Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/0333R(APP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0087/2019

Внесени текстове :

A8-0087/2019

Разисквания :

PV 13/03/2019 - 24
CRE 13/03/2019 - 24

Гласувания :

PV 14/03/2019 - 11.17

Приети текстове :

P8_TA(2019)0218

Приети текстове
PDF 145kWORD 56k
Четвъртък, 14 март 2019 г. - Страсбург Неокончателна версия
Учредяване на Европейския паричен фонд
P8_TA-PROV(2019)0218A8-0087/2019

Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно предложението за регламент на Съвета за учредяване на Европейския паричен фонд (COM(2017)08272017/0333R(APP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за регламент на Съвета за учредяване на Европейския паричен фонд (COM(2017)0827),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(2),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 5 юли 2018 г. относно предложенията за реформа на Икономическия и паричен съюз (ИПС),

—  като взе предвид писмото от председателя на Еврогрупата до председателя на Европейския съвет от 25 юни 2018 г. относно по-нататъшното задълбочаване на ИПС и изявлението от срещата на върха на държавите от еврозоната от 29 юни 2018 г. относно реформата на Европейския механизъм за стабилност,

—  като взе предвид доклада на Еврогрупата до лидерите от ЕС относно задълбочаването на ИПС от 4 декември 2018 г.,

—  като взе предвид изявлението от срещата на върха на държавите от еврозоната от 14 декември 2018 г.,

—  като взе предвид съвместната позиция относно бъдещото сътрудничество между Европейската комисия и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) от 14 ноември 2018 г.,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 11 април 2018 г. относно предложението за регламент за учредяване на Европейския паричен фонд(3),

—  като взе предвид Становище № 2/2018 на Европейската сметна палата от 18 септември 2018 г. относно одита и отчетността във връзка с предложението от 6 декември 2017 г. за създаване на Европейски паричен фонд в правната уредба на Съюза,

—  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г. относно завършването на европейския икономически и паричен съюз, бялата книга на Комисията от 1 март 2017 г. относно бъдещето на Европа и документа за размисъл на Комисията от 31 май 2017 г. относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно укрепването на европейската демокрация в бъдещия ИПС(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно разследващия доклад относно ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) по отношение на страните от програмата за еврозоната(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно бюджетния капацитет за еврозоната(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно Mногогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствените ресурси(7),

—  като взе предвид член 99, параграф 5 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по бюджети и комисията по икономически и парични въпроси в съответствие с член 55 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид междинния доклад на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджетен контрол и на комисията по конституционни въпроси и (A8-0087/2019),

A.  като има предвид, че въвеждането на еврото е едно от най-важните политически постижения на европейския проект и крайъгълен камък на изграждането на ИПС;

Б.  като има предвид, че финансовата и икономическа криза разкри слабостите в структурата на еврозоната, подчертавайки неотложната необходимост от бързо задълбочаване на ИПС и за засилване на неговата демократична отчетност и прозрачност;

В.  като има предвид, че еврото предоставя на гражданите на ЕС защита и възможности; като има предвид, че наличието на силна и стабилна еврозона е от съществено значение за нейните членове и за ЕС като цяло;

Г.  като има предвид, че членството в обща валутна зона изисква придържане към общи правила и задължения, като посочените в Пакта за стабилност и растеж, както и общи инструменти за реагиране на тежки икономически и финансови сътресения и за насърчаване на отговорността, солидарността и на социално-икономическото сближаване във възходяща посока; като има предвид, че Договорът за създаване на Европейски механизъм за стабилност („Договорът за ЕМС“) предвижда ясна връзка с европейските механизми за макроикономически надзор, по-специално спазване на правилата на Пакта за стабилност и растеж, включително на неговите клаузи за гъвкавост, и прилагането на устойчиви и приобщаващи структурни реформи; като има предвид, че намаляването и споделянето на риска следва да вървят ръка за ръка в процеса на задълбочаването на ИПС;

Д.  като има предвид, че създаването на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и последващото му преобразуване в Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) представляват важна стъпка към създаването на европейски механизъм за управление на кризи, допринасяйки за укрепването на ИПС и за предоставянето на финансова помощ на няколко европейски държави, засегнати от кризата;

Е.  като има предвид, че междуправителственият характер на ЕМС се отразява върху неговия процес на вземане на решения и по-специално върху капацитета му за бързо реагиране на икономически и финансови сътресения;

Ж.  като има предвид, че бъдещото включване на ЕМС в правната уредба на ЕС следва да продължи да се разглежда като част от проекта за завършване на ИПС;

З.  като има предвид, че текущият дебат относно бъдещето на Европа и ИПС показа различия в политическите възгледи на държавите членки относно дългосрочното бъдеще на ЕМС, но също така осигурява добра основа за важна първа стъпка към засилване на неговата роля, развитие на финансовите му инструменти и подобряване на неговата ефективност и демократична отчетност като част от реформата на ЕМС; като има предвид, че разискванията относно задълбочаването на ИПС следва да доведат до политическо решение за реформиране на ЕМС;

И.  като има предвид, че в краткосрочен план реформата на ЕМС следва да допринесе за банковия съюз, осигурявайки подходящ общ фискален механизъм за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране (ЕФП);

1.  приветства предложението на Комисията от 6 декември 2017 г. за регламент на Съвета за учредяване на Европейския паричен фонд и го счита за полезен принос към текущия дебат относно бъдещето на Европа, завършването на ИПС и реформата на ЕМС; приветства по-специално предложението на Комисията за включване на ЕМС в правната уредба на ЕС;

2.  отбелязва, че функциите, които реформираният ЕМС ще изпълнява, ще бъдат от областта на икономическата политика и че използването на наименованието „Европейски паричен фонд“ (ЕПФ) може да бъде подвеждащо; отбелязва, че в своето становище от 11 април 2018 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) предлага правоприемникът на ЕМС да запази наименованието „ЕМС“; призовава, с оглед на горепосоченото, да се направи истинска и задълбочена оценка на последиците от избора на наименование на реформирания ЕМС, за да се гарантира възможно най-малко въздействие върху гладкото функциониране на реформирания ЕМС; предлага ЕМС да запази настоящото си наименование, което е известно на капиталовия пазар, за да стане ясно, че паричната политика на еврозоната остава в сферата на компетентност на ЕЦБ;

3.  подчертава, че правилното функциониране на ИПС се подкрепя от съществуването на институция, която играе ролята на „кредитор от последна инстанция“; отбелязва в този контекст положителния принос на ЕМС за преодоляване на слабостите на институционалната рамка на ИПС, а именно чрез предоставяне на финансова помощ на няколко държави членки, засегнати от финансовата криза и кризата на държавния дълг;

4.  припомня своите предишни позиции в подкрепа на включването на ЕМС в правната уредба на ЕС, което би го превърнало в пълноценен орган на ЕС; настоява, че при това включване следва също да се вземе предвид ролята на националните парламенти и че то следва да продължи да се разглежда като част от проекта за завършване на ИПС; счита, че такава интеграция би позволила управление в съответствие с общностния метод, би гарантирала пълна съгласуваност на фискалните правила и задължения, би улеснила координацията на икономическата и фискалната политика и би засилила демократичната легитимност и отчетност чрез Европейския парламент;

5.  подчертава, че ако в бъдеще се използват средства от бюджета на ЕС, Парламентът следва да разполага с политическата власт да упражнява всички приложими права за бюджетен контрол върху ЕМС в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета; отбелязва, че в такъв случай Европейската сметна палата следва да се разглежда като независим външен одитор и следва да изпълнява ясна и формална роля в процедурата по освобождаване от отговорност;

6.  припомня фискалните и демократичните надзорни правомощия на националните парламенти; счита, че контролът върху реформирания ЕМС от страна на националните парламенти и Европейския парламент следва да бъде допълнително подобрен; счита, че националните парламенти следва да имат правото да получават информация относно дейността на реформирания ЕМС, както и да водят диалог с изпълнителния директор на реформирания ЕМС;

7.  отбелязва, че предложението на Комисията предизвика оживена дискусия относно неговите политически, финансови и правни последици; подчертава обаче, че тази дискусия по дългосрочната визия за институционалната рамка на ЕМС не следва да забавя спешно необходимите мерки за укрепване и прилагане на демократичната отчетност на ЕМС и на неговия капацитет в подкрепа на финансовата стабилност и сближаване и за реагиране на икономически сътресения; поради това призовава за съдържателна реформа на ЕМС в краткосрочен план чрез преразглеждане на Договора за ЕМС, без да се засягат по-амбициозните промени в бъдеще;

8.  подчертава, че основната мисия на реформирания ЕМС следва да продължи да бъде предоставянето на преходна финансова помощ на държави членки в нужда, въз основа на специфични условия, договорени в програми за корекции, и отчитайки поуките, извлечени от предишни програми за финансова помощ, управлявани от Комисията, Международния валутен фонд (МВФ) и ЕЦБ; подчертава, че за тази цел реформираният ЕМС трябва да разполага с адекватен капацитет; поради това се противопоставя на всякакви опити реформираният ЕМС да се превърне в инструмент само за банките или да се намали неговият финансов капацитет за подкрепа на държавите членки;

9.  припомня, че наличният понастоящем набор от финансови инструменти за ЕМС следва да продължи да бъде на разположение и да бъде подобрен за реформирания ЕМС, включително възможността за предоставяне на достатъчна предпазна финансова помощ, осигуряваща на държавите членки достъп до помощ преди да бъдат изправени пред големи трудности при набиране на средства на капиталовия пазар; поддържа становището, че достъпът до предпазна условна кредитна линия следва да бъде на разположение въз основа на писмо за намерение и при спазване на приложимите критерии; отбелязва, че тези финансови инструменти трябва да се използват за подпомагане на държавите членки в случай на сериозни икономически и финансови сътресения; припомня, че финансовата помощ, предоставяна на държавите членки, може да бъде допълнена с бъдещия бюджетен инструмент за сближаване и конкурентоспособност, за да се насърчи икономическото и финансовото стабилизиране, инвестициите и социално-икономическото сближаване в еврозоната във възходяща посока;

10.  подчертава, че ИПС обхваща всички държави – членки на Европейския съюз, като от всички тях, с изключение на Дания и Обединеното кралство, се изисква да приемат еврото и да се присъединят към еврозоната и поради това всеки ЕМС следва да бъде отворен за участие на всички държави – членки на ЕС;

11.  счита, че реформираният ЕМС следва да играе по-важна роля в управлението на програмите за финансова помощ, заедно с Комисията и в тясно сътрудничество с ЕЦБ, като така се гарантира повече автономност на институционалната рамка на ЕС, когато е необходимо, без да се засягат подходящите партньорства с други институции, а именно МВФ;

12.  подчертава, че реформираният ЕМС следва да разполага със свои собствени експертни познания за изготвяне и оценка на елементите съгласно своя устав; подчертава обаче, че оценката на исканията за финансова помощ от страна на ЕМС, както и вземането на решения от ЕМФ относно изготвянето на програмите за корекции в сътрудничество с други институции, по никакъв начин не следва да заменя, дублира или припокрива нормалния макроикономически и фискален надзор, предвиден във фискалните правила и разпоредби на ЕС, който трябва да остане от изключителната компетентност на Комисията;

13.  счита, че евентуалните бъдещи програми за корекции следва да отчитат социалното въздействие на предложените мерки, и като го сравняват с дългосрочното въздействие на липсата на промяна в политиката, в светлината на предходна и съществена оценка на социалното въздействие;

14.  подчертава необходимостта от осигуряване на ефикасна процедура за вземане на решения в реформирания ЕМС, особено при неотложни ситуации; призовава в този контекст за оценка на сегашната рамка за управление;

15.  призовава за бърза реформа на ЕМС, която също да предефинира неговата роля, функции и финансови инструменти, така че реформираният ЕМС да може да предлага подкрепа за ликвидността в случай на преструктуриране и да служи като финансова предпазна мярка за Единния фонд за преструктуриране; призовава общият механизъм за подкрепа да стане оперативен възможно най-скоро, до 2020 г., при договорените условия, и във всеки случай преди 2024 г.;

16.  подчертава риска, произтичащ от забавянето на задълбочаването на банковия съюз; приветства заключенията на доклада на Еврогрупата до лидерите от ЕС относно задълбочаването на ИПС от 4 декември 2018 г., който беше подкрепен във всичките му елементи на срещата на върха на държавите от еврозоната на 14 декември 2018 г.; приветства по-специално предвиденото ускоряване на въвеждането на общия предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране, при условие че е постигнат достатъчен напредък в областта на намаляването на риска, който предстои да бъде оценен през 2020 г., и одобряването на договореностите за реформата на ЕМС; припомня предходната си позиция относно необходимостта от завършване на Европейската схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД), като признава, че намаляването на риска и споделянето на риска следва да вървят ръка за ръка; отбелязва, че не е постигнат незабавен резултат по отношение на бъдещия бюджет на еврозоната и функцията за стабилизиране, но взема надлежно предвид мандата за работа по бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност; подчертава, че е постигнат значителен напредък в областта на намаляването на риска; припомня също, че Парламентът допринесе значително, за да стане това възможно, по-специално по отношение на банковия пакет и пруденциалния предпазен механизъм за необслужваните кредити;

17.  предлага създаването на протокол за временен меморандум за сътрудничество между ЕМС и Парламента с незабавно действие за подобряване на междуинституционалния диалог и укрепване на прозрачността и отчетността на ЕМС, като се уточнят правата на Парламента и неговите членове по отношение на въпросите, поставяни на реформирания ЕМС, редовните изслушвания, правата на номиниране и подходящите права за бюджетен контрол; припомня своето искане за междуинституционално споразумение за икономическо управление; подчертава, че изпълнителният директор на реформирания ЕМС следва да бъде избран от Европейския парламент по предложение на Съвета и да се отчита пред него; настоятелно призовава за осигуряване на баланс между половете в състава на реформираните ръководни органи на ЕМС;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, Комисията, Съвета, Еврогрупата, Европейската централна банка, изпълнителния директор на Европейския механизъм за стабилност, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

(1) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 201.
(2) OВ C 252, 18.7.2018 г., стp. 215.
(3) ОВ С 220, 25.6.2018 г., стр. 2.
(4) ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 96.
(5) OВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 182.
(6) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 235.
(7) Приети текстове, P8_TA(2018)0226.

Последно осъвременяване: 15 март 2019 г.Правна информация