Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2089(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0051/2019

Внесени текстове :

A8-0051/2019

Разисквания :

PV 11/02/2019 - 16
CRE 11/02/2019 - 16

Гласувания :

PV 12/02/2019 - 9.18
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0079

Приети текстове
PDF 201kWORD 60k
Вторник, 12 февруари 2019 г. - Страсбург Неокончателна версия
Прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз в институционалната рамка на ЕС
P8_TA-PROV(2019)0079A8-0051/2019

Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз в институционалната рамка на ЕС (2017/2089(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 2, 3, 6, 7, 9, 10, 11, 21, 23 и 49 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, член 67, параграф 1 и членове 258, 263, 267 и 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

—  като взе предвид Меморандума за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз,

—  като взе предвид становищата на Венецианската комисия и установения от нея списък на критериите за принципите на правовата държава,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права,

—  като взе предвид Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, както и своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие(1),

—  като взе предвид резолюцията си от 15 март 2007 г. относно спазването на Хартата на основните права в законодателните предложения на Комисията: подход за систематичен и строг контрол(2);

—  като взе предвид своите годишни резолюции относно положението на основните права в Европейския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно прозрачността, отчетността и почтеността на институциите на ЕС(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета от 15 февруари 2007 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 април 2005 г., озаглавено „Съблюдаването на Хартата на основните права в законодателните предложения на Комисията — Методология за систематичен и строг мониторинг“ (COM(2005)0172),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 29 април 2009 г. относно практическото функциониране на методологията за систематичен и строг мониторинг на съблюдаването на Хартата на основните права (COM(2009)0205),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2010 г., озаглавено „Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“ (COM(2010)0573),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 6 май 2011 г., озаглавен „Оперативни насоки за вземане под внимание на основните права в изготвяните от Комисията оценки на въздействието“ (SEC(2011)0567),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и до Съвета от 12 декември 2011 г., озаглавено „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС — към по-ефективен подход“ (COM(2011)0886),

—  като взе предвид Стратегическата рамка и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 25 юни 2012 г.,

—  като взеха предвид насоките на Съвета от 20 януари 2015 г. относно методологичните стъпки, които следва да се предприемат с цел да се провери съвместимостта с основните права в рамките на подготвителните органи на Съвета,

—  като взе предвид Насоките за подготвителните органи на Съвета, озаглавени „Съвместимост с основните права“,

—  като взе предвид доклада на Председателството на Съвета от 13 май 2016 г. относно националните политики в областта на прилагането на Хартата на ЕС за основните права, изготвен за експертен семинар,

—  като взе предвид насоките на Комисията от 19 май 2015 г. относно анализа на въздействието върху правата на човека в оценките на въздействието за свързаните с търговията политически инициативи,

—  като взе предвид годишните доклади на Комисията относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС,

—  като взе предвид годишния колоквиум на Комисията относно основните права,

—  като взе предвид решението на Съда на ЕС от 20 септември 2016 г. по съединени дела C-8/15 P — C-10/15 P, Ledra Advertising Ltd / Европейска комисия и Европейска централна банка (ЕЦБ)(8),

—  като взе предвид решението на Съда на ЕС от 6 ноември 2018 г. по съединени дела C-569/16 и C-570/16, Stadt Wuppertal/Maria Elisabeth Bauer и Volker Willmeroth/Martina Broßonn(9),

—  като взе предвид становище 2/13 на Съда на ЕС от 18 декември 2014 г. относно присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи(10),

—  като взе предвид Становище 4/2018 на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 24 септември 2018 г., озаглавено „Предизвикателства и възможности за прилагането на Хартата на основните права“,

—  като взе предвид докладите за основните права, изготвени от Агенцията на Европейския съюз за основните права,

—  като взе предвид Наръчника на FRA от октомври 2018 г., озаглавен „Прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз в областта на правото и създаването на политики на национално равнище — насоки“,

—  като взе предвид Инструментариума за по-добро регулиране, по-специално инструмент № 28 „Основни права и права на човека“,

—  като взе предвид член 38 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид становището на генералния секретар на Съвета на Европа от 2 декември 2016 г. относно инициативата на Европейския съюз за създаване на европейски стълб на социалните права,

—  като взе предвид документа от нидерландската делегация на заседанието на КОСАК относно прозрачността в ЕС от ноември 2017 г., озаглавен „Отваряне на затворени врати: Повишаване на прозрачността на ЕС за неговите граждани“, както и на писмото от делегациите на КОСАК до институциите на ЕС от 20 декември 2017 г. относно прозрачността на процеса на вземане на политически решения в ЕС,

—  като взе предвид проучванията, озаглавени „Прилагането на Хартата на основните права в институционалната рамка на ЕС“, „Тълкуването на член 51 от Хартата на основните права на ЕС: Дилемата на по-стриктно или по-широко прилагане на Хартата към националните мерки“ и „Европейската социална харта в контекста на прилагането на Хартата на основните права на ЕС“, публикувани от Генерална дирекция за вътрешни политики на Парламента съответно на 22 ноември 2016 г., 15 февруари 2016 г. и 12 януари 2016 г.(11),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси, становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и позицията на комисията по правата на жените и равенството между половете и комисията по петиции (A8-0051/2019),

А.  като има предвид, че Договорът от Лисабон предостави на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“) статут на акт от първичното право на ЕС, като ѝ придаде същата юридическа сила като Договорите;

Б.  като има предвид, че настоящият доклад не прави оценка на всяко отделно право, съдържащо се в Хартата, а по-скоро анализира прилагането на Хартата като инструмент на първичното право;

В.  като има предвид, че социалните разпоредби са важна част от Хартата и от правната структура на Съюза; като има предвид, че е важно да се гарантира зачитането на основните права в целия Съюз и да се подчертае тяхното значение;

Г.  като има предвид, че съгласно практиката на Съда на ЕС основните права, признати от Хартата, са в сърцевината на правната структура на ЕС, като зачитането на тези права е необходимо условие за законосъобразността на всеки акт на ЕС;

Д.  като има предвид, че в съответствие с изискванията на международното право в областта на правата на човека и на член 51 от нея, Хартата обхваща както пасивни (ненарушаване), така и активни (активни мерки за насърчаване) задължения, които следва да бъдат изпълнявани в еднаква степен, за да се придаде пълен оперативен характер на нейните разпоредби;

Е.  като има предвид, че член 51 от Хартата определя приложното поле на Хартата по отношение на спазването на принципа на субсидиарност, като се отчитат правомощията на държавите членки и на Съюза, и се спазват границите на правомощията, предоставени на Съюза с Договорите;

Ж.  като има предвид, че от член 51, параграф 2 от Хартата става ясно, че тя не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава нови правомощия или задачи за Съюза и не променя правомощията и задачите, определени в Договорите;

З.  като има предвид, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза винаги са обвързани с Хартата, дори когато те действат извън правната рамка на ЕС;

И.  като има предвид, че съгласно член 51 от Хартата тя е приложима за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза; като има предвид обаче, че поради несигурните граници на обхвата на това изискване е трудно да се определи дали и по какъв начин Хартата се прилага конкретно;

Й.  като има предвид, че потенциалът на социалните и икономическите права, заложени в Хартата, досега не е използван по подходящ начин; като има предвид, припомняйки становището на генералния секретар на Съвета на Европа, че зачитането на социалните права е не само етичен императив и правно задължение, но и икономическа необходимост;

К.  като има предвид, че член 6 от ДЕС също подчертава, че основните права, гарантирани от ЕКПЧ, трябва да се считат за общи принципи на правото на Съюза;

Л.  като има предвид, че член 151 от ДФЕС се отнася до основните социални права като тези, залегнали в Европейската социална харта;

М.  като има предвид, че в проучването от 22 ноември 2016 г. на тема „ Прилагането на Хартата на основните права в институционалната рамка на ЕС“(12) се разглежда, наред с друго, значението на Хартата за дейностите на Комисията съгласно Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (Договор за ЕМС) и в контекста на Европейския семестър; като има предвид, че в областта на икономическото управление на Съюза се обръща малко внимание на социалните права, установени в Хартата; като има предвид, че тези права трябва да се считат за истински основни права;

Н.  като има предвид, че ангажиментът на европейския стълб на социалните права, насочен към предоставяне на нови и по-ефективни права на гражданите в областта на равните възможности и достъпа до пазара на труда, справедливи условия на труд и на социална закрила и социално включване, допълнително засилва правата, залегнали в Хартата;

О.  като има предвид, че принципът на равенство между половете е основна ценност на ЕС, която е залегнала в Договорите за ЕС и в Хартата; като има предвид, че член 8 от ДФЕС установява принципа на интегриране на принципа на равенство между половете, като предвижда, че „във всички негови дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените“;

П.  като има предвид, че прозрачността на законодателния процес и на процеса на вземане на решения в ЕС е обратната страна на правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата, и е съществена предпоставка за това гражданите да могат да оценяват и контролират по подходящ начин прилагането на Хартата от страна на институциите на ЕС;

Р.  като има предвид, че насърчаването от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза на широк спектър от права, предвидени в Хартата, които варират от граждански и политически до социални, икономически права и права от трето поколение, биха представлявали ключов стимул за развитието на европейска публична сфера и за придаване на осезаем израз на концепцията за европейско гражданство и на измерението на участие на гражданите в политическия и законодателния процес в ЕС, залегнало в Договорите;

С.  като има предвид, че FRA формулира редица препоръки за ефективното прилагане на Хартата в своите становища, озаглавени „Подобряване на достъпа до правни средства за защита в областта на бизнеса и правата на човека на равнище ЕС“(13) и „Предизвикателства и възможности за прилагане на Хартата на основните права“(14);

Т.  като има предвид, че член 24 от Хартата определя правата на детето, като задължава публичните органи и частните институции да разглеждат висшия интерес на децата като съображение от първостепенна важност;

У.  като има предвид, че в член 14 от Хартата се подчертава правото на всяко дете на безплатно образование;

Укрепване на интеграцията на Хартата в законодателния процес и в процеса на вземане на решения

1.  изразява твърдо убеждение, че Стратегията на Комисията за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз (COM(2010)0573) представлява първоначално усилие след влизането в сила на Хартата, но има нужда от неотложна актуализация; приветства годишните доклади относно прилагането на Хартата от страна на Комисията и призовава за преразглеждане на тази стратегия, която беше разработена през 2010 г., с цел тя да бъде актуализирана, за да се вземат предвид новите предизвикателства и институционалната реалност, особено след излизането на Обединеното кралство от ЕС;

2.  признава няколкото важни стъпки, предприети от институциите на ЕС за интегриране на Хартата в законодателния процес и в процеса на вземане на решения на ЕС; отбелязва, че основната роля на Хартата е да гарантира, че законодателството на ЕС е в пълно съответствие с правата и принципите, заложени в нея, и признава трудностите, свързани с активното им насърчаване и гарантирането на тяхното изпълнение;

3.  подчертава, че е важно всички предложения за законодателство на Съюза задължително да зачитат основните права, залегнали в Хартата.

4.  припомня, че процедурите, установени от институциите на ЕС за оценка на съвместимостта на законодателните предложения с Хартата, са предимно от вътрешен характер; призовава за създаването на възможност за осигуряване на засилени форми на консултации, оценки на въздействието, включително оценка на специфичното въздействие по признак пол, и законоустановен контрол с активното участие на независими експерти в областта на основните права; призовава Комисията да насърчава структурирано и регулирано сътрудничество с органи в областта на правата човека, като например Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), Европейския институт за равенство между половете (EIGE) и компетентните органи на Съвета на Европа и на Обединените нации, както и организации на гражданското общество, работещи в тази област, в случаите, когато дадено законодателно досие потенциално насърчава основните права или оказва отрицателно въздействие върху тях;

5.  призовава Комисията, Съвета и Парламента да преразгледат Регламент (ЕО) № 168/2007, за да се даде възможност на FRA да представя необвързващи становища относно проекти на законодателни актове на ЕС по своя собствена инициатива, както и да насърчават систематични консултации с Агенцията;

6.  призовава Комисията, другите институции на ЕС и националните и регионалните органи на държавите членки да се консултират редовно с FRA, когато основните права са изложени на риск;

7.  признава жизненоважната роля на FRA за оценката на съответствието с Хартата и приветства извършената от Агенцията работа; насърчава FRA да продължи да консултира и подкрепя институциите и държавите — членки на ЕС за подобряване на културата на основните права в целия Съюз; приветства наскоро приетата стратегия на FRA за периода 2018—2022 г.;

8.  отбелязва интерактивния онлайн инструмент CLARITY („Яснота“), разработен от FRA с цел лесно откриване на най-подходящия несъдебен орган с компетентност в областта на правата на човека по конкретен проблем, свързан с основните права;

9.  призовава Комисията да гарантира всеобхватни оценки на въздействието чрез балансирана оценка на икономическите, социалните и екологичните последици и чрез преразглеждане на своето решение да раздели съображенията си относно основните права в настоящите три категории — икономически, социални и екологични последици — и да създаде две специфични категории, озаглавени „Въздействие върху основните права „и „Оценка на въздействието върху равенството между половете“, за да се гарантира, че се оценяват всички аспекти на основните права;

10.  призовава Комисията да предприеме систематични действия на равнището на Съюза за спазване и изпълнение на разпоредбите на Хартата и да гарантира постоянното адаптиране и съобразяване на правото на Съюза с развитието на законодателството и съдебната практика в международното право в областта на правата на човека; в това отношение подновява призива си към Комисията да внесе предложение в отговор на резолюцията на Парламента от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(15), което би позволило на институциите и органите на ЕС и на държавите членки да извършват системен преглед на развитието на събитията, които налагат предприемането на действия за защита и спазване на правата, свободите и принципите на Хартата; предлага по-специално условията във връзка с основните права, определени чрез критериите от Копенхаген, да не се използват еднократно, единствено като предварителни условия за присъединяване, а да се извършва периодична оценка на спазването им от страна на държавите членки;

11.  отбелязва, че омбудсманът също играе съществена роля за гарантиране на зачитането на основните права в контекста на Хартата не само във връзка с член 41 относно правото на добра администрация сам по себе си, а и предвид факта, че добрата администрация е от съществено значение за гарантиране на зачитането и на други основни права; припомня образцовата работа на омбудсмана в областта на прозрачността и свободата на информация, наред с другото, както и специалния доклад относно Frontex(16) по време на настоящия парламентарен мандат, в който се засягат конкретно правата на подаване на жалби на търсещите убежище лицата и на мигрантите;

12.  изразява разбиране, че съдебната практика ще окаже въздействие върху обхвата на Хартата и че това трябва да бъде взето предвид;

13.  призовава законодателите на ЕС да потвърдят резултатите от решението на Общия съд от 22 март 2018 г. (дело T-540/15) относно достъпа до документи от тристранните срещи(17) и да предприемат съответните действия; настоява, че е необходимо увеличаване на прозрачността и улесняване на достъпа до документи между институциите на ЕС, с цел да се развива по-ефективно междуинституционално сътрудничество, включително отчетност по въпросите, свързани с основните права; настоятелно призовава Съвета бързо да отговори на опасенията, изразени във връзка с прозрачността на неговия процес на вземане на решения и с достъпа до документи, в съответствие със съответните препоръки на Европейския омбудсман;

Включване на Хартата в политиките на ЕС

14.  припомня, че формирането на политиките на ЕС се основава на принципите и целите, залегнали в членове 2, 3 и 6 от ДЕС, като същевременно напълно се спазват и прилагат изискванията, установени в разпоредбите с общо приложение на дял II, част I от ДФЕС;

15.  призовава институциите на ЕС да засилят прилагането на интегрирането на принципа на равенство между половете във всички дейности на ЕС с цел борба с дискриминацията, основана на пола, и насърчаване на равенството между половете;

16.  потвърждава отново, че всички приети от Съюза правни актове трябва изцяло да спазват всички разпоредби на Хартата, включително нейните социални разпоредби; изтъква значението на това в правната рамка, регламентираща икономическата и паричната политика на ЕС, да бъдат включени изрични позовавания на Хартата; изтъква, че прибягването до междуправителствени договорености не освобождава институциите на ЕС от техните задължения за оценка на съвместимостта на тези инструменти с правото на ЕС, включително с Хартата;

17.  счита, че е от решаващо значение Съюзът да предприеме решителни стъпки за укрепване на собствените си ангажименти, за да се гарантира упражняването на всички включени в Хартата права, включително социалните права;

18.  призовава Комисията да гарантира, че процесът на европейския семестър, включително специфичните за всяка държава препоръки и годишните препоръки за наблюдение на растежа, са в съответствие с нормативните компоненти на социалните права от Хартата;

19.  подкрепя въвеждането на ясни и последователни клаузи относно основните права в оперативните текстове на проектите на регламенти за създаване на фондовете на ЕС;

20.  призовава Комисията и Съвета да обвързват макроикономическите решения по надлежен начин с оценки относно правата на човека, основаващи се на пълния набор от граждански, политически и социални права, гарантирани от европейските и международните инструменти в областта на правата на човека;

21.  призовава Комисията да проучи какви стъпки са необходими за присъединяване на Европейския съюз към Европейската социална харта и да предложи график за постигането на тази цел;

22.  припомня, че въз основа на правомощията, предвидени в Договорите, държавите членки носят основната отговорност за прилагането на практика на социалната политика, а оттам и за придаване на ефективност и осезаем израз на социалните разпоредби, залегнали в Хартата; въпреки това отново заявява своето предложение, в контекста на евентуално преразглеждане на Договорите, за включването в тях на социален протокол с цел укрепване на основните социални права във връзка с икономическите свободи;

23.  отбелязва решаващата на практика, но неофициална роля на Еврогрупата в икономическото управление на еврозоната, и във връзка с въздействието, което нейните решения биха могли да окажат върху създаването на политики, без да са уравновесени от подходящи механизми за демократична отчетност и съдебен контрол; припомня на членовете ѝ техните хоризонтални задължения, произтичащи от членове 2 и 6 от ДЕС и от Хартата;

24.  призовава Комисията и Европейската централна банка да спазват в пълна степен Хартата при изпълнението на своите задачи съгласно Европейския механизъм за стабилност, включително практиките му на кредитиране, с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз;

25.  припомня, че дейността на Съюза на международната сцена трябва да се ръководи от принципите, залегнали в член 21, параграф 1 от ДЕС; изразява убеждението си, че пълното зачитане и насърчаване на разпоредбите на Хартата в рамките на Съюза представлява критерий за оценка на легитимността и надеждността на поведението на Съюза в неговите международни отношения, включително в рамките на процеса на разширяване съгласно член 49 от ДЕС;

26.  изтъква ограничената компетентност на Съда на Европейския съюз в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и предупреждава за потенциални ограничения на залегналите в Хартата права на ефективни средства за правна защита;

27.  припомня на институциите на ЕС техните задължения в областта на правата на човека в рамките на приложното поле на Хартата, включително в областта на търговската политика; насърчава Комисията да извършва конкретни оценки на въздействието върху правата на човека преди приключването на каквито и да било търговски преговори, като се позовава на Ръководните принципи на ООН за оценка на въздействието на споразуменията за търговия и инвестиции върху правата на човека;

28.  припомня, че както в Договорите, така и в Хартата се визира защитата на националните малцинства и защитата срещу дискриминацията въз основа на език; призовава за конкретни административни действия в рамките на институциите на ЕС с цел стимулиране на националните правителства за намиране на устойчиви решения и насърчаване на културата на езиково многообразие в държавите членки, която да обхваща и езици извън официалните езици на ЕС;

29.  припомня задължението, предвидено в член 6 от ДЕС, за присъединяване към ЕКПЧ; изисква от Комисията да предприеме необходимите стъпки за премахване на правните пречки, които възпрепятстват приключването на процеса на присъединяване, както и да представи нов проект на споразумение за присъединяването на Съюза към ЕКПЧ, като предостави положителни решения в отговор на възраженията, повдигнати от Съда на ЕС в Становище 2/13 от 18 декември 2014 г.; счита, че завършването на процеса ще въведе допълнителни гаранции в защита на основните права на гражданите и жителите на Съюза и ще осигури допълнителен механизъм за укрепване на правата на човека, а именно възможността за подаване на жалба до ЕСПЧ във връзка с нарушение на правата на човека, което произтича от действие на институция на ЕС или на държава членка при прилагането на правото на ЕС и попада в обхвата на ЕКПЧ; счита също така, че по този начин практиката на ЕСПЧ ще осигури значителен принос към настоящите и бъдещите действия на ЕС за спазване и насърчаване на основните свободи в областта на гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи, в допълнение към практиката на Съда на ЕС в тази област;

30.  призовава за приключването без отлагане на приемането на хоризонталната Антидискриминационна директива на ЕС(18), за да се гарантират в още по-голяма степен основните права в рамките на Съюза посредством приемане на конкретно законодателство на ЕС;

Хартата и агенциите на ЕС

31.  подчертава потенциала на някои от агенциите на ЕС да предлагат подкрепа на държавите членки при изпълнението на техните задължения, произтичащи от Хартата, като често действат като оперативна връзка между ЕС и националните сфери; посочва, че тази задача може да бъде ефективно осъществена единствено чрез развиването на пълноценна практика в областта на основните права в рамките на агенциите, работещи в сферата на правосъдието и вътрешните работи, и/или онези, чиито дейности биха могли да окажат въздействие върху правата и принципите, произтичащи от Хартата, като се отчитат както вътрешното, така и външното измерение на защитата и насърчаването на основните права;

32.  призовава съответните агенции на ЕС да засилят работата си за прилагане на принципите за равенство между половете, залегнали в Хартата, включително като гарантират, че всички институции и агенции на ЕС следват политика на нулева толерантност към всички форми на сексуално насилие и физически или психически тормоз; призовава институциите и агенциите на ЕС да изпълнят изцяло неговата резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС(19);

33.  взема под внимание обстоятелството, че в отделните агенции е разработен различен набор от политики и инструменти, с цел да се приведат в действие задълженията им в областта на основните права на човека, което води до различна степен на изпълнение; подчертава необходимостта от насърчаване на сътрудничеството между агенциите на ЕС и от структуриран диалог с независими експерти в областта на правата на човека, както и от надграждане на основата на съществуващите най-добри практики, за да се постигне напредък по една обща и засилена рамка за правата на човека;

34.  призовава агенциите на ЕС, работещи в сферата на правосъдието и вътрешните работи, и/или тези, чиято дейност би могла да окаже въздействие върху правата и принципите, произтичащи от Хартата, да приемат вътрешни стратегии за основните права и да насърчават провеждането на редовни обучения в областта на основните права и Хартата за своя персонал на всички равнища;

35.  изразява съжаление относно факта, че в много от учредителните регламенти на агенциите на ЕС липсва изрично позоваване на Хартата; призовава съзаконодателите в зависимост от случая да запълват този пропуск при всяко изготвяне или преразглеждане на регламенти или решения за създаване на агенции, както и да предоставят допълнителни гарантиращи спазването на Хартата оперативни механизми, като отчитат мандата и особеностите на всяка отделна агенция;

Подкрепа за държавите членки при прилагането на Хартата на национално равнище

36.  припомня, че европейското и националното измерение на Хартата са неразривно свързани и се допълват взаимно, за да се гарантира, че разпоредбите на Хартата се прилагат последователно в рамките на цялостната правна рамка на ЕС;

37.  подчертава продължаващата липса на осведоменост относно Хартата, нейния обхват и степен на прилагане, от страна както на носителите на права, които се ползват от защитата ѝ, така и на правните експерти и експертите в областта на правата на човека, и изразява съжаление, че националните действия, насочени към отстраняването на този недостатък, са недостатъчни;

38.  призовава Комисията да интензифицира дейностите си за повишаване на осведомеността относно Хартата, при пълноценно участие на организациите на гражданското общество, както и да насърчава и финансира целеви модули за обучение по Хартата за националните съдии, практикуващите юристи и държавните служители, с оглед също така да се подобрят познанията за политиките и законодателството на Съюза, включително, наред с другото, за материалното и процесуалното право, използването на инструментите на ЕС за съдебно сътрудничество, съответната практиката на Съда на ЕС, правния език и сравнителното право; освен това призовава Комисията да предостави на държавите членки практически насоки, които да ги подпомагат при прилагането на Хартата на национално равнище; изисква в този контекст от Комисията да осигури пълна информираност относно наскоро публикувания Наръчник на FRA, озаглавен „Прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз в областта на законодателството и създаването на политики на национално равнище“;

39.  насърчава държавите членки редовно да обменят информация и опит относно използването, прилагането и надзора по спазването на Хартата и да интегрират примерите за най-добри практики, които са разработени до момента на национално равнище; насърчава държавите членки да преразгледат своите процедурни правила за правен контрол и оценките на въздействието на проектозаконите от гледна точка на Хартата; отбелязва, че тези процедури следва изрично да се позовават на Хартата, както и на националните инструменти в областта на правата на човека, за да се сведе до минимум рискът от пренебрегване на Хартата;

40.  отбелязва, че празнините при транспонирането и при правилното прилагане на правото на ЕС в държавите членки може да окажат действително въздействие върху упражняването на основните права на ЕС; в този контекст припомня ролята на Комисията като пазителка на договорите, както и това, че тя носи крайната, ако не и първостепенната отговорност за опазване на основните права, включително – при необходимост — чрез откриване на процедури за установяване на неизпълнение на задължения; във връзка с това призовава за по-решителна водеща роля при осигуряването на надлежното прилагане на законодателството на ЕС;

Към по-последователно тълкуване на Хартата

41.  изразява убеждението си, че различните тълкувания в прилагането на разпоредбите на Хартата от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки, са в ущърб на създадената от Хартата добавена стойност, а именно, че представлява набор от общи минимални стандарти за защита, които да се прилагат хоризонтално към всички институционални участници и към всички политики и дейности, свързани със сферата на ЕС;

42.  подчертава, че включването на Хартата в първичното право на ЕС, без да се разширяват компетенциите на Съюза и при спазване на принципа на субсидиарност, както е определен в член 51 от нея, създава нови отговорности за институциите, отговорни за вземането на решения и изпълнението, както и за държавите-членки при прилагането на законодателството на ЕС на национално равнище, и че по този начин разпоредбите на Хартата станаха пряко приложими от европейските и националните съдилища;

43.  насърчава институциите на ЕС и държавите членки да създадат условия за по-опростено прилагане на Хартата като цяло;

44.  изразява съжаление, че до този момент Република Полша и Обединеното кралство не са решили да се оттеглят от протокол № 30 към Договорите;

o
o   o

45.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 167.
(2) ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 229.
(3) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.
(4) ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 24.
(5) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 120.
(6) OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.
(7) OВ L 53, 22.2.2007 г., стр. 1.
(8) ECLI:EС:C:2016:701.
(9) ECLI:EС:C:2018:871.
(10) ECLI:EС:C:2014:2454.
(11) Проучване, озаглавено „Прилагането на Хартата на основните права в институционалната рамка на ЕС“, Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, тематичен отдел В, 22 ноември 2016 г.; проучване, озаглавено „Тълкуването на член 51 от Хартата на основните права на ЕС: Дилемата на по-стриктно или по-широко прилагане на Хартата към националните мерки“, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел В, 15 февруари 2016 г., и проучване, озаглавено „Европейска социална харта в контекста на прилагането на Хартата на основните права на ЕС“ от 12 януари 2016 г.
(12) „Прилагането на Хартата на основните права в институционалната рамка на ЕС“, Европейски парламент, Генерална дирекция „Вътрешни политики“, тематичен отдел В — „Граждански права и конституционни въпроси“, 22 ноември 2016 г.;
(13) Становище 1/2017 на FRA от 10 април 2017 г.
(14) Становище 4/2018 на FRA от 24 септември 2018 г.
(15) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.
(16) Резолюция на Европейския парламент от 2 декември 2015 г. относно специалния доклад на Европейския омбудсман по проверка по собствена инициатива OI/5/2012/BEH-MHZ относно Frontex, ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 2.
(17) Решение на Общия съд от 22 март 2018 г., Emilio de Capitani/Европейски парламент, T-540/15, ECLI:EU:T:2018:167.
(18) Предложение на Комисията за директива на Съвета от 2 юли 2008 г. за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426).
(19) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 192.

Последно осъвременяване: 13 февруари 2019 г.Правна информация