Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 14 февруари 2019 г. - Страсбург 
Положението в Чечения и случаят с Оюб Титиев
 Зимбабве
 Защитниците на правата на жените в Саудитска Арабия
 Механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст ***I
 Проект на споразумение за сътрудничество между Евроюст и Грузия *
 Оценка на здравните технологии ***I
 Рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз ***I
 Оперативна съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза ***I
 Взаимно признаване на стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка ***I
 Такси за презграничните плащания в Съюза и такси за превалутирането ***I
 Общи правила за достъп до международния пазар на автобусни превози ***I
 Изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност и Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз ***I
 Правото на мирен протест и пропорционалното използване на сила
 Правата на интерсексуалните лица
 Бъдещето на списъка на дейностите за лицата ЛГБТИ (2019-2024 г.)
 Бъдещето на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и последиците за ЕС
 NAIADES II – Програма за действие в подкрепа на транспорта по вътрешните водни пътища
 Защита на животните по време на транспортиране във и извън ЕС
 Повишаване на конкурентоспособността на вътрешния пазар чрез развитие на митническия съюз на ЕС и на неговото управление
 Прилагане на правните разпоредби и на съвместното изявление за гарантиране на парламентарния контрол върху децентрализираните агенции

Положението в Чечения и случаят с Оюб Титиев
PDF 141kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно положението в Чечения и случая на Оюб Титиев (2019/2562(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0115RC-B8-0107/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Чечения, по-специално резолюцията от 8 февруари 2018 г. със заглавие „Русия, случаят на Оюб Титиев и Центъра за права на човека „Мемориал“(1) и резолюцията от 23 октомври 2014 г. относно закриването на НПО „Мемориал“(носител на наградата „Сахаров“ за 2009 г.) в Русия(2),

—  като взе предвид изявлението на председателите на комисията по външни работи и подкомисията по правата на човека от 12 януари 2018 г., в което се призовава за незабавното освобождаване на защитника на правата на човека Оюб Титиев,

—  като взе предвид изявлението на ЕС от 19 януари 2018 г. относно нарушенията на правата на човека във връзка с Центъра за правата на човека „Мемориал“ в Русия и изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 11 януари 2018 г. относно задържането на директора на Центъра за права на човека „Мемориал“ в Чеченската република и от 27 юни 2018 г. относно случаите на руските правозащитници Оюб Титиев и Юрий Дмитриев,

—  като взе предвид член 5 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 7 от Международния пакт за граждански и политически права, в които се установява, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, и по които Руската федерация е страна,

—  като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1998 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи,

—  като взе предвид Конституцията на Руската федерация, и по-специално глава 2 от нея относно правата и свободите на човека и гражданина,

—  като взе предвид Седмия периодичен доклад относно Руската федерация, разгледан от Комисията на ООН по правата на човека на нейните 3136-о и 3137-о заседания, проведени на 16 и 17 март 2015 г.;

—  като взе предвид доклада на докладчика на ОССЕ в рамките на Московския механизъм относно обвинения в предполагаеми нарушения на правата на човека и относно безнаказаността в Чеченската република на Руската федерация от 21 декември 2018 г.,

—  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Руската федерация, като страна, подписала Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека, както и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на основните свободи и правата на човека;

Б.  като има предвид, че международните ангажименти на Руската федерация включват задължението за закрила на защитниците на правата на човека; като има предвид, че законът за „чуждестранните агенти“ от 2012 г. ограничава сериозно способността на НПО да работят независимо и ефективно; като има предвид, че съгласно този закон Центърът за права на човека „Мемориал“ е обозначен като „чуждестранен агент“ от Министерството на правосъдието на Руската федерация;

В.  като има предвид, че през последните години Чечения преживя драматично влошаване на положението с правата на човека, което ефективно пречи на независимите журналисти и на активистите в областта на правата на човека да продължават своята работа, без да излагат на риск собствения си живот и живота на членовете на своите семейства, приятели и колеги; като има предвид, че многобройните съобщения за системни и сериозни нарушения на правата на човека в Чечения показват неспособността на чеченските и руските власти да гарантират зачитането на принципите на правовата държава;

Г.  като има предвид, че Оюб Титиев, директор на офиса за Чечения на „Мемориал“, беше арестуван на 9 януари 2018 г. и официално подведен под съдебна отговорност и задържан под стража въз основа на изфабрикувани обвинения за незаконно придобиване и притежание на наркотици; като има предвид, че тези обвинения бяха отхвърлени от Оюб Титиев и бяха осъдени от други НПО и защитници на правата на човека като изфабрикувани и като опит да се попречи на неговата работа и на дейността на неговата организация в областта на правата на човека;

Д.  като има предвид, че съдилищата са удължили задържането на Оюб Титиев няколко пъти преди започването на съдебните заседания в Градския съд в град Шали (Шела) в Чечения на 19 юли 2018 г.; като има предвид, че присъдата е предстояща и се очаква да бъде произнесена в средата на февруари 2019 г.; като има предвид, че съществува опасност Оюб Титиев да бъде обявен за виновен за престъпление, което не е извършил, и рискува да изтърпи лишаване от свобода за срок от до десет години;

Е.  като има предвид, че семейството на Оюб Титиев е било подложено на тормоз и заплахи, така че те да бъдат принудени да напуснат Чечения; като има предвид, че НПО „Мемориал“ е била обект на други действия през 2018 г., включително нападение и палеж на нейните офиси в Ингушетия на 17 януари 2018 г., нападение срещу автомобила на адвоката на г-н Титиев в Дагестан на 22 януари 2018 г. и нападение срещу ръководителя на офиса на „Мемориал“ в Дагестан на 28 март 2018 г.; като има предвид, че след убийството през 2009 г. на г-жа Наталия Естемирова, предшественик на г-н Оюб Титиев и ръководител на бюрото на „Мемориал“ в Чечения, извършителите на това престъпление все още не са изправени пред съда;

Ж.  като има предвид, че „Мемориал“ е една от последните останали организации, които продължават да работят в областта на правата на човека в Чечения, а именно да документират и изобличават нарушенията на правата на човека, да оказват помощ на жертвите на такива нарушения и да им помагат да търсят справедливост, и е вероятно организацията да е била обект на атаки като ответна реакция на изобличенията и търсенето на правосъдие за нарушения на правата на човека; като има предвид, че „Мемориал“ е носител на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта през 2009 г., а през 2018 г. Оюб Титиев беше удостоен с френско-германската награда за защита на правата на човека и принципите на правовата държава (през декември), наградата „Вацлав Хавел“ за правата на човека (октомври) и наградата на Московската хелзинкска група за правата на човека (през май);

З.  като има предвид, че представители на официалните власти в Чечения са заплашвали многократно защитници на правата на човека или са осъждали тяхната дейност и не са осъждали публично заплахите за насилие срещу тях, като по този начин са създавали и са поддържали климат на безнаказаност за извършителите на актове на насилие срещу защитници на правата на човека; като има предвид, че поради тази причина жертвите често се въздържат от търсене на правосъдие, тъй като се страхуват от репресивни мерки от страна на местните органи;

1.  отново отправя своя призив за незабавното освобождаване на Оюб Титиев, директор на бюрото на Центъра за права на човека „Мемориал“ в Чечения, който беше задържан на 9 януари 2018 г. и обвинен в незаконно придобиване и притежание на наркотици и който очаква да получи своята присъда до средата на февруари 2019 г.; настоятелно призовава чеченските власти да гарантират пълно зачитане на човешките и законните права на Оюб Титиев, включително правото му на справедлив процес, безпрепятствен достъп до неговия адвокат и до медицински грижи, както и защита от съдебен тормоз и криминализиране;

2.  остро осъжда многократните публични изявления на чеченските длъжностни лица, които осъждат работата на защитници на правата на човека и организации или насочват атаки срещу конкретни лица, както и липсата на публично осъждане и разследване на заплахи и актове на насилие срещу тези групи и лица;

3.  изразява своята дълбока загриженост във връзка с тревожната тенденция на арести, нападения и сплашвания, които изглежда са част от координирани кампании, срещу независими журналисти, защитници на правата на човека и техни поддръжници, както и срещу обикновени граждани; счита, че случаят на Оюб Титиев е типичен за редица други случаи на наказателно преследване, основани на изфабрикувани доказателства, което е в основата на порочната съдебна система в Чеченската република и в Руската федерация; припомня, че подобни обвинения, свързани с притежание на наркотици, също така са били повдигнати и срещу кореспондента на вестник „Кавказки възел“ Жалауди Гериев и срещу активиста за правата на човека Руслан Кутаев, и призовава те да бъдат освободени;

4.  настоятелно призовава властите на Република Чечения и на Руската федерация да сложат край на тормоза и преследването на своите граждани и да сложат край на климата на безнаказаност за извършителите на актове на насилие срещу защитници на правата на човека, срещу членове на техните семейства, колеги и поддръжници и срещу техните организации;

5.  призовава Руската федерация да защитава всички свои граждани при пълно зачитане на техните права на човека, да спазва своята собствена конституция и законодателство и да спазва международните си ангажименти за зачитане на принципите на правовата държава и основните свободи и правата на човека на всички свои граждани, включително на тези, които посвещават своето време и средства и работят за защитата на правата на своите съграждани;

6.  призовава руските власти да отменят закона от 2015 г. относно „нежеланите организации“ и закона от 2012 г. относно „чуждестранните агенти“, както и всички други свързани законодателни актове, които са били използвани последователно за тормоз и нападения срещу защитници на правата на човека и срещу организации на гражданското общество; изразява загриженост във връзка с факта, че се е наложило някои руски неправителствени организации да бъдат закрити, за да не бъдат заклеймявани като „чуждестранни агенти“ и за да избегнат съдебно преследване;

7.  призовава за незабавно прекратяване на тормоза и арестите на защитници на правата на човека в Чечения, преследвани въз основа на изфабрикувани обвинения, на нападенията срещу техни колеги и членове на техните семейства, както и на сплашването на техни поддръжници, които изглежда биват извършвани с цел възпрепятстване и в крайна сметка прекратяване на законната и полезна работа на техните организации;

8.  призовава отново Комисията, ЕСВД и държавите членки да продължават да следят отблизо положението с правата на човека в Чечения, включително съдебния процес на Оюб Титиев, да призовават за незабавно прекратяване на гореспоменатите нарушения на правата на човека, да дава гласност на случаите на всички лица, преследвани по политически причини, по време на съответните срещи с руски представители, и да продължават да предлагат бързо и ефикасно подпомагане на жертвите на преследване и на членовете на техните семейства, включително когато разглеждат искания за предоставяне на убежище;

9.  призовава Комисията да се ангажира с международните организации за правата на човека, действащи в Руската федерация , както и с руските организации за правата на човека и с гражданското общество, въпреки руското законодателство относно „чуждестранните агенти“, и да продължава да предлага подкрепа на „Мемориал“ и на други подобни организации;

10.  призовава международните спортни знаменитости и хората на изкуството да се въздържат от участие в обществени мероприятия в Чечения или в събития, спонсорирани от ръководството на Чеченската република; отново изразява своята подкрепа за закон „Магнитски“ на Европейския съюз, който следва да санкционира извършителите на тежки нарушения на правата на човека, и призовава Съвета да продължи да работи по този въпрос без забавяне; подчертава във връзка с това, че на извършителите на нарушения на правата на човека в Република Чечения на Руската федерация не следва да се издават визи за ЕС, нито да им бъде разрешавано да държат активи в държавите — членки на ЕС;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на президента, правителството и парламента на Руската федерация и на чеченските органи.

(1) OВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 31.
(2) OВ C 274, 27.7.2016 г., стр. 21.


Зимбабве
PDF 153kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно Зимбабве (2019/2563(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0116RC-B8-0110/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Зимбабве,

—  като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на избори (МНИ) относно хармонизираните избори през 2018 г. в Зимбабве и писмото, изпратено на 10 октомври от главния наблюдател на мисията на ЕС за наблюдение на изборите до президента Мнангагва относно основните констатации в окончателния доклад,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 17 януари 2019 г. относно положението в Зимбабве,

—  като взе предвид изявленията от 24 юли 2018 г. и 18 януари 2019 г. на говорителя на върховния комисар на ООН по правата на човека относно Зимбабве,

—  като взе предвид съвместното комюнике, публикувано след срещата на министрите на външните работи на ЕС и Африканския съюз от 21 и 22 януари 2019 г.,

—  като взе предвид мониторинговия доклад на Комисията по правата на човека на Зимбабве след общата стачка („Stay Away“) от 14 до 16 януари 2019 г., и последвалите размирици,

—  като взе предвид доклада на зимбабвийската анкетна комисия относно насилието след изборите от 1 август,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на ЗП/ВП от 2 август 2018 г. относно изборите в Зимбабве,

—  като взе предвид съвместното изявление от 2 август 2018 г. на международните мисии за наблюдение на хармонизираните избори в Зимбабве, в което се осъжда прекомерното използване на сила от полицията и армията за потушаване на протестите,

—  като взе предвид съвместното изявление на място от 9 август 2018 г. на делегацията на ЕС, ръководителите на мисии на държавите — членки на ЕС, намиращи се в Хараре, и ръководителите на мисии на Австралия, Канада и Съединените щати относно целенасочените действия срещу опозицията в Зимбабве,

—  като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС от 22 януари 2018 г. в светлината на текущия политически преход в Зимбабве,

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/288 на Съвета от 17 февруари 2017 г. за изменение на Решение 2011/101/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Зимбабве(1),

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от юни 1981 г., която е ратифицирана от Зимбабве,

—  като взе предвид Конституцията на Зимбабве,

—  като взе предвид Споразумението от Котону,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че народът на Зимбабве е понасял в продължение на много години авторитарен режим, ръководен от президента Мугабе, който е държал властта с помощта на корупция, насилие, избори, опорочени от нередности, и брутален апарат на службите за сигурност;

Б.  като има предвид, че на 30 юли 2018 г. в Зимбабве бяха произведени първите президентски и парламентарни избори след оставката на Роберт Мугабе през ноември 2017 г.; като има предвид, че изборите дадоха възможност на страната да скъса с традицията на спорни избори, белязани от злоупотреба с политически права и правата на човека и финансирано от държавата насилие;

В.  като има предвид, че на 3 август 2018 г. избирателната комисия на Зимбабве (ZEC) обяви Емерсън Мнангагва за победител в президентските избори с 50,8% от гласовете срещу 44,3% за опозиционния кандидат Нелсън Чамиса; като има предвид, че резултатите бяха незабавно оспорени от опозицията, която твърдеше, че изборите са били манипулирани; като има предвид, че Конституционният съд отхвърли тези твърдения поради липса на доказателства и президентът Мнангагва официално встъпи в нов мандат на 26 август;

Г.  като има предвид, че в окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на избори се посочва, че цифрите, представени от избирателната комисия на Зимбабве, съдържат множество аномалии и неточности и повдигат достатъчно въпроси, за да доведат до съмнения относно точността и надеждността на представените числа;

Д.  като има предвид, че в деня след изборите закъснението при обявяването на резултатите вече беше довело до избухване на следизборно насилие, при което шест души загинаха и много бяха ранени по време на протестите, свикани от опозицията; като има предвид, че международните наблюдатели, включително ЕС, осъдиха насилието и прекомерната употреба на сила от страна на армията и вътрешните сили за сигурност;

Е.  като има предвид, че зимбабвийската Комисия по правата на човека публикува изявление на 10 август 2018 г. „относно хармонизираните избори през 2018 г. и обстановката след изборите“, в което потвърждава, че протестиращите са били нападнати от военни сили, като изразява дълбока загриженост относно бруталността и насилствените действия на полицията и заявява, че основните права на демонстрантите са били нарушени; като има предвид, че Комисията призова правителството да започне национален диалог;

Ж.  като има предвид, че при полагането на клетвата си в Хараре на 26 август 2018 г. президентът Емерсън Мнангагва обеща по-светло, споделено бъдеще за всички граждани на Зимбабве, независимо от партийната им принадлежност, с правителство, което е твърдо ангажирано с конституционната система, принципите на правовата държава, принципа на разделение на властите, независимостта на съдебната система и политиките, които биха привлекли както вътрешния, така и световния капитал;

З.  като има предвид, че през септември 2018 г. президентът Мнангагва създаде анкетна комисия, която през декември 2018 г. заключи, че демонстрациите, които са довели до големи имуществени щети и при които е имало множество ранени, са били провокирани и организирани както от силите за сигурност, така и от членове на Движението за демократични промени (MDC Alliance), както и че разполагането на военните е било оправдано и в съответствие с Конституцията; като има предвид, че докладът беше отхвърлен от опозицията; като има предвид, че комисията призова за разследване в рамките на силите за сигурност и наказателно преследване на лицата, извършили престъпления, като препоръча обезщетение за жертвите;

И.  като има предвид, че политическото напрежение нарасна драматично след изборите и продължават съобщенията за насилие, което сериозно застрашава демократичната траектория, по която е поела страната;

Й.  като има предвид, че сривът на икономиката, липсата на достъп до социални услуги и повишаването на цената на най-основните стоки тласкат хората към гняв; като има предвид, че между 14 и 18 януари 2019 г. Зимбабве беше свидетел на рязко увеличаване на протестите и демонстрациите по време на националната стачка по инициатива на Конгреса на профсъюзите на Зимбабве (ZCTU), вследствие на 150% увеличение на цените на горивата; като има предвид, че протестите бяха и в отговор на нарастващата бедност, лошото състояние на икономиката и понижаването на жизнения стандарт;

К.  като има предвид, че пред това протестно движение, на 14 януари 2019 г. правителството го осъди като „съзнателен план за подкопаване на конституционния ред“ и увери, че „ще отговори по подобаващ начин на онези, които съзаклятничат, за да саботират мира“;

Л.  като има предвид, че полицията за борба с безредиците реагира с прекомерно насилие и злоупотреби спрямо правата на човека, включително като използва бойни боеприпаси, произволни арести, отвличания, претърсване на медицински заведения, лекуващи жертвите на репресиите, процеси с ускорена процедура и масови съдебни процеси на арестуваните лица, измъчване на арестувани, случаи на изнасилване и унищожаване на частна и публична собственост;

М.  като има предвид, че Комисията по правата на човека, назначена от правителството, публикува доклад, който разкрива, че войници и полиция систематично са използвали изтезания;

Н.  като има предвид, че са били убити повече от 17 души, а стотици са били ранени; като има предвид, че около хиляда души са били арестувани, включително деца на възраст между 9 и 16 години, като на около две трети от задържаните е било отказано да бъдат пуснати под гаранция; като има предвид, че много от тях все още са незаконно задържани и че са били бити и подложени на нападения по време на задържането им;

О.  като има предвид, че доказателствата сочат, че армията е до голяма степен отговорна за убийствата, изнасилванията и въоръжените грабежи; като има предвид, че стотици активисти и представители на опозицията продължават да се укриват;

П.  като има предвид, че ответните действия на правителството срещу протестите бяха широко осъдени като „непропорционални „и „прекомерни“ от наблюдатели на правата на човека и местни и международни участници, включително ЕС;

Р.  Като има предвид, че прекъсването на телекомуникациите се превърна в използван от режима инструмент за блокиране на координацията на демонстрациите, организирани в социалните мрежи; като има предвид, че мобилните и наземните комуникации, както и интернет каналите и каналите на социалните медии са били многократно блокирани за предотвратяване на достъпа до информация и комуникация и за прикриване на масовите нарушения на правата на човека, които държавата се е подготвяла да извърши; като има предвид, че Върховният съд на Зимбабве обяви, че използването на Закона за прихващане на съобщения с цел прекратяване на онлайн комуникациите е било незаконно;

С.  като има предвид, че държавните органи са организирали мащабно претърсване за протестиращи от врата до врата, извеждайки от домовете им мирни демонстранти, защитници на правата на човека, политически активисти, видни лидери на гражданското общество и техните роднини;

Т.  като има предвид, че съседните държави като Южна Африка се превърнаха в център за гражданите на Зимбабве, бягащи от политическото потисничество и икономическите трудности;

У.  като има предвид, че полицията постоянно е злоупотребявала със съществуващите закони, като например Закона за обществения ред и сигурност (POSA), за да обоснове ограничаването на членове на опозицията и защитници на правата на човека, както и да забрани провеждането на законни и мирни демонстрации;

Ф.  като има предвид, че традициите на Зимбабве по отношение на правата на човека и демокрацията са сред най-слабите в света; като има предвид, че хората в Зимбабве и защитниците на правата на човека продължават да страдат от нападения, изказвания, проповядващи вражда и омраза, кампании за оклеветяване, актове на сплашване и тормоз, както и че редовно се съобщава за изтезания;

Х.  като има предвид, че Президентът призова за национален диалог, който започна на 6 февруари, като покани всички политически партии да участват в него, но Движението за демократична промяна (ДДП) — главната опозиционна партия — отказа да участва;

Ц.  като има предвид, че Зимбабве е подписала Споразумението от Котону, член 96 от което гласи, че зачитането на правата на човека и основните свободи е основополагащ елемент на сътрудничеството между страните от АКТБ и ЕС;

1.  подчертава своето единодушно желание за това Зимбабве да се превърне в мирна, демократична и благоденстваща нация, в която всички граждани се третират добре и еднакво съгласно закона и където държавните органи действат от името на гражданите, а не срещу тях;

2.  остро осъжда насилието, извършено по време на неотдавнашните протести в Зимбабве; изразява твърдо убеждение, че мирните протести са част от демократичния процес и че използването на прекомерна сила в отговор трябва да се избягва при всички обстоятелства;

3.  настоятелно призовава президента Мнангагва остане верен на първоначалните си обещания, да предприеме бързи действия, за да поеме контрол върху положението и да върне Зимбабве по пътя на помирение и зачитане на демокрацията и принципите на правовата държава;

4.  настоятелно призовава държавните органи на Зимбабве незабавно да сложат край на злоупотребите от страна на силите за сигурност и бързо и безпристрастно да разследват всички твърдения за прекомерно използване на сила от страна на полицейски и държавни служители с цел установяване на отговорността на всеки, така че да се осигури отчетност; припомня, че конституцията на страната предвижда независим орган, който да разследва жалби срещу полицейски и военни нарушения, но че правителството все още не е пристъпило към неговото създаване;

5.  настоятелно призовава правителството на Зимбабве незабавно да оттегли целия военен персонал и младежката милиция, разположени из цялата страна, които тероризират жителите в явно нарушение на конституцията на Зимбабве;

6.  счита, че свободата на събранията и сдруженията и свободата на изразяване на мнение са основни елементи на всяка демокрация; подчертава, че изразяването на мнение по ненасилствен начин е конституционно право на всички граждани на Зимбабве и напомня на държавните органи за тяхното задължение да защитават правото на всички граждани да протестират срещу влошаващото се социално и икономическо положение; призовава правителството да сложи край на целенасочените действия срещу ръководителите и членовете на ZCTU;

7.  подчертава основната роля на опозицията в едно демократично общество;

8.  настоятелно призовава държавните органи на Зимбабве да освободят незабавно и безусловно всички политически затворници;

9.  призовава правителството на Зимбабве незабавно да прекрати тормоза и инкриминирането на участници от гражданското общество и да признае легитимната роля на защитниците на правата на човека;

10.  призовава правителството на Зимбабве да спазва разпоредбите на Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека и международните инструменти в областта на правата на човека, ратифицирани от Зимбабве;

11.  изразява дълбока загриженост относно докладваните нарушения на изискването за справедлив процес чрез ускорена процедура и масови съдебни процеси; настоява, че съдебната система трябва да поддържа принципите на правовата държава и да гарантира, че нейната независимост и правото на справедлив съдебен процес се зачитат при всички обстоятелства; осъжда всички арести, извършени без предявяване на обвинения;

12.  призовава държавните органи на Зимбабве да предприемат своевременно, задълбочено, безпристрастно и независимо разследване на твърденията за нарушения на правата на човека и за злоупотреби, включително изнасилвания и сексуално насилие от страна на силите за сигурност, както и да подведат под съдебна отговорност извършителите; изисква достъпът до медицински услуги да се предоставя универсално на жертвите на сексуално насилие без страх от преследване;

13.  осъжда спирането на интернет, което позволи на държавните органи да укрият нарушенията на правата на човека, извършени от армията и силите за вътрешна сигурност, и да попречи на независимото докладване и документиране на нарушенията по време на репресиите и непосредствено след изборите; подчертава, че достъпът до информация е право, което трябва да се зачита от държавни органи в съответствие с техните конституционни и международни задължения;

14.  осъжда неправомерното използване и ограничителното естество на Закона за обществения ред и сигурност (POSA) и настоятелно призовава държавните органи на Зимбабве да приведат законодателството в съответствие с международните стандарти за защита и насърчаване на правата на човека;

15.  изразява особена загриженост във връзка с икономическото и социалното положение в Зимбабве; припомня, че основните проблеми на страната са бедността, безработицата, хроничното недохранване и гладът; счита, че тези проблеми могат да бъдат решени само чрез прилагането на амбициозни политики в областта на заетостта, образованието, здравеопазването и селското стопанство;

16.  призовава всички политически сили да проявят отговорност и сдържаност, и по-специално да се въздържат от подбуждане към насилие;

17.  припомня на правителството на Зимбабве, че подкрепата на Европейския съюз и неговите държави членки в рамките на Споразумението от Котону, както и за търговията, развитието и икономическата помощ, зависи от спазването на принципите на правовата държава и международните конвенции и договори, по които тя е страна;

18.  припомня, че дългосрочната подкрепа зависи от цялостните реформи, а не просто от обещания; призовава европейската ангажираност по отношение на Зимбабве да се ръководи от ценности и да бъде твърда по отношение на позициите си спрямо зимбабвийските държавни органи;

19.  настоятелно призовава правителството незабавно да изпълни препоръките относно насилието след изборите, направени от анкетната комисия, по-специално насърчаването на политическа толерантност и отговорно ръководство, както и установяването на национален диалог, провеждан по надежден, приобщаващ, прозрачен и подлежащ на отчетност начин;

20.  отбелязва волята на правителството за изпълнение на ангажиментите за реформи; подчертава обаче, че тези реформи следва да бъдат както политически, така и икономически; насърчава правителството, опозицията, представителите на гражданското общество и религиозните лидери да участват на равноправна основа в национален диалог, в който правата на човека се зачитат и защитават;

21.  призовава правителството да изпълни изцяло препоръките на мисията на ЕС за наблюдение на избори, особено по отношение на принципите на правовата държава и приобщаваща политическа среда; подчертава десетте приоритетни препоръки, определени от мисията за наблюдение на избори и изложени в писмото от 10 октомври 2018 г. от главния наблюдател до президента Мнангагва, а именно, с цел да се създадат равни условия за всички политически партии, да се гарантира по-ясна и съгласувана правна рамка; да се укрепи избирателната комисия на Зимбабве, като тя се превърне в наистина независим и прозрачен орган, като по този начин се възстанови доверието в изборния процес; да гарантира, че укрепването на независимостта на избирателната комисия на Зимбабве ще я освободи от държавния надзор при одобряването на собствените си правила; както и да се създаде по-приобщаващ изборен процес;

22.  призовава делегацията на ЕС и посолствата на държавите — членки на ЕС, в Зимбабве, да продължат да наблюдават отблизо събитията в страната и да използват всички подходящи инструменти за подкрепа на защитниците на правата на човека, организациите на гражданското общество и профсъюзите, за насърчаване на основните елементи на Споразумението от Котону и за подкрепа на движенията в подкрепа на демокрацията;

23.  призовава ЕС да засили своя политически диалог със Зимбабве относно правата на човека, въз основа на член 8 от Споразумението от Котону;

24.  призовава Европейския съвет да преразгледа своите ограничителни мерки срещу лица и образувания в Зимбабве, включително мерките, чието прилагане понастоящем е преустановено, с оглед на отчетността за неотдавнашните случаи на насилие от страна на държавата;

25.  настоятелно призовава международната общност, и по-специално Южноафриканската общност за развитие (ЮАОР) и Африканския съюз (АС), да предоставят по-активна помощ на Зимбабве, за да се намери устойчиво демократично решение на настоящата криза;

26.  настоятелно призовава съседните държави да спазват разпоредбите на международното право и да защитават лицата, бягащи от насилието в Зимбабве, като предоставят убежище, особено в краткосрочен план;

27.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, ЕСВД, правителството и парламента на Зимбабве, правителствата на държавите от Южноафриканската общност за развитие и Африканския съюз, както и на генералния секретар на Британската общност.

(1) ОВ L 42, 18.2.2017 г., стр. 11.


Защитниците на правата на жените в Саудитска Арабия
PDF 159kWORD 60k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно защитниците на правата на жените в Саудитска Арабия (2019/2564(RSP)
P8_TA-PROV(2019)0117RC-B8-0111/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Саудитска Арабия, и по-специално резолюцията от 11 март 2014 г. относно Саудитска Арабия, нейните отношения с ЕС и ролята ѝ в Близкия изток и Северна Африка(1), от 12 февруари 2015 г. относно случая с г-н Раиф Бадауи, Саудитска Арабия(2), от 8 октомври 2015 г. относно случая на Али Мохамед ал-Нимр(3), от 31 май 2018 г. относно положението на защитниците на правата на жените в Саудитска Арабия(4), и от 25 октомври 2018 г. относно убийството на журналиста Джамал Хашогджи в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул(5),

—  като взе предвид изявленията от 29 май 2018 г. на говорителя на върховния комисар на ООН по правата на човека относно неотдавнашните арести в Саудитска Арабия и от 31 юли 2018 г. относно произволните задържания на защитници на правата на човека и на активисти в Саудитска Арабия, включително активисти за правата на жените,

—  като взе предвид изявлението от 12 октомври 2018 г. на няколко специални докладчици на ООН, в което се призовава за незабавното освобождаване на всички защитници на правата на жените,

—  като взе предвид доклада от декември 2017 г. на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ),

—  като взе предвид членството на Саудитска Арабия в Съвета на ООН по правата на човека и в Комисията на ООН за положението на жените (КПЖ), както и членството на държавата в изпълнителния съвет на КПЖ от януари 2019 г.,

—  като взе предвид речта на члена на Комисията Христос Стилианидис, от името на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), в дебата на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно избирането на Саудитска Арабия за член на Комисията за положението на жените,

—  като взе предвид встъпителното слово на ЗП/ВП по време на 5-ата Министерска среща между ЕС и Лигата на арабските държави, в което се посочва: „и позволете ми да кажа, че сътрудничеството между Европа и арабския свят никога не е било толкова важно, и аз вярвам, че никога не е било толкова необходимо“,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),

—  като взе предвид заключителните бележки от 9 март 2018 г. на Комитета на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените относно комбинираните трети и четвърти периодични доклади на Саудитска Арабия,

—  като взе предвид доклада на групата за преразглеждане на задържането на затворници, които са жени активисти, в Саудитска Арабия,

—  като взе предвид законопроекта за борба с тормоза, одобрен от Консултативния съвет (Шура) на Саудитска Арабия на 28 май 2018 г.,

—  като взе предвид универсалния периодичен преглед (УПП) от ноември 2018 г. относно Саудитска Арабия,

—  като взе предвид Световния индекс за свобода на печата на организацията „Репортери без граници“ за 2018 г., в който Саудитска Арабия се класира на 169-о място от 180 държави,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за икономическите, социални и културни права (МПИСКП) от 1966 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид присъждането на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на саудитския блогър Раиф Бадауи през 2015 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че активисти, арестувани от органите на Саудитска Арабия за тяхната дейност в областта на правата на жените, продължават да бъдат задържани без обвинение; като има предвид, че активистите включват Лужан ал-Хатлул, Азиза ал-Юсеф, Еман ал-Нафиян, Нул Абдулазиз, Мая ал-Захрани, Самар Бадауи, Насима ал-Сада, Шадан ал-Анези, Абир Наманкани, Амал ал-Харби и Хатун ал-Фаси, всички от които са активисти за правата на жените, както и мъже поддръжници на движението, включително Мохамед ал-Рабеа; като има предвид, че тези активисти са известни със своята кампания срещу забраната за управление на превозни средства от жени и в подкрепа на премахването на системата на мъжко настойничество; като има предвид, че те са били арестувани преди очакваното на 24 юни 2018 г. вдигане на забраната за управление на превозни средства от жени; като има предвид сведенията, че срещу някои от тях ще бъде образувано дело в Специализирания наказателен съд, създаден първоначално за съдебно преследване на задържани във връзка с терористични престъпления;

Б.  като има предвид, че Исра ал-Гомгам от региона Катиф — защитничка на правата на човека — продължава да бъде жертва на произволно задържане; като има предвид, че наложеното ѝ смъртното наказание наскоро беше оттеглено, но срещу нея все още са повдигнати неопределени обвинения; като има предвид, че съществуват опасения относно физическото и психическото благосъстояние на г-жа ал-Гомгам;

В.  като има предвид, че според данни от доклади саудитските служители, които са провеждали разпитите, са изтезавали, малтретирали и подлагали на сексуално насилие най-малко три от жените активисти, задържани през май 2018 г.; като има предвид, че членовете на семействата на жените активисти, например родителите на Лужан ал-Хатлул, са обект на забрани за пътуване;

Г.  като има предвид, че Министерството на медиите на Саудитска Арабия отхвърли твърденията за изтезания на задържани в Кралството като необосновани;

Д.  като има предвид, че активистката Лужан ал-Хатлул e задържана от март 2018 г., след като е участвала в сесията за преглед, посветена на Саудитска Арабия, на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените; като има предвид, че тя е била държана в условия на строг тъмничен режим между май и септември 2018 г., като според родителите ѝ през този период е била изтезавана;

Е.  като има предвид, че делегация на саудитската комисия по правата на човека посети Лужан ал-Хатлул след публикуването на докладите относно изтезанията, на които е била подложена; като има предвид, че те не са могли да гарантират нейната защита; като има предвид, че впоследствие тя е била посетена от прокурор, който е записал показанията ѝ;

Ж.  като има предвид, че Лужан ал-Хатлул е номинирана за Нобеловата награда за мир за 2019 г.;

З.  като има предвид, че Саудитска Арабия все още има едни от най-строгите ограничения, налагани върху жените, въпреки неотдавнашните правителствени реформи, насочени към засилване на правата на жените в областта на заетостта; като има предвид, че политическата и социалната система на Саудитска Арабия остава дискриминационна, като на практика превръща жените в граждани втора категория, не разрешава свобода на религията и убежденията, дискриминира силно многобройната чуждестранна работна сила в държавата и жестоко потиска всички гласове на несъгласие;

И.  като има предвид, че в Саудитска Арабия има редица дискриминационни закони и практики, по-специално правните разпоредби, отнасящи се до личния статут, положението на работничките мигранти, Кодекса за гражданско състояние, Кодекса на труда, Закона за гражданството и системата на мъжко настойничество, които налагат изискване за разрешение от настойник от мъжки пол, за да могат жените да упражняват повечето от своите права, заложени в CEDAW;

Й.  като има предвид, че съгласно системата за мъжко настойничество жените в Саудитска Арабия са лишени дори от най-елементарен контрол върху собствения си живот; като има предвид, че продължават да съществуват дискриминационни закони, свързани с брака и развода, и че от жените по закон се изисква да получат разрешение от настойник от мъжки пол, за да се запишат да следват висше образование, за да търсят работа, да пътуват или да сключат брак; като има предвид, че за разлика от мъжете, жените в Саудитска Арабия, които имат чуждестранни съпрузи, не могат да прехвърлят своето гражданство на децата или съпрузите си;

К.  като има предвид, че общата резерва на Саудитска Арабия към CEDAW, според Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените, е несъвместима с предмета и целта на Конвенцията и е недопустима съгласно член 28 от нея;

Л.  като има предвид, че откакто крал Салман бин Абдулазиз Ал Сауд е дошъл на власт през юни 2017 г., много изявени защитници на правата на човека, активисти и критици са били произволно задържани или несправедливо осъдени на дългогодишно лишаване от свобода просто защото са упражнявали правото си на свобода на изразяване на мнение;

М.  като има предвид, че програмата за реформи „Визия 2030“, целяща икономическа и социална трансформация на държавата включително чрез овластяване на жените, е трябвало да бъде реална възможност жените в Саудитска Арабия да обезпечат правната си еманципация, което е от жизненоважно значение за пълното упражняване на техните права, заложени в CEDAW; като има предвид обаче, че последната вълна от арести и твърденията за изтезания над активисти за правата на жените е в противоречие с тази цел и може да отвлече вниманието от програмата за реформи; като има предвид, че указът „Визия 2030“ е лишен от подходяща правна рамка;

Н.  като има предвид, че свободата на изразяване на мнение и свободата на печата и медиите както онлайн, така и офлайн, са решаващи предварителни условия и катализатори за демократизация и реформа и представляват съществен фактор за контрол върху властта;

О.  като има предвид, че броят на екзекуциите в Саудитска Арабия е един от най-високите в света; като има предвид, че между 2014 г. и 2017 г. средният брой на екзекуциите е бил най-малко 126 годишно; като има предвид, че органите налагат смъртно наказание за несвързани с насилие нарушения като контрабанда на наркотици, държавна измяна и изневяра; като има предвид, че нарушения като вероотстъпничеството, които съгласно международното право в областта на правата на човека не следва да се криминализират, също са довели до прилагането на смъртно наказание;

П.  като има предвид, че стойността за Саудитска Арабия в индекса на човешкото развитие на ООН за 2018 г. е 0,853 , което я поставя на 39-то място от 188 държави и територии; като има предвид, че стойността за Саудитска Арабия в индекса на неравенството между половете на ООН за 2017 г. е 0,234, което я поставя на 39-то място от 189 държави; като има предвид, че стойността за държавата в индекса на ООН на развитие на пола е 0,877 (което я поставя на 39-то място в света);

1.  остро осъжда задържането на жените защитници на правата на човека, които са се борили за отмяна на забраната за шофиране, както и задържането на всички мирни защитници на правата на човека, журналисти, адвокати и активисти, като изразява своя потрес от надеждните сведения за систематични изтезания срещу няколко от тези лица, включително Лужан ал-Хатлул;

2.  призовава органите на Саудитска Арабия незабавно и безусловно да освободят тези защитници на правата на жените и всички защитници на правата на човека, адвокати, журналисти и други лица, лишени от свобода заради своите убеждения, задържани и осъждани единствено защото са упражнявали правото си на свобода на изразяване на мнение и поради своята мирна дейност в защита на правата на човека, както и призовава тези органи да разрешат на международни независими наблюдатели да се срещат със задържани жени защитници на правата на човека;

3.  настоятелно призовава органите на Саудитска Арабия да улеснят достъпа на независими лекари до задържаните лица; подчертава, че третирането на всички задържани лица, включително защитниците на правата на човека, по време на задържането трябва да отговаря на условията, установени в „Сборника с принципи за закрила на всички лица, намиращи се под всякаква форма на задържане или плен“, приет чрез Резолюция 43/173 на Общото събрание на ООН на 9 декември 1988 г.;

4.  настоява, че групата на независимите наблюдатели следва да включва наблюдатели от делегацията на ЕС в Саудитска Арабия или от институциите на ЕС, както и мандатоносители на ООН, работещи по въпросите на правата на човека, например специалния докладчик за изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или международни НПО;

5.  настоява органите на Саудитска Арабия да сложат край на всички форми на тормоз, включително на съдебно равнище, срещу Лужан ал-Хатлул, Азиза ал-Юсеф, Еман ал-Нафиян, Нуф Абдулазиз, Мая ал-Захрани, Самар Бадауи, Насима ал-Сада, Шадан ал-Анези, Абир Наманкани, Амал ал-Харби и Хатун ал-Фаси, Исра Ал-Гомгам, Мохамед ал Рабеа и всички други защитници на правата на човека в страната, така че те да могат да извършват работата си без необосновани пречки или страх от репресии срещу тях и техните семейства;

6.  осъжда продължаващите репресии и налагането на изтезания срещу защитници на правата на човека, включително защитници на правата на жените в Саудитска Арабия, което подкопава доверието в процеса на реформи в страната; осъжда продължаващата, системна дискриминация срещу жените и момичетата в Саудитска Арабия;

7.  настоятелно призовава Саудитска Арабия публично да гарантира безопасността на всички задържани активисти, да позволи достъп на задържаните жени до адвокати и членове на семейството, да предостави доказателства за тяхното благосъстояние и да освободи лицата, които са в затвора, единствено заради мирното застъпничество за реформа;

8.  изразява възхищението и подкрепата си защитниците на правата на жените в Саудитска Арабия, които се стремят към равно и справедливо третиране в обществото, както и за лицата, които защитават правата на човека въпреки трудностите, пред които са изправени;

9.  изразява дълбока загриженост относно широкото разпространение на основано на пола насилие в Саудитска Арабия, което до голяма степен остава нерегистрирано и недокументирано и се обосновава с ретроградни съображения, като например необходимостта да се налага дисциплина на жените, които се намират под мъжко настойничество; настоятелно призовава саудитските органи да приемат всеобхватно законодателство, което да дефинира конкретно и да инкриминира всички форми на основано на пола насилие срещу жени, по-специално гениталното осакатяване не жени, изнасилванията, включително изнасилване от съпруг, сексуалните посегателства и сексуалния тормоз, както и да премахнат всички пречки, пред които са изправени жените при достъпа си до правосъдие; изразява дълбока загриженост във връзка с данните относно преобладаващата практика на бракове в детска възраст;

10.  изразява съжаление за съществуването на системата на мъжко настойничество, според която все още се очаква разрешение от настойник от мъжки пол в редица области, включително за международни пътувания, достъп до здравни услуги, избор на място на пребиваване, брак, подаване на жалби в съда, напускане на държавните приюти за малтретирани жени и напускане на центровете за задържане; подчертава, че тази система е отражение на дълбоко вкоренената патриархална система, която ръководи страната; настоятелно призовава правителството на Саудитска Арабия незабавно да премахне системата за мъжко настойничество и да отмени други закони, които дискриминират жените и момичетата;

11.  отбелязва неотдавнашното приемане на закон, съгласно който разводът може да бъде оповестяван на жените в Саудитска Арабия чрез текстово съобщение, и който има за цел да ги предпази от прекратяване на брака без тяхно знание; подчертава, че този закон по никакъв начин не променя факта, че жените в Саудитска Арабия могат да получават развод в изключително ограничени случаи, като например със съгласието на своя съпруг или ако съпругът им е нанесъл вреди;

12.  изразява загриженост във връзка с държавните уеб услуги, благодарение на които мъжките настойници могат да проследяват жените, да посочват кога и как те могат да преминават границите на Саудитска Арабия и да получават актуална информация чрез текстови съобщения при пътуване;

13.  приветства вдигането на забраната за управление на превозни средства от жени в Кралството като част от програмата „Визия 2030“;

14.  призовава саудитските органи да преразгледат Закона за асоциациите и фондациите от декември 2015 г., за да се даде възможност на жените активисти да се организират и да работят свободно и независимо, без ненужна намеса от страна на органите; освен това настоятелно призовава за преразглеждане на закона за борба с тероризма, Закона за борба с киберпрестъпността и Закона за печата и публикациите, които се използват многократно за преследване на защитници на правата на човека, както и за преразглеждане на всички дискриминационни разпоредби в правната система, включително в области като наследяването;

15.  призовава саудитските органи да ратифицират Международния пакт за граждански и политически права, да отменят резервите, изразени по отношение на CEDAW и да ратифицират Факултативния протокол към нея, така че жените в Саудитска Арабия да могат да се ползват в пълна степен от правата, залегнали в Конвенцията, както и да прекратят браковете в детска възраст, принудителните бракове и задължителното облекло за жените; призовава Саудитска Арабия да отправи постоянна покана за посещаване на страната за всички специални процедури в рамките на Съвета на ООН по правата на човека;

16.  подчертава, че упражняването на правата на свобода на изразяване на мнение и мирни събрания и на свободно сдружаване са защитени по силата на международното право в областта на правата на човека; призовава органите на Саудитска Арабия да позволят независима преса и медии и да гарантират свободата на изразяване както онлайн, така и офлайн, както и свободата на мирни събрания и на свободно сдружаване за всички жители на Саудитска Арабия; настоятелно призовава саудитските органи да премахнат ограниченията, наложени на защитниците на правата на човека, които им забраняват да говорят открито в социалните медии и пред международните медии;

17.  призовава саудитските органи да наложат незабавен мораториум върху прилагането на смъртното наказание като стъпка към неговото премахване; призовава за преразглеждане на всички смъртни присъди, за да се гарантира, че предшестващите ги съдебни процеси са били в съответствие с международните стандарти;

18.  препоръчва да се изпрати специална делегация в Саудитска Арабия от подкомисията по правата на човека (DROI) и комисията по правата на жените и равенството между половете (FEMM) преди края на настоящия мандат, за да бъдат посетени лишените от свобода жени и да проведат необходимите срещи с органите на Саудитска Арабия;

19.  отбелязва ангажимента между ЕС и Саудитска Арабия и насърчава по-нататъшния диалог;

20.  изразява съжаление относно неефективните изявления на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и на държавите членки относно случаите с жени защитници на правата на човека, задържани от май 2018 г. насам;

21.  призовава ЗП/ВП, ЕСВД и държавите членки да засегнат случаите на Лужан ал-Хатлул, Еман ал-Нафиян, Азиза ал-Юсеф, Самар Бадауи, Насима ал-Сада и всички други жени защитници на правата на човека в диалога си с органите на Саудитска Арабия, както и да изискат тяхното освобождаване; настоява, че преди освобождаването им, дипломатите на ЕС следва да се обърнат към органите на Саудитска Арабия, за да гарантират тяхната безопасност и да се проведат пълни разследвания по твърденията за налагани изтезания;

22.  призовава Комисията и Парламента да разгледат проблема с липсата на списъци на Саудитска Арабия в регистъра на ЕС за прозрачност;

23.  призовава ЗП/ВП, ЕСВД и държавите членки в своите диалози със саудитските органи да засегнат случаите на Исра Ал-Гомгам, нейния съпруг Муса ал-Хашим, както и останалите подсъдими по делото — Ахмед ал-Матруд, Али Увайшер, Халид ал-Ганим и Мужтаба ал-Мюзайн; призовава също така да бъде повдигнат случаят с шейх Салман ал-Ауда и да бъде поискано неговото освобождаване;

24.  призовава ЗП/ВП, ЕСВД и държавите членки да установят единна позиция, която да гарантира, че европейските дипломатически служби в Саудитска Арабия системно използват механизмите, предвидени в насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, включително публични изявления, дипломатически демарши, наблюдение на съдебни процеси и посещения в затвори, във връзка със защитниците на правата на жените в Саудитска Арабия, задържани от май 2018 г. насам;

25.  призовава за внасянето на резолюция на Европейския парламент относно положението на защитниците на правата на човека в Саудитска Арабия на следващото заседание на Съвета на ООН по правата на човека; призовава ЕС, на следващото заседание на Съвета по правата на човека и на Комисията за положението на жените, да повдигне въпроса за членството на държави със съмнителни резултати в областта на правата на човека, включително по отношение на зачитането на правата на жените и равенството между половете; призовава ЕС да предложи назначаването на специален докладчик за правата на човека в Саудитска Арабия в рамките на Съвета на ООН по правата на човека;

26.  отново призовава органите на Саудитска Арабия да не допускат повече бичуването на Раиф Бадауи и да го освободят незабавно и безусловно; настоява всички висши представители на ЕС, по-специално ЗП/ВП и всички членове на Комисията, систематично да повдигат въпроса за Раиф Бадауи в контактите си със саудитските си партньори и да поискат да се срещнат с него по време на посещенията си в страната; поема ангажимент да активизира усилията си в подкрепа на освобождаването му; призовава своя председател да пътува до Рияд, за да обсъди случая на лауреатите на наградата „Сахаров“ пряко с органите;

27.  призовава ЗП/ВП, ЕСВД и държавите членки да гарантират пълното прилагане на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и да разширят обхвата на защитата и подкрепата за защитниците на правата на човека, по-специално на жените защитници на правата на човека; призовава ЗП/ВП да докладва за текущото състояние на сътрудничеството във военната сфера и в сферата на сигурността между държавите — членки на ЕС, и саудитския режим;

28.  отново отправя призива си към Съвета за постигането на обща позиция с цел налагане на оръжейно ембарго на целия ЕС срещу Саудитска Арабия и за спазване на Обща позиция 2008/944/ОВППС(6); призовава за налагане на ембарго върху износа на системи за наблюдение и други изделия с двойна употреба, които могат да бъдат използвани в Саудитска Арабия за целите на репресиите срещу нейните граждани, включително срещу жените защитници на правата на човека; изразява тревога във връзка с използването на тези оръжия и на технологиите за кибернаблюдение от страна на органите на Саудитска Арабия; припомня на държавите членки, че текущите оръжейни сделки със Саудитска Арабия са в разрез с общата позиция на ЕС относно износа на оръжие; призовава ЕСВД да предложи — а Съветът да приеме — използването на ограничителни мерки срещу Саудитска Арабия в отговор на нарушения на правата на човека, включително замразяване на активи и забрана за издаване на визи;

29.  настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, ЕСВД и държавите членки да продължат да провеждат диалог със Саудитска Арабия по въпросите на правата на човека, основните свободи и пораждащата тревога роля на страната в региона; изразява готовността си за провеждане на конструктивен и открит диалог със саудитските органи, включително парламентаристи, относно изпълнението на техните международни ангажименти в областта на правата на човека; призовава за обмен на експертен опит в областта на правосъдието и правните въпроси, за да се засили защитата на индивидуалните права в Саудитска Арабия;

30.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Европейската служба за външна дейност, генералния секретар на ООН, Върховния комисар по правата на човека на ООН, Комисията за положението на жените, Съвета на ООН по правата на човека, Н.В. крал Салман бин Абдулазиз Ал Сауд и престолонаследника принц Мохамад бин Салман Ал Сауд, правителството на Кралство Саудитска Арабия, както и на генералния секретар на Центъра за национален диалог на Кралство Саудитска Арабия.

(1) OВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 64.
(2) ОВ C 310, 25.8.2016 г., стр. 29.
(3) ОВ C 349, 17.10.2017 г., стр. 34.
(4) Приети текстове, P8_TA(2018)0232.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0434.
(6) Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г. определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване, ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99.


Механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст ***I
PDF 279kWORD 86k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст (COM(2018)0373 – C8-0228/2018 – 2018/0198(COD))
P8_TA(2019)0118A8-0414/2018

Текстът все още се обработва за публикуване на Вашия език. За достъп до наличната версия в PDF или WORD кликнете върху иконата горе вдясно.


Проект на споразумение за сътрудничество между Евроюст и Грузия *
PDF 126kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета за одобряване на сключването от Евроюст на Споразумението за сътрудничество между Евроюст и Грузия (13483/2018 – C8-0484/2018 – 2018/0813(CNS))
P8_TA-PROV(2019)0119A8-0065/2019

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (13483/2018),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8-0484/2018),

—  като взе предвид Решение 2002/187/ПВР на Съвета от 28 февруари 2002 г. за създаване на Евроюст с оглед засилване на борбата срещу сериозната престъпност(1), и по-специално член 26а, параграф 2 от него,

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правни въпроси (A8-0065/2019),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 63, 6.3.2002 г., стр. 1.


Оценка на здравните технологии ***I
PDF 422kWORD 120k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно оценката на здравните технологии и за изменение на Директива 2011/24/ЕС (COM(2018)0051 – C8-0024/2018 – 2018/0018(COD))
P8_TA(2019)0120A8-0289/2018

Текстът все още се обработва за публикуване на Вашия език. За достъп до наличната версия в PDF или WORD кликнете върху иконата горе вдясно.


Рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз ***I
PDF 275kWORD 89k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз (COM(2017)0487 – C8-0309/2017 – 2017/0224(COD))
P8_TA-PROV(2019)0121A8-0198/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0487),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0309/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 април 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 23 март 2018 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 5 декември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по външни работи и комисията по икономически и парични въпроси (A8-0198/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция, което ще бъде публикувано в серия L на Официален вестник на Европейския съюз заедно с окончателния законодателен акт;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза

P8_TC1-COD(2017)0224


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  Преките чуждестранни инвестиции допринасят за растежа в Съюза,▌ като повишават конкурентоспособността му, създават работни места и икономии от мащаба, внасят капитали, технологии, иновации и експертен опит и отварят нови пазари за износа на Съюза. Те подкрепят целите на ▌Плана за инвестиции за Европа и допринасят за други проекти и програми на Съюза.

(2)  В член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се посочва, че в отношенията си с останалата част от света Съюзът утвърждава и насърчава своите ценности и интереси и допринася за защитата на своите граждани. Освен това ▌ Съюзът и държавите членки имат отворена инвестиционна среда, залегнала в Договора за функционирането на Европейския съюз (▌ДФЕС▌) и въплътена в международните ангажименти на Съюза и неговите държави членки по отношение на преките чуждестранни инвестиции.

(3)  В съответствие с международните ангажименти, поети в рамките на Световната търговска организация (СТО), в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и в търговските и инвестиционни споразумения, сключени с трети държави, Съюзът и държавите членки имат възможността, при спазване на определени изисквания, да ▌приемат ограничителни мерки, ▌ свързани с преките чуждестранни инвестиции на основания, свързани със сигурността или обществения ред. Рамката, създадена с настоящия регламент, се отнася до преките чуждестранни инвестиции в Съюза. Изходящите инвестиции и достъпа до пазара на трети държави са предмет на други инструменти на търговската и инвестиционната политика.

(4)  Настоящият регламент не засяга правото на държавите членки да прилагат дерогации по отношение на свободното движение на капитали съгласно предвиденото в член 65, параграф 1, буква б) от ДФЕС. Няколко държави членки са въвели мерки, в съответствие с които могат да ограничават ▌това движение ▌на основания, свързани със сигурността или обществения ред. Тези мерки отразяват целите и опасенията на държавите членки по отношение на преките чуждестранни инвестиции и би могло да доведат до редица механизми, които са с различен обхват и различни процедури. Държавите членки, които желаят да въведат такива механизми в бъдеще, биха могли да вземат предвид функционирането, опита и добрите практики от съществуващите механизми.

(5)  В момента няма всеобхватна рамка на равнището на Съюза▌ за скрининг на преките чуждестранни инвестиции на основания, свързани със сигурността или обществения ред, макар че основните търговски партньори на Съюза вече са разработили такива рамки.

(6)  Преките чуждестранни инвестиции попадат в областта на общата търговска политика. В съответствие с член 3, параграф 1, буква д) от ▌ДФЕС ▌Съюзът има изключителна компетентност в областта на общата търговска политика.

(7)  Важно е да бъде осигурена правна сигурност за механизмите за скрининг на държавите членки на основания, свързани със сигурността или обществения ред, и ▌ и да бъдат гарантирани ▌ координация и сътрудничество в рамките на целия Съюз по отношение на скрининга на преките чуждестранни инвестиции, ▌които има вероятност да засегнат сигурността или обществения ред. Тази обща рамка не засяга изключителната компетентност на държавите членки за опазването на тяхната ▌национална сигурност, както е предвидено в член 4, параграф 2 от ДЕС. Тя не засяга и закрилата на основните интереси на тяхната сигурност в съответствие с член 346 от ДФЕС.

(8)  Рамката за скрининг на преките чуждестранни инвестиции и сътрудничеството следва да предостави на ▌ държавите членки и на Комисията средства за всеобхватен отговор на рисковете за сигурността или обществения ред и за адаптиране към променящите се обстоятелства, като същевременно се запазва необходимата гъвкавост, така че държавите членки да извършват скрининг на преките чуждестранни инвестиции на основания, свързани със сигурността и обществения ред, като вземат предвид националните си условия и ▌ специфики.

Решението дали да се създаде механизъм за скрининг или да се извършва скрининг на определени преки чуждестранни инвестиции остава от изключителната компетентност на съответната държава членка.

(9)  Настоящият регламент следва да обхваща широк кръг от инвестиции, при които се създават или поддържат трайни и преки връзки между инвеститорите от трети държави, включително държавни субекти, и предприятия, извършващи стопанска дейност в дадена държава членка. Той следва да не обхваща портфейлните инвестиции.

(10)  Държавите членки, които имат въведен механизъм за скриниг следва ▌ да предвиждат необходимите мерки, в съответствие с правото на Съюза, за предотвратяване на заобикалянето на техните механизми за скрининг и скрининговите решения. Тези мерки следва да обхващат инвестициите от рамките на Съюза, направени чрез изкуствени схеми, които не са обосновани от икономически съображения и чрез които се заобикалят механизмите за скрининг и скрининговите решения, докато инвеститорът в крайна сметка е собственост на физическо лице или предприятие от трета държава или се контролира от тях. Мерките не засягат свободата на установяване и свободното движение на капитали, залегнали в ДФЕС.

(11)  Следва да е възможно държавите членки да оценяват рисковете за сигурността или обществения ред, които произтичат от значителни промени в структурата на собствеността или от основните характеристики на даден чужд инвеститор.

(12)   С цел на държавите членки и на Комисията да се предоставят насоки за прилагането на ▌настоящия регламент, е целесъобразно да се предвиди списък на фактори, които биха могли да бъдат взети под внимание при ▌определянето дали дадена пряка чуждестранна инвестиция ▌има вероятност да засегне сигурността или обществения ред. ▌Този списък следва да повиши също прозрачността на механизмите за скрининг на ▌държавите членки за инвеститорите, които възнамеряват да направят или вече са направили преки чуждестранни инвестиции в Съюза. ▌Списъкът на факторите, които биха могли да засегнат сигурността или обществения ред, следва да остане неизчерпателен.

(13)  При определянето дали дадена пряка чуждестранна инвестиция може да засегне сигурността или обществения ред следва да е възможно държавите членки и Комисията да вземат предвид всички относими фактори, включително отражението върху критичната инфраструктура, технологиите (включително главните базови технологии) и суровините, които са от съществено значение за сигурността или за поддържането на обществения ред и чието прекъсване, неизпълнение, загуба или унищожение би имало значително отражение в дадена държава членка или в Съюза. В това отношение следва да е възможно също така държавите членки и Комисията да вземат предвид контекста и обстоятелствата на пряката чуждестранна инвестиция, по-специално дали чуждестранният инвеститор е пряко или косвено контролиран,например посредством значително финансиране, включително субсидии, ▌от правителството на трета държава или осъществява ръководени от държавата външни проекти или програми.

(14)   Държавите членки или Комисията, според случая, биха могли да решат, че съответната информация, получена от икономическите оператори, организациите на гражданското общество, социалните партньори, като например синдикалните организации, във връзка с пряка чуждестранна инвестиция, има вероятност да засегне сигурността или обществения ред.

(15)  Целесъобразно е да бъдат определени основните елементи от рамката за скрининг на преки чуждестранни инвестиции от страна на държава членка, за да се даде възможност на инвеститорите, Комисията и другите държави членки да получат информация по какъв начин се очаква да бъдат подлагани на скрининг такива инвестиции. ▌Тези елементи следва най-малкото да включват ▌срокове за скрининга и възможност чуждестранните инвеститори да предявяват ▌иск срещу скрининговите решения.▌Правилата и процедурите, свързани с механизмите за скрининг, следва да бъдат прозрачни ▌и ▌недискриминационни спрямо различните трети държави.

(16)  Следва да се създаде механизъм, който дава възможност на държавите членки да си сътрудничат и да се подпомагат взаимно, когато пряка чуждестранна инвестиция в една държава членка ▌би могла да засегне сигурността или обществения ред в други държави членки. Следва да е възможно държавите членки ▌да представят коментари до държавата членка, в която се планира да бъде направена или вече е направена ▌такава инвестиция, независимо от това дали ▌съответната държава членка има въведен механизъм за скрининг или извършва скрининг на такава инвестиция.Искания за информация, отговори и коментари на държавите членки следва да се изпращат и на Комисията. Следва да е възможно, когато това е целесъобразно, Комисията да издава становище по смисъла на член 288 от ДФЕС до държавата членка, в която се планира да бъде направена или вече е направена инвестицията. ▌

Следва да е възможно държава членка да поиска Комисията да издаде становище или другите държави членки да представят коментари във връзка с пряка чуждестранна инвестиция, осъществявана на нейна територия.

(17)   Когато някоя държава членка получи коментари от другите държави членки или становище от Комисията, тя следва надлежно да вземе под внимание такива коментари или становище посредством мерки, с които разполага по силата на своето национално право, когато е уместно, или в своята по-обща политика, в съответствие с нейното задължение за лоялно сътрудничество, установено в член 4, параграф 3 от ДЕС.

Окончателното решение във връзка с всяка пряка чуждестранна инвестиция, подложена на скрининг, или всяка мярка, предприета във връзка с пряка чуждестранна инвестиция, неподложена на скрининг, остава от изключителната компетентност на държавата членка, в която е планирана или вече е направена пряката чуждестранна инвестиция.

(18)   Механизмът за сътрудничество следва да бъде използван само с цел защита на сигурността или обществения ред. По тази причина държавите членки следва надлежно да мотивират всяко искане на информация във връзка с определена пряка чуждестранна инвестиция в друга държава членка, както и всякакви коментари, които те изпращат към тази държава членка. Същите изисквания следва да се прилагат, когато Комисията иска информация във връзка с определена пряка чуждестранна инвестиция или издава становище до някоя държава членка. Спазването на тези изисквания е важно и в случаите, когато инвеститор в някоя държава членка се конкурира с инвеститори от трети държави за реализирането на инвестиция в друга държава членка като придобиването на активи.

(19)  Освен това следва да е възможно Комисията да ▌представи становище по смисъла на член 288 от ДФЕС във връзка с преки чуждестранни инвестиции, които е вероятно да засегнат проекти и програми от интерес за Съюза, на основания, свързани със сигурността или обществения ред. Така Комисията ще разполага със средство за защита на проектите и програмите, които са в полза на Съюза като цяло и имат важен принос за неговия икономически растеж, заетост и конкурентоспособност. Тук следва да се включват по-специално проекти и програми, в които има значително финансиране от ▌Съюза или които са създадени на основание правото на ▌Съюза във връзка с критична инфраструктура, критични технологии или критични суровини. Тези проекти или програми от интерес за Съюза следва да бъдат посочени в настоящия регламент▌. Становището, което се изпраща на държава членка, предприела скрининга, следва да бъде изпратено едновременно с това и на другите държави членки. ▌

Държавите членки следва да вземат предвид приоритетно становището, получено от Комисията, посредством мерки, с които разполагат по силата на националното право, когато е уместно, или в по-общата си политика, и да представят на Комисията обяснения, в случай че не се съобразят със становището ѝ, в съответствие с тяхното задължение за лоялно сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 от ДЕС. Окончателното решение във връзка с всяка пряка чуждестранна инвестиция, подложена на скрининг, или всяка мярка, предприета във връзка с пряка чуждестранна инвестиция, неподложена на скрининг, остава от изключителната компетентност на държавата членка, в която е планирана или вече е направена пряката чуждестранна инвестиция..

(20)   За да се вземат предвид промените, свързани с проекти и програми от интерес за Съюза, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС, за да изменя списъка на проекти и програми от интерес за Съюза, поместен в приложението към настоящия регламент. От особено значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната работа, включително на експертно равнище, и тези консултации да се проведат в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(6). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(21)  С цел да се предостави по-голяма сигурност за инвеститорите, държавите членки следва да имат възможност да правят коментари, а Комисията следва да разполага с възможността да издаде становище по отношение на реализирани инвестиции, неподложени на скрининг, в срок до 15 месеца след приключване на преките чуждестранни инвестиции. Механизмът за сътрудничество не следва да се прилага за преките чуждестранни инвестиции, реализирани преди ... [дата на влизане в сила на настоящия регламент].

(22)   Държавите членки следва да уведомяват Комисията за своите механизми за скрининг и евентуалните им изменения и редовно да докладват за прилагането им на годишна ▌основа, включително за решенията за разрешаване, забрана или подлагане на преките чуждестранни инвестиции на условия или на смекчаващи мерки и за решенията относно преките чуждестранни инвестиции, които има вероятност да засегнат проекти или програми от интерес за Съюза. Всички държави членки ▌следва ▌да докладват за преките чуждестранни инвестиции, направени на тяхна територия, въз основа на информацията, с която разполагат. С цел да се подобри качеството и съпоставимостта на информацията, предоставяна от държавите членки, както и за да се улесни спазването на задълженията за уведомяване и докладване, Комисията следва да предостави стандартизирани формуляри, като се имат предвид, inter alia, съответните формуляри, използвани за докладване на Евростат, когато е целесъобразно.

(23)   ▌За да се гарантира ефективността на механизма за сътрудничество, е важно да се гарантира и минимално равнище на информация и координация по отношение на преките чуждестранни инвестиции, попадащи в обхвата на настоящия регламент, във всички държави членки. Тази информация следва да се предоставя от държавите членки за ▌преките чуждестранни инвестиции, подложени на скрининг, както и за останалите преки чуждестранни инвестиции при поискване▌. Съответната информация следва да включва▌ аспекти като структурата на собствеността на чуждестранния инвеститор и финансирането на планираната или извършена инвестиция, включително, когато е налична, информация за субсидиите, предоставени от трети държави. Държавите членки следва да се стремят да предоставят точна, пълна и надеждна информация.

(24)   По искане на държава членка, в която е планирана или вече е направена пряка чуждестранна инвестиция, чуждестранният инвеститор или съответното предприятие следва да предоставят исканата информация. В изключителни случаи, когато въпреки всички възможни усилия държавата членка не е в състояние да получи такава информация, тя следва да уведоми незабавно засегнатите държави членки или Комисията. В такъв случай следва да е възможно всеки коментар, направен от друга държава членка, или всяко издадено от Комисията становище в рамките на механизма за сътрудничество, да бъдат направени въз основа на информацията, с която разполагат.

(25)   Когато предоставят исканата информация, държавите членки спазват правото на Съюза и националното право, което съответства на правото на Съюза.

(26)   Комуникацията и сътрудничеството на равнището на държавите членки и на Съюза следва да бъдат насърчавани чрез създаването на звено за контакт▌ за ▌ прилагането на настоящия регламент във всяка държава членка и в Комисията.

(27)   Звената за контакт, създадени от държавите членки и от Комисията, следва да бъдат подходящо разположени в рамките на съответната администрация и следва да разполагат с квалифициран персонал и с необходимите правомощия за изпълнение на функциите си съгласно механизма за координация, както и да гарантират правилното третиране на поверителната информация.

(28)   Разработването и прилагането на всеобхватни и ефективни политики следва да бъдат подкрепяни от експертната група на Комисията за скрининг на преките чуждестранни инвестиции в Европейския съюз, създадена съгласно Решение на Комисията от 29.11.2017 г.(7), съставена от представители на държавите членки. Тази група следва да обсъжда, по-специално, въпроси, свързани със скрининга на преките чуждестранни инвестиции, да споделя най-добри практики и извлечени поуки и да обменя мнения относно тенденции и въпроси от общ интерес, свързани с преките чуждестранни инвестиции. Комисията следва да обмисли възможността да иска становището на групата по системни въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент. Комисията следва да се консултира с експертната група относно проектите за делегирани актове в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

(29)   Държавите членки и Комисията следва да бъдат насърчавани да си сътрудничат с отговорните органи на трети държави със сходни възгледи по въпроси, свързани със скрининга на преките чуждестранни инвестиции, които има вероятност да засегнат сигурността или обществения ред. Такова административно сътрудничество следва да има за цел повишаване на ефективността на рамката за скрининг на преките чуждестранни инвестиции от държавите членки и на сътрудничеството между държавите членки и Комисията в съответствие с настоящия регламент. Следва да е възможно освен това Комисията да наблюдава развитията по отношение на механизмите за скрининг в трети държави.

(30)  Държавите членки и Комисията следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират защитата на поверителна информация в съответствие с, по-специално, Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 на Комисията(8), Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията и Споразумението между държавите членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно защитата на класифицирана информация, която се обменя в интерес на Европейския съюз(9).

Това включва по-специално задължението да не се понижава нивото на класификация или декласифицира класифицираната информация без предварителното писмено съгласие на създателя на информацията(10).

Всяка некласифицирана чувствителна информация или информация, която се предоставя на поверителна основа, следва да се третира като такава от органите.

(31)   Всяка обработка на лични данни съгласно настоящия регламент следва да се извършва при зачитане на приложимите правила за защита на личните данни. Обработката на лични данни от звената за контакт и други субекти в държавите членки следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(11). Обработката на лични данни от Комисията следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета(12).

(32)   Въз основа, inter alia, на годишните доклади, предадени от всички държави членки, и като се зачита надлежно поверителният характер на част от съдържащата се в тях информация, Комисията следва да изготвя годишен доклад за прилагането на настоящия регламент и да го представя на Европейския парламент и на Съвета. За по-голяма прозрачност докладът следва да бъде публично оповестяван.

(33)   Европейският парламент следва да може да покани Комисията на заседание на своята комисия, компетентна да представи и разясни системни въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент.

(34)   ▌До … (три години след датата на прилагане на настоящия регламент) и на всеки пет години след това Комисията следва ▌да прави оценка на функционирането и ефективността на настоящия регламент и да представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Този доклад следва да включва оценка дали настоящият регламент се нуждае от изменение. Когато в доклада се препоръчва изменение на настоящия регламент, той може да е придружен от съответното законодателно предложение.

(35)  Прилагането на настоящия регламент от Съюза и държавите членки следва да съответства на приложимите изисквания за налагане на ограничителни мерки ▌на основания, свързани със сигурността ▌и обществения ред, ▌в споразуменията на СТО, включително по-специално член ХІV, буква a) и член ХІVа от Генералното споразумение за търговията с услуги(13) (ГАТС)▌. То следва освен това да е съобразено с правото на Съюза и да е в съответствие с ангажиментите, поети съгласно други търговски и инвестиционни споразумения, ▌ по които Съюзът или държавите членки са страни, и търговски и инвестиционни договорености, в които Съюзът или държавите членки участват.

(36)  Когато пряка чуждестранна инвестиция представлява концентрация, попадаща в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета(14), прилагането на настоящия регламент следва да не засяга прилагането на член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004. Настоящият регламент и член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 следва да се прилагат по последователен начин. Доколкото съответното приложно поле на тези два регламента се припокрива, основанията за скрининг, посочени в член 1 от настоящия регламент, и понятието за законни интереси по смисъла на член 21, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕО) № 139/2004 следва да се тълкуват по последователен начин, без да се засяга оценката на съвместимостта на националните мерки, насочени към защитата на тези интереси, с общите принципи и други разпоредби на правото на Съюза.

(37)   Настоящият регламент не засяга правилата на Съюза за пруденциална оценка на придобиванията на квалифицирано участие във финансовия сектор, което е отделна процедура с конкретна цел(15).

(38)   Настоящият регламент е в съответствие с другите процедури за уведомяване и скрининг, предвидени в секторното законодателство на Съюза, без да ги засяга,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и обхват

1.  С настоящия регламент се създава рамка за скрининг от държавите членки ▌на преките чуждестранни инвестиции в Съюза на основания, свързани със сигурността или обществения ред, ▌и за механизъм за сътрудничество между държавите членки и между държавите членки и Комисията, във връзка с преките чуждестранни инвестиции, които има вероятност да засегнат сигурността или обществения ред. Той включва възможността Комисията да издава становища за такива инвестиции.

2.  Настоящият регламент не засяга изключителната компетентност на всяка държава членки за опазване на своята национална сигурност, както е предвидено в член 4, параграф 2 от ДЕС, нито правото на всяка държава членка да закриля основните интереси на своята сигурност в съответствие с член 346 от ДФЕС.

3.  Нищо в настоящия регламент не ограничава правото на всяка държава членка да решава дали да извърши или да не извърши скрининг на конкретна пряка чуждестранна инвестиция съгласно настоящия регламент.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)  „преки чуждестранни инвестиции“ означава инвестиция от всякакъв вид от страна на чуждестранен инвеститор, имаща за цел установяването или поддържането на трайни и преки връзки между чуждестранния инвеститор и предприемача или предприятието, на когото или което е предоставен капиталът, за да извършва стопанска дейност в държава членка, включително инвестиции, които дават възможност за ефективно участие в управлението или контрола на дружество, извършващо стопанска дейност;

2)  „чуждестранен инвеститор“ означава физическо лице от трета държава ▌ или предприятие от трета държава, което възнамерява да направи или е направило пряка чуждестранна инвестиция;

3)  „скрининг“ означава процедура, която дава възможност да бъдат оценени, проучени, разрешени, обвързани с условия, забранени или прекратени преки чуждестранни инвестиции;

4)  „механизъм за скрининг“ означава инструмент с общо приложение, например закон или друг нормативен акт и придружаващите го административни изисквания, правила за приложение или насоки, в които се определят условията, редът и процедурите за оценка, проучване, разрешаване, обвързване с условия, забрана или прекратяване на преки чуждестранни инвестиции на основания, свързани със сигурността или обществения ред;

5)   „пряка чуждестранна инвестиция, подложена на скрининг“ означава пряка чуждестранна инвестиция, подложена на официална оценка или проучване съгласно механизъм за скрининг;

6)   „скринингово решение“ означава мярка, приета в хода на прилагането на механизъм за скрининг;

7)   „предприятие от трета държава“ означава предприятие, учредено или организирано по друг начин съгласно законовата уредба на трета държава.

Член 3

Механизми за скрининг на държавите членки

1.  В съответствие с настоящия регламент държавите членки могат да запазват, изменят или приемат механизми за скрининг на преките чуждестранни инвестиции на своя територия на основания, свързани със сигурността или обществения ред▌.

2.   Правилата и процедурите, свързани с ▌механизмите за скрининг, включително със съответните графици, са прозрачни ▌и ▌недискриминационни спрямо различните трети държави. Държавите членки определят по-специално обстоятелствата, при които се преминава към скрининг, основанията за скрининг и приложимите подробни процедурни правила.

3.   Държавите членки ▌прилагат графици ▌в рамките на своите механизми за скрининг. ▌Механизмите за скрининг позволяват на ▌държавите членки да вземат предвид коментарите на други държави членки, посочени в членове 6 и 7, ▌и становищата на Комисията, посочени в членове 6, 7 и 8▌.

4.   ▌Поверителната информация, включително търговската информация с чувствителен характер, предоставена на държавата членка, предприела скрининга, ▌ е защитена.

5.   ▌Засегнатите чуждестранни инвеститори и предприятия разполагат с възможността да предявяват ▌иск срещу скрининговите решения на националните органи.

6.   Държавите членки, които вече са въвели механизъм за скрининг, запазват, изменят или приемат мерките, необходими за идентифициране и предотвратяване на заобикалянето на механизмите за скрининг и скрининговите решения.

7.   ▌Държавите членки уведомяват Комисията за своите съществуващи механизми за скрининг до … [30 дни след влизането в сила на настоящия регламент]. Държавите членки уведомяват Комисията за всеки новоприет механизъм за скрининг или за всяко изменение на съществуващ механизъм за скрининг не по-късно от 30 дни след влизането в сила на новоприетия механизъм за скрининг или на всяко изменение на съществуващ механизъм за скрининг.

8.   Не по-късно от три месеца след получаване на уведомяването, посочено в параграф 7, Комисията предоставя на разположение на обществеността списък на механизмите за скрининг на държавите членки. Комисията поддържа този списък актуален.

Член 4

Фактори, които могат да бъдат взети под внимание от държавите членки или от Комисията

1.   При ▌определянето дали дадена пряка чуждестранна инвестиция има вероятност да засегне ▌сигурността или обществения ред, държавите членки и Комисията могат да вземат предвид нейното потенциално въздействие, върху, inter alia,:

а)   критична инфраструктура, била тя физическа или виртуална, включително свързана с енергетиката, транспорта, водите, здравеопазването, комуникациите, медиите, обработката или съхраняването на данни, въздухоплаването, отбраната, изборна или финансова инфраструктура, чувствителни съоръжения, както и земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на такава инфраструктура;

б)   критични технологии и изделия с двойна употреба съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета(16), включително изкуствен интелект, роботика, полупроводници, ▌киберсигурност, въздухоплавателни и отбранителни технологии, технологии за съхраняване на енергията, квантови и ядрени технологии, както и нанотехнологии и биотехнологии;

в)   доставката на критични суровини, включително на енергия или суровини, както и върху продоволствената сигурност;

г)   достъпа до чувствителна информация, включително лични данни, или способността да се контролира ▌ такава информация; или

д)   свободата и плурализма на медиите.

2.   Когато определят дали дадена пряка чуждестранна инвестиция има вероятност да засегне сигурността или обществения ред, държавите членки и Комисията може освен това да вземат предвид, по-специално:

а)   дали чуждестранният инвеститор е пряко или косвено контролиран от правителството, включително от държавните органи или въоръжените сили на трета държава, включително чрез структурата на собствеността или значително финансиране;

б)   дали чуждестранният инвеститор вече е участвал в дейности, засягащи сигурността или обществения ред в дадена държава членка; или

в)   дали има сериозен риск чуждестранният инвеститор да участва в незаконни или престъпни дейности.

Член 5

Годишни доклади

1.   До 31 март всяка година държавите членки ▌предоставят на Комисията годишен доклад, който обхваща предходната календарна година и включва обобщена информация за преките чуждестранни ▌инвестиции, извършени на тяхна територия, въз основа на информацията, с която разполагат, както и обобщена информация за исканията, получени от други държави членки съгласно член 6, параграф 6 и член 7, параграф 5.

2.   За всеки отчетен период държавите членки, които поддържат механизми за скрининг, освен посочената в параграф 1 информация, предоставят ▌обобщена информация за прилагането на своите механизми за скрининг.

3.   Комисията представя годишен доклад относно прилагането на настоящия регламент на Европейския парламент и на Съвета. Докладът се оповестява публично.

4.   Европейският парламент може да покани Комисията на заседание на своята комисия, компетентна да представи и разясни системни въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент.

Член 6

Механизъм за сътрудничество във връзка с преки чуждестранни инвестиции, подложени на скрининг

1.  Държавите членки уведомяват ▌Комисията и другите държави членки за всяка пряка чуждестранна инвестиция на своя територия, която е ▌подложена на скрининг, ▌като предоставят възможно най-бързо информацията, посочена в член 9, параграф 2 от настоящия регламент. Уведомлението може да включва списък на държавите членки, чиято сигурност или обществен ред се счита, че има вероятност да бъдат засегнати. Като част от ▌уведомлението, и където е приложимо, извършващата скрининга държава▌ членка се стреми да посочи дали счита, че има вероятност пряка чуждестранна инвестиция, подложена на скрининг, да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004.

2.  Когато дадена държава членка счита, че пряка чуждестранна инвестиция, ▌подложена на скрининг в друга държава членка, има вероятност да засегне нейната сигурност или нейния обществен ред, или разполага с информация, която има отношение към такъв скрининг, тя може да предостави коментари на държавата членка, предприела скрининга. Предоставящата ▌коментари държава членка изпраща тези коментари едновременно и до Комисията.

Комисията уведомява другите държави членки, че са били предоставени коментари.

3.  Когато Комисията счита, че има вероятност дадена пряка чуждестранна инвестиция, подложена на скрининг, да засегне сигурността или обществения ред в ▌повече от една държава членка, или разполага с информация, която има отношение към тази пряка чуждестранна инвестиция, тя може да издаде становище, адресирано до държавата членка, предприела скрининга. Комисията може да издаде становище независимо от това дали други държави членки са представили коментари. Комисията може да издаде становище в резултат на коментарите от други държави членки. Комисията издава такова становище, когато е оправдано, след като поне една трета от държавите членки считат, че има вероятност дадена пряка чуждестранна инвестиция да засегне сигурността или обществения им ред.

Комисията уведомява другите държави членки, че е било издадено становище.

4.   Държава членка, която основателно счита, че има вероятност дадена пряка чуждестранна инвестиция на нейна територия да засегне сигурността или обществения ѝ ред, може да поиска Комисията да издаде становище или другите държави членки да предоставят коментари.

5.   Коментарите, посочени в параграф 2, и становището, посочено в параграф 3, са надлежно обосновани.

6.   Не по-късно от 15 календарни дни след получаването на посочената в параграф 1 информация другите държави членки и Комисията уведомяват държавата членка, предприела скрининга, за своето намерение да предоставят коментари съгласно параграф 2 или становище съгласно параграф 3. Уведомлението може да включва искане на допълнителна информация освен посочената в параграф 1.

Всяко искане на допълнителна информация е надлежно обосновано, ограничено до необходимата информация за предоставянето на коментарите съгласно параграф 2 или за издаването на становище съгласно параграф 3, пропорционално на целите на искането и не прекалено обременяващо за държавата членка, предприела скрининга. Исканията за информация и отговорите, предоставени от държавите членки, се изпращат едновременно и до Комисията.

7.   Коментарите, посочени в параграф 2 или становищата, посочени в параграф 3 се адресират до държавата членка, предприела скрининга,▌и ú се изпращат в разумен срок, но във всички случаи не по-късно от 35 календарни ▌дни след получаването на информацията, посочена в параграф 1▌.

Независимо от първата алинея, ако е била поискана допълнителна информация съгласно параграф 6, такива коментари и становища се издават не по-късно от 20 календарни дни след получаването на допълнителната информация или на уведомлението съгласно член 9, параграф 5.

Независимо от параграф 6 Комисията може да издаде становище в резултат на коментарите от други държави членки, когато е възможно в рамките на сроковете, посочени в настоящия параграф, но във всички случаи не по-късно от пет календарни дни след изтичането на тези срокове.

8.   В изключителни случаи, когато предприелата скрининга държава членка счита, че нейната сигурност или обществен ред изискват незабавни действия, тя уведомява другите държави членки и Комисията за своето намерение да приеме скринингово решение преди посочения в параграф 7 срок и надлежно обосновава необходимостта от незабавни действия. Останалите държави членки се стремят да представят коментари, а Комисията да издаде становище експедитивно.

9.   Държавата членка,▌ предприела скрининга, ▌надлежно взема под внимание коментарите на другите държави членки, посочени в параграф 2, и становището на Комисията, посочено в параграф 3. Окончателното скринингово решение се взема от държавата членка, предприела скрининга.

10.   Сътрудничеството ▌ в съответствие с настоящия член се осъществява чрез звената за контакт, установени в съответствие с член 11.

Член 7

Механизъм за сътрудничество по отношение на преки чуждестранни инвестиции, неподложени на скрининг

1.   Когато дадена държава членка счита, че планирана или вече направена в друга държава членка пряка чуждестранна инвестиция, която не е подложена на скрининг в тази държава членка, има вероятност да засегне нейната сигурност или обществен ред, или разполага с информация, която има отношение към тази пряка чуждестранна инвестиция, тя може да предостави коментари на тази друга държава членка. Предоставящата коментари държава членка изпраща тези коментари едновременно и до Комисията.

Комисията уведомява другите държави членки, че са били предоставени коментари.

2.   Когато Комисията счита, че дадена планирана или вече направена в държава членка пряка чуждестранна инвестиция, която не е подложена на скрининг в тази държава членка, има вероятност да засегне сигурността или обществения ред в ▌повече от една държава членка, или разполага с информация, която има отношение към тази пряка чуждестранна инвестиция, тя може да издаде становище, адресирано до държавата членка, в която е планирана или вече направена пряката чуждестранна инвестиция. Комисията може да издаде становище независимо от това дали други държави членки са представили коментари. Комисията може да издаде становище в резултат на коментарите от други държави членки. Комисията издава такова становище, когато е оправдано, след като поне една трета от държавите членки считат, че има вероятност дадена пряка чуждестранна инвестиция да засегне сигурността или обществения им ред.

Комисията уведомява другите държави членки, че е било издадено становище.

3.   Държава членка, която основателно счита, че има вероятност дадена пряка чуждестранна инвестиция на нейна територия да засегне сигурността или обществения ѝ ред, може да поиска Комисията да издаде становище или другите държави членки да предоставят коментари.

4.   ▌Коментарите, посочени в параграф 1, и становищата, посочени в параграф 2, са надлежно обосновани.

5.   Когато ▌ дадена държава членка или Комисията ▌счита, ▌че дадена пряка чуждестранна инвестиция, която не е подложена на скрининг, ▌има вероятност да засегне ▌сигурността или обществения ред, посочени в параграф 1 или 2, тя може да поиска от държавата членка, в която се планира да бъде направена или вече е направена пряката чуждестранна инвестиция, ▌ информацията, посочена в член 9.

Всяко искане на информация е надлежно обосновано, ограничено до необходимата информация за предоставянето на коментари ▌съгласно ▌параграф 1 или за издаването на становищесъгласно ▌параграф 2, пропорционално на целите на искането и не прекалено обременяващо за държавата членка, в която се планира да бъде направена или вече е направена пряката чуждестранна инвестиция.

Исканията за информация и отговорите, предоставени от държавите членки, се изпращат едновременно и до Комисията.

6.   Коментарите съгласно параграф 1 ▌или становищата в съответствие с параграф 2 ▌се адресират до държавата членка, в която се планира да бъде направена или вече е направена пряката чуждестранна инвестиция, и се изпращат в разумен срок, но във всички случаи не по-късно от 35 календарни дни след получаването на информацията, посочена в параграф 5, или на уведомлението съгласно член 9, параграф 5. В случаи, когато становището на Комисията се издава след коментари от другите държави членки, Комисията разполага с допълнителни 15▌ ▌календарни дни за издаването на ▌това становище. ▌

7.   Държава членка▌, в която се планира да бъде направена или вече е направена пряка чуждестранна инвестиция, надлежно взема под внимание коментарите на другите държави членки ▌и становището на Комисията ▌.

8.  Държавите членки може да предоставят коментари съгласно параграф 1, а Комисията може да даде становище в съответствие с параграф 2 не по-късно от 15 месеца след като е направена пряката чуждестранна инвестиция.

9.   Сътрудничеството ▌съгласно настоящия член се осъществява чрез звената за контакт, установени в съответствие с член 11.

10.   Настоящият член не се прилага за преките чуждестранни инвестиции, реализирани преди ... [дата на влизане в сила на настоящия регламент].

Член 8

Преки чуждестранни инвестиции, които има вероятност да засегнат проекти или програми от интерес за Съюза

1.  Когато Комисията счита, че има вероятност дадена пряка чуждестранна инвестиция да засегне проекти или програми от интерес за Съюза на основания, свързани със сигурността или обществения ред, тя може да издаде становище, адресирано до държавата членка, в която се планира да бъде направена или вече е направена пряката чуждестранна инвестиция.

2.   Процедурите, определени в членове 6 и 7, се прилагат mutatis mutandis, при спазване на следните изменения:

а)   като част от уведомлението, посочено в член 6, параграф 1, или от коментарите, посочени в член 6, параграф 2 и член 7, параграф 1, държавата членка може да посочи дали счита, че дадена пряка чуждестранна инвестиция би могла да повлияе на проекти или програми от интерес за Съюза;

б)   становището на Комисията се изпраща до другите държави членки;

в)   държавите членки,▌ в които се планира да бъде направена или вече е направена пряката чуждестранна инвестиция, ▌вземат в най-голяма степен под внимание становището на Комисията и ѝ представят обяснения, ако не се съобразят със становището ѝ.

3.   За целите на настоящия член, ▌проектите или програмите от интерес за Съюза включват ▌онези проекти и програми, при които има значително по размер или значително като дял финансиране от Съюза, или за които се прилага правото на Съюза относно критичната инфраструктура, критичните технологии или критичните суровини, които са от съществено значение за сигурността или за обществения ред. Списъкът на проектите или програмите от интерес за Съюза е поместен в приложението▌.

4.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16, за да изменя списъка на проектите или програмите от интерес за Съюза.

Член 9

Изисквания за предоставянето на информация

1.  Държавите членки гарантират, че информацията, съобщена съгласно член 6, параграф 1, или поискана от Комисията и другите държави членки в съответствие с член 6, параграф 6 и член 7, параграф 5▌, се предоставя на Комисията и на държавите членки, поискали информация, без неоснователно забавяне.

2.  Посочената в параграф 1 информация включва▌:

а)   структурата на собствеността на прекия чуждестранен инвеститор и на предприятието, в което се планира да бъде направена или вече е направена пряката чуждестранна инвестиция, включително информация за крайния инвеститор и участието в капитала▌;

б)  ▌приблизителната стойност на пряката чуждестранна инвестиция;

в)   продуктите, услугите и стопанската дейност на прекия чуждестранен инвеститор и на предприятието, в което се планира да бъде направена или вече е направена пряката чуждестранна инвестиция;

г)   държавите членки, в които прекият чуждестранен инвеститор и предприятието, в което се планира да бъде направена или вече е направена пряката чуждестранна инвестиция, извършват съответната стопанска дейност;

д)   финансирането на инвестицията и нейния източник, въз основа на най-добрата информация, с която разполага държавата членка▌;

е)   ▌датата, на която се планира да бъде направена или е направена пряката чуждестранна инвестиция.

3.   Държавите членки се стремят да предоставят без неоснователно забавяне всяка допълнителна информация, освен посочената в параграфи 1 и 2, ако разполагат с такава, на поискалите я държави членки и на Комисията.

4.   Държавата членка, в която се планира да бъде направена или е направена пряката чуждестранна инвестиция, може да поиска чуждестранният инвеститор или предприятието, в което се планира да бъде направена или е направена пряката чуждестранна инвестиция, да предоставят посочената в параграф 2 информация. Съответният чуждестранен инвеститор или предприятието предоставят поисканата информация без неоснователно забавяне.

5.   Държавата членка уведомява без ненужно забавяне Комисията и другите заинтересовани държави членки, ако в изключителни случаи, въпреки всички възможни усилия, не е в състояние да получи информацията, посочена в параграф 1. В уведомлението тази държава членка надлежно обосновава причините, поради които не предоставя тази информация, и излага положените от нея усилия, за да получи исканата информация, включително искане съгласно параграф 4.

Ако не бъде предоставена информация, всеки коментар, направен от друга държава членка, или всяко издадено от Комисията становище може да се основава на информацията, с която разполагат.

Член 10

Поверителност на предадената информация

1.  Информацията, получена в резултат от прилагането на настоящия регламент, се използва само за целите, за които е поискана.

2.  Държавите членки и Комисията гарантират защитата на поверителната информация, получена при прилагането на настоящия регламент в съответствие с правото на Съюза и относимото национално право.

3.   Държавите членки и Комисията гарантират, че не се понижава нивото на класификация или декласифицира класифицираната информация, предоставена или обменена съгласно настоящия регламент, без предварителното писмено съгласие на създателя на информацията.

Член 11

Звена за контакт

1.   Всяка държава членка и Комисията установяват ▌звено за контакт ▌за прилагането на настоящия регламент. ▌Държавите членки и Комисията ангажират тези ▌звена за контакт по всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент.

2.   Комисията осигурява защитена и криптирана система с цел подкрепа на прякото сътрудничество и обмена на информация между звената за контакт.

Член 12

Група от експерти за скрининг на преките чуждестранни инвестиции в Европейския съюз

1.   Групата от експерти за скрининг на преките чуждестранни инвестиции в Европейския съюз, която предоставя консултации и експертен опит на Комисията, ще продължи да обсъжда въпроси, свързани със скрининга на преките чуждестранни инвестиции, да споделя най-добри практики и извлечени поуки и да обменя мнения относно тенденции и въпроси от общ интерес, свързани с преките чуждестранни инвестиции. Освен това Комисията обмисля възможността да иска становището и на тази група по системни въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент.

Разискванията в тази група са поверителни.

Член 13

Международно сътрудничество

Държавите членки и Комисията може да си сътрудничат с отговорните органи на трети държави по въпроси, свързани със скрининга на преките чуждестранни инвестиции, във връзка със сигурността или обществения ред.

Член 14

Обработване на лични данни

1.  Всяка обработка на лични данни съгласно настоящия регламент се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Регламент (ЕС) 2018/1725 и само доколкото е необходимо за скрининга на преки чуждестранни инвестиции от държавите членки и за гарантиране на ефективността на сътрудничеството, предвидено в настоящия регламент.

2.  Личните данни, свързани с прилагането на настоящия регламент, се съхраняват само за времето, необходимо за постигане на целите, за които са били събрани.

Член 15

Оценка

1.  До … [три години след датата на прилагане на настоящия регламент] и на всеки пет години след това ▌ Комисията прави оценка на функционирането и ефективността на настоящия регламент и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета▌. Държавите членки вземат участие в извършването на оценката и ако е необходимо, ▌предоставят на Комисията ▌допълнителна информация за изготвянето на доклада.

2.  Когато в доклада се препоръчва изменения на настоящия регламент, той ▌ може да е придружен от съответното законодателно предложение.

Член 16

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8, параграф 4, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от... [датата на влизане в сила на настоящия регламент].

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 8, параграф 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 8, параграф 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 17

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага, считано от … [18 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ...,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на проектите или програмите от интерес за Съюза, посочени в член 8, параграф 3

1.   Европейски програми по ГНСС („Галилео“ и EGNOS):

Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за изграждане и експлоатация на европейските навигационни спътникови системи и за отмяна на Регламент (ЕО) № 876/2002 на Съвета и на Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 1).

2.   „Коперник“:

Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за създаване на програма „Коперник“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 911/2010 (ОВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 44).

3.   „Хоризонт 2020“:

Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104), включително действията по него във връзка с главните базови технологии, например изкуствен интелект, роботика, полупроводникови материали и киберсигурност.

4.   Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T):

Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1)

5.   Трансевропейска енергийна мрежа (TEN-E):

Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39).

6.   Трансевропейски мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура:

Регламент (ЕС) № 283/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно насоки за трансевропейските мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура и за отмяна на Решение № 1336/97/ЕО (ОВ L 86, 21.3.2014 г., стр. 14).

7.   Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната:

Регламент (ЕС) 2018/1092 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за създаване на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната с цел подкрепа на конкурентоспособността и иновационния капацитет на отбранителната промишленост на Съюза (OB L 200, 7.8.2018 г., стр. 30).

8.   Постоянно структурирано сътрудничество (ПСС):

РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2018/340 НА СЪВЕТА от 6 март 2018 г. за установяване на списък на проекти, които да бъдат разработени в рамките на постоянното структурирано сътрудничество (OВ L 65, 8.3.2018 г., стр. 24).

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

След искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия се ангажира:

—  да предостави на Европейския парламент стандартизираните формуляри, които Европейската комисия ще изготви, за да улесни спазването от страна на държавите членки на задълженията за представяне на годишни доклади съгласно член 5 от регламента, след като те бъдат финализирани, и

—  да предоставя на Европейския парламент тези стандартизирани формуляри всяка година, едновременно с представянето пред Европейския парламент и Съвета на годишния доклад, в съответствие с член 5, параграф 3 от регламента.

(1) OВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 94.
(2) OВ C 247, 13.7.2018 г., стр. 28.
(3)OВ C 262, 25.7.2018, стр. 94.
(4)OВ C 247, 13.7.2018 г., стр. 28.
(5)Позиция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г.
(6)ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(7)Решение на Комисията от 29.11.2017 г. за създаване на експертната група за скрининг на преките чуждестранни инвестиции в Европейския съюз (непубликувано в Официален вестник), C(2017)7866 окончателен.
(8)Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 на Комисията от 13 март 2015 г. относно сигурността в Комисията (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 41).
(9)Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на EC (ОВ C 202, 8.7.2011 г., стр. 13).
(10)Член 4, параграф 1 буква а) от Споразумението между държавите членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно защитата на класифицирана информация, която се обменя в интерес на Европейския съюз и член 4, параграф 2 от Решение (ЕС, Евратом) 2015/444.
(11)Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(12)Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).
(13)ОВ L 336, 23.12.1994 г., стр. 191.
(14)Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1).
(15)Въведени с Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338); Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1); Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).
(16)Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (ОВ L 134, 29.5.2009 г., стр. 1).


Оперативна съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза ***I
PDF 417kWORD 121k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза (преработен текст) (COM(2017)0280 – C8-0173/2017 – 2017/0128(COD))
P8_TA-PROV(2019)0122A8-0199/2018

(Обикновена законодателна процедура – преработка)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0280),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0173/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 октомври 2017 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(2),

—  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 24 юли 2017 г. до комисията по транспорт и туризъм съгласно член 104, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 28 ноември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 104 и 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм, както и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0199/2018),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза (преработен текст)

P8_TC1-COD(2017)0128


(Текст от значение за ЕИО)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз , и по-специално член 91 , параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(6) беше значително изменена. Поради необходимостта от допълнителни изменения и с оглед на постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)  Желателно е да се постигне широко разпространение на електронните системи за пътно таксуване в държавите членки, както и в съседните страни, и да се разполага в рамките на възможното с надеждни, лесни за употреба и икономически ефективни системи, които да са подходящи за използване в бъдещото развитие на политиката на Съюза за заплащане на пътя и бъдещите технически разработки. Следователно необходимо е електронните системи за пътно таксуване да се направят оперативно съвместими, за да се намалят разходите и административната тежест, свързани със заплащането на пътни такси в целия Съюз.

(3)  Оперативно съвместимите електронни системи за пътно таксуване спомагат за изпълнението на целите, определени от правото на Съюза в областта на пътните такси.

(4)  Липсата на оперативна съвместимост е значителен проблем в електронните системи за пътно таксуване, при които дължимата пътна такса е свързана с изминатото разстояние от превозното средство (пътни такси за изминато разстояние) или с преминаването на превозното средство през конкретна точка (например кордонно ценообразуване). Поради това разпоредбите относно оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване следва да се прилагат само за тези системи, а не за системите, при които дължимата пътна такса е свързана с времето, прекарано от превозното средство на платената инфраструктура (например системи, основаващи се на време, като например винетки).

(5)  Трансграничното правоприлагане по отношение на задължението за плащане на пътни такси в Съюза е значителен проблем във всички видове системи, независимо дали са основаващи се на изминатото разстояние, на кордони или основаващи се на време, електронни или ръчни. За да се реши проблемът с трансграничното правоприлагане при неплащане на пътнa таксa, разпоредбите относно трансграничния обмен на информация следва да се прилагат за всички тези системи.

(6)  Националното право може да квалифицира нарушението, състоящо се в неплащане на пътна такса, като административно нарушение или като престъпление. Настоящата директива следва да се прилага независимо от това как е квалифицирано нарушението.

(7)  Таксите за паркиране следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива поради липсата на последователна класификация в целия Съюз и непряката им връзка с използването на инфраструктурата.

(8)  Оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване изисква хармонизация на използваната технология и на интерфейсите между съставните елементи на оперативната съвместимост.

(9)  Хармонизацията на технологиите и интерфейсите следва да бъде подпомагана посредством разработването и поддържането на подходящи отворени и публични стандарти, достъпни на недискриминационна основа за всички доставчици на системи.

(10)  За да могат доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ) да покрият със своята бордова апаратура изискваните комуникационни технологии, следва да им бъде позволено да използват други хардуерни и софтуерни системи, вече инсталирани на превозните средства — например сателитни навигационни системи или смартфони, или да се свързват към такива системи.

(11)  Следва да бъдат взети предвид специфичните характеристики на електронните системи за пътно таксуване, които се прилагат понастоящем за леките превозни средства. Тъй като понастоящем електронните системи за пътно таксуване не използват спътниково позициониране или мобилни комуникации, на доставчиците на ЕУЕПТ следва да бъде разрешено за ограничен период от време да доставят бордова апаратура на ползвателите на леките превозни средства, подходяща за използване само с микровълнова технология за 5,8 GHz. Тази дерогация следва да се прилага, без да се засяга правото на държавите членки да въвеждат в експлоатация спътникова система за таксуване на леките превозни средства.

(12)  Системите за таксуване въз основа на технология за автоматично разпознаване на регистрационните номера (ANPR) изискват повече ръчни проверки на транзакциите за електронно пътно таксуване в бек офиса, отколкото системите, използващи бордова апаратура. Системите, които използват бордова апаратура са по-ефективни за големи области на електронно събиране на пътни такси, а системите, които използват технология за ANPR са по-подходящи за малки области, като например градските пътни такси, където използването на бордова апаратура би довело до непропорционални разходи или административна тежест. Технологията за ANPR може да бъде особено полезна в съчетание с други технологии.

(13)  При отчитане на техническото развитие, свързано с решенията, основани на технология за ANPR, органите по стандартизация следва да бъдат насърчавани да определят необходимите технически стандарти.

(14)  Конкретните права и задължения на доставчиците на ЕУЕПТ следва да се прилагат спрямо субекти, които могат да удостоверят изпълнението на определени изисквания и да получат регистрация като доставчици на ЕУЕПТ в своята държава членка по установяване.

(15)  Правата и задълженията на основните участници в областта на ЕУЕПТ, т.е. на доставчиците на ЕУЕПТ, структурите, събиращи пътна такса, и ползвателите на ЕУЕПТ, следва да бъдат ясно определени, за да се гарантира, че пазарът функционира по справедлив и ефикасен начин.

(16)  Изключително важно е да се гарантират някои права на доставчиците на ЕУЕПТ, каквото е например правото на защита на чувствителната търговска информация, без това да окаже отрицателно въздействие върху качеството на услугите, предоставяни на структурите, събиращи пътна такса, и на ползвателите на ЕУЕПТ. По-специално, от структурата, събираща пътна такса, следва да се изисква да не разкрива чувствителната търговска информация на конкурентите на доставчика на ЕУЕПТ. Обемът и видът данни, които доставчиците на ЕУЕПТ съобщават на структурите, събиращи пътна такса, за целите на изчисляването и прилагането на таксите или за проверка на изчислението на таксата, налагана на превозните средства на ползвателите на ЕУЕПТ от доставчиците на ЕУЕПТ, следва да бъдат сведени до стриктния минимум.

(17)  Доставчиците на ЕУЕПТ следва да бъдат задължени да си сътрудничат в пълна степен със структурите, събиращи пътна такса, при усилията им за правоприлагане, за да се повиши общата ефективност на електронните системите за пътно таксуване. Поради това в случай на съмнение за неплащане на пътна такса, на структурите, събиращи пътна такса, следва да бъде разрешено да изискват от доставчика на ЕУЕПТ данни, свързани с превозното средство и със собственика или държателя на превозното средство, който е клиент на доставчика на ЕУЕПТ, при условие че тези данни се използват единствено за целите на правоприлагането.

(18)  За да могат доставчиците на ЕУЕПТ да се конкурират по недискриминационен начин, е важно да се даде възможност на всички клиенти в дадена област на ЕУЕПТ да бъдат акредитирани за тази област на достатъчно ранен етап, за да могат да предоставят услуги на ползвателите от първия ден на експлоатация на системата за пътно таксуване.

(19)  Структурите, събиращи пътна такса, следва да предоставят достъп на доставчиците на ЕУЕПТ до своята област на ЕУЕПТ, без да допускат дискриминация.

(20)  За да се осигури прозрачност и недискриминационен достъп до областите на ЕУЕПТ за всички доставчици на ЕУЕПТ, структурите, събиращи пътна такса, следва да публикуват цялата необходима информация, отнасяща се до правото на достъп, в заявление за областта на ЕУЕПТ.

(21)  Всички отстъпки или намаления на пътни такси за ползвателите на бордова апаратура, предложени от дадена държава членка или от структура, събираща пътна такса, следва да бъдат прозрачни, оповестени публично и се предоставят на клиентите на доставчиците на ЕУЕПТ при едни и същи условия.

(22)  Доставчиците на ЕУЕПТ следва да имат право на справедливо възнаграждение, изчислено въз основа на прозрачна, недискриминационна и една и съща методика.

(23)  На структурите, събиращи пътна такса, следва да се разреши да приспадат от възнаграждението на доставчиците на ЕУЕПТ съответните разходи, направени за предоставяне, експлоатация и поддръжка на специфичните за ЕУЕПТ елементи на електронната система за пътно таксуване.

(24)  Доставчиците на ЕУЕПТ следва да заплащат на структурата, събираща пътна такса, всички пътни такси, дължими от техните клиенти. Доставчиците на ЕУЕПТ обаче не следва да бъдат отговорни за пътни такси, които не били платени от техните клиенти, когато последните са оборудвани с бордова апаратура, която е била обявена за невалидна пред структурата, събираща пътна такса.

(25)  Когато правен субект, който е доставчик на услуга за пътно таксуване, изпълнява и други функции в електронната система за пътно таксуване или други дейности, които не са пряко свързани с електронното събиране на пътни такси, от него следва да се изисква да води счетоводна отчетност, която дава възможност за ясно разграничаване на приходите и разходите, свързани с предоставянето на услугата за пътно таксуване, от приходите и разходите, свързани с други дейности, както и да предоставя при поискване информация за приходите и разходите, свързани с извършването на услугата за пътно таксуване, на съответния помирителен или съдебен орган. Не следва да бъдат позволени кръстосани субсидии между дейностите, извършвани при изпълняване на функцията на доставчик на услуга за пътно таксуване, и други дейности..

(26)  Ползвателите следва да имат възможността да се абонират за ЕУЕПТ чрез всеки доставчик на ЕУЕПТ, независимо от своята националност, държава членка на постоянно пребиваване или държава членка на регистрация на превозното средство.

(27)  За да се избегне двойното плащане и за да осигури правна сигурност за ползвателите, плащането на пътна такса на доставчик на ЕУЕПТ следва да се счита за изпълнение на задълженията на ползвателя към съответната структура, събираща пътна такса.

(28)  Договорните отношения между структурите, събиращи пътна такса, и доставчиците на ЕУЕПТ следва да гарантират, inter alia , че пътните такси се заплащат правилно.

(29)  Следва да се въведе процедурата по медиация с цел уреждане на споровете между структурите, събиращи пътна такса, и доставчиците на ЕУЕПТ, възникнали при воденето на преговори за сключване на договор и в рамките на договорните им отношения. Структурите, събиращи пътна такса, и доставчиците на ЕУЕПТ, които искат да разрешат спор, свързан с правото на недискриминационен достъп до области на ЕУЕПТ, следва да се консултират с националните помирителни органи .

(30)  Помирителните органи следва да са оправомощени да проверяват дали договорните условия, наложени на всеки доставчик на ЕУЕПТ, са недискриминационни. По-специално те следва да са оправомощени да проверяват дали възнаграждението, предлагано от структурата, събираща пътна такса, на доставчиците на ЕУЕПТ, съответства на принципите, посочени в настоящата директива.

(31)  Данните за пътното движение на ползвателите на ЕУЕПТ представляват принос, който е съществен за укрепване на транспортните политики на държавите членки. Поради това държавите членки следва да могат да изискват тези данни от доставчиците на услуга за пътно таксуване, включително доставчиците на ЕУЕПТ за целите на разработването на политики за пътното движение и подобряване на управлението на пътното движение или за използване с други нетърговски цели от страна на държавата в съответствие с приложимите правила за защита на личните данни.

(32)  Необходима е рамка, която определя процедурите за акредитация на доставчиците на ЕУЕПТ в дадена област на ЕУЕПТ и която да гарантира справедлив достъп до пазара, като същевременно се гарантира подходящо ниво на обслужване. В заявлението за областта на ЕУЕПТ следва подробно да се посочва процедурата за акредитиране на доставчика на ЕУЕПТ за областта на ЕУЕПТ, и по-конкретно процедурата за проверка на съответствието със спецификациите и пригодността за използване на съставните елементи на оперативната съвместимост. Процедурата следва да е еднаква за всички доставчици на ЕУЕПТ.

(33)  За да се гарантира лесен достъп до информацията от страна на участниците на пазара на ЕУЕПТ, от държавите членки следва да се изисква да съставят и публикуват всички важни данни за ЕУЕПТ в обществено достъпни национални регистри.

(34)  С оглед на постигането на технологичен напредък е важно структурите, събиращи пътна такса, да имат възможността да изпитват нови технологии или концепции за пътно таксуване. Тези изпитвания обаче следва да бъдат ограничени и от доставчиците на ЕУЕПТ следва да не се изисква да участват в тях. Комисията следва да може да не разрешава такива изпитвания, ако те могат да засегнат правилното функциониране на обикновената електронна система за пътно таксуване или на ЕУЕПТ.

(35)  Големите различия в техническите спецификации на електронните системи за пътно таксуване може да възпрепятстват постигането на общоевропейска оперативна съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и по този начин да допринесат за запазването на настоящото положение, при което ползвателите се нуждаят от няколко вида бордова апаратура за заплащането на пътни такси в Съюза. Тази ситуация е в ущърб на ефективността на транспортните операции, на разходната ефективност на системите за пътно таксуване и на постигането на целите на транспортната политика. Ето защо проблемите, на които се дължи тази ситуация, следва да бъдат решени.

(36)  Докато трансграничната оперативна съвместимост се подобрява в целия Съюз, в средносрочен до дългосрочен план целта е да се даде възможност за пътуване в рамките на Съюза само с един вид бордова апаратура. Поради това, за да се избегнат административната тежест и разходите за ползвателите на пътищата, е важно Комисията да изготви пътна карта за постигането на тази цел и за да улесни свободното движение на хора и стоки в Съюза, без това да се отразява отрицателно на конкуренцията на пазара.

(37)  ЕУЕПТ е пазарно ориентирана услуга и следователно доставчиците на ЕУЕПТ не следва да бъдат задължавани да предоставят услугата си в целия Съюз. В интерес на ползвателите обаче доставчиците на ЕУЕПТ следва да покриват всички области на ЕУЕПТ във всяка държава, в която решат да предоставят услугите си. Освен това, Комисията следва да направи оценка на това дали предоставената на доставчиците на ЕУЕПТ гъвкавост води дo изключване от ЕУЕПТ на малките и периферните области на ЕУЕПТ и ако счете, че е така, при необходимост да предприеме действия.

(38)  В заявлението за областта на ЕУЕПТ следва подробно да се описват рамковите търговски условия, приложими спрямо операциите на доставчиците на ЕУЕПТ в съответната област на ЕУЕПТ. По- специално, в него следва да се описва методологията, използвана за изчисляване на възнаграждението на доставчиците на ЕУЕПТ.

(39)  Когато бъде стартирана нова електронна система за пътно таксуване или бъде изменена съществено действаща система, структурата, събираща пътна такса, следва да публикува нови или актуализирани заявления за областта на ЕУЕПТ с достатъчен срок на предизвестие, за да се позволи на доставчиците на ЕУЕПТ да получат акредитация или повторно да се акредитират в системата най-късно един месец преди оперативното й стартиране. Структурата, събираща пътна такса следва да установи и следва процедура за акредитиране или съответно за повторно акредитиране на доставчици на ЕУЕПТ, така че процедурата да може да бъде приключена най-късно един месец преди оперативното стартиране на новата или съществено изменената система. Структурите, събиращи пътна такса, следва да спазват своята част от планираната процедура, както е определена в заявлението за областта на ЕУЕПТ.

(40)  Структурите, събиращи пътна такса, не следва да изискват или налагат на доставчиците на ЕУЕПТ каквито и да е технически решения, които биха могли да попречат на оперативната съвместимост с други области на ЕУЕПТ и със съществуващите съставни елементи на оперативната съвместимост на доставчика на ЕУЕПТ.

(41)  Наличието на ЕУЕПТ е в състояние да намали значително административните разходи и административната тежест за международните автомобилни превозвачи и за шофьорите.

(42)  На доставчиците на ЕУЕПТ следва да бъде разрешено да издават фактури на ползвателите на ЕУЕПТ. На структурите, събиращи пътна такса, обаче следва да бъде разрешено да изискват фактурите да бъдат изпращани за тяхна сметка и от тяхно име, тъй като фактурирането директно на името на доставчика на ЕУЕПТ може да доведе в някои области на ЕУЕПТ до отрицателни административни и данъчни последици.

(43)  Всяка държава членка с поне две области на ЕУЕПТ следва да определи служба за контакт с доставчиците на ЕУЕПТ, желаещи да предоставят ЕУЕПТ на нейна територия, с цел да улесни техните контакти със структурите, събиращи пътна такса.

(44)  Приложенията за електронно таксуване и други услуги, като например съвместните интелигентни транспортни системи (СИТС), използват сходни технологии и съседни честотни ленти за комуникация с малък обхват между превозните средства и между превозните средства и инфраструктурата. В бъдеще заслужава да бъде изследван потенциалът за прилагане на други нововъзникващи технологии в електронното пътно таксуване, след като внимателно бъдат оценени разходите, ползите, техническите препятствия и възможните решения за тях. Важно е да се прилагат мерки за защита на съществуващите инвестиции в микровълнова технология за 5,8 GHz от предизвикани от други технологии смущения.

(45)  Без да се нарушава правото в областта на държавните помощи и конкуренцията, на държавите членки следва да бъде разрешено да разработват мерки за насърчаване на електронното пътно таксуване и фактуриране.

(46)  Когато ▌органите по стандартизация правят преглед на стандартите, отнасящи се за ЕУЕПТ, следва да са налице подходящи преходни разпоредби, за да се осигури непрекъснатостта на ЕУЕПТ и съвместимостта на съставните елементи на оперативната съвместимост, които вече са в експлоатация към момента на преразглеждането на стандартите, със системите за таксуване.

(47)  ЕУЕПТ следва да позволява интермодалността да се развива, като същевременно се спазва принципът „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“.

(48)  Проблемите, които имат електронните системи за пътно таксуване при идентифицирането на нарушители на пътното таксуване с чуждестранна регистрация, възпрепятстват по-нататъшното внедряване на такива системи и по-широкото приложение на принципите „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“ по пътищата на Съюза и затова е необходимо да се намери начин за идентифицирането на такива лица и за обработване на техните лични данни.

(49)  От съображения за съгласуваност и ефективно използване на ресурсите, системата за обмен на информация относно неплатилите пътни такси ползватели и относно техните превозни средства следва да използва същите инструменти като системата за обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, предвидена в Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския парламент и на Съвета(7).

(50)  В някои държави членки неплащането на пътна такса се установява едва след като ползвателят е бил уведомен за задължението за плащане на пътна такса. Тъй като настоящата директива не хармонизира националното им право в това отношение, държавите членки следва да разполагат с възможността да прилагат настоящата директива за целите на идентифициране на ползвателите и на превозните средства за целите на уведомяването. Такова разширено прилагане обаче следва да бъде разрешено само ако са изпълнени определени условия.

(51)  Последващите производства, които се образуват поради неплащане на пътна такса не са хармонизирани в рамките на Съюза. Често на идентифицирания ползвател на пътя е дадена възможността за заплащане на дължимата пътна такса или фиксирана заместваща сума директно на субекта, отговарящ за събиране на пътна такса, преди органите на държавата членка да започнат каквито и да било допълнителни административни или наказателни производства. Важно е такава ефикасна процедура за прекратяване на неплащането на пътна такса да бъде достъпна при сходни условия за всички ползватели на пътищата. За тази цел на държавите членки следва да бъде позволено да предоставят на субекта, отговарящ за събирането на пътна такса необходимите данни за идентифициране на превозното средство, по отношение на коeто се отнася неплащането на пътна такса, както и за идентифицирането на неговия собственик или държател, при условие че е осигурена подходяща защита на личните данни. В този контекст държавите членки следва да гарантират, че спазването на платежното нареждане, издадено от съответната структура, слага край на неплащането на пътна такса.

(52)  В някои държави членки липсата или лошото функциониране на бордовата апаратура се счита за неплащане на пътна такса, когато въпросните такси могат да бъдат платени само посредством бордова апаратура.

(53)  ▌Държавите членки ▌следва да предоставят на Комисията необходимата информация и данни за оценка на ефективността и ефикасността на системата за обмен на информация за неплатилите пътни такси ползватели. ▌Комисията следва ▌ да оцени данните и информацията, които е получила, и да предложи, ако е необходимо, изменения на настоящата директива.

(54)  Като анализира възможните мерки за допълнително улесняване на трансграничното правоприлагане по отношение на задължението за плащане на пътни такси в Съюза, Комисията следва също така да оцени в доклада си необходимостта от взаимопомощ между държавите членки.

(55)  Правоприлагането по отношение на задължението за плащане на пътни такси, идентификацията на превозното средство и на собственика или държателя на превозното средство, за които е установено неплащане на пътна такса, както и събирането на информация за ползвателя с цел структурата, събираща пътна такса, да спази задълженията си към данъчните органи включват обработката на лични данни. Такава обработка трябва да бъде извършвана в съответствие със стандартите на Съюза, заложени между другото в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(8), Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета(9) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(10). Правото на защита на личните данни е изрично признато от член 8 от Хартата за основните права в Европейския съюз.

(56)  Настоящата директива не нарушава свободата на държавите членки да определят правила, свързани със заплащането на пътната инфраструктура и с данъчното облагане.

(57)  С цел да се ▌ улесни трансграничният обмен на информация относно превозните средства и собствениците или държателите на превозни средства, за които е установено неплащане на пътни такси, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС) във връзка с изменението на приложение I ,за да отразява промените в правото на Съюза. Правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да бъде делегирано на Комисията също така във връзка с определянето на подробностите за класифицирането на превозни средства за целите на създаването на приложимите тарифни схеми, допълнителното определяне на задълженията на ползвателите на ЕУЕПТ по отношение на предоставянето на данни на доставчика на ЕУЕПТ, както и използването и работата с бордовата апаратура, определянето на изискванията към съставните елементи на оперативната съвместимост по отношение на безопасността и здравето, надеждността и наличността, опазването на околната среда, техническата съвместимост, сигурността и неприкосновеността на личния живот, функционирането и управлението, определянето на общите изисквания към инфраструктурата за съставните елементи на оперативната съвместимост и определянето на минималните критерии за допустимост за нотифицираните органи. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(11). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(58)  Изпълнението на настоящата директива изисква еднакви условия за прилагането на техническите и административните спецификации за внедряване в държавите членки на процедури, които включват участниците в ЕУЕПТ и интерфейсите между тях, така че да се улесни оперативната съвместимост и да се гарантира, че националните пазари за събиране на пътни такси се управляват от равностойни правила. За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящата директива и за да се определят тези технически и административни спецификации, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(12).

(59)  Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение III, част Б.

(60)  Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно правото на защита на личните данни.

(61)  В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета бе проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните(13),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и обхват

1.  Настоящата директива определя условията, необходими за следните цели:

a)  за да се осигури оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване в цялата пътна мрежа в Съюза, селищна и междуселищна, магистрали, главни и второстепенни пътища и различни структури като тунели или мостове и фериботи; както и

б)  да се улесни трансграничният обмен на данни за регистрацията на превозни средства и за собствениците или държателите на превозни средства, за които е установено неплащане на какъвто и да било вид пътни такси в Съюза.

С оглед зачитането на принципа на субсидиарност настоящата директива се прилага без да се засягат решенията, взети от държавите членки относно събирането на пътни такси за определени типове превозни средства и определянето на равнището на тези такси и целта, за която те се събират.

2.  Членове 3—22 не се прилагат за:

a)  системи за пътно таксуване, ▌които не са електронни по смисъла на член 2, точка 10 ; и

б)  малки, строго локални системи за пътно таксуване за които разходите за привеждане в съответствие с изискванията на членове 3—22 няма да бъдат пропорционални на ползите.

3.   Настоящата директива не се прилага за таксите за паркиране.

4.  Целта за оперативна съвместимост на електронните системи за пътно таксуване в Съюза се постига чрез европейската услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ), която е допълнителна по отношение на националните услуги за електронно пътно таксуване в държавите членки.

5.  Когато националното право изисква ползвателят да се уведомява за задължението за плащане, преди да бъде установено неплащане на пътна такса, държавите членки могат да прилагат настоящата директива и за целите на идентифициране на собственика или държателя на превозното средство и на самото превозно средство с цел уведомяване, единствено ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

a)  няма други начини да се идентифицира собственикът или държателят на превозното средство; и

б)  уведомяването на собственика или държателя на превозното средство за задължението за плащане е задължителен етап от процедурата на заплащане на пътните такси съгласно националното право.

6.  Когато държава членка прилага параграф 5, тя взема мерките, необходими за да гарантира, че всяко последващо производство във връзка със задължението за плащане на пътна такса се изпълнява от публични органи. Позоваванията на нарушението „неплащане на пътна такса“ в настоящата директива включва случаите, попадащи в обхвата на параграф 5, когато държавата членка, в която е извършено нарушението, прилага този параграф.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)  „ ▌услуга за пътно таксуване ▌“ означава услуга, която позволява на ползвателите да използват превозното средство в една или повече области на ЕУЕПТ съгласно един договор, и когато е необходимо — с един вид бордова апаратура, и което включва:

а)  когато е необходимо, предоставяне на индивидуализирана бордова апаратура на ползвателите и поддържане на нейната функционалност;

б)  гарантиране, че дължимата от ползвателя пътна такса е платена на структурата, събираща пътна такса;

в)  осигуряване на ползвателя на средствата, чрез които да извърши плащането или приемане на съществуващо платежно средство;

г)  събиране на пътната такса от ползвателя;

д)  управление на отношенията с ползвателя като клиент; и

е)  прилагане и зачитане на политиките в областта на сигурността и неприкосновеността на личния живот в системите за пътно таксуване;

2)  „доставчик на услуга за пътно таксуване“ означава правен субект, предоставящ услуги за пътно таксуване в една или повече области на ЕУЕПТ за един или повече класове превозни средства;

3)  „структура, събираща пътна такса“ означава публичен или частноправен субект, който събира пътни такси за движението на превозни средства в дадена област на ЕУЕПТ ;

4)  „определена структура, събираща пътна такса“ означава публичен или частноправен субект, който е посочен като структура, събираща пътна такса, в бъдеща област на ЕУЕПТ;

5)  „Европейска услуга за електронно пътно таксуване („ЕУЕПТ“)“ означава услуга за пътно таксуване, която се осигурява въз основа на договор за една или повече области на ЕУЕПТ от доставчик на ЕУЕПТ на ползвател на ЕУЕПТ;

6)  „доставчик на ЕУЕПТ“ означава субект, който, в рамките на отделен договор, осигурява достъп до ЕУЕПТ на ползвател на ЕУЕПТ, прехвърля пътните такси към съответната структура, събираща пътна такса, и който е регистриран в своята държава членка на установяване;

7)  „ползвател на ЕУЕПТ“ означава физическо или юридическо лице, което е сключило договор с доставчик на ЕУЕПТ, с цел получаване на достъп до ЕУЕПТ;

8)  „област на ЕУЕПТ “ означава път, пътна мрежа, структура като мост, тунел или ферибот, където се събират пътни такси, като се използва електронна система за пътно таксуване;

9)  „система, съвместима с ЕУЕПТ“ означава съвкупността от елементи на дадена електронна система за пътно таксуване, които са специално необходими за интегрирането на доставчиците на ЕУЕПТ в системата и за функционирането на ЕУЕПТ;

10)  „електронна система за пътно таксуване“ означава система за събиране на пътни такси, в която задължението за ползвателя да плати пътна такса е изключително породено от и свързано с автоматичното откриване на присъствието на превозното средство на определено място чрез комуникация от разстояние с бордовата апаратура в превозното средство или чрез автоматично разпознаване на регистрационния му номер;

11)  „бордова апаратура“ означава пълният набор от хардуерни и софтуерни компоненти, използвани като част от услугата за пътно таксуване, които са инсталирани или налични в превозното средство с цел събиране, съхраняване, обработка и дистанционно получаване/предаване на данни, или като отделно устройство или като интегрирана система в превозното средство;

12)  „основен доставчик на услуга“ означава доставчик на услуга за пътно таксуване със специални задължения, например да подписва договори с всички заинтересовани ползватели, или със специални права, например специално възнаграждение или гарантиран дългосрочен договор, които са различни от правата и задълженията на другите доставчици на услуги;

13)  „съставен елемент на оперативната съвместимост“ означава всеки елементарен компонент, група компоненти, предварителен монтаж или пълен монтаж на оборудване, включен или предвиден за включване в ЕУЕПТ, от който оперативната съвместимост на услугата зависи пряко или косвено, включително както материални обекти, така и нематериални обекти, например програмни продукти;

14)  „годност за ползване“ означава способността на съставния елемент на оперативната съвместимост — интегриран в ЕУЕСТ, целесъобразно и в съответствие със системата на структурата, събираща пътна такса, да покрие и поддържа определени експлоатационни характеристики;

15)  „данни, необходими за пътната такса“ означава информацията, определена от отговорната структура, събираща пътна такса, необходима за установяване на дължимата пътна такса за движението на превозно средство в определена област на пътно таксуване, както и за извършване на транзакцията по плащане на пътната такса;

16)  „декларация на пътна такса“ означава заявление пред структура, събираща пътна такса, което потвърждава присъствието на превозно средство в определена област на ЕУЕПТ и е във формат, предварително договорен между доставчика на услугата за пътно таксуване и структурата, събираща пътната такса;

17)  „параметри за класифициране на превозното средство“ означава свързаната с превозното средство информация, в съответствие с която въз основа на данните, необходими за пътната такса, се изчисляват съответните такси;

18)  „бек офис“ означава централната електронна система, която използва структурата, събираща пътна такса, група от структури, събиращи пътна такса, които са създали център за оперативна съвместимост, или доставчиците на ЕУЕПТ за събиране, обработване и изпращане на информация в рамките на система за електронно пътно таксуване;

19)  „съществено изменена система“ означава съществуваща система за електронно пътно таксуване, върху която е извършена или се извършва промяна, която налага доставчиците на ЕУЕПТ да променят съставните елементи на оперативната съвместимост в действие, като например препрограмиране или приспособяване на интерфейсите в техния бек офис до степен, която изисква повторна акредитация;

20)  „акредитация“ означава процесът, определен и управляван от структурата, събираща пътна такса, на който трябва да бъде подложен доставчикът на ЕУЕПТ, преди да получи разрешение да предоставя ЕУЕПТ в област на ЕУЕПТ;

21)  „пътно таксуване“ или „пътна такса“ означава таксата, която трябва да плати ползвателят на пътя, за да може да използва съответните път, пътна мрежа или инфраструктура като мост, тунел или ферибот;

22)  „неплащане на пътна такса“ означава нарушението, при което ползвател на пътя в дадена държава членка не плаща пътната такса, която е определена от националните разпоредби във въпросната държава членка;

23)  „държава членка на регистрация“ означава държавата членка, в която е регистрирано превозното средство, ▌за което се предвижда заплащане на пътна такса;

24)  „национално звено за контакт“ означава компетентният орган, определен от държава членка да отговаря за трансграничния обмен на данни за регистрацията на превозни средства;

25)  „автоматизирано търсене“ означава процедура за онлайн достъп за справка в базите данни на една, повече от една или всички държави членки ▌;

26)  „превозно средство“ означава моторно превозно средство, или съчленена комбинация от превозни средства, която е предназначена или се използва за автомобилен превоз на пътници или товари ▌;

27)  „държател на превозно средство“ означава лицето, на чието име е регистрирано превозното средство съгласно правото на държавата членка на регистрация;

28)  „тежко превозно средство“ означава превозно средство ▌с максимална допустима маса, която надхвърля 3,5 тона▌;

29)  „леко превозно средство“ означава превозно средство с максимална допустима маса, която не надхвърля 3,5 тона.

Член 3

Технологични решения

1.  Всички нови електронни системи за пътно таксуване, които изискват монтирането или използването на бордова апаратура, за да извършват операции по електронно пътно таксуване, използват една или повече от следните ▌ технологии:

a)  позициониране чрез спътник;

б)  мобилни комуникации;

в)  микровълнова технология за 5,8 GHz

Съществуващите понастоящем електронни системи за пътно таксуване, които изискват монтиране на бордова апаратура или използване на други технологии, се привеждат в съответствие с изискванията на първата алинея от настоящия параграф, ако в тях се внасят значителни технологични подобрения.

2.  Комисията изисква, в съответствие с процедурата, установена с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета(14), компетентните органи по стандартизация в областта ▌ да приемат бързо стандартите, приложими към електронните системи за пътно таксуване, по отношение на технологиите, изброени в първата алинея от параграф 1 и технологията за ANPR, и да ги актуализират, когато е необходимо. Комисията изисква от органите по стандартизация да осигурят непрекъснатата съвместимост на съставните елементи на оперативната съвместимост.

3.  Бордова апаратура, която използва технология за спътниково позициониране и се пуска на пазара след … [30 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] трябва да е съвместима с услугите за определяне на местоположението, предоставяни от системите „Галилео“ и Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) ▌.

4.  Без да се засягат разпоредбите на параграф 6, доставчиците на ЕУЕПТ предоставят на ползвателите на ЕУЕПТ бордова апаратура, която е подходяща за ползване, оперативно съвместима и с възможност за комуникация със съответните системи за електронно пътно таксуване, използвани в държавите членки, които използват технологиите, посочени в параграф 1, първа алинея.

5.  Бордовата апаратура може да използва собствените си хардуерни и софтуерни компоненти, да използва други налични в превозно средство хардуерни и софтуерни компоненти, или да използва и двете. За целите на комуникацията с други апаратни системи, налични в превозните средства, бордовата апаратура може да използва технологии, различни от посочените в параграф 1, първа алинея, при условие че е гарантирана сигурността, качеството на услугата и неприкосновеността на личния живот.

На бордовата апаратура на ЕУЕПТ е позволено да улеснява услуги, различни от услугите за пътно таксуване, при условие че експлоатацията на тези услуги не пречи на услугите за пътно таксуване, в която и да е област на ЕУЕПТ.

6.  Без да се засяга правото на държавите членки да въведат електронни системи за пътно таксуване за леки превозни средства въз основа на спътниково позициониране или мобилни комуникации, доставчиците на ЕУЕПТ могат до 31 декември 2027 г. да предоставят на ползвателите на леки превозни средства бордова апаратура, подходяща за използване само с микровълнова технология за 5,8 GHz , която да се използва в области на ЕУЕПТ, които не изискват спътниково позициониране или мобилни комуникационни технологии.

ГЛАВА II

ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ЕУЕПТ

Член 4

Регистрация на доставчиците на ЕУЕПТ

Всяка държава членка установява процедура за регистрация на доставчиците на ЕУЕПТ. Тя разрешава регистрирането на субекти, установени на нейна територия, които подават искане за регистрация и могат да докажат, че отговарят на следните изисквания:

a)  притежават сертификат EN ISO 9001 или негов еквивалент;

б)  притежават техническото оборудване и ЕО декларация или сертификат , удостоверяващи съответствието на съставните елементи на оперативната съвместимост със спецификациите;

в)  имат компетентност при предоставянето на услуги за електронно пътно таксуване или в други свързани области;

г)  имат необходимата финансова стабилност;

д)  разполагат с план за общо управление на риска, който подлежи на одит поне веднъж на всеки две години; и

е)  имат добра репутация.

Член 5

Права и задължения на доставчиците на ЕУЕПТ

1.  Държавите членки предприемат мерките, необходими за да гарантират, че регистрираните от тях доставчици на ЕУЕПТ сключват договори за ЕУЕПТ, които покриват всички области на ЕУЕПТ на територията най-малко на четири държави членки, в рамките на 36-те месеца след регистрацията си, в съответствие с член 4. Те вземат мерките, необходими, за да гарантират, че тези доставчици на ЕУЕПТ сключват договори, които покриват всички области на ЕУЕПТ в дадена държава членка, в рамките на 24-те месеца след сключването на първия договор в тази държава членка, с изключение на областите на ЕУЕПТ, в които отговорните структури, събиращи пътна такса, не изпълняват член 6, параграф 3.

2.   Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че регистрираните от тях доставчици на ЕУЕПТ поддържат по всяко време покритие на всички области на ЕУЕПТ след сключването на договори за това. Те вземат мерките, необходими, за да гарантират, че когато доставчик на ЕУЕПТ не е в състояние да поддържа покритие на дадена област на ЕУЕПТ, тъй като структурата, събираща пътна такса, не изпълнява настоящата директива, той възстановява покритието на съответната област във възможно най-кратък срок.

3.   Държавите членки предприемат мерките, необходими за да гарантират, че доставчиците на ЕУЕПТ, които са регистрирани, публикуват информация за обхвата на своите области на ЕУЕПТ и всички промени в тях , както и, в рамките на един месец от регистрацията, подробни планове за разширяване на тяхната услуга до допълнителни области на ЕУЕПТ, с годишни актуализации.

4.  Държавите членки предприемат мерките, необходими за да гарантират, че при необходимост доставчиците на ЕУЕПТ, които те са регистрирали или които предоставят ЕУЕПТ на тяхната територия, предоставят на ползвателите на ЕУЕПТ бордова апаратура, която отговаря на изискванията, установени в настоящата директива, както и на Директиви 2014/53/ЕС(15) и 2014/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(16). Те могат да поискат от съответните доставчици на ЕУЕПТ доказателства, че посочените изисквания са изпълнени.

5.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че доставчиците на ЕУЕПТ, които предоставят ЕУЕПТ на тяхната територия, водят списък на невалидната бордова апаратура, отнасяща се до договори за ЕУЕПТ, сключени с ползватели на ЕУЕПТ. Те вземат мерките, необходими за да гарантират, че тези списъци се поддържат при стриктно спазване на правилата на Съюза за защита на личните данни, определени, inter alia, в Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива 2002/58/ЕО.

6.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че регистрираните от тях доставчици на ЕУЕПТ оповестяват договорната си политика по отношение на ползвателите на ЕУЕПТ.

7.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че доставчиците на ЕУЕПТ, които предоставят ЕУЕПТ на тяхната територия, представят на структурите, събиращи пътна такса, цялата информация, от която те се нуждаят за изчисляване и прилагане на пътната такса по отношение на превозните средства на ползвателите на ЕУЕПТ, или предоставят на структурите, събиращи пътна такса, цялата информация, която е необходима, за да им позволи да проверят изчисляването на пътната такса, която доставчиците на ЕУЕПТ прилагат по отношение на превозните средства на ползвателите на ЕУЕПТ.

8.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че доставчиците на ЕУЕПТ, които предоставят ЕУЕПТ на тяхната територия, си сътрудничат със структурите, събиращи пътна такса, в усилията за идентифициране на предполагаеми нарушители. Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че при подозрение за неплащане на пътна такса, структурата, събираща пътна такса, може да получи от доставчика на ЕУЕПТ данните на превозното средство, за което има подозрение за неплащане на пътна такса, и на собственика или държателя на превозното средство, който е клиент на доставчика на ЕУЕПТ. Тези данни се предоставят незабавно от доставчика на ЕУЕПТ.

Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че структурата, събираща пътна такса, не разкрива тези данни на друг доставчик на услуги. Те вземат мерките, необходими, за да гарантират, че когато структурата, събираща пътна такса, е интегрирана в един субект с доставчика на услуга за пътно таксуване, данните се използват единствено за целите на идентифицирането на предполагаеми нарушители или в съответствие с член 27, параграф 3.

9.  Държавите членки предприемат мерките, необходими за да гарантират, че структура, събираща пътна такса, която отговаря за дадена област на ЕУЕПТ на тяхната територия, може да получи от доставчика на ЕУЕПТ данните на всички превозни средства, притежавани или държани от клиенти на доставчика на ЕУЕПТ, които в даден период са се движили в областта на ЕУЕПТ, за която тази структура отговаря, както и данни за собствениците или държателите на тези превозни средства, при условие че структурата, събираща пътна такса, се нуждае от тези данни, за да спази задълженията си към данъчните органи. Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че доставчик на ЕУЕПТ предоставя исканите данни не по-късно от два дни след получаване на искането. Държавите членки предприемат мерките, необходими за да гарантират, че структурата, събираща пътна такса, не разкрива тези данни на друг доставчик на услуги. Те вземат мерките, необходими, за да гарантират, че когато структурата, събираща пътна такса, е интегрирана в един субект с доставчика на услуга за пътно таксуване, данните се използват единствено с цел спазване на задълженията на структурата, събираща пътна такса, към данъчните органи.

10.  Данните, предоставени от доставчиците на ЕУЕПТ на структурата, събираща пътна такса, се обработват в съответствие с правилата на Съюза за защита на личните данни, определени в Регламент (ЕС) 2016/679, както и с националните законови, подзаконови или административни разпоредби, с които се транспонират директиви 2002/58/ЕО и (ЕС) 2016/680.

11.  Най-късно до ... [шест месеца след датата на влизането в сила на настоящата директива] Комисията приема актове за изпълнение с цел по-подробно определяне на задълженията на доставчиците на ЕУЕПТ по отношение на:

а)  наблюдението на качествените характеристики на предоставяните от тях услуги и сътрудничеството със структурите, събиращи пътна такса, при одитите за проверка;

б)  сътрудничеството със структурите, събиращи пътна такса, при извършването на изпитванията на системите на тези структури;

в)  обслужването и техническата подкрепа за ползвателите на ЕУЕПТ и индивидуалното конфигуриране на бордовата апаратура;

г)  фактурирането на ползвателите на ЕУЕПТ;

д)  информацията, която доставчиците на ЕУЕПТ трябва да предоставят на структурите, събиращи пътна такса, и която е посочена в параграф 7; и

е)  уведомяването на ползвател на ЕУЕПТ за открит случай на недекларирана пътна такса;

Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2.

Член 6

Права и задължения на структурите, събиращи пътна такса

1.   Ако дадена област на ЕУЕПТ не съответства на техническите и процедурните условия за оперативна съвместимост на ЕУЕПТ, предвидени в настоящата директива, държавата членка, на чиято територия се намира тази област на ЕУЕПТ, взема мерките, необходими, за да гарантира, че отговорната структура, събираща пътна такса, разглежда проблема със съответните заинтересовани страни и, ако това попада в сферата на нейната отговорност, предприема действия за отстраняването му с цел да се гарантира оперативна съвместимост на ЕУЕПТ със системата за пътно таксуване. При необходимост държавата членка актуализира регистъра, посочен в член 21, параграф 1, по отношение на информацията, посочена в буква а) от него.

2.  Всяка държава членка взема мерките, необходими, за да гарантира, че всяка структура, събираща пътна такса, която отговаря за дадена област на ЕУЕПТ на нейната територия, изготвя и поддържа заявление за областта на ЕУЕПТ, в което се определят общите условия за достъп на доставчиците на ЕУЕПТ до техните области на ЕУЕПТ, в съответствие с актовете за изпълнение, посочени в параграф 9.

Когато на територията на държава членка се създава нова електронна система за пътно таксуване, тази държава членка взема мерките, необходими, за да гарантира, че бъдещата структура, събираща пътна такса, която отговаря за системата, публикува заявлението за областта на ЕУЕПТ с достатъчно голямо предизвестие, за да позволи на заинтересованите доставчици на ЕУЕПТ да се акредитират най-късно един месец преди оперативното стартиране на новата система, като се отчете надлежно продължителността на процеса на оценка на съответствието със спецификациите и годността за ползване на съставните елементи на оперативната съвместимост, посочени в член 15, параграф 1.

Когато електронна система за пътно таксуване на територията на държава членка се изменя съществено, тази държава членка взема мерките, необходими, за да гарантира, че структурата, събираща пътна такса, която отговаря за системата, публикува актуализирано заявление за областта на ЕУЕПТ с достатъчно голямо предизвестие, за да позволи на вече акредитирани доставчици на ЕУЕПТ да адаптират своите съставни елементи на оперативната съвместимост към новите изисквания и да получат акредитация най-късно един месец преди оперативното стартиране на изменената система, като се отчете надлежно продължителността на процеса на оценка на съответствието по отношение на спецификациите и годността за ползване на съставните елементи на оперативната съвместимост, посочени в член 15, параграф 1.

3.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че структурите, събиращи пътна такса, които отговарят за областите на ЕУЕПТ на тяхната територия, приемат на недискриминационна основа всеки доставчик на ЕУЕПТ, който желае да предоставя ЕУЕПТ в посочените области.

Приемането на доставчик на ЕУЕПТ в област на ЕУЕПТ се извършва при условие че доставчикът спазва задълженията и общите условия, посочени в заявлението за областта на ЕУЕПТ.

Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че структурите, събиращи пътна такса, не изискват от доставчиците на ЕУЕПТ да използват специфични технически решения или процедури, които пречат на оперативната съвместимост на съставните елементи на оперативната съвместимост на даден доставчик на ЕУЕПТ с електронните системи за пътно таксуване в други области на ЕУЕПТ.

Ако структурата, събираща пътна такса, и доставчикът на ЕУЕПТ не могат да постигнат съгласие, въпросът може да бъде отнесен до помирителния орган, отговорен за съответната област на пътно таксуване.

4.  Всяка държава членка взема мерките, необходими, за да гарантира, че договорите между структурата, събираща пътна такса, и доставчика на ЕУЕПТ по отношение на предоставянето на ЕУЕПТ на територията на тази държава членка позволяват на доставчика на ЕУЕПТ да издава фактура за пътно таксуване пряко на ползвателя на ЕУЕПТ.

Структурата, събираща пътна такса, може да изиска доставчикът на ЕУЕПТ да издава фактури на ползвателя от името на и за сметка на структурата, събираща пътна такса, и доставчикът на ЕУЕПТ се съобразява с това искане.

5.  Пътните такси, които структурите, събиращи пътна такса, събират от ползвателите на ЕУЕПТ, не превишават съответните национални или местни такси. Това не засяга правото на държавите членки да въвеждат намаления или отстъпки, с които се насърчава заплащането на пътни такси по електронен път. Всички отстъпки или намаления на пътни такси за ползвателите на бордова апаратура, предлагани от държава членка или от структура, събираща пътна такса, са прозрачни, оповестяват се публично и са достъпни за клиентите на доставчиците на ЕУЕПТ при едни и същи условия.

6.  Държавите членки предприемат мерките, необходими за да гарантират, че структурите, събиращи пътна такса, приемат в своите области на ЕУЕПТ всякаква функционираща бордова апаратура, предоставена от доставчици на ЕУЕПТ, с които са в договорни отношения, и сертифицирана в съответствие с процедурата, определена в актовете за изпълнение, посочени в член 15, параграф 7, която не е включена в списъка с невалидната бордова апаратура, посочен в член 5, параграф 5.

7.  В случай на нарушено функциониране на ЕУЕПТ по вина на лицето, събиращо таксата за изминато разстояние, то осигурява опростен режим на предоставяне на услуги, при който автомобилите, снабдени с посоченото в параграф 6 оборудване, да могат да се придвижват безопасно, с минимално забавяне и без подозрението за неплащане на пътна такса.

8.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че структурите, събиращи пътна такса, сътрудничат по недискриминационен начин на доставчиците на ЕУЕПТ или на производителите или на нотифицираните органи с оглед на оценяването на годността за ползване на оперативно съвместимите съставни елементи в рамките на техните области на ЕУЕПТ.

9.  Най-късно до … [шест месеца след датата на влизането в сила на настоящата директива] Комисията приема актове за изпълнение с цел определяне на минималното съдържание на заявлението за областта на ЕУЕПТ, включително:

а)  изискванията към доставчиците на ЕУЕПТ;

б)  процедурните условия, включително търговските условия;

в)  процедурата за акредитация на доставчиците на ЕУЕПТ; и

г)  данните, необходими за пътната такса.

Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2.

Член 7

Възнаграждение

1.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че доставчиците на ЕУЕПТ имат право на възнаграждение, изплащано от структурата, събираща пътна такса.

2.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че методиката за определяне на възнаграждението на доставчиците на ЕУЕПТ е прозрачна, недискриминационна и една и съща за всички доставчици на ЕУЕПТ, акредитирани в дадена област на ЕУЕПТ. Те вземат мерките, необходими, за да гарантират, че методиката се публикува като част от търговските условия в заявлението за областта на ЕУЕПТ.

3.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че в областите на ЕУЕПТ с основен доставчик на услуги методиката за изчисляване на възнаграждението на доставчиците на ЕУЕПТ следва същата структура като възнаграждението за подобни услуги, предоставяни от основния доставчик на услуги. Размерът на възнаграждението на доставчиците на ЕУЕПТ може да се различава от възнаграждението на основния доставчик на услуги, при условие че това е обосновано от:

a)  разходите за специфичните изисквания и задължения на основния доставчик на услуги, които не се отнасят за доставчиците на ЕУЕПТ; и

б)  необходимостта от възнаграждението на доставчиците на ЕУЕПТ да бъдат приспаднати фиксирани такси, начислени от структурата, събираща пътна такса, въз основа на разходите на тази структура за предоставяне, експлоатация и поддръжка на действаща система на ЕУЕПТ в нейната област на събиране на пътна такса, включително разходите за акредитация, когато тези разходи не са включени в пътната такса.

Член 8

Пътни такси

1.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че когато за целите на установяването на тарифа за пътна такса, приложима за дадено превозно средство, има несъответствие между класифицирането на превозното средство съгласно доставчика на ЕУЕПТ и съгласно структурата, събираща пътна такса, предимство има класифицирането на структурата, събираща пътна такса, освен ако се докаже, че е допусната грешка.

2.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че структурата, събираща пътна такса, има право да изисква от доставчик на ЕУЕПТ плащане за всяка потвърдена декларация на пътна такса и за всеки потвърден случай на недекларирана пътна такса, свързана с всяка сметка на ползвател на ЕУЕПТ, управлявана от въпросния доставчик на ЕУЕПТ.

3.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че когато доставчик на ЕУЕПТ е изпратил на структурата, събираща пътна такса, списък на невалидната бордова апаратура съгласно член 5, параграф 5, доставчикът на ЕУЕПТ не носи отговорност за каквато и да било последваща такса, начислена вследствие на използването на тази невалидна бордова апаратура. Броят на записите в списъка на невалидната бордова апаратура, форматът на списъка и честотата на актуализирането му подлежат на договаряне между структурите, събиращи пътна такса, и доставчиците на ЕУЕПТ.

4.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че при системи за събиране на пътна такса, базирани на микровълни, структурите, събиращи пътна такса, съобщават на доставчиците на ЕУЕПТ за потвърдените декларации за пътна такса, отнасящи се до пътните такси, дължими от техните ползватели на ЕУЕПТ.

5.  Най-късно до ... [шест месеца след датата на влизането в сила на настоящата директива] Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 30 с оглед на определянето на подробна класификация на превозните средства за целите на установяването на приложимите тарифни схеми, включително всички процедури, необходими за въвеждането на такива схеми. Поддържаната от ЕУЕПТ съвкупност от параметри за класифициране на превозните средства не ограничава избора на тарифни схеми от страна на структурите, събиращи пътна такса. Комисията гарантира достатъчна гъвкавост, която да позволи поддържаната от ЕУЕПТ съвкупност от параметри за класифициране да се развива в съответствие с предвидимите бъдещи нужди. Тези актове не засягат определението на параметрите, съгласно които се променят таксите за изминат участък, установено в Директива № 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(17).

Член 9

Счетоводна отчетност

Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че юридическите лица, които предоставят услуги за пътно таксуване, поддържат счетоводна отчетност, която прави възможно ясното разграничаване между приходите и разходите, свързани с предоставянето на услуга за пътно таксуване, както и между приходите и разходите, свързани с други дейности. Информацията за приходите и разходите, свързани с предоставянето на услуга за пътно таксуване, се представя при поискване на съответния помирителен или съдебен орган. Държавите членки вземат също така мерките, необходими за да гарантират, че не е позволено кръстосано субсидиране между дейностите, извършвани при изпълняване на функцията на доставчик на услуга за пътно таксуване, и други дейности.

Член 10

Права и задължения на доставчиците на ЕУЕПТ

1.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да дадат възможност на ползвателите на ЕУЕПТ да се абонират за ЕУЕПТ посредством всеки доставчик на ЕУЕПТ, независимо от тяхната националност, държава членка на постоянно пребиваване или държавата членка, в която е регистрирано превозното им средство. При сключването на договор ползвателите на ЕУЕПТ биват надлежно информирани относно валидните платежни средства и в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 относно обработването на техните лични данни и на правата, произтичащи от приложимото законодателство в областта на защитата на личните данни.

2.  Със заплащането на пътна такса на доставчика на ЕУЕПТ се счита, че ползвателят на ЕУЕПТ е изпълнил задълженията си за плащане и към съответната структура, събираща пътна такса.

Ако на борда на превозно средство са инсталирани или налични две или повече бордови апаратури, ползвателят на ЕУЕПТ носи отговорността да използва или активира съответната бордова апаратура за специфичната област на ЕУЕПТ.

3.  Най-късно до ... [шест месеца след датата на влизането в сила на настоящата директива] Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 30 с цел по-подробно определяне на задълженията на ползвателите на ЕУЕПТ по отношение на:

а)  предоставянето на данни на доставчика на ЕУЕПТ; и

б)  използването на бордовата апаратура и работата с нея.

ГЛАВА III

ПОМИРИТЕЛЕН ОРГАН

Член 11

Създаване и функции

1.  Всяка държава членка, на чиято територия има поне една област на ЕУЕПТ, определя или създава помирителен орган, с цел да се улесни посредничеството при спорове между структурите, събиращи пътна такса, които имат област на ЕУЕПТ, намираща се на нейна територия, и доставчиците на ЕУЕПТ, които са сключили договори или водят преговори за сключване на договори със структурите, събиращи пътна такса.

2.  Помирителния орган разполага по-специално с правомощия да проверява дали договорните условия, наложени от дадена структура, събираща пътна такса на доставчиците на ЕУЕПТ, са недискриминационни. Той има правомощието да проверява дали доставчиците на ЕУЕПТ получават възнаграждение в съответствие с принципите, предвидени в член 7.

3.  Държавите членки, посочени в параграф 1, предприемат мерките, необходими за да гарантират, че помирителният орган е независим по отношение на своята организация и правна структура от търговските интереси на структурите, събиращи пътна такса, и от доставчиците на услуга за пътно таксуване.

Член 12

Процедура за посредничество

1.  Всяка държава членка, установява процедура за посредничество с поне една област на ЕУЕПТ, посредством която структура, събираща пътна такса, или доставчик на ЕУЕПТ може да поиска намесата на помирителния орган в случай на спор, свързан с техните договорни отношения или процеса на договаряне.

2.  Процедурата по помирение, посочена в параграф 1, изисква в срок от един месец след получаването на искането за намеса на помирителния орган той да посочи дали разполага с всички документи, необходими за посредничеството при спора.

3.  Процедурата по помирение, посочена в параграф 1, изисква помирителният орган да даде становище по даден спор не по-късно от шест месеца след получаването на искането за намеса.

4.  С цел да улеснят изпълнението на задачите на помирителния орган, държавите членки му предоставят правомощия да изисква необходимата информация от структурите, събиращи пътна такса, доставчиците на ЕУЕПТ и всички трети страни, които участват в предоставянето на ЕУЕПТ на територията на съответната държава членка.

5.  Държавите членки, заедно с поне една област на ЕУЕПТ , и с Комисията предприемат мерките, необходими, за да гарантират обмена на информация между помирителните органи, отнасяща се до тяхната работа, ръководни принципи и практики.

ГЛАВА IV

ТЕХНИЧЕСКИ РАЗПОРЕДБИ

Член 13

Единна и непрекъсната услуга

Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че ползвателите на ЕУЕПТ получават единна и непрекъсната услуга. Това означава, че:

a)  след като параметрите за класификация на превозните средства, включително променливите, са били съхранени или декларирани, или и двете, не се изисква допълнителна човешка намеса в превозното средство по време на пътуването, освен ако са изменени характеристиките на превозното средство; и

б)  човешкото взаимодействие с конкретната бордова апаратура остава непроменено, независимо от областта на ЕУЕПТ.

Член 14

Допълнителни елементи във връзка с ЕУЕПТ

1.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че взаимодействието между ползвателите на ЕУЕПТ и структурите, събиращи пътна такса, се ограничава, когато това е приложимо, до процеса на фактуриране в съответствие с член 6, параграф 4 и до процесите на изпълнение. Взаимодействията между ползвателите на ЕУЕПТ и доставчиците на ЕУЕПТ или тяхната бордова апаратура могат да бъдат специфични за всеки доставчик на ЕУЕПТ, като не се нарушава оперативната съвместимост на ЕУЕПТ.

2.  Държавите членки могат да въведат изискване доставчиците на услуга за пътно таксуване, включително доставчиците на ЕУЕПТ, по искане на органите на държавите членки, да предоставят данни за пътното движение по отношение на клиентите си, при условие че спазват приложимите правила за защита на личните данни. Тези данни се използват от държавите членки само за целите на политиките в областта на пътното движение и подобряване на управлението на пътното движение, но не и за идентифициране на клиентите.

3.  Най-късно до ... [шест месеца след датата на влизането в сила на настоящата директива] Комисията приема актове за изпълнение за определяне на спецификациите на електронните връзки между съставните елементи на оперативната съвместимост на структурите, събиращи пътна такса, доставчиците на ЕУЕПТ и ползвателите на ЕУЕПТ, включително, където е приложимо, съдържанието на съобщенията, разменяни между участниците чрез тези интерфейси. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2.

Член 15

Споразумения за оперативна съвместимост

1.  Когато на територията на държава членка се създава нова електронна система за пътно таксуване, тази държава членка предприема мерките, необходими, за да гарантира, че определената структура, събираща пътна такса, която ще отговаря за системата, изготвя и публикува в заявлението за областта на ЕУЕПТ подробен план на процеса на оценка на съответствие със спецификациите и на годността за ползване на съставните елементи на оперативната съвместимост, който позволява акредитация на заинтересованите доставчици на ЕУЕПТ най-късно един месец преди оперативния старт на новата система.

Когато електронна система за пътно таксуване на територията на държава членка претърпи съществени изменения, тази държава членка предприема мерките, необходими, за да гарантира, че структурата, събираща пътна такса, която отговаря за системата, изготвя и публикува в заявлението за областта на ЕУЕПТ освен елементите, посочени в първа алинея, и подробен план за повторното оценяване на съответствието спрямо спецификациите и на годността за ползване на съставните елементи на оперативната съвместимост на доставчиците на ЕУЕПТ, които вече са били акредитирани към системата преди съществените ѝ изменения. Планирането позволява повторно акредитиране на съответните доставчици на ЕУЕПТ най-късно един месец преди изменената система да започне да функционира.

Структурата, събираща пътна такса, се задължава да спазва този план.

2.  Държавите членки предприемат мерките, необходими за да гарантират, че всяка структура, събираща пътна такса, която отговаря за дадена област на ЕУЕПТ на тяхна територия, създава среда за изпитвания, в която доставчик на ЕУЕПТ или негови упълномощени представители могат да проверят дали неговата бордова апаратура е годна за ползване в областта на ЕУЕПТ, за която отговаря структурата, събираща пътна такса, и да получат сертифициране за успешно приключване на съответните изпитвания. Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да се даде възможност на структурите, събиращи пътна такса, да създадат единна среда за изпитвания за повече от една област на ЕУЕПТ и да разрешат един упълномощен представител да проверява годността за ползване на един вид бордова апаратура от името на повече от един доставчик на ЕУЕПТ.

Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да дадат възможност на структурите, събиращи пътна такса, да изискат от доставчиците на ЕУЕПТ или техните упълномощени представители да покрият разходите за съответните изпитвания.

3.  Държавите членки не забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на съставни елементи на оперативната съвместимост на ЕУЕПТ, при условие че те имат маркировка СЕ или декларация за съответствие спрямо спецификациите, или декларация за годността за ползване, или и двете. По-специално държавите членки не изискват проверки, които вече са били осъществени като част от процедурата за проверка на съответствието спрямо спецификациите или годността за ползване, или и двете.

4.  Най-късно до ... [шест месеца след датата на влизането в сила на настоящата директива] Комисията приема делегирани актове с цел определяне на изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост по отношение на безопасността и здравето, надеждността и наличността, опазването на околната среда, техническата съвместимост, сигурността и неприкосновеността на личния живот, и функционирането и управлението.

5.  Най-късно до ... [шест месеца след датата на влизането в сила на настоящата директива] Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 30 с цел определяне на общите инфраструктурни изисквания по отношение на:

а)  точността на данните от декларацията на пътна такса с оглед да се гарантира равнопоставено третиране на ползвателите на ЕУЕПТ по отношение на различните видове пътни такси;

б)  идентификацията чрез бордовата апаратура на отговорния доставчик на ЕУЕПТ;

в)  използването на отворени стандарти за съставните елементи на оперативната съвместимост на оборудването за ЕУЕПТ;

г)  интегрирането на бордовата апаратура в превозното средство; и

д)  сигнализирането на водача на превозното средство за изискването да бъде заплатена пътна такса.

6.  Най-късно до ... [шест месеца след датата на влизането в сила на настоящата директива] Комисията приема актове за изпълнение с цел определяне на следните специфични инфраструктурни изисквания:

а)  изисквания относно общите протоколи за комуникация между структурите, събиращи пътна такса, и оборудването на доставчиците на ЕУЕПТ;

б)  изисквания относно механизмите, чрез които структурите, събиращи пътна такса, следва да установяват дали дадено превозно средство, придвижващо се в тяхната област на ЕУЕПТ, е оборудвано с валидна и работеща бордова апаратура;

в)  изисквания относно интерфейса човек-машина на бордовото устройство;

г)  изисквания, приложими конкретно за съставните елементи на оперативната съвместимост в системи за пътно таксуване на основата на микровълнови технологии; и

д)  изисквания, приложими конкретно за съставните елементи на оперативната съвместимост в системи за пътно таксуване на основата на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС.;

Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2.

7.  Най-късно до ... [шест месеца след датата на влизането в сила на настоящата директива] Комисията приема актове за изпълнение с цел определяне на процедури, която да бъде прилагана от държавите членки за оценка на съответствието спрямо спецификациите и на годността за ползване на съставните елементи на оперативната съвместимост, включително съдържанието и формата на EO декларациите . Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2.

ГЛАВА V

ПРЕДПАЗНИ КЛАУЗИ

Член 16

Предпазна процедура

1.  Когато държава членка има основания да счита, че за пуснати на пазара съставни елементи на оперативната съвместимост, носещи маркировка СЕ, съществува вероятност при използването им по предназначение да не удовлетворят съответните изисквания, тя взема всички необходими мерки за ограничаване на тяхното поле на прилагане, за забрана на тяхното използване или за изтеглянето им от пазара. Държавата членка незабавно информира Комисията за взетите мерки и представя основанията за решението си, като посочва, по-специално дали несъответствието се дължи на:

a)  неправилно прилагане на техническите спецификации; или

б)  непригодност на техническите спецификации.

2.  Комисията се консултира със заинтересованата държава членка, производителя, доставчика на ЕУЕПТ или неговия упълномощен представител, установен в Съюза, във възможно най-кратък срок. Когато след проведените консултации Комисията установи, че мярката е обоснована, тя незабавно уведомява съответната държава членка, както и другите държави членки. Независимо от това, когато след проведените консултации, Комисията установи, че мярката е необоснована, тя незабавно уведомява съответната държава членка, както и производителя или неговия упълномощен представител, установен в Съюза, и другите държави членки.

3.  Когато съставни елементи на оперативната съвместимост, носещи маркировка СЕ, не отговарят на изискванията за оперативна съвместимост, компетентната държава членка изисква от производителя или от неговия упълномощен представител, установен в Съюза, да приведе съставните елементи на оперативната съвместимост обратно в съответствие спрямо спецификациите или годността за ползване, или и двете, съгласно условията, определени от тази държава членка, и информира за това Комисията и останалите държави членки.

Член 17

Прозрачност на оценките

Във всяко решение, взето от държава членка или от структура, събираща пътна такса, по отношение на оценката на съответствието спрямо спецификациите или на годността за ползване на съставни елементи на оперативната съвместимост, както и във всяко решение, взето по силата на член 16, се излагат подробно причините, на които то се основава. То се представя във възможно най-кратък срок на заинтересования производител, доставчик на ЕУЕПТ или на техните упълномощени представители, като се посочват средствата за съдебна защита съгласно действащото законодателство в съответната държава членка, както и сроковете за прилагане на тези средства за съдебна защита.

ГЛАВА VI

АДМИНИСТРАТИВНИ ДОГОВОРЕНОСТИ

Член 18

Единна служба за контакт

Всяка държава членка с поне две области на ЕУЕПТ на своята територия определя единна служба за контакт за доставчиците на ЕУЕПТ. Държавата членка оповестява координатите за връзка с тази служба и ги предоставя при поискване на заинтересованите доставчици на ЕУЕПТ. Държавата членка предприема мерките, необходими, за да гарантира, че по искане на доставчика на ЕУЕПТ службата за контакт улеснява и координира административните контакти на ранен етап между доставчика на ЕУЕПТ и структурите, събиращи пътна такса, които отговарят за областите на ЕУЕПТ на територията на държавата членка. Службата за контакт може да бъде физическо лице или частен или публичен орган.

Член 19

Нотифицирани органи

1.  Държавите членки уведомяват Комисията и останалите държави членки за органите, упълномощени да осъществяват или упражняват надзор над процедурата за оценка на съответствието спрямо спецификациите или годността за ползване, посочена в актовете за изпълнение, посочени в член 15, параграф 7, като посочват областта на компетентност на всеки орган и получените предварително от Комисията идентификационни номера. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз списъка на органите, техните идентификационни номера и областите им на компетентност и актуализира редовно този списък.

2.  Държавите членки прилагат критериите, предвидени в делегираните актове, посочен в параграф 5 от настоящия член, при оценяването на органите, които да бъдат нотифицирани. Органите, които отговарят на критериите за оценка, посочени в съответните европейски стандарти, се считат за отговарящи на въпросните критерии.

3.  Държавата членка оттегля своето одобрение за орган, който вече не отговаря на критериите, предвидени в делегираните актове, посочен в параграф 5 от настоящия член. Тя незабавно информира за това Комисията и останалите държави членки.

4.  Когато държава членка или Комисията смята, че орган, нотифициран от друга държава членка, не отговаря на критериите, предвидени в делегираните актове, посочени в параграф 5 от настоящия член, въпросът се отнася до Комитета за електронно пътно таксуване, посочен в член 31, параграф 1, който дава становище в срок от три месеца. Въз основа на становището на този Комитет Комисията уведомява държавата членка, нотифицирала въпросния орган, за промените, които са необходими, за да може този орган да запази предоставения му статут.

5.  Най-късно до ... [шест месеца след датата на влизането в сила на настоящата директива] Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 30 с цел определяне на минималните критерии за допустимост на нотифицираните органи.

Член 20

Координационна група

Създава се координационна група на органите, нотифицирани съгласно член 19, параграф 1 (наричана оттук нататък „координационната група“), която функционира като работна група на Комитета за електронно пътно таксуване, посочен в член 31, параграф 1, в съответствие с процедурния правилник на този комитет.

Член 21

Регистри

1.  За целите на прилагането на настоящата директива всяка държава членка води национален електронен регистър на:

a)  намиращите се на нейната територия области на ЕУЕПТ, в т.ч. информация относно:

i)  съответните структури, събиращи пътна такса;

ii)  използваните технологии за събиране на пътна такса;

iii)  данните, необходими за пътната такса;

iv)  заявлението за областта на ЕУЕПТ; и

v)  доставчиците на ЕУЕПТ, сключили договори за ЕУЕПТ със структурите, събиращи пътна такса, които действат на територията на тази държава членка.

б)  доставчиците на ЕУЕПТ, на които е разрешена регистрация в съответствие с член 4; и

в)  данни за единната служба за контакт, посочена в член 18, за ЕУЕПТ, включително адрес на електронната поща и телефонен номер.

Освен ако е предвидено друго, държавите членки проверяват най-малко веднъж годишно дали са изпълнени посочените в член 4, букви а), г), д) и е) изисквания и извършват съответните актуализации в регистъра. Регистърът съдържа също така заключенията от одита, предвиден в член 4, буква д). Държавите членки не носят отговорност за действията на посочените в регистъра доставчици на ЕУЕПТ.

2.  Държавите членки предприемат всички мерки, необходими, за да осигурят актуализирането и точността на всички данни, които се съдържат в националния електронен регистър.

3.  Регистрите са достъпни за обществеността в електронен формат.

4.  Тези регистри са на разположение от ... [30 месеца след датата на влизането в сила на настоящата директива].

5.  В края на всяка календарна година органите на държавите членки, които отговарят за регистрите, предават на Комисията регистрите на областите на ЕУЕПТ и на доставчиците на ЕУЕПТ. Комисията предоставя информацията на разположение на останалите държави членки. Всяко несъответствие със ситуацията в дадена държава членка бива представено на вниманието на държавата членка на регистрация и на Комисията.

ГЛАВА VII

ПИЛОТНИ СИСТЕМИ

Член 22

Пилотни системи за пътно таксуване

1.  За да се подпомогне техническото развитие на ЕУЕПТ, държавите членки могат, в рамките на ограничени части от тяхната област на събиране на пътна такса и паралелно с действащата система на ЕУЕПТ, временно да разрешат пилотни системи за пътно таксуване, които включват нови технологии или концепции, несъответстващи на една или повече от разпоредбите на настоящата директива.

2.  От доставчиците на ЕУЕПТ не се изисква да участват в пилотни системи за събиране на пътна такса.

3.  Преди да стартират пилотна система за пътно таксуване, съответните държави членки искат разрешение от Комисията. Комисията дава разрешение или го отказва под формата на решение в срок от шест месеца от момента на получаване на искането. Комисията може да откаже разрешение, ако пилотната система за пътно таксуване би могла да засегне правилното функциониране на обичайната електронна система за пътно таксуване или на ЕУЕПТ. Първоначалният период на това разрешение не надхвърля три години.

ГЛАВА VIII

ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО НЕПЛАЩАНЕ НА ПЪТНИ ТАКСИ

Член 23

Процедура за обмен на информация между държавите членки

1.  За да се даде възможност за идентификация на превозното средство и на собственика или държателя на това превозно средство, за което е установено неплащане на пътна такса, всяка държава членка предоставя само на националните звена за контакт на другите държави членки достъп до следните национални данни за регистрацията на превозни средства, с правото да извършват е тях автоматизирано търсене на:

а)  данни, свързани с превозни средства; както и

б)  данни, свързани със собствениците или държателите на превозното средство.

Елементите на данните, посочени в букви а) и б), които са необходими, за да се проведе автоматизирано търсене, са съобразени с приложение II.

2.  За целите на обмена на данни, посочен в параграф 1, всяка държава членка определя национално звено за контакт. Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че обменът на информация между тях се осъществява само между националните звена за контакт. Правомощията на националните звена за контакт се уреждат от приложимото право на съответната държава членка. В рамките на този процес на обмяна на данни трябва да се обърне особено внимание на осигуряването на необходимата защита на личните данни.

3.  При извършването на автоматизирано търсене под формата на изходящо искане националното звено за контакт на държавата членка, на чиято територия е извършено неплащане на пътна такса, използва пълния регистрационен номер.

Посоченото автоматизирано търсене се извършва в съответствие с процедурите, посочени в точки 2 и 3 от глава 3 от приложението към Решение 2008/616/ПВР(18) на Съвета, и в съответствие с изискванията на приложение II към настоящата директива.

Държавата членка, на чиято територия е извършено неплащането на пътна такса,използва получените данни, за да установи кой е отговорен за неплащането на тази такса.

4.  Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че обменът на информация се осъществява посредством програмното приложение на Европейската информационна система за превозни средства и свидетелства за управление (Eucaris) и подобрените версии на тези програмни приложения в съответствие с приложение I към настоящата директива и с глава 3, точки 2 и 3 от приложението към Решение 2008/616/ПВР.

5.  Всяка държава членка поема своите разходи, произтичащи от администрирането, използването и поддръжката на програмните приложения, посочени в параграф 4.

Член 24

Уведомително писмо за неплащане на пътна такса

1.  Държавата членка, на чиято територия е извършено неплащане на пътна такса, решава дали да започне последващо производство по отношение на наплащането на пътна такса.

Когато държавата членка, на чиято територия е извършено неплащане на пътна такса, реши да предприеме такова производство, тя информира в съответствие със своето национално право собственика, държателя на превозното средство или идентифицираното по друг начин лице, за което съществува подозрение, че е извършило нарушението „неплащане на пътна такса“.

В информацията, в съответствие с приложимото национално право, се посочват правните последици от това нарушение на територията на държавата членка, в която е извършено неплащането на пътна такса, съгласно правото на въпросната държава членка.

2.  Когато изпраща уведомителното писмо до собственика, до държателя на превозното средство или до идентифицираното по друг начин лице, за което съществува подозрение, че е извършило нарушението „неплащане на пътна такса“, държавата членка, на чиято територия е извършено неплащането на пътна такса, включва, в съответствие със своето национално право, необходимата информация – а именно информация за естеството, мястото, датата и часа на нарушението „неплащане на пътна такса“, заглавието на текстовете от националното право, чиито разпоредби са нарушени, правото на обжалване и на достъп до информация и съответната санкция и когато е приложимо, данни за уреда, който е използван за установяване на неплащането на пътна такса. За целта държавата членка, на чиято територия е извършено неплащане на пътна такса, изготвя уведомителното писмо въз основа на образеца, посочен в приложение II.

3.  Когато държавата членка, на чиято територия е извършено неплащане на пътна такса, реши да започне последващо производство по отношение на нарушението „неплащане на пътна такса“, с цел да гарантира спазването на основните права, тя изпраща уведомителното писмо на езика, на който е изготвен документът за регистрация на превозното средство, ако той е на разположение, или на един от официалните езици на държавата членка на регистрация.

Член 25

Последващи процедури, извършвани от субектите, събиращи пътна такса

1.  Държавата членка, на чиято територия е извършено неплащане на пътна такса, може да предостави на субекта, отговарящ за събиране на пътна такса, данните, получени чрез процедурата, посочена в член 23, параграф 1, само ако са изпълнени следните условия:

a)  прехвърлените данни се ограничават до данните, необходими на тази структура, за да получи дължимата пътна такса;

б)  процедурата за получаване на дължимата пътна такса е в съответствие с процедурата, предвидена в член 24;

в)  съответната структура носи отговорност за провеждането на тази процедура; и

г)  с изпълнението на платежното нареждане, издадено от съответната структура, се приключва неплащането на пътна такса.

2.  Държавите членки гарантират, че данните, предоставени на отговорната структура, се използват единствено с цел получаване на дължимата пътна такса и се заличават незабавно след плащането на пътната такса или, в случай че неплащането продължава, в рамките на разумен срок след прехвърлянето на данните, който се определя от държавата членка.

Член 26

Докладване от държавите членки на Комисията

Всяка държава членка изпраща на Комисията изчерпателен доклад до ... [четири години след датата на влизане в сила на настоящата Директива] и на всеки три години след това.

В изчерпателния доклад се посочва броят на автоматизираните търсения, направени от държавата членка, на чиято територия е извършено неплащане на пътна такса, изпратени на националното звено за контакт на държавата членка на регистрация във връзка със случаите на неплащане на пътна такса, настъпили на нейна територия, и ▌броят на безрезултатните търсения.

В изчерпателния доклад също така се съдържа описание на положението на национално равнище във връзка с последващите действия, предприети по отношение на неплащане на пътна такса, въз основа на дела на такива нарушения, по които са били предприети последващи действия с уведомителни писма.

Член 27

Защита на данните

1.  Регламент (ЕС) 2016/679 и националните законови, подзаконови или административни разпоредби, с които се транспонират директиви 2002/58/ЕО и (ЕС) 2016/680, се прилагат за личните данни, обработвани в съответствие с настоящата директива.

2.  Държавите членки предприемат в съответствие с приложимото законодателство за защита на данните мерките, необходими, за да гарантират, че ▌:

а)  обработването на лични данни за целите на членове 23, 24 и 25 е ограничено до видовете данни, изброени в приложение I към настоящата директива;

б)  личните данни са точни и актуализирани, а исканията за коригиране или заличаване се обработват без ненужно забавяне; и

в)  има определен срок за съхранението на лични данни.

Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че личните данни, обработвани съгласно настоящата директива, се използват само с цел:

a)  идентифициране на предполагаемите нарушители с оглед на задължението за плащане на пътни такси от обхвата на член 5, параграф 8;

б)  осигуряване на спазването на задълженията на структурата, събираща пътна такса, към данъчните органи от обхвата на член 5, параграф 9; и

в)  идентификация на превозното средство и на собственика или държателя на превозното средство, за което е установено неплащане на пътна такса от обхвата на членове 23 и 24.

Държавите членки също така предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че лицата, за които се отнасят данните, имат същите права на информация, достъп, поправка, заличаване и ограничаване на обработката, на подаване на жалба до надзорен орган за защита на данните, на обезщетение и на ефективни правни средства за защита, както е предвидено в Регламент (ЕС) 2016/679 или, където е приложимо, в Директива (ЕС) 2016/680.

3.  Настоящият член не засяга възможността държавите членки да ограничават обхвата на правата и задълженията, предвидени в някои разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679, в съответствие с член 23 от същия регламент за целите, посочени в първия параграф на този член.

4.  Всяко заинтересовано лице има право да получи без ненужно забавяне информация относно това какви лични данни, регистрирани в държавата членка на регистрация, са били предадени на държавата членка, в която е извършено нарушението „неплащане на пътна такса“, включително датата на искането и компетентния орган на държавата членка, на чиято територия е извършено неплащане на пътна такса.

ГЛАВА IX

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 28

Доклад

1.  До ... [ четири години след датата на влизането в сила на настоящата директива] Комисията представя доклад до Европейския парламент и Съвета относно прилагането и въздействието на настоящата директива, по-специално по отношение на напредъка и разгръщането на ЕУЕПТ и ефективността и ефикасността на механизма за обмен на данни в рамките на разследванията на случаи на неплащане на пътни такси.

В доклада се разглежда по-специално следното:

a)  въздействието на член 5, параграфи 1 и 2 върху разгръщането на ЕУЕПТ, с особен акцент върху наличието на услугата в малки или периферни области на ЕУЕПТ;

б)   ▌ефективността на членове 23, 24 и 25 по отношение на намаляването на броя на нарушенията „неплащане на пътна такса“ в Съюза; и

в)  постигнатият напредък по отношение на аспектите на оперативната съвместимост между електронните системи за пътно таксуване, използващи спътниково позициониране и системите, използващи микровълнова технология за 5,8 GHz.

2.  Докладът се придружава по целесъобразност от предложение до Европейския парламент и до Съвета за по-нататъшно преразглеждане на настоящата директива, по-специално по отношение на следните елементи:

a)  допълнителни мерки с цел да се гарантира, че ЕУЕПТ са достъпни във всички области на ЕУЕПТ, включително в малките и периферните области;

б)   мерки за по-нататъшно улесняване на трансграничното правоприлагане по отношение на задължението за плащане на пътни такси в Съюза, включително договорености за взаимопомощ; и

в)  разширяване на обхвата на разпоредбите, улесняващи трансграничното прилагане, така че да включват зони с ниски емисии, зони с ограничен достъп или други схеми за регулиране на достъпа на превозни средства в градските зони.

Член 29

Делегирани актове

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 30 за актуализиране на приложение I, за да се вземат предвид всякакви относими изменения, които трябва да се направят в решения 2008/615/ПВР(19) и 2008/616/ПВР на Съвета, или в които това се налага по силата на други относими правни актове на Съюза.

Член 30

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8, параграф 5, член 10, параграф 3, член 15, параграфи 4и 5, член 19, параграф 5 и член 29, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от ... [датата на влизане в сила на настоящата Директива]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.  Делегирането на правомощия, предвидено в член 8, параграф 5, член 10, параграф 3, член 15, параграфи 4 и 5, член 19, параграф 5 и член 29, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно член 8, параграф 5, член 10, параграф 3, член 15, параграфи 4 и 5, член 19, параграф 5 и член 29, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 31

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитет за електронно пътно таксуване.

Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 32

Транспониране

1.  Държавите членки приемат и публикуват до ... [30 месеца след датата на влизането в сила на настоящата директива] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 1—27, както и с приложения I и II. ▌ Те незабавно изпращат текста на тези мерки на Комисията.

Те прилагат тези мерки, считано от ... [30 месеца след датата на влизането в сила на настоящата директива].

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Държавите-членки определят как се извършва това позоваване и как се формулира то.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 33

Отмяна

Директива 2004/52/ЕО се отменя считано от ... [деня след датата, определена в член 32, параграф 1, първа алинея], без да се засягат задълженията на държавите членки по отношение на посочения в приложение III, част Б срок за транспониране на директивата в националното право.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, съдържаща се в приложение IV.

Член 34

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 35

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в …,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Елементи на данните, необходими за провеждане на автоматизираното търсене, посочено в член 23, параграф 1

Позиция

З/Н(20)

Забележки

Данни, отнасящи се до превозното средство

З

 

Държава членка на регистрация

З

 

Регистрационен номер

З

(21))

Данни, свързани с неплащането на пътна такса

З

 

Държава членка, на чиято територия е имало неплащане на пътна такса

З

 

Референтна дата на събитието

З

 

Референтен час на събитието

З

 

Елементи на данните, предоставяни в резултат на автоматизираното търсене, проведено съгласно член 23, параграф 1

Част I. Данни, свързани с превозни средства

Позиция

З/Н(22)

Забележки

Регистрационен номер

З

 

Номер на шасито/идентификационен номер на превозното средство

З

 

Държава членка на регистрация

З

 

Фабрична марка

З

(D.1(23)) напр. „Ford“, „Opel“, „Renault“

Търговски модел на превозното средство

З

(D.3) например „Focus“, „Astra“, „Megane“

ЕС код на категорията на превозното средство

З

(J)  напр. мотопеди, мотоциклети, леки автомобили

Клас емисии EURO

З

напр. Euro 4, EURO 6

Част II. Данни, отнасящи се до собствениците или държателите на превозните средства

Позиция

З/Н(24)

Забележки

Данни, отнасящи се до държателя на превозното средство

 

(C.1(25))

Данни относно държателя на конкретното свидетелство за регистрация.

Име (или търговско наименование) на държателя на регистрацията

З

(C.1.1)

Използват се отделни полета за фамилията, други имена, титли и т.н., а името се предава във формат, подходящ за отпечатване.

Собствено име

З

C.1.2)

Използват се отделни полета за собственото име (имена) и за инициали, а името се предава във формат, подходящ за отпечатване.

Адрес

З

(C.1.3)

Използват се отделни полета за улицата, номера, пощенския код, селището, държавата на пребиваване и т.н., а адресът се предава във формат, подходящ за отпечатване.

Пол

Н

Мъжки/женски

Дата на раждане

З

 

Правен субект

З

Физическо лице, сдружение, дружество, предприятие и т.н.

Място на раждане

Н

 

Идентификационен номер

Н

Идентификатор, който идентифицира еднозначно лицето или дружеството.

Данни, отнасящи се до собствениците на превозното средство

 

(C.2) Данните се отнасят до собственика на превозното средство

Име (или търговско наименование) на собственика

З

(C.2.1)

Собствено име

З

(C.2.2)

Адрес

З

(C.2.3)

Пол

Н

Мъжки/женски

Дата на раждане

З

 

Правен субект

З

Физическо лице, сдружение, дружество, предприятие и т.н.

Място на раждане

Н

 

Идентификационен номер

Н

Идентификатор, който идентифицира еднозначно лицето или дружеството.

 

 

В случай на превозни средства за вторични суровини, откраднати превозни средства или регистрационни номера, или при изтекла регистрация на превозното средство не се предоставя информация за собственика/държателя на превозното средство. Вместо това се връща съобщение „Информацията не е предоставена“.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОБРАЗЕЦ ЗА УВЕДОМИТЕЛНОТО ПИСМО,

посочено в член 24

[Заглавна страница]

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………................................................................................................................

[Име, адрес и телефонен номер на подателя]

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………................................................................................................................

[Име и адрес на получателя]

УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО

Във връзка с неплащане на пътна такса, състояло се в

[име на държавата членка, на чиято територия е имало неплащане на пътна такса]

………………………………………………………………

Страница 2

Относно неплащане на пътна такса ▌с превозно средство с регистрация

[дата]

номер фабрична марка модел

констатирано от

[наименование на компетентния орган]

[Вариант 1] (1)

Вие сте регистриран(а) като държател на свидетелството за регистрация на горепосоченото превозно средство.

[Вариант 2] (1)

Държателят на свидетелството за регистрация на горепосоченото превозно средство твърди, че Вие сте управлявали превозното средство, когато е било извършено неплащане на пътна такса.

На стр. 3 по-долу е изложена подробна информация за неплащането.

Сумата за глобата, дължима заради неплащането на пътна такса, възлиза на EUR/национална валута.(1)

Сумата на дължимата пътна такса е EUR/национална валута.(1)

Крайният срок за плащане е

Ако няма да заплатите наложената парична глоба(1)/пътна такса, моля попълнете приложения формуляр за отговор (стр. 4) и го изпратете на посочения адрес. (1).

Настоящото писмо ще бъде обработено в съответствие с националното право на

[име на държавата членка, на чиято територия е имало неплащане на пътна такса]

Страница 3

Относима подробна информация, свързана с неплащането на пътна такса

a)  Данни относно превозното средство, което е използвано при неплащането на пътна такса:

Регистрационен номер: ………………………………………….

Държава членка на регистрация ………………………………………….

Фабрична марка и модел: ………………………………………….

б)  Данни, свързани с неплащането на пътна такса:

Място, дата и време на неплащането на пътна такса:

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Естество и правна квалификация на неплащането на пътна такса:

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Подробно описание на неплащането на пътна такса

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Позоваване на съответната(ите) правна(и) разпоредба(и):

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Описание или позоваване на доказателствата във връзка с неплащането на пътна такса:

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

в)  Данни относно устройството, което е използвано за установяване на неплащането на пътна такса (2):

Спецификация на устройството:

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Идентификационен номер на устройството:

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Срок на валидност на последното калибриране:

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

(1)   Ненужното се заличава.

(2)   Не се прилага, ако не е използвано устройство.

Страница 4

Формуляр за отговор

(Моля, попълнете с главни печатни букви)

А.  Самоличност на водача:

— Пълно име:

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

—  Място и дата на раждане:

………………………………………………………………………………………………………………………………

—  Номер на свидетелството за управление на МПС: предоставено на (дата): в (място):

—  Адрес:………………………………………………………………………………………………………………… ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Б.  Въпроси:

1.   Превозното средство, фабрична марка, регистрационен номер, регистрирано в

регистрирано ли е на Ваше име? да/не (1)

Ако отговорът е „не“, държателят на свидетелството за регистрация е:

(фамилно име, собствено име, адрес)

2.   Признавате ли, че не сте платили пътна такса? да/не (1)

3.   Ако отговорът е „не“, моля, посочете защо:

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Моля, изпратете попълнения формуляр в срок от 60 дни от датата на настоящото уведомително писмо на следния орган или субект:

на следния адрес:

ИНФОРМАЦИЯ

(Когато уведомителното писмо е изпратено от субекта, отговарящ за събиране на пътна такса съгласно член 25):

Ако дължимата пътна такса не бъде платена в срока, посочен в настоящото уведомително писмо, случаят се препраща за разглеждане от компетентния орган на......... [име на държавата членка, на чиято територия е имало неплащане на пътна такса].

Ако не бъде образувано производство за налагане на санкции по случая, ще бъдете уведомен(а) в срок от 60 дни след получаване на формуляра за отговор или на доказателството за плащане. (1)

/

(когато уведомителното писмо е изпратено от компетентния орган на държавата членка):

Този случай ще бъде разгледан от компетентния орган на

[име на държавата членка, на чиято територия е имало неплащане на пътна такса]

Ако не бъде образувано производство за налагане на санкции по случая, ще бъдете уведомен(а) в срок от 60 дни след получаване на формуляра за отговор или на доказателството за плащане.(1)

(1)  Ненужното се заличава.

Ако бъде образувано производство за налагане на санкции по случая, се прилага следната процедура:

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

[да се попълни от държавата членка, на чиято територия е извършено неплащане на пътна такса – какви са следващите процедурни стъпки, включително подробна информация за начина и процедурата за обжалване на решението за образуване на производство за налагане на санкции по случая. Тази подробна информация задължително включва: наименование и адрес на органа или субекта , отговарящ за разглеждането на случая; краен срок за плащане: наименование и адрес на съответния орган, пред който може да бъде подадена жалба; краен срок за обжалване].

Настоящото писмо само по себе си не поражда правни последици.

Защита на данните:

[В случаите, в които се прилага Регламент (ЕС) 2016/679:

В съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 имате право да изисквате достъп до и коригиране или заличаване на личните данни или ограничаване на обработването на Вашите лични данни или да възразите срещу обработването, както и право на преносимост на данните. Имате право също така да подадете жалба до [име и адрес на съответния надзорен орган].

[В случаите, в които се прилага Директива (ЕС) 2016/680:

В съответствие с [наименование на националния законодателен акт, прилагащ Директива (ЕС) 2016/680] имате право да изисквате от администратора достъп до и коригиране или изтриване на личните данни и ограничаване на обработването на личните ви данни. Имате право също така да подадете жалба до [име и адрес на съответния надзорен орган].]

_____________

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Част А

Отменена директива с нейното изменение (посочена в член 33)

Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 124.

Регламент (ЕО) № 219/2009 на Европейския парламент и на Съвета

OВ L 87, 31.3.2009, стр. 109.

Част Б

Срок за транспониране в националното право (посочен в член 33)

Директива

Срок за транспониране

Директива 2004/52/ЕО

20 ноември 2005 г.

_____________

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Таблица на съответствието

Директива 2004/52/ЕО

Настоящата директива

Член 1, параграф 1

Член 1, параграф 1, първа алинея, буква а)

Член 1, параграф 1, първа алинея, буква б)

Член 3, параграф 2, първо изречение

Член 1, параграф 1, втора алинея

Член 1, параграф 2, уводна фраза

Член 1, параграф 2, уводна фраза

Член 1, параграф 2, буква а)

Член 1, параграф 2, буква а)

Член 1, параграф 2, буква б)

Член 1, параграф 2, буква в)

Член 1, параграф 2, буква б)

Член 1, параграф 3

Член 1, параграф 3

Член 1, параграф 4

Член 1, параграф 5

Член 1, параграф 6

Член 2

Член 2, параграф 1

Член 3, параграф 1, първа алинея

Член 3, параграф 1, втора алинея

Член 2, параграф 2, първо изречение

Член 4, параграф 7

Член 3, параграф 2

Член 3, параграф 3

Член 2, параграф 2, второ и трето изречение

Член 3, параграф 4

Член 2, параграф 2, четвърто изречение

Член 3, параграф 5

Член 3, параграф 6

Член 2, параграф 3

Член 2, параграф 4

Член 2, параграф 5

Член 2, параграф 6

Член 2, параграф 7

Член 27

Член 3, параграф 1

Член 3, параграф 2, първо изречение

Член 1, параграф 1, втора алинея

Член 3, параграф 2, второ изречение

Член 3, параграф 2, трето изречение

 

Член 3, параграф 3

 

Член 3, параграф 4

Член 4, параграф 1

 

Член 4, параграф 2

Член 4, параграф 3

 

Член 4, параграф 4

Член 4, параграф 5

Член 4, параграф 7

Член 3, параграф 2

Член 4, параграф 8

Член 5, параграф 4

Член 23

Член 24

Член 26

Член 2, параграф 7

Член 27

Член 28

Член 29

Член 30

Член 5

Член 31

Член 6

Член 32, параграф 1

Член 32, параграф 2

Член 33

Член 7

Член 34

Член 8

Член 35

Приложение

Приложение I

Приложение II

Приложение III

Приложение IV

_____________

(1) OВ C 81, 2.3.2018 г., стр.181.
(2) ОВ С 77, 28.3.2002 г., стр. 1.
(3)ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 181.
(4)ОВ C 176, 23.5.2018 г., стр. 66.
(5) Позиция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г.
(6)Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване в Общността (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 124.).
(7)Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 година за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата (ОВ L 68, 13.3.2015 г., стр. 9).
(8)Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(9)Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89).
(10)Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).
(11) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(12) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(13)Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
(14)Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).
(15)Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения и за отмяна на Директива 1999/5/ЕО (ОВ L 153, 22.5.2014 г., стр. 62).
(16)Директива 2014/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно електромагнитната съвместимост (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 79).
(17) Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ L 187, 20.7.1999 г., стр. 42).
(18)Решение 2008/616/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 12).
(19)Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1).
(20)З = задължително, когато са налице данни в националния регистър, Н = незадължително.
(21)Хармонизиран код на Съюза, вж. Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства (ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 57).
(22)З = задължително, когато са налице данни в националния регистър, Н = незадължително.
(23)Хармонизиран код на Съюза, вж. Директива 1999/37/ЕО.
(24)З = задължително, когато са налице данни в националния регистър, Н = незадължително.
(25)Хармонизиран код на Съюза, вж. Директива 1999/37/ЕО.


Взаимно признаване на стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка ***I
PDF 316kWORD 91k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка (COM(2017)0796 – C8-0005/2018 – 2017/0354(COD))
P8_TA-PROV(2019)0123A8-0274/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0796),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0005/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 23 май 2018 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 28 ноември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0274/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008

P8_TC1-COD(2017)0354


(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки е осигурено в съответствие с Договорите. Между държавите членки са забранени количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект. Тази забрана се отнася до всяка национална мярка, която може да възпрепятства, пряко или косвено, действително или потенциално, вътрешносъюзната търговия със стоки. В рамките на вътрешния пазар свободното движение на стоки се гарантира чрез хармонизиране на правилата на равнището на Съюза, с които се определят общи изисквания за предлагането на пазара на определени стоки или — за стоките или за аспектите на стоките, които не са обхванати изчерпателно от правила на Съюза за хармонизация — чрез прилагането на принципа за взаимно признаване, определен от Съда на Европейския съюз.

(2)  Добре действащият принцип за взаимно признаване е много важно допълнение към хармонизирането на правилата на равнището на Съюза, особено като се има предвид, че много от стоките притежават както хармонизирани, така и нехармонизирани аспекти.

(3)  Пред свободното движение на стоки между държавите членки могат да бъдат поставени незаконосъобразни пречки, ако в отсъствието на правила на Съюза за хармонизация, обхващащи стоките или някои аспекти на стоките, компетентен орган на държава членка прилага национални правила към стоки, законно предлагани на пазара на друга държава членка, като изисква стоките да отговарят на определени технически изисквания, като изисквания относно означението, формата, размерите, теглото, състава, представянето, етикетирането или опаковката. Прилагането на такива правила за стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, може да бъде в противоречие с членове 34 и 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), дори ако те се прилагат за всички стоки без разграничение.

(4)  Принципът за взаимно признаване произтича от съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Съгласно този принцип държавите членки не могат да забраняват продажбата на своя територия на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, дори когато тези стоки са били произведени в съответствие с различни технически правила, включително стоки, които не са получени чрез производствен процес. Принципът за взаимно признаване обаче не е абсолютен. Държавите членки могат да ограничат предлагането на пазара на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, когато такива ограничения са оправдани въз основа на съображенията, посочени в член 36 от ДФЕС, или въз основа на други императивни съображения от обществен интерес, признати от съдебната практика на Съда на Европейския съюз по отношение на свободното движение на стоки и когато тези ограничения са пропорционални на преследваната цел. Настоящият регламент налага задължението да се дава ясна обосновка за всяко ограничаване или отказ за достъп до пазара.

(5)  Понятието за императивни съображения от обществен интерес е понятие в развитие, разработено от Съда на Европейския съюз в практиката му във връзка с членове 34 и 36 от ДФЕС. Когато съществуват обосновани различия между отделните държави членки, тези императивни съображения могат да оправдаят прилагането на национални технически правила от страна на компетентните органи. Необходимо е обаче административните решения винаги да бъдат надлежно обосновани, законосъобразни, подходящи и съобразени с принципа на пропорционалност, а компетентните органи трябва да вземат възможно най-малко ограничителното решение. С цел да се подобри функционирането на вътрешния пазар на стоки националните технически правила следва да са целесъобразни и да не създават несъразмерни нетарифни бариери. Освен това административните решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, не трябва да бъдат обосновани единствено с факта, че стоките, които се оценяват, изпълняват легитимната обществена цел, преследвана от държавата членка, по начин, различен от начина, по който ▌стоките във въпросната държава членка изпълняват съответната цел. С цел да подпомогне държавите членки, Комисията следва да предостави незадължителни насоки относно съдебната практика на Съда на Европейския съюз, свързана с понятието за императивни съображения от обществен интерес и начините за прилагане на принципа за взаимно признаване. Компетентните органи следва да имат възможност да допринасят за тези насоки и да дават обратна информация.

(6)  В заключенията си относно политиката за единния пазар от декември 2013 г., Съветът по конкурентоспособност отбеляза, че с цел подобряване на рамковите условия за бизнеса и потребителите в единния пазар следва да бъдат използвани всички подходящи инструменти, включително взаимното признаване. Съветът прикани Комисията да докладва за случаи на все още неадекватно или проблемно действие на принципа за взаимно признаване. В своите заключения относно политиката за единния пазар от февруари 2015 г. Съветът по конкурентоспособност призова Комисията да предприеме мерки, за да гарантира ефективното действие на принципа за взаимно признаване и да излезе с предложения в тази насока.

(7)  Регламент (ЕО) № 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета(4) беше приет с цел да се улесни прилагането на принципа за взаимно признаване чрез въвеждане на процедури, които намаляват в максимална степен възможността да бъдат създадени незаконосъобразни пречки пред свободното движение на стоки, които вече са законно предлагани на пазара в друга държава членка. Въпреки приемането на посочения регламент все още има редица проблеми във връзка с прилагането на принципа за взаимно признаване. Оценката, проведена в периода между 2014 и 2016 г., показа, че принципът за взаимно признаване не функционира според очакванията, а Регламент (ЕО) № 764/2008 е улеснил в много ограничена степен прилагането му. Инструментите и процедурните гаранции, въведени с посочения регламент, не постигнаха целта да подобрят прилагането на принципа за взаимно признаване. Така например мрежата на звената за контакт относно продуктите, която беше създадена с цел да предоставя информация на икономическите оператори за приложимите национални правила и прилагането на принципа за взаимно признаване, е почти непозната и малко се използва от икономическите оператори. В рамките на тази мрежа няма и достатъчна степен на сътрудничество между националните органи. Рядко се спазва изискването за нотифициране на административните решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара. В резултат на това все още има пречки пред свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар.

(8)  Регламент (ЕО) № 764/2008 има някои недостатъци и поради това следва да бъде преразгледан и подобрен. За да има по-голяма яснота, Регламент (ЕО) № 764/2008 следва да се замени с настоящия регламент. Необходимо е с настоящия регламент да се въведат ясни процедури, които да осигуряват свободното движение на стоките, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и да се гарантира, че свободното движение може да бъде ограничавано само когато държавите членки имат легитимни съображения от обществен интерес за това и когато ограничението е обосновано и пропорционално. Настоящият регламент следва също да гарантира спазването на съществуващите права и задължения, произтичащи от принципа за взаимно признаване, както от страна на икономическите оператори, така и на националните органи.

(9)  Настоящият регламент следва да не засяга по-нататъшното хармонизиране на условията за предлагане на стоки на пазара с оглед на подобряване на функционирането на вътрешния пазар, когато това е целесъобразно.

(10)  Възможно е също пречките пред търговията да произтичат от други видове мерки, които попадат в приложното поле на членове 34 и 36 от ДФЕС. Тези мерки могат да включват например технически спецификации, изготвени за процедури по възлагане на обществени поръчки, или изисквания за използване на официални езици в държавите членки. Тези мерки обаче следва да не представляват национални технически правила по смисъла на настоящия регламент и следва да не попадат в неговото приложно поле.

(11)  Понякога националните технически правила се привеждат в действие в държава членка чрез процедура за предварително разрешение, съгласно която, преди стоките да могат да бъдат предлагани на пазара на държавата членка, трябва да бъде получено официалното одобрение на компетентен орган. Съществуването на процедура за предварително разрешение само по себе си ограничава свободното движение на стоки. Поради това, за да бъде оправдана от гледна точка на основния принцип за свободно движение на стоки в рамките на вътрешния пазар, подобна процедура трябва да преследва цел от обществен интерес, призната като такава от правото на Съюза, и да бъде пропорционална и недискриминационна. Съответствието на такава процедура с правото на Съюза трябва да се оценява в светлината на съображенията, изложени в съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Поради това административните решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара единствено на основание, че стоките нямат валидно предварително разрешение, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. При подадено заявление за задължително предварително разрешение за стоки обаче всяко административно решение, с което заявлението се отхвърля на основание на национално техническо правило, приложимо в посочената държава членка, следва да бъде взето единствено в съответствие с настоящия регламент, така че заявителят да може да се възползва от процедурната защита, предвидена в настоящия регламент. Същото важи за доброволните предварителни разрешения за стоки, когато има такива.

(12)  Важно е да се изясни, че типовете стоки, обхванати от настоящия регламент, включват и селскостопански продукти. Понятието „селскостопански продукти“ включва и продукти от рибарството, както е предвидено в член 38, параграф 1 от ДФЕС. С цел да улесни определянето на типовете стоки, които са предмет на настоящия регламент, Комисията следва да прецени доколко е осъществимо и полезно да доразвива примерен списък на продуктите за взаимно признаване.

(13)  Важно е също така да се изясни, че понятието „производител“ включва не само производители на стоки, но и лица, произвеждащи стоки, които не са получени в резултат на производствен процес, включително селскостопански продукти, както и лица, които се представят за производители на стоки.

(14)  Актовете на националните или арбитражните съдилища, с които се преценява законосъобразността на случаите, в които вследствие прилагането на национално техническо правило продукти, законно предлагани на пазара в една държава членка, не получават достъп до пазара в друга държава членка, и актовете на националните и арбитражните съдилища, с които се налагат санкции, следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент.

(15)  За да се ползват от принципа за взаимно признаване, стоките трябва да бъдат законно предлагани на пазара в друга държава членка. Следва да се изясни, че за да се считат за законно предлагани на пазара в друга държава членка, стоките трябва да съответстват на съответните правила, приложими в тази държава членка, и да се ▌ предоставят на крайни ползватели в нея.

(16)  За да се повиши осведомеността на националните органи и на икономическите оператори относно принципа за взаимно признаване, държавите членки следва да обмислят възможността за въвеждане на ясни и недвусмислени „клаузи за единния пазар“ в националните си технически правила с цел да улеснят прилагането на този принцип.

(17)  Доказателствата, които се изискват, за да се докаже, че стоките са законно предлагани на пазара в друга държава членка, се различават значително в отделните държави членки. Това води до ненужна тежест, забавяне и до допълнителни разходи за икономическите оператори, и не дава възможност на националните органи да получат навреме необходимата информация за оценяването на стоките. Това може да попречи на прилагането на принципа за взаимно признаване. Поради това е от съществено значение икономическите оператори да могат по-лесно да удостоверяват, че техните стоки са законно предлагани на пазара в друга държава членка. Икономическите оператори следва ▌ да използват лична декларация, която предоставя на компетентните органи цялата необходима информация за стоките и за тяхното съответствие с приложимите правила в другата държава членка. Използването на доброволни декларации не следва да е пречка националните органи да вземат административни решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара, при условие че тези решения са пропорционални и обосновани, зачитат принципа за взаимно признаване и са в съответствие с настоящия регламент.

(18)  Следва да е възможно всеки производител, вносител или дистрибутор да изготвя декларация за законно предлагане на стоките на пазара за целите на взаимното признаване („декларация за взаимно признаване“). Най-целесъобразно е производителят да предостави информацията в декларацията за взаимно признаване, тъй като познава най-добре стоките и разполага с доказателствата, необходими за проверка на съдържащата се в декларацията за взаимно признаване информация. Производителят следва да може да възлага на свой упълномощен представител изготвянето на такива декларации от свое име и на своя отговорност. Същевременно, когато икономическият оператор е в състояние в декларацията да предостави само информация за законосъобразността на предлагането на стоките на пазара, следва да е възможно друг икономически оператор да предостави информацията, че стоките се предоставят на крайни ползватели в съответната държава членка, при условие че този икономически оператор поеме отговорността за информацията, която е предоставил в декларацията за взаимно признаване, и може да представи доказателствата, необходими за проверка на тази информация.

(19)  Декларацията за взаимно признаване следва винаги да съдържа точна и пълна информация за стоките. Поради това декларацията следва да се поддържа актуална, за да се отразяват настъпилите промени, например в приложимите национални технически правила.

(20)  За да се гарантира, че информацията, представена в декларацията за взаимно признаване, е всеобхватна, следва да бъде предвидена хармонизирана структура за тези декларации, която да се използва от икономическите оператори, които желаят да изготвят такива декларации.

(21)  Важно е да се гарантира, че декларацията за взаимно признаване се попълва с вярна и точна информация. Поради това е необходимо да се предвиди икономическите оператори да носят отговорност за информацията, предоставена от тях в декларацията за взаимно признаване.

(22)  С цел повишаване на ефективността и конкурентоспособността на предприятията, извършващи дейност със стоки, които не са обхванати от законодателство на Съюза за хармонизация, следва да бъде възможно, за улесняване на представянето на декларацията за взаимно признаване, да се използват предимствата на новите информационни технологии. Поради това икономическите оператори следва да могат да предоставят публичен достъп до своите декларации за взаимно признаване онлайн, при условие че декларацията за взаимно признаване е лесно достъпна и в надежден формат.

(23)  Комисията следва да осигури наличието на образец на декларацията за взаимно признаване и на насоките за попълването ѝ на единната цифрова платформа на всички официални езици на Съюза.

(24)  Настоящият регламент следва да се прилага и за стоките, при които само някои аспекти са обхванати от законодателството на Съюза за хармонизация. Когато, съгласно законодателството на Съюза за хармонизация, от икономическия оператор се изисква да изготви ЕС декларация за съответствие, за да удостовери съответствието с посоченото законодателство, този икономически оператор следва да може да приложи ▌ декларацията за взаимно признаване, предвидена в настоящия регламент, към ЕС декларацията за съответствие.

(25)  Когато икономически оператор реши да не използва ▌ декларацията за взаимно признаване, компетентните органи на държавата членка по местоназначение следва да отправят ясно определени искания за специфична информация, която считат за необходима за оценяването на стоките по отношение на принципа на пропорционалност.

(26)  Икономическите оператори следва да разполагат с необходимото време, в рамките на което да предоставят документите или друга информация, поискана от компетентния орган на държавата членка по местоназначение, или да представят аргументи или коментари във връзка с оценката на въпросните стоки.

(27)  В Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета(5) от държавите членки се изисква да съобщават на Комисията и на другите държави членки всички проекти на национални технически регламенти по отношение на всички продукти, включително всички селскостопански или рибни продукти, и да посочват мотивите, които налагат приемането на тези регламенти. Необходимо е обаче да се гарантира, че след приемането на такива национални технически регламенти принципът за взаимно признаване се прилага правилно в отделните случаи спрямо конкретни стоки. Настоящият регламент следва да установи процедури за прилагането на принципа за взаимно признаване в отделни случаи, например като изисква от държавите членки да посочват националните технически правила, на основание на които е прието административното решение, и легитимните съображения от обществен интерес, обосноваващи прилагането на това национално техническо правило по отношение на стока, законно предлагана на пазара в друга държава членка. Пропорционалността на националното техническо правило е основанието, позволяващо да се докаже пропорционалността на административното решение, което се основава на това правило. Средствата за доказване на пропорционалността на административното решение обаче следва да се определят за всеки отделен случай.

(28)  Тъй като административните решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара на стоки, които вече са законно предлагани на пазара в друга държава членка, следва да бъдат изключение от основния принцип за свободно движение на стоки, е необходимо да се гарантира, че тези решения са съобразени със съществуващите задължения, произтичащи от принципа за взаимно признаване. Поради това е целесъобразно да се установи ясна процедура, чрез която да се определя дали стоките са законно предлагани на пазара в тази друга държава членка, и ако това е така, дали легитимните обществени интереси, обхванати от приложимото национално техническо правило на държавата членка по местоназначение са адекватно защитени в съответствие с член 36 от ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Тази процедура следва да гарантира, че всички приети административни решения са пропорционални, зачитат принципа за взаимно признаване и са в съответствие с настоящия регламент.

(29)  Когато един компетентен орган оценява стоки, преди да вземе решение да ограничи или откаже достъп до пазара, този орган следва да не може да взема решения за спиране на достъпа до пазара, освен в случаите, когато е необходима бърза намеса с цел да се предотврати неблагоприятното въздействие върху безопасността или здравето на хората или върху околната среда или с цел да се предотврати предоставянето на стоки, когато то е по принцип забранено на основания, свързани с обществения морал или обществената сигурност, включително с цел предотвратяване на престъпления.

(30)  С Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета(6) беше създадена система за акредитация, която гарантира взаимното приемане на равнището на компетентност на органите за оценяване на съответствието. Поради това компетентните органи на държавите членки следва да не отказват да приемат протоколи от изпитвания и сертификати, издадени от акредитиран орган за оценяване на съответствието, на основания, свързани с компетентността на този орган. Освен това с цел да се избегне, доколкото е възможно, дублирането на изпитвания и процедури, вече извършени в друга държава членка, държавите членки не следва да отказват да приемат протоколи от изпитвания и сертификати, издадени от други органи за оценяване на съответствието съобразно правото на Съюза. Компетентните органи следва да отчитат надлежно съдържанието на представените протоколи от изпитвания или сертификати.

(31)  В Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(7) е посочено, че на пазара могат да се пускат само безопасни продукти, и са определени задълженията на производителите и дистрибуторите по отношение на безопасността на продуктите. Директивата дава на компетентните органи право да налагат незабавни забрани на опасните продукти или временни забрани на продуктите, които могат да бъдат опасни, за периода, необходим за извършването на различни оценки на безопасността, проверки и контрол. В посочената директива е описана също така процедурата, съгласно която компетентните органи предприемат необходимите мерки, като посочените в член 8, параграф 1, букви б)—е) от същата директива, ако продуктите представляват риск, като е предвидено и задължение за държавите членки да нотифицират тези мерки на Комисията и останалите държави членки. Поради това компетентните органи следва да могат да продължат да прилагат посочената директива, и по-специално член 8, параграф 1, букви б)—е) и член 8, параграф 3 от нея.

(32)  С Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета(8) беше създадена, inter alia, система за бързо уведомяване за пряк или косвен риск за здравето на човека, произтичащ от храни или фуражи. Съгласно регламента държавите членки нотифицират незабавно на Комисията чрез системата за бързо предупреждение всички мерки за ограничаване на пускането на пазара на храни или фуражи, или за изтегляне или изземване от пазара на храни или фуражи, които те предприемат с цел защита на здравето на човека, и които изискват бързи действия. Компетентните органи следва да могат да продължат да прилагат посочения регламент, и по-специално член 50, параграф 3 и член 54 от него .

(33)  С Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета(9) е установена хармонизирана рамка на Съюза относно организацията на официалния контрол и относно организацията на официалните дейности, различни от официален контрол, по цялата агро-хранителна верига, като се вземат предвид правилата относно официалния контрол, определени в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (10) и в съответното секторно законодателство на Съюза. В Регламент (ЕС) 2017/625 е определена конкретна процедура, с която се гарантира, че икономическите оператори коригират несъответствието с изискванията на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата за здравето на животните или хуманното отношение към животните. Компетентните органи следва да могат да продължат да прилагат Регламент (ЕС) 2017/625, и по-специално член 138 от него.

(34)  С Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета(11) е установена хармонизирана рамка на Съюза за извършване на проверките по отношение на задълженията, предвидени в Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета(12) съгласно критериите, предвидени в Регламент (ЕО) № 882/2004, и се предвижда задължението на държавите членки да гарантират, че всеки оператор, който спазва тези задължения, има право да бъде включен в система за проверки. Компетентните органи следва да могат да продължат да прилагат Регламент (ЕС) № 1306/2013, и по-специално член 90 от него.

(35)  Във всяко административно решение, прието от компетентен орган на държава членка съгласно настоящия регламент, следва да бъдат посочени наличните средства за правна защита на икономическия оператор, така че той да може, в съответствие с националното право, да обжалва решението или да предяви иск пред компетентния национален съд или арбитражен съд. В административното решение следва също да се посочва, че икономическите оператори имат възможност да използват Мрежата за решаване на проблеми в рамките на вътрешния пазар (SOLVIT) и процедурата за разрешаване на проблеми, предвидена в настоящия регламент.

(36)  За да се гарантира правилното и последователно прилагане на принципа за взаимно признаване, от съществено значение са ефективните решения за икономическите оператори, които търсят благоприятни за бизнеса алтернативи при оспорването на административни решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара. За да се гарантира наличието на такива решения и да се избегнат съдебните разноски, особено от страна на малките и средни предприятия (МСП), икономическите оператори следва да имат достъп до извънсъдебна процедура за разрешаване на спорове.

(37)  SOLVIT е услуга, предоставяна от националната администрация във всяка държава членка, чиято цел е намирането на решения за гражданите и предприятията в случаи на нарушаване на техните права от страна на публични органи в друга държава членка. Принципите, на които се подчинява дейността на SOLVIT, са определени в Препоръка 2013/461/ЕС на Комисията (13), съгласно която всяка държава членка следва да определи център на SOLVIT, който разполага с необходимите човешки и финансови ресурси, за да участва в SOLVIT. Комисията следва да повиши осведомеността за съществуването и ползите от SOLVIT, особено сред предприятията.

(38)  SOLVIT е ефективен извънсъдебен механизъм за разрешаване на проблеми, който се предоставя безплатно. SOLVIT работи в кратки срокове и предоставя практически решения на гражданите и предприятията в случаи на трудности при признаването на правата им в Съюза от страна на публични органи. ▌ Когато икономическият оператор, съответният център на SOLVIT и участващите държави членки постигнат съгласие относно подходящото разрешаване на проблема, следва да не бъдат необходими други действия.

(39)  Когато обаче неформалният подход на SOLVIT не постигне успех и ▌ продължават да съществуват съмнения по отношение на съвместимостта на административното решение с принципа за взаимно признаване, Комисията следва да има правомощието да проучи въпроса по искане на който и да е от заинтересованите центрове на SOLVIT. След като направи оценка, Комисията следва да даде становище, което се представя на заинтересования икономически оператор и на компетентните органи чрез съответния център на SOLVIT и което следва да се вземе предвид по време напроцедурата на SOLVIT. Намесата на Комисията следва да се осъществи в срок ▌ от 45 работни дни, който не включва времето, необходимо на Комисията за получаване на допълнителните документи и информация, които счита за необходими. Ако случаят бъде разрешен през този период, от Комисията не следва да се изисква да даде становище. В базата данни на SOLVIT следва да съществува отделен работен процес за тези случаи и те не следва да бъдат включвани в редовната статистика на SOLVIT.

(40)  Становището на Комисията по отношение на административното решение, с което се ограничава или отказва достъпът до пазара, следва да обхваща само съвместимостта на административното решение с принципа за взаимно признаване и с изискванията на настоящия регламент. Това не засяга правомощията на Комисията съгласно член 258 от ДФЕС и задължението на държавите членки да спазват правото на Съюза, когато търсят решение на установени системни проблеми по отношение прилагането на принципа за взаимно признаване.

(41)  За вътрешния пазар на стоки е важно предприятията, и по-специално МСП, да могат да получават надеждна и конкретна информация за действащото законодателство в дадена държава членка. Звената за контакт относно продуктите следва да играят важна роля за улесняване на комуникацията между националните органи и икономическите оператори, като разпространяват информация относно правилата за конкретни продукти и за прилагането на принципа за взаимно признаване на територията на техните държави членки. Поради това е необходимо да се засили ролята на звената за контакт относно продуктите като основен източник на информация за всички свързани с продуктите правила, включително националните технически правила, обхванати от взаимното признаване.

(42)  С цел да се улесни свободното движение на стоки звената за контакт относно продуктите следва да осигуряват безплатно информация в разумни граници за своите национални технически правила и за прилагането на принципа за взаимно признаване. Звената за контакт относно продуктите следва да бъдат адекватно оборудвани и обезпечени с ресурси. В съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета(14) те следва да предоставят такава информация чрез уебсайт и следва да бъдат обвързани с ▌критериите за качество, определени в посочения регламент. Задачите на звената за контакт относно продуктите, свързани с предоставянето на такава информация, включително екземпляри в електронен вид или онлайн достъп до националните технически правила, следва да се изпълняват, без да се засягат националните правила, уреждащи разпространението на националните технически правила. Освен това от звената за контакт относно продуктите не следва да се изисква да предоставят екземпляри или онлайн достъп до стандарти, които са обект на права върху интелектуалната собственост на органи или организации за стандартизация.

(43)  Сътрудничеството между компетентните органи е от съществено значение за гладкото прилагане на принципа за взаимно признаване и за изграждането на култура на взаимно признаване. Поради това звената за контакт относно продуктите и националните компетентни органи следва да си сътрудничат и да обменят информация и опит с цел да се гарантира правилното и последователно прилагане на принципа за взаимно признаване и на настоящия регламент.

(44)  За целите на нотифицирането на административните решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара, осигуряването на възможност за комуникация между звената за контакт относно продуктите и гарантирането на административно сътрудничество, е необходимо на държавите членки да се предостави достъп до информационна и комуникационна ▌ система.

(45)  С цел осигуряване на еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(15).

(46)  Когато за целите на настоящия регламент е необходимо да се обработват лични данни, обработването им следва да се извършва в съответствие със законодателството на Съюза относно защитата на личните данни. Всяко обработване на лични данни съгласно настоящия регламент се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(16) или Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета(17).

(47)  За предоставянето на информация относно прилагането на настоящия регламент и неговото отражение върху свободното движение на стоки следва да бъдат установени надеждни и ефикасни механизми за наблюдение. Тези механизми следва да не надхвърлят необходимото за постигането на тези цели.

(48)  С цел повишаване на осведомеността за принципа за взаимно признаване и гарантиране на правилното и последователно прилагане на настоящия регламент, следва да се предвиди финансиране от Съюза за кампании за повишаване на осведомеността, обучения, обмен на длъжностни лица и други свързани дейности, насочени към засилване и укрепване на доверието и сътрудничеството между компетентните органи, звената за контакт относно продуктите и икономическите оператори.

(49)  С цел да се преодолее липсата на точни данни относно действието на принципа за взаимно признаване и неговото въздействие върху единния пазар на стоки Съюзът следва да финансира събирането на такива данни.

(50)  През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни и финансови санкции.

(51)  Целесъобразно е прилагането на настоящия регламент да бъде отложено с цел да се предостави достатъчно време на компетентните органи и икономическите оператори да се адаптират към изискванията, съдържащи се в него.

(52)  Комисията следва да извърши оценка на настоящия регламент от гледна точка на целите, които той преследва. За оценката на настоящия регламент Комисията следва да използва събраните данни относно функционирането на принципа за взаимно признаване и неговото въздействие върху единния пазар на стоки, както и информацията, налична в информационната и комуникационна ▌система. Комисията следва да може да поиска от държавите членки да представят допълнителна информация, необходима за извършването на оценката. В съответствие с точка 22 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(18) оценката на настоящия регламент, която следва да се основава на ефикасността, ефективността, важността, съгласуваността и добавената стойност, следва да служи като база за оценки на въздействието на вариантите за по-нататъшни действия.

(53)  Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да гарантира безпроблемното, последователно и правилно прилагане на принципа за взаимно признаване, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и последици може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава І

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

1.  Целта на настоящия регламент е да се укрепи функционирането на вътрешния пазар чрез подобряване на прилагането на принципа за взаимно признаване и чрез отстраняване на необоснованите пречки пред търговията.

2.  С настоящия регламент се определят правила и процедури за прилагането от държавите членки на принципа за взаимно признаване — в отделни случаи — по отношение на стоки, предмет на член 34 от ДФЕС, които са законно предлагани на пазара в друга държава членка, като се имат предвид член 36 от ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

3.  В настоящия регламент се предвижда и създаването и поддържането на звена за контакт относно продуктите в държавите членки, както и сътрудничество и обмен на информация в контекста на принципа за взаимно признаване.

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящият регламент се прилага за всякакъв тип стоки, включително селскостопански продукти по смисъла на член 38, параграф 1, втора алинея от ДФЕС, и за административни решения, които са приети или предстои да бъдат приети от компетентен орган на държава членка по местоназначение във връзка със стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, когато административното решение отговаря на следните критерии:

a)  основанието за административното решение е национално техническо правило, приложимо в държавата членка по местоназначение; и

б)  прекият или косвен ефект от административното решение е ограничаването или отказът на достъп до пазара на държавата членка по местоназначение.

Административните решения включват всяка административна стъпка, която се основава на национално техническо правило и чийто правен ефект е същият или по същество същият като посочения в буква б).

2.  За целите на настоящия регламент „национално техническо правило“ означава всяка разпоредба на закон, подзаконов нормативен акт или друга административна разпоредба в държава членка, която има следните характеристики:

a)  обхваща стоки или аспекти на стоките, които не са предмет на хармонизация на равнището на Съюза;

б)  забранява предоставянето на ▌ пазара на държавата членка на стоки или на стоки от даден тип или прави спазването на тази разпоредба задължително de facto или de jure, когато стоки или стоки от даден тип се предоставят на същия пазар; и

в)  с нея се извършва поне едно от следните:

i)  определят се характеристиките, които стоките или стоките от даден тип трябва да имат, като техните нива на качество, експлоатационни характеристики или безопасност, или техните размери, включително изисквания по отношение на тези стоки, касаещи името, под което се продават, терминологията, символите, изпитванията и методите за изпитване, опаковката, маркировката или етикетирането и процедурите за оценяване на съответствието;

ii)  с цел защита на потребителите или опазване на околната среда на стоките или на стоките от даден тип се налагат други изисквания, които влияят върху жизнения цикъл на стоките след предоставянето им на ▌пазара на посочената държава членка, като условия за употреба, рециклиране, повторна употреба или извеждане от употреба, когато тези условия могат съществено да повлияят на състава или естеството на тези стоки или на предоставянето им на ▌пазара в посочената държава членка.

3.  Параграф 2, буква в), подточка i) от настоящия член обхваща също така производствените методи и процеси, използвани по отношение на селскостопански продукти, както е посочено в член 38, параграф 1, втора алинея от ДФЕС, и по отношение на продукти, предназначени за консумация от хора или животни, както и производствените методи и процеси, отнасящи се до други продукти, когато те имат отражение върху техните характеристики.

4.  ▌ Процедурата за предварително разрешение сама по себе си не представлява национално техническо правило за целите на настоящия регламент, но решението да бъде отказано предварително разрешение въз основа на национално техническо правило се счита за административно решение, към което се прилага настоящият регламент, ако това решение отговаря на другите изисквания на параграф 1, алинея първа.

5.  Настоящият регламент не се прилага за:

a)  решения с правораздавателен характер, постановени от националните съдилища или арбитражни съдилища;

б)  решения с правораздавателен характер, постановени от правоприлагащи органи в хода на разследването или преследването на престъпление по отношение на терминологията, символите или други съществени позовавания на противоконституционни или престъпни организации или престъпления с расистки, дискриминационен или ксенофобски характер;

6.  Членове 5 и 6 не засягат прилагането на следните разпоредби:

a)  член 8, параграф 1, букви б)—е) и член 8, параграф 3 от Директива 2001/95/ЕО;

б)  член 50, параграф 3, буква а) и член 54 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

в)  член 90 от Регламент (ЕС) № 1306/2013; и

г)  член 138 от Регламент (ЕС) 2017/625.

7.  Настоящият регламент не засяга задължението съгласно Директива (ЕС) 2015/1535 проектите на национални технически регламенти да се нотифицират на Комисията и на държавите членки преди тяхното приемане.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)  „законно предлагани на пазара в друга държава членка“ означава, че стоките или стоки от този тип съответстват на относимите правила, прилагани в тази държава членка, или не са обхванати от такива правила в тази държава членка и се предоставят на крайните ползватели в тази държава членка;

2)  „предоставяне на ▌пазара“ означава всяка доставка на стоки за дистрибуция, потребление или използване на пазара на територията на държава членка в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

3)  „ограничаване на достъпа до пазара“ означава налагане на условия, които трябва да бъдат изпълнени, преди стоките да могат да бъдат предоставяни на ▌ пазара в държавата членка по местоназначение, или условия за оставянето на стоките на посочения пазар, като и в двата случая се изисква промяна на една или няколко характеристики на стоките, както е посочено в член 2, параграф 2, буква в), подточка i), или се изисква извършване на допълнителни изпитвания;

4)  „отказ на достъп до пазара“ означава което и да е от следните:

a)  забрана за предоставянето на стоките на ▌ пазара в държавата членка по местоназначение или за оставането им на посочения пазар; или

б)  изискване за изтегляне или изземване на стоките от посочения пазар;

5)  „изтегляне“ означава всяка мярка, целяща да се предотврати предоставянето на пазара на стоки, които са във веригата на доставка;

6)  „изземване“ означава всяка мярка, целяща връщането на стоки, които вече са били предоставени на крайния ползвател;

7)  „процедура за предварително разрешение“ означава административна процедура съгласно правото на държава членка, при която от компетентния орган на тази държава членка се изисква, въз основа на заявление от икономически оператор, да даде официално одобрение, преди стоките да могат да се предоставят на ▌ пазара на посочената държава членка;

8)  „производител“ означава:

a)  всяко физическо или юридическо лице, което произвежда стоки или възлага проектирането или производството им, или произвежда стоки, които не са получени в резултат на производствен процес, включително селскостопански продукти, и ги предлага на пазара с името на това лице или търговска марка,

б)  всяко физическо или юридическо лице, което променя стоки, законно предлагани на пазара в държава членка, по такъв начин, че съответствието с относимите правила, приложими в тази държава членка, би могло да бъде засегнато, или

в)  всяко друго физическо или юридическо лице, което, като поставя своето име, търговска марка или друг отличителен знак върху стоките или в придружаващите ги документи, се представя за техен производител;

9)  „упълномощен представител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в рамките на Съюза, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с предоставянето на стоките на въпросния ▌ пазар;

10)  „вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в рамките на Съюза, което предоставя стоките от трета държава за първи път на пазара на Съюза;

11)  „дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, ▌различно от производителя или вносителя, което предоставя стоките на ▌пазара в държава членка;

12)  „икономически оператор“ означава всяко едно от следните по отношение на стоките: производителят, упълномощеният представител, вносителят или дистрибуторът;

13)  „краен ползвател“ означава всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или установено в Съюза, на което стоките са били предоставени или се предоставят било то като на потребител, извън всякаква търговска или стопанска дейност, занаят или професия, или като на професионален краен ползвател в процеса на неговите промишлени или професионални дейности;

14)  „легитимни съображения от обществен интерес“ означава всяко от съображенията, определени в член 36 от ДФЕС, или други императивни съображения от обществен интерес;

15)  „орган за оценяване на съответствието“ означава орган за оценяване на съответствието съгласно определението в член 2, точка 13 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

Глава ІІ

Процедури относно прилагането на принципа за взаимно признаване в отделни случаи

Член 4

Декларация за взаимно признаване

1.  Производителят на стоки или стоки от даден тип, които се предоставят или предстои да се предоставят на ▌пазара в държавата членка ▌ по местоназначение ▌, може да изготви доброволна декларация за законно предлагане на пазара на стоки за целите на взаимното признаване (наричана по-долу „декларация за взаимно признаване“), с която да удостовери пред компетентните органи на държавата членка по местоназначение, че стоките или стоки от този тип са законно предлагани на пазара в друга държава членка.

Производителят може да възложи на своя упълномощен представител да изготви декларацията за взаимно признаване от негово име.

Декларацията за взаимно признаване следва структурата, посочена в част I и част II от приложението и съдържа цялата информация, посочена там.

Производителят или неговият упълномощен представител, когато е упълномощен за това, може да попълни в декларацията за взаимно признаване само информацията, посочена в част I от приложението. В такъв случай информацията, посочена в част II от приложението, се попълва от вносителя или от дистрибутора.

Друга възможност е двете части на декларацията за взаимно признаване да бъдат изготвени от вносителя или от дистрибутора, при условие че подписалото я лице може да представи доказателствата, посочени в член 5, параграф 4, буква а).

Декларацията за взаимно признаване се изготвя на един от официалните езици на Съюза. В случаите, когато този език не е езикът, изискван от държавата членка по местоназначение, икономическият оператор превежда декларацията за взаимно признаване на език, ▌изискван от държавата членка по местоназначение.

2.  Икономическите оператори, които подписват декларацията за взаимно признаване или част от нея, носят отговорност за съдържанието и точността на информацията, която те предоставят в декларацията за взаимно признаване, включително за точността на информацията, която превеждат. За целите на настоящия параграф икономическите оператори носят отговорност в съответствие с националните закони.

3.  Икономическите оператори гарантират, че актуалността на декларацията за взаимно признаване се поддържа постоянно, така че да бъдат отразени евентуалните промени в информацията, предоставена от тях в декларацията за взаимно признаване.

4.  Декларацията за взаимно признаване може да бъде предоставена на компетентния орган на държавата членка по местоназначение за целите на оценяването съгласно член 5. Тя може да бъде представена на хартия или чрез електронни средства или до нея може да бъде предоставен достъп онлайн в съответствие с изискванията на държавата членка по местоназначение.

5.  Когато икономическите оператори ▌предоставят достъп до декларацията за взаимно признаване онлайн, се прилагат следните условия:

a)  типът или серията стоки, за които се отнася декларацията за взаимно признаване, могат лесно да бъдат идентифицирани ▌; и

б)  използваните технически средства позволяват лесна навигация и се контролират с цел да се гарантира наличието на декларацията за взаимно признаване и достъпът до нея.

6.  Когато стоките, за които се предоставя декларация за взаимно признаване, са също предмет на законодателен акт на Съюза, изискващ ЕС декларация за съответствие, декларацията за взаимно признаване може да бъде приложена към ЕС декларацията за съответствие.

Член 5

Оценяване на стоки

1.  Когато компетентен орган на държавата членка по местоназначение възнамерява да извърши оценяване на стоки, предмет на настоящия регламент, за да установи дали стоките или стоки от този тип са законно предлагани на пазара в друга държава членка и ако това е така, дали легитимните обществени интереси, обхванати от приложимото национално техническо правило на държавата членка по местоназначение, са адекватно защитени предвид характеристиките на въпросните стоки, той незабавно установява контакт със съответния икономически оператор.

2.  Когато установи контакт със съответния икономически оператор, компетентният орган на държавата членка по местоназначение го информира за оценяването, като посочва стоките, предмет на това оценяване, и приложимото национално техническо правило или процедура за предварително разрешение. Компетентният орган на държавата членка по местоназначение информира икономическия оператор и за възможността да представи декларация за взаимно признаване в съответствие с член 4 за целите на това оценяване.

3.  Икономическият оператор може да предоставя стоките на пазара в държавата членка по местоназначение, докато компетентният орган извършва оценяването по параграф 1 от настоящия член, и може да продължи тази дейност, освен ако икономическият оператор получи административно решение, с което се ограничава или отказва достъпът до пазара за тези стоки. Настоящият параграф не се прилага, когато оценяването се извършва в рамките на процедура за предварително разрешение или когато компетентният орган временно спре предоставянето на пазара на стоките, предмет на оценяването, в съответствие с член 6.

4.  Ако на компетентен орган на държавата членка по местоназначение е предоставена декларация за взаимно признаване в съответствие член 4, тогава за целите на оценяването съгласно параграф 1 от настоящия член:

a)  декларацията за взаимно признаване заедно с подкрепящите я доказателства, необходими за проверката на съдържащата се в нея информация, предоставена в отговор на искане на компетентния орган, се приемат от него като достатъчни, за да се докаже, че стоките са законно предлагани на пазара в друга държава членка; и

б)  компетентният орган не изисква никаква друга информация или документация от никой икономически оператор, за да се докаже, че стоките са законно предлагани на пазара в друга държава членка.

5.   Ако на компетентен орган на държавата членка по местоназначение не бъде предоставена декларация за взаимно признаване в съответствие с ▌член 4, тогава за целите на оценяването съгласно параграф 1 от настоящия член компетентният орган има право да поиска ▌от съответните икономически оператори да предоставят документация и информация, необходими за ▌оценяването ▌, относно следното:

a)  характеристиките на въпросните стоки или тип стоки; и

б)  ▌законното предлагане на пазара на стоките в друга държава членка.

6.  На съответния икономически оператор се дава срок най-малко 15 работни дни след искането на компетентния орган на държавата членка по местоназначение, в който да представи документите и информацията по параграф 4, буква а) или по параграф 5, или да представи евентуални аргументи или коментари.

7.  За целите на оценяването съгласно параграф 1 от настоящия член, компетентният орган на държавата членка по местоназначение може в съответствие с член 10, параграф 3 да установи контакт с компетентните органи или звената за контакт относно продуктите в държавата членка, в която икономически оператор твърди, че законно е предлагал на пазара стоките си, ако е необходимо компетентният орган да провери дадена информация, предоставена от икономическия оператор.

8.  При извършването на оценяването съгласно параграф 1 компетентните органи на държавите членки по местоназначение отчитат надлежно съдържанието на протоколите от изпитвания или на сертификатите, издадени от орган за оценяване на съответствието и предоставени от икономически оператор като част от оценяването. Компетентните органи на държавите членки по местоназначение нямат право да отказват да разгледат протоколи от изпитвания или сертификати , издадени от орган за оценяване на съответствието, акредитиран в съответната област на дейност по оценяване на съответствието съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008, на основания, свързани с компетентността на този орган.

9.  Когато при приключване на оценяването съгласно параграф 1 от настоящия член компетентният орган на държавата членка по местоназначение вземе административно решение по отношение на стоките, които е оценил, той съобщава това административно решение незабавно на икономическия оператор, посочен в параграф 1 от настоящия член. Освен това компетентният орган съобщава административното решение на Комисията и другите държави членки не по-късно от 20 работни дни след като е взел решението. За тази цел той използва системата, посочена в член 11.

10.  В административното решение, посочено в параграф 9, достатъчно подробно и мотивирано се посочват основанията за него, така че да се подпомогне оценяването на съответствието на административното решение с принципа за взаимно признаване и с изискванията на настоящия регламент.

11.  Административното решение, посочено в параграф 9, съдържа по-специално следната информация:

a)  националното техническо правило, на което се основава административното решение;

б)  легитимните основания от обществен интерес, които оправдават прилагането на националното техническо правило, на което се основава административното решение;

в)  разгледаните от компетентния орган на държавата членка по местоназначение технически или научни доказателства, включително, където е приложимо, всякакви значими промени в нивото на техническите познания, настъпили след влизането в сила на националното техническо правило;

г)  резюме на аргументите, изложени от съответния икономически оператор, относимии към оценяването съгласно параграф 1, ако такива са били представени;

д)  доказателствата, сочещи, че административното решение е подходящо с оглед на постигането на преследваната цел и че не надхвърля необходимото с оглед на нейното постигане.

12.  В административното решение, посочено в параграф 9 от настоящия член, се указват средствата за правна защита съгласно националното право на държавата членка по местоназначение и сроковете за тях. В него също се посочва и възможността икономическите оператори да използват SOLVIT и процедурата по член 8.

13.  Административното решение, посочено в параграф 9, влиза в сила едва след като е съобщено на съответния икономически оператор по този параграф.

Член 6

Временно спиране на достъпа до пазара

1.  Докато компетентният орган на държава членка извършва оценяване на стоките съгласно член 5, той може временно да спре предоставянето на тези стоки на ▌пазара в тази държава членка само ако:

a)  при нормални или разумно предвидими условия на употреба стоките ▌представляват сериозен риск за безопасността или за здравето на хората или за околната среда, включително риск, при който последиците не се проявяват незабавно, което налага бърза намеса от страна на компетентния орган; или

б)  предоставянето на стоките или на стоки от този тип на ▌пазара на посочената държава членка като цяло е забранено в тази държава членка на основания, свързани с обществения морал или обществената сигурност.

2.  Компетентният орган на държавата членка незабавно уведомява съответния икономически оператор, Комисията и другите държави членки за всяко временно спиране съгласно параграф 1 от настоящия член. Нотифицирането на Комисията и на останалите държави членки се извършва чрез системата, посочена в член 11. В случаите, попадащи в параграф 1, буква а) от настоящия член, нотифицирането се придружава от подробна техническа или научна обосновка, показваща защо случаят попада в обхвата на посочената буква.

Член 7

Нотифициране по RAPEX или RASFF

Ако административното решение съгласно член 5 или временното спиране съгласно член 6 е и мярка, която трябва да бъде нотифицирана чрез системата за бърз обмен на информация (RAPEX) в съответствие с ▌ Директива 2001/95/EО или чрез системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) в съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002, не е необходима отделна нотификация до Комисията и другите държави членки съгласно настоящия регламент, ако са изпълнени следните условия:

a)  в нотификацията по RAPEX или RASFF е посочено, че нотифицирането на мярката служи и за нотификация по настоящия регламент; и

б)  подкрепящите доказателства, които се изискват за административното решение по член 5 или за временното спиране по член 6, са приложени към нотификацията по RAPEX или RASFF.

Член 8

Процедура за разрешаване на проблеми

1.  Когато икономически оператор, засегнат от административно решение, е подал решението до SOLVIT и когато в хода на процедурата на SOLVIT местният център или водещият център се обърне към Комисията с искане за становище с цел да подпомогне разрешаването на случая, местният и водещият център предоставят на Комисията всички необходими документи, свързани със съответното административно решение.

2.  След като получи искането по параграф 1, Комисията оценява съвместимостта на административното решение с принципа за взаимно признаване и с изискванията по настоящия регламент.

3.  За целите на оценяването по параграф 2 от настоящия член, Комисията разглежда административното решение, нотифицирано в съответствие с член 5, параграф 9, и документите и информацията, предоставени в рамките на процедурата на SOLVIT. Когато са необходими допълнителни документи или информация за целите на оценяването по параграф 2 от настоящия член, Комисията без излишно забавяне отправя искане към съответния център на SOLVIT да влезе във връзка със ▌засегнатия икономически оператор или с компетентните органи, взели административното решение, за да бъдат получени тези документи или информация.

4.  В срок от 45 работни дни от датата на получаване на искането, посочено в параграф 1, Комисията завършва своята оценка и издава становище. По целесъобразност в становището на Комисията се посочват евентуални съображения, които следва ▌да бъдат разгледани в рамките на случая по SOLVIT или се отправят препоръки, с които да се подпомогне разрешаването на случая. Срокът от 45 работни дни не включва времето, необходимо на Комисията за получаване на допълнителните документи и информация, посочени в параграф 3.

5.  Когато по време на оценяването по параграф 2 Комисията бъде уведомена, че случаят е решен, от нея не се изисква да издава становище.

6.  Становището на Комисията се съобщава на засегнатия икономически оператор и на съответните компетентни органи чрез съответния център на SOLVIT. Комисията нотифицира това становище на всички държави членки чрез системата, посочена в член 11. Становището се взема предвид по време на процедурата на SOLVIT, посочена в параграф 1 от настоящия член.

Глава III

Административно сътрудничество, мониторинг и комуникация

Член 9

Задачи на звената за контакт относно продуктите

1.  Държавите членки определят и поддържат звена за контакт относно продуктите на своя територия и гарантират, че техните звена за контакт относно продуктите разполагат с достатъчно правомощия и адекватни ресурси за правилното изпълнение на своите задачи. Държавите членки гарантират, че звената за контакт относно продуктите предоставят своите услуги в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1724.

2.  Звената за контакт относно продуктите предоставят онлайн следната информация:

a)  информация относно принципа за взаимно признаване и прилагането на настоящия регламент на територията на тяхната държава членка, включително информация относно процедурата, определена в член 5;

б)  данни за пряка връзка с компетентните органи в съответната държава членка, включително данни за органите, отговарящи за надзора върху прилагането на националните технически правила, приложими на територията на тяхната държава членка;

в)  средствата за правна защита на разположение на територията на тяхната държава членка в случай на спор между компетентния орган и икономически оператор, включително процедурата, посочена в член 8.

3.  Когато това е необходимо с цел да бъде допълнена информацията, предоставена онлайн съгласно параграф 2, звената за контакт относно продуктите осигуряват — при поискване от икономически оператор или от компетентен орган на друга държава членка — и всякаква друга полезна информация, като екземпляр в електронен вид или онлайн достъп до националните технически правила и националните административни процедури, приложими към конкретни стоки или стоки от конкретен тип на територията, на която е установено звеното за контакт относно продуктите, или информация относно това дали ▌тези стоки или стоки от този тип са обект на ▌предварително разрешение съгласно националното право.

4.  Звената за контакт относно продуктите отговарят в рамките на 15 работни дни от получаването на искане съгласно параграф 3.

5.  Звената за контакт относно продуктите не събират такси за предоставянето на информацията съгласно параграф 3.

Член 10

Административно сътрудничество

1.  Комисията предвижда и гарантира ефективно сътрудничество ▌между компетентните органи и звената за контакт относно продуктите в различните държави членки чрез следните дейности:

a)  улесняване и координиране на обмена и събирането на информация и добри практики във връзка с прилагането на принципа за взаимно признаване;

б)  подпомагане на функционирането на звената за контакт относно продуктите и подобряване на трансграничното сътрудничество между тях;

в)  улесняване и координиране на обмена на длъжностни лица между държавите членки и организиране на общи програми за обучение и повишаване на осведомеността за органите и предприятията.

3.  Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи и звената за контакт относно продуктите участват в дейностите, посочени в параграф 1.

3.  По искане на компетентен орган на държавата членка по местоназначение съгласно член 5, параграф 7 компетентните органи в държавата членка, в която икономическият оператор твърди, че законно е предлагал на пазара стоките си, предоставят на компетентния орган на държавата членка по местоназначение в срок от 15 работни дни ▌всякаква ▌информация за тези стоки, която е от значение за извършване на проверка на данните и документите, представени от икономическия оператор в рамките на оценяването по член 5. Звената за контакт относно продуктите могат да улесняват контактите между съответните компетентни органи в рамките на срока за предоставяне на исканата информация, посочен в член 9, параграф 4.

Член 11

Информационна и комуникационна ▌ система

1.  За целите на членове 5, 6 и 10 от настоящия регламент се използва информационната и комуникационна ▌система на Съюза, създадена с член 23 от Регламент (ЕО) № 765/2008, с изключение на случаите, предвидени в член 7 от настоящия регламент.

2.  Комисията приема актове за изпълнение, с които определя подробно параметрите и функционални възможности на системата , посочена в параграф 1 от настоящия член, за целите на настоящия регламент. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 15, параграф 2.

Глава IV

Финансиране

Член 12

Финансиране на дейностите в подкрепа на настоящия регламент

1.  Съюзът може да финансира следните дейности в подкрепа на настоящия регламент:

a)  информационни кампании;

б)  образование и обучение;

в)  обмен на длъжностни лица и най-добри практики;

г)  сътрудничество между звената за контакт относно продуктите и компетентните органи и техническа и логистична подкрепа за това сътрудничество;

д)  събиране на данни, свързани с действието на принципа за взаимно признаване и неговото въздействие върху единния пазар на стоки.

2.  Финансовата помощ от Съюза за дейностите в подкрепа на настоящия регламент се предоставя в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета ▌(19), пряко или чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на субектите, посочени в член 62, параграф 1, буква в) от същия регламент.

3.  Бюджетните кредити, отпуснати за дейностите, посочени в настоящия регламент, се определят всяка година от бюджетния орган в рамките на действащата финансова рамка.

Член 13

Защита на финансовите интереси на Съюза

1.  Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки, а при установяването на нередности, чрез възстановяването на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции.

2.  Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и проверки на място на всички бенефициенти на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по силата на настоящия регламент.

3.  Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има право да провежда разследвания, включително контрол и проверки на място в съответствие с разпоредбите и процедурите, определени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета ▌(20) и Регламент (Евратом, ЕС) № 2185/96 на Съвета ▌(21), с оглед установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства или договор, финансиран съгласно настоящия регламент.

4.  Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, споразуменията за сътрудничество с трети държави и с международни организации, договорите, споразуменията и решенията за отпускане на безвъзмездни средства, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, съдържат разпоредби, с които Комисията, Сметната палата и OLAF изрично се оправомощават да провеждат такива одити и разследвания според съответната си компетентност.

Глава V

Оценка и процедура на комитет

Член 14

Оценка

1.  До … [пет години след датата на прилагане на настоящия регламент] и на всеки четири години след това Комисията извършва оценка на настоящия регламент от гледна точка на целите, преследвани с него, и представя доклад за нея на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.

2.  За целите на параграф 1 от настоящия член, Комисията използва информацията, налична в системата, посочена в член 11, и данните, събрани при провеждане на дейностите в съответствие с член 12, параграф 1, буква д). Комисията може също така да поиска от държавите членки да предоставят относима информация за оценката на свободното движение на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за оценката на ефективността на настоящия регламент, както и за оценката на дейността на звената за контакт относно продуктите.

Член 15

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет. Посоченият комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Глава VI

Заключителни разпоредби

Член 16

Отмяна

Регламент (ЕО) № 764/2008 се отменя, считано от ... [една година след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Позоваването на отменения регламент се счита за позоваване на настоящия регламент.

Член 17

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от ... [една година след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Декларация за взаимно признаване за целите на член 4 от Регламент (ЕС) 2019/…на Европейския парламент и на Съвета(22)(23)

Част I

1.  Уникален идентификационен код на стоките или на типа стоки: … [Забележка: въведете идентификационния номер на стоките или друго обозначение за справка, което еднозначно идентифицира стоките или типа стоки]

2.  Име и адрес на икономическия оператор: … [Забележка: въведете името и адреса на лицето, подписало част I на декларацията за взаимно признаване: производителя и, когато е приложимо, неговия упълномощен представител, или вносителя, или дистрибутора]

3.  Описание на стоките или на типа стоки, предмет на декларацията за взаимно признаване: … [Забележка: описанието трябва да бъде достатъчно подробно, така че да дава възможност за идентифициране на стоките с цел проследимост. Където е подходящо, към него може да се приложи снимка.]

4.  Декларация и информация относно законосъобразността на предлагането на пазара на стоките или на този тип стоки

4.1.  Стоките или типът стоки, описани по-горе, включително техните характеристики, съответстват на следните правила, приложими във … [Забележка: посочете държавата членка, в която се твърди, че стоките или този тип стоки са законно предлагани на пазара]: … [Забележка: въведете заглавието и официалните данни за публикуването поотделно за всяко правило, приложимо в тази държава членка, както и номера на решението за разрешение, в случай че за стоките е била приложена процедура за предварително разрешение],

или

по отношение на стоките или типа стоки, описани по-горе, не се прилагат съответни правила във … [Забележка: посочете държавата членка, в която се твърди, че стоките или този тип стоки са законно предлагани на пазара].

4.2.  Препратка към процедурата за оценяване на съответствието, приложима към стоките или този тип стоки, или препратка към протоколите от изпитванията за всички изпитвания, извършени от орган за оценяване на съответствието, включително наименованието и адреса на този орган (ако е проведена такава процедура или ако са извършени такива изпитвания): …

5.  Всякаква допълнителна информация, за която се счита, че има значение за оценката дали стоките или този тип стоки са законно предлагани на пазара в държавата членка, посочена в точка 4.1: …

6.  За съставянето на тази част на декларацията за взаимно признаване отговорност носи единствено икономическият оператор, посочен в точка 2.

Подписано за и от името на:

(място и дата):

(име, длъжност) (подпис):

Част II

7.  Декларация и информация относно предлагането на пазара на стоките или на този тип стоки:

7.1.  Стоките или този тип стоки, описани в част I, се предоставят на крайни ползватели на ▌пазара в държавата членка, посочена в точка 4.1.

7.2.  Информация относно това, че стоките или този тип стоки се предоставят на крайни ползватели в държавата членка, посочена в точка 4.1, включително информация за ▌датата, на която стоките за първи път са били предоставени на крайни ползватели на ▌пазара в посочената държава членка: …

8.  Всякаква допълнителна информация, за която се счита, че има значение за оценката дали стоките или този тип стоки са законно предлагани на пазара в държавата членка, посочена в точка 4.1: …

9.  За съставянето на тази част на декларацията за взаимно признаване отговорност носи единствено … [Забележка: въведете името и адреса на лицето, подписало част II на декларацията за взаимно признаване: производителя и, когато е приложимо, неговия упълномощен представител, или вносителя, или дистрибутора].

Подписано за и от името на:

(място и дата):

(име, длъжност) (подпис):

(1) ОВ C 283, 10.8.2018, p. 19.
(2)ОВ С 283, 10.8.2018 г., стр. 19.
(3)Позиция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г.
(4)Регламент (ЕО) № 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара в други държави членки, и за отмяна на Решение № 3052/95/ЕО (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 21).
(5)Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).
(6)Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).
(7)Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4).
(8)Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).
(9)Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).
(10)Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (OВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1).
(11)Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (OВ L 347 20.12.2013 г., стр. 549).
(12)Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).
(13)Препоръка 2013/461/ЕС на Комисията от 17 септември 2013 г. относно принципите, приложими за SOLVIT (ОВ L 249, 19.9.2013 г., стр. 10).
(14) Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1).
(15)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(16)Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(17)Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).
(18)OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(19)Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
(20)Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).
(21)Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).
(22) Регламент (ЕС) 2019/…на Европейския парламент и на Съвета от …относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008 (ОВ L…).
(23)+ОВ: моля, въведете в текста номера, а в бележката под линия – номера, датата и данните за публикацията на документа в PE-CONS 70/18 - COD 2017/0354.


Такси за презграничните плащания в Съюза и такси за превалутирането ***I
PDF 226kWORD 64k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 по отношение на определени такси за презграничните плащания в Съюза и таксите за превалутирането (COM(2018)0163 – C8-0129/2018 – 2018/0076(COD))
P8_TA-PROV(2019)0124A8-0360/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0163),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0129/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 31 август 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2018 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 19 декември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A8-0360/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 по отношение на определени такси за презграничните плащания в Съюза и таксите за превалутиране

P8_TC1-COD(2018)0076


(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(3),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  След приемането на регламенти (ЕО) № 2560/2001(6) и ▌ (ЕО) № 924/2009(7) на Европейския парламент и на Съвета таксите за презграничните плащания в евро между държавите членки от еврозоната намаляха много, достигайки до равнища, които в огромната част от случаите са пренебрежимо ниски.

(2)  Презграничните плащания в евро от държавите членки извън еврозоната обаче съставляват около 80% от всички презгранични плащания от държавите членки извън еврозоната. Таксите за тези презгранични плащания продължават да бъдат прекалено високи в повечето държави членки извън еврозоната, въпреки че доставчиците на платежни услуги, намиращи се в държави членки извън еврозоната, имат достъп до същата ефективна инфраструктура за обработката на тези операции при много ниски разходи като доставчиците на платежни услуги, намиращи се в еврозоната.

(3)  Високите такси за презграничните плащания продължават да бъдат пречка пред пълната интеграция▌ на предприятията и гражданите от държавите членки извън еврозоната във вътрешния пазар, което засяга тяхната конкурентоспособност. Тези високи такси са причина за продължаващото съществуване на две категории ползватели на платежни услуги в Съюза: ▌ползватели, ▌които ползват предимствата на единната зона за плащания в евро (SEPA), и ползватели, които плащат високи такси за презграничните си плащания в евро.

(4)  За да се улесни функционирането на вътрешния пазар и за да се премахнат неравенствата между ползвателите на платежни услуги в държавите членки от еврозоната и тези извън нея във връзка с презграничните плащания в евро, е необходимо да се гарантира, че таксите за презграничните плащания в евро в рамките на Съюза са уеднаквени с таксите за съответните национални плащания в националната парична единица на държавата членка, в която се намира доставчикът на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги. Счита се, че доставчикът на платежни услуги се намира в държавата членка, в която предоставя услугите си на ползвателя на платежни услуги.

(5)  Таксите за превалутиране са значителен разход при презграничните плащания, когато в държавата членка на платеца и в държавата членка на получателя се използват различни парични единици. В член 45 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета(8) е установено изискването ▌таксите и използваният обменен курс да бъдат прозрачни, в член 52, точка 3 от същата директива са определени изискванията за информацията във връзка с платежните операции, които са предмет на рамков договор, а член 59, параграф 2 от същата директива урежда изискванията за информация за лицата, предлагащи услуги по превалутиране на терминално устройство АТM или на мястото на продажба. Чрез тези изисквания за предоставяне на информация не е постигната достатъчна прозрачност и съпоставимост на таксите за превалутиране в ситуациите, в които на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба се предлагат алтернативни възможности за превалутиране. Поради тази липса на прозрачност и съпоставимост не се стига до конкуренция, която би намалила разходите за превалутиране, и нараства рискът от това платците да изберат скъпи възможности за превалутиране. Поради това е необходимо да се въведат допълнителни мерки, за да се осигури защита на потребителите срещу прекомерно високите такси за услугите по превалутиране и за да се гарантира, че на потребителите ▌се предоставя информацията, която им е нужна, за да изберат най-добрата възможност за превалутиране.

(6)  За да се гарантира, че участниците на пазара не са изправени пред необходимостта да правят непропорционални по своя размер инвестиции, за да адаптират платежните си инфраструктура, оборудване и процеси с цел осигуряването на по-голяма прозрачност, мерките, които трябва да се прилагат, следва да бъдат подходящи, адекватни и ефективни от гледна точка на разходите. В същото време, когато платецът разполага с избор между различни възможности за превалутиране на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, предоставената информация следва да дава възможност за сравнение, така че платецът да може да направи информиран избор.

(7)  За да се постигне съпоставимост, таксите за превалутиране за всички плащания, свързани с карти, следва да бъдат изразени по един и същ начин, а именно като процентна надбавка спрямо последния наличен референтен обменен курс на еврото, публикуван от Европейската централна банка (ЕЦБ). При превалутиране между две парични единици, различни от еврото, може да се наложи тази надбавка да се основава на курс, получен от два курса на ЕЦБ.

(8)  В съответствие с общите изисквания за предоставяне на информация за таксите за превалутиране, предвидени в Директива (ЕС) 2015/2366, доставчиците на услуги по превалутиране трябва да оповестят информацията за таксите си за превалутиране преди инициирането на платежната операция. Страните, които предлагат услуги по превалутиране на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, следва да предоставят по ясен и достъпен начин информация за таксите си за тези услуги, например като покажат таксите си на гишето или по цифров начин на терминалното устройство или на екрана в случай на онлайн покупки. В допълнение към информацията, посочена в член 59, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2366, преди инициирането на плащането страните следва да предоставят изрична информация за сумата, която трябва да бъде платена на получателя в паричната единица, използвана от получателя, и за общата сума, която трябва да бъде платена от платеца, изразена в паричната единица на сметката на платеца. Сумата, която трябва да бъде платена в паричната единица, използвана от получателя, следва да изразява цената на стоките и услугите, които трябва да бъдат закупени, и може да бъде показана на касата вместо на терминала за плащане. Паричната единица, използвана от получателя, е по принцип местната парична единица, но според принципа на свободата на договаряне в някои случаи може да е друга парична единица на Съюза. Общата сума, която платецът трябва да плати в паричната единица на сметката на платеца, следва да се състои от цената на стоките или услугите и таксите за превалутиране. Освен това и двете суми следва да бъдат документирани в разписката или на друг траен носител.

(9)  Във връзка с член 59, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2366, когато на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба се предлагат услуги по превалутиране, платецът следва да може да откаже тази услуга и вместо това да плати в паричната единица, използвана от получателя.

(10)  За да могат платците да сравняват таксите за различните възможности за превалутиране, предлагани на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, доставчиците на платежни услуги на платците следва не само да включват напълно сравнима информация за приложимите такси за превалутиране в условията на рамковия си договор, но и да оповестяват публично тази информация чрез широко и лесно достъпна електронна платформа, по-специално чрез своя уебсайт за клиенти, чрез уебсайта си за домашно банкиране и на приложението си за мобилно банкиране по лесно разбираем и достъпен начин. Това би послужило за разработването на уебсайтове за сравняване, за да могат потребителите по-лесно да сравняват цените при пътуване или пазаруване в чужбина. Освен това доставчиците на платежни услуги на платците следва да напомнят на платците за приложимите такси за превалутиране, когато платежна операция, свързана с карта, е изпълнена в друга парична единица, , чрез използването на широко и лесно достъпни електронни канали за комуникация, като SMS съобщения, електронна поща или уведомления чрез приложението за мобилно банкиране на платеца. Доставчиците на платежни услуги следва да се споразумеят с ползвателите на платежни услуги относно електронния канал за комуникация, чрез който ще предоставят информацията за таксите за превалутиране, като вземат предвид най-ефективния канал за осъществяване на връзка с платеца. Доставчиците на платежни услуги следва също така да приемат искания от ползвателите на платежни услуги да не получават електронните съобщения, съдържащи информация за таксите за превалутиране.

(11)  Периодичните напомняния са подходящи в ситуациите, в които платецът остава в чужбина за по-дълъг срок, например когато платецът е командирован или учи в чужбина или когато платецът редовно използва карта за онлайн покупки в местната парична единица. Задължението за изпращане на такива напомняния няма да изисква непропорционални инвестиции за адаптиране на съществуващите стопански практики и инфраструктурата за обработка на плащания на доставчика на платежни услуги и ще гарантира, че платецът е по-добре информиран, когато обмисля различните възможности за превалутиране.

(12)  Комисията следва да представи на Европейския парламент, Съвета, ЕЦБ и Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на правилото за изравняване на разходите за презгранични плащания в евро с разходите за национални операции в националните парични единици и относно ефективността на изискванията за предоставяне на информация относно превалутирането, предвидени в настоящия регламент. Комисията следва също така да анализира допълнителните възможности — и техническата осъществимост на тези възможности — за разширяване на приложението на правилото за равно таксуване с цел да се обхванат всички парични единици на Съюза, и за по-нататъшно подобряване на прозрачността и съпоставимостта на таксите за превалутиране, както и възможността за изключване и включване на опцията за приемане на превалутиране от лица, различни от доставчика на платежни услуги на платеца. .

▌(13) Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради презграничното естество на плащанията могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕО) № 924/2009

Регламент (ЕО) № 924/2009 се изменя, както следва:

1)  Член 1 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

„1. С настоящия регламент се установяват правила за презграничните плащания и за прозрачността на таксите за превалутиране в рамките на Съюза.“

"

б)  в параграф 2 се добавя следната алинея:"

„Независимо от първа алинея от настоящия параграф членове 3а и 3б ▌се прилагат по отношение на националните и презграничните плащания, които са деноминирани или в евро, ▌или в различна от евро национална парична единица на държава членка, и които включват услуга по превалутиране.“

"

2)   В член 2 точка 9 се заменя със следното:

:"

„9. „такса“ означава всяка сума, наложена на ползвател на платежни услуги от доставчик на платежни услуги, която е пряко или косвено свързана с платежна операция, всяка сума, наложена на ползвателя на платежни услуги от доставчик на платежни услуги или от лице, предоставящо услуги по превалутиране в съответствие с член 59, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета*, за услуга по превалутиране, или комбинация от двете суми;

_____________________

______________

* Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).“

"

3)  Член 3 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Таксите, налагани от доставчик на платежни услуги на ползвател на платежни услуги за презграничните плащания в евро, са равни на таксите, налагани от този доставчик на платежни услуги за съответните национални плащания на същата стойност ▌в националната парична единица на държавата членка, в която се намира доставчикът на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги.“

"

б)  вмъква се следният параграф ▌:"

„1а. Таксите, налагани от доставчик на платежни услуги на ползвател на платежни услуги за презграничните плащания в националната парична единица на държава членка, която е уведомила за решението си да разшири приложното поле на настоящия регламент по отношение на националната си парична единица съгласно член 14, са равни на таксите, налагани от този доставчик на платежни услуги на ползвателите на платежни услуги за съответните национални плащания на същата стойност и в същата парична единица.“

"

в)  параграф 3 се заличава;

г)  параграф 4 се заменя със следното:"

„4. ▌Параграфи 1 и 1а не се прилагат по отношение на таксите за превалутиране.“

"

4)  Вмъква се следният член ▌:"

„Член 3a

Такси за превалутиране при операции, свързани с карти

1.  Във връзка с изискванията за предоставяне на информация за таксите за превалутиране и приложимия обменен курс, установени в член 45, параграф 1, член 52, параграф 3 и член 59, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2366, доставчиците на платежни услуги и лицата, които предоставят услуги по превалутиране на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, както е посочено в член 59, параграф 2 от същата директива, изразяват общата сума на таксите за превалутиране като процентна надбавка спрямо последните налични референтни обменни курсове на еврото, публикувани от Европейската централна банка (ЕЦБ). Тази надбавка се съобщава на платеца преди инициирането на платежната операция.

2.  Доставчиците на платежни услуги също така оповестяват публично надбавките, посочени в параграф 1, по разбираем и лесно достъпен начин чрез широко и лесно достъпна електронна платформа .

3.  Освен информацията, посочена в параграф 1, лицето, която предоставя услугата по превалутиране на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, преди инициирането на платежната операция предоставя на платеца следната информация:

   а) сумата, която трябва да бъде платена на получателя, в паричната единица, използвана от получателя;
   б) сумата, която трябва да бъде платена от платеца, в паричната единица на сметката на платеца;

4.  Лицата, които предоставят услуги по превалутиране на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, ясно показват информацията, посочена в параграф 1, на терминалното устройство АТМ или на мястото на продажба. Преди инициирането на платежната операция те също така информират платеца за възможността да плати в паричната единица, използвана от получателя, както и за възможността за извършване на последващо превалутиране от страна на доставчика на платежни услуги на платеца. Информацията, посочена в параграфи 1 и 3, също така се предоставя на платеца на траен носител след инициирането на платежната операция.

5.  За всяка платежна карта, издадена на платеца от доставчика на платежни услуги на платеца и свързана със същата сметка, доставчикът на платежни услуги на платеца без неоправдано забавяне изпраща на платеца електронно съобщение с информацията по параграф 1, след като доставчикът на платежни услуги на платеца получи платежно нареждане за теглене на пари в брой на терминално устройство АТМ или за плащане на мястото за продажба, което е деноминирано в някоя от паричните единици на Съюза, различна от паричната единица на сметката на платеца.

Независимо от първа алинея, такова съобщение се изпраща веднъж всеки месец, в който доставчикът на платежни услуги на платеца получи от платеца платежно нареждане, деноминирано в същата парична единица.

6.  Доставчикът на платежни услуги се споразумява с ползвателя на платежни услуги за един или повече широко и лесно достъпни електронни канали за комуникация, чрез които доставчикът на платежни услуги ще изпраща съобщението, посочено в параграф 5.

Доставчикът на платежни услуги предлага на ползвателите на платежни услуги възможността да изберат да не получават електронните съобщения, посочени в параграф 5.

Доставчикът на платежни услуги и ползвателят на платежни услуги могат да се споразумеят, че параграф 5 и настоящият параграф не се прилагат изцяло или частично, когато ползвателят на платежни услуги не е потребител.

7.  Информацията, посочена в настоящия член, се предоставя безплатно и по неутрален и разбираем начин.“

"

5)  Вмъква се следният член :"

„Член 3б

Такси за превалутиране, свързани с кредитни преводи

1.  Когато доставчикът на платежни услуги на платеца предлага услуги по превалутиране във връзка с кредитен превод по смисъла на определението в член 4, точка 24 от Директива (ЕС) 2015/2366, който се инициира директно онлайн чрез уебсайта или приложението за мобилно банкиране на доставчика на платежни услуги, във връзка с член 45, параграф 1 и член 52, параграф 3 от същата директива преди инициирането на платежната операция доставчикът на платежни услуги информира платеца по ясен, неутрален и разбираем начин за прогнозните такси за услугите по превалутиране, приложими за кредитния превод.

2.  Преди инициирането на платежната операция доставчикът на платежни услуги съобщава на платеца по ясен, неутрален и разбираем начин прогнозния общ размер на кредитния превод в паричната единица на сметката на платеца, включително всяка такса за операцията и всички такси за превалутиране. Доставчикът на платежни услуги съобщава също така прогнозната сума, която трябва да бъде преведена на получателя в паричната единица, използвана от получателя.“

"

6)  Член 15 се заменя със следното:"

„Член 15

Преглед

1.  До ... [36 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, ЕЦБ и Европейския икономически и социален комитет ▌доклад за прилагането и въздействието на настоящия регламент, който съдържа по-специално следното:

   а) оценка на начина, по който доставчиците на платежни услуги прилагат член 3 от настоящия регламент, изменен с Регламент (ЕС)... *(9) ;
   б) оценка на развитието на обемите и таксите за националните и презграничните плащания в национални парични единици на държавите членки и в евро след приемането на Регламент (ЕС)...(10)+;
   в) оценка на въздействието на член 3 от настоящия регламент, изменен с Регламент (ЕС)... ++, върху промените на таксите за превалутиране и други такси, свързани с платежните услуги, както за платците, така и за получателите;
   г) оценка на очакваното въздействие на изменението на член 3, параграф 1 от настоящия регламент, с цел да се обхванат всички парични единици на държавите членки;
   д) оценка на начина, по който доставчиците на услуги по превалутиране прилагат изискванията за предоставяне на информация, предвидени в членове 3а и 3б от настоящия регламент и в националното законодателство за прилагане на член 45, параграф 1, член 52, параграф 3 и член 59, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2366, и дали тези правила са подобрили прозрачността на таксите за превалутиране;
   е) оценка на това дали и до каква степен доставчиците на услуги по превалутиране са срещнали затруднения с прилагането на практика на членове 3а и 3б от настоящия регламент и на националното законодателство за прилагане на член 45, параграф 1, член 52, параграф 3 и член 59, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2366;
   ж) анализ на разходите и ползите във връзка с комуникационните канали и технологиите, които се използват от доставчиците на услуги по превалутиране или с които те разполагат, които могат допълнително да подобрят прозрачността на таксите за превалутиране, включително оценка на това дали съществуват определени канали, които доставчиците на платежни услуги следва да бъдат задължени да предлагат за изпращането на информацията, посочена в член 3а; този анализ включва също така оценка на техническата осъществимост на едновременното оповестяване на информацията по член 3а, параграфи 1 и 3 от настоящия регламент преди инициирането на всяка операция и за всички възможности за превалутиране, които са на разположение на терминалното устройство АТМ или на мястото на продажба;
   з) анализ на разходите и ползите от въвеждането на възможността платците да блокират възможността за превалутиране, предлагана от лице, различно от доставчика на платежни услуги на платеца, на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, и да променят своите предпочитания в това отношение;
   и) анализ на разходите и ползите от въвеждането на изискването, когато предоставя услуги по превалутиране във връзка с отделна платежна операция, при клиринга и сетълмента на тази операция доставчикът на платежни услуги на платеца да прилага обменния валутен курс, приложим в момента на инициирането ѝ.

2.  Докладът, посочен в параграф 1 от настоящия член, обхваща най-малко периода от 15 декември 2019 г. до... [30 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение]. В него се вземат предвид особеностите на различните платежни операции, като се прави по-специално разлика между операциите, инициирани на терминално устройство АТМ, и операциите на мястото на продажба.

При изготвянето на доклада Комисията може да използва данните, събрани от държавите членки във връзка с параграф 1.

_____________

* Регламент (ЕС) …/… на Европейския парламент и на Съвета от ... относно ... (ОВ...).

”.

"

Член 2

1.  Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.  Той се прилага от 15 декември 2019 г., с изключение на следните разпоредби:

а)  член 1, точка 6 се прилага от... [датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение];

б)  член 1, точки 4 и 5 във връзка с член 3а, параграфи 1 — 4 и член 3б от Регламент (ЕО) № 924/2009 се прилага от... [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение];

в)  член 1, точка 4 във връзка с член 3а, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 924/2009 се прилага от ... [24 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение];

г)  член 1, точка 4 във връзка с член 3а, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 924/2009, доколкото се отнася до член 3а, параграфи 1 — 4 от същия регламент, се прилага от... [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение];

д)  член 1, точка 4 във връзка с член 3а, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 924/2009, доколкото се отнася до член 3а, параграфи 5 и 6 от същия регламент, се прилага от... [24 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение];

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ▌…на

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) OВ C 382, 23.10.2018 г., стр. 7.
(2) OВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 28.
(3) ОВ С 382, 23.10.2018 г., стр. 7.
(4) OВ C 367, 10.10.2018 г., стp. 28.
(5) Позиция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г.
(6)Регламент (ЕО) № 2560/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2001 г. относно трансграничните плащания в евро (ОВ L 344, 28.12.2001 г., стр. 13).
(7)Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (ОВ L 266, 9.10.2009 г., стр. 11).
(8)Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).
(9)+ OВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ 2018/0076(COD), и добавете номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на регламента в бележката под линия.
(10)++ ОВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ 2018/0076(COD).


Общи правила за достъп до международния пазар на автобусни превози ***I
PDF 262kWORD 83k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1073/2009 относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози (COM(2017)0647 – C8-0396/2017 – 2017/0288(COD))
P8_TA(2019)0125A8-0032/2019

Текстът все още се обработва за публикуване на Вашия език. За достъп до наличната версия в PDF или WORD кликнете върху иконата горе вдясно.


Изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност и Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз ***I
PDF 186kWORD 56k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за адаптиране на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност [изменена с Директива 2018/XXX/ЕС] и Регламент (ЕС) 2018/XXX на Европейския парламент и на Съвета [относно управлението на Енергийния съюз] във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (COM(2018)0744 – C8-0482/2018 – 2018/0385(COD))
P8_TA-PROV(2019)0126A8-0014/2019

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0744),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 192, параграф 1 и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0482/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид поетия с писмо от 30 януари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента съгласно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0014/2019),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност и Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Съюза

P8_TC1-COD(2018)0385


(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 и член 194, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

като взе предвид становището на Комитета на регионите(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

1)  На 29 март 2017 г. Обединеното кралство представи нотификация за намерението си да се оттегли от Съюза по силата на член 50 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Договорите ще престанат да се прилагат спрямо Обединеното кралство от датата на влизане в сила на споразумение за оттегляне, или при липса на такова, две години след гореспоменатата нотификация, т.е. считано от 30 март 2019 г., освен ако Европейският съвет в съгласие с Обединеното кралство не реши с единодушие да продължи този срок.

(2)  Споразумението за оттегляне, постигнато от преговарящите, включва договорености относно прилагането на разпоредбите на правото на Съюза по отношение на Обединеното кралство и в рамките на Обединеното кралство след датата, на която Договорите ще престанат да се прилагат по отношение на Обединеното кралство и в рамките на Обединеното кралство. В случай че посоченото споразумение влезе в сила, Директива (ЕС) 2018/2002(4) за изменение на Директива 2012/27/ЕС(5) на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета(6) ще се прилагат по отношение на Обединеното кралство и в рамките на Обединеното кралство през преходния период в съответствие със споразумението и ще престанат да се прилагат в края на този период.

3)  Съгласно Член 3, параграф 5 от Директива 2012/27/ЕС, въведен с Директива (ЕС) 2018/2002, от държавите членки се изисква да определят индикативни национални приноси в областта на енергийната ефективност за постигане на целите за енергийна ефективност на Съюза от поне 32,5 % за 2030 г. При определянето на тези приноси държавите членки трябва да вземат предвид енергийното потребление на Съюза към 2030 г. по отношение на първичната и/или крайната енергия.

4)  Съгласно член 6, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) 2018/1999 от държавите членки се изисква да вземат предвид енергийното потребление на Съюза към 2030 г. по отношение на първичната и/или крайната енергия при техните индикативни национални приноси за постигане на целите на Съюза В съответсвие с член 29, парагарф 3, първа алинея на посочения регламент, енергийното потребление на равнището на Съюза също е от значение за оценката на Комисията за напредъка по отношение на колективното постигане на целите на Съюза.

5)  Поради оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза е необходимо прогнозните данни за потреблението на енергия в Съюза към 2030 г. да бъдат изменени, за да отразяват Съюза от 27 държави членки с изключение на Обединеното кралство („ЕС-27“). Прогнозите за водещите цели на Съюза от най-малко 32,5 % показват, че първичното енергийно потребление следва да възлиза на 1 273 милиона тона нефтен еквивалент (Mtoe) и 956 Mtoe крайно енергийно потребление през 2030 г. за Съюз от 28 държави членки. Еквивалентните прогнози за ЕС-27 показват, че през 2030 г. потреблението на енергия от първични източници следва да възлиза на 1128 Mtoe, а крайното енергийно потребление — на 846 Mtoe. Това налага изменение на данните за нивата на потреблението на енергия през 2030 г.

6)  Същите прогнози за енергийното потребление през 2030 г. се отнасят за членове 6 и 29 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

(7)  В съответствие с член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета(7), преустановяването на прилагането на актове, определено за конкретна дата, настъпва при изтичането на последния час от деня, който съответства на тази дата. Поради това настоящото решение следва да се прилага от първия ден след деня, в който Директива 2012/27/ЕС и Регламент (ЕС) 2018/1999 престанат да се прилагат по отношение на Обединеното кралство.

8)  Директива 2012/27/ЕС и Регламент (ЕС) 2018/1999 следва да бъдат съответно изменени.

9)  За да се подготви без забавяне оттеглянето на Обединеното кралство, настоящото решение следва да влезе в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Изменение на Директива 2012/27/ЕС

В член 3 от Директива 2012/27/ЕС параграф 5 се заменя със следното:"

„5. Всяка държава членка определя индикативни национални приноси в областта на енергийната ефективност за постигане на целите на Съюза за 2030 г. съгласно член 1, параграф 1 от настоящата директива в съответствие с членове 4 и член 6 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета* . Когато определят тези приноси, държавите членки вземат предвид, че заложеното енергийно потребление в Съюза през 2030 г. не трябва да надвишава 1128 Mtoe за енергията от първични източници и/или 846 Mtoe за крайната енергия. Държавите членки уведомяват Комисията относно тези приноси като част от своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съгласно посоченото във, и в съответствие с, процедурата по член 3 и членове 7—12 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

_________________________

* Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).“

"

Член 2

Изменения на Регламент (ЕС) 2018/1999

Регламент (ЕС) 2018/1999 се изменя, както следва:

1)  В член 6, параграф 1 първата алинея се заменя със следното:"

„1. При определяне на своя индикативен национален принос по отношение на енергийната ефективност за 2030 г. и последната година на периода, обхванат в последващите национални планове съгласно член 4, буква б), точка 1 от настоящия регламент, всяка държава членка взема предвид, че в съответствие с член 3 от Директива 2012/27/ЕС, енергийното потребление в Съюза през 2020 г. трябва да не надвишава 1 483 Mtoe за първичната енергия или 1086 Mtoe за крайната енергия, а енергийното потребление в Съюза през 2030 г. трябва да не надвишава 1 128 Mtoe за първичната енергия и/или не повече от 846 Mtoe за крайната енергия.“

"

2)  В член 29, параграф 3 първата алинея се заменя със следното:"

„3. В областта на енергийната ефективност, като част от оценката, посочена в параграф 1, Комисията оценява напредъка по отношение на колективното постигане на максимално енергийно потребление на равнището на Съюза от 1 128 Mtoe енергия от първични източници и 846 Mtoe крайна енергия през 2030 г. в съответствие с член 3, параграф 5 от Директива 2012/27/ЕС.“

"

Член 3

Срокове

Членове 1 и 2 от настоящото решение не засягат крайните срокове, предвидени в член 2 от Директива (ЕС) 2018/2002 и член 59 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

Член 4

Влизане в сила и прилагане

1.  Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.  Членове 1 и 2 се прилагат от първия ден след деня, в който Директива 2012/27/ЕС и Регламент 2018/1999/ЕС престанат да се прилагат по отношение на Обединеното кралство и в рамките на Обединеното кралство.

Член 5

Aдресaти

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в …

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1)ОВ С …
(2)ОВ С …
(3) Позиция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г.
(4) Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за изменение на Директива 2012/27/ЕО относно енергийната ефективност (OВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 210).
(5) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).
(6) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).
(7) Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1).


Правото на мирен протест и пропорционалното използване на сила
PDF 136kWORD 51k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно правото на мирен протест и пропорционалното използване на сила (2019/2569(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0127B8-0103/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договорите на ЕС, и по-специално членове 2, 3, 4, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“),

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и свързаната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно състоянието на основните права в Европейския съюз(1),

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че ЕС се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства; като има предвид, че тези ценности са общи за държавите членки в общество, в което преобладават плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете;

Б.  като има предвид, че принципите на правовата държава са гръбнакът на демокрацията и един от основополагащите принципи на ЕС, действащи по презумпцията за взаимно доверие, че държавите членки спазват демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, залегнали в Хартата и в ЕКПЧ;

В.  като има предвид, че ЕС се ангажира да зачита свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, както и свободата на мирни събрания и на сдружаване;

Г.  като има предвид, че в член 11 от ЕКПЧ и в член 12 от Хартата се посочва, че всеки има право на свобода на мирни събрания и на свобода на сдружаване с други лица, включително правото да формира и да се присъединява към профсъюзи за защита на своите интереси;

Д.  като има предвид, че член 11 от ЕКПЧ гласи, че „[у]пражняването на тези права не подлежи на никакви други ограничения освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите“;

Е.  като има предвид, че ЕКПЧ също така гласи, че свободата на събранията „не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация“;

Ж.  като има предвид, че в член 12 от Хартата се посочва също, че „[п]олитическите партии на равнището на Съюза допринасят за изразяването на политическата воля на гражданите на Съюза“;

З.  като има предвид, че свободата на сдружаване следва да бъде защитавана; като има предвид, че енергичното гражданско общество и плуралистичните медии играят жизненоважна роля за насърчаването на отвореното и плуралистично общество, участието на обществеността в демократичния процес и укрепването на отчетността на правителствата;

И.  като има предвид, че свободата на събранията върви ръка за ръка със свободата на изразяване, гарантирана от член 11 от Хартата и член 10 от ЕКПЧ, където се заявява, че всеки има право на свобода на изразяване, което включва свободата да се отстоява мнение и да се получават и разпространяват информация и идеи без намеса на публичните органи и независимо от границите;

Й.  като има предвид, че упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието, както се посочва в член 10 от ЕКПЧ;

К.  като има предвид, че член 52 от Хартата гласи, че „всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи“;

Л.  като има предвид, че съгласно член 4, параграф 2 от ДЕС ЕС „зачита съществените функции на [държавите членки] и по-специално онези, които имат за цел да осигуряват [тяхната] териториална цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност“. като има предвид, че „[п]о-специално, националната сигурност остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава членка“;

М.  като има предвид, че според съдебната практика на ЕСПЧ и Съда на Европейския съюз всички ограничения на основните права и гражданските свободи трябва да зачитат принципите на законност, необходимост и пропорционалност;

Н.  като има предвид, че правоприлагащите органи в няколко държави членки са били критикувани за неспазването на правото на протест и за използването на прекомерна сила;

1.  призовава държавите членки да зачитат правата на свобода на мирни събрания, свобода на сдружаване и свобода на изразяване;

2.  подчертава, че общественият дебат е от жизненоважно значение за функционирането на демократичните общества;

3.  осъжда приемането на рестриктивни закони по отношение на свободата на събранията в няколко държави членки през последните години;

4.  осъжда използването на насилствена и несъразмерна намеса от страна на държавните органи по време на протести и мирни демонстрации; насърчава съответните органи да гарантират прозрачно, безпристрастно, независимо и ефективно разследване, когато има подозрения или твърдения за използването на несъразмерна сила; припомня, че правоприлагащите агенции трябва винаги да носят отговорност за изпълнението на своите задължения и за спазването на съответната правна и оперативна уредба;;

5.  призовава държавите членки да гарантират, че използването на сила от правоприлагащите органи е винаги законосъобразно, съразмерно, необходимо, служи само като крайна мярка и запазва човешкия живот и физическата неприкосновеност; отбелязва, че безразборното използване на сила срещу тълпи противоречи на принципа на пропорционалност;

6.  отбелязва важната роля на журналистите и на фотожурналистите при отразяването на случаи на непропорционално насилие и осъжда всички случаи, в които те са били целенасочено нападани;

7.  счита, че насилието срещу мирни демонстранти никога не може да бъде решение в един дебат или в политиката;

8.  признава, че полицията, сред чиито служители също има много жертви, работи в трудни условия, по-специално поради враждебността на някои протестиращи, но също така и поради прекомерна работна натовареност; осъжда всеки вид насилие срещу лица или имущество от страна на използващи насилие, войнстващи протестиращи, които идват единствено с цел насилие и уронват легитимността на мирните протести;

9.  насърчава служителите на правоприлагащите органи на държавите членки да участват активно в обучението, предоставяно от Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) на тема „Обществен ред – действия на полицията на важни събития“; насърчава държавите членки да обменят най-добри практики в това отношение;

10.  подчертава важността на това да се гарантира безопасността на служителите на правоприлагащите органи, полицейските служители и военнослужещите, участващи в операции по поддържане на сигурността по време на публични протестни демонстрации;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Организацията на обединените нации.

(1) Приети текстове, P8_TA(2019)0032.


Правата на интерсексуалните лица
PDF 166kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно правата на интерсексуалните лица (2018/2878(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0128B8-0101/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 8 и 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 21 от нея,

—  като взе предвид Европейската социална харта и по-специално член 11 от нея,

—  като взе предвид Директива 2012/29/EС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления(1),

—  като взе предвид доклада, публикуван от Комисията през 2011 г., озаглавен „Транссексуалните и интерсексуалните лица“,

—  като взе предвид окончателните доклади от финансирания от Комисията пилотен проект „Health4LGBTI“ относно неравнопоставеността в здравеопазването, пред която са изправени ЛГБТИ лицата,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно положението с основните права в Европейския съюз през 2015 г.(3),

—  като взе предвид документа, публикуван през май 2015 г. от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), озаглавен „Положението с основните права на интерсексуалните лица“(4),

—  като взе предвид онлайн публикацията на FRA от ноември 2017 г., озаглавена „Картографиране на изисквания за минимална възраст във връзка с правата на детето в ЕС“(5),

—  като взе предвид Доклада на FRA за основните права за 2018 г.,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание,

—  като взе предвид Резолюция 2191 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета през 2017 г., относно насърчаване на правата на човека и премахване на дискриминацията на интерсексуалните лица,

—  като взе предвид доклада от 2015 г. на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека относно правата на човека и интерсексуалните лица,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид доклада от 2013 г. на специалния докладчик на ООН относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—  като взе предвид Принципите от Джогджакарта („Принципите и задълженията на държавите за прилагане международното право в областта на правата на човека във връзка със сексуалната ориентация, половата идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите характеристики“), приети през ноември 2006 г., и 10-те допълнителни принципа („+10“), приети на 10 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно правата на интерсексуалните лица (O-000132/2018 – B8-0007/2019 и O-000133/2018 – B8-0008/2019),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че интерсексуалните лица са родени с физически полови белези, които не отговарят на медицинските или социалните норми за женско или мъжко тяло, и че тези вариации на половите белези могат да се проявят в първичните белези (като вътрешни и външни полови органи, и хромозомна и хормонална структура) и/или вторичните белези (като например мускулна маса, окосмяване и ръст);

Б.  като има предвид, че интерсексуалните лица са изложени на множество случаи на насилие и дискриминация в Европейския съюз и тези нарушения на правата на човека продължават да бъдат до голяма степен непознати за широката общественост и създателите на политики;

В.  като има предвид, че има голямо разпространение на хирургически операции и медицинска терапия на интерсексуални кърмачета, въпреки че в повечето случаи тези терапии не са необходими от медицинска гледна точка; като има предвид, че козметични операции и спешни операции може да се предлагат като пакет, което не позволява на родителите и интерсексуалните лица да разполагат с пълна информация относно последиците от двата вида операции;

Г.  като има предвид, че се извършват хирургични и медицински терапии на интерсексуални деца без тяхното предварително, лично, пълно и информирано съгласие; като има предвид, че свързани с интерсексуалността генитални осакатявания могат да имат последици за целия живот, като психологическа травма и физически увреждания;

Д.  като има предвид, че интерсексуалните лица и интерсексуалните деца, принадлежащи към други малцинствени и маргинализирани групи, са допълнително маргинализирани и социално изключени и са изложени на риск от насилие и дискриминация поради тяхната кръстосана идентичност;

Е.  като има предвид, че в повечето държави може да се извършва операция на интерсексуално дете или интерсексуално лице с увреждания със съгласието на техния законен настойник, независимо от способността на интерсексуалното лице да вземе самостоятелно решение;

Ж.  като има предвид, че в много случаи родителите и/или законните настойници са силно притиснати да вземат решения, без да бъдат напълно информирани относно последиците за детето им през целия му живот;

З.  като има предвид, че много интерсексуални лица нямат пълен достъп до медицинските си досиета, поради което не знаят, че са интерсексуални лица, или не знаят за медицинските терапии, на които са били подложени;

И.  като има предвид, че интерсексуалните вариации продължават да бъдат класифицирани като болести, като например в рамките на Международната класификация на болестите (МКБ) на Световната здравна организация, при липса на доказателства в подкрепа на дългосрочния успех на терапиите;

Й.  като има предвид, че някои интерсексуални лица не могат да се идентифицират с пола, който им е даден по медицински път при раждането; като има предвид, че правното признаване на пола, основано на самоопределяне, е възможно само в шест държави членки; като има предвид, че много държави членки все още изискват стерилизация за законно признаване на пола;

К.  като има предвид, че антидискриминационното законодателство на равнището на ЕС и в повечето държави членки не включва дискриминацията, основана на полови белези, било то като самостоятелна категория или интерпретирана като форма на дискриминация, основана на пола;

Л.  като има предвид, че много интерсексуални деца са подложени на нарушения на правата на човека и на генитално осакатяване в ЕС, когато са подлагани на терапии за нормализиране на пола;

1.  отбелязва спешната необходимост да се обърне внимание на нарушенията на правата на човека на интерсексуалните лица и призовава Комисията и държавите членки да предложат законодателство за справяне с тези проблеми;

Медикализация и патологизация

2.  решително осъжда терапиите и хирургията за нормализиране на пола; приветства законите, които забраняват този вид операции, например в Малта и Португалия, и насърчава другите държави членки да приемат подобно законодателство във възможно най-кратък срок;

3.  подчертава необходимостта от предоставяне на подходящи консултации и подкрепа за интерсексуални деца и интерсексуални лица с увреждания, както и техните родители или настойници, и от пълното им информиране относно последиците от терапиите за нормализиране на пола;

4.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят организациите, които работят за премахване на стигмата срещу интерсексуалните лица;

5.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат финансирането на организации на гражданското общество на интерсексуални лица;

6.  призовава държавите членки да подобрят достъпа на интерсексуалните лица до медицинските им досиета и да гарантират, че никой не е подложен на ненужна медицинска или хирургична терапия в ранна или детска възраст, като се гарантират физическият интегритет, автономността и самоопределението на засегнатите деца;

7.  счита, че патологизацията на интерсексуалните вариации застрашава пълното упражняване на правото на най-високия достижим стандарт на здравеопазване за интерсексуалните лица, заложен в Конвенцията на ООН за правата на детето; призовава държавите членки да гарантират депатологизацията на интерсексуалните лица;

8.  приветства депатологизацията, макар и само частична, на транссексуалните идентичности в 11-ата преразгледана версия на МКБ (МКБ-11); отбелязва обаче, че категорията „несъответствие с пола в детска възраст“ патологизира поведение, различно от свързаните с пола норми, в детска възраст; поради това призовава държавите членки да продължат премахването на тази категория от МКБ-11 и да приведат бъдещата преразгледана версия на МКБ в съответствие с техните национални здравни системи;

Документи за самоличност

9.  подчертава значението на гъвкави процедури за регистрация на ражданията; приветства законите, приети в някои държави членки, които позволяват правно признаване на пола въз основа на самоопределяне; насърчава другите държави членки да приемат подобно законодателство, включително гъвкави процедури за промяна на свързаните с пола индикатори, ако те продължат да бъдат регистрирани, и имената в удостоверенията за раждане и документите за самоличност (включително възможността за неутрални по отношение на пола имена);

Дискриминация

10.  изразява съжаление относно липсата на признаване на половите белези като основание за дискриминация в рамките на ЕС и поради това подчертава важността на този критерий, за да се гарантира достъп до правосъдие за интерсексуалните лица;

11.  призовава Комисията да засили обмена на добри практики в тази област; призовава държавите членки да приемат необходимото законодателство, за да осигурят адекватна защита, зачитане и насърчаване на основните права на интерсексуалните лица, включително интерсексуалните деца, включително пълна защита срещу дискриминация;

Обществена осведоменост

12.  призовава всички съответни заинтересовани страни да провеждат изследвания във връзка с интерсексуалните лица, като възприемат социологическа и човешка гледна точка, а не медицинска;

13.  призовава Комисията да гарантира, че средства на ЕС не подкрепят научни изследвания или медицински проекти, които допълнително допринасят за нарушения на правата на човека на интерсексуалните лица, в контекста на Европейските референтни мрежи (ERN); призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и да финансират изследователската работа в областта на положението с правата на човека на интерсексуалните лица;

14.  призовава Комисията да предприеме цялостен и основан на правата подход по отношение на правата на интерсексуалните лица и да координира по-добре работата на генералните дирекции за правосъдието и потребителите, за образованието, младежта, спорта и културата, както и за здравеопазването и безопасността на храните, за да гарантира съгласувани политики и програми в подкрепа на интерсексуалните лица, включително обучение на държавните служители и медицинските работници;

15.  призовава Комисията да засили свързаното с интерсексуалността измерение в своя многогодишен списък от действия във връзка с ЛГБТИ лицата за текущия период и да започне още сега подготовка за подновяването на тази стратегия за следващия многогодишен период (2019–2024 г.);

16.  призовава Комисията да улесни обмена на най-добри практики между държавите членки за защита на правата на човека и физическата неприкосновеност на интерсексуалните лица;

o
o   o

17.  възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция до Съвета, Комисията, парламентите и правителствата на държавите членки, както и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) OВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
(2) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 21.
(3) OВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 2.
(4) https://fra.europa.eu/en/publication/2015/fundamental-rights-situation-intersex-people
(5) http://fra.europa.eu/en/publication/2017/mapping–minimum–age–requirements–concerning–rights–child–eu


Бъдещето на списъка на дейностите за лицата ЛГБТИ (2019-2024 г.)
PDF 146kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно бъдещето на списъка на дейностите за лицата ЛГБТИ (2019 – 2024 г.) (2019/2573(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0129B8-0127/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 8 и 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 21 от нея,

—  като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

—  като взе предвид Препоръка CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно мерките за борба срещу дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност, приета на 31 март 2010 г.,

—  като взе предвид предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426) и своята позиция от 2 април 2009 г. относно това предложение,

—  като взе предвид насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от страна на лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета на Европейския съюз на неговото заседание от 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно равенството на ЛГБТИ лицата от 16 юни 2016 г.,

—  като взе предвид резултатите от проучването относно лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица в Европейския съюз, извършено от Агенцията на Европейския съюз за основните права и публикувано на 17 май 2013 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно положението с основните права в Европейския съюз през 2017 г.(2),

—  като взе предвид Резолюция 2191(2017) от 12 октомври 2017 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно насърчаване на правата на човека и премахване на дискриминацията на интерсексуалните лица,

—  като взе предвид списъка на дейностите на Комисията за постигане на напредък по отношение на равнопоставеността на ЛГБТИ от декември 2015 г.,

—  като взе предвид годишните доклади на Комисията от 2016 г. и 2017 г. относно изпълнението на списъка на дейностите за постигане на напредък по отношение на равнопоставеността на ЛГБТИ,

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 5 юни 2018 г. (Relu Adrian Coman и др./ Inspectoratul General pentru Imigrări и Ministerul Afacerilor Interne)(3) и друга съответна съдебна практика на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека,

—  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от май 2015 г., озаглавен „Положението с основните права на интерсексуалните лица“,

—  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от март 2017 г., озаглавен „Настоящото положение с миграцията в ЕС: лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица, търсещи убежище“,

—  като взе предвид доклада от 2015 г. на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека относно правата на човека и интерсексуалните лица,

—  като взе предвид Резолюция 2048(2015) от 22 април 2015 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно дискриминацията срещу транссексуални лица в Европа,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно бъдещето на списъка на дейностите за лицата ЛГБТИ (2019 – 2024 г.) (O-000006/2019 – B8-0014/2019),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че ЛГБТИ продължават да страдат от дискриминация и насилие в Европейския съюз; като има предвид, че не всички държави – членки на ЕС, осигуряват правна защита за ЛГБТИ срещу дискриминация;

Б.  като има предвид, че в резолюцията си от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност Парламентът призова Комисията да приеме стратегия относно равнопоставеността на ЛГБТИ;

В.  като има предвид, че в заключенията си относно равнопоставеността на ЛГБТИ от 16 юни 2016 г. Европейският съвет прикани държавите членки да работят заедно с Комисията във връзка със списъка на дейностите за ЛГБТИ;

Г.  като има предвид, че Комисията е приела всеобхватни стратегически рамки по други теми, свързани с основните права, като например уврежданията и приобщаването на ромите, но все още не е предприела такива действия по отношение на правата на ЛГБТИ;

Д.  като има предвид, че публикуваният от Комисията през 2015 г. списък на дейностите за постигане на напредък по отношение на равнопоставеността на ЛГБТИ представлява необвързваща и неизчерпателна стратегия;

Е.  като има предвид, че докладите на Комисията относно изпълнението на списъка на дейностите за постигане на напредък по отношение на равнопоставеността на ЛГБТИ показват, че са предприети значителни стъпки, но остава още много да се направи, за да се гарантира равенство за всички граждани в ЕС, включително за ЛГБТИ;

Ж.  като има предвид, че въпреки че приетите от Европейския съвет насоки за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ) са обвързващи за ЕС и неговите държави членки в рамките на външната им дейност от 2013 г. насам, липсата на вътрешен за ЕС допълващ ангажимент представлява заплаха за вътрешното и външното сближаване;

З.  като има предвид, че Директивата за борба с дискриминацията продължава да бъде блокирана в Съвета;

1.  отново потвърждава препоръките на резолюцията си относно пътната карта на ЕС;

2.  отбелязва, че през последните години в ЕС се наблюдава отстъпление от равенството между половете, което оказва пряко въздействие върху ЛГБТИ; призовава Комисията да поеме ангажимент да се справи с това отстъпление, да превърне равенството и недопускането на дискриминация в приоритетна област и да гарантира, че този ангажимент ще бъде възприет в работата на следващата Комисия, чийто мандат ще започне по-късно през 2019 г.;

3.  призовава Комисията да гарантира, че на правата на ЛГБТИ се отдава приоритет в работната ѝ програма за периода 2019 – 2024 г., и да засили сътрудничеството между различните генерални дирекции в области, където правата на ЛГБТИ следва да бъдат интегрирани, като например в образованието и здравеопазването, както е посочено в списъка на дейностите за ЛГБТИ;

4.  призовава Комисията да приеме друг стратегически документ за насърчаване на равенството за ЛГБТИ;

5.  призовава Комисията да наблюдава и да осигури прилагането на законодателството и мерките за борба с дискриминацията с цел гарантиране на правата на ЛГБТИ във всички области;

6.  призовава Комисията да продължи работата по темите, които вече са включени в списъка на дейностите за ЛГБТИ;

7.  призовава Комисията да ангажира Парламента и организациите на гражданското общество в изготвянето на бъдещия си списък на дейностите за ЛГБТИ;

8.  призовава Комисията да продължи да провежда кампании за повишаване на осведомеността и информационни кампании за обществеността относно ЛГБТИ и техните семейства; подчертава значението на подобни действия на всички равнища и че е важно да се постави акцент върху ползите от многообразието за обществото, а не само върху нормализирането на статута на ЛГБТИ;

9.  призовава Комисията да улеснява и подкрепя държавите членки при прилагането от тяхна страна на висококачествени и всеобхватни образователни програми в областта на сексуалността и взаимоотношенията, които предоставят информация и образование относно сексуалното и репродуктивното здраве и права по неосъждащ, положително формулиран и приобщаващ ЛГБТИ начин;

10.  призовава Комисията да предприеме конкретни мерки, за да гарантира свободата на движение на всички семейства, включително семействата на ЛГБТИ, в съответствие с неотдавнашното дело Coman в Съда на Европейския съюз;

11.  отбелязва, че 8 държави членки изискват стерилизация, а 18 държави членки изискват диагноза за психично здраве с оглед на получаването на достъп до законно признаване на пола; призовава Комисията да прецени дали тези изисквания са в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз;

12.  призовава Комисията да включи междусекторна перспектива в бъдещата си работа по правата на ЛГБТИ, да вземе предвид случаите на комбинирана дискриминация, с които се сблъскват маргинализираните ЛГБТИ лица, и да разработи мерки за посрещане на техните специфични потребности, включително чрез предоставяне на финансиране за специфични мрежи за подкрепа на маргинализираните ЛГБТИ групи;

13.  призовава Комисията да продължи да работи с държавите членки с оглед на изпълнението на нейните бъдещи дейности по отношение на правата на ЛГБТИ;

14.  призовава Комисията да засили обмена на добри практики в тази област; призовава държавите членки да приемат необходимото законодателство, за да гарантират адекватно зачитане, насърчаване и защита на основните правата на децата ЛГБТИ, включително пълна защита срещу дискриминация;

15.  възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 21.
(2) Приети текстове, P8_TA(2019)0032.
(3) Решение на Съда (голям състав) от 5 юни 2018 г., ECLI:EU:C:2018:385.


Бъдещето на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и последиците за ЕС
PDF 163kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно бъдещето на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и въздействието върху Европейския съюз (2019/2574(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0130RC-B8-0128/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора между Съединените американски щати и Съюза на съветските социалистически републики за ликвидиране на техните ракети със среден и по-малък обсег на действие, подписан във Вашингтон на 8 декември 1987 г. от тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън и ръководителя на Съветския съюз Михаил Горбачов(1),

—  като взе предвид доклада от 2018 г. относно спазването на споразуменията и ангажиментите за контрол върху оръжията, неразпространение и разоръжаване, изготвен от Държавния департамент на САЩ,

—  като взе предвид изявлението от 21 октомври 2018 г. на президента на САЩ Доналд Тръмп, с което той предупреждава, че САЩ ще се оттеглят от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие,

—  като взе предвид изявлението на държавния секретар на САЩ от 2 февруари 2019 г. относно намерението на САЩ да се оттеглят от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие(2),

—  като взе предвид изявлението на руския президент Владимир Путин от 2 февруари 2019 г., с което той заявява, че Русия също ще преустанови участието си в Договора,

—  като взе предвид изявлението относно Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, направено от външните министри на НАТО на 4 декември 2018 г.(3),

—  като взе предвид „Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз – обща визия, общи действия: по-силна Европа“,

—  като взе предвид опасенията, изразени през 2019 г. от САЩ и НАТО относно неспазването от страна на Русия на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, по-специално по отношение на нейната нова ракетна система 9M729, като тези опасения бяха последно изразени в изявлението на Северноатлантическия съвет от 1 февруари 2019 г.(4),

—  като взе предвид забележките на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Федерика Могерини на Седмата конференция на ЕС по неразпространението и разоръжаването, проведена в Брюксел на 18 и 19 декември 2018 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2016 г. относно ядрената сигурност и неразпространението на ядрени оръжия(5),

—  като взе предвид Съвместната декларация относно сътрудничеството между ЕС и НАТО, подписана в Брюксел на 10 юли 2018 г.,

—  като взе предвид Програмата на ООН за разоръжаване(6),

—  като взе предвид цел 16 на ООН за устойчиво развитие, която има за цел да насърчава мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие(7),

—  като взе предвид годишния доклад за напредъка относно изпълнението на Стратегията на Европейския съюз срещу разпространението на оръжия за масово унищожение (2017 г.) от 18 май 2018 г.,

—  като взе предвид Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) от 1968 г., който задължава всички държави да се стремят добросъвестно към ядрено разоръжаване и да прекратят надпреварата във въоръжаването,

—  като взе предвид Договора за забрана на ядрените оръжия (TPNW), приет на 7 юли 2017 г. от Общото събрание на ООН,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно Договора за неразпространение на ядреното оръжие(8),

—  като взе предвид Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Деветата конференция за преглед на страните по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (8079/15),

—  като взе предвид Нобеловата награда за мир за 2017 г., присъдена на Международната кампания за премахване на ядрените оръжия (ICAN), и нейното изявление от 1 февруари 2019 г., озаглавено „Оттеглянето на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие излага на риск Европа (и света)“,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, подписан през 1987 г. от САЩ и Съветския съюз, представлява единствено по рода си споразумение от епохата на Студената война, тъй като изисква и двете държави, вместо да определят ограничения, да унищожат своите запаси от изстрелвани от земята ядрени и конвенционално въоръжени балистични ракети и крилати ракети с обсег на действие между 500 и 5500 км и едновременно с това забранява на участващите страни да притежават, произвеждат и провеждат изпитателни полети на тези ракети;

Б.  като има предвид, че до май 1991 г. в съответствие с условията на Договора бяха премахнати общо 2692 ракети; като има предвид, че последва период от 10 години проверки на място; като има предвид, че над 3000 ракети, които съдържаха ядрени бойни глави, в крайна сметка бяха премахнати благодарение на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие;

В.  като има предвид, че Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие допринесе за ограничаването на стратегическата конкуренция между САЩ и Съветския съюз, и впоследствие Руската федерация, и за изграждането и укрепването на стабилността по време на Студената война; като има предвид, че Европа беше основният облагодетелстван от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, който беше от основно значение за поддържането на нейната сигурност в продължение на повече от три десетилетия; като има предвид, че Договорът продължава да бъде стълб на международния мир и стабилност, по-специално като част от европейската архитектура за сигурност;

Г.  като има предвид, че през 2014 г. администрацията на президента Обама заяви, че Русия „нарушава задълженията си, произтичащи от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, да не притежава, произвежда или провежда изпитателни полети на изстрелвани от земята крилати ракети с обсег на действие от 500 км до 5500 км или да притежава или произвежда ракети носители за такива ракети“; като има предвид, че следващите доклади, публикувани от Държавния департамент на САЩ през 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., повториха твърденията на САЩ за продължаващото нарушаване на Договора от страна на Русия;

Д.  като има предвид, че САЩ и НАТО многократно са отправяли запитвания към Русия във връзка с нейните дейности по разработване на ракети, по-специално по отношение на ракетната система 9M729, за която те считат, че е в нарушение на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие;

Е.  като има предвид, че през декември 2017 г. по повод 30-ата годишнина от подписването на Договора администрацията на президента Тръмп обяви „интегрирана стратегия“ от дипломатически, военни и икономически мерки, насочени към връщане на Русия към спазване на Договора; като има предвид, че тези мерки включваха дипломатически усилия по линия на специалната комисия за проверка, стартиране на програма за военни научни изследвания и разработки, както и икономически мерки срещу руски субекти, участващи в разработването и производството на ракети в нарушение на Договора;

Ж.  като има предвид, че САЩ и Русия не успяха да разсеят взаимните си опасения посредством дипломатически диалог; като има предвид, че специалната комисия за проверка, създадена по силата на Договора с цел да се справя, наред с другото, със затруднения при спазването, не е била свиквана;

З.  като има предвид, че на 20 октомври 2018 г. президентът Тръмп обяви, че САЩ ще се оттеглят от Договора, като се позова на неспазването от страна на Русия и неучастието от страна на Китай; като има предвид, че на 4 декември 2018 г., след срещата на външните министри на НАТО, държавният секретар на САЩ Майк Помпео обяви, че САЩ са установили, че Русия нарушава по същество Договора, и ще прекратят изпълнението на задълженията си като средство за защита в срок от 60 дни, освен ако Русия не възобнови пълното и подлежащо на проверка спазване на Договора;

И.  като има предвид, че на 1 февруари 2019 г., след 60-дневния срок, даден на Русия за връщане към пълно спазване, САЩ обявиха, че ще преустановят задълженията си по Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и ще започнат процеса на оттегляне от него, освен ако Русия, за която САЩ считат, че нарушава по същество Договора, не възобнови спазването на условията по него в срок от шест месеца; като има предвид, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова Русия да се възползва от шестмесечния срок, предложен от САЩ за възобновяване на пълното спазване;

Й.  като има предвид, че на 4 декември 2018 г. външните министри на НАТО публикуваха изявление, в което признаха нарушенията от страна на Русия на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и призоваха Русия спешно да възобнови пълното и подлежащо на проверка спазване на Договора;

К.  като има предвид, че на 2 февруари 2019 г. Русия обяви, че ще преустанови своето участие в Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и ще започне да разработва нови типове ракети; като има предвид, че руските органи са изразявали многократно опасения относно съоръженията за противоракетна отбрана на НАТО;

Л.  като има предвид, че Китай, заедно с други държави, които не са подписали Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, е провел мащабно разширяване на своя арсенал от ракети, като това демонстрира необходимостта от нов договор, който да обвърже САЩ, Русия и Китай;

М.  като има предвид, че евентуален край на действието на Договора би могъл да доведе до ескалация на напрежението между ядрените държави, до недоразумения и до нова надпревара във въоръжаването;

Н.  като има предвид, че Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие е крайъгълен камък за поддържане на стратегическата стабилност в световен мащаб, световния мир и регионалната сигурност; като има предвид, че запазването на Договора би допринесло за усилията за запазване на други съществуващи споразумения за контрол върху оръжията и за разоръжаване, както и за създаване на по-благоприятни условия за преговори относно ограниченията на въоръженията, разоръжаването и неразпространението на оръжия; като има предвид, че съобщенията за оттегляне поставят под въпрос вероятността за неразширяване на други основни договори за контрол върху оръжията, като например Договора между Съединените американски щати и Руската федерация за мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия („новия СТАРТ“), което би нанесло тежки вреди на международния режим за контрол на оръжията, предоставил десетилетия на стабилност по отношение на ядрените оръжия, като по този начин светът би бил лишен от правнообвързващи, подлежащи на проверка ограничения на ядрения арсенал;

О.  като има предвид, че Договорът на ООН за забрана на ядрените оръжия беше открит за подписване от генералния секретар на ООН на 20 септември 2017 г. и до този момент е подписан от 70 държави, от които 21 държави са станали страни чрез ратификация, една от тях е Австрия, която е държава – членка на ЕС, а Ирландия вероятно ще представи своите инструменти за ратификация на генералния секретар на ООН през следващите няколко месеца;

П.  като има предвид, че носителят на Нобелова награда за мир ICAN призова всички държави да ратифицират Договора за забрана на ядрените оръжия;

1.  подкрепя спазването, продължаването и укрепването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие; припомня жизненоважния му принос за мира и сигурността в Европа и в останалата част от света и за глобалното разоръжаване и неразпространение;

2.  изразява дълбока загриженост във връзка с нарушенията на Договора и последвалите съобщения на САЩ и след това на Русия за преустановяване на изпълнението на техните задължения по него и оттеглянето им от него в срок от шест месеца; подчертава, че това развитие представлява заплаха за един от най-важните интереси на Европа в областта на сигурността, както и за европейската и световната сигурност и мир; опасява се, че тези действия могат да доведат до погрешни сметки и погрешно възприемане, водещи до влошаване на отношенията между САЩ и Русия, ескалация на напрежението, повишени ядрени и военни заплахи и рискове и възможно връщане на дестабилизиращата надпревара във въоръжаването, което би било вредно за сигурността и стратегическата стабилност на Европа;

3.  осъжда Русия за това, че продължава да нарушава условията на Договора;

4.  призовава Руската федерация да възобнови пълното и проверимо спазване, за да отговори на опасенията, изразени от САЩ и НАТО в отговор на продължаващото нарушаване от Русия на условията на Договора, и настоятелно призовава за ангажираност на Русия с дългосрочното бъдеще на споразумението

5.  признава значението на пълната прозрачност и диалога в интерес на изграждането на доверие в изпълнението на Договора и други споразумения, които подкрепят стратегическата стабилност и сигурността; в светлината на гореизложеното призовава както Русия, така и САЩ да намерят решение на съответните твърдения във връзка със спазването, да започнат конструктивен диалог под егидата на Съвета за сигурност на ООН, специалната комисия за проверка или други подходящи форуми с цел намаляване на напрежението, като вземат предвид интересите и опасенията на двете страни и добросъвестно продължат преговорите за съхраняване на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие преди ефективното оттегляне през август 2019 г., повишавайки прозрачността и взаимното наблюдение и постигайки по-силни правила и гаранции по отношение на съответните си възможности за ракети и ядрени съоръжения;

6.  настоятелно призовава ЗП/ВП да се възползва от шестмесечния прозорец, за да използва всички политически и дипломатически средства, с които разполага, за участие в диалог с държавите – страни по Договора, за да се възстанови трансграничното доверие, като същевременно предлага посредническия експертен опит на ЕС с цел предотвратяване на оттеглянето както на САЩ, така и на Русия; настоятелно призовава ЗП/ВП да настоява за запазването и развитието на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и да инициира преговори за многостранен договор за тази категория ракети; отправя искане към ЗП/ВП да гарантира, че ЕС действа като проактивен и надежден източник на сигурност, включително за съседните държави, и че играе силна и конструктивна роля в развитието и укрепването на световните основани на правила усилия за неразпространение и контрол на оръжията и за архитектура за разоръжаване;

7.  подчертава, че несигурното бъдеще на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие не следва да излага на опасност други споразумения за контрол върху оръжията; настоятелно призовава по-специално САЩ и Русия да разширят обхвата на новото споразумение START, което ограничава броя на разположените стратегически бойни глави за всяка страна до 1550, преди срокът му да изтече през 2021 г.;

8.  отново заявява пълната си ангажираност към запазването на ефективни режими на международен контрол на оръжията, разоръжаването и неразпространението като крайъгълен камък на глобалната и европейската сигурност; счита, че Европа трябва да дава пример, за да бъде надеждна и да действа като радетел за свят, свободен от ядрени оръжия; призовава държавите – членки на ЕС да превърнат многостранното ядрено разоръжаване в приоритет на външната политика и политиката на сигурност на ЕС; припомня своя ангажимент за прилагане на политиките, насочени към постигане на напредък по отношение на намаляването и премахването на всички ядрени арсенали;

9.  счита, че европейската сигурност следва да остане неделима; призовава всички държави – членки на ЕС, които са също така членки на НАТО, да действат съобразно с това; призовава ЗП/ВП да разработи обща оценка на заплахите, в която да се анализират последиците за сигурността на ЕС, в случай че престане да се прилага защитата, предоставена на Съюза и неговите граждани от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, и да докладва своевременно пред Парламента, в съответствие с член 36 от Договора за Европейския съюз, и след това да разработи надеждна и амбициозна стратегия за ядрено разоръжаване, основана на ефективно многостранно сътрудничество;

10.  призовава ЗП/ВП да представи предложения за мобилизиране на средства от ЕС и за укрепване на базата от знания и експертен опит на Съюза по отношение на неразпространението, контрола върху оръжията и човешкия капацитет за анализ на заплахи, произтичащи от ядрени оръжия; призовава ЗП/ВП да представи разумни планове относно начините за предотвратяване на неволно или случайно използване на ядрени оръжия;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, правителствата и парламентите на държавите членки, НАТО, Организацията на обединените нации, президента и членовете на Конгреса на САЩ, президента на Руската федерация и членовете на руската Държавна дума и на Съвета на Федерацията.

(1) https://treaties.un.org/doc/Publication/UNTS/Volume%201657/v1657.pdf
(2) https://www.state.gov/secretary/remarks/2019/02/288722.htm
(3) https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_161122.htm
(4) https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_162996.htm
(5) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 202.
(6) https://front.un-arm.org/documents/SG+disarmament+agenda_1.pdf
(7) https://sustainabledevelopment.un.org/sdg16
(8) OВ C 349E, 22.12.2010 г., стр. 77.


NAIADES II – Програма за действие в подкрепа на транспорта по вътрешните водни пътища
PDF 146kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно NAIADES II – програма за действие в подкрепа на транспорта по вътрешните водни пътища (2018/2882(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0131B8-0079/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор до Комисията относно NAIADES II – програма за действие в подкрепа на транспорта по вътрешните водни пътища (O-000016/2014 – B7 0000/2014),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 януари 2006 г. относно насърчаването на транспорта по вътрешните водни пътища „NAIADES – Интегрирана европейска програма за действие за транспорта по вътрешните водни пътища“ (COM(2006)0034),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2006 г. относно насърчаването на транспорта по вътрешните води пътища: NAIADES (Интегрирана европейска програма за действие за транспорта по вътрешните водни пътища)(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 септември 2013 г., озаглавено „Към качествен транспорт по вътрешните водни пътища – „NAIADES II“ (COM(2013)0623),

—  като взе предвид резолюция на Европейския парламент относно NAIADES II – програма за действие в подкрепа на транспорта по вътрешните водни пътища(2),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 18 септември 2018 г., озаглавен „Междинен доклад за напредъка по изпълнението на програмата за действие NAIADES II за насърчаване на транспорта по вътрешните водни пътища (за периода 2014 – 2017 г.) (SWD(2018)0428),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юли 2016 г., озаглавено „Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии“ (COM(2016)0501),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“(3),

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че вътрешните водни пътища свързват важни пристанища, градове, промишлени центрове и основни земеделски области в ЕС, като по този начин допринасят в значителна степен за постигане на целите на ЕС за декарбонизация, устойчив растеж и териториално сближаване;

Б.  като има предвид, че за да се постигнат целите на Парижкото споразумение от 2015 г. (COP21), е необходимо преминаване от автомобилен към вътрешноводен транспорт, и като има предвид, че вътрешният воден транспорт разполага с достатъчен капацитет за поемане на много по-големи обеми от товари и пътници, за да се облекчи претоварената европейска пътна транспортна система;

В.  като има предвид, че вътрешният воден транспорт е от съществено значение за намаляване на по-нататъшните отрицателни последици от транспорта чрез по-ефективно използване на земята и енергията и намаляване на шума и броя на произшествията;

Г.  като има предвид, че флотите за плаване по вътрешни водни пътища ще трябва да бъде модернизирани и адаптирани, за да отразяват техническия напредък с цел постигане на по-добри екологични резултати, като по този начин ще се гарантира конкурентното предимство на транспорта по вътрешните водни пътища в мултимодалния транспорт;

Д.  като има предвид, че досега за сектора на транспорта по вътрешните водни пътища се заделят ограничени финансови ресурси и като има предвид, че достъпът до финансиране продължава да бъде труден за този сектор, който се състои предимно от малки предприятия;

1.  подкрепя специфичните действия, предприети до този момент, и приветства допълнителните действия, планирани в програмата за действие NAIADES II за периода 2014 – 2020 г.;

2.  настоятелно призовава Комисията да актуализира и поднови програмата NAIADES до 2020 г., за да гарантира, че потенциалът на транспорта по вътрешните водни пътища като безопасен, устойчив и ефективен вид транспорт в мултимодалната транспортна система може да бъде използван в пълна степен чрез дългосрочна стратегия на ЕС, насочена към успешно преминаване към други видове транспорт;

3.  подчертава, че когато се изготвят инициативи в областта на транспорта, транспортът по вътрешните водни пътища трябва да се разглежда, като се прилага цялостен и дългосрочен подход в рамките на политиката на ЕС за интермодален и устойчив транспорт;

4.  подчертава, че туризмът по вътрешните водни пътища е процъфтяващ сектор и че конкурентоспособността на важните промишлени сектори в ЕС зависи от наличието на надежден и икономически ефективен транспорт по вътрешните водни пътища за доставка на техните стоки; поради това призовава за проактивни политики, насочени към подпомагането на устойчив сектор на вътрешните водни пътища, по-специално с оглед на цифровите, технологичните и екологичните предизвикателства в областта на логистиката и мобилността;

5.  отбелязва, че до 2050 г. 80% от населението на ЕС ще живее в градски райони, което ще увеличи търсенето на обществен транспорт и по-добра градска логистика и че често е трудно и скъпо да се разшири съществуващата наземна инфраструктура; призовава Комисията и държавите членки да интегрират корабоплаването по вътрешни водни пътища в политиките в областта на градовете и пристанищата и да използват изцяло своя потенциал за транспортиране на стоки и пътници, като се има предвид, че много градове в ЕС са разположени по протежение на водните пътища, с цел подобряване на качеството на живот и намаляване на нивата на задръстванията;

6.  подчертава, че предишните програми за действие не са постигнали своите цели вследствие на недостига на специално предвидени за тях ресурси; поради това призовава Комисията да гарантира, че програмата за действие NAIADES III ще получи подходящо и специално финансиране за постигане на целите си, подкрепено от добре структурирана политическа стратегия с постижими краткосрочни и средносрочни цели, както и конкретна пътна карта, определяща, наред с другото, ресурсите за изпълнение;

7.  приканва Комисията редовно да предприема пазарни проучвания и да изготвя прогнози, за да се анализират по-добре променящите се модели на превоз на товари и пътници по вътрешните водни пътища и да се предостави възможност за основано на факти създаване на политики и да се отговори по-добре на възникващите тенденции и новите пазари;

8.  подчертава значението на премахването на проблемните участъци за постигане на висококачествени водни пътища като условие за развитието и интегрирането на корабоплаването по вътрешни водни пътища и вътрешните пристанища в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T); призовава Комисията да даде приоритет на финансирането в рамките на Механизма за свързване на Европа за възстановяване, адаптиране, осъвременяване и автоматизиране на фарватера, шлюзовете, мостовете, наземната и пристанищната инфраструктура и за подобряване на трансграничните участъци от основната мрежа;

9.  подчертава, в допълнение към задълженията на държавите членки да завършат основната мрежа до 2030 г., тяхната отговорност за повишаване на ефективността, надеждността, наличността и устойчивостта по отношение на климата на съществуващата инфраструктура чрез рехабилитация, за да се гарантира ролята на транспорта по вътрешните водни пътища като надежден вид транспорт и да се насърчи интелигентното използване на ограничените финансови ресурси;

10.  приветства работата, планирана и извършена по Атлантическия коридор, коридора Балтийско море – Адриатическо море, Средиземноморския коридор, коридора Северно море – Балтийско море, коридора Северно море – Средиземно море, коридора Ориент – Източно Средиземноморие, Рейнско-Алпийския коридор и коридора Рейн – Дунав, както и факта, че като цяло повече държави членки инвестират в развитието на вътрешните водни пътища и пристанищата; поради това призовава Комисията да подкрепи изпълнението на проекти в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T);

11.  посочва, че наличието на достатъчен капацитет на шлюзовете е от съществено значение за ефективния и устойчив транспорт във вътрешността и че шлюзовете играят важна роля за безопасното управление на регулирането на водите и за производството на чиста енергия; поради това призовава Комисията да запази достатъчно безвъзмездни средства за тяхното възстановяване, модернизиране и обновяване;

12.  настоятелно призовава Комисията да разреши отпускането на безвъзмездни средства за проекти по вътрешните водни пътища като цяло, тъй като опитът от предишни проекти със смесено финансиране показва, че частните партньори са участвали само в изпълнението на строителните работи, като публичните органи са запазили отговорността си за финансирането предвид обществения и многоцелевия характер на водните пътища;

13.  отбелязва, че цифровизацията на вътрешния воден транспорт играе важна роля за повишаване на ефективността, безопасността и екологичните показатели на корабоплаването по вътрешните водни пътища; поради това призовава Комисията да изготви стратегия за изпълнение за пространството за цифрови вътрешни водни пътища и подходяща регулаторна рамка за свързан и автоматизиран воден транспорт, включително да преразгледа Директива 2005/44/ЕО относно хармонизираните речни информационни услуги (RIS) относно вътрешните водни пътища на Общността(4), като вземе предвид съществуващите инициативи като информационната система RheinPorts (RPIS) и създаде солидно правно основание в целия ЕС за трансграничен обмен на данни за фарватера, плаванията, товарите и трафика с единна точка за достъп;

14.  подчертава значението на интегрирането на цифровите услуги, свързани с вътрешните водни пътища, в потока от данни за други видове транспорт, с цел да се улеснят безпрепятствени услуги за мултимодален превоз „от врата до врата“, тъй като комбинирането на физическия интернет и синхронизираната модалност увеличава групирането на обеми по коридорите между морските пристанища и вътрешността, което води до по-балансирано използване на капацитета на наземната инфраструктура и до намаляване на нивата на задръстванията и на други отрицателни външни въздействия;

15.  подчертава, че за да бъдат изпълнени целите на Парижкото споразумение от 2015 г. (COP21), устойчивостта и декарбонизацията на транспортната система следва да бъдат постигнати чрез ускорено преминаване към нисковъглероден транспорт, ресурсна ефективност и чисто задвижване; посочва, че този преход изисква съответните стандарти и финансиране за стимулиране на новаторско управление на водните пътища, по-широко навлизане на чисти плавателни съдове и преоборудване където е възможно, както и разгръщане на необходимата инфраструктура за зареждане;

16.  препоръчва да се използват полезните взаимодействия между мрежите за чиста енергия и мрежите на водните пътища, за да се постигне оптимално използване на енергията, генерирана по водните пътища, вятърната енергия в пристанищата и други чисти енергийни източници в центровете за мобилност край водните басейни за снабдяване с енергия на транспорта, домакинствата и промишлеността при минимизиране на разходите за разпределение;

17.  подчертава значението на осигуряването на подходящо финансиране за новите технологии, иновациите и устойчивите транспортна инфраструктура и услуги в рамките на настоящите и бъдещите програми на ЕС, като например Механизма за свързване на Европа, „Хоризонт 2020“, „Хоризонт Европа“, единния пазар, Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, за да се стимулира внедряването на иновациите и да се увеличат резултатите на транспорта по вътрешните водни пътища в областта на околната среда и цифровите технологии; призовава Комисията да създаде специални потоци на финансиране за постигането на тази цел;

18.  отбелязва, че специалните технологични изследвания следва да бъдат допълнени със социално-икономически изследвания и изследвания в преднормативна фаза, за да се насърчат иновациите в регулирането и финансирането и да се засили ангажираността на участниците на пазара, за да се гарантира широко навлизане на пазара;

19.  приканва държавите членки да продължат да разработват национални стратегии за стимулиране и подкрепа на транспорта по вътрешните водни пътища, като вземат предвид настоящите програми за действие NAIADES и предстоящата Европейска програма за действие за транспорта по вътрешните водни пътища, и да насърчават регионалните, местните и пристанищните органи да направят същото;

20.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 443.
(2) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 145.
(3) ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 72.
(4) OВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 152


Защита на животните по време на транспортиране във и извън ЕС
PDF 239kWORD 73k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2019 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета относно защитата на животните по време на транспортиране във и извън ЕС (2018/2110(INI))
P8_TA-PROV(2019)0132A8-0057/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции(1),

—  като взе предвид член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който при изработването и осъществяването на политиката на Съюза Съюзът и държавите членки държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните като същества с усещания,

—  като взе предвид оценката за прилагането на европейско равнище на Регламент (ЕО) № 1/2005 относно защитата на животните по време на транспортиране и на съответните му приложения, публикувана от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (ГД EPRS)(2) през октомври 2018 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2012 г. относно защитата на животните по време на транспортиране(3),

—  като взе предвид научното становище от 12 януари 2011 г. на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) относно хуманното отношение към животните по време на транспортиране(4),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 10 ноември 2011 г. за въздействието на Регламент (EО) № 1/2005 на Съвета относно защитата на животните по време на транспортиране (COM(2011)0700),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет от 15 февруари 2012 г. относно стратегията на Европейския съюз за защита и хуманно отношение към животните за периода 2012–2015 г. (COM(2012)0006),

—  като взе предвид своята декларация 49/2011 от 15 март 2012 г. относно установяването на ограничение от максимално 8‑часово пътуване за животни, транспортирани в Европейския съюз с цел клане(5),

—  като взе предвид решението на Съда от 23 април 2015 г.(6),

—  като взе предвид Специален доклад № 31/2018 на Европейската сметна палата, озаглавен „Хуманното отношение към животните в ЕС(7),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по транспорт и туризъм и комисията по петиции (A8-0057/2019),

А.  като има предвид, че ЕС, както е посочено в член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз, разглежда животните не само като стоки, продукти или собственост, а като същества с усещания, което означава, че те могат да изпитват удоволствие и болка; като има предвид, че законодателството на ЕС е въплътило това понятие в мерки, които следва да гарантират, че животните се отглеждат и транспортират при условия, които не ги подлагат на малтретиране, злоупотреба, болка или страдание; като има предвид, че в ЕС хуманното отношение към животните се зачита и отстоява в най-голяма степен и че това е пример за останалата част от света;

Б.  като има предвид, че всяка година милиони животни биват транспортирани между държавите членки, в държавите членки и до трети държави на дълги разстояния за развъждане, отглеждане, угояване и клане; като има предвид, че животните се транспортират също за развлекателни цели, представления и като домашни любимци; като има предвид, че гражданите в ЕС изразяват все по-голяма загриженост във връзка със спазването на стандартите за хуманно отношение към животните, по-специално при транспортирането на живи животни;

В.  като има предвид, че в своята резолюция от 12 декември 2012 г. Парламентът призова за намаляване на времето за пътуване на животни, предназначени за клане, до максимум осем часа;

Г.  като има предвид, че съгласно определението на Световната организация по здравеопазване на животните (ОІЕ) от 2008 г. хуманно отношение към животните означава, че дадено животно е здраво, разполага с достатъчно място, нахранено е добре, чувства се в безопасност, може да покаже естествените си модели на поведение и не страда от чувства, като страх, болка и притеснение; като има предвид, че това не е така при голяма част от случаите на транспортиране на живи животни, по-специално на дълги разстояния;

Д.  като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1/2005 относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции се прилага при транспортирането на всички живи гръбначни животни, извършвано в рамките на Съюза;

Е.  като има предвид, че държавите членки носят отговорност за гарантиране на правилното изпълнение и прилагане на Регламент (ЕО) № 1/2005 на национално равнище, включително за извършването на официални инспекции, докато Комисията има задължението да гарантира, че държавите членки прилагат правилно законодателството на ЕС;

Ж.  като има предвид, че държавите членки не прилагат Регламент (ЕО) № 1/2005 достатъчно строго или стриктно в рамките на ЕС и че изобщо не се стремят към прилагането му извън ЕС;

З.  като има предвид, че големият брой нарушения, установени през 2017 г. от ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Комисията в няколко държави членки, следва да налага започването на съответни производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държавите членки;

И.  като има предвид, че транспортирането е стресиращо за животните, тъй като ги излага на редица предизвикателства, които са вредни за благосъстоянието им; като има предвид, че по отношение на търговията с някои трети държави, животните понасят допълнително страдание, причинено от много дълги пътувания, включително дълго забавяне на границите с цел проверка на документите, превозните средства и годността на животни за транспортиране;

Й.  като има предвид, че качеството и честотата на инспекциите от страна на държавите членки имат пряко отражение върху степента на спазване на изискванията; като има предвид, че анализът на докладите от инспекциите на държавите членки разкрива огромни различия между държавите членки по отношение на броя на инспекциите – вариращ от нула до няколко милиона годишно, и случаите на нарушения – вариращи от нула до 16,6%, което предполага, че държавите членки прилагат различни подходи към инспекциите, например стратегии на случаен принцип или основани на риска стратегии; като има предвид, че подобни различия в подходите не позволяват и сравняването на данните между държавите членки;

К.  като има предвид, че образованието и обучението на водачите, свързано с насърчаване на внимателното шофиране в зависимост от вида на транспортираните животни, би подобрило хуманното отношение към животните при транспортирането им(8);

Л.  като има предвид, че правилното манипулиране на животните може да доведе до по-кратко време за товаренето и разтоварването им, по-малко загуба на тегло, по-малко наранявания и рани и по-добро качество на месото;

М.  като има предвид, че са налице задълбочени проучвания, които доказват, че хуманното отношение към животните оказва въздействие върху качеството на месото;

Н.  като има предвид, че качественото управление на животните при товарене и разтоварване, както и грижата по време на превоза следва да останат основният акцент за гарантиране на хуманно отношение към животните при транспортиране;

О.  като има предвид, че годността за транспортиране е основен фактор за гарантиране на хуманното отношение към животните по време на транспортиране, тъй като рисковете за хуманното отношение към животните по време на транспортиране са по-големи при животните, които са ранени, слаби, бременни, неотбити или болни; като има предвид, че може да съществува несигурност по отношение на годността за транспортиране и етапа на бременността;

П.  като има предвид, че свързани с годността въпроси са в основата на най-големия процент нарушения, а свързаните с документацията въпроси са на второ място по важност;

Р.  като има предвид, че сред отговорните лица често съществува неяснота по въпроса какво точно трябва да се направи, когато животни бъдат обявени за негодни за транспортиране;

С.  като има предвид, че отговорните лица често не са наясно до каква степен е напреднала бременността на дадено животно;

Т.  като има предвид, че транспортирането на неотбити телета и агнета е особено проблематично;

У.  като има предвид, че земеделските стопани имат най-голям интерес да запазят животните си годни за транспортиране, както и губят най-много, ако при транспортирането не се спазват съществуващите правила;

Ф.  като има предвид, че често са налице пропуски при снабдяването на животните с достатъчно храна и вода и при спазването на периода на почивка от 24 часа при всяко спиране на проверен контролен пункт;

Х.  като има предвид, че транспортните средства често са претоварени; като има предвид, че високите температури и недостатъчната вентилация в транспортните средства са съществен проблем;

Ц.  като има предвид, че неотдавна се появиха огнища на инфекциозни болести по животните в различни държави членки, като например африканска чума по свинете, птичи грип и болести по дребните преживни животни и едрия рогат добитък; като има предвид, че транспортирането на живи животни може да увеличи риска от разпространение на тези болести;

Ч.  като има предвид, че транспортирането на месо и други продукти от животински произход, както и на семенна течност и ембриони е технически и административно по-лесно и понякога финансово по-изгодно за животновъдите от транспортирането на живи животни, предназначени за клане и развъждане; като има предвид, че Федерацията на ветеринарите в Европа и Световната организация по здравеопазване на животните подчертават, че животните следва да се отглеждат възможно най-близо до мястото на раждане и да се колят възможно най-близо до мястото на производство; като има предвид също така, че наличието на кланици, включително мобилни кланици в местата за отглеждане или в близост до тях, може да спомогне за създаване на поминък в селските райони;

Ш.  като има предвид, че клането на животни възможно най-близо до мястото, където са отгледани, е най-добрият начин за осигуряване на хуманно отношение към тях;

Щ.  като има предвид, че кланиците са разположени неравномерно в държавите членки;

АА.  като има предвид, че за някои държави членки и вериги на доставки в Съюза транспортирането на живи животни за последващо производство или клане е от значение за осигуряване на конкуренция на пазара;

Препоръки

Прилагане и изпълнение

1.  отбелязва, че всяка година милиони животни се транспортират живи за клане или развъждане в рамките на ЕС и от ЕС към трети държави; счита, че когато се прилага и изпълнява правилно, Регламент № 1/2005 оказва положително въздействие върху хуманното отношение към животните по време на транспортиране; приветства насоките на Комисията по този въпрос, но изразява съжаление, че според Специален доклад № 31/2018 на Европейската сметна палата тези насоки и някои от действията, планирани от Комисията, бяха забавени с до пет години; отбелязва, че все още съществуват сериозни проблеми с транспорта и че изпълнението на Регламента, изглежда, е основната грижа на участниците в неговото прилагане;

2.  изтъква факта, че комисията по петиции получава много голям брой петиции относно хуманното отношение към животните по време на транспортиране, в които често се съобщава за системни, непрекъснати и сериозни нарушения на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от страна както на държавите членки, така и на превозвачите;

3.  подчертава, че страданието на животните по време на транспортиране предизвиква значително социално безпокойство; отбелязва, че на 21 септември 2017 г. Комисията е получила над един милион подписа в подкрепа на кампанията # StopTheTrucks, в която граждани на ЕС призовават за прекратяване на транспортирането на дълги разстояния;

4.  изразява съжаление, че степента на напредък в прилагането на Регламент (ЕО) № 1/2005 от държавите членки е недостатъчна, за да се изпълни основната цел на Регламента, а именно да се подобри хуманното отношение към животните по време на транспортиране, по-специално по отношение на проверките на дневниците за пътуването и прилагането на санкции; призовава държавите членки да подобрят значително спазването на Регламента; призовава Комисията да гарантира ефективно и еднакво прилагане на съществуващото законодателство на ЕС относно транспортирането на животни във всички държави членки; призовава Комисията да предприеме правни действия срещу онези държави членки, които не прилагат правилно Регламента, и да им наложи санкции;

5.  подчертава, че частичното прилагане не е достатъчно за постигане на общата цел на Регламента за предотвратяване на причиняването на вреди, ненужно страдание на животните или тяхната смърт по време на транспортиране и че поради това следва да се полагат по-големи усилия за предотвратяването на сериозни инциденти, оказващи значително въздействие върху хуманното отношение към животните, и отговорните за това да бъдат наказвани;

6.  изразява съжаление, че редица въпроси, свързани с Регламент (ЕО) № 1/2005, все още не са разрешени, включително: пренаселеност; недостатъчна височина; липса на периоди за необходимата почивка, храна и вода; неподходящи системи за вентилация и поене; транспортиране при екстремна горещина; транспортиране на негодни животни; транспортиране на неотбити телета; необходимост от установяване на състоянието на бременността на живите животни; степента, в която се проверяват дневниците за пътуване; връзката нарушение – правоприлагане – санкция; „смесено“ въздействие на обучението, образованието и сертифицирането; недостиг на постелки, както е установено също от Европейската сметна палата в Специален доклад № 31/2018 и от неправителствените организации в жалби, подадени до Комисията; призовава за постигането на подобрения в горепосочените области;

7.  призовава всички държави членки да гарантират това, че пътуванията са планирани и осъществявани — от точката на отпътуване до местоназначението — в съответствие с изискванията на ЕС за хуманно отношение към животните, като се вземат предвид различните видове транспорт и особеностите на географските условия в ЕС и в трети държави;

8.  подчертава, че системното нарушаване на Регламента в някои области и някои държави членки води до нелоялна конкуренция, която поражда неравнопоставени условия на конкуренция между операторите в различните държави членки, което от своя страна може да доведе до „надпревара за достигане на най-ниски равнища“ по отношение на стандартите за хуманно отношение към животните при транспортиране; предвид факта, че равнището на санкции може да бъде повече от десет пъти по-високо в някои държави членки, отколкото в други, призовава Комисията да разработи хармонизирана система на ЕС за санкциониране с цел да се гарантира, че санкциите са ефективни, пропорционални и възпиращи, като се вземат предвид повторните нарушения; призовава Комисията да разработи пътна карта за хармонизиране на системите за налагане на санкции във всички държави членки.

9.  изразява съжаление, че Комисията е пренебрегнала резолюцията на Парламента от 12 декември 2012 г. и подчертава, че строгото и хармонизирано прилагане с ефективни, пропорционални и възпиращи санкции съгласно член 25 от Регламента е от основно значение за подобряване на хуманното отношение към животните по време на транспортиране и че държавите членки не могат да се ограничават само до издаването на препоръки и инструкции; призовава Комисията да действа в отговор на призива в тази резолюция за проверка на Регламента за несъвместимост с правните изисквания в отделните държави членки;

10.  счита, че повторните нарушения, случили се при обстоятелства, върху които превозвачът е имал контрол, следва да водят до съдебно преследване; призовава държавите членки да извършват наказателно преследване за нарушенията на Регламента, по-специално за повторните нарушения; отбелязва, че ефективните, пропорционални и възпиращи санкции следва да включват конфискуване на превозни средства и задължително ново обучение на лицата, отговорни за хуманното отношение към животните и тяхното транспортиране, и счита, че това следва да бъде хармонизирано в Съюза; счита, че санкциите следва да отразяват размера на вредата, обхвата, продължителността и повтарянето на нарушението;

11.  призовава държавите членки да използват по-ефективно предоставените им по силата на Регламента големи изпълнителни правомощия, включително задължението да изискват от превозвачите да създават системи за предотвратяване на повтарянето на нарушенията и да прекратяват или да оттеглят разрешителното на превозвача; призовава държавите членки да предприемат достатъчно корективни действия и да въвеждат санкции с цел да се избегне страданието на животните и да се спре продължаващото неспазване на изискванията от страна на операторите; призовава държавите членки и Комисията да си поставят за цел да няма случаи на неспазване на изискванията при прилагането и изпълнението на Регламента;

12.  призовава Комисията, след консултации с националните звена за контакт, да изготви списък на оператори, които извършват повтарящи се и тежки нарушения на Регламента, въз основа на доклади от инспекции и доклади за изпълнение; призовава Комисията да публикува и актуализира често този списък, както и да насърчава показването на примери за най-добри практики в областта на транспорта и управлението;

13.  подчертава, че неспазването на Регламента от страна на държавите членки застрашава неговата цел за предотвратяване на появата и разпространението на инфекциозни болести по животните, тъй като транспортирането е една от причините за бързото разпространение на тези болести, включително болестите, които могат да бъдат предавани на хора; отбелязва, че превозните средства често не отговарят на условията по член 12 от изменената Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине(9); счита по-специално, че неподходящото съхранение на отпадъците представлява риск за разпространението на антимикробна резистентност и болести; призовава Комисията да разработи хармонизирани процедури за предоставяне на одобрение на плавателни съдове и камиони и да предприеме действия за предотвратяване разпространението на заразни болести по животните чрез транспортиране, както в рамките на ЕС, така и от трети държави, чрез насърчаване на мерки за биологична сигурност и повече хуманно отношение към животните;

14.  призовава за засилено сътрудничество между компетентните органи, за да се засили правоприлагането чрез използване на технологии за създаване на верига за обратна връзка в реално време между държавата членка, където е точката на потегляне, държавата членка, където е точката на пристигане, и държавите, през които се преминава транзитно; призовава Комисията да разработи системи за географско позициониране, за да се даде възможност за проследяване на местоположението на животните и на времетраенето на пътуванията в транспортните средства, както и на всяко несъответствие с транспортните графици; счита, че когато животни, които в началото на пътуването са били в добро здравословно състояние, пристигнат в негодно състояние, следва да има пълно разследване и ако случаят се повтори, отговорните страни в транспортната верига трябва незабавно да бъдат санкционирани в съответствие със закона, а стопанинът – собственик на животните, трябва да има право на обезщетение съгласно националното законодателство за пропусната печалба; освен това счита, че компетентните органи следва строго да санкционират организатора и сертифициращия разпоредител на всеки дневник за пътуване, изготвен в държавата членка на потегляне, в случай че дневникът за пътуване е фалшифициран или попълнен с подвеждащи данни;

15.  счита, че прилагането е особено трудно, когато дадено пътуване се осъществява през няколко държави членки и когато различните задачи, свързани с правоприлагането (одобрение на дневник за пътуване, разрешително на превозвача, свидетелство за правоспособност и за одобрение на превозното средство и т.н.) се изпълняват от различни държави членки; призовава държавите членки, които откриват нарушения, да уведомяват всички останали участващи държави членки, както се изисква съгласно член 26 от Регламента, с цел предотвратяване на повторни нарушения и създаване на възможност за оптимизирана оценка на риска;

16.  призовава Комисията да представя редовно доклади на Парламента относно прилагането и изпълнението на Регламента, включително разбивка на нарушенията по държава членка, по видове животни и по тип нарушение във връзка с обема на транспортираните живи животни по държава членка;

17.  приветства случаите, в които правителства, учени, предприятия, представители на бранша и национални компетентни органи са работили заедно за определяне на най-добри практики, за да се гарантира спазването на изискванията на законодателството, какъвто е случаят, наред с останалото, с уебсайта Animal Transport Guide („Ръководство за транспортиране на животни“); призовава Комисията да разпространява и популяризира най-добри практики за държавите членки по отношение на транспортирането на добитък и да подкрепя платформата на ЕС за хуманно отношение към животните, като насърчава засиления диалог и обмена на добри практики между всички участници; призовава Комисията да разработи нова стратегия за хуманно отношение към животните за периода 2020–2024 г. и да подкрепи иновациите в областта на транспортирането на животни;

18.  призовава Комисията да продължи да сътрудничи със Световната организация по здравеопазване на животните (OIE), ЕОБХ и държавите членки с цел подкрепа на изпълнението и правилното прилагане на Регламент (ЕО) № 1/2005 с оглед насърчаване на засилен диалог по въпросите на хуманното отношение към животните по време на транспортиране, като се постави особен акцент върху:

   по-добро прилагане на правилата на ЕС за хуманно отношение към животните по време на транспортиране чрез обмен на информация и на най-добри практики и пряко участие на заинтересованите лица;
   подкрепа за дейностите с цел обучение, предназначени за шофьорите и за транспортните дружества;
   по-добро разпространение на ръководства и информационни документи за транспортиране на животните, преведени на всички езици на ЕС;
   разработване от страна на предприятията на доброволни ангажименти за допълнително подобряване на хуманното отношение към животните по време на транспортиране и действия във връзка с тези ангажименти;
   увеличаване на обмена на информация и използване в по-голяма степен на най-добри практики между националните органи с цел намаляване на броя на нарушенията, причинени от транспортни дружества и шофьори;

19.  призовава Комисията да извърши оценка на съвместимостта на Регламента с Регламент (ЕО) № 561/2006 за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт(10), по отношение на времето на шофиране и периодите на почивка на водачите;

20.  подчертава, че е важно да се прави разграничение между отговорността на предприятията за транспортиране на животни и отговорността на животновъдите, тъй като предприятията, а не животновъдите, следва да носят отговорност за проблеми, възникващи вследствие на транспортирането на животни; припомня, че животновъдите имат най-голям интерес от хуманното отношение към животните не само поради причини, свързани с емоционалност и привързаност, но и по икономически причини;

21.  припомня, че като пазител на Договорите Комисията е отговорна за контрола на правилното прилагане на законодателството на ЕС; призовава Европейския омбудсман да разследва дали Комисията системно не е успявала да гарантира спазването на действащия регламент и дали поради тази причина би могла да бъде отговорна за лошо администриране;

22.  изразява съжаление във връзка с решението, взето от Председателския съвет, да не предложи създаването на анкетна парламентарна комисия в областта на хуманното отношение към животните по време на транспортиране в рамките на ЕС и извън него, въпреки подкрепата на голям брой членове на ЕП от различни политически групи; поради това препоръчва Парламентът да създаде анкетна комисия относно хуманното отношение към животните по време на транспортиране в рамките на ЕС и извън него, считано от началото на следващия парламентарен мандат, за да разследва подобаващо и да осъществява мониторинг за предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета относно защитата на животните по време на транспортиране;

Събиране на данни, инспекции и мониторинг

23.  изразява съжаление, че е трудно да се извърши последователен анализ на прилагането на Регламента поради различните подходи към събирането на данни между държавите членки; призовава Комисията да определи общи минимални стандарти за системите за проследяване по отношение на всички пътувания, за да се даде възможност за по-добре хармонизирано събиране на данни и оценка на наблюдаваните параметри; призовава държавите членки да увеличат усилията си за предоставяне на Комисията на хармонизирани, изчерпателни и пълни данни относно транспортните инспекции и равнищата на нарушенията; призовава държавите членки да извършват повече внезапни проверки и да разработят и прилагат основана на рисковете стратегия с цел насочване на инспекционните дейности към високорисковите форми на транспортиране, така че да се постигне максимална ефективност на ограничените ресурси за инспекции;

24.  отбелязва, че според Специалния доклад на Сметната палата от 2018 г. относно хуманното отношение към животните в ЕС Комисията е признала, че докладваните от държавите членки данни не са достатъчно пълни, последователни, надеждни или подробни, така че да позволят изготвянето на заключения относно съответствието на равнището на ЕС;

25.  подчертава, че инспекциите трябва да се извършват хармонизирано в целия Съюз и по отношение на подходящ процент от животните, транспортирани всяка година в рамките на всяка държава членка с цел да се гарантира и поддържа правилното функциониране на вътрешния пазар и да се избегнат нарушенията на конкуренцията в рамките на ЕС; в допълнение към това призовава Комисията да увеличи броя на внезапните инспекции на място от Хранителната и ветеринарна служба (FVO), които да са съсредоточени върху хуманното отношение към животните и транспортирането им; счита, че различните методи за събиране на данни и механизми за контрол затрудняват съставянето на точна картина по отношение на спазването на изискванията в отделните държави членки; поради това призовава Комисията да приеме по-хармонизирана структура за докладване и да извърши допълнителен анализ на данните, генерирани от докладите от инспекциите на FVO и декларациите на държавите членки във връзка с техните многогодишни национални планове за контрол; признава, че одитите на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ представляват важен източник на информация за Комисията с цел извършване на оценка на правилното прилагане на настоящия регламент; призовава Комисията да провежда най-малко седем внезапни посещения всяка година в съответствие с препоръката на Европейската сметна палата;

26.  призовава Комисията да предостави насоки на държавите членки относно начина, по който интегрираната компютризирана ветеринарна система (ТRACES) може да се използва за подкрепа на изготвянето на анализи на риска за инспекциите във връзка с транспортирането на живи животни, както се препоръчва от Сметната палата в нейния Специален доклад от 2018 г., в който се отбелязва, че органите на държавите членки, отговорни за транспортните инспекции, рядко са използвали информация от TRACES за целеви инспекции; призовава за по-ефективна и прозрачна система за мониторинг, в това число публичен достъп до информацията, събирана чрез ТRACES; освен това призовава за увеличаване на броя на годишните инспекции на FVO;

27.  призовава държавите членки да засилят контрола по цялата производствена верига и по-специално да осъществяват ефикасни и систематични инспекции на пратките от животни преди натоварването им, за да не бъдат допускани практики, които нарушават Регламента и влошават условията на транспортирането на животни по суша или море, като например допускане претоварени превозни средства или негодни животни да продължат своето дълго пътуване или разрешаване на използване на контролни пунктове с неподходящи съоръжения за почивка, хранене и поене при транспортирането;

28.  изразява загриженост във връзка с ниското равнище на инспекциите в някои държави членки и ниското или нулево равнище на докладвани нарушения; поставя под въпрос точността на системите за инспекции и докладване; призовава държавите членки, които понастоящем провеждат малък брой инспекции или изобщо не провеждат инспекции, да повишат броя им и да представят изчерпателни доклади за това на Комисията;

29.  призовава държавите членки да инспектират и вътрешноевропейския транспорт при натоварването на животните на транспортните средства, за да проверяват дали са спазени изискванията на Регламент (ЕО) № 1/2005;

30.  изразява съгласие с Комисията, че е добра практика компетентните органи да инспектират по време на товаренето всички пратки, предназначени за държави извън ЕС(11); счита, че процент от пратките в рамките на ЕС следва също да бъдат инспектирани на етапа на натоварване, пропорционално на броя на нарушенията, докладвани от инспекциите на НПО и FVO; счита, че компетентните органи следва да проверяват по време на товаренето дали са спазени изискванията на Регламента относно наличието на подова площ и височина, дали системите за вентилация и за вода функционират правилно, дали устройствата за поене работят добре и са подходящи за превозваните видове, дали не се товарят негодни животни и дали се превозват достатъчно храна и постелки;

31.  призовава държавите членки да гарантират, че е има достатъчен брой достъпни, чисти и функциониращи съоръжения за поене, съобразени с различните видове, че резервоарът с вода е пълен и че има достатъчно количество свежи постелки;

32.  призовава държавите членки да гарантират, че компетентните органи проверяват дали дневниците за пътуването съдържат реалистични данни и че по този начин е спазен член 14, параграф 1 от Регламента;

33.  призовава държавите членки да гарантират, че транспортните средства отговарят на изискванията за минимално пространство съгласно глава VII от приложение I към Регламента и че в случай на високи температури животните разполагат съответно с повече пространство;

34.  призовава държавите членки да гарантират, че вътрешната височина на транспортните средства отговаря на минималните стандарти и че няма пролуки между пода или стената на превозното средство и преградните стени;

35.  признава, че е постигнат известен напредък в областта на транспортирането на животни в рамките на ЕС, но изразява загриженост във връзка с броя на сигналите за използване на неподходящи превозни средства за транспортиране на живи животни както по суша, така и по море и призовава за подобряване на контрола върху тези практики и санкционирането им; признава, че изискванията, посочени в член 20 и член 21 от Регламента относно транспортирането с кораби за превоз на добитък, често не се вземат под внимание; призовава държавите членки да не разрешават използването на превозни средства и плавателни съдове за добитък, които не съответстват на разпоредбите на Регламента, и да отнемат вече издадени разрешения в случай на неспазване; призовава държавите членки да бъдат по-строги както при процедурите за сертифициране и одобрение за превозните средства, така и при издаването на свидетелства за правоспособност на водачите на превозните средства;

36.  поради това призовава за хармонизирани и обвързващи стандарти за разрешенията за превозни средства и плавателни съдове като транспортни средства за добитък, които следва да бъдат издавани от централен орган на ЕС; като има предвид, че този орган следва да бъде отговорен за определяне на пригодността на транспортните средства за транспортиране на животни по отношение на състоянието на превозните средства и естеството на тяхното оборудване (напр. наличието на подходяща спътникова навигационна система);

37.  призовава операторите да предвиждат цялостно обучение на водачите на превозните средства и придружителите в съответствие с приложение IV към Регламента, за да се гарантира правилно третиране на животните;

38.  признава, че някои държави членки разполагат с кораби и пристанища, които отговарят на изискваните стандарти, но изтъква, че въпреки това по време на морския транспорт преобладават лоши условия, особено по отношение на товаренето и разтоварването; призовава държавите членки да бъдат по-строги в процедурите си за сертифициране и одобрение на плавателните съдове, да подобрят своите проверки на плавателните съдове за добитък и на годността на животните преди натоварване и да инспектират правилно операциите по натоварване в съответствие с Регламента; призовава държавите членки да предоставят на Комисията подробни планове за своите съоръжения за проверка; призовава Комисията да създаде, актуализира и разпространи списък на пристанищата с подходящи съоръжения за проверка на животните; призовава освен това компетентните органи да не одобряват дневници за пътуване, в които е планирано използването на пристанища без такива съоръжения; призовава държавите членки да адаптират пристанищата си и да гарантират надлежната поддръжка на своите плавателни съдове с цел подобряване на условията за хуманно отношение към животните при морския транспорт на животни;

39.  призовава Комисията да одобри новаторски алтернативи за проверките на износа в съответствие с член 133, параграф 2 от Регламент 2016/429(12), като например инспекции на платформите, които представляват подобрение от гледна точка на хуманното отношение към животните, тъй като при тях има по-малка гъстота на животните и не се налага разтоварването на животните, което води до по-кратък период на чакане;

40.  отбелязва, че изискването за ветеринарно-санитарен сертификат за транспорта между държавите членки представлява отрицателен стимул, поради който се избират вътрешни местоназначения вместо най-близкото възможно местоназначение; призовава Комисията да използва правомощията си по силата на член 144, параграф 1 от Регламент 2016/429, за да приеме делегиран акт, с който да предвиди дерогация за движенията, представляващи нисък риск от разпространение на болест;

Времетраене на пътуването

41.  настоява, че времето за пътуване за всички животни, които биват транспортирани, следва да бъде в рамките на необходимото, като се вземат предвид географските различия на равнището на държавите членки и в съответствие със съображение 5 от Регламента, което гласи, че „по причини, свързани с хуманното отношение към животните, транспортирането с дълга продължителност на животни ... би трябвало, колкото е възможно, да бъде ограничено“, и със съображение 18, което гласи, че „пътуванията с дълга продължителност по всяка вероятност имат повече вредни въздействия върху хуманното отношение към животните отколкото пътуванията с кратка продължителност“;

42.  настоява при определяне на времето за транспортиране на животните, включително времето за натоварване и разтоварване, да се взема под внимание специфичните за определения вид животно препоръки на ветеринарен лекар, независимо дали транспортът се осъществява по суша, море или въздух;

43.  изразява загриженост относно нарушенията на Регламента, които се отнасят до неприлагането или неправилното прилагане на специфичните правила относно неотбитите животни като телета, агнета, ярета, жребчета и прасенца, които все още се хранят само с мляко, и призовава за въвеждането на по-подробни мерки за гарантиране на хуманното отношение към тези животни в пълна степен по време на транспортирането;

44.  призовава държавите членки да гарантират, че неотбитите животни се разтоварват за най-малко един час, за да получат електролити или заместители на мляко, и че те не се транспортират в продължение общо на повече от осем часа;

45.  призовава Комисията да предостави определение за неотбито животно по видове и да ограничи пътуванията на неотбити животни до максимално разстояние 50 км и максимална продължителност 1,5 часа предвид трудността да се гарантира хуманно отношение към тях по време на транспортиране;

46.  посочва, че в документите за планираното транспортиране често се указват само имена на селища, без точен адрес на контролните, снабдителните и събирателните пунктове, което значително затруднява проверката;

47.  призовава, като взема предвид резолюцията на Парламента от 12 декември 2012 г., времето за пътуване на животните да бъде възможно най-кратко и в частност дълги и много дълги периоди на пътуване да бъдат избягвани, както и пътувания извън границите на ЕС, чрез използване на алтернативни стратегии, като например осигуряване на икономически жизнеспособни и целесъобразно разпространени кланици в близост до животновъдни стопанства, насърчаване на къси вериги за предлагане на пазара и преки продажби, замяна на транспортирането на животни за разплод чрез използване на семенна течност или ембриони, когато е възможно, и транспортиране на кланични трупове и месни продукти, както и чрез регулаторни и нерегулатарни инициативи в държавите членки за улесняване на клането в стопанствата; призовава Комисията ясно да определи специфични по-кратки периоди на пътуване, когато това е целесъобразно, за транспортирането на всички видове живи животни, както и за транспортирането на неотбити животни;

48.  отбелязва, че редица изисквания, както и променящите се пазарни условия и политически решения, правят малките кланици икономически нежизнеспособни, което води до общ спад в техния брой; настоятелно призовава Комисията и местните органи в държавите членки да подкрепят и насърчават, когато е необходимо, вариантите за клане в стопанствата, икономически жизнеспособни местни или мобилни кланици и месопреработвателни съоръжения в държавите членки, така че животните да бъдат заколвани възможно най-близо до мястото им на отглеждане, което е също така в интерес на запазването на заетостта в селските райони; призовава Съвета и Комисията да разработят стратегия за преминаване към по-регионален модел на животновъдство, според който животните се раждат, угояват и заколват в един и същ регион винаги когато това е възможно от практическа гледна точка, като се вземат предвид географските различия, вместо да бъдат транспортирани на изключително дълги разстояния;

49.  настоятелно призовава Комисията да проучи по какъв начин земеделските производители, кланиците и месопреработвателната промишленост биха могли да бъдат стимулирани да колят животните в най-близкото съоръжение, за да се предотврати удължаване на времето за транспортиране на животните и да се намалят емисиите; призовава Комисията да улесни иновативните решения в това отношение, например мобилни кланици, като същевременно се гарантират високи стандарти за хуманно отношение към животните;

50.  счита, че в определени случаи намаляването на допустимата продължителност на пътуването, определена понастоящем в приложение 1, глава V към Регламента, не би било целесъобразно и поради това следва да се намерят решения за случаите, при които географските условия и изолираността на селските райони налагат транспортирането на живи животни по суша и/или море за доотглеждане или клане;

51.  призовава държавите членки да позволяват клане по спешност директно в съответното стопанство за отглеждане и угояване, по целесъобразност, ако се счита, че животно не е годно за транспортиране и ако мерките на първа помощ се окажат неефективни, за да се избегне ненужно страдание на животното;

52.  отбелязва, че обществената и икономическата стойност на дадено животно може да окаже въздействие върху стандарта за транспортирането му; изтъква, че стандартите за транспортиране на животни за разплод в коневъдството са с високо качество;

53.  призовава Комисията да разработи стратегия за гарантиране на преминаване от транспортиране на живи животни към търговия основно на месо, кланични трупове и зародишни продукти, като се има предвид въздействието на транспортирането на живи животни върху околната среда, хуманното отношение към животните и здравето; счита, че такава стратегия трябва да разглежда икономическите фактори, които влияят върху решението да се транспортират живи животни; призовава Комисията да включи в тази стратегия транспортирането към трети държави;

54.  призовава държавите членки да изготвят програми за свързаното с религията клане на животни в кланиците предвид факта, че голяма част от износа на живи животни се осъществява към пазарите на Близкия Изток;

55.  признава настоящото нарушаване на функционирането на пазара, причинено от различни, прилагани по отношение на живи животни и месо тарифи, което силно стимулира търговията с живи животни; настоятелно призовава Комисията заедно с нейните търговски партньори да направи преглед на това нарушение с цел намаляване на търговията с живи животни и при необходимост – да замени тези продажби с месо;

56.  припомня, че съгласно действащия регламент почивка на одобрен контролен пункт е вече задължителна след максималния период на транспортиране на еднокопитни животни и на домашни животни от рода на едрия рогат добитък, овцете, козите и свинете, когато времето за транспорт надвишава осем часа;

Хуманно отношение към животните

57.  призовава компетентните органи на държавите членки да гарантират присъствието на официални ветеринарни лекари в изходните точки на Съюза, със задачата да проверяват дали животните са годни да продължат пътуването си и дали превозните средства и/или плавателните съдове отговарят на изискванията на Регламента; отбелязва по-специално, че в член 21 от Регламента се посочва, че ветеринарните лекари проверяват превозните средства преди да напуснат ЕС, за да се уверят, че те не са пренаселени, осигуряват достатъчна височина, предоставят постеля и осигуряват достатъчно храна и вода, и устройствата за вентилация и поене функционират правилно;

58.  насърчава използването на планове за действие в извънредни ситуации за всички пътувания, включително, например, заместващи камиони и центрове за извънредни ситуации, за да се даде възможност на превозвача да реагира по ефективен начин при извънредни ситуации и да се намали въздействието на закъснение или злополука върху животните, транспортирани за развъждане или клане, както вече се изисква от превозвачите при дълги пътувания съгласно Регламента;

59.  настоява законодателството в областта на хуманното отношение към животните да се основава на науката и на най-новите технологии; изразява съжаление относно факта, че въпреки ясните препоръки, отправени от ЕОБХ, и искането на Парламента в неговата резолюция от 2012 г., Комисията не е актуализирала правилата относно транспортирането на животни с оглед на най-новите научни доказателства; поради това призовава Комисията да актуализира правилата по отношение на конкретни потребности въз основа на най-новите научни познания и технологии, по-специално по отношение на фактори, включващи достатъчно вентилация и контролиране на температурата и влажността посредством климатични инсталации във всички превозни средства, подходящи системи за поене на животни и за предоставяне на течна храна, особено за неотбити животни, намалена гъстота на животните и изрично определена достатъчна минимална височина, а превозните средства да бъдат адаптирани с оглед на потребностите на всеки вид; изтъква заключението на становището на ЕОБХ, че хуманното отношение към животните включва и други аспекти освен продължителността на пътуванията, като правилното натоварване и разтоварване, както и конструкцията на превозните средства;

60.  изразява загриженост относно пътуванията, при които животните се поят със замърсена вода, която е негодна за консумация, или са лишени от достъп до вода поради неизправни или зле разположени устройства за поене; подчертава необходимостта да се гарантира, че използваните за транспортиране на живи животни превозни средства носят достатъчно вода по време на пътуванията и че във всеки случай доставеното количество следва да отговаря на специфичните изисквания за транспортираните животни и за броя на тези животни;

61.  приветства ангажимента на Комисията да разработи показатели за хуманно отношение, основани на положението с животните, които следва да насърчават по-висока степен на хуманно отношение към животните при тяхното транспортиране; счита, че тя следва да разработи незабавно тези показатели, така че те да могат да се използват като допълнение към настоящите законодателни изисквания;

62.  призовава Комисията да гарантира, че всяко бъдещо преразглеждане на законодателството относно хуманното отношение към животните по време на транспортиране ще се основава на обективни и научно обосновани показатели, за да се предотвратят произволни решения с неоправдано икономическо въздействие върху секторите на животновъдството;

63.  настоява, съобразно правото на ЕС земеделските стопани да носят правна отговорност за гарантиране, че животните им се транспортират без да понасят наранявания, вреда или каквото и да било неоправдано страдание;

64.  подчертава, че нарушенията често се дължат на неподходящи вентилационни системи в превозните средства, които се използват за сухопътен превоз на живи животни на дълги разстояния, и че в такива ситуации животните са затворени в ограничени пространства, характеризиращи се с екстремни температури, далеч отвъд топлинния спектър и границите на толерантност, установени в Регламента;

65.  призовава Комисията да гарантира, че се извършва зашеметяване, без изключение, преди религиозно ритуално клане във всички държави членки;

66.  изразява съжаление поради факта, че отделенията за животни невинаги осигуряват достатъчно пространство, за да се гарантира адекватна вентилация вътре в превозните средства, и поради факта, че естествените движения на животните са възпрепятствани, като те често се принуждават да заемат неестествени положения за дълги периоди от време, в явно нарушение на техническите спецификации, посочени в член 6 от Регламента и в приложение I, глава II, точка 1.2 към него;

67.  счита за необходимо да се направи задължително присъствието на ветеринарни лекари на борда на кораби, използвани за транспортиране на живи животни, да се докладва и да се отчита броят на животните, които умират по време на пътуванията, както и да се изготвят аварийни планове за справяне със ситуации по море, които биха могли да имат отрицателно въздействие върху хуманното отношение към транспортираните животни;

68.  отбелязва, че земеделските стопани, превозвачите и компетентните органи в различните държави членки тълкуват и прилагат Регламент (ЕО) №1/2005 по различни начини, особено по отношение на годността на животните за транспортиране; призовава Комисията да преразгледа Регламента, за да уточни по-подробно изискванията за транспортиране, където е необходимо; призовава Комисията и държавите членки, с оглед осигуряване на равнопоставени условия да гарантират, че в бъдеще Регламентът ще се прилага и изпълнява по хармонизиран и единен начин в целия Съюз, по-специално по отношение на годността на животните за транспортиране;

69.  призовава Комисията да разработи пълно работно определение за това, какво представлява годността на животните за транспортиране, и да изготви практически насоки за оценката за нея; призовава държавите членки да предоставят дейности за повишаване на осведомеността и информиране, включително солидни, редовни и задължителни курсове за обучение, образование и сертифициране на водачи на превозни средства, превозвачи, търговци, събирателни центрове, кланици, ветеринарни лекари, гранични служители и всеки друг оператор, участващ в транспортирането на животни, с цел да се намалят високите равнища на нарушенията на изискванията по отношение на годността; призовава операторите да осигурят цялостното обучение на водачите на превозни средства и придружителите в съответствие с приложение IV към Регламента;

70.  призовава за строга бдителност, за да се гарантира, че не се транспортират болни, слаби или с много ниско тегло животни, животни в период на лактация, бременни женски и женски животни, които не отговарят на необходимото време за отбиване;

71.  подчертава, че в съответствие с Регламент (ЕО) №1/2005 вече е задължително, на животните, транспортирани на дълги разстояния, да се предоставя вода, храна и почивка на подходящи интервали и с оглед на техния вид и възраст; настоятелно призовава Комисията да осъществява по-ефективен мониторинг с цел гарантиране на пълното и хармонизирано спазване на тези правни изисквания от страна на всички държави членки;

72.  подчертава необходимостта от това, държавите членки да гарантират, че транспортирането на животни е организирано по подходящ начин, като се отчитат метеорологичните условия и видът на транспорта;

73.  подчертава, че когато се изисква животните да бъдат разтоварени за 24-часов период на почивка в трети държави, организаторът трябва да определи място за почивка със съоръжения, равностойни на тези в контролен пункт на ЕС; призовава компетентните органи редовно да инспектират тези съоръжения и да не одобряват дневниците на пътуването, ако не е потвърдено, че предложеното място за почивка разполага със съоръжения, равностойни на тези в ЕС;

74.  призовава държавите членки да гарантират, че при планирането на транспорта са налице доказателства за резервиране, включително на фуражи, вода и свежи постелки, на контролен пункт; призовава Комисията да определи изискванията за местонахождението и съоръженията на местата за почивка;

75.  признава, че по-малката гъстота на животните и прекъсването на пътуването с цел почивка на животните оказват неблагоприятно икономическо въздействие върху превозвачите, което може да засегне правилната работа с превозваните животни; призовава Комисията да насърчава стимули за правилна работа с тях;

76.  призовава държавите членки да гарантират подобряване на воденето на регистри в земеделските стопанства по отношение на периодите на бременност;

77.  призовава Комисията да формулира, въз основа на научни констатации, насоки относно поенето на животните, превозвани в клетки, и относно условията за транспортиране на пиленца, които да способстват за висока степен на хуманно отношение;

78.  припомня, че държавите членки трябва да намерят решения, съобразени с аспекта за хуманно отношение, за животните в края на техния живот и на производствените цикли;

Икономическа помощ

79.  призовава за по-широко използване на мярката за развитие на селските райони, а именно „плащания за хуманно отношение към животните“, съгласно член 33 от Регламент (ЕС) № 1305/2013(13), който предоставя подкрепа за високи стандарти за хуманно отношение към животните, които надхвърлят приложимите задължителни стандарти;

80.  призовава предстоящата реформа на ОСП да запази и засили връзката между плащанията в рамките на ОСП и подобрените условия за хуманно отношение към животните, които изцяло зачитат или надхвърлят стандартите, определени в Регламент (ЕО) № 1/2005;

81.  настоятелно призовава за подкрепа на мерки, които да осигурят балансирано разпределение на кланиците в държавите членки, което гарантира, че броят на добитъка в даден регион се взема предвид;

Трети държави

82.  изразява загриженост във връзка с продължаващите доклади за проблеми при транспортирането на животни и с хуманното отношение към животните в определени трети държави; отбелязва, че клането в определени трети държави, към които ЕС изпраща животни, е свързано с прекомерно и продължително страдание и редовно нарушава международните стандарти за хуманно отношение към животните при клане, установени от OIE (Световната организация по здравеопазване на животните); като признава, че търсенето в трети държави често е за живи животни, призовава Комисията и държавите членки да насърчават преминаването към транспорт на месо или кланични трупове, вместо на живи животни, към трети държави, когато е възможно, както и транспортирането на семенна течност или ембриони, вместо на разплодни животни;

83.  отправя остри критики във връзка със статистическите данни, изготвени от Комисията в съответствие с Регламента, относно извършените пътувания за транспортиране на живи животни до държави извън ЕС, и подчертава, че тези данни са били изготвени, без да са извършвани системни проверки на средствата за транспортиране на животните;

84.  изисква от Комисията при двустранните търговски преговори с трети държави да изисква спазването на нормите на ЕС за хуманно отношение към животните и да отстоява международното прилагане, в рамките на Световната търговска организация, на разпоредбите на Съюза по този въпрос;

85.  изразява съжаление относно факта, че стандартите, които се използват от определени трети държави, не са толкова високи, колкото стандартите в рамките на ЕС; призовава Комисията да засили съществуващите изисквания по отношение на търговските партньори на Съюза, особено по отношение на търговията с животни и тяхното транспортиране, така че те да бъдат поне толкова строги, колкото стандартите на ЕС; призовава държавите членки, които осъществяват износ към трети държави, да работят с местните органи за подобряване на стандартите за хуманно отношение към животните;

86.  призовава за последователно и пълно спазване на решението Съда на Европейския съюз от 2015 г. по дело C-424/13, по което Съдът постанови, че – за да бъде разрешено транспортирането на животни на дълги разстояния, започващи на територията на Съюза и продължаващи извън нея – превозвачът трябва да представи дневник за пътуването, който да бъде реалистичен с оглед на спазването, с особено внимание по отношение на прогнозите за температурите; призовава компетентните органи да не одобряват дневници за пътуване когато, съгласно решението на Съда, животните трябва да бъдат разтоварени за 24-часова почивка в държава извън ЕС, освен когато организаторът е определил място за тази почивка, което разполага със съоръжения, равностойни на съоръженията на контролен пункт; припомня също така в това отношение, че единственият списък, който съществува, е списък от 2009 г. за настаняване на животните по маршрутите в трети държави, където често липсват точни адресни данни, като по този начин се затруднява значително провеждането на необходимите проверки съгласно правото на ЕС; призовава официалните ветеринарни лекари на изходните точки да проверяват, както се изисква от Регламент (ЕО) № 1/2005, че преди превозните средства да напуснат ЕС, разпоредбите на Регламента са спазени;

87.  в този контекст припомня също така предложението на Комисията за директива относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза (COM (2018)0218), по-специално в контекста на ветеринарните проверки;

88.  изразява съжаление поради често продължителните забавяния по границите и пристанищата и обръща внимание към повишената болка и страдание, които това причинява на животните; призовава държавите членки, които граничат с трети държави, да предоставят зони за почивка, където животните могат да бъдат разтоварени и да им се предостави храна, вода, почивка и ветеринарни грижи, така че дневниците за пътуване да бъдат правилно попълнени, и да отворят специални експресни ленти, които разполагат с достатъчно персонал, на митническите пунктове за транспортиране на животни, с цел да се намалят периодите на чакане, без да се подкопава качеството на санитарния и митническия контрол на границите; наред с това призовава държавите членки да си сътрудничат по-добре при планирането на транспортиране на добитък, за да се избягва струпването на твърде голям брой транспортни средства на границите за целите на граничния контрол;

89.  призовава Комисията да засили сътрудничеството и комуникацията, включително допълнителна взаимопомощ и ускорен обмен на информация, между компетентните органи във всички държави членки и в трети държави, за да се намалят проблемите, свързани с хуманното отношение към животните и болестите при животните, които са породени от лошо администриране, като се гарантира, че износителите спазват изцяло административните изисквания; отправя искане към Комисията да насърчава хуманното отношение към животните в международен план и да провежда инициативи за повишаване на осведомеността сред държави извън ЕС;

90.  призовава Комисията да упражни натиск върху държавите на транзит, които въвеждат бюрократични пречки и свързани със сигурността препятствия, които бавят ненужно транспортирането на живи животни;

91.  призовава държавите членки и Комисията да обърнат специално вн