претендира дял от обезщетението за действителното използване на произведението по силата на изключение или ограничение за прехвърленото или отстъпеното право.
Държавите членки, в които действа система за разпределяне на обезщетенията между авторите и издателите при прилагането на изключения и ограничения, могат да предвидят, че когато един автор прехвърля или отстъпва свое право на издател, прехвърлянето или лицензията представляват достатъчно правно основание за издателя да претендира дял от обезщетението за действителното използване на произведението по силата на изключение или ограничение за прехвърленото или отстъпеното право, при условие че в тези държави членки преди 12 ноември 2015 г. е била в сила еквивалентна система за разпределяне на обезщетенията.
Първа алинея не засяга правната уредба в държавите членки по отношение на публичните права за отдаване в заем, управлението на права, които не се основават на изключения или ограничения по отношение на авторското право, като например разширени схеми за колективно лицензиране, или по отношение на правото на възнаграждение въз основа на националното право.
Изменение 76
Предложение за директива
Дял IV – Глава 1 a (нова) – Член 12 a (нов)
ГЛАВА 1а
Закрила на организаторите на спортни събития
Член 12 a
Закрила на организаторите на спортни събития
Държавите членки предоставят на организаторите на спортни събития правата, предвидени в член 2 и член 3, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО и в член 7 от Директива 2006/115/ЕО.
Изменения 156, 157, 158, 159, 160 и 161
Предложение за директива
Член 13
Член 13
Член 13
Използване на защитено съдържание от доставчици на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват достъп до тях
Използване на защитено съдържание от доставчици на услуги за споделяне на онлайн съдържание, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват достъп до тях
1.  Доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват на публиката достъп до тях, предприемат в сътрудничество с носителите на права мерки за гарантиране на действието на споразуменията, сключени с носителите на права за използване на техни произведения или други обекти или за недопускане в техните услуги да се предлагат произведения или други обекти, идентифицирани от носителите на права в сътрудничество с доставчиците на услуги. Тези мерки, като например използването на ефективни технологии за разпознаване на съдържание, трябва да са подходящи и съразмерни. Доставчиците на услуги предоставят на носителите на права адекватна информация за функционирането и прилагането на мерките, както и при необходимост адекватно отчитане на разпознаването и използването на произведения и други обекти.
1.  Без да се засяга член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/29/ЕО, доставчиците на услуги за споделяне на онлайн съдържание извършват действие на съобщаване на публиката. Следователно те следва да сключват справедливи и подходящи лицензионни споразумения с носителите на права.
2.  Държавите членки гарантират, че доставчиците на услуги по параграф 1 въвеждат механизми за подаване на жалби и защита, които са на разположение на ползвателите при възникване на спорове относно прилагането на мерките, посочени в параграф 1.
2.  Лицензионните споразумения, сключени от доставчиците на услуги за споделяне на онлайн съдържание с носителите на права за извършването на действия на съобщаване, посочени в параграф 1, обхващат отговорността за произведения, качени от ползвателите на такива услуги за споделяне на онлайн съдържание в съответствие с условията, посочени в лицензионното споразумение, при условие че такива ползватели не действат с търговска цел.
2a.   Държавите членки предвиждат, че когато носителите на права не желаят да сключват лицензионни споразумения, доставчиците на услуги за споделяне на онлайн съдържание и носителите на права си сътрудничат добросъвестно, за да гарантират, че техните услуги не предоставят на разположение неразрешени защитени произведения или други обекти. Сътрудничеството между доставчиците на услуги за споделяне на онлайн съдържание и носителите на права не води до предотвратяване на наличието на произведения, които не са в нарушение, или на други защитени обекти, включително на такива, попадащи в обхвата на изключение или ограничение съгласно авторското право.
2б.   Държавите членки гарантират, че доставчиците на услуги за споделяне на онлайн съдържание, посочени в параграф 1, въвеждат ефективни и експедитивни механизми за подаване на жалби и защита, които са на разположение на ползвателите, ако посоченото в параграф 2а сътрудничество води до необосновано премахване на тяхното съдържание. Всяка жалба, подадена по реда и при условията на тези механизми, се разглежда без неоправдано забавяне и подлежи на преглед, извършван от човек. Носителите на права обосновават надлежно своите решения, за да се избегне произволното отхвърляне на жалби. Освен това съгласно Директива 95/46/ЕО, Директива 2002/58/ЕО и Общия регламент относно защитата на данните сътрудничеството не води до идентифициране на отделни ползватели, нито до обработването на личните им данни. Държавите членки гарантират също така, че ползвателите имат достъп до независим орган за решаване на спорове, както и до съд или друг компетентен правораздавателен орган, за да се позоват на приложимостта на изключение или ограничение по отношение на авторското право.
3.  Държавите членки улесняват, когато е целесъобразно, сътрудничеството между доставчиците на услуги на информационното общество и носителите на права чрез диалози със заинтересованите страни за определяне на добрите практики, като например подходящи и съразмерни технологии за разпознаване на съдържание, като се отчитат между другото естеството на услугите, наличността на технологии и тяхната ефективност в светлината на технологичното развитие.
3.  От [дата на влизане в сила на настоящата директива] Комисията и държавите членки организират диалози между заинтересованите страни за хармонизиране и определяне на най-добрите практики и издават насоки, за да се гарантира функционирането на лицензионните споразумения и относно сътрудничеството между доставчиците на услуги за споделяне на онлайн съдържание и носителите на права за използването на техните произведения или други обекти по смисъла на настоящата директива. При определянето на най-добрите практики се взимат изрично под внимание основните права, използването на изключения и ограничения, както и гарантирането, че тежестта върху МСП остава подходяща и че се избягва автоматизираното блокиране на съдържание.
Изменения 78 и 252
Предложение за директива
Член 13 а (нов)
Член 13а
Държавите членки предвиждат, че по отношение на споровете между правоприемниците и доставчиците на услуги на информационното общество относно прилагането на член 13, параграф 1 може да се прилага система за алтернативно разрешаване на спорове.
Държавите членки създават или определят безпристрастен орган, разполагащ с необходимия опит, с цел подпомагане на страните при разрешаването на техния спор в рамките на тази система.
Не по-късно от (датата, посочена в член 21, параграф 1) държавите членки информират Комисията за създаването на този орган.
Изменение 79
Предложение за директива
Член 13 б (нов)
Член 13б
Използване на защитено съдържание чрез услуги на информационното общество, предоставящи автоматизирано съпоставяне на изображения
Държавите членки гарантират, че доставчиците на услуги на информационното общество, които автоматично възпроизвеждат или съпоставят значителни обеми визуални произведения, защитени с авторско право, и ги предоставят на публиката за целите на индексиране и съпоставяне, сключват справедливи и балансирани лицензионни споразумения с всички носители на права, които желаят това, за да се гарантира справедливото им възнаграждение. Въпросите във връзка с това възнаграждение могат да се управляват от организацията за колективно управление, представляваща съответните носители на права.
Изменение 80
Предложение за директива
Глава 3 – Член -14 (нов)
Член -14
Принцип на справедливо и пропорционално възнаграждение
1.  Държавите членки гарантират, че авторите и артистите изпълнители получават справедливо и пропорционално възнаграждение за използването на техните произведения и други обекти, включително за използването им в онлайн среда. Това може да се постигне за всеки отделен сектор чрез комбинация от споразумения, включително колективни споразумения и законоустановени механизми за възнаграждение.
2.  Параграф 1 не се прилага, когато авторът или артистът изпълнител отстъпва безплатно неизключително право за използване на неговото произведение в полза на всички ползватели.
3.  Държавите членки вземат предвид особеностите на всеки сектор, когато насърчават пропорционалното възнаграждение за правата, отстъпени от авторите и артистите изпълнители.
4.  Възнаграждението за всеки от начините на използване се определя с договори .
Изменение 81
Предложение за директива
Член 14
Член 14
Член 14
Задължение за прозрачност
Задължение за прозрачност
1.  Държавите членки гарантират, че авторите и артистите изпълнители получават редовно и с оглед на особеностите на всеки сектор своевременна, адекватна и достатъчна информация за използването на техните произведения и изпълнения от лицата, на които са отстъпили по лицензия или прехвърлили своите права, особено по отношение на начините на използване, реализираните приходи и дължимото възнаграждение.
1.  Държавите членки гарантират, че авторите и артистите изпълнители получават редовно, най-малко веднъж годишно и с оглед на особеностите на всеки сектор и на относителното значение на индивидуалния принос на всеки от тях своевременно точна, относима и подробна и информация за използването на техните произведения и изпълнения от лицата, на които са отстъпили по лицензия или прехвърлили своите права, особено по отношение на начините на използване, реализираните преки и непреки приходи и дължимото възнаграждение.
1a.  Държавите членки гарантират, че когато лицензополучателят или приобретателят на правата на авторите и артистите изпълнители впоследствие отстъпят по лиценз тези права на друго лице, това лице предоставя на лицензополучателя или на приобретателя цялата информация, посочена в параграф 1.
Главният лицензополучател или приобретател предава цялата информация, посочена в първа алинея, на автора или артиста изпълнител. Тази информация остава непроменена, освен в случаите на чувствителна в търговско отношение информация съгласно правото на Съюза или националното право, по отношение на която, без да се засягат членове 15 и 16а, може да бъде сключено споразумение за неразкриване на същата, с цел запазване на лоялната конкуренция. Когато основният лицензополучател или приобретател не предостави своевременно информацията, посочена в настоящата алинея, авторът или артистът изпълнител има право да изиска тази информация директно от вторичния лицензополучател.
2.  Задължението по параграф 1 трябва да е съразмерно и ефективно и да гарантира подходяща степен на прозрачност във всеки сектор. При все това, в случаите, в които произтичащата от задължението административна тежест би била несъразмерна с оглед на получените от използването на произведението или изпълнението приходи, държавите членки могат да адаптират задължението по параграф 1, при условие че задължението запази своята ефективност и гарантира подходяща степен на прозрачност.
2.  Задължението по параграф 1 трябва да е съразмерно и ефективно и да гарантира висока степен на прозрачност във всеки сектор. При все това, в случаите, в които произтичащата от задължението административна тежест би била несъразмерна с оглед на получените от използването на произведението или изпълнението приходи, държавите членки могат да адаптират задължението по параграф 1, при условие че задължението запази своята ефективност и гарантира висока степен на прозрачност.
3.  Държавите членки могат да решат, че задължението по параграф 1 не се прилага, когато приносът на автора или артиста изпълнител е незначителен спрямо цялостното произведение или изпълнение.
4.  Параграф 1 не се прилага за субекти, които имат задължения за прозрачност в съответствие с Директива 2014/26/ЕС.
4.  Параграф 1 не се прилага по отношение на субекти, които имат задължения за прозрачност в съответствие с Директива 2014/26/ЕС или по отношение на колективни споразумения, когато тези задължения или споразумения предвиждат изисквания за прозрачност, съпоставими с посочените в параграф 2.
Изменение 82
Предложение за директива
Член 15 – параграф 1
Държавите членки гарантират, че авторите и артистите изпълнители имат право да поискат подходящо допълнително възнаграждение от страната, с която са сключили договор за упражняване на права, когато първоначално договореното възнаграждение е несъразмерно ниско в сравнение с последващите приходи и ползи от използването на произведенията или изпълненията.
Държавите членки гарантират, че при липсата на колективни споразумения, предвиждащи съпоставим механизъм, авторите и артистите изпълнители или тяхна представителна организация, действащи от тяхно име, имат право да предявят претенция за подходящо и справедливо допълнително възнаграждение от страната, с която са сключили договор за упражняване на права, когато първоначално договореното възнаграждение е несъразмерно ниско в сравнение с последващите преки и непреки приходи и ползи от използването на произведенията или изпълненията.
Изменение 83
Предложение за директива
Член 16 – параграф 1
Държавите членки предвиждат, че споровете относно задължението за прозрачност по член 14 и механизма за адаптиране на договорите по член 15 могат да се отнесат за разрешаване чрез доброволна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове.
Държавите членки предвиждат, че споровете относно задължението за прозрачност по член 14 и механизма за адаптиране на договорите по член 15 могат да се отнесат за разрешаване чрез доброволна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове. Държавите членки гарантират, че представителните организации на авторите и артистите изпълнители могат да започнат такива процедури по искане на един или повече автори или артисти изпълнители.
Изменение 84
Предложение за директива
Член 16 а (нов)
Член 16a
Право на оттегляне
1.  Държавите членки гарантират, че когато автор или артист изпълнител е отстъпил по лицензия или е прехвърлил своите права върху произведение или друг закрилян обект на изключителна основа, той има право да оттегли правата си, когато произведението или друг закрилян обект не се използва или при липса на редовна отчетност в съответствие с член 14 за продължителен период от време. Държавите членки могат да предвидят специални разпоредби, отчитащи особеностите на различните сектори и произведения, както и очаквания период на използване, по-специално като предвидят преклузивни срокове за упражняване на правото на оттегляне.
2.  Правото на оттегляне, предвидено в параграф 1, може да се упражни само след изтичането на разумен срок от сключването на лицензионното споразумение или на споразумението за прехвърляне на правото, и единствено с писмено предизвестие, в което се определя подходящ краен срок, в който да започне използването въз основа на отстъпените по лицензия или прехвърлените права. След изтичането на този краен срок авторът или артистът изпълнител може да реши да прекрати изключителността на договора, вместо да оттегли правата. Когато произведение или друг обект е резултат на приноса на различни автори или артисти изпълнители, упражняването на индивидуалното право на оттегляне на правата от страна на тези автори или артисти изпълнители се урежда от националното законодателство, в което се определят правилата относно правото на оттегляне по отношение на колективни произведения, като се взема предвид относителното значение на индивидуалния принос на всеки от тях.
3.  Параграфи 1 и 2 не се прилагат, ако правата не се упражняват предимно поради обстоятелства, за които е разумно да се очаква, че ще бъдат премахнати от автора или артиста изпълнител.
4.  Договорни или други уговорки, които предвиждат изключения от правото на оттегляне, са законосъобразни само ако са сключени чрез договорка, която се основава на колективно споразумение.
Изменение 85
Предложение за директива
Член 17 а (нов)
Член 17 a
Държавите членки могат да приемат или запазят в сила по-общи разпоредби, които са съвместими с предвидените в правото на Съюза изключения и ограничения, относно начини на използване, обхванати от предвидените в настоящата директива изключения или ограничения.
Изменение 86
Предложение за директива
Член 18 – параграф 2
2.   Разпоредбите на член 11 се прилагат също така за публикациите в пресата, публикувани преди [датата, посочена в член 21, параграф 1].
заличава се

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (А8-0245/2018).


Контрол на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него ***I
PDF 124kWORD 52k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2018 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на паричните средства, които се въвеждат в Съюза или се извеждат от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005 (COM(2016)0825 – C8-0001/2017 – 2016/0413(COD))
P8_TA(2018)0338A8-0394/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0825),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 33 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0001/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Камарата на депутатите на Чешката република и Генералните кортеси на Кралство Испания, относно проекта на законодателен акт,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 април 2017 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентните комисии съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 27 юни 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи съгласно член 55 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0394/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 септември 2018 г с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/1672.)

(1) ОВ C 246, 28.7.2017 г., стр. 22.


Борба по наказателноправен ред с изпирането на пари ***I
PDF 123kWORD 51k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2018 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за борба по наказателноправен ред с изпирането на пари (COM(2016)0826 – C8-0534/2016 – 2016/0414(COD))
P8_TA(2018)0339A8-0405/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0826),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0534/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становищата относно проекта на законодателен акт, представени от Камарата на депутатите на Чешката република, Сената на Чешката република и Парламента на Испания,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 7 юни 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по развитие, комисията по икономически и парични въпроси и комисията по правни въпроси (A8-0405/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позицията на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 септември 2018 г., с оглед приемането на Директива (ЕС) 2018…на Европейския парламент и на Съвета за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2018/1673.)


Положението в Унгария
PDF 283kWORD 95k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2018 г. относно предложение, с което Съветът се призовава да констатира, в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът (2017/2131(INL))
P8_TA(2018)0340A8-0250/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 2 и член 7, параграф 1 от него,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид международните договори за правата на човека на Организацията на обединените нации и на Съвета на Европа, като Европейската социална харта и Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 май 2017 г. относно положението в Унгария(1),

—  като взе предвид своите резолюции от 16 декември 2015 г.(2) и 10 юни 2015 г.(3) относно положението в Унгария,

—  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно положението с основните права: стандарти и практики в Унгария (съгласно резолюцията на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г.)(4),

—  като взе предвид своите резолюции от 16 февруари 2012 г. относно неотдавнашните политически събития в Унгария(5) и от 10 март 2011 г. относно закона за медиите в Унгария(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(7),

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 20 април 2004 г. относно съобщението на Комисията относно член 7 от Договора за Европейския съюз: Зачитане и подкрепа на ценностите, на които се основава Съюзът(8),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 октомври 2003 г. до Съвета и Европейския парламент относно член 7 от Договора за Европейския съюз – „Зачитане и подкрепа на ценностите, на които се основава Съюзът“(9),

—  като взе предвид годишните доклади на Агенцията на Европейския съюз за основните права и на Европейска служба за борба с измамите (OLAF),

—  като взе предвид членове 45, 52 и 83 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по бюджетен контрол, комисията по култура и образование, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0250/2018),

A.  като има предвид, че Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз и в международните договори за правата на човека, и като има предвид, че тези ценности, които са общи за държавите членки и за чието спазване всички държави членки свободно са се ангажирали, представляват основата на правата, с които се ползват всички живеещи в Съюза лица;

Б.  като има предвид, че очевидният риск от тежко нарушение от държава членка на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, не се отнася само до отделните държави членки, където се проявява рискът, но оказва въздействие и върху другите държави членки, взаимното доверие между тях и върху самата същност на Съюза и основните права на неговите граждани, залегнали в правото на Съюза;

В.  като има предвид, че, както се посочва в Съобщението на Комисията относно член 7 от ДЕС, обхватът на член 7 от ДЕС не е ограничен до задълженията съгласно Договорите, както е предвидено в член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и като има предвид, че Съюзът може да преценява относно наличието на очевиден риск от тежко нарушение на общите ценности и в области, които са от компетентността на държавите членки;

Г.  като има предвид, че действията по член 7, параграф 1 от ДЕС представляват превантивна фаза, която дава възможност на Съюза да се намеси в случай на очевиден риск от тежко нарушение на общите ценности; като има предвид, че посочените превантивни действия предвиждат диалог със съответната държава членка и имат за цел избягване на евентуални санкции;

Д.  като има предвид, че макар унгарските органи винаги да са били готови да обсъдят законосъобразността на всяка конкретна мярка, мерки не са предприети и продължават да са налице редица опасения, които оказват отрицателно въздействие върху имиджа на Съюза и неговата ефективност и надеждност при защитата на основните права, правата на човека и демокрацията в световен мащаб, и разкриват необходимостта да бъдат предприети съгласувани действия от страна на Съюза;

1.  заявява, че загрижеността на Парламента се отнася до следните области:

   функционирането на конституционната и избирателната система;
   независимостта на съдебните и на други институции, както и правата на съдиите;
   корупцията и конфликтите на интереси;
   правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данни;
   свободата на изразяване;
   академичната свобода;
   свободата на религията;
   свободата на сдружаване;
   правото на равно третиране;
   правата на лицата, които принадлежат към малцинства, включително ромите и евреите, и защитата от изказвания, изразяващи омраза към тези малцинства;
   основните права на мигрантите, търсещите убежище лица и на бежанците;
   икономическите и социалните права;

2.  счита, че фактите и тенденциите, посочени в приложение 9 към настоящата резолюция, взети заедно, представляват системна заплаха за ценностите по член 2 от ДЕС и съставляват очевиден риск от тежко нарушение на същите;

3.  отбелязва резултатите от парламентарните избори в Унгария, които се състояха на 8 април 2018 г.; подчертава факта, че всяко правителство на Унгария е отговорно за премахването на риска от сериозно нарушение на ценностите по член 2 от ДЕС, дори ако този риск е трайно следствие от политически решения, предложени или одобрени от предишните правителства;

4.  във връзка с това представя на Съвета съгласно член 7, параграф 1 от ДЕС приложеното мотивирано предложение, като го приканва да реши относно наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, и да отправи подходящи препоръки в тази връзка към Унгария;

5.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и мотивираното предложение за решение на Съвета, съдържащо се в приложението, на Съвета, на Комисията както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА

Предложение за решение на Съвета за констатиране, в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, на наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 7, параграф 1 от него,

като взе предвид мотивираното предложение на Европейския парламент,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)  Съюзът се основава на ценностите, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), които са общи за държавите членки и включват зачитането на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека. Съгласно член 49 от ДЕС присъединяването към ЕС изисква спазването и насърчаването на ценностите, посочени в член 2.

(2)  Присъединяването на Унгария беше доброволен акт, произтичащ от националния суверенитет и отразяващ широк консенсус, обхващащ целия политически спектър на Унгария;

(3)  В своето мотивирано предложение Европейският парламент представи своята загриженост във връзка с положението в Унгария. По-специално, основните опасения са свързани с функционирането на конституционната и избирателната система, независимостта на съдебните и на други институции, правата на съдиите, корупцията и конфликтите на интереси, правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данни, свободата на изразяване, академичната свобода, свободата на религията, свободата на сдружаване, правото на равно третиране, правата на лицата, принадлежащи към малцинства, включително ромите и евреите, и защитата от изказвания, изразяващи омраза към тях, основните права на мигрантите, търсещите убежище лица, и на бежанците, както и икономическите и социалните права.

(4)  Европейският парламент също така отбеляза, че унгарските органи винаги са били готови за обсъждане на законността на всяка конкретна мярка, но не са предприемали действията, препоръчани в предходните му резолюции.

(5)  В своята резолюция от 17 май 2017 г. относно положението в Унгария Европейският парламент заяви, че настоящото положение в Унгария представлява очевиден риск от тежко нарушение на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, и че то обосновава задействането на процедурата, предвидена в член 7, параграф 1 от ДЕС.

(6)  В своето съобщение от 2003 г. относно член 7 от Договора за Европейския съюз Комисията изброи много източници на информация, които следва да се имат предвид при мониторинга на спазването и насърчаването на общите ценности, като например докладите на международни организации, доклади на неправителствени организации и решенията на регионални и международни съдилища. Широк кръг от участници на национално, европейско и международно равнище нееднократно са изразявали своята дълбока загриженост от положението във връзка с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в Унгария, включително институциите и органите на Съюза, Съветът на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Организацията на обединените нации (ООН), както и многобройни организации на гражданското общество, но тези становища трябва да бъдат разглеждани като необвързващи в правно отношение, тъй като единствено компетентен да тълкува разпоредбите на Договорите е Съдът на Европейския съюз.

Функционирането на конституционната и избирателната система

(7)  Венецианската комисия няколко пъти изрази опасенията си относно процеса на изработване на конституция в Унгария, както по отношение на Основния закон, така и на неговите изменения. Венецианската комисия приветства факта, че Основният закон установява конституционен порядък, основаващ се на демокрацията, принципите на правовата държава и защитата на основните права като основополагащи принципи, и признава усилията за установяване на конституционен порядък в съответствие с общите европейски демократични ценности и стандарти и за уреждане на основните права и свободи в съответствие със задължителните международни инструменти. Критиките бяха насочени към липсата на прозрачност на процеса, неадекватното участие на гражданското общество, липсата на реална консултация, застрашаването на принципа на разделение на властите и отслабването на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване на национално равнище.

(8)  Правомощията на Конституционния съд на Унгария бяха ограничени в резултат на конституционната реформа, включително по отношение на въпросите, свързани с бюджета, премахването на actio popularis (индивидуална жалба в обществен интерес), на възможността Съдът да се позовава на практиката си отпреди 1 януари 2012 г., както и ограничаването на възможността Съдът да упражнява контрол за конституционосъобразност на измененията на Основния закон, различни от тези с единствено процесуален характер. Венецианската комисия изрази сериозни опасения относно тези ограничения и относно процедурата за назначаване на съдии, и в своето становище, прието на 19 юни 2012 г., относно Закон CLI от 2011 г. за Конституционния съд на Унгария, както и в становището си, прието на 17 юни 2013 г., относно четвъртата поправка на Основния закон на Унгария, отправи препоръки към унгарските органи да гарантират необходимите принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване на национално равнище. В становищата си Венецианската комисия също така оцени положително редица елементи на реформите, като например разпоредбите относно бюджетните гаранции, изключването на възможността за преизбиране на съдиите и предоставянето на Омбудсмана за основните права на правото да извършва последващ преглед.

(9)  В заключителните си бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост, че настоящото производство по конституционни жалби ограничава достъпа до Конституционния съд, не предвижда срок за упражняване на правомощието му за контрол за конституционосъобразност и не спира прилагането или изпълнението на оспорените законодателни актове. Той посочи също така, че разпоредбите на новия Закон за Конституционния съд отслабват сигурността на служебното положение на съдиите и увеличават влиянието на правителството върху състава и работата на Конституционния съд чрез промяна на процедурата за назначение на съдии, броя на съдиите в Съда и на възрастта за пенсионирането им. Комитетът изрази загриженост и поради ограничаването на компетентността и правомощията на Конституционния съд да осъществява контрол върху нормативните актове, имащи отражение върху бюджета.

(10)  В своя доклад, приет на 27 юни 2018 г., ограничената мисия за наблюдение на избори на Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека заяви, че техническото администриране на парламентарните избори е било професионално и прозрачно, че като цяло са били спазени основните права и свободи, но в условията на атмосфера на противопоставяне. Изборната администрация е изпълнила своя мандат по професионален и прозрачен начин и като цяло се е ползвала с доверие сред заинтересованите страни и по принцип е била възприета като безпристрастна. Кампанията е протекла оживено, но враждебната и заплашителна реторика е ограничила пространство за дебати по същество и е намалила способността на гласоподавателите да направят информиран избор. Финансирането на изборната кампания с публични средства и ограничаването на разходите е имало за цел да се осигурят равни възможности за всички кандидати. При все това способността на участниците да се конкурират на равна основа обаче е била значително компрометирана от прекомерните разходи на правителството за публични информационни предавания, което е засилило посланията на управляващата коалиция в рамките на кампанията. При липсата на изисквания за докладване до периода след изборите, избирателите на практика бяха лишени от информация относно финансирането на кампанията, което е от ключово значение, за да се направи информиран избор. Мисията за наблюдение на изборите също така е изразила опасения във връзка със създаването на едномандатни избирателни райони. Подобни опасения бяха изразени в съвместното становище от 18 юни 2012 г. относно Закона за изборите за членове на Парламента на Унгария, прието от Венецианската комисия и Съвета за демократични избори, в което се посочва, че избирателните райони трябва да бъдат определяни по прозрачен и професионален начин в рамките на безпристрастен и честен процес, т.е. като се избягва преследването на краткосрочни политически цели (произволно определяне на избирателните райони).

(11)  През последните години унгарското правителство проведе множество национални консултации, с което разшири пряката демокрация на национално равнище. На 27 април 2017 г. Комисията изтъкна, че националната консултация „Да спрем Брюксел“ съдържа обвинения и твърдения, които са фактически неверни или крайно подвеждащи. Унгарското правителство проведе също така консултации под наслов „Миграцията и тероризмът“ през май 2015 г., както и срещу предполагаем „план Сорос“ през октомври 2017 г. Тези консултации прокараха паралели между тероризма и миграцията, пораждащи омраза към мигрантите, и бяха насочени по-специално към личността на Джордж Сорос и към Съюза.

Независимостта на съдебните и на други институции, както и правата на съдиите

(12)  В резултат на значителните промени в правната уредба, влезли в сила през 2011 г., председателят на новосъздадената Национална съдебна служба получи широки правомощия. Венецианската комисия отправи критики към тези широки правомощия в своето становище, прието на 19 март 2012 г. относно Закон CLXII от 2011 г. за правния статут и възнаграждението на съдиите в Унгария и Закон CLXI от 2011 г. за организацията и управлението на съдилищата в Унгария, както и в своето становище, прието на 15 октомври 2012 г., относно основните закони за съдебната власт. Подобна загриженост беше изразена и от специалния докладчик на ООН относно независимостта на съдиите и адвокатите на 29 февруари 2012 г. и на 3 юли 2013 г., както и от групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO) в нейния доклад, приет на 27 март 2015 г. Всички тези участници подчертаха необходимостта от засилване на ролята на колективния орган, Националния съдебен съвет, като надзорен орган, тъй като председателят на Национална съдебна служба, който се избира от унгарския парламент, не може да се разглежда като орган на самоуправление на съдебната власт. В отговор на международните препоръки статутът на председателя на Националната съдебна служба беше променен, а правомощията му — ограничени, с цел да се осигури по-добър баланс между председателя и Националния съдебен съвет.

(13)  От 2012 г. насам Унгария предприе положителни стъпки за прехвърляне на определени функции от председателя на Националната съдебна служба към Националния съдебен съвет, с цел да се постигне по-добър баланс между тези два органа. Въпреки това е необходим допълнителен напредък. В своя доклад, приет на 27 март 2015 г., GRECO отправи призив за свеждане до минимум на потенциалните рискове от решения на председателя на Националната съдебна служба по собствено усмотрение. Председателят на Националната съдебна служба, наред с другото, може да премества съдии и да определя съдии за конкретни дела, и играе роля в дисциплинарните производства в съдебната система. Председателят на Националната съдебна служба също така отправя препоръки до президента на Унгария относно назначаването и отстраняването от длъжност на председателите на съдилищата, включително председателите и заместник-председателите на апелативните съдилища. GRECO приветства приетия наскоро Етичен кодекс за съдиите, но счита, че той би могъл да бъде формулиран по-ясно и да бъде придружаван от обучение на работното място. GRECO признава също така приетите между 2012 и 2014 г. изменения на правилата за назначаване на съдии и процедурите за подбор в Унгария, с които Националният съдебен съвет получи по-силна надзорна функция в процеса на подбор. На 2 май 2018 г. Националният съдебен съвет проведе сесия, на която единодушно прие решения относно практиката на председателя на Националната съдебна служба да обявява за неуспешни обявленията за представяне на кандидатури за съдийски и ръководни длъжности в съдебната система. В тези решения практиката на председателя се определя като незаконна.

(14)  На 29 май 2018 г. унгарското правителство представи проект на седмо изменение на Основния закон (T/332), който беше приет на 20 юни 2018 г. С него се въвежда нова система на административните съдилища.

(15)  Съдът на Европейския съюз в решението си от 6 ноември 2012 г. по дело C-286/12, Комисия с/у Унгария(10) установява, че като е приела национална схема, налагаща задължителното пенсиониране на съдиите, прокурорите и нотариусите при навършване на 62 години, Унгария не изпълнява задълженията си по правото на Съюза, като в отговор на това съдебно решение унгарският парламент е приел Закон XX от 2013 г., който предвижда, че възрастта за пенсиониране в съдебната система следва да се намалява постепенно в продължение на десет години до достигане на 65 години, и се определят критериите за възстановяване на длъжност или за обезщетение. Посоченият закон предвижда възможност за пенсионираните съдии да заемат отново предишните си длъжности в същия съд при същите условия, както преди приемането на въпросните разпоредби за пенсионирането, или ако не желаят това, имат право на обезщетение в размер на 12 месечни възнаграждения като компенсация за изгубеното си възнаграждение и могат да предявят иск пред съда за по-голямо обезщетение, но не беше гарантирано възстановяването на пенсионираните, земали ръководните административни длъжности. Въпреки това Комисията призна мерките на Унгария за привеждане на законодателството си за пенсионирането в съответствие с правото на Съюза. В своя доклад от октомври 2015 г. Институтът по правата на човека към Международното сдружение на адвокатските колегии заяви, че мнозинството от пенсионираните съдии не са се върнали на длъжностите, на които са работили, отчасти тъй като техните предишни длъжности вече са били заети. Институтът посочи също така, че независимостта и безпристрастността на унгарската съдебна власт не могат да бъдат гарантирани и че върховенството на закона продължава да бъде отслабено.

(16)  В своето решение от 16 юли 2015 г. по дело Gazsó с/у Унгария Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие, че е налице нарушение на правото на справедлив съдебен процес и на правото на ефективни правни средства за защита. ЕСПЧ стига до извода, че нарушенията се дължат на практиката на Унгария систематично да не предоставя гаранции за приключването в разумен срок на делата за установяването на правата и задълженията на гражданите, както и да не предприема мерки, позволяващи на жалбоподателите да претендират обезщетение за прекомерната продължителност на гражданското производство на национално равнище. Изпълнението на това решение все още не е завършило. Новият Граждански процесуален кодекс, приет през 2016 г., съдържа правила за ускоряване на гражданското производство чрез въвеждане на производство в две фази. Унгария надлежно информира Комитета на министрите на Съвета на Европа за това, че новият закон, с който се създават ефективни правни средства за защита при продължителни производства, ще бъде приет до октомври 2018 г.

(17)  В своето решение от 23 юни 2016 г. по дело Baka с/у Унгария ЕСПЧ постановява, че е налице нарушение на правото на достъп до съд и свободата на изразяване на мнение на Андраш Бака, който е бил избран за председател на Върховния съд с мандат за шест години през юни 2009 г., но е престанал да изпълнява тази длъжност в съответствие с преходните разпоредби на Основния закон, в които се предвижда, че Curia става правоприемник на Върховния съд. Изпълнението на това решение все още не е завършило. На 10 март 2017 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа е поискал предприемането на мерки за предотвратяването на случаи на преждевременно освобождаване на съдии от длъжност на подобни основания и да се предотвратят по-нататъшни злоупотреби в това отношение. Унгарското правителство отбеляза, че тези мерки не са свързани с изпълнението на съдебното решение.

(18)  На 29 септември 2008 г. г-н Андраш Йори е бил назначен за комисар по защита на данните с мандат за шест години. Считано от 1 януари 2012 г. обаче унгарският парламент реши да реформира системата за защита на данните и замени комисаря с национален орган за защита на данните и свободата на информация. Г-н Йори е трябвало да освободи длъжността си, преди да е изтекъл пълният му мандат. На 8 април 2014 г. Съдът на Европейския съюз прие, че независимостта на надзорните органи включва по необходимост и задължението да им бъде предоставена възможност да завършат пълния си мандат и че Унгария не е изпълнила задълженията си по Директива № 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(11). Унгария измени правилата за назначаване на комисар, представи извинения и изплати договорената сума за обезщетение.

(19)  В своето становище, прието на 19 юни 2012 г., относно Закон CLXIII от 2011 г. за прокуратурата и Закон CLXIV от 2011 г. за статута на главния прокурор, прокурорите, другите служители на прокуратурата и професионалното развитие в институциите на прокуратурата на Унгария, Венецианската комисия посочи множество недостатъци. В своя доклад, приет на 27 март 2015 г., GRECO настоятелно призова унгарските органи да предприемат допълнителни стъпки за предотвратяване на злоупотреби и за увеличаване на независимостта на прокуратурата чрез, наред с другото, премахване на възможността за преизбиране на главния прокурор. Освен това GRECO призова за повече прозрачност на дисциплинарните производства срещу обикновени прокурори, а решенията за прехвърляне на преписки от един прокурор на друг да се ръководят от строги правни критерии и обосновки. Според унгарското правителство в доклада на GRECO от 2017 г. относно спазването на изискванията се признава напредъкът, постигнат от Унгария по отношение на прокурорите (публикуването все още не е разрешено от унгарските органи, въпреки призивите на пленарните заседания на GRECO). Вторият доклад относно спазването на изискванията предстои да бъде изготвен.

Корупция и конфликт на интереси

(20)  В своя доклад, приет на 27 март 2015 г., GRECO призова за създаването на кодекс за поведение за членовете на унгарския парламент („членовете на Парламента“) относно насоките за случаи на конфликт на интереси. Освен това членовете на Парламента следва да бъдат задължени да съобщават незабавно за конфликт на интереси и това следва да бъде придружено от по-строго задължение да подават декларации за имущественото си състояние. Това следва също така да бъде придружено от разпоредби, които да предвиждат санкции за подаване на неверни декларации за имущественото състояние. Освен това декларациите за имущественото състояние следва да се оповестяват публично онлайн, за да се даде възможност за общ надзор от страна на обществеността; следва да бъде въведена стандартна електронна база данни, за да се даде достъп по прозрачен начин до всички декларации и техните изменения.

(21)  В своя доклад, приет на 27 юни 2018 г., ограничената мисия за наблюдение на избори на Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека заключи, че ограниченият мониторинг на разходите по кампанията и липсата на подробен отчет за източниците на средства за кампаниите намалява прозрачността на финансирането на кампаниите и способността на избирателите да направят информиран избор, което е в разрез с международните задължения и добри практики. Държавната одитна служба е органът, компетентен да наблюдава и следи за изпълнението на законоустановените изисквания. Докладът не включва официалния одитен доклад на Държавната одитна служба за парламентарните избори през 2018 г., тъй като докладът все още не беше завършен по това време.

(22)  На 7 декември 2016 г. Управителният комитет на инициативата „Партньорство за открито управление“ (ПОУ) получи писмо от правителството на Унгария, в което то съобщи за незабавното оттегляне на Унгария от партньорството, в което участват на доброволен принцип 75 държави и стотици организации на гражданското общество. ПОУ наблюдава действията на правителството на Унгария от юли 2015 г. насам поради опасенията, изразени от организации на гражданското общество във връзка с възможностите им да работят в страната. Не всички държави – членки на ЕС членуват в ПОУ.

(23)  Унгария се възползва от финансиране от Съюза в размер на 4,4% от своя БВП, или повече от половината от публичните инвестиции. Делът на възложените поръчки в резултат на проведени процедури за възлагане на обществени поръчки, в които е получена само една оферта, остава висок – 36% през 2016 г. Подчертава, че Унгария е с най-висок процент в Съюза на финансови препоръки, отправени от OLAF по отношение на структурните фондове и земеделието за периода 2013 – 2017 г. През 2016 г. OLAF приключи разследване на транспортен проект на стойност 1,7 милиарда евро в Унгария, където основните участници бяха няколко международни специализирани строителни фирми. От разследването бяха установени някои много сериозни нередности, както и възможна измама и корупция при изпълнението на проектите. През 2017 г. OLAF установи „сериозни нередности“ и „конфликт на интереси“ по време на разследването си на 35 договора за поръчки във връзка с уличното осветление, възложени на дружество, което по онова време е било контролирано от зетя на унгарския министър-председател. OLAF изпрати своя окончателен доклад с финансови препоръки до Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ на Комисията да се поиска възстановяване на 43,7 милиона евро и да бъдат отправени препоръки към главния прокурор на Унгария. Трансгранично разследване, приключено от OLAF през 2017 г., включва твърдения във връзка с потенциалната злоупотреба със средства на Съюза в 31 проекта за научноизследователска и развойна дейност. Разследването, което се проведе в Унгария, Латвия и Сърбия, разкри схема за подизпълнение, използвана за изкуствено завишаване на разходите по проекта и укриване на факта, че крайните доставчици са свързани дружества. Поради това OLAF приключи разследването с финансова препоръка до Комисията да поиска възстановяване на 28,3 милиона евро и със съдебна препоръка до унгарските съдебни органи. Унгария реши да не участва в създаването на Европейската прокуратура, която ще отговаря за разследването, повдигането и поддържането на обвинение и предаването на съд на извършителите на престъпления срещу финансовите интереси на Съюза и техните съучастници.

(24)  В седмия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване се посочва, че ефективността на управлението в Унгария е намаляла от 1996 г. насам и че Унгария е една от държавите членки с най-неефективни правителства в Съюза. Всички унгарски региони са доста под средната стойност за Съюза по отношение на качеството на управлението. Според доклада на ЕС за борбата с корупцията, публикуван от Kомисията през 2014 г., корупцията се възприема като широко разпространена (89%) в Унгария. Според Доклада за глобалната конкурентоспособност за 2017 – 2018 г., публикуван от Световния икономически форум, високото ниво на корупция е един от най-проблематичните фактори за извършването на стопанска дейност в Унгария.

Право на неприкосновеност на личния живот и защита на данните

(25)  В своето решение от 12 януари 2016 г. по дело Szabó и Vissy с/у Унгария ЕСПЧ приема, че правото на неприкосновеност на личния живот е нарушено поради недостатъчните правни гаранции срещу неправомерно тайно наблюдение за целите на националната сигурност, включително във връзка с използването на средства за далекосъобщения. Жалбоподателите не твърдят, че са били подложени на тайно наблюдение, поради което изглеждало, че не са необходими допълнителни индивидуални мерки. Изменението на съответното законодателство е необходимо като обща мярка. В момента експертите от компетентните министерства на Унгария обсъждат предложенията за изменение на Закона за националните служби за сигурност. Поради това изпълнението на това решение все още не е завършило.

(26)  В заключителните си бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост, че унгарската правна уредба относно тайното наблюдение за целите на националната сигурност дава възможност за масово прихващане на съобщения и не съдържа достатъчни гаранции срещу произволна намеса в упражняването на правото на неприкосновеност на личния живот. Комитетът също така изрази загриженост поради липсата на разпоредби за осигуряване на ефективни средства за правна защита в случай на злоупотреби, както и за уведомяване на засегнатото лице във възможно най-кратък срок след прекратяването на мярката за наблюдение, без да се излага на риск целта на ограничението.

Свобода на изразяване

(27)  На 22 юни 2015 г. Венецианската комисия прие своето становище относно медийното законодателство на Унгария (Закон CLXXXV за медийните услуги и средствата за масово осведомяване, Закон CIV за свободата на печата, както и законодателството относно данъчното облагане на приходите от реклама на средствата за масово осведомяване), в което призова за редица промени в Закона за печата и Закона за средствата за масово осведомяване, по-специално относно определението на термина „незаконно медийно съдържание“, оповестяването на журналистическите източници и относно санкциите срещу медийните предприятия. Подобни опасения бяха изразени в анализ, поръчан от Службата на представителя на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите през февруари 2011 г., от предишния комисар на Съвета на Европа по правата на човека в становището му относно медийното законодателство на Унгария в контекста на стандартите на Съвета на Европа за свободата на медиите от 25 февруари 2011 г., както и от експерти на Съвета на Европа в областта на унгарското медийно законодателство в експертното им становище от 11 май 2012 г. В своето изявление от 29 януари 2013 г. генералният секретар на Съвета на Европа приветства факта, че дискусиите в областта на медиите са довели до няколко важни промени. При все това останалите опасения бяха отново споделени от комисаря на Съвета на Европа по правата на човека в доклада след посещението му в Унгария, който беше публикуван на 16 декември 2014 г. Комисарят посочи също така проблемите с концентрацията на собствеността върху медиите и с автоцензурата и посочи, че правната уредба, инкриминираща клеветата, следва да бъде отменена.

(28)  В становището си от 22 юни 2015 г. относно законодателството в областта на медиите Венецианската комисия призна усилията на унгарското правителство през годините да подобрява първоначалния текст на медийните закони в съответствие с коментарите на различни наблюдатели, включително Съвета на Европа, и коментира положително готовността на унгарските органи да продължат диалога. Въпреки това Венецианската комисия подчерта изрично, че е необходима промяна на правилата за избиране на членовете на Медийния съвет, за да се гарантира справедливо представителство на социално значимите политически и други групи, и че редът за назначаване и правомощията на председателя на Медийния съвет или на председателя на Медийния орган следва да бъдат преразгледани с цел да се намали концентрацията на правомощия и да се гарантира политическа неутралност; управителният съвет също следва да бъде реформиран в съответствие с тези принципи. Венецианската комисия препоръча и децентрализация в управлението на доставчиците на обществени медийни услуги, а Националната телеграфна агенция да не бъде единственият доставчик на новини за доставчиците на обществени медийни услуги. Подобни опасения бяха изразени в анализ, поръчан от Службата на представителя на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите през февруари 2011 г., от предишния комисар на Съвета на Европа по правата на човека в становището му относно медийното законодателство на Унгария в контекста на стандартите на Съвета на Европа за свободата на медиите от 25 февруари 2011 г., както и от експерти на Съвета на Европа в областта на унгарското медийно законодателство в експертното им становище от 11 май 2012 г. В своето изявление от 29 януари 2013 г. генералният секретар на Съвета на Европа приветства факта, че дискусиите в областта на медиите са довели до няколко важни промени. При все това останалите опасения бяха отново споделени от комисаря на Съвета на Европа по правата на човека в доклада след посещението му в Унгария, който беше публикуван на 16 декември 2014 г.

(29)  На 18 октомври 2012 г. Венецианската комисия прие своето становище относно унгарския Закон CXII от 2011 г. за информационното самоопределяне и свободата на информацията. Независимо от дадената обща положителна оценка, Венецианската комисия посочи необходимостта от допълнителни подобрения. След последвалите изменения на този закон обаче правото на достъп до държавна информация претърпя по-нататъшно значително ограничаване. Тези изменения бяха подложени на критика в анализ, поръчан от Службата на представителя на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите през март 2016 г. В анализа се посочва, че сумите, които трябва да се начислят за преките разходи, изглеждат напълно обосновани, но заплащането на такса за времето, необходимо на публичните служители за отговор на исканията, е неприемливо. Както се признава в доклада на Комисията за 2018 г., комисарят по защита на данните и съдилищата, включително Конституционният съд, приеха прогресивна позиция по дела, свързани с прозрачността.

(30)  В своя доклад, приет на 27 юни 2018 г., ограничената мисия, изпратена от Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека, за да наблюдава унгарските парламентарни избори през 2018 г. посочи, че достъпът до информация, както и свободата на медиите и свободата на сдружаване са били ограничени, включително в резултат на неотдавнашните законодателни промени, и че медийното отразяване на кампанията е било подробно, но силно поляризирано и лишено от критичен анализ поради политизирането на собствеността на медиите и влиянието на правителствените кампании за популяризиране. Общественият радио- и телевизионен оператор изпълни мандата си, като предостави безплатно време в ефир на участниците, но неговите новини и редакторска продукция явно подкрепиха управляващата коалиция, в разрез с международните стандарти. При отразяването на кампанията повечето от частните радио- и телевизионни оператори взеха страната било на управляващата, било на опозиционните партии. Онлайн медиите предоставиха платформа за плуралистичен и ориентиран към проблемите политически дебат. Освен това мисията за наблюдение на изборите посочи, че политизирането на собствеността на медиите, в съчетание с рестриктивната правна рамка и отсъствие на независим медиен регулаторен орган, имат възпиращ ефект върху редакционната свобода, като това възпрепятства достъпа на гласоподавателите до плуралистична информация. Тя посочи също така, че с измененията са въведени неправомерни ограничения за достъпа до информация чрез разширяване на определението за информация, която не подлежи на оповестяване, и чрез увеличаване на таксата за обработване на исканията за информация.

(31)  В своето заключително становище от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост по отношение на унгарските медийни закони и практики, които ограничават свободата на мнение и на изразяване. Той изказа загриженост от факта, че след неколкократните промени в законодателството действащата понастоящем законодателна рамка не гарантира в пълна степен нецензурирана и безпрепятствена работа на пресата. Комитетът отбеляза със загриженост, че Медийният съвет и Медийният орган не притежават достатъчна независимост за изпълнението на своите функции и че разполагат с твърде широки регулаторни и санкционни правомощия.

(32)  На 13 април 2018 г представителят на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите силно осъди публикуването на списък с повече от 200 души от унгарска медия, според който над 2000 души, включително и посочените поименно лица, предполагаемо работят за „сваляне на правителството“. Списъкът е публикуван от унгарското списание Figyelő на 11 април и включва много журналисти, както и други граждани. На 7 май 2018 г. представителят на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите изрази сериозна загриженост относно отказа за предоставяне на акредитация на няколко независими журналисти, което ги възпрепятствало от това да отразят учредителното заседание на новия парламент на Унгария. Беше отбелязано също, че такова събитие не следва да се използва като инструмент за ограничаване на съдържанието на критичното отразяване и че такава практика е лош прецедент за новия мандат на парламента на Унгария.

Академичната свобода

(33)  На 6 октомври 2017 г. Венецианската комисия прие своето становище относно унгарския Закон XXV от 4 април 2017 г. за изменение на Закон CCIV от 2011 г. за националното висше образование. Тя стигна до заключението, че въвеждането на по-строги правила без действително сериозни причини, заедно със стриктните срокове и сериозните правни последици по отношение на чуждестранните университети, които са вече установени в Унгария и осъществяват законна дейност в страната в продължение на много години, изглеждат много проблематични от гледна точка на принципите на правовата държава и на принципите и гаранциите на основните права. Тези университети и техните студенти са защитени от националните и международните правила за академичната свобода, свободата на изразяване, свободата на сдружаване и правото на образование и свободата на образованието. Венецианската комисия препоръча на унгарските органи по-специално да гарантират, че новите правила относно изискването за притежаване на разрешение за работа няма да засегнат несъразмерно академичната свобода и ще се прилагат по недискриминационен и гъвкав начин, без да поставят в опасност качеството и международният характер на образованието, предоставяно от съществуващите университети. Загрижеността във връзка с изменението на Закон CCIV от 2011 г. за националното висше образование се споделя и от специалните докладчици на ООН в декларацията им от 11 април 2017 г., що се отнася до свободата на мнение и на изразяване, правото на свобода на мирни събрания и сдружения и културните права. В заключителните бележки от 5 април 2018 г. на Комитета на ООН по правата на човека беше отбелязана липсата на достатъчна обосновка за налагането на подобни ограничения на свободата на мисълта, свободата на изразяване и свободата на сдружаване, както и академичната свобода.

(34)  На 17 октомври 2017 г. унгарският парламент удължи по отношение на действащите в страната чуждестранни университети крайния срок за изпълнението на новите критерии до 1 януари 2019 г. по изричното искане на засегнатите институции и по препоръка на председателя на унгарската конференция на ректорите; Венецианската комисия приветства това удължаване. Преговорите между унгарското правителство и засегнатите чуждестранни висши учебни заведения, по-специално Централноевропейския университет, все още продължават, и правният вакуум за чуждестранните университети остава, макар Централноевропейският университет да изпълни в срок новите изисквания.

(35)  На 7 декември 2017 г. Комисията реши да започне процедура срещу Унгария пред Съда на Европейския съюз на основание, че изменението на Закон CCIV от 2011 г. за националното висше образование ограничава несъразмерно дейността на университетите от Съюза и от трети държави и че този закон трябва отново да бъде приведен в съответствие с правото на Съюза. Комисията установи, че новото законодателство противоречи на правото на академична свобода, правото на образование и свободата на стопанска инициатива, прогласени в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), както и на правните задължения на Съюза, произтичащи от международното търговско право.

(36)  На 9 август 2018 г. стана известно, че унгарското правителство планира да премахне магистърска програма на обучение по въпросите на равенството между половете в държавния университет Eötvös Loráns (ELTE) и да откаже признаването на магистърска програма в областта на равенството между половете на частния Централен европейски университет. Европейският парламент изтъква, че неправилно тълкуване на понятието социален пол преобладава в публичните обсъждания в Унгария и изказва съжаление по повод съзнателното погрешно тълкуване на термините „социален пол“ и „равенство между половете“. Европейският парламент осъжда посегателствата срещу безплатното обучение и изследванията, по-специално в областта на изследванията на социалния пол, чиято цел е да се анализират властовите отношения, дискриминацията и отношенията между половете в обществото и да намерят решения за различните форми на неравенство и които се превърнаха в мишена на кампании за оклеветяване. Европейският парламент призовава за пълното възстановяване и гарантиране на основния демократичен принцип за свобода на образование.

Свобода на религията

(37)  На 30 декември 2011 г. унгарския парламент прие Закон CCVI от 2011 г. за правото на свобода на съвестта и на религията и правния статут на църквите, вероизповеданията и религиозните общности в Унгария, който влезе в сила на 1 януари 2012 г. Законът лиши много религиозни организации от правосубектност и намали броя на законно признатите църкви в Унгария до 14. На 16 декември 2011 г. в писмо до унгарските органи комисарят на Съвета на Европа по правата на човека сподели опасенията си във връзка с този закон. В отговор на международния натиск, през февруари 2012 г. унгарският парламент увеличи броя на признатите църкви до 31. На 19 март 2012 г. Венецианската комисия прие своето становище относно Закон CCVI от 2011 г. за правото на свобода на съвестта и на религията и правния статут на църквите, вероизповеданията и религиозните общности в Унгария, в което тя посочва, че законът въвежда набор от изисквания, които са прекомерни и са основани на произволни критерии за признаването на църква. Освен това тя посочи, че законът е довел до отписване на стотици законно признати църкви от регистъра и че законът до известна степен води до неравностойно и дори дискриминационно третиране на религиозните убеждения и общности в зависимост от това дали са признати, или не.

(38)  През февруари 2013 г. Конституционният съд на Унгария постанови, че отписването на признатите църкви е противоконституционно. В отговор на решението на Конституционния съд унгарският парламент прие изменение на Основния закон през март 2013 г. През юни и септември 2013 г. унгарският парламент прие изменения на Закон CCVI от 2011 г., с които се въведе разграничение между две понятия: „религиозни общности“ и „регистрирани църкви“. През септември 2013 г. унгарският парламент измени и Основния закон, като изрично предостави на себе си правомощието да избира религиозни общности за „сътрудничество“ с държавата за провеждането на „дейности от обществен интерес“, като на практика предостави на себе си правото да признава по свое усмотрение религиозна организация с две трети от гласовете.

(39)  В своето решение от 8 април 2014 г. по дело Magyar Keresztény Mennonita Egyház и др. с/у Унгария ЕСПЧ постанови, че Унгария е нарушила свободата на сдружаване, разглеждана в контекста на свободата на съвестта и на религията. Конституционният съд на Унгария установи, че някои правила, свързани с условията за признаване като църква, са неконституционни, и разпореди законодателството да приведе съответните правила в съответствие с изискванията на Европейската конвенция по правата на човека. Въпросният закон беше съответно внесен в унгарския парламент през декември 2015 г., но не получи необходимото мнозинство. Изпълнението на това решение все още не е завършило.

Свобода на сдружаване

(40)  На 9 юли 2014 г. комисарят на Съвета на Европа по правата на човека посочи в свое писмо до унгарските органи, че е обезпокоен от реториката на заклеймяване, използвана от политици, поставящи под съмнение легитимността на работата на неправителствени организации (НПО) в рамките на одити, извършени от Службата за контрол на НПО към унгарското правителство, и по-специално на организации, които са били изпълнители на проекти и бенефициери на безвъзмездни средства от ЕИП/Норвежкия граждански фонд. Унгарското правителство е подписало споразумение с Фонда и в резултат на това изплащането на безвъзмездните средства продължава. В доклада си след своето посещение в Унгария в периода 8 – 16 февруари 2016 г. специалният докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека посочи, че са налице значителни предизвикателства, породени от съществуващата правна рамка, уреждаща упражняването на основни свободи, като правото на свобода на мнение и на изразяване, на мирни събрания и на сдружаване, и че законодателството, отнасящо се до националната сигурност и миграцията, също би могло да има рестриктивно въздействие върху средата на гражданското общество.

(41)  През април 2017 г. в унгарския парламент бе внесен проект на закон за прозрачността на организациите, получаващи подкрепа от чужбина, със заявената цел за въвеждане на изисквания, свързани с предотвратяването на изпирането на пари и тероризма. През 2013 г. Венецианската комисия потвърди, че може да има различни причини за държавата да ограничи чуждестранното финансиране, включително предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, но тези законни цели следва да не се използват като претекст за контрол върху НПО или за ограничаване на тяхната способност да извършват законна дейност, по-специално в защита на правата на човека. На 26 април 2017 г. комисарят на Съвета на Европа по правата на човека изпрати писмо до председателя на Държавното събрание на Унгария, в което отбелязва, че проектозаконът е бил внесен на фона на продължаващата антагонистична реторика от страна на някои членове на управляващата коалиция, които публично са нарекли някои НПО „чуждестранни агенти“ поради източника на тяхното финансиране и са поставили под въпрос тяхната легитимност; терминът „чуждестранни агенти“ обаче не фигурира в законопроекта. Подобни опасения бяха изразени в изявлението от 7 март 2017 г. на председателя на Конференцията на международните неправителствени организации на Съвета на Европа и председател на експертния съвет относно Закона за НПО, в становището от 24 април 2017 г., изготвено от експертния съвет относно Закона за НПО, и в изявлението от 15 май 2017 г. на специалните докладчици на ООН за положението на защитниците на правата на човека и за насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване.

(42)  На 13 юни 2017 г. унгарският парламент прие проектозакона заедно с редица изменения. В своето становище от 20 юни 2017 г. Венецианската комисия призна, че терминът „организация, получаваща финансиране от чужбина“ е неутрален и описателен, и някои от тези изменения представляват важно подобрение, но че в същото време не са били взети под внимание някои други опасения и измененията не са достатъчни, за да се отговори на опасенията, че законът би довел до несъразмерна и ненужна намеса в свободата на сдружаване и на изразяване, в правото на неприкосновеност на личния живот и в забраната за дискриминация. В своите заключителни бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека отбеляза липсата на достатъчна обосновка за налагането на тези изисквания, които изглежда са част от опит за дискредитиране на някои неправителствени организации, включително НПО, работещи за защитата на правата на човека в Унгария.

(43)  На 7 декември 2017 г. Комисията реши да инициира съдебно производство срещу Унгария поради неизпълнение на нейните задължения съгласно разпоредбите на Договора, уреждащи свободното движение на капитали, във връзка с разпоредби в Закона за НПО, които от гледна точка на Комисията водят до непряка дискриминация и несъразмерно ограничаване на даренията от чужбина за организациите на гражданското общество. Освен това Комисията твърди, че Унгария е нарушила правото на свобода на сдружаването и правото на защита на личния живот и личните данни, заложени в Хартата, разглеждани във връзка с разпоредбите на Договора, които уреждат свободното движение на капитали и се съдържат в член 26, параграф 2 и в членове 56 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(44)  През февруари 2018 г. унгарското правителство представи законодателен пакет, състоящ се от три законопроекта (T/19776, T/19775, T/19774). В изявлението си от 14 февруари 2018 г. председателят на Конференцията на международните неправителствени организации на Съвета на Европа и председател на експертния съвет относно Закона за НПО посочи, че съдържанието на пакета не е съобразено със свободата на сдружаване, особено що се отнася до неправителствените организации, които осъществяват дейност във връзка с мигрантите. На 15 февруари 2018 г. комисарят на Съвета на Европа по правата на човека изрази подобни опасения. На 8 март 2018 г. специалният докладчик на ООН за насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване, специалният докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека, независимият експерт относно правата на човека и международната солидарност, специалният докладчик за правата на човека на мигрантите и специалният докладчик за съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната нетолерантност предупредиха, че законопроектът би довел до ненужни ограничения на свободата на сдружаване и на свободата на изразяване в Унгария. В своите заключителни бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост, че под претекст за „оцеляването на нацията“ и защитата на гражданите и културата, както и чрез твърдения за връзка между работата на НПО и предполагаем международен заговор, законодателният пакет ще стигматизира НПО и ще ограничи способността им да развиват важните си дейности в подкрепа на правата на човека, и по-специално на правата на бежанците, търсещите убежище лица и мигрантите. Освен това Комитетът изрази загриженост, че налагането на ограничения върху чуждестранното финансиране за НПО би могло да се използва за прилагане на нерегламентиран натиск върху тях и за създаване на неоправдани препятствия за дейността им. Един от проектозаконите имаше за цел да наложи данък в размер на 25% върху всички средства на НПО, получавани от държави извън Унгария, в това число финансиране от Съюза; законодателният пакет ще лиши НПО от правни средства за защита, за да обжалват произволни решения. На 22 март 2018 г. Комисията по правни въпроси и права на човека към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа изиска становище на Венецианската комисия относно проекта на законодателен пакет.

(45)  На 29 май 2018 г. унгарското правителство внесе проектозакон за изменение на някои законодателни мерки за борба с нелегалната имиграция (Т/333). Проектът представлява преработен вариант на предходния законодателен пакет и предлага наказателноправни санкции за „улесняване на нелегалната имиграция“. Същият ден Службата на върховния комисар на ООН за бежанците призова предложението да бъде оттеглено и изрази загриженост, че тези предложения, ако бъдат приети, биха лишили хората, които са били принудени спешно да напуснат домовете си и да се лишат от особено важни помощи и услуги, и биха разгорещили допълнително напрегнатото публично обсъждане и биха изострили ксенофобските настроения. На 1 юни 2018 г. комисарят на Съвета на Европа по правата на човека изрази подобни опасения. На 31 май 2018 г. председателят на Комисията по правни въпроси и права на човека към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа потвърди искането за становище на Венецианската комисия относно новото предложение. Проектът беше приет на 20 юни 2018 г. преди да бъде изготвено становището на Венецианската комисия. На 21 юни 2018 г. Върховният комисар на ООН по правата на човека осъди решението на унгарския парламент. На 22 юни 2018 г. Венецианската комисия и Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека посочиха, че разпоредбата относно наказателната отговорност може да осуети защитените организационни дейности и дейностите в областта на изразяването и съставлява нарушение на правото на свобода на сдружаване и изразяване, поради което следва да бъде отменена. На 19 юли 2018 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо на Унгария относно новото законодателство, което криминализира дейностите в подкрепа на молбите за получаване на убежище и местопребиваване и допълнително ограничава правото на искане на убежище.

Право на равно третиране

(46)  През периода 17 – 27 май 2016 г. Унгария беше посетена от работната група на ООН относно дискриминацията на жените в законодателството и практиката. В своя доклад работната група посочи, че консервативната форма на семейството, чиято закрила е гарантирана с оглед неговото съществено значение за оцеляването на нацията, не следва да бъде поставяно в неравностоен баланс с политическите, икономическите и социалните права на жените и тяхното овластяване. Работната група също така посочи, че правото на жените на равенство не може да се разглежда само в контекста на закрилата на уязвимите групи, наред с децата, възрастните и хората с увреждания, тъй като жените са неразделна част от всички тези групи. В новите учебници все още се съдържат стереотипи по отношение на пола, описващи жените предимно като майки и съпруги, като в някои случаи представят майките като по-малко интелигентни от бащите. От друга страна, Работната група призна усилията на унгарското правителство да засили съвместяването на професионалния и семейния живот чрез въвеждането на щедри разпоредби в системата за подпомагане на семействата и във връзка с образованието и грижите в ранна детска възраст. В своя доклад, приет на 27 юни 2018 г., ограничената мисия за наблюдение на избори на Службата за демократични институции и права на човека на ОССЕ за парламентарните избори в Унгария през 2018 г. посочи, че жените са недостатъчно представени в политическия живот, както и че не съществуват законови изисквания за насърчаване на равенството между половете при изборите. Въпреки че една от най-големите партии постави жена като водач на националната си листа, а някои партии поставиха на обсъждане в програмите си въпроси, свързани с равенството на половете, на овластяването на жените беше предоставено малко внимание сред темите на кампанията, включително в медиите.

(47)  В своите заключителни бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека приветства подписването на Конвенцията от Истанбул, но изрази съжаление, че в Унгария все още са широко разпространени патриархалните стереотипни нагласи по отношение на ролята на жените в обществото, и отбеляза със загриженост коментарите с дискриминационен характер, отправени от политически фигури срещу жените. Той също така отбеляза, че унгарският Наказателен кодекс не предоставя пълна защита на жените, жертви на домашно насилие. Комитетът изрази загриженост, че жените са по-слабо представени на длъжностите, на които се вземат решения в публичния сектор, по-специално в министерствата и в унгарския парламент. Конвенцията от Истанбул все още не е ратифицирана.

(48)  Основният закон на Унгария предвижда задължителни разпоредби за защита на работните места на родителите и за спазване на принципа на равно третиране; поради това съществуват специални разпоредби на трудовото право относно жените, майките и бащите, отглеждащи деца. На 27 април 2017 г. Комисията издаде мотивирано становище, с което призова Унгария да прилага правилно Директива № 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(12), като се има предвид, че унгарското право предвижда изключение от забраната за дискриминация, основана на пола, чийто обхват е много по-широк от обхвата на изключението по посочената директива. На същата дата Комисията издаде мотивирано становище за неспазване от страна на Унгария на Директива 92/85/ЕИО на Съвета(13), в което се изтъква, че работодателите са длъжни да адаптират условията на труд за бременните работнички и работничките кърмачки, за да се избегне риск за здравето и безопасността им. Унгарското правителство се ангажира да внесе необходимите изменения в относимите разпоредби на Закон CXXV от 2003 г. за равно третиране и насърчаване на равните възможности, както и на Закон І от 2012 г. за Кодекса на труда. Вследствие на това, на 7 юни 2018 г., производството беше прекратено.

(49)  В своите заключителни бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост, че конституционната забрана за дискриминация не посочва изрично сексуалната ориентация и половата идентичност като основа за дискриминация, и че ограничителното определение за семейство може да доведе до дискриминация, тъй като не обхваща определени видове семейни споразумения, включително на двойки от един и същи пол. Комитетът е загрижен и поради актовете на насилие и широкото разпространение на отрицателни стереотипи и предразсъдъци срещу лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица, особено в секторите на заетостта и образованието.

(50)  В своите заключителни бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека посочи също принудителното настаняване в медицински заведения, изолирането и принудителното лечение на голям брой лица с умствени, интелектуални и психологически увреждания, и освен това съобщава за насилие и жестоко, нечовешко и унизително отношение и за твърдения за голям брой неразследвани смъртни случаи в заведения от затворен тип.

Права на лицата, които принадлежат към малцинства, включително роми и евреи, и защита срещу изказвания на омраза срещу такива малцинства

(51)  В своя доклад след посещението си в Унгария, който беше публикуван на 16 декември 2014 г., комисарят на Съвета на Европа по правата на човека посочи, че е загрижен във връзка с влошаването на ситуацията във връзка с расизма и нетолерантността в Унгария, с антиромските настроения като най-драстичната форми на нетърпимост, както се вижда от действията на ожесточено настроени към ромското население лица, включително такива, проявяващи насилие, и на паравоенни шествия и патрули в населени места с роми. Той посочи също, че въпреки позицията на унгарските органи за осъждане на антисемитските изказвания, антисемитизмът е проблем, който продължава да съществува, като се изразява в изказвания, проповядващи омраза, и в насилие спрямо лица от еврейски произход или тяхно имущество. Освен това комисарят спомена за възобновяване на ксенофобията, насочена срещу мигрантите, включително търсещите убежище лица и бежанците, както и на нетолерантността, засягаща други социални групи като ЛГБТИ, бедните и бездомните лица. Европейската комисия срещу расизма и ксенофобията (ЕКРК) изрази подобни опасения в своя доклад относно Унгария, публикуван на 9 юни 2015 г.

(52)  В своето четвърто становище относно Унгария, прието на 25 февруари 2016 г., Консултативният комитет, създаден съгласно Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, отбеляза, че ромите продължават да са подложени на систематична дискриминация и неравенство във всички области на живота, включително във връзка с жилищното настаняване, заетостта, образованието, достъпа до здравеопазване и участието в социалния и политическия живот. В своята резолюция от 5 юли 2017 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръча на унгарските органи да положат трайни и ефективни усилия за предотвратяване и противодействие на неравенството и дискриминацията, на която са подложени ромите, да налагат санкции за това, да подобрят в тесни консултации с представители на ромите условията на живот, достъпа до здравни услуги и заетостта на ромите, да предприемат ефективни мерки за прекратяване на практики, които продължават сегрегацията на ромските деца в училище, и да удвоят усилията си за справяне с проблемите, пред които са изправени ромските деца в областта на образованието, да гарантират, че ромските деца имат равни възможности за достъп до всички равнища на качествено образование, и да продължат да предприемат мерки за предотвратяване на случаите, в които деца са неправилно насочени към специални училища и класове. Унгарското правителство предприе редица съществени мерки за насърчаване на приобщаването на ромите. На 4 юли 2012 г. правителството прие план за действие за защита на работните места с цел защита на назначаването на работници с увреждания и за насърчаване на заетостта при трайно безработните лица. Правителството прие също секторна стратегия в здравеопазването „Здрава Унгария 2014 – 2020 г.“ за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването. През 2014 г. правителството прие стратегия за периода 2014 – 2020 г. за третиране на жилищата от бедните квартали в изолираните населени места. Независимо от това, съгласно доклада за основните права на Агенцията на Европейския съюз за основните права за 2018 г., процентът на младите роми, чиято основна дейност не е в областта на заетостта, образованието или обучението, се е увеличил от 38% през 2011 г. на 51% през 2016 г.

(53)  В своето решение от 29 януари 2013 г. по дело Horváth и Kiss с/у Унгария ЕСПЧ постанови, че прилаганото на практика на относимото унгарско законодателство не предоставя достатъчни гаранции и води до твърде висок дял и сегрегация на ромските деца в специални училища, поради системното погрешно диагностициране на умствено увреждане, което е равнозначно на нарушение на правото на образование без дискриминация. Изпълнението на това решение все още не е приключило.

(54)  На 26 май 2016 г. Комисията изпрати официално писмо до унгарските органи във връзка с унгарското законодателство и административни практики, които водят до непропорционално голям брой на децата от ромски произход в специалните училища за деца с умствени увреждания, както и до значителна образователна сегрегация в училищата от общообразователната система, което затруднява социалната интеграция. Унгарското правителство участва активно в диалог с Комисията. Унгарската стратегия за приобщаване поставя акцент върху насърчаване на приобщаващото образование, намаляването на сегрегацията, прекъсването на пренасянето между поколенията на неравностойно положение и създаването на приобщаваща училищна среда. Освен това от януари 2017 г. в Закона за националното обществено образование бяха добавени допълнителни гаранции и унгарското правителство започна официални одити в периода 2011 – 2015 г., последвани от действия от правителствени служби.

(55)  В своето решение от 20 октомври 2015 г. по дело Balázs с/у Унгария ЕСПЧ прие, че липсата на разследване на твърдения за антиромски мотив на нападение представлява нарушение на забраната за дискриминация. В своето решение от 12 април 2016 г. по дело R.B. с/у Унгария и в решението си от 17 януари 2017 г. по дело Király и Dömötör с/у Унгария ЕСПЧ прие, че е налице нарушение на правото на зачитане на личния живот поради неадекватните разследвания на твърденията за расово мотивирана злоупотреба. В своето решение от 31 октомври 2017 г. по дело M.F. с/у Унгария ЕСПЧ прие, че е налице нарушение на забраната за дискриминация, както и на забраната за нечовешко или унизително отношение, тъй като органите не са разследвали евентуални расистки мотиви за въпросния инцидент. Изпълнението на посочените решения все още не е приключило. В следствие на решенията по делата Balázs с/у Унгария и R.B. с/у Унгария все пак на 28 октомври 2016 г. влезе в сила изменение на Наказателния кодекс относно състава на престъплението „подбуждане на насилие или омраза срещу общност“ с цел изпълнение на Рамково решение на Съвета 2008/913/ПВР(14). През 2011 г. Наказателният кодекс беше изменен с цел предотвратяване на кампании на крайно десни паравоенни групи чрез въвеждането на т. нар. „престъпление в униформа“, предвиждащо наказание три години лишаване от свобода за всяко провокативно асоциално поведение, предизвикващо страх в даден член на национална, етническа или религиозна общност.

(56)  През периода 29 юни – 1 юли 2015 г. в рамките на посещението си в Унгария Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека извърши оценка на място по повод на съобщения за действията, предприети от органите на местно управление на град Мишколц във връзка с принудително изваждане на роми от имоти. Местните органи са приели модел на антиромски мерки дори преди промяната на местния указ от 2014 г., а публичните фигури в града често правят антиромски изказвания. Беше съобщено, че през февруари 2013 г. кметът на град Мишколц е заявил, че иска да изчисти града от „антисоциалните извратени роми“, за които се твърди, че незаконно се възползват от програмата „Гнездо“ (програма Fészekrakó) за помощи за жилищно настаняване, и от хора, живеещи в социални жилища и получаващи помощи за наема и за издръжката си. Неговите думи отбелязаха началото на поредица изваждания от жилищни имоти и същия месец са премахнати петдесет от 273 апартамента от съответната категория, за да се освободи също така терен за обновяването на стадион. По жалба на компетентната правителствена служба Върховният съд отмени съответните разпоредби с решение от 28 април 2015 г. На 5 юни 2015 г. комисарят по правата на човека и заместник-комисарят по правата на националните малцинства приеха общо становище относно нарушенията на основните права на ромите в Мишколц, чиито препоръки не са приети от местното управление. Освен това унгарският Орган за равно третиране проведе проучване и през юли 2015 г. прие решение, с което призова местното управление да прекрати всички изваждания от имоти и да разработи план за действие за начина на предлагане на настаняване, който да е съобразен със зачитането на човешкото достойнство. На 26 януари 2016 г. комисарят на Съвета на Европа по правата на човека изпрати писма до правителствата на Албания, България, Франция, Унгария, Италия, Сърбия и Швеция относно принудителното изваждане на роми от жилищни имоти. Писмото, адресирано до унгарските органи, изрази загриженост относно третирането на ромите в Мишколц. Планът за действие беше приет на 21 април 2016 г., а междувременно беше създадена и агенция за социално жилищно настаняване. В своето решение от 14 октомври 2016 г. Органът за равно третиране установи, че общината е изпълнила своите задължения. Въпреки това ЕКРК посочи в заключенията си относно изпълнението на препоръките по отношение на Унгария, публикувани на 15 май 2018 г., че въпреки някои положителни промени за подобряване на жилищните условия на ромите нейната препоръка не е била изпълнена.

(57)  В своята резолюция от 5 юли 2017 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръча на унгарските органи да продължат да подобряват диалога с еврейската общност, да осигурят неговата устойчивост и да дадат най-висок приоритет на борбата срещу антисемитизма на публични места, да полагат постоянни усилия за ефективно предотвратяване, откриване, разследване, наказателно преследване и наказване на всички расово и етнически мотивирани или антисемитски действия, включително на актовете на вандализъм и на изказванията, проповядващи омраза, както и да разгледат възможността за изменение на закона, така че да се осигури възможно най-широка правна защита срещу престъпления на расизъм.

(58)  През 2012 г. унгарското правителство прие постановление за увеличение на пожизнения анюитет на оцелелите от Холокоста с 50%, през 2013 г. създаде унгарски комитет за възпоменание на жертвите от Холокоста – 2014, обяви 2014 г. за година в памет на жертвите на Холокоста, стартира програми за реновиране и възстановяване на няколко унгарски синагоги и еврейски гробища и понастоящем се подготвя за Европейската макабиада, която ще се проведе в Будапеща през 2019 г. Унгарските правни норми определят няколко престъпления, свързани с омраза или подбуждане към омраза, включително антисемитски или отричащи Холокоста действия, или обидни действия. Унгария получи председателството на Международния алианс за възпоменание на жертвите на Холокоста (IHRA) за периода 2015—2016 г. Въпреки това в реч, произнесена на 15 март 2018 г. в Будапеща, министър-председателят на Унгария предприе полемични атаки срещу Джордж Сорос, включително явни антисемитски стереотипи, които биха могли да се преценят като наказуеми.

(59)  В своите заключителни бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост във връзка със сведенията, че ромската общност продължава да страда от широко разпространена дискриминация и изолация, безработица и жилищна и образователна сегрегация. Той изрази особена загриженост поради факта, че независимо от разпоредбите на Закона за общественото образование, сегрегацията в училищата, особено в църковните и частните училища, продължава да бъде широко разпространена, както и относно запазващия се непропорционално висок брой на ромските деца, изпратени в училища за деца с леки увреждания. Комитетът изрази също така загриженост относно разпространението на престъпленията от омраза и на изказванията, проповядващи омраза, в политическите дебати, медиите и в интернет, насочени към малцинства, и по-специално роми, мюсюлмани, мигранти и бежанци, включително в контекста на спонсорирани от правителството кампании. Комитетът изрази своята загриженост относно широкото разпространение на антисемитски предразсъдъци. Освен това Комитетът отбеляза със загриженост твърденията, че броят на регистрираните престъпления от омраза е изключително нисък, тъй като полицията често не успява да разследва и да осъществява наказателно преследване по достоверни сигнали за престъпления от омраза и за криминализирани изказвания, проповядващи омраза. Накрая, Комитетът изрази безпокойство поради продължаващата практика на профилиране на ромите въз основа на расова принадлежност от страна на полицията.

(60)  По дело относно село Гионгиспата, където местната полиция е налагала глоби за леки пътнотранспортни нарушения единствено на ромите, решението на първоинстанционният съд констатира, че практиката представлява тормоз и пряка дискриминация срещу ромите, въпреки че индивидуалните мерки са били правомерни. Съдът на втора инстанция и Върховният съд приеха, че Унгарският съюз за граждански свободи (HCLU), който е подал жалба в защита на обществения интерес (actio popularis), не може да докаже дискриминация. Случаят беше отнесен до ЕСПЧ.

(61)  В съответствие с четвъртата поправка на Основния закон „свободата на изразяване не може да се упражнява с цел потъпкване на достойнството на унгарската нация или на която и да било национална, етническа, расова или религиозна общност“. Унгарският Наказателен кодекс наказва насилието или омразата срещу член на дадена общност. Правителството създаде работна група за борба с престъпленията на омразата, която осигурява обучение за полицейските служители и помага на жертвите да сътрудничат на полицията и да сигнализират за инциденти.

Основни права на мигрантите, на търсещите убежище лица и на бежанците

(62)  На 3 юли 2015 г., върховният комисар на ООН за бежанците изрази своята загриженост във връзка с ускорената процедура за изменение на законодателството в областта на убежището. На 17 септември 2015 г. върховният комисар на ООН по правата на човека изрази становището си, че Унгария е нарушила международното право чрез третирането от нейна страна на бежанците и мигрантите. На 27 ноември 2015 г. комисарят на Съвета на Европа по правата на човека посочи в декларация, че начинът, по който Унгария е посрещнала предизвикателствата, свързани с бежанците, не зачита в достатъчна степен правата на човека. На 21 декември 2015 г. върховният комисар на ООН за бежанците, Съветът на Европа и службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека настоятелно призоваха Унгария да се въздържа от прилагането на политики и практики, които насърчават нетолерантност и страх, и подхранват ксенофобия спрямо бежанците и мигрантите. На 6 юни 2016 г. върховният комисар на ООН за бежанците изрази загриженост относно нарастващия брой твърдения за случаи на малтретиране в Унгария на лица, търсещи убежище, и на мигранти от страна на граничните органи, както и за разрастването на ограничителни гранични и законодателни мерки, включително достъпа до процедури за предоставяне на убежище. На 10 април 2017 г. службата на Върховният комисар за бежанците на ООН призова за незабавно преустановяване на прехвърлянията по дъблинската процедура към Унгария. През 2017 г. от 3 397 молби за международна закрила, подадени в Унгария, 2 880 са били отхвърлени, което представлява 69,1 процент на отхвърлени молби. През 2015 г. по 480 съдебни искове, свързани с молби за предоставяне на международна закрила, е имало 40 положителни решения т.е. 9%. През 2016 г. 775 решения са били обжалвани, по 5 от тях беше постановено положително решение, тоест 1%, а през 2017 г. нито едно решение не е било обжалвано.

(63)  Служителят по въпросите на основните права на Европейската агенция за гранична и брегова охрана посети Унгария през октомври 2016 г. и през март 2017 г., поради опасенията, че агенцията е възможно да функционира в условия, при които не се зачитат, защитават и спазват правата на лицата, пресичащи унгарско-сръбската граница, което може да постави агенцията в ситуация, при която на практика тя нарушава Хартата на основните права на Европейския съюз. През март 2017 г. служителят по въпросите на основните права стигна до заключението, че рискът от споделена отговорност на агенцията за нарушаване на основните права в съответствие с член 34 от Регламента за европейската гранична и брегова охрана остава много висок.

(64)  На 3 юли 2014 г. работната група на ООН относно произволното задържане посочи, че е необходимо съществено подобрение на положението на лицата, търсещи убежище, и на мигрантите с нередовен статут, както и че е необходимо да се отдели внимание на предоставянето на гаранции срещу произволното лишаване от свобода. Подобни опасения относно задържането, по-конкретно на непридружени малолетни и непълнолетни лица, бяха споделени от комисаря на Съвета на Европа по правата на човека в доклада след посещението му в Унгария, който беше публикуван на 16 декември 2014 г. На 21 – 27 октомври 2015 г. Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) посети Унгария и посочи в доклада си, че значителен брой чужди граждани (включително непридружени малолетни и непълнолетни лица) твърдят, че са били подложени на физическо малтретиране от полицейски служители и въоръжена охрана, работещи в центрове за задържане на имигранти или лица, търсещи убежище. На 7 март 2017 г. върховният комисар на ООН за бежанците изрази своята загриженост във връзка с новия закон, гласуван в унгарския парламент, който предвижда задължително задържане на търсещите убежище лица, в това число и на децата, за целия период на процедурата по предоставяне на убежище. На 8 март 2017 г. комисарят на Съвета на Европа за правата на човека направи изявление, в което също изрази своята загриженост относно въпросния закон. На 31 март 2017 г. Подкомитетът на ООН за предотвратяване на изтезанията настойчиво призова Унгария да разгледа незабавно въпроса с прекомерната употреба на задържането и да проучи алтернативни варианти.

(65)  В решението си от 5 юли 2016 г. О.М. Срещу Унгария ЕСПЧ постанови, че е допуснато нарушение на правото на свобода и сигурност чрез използването на форма на задържане, граничеща с произвол. По-специално органите не са положили грижа, когато са наредили задържането на лицето, подало молба за закрила, без да вземат под внимание до каква степен уязвимите лица — например ЛГБТ лица като кандидата — са били в безопасност или са били изложени на опасност в местата за задържане заедно с другите задържани лица, много от които са дошли от държави с широко разпространени културни или религиозни предразсъдъци срещу тези лица. Изпълнението на това решение все още не е приключило.

(66)  В периода 12 –16 юни 2017 г. специалният представител на генералния секретар на Съвета на Европа по въпросите на миграцията и бежанците посети Сърбия и две транзитни зони в Унгария. В доклада си специалният представител посочва, че насилствено отблъскване на мигранти и бежанци от Унгария към Сърбия поражда безпокойство от гледна точка на членове 2 (правото на живот) и 3 (забраната за изтезания) от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Специалният представител също така отбеляза, че ограничителните практики за прием на лица, търсещи убежище в транзитните зони на Рьоске и Томпа, често карат лицата, търсещи убежище, да търсят незаконни начини за преминаване на границата, като прибягват до контрабандисти и трафиканти с всички свързани с това рискове. Той посочи, че процедурите за предоставяне на убежище, които се осъществяват в транзитните зони, не осигуряват подходящи гаранции за защита на лицата, търсещи убежище, срещу връщане в държави, в които те рискуват да бъдат третирани в нарушение на членове 2 и 3 от ЕКПЧ. Специалният представител стигна до заключението, че е необходимо унгарското законодателство и практики да се приведат в съответствие с изискванията на ЕКПЧ. Специалният представител отправи няколко препоръки, включително призив към унгарските органи да предприемат необходимите мерки, в това число преразглеждане на съответната нормативна уредба и промяна на съответните практики, за да гарантират, че всички чужденци, които пристигат на границата или се намират на унгарска територия не се разубеждават да подадат молба за предоставяне на международна закрила. В периода 5 – 7 юли 2017 г. делегация на Комитета от Лансароте към Съвета на Европа (комитет на страните по Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие) също посети две транзитни зони и отправи редица препоръки, включително призив всички лица под 18 годишна възраст да бъдат третирани като деца без дискриминация въз основа на възрастта им, така че да се гарантира, че всички деца под унгарска юрисдикция са защитени от сексуална експлоатация и насилие, и систематично да се настаняват в институции за закрила на децата, за да се предотврати евентуална сексуална експлоатация или сексуално насилие спрямо тях от страна на възрастните и подрастващите в транзитните зони. В периода 18 – 20 декември 2017 г. делегация на експертната група за борба с трафика на хора на Съвета на Европа посети Унгария, включително две транзитни зони, и стигна до заключението, че дадена транзитна зона не може да се счита за подходящ и безопасен център за настаняване на жертвите на трафик на хора. Тя призова унгарските органи да приемат правна уредба за идентифицирането на жертвите на трафика на хора сред гражданите на трети държави, които не са пребивавали законно и да ускорят процедурите си за идентифициране на жертвите на такъв трафик сред лицата, търсещи убежище, и незаконните мигранти. От 1 януари 2018 г. са въведени допълнителни разпоредби, които са благоприятни за навършилите пълнолетие лица като цяло, и по-специално непридружените ненавършили пълнолетие лица; наред с другото е разработена специална учебна програма за ненавършили пълнолетие лица, търсещи убежище. ЕКРН отбеляза в своите заключения относно изпълнението на препоръките по отношение на Унгария, публикувани на 15 май 2018 г., като призна, че Унгария е била изправена пред огромни предизвикателства вследствие масовото пристигане на мигранти и бежанци, изрази съжаление във връзка с мерките, предприети в отговор и сериозното влошаване на положението след петия доклад. Органите следва спешно да прекратят задържането в транзитните зони, особено за семействата с деца и всички непридружените ненавършили пълнолетие лица.

(67)  В средата на август 2018 г. имиграционните органи престанаха да предоставят храна на възрастни лица, търсещи убежище, които оспорват пред съд решения за недопустимост на молбите им. Няколко кандидати за предоставяне на убежище трябваше да потърсят временни мерки от страна на ЕСПЧ, за да започнат да получават храна. На 10 август 2018 г. ЕСПЧ постанови временни мерки по две дела, както и по трето дело на 16 август 2018 г., и разпореди предоставянето на храна на лицата, кандидатстващи за убежище. Унгарските органи са се съобразили с решенията.

(68)  В своето решение от 14 март 2017 г. по дело Илиас и Ахмед срещу Унгария ЕСПЧ установи, че е било допуснато нарушение на правото на жалбоподателите на свобода и сигурност. ЕСПЧ установи също, че е било допуснато нарушение на забраната за нечовешко или унизително отношение що се отнася до експулсирането на жалбоподателите в Сърбия, както и нарушение на правото на ефективни правни средства за защита по отношение на условията на задържане в транзитната зона в Рьоске. Към момента делото е висящо пред големия състав на ЕСПЧ.

(69)  На 14 март 2018 г. Ахмед Х., сириец, пребиваващ в Кипър, който се опитвал да помогне на семейството си да избяга от Сирия и да пресече сръбско-унгарската граница през септември 2015 г., е бил осъден от унгарски съд на 7 години затвор и 10 години забрана за влизане в държавата въз основа на обвинения „за терористични актове“, повдигна въпроса за правилното прилагане на законите за борба с тероризма в Унгария, както и правото на справедлив съдебен процес.

(70)  В своето решение от 6 септември 2017 г. по дела C-643/15 и C-647/15 Съдът на Европейския съюз отхвърля изцяло исковете, подадени от Словакия и Унгария, срещу временния механизъм за задължително преместване на лицата, търсещи убежище, в съответствие с Решение на Съвета (ЕС) 2015/1601. При все това, след постановяването на посоченото съдебно решение Унгария продължава да не се съобразява с Решението на Съвета. На 7 декември 2017 г. Комисията реши да предяви иск срещу Чешката република, Унгария и Полша пред Съда на Европейския съюз за неспазване на правните им задължения по отношение на преместването.

(71)  На 7 декември 2017 г. Комисията реши да предприеме допълнителни стъпки в рамките на образуваната срещу Унгария процедура за установяване на неизпълнение на задължения във връзка със законодателството ѝ в областта на убежището, като изпрати мотивирано становище. Комисията счита, че унгарското законодателство не е в съответствие с правото на Съюза, по-специално с Директиви 2013/32/ЕС(15), 2008/115/ЕО(16) и 2013/33/ЕС(17) на Европейския парламент и на Съвета и с няколко разпоредби от Хартата. На 19 юли 2018 г. Комисията реши да предяви иск срещу Унгария пред Съда на ЕС във връзка с несъответствие на законодателството ѝ в областта на убежището и връщането с правото на Съюза.

(72)  В заключителните си забележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост, че унгарският закон, приет през март 2017 г., който дава възможност за автоматично преместване към транзитните зони на всички лица, търсещи убежище, за срока на процедурата по предоставяне на убежище, с изключение на непридружените деца, за които е установено, че са под 14 години, не отговаря на правните стандарти поради продължителността и неустановеността на допустимия период на задържане, липсата на каквото и да е законово изискване за бързо разглеждане на конкретните обстоятелства за всяко засегнато лице и липсата на процесуални гаранции за действително обжалване на преместването към транзитните зони. Комитетът беше особено загрижен относно съобщенията за масово използване на автоматичното настаняване в центрове за административно задържане на територията на Унгария и изрази загриженост, че ограниченията на личната свобода са били използвани като принципна мярка за разубеждаване на незаконното влизане, а не в отговор на индивидуално определен риск. Освен това Комитетът изрази загриженост относно твърденията за лоши условия в някои центрове за задържане. Той отбеляза със загриженост Законът за връщането, приет за първи път през юни 2016 г., който допуска експулсиране от полицията по бърза процедура на всяко лице, пресякло нелегално границата и задържано на унгарска територия в периметър от 8 км от граничната бразда – изискване, разширено впоследствие до цялата територия на Унгария и Указ 191/20151, по силата на който Сърбия се определя като „трета сигурна държава“ и се позволява връщане към границата на Унгария със Сърбия. Комитетът отбеляза със загриженост съобщенията, според които връщанията са били осъществявани безразборно, както и че лицата, на които е била наложена посочената мярка са разполагали с много ограничена възможност да подадат молба за получаване на убежище или да упражнят право на обжалване. Той също така отбеляза със загриженост съобщенията за колективни и насилствени експулсирания, включително твърденията за тежки побои, нападения с полицейски кучета и стрелба с гумени куршуми, в резултат на което са били нанесени тежки телесни повреди и, поне в един случай, се е стигнало до загуба на живота на лице, търсещо убежище. Комитетът изрази също така загриженост относно съобщенията, че оценката на възрастта на децата, търсещи убежище и непридружените малолетни и непълнолетни лица, извършвана в транзитните зони е неподходяща, основава се предимно на визуална преценка от експерт и е неточна, както и относно съобщенията за липса на подходящ достъп за търсещите убежище до образование, услуги за социално и психологическо подпомагане, и правна помощ. Съгласно новото предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС медицинският преглед за определяне на възрастта ще бъде крайна мярка.

Икономически и социални права

(73)  На 15 февруари 2012 г. и на 11 декември 2012 г. специалният докладчик на ООН относно крайната бедност и правата на човека и специалният докладчик на ООН относно правото на подходящо жилищно настаняване призоваха Унгария да преразгледа законодателството, предоставящо възможност на местните органи да наказват бездомността, и да подкрепи решението на Конституционния съд, с което се декриминализира бездомността. В своя доклад след посещението си в Унгария, публикуван на 16 декември 2014 г., комисарят на Съвета на Европа за правата на човека изрази загриженост относно предприетите мерки за забрана на бездомничеството, както и на изграждането на колиби и бараки, описани в по-широк контекст като мерки, които на практика криминализират бездомничеството. Комисарят призова унгарските органи да направят проверки по докладваните случаи на принудителни изселвания без алтернативни решения и на деца, изведени от семействата си на основание лоши социално-икономически условия. В заключителните си забележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази опасения във връзка с приети на държавно и местно равнище разпоредби въз основа на четвъртата поправка на конституцията, които определят много обществени места като неподходящи за „бездомничество“ и ефективно наказват бездомничеството. На 20 юни 2018 г. унгарският парламент прие седма поправка на Конституцията, чрез която се забранява установяване на обичайно местопребиваване в обществено пространство. В същия ден специалният докладчик на ООН относно правото на подходящо жилищно настаняване окачестви инициативата на Унгария за превръщане на бездомничеството в престъпление като жестока и несъвместима с международното право в областта на правата на човека.

(74)  В Заключенията на Европейския комитет за социални права от 2017 г. се посочва, че Унгария не спазва Европейската социална харта с мотив, че самостоятелно заетите лица и домашните работници, както и други категории работници не са защитени от разпоредбите относно здравословните и безопасни условия на труд, че мерките, предприети за намаляване на майчината смъртност са недостатъчни, че минималният размер на пенсиите за старост е неподходящ, че минималният размер на помощите за търсещите работа лица е неподходящ, че максималната продължителност на изплащане на обезщетенията за безработица е твърде кратка и че минималният размер на обезщетенията за рехабилитация и инвалидност, в някои случаи, е неподходящ. Комитетът стигна също така до извода, че Унгария не зачита Европейската социална харта с мотиви, че равнището на социална помощ, изплащана на несемейно лице без ресурси, включително на възрастни хора, е неподходящо, равният достъп до социални услуги не е гарантиран на законно пребиваващите граждани от всички държави, страни по Хартата и не е било установено, че е налице подходящо предоставяне на жилищно за настаняване за уязвими семейства. По отношение на синдикалните права Комитетът заяви, че правото на работниците да ползват платен отпуск не е гарантирано в достатъчна степен, че не е предприета никаква мярка за насърчаване на сключването на колективни трудови договори, докато защитата на работниците от тези договори в Унгария е очевидно слаба и че при държавните служители правото за обявяване на стачка е запазено за синдикатите, които са страна по споразумението, сключено с правителството; критериите, използвани за определяне на държавните служители, на които се отказва правото на стачка, са извън приложното поле на Хартата; синдикатите на държавните служители могат да призовават към стачка само след одобрение на мнозинството от съответния персонал.

(75)  От декември 2010 г. по принцип стачките в Унгария са обявени за незаконни, когато правителството на Виктор Орбан внесе изменение на така наречения „Закон за стачките“. Тези промени означават, че стачките по принцип са разрешени в дружества, свързани с правителствената администрация чрез поръчки за обществени услуги. Изменението не важи за професионални групи, които просто нямат такова право, като например машинисти на влакове, полицаи, медицински персонал и ръководители на въздушното движение. Проблемът се корени другаде, главно в процента служители, които трябва да участват в общото гласуване относно стачките, за да придобие той важност – до 70%. Тогава решението относно законосъобразността на стачките ще се взема от съд за трудови спорове, който е изцяло подчинен на държавата. През 2011 г. бяха подадени девет заявления за разрешение за провеждане на стачка. В седем случая те бяха отхвърлени, без да бъде посочена причина; две от тях бяха обработени, но вземането на решение се оказа невъзможно.

(76)  В доклада на Комитета на ООН по правата на детето относно „Заключителни бележки по обединените трети, четвърти и пети периодичен доклад на Унгария“, публикуван на 14 октомври 2014 г., се изразява безпокойство от нарастващия брой случаи на деца, изведени от семейството си поради лоши социално-икономически условия. Родителите могат да изгубят своето дете вследствие на безработица, липса на социално жилище и липса на капацитет в институциите за временно настаняване. Въз основа на проучване, проведено от Европейския център за правата на ромите, тази практика непропорционално засяга ромските семейства и деца.

(77)  В препоръката си от 23 май 2018 г. за Препоръка на Съвета относно националната програма за реформи на Унгария за 2018 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за конвергенция на Унгария за 2018 г., Комисията посочи, че делът на хората, изложени на риск от бедност и социална изолация, е спаднал до 26,3% през 2016 г., но остава над средното за Съюза; децата като цяло са изложени на по-голям риск от бедност в сравнение с другите възрастови групи. Равнището на минималния доход е под 50% от прага на бедността за едно домакинство, поради което е сред най-ниските в Съюза. Адекватността на обезщетенията за безработица е много ниска: максималната продължителност от 3 месеца е най-кратка в Съюза и представлява едва около една четвърт от средното време, необходимо на търсещите работа лица за намиране на работа. Освен това равнищата на заплащане са сред най-ниските в Съюза. Комисията препоръча подобряване на адекватността и обхвата на социалното подпомагане и обезщетенията за безработица.

(78)  На [….] 2018 г. Съветът изслуша Унгария в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС.

(79)  Поради това следва да се констатира съгласно член 7, параграф 1 от ДЕС наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Съществува очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът.

Член 2

Съветът препоръчва в срок от три месеца след нотифицирането на настоящото решение Унгария да предприеме следните действия: [...]

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на [...] ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресат на настоящото решение е Унгария.

Съставено в Брюксел,

За Съвета

Председател

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0216.
(2) OВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 127
(3) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 46.
(4) OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 52.
(5) ОВ C 249 E, 30.8.2013 г., стр. 27.
(6) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 154.
(7) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.
(8) ОВ C 104 E, 30.4.2004 г., стр. 408.
(9) COM(2003)0606.
(10) Решение на Съда на Европейския съюз от 6 ноември 2012 г., Комисия с/у Унгария, C-286/12, ECLI:EU:C:2012:687.
(11) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).
(12) Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23).
(13) Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 348, 28.11.1992 г., стр. 1).
(14) Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55).
(15) Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 60).
(16) Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98).
(17) Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 96).


Автономни оръжейни системи
PDF 128kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2018 г. относно автономните оръжейни системи (2018/2752(RSP))
P8_TA(2018)0341RC-B8-0308/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид дял V, член 21 и член 21, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз,

—  като се има предвид „клаузата Мартенс“, включена в протокол 1 от 1977 г. в допълнение към Женевските конвенции,

—  като взе предвид част IV от Програмата на ООН от 2018 г. за разоръжаване, озаглавена „Да обезопасим общото ни бъдеще“,

—  като взе предвид своето изследване от 3 май 2013 г. относно последиците за правата на човека от използването на безпилотни летателни апарати и безпилотни роботи при военни действия,

—  като взе предвид различните си позиции, препоръки и резолюции, в които призовава за забрана на автономните оръжейни системи, например своята препоръка до Съвета от 5 юли 2018 г. Седемдесет и третата сесия на Общото събрание на ООН(1), мандата за започване на преговори, приет на пленарно заседание на 13 март 2018 г., с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната, своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията в света през 2016 г. и политиката на Европейския съюз в тази област(2), своята препоръка до Съвета от 7 юли 2016 г. относно Седемдесет и първата сесия на Общото събрание на ООН(3), както и своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно въоръжените безпилотни летателни апарати(4),

—  като взе предвид годишния доклад на специалния докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции Кристоф Хайнс от 9 април 2013 г. (А/HRC/23/47),

—  като взе предвид изложените от ЕС съображения относно смъртоносните автономни оръжейни системи в рамките на групата от правителствени експерти на страните по Конвенцията за определени конвенционални оръжия по време на заседанията на групата в Женева на 13 — 17 ноември 2017 г., 9 — 13 април 2018 г. и 27 — 31 август 2018 г.,

—  като взе предвид забележките на различните държави, включително държави — членки на Европейския съюз, преди заседанията за 2017 г. и 2018 г. на групата от правителствени експерти,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 31 май 2017 г., в което се призовава за прилагането на подход, при който човекът да може да запази контрол над изкуствения интелект, и за забрана на смъртоносните автономни оръжейни системи,

—  като взе предвид призива на Светия престол за забрана на смъртоносните автономни оръжия,

—  като взе предвид откритото писмо от юли 2015 г., подписано от над 3 000 изследователи в областта на изкуствения интелект и на роботиката, и отвореното писмо от 21 август 2017 г., подписано от 116 основатели на водещи дружества от областта на роботиката и изкуствения интелект, в които се посочва опасността, която представляват смъртоносните автономни оръжейни системи, както и писмото, подписано от 240 организации от областта на технологиите и 3 049 физически лица, обещаващи никога да не разработват, да не произвеждат и да не използват смъртоносни автономни оръжейни системи,

—  като взе предвид изявленията на Международния комитет на Червения кръст, както и инициативи на гражданското общество, например кампанията за спиране на роботите убийци, зад която стоят 70 организации в 30 държави, включително „Хюман Райтс Уоч“, „Член 36“, PAX и „Амнести Интернешънъл“,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че политиките и действията на ЕС се ръководят от принципите на правата на човека и на зачитане на човешкото достойнство, принципите на хартата на ООН и международното право; като има предвид, че горепосочените принципи следва да се прилагат, за да се опази мирът, да се предотвратяват конфликти и да се засили международната сигурност;

Б.  като има предвид, че терминът „смъртоносни автономни оръжейни системи“ означава оръжейни системи без значим контрол от страна човека по отношение на функциите от решаващо значение, а именно изборът и атакуването на цели;

В.  като има предвид, че за неизвестен за момента брой държави, публично финансирани производства и частни предприятия се твърди, че извършват изследвания и разработват смъртоносни автономни оръжейни системи, като се започне с ракетите, които могат да избират своите цели, и се стигне до интелигентни машини, които са в състояние да решават кого, кога и къде да атакуват;

Г.  като има предвид, че неавтономните системи, например автоматизираните, дистанционно управляемите и контролираните чрез телеоператор системи, следва да не се считат за смъртоносни автономни оръжейни системи;

Д.  като има предвид, че смъртоносните автономни оръжейни системи могат да променят из основи воденето на военни действия, като предизвикат безпрецедентна и неконтролируема надпревара във въоръжаването;

Е.  като има предвид, че използването на смъртоносни автономни оръжейни системи поставя фундаментални въпроси от етично и правно естество относно контрола от страна на човека, по-специално по отношение на функциите от решаващо значение, като например избор и атакуване на цели; като има предвид, че машините и роботите не могат да вземат решения, подобни на решенията, вземани от човека, които включват правни принципи като разграничаване, пропорционалност и предпазливост;

Ж.  като има предвид, че участието и контролът от страна на човека са от основно значение за процеса на вземане на решения, които могат да доведат до смъртни случаи, тъй като в крайна сметка именно хора носят отговорността за решенията, отнасящи се до живота и смъртта;

З.  като има предвид, че международното право, включително хуманитарното право и правото в областта на правата на човека, се прилага изцяло за всички оръжейни системи и техните оператори, и като има предвид, че спазването на международното право е ключово изискване, което държавите трябва да изпълняват, особено когато става въпрос за спазване на принципи като защита на цивилното население или вземане на предпазни мерки при нападение;

И.  като има предвид, че използването на смъртоносни автономни оръжейни системи повдига ключови въпроси относно прилагането на международното право в областта на правата на човека, международното хуманитарно право и европейските разпоредби и ценности във връзка с бъдещи военни действия;

Й.  като има предвид, че през август 2017 г. до ООН беше изпратено отворено писмо от 116 учредители на водещи дружества в областта на роботиката и изкуствения интелект, в което правителствата се призовават да „предотвратят надпревара във въоръжаването с такива оръжия“ и „да избегнат дестабилизиращото въздействие на тези технологии“;

К.  като има предвид, че при всяка една смъртоносна автономна оръжейна система може да се стигне до неправилно функциониране поради лошо написан код или поради кибератака от страна на вражеска държава или недържавен субект;

Л.  като има предвид, че Парламентът многократно призова за спешно разработване и приемане на обща позиция относно смъртоносните автономни оръжейни системи, за международна забрана на разработването, производството и употребата на смъртоносни автономни оръжейни системи, които позволяват осъществяването на нападения без значим контрол от страна на човека, и за започване на действителни преговори за тяхната забрана;

1.  припомня амбицията на ЕС да бъде световен фактор в борбата за мир и призовава за разширяване на неговата роля в усилията за разоръжаване и неразпространение на оръжия в световен мащаб, както и за действия и политики от негова страна за поддържане на международния мир и сигурност, като се гарантира спазването на международното хуманитарно право и на правото в областта на правата на човека, както и защита на цивилните лица и на гражданската инфраструктура;

2.  призовава заместник-председателя на Комисията / върховен представител по въпросите на външната политика и политиката на сигурност (ЗП/ВП), държавите членки и Европейския съвет спешно да разработят и приемат обща позиция относно смъртоносните автономни оръжейни системи, която гарантира значим контрол от страна на човека по отношение на функциите от решаващо значение на тези системи, включително по време на тяхното използване, като това стане преди заседанието през ноември 2018 г. на високодоговарящите се страни по Конвенцията за определени конвенционални оръжия, както и да заемат единна позиция в рамките на съответните форуми и да действат в съответствие с тази позиция; призовава в тази връзка ВП/ЗП, държавите членки и Съвета да обменят най-добри практики и да събират становища на експерти, представители на академичните среди и на гражданското общество;

3.  настоятелно призовава ЗП/ВП, държавите членки и Съвета да работят за започването на международни преговори за правно обвързващ инструмент за забрана на смъртоносните автономни оръжейни системи;

4.  в тази връзка подчертава, че е от основополагащото значение да се предотврати разработването и производството на всякакви смъртоносни автономни оръжейни системи, при които липсва контрол от страна на човека при изпълнението на функциите от решаващо значение, като например избор и атакуване на цели;

5.  припомня своята позиция от 13 март 2018 г. относно регламента за създаване на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната, и по-специално член 6, параграф 4 (допустими действия), и подчертава своята готовност да приеме сходна позиция във връзка с предстоящата програма за научни изследвания в областта на отбраната, програмата за промишлено развитие в областта на отбраната и други имащи отношение елементи на Европейския фонд за отбрана за периода след 2020 г.;

6.  подчертава факта, че нито едно от оръжията и нито една оръжейните системи, които понастоящем се използват от силите на ЕС, не е смъртоносна автономна оръжейна система; припомня, че оръжията и оръжейните системи, специално проектирани за защита на собствените платформи, сили и население от силно динамични заплахи, като например вражески ракети, боеприпаси и въздухоплавателни средства, не се считат за смъртоносни автономни оръжейни системи; подчертава, че решенията за нападение срещу въздухоплавателни средства с хора на борда следва да се вземат от хора, изпълняващи ролята на оператори;

7.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Организацията на обединените нации и на генералния секретар на НАТО.

(1) Приети текстове, P8_TA(2018)0312.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0494.
(3) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 166.
(4) ОВ С 285, 29.8.2017 г., стр. 110.


Актуално състояние на отношенията между ЕС и САЩ
PDF 223kWORD 80k
Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2018 г. относно актуалното състояние на отношенията между ЕС и САЩ (2017/2271(INI))
P8_TA(2018)0342A8-0251/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — глобална стратегия на Европейския съюз за външната политика и политиката на сигурност“, представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) на 28 юни 2016 г., както и съвместното съобщение на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 7 юни 2017 г., озаглавено „Стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“ (JOIN(2017)0021),

—  като взе предвид резултатите от срещите на върха ЕС – САЩ, проведени на 28 ноември 2011 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, и на 26 март 2014 г. в Брюксел,

—  като взе предвид съвместните декларации на 79-ото междупарламентарно заседание на Трансатлантическия диалог между законодателите (ТДЗ), проведено на 28 и 29 ноември 2016 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, 80-ия ТДЗ, проведен на 2 и 3 юни 2017 г. във Валета, и 81-вия ТДЗ, проведен на 5 декември 2017 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, и 82-ия ТДЗ, проведен на 30 юни 2018 г. в София, България,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 април 2015 г., озаглавено „Европейска програма за сигурност“ (COM(2015)0185),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и Съвета от 6 април 2016 г., озаглавено „Съвместна рамка за борба с хибридните заплахи – ответни действия на Европейския съюз“ (JOIN(2016)0018),

—  като взе предвид съвместната декларация на председателите на Европейския съвет и Комисията и на генералния секретар на НАТО от 8 юли 2016 г. относно общия набор от предложения, одобрен от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 5 и 6 декември 2016 г., както и докладите за напредъка относно нейното изпълнение от 14 юни и 5 декември 2017 г.,

—  като взе предвид съвместната декларация на ЕС и НАТО от 2016 г.,

—  като взе предвид Стратегията за национална сигурност на САЩ от 18 декември 2017 г. и Националната стратегия за отбрана на САЩ от 19 януари 2018 г.,

—  като взе предвид инициативата на САЩ за гарантиране на сигурността на европейските съюзници от НАТО (European Reassurance Initiative),

—  като взе предвид плана за действие на ЕС от 2015 г. в областта на дипломацията за климата, приет от Съвета по външни работи,

—  като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21, 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) (COP21) и 11-ата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP11), проведена в Париж от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета от 22 ноември 1996 г. относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно ролята на регионите и градовете в ЕС при прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата, прието на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, и по-специално параграф 13 от нея(2),

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно трансатлантическите отношения, по-конкретно своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно подобряването на отношенията между ЕС и САЩ в рамките на Споразумението за трансатлантическо партньорство(3), своята резолюция от 26 март 2009 г. относно състоянието на трансатлантическите отношения след изборите в САЩ(4), своята резолюция от 17 ноември 2011 г. относно срещата на върха ЕС – САЩ на 28 ноември 2011 г.(5), както и своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно ролята на ЕС за насърчаването на по-широко трансатлантическо партньорство(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО)(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 февруари 2018 г. относно положението на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток(10),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по международна търговия (A8-0251/2018),

A.  като има предвид, че партньорството между ЕС и САЩ се основава на силни политически, културни, икономически и исторически връзки и споделени ценности като свободата, демокрацията, насърчаването на мира и стабилността, правата на човека и принципите на правовата държава, както и на общи цели като благоденствие, сигурност, отворени и интегрирани икономики, социален напредък и приобщаване, устойчиво развитие и мирно разрешаване на конфликти, и като има предвид, че както САЩ, така и ЕС са демокрации, прилагащи принципите на правовата държава, с функциониращи системи на взаимозависимост и взаимоограничаване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт; като има предвид, че в краткосрочен план това партньорство е изправено пред значителен брой предизвикателства и смущения, но дългосрочните основи остават стабилни и сътрудничеството между ЕС и САЩ като партньори със сходни възгледи остава от решаващо значение;

Б.  като има предвид, че ЕС и САЩ, като се опират на стабилната основа от общи ценности и споделени принципи, следва да проучват алтернативни начини за укрепване на трансатлантическите отношения и да реагират ефективно на важните предизвикателства, пред които се изправяме, като използват всички налични канали за комуникация; като има предвид, че Конгресът на САЩ и Европейският парламент като законодатели играят важна и влиятелна роля в нашите демокрации и следва да използват пълния потенциал на сътрудничеството помежду си с цел запазване на демократичния, либерален и многостранен ред, и да насърчават стабилността и последователността на нашия континент и по света;

В.  като има предвид, че в глобализиран, сложен и все по-многополюсен свят ЕС и САЩ трябва да играят водещи, ключови, конструктивни роли чрез укрепването и отстояването на международното право, насърчаването и защитата на основните права и принципи и съвместно разрешаване на регионалните конфликти и преодоляване на световните предизвикателства;

Г.  като има предвид, че ЕС и САЩ са изправени пред епоха на геополитически промени и трябва да се справят със сходни сложни заплахи, както конвенционални, така и хибридни, породени от държавни и недържавни субекти от юг и изток; като има предвид, че кибератаките стават все по-широко разпространени и усъвършенствани и сътрудничеството между ЕС и САЩ по линия на НАТО може да допълни усилията на двете страни и да защити критична отбранителна и друга информационна инфраструктура на правителствата; като има предвид, че за справянето с тези заплахи е необходимо международно сътрудничество;

Д.  като има предвид, че ЕС признава продължаващата военна подкрепа на САЩ за гарантиране на сигурността и отбраната на ЕС, и като има предвид, че ЕС дължи признателност на всички американци, пожертвали живота си, за да гарантират европейската сигурност в конфликтите в Косово и Босна; като има предвид, че понастоящем ЕС се стреми да гарантира своята собствена сигурност чрез изграждането на по-голяма стратегическа автономност;

Е.  като има предвид, че САЩ решиха да съкратят своя бюджет за опазване на мира в рамките на ООН с 600 милиона щатски долара;

Ж.  като има предвид, че по-непредсказуемата външна политика на САЩ създава все по-голяма несигурност в международните отношения и би могла да създаде възможност за издигането на други фактори на световната сцена, като Китай, чието политическо и икономическо влияние се увеличава в световен мащаб; като има предвид, че ключови държави в Азия, които преди бяха по-близки до САЩ, се преориентират към Китай;

З.  като има предвид, че ЕС остава изцяло ангажиран с многостранното сътрудничество и с насърчаването на споделените ценности, включително демокрацията и правата на човека; като има предвид, че основаният на правила международен ред е от полза и за САЩ, и за ЕС; като има предвид във връзка с това, че е от изключително важно значение ЕС и САЩ да действат заедно и в синергия в подкрепа на основан на правила ред, гарантиран от силни, надеждни и ефективни наднационални организации и международни институции;

И.  като има предвид, че партньорството между САЩ и Европа е от съществено значение за световния ред в областта на икономиката, политиката и сигурността в продължение на повече от седем десетилетия; като има предвид, че трансатлантическите отношения са изправени пред множество предизвикателства и са поставени под все по-силен натиск по множество въпроси след избирането на президента Тръмп;

Й.  като има предвид, че като част от глобалната стратегия на ЕС политиката в областта на климата беше интегрирана във външната политика и политиката на сигурност и че бяха засилени връзките между енергетиката и климата, сигурността и целите за развитие и миграцията, както и лоялната и свободна търговия;

К.  като има предвид, че ЕС остава изцяло ангажиран с основаната на правила, отворена и недискриминационна многостранна система за търговия; като има предвид, че СТО е в основата на световната търговска система като единствена институция, която може да гарантира истински еднакви условия на конкуренция;

Л.  като има предвид, че САЩ и ЕС следва да подкрепят стремежите на държавите от Западните Балкани да се присъединят към трансатлантическата общност; като има предвид, че наред със засилената ангажираност на ЕС много важен в това отношение е постоянният ангажимент на САЩ;

М.  като има предвид нарастващата отговорност на Съюза да отговаря за своята собствена сигурност в стратегическа среда, която е значително влошена през последните години;

Н.  като има предвид, че европейската сигурност се основава на амбицията за обща стратегическа автономност, както е признато през юни 2016 г. от 28-те държавни и правителствени ръководители в Глобалната стратегия на Европейския съюз;

Обща рамка, основана на споделени ценности

1.  припомня и настоява, че дългогодишното партньорство и съюзничество между ЕС и САЩ се основава и следва да се основава на съвместно споделяне и насърчаване на общите ценности, включително свободата, принципите на правовата държава, мира, демокрацията, равенството, основаното на правила многостранно сътрудничество, пазарната икономика, социалната справедливост, устойчивото развитие и зачитането на правата на човека, включително правата на малцинствата, както и колективната сигурност, като мирното разрешаване на конфликти е приоритет; подчертава, че за постигането на тези цели е важно отношенията между ЕС и САЩ да се укрепят, което е една от главните оси на сътрудничество в глобализирания свят;

2.  приветства срещата между председателя на Комисията Юнкер и президента на САЩ Тръмп във Вашингтон на 25 юли 2018 г. като отбелязваща подобрение в двустранните отношения; приема за сведение тяхното изявление и тяхното желание да работят за намаляване на напрежението в трансатлантическите отношения в областта на търговията; припомня в този контекст разрушителното въздействие на наказателните мита; отново заявява в същото време своята подкрепа за един широк и всеобхватен подход към търговските споразумения и многостранното сътрудничество;

3.  подчертава, че отношенията между ЕС и САЩ са основният гарант за глобалната стабилност и са в основата на усилията ни за гарантиране на мир, благоденствие и стабилност за нашите общества от края на Втората световна война насам, както и за изграждането на многостранно политическо и икономическо сътрудничество и търговска система, основана на правила и ценности; потвърждава, че отношенията между ЕС и САЩ са стратегически и истински и че силна трансатлантическа връзка е в интерес и на двете страни, и на света; счита, че настоящата едностранна политика „Америка на първо място“ уврежда интересите както на ЕС, така и на САЩ, уронва взаимното доверие и може също да има по-широки последици за глобалната стабилност и благоденствие; припомня интереса на ЕС да развива дълготрайни, взаимноизгодни партньорства, основани на споделени ценности и принципи, които имат предимство пред краткосрочните трансакционни печалби;

4.  подчертава, че партньорството далеч надхвърля въпросите на външната политика и търговията в тесен смисъл и включва и други теми като (кибер)сигурността, икономически, цифрови и финансови въпроси, изменението на климата, енергетиката, културата, както и науката и технологиите; подчертава, че тези въпроси са тясно свързани и следва да се разглеждат в една и съща обща рамка;

5.  изразява загриженост във връзка с подходите на САЩ към преодоляването на глобалните проблеми и регионалните конфликти след избирането на президента Тръмп; подчертава важността за ЕС на трансатлантическите отношения и на устойчивия диалог, подчертаващ значението на въпросите, които сближават ЕС и САЩ; би желал яснота по въпроса дали нашите трансатлантически отношения, които бяха определени в продължение на десетилетия, все още имат същото значение за нашите американски партньори; подчертава, че основаната на ценности обща рамка на нашето партньорство е от съществено значение за запазване и по-нататъшно укрепване на структурата на световната икономика и сигурност; подчертава, че въпросите, които обединяват САЩ и ЕС, в крайна сметка следва да имат по-голяма тежест от това, което ги разделя;

6.  подчертава, че в международна система, белязана трайно от нестабилност и несигурност, Европа носи отговорност да изгради своята стратегическа автономност, за да се справи с нарастването на общите предизвикателства; ето защо подчертава необходимостта европейските държави да запазят способността си да вземат решения и да действат сами в защита на своите интереси; припомня, че стратегическата автономност е оправдана амбиция за Европа и в същото време приоритетна цел, която трябва да е свързана с промишлената и оперативната области, както и по отношение на капацитета;

Укрепване на партньорството

7.  припомня големия потенциал и стратегическия интерес на това партньорство както за САЩ, така и за ЕС, в усилията им за достигане на общо благоденствие и сигурност и за укрепване на основан на правила и ценности ред, като подкрепят международните институции и им предоставят средства за подобряване на глобалното управление; призовава за насърчаване на нашия диалог и ангажираност по всички елементи на това партньорство и на всички равнища на сътрудничество, включително с организации на гражданското общество; подчертава, че нашите решения и действия оказват въздействие върху структурата на световната икономика и сигурност и поради това следва да се ръководят от примера и интересите на двамата партньори;

8.  подчертава отговорностите на САЩ като световна сила и призовава администрацията на САЩ да подкрепя споделените основни ценности, които са в основата на трансатлантическите отношения, и при всички обстоятелства да гарантира зачитането на международното право, демокрацията, правата на човека и основните свободи в съответствие с Устава на ООН и други международни инструменти, подписани или ратифицирани от САЩ;

9.  подчертава, че ЕС и САЩ представляват един за друг най-важните партньори в един многополюсен свят и че едностранните действия само отслабват трансатлантическото партньорство, което трябва да се основава на равнопоставеност и диалог и се стреми към възстановяване на взаимното доверие;

10.  изразява съжаление поради дългото забавяне на назначаването на нов посланик на САЩ в Европейския съюз, но приветства факта, че новият посланик вече е номиниран и последвалото потвърждение на Сената на САЩ на 29 юни 2018 г;

11.  отправя остри критики към изявленията на новия посланик на САЩ в Германия Ричард Гренел, който заяви амбицията си да окуражи националистите популисти в цяла Европа, и припомня, че ролята на дипломатите е не да подкрепят отделни политически сили, а да способстват за взаимното разбирателство и партньорство; счита освен това изявленията на длъжностни лица от администрацията на президента Тръмп, в които се изразява пренебрежение към ЕС и подкрепа за ксенофобски и популистки сили, целящи разрушаването на европейския проект, за враждебни и несъвместими с духа на трансатлантическото партньорство;

12.  призовава ЗП/ВП, Съвета, Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството, координацията, съгласуваността и ефективността на политиката на ЕС по отношение на САЩ, така че да представят ЕС като единен и ефективен международен фактор с последователно послание;

13.  припомня, че САЩ са основен партньор поради сходството на интересите в областта на отбраната и сигурността и близките двустранни отношения; призовава за среща на върха ЕС — САЩ, която да се проведе възможно най-скоро в усилие за преодоляване на настоящите предизвикателства и за продължаване на работата по въпроси от взаимен, световен и регионален интерес;

14.  счита за важно присъствието на военни сили на САЩ в европейските държави, когато това е необходимо и е в съответствие с продължаващото изпълнение на договорените ангажименти;

15.  настоява, че структурираният и стратегически диалог в областта на външната политика на трансатлантическо равнище, с участието също така на Европейския парламент и Конгреса на САЩ, е от ключово значение за укрепване на трансатлантическата структура, включително на сътрудничеството в областта на сигурността, и призовава за разширяване на външнополитическия обхват на диалога между ЕС и САЩ;

16.  припомня своето предложение за създаване на Трансатлантически политически съвет (ТПС) за системни консултации и координация в областта на външната политика и политиката на сигурност, който би бил ръководен от ЗП/ВП и от държавния секретар на САЩ и би бил подкрепен от редовни контакти на политическите директори;

17.  приветства продължаващата и непрекъсната работа на ТДЗ за насърчаване на отношенията между ЕС и САЩ чрез парламентарен диалог и координация по въпроси от общ интерес; отново подчертава важното значение на контакта и диалога между хората за укрепването на трансатлантическите отношения; затова призовава за засилена ангажираност на Сената и на Камарата на представителите на САЩ и на Европейския парламент; приветства възстановяването на двупартийната Група за ЕС на Конгреса в рамките на 115-ия Конгрес и призовава бюрото за връзка на ЕП и делегацията на ЕС във Вашингтон да установят по-тесни връзки с нея;

18.  припомня, че както в ЕС, така и в САЩ нашите общества са силни, опират се на принципите на либералната демокрация и правовата държава и се основават на множество участници, в това число, наред с другото, нашите правителства, парламенти, децентрализирани органи и фактори, различни политически институции, предприятия и профсъюзи, организации на гражданското общество, свободни и независими медии и религиозни групи и академични и изследователски общности; подчертава, че следва да засилим връзките между двете страни на Атлантическия океан, за да изтъкнем достойнствата и значението на нашето трансатлантическо партньорство, включително чрез отпускане на подходящо финансиране, на различни равнища в целия ЕС и САЩ, и да не се съсредоточаваме само върху източните и западните крайбрежия; призовава за засилени и специализирани програми с подходящо финансиране за тази цел;

19.  приветства укрепващата роля на отношенията между европейските институции и федералните щати и големите градове на САЩ по отношение на цялостните трансатлантически отношения, по-специално в случая на побратимяванията на градове; в този контекст посочва сътрудничеството въз основа на меморандума за разбирателство „Под 2 градуса“; приканва федералните щати на САЩ да засилят своите контакти с институциите на ЕС;

20.  подчертава, че културният обмен посредством образователни програми е от основно значение за насърчаването и развитието на общи ценности и за изграждането на мостове между трансатлантическите партньори; следователно призовава за укрепване, разширяване и улесняване на достъпа до програми за мобилност за студентите между САЩ и ЕС в рамките на „Еразъм+“;

21.  изразява особено възхищение от начина, по който американските ученици реагираха на големия брой трагични случаи в училища с използване на огнестрелно оръжие, като се обявиха за по-строги закони за притежаването на оръжие и против влиянието на Националната стрелкова асоциация върху законодателния процес;

Заедно срещу глобалните предизвикателства

22.  настоява ЕС и САЩ да продължат да изпълняват ключови конструктивни роли чрез съвместно разрешаване на регионалните конфликти и преодоляване на световните предизвикателства въз основа на принципите на международното право; подчертава, че многостранното сътрудничество, към което Европа е силно привързана, все повече се поставя под съмнение от поведението на САЩ и други световни сили; припомня значението на многостранното сътрудничество в запазването на мира и стабилността, като средство за насърчаване на ценностите на принципите на правовата държава и решаването на глобалните проблеми, и настоява, че те следва да бъдат разгледани в рамките на съответните международни форуми; следователно изразява загриженост, че взетите наскоро от САЩ едностранни решения — оттеглянето от важни международни споразумения, отказа от някои ангажименти, пренебрегването на международни правила, оттеглянето от международни форуми и подклаждането на напрежение в дипломацията и търговията — може да се отклонят от тези общи ценности и да окажат натиск върху взаимоотношенията и да ги уронят; призовава ЕС да прояви единство, твърдост и пропорционалност в своите отговори на такива решения; поради това призовава държавите — членки на ЕС, да избягват каквито и да било действия или мерки за постигане на двустранни предимства в ущърб на съгласуван общоевропейски подход;

23.  отбелязва, че други големи световни сили, като Русия и Китай, разполагат със солидни политически и икономически стратегии, много от които може да са в разрез и да застрашават нашите общи ценности, международни ангажименти и самото трансатлантическо партньорство; припомня, че поради тези процеси сътрудничеството между ЕС и САЩ придобива още по-съществено значение, за да можем да продължим да отстояваме отворените общества, да популяризираме и защитаваме нашите общи права, принципи и ценности, включително спазването на международното право; в това отношение призовава за засилена координация между ЕС и САЩ по отношение на привеждането в съответствие и създаването на обща политика за санкции, за да се повиши нейната ефективност;

24.  счита, че за справяне с опитите на Русия да оказва натиск и влияние и да дестабилизира и да се възползва от слабостите и демократичния избор на западните общества е необходим общ трансатлантически отпор; поради това счита, че САЩ и ЕС следва да отдадат приоритет на координираните действия по отношение на Русия с участието на НАТО, когато това е целесъобразно; отбелязва със загриженост в тази връзка изявленията на президентите на САЩ и Русия в контекста на срещата им на 16 юли 2018 г. в Хелзинки; припомня несъмнената опасност за нашите демокрации от фалшивите новини, дезинформацията и особено от източниците на зловредна намеса; призовава за определяне на политически и обществен диалог, който да балансира анонимността и отговорността в социалните медии;

25.  подчертава, че сигурността е многостранна и взаимосвързана и че нейното определение обхваща не само военни аспекти, но и аспекти в областта на околната среда, енергетиката, търговията, киберсигурността и комуникациите, здравеопазването, развитието, отчетността, хуманитарните аспекти и др.; подчертава, че въпросите на сигурността следва да се решават посредством широк подход; в този контекст изразява съжаление и загриженост относно предложенията за значителни бюджетни съкращения, например в областта на изграждането на държавността в Афганистан, помощта за развитие в Африка, хуманитарната помощ и вноските на САЩ за програми, операции и агенции на ООН;

26.  подчертава, че едно балансирано и взаимно изгодно трансатлантическо търговско споразумение би оказало въздействие, което далеч би надхвърлило търговските и икономическите аспекти;

27.  заявява, че НАТО все още е основният гарант за колективната отбрана на Европа; приветства потвърждаването на ангажимента на САЩ към НАТО и европейската сигурност и подчертава, че задълбочаването на сътрудничеството между ЕС и НАТО засилва и трансатлантическото партньорство;

28.  подчертава значението на сътрудничеството, координацията и полезните взаимодействия в областта на сигурността и отбраната; подчертава, че е важно средствата за отбрана да се изразходват по-добре, и във връзка с това настоява, че споделянето на тежестта не следва да се съсредоточава само върху приноса (целта за изразходване на 2% от БВП за отбрана), но и върху резултатите (способностите, измерени като боеспособни, подготвени и постоянни сили); припомня, че тази количествена цел за приноса обаче означава поемане на по-голяма отговорност от европейците за собствената им сигурност, която е абсолютно необходима поради влошаването на стратегическата им среда; приветства факта, че отбраната се превръща в област с по-висок приоритет за ЕС и неговите държави членки, което води до по-голяма военна ефективност от полза за ЕС и НАТО, и в този контекст приветства присъствието на войски на САЩ на територията на ЕС; заявява, че НАТО все още е от решаващо значение за колективната отбрана на Европа и нейните съюзници (член 5 от Договора от Вашингтон); подчертава, че способността на НАТО да гарантира изпълнението на своите мисии продължава да зависи пряко от силата на трансатлантическите отношения;

29.  призовава ЕС да засили Европейския съюз за отбрана с оглед на изграждането на капацитет, осигуряващ стратегическата адекватност на ЕС в областта на отбраната и сигурността, като например в създаването на повече полезни взаимодействия и подобряване на ефективността по отношение на разходите за отбрана, научноизследователската и развойната дейност, обществените поръчки, поддръжката и обучението между държавите членки; настоява, че засиленото сътрудничество в областта на отбраната на равнището на ЕС засилва европейския принос за мира, сигурността и стабилността на регионално и международно равнище, като по този начин спомага и за постигането на целите на НАТО и укрепва трансатлантическата ни обвързаност; във връзка с това подкрепя неотдавнашните усилия за укрепване на европейската отбранителна структура, включително Европейския фонд за отбрана и новосъздаденото постоянно структурирано сътрудничество (ПСС);

30.  приветства стартирането на ПСС и подкрепя първите му проекти, като например военната мобилност; подчертава, че ПСС е от общ интерес за ЕС и НАТО и следва да бъде движеща сила за по-нататъшното сътрудничество между двете организации в областта на развитието на капацитета и укрепването на стълб на ЕС в НАТО в контекста на всяка национална конституция;

31.  подчертава отново необходимостта ЕС и САЩ да засилят своето сътрудничество в областта на киберсигурността и киберотбраната, по-конкретно чрез специализирани агенции и работни групи, като например ENISA, Европол, Интерпол, бъдещите структури на ПСС и Европейския фонд за отбрана, специално за борба с кибератаките и съвместно повишаване на усилията за създаване на всеобхватна и прозрачна международна рамка, определяща минимални стандарти за политиките в областта на киберсигурността при зачитане на основните свободи; счита, че е от ключово значение ЕС и НАТО да засилят споделянето на разузнавателна информация с цел свързване на кибератаките с отговорните за тях субекти и съответно да бъде възможно налагането на рестриктивни санкции на извършителите на кибератаки; подчертава значението и положителния принос на инициативата на САЩ за гарантиране на сигурността на европейските съюзници от НАТО за сигурността на държавите — членки на ЕС;

32.  подчертава, че нарастващото значение на изкуствения интелект и машинното самообучение изисква засилено сътрудничество между ЕС и САЩ и че следва да се предприемат мерки за развитие на сътрудничеството между американските и европейските високотехнологични дружества, за да се гарантира, че партньорството в областта на разработването и прилагането на високите технологии се използва по най-добрия начин;

33.  призовава Конгреса на САЩ да включи Европейския парламент в своята програма за споделяне на информация за киберзаплахи с парламентите на Австралия, Канада, Нова Зеландия и Обединеното кралство;

34.  подчертава необходимостта от общ подход към регулирането на цифровите платформи и увеличаване на тяхната отчетност, за да се обсъдят въпросите с цензурата в мрежата, авторските права и правата на носителите на права, личните данни и понятието мрежова неутралност; отново заявява необходимостта от съвместна работа за насърчаване на отворен, оперативно съвместим и безопасен интернет, уреден по модела, изискващ участието на множество заинтересовани страни, който насърчава правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и свободата на изразяване и който засилва икономическото благоденствие и иновациите, при зачитане на неприкосновеността на личния живот и осигуряване на защита срещу измами, злоупотреби и кражби; призовава за полагане на общи усилия за разработване на норми и разпоредби и за насърчаване на приложимостта на международното право в киберпространството;

35.  отново заявява, че мрежовата неутралност е заложена в правото на ЕС; изразява съжаление относно решението на Федералната комисия по комуникации за отмяна на правилата за мрежова неутралност; приветства неотдавнашния вот в Сената на САЩ за преразглеждане на това решение; призовава Конгреса на САЩ да последва решението на Сената с цел запазването на отворен, безопасен и сигурен интернет, който не позволява дискриминационно третиране на интернет съдържание;

36.  подчертава необходимостта от подходящи преговори по отношение на стандартизацията, по-специално в контекста на все по-бързото развитие на технологиите, особено в областта на ИТ;

37.  подчертава, че важна част от засилването на усилията на ЕС и САЩ за борба с тероризма е защитата на критичната инфраструктура, включително напредък на общите стандарти и стимулиране на оперативната и друга съвместимост, както и всеобхватен подход в борбата с тероризма, която да се провежда и чрез координация в регионалните, многостранните и световните форуми и сътрудничество в обмени на данни, свързани с терористични дейности; отново заявява необходимостта от подкрепянето на механизми като системата на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS), както и на други съвместни начинания, които могат да окажат значителен принос и да променят борбата с тероризма и екстремизма; припомня и на двете страни, че борбата с тероризма трябва да се води в съответствие с международното право и демократичните ценности при пълно зачитане на гражданските свободи и основните права на човека;

38.  изразява загриженост във връзка с неотдавнашното назначаване на Джина Хаспъл за директор на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) предвид лошата ѝ репутация, свързана с правата на човека, включително нейното съучастие в програмата на ЦРУ за извънредно предаване и тайно задържане;

39.  изразява сериозна загриженост във връзка с докладваното от администрацията на САЩ премахване на малкото ограничения на програмата за безпилотните летателни апарати (дронове), което повишава риска от цивилни жертви и незаконни убийства, както и относно липсата на прозрачност около програмата за безпилотните летателни апарати на САЩ и предоставената помощ от някои държави – членки на ЕС; призовава САЩ и държавите – членки на ЕС, да гарантират, че използването на безпилотни летателни апарати с въоръжение съответства на задълженията им съгласно международното право, включително международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право, както и че са установени стабилни обвързващи стандарти, с които се урежда предоставянето на всички форми на помощ за смъртоносни операции на безпилотни летателни апарати;

40.  подчертава необходимостта от борба от страна на ЕС и САЩ с отклонението от данъчно облагане и други финансови престъпления, както и от гарантирането на прозрачност;

41.  насърчава по-нататъшното засилено сътрудничество по отношение на борбата с отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци, изпирането на пари и финансирането на тероризма, по-специално в рамките на споразумението между ЕС и САЩ за Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (TFTP), която следва да се укрепи, така че да включва данни за финансовите потоци, които се свързват с чужда намеса или незаконни разузнавателни операции; призовава още ЕС и САЩ да си сътрудничат с ОИСР в борбата с отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране чрез определяне на международни правила и норми за справяне с този световен проблем; подчертава, че продължаващото сътрудничество в областта на правоприлагането е от ключово значение за укрепване на общата ни сигурност, и призовава САЩ да осигурят двустранно и многостранно сътрудничество в тази област; изразява съжаление, че законът Дод-Франк е частично отменен, в резултат на което надзорът на американските банки намаля значително;

42.  подчертава продължаващите слабости на Щита за личните данни по отношение на зачитането на основните права на субектите на данни; приветства и подкрепя призивите за изготвяне на всеобхватен закон за неприкосновеността на личния живот и защитата на данните от законодателя в САЩ; посочва, че в Европа защитата на личните данни е основно право и че в САЩ не съществуват правила, съпоставими с новия Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД);

43.  припомня широката трансатлантическа солидарност в отговор на отравянето на Скрипал в Солсбъри, довела до експулсирането на руски дипломати от 20 държави – членки на ЕС, Канада, САЩ, Норвегия и 5 желаещи да се присъединят към ЕС държави;

44.  отново изразява загриженост във връзка с отхвърлянето от Конгреса през март 2017 г. на внесените от Федералната комисия по комуникации разпоредби, озаглавени „Protecting the Privacy of Customers of Broadband and Other Telecommunications Services“ (Защита на неприкосновеността на личния живот на потребителите на широколентови и други телекомуникационни услуги), с които на практика се премахват правилата за неприкосновеност на личния живот при предоставянето на широколентов достъп, които биха изисквали от доставчиците на интернет да получават изричното съгласие на потребителите преди продажбата или споделянето на данни за търсенето в мрежата, както и друга лична информация, с рекламодатели и други дружества; счита, че това е още една заплаха за гаранциите за неприкосновеността на личния живот в САЩ;

45.  припомня, че САЩ остава единствената държава извън ЕС в безвизовия списък на Съюза, която не предоставя безвизов достъп на гражданите на всички държави – членки на ЕС; настоятелно призовава САЩ да включи засегнатите пет държави — членки на ЕС (България, Хърватия, Кипър, Полша и Румъния), в Програмата на САЩ за освобождаване от визи във възможно най-скоро време; припомня, че Комисията е задължена по закон да приеме делегиран акт, с който временно да се спре освобождаването от изискването за виза за граждани на трети държави, които не са премахнали изискването за виза по отношение на гражданите на някои държави членки — в срок от 24 месеца от датата на публикуване на нотификациите в това отношение, който срок изтече на 12 април 2016 г.; призовава Комисията да приеме необходимия делегиран акт въз основа на член 265 от ДФЕС;

46.  подчертава, че ЕС е поел ангажимент за укрепване на демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава, благоденствието, стабилността, устойчивостта и сигурността на своите съседи на първо място чрез невоенни средства, по-специално чрез изпълнението на споразумения за асоцииране; призовава ЕС и САЩ да засилят сътрудничеството помежду си и да координират по-добре своите действия, проекти и позиции в съседните на ЕС държави както на изток, така и на юг; припомня, че политиката на ЕС за развитие и хуманитарната му политика в целия свят също допринасят за сигурността в световен мащаб;

47.  приветства стратегическия фокус и отвореност на САЩ към региона и припомня, че Балканите представляват предизвикателство за Европа и сигурността на континента като цяло; затова приканва САЩ да участват в допълнителни съвместни усилия в Западните Балкани, по-специално относно укрепването на принципите на правовата държава, демокрацията, свободата на изразяване и сътрудничеството в областта на сигурността; препоръчва повече общи действия, като механизми за борба с корупцията и за изграждане на институции, за осигуряване на по-голяма сигурност, стабилност, устойчивост и икономическо благоденствие на държавите в региона, както и участие в разрешаването на дългогодишни проблеми; счита, че ЕС и САЩ следва да инициират нов диалог на високо равнище относно Западните Балкани, за да се гарантира, че целите в областта на политиката и програмите за помощ са приведени в съответствие, и още да се вземат подходящи мерки;

48.  призовава ЕС и САЩ да играят по-активна и ефективна роля в разрешаването на конфликта на територията на Украйна и да подкрепят всички усилия за намиране на трайно мирно решение, което зачита единството, суверенитета и териториалната цялост на Украйна и предвижда връщането на Кримския полуостров на Украйна, както и да насърчават и подкрепят процесите на реформа и икономическото развитие в Украйна, които трябва напълно да отговарят на ангажиментите на Украйна и на отправените препоръки от международни организации; изразява дълбокото си разочарование във връзка с липсата на по-нататъшен напредък в прилагането на споразуменията от Минск и с влошаването на сигурността и хуманитарното положение в Източна Украйна; поради това заявява, че продължава необходимостта от санкции срещу Русия и че САЩ следва да координират усилията си с ЕС; призовава за по-тясно сътрудничество по този въпрос между ЗП/ВП и специалния представител на САЩ за Украйна;

49.  припомня също колко е важно ЕС и САЩ да търсят решение на „замразените“ конфликти в Грузия и Молдова;

50.  припомня, че международният ред се основава на спазването на международните споразумения; изразява съжаление във връзка с решението на САЩ да не подкрепят заключенията от срещата на върха на Г-7 в Канада; отново заявява своя ангажимент към международното право и универсалните ценности, и по-специално отчетността, неразпространението на ядрено оръжие и мирното разрешаване на спорове; подчертава, че последователността на нашата стратегия за неразпространение на ядреното оръжие е от ключово значение за доверието в нас като основен участник и преговарящ на световно равнище; призовава ЕС и САЩ да си сътрудничат за улесняване на ядреното разоръжаване и за ефективни мерки за намаляване на ядрения риск;

51.  подчертава, че Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД) с Иран е значително многостранно споразумение и важно дипломатическо постижение за многостранната дипломация и дипломацията на ЕС с цел насърчаване на стабилността в региона; припомня, че ЕС е решен да положи всички усилия, за да запази СВПД с Иран като основен стълб на международната система за неразпространение, което е от значение и за въпроса със Северна Корея, и като ключов елемент на сигурността и стабилността в региона; отново заявява необходимостта от по-критично разглеждане на иранските дейности, свързани с балистични ракети и със стабилността на региона, по-специално участието на Иран в различни конфликти в региона, и положението с правата човека и правата на малцинствата в Иран, които не са част от СВПД, във всички съответни формати и форуми; подчертава, че трансатлантическото сътрудничество при решаването на тези въпроси е от ключово значение; подчертава, че съгласно многобройните доклади на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Иран изпълнява своите ангажименти в рамките на СВПД; остро критикува решението на президента Тръмп за едностранно напускане на СВПД и за въвеждане на извънтериториални мерки за дружествата от ЕС, извършващи дейност в Иран; подчертава, че ЕС е решен да защити интересите си и интересите на своите предприятия и инвеститори срещу извънтериториалния ефект на американските санкции; приветства в този контекст решението за задействане на „блокиращия регламент“, чиято цел е защитата на търговските интереси на ЕС в Иран от ефекта на извънтериториалните санкции на САЩ, и призовава Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност да предприемат всички допълнителни мерки, които се счетат за необходими за гарантирането на СВПД;

52.  изразява загриженост относно политиката на САЩ в областта на сигурността и търговската им политика в Източна и Югоизточна Азия, включително политическия вакуум, произтичащ от оттеглянето на САЩ от Транстихоокеанското партньорство (TPP); отново изтъква значението на конструктивния ангажимент на ЕС в Източна и Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион и приветства в този контекст активната търговска политика на ЕС в тази част на света, както и свързаните със сигурността инициативи на ЕС, по-специално както са изразени в заключенията на Съвета относно засилено сътрудничество на ЕС в областта на сигурността във и със Азия, благоприятстващи също така политическото и икономическото равновесие;

53.  приветства започването на нови диалози на високо равнище със Северна Корея (КНДР) и неотдавнашната среща на върха в Сингапур на 12 юни 2018 г., припомня, че тези преговори, които все още трябва да покажат материални и проверими резултати, са насочени към мирно разрешаване на напрежението и следователно към насърчаване на мира, сигурността и стабилността на регионално и световно равнище; подчертава, че в същото време международната общност, включително ЕС и САЩ, трябва да поддържа натиск върху КНДР, докато не извърши правдоподобно премахване на ядреното оръжие чрез ратифициране на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО), както и чрез разрешаване на Подготвителната комисия на Организацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ОДВЗЯО) и МААЕ да документират премахването на ядреното оръжие; изразява загриженост относно недостатъчния напредък в процеса на ядрено разоръжаване на КНДР, което на 24 август 2018 г. накара президента Тръмп да отмени планираните преговори в КНДР с държавния секретар Майк Помпео;

54.  припомня на САЩ, че все още не са ратифицирали ДВЗЯО, въпреки че са държава от приложение II, чийто подпис е необходим за влизането на договора в сила; повтаря призива, отправен от ЗП/ВП, призоваващ световните лидери да ратифицират този договор; насърчава САЩ да ратифицират ДВЗЯО възможно най-скоро и да оказват по-нататъшна подкрепа на ОДВЗЯО в убеждаването на останалите държави от приложение II да ратифицират договора;

55.  настоява за спазване на международното морско право, включително в Южнокитайско море; в тази връзка приканва САЩ да ратифицират Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS);

56.  призовава за засилено сътрудничество между ЕС и САЩ в областта на мирното разрешаване на регионални конфликти и на войната чрез посредници в Сирия, тъй като липсата на обща стратегия сериозно пречи на мирното разрешаване на конфликти, и призовава всички страни и регионални участници, замесени в конфликта, да се въздържат от насилие и от всякакви други действия, които биха могли да влошат ситуацията; отново потвърждава първостепенната роля на ръководения от ООН Женевски процес при решаването на конфликта в Сирия, в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, договорена от страните в конфликта и с подкрепата на основни международни и регионални участници; призовава за прилагане и спазване в пълна степен на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, които биват нарушавани от държавите – страни в преговорите от Астана; призовава за съвместни усилия за гарантиране на пълен достъп до хуманитарната помощ за нуждаещите се, както и за независимото, безпристрастно, задълбочено и достоверно разследване и наказателно преследване на отговорните лица; също така призовава за подкрепа, наред с другото, на работата на международния, безпристрастен и независим механизъм (IIIM) относно международните престъпления, извършени в Сирийската арабска република от март 2012 г. насам;

57.  припомня, че ЕС подкрепя възобновяването на съдържателен близкоизточен мирен процес в посока към двудържавно решение, на базата на граничните линии от 1967 г., с независима, демократична, жизнеспособна и съседна палестинска държава, мирно и в сигурност съжителстваща със сигурна държава Израел и с другите съседи, и настоява, че всякакви действия, които могат да засегнат тези усилия, трябва да бъдат избягвани; във връзка с това изразява дълбоко съжаление относно едностранното решение на правителството на САЩ да премести посолството си от Тел Авив в Йерусалим и официално да признае града за столица на Израел; подчертава, че въпросът за Йерусалим трябва да бъде част от окончателно мирно споразумение между израелци и палестинци; подчертава, че съвместната пътна карта следва да бъде укрепена, и изтъква необходимостта от координиране на усилията за мир в Близкия изток на САЩ с неговите европейски партньори;

58.  приветства Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) и нейните всеотдайни служители за забележителната им и крайно необходима хуманитарна и строителна дейност за палестинските бежанци (на Западния бряг, включително в Източен Йерусалим, Ивицата Газа, Йордания, Ливан и Сирия), която е от жизненоважно значение за сигурността и стабилността на региона; изразява дълбоко съжаление за решението на администрацията на САЩ да прекрати финансирането си за UNRWA и отправя искане САЩ да преразгледат своето решение; подчертава последователната подкрепа на Европейския парламент и на Европейския съюз за Агенцията и насърчава държавите – членки на ЕС, да предоставят допълнително финансиране, за да се гарантира устойчивостта на дейностите на UNRWA в дългосрочен план;

59.  насърчава по-нататъшно сътрудничество между програмите на ЕС и САЩ на световно равнище за насърчаване на демокрацията, свободата на медиите, свободните и честни избори и отстояването на правата на човека, включително правата на бежанците и мигрантите, на жените и на расовите и религиозните малцинства; подчертава значението на ценностите на доброто управление, отчетността, прозрачността и принципите на правовата държава, които подкрепят защитата на правата на човека; отново заявява категоричната и принципна позиция на ЕС срещу смъртното наказание и за пълен мораториум върху смъртното наказание с цел неговото пълно премахване; подчертава необходимостта от сътрудничество за предотвратяване на кризи и изграждане на мира, както и за реагиране в отговор на спешни хуманитарни ситуации;

60.  отново заявява, че ЕС и САЩ имат общи интереси в Африка, където и двете страни трябва да координират и засилят подкрепата си на местно, регионално и многонационално равнище за добро управление, демокрация, права на човека, устойчиво социално развитие, опазване на околната среда, управление на миграцията, икономическо управление и въпроси, свързани със сигурността, както и мирно разрешаване на регионални конфликти, борба с корупцията, с незаконните финансови трансакции, както и с насилието и тероризма; счита, че по-добрата координация между ЕС и САЩ, включително чрез засилен политически диалог и разработване на съвместни стратегии относно Африка, при надлежно отчитане на становищата на регионалните организации и подрегионалните групи, би довела до по-ефективни действия и използване на ресурсите;

61.  подчертава значението на общите политически, икономически и свързани със сигурността интереси на ЕС и САЩ по отношение на икономическите политики на държави като Китай и Русия и припомня, че съвместните усилия, включително на равнището на СТО, биха могли да бъдат от полза за справяне с проблеми като настоящите дисбаланси в световната търговия и ситуацията в Украйна; призовава администрацията на САЩ да се въздържа от по-нататъшно блокиране на назначаването на съдии в апелативния орган на СТО; подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество при разглеждането на стратегията на Китай „Един пояс — един път“, включително чрез развитие на сътрудничество във връзка с това между ЕС и Четиристранния диалог за сигурността между САЩ, Индия, Япония и Австралия;

62.  посочва нуждата от по-добро сътрудничество по отношение на политиката за Арктика, особено в контекста на Арктическия съвет, по-специално тъй като с изменението на климата могат да се открият нови плавателни маршрути и могат да се появят нови достъпни природни ресурси;

63.  настоява, че миграцията е световно явление и поради това следва да бъде разрешавано чрез сътрудничество, партньорство и защита на правата на човека и сигурността, но също и чрез управление на миграционните маршрути и стремеж към глобален подход на равнището на ООН, основан на спазването на международното право, и по-специално на Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г. към нея; приветства положените до момента усилия в рамките на ООН за постигане на световен пакт за безопасна, организирана и законна миграция, както и на световен пакт за бежанците, и изразява съжаление във връзка с решението на САЩ от декември 2017 г. за оттегляне от дискусиите; призовава за съвместна политика за борба с първопричините за миграцията;

64.  призовава за подобряване на сътрудничеството между ЕС и САЩ по въпросите на енергетиката, включително възобновяемите енергийни източници, въз основа на рамката на Енергийния съвет ЕС — САЩ; поради това подновява призива си за продължаване на заседанията; освен това призовава за повече сътрудничество в изследванията в областта на енергетиката и новите технологии, както и за по-тясно сътрудничество за защита на енергийната инфраструктура от кибератаки; настоява на необходимостта от съвместна работа по сигурността на енергийните доставки и подчертава, че е необходимо допълнително изясняване на начина, по който ще продължи ролята на Украйна в транзита на газ;

65.  подчертава загрижеността си по отношение на газопровода „Северен поток 2“ и неговата потенциално разделителна роля по отношение на енергийната сигурност и солидарността на държавите членки, и приветства подкрепата на САЩ за гарантиране на енергийната сигурност в Европа;

66.  изразява съжаление във връзка с оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение, но приветства продължаващите усилия на частни лица, дружества, градове и щати на територията на САЩ, които все още работят за спазването на Парижкото споразумение и за борба с изменението на климата, и изтъква необходимостта от по-нататъшно ангажиране на ЕС с тези участници; отбелязва, че изменението на климата вече не е част от Стратегията за национална сигурност на САЩ; отново потвърждава ангажимента на ЕС към Парижкото споразумение и Програмата на ООН до 2030 г. и подчертава необходимостта от тяхното прилагане, за да се гарантира световната сигурност и да се развият по-устойчиви икономика и общество; припомня, че преходът към зелена икономика е свързан с много възможности за работни места и растеж;

67.  насърчава по-нататъшното сътрудничество в областта на иновациите, науката и технологиите и призовава за подновяване на споразумението за развитие на науката и технологиите между САЩ и ЕС;

Защита на търговски ред, основан на правила, в тези смутни времена

68.  отбелязва, че през 2017 г. САЩ са били най-големият пазар за износа от ЕС и вторият по големина източник на внос в ЕС; отбелязва, че съществуват различия в търговските дефицити и излишъци между ЕС и САЩ по отношение на търговията със стоки, търговията с услуги, цифровата търговия и преките чуждестранни инвестиции; подчертава, че отношенията между ЕС и САЩ в областта на търговията и инвестициите – които са най-мащабните в света и винаги са се основавали на общи ценности – са едни от най-важните фактори за икономическия растеж, търговията и благоденствието в световен мащаб; освен това отбелязва, че излишъкът в полза на ЕС в търговията със стоки със САЩ възлиза на 147 милиарда щатски долара; отбелязва, че дружествата от ЕС са работодатели на 4,3 милиона работници в САЩ;

69.  подчертава, че ЕС и САЩ са два основни участника в един глобализиран свят, който се развива с безпрецедентна скорост и интензивност, и че предвид общите предизвикателства ЕС и САЩ имат общ интерес да си сътрудничат и да се координират по въпросите на търговската политика, за да оформят бъдещата многостранна търговска система и световни стандарти;

70.  изтъква централната роля на СТО в многостранната търговска система като най-добрия вариант за гарантиране на открита, справедлива и основана на правила система, която отчита и уравновесява множеството различни интереси на своите членове; отново заявява своята подкрепа за по-нататъшното укрепване на многостранната търговска система; подкрепя усилията на Комисията, имащи за цел да се работи и в бъдеще заедно със САЩ, за да се даде положителен съвместен отговор на настоящите институционални и системни предизвикателства;

71.  подчертава ролята на СТО за уреждането на свързани с търговията спорове; призовава всички членове на СТО да гарантират правилното функциониране на системата на СТО за уреждане на спорове; в тази връзка изразява съжаление по отношение на блокирането от страна на Съединените щати на нови номинации за попълване на свободните места в Апелативния орган, което застрашава самото функциониране на системата на СТО за уреждане на спорове; призовава Комисията и всички членове на СТО да проучат начини за преодоляване на тази безизходица относно подновяването на съдиите в Апелативния орган на СТО и ако е необходимо, чрез реформиране на системата за уреждане на спорове; счита, че тези реформи биха могли да имат за цел да се гарантира възможно най-високо равнище на ефикасност и независимост на системата, като същевременно се запази съгласуваността с ценностите и с общия подход, който ЕС непрестанно защитава още от създаването на СТО, а именно насърчаването на свободната и справедлива търговия в световен мащаб, в съответствие с принципите на правовата държава, както и необходимостта всички членове на СТО да спазват всички задължения в рамките на СТО;

72.  приветства подписаното от САЩ, ЕС и Япония съвместно изявление относно премахването на нелоялните, нарушаващи функционирането на пазара и протекционистки практики, изтъкнато и в изявлението на Г-20 през юли 2017 г., като същевременно изразява съжаление във връзка с липсата на резултати от Единадесетата министерска конференция на СТО (МК11); призовава за по-нататъшно сътрудничество със САЩ и Япония по този въпрос с цел справяне с нелоялните търговски практики като дискриминацията, ограничаване на достъпа до пазара, дъмпинга и субсидиите;

73.  призовава Комисията да изготви, заедно със САЩ и други членове на СТО, работен план за премахване на нарушаващите пазара субсидии в сектора на памука и в сектора на рибарството (по-специално във връзка с незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов); призовава за сътрудничество за постигане на напредък относно многостранната програма по нови теми като електронната търговия, търговията в цифрова среда, включително развитието на цифровите технологии, улесняването на инвестициите, търговията и околната среда, търговията и равенството между половете, както и сътрудничество в насърчаването на специфични политики за улесняване на участието на микро-, малките и средните предприятия (ММСП) в световната икономика;

74.  призовава ЕС и САЩ да насърчават сътрудничеството на международно равнище с цел укрепване на международните споразумения в областта на обществените поръчки, по-специално Споразумението за държавните поръчки (СДП);

75.  призовава Комисията да започне диалог със Съединените щати с оглед подновяването на преговорите по Многостранното споразумение за екологичните стоки (EGA) и Споразумението по търговията с услуги (TiSA);

76.  призовава ЕС и САЩ да обединят ресурсите си, за да се борят срещу нелоялните търговски политики и практики, като в същото време зачитат многостранните правила и процеса за уреждане на спорове в рамките на СТО и избягват едностранни действия, тъй като те са вредни за всички световни вериги за създаване на стойност, в които развиват дейност дружествата от ЕС и САЩ; изразява дълбоко съжаление относно несигурността в международната търговска система, причинена от факта, че САЩ използват инструменти и средства на политиката (напр. Раздел 232 от 1962 г. и Раздел 301 от 1974 г.), които са създадени преди създаването на СТО и нейната система за уреждане на спорове; отбелязва в тази връзка, че решението на САЩ за налагане на тарифи за стомана и алуминий съгласно Раздел 232 не може да бъде обосновано от съображения за национална сигурност, и призовава САЩ да предоставят на ЕС и на други съюзници пълно и постоянно освобождаване от мерките; призовава Комисията да реагира твърдо, ако тези тарифи бъдат използвани като средство за ограничаване на износа от ЕС; също така подчертава, че всички санкции, които могат да бъдат наложени от САЩ на европейски стоки под формата на мерки за противодействие вследствие на публикуването на доклада на Апелативния орган за съответствието в рамките на жалбата на САЩ срещу ЕС във връзка с мерки, засягащи търговията с големи граждански въздухоплавателни средства, няма да бъдат оправдани, тъй като 204 от 218-те твърдения на САЩ бяха отхвърлени от СТО, а все още се очаква още един доклад относно свързано дело срещу незаконни субсидии, предоставяни от САЩ;

77.  отбелязва продължаващото двустранно сътрудничество между ЕС и САЩ по широк кръг от въпроси, свързани с регулирането, както е видно от наскоро сключеното двустранно споразумение относно пруденциалните мерки в областта на застраховането и презастраховането или споразумението за взаимно признаване, касаещо признаването на проверките на производителите на лекарствени продукти; призовава Комисията и Съвета да зачитат изцяло ролята на Европейския парламент в този процес;

78.  подчертава ключовото значение на интелектуалната собственост за икономиките на ЕС и САЩ; призовава двете страни да подкрепят научните изследвания и иновациите от двете страни на Атлантическия океан, като гарантират високи нива на закрила на интелектуалната собственост и гарантират, че онези, които създават висококачествени иновационни продукти, могат да продължат да го правят;

79.  призовава ЕС и САЩ да подобрят пазарния достъп за МСП, изнасящи за САЩ и за ЕС, чрез увеличаване на прозрачността на съществуващите правила и на пазарните възможности от двете страни на Атлантическия океан, например чрез портал за МСП;

80.  подчертава значението на пазара на САЩ за МСП от ЕС; призовава ЕС и САЩ да се справят с непропорционалното въздействие, което оказват тарифите, нетарифните бариери и техническите пречки пред търговията върху МСП от двете страни на Атлантическия океан, като обхващат не само намаляване на митата, но и опростяване на митническите процедури и потенциално нови механизми, с които да се помогне на МСП да обменят опит и най-добри практики при закупуването и продажбите на пазарите на ЕС и САЩ;

81.  призовава ЕС и САЩ, в рамките на тяхното двустранно сътрудничество, да се въздържат от данъчна конкуренция помежду си, тъй като това ще доведе единствено до намаляване на инвестициите и в двете икономики;

82.  призовава ЕС и САЩ да се споразумеят относно уредба за цифровата търговия, която да зачита съществуващите правни уредби и споразумения, законодателството за защита на данните и правилата за защита на личните данни на всяка от страните, което е от особено значение за сектора на услугите; подчертава в това отношение, че ЕС и САЩ трябва да работят заедно, за да насърчават трети държави да приемат високи стандарти за защита на данните;

83.  отправя призив до ЕС и САЩ за засилване на сътрудничеството в областта на изменението на климата; призовава ЕС и САЩ да се възползват от настоящите и бъдещите търговски преговори на всички равнища, за да се гарантира прилагането на международно приетите стандарти, като Парижкото споразумение, да се насърчава търговията с екологосъобразни стоки, включително технологии, и да се гарантира глобален енергиен преход, с ясна и координирана международна търговска програма, както за опазване на околната среда, така и за създаване на възможности за работни места и растеж;

84.  счита, че едно потенциално ново споразумение за търговски и инвестиционни отношения между ЕС и САЩ не може да бъде договорено под натиск или под заплаха, както и че само едно широко, амбициозно, балансирано и всеобхватно споразумение, обхващащо всички области на търговия, би било в интерес на ЕС; отбелязва в тази връзка, че би било полезно установяването на евентуален специфичен постоянен механизъм за регулиране и консултации в областта на сътрудничеството; призовава Комисията да възобнови преговорите със САЩ при правилните обстоятелства;

85.  подчертава, че за търговските потоци са необходими все по-нови, по-бързи и по-сигурни начини за трансгранично движение на стоки и услуги; призовава ЕС и САЩ, в качеството им на ключови търговски партньори, да си сътрудничат в областта на свързаните с търговията цифрови технологични решения за улесняване на търговията;

86.  припомня значението на съществуващия диалог и сътрудничество между ЕС и САЩ в областта на науката и технологиите; признава ролята на начинанията на ЕС и САЩ в областта на научните изследвания и иновациите като основни двигатели на знанието и икономическия растеж и подкрепя продължаването и разширяването на споразумението между ЕС и САЩ в областта на науката и технологиите след 2018 г. с оглед на насърчаването на научните изследвания, иновациите и нововъзникващите технологии, защитата на правата върху интелектуалната собственост и създаването на повече и по-добри работни места, устойчивия търговски обмен и приобщаващия растеж;

87.  споделя загрижеността на САЩ във връзка със световния свръхкапацитет в производството на стомана; в същото време съжалява, че единственото, което ще постигнат едни едностранни мерки, които са несъвместими с правилата на СТО, е да поставят под съмнение интегритета на търговския ред, който се основава на правила; подчертава, че дори ако ЕС бъде освободен за неопределено време от митническото облагане, прилагано от САЩ, това не може да легитимира подобен начин на действие; призовава Комисията да си сътрудничи със САЩ за полагане на повече усилия за борба със свръхкапацитета в производството на стомана в рамките на Световния форум на Г-20, за да се използва огромният потенциал на многостранните действия; отново изразява своята убеденост, че съвместните и съгласуваните действия в рамките на основаните на правила системи за търговия са най-добрият начин за решаване на такива глобални проблеми;

88.  отново изтъква значението за ЕС и САЩ да предприемат действия, по координиран и конструктивен начин, във връзка с необходимото модернизиране на СТО, с цел да я направят по-ефективна, прозрачна и отговорна, както и да гарантират, че в процеса на изработване на международни търговски правила и политики аспектите, свързани с пола, социалната сфера, околната среда и правата на човека, са адекватно интегрирани;

89.  посочва, че ЕС се застъпва за работеща пазарна икономика, която не е изкривена, а също така за открита, справедлива търговия, основана на ценности и правила; отново заявява подкрепата си за стратегията на Комисията в отговор на настоящата търговска политика на Съединените щати, като спазва правилата на многостранната търговска система; призовава за единство между всички държави – членки на ЕС, и призовава Комисията да разработи общ подход за справяне с тази ситуация; подчертава, че е важно да се запази единството на държавите – членки на ЕС, в това отношение, тъй като съвместните действия на ЕС в рамките на общата търговска политика (ОТП) и митническия съюз на ЕС на международно равнище, както и на двустранна основа със САЩ, са се оказали много по-ефективни от всяка инициатива, предприета от отделни държави членки; отново заявява, че ЕС е готов да работи със Съединените щати по свързани с търговията въпроси от взаимен интерес в рамките на правилата на многостранната търговска система;

90.  изразява съжаление относно решението на президента Тръмп да оттегли САЩ от СВПД и ефекта от това решение върху дружествата от ЕС, които развиват стопанска дейност в Иран; подкрепя всички усилия на ЕС, насочени към опазване на интересите на дружествата от ЕС, които инвестират в Иран, по-специално решението на Комисията за активиране на Блокиращия регламент, което доказва ангажираността на ЕС със СВПД; счита, че същият регламент би могъл да се използва, когато е уместно;

91.  призовава ЕС и САЩ да засилят сътрудничеството и усилията за прилагане и разширяване на схемите за надлежна проверка на предприятията, с цел да се засили защитата на правата на човека в международен план, включително в областта на търговията с полезни изкопаеми и метали от засегнати от конфликти райони;

92.  изразява съжаление за това, че САЩ се отказват от участие в опазването на околната среда; в това отношение изразява съжаление относно решението на президента Тръмп, при положение че САЩ са най-големият вносител на ловни трофеи от слонове, да отмени забраната върху вноса на такива трофеи от някои африкански държави, включително от Зимбабве и Замбия;

93.  призовава ЕС и САЩ да продължат и увеличат трансатлантическото парламентарно сътрудничество, което следва да доведе до засилена и по-широка политическа рамка за подобряване на търговските и инвестиционните връзки между ЕС и САЩ;

94.  изразява своята загриженост, че САЩ и Китай могат да постигнат споразумение, което не е напълно съвместимо с правилата на СТО и което също така би могло да е в противоречие с нашите интереси и да наруши трансатлантическите търговски отношения; подчертава следователно необходимостта от постигане на по-глобално споразумение с нашите основни търговски партньори предвид на нашите общи интереси в световен мащаб;

o
o   o

95.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, ЕСВД, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на страните в процес на присъединяване и на страните кандидатки, както и на президента на САЩ, на Сената и Камарата на представителите на САЩ.

(1) OВ L 309, 29.11.1996 г., стр. 1.
(2) Приети текстове, P8_TA(2018)0068.
(3) ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 226.
(4) OВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 198.
(5) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 124.
(6) ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 120.
(7) Приети текстове, P8_TA(2016)0435.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0493.
(9) Приети текстове, P8_TA(2017)0492.
(10) Приети текстове, P8_TA(2018)0042.


Актуално състояние на отношенията между ЕС и Китай
PDF 249kWORD 92k
Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2018 г. относно актуалното състояние на отношенията между ЕС и Китай (2017/2274(INI))
P8_TA(2018)0343A8-0252/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид установяването на дипломатически отношения между ЕС и Китай на 6 май 1975 г.,

—  като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Китай, чието начало беше поставено през 2003 г.,

—  като взе предвид основната законова рамка на отношенията с Китай, а именно Споразумението за търговско и икономическо сътрудничество между Европейската икономическа общност и Китайската народна република(1), подписано през май 1985 г., което включва икономическите и търговските отношения, както и програмата за сътрудничество между ЕС и Китай,

—  като взе предвид Стратегическата програма за сътрудничество между ЕС и Китай за периода до 2020 г., договорена на 21 ноември 2013 г.,

—  като взе предвид структурирания политически диалог между ЕС и Китай, чието начало беше поставено официално през 1994 г., и стратегическия диалог на високо равнище по стратегически въпроси и по въпроси на външната политика, чието начало беше поставено през 2010 г., и по-специално Петия и Седмия стратегически диалог на високо равнище между ЕС и Китай, състояли се в Пекин съответно на 6 май 2015 г. и на 19 април 2017 г.,

—  като взе предвид преговорите относно ново споразумение за партньорство и сътрудничество, които започнаха през 2007 г.,

—  като взе предвид преговорите за двустранно инвестиционно споразумение, които започнаха през януари 2014 г.,

—  като взе предвид Деветнадесетата среща на високо равнище между ЕС и Китай, която се състоя в Брюксел на 1 и 2 юни 2017 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 22 юни 2016 г., озаглавено „Елементи за нова стратегия на ЕС относно Китай“ (JOIN(2016)0030),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юли 2016 г. относно стратегия на ЕС относно Китай,

—  като взе предвид съвместния доклад на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 24 април 2018 г., озаглавен „Специален административен район Хонконг: годишен доклад за 2017 г.“ (JOIN(2018)0007),

—  като взе предвид насоките на Съвета от 15 юни 2012 г. за външната политика и политиката на сигурност на ЕС в Източна Азия,

—  като взе предвид приемането на 1 юли 2015 г. от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП) на новия закон за националната сигурност,

—  като взе предвид Бялата книга от 26 май 2015 г. относно военната стратегия на Китай,

—  като взе предвид диалога между ЕС и Китай относно правата на човека, чието начало беше поставено през 1995 г., и 35-ия кръг от този диалог, проведен в Брюксел на 22 и 23 юни 2017 г.,

—  като взе предвид над 60-те секторни диалога между ЕС и Китай,

—  като взе предвид установения между ЕС и Китай през февруари 2012 г. междуличностен диалог на високо равнище, който ще съгласува всички съвместни инициативи между ЕС и Китай в тази сфера,

—  като взе предвид Споразумението за научно и техническо сътрудничество между Европейската общност и правителството на Китайската народна република, което влезе в сила през 2000 г.(2), и Споразумението за научно и технологично партньорство, подписано на 20 май 2009 г.,

—  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Парижкото споразумение относно изменението на климата, което влезе в сила на 4 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид енергийния диалог между Европейската общност и Китай,

—  като взе предвид проведените кръгли маси между ЕС и Китай,

—  като взе предвид 19-ия национален конгрес на Китайската комунистическа партия, проведен през периода 18 – 24 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид обнародвания от Общокитайското събрание на народните представители през декември 2016 г. „Данъчен закон относно опазването на околната среда“, който влезе в сила на 1 януари 2018 г.,

—  като взе предвид факта, че Международната организация по миграция заяви, че екологичните фактори влияят на националните и международните миграционни потоци, тъй като хората напускат местообитания с неблагоприятни или влошаващи се условия вследствие на ускореното изменение на климата(3),

—  като взе предвид инициативата „2018 — година на туризма между ЕС и Китай“, стартирана на 19 януари 2018 г. във Венеция,

—  като взе предвид доклада на Клуба на чуждестранните кореспонденти в Китай за условията на труд, публикуван на 30 януари 2018 г. и озаглавен „Отказан достъп — надзор, тормоз и сплашване, докато условията за журналистическа дейност в Китай се влошават“,

—  като взе предвид изявлението на ЕС — позиция 4, направено на 37-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека на 13 март 2018 г., озаглавено „Положение с правата на човека, което изисква вниманието на Съвета“,

—  като взе предвид 41-то междупарламентарно заседание на Европейския парламент и Китай, което се проведе в Пекин през май 2018 г.,

—  като взе предвид своите резолюции относно Китай, по-конкретно тези от 2 февруари 2012 г. относно външната политика на ЕС по отношение на страните от групата БРИКЮ и други бързо развиващи се сили: цели и стратегии(4), от 23 май 2012 г. относно ЕС и Китай: Липса на баланс в търговията?(5), от 14 март 2013 г. относно ядрените заплахи и правата на човека в Корейската народнодемократична република(6), от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г.(7), от 17 април 2014 г. относно положението в Северна Корея(8), от 21 януари 2016 г. относно Северна Корея(9) и от 13 декември 2017 г. относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)(10),

—  като взе предвид своите резолюции от 7 септември 2006 г. относно отношенията между ЕС и Китай(11), от 5 февруари 2009 г. относно търговските и икономическите отношения с Китай(12), от 14 март 2013 г. относно отношенията между ЕС и Китай(13), от 9 октомври 2013 г. относно преговорите между ЕС и Китай за сключване на двустранно инвестиционно споразумение(14) и относно търговските отношения между ЕС и Тайван(15) и от 16 декември 2015 г. относно отношенията между ЕС и Китай(16), както и своята препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Хонконг — 20 години след предаването му на Китай(17),

—  като взе предвид своите резолюции за правата на човека от 27 октомври 2011 г. относно Тибет, по-конкретно самозапалването на монахини и монаси(18), от 14 юни 2012 г. относно положението с правата на човека в Тибет(19), от 12 декември 2013 г. относно отнемането на органи в Китай(20), от 15 декември 2016 г. относно случаите на тибетската будистка академия Ларунг Гар и Илхам Тохти(21), от 16 март 2017 г. относно приоритетите на ЕС с оглед на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2017 г.(22), от 6 юли 2017 г. относно случаите на лауреата на Нобеловата награда Лю Сяобо и Ли Минг-Че(23) и от 18 януари 2018 г. относно случаите на защитниците на правата на човека У Ган, Сие Ян, Ли Минг-Че и Таши Уаншук и тибетския монах Чоеки(24),

—  като взе предвид оръжейното ембарго, наложено на Китай от ЕС след събитията на площад „Тянанмън“ през юни 1989 г., подкрепено от Парламента в неговата резолюция от 2 февруари 2006 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на ОВППС(25),

—  като взе предвид деветте кръга преговори, проведени в периода от 2002 до 2010 г. между високопоставени представители на китайското правителство и на Далай Лама, Бялата книга на Китай относно Тибет, озаглавена „Пътят на развитие на Тибет е направляван от непреодолим ход на историята“ и публикувана от информационната служба на Китайския държавен съвет на 15 април 2015 г., както и Меморандума от 2008 г. и Нотата от 2009 г. за истинска автономия, и двете представени от представителите на четиринадесетия Далай Лама,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по международна търговия и на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0252/2018),

А.  като има предвид, че Деветнадесетата среща на високо равнище между ЕС и Китай през 2017 г. способства за едно двустранно стратегическо партньорство с глобално влияние и постави акцента върху съвместните ангажименти за преодоляване на предизвикателствата от световен мащаб, общите заплахи за сигурността и за насърчаване на многостранното сътрудничество; като има предвид, че има много области, в които конструктивното сътрудничество може да доведе до взаимни ползи, включително на международни форуми, като например ООН и Г-20; като има предвид, че ЕС и Китай потвърдиха своето намерение да засилят сътрудничеството си по отношение на изпълнението на Парижкото споразумение от 2015 г. в областта на борбата с изменението на климата, намаляване на използването на изкопаеми горива, насърчаването на чистата енергия и намаляването на замърсяването; като има предвид, че е необходимо допълнително сътрудничество и координация между двете страни в този сектор, включително в областта на научните изследвания и обмена на най-добри практики; като има предвид, че Китай прие схема за търговия с въглеродни емисии, основана на СТЕ на ЕС; като има предвид, че виждането на ЕС за многостранното управление е основан на правилата ред и универсалните ценности като демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава, прозрачността и отчетността; като има предвид, че в настоящия геополитически контекст е по-важно от всякога да се насърчава многостранното сътрудничество и основаната на правила система; като има предвид, че ЕС очаква неговите отношения с Китай да бъдат от полза и за двете страни както от политическа, така и от икономическа гледна точка; като има предвид, че ЕС очаква Китай да поеме отговорности, които да съответстват на неговата роля в световен мащаб, и да подкрепи международния ред, който се основава на правила и е от полза и за самия Китай;

Б.  като има предвид, че сътрудничеството между ЕС и Китай във външната политика, сигурността и отбраната, и в борбата с тероризма е изключително важно; като има предвид, че сътрудничеството между двете страни беше от съществено значение за постигането на сделката за иранската ядрена програма; като има предвид, че позицията на Китай изигра ключова роля в създаването на пространство за преговори в севернокорейската криза;

В.  като има предвид, че до голяма степен пренебрегнато в Европа, китайското ръководство постепенно и систематично увеличи усилията за превръщане на своята икономическа тежест в политическо влияние, по-специално чрез стратегически инвестиции в инфраструктура и нови транспортни връзки, както и стратегическа комуникация, която има за цел да оказва влияние върху лицата, вземащи политически и икономически решения в Европа, върху медиите, университетите и академичните издателства и широката общественост в Европа с цел да оформи разбирането за Китай и да изгради положителен имидж на страната, чрез изграждането на „мрежи“ от услужливи организации и физически лица в европейските общества; като има предвид, че наблюдението от страна на Китай на голям брой студенти от континентален Китай, които в момента учат в цяла Европа, е причина за безпокойство, както и усилията на Китай да контролира хората в Европа, които са избягали от страната;

Г.  като има предвид, че форматът „16+1“ между Китай, от една страна, и единадесет страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и пет балкански държави, от друга страна, беше създаден през 2012 г. в периода след финансовата криза и като част от китайската подрегионална дипломация за изграждане на големи инфраструктурни проекти и за укрепване на икономическото и търговското сътрудничество; като има предвид, че планираните китайски инвестиции и финансиране в тези държави са съществени, но въпреки това не толкова важни, колкото инвестициите и ангажираността на ЕС; като има предвид, че европейските държави, участващи в този формат, следва да обмислят отдаването на по-голямо значение на идеята за единна позиция на ЕС в неговите отношения с Китай;

Д.  като има предвид, че Китай е най-бързо развиващият се пазар за хранителни продукти, произведени в ЕС;

Е.  като има предвид, че инициативата на Китай „Един пояс, един път“, в т.ч. политиката на Китай за Арктика, е най-амбициозната инициатива в областта на външната политика, която страната някога е приемала, като се състои от икономически, геополитически и свързани със сигурността измерения, поради което надхвърля обявения обхват на икономическата и търговската политика; като има предвид, че инициативата беше допълнително укрепена със създаването през 2015 г. на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции; като има предвид, че ЕС настоява за структура на многостранно управление на инициативата и за недискриминационното ѝ изпълнение; като има предвид, че европейската страна желае да се гарантира, че при всеки проект за свързаност по инициативата ще се спазват задълженията, произтичащи от Парижкото споразумение, както и други международни екологични, трудови и социални стандарти и правата на местното население; като има предвид, че китайските инфраструктурни проекти биха могли да създадат големи задължения за европейските правителства към китайските държавни банки, които предлагат заеми при непрозрачни условия, и да създадат малко на брой работни места в Европа; като има предвид, че свързани с инициативата „Един пояс, един път“ инфраструктурни проекти вече поставиха правителства на трети държави в положение на свръхзадлъжнялост; като има предвид, че лъвският дял от всички свързани с инициативата договори са възложени на китайски дружества; като има предвид, че Китай използва по дискриминационен начин някои от своите промишлени стандарти в свързаните с инициативата проекти; като има предвид, че свързаните с инициативата проекти не трябва да се възлагат без прозрачни процедури; като има предвид, че в рамките на инициативата Китай използва множество канали; като има предвид, че 27-те национални посланици от ЕС в Пекин неотдавна съставиха доклад, в който силно критикуват проекта „Един пояс, един път“, изобличавайки го като предназначен да възпрепятства свободната търговия и да облагодетелства китайските предприятия; като има предвид, че, за съжаление, инициативата не съдържа никакви гаранции за защита на правата на човека;

Ж.  като има предвид, че китайската дипломация стана още по-силен играч вследствие на 19-ия конгрес на партията и тазгодишното ОСНП, като най-малко петима високопоставени служители ще отговарят за външната политика на страната, а бюджетът на Министерството на външните работи ще бъде увеличен значително; като има предвид, че създадена наскоро държавна агенция за международно сътрудничество за развитие ще отговаря за координирането на все по-големия бюджет на Китай за чуждестранна помощ;

З.  като има предвид, че през 80-те години на миналия век Китай въведе ограничение на мандатността като реакция на ексцесиите по време на Културната революция; като има предвид, че на 11 март 2018 г. ОСНП гласува почти единодушно в полза на премахване на ограничението от два последователни мандата за длъжностите председател и заместник-председател на Китайската народна република;

И.  като има предвид, че макар върховното ръководство на Китай да твърди, че не се намесва във вътрешните работи на други държави, в своите официални комюникета редовно поставя под въпрос политическата система на западните държави;

Й.  като има предвид, че на 11 март 2018 г. ОСНП одобри създаването на национална надзорна комисия — нов орган, контролиран от партията, предназначен да институционализира и разшири контрола върху всички държавни служители в Китай, и го включи като държавен орган в китайската конституция;

К.  като има предвид, че през 2014 г. Държавният съвет на Китай обяви подробни планове за изграждане на социална кредитна система с цел възнаграждаване на поведение, което партията счита за отговорно във финансово, икономическо и социално-политическо отношение, като същевременно санкционира неспазването на неговите политики; като има предвид, че проектът за социалните кредитни оценки вероятно ще окаже въздействие и върху чужденци, живеещи и работещи в Китай, в т.ч. и граждани на ЕС, и ще има последици за дружества от ЕС и други чуждестранни дружества, извършващи дейност в страната;

Л.  като има предвид, че е ясно, че в някои региони на Китай поминъкът на населението в селските райони ще се влоши поради изменения в температурите и валежите, както и поради други екстремни климатични явления; като има предвид, че планирането за преместване се е превърнало в ефективна възможност за политика на адаптиране с цел намаляване на уязвимостта и бедността, свързани с климата(26);

М.  като има предвид, че положението с правата на човека в Китай продължи да се влошава, като правителството подхожда все по-враждебно към изразяването на несъгласие чрез мирни средства, свободата на изразяване на мнение и свободата на религията, както и към принципите на правовата държава; като има предвид, че активисти на гражданското общество и защитници на правата на човека биват задържани, давани на съд и осъждани въз основа на неясни обвинения, като например „разрушаване на държавната власт“ и „подбуждане към вражда и подстрекаване към безредици“, и често са задържани в изолация на неразкрити места, без достъп до медицински грижи и правно представителство; като има предвид, че защитници на правата на човека и активисти понякога биват държани под „домашно наблюдение на определено място“ (метод, използван за прекъсване на връзката на задържаните), по време на което често се докладва за изтезания и малтретиране; като има предвид, че Китай продължава да отказва свобода на словото и свобода на информиране, а голям брой журналисти, блогъри и независими гласове са лишени от свобода; като има предвид, че в своята стратегическа рамка относно правата на човека и демокрацията ЕС се ангажира, че ще насърчава правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава във всички области на външната си дейност без изключение и ще отделя централно място на правата на човека в отношенията си с всички трети държави, включително със своите стратегически партньори; като има предвид, че срещите на високо равнище между ЕС и Китай трябва да се използват за постигането на конкретни резултати в областта на правата на човека, а именно освобождаването на задържани защитници на правата на човека, адвокати и активисти;

Н.  като има предвид, че понякога китайските органи възпрепятстват дипломати от ЕС да наблюдават съдебни процеси или да посещават защитници на правата на човека — работа, която е в съответствие с насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека;

О.  като има предвид, че Китай създаде широка държавна мрежа от структури за цифрово наблюдение, обхващаща от „предотвратяващ“ контрол до произволно събиране на биометрични данни в среда, лишена от права на неприкосновеност на личния живот;

П.  като има предвид, че китайското правителство прие множество нови закони, в частност Закона за държавната сигурност, приет на 1 юли 2015 г., Закона за борбата с тероризма, Закона за киберсигурността и Закона за управлението на чуждестранните неправителствени организации, които определят обществената дейност и мирните критики към правителството като заплахи за държавната сигурност, засилват цензурата, наблюдението и контрола на физическите лица и обществените групи и възпират гражданите от провеждането на кампании за защита на правата на човека;

Р.  като има предвид, че Законът за управлението на чуждестранните неправителствени организации, който влезе в сила на 1 януари 2017 г., е едно от най-големите предизвикателства пред международните НПО (МНПО), защото този закон регулира всички дейности в Китай, които се финансират от МНПО, а за прилагането на този закон отговарят преди всичко служителите по сигурността на провинциите;

С.  като има предвид, че новите разпоредби относно религиозните въпроси, които влязоха в сила на 1 февруари 2018 г., са по-ограничителни спрямо религиозните групи и дейности и ги принуждават да се придържат по-стриктно към политиката на партията; като има предвид, че съгласно новите правила хората, свързани с религиозни общности, които нямат правен статут в страната, са застрашени от глоби, когато пътуват в чужбина за целите на религиозното образование в широк смисъл; това важи в особена степен за хората, които отиват на поклонение, като в този случай те подлежат на глоба в размер, многократно превишаващ минималната заплата; като има предвид, че свободата на религията и на съвестта достигна ново най-ниско равнище след началото на икономическите реформи и отварянето на Китай в края на 70-те години на миналия век; като има предвид, че религиозните общности все повече са подложени на репресии в Китай, като християните както в нелегалните, така и в разрешените от държавата църкви са на прицел чрез тормоза и задържането на вярващи, разрушаването на църкви и разтурянето на събирания на християните;

Т.  като има предвид, че положението в Синцзян, където живеят 10 милиона мюсюлмани уйгури и етнически казахи, бързо се влоши, по-специално след издигането на власт на президента Си Цзинпин, тъй като абсолютният контрол върху Синцзян беше издигнат като първостепенен приоритет, дължащ се както на периодичните терористични нападения на уйгури в Синцзян или предполагаемо свързани със Синцзян, така и на стратегическото местоположение на Синцзян-Уйгурския автономен район в инициативата „Един пояс, един път“; като има предвид, че беше създадена програма за извънсъдебно задържане, включваща десетки хиляди хора, които са принудени да преминат политическо „превъзпитание“, както и развитието на сложна мрежа от инвазивно цифрово наблюдение, в т.ч. технологии за разпознаване на лица и събиране на данни, масово разполагане на полицейски части и строги ограничения за религиозните практики и езика и обичаите на уйгурите;

У.  като има предвид, че положението в Тибет се влоши през последните няколко години, независимо от икономическия растеж и развитието на инфраструктурата, като китайското правителство ограничава широк набор от права на човека под претекст за осигуряване на сигурност и стабилност и непрестанно атакува тибетската идентичност и култура; като има предвид, че мерките за наблюдение и контрол през последните няколко години нарастват, както и произволните задържания, актове на изтезания и малтретиране; като има предвид, че китайското правителство е създало в Тибет среда, в която за държавната власт няма ограничения, климатът на страх е повсеместен и всеки аспект на обществения и личния живот се контролира и регулира строго; като има предвид, че в Тибет всеки акт на ненасилствено несъгласие или на критика на държавните политики по отношение на етническите и религиозните малцинства може да бъде счетен за „отцепнически“ и по тази причина криминализиран; като има предвид, че достъпът до Тибетския автономен район днес е по-ограничен от всякога за чужденци, включително за граждани на ЕС, особено за журналисти, дипломати и други независими наблюдатели, и е още по-труден за гражданите на ЕС от тибетски произход; като има предвид, че през последните няколко години не е постигнат никакъв напредък в разрешаването на тибетската криза, като последният кръг мирни преговори се проведе през 2010 г.; като има предвид, че влошаването на хуманитарното положение в Тибет е довело до увеличаване на случаите на самозапалване, като след 2009 г. общият им брой възлиза на 156;

Ф.  като има предвид, че на 10 юни 2014 г. Държавният съвет на Китайската народна република публикува бяла книга относно прилагането на политиката „една държава, две системи“ в Хонконг, като подчерта, че автономията на Специален административен район Хонконг в крайна сметка подлежи на разрешение от централното правителство на Китайската народна република; като има предвид, че през годините гражданите на Хонконг станаха свидетели на масови демонстрации в подкрепа на демокрацията, свободата на медиите и пълното прилагане на Основния закон; като има предвид, че традиционно отвореното общество на Хонконг проправи пътя за развитието на едно истинско и независимо гражданско общество, което участва активно и конструктивно в обществения живот на специалния административен район;

Х.  като има предвид, че диаметрално противоположното политическо развитие на Китайската народна република и Тайван, с все по-авторитарния и националистически партийно-държавен режим, от една страна, и многопартийната демокрация, от друга, поражда опасност от ескалиране на отношенията между Китай и Тайван; като има предвид, че ЕС се придържа към политиката за „единен Китай“ по отношение на Тайван и подкрепя принципа „една държава, две системи“ по отношение на Хонконг;

Ц.  като има предвид, че през август 2017 г., след повече от три години преговори, Китай и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) постигнаха съгласие относно рамка, състояща се от една страница, като основа за бъдещи дискусии по кодекс за поведение за всички страни в Южнокитайско море; като има предвид, че оспорваното придобиване на територия от страна на Китай в общи линии приключи на островите Спратли, но миналата година продължи на Параселските острови на север;

Ч.  като има предвид, че Китай също така се превръща в по-активен и важен външен играч в Близкия изток поради очевидните си икономически и геополитически интереси и интереси в областта на сигурността;

Ш.  като има предвид, че Китай все повече отпуска официална помощ за развитие (ОПР) и се превръща във важно действащо лице в политиката за развитие, като осигурява така необходимия стимул на тази политика, но същевременно поражда безпокойство относно собствеността на проектите на местно равнище;

Щ.  като има предвид, че китайското присъствие и инвестиции в Африка непрекъснато нарастват и това доведе до експлоатация на природни ресурси — често без консултации с местното население;

1.  отново заявява, че всеобхватното стратегическо партньорство между ЕС и Китай е едно от най-значимите партньорства за ЕС и че все още има много голям потенциал за задълбочаване на тези отношения и за по-нататъшно сътрудничество на международната сцена; подчертава значението на засилване на сътрудничеството и координацията в областта на световното управление и международните институции, а именно на равнището на ООН и Г-20; подчертава, че в контекста на един сложен, глобализиран и многополюсен свят, в който Китай се превърна в решаващо икономическо и политическо действащо лице, ЕС трябва да поддържа възможности за конструктивен диалог и сътрудничество и да насърчава всички необходими реформи в областите от общ интерес; припомня на Китай международните му задължения и отговорности по отношение на приноса за мира и глобалната сигурност като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН;

2.  припомня, че всеобхватното стратегическо партньорство между ЕС и Китай се основава на споделен ангажимент за откритост и съвместна работа като част от основана на правила международна система; подчертава, че и двете страни са поели ангажимент за установяване на прозрачна, справедлива и безпристрастна система на световно управление, както и за споделяне на отговорността за насърчаване на мира, просперитета и устойчивото развитие; припомня, че отношенията на ЕС с Китай следва да бъдат принципни, практични и прагматично насочени и да останат верни на интересите и ценностите на ЕС; изразява загриженост, че нарастването на световната икономическа и политическа тежест на Китай през последното десетилетие постави на изпитание споделените ангажименти, които са в центъра на отношенията между ЕС и Китай; подчертава отговорностите на Китай в качеството му на световна сила и призовава органите да гарантират при всички обстоятелства зачитането на международното право, демокрацията, правата на човека и основните свободи в съответствие с Хартата на ООН и Всеобщата декларация за правата на човека и други международни инструменти, подписани или ратифицирани от Китай; призовава Съвета, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията да гарантират, че сътрудничеството между ЕС и Китай се основава на принципите на правовата държава, универсалността на правата на човека, международните ангажименти в областта на правата на човека, поети от двете страни, и ангажимента за напредък към постигането на най-висок стандарт на защита на правата на човека; подчертава, че следва да се укрепят реципрочността, равните условия и лоялната конкуренция във всички области на сътрудничество;

3.  подчертава, че справянето с глобалните и регионалните предизвикателства, като например сигурността, разоръжаването, неразпространението, борбата с тероризма и киберпространството, сътрудничеството за мира, изменението на климата, енергията, океаните и ресурсната ефективност, обезлесяването, трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, миграцията, здравето в световен мащаб, развитието и борбата с разрушаването на обекти на културното наследство и разграбването и трафика на незаконни антики, всички те изискват истинско партньорство между ЕС и Китай; настоятелно призовава ЕС да използва пълноценно ангажираността на Китай за справяне с глобалните проблеми, като например изменението на климата, и допълнително да разшири успешното сътрудничество, осъществявано с Китай в областта на поддържането на мира — в качеството му на един от най-големите донори за бюджета на ООН и все по-важен участник с военна сила в мироопазващите операции на ООН, така че това сътрудничество да обхване и други области от съвместен интерес, като същевременно насърчава многостранното сътрудничество и световно управление, основано на зачитане на международното право, в т.ч. международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека; приветства в това отношение успешното сътрудничество от 2011 г. насам в областта на борбата с пиратството в Аденския залив; призовава ЕС и неговите държави членки активно да насърчават икономическите и политическите интереси на ЕС и да защитават ценностите и принципите на ЕС; подчертава, че многостранното сътрудничество е една от основните ценности на ЕС по отношение на световното управление и че то трябва да бъде защитавано активно в отношенията с Китай;

4.  отбелязва, че съвместното съобщение на върховния представител и Европейската комисия, озаглавено „Елементи за нова стратегия на ЕС относно Китай“, заедно със заключенията на Съвета от 18 юли 2016 г. задават политическата рамка за отношенията на ЕС с Китай през следващите години;

5.  подчертава заключението на Съвета, че в своите отношения с Китай държавите членки, върховният представител и Комисията ще си сътрудничат, за да гарантират съгласуваност с правото, правилата и политиките на ЕС, както и че цялостният резултат е от полза за ЕС като цяло;

6.  припомня, че като продължава на расте и да се интегрира в световната икономика чрез своята обявена през 2001 г. политика за насърчаване на китайските инвестиции навън, Китай се стреми да увеличи своя достъп до европейския пазар за китайски стоки и услуги и до технологии и ноу-хау с цел да подкрепя планове като „Произведено в Китай 2025“ и да засилва своето политическо и дипломатическо влияние в Европа; подчертава, че тези амбиции се засилиха особено в периода след глобалната финансова криза от 2008 г., формирайки нова динамика в отношенията между ЕС и Китай;

7.  призовава държавите членки, които участват във формата „16+1“, да гарантират, че участието им в този формат дава възможност на ЕС да излиза с единна позиция в своите отношения с Китай; призовава посочените държави членки да извършват подробен анализ и проверка на предложените инфраструктурни проекти с участието на всички заинтересовани страни и да гарантират, че националните и европейските интереси не се накърняват в замяна на краткосрочна финансова подкрепа и дългосрочни ангажименти за участие на Китай в стратегически инфраструктурни проекти и потенциално по-голямо политическо влияние, което би навредило на общите позиции на ЕС относно Китай; съзнава увеличаващото се влияние на Китай върху инфраструктурата и пазарите на държавите – кандидатки за членство в ЕС; подчертава необходимостта от прозрачност на формата чрез отправяне на покани до институциите на ЕС за присъствие на неговите заседания и предоставяне на пълна информация за неговите дейности, за да се гарантира, че съответните аспекти са съгласувани с политиката и законодателството на ЕС и предоставят взаимни ползи и възможности на всички страни;

8.  отбелязва интереса на Китай към инвестиции в стратегическа инфраструктура в Европа; заключава, че китайското правителство използва инициативата „Един пояс, един път“ като много ефективна пропагандна рамка за елементи от своята външна политика, както и че усилията на публичната дипломация на ЕС трябва да бъдат засилени с оглед на това развитие; подкрепя призива към Китай да се придържа към принципите на прозрачност при обществените поръчки, както и към екологичните и социалните стандарти; призовава всички държави – членки на ЕС, да подкрепят реакциите на публичната дипломация на ЕС; предлага информацията за всички китайски инвестиции в инфраструктура в държавите – членки на ЕС, и в държавите в процес на преговори за присъединяване към ЕС да бъде споделяна с институциите на ЕС и с други държави членки; припомня, че тези инвестиции са част от цялостна стратегия, съгласно която контролирани или финансирани от държавата китайски дружества да поемат контрола върху банковия сектор и енергийния сектор, както и върху други вериги на доставка; подчертава шест основни предизвикателства на инициативата „Един пояс, един път“: многостранен подход към управлението на инициативата; наети са много малко местни работници, участието на изпълнители от получаващата държава и от трети държави е изключително ограничено (в около 86% от проектите по инициативата участват китайски изпълнители), строителните материали и оборудването се внасят от Китай, липсва прозрачност на тръжните процедури и потенциално се използват китайски стандарти вместо международни стандарти; настоява, че инициативата трябва да включва гаранции за правата на човека, и счита, че от първостепенно значение е разработването на полезни взаимодействия и проекти при пълна прозрачност и с участието на всички заинтересовани страни и в съответствие със законодателството на ЕС, като същевременно се допълват политиките и проектите на ЕС, за да се осигурят ползи за всички държави по планирания маршрут; приветства създаването на платформата за свързаност между ЕС и Китай, която насърчава сътрудничеството в транспортната инфраструктура в целия евроазиатски континент; със задоволство отбелязва, че са определени няколко инфраструктурни проекта, и подчертава, че проектите следва да бъдат изпълнявани въз основа на ключови принципи, като насърчаване на устойчиви от икономическа, социална и екологична гледна точка проекти, географски баланс и еднакви условия на конкуренция между инвеститорите и ръководителите на проекти, както и прозрачност;

9.  отбелязва като положителен факт, че политиката на ЕС спрямо Китай е част от цялостен политически подход към азиатско-тихоокеанския регион, който в пълна степен оползотворява и е изцяло съобразен с близките отношения на ЕС с партньори като САЩ, Япония, Южна Корея, страните от АСЕАН, Австралия и Нова Зеландия;

10.  подчертава, че сътрудничеството между ЕС и Китай следва да бъде ориентирано в по-голяма степен към хората и да носи повече реални ползи за гражданите, за да се изгради взаимно доверие и разбирателство; призовава ЕС и Китай да изпълняват обещанията, направени по случай четвъртата среща на междуличностния диалог на високо равнище между ЕС и Китай през 2017 г., и да насърчават повече взаимодействия между хората, например като засилят културното сътрудничество в областта на образованието, обучението, младежта и равенството между половете, както и съвместни инициативи в сферата на контактите между хората;

11.  обръща внимание на необходимостта от по-голяма подкрепа за студенти и учени от Китай, които са в Европа, така че да бъдат по-малко уязвими на натиска на китайските органи да се следят едни други и да се превръщат в инструменти на китайската държава, както и значението на внимателното разглеждане на същественото континентално финансиране на академични институции в цяла Европа;

12.  приветства резултатите от четвъртата среща на междуличностния диалог на високо равнище между ЕС и Китай, която се проведе на 13 и 14 ноември 2017 г. в Шанхай; подчертава, че междуличностният диалог на високо равнище между ЕС и Китай следва да спомогне за изграждане на взаимно доверие и за консолидиране на междукултурното разбирателство между ЕС и Китай;

13.  приветства инициативата „2018 – година на туризма между ЕС и Китай“; подчертава, че освен нейното икономическо значение тя е добър пример за културната дипломация на ЕС в рамките на стратегическото партньорство между ЕС и Китай, както и начин за развиване на по-добро разбирателство между европейския и китайския народ; подчертава, че инициативата „2018 — година на туризма между ЕС и Китай“ съвпада с Европейската година на културното наследство и че все по-голям брой китайски туристи високо ценят културното богатство на Европа;

14.  призовава държавите – членки на ЕС, спешно и решително да засилят своето сътрудничество и единство относно политиките, които прилагат спрямо Китай, в т.ч. на форумите на ООН, с оглед на невъзможността на ЕС за първи път в своята история да направи съвместно изявление относно положението в областта на правата на човека в Китай в рамките на Съвета на ООН по правата на човека в Женева през юни 2017 г.; настоятелно предлага да се използва много по-голямата колективна сила на Европа при преговори с Китай, както и Европа да защитава своите демокрации, така че да се справи по-добре със систематичните усилия на Китай да повлияе на нейните политици и гражданско общество, за да оформи мнение, което благоприятства в по-голяма степен стратегическите интереси на Китай; в това отношение призовава по-големите държави членки да използват своята политическа и икономическа тежест спрямо Китай, за да подкрепят интересите на ЕС; изразява загриженост от факта, че Китай също така се опитва да повлияе върху образователните и академичните институции и техните учебни програми; предлага ЕС и държавите членки да насърчават висококачествени европейски мозъчни тръстове, занимаващи се с Китай, с цел да се гарантира наличието на независими експертни съвети за стратегически насоки и вземане на решения;

15.  подчертава, че утвърждаването на правата на човека и принципите на правовата държава трябва да бъде съществен елемент от отношенията на ЕС с Китай; решително осъжда продължаващия тормоз, произволен арест и преследване на защитници на правата на човека, адвокати, журналисти, блогъри, учени и защитници на трудовите права и техните семейства без справедлив процес, включително чуждестранни граждани както в континентален Китай, така и в чужбина; подчертава, че жизненото гражданско общество и работата на защитниците на правата на човека са от ключово значение за отвореното и проспериращо общество; подчертава, че е важно ЕС да предприема строги действия за насърчаване на пълното зачитане на правата на човека в контекста на своите отношения с Китай, като се съсредоточава както върху непосредствените резултати, например да се сложи край на репресивните мерки на правителството спрямо защитниците на правата на човека, участниците от гражданското общество и дисидентите, да се сложи край на всички случаи на съдебен тормоз и сплашване срещу тях, да се освободят незабавно и безусловно всички политически затворници, включително гражданите на ЕС, така и върху средносрочните/дългосрочните цели, като например правните реформи и политическите реформи в съответствие с международното право в областта на правата на човека, както и да разработи, приложи и да продължи да адаптира стратегия за поддържане на видимостта на действията на ЕС в областта на правата на човека в Китай, включително стратегия за обществените комуникации; настоява, че дипломатите на ЕС и на държавите членки не трябва да бъдат възпрепятствани или да им се пречи да прилагат насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека; ангажира се, че ЕС трябва да даде приоритет на осигуряването на закрила и подкрепа за защитниците на правата на човека, изложени на риск;

16.  призовава ЕС и неговите държави членки да следват по-амбициозна, обединена и прозрачна политика в областта на правата на човека в Китай и в значителна степен да се консултират с гражданското общество и да го ангажират, особено преди срещи на високо равнище и диалози по въпросите за правата на човека; подчертава, че на 35-ия кръг от диалога между ЕС и Китай относно правата на човека ЕС изтъкна влошаващото се положение във връзка с гражданските и политическите права в Китай, включително ограниченията върху свободата на изразяване; призовава Китай да предприеме действия по въпросите, повдигнати по време на диалога относно правата на човека, да изпълнява своите международни задължения и да зачита собствените си конституционни гаранции за спазването на принципите на правовата държава; настоява за поддържането на редовен, ориентиран към резултата диалог на високо равнище относно правата на човека; изразява загриженост, че оценката на диалозите относно правата на човека с Китай никога не е била публична и никога не е била отворена за независими групи от Китай; призовава ЕС да установи ясни критерии за напредък, да осигури по-голяма прозрачност и да включи в дискусията независими гласове от Китай; призовава ЕС и неговите държави членки да разкриват, събират и разглеждат всички форми на тормоз във връзка с визите (забавяне или отказ за издаване на виза/достъп без посочени причини и натиск, прилаган от китайските органи по време на процеса на кандидатстване под формата на „интервюта“ с китайски партньори, които не желаят да се идентифицират) по отношение на учени, журналисти или членове на организации на гражданското общество;

17.  изразява сериозна загриженост във връзка с констатациите от доклада за 2017 г. на Клуба на чуждестранните кореспонденти в Китай, че китайското правителство е засилило опитите си да отказва или ограничава достъпа на чуждестранни журналисти до големи части на страната, като същевременно е увеличило използването на процедурата по подновяване на визите с цел натиск върху нежеланите кореспонденти и информационни организации; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да изискват от китайските органи реципрочност в свободата на печата и предупреждава за натиска, който чуждестранните кореспонденти изпитват в своите държави, тъй като китайските дипломати се обръщат към седалищата на медиите, за да критикуват работата на репортерите в Китай;

18.  отбелязва, че КНР е вторият по големина търговски партньор на ЕС, а ЕС е най-големият търговски партньор на КНР; подчертава постоянния ръст на търговията между тях, но счита, че търговското салдо на стоки е небалансирано в полза на КНР; призовава за възприемане на подход на сътрудничество и конструктивно отношение, за да се разгледат ефективно проблемните въпроси и да се използва големият потенциал на търговията между ЕС и КНР; призовава Комисията да засили сътрудничеството и диалога с КНР;

19.  отбелязва констатациите от неотдавнашни разследвания, съгласно които от 2008 г. насам Китай е придобил активи в Европа на стойност 318 милиарда щатски долара; отбелязва, че тази цифра не включва няколко сливания, инвестиции и съвместни предприятия;

20.  отбелязва, че КНР е важен участник в търговията в световен мащаб и че значителният пазар на страната по принцип би могъл да представлява, особено в настоящия контекст на търговията в световен мащаб, добра възможност за ЕС и за европейските предприятия; припомня, че китайските дружества, включително държавните предприятия, се възползват от широко отворените пазари в ЕС; признава забележителните резултати, които постигна КНР, като освободи стотици милиони граждани от бедност през последните четири десетилетия;

21.  отбелязва, че изходящите преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) на ЕС в КНР постоянно намаляват от 2012 г. насам, особено в традиционния сектор на преработващата промишленост, с едновременното увеличение на инвестициите във високотехнологични услуги, комунални и селскостопански услуги, както и строителни услуги, докато инвестициите на КНР в ЕС нараснаха драстично през последните няколко години; признава, че от 2016 г. насам КНР се е превърнала в нетен инвеститор в ЕС; отбелязва факта, че през 2017 г. 68% от китайските инвестиции в Европа са дошли от държавни предприятия; изразява загриженост във връзка с дирижирани от държавата придобивания, които биха могли да нанесат вреда на европейските стратегически интереси, на целите, свързани с обществената сигурност, на конкурентоспособността и на заетостта;

22.  приветства предложението на Комисията относно механизма за скрининг на ПЧИ в областите на сигурността и обществения ред, което представлява един от начините, по които ЕС се стреми да се приспособи към променящата се глобална среда, без да се предприемат мерки, които са специално насочени срещу някой от търговските партньори на ЕС на международно равнище; предупреждава, че механизмът не следва да води до прикрит протекционизъм; при все това призовава за бързото му приемане;

23.  приветства ангажиментите, поети от президента Си Цзинпин за по-нататъшно отваряне на китайския пазар за чуждестранни инвеститори и за подобряване на инвестиционната среда, за приключване на преразглеждането на негативния списък на чуждестранните инвестиции и за премахване на ограниченията за европейските дружества, както и за укрепването на защитата на правата върху интелектуалната собственост и за създаване на равнопоставени условия чрез осигуряване на по-голяма прозрачност и по-добра регулация на пазара на КНР; призовава за изпълнението на тези ангажименти;

24.  отново подчертава, че е важно да се преустановят всички дискриминационни практики по отношение на чуждестранните инвеститори; в тази връзка припомня, че тези реформи ще бъдат от полза и за китайските, и за европейските дружества, особено за микро-, малките и средните предприятия (ММСП);

25.  призовава Комисията да насърчава новия Общ регламент на Съюза относно защитата на данните (ОРЗД) като „златен стандарт“ в търговските отношения на Съюза с Китай; изтъква необходимостта от редовен диалог с Китай и други партньори от СТО по отношение на регулаторните изисквания, свързани с цифровизацията на нашите икономики и многообразните последици от цифровизацията върху: търговията, производствените вериги, трансграничните цифрови услуги, 3D печата, моделите на потребление, плащанията, данъците, защитата на личните данни, въпросите, свързани с правата на собственост, предоставянето и защитата на аудио-визуални услуги, медиите и контактите между хората;

26.  призовава КНР да ускори процеса на присъединяване към Споразумението на СТО за държавните поръчки и да внесе предложение за присъединяване, така че да предостави на европейските дружества достъп до своя пазар, който е еквивалентен на достъпа, от който вече се ползват китайските дружества в ЕС; изразява съжаление във връзка с факта, че китайският пазар на обществени поръчки остава в голяма степен затворен за чуждестранни доставчици, като европейските дружества са подложени на дискриминация и нямат достъп до китайския пазар; призовава КНР да предостави недискриминационен достъп на европейските дружества и работници в областта на обществените поръчки; призовава Съвета да приеме бързо нормативния акт за международните обществени поръчки; призовава Комисията да следи внимателно за поръчки, възложени на чуждестранни предприятия, заподозрени в дъмпингови практики, и да предприеме действия, ако е необходимо;

27.  призовава за координирано сътрудничество с КНР във връзка с инициативата „Един пояс, един път“ въз основа на реципрочност, устойчиво развитие, добро управление и открити и прозрачни правила, по-специално по отношение на възлагането на обществени поръчки; във връзка с това изразява съжаление относно факта, че меморандумът за разбирателство, подписан от Европейския инвестиционен фонд и фонда на КНР „Пътят на коприната“, и меморандумът, подписан от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Азиатската банка за развитие, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, Европейската банка за възстановяване и развитие, Новата банка за развитие и Световната банка, все още не са подобрили бизнес средата за европейските дружества и работници; изразява съжаление, че в различни проекти, свързани с инициативата „Един пояс, един път“, липсват професионални оценки на въздействието върху устойчивостта, и подчертава значението на качеството на инвестициите, по-специално по отношение на положителното им въздействие върху заетостта, трудовите права, екологосъобразното производство и смекчаването на последиците от изменението на климата, в съответствие с многостранното управление и международните стандарти;

28.  подкрепя продължаващите преговори за всеобхватно инвестиционно споразумение между ЕС и КНР, чието начало беше поставено през 2013 г., и приканва КНР да се ангажира в по-голяма степен в този процес; призовава и двете страни да подновят своите усилия за постигане на напредък в преговорите, насочени към създаването на истински равни условия за европейските дружества и работници, и да гарантират реципрочността при достъпа до пазара, като същевременно се стремят към включването на специални разпоредби относно МСП и възлагането на обществени поръчки; призовава и двете страни, освен това, да се възползват от възможността, осигурена от инвестиционното споразумение, да засилят своето сътрудничество в областта на околната среда и трудовите права и да включат глава относно устойчивото развитие в текста;

29.  припомня, че дружествата от ЕС са изправени пред все по-голям брой рестриктивни мерки за достъп до пазара в КНР поради задължения, налагани на смесените предприятия в няколко сектора на промишлеността, и допълнителни дискриминационни технически изисквания, включително изисквания за задължително локализиране на данни и разкриване на изходния код, и нормативни разпоредби за дружествата, които са собственост на чуждестранни лица; приветства в тази връзка Известието относно някои мерки за насърчаване на по-нататъшната откритост и активното използване на чуждестранните инвестиции, публикувано от Държавния съвет на КНР през 2017 г., но изразява съжаление относно липсата на график за постигане на съдържащите се в него цели; поради това призовава китайските органи да осъществят бързо тези ангажименти;

30.  призовава както ЕС и неговите държави членки, така и Китай да засилят сътрудничеството си за изграждане на кръгови икономики, като тази неотложна необходимост стана дори още по-явна след легитимното решение на Китай да забрани вноса на пластмасови отпадъци от Европа; призовава двамата партньори да засилят икономическото и технологичното сътрудничество с цел предотвратяване на неприемливо натрупване на пластмасови отпадъци в океаните, причинено от глобалните производствени вериги, търговията и транспорта, както и от туристическите услуги;

31.  призовава КНР да се стреми да играе отговорна роля на световната сцена, с пълно съзнание за отговорностите, произтичащи от икономическото ѝ присъствие и резултати в трети държави и на световните пазари, включително като подкрепя активно многостранната търговска система, основана на правила, и СТО; счита, в настоящия контекст на световни вериги за създаване на стойност, че повишеното напрежение в международната търговия следва да бъде понижавано чрез преговори, като същевременно подчертава отново необходимостта от търсене на многостранни решения; призовава, в това отношение, за изпълнението на задълженията, посочени в протокола за присъединяване на КНР към СТО, и за защитата на съдържащите се в него оперативни механизми; подчертава задълженията за уведомление и прозрачност, произтичащи от споразуменията на СТО относно субсидиите, и изразява загриженост относно настоящата практика на пряко или непряко субсидиране на китайските дружества; призовава за координация с големите търговски партньори на ЕС относно съвместни усилия и действия за справяне с предизвиканите от държавата изкривявания на пазара, засягащи глобалната търговия, и за тяхното премахване;

32.  изразява съжаление във връзка с факта, че КНР, независимо от приключването на процедурата относно реформата на европейската методология за изчисляване на антидъмпинговите мита, все още не е оттеглила своята жалба срещу ЕС в рамките на апелативния орган на СТО;

33.  изразява загриженост във връзка с ескалиращите тарифни мерки, предприемани от Китай и САЩ;

34.  изразява загриженост във връзка с броя на ограниченията, с които продължават да се сблъскват в КНР европейските дружества, и по-специално микро-, малките и средните предприятия, включително каталогът за чуждестранни инвестиции за 2017 г. и „отрицателният списък“ за зоните за свободна търговия за 2017 г., както и в сектори, обхванати от плана „Произведено в Китай 2025“ („Made in China 2025“); призовава за бързо намаляване на тези ограничения, за да може да се използва докрай потенциалът на сътрудничеството и полезните взаимодействия между схемите Промишленост 4.0 (Industry 4.0) в Европа и стратегията „Произведено в Китай 2025“, с оглед на необходимостта от преструктуриране на нашите производствени сектори към интелигентно производство, включително сътрудничество в областта на развитието и определянето на съответните промишлени стандарти в рамките на многостранни форуми; припомня колко е важно да се намалят държавните субсидии в КНР;

35.  призовава КНР да спре да обуславя във все по-голяма степен достъпа до пазара от принудителни трансфери на технологии, както е посочено в документа за позицията на Търговската палата на Европейския съюз относно Китай от 2017 г.;

36.  призовава за възобновяването на преговорите по Споразумението за екологичните стоки чрез изграждане на ползотворно сътрудничество между ЕС и КНР в борбата с изменението на климата и силния съвместен ангажимент за изпълнение на Парижкото споразумение; подчертава търговския потенциал на технологичното сътрудничество в областта на чистите технологии;

37.  отбелязва със загриженост заключенията от доклада на Комисията относно защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост в трети държави, в който КНР е посочена като основен източник на безпокойство; отново заявява, че е необходимо да се осигури защита на европейската икономика, основана на знанието; призовава КНР да се бори с незаконното използване на европейските лицензии от китайски дружества;

38.  призовава Комисията да осигури присъствие на Европейския съюз на китайското Международно изложение на вносни продукти и услуги (China International Import Expo), което ще се проведе в Шанхай през ноември 2018 г., и да предостави по-специално на МСП възможност да представят работата си; призовава Комисията да се обърне към търговските камари, особено в държавите членки, които понастоящем участват в по-малка степен в търговията с Китай, с цел да популяризира тази възможност;

39.  изразява загриженост относно мерките, предприети на държавно равнище от КНР, довели до изкривяване на търговията, включително промишлен свръхкапацитет в сектора на суровините, като например стоманодобивната и алуминиевата промишленост, наред с другото; припомня ангажиментите, поети на първата среща на министерско равнище на Глобалния форум по проблемите на свръхкапацитета в стоманодобива през 2017 г. за въздържане от предоставянето на субсидии, които изкривяват пазара, но изразява съжаление, че китайската делегация не е предоставила данни относно капацитета; призовава КНР да спази ангажимента си да установи и оповести. данни за субсидии и мерки за подпомагане на стоманодобивната и алуминиевата промишленост; признава връзката между промишления свръхкапацитет в световен мащаб и рязкото нарастване на протекционистките търговски мерки и продължава да настоява решително за многостранно сътрудничество с цел преодоляване на структурни проблеми, които стоят зад свръхкапацитета; приветства предложените тристранни действия от САЩ, Япония и ЕС на равнището на СТО;

40.  подчертава значението на едно амбициозно споразумение между ЕС и КНР относно географските указания на основата на най-високите международни стандарти и приветства съвместното обявяване през 2017 г. от ЕС и КНР на списък от 200 европейски и китайски географски указания, чиято защита ще бъде предмет на преговори; счита обаче, че предвид факта, че преговорите бяха започнати през 2010 г., списъкът е много слаб резултат, и изразява съжаление относно липсата на напредък в това отношение; призовава за бързото приключване на преговорите и настоятелно призовава и двете страни да разгледат предстоящата среща на високо равнище между ЕС и КНР като добър повод да се отбележи действителен напредък в тази насока; заявява отново, че е необходимо да се продължи сътрудничеството в областта на санитарните и фитосанитарните мерки, за да се намали тежестта за износителите от ЕС;

41.  приветства решението на Китай да отложи с една година прилагането на нови сертификати за вносните храни и напитки, което би довело до рязко намаляване на вноса на храни от ЕС; приветства, освен това, забавянето в прилагането на нови стандарти за електрическите превозни средства и призовава за задълбочен диалог и засилена координация относно подобни инициативи;

42.  препоръчва на ЕС и китайското правителство да стартират съвместна инициатива в рамките на Г-20 за създаването на Глобален форум по проблемите на свръхкапацитета в алуминиевата промишленост, с мандат да покрие цялата верига за създаване на стойност на боксита, диалуминиевия триоксид и алуминиевата промишленост, включително цените на суровините и екологичните аспекти;

43.  призовава Комисията да наблюдава активно китайските мерки, изкривяващи търговията и засягащи позициите на дружествата от ЕС на световните пазари, и да предприеме подходящи действия в рамките на СТО и други форуми, включително чрез решаване на спорове;

44.  отбелязва, че в процес на изготвяне е ново китайско законодателство в областта на чуждестранните инвестиции; настоятелно призовава китайските заинтересовани страни да положат активни усилия за прозрачност, отчетност, предвидимост и правна сигурност и да вземат под внимание предложенията и очакванията в рамките на текущия диалог между ЕС и Китай относно отношенията в областта на търговията и инвестициите;

45.  изразява загриженост относно новото законодателство в областта на киберсигурността, което включва, наред с другото, нови регулаторни бариери за чуждестранните дружества, които продават телекомуникационно и ИТ оборудване и услуги; изразява съжаление относно факта, че подобни наскоро приети мерки, заедно със създаването на групи на Китайската комунистическа партия в рамките на частни дружества, включително чуждестранни дружества, и мерки, като например законодателството за НПО, правят цялостната бизнес среда в КНР по-враждебна за чуждестранните и частните стопански субекти;

46.  отбелязва, че през 2016 г. банковата система на КНР изпревари тази на еврозоната и стана най-голямата в света; призовава КНР да даде възможност на чуждестранните банкови предприятия да се конкурират при равни условия с местните институции и да си сътрудничи с ЕС в областта на финансовото регулиране; приветства решението на КНР за намаляване на митата за 187 потребителски стоки и премахването на таваните за чуждестранна собственост в банките;

47.  припомня своя доклад от 2015 г. относно отношенията между ЕС и КНР, в който призова за стартиране на преговори за двустранно инвестиционно споразумение с Тайван; изтъква, че Комисията няколко пъти обяви започването на преговори в областта на инвестициите с Хонконг и Тайван, но изразява съжаление, че в действителност такива преговори не са започнали; отново изразява подкрепата си за двустранно инвестиционно споразумение с Тайван и Хонконг; признава, че и двамата партньори биха могли също така да действат като трамплин към континентален Китай за дружествата от ЕС;

48.  призовава Комисията да координира с държавите членки и след консултации с Парламента формулирането на единна европейска позиция и обща икономическа стратегия по отношение на КНР; призовава всички държави членки да се придържат последователно към тази стратегия;

49.  подчертава потенциалните последствия за бизнес средата от предложената социална кредитна система и призовава за нейното прилагане по прозрачен, справедлив и обективен начин;

50.  приветства законодателния напредък в ЕС по Регламент (ЕС) 2017/821 за определяне на задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони, и сходно законодателство относно полезни изкопаеми от зони на конфликт в Китай, чиято цел е да се гарантира, че търговията с тези полезни изкопаеми не финансира въоръжени конфликти; подчертава, че е необходимо да се попречи полезните изкопаеми от зони на конфликт да се преработват в нашите мобилни телефони, автомобили и бижута; призовава Комисията и китайското правителство да установят структурирано сътрудничество в подкрепа на прилагането на новото законодателство и за ефективно предотвратяване на използването на полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони от топилни предприятия и обогатителни фабрики в Китай, в ЕС и в световен мащаб, за защита на работниците в мините, включително децата, от експлоатация, както и да изискват от дружествата от ЕС и китайските дружества да гарантират, че внасят тези полезни изкопаеми и метали само от отговорни източници;

51.  отбелязва, че по време на 19-ия партиен конгрес през октомври 2017 г. и по време на последното заседание на ОСНП генералният секретар и председател Си Цзинпин затвърди властовата си позиция в рамките на партията, като проправи пътя за неограничено продължаване на мандата си и увеличи контрола на партийните органи върху държавния апарат и икономиката, включително създаването на партийни клетки в чуждестранни предприятия; отбелязва, че съответното преустройство на политическата система на КНР е придружено от допълнително пренасочване на политическия фокус към политика, основана на засилено наблюдение във всички области;

52.  подчертава, че създаването на националната надзорна комисия, чийто правен статут е равен на този на съдилищата и на прокуратурата, представлява драстична стъпка към сливане на партийните и държавните функции, тъй като създава държавен надзорен орган, който получава своите заповеди от и споделя помещения и персонал с Централната комисия на партията за проверка на дисциплината; изразява загриженост във връзка с широкообхватните последици от това разширяване на партийния надзор за голям брой хора, тъй като това означава, че антикорупционната кампания може да бъде разширена, така че да се преследват не само членове на партията, но и държавни служители, от ръководители на държавни предприятия до университетски преподаватели и директори на селски училища;

53.  отбелязва, че макар социалната кредитна система все още да е в процес на изграждане, черни списъци на физически и юридически лица, които не са спазвали правилата, както и „червени списъци“ на образцови физически лица и дружества съставляват ядрото на настоящия етап на прилагане, като основният акцент е върху наказването на нарушителите в черните списъци и поощряване на лицата, включени в червените списъци; отбелязва, че в началото на 2017 г. Върховният народен съд на Китай заяви, че на над шест милиона китайски граждани е забранено да летят в резултат на социални нарушения; категорично отхвърля публичното посочване и порицаване на включените в черните списъци лица като неразделна част от социалната кредитна система; подчертава значението и необходимостта от диалог между институциите на ЕС и китайските им колеги по всички сериозни последици за обществото от настоящото централно планиране и местните експерименти със социалната кредитна система;

54.  изразява загриженост относно системите на Китай за масово наблюдение на киберпространството и призовава за приемането на регламент за приложими права на неприкосновеност на личния живот; осъжда продължаващите репресии срещу свободата на интернет от страна на китайските органи, по-специално свободата на достъп до чуждестранни уебсайтове, и изразява съжаление за политиката на автоцензура, възприета от някои западни дружества, които извършват дейност в Китай; припомня, че осем от 25-те най-популярни уебсайта в света, включително уебсайтове на големи ИТ компании, са блокирани в Китай;

55.  отбелязва, че декларацията на Си Цзинпин относно жизненоважното значение на „дългосрочната стабилност“ в Синцзян за успеха на инициативата „Един пояс, един път“ доведе до усилване на дългогодишните стратегии за контрол, разширени с различни технологични нововъведения и бързо увеличаване на разходите за вътрешна сигурност, както и използването на мерките за борба с тероризма с цел криминализиране на изразяващите несъгласие лица и дисидентите чрез прилагане на широко определение на тероризма; изразява загриженост от изпълнението на мерки от страна на държавата за гарантиране на „всеобхватен надзор“ на района чрез монтирането на електронно наблюдение „Skynet“ на Китай в големи градски райони, монтиране на GPS проследяващи устройства във всички моторни превозни средства, използване на скенери за разпознаване на лица на контролните пунктове, гарите и бензиностанциите и усилията на полицията в Синцзян за събиране на кръв с цел допълнително разширяване на ДНК базата данни на Китай; изразява дълбоката си загриженост от изпращането на хиляди уйгури и етнически казахи в политически „превъзпитателни лагери“ въз основа на анализа на данни, събрани чрез системата на „предотвратяваща“ полиция, включително за пътуване в чужбина или по преценка за прекалена религиозна набожност; счита, че прокламацията на Си Цзинпин, че инициативата „Един пояс, един път“ ще бъде от полза за хората от целия свят, тъй като ще се основава на духа на пътя на коприната за мир и сътрудничество, откритост и приобщаване, е далеч от действителността, пред която са изправени уйгурите и етническите казахи в Синцзян; настоятелно призовава китайските органи да освободят лицата, които по получени сведения са задържани за своите убеждения или културни практики и идентичност;

56.  подчертава, че институционалното и финансовото укрепване на дипломацията на Китай отразява високия приоритет, който Си Цзинпин отдава на външната политика като част от визията му за превръщането на Китай в световна сила до 2049 г.; отбелязва, че прехвърлянето на отговорността за външните работи, направено по време на последната сесия на ОСНП, доказва нарастващата роля на външната политика в процеса на вземане на решения на партията; подчертава факта, че създаването на държавната агенция за международно сътрудничество за развитие изразява голямото значение, което ръководството на Си Цзинпин отдава на укрепването на китайските глобални интереси в областта на сигурността чрез икономически средства, например като се предприемат по-добри действия във връзка с инициативата „Един пояс, един път“; ето защо заключава, че през следващите пет години Китай ще има по-голямо присъствие и ще бъде по-активен в чужбина чрез дипломатически и икономически инициативи, за които ЕС и неговите държави членки трябва да намерят общи отговори и стратегии;

57.  подчертава колко важно е да се гарантират мирът и сигурността в Южнокитайско и Източнокитайско море с оглед на стабилността в региона; подчертава, че за много азиатски и европейски държави е важно да се гарантира свободата и безопасността на навигацията в региона; отбелязва, че завършените през последната година конструкции върху релефа както на островите Спратли, така и на Параселските острови в Южнокитайско море включват големи хангари по протежението на летищни писти, дълги 3 км, укрепени бункери за ракетни платформи, големи подземни складови помещения, много административни сгради, военно оборудване за създаване на изкуствени смущения, големи мрежи от високочестотен и „над хоризонта“ радар, както и блок от датчици, и че това сочи за фаза на консолидация и по-нататъшно изграждане на широкообхватно наблюдение и военни способности, като по-нататъшното милитаризиране на островите чрез разполагането на още по-модерни военни платформи вероятно се запазва като потенциална ответна мярка спрямо нови правни действия или разширено международно военноморско присъствие; призовава Китай и АСЕАН да ускорят консултациите във връзка с кодекс за поведение за мирно решаване на спорове и противоречия в тази област; настоява, че проблемът следва да се решава в съответствие с международното право съгласно Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право; подчертава, че ЕС и неговите държави членки, като страни по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, признават решението на арбитражния съд; призовава отново Китай да приеме решението на арбитражния съд; подчертава, че ЕС би желал да поддържа международния ред въз основа на принципите на правовата държава;

58.  изразява силна загриженост от свиването на пространството за гражданското общество след издигането на власт на Си Цзинпин през 2012 г., особено с оглед на Закона за управлението на чуждестранните неправителствени организации, който влезе в сила на 1 януари 2017 г., поставяйки всички чуждестранни НПО, в т.ч. мозъчни тръстове и академични институции, под по-голяма административна тежест и икономически натиск и под строгия контрол на надзорното звено, свързано с Министерството на обществената сигурност, което има силно отрицателно въздействие върху дейността и финансирането им; очаква европейските НПО да се ползват в Китай със същите свободи, с които се ползват китайските НПО в ЕС; призовава китайските органи да отменят ограничителното законодателство, като например Закона за управлението на чуждестранните неправителствени организации, което не е в съответствие с правото на свобода на сдружаване, свобода на убеждение и на изразяване на мнение;

59.  настоява, че китайските органи трябва да гарантират, че задържаните лица се третират в съответствие с международните норми и им се предоставя достъп до правни съвети и медицинско лечение съгласно Сборника с принципи за закрила на всички лица, намиращи се под всякаква форма на задържане или плен на ООН;

60.  насърчава Китай с приближаването на 20-ата годишнина от подписването на Международния пакт за граждански и политически права от страна на Китай да го ратифицира и да осигури пълното му прилагане, включително като сложи край на всички форми на злоупотреба и адаптира законодателството си, както е необходимо;

61.  осъжда използването на смъртното наказание, като припомня, че Китай е екзекутирал повече хора, отколкото всички други държави взети заедно, и през 2016 г. в страната са изпълнени около 2 000 смъртни присъди; настоятелно призовава Китай да хвърли светлина върху мащаба на екзекуциите в страната и да гарантира съдебна прозрачност; призовава ЕС да увеличи дипломатическите си усилия и да изисква зачитане на правата на човека и премахване на смъртното наказание;

62.  изразява силна загриженост, че основното съдържание на новите религиозни правила ще доведе до поставянето от страна на китайското правителство на етикети на всички религии и нерелигиозни етични сдружения, независимо дали са разрешени, или не; подчертава факта, че съществуват многобройни конгрегации на домашни църкви в Китай, които отказват да се присъединят към разрешените от държавата Тристранен комитет на патриотичното движение и Християнски съвет по богословски въпроси; призовава китайското правителство да позволи на многото домашни църкви, които желаят да се регистрират, да го направят пряко при правителствения отдел по граждански въпроси, така че техните права и интереси като социални организации да бъдат защитени;

63.  настоятелно призовава Китай да преразгледа своите политики в Тибет; призовава Китай да преразгледа и да измени законите, разпоредбите и мерките, приети през последните години, които силно ограничават упражняването на гражданските и политическите права на тибетците, в т.ч. тяхната свобода на изразяване на мнение и тяхната религиозна свобода; настоятелно призовава китайското ръководство да провежда политика за развитие и екологични политики, които зачитат икономическите, социалните и културните права на тибетците и приобщават местното население в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие; призовава китайското правителство да разследва текущите случаи на насилствени изчезвания, изтезания и малтретиране на тибетци и да зачита техните права на свобода на сдружаване, мирни събрания, свобода на религия и убеждения в съответствие с международните стандарти за правата на човека; подчертава, че въпросът за влошаването на състоянието на правата на човека в Тибет трябва редовно да се повдига на всяка среща на високо равнище между ЕС и Китай; призовава за възобновяване на конструктивния и мирен диалог между китайските органи и представителите на тибетския народ; настоятелно призовава Китай да осигури на европейските дипломати, журналисти и граждани безпрепятствен достъп до Тибет като ответна мярка на свободния и открит достъп до цялата територия на държавите — членки на ЕС, от който се ползват китайските пътници; призовава китайските органи да позволят на тибетците в Тибет свободно да пътуват и да зачитат правото им на свобода на движение; настоятелно призовава китайските органи да позволяват достъп до Тибет на независими наблюдатели, в т.ч. на върховния комисар на ООН по правата на човека; настоятелно призовава институциите на ЕС да обърнат сериозно внимание на въпроса за достъпа до Тибет в разискванията относно споразумението за облекчаване на визовия режим между ЕС и Китай;

64.  отбелязва, че в годишния доклад за 2017 г. относно специалния административен район Хонконг на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Европейската комисия се стига до заключението, че въпреки някои предизвикателства като цяло принципът „една държава — две системи“ е функционирал добре, че принципите на правовата държава преобладаващо са били прилагани, а свободата на словото и свободата на информацията като цяло са се зачитали, но че в този доклад се споделят и опасенията относно постепенното подкопаване на принципа „една държава – две системи“, което поражда основателни въпроси за прилагането му и за високата степен на автономност на Хонконг в дългосрочен план; подчертава, че в годишния доклад се отбелязва, че две отрицателни тенденции по отношение на свободата на словото и свободата на информацията са станали по-отчетливи, а именно автоцензурата, когато се отразяват въпроси, свързани със събития от вътрешната и външната политика на Китай, и оказването на натиск върху журналисти; напълно подкрепя насърчаването от страна на ЕС на Специалния административен район Хонконг и органите на централното управление да подновят работата по избирателната реформа в съответствие с Основния закон и да постигнат съгласие по избирателна система, която е демократична, справедлива, открита и прозрачна; подчертава, че народът на Хонконг има легитимното право да продължи да разчита на съдебната система, която се ползва с доверие, на утвърждаването на принципите на правовата държава и ниските равнища на корупция, на прозрачността, правата на човека, свободата на мнение и високите стандарти на общественото здраве и безопасност; подчертава, че пълното зачитане на автономията на Хонконг би могло да послужи като модел за процес на дълбоки демократични политически реформи в Китай и за постепенното либерализиране и отваряне на китайското общество;

65.  призовава ЕС и неговите държави членки да направят всичко възможно, за да призоват настоятелно КНР да се въздържа от бъдещи военни провокации спрямо Тайван и от застрашаване на мира и стабилността в Тайванския проток; подчертава, че всички спорове между Китай и Тайван следва да се уреждат с мирни средства на основата на международното право; изразява загриженост относно едностранното решение на Китай да започне да използва нови летателни маршрути над Тайванския проток; насърчава възобновяването на официален диалог между Пекин и Тайпе; отново изразява своята последователна подкрепа за пълноценното участие на Тайван в международни организации, като Световната здравна организация (СЗО) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), където постоянното изключване на Тайван не е в съответствие с интересите на ЕС;

66.  припомня, че като най-голям търговски партньор на Северна Корея и главен източник на храна и енергия Китай продължава да играе важна роля при справяне с глобално заплашителните провокации на Северна Корея заедно с международната общност; поради това приветства неотдавнашната склонност на Китай да поддържа някои от международните санкции срещу Пхенян, включително преустановяване на вноса на въглища от Северна Корея и ограничаване на финансовите дейности на севернокорейски граждани и предприятия и ограничаването на търговията с текстил и морски храни; приветства също така усилията на Пекин да установи диалог с Пхенян; настоятелно призовава ЕС да заеме единна позиция относно Китай, за да играе конструктивна роля за подкрепа на предстоящата среща на високо равнище между Северна и Южна Корея, както и на срещата на високо равнище между Северна Корея и САЩ с цел активно да подпомогне проверимото премахване на ядреното оръжие на Северна Корея и установяването на постоянен мир на Корейския полуостров;

67.  изразява задоволство, че Китай се придържа към санкциите срещу Северна Корея; призовава Китай конструктивно да допринесе за решаването на положението на Корейския полуостров и да продължава да прилага санкциите срещу Северна Корея, докато тя постигне значителен напредък, като се откаже от своите ядрени оръжия, промени риториката си спрямо Южна Корея и Япония и започне да спазва правата на човека;

68.  подчертава значението на усилията на Китай да постигне мир, сигурност и стабилност на Корейския полуостров;

69.  приветства приноса на Китай за поддържането на мира от страна на Организацията на обединените нации и на Африканския съюз; отбелязва, че ЕС се стреми да засили ангажимента си с Китай относно въпроси, свързани с външната политика и сигурността, като насърчава Китай да мобилизира своите дипломатически и други ресурси в подкрепа на международната сигурност, и да допринася за мира и сигурността в съседните на ЕС държави въз основа на международното право; отбелязва, че сътрудничеството с Китай в областта на въпросите за контрол на износа, разоръжаване, неразпространение и премахване на ядреното оръжие на Корейския полуостров е от съществено значение за осигуряването на стабилност в региона на Източна Азия;

70.  приветства целта на Китай да се развие като устойчива икономика; подчертава, че ЕС може да подкрепи програмата за икономически реформи на Китай със своето ноу-хау; подчертава, че Китай е ключов партньор за ЕС по отношение на справянето с изменението на климата и глобалните екологични предизвикателства; има за цел да работи съвместно с Китай за ускоряване на изпълнението на Парижкото споразумение относно изменението на климата;

71.  приветства реформите, проведени от Китай след началото на подхода „екологична цивилизация“; счита, че специалният статут, предоставен на екологичните НПО в съдилищата, одитите на екологичното въздействие на работата на длъжностните лица и големите инвестиции в електромобилността и чистата енергия са реформи в правилната посока;

72.  приветства плана за действие на Китай от 2016 г. за справяне с антимикробната резистентност; подчертава значението на сътрудничеството между Китай, на който се пада половината от световното годишно потребление на антимикробни медикаменти, и ЕС в борбата с тази глобална заплаха; настоява за включването на разпоредби за хуманно отношение към животните в двустранните търговски споразумения между ЕС и Китай;

73.  взема под внимание решението на Китай да забрани вноса на твърди отпадъци, което изтъква значението на процеса на проектиране, производство, ремонт, повторна употреба и рециклиране на продуктите, със специален акцент върху производството и употребата на пластмаса; припомня неотдавнашните опити на Китай да забрани износа на редкоземни елементи и изисква от Комисията да отчете взаимната зависимост на икономиките в световен мащаб при определянето на приоритетите на политиките на ЕС;

74.  счита, че има поле за действие, интерес и необходимост за съвместна работа между ЕС и АСЕАН с цел разработване на съвместна стратегия за кръгова икономика; счита, че Китай може да играе ключова роля при поставянето на тази инициатива на преден план в АСЕАН;

75.  твърди, че Китай и Европейският съюз ще имат полза от насърчаването на устойчивостта в своите икономики и от развитието на многосекторна устойчива и кръгова биоикономика;

76.  приветства споразумението за засилено сътрудничество в областта на изследванията и иновациите за водещи инициативи като храни, земеделие и биотехнологии, околна среда и устойчива урбанизация, наземен транспорт, по-безопасно и по-екологично въздухоплаване и биотехнологии, свързани с околната среда и хуманното здраве, които са били договорени по време на 3-ия диалог между ЕС и Китай за сътрудничество в областта на иновациите през юни 2017 г. и съответстващата пътна карта за научно и технологично сътрудничество между ЕС и Китай от октомври 2017 г.; призовава ЕС и Китай да продължат тези усилия и да прилагат на практика резултатите от проектите за научноизследователска и развойна дейност;

77.  посочва, че ЕС и Китай са зависими до голяма степен от изкопаемите горива и заедно съставляват около една трета от общото световно потребление, което поставя Китай начело на класацията на Световната здравна организация (СЗО) на смъртоносното замърсяване на въздуха на открито; подчертава, че засилената търговия с продукти на биоикономиката, произведени от възобновяеми материали, може да спомогне за намаляването на зависимостта на икономиките на Китай и на Съюза от изкопаеми горива; призовава ЕС и Китай да задълбочат отношенията си в други области за намаляване на емисиите на парникови газове като електрическата мобилност, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, да продължат да прилагат и да разширят Пътната карта за енергийно сътрудничество между ЕС и Китай след 2020 г., както и да увеличат съвместните си усилия за разработване на инструменти за „зелено финансиране“, по-специално финансиране в областта на климата; призовава Китай и ЕС да проучат и да се включат в предварителното планиране и разработването на трансгранични електрически далекопроводи чрез технология за постоянен ток с високо напрежение с цел източниците на възобновяема енергия да станат по-достъпни;

78.  насърчава ЕС и Китай да продължат своето партньорство в областта на устойчивата урбанизация, включително в области като чист транспорт, подобряване на качеството на въздуха, кръгова икономика и екопроектиране; подчертава необходимостта от допълнителни мерки за опазване на околната среда, като се има предвид, че над 90% от градовете не спазват националния стандарт за концентрация на замърсяването на въздуха от 2,5 ПЧ и че в Китай всяка година умират над един милион души поради заболявания, свързани със замърсяване на въздуха;

79.  подчертава общия интерес на ЕС и Китай от насърчаване на развитието с ниски нива на въглеродни емисии и от борбата с емисиите на парникови газове на прозрачни, публични и добре регулирани пазари на енергия; вярва в значението на стратегическите партньорства между ЕС и Китай като необходими за изпълнението на Парижкото споразумение и за ефективното справяне с изменението на климата; призовава ЕС и Китай да използват своята политическа тежест с цел да се постигне напредък при изпълнението на Парижкото споразумение, както и на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие, и настоятелно призовава за подход на сътрудничество на Конференцията на страните по РКООНИК, както и на Политическия форум на ООН на високо равнище; призовава двете страни да приемат общо становище относно действия в областта на климата, за да покажат споделения си ангажимент за строго прилагане на Парижкото споразумение и активно участие в Диалога „Таланоа“ през 2018 г., както и на COP24; насърчава двете страни да заемат отговорна позиция в международните преговори, като допринасят за постигане на целта за ограничаване на глобалното затопляне чрез техните съответни вътрешни политики в областта на климата, както и чрез финансов принос за постигане на целта за предоставяне на 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г. за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него;

80.  приветства стартирането на схема за търговия с емисии на национално равнище в Китай през декември 2017 г.; отбелязва успешното сътрудничество по време на подготвителната фаза между Китай и ЕС, което направи възможно стартирането на схемата; признава готовността на китайското ръководство за намаляване на емисиите на парникови газове и очаква с нетърпение резултатите от текущата работа по мониторинга, докладването и проверката, което е от съществено значение за доброто функциониране на системата; подчертава значението на действията в областта на изменението на климата в цялата икономика и приветства намерението да се разшири техният обхват, за да се включат и промишлените сектори и да се подобрят търговските разпоредби на системата; призовава ЕС и Китай да продължат своето партньорство в рамките на проекта за сътрудничество за развитието на китайския пазар на въглеродни емисии с цел превръщането му в ефективен инструмент, който създава разумни стимули за намаляване на емисиите, и допълнителното му привеждане в съответствие със схемата на ЕС за търговия с емисии; призовава двете страни да продължат да насърчават механизми за определяне на цените на емисиите в други държави и региони, като използват своя собствен опит и експертни познания и обменят най-добри практики, както и като се ангажират да полагат усилия за изграждане на сътрудничество между съществуващите пазари на въглеродни емисии, за да работят за създаване на еднакви условия на конкуренция в световен мащаб;

81.  изразява надежда, че Китай ще прекъсне връзката между икономическия растеж и влошаването на състоянието на околната среда, като включи опазването на биологичното разнообразие в своите текущи глобални стратегии, като улесни изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и Целите за устойчиво развитие (ЦУР), и като прилага ефективно забраната за търговия със слонова кост; признава свършената работа от двустранния координационен механизъм ЕС — Китай по отношение на прилагането на законодателството и управлението в областта на горите (Forest Law Enforcement and Governance, FLEG) за справяне с незаконния дърводобив на световно равнище; въпреки това настоятелно призовава Китай да разследва значимата недокументирана търговия на дървен материал между държавите, подписали споразумението за доброволно партньорство за прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия (FLEGT), и Китай;

82.  препоръчва приемането на задължителни китайски насоки за политики относно отговорни отвъдморски инвестиции в горски дейности, които да се прилагат съвместно с държавите доставчици, като по този начин китайските дружества се ангажират в борбата с незаконната търговия на дървен материал;

83.  приветства факта, че Китай и ЕС са подписали меморандум за разбирателство относно политиката за водите с цел укрепване на диалога в областта на разработването и прилагането на законодателството за опазване на водните ресурси; силно подкрепя Декларацията от Турку от септември 2017 г., подписана от ЕС и Китай, в която се подчертава, че доброто управление на водите следва да отдава приоритет на екологията и екологосъобразното развитие, като на преден план се постави опазването на водите и възстановяването на водните екосистеми; подчертава, че меморандумът за разбирателство относно установяването на Диалог между ЕС и Китай за политика за водите не само обогатява съдържанието на стратегическото партньорство между Китай и ЕС, но също така определя и посоката, обхвата, методологията и финансовия ред за сътрудничество;

84.  признава ключовата роля на финансирания от Комисията проект за сътрудничество между европейски и китайски организации, изпълняван през периода 2014 — 2017 г. под егидата на Инструмента за сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) при извършването на оценка на стандартите и процедурите за управление при радиационна и ядрена аварийна обстановка в Китай и за увеличаване на възможностите на китайския научноизследователски институт за технологии в ядрената енергетика в областта на Указанията за управление на тежки аварии;

85.  насърчава китайските и европейските инвеститори да приемат подобрени глобални стандарти за социална и екологична отговорност и да подобрят стандартите за безопасност на своите добивни промишлености по целия свят; отново заявява, че по отношение на преговорите с Китай относно всеобхватното споразумение за инвестиции, Европейският съюз трябва да подкрепи инициативи за устойчиво развитие, като окуражава отговорното инвестиране и насърчава основните екологични и трудови стандарти; изисква от китайските и европейските органи да въведат стимули за насърчаване на китайските и европейските миннодобивни дружества да провеждат своите дейности в развиващите се държави съгласно международните стандарти за правата на човека и да насърчават инвестициите в изграждането на капацитет за трансфер на знания и технологии и за наемане на местна работна ръка;

86.  приветства съобщението на Китай в контекста на срещата на високо равнище „Една планета“ през декември 2017 г. да направи по-прозрачно екологичното въздействие на дружествата в Китай и на китайските инвестиции в чужбина; изразява загриженост, че инфраструктурните проекти като инициативата „Един пояс, един път“ на Китай може да се отразят отрицателно на околната среда и климата и може да доведат до повишено използване на изкопаеми горива в други държави, които са включени или са засегнати от развитието на инфраструктурата; призовава институциите и държавите — членки на ЕС, да извършат оценки на въздействието върху околната среда и да включат клаузи за устойчивост за всеки проект за сътрудничество в рамките на инициативата „Един пояс, един път“; изисква създаването на съвместна комисия, съставена от представители на участващите държави и трети страни, която да наблюдава въздействието върху околната среда и климата; приветства инициативата на Комисията и ЕСВД за изготвянето на стратегия за свързаност между ЕС и Азия през първата половина на 2018 г.; настоява тази стратегия да включва поемането на силни ангажименти по отношение на устойчивостта, опазването на околната среда и действията в областта на климата;

87.  приветства напредъка на Китай при подобряването на стандартите за хранителна безопасност, които са ключови елементи за защита на китайските потребители и за предотвратяване на измами с хранителни продукти; подчертава засилването на правата на потребителите като важна стъпка в развитието на култура на потребителите в Китай;

88.  насърчава китайските и европейските полицейски и правоприлагащи служби да предприемат общи действия за контрол на износа на незаконни наркотици и да споделят разузнавателна информация относно трафика на наркотици чрез обмен на информация за идентифициране на лица и престъпни групировки; отбелязва, че според проучването, озаглавено „Европейски доклад за наркотиците за 2017 г.: Тенденции и развитие“, изготвено от Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН), голяма част от предлагането на нови психоактивни вещества в Европа произхожда от Китай — нови вещества се произвеждат в големи количества от химически и фармацевтични дружества в Китай, от където те се транспортират до Европа, където се преработват в продукти, пакетират се и се продават;

89.  отчита, че цели семейства и отделните лица са мигрирали в отговор на суши и други природни бедствия и че в отговор на това китайските органи са планирали няколко широкомащабни проекти за преместване; изразява загриженост относно докладите от региона на Нинся, в които се посочват многобройни проблеми с новите градове и оказвани репресии спрямо хора, които са отказвали да се преместят; изразява загриженост от факта, че природозащитници биват задържани, преследвани и осъждани и че китайските надзорни органи извършват все повече проверки спрямо регистрираните национални екологични НПО;

90.  призовава Китай да положи допълнително усилия при правоприлагането с цел да възпрепятства незаконния риболов, тъй като китайските риболовни кораби продължават да извършват бракониерска дейност в чужди води, включително в Жълто море (наричано „Западно море“ в Корея), Източнокитайско море, Южнокитайско море, Индийския океан и дори Южна Америка;

91.  изисква китайските износители и европейските вносители да намалят употребата на токсични продукти в дрехите, произведени в Китай, чрез установяване на адекватни правила за управление на химикалите и чрез постепенно преустановяване на употребата на олово, нонилфенол етоксилати (NPE), фталати, перфлуорни химикали (PFC), формалдехид и други токсични продукти, открити в текстила;

92.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на страните в процес на присъединяване и на страните кандидатки, правителството на Китайската народна република, Общокитайското събрание на народните представители, правителството на Тайван и законодателния орган на Тайван.

(1) ОВ L 250, 19.9.1985 г., стр. 2.
(2) ОВ L 6, 11.1.2000 г., стр. 40.
(3) https://www.iom.int/migration-and-climate-change
(4) ОВ С 239 E, 20.8.2013 г., стр. 1.
(5) ОВ С 264 Е, 13.9.2013 г., стр. 33.
(6) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 123.
(7) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 93.
(8) ОВ C 443, 22.12.2017 г., стр. 83.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0024.
(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0493.
(11) ОВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 219.
(12) ОВ С 67 Е, 18.3.2010 г., стр. 132.
(13) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 126.
(14) ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 45.
(15) ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 52.
(16) ОВ С 399, 24.11.2017 г., стр. 92.
(17) Приети текстове, P8_TA(2017)0495.
(18) ОВ С 131 Е, 8.5.2013 г., стр. 121.
(19) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 69.
(20) ОВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 208.
(21) Приети текстове, P8_TA(2016)0505.
(22) Приети текстове, P8_TA(2017)0089.
(23) Приети текстове, P8_TA(2017)0308.
(24) Приети текстове, P8_TA(2018)0014.
(25) ОВ C 288 E, 25.11.2006 г., стр. 59.
(26) Y. Zhen, J. Pan, X. Zhang, ‘Relocation as a policy response to climate change vulnerability in Northern China’ (Преместването като политическа мярка по отношение на уязвимостта към изменението на климата в Северен Китай), ISSC and UNESCO 2013, World Social Science Report 2013, Changing Global Environments, стр. 234 – 241.

Правна информация