Показалец 
Приети текстове
Сряда, 14 ноември 2018 г. - СтрасбургНеокончателна версия
Междинен доклад относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г.: позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение
 Правила за държавните помощи: нови категории държавна помощ *
 Износ на оръжие: прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС
 Предоставяне на по-големи възможности на органите за защита на конкуренцията и гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар ***I
 Европейски кодекс за електронни съобщения ***I
 Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения ***I
 Стандарти за емисиите на CO2 от нови тежкотоварни превозни средства ***I
 Необходимост от всеобхватен механизъм за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права
 Прилагане на споразумението за асоцииране между ЕС и Грузия
 Прилагане на споразумението за асоцииране между ЕС и Молдова

Междинен доклад относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г.: позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение
PDF 1184kWORD 145k
Резолюция
Приложение
Приложение
Приложение
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2018 г. относно предложението за регламент на Съвета относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г.: позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение (COM(2018)0322 – C8-0000/2018 – 2018/0166R(APP))
P8_TA-PROV(2018)0449A8-0358/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 311, 312 и 323 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 май 2018 г., озаглавено „Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава Многогодишна финансова рамка за периода 2021 — 2027 г.“ (COM(2018)0321),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 2 май 2018 г. за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 — 2027 г. (COM(2018)0322) и предложенията на Комисията от 2 май 2018 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (COM(2018)0325, COM(2018)0326, COM(2018)0327 и COM(2018)0328),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 2 май 2018 г. за Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (COM(2018)0323),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 2 май 2018 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки (COM(2018)0324),

—  като взе предвид своите резолюции от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г. и относно реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно Mногогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствените ресурси(2),

—  като взе предвид ратификацията на Парижкото споразумение от Европейския парламент на 4 октомври 2016 г.(3) и от Съвета на 5 октомври 2016 г.(4),

—  като взе предвид Резолюция 70/1 на Общото събрание на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, която влезе в сила на 1 януари 2016 г.,

—  като взе предвид колективния ангажимент на ЕС за постигане на целта за изразходване на 0,7% от брутния национален доход (БНД) за официална помощ за развитие (ОПР) в рамките на срока на програмата за периода след 2015 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(5),

—  като взе предвид член 99, параграф 5 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид междинния доклад на комисията по бюджети, становищата на комисията по външни работи, на комисията по развитие, на комисията по международна търговия, на комисията по бюджетен контрол, позицията под формата на изменения на комисията по заетост и социални въпроси, становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, на комисията по транспорт и туризъм, на комисията по регионално развитие, на комисията по земеделие и развитие на селските райони, на комисията по култура и образование, на комисията по конституционни въпроси и позицията под формата на изменения на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0358/2018),

А.  като има предвид, съгласно член 311 от ДФЕС, че Съюзът е задължен да си осигури средствата, необходими за постигане на неговите цели и успешното изпълнение на неговите политики;

Б.  като има предвид, че действащата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014 — 2020 г. беше установена за първи път на по-ниско равнище от предходната рамка, както по отношение на бюджетните кредити за поети задължения, така и по отношение на бюджетните кредити за плащания; като има предвид, че късното приемане на МФР и на секторните законодателни актове повлия много отрицателно на изпълнението на новите програми;

В.  като има предвид, че МФР бързо доказа своята неспособност да реагира в отговор на поредицата от кризи, нови международни ангажименти и нови политически предизвикателства, които не бяха интегрирани и/или предвидени към момента на нейното приемане; като има предвид, че за да се осигури необходимото финансиране, МФР беше мобилизирана до краен предел, включително чрез безпрецедентно прибягване до разпоредбите за гъвкавост и специалните инструменти, след като бяха изчерпани наличните маржове; като има предвид, че програми на ЕС за научни изследвания и инфраструктура с висок приоритет дори бяха съкратени само две години след като бяха приети;

Г.  като има предвид, че междинното преразглеждане на МФР, започнато в края на 2016 г., се оказа крайно необходимо за разширяване на възможностите на съществуващите разпоредби за гъвкавост, но не успя да постигне преразглеждане на таваните на МФР; като има предвид, че преразглеждането получи положителна оценка както от Парламента, така и от Съвета;

Д.  като има предвид, че определянето на новата МФР ще бъде критичен момент за ЕС-27, тъй като ще даде възможност за утвърждаване на обща, дългосрочна визия и за вземане на решение относно бъдещите политически приоритети, както и за способността на Съюза да ги осъществи; като има предвид, че МФР за периода 2021 — 2027 г. следва да предостави на Съюза необходимите ресурси за насърчаване на устойчив икономически растеж, научните изследвания и иновациите, предоставянето на възможности за младите хора, ефективно преодоляване на свързаните с миграцията предизвикателства, борба срещу безработицата, трайната бедност и социалното изключване, допълнително задълбочаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, работата по въпросите в областта на устойчивостта, загубата на биологично разнообразие и изменението на климата, укрепване на сигурността и отбраната на ЕС, защита на външните му граници и подпомагане на съседните държави;

Е.  като има предвид, че с оглед на глобалните предизвикателства, които държавите членки не могат да преодоляват сами, следва да бъде възможно да се признаят общите европейски блага и да се направи оценка на областите, в които европейските разходи биха били по-ефективни, отколкото националните разходи, с цел да се прехвърлят съответните финансови ресурси на равнището на Съюза и следователно да се укрепи стратегическата значимост на Съюза, без непременно да се увеличава общият размер на публичните разходи;

Ж.  като има предвид, че на 2 май 2018 г. Комисията представи пакет от законодателни предложения относно МФР за периода 2021 — 2027 г. и собствените ресурси на ЕС, последван от законодателни предложения за създаването на нови програми и инструменти на ЕС;

1.  подчертава, че МФР за периода 2021 — 2027 г. трябва да гарантира отговорността и способността на Съюза да посреща нововъзникващи потребности, допълнителни предизвикателства и нови международни ангажименти, както и да постига своите политически приоритети и цели; изтъква сериозните проблеми, свързани с недостатъчното финансиране на МФР за периода 2014 — 2020 г., и отново подчертава необходимостта да се избегне повтаряне на грешките от миналото, като от самото начало за следващия седемгодишен период се осигури стабилен и надежден бюджет на ЕС в полза на гражданите;

2.  счита, че предложенията на Комисията относно МФР за периода 2021 — 2027 г. и системата на собствените ресурси на Съюза са отправна точка за предстоящите преговори; изразява своята позиция по тези предложения в очакване на мандата за преговори на Съвета, който все още не е на разположение;

3.  подчертава, че предложението на Комисията относно общото равнище на следващата МФР, определено на 1,08% от БНД на ЕС–27 (1,11% след интегрирането на Европейския фонд за развитие), представлява — по отношение на процента от БНД — намаление в реално изражение в сравнение с действащата МФР; счита, че предложеното равнище на МФР няма да позволи на Съюза да изпълни политическите си ангажименти и да отговори на важни бъдещи предизвикателства; възнамерява поради това да договори необходимото повишение;

4.  заявява освен това, че се противопоставя на всякакво намаляване на равнището на отдавна утвърдени, заложени в Договорите политики на ЕС, като политиката на сближаване, общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството; изразява особено несъгласие с евентуални радикални съкращения, които ще се отразят неблагоприятно върху същността и целите на тези политики, като съкращенията, предложени за Кохезионния фонд или за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; противопоставя се в този контекст на предложението за намаляване на Европейския социален фонд+ (ЕСФ+) въпреки разширяването на неговия обхват и включването на четири съществуващи социални програми, и по-конкретно инициативата за младежка заетост;

5.  подчертава освен това значението на хоризонталните принципи, които следва да са в основата на МФР и на всички свързани с нея политики на ЕС; отново потвърждава в този контекст своята позиция, че ЕС трябва да изпълни своя ангажимент да играе водеща роля при изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие, и изразява съжаление във връзка с липсата на ясен и видим ангажимент в този смисъл в предложенията за МФР; изисква следователно интегрирането на целите на ООН за устойчиво развитие във всички политики и инициативи на ЕС за следващата МФР; подчертава освен това, че всички програми по следващата МФР следва да бъдат в съответствие с Хартата на основните права; подчертава значението на постигането на резултати по отношение на Европейския стълб на социалните права, премахването на дискриминацията, включително срещу лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, и по отношение на създаването на портфейл за малцинствата, включително ромите, всяко от които е жизненоважно за изпълнението на ангажиментите на ЕС за изграждане на приобщаваща Европа; подчертава, че за да изпълни своите задължения съгласно Парижкото споразумение, приносът на ЕС по отношение на свързаната с климата цел следва да достигне най-малко 25% от разходите през периода 2021 — 2027 г. на МФР и 30% възможно най-скоро и не по-късно от 2027 г.;

6.  изразява съжаление при тези обстоятелства, че въпреки съвместната декларация относно интегрирането на равенството между половете, приложена към Регламента за МФР за периода 2014 — 2020 г., не беше постигнат значителен напредък в тази област и че Комисията не взе под внимание нейното изпълнение при междинния преглед на МФР; изразява дълбоко съжаление, че интегрирането на принципа за равенство между половете беше напълно пренебрегнато в предложението относно МФР, и изразява съжаление във връзка с липсата на ясни цели, изисквания и показатели за равенство между половете в предложенията относно съответните политики на ЕС; призовава в рамките на годишните бюджетни процедури да се прави оценка и да се включва пълното въздействие на политиките на ЕС относно равенството между половете (бюджетиране, съобразено с равенството между половете); очаква подновяване на ангажимента на Парламента, Съвета и Комисията за постигане на равенство между половете в следващата МФР и осъществяването на ефективен мониторинг, включително в рамките на междинното преразглеждане на МФР;

7.  подчертава, че следващата МФР трябва да се основа на по-голяма отчетност, опростяване, видимост, прозрачност и бюджетиране, основано на резултатите; припомня в този контекст необходимостта от по-силен акцент при бъдещото разходване на финансови средства върху изпълнението и резултатите въз основа на амбициозни и подходящи цели за ефективност и всеобхватно и общоприето определение на европейската добавена стойност; изисква от Комисията, като се имат предвид горепосочените хоризонтални принципи, да рационализира докладването относно изпълнението, да го разшири, така че да включва качествен подход, при който се използват показатели относно околната среда и социални показатели, и да представи ясно информация относно основните предизвикателства за ЕС, които предстои да бъдат преодолени;

8.  съзнава сериозните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, и изцяло поема отговорността си за своевременното осигуряване на бюджет, който е съизмерен на потребностите, очакванията и тревогите на гражданите на ЕС; има готовност незабавно да започне преговори със Съвета с цел да се подобрят предложенията на Комисията и да се подготви реалистична МФР;

9.  припомня, че позицията на Парламента вече е ясно изложена в неговите резолюции от 14 март и 30 май 2018 г., като те представляват политическата му позиция по отношение на МФР за периода 2021 — 2027 г. и на собствените ресурси; припомня, че тези резолюции бяха приети с много голямо мнозинство, което показва единството и готовността на Парламента за предстоящите преговори;

10.  очаква следователно МФР да бъде поставена на челно място в политическата програма на Съвета и изразява съжаление, че досега не се наблюдава значителен напредък; счита, че редовните срещи между последователните председателства на Съвета и екипа за преговори на Парламента следва да бъдат интензифицирани и да проправят пътя към официалните преговори; очаква преди изборите за Европейски парламент през 2019 г. да бъде постигнато добро споразумение, за да се избегнат сериозните спънки за стартирането на новите програми вследствие на късното приемане на финансовата рамка, както се случи в миналото; подчертава, че този график ще даде възможност на новоизбрания Европейски парламент да коригира МФР за периода 2021 — 2027 г. по време на задължителното междинно преразглеждане;

11.  подчертава, че приходите и разходите следва да се разглеждат като един пакет при предстоящите преговори; подчертава следователно, че не е възможно постигането на споразумение относно МФР без съответен напредък по отношение на собствените ресурси на Съюза;

12.  подчертава, че всички елементи на пакета за МФР/собствените ресурси, и по-специално цифрите в МФР, следва да останат на масата за преговори до постигането на окончателно споразумение; припомня във връзка с това критичното отношение на Парламента спрямо процедурата, довела до приемането на действащия Регламент за МФР, и доминиращата роля на Европейския съвет в този процес, при който той взе окончателни решения относно редица елементи, включително таваните на МФР и множество разпоредби, свързани със секторните политики, в нарушение както на духа, така и на буквата на Договорите; изразява особена загриженост, че първите елементи на „преговорните кутии“ за МФР, подготвени от председателството на Съвета, следват същата логика и съдържат въпроси, по които трябва да се вземе съвместно решение от Съвета и Парламента при приемането на законодателството за създаването на новите програми на ЕС; възнамерява следователно да коригира по съответен начин собствената си стратегия;

13.  счита, че изискването за единодушие при приемането и преразглеждането на Регламента за МФР е реална пречка в този процес; призовава Европейския съвет да задейства клаузата за преход съгласно член 312, параграф 2 от ДФЕС, така че Съветът да може да приеме Регламента за МФР с квалифицирано мнозинство;

14.  приема настоящата резолюция с цел да представи своя мандат за преговори по всички аспекти от предложенията на Комисията, включително конкретни изменения както на предложения регламент за МФР, така и на Междуинституционалното споразумение (МИС); представя също така таблица с цифри за всяка политика и програма на ЕС въз основа на позициите на Парламента, както вече са приети в предходните резолюции относно МФР; подчертава, че тези цифри също така ще бъдат част от мандата на Парламента за предстоящите законодателни преговори, които следва да доведат до приемането на програмите на ЕС за периода 2021 — 2027 г.;

А.ИСКАНИЯ, СВЪРЗАНИ С МФР

15.  изисква по тази причина от Съвета да вземе надлежно предвид следните позиции на Парламента с оглед на постигане на положителен резултат от преговорите по МФР за периода 2021 — 2027 г. и на получаване на съгласието на Парламента в съответствие с член 312 от ДФЕС;

Цифри

16.  потвърждава отново официалната си позиция, че равнището на МФР за периода 2021 — 2027 г. следва да бъде определено на 1 324,1 милиарда евро по цени от 2018 г., което представлява 1,3% от БНД на ЕС–27, с цел да се осигури необходимото равнище на финансиране за най-важните политики на ЕС, което ще им даде възможност да изпълнят своята мисия и цели;

17.  призовава в този контекст за подсигуряването на следното равнище на финансиране за програмите и политиките на ЕС, представено в порядък, който отразява структурата на МФР, както е предложена от Комисията, и е възпроизведен в подробната таблица (приложения III и IV към настоящата резолюция); призовава за съответна корекция на относимите тавани на поетите задължения и на плащанията, както е посочено в приложения I и II към настоящата резолюция:

   i. увеличаване на бюджета за програма „Хоризонт Европа“, така че той да достигне 120 милиарда евро по цени за 2018 г.;
   ii. увеличаване на финансовите средства за фонда InvestEU, така че да се отрази по-добре равнището за периода 2021 — 2027 г. на финансовите инструменти, интегрирани в новата програма;
   iii. повишаване на равнището на финансиране за транспортната инфраструктура чрез програмата на Механизма за свързване на Европа (МСЕ — Транспорт);
   iv. удвояване на финансирането, предназначено конкретно за малките и средните предприятия (МСП) (в сравнение с Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME)) в програмата за единния пазар, с цел да се увеличи достъпът им до пазари, да се подобрят условията за осъществяване на стопанска дейност, да се повиши конкурентоспособността на предприятията и да се насърчи предприемачеството;
   v. допълнително увеличаване на средствата по програмата за единния пазар с оглед на финансирането на нова цел относно наблюдението на пазара;
   vi. удвояване на предложеното равнище на финансиране за Програмата на ЕС за борба с измамите и увеличаване на равнището на финансиране за програмата „Фискалис“;
   vii. въвеждане на специален бюджетен кредит за устойчивия туризъм;
   viii. допълнително укрепване на европейската космическа програма, по-точно за укрепване на информираността за ситуацията в космоса/GOVSATCOM, както и на програмата „Коперник“;
   ix. запазване на финансирането на политиката на сближаване за ЕС–27 на равнището на бюджета за периода 2014 — 2020 г. в реално изражение;
   x. удвояване на ресурсите за справяне с младежката безработица в ЕСФ+ (в сравнение с текущата инициатива за младежка заетост), като същевременно се осигури ефективността и добавената стойност на схемата;
   xi. въвеждане на бюджетни кредити (5,9 милиарда евро), които са специално предназначени за гаранцията за децата, за борба с детската бедност както в рамките на ЕС, така и чрез неговите външни действия;
   xii. утрояване на настоящия бюджет за програмата „Еразъм+“;
   xiii. осигуряване на достатъчно равнище на финансиране за програмата „DiscoverEU“ (Interrail);
   xiv. увеличаване на настоящото финансиране за програмата „Творческа Европа“;
   xv. увеличаване на настоящото финансиране за програмата „Права и ценности“ и въвеждане на специални бюджетни кредити за новото направление „Ценности на Съюза“ (най-малко 500 милиона евро) за предоставяне на подкрепа на организации на гражданското общество, които насърчават основните ценности и демокрацията в рамките на ЕС на местно и национално равнище;
   xvi. запазване на финансирането на общата селскостопанска политика (ОСП) за ЕС–27 на равнището на бюджета за периода 2014 — 2020 г. в реално изражение, като същевременно се впише първоначалният размер на селскостопанския резерв;
   xvii. увеличаване с 10% на равнището на Европейския фонд за морско дело и рибарство, в съответствие с новата му мисия в областта на синята икономика;
   xviii. удвояване на настоящото финансиране за програмата „LIFE+“, в т.ч. специални пакети за биологичното разнообразие и управлението на мрежата „Натура 2000“;
   xix. въвеждане на специални бюджетни кредити (4,8 милиарда евро) за нов фонд за справедлив енергиен преход за преодоляване на социалното и социално-икономическото въздействие и въздействието в областта на околната среда върху работниците и общностите, засегнати отрицателно от прехода, насочен към преодоляване на зависимостта от въглищата и въглерода;
   xx. укрепване на инструмента(ите) в подкрепа на политиките за съседство и развитие (3,5 милиарда евро), за да се допринесе допълнително за финансирането на инвестиционен план за Африка;
   xxi. възстановяване поне на равнището за 2020 г. за всички агенции, като същевременно се защитава по-високото равнище, предложено от Комисията, в т.ч. за агенциите, на които бяха предоставени нови правомощия и отговорности, и се призовава за цялостен подход по отношение на финансирането с такси;
   xxii. запазване на равнището на финансиране за периода 2014 — 2020 г. за няколко програми на ЕС (напр. извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, сътрудничество с отвъдморските страни и територии (ОСТ)), в т.ч. тези, на които е предложено да бъдат включени в по-мащабни програми (напр. подпомагане на най-нуждаещите се лица, здравеопазване, права на потребителите) и за които предложението на Комисията представлява намаление в реално изражение;
   xxiii. определяне, при условие че бъдат приети горепосочените промени, на финансовите пакети за всички други програми на равнището, предложено от Комисията, включително за МСЕ — Енергетика, МСЕ — Цифрови услуги, програмата „Цифрова Европа“, Европейския фонд за отбрана и хуманитарната помощ;

18.  възнамерява да осигури достатъчно равнище на финансиране въз основа на предложението на Комисията за „Управление на миграцията и на границите“ (функция 4) и „Сигурност и отбрана“, включително реакция при кризи (функция 5); отново потвърждава своята дългогодишна позиция, според която допълнителните политически приоритети следва да бъдат съчетани с допълнителни финансови средства, за да не се подкопават съществуващите политики и програми и тяхното финансиране по новата МФР;

19.  възнамерява да защити предложението на Комисията за осигуряване на достатъчно равнище на финансиране за силна, ефикасна и висококачествена европейска публична администрация в услуга на всички европейци; припомня, че по време на действащата МФР институциите, органите и децентрализираните агенции на ЕС приложиха 5-процентно съкращение на персонала, и счита, че те не следва да бъдат подлагани на ново съкращение, което би застрашило пряко изпълнението на политиките на Съюза; изразява отново своето категорично несъгласие с повторното използване на т.нар. „резерв за преразпределение“ за агенциите;

20.  е решен да предотврати друга криза с плащанията през първите години на МФР за периода 2021 — 2027 г., какъвто беше случаят през текущия период; счита, че общият таван на плащанията трябва да взема предвид безпрецедентния обем неизпълнени поети задължения в края на 2020 г., оценката на чийто размер нараства непрекъснато поради значителни забавяния в изпълнението и които ще трябва да бъдат уредени в рамките на следващата МФР; изисква следователно глобалното равнище на плащанията, както и годишните тавани за плащанията, особено в началото на периода, да бъдат определени на подходящо равнище, което да отчита също така надлежно това положение; възнамерява да приеме само ограничена и добре обоснована разлика между задълженията и плащанията в следващата МФР;

21.  представя на тази основа в приложения III и IV към настоящата резолюция таблица, определяща точните стойности, предложени за всяка политика и програма на ЕС; заявява, че за по-лесна съпоставка, възнамерява да запази структурата на отделните програми на ЕС, както е предложена от Комисията, без да се засягат евентуалните промени, които могат да бъдат поискани по време на законодателната процедура и да доведат до приемането на съответните програми;

Междинно преразглеждане

22.  подчертава необходимостта от запазване на междинното преразглеждане на МФР, основавайки се на положителния прецедент с настоящата рамка, и призовава за:

   i. задължително и правно обвързващо междинно преразглеждане след преглед на функционирането на МФР и вземане под внимание на оценката на постигнатия напредък по отношение на целта относно климата, интегрирането на целите за устойчиво развитие и равенството между половете и въздействието на мерките за опростяване върху бенефициентите;
   ii. навременно представяне на съответното предложение на Комисията, така че следващите Парламент и Комисия да коригират адекватно рамката за периода 2021 — 2027 г., и не по-късно от 1 юли 2023 г.;
   iii. предварително разпределените национални финансови пакети да не бъдат намалени чрез посоченото преразглеждане;

Гъвкавост

23.  приветства предложенията на Комисията относно гъвкавостта, които представляват добра основа за преговорите; изразява съгласие с общата структура на механизмите за гъвкавост на МФР за периода 2021 — 2027 г.; подчертава, че специалните инструменти имат различни мисии и отговарят на различни потребности и се противопоставя на опитите за тяхното сливане; категорично подкрепя ясната разпоредба, че както бюджетните кредити за поети задължения, така и бюджетните кредити за плащания, произтичащи от използването на специални инструменти, следва да се вписват в бюджета над съответните тавани на МФР, както и да се премахнат всички тавани на корекциите, произтичащи от общия марж за плащанията; призовава да бъдат въведени някои допълнителни подобрения, сред които:

   i. попълване на резерва на Съюза със сума, равна на приходите от глоби и санкции;
   ii. незабавно повторно използване на отменените през година n-2 бюджетни кредити, включително произтичащите от задължения, поети в рамките на действащата МФР;
   iii. освободените суми от специалните инструменти да бъдат предоставени на разположение на всички специални инструменти, а не само на Инструмента за гъвкавост;
   iv. по-голям размер на бюджетните кредити за Инструмента за гъвкавост, резерва за спешна помощ, фонд „Солидарност“ на Европейския съюз и маржа за непредвидени обстоятелства, в последния случай без задължително компенсиране;

Срок на действие

24.  подчертава, че е необходимо срокът на действие на МФР да премине постепенно към период от 5 + 5 години със задължително междинно преразглеждане; счита, че следващата МФР следва да бъде установена за срок на действие от седем години, като това бъде преходно решение, прилагано за последен път; очаква подробните условия, свързани с въвеждането на рамка от 5 + 5 години, да бъдат одобрени по време на междинното преразглеждане на МФР за периода 2021 — 2027 г.;

Структура

25.  приема цялостната структура със седем функции на МФР, както е предложено от Комисията, което до голяма степен съответства на предложението на Парламента; счита, че тази структура осигурява по-голяма прозрачност, подобрява видимостта на разходите на ЕС, като същевременно запазва необходимата степен на гъвкавост; одобрява освен това създаването на „групи от програми“, които се очаква да доведат до значително опростяване и рационализиране на структурата на бюджета на ЕС и нейното ясно привеждане в съответствие с функциите на МФР;

26.  отбелязва, че Комисията предлага броят на програмите на ЕС да бъде намален с повече от една трета; подчертава, че позицията на Парламента по отношение на структурата и състава на 37-те нови програми ще бъде определена при приемането на съответните секторни законодателни актове; очаква във всеки случай предложената бюджетна номенклатура да отразява всички отделни компоненти на всяка програма по начин, който гарантира прозрачност и предоставя на бюджетния орган необходимото равнище на информация за изготвянето на годишния бюджет и наблюдението на неговото изпълнение;

Единство на бюджета

27.  приветства предложеното включване на Европейския фонд за развитие в бюджета на Съюза, което отговаря на дългогодишното искане от страна на Парламента за всички извънбюджетни инструменти; припомня, че принципът на единство, според който всички източници на приходи и разходи на Съюза се отразяват в бюджета, е едновременно изискване на Договора и основна предпоставка за демократичност;

28.  оспорва по тази причина логиката и обосновката за създаването на инструменти извън бюджета, с което не се допуска парламентарен контрол на публичните финанси и се нарушава прозрачността на вземането на решения; счита, че решенията за създаване на подобни инструменти заобикалят Парламента и неговата тройна отговорност като законодателен, бюджетен и контролен орган; счита, че когато определени изключения се оценяват като необходими за постигането на конкретни цели, например чрез използването на финансови инструменти или доверителни фондове, те следва да бъдат напълно прозрачни, надлежно обосновани чрез доказана допълняемост и добавена стойност и подкрепени от силни процедури за вземане на решения и разпоредби за отчетност;

29.  подчертава обаче, че интегрирането на тези инструменти в бюджета на ЕС не следва да води до намаляване на финансирането на други политики и програми на ЕС; подчертава поради това необходимостта да се вземе решение относно общото равнище на следващата МФР, без да се изчислява разпределението на 0,03% от БНД на ЕС, съответстващо на Европейския фонд за развитие, което следва да бъде добавено над договорените тавани;

30.  подчертава, че таваните на МФР не следва да възпрепятстват финансирането на целите на политиката на Съюза от бюджета на Съюза; очаква следователно, че ще бъде предвидено преразглеждане във възходяща посока на таваните на МФР, когато това е необходимо за финансирането на нови цели на политиките, без да се прибягва до междуправителствени методи за финансиране;

Б.ЗАКОНОДАТЕЛНИ ВЪПРОСИ

Принципи на правовата държава

31.  подчертава значението на новия механизъм, който осигурява зачитането на ценностите, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), съгласно който държавите членки, които не ги зачитат, ще понасят съответни финансови последици; предупреждава обаче, че крайните бенефициенти на бюджета на Съюза не бива по никакъв начин да бъдат засегнати от незачитането на основните права и на принципите на правовата държава от страна на тяхното правителство; подчертава следователно, че подобни мерки не засягат задължението на органите на държавното управление или на държавите членки да извършват плащания към крайните бенефициенти или получатели;

Обикновена законодателна процедура и делегирани актове

32.  подчертава, че целите на програмите и техните приоритети в областта на разходите, предоставените финансови средства, допустимостта, критериите за подбор и възлагане, условията, определенията и методите на изчисление следва да се определят в съответното законодателство, като се спазват напълно прерогативите на Парламента като съзаконодател; подчертава, че когато подобни мерки, които могат да доведат до важен политически избор, не са включени в основния акт, те следва да бъдат приемани с делегирани актове; в този контекст счита, че многогодишните и/или годишните работни програми следва по принцип да се приемат чрез делегирани актове;

33.  заявява намерението на Парламента, когато това е необходимо, да подсилва разпоредбите относно управлението, отчетността, прозрачността и парламентарния контрол, относно даването на права на местните и регионалните органи и на техните партньори, както и относно участието на неправителствените организации и на гражданското общество в следващото поколение програми; възнамерява също така да подобри и поясни, където това е необходимо, съгласуваността и полезните взаимодействия между и в рамките на различните фондове и политики; признава необходимостта от повишена гъвкавост при разпределянето на ресурси в рамките на определени програми, но подчертава, че това не следва да бъде за сметка на техните първоначални или дългосрочни политически цели или предвидимост, нито за сметка на правата на Парламента;

Клаузи за преразглеждане

34.  посочва, че в отделните програми и инструменти по МФР следва да бъдат включени подробни и ефективни клаузи за преразглеждане, за да се гарантира, че се извършват съдържателни оценки и че впоследствие Парламентът участва пълноценно в решенията, вземани във връзка с необходимите промени;

Законодателни предложения

35.  призовава Комисията да представи съответните законодателни предложения в допълнение към вече представените, и по-точно предложение за регламент за създаването на фонд за справедлив енергиен преход, както и конкретна програма относно устойчивия туризъм; подкрепя освен това въвеждането на Европейската гаранция за децата в ЕСФ+, включването на специално направление „Ценности на Съюза“ в програмата „Права и ценности“, както и преразглеждане на регламента за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз; изразява съжаление, че съответните предложения на Комисията не съдържат мерки, които съответстват на изискванията на член 174 от ДФЕС във връзка с най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони; счита, че следва също да бъде предложено преразглеждане на Финансовия регламент при възникване на необходимост вследствие на преговорите по МФР;

В.СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ

36.  подчертава, че настоящата система на собствените ресурси е много сложна, несправедлива, непрозрачна и напълно неразбираема за гражданите на ЕС; призовава отново за опростена система, която да бъде по-разбираема за гражданите на ЕС;

37.  приветства в този контекст, като важна стъпка към една по-амбициозна реформа, пакета от предложения на Комисията, приет на 2 май 2018 г., относно нова система на собствените ресурси; приканва Комисията да вземе предвид Становище № 5/2018 на Европейската сметна палата относно предложението на Комисията относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, в което се подчертава, че е необходимо по-добро изчисляване и допълнително опростяване на системата;

38.  припомня, че въвеждането на нови собствени ресурси следва да има двойна цел: първо, да доведе до съществено намаление на дела на вноските на база БНД, и второ, да осигури адекватно финансиране на разходите на ЕС по линия на МФР за периода след 2020 г.;

39.  подкрепя предложеното модернизиране на съществуващите собствени ресурси, което предполага:

   запазване на митата като традиционни собствени ресурси на ЕС, наред с намаляване на процента, който държавите членки удържат като „разходи по събирането“ и връщане към първоначалната ставка от 10%;
   опростяване на собствения ресурс на база данък добавена стойност, т.е. въвеждане на единна изискуема ставка без изключения;
   запазване на собствения ресурс на база БНД с цел постепенно преминаване към 40% на неговия дял във финансирането на бюджета на ЕС, като същевременно се запази балансиращата му функция;

40.  изисква, в съответствие с предложението на Комисията, програмирано въвеждане на кошница от нови собствени ресурси, която, без да увеличава фискалната тежест за гражданите, би съответствала на основни стратегически цели на ЕС, чиято европейска добавена стойност е очевидна и незаменима:

   правилното функциониране, консолидирането и укрепването на единния пазар, по-специално чрез прилагането на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), като основа за нов собствен ресурс чрез определянето на единна ставка за облагане върху приходите от ОКООКД и облагането на големите дружества в цифровия сектор, които извличат ползи от единния пазар;
   борбата срещу изменението на климата и ускоряването на енергийния преход чрез мерки като предвиждането на дял от приходите от схемата за търговия с емисии;
   борбата за опазване на околната среда чрез вноска, основаваща се на количеството нерециклирани пластмасови опаковки;

41.  изисква удължаване на списъка с потенциални нови собствени ресурси, който следва да включва:

   собствен ресурс въз основа на данъка върху финансовите сделки, като се оправя призив всички държави членки да постигнат споразумение относно ефикасна схема;
   въвеждането на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите като нов собствен ресурс за бюджета на ЕС, което следва да осигури еднакви условия на конкуренция в областта на международната търговия и да намали броя на случаите на преместване на производство, като същевременно разходите във връзка с промените на климата се включат в цените на внасяните стоки;

42.  одобрява категорично премахването на всички отстъпки и други механизми за корекция, придружено, при необходимост, от ограничен преходен период;

43.  настоява за въвеждането на други приходи, които следва да бъдат допълнителен приход за бюджета на ЕС, без това да води до съответно намаление на вноските на база БНД;

   глоби, плащани от дружества за нарушаване на правилата на Съюза, или глоби за закъснели плащания на вноски;
   постъпления от глобите, генерирани от решения на Съда на Европейския съюз, включително платени еднократни суми и санкции, наложени на държавите членки във връзка с искове за нарушение;

44.  подчертава освен това въвеждането на други форми на приходи, в съответствие с предложенията на Комисията, в случая на:

   такси, свързани с прилагането на механизми в пряка връзка с ЕС, като Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS);
   сеньораж, под формата на целеви приходи, с цел финансиране на нова функция за стабилизиране на инвестициите;

45.  изтъква необходимостта да се запази доверието в бюджета на ЕС по отношение на финансовите пазари, което предполага увеличаване на таваните на собствените ресурси;

46.  призовава Комисията да представи предложение за справяне с парадоксалната ситуация, при която вноските от Обединеното кралство за непогасените бюджетни задължения преди 2021 г. ще бъдат вписани в бюджета като общ приход, като по този начин ще бъдат включени в изчисленията на тавана на собствените ресурси, въпреки че този таван ще бъде изчислен въз основа на БНД на ЕС–27, т.е. без Обединеното кралство, след като страната излезе от ЕС; счита, че напротив, вноските на Обединеното кралство следва да бъдат изчислени, като се добавят над тавана на собствените ресурси;

47.  обръща внимание на факта, че митническият съюз е важен източник на финансовия капацитет на Съюза; подчертава в този контекст необходимостта от хармонизиране на митническия контрол и на управлението на митниците на територията на Съюза с цел предотвратяване и борба с измамите и нередностите, засягащи финансовите интереси на Съюза;

48.  настоятелно призовава да се води истинска борба срещу данъчните измами и избягването на данъци чрез въвеждането на възпиращи санкции за офшорните територии и за тези, които улесняват или насърчават такива дейности, като вниманието се насочи отначало по-специално към дружествата, които извършват дейност на европейския континент; счита, че държавите членки следва да си сътрудничат чрез създаване на координирана система за наблюдение на движението на капитали с цел борба с данъчните измами, избягването на данъци и изпирането на пари;

49.  счита, че ефективната борба с корупцията и данъчните измами, извършвани от многонационалните дружества и от най-богатите, би дала възможност в националните бюджети на държавите членки всяка година да постъпва сума, възлизаща според изчисленията на Европейската комисия на един трилион евро, и че в тази област се наблюдава сериозна липса на действия от страна на Европейския съюз;

50.  изразява категорична подкрепа за представеното от Комисията предложение за регламент на Съвета за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз (COM(2018)0327); припомня, че Парламентът трябва да даде съгласие за този регламент; припомня, че този регламент е неразделна част от пакета за собствените ресурси, представен от Комисията, и очаква Съветът да разгледа четирите свързани текста относно собствените ресурси като един пакет, заедно с МФР;

Г.ИЗМЕНЕНИЯ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕГЛАМЕНТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МФР ЗА ПЕРИОДА 2021 — 2027 Г.

51.  счита, че предложението за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 — 2027 г. следва да бъде изменено, както следва:

Текст, предложен от Комисията   Промяна
Промяна 1
Предложение за регламент
Съображение 1
(1)  С оглед на необходимостта от достатъчна степен на предвидимост за подготвянето и осъществяването на средносрочни инвестиции продължителността на многогодишната финансова рамка („МФР“) следва да се определи на седем години с начало 1 януари 2021 г.
(1)  С оглед на необходимостта от достатъчна степен на предвидимост за подготвянето и осъществяването на средносрочни инвестиции, както и на необходимостта от демократична легитимност и отчетност, продължителността на тази многогодишна финансова рамка („МФР“) следва да се определи на седем години с начало 1 януари 2021 г. с оглед на последващо преминаване към период от пет плюс пет години, който ще съответства на политическия цикъл на Европейския парламент и на Комисията.
Промяна 2
Предложение за регламент
Съображение 2
(2)  Годишните тавани за бюджетните кредити за поети задължения по категории разходи и годишните тавани за бюджетните кредити за плащания, установени в МФР, трябва да спазват приложимите тавани за поетите задължения и собствените ресурси, определени в съответствие с Решението на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, прието в съответствие с член 311, трета алинея от ДФЕС.
(2)  В МФР следва да се определят годишни тавани за бюджетните кредити за поети задължения по категории разходи и годишните тавани за бюджетните кредити за плащания, за да се гарантира, че разходите на Съюза се развиват по правилен начин и в рамките на собствените му ресурси, като същевременно се гарантира също така, че Съюзът може да си осигури средствата, необходими за постигане на целите си и изпълнение на политиките си в съответствие с член 311, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и може да изпълнява задълженията си спрямо трети страни в съответствие с член 323 от ДФЕС.
Промяна 3
Предложение за регламент
Съображение 2 а (ново)
(2а)  Равнището на таваните следва да се определи въз основа на необходимите суми за финансиране и осъществяване на програмите и политиките на Съюза, както и на необходимите маржове, които да бъдат оставени на разположение за корекции поради бъдещи потребности. Освен това таваните за плащанията следва да отчитат големия размер на неизпълнените поети задължения, които се очакват в края на 2020 г. Сумите, определени в настоящия регламент, както и в основните актове за програмите за периода 2021 – 2027 г., следва да бъдат договорени по цени за 2018 г. и за целите на опростяването и предвидимостта да бъдат коригирани въз основа на постоянен дефлатор в размер на 2% годишно.
Промяна 4
Предложение за регламент
Съображение 3
(3)   Когато е необходимо да се използват гаранции, предоставени по общия бюджет на Съюза за финансова помощ на държави членки, разрешена в съответствие с член 208, параграф 1] от Регламент (ЕС) № [xxx/201x] на Европейския парламент и на Съвета („Финансовия регламент“), необходимата сума се използва над таваните на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания на МФР, като се спазва таванът на собствените ресурси.
(3)   Когато е необходимо да се използват гаранции, предоставени по общия бюджет на Съюза за финансова помощ на държави членки, разрешена в съответствие с член 208, параграф 1] от Регламент (ЕС) № [xxx/201x] на Европейския парламент и на Съвета („Финансовия регламент“), необходимата сума се използва над таваните на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания на МФР и следователно следва да се вземе под внимание при определянето на тавана за всеки от собствените ресурси.
Промяна 5
Предложение за регламент
Съображение 4
(4)  МФР следва да не отчита бюджетните позиции, финансирани с целеви приходи по смисъла на Финансовия регламент.
(4)  Целевите приходи, с които се финансират бюджетни позиции по смисъла на Финансовия регламент, не следва се включват в изчисленията за таваните на МФР, но цялата налична информация следва да се отразява при пълна прозрачност по време на процедурата по приемане на годишния бюджет и по време на неговото изпълнение.
Промяна 6
Предложение за регламент
Съображение 6
(6)   Следва да се проявява специфична и възможно най-голяма гъвкавост, която да позволи на Съюза да изпълнява задълженията си в съответствие с член 323 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
(6)   Следва да се осигури възможно най-голяма гъвкавост в рамките на МФР, по-специално за да се гарантира, че Съюзът може да изпълнява задълженията си в съответствие с членове 311 и 323 от ДФЕС.
Промяна 7
Предложение за регламент
Съображение 7
(7)   За да може Съюзът да реагира на определени непредвидени обстоятелства или за да могат да се финансират ясно определени разходи, които не могат да бъдат финансирани в рамките на наличните тавани за една или повече функции, определени в МФР, и за да се осигури нормалното протичане на бюджетната процедура, са необходими следните специални инструменти: Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, Резервът за спешна помощ, Общият марж за поетите задължения (Резерв на Съюза), Инструментът за гъвкавост и маржът за непредвидени обстоятелства. Предназначението на Резерва за спешна помощ не е преодоляването на последиците от кризи във връзка с пазара, които засягат производството и разпространението на земеделски продукти. Поради това е необходима конкретна разпоредба, с която да се предвиди възможност за вписване в бюджета на бюджетни кредити за поети задължения и на съответстващите им бюджетни кредити за плащания над определените в МФР тавани, когато е необходимо да се използват специални инструменти.
(7)  За да може Съюзът да реагира на определени непредвидени обстоятелства или за да могат да се финансират ясно определени разходи, които не могат да бъдат финансирани в рамките на наличните тавани за една или повече функции, определени в МФР, като по този начин се осигури нормалното протичане на годишната бюджетна процедура, са необходими следните специални инструменти: Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, Резервът за спешна помощ, Общият марж за поетите задължения (Резерв на Съюза за поети задължения), Инструментът за гъвкавост и маржът за непредвидени обстоятелства. Поради това е необходима конкретна разпоредба, с която да се предвиди възможност за вписване в бюджета на бюджетни кредити за поети задължения и на съответстващите им бюджетни кредити за плащания над определените в МФР тавани, когато е необходимо да се използват специални инструменти.
Промяна 8
Предложение за регламент
Съображение 7 а (ново)
(7а)  По-специално, въпреки че Съюзът и неговите държави членки следва да положат всички усилия, за да гарантират, че поетите задължения, разрешени от бюджетния орган, се изпълняват ефективно за първоначалната им цел, следва да бъде възможно да се мобилизират бюджетни кредити за поети задължения, които не са били изпълнени или които са били отменени чрез Резерва на Съюза за поети задължения, при условие че това не е начин бенефициентите да заобикалят съответните правила за отмяна на бюджетни кредити.
Промяна 9
Предложение за регламент
Съображение 9
(9)   Следва да се определят и правила за други ситуации, които могат да наложат коригирането на МФР. Тези корекции могат да бъдат свързани с късно приемане на новите правила или програми при споделено управление или с мерки, свързани с доброто икономическо управление или със защитата на бюджета на Съюза в случай на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки, приети в съответствие с приложимите основни актове.
(9)   Следва да се определят и правила за други ситуации, които могат да наложат коригирането на МФР. Тези корекции могат да бъдат свързани с късно приемане на новите правила или програми при споделено управление или със спирането на бюджетни задължения в съответствие с приложимите основни актове.
Промяна 10
Предложение за регламент
Съображение 10
(10)   Необходимо е в средата на периода на изпълнение на МФР да се извърши преглед на изпълнението ѝ. Резултатите от този преглед следва да бъдат взети предвид при евентуално преразглеждане на настоящия регламент през оставащите години от МФР.
(10)   За да се вземат предвид новите политики и приоритети, МФР следва да бъде преразгледана в средносрочен план въз основа на преглед на функционирането и изпълнението на МФР, който следва да съдържа и доклад, в който се определят методите за практическото изпълнение на финансовата рамка от пет плюс пет години.
Промяна 11
Предложение за регламент
Съображение 10 a (ново)
(10а)  За да изпълни ангажимента на Съюза да бъде лидер в изпълнението на целите за устойчиво развитие на ООН, включително за равенство между половете, при подготовката за преразглеждането на МФР се взема предвид напредъкът, постигнат при изпълнението им във всички политики и инициативи на ЕС в рамките на МФР за периода 2021—2027 г., измерен въз основа на разработени от Комисията показатели за изпълнение, както и напредъкът по отношение на интегрирането на принципа на равенство между половете във всички дейности на ЕС. При подготовката за преразглеждането на МФР се взема предвид също така напредъкът, отбелязан при постигането на общата цел за изразходване на 25% от разходите на ЕС в подкрепа на целите, свързани с климата, през периода 2021 – 2027 г. на МФР, и на целта за 30% разходи годишно в областта на климата възможно най-скоро и най-късно до 2027 г., измерени въз основа на реформирани показатели за изпълнение, при които се прави разлика между смекчаване и адаптиране. При преразглеждането следва също така да се направи оценка, след консултации с националните и местните заинтересовани страни, дали с приетите мерки за опростяване действително е постигнато намаляване на бюрокрацията за бенефициентите при изпълнението на програмите;
Промяна 12
Предложение за регламент
Съображение 12 a (ново)
(12а)  Всички разходи на равнището на Съюза, предназначени за изпълнението на политиките на Съюза въз основа на Договорите, са разходи на Съюза по смисъла на член 310, параграф 1 от ДФЕС и следователно следва да се впишат в бюджета на Съюза в съответствие с бюджетната процедура, предвидена в член 314 от ДФЕС, като по този начин се гарантира спазването на основните принципи за демократично представителство на гражданите при вземането на решения, за парламентарен контрол върху публичните финанси и за прозрачност при вземането на решения. Таваните на МФР не може да възпрепятстват финансирането на целите на политиката на Съюза от бюджета на Съюза. Поради това трябва да се предвиди преразглеждане на МФР във възходяща посока, когато това е необходимо за улесняване на финансирането на политиките на Съюза, по-специално на новите цели на политиката, без да се прибягва до междуправителствени или квазимеждуправителствени методи за финансиране.
Промяна 13
Предложение за регламент
Съображение 13
(13)  Необходими са също така специфични правила по отношение на широкомащабните инфраструктурни проекти, чийто жизнен цикъл надхвърля значително периода, определен за МФР. Необходимо е да се определят максималните размери на приноса от общия бюджет на Съюза за тези проекти, като така се гарантира, че те няма да окажат въздействие върху други проекти, финансирани от същия бюджет.
(13)  Необходими са също така специфични правила по отношение на широкомащабните инфраструктурни проекти, чийто жизнен цикъл надхвърля значително периода, определен за МФР. Финансирането на тези широкомащабни проекти, които са от стратегическо значение за Съюза, трябва да бъде гарантирано в общия бюджет на Съюза, но е необходимо да се определят максималните размери на приноса му за тези проекти, като така се гарантира, че евентуалните превишения на разходите няма да окажат въздействие върху други проекти, финансирани от същия бюджет.
Промяна 14
Предложение за регламент
Съображение 14
(14)   Необходимо е да се предвидят общи правила за междуинституционалното сътрудничество в рамките на бюджетната процедура.
(14)  Необходимо е да се предвидят общи правила за прозрачността и междуинституционалното сътрудничество в рамките на бюджетната процедура при зачитане на бюджетните правомощия на институциите, предвидени в Договорите, така че да се гарантира, че бюджетните решения се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите, както се изисква от член 10, параграф 3 от ДЕС, и че бюджетната процедура протича гладко, както е предвидено в член 312, параграф 3, втора алинея от ДФЕС.
Промяна 15
Предложение за регламент
Съображение 15
(15)  Комисията следва да представи предложение за нова многогодишна финансова рамка преди 1 юли 2025 г., за да даде възможност на институциите да я приемат достатъчно рано преди началото на следващата многогодишна финансова рамка. В съответствие с член 312, параграф 4 от ДФЕС таваните, съответстващи на последната година, определена в настоящия регламент, продължават да се прилагат, в случай че преди края на периода на действие на МФР, определен в настоящия регламент, не бъде приета нова финансова рамка.
(15)  Комисията следва да представи предложение за нова многогодишна финансова рамка преди 1 юли 2025 г. Този срок ще предостави на новоназначената Комисия необходимото време за изготвяне на нейните предложения и ще даде възможност на Европейския парламент в състава си след изборите през 2024 г. да излезе със собствена позиция относно МФР за периода след 2027 г. Той също така ще даде възможност на институциите да я приемат достатъчно рано преди началото на следващата многогодишна финансова рамка. В съответствие с член 312, параграф 4 от ДФЕС таваните, съответстващи на последната година, определена в настоящия регламент, продължават да се прилагат, в случай че преди края на периода на действие на МФР, определен в настоящия регламент, не бъде приета нова финансова рамка.
Промяна 16
Предложение за регламент
Глава 1 –член 3 – заглавие
Спазване на тавана на собствените ресурси
Връзка със собствените ресурси
Промяна 17
Предложение за регламент
Глава 1 – член 3 – параграф 4
4.  За всяка от годините, обхванати от МФР, общият размер на необходимите бюджетни кредити за плащания, след годишната корекция и отчитане на всички други корекции и преразглеждания, както и на прилагането на член 2, параграфи 2 и 3, не може да води до изискуема ставка за собствените ресурси, превишаваща тавана на собствените ресурси, определен в съответствие с действащото решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, прието в съответствие с член 311, трета алинея от ДФЕС („Решение за собствените ресурси“).
4.  За всяка от годините, обхванати от МФР, общият размер на необходимите бюджетни кредити за плащания, след годишната корекция и отчитане на всички други корекции и преразглеждания, както и на прилагането на член 2, параграфи 2 и 3, не може да води до изискуема ставка за собствените ресурси, превишаваща границите на собствените ресурси на Съюза, без да се засяга задължението на Съюза да си осигури средствата, необходими за постигане на целите си и изпълнението на политиките си в съответствие с член 311, първа алинея от ДФЕС, и задължението на институциите да гарантират наличието на финансови средства, позволяващи на Съюза да изпълнява правните си задължения спрямо трети страни в съответствие с член 323 от ДФЕС.
Промяна 18
Предложение за регламент
Глава 1 – член 3 – параграф 5
5.  При необходимост таваните, определени в МФР, се намаляват, с цел да се осигури спазване на тавана на собствените ресурси, определен в съответствие с Решението за собствените ресурси.
заличава се
Промяна 19
Предложение за регламент
Глава 2 – член 5 – параграф 4
4.  Без да се засягат членове 6, 7 и 8, не се внасят по-нататъшни технически корекции по отношение на съответната година нито през годината, нито като последващи корекции през следващите години.
заличава се
Промяна 20
Предложение за регламент
Глава 2 – член 7 – заглавие
Корекции във връзка с мерки, свързани с доброто икономическо управление или със защитата на бюджета на Съюза в случай на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки
Корекции във връзка със спирането на бюджетни задължения
Промяна 21
Предложение за регламент
Глава 2 — член 7:
При отмяна — в съответствие с приложимите основни актове — на спиране на бюджетни задължения по отношение на фондове на Съюза в контекста на мерки, свързани с доброто икономическо управление или със защитата на бюджета на Съюза в случай на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки, сумите, съответстващи на спрените задължения, се прехвърлят за следващите години, като съответно се коригират и съответстващите на тях тавани на МФР. Спрените задължения за година n не могат да бъдат вписвани в бюджета след година n+2.
При отмяна — в съответствие с приложимите основни актове — на спиране на бюджетни задължения, съответстващите суми се прехвърлят за следващите години, като съответно се коригират и съответстващите на тях тавани на МФР. Спрените задължения за година n не могат да бъдат вписвани в бюджета след година n+2. Считано от година n+3, сума, равна на размера на изтеклите бюджетни задължения, се вписва в Резерва на Съюза за поети задължения, предвиден в член 12.
Промяна 22
Предложение за регламент
Глава 3 – член 10 – параграф 1
1.  Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, чиито цели и обхват са определени в Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета, не може да надхвърля максимален годишен размер от 600 млн. евро (по цени от 2018 г.). На 1 октомври всяка година на разположение остава най-малко една четвърт от посочената годишна сума, за да покрие възникващите нужди до края на тази година. Неизползваната през година n част от годишната сума може да се използва до година n+1. Частта от годишната сума, останала от предходната година, се използва първа. Частта от годишната сума от година n, която не бъде усвоена през година n+1, не може да се пренася повече.
1.  Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз има за цел да позволи финансова помощ в случай на големи бедствия на територията на държава членка или на страна кандидатка, както е определено в съответния основен акт, и не може да надхвърля максимален годишен размер от 1 000 милиона евро (по цени от 2018 г.). На 1 октомври всяка година на разположение остава най-малко една четвърт от посочената годишна сума, за да покрие възникващите нужди до края на тази година. Неизползваната през година n част от годишната сума може да се използва до година n+1. Частта от годишната сума, останала от предходната година, се използва първа. Частта от годишната сума от година n, която не бъде усвоена през година n+1, не може да се пренася повече.
Промяна 23
Предложение за регламент
Глава 3 – член 10 – параграф 1 a (нов)
1а.  Бюджетните кредити за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията се вписват в общия бюджет на Съюза като провизия.
Промяна 24
Предложение за регламент
Глава 3 – член 11 – параграф 2
2.  Годишният размер на резерва е фиксиран на 600 млн. евро (по цени от 2018 г.) и може да бъде използван до година n+1 в съответствие с Финансовия регламент. Резервът е вписан в общия бюджет на Съюза като провизия. Частта от годишната сума, останала от предходната година, се използва първа. Частта от годишната сума от година n, която не бъде усвоена през година n+1, не може да се пренася повече. Към 1 октомври на всяка година на разположение остава най-малко една четвърт от годишната сума за година n, за да покрие възникващите нужди до края на тази година. За вътрешни или съответно външни операции може да се използва не повече от половината от сумата, която е на разположение до 30 септември на всяка година. Считано от 1 октомври оставащата част от сумата, която е на разположение, може да се използва за било то вътрешни, или външни операции с цел покриване на нужди, които възникват до края на съответната година.
2.  Годишният размер на Резерва за спешна помощ е фиксиран на 1 000 милиона евро (по цени от 2018 г.) и може да бъде използван до година n+1 в съответствие с Финансовия регламент. Резервът се вписва в общия бюджет на Съюза като провизия. Частта от годишната сума, останала от предходната година, се използва първа. Частта от годишната сума от година n, която не бъде усвоена през година n+1, не може да се пренася повече. Към 1 октомври на всяка година на разположение остават най-малко 150 милиона евро (по цени от 2018 г.) от годишната сума за година n, за да покрие възникващите нужди до края на тази година. За вътрешни или съответно външни операции може да се използва не повече от половината от сумата, която е на разположение до 30 септември на всяка година. Считано от 1 октомври оставащата част от сумата, която е на разположение, може да се използва за било то вътрешни, или външни операции с цел покриване на нужди, които възникват до края на съответната година.
Промяна 25
Предложение за регламент
Глава 3 – член 12 – заглавие
Общ марж за поетите задължения (Резерв на Съюза)
Общ марж за поетите задължения (Резерв на Съюза за поети задължения)
Промяна 26
Предложение за регламент
Глава 3 – член 12 – параграф 1
1.  Общият марж за поетите задължения (Резерв на Съюза), който се предоставя над таваните, определени в МФР за годините 2022—2027, включва следните:
a)  оставените налични маржове под таваните на МФР за поетите задължения за година n-1;
б)  считано от 2023 г. в допълнение към маржовете, посочени в буква а), сума, равна на отменените бюджетни кредити през година n-2, без да се засяга член 15] от Финансовия регламент.
1.  Общият марж за поетите задължения (Резерв на Съюза за поети задължения), който се предоставя над таваните, определени в МФР за годините 2021—2027, включва следните:
a)  оставените налични маржове под таваните на МФР за поетите задължения за предишни години;
аа)  неизпълнени бюджетни кредити за поети задължения за година n-1;
б)  сума, равна на отменените бюджетни кредити през година n-2, без да се засяга член 15] от Финансовия регламент;
ба)  сума, равна на размера на спрените задължения за година n-3, която не може повече да бъде вписана в бюджета съгласно член 7;
бб)  сума, равна на размера на приходите от глоби и санкции.
Промяна 27
Предложение за регламент
Глава 3 – член 12 – параграф 2
2.  Общият марж за поетите задължения (Резерв на Съюза) или част от него може да бъде използван(а) от Европейския парламент и Съвета в рамките на бюджетната процедура, предвидена в член 314 от ДФЕС.
2.  Общият марж за поетите задължения (Резерв на Съюза за поети задължения) или част от него може да бъде използван(а) от Европейския парламент и Съвета в рамките на бюджетната процедура, предвидена в член 314 от ДФЕС. Маржовете за година n могат да бъдат мобилизирани за година n и година n+1 от Резерва на Съюза за поети задължения, при условие че това не е в конфликт с предстоящите или планираните коригиращи бюджети.
Промяна 28
Предложение за регламент
Глава 3 – член 12 – параграф 3 a (нов)
3а.  В края на 2027 г. сумите, които са останали на разположение в рамките на Резерва на Съюза за поети задължения, се пренасят към следващата МФР до 2030 г.
Промяна 29
Предложение за регламент
Глава 3 – член 13 – параграф 1
Инструментът за гъвкавост може да бъде използван за финансиране за дадена финансова година на ясно определени разходи, които не могат да бъдат финансирани в рамките на наличните тавани за една или повече други функции. При спазване на втора алинея се определя таван за годишната сума, предоставена на Инструмента за гъвкавост, в размер на 1 000 млн. евро (по цени от 2018 г.).
Инструментът за гъвкавост може да бъде използван за финансиране за дадена финансова година на ясно определени разходи, които не могат да бъдат финансирани в рамките на наличните тавани за една или повече други функции или в рамките на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, фонд „Солидарност“ на Европейския съюз и Резерва за спешна помощ. При спазване на втора алинея се определя таван за годишната сума, предоставена на Инструмента за гъвкавост, в размер на 2 000 милиона евро (по цени от 2018 г.).
Промяна 30
Предложение за регламент
Глава 3 – член 14 – параграф 1
1.  Като крайно средство за реагиране в непредвидени обстоятелства се определя марж до 0,03% от брутния национален доход на Съюза отделно от таваните, заложени в МФР. Той може да бъде използван само във връзка с коригиращ или годишен бюджет.
1.  Като крайно средство за реагиране в непредвидени обстоятелства се определя марж до 0,05% от брутния национален доход на Съюза отделно от таваните, заложени в МФР. Той може да бъде използван само във връзка с коригиращ или годишен бюджет. Той може да бъде мобилизиран само за бюджетни кредити за поети задължения и за бюджетни кредити за плащания или само за бюджетни кредити за плащания.
Промяна 31
Предложение за регламент
Глава 3 – член 14 – параграф 2
2.  През никоя година използваната сума от маржа за непредвидени обстоятелства не надхвърля максималната сума, предвидена в годишната техническа корекция на МФР, и е съобразена с тавана на собствените ресурси.
2.  През никоя година използваната сума от маржа за непредвидени обстоятелства не надхвърля максималната сума, предвидена в годишната техническа корекция на МФР.
Промяна 32
Предложение за регламент
Глава 3 – член 14 – параграф 3
3.  Сумите, предоставени чрез използването на маржа за непредвидени обстоятелства, се компенсират изцяло от маржовете от една или повече функции от МФР за текущата финансова година или за следващи финансови години.
заличава се
Промяна 33
Предложение за регламент
Глава 3 – член 14 – параграф 4
4.  Компенсираните в съответствие с параграф 3 суми не се използват повече по отношение на МФР. Средствата, използвани по линия на маржа за непредвидени обстоятелства, не водят до превишаване на общите тавани на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания, определени в МФР, за текущата и за следващите финансови години.
заличава се
Промяна 34
Предложение за регламент
Глава 4 – заглавие
Преглед и преразглеждане на МФР
Преразглеждания
Промяна 35
Предложение за регламент
Глава 4 – член 15 – параграф 1
1.  Без да се засягат член 3, параграф 2, членове 16—20 и член 24, в случай на непредвидени обстоятелства МФР може да бъде преразгледана в съответствие с тавана на собствените ресурси, определен в съответствие с действащото Решение за собствените ресурси.
1.  Без да се засягат член 3, параграф 2, членове 16—20 и член 24, съответните тавани на МФР се преразглеждат във възходяща посока, в случай че това е необходимо за улесняване на финансирането на политиките на Съюза, и по-специално на новите цели на политиката, когато обстоятелствата са такива, че в противен случай би било необходимо да се установят допълнителни междуправителствени или квазимеждуправителствени методи за финансиране, които биха заобиколили бюджетната процедура, предвидена в член 314 от ДФЕС.
Промяна 36
Предложение за регламент
Глава 4 – член 15 – параграф 3
3.  Всяко предложение за преразглеждане на МФР в съответствие с параграф 1 разглежда възможностите за преразпределяне на разходите между програмите във функцията, за която се отнася преразглеждането, като се обръща особено внимание на всяко очаквано недостатъчно използване на бюджетните кредити.
заличава се
Промяна 37
Предложение за регламент
Глава 4 – член 16 – заглавие
Междинен преглед на МФР
Междинно преразглеждане на МФР
Промяна 38
Предложение за регламент
Глава 4 – член 16
Преди 1 януари 2024 г. Комисията представя преглед на изпълнението на МФР. Този преглед се придружава, ако е уместно, от съответните предложения.
Преди 1 юли 2023 г. Комисията представя законодателно предложение за преразглеждане на настоящия регламент в съответствие с процедурите, определени в ДФЕС, въз основа на преглед на функционирането на МФР. Без да се засяга член 6 от настоящия регламент, при такова преразглеждане не се намаляват предварително разпределените национални финансови пакети.
Предложението се изготвя, като се взема предвид оценката на:
—  напредъка към постигането на общата цел за изразходване на 25% от разходите на ЕС в подкрепа на целите, свързани с климата, през периода 2021 – 2027 г. на МФР, и на целта за 30% разходи годишно във възможно най-кратък срок;
—  интегрирането на целите на ООН за устойчиво развитие;
—  интегрирането на свързаните с пола аспекти в бюджета на Съюза (бюджетиране, съобразено с равенството между половете);
—  въздействието на мерките за опростяване върху намаляването на бюрокрацията за бенефициентите при изпълнението на финансовите програми, което се извършва в консултация със заинтересованите страни;
Промяна 39
Предложение за регламент
Глава 4 – член 17
При уведомяването на Европейския парламент и на Съвета за резултатите от техническите корекции на МФР Комисията внася, когато е уместно, предложение за преразглеждане на общия размер на бюджетните кредити за плащания, които смята за необходими предвид на изпълнението, за да се осигури доброто управление на годишните тавани на плащанията и по-специално тяхното съгласувано развитие спрямо бюджетните кредити за поети задължения.
При уведомяването на Европейския парламент и на Съвета за резултатите от техническите корекции на МФР или когато таваните за плащанията могат да възпрепятстват Съюза да спазва правните си задължения, Комисията внася предложение за преразглеждане на общия размер на бюджетните кредити за плащания, които смята за необходими предвид на изпълнението, за да се осигури доброто управление на годишните тавани на плащанията и по-специално тяхното съгласувано развитие спрямо бюджетните кредити за поети задължения.
Промяна 40
Предложение за регламент
Глава 5 – член 21 – параграф 1
1.  За широкомащабните проекти по Регламент XXXX/XX на Европейския парламент и на Съвета - Космическа програма]] е налична максимална сума от 14 196 млн. евро (по цени от 2018 г.) от общия бюджет на Съюза за периода 2021—2027 г.
1.  За европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) и „Коперник“ (европейската програма за наблюдение на Земята) е налична обща максимална сума от общия бюджет на Съюза за периода 2021—2027 г. Тази максимална сума се определя на 15% над индикативните суми, определени за двата широкомащабни проекта съгласно [Регламент XXXX/XX на Европейския парламент и на Съвета - Космическа програма]. Всяко увеличение в рамките на тази максимална сума се финансира чрез маржовете или специалните инструменти и не води до намаляване на средствата за други програми и проекти.
Промяна 41
Предложение за регламент
Глава 5 – член 21 – параграф 2 a (нов)
2а.  В случай че възникне допълнителна потребност от финансиране от бюджета на Съюза за горепосочените широкомащабни проекти, Комисията предлага съответно преразглеждане на таваните на МФР.
Промяна 42
Предложение за регламент
Глава 6 – заглавие
Междуинституционално сътрудничество при бюджетната процедура
Прозрачност и междуинституционално сътрудничество при бюджетната процедура
Промяна 43
Предложение за регламент
Глава 6 – член 22
Междуинституционално сътрудничество при бюджетната процедура
Прозрачност и междуинституционално сътрудничество при бюджетната процедура
Промяна 44
Предложение за регламент
Глава 6 – член 22 – параграф 4 a (нов)
Европейският парламент и Съветът се представляват от членове на съответните институции, когато заседанията се провеждат на политическо равнище.
Промяна 45
Предложение за регламент
Глава 6 – член 22 – параграф 4 б (нов)
Европейският парламент и Съветът заседават публично при приемането на съответните си позиции относно проектобюджета.
Промяна 46
Предложение за регламент
Глава 6 – член 23
Всички разходи и приходи на Съюза и Евратом са включени в общия бюджет на Съюза в съответствие с член 7] от Финансовия регламент, включително разходите, произтичащи от всяко решение по въпроса, взето с единодушие от Съвета след консултация с Европейския парламент, в рамките на член 332 от ДФЕС.
Всички разходи и приходи на Съюза и Евратом са включени в общия бюджет на Съюза в съответствие с член 310, параграф 1 от ДФЕС, включително разходите, произтичащи от всяко решение по въпроса, взето с единодушие от Съвета след консултация с Европейския парламент, в рамките на член 332 от ДФЕС.
Промяна 47
Предложение за регламент
Глава 7 – член 24
Преди 1 юли 2025 г. Комисията представя предложение за нова многогодишна финансова рамка.
Преди 1 юли 2023 г., Комисията представя заедно с предложенията си за междинното преразглеждане доклад, в който се определят методите за практическото изпълнение на финансовата рамка от пет плюс пет години.
Преди 1 юли 2025 г. Комисията представя предложение за нова многогодишна финансова рамка.
Ако преди 31 декември 2027 г. не бъде приет регламент на Съвета за определяне на нова многогодишна финансова рамка, таваните и другите разпоредби за последната година в обхвата на МФР продължават да се прилагат до приемането на регламент за определяне на нова финансова рамка. Ако след 2020 г. към Съюза се присъедини нова държава членка, при необходимост продължената финансова рамка се преразглежда с цел да се вземе предвид присъединяването.

Д.ПРОМЕНИ В ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ

52.подчертава, че в резултат на преговорите и приемането на нов регламент за МФР предложението за междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление следва да се промени, както следва:

Промяна 48
Предложение за междуинституционално споразумение
Част I
Раздел А – точка 6 а (нова)
6а Информацията във връзка с операциите, които не са включени в общия бюджет на Съюза, и предвидимото развитие на различните категории собствени ресурси на Съюза се представя индикативно в отделни таблици. Тази информация се актуализира ежегодно заедно с документите, придружаващи проектобюджета.
Промяна 49
Предложение за междуинституционално споразумение
Част I
Раздел А – точка 7
7.  За целите на доброто финансово управление институциите осигуряват, доколкото е възможно, по време на бюджетната процедура и на приемането на бюджета наличието на достатъчни маржове под таваните за различните функции от МФР.
7.  За целите на доброто финансово управление институциите осигуряват, доколкото е възможно, по време на бюджетната процедура и на приемането на бюджета наличието на достатъчни суми в рамките на маржовете под таваните за различните функции от МФР или в рамките на наличните специални инструменти.
Промяна 50
Предложение за междуинституционално споразумение
Част I
Раздел А – точка 8
Актуализация на прогнозите за предоставени бюджетни кредити за плащания след 2027 г.
8.  През 2024 г. Комисията актуализира прогнозите за бюджетните кредити за плащания след 2027 г.
При актуализацията се отчитат цялата съответна информация, включително реалното изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания, както и прогнозите за изпълнението. Освен това при нея се вземат под внимание правилата, предназначени за осигуряване на съгласуваното развитие на бюджетните кредити за плащания спрямо бюджетните кредити за поети задължения и прогнозите за растежа на брутния национален доход на Съюза.
Актуализация на прогнозите за предоставени бюджетни кредити за плащания
8.  Всяка година Комисията актуализира прогнозите за бюджетните кредити за плащания до и след 2027 г.
При актуализацията се отчитат цялата съответна информация, включително реалното изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания, както и прогнозите за изпълнението. Освен това при нея се вземат под внимание правилата, предназначени за осигуряване на съгласуваното развитие на бюджетните кредити за плащания спрямо бюджетните кредити за поети задължения и прогнозите за растежа на брутния национален доход на Съюза.
Промяна 51
Предложение за междуинституционално споразумение
Част I
Раздел Б – точка 9
9.  Когато са изпълнени условията за мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, определени в съответния основен акт, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за трансфер към съответните бюджетни редове.
Трансферите, свързани с Фонда за приспособяване към глобализацията, се извършват съгласно Финансовия регламент.
9.  Когато са изпълнени условията за мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, определени в съответния основен акт, Комисията прави предложение за неговото мобилизиране. Решението за мобилизиране на Фонда за приспособяване към глобализацията се взема съвместно от Европейския парламент и Съвета.
Едновременно с представянето на предложението си за решение за мобилизиране на Фонда за приспособяване към глобализацията Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за трансфер към съответните бюджетни редове.
В случай на несъгласие въпросът се разглежда на следващата тристранна среща относно бюджета.
Трансферите, свързани с Фонда за приспособяване към глобализацията, се извършват съгласно Финансовия регламент.
Промяна 52
Предложение за междуинституционално споразумение
Част I
Раздел Б – точка 10
10.  Когато са изпълнени условията за мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, определени в съответния основен акт, Комисията прави предложение за подходящия бюджетен инструмент в съответствие с Финансовия регламент.
10.  Когато са изпълнени условията за мобилизиране на Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, определени в съответния основен акт, Комисията прави предложение за неговото мобилизиране. Решението за мобилизиране на фонд „Солидарност“ се взема съвместно от Европейския парламент и Съвета.
Едновременно с представянето на предложението си за решение за мобилизиране на фонд „Солидарност“ Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за трансфер към съответните бюджетни редове.
В случай на несъгласие въпросът се разглежда на следващата тристранна среща относно бюджета.
Трансферите, свързани с фонд „Солидарност“, се извършват съгласно Финансовия регламент.
Промяна 53
Предложение за междуинституционално споразумение
Част I
Раздел Б – точка 11
11.  Когато смята, че резервът за спешна помощ трябва да бъде мобилизиран, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за трансфер на средства от резерва към съответните бюджетни редове в съответствие с Финансовия регламент.
11.  Когато смята, че резервът за спешна помощ трябва да бъде мобилизиран, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за трансфер на средства от резерва към съответните бюджетни редове в съответствие с Финансовия регламент.
В случай на несъгласие въпросът се разглежда на следващата тристранна среща относно бюджета.
Промяна 54
Предложение за междуинституционално споразумение
Част I
Раздел Б – точка 12
Инструмент за гъвкавост
12.  Комисията прави предложение за мобилизиране на Инструмента за гъвкавост, след като е разгледала всички възможности за преразпределяне на бюджетните кредити във функцията, за която са необходими допълнителни разходи.
В предложението се посочват нуждите, които трябва да се покрият, и сумата. Такова предложение може да бъде направено във връзка с проектобюджет или проект на коригиращ бюджет.
Инструментът за гъвкавост може да бъде мобилизиран от Европейския парламент и Съвета в рамките на бюджетната процедура съгласно член 314 от ДФЕС.
Инструмент за гъвкавост
12.  Комисията прави предложение за мобилизиране на Инструмента за гъвкавост, след като е изчерпила маржовете на съответните функции.
В предложението се посочват нуждите, които трябва да се покрият, и сумата.
Инструментът за гъвкавост може да бъде мобилизиран от Европейския парламент и Съвета в рамките на бюджетната процедура съгласно член 314 от ДФЕС.
Промяна 55
Предложение за междуинституционално споразумение
Част I
Раздел Б – точка 13
13.  Комисията предлага мобилизиране на маржа за непредвидени обстоятелства или на част от него след задълбочен анализ на всички други финансови възможности. Такова предложение може да бъде направено във връзка с проектобюджет или проект на коригиращ бюджет.
Маржът за непредвидени обстоятелства може да бъде мобилизиран от Европейския парламент и Съвета в рамките на бюджетната процедура съгласно член 314 от ДФЕС.
13.  Комисията предлага мобилизиране на маржа за непредвидени обстоятелства или на част от него след задълбочен анализ на всички други финансови възможности.
Маржът за непредвидени обстоятелства може да бъде мобилизиран от Европейския парламент и Съвета в рамките на бюджетната процедура съгласно член 314 от ДФЕС.
Промяна 56
Предложение за междуинституционално споразумение
Част II
Раздел А – точка 14 а (нова)
14а.  За да се улесни приемането на нова МФР или нейното преразглеждане и за да се приложи член 312, параграф 5 от ДФЕС, институциите започват да свикват редовни срещи, и по-конкретно:
—  срещи на председателите, както е посочено в член 324 от Договора;
—  информационни и отчетни заседания с делегация на Европейския парламент, провеждани от председателството на Съвета преди и след съответните заседания на Съвета;
—  неофициални тристранни срещи в хода на процедурите в Съвета, имащи за цел да вземат предвид становището на Парламента във всеки един документ, изготвен от председателството на Съвета;
—  тристранни срещи след приемането на съответните мандати за водене на преговори от Парламента и Съвета;
—  присъствие на представител на председателството на Съвета в съответната парламентарна комисия и на представител на екипа за преговори на Парламента в съответния състав на Съвета.
Парламентът и Съветът взаимно си предоставят, веднага след като стане наличен, всеки документ, официално приет в техните съответни подготвителни органи или представен официално от тяхно име.
Промяна 57
Предложение за междуинституционално споразумение
Част II
Раздел Б – точка 15 – тире 2
—  приходите, разходите, активите и пасивите на Европейския фонд за развитие (ЕФР), Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и други евентуални бъдещи механизми,
—  приходите, разходите, активите и пасивите на Европейския фонд за развитие (ЕФР), Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и други евентуални бъдещи механизми, които не се финансират от бюджета на Съюза, но съществуват за подкрепа на целите на политиката на Съюза, произтичащи от Договорите,
Промяна 58
Предложение за междуинституционално споразумение
Част II
Раздел Б – точка 15 а (нова)
15а.  Когато одобрява самостоятелни трансфери съгласно член 30, параграф 1 от Финансовия регламент, Комисията информира незабавно бюджетния орган за подробните основания за тези трансфери. Когато Парламентът или Съветът изразят резерви относно самостоятелен трансфер, Комисията разглежда тези резерви, включително, ако е уместно, като връща трансфера.
Промяна 59
Предложение за междуинституционално споразумение
Част III
Раздел А – точка 24 а (нова)
24а.  Когато в рамките на бюджетната процедура бюджетният орган вземе решение за конкретни увеличения, Комисията не ги компенсира през следващите години на финансовото си програмиране, освен ако не е изрично инструктирана от бюджетния орган да направи това.
Промяна 60
Предложение за междуинституционално споразумение
Приложение
Част А – точка 1а (нова)
1а.  Всяка институция се задължава да се въздържа от предаване на другите институции на каквито и да било неспешни бюджетни позиции, трансфери или други уведомления, водещи до активирането на срокове през периодите на прекъсване на работата им, така че да се гарантира, че всяка институция е в състояние надлежно да упражнява своите процедурни прерогативи.
Службите на институциите се информират взаимно и своевременно за датите на прекъсване на работата на съответните им институции.
Промяна 61
Предложение за междуинституционално споразумение
Приложение
Част Б – точка 2
2.  Своевременно, преди Комисията да приеме проектобюджета, се свиква тристранна среща, за да се обсъдят възможните приоритети на бюджета за предстоящата финансова година.
2.  Своевременно, преди Комисията да приеме проектобюджета, се свиква тристранна среща, за да се обсъдят възможните приоритети на бюджета за предстоящата финансова година и всички въпроси, произтичащи от изпълнението на бюджета за текущата финансова година.
Промяна 62
Предложение за междуинституционално споразумение
Приложение
Част В – точка 8
8.  В интерес на лоялното и добро институционално сътрудничество Европейският парламент и Съветът се ангажират да поддържат редовни и активни контакти на всички равнища чрез съответните им преговарящи лица, по време на цялата бюджетна процедура и по-специално през периода на помирителната процедура. Европейският парламент и Съветът се ангажират да осигурят своевременен и постоянен обмен на съответната информация и документи на формално и неформално равнище, както и при нужда да провеждат технически или неформални срещи в периода на помирителната процедура в сътрудничество с Комисията. Комисията осигурява своевременен и равен достъп до информация и документи за Европейския парламент и Съвета.
8.  В интерес на лоялното и добро институционално сътрудничество Европейският парламент и Съветът се ангажират да поддържат редовни и активни контакти на всички равнища чрез съответните им преговарящи лица, по време на цялата бюджетна процедура и по-специално през периода на помирителната процедура. Европейският парламент и Съветът се ангажират да осигурят своевременен и постоянен обмен на съответната информация и документи на формално и неформално равнище, по-специално като си предоставят взаимно всички процедурни документи, приети в рамките на техните съответни подготвителни органи веднага след като станат налични. Освен това те се ангажират при нужда да провеждат технически или неформални срещи в периода на помирителната процедура в сътрудничество с Комисията. Комисията осигурява своевременен и равен достъп до информация и документи за Европейския парламент и Съвета.
Промяна 63
Предложение за междуинституционално споразумение
Приложение
Част Г – точка 12 а (нова)
12а.   Европейският парламент и Съветът заседават публично при приемането на съответните си позиции относно проектобюджета.
Промяна 64
Предложение за междуинституционално споразумение
Приложение
Част Д – точка 15
15.  Европейският парламент и Съветът се представляват на подходящо равнище в помирителния комитет, което да позволява на всяка делегация да поема политически ангажименти от името на своята институция, за да може да се постигне реален напредък към окончателното споразумение.
15.  Европейският парламент и Съветът се представляват от членове на съответната институция в помирителния комитет, така че всяка делегация да може да поема политически ангажименти от името на своята институция, за да може да се постигне реален напредък към окончателното споразумение.
Промяна 65
Предложение за междуинституционално споразумение
Приложение
Част Д – точка 19
19.  Датите на заседанията на помирителния комитет и на тристранните срещи се определят предварително по споразумение между трите институции.
19.  Датите на заседанията на помирителния комитет и на тристранните срещи се определят предварително по споразумение между трите институции. При необходимост по време на помирителната процедура могат да бъдат организирани допълнителни срещи, включително на техническо равнище.
Промяна 66
Предложение за междуинституционално споразумение
Приложение
Част Д – точка 21 а (нова)
21а.   За да се използва пълноценно определеният в Договора период на помирителна процедура от 21 дни и да се даде възможност на институциите да актуализират съответните си преговорни позиции, Европейският парламент и Съветът се ангажират да разглеждат състоянието на помирителната процедура на всяко заседание на техните съответни подготвителни органи през горепосочения период и се въздържат да оставят това за последния момент.
Промяна 67
Предложение за междуинституционално споразумение
Приложение
Част Ж – заглавие
Част Ж. Неразплатени поети ангажименти („Restes à liquider“)
Част Ж. Изпълнение на бюджета, плащания и неразплатени поети ангажименти („Restes à liquider“)
Промяна 68
Предложение за междуинституционално споразумение
Приложение
Част Ж – точка 36
36.  Предвид необходимостта да се осигури методична последователност на общите бюджетни кредити за плащания спрямо бюджетните кредити за поети ангажименти, така че да се избегне всяко прехвърляне извън установеното на неразплатени поети ангажименти от една година в друга, Европейският парламент, Съветът и Комисията се споразумяват да контролират внимателно нивото на неразплатените поети ангажименти, за да смекчат опасността от възпрепятстване на изпълнението на програмите на Съюза поради липса на бюджетни кредити за плащания в края на МФР.
С цел да се осигури управляемо ниво и профил на плащанията по всички функции, във всички функции строго се прилагат правилата за отмяна на бюджетни кредити, по-специално правилата за автоматична отмяна.
В хода на бюджетната процедура институциите провеждат редовни срещи с оглед извършването на съвместна оценка на актуалното състояние и на перспективите за изпълнението на бюджета през текущата и следващите години. Това става под формата на специални междуинституционални срещи на подходящо равнище, преди които Комисията представя подробна оценка на актуалното състояние с разбивка по фондове и държави членки във връзка с изпълнението на плащанията, получените искания за възстановяване на разходи и преразгледаните прогнози. По-специално, с цел да се гарантира, че Съюзът ще може да изпълни всички свои финансови задължения, които произтичат от съществуващите и бъдещите поети задължения за периода 2021 — 2027 г., в съответствие с член 323 от ДФЕС Европейският парламент и Съветът анализират и обсъждат разчетите на Комисията за необходимия размер на бюджетните кредити за плащания.
36.  Предвид необходимостта да се осигури методична последователност на общите бюджетни кредити за плащания спрямо бюджетните кредити за поети ангажименти, така че да се избегне всяко прехвърляне извън установеното на неразплатени поети ангажименти от една година в друга, Европейският парламент, Съветът и Комисията се споразумяват да контролират внимателно прогнозите за плащанията и нивото на неразплатените поети ангажименти, за да смекчат опасността от възпрепятстване на изпълнението на програмите на Съюза поради липса на бюджетни кредити за плащания в края на МФР.
В хода на бюджетната процедура институциите провеждат редовни срещи с оглед извършването на съвместна оценка на актуалното състояние и на перспективите за изпълнението на бюджета през текущата и следващите години. Това става под формата на специални междуинституционални срещи на подходящо равнище, преди които Комисията представя подробна оценка на актуалното състояние с разбивка по фондове и държави членки във връзка с изпълнението на плащанията, получените искания за възстановяване на разходи и преразгледаните краткосрочни и дългосрочни прогнози. По-специално, с цел да се гарантира, че Съюзът ще може да изпълни всички свои финансови задължения, които произтичат от съществуващите и бъдещите поети задължения за периода 2021 — 2027 г., в съответствие с член 323 от ДФЕС Европейският парламент и Съветът анализират и обсъждат разчетите на Комисията за необходимия размер на бюджетните кредити за плащания.

53.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

Приложение I – МФР за периода 2021 – 2027 г.: тавани и инструменти извън таваните (по цени от 2018 г.)

(млн. евро – по цени от 2018 г.)

 

Предложение на Комисията

Позиция на Парламента

Бюджетни кредити за поети задължения

Общо

2021 – 2027 г.

2021 г.

2022 г.

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г.

Общо

2021 – 2027 г.

I.  Единен пазар, иновации и цифрова икономика

166 303

31 035

31 006

31 297

30 725

30 615

30 757

30 574

216 010

II.  Сближаване и ценности

391 974

60 026

62 887

64 979

65 785

66 686

69 204

67 974

457 540

От които: Икономическо, социално и териториално сближаване

330 642

52 143

52 707

53 346

53 988

54 632

55 286

55 994

378 097

III.  Природни ресурси и околна среда

336 623

57 780

57 781

57 789

57 806

57 826

57 854

57 881

404 718

IV.  Миграция и управление на границите

30 829

3 227

4 389

4 605

4 844

4 926

5 066

5 138

32 194

V.  Сигурност и отбрана

24 323

3 202

3 275

3 223

3 324

3 561

3 789

4 265

24 639

VI.  Съседните региони и светът

108 929

15 368

15 436

15 616

15 915

16 356

16 966

17 729

113 386

VII.  Европейска публична администрация

75 602

10 388

10 518

10 705

10 864

10 910

11 052

11 165

75 602

От които: Административни разходи на институциите

58 547

8 128

8 201

8 330

8 432

8 412

8 493

8 551

58 547

ОБЩО БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

1 134 583

181 025

185 293

188 215

189 262

190 880

194 688

194 727

1 324 089

като процент от БНД

1.11  %

1.29  %

1.31  %

1.31  %

1.30  %

1.30  %

1.31  %

1.29  %

1.30  %

ОБЩО БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ

1 104 805

174 088

176 309

186 391

187 490

188 675

189 961

191 398

1 294 311

като процент от БНД

1.08  %

1.24  %

1.24  %

1.30  %

1.29  %

1.28  %

1.28  %

1.27  %

1.27  %

ИЗВЪН ТАВАНИТЕ НА МФР

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Резерв за спешна помощ

4 200

1 000

1 000

1 000

1 000

1 000

1 000

1 000

7 000

Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ)

1 400

200

200

200

200

200

200

200

1 400

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС)

4 200

1 000

1 000

1 000

1 000

1 000

1 000

1 000

7 000

Инструмент за гъвкавост

7 000

2 000

2 000

2 000

2 000

2 000

2 000

2 000

14 000

Европейска функция за стабилизиране на инвестициите

p.m.

p.m.

p.m.

p.m.

p.m.

p.m.

p.m.

p.m.

p.m.

Европейски механизъм за подкрепа на мира

9 223

753

970

1 177

1 376

1 567

1 707

1 673

9 223

ОБЩО ИЗВЪН ТАВАНИТЕ НА МФР

26 023

4 953

5 170

5 377

5 576

5 767

5 907

5 873

38 623

ОБЩО МФР + ИЗВЪН ТАВАНИТЕ НА МФР

1 160 606

185 978

190 463

193 592

194 838

196 647

200 595

200 600

1 362 712

като процент от БНД

1.14  %

1.32  %

1.34  %

1.35  %

1.34  %

1.34  %

1.35  %

1.33  %

1.34  %

Приложение II – МФР за периода 2021 – 2027 г.: тавани и инструменти извън таваните (по текущи цени)

(млн. евро – по текущи цени)

 

Предложение на Комисията

Позиция на Парламента

Бюджетни кредити за поети задължения

Общо

2021 – 2027 г.

2021 г.

2022 г.

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г.

Общо

2021 – 2027 г.

I.  Единен пазар, иновации и цифрова икономика

187 370

32 935

33 562

34 555

34 601

35 167

36 037

36 539

243 395

II.  Сближаване и ценности

442 412

63 700

68 071

71 742

74 084

76 601

81 084

81 235

516 517

От които: Икономическо, социално и териториално сближаване

373 000

55 335

57 052

58 899

60 799

62 756

64 776

66 918

426 534

III.  Природни ресурси и околна среда

378 920

61 316

62 544

63 804

65 099

66 424

67 785

69 174

456 146

IV.  Миграция и управление на границите

34 902

3 425

4 751

5 084

5 455

5 658

5 936

6 140

36 448

V.  Сигурност и отбрана

27 515

3 397

3 545

3 559

3 743

4 091

4 439

5 098

27 872

VI.  Съседните региони и светът

123 002

16 308

16 709

17 242

17 923

18 788

19 878

21 188

128 036

VII.  Европейска публична администрация

85 287

11 024

11 385

11 819

12 235

12 532

12 949

13 343

85 287

От които: Административни разходи на институциите

66 028

8 625

8 877

9 197

9 496

9 663

9 951

10 219

66 028

ОБЩО БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

1 279 408

192 105

200 567

207 804

213 140

219 261

228 107

232 717

1 493 701

като процент от БНД

1.11  %

1.29  %

1.31  %

1.31  %

1.30  %

1.30  %

1.31  %

1.29  %

1.30  %

ОБЩО БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ

1 246 263

184 743

190 843

205 790

211 144

216 728

222 569

228 739

1 460 556

като процент от БНД

1.08  %

1.24  %

1.24  %

1.30  %

1.29  %

1.28  %

1.28  %

1.27  %

1.27  %

ИЗВЪН ТАВАНИТЕ НА МФР

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Резерв за спешна помощ

4 734

1 061

1 082

1 104

1 126

1 149

1 172

1 195

7 889

Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ)

1 578

212

216

221

225

230

234

239

1 578

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС)

4 734

1 061

1 082

1 104

1 126

1 149

1 172

1 195

7 889

Инструмент за гъвкавост

7 889

2 122

2 165

2 208

2 252

2 297

2 343

2 390

15 779

Европейска функция за стабилизиране на инвестициите

p.m.

p.m.

p.m.

p.m.

p.m.

p.m.

p.m.

p.m.

p.m.

Европейски механизъм за подкрепа на мира

10 500

800

1 050

1 300

1 550

1 800

2 000

2 000

10 500

ОБЩО ИЗВЪН ТАВАНИТЕ НА МФР

29 434

5 256

5 596

5 937

6 279

6 624

6 921

7 019

43 633

ОБЩО МФР + ИЗВЪН ТАВАНИТЕ НА МФР

1 308 843

197 361

206 163

213 741

219 419

225 885

235 028

239 736

1 537 334

като процент от БНД

1.14  %

1.32  %

1.34  %

1.35  %

1.34  %

1.34  %

1.35  %

1.33  %

1.34  %

Приложение III –— МФР за периода 2021 — 2027 г.: разбивка по програми (по цени от 2018 г.)

N.B.: За по-лесна съпоставка, таблицата следва структурата на отделните програми на ЕС, както е предложено от Комисията, без да се засягат евентуални промени, които могат да бъдат поискани по време на законодателната процедура и да доведат до приемането на съответните програми.

(млн. евро – по цени от 2018 г.)

 

МФР ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 Г. (ЕС-27 + ЕФР)

Предложение на Комисията 2021 – 2027 г.

Позиция на Парламента

2021 – 2027 г.

I.  Единен пазар, иновации и цифрова икономика

116 361

166 303

216 010

1.  Научни изследвания и иновации

69 787

91 028

127 537

Програма „Хоризонт Европа“

64 674

83 491

120 000

Програма за научни изследвания и обучение на Евратом

2 119

2 129

2 129

Международен експериментален термоядрен реактор (ITER)

2 992

5 406

5 406

Други

2

2

2

2.  Европейски стратегически инвестиции

31 886

44 375

51 798

Фонд InvestEU

3 968

13 065

14 065

Механизъм за свързване на Европа (обща вноска H1)

включително:

17 579

21 721

28 083

Механизъм за свързване на Европа – Транспорт

12 393

11 384

17 746

Механизъм за свързване на Европа – Енергетика

4 185

7 675

7 675

Механизъм за свързване на Европа – Цифрови технологии

1 001

2 662

2 662

Програма „Цифрова Европа“

172

8 192

8 192

Други

9 097

177

177

Децентрализирани агенции

1 069

1 220

1 281

3.  Единен пазар

5 100

5 672

8 423

Програма за единния пазар (вкл. COSME)

3 547

3 630

5 823

Програма на ЕС за борба с измамите

156

161

322

Сътрудничество в областта на данъчното облагане (FISCALIS)

226

239

300

Сътрудничество в областта на митниците (CUSTOMS)

536

843

843

Устойчив туризъм

 

 

300

Други

61

87

87

Децентрализирани агенции

575

714

748

4.  Космическо пространство

11 502

14 404

15 225

Европейска космическа програма

11 308

14 196

15 017

Децентрализирани агенции

194

208

208

Марж

-1 913

10 824

13 026

II.  Сближаване и ценности

387 250

391 974

457 540

5.  Регионално развитие и сближаване

272 647

242 209

272 647

ЕФРР + Кохезионен фонд

включително:

272 411

241 996

272 411

Европейски фонд за регионално развитие

196 564

200 622

 

Кохезионен фонд

75 848

41 374

 

От които вноска за Механизма за свързване на Европа – Транспорт

11 487

10 000

 

Подкрепа за турската кипърска общност

236

213

236

6.  Икономически и паричен съюз

273

22 281

22 281

Програма за подкрепа на реформите

185

22 181

22 181

Защита на еврото срещу фалшифициране

7

7

7

Други

81

93

93

7.  Инвестиране в хората, социалното сближаване и ценностите

115 729

123 466

157 612

Европейски социален фонд + (включително 5,9 милиарда евро за гаранция за децата)

96 216

89 688

106 781

От които здраве, заетост и социални иновации

1 075

1 042

1 095

„Еразъм+“

13 699

26 368

41 097

Европейски корпус за солидарност

373

1 113

1 113

„Творческа Европа“

1 403

1 642

2 806

Правосъдие

316

271

316

„Права и ценности“, включително най-малко 500 милиона евро за направление „Ценности на Съюза“

594

570

1 627

Други

1 158

1 185

1 185

Децентрализирани агенции

1 971

2 629

2 687

Марж

-1 399

4 018

4 999

III.  Природни ресурси и околна среда

399 608

336 623

404 718

8.  Селско стопанство и морска политика

390 155

330 724

391 198

ЕФГЗ + ЕЗФРСР

включително:

382 855

324 284

383 255

Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ)

286 143

254 247

 

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)

96 712

70 037

 

Европейски фонд за морско дело и рибарство

6 243

5 448

6 867

Други

962

878

962

Децентрализирани агенции

95

113

113

9.  Околна среда и действия по климата

3 492

5 085

11 520

Програма за околната среда и действията по климата (LIFE)

3 221

4 828

6 442

Фонд за справедлив енергиен преход

 

 

4 800

Децентрализирани агенции

272

257

278

Марж

5 960

814

1 999

IV.  Миграция и управление на границите

10 051

30 829

32 194

10.  Миграция

7 180

9 972

10 314

Фонд „Убежище и миграция“

6 745

9 205

9 205

Децентрализирани агенции*

435

768

1 109

11.  Управление на границите

5 492

18 824

19 848

Фонд за интегрирано управление на границите

2 773

8 237

8 237

Децентрализирани агенции*

2 720

10 587

11 611

Марж

-2 621

2 033

2 033

V.  Сигурност и отбрана

1 964

24 323

24 639

12.  Сигурност

3 455

4 255

4 571

Фонд „Вътрешна сигурност“

1 200

2 210

2 210

Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения

включително:

1 359

1 045

1 359

Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения (Литва)

459

490

692

Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения (вкл. за България и Словакия)

900

555

667

Децентрализирани агенции

896

1 001

1 002

13.  Отбрана

575

17 220

17 220

Европейски фонд за отбрана

575

11 453

11 453

Военна мобилност

0

5 767

5 767

14.  Реакция при кризи

1 222

1 242

1 242

Механизъм за гражданска защита на Съюза (rescEU)

560

1 242

1 242

Други

662

p.m.  

p.m.

Марж

-3 289

1 606

1 606

VI.  Съседните региони и светът

96 295

108 929

113 386

15.  Външна дейност

85 313

93 150

96 809

Инструмент(и) в подкрепа на политиките за съседство и развитие, включително приемника на ЕФР и инвестиционен план за Африка

71 767

79 216

82 716

Хуманитарна помощ

8 729

9 760

9 760

Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

2 101

2 649

2 649

Отвъдморски страни и територии (включително Гренландия)

594

444

594

Други

801

949

949

Децентрализирани агенции

144

132

141

16.  Предприсъединителна помощ

13 010

12 865

13 010

Предприсъединителна помощ

13 010

12 865

13 010

Марж

-2 027

2 913

3 567

VII.  Европейска публична администрация

70 791

75 602

75 602

Европейски училища и пенсии

14 047

17 055

17 055

Административни разходи на институциите

56 744

58 547

58 547

ОБЩО

1 082 320

1 134 583

1 324 089

В % от БНД (ЕС-27)

1.16  %

1.11  %

1.30  %

* Сумата на ЕП за децентрализираните агенции в групи 10 и 11 включва финансовото отражение на предложенията на Комисията от 12 септември 2018 г. относно EASO и европейската гранична и брегова охрана.

Приложение IV – МФР за периода 2021 – 2027 г.: разбивка по програми (по текущи цени)

(млн.  евро – по текущи цени)

 

МФР ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 Г. (ЕС-27 + ЕФР)

Предложение на Комисията 2021 – 2027 г.

Позиция на Парламента

2021 – 2027 г.

I.  Единен пазар, иновации и цифрова икономика

114 538

187 370

243 395

1.  Научни изследвания и иновации

68 675

102 573

143 721

Програма „Хоризонт Европа“

63 679

94 100

135 248

Програма за научни изследвания и обучение на Евратом

2 085

2 400

2 400

Международен експериментален термоядрен реактор (ITER)

2 910

6 070

6 070

Други

1

3

3

2.  Европейски стратегически инвестиции

31 439

49 973

58 340

Фонд InvestEU

3 909

14 725

15 852

Механизъм за свързване на Европа (обща вноска H1)

включително:

17 435

24 480

31 651

Механизъм за свързване на Европа – Транспорт

12 281

12 830

20 001

Механизъм за свързване на Европа – Енергетика

4 163

8 650

8 650

Механизъм за свързване на Европа – Цифрови технологии

991

3 000

3 000

Програма „Цифрова Европа“

169

9 194

9 194

Други

8 872

200

200

Децентрализирани агенции

1 053

1 374

1 444

3.  Единен пазар

5 017

6 391

9 494

Програма за единния пазар (вкл. COSME)

3 485

4 089

6 563

Програма на ЕС за борба с измамите

153

181

363

Сътрудничество в областта на данъчното облагане (FISCALIS)

222

270

339

Сътрудничество в областта на митниците (CUSTOMS)

526

950

950

Устойчив туризъм

 

 

338

Други

59

98

98

Децентрализирани агенции

572

804

843

4.  Космическо пространство

11 274

16 235

17 160

Европейска космическа програма

11 084

16 000

16 925

Децентрализирани агенции

190

235

235

Марж

-1 866

12 198

14 680

II.  Сближаване и ценности

380 738

442 412

516 517

5.  Регионално развитие и сближаване

268 218

273 240

307 578

ЕФРР + Кохезионен фонд

включително:

267 987

273 000

307 312

Европейски фонд за регионално развитие

193 398

226 308

 

Кохезионен фонд

74 589

46 692

 

От които вноска за Механизма за свързване на Европа – Транспорт

11 306

11 285

 

Подкрепа за турската кипърска общност

231

240

266

6.  Икономически и паричен съюз

275

25 113

25 113

Програма за подкрепа на реформите

188

25 000

25 000

Защита на еврото срещу фалшифициране

7

8

8

Други

79

105

105

7.  Инвестиране в хората, социалното сближаване и ценностите

113 636

139 530

178 192

Европейски социален фонд + (включително 5,9 милиарда евро по цени от 2018 г. за гаранция за децата)

94 382

101 174

120 457

От които здраве, заетост и социални иновации

1 055

1 174

1 234

„Еразъм+“

13 536

30 000

46 758

Европейски корпус за солидарност

378

1 260

1 260

„Творческа Европа“

1 381

1 850

3 162

Правосъдие

 

305

356

„Права и ценности“, включително най-малко 500 милиона евро по цени от 2018 г. за направление „Ценности на Съюза“

 

642

1 834

Други

1 131

1 334

1 334

Децентрализирани агенции

1 936

2 965

3 030

Марж

-1 391

4 528

5 634

III.  Природни ресурси и околна среда

391 849

378 920

456 146

8.  Селско стопанство и морска политика

382 608

372 264

440 898

ЕФГЗ + ЕЗФРСР

включително:

375 429

365 006

431 946

Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ)

280 351

286 195

 

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)

95 078

78 811

 

Европейски фонд за морско дело и рибарство

6 139

6 140

7 739

Други

946

990

1 085

Децентрализирани агенции

94

128

128

9.  Околна среда и действия по климата

3 437

5 739

12 995

Програма за околната среда и действията по климата (LIFE)

3 170

5 450

7 272

Фонд за справедлив енергиен преход

 

 

5 410

Децентрализирани агенции

267

289

313

Марж

5 804

918

2 254

IV.  Миграция и управление на границите

9 929

34 902

36 448

10.  Миграция

7 085

11 280

11 665

Фонд „Убежище и миграция“

6 650

10 415

10 415

Децентрализирани агенции*

435

865

1 250

11.  Управление на границите

5 439

21 331

22 493

Фонд за интегрирано управление на границите

2 734

9 318

9 318

Децентрализирани агенции*

2 704

12 013

13 175

Марж

-2 595

2 291

2 291

V.  Сигурност и отбрана

1 941

27 515

27 872

12.  Сигурност

3 394

4 806

5 162

Фонд „Вътрешна сигурност“

1 179

2 500

2 500

Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения

включително:

1 334

1 178

1 533

Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения (Литва)

451

552

780

Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения (вкл. за България и Словакия)

883

626

753

Децентрализирани агенции

882

1 128

1 129

13.  Отбрана

590

19 500

19 500

Европейски фонд за отбрана

590

13 000

13 000

Военна мобилност

0

6 500

6 500

14.  Реакция при кризи

1 209

1 400

1 400

Механизъм за гражданска защита на Съюза (rescEU)

561

1 400

1 400

Други

648

p.m.

p.m

Марж

-3 253

1 809

1 809

VI.  Съседните региони и светът

93 381

123 002

128 036

15.  Външна дейност

82 569

105 219

109 352

Инструмент(и) в подкрепа на политиките за съседство и развитие, включително приемника на ЕФР и инвестиционен план за Африка

70 428

89 500

93 454

Хуманитарна помощ

8 561

11 000

11 000

Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

2 066

3 000

3 000

Отвъдморски страни и територии (включително Гренландия)

582

500

669

Други

790

1 070

1 070

Децентрализирани агенции

141

149

159

16.  Предприсъединителна помощ

12 799

14 500

14 663

Предприсъединителна помощ

12 799

14 500

14 663

Марж

-1 987

3 283

4 020

VII.  Европейска публична администрация

69 584

85 287

85 287

Европейски училища и пенсии

13 823

19 259

19 259

Административни разходи на институциите

55 761

66 028

66 028

ОБЩО

1 061 960

1 279 408

1 493 701

В % от БНД (ЕС-27)

1.16  %

1.11  %

1.30  %

* Сумата на ЕП за децентрализираните агенции в групи 10 и 11 включва финансовото отражение на предложенията на Комисията от 12 септември 2018 г. относно EASO и европейската гранична и брегова охрана.

(1) Приети текстове, P8_TA(2018)0075 и P8_TA(2018)0076.
(2) Приети текстове, P8_TA(2018)0226.
(3) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 249.
(4) OВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 1.
(5) ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 24.


Правила за държавните помощи: нови категории държавна помощ *
PDF 518kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2018 г. относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 2015/1588 на Съвета от 13 юли 2015 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ (COM(2018)0398 – C8-0316/2018 – 2018/0222(NLE))
P8_TA-PROV(2018)0450A8-0315/2018

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2018)0398),

—  като взе предвид член 109 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0316/2018),

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0315/2018),

1.  одобрява предложението на Комисията;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.


Износ на оръжие: прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС
PDF 678kWORD 68k
Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2018 г. относно износа на оръжия: прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС (2018/2157(INI))
P8_TA-PROV(2018)0451A8-0335/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид принципите, залегнали в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално насърчаването на демокрацията и правовата държава и опазването на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност,

—  като взе предвид Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване(1) („Обща позиция“),

—  като взе предвид деветнадесетия годишен доклад(2), изготвен съгласно член 8, параграф 2 от Общата позиция,

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2018/101 на Съвета от 22 януари 2018 година за насърчаване на ефективния контрол върху износа на оръжие(3) и Решение (ОВППС) 2017/915 на Съвета от 29 май 2017 година относно информационни дейности на Съюза в подкрепа на прилагането на Договора за търговията с оръжие(4),

—  като взе предвид актуализирания Общ списък на оръжията на Европейския съюз, приет от Съвета на 26 февруари 2018 г.(5),

—  като взе предвид Справочника на потребителя към Общата позиция, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване,

—  като взе предвид Васенаарската договореност от 12 май 1996 г. относно контрола върху износа на конвенционални оръжия, изделия и технологии с двойна употреба, наред с осъвременените през декември 2017 г. списъци на тези изделия и технологии и боеприпаси(6),

—  като взе предвид Стратегическата рамка и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 25 юни 2012 г., и в частност точка 11, буква д) от плана за действие, както и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (2015—2019 г.) от 20 юли 2015 г., и по-специално цел 21, буква г) от него,

—  като взе предвид Договора за търговията с оръжие (ДТО), приет от Общото събрание на ООН на 2 април 2013 г.(7), който влезе в сила на 24 декември 2014 г.,

—  като взе предвид Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността(8),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 година за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба(9), изменен с Регламент (ЕС) № 599/2014 от 16 април 2014 година, и списъка на изделия и технологии с двойна употреба в приложение I към него („Регламент за изделията с двойна употреба“),

—  като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие, и по-специално цел 16 за насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие,

—  като взе предвид Програмата на ООН за разоръжаване, озаглавена „Да обезопасим нашето общо бъдеще“,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/2134 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2016 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание(10),

—  като взе предвид доклада на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН до Съвета по правата на човека относно въздействието на трансфера на оръжия върху упражняването на правата на човека(11),

—  като взе предвид своите предишни резолюции по въпроса, и по-специално тези от 13 септември 2017 г.(12) и от 17 декември 2015 г.(13) относно прилагането на Общата позиция,

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната с цел подкрепа на конкурентоспособността и иновационния капацитет на отбранителната промишленост на ЕС (EDIDP)(COM(2017)0294) и предложението за регламент за създаване на Европейския фонд за отбрана (COM(2018)0476),

—  като взе предвид своите резолюции относно хуманитарното положение в Йемен от 25 февруари 2016 г.(14), 15 юни 2017 г.(15) и 30 ноември 2017 г.(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати(17),

—  като взе предвид доклада на Съвета на ООН по правата на човека от 17 август 2018 г. относно положението във връзка с правата на човека в Йемен, включително нарушенията и злоупотребите от септември 2014 г. насам (A/HRC/39/43),

—  като взе предвид член 52 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0335/2018),

A.  като има предвид, че неотменимото право на индивидуална или колективна самоотбрана е записано в член 51 от Устава на ООН;

Б.  като има предвид, че износът и трансферът на оръжия имат безспорно въздействие върху правата на човека и сигурността на човека, върху социално-икономическото развитие и върху демокрацията; като има предвид, че износът на оръжия допринася също и за обстоятелства, които принуждават хората да бягат от своите държави; като има предвид, че това са сериозни основания за създаване на строга, прозрачна, ефективна и всеобщо приета и определена система за контрол на оръжията;

В.  като има предвид, че Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета е правно обвързваща рамка, определяща осем критерия; като има предвид, че когато те не са изпълнени, издаването на разрешение за износ следва да бъде отказано (критерии 1—4) или поне това да бъде сериозно обмислено (критерии 5—8); като има предвид, че решението за трансфер или отказ на трансфер на каквито и да е военни технологии или оборудване остава да бъде по преценка на всяка държава членка съгласно член 4, параграф 2 от Общата позиция;

Г.  като има предвид, че последните данни(18) сочат, че износът на оръжия от ЕС-28 е възлизал на над 27% от общия износ в световен мащаб през периода 2013—2017 г., което превръща ЕС-28 колективно във втория по големина доставчик на оръжия в света след САЩ (34%) и преди Русия (22%); като има предвид, че през 2015 и 2016 г. са отчетени най-високите цифри за стойността на предоставените разрешения за износ на оръжия от началото на събирането на данни на ЕС, на обща стойност 195,95 милиарда евро през 2015 г., а според последния доклад на работна група „Износ на конвенционално оръжие“ (COARM) — през 2016 г. на стойност 191,45 милиарда евро(19); като има предвид, че за съжаление данните за 2015 и 2016 г. са подвеждащи и неточни, тъй като обемът на разрешенията отчасти е по-скоро израз на намерение, отколкото точна цифра за реалния износ, който може да се очаква да бъде реализиран в близко бъдеще;

Д.  като има предвид, че годишните доклади на COARM досега са единственият инструмент, чиято цел е да обхване изпълнението на Общата позиция; като има предвид, че те допринесоха за по-голяма прозрачност в износа на оръжия на държавите членки и че обемът на насоките и разясненията в справочника на потребителя се е увеличил значително; като има предвид, че поради Общата позиция се е повишил обемът на данните за предоставянето на разрешения за износ на оръжия;

Е.  като има предвид, че свързаната със световната и регионалната сигурност обстановка претърпя значителни промени, особено по отношение на южните и източните съседи на Съюза, и това подчертава спешната необходимост от подобряване на методиките за изготвяне на информация за целите на оценките на риска във връзка с разрешенията за износ, както и от повишаване на сигурността на тези методики;

Ж.  като има предвид, че съобразно член 3 от Общата позиция осемте критерия определят само минимални стандарти и не засягат евентуални по-ограничителни мерки за контрол върху оръжията от страна на държавите членки; като има предвид, че процесът на вземане на решения за одобряването или отказа на разрешение за износ на оръжия е от компетентността единствено на държавите членки;

З.  като има предвид, че не всички държави членки предоставят пълни данни на работната група COARM; като има предвид, че поради различните условия за събиране на данни и процедури за представяне на отделните държави членки и тяхното различно тълкуване на осемте критерия наборите от данни са непълни и се различават, а практиките на износ на оръжия варират значително; припомня, че при обмен на информация трябва да се спазват националните законодателства и административните процедури на всяка държава;

И.  като има предвид, че понастоящем няма механизъм за стандартизирано, независимо проверяване и докладване на спазването на осемте критерия от Общата позиция;

Й.  като има предвид, че през последните години бяха приети мерки относно трафика на малки оръжия и леко въоръжение заедно с актуализиран списък на изделията и технологиите с двойна употреба съгласно Васенаарската договореност; като има предвид, че макар въпроси като контрола върху брокерската дейност с оръжия, лицензираното производство извън ЕС и контрола на крайния потребител да са включени в дневния ред и до известна степен в самата Обща позиция, много изделия, по-специално в областта на изделията с двойна употреба, кибертехнологиите и наблюдението, все още не са обхванати от системата за контрол;

К.  като има предвид, че в деветнадесетия годишен доклад се посочва, че 40,5% от разрешенията за износ на оръжия са предоставени на държави от региона на Близкия изток и Северна Африка, на стойност 77,5 милиарда евро, а на Саудитска Арабия, Египет и Обединените арабски емирства (ОАЕ) се пада по-голямата част от този износ на стойност 57,9 милиарда евро;

Л.  като има предвид, че в някои случаи оръжията, изнасяни за определени държави, например за Саудитска Арабия, ОАЕ и членовете на водената от Саудитска Арабия коалиция, са били използвани в конфликти като този в Йемен; като има предвид, че такъв износ е в явно нарушение на Общата позиция;

М.  като има предвид, че в резолюцията на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно хуманитарното положение в Йемен се призовава върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията (ВП/ЗП) да започне инициатива за налагане на оръжейно ембарго от ЕС по отношение на Саудитска Арабия;

Н.  като има предвид, че оръжията, за които е издадено разрешение за трансфер от държави — членки на ЕС и които впоследствие са използвани в настоящия конфликт в Йемен, са оказали катастрофално въздействие върху устойчивото развитие в Йемен;

О.  като има предвид, че секторът на отбраната се превърна във фокус на политиката на ЕС, като в Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз (EUGS) се посочва, че „устойчивата, иновативна и конкурентоспособна европейска отбранителна промишленост е от съществено значение за стратегическата самостоятелност на Европа и за надеждна ОПСО“(20); като има предвид, че износът на оръжие е от съществено значение за укрепването на промишлената и технологичната база на европейската отбрана и че приоритет на отбранителната промишленост е да гарантира отбраната и сигурността на държавите – членки на ЕС, като едновременно с това допринася за прилагането на ОВППС; като има предвид, че основната задача на Европейския фонд за отбрана и неговия предшественик, Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната, която наскоро беше стартирана, е да „подкрепя конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост“(21);

П.  като има предвид, че мерките за прозрачност, като например контролът върху износа на оръжия, допринасят за укрепване на доверието между държавите;

Р.  като има предвид, че член 10 от Общата позиция посочва ясно, че спазването на осемте критерия има предимство пред всякакви икономически, социални, търговски или промишлени интереси на държавите членки;

Засилване на Общата позиция и подобряване на нейното изпълнение

1.  подчертава, че държавите имат законното право да придобиват военни технологии за целите на самоотбраната; отбелязва, че поддържането на отбранителна промишленост служи като част от самоотбраната на държавите членки;

2.  отбелязва, че европейският пазар в областта на отбраната служи като инструмент за гарантиране на сигурността и отбраната на държавите членки и гражданите на Съюза и допринася за прилагането на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), и по-специално на общата политика за сигурност и отбрана (ОПССО); призовава държавите членки да преодолеят настоящата липса на ефективност на разходите за отбрана, дължаща се на дублиране, разпокъсаност и липса на оперативна съвместимост, и да се стремят ЕС да се превърне в гарант на сигурността, което може да се постигне и чрез по-добро контролиране на износа на оръжия;

3.  отчита факта, че ЕС е единственият съюз от държави, разполагащ със законно обвързваща рамка, чрез която се подобрява контролът върху износа на оръжия, включително в региони и държави в криза със съмнителни постижения в областта на правата на човека; приветства в тази връзка факта, че трети държави от Европа и извън Европа са се присъединили към системата за контрол върху износа на оръжия въз основа на Общата позиция; насърчава също останалите държави кандидатки, държавите, които са в процес на получаване на статут на кандидатки, или държавите, които по друг начин желаят да тръгнат по пътя на присъединяването към ЕС, да прилагат разпоредбите на Общата позиция;

4.  подчертава неотложната необходимост от засилване ролята на делегациите на ЕС за подпомагането на държавите членки и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) при техните оценки на риска във връзка с разрешенията за износ и упражняването на контрол върху крайните потребители, контрол след извършване на доставката и проверки на място;

5.  отбелязва, че осемте критерия се прилагат и тълкуват по различен начин в държавите членки; призовава за уеднаквено, последователно и координирано спазване на осемте критерия и пълно прилагане на Общата позиция с всички нейни задължения;

6.  счита, че в методологията за оценките на риска във връзка с разрешенията за износ следва да се възприеме принцип на предпазливост и че държавите членки, освен да преценяват дали конкретни военни технологии биха могли да се използват за вътрешни репресии или други нежелани цели, следва също така да извършват оценка на рисковете въз основа на цялостното положение в държавата на местоназначение, като вземат предвид фактори като състоянието на демокрацията, правовата държава и социално-икономическото развитие;

7.  в съответствие със своите препоръки от 13 септември 2017 г., призовава държавите членки и ЕСВД да използват настоящия процес на преразглеждане, за да укрепят механизмите за обмен на информация чрез предоставяне на качествено и количествено по-добра информация относно оценките на риска във връзка с разрешенията за износ, като:

   a) предоставят повече информация относно разрешенията за износ и самия износ, която да се споделя систематично и своевременно, включително относно крайните потребители, които са считани за проблемни, случаите на пренасочване, сертификатите за краен потребител, които са фалшифицирани или по друг начин са причина за безпокойство, и подозрителните брокери или транспортни дружества, в съответствие с вътрешното законодателство;
   б) поддържат списък на субекти и лица, осъдени за нарушаване на законодателството, свързано с износа на оръжия, както и списък на случаи на констатирано отклоняване и на лица, за които е известно или за които има съмнения, че са замесени в незаконна търговия с оръжие или в дейности, представляващи заплаха за международната и националната сигурност;
   в) споделят най-добрите практики, приети за прилагане на осемте критерия;
   г) превърнат настоящия справочник на потребителя в интерактивен онлайн ресурс;
   д) превърнат до края на 2019 г. годишния доклад на ЕС в отворена и публична онлайн база данни, позволяваща търсене онлайн, като новият формат бъде прилаган за данните за 2017 г.;
   е) насърчават ясни и добре определени, основаващи се на обмена на информация процедури за сътрудничество между правоприлагащите агенции и граничните органи, с цел засилване на сътрудничеството в областта на сигурността и изкореняване на незаконната търговия с оръжие, която представлява риск за сигурността на ЕС и неговите граждани;

8.  призовава държавите членки и ЕСВД да увеличат броя на служителите, работещи по въпроси, свързани с износа, както на национално равнище, така и на равнището на ЕС; насърчава използването на средства от ЕС за изграждане на капацитет сред длъжностни лица по издаването на разрешения и изпълнението в държавите членки;

9.  припомня, че сред причините за установяването на Общата позиция е да се предотврати използването на европейски оръжия срещу въоръжените сили на държавите членки и да се предотвратят нарушения на правата на човека и удължаване на въоръжени конфликти; отново заявява, че Общата позиция определя минимални изисквания, които държавите членки трябва да прилагат в областта контрола върху износа на оръжия, и че тя включва задължение за оценка на дадено заявление за разрешение за износ спрямо всичките осем критерия, посочени в нея;

10.  критикува системното неспазване на осемте критерия от държавите членки и факта, че военните технологии достигат до дестинации и крайни потребители, които не отговарят на критериите, определени в Общата позиция; повтаря призива си за независима оценка на спазването от страна на държавите членки на осемте критерия от Общата позиция; счита, че следва да се насърчава по-голямо сближаване при прилагането на осемте критерия; изразява съжаление за липсата на разпоредби относно санкции за държавите членки, които не са проверили предварително дали са спазени осемте критерия, преди да предоставят разрешения; настоятелно призовава държавите членки да подобрят съгласуваността на прилагането на Общата позиция и им препоръчва да приемат разпоредби за провеждане на независими проверки;

11.  счита, че износът за Саудитска Арабия, ОАЕ и други членове на водената от Саудитска Арабия коалиция в Йемен не отговаря най-малкото на втория критерий поради участието на тези държави в тежки нарушения на хуманитарното право, установени от компетентните органи на ООН; отново повтаря своя призив от 13 септември 2017 г. във връзка с неотложната необходимост от налагане на оръжейно ембарго върху Саудитска Арабия и призовава ЗП/ВП и Съвета да включат в подобно ембарго и всички останали членове на водената от Саудитска Арабия коалиция в Йемен;

12.  счита, че е необходимо да се започне процес, водещ до създаването на механизъм за санкциониране на държавите членки, които не спазват Общата позиция;

13.  отбелязва, че някои държави членки са спрели да предоставят оръжия на Саудитска Арабия и други членове на водената от Саудитска Арабия коалиция в Йемен поради техните действия, докато други продължават да доставят военни технологии; поздравява тези държави членки, като например Германия и Нидерландия, които са променили практиката си по отношение на конфликта в Йемен; изразява дълбоко съжаление обаче относно факта, че други държави членки изглежда не отчитат поведението на държавата на местоназначение и крайната употреба на изнесеното оръжие и амуниции; подчертава, че тези разлики в практиките рискуват да подкопаят целия европейски режим на контрол на оръжията;

14.  изразява тревога от факта, че почти всички заявления за разрешения за износ за конкретни държави като Египет и Саудитска Арабия са били одобрени, въпреки че износът за тези държави нарушава най-малко критерии 1—6 от Общата позиция, като се има предвид също така, че неспазването на критерии 1—4 трябва да доведе до отказ на разрешение; изразява съжаление, че почти всички заявления за разрешения (95%) за износ в Саудитска Арабия са били одобрени, що се отнася до категория ML9(22) (военни кораби, които се използват за военноморската блокада на Йемен) и категории ML10 (въздухоплавателни средства) и ML4 (бомби и др.), които са от първостепенно значение за въздушната кампания, допринасят за влошаването на хуманитарната ситуация, за подкопаването на устойчивото развитие на цялата държава и за продължаващото страдание на населението на Йемен;

15.  заявява, че е потресен от количеството произведени в ЕС оръжия и боеприпаси, които бяха открити в ръцете на Даиш в Сирия и Ирак; отбелязва, че България и Румъния не са приложили ефективно Общата позиция по отношение на повторните трансфери, които са в разрез със сертификатите за краен потребител; призовава всички държави членки да отказват подобни трансфери в бъдеще, по-специално за САЩ и Саудитска Арабия, и призовава ЕСВД и държавите членки, и по-специално България и Румъния, да обяснят в контекста на работна група COARM, а също така публично пред подкомисията на Парламента по сигурност и отбрана (SEDE) какви стъпки са предприети по този въпрос; призовава ЕСВД да разгледа многото случаи, разкрити в неотдавнашния доклад на Организацията за изследване на оръжия в райони на конфликт, и да проучи по-ефективни методи за оценка на риска от отклоняване в рамките на работната група COARM и други съответни форуми, включително, в контекста на процеса на преразглеждане, да създаде задължение за държавите членки да отказват разрешения за износ, ако съществува ясен риск предназначените за износ военни технологии или оборудване да бъдат отклонени; решава да започне проучване по този въпрос;

16.  изразява загриженост, че доставката на оръжейни системи във време на война и в ситуации на значително политическо напрежение може да засегне непропорционално цивилното население; подчертава, че конфликтите следва да се разрешават предимно по дипломатически път; поради това призовава държавите членки да предприемат стъпки към истинска обща външна политика и политика на сигурност;

17.  признава, че по-доброто прилагане на осмия критерий би допринесло в решителна степен за постигане на целите за съгласуваност на политиките на ЕС за развитие и на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално на ЦУР 16.4; призовава държавите членки и ЕСВД да използват текущия процес на преразглеждане на Общата позиция за тази цел; препоръчва да се актуализира справочникът на потребителя в това отношение, с фокус не само върху въздействието върху развитието от закупуването на оръжия в държавата получател, но и върху потенциалната вреда за развитието, свързана с използването на оръжия, включително в държави, различни от получателя;

18.  предлага да се проучат възможности ЕС да подкрепя държавите членки при спазването на осемте критерия на Общата позиция, по-специално като предоставя информация във фазата на оценка на риска, проверките относно крайните ползватели, предварителните проверки на пратките, а така също и редовно актуализиран списък на третите държави, които спазват критериите на Общата позиция;

19.  отбелязва, че Съветът извършва повторна оценка на прилагането на Общата позиция и на изпълнението на нейните цели през 2018 г.; призовава Общата позиция да бъде преразгледана, за да се определи как тя се прилага на национално равнище, включително оценка на различните начини, по които тя се прилага в законовите и подзаконовите уредби на държавите членки, методите, използвани за оценка на заявленията за разрешения, и участващите държавни агенции и министерства; във връзка с това подчертава, че проектите, финансирани по линия на новостартираната EDIDP и бъдещия Фонд за отбрана, трябва да са контролирани на национално равнище и на равнище ЕС от механизми/режими за докладване и да подлежат на пълен парламентарен контрол; счита, че и предложеният Механизъм за подкрепа на мира трябва да бъде предмет на парламентарен контрол;

20.  призовава държавите членки да преодолеят настоящата липса на ефективност на разходите за отбрана, дължаща се на дублиране, разпокъсаност и липса на оперативна съвместимост, и да се стремят ЕС да се превърне в гарант на сигурността, което може да се постигне и чрез по-добро контролиране на износа на оръжия;

21.  счита, че свързаните с продукти действия във връзка с малки оръжия и леко въоръжение, когато се разработват главно с цел износ, следва да бъдат изключени от възможността за финансиране от страна на Съюза в контекста на предстоящия регламент за създаване на Европейски фонд за отбрана (EDF) (COM(2018)0476);

22.  счита, че в контекста на Брексит би било важно Обединеното кралство да поеме ангажимент да остане обвързано с Общата позиция и да прилага оперативните ѝ разпоредби, както правят други европейски трети държави;

23.  подчертава, че амбицията за увеличаване на конкурентоспособността на европейския сектор на отбраната не трябва да подкопава прилагането на осемте критерия на Общата позиция, тъй като те имат предимство пред всякакви икономически, търговски, социални или промишлени интереси на държавите членки;

24.  счита, че прилагането на Директива 2009/43/ЕО за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността, следва да бъде в съответствие с Общата позиция, включително по отношение на резервни части и компоненти; отбелязва, че приложното поле на Общата позиция не е ограничително и че съответно осемте критерия се прилагат и по отношение на трансфери в рамките на ЕС;

25.  отново изтъква отрицателното въздействие, което недостатъчно контролираният износ на технологии за кибернаблюдение, осъществяван от дружества от ЕС, може да окаже върху сигурността на цифровата инфраструктура на ЕС и върху зачитането на правата на човека; в тази връзка подчертава значението на бързото, ефективно и всеобхватно актуализиране на Регламента на ЕС за изделията и технологиите с двойна употреба, припомня позицията на Парламента по предложението на Комисията, подкрепена от огромно мнозинство през януари 2018 г., и предлага Съветът да излезе с амбициозна позиция, за да се даде възможност на съзаконодателите да постигнат споразумение преди края на настоящия законодателен мандат; призовава държавите членки, що се отнася до контрола на износа и прилагането на осемте критерия, да обърнат повече внимание на изделията, които могат да имат както цивилна, така и военна употреба, като например техниката за наблюдение, а така също и на компонентите, които могат да се използват за кибервойна или за нарушения на правата на човека; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да инвестират достатъчно средства в технологии и човешки ресурси, за да обучат отделни лица по специални програми за киберсигурност; призовава държавите членки да насърчават в международен мащаб добавянето на съответните изделия в контролните списъци (по-специално по Васенаарската договореност);

26.  насърчава държавите членки да извършват по-подробна проверка на лицензираното производство от трети държави и да гарантират по-добри предпазни мерки срещу нежелана употреба; настоява за стриктно прилагане на Общата позиция по отношение на лицензираното производство в трети държави; призовава за ограничаване на договореностите за лицензирано производство до държави, които са страни по ДТО или са го подписали, и тези трети държави да бъдат задължени да извършват износ единствено на оборудване, произведено по лиценз и изрично разрешено от първоначалната държава членка износител;

27.  подчертава необходимостта от разработване на подход за справяне със ситуации, при които държавите членки тълкуват по различен начин осемте критерия от Общата позиция за износа на продукти, които по същество са подобни, за сходни дестинации и крайни потребители, с цел запазване на еднакви условия на конкуренция и доверието в ЕС в чужбина;

28.  изисква от държавите членки и от ЕСВД да разработят конкретна стратегия за официална защита на лица, които сигнализират във връзка с практики, извършени от организации и компании в отбранителната промишленост, които са в противоречие с критериите и принципите на Общата позиция;

29.  освен това призовава за разширяване и прилагане на осемте критерия също и по отношение на прехвърлянето на военни и полицейски служители, както и на служители по сигурността, по отношение на свързани с износа на оръжие услуги, ноу-хау и обучение, технологии за сигурност, както и по отношение на частни военни служби и служби за сигурност;

30.  призовава държавите членки и ЕСВД да си сътрудничат тясно, за да предотвратяват рисковете, произтичащи от пренасочването и съхранението на оръжие, като например незаконния трафик и контрабандата на оръжие; подчертава риска от обратно връщане в ЕС (посредством контрабандата и трафика на оръжие) на оръжия, изнесени в трети държави;

31.  призовава държавите членки и ЕСВД да добавят нов критерий към Общата позиция с цел да се гарантира, че при предоставянето на разрешения се взема надлежно под внимание рискът от корупция във връзка със съответния износ;

Годишен доклад на работната група на Съвета COARM

32.  отчита усилията на работната група на Съвета COARM по отношение на сътрудничеството, координацията и сближаването (като посочва особено Справочника на потребителя към Общата позиция) и укрепването и прилагането на Общата позиция, по-специално във връзка с кампании за повишаване на осведомеността и процеси на сближаване или хармонизиране в рамките на ЕС и с трети държави;

33.  изразява съжаление за много късното публикуване на осемнадесетия годишен доклад за 2015 г. през март 2017 г. и на деветнадесетия годишен доклад за 2016 г. през февруари 2018 г.; призовава за гарантиране на по-стандартизирана и навременна процедура за докладване и представяне на информацията, чрез поставяне на точно определен срок за изпращане на данни, който е не по-късно от месец януари на годината, следваща годината, в която се е състоял износът, и чрез определяне на фиксирана дата на публикуване, която е не по-късно от месец март на годината, следваща годината на износа;

34.  припомня, че съгласно член 8, параграф 2 от Общата позиция всички държави членки са задължени да докладват за своя износ на оръжия, и настоятелно призовава всички държави членки да изпълняват изцяло своите задължения, както е предвидено в Общата позиция; подчертава, че висококачествените, дезагрегирани данни за действителните доставки са от съществено значение за разбиране на начина, по който се прилагат осемте критерия;

35.  критикува факта, че редица държави членки не са представили пълна информация за деветнадесетия годишен доклад въз основа на подробни данни за отделните държави; изразява загриженост, че в резултат на това в годишния доклад на COARM липсва важна информация и че следователно той не е актуален и не може да представи пълна картина на износа на държавите членки; счита, че следва да се създаде стандартизирана система за проверка и докладване с цел предоставяне на по-подробна и изчерпателна информация; отново отправя своето искане всички държави членки, които не са представили пълни данни, да предоставят допълнителна информация за предишния си износ с оглед на следващия годишен доклад;

36.  отбелязва, че според деветнадесетия годишен доклад има разлика в критериите, на които се позовават отказите, като критерий 1 се посочва 82 пъти, критерий 2 — 119 пъти, критерий 3 — 103 пъти, критерий 4 — 85 пъти, критерий 5 — 8 пъти, критерий 6 — 12 пъти, критерий 7 — 139 пъти и критерий 8 веднъж; отбелязва със загриженост, че броят на отказаните разрешения е намалял в абсолютно и в относително изражение (през 2016 г. са били отказани само 0,76% от заявленията за разрешения в сравнение с почти 1% през 2015 г.); отбелязва с разочарование продължаващата липса в доклада на данни относно резултата от консултациите, свързани с уведомленията за отказ, и призовава държавите членки да включват такива данни в бъдещите годишни доклади;

37.  предлага от държавите членки да се събере допълнителна информация, която да бъде публикувана на национално равнище и в годишния доклад на COARM; предлага също така да се представи общ преглед на тенденцията в сравнение с предходни години, заедно с обобщени данни, които да бъдат добавени към годишния доклад на COARM;

Парламентът и гражданското общество

38.  отбелязва, че не всички национални парламенти от ЕС контролират решенията на държавата да издава разрешения; посочва Правилника за дейността на Европейския парламент, който предвижда възможност за редовни отговори на годишните доклади на ЕС за износа на оръжия, и призовава в това отношение за подобряване на настоящата ситуация и за гарантиране, че Парламентът ще отговори на годишния доклад на работната група COARM със свой собствен годишен доклад, който следва да бъде извън квотата; призовава националните парламенти да обменят всякакви съществуващи най-добри практики в областта на докладването и надзора на износа на оръжия;

39.  подчертава важната роля на националните парламенти, Европейския парламент, гражданското общество, органите за контрол на износа на оръжия и браншовите организации както за подкрепата и насърчаването на договорените стандарти, залегнали в Общата позиция, на национално и европейско равнище, така и за установяването на прозрачна, подлежаща на отчетност система за контрол; поради това призовава за прозрачен и стабилен механизъм за контрол, който укрепва ролята на парламентите и на гражданското общество; насърчава националните парламенти, гражданското общество и академичната общност да упражняват независим контрол върху търговията с оръжие и призовава държавите членки и ЕСВД да подкрепят такива дейности, включително и с финансови средства;

40.  подчертава значението и легитимността на парламентарния надзор по отношение на данните, свързани с контрола върху износа на оръжия, и начина, по който се извършва този контрол; в тази връзка призовава за нужните мерки, подкрепа и информация, за да се гарантира, че функцията за публичен надзор може да бъде изцяло осъществена;

41.  предлага износът на продукти, финансирани по линия на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната и/или Европейския фонд за отбрана, да бъде включван отделно в данните, подавани на работна група COARM, за да се гарантира строго наблюдение на тези продукти, които са финансирани от европейския бюджет; призовава Съветът и Парламентът да договорят подробен режим на тълкуване и прилагане, включително надзорен орган, орган за налагане на санкции и комисия по етика, за да се гарантира, че критериите от Общата позиция се прилагат най-малко към продуктите, финансирани по линия на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната и/или Европейския фонд за отбрана, за да се осигурят равнопоставени рамки за износ за участващите държави; счита, че общото тълкуване и прилагане следва в перспектива да е приложимо към целия износ на оръжия от държавите членки;

Международен контрол върху оръжията и разоръжаване

42.  посочва амбициите на ЕС да стане фактор от световно значение за мира; счита, че ЕС следва да поеме своята нараснала отговорност за мира и сигурността в Европа и по света посредством допълнително подобрени механизми за контрол на износа и инициативи за разоръжаване и че като отговорен световен участник той следва да води, а именно ЕС следва да играе активна роля и държавите членки да полагат всички усилия за постигане на обща позиция в областите на неразпространението на оръжия, разоръжаването в световен мащаб и контрола на трансфера на оръжия, а така също и в насърчаването на научни изследвания и разработване на технологии и процеси за преобразуване на структури от военна за гражданска употреба, и чрез мерки като предоставяне на стимули за износ за съответните изделия;

43.  припомня, че всички държави членки са подписали Договора за търговията с оръжие (ДТО); призовава за всеобщо прилагане на ДТО и за по-голямо внимание към държавите, които не са го подписали; също така приветства усилията за осведомяване относно ДТО и подкрепя неговото ефективно прилагане;

44.  насърчава държавите членки да подпомагат третите държави при изготвянето, актуализирането и прилагането на системи за контрол на оръжията в съответствие с Общата позиция;

45.  отново изразява позицията си относно смъртоносните автономни оръжейни системи (САОС); призовава за забрана на износа на продукти, които се използват в разработването и производството на такива оръжейни системи;

46.  посочва, че едно ефективно международно споразумение за контрол на износа на оръжия следва да включва всички трансфери, включително трансфери между държави, трансфери между държави и недържавни крайни потребители, лизинга, отпускането на заеми, подаряването или трансфера под формата на помощи или други услуги;

o
o   o

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на НАТО и на генералния секретар на Обединените нации.

(1) OВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99.
(2) ОВ C 56, 14.2.2018 г., стр. 1.
(3) OВ L 17, 23.1.2018 г., стр. 40.
(4) OВ L 139, 30.5.2017 г., стр. 38.
(5) ОВ C 98, 15.3.2018 г., стр. 1.
(6) http://www.wassenaar.org/control-lists/, „Списък на изделия и технологии с двойна употреба и списък на мунициите“ по Васенаарската договореност относно контрола върху износа на конвенционални оръжия, изделия и технологии с двойна употреба.
(7) Договор за търговията с оръжие, ООН, 13-27217.
(8) OВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1.
(9) OВ L 134, 29.5.2009 г., стр. 1.
(10) OВ L 338, 13.12.2016 г., стр. 1.
(11) A/HRC/35/8.
(12) OВ C 337, 20.9.2018 г., стр.63.
(13) ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 178.
(14) OВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 142.
(15) OВ C 331, 18.9.2018 г., стр. 146.
(16) OВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 104.
(17) OВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 110.
(18) Trends in internationаl arms transfers, 2017 (Тенденции в международния трансфер на оръжия за 2017 г.), SIPRI Fact Sheet, март 2018 г.
(19) http://enaat.org/eu-export-browser/licence.de.html
(20) „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, Брюксел, юни 2016 г.
(21) „Начало на дейността на Европейския фонд за отбрана“, COM(2017)0295, 7 юни 2017 г.
(22) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:52016XG0406(01)&from=EN


Предоставяне на по-големи възможности на органите за защита на конкуренцията и гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар ***I
PDF 947kWORD 124k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2018 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на по-големи възможности на органите за защита на конкуренцията на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар (COM(2017)0142 – C8-0119/2017 – 2017/0063(COD))
P8_TA-PROV(2018)0452A8-0057/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0142),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 103 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0119/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 20 юни 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0057/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 ноември 2018 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар

P8_TC1-COD(2017)0063


(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 103 и 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(2),

като имат предвид, че:

(1)  Членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) са свързани с обществения ред и следва да се прилагат ефективно в целия Съюз, за да се гарантира, че конкуренцията на вътрешния пазар не се нарушава. Ефективното прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС е необходимо, за да се осигурят по-справедливи и по-отворени и конкурентни пазари в Съюза, на които предприятията се конкурират повече въз основа на своите качества и без да създават пречки за навлизане на пазара, като им се дава възможност да създават благосъстояние и работни места. То защитава потребителите и предприятията, извършващи дейност на вътрешния пазар, от стопански практики, чрез които се поддържат изкуствено високи цени на стоките и услугите, и им осигурява по-голям избор на иновативни стоки и услуги.

(2)  Прилагането от публичните органи на членове 101 и 102 от ДФЕС се извършва от националните органи по конкуренция (НОК) на държавите членки успоредно с Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета(3). НОК и Комисията заедно образуват мрежа от публични органи, които прилагат правилата на конкуренция на Съюза в тясно сътрудничество ("Европейската мрежа по конкуренция").

(3)  Член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 задължава НОК и националните съдилища да прилагат членове 101 и 102 от ДФЕС по отношение на споразумения, на решения на сдружения на предприятия, на съгласувани практики или на злоупотреба с господстващо положение, които могат да засегнат търговията между държавите членки. На практика повечето НОК прилагат ▌ националното право в областта на конкуренцията успоредно с членове 101 и 102 от ДФЕС. Следователно настоящата директива, чиято цел е да гарантира, че НОК разполагат с гаранциите за независимост, ресурсите и правомощията за правоприлагане и за налагане на санкции необходими за ефективното прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС, неизбежно оказва въздействие върху ▌ националното право в областта на конкуренцията, когато то се прилага успоредно от НОК. В допълнение, прилагането от НОК на националното право в областта на конкуренцията към споразумения, по отношение на решения на сдружения на предприятия, на съгласувани практики, които могат да засегнат търговията между държавите членки, не следва да води до резултат, различен от резултата, постигнат от НОК в съответствие с правото на Съюза съгласно член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003. Поради това в тези случаи на успоредно прилагане на националното право в областта на конкуренцията и правото на Съюза е от съществено значение НОК да имат едни и същи гаранции за независимост, ресурси и правомощия за правоприлагане и налагане на санкции, необходими за да се гарантира, че постигнатите резултати няма да се различават.

(4)  Освен това предоставянето на НОК на правомощия да получават цялата информация, свързана с предприятието, предмет на разследването, включително в цифрова форма, независимо от носителя, на който се съхранява, би засегнало също обхвата на правомощията на НОК, когато по време на ранните етапи на тяхното производство те предприемат съответното действие за разследване въз основа на ▌ националното право в областта на конкуренцията, което се прилага успоредно с членове 101 и 102 от ДФЕС. Предоставянето на НОК на правомощия за проверки на място с различен обхват в зависимост от това дали те в крайна сметка ще прилагат единствено ▌ националното право в областта на конкуренцията или ще прилагат също така и членове 101 и 102 от ДФЕС, би застрашило ефективността на правоприлагането в областта на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Поради това приложното поле на директивата следва да обхваща както прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС самостоятелно, така и успоредното прилагане на националното право в областта на конкуренцията към същия случай. По отношение на защитата на изявления във връзка с искания за освобождаване от санкции и намаляване на техния размер и искания за постигане на споразумение, настоящата директива следва да обхваща и националното право в областта на конкуренцията, прилагано самостоятелно.

(5)  Националното право не позволява на много НОК да разполагат с необходимите гаранции за независимост, ресурси, както и правомощия за правоприлагане и налагане на санкции, за да могат да прилагат ефективно правилата на конкуренция на Съюза. Това подкопава способността им ефективно да прилагат членове 101 и 102 от ДФЕС и ▌ да прилагат националното право в областта на конкуренцията успоредно с членове 101 и 102 от ДФЕС. Така например, съгласно националното право, много НОК не разполагат с ефективни инструменти за откриване на доказателства за нарушения на членове 101 и 102 от ДФЕС, или за налагане на санкции на предприятията, които нарушават закона, или не разполагат с подходящи човешки и финансови ресурси и оперативна независимост за ефективното прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС. Това може да попречи на НОК да предприемат каквито и да било действия или да ограничи техните действия за правоприлагане. Липсата на гаранции за независимост, ресурси и правомощия за правоприлагане и налагане на санкции означава за много НОК, с оглед способността им ефективно да прилагат членове 101 и 102 от ДФЕС, че предприятията, участващи в антиконкурентни практики, могат да получат много различни резултати в производствата в зависимост от държавата членка, в която извършват дейност. Те могат да не са обект на правоприлагане по членове 101 или 102 от ДФЕС или да бъдат единствено обект на неефективно правоприлагане. Например, в някои държави членки предприятията могат да избегнат отговорността за плащането на санкции просто като се преструктурират.

(6)  Нееднаквото прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС, независимо дали се прилагат на самостоятелна основа или успоредно с националното право в областта на конкуренцията, води до пропуснати възможности да се премахнат пречките за навлизане на пазара ида се създадат по-справедливи конкурентни пазари в рамките на ▌ Съюза, където предприятията се конкурират въз основа на своите качества. Най-засегнати са предприятията и потребителите в онези държави членки, в които НОК не разполагат с достатъчно средства, за да бъдат ефективни в правоприлагането. Предприятията не могат да се конкурират въз основа на качествата си, ако са налице безопасни убежища за антиконкурентни практики, например, поради факта, че не могат да бъдат събрани доказателства за антиконкурентни практики или защото предприятията могат да избегнат отговорност за плащане на санкции. Това е фактор, който възпира предприятията да навлязат на тези пазари, да упражняват там правата си на установяване и да предоставят там стоки и услуги. Потребителите, намиращи се в държавите членки с по-слабо правоприлагане, пропускат ползите от ефективното прилагане на правилата в областта на конкуренцията. Така нееднаквото прилагане в Съюза на членове 101 и 102 от ДФЕС, независимо дали се прилагат на самостоятелна основа или успоредно с националното право в областта на конкуренцията, води до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар и подкопава правилното му функциониране.

(7)  Пропуските и ограниченията в инструментите и гаранциите на НОК застрашават системата на паралелни правомощия за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, която е замислена като едно съгласувано цяло, основано на тясно сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция. Тази система зависи от органи, които са в състояние да разчитат един на друг за прилагането на мерки за установяване на факти от името на другата страна, с цел насърчаване на сътрудничеството и взаимното оказване на съдействие между държавите членки. Въпреки това тя не функционира добре, когато все още има НОК, които не разполагат с подходящи инструменти за установяване на факти. В други ключови аспекти НОК не могат да си оказват взаимно съдействие. Например в мнозинството от държавите членки предприятията, осъществяващи трансгранична дейност, са в състояние да избегнат плащането на санкции просто като не поддържат юридическо присъствие в някои от териториите на държавите членки, в които извършват дейност. Това намалява стимулите за спазване на членове 101 и 102 от ДФЕС. Произтичащото от това неефективно правоприлагане води до нарушаване на конкуренцията за спазващите закона предприятия и подкопава доверието на потребителите във вътрешния пазар, по-специално в цифровата среда.

(8)  С цел да се гарантира истинско общо пространство на правоприлагане в областта на конкуренцията в Съюза, което осигурява по-равнопоставени условия за предприятията, осъществяващи дейност на вътрешния пазар, и намалява неравните условия за потребителите, е необходимо да се въведат основополагащи гаранции за независимост, подходящи финансови, човешки, технически и технологични ресурси и минимални правомощия за правоприлагане и за налагане на санкции при прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС и при прилагането на ▌ националното право в областта на конкуренцията успоредно с посочените членове, така че националните административни органи по конкуренция да могат да бъдат напълно ефективни.

(9)  Целесъобразно е настоящата директива да се основава на двойното правно основание на членове 103 и 114 от ДФЕС. Това е необходимо поради факта, че настоящата директива обхваща не само прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС и прилагането на ▌ националното право в областта на конкуренцията успоредно с посочените членове, но също така обхваща и недостатъците и ограниченията на инструментите и гаранциите на НОК, необходими за прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС, защото такива недостатъци и ограничения имат отрицателно въздействие върху конкуренцията и правилното функциониране на вътрешния пазар.

(10)  Въвеждането на основополагащи гаранции, за да се гарантира, че НОК прилагат членове 101 и 102 от ДФЕС еднакво и ефективно, следва да не засяга възможността на държавите членки да поддържат или да въвеждат по-обширни гаранции за независимост и ресурси за националните административни органи по конкуренция и по-подробни правила относно правомощията на НОК за правоприлагане и налагане на санкции. По-специално държавите членки следва да могат да предоставят на НОК допълнителни правомощия извън предвидените в настоящата директива с цел допълнително увеличаване на тяхната ефективност, като например правомощия за налагане на глоби на физически лица или, като изключение, правомощие за извършване на проверки на място със съгласието на проверявания.

(11)  В областта на условията за предоставяне на освобождаване от санкции или намаляване на техния размер за тайни картели обаче са необходими подробни правила. Предприятията ще разкриват тайни картели, в които сa участвали, само ако имат достатъчно правна сигурност, че ще се ползват от освобождаване от санкции. Значителните различия между програмите за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер в държавите членки водят до правна несигурност за потенциалните кандидати за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер. Това може да отслаби стимулите им да подават искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер. Ако държавите членки можеха да въвеждат или прилагат по-ясни и хармонизирани правила за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер в областта, попадаща в обхвата на настоящата директива, това не само би допринесло за постигането на целта да се запазят стимулите за заявителите да разкриват тайни картели, с цел възможно най-ефективно правоприлагане в областта на конкуренцията в Съюза, но също така би гарантирало еднакви условия на конкуренция за предприятията, осъществяващи дейност на вътрешния пазар. Това не следва да пречи на държавите членки да прилагат програми за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, които освен тайните картели обхващат и други нарушения на член 101 ▌ от ДФЕС и на еквивалентни ▌ разпоредби на националното право в областта на конкуренцията, както и да приемат искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер от физически лица, които действат от свое име. Освен това настоящата директива не следва да засяга програми за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, които предвиждат единствено освобождаване от наказателна отговорност в рамките на наказателни производства за целите на прилагането на член 101 от ДФЕС.

(12)  Настоящата директива не следва да се прилага спрямо националните закони, доколкото в тях се предвижда налагането на наказателноправни санкции на физически лица, с изключение на правилата, уреждащи взаимодействието между програмите за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и налагането на наказания на физически лица. Тя не следва да се прилага и спрямо националните закони, предвиждащи налагането на административни наказания на физически лица, които не извършват дейност като независими икономически единици на пазара.

(13)  Съгласно член 35 от Регламент (ЕО) № 1/2003 държавите членки могат да предоставят прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС само на административен орган, както е при по-голяма част от юрисдикциите, или могат да го предоставят както на съдебни, така и на административни органи. В последния случай административният орган е отговорен най-малко за провеждането на разследването, докато на съдебния орган обикновено се предоставя правомощието да взема решения за налагане на санкции и евентуално правомощието за вземане на други решения, като например установяването на нарушение на членове 101 и 102 от ДФЕС.

(14)  Упражняването на правомощията, предоставени с настоящата директива на НОК, включително правомощията за провеждане на разследвания, следва да бъде предмет на подходящи гаранции, които най-малкото отговарят на общите принципи на правото на Съюза и Хартата на основните права на Европейския съюз, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, и по-специално в контекста на производствата, които биха могли да доведат до налагането на санкции. Тези гаранции включват правото на добра администрация и зачитането на правото на защита на предприятията, съществен елемент от което е правото на изслушване. По-специално, преди да вземат решение за установяването на нарушение, НОК следва да информират страните, срещу които се води разследване, за предварителните твърдения за нарушения срещу тях, съгласно член 101 или член 102 от ДФЕС под формата на твърдение за нарушения или подобна мярка, и тези страни следва да имат възможност ефективно да изложат становищата си по тези твърдения преди вземането на такова решение. Страните, които са били уведомени за предварителните твърдения относно твърдени нарушения на член 101 или член 102 от ДФЕС, следва да имат право на достъп до съответната преписка на НОК, за да бъдат в състояние да упражнят ефективно правото си на защита.

Правото на достъп до преписката следва да се извършва при съблюдаване на законните интереси на предприятията за защита на техните търговски тайни и не следва да обхваща поверителната информация и вътрешните документи на НОК и Комисията и кореспонденцията между тях. Освен това, по отношение на решенията на НОК, по специално решенията, с които се установява нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС и с които се налагат мерки за възстановяване на конкуренцията или санкции, адресатите следва да имат право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Такива ▌ решения следва да бъдат мотивирани, така че да позволяват на адресатите на тези решения да установят причините за решението и да упражнят правото си на ефективни правни средства за защита. Освен това, в съответствие с правото на добра администрация държавите членки следва да гарантират, че при прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС НОК провеждат производствата в разумен срок, отчитайки спецификата на всеки случай. При планирането на тези гаранции следва да се постигне баланс между зачитането на основните права на предприятията и задължението да се гарантира, че членове 101 и 102 от ДФЕС се прилагат ефективно.

(15)  Обменът на информация между НОК и използването на тази информация като доказателство при прилагането на член 101 или член 102 от ДФЕС следва да се извършва съгласно член 12 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

(16)  Предоставянето на правомощия на националните административни органи по конкуренция да прилагат членове 101 и 102 от ДФЕС безпристрастно и в общия интерес на ефективното прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията представлява съществен елемент от осигуряването на ефективно и еднакво прилагане на тези правила.

(17)  Оперативната независимост на националните административни органи по конкуренция следва да се засили с цел гарантиране на ефективно и еднакво прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС. За целта следва да се въведе изрична разпоредба в националното право, за да се гарантира, че при прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС националните административни органи по конкуренция са защитени срещу външна намеса или политически натиск, които могат да застрашат независимата им оценка на разглежданите от тях случаи. За тази цел основанията относно освобождаването от длъжност в национален административен орган по конкуренция на лицата, които вземат решения при упражняването на правомощията, посочени в членове 10, 11, 12, 13 и 16 от настоящата директива, следва предварително да се установят в националното право, за да се премахнат всякакви основателни съмнения относно тяхната безпристрастност ▌и неподатливост на външни фактори. Също така в националното право следва предварително да се определят ясни и прозрачни правила и процедури за подбора, наемането или назначаването на тези лица. Освен това, с цел да се обезпечи безпристрастността на националните административни органи по конкуренция, санкциите за нарушения на членове 101 и 102 от ДФЕС, които те налагат, не следва да се използват за прякото финансиране на тези органи.

(18)  За да се гарантира оперативната независимост на националните административни органи по конкуренция, техните ръководители, техният персонал и лицата, които вземат решения, следва да действат добросъвестно и да се въздържат от всякакви действия, които са несъвместими с изпълнението на функциите им. За да не се допусне да бъде застрашена независимата оценка от ръководителите, персонала и лицата, които вземат решения, те следва да се въздържат по време на работата или мандата си и за разумен период след това от всякакви несъвместими действия, независимо дали получават за тях възнаграждение или не.

(19)  Това означава, че по време на работата или мандата си персоналът и лицата, които вземат решения, не следва да имат възможност да работят по производства за прилагането на член 101 или член 102 от ДФЕС, в които те са участвали или които пряко засягат предприятия или сдружения на предприятия, в които са били наети или с които са били свързани по професионална линия, ако това потенциално би поставило под въпрос тяхната безпристрастност по конкретен случай. Също така персоналът и лицата, които вземат решения, както и техните близки роднини не следва да имат интереси в предприятия или организации, спрямо които се водят производства за прилагането на член 101 или 102 от ДФЕС, в които те участват, ако това потенциално би поставило под въпрос тяхната безпристрастност по конкретен случай. При преценката за евентуалното нарушаване на тяхната безпристрастност в конкретен случай следва да се вземат предвид естеството и степента на интереса, както и равнището на участие или ангажираност на съответното лице. Когато е необходимо да се гарантира безпристрастността на разследването и на процеса на вземане на решения, от съответното лице се изисква да си направи отвод от конкретния случай.

(20)  Това също означава, че когато бивши членове на персонала или лица, вземали решения, заемат пост, който е свързан с производства по прилагането на член 101 или 102 от ДФЕС, по които те са работили по време на работата или мандата си, не следва да участват в същия случай от новата си работа в рамките на разумен период след напускането на националния административен орган по конкуренция.

Продължителността на този период може да се определи като се вземе предвид естеството на новата работа на съответните лица, както и степента на участието и отговорността им в същите производства по време на работата или мандата им в националния административен орган по конкуренция.

(21)  Всеки национален административен орган по конкуренция следва да публикува кодекс за поведение, който включва правила относно конфликтите на интереси, без да се засяга прилагането на по-строги национални правила.

(22)  Оперативната независимост на националните административни органи по конкуренция не следва да възпрепятства нито съдебния контрол, нито парламентарния надзор в съответствие с националното право. Изискванията по отношение на отчетността следва също да допринасят за гарантиране на надеждността и легитимността на действията на националните административни органи по конкуренция. Пропорционалните изисквания по отношение на отчетността включват публикуването от националните административни органи по конкуренция на периодични доклади за тяхната дейност до правителствен или парламентарен орган. Националните административни органи по конкуренция могат също така да бъдат обект на контрол или наблюдение на финансовите им разходи, стига това да не засяга тяхната независимост.

(23)  Националните административни органи по конкуренция следва да могат да приоритизират производствата си за прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС, за да използват ефективно ресурсите си и да насочат усилията си към предотвратяването и прекратяването на антиконкурентни практики, които нарушават конкуренцията на вътрешния пазар. За тази цел те следва да могат да отхвърлят жалби на основание, че те не са приоритет, с изключение на жалбите, подадени от публични органи, които споделят с национален административен орган по конкуренция компетентността за прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС и националното право в областта на конкуренцията, когато е приложимо. Това следва да се извършва, без да се засяга правомощието на националните административни органи по конкуренция да отхвърлят жалби на други основания, като например липса на компетентност, или да решат, че няма основания за предприемане на действия от тяхна страна. В случаи на официално внесени жалби, отхвърлянето следва да подлежи на ефективни правни средства за защита в съответствие с националното право. Правомощието на националните административни органи по конкуренция да приоритизират производствата си по правоприлагане не засяга правото на правителството на дадена държава членка да издава общи правила за политиката или приоритетите за националните административни органи по конкуренция, като тези правила или приоритетине са свързани със секторни анализи или с конкретно производство за прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС.

(24)  НОК следва да разполагат с достатъчни ресурси като квалифициран персонал, способен да извършва експертни правни и икономически оценки, финансови средства, технически и технологичен опит и оборудване, включително подходящи инструменти в областта на информационните технологии, за да се гарантира, че те са в състояние ефективно да изпълняват задачите си при прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС. В случай че съгласно националното право задълженията и правомощията на НОК бъдат разширени, държавите членки следва да гарантират, че НОК разполагат с достатъчно ресурси за ефективното изпълнение на тези задачи.

(25)  Независимостта на НОК следва да бъде засилена, като им се даде възможност да решават независимо относно разходването на разпределения им бюджет за целите на извършването на техните задачи, без да се засягат националните бюджетни правила и процедури.

(26)  За да се гарантира, че националните административни органи по конкуренция разполагат с необходимите ресурси за изпълнение на своите функции, могат да бъдат разгледани различни начини за финансиране, като например алтернативни източници, различни от държавния бюджет.

(27)  С цел да се гарантира ефективен мониторинг на изпълнението на настоящата директива, държавите членки следва да гарантират, че а националните административни органи по конкуренция представят на правителствен или парламентарен орган периодични доклади за своите дейности и ресурси. Тези доклади следва да включват информация за назначенията и освобождаването от длъжност на членовете на органа за вземане на решения, размера на ресурсите, които са били предоставени през съответната година, както и всички промени в тази сума в сравнение с предходните години. Тези доклади следва да се оповестяват публично.

(28)  За да могат ефективно да прилагат членове 101 и 102 от ДФЕС, НОК се нуждаят от минимален набор от общи правомощия за разследване и вземане на решения.

(29)  Националните административни органи по конкуренция следва да разполагат с ефективни правомощия за разследване, за да разкриват споразуменията, решенията или съгласуваните практики, забранени с член 101 от ДФЕС, или злоупотребите с господстващо положение, забранени с член 102 от ДФЕС, на всеки стадий от производствата, които провеждат. Националните административни органи по конкуренция следва да могат да прилагат тези правомощия спрямо предприятията и сдруженията на предприятия, срещу които се водят производства за прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС, както и спрямо други участници на пазара, които може да разполагат с информация от значение за тези производства. Предоставянето на такива ефективни правомощия за разследване на всички национални административни органи по конкуренция е следва да гарантира, че те са в състояние ефективно да си съдействат, когато е поискано извършването на проверка на място или предприемането на друга мярка за установяване на факти на тяхна територия от името и за сметката на друг НОК съгласно член 22 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

(30)  Правомощията на националните административни органи по конкуренция за провеждане на разследвания следва да бъдат достатъчни, за да отговорят на предизвикателствата, свързани с правоприлагането в цифровата среда, и следва да дават възможност на НОК да получат цялата информация, свързана с предприятието или сдружението на предприятия, което е предмет на действия по разследване, в цифров вид, включително придобити чрез форенсик средства данни, независимо от носителя, на който информацията се съхранява, като преносими компютри, мобилни телефони, други мобилни устройства или съхраняване в „облак“.

(31)  Националните административни органи по конкуренция следва да могат да извършват всички необходими проверки на място на помещенията на предприятия и сдружения на предприятия, където, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, могат да докажат, че съществуват разумни основания за съмнение за нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС. Настоящата директива не следва да възпрепятства държавите членки да предвидят изискване за предварително разрешение от национален съдебен орган за извършването на такива проверки на място.

(32)  За да бъдат националните административни органи по конкуренция ефективни, правомощието им да извършват проверки на място следва да им даде възможност да получат достъп до информация, която е достъпна за предприятието или сдружението на предприятия или лицето, предмет на проверката на място, и която е свързана с предприятието или сдружението на предприятия, предмет на разследването. По необходимост това следва да включва правомощието да се извършва търсене на документи, файлове или данни на устройства, които не са установени с точност предварително. Без това правомощие би било невъзможно да се получи необходимата за разследването информация, когато предприятията или сдруженията на предприятия предприемат поведение на възпрепятстване или откажат да сътрудничат. Правомощието да се проучват документи или записи следва да обхваща всички форми на кореспонденция, включително електронни съобщения, независимо дали видимо са непрочетени или са били заличени.

(33)  За да се сведе до минимум ненужното удължаване на проверките на място, националните административни органи по конкуренция следва да имат правомощието да продължат да извършват търсене и да подбират копия или извлечения от документите и записите, свързани със стопанската дейност на предприятието или сдружението на предприятия, предмет на проверка, в помещенията на органа или на друго определено място. При тези търсения следва да се гарантира постоянното надлежно спазване на правото на защита на предприятието.

(34)  Опитът показва, че документи, свързани със стопанската дейност, може да се съхраняват в домовете на директорите, управителите и други членове на персонала на предприятията или сдруженията на предприятия, по-специално предвид увеличеното използване на по-гъвкави режими на работа. За да се гарантира ефективността на проверките на място, националните административни органи по конкуренция следва да разполагат с правомощието да влизат във всяко помещение, включително и частни домове, ако могат да покажат, че съществува основателно подозрение, че в това помещение се съхраняват документи, свързани със стопанската дейност, които могат да бъдат от значение за доказването на нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС. Условие за упражняването на това правомощие следва да бъде получаването от националния административен орган по конкуренция на предварително разрешение от страна на национален съдебен орган, което в определени национални правни системи може да включва прокурор. Това не следва да пречи на държавите членки в случаи на изключителна спешност да възлагат задачите на национален съдебен орган на национален административен орган по конкуренция, който действа като правораздавателен орган или, по изключение, да предвидят възможност за провеждането на тези проверки на място със съгласието на проверяваните. Провеждането на такива проверки на място, може да бъде поверено от национален административен орган по конкуренция на полицията или на орган по правоприлагане с равностойни правомощия, при условие че проверката на място се извършва в присъствието на представител на националния административен орган по конкуренция. Това не следва да засяга правото на националния административен орган по конкуренция да извърши проверката на място самостоятелно и да получи необходимото съдействие от полицията или равностоен правоприлагащ орган, включително съдействие като обезпечителна мярка, за да се преодолее евентуалната съпротива от страна на проверяваните.

(35)  НОК следва да имат ефективни правомощия да изискват от предприятията или сдруженията на предприятия да им предоставят информацията, необходима за разкриване на нарушенията на членове 101 и 102 от ДФЕС. За целта НОК следва да могат да изискват разкриването на информация, която може да им предостави възможност да разследват предполагаеми нарушения. Това следва да включва правото да изискват информация във всякакъв цифров формат, включително електронна поща и съобщения от система за съобщения в реално време, независимо от това къде се съхранява тя, включително в „облак“ и на сървъри, при положение че е достъпна за предприятието или сдружението на предприятия, към което е отправено искането за информация. Това право не следва да води до задължение за предприятието или за сдружението на предприятия, което е непропорционално по отношение на изискванията на разследването. Например, то не следва да води до прекалени разходи или усилия на предприятието или на сдружението на предприятия. Въпреки че правото да се изисква информация е от решаващо значение за откриването на нарушения, обхватът на подобни искания следва да бъде съобразен с целта. Исканията не следва да задължават предприятието или сдружението на предприятия да признае, че е извършило нарушение, тъй като тежестта за доказване е на НОК. Това не следва да засяга задълженията на предприятията или сдруженията на предприятия да отговарят на въпроси за установяването на факти и да предоставят документи. Също така НОК следва да разполагат с ефективни инструменти да изискват от всяко друго физическо или юридическо лице да предостави информация, която може да има отношение за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС. Държавите членки следва да бъдат свободни да предвидят процедурните правила за тези искания за информация, като например правната им форма, при условие че тези правила дават възможност за ефективното използване на посочения инструмент. Освен това опитът показва, че предоставената по доброволен път информация в отговор на незадължаващи искания за информация, може да бъде ценен източник на данни за информирано и стриктно правоприлагане. По подобен начин предоставянето на информация от трети страни, като конкуренти, клиенти и потребители на пазара, по тяхна собствена инициатива, може да допринесе за ефективно прилагане и НОК следва да насърчават това.

(36)  Опитът показва, че правомощието да се снемат обяснения е полезен инструмент за събиране на доказателства и подпомагане на органите по конкуренция при оценяване на стойността на вече събраните доказателства. НОК следва да разполагат с ефективни средства за призоваване за снемане на обяснения на всеки представител на предприятие или сдружение на предприятия, на всеки представител на други юридически лица, както и на всяко физическо лице, което може да притежава информация със значение за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС. Държавите членки следва да могат да предвидят правилата за такова снемане на обяснения, при условие че въпросните правила дават възможност за ефективното използване на посочения инструмент.

(37)  Абсолютно необходимо е НОК да могат да изискват от предприятията и сдруженията на предприятия да прекратят нарушения на член 101 или 102 от ДФЕС, включително когато нарушението продължава след като НОК официално е започнал производство. Освен това НОК следва да разполагат с ефективни средства за възстановяване на конкуренцията на пазара чрез налагане на структурни и поведенчески мерки, които са съразмерни на извършеното нарушение и необходими за неговото прекратяване. Съгласно принципа на пропорционалност, когато избират между две равностойни по ефективността си корективни мерки, НОК следва да изберат мярката, която има най-малка тежест за предприятието. Структурните мерки, като например задълженията за прехвърляне на дялово участие в конкурентно предприятие или за продажба на стопанска единица, засягат активите на предприятието и може да се счете, че му налагат по-голяма тежест отколкото поведенческите мерки. При все това този факт не следва да пречи на НОК да констатират, че обстоятелствата около определено нарушение оправдават налагането на структурна мярка, тъй като тя би била по-ефективна във връзка с прекратяването на нарушението, отколкото една поведенческа мярка.

(38)  Временните мерки могат да бъдат важен инструмент, чрез който да се гарантира, че по време на разследването нарушението, което се разследва, няма да засегне сериозно и непоправимо конкуренцията. Този инструмент е важен за избягване на такова развитие на пазара, което би било много трудно поправимо чрез решение на НОК в края на производството. Ето защо НОК следва да разполага с правомощието да налагат временни мерки чрез решение. Това правомощие следва да се прилага най-малко в случаите, в които НОК е установил prima facie данни нарушение на член 101 или 102 от ДФЕС и съществува опасност от сериозно и непоправимо нарушаване на конкуренцията. Държавите членки са свободни да предоставят на НОК по-широки правомощия за налагането на временни мерки. Решение, с което се налагат временни мерки, следва да е в сила само за определен срок — или до приключването на производствата от НОК, или за определен период от време, който може да бъде подновен, доколкото това е необходимо и целесъобразно. Държавите членки следва да гарантират, че законосъобразността, включително пропорционалността, на тези мерки може да бъде проверена посредством бързи процедури за обжалване или други процедури, в чиито рамки се предвижда бърз съдебен контрол. Освен това държавите членки следва да създадат необходимите условия, за да се гарантира, че НОК могат да се възползват на практика от временните мерки. Налице е особена потребност да се даде възможност на всички органи по конкуренция да се справят със събитията на бързо променящите се пазари и във връзка с това да се обмисли в рамките на Европейската мрежа по конкуренция използването на временни мерки и опитът от това да се взема предвид при всяка съответна мярка с незадължителен характер или бъдещо преразглеждане на настоящата директива.

(39)  Когато в хода на производство, което може да доведе до забрана на споразумение или практика, предприятията или сдруженията на предприятия предложат на НОК да поемат задължения, които да отговорят на опасенията им, тези НОК следва да бъдат в състояние да приемат решения, с които тези задължения стават обвързващи и подлежащи на принудително изпълнение за засегнатите предприятия или сдружения на предприятия. По принцип такива решения за поемане на задължения не са целесъобразни в случаите на тайни картели, във връзка с които НОК следва да налагат санкция. В решенията за поемане на задължения следва да се установи, че вече не съществуват основания за действие от страна на НОК, без да се прави заключение за това дали е налице нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС. НОК следва да разполагат със самостоятелност при преценката дали да приемат или не поемането на задължения. Решенията за поемане на задължения не оказват влияние на правомощията на органите по конкуренция и националните съдилища за установяване на нарушение и вземане на решение по случая. Освен това, ефективните средства за наблюдение на спазването на поетите задължения от страна на предприятията или сдруженията на предприятия и ефективните средства за санкциониране в случай на неспазване са доказали ефикасността си за органите по конкуренция. НОК следва да разполагат с ефективни средства за възобновяването на производството в случаите, когато са настъпили съществени промени в някой от фактите, на които се основава дадено решение за поемане на задължения, или когато предприятието или сдружението на предприятия действа в противоречие със своите задължения, или когато решението за поемане на задължения се е основавало на непълна, невярна или подвеждаща информация, предоставена от страните.

(40)  За да се гарантира ефективно и еднакво прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС, националните административни органи по конкуренция следва да имат правомощията да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на предприятия и сдружения на предприятия за нарушения на член 101 или член 102 от ДФЕС или пряко в рамките на собствени производства, по-специално административни производства, при условие че тези производства дават възможност за прякото налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, или като се обърнат към съд за налагане на санкции в рамките на ненаказателни съдебни производства. Това не засяга националните законодателства, които предвиждат налагането на санкции на предприятия и сдружения на предприятия от съдилища в рамките на наказателни производства за нарушение на членове 101 и 102 от ДФЕС, когато нарушението представлява престъпление съгласно националното право и при условие че по този начин не се засяга ефективното и еднаквото прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС.

(41)  С цел да се гарантира, че предприятията и сдруженията на предприятия разполагат със стимули да спазват мерките за разследване и решенията на НОК, националните административни органи по конкуренция следва да могат самостоятелно да налагат ефективни санкции при неспазване на мерките и решенията, посочени в членове 6, 8, 9, 10, 11 и 12, или пряко в рамките на свои собствени производства, или като се обърнат към съд за налагане на санкции в рамките на ненаказателни съдебни производства. Това не засяга националното право, което предвижда налагането на такива санкции на предприятия и сдружения на предприятия от съдилища в рамките на наказателни съдебни производства. ▌

(42)  В съответствие с Хартата за основните права на Европейския съюз в производства пред национални административни органи по конкуренция или, какъвто може да е случаят в ненаказателни съдебни производства, санкциите следва да се налагат когато нарушението е извършено умишлено или по непредпазливост . Понятията за умисъл и непредпазливост следва да се тълкуват в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз по прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, а не в съответствие с понятията за умисъл и непредпазливост при производства, водени от наказателноправни органи по наказателноправни въпроси. Това не засяга националните законодателства, при които установяването на нарушение се основава на критерия за обективна отговорност, ако той е съвместим със съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Настоящата директива не засяга националните правила за стандарта на доказване или задълженията на НОК да установяват фактите по съответния случай, при условие че тези правила и задължения са съвместими с общите принципи на правото на Съюза. ▌

(43)  Санкциите следва да се определят пропорционално на общия световен оборот на засегнатите предприятия и сдружения на предприятия.

(44)  Периодичните имуществени санкции са ключов инструмент, гарантиращ, че НОК разполагат с ефективни средства да противодействат на продължаващото и бъдещото неспазване от страна на предприятията и сдруженията на предприятия на техните мерки и решения, посочени в членове 6, 8, 9, 10, 11 и 12. Те не следва да се прилагат при установяването на извършени в миналото нарушения. Правомощието за налагане на периодични имуществени санкции не засяга правомощието на НОК да налагат санкции за неспазване на мерките по член 13, параграф 2. Тези периодични имуществени санкции следва да се определят пропорционално на среднодневния общ световен оборот на засегнатите предприятия и сдружения на предприятия.

(45)   За целите на налагането на санкции и периодични имуществени санкции терминът "решение" следва да включва всяка мярка със задължителни правни последици, способни да засегнат интересите на нейния адресат, като доведат до отчетлива промяна в неговото правно положение.

(46)  С цел гарантиране на ефективно и еднакво прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС понятието за "предприятие", което се съдържа в членове 101 и 102 от ДФЕС, и което следва да се прилага в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, като обозначава една стопанска единица, дори ако тя е съставена от няколко физически или юридически лица. Поради това НОК следва да могат да прилагат понятието за предприятие при подвеждането под отговорност на дадено дружество майка и да му налагат санкции за поведението на едно от неговите дъщерни дружества, в случаите когато това дружество майка и негово дъщерно дружество формират една и съща стопанска единица. С цел да се предотврати избягването от отговорност на предприятията за плащане на санкции за нарушения на членове 101 и 102 от ДФЕС чрез правни или организационни промени, НОК следва да могат да подвеждат под отговорност правоприемниците и икономическите приемници на предприятието и да им налагат санкции за нарушения на членове 101 и 102 от ДФЕС в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

(47)  С цел да се гарантира, че санкциите, наложени за нарушения на членове 101 и 102 от ДФЕС, отразяват икономическата значимост на нарушението, НОК следва да вземат предвид тежестта на нарушението. НОК следва също да могат да определят санкции, които са съразмерни на продължителността на нарушението. Тези фактори следва да бъдат оценени спрямо съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз и по начин, който осигурява възпиращ ефект. Оценката на тежестта следва да се извършва случай по случай за всички видове нарушения, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото. Сред факторите, които може да бъдат взети предвид, са естеството на нарушението, съвкупният пазарен дял на всички засегнати предприятия, географският обхват на нарушението, дали нарушението е осъществено, стойността на продажбите на стоки и услуги от предприятието, за които пряко или косвено се отнася нарушението, и мащабът и пазарната сила на съответното предприятие. Наличието на повторни нарушения от един и същ извършител свидетелства за склонността му да извършва такива нарушения и поради това е важен признак за▌ необходимостта да се повиши равнището на санкцията за постигане на ефективен възпиращ ефект. НОК следва да имат възможност съответно да увеличат размера на санкцията, която трябва да бъде наложена на предприятие или сдружение на предприятия, когато Комисията или НОК в предишни случаи са взели решение, в което се констатира, че същото това предприятие или сдружение на предприятия е нарушило членове 101 или 102 от ДФЕС и че това предприятие или сдружение на предприятия продължава да извършва същото или извършва подобно нарушение,. В съответствие с Директива 2014/104/ЕС НОК следва да могат да вземат предвид всяко обезщетение, платено в резултат на спогодба. Освен това, при извънредни обстоятелства, НОК следва да могат да вземат предвид икономическата жизнеспособност на съответното предприятие.

(48)  Опитът показва, че сдруженията на предприятия редовно играят роля в нарушенията на конкуренцията и поради това НОК следва да могат ефективно да санкционират тези сдружения. При оценката на тежестта на нарушението с цел определяне на размера на санкцията в рамките на производство, образувано срещу сдружения на предприятия, когато нарушението е свързано с дейностите на неговите членове, следва да може да се отчете сборът от продажбите на стоки и услуги, пряко или косвено свързани с нарушението, реализирани от предприятията — членове на сдружението. Когато се налага санкция не само на сдружение, но и на неговите членове, оборотът на неговите членове, на които е наложена санкция, не следва да се взема предвид при изчисляването на санкцията на сдружението. За да се гарантира ефективно събиране на санкциите, наложени на сдружения на предприятия за извършените от тях нарушения, е необходимо да се определят условията, при които НОК могат самостоятелно да преценят дали да изискат плащане на санкцията от членовете на сдружението, когато сдружението е неплатежоспособно. За тази цел НОК следва да вземат предвид относителния размер на предприятията, които са част от сдружението, и по-специално положението на малките и средните предприятия. Плащането на санкцията от един или няколко членове на сдружението не засяга правилата на националното право, които предвиждат възстановяване на сумата от други членове на сдружението.

(49)  Възпиращият ефект на санкциите се различава значително в Съюза, а в някои държави членки максималният размер на санкцията, която може да бъде наложена, е много нисък. За да се гарантира, че НОК могат да налагат възпиращи санкции, максималният размер на санкцията, която може да бъде наложена за всяко нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС следва да се определи на равнище, не по-ниско от 10 % от общия световен оборот на засегнатото предприятие. Това не следва да възпрепятства държавите членки да поддържат или въвеждат по-високи равнища на максимален размер на санкцията, която може да бъде наложена.

(50)  Програмите за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер са ключов инструмент за разкриването на тайни картели и по този начин допринасят за ефективното преследване и налагането на санкции за най-сериозните нарушения на правото в областта на конкуренцията. Понастоящем обаче съществуват значителни различия между програмите за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, приложими в държавите членки. Тези различия водят до правна несигурност за предприятията нарушители относно условията, при които те могат да подадат искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, както и несигурност относно статуса им в рамките на съответните програми за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер. Тази несигурност може да отслаби стимулите за потенциалните заявители за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер да подават искания с тази цел. Това на свой ред може да доведе до по-малко ефективно прилагане на правилата в областта на конкуренцията в Съюза, тъй като се разкриват по-малко тайни картели.

(51)  Различията между програмите за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер на равнището на държавите членки също така застрашават еднаквите условия на конкуренция за предприятията, осъществяващи дейност на вътрешния пазар. Поради това е целесъобразно да се повиши правната сигурност за предприятията на вътрешния пазар и да се засили привлекателността на програмите за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер в целия Съюз, като се намалят тези различия посредством осигуряването на възможност за всички НОК да предоставят освобождаване от санкции и да намаляват размера на санкциите, както и да приемат съкратени искания при еднакви условия. В бъдеще може да бъдат необходими допълнителни усилия от страна на Европейската мрежа по конкуренция за сближаване на програмите за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер.

(52)  НОК следва да могат да предоставят освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, ако са изпълнени определени условия. Сдруженията на предприятия, които извършват стопанска дейност от свое име, следва да могат да бъдат освобождавани от санкции, както и да им бъдат намалявани санкциите, когато участват в твърдян картел от свое име, а не от името на своите членове.

(53)  За да бъде счетен определен картел за таен картел, не е необходимо всички аспекти на поведението да бъдат тайни. По-специално за таен може да се счита картел, когато елементите на картела, които правят цялостното поведение по-трудно за установяване, са неизвестни на обществеността, на клиентите или на доставчиците.

(54)  За да отговаря на условията за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, заявителят следва да прекрати участието си в твърдения таен картел, освен в случаи когато НОК счита, че продължаването на участието му е разумно необходимо за запазване на целостта на разследването, например, за да се гарантира, че други предполагаеми участници в картела няма да узнаят, че НОК е информиран за съществуването на твърдения картел преди той да приложи мерки по разследването, като например необявени проверки на място.

(55)  За да отговаря на условията за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, заявителят следва да сътрудничи на НОК действително, пълно, непрекъснато и своевременно. Това означава, inter alia, че при обмислянето на подаването на искане в НОК, заявителят не следва да унищожава, подправя или укрива доказателства за твърдения таен картел. Когато предприятие обмисля подаването на искане, съществува риск неговите директори, управители и други служители да унищожат доказателства с цел прикриване на своето участие в картел, но унищожаването на доказателства би могло да се прави и по други причини. Поради това, НОК следва да вземат предвид конкретните обстоятелства, при които са били унищожени доказателства, както и значимостта на това унищожаване при преценката дали унищожаването на доказателствата поставя под въпрос действителното сътрудничество от страна на заявителя.

(56)  За да изпълни условието за действително, пълно, непрекъснато и своевременно сътрудничество, когато обмисля подаването на искане в НОК, заявителят трябва да не е разкрил този факт или която и да е част от съдържанието на своето обмисляно искане, освен пред други НОК, Комисията или органите по конкуренция на трети държави. Това не изключва възможността за заявителя да информира за своето поведение други публични органи съгласно приложимите закони, а само не му позволява да разкрива факта, че обмисля да подаде искане за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер, както и да подаде пред тези органи изявление във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер . Въпреки това, когато изпълнява задълженията си съгласно приложимите закони, заявителят следва също да отчита, че е важно да не въздейства неблагоприятно на евентуалното разследване, водено от НОК.

(57)  Заявителите следва да имат възможност да подават изявления във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер във връзка с пълни или съкратени искания в писмена форма, а НОК следва също така да разполагат с действаща система, която им дава възможност да приемат такива изявления устно или по други начини, които не позволяват подадените изявления да попаднат във владение, под разпореждане или контрол на заявителите. НОК следва да могат да избират по какъв начин да приемат изявленията във връзка с искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер.

(58)  Предприятията, които желаят да подадат искане за освобождаване от санкции, следва да могат първоначално да отправят пред НОК искане за маркер за място в реда за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер, преди да подадат официално искането за освобождаване от санкции, за да се даде на заявителя време за събиране на необходимата информация и доказателства за достигане на съответния доказателствен праг. Това не засяга възможността за държавите членки да позволят на предприятията да подават искане за маркер в случай на искания за намаляване на санкции.

(59)  Освен това, с цел да се намали административната и друга значима тежест във връзка с времето, на заявителите следва да се предостави възможност да подават изявления във връзка с искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер във връзка с пълни или съкратени искания, както и във връзка с искания за маркери, на официален език на държавата членка на съответния НОК или, когато е налице взаимното съгласие на НОК и заявителя, на друг официален език на Съюза. Ще се счита, че това съгласие е налице, когато НОК обичайно приемат подаването на този език.

(60)  С оглед на споделената компетентност между Комисията и НОК за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, от ключово значение е наличието на гладко функционираща система за съкратени искания. Заявителите, които са подали искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер до Комисията във връзка с твърдян таен картел, следва да могат да подават съкратени искания пред НОК във връзка със същия картел, при условие че искането до Комисията обхваща повече от три държави членки, чиито територии са засегнати. Това не засяга възможността Комисията да разглежда случаи, тясно свързани с други разпоредби на Съюза, които може да бъдат приложени само или по-ефективно от Комисията, ако интересът на Съюза налага приемането на решение на Комисията за разработване на политика на Съюза в областта на конкуренцията при възникването на нов, свързан с конкуренцията въпрос или за да се осигури ефективно правоприлагане.

(61)  Системата на съкратени искания следва да даде възможност на предприятията да подават до НОК искания за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер, съдържащи ограничен набор от информация, когато до Комисията е подадено пълно искане във връзка със съответния твърдян картел. Поради това НОК следва да приемат съкратени искания, които съдържат минимален набор от информация във връзка с твърдения картел за всички изложени в член 22, параграф 2 данни. Това не засяга възможността заявителят да предостави на по-късен етап по-подробна информация. По искане на заявителя за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер НОК следва да му предостави потвърждение за получаването, в което са посочени датата и часът на получаването. Ако НОК не е получил предварително такова искане за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер от друг заявител относно същия твърдян таен картел и счита, че съкратеното искане изпълнява изискванията на член 22, параграф 2, НОК следва да информира заявителя за това.

(62)  Целта на системата на съкратените искания е намаляване на административната тежест за заявителите, които подават до Комисията искане за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер във връзка с твърдян таен картел, обхващащ повече от три държави членки, чиито територии са засегнати. Тъй като в тези случаи Комисията получава пълно искане, тя следва да бъде основната точка за контакт на заявителя за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер, в периода преди да се получи яснота дали Комисията ще разглежда случая изцяло или частично, по-специално по отношение на предоставянето на указания за провеждането от заявителя на допълнително вътрешно разследване. Комисията трябва да полага усилия да взема решения по този въпрос в разумен срок и да информира съответно НОК, без да се засяга член 11, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1/2003. При извънредни обстоятелства, когато това е строго необходимо за разграничаване на случаи или за разпределяне на случаи, НОК следва да може да поиска от заявител да подаде пълно искане преди да се получи такава яснота. Тази възможност следва да се използва много рядко. В други случаи от заявителя следва да се поиска да подаде пълно искане до получилия съкратено искане НОК когато стане ясно, че Комисията не възнамерява да продължи да разглежда случая изцяло или частично.

(63)  Заявителите следва да разполагат с възможността да подават пълни искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер до НОК, до които са подали съкратени искания. Ако заявителите подадат пълните искания в рамките на определения от НОК срок, съдържащата се в тези искания информация следва да се счита за предадена в момента, в който е подадено съкратеното искане, при условие че съкратеното искане се отнася до същите засегнати продукти и територии, както и същата продължителност на съществуването на твърдения картел, посочени в подаденото до Комисията искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, като е възможно то да е било актуализирано. Заявителите следва да са задължени да уведомят НОК, до които са подали съкратени искания, ако обхватът на подаденото от тях до Комисията искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер се e променил, и да актуализират съответно своите съкратени искания. НОК следва да могат да проверят, посредством сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция, дали обхватът на съкратеното искане съвпада с обхвата на подаденото до Комисията искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер.

(64)  Правната несигурност относно това дали настоящите и бившите директори, управители и други членове на персонала на заявители за освобождаване от санкции са защитени от индивидуални наказания, като например глоби, лишаване от право на упражняване на дейност или лишаване от свобода, може да попречи на потенциалните заявители да подадат искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер. В контекста на техния принос за разкриването и разследването на тайни картели тези лица следва съответно, по принцип, да бъдат защитени от наказания във връзка с участието им в тайния картел, който е предмет на искането, налагани от публичните органи в рамките на наказателни, административни и не-наказателни съдебни производства, съгласно националните закони, които преобладаващо преследват същите цели като целите на член 101 от ДФЕС, като например националните закони относно тръжните манипулации, когато са изпълнени предвидените в настоящата директива условия. Едно от тези условия е искането за освобождаване от санкции да предхожда момента, в който тези лица са били уведомени от компетентните национални органи за производството, което би довело до налагането на наказания. Въпросното производство обхваща момента, в който тези лица са заподозрени, че са нарушили тези национални закони.

Държавите членки имат право да предвидят съгласно националното си право ред и условия относно начина, по който въпросните лица следва да сътрудничат на съответните органи, за да се гарантира ефективното функциониране на тази защита. Защитата срещу наказания обхваща случаи, в които компетентните национални органи се въздържат от наказателно преследване при определени условия или указания относно бъдещото поведение на лицето.

(65)  Чрез дерогация, с цел да се гарантира, че защитата срещу наказания, които биха били наложени на физически лица в рамките на наказателно производство, отговаря на действащите основни принципи на тяхната правна система, държавите членки могат да предвидят възможност компетентните органи да избират между защитата на лицата срещу наказания или само намаляването на размера на наказанията в зависимост от преценката им при съпоставянето на интереса от наказателно преследване и/или санкциониране на въпросните лица, от една страна, и приноса на въпросните лица за разкриването и разследването на картела, от друга страна. При преценката на интереса от наказателно преследване и/или санкциониране на тези лица, наред с останалото, може да се вземе предвид личната им отговорност или личният им принос за нарушението.

(66)  Няма пречка за държавите членки да предвидят също защита на настоящи или бивши директори, управители и други членове на персонала на заявителите за намаляване на размера на наложените наказания глоба или за смекчаването на наказанията.

(67)  За да се даде възможност на защитата да функционира в ситуации, в които е засегната повече от една юрисдикция, държавите членки следва да предвидят, че в случаите, в които компетентният санкциониращ или извършващ наказателно преследване орган не попада в обхвата на същата юрисдикция, като юрисдикцията на органа по конкуренция, разследващ случая, НОК на юрисдикцията на компетентния санкциониращ или извършващ наказателно преследване орган осигурява необходимия контакт между тях.

(68)  При системата, в която Комисията и НОК разполагат с паралелни правомощия за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС е необходимо тясно сътрудничество между отделните НОК, както и между НОК и Комисията. По-специално, когато НОК извършва проверка на място или снема обяснения съгласно националното си право от името на друг НОК в съответствие с член 22, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, следва да се даде възможност за присъствие и оказване на помощ от страна на длъжностни лица от запитващия орган с цел повишаване на ефективността на тези проверки на място и снемания на обяснения, чрез предоставяне на допълнителни ресурси, знания и технически експертен опит. Освен това НОК следва да бъдат оправомощени да се обръщат за съдействие към други НОК за установяване дали предприятия или сдружения на предприятия не са спазили задължението да изпълняват мерките по разследването и решенията, взети в рамките на разследването от запитващите НОК.

(69)  Следва да се въведат договорености, за да се даде възможност НОК да поискат оказване на взаимно съдействие за нотифицирането на документите, свързани с прилагането на трансгранична основа на член 101 или 102 от ДФЕС, на страните в производството или на други предприятия, сдружения на предприятия или физически лица, които може да бъдат адресати на тези нотификации. Също така НОК следва да могат да искат прилагането на решения за налагане на санкции или периодични имуществени санкции от органите в други държави членки, когато запитващият орган е положил разумни усилия да докаже, че предприятието, спрямо което трябва да се приложи санкцията или периодичната имуществена санкция, не разполага с достатъчно активи в държавата членка на запитващия орган. Освен това държавите членки следва по-специално да предвидят, че когато предприятието, спрямо което санкцията или периодичната имуществена санкция подлежи на изпълнение, не е установено в държавата членка на запитващия орган, запитаният орган може да изпълни решения, приети от запитващия орган, ако последният поиска това. Това би гарантирало ефективното прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС и би допринесло за правилното функциониране на вътрешния пазар. За да се гарантира, че НОК посвещават достатъчно ресурси на исканията за оказване на взаимно съдействие и с цел насърчаването на подобно съдействие, запитаните органи следва да могат да си възстановяват разходите, свързани с оказаното съдействие. Оказването на взаимно съдействие не засяга изпълнението на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета(4).

(70)  За да се гарантира ефективното прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС от страна на НОК, е необходимо да се предвидят работещи правила относно ▌ давностните срокове. По-специално, при системата на паралелни правомощия националните давностни срокове следва да спират да текат или да се прекъсват по време на производство пред НОК на друга държава членка или пред Комисията. Спирането или прекъсването не следва да възпрепятстват държавите членки да поддържат или въвеждат абсолютни давностни срокове, при условие че продължителността на тези абсолютни давностни срокове не прави практически невъзможно или изключително трудно ефективното прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС.

(71)  За да се гарантира, че случаите се разглеждат по ефективен и ефикасен начин в рамките на Европейската мрежа по конкуренция, в държавите членки, в които както национален административен орган по конкуренция, така и национален съдебен орган по конкуренция, са определени като НОК за целите на прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, съгласно посоченото в членове 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 16 от настоящата директива, националните административни органи по конкуренция следва да могат да предявяват искове директно пред националния съдебен орган по конкуренция. Освен това доколкото националните съдилища действат в производства срещу решения, постановени от НОК, с които се прилагат членове 101 или 102 от ДФЕС, националните административни органи по конкуренция следва да имат пълното право да участват на собствено основание като прокурор или ответник в тези производства и следва да се ползват от същите права на публичен орган — страна в тези производства.

(72)  Рискът от това да бъдат разкрити самоуличаващи материали извън контекста на разследването, за целите на което са предоставени, би могъл да отслаби стимулите за потенциалните заявители за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер да сътрудничат на органите по конкуренция. Вследствие на това, независимо от формата, в която са подадени изявленията във връзка с искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, информацията от такива изявления, получена чрез достъп до преписката, следва да бъде използвана само когато това е необходимо за упражняването на правото на защита в производства пред националните съдилища в определени много ограничени случаи, които имат пряко отношение към делото, по което е предоставен достъп. Това не следва да възпрепятства органите по конкуренция да публикуват решенията си в съответствие с приложимото право на Съюза или националното право.

(73)  Доказателствата са важен елемент при прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС. НОК следва да могат да вземат предвид съответните доказателства, независимо дали са представени в писмена, устна или електронна форма или на запис ▌. Те следва да включват възможността да вземат предвид записи под прикритие, направени от физически или юридически лица, които не са публични органи, при условие че тези записи не са единственият източник на доказателства. С това не следва да се засяга правото на изслушване и допустимостта на записите, направени или получени от публичниоргани. Също така НОК следва да могат да вземат предвид електронните съобщения като относимо доказателство, независимо дали тези съобщения изглеждат непрочетени или са били заличени.

(74)  Гарантирането на необходимите правомощия за НОК, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, подчертава необходимостта от тясно сътрудничество и ефективна многостранна и двустранна комуникация в рамките на Европейската мрежа по конкуренция. Това следва да обхваща разработването на мерки с незадължителен характер за улесняване и подпомагане на прилагането на настоящата директива.

(75)  В подкрепа на тясното сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция Комисията следва да осигури поддържане, разработване, хостинг, експлоатиране и подкрепа на централна информационна система (Система за Европейската мрежа по конкуренция) в съответствие със съответните стандарти за поверителност, защита на данните и сигурност на данните. Европейската мрежа по конкуренция разчита на оперативна съвместимост за своето ефективно и ефикасно функциониране. Общият бюджет на Съюза следва да поеме разходите за поддържане, разработване, хостинг, подкрепа на ползвателите и експлоатиране на системата на Европейската мрежа по конкуренция, както и други административни разходи, направени във връзка с функционирането на Европейската мрежа по конкуренция, и по-специално разходите, свързани с организирането на заседания. До 2020 г. т разходитете за Европейската мрежа по конкуренция е предвидено да бъдат покрити от програмата за решения за оперативна съвместимост и общи рамки за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (програма ISA2), създадена с Решение (ЕС) 2015/2240 на Европейския парламент и на Съвета(5) при наличие на ресурси и при спазване на критериите за допустимост и приоритизация.

(76)  Тъй като целите на настоящата директива, а именно да гарантира, че НОК разполагат с необходимите гаранции за независимост, ресурси, както и с правомощия за правоприлагане и налагане на санкции, за да могат да прилагат ефективно членове 101 и 102 от ДФЕС и националното право в областта на конкуренцията, паралелно на членове 101 и 102 ДФЕС, и да гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар и на Европейската мрежа по конкуренция, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради изискванията за ефективност и съгласуваност на прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС тези цели могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, и по-специално с оглед на териториалния обхват на директивата, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(77)  Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г.(6) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива предоставянето на тези документи се счита за обосновано,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и обхват

1.  С настоящата директива се установяват определени правила, за да се гарантира, че националните органи по конкуренция разполагат с необходимите гаранции за независимост, ресурси и с правомощия за правоприлагане и налагане на санкции, за да могат ефективно да прилагат членове 101 и 102 от ДФЕС, с цел да се предотвратят нарушаването на конкуренцията на вътрешния пазар и поставянето на потребителите и предприятията в неблагоприятно положение в резултат на национални закони и мерки, които възпрепятстват националните органи по конкуренция да бъдат ефективни в правоприлагането.

2.  Настоящата директива обхваща прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС и успоредното прилагане на националното право в областта на конкуренцията по отношение на същия случай. Във връзка с член 31, параграфи 3 и 4 от настоящата директива, настоящата директива обхваща също прилагането на националното право в областта на конкуренцията на самостоятелна основа.

3.  С настоящата директива се определят някои правила относно оказването на съдействие, за да се гарантира гладкото функциониране на вътрешния пазар и гладкото функциониране на системата на тясно сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция.

Член 2

Определения

1.  За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1)  „национален орган по конкуренция“ означава орган, определен от държава членка съгласно член 35 от Регламент (ЕО) № 1/2003, като отговорен за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС; Държавите членки могат да определят един или повече административни органи по конкуренция (национални административни органи по конкуренция), както и съдебни органи (национални съдебни органи по конкуренция;

(2)  „национален административен орган по конкуренция“ означава административен орган, определен от държава членка да изпълнява всички или част от функциите на национален орган по конкуренция;

(3)  „национален съдебен орган по конкуренция“ означава съдебен орган, определен от държава членка да изпълнява някои от функциите на национален орган по конкуренция;

(4)  „орган по конкуренция“ означава национален орган по конкуренцията ▌, Комисията или и двете, в зависимост от контекста;

(5)  „Европейска мрежа по конкуренция“ означава мрежата от публични органи, образувана от националните органи по конкуренция и Комисията с цел да предостави форум за обсъждане и сътрудничество по отношение на прилагането и привеждането в изпълнение на членове 101 и 102 от ДФЕС;

(6)  „национално право в областта на конкуренцията ▌“ означава разпоредбите на националното право, с които принципно се преследват същите цели като целите на членове 101 и 102 от ДФЕС и които се прилагат по едно и също дело и успоредно с правото на Съюза в областта на конкуренцията съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, както и разпоредбите на националното право, с които принципно се преследват същите цели като целите на членове 101 и 102 от ДФЕС и които се прилагат на самостоятелна основа във връзка с член 31, параграфи 3 и 4 от настоящата директива, с изключение на разпоредбите на националното право, с които се налагат наказания на физически лица;

(7)  „национален съд“ означава съд или юрисдикция на държава членка по смисъла на член 267 от ДФЕС;

(8)  „съд, упражняващ съдебен контрол“ означава национален съд, който при обичайния ред за обжалване разполага с правомощия да осъществява съдебен контрол върху решения на национален орган по конкуренция или върху съдебни решения, постановени по такива решения, независимо дали този съд има правомощието да установява нарушения на правото в областта на конкуренцията;

(9)  „производство по правоприлагане“ означава производство пред орган по конкуренция за прилагането на член 101 или член 102 от ДФЕС до приключване на това производство от посочения орган по конкуренция с решение, съгласно членове 10, 12 или 13 от настоящата директива — в случай, че е взето от национален орган по конкуренция, или с решение съгласно членове 7, 9 или 10 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — в случай, че е взето от Комисията, или докато органът по конкуренция не заключи, че няма основания за по-нататъшни действия от негова страна;

(10)  „предприятие“ съгласно посоченото в членове 101 и 102 от ДФЕС, означава всяко образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който то се финансира ▌;

(11)  „ ▌картел“ означава споразумение ▌или съгласувана практика между двама или повече конкуренти с цел координиране на тяхното конкурентно поведение на пазара ▌или повлияване на съответните параметри на конкуренция чрез практики като, но не единствено, фиксиране или координиране на покупните или продажните цени или други търговски условия, включително по отношение на правата на интелектуална собственост, определяне на квоти за производството или продажбите, поделяне на пазари и клиенти, включително манипулиране на търгове, ограничения на вноса или износа ▌или антиконкурентни действия срещу други конкуренти ▌;

(12)  „таен картел“ означава картел, чието съществуване е частично или напълно прикрито;

(13)  „освобождаване от санкции“ означава освобождаване от санкции, които иначе биха били наложени на предприятие за неговото участие в таен картел, с цел да се възнагради сътрудничеството му с орган по конкуренция в рамките на програма за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер;

(14)  „намаляване на санкции“ означава намаляване на размера на санкцията, която иначе би била наложена на предприятие за участието му в таен картел, с цел да се възнагради сътрудничеството му с орган по конкуренция в рамките на програма за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер;

(15)  „освобождаване от санкции или намаляване на техния размер“ означава както освобождаване от санкции, така и намаляване на техния размер;

(16)  „програма за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер“ означава програма, свързана с прилагането на член 101 от ДФЕС или съответна разпоредба по националното право, въз основа на която участник в таен картел, независимо от другите предприятия, участващи в картела, сътрудничи в разследване, провеждано от орган по конкуренция, като доброволно предоставя данни, свързани с това, което участникът знае за картела, и за своята роля в него, в замяна на което чрез решение или чрез прекратяване на производството този участник се освобождава от санкции за участието си в картела, или размерът на санкциите се намалява;

(17)  „изявление във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер“ означава устно или писмено доброволно изявление, направено от предприятие или физическо лице или от тяхно име пред орган по конкуренция, или запис на такова изявление, в което се описва това, което е известно на предприятието или на физическото лице относно даден ▌ картел и ролята на предприятието или на физическото лице в него, като изявлението е изготвено специално, за да бъде представено на органа по конкуренция с оглед освобождаване от санкции или намаляване на техния размер съгласно програма за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, като не се включват доказателства, които съществуват независимо от производството по правоприлагане, без оглед на това дали такава информация се съдържа в преписката на органа по конкуренция, а именно вече съществуваща информация;

(18)  „искане за постигане на споразумение“ означава доброволно изявление, направено от предприятие или от негово име пред орган по конкуренция, което съдържа потвърждение от предприятието или отказ от оспорване на неговото участие в нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС или на националното право в областта на конкуренцията, както и неговата отговорност за това нарушение, като изявлението е изготвено специално, за да се предостави възможност на органа по конкуренция да проведе опростена или ускорена процедура;

(19)  „заявител“ означава предприятие, което подава искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер в рамките на програма за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер;

(20)  „запитващ орган“ означава национален орган по конкуренция, който подава искане за оказване на взаимно съдействие, както е посочено в членове 24, 25, 26, 27 или 28;

(21)  „запитан орган“ означава национален орган по конкуренция, който получава искане за оказване на взаимно съдействие, а в случай на искане за съдействие както е посочено в членове 25, 26, 27 или 28 означава компетентният публичен орган, който носи основната отговорност за прилагането на подобни решения съгласно национални законови и подзаконови разпоредби и административни практики;

(22)  „окончателно решение“ означава решение, което не може или вече не може да бъде обжалвано по обичайния ред.

2.  Всички позовавания на прилагането или нарушенията на членове 101 и 102 от ДФЕС в настоящата директива се разбират като включващи успоредното прилагане на ▌националното право в областта на конкуренцията по отношение на същото дело.

ГЛАВА II

ОСНОВНИ ПРАВА

Член 3

Гаранции

1.  При производствата относно нарушения на членове 101 или 102 от ДФЕС, включително упражняването на правомощията, посочени в настоящата директива, от националните органи по конкуренция, се спазват общите принципи на правото на Съюза и Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.  Държавите членки гарантират, че при упражняването на правомощията, посочени в параграф 1, са взети подходящи гаранции по отношение на правото на предприятията на защита, включително правото на изслушване и правото на ефективни правни средства за защита пред съд.

3.  Държавите членки гарантират, че производствата по правоприлагане се провеждат от националните органи по конкуренция в разумен срок. Държавите членки гарантират, че преди да вземат решение съгласно член 10 от настоящата директива, националните органи по конкуренция приемат твърдения за нарушения.

ГЛАВА III

НЕЗАВИСИМОСТ И РЕСУРСИ

Член 4

Независимост

1.  С цел гарантиране на независимостта на националните административни органи по конкуренция при прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, държавите членки гарантират, че тези органи изпълняват своите задължения и упражняват своите правомощия безпристрастно и в интерес на ефективното и еднакво прилагане на тези разпоредби при спазване на пропорционални изисквания по отношение на отчетността и без да се засяга тясното сътрудничество между органите по конкуренция в рамките на Европейската мрежа по конкуренция.

2.  По-специално държавите членки гарантират най-малко, че служителите и лицата, които вземат решения за упражняването на правомощията по членове 10—13 и член 16 от настоящата директива, в националните административни органи по конкуренция:

a)  са в състояние да изпълняват своите задължения и да упражняват своите правомощия за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС независимо от политическа и друга външна намеса;

б)  нито търсят, нито приемат каквито и да е инструкции от правителствени или каквито и да е други публични или частни образувания при изпълнението на своите задължения и упражняването на правомощията си за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, без да се засяга правото на правителство на държава членка, където това е приложимо, да издаде общи правила за политиката, които не са свързани със секторните анализи или с конкретно производство по правоприлагане; и

в)  се въздържат от предприемането на каквото и да е действие, което е несъвместимо с изпълнението на техните задължения и/или с упражняването на правомощията им за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС и подлежат на процедури, които гарантират, че в разумен период след напускането на поста си ще се въздържат от участие в производства по правоприлагане, които биха породили конфликти на интереси;

3.  Лицата, които вземат решения, упражнявайки правомощията по членове 10— 13 и член 16 от настоящата директива в националните административни органи по конкуренция, не се освобождават от длъжност от тези органи на основания, свързани с точното изпълнение на техните задължения или нормалното упражняване на техните правомощия при прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, съгласно посоченото в член 5, параграф 2 от настоящата директива. Те могат да бъдат освобождавани от длъжност само ако вече не отговарят на условията, необходими за изпълнението на техните задължения или ако са били признати за виновни в извършването на тежко нарушение съгласно националното право. Условията, необходими за изпълнение на техните задължения, както и съставът за тежко нарушение се установяват предварително в националното право, като се взема предвид необходимостта да се гарантира ефективно правоприлагане.

4.  Държавите членки гарантират, че членовете на органа за вземане на решения на националните административни органи по конкуренция се избират, наемат или се назначават в съответствие с предварително определени ясни и прозрачни процедури в националното право.

5.   Националните административни органи по конкуренция разполагат с правомощието да определят своите приоритети за изпълнение на задачите по прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, посочени в член 5, параграф 2 от настоящата директива. До степента, в която националните административни органи по конкуренция са задължени да разглеждат официални жалби, ▌ тези органи разполагат с правомощието да отхвърлят такива жалби на основание, че те не ги считат за приоритет при правоприлагането. Това не засяга правомощието на националните административни органи по конкуренция да отхвърлят жалби на други основания, предвидени в националното право.

Член 5

Ресурси

1.  Държавите членки гарантират най-малко, че националните органи по конкуренция имат на разположение достатъчен брой квалифициран персонал и достатъчни финансови ▌, технически и технологични ресурси, необходими за ефективното изпълнение на техните задължения и за ефективното упражняване на техните правомощия при прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, както е посочено в параграф 2 от настоящия член.

2.  За целите на параграф 1 националните органи по конкуренция могат най-малкото да провеждат разследвания с оглед на прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, да приемат решения за прилагането на тези разпоредби въз основа на член 5 от Регламент (ЕО) № 1/2003; както и да си сътрудничат тясно в рамките на Европейската мрежа по конкуренция, с цел гарантиране на ефективно и еднакво прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС. В рамките на предвиденото по националното право, националните органи по конкуренция трябва също да могат да отправят становища до публичните институции и органи, по целесъобразност, относно законовите, подзаконовите и административните мерки, които могат да окажат въздействие върху конкуренцията на вътрешния пазар, както и да повишават обществената осведоменост относно членове 101 и 102 от ДФЕС.

3.  Без да се засягат националните бюджетни правила и процедури, държавите членки гарантират, че на националните органи по конкуренция се дава независимост при изпълнението на предоставения бюджет за целите на изпълнението на техните задължения, посочени в параграф 2.

4.  Държавите членки гарантират, че националните административни органи по конкуренция представят на правителствен или парламентарен орган периодични доклади за своята дейност и за своите ресурси. Държавите членки гарантират, че тези доклади включват информация за назначенията и уволненията на членове на органа за вземане на решения, размера на ресурсите, които са били предоставени през съответната година, както и всички промени в тази сума в сравнение с предходните години. Тези доклади са достъпни за обществеността.

ГЛАВА IV

ПРАВОМОЩИЯ

Член 6

Правомощия за извършване на проверки на стопански помещения

1.  Държавите членки гарантират, че националните административни органи по конкуренция са в състояние да провеждат всички необходими необявени проверки на място на предприятия и сдружения на предприятия за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС. Държавите членки гарантират, че длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени или назначени от националните органи по конкуренция да извършат такива проверки на място, разполагат най-малкото с правомощия:

a)  да влизат във всички помещения, терени и превозни средства на предприятия и сдружения на предприятия;

б)  да проверяват документите и други записи, свързани със стопанската дейност, независимо от носителя, на който се съхраняват и да имат правото на достъп до всяка информация, която е достъпна за лицето, предмет на проверката на място;

в)  да вземат или получават под всякаква форма копия или извлечения от такива документи и записи и, когато считат за подходящо, да продължат такова търсене на информация и подбирането на такива копия или извлечения в помещенията на националните органи по конкуренция или във всякакви други определени помещения;

г)  да запечатват всички търговски помещения и документи и записи за срока и в степента, необходими за проверката на място;

д)  да искат от който и да е представител или член на персонала на предприятието или на сдружението на предприятия обяснения по факти или документи, свързани с предмета и целта на проверката на място, и да записват отговорите.

2.  Държавите членки гарантират, че предприятията и сдруженията на предприятия са длъжни да се подложат на проверките на място, посочени в параграф 1. Държавите членки гарантират, че ако предприятие или сдружение на предприятия се противопостави на проверка на място, която е била разпоредена от национален административен орган по конкуренция и/или е била разрешена от национален съдебен орган, националните органи по конкуренция могат да получат необходимото съдействие на полицията или на равностоен правоприлагащ орган, така че да имат възможност да извършат проверката на място. Такова съдействие може да бъде поискано като предпазна мярка.

3.  Настоящият член не засяга изискванията по националното право за предварително разрешение от национален съдебен орган за извършването на такива проверки на място.

Член 7

Правомощия за извършване на проверки на други помещения

1.  Държавите членки гарантират, че ако съществува основателно подозрение, че документите или другите записи, които са свързани със стопанската дейност и с предмета на проверката на място, които могат да са от значение за доказване на нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС, се съхраняват в помещения, , терени или превозни средства, различни от посочените в член 6, параграф 1, буква а) от настоящата директива, включително домовете на директорите, управителите и на други членове на персонала на предприятия или на сдружения на предприятия, националните административни органи по конкуренция могат да провеждат необявени проверки на място в такива помещения, терени и транспортни средства.

2.  Тези проверки на място не могат да се извършват без предварително разрешение от национален съдебен орган.

3.  Държавите членки гарантират, че длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени или назначени от националния орган по конкуренция да извършат проверка на място в съответствие с параграф 1 от настоящия член, разполагат най-малко с правомощията, предвидени в член 6, параграф 1, буква а), буква б) и буква в) и член 6, параграф 2.

Член 8

Искания за информация

Държавите членки гарантират, че националните административни органи по конкуренция могат ▌да изискат от предприятията и сдруженията на предприятия да предоставят цялата необходима информация за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС в рамките на конкретен и разумен срок. Тези искания за информация трябва да са пропорционални и не принуждават адресата на искането да признае нарушение на членове 101 и 102 от ДФЕС. Задължението да се предостави цялата необходима информация включва информация, която е достъпна за такива предприятия или сдружения на предприятия. Също така националните органи по конкуренция са оправомощени да изискват от всяко друго физическо или юридическо лице да предостави в рамките на конкретен и разумен срок информация, която може да има отношение за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС.

Член 9

Снемане на обяснения

Държавите членки гарантират, че националните административни органи по конкуренция са оправомощени най-малко да призовават за снемане на обяснения всеки представител на предприятие или сдружение на предприятия или на други юридически лица, както и всяко физическо лице, когато този представител или лице може да притежава информация със значение за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС .

Член 10

Установяване и прекратяване на нарушение

1.  Държавите членки гарантират, че в случаите когато националните органи по конкуренция констатират ▌нарушение на член 101 или 102 от ДФЕС, те могат чрез решение да задължат засегнатите предприятия и сдружения на предприятия да прекратят нарушението. За тази цел те могат да наложат поведенчески или структурни мерки, които са съразмерни на извършеното нарушение и необходими за ефективното му прекратяване. При избора между две еднакво ефективни мерки националните органи по конкуренция избират мярката, която има най-малка тежест за предприятието, в съответствие с принципа на пропорционалност.

Държавите членки гарантират, че националните органи по конкуренция са оправомощени да установят нарушение на член 101 или 102 от ДФЕС, извършено в миналото.

2.  Когато, след като са уведомили Комисията съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003, националните органи по конкуренция решат, че няма основание да продължат производство по правоприлагане и в резултат прекратят това производство по правоприлагане, държавите членки гарантират, че националните органи по конкуренция информират Комисията съответно.

Член 11

Временни мерки

1.  Държавите членки гарантират, че националните ▌органи по конкуренция са оправомощени да действат по собствена инициатива като разпоредят с решение налагането на временни мерки на предприятия и сдружения на предприятия, най-малко в случаите, в които е налице спешност, поради риск от сериозни и непоправими вреди за конкуренцията въз основа на prima facie констатация за нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС. Това решение трябва да е пропорционално и да се прилага или за определен срок, който може да бъде подновен, доколкото това е необходимо и целесъобразно, или докато бъде взето окончателно решение. Националните органи по конкуренция уведомяват Европейската мрежа по конкуренция за налагането на тези временни мерки.

2.  Държавите членки гарантират, че законосъобразността, включително пропорционалността, на временните мерки, посочени в параграф 1, могат да бъдат предмет на ускорени процедури за обжалване.

Член 12

Поемане на задължения

1.  Държавите членки гарантират, че при производства по правоприлагане, образувани с цел да бъде взето решение, с което се изисква да бъде прекратено нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС, националните органи по конкуренция могат, след като са потърсили становището на участниците на пазара, официално или неофициално, чрез решение да придадат правнообвързващо действие на поемането на задължения, предложено от предприятията или сдруженията на предприятия, когато това поемане на задължения отговоря на опасенията, изразени от националните органи по конкуренция. Това решение може да бъде прието за определен срок и трябва да съдържа заключението, че повече не са налице основания за предприемане на действия от страна на съответния национален орган по конкуренция.

2.  Държавите членки гарантират, че националните органи по конкуренция разполагат с ефективни правомощия да следят изпълнението на задълженията, посочени в параграф 1.

3.  Държавите членки гарантират, че националните органи по конкуренция са в състояние да възобновят производството по правоприлагане, когато са налице съществени промени във връзка с който и да е от фактите, на които се основава решението, посочено в параграф 1, когато предприятията или сдруженията на предприятия са действали в противоречие със своите задължения или когато решението, посочено в параграф 1, е било основано на непълна, невярна или подвеждаща информация, предоставена от страните.

ГЛАВА V

САНКЦИИ И ПЕРИОДИЧНИ ИМУЩЕСТВЕНИ САНКЦИИ

Член 13

Санкции на предприятия и сдружения на предприятия

1.  ▌Държавите членки гарантират, че националните административни органи по конкуренция могат или да наложат с решение в рамките на водените от самите тях производства по правоприлагане или да поискат в рамките на ненаказателни съдебни производства налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на предприятия и сдружения на предприятия, когато те умишлено или поради непредпазливост нарушават член 101 или член 102 от ДФЕС.

2.  ▌Държавите членки гарантират най-малко, че националните административни органи по конкуренция могат или да наложат с решение в рамките на водените от самите тях производства по правоприлагане или да поискат в рамките на ненаказателни съдебни производства налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на предприятия и сдружения на предприятия. Тези санкции се определят пропорционално на техния общ световен оборот, ако умишлено или поради непредпазливост:

a)  не бъде изпълнено задължението за подлагане на проверка на място, посочено в член 6 параграф 2;

б)  печатите, поставени от длъжностни лица или други придружаващи лица, упълномощени или назначени от националните органи по конкуренция, както е посочено в член 6, параграф 1, буква г), са увредени;

в)  в отговор на въпрос, посочен в член 6, параграф 1, буква д) дават неверен, подвеждащ отговор, не предоставят или отказват да дадат пълен отговор ▌;

г)  предоставят невярна, непълна или подвеждаща информация в отговор на искане ▌, посочено в член 8, или не предоставят информация в рамките на определения срок;

д)  не се явят за снемането на обяснения, посочено в член 9;

е)  не изпълнят решение, посочено в членове 10, 11 и 12.

3.   Държавите членки гарантират, че посочените в параграфи 1 и 2 производства дават възможност за налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

4.  Настоящият член не засяга националните закони, които дават възможност за налагането на наказания в наказателни производства, при условие че прилагането на тези закони не засяга ефективното и еднакво прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС.

5.  Държавите членки гарантират, че понятието за предприятие се прилага за целите на налагането на санкции на дружествата майки и на правоприемниците и икономическите приемници на предприятия.

Член 14

Изчисляване на размера на санкциите

1.  Държавите членки гарантират, че националните органи по конкуренция вземат предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението при определяне на размера на санкцията за нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС.

2.  Държавите членки гарантират, че националните органи по конкуренция могат да вземат предвид обезщетение, изплатено в резултат на доброволна спогодба при определяне на размера на санкцията, която трябва да бъде наложена за нарушение на членове 101 или 102 от ДФЕС, в съответствие с член 18, параграф 3 от Директива 2014/104/ЕС.

3.  Държавите членки гарантират, че когато за нарушение на член 101 или 102 от ДФЕС се налага санкция на сдружение на предприятия, като се отчита оборотът на неговите членове и сдружението е неплатежоспособно, сдружението е длъжно да изиска от своите членове да направят вноски за покриване на размера на санкцията.

4.  Държавите членки гарантират, че когато посочените в параграф 3 вноски не са направени в пълен размер в сдружението на предприятия в рамките на определен от националните органи по конкуренция срок, националните органи по конкуренция могат да изискат плащането на ▌ санкцията пряко от което и да е от предприятията, чиито представители са били членове на органите за вземане на решения на сдружението. Когато това е необходимо, за да се гарантира плащането на пълния размер на санкцията, след като националните органи по конкуренция са изискали плащане от тези предприятия, те могат също да изискат плащане на неизплатената сума от санкцията от който и да е от членовете на сдружението, осъществявали дейност на пазара, на който е извършено нарушението. Въпреки това плащането съгласно настоящия параграф не се изисква от предприятия, които покажат, че не са приложили нарушаващото решение на сдружението и че или не са знаели за съществуването му, или активно са се разграничили от него, преди да е започнало разследването.

Член 15

Максимален размер на санкцията

1.  Държавите членки гарантират, че ▌ максималният размер на санкцията, която националните органи по конкуренция могат да наложат на всяко предприятие или сдружение на предприятия, участващо в нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС, е не по-малък от 10 % от общия световен оборот на предприятието или на сдружението на предприятия за финансовата година, предхождаща решението, посочено в член 13, параграф 1.

2.  Когато нарушение от страна на сдружение на предприятия е свързано с дейностите на неговите членове, максималният размер на санкцията е не по-малък от 10 % от сумата на общия световен оборот на всеки член, който развива дейност на пазара, засегнат от нарушението на сдружението. Финансовата отговорност на всяко предприятие по отношение на плащането на санкцията обаче не надвишава максималния размер, определен в съответствие с параграф 1.

Член 16

Периодични имуществени санкции

1.  Държавите членки гарантират, че националните административни органи по конкуренция могат да наложат чрез решение ефективни, пропорционални и възпиращи периодични имуществени санкции на предприятия и сдружения на предприятия. Тези периодични имуществени санкции се определят пропорционално на среднодневния общ световен оборот на тези предприятия или сдружения на предприятия през предходната финансова година и се изчисляват на ден, считано от датата, посочена в решението, с цел тези предприятия или сдружения на предприятия да бъдат принудени най-малкото:

a)  да предоставят пълна и вярна информация в отговор на искане, посочено в член 8,

б)  да се явят за посоченото в член 9 снемане на обяснения.

2.  Държавите членки гарантират, че националните органи по конкуренция могат да наложат чрез решение ефективни, пропорционални и възпиращи периодични имуществени санкции на предприятия и сдружения на предприятия. Тези периодични имуществени санкции се определят пропорционално на среднодневния общ световен оборот на тези предприятия или сдружения на предприятия през предходната финансова година и се изчисляват на ден, считано от датата, посочена в решението, с цел те да бъдат принудени поне:

a)  да се подложат на проверка на място, съгласно посоченото в член 6, параграф 2;

б)  да спазят решение, посочено в членове 10, 11 и 12.

ГЛАВА VI

ПРОГРАМИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ САНКЦИИ И НАМАЛЯВАНЕ НА ТЕХНИЯ РАЗМЕР, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ТАЙНИ КАРТЕЛИ

Член 17

Освобождаване от санкции

1.  Държавите членки гарантират, че националните органи по конкуренция разполагат с програми за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, които им дават възможност да предоставят освобождаване от санкции на предприятията, които разкрият участието си в тайни картели. Това не засяга възможността за националните органи по конкуренция, които разполагат с програми за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер за нарушения, различни от тайни картели, или с програми за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, които им дават възможността да предоставят освобождаване от глоби на физически лица.

2.  Държавите членки гарантират, че освобождаването от санкции се предоставя само ако заявителят:

a)  отговаря на условията, уредени в член 19;

б)  разкрие участието си в таен картел; и

в)  първи е предоставил доказателства, които:

i)  към момента на получаване на искането дават възможност на националния орган по конкуренция да извърши целева проверка на място във връзка с тайния картел, при условие че националният орган по конкуренция все още не е разполагал с достатъчно доказателства за извършване на тази проверка или вече не е извършил такава проверка; или

ii)  от гледна точка на националния орган по конкуренция са достатъчни за установяването на нарушение, попадащо в обхвата на програмата за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, при условие че ▌ органът все още не е разполагал с достатъчно доказателства за установяването на такова нарушение и че нито едно друго предприятие преди това не е отговаряло на условията за освобождаване от санкции съгласно подточка i) във връзка със същия таен картел.

3.  Държавите членки гарантират, че всички предприятия отговарят на условията за освобождаване от санкции с изключение на предприятията, които са предприели стъпки за принуждаване на други предприятия да се присъединят към таен картел или да останат в него.

4.  Държавите членки гарантират, че националните органи по конкуренция уведомяват заявителя дали му е предоставено условно освобождаване от санкции. Заявителят може да поиска да бъде информиран писмено от националните органи по конкуренция относно резултата от своето искане. В случай на отказ от страна на националния орган по конкуренция във връзка с искане за освобождаване от санкции заявителят може да поиска от националния орган по конкуренция да разгледа искането му като искане за намаляване на санкцията.

Член 18

Намаляване на санкции

1.  Държавите членки гарантират, че националните органи по конкуренция разполагат с програми за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, които им дават възможност да предоставят намаляване на санкциите на предприятия, които не отговарят на условията за освобождаване от санкции. Това не засяга възможността за националните органи по конкуренция, които разполагат с програми за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер за нарушения, различни от тайни картели, или с програми за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, които им дават възможността да предоставят намаляване на глоби на физически лица.

2.  Държавите членки гарантират, че намаляването на размера на санкциите се предоставя само ако заявителят:

а)  изпълни установените в член 19 условия;

б)  разкрие участието си в таен картел; и

в)  предостави доказателства за твърдения таен картел, които представляват съществена добавена стойност за целите на доказването на нарушение, попадащо в обхвата на програмата за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, и които са свързани с доказателствата, които към момента на подаване на искането вече са на разположение на националния орган по конкуренция.

3.  Държавите членки гарантират, че ако заявителят ▌представи убедителни доказателства, които националният орган по конкуренция използва ▌за доказването на допълнителни факти, което да доведе до увеличение на санкциите в сравнение със санкциите, които в противен случай биха били наложени на участниците в тайния картел, националният орган по конкуренция няма да вземе предвид тези допълнителни факти при определянето на санкцията на заявителя за намаляване на санкции, който е предоставил въпросните доказателства.

Член 19

Общи условия за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер

Държавите членки гарантират, че за да изпълни изискванията за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер във връзка с участието в тайни картели, заявителят трябва да отговаря на следните условия:

a)  да е преустановил участието си в твърдения таен картел най-късно непосредствено след като е подал своето искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, с изключение на това, което според компетентния национален орган по конкуренция би било разумно необходимо за запазване на целостта на разследването;

б)  да сътрудничи действително, в пълна степен, непрекъснато и бързо и ефикасно с националния орган по конкуренция от подаването на искането до момента, в който органът приключи своето производство по правоприлагане срещу всички страни по разследването, като приеме решение или като прекрати производството по правоприлагане по друг начин; това сътрудничество включва:

i)  незабавно предоставяне на националния орган по конкуренция на цялата съответна информация и доказателства относно твърдения таен картел, които придобие или до които има достъп заявителят, по-специално:

—  наименованието и адреса на заявителя;

—  наименованията на всички останали предприятия, които участват или са участвали в твърдения таен картел;

—  подробно описание на твърдения таен картел, включително засегнатите продукти, засегнатите територии, продължителността и естеството на поведението на твърдения таен картел;

—  информация за всички минали или евентуални бъдещи искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, внесени пред други органи по конкуренция, или пред органи по конкуренция на трети държави във връзка с твърдения таен картел.

ii)  да бъде на разположение на националния орган по конкуренция, за да отговаря на всякакви искания, които могат да допринесат за установяване на фактите;

iii)  да осигури на разположение на националния орган по конкуренция директори, управители и други членове на персонала за снемане на обяснения, както и да положи разумни усилия за осигуряване на разположение на националния орган по конкуренция на бивши ▌директори, управители и други членове на персонала за същата цел;

iv)  да не унищожава, подправя или укрива съответна информация или доказателства; и

v)  да не разкрива, че е подал искане, нито която и да е част от съдържанието на своето искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, преди националният орган по конкуренция да е издал твърдения за извършени нарушения в рамките на воденото от него производство по правоприлагане, освен ако не е договорено друго; и

в)  когато възнамерява да подаде искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер до националния орган по конкуренция, той не трябва:

i)  да е унищожил, подправил или укрил доказателства за твърдения таен картел; или

ii)  да е разкрил, че възнамерява да подаде искане или която и да е част от съдържанието на искането, което възнамерява да подаде, освен пред други органи по конкуренция, или органи по конкуренция на трети държави.

Член 20

Форма на изявленията във връзка с искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер

1.  Държавите членки гарантират, че заявителите могат да подават изявления във връзка с искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер във връзка с пълни или съкратени искания в писмена форма и че освен това националните органи по конкуренция разполагат с действаща система, която им дава възможност да приемат тези изявления или в устна форма, или по други начини, които не дават възможност подадените изявления да попаднат във владение, на съхранение или под контрол на заявителите.

2.  По искане на заявител, националният орган по конкуренция потвърждава получаването на пълните или съкратени искания в писмена форма, като се посочват датата и часът на получаване.

3.  Заявителите имат възможност да подават изявления във връзка с искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер във връзка с пълни или съкратени искания на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на съответния национален орган по конкуренция или на друг официален език на Съюза, който е договорен двустранно от националния орган по конкуренция и заявителя.

Член 21

Маркери за искания за освобождаване от санкции

1.  Държавите членки гарантират, че предприятията, които желаят да подадат искане за освобождаване от санкции могат първоначално да получат по тяхно искане място в реда за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер за период,определен от националния орган по конкуренция за всеки конкретен случай, за да може заявителят да събере необходимата информация и доказателства, за да покрие съответния доказателствен праг за освобождаване от санкции.

2.  Държавите членки гарантират, че националните органи по конкуренция разполагат с право на преценка дали да уважат или не искането по параграф 1.

Предприятие, което подава такова искане, предоставя на националния орган по конкуренция информация, ако е налична, като например:

a)  името и адреса на заявителя;

б)  основанието за опасението, довело до искане;

в)  наименованията на всички останали предприятия, които участват или са участвали в твърдения таен картел;

г)  засегнатите продукти и територии;

д)  продължителността и естеството на поведението на твърдения таен картел;

е)  информация за всички минали или евентуални бъдещи искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, подадени пред който и да е друг орган по конкуренция или органи по конкуренция на трети държави във връзка с твърдения таен картел.

3.  Държавите членки гарантират, че всяка информация и всяко доказателство, предоставени от заявителя в рамките на определения съгласно параграф 1 период, се смятат за подадени по същото време като първоначалното искане.

4.  Заявителят трябва да има възможност да подава искане по параграф 1 на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на съответния национален орган по конкуренция или на друг официален език на Съюза, който е договорен двустранно от националния орган по конкуренция и заявителя.

5.  Държавите членки могат също да предвидят възможността предприятията, които желаят да подадат искане за намаляване на санкции, да поискат първо място в реда за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер.

Член 22

Съкратени искания

1.  Държавите членки гарантират, че националните органи по конкуренция приемат съкратени искания от заявителите, поискали от Комисията освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, като са поискали маркер или са подали пълно искане ▌ във връзка със същия твърдян таен картел, при условие че тези искания обхващат повече от три държави членки като засегнати територии.

2.  Съкратените искания съдържат кратко описание на всеки от следните елементи ▌:

a)  името и адреса на заявителя;

б)  наименованията на другите страни в твърдения таен картел;

в)  засегнатия(те) продукт(и) и територии;

г)  продължителността и естеството на поведението на твърдения таен картел;

д)  държавата(ите) членка(и), където е вероятно да бъдат намерени доказателствата за твърдения таен картел; и

е)  информация за всяко друго подадено искане или възможно бъдещо искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, подаденo пред който и да е друг орган по конкуренция или органи по конкуренция на трети държави, във връзка с твърдения таен картел.

3.   Когато Комисията получава пълно искане, а националните органи по конкуренция получават съкратени искания във връзка със същия твърдян таен картел, Комисията е основната точка за контакт на заявителя в периода преди да стане ясно дали Комисията ще разглежда случая изцяло или частично, по-специално при предоставянето на указания на заявителя за провеждането на всякакви допълнителни вътрешни разследвания,. В този период Комисията информира съответните национални органи по конкуренция за актуалното състояние, при поискване от тяхна страна.

Държавите членки гарантират, че националните органи по конкуренция могат да поискат от заявителя да предостави конкретни разяснения единствено относно данните, посочени в параграф 2, преди да поискат подаване на пълно искане в съответствие с параграф 5.

4.  Държавите членки гарантират, че националните органи по конкуренция, които получат съкратени искания, проверяват дали към момента на получаването на тези искания вече е постъпило ▌ съкратено или пълно искане от друг заявител по повод на същия твърдян таен картел. Ако национален орган по конкуренция не е получил такова искане от друг заявител и счита, че съкратеното искане отговаря на изискванията по параграф 2, той информира заявителя за това.

5.  Държавите членки гарантират, че след като Комисията е информирала съответните национални органи по конкуренция, че не възнамерява да разглежда случая изцяло или частично, на заявителите се предоставя възможността да подават пълни искания до съответните национални органи по конкуренция ▌. Само при изключителни обстоятелства, когато това е строго необходимо за разграничаване или разпределяне на случаите, национален орган по конкуренция може да поиска от заявителя да подаде пълно искане преди Комисията да е уведомила съответните национални органи по конкуренция, че не възнамерява да разглежда случая изцяло или частично. Националните органи по конкуренция разполагат с правомощието да определят разумен срок, в рамките на който заявителят трябва да подаде пълното искане заедно със съответните доказателства и информация. Това не засяга правото на заявителя да подаде доброволно пълно искане на по-ранен етап.

6.  Държавите членки гарантират, че ако заявителят подаде пълното искане в съответствие с параграф 5 в срока, определен от националния орган по конкуренция, пълното искане се смята за подадено в момента на подаване на съкратеното искане, при условие че съкратеното искане обхваща същия/същите засегнат/и продукт/и и територия/и, както и същата продължителност на дейност на твърдения таен картел, посочени в подаденото до Комисията искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, като е възможно то да е било актуализирано.

Член 23

Взаимодействие между исканията за освобождаване от санкции и наказанията за физически лица

1.  Държавите членки гарантират, че настоящите и бившите ▌директори, управители и други членове на персонала на заявителите за освобождаване от санкции пред органите по конкуренция са напълно защитени от ▌наказания, налагани по административни и ненаказателни съдебни производства, във връзка с участието им в тайния картел, попадащ в обхвата на искането за освобождаване от санкции, за нарушения на националните закони, преследващи предимно същите цели като целите, преследвани от член 101 от ДФЕС, ако:

a)  искането на предприятието за освобождаване от санкции, подадено до органа по конкуренция, разследващ случая, отговаря на изискванията, установени в член 17, параграф 2, букви б) и в);

б)  посочените настоящи и бивши директори, управители и други членове на персонала сътрудничат активно в това отношение с органа по конкуренция, разследващ случая; и

в)  искането на предприятието за освобождаване от санкции предхожда момента, в който съответните настоящи и бивши директори, управители и други членове на персонала са били уведомени от компетентните органи на държавите членки за производството, водещо до налагане на наказания, посочено в настоящия параграф.

2.  Държавите членки гарантират, че настоящите и бившите директори, управители и други членове на персонала на заявителите за освобождаване от санкции пред органите по конкуренция са защитени от наказания, налагани в рамките на наказателни производства, във връзка с участието им в тайния картел, попадащ в обхвата на искането за освобождаване от санкции, за нарушения на националните закони, преследващи предимно същите цели като целите, преследвани от член 101 от ДФЕС, ако отговарят на посочените в параграф 1 условия и сътрудничат активно с разследващия компетентен орган. Ако условието за сътрудничество с разследващия компетентен орган не е изпълнено, разследващият компетентен орган може да продължи с разследването.

3.  За да осигурят съответствие със съществуващите основни принципи на своите правни системи чрез дерогация от параграф 2, държавите членки могат да предвидят, че компетентните органи разполагат с възможността да не наложат наказание или само да смекчат налаганото в рамките на наказателното производство наказание доколкото приносът на посочените в параграф 2 лица за установяването и разследването на тайния картел надделява над интереса да се извършва наказателно преследване срещу тези лица и/или те да бъдат санкционирани.

4.  За да се даде възможност на посочената в параграфи 1, 2 и 3 защита да функционира в ситуации, в които е засегната повече от една юрисдикция, държавите членки трябва да предвидят, че в случаите, в които компетентният санкциониращ или извършващ наказателно преследване орган попада в обхвата на юрисдикция, различна от юрисдикцията на органа по конкуренция, разследващ случая, националният орган по конкуренция на юрисдикцията на компетентния санкциониращ или извършващ наказателно преследване орган осигурява необходимия контакт между тях.

5.  Настоящият член не засяга правото на пострадалите, претърпели вреди, причинени от нарушаването на правото в областта на конкуренцията, да поискат пълно обезщетение за тези вреди в съответствие с Директива 2014/104/ЕС.

ГЛАВА VII

ОКАЗВАНЕ НА ВЗАИМНО СЪДЕЙСТВИЕ

Член 24

Сътрудничество между националните органи по конкуренция

1.  Държавите членки гарантират, че, когато националните административни органи по конкуренция извършват проверка на място или снемат обяснения от името и за сметка на други национални органи по конкуренция в съответствие с член 22 от Регламент (ЕО) № 1/2003 , се разрешава на длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени или назначени от запитващия национален орган по конкуренция, под надзора на длъжностните лица на запитания национален орган по конкуренция, да присъстват и активно да подпомагат в проверката на място или при снемането на обяснения, когато запитаният национален орган по конкуренция упражнява правомощията, посочени в членове 6, 7 и 9 от настоящата директива.

2.  Държавите членки гарантират, че на собствената си територия националните административни органи по конкуренция разполагат с правомощието да упражняват посочените в членове 6 — 9 от настоящата директива правомощия в съответствие с националното си право от името и за сметката на други национални органи по конкуренция с цел да се установи дали предприятия или сдружения на предприятия не спазват взетите в рамките на разследването мерки и решения от запитващия национален орган по конкуренция , които са посочени в членове 6 и 8 — 12 от настоящата директива. Запитващите национални органи по конкуренция и запитаните национални органи по конкуренция разполагат с правомощието да обменят и използват информация като доказателство за тази цел, при спазване на гаранциите, посочени в член 12 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

Член 25

Искания за уведомяване за предварителни твърдения за нарушения и други документи

Без да се засяга която и да е друга форма на уведомяване от запитващ орган в съответствие с действащите в неговата държава членка правила, държавите членки гарантират, че по искане на запитващия орган запитаният орган уведомява адресата от името на запитващия орган за:

a)  всички предварителни твърдения за извършено нарушение на член 101 или 102 от ДФЕС и всички решения за прилагане на тези членове ▌;

б)  всеки друг процедурен акт, приет в контекста на производство по правоприлагане, който следва да бъде нотифициран в съответствие с националното право; и

в)  всички други имащи отношение документи, свързани с прилагането на член 101 или 102 от ДФЕС, включително документи, които се отнасят до изпълнението на решения за налагане на санкции или периодични имуществени санкции.

Член 26

Искания за изпълнение на решения за налагане на санкции или периодични имуществени санкции

1.  Държавите членки гарантират, че по искане на запитващия орган запитаният орган изпълнява решения за налагане на санкции или периодични имуществени санкции, приети от запитващия орган в съответствие с членове 13 и 16. Това се прилага само доколкото, след като е положил разумни усилия на собствената си територия, запитващият орган е установил, че предприятието или сдружението на предприятия, спрямо което ▌санкцията или периодичната имуществена санкция подлежи на изпълнение, не разполага с достатъчно активи в държавата членка на запитващия орган, които да осигурят възможност за събирането на санкцията или на периодичната имуществена санкция.

2.  За случаите, които не попадат в обхвата на параграф 1 от настоящия член, по-специално в случаи, в които предприятието или сдружението на предприятия, спрямо което санкцията или периодичната имуществена санкция подлежи на изпълнение, не е установено в държавата членка на запитващия орган, държавите членки предвиждат, че запитаният орган може по искане на запитващия орган да наложи изпълнението на взети от запитващия орган решения за налагане на санкции или на периодични имуществени санкции, приети в съответствие с членове 13 и 16.

Член 27, параграф 3, буква г) не се прилага за целите на настоящия параграф.

3.  Запитващият орган може да отправи искане само за изпълнение на окончателно решение.

4.  Въпросите, свързани с давностните срокове за изпълнението на решенията за налагане на санкции или на периодични имуществени санкции, се уреждат от националното право на държавата членка на запитващия орган.

Член 27

Общи принципи на сътрудничеството

1.  Държавите членки гарантират, че исканията, посочени в членове 25 и 26, се изпълняват от запитания орган в съответствие с националното право на държавата членка на запитания орган.

2.  Посочените в членове 25 и 26 искания се изпълняват без неоправдано забавяне посредством единен документ, съпътстван от копие на акта, който трябва да бъде нотифициран или изпълнен. Този единен документ съдържа:

a)  името, известния адрес на адресата, и всякаква друга относима информация относно идентифицирането на адресата;

б)  обобщение на относимите факти и обстоятелства;

в)  обобщение на приложеното копие на акта, който трябва да бъде нотифициран или изпълнен;

г)  наименованието, адреса и други данни за контакт на запитания орган; и

д)  срока, в рамките на който следва да се извършат нотифицирането или изпълнението, като например законови или давностни срокове.

3.  За исканията, посочени в член 26, в допълнение към посочените в параграф 2 от настоящия член изисквания, единният документ предоставя следното:

a)  информация относно решението, което позволява изпълнение в държавата членка на запитващия орган;

б)  датата, на която решението е станало окончателно;

в)  размерът на санкцията или на периодичната имуществена санкция; и

г)  информация, показваща разумните усилия, положени от запитващия орган за изпълнение на решението на своя територия.

4.  Единният документ, който осигурява възможност за изпълнение от страна на запитания орган, представлява единственото основание за мерките за изпълнение, предприети от запитания орган, при спазване на изискванията по параграф 2. Не е необходим никакъв акт за неговото признаване, допълване или заместване в държавата членка на запитания орган. Запитаният орган взема всички необходими мерки за изпълнението на това искане, освен ако запитаният орган се позовава на параграф 6.

5.  Запитващият орган гарантира, че единният документ се изпраща на запитания орган на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на запитания орган, освен ако запитаният орган и запитващият орган не са договорили двустранно за всеки случай поотделно, че единният документ може да бъде изпратен на всеки друг език. Когато това се изисква съгласно националното право на държавата членка на запитания орган, запитващият орган предоставя превод на акта, който трябва да бъде нотифициран или на решението, с което се позволява изпълнението на санкцията или на периодичната имуществена санкция, на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на запитания орган. Това не засяга правото на запитания орган и на запитващия орган да договорят за всеки случай поотделно, че този превод може да бъде предоставен на друг език.

6.  Запитаният орган не е длъжен да изпълни искане, посочено в член 25 или 26, ако:

a)  искането не отговаря на изискванията на настоящия член; или

б)  запитаният орган е в състояние да представи разумни основания, които показват, че изпълнението на искането би било в очевидно противоречие с обществения ред в държавата членка, в която се търси изпълнение.

Ако запитаният орган възнамерява да отхвърли искане за съдействие, посочено в членове 25 или 26, или се нуждае от допълнителна информация, той установява контакт със запитващия орган.

7.  Държавите членки гарантират, че, когато запитаният орган поиска това, запитващият орган поема изцяло всички разумни допълнителни разходи, включително за превод и труд, както и административните разходи, във връзка с предприетите съгласно член 24 или 25 действия.

8.  Запитаният орган може да си възстанови пълния размер на разходите, направени във връзка с посочените в член 26 действия от сумите по санкциите или периодичните имуществени санкции, събрани от името на запитващия орган, включително за превод и труд, както и административните разходи. Ако запитаният орган не успее да събере сумите по санкциите и периодичните имуществени санкции, той може да поиска запитващия орган да поеме направените разходи.

Държавите членки могат да предвидят, че запитаният орган може също да си възстанови направените разходи във връзка с изпълнението на тези решения от предприятието, спрямо което се изпълнява санкцията или периодичната имуществена санкция.

Запитаният орган си възстановява дължимите суми в паричната единица на своята държава членка, съгласно законите, подзаконовите актове и административните процедури в тази държава членка.

При необходимост запитаният орган, в съответствие със своето национално право и национална практика, преобразува санкциите или периодичните имуществени санкции в паричната единица на държавата членка на запитания орган по обменния курс, приложим към датата, на която са били наложени санкциите или периодичните имуществени санкции.

Член 28

Спорове относно искания за уведомяване и за изпълнение на решения за налагане на санкции или периодични имуществени санкции

1.  Споровете са от компетентността на съответните органи на държавата членка на запитващия орган и се уреждат от правото на тази държава членка, когато се отнасят до:

а)  законосъобразността на определен акт, за който трябва да бъде изпратено уведомление, в съответствие с член 25 или на дадено решение, което трябва да бъде изпълнено в съответствие с член 26; и

б)  законосъобразността на единния документ, позволяващ изпълнение в държавата членка на запитания орган.

2.  Споровете относно мерките за изпълнение, предприети в ▌държавата членка на запитания орган, или относно валидността на уведомяване, извършено от запитания орган, са от компетентността на компетентните органи на ▌ държавата членка на запитания орган и се уреждат от правото на тази държава членка.

ГЛАВА VIII

ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ

Член 29

Правила относно давностните срокове за налагането на санкции и периодични имуществени санкции

1.  Държавите членки гарантират, че давностните срокове за налагането на санкции или периодични имуществени санкции от страна на националните органи по конкуренция съгласно членове 13 и 16 спират да текат или се прекъсват по време на производството по правоприлагане пред националните органи по конкуренция на други държави членки или пред Комисията във връзка с нарушение, засягащо същото споразумение, решение на сдружение или съгласувана практика или друго поведение, забранено в член 101 или 102 от ДФЕС.

Спирането или прекъсването на давностния срок започва от момента на уведомяването на поне едно предприятие, срещу което се води производството по правоприлагане, за първото официално действие по разследването. То се прилага за всички предприятия или сдружения на предприятия, участвали в нарушението.

Спирането или прекъсването се прекратява в деня, в който съответният орган по конкуренция приключи своето производство по правоприлагане като вземе решение по членове 10, 12 или 13 от настоящата директива или по членове 7, 9 или 10 от Регламент (ЕО) № 1/2003, или стигне до заключението, че няма основания за по нататъшни действия от негова страна. Продължителността на спирането или прекъсването не засяга абсолютните давностни срокове, които са предвидени съгласно националното право.

2.  Давностният срок за налагането на санкции или периодични имуществени санкции от национален орган по конкуренцията спира да тече или се прекъсва, докато решението на този национален орган по конкуренция е предмет на висящо производство в съд, упражняващ съдебен контрол.

3.  Комисията гарантира, че уведомлението за започване на първото официално действие по разследване, получено от национален орган по конкуренция съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) 1/2003, се предоставя на другите национални органи по конкуренция в рамките на Европейската мрежа по конкуренция.

ГЛАВА IX

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 30

Роля на националните административни органи по конкуренция пред националните съдилища

1.  Държавите членки, които определят както национален административен орган по конкуренция ▌, така и национален съдебен орган по конкуренция, като отговорни за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, гарантират, че исковете пред националния съдебен орган по конкуренция могат да бъдат предявявани директно от националния административен орган по конкуренция.

2.  Доколкото националните съдилища действат по производства срещу ▌решения, постановени от националните органи по конкуренция при упражняване на правомощията по глава IV и членове 13 и 16 от настоящата директива за прилагането на членове 101 или 102 от ДФЕС, включително изпълнението на санкциите и периодичните имуществени санкции, наложени в това отношение, държавите членки гарантират, че националният административен орган по конкуренция има пълното право да участва на собствено основание, според случая, като прокурор или ответник в тези производства и да се ползва от същите права като на публичен орган — страна в тези производства.

3.  Националният административен орган по конкуренция е оправомощен със същите права, като предвидените в параграф 2 да обжалва следните актове:

a)  решенията на националните съдилища, с които се произнасят по решения, взети от националния административен орган по конкуренция, съгласно глава IV и членове 13 и 16 от настоящата директива относно прилагането на член 101 или 102 от ДФЕС, включително изпълнението на санкциите и периодичните имуществени санкции, наложени в това отношение; и

б)  отказа на национален съдебен орган да предостави предварително разрешение за проверка на място, съгласно членове 6 и 7 от настоящата директива, доколкото се изисква такова разрешение.

Член 31

Достъп на страните до преписки и ограничения върху използването на информация

1.  Държавите членки могат да предвидят, че когато национален орган по конкуренция изисква от физическо лице да предостави информация въз основа на мерките, посочени в член 6, параграф 1, буква д), член 8 или член 9, тази информация не се използва като доказателство за налагането на наказание срещу това физическо лице или срещу негови близки роднини.

2.  Държавите членки гарантират, че националните органи по конкуренция, техните длъжностни лица, служители и други лица, работещи под надзора на тези органи, не разкриват информация, получена въз основа на правомощията, посочени в настоящата директива и която е от естество, попадащо в обхвата на задължението за опазване на професионалната тайна, освен когато разкриването е разрешено съгласно националното право.

3.  Държавите членки гарантират, че достъп ▌до изявленията във връзка с искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер или исканията за постигане на споразумение се предоставя единствено на страните по съответното производство и само за целите на упражняването на тяхното право на защита ▌.

4.  Държавите членки гарантират, че страната, получила достъп до преписката по производство по правоприлагане пред националните органи по конкуренция, може да използва информацията от ▌ изявленията във връзка с искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и исканията за постигане на споразумение единствено, когато това е необходимо, за да упражни правото си на защита в производства пред националните съдилища в случаи, които имат пряко отношение към делото, по което е предоставен достъп, и само, когато тези производства се отнасят до:

a)  разпределянето между участниците в картела на санкция, наложена им солидарно от национален орган по конкуренция; или

б)  съдебен контрол на решение, с което национален орган по конкуренция е установил нарушение на член 101 или 102 от ДФЕС или национални разпоредби в областта на конкуренцията.

5.  Държавите членки гарантират, че следните категории информация, получена от страна по време на производство по правоприлагане пред национален орган по конкуренция, няма да се използва от тази страна в производства пред национални съдилища, преди националният орган по конкуренция да е приключил своето производство по правоприлагане по отношение на всички страни по разследването като е приел решение, посочено в член 10 или член 12, или е прекратил по друг начин производството:

a)  информация, която е била изготвена от други физически или юридически лица специално за производството по правоприлагане, водено от националния орган по конкуренция; ▌

б)  информация, която националният орган по конкуренция е изготвил и изпратил на страните в хода на своето производство по правоприлагане; и

в)  искания за постигане на споразумение, които са оттеглени.

6.  Държавите членки гарантират, че изявленията във връзка с искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер се обменят между националните органи по конкуренция само съгласно член 12 от Регламент (ЕО) № 1/2003:

a)  със съгласието на заявителя; или

б)  когато национален орган по конкуренция, получаващ изявление във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, също е получил искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер във връзка със същото нарушение от същия заявител като предаващия национален орган по конкуренция, при условие че към момента на предаване на изявлението във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер заявителят няма възможност да оттегли информацията, която е подал до получаващия изявлението във връзка с искане национален орган по конкуренция.

7.  Формата, в която се подават изявленията във връзка с искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер в съответствие с член 20 не засяга прилагането на параграфи 3—6 от настоящия член.

Член 32

Допустимост на доказателствата пред националните органи по конкуренция

Държавите членки гарантират, че видовете доказателства, допустими пред национален орган по конкуренция, включват документи, устни изявления, електронни съобщения, записи и всякакви други предмети, съдържащи информация, независимо от формата на доказателствата и носителя, на който се съхранява информацията.

Член 33

Функциониране на системата на Европейската мрежа по конкуренция

1.  Разходите, направени от Комисията във връзка с поддръжката и развитието на централна информационна система на Европейската мрежа по конкуренция (Система за Европейската мрежа по конкуренция) и във връзка със сътрудничеството в рамките на Европейската мрежа по конкуренция, се поемат от общия бюджет на Съюза в рамките на наличните бюджетни кредити.

2.  Европейската мрежа по конкуренция може да разработва и, по целесъобразност, да публикува най-добри практики и препоръки по въпроси като независимост, ресурси, правомощия, санкции и оказване на взаимно съдействие.

ГЛАВА Х

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 34

Транспониране

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до ... [две години от влизането в сила на настоящата директива]▌. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 35

Преразглеждане

До … [шест години след датата на приемане на настоящата директива], Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за транспонирането и прилагането на настоящата директива. Комисията може по целесъобразност да преразгледа настоящата директива и, ако е необходимо, да представи законодателно предложение.

Член 36

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 37

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на ….

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията

Комисията взема под внимание текста на член 11, одобрен от Европейския парламент и Съвета по отношение на временните мерки.

Временните мерки могат да бъдат ключов инструмент за органите за защита на конкуренцията, чрез който да се гарантира, че конкуренцията не е нарушена, докато се провежда дадено разследване.

С цел да се предостави възможност на органите за защита на конкуренцията да се справят по-ефективно със събитията на бързо променящите се пазари Комисията се ангажира да извърши анализ на това дали съществуват начини за улесняване на приемането на временни мерки в рамките на Европейската мрежа по конкуренция в срок от две години от датата на транспониране на директивата. Резултатите ще бъдат представени на Европейския парламент и на Съвета.

(1)OВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 70.
(2)Позиция на Европейския парламент от 14 ноември 2018 г.
(3)Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1).
(4)Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 25 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (OВ L 76, 22.3.2005 г., стp. 16).
(5)Решение (ЕС) 2015/2240 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за създаване на програма за решения за оперативна съвместимост и общи рамки за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (програма ISA2) като средство за модернизиране на публичния сектор (OВ L 318, 4.12.2015 г., стр.1).
(6)OВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.


Европейски кодекс за електронни съобщения ***I
PDF 2466kWORD 396k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2018 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (преработена) (COM(2016)0590 – C8-0379/2016 – 2016/0288(COD))
P8_TA-PROV(2018)0453A8-0318/2017

(Обикновена законодателна процедура – преработка)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0590),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0379/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Парламента на Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 януари 2017 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 февруари 2017 г.(2),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(3),

—  като взе предвид писмото от 17 октомври 2016 г. на комисията по правни въпроси до комисията по промишленост, изследвания и енергетика в съответствие с член 104, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 29 юни 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 104 и 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по култура и образование и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0318/2017),

A.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и като има предвид, че, що се отнася до кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове и до въпросните изменения, предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 ноември 2018 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2018/... на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (преработена)

P8_TC1-COD(2016)0288


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(5),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(6),

като имат предвид, че:

(1)  Директиви 2002/19/EC(7), 2002/20/EC(8), 2002/21/EC(9) и 2002/22/EC(10) на Европейския парламент и на Съвета бяха съществено изменени. Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота, посочените директиви следва да бъдат преработени.

(2)  Действието на петте директиви, които са част от съществуващата регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги, а именно директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(11), е предмет на периодичен преглед от страна на Комисията, по-специално с оглед определяне на нуждата от изменения в съответствие с технологичните и пазарните промени.

(3)  В своето съобщение от 6 май 2015 г. за установяване на Стратегия за цифровия единен пазар за Европа, Комисията заяви, че в прегледа си на правната рамка за далекосъобщенията би се съсредоточила върху мерки, насочени към стимулирането на инвестициите във високоскоростни широколентови мрежи, би въвела по-съгласуван подход с оглед на вътрешния пазар в политиката за радиочестотния спектър и неговото управление, би осигурила условия за истински единен пазар чрез преодоляване на регулаторната разпокъсаност, би гарантирала ефективна защита на потребителите, равнопoставени условия на конкуренция за всички участници на пазара и последователно прилагане на правилата, както и би осигурила по-ефективна регулаторна институционална рамка.

(4)  Настоящата директива е част от програмата за регулаторна пригодност (REFIT), обхващаща четири директиви, а именно директиви 2002/19/EО, 2002/20/EО, 2002/21/EО и 2002/22/EО, и Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета(12). Всяка от тези директиви съдържа мерки, приложими към доставчиците на електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги в съответствие с регулаторната история на сектора, съгласно която предприятията бяха вертикално интегрирани, а именно предлагаха както мрежи, така и услуги. Прегледът дава възможност за преработка на четирите директиви с цел да се опрости настоящата структура с оглед подобряване на съгласуваността и достъпността в съответствие с целта по REFIT. Той дава също така възможност структурата да се адаптира към новата пазарна реалност, при която предоставянето на съобщителни услуги вече не е непременно обвързано с предоставянето на мрежа. Както е предвидено в междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(13), преработването се състои в приемането на нов правен акт, който включва в един текст както съществените изменения, които внася в предишен акт, така и непроменените разпоредби на този акт. Предложението за преработване се отнася до съществените изменения, които внася в предишен акт, а на вторично ниво включва кодифицирането на непроменените разпоредби на предишния акт заедно с тези съществени изменения.

(5)  Настоящата директива създава правна рамка, която да гарантира свобода на предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, обвързана единствено с условията, установени в настоящата директива, и с евентуалните ограничения в съответствие с член 52, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално с мерките относно обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве и в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“).

(6)  Настоящата директива не засягат възможността отделните държави членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират защитата на основните си интереси по сигурността, да опазват обществения ред ▌ и обществената сигурност и да позволяват разследването, разкриването и преследването на престъпления, като се има предвид, че всички ограничения на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, и по-специално в членове 7, 8 и 11 от нея, например ограничения във връзка с обработването на данни, трябва да бъдат предвидени в закон, да зачитат основното съдържание на тези права и свободи и да бъдат съобразени с принципа на пропорционалност, в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата.

(7)  Конвергенцията на секторите на далекосъобщенията, медиите и информационните технологии означава, че всички електронни съобщителни мрежи и услуги следва да бъдат обхванати доколкото е възможно от единен Европейски кодекс за електронните съобщения, установен с една единствена директива, с изключение на въпросите, които уреждат по-добре чрез пряко приложими правила, установени с регламенти. Необходимо е регулирането на електронните съобщителни мрежи и услуги да бъде отделено от регулирането на съдържанието. Следователно настоящата директива не обхваща съдържанието на услугите, предоставяни по електронни съобщителни мрежи, ползващи електронни съобщителни услуги, като например разпространяваното радио- и телевизионно съдържание, финансовите услуги и някои услуги на информационното общество, и не засяга мерките, предприемани на ниво на Съюза или на национално ниво по отношение на такива услуги в съответствие с правото на Съюза, с цел да се стимулира културното и езиковото многообразие и да се гарантира медийния плурализъм. Съдържанието на телевизионните програми е обхванато от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(14). Регулирането на аудиовизуалната политика и на съдържанието има за цел постигането на цели от общ интерес като свободата на изразяване, медийния плурализъм, безпристрастността, културното и езиковото многообразие, социалното приобщаване, защитата на потребителите и закрилата на непълнолетните. Разделянето на регулирането на електронните съобщения от регулирането на съдържанието не засяга отчитането на връзките, които съществуват помежду им, и по-специално, с оглед да се гарантира медийният плурализъм, културното многообразие и защитата на потребителите. В границите на своята компетентност компетентните органи следва да допринасят за гарантиране на изпълнението на политиките, насочени към насърчаването на тези цели.

(8)  Настоящата директива не засяга прилагането на Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(15) към радиосъоръженията, но обхваща радиоприемниците за автомобили и потребителските радиоприемници, както и потребителското оборудване за цифрова телевизия.

(9)  За да се даде възможност на националните регулаторни органи и на други компетентни органи да изпълнят целите, установени в настоящата директива, по-специално по отношение на оперативната съвместимост на услугите „от край до край“, обхватът на директивата следва да включи някои аспекти на радиосъоръженията, определени в Директива 2014/53/ЕС, и на потребителското оборудване, използвано за цифрова телевизия, за да се улесни достъпът за крайните ползватели с увреждания. Важно е националните регулаторни и други компетентни органи да насърчават мрежовите оператори и производителите на оборудване да си сътрудничат с оглед улесняване на достъпа на крайни ползватели с увреждания до електронни съобщителни услуги. Неизключителното използване на радиочестотния спектър за лично ползване на крайни радиосъоръжения, макар да не е свързано със стопанска дейност, следва също да попадне в обхвата на настоящата директива, за да се осигури координираният подход към разрешителния режим за такова ползване.

(10)  Определени електронни съобщителни услуги по настоящата директива също биха могли да попадат в обхвата на определението за „услуга на информационното общество“, посочено в член 1 от Директива 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета(16). Разпоредбите на посочената директива, които уреждат услугите на информационното общество, се прилагат спрямо тези електронни съобщителни услуги дотолкова, доколкото настоящата директива или други правни актове на Съюза не съдържат по-специални разпоредби относно електронните съобщителни услуги. Електронните съобщителни услуги, обаче, като например гласовата телефония, текстовите съобщения и услугите за електронна поща са предмет на настоящата директива. Едно и също предприятие, например доставчик на интернет услуга, може да предлага както електронни съобщителни услуги, като например достъп до интернет, така и услуги, които не са обхванати от настоящата директива, като предоставяне на уеб базирано и несвързано със съобщенията съдържание.

(11)  Едно и също предприятие, например кабелен оператор, може да предлага както електронни съобщителни услуги, примерно пренос на телевизионни сигнали, така и услуги извън обхвата на настоящата директива, като например търговски услуги за разпространение на звуково или телевизионно съдържание, и следователно на такова предприятие могат да се налагат допълнителни задължения във връзка с дейността му като доставчик или дистрибутор на съдържание в съответствие с разпоредби извън обхвата на настоящата директива, без да се засягат условията, установени в приложение към настоящата директива.

(12)  Регулаторната рамка следва да обхваща използването на радиочестотния спектър от всички електронни съобщителни мрежи, включително появяващото се ползване на радиочестотен спектър за собствени нужди от нови видове мрежи, които се състоят изключително от автономни системи от мобилно радиооборудване, свързано чрез безжични връзки без централно управление или централизиран мрежов оператор, без непременно да се осъществява конкретна стопанска дейност. В развиващата се среда на 5G безжични комуникации подобни мрежи вероятно ще се появяват по-специално извън сгради и по протежение на пътища за нуждите на транспорта, енергетиката, научните изследвания и развитие, електронното здравеопазване, гражданската защита и помощта при бедствия, интернета на нещата, комуникациите машина-машина и свързаните автомобили. В резултат на това, ако въз основа на член 7 от Директива 2014/53/ЕС държавите членки прилагат допълнителни национални изисквания относно пускането в действие или използването (или и двете) на подобно радиооборудване по отношение на ефективното и ефикасно използване на радиочестотния спектър и избягването на вредни смущения, това следва да отразява принципите на вътрешния пазар.

(13)  Изискванията към възможностите на електронните съобщителни мрежи постоянно се повишават. Докато в миналото акцентът се поставяше основно върху предоставянето на достъп с все по-голям капацитет навсякъде и на всеки индивидуален потребител, сега все по-важни стават други параметри, като например закъснението, наличността и надеждността. Понастоящем в отговор на това търсене мрежите от оптични влакна достигат все по-близо до ползвателите, а за бъдещите „мрежи с много голям капацитет“ са необходими работни параметри, равностойни на тези, които могат да предоставят мрежите с елементи от оптични влакна най-малко до разпределителната точка на мястото на предлагане на услугата. При фиксирана връзка това съответства на показатели на мрежата, равностойни на постиганите чрез инсталиране на оптични влакна до многофамилна сграда, която се разглежда като място на предоставяне на услугата. При безжична връзка това съответства на показатели на мрежата, сходни с постиганите чрез инсталиране на оптични влакна до базовата станция, която се разглежда като място на предоставяне на услугата. Разликите във възприятията на крайните ползватели, които се дължат на различните характеристики на средствата, с които мрежата се свързва с крайната точка на мрежата, не следва да се вземат предвид, когато се определя дали дадена безжична мрежа може да се счита за осигуряваща сходни мрежови показатели. В съответствие с принципа за технологична неутралност не следва да се изключва използването на други технологии и средства за пренос, когато възможностите им са сравними с тези по базовия сценарий. Разгръщането на такива „мрежи с много голям капацитет“ вероятно ще увеличи възможностите на мрежите и ще подготви почвата за разгръщането на бъдещи поколения безжични мрежи на основата на подобрени радиоинтерфейси и по-сгъстена мрежова архитектура.

(14)  Необходимо е да се адаптират определенията, за да се осигури съгласуваност с принципа за технологична неутралност и с темпа на технологично развитие, включително новите форми на управление на мрежи, например чрез софтуерно емулирани или софтуерно дефинирани мрежи. Технологичното и пазарното развитие наложи преминаването на мрежите към технологията на интернет протоколите (IP) и даде възможност на крайните ползватели да избират от множество конкуриращи се доставчици на гласови услуги. Поради това терминът „обществена телефонна услуга“, който е използван изключително в Директива 2002/22/ЕО и разбиран обикновено като аналогова телефонна услуга, следва да бъде заменен от по-актуалния и технологично неутрален термин „услуга за гласови съобщения“. Условията за предоставяне на услуга следва да се отделят от действителните определящи елементи на услуга за гласови съобщения, а именно обществена електронна съобщителна услуга за генериране и приемане, пряко или косвено, на национални или национални и международни повиквания чрез номер или номера от национален или международен ▌ номерационен план, независимо дали тази услуга е основана на технология за комутация на канали или на пакети. Естеството на тази услуга е нейната двупосочност, която позволява и на двете страни да осъществяват комуникация. Услуга, която не изпълнява всички тези условия, като например приложение от тип „click-through“ на уебсайтове за обслужване на клиенти, не е такава услуга. Услугите за гласови съобщения включват и средства за комуникация, предназначени специално за ▌ крайни ползватели с увреждания, използващи услуги за предаване на текст или за цялостен разговор.

(15)  Съобщителните услуги и техническите средства за тяхното предоставяне претърпяха значително развитие. Крайните ползватели все по-често заменят традиционната гласова телефония, текстовите съобщения (SMS) и услугите по доставка на електронна поща с функционално равностойни онлайн услуги като пренос на глас чрез интернет протокол, изпращане на съобщения и уеб базирана електронна поща. За да се гарантира, че крайните ползватели и техните права са ефективно и еднакво защитени при използването на функционално равностойни услуги, бъдещото определение за електронни съобщителни услуги не следва да се основава само на технически параметри, а на функционален подход. Обхватът на необходимото регулиране следва да е подходящ за постигане на неговите цели от обществен интерес. Макар „преносът на сигнали“ да остава важен параметър за определяне дали услугите попадат в обхвата на настоящата директива, определението следва да обхваща и други услуги, които осигуряват възможности за комуникация. От гледна точка на крайния ползвател не е от значение дали доставчикът сам пренася сигналите или съобщенията се доставят чрез услуга за достъп до интернет. Поради това определението за електронни съобщителни услуги следва да обхваща три вида услуги, които може отчасти да се припокриват, например услуги за достъп до интернет както са определени в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета(17), междуличностни съобщителни услуги, както са определени в настоящата директива, и услуги, състоящи се изцяло или предимно от преноса на сигнали. Определението за електронна съобщителна услуга следва да отстрани двусмислието, наблюдавано при прилагането на съществуващото определение, до приемането на настоящата директива, и да позволи индивидуално прилагане на отделните разпоредби за специфичните права и задължения, заложени в рамката за различните видове услуги. Обработването на лични данни от електронните съобщителни услуги, независимо дали срещу възнаграждение или по друг начин, трябва да съответства на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(18)

(16)  За да попадне в обхвата на определението за електронна съобщителна услуга, дадена услуга обикновено трябва да се предоставя срещу заплащане. В цифровата икономика участниците на пазара все по-често смятат, че информацията за ползвателите има парична стойност. Електронните съобщителни услуги често се предоставят на крайния ползвател не само срещу възнаграждение, но все повече и по-специално срещу предоставянето на лични или други данни. Поради това концепцията за възнаграждение следва да обхване случаи, при които доставчикът на услуга изисква, а крайният ползвател съзнателно предоставя лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 или други данни пряко или непряко на доставчика. То следва също да обхваща случаи, при които крайният ползвател разрешава достъп до информация, без ▌ сам да я е предоставил, като например лични данни, включително IP адрес или друга автоматично генерирана информация, например събираната и предаваната от „бисквитка“ ▌. В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съдът) по член 57 от ДФЕС(19) възнаграждение по смисъла на ДФЕС е налице също когато доставчикът на услуга получава заплащане от трета страна, а не от получателя на услугата. Поради това концепцията за възнаграждение следва да включва и случаи, при които крайният ползвател е изложен на рекламни съобщения като условие за достъп до услугата, или случаи, при които доставчикът на услугата реализира парични приходи от събраните от него лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 ▌.

(17)  Междуличностните съобщителни услуги са услуги, които дават възможност за междуличностен и интерактивен обмен на информация и обхващат услуги като традиционните гласови повиквания между две лица, но също и всички видове електронни писма, услуги за предаване на съобщения или групов чат. Междуличностните съобщителни услуги обхващат само съобщенията между краен брой, т.е. без потенциално да са неограничени, физически лица, който се определя от изпращача на съобщението. Съобщенията, включващи юридически лица, следва да попадат в обхвата на определението, когато физически лица представляват тези юридически лица или участват поне в едната страна на комуникацията. Интерактивната комуникация включва предпоставката, че услугата позволява на получателя на информацията да отговори. Услуги, които не отговарят на тези изисквания, като например линейното радиоразпръскване, видео по заявка, обслужване чрез уебсайтове, социални мрежи, блогове или обмен на информация между машини, не следва да се считат за междуличностни съобщителни услуги. При изключителни обстоятелства дадена услуга не следва да се счита за междуличностна съобщителна услуга, ако средството за междуличностни и интерактивни съобщения е незначителен и чисто спомагателен елемент към друга услуга и по обективни технически причини не може да се ползва без тази основна услуга, а интеграцията му не е начин да се избегне прилагането на правилата относно електронните съобщителни услуги. Като елементи на изключение от определението характеристиките „незначителен“ и „чисто спомагателен“ следва да се тълкуват в тесен смисъл и от обективната гледна точка на крайния ползвател. Елемент на междуличностна съобщителна услуга може да бъде счетен за незначителен, когато обективната полза от него за крайния ползвател е много ограничена и когато в действителност почти не се използва от крайните ползватели. Пример за ▌ елемент, който може да се счита, че попада извън обхвата на определението за междуличностни съобщителни услуги може да бъде по принцип комуникационният канал при онлайн игрите, зависещ от характеристиките на съобщителното средство на услугата.

(18)  Междуличностните съобщителни услуги с номерà от национален или международен ▌ номерационен план се осъществяват с обществено определени номерационни ресурси. Тези междуличностни съобщителни услуги с номерà включват както услуги, за които са определени номера за крайни ползватели с цел осигуряване на свързаност от край до край, така и услуги, които дават на крайните ползватели възможност да се свържат с други лица, на които е бил определен такъв номер. Употребата на номер единствено като идентификатор не следва да се разглежда като равностойна на използването на номер за свързване с обществено определени номера и следователно сама по себе си не следва да се счита за достатъчна, за да се окачестви дадена услуга като междуличностна съобщителна услуга с номер. За междуличностните съобщителни услуги без номерà, следва да се налагат задължения само когато обществените интереси изискват прилагането на конкретни регулаторни задължения за всички видове междуличностни съобщителни услуги, независимо дали за тяхното предоставяне се използват номера. Оправдано е междуличностните съобщителни услуги с номерà да бъдат третирани по различен начин, тъй като те участват в и следователно се ползват от обществено гарантирана оперативно съвместима екосистема.

(19)  Крайната точка на мрежата представлява границата за целите на регулирането между регулаторната рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги и регулирането на крайните далекосъобщителни устройства. За определянето на местоположението на крайната точка на мрежата отговарят националните регулаторни органи. Предвид практиката на националните регулаторни органи и разнообразието от фиксирани и безжични мрежови топологии, Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) в тясно сътрудничество с Комисията, следва да приеме насоки за общи подходи при определянето на крайната точка на мрежата в съответствие с настоящата директива при редица конкретни обстоятелства.

(20)  Техническото развитие дава възможност на крайните ползватели за достъп до служби за спешно реагиране не само посредством гласови повиквания, но и чрез други междуличностни съобщителни услуги. Поради това концепцията за спешно повикване следва да обхваща всички междуличностни съобщителни услуги, които позволяват такъв достъп до служби за спешно реагиране. Тя се основава на елементите от системата за спешно реагиране, които вече са залегнали в правото на Съюза, а именно „обществен център за приемане на спешни повиквания“ (PSAP) и „най-подходящ PSAP“, както са определени в Регламент (ЕС) 2015/758 на Европейския парламент и на Съвета(20), както и „служба за спешно реагиране“, определена в Делегиран регламент (ЕС) № 305/2013 на Комисията(21).

(21)  Националните регулаторни и други компетентни органи следва да имат хармонизиран набор от цели и принципи, които са основополагащи за работата им, а когато е необходимо, следва да координират своите действия с органите на други държави членки и с ОЕРЕС при изпълнение на задачите си според настоящата регулаторна рамка.

(22)  Задачите, възложени на компетентните органи, с настоящата директива, допринасят за изпълнението на по-широка политика в областта на културата, заетостта, околната среда, социалното сближаване и териториалното устройство.

(23)  В допълнение към съществуващите три основни цели за насърчаване на конкуренцията, вътрешния пазар и интересите на крайните ползватели, за регулаторната рамка следва да се постави и допълнителна цел за свързаност, изразена в резултати: широко разпространение и използване на мрежи с много голям капацитет за всички граждани на Съюза и предприятия в Съюза на основата на разумни цени и възможност за избор, ▌действителна и лоялна конкуренция, ▌отворени иновации, ▌ефикасно използване на радиочестотния спектър, ▌общи правила и предвидими регулаторни подходи на вътрешния пазар и ▌ необходимите специфични за сектора правила за защита на интересите на гражданите на Съюза. За държавите членки, националните регулаторни органи и други компетентни органи, както и за заинтересованите страни, тази цел за свързаност означава от една страна да се насочат към изграждане на мрежи и услуги с възможно най-голям капацитет, които са икономически устойчиви за даден регион, а от друга страна да се стремят към териториално сближаване в смисъл на изравняване на наличния капацитет в различните региони.

(24)  Напредъкът към постигането на общите цели на настоящата директива следва да бъде подкрепен от стабилна система за редовно оценяване и сравняване на резултатите на държавите членки от Комисията по отношение на наличието на мрежи с много голям капацитет във всички основни средища, които са двигатели на социално-икономическото развитие, като училища, транспортни центрове, основни доставчици на обществени услуги и силно цифровизирани предприятия, на наличието на непрекъснато 5G покритие за градските райони и основните сухопътни транспортни трасета, както и на наличието за всички домакинства във всяка държава членка на електронни съобщителни мрежи, позволяващи предоставяне на скорост най-малко 100 Mbps и с възможност за бързо надграждане до нарастващи гигабитови скорости. За тази цел Комисията следва да продължи да наблюдава резултатите на държавите членки, включително, например, индексите, които обобщават съответните показатели за постигнатите от Съюза резултати в областта на цифровите технологии и проследяват развитието на конкурентоспособността в сферата на цифровите технологии в държавите членки, като Индексът за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото, и при необходимост да въведе нови методи и нови обективни, конкретни и измерими критерии за сравнителен анализ на ефективността на държавите членки.

(25)  Принципът държавите членки да прилагат правото на Съюза по технологично неутрален начин, тоест, националният регулаторен или друг компетентен орган следва нито да налага, нито да дискриминира в полза на използването на определен тип технология, не изключва предприемането на пропорционални стъпки за насърчаване на някои специфични услуги, когато това е оправдано за постигането на целите на регулаторната рамка, например цифровата телевизия като средство за увеличаване на ефикасността на радиочестотния спектър. Освен това, този принцип не изключва вземането предвид на факта, че някои средства за пренос имат физически характеристики и особености на архитектурата, поради които могат да превъзхождат другите от гледна точка на качество на услугата, капацитет, разходи по поддръжката, енергийна ефективност, гъвкавост на управлението, надеждност, устойчивост и възможност за разширяване, и в крайна сметка ефективност, което може да се отрази в предприемането на действия за постигането на различните регулаторни цели.

(26)  Ефективните инвестиции и конкуренцията следва да се насърчават едновременно, с оглед да се увеличат икономическият растеж, иновациите и изборът на потребителите.

(27)  Най-добрият начин за поощряване на конкуренцията е посредством едно икономически ефективно равнище на инвестиции в нова и съществуваща инфраструктура, допълвано от регулиране, когато е необходимо, за да се постигне ефективна конкуренция в услугите на дребно. Ефикасното равнище на основаната на инфраструктурата конкуренция представлява степента на дублиране на инфраструктура, при която може да се очаква в разумни граници, че инвеститорите могат да разполагат със справедлива възвръщаемост, основана върху разумни очаквания относно развитието на пазарните дялове.

(28)  Необходимо е да се дадат подходящи стимули за инвестиции в нови мрежи с много голям капацитет, които да подпомогнат иновациите в богати на съдържание интернет услуги и да засилят конкурентоспособността на Съюза в международен мащаб. Такива мрежи имат огромен потенциал да предоставят ползи за потребителите и бизнеса в целия Съюз. Поради това е от съществено значение да се стимулират устойчиви инвестиции в развитието на тези нови мрежи, като същевременно се защитава конкуренцията, тъй като на равнище инфраструктура продължават да съществуват пречки и бариери пред навлизането, и се засилва изборът на потребителите чрез регулаторна предвидимост и последователност.

(29)  С настоящата директива се цели постепенно да се намаляват ex ante отрасловите правила успоредно с развитието на пазарната конкуренция и в крайна сметка да се гарантира, че електронните съобщения се уреждат единствено от правото в областта на конкуренцията. Като се има предвид, че пазарите на електронни съобщения се характеризират с подчертано динамична конкуренция през последните години, съществено е ex ante регулаторни задължения да бъдат ▌ налагани само, когато не съществува ефективна и устойчива конкуренция на ▌съответните пазари. Целта на всяка ex ante регулаторна намеса е да бъдат постигнати ползи за крайните ползватели, като се осигури ефективна конкуренция на пазарите на дребно на устойчива основа. Задължения на равнище пазар на едро следва да се налагат, когато в противен случай не е вероятно един или повече пазари на дребно да се превърнат в действително конкурентни при липсата на такива задължения. Има вероятност в процеса на анализ на пазара националните регулаторни органи постепенно да достигнат до констатацията, че пазарите на дребно са конкурентни дори при липсата на регулиране на пазарите на едро, особено като се вземат предвид очакваните подобрения в иновациите и конкуренцията. В такъв случай националният регулаторен орган следва да направи заключението, че вече не е необходимо регулиране на равнище пазар на едро, и да направи оценка на съответния релевантен пазар на едро с оглед на отмяна на регулирането ex ante. В този процес националният регулаторен орган следва да вземе предвид евентуални ефекти на пренасяне на пазарна сила между пазарите на едро и свързаните с тях пазари на дребно, при които се налага премахване на пречките за навлизане на пазара на равнище инфраструктура, с цел да се гарантира дългосрочна конкуренция на равнището на пазара на дребно.

(30)  Електронните съобщения придобиват съществено значение за все повече сектори. Интернет на нещата е пример за това как преносът на радиосигнали, който е в основата на електронните съобщения, продължава да се развива и да определя облика на обществото и бизнес средата. За да се извлекат максимални ползи от това развитие, е особено важно да се въвеждат и утвърждават нови технологии за безжични съобщения и приложения в управлението на радиочестотния спектър. Тъй като расте търсенето и на други технологии и приложения, използващи радиочестотния спектър, които могат да бъдат подобрени чрез интегрирането или съчетаването им с електронните съобщения, в управлението на радиочестотния спектър следва по възможност да се възприеме междусекторен подход за по-ефикасното използване на радиочестотния спектър.

(31)  Стратегическото планиране, координацията и, при необходимост, хармонизирането на равнището на Съюза могат да спомогнат да се гарантира, че ползвателите на радиочестотния спектър извличат максимална полза от вътрешния пазар и че интересите на Съюза могат да бъдат ефективно защитавани в световен мащаб. За тези цели следва да могат да бъдат приети, когато е уместно, многогодишни програми за политика в областта на радиочестотния спектър., Първата такава програма беше създадена с Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(22), за установяване на насоките на политиката и целите за стратегическото планиране и хармонизирането на използването на радиочестотния спектър в Съюза. Следва да бъде възможно тези насоки и цели на политиката да се отнасят до наличността и ефикасното използване на радиочестотния спектър, необходим за установяването и функционирането на вътрешния пазар, съгласно настоящата директива.

(32)  Националните граници все повече губят значението си за определяне на оптималното използване на радиочестотния спектър. Неоправданата разпокъсаност на националните политики ▌води до повишени разходи и загубени пазарни възможности за ползвателите на радиочестотния спектър и забавя иновациите в ущърб на правилното функциониране на вътрешния пазар и с отрицателни последици за потребителите и икономиката като цяло.

(33)  Разпоредбите на настоящата директива за управление на радиочестотния спектър следва да съответстват на дейността на международните и регионалните организации в областта на управлението на радиочестотния спектър, като напр. Международния съюз по далекосъобщения (ITU) и Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT), с цел да се гарантира ефикасно управление и хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в целия Съюз и между държавите членки и други членове на ITU.

(34)  В съответствие с принципа за разделяне на регулаторните и оперативните функции, държавите членки следва да гарантират независимостта на националния регулаторен и другите компетентни органи с оглед гарантиране на безпристрастността на техните решения. Това изискване за независимост не накърнява институционалната автономност и конституционните задължения на държавите членки или принципа на неутралност по отношение на правилата в държавите членки, регламентиращи системата от имуществени права, установени в член 345 от ДФЕС. Националните регулаторни и други компетентни органи следва да притежават всички необходими ресурси, като персонал, опит и финансови средства, за изпълнение на своите задачи.

(35)  Някои задачи съгласно директивата, като ex ante регулирането на пазара, включително налагането на задължения за достъп и взаимно свързване и решаването на спорове между предприятия, следва да се осъществяват само от националните регулаторни органи, а именно органи, които са независими както от сектора, така и от всякаква външна намеса или политически натиск. Освен ако не е предвидено друго, държавите членки следва да могат да възложат други регулаторни задачи, предвидени в настоящата директива, на националните регулаторни органи или на други компетентни органи. В процеса на транспониране държавите членки следва да насърчават устойчивост на компетентностите на националните регулаторни органи по отношение на възлагането на задачите, произтичащи от транспонирането на регулаторната рамка на Съюза за електронните съобщения, изменена през 2009 г., и по-специално на задачите, свързани с конкуренцията на пазара или навлизането на пазара. Когато задачите са възложени на други компетентни органи, тези други компетентни органи следва да се стремят да се консултират с националните регулаторни органи преди вземането на решения. В съответствие с принципа на добро сътрудничество, националните регулаторни и други компетентни органи следва да обменят информация за изпълнението на своите задачи.

(36)  Настоящата директива не съдържа материалноправни разпоредби за отворен достъп до интернет или роуминг и не засяга разпределението на компетентностите на националните регулаторни органи съгласно Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета(23) и Регламент (ЕС) № 2015/2120.При все това, с настоящата директива в допълнение се предвижда, че националните регулаторни органи са компетентни да оценяват и следят отблизо въпросите, свързани с достъпа до пазара и конкуренцията, които засягат потенциално правото на крайните ползватели на достъп до отворен интернет.

(37)  Независимостта на националните регулаторни органи беше засилена при прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения, извършен през 2009 г., с цел гарантиране на по-ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на техните правомощия и предсказуемостта на техните решения. За тази цел трябваше да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен. Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на национален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка. Поради това трябваше изначално да се установят правила относно основанията за освобождаване от длъжност на ръководителя на националния регулаторен орган, с цел отстраняване на всякакви основателни съмнения относно неутралността на този орган и неговата неподатливост на външни фактори. За да се избегнат неправомерните уволнения, отстранени от длъжност членове следва да има правото да поискат от компетентните съдилища да потвърдят наличието на основателна причина за отстраняване от длъжност измежду предвидените в настоящата директива. Такива отстранявания от длъжност следва да са свързани единствено с личните или професионалните качества на ръководителя или члена. Важно е националните регулаторни органи да разполагат със свой собствен бюджет, който да им дава възможност, в частност, да наемат достатъчен брой квалифицирани кадри. За да се гарантира прозрачност, този бюджет следва да се публикува ежегодно. В рамките на бюджета си органите следва да имат автономия за управление на ресурсите, както човешки, така и финансови. За да се осигури безпристрастност, държавите членки, които притежават или контролират предприятия с принос към бюджета на националния регулаторен или други компетентни органи посредством административни такси, следва да гарантират, че е налице действително структурно разделение на дейностите, свързани с упражняването на правата на собственост или контрол, от дейностите, свързани с упражняването на контрол върху бюджета.

(38)  Налице е необходимост от по-нататъшно укрепване на независимостта на националните регулаторни органи, за да се гарантира неподатливостта на техните ръководители и членове на външен натиск, като се предвидят минимални квалификации за назначение и минимален срок на техния мандат. Освен това, с цел преодоляване на риска от обсебване на регулаторните органи от частни интереси, гарантиране на приемствеността и засилване на независимостта, държавите членки следва да обмислят ограничаването на възможността за подновяване на мандатите на ръководителя или на членовете на управителния съвет и да въведат подходяща схема за ротация на съвета и висшето ръководство. Това може да се уреди например чрез назначаване на първите членове на колегиалния орган за различни периоди, за да може мандатите им, както и тези на наследниците им, да не изтичат по едно и също време.

(39)  Националните регулаторни органи следва да носят отговорност и от тях следва да се изисква отчетност за начина на изпълнение на възложените им задачи. Това задължение следва обичайно да се осъществи под формата по-скоро на задължение за годишен отчет, а не на ad hoc искания за отчет, които биха ограничили независимостта им или биха ги възпрепятствали при изпълнението на задачите им, ако са непропорционални. Практиката на Съда(24) действително показва, че прекомерните и безусловни задължения за докладване могат непряко да засегнат независимостта на даден орган.

(40)  Държавите членки следва да уведомят Комисията кои са техните национални регулаторни и други компетентни органи. За органите, компетентни за предоставянето на права за преминаване, задължението за уведомяване би следвало да може да бъде изпълнено с позоваване на единната информационна точка, създадена съгласно Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(25).

(41)  Следва да се използва възможно най-облекчената система за разрешаване на предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, за да се стимулира развитието на нови съобщителни услуги и паневропейски съобщителни мрежи и услуги, както и да се даде възможност на доставчиците и потребителите да се възползват от икономиите от мащаба на вътрешния пазар.

(42)  Ползите от вътрешния пазар за доставчиците на услуги и крайните ползватели могат да бъдат най-добре постигнати чрез общо разрешение на електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги без номера, без да се изисква изричното решение или административен акт от националните регулаторни органи и като процедурните изисквания се свеждат единствено до уведомяване чрез декларация. Когато държавите членки изискват уведомление от доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги при започването на дейността им, това уведомление не следва да предполага административни разходи за доставчиците и може да се предостави чрез входна точка на уебсайта на компетентните органи. С цел подпомагане на ефективната трансгранична координация , по-специално за общоевропейските оператори, ОЕРЕС следва да създаде и поддържа база данни с такива уведомления. Компетентните органи следва да предават на ОЕРЕС само пълните уведомления. Държавите членки следва да не възпрепятстват предоставянето на мрежи или услуги по какъвто и да било начин, включително въз основа на непълнота на уведомлението.

(43)  Уведомлението ▌ следва да представлява обикновена декларация за намерението на доставчика да започне да предоставя електронни съобщителни мрежи и услуги. От доставчика може да се изисква да приложи към тази декларация само информацията, предвидена в настоящата директива. Държавите членки не следва да налагат допълнителни или отделни изисквания за уведомяване.

(44)  За разлика от другите категории електронни съобщителни мрежи и услуги, определени в настоящата директива, междуличностните съобщителни услуги без непосредством номерà нямат предимствата от ползването на обществените номерационни ресурси и не участват в обществено гарантирана оперативно съвместима екосистема. Следователно е неподходящо за тези видове услуги да бъде прилаган режима на общото разрешение.

(45)  Когато предоставят права на ползване на радиочестотния спектър, на номерационни ресурси или права за изграждане на съоръжения, компетентните органи следва да информират предприятията, на които предоставят права, за съответните условия. Държавите членки следва да могат да определят тези условия за ползване на радиочестотния спектър в рамките на индивидуалните права за ползване или в общото разрешение.

(46)  Общите разрешения следва да включват само условия, които са специфични за отрасъла на електронните съобщения. Те следва да не бъдат обвързани с условия, които вече са приложими по силата на други нормативни актове на националното право, по-специално във връзка със защитата на потребителите, които не се отнасят конкретно за сектора на съобщенията. Например компетентните органи следва да могат да информират ▌предприятията за приложимите изисквания във връзка с околната среда и териториалното и селищно планиране. Условията, наложени съгласно общото разрешение, не засягат определянето на приложимото право съгласно Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета(26).

(47)  Условията, с които би могло да бъдат обвързани общите разрешения, следва да обхващат специфични условия, определящи достъпността за крайните ползватели с увреждания и необходимостта обществените органи и службите за спешно реагиране да комуникират помежду си и с обществеността преди, по време и след големи бедствия.

(48)  Необходимо е правата и задълженията на предприятията според общите разрешения, да бъдат посочени изрично в такива разрешения, с цел да се гарантира равнопоставеност в целия Съюз и да се улеснят трансграничните преговори за взаимно свързване на обществени електронни съобщителни мрежи.

(49)  Общите разрешения дават право на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги на обществото да договорят взаимно свързване в съответствие с условията, предвидени в настоящата директива. Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, различни от предоставяните на обществеността могат да договарят взаимно свързване на търговска основа.

(50)  При обвързването с условията на общите разрешения и прилагането на административни такси компетентните органи следва надлежно да вземат предвид случаите, в които електронните съобщителни мрежи или услуги се предоставят от физически лица с нестопанска цел. Когато електронните съобщителни мрежи и услуги не се предоставят на обществеността, уместно е да се налагат по-малко и по-леки условия, ако такива се налагат въобще, отколкото са оправдани за електронните съобщителни мрежи и услуги, предоставяни на обществото.

(51)  , На предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги с/без номера, следва да се налагат специални задължения, отделно от общите права и задължения съгласно общото разрешение, а в съответствие с правото на Съюза поради значителната им пазарна сила, както е определено в настоящата директива,

(52)  Възможно е предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги да се нуждаят от потвърждение на правата си съгласно общото разрешение по отношение на взаимното свързване и правото на преминаване, по-конкретно за улесняване на преговорите с други регионални или местни нива на управление или доставчици на услуги в други държави членки. Затова националните регулаторниоргани следва да предоставят декларации на предприятията или по тяхна молба, или алтернативно като автоматичен отговор на уведомление съгласно общото разрешение. Такива декларации сами по себе си следва да не представляват актове за предоставяне на права, нито следва правата съгласно общото разрешение, правата за ползване или упражняването на тези права да зависят от издаването на такава декларация.

(53)  Следва да е възможно да се налагат административни такси на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги , с цел да се финансират дейностите на националните регулаторни или други компетентни органи във връзка с управлението на системата за общо разрешение и предоставянето на права за ползване. Такива такси следва да бъдат ограничени до покриването на действителните административни разходи за тези дейности. За тази цел следва да бъде гарантирана прозрачност на приходите и разходите на националните регулаторни и другите компетентни органи чрез годишно отчитане на общия размер на събраните такси и административните разходи, за да могат предприятията да проверяват дали са в баланс.

(54)  Системите за административни такси следва да не опорочават конкуренцията или да създават пречки за навлизането на пазара. Системата за общо разрешение прави невъзможно разпределянето на административните разходи и следователно таксите за отделните предприятия, освен при предоставянето на права за ползване на номерационни ресурси, радиочестотен спектър и права за изграждане на съоръжения. Приложимите административни такси следва да отговарят на принципите на системата за общо разрешение. Пример за справедлива, проста и прозрачна алтернатива за тези критерии за разпределяне на разходите може да бъде основен принцип на разпределяне според оборота. Когато административните такси са много ниски, може да бъде уместно също така използването на фиксирани такси или такси, които са комбинация от фиксирана основа и елемент, свързан с оборота. Доколкото системата за общо разрешение обхваща и предприятия с много малък пазарен дял, като например доставчици на мрежови услуги на ниво община или доставчици на услуги, чиито бизнес модел генерира много ограничени приходи дори в случаи на значително пазарно присъствие от гледна точка на обемите, държавите членки следва да разгледат възможността за определяне на минимален праг за налагането на административни такси.

(55)  Би могло да се наложи държавите членки да изменят правата, условията, процедурите и таксите във връзка с общите разрешения и правата за ползване, когато това е обективно обосновано. За такива предложени изменения следва да бъдат надлежно и своевременно уведомени всички заинтересовани страни, които трябва да получат подходяща възможност да изразят своите становища. ▌ Следва да се избягват ненужни процедури в случай на незначителни изменения на съществуващи права за изграждане на съоръжения, права за ползване на радиочестотен спектър или на номерационни ресурси, когато тези изменения не засягат интересите на трети страни. ▌ Незначителни изменения на правата и задълженията са изменения, които са основно административни, не променят по същество естеството на общите разрешения и на индивидуалните права за ползване и следователно не могат да създадат конкурентни предимства пред другите предприятия.

(56)  Като се има предвид необходимостта от гарантиране на правна сигурност и за насърчаване на регулаторната предвидимост с цел установяване на сигурна среда за инвестиции, по-специално за нови безжични широколентови съобщения, всяко ограничаване или отнемане на съществуващи права за ползване на радиочестотния спектър или на номерационни ресурси, или право за изграждане на съоръжения следва да бъде уредено с предвидими и прозрачни аргументи и процедури. Следователно могат да бъдат налагани по-строги изисквания или механизъм за уведомяване, особено когато правата за ползване са били предоставени вследствие на състезателни или сравнителни процедури и в случай на хармонизирани радиочестотни ленти, които да се използват за безжични широколентови електронни съобщителни услуги („безжични широколентови услуги“). Обосновките, свързани с ефективното и ефикасно използване на радиочестотния спектър и развитието на технологиите, биха могли да се основават на техническите мерки за прилагане, приети съгласно Решение № 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(27). Наред с това, освен когато предложените изменения са незначителни, когато общите разрешения и индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър трябва да се ограничат, отнемат или изменят без съгласието на притежателя на правото, това може да се извърши след консултация със заинтересованите страни. Тъй като ограничаването или отнемането на общи разрешения или права може да има значителни последици за техните носители, компетентните органи следва да подхождат с особена грижа и още преди приемането на подобни мерки да правят предварителна оценка на потенциалните вреди, които могат да произтекат от тези мерки.

(57)  Националните регулаторни органи, други компетентни органи и ОЕРЕС трябва да събират информация от участниците на пазара, за да изпълняват ефективно своите задачи, включително оценка на съответствието на общите условия с настоящата директива без отлагане на приложимостта на тези условия по време на оценката. По изключение, може също да е необходимо да се събере информация от други предприятия, които осъществяват дейност в тясно свързани с електронните съобщителни услуги сектори, например доставчиците на съдържание, които притежават информация, която може да им бъде необходима, за да изпълняват задачите си съгласно правото на Съюза. Може също така да е необходимо да се събира такава информация от името на Комисията ▌, за да ѝ позволи да изпълнява съответните си задължения според законодателството на Съюза. Исканията за информация следва да бъдат пропорционални и да не налагат прекомерна тежест върху предприятията. Информацията, събирана от националните регулаторни и други компетентни органи, следва да бъде достъпна за обществото с изключение на случаите, когато е поверителна в съответствие с националните правила за обществен достъп до информация, и при условията на правилата на Съюза и националните правила относно търговската тайна.

(58)  С цел да се гарантира, че националните регулаторни органи изпълняват своите регулаторни задачи по ефективен начин, данните, които те събират, следва да включват счетоводни данни за пазарите на дребно, които са свързани с пазари на едро, на които дадено предприятие има значителна пазарна сила, и като такива се регулират от националния регулаторен орган. Данните следва също така да включват данни, които да позволяват на националния регулаторен орган да оценява спазването на условията, с които са обвързани правата за ползване, възможното въздействие на планирани надграждания или промени на мрежовата топология върху развитието на конкуренцията или върху продукти на едро, предоставяни на други страни. Информацията относно спазването на задълженията за покритие, с които са обвързани правата за ползване на радиочестотния спектър, е от съществено значение за постигането на пълнота на географските проучвания за разгръщането на мрежите ▌. В това отношение компетентният орган следва да може да изисква информацията да се представя в разбивка на местно равнище с ниво на подробност, което е подходящо за извършването на географското проучване за разгръщането на мрежите.

(59)  За да се облекчи тежестта на задълженията за отчитане и предоставяне на информация за доставчиците на мрежи и услуги и за съответните компетентни органи, такива задължения следва да бъдат пропорционални, обективно обосновани и ограничени до строго необходимото. По-специално, дублирането на искания за информация от компетентния орган и ОЕРЕС, и системното и редовно доказване на спазването на всички условия по дадено общо разрешение или право на ползване следва да се избягват. Предприятията следва да знаят какво е предназначението на исканата информация. Предоставянето на информация следва да не бъде условие за достъп до пазара. При прекратяването на дейността от доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги може да се изисква уведомяване за статистически цели.

(60)  Задълженията на държавите членки да предоставят информация за защитата на интересите на Съюза съгласно международни споразумения, както и задълженията за докладване съгласно право, което не се отнася конкретно за отрасъла на електронните съобщения, като например правото в областта на конкуренцията, следва да не бъдат засегнати.

(61)  Следва да бъде възможно да се обменя информация, считана за поверителна от компетентен орган в съответствие с правилата на Съюза и националните правила за търговската тайна и за защитата на личните данни, с Комисията, ОЕРЕС и всички други органи в случаите, когато такъв обмен е необходим за прилагане на националното законодателство, транспониращо настоящата директива. Обменяната информация следва да бъде ограничена до онова, което е съответно и пропорционално на целта на такъв обмен.

(62)  Широколентовите електронни съобщителни мрежи стават все по-разнообразни по отношение на своята технология, топология, използвани средства и собственост. Поради това регулаторната намеса трябва да се основава на подробна информация ▌ за разгръщането на мрежите, за да бъде ефективна и да се насочи към областите, в които е необходима. Тази информация е от съществено значение за стимулирането на инвестициите, повишаване на свързаността в целия Съюз и предоставянето на информация на всички съответни органи и на гражданите. Тя следва да включва проучвания както за изграждането на мрежи с много голям капацитет, така и за значителни модернизации или разширения на съществуващи мрежи с медни проводници или други мрежи, които може да не съответстват по работни показатели на мрежите с много голям капацитет във всички отношения, като например полагането на оптични влакна до разпределителните кутии, съчетано с активни технологии като векторните. Съответните прогнози следва да се отнасят за периоди, обхващащи до три години. Степента на подробност и териториална раздробеност на информацията, събирана от компетентните органи, следва да бъде съобразена с конкретната регулаторна цел и адекватна на регулаторните цели, за които служи. Поради това размерът на териториалните единици ще се различава в различните държави членки в зависимост от регулаторните нужди в конкретните национални обстоятелства и наличието на данни на местно равнище. Ниво 3 в общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) вероятно няма да е достатъчно малка териториална единица в повечето случаи. Националните регулаторни органи и другите компетентни органи следва да се ръководят от насоките на ОЕРЕС за най-добрите практики за изпълнение на такива задачи, а тези насоки ще могат да се опират на натрупания опит на националните регулаторни органи и/или другите компетентни органи в провеждането на географски проучвания за разгръщането на мрежите. Без да се засягат изискванията за търговската тайна, компетентните органи следва, ако информацията още не е на разположение на пазара, да осигурят пряк достъп до нея в отворен формат в съответствие с Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(28) и без ограничения за повторно използване на информацията, събрана в хода на такива проучвания, и следва да предоставят на крайните ползватели инструменти, свързани с качеството на услугите, за да дадат своя принос за подобряване на тяхната осведоменост за наличните услуги за свързаност. При събирането на такава информация всички съответни органи следва да зачитат принципа на поверителност и следва да избягват поставянето на предприятие в неблагоприятно конкурентно положение.

(63)  Преодоляването на цифровото разделение в Съюза е от основно значение, за да се даде възможност на всички граждани на Съюза да имат достъп до интернет и цифрови услуги. За тази цел, в случай че са налице конкретни и ясно определени ▌ райони, съответните органи следва да имат възможност да приканят предприятията и обществените органи да заявят намерението си за изграждане на мрежи с много голям капацитет в тези райони, като им се предостави достатъчно време да дадат добре обмислен отговор. Информацията, включена в прогнозите, следва да отразява икономическите перспективи на сектора на електронните съобщителни мрежи и инвестиционните намерения на предприятията към момента на събиране на данните, за да се даде възможност да се установи съществуващата свързаност в различните райони. Когато предприятие или обществен орган заяви намерение за изграждане в даден район, националните регулаторни органи или другите компетентни органи следва да могат да изискат от други предприятия и обществени органи да заявят дали възнамеряват да изградят мрежи с много голям капацитет, или значително да модернизират или разширят своята мрежа до капацитет от поне 100 Mbps скорост на изтегляне в този район. Тази процедура ще създаде прозрачност за предприятията и обществените органи, които са изразили интерес към разгръщане в този район, така че когато изготвят своите бизнес планове да могат да преценят пред каква конкуренция е вероятно да бъдат изправени от страна на други мрежи. Положителният ефект от тази прозрачност зависи от това участниците на пазара да отговорят вярно и добросъвестно.

(64)  Въпреки че участниците на пазара могат да променят своите планове за разгръщане по непредвидени, обективни и обосновани причини, компетентните органи следва да се намесят, включително ако е засегнато обществено финансиране, и когато е уместно да налагат санкции, ако предприятие или обществен орган са им предоставили, умишлено или поради груба небрежност, подвеждаща, грешна или непълна информация. За целите на съответните разпоредби относно санкциите следва да се счита, че е налице груба небрежност, когато предприятие или обществен орган предостави подвеждаща, грешна или непълна информация поради поведението си или вътрешната организация, попадащи значително под дължимата грижа по отношение на предоставяната информация. За наличието на груба небрежност не следва да е необходимо предприятието или общественият орган да знае, че предоставената информация е подвеждаща, грешна или непълна, а че е бил длъжен да знае, че е действал или е бил организиран с дължимата грижа. Важно е санкциите да бъдат достатъчно възпиращи с оглед на неблагоприятното въздействие върху конкуренцията и върху финансираните с обществени средства проекти. Разпоредбите относно санкциите не следва да засягат правата за предявяване на искове за обезщетение за вреди в съответствие с националното право.

(65)  С оглед на предвидимостта на инвестиционните условия компетентните органи следва да могат да споделят информация с предприятията и обществените органи, изразили интерес за изграждане на мрежи с много голям капацитет, относно това дали във въпросния район е осъществена или предвидена друг вид модернизация на мрежите, включително на такива със скорост на изтегляне на данни под 100 Mbps.

(66)  Важно е националните регулаторни и други компетентни органи да се консултират с всички заинтересовани страни по предлаганите решения, да им дават достатъчно време за представяне на коментари предвид сложността на обсъждания въпрос и да вземат предвид техните бележки преди взимането на окончателно решение. С оглед да гарантират, че решенията на национално ниво не противоречат на функционирането на вътрешния пазар или на други цели от ДФЕС, националните регулаторни органи следва също така да уведомяват Комисията и другите национални регулаторни органи за определени проекторешения, за да могат те да ги коментират. Уместно е компетентните органи да се консултират със заинтересованите страни в случаите, определени в настоящата директива, по отношение на всички проектомерки, които засягат търговията между държавите членки.

(67)  В контекста на конкурентната среда следва да бъдат взети под внимание становищата на заинтересованите страни, включително ползвателите и потребителите. С цел подходящо уреждане на интересите на гражданите, държавите членки следва да установят подходящ механизъм за консултации. Такъв механизъм може да приеме формата на орган, който независимо от националния регулаторен орган и от доставчиците на услуги да провежда изследвания в области, свързани с потребителите, като потребителско поведение и механизми за смяна на доставчици, и който работи по прозрачен начин и дава своя принос към съществуващите механизми за консултация със заинтересовани страни. В допълнение би могъл да се създаде механизъм, който да позволи подходящо сътрудничество по въпроси, свързани със насърчаването на законното съдържание. Никоя процедура за сътрудничество съгласно този механизъм обаче не следва да позволява системно наблюдение на ползването на интернет.

(68)  ▌. Процедурите за извънсъдебно решаване на спорове могат да бъдат бърз и икономически ефективен начин за крайните ползватели да упражнят правата си, особено когато става дума за потребители, микропредприятия и малки предприятия, както е определено в приложението към Препоръка 2003/361/EО на Комисията(29). ▌Държавите членки следва да дадат възможност на национален регулаторен орган или на друг отговарящ за това компетентен орган или поне на един независим орган с доказан експертен опит в областта на правата на крайните ползватели да действа като орган за извънсъдебно решаване на спорове. По отношение на такова решаване на спорове тези органи следва да не получават никакви указания.

Тъй като много държави членки са въвели процедури за решаване на спорове за крайни ползватели, различни от потребителите, за които не се прилага Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(30), разумно е да се запази специфичната за отрасъла процедура за решаване на спорове както за потребители, така и за други крайни ползватели (ако държавата членка ги е обхванала), особено за микропредприятия и малки предприятия. Във връзка с извънсъдебното решаване на спорове държавите членки следва да могат да продължат да прилагат или да въведат правила, които надхвърлят предвиденото в Директива 2013/11/ЕС, с цел да се гарантира по-високо равнище на защита на потребителите.

(69)  В случай на спор между предприятия в една и съща държава членка в област, обхваната от настоящата директива, например отнасящ се до задължения за достъп и взаимно свързване или до начина за пренос на списъци на крайни ползватели, потърпевшата страна, която е водила добронамерени преговори, но не е успяла да постигне споразумение, следва да може да отнесе спора за решаване от националния регулаторен орган. Националните регулаторни органи следва да могат да наложат решение на страните. Намесата на национален регулаторен орган в решаването на спор между доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги или прилежащи съоръжения в държава членка следва да бъде насочена към гарантиране на спазването на задължения, произтичащи от настоящата директива.

(70)  Освен с правото на обезщетение, предоставено от правото на Съюза или от националното право, е необходимо да бъде дадена възможност за започване на опростена процедура по искане на която и да било от страните по спора за решаване на трансгранични спорове между предприятия, които предоставят или имат разрешение да предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги в различни държави членки.

(71)  Една от важните задачи, възложени на ОЕРЕС, е да приема становища във връзка с трансгранични спорове, когато е уместно. Поради това националните регулаторни органи следва изцяло да отразяват всяко становище, предоставено от ОЕРЕС в мерките, с които налагат каквото и да било задължение на някое предприятие или по друг начин разрешават спора в такива случаи.

(72)  Липсата на координация между държавите членки при организацията на използването на радиочестотния спектър на тяхната територия може, ако не бъде преодоляна чрез двустранни преговори между държавите членки, да доведе до значителни проблеми със смущения, които силно да засегнат развитието на цифровия единен пазар. Държавите членки следва да вземат всички необходими мерки за избягване на трансгранични и вредни смущения между тях. На Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG), създадена с Решение 2002/622/ЕО на Комисията(31), следва да се възложи задачата да подпомага необходимата трансгранична координация и да бъде форумът, определен за решаване на спорове между държавите членки по трансгранични въпроси. При някои обстоятелства е необходима мярка за изпълнение на основата на предложеното от RSPG решение, с която да се разреши окончателно проблемът с трансграничните смущения или да се наложи координирано решение съгласно законодателството на Съюза, което да е съгласувано между две или няколко държави членки в двустранни преговори.

Липсата на координация между държавите членки и съседни на Съюза държави също може да доведе до значителни проблеми със смущения. Държавите членки следва да вземат подходящи мерки за избягване на трансгранични и вредни смущения със съседни на Съюза държави и да си сътрудничат за целта. По искане на държавите членки, засегнати от трансгранични смущения от трети държави, Съюзът следва да предостави пълната си подкрепа за тези държави членки.

(73)  RSPG е консултативна група на високо равнище към Комисията и е създадена по силата на Решение 2002/622/ЕО с цел да допринася за развитието на вътрешния пазар и да подпомага разработването на политика на Съюза в областта на радиочестотния спектър, като взема предвид икономически, политически, културни, стратегически, здравни и социални съображения, както и технически параметри. Тя следва да се състои от ръководителите на органите, които носят цялостната политическа отговорност за стратегическата политика в областта на радиочестотния спектър. Тя следва да подпомага и съветва Комисията по въпросите на политиката в областта на радиочестотния спектър. Това следва да засили още повече присъствието на политиката в областта на радиочестотния спектър в различни други области на политиката на Съюза и да помогне за постигането на междусекторна съгласуваност на равнището на Съюза и на национално равнище. Групата следва също така да консултира Европейския парламент и Съвета по искане от тяхна страна. Освен това RSPG следва да функционира като форум за координация на изпълнението на произтичащите от настоящата директива задължения на държавите членки в областта на радиочестотния спектър и да играе основна роля в областите, които са от особено значение за вътрешния пазар, като например трансграничната координация и стандартизацията. Могат да бъдат създавани също така технически и експертни групи в помощ на пленарните заседания, на които висши представители на държавите членки и Комисията формират стратегическата политика.

Комисията е заявила намерението си да измени Решение 2002/622/ЕО в срок от шест месеца от влизането в сила на настоящата директива, за да бъдат взети предвид новите задачи, възложени на RSPG с настоящата директива.

(74)  Компетентните органи следва да наблюдават и осигуряват спазването на условията и сроковете на общото разрешение и правото на ползване и по-специално да гарантират ефективното и ефикасно използване на радиочестотния спектър и спазването на задълженията за покритие и качество на услугата чрез административни санкции, включително финансови санкции и съдебни забрани и отнемане на права за ползване в случай на нарушаване на тези срокове и условия. Предприятията следва да предоставят на компетентните органи възможно най-пълната и точна информация, за да могат те да изпълняват надзорните си задачи ▌.

(75)  Условията, обвързани с общи разрешения и индивидуални права за ползване, следва да бъдат ограничени до строго необходимите, за да се гарантира спазването на изискванията и задълженията в съответствие с националното право и с правото на Съюза.

(76)  Всяка страна, обект на решение на компетентен орган, следва да има правото да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от всякаква външна намеса или политически натиск, които биха застрашили независимата оценка на повдигнатите пред него въпроси. Този орган може да бъде съд. Освен това, всяко предприятие, което смята, че неговата кандидатура за предоставяне на права за изграждане на съоръжения, не е била разгледана в съответствие с принципите, установени в настоящата директива, следва да има правото да обжалва такива решения. Тази процедура по обжалване не следва да засяга разделението на компетенциите в рамките на националната съдебна система и правата на юридическите или физическите лица според националното законодателство. Във всички случаи държавите членки следва да предоставят ефективен съдебен контрол срещу такива решения.

(77)  С цел да се гарантира правната сигурност за пазарните участници, апелативните органи следва да изпълняват функциите си ефективно. По-специално, процедурите по обжалване не следва да бъдат неоправдано продължителни. Временни мерки, спиращи действието на решението на компетентен орган следва да бъдат предоставяни единствено в спешни случаи за предотвратяване на сериозна и непоправима вреда за страната, поискала тези мерки, и ако балансът на интересите изисква това.

(78)  Съществува широко разминаване в начина, по който апелативни органи са прилагали временни мерки за спиране на решенията на националните регулаторни органи или други компетентни органи. С цел постигане на по-голяма последователност на подхода следва да се приложи общ стандарт в съответствие със практиката на Съда. Апелативните органи следва също така да разполагат с правомощието да изискват налична информация, публикувана от ОЕРЕС. Предвид значението на обжалванията за цялостното функциониране на регулаторната рамка, във всички държави членки следва да се изгради механизъм за събиране на информация относно обжалванията и решенията за спиране на действието на решения, взети от компетентните органи, и за докладването на тази информация на Комисията и на ОЕРЕС. Този механизъм следва да гарантира, че Комисията или ОЕРЕС могат да изискат от държавите членки текста на решенията и присъдите с оглед създаването на база данни.

(79)  Прозрачността при прилагането на механизма на Съюза за консолидиране на вътрешния пазар на електронните съобщения следва да бъде увеличена в интерес на гражданите и заинтересованите страни и да дава възможност на заинтересованите страни да изложат своите виждания, включително като изискват националните регулаторни органи да публикуват всяка проектомярка едновременно със съобщаването ѝ на Комисията, ОЕРЕС и националните регулаторни органи в останалите държави членки. Всяка подобна проектомярка следва да бъде мотивирана и да съдържа подробен анализ.

(80)  Комисията следва да може, след като се съобрази в максимална степен със становището на ОЕРЕС, да изиска от националния регулаторен орган да оттегли проектомярка, когато тя засяга определянето на съответни пазари или определянето на предприятия като имащи значителна пазарна сила, и когато такива решения биха поставили бариера пред вътрешния пазар или биха били несъвместими с правото на Съюза, и по-специално с политическите цели, които националните регулаторни органи следва да преследват. Тази процедура не засяга процедурата по уведомяване, предвидена в Директива (ЕС) 2015/1535, и прерогативите на Комисията съгласно ДФЕС по отношение на нарушенията на правото на Съюза.

(81)  Националната консултация със заинтересованите страни следва да се провежда преди консултациите на равнището на Съюза, с цел консолидиране на вътрешния пазар за електронни съобщения и в рамките на процедурата за съгласуваното прилагане на корективни мерки, за да се позволи становищата на заинтересованите страни да се отразят в консултацията на равнището на Съюза. Това също би избегнало нуждата от втора консултация на равнището на Съюза, в случай на промени в планираната мярка в резултат на националната консултация.

(82)  Важно е регулаторната рамка да се прилага навременно. Когато Комисията е взела решение, изискващо от национален регулаторен орган да оттегли планирана мярка, националните регулаторни органи следва да представят преработена мярка пред Комисията. Следва да се определи краен срок за нотифицирането на преработената мярка пред Комисията с цел пазарните участници да бъдат информирани за времетраенето на прегледа на пазара и с цел увеличаване на правната сигурност.

(83)  Механизмът на Съюза, позволяващ на Комисията да изисква от националните регулаторни органи да оттеглят планирани мерки относно определяне на пазар и определяне на предприятия, като имащи значителна пазарна сила, е допринесъл значително за последователен подход при установяване на обстоятелствата, при които може да се приложи регулиране ex-ante и тези, при които предприятията подлежат на такова регулиране. Опитът с процедурите по членове 7 и 7а от Директива 2002/21/ЕО показва, че несъответствия в прилагането на корективни мерки от страна на националните регулаторни органи при сходни пазарни условия възпрепятстват вътрешния пазар на електронни съобщения. Поради това Комисията и ОЕРЕС следва да участват съобразно своите компетенции в гарантирането на по-високо ниво на последователност при прилагането на корективни мерки относно проекти за мерки, предлагани от националните регулаторни органи. В допълнение, за проектомерките относно разширяването на задълженията отвъд първата концентраторна или разпределителна точка, необходими за преодоляване на сериозни и постоянни икономически или физически пречки за дублирането, на предприятия, независимо от определянето им като имащи значителна пазарна сила, или относно регулаторното третиране на нови мрежови елементи с много голям капацитет, когато ОЕРЕС споделя опасенията на Комисията, Комисията следва да има право да изиска от националния регулаторен орган да оттегли проектомярката. За да се използва експертният опит на националните регулаторни органи в пазарния анализ, Комисията следва да се консултира с ОЕРЕС, преди да приеме своите решения или препоръки.

(84)  Предвид кратките срокове в механизма за консултация на равнището на Съюза, на Комисията следва да се предоставят правомощия да приема препоръки или насоки за опростяване на процедурите за обмен на информация между Комисията и националните регулаторни органи - например в случаи, свързани със стабилни пазари, или обхващащи само незначителни промени в мерки, които са били предмет на предишна нотификация. На Комисията следва да се предоставят правомощия да разрешава въвеждането на освобождаване от задължение за нотифициране с цел рационализиране на процедурите в някои случаи.

(85)  От националните регулаторни органи следва да се изисква да си сътрудничат помежду си, с ОЕРЕС и с Комисията по прозрачен начин, за да осигурят последователно прилагане във всички държави членки на настоящата директива.

(86)  Необходимо е свободата на действие на националните регулаторни органи да се съчетае с развитието на последователни регулаторни практики и последователното прилагане на регулаторната рамка с цел ефективен принос за развитие и завършване на изграждането на вътрешния пазар. Поради това, националните регулаторни органи следва да подкрепят дейностите на Комисията и на ОЕРЕС, насочени към вътрешния пазар.

(87)  Мерките, които могат за засегнат търговията между държавите членки, са онези мерки, които биха могли да имат пряко или непряко, действително или потенциално влияние върху формата на търговия между държавите членки, по начин, по който това би могло да създаде бариера пред вътрешния пазар. В тях се включват мерки, които имат значително влияние върху предприятия или ползватели в други държави членки, които включват: мерки, които се отразяват върху цените за ползватели в други държави членки; мерки, които засягат възможността на едно предприятие, създадено в друга държава членка, да предоставя електронни съобщителни услуги, и по-специално мерки, които засягат възможността да се предлагат трансгранични услуги; и мерки, които засягат структурата на пазара или достъпа до него, като по този начин водят до последствия за предприятия в други държави членки.

(88)  По-съгласуваното използване и определяне на елементи на процедурите за подбор и на условията, обвързани с правата за ползване на радиочестотния спектър, които оказват значимо въздействие върху пазарните условия и конкурентната ситуация, включително условията за навлизане и разширяване ▌, би се повлиял благоприятно от координационен механизъм, при който RSPG, по искане на националния регулаторен или друг компетентен орган или по изключение по собствена инициатива, свиква форум за партньорска проверка за разглеждане на проектомерките преди предоставянето на права за ползване от дадена държава членка с цел обмен на добри практики. Форумът за партньорска проверка е инструмент за партньорско учене. Той следва да допринесе за по-добър обмен на добри практики между държавите членки и за увеличаване на прозрачността на състезателните или сравнителните процедури за подбор Процесът на партньорска проверка следва да не бъде официално условие, обвързано с националните процедури за издаване на разрешение. Обменът на мнения следва да се основава на информация, предоставена от националния регулаторен или друг компетентен орган, който изисква свикването на форума за партньорска проверка, и следва да бъде част от по-широка национална мярка, която по-общо може да се състои от предоставяне, търговия и отдаване под наем, срок, удължаване на срок или изменение на права за ползване. Поради това националният регулаторен или друг компетентен орган следва да могат също да предоставят информация за други национални проектомерки или техни аспекти, свързани със съответната процедура за подбор с оглед ограничаване правата за ползване на радиочестотен спектър, които не са обхванати от механизма за партньорски проверки. За да се намали административната тежест, националният регулаторен или друг компетентен орган следва да може да предостави тази информация под формата на общ формат за представяне, когато има такъв, за предаване на членовете на RSPG.

(89)  Когато се постигне споразумение на равнището на Съюза за хармонизирано предоставяне на радиочестотен спектър на определени предприятия, държавите членки следва строго да прилагат споразумението при предоставяне на права за ползване за радиочестотния спектър от националния план за разпределение на честотите.

(90)  Когато предоставят права за ползване в случаи, в които предвижданото ползване има трансгранично измерение, държавите членки следва да могат да обмислят като вариант процедурите на съвместно разрешаване.

(91)  Всяко решение на Комисията за осигуряване на хармонизирано прилагане на настоящата директива следва да бъде ограничено до регулаторни принципи, подходи и методи. С цел избягване на съмненията, то следва да не предписва подробности, необходими обикновено за отразяване на националните особености, и следва да не забранява алтернативни подходи, за които може разумно да се очаква, че имат равностоен ефект. Подобно решение следва да бъде пропорционално и следва да не поражда действие спрямо решения, взети от националните регулаторни органи или други компетентни органи, които не създават пречки за вътрешния пазар.

(92)  Съюзът и държавите членки са поели ангажименти по отношение на стандартите и регулаторната рамка на далекосъобщителните мрежи и услуги в Световната търговска организация.

(93)  Стандартизацията следва да остане предимно движен от пазара процес. Въпреки това, възможно е все още да има случаи, в които е подходящо да се изисква спазването на специфични стандарти на равнището на Съюза, за да се подобрят оперативната съвместимост и свободата на избор за ползвателите и да се насърчи взаимната свързаност на вътрешния пазар. На национално ниво държавите членки изпълняват Директива (ЕС) 2015/1535. Процедурите за стандартизация съгласно настоящата директива не засягат директиви 2014/30/ЕС(32) и 2014/35/ЕС(33) на Европейския парламент и на Съвета, както и на Директива 2014/53/ЕС.

(94)  От доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги, или и на двете, следва да се изисква да вземат мерки за опазване на сигурността съответно на своите мрежи и услуги и да предотвратят или сведат до минимум последиците от инциденти, свързани със сигурността. Предвид актуалната степен на технологично развитие, тези мерки следва да гарантират ниво на сигурност на мрежите и услугите, което съответства на рисковете за тях. Мерките, свързани със сигурността, следва да отчитат като минимум всички имащи отношение аспекти на следните елементи: по отношение на сигурността на мрежите и съоръженията — физическа сигурност и сигурност на околната среда, сигурност на доставките, контрол на достъпа до мрежите и тяхната цялост; по отношение на действията при инциденти, свързани със сигурността — процедури за действие, способност за установяване на инциденти, свързани със сигурността, докладване на инциденти, свързани със сигурността и комуникации във връзка с тях; по отношение на управлението на непрекъснатостта на дейностите — стратегия за непрекъснатост на услугата и планове за извънредни ситуации, способности за възстановяване след бедствия; по отношение на наблюдението, одита и изпитванията — политика за наблюдение и регистриране, планове за действие при извънредни ситуации, изпитване на мрежата и услугите, оценки на сигурността и наблюдение на съответствието; и съответствие с международните стандарти.

(95)  Предвид нарастващото значение на междуличностните съобщителни услуги без номерà, е необходимо да се гарантира, че и за тях се прилагат подходящи изисквания за сигурност в съответствие с тяхната специфика и икономическо значение. Затова доставчиците на такива услуги следва също да гарантират ниво на сигурност, съответстващо на риска ▌. Като се има предвид, че доставчиците на междуличностни съобщителни услуги без номерà обикновено не упражняват действителен контрол върху преноса на сигнали по мрежи, степента на риск за такива услуги в някои отношения може да се разглежда като по-ниска от тази за традиционните електронни съобщителни услуги. Поради това, когато е оправдано от действителната оценка на потенциалния риск за сигурността, мерките, взети от доставчиците на междуличностни съобщителни услуги без номера следва да бъдат по-облекчени. ▌ Същият подход следва да се прилага mutatis mutandis и към междуличностните съобщителни услуги с номерà, при които не се упражнява действителен контрол върху преноса на сигнали.

(96)  Доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или на обществени електронни съобщителни услуги следва да информират ползвателите за конкретни и значителни заплахи, свързани със сигурността, и за мерките, които те могат да предприемат, за да защитят сигурността на своите съобщения, например чрез използване на специални типове софтуер или технологии за криптиране. Изискването за уведомяване на ползвателите за такива заплахи следва да не освобождава доставчика на услуги от задължението да предприеме за своя сметка подходящи и незабавни мерки за отстраняване на каквито и да било заплахи за сигурността и да възстанови нормалното ниво на сигурност на услугата. Предоставянето на ползвателите на такава информация относно заплахите за сигурността следва да бъде безплатно.

(97)  С цел да се гарантира сигурността на мрежите и услугите и без да се засягат правомощията на държавите членки за осигуряване на защитата на основните им интереси в областта на сигурността и обществената сигурност, и за да се даде възможност за разследване, разкриване и наказателно преследване на престъпления, използването на криптиране например от край до край, когато е целесъобразно, следва да се насърчава, а когато е необходимо — да бъде задължително в съответствие с принципите за сигурност и защита на неприкосновеността на личния живот по подразбиране и още при разработването;

(98)  Компетентните органи следва да гарантират поддържането на целостта и разполагаемостта на обществените електронни съобщителни мрежи. Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) следва да допринася за повишаване на сигурността на електронните съобщения наред с другото чрез предоставяне на експертни становища и консултиране, както и чрез насърчаване на обмена на най-добри практики. Компетентните органи следва да разполагат с необходимите средства за изпълнение на задълженията си, включително правомощия да изискват информацията, необходима за оценка на нивото на сигурност на мрежите и услугите. Те следва също така да имат правомощия да изискват изчерпателни и надеждни данни за действителните инциденти, свързани със сигурността, които са оказали значително въздействие върху функционирането на мрежите или услугите. Когато е необходимо, те следва да бъдат подпомагани от екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (ЕРИКС), създадени с Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета(34). По-специално, от ЕРИКС може да се изисква да предоставят на компетентните органи информация за рисковете и инцидентите, свързани със сигурността, които засягат обществени електронни съобщителни мрежи и обществени електронни съобщителни услуги, и да препоръчват начини за справяне с тях.

(99)  Когато за предоставянето на електронни съобщения се разчита на обществени ресурси, за чието използване се изисква специално разрешение, държавите членки следва да могат да предоставят на органа, отговарящ за издаването му, правото да налага такси, за да се гарантира оптималното използване на тези ресурси, съгласно процедурите, предвидени в настоящата директива ▌. В съответствие със съдебната практика на Съда, държавите членки не могат да налагат никакви други такси във връзка с предоставянето на мрежи и електронни съобщителни услуги, освен предвидените в настоящата директива. В това отношение държавите членки следва да имат съгласуван подход при определянето на тези такси, за да не налагат прекомерна финансова тежест, свързана с процедурата за общо разрешение или с правата за ползване за доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги.

(100)  За да се осигури оптималното използване на ресурсите, таксите следва да отразяват икономическото и технологичното състояние на съответния пазар, както и други важни фактори, които определят стойността им. Същевременно таксите следва да се определят по начин, който да гарантира ефикасното предоставяне и използване на радиочестотния спектър. Настоящата директива не засяга целите, за които се използват таксите за права за ползване и права за изграждане на съоръжения. Такива такси следва да могат да се използват например за финансиране на дейности на националните регулаторни и другите компетентни органи, които не могат да бъдат покрити с административните такси. Когато, в случай на състезателни или сравнителни процедури за подбор, таксите за права за ползване на радиочестотен спектър се състоят изцяло или отчасти от еднократна сума, договореностите за плащане следва да гарантират, че такива такси на практика не водят до избор на основата на критерии, които не са свързани с целта да се осигури оптимално използване на радиочестотния спектър. Комисията следва да може да публикува редовно сравнителни проучвания и, когато е уместно, други насоки във връзка с най-добрите практики при предоставянето на радиочестотен спектър, предоставянето на номерационни ресурси или предоставянето на права за преминаване.

(101)  Таксите, наложени на предприятията за правата за ползване на радиочестотния спектър, могат да окажат въздействие върху решенията относно придобиването на такива права и начина на използване на ресурси на радиочестотния спектър. Поради това, с цел да се осигури оптимално използване на радиочестотния спектър, държавите членки следва да определят първоначални цени по начин, който да води до ефективно предоставяне на правата, независимо от вида на използваната процедура за подбор. Държавите членки биха могли също да вземат предвид възможните разходи, свързани с изпълнението на условията за разрешение, наложени от други цели на политиката ▌. В този процес следва да се обърне внимание и на конкурентната ситуация на съответния пазар, включително възможните алтернативни употреби на ресурсите.

(102)  Оптималното използване на ресурсите на радиочестотния спектър зависи от наличието на подходящи мрежи и прилежащите съоръжения. В това отношение държавите членки следва да се стремят да гарантират, че когато националните регулаторни или други компетентни органи прилагат такси за правата за ползване на радиочестотния спектър и за правата за изграждане на съоръжения, те отчитат необходимостта от улесняване на постоянното развитие на инфраструктурата с оглед постигане на най-ефективното използване на ресурсите. Държавите членки следва да се стремят да гарантират прилагането във възможно най-голяма степен на договорености за плащане на таксите за права за ползване на радиочестотния спектър, които да са обвързани с действителното наличие на ресурса по начин, който подпомага инвестициите, необходими за насърчаване на такова инфраструктурно развитие и предоставянето на свързани услуги. Договореностите за плащане следва да се определят по обективен, прозрачен, пропорционален и недискриминационен начин преди откриването на процедурите за предоставяне на права за ползване на радиочестотен спектър.

(103)  Следва да се гарантира, че съществуват процедури за предоставянето на права за изграждане на съоръжения, които са своевременни, недискриминационни и прозрачни, с цел да се гарантират условията за честна и ефективна конкуренция. Настоящата директива не засяга националните разпоредби, регламентиращи отчуждаването или ползването на собствеността, нормалното упражняване на правата на собственост, нормалното използване на публичната собственост или принципа на неутралност по отношение на правилата в държавите членки, регламентиращи системата на притежание на собственост.

(104)  Разрешенията, издавани на доставчици на електронни съобщителни мрежи и услуги, които им осигуряват достъп до публична или частна собственост, са съществени фактори за изграждането на електронни съобщителни мрежи или нови мрежови елементи. Поради това, ненужната усложненост и забавянето в процедурите за предоставяне на права на преминаване могат да представляват сериозна пречка за развитието на конкуренцията. Следователно, придобиването на права на преминаване от предприятия, притежаващи разрешение, следва да се опрости. Компетентните органи следва да могат да координират придобиването на права на преминаване, като правят достъпна съответната информация на своите уебсайтове.

(105)  Необходимо е да бъдат засилени правомощията на държавите членки спрямо притежателите на права на преминаване, за да се гарантира навлизане или изграждане на нова мрежа по справедлив, ефективен и съобразен с околната среда начин и независимо от задължението на предприятие, определено като имащо значителна пазарна сила да дава достъп до електронната си съобщителна мрежа. Подобряването на съвместното ползване на съоръжения може да понижи екологичните разходи за изграждане на електронна съобщителна инфраструктура, да бъде в интерес на общественото здраве и обществената сигурност и да постигне целите на териториалното и селищно планиране. Компетентните органи следва да имат правомощията да изискват от предприятия, които се възползват от права за изграждане на съоръжения върху, над или под публична или частна собственост да ползват съвместно тези съоръжения или собственост (включително физическо съвместно разполагане) след подходящ период на обществено обсъждане, по време на който на всички заинтересовани страни следва да се дава възможност да изразят становищата си в конкретните области, където причини от общ интерес налагат това съвместно ползване. Това се отнася например за случаите, когато подпочвеният слой е претоварен или се налага да се преодолее естествено препятствие. По-специално, компетентните органи следва да са в състояние да налагат съвместно ползване на мрежови елементи и прилежащи съоръжения, като например канали, кабелопроводи, мачти, шахти, кутии, антени, кули и други поддържащи конструкции, сгради или подстъпи към сгради, както и по-добро координиране на строителните дейности по екологични или други съображения от обществен интерес. Обратно, на националните регулаторни органи следва да се възложи да определят правила за разпределянето на разходите по съвместното ползване на съоръжението или собствеността, за да се гарантира, че засегнатите предприятия ще бъдат адекватно компенсирани за риска. Предвид задълженията, наложени по силата на Директива 2014/61/ЕС, компетентните органи, по-специално местните органи, следва също така да установяват подходящи процедури за координация, в сътрудничество с националните регулаторни органи, по отношение на благоустройствените дейности и други публични съоръжения или собственост, които следва да могат да включват процедури, гарантиращи, че заинтересованите страни са информирани относно подходящите публични съоръжения или собственост, текущите и планирани благоустройствени дейности, както и че са своевременно известени за такива дейности, и че съвместното ползване е улеснено в максималната възможна степен.

(106)  Когато, по екологични причини, от мобилни оператори се изисква да използват съвместно кули или мачти, такова задължително съвместно използване би могло да доведе до намаляване нивата на максималната излъчвана мощност, разрешени на всеки оператор, поради причини, свързани с общественото здраве, и това на свой ред може да наложи на операторите да инсталират повече предавателни станции, за да гарантират национално покритие. Компетентните органи следва да се стремят да съвместят въпросните причини, свързани с околната среда и общественото здраве, като вземат надлежно предвид подхода на предпазливост, посочен в Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета(35).

(107)  Радиочестотният спектър е ограничен обществен ресурс с голяма обществена и пазарна стойност. Той е основен ресурс за основаващите се на радиовълни електронни съобщителни мрежи и услуги и, доколкото се отнася до такива мрежи и услуги, следва да бъде ефикасно разпределян и предоставян от националните регулаторни или други компетентни органи в съответствие с хармонизирани цели и принципи, регламентиращи тяхната дейност, както и съгласно обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, отчитащи демократичните, социални, езикови и културни интереси, свързани с използването на радиочестотния спектър ▌. Решение № 676/2002/ЕО установява рамка за хармонизиране на радиочестотния спектър.

(108)  Дейностите в Съюза във връзка с политиката в областта на радиочестотния спектър следва да не засягат мерките, предприети на равнището на Съюза или на национално равнище, в съответствие с правото на Съюза, за преследване на цели от общ интерес, в частност по отношение на обществени правителствени мрежи и мрежи в областта на отбраната, регулиране на съдържанието и на аудиовизуалната и медийната политика, и правото на държавите членки да организират и използват своя радиочестотен спектър за обществения ред, обществената сигурност и отбраната. ▌

(109)  Осигуряването на широко разпространена свързаност във всяка държава членка е от съществено значение за икономическото и социалното развитие, участието в обществения живот и социалното и териториалното сближаване. Тъй като свързаността и използването на електронни съобщения се превръщат в неразривен елемент на европейското общество и благоденствие, държавите членки следва да се стремят да гарантират наличието на безжично широколентово покритие на цялата територия на Съюза. Такова покритие следва да се постигне, като се разчита на държавите членки да налагат подходящи изисквания за покритие, които следва да са приспособени към всеки обслужван район и да са ограничени до пропорционална тежест, за да не се възпрепятства въвеждането от доставчиците на услуги. Като се има предвид основната роля, която системи като локалните радиомрежи (RLAN) играят за осигуряването на високоскоростно безжично широколентово покритие на закрито, мерките следва да са насочени към гарантиране освобождаването на достатъчно радиочестотен спектър в радиочестотни ленти, които са особено ценни активи за рентабилното разгръщане на безжични мрежи с универсално покритие, особено на закрито. Освен това съгласуваните и координирани мерки за висококачествено наземно безжично покритие в целия Съюз, които се основават на най-добрите национални практики във връзка със задълженията по разрешенията на операторите, следва да са насочени към постигането на целта на програмата на политиката в областта на радиочестотния спектър до 2020 г. всички граждани на Съюза да получат най-бързия широколентов достъп, както на закрито, така и на открито, със скорост не по-малка от 30 Mbps и следва да целят реализиране на амбициозната визия за „гигабитово“ общество в Съюза. Тези мерки ще насърчават иновативни цифрови услуги и ще осигуряват социално-икономически ползи в дългосрочен план.

Безпроблемното покритие на територията и свързаността в държавите членки следва да се увеличат максимално и да бъдат надеждни с цел да се насърчат вътрешните и трансграничните услуги и приложения, като например свързаните автомобили и електронното здравеопазване. ▌

(110)  Непременно трябва да се гарантира, че гражданите не са изложени на действието на електромагнитни полета в степен, опасна за общественото здраве. Държавите членки следва да се стремят към последователност в рамките на Съюза за справяне с този проблем, като се обърне особено внимание на подхода на предпазливост, залегнал в Препоръка 1999/519/ЕО, за да се работи за гарантиране на по-последователни условия за разгръщане. По целесъобразност държавите членки следва да прилагат процедурата, предвидена в Директива (ЕС) 2015/1535, за да се осигури и прозрачност за заинтересованите страни и да се даде възможност за реакция на други държави членки и Комисията.

(111)  Хармонизирането и координирането на радиочестотния спектър и регулирането на съоръженията, подпомагано от стандартизацията, се допълват взаимно и трябва да се координират тясно, за да изпълняват ефективно общите си цели с помощта на RSPG. Координацията между съдържанието и сроковете на мандатите на CEPT съгласно Решение № 676/2002/ЕО и исканията за стандартизиране, отправени към стандартизационни организации като Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията, включително и такива по отношение на параметрите на радиоприемниците, следва да улеснят въвеждането на бъдещи системи, да подпомогнат възможностите за споделяне на радиочестотен спектър и да гарантират ефективно управление на радиочестотния спектър.

(112)  Търсенето на хармонизиран радиочестотен спектър не е еднакво навсякъде в Съюза. Когато липсва търсене на цялата или част от дадена хармонизирана радиочестотна лента на регионално или национално равнище, държавите членки биха могли по изключение да позволят алтернативно използване на тази лента, например за компенсиране на липсата на пазарно предлагане за някои видове използване, докато продължава липсата на търсене и при условие че алтернативното използване не засяга хармонизираното използване на лентата от други държави членки и ще бъде преустановено, когато се появи търсене за хармонизираното използване.

(113)  Гъвкавостта в управлението на радиочестотния спектър и достъпа до него беше постигната посредством разрешения, неутрални спрямо технологиите и услугите, което да позволи на ползвателите на радиочестотния спектър да избират най-добрите технологии и услуги, които да прилагат в радиочестотните ленти, обявени за налични за електронни съобщителни услуги, в съответните национални планове за разпределение на радиочестотите в съответствие с правото на Съюза („принцип на неутралност по отношение на технологиите и принцип на неутралност по отношение на услугите“). Административното определяне на технологии и услуги следва да се прилага само ако са застрашени цели от общ интерес и следва да бъде ясно обосновано и да бъде предмет на редовен преглед.

(114)  Ограниченията на принципа на неутралност по отношение на технологиите следва да са целесъобразни и обосновани от необходимостта да се избягват вредни смущения, например чрез налагане на маски на излъчване и нива на мощността, за защита на общественото здраве чрез ограничаване излагането на обществеността на въздействието на електромагнитните полета, за гарантиране на правилното функциониране на услугите чрез подходящо ниво на техническо качество на услугата, което да не изключва непременно възможността за използване на повече от една услуга в една и съща радиочестотна лента, за гарантиране на правилно съвместно използване на радиочестотния спектър, по-специално когато неговото използване подлежи само на общи разрешения, за гарантиране на ефективното използване на радиочестотния спектър или за изпълнение на цел от общ интерес в съответствие с правото на Съюза.

(115)  Ползвателите на радиочестотния спектър следва също така да могат свободно да избират услугите, които желаят да предлагат в радиочестотния спектър. От друга страна, следва да бъдат разрешени мерки, когато са необходими и пропорционални, като тези мерки следва да изискват предоставянето на конкретна услуга за постигане на ясно определени цели от общ интерес, като безопасността на човешкия живот, необходимостта да се насърчава социалното, регионално и териториално сближаване или избягване на неефикасното използване на радиочестотния спектър. Тези цели следва да включват насърчаването на културно и езиково многообразие и медиен плурализъм, определени от държавите членки в съответствие с правото на Съюза. Освен в случаите, необходими за защита безопасността на човешкия живот или, по изключение, за изпълнение на други цели от общ интерес, както те са определени от държавите членки в съответствие с правото на Съюза, изключенията не следва да водят до изключително използване само за определени услуги, а по-скоро да дават приоритет, така че в същата радиочестотна лента да може съвместно да съществуват други услуги или технологии, доколкото това е възможно. Държавите членки са компетентни да определят обхвата и характера на всяко изключение, свързано с насърчаването на културното и езиково многообразие и медийния плурализъм.

(116)  Тъй като разпределението на радиочестотния спектър за конкретни технологии или услуги е изключение от принципите на неутралност по отношение на технологиите и услугите и намалява свободата на избор на предлагана услуга или използвана технология, всяко предложение за такова разпределение следва да е прозрачно и да подлежи на обществена консултация.

(117)  Когато държавите членки, по изключение, решат да ограничат свободата на предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги по съображения за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, те следва да обяснят тези съображения.

(118)  Радиочестотният спектър следва да се управлява така, че да се гарантира избягване на вредни смущения. Поради това основната концепция за „вредни смущения“ следва да бъде определена правилно, за да се гарантира, че регулаторната намеса се ограничава до необходимото за предотвратяване на такива смущения, като се отчита и необходимостта да се вземат предвид усъвършенствани методи за защита срещу вредните смущения, с цел тези технологии и методи на управление на радиочестотния спектър да се прилагат с оглед на избягването, доколкото е възможно, на прилагането на принципа „без радиосмущения и без защита“. Транспортът има значителен трансграничен елемент и цифровизацията поставя предизвикателства пред него. Превозните средства (като метро, автобуси, леки автомобили, камиони, влакове) стават все по-автономни и свързани. Във вътрешния пазар превозните средства по-лесно пътуват отвъд националните граници. Надеждните комуникации и избягването на вредни смущения са от съществено значение за безопасността и доброто функциониране на превозните средства и техните бордови съобщителни системи.

(119)  Поради нарастващото търсене на радиочестотен спектър и новите разнообразни приложения и технологии, които изискват по-голяма гъвкавост в достъпа до него и използването му, държавите членки следва да насърчават споделеното ползване на радиочестотен спектър, като установяват най-подходящите режими на разрешение за всеки сценарий и въвеждат подходящи и прозрачни правила и условия за това. Споделеното ползване на радиочестотен спектър осигурява неговото все по-ефективно и ефикасно използване, като позволява на няколко независими ползватели или устройства достъп до една и съща радиочестотна лента при различни правни режими, за да се осигурят допълнителни ресурси, да се повиши ефективността на използване и да се улесни достъпът до радиочестотен спектър за нови ползватели. Споделеното ползване може да се основава на общи разрешения или освободено от лиценз ползване, което при определени условия на споделяне позволява на няколко ползватели да имат достъп и да ползват един и същ радиочестотен спектър в различни географски райони или в различни моменти от време. То може да се основава и на индивидуални права за ползване съгласно договорености като лицензиран споделен достъп, при който всички ползватели (съществуващ ползвател и нови ползватели) се споразумяват за условията на споделения достъп, под надзора на компетентните органи, по такъв начин, че да се осигури минимално гарантирано качество на предаване на радиосигнали. Когато позволяват споделено ползване при различни режими на разрешение, държавите членки следва да не определят твърде различаващи се срокове за такова ползване съгласно различните режими на разрешение.

(120)  Докато общите разрешения за ползване на радиочестотния спектър могат да улеснят най-ефективното му използване, да насърчат иновациите в някои случаи и са в интерес на конкуренцията, предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър в други случаи може да се окаже най-подходящият разрешителен режим при наличието на определени специфични обстоятелства. Следва да се обмисли предоставянето на индивидуални права за ползване например, когато благоприятните характеристики на разпространение на радиочестотния спектър или предвиденото ниво на мощност на предаването предполагат, че поради изискваното качество на услугата общите разрешения не могат да решат проблемите със смущенията. Технически мерки, като например решения за подобряване на устойчивостта на приемниците, могат да дадат възможност за използването на общи разрешения или за споделяне на радиочестотен спектър и евентуално да дадат възможност да се избегне системно прибягване до принципа „без радиосмущения и без защита“.

(121)  За да се гарантира предвидимостта и да се съхранят правната сигурност и стабилността на инвестициите, държавите членки следва да установят предварително подходящи критерии за оценяване на съответствието с целта за ефективно използване на радиочестотния спектър от притежателите на права при изпълнението на условията, с които са обвързани индивидуалните права за ползване и общите разрешения. Заинтересованите страни следва да участват в определянето на такива условия и да бъдат информирани по прозрачен начин относно това как ще се оценява изпълнението на задълженията им.

(122)  За да се избегне създаването на пречки пред навлизането на пазара, а именно посредством антиконкурентно презапасяване, следва ефективно да се прилагат условията, с които държавите членки са обвързали правата за ползване на радиочестотен спектър, и при необходимост да участват всички компетентни органи. Условията следва да включват прилагането на клаузата „използваш или губиш“. За да се гарантира правна сигурност от гледна точка на възможното налагане на санкция поради неизползване на радиочестотен спектър, следва предварително да се установят прагове за използване по отношение, включително на времето, количеството или лентите от радиочестотния спектър. Търгуването и отдаването под наем на радиочестотен спектър следва да осигуряват ефективно използване от страна на първоначалния притежател на правото.

(123)  Когато за дадена радиочестотна лента са установени хармонизирани условия съгласно Решение № 676/2002/ЕО, компетентните органи трябва да решат кой е най-подходящият разрешителен режим, който да се прилага в тази радиочестотна лента или части от нея. Когато има вероятност всички държави членки да бъдат изправени пред сходни проблеми, различните решения на които биха могли да доведат до фрагментиране на вътрешния пазар на оборудване и по този начин да забавят разгръщането на системи 5G, може да бъде необходимо за Комисията, отчитайки в най-голяма степен становището на RSPG, да препоръча общи решения, като се отчитат действащите мерки за техническо хармонизиране. Това би могло да осигури общ инструментариум за държавите членки, който те да имат предвид, когато определят подходящи съгласувани разрешителни режими, които да се прилагат за дадена радиочестотна лента или части от нея, в зависимост от фактори като гъстотата на населението, характеристиките на разпространение на радиочестотните ленти, различията между използването в градски и селски райони, евентуалната необходимост от защита на съществуващите услуги и произтичащите последици за икономиите от мащаба в производството.

(124)  Съвместното ползване на мрежова инфраструктура, а в някои случаи и споделеното ползване на радиочестотен спектър, може да позволи по-ефективно и ефикасно използване на спектъра и да гарантира бързото разгръщане на мрежите, особено в по-рядко населените райони. Когато установяват условията, с които се обвързват правата за ползване на радиочестотен спектър, компетентните органи следва да вземат предвид и разрешаването на форми на споделено ползване или координация между предприятията с цел осигуряване на ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър или изпълнение на задълженията за покритие в съответствие със правните принципи в областта на конкуренцията.

(125)  Изискванията за спазване на принципите на неутралност по отношение на технологиите и услугите при предоставянето на права за ползване заедно с възможността за прехвърляне на права между предприятия са в основата на свободата на предоставяне на електронни съобщителни услуги на обществеността и начините за постигането ѝ и подпомагат осъществяването на цели от общ интерес. Настоящата директива не засяга предоставянето на радиочестотен спектър, било то пряко на доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги или на субекти, които използват тези мрежи или услуги. Такива субекти могат да бъдат доставчици на радио и телевизионно съдържание. Отговорността за спазването на условията, свързани с правото за ползване на радиочестотен спектър и съответните условия, свързани с общото разрешение, във всички случаи следва да се поеме от предприятието, на което е предоставено правото за ползване на радиочестотен спектър. Някои от задълженията, наложени на радио- и телевизионните оператори за доставянето на аудиовизуални медийни услуги, може да изискват прилагането на конкретни критерии и процедури за предоставяне на права за ползване на радиочестотния спектър, за да се постигне конкретна цел от общ интерес, определена от държавите членки в съответствие с правото на Съюза. Процедурата за предоставяне на такова право обаче при всички случаи следва да бъде обективна, прозрачна, недискриминационна и пропорционална.

(126)  Съдебната практика на Съда изисква национални ограничения на правата, гарантирани по силата на член 56 от ДФЕС, да бъдат обективно обосновани и пропорционални, и да не надхвърлят необходимото за постигането на техните цели. Освен това, радиочестотният спектър, предоставен без провеждане на открита процедура, не следва да се използва за други цели освен за целта от общ интерес, за която е бил предоставен. В такъв случай на заинтересованите страни следва да се даде възможност да представят бележки в разумен срок. Като част от процедурата за кандидатстване за предоставяне на права, държавите членки следва да проверяват дали кандидатът е в състояние да спазва свързаните с тези права условия. Посочените условия следва да бъдат отразени в критерии за допустимост, определени по обективен, прозрачен, пропорционален и недискриминационен начин преди стартирането на каквато и да било състезателна процедура за подбор. За целта на прилагането на тези критерии от кандидатите може да се изисква да предоставят необходимата информация, за да потвърдят способността си да спазват тези условия. Когато не е предоставена такава информация, молбата за предоставяне на право за ползване на радиочестотен спектър може да бъде отхвърлена.

(127)  Държавите членки, преди предоставянето на правото, следва да налагат проверката само на елементи, които заявителят може логично да докаже, полагайки обичайно дължима грижа, като вземат предвид значителната обществена и пазарна стойност на радиочестотния спектър като ограничен обществен ресурс. Това не ограничава възможността за последваща проверка на изпълнението на критериите за допустимост, например посредством основни показатели, когато критериите не могат да бъдат изпълнени на първоначалния етап. За да запазят ефективното и ефикасно използване на радиочестотния спектър, държавите членки следва да не предоставят права, когато след преглед установят, че заявителят не е в състояние да изпълни условията, без това да засяга възможността за улесняване на ограничено във времето експериментално ползване. Достатъчно дългият срок на разрешенията за ползване на радиочестотен спектър следва да увеличи инвестиционната предвидимост, да допринесе за по-бързо разгръщане на мрежите и по-добри услуги, както и за стабилност, която да подкрепя търговията и отдаването под наем на радиочестотен спектър. Освен ако ползването на радиочестотен спектър не е предоставено безсрочно, този срок следва както да е съобразен с поставените цели, така и да бъде достатъчен, за да осигури възвръщаемост на направените инвестиции. По-дългият срок може да гарантира предвидимост на инвестициите, но мерките за гарантиране на ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър, като например правомощията на компетентния орган да изменя или отнема права за ползване в случай на неспазване на условията, с които са обвързани те, или улесняването на търгуването с радиочестотен спектър и отдаването му под наем, ще послужат за предотвратяване на неуместно натрупване на радиочестотен спектър и ще подпомогнат по-голямата гъвкавост в разпределянето на ресурсите на радиочестотния спектър. По-широкото използване на годишни такси е също начин за осигуряване на постоянна оценка на използването на радиочестотния спектър от притежателя на правото.

(128)  Предвид значението на техническите иновации, държавите членки следва да могат да предоставят права за ползване на радиочестотен спектър с експериментални цели, в зависимост от конкретните ограничения и условия, оправдани единствено от експерименталното естество на такива права.

(129)  Когато решават дали да удължат срока на вече предоставени права за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър, компетентните органи следва да вземат предвид степента, в която такова удължаване ще подпомогне постигането на целите на регулаторната рамка и други цели съгласно правото на Съюза и националното право. Всяко такова решение следва да бъде предмет на открита, недискриминационна и прозрачна процедура въз основа на преглед на изпълнението на условията, с които е обвързано съответното право за ползване. Когато оценяват необходимостта от удължаване на срока на права за ползване, държавите членки следва да претеглят конкурентното въздействие на удължаването на срока на предоставени права спрямо насърчаването на по-ефикасното експлоатиране или иновативните начини на използване, които могат да произтекат от отварянето на радиочестотната лента за нови ползватели. Компетентните органи следва да могат да вземат решение по отношение на това, като позволят само ограничена продължителност на удължаване на срока, за да предотвратят сериозни смущения във вече установеното използване. Решенията за удължаване на срока на права, предоставени преди да започне прилагането на настоящата директива, следва да спазват всички вече приложими правила, но държавите членки следва да гарантират също така, че не нарушават целите на настоящата директива.

(130)  При удължаването на срока на съществуващи права за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър, наред с оценката на необходимостта от удължаване на срока на правото, държавите членки следва да прегледат и свързаните с това такси, за да гарантират, че те продължават да стимулират оптималното ползване, като вземат предвид наред с другото развитието на пазара и технологиите. По съображения за правна сигурност е уместно всички актуализации на съществуващите такси да се основават на същите принципи, както прилаганите спрямо предоставянето на нови права за ползване.

(131)  Ефективното управление на радиочестотния спектър може да се осигури, като се улесни трайното ефикасно използване на вече предоставения радиочестотен спектър. За да се гарантира правна сигурност за притежателите на права, възможността за удължаване на срока на права за ползване следва да се разглежда в подходящ срок преди изтичането на съответните права, например, когато правата са били предоставени за 15 години или повече, най-малко 2 години преди изтичането на срока на тези права, , освен в случаите, когато възможността за удължаване на срока е била изрично изключена към момента на предоставянето на правата. В интерес на приемствеността в управлението на ресурсите, компетентните органи следва да могат да започнат такова разглеждане по своя собствена инициатива, както и в отговор на искане от притежателя на правото. Срокът на правото за ползване следва да не може да бъде удължен против волята на неговия притежател.

(132)  Прехвърлянето на права за ползване на радиочестотния спектър може да бъде ефективно средство за увеличаване на ефикасността на неговото използване. В името на гъвкавостта и ефикасността и с цел да се позволи определянето на стойността на радиочестотния спектър от пазара държавите членки следва по подразбиране да позволяват на ползвателите на радиочестотния спектър да прехвърлят или отдават под наем на трети страни своите права за ползване на радиочестотен спектър по опростена процедура и при спазване на условията, с които са обвързани такива права, както и на правилата за конкуренцията, под надзора на отговорните национални регулаторни органи. За да улеснят такива прехвърляния или отдавания под наем, при условие че са спазени техническите мерки за изпълнение, приети по силата на Решение № 676/2002/ЕО, държавите членки следва също така да разглеждат искания за разделяне на права за ползване на радиочестотния спектър, както и за преглед на условията за ползване.

(133)  Мерките, взети конкретно за насърчаване на конкуренцията при предоставяне или удължаване на срока на права за ползване на радиочестотен спектър, следва да се определят от националните регулаторни и другите компетентни органи, които имат необходимите икономически, технически и пазарни познания. Условията за предоставяне на радиочестотен спектър могат да въздействат върху конкурентната ситуация на пазарите за електронни съобщения и условията за навлизането в тях. Ограниченият достъп до радиочестотен спектър, особено когато този спектър е ограничен, може да създаде пречки пред навлизането или да възпрепятства инвестициите, разгръщането на мрежите, предлагането на нови услуги или приложения, иновациите и конкуренцията. Новите права за ползване, включително придобитите чрез прехвърляне или наемане, и въвеждането на нови гъвкави критерии за ползване на радиочестотния спектър могат също да окажат влияние върху съществуващата конкуренция. Когато се прилагат неуместно, някои правила за насърчаване на конкуренцията могат да имат други последици; например таваните за радиочестотен спектър и запазването на спектър могат да създадат изкуствен недостиг, задълженията за достъп на едро могат ненужно да ограничат бизнес моделите, когато не е налице пазарна мощ, а ограниченията в прехвърлянията могат да възпрепятстват развитието на вторични пазари. Поради това е необходима съгласувана и обективна проверка на въздействията върху конкуренцията на такива условия, която следва да се прилага последователно. Поради това използването на такива мерки следва да се основава на изчерпателна и обективна оценка на пазара и условията на конкуренция в него от страна на националните регулаторни и други компетентни органи. Националните компетентни органи следва обаче винаги да гарантират ефективното и ефикасното използване на радиочестотния спектър и да не допускат изкривяване на конкуренцията вследствие на антиконкурентно презапасяване.

(134)  Приемането въз основа на становищата на RSPG на общ срок за разрешаване на използването на радиочестотна лента, хармонизирана по силата на Решение № 676/2002/ЕО, може да бъде необходимо за избягване на трансграничните смущения и благоприятно за извличане на всички ползи от свързаните с него технически мерки за хармонизиране на пазарите на оборудване и за изграждането на мрежи и услуги с много голям капацитет. Разрешаването на използването на дадена радиочестотна лента предполага предоставяне на радиочестотен спектър чрез режим на общо разрешение или индивидуални права за ползване, за да се позволи използването на радиочестотния спектър веднага след приключването на процеса на предоставяне. За да се предоставят радиочестотните ленти, може да се наложи да бъде освободена дадена честотна лента, заета от други ползватели, и те да бъдат компенсирани.

Прилагането на общ краен срок за разрешаване на използването на хармонизирани радиочестотни ленти за електронни съобщителни услуги, включително 5G, обаче може да бъде засегнато в дадена държава членка от неразрешени проблеми, свързани с трансграничната координация между държавите членки или с трети държави, със сложността да се осигури техническата миграция на съществуващите ползватели на дадена радиочестотна лента; ограничение на използването на радиочестотната лента въз основа на цел от общ интерес, с гарантирането на националната сигурност и отбрана или с форсмажорни обстоятелства. Във всички случаи държавите членки следва да предприемат необходимите мерки за свеждане до минимум на евентуалните забавяния по отношение на географското покритие, сроковете и радиочестотния обхват.

Освен това държавите членки следва да могат, когато счетат за целесъобразно, в контекста на оценката им на съответните обстоятелства, да поискат от Съюза да предостави правна, политическа и техническа подкрепа за решаване на въпроси, свързани с координацията на радиочестотния спектър със съседни на Съюза държави, включително държави кандидатки и присъединяващите се държави, така че съответните държави членки да могат да спазват своите задължения съгласно правото на Съюза.

(135)  За да се осигури увеличаване на координираната наличност на радиочестотен спектър до 2020 г. за изграждане на фиксирани и безжични мрежи с много голям капацитет в контекста на 5G, RSPG определи радиочестотните ленти 3,4—3,8 GHz и 24,25—27,5 GHz като приоритетни радиочестотни ленти, подходящи за изпълнение на целите на плана за действие за 5G до 2020 г. Радиочестотните ленти 40,5—43,5 GHz и 66—71 GHz също бяха определени за допълнително проучване. Поради това е необходимо да се гарантира, че до 31 декември 2020 г. целите или част от радиочестотните ленти 3,4—3,8 GHz и 24,25—27,5 GHz са на разположение за наземни системи, позволяващи предоставянето на безжични широколентови услуги при хармонизирани условия, установени с технически мерки за изпълнение, приети в съответствие с член 4 от Директива № 676/2002/ЕО, в допълнение към Решение (ЕС) 2017/899 на Европейския парламент и на Съвета(36), тъй като тези радиочестотни ленти имат специфични качества по отношение на покритието и капацитета за данни, които позволяват те да бъдат комбинирани по подходящ начин за изпълнение на изискванията за 5G.

Държавите членки обаче биха могли да бъдат засегнати от смущения, които е вероятно да възникнат от трети държави, които в съответствие с Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения са определили тези радиочестотни ленти за услуги, различни от международните мобилни далекосъобщения. Това би могло да се отрази на задължението за спазване на обща дата на прилагане.

Използването в бъдеще на радиочестотния обхват 26 GHz за наземни безжични 5G услуги вероятно ще бъде насочено, наред с другото, към градските райони и точките за достъп в периферните райони, макар и да може да се предвиди известно разгръщане по протежение на основните пътни артерии и железопътни линии в селските райони. Това предоставя възможността радиочестотният обхват 26 GHz да се използва извън тези географски райони за услуги, различни от безжични 5G, например за специфични бизнес комуникации или използване на закрито, и поради това дава възможност на държавите членки да определят и осигурят този радиочестотен обхват на неизключителна основа.

(136)  Когато дадено търсене на радиочестотна лента надхвърля нейното наличие, в резултат на което държавата членка стигне до заключението, че правата за ползване на радиочестотния спектър трябва да бъдат ограничени, следва да бъдат прилагани подходящи и прозрачни процедури за предоставяне на такива права, за да се избегне дискриминация и да се оптимизира използването на ограничения ресурс. Това ограничаване следва да е оправдано, пропорционално и основано на изчерпателна оценка на пазарните условия, да отчита цялостните предимства за ползвателите и целите за националния и вътрешния пазар. Целите в основата на всяка процедура за ограничаване следва да бъдат предварително ясно установени. Когато обсъждат най-подходящата процедура за подбор и в съответствие с координационните мерки на равнището на Съюза, държавите членки следва своевременно и по прозрачен начин да се консултират с всички заинтересовани страни относно обосновката, целите и условията на процедурата. Държавите членки следва да могат да използват, наред с другото, процедури за състезателен или сравнителен подбор при предоставянето на радиочестотен спектър или на номерационни ресурси с изключителна икономическа стойност. При прилагането на такива схеми компетентните органи следва да отчитат целите на настоящата директива. Ако държава членка е на мнение, че в дадена радиочестотна лента могат да се предложат повече права, тя следва да започне процедура за предоставянето им.

(137)  Огромният растеж в търсенето на радиочестотен спектър и в търсенето от страна на крайните ползватели на безжичен широколентов капацитет поражда нуждата от алтернативни, взаимно допълващи се, ефективни по отношение на спектъра и ефикасни решения, включително системи за безжичен достъп с ниска мощност и малък обхват, като локални радиомрежи (RLAN) и мрежи от малогабаритни клетъчни точки за достъп с малка мощност. Такива допълващи се системи за безжичен достъп, особено обществено достъпните RLAN точки за достъп, увеличават възможностите за достъп до интернет на крайните ползватели и намаляват мобилния трафик за мобилните оператори. RLAN използват хармонизиран радиочестотен спектър, без за тях да се изисква индивидуално разрешение или право за ползване на радиочестотен спектър. Към днешна дата повечето RLAN точки за достъп се използват от частни лица като местно безжично разширение на техните фиксирани широколентови връзки. В рамките на собствения си абонамент за интернет крайните ползватели следва да не бъдат възпрепятствани да споделят достъпа до своите RLAN с други ползватели, за да се увеличи броят на наличните точки за достъп, особено в гъстонаселени райони, максимално да нарасне капацитетът за безжично предаване на данни чрез повторно използване на радиочестотен спектър и да се създаде икономически изгодна допълваща безжична широколентова инфраструктура, достъпна за други крайни ползватели. Поради това следва да се премахнат също ненужните ограничения пред изграждането и взаимното свързване на RLAN точки за достъп.

(138)  Обществените органи или обществените доставчици на услуги, които използват RLAN в своите помещения за собствения си персонал, посетители или клиенти — например за да улеснят достъпа до услугите на електронното управление или за информация относно обществения транспорт или управлението на движението по пътищата, могат също така да предоставят достъп до такива точки за достъп за общо ползване от гражданите като допълнителна услуга към предлаганите от тях в тези помещения обществени услуги, доколкото това се допуска от правилата за конкуренцията и възлагането на обществени поръчки. Освен това, от доставчика на такъв местен достъп до електронни съобщителни мрежи в или около частна собственост или ограничена обществена зона на нетърговска основа или като допълнителна услуга към друга дейност, която не зависи от такъв достъп (например RLAN точки за достъп, предоставени на клиенти на други търговски дейности или на широката общественост в съответната зона), може да се изисква да спазва общите разрешения за права за ползване на радиочестотен спектър, но не и да му се налагат каквито и да било условия или изисквания, с които са обвързани общите разрешения, приложими към доставчици на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, нито задължения във връзка с крайните ползватели или взаимното свързване. Такъв доставчик обаче следва да спазва правилата за отговорността, посочени в Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(37). Появяват се нови технологии, например LiFi, като те допълват настоящите възможности за използване на спектъра на RLAN и безжичните точки за достъп с оптични точки за достъп на базата на светлина във видимия спектър и ще доведат до хибридни локални мрежи, които позволяват оптична безжична връзка.

(139)  Тъй като точките за безжичен достъп с малък обхват и с малка мощност, като например фемтоклетки, пикоклетки, метроклетки или микроклетки, могат да бъдат много малки и използват неголямо оборудване, подобно на това на домашните RLAN рутери, за което не се изисква друго разрешение освен тези, необходими за използване на радиочестотния спектър, и предвид положителното въздействие на тези точки за достъп върху използването на радиочестотния спектър и развитието на безжичните комуникации, всяко ограничаване на тяхното разгръщане следва да се сведе до минимум. В резултат на това, за да се улесни разгръщането на точките за безжичен достъп с малък обхват, и без да се засягат приложимите изисквания във връзка с управлението на радиочестотния спектър, държавите членки следва да не обвързват с никакви индивидуални разрешения монтирането на такива устройства на сгради, които не са официално защитени като част от определена среда или поради специфичната им архитектурна или историческа стойност, освен по съображения за обществена безопасност. Затоватехните характеристики, като например максимални размери, тегло и характеристики на излъчване, следва да бъдат уточнени на равнището на Съюза по пропорционален начин за локално разполагане и да се гарантира високо ниво на защита на общественото здраве, както е предвидено в Препоръка 1999/519/ЕО. За експлоатацията на точките за безжичен достъп с малък обхват следва да се прилага член 7 от Директива 2014/53/ЕС. Това не засяга правата на частна собственост, установени в правото на Съюза или в националното право.

Процедурата за разглеждане на заявления за издаване на разрешително следва да се рационализира, без да се засягат съществуващи търговски споразумения, а съпътстващата административна такса следва да се ограничи до размера на административните разходи, свързани с обработването на заявлението. Процесът на оценяване на заявление за разрешително следва да е максимално кратък и по-принцип да не отнема повече от четири месеца.

(140)  Обществените сгради и друга обществена инфраструктура се посещават и ползват ежедневно от значителен брой крайни ползватели, които се нуждаят от свързаност, за да ползват услуги на електронното управление, на електронен транспорт и други услуги. Друга обществена инфраструктура, като улични лампи, светофари, предлага много ценно място за разгръщането на малки клетки, например, поради гъстотата на разположението им. Без да се засяга възможността компетентните органи да обвържат разполагането на точки за безжичен достъп с малък обхват с наличието на предварително индивидуално разрешение операторите следва да имат право на достъп до тези обществени обекти, за да се обслужи адекватно търсенето. Поради това държавите членки следва да гарантират, че такива обществени сгради и друга обществена инфраструктура се предоставят при разумни условия за разгръщането на малки клетки с оглед допълване на Директива 2014/61/ЕС и без да се засягат принципите, установени в настоящата директива. Директива 2014/61/ЕС следва функционален подход и налага задължения за достъп до физическа инфраструктура само когато същата е част от мрежа, и единствено ако тя се притежава или ползва от оператор на мрежа, като по този начин много сгради, притежавани или ползвани от обществени органи, остават извън нейния обхват. Обратно, не е необходимо конкретно задължение във връзка с физическа инфраструктура, като например канали или стълбове, използвани за интелигентни транспортни системи, които се притежават от оператори на мрежи (доставчици на транспортни услуги или доставчици на обществени електронни съобщителни мрежи), и поместват части на мрежа, като по този начин попадат в обхвата на Директива 2014/61/ЕС.

(141)