Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/0180(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0483/2018

Внесени текстове :

A8-0483/2018

Разисквания :

Гласувания :

PV 26/03/2019 - 7.17
CRE 26/03/2019 - 7.17

Приети текстове :

P8_TA(2019)0237

Приети текстове
PDF 237kWORD 75k
Вторник, 26 март 2019 г. - Страсбург Неокончателна версия
Бенчмаркове за ниски въглеродни емисии и бенчмаркове за положително въздействие в областта на въглеродните емисии ***I
P8_TA-PROV(2019)0237A8-0483/2018
Резолюция
 Консолидиран текст

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на бенчмарковете за ниски въглеродни емисии и бенчмарковете за положително въздействие в областта на въглеродните емисии (COM(2018)0355 – C8-0209/2018 – 2018/0180(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0355),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0209/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 5 декември 2018 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 13 март 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0483/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 103.
(2) ОВ C 86, 7.3.2019 г., стр 24.


Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 март 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение(1)

P8_TC1-COD(2018)0180

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(4),

като имат предвид, че:

(1)  На 25 септември 2015 г. Общото събрание на ООН прие нова глобална рамка за устойчиво развитие: Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, в чиято основа са залегнали целите за устойчиво развитие (ЦУР). В Съобщението на Комисията от 2016 г. „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“ се прави връзка между ЦУР и рамката на политиката на Съюза, за да се гарантира включването на ЦУР от самото начало във всички действия на Съюза и инициативи на политиката както в рамките на Съюза, така и на глобално равнище. В заключенията на Европейския съвет от 20 юни 2017 г. е потвърден ангажиментът на Съюза и на държавите членки за цялостно, съгласувано, всеобхватно, интегрирано и ефективно изпълнение на Програмата до 2030 г. в тясно сътрудничество с партньори и други заинтересовани страни.

(2)  През 2015 г. Съюзът сключи Парижкото споразумение относно изменението на климата(5). В член 2, буква в) от това споразумение е заложена целта за укрепване на възможностите за реакция спрямо изменението на климата, наред с други средства, чрез привеждане на капиталовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие.

(3)   През 2018 г. Междуправителственият комитет по изменението на климата публикува специален доклад относно глобалното затопляне с 1,5°C, в който се заявява, че ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C ще изисква бързи, мащабни и безпрецедентни промени във всички аспекти на обществото, както и че ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C в сравнение с 2°C би могло да бъде съчетано с осигуряването на по-устойчиво и справедливо общество.

(4)  Устойчивото развитие и преходът към нисковъглеродна, устойчива на климатичните изменения кръгова икономика, в която ресурсите се използват по-ефикасно, са от жизненоважно значение за осигуряването на дългосрочна конкурентоспособност на икономиката на Съюза. Устойчивото развитие отдавна заема централно място в проекта Европейския съюз, а в договорите ▌се отдава признание на неговите социални и екологични измерения. Разполагаме с много кратък период от време за трансформиране на културата във финансовия сектор в посока към устойчивост, за да се гарантира, че покачването на глобалната средна температурата ще се задържи значително под 2°С. Поради това е от съществено значение новите инфраструктурни инвестиции да са устойчиви в дългосрочен план.

(5)  През март 2018 г. Комисията публикува своя „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“(6), с който даде начало на амбициозна и цялостна стратегия за финансиране за устойчиво развитие. Една от целите в посочения план за действие е пренасочване на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции, за да се постигне устойчив и приобщаващ растеж. По-голямото съсредоточаване върху ограничаването на последиците от изменението на климата е от решаващо значение, тъй като бедствията, предизвикани от непредвидимостта на метеорологичните условия, се увеличиха драстично.

(6)  С Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(7) беше отправен призив за увеличаване на финансирането от частния сектор за разходи, свързани с околната среда и климата, по-специално чрез създаването на стимули и методики, които да насърчават предприятията да измерват екологичните разходи от стопанската си дейност и печалбата от използването на екологични услуги.

(7)  За постигането на ЦУР в Съюза е необходимо насочването на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции. Пълното оползотворяване на потенциала на вътрешния пазар е важно за постигането на тези цели. В този контекст е от решаващо значение да се премахнат пречките на вътрешния пазар пред ефективното движение на капитали към устойчиви инвестиции, както и да се предотврати възникването на такива очаквани пречки.

(8)  За постигане на дългосрочните цели по отношение на глобалното затопляне на Парижкото споразумение и значително намаляване на рисковете и въздействието от изменението на климата глобалната цел следва да бъде покачването на глобалната средна температура да се задържи значително под 2°C над равнищата от прединдустриалния период и да се полагат усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5°C над равнищата от прединдустриалния период.

(9)  С Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета(8) се установяват единни правила за бенчмаркове в Съюза и се предвиждат различни видове бенчмаркове. Все повече инвеститори прилагат нисковъглеродни инвестиционни стратегии и прибягват до бенчмаркове за ниски въглеродни емисии за справка или за измерване на резултатите на инвестиционните портфейли. Установяването на бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, които да са подкрепени от методология, свързана с ангажиментите по отношение на въглеродните емисии, поети съгласно Парижкото споразумение относно изменението на климата, ще допринесе за по-голяма прозрачност и ще спомогне за предотвратяването на заблуждаващите твърдения за екологосъобразност.

(10)  Понастоящем широка гама от индекси са групирани като индекси за ниски въглеродни емисии. Тези индекси за ниски въглеродни емисии се използват като бенчмаркове за инвестиционни портфейли и продукти, които се продават в трансграничен контекст. Качеството и достоверността на бенчмарковете за ниски въглеродни емисии засягат ефективното функциониране на вътрешния пазар при редица индивидуални и колективни инвестиционни портфейли. Много индекси за ниски въглеродни емисии, използвани като мярка за резултатите на инвестиционните портфейли, и по-специално за отделни инвестиционни сметки и схеми за колективно инвестиране, се предлагат в една държава членка, а се използват от управителите на инвестиционни портфейли и активи в други държави членки. Освен това управителите на инвестиционни портфейли и активи често хеджират експозициите си на рискове, свързани с въглеродни емисии, като използват бенчмаркове, създадени в други държави членки.

(11)  На пазара се появиха различни категории индекси за ниски въглеродни емисии с различни равнища на амбиция. Докато с някои бенчмаркове се цели да се намали въглеродният отпечатък на стандартен инвестиционен портфейл, други са насочени към подбора само на компоненти, които допринасят за постигането на предвидената в Парижкото споразумение относно изменението на климата цел за ограничаване на глобалното затопляне под 2°C. Въпреки различията в целите и стратегиите, много от тези бенчмаркове обикновено се представят като бенчмаркове за ниски въглеродни емисии. Минималните стандарти и общата методология за бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, ще спомогнат за предотвратяването на заблуждаващите твърдения за екологосъобразност.

(12)  Различните подходи към методиките на бенчмарковете водят до разпокъсаност на вътрешния пазар, тъй като ползвателите на бенчмаркове не са наясно дали даден индекс за ниски въглеродни емисии е бенчмарк, който е съгласуван с целта за ограничаване на глобалното затопляне под 2°C, или е просто бенчмарк, с който се цели да се намали въглеродният отпечатък на стандартен инвестиционен портфейл. За да отговорят на потенциално неправомерни претенции от страна на администратори по отношение на характера на техните бенчмаркове като такива за ниски въглеродни емисии, има вероятност държавите членки да приемат различни правила за избягване на объркването сред инвеститорите по отношение на целите и равнището на амбиция, залегнала в различните категории от т.нар. индекси за ниски въглеродни емисии, използвани като бенчмаркове за инвестиционни портфейли с ниски въглеродни емисии.

(13)  При отсъствието на хармонизирана рамка за осигуряване на точност и достоверност на основните категории бенчмаркове за ниски въглеродни емисии, които се използват в индивидуалните или колективните инвестиционни портфейли, има вероятност различията в подходите на държавите членки да създадат пречки за гладкото функциониране на вътрешния пазар.

(14)  Поради това, да се запази правилното функциониране на вътрешния пазар в полза на крайния инвеститор, с оглед на допълнителното подобряване на условията за неговото функциониране и с цел да се гарантира високо ниво на защита на потребителите и инвеститорите, е уместно Регламент (ЕС) 2016/1011 да бъде изменен, като се въведе регулаторна рамка, която да определя минимални стандарти за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, на равнището на Съюза. В това отношение е особено важно тези бенчмаркове да не вредят в значителна степен на други екологични, социални и управленски (ЕСУ) цели.

(15)  Въвеждането на ясно разграничение между бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, и разработването на минимални стандарти за всеки от тях ще допринесе за съгласуваността между тези бенчмаркове. На равнището на индекса бенчмарковете, съответстващи на Парижкото споразумение, следва да са в съответствие с дългосрочната цел по отношение на глобалното затопляне на Парижкото споразумение относно изменението на климата.

(16)  За да се гарантира, че етикетите „Бенчмарк на ЕС за климатичен преход“ и „Бенчмарк на ЕС, съответстващ на Парижкото споразумение“ са надеждни и лесно разпознаваеми за инвеститорите в целия Съюз, единствено администраторите, които отговарят на изискванията, установени в настоящия регламент, следва да имат право да използват етикетите при предлагането на пазара на тези бенчмаркове в Съюза.

(17)  Настоящият регламент следва да се прилага само за бенчмаркове, използващи етикета „Бенчмарк на ЕС за климатичен преход“ или „Бенчмарк на ЕС, съответстващ на Парижкото споразумение“.

(18)  С цел да се насърчават дружествата да оповестяват достоверни цели за намаляване на въглеродните емисии, при избора или определянето на тежестта на базовите активи администраторът на бенчмарк на ЕС за климатичен преход следва да взема предвид дружествата, които имат за цел намаляване на своите въглеродни емисии към постигане на цялостно съответствие с дългосрочната цел по отношение на глобално затопляне на Парижкото споразумение относно изменението на климата. Тези цели следва да бъдат публично оповестени и достоверни, т.е. да водят до действителен ангажимент за декарбонизация и да са достатъчно подробни и технически осъществими.

(19)  ▌Ползвателите на бенчмарковете обаче не винаги разполагат с необходимата информация за степента, в която методиката на администраторите на бенчмаркове отразява ▌ЕСУ факторите. Съществуващата информация често е разпокъсана (или такава изобщо не съществува) и не позволява ефективно сравняване за инвестиционни цели в трансграничен контекст. За да се даде възможност на участниците на пазара да правят добре информиран избор, от всички администратори на бенчмаркове, с изключение на администраторите на бенчмаркове за валути и лихвени проценти, следва да се изисква да оповестяват ▌в декларацията за бенчмарка дали техните бенчмаркове ▌или групи от бенчмаркове са насочени към постигане на ЕСУ целите или не и дали администраторът на бенчмаркове предлага такива бенчмаркове или не.

(20)  За да бъдат информирани инвеститорите за степента на съответствие с Парижкото споразумение относно изменението на климата, по отношение на значимите бенчмаркове за капиталови инструменти и облигации, както и на бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, администраторът на бенчмаркове следва да публикува подробна информация за това дали и до каква степен е гарантирано общо ниво на привеждане в съответствие с целта за намаляване на въглеродните емисии или постигането на дългосрочната цел по отношение на глобалното затопляне на Парижкото споразумение относно изменението на климата.

(21)  Поради същите причини администраторите на бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и на бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, също следва да публикуват методиката си, използвана за тяхното изчисление. Тази информация следва да описва начина, по който са били подбрани базовите активи и по който е определена тяхната тежест, както и кои активи са били изключени и по каква причина. ▌За да се оцени как бенчмаркът допринася за постигането на екологичните цели, администраторът на бенчмарка следва да оповести как са били измерени въглеродните емисии на базовите активи, съответните им стойности, в това число общ въглероден отпечатък на бенчмарка, както и вида и източника на използваните данни. За да могат управителите на активи да изберат най-подходящия бенчмарк за инвестиционната си стратегия, администраторите на бенчмаркове следва да обяснят мотивите за избора на параметрите на тяхната методика и да посочат по какъв начин бенчмаркът допринася за постигането на екологичните цели ▌. Публикуваната информация следва да включва също така данни за честотата на прегледите и за следваната процедура.

(22)  Методиките, използвани за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, следва да се базират на научно обосновани траектории на декарбонизация или на цялостно привеждане в съответствие с дългосрочните цели по отношение на глобалното затопляне на Парижкото споразумение относно изменението на климата.

(23)  За да се гарантира постоянното спазване на подбраната цел за смекчаване на последиците от изменението на климата, администраторите на бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и на бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, следва да правят редовен преглед на методиките си и да информират ползвателите за приложимите процедури за всяка съществена промяна. Когато правят съществена промяна, администраторите на бенчмаркове следва да оповестяват причините за тази промяна и да обясняват по какъв начин тя съответства на първоначалните цели на бенчмарковете.

(24)  Бенчмаркове, при които няма базови активи, оказващи въздействие върху изменението на климата, като например бенчмаркове за валути и лихвени проценти, следва да бъдат освободени от задължението да оповестяват в декларацията за бенчмарка дали и до каква степен е гарантирана общо ниво на привеждане в съответствие с целта за намаляване на въглеродните емисии или постигането на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата. Освен това следва да е достатъчно за тези бенчмаркове или групи от бенчмаркове, които не изпълняват цели във връзка с въглеродните емисии, да се посочи ясно в декларацията за бенчмарк, че не изпълняват такива цели.

(25)  За да се повиши прозрачността и да се осигури подходящо ниво на хармонизиране, на Комисията следва да се делегира правомощие да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да уточни ▌минималното съдържание на задълженията за оповестяване, които следва да се прилагат за администраторите на бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и на бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, както и да уточни минималните стандарти за хармонизиране на методиката на бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и на бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, в това число метода за изчисляване на въглеродните емисии ▌, свързани с базовите активи, като се вземат предвид методите за определяне на продуктовия отпечатък и на организационния отпечатък върху околната среда, определени в точка 2, букви а) и б) от Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията(9), и работата на техническата експертна група по въпросите на устойчивото финансиране. От особена важност е Комисията да проведе подходящи открити и обществени консултации по време на подготвителната си работа по всеки от делегираните актове, включително на експертно равнище, както и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество▌. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове, както и протоколите от всички заседания на техническата експертна група на Комисията по въпросите на устойчивото финансиране.

(26)  С член 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1011 беше въведен преходен период, през който доставчиците на индекс, изготвящи бенчмарк към 30 юни 2016 г., кандидатстват за лицензиране до 1 януари 2020 г. Преустановяването на критичен бенчмарк може да засегне целостта на пазара, финансовата стабилност, потребителите, реалната икономика или финансирането на домакинствата и предприятията в държавите членки. Преустановяването на критичен бенчмарк от страна на администратор може да засегне валидността на финансовите договори или финансовите инструменти. Преустановяването на такъв критичен бенчмарк може да предизвика сътресения както при инвеститорите, така и при потребителите, и да има потенциално сериозни последици за финансовата стабилност. Освен това, в случай на прекратяване на входящите данни за критични бенчмаркове, това може да подкопае представителния характер на тези бенчмаркове и да окаже отрицателно въздействие върху способността им да отразяват съответната пазарна или икономическа реалност. Поради това възможността за възлагане на администрирането на критични бенчмаркове, както и възможността за възлагане на предоставянето на данни за тези бенчмаркове следва да се гарантира за период от общо 5 години. Критичните бенчмаркове са в процес на реформа. Преминаването от съществуващ критичен бенчмарк към подходящ приемник изисква преходен период, за да може всички правни и технически разпоредби, необходими за такъв преход, да бъдат завършени без сътресения. През този преходен период съществуващият критичен бенчмарк трябва да бъде публикуван заедно със своя краен приемник. Поради това е необходимо да се удължи периодът, през който съществуващ критичен бенчмарк може да бъде публикуван и използван, без неговият администратор да е кандидатствал за лицензиране.

(27)  Поради това Регламент (ЕС) 2016/1011 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕС) 2016/1011

Регламент (ЕС) 2016/1011 се изменя, както следва:

(1)  в член 3, параграф 1 се вмъкват следните точки ▌:"

„(23a) „бенчмарк на ЕС за климатичен преход“ означава бенчмарк, обозначен като бенчмарк на ЕС за климатичен преход, при който базовите активи, за целите на точка 1, буква б), подточка ii) от настоящия параграф, са подбрани, тежестта им е определена или са изключени по такъв начин, че полученият портфейл на бенчмарка е в траектория на декарбонизация, и който също така е формиран в съответствие с минималните стандарти, установени в делегираните актове, посочени в член 19а, параграф 2.

Доставчиците на бенчмаркове на ЕС за климатичен преход подбират, определят тежестта на или изключват базовите активи, емитирани от дружества, които следват траектория на декарбонизация, до 31 декември 2022 г. в съответствие със следните изисквания:

   i) дружествата оповестяват измерими и обвързани със срокове цели за намаляване на въглеродните емисии;
   ii) дружествата оповестяват намаление на въглеродните емисии, като данните за това намаление се дезагрегират на равнището на съответните оперативни дъщерни дружества;
   iii) дружествата оповестяват годишна информация за напредъка към постигането на тези цели;
   iv) дейностите на базовите активи не нанасят значителни вреди на други ЕСУ цели.
   (23б) „бенчмарк на ЕС, съответстващ на Парижкото споразумение“ означава бенчмарк, обозначен като бенчмарк на ЕС, съответстващ на Парижкото споразумение, при който базовите активи, за целите на точка 1, буква б), подточка ii) от настоящия параграф, са подбрани така, че въглеродните емисии на получения портфейл на бенчмарка са в съответствие с дългосрочната цел по отношение на глобалното затопляне на Парижкото споразумение относно изменението на климата, и който също така е формиран в съответствие с минималните стандарти, установени в делегираните актове, посочени в член 19а, параграф 2.

Дейностите на базовите активи не нанасят значителни вреди на други ЕСУ цели.

До 1 януари 2021 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 19а, параграф 2 относно минималните стандарти, предвидени в член 3, параграф 1, точка 23б, за определяне на секторите, които да бъдат изключени, тъй като нямат установени измерими и обвързани със срокове цели за намаляване на въглеродните емисии, съответстващи на дългосрочната цел по отношение на глобалното затопляне на Парижкото споразумение относно изменението на климата.

При изготвянето на делегираните актове, посочени в параграф 1, Комисията взема предвид работата на техническата експертна група по въпросите на устойчивото финансиране.

Делегираният акт се актуализира след това на всеки три години.

   (23в) „траектория на декарбонизация“: означава измерима, научно обоснована и обвързана със срокове траектория за намаляване на емисиите от обхват 1, 2 и 3 и на въглеродните емисии, за да се постигне съответствие с дългосрочната цел по отношение на глобалното затопляне на Парижкото споразумение относно изменението на климата.“

"

(2)  член 13 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 се добавя следната буква ▌ :"

„г) обяснение на начина, по който основните елементи на определената в буква а) методика отразяват екологичните, социалните и управленските (ЕСУ) фактори за всеки бенчмарк или група от бенчмаркове, с изключение на бенчмарковете за валути и лихвени проценти“.

"

б)  вмъква се следният параграф ▌:"

„2a. В съответствие с член 49 Комисията се оправомощава да приема делегирани актове, с които да се уточни минималното съдържание на обяснението, посочено в параграф 1, буква г) от настоящия член, както и стандартният формат, който следва да се използва.“;

"

(3)  в дял ІІІ се вмъква следната глава ▌:"

„ГЛАВА 3а

Бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение

Член 19a

Бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение

1.  Изискванията, предвидени в приложение III, се прилагат по отношение на изготвянето и предоставянето на входящи данни за ▌ бенчмаркове, обозначени като бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, в допълнение към или вместо изискванията по дял II, III и IV.

2.  В съответствие с член 49 Комисията се оправомощава да приеме делегирани актове, с които да се уточнят минималните стандарти за бенчмарковете, обозначени като бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, за да се уточнят:

   а) критериите за подбор на базови активи, включително, ако е приложимо, евентуални критерии за изключване на активи;
   б) критериите и методът за определяне на тежестта на базовите активи в бенчмарка;
   в) определянето на траекторията на декарбонизация за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход.

3.  Администраторите на бенчмаркове , които предоставят бенчмарк на ЕС за климатичен преход или бенчмарк на ЕС, съответстващ на Парижкото споразумение, трябва да изпълнят изискванията, посочени в параграф 1, до 30 април 2020 г.;

Член 19б

До 1 януари 2022 г. администраторите, установени в Съюза, които предоставят значими бенчмаркове, определени въз основа на стойността на един или повече базови активи или цени, се стремят да предложат на пазара един или повече бенчмаркове на ЕС за климатичен преход.

"

(4)  В член 21, параграф 3 последната алинея се изменя, както следва:"

„До изтичането на този срок компетентният орган прави преглед на решението си да задължи администратора да продължи да публикува бенчмарка и може, когато е необходимо, да удължи срока за целесъобразен период от време, не по-дълъг от 12 месеца. Максималният срок на задължително администриране не може да надвишава общо 5 години.“;

"

(5)  В член 23, параграф 6 първата алинея се изменя, както следва:"

„Максималният срок на задължително предоставяне на входящи данни в съответствие с първа алинея, букви а) и б) не може да надвишава общо 5 години.“;

"

(6)  в член 27 се вмъкват следните параграфи ▌:"

„2a. За всяко изискване в параграф 2 в декларацията за бенчмарка се посочва обяснение за начина, по който ЕСУ факторите са отразени във всеки изготвен и публикуван бенчмарк или група от бенчмаркове ▌. За бенчмарковете или групите от бенчмаркове, които не изпълняват ЕСУ цели, е достатъчно доставчиците на бенчмаркове да посочат ясно в декларацията за бенчмарка, че не изпълняват такива цели.

Когато в портфейла на този отделен администратор на бенчмаркове няма бенчмарк съгласно член 3, параграф 1, точки 23а и 23б или бенчмаркове, които да изпълняват или отчитат ЕСУ целите, тази информация се посочва в декларациите за всички бенчмаркове, изготвени от администратора. За своите значими бенчмаркове за капиталови инструменти и облигации администраторът на бенчмаркове оповестява подробна декларация за бенчмарк относно това дали и до каква степен е гарантирано общо ниво на постигане на съответствие с целта за намаляване на въглеродните емисии или постигането на дългосрочната цел по отношение на глобалното затопляне на Парижкото споразумение относно изменението на климата съгласно правилата за оповестяване за финансовите продукти, предвидени в член 5, параграф 3 от ... [Служба за публикации: моля, добавете препратка към Регламента относно оповестяванията, свързани с инвестициите в устойчивото развитие и рисковете за устойчивостта].

До 31 декември 2021 г. всички бенчмаркове или групи от бенчмаркове, с изключение на бенчмарковете за валути и лихвени проценти, следва да включват в съответната декларация за бенчмарка обяснение на това по какъв начин тяхната методика е в съответствие с целта за намаляване на въглеродните емисии или постигането на дългосрочната цел по отношение на глобалното затопляне на Парижкото споразумение относно изменението на климата.“

2б.  В съответствие с член 49 Комисията се оправомощава да приема делегирани актове, с които да се уточни информацията, посочена в параграф 2а от настоящия член, както и стандартният формат, който следва да се използва за препратки към ЕСУ факторите, за да се даде възможност на участниците на пазара да правят добре информиран избор и да се гарантира техническата осъществимост на съответствието с посочения параграф.

"

(7)  член 49 се заменя със следното:"

„1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 2, член 13, параграф 2а, член 19, параграф 2а, член 20, параграф 6, член 24, параграф 2, член 27, параграф 2, член 33, параграф 7, член 51, параграф 6 и член 54, параграф 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от ... [Служба за публикации, датата на влизане в сила на акта за изменение]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за допълнителни срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 2, член 13, параграф 2а, член 19, параграф 2а, член 20, параграф 6, член 24, параграф 2, член 27, параграф 2б, член 33, параграф 7, член 51, параграф 6 и член 54, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в това решение делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. Решението не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 2, член 13, параграф 2а, член 19, параграф 2а, член 20, параграф 6, член 24, параграф 2, член 27, параграф 2б, член 33, параграф 7, член 51, параграф 6 и член 54, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от три месеца от нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

"

(8)  в член 51 се вмъкват следните параграфи:"

„4a. Доставчикът на индекси може да продължи да предоставя съществуващ бенчмарк, определен като критичен с акт за изпълнение, приет от Комисията в съответствие с член 20, до 31 декември 2021 г.

4б.  Съществуващ бенчмарк, определен като критичен с акт за изпълнение, приет от Комисията в съответствие с член 20, може да се използва за съществуващи и нови финансови инструменти, за финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционен фонд до 31 декември 2021 г.

4в.  Освен ако Комисията е приела решение за еквивалентност, както е посочено в член 30, параграфи 2 или 3, или ако администраторът е признат съгласно член 32, или ако даден бенчмарк е одобрен съгласно член 33, използването в Съюза от поднадзорни субекти на бенчмарк, изготвен от администратор, намиращ се в трета държава, когато бенчмаркът вече се използва в Съюза като основа за определяне на стойността за финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, се разрешава само за такива финансови инструменти, финансови договори и измерване на резултатите на инвестиционни фондове, при които този бенчмарк вече служи за такава основа в Съюза към 31 декември 2021 г. или във връзка с които той се добавя към такава основа преди същата дата.“;

4г.  До 31 декември 2022 г. Комисията преразглежда минималните стандарти за бенчмарковете, посочени в член 23а и 23б, за да гарантира, че подборът на базовите активи е в съответствие с екологосъобразните инвестиции, както са определени в рамка, валидна в целия Съюз.

4.  Преди 31 декември 2022 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за въздействието на настоящия регламент и осъществимостта на „ЕСУ бенчмаркове“, като взема предвид променящия се характер на показателите за устойчивост и методите, използвани за тяхното измерване. Докладът се придружава по целесъобразност от законодателно предложение.“

"

(9)  в член 54 се добавя следният параграф:"

„1a. До 1 април 2020 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно въздействието във връзка с това как се прилагат на практика разпоредбите, свързани с функционирането на бенчмарковете на трети държави в ЕС, включително прибягването на администраторите на бенчмаркове на трети държави до одобрение, признаване или еквивалентност, както и потенциалните недостатъци на настоящата рамка. Докладът също така анализира последиците от прилагането на разпоредбите на член 51, параграфи 4а – 4в по отношение на администраторите на бенчмаркове на ЕС и на трети държави, включително по отношение на еднаквите условия на конкуренция. Докладът прави оценка по-специално дали е необходимо да се изменя настоящият регламент и се придружава от законодателно предложение, ако е целесъобразно.“

"

(10)  Приложенията се изменят съгласно приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Администраторът на бенчмарк, който предоставя бенчмарк на ЕС за климатичен преход или бенчмарк на ЕС, съответстващ на Парижкото споразумение, съгласно член 19а, трябва да изпълни изискванията, установени в настоящия регламент, до 30 април 2020 г. Администраторите на бенчмаркове трябва да изпълнят изискванията съгласно член 13, параграф 1, буква г) и член 27, параграфи 1а, 1б и 2а до 30 април 2020 г.

Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Добавя се следното приложение:

„ПРИЛОЖЕНИЕ III

Бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение

Методика на бенчмарковете на ЕС за климатичен преход

1.  Администраторът на бенчмарк на ЕС за климатичен преход приема официално, документира и оповестява методиката, използвана за изчисляването на бенчмарка, като описва следното, гарантирайки същевременно поверителност и защита на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) според определеното в Директива 2016/943:

а)  списък на основните компоненти на бенчмарка ▌;

б)  всички критерии и методи, включително факторите за подбор и определяне на тежестта, метрика и приближения, използвани в методиката на бенчмарка;

в)  критериите, приложими за изключването на активи или дружества, които съответстват на дадено ниво на въглероден отпечатък или ниво на ▌ ресурси на изкопаеми горива, което е несъвместимо с включване в бенчмарка ▌;

г)  критериите ▌ за определянето на траекторията на декарбонизация;

д)  вида и източника на ▌ данните, използвани за определянето на траекторията на декарбонизация, в това число:

i)  емисии, генерирани от източници, които се контролират от дружеството, емитиращо базовите активи „обхват 1“;

ii)  емисии от потреблението на закупена електроенергия, пара или други източници на енергия, генерирана нагоре по веригата спрямо дружеството, емитиращо базовите активи „обхват 2“;

iii)  всички непреки емисии, които не са обхванати в буква з), подточка ii), възникващи във веригата на стойността на докладващото дружество , включително емисиите „обхват 3“ нагоре и надолу по веригата, по-специално за сектори с голямо въздействие върху изменението на климата и неговото смекчаване;

iv)  дали за ▌данните се използват методите за определяне на продуктовия отпечатък и на организационния отпечатък върху околната среда, както са определени в точка 2, букви а) и б) от Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията, или световни стандарти като тези на работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата към Съвета за финансова стабилност;

е)  общите въглеродни емисии на индекса на портфейла ▌;

Когато за формирането на бенчмарк на ЕС за климатичен преход се използва индекс „майка“, се оповестява разликата между резултатите на бенчмарка на ЕС за климатичен преход и на индекса „майка“.

Когато за формирането на бенчмарк на ЕС за климатичен преход се използва индекс „майка“, се оповестява отношението между пазарната стойност на ценните книжа, включени в бенчмарка на ЕС за климатичен преход, и пазарната стойност на ценните книжа в индекса „майка“;

Методика за бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение

2.   В допълнение към точка 1, букви а), б) и в) администраторът на бенчмарк на ЕС, съответстващ на Парижкото споразумение, посочва формулата или начина на изчисляване, използвани за определяне дали емисиите са в съответствие с дългосрочната цел по отношение на глобалното затопляне на Парижкото споразумение относно изменението на климата, като същевременно гарантира поверителност и защита на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) според определеното в Директива 2016/943.

Промени в методиката

3.  Администраторите на бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, приемат и оповестяват пред ползвателите процедурите и мотивите за всяка предложена съществена промяна в тяхната методика. Тези процедури трябва да съответстват на приоритетната цел изчисленията на бенчмарковете непрекъснато да се придържат към целите за климатичен преход или съответствие с Парижкото споразумение. Тези процедури предвиждат:

а)  предварително известие в ясни срокове, което позволява на ползвателите да анализират и коментират въздействието на предложените промени, като се вземе предвид изчислението на всички обстоятелства, направено от администраторите;

б)  възможността ползвателите да представят коментари за тези промени и администраторите да отговорят на тези коментари, когато въпросните коментари следва да са на разположение на всички потребители на пазара след даден период на консултиране, освен когато лицето, което предоставя коментар, е поискало поверителност.

4.  Администраторите на бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, редовно и поне веднъж годишно правят преглед на своите методики, за да се уверят, че те отразяват надеждно обявените цели ▌, и следва да разполагат с процес, чрез който да вземат предвид мненията на всички съответни ползватели.“.

(1)* ТЕКСТЪТ ПОДЛЕЖИ НА ПРАВНО-ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ
(2) ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 103.
(3) ОВ C 86, 7.3.2019 г., стр 24.
(4)Позиция на Европейския парламент от 26 март 2019 г.
(5) ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4.
(6) COM(2018)0097 final.
(7) Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171).
(8) Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (ОВ L 171, 29.6.2016 г., стр. 1).
(9) Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията от 9 април 2013 г. относно използването на общи методи за измерване и оповестяване на показатели за екологосъобразността на продукти и организации на база жизнения цикъл (ОВ L 124, 4.5.2013 г., стр. 1).

Последно осъвременяване: 27 март 2019 г.Правна информация