Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Моника Холмайер, изпратено от главния прокурор на прокуратурата на Кобург (Германия) на 27 ноември 2018 г. във връзка с предварителна процедура по разследване и съобщено в пленарна зала на 14 януари 2019 г.,

—  като взе предвид факта, че Моника Холмайер се отказа от правото си да бъде изслушана съгласно член 9, параграф 6 от вътрешния правилник,

—  като взе предвид член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 46 от Основния закон на Федерална република Германия,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0165/2019),

A.  като има предвид, че главният прокурор в прокуратурата на Кобург подаде молба за снемане на имунитета на Моника Холмайер, член на Европейския парламент, избрана за Федерална република Германия, по отношение на нарушение по смисъла на член 142 от германския Наказателен кодекс; като има предвид по-специално, че наказателното производство е свързано с бягство от местопроизшествието;

Б.  като има предвид, че на 4 септември 2018 г., около 15 ч., Моника Холмайер се е опитала да паркира автомобила си на пакромясто в Лихтенфелс (Германия); като има предвид, че предната част на автомобила ѝ е ударила задната част на друг автомобил, който е бил паркиран, причинявайки щети в размер на 287,84 EUR; като има предвид, че впоследствие Моника Холмайер е избягала от местопроизшествието, без да се погрижи за обезщетяване на вредата;

В.  като има предвид също така, че член 9 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз предвижда, че членовете на Европейския парламент притежават на територията на тяхната собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

Г.  като има предвид, че член 46 от Основния закон на Федерална република Германия предвижда, че в случай на наказуемо деяние член на парламента не може да бъде подвеждан под отговорност или да бъде арестуван без одобрението на Бундестага, освен ако той е бил заловен на местопрестъплението или в деня, следващ датата, на която той/тя е извършил това деяние;

Д.  като има предвид, че единствено Парламентът разполага с правомощието да реши дали да снеме имунитета в конкретен случай; като има предвид, че Парламентът може с основание да вземе предвид позицията на члена на ЕП, за да реши дали да снеме имунитета му или не(2);

Е.  като взе предвид, че предполагаемото нарушение няма пряка или очевидна връзка с изпълнението на задълженията като член на ЕП на Моника Холмайер, нито представлява изразяване на мнение или упражняване на право на глас при изпълнението на задълженията ѝ на член на ЕП по смисъла на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

Ж.  като взе предвид, че в настоящия случай Парламентът не установи fumus persecutionis, т.е. достатъчно сериозно и точно предположение, че производството е образувано с намерение да се навреди на политическата дейност на члена на ЕП,

1.  решава да снеме имунитета на Моника Холмайер;

2.  възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентния орган на Федерална република Германия и на Моника Холмайер.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C‑163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23. (2) Решение от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05 P, EU:C:2008:440, т. 28.