Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2108(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0046/2019

Внесени текстове :

A8-0046/2019

Разисквания :

PV 12/02/2019 - 6
CRE 12/02/2019 - 6

Гласувания :

PV 12/02/2019 - 9.22
CRE 12/02/2019 - 9.22
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0083

Приети текстове
PDF 207kWORD 66k
Вторник, 12 февруари 2019 г. - Страсбург Неокончателна версия
Прилагане на Директивата за трансграничното здравно обслужване
P8_TA-PROV(2019)0083A8-0046/2019

Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно прилагането на Директивата за трансграничното здравно обслужване (2018/2108(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване(1),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 114 и 168 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(3),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 6 юни 2011 г. относно преминаването към модерни, адаптивни и устойчиви системи на здравеопазване(4),

—  като взе предвид многогодишните здравни програми за периодите 2003–2008 г.(5), 2008–2013 г.(6) и 2014–2020 г.(7) съответно,

—  като взе предвид докладите на Комисията от 4 септември 2015 г. и 21 септември 2018 г. относно функционирането на Директивата за трансграничното здравно обслужване (COM (2015) 0421, COM (2018)0651),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 април 2018 г. относно въвеждането на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар: предоставяне на правомощия на гражданите и изграждане на по-здраво общество (COM(2018)0233),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 18 юли 2018 г. относно данните на държавите членки относно трансграничното здравно обслужване на пациентите през 2016 г.(8),

—  като взе предвид Решение за изпълнение № 2011/890/ЕС на Комисията от 22 декември 2011 г., с което се предвиждат правила за учредяването, управлението и функционирането на мрежата от национални органи, отговарящи за електронното здравеопазване(9),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—  като взе предвид Плана за действие за електронно здравеопазване за периода 2012—2020 г., и по-специално неговото изрично трансгранично измерение (COM(2012)0736),

—  като взе предвид междинната оценка на Комисията на Плана за действие за електронно здравеопазване за периода 2012—2020 г. (COM (2017) 0586),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 ноември 2008 г. относно редките заболявания (COM ( 2008) 0679) и препоръката на Съвета от 8 юни 2009 г. за действие в областта на редките заболявания(10),

—  като взе предвид доклада за изпълнение на Комисията от 5 септември 2014 г. относно нейното съобщение относно редките заболявания (COM(2014)0548),

—  като взе препоръките относно европейските референти мрежи за редки заболявания на експертния комитет на ЕС по редките заболявания (EUCERD) от 31 януари 2013 г. и допълнението към тях от 10 юни 2015 г.,

—  като взе предвид информационния документ на Сметната палата относно трансграничното здравно обслужване в ЕС от май 2018 г.(11),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2017 г., озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“ (COM(2017)0534),

—  като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права(12),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0046/2019),

А.  като има предвид, че достъпните за всички системи на здравеопазване в ЕС и неговите държави членки е от решаващо значение за гарантиране на високо равнище на общественото здраве, социалната закрила, социалното сближаване и социалната справедливост чрез запазване и гарантиране на всеобщия достъп, и като има предвид, че качеството на живот на пациентите е признато като важен елемент от оценката на разходната ефективност на здравните услуги;

Б.  като има предвид, че Директива 2011/24/ЕС (наричана по-долу „директивата“) в съответствие с член 168, параграф 7 от ДФЕС, зачита свободата на всяка държава членка да взема подходящи решения в областта на здравеопазването и не пречи или подкопава основните етични избори на компетентните органи в държавите членки; като има предвид, че съществуват разлики в съответните услуги, предоставяни от държавите членки, както и в начина, по който те се финансират; като има предвид, че директивата предоставя други възможности за здравно обслужване на европейските граждани в допълнение към възможностите, с които разполагат в собствената си държава;

В.  като има предвид, че здравето може да се счита за основно право съгласно член 2 (относно правото на живот) и член 35 (относно здравеопазването) от Хартата на основните права на Европейския съюз;

Г.  като има предвид, че здравните системи в ЕС са изправени пред предизвикателства поради застаряването на населението, бюджетните ограничения, увеличаването на случаите на хронични и редки заболявания, трудностите при осигуряването на основни здравни грижи в селските райони и високите цени на лекарствените продукти; като има предвид, че държавите членки са отговорни за разработването, поддържането и трансграничния обмен на информация относно актуален каталог на недостигащите лекарства, за да се гарантира наличността на основни лекарства;

Д.  като има предвид, че здравеопазването, от което се нуждаят гражданите, понякога може да се предоставя най-добре в друга държава членка поради близостта, специализираното естество на медицинските грижи или липсата на капацитет, като например недостига на основни лекарства, в собствената им държава членка;

Е.  като има предвид, че резултатите от доклада относно прилагането на действащата директива сочат, че през 2015 г. не всички държави членки са прилагали изцяло или правилно директивата;

Ж.  като има предвид, че секторът на здравеопазването е жизненоважна част от икономиката на ЕС, който допринася зя почти 10 % от нейния БВП — цифра, която поради социално-икономически фактори може да достигне до 12,6 % до 2060 г.;

З.  като има предвид, че съгласно член 20 от директивата Комисията се задължава да изготвя доклад за изпълнението относно действието на директивата на всеки три години; като има предвид, че Комисията следва постоянно да оценява и редовно да представя информация за потоците пациенти, за административните, социалните и финансовите измерения на мобилността на пациентите и за функционирането на европейските референтни мрежи (ЕРМ) и националните звена за контакт;

И.  като има предвид, че според доклада на Комисията от 21 септември 2018 г. относно действието на директивата, за гражданите все още е трудно да разберат как могат да използват правата си по отношение на трансграничното здравно обслужване; като има предвид, че е необходима допълнителна яснота и прозрачност относно условията, при които работят доставчиците на здравно обслужване, за да се осигури безопасна мобилност на пациентите;

Й.  като има предвид, че в съобщението на Комисията от 25 април 2018 г. относно електронното здравеопазване се отбелязва, че системите за здравеопазване и за полагане на грижи изискват реформи и новаторски решения, за да станат по-устойчиви, достъпни и ефективни; като има предвид, че поради това следва да се засили използването на нови технологии и цифрови инструменти, за да се подобри качеството и устойчивостта на здравните услуги;

К.  като има предвид, че директивата осигурява ясно правно основание за европейско сътрудничество и сътрудничество по отношение на оценката на здравните технологии (ОЗТ), електронното здравеопазване, редките заболявания и стандартите за безопасност и качество на здравните услуги и продукти;

Л.  като има предвид, че гражданите на ЕС имат право на достъп до специализирани грижи в собствените си държави членки; като има предвид обаче, че броят на пациентите, които се ползват от правото си на трансгранично здравно обслужване, както е предвидено в директивата, включително профилактични медицински тестове, образни изследвания и здравни прегледи, нараства много бавно;

М.  като има предвид, че програмите за ваксинация не са обхванати от директивата, въпреки че те са считани за една от политиките на ЕС с най-голямо въздействие, и като се имат предвид трудностите, които някои държави членки срещат при получаването на достъп до тях;

Н.  като има предвид, че не всички държави членки са били в състояние да подават данни или информация за пациенти, които пътуват в чужбина, и като има предвид, че събирането на данни не винаги е сравнимо в отделните държави членки;

О.  като има предвид, че 83% от анкетираните в неотдавнашна консултация на Комисията одобриха оповестяването на медицински данни за целите на провеждане на научни изследвания и подобряване на здравните условия на пациентите(13); като има предвид, че всяка бъдеща интеграция на здравните системи трябва от цифрова гледна точка да гарантира, че здравните системи са крайните пазители и разпоредители на съответната информация, така че да се гарантира справедливост, устойчивост и безопасност за пациентите;

П.  като има предвид, че мобилността на пациентите в ЕС, която попада в приложното поле на директивата, остава сравнително ниска и не оказва значително бюджетно въздействие върху устойчивостта на националните здравни системи;

Р.  като има предвид, че държавите членки са отговорни за осигуряването на достъп до здравни грижи, от които се нуждаят хората, и за гарантирането, че всички съответни разходи се възстановяват; като има предвид, че националните здравни служби на държавите членки отговарят за определянето на критериите, които позволяват на гражданите да получават здравно обслужване в друга държава членка; като има предвид, че в значителен брой държави членки все още има значителни пречки, на които се натъкват пациентите при контакта със системите на здравеопазване; като има предвид, че административната тежест може да води до забавяне на възстановяването на разходи; като има предвид, че това само задълбочава разпокъсаността на достъпа до услуги и поради това следва да се подобрява чрез координация между държавите членки;

С.  като има предвид, че Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК) се урежда от регламента относно координацията на системите за социална сигурност и нейното прилагане се различава значително в отделните държави членки; като има предвид, че еднаквото прилагане на ЕЗОК и по-добрата координация между държавите членки са от съществено значение за намаляването на съществуващата административна тежест и за гарантирането на бързо, недискриминационно възстановяване на средства за пациентите, като същевременно се гарантира свободата на движение на гражданите на ЕС;

Т.  като има предвид, че пациентите все още са изправени пред практически и правни трудности при използването на рецепти за лекарства в държавите членки;

У.  като има предвид, че ролята на националните звена за контакт е да гарантират, че пациентите получават правилната информация, за да вземат информирано решение;

Ф.  като има предвид, че националните звена за контакт все още не са достатъчно добре познати на обществеността, което оказва въздействие върху тяхната ефективност; като има предвид, че ефикасността и обсегът на действие на националните звена за контакт зависят от подкрепата, която те получават както от ЕС, така и от държавите членки, от каналите за комуникация, обмена на добри практики и информация, включително информация за връзка и насоки за отнасяне на пациентите;

Х.  като има предвид, че съществуват големи различия между различните национални звена за контакт по отношение на функционирането, достъпността, видимостта и разпределението на ресурсите, както от гледна точка на качеството, така и на количеството;

Ц.  като има предвид, че според проучване на Евробарометър от май 2015 г.(14), пациентите не са достатъчно информирани относно своите трансгранични здравни права, като по-малко от 20% от гражданите се чувстват добре информирани;

Ч.  като има предвид, че директивата ще бъде ефективна само ако пациентите, полагащите грижи лица, здравните специалисти и другите заинтересовани страни са добре информирани за нея и правилата, които я уреждат, са лесни за намиране и лесно достъпни в общ план;

Ш.  като има предвид, че пациентите, лицата, полагащи грижи, и здравните специалисти все още се сблъскват с голям недостиг на информация по отношение на правата на пациентите като цяло и по-специално тези, предвидени в директивата;

Щ.  като има предвид, че здравните специалисти се занимават с някои изключително чувствителни въпроси, свързани с пациенти, които изискват ясна и разбираема комуникация; като има предвид, че езиковите бариери биха могли да възпрепятстват трансфера на информация между медицинските специалисти и техните пациенти;

АА.  като има предвид, че съществуват значителни възможности за подобряване и опростяване на процедурите за възстановяване на разходи в редица държави членки, особено що се отнася до рецептите, лекарствата сираци, съставните фармацевтични лекарствени продукти и последващата терапия и процедури;

АБ.  като има предвид, че понастоящем шест държави членки и Норвегия нямат каквито и да било действащи системи за предварително разрешение, като предоставят на пациентите свобода на избор и намаляване на административната тежест;

АВ.  като има предвид, че съществуват редица двустранни споразумения между съседни държави членки и региони, които биха могли да служат като основа за най-добри практики за отлични резултати за по-нататъшно развитие на трансграничното здравно обслужване в целия ЕС;

Прилагане

1.  приветства предприеманите от Комисията действия за оценка дали държавите членки са транспонирали директивата правилно;

2.  отбелязва ползите от Директива 2011/24/ЕС за изясняване на правилата за трансгранично здравно обслужване и за гарантиране на достъп до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване в Съюза, както и за постигане на мобилност на пациентите в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС; изразява разочарование, че значителен брой държави членки не са изпълнили ефективно изискванията за гарантиране на правата на пациентите; поради това настоятелно призовава държавите членки да осигурят правилното ѝ изпълнение, като гарантират висока степен на защита на общественото здраве, която допринася за подобряване на здравето на гражданите, като същевременно се спазва принципът на свободно движение на хора в рамките на вътрешния пазар;

3.  приканва Комисията да пристъпи към изготвянето на своите тригодишни доклади за оценка на действието на директивата и съответно да ги представи на Парламента и Съвета; подчертава значението на събирането на информация, за статистически цели, относно пациентите, пътуващи в чужбина за лечение, и за анализа на причините, поради които пациентите пътуват в различни държави; освен това призовава Комисията, когато това е осъществимо, да публикува ежегодно разбивки на предоставените услуги и общите суми, които се възстановяват от всяка държава членка като трансгранично предоставяне на здравно обслужване;

4.  приканва Комисията да включва в своята оценка на ефективността на разходите при изпълнението на директивата качеството на живот на пациентите и резултатите от грижите;

5.  припомня на държавите членки техния ангажимент да предоставят на Комисията помощ и цялата необходима информация, с която разполагат, за целите на извършването на оценката и изготвянето на горепосочените доклади;

6.  приканва Комисията да изготви насоки за прилагането, особено в областите, в които директивата и регламента за координация на системите за социална сигурност си взаимодействат, и да гарантира по-добра координация в това отношение сред всички съответни заинтересовани страни в рамките на институциите;

7.  подчертава, че държавите членки следва да транспонират правилно директивата, за да се гарантира висококачествени и достъпни трансгранични здравни грижи за пациентите, при цялостно спазване на сроковете за прилагане, определени в законодателството; признава, че могат да бъдат направени конкретни подобрения по отношение на достъпа до лекарства, отпускани с лекарско предписание, и непрекъснатостта на лечението; призовава Комисията да проучи възможността за разширяване на обхвата на директивата, така че тя да включва програми за ваксинация;

8.  отбелязва със задоволство положителното въздействие на инициативи като Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК), която се издава безплатно и позволява на всеки, който е осигурен или е обхванат от законоустановена социално-осигурителна схема, да получи медицинско лечение в друга държава членка безплатно или на намалена цена; подчертава значението на успешното сътрудничество между институциите с цел избягване на злоупотреби с ЕЗОК;

9.  подчертава необходимостта от гарантиране на яснота и прозрачност по отношение на условията, при които действат доставчиците на здравно обслужване; подчертава значението за доставчиците на здравно обслужване и за специалистите в областта на здравеопазването да осигуряват професионална застраховка „гражданска отговорност“, както е предвидено в директивата и в Директива 2005/36/ЕС, за да се подобри качеството на здравните услуги и да се увеличи защитата на пациентите;

Финансиране

10.  посочва, че финансирането на трансграничното здравно обслужване е въпрос от компетентността на държавите членки, които възстановяват разходите в съответствие с приложимите разпоредби; посочва освен това, че Комисията подкрепя сътрудничеството, посочено в глава IV на директивата посредством здравните програми;

11.  в тази връзка изразява сериозна загриженост по отношение на предложеното намаление на финансирането за здравната програма; отново призовава здравната програма да бъде възстановена като стабилна самостоятелна програма с увеличено финансиране в следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г., за да се изпълнят целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) в областта на общественото здраве, системите на здравеопазване и свързаните с околната среда проблеми, и за да се гарантира амбициозна здравна политика с акцент върху трансграничните предизвикателства, включваща, по-специално, сериозно увеличаване на общите усилия на Съюза в борбата с рака, превенцията, ранната диагностика и управлението на хроничните и редките заболявания, в т.ч. генетичните и пандемичните заболявания, редките видове рак, в борбата с антимикробната резистентност и осигуряването на по-лесен достъп до трансгранично здравно обслужване;

12.  подчертава важността на Европейския социален фонд и на Европейския структурен и инвестиционен фонд за здравето, както и на Европейския фонд за регионално развитие, включително програмата „Interreg“, за подобряването на здравните услуги и за намаляването на неравенствата между регионите и държавите членки по отношение на здравеопазването; изисква структурните и кохезионните фондове да бъдат използвани също за подобряване и улесняване на трансграничното здравно обслужване в рамките на следващата МФР;

Мобилност на пациентите

13.  отбелязва, че причините за ниската степен на мобилност на пациентите имат четири аспекта: i) някои държави членки са закъснели с прилагането на директивата; ii) осведомеността на гражданите относно общите им права на възстановяване на разходите е изключително ниска, iii) някои пречки, ограничаващи трансграничното здравно обслужване, като например административната тежест, са издигнати от някои държави членки, и iv) липсва или е непълна информацията за пациентите, търсещи здравно обслужване в друга държава членка въз основа на директивата;

14.  отбелязва, че някои системи за предварително разрешаване изглеждат прекомерно тежки и/или рестриктивни по отношение на редица заявления всяка година; призовава Комисията да продължава структурирания диалог с държавите членки, като осигурява по-голяма яснота по отношение на изискванията за предварително разрешение и свързаните с това условия за възстановяване на разходите;

15.  изисква от Комисията да разработи насоки, за да могат хората, в случаите на издаване на предварително разрешение, да сравняват леченията в чужбина с лечението, което е на разположение на национално равнище, като водещ принцип за пациентите е икономическата ефективност;

16.  припомня на държавите членки, че всяко ограничаване на прилагането на директивата, като например изисквания за предварително разрешение или ограничение при възстановяването на разходи, следва да бъде необходимо и пропорционално и да не води до произволна или социална дискриминация, да не издига необосновани пречки пред свободното движение на пациенти и услуги, нито да налага прекомерна тежест върху националните системи за обществено здраве; приканва държавите членки да вземат предвид трудностите, които срещат пациентите с ниски доходи, когато трябва да направят авансово плащане в рамките на трансгранично лечение; отбелязва, че системите за предварително разрешение имат за цел да позволят на държавите членки да планират и предпазват пациентите от лечения, които будят сериозни и конкретни опасения относно качеството или безопасността на грижите;

17.  отбелязва със загриженост, че в някои държави членки застрахователните дружества произволно прилагат дискриминация или създават необосновани пречки пред свободното движение на пациенти и услуги, което води до неблагоприятни финансови последици за пациентите;

18.  настоятелно призовава държавите членки да уведомяват Комисията за всяко решение за въвеждане на ограничения по отношение на възстановяването на разходи съгласно член 7, параграф 9 от директивата, като посочват причините за това;

19.  изразява съжаление във връзка с факта, че понякога някои държави членки предоставят по-ниски равнища на възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване, предоставено от частни или несвързани доставчици на здравно обслужване на тяхна територия, отколкото за грижи за трансгранично здравеопазване, предоставяни от доставчици от публичния сектор или подизпълнители; счита, че следва да се гарантира възстановяване на средствата за частното здравеопазване на същото равнище като общественото здравеопазване, при условие, че могат да бъдат гарантирани качеството и безопасността на грижите;

20.  призовава Комисията и държавите членки да работят съвместно за оценка, повторно привеждане в съответствие и опростяване на процедурите за възстановяване на разходи за пациенти, които получават трансгранично здравно обслужване, в т.ч. чрез разясняване на възстановяването на последващи грижи и процедури, както и чрез създаването на координационни фронт-офиси за „обслужване на едно гише“ към съответните здравни осигурители;

21.  изразява съжаление относно факта, че прилагането на директивата относно „телемедицината“ – здравни услуги, предоставяни на разстояние – е довело до известна липса на яснота по отношение на схемите на възстановяване, тъй като някои държави членки възстановяват разходи или предоставят консултации с общопрактикуващи лекари или специалисти от разстояние, а други – не; призовава Комисията да подкрепи прилагането на правилата за възстановяване на разходите в съответствие с член 7, параграф 1 и член 4, параграф 1, така че те да се прилагат и по отношение на телемедицината, когато е целесъобразно; насърчава държавите членки да съгласуват подходите си за възстановяване на разходите за телемедицина;

Гранични региони

22.  насърчава държавите членки и граничните региони да задълбочават трансграничното сътрудничество в областта на здравеопазването по ефикасен и финансово устойчив начин, включително чрез предоставянето на достъпна, достатъчна и разбираема информация, с оглед обезпечаването на възможно най-добри грижи за пациентите; изисква от Комисията да подкрепя и стимулира структурен обмен на най-добри практики между граничните региони; насърчава държавите членки да използват тези най-добри практики, за да подобрят също така здравеопазването в други региони;

23.  приветства предложението на Комисията за засилване на сближаването между граничните региони чрез преодоляване на някои от правните и административните пречки, пред които са изправени, чрез създаването на трансграничен механизъм на ЕС;

Информация за пациентите

24.  припомня съществената роля на националните звена за контакт за предоставянето на информация на пациентите и подпомагането им във вземането на информирано решение относно търсенето на здравно обслужване в чужбина в рамките на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да продължават да инвестират в разработването и популяризирането на достъпни и ясно видими национални звена за контакт и платформи за електронно здраве за пациентите, които следва да предоставят лесна за ползване, цифрово достъпна и свободна от пречки информация за пациентите и здравните специалисти на множество езици;

25.  препоръчва Комисията, в сътрудничество с организациите на пациентите, да разработи насоки относно функционирането на националните звена за контакт, за да улесни и подобри значително начините, по които те систематично обменят информация и практики помежду си, с оглед установяването на хармонизирани, опростени и лесни за ползване от пациентите процедури, формуляри или наръчници, както и да изгради връзка между националните звена за контакт и техните източници на информация и експертни оценки в рамките на държавите членки;

26.  призовава държавите членки да осигуряват достатъчно финансиране за техните национални звена за контакт, така че те да могат да разработват изчерпателна информация, и изисква от Комисията да засили сътрудничеството сред националните звена за контакт в целия Съюз;

27.  подчертава потенциала на електронното здравеопазване за подобряване на достъпа на пациентите до информация относно възможностите за трансгранично здравно обслужване и правата на пациентите съгласно директивата;

28.  призовава държавите членки настоятелно да призоват доставчиците на здравно обслужване и болничните заведения да предоставят предварително на пациентите точна и актуална оценка на разходите за лечението в чужбина, в т.ч. лекарства, хонорари, нощувки и допълнителни такси;

29.  изисква от Комисията да изясни, в полза на националните експерти и посредством информационни кампании, комплексния характер на съществуващото правно положение, произтичащо от взаимодействието между директивата и регламента за координация на социалната сигурност;

30.  изисква от Комисията да организира, съвместно с компетентните национални органи, националните звена за контакт, европейските референтни мрежи (ЕРМ), организациите на пациенти и мрежите от здравни специалисти, всеобхватни публични информационни кампании, включително оползотворявайки новите цифрови възможности, които следва да бъдат предназначени да насърчават структурната осведоменост за правата на пациентите съгласно директивата;

31.  призовава Комисията да насърчава държавите членки да осигурят лесно достъпна информация във връзка с процедурите, чрез които пациентите да могат да подават жалби в случаите, когато техните права съгласно директивата не са спазени или дори са нарушени;

32.  препоръчва Комисията да разработи насоки относно вида информация, която националните звена за контакт следва да предоставят, по-специално относно списъка на леченията, които подлежат на предварително разрешение и тези, които не подлежат на такова разрешение, използваните критерии и приложимите процедури;

33.  призовава Комисията и държавите членки да направят оценка на необходимостта от определяне на причините за предоставяне на достъп до трансгранично здравно обслужване по начин, който да гарантира свободното движение, но без това да бъде самоцел, докато организацията на здравните системи е национална компетентност;

34.  насърчава Комисията да поощрява по-голямо сътрудничество между органите на държавите членки като цяло, а не само чрез НЗК, и да оценява допълнително ползите от съществуващите инициативи за сътрудничество, особено в трансграничните региони, като гарантира достъп до безопасно, висококачествено и ефикасно здравно обслужване за гражданите;

Редки заболявания, редки видове рак и Европейски референтни мрежи (ЕРМ)

35.  подчертава значението на сътрудничеството в целия ЕС за гарантиране на ефикасното обединяване на знания, информация и ресурси за ефективно справяне с редките и хроничните заболявания, включително редките видове рак, в целия ЕС; в тази връзка насърчава Комисията да подпомогне създаването на специализирани центрове за редки заболявания в ЕС, които следва да бъдат напълно интегрирани в европейските референтни мрежи (ЕРМ);

36.  препоръчва надграждането на вече предприетите стъпки за повишаване на обществената осведоменост и разбиране на редките заболявания, редките видове рак и за увеличаване на финансирането за научноизследователска и развойна дейност; призовава Комисията да гарантира достъп до информация, лекарства и медицинско лечение за пациентите с редки заболявания в целия ЕС и да се стреми към осигуряването на подобрен достъп до ранна и точна диагностика; настоятелно призовава Комисията да реши въпроса с ниския процент на регистриране на редките заболявания и допълнително да разработи и популяризира общи стандарти за споделяне и обмен на данни в регистрите за редки заболявания;

37.  подчертава спешната необходимост от подобряване на моделите на спазване на предписаното лечение от пациентите, които следва да се основават на най-надеждните резултати от метаанализи и широкообхватни емпирични изследвания, да отразяват реалностите в лекарската практика и да предоставят препоръки за подобряване на отдадеността на пациента към лечението, особено при управлението на хроничните заболявания, което е ключов барометър за измерване на ефикасността и ефективността на системите на здравеопазване;

38.  подчертава важността и добавената стойност на мобилността в целия ЕС на специалистите в областта на здравното обслужване както по време на тяхното обучение, така и през професионалните им кариери, както и важната им роля за подобряване на познанията и експертния опит във връзка с редките заболявания;

39.  предлага Комисията да отправи нова покана за разработването на нови ЕРМ и да продължава да подпомага разработването и разрастването на модела за ЕРМ, така че да се запълни липсата на експертни познания и да се реши проблема с географските различия; настоява обаче върху факта, че разширяването на ЕРМ не трябва да застрашава действието на съществуващите ЕРМ в началната фаза;

40.  изразява съжаление относно несигурността по отношение на принципите на функциониране на ЕРМ и тяхното взаимодействие с националните здравни системи и други програми на ЕС; поради това призовава Комисията да подпомага държавите членки и ЕРМ при установяването на ясни и прозрачни правила за пренасочване на пациентите и да постигне споразумение относно формата на подкрепа, която да бъде предоставяна от държавите членки на ЕРМ;

41.  настоятелно призовава Комисията да започне да прилага план за действие посредством Европейската съвместна програма за редките заболявания за по-нататъшното устойчиво развитие и финансиране на ЕРМ чрез Европейската съвместна програма за редките заболявания и поддържащите ги мрежи на пациентите; насърчава държавите членки да подкрепят доставчиците на здравно обслужване в рамките на ЕРМ и да интегрират ЕРМ в здравните си системи, като адаптират своите правни и регулаторни рамки и се позовават на ЕРМ в своите национални планове за редките заболявания и за рака;

Взаимно признаване на (електронните) рецепти

42.  изразява съжаление относно трудностите, пред които са изправени пациентите, особено живущите в пограничните райони, при осигуряването на достъп до и възстановяването на разходите за лекарствени продукти в други държави членки, поради различните наличности и административни правила в целия ЕС; призовава държавите членки и съответните им здравни органи да решат правните и практическите проблеми, които възпрепятстват взаимното признаване на медицинските рецепти в ЕС, и призовава настоятелно Комисията да предприеме подпомагащи действия в това отношение;

43.  изразява съжаление относно трудностите, пред които са изправени пациентите при осигуряването на достъп до и възстановяването на разходите за лекарствени продукти в други държави членки, поради различните наличности и правила в целия ЕС;

44.  призовава Комисията да изготви план за действие за систематично справяне с прекомерно високите цени на лекарствата и големите различия между отделните държави членки;

45.  призовава Комисията да предприеме стъпки, за да гарантира, че рецептите, издадени от свързани с ЕРМ експертни центрове, се приемат за възстановяване във всички държави членки;

46.  приветства подкрепата от Механизма за свързване на Европа (МСЕ) като част от усилията за успешното разработване на настоящите пилотни проекти за обмен на електронни рецепти и медицински досиета на пациентите и за проправянето на пътя и за други държави членки, които желаят да последват този пример, до 2020 г.; настоява тази подкрепа да бъде продължена в следващата МФР;

Електронно здравеопазване

47.  признава, че електронното здравеопазване може да спомогне за гарантирането на устойчивостта на здравните системи чрез ограничаването на някои разходи, както и че то може да бъде важна част от отговора на ЕС спрямо днешните здравни предизвикателства; изтъква, че оперативната съвместимост на системите за електронно здравеопазване следва да бъде издигната в приоритет с оглед подобряването на цялостното медицинско досие на пациентите и приемствеността на грижите, при гарантиране на неприкосновеността на личния живот на пациентите; счита, че следва да се отдели специално внимание на предоставянето на лесен достъп до грижи за всички пациенти, не на последно място за възрастните хора и хората с увреждания; във връзка с това предлага държавите членки да предприемат стъпки за инвестиране в цифровата грамотност на гражданите и за увеличаване на мащаба на новите решения за застаряващото население, като същевременно се използват всички средства, с които разполагат, за да се гарантира предотвратяването на изключването чрез цифровизация;

48.  приветства създаването в целия ЕС на инфраструктура за цифрови услуги в областта на електронното здравеопазване (eDHDSI), която ще насърчава трансграничния обмен на здравни данни, по-специално електронните рецепти и медицинските досиета на пациентите;

49.  приканва държавите членки да предприемат бързи действия за свързване на своите системи на здравеопазване с eHDSI чрез специално звено за контакт в областта на електронното здравеопазване, след техните собствени оценки на риска, и призовава Комисията да улеснява този процес;

50.  призовава Комисията да обърне приоритетно внимание на потребностите в областта на цифровите технологии в държавите членки; приветства помощта на Комисията за осигуряването на устойчиви финансови средства с оглед гарантирането на силни национални стратегии за цифрово здравеопазване и за създаването на устойчива рамка за общи действия на равнище ЕС за предотвратяване дублирането на усилията и гарантиране на най-добри практики за по-широко ползване на цифровите технологии в държавите членки;

51.  изисква от държавите членки допълнително да засилят сътрудничеството между здравните органи в цяла Европа, за да се свържат данните от електронното здравеопазване и личните досиета с инструментите за електронно изписване на рецепти, като така се позволява на здравните специалисти да предоставят персонализирана и добре осведомена грижа за пациентите и се благоприятства сътрудничеството сред лекуващите, като същевременно в това отношение изцяло се зачита законодателството на ЕС в областта на защитата на личните данни призовава Комисията да предприеме действия за улесняване на такива действия;

52.  призовава държавите членки бързо да приложат Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) с цел да се защитят данните на пациентите, използвани в приложенията за електронно здравеопазване, и подчертава значението, по-специално по отношение на здравето, на наблюдението на прилагането на Регламент (ЕС) № 910/2014 относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар(15); подчертава необходимостта да се позволи на пациентите да имат достъп и да ползват своите собствени здравни данни, в съответствие с принципите на Общия регламент относно защитата на данните;

Брексит

53.  призовава Комисията да договори солидно споразумение с Обединеното кралство в областта на здравеопазването след излизането на Обединеното кралство от ЕС, като обръща специално внимание на трансграничните права на пациентите и на функционирането на ЕРМ;

54.  приветства намерението на Европейската сметна палата да извърши одит на ефективността на изпълнението на директивата и да проучи по-специално наблюдението и надзора от страна на Комисията на това изпълнение, постигнатите досега резултати при предоставянето на достъп до трансгранично здравно обслужване, както и ефективността на рамката за финансиране на ЕС по отношение на финансираните действия;

55.  призовава държавите членки да прилагат, надлежно и в пълно сътрудничество с Комисията, всички разпоредби на Директивата;

o
o   o

56.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45.
(2) OВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1.
(3) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(4) OВ C 202, 8.7.2011 г., стр. 10.
(5) Решение № 1786/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за приемане на програма за действие на Общността в областта на общественото здраве (2003—2008 г.) (ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 1).
(6) Решение № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за създаване на Втора програма за действие на Общността в областта на здравето (2008—2013 г.), OB L 301, 20.11.2007 г., стр. 3.
(7) Регламент (ЕС) № 282/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Трета програма за действие на Съюза в областта на здравето (2014—2020 г.) и за изменение на Решение № 1350/2007/ЕО (ОВ L 86, 21.3.2014 г., стр. 1).
(8) https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/cross_border_care/docs/2016_msdata_en.pdf
(9) OJ L 344, 28.12.2011 г., стр. 48.
(10) OВ C 151, 3.7.2009 г., стр. 7.
(11) https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/BP_CBH/BP_Cross-border_healthcare_EN.pdf
(12) OВ C 428, 13.12.2017 г., стр. 10.
(13) Обзорен доклад на Комисията относно консултацията, озаглавен „Преобразуване на здравеопазването и грижите в цифровия единен пазар“, 2018 г., https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/ehealth/docs/2018_consultation_dsm_en.pdf
(14) Специален Евробарометър 425: „Правата на пациентите в областта на презграничните здравни грижи в Европейския съюз“.
(15) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73.

Последно осъвременяване: 13 февруари 2019 г.Правна информация