Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2219(DEC)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0088/2019

Внесени текстове :

A8-0088/2019

Разисквания :

PV 26/03/2019 - 12
CRE 26/03/2019 - 12

Гласувания :

PV 26/03/2019 - 13.2
CRE 26/03/2019 - 13.2

Приети текстове :

P8_TA(2019)0243

Приети текстове
PDF 304kWORD 105k
Вторник, 26 март 2019 г. - Страсбург Неокончателна версия
Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2017 г.: специални доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2017 година
P8_TA-PROV(2019)0243A8-0088/2019

Резолюция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2017 година (2018/2219(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид специалните доклади на Сметната палата, изготвени съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2017 година (COM(2018)0521 – C8‑0370/2018)(2),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2017 година, придружен от отговорите на институциите(3),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, представена от Сметната палата за финансовата 2017 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид своето решение от 26 март 2019 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година, раздел III – Комисия(5) и своятарезолюция, съдържаща забележките, която е неразделна част от това решение,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2019 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2017 година (05824/2019 – C8-0053/2019),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(7), и по-специално членове 69, 260, 261 и 262 от него,

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0088/2019),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

Б.  като има предвид, че специалните доклади на Сметната палата („Палатата“) предоставят информация по важни въпроси, свързани с изпълнението на фондовете, и по този начин помагат на Парламента да упражнява своите функции на орган по освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

В.  като има предвид, че забележките на Парламента относно специалните доклади на Палатата са неразделна част от горепосоченото му решение от 26 март 2019 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година, раздел III – Комисия;

Част І — Специален доклад № 15/2017 на Сметната палата, озаглавен „Предварителни условия и резерв за изпълнение в областта на сближаването — иновативни, но все още неефективни инструменти“

1.  отбелязва констатациите и заключенията на Палатата и изразява съжаление поради това, че Комисията не ги е взела предвид при изготвянето на предложенията за съответните регламенти за следващия програмен период;

2.  изразява съжаление по-специално поради това, че някои от критериите, предложени от Комисията в нейното предложение за Регламента за общоприложимите разпоредби за периода 2021—2027 г., може да не се отразят на изпълнението на съответните конкретни цели и не биха подобрили съществено ефикасността и ефективността на политиката на сближаване, противно на препоръката на ЕСП в това отношение;

3.  припомня, че предварителните условия за периода 2014—2020 г. бяха въведени с цел да се улесни прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) чрез гарантиране на наличието на необходимите предпоставки за ефективното и ефикасното използване на подкрепата, предоставена от Съюза;

4.  въпреки това обръща внимание на факта, че Палатата постави въпроса дали въвеждането на предварителни условия действително е довело до промени по места, въпреки че според становището на Палатата те са осигурили рамка за оценка на готовността на държавите членки за осъществяване на политиката на сближаване;

5.  подчертава, че в случай на запазване на предварителните условия и замяната им с основополагащи условия през следващия програмен период те трябва да бъдат подходящи с оглед на националния и регионалния контекст, да бъдат ориентирани към стимули и да способстват за гладкото изпълнение на целите на регионалното развитие, както и да изключват припокривания и възможности за неяснота и различни тълкувания;

6.  отбелязва, че около 75% от всички приложими предварителни условия са били изпълнени към момента на приемане на програмите по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове, 86% – към началото на 2017 г. и 99% – до май 2018 г., което показва, че времето за изпълнение на предварителните условия е било по-дълго от срока, предвиден в Регламент № 1303/2013 за общоприложимите разпоредби, и че до крайния срок декември 2016 г. са останали неизпълнени около 15% от предварителните условия;

7.  потвърждава, че предварителните условия са представлявали допълнителна административна тежест и че, както признава Комисията, са били една от възможните причини за отчетените закъснения при изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове в периода 2014—2020 г.; потвърждава също така, че макар до края на 2016 г. да не е имало случаи Комисията да спира плащания по програмите поради неизпълнение на предварителни условия, съответните управляващи органи са се въздържали да правят искания за плащане, като по този начин сами са си наложили спиране на плащанията и са забавили изпълнението, в резултат на което към края на четвъртата година от текущия период (2017 г.) степента на усвояване на средствата е била значително по-ниска от равнището на усвояване на съответната дата (края на 2010 г.) през предходния период 2007—2013 г. (съответно 17 % и 41%), като по този начин отново е била поставена под въпрос добавената стойност на предварителните условия като инструмент, въведен с цел да улесни прилагането на политиката на сближаване;

8.  подчертава, че през оставащото време до края на текущия програмен период е изключително важно Комисията да предостави необходимата помощ на държавите членки, за да изпълнят останалите предварителни условия, както и да приложат на практика съответните разпоредби, по-специално относно обществените поръчки и държавната помощ;

9.  отбелязва становището на Палатата, че целта на включването на резерва за изпълнение в рамката на изпълнението е била да се осигури ефективен стимул за постигане на планираните крайни продукти и резултати;

10.  изразява съгласие със становището на Палатата, че като цяло рамката на изпълнението за периода 2014—2020 г. не е ориентирана в много по-голяма степен към резултатите в сравнение с подобни механизми в предишния период, като в основата си остава съсредоточена върху разходите и крайните продукти от проектите, при което голяма част от показателите, въз основа на които се разпределя резервът за изпълнение, се отнасят до крайните продукти (57,1%), финансовите показатели (33,4%) и ключовите етапи на изпълнението (9,2%) — за съжаление само с незначително използване на показателите за резултати (0,3%);

11.  в тази връзка отбелязва, че съгласно приложение II към Регламента за общоприложимите разпоредби етапните цели за междинните цели с оглед на изпълнението на показателите за резултатите са били предвидени за прилагане в рамката на изпълнението само „когато е целесъобразно“, за разлика от задължителното включване на етапни цели във връзка с прилагането на показатели за резултатите, като тези показатели са тясно обвързани с подкрепяните политически интервенции;

12.  счита, че поради определения срок за преглед на изпълнението на програмите за всяка държава членка до 2019 г., държавите и регионите, които са постигнали своите етапни цели, са били възпрепятствани в техния достъп до отпуснатите им средства преди последната година от периода, тъй като тези средства са били блокирани в резерва за изпълнение; поради това призовава да се осигури възможността за по-ранен преглед на изпълнението и достъп до тези фондове на по-ранна дата;

13.  призовава Комисията, в случай че резервът за изпълнение бъде продължен за периода след 2020 г., да съобрази в предложението си извлечените през периода 2014 – 2020 г. поуки и да предложи съответното преразглеждане на рамката на изпълнението, за да се създадат реални стимули за една ориентирана към резултатите система; такава система следва също така да осигури необходимия баланс между опростяването, необходимо за безпрепятствено изпълнение на проектите, и разпоредбите, необходими за доброто финансово управление и контрол;

14.  припомня, че политиката на сближаване е насочена преди всичко към оказване на подкрепа и солидарност, поради което улесняващите и стимулиращите инструменти са по-подходящи от нововъведените правила за дисциплина и санкции;

Част II — Специален доклад № 19/2017 на Сметната палата, озаглавен „Процедури за внос — неефективното им прилагане и недостатъците в правната рамка се отразяват неблагоприятно върху финансовите интереси на ЕС“

15.  призовава Комисията да предостави информация относно ниските приходи от събраните мита, установени при проверките на Комисията във връзка с традиционните собствени ресурси (ТСР), и пълен анализ въз основа на тези данни;

16.  призовава Комисията да предостави информация относно размера на митата, събрани от държавите членки и преведи в приход на бюджета на Съюза; счита, че настоящата система от стимули за митнически контрол може да бъде подобрена;

17.  призовава Комисията да подготви анализ относно действията, поискани от държавите членки по линия на административната взаимна помощ, както и относно напредъка в осъществяването на основната цел за постигане на равностойни резултати;

18.  призовава Комисията да представи оценка на количествените резултати от изпълнението на програмите на Съюза „Митници 2020“ и „Херкулес III“, предназначени за финансиране на обмена на информация и на сътрудничеството между митническите органи в контекста на защитата на финансовите интереси на Съюза по време на действието на текущата многогодишна финансова рамка (МФР);

19.  призовава Комисията да анализира степента на злоупотреба с освобождаването от мита на пратки с ниска митническа стойност на стоки от трети държави в рамките на електронната търговия;

Част ІII — Специален доклад № 20/2017 на Сметната палата, озаглавен „Финансираните от ЕС инструменти за гарантиране на заеми — постигнати са положителни резултати, но е необходимо по-добро определяне на бенефициентите и координиране с националните схеми“

20.  приветства специалния доклад на Палатата и подкрепя съдържащите се в него забележки и препоръки;

21.  приветства факта, че Комисията е приела повечето от препоръките и ще предприеме действия във връзка с тях;

22.  счита, както и Палатата, че финансовите инструменти следва да се използват само ако бенефициентите не могат да получат търговски заеми поради това, че проектът е от твърде малък мащаб или е твърде рисков, или когато заемополучателят не може да предостави необходимото обезпечение; настоятелно призовава Комисията да разработи методология за анализ на ефекта на гаранциите върху предлагането на заеми, конкуренцията между банките и иновационната дейност на предприятията, както и за анализ на разпределянето на косвената субсидия между предоставящия продукта и неговия получател;

23.  насочва вниманието на Комисията и на Палатата към факта, че по линия на Механизма за гарантиране на заеми и Гаранционния механизъм InnovFin за МСП се създават потенциално кредитни портфейли за посредници на стойност 24,42 милиарда евро, за които органът по освобождаване от отговорност знае много малко, тъй като системата е изключително сложна и непрозрачна;

24.  потвърждава своята позиция, изразена в резолюцията му от 27 април 2017 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III — Комисия и изпълнителни агенции, а именно:

   “20. изтъква все по-честото използване на финансови инструменти, съставени предимно от заеми, капиталови инструменти, гаранции и инструменти за поделяне на риска при непряко управление за периода 2014—2020 г., и посочва, че групата на Европейската инвестиционна банка управлява почти всички финансови инструменти при непряко управление; счита, че информацията е недостатъчна, за да се направи оценка на резултатите, постигнати от тези инструменти, особено що се отнася до тяхното социално въздействие и до въздействието им върху околната среда; подчертава, че финансовите инструменти може да допълват безвъзмездните средства, но не следва да ги заменят;“

25.  напомня на члена на Комисията Йотингер за неговото намерение да върне в дългосрочен план различните бюджети в сянка отново в рамките на бюджета на Съюза; счита, че това би увеличило значително демократичната отчетност; призовава Комисията да изготви до юни 2019 г. съобщение относно начина, по който може да бъде направено това;

Част IV — Специален доклад № 22/2017 на Сметната палата, озаглавен „Мисии за наблюдение на избори — положени са усилия за изпълнение на препоръките, но е необходим по-добър мониторинг“

26.  приветства специалния доклад на Палатата и представя своите забележки и препоръки по-долу;

27.  припомня, че мисиите на ЕС за наблюдение на избори (МНИ) представляват изключително видим инструмент на външната политика на ЕС, както и стратегическа парламентарна цел, тъй като главният наблюдател на МНИ е член на Парламента, и освен това мисиите представляват инструмент за насърчаване на демократизацията и подобряване на изборния процес;

28.  счита, че дейностите по наблюдение на избори — когато са изпълнени правилно, честно и обективно — играят ключова роля в публичната дипломация, като предлагат безпристрастна оценка и конструктивни препоръки, които могат да бъдат последвани от заинтересованите страни на национално равнище, включително организации на гражданското общество;

29.  припомня, че не съществува универсален модел за добро управление на въпроса и че следва да се предвиди гъвкавост, като се вземат предвид специфичните особености на всяка приемаща държава;

30.  счита, че провеждането на преки консултации със заинтересованите страни по отношение на евентуалните препоръки на МНИ преди изготвянето на окончателния доклад е спорно и не следва при никакви обстоятелства да бъде разглеждано като възможност от главния наблюдател във връзка с независимостта на МНИ;

31.  счита, че последващите действия по МНИ следва да бъдат допълнително засилени в рамките на политически диалози, включително с участието на ad hoc делегации на ЕП, чрез евентуално проучване на нови начини, като например свързани с изборите диалози, с цел обогатяване на цялостния процес на наблюдение на изборите, и по-специално на фактическата оценка на даден изборен процес;

32.  приканва Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да проследява, доколкото е възможно, ефективното изпълнение на препоръките на МНИ в трети държави, като зачита суверенитета на всяка държава и включва в процеса и Парламента, като същевременно разпределя достатъчно човешки ресурси от делегациите на Съюза с подходящи технически знания за изпълнението на тази важна политическа задача, ако това бъде счетено от МНИ за необходимо;

33.  счита, че би било полезно да се обмисли възможността за включване на главния наблюдател на ранен етап в създаването на основния екип на МНИ (особено за някои функции като политическия съветник, изборния експерт или заместник-ръководителя на МНИ), с цел да се улесни бързото, по-ефикасно и последователно изпълнение на МНИ;

34.  счита, че в този контекст създаването на база данни за МНИ е ценен оперативен вариант за укрепване на надеждността и прозрачността на този инструмент и процес на Съюза в средносрочен и дългосрочен план;

35.  изисква по принцип да се постави по-силен акцент върху устойчивостта на действията, финансирани по линия на Европейския инструмент за демокрация и човешки права, особено в контекста на МНИ, при които има значителни възможности за засилване на трансфера на знания към местните участници и за подобряване на последващите действия, предприети в изпълнение на препоръките;

Част V —- Специален доклад № 23/2017 на Сметната палата, озаглавен „Единен съвет за преструктуриране — започнала е работата по амбициозна задача във връзка с банковия съюз, но трябва да се положат още много усилия“

36.  приветства специалния доклад на Палатата и подкрепя съдържащите се в него забележки и препоръки;

37.  критикува Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) за това, че не е предоставил цялата поискана документация в хода на този одит; припомня на ЕСП, че ДФЕС позволява на Палатата пълен достъп до документацията на одитирания обект, която е необходима за целите на одита;

38.  изразява съжаление относно недостига на персонал, който ЕСП изпитва откакто е оперативно независим; призовава ЕСП да ускори усилията си за набиране на персонал, по-специално чрез ангажиране на експерти в областта на преструктурирането и политиките, включително на по-високо равнище;

39.  изразява загриженост във връзка с настоящия меморандум за разбирателство между ЕСП и Европейската централна банка (ЕЦБ), който не гарантира, че ЕСП получава своевременно и последователно цялата информация от ЕЦБ; призовава ЕСП да обсъди с ЕЦБ коригирането на това положение;

Част VI — - Специален доклад № 1/2018 на Сметната палата, озаглавен „Съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони (JASPERS) —време е за по-добро насочване“

40.  приветства специалния доклад на Палатата, нейните констатации и готовността на Комисията да изпълни препоръките;

41.  приветства факта, че в някои случаи усилията на JASPERS са довели до напредък по отношение на способността на държавите членки да подготвят проектите и че проектите са били с добро качество, както се потвърждава от бързото им одобрение от Комисията;

42.  изисква от Комисията и от ЕИБ да гарантират, че програмите се изпълняват по начин, чрез който се постигат по-добри резултати с оглед на административния капацитет на държавите членки;

43.  отбелязва, че между 2006 и 2016 г. действителните разходи за JASPERS и финансовата вноска на Комисията първоначално са се увеличавали, а след това са останали на устойчиво равнище от около 30 милиона евро годишно, като вноската на Комисията е била между 70 и 80%;

44.  счита, че бенефициентите следва да осигуряват подходящ дял от разходите за JASPERS;

45.  счита, че задачата на JASPERS „(...) да се предоставят независими и безплатни консултации на държавите членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или по-късно, за да им се помогне да изготвят висококачествени предложения за големи инвестиционни проекти за финансиране чрез Кохезионния фонд на ЕС и Европейския фонд за регионално развитие“, логично следва да става по-лека за изпълнение, доколкото по-новите държави членки постепенно се приспособяват към системите и процедурите на Съюза;

46.  изразява голяма загриженост във връзка със следната забележка на Палатата: “VIII. От ЕИБ не пожелаха да предоставят информация за реалните разходи на JASPERS и Комисията беше в състояние да докаже само отчасти правдоподобността на стандартните разходи на JASPERS, извършени до 2014 г. за служители, предоставени от ЕИБ.“;

47.  настоява ЕИБ да предостави на Палатата цялата информация, необходима за нейната одитна работа; изисква от Комисията да предприеме необходимите мерки, за да гарантира сътрудничеството на ЕИБ в това отношение;

Част VII - Специален доклад № 2/2018 на Сметната палата, озаглавен „Оперативна ефективност на ЕЦБ при управление на кризи в банките“

48.  приветства специалния доклад на Палатата относно оперативната ефективност на ЕЦБ при управление на кризи в банките, нейните препоръки и готовността на Комисията да изпълни всички препоръки с изключение на една;

49.  изразява дълбока загриженост за това, че ЕЦБ не е предоставила на Палатата достъп до всички поискани от нея данни, счетени от Палатата за необходими за извършването на одита, и призовава ЕЦБ да коригира тази политика;

50.  счита, че пълното сътрудничество от страна на ЕЦБ е абсолютно необходимо, следва да започне в скоро време и че би подобрило прозрачността и отчетността;

51.  припомня със съжаление, че Палатата не е основният външен одитор на ЕЦБ и че Палатата има единствено право да проверява само оперативната ефективност на управлението на ЕЦБ (член 27 от Протокол № 4, приложен към ДФЕС);

52.  посочва, че съществува явен междуинституционален дисбаланс: докато Съдът на Европейския съюз играе важна роля при надзора на дейността на ЕЦБ (член 35 от Протокол (№ 4), на Палатата е предоставена само скромна роля при проверката на финансовото управление на банката (да проверява оперативната ефективност на управлението), което е в ущърб на прозрачността и отчетността;

53.  призовава следователно държавите членки и институциите на Съюза да засилят ролята на Палатата по отношение на ЕЦБ при следващото преразглеждане на Договора;

Част VІІI — - Специален доклад № 3/2018 на Сметната палата, озаглавен „Одит на процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД)“

54.  отбелязва специалния доклад на Палатата относно процедурата при макроикономически дисбаланси, нейните препоръки и готовността на Комисията да изпълни по-голямата част от тях;

55.  посочва, че ПМД е част от цикъла на Европейския семестър, който започва с годишния обзор на растежа (ГОР) и доклада за механизма за предупреждение (ДМП) през есента на година n-1; Ако ДМП сигнализира, въз основа на таблица с показатели и прагове, че може да възникне конкретен проблем, съответната държава членка се подлага на задълбочен преглед;

56.  отбелязва, че ако въз основа на резултата от задълбочения преглед Комисията прецени, че са налице макроикономически дисбаланси, тя трябва да информира Европейския парламент, Съвета и Еврогрупата. В тези случаи по препоръка на Комисията Съветът може да отправи препоръка към съответната държава членка (в съответствие с процедурата, предвидена в член 121, параграф 2 от ДФЕС). Тези превантивни препоръки по ПМД са част от специфичните за всяка държава препоръки;

57.  стига до заключението на Палатата, че препоръките на Съвета се подлагат на политически корекции; това изглежда е правило, а не изключение;

Част ІХ — Специален доклад № 4/2018 на Сметната палата, озаглавен „Помощ от ЕС за Мианмар/Бирма“

58.  приветства специалния доклад на Палатата и представя своите забележки и препоръки по-долу;

59.  отчита трудната политическа ситуация и сложността на оперативните предизвикателства, пред които са изправени ЕСВД, службите на Комисията и делегацията на Европейския съюз, по-специално в щатите Рахин, Качин и Шан;

60.  призовава ЕСВД и Комисията да продължат да разработват всеобхватна и амбициозна програма за дългосрочно сътрудничество за развитие, която да мобилизира всички налични инструменти, за да се помогне на Мианмар да се развива и да подобри своята обща стратегия за развитие, като същевременно постепенно определя рамка за националните резултати посредством инструменти за измерване на въздействието и продължителността на помощта;

61.  призовава за планиране на добро съчетание от политики във връзка с логиката на интервенция на Съюза и избора на основните сектори за развитие въз основа на редовна оценка на нуждите по сектори, в полза на жизнеспособността, взаимното допълване и устойчивостта на проектите; призовава резултатите от стратегическата оценка на страната, която ще бъде завършена през 2018 г., да бъдат изпратени своевременно на Парламента;

62.  счита също така, че е необходимо да се осигури достатъчно гъвкавост при разработването и изпълнението на програмите за подпомагане, в един особено труден политически и оперативен контекст, за да се подобрят по-систематично националните възможности и да се гарантира подходящо географско покритие, предвид реалния капацитет за усвояване на страната;

63.  изразява съжаление, че Комисията не е определила достатъчно добре регионалните географски приоритети на предоставяната от нея помощ; отбелязва, че първото проучване на специфичните потребности на щата Рахин беше извършено през 2017 г.; счита, че извършването на конкретна оценка на щата Рахин е следвало да бъде приоритет за делегацията на Съюза при нейното пристигане в страната през 2013 г.;

64.  насърчава укрепването на капацитета на публичния сектор и на институционалните структури, с цел да се създаде по-отговорна рамка за управление, като същевременно се осигури по-стратегическа помощ за основните одитни институции на страната;

65.  припомня, че „укрепването на държавността“ следва да бъде в центъра на стратегията на Съюза за развитие, в съответствие с принципите за намеса в нестабилни условия, включително укрепване на институционалния капацитет, прозрачността и ефикасността на управлението на публичните финанси, в съчетание със засилен политически диалог;

66.  поддържа засилването на сътрудничеството на място с международните партньори, за да се постигне по-висока разходна ефективност на действията с множество донори, доколкото ефикасната координация между донорите продължава да бъде основно условие за избягване на дублирането и фрагментацията на помощта;

67.  изразява съжаление по повод на слабостите, констатирани по отношение на обмена на информация между ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ в щатите Рахин и Качин; изразява съжаление за това, че трябваше да се чака до септември 2016 г. за създаването на процедура за обмен на информация между двете дирекции; в тази връзка призовава за по-добро съгласуване на хуманитарната помощ и на помощта за развитие, с по-силна връзка между помощ, възстановяване и развитие (ВПВР), посредством постоянна платформа за ВПВР между отделните служби; счита, че, където е възможно, следва да се прилагат интегрирани подходи, с ясно посочени координационни цели и съгласувана стратегия по държави между ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ и ГД „Международно сътрудничество и развитие“, успоредно с обмена на най-добри практики; във връзка с това призовава за систематично включване на подхода за ВПВР в цикъла за финансиране на операции;

68.  призовава освен това службите на Комисията да разгледат по-добре прехода от краткосрочни хуманитарни дейности към дългосрочни дейности за развитие и за последователно съгласуване не само между различните участници в областта на развитието на място, но и с националните приоритети чрез стратегия и обща рамка за хуманитарна помощ и развитие;

69.  препоръчва да се осигури по-добър мониторинг на изпълнението на проектите и дейностите чрез предоставяне на по-добра обосновка за сумите, които са разпределени по приоритетни сектори в документите за програмиране и управление, с цел да се проучи възможността за евентуално коригиране на помощта за нови потребности до 2020 г., като същевременно се осигури по-голяма видимост за действията на Съюза; счита, че видимостта на донорите и съществуването на подходяща управленска информация относно проектите са важни фактори, за да може да се признае приносът на всеки участник и да се поддържа отчетност;

70.  изразява съжаление за това, че най-важният компонент на Съвместния фонд за мир не е бил насочен към щата Рахин; счита, че в случая реално се касае за пропусната възможност за този изключително уязвим регион; отправя искане към Комисията да разшири приложното поле на този фонд, така че той да обхване и щата Рахин;

71.  припомня, че макар бюджетната подкрепа да е избрана като един от най-важните начини за прилагане на помощта, Комисията следва, в координация с други донори:

   да предостави подходяща подкрепа за укрепване на капацитета и съсредоточаване върху ключови функции на управлението на публичните финанси, включително механизмите за отчетност и борба срещу корупцията;
   да подкрепи навременното изготвяне на подходяща програма за реформа на управлението на публичните финанси;
   когато е приложимо, да определи краткосрочни мерки за защита на средствата на Съюза срещу разхищаване, загуби и неефективност;

Част Х — Специален доклад № 5/2018 на Сметната палата, озаглавен „Възобновяема енергия за устойчиво развитие на селските райони — значителен потенциал за полезно взаимодействие, който обаче до голяма степен остава нереализиран“

72.  призовава Комисията и държавите членки да вземат под внимание обстоятелствата и специфичните нужди на всяка селска общност и икономиката в селските райони, да разгледат потенциалното положително и отрицателно въздействие на политиката и да гарантират, че селските райони ще получат справедливи резултати от политиката при разработването на бъдещата им политика за енергия от възобновяеми източници; за тази цел Комисията, в сътрудничество с държави членки, следва да разработи подходящ механизъм, който може да бъде вдъхновен от механизма за проверка на въздействието върху селските райони, предвиден съгласно „Ориентация на политиката 1“ от Корк 2.0 декларация от 2016 г.;

73.  призовава Комисията следва да въведе този инструмент в процеса на консултации с държавите членки относно интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, за които Комисията трябва да бъде уведомена до 1 януари 2019 г., и да предостави насоки на държавите членки относно тяхното прилагане;

74.  призовава Комисията, заедно със съзаконодателите, да разработи бъдещата рамка на политика за биоенергията по начин, който да осигурява достатъчни защити срещу неустойчивото снабдяване с биомаса за енергия; в рамката следва да се признават и отчитат рисковете за устойчивостта, произтичащи от насърчаването на използването на биоенергия чрез цели и схеми за финансово подпомагане, и да се следи за смекчаване на свързаните с това екологични и социално-икономически рискове;

75.  призовава Комисията да определи какви резултати следва да бъдат постигнати от инвестициите по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в областта на енергията от възобновяеми източници; как те следва да добавят стойност в селските райони; и по какъв начин ЕЗФРСР следва да допълва съществуващите схеми за финансиране на равнището на Съюза и на национално равнище, без да се рискува да се превърне просто в още един източник на финансиране за енергията от възобновяеми източници, без да се дава приоритет на развитието на селските райони при разработването на бъдещата им политика за развитие на селските райони;

76.  в този контекст призовава Комисията да използва съответния опит от добри практики, установени от Палатата в хода на извършения от нея одит (оценяване на енергията от възобновяеми източници в селските райони, проекти за доставка на енергия на трети страни, финансирани по ЕЗФРСР, проекти за енергия от възобновяеми източници „за собствено потребление“), както и сходния опит, описан в проучването на ОИСР „Обвързване на енергията от възобновяеми източници с развитието на селските райони“;

77.  призовава държавите членки по отношение на подпомагането от ЕЗФРСР в областта на енергията от възобновяеми източници да предоставят на Комисията в своите разширени годишни доклади за изпълнението за 2019 г. съответната информация за постиженията на програмите по проектите за енергия от възобновяеми източници; тази информация следва да дава представа на Комисията за това колко от разходите по ЕЗФРСР са изплатени за проекти за енергия от възобновяеми източници, колко е инсталираният енергиен капацитет или енергията, произведена от такива проекти; призовава Комисията да определи по-точно различните видове показатели при подготовката на програмния период след 2020 г.;

78.  призовава Комисията да припомни на държавите членки да прилагат подходящи процедури за подбор с цел да се предоставя подкрепа само на жизнеспособни проекти за енергия от възобновяеми източници, които имат ясна полза за устойчивото развитие на селските райони.

Част XI — Специален доклад № 6/2018 на Сметната палата, озаглавен „Свободно движение на работници — упражняването на тази основна свобода е гарантирано, но средствата от ЕС биха могли да се насочват по-ефективно“

79.  приветства специалния доклад на Палатата и призовава Комисията и държавите членки да изпълнят препоръките на Палатата;

80.  подчертава, че свободното движение на работници е основен принцип на Съюза и едно от най-големите преимущества на единния пазар, доколкото то представлява предимство за двете страни на трудовото правоотношение и гарантира защита на правата на работниците и премахването на всякаква дискриминация въз основа на национална принадлежност между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд и заетост;

81.  отбелязва със загриженост, че продължават да съществуват много пречки пред свободната и справедлива мобилност на работниците в Съюза и че посредством действията, предприети от Комисията и държавите членки, не могат напълно да се преодолеят проблемите, пред които са изправени работниците, които желаят да работят в други държави членки, като например липса на достатъчно информация относно правата на работниците, свързани със заетостта и условията на труд и социалноосигурителните права, но също така неподходящи мерки за предотвратяване на дискриминацията спрямо мобилните работници и за гарантиране на ефективното упражняване на правата им;

82.  взема под внимание констатациите на Сметната палата, че Комисията е въвела инструменти за информиране на гражданите за правата им и е създала системи за докладването на дискриминация срещу свободата на движение на работниците; изразява обаче загриженост от констатацията на Палатата, че въпреки тези инструменти и системи Комисията не разполага с информация за степента на осведоменост относно тези инструменти и за мащаба на дискриминацията срещу свободата на движение на равнището на Съюза;

83.  отбелязва, че някои от инструментите, въведени от Комисията в подкрепа на трудовата мобилност, често са неизвестни на потенциалните бенефициенти и изразява загриженост, че в редица държави членки само малка част от свободните работни места се публикуват на Европейския портал за професионална мобилност (EURES); обръща внимание, че тези инструменти се финансират от бюджета на Съюза и че Европейският социален фонд (ЕСФ) и Програмата за заетост и социални иновации (EaSI) по МФР за периода 2014—2020 г. предоставят възможности за финансиране на мерки и дейности, свързани с трудовата мобилност на равнището на Съюза и на национално равнище, но които обаче не се използват в достатъчна степен;

84.  призовава Комисията и държавите членки да използват наличните възможности за финансиране с цел прилагането на мерки, които гарантират, че инструментите предоставят пълна информация за наличните свободни работни места и правата на работниците, за повишаване на осведомеността на гражданите относно тези инструменти и информацията, която те предоставят, и за наблюдаване на нивото на осведоменост, с цел допълнителното му повишаване; във връзка с това насърчава Комисията да поощрява рекламирането на практическите аспекти на трудовата мобилност, а именно чрез новите технологии, интернет търсачките и публичността, и настоява за по-тясно сътрудничество между Комисията и държавите членки; приканва по-специално съответните национални органи и координатори от EURES да работят по-активно с работодателите за насърчаване на EURES и на възможностите за трудова мобилност в целия Съюз; призовава също така Комисията и държавите членки да гарантират подходящо допълване и допълняемост между действията, финансирани от ЕСФ и Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации;

85.  споделя становището на Сметната палата, че са необходими информация и разбиране на мащабите на съществуващата дискриминация на свободното движение на работници и нейните видове, ако искаме те да бъдат ефективно преодолени; поради това настоятелно призовава Комисията да предприеме в сътрудничество с държавите членки мерки за подобряване на ефективността на съществуващите системи, с цел да се установяват случаи на дискриминация и да се предприемат допълнителни стъпки за предотвратяването и премахването на пречките и дискриминацията по отношение на справедливата трудова мобилност;

86.  подчертава, че липсата на преносимост на социалните осигуровки лишава работниците от някои социални права и представлява пречка за мобилността на работниците; призовава Комисията да обмисли разработването на съответни законодателни предложения и насърчава използването на стимули за държавите членки, които са готови да въведат преносимост на пенсионните права, при пълно спазване на действащата законодателна уредба;

87.  отбелязва, че взаимното признаване на университетски дипломи и професионални квалификации от държавите членки продължава да бъде предизвикателство и важна пречка пред трудовата мобилност; подчертава, че тази процедура следва да бъде лесна, достъпна и удобна за прилагане както за гражданите, така и за съответните национални администрации; насърчава Комисията да насърчава обмена на най-добри практики между държавите членки в рамките на работните групи на Съвета и, когато е целесъобразно, в платформите на ОИСР;

88.  изразява загриженост във връзка с липсата на съпоставимост на данните, предоставени от държавите членки относно трудовата мобилност; изисква от Комисията да предостави насоки на държавите членки във връзка с това кои данни трябва да бъдат събирани с каква цел; настоява също така Комисията да подобри събирането и представянето на статистическите данни за свободното движение на работници и, по-специално, за проблемите, с които се сблъскват мобилните работници в държави, различни от тяхната собствена държава;

89.  изразява съжаление, че съответствието между предлагането и търсенето на работна ръка, както и съответствието на уменията на пазара на труда във всички държави членки продължава да бъде цел, която трябва да бъде постигната в рамките на политиката за трудова мобилност; призовава държавите членки да използват в пълна степен възможностите, предоставяни от ЕСФ, Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации и EURES, за насърчаване на трудовата мобилност, за да се намали безработицата в някои държави членки и региони и да се преодолеят несъответствията между търсените и предлаганите умения и недостига на работна ръка в други региони;

90.  отбелязва със загриженост проблемите, свързани с изискванията по отношение на проектите за трансгранична мобилност, финансирани в рамките на Програмата за заетост и социални иновации, и призовава Комисията да разгледа тези въпроси в следващите си покани за представяне на предложения чрез включване на задължителни показатели за постигнати резултати, които биха позволили измерването на практика на добавената стойност на финансирането от Съюза и въздействието на предоставената подкрепа;

91.  предвид констатациите на Палатата относно необходимостта от полагане на допълнителни усилия за засилване на трудовата мобилност в Съюза и за преодоляването на съществуващите пречки пред нея, призовава Комисията и държавите членки да осигурят необходимото финансиране за периода 2021—2027 г. за мерки за справедлива трудова мобилност, което ще даде възможност да се продължи безпрепятственото функциониране на съответните инструменти и системи в тази област; изисква също така от Комисията и държавите членки да гарантират продължаване и увеличаване на ефективността на мерките и дейностите, които улесняват свободното движение на работници, както чрез по-добро насочване на финансовите средства, така и чрез засилено сътрудничество и координация между отговорните служби на Комисията, националните органи и всички заинтересовани страни на равнището на Съюза и на национално равнище;

Част ХІІ – Специален доклад № 7/2018 на Сметната палата, озаглавен „Предприсъединителна помощ от ЕС за Турция — до момента са постигнати само ограничени резултати“

92.  счита, че от началото на програмата по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) за периода от 2018 г. нататък Комисията следва да насочва по-добре средствата по ИПП в областите, в които реформите са закъснели и са необходими за надеждния напредък по присъединяването към Съюза, по-специално за независимост и безпристрастност на съдебната система, борба срещу корупцията по високите етажи и организираната престъпност, засилване на свободата на печата, предотвратяване на конфликти на интереси и засилване на ролята на външните одити и на гражданското общество;

93.  изисква от Комисията при следващата актуализация на своите оценки на секторния подход Комисията да обхване напълно всички основни характеристики на координацията на донорите в Турция, анализа на секторния бюджет и по-специално неговата рамка за оценка на изпълнението;

94.  като се има предвид въздействието, което отстъплението от реформите вече има върху устойчивостта на проектите в Турция, призовава Комисията да увеличи използването на обвързаност с условия на политиката и проектите, като:

   отправи предложение към Комитета за ИПП II да актуализира общия размер на отпуснатите средства по ИПП ІІ за година „N“, включително чрез пренасочване или намаляване на средствата по ИПП ІІ, с цел да се справи със случаи на изоставане в секторите на принципите на правовата държава и на управлението, установени в нейния годишен доклад относно Турция през година „N-1“;
   вземе решение до края на 2017 г. и 2020 г. дали да предостави на Турция възнаграждение за резултатите. Това решение следва да отразява точно постигнатия напредък по разширяването, прилагането на ИПП и постигането на добри резултати;
   използва във все по-голяма степен режима на пряко управление, за да отговори на основните нужди при липса на политическа воля, по-специално за борба с корупцията по високите етажи и организираната престъпност, засилване на свободата на печата, предотвратяване на конфликти на интереси и засилване на ролята на гражданското общество;
   за новите проекти, както и когато е приложимо, определи условия под формата на минимални изисквания за подпомагане на навременното постигане на очакваните крайни резултати и устойчивост. Когато тези условия не са изпълнени, това следва да доведе до корективни мерки (например спиране на плащане, отмяна на проекта);

95.  насърчава Комисията да разшири обхвата на своите доклади относно ориентирания към резултатите мониторинг във връзка с финансираните от Съюза операции в Турция и да подобри уместността и надеждността на показателите по проектите, като включи наличието на базови данни, когато е приложимо;

96.  счита, че в рамките на ИПП ІІ Комисията следва да прилага селективно непрякото управление, като взема предвид обема на отпуснатите средства, сложността на проектите, които ще бъдат изготвени и за които ще бъдат обявени процедури за обществени поръчки от турските органи, както и капацитета на агенцията, натоварена с договарянето и финансирането във връзка с финансираните от Съюза програми;

Част ХІІI — Специален доклад № 8/2018 на Сметната палата, озаглавен „Подпомагане от ЕС за продуктивни инвестиции в предприятията – необходим е по-голям акцент върху дълготрайността“

97.  приветства специалния доклад на Палатата, по-специално като своевременно привличане на вниманието върху необходимостта от допълнителни механизми за мониторинг и гаранции, както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки, за да се осигури постигането на трайни резултатите от проектите; изтъква в тази връзка констатациите на Палатата, че в проверените оперативни програми специфичните нужди на предприятия от различни сектори и с различна големина (неефективност на пазара) не са били определени както трябва, а постигането на дълготрайни резултати не е било приоритет;

98.  счита, че ролята на продуктивните инвестиции от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) следва да бъде засилена като ключов фактор за растеж, устойчиви работни места, намаляване на различията и неравенството в контекста на предстоящото по-нататъшно развитие на политиката на сближаване за следващия програмен период, с цел постигане на сближаване във възходяща посока, заедно с икономическо, социално и териториално сближаване между държавите членки и регионите;

99.  отбелязва, че въпреки че при някои от проверените проекти съответните правила са били спазени и предвидените резултати са били постигнати, не са били представени доказателства за ефективността на проектите и постигането на трайни резултати;

100.  отбелязва в тази връзка, че в Регламента за общоприложимите разпоредби (член 71) за периода 2014—2020 г. не са включени разпоредби, които да определят постигането на резултати и тяхната устойчивост като критерии за дълготрайност на операциите; следователно насочва вниманието към констатираната от Палатата съществена разлика, когато се измерват крайните продукти/услуги вместо резултатите при оценката на трайността на проекта;

101.  счита, че за да се гарантира реална добавена стойност от продуктивни инвестиции, постигането на резултати следва да е основен елемент при оценката на дълготрайността на проекта; категорично подкрепя в тази връзка определението на Палатата за дълготрайност като „способност на даден проект да запази ползите си дълго време след неговото приключване“;

102.  изразява съжаление, че в своите законодателни предложения за регламенти за периода 2021—2027 г. Комисията не е взела предвид изричната препоръка на Палатата за даване на ясен приоритет не само на крайните продукти, но и на необходимите показатели за измерване на резултатите;

103.  споделя загрижеността на Палатата във връзка с гарантирането на дълготрайността на инвестициите в МСП в светлината на ограничения им стопански капацитет, високите равнища на неуспеваемост и/или особената им уязвимост по отношение на неблагоприятни икономически условия; приканва в тази връзка Комисията и държавите членки да насочат вниманието си към начините и средствата за насърчаване на успешни и трайни сдружения между заинтересовани МСП, вземайки предвид както положителния, така и проблематичния опит в миналото;

104.  счита освен това, че бъдещите продуктивни инвестиции биха постигнали трайни резултати, ако се интегрират в актуализирана цялостна стратегия за промишлеността като част от бъдещата политика на сближаване; счита, че по такъв начин продуктивните инвестиции биха допринесли реално за преодоляването на сериозни различия в равнищата на промишлено развитие между държавите членки и регионите, както е описано в 6-ия и 7-ия доклад за сближаването;

105.  призовава Комисията да се ангажира изцяло с изпълнението на препоръките на Палатата и своевременно и подходящо да ориентира държавите членки, включително чрез издаване на ясни и прозрачни насоки за начините за определяне и прилагане на критериите за дълготрайност на проектите, както и с използването на всички налични механизми, като например одобряване на оперативните програми, мониторинг и контрол, за насърчаване на държавите членки да изпълняват съответните си отговорности, като същевременно се избягва допълнителната административна тежест за бенефициентите или съответните национални органи;

106.  призовава като цяло Комисията да поставя по-силен акцент върху дълготрайността на проектите в подготвителния етап и етапа на договаряне за бъдещия програмен период, като установи ясна рамка от предназначения и цели; и настоятелно призовава органите на държавите членки да спазват и изпълняват препоръките на Палатата и да работят съвместно с Комисията за разглеждане на съществуващите практики и установяване на общи правила и процедури, насочени към гарантиране на дълготрайност на резултатите от проектите;

Част ХІV — - Специален доклад № 9/2018 на Сметната палата, озаглавен „Публично-частни партньорства в ЕС — широкоразпространени недостатъци и ограничени ползи“

107.  счита, че Комисията и държавите членки следва да не насърчават по-интензивно и широко използване на публично-частни партньорства (ПЧП) преди разрешаването на установените в настоящия доклад проблеми и преди успешното изпълнение на препоръките; по-специално следва да се постигне подобряване на институционалните и правните рамки и на управлението на проектите, както и увеличаване на увереността, че изборът на варианта за изпълнение на ПЧП е най-ефективният икономически, както и че е вероятно проектите за ПЧП да бъдат управлявани успешно; подчертава, че без правилно установяване и разпределяне на рисковете по проектите може да възникнат финансови последици за партньора от публичния сектор и да бъде възпрепятствано постигането на целите на проектите;

108.  с цел по-добро споделяне на разходите, причинени от закъснения и предоговаряне между партньорите, и за да се намали финансовото отражение на закъсненията по вина на партньора от публичния сектор и предоговарянето на договори за крайната цена на ПЧП, която се поема от него, препоръчва:

   държавите членки да определят и предлагат стандартни договорни разпоредби, които ограничават размера на възможните допълнителни разходи, които трябва да бъдат платени от партньора от публичния сектор;
   държавите членки да оценяват всяко предоговаряне на ранен етап, за да гарантират, че произтичащите от това разходи за сметка на партньора от публичния сектор са надлежно обосновани и са в съответствие с принципите за икономическа ефективност;

109.  за да се гарантира, че вариантът за изпълнение чрез ПЧП е този, който ще увеличи максимално икономическата ефективност и ще постигне неговите потенциални ползи, препоръчва:

   държавите членки правят избора на вариант за изпълнение чрез ПЧП въз основа на надеждни сравнителни анализи, като например сравнителния показател на публичния сектор, и на подходящи подходи, които гарантират, че вариантът за изпълнение чрез ПЧП се избира само ако увеличава максимално икономическата ефективност също и при песимистични сценарии;
   Комисията да гарантира, че Палатата има пълен достъп до необходимата информация, за да може да направи оценка на избрания от публичните органи вариант за възлагане на обществени поръчки и свързаните с него процедури, дори когато подкрепата на Съюза се предоставя пряко на частните субекти чрез финансови инструменти;

110.  с цел да се гарантира, че държавите членки разполагат с необходимия административен капацитет и са въведени ясни политики и стратегии за ПЧП, както и да се прилагат успешно подпомаганите от Съюза проекти за ПЧП, препоръчва:

   държавите членки да установят ясни политики и стратегии за ПЧП, които ясно да определят ролята, която се очаква да имат ПЧП в рамките на техните инфраструктурни инвестиционни политики, с оглед идентифициране на секторите, в които ПЧП са най-подходящи, и установяване на възможните ограничения на степента, в която ПЧП могат да се използват ефективно;
   Комисията да предложи изменения на законодателството, с които да се концентрира финансовата подкрепа за бъдещи ПЧП в сектори, които счита, че са от голямо стратегическо значение и са съвместими с дългосрочните поети ангажименти на ПЧП, като например основната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T);

111.  с цел да бъде намален рискът от необективно отношение към избора на варианта за изпълнение на ПЧП, да бъде насърчена по-голяма прозрачност и да се гарантира, че ПЧП могат да бъдат ефективно подпомагани със средства на Съюза, препоръчва:

   Комисията да отпуска финансиране от Съюза за проекти за ПЧП ако е гарантирано, че изборът на варианта за използване на ПЧП е обоснован от съображения за икономическа ефективност и не е прекомерно повлиян от съображения, свързани с бюджетните ограничения или със статистическата им обработка;
   държавите членки да подобрят прозрачността чрез публикуване периодично на списъци на проекти за ПЧП, включващи достатъчно съдържателни данни относно финансираните активи, бъдещите им задължения и третирането им в счетоводния баланс, като продължават да осигуряват защитата на поверителните и чувствителните търговски данни;
   Комисията да оценява допълнителната сложност на смесените проекти за ПЧП на Съюза с оглед на по-нататъшни действия, насочени към опростяване на съответните правила и процедури на програмите на Съюза;

Част ХV – Специален доклад № 10/2018 на Сметната палата, озаглавен „Схема за основно плащане за земеделски стопани — системата функционира, но оказва ограничено въздействие върху опростяването, насочването и сближаването на нивата на подпомагане“

112.  изисква от Комисията да гарантира, че държавите членки ще прилагат по подходящ начин ключовите механизми за контрол и ще коригират правата на плащане по Схемата за основно плащане (СОП), чиито стойности са засегнати в значителна степен от неприлагането на съответните правила или от липсата на актуална информация за земеползването;

113.  призовава Комисията:

   да провери и направи преглед на ефективността на своите системи за разпространение на информация сред държавите членки, с цел постигане от тяхна страна на максимално съгласувано тълкуване и прилагане на правната рамка на СОП;
   да направи оценка на варианти на бъдещо законодателство, което да ѝ позволи да задължи държавите членки да предоставят ключова информация относно прилагането на схемите за директно подпомагане;
   да прецизира съответната роля на Комисията и на сертифициращите органи при проверките за наличие на ефективни ключови механизми за контрол и при централното изчисляване на правата на плащане по СОП;

114.  призовава Комисията преди да представи каквото и да е предложение за бъдещата структура на Общата селскостопанска политика, да направи оценка на състоянието на доходите за всички групи земеделски стопани и да анализира техните потребности от подпомагане във връзка с доходите, като вземе предвид настоящото разпределение на подпомагането от Съюза и на националното подпомагане, селскостопанския потенциал на земята, разликите между площите, основно предназначени за селскостопанско производство или за поддържане в добро състояние, разходите и жизнеспособността на селскостопанската дейност, доходите от храни и друго селскостопанско производство, както и от неселскостопански източници, факторите за ефективността и конкурентоспособността на стопанствата и стойността на обществените блага, които земеделските стопани осигуряват. Комисията следва да обвърже от самото начало предлаганите мерки с подходящи оперативни цели и базови стойности, спрямо които да се сравняват резултатите от подпомагането;

Част ХVІ — Специален доклад № 11/2018 на Сметната палата, озаглавен „Новите варианти за финансиране на проекти за развитие на селските райони — опростени, но не и насочени към резултатите“

115.  приветства специалния доклад на Палатата и подкрепя редица от съдържащите се в него забележки и препоръки;

116.  изразява съжаление, че новите опростени варианти за разходите се използват само за незначителна част от разходите за развитие на селските райони и че те не увеличават потенциала на този източник на финансиране, въпреки че опростяването би трябвало да насърчава бенефициентите да се ангажират в проекти;

117.  изразява съжаление, че има много малко показатели, които да позволяват да се прецени дали целите на тази мярка са постигнати или не;

118.  призовава държавите членки, както и бенефициентите и техните сдружения, да използват в пълна степен възможностите, предлагани от системата с опростени варианти за разходите в областта на развитието на селските райони;

119.  припомня, че опростяването трябва да позволява подходящи нива на контрол, отговорността за който трябва да бъде ясно определена;

120.  припомня, че опростяването трябва да бъде от полза както за администрациите, така и за изпълнителите на проектите;

Част ХVII — Специален доклад № 12/2018 на Сметната палата, озаглавен „Широколентов достъп до интернет в държавите — членки на ЕС: въпреки напредъка няма да бъдат постигнати всички цели на стратегията „Европа 2020“

121.  приветства специалния доклад на Палатата и представя своите забележки и препоръки по-долу;

122.  приветства амбицията на Комисията да инвестира в бъдещата цифрова трансформация, както е видно от предложението за МФР за периода 2021—2027 г.;

123.  потвърждава съществената законодателна инициатива на Комисията в областта на цифровизацията и обръща внимание на инициативи като например „WiFi4EU“, които подпомагат инсталирането на съвременно оборудване за безжична интернет връзка в центровете, където протича животът на общността;

124.  отбелязва усилията на Комисията за подобряване на широколентовото покритие в целия Съюз, но изразява съжаление, че много селски райони все още са с широколентов достъп до интернет;

125.  признава усилията на Комисията за значително увеличаване и разнообразяване на източниците на финансиране в подкрепа на широколентовата свързаност. Припомня, че за програмния период 2007—2013 г. Съюзът е инвестирал 2,74 милиарда евро, докато за настоящия програмен период инвестициите от Съюза възлизат на почти 15 милиарда евро, което представлява повече от петкратно увеличение;

126.  изразява убеждение, че високоскоростните интернет връзки са съществен елемент на цифровия единен пазар и следователно могат да дадат на държавите членки конкурентно предимство във връзка с икономическите, социалните и образователните въпроси; подчертава, че добрата скорост на интернет и добрият достъп до него са от решаващо значение за нашия живот, стопанската дейност и националните правителства;

127.  подчертава, че инвестициите в широколентов достъп до интернет ще спомогнат за насърчаване на социалното приобщаване и борбата с обезлюдяването на селските и изолираните райони; счита, че селските и по-отдалечените райони следва да имат широколентов достъп до интернет в интерес на създаването на хомогенен единен пазар;

128.  във връзка с това приветства предложението на Комисията за преразглеждане на правилата на Съюза за телекомуникациите, което има за цел да доведе до инвестиции, по-специално в по-нежизнеспособните от икономическа гледна точка райони, характеризиращи се с ниска гъстота на населението, или в селските райони;

129.  изразява съгласие с препоръката на Палатата, че държавите членки следва да разработят преразгледани планове за периода след 2020 г.;

130.  следователно призовава всички държави членки да гарантират изпълнението не само на целите на стратегията „Европа 2020“ за широколентов достъп до интернет в разумен срок, но и на целите на Комисията за общество на гигабитов интернет до 2025 г.; призовава всички градски райони и всички основни сухопътни транспортни маршрути да имат непрекъснато 5G покритие, както и всички европейски домакинства, МСП и местни органи на власт в селските и градските райони, и особено в обезлюдените и слабо населените региони да имат достъп до свързаност с интернет със скорост на изтегляне най-малко 100 Mbps и с възможност за достигане на гигабитова скорост;

131.  споделя становището на Палатата, че държавите членки следва да направят преглед на мандата на своя национален регулаторен орган в съответствие с преразгледаната регулаторна рамка на Съюза за телекомуникационните компании, така че този орган да може да налага на операторите своите препоръки и корективни действия (включително санкции за неспазване);

132.  счита, че финансовата подкрепа за широколентовия достъп до интернет следва да представлява балансирана комбинация от безвъзмездни средства и финансови инструменти, при които инвестициите следва да се ръководят от интервенционната логика и да са съобразени с регионалните и пазарните реалности;

133.  изразява убеждение, че подкрепата за широколентовия достъп до интернет чрез финансови инструменти е съсредоточена предимно върху икономически жизнеспособни региони и добре развити местни пазари. Отбелязва, че безвъзмездните средства са по-подходящи за селски, планински и отдалечени райони, в които частните инвестиции и операциите с финансови инструменти поначало са по-рискови;

134.  споделя становището на Палатата, че Комисията следва да събира и разпространява най-добри практики в областта на широколентовия достъп до интернет, по-специално относно планирането на инвестициите и изпълнението на проектите;

135.  изразява убеждение, че Комисията ще продължи да предоставя пояснения на държавите членки за прилагането на държавната помощ за широколентовия достъп до интернет, и приветства намерението на Комисията да включи допълнителна информация във връзка с целите за 100 Mbps и за общество на гигабитов интернет;

Част ХVIII — - Специален доклад № 13/2018 на Сметната палата, озаглавен „Мерки срещу радикализацията, която води до тероризъм — Комисията се е съобразила с нуждите на държавите членки, но са налице някои недостатъци при координацията и оценката“

136.  приветства специалния доклад на Палатата, подкрепя съдържащите се в него препоръки и представя своите забележки и препоръки по-долу;

137.  призовава Комисията да проучи по какъв начин може да бъде опростено управлението на действията, насочени срещу радикализацията, например чрез интеграция на броя на фондовете, на които се разчита при тези действия, или чрез концентрация на управлението, което понастоящем се извършва от осем от нейните генерални дирекции, както и от Европол, Евроюст и държавите членки, с оглед подобряване на координацията и ефикасността;

138.  признава, че бюджетирането, основано на изпълнението, може да бъде особено предизвикателство по отношение на действията, насочени към предотвратяване на радикализацията, но подчертава, че показатели, отнасящи се до, например, броя на експертите, участващи в срещи, не са достатъчни сами по себе си за измерване на изпълнението; призовава Комисията да проучи, по-конкретно, защо равнищата на участие в нейните дейности се различават значително между държавите членки и да се концентрира върху онези дейности, които са от значение за повечето държави членки;

139.  призовава Комисията да информира Парламента относно последващите действия във връзка с междинния доклад на експертната група на високо равнище на Комисията по въпросите на радикализацията, когато става въпрос за обсъжданията с държавите членки относно това как по-добре да се оценят съответните програми и интервенции;

140.  признава, че предотвратяването на радикализацията често изисква задълбочено познаване на ситуацията на местно равнище, т.е. в кварталите, и че този вид информация не може да бъде генерализирана, тъй като всеки квартал може да има своите собствени предизвикателства и възможности; подчертава в тази връзка важната роля на местните образователни институции, местните социални и благотворителни организации и местните органи на властта, включително полицейските служители, назначени на служба в конкретен квартал; призовава Комисията и държавите членки да вземат това предвид, когато обменят най-добри практики, и да избягват изграждането на стереотипи и генерализирането;

141.  подчертава, че ефикасността и ефективността на дейностите на Комисията във връзка с подпомагането на държавите членки за предотвратяване на радикализацията вероятно ще бъдат най-високи, когато става въпрос за трансгранични случаи, в частност по отношение на информацията, предоставяна чрез интернет; подкрепя процедурата за предотвратяване на конфликти на звеното на ЕС за сигнализиране за незаконно съдържание в интернет (EU IRU), както и решението за фокусиране на EU IRU върху онлайн пропагандата, която терористите използват за привличането на възможно най-много последователи; призовава Комисията да подобри своите методи за измерване на ефективността на EU IRU, като разгледа колко терористично съдържание са премахнали интернет дружествата само по искане на EU IRU, без то да е маркирано също така от национални IRU, от гражданското общество или от самите интернет дружества, както и като разработи методи за доказване на ефективността, вземащи предвид размера на терористичната пропаганда, която остава на разположение в интернет, например защото отстранената пропаганда просто бива качвана отново или премествана на други платформи;

Част ХІХ — - Специален доклад № 14/2018 на Сметната палата, озаглавен „Центровете на ЕС за високи постижения в областта на химичните, биологичните, радиологичните и ядрените материали: необходим е допълнителен напредък“

142.  приветства специалния доклад на Палатата и отбелязва със задоволство, че Палатата, Комисията и ЕСВД) са единодушни по отношение на повечето препоръки;

143.  призовава Комисията и ЕСВД да осъществят съвместен анализ на Съюза за набелязване на външните химични, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) рискове за Съюза, за да установят пълноценна връзка между вътрешните и външните действия;

144.  призовава Комисията да въведе оценките на системния риск в методиките за оценка на потребностите и за изготвяне на националните планове за действие и да дава бърз отговор на всички страни партньори, които отправят искане за съдействие за финализиране на оценките на техните потребности и на националните планове за действие;

145.  призовава Комисията да увеличи броя на регионалните дейности, например полевите и симулационните учения;

146.  призовава Комисията и ЕСВД да възложат отговорности във връзка с ХБРЯ на определени координационни звена и/или на дългосрочните служители за регионално сътрудничество по Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, във всички делегации на Съюза и да включат ХБРЯ в диалога относно политиката и сигурността;

147.  призовава ГД „Международно сътрудничество и развитие“ на Комисията и ЕСВД да работят заедно с другите заинтересовани генерални дирекции на Комисията, и по-специално с ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, както и с други донори, за да определят потенциалните полезни взаимодействия и наличните източници на финансиране, които биха могли да се използват по-пълноценно за подпомагане на дейностите в областта на ХБРЯ;

148.  призовава Комисията да изрази общата цел на инициативата в по-конкретни цели, които могат да се използват на равнището на проектите, давайки възможност за измерване на резултатите от равнището на проекта до националното и регионалното равнище и равнището на инициативата;

149.  призовава Комисията да определи също така показатели за резултатите и за въздействието, така че да може да се оценява ефективността на инициативата спрямо поставените цели;

150.  призовава Комисията да гарантира, че на нейния уеб базиран портал е налична цялата относима информация, с подходящи нива на разрешен достъп, и да гарантира достъпа до най-добрите практики и насоки чрез портала в областта на ХБРЯ;

Част ХХ — Специален доклад № 15/2018 на Сметната палата, озаглавен „Засилване на капацитета на силите за вътрешна сигурност в Нигер и Мали — напредъкът е ограничен и бавен“

151.  приветства специалния доклад на Палатата относно засилване на капацитета на силите за вътрешна сигурност в Нигер и Мали и излага своите наблюдения и препоръки по-долу;

152.  подчертава на първо място усилията на всички страни, участващи в създаването на тези две мисии на Съюза, както и на служителите, работещи на място, за трайното структурно укрепване на институционалния капацитет в областта на вътрешната сигурност на Мали и Нигер, в рамките на един все още много труден и критичен регионален геополитически контекст, предвид комбинацията от съществуващи заплахи;

153.  изразява съжаление за това, че служителите на мисията не са преминали предварително обучение преди изпращането им в тези държави и не са били подпомогнати в процеса на проучване на процедурите и проектите на място; счита, че тази липса на обучение очевидно е довела до забавяния при изпълнението на операциите;

154.  счита, че ЕСВД и Комисията следва непрекъснато да обръщат специално внимание на функциите за подкрепа, с цел улесняване на бързото, ефективно и съгласувано разполагане на мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), да осигуряват за всички служители, преди изпращането им на съответното място, обучения относно процедурите и политиките на Съюза, както и да разработват подробни насоки за оперативните задачи (оценка на потребностите, планиране и мониторинг на задачите и докладването); счита освен това, че извлечените поуки от предишни мисии по линия на ОПСО следва да бъдат използвани също така за подобряване на оперативната ефективност на разгръщаните мисии и за улесняване на трансфера на знания и полезните взаимодействия между различните мисии;

155.  изразява съжаление във връзка с факта, че сигурността на служителите в Нигер е била изложена на риск, когато те са били принудени да живеят и работят в хотел в продължение на шест месеца, без специални предпазни мерки;

156.  подчертава, че безопасната работна среда е от съществено значение за ефективното изпълнение на операциите и назначаването на квалифициран персонал; призовава ЕСВД и Комисията да поддържат достатъчно високо равнище на разходите за сигурност в бюджета на мисиите, което ще бъде от полза за оптималното изпълнение на мандата на мисиите;

157.  отново посочва необходимостта от ефективно използване на всички подходящи канали за финансиране за бъдещите мисии по линия на ОПСО, а именно Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, Европейския фонд за развитие и Извънредния доверителен фонд на Съюза за Африка и хуманитарната помощ, за да се гарантира постигане на политическите цели на мисиите и добро финансово управление;

158.  насърчава работата на ЕСВД с държавите членки, с цел да се гарантира, че настоящите и бъдещите мисии по линия на ОПСО разполагат с достатъчно персонал, за да могат да работят бързо на ниво, близко до максималния им разрешен капацитет (или общ брой на наличните длъжности) и, по възможност, за срок, съответстващ на продължителността на мандата на мисиите;

159.  подчертава, че липсата на оперативна ефективност при тези две мисии беше основна пречка за гладкото протичане на действията на Съюза; изразява съжаление за това, че са минали 18 месеца, преди да бъде създаден правоспособен субект за мисията на Европейския съюз по линия на ОПСО в Мали (EUCAP Sahel Mali);

160.  счита, че Съветът и Комисията следва да гарантират, че бъдещите мисии по линия на ОПСО получават възможно най-бързо необходимите им юридическа правосубектност и бюджет;

161.  приканва ЕСВД и Комисията да обърнат особено внимание на процедурите за възлагане на обществени поръчки и за осигуряване на човешки ресурси, за да се гарантира, че те отговарят на оперативните потребности на ОПСО; отбелязва, че изпълнението на операциите е било затруднено поради тромави процедури за възлагане на обществени поръчки, водещи до незадоволителни резултати;

162.  отбелязва трудностите, срещнати при запълването на свободните работни места; припомня, че процентът на заетите длъжности е 72% в Нигер и 77% в Мали; насърчава ЕСВД и Комисията да предложат по-дълги командировки в мисиите на служители от държавите членки, по-широко използване на договорно наети служители и изготвянето на общи покани за участие, които могат да бъдат използвани за съставянето на списъци с резерви от потенциални служители, с цел да се ускори командироването при наличието на свободни длъжности;

163.  насърчава ЕСВД, с цел подобряване на устойчивостта на резултатите от мисиите по линия на ОПСО, да гарантира, че аспектите на устойчивостта се вземат предвид при оперативното планиране на всички дейности на мисиите чрез систематична оценка на местните потребности и капацитета за постигане на устойчивост на резултатите на местно ниво;

164.  призовава ЕСВД да засили мониторинга на дейностите, изпълнявани от мисиите (обучение, консултации или предоставяне на оборудване), като извършва редовни оценки, на базата на показатели, получени резултати и степен на ангажираност на съответните национални органи;

165.  приканва ЕСВД и Комисията да координират по-ефективно мисиите по линия на ОПСО с други усилия на Съюза на регионално равнище (като например интегрираната мисия за подпомагане на управлението на границите в Либия (EUBAM Libya) и Г-5 от Сахел), двустранните мисии и международните усилия със сходни цели; за тази цел призовава за повече сътрудничество и координация между Съюза и неговите държави членки чрез насърчаване на полезни взаимодействия между тях;

166.  призовава ЕСВД и Комисията да гарантират, че приключването на мисиите по линия на ОПСО и ликвидацията на свързаните с тях активи се извършват при възможно най-добри условия; счита в тази връзка, че ЕСВД и Комисията следва да разработят обща и всеобхватна стратегия за оттегляне, в която да се определят ясно ролите и отговорностите при приключването на мисиите по линия на ОПСО, като същевременно се смекчат специфичните рискове, свързани с приключването на дадена мисия;

167.  потвърждава като цяло необходимостта от подобряване на сътрудничеството между държавите членки в областта на тяхната външна политика и политика на сигурност, с цел реализиране на икономии от мащаба и намаляване на разходите; подчертава факта, че е от решаващо значение държавите членки да могат да отговорят решително на общите проблеми в областта на сигурността и управлението на миграционните потоци във време, когато тези предизвикателства значително се увеличават и са по-осезаеми от всякога;

Част ХХI — - Специален доклад № 16/2018 на Сметната палата, озаглавен „Последващ преглед на законодателството на ЕС — системата е добре разработена, но е непълна“

168.  приветства специалния доклад на Палатата и подкрепя съдържащите се в него забележки и препоръки;

169.  отбелязва, че много скоро Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество ще започне мониторинга за 2018 г., а в края на годината ще се проведе междуинституционална среща на високо равнище;

170.  отбелязва, че Сметната палата е представила много задълбочено и всеобхватно проучване (например добър обем на извадката) и може да бъде пример за бъдещ анализ в други области на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество; отбелязва също така, че следва да се обмисли разработването на допълнителни показатели за изпълнението, за да се наблюдава изпълнението на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество;

171.  счита, че активният ангажимент на Палатата ще бъде от полза за Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество чрез засилване на мониторинга; счита, че по-широкото използване на материалите за справки на Палатата може също да допринесе за постигането на тази цел;

172.  отбелязва, че създаването на съвместен междуинституционален наръчник относно клаузите за мониторинг и преглед с насоки за изготвянето може да бъде подобрение в законодателния контрол, стига да не подкопава свободата на съзаконодателите по отношение на политическия избор;

173.  отбелязва, че при едно бъдещо преразглеждане на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество може да се разгледа възможността за общи насоки за последващи прегледи;

174.  отбелязва значението на определянето на рамка, съгласно която държавите членки да предоставят на Комисията информация относно транспонирането на правото на Съюза в националното право;

Част ХХIІ — - Специален доклад № 17/2018 на Сметната палата, озаглавен „Действията на Комисията и на държавите членки през последните години на програмния период 2007—2013 г. са довели до преодоляване на ниската степен на усвояване на средствата, но не са били достатъчно съсредоточени върху резултатите“

175.  приветства специалния доклад на Палатата и ценния сравнителен анализ между различните програмни периоди, разкриващ очакваните бъдещи предизвикателства за държавите членки и Комисията по отношение на доброто и ориентирано към резултати усвояване на средствата по линия на политиката на сближаване;

176.  счита за незадоволителен отговора на Комисията във връзка с препоръката да предложи график с ключови дати за приемането на законодателната рамка, така че изпълнението на оперативните програми да започне навреме, и призовава Комисията да представи конкретно предложение въз основа на своята оценка на сроковете, необходими за своевременното изпълнение на програмите;

177.  споделя становището на Палатата, че въпреки че усвояването е важно за постигането на целите на политиката, то не е самоцел, а по-скоро средство за постигане на резултати в съответствие с целите на политиката на сближаване; изразява твърдото си убеждение, че икономическата ефективност не се свежда до степента на усвояване на средствата, а до това какво е постигнато с отпуснатите средства;

178.  изразява дълбока загриженост, че Комисията изглежда подценява риска, за който предупреждава и Палатата, забавянията в изпълнението на бюджета за периода 2014— - 2020 г. да бъдат още по-големи от тези за периода 2007 – 2013 г., оказвайки значителен натиск върху правилното усвояване на средствата в края на програмния период и увеличавайки риска да не се обръща достатъчно внимание на икономическата ефективност и постигането на резултати;

179.  изразява загриженост, че Комисията пренебрегва риска, установен и от Палатата, произтичащ от изключително незадоволителното равнище на усвояване в средата на програмния период, което е два пъти по-ниско в сравнение със същия момент през предходния период, както и натиска върху усвояването поради припокриването на края на текущия период с първите години на изпълнение на следващия период;

180.  изисква от Комисията да представи прогноза и оценка за всяка държава членка относно натрупването на поети задължения, които са изложени на риск да не бъдат усвоени навреме до края на периода, и да предложи мерки за подпомагане на държавите членки да смекчат потенциалния отрицателен ефект на недостатъчното усвояване на наличните средства;

181.  изисква от Комисията да гарантира, че мерките, които ще бъдат предприети за избягване на автоматична отмяна от страна на държавите членки, са в съответствие с целите и резултатите, преследвани от оперативните програми и проектите, и че се прилага съответният мониторинг и докладване на изменените оперативни програми;

182.  призовава Комисията да използва ресурсите за техническа помощ по своя собствена инициатива и проактивно да съдейства на държавите членки за ускоряване на ориентираното към резултати усвояване на средствата по линия на политиката на сближаване;

183.  насочва вниманието към крайната цел на политиката на сближаване, която е да подкрепя икономическото и социалното сближаване между различните региони и държави в Съюза и да допринася за намаляване на различията и неравенствата в Съюза; подчертава, че това трябва да бъде ръководният принцип за държавите членки, Комисията и всички съответни заинтересовани страни при прилагането и усвояването на средствата на Съюза;

Част ХХІII —- Специален доклад № 18/2018 на Сметната палата, озаглавен „Постигната ли е основната цел на превантивната част на Пакта за стабилност и растеж?“

184.  счита, че Специален доклад № 18/2018 на Палатата предоставя съвсем своевременен и важен анализ, в който се разглежда начинът, по който Комисията прилага разпоредбите, уреждащи превантивната част на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), от гледна точка на постигането на неговата основна цел, а именно държавите членки да предприемат успешни стъпки за изпълнение на своите средносрочни цели по отношение на бюджетното салдо;

Част ХХІV — - Специален доклад № 19/2018 на Сметната палата, озаглавен „Европейската високоскоростна железопътна мрежа — неефективна и разпокъсана, а не реално функционираща“

185.  приветства специалния доклад на Палатата;

186.  споделя заключенията на Палатата и подкрепя нейните констатации;

187.  отбелязва със задоволство, че Комисията ще изпълни препоръките на Палатата;

188.  подчертава, че шансовете за подобряване на положението остават малки, освен ако всяка от държавите членки покаже политическа воля за подобряване на положението;

189.  в този контекст посочва важната роля на „европейските координатори“ в тази област (TEN-T);

190.  припомня мандата на европейските координатори, който включва:

   изготвяне на работен план за съответния коридор (заедно със съответните държави членки) или на работния план за хоризонтален приоритет;
   подкрепа и наблюдение на изпълнението на работния план; когато е необходимо, като подчертават трудностите и търсят подходящи средства за коригиране;
   редовно консултиране с форума на коридорите (консултативен орган, който обединява държави членки и различни заинтересовани страни);
   отправяне на препоръки в области като развитието на транспорта по протежение на коридорите или достъпа до финансиране/източници на финансиране;
   ежегодно докладване пред Европейския парламент, Съвета, Комисията и заинтересованите държави членки относно постигнатия напредък;

191.  подчертава европейската добавена стойност на трансграничните проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове и от Механизма за свързване на Европа; изтъква, че е важно тези механизми за финансиране да продължат да бъдат средство за преодоляване на политическите и инфраструктурните пречки и за ускоряване на териториалното и социално-икономическото сближаване на регионите на Съюза чрез високоскоростни железопътни връзки;

192.  припомня на Комисията значението на насърчаването на достъпен и качествен железопътен транспорт не само на пътници, но и на товари с оглед на икономическите, екологичните, логистичните и свързаните с безопасността ползи от този транспорт;

Част ХХV —- Специален доклад № 20/2018 на Сметната палата, озаглавен „Подкрепата от ЕС за Африканската архитектура за мир и сигурност се нуждае от нов фокус“

193.  приветства специалния доклад на Палатата и представя своите забележки и препоръки по-долу;

194.  признава, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията са изправени пред много сложни ситуации в Африка с многобройни политически и оперативни предизвикателства и ограничения в много области, и по-специално сътрудничеството с основните заинтересовани лица, финансирането и недостатъците на институциите, политическата воля за намеса, предотвратяване и управление на конфликти;

195.  съзнава сложността на съществуващата институционална рамка за предотвратяването на конфликти и насърчаването на мира и сигурността с Африканския съюз (АС), Механизма за подкрепа на мира в Африка, подрегионалните организации, регионалните икономически общности (РИО) и регионалните механизми за предотвратяване, управление и разрешаване на конфликти;

196.  отбелязва със загриженост, че Африканската архитектура за мир и сигурност (ААМС) е силно зависима от външни финансови източници (поради ниските вноски на държавите членки за Фонда за мир и ограниченото допълнително финансиране, привличано от ААМС от алтернативни източници на финансиране);

197.  изразява съжаление, че липсата на ангажираност от страна на африканските участници и на финансова устойчивост, съчетани с висока степен на зависимост от донори и международни партньори, води до оперативни недостатъци, особено по въпроси, свързани с човешките ресурси, т.е. наличието на ограничен брой квалифицирани служители или военни експерти, работещи с основните мисии за мир и сигурност на африканския континент;

198.  счита, че въпреки че подкрепата от Съюза за ААМС е проектирана въз основа на стратегическа рамка, определена в пътните карти, постоянно следва да се търси подходяща координация на донорите;

199.  изразява съжаление също така, че подкрепата от страна на Съюза е насочена главно към основните оперативни разходи, като липсва дългосрочен план; подчертава необходимостта да се премине от подкрепа за разходите на ААМС от страна на Съюза към подкрепа за ясни дългосрочни перспективи и цели, допринасящи за стабилността на Африка и в по-общ план – за партньорството между Африканския съюз (АС) и Европейския съюз ;

200.  припомня, че е важно да се насърчава план за изграждане на капацитет, оперативния капацитет на АС и на подрегионалните организации, наред с по-добра рамка за координация между всички участници с цел оптимизиране във възможно най-голяма степен на съгласуваност на дейностите и резултатите от подкрепата на Съюза в дългосрочен план;

201.  изразява сериозна загриженост предвид недостатъците на системите за мониторинг по отношение на способността им да предоставят подходящи данни относно резултатите от дейностите; изисква от Комисията да увеличи способността на системата за оценка по отношение на дейностите и резултатите, за да покаже ясно, че вноските на Съюза могат да бъдат свързани най-вече с осезаемо и положително въздействие върху мира и сигурността на място;

202.  посочва, като основен принцип, че системата за мониторинг трябва да бъде развита с цел събиране и анализ на данни/показатели на равнище дейност, резултати, конкретни цели и стратегическа цел, за да се оцени ефективното изпълнение на договорената пътна карта за ААНС, нейната целесъобразност и устойчивост;

203.  приканва службите на Комисията да предприемат мисия за мониторинг, ориентиран към резултатите (ОРМ), и да докладват пред Парламента възможно най-скоро;

Част XXVI — Специален доклад № 21/2018 на Сметната палата, озаглавен „Подборът и мониторингът на проектите по ЕФРР и ЕСФ през програмния период 2014—2020 г. все още са насочени главно към крайните продукти“

204.  приветства специалния доклад на Палатата и призовава Комисията и държавите членки да изпълнят препоръките на Палатата;

205.  изразява загриженост, че ниската степен на изпълнение в средата на текущия програмен период излага на опасност постигането на резултатите, които са най-належащи в областите, подкрепяни от ЕФРР и ЕСФ, и по този начин забавя очакваното въздействие на инвестициите от бюджета на Съюза върху сближаването и намаляването на регионалните различия;

206.  призовава Комисията да подпомогне държавите членки за ускоряване на усвояването на ЕСИ фондовете и да засили своя мониторинг и оценка на ефективността на ЕСИ фондовете, за да се гарантира, че тези средства допринасят за постигането на целите на политиката на сближаване и на целите на стратегията „Европа 2020“;

207.  настоятелно призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки за справяне с установените недостатъци в настоящата рамка на изпълнение на ЕСИ фондовете, както и да използва извлечените поуки от периода 2014—2020 г., за да се подобри рамката на изпълнението за следващия период и да се гарантира, че са предвидени ясни правила за показателите, мониторинга и оценката на постигането на резултати;

208.  призовава Комисията да гарантира гладък и непрекъснат процес на мониторинг и докладване на постигнатите резултати през преходния период до встъпването в длъжност на нов колегиум на членове на Комисията, както и да гарантира, че ориентираното към постигане на резултати изпълнение на ЕСИ фондовете няма да бъде подкопано в края на програмния период от усилия за ускорено усвояване;

209.  отбелязва отговорите на Комисията, че нейното законодателно предложение за програмния период след 2020 г. включва списък на общи показатели за резултатите за ЕФРР, Кохезионния фонд и ЕСФ;

210.  изразява обаче загриженост, че законодателните предложения на Комисията за ЕФРР, Кохезионния фонд и ЕСФ не включват разпоредби, които да позволяват „дейности, определени в съответствие със специалните секторни правила“, съгласно определенията за „резултат“ и „краен продукт“ във Финансовия регламент, да бъдат разглеждани като резултати, които се предвижда да бъдат постигнати и впоследствие да бъдат измерени с показателите за резултатите в рамките на тези фондове;

211.  изисква от Комисията да отстрани този недостатък и да гарантира, че ще се избегне евентуално отрицателно въздействие върху установяването на рамка за изпълнението от държавите членки за програмния период 2021—2027 г.;

212.  изразява дълбоко съжаление, че Комисията не е представила всеобхватно предложение за политическата стратегия на Съюза за периода след -2020 г., която би предоставила насоки за целите на следващата МФР, както и необходимата ориентация за държавите членки за преследване на резултатите, които допринасят за общите приоритети на Съюза и за постигането на по-последователен и по-сплотен Съюз;

Част ХХVІI — - Специален доклад № 22/2018 на Сметната палата, озаглавен „Мобилност по „Еразъм+“: милиони участници и разностранна европейска добавена стойност, но са необходими още подобрения на измерването на постигнатите резултати“

213.  приветства констатациите на Палатата относно допълнителните форми на европейска добавена стойност, произтичащи от програмата „Еразъм+“ (2014—2020 г.), които излизат извън рамките на формите, предвидени в правния акт за нейното създаване; отбелязва, че техниките и показателите за оценка за програмата „Еразъм+“ следва да бъдат, доколкото е възможно, глобални и качествени, като вземат предвид многостранното естество на последиците от подобни дългосрочни действия;

214.  отбелязва, че понастоящем определението за „участници в неравностойно положение/участници, разполагащи с по-малко възможности“ не е хармонизирано и се различава значително в отделните държави членки; отбелязва, че едно общо определение би дало възможност за по-точна оценка на въздействието на програмата и би предоставило по-стабилна основа за увеличаване на нейната достъпност за такива участници, както и за развитието на положителни действия в тяхна подкрепа;

215.  приветства повторното въвеждане на индивидуална мобилност за ученици по линия на ключово действие 1 (КД1) в предложението за новата програма „Еразъм“ (2021 – 2027 г.);

216.  признава важността на инструмента „Езикова помощ онлайн“ (ЕПО); счита, че такъв инструмент следва да бъде достъпен за всички участници и съобразен със специфичните им нужди, като същевременно следва да бъде допълнен от присъствени езикови курсове на място;

217.  приветства въвеждането на опростени методи за финансиране (еднократно платими суми, фиксирани ставки и единични цени); въпреки това признава необходимостта от коригиране и редовно преразглеждане на размера на безвъзмездните средства за разходите за живот и дневните разходи в приемащата държава или регион с цел да се гарантира по-справедлив достъп до индивидуална мобилност по „Еразъм“ за участниците, разполагащи с по-малко възможности;

218.  счита, че следва да се разгледа възможността за предварително финансиране по линия на ключово действие 1 от новата програма „Еразъм“ с цел насърчаване на достъпа до индивидуална мобилност за участниците в неравностойно положение и участниците, разполагащи с по-малко възможности;

219.  отбелязва, че за по-доброто популяризиране на мобилността за докторанти е необходима повече гъвкавост по отношение на минималната продължителност на периода за мобилност, който в момента е предвиден да бъде три месеца;

220.  признава, че механизмът за гарантиране на студентски заеми не постигна очакваните резултати, и потвърждава изключването му от предложението за новата програма „Еразъм“ (2021 – 2027 г.);

Част ХХVІII — Специален доклад № 23/2018 на Сметната палата, озаглавен „Замърсяване на въздуха — здравето ни все още не е достатъчно защитено“

221.  счита, че за да се предприемат по-ефективни действия за подобряване на качеството на въздуха, Комисията следва:

   да обменя най-добри практики от държавите членки, които успешно са отразили изискванията на Директивата за качество на атмосферния въздух в своите планове за качество на въздуха, включително по въпроси като информацията, която е от значение за целите на мониторинга; набелязани, планирани в бюджета и краткосрочни мерки за подобряване на качеството на въздуха; както и планирано намаляване на нивата на концентрация в определени населени места;
   активно да управлява всеки етап от процедурата за установяване на неизпълнение на задължения, за да се съкрати времето, което изминава преди случаите да бъдат решени или да бъде сезиран с тях Съдът на Европейския съюз;
   оказва помощ на държавите членки, които са най-силно засегнати от трансграничното замърсяване на въздуха в Съюза, в хода на тяхното сътрудничество и съвместни дейности, включително въвеждане на подходящи мерки в техните планове за качество на въздуха;

222.  призовава Комисията да разгледа следните въпроси, когато изготвя своето предложение до законодателя:

   обмисляне на актуализиране на пределно допустимите и целевите стойности на Съюза (за прахови частици, SO2 и O3), в съответствие с последните насоки на СЗО; намаляване на броя на случаите, в които концентрациите могат да превишават стандартите (за прахови частици, NO2, SO2 и O3); и определяне на краткосрочна гранична стойност за микрочастиците2.5 и алармени прагове за прахови частици;
   подобряване на плановете за качество на въздуха, по-специално като бъдат ориентирани към резултатите, като се изисква ежегодно отчитане на тяхното изпълнение и тяхната актуализация, когато е необходимо. Броят на плановете за качество на въздуха по райони следва да бъде ограничен;
   прецизиране на изискванията за разполагане на станциите за измерване на емисиите от промишлеността и пътното движение, с цел по-добро измерване на най-високата стойност на изложеност на населението на замърсяването на въздуха; и определяне на минимален брой станции за измерване за всеки вид източник (пътен трафик, промишленост или фоново ниво);
   възможността Комисията да изиска поставянето на допълнителни пунктове за наблюдение, когато счита това за необходимо с оглед на по-доброто измерване на замърсяването на въздуха.
   изтегляне на крайния срок за докладване на валидираните данни (понастоящем до 30 септември на година n + 1) към по-ранен момент, поне до 30 юни на годината n + 1, и изрично да изисква от държавите членки да предоставят актуални данни (в реално време);
   изрични разпоредби, които гарантират правото на гражданите на достъп до правосъдие;

223.  за да се интегрира в още по-голяма степен въпросът за качеството на въздуха в политиките на ЕС, Комисията следва да изготви оценки на:

   други политики на Съюза, съдържащи елементи, които могат да бъдат вредни за чистия въздух, и да предприеме действия за по-доброто съгласуване на тези политики с целта за качество на въздуха;
   действителното използване на съответното финансиране, налично в подкрепа на целите на Съюза за качество на въздуха, с цел справяне с емисиите на замърсители на въздуха, по-специално прахови частици PM, NOX и SOX;

224.  призовава Комисията, с цел подобряване на качеството на информацията за гражданите:

   да определи и обобщи с помощта на здравни специалисти най-важната информация, която Комисията и отговорните органи на държавите членки следва да предоставят на гражданите (в т.ч. относно въздействието върху здравето и препоръки за адаптиране на поведението);
   да подпомага държавите членки в приемането на най-добри практики за комуникация с гражданите по въпроси, свързани с качеството на въздуха;
   да публикува рейтингите на районите за оценка и управление на въздуха с най-добрите и най-лошите стойности, постигнати всяка година, и да споделя добрите практики, прилагани от най-успешните райони;
   да разработи онлайн инструмент, който позволява на гражданите да докладват за нарушения на качеството на въздуха и да предоставят обратна информация на Комисията по въпроси, свързани с действията на държавите членки в областта на качеството на въздуха;
   да подкрепя държавите членки в разработването на лесни за използване инструменти за достъп на обществеността до информация и мониторинг на качеството на въздуха (например приложения за смартфон и специални страници в социалните медии);
   да потърси заедно с държавите членки съгласие за хармонизиране на индексите за качество на въздуха;

Част ХХІХ — - Специален доклад № 24/2018 на Сметната палата, озаглавен „Демонстриране в търговски мащаб на улавянето и съхранението на въглероден диоксид, както и на иновативните технологии за възобновяема енергия — планираният напредък не е постигнат през последното десетилетие“

225.  приветства специалния доклад на Палатата относно „Демонстриране в търговски мащаб на улавянето и съхранението на въглероден диоксид, както и на иновативните технологии за възобновяема енергия — планираният напредък не е постигнат през последното десетилетие“ и по-долу излага коментарите и препоръките си;

226.  приветства амбициозните ангажименти на Съюза да постигне намаляване на своите емисии на парникови газове в сравнение с нивата от 1990 г. с най-малко 20% до 2020 г. и с 40% до 2030 г., както и да изразходва поне 20% от своя бюджет за действия във връзка с климата през бюджетния период 2014— - 2020 г.;

227.  приветства амбицията на Съюза да бъде световен лидер в областта на възобновяемите енергийни източници; счита, че е от голямо значение Комисията непрекъснато да демонстрира достатъчно силно лидерство и ангажираност по въпросите, свързани с изменението на климата, за да затвърди своя международен авторитет и засили въздействието на своите инструменти за дефиниране на условията за политиката на Съюза по отношение на климата и зелената дипломация в идващите години;

228.  счита, че са необходими повече полезни взаимодействия между различните органи на Съюза, съответните служби на Комисията и партньорите от промишления сектор и че усилията следва да се съчетаят, за да се постигне благоприятна среда за прехода към нисковъглеродна икономика с новаторски нисковъглеродни технологии, чрез адаптиране и разработване на инвестиционни условия и инструменти;

229.  подчертава, че координацията между службите на Комисията, свързани с въпросите на климата, все още се нуждае от подобрение, за да се отговори не само на международните ангажименти, но и за да може Съюзът да остане в челните редици по отношение на изменението на климата;

230.  отново отправя своя призив към Комисията да развие интензивна координация на дейностите по разработване на нови технологии и екологични иновации;

231.  изтъква, че е необходимо Комисията да подобри по-специално координацията между държавите членки по отношение на политиките, свързани с изменението на климата, за да бъде в състояние да постигне целта за насочване на поне 20% от бюджета на Съюза за постигане на нисковъглеродно и устойчиво на изменението на климата общество;

232.  изразява съжаление относно липсата на нисковъглеродни стратегии на държавите членки, което създава среда на несигурност, вреди на условията за инвестиции, засяга финансовата жизнеспособност и напредъка на някои новаторски нисковъглеродни демонстрационни проекти в областта на енергетиката и предлага само ограничена възможност за събиране на парични средства от неуспешни проекти; призовава Комисията да засили активното участие на държавите членки в постигането на целите за ниски въглеродни емисии;

233.  изразява съжаление във връзка с общата ниска жизнеспособност и устойчивост на финансираните проекти и неизползването на осезаемите резултати от проектите;

234.  счита, че са необходими по-добре насочени стратегии на равнището на Съюза и на национално равнище, за да се постигне успех в тази област; призовава Комисията да разработи конкретна цялостна стратегия за постигане на поставените цели, която да включва специфични планове за действие за отделните области, съдържащи задълбочени оценки, подробни мерки и инструменти, методология за измерване и докладване, както и показатели за резултатите от изпълнението;

235.  призовава Комисията да увеличи по принцип съвместимостта на различните бюджетни области с цел допълване на програмите, насочени към изграждане на нисковъглеродна икономика; изразява съжаление по повод липсата на конкретни цели в значителни части от бюджета на Съюза;

236.  призовава Комисията бързо да разработи благоприятна среда за преход към икономика с ниски въглеродни емисии чрез адаптиране на своите инвестиционни условия и разходни рамки и инструменти за иновации и модернизация във всички важни сектори;

Част ХХХ – Специален доклад № 25/2018 на Сметната палата, озаглавен „Директива за наводненията — постигнат е напредък при оценката на рисковете, но е необходимо да се подобрят планирането и прилагането“

237.  призовава Комисията в качеството ѝ на надзорен орган съгласно Директивата за наводненията да провери дали държавите членки са определили измерими и обвързани със срокове цели за свързаните с наводненията действия, като по този начин се открие възможност да се направи оценка на напредъка към постигането на тези цели, в съответствие с Директивата за наводненията, при прегледа на плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН) във втория и следващите цикли; призовава Комисията да споделя с всички държави членки примери за добри практики при определянето на целите;

238.  призовава Комисията, в качеството ѝ на надзорен орган съгласно Директивата за наводненията, и във времето за втория цикъл по Директивата за наводненията, да направи оценка и да докладва дали държавите членки:

   са определили източници на финансиране, с които да покрият нуждите, произтичащи от ПУРН, и дали е определен срок за изпълнение в съответствие с наличното финансиране;
   са взели предвид трансграничните инвестиции за мерките срещу наводнения на международните речни басейни;

239.  призовава Комисията, в качеството ѝ на надзорен орган съгласно Директивата за наводненията, при режим на споделено управление да съфинансира само мерки срещу наводнения, на които е даден приоритет в съответствие с бъдещите ПУРН, когато е поискано финансиране със средства на Съюза; това определяне на приоритети от страна на държавите членки следва да се основава на обективни и подходящи критерии, включително:

   качествен анализ на разходите и ползите с цел постигане на най-добра икономическа ефективност на инвестициите и
   когато е целесъобразно, критерий, с който се взема предвид трансграничното въздействие на проектите;

240.  призовава Комисията, в качеството ѝ на надзорен орган съгласно Директивата за наводненията и Рамковата директива за водите, да наложи съответствието на новата инфраструктура срещу наводнения, предложена в ПУРН от държавите членки, с изискванията на Рамковата директива за водите;

241.  Комисията в качеството ѝ на надзорен орган съгласно Директивата за наводненията и Рамковата директива за водите, да проверява дали когато е поискано съфинансиране от Съюза, държавите членки са анализирали осъществимостта на прилагането на значителни екологични мерки – самостоятелно или в комбинация със сиви решения;

242.  призовава Комисията в качеството ѝ на надзорен орган съгласно Директивата за наводненията да провери дали ПУРН съдържат мерки за подобряване на знанията и моделиране на въздействието на изменението на климата върху наводненията;

243.  призовава Комисията при преразглеждането на необходимите документи за втория цикъл по Директивата за наводненията, както и в качеството ѝ на надзорен орган съгласно Директивата за наводненията, да провери дали държавите членки:

   изчисляват и моделират чрез проучвания и научни изследвания въздействието на изменението на климата върху наводненията;
   разработват подходящи инструменти за по-добро анализиране и прогнозиране:
   а) на наводнения от дъждове, включително внезапни наводнения;
   б) на наводнения в крайбрежни зони вследствие на покачване на морското равнище;
   когато въздействието на изменението на климата не е количествено определено, планират при необходимост гъвкави мерки за коригиране на равнището на защита;

244.  призовава Комисията да провери в извършения от нея преглед на ПУРН за втория цикъл Комисията дали държавите членки са планирали действия за:

   повишаване на обществената осведоменост за ползите от застрахователното покритие срещу рискове от наводнения; както и
   увеличаване на покритието, например чрез сътрудничество между публичния и частния сектор във връзка със застраховането срещу наводнения;

245.  призовава Комисията в качеството ѝ на надзорен орган съгласно Директивата за наводненията:

   да провери дали държавите членки са използвали своите ПУРН, за да преценят до каква степен правилата за планиране на земеползването в държавите членки са разработени по подходящ начин и ефективно приложени в областите, застрашени от наводнение; както и
   да разпространява добри практики и насоки в държавите членки;

Част ХХХІ – Специален доклад № 26/2018 на Сметната палата, озаглавен „Закъснения при внедряването на информационните системи за Митническия съюз: какви са причините?“

246.  отбелязва забележките на Палатата във връзка с оценката за прилагането на митническите информационни системи;

247.  приветства анализа на ситуацията и заключенията, представени от Палатата;

248.  приветства препоръките към Комисията, насочени към модернизиране на митническите процеси, които са от ключово значение за функционирането на Съюза; оценява подхода за отчитане на поуките, извлечени от програмата „Митници 2020“;

249.  посочва, че въпреки някои допълнителни обяснения и изразеното несъгласие относно част от забележките, Комисията приема всички препоръки от специалния доклад на Палатата;

250.  счита, че макар за следващата програма Комисията да предвижда 950 милиона евро по текущи цени и че с Парламента е постигнат консенсус относно тази сума, трябва да се гарантира навременно и пълно изпълнение в рамките на финансовите ограничения;

251.  отбелязва, че е необходимо да се изготви надежден многогодишен стратегически план, в който да се заложат стратегическа рамка и етапи за съгласувано и ефективно управление на проектите в областта на информационните технологии; целите, показателите, графикът и необходимите финансови ресурси трябва да бъдат правилно определени в плана;

252.  отбелязва, че при стартирането на новата МФР няколко програми, като например програмата на ЕС за борба с измамите, програмите „Фискалис“ и „Митници“, както и Фондът за интегрирано управление на границите следва да функционират в синхрон, като трябва да се извърши оценка на въздействието във връзка с неблагоприятните последици от възможните забавяния при прилагането на един от елементите, необходими за функционирането на системата като цяло;

253.  счита, че е наложително да се прилага бюджетиране, основано на изпълнението, за да се подобрят резултатите и да се гарантира постигането на целите на програмата;

254.  посочва, че макар държавите членки да не са използвали своята квота от 20 % от разходите по събирането, удържани от митата за покриване на разходите по прилагане на митническата информационна система, комисията подкрепя предложението на Комисията относно собствените ресурси за намаляване на процента на разходите по събирането на 10%;

Част ХХХІІ —- Специален доклад № 31/2018 на Сметната палата, озаглавен „Хуманно отношение към животните в ЕС — преодоляване на разминаването между амбициозните цели и практическото изпълнение“

255.  призовава Комисията, с цел насочване на бъдещите ѝ действия в областта на хуманно отношение към животните:

   да извърши оценка на стратегията за хуманно отношение към животните за периода 2012—2015 г., и особено във връзка с транспортирането на живи животни, за да определи до каква степен нейните цели са постигнати и дали издадените от Комисията насоки се прилагат;
   да определи базови стойности и целеви показатели за измерване и сравняване на степента на съответствие на държавите членки в оставащите рискови области, установени от оценката;
   да обмисли какви действия да предприеме във връзка със заключенията на гореспоменатата оценка (например, нова стратегия или план за действие и/или преглед на законодателството в областта на хуманното отношение към животните) и да публикува резултатите от извършената от нея оценка;

256.  приветства заключението на Палатата, че действията на Съюза в областта на хуманното отношение към животните са подобрили спазването на изискванията във връзка с него и са подкрепили по-високи стандарти с ясно изразено положително въздействие върху хуманното отношение към животните, когато се прилагат правилно;

257.  препоръчва Комисията, с цел по-добро справяне с рискови области и разпространение на добри практики, да:

   да разработи стратегия за правоприлагане за укрепване на механизмите за проследяване на изпълнението на препоръките на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ с цел да намали времето за стартиране на задоволителни действия във връзка с препоръките след одити и да наложи законодателните разпоредби, по-специално тези, които са в сила отдавна;
   да определи заедно с държавите членки да определи как наличните инструменти в TRACES могат да подпомогнат изготвянето на анализи на риска за инспекциите на транспортирането на живи животни и да разпространи насоки относно използването на тези инструменти;

258.  за да се укрепят връзките между системата за кръстосано спазване и хуманното отношение към животните, Комисията следва:

   в своите одити на съответствието относно кръстосаното спазване да оценява изчерпателността на докладването от държавите членки на установените несъответствия по време на официалните инспекции, извършвани от един и същ контролен орган като този за проверките за кръстосано спазване, например като направи кръстосана проверка между резултатите от официалните инспекции и базата данни на бенефициентите, подлежащи на кръстосано спазване;
   като използва опита от предишни действия, да споделя добри практики във връзка с кръстосаното спазване и да информира държавите членки относно констатациите от одитите на съответствието, които са в основата на решения за налагане на финансови корекции поради снизходителната система за санкции, свързана с хуманното отношение към животните;

259.  за да се насърчи ефективното използване на подкрепата за развитие на селските райони за хуманно отношение към животните, препоръчва на Комисията:

   когато одобрява изменения на съществуващите програми за развитие на селските райони, както и когато одобрява новите програмни документи за развитие на селските райони за програмния период след 2020 г., да обърне вниманието на държавите членки към използването на мярката за хуманно отношение към животните в сектори, където има данни за широко разпространено неспазване (като например купиране на опашките на свинете), и да проверява потенциалното припокриване с частни схеми, обхващащи подобни ангажименти;
   да насърчава обмена на добри практики между държавите членки относно допълнителните доброволно въведени показатели за резултати и въздействие за мярката за хуманно отношение към животните в рамките на общата система за мониторинг и оценка, която ще бъде установена за програмния период след 2020 г.;
   да предоставя структурирани насоки на държавите членки за програмния период след 2020 г. относно използването на други мерки за развитие на селските райони за подпомагане на по-добрите стандарти за хуманното отношение към животните, с цел да предостави на земеделските стопани по-широк набор от стимули за подобряване на хуманното отношение към животните с оглед на пълното премахване на практиките, характеризиращи се с жестокост;

o
o   o

260.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

(1) ОВ L 51, 28.2.2017 г.
(2) ОВ C 348, 28.9.2018 г., стр. 1.
(3) ОВ C 357, 4.10.2018 г., стр. 1.
(4) ОВ C 357, 4.10.2018 г., стр. 9.
(5) Приети текстове от тази дата, P8_TA-PROV(2019)0242.
(6) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(7) OВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.

Последно осъвременяване: 28 март 2019 г.Правна информация