Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2095(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0416/2018

Внесени текстове :

A8-0416/2018

Разисквания :

PV 14/01/2019 - 22
CRE 14/01/2019 - 22

Гласувания :

PV 15/01/2019 - 8.14
CRE 15/01/2019 - 8.14
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0014

Приети текстове
PDF 689kWORD 65k
Вторник, 15 януари 2019 г. - Страсбург Неокончателна версия
Равенство между половете и данъчни политики в ЕС
P8_TA-PROV(2019)0014A8-0416/2018

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2019 г. относно равенството между половете и данъчните политики в ЕС (2018/2095(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 8, 10, 11, 153 и 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 23 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2016 г. относно равенството между половете (00337/2016),

—  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011—2020 г., приложен към заключенията на Съвета от 7 март 2011 г. (07166/2011),

—  като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално член 14 от нея, забраняващ дискриминацията,

—  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права и изготвения от независим експерт доклад на ООН от 15 януари 2016 г., озаглавен „Окончателно проучване на незаконните финансови потоци, правата на човека и Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.“, относно последиците от външния дълг и други свързани международни финансови задължения на държавите върху пълноценното упражняване на всички права на човека, и по-специално икономическите, социалните и културните права,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) от 18 декември 1979 г.,

—  като взе предвид Пекинската декларация и Пекинската платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул) и член 3 от нея, в който „пол“ се определя като „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“, както и Интерамериканската конвенция за предотвратяване, наказване и премахване на насилието срещу жени (Конвенцията от Белем до Пара) от 1994 г.,

—  като взе предвид Резолюция 70/1 на Общото събрание на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—  като взе предвид ключовите конвенции на Международната организация на труда (МОТ) за равенството между половете, в това число Конвенцията за равенството в заплащането (№ 100), Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и професиите (№ 111), Конвенцията относно работниците и служителите със семейни задължения (№ 156) и Конвенцията за закрила на майчинството (№ 183),

—  като взе предвид съвместния документ, представен от Центъра за икономически и социални права (CESR), от „Южен алианс“, „Глобал джъстис клиник“ към юридическия факултет на Нюйоркския университет, „Пъблик ай“ и „Такс джъстис нетуърк“ пред Комитета за премахване на дискриминацията срещу жените, озаглавен „Отговорността на Швейцария по отношение на извънтериториалното въздействие на данъчните злоупотреби с правата на жените“, в който се подчертава непропорционално голямата данъчна тежест за жените, и по-специално жените с ниски доходи и жените в развиващите се държави, което е резултат от загубата на публични приходи поради трансгранични данъчни злоупотреби,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“ (SWD(2015)0278),

—  като взе предвид стратегията на Комисията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж,

—  като взе предвид докладите по държави, публикувани от Комисията в рамките на европейския семестър за 2018 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 2018 г., озаглавен „Тенденции в областта на данъчното облагане в Европейския съюз: Данни за държавите — членки на ЕС, Исландия и Норвегия“,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 8 май 2018 г. относно осигуряването на детски заведения за малки деца с цел увеличаване на участието на жените на пазара на труда, постигане на равновесие между професионалния и личния живот от работещите родители и постигане на устойчив и приобщаващ растеж в Европа („целите от Барселона“) (COM(2018) 0273),

—  като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги,

—  като взе предвид предложението за директива на Съвета от 18 януари 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност (COM(2018)0020),

—  като взе предвид индекса за равенство между половете на Европейския институт за равенство между половете (EIGE),

—  като взе предвид доклада на ООН за жените от 2015 г., озаглавен “Напредъкът на жените в света за периода 2015—2016 г.: Трансформиране на икономиките, реализиране на правата“,

—  като взе предвид окончателния доклад от 2005 г. на групата от специалисти на Съвета на Европа относно бюджетирането, съобразено с равенството между половете, в който това бюджетиране се определя като „оценка на бюджетите във връзка с въпроса за равенството между половете, в която се включва перспектива за половата принадлежност на всяко едно равнище от бюджетния процес и преструктуриране на приходите и разходите с цел насърчаване на равенството между половете“,

—  като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от 2015 г., озаглавено „Осигуряване на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Европейския съюз — I — Оценка на мащабите на агресивното планиране на корпоративното данъчно облагане“,

—  като взе предвид заключителните бележки на Комитета за премахване на дискриминацията срещу жените относно извънтериториалните задължения във връзка с въздействието върху половете на незаконните финансови потоци и избягването на корпоративни данъци в Швейцария през 2016 г. и в Люксембург през 2018 г.(1),

—  като взе предвид информационния документ от 2016 г. на Института за изследване на развитието, озаглавен „Преразпределяне на неплатения труд във връзка с полагането на грижи и значение на данъчната политика за правата на жените“,

—  като взе предвид проучването от април 2017 г. на Тематичен отдел „В“ на Парламента (Граждански права и конституционни въпроси), озаглавено „Равенство между половете и данъчно облагане в Европейския съюз“,

—  като взе предвид доклада на ООН — Жени от април 2018 г., озаглавен „Равенството между половете, данъчното облагане и равенство в развиващите се държави“,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно ролята на жените в зелената икономика(2),

—  като взе предвид доклада на ОИСР относно изпълнението на препоръката на ОИСР относно равенството между половете (от юни 2017 г.) и моделите за данъчно облагане и плащане на социални обезщетения от 2015 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно жените – домашни помощници и полагащи грижи лица в ЕС(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно бедността: през призмата на равенството между половете(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014—2015 г.(6),

—  като взе предвид своята препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета и до Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами(7),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по икономически и парични въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 55 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0416/2018),

A.  като има предвид, че в членове 2 и 3 от ДЕС недискриминацията и равнопоставеността между жените и мъжете се признават като основни ценности и цели, на които се основава Съюзът; като има предвид, че членове 8 и 10 от ДФЕС задължават Европейския съюз да се стреми към премахване на неравенствата, насърчаване на равенството между половете и борба с дискриминацията при определянето и осъществяването на своите политики и дейности; като има предвид, че Хартата на основните права съдържа права и принципи, които се отнасят до забраната на пряката и непряката дискриминация (член 21, параграф 1) и до равенството между мъжете и жените (член 23); като има предвид, че предвидените в Хартата права се отнасят пряко до държавите членки при прилагането на правото на Съюза (член 51);

Б.  като има предвид, че в целия Европейски съюз жените продължават да бъдат по-слабо представени на пазара на труда, като общият процент на заетост сред жените все още е почти с 12% по-нисък от този за мъжете; като има предвид, че в ЕС 31,5% от работещите жени работят на непълно работно време, в сравнение с 8,2% от работещите мъже;

В.  като има предвид, че е изключително важно да се предприемат мерки по отношение на разликата в заетостта между жените и мъжете и да се намали разликата в пенсиите на жените и мъжете, която е почти 40% в ЕС като цяло и която е резултат от натрупаните неравенства през целия живот на жените и от периодите, през които те са отсъствали от пазара на труда;

Г.  като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете в ЕС е 16%, което означава, че жените в ЕС, във всички сектори на икономиката, печелят средно с 16% по-малко на час, отколкото мъжете;

Д.  като има предвид, че кумулативният ефект от многобройните разлики, които засягат жените (разлики в заплащането и в заетостта при мъжете и жените, прекъсване на професионалната кариера и трудовия стаж за отглеждането на деца, работа на пълно или непълно работно време), допринася в значителна степен за разликата в заплащането и в пенсиите на жените и мъжете, което води до по-висок риск от изпадане в бедност и социално изключване за жените, като отрицателните последици се разпростират също така върху техните деца и семейства;

Е.  като има предвид, че в Пекинската платформа за действие се подчертава необходимостта различните политики и програми да се анализират от гледна точка на пола, включително и тези, които са свързани с данъчното облагане, и да се адаптират, където това е необходимо, с цел насърчаване на по-справедливо разпределение на производствените активи, богатството, възможностите, доходите и услугите;

Ж.  като има предвид, че Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) изисква семействата да се основават на принципите за равенство, справедливост и индивидуална реализация на всеки член на семейството, еднакво третиране на жените и мъжете също и в областта на данъчното законодателство, като физически лица и самостоятелни граждани, а не като зависими от мъжете лица;

З.  като има предвид, че държавите членки, като страни по Международния пакт за икономически, социални и културни права, са се ангажирали да изпълняват задължението за максимално мобилизиране на наличните ресурси, за да разполагат с налични средства за постепенното реализиране на икономическите, социалните и културните права;

И.  като има предвид, че разпоредбите относно данъка върху доходите на физическите лица, които косвено поставят в неравностойно положение жените във връзка с достъпа и условията за заетост или предоставяните от работодателя пенсии, може да нарушават член 14 от Директива 2006/54/EО(8) на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта(9);

Й.  като има предвид, че в работния документ на службите на Комисията „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“ са определени ключовите области за равенството между половете, включително и данъчните политики, но там няма правно обвързващи разпоредби или призив за поемане на ангажимент за интегриране на принципа за равенство между половете на равнището на държавите членки;

К.  като има предвид, че данъчните политики може да съдържат явни или косвени данъчни отклонения в зависимост от пола; като има предвид, че явно отклонение означава, че данъчната разпоредба третира пряко мъжете или жените по различен начин, докато косвено отклонение означава, че разпоредбата привидно се прилага еднакво за всички лица, но в действителност е налице дискриминация, тъй като политиката си взаимодейства с моделите на поведение/на доходи, като оказва различно въздействие върху двата пола; като има предвид, че повечето държави членки са премахнали данъчните разпоредби, в които изрично се прави разграничение между мъжете и жените, но че косвените данъчни отклонения са все още широко разпространени в рамките на ЕС, тъй като данъчните разпоредби си взаимодействат със социално-икономическата действителност;

Л.  като има предвид, че изборът на политика за повишаване и преразпределяне на приходите може да окаже непропорционално влияние върху доходите и икономическата сигурност на жените и да намали техния достъп до качествени обществени услуги, като подкопава способността им да упражняват своите икономически и социални права и да постигат напредък по отношение на равенството между половете;

М.  като има предвид, че липсата на перспектива за равенство между половете в данъчната политика на ЕС и националните политики за данъчно облагане засилва настоящите разлики между половете (заетост, доходи, неплатен труд, пенсия, бедност, богатство и т.н.), въздейства демотивиращо на жените да навлязат и да останат на пазара на труда и възпроизвежда традиционните роли и стереотипи, свързани с двата пола;

Н.  като има предвид, че изготвянето на данъчните политики е основна част от стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че основният фокус на европейския семестър продължава да бъде гарантиране на изпълнението на Пакта за стабилност и растеж, както и че аспектите, свързани с равенството между половете, обикновено не се вземат под внимание при формулиране на приоритетите и препоръките, и по-специално тези, свързани с данъчното облагане;

О.  като има предвид, че регресивните промени в данъчното облагане на труда, на корпорациите, на потреблението и на имуществото, които се наблюдават през последните десетилетия в държавите членки, доведоха до отслабване на преразпределителната роля на данъчните системи и допринесоха за тенденцията за увеличаване на неравенствата по отношение на доходите; като има предвид, че тази структурна промяна в данъчното облагане измества данъчната тежест към групите с ниски доходи, и следователно по-специално към жените, поради неравномерното разпределение на доходите между жените и мъжете, малкия дял на жените сред лицата, получаващи високи доходи, по-голямото потребление от жените на основни стоки и услуги спрямо средните стойности и сравнително високия дял на доходите от труд и малкия дял на доходите от капитал в общите доходи на жените(10);

П.  като има предвид, че жените по-специално могат да бъдат засегнати от икономически неравенства поради неравномерното разпределение на доходите между жените и мъжете, малкия дял на жените сред лицата, получаващи високи доходи, сравнително високия дял на доходите от труд и малкия дял на доходите от капитал в общите доходи на жените(11);

Р.  като има предвид, че средните ставки на корпоративния данък са намалели драстично от 80-те години на 20-ти век насам — от над 40% на 21,9% през 2018 г., а за разлика от това ставките на данъците върху потреблението (като ДДС е значителен елемент от тях) са се увеличили от 2009 г. насам, достигайки 20,6% през 2016 г.(12);

С.  като има предвид, че настоящите макроикономически политики следва да отразяват по-добре значението на безплатните грижи и домашния труд, както и че според данните 80% от грижите в ЕС се осигуряват безплатно и неформално, като 75% от лицата, които полагат този вид труд, са жени; като има предвид, че някои данъчни политики, недостатъчното финансиране на обществените услуги и достъпът до социални услуги засягат в непропорционална степен групите с ниски доходи, и по-специално жените, тъй като те често запълват пропуските във връзка с полагането на грижи, образованието и други видове семейна помощ, обикновено без получаване на възнаграждение, като по този начин жените продължават да носят непропорционално голяма отговорност за полагането на грижи; като има предвид, че именно най-бедните и най-уязвими жени в държавите от ЕС се сблъскват с двойната тежест във връзка с работата по полагане на неформални грижи и нископлатения несигурен труд(13):

Т.  като има предвид, че почти всички държави членки имат двойни системи за подоходно облагане, като прилагат по-висока пределна данъчна ставка към дохода на втория работещ член на домакинството и като въвеждат еднакви данъчни ставки за повечето видове капиталови доходи; като има предвид, че в повечето държави членки прекомерно голямата данъчна тежест за втория работещ член на домакинството поради режимите на прогресивни преки данъци, прилагани спрямо трудовите доходи, е един от основните възпиращи фактори за участието на жените на пазара на труда(14), в допълнение към другите разпоредби за съвместното данъчно облагане и социалните помощи, както и разходите и липсата на универсални услуги за гледане на деца;

У.  като има предвид, че равнищата на „капана“ на безработицата (понастоящем 40%) и „капана“ на ниските възнаграждения, които засягат в непропорционално голяма степен жените и ги възпират да участват пълноценно в трудова заетост, се обуславят до голяма степен от разпоредбите за прякото данъчно облагане, в допълнение към пропуснатите ползи;

Ф.  като има предвид, че в някои държави членки семействата все още могат да ползват данъчни облекчения при наличието на съпруг(а) на издръжка, както и надбавки за семейни двойки и/или данъчни кредити за двойки, при които само единият от двойката има доходи, като това продължава да създава неравенства при семействата с един родител, който в повечето случаи е жена, и същевременно не се отчита съществуващото в ЕС многообразие на видове семейно положение; като има предвид, че подобни данъчни предимства обикновено са демотивиращ фактор за съпругата да търси работа на трудовия пазар и пряко или косвено водят до преразпределение на времето, с което разполагат жените, от платен към неплатен труд;

Х.  като има предвид, че въздействието на данъчното облагане върху неравенството между половете във връзка с корпоративното имущество, както и личното имущество и собственост, е слаборазвита област от научните изследвания, и че съществува спешна нужда да се гарантира наличието на групирани по полов признак данни в тези области;

1.  призовава Комисията да подкрепя равенството между половете във всички данъчни политики и да изготви специфични насоки и препоръки към държавите членки с цел да се премахнат свързаните с пола данъчни отклонения и да се гарантира, че няма да се въвеждат нови данъци, нито нови закони, програми или практики във връзка с разходите, които да водят до увеличаване на разликите между двата пола по отношение на доходите от труд или след данъчно облагане, или които да утвърждават модела за мъжа като основен фактор за осигуряване на прехраната на семейството;

2.  подчертава, че в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5, параграф 3 от ДЕС, държавите членки могат да определят свободно правилата на своите данъчни политики, при условие че те съответстват на правилата на ЕС; подчертава освен това, че решенията на ЕС по данъчните въпроси изискват единодушно съгласие от страна на всички държави членки;

3.  призовава Комисията да насърчи ратифицирането от ЕС на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, както постъпи с Конвенцията за правата на хората с увреждания и както сега постъпва с Конвенцията от Истанбул;

4.  насърчава Комисията да повиши статута на стратегическия ангажимент за равенство между половете, като го приеме под формата на съобщение(15), и да включи ясни цели и ключови дейности за укрепване на равенството между жените и мъжете чрез секторен анализ, включително аспектите на данъчното облагане за всички дейности на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да гарантират правилното прилагане на европейското законодателство във връзка с непряката и пряката дискриминация, основана на пола, както и систематичното наблюдение на напредъка в тази област, за да се гарантира, че мъжете и жените са равноправни субекти;

Пряко данъчно облагане

Подоходно облагане на физическите лица

5.  отбелязва, че данъчните политики оказват различно въздействие върху различните видове домакинства (например, домакинства с двама работещи, домакинства с един работещ член — жена или мъж и др.); подчертава отрицателните последици от нестимулирането на трудовата заетост при жените във връзка с тяхната икономическа независимост и привлича вниманието върху голямата разлика в пенсиите на мъжете и жените, произтичаща от съвместното данъчно облагане; подчертава, че данъчните системи вече не следва да се основават на предположението, че домакинствата обединяват и споделят средствата си равностойно и че данъчното облагане на физическите лица е инструмент за постигане на данъчна справедливост за жените; счита, че е важно да се постигне равнопоставеност между мъжете и жените като работници и като лица, полагащи грижи; настоятелно призовава всички държави членки постепенно да въведат индивидуално данъчно облагане, като същевременно гарантират пълно запазване на всички финансови и други помощи за отглеждането на деца в настоящите системи на съвместно данъчно облагане; признава, че в някои държави членки може да се наложи определянето на преходни периоди за въвеждането на такава система за индивидуално данъчно облагане; призовава по време на тези преходни периоди да се премахнат всички данъчни разходи, основани на общи доходи, и отбелязва, че е необходимо да се гарантира, че всички данъчни облекчения, парични обезщетения и държавни помощи в натура се предоставят на физическите лица, за да се гарантира тяхната финансова и социална независимост;

6.  отбелязва съобщението на Комисията от 20 ноември 2017 г., озаглавено „План за действие на ЕС за периода 2017—2019 г.: преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете“ (COM(2017)0678), в което са набелязани осем области на действие, и призовава държавите членки да засилят своите усилия за ефективно преодоляване на разликите в заплащането на мъжете и жените, с цел да се подобри икономическото положение на жените и да се запази икономическата им независимост;

7.  отбелязва, че през 2014 г . нетните средни ставки на подоходния данък за втория работещ член в домакинствата с две деца са били средно 31% за държавите — членки на ОИСР от ЕС и 28% — за всички държави от ОИСР; призовава Комисията да следи непрекъснато и да подобрява прилагането на принципа за равно заплащане за равен труд и труд с равна стойност за жените и мъжете в държавите членки, за да се гарантира премахване на неравенствата както на пазара на труда, така и в сектора на данъчното облагане; призовава Комисията и държавите членки да преодолеят хоризонталната и вертикалната сегрегация на пазара на труда чрез премахване на неравенствата между половете и дискриминацията в областта на трудовата заетост, по-специално чрез образование и повишаване на осведомеността, като момичетата и жените се насърчават да се насочват към обучение, работа и професионално развитие в иновативни сектори, включително в областите информационни и телекомуникационни технологии и науки, технологии, инженерство и математика;

8.  призовава държавите членки да гарантират, че данъчните стимули, свързани със заетостта и самостоятелната заетост, не водят до дискриминация въз основа на пола, и да разгледат възможностите за предоставяне на данъчни стимули и други данъчни облекчения или услуги за втория работещ член на домакинството и за самотните родители; освен това призовава държавите членки да проучат различни начини за решаване на въпроса за по-слабото участие на жените на пазара на труда и да преодолеят евентуалните икономически фактори, които демотивират вторите работещи членове на домакинството да навлязат на пазара на труда; отбелязва, че при предоставянето на данъчни облекчения и при освобождаването от данъчно облагане за положен труд също може да има предубеждения по отношение на пола, например благоприятно данъчно третиране за допълнително отработени часове, което е от полза най-вече за заеманите от мъже позиции;

9.  призовава държавите членки да не намаляват прогресивността на своите системи за подоходно облагане на физическите лица, например чрез опити за опростяване на подоходното облагане на физическите лица;

10.  призовава подоходното облагане на физическите лица (структура на ставките, освобождаване, удръжки, надбавки, данъчни кредити и др.) да бъде планирано така, че да насърчава активно справедливото споделяне на платен и неплатен труд, доходите и пенсионните права на жените и мъжете, както и да премахва стимулите, допринасящи за запазване на неравностойните роли на двата пола;

11.  счита, че поради неравенствата на пазара на труда жените може да са непропорционално засегнати от някои данъчни политики; счита, че подходящият начин за справяне с този проблем е чрез реформа на инструментите на пазара на труда за решаване на въпроса за икономическата независимост на жените; призовава държавите членки и европейските институции да насърчават проучвания за ефекта от неравнопоставеността между половете върху пенсиите и финансовата независимост на жените, като се вземат предвид някои въпроси като застаряването на населението, различията между половете по отношение на здравословното състояние и продължителността на живота, факта, че семейните структури са се променили и броят на едночленните домакинства се е увеличил, както и различията в личните обстоятелства на жените;

Корпоративно данъчно облагане

12.  призовава държавите членки, които в рамките на европейския семестър бяха идентифицирани във връзка с прилагането на разпоредби за агресивно данъчно планиране, да променят законодателството си и да премахнат възможно най-бързо тези разпоредби(16); изразява загриженост за това, че докато работят по координирането на своите данъчни основи, има риск държавите членки да открият нови разпоредби за улесняване на агресивното данъчно планиране на дружествата, което да ги накара да намерят други източници на данъчно облагане (включително данъци върху потреблението), оказващи непропорционално въздействие върху жените;

13.  призовава държавите членки да рационализират данъчните стимули или облекчения, предоставяни на предприятията, да гарантират, че тези стимули и данъчни облекчения подпомагат най-вече малките предприятия и улесняват реалните иновации, и да направят предварителна и последваща оценка на потенциалното въздействие на тези стимули върху равенството между половете;

Данъчно облагане на капитала и богатството

14.  отбелязва, че корпоративното данъчно облагане и данъците върху имуществото играят решаваща роля за намаляване на неравенството чрез преразпределяне на средствата в рамките на данъчната система и осигуряване на приходи за финансиране на социални мерки и социални трансфери;

15.  отбелязва, че трудният достъп, твърде високите разходи и липсата на достатъчно детски заведения, предлагаща качествени услуги за гледане на деца, продължават да бъдат значителна пречка пред равноправното участие на жените във всички аспекти на обществения живот, включително и заетостта; призовава държавите членки да подобрят данъчните политики, за да оптимизират наличието и достъпността на икономически изгодни и качествени услуги за полагане на грижи за деца чрез данъчни стимули, за да се намалят пречките пред жените за започване на платена работа и да се допринесе за по-добро разпределение на платения и неплатения труд в рамките на домакинствата, като по този начин се сведат до минимум разликите в заплащането и пенсиите на жените и мъжете; подчертава, че тези политики следва да позволят на жените да се интегрират на пазара на труда и следва да бъдат насочени по-специално към семействата с ниски доходи, семействата с един родител и други групи в неравностойно положение;

16.  призовава държавите членки да прилагат изцяло Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, която, наред с други въпроси, разглежда и забранява дискриминацията, основана на пола, при предоставянето на финансови стоки и услуги в застрахователната сфера и свързаните с нея области; призовава да се събират данни с цел получаване на точна информация относно възможните пропуски в процеса на прилагане; подчертава, че имуществените права се подчиняват на принципа на субсидиарност и че в ЕС няма законодателство за собствеността, което да дискриминира жените или мъжете, тъй като правото на собственост принадлежи на собственика;

17.  изразява съжаление за факта, че като цяло приносът на данъците върху имуществото към общите данъчни приходи продължава да е твърде ограничен — 5,8% от общите данъчни приходи за ЕС-15 и 4,3% — за ЕС-28(17);

18.  изразява съжаление за факта, че делът на данъците върху капитала показва низходяща тенденция от 2002 г. насам вследствие, наред с другото, на общата тенденция за преустановяване на прилагането на общия режим за подоходно облагане на физическите лица по отношение на доходите от капитал, като вместо това те се облагат със сравнително умерени фиксирани ставки, наблюдавани в много държави членки(18);

Косвено данъчно облагане

19.  отбелязва, че делът на данъчното облагане на потреблението в Съюза се е увеличил в периода 2009—2016 г.; отбелязва, че ДДС обикновено представлява между две трети и три четвърти от данъците върху потреблението в държавите членки и че ДДС е достигнал средно дял от около една пета от общите данъчни приходи в ЕС(19);

20.  отбелязва, че неравнопоставеността между половете е налице там, където данъчното законодателство се пресича с взаимоотношенията между половете, нормите и икономическото поведение; отбелязва, че ДДС допринася за неравнопоставеност между половете поради моделите на потребление на жените, които се различават от тези на мъжете, тъй като те купуват повече стоки и услуги с цел насърчаване на здравето, образованието и доброто хранене(20); изразява загриженост, че това, съчетано с по-ниските доходи на жените, води до по-голяма тежест за жените във връзка с облагането с ДДС; призовава държавите членки да предвидят освобождаване от ДДС, както и намалени и нулеви ставки за продуктите и услугите с положително социално, здравно и/или екологично въздействие, в съответствие с текущото преразглеждане на Директивата за ДДС на ЕС;

21.  счита, че бедността, свързана с месечния цикъл, е актуален въпрос в ЕС, където според международния план на Обединеното кралство се счита, че 1/10 от момичетата не могат да си позволят хигиенни продукти; изразява съжаление за това, че женските хигиенни продукти, както и продуктите и услугите, свързани с полагането на грижи за деца, възрастни хора или лица с увреждания, все още не се считат за основни стоки във всички държави членки; призовава всички държави членки да премахнат така наречения „данък тампон“ чрез използване на гъвкавостта, въведена с Директивата за ДДС, и да приложат освобождаване или нулеви ставки на ДДС спрямо тези важни основни стоки; признава, че намаляването на цената поради освобождаване от ДДС върху тези продукти би имало неизмерими ползи за младите жени; подкрепя предприетите стъпки за стимулиране на масовото предлагане на хигиенни продукти и насърчава държавите членки да предвидят допълнителни доставки на женски хигиенни продукти на някои (обществени) места, като например училища, университети и приюти за бездомни лица, както и за жени с ограничени доходи, с цел да се изкорени напълно бедността, свързана с месечния цикъл, в рамките на ЕС;

Въздействие на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци върху равенството между половете

22.  отбелязва, че отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци са основни фактори за неравенството между половете в Съюза и в световен мащаб, тъй като те ограничават ресурсите, с които правителствата разполагат за увеличаване на равенството на национално и международно равнище(21);

23.  припомня своите препоръки от 13 декември 2017 г. относно разследването за изпирането на пари, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане(22), както и препоръките на предишните специални комисии (TAX и TAX2), изготвени с цел борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци в ЕС; призовава държавите членки да приемат възможно най-бързо публично отчитане по държави, обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък на равнище ЕС (ОКООКД) и преразгледана Директива за лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения;

24.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават равенството между половете при данъчното облагане в рамките на всички международни форуми, включително ОИСР и ООН, както и да подкрепят създаването на междуправителствен данъчен орган на ООН с общо членство, равни права на глас и равно участие на жените и мъжете; подчертава, че този орган следва да бъде добре подготвен за развитието на специфични експертни познания относно равенството между половете при данъчното облагане;

25.  отбелязва, че спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане между държавите членки и развиващите се страни обикновено не насърчават облагането при източника, което следователно е от полза за многонационалните корпорации, за сметка на мобилизирането на националните ресурси от развиващите се страни; отбелязва, че немобилизирането на националните ресурси възпрепятства пълното финансиране на обществените услуги, като например здравеопазването или образованието в тези държави, което оказва непропорционално въздействие върху жените и момичетата; настоятелно призовава държавите членки да упълномощят Комисията да преразгледа съществуващите договори за избягване на двойното данъчно облагане, за да се разгледат и решат тези проблеми, както и да се гарантира, че в бъдещите договори за избягване на двойното данъчно облагане се включват разпоредби за равенството между половете, в допълнение към общите разпоредби за борба със злоупотребите;

26.  призовава специалната комисия TAX3 да включи перспектива за равенството между половете при формулирането на своите препоръки;

Интегриране на въпросите за равенството между половете в данъчните политики

27.  призовава Комисията и държавите членки да извършват редовни оценки за въздействието на фискалната политика върху равенството между половете, от гледна точка на равенството между половете, като насочат вниманието си към мултиплициращия ефект и косвените отклонения, за да се гарантира, че фискалните политики на ЕС не включват разпоредби, свързани с пряка или непряка дискриминация;

28.  призовава държавите членки да споделят най-добри практики при планирането на своите пазари на труда и данъчни системи, с цел да се намали разликата в заплащането и в пенсиите на мъжете и жените, което следователно може да насърчи по-голяма справедливост и равенство при данъчното третиране на мъжете и жените;

29.  припомня на Комисията, че след като Договорът от Лисабон включи Хартата на основните права на ЕС в първичното законодателство, Комисията има правно обвързващото задължение да насърчава равенството между половете в своите политики и дейности;

30.  признава, че много групи за застъпничество и групи на гражданското общество се чувстват маргинализирани при разискванията относно данъчната политика поради липсата на експертен опит и че по този начин индустриалните и финансовите групи са свръхпредставени при процесите на консултации във връзка с изготвянето на бюджета в много държави членки; призовава държавите членки да решат този въпрос чрез предлагане на обучение по въпросите за бюджетните процеси, в допълнение към възможностите за провеждане на истински консултации с гражданското общество;

31.  призовава Комисията да изпълни своето правно задължение за насърчаване на равенството между половете, включително в своите оценки за проектите на основни данъчни политики; подчертава, че прегледите на данъчните системи на държавите членки в рамките на европейския семестър, както и на специфичните за всяка държава препоръки, изискват задълбочени анализи в това отношение;

32.  призовава Комисията да използва приоритетите на стратегията „Европа 2020“ за справяне със структурните слабости в икономиката на Европа, за преодоляване на разликата в заплащането и в пенсиите на жените и мъжете, за подобряване на конкурентоспособността и продуктивността на ЕС и за подкрепа на устойчива социална пазарна икономика, която да осигурява ползи за всички жени и мъже;

33.  подчертава своята позиция по предложението за директива относно публичното отчитане по държави(23), в която се предлагат амбициозни мерки за повишаване на данъчната прозрачност и обществения контрол върху многонационалните предприятия, тъй като това ще осигури за широката общественост достъп до информация относно печалбите, получените субсидии и данъците, които тези предприятия плащат в юрисдикциите, където осъществяват своята дейност; препоръчва включването на всеобхватен анализ на въпросите за равенството между половете във всички съществуващи и бъдещи научни изследвания и политики в областта на данъчната справедливост, с цел да се постигне по-голяма данъчна прозрачност и отчетност; настоятелно призовава Съвета да постигне общо съгласие по предложението за започване на преговори с другите институции, с цел да се приеме изискване за публично отчитане по държави, като една от ключовите мерки за постигане на по-голяма прозрачност относно данъчната информация на дружествата за всички граждани; припомня, че е необходимо държавите членки да извършват редовни анализи за реалното въздействие на тези мерки, включително анализи за предразсъдъците по отношение на пола при данъчните политики, както и за способността на тези мерки да допринасят за увеличаване на националните приходи за финансиране на правата на жените, във връзка с други държави членки и развиващи се страни, като същевременно признава, че в това отношение е извършена известна работа в рамките на Платформата по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане;

34.  отбелязва, че равенството между половете е не само основно право на човека, но и че постигането му би допринесло за по-приобщаващ и устойчив растеж; подчертава, че анализът на бюджета от гледна точка на равенството между половете би позволил да се получи по-добра информация за ефекта от разпределението на публичните инвестиции върху мъжете и жените; призовава Комисията и държавите членки да прилагат бюджетиране, съобразено с равенството между половете, по начин, който да проследява ясно каква част от публичните средства са насочени към жените и който да гарантира, че всички политики за мобилизиране на ресурси и разпределяне на разходи насърчават равенството между половете;

35.  призовава Комисията да насърчава най-добрите практики в областта на данъчните политики, отчитащи въздействието върху двата пола и стимулиращи равенството между половете, по-специално по отношение на подоходното облагане на домакинствата и ДДС; призовава Комисията да включи анализ на въпросите за равенството между половете в годишния си доклад относно тенденциите в данъчното облагане в Европейския съюз;

36.  припомня, че въпреки съвместната декларация относно интегрирането на равенството между половете, приложена към Регламента за МФР за периода 2014—2020 г., в тази област не беше постигнат значителен напредък и че Комисията не взе под внимание нейното изпълнение при междинния преглед на МФР; призовава в рамките на годишните бюджетни процедури да се прави оценка и да се включва въздействието на политиките на ЕС относно равенството между половете (бюджетиране, съобразено с равенството между половете); очаква подновен ангажимент от страна на Парламента, Съвета и Комисията за интегриране на принципа за равенство между половете в следващата МФР и за неговото ефективно наблюдение, включително при междинния преглед на МФР, като се отчита надлежно принципът за равенство между жените и мъжете, залегнал в член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

37.  призовава държавите членки да изпълняват своето правно задължение по Хартата на основните права с цел насърчаване на равенството между половете при прилагането на законодателството на ЕС и при провеждането на национални политики, регламентирани в законодателството на ЕС;

38.  подчертава, че са необходими допълнителни проучвания и по-добро събиране на данни, групирани по полов признак, във връзка с диференцираните по отношение на пола последици от отпускането и разпределянето на средства в данъчната система; по-специално призовава държавите членки да събират данни за данъчното облагане на индивидуална основа, а не само на база домакинства, и да преодолеят пропуските в данните за двата пола във връзка с моделите на потребление и използването на намалени ставки, разпределението на предприемаческите доходи и свързаните с това данъчни плащания, както и разпределението на нетното богатство, капиталовите доходи и свързаните с тях данъчни плащания;

39.  изразява съжаление за това, че повечето държави членки не могат да събират или правят оценка на индивидуални данни за подоходното облагане и че много държави членки все още събират данни на равнище домакинство, единствено чрез прилагането на общи данъчни разпоредби;

40.  насърчава държавите членки да създадат подходяща структура от стимули под формата на данъчни облекчения за всички мерки на политиката, които насърчават жените мигранти да се включват (отново) в обучения или да търсят работа;

o
o   o

41.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) CEDAW/C/CHE/CO/4-5, параграфи 40-43 (Швейцария, 2016 г.); CEDAW/C/CHE/CO/6-7, параграфи 10, 15, 16 (Люксембург, 2018 г.).
(2) ОВ C 353E, 3.12.2013 г., стр. 38.
(3) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 2.
(4) ОВ C 66, 21.2.2018 г., стр. 30.
(5) ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 93.
(6) ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 49.
(7) ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 132.
(8) OВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
(9) Тематичен отдел „В“ на Европейския парламент: „Равенство между половете и данъчно облагане в Европейския съюз“, 2017 г.
(10) Тематичен отдел „В“ на Европейския парламент: „Равенство между половете и данъчно облагане в Европейския съюз“, 2017 г.
(11) Тематичен отдел „В“ на Европейския парламент: „Равенство между половете и данъчно облагане в Европейския съюз“, 2017 г.
(12) Европейска комисия, ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, „Тенденции в областта на данъчното облагане в Европейския съюз: Данни за държавите – членки на ЕС, Исландия и Норвегия“, издание от 2018 г.
(13) Институт за изследване на развитието, „Преразпределяне на неплатения труд във връзка с полагането на грижи и значение на данъчната политика за правата на жените“, Информационен документ № 109, януари 2016 г.
(14) Тематичен отдел „В“ на Европейския парламент, „Равенство между половете и данъчно облагане в Европейския съюз“, 2017 г.
(15) Както се призовава в заключенията на Съвета относно равенството между половете от 16 юни 2016 г.
(16) Европейска комисия, „Европейски семестър: доклади по държави“, 7 март 2018 г.
(17) Тематичен отдел „В“ на Европейския парламент, „Равенство между половете и данъчно облагане в Европейския съюз“, 2017 г.
(18) Тематичен отдел „В“ на Европейския парламент, „Равенство между половете и данъчно облагане в Европейския съюз“, 2017 г.
(19) Тематичен отдел „В“ на Европейския парламент, „Равенство между половете и данъчно облагане в Европейския съюз“, 2017 г.
(20) Данъчното облагане в Испания от гледна точка на пола (2016 г.) — Институт за изследване и промяна на ежедневния живот/Екона консултория.
(21) „Окончателно проучване на незаконните финансови потоци, правата на човека и Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.“ на ООН, изготвено от независим експерт, относно последиците от външния дълг и други свързани международни финансови задължения на държавите във връзка с пълноценното упражняване на всички права на човека, и по-специално икономическите, социалните и културните права, 2016 г.
(22) ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 132.
(23) Приети текстове, P8_TA(2017)0284.

Последно осъвременяване: 16 януари 2019 г.Правна информация