Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 14 март 2019 г. - СтрасбургНеокончателна версия
Положението с правата на човека в Казахстан
 Иран, и по-специално случаят на защитниците на правата на човека
 Положението с правата на човека в Гватемала
 Компетентност, признаване и изпълнение на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца *
 Прилагане на Регламента относно общата схема от преференции (ОСП)
 Минимално покритие за загуби за необслужвани експозиции ***I
 Защита на конкуренцията във въздушния транспорт ***I
 Насоки за бюджета за 2020 г. – Раздел III
 Баланс между половете при издигането на кандидатури за позиции в областта на икономическите и паричните въпроси на ЕС
 Назначаване на Себастиано Лавиола за нов член на Единния съвет за преструктуриране
 Назначаване на член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка
 Назначаване на Хосе Мануел Кампа за председател на Европейския банков орган
 Европейски режим за санкциониране на нарушенията на правата на човека
 Неотложна необходимост от изготвянето на черен списък на ЕС за трети държави в съответствие с Директивата относно борбата с изпирането на пари
 Изменение на климата
 Учредяване на Европейския паричен фонд
 Положението в Никарагуа
 Годишен стратегически доклад относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие

Положението с правата на човека в Казахстан
PDF 153kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно положението с правата на човека в Казахстан (2019/2610(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0203RC-B8-0204/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за сключването от името на Съюза на Споразумение за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна(1), и своята резолюция от 10 март 2016 г. относно свободата на изразяване на мнение в Казахстан(2),

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 12 декември 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за сключването от името на Съюза на Споразумение за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна(3),

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Казахстан, включително тези от 18 април 2013 г.(4) и 15 март 2012 г.(5), както и от 17 септември 2009 г. относно случая Евгений Жовтис в Казахстан(6),

—  като взе предвид засиленото споразумение за партньорство и сътрудничество (ЗСПС), подписано в Астана на 21 декември 2015 г.,

—  като взе предвид своите резолюции от 15 декември 2011 г. относно настоящото положение на стратегията на ЕС за Централна Азия(7) и от 13 април 2016 г. относно прилагане и преразглеждане на стратегията ЕС — Централна Азия(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юни 2015 г. и от 19 юни 2017 г. относно стратегията на ЕС за Централна Азия,

—  като взе предвид годишния диалог относно правата на човека между ЕС и Казахстан,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 21 декември 2015 г. Европейският съюз и Казахстан подписаха засилено споразумение за партньорство и сътрудничество, което има за цел да се осигури широка рамка за засилен политически диалог и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи, както и в много други области; като има предвид, че в това споразумение се поставя силен акцент върху демокрацията и принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, принципите на пазарната икономика и устойчивото развитие, както и сътрудничеството с гражданското общество, в това число включването на гражданското общество в публичния процес на изготвяне на политики;

Б.  като има предвид, че през март 2012 г. Казахстан се присъедини към Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия);

В.  като има предвид, че правителството на Казахстан, изглежда, не е предприело никакви мерки за преразглеждане на широко формулираните разпоредби на член 174 от Наказателния кодекс, с които се забранява „подбуждане“ към обществена, национална или друг вид вражда, и на член 274, с който се забранява „разпространението на информация, за която е известно, че е невярна“, а продължава да използва тези разпоредби като основа за повдигане на обвинения срещу активисти на гражданското общество и журналисти и за лишаването им от свобода;

Г.  като има предвид, че расте броят на политическите затворници в Казахстан; като има предвид, че през 2016 г. бяха проведени мирни демонстрации срещу промени в Кодекса за земята в различни региони на Казахстан, в резултат на които бяха задържани над 1000 участници (сред които 55 журналисти), а впоследствие над 30 от тях бяха арестувани; като има предвид, че работната група на ООН относно произволното задържане призна произволното естество на задържането, липсата на справедлив съдебен процес и грубите нарушения на правата в някои случаи; като има предвид, че активистът на гражданското общество Макс Бокаев изтърпява наказание лишаване от свобода за законното си участие в тази мирна масова демонстрация;

Д.  като има предвид, че правителството на Казахстан си сътрудничи с мисията на високо равнище на Международната организация на труда (МОТ) и се ангажира да приложи пътна карта за разглеждане на опасенията на МОТ, но не предприе смислени стъпки за прилагане на разпоредбите в пътната карта, например изменение на синдикалното законодателство; като има предвид, че то не е изпълнило и предишни препоръки на Комитета на МОТ относно прилагането на стандартите за преразглеждане на синдикалното законодателство и Кодекса на труда, и не е предприело всички необходими мерки, за да гарантира, че Конфедерацията на независимите синдикати на Казахстан (CITUK) и свързаните с нея организации са в състояние да упражняват в пълна степен своите синдикални права;

Е.  като има предвид, че през май 2018 г. синдикалните активисти Нурбек Кушакбаев и Амин Елеусинов бяха освободени под гаранция, но им беше забранено да участват в синдикални дейности; като има предвид, че активистката Лариса Харкова е изправена пред подобни ограничения, както и пред непрекъснат съдебен тормоз, а Ерлан Балтабай — друг синдикален активист от Шимкент — е обект на наказателно разследване по съмнителни обвинения;

Ж.  като има предвид, че новото законодателство в областта на НПО затегна счетоводните правила за организациите на гражданското общество; като има предвид, че организациите за защита на правата на човека са подложени на данъчен натиск във връзка с безвъзмездни средства, получени от международни донори;

З.  като има предвид, че свободата на религията и убежденията е силно застрашена; като има предвид, че религиозните убеждения се използват от органите като претекст за произволно задържане; като има предвид, че Сакен Тулбаев беше задържан, след като беше обвинен в „подбуждане към религиозна омраза“;

И.  като има предвид, че на 13 март 2018 г. органите забраниха мирното опозиционно движение Демократичен избор на Казахстан (ДИК) и забраниха на над 500 души да афишират подкрепата си под различни форми за ДИК; като има предвид, че гражданските активисти Алмат Жумагулов и поетът Кенжебек Абишев станаха жертва на борбата на казахстанските власти срещу ДИК и бяха осъдени съответно на 8 и 7 години лишаване от свобода; като има предвид, че Абловас Джумаев беше осъден на 3 години затвор, а Асет Абишев — на 4 години затвор за отправяне на критики към органите в интернет и за подкрепа на ДИК;

Й.  като има предвид, че макар и защитено от конституцията на Казахстан, правото на свобода на сдружаване продължава да бъде до голяма степен ограничено в страната, а Законът за общественото сдружаване продължава да изисква от всички обществени сдружения да се регистрират в Министерството на правосъдието; като има предвид, че през декември 2015 г. с нови изменения на този закон бяха наложени тежки изисквания за отчетност и държавно регулиране на финансирането чрез назначен от правителството орган; като има предвид, че лицата, извършващи дейности в нерегистрирани организации, могат да се сблъскат с административни и наказателни санкции;

К.  като има предвид, че активистите на гражданското общество и в областта на правата на човека продължават да се сблъскват с репресии и ограничения в своите дейности, включително активистката в областта на правата на човека Елена Семьонова, поставена под забрана за пътуване за „разпространение на съзнателно невярна информация“, и живеещата в Шимкент активистка Ардак Ашим, обвинена за „подбуждане към вражда“ в критичните си публикации в социалните медии и подложена на насилствено задържане в психиатрични заведения; като има предвид, че на 10 май 2018 г. по време на посещението на делегация на Европейския парламент в Казахстан полицията прибягна до използването на прекомерна сила срещу мирни демонстранти, които се опитваха да се срещнат с членовете на Европейския парламент; като има предвид, че над 150 души бяха задържани от полицията и над 30 протестиращи бяха поставени под административно задържане; като има предвид, че на 17 и 18 септември 2018 г. полицията на Казахстан задържа няколко активисти, които искаха да се срещнат с членове на делегацията на Европейския парламент;

Л.  като има предвид, че през април 2018 г. влязоха в сила нови ограничителни мерки, свързани с медиите и информацията, достъпът до информация в социалните медии продължава да бъде блокиран, а „Форбс Казахстан“ и Ratel.kz са обект на наказателно разследване за „разпространение на съзнателно невярна информация“; като има предвид, че използването на социални мрежи се контролира и ограничава от органите; като има предвид, че на лишаване от свобода са осъдени блогъри и потребители на социални мрежи, сред които Руслан Гинатулин, Игор Чупина и Игор Сичов; като има предвид, че блогърът Муратбек Тунгишбаев беше екстрадиран от Киргизстан в Казахстан в грубо нарушение на закона и беше подложен на малтретиране в Казахстан;

М.  като има предвид, че безнаказаността за изтезанията и малтретирането на затворници и заподозрени лица продължава да бъде норма въпреки ангажимента на правителството за нулева толерантност към изтезанията; като има предвид, че органите не са разследвали надлежно твърденията за изтезания по време на продължителната стачка в нефтения сектор в Жанаозен през 2011 г.;

Н.  като има предвид, че прокуратурата на Алмати не откри доказателства в полза на твърденията за изтезания срещу бизнесмена Искандер Еримбетов, осъден на седем години лишаване от свобода по обвинения в измама в особено големи размери през октомври 2018 г.; като има предвид, че през 2018 г. работната група на ООН относно произволното задържане заключи, че арестът и задържането му са произволни, призова за освобождаването му и изрази загриженост във връзка с твърдението за изтезания по време на предварителното му задържане;

О.  като има предвид, че високата степен на насилие срещу жени и традиционните патриархални норми и стереотипи представляват голяма пречка за равенството между половете в Казахстан; като има предвид, че според неправителствени организации насилието срещу жени не е било докладвано достатъчно и че е налице нисък процент на преследване на случаи на насилие срещу жени, както и на случаи на сексуален тормоз;

П.  като има предвид, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ) в Казахстан са изправени пред правни предизвикателства и дискриминация; като има предвид, че сексуалните отношения с лице от същия пол както при мъжете, така и при жените са законни в Казахстан, но еднополовите двойки и домакинствата, водени от еднополови двойки, не се ползват със същата правна закрила, както закрилата, която е на разположение на двойките, при които е сключен брак с лице от другия пол;

Р.  като има предвид, че Казахстан се нарежда на 143-то място от общо 167 според световния индекс за демокрация и оттук следва, че държавата се определя като авторитарен режим;

1.  настоятелно призовава Казахстан да спазва международните си задължения и да зачита правата на човека и основните свободи; призовава органите на Казахстан да прекратят нарушенията на правата на човека и всички форми на политическа репресия в съответствие с принципите на членове 1, 4, 5 и 235 от засиленото споразумение за партньорство и сътрудничество (ЗСПС);

2.  подчертава, че укрепването на политическите, икономическите и културните отношения между ЕС и Казахстан трябва да се основава на споделени ангажименти към всеобщи ценности, по-специално към демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление и зачитането на правата на човека; очаква ЗСПС да насърчава укрепването на принципите на правовата държава и демократичното участие на всички граждани, по-разнообразна политическа среда, по-добре функционираща, независима и безпристрастна съдебна система, по-голяма прозрачност и отчетност на правителството и подобряване на трудовото законодателство;

3.  приветства освобождаването на редица политически затворници, а именно: Владимир Козлов, Гузял Байдалинова, Сейткази Матаев, Едиге Батиров, Ержан Оразалинов, Саят Ибраев, Асет Матаев, Зинаида Мухортова, Талгат Айан и работниците в нефтената промишленост в Жанаозен, както и синдикалистите Амин Елеусинов и Нурбек Кушакбаев, чиято свобода въпреки всичко остава подложена на ограничения; приветства решението за освобождаване на Ардак Ашим от психиатричната клиника; осъжда подобна брутална мярка като наказателната психиатрия и призовава за прекратяване на задължителното амбулаторно психиатрично лечение на Ашим, както и на всички задължителни медицински мерки срещу активистката Наталия Улазик;

4.  призовава за пълна реабилитация и незабавно освобождаване на всички активисти и политически затворници, които понастоящем са в затвора, а именно Муктар Джакишев, Макс Бокаев, Искандер Йеримбетов, Арон Атабек, Санат Букенов, Махамбет Абжан и Сакен Тулбаев, както и за премахване на ограниченията за движение на други лица;

5.  настоятелно призовава правителството на Казахстан да измени член 174 от Наказателния кодекс относно „подстрекаване на социални, национални, кланови, расови, класови или религиозни разногласия“, като го ограничи до предотвратяване на произволни преследвания, които нарушават нормите за правата на човека, както и член 274 от наказателния кодекс, който забранява в широк смисъл „разпространението на информация, за която е известно, че е невярна“ и да освободи активистите, журналистите и останалите критици, които понастоящем са задържани съгласно тези членове;

6.  настоятелно призовава правителството на Казахстан да прекрати репресиите срещу независимите профсъюзи и да премахне ограниченията върху техните дейности, да прекрати политически мотивираното наказателно преследване на синдикалните лидери и да отмени присъдите на Лариса Харкова, Нурбек Кушакбаев и Амин Елеусинов, както и да им позволи да възобновят своите синдикални дейности без намеса или тормоз; настоятелно призовава правителството също да разгледа опасенията на Европейския парламент във връзка с наказателното разследване срещу Ерлан Балтабай и да преразгледа Закона за синдикалните организации от 2014 г. и Кодекса на труда от 2015 г., за да ги приведе в съответствие със стандартите на Международната организация на труда (МОТ);

7.  настоятелно призовава правителството на Казахстан да изпълни препоръките на специалния докладчик на ООН за правото на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, както и да преразгледа Закона за общественото сдружаване и условията за достъп до финансиране;

8.  настоятелно призовава правителството на Казахстан да прекрати всички форми на произволно задържане, репресии и тормоз срещу активисти за правата на човека, организации на гражданското общество и движения на политическата опозиция, включително срещу настоящи или предполагаеми поддръжници на Демократичен избор на Казахстан (ДИК);

9.  настоятелно призовава правителството на Казахстан да преразгледа измененията в закона за медиите и информацията, които влязоха в сила тази година, да постави мораториум върху наказателното преследване за клевета, да предприеме всички необходими мерки за премахване на съответните членове от новия Наказателен кодекс, свързани с клевета, да установи граница за присъдите за гражданското оклеветяване, да прекрати тормоза и репресиите срещу журналисти, които критикуват правителството, и да преустанови блокирането на достъпа до информация онлайн и офлайн;

10.  призовава да се предприемат действия във връзка със съобщенията на Комисията на ООН по правата на човека, работната група на ООН относно произволното задържане и специалния докладчик на ООН относно изтезанията; призовава за защита на жертвите на изтезания, да им се предоставят подходящи медицински грижи и за надлежно разследване на случаите на изтезания; настоява за преустановяване на злоупотребата с процедурите за екстрадиране на Интерпол и за прекратяване на тормоза на политическата опозиция; настоятелно призовава правителството на Казахстан да изпълнява ангажимента си за нулева толерантност към изтезанията и да гарантира, че твърденията за изтезания, включително извършените в контекста на събитията в Жанаозен, се разследват в пълна степен; настоятелно призовава правителството да преразгледа случая на Искандер Йеримбетов в светлината на заключенията на работната група на ООН относно произволното задържане и да гарантира, че твърденията за изтезания се разследват надлежно;

11.  отбелязва мултиетническия и мултирелигиозен характер на Казахстан и подчертава необходимостта от закрила на малцинствата и техните права, по-специално що се отнася до използването на езици, свободата на религия или убеждения, недискриминацията и равните възможности; приветства мирното съвместно съществуване на различните общности в Казахстан; настоятелно призовава Казахстан да спре да преследва хората заради законното им упражняване на свобода на съвестта и на религията; изисква незабавното освобождаване на лица, осъдени за изповядване на убеждения;

12.  призовава органите да се борят срещу всички форми на насилие срещу жените; освен това призовава за действия за гарантиране на ефективни и достъпни канали за подаване на сигнали и мерки за защита, при които се отчитат нуждите на жертвите и поверителността; настоятелно призовава за прекратяване на безнаказаността и предприемане на действия за гарантиране на подходящи наказателни санкции срещу извършителите;

13.  настоява правата на общността на ЛГБТИ да се зачитат в пълна степен; призовава правителството на Казахстан да гарантира, че общността на ЛГБТИ няма да бъде подложена на дискриминация;

14.  призовава Казахстан изцяло да изпълни препоръките на международната мисия на ОССЕ/БДИПЧ за наблюдение на изборите от 20 март 2016 г., според които държавата е все още доста далече от изпълнението на поетите пред ОССЕ ангажименти за произвеждане на демократични избори; настоятелно призовава органите на Казахстан да избягват ограничаването на дейността на независимите кандидати; освен това настоятелно призовава за зачитане на избирателните права на гражданите;

15.  отново подчертава значението на сътрудничеството от страна на ЕС и ОССЕ за подобряване на добрите практики на демократично управление в страната, особено в областта на правата на човека и принципите на правовата държава; следователно настоятелно призовава органите на Казахстан да разширят мандата на ОССЕ в страната, по-специално с цел възстановяване на мандата на Центъра на ОССЕ в Астана като важно условие за по-нататъшно сътрудничество между ЕС и Казахстан;

16.  призовава ЕС, и по-специално Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), да следят отблизо развитието на събитията в Казахстан, да изразяват опасенията си пред органите на Казахстан, когато е необходимо, да предлагат помощ и редовно да докладват на Парламента; призовава делегацията на ЕС в Астана да продължи да изпълнява активна роля в наблюдението на положението и да повдига въпросите относно свободата на изразяване на мнение в рамките на всички съответни двустранни срещи; настоятелно призовава ЕСВД да се ангажира проактивно с мисии за наблюдение на съдебни процеси, за да наблюдава политически чувствителни съдебни процеси и политически мотивирани преследвания и да гарантира, че всички се ползват от правото на справедлив съдебен процес;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за Централна Азия, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството и парламента на Казахстан.

(1) OВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 2.
(2) OВ C 50, 9.2.2018 г., стр. 38.
(3) OВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 179.
(4) ОВ C 45, 5.2.2016 г., стр. 85.
(5) ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 93.
(6) ОВ C 224 E, 19.8.2010 г., стр. 30.
(7) ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 91.
(8) ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 119.


Иран, и по-специално случаят на защитниците на правата на човека
PDF 151kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно Иран, по-специално случаят със защитниците на правата на човека (2019/2611(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0204RC-B8-0186/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Иран, по-специално резолюцията от 13 декември 2018 г. относно Иран – случаят с Насрин Сотуде(1), и от 25 октомври 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Иран след ядреното споразумение(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Иран от 4 февруари 2019 г.,

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран от 30 януари 2019 г., както и неговото изявление относно Иран от 29 ноември 2018 г.,

—  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 17 декември 2018 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Иран е страна,

—  като взе предвид Хартата на иранския президент относно правата на гражданите,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид изявлението от 29 ноември 2018 г. на експерти на ООН по правата на човека, озаглавено „Иран трябва да защитава застъпниците на правата на жените“,

—  като взе предвид насоките на ЕС по отношение на смъртното наказание, насоките на ЕС по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както и насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн,

—  като взе предвид решението на Съвета от 12 април 2018 г. за удължаване с още 12 месеца на срока на действие на ограничителните мерки в отговор на сериозни нарушения на правата на човека в Иран,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 12 март 2019 г. относно осъждането на иранския адвокат в областта на правата на човека Насрин Сотуде,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че защитниците на правата на човека, журналистите, адвокатите и онлайн активистите в Иран продължават да се сблъскват с тормоз, произволни арести, задържане и наказателно преследване поради своята работа; като има предвид, че Министерството на разузнаването и други сили в Иран приложиха строги ограничителни мерки срещу гражданското общество през последните месеци;

Б.  като има предвид, че в своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Иран след ядреното споразумение Европейският парламент подчертава, че е важно да се спазват насоките на ЕС в областта на правата на човека, включително относно защитниците на правата на човека, в контекста на отношенията между ЕС и Иран;

В.  като има предвид, че известният адвокат в областта на правата на човека Насрин Сотуде наскоро беше осъдена на най-малко седем години лишаване от свобода; като има предвид, че по време на два съдебни процеса беше докладвано, че комбинираното ѝ наказание би могло да бъде значително по-дълго, въпреки че точната продължителност на срока на лишаването ѝ от свобода остава неясна; като има предвид, че истинската причина за лишаването ѝ от свобода изглежда е нейната мирна защита на правата на човека в Иран; като има предвид, че съдебните процеси срещу нея не бяха проведени в съответствие с основни международни стандарти за справедлив процес;

Г.  като има предвид, че Реза Кхандан, съпругът на Насрин Сотуде, беше задържан във връзка с подкрепата му за жени, които мирно са провеждали кампания срещу принудата, която им е оказвана да носят хиджаб, и за освобождаването на съпругата му от затвора; като има предвид, че през януари 2019 г. Революционният съд в Техеран го осъди на шест години лишаване от свобода;

Д.  като има предвид, че активистите в областта на околната среда Тахер Гадирян, Нилуфар Баяни, Амирхосеин Калеги, Хуман Джокар, Сам Раджаби, Сепидех Кашани, Абдолреза Купайе и Морад Тахбаз, представляващи фондацията за персийското наследство на дивата флора и фауна (Persian Wildlife Heritage Foundation), бяха арестувани през януари и февруари 2018 г., задържани без достъп до адвокат и през последните седмици бяха изправени пред съдебен процес, който не отговаря на стандартите за справедлив съдебен процес; като има предвид, че друг член на групата, университетският професор с двойно иранско и канадско гражданство Кавоус Сайед Емами, почина в ареста миналата година при мистериозни обстоятелства;

Е.  като има предвид, че профсъюзните активисти Есмаил Бахши, Сепиде Голиан и Мохамед Хабиби бяха арестувани през 2018 г. и 2019 г., след като поведоха протести в полза на правата на работниците и учителите; като има предвид, че през 2010 г. защитничката на правата на човека Мариам Акбари Монфаред беше осъдена на 15 години лишаване от свобода за т. нар. „богоненавист“ и бива лишена от медицински грижи, когато страда от различни заболявания;

Ж.  като има предвид, че активистите Араш Садеги, Наржес Мохамади и Фархад Мейсами получиха дългосрочни присъди лишаване от свобода за кампаниите си за правата на жените, премахването на смъртното наказание и правата на човека;

З.  като има предвид, че иранските съдилища редовно не осигуряват справедливи съдебни процеси и използват признания, получени чрез изтезания, като доказателства в съда; като има предвид, че органите продължават да инкриминират гражданската активност в областта на правата на човека и да използват член 48 от иранския наказателно-процесуален закон, за да ограничат достъпа на задържаните лица до правен съветник; като има предвид, че не съществуват независими механизми за осигуряване на отчетност в рамките на съдебната власт;

И.  като има предвид, че продължаващата практика на задържане на лица с двойно гражданство на ЕС и Иран, включително на притежаващата двойно британско и иранско гражданство Назанин Загари-Ратклиф, е последвана от продължителен строг тъмничен режим и разпити, липса на справедлив процес и дългосрочни присъди лишаване от свобода въз основа на неясни или неуточнени обвинения във връзка с „националната сигурност“ и „шпионаж“, както и провеждането на спонсорирани от държавата кампании за оклеветяване на лишените от свобода лица;

Й.  като има предвид, че са докладвани многобройни случаи на нечовешки и унизителни условия в затворите и липсата на подходящ достъп до медицински грижи по време на задържането в Иран, в нарушение на Правилата на ООН относно минималните стандарти за отношение към лишените от свобода лица;

К.  като има предвид, че се предполага, че Иран е екзекутирал 273 души през 2018 г., което е вторият най-голям брой в света, според доклад на неправителствената организация Iran Human Rights;

Л.  като има предвид, че през 2018 г. хиляди хора организираха мирни демонстрации и стачки в знак на протест срещу неплатени заплати, лоши условия на труд, корупция, политически репресии и други оплаквания; като има предвид, че органите са арестували стотици от тях, като много от тях са получили присъди лишаване от свобода и бичуване;

М.  като има предвид, че иранските съдебни органи продължават да прилагат строги ограничителни мерки по отношение на мирни действия на съпротива от страна на защитниците на правата на жените, които протестират срещу задължителното носене на хиджаб; като има предвид, че през 2018 г. най-малко 39 жени бяха арестувани във връзка с протестите, а други 55 бяха задържани за работата им във връзка с правата на жените;

Н.  като има предвид, че свободата на печата, както онлайн, така и офлайн, свободата на сдружаване и свободата на мисълта са репресирани в Иран;

О.  като има предвид, че иранските органи систематично са предприемали действия срещу журналисти, включително тези, които работят за „BBC Persian service“, и техните семейства чрез използването на наказателни разследвания, замразяване на активи, произволен арест, задържане, наблюдение, тормоз и чрез разпространяване на фалшиви, злонамерени и клеветнически данни; като има предвид, че понастоящем най-малко осем журналисти са задържани в Иран;

П.  като има предвид, че през декември 2016 г. иранският президент Хасан Рухани представи Харта относно правата на гражданите; като има предвид, че тази харта не е правно обвързваща;

Р.  като има предвид, че членовете на религиозни и етнически малцинства, включително членовете на бахайската религиозна общност и азербайджанските, кюрдските, арабските и Балух общности, мюсюлманите сунити, християните и лицата без религиозна принадлежност, се сблъскват с дискриминация в областта на заетостта, образованието, свободата на вероизповеданието и политическите дейности в Иран;

1.  призовава иранските органи незабавно и безусловно да освободят всички защитници на правата на човека, лицата, лишени от свобода заради убежденията си, и журналистите, които са задържани и осъдени само заради упражняването на своето право на свобода на изразяване и на мирни събрания; подчертава, че иранските органи трябва при всички обстоятелства да гарантират, че защитниците на правата на човека, адвокатите и журналистите са в състояние да осъществяват своята дейност без заплахи, сплашване и пречки;

2.  отново призовава правителството на Иран незабавно и безусловно да освободи лауреата на наградата „Сахаров“ Насрин Сотуде и приветства нейната смелост и ангажимент в областта на правата на човека и правата на жените в Иран; счита грубо несправедливите процес и осъждане на Насрин Сотуде за сериозна съдебна грешка и приветства изявлението на говорителя на ЕСВД от 12 март 2019 г. по този въпрос;

3.  призовава иранските органи да изменят член 48 от наказателно-процесуалния закон на страната, за да гарантират, че всички подсъдими имат право да бъдат представлявани от адвокат по техен избор и имат право на справедлив процес в съответствие с ангажиментите на Иран към Международния пакт за граждански и политически права;

4.  настоятелно призовава иранските органи да гарантират безопасността и благосъстоянието на всички задържани лица, включително достъп до подходящи медицински грижи; освен това призовава за независимо разследване на смъртта на Кавоус Сайед Емами в ареста, както и на твърденията за изтезания на други задържани активисти, и осъжда практиката на умишлено лишаване от медицинска помощ на политически затворници;

5.  призовава иранските органи спешно да спрат наблюдението, арестуването, тормоза и наказателното преследване на журналисти, онлайн активисти и техните семейства и да прекратят онлайн цензурата, и призовава за създаване на условия, които толерират свободата на изразяване и свободата на медиите, както онлайн, така и офлайн;

6.  призовава правителството на Иран да сътрудничи със специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Иран, включително като му позволи да влезе в страната;

7.  призовава държавите – членки на ЕС и институциите на ЕС да продължат да повдигат въпроса за арестуваните защитници на правата на човека пред иранските си колеги, както и на следващото заседание на Съвета на ООН по правата на човека в Женева;

8.  призовава ЕСВД да продължи да включва правата на човека, особено положението на защитниците на правата на човека, в контекста на диалога на високо равнище между ЕС и Иран; призовава също така заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да потвърди публично, че зачитането на правата на човека е основен компонент за развитието на отношенията между ЕС и Иран;

9.  настоятелно призовава ЗП/ВП и Съвета да проучат възможността за установяване на официален диалог за правата на човека с Иран в съответствие с насоките на ЕС относно диалога по правата на човека с трети държави;

10.  настоятелно призовава длъжностните лица на ЕС да призоват иранските органи да гарантират безопасността и благосъстоянието на активистите за правата на човека, които са задържани, и да провеждат пълни разследвания на докладите за изтезания;

11.  настоятелно призовава всички държави членки с дипломатическо присъствие в Техеран да използват механизмите, предвидени в насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, за да подкрепят и защитават тези лица, включително публични изявления, дипломатически демарши, мониторинг на съдебни процеси и посещения в затворите;

12.  настоятелно призовава Иран да спре криминализирането на работата на защитниците на правата на жените, включително на тези, които протестират мирно срещу задължителното носене на хиджаб, и призовава тази дискриминационна и унизителна практика да бъде премахната;

13.  призовава правителството на Иран да защитава правата на всички лица, принадлежащи към религиозни и етнически малцинства, и да предприеме действия във връзка с всички форми на дискриминация срещу тях;

14.  приветства измененията в закона за трафика на наркотици, които са намалили налагането на смъртно наказание, и призовава за преразглеждане на всички смъртни присъди, за да се гарантира, че съответните съдебни процеси се провеждат в съответствие с международните стандарти; призовава иранските органи да наложат незабавен мораториум върху прилагането на смъртното наказание като стъпка към неговото премахване;

15.  препоръчва специална делегация от подкомисията по правата на човека да бъде изпратена в Иран преди края на настоящия мандат с цел посещение на задържани защитници на правата на човека и провеждане на необходимите срещи с иранските органи;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, върховния лидер на Ислямска република Иран, президента на Ислямска република Иран и членовете на иранския Меджлис.

(1) Приети текстове, P8_TA(2018)0525.
(2) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 86.


Положението с правата на човека в Гватемала
PDF 155kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно положението с правата на човека в Гватемала (2019/2618(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0205RC-B8-0182/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид резолюцията си от 15 март 2007 г. относно Гватемала(1), резолюцията си от 11 декември 2012 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумение за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна(2), както и резолюцията си от 16 февруари 2017 г. относно Гватемала, по-специално положението на защитниците на правата на човека(3),

—  като взе предвид посещението на своята подкомисия по правата на човека в Мексико и Гватемала през февруари 2016 г. и нейния окончателен доклад във връзка с това,

—  като взе предвид доклада на своята делегация за връзки с държавите от Централна Америка относно посещението на делегацията в Гватемала и Хондурас през периода 16—20 февруари 2015 г.,

—  като взе предвид посещението на своята делегация за връзки с държавите от Централна Америка в Гватемала през периода 28 октомври — 1 ноември 2018 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(4),

—  като взе предвид многогодишната индикативна програма за периода 2014—2020 г. за Гватемала и своя ангажимент да допринася за решаването на конфликтите, за мир и сигурност,

—  като взе предвид програмите на Европейския съюз за подкрепа за сектора на правосъдието в Гватемала, в частност SEJUST,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека, с която се поема ангажимент към защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид годишната програма за действие на ЕС за 2018 г. в подкрепа на Гватемала за устойчив и приобщаващ икономически растеж в граничната зона на Гватемала и в съседство и за подкрепа на удължаването на мандата на Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала (CICIG),

—  като взе предвид подписването на споразумение за консултации между Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала и Върховния съд на Гватемала през август 2017 г.,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 2 септември 2018 г. относно решението на правителството на Гватемала да не подновява мандата на Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала,

—  като взе предвид съвместното писмо от председателя на работната група на ООН по случаите на принудително или недоброволно изчезване на хора и специалния докладчик на ООН относно утвърждаването на истината, справедливостта, обезщетенията и гаранциите за неизвършване на повторно нарушение от 6 април 2018 г.,

—  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека, Мишел Башле, от 10 септември 2018 г. относно решението на правителството на Гватемала да не подновява мандата на Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала,

—  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека, Мишел Башле, от 6 март 2019 г. относно гватемалския закон за неправителствените организации за развитие,

—  като взе предвид доклада на „Хюман Райтс Уоч“ за Гватемала,

—  като взе предвид Конституцията на Гватемала,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че в значителна степен благодарение на сътрудничеството между службата на генералния прокурор на Гватемала и подкрепяната от ООН Международна комисия срещу безнаказаността в Гватемала, която беше създадена през 2007 г. с цел разследване на организираната престъпност и подсилване на местните усилия за укрепване на върховенството на закона, Гватемала продължи да постига известен напредък в преследването на случаи, отнасящи се до права на човека и корупция;

Б.  като има предвид, че броят на убийствата и нападенията срещу правозащитници, организации и общности, които работят в областта на икономическите, социалните, културните и екологичните права, се е увеличил в Гватемала през последните години; като има предвид, че през 2018 г. общият брой на нападенията срещу защитниците на правата на човека и коренното население, по-специално нападенията срещу лицата с дейност в областта на поземлените и териториалните права, е бил 391, според доклад на групата за закрила на защитниците на правата на човека в Гватемала (UDEFEGUA), като това включва 147 случая на криминализиране и 26 убийства, което представлява 136% увеличение спрямо 2017 г.;

В.  като има предвид, че защитниците на правата на човека също са изправени пред заплахи, сплашване, заклеймяване и кампании за клевета от частни субекти и органите на Гватемала, както и пред съдебно преследване; като има предвид, че злоупотребите с наказателните производства срещу защитниците на правата на човека с цел възпрепятстване или санкциониране на тяхната работа продължава да буди тревога;

Г.  като има предвид, че броят на нападенията срещу журналисти също буди голямо безпокойство, като през 2017 г. са регистрирани 93 нападения, включително четири убийства; като има предвид, че поради продължаващата концентрация на собственост върху медиите в ръцете на няколко дружества, независимите медии и журналистите продължават да бъдат подлагани на атаки и заплахи;

Д.  като има предвид, че насилието срещу жени продължава да бъде сериозен проблем в Гватемала, което се доказва от факта, че случаите на насилствена смърт на жени са се увеличили с 8% до 662 случая; като има предвид, че на Международния ден на жените през 2017 г. след избухването на пожар в държавен дом за непълнолетни, 41 момичета загинаха, затворени след протест срещу злоупотреби от страна на надзиратели; като има предвид, че процентът на безнаказаност за престъпления в Гватемала е 97%;

Е.  като има предвид, че от 2007 г. насам Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала се бори с корупцията и безнаказаността, по покана на правителството на Гватемала и в тясно сътрудничество с националните институции в страната, за да идентифицира и подпомогне премахването на парадържавни институции, и допринася за укрепването на капацитета на съдебните институции и институциите за сигурност на държавата;

Ж.  като има предвид, че след четири удължавания на последователните двугодишни мандати на Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала, правителството на Гватемала поиска от генералния секретар на ООН отново да поднови мандата ѝ до септември 2019 г., като по този начин допълнително подсили управлението с помощта на разследванията на комисията и подкрепа за върховенството на закона в Гватемала и утвърждаване на неговите постижения във връзка със значителното намаляване на корупцията и оспорване на безнаказаността на недържавни дейности с връзки с държавата (CIACS);

З.  като има предвид, че през април 2018 г. Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала, правителството на Гватемала и министерството на прокуратурата представиха резултатите от нови разследвания на случаи на незаконно финансиране на управляващата партия FCN по време на предизборната ѝ кампания; като има предвид, че през юли 2018 г. върховният съд планира разследване на дейността на президента Джими Моралес във връзка с незаконното финансиране на предизборната му кампания;

И.  като има предвид, че в края на август 2018 г. гватемалското правителство обяви отмяната на мандата на Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала от септември 2019 г.; като има предвид, че скоро след това правителството забрани също връщането в страната на директора на Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала Иван Веласкес и впоследствие отмени визите за 11 служители на комисията, които са разследвали случаи на корупция на високо равнище; като има предвид, че през януари 2019 г. правителството едностранно анулира споразумението с ООН относно Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала с незабавно действие и поиска комисията да напусне страната; като има предвид, че срещу Иван Веласкес също са повдигнати обвинения и че срещу него се водят кампании за оклеветяване;

Й.  като има предвид, че тези мерки бяха оспорени и отменени от Конституционния съд на Гватемала; като има предвид, че Конституционният съд след единодушно гласуване нареди правителството да позволи на Иван Веласкес да влезе в страната; като има предвид, че правителството не зачита това решение; като има предвид, че Конгресът подготви действия срещу Конституционния съд и членовете му, като резултатът от това е скандален конфликт с принципите на правовата държава;

К.  като има предвид, че законопроектът за реформа 5377 за изменение на Закона за националното помирение, който Конгресът прие на второто от три четения в началото на март 2019 г., ще удължи амнистията за всички престъпления, извършени от националните сили за сигурност и от лица, действащи от името на правителството, включително престъпления срещу човечеството, като например изтезания, насилствено изчезване и геноцид; като има предвид, че върховният комисар на ООН по правата на човека и Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) изразиха тревогите си във връзка с проектозакона и призоваха действащият закон да не бъде изменян;

Л.  като има предвид, че според Междуамериканската комисия по правата на човека законопроектът за реформа 5377 не отговаря на международните ангажименти на Гватемала, предполагаемо е в нарушение на международното право и нарушава член 171, буква ж) от Конституцията на Гватемала, тъй като всички затворници, които са били признати за виновни за политически престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на въоръжения конфликт, и осъдени за тях, ще бъдат освободени в рамките на часове;

М.  като има предвид, че хората в Гватемала са подложени на изключително високо равнище на несигурност и като има предвид, че националната гражданска полиция е била сериозно отслабена през последните години; като има предвид, че съществуват твърдения за сплашване и заплахи срещу магистрати, съдии, прокурори и участници в съдебната система, които са сътрудничили на Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала;

М.  като има предвид, че достъпът до правосъдие, условията в затворите, поведението на полицията и обвиненията в изтезания, въпроси, свързани с широко разпространена корупция, тайни споразумения и безнаказаност, продължават да будят сериозно безпокойство;

О.  като има предвид, че омбудсманът за правата на човека в Гватемала, чийто бюджет беше орязан, министерството на прокуратурата и съдебната власт са предприели важни стъпки срещу безнаказаността и за признаване на правата на човека; като има предвид, че са налице ясни опити от страна на гватемалските органи да възпрепятстват борбата с корупцията, безнаказаността и върховенството на закона;

П.  като има предвид, че според групата за закрила на защитниците на правата на човека в Гватемала (UDEFEGUA) жертвите на нападения са били основно лидери на коренното население, защитаващи правата на земя и територия; като има предвид, че специалният докладчик на ООН изрази загриженост относно правата на коренното население, вследствие на жалби във връзка с водноелектрически, минни и агропромишлени проекти, чиито лицензи и операции са довели до нарушаване на правата на коренното население; като има предвид, че специалният докладчик на ООН също така заяви, че е тревожно, че мирните протести от страна на общностите се третират от държавата и третите страни като случаи на криминален конфликт, които засягат обществената безопасност; като има предвид, че Аура Лолита Чавес, местна защитничка на околната среда в Гватемала и финалист за наградата „Сахаров“ за 2017 г., напусна страната си след сериозни нападения, заплахи за убийство и клевета и е изложена на опасност от различни съдебни процеси, ако се върне там;

Р.  като има предвид, че на 9 октомври 2018 г. членовете на Мирната съпротива на микрорегиона Икскуисис, наред с други, са били атакувани от агенти за борба с безредиците на Националната цивилна полиция, като шестима от протестиращите са били ранени;

С.  като има предвид, че посланикът на Швеция в Гватемала беше обявен за персона нон грата (по-късно това решение беше отменено от Конституционния съд) въз основа на твърдения, че е подкрепял дейностите на комисията CICIG в страната;

Т.  като има предвид, че общите и президентските избори в Гватемала са насрочени за 16 юни и 11 август 2019 г.;

У.  като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи трябва да представляват неразделна част от външните политики на ЕС, включително що се отнася до Споразумението за асоцииране, сключено между ЕС и страните от Централна Америка през 2012 г.; като има предвид, че това споразумение включва клауза за демокрация, която е съществен елемент от него; като има предвид, че Гватемала е третият по големина получател на двустранна помощ за развитие от ЕС в Централна Америка, възлизаща на 167 милиона евро за периода 2014—2020 г. и съсредоточена върху продоволствената сигурност, решаването на конфликти, мира, сигурността и конкурентоспособността;

1.  изразява дълбокото си безпокойство, породено от нарастващия брой убийства и насилствени действия, както и от липсата на сигурност за всички граждани и по-конкретно за жените и защитниците на правата на човека; припомня важното значение на една независима и ефективна съдебна система и необходимостта да се сложи край на безнаказаността; изразява съжалението си относно факта, че правителството на Гватемала продължава да нарушава принципите на правовата държава и разделението на властите; припомня, че принципите на разделението на властите и тези на правовата държава са в основата на либералните демокрации;

2.  призовава органите на Гватемала да прекратят всички действия, насочени към сплашване на гватемалското гражданско общество, и по-специално на организациите за защита на правата на човека, да зачитат конституционния ред и да гарантират основните права на всички граждани на Гватемала; подчертава, че едно жизнено гражданското общество играе съществена роля за това държавата да се отличава с по-голяма отчетност, да реагира по-добре, да бъде по-приобщаваща и ефективна на всички равнища, а оттам — и по-легитимна; настоява всички институции, които защитават конституционната демокрация и правата на човека в Гватемала да бъдат подкрепяни и укрепвани; припомня, че гарантирането на независима съдебна система и зачитането на нейната независимост, както и гарантирането на безпристрастна правна система, са от съществено значение; подчертава, че те са от ключово значение за консолидирането на усилията за борба с корупцията и безнаказаността; счита, че твърденията за сплашване и заплахи срещу магистрати, съдии и прокурори следва да водят до незабавни действия за защита на съдебните институции на страната и техните представители; настоятелно призовава изпълнителните органи на Гватемала незабавно да обезпечат независимостта на съдебната власт и да гарантират свободата на печата и медиите;

3.  изразява убеждението си, че комисията CICIG изигра жизненоважна роля в Гватемала и че нейната работа в борбата с безнаказаността и корупцията, както и за подготовката на следствията по делата, които предстои да се водят от гватемалските институции, е решаваща за отстояването на принципите на правовата държава; изразява дълбоката си загриженост във връзка с настоящото положение, пред което е изправена комисията CICIG в Гватемала, и призовава правителството на Гватемала да прекрати всички незаконни нападения срещу комисията и нейния национален и международен персонал;

4.  в този контекст приветства решението за изпълнение на Комисията от септември 2018 г. за подпомагане на удължения мандат на CICIG с допълнителни 5 милиона евро по линията на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) за Годишната програма за действие на Гватемала; призовава Комисията спешно да разпредели допълнителните 5 милиона евро, както беше договорено, и да продължи всички одобрени програми с CICIG; отправя искане към Комисията да има готовност за продължаване на сътрудничеството и финансирането на CICIG след септември 2019 г. и активно подкрепя такова удължаване;

5.  изразява убеждение, че предложеното изменение на Закона за националното помирение представлява значителна заплаха за принципите на правовата държава в Гватемала и би подкопало драстично значителния напредък, постигнат чрез работата на националните съдилища в борбата им срещу безнаказаността; споделя мнението на Върховния комисар на ООН, че амнистията за нарушителите на правата на човека, извършителите на престъпления срещу човечеството и извършителите на военни престъпления, предвидени в закона, ще доведе до още по-голямо насилие в страната; отбелязва, че подобно действие може да включва ответни действия от страна на освободените затворници, което би могло да доведе до дестабилизация на обществото; поради това настоятелно призовава Конгреса на Гватемала да не приема законопроекта;

6.  призовава за провеждането на независимо разследване под егидата на ООН, което следва да отразява окончателното въздействие на работата на CICIG върху съдебната система в Гватемала и нейния принос към политическата стабилност на държавата, както и резултата от споразумението, подписано между CICIG и Върховния избирателен съд;

7.  изразява загриженост относно предложения Закон за неправителствените организации за развитие; изисква от Конгреса на Гватемала, в съответствие с техническото становище, предоставено от Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека, да се въздържа от приемането на този закон, който, ако бъде приет, би могъл да ограничи свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията на НПО, да ограничи достъпа им до финансиране и да стесни обхвата на определението за тях, като по този начин ограничи тяхното поле на работа и възпрепятства дейностите им, и би могъл да отвори възможности за произволна забрана; припомня на органите и на институциите на Гватемала за необходимостта от създаване и поддържане на безопасни и благоприятни условия за работата на НПО, така че да могат свободно да изразяват своите мнения и да провеждат дейностите си в полза на обществото като цяло;

8.  изразява загриженост относно внесените жалби във връзка с липсата на свободни, предварителни и информирани консултации (Конвенция № 169 на МОТ); припомня препоръката на специалния докладчик на ООН за пълното зачитане на правата на коренното население в съответствие с международните стандарти, които включват правото на безплатни, предварителни и информирани консултации; припомня, че националните и международните корпорации са пряко обвързани от договори и други национални и международни правила относно правата на човека и екологичните права в рамките на своите вериги за създаване на стойност, както и че ако бъде установено, че дружествата са причинили или допринесли за вреди, те трябва да предвидят или да участват в ефективни процедури за правна защита за засегнатите лица и общности; отбелязва, че те включват реституция, компенсация, рехабилитация и гаранции за неизвършване на повторно нарушение; припомня, че правителствата имат задължението да защитават правата на човека и да изправят нарушителите пред правосъдието;

9.  отново отправя искане за закрила на защитниците на правата на човека, по-специално на жените защитници на правата на човека; приветства и подкрепя действията, предприети досега от европейските посолства и делегацията на ЕС в Гватемала; изисква Европейският съюз да запази и, ако е необходимо, да засили проектите в подкрепа на работата на националните и международните организации в Гватемала;

10.  настоява гватемалските органи да декларират и гарантират законната и физическа безопасност на финалистката за наградата „Сахаров“ Лолита Чавес, в случай че тя реши да се върне в родната си страна;

11.  настоятелно призовава изборите в Гватемала да се провеждат по мирен и прозрачен начин и да се гарантира сигурност за всички кандидати; подчертава, че Върховният избирателен съд трябва да действа независимо и без намеса от страна на държавни институции или участници; предлага изпращането от страна на ЕС на експертна мисия за наблюдение на изборите;

12.  изразява съжаление относно факта, че след повече от 20 години гватемалските мирни споразумения все още не са приложени и дори съществува опасност да бъдат разтрогнати; решително насърчава всички национални и международни участници да направят всичко възможно, за да се ускори тяхното пълно прилагане; за тази цел призовава правителството на Гватемала да осигури демократичния и политическия контрол и професионализацията на националната цивилна полиция и на други институции, като например CONRED — националният координатор за овладяване на бедствията, с оглед предотвратяването на тяхното милитаризиране и на канализирането на хуманитарни средства в армията, тъй като това би било в разрез с мирните споразумения;

13.  напомня на правителството на Гватемала, че Споразумението за асоцииране между ЕС и страните от Централна Америка включва клауза за правата на човека като съществен елемент, като нейното нарушаване е възможно да доведе до преустановяване на членството; призовава Европейския съюз и държавите членки да използват механизмите, предвидени в Споразумението за асоцииране и Споразумението за политически диалог и сътрудничество, за да насърчат настойчиво Гватемала да осъществи една амбициозна програма за правата на човека и борба срещу безнаказаността;

14.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на президента, на правителството и на парламента на Република Гватемала, на Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала (CICIG), на Секретариата за икономическа интеграция на Централна Америка (SIECA), на Централноамериканския парламент и на съпредседателите на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея.

(1) OВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 257.
(2) OВ C 434, 23.12.2015 г., стр. 181.
(3) OВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 196.
(4) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 125.


Компетентност, признаване и изпълнение на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца *
PDF 125kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно проекта на регламент на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (преработен текст) (15401/2018 – C8-0023/2019 – 2016/0190(CNS))
P8_TA-PROV(2019)0206A8-0056/2019

(Специална законодателна процедура – повторна консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (15401/2018),

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2016)0411),

—  като взе предвид своята позиция от 18 януари 2018 г.(1),

—  като взе предвид член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0023/2019),

—  като взе предвид членове 78в и 78д от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0056/2019),

1.  одобрява проекта на Съвета, както е изменен;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своя проект;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисиятаи на националните парламенти.

(1) Приети текстове, P8_TA(2018)0017.


Прилагане на Регламента относно общата схема от преференции (ОСП)
PDF 188kWORD 63k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 978/2012 относно общата схема от преференции (ОСП) (2018/2107(INI))
P8_TA-PROV(2019)0207A8-0090/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 607/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. за отмяна на Регламент (ЕО) № 552/97 на Съвета за временно отнемане на правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите митнически преференции и резолюцията си от 23 май 2013 г. относно възстановяване на правото на Бирма/Мианмар(2) на ползване на общите тарифни преференции(3);

—  като взе предвид междинната оценка на действащия регламент относно ОСП от юли 2018 г.(4) и доклада на Комисията относно прилагането на Регламент (ЕС) № 978/2012(5), придружен от работния документ на Комисията от 4 октомври 2018 г.(6);

—  като взе предвид докладите на Комисията от 28 януари 2016 г. и 19 януари 2018 г. относно общата схема от преференции съответно за периодите 2014—2015 г.(7) и 2016—2017 г.(8), които оценяват последиците от ОСП, като поставят акцент върху резултатите на бенефициерите по ОСП+;

—  като взе предвид публичното изслушване относно ОСП, организирано от комисията по международна търговия (INTA) на 16 февруари 2016 г., размяната на мнения относно предоставянето на преференции по ОСП+ на Шри Ланка на 21 март 2017 г. и размяната на мнения относно прилагането на Регламента относно ОСП на 19 февруари 2018 г.,

—  като взе предвид членове 5 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид решението на Европейския омбудсман по случай 1409/2014/MHZ относно неизпълнението на задължението на Европейската комисия за извършване на предварителна оценка на въздействието върху правата на човека на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно прилагането на препоръките на Парламента от 2010 г. относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2918 г. относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света през 2017 г. и политиката на Европейския съюз в тази област(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно водещата инициатива на ЕС за сектора за производство на облекла(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно актуалното състояние на изпълнението на Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш(13),

—  като взе предвид доброволните специални индивидуални партньорства, като Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш и инициативата за трудови права в Мианмар,

—  като взе предвид съвместната стратегия на ЕС и неговите държави членки за 2007 г., озаглавена „Помощи за търговията: засилване на подкрепата на ЕС за свързаните с търговията нужди в развиващите се страни“,

—  като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) за 2030 г.,

—  като взе предвид основните конвенции на Международната организация на труда относно детския труд, принудителния труд, дискриминацията, свободата на сдружаване и колективното договаряне,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2016 г. относно ЕС и отговорните световни вериги за създаване на стойност,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно въздействието на международната търговия и търговските политики на ЕС върху световните вериги за създаване на стойност(14),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива, и приложение 3 към това решение(15),

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи и на комисията по развитие (A8-0090/2019),

А.  като има предвид, че ЕС беше първият, който приложи схема ОСП през 1971 г. вследствие на препоръката на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), съгласно която индустриализираните държави ще предоставят общи, нереципрочни и недискриминационни търговски преференции за развиващите се държави, помагайки им по този начин да генерират допълнителни приходи чрез международната търговия в опит да намалят бедността, да насърчат доброто управление и да стимулират устойчивото развитие;

Б.  като има предвид, че член 207 от ДФЕС гласи, че търговската политика на ЕС трябва да се провежда съгласно принципите и целите на външната политика на ЕС, да популяризира ценностите на Съюза, посочени в член 2 от ДЕС, и да допринася за постигането на изброените в член 21 цели, включително укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека, основните права и свободи, равенството, зачитането на човешкото достойнство и опазването на околната среда и на социалните права;

В.  като има предвид, че в своите заключения омбудсманът на ЕС заяви следното: добра администрация означава спазване и зачитане на основните права; когато не се зачитат основните права, не може да има добра администрация; институциите и органите на ЕС трябва винаги да вземат предвид съответствието на своите действия с основните права и също така да се стремят да подпомагат каузата на правата на човека в държавите партньори;

Г.  като има предвид, че настоящата схема ОСП беше създадена с Регламент (ЕС) № 978/2012, приет въз основа на член 207 от ДФЕС съгласно обикновената законодателна процедура, като Европейският парламент действаше за пръв път в качеството си на съзаконодател за регламент относно ОСП;

Д.  като има предвид, че съгласно член 40 от регламента относно ОСП Комисията трябва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на регламента относно ОСП пет години след неговото приемане, който следва да оформи следващия регламент относно ОСП, който трябва да бъде приет до 2022 г.; като има предвид, че настоящият регламент е в сила от 1 януари 2014 г.; като има предвид, че е извършена задълбочена независима оценка на функционирането на настоящия регламент с цел да се предостави информация за прегледа на Комисията и е изготвен списък с конкретни препоръки;

Е.  като има предвид, че схемата съдържа три режима: общата схема ОСП, насърчителната схема ОСП+ и схемата „Всичко освен оръжие“ (ВОО); като има предвид, че бенефициерите по стандартния режим на ОСП — понастоящем 18 държави на брой — се ползват от намалени мита на 66% от всички категории продукти на ЕС; като има предвид, че осемте бенефициери по ОСП+ изнасят безмитно около 66% от всички категории продукти, в замяна на ангажимента си да прилагат ефективно 27-те основни международни конвенции, които обхващат трудовите права, правата на човека, доброто управление и екологичните проблеми; като има предвид, че 49-те най-слаборазвити държави по режима ВОО на ОСП получават безмитен достъп до ЕС за всички продукти, с изключение на оръжията и боеприпасите; като има предвид, че всички държави бенефициери са обвързани от международните конвенции в областта на правата на човека и трудовите права съгласно Регламента относно ОСП, докато държавите по ОСП+ са обвързани и от международните конвенции относно околната среда и доброто управление; като има предвид, че само схемата ОСП+ предвижда структуриран диалог, който оценява ефективното прилагане на тези конвенции от страна на държавите бенефициери; подчертава, че държавите — бенефициери по ОСП, трябва също така да могат да прилагат международните стандарти и норми, включително да съставят, изпълняват и прилагат съответното законодателство, по-специално в областта на установяването на принципите на правовата държава и борбата с корупцията;

Ж.  като има предвид, че ключовите цели на реформата на ОСП от 2012 г. бяха да се обърне по-голямо внимание на нуждаещите се държави — най-слабо развитите държави и други държави с ниски и по-ниски доходи, допълнително да се насърчат основните принципи на устойчивото развитие и доброто управление, да се повиши стабилността и предвидимостта и да се подобри сигурността за стопанските субекти;

З.  като има предвид, че няколко международни конвенции, насоки и правила са насочени към предотвратяване на нарушенията на правата на човека; като има предвид по-конкретно, че държавите — бенефициери по ОСП, имат задължението да прилагат тези насоки и да създадат подходящи правни и икономически условия, в които предприятията да могат да извършват дейност и да намерят своето място в световните вериги за доставки;

И.  като има предвид, че ЕС следва да реагира още по-ефективно на социалния и екологичния дъмпинг и на нелоялните конкуренция и търговски практики, в допълнение към гарантирането на еднакви условия на конкуренция;

Й.  като има предвид, че в няколко държави зоните за преработка на стоки за износ (EPZ) са освободени от националното трудово законодателство, което възпрепятства пълното право да се упражнява синдикална дейност или да се търси правна защита; като има предвид, че това представлява нарушение на основните стандарти на МОТ и би могло да доведе до допълнително отрицателно въздействие върху правата на човека;

К.  като има предвид, че равенството между половете във всички политики на ЕС е залегнало твърдо в член 8 от ДФЕС; като има предвид, че търговските и инвестиционните споразумения обикновено засягат по различен начин жените и мъжете поради структурното неравенство между половете; като има предвид, че според МОТ през 2012 г. 21 милиона души в света, от които 55% са жени и момичета, са били жертва на принудителен труд, като 90% от тях са в сектора на частната икономика;

Л.  като има предвид, че член 19, параграф 6 от Регламента относно ОСП изисква Комисията да вземе предвид „цялата относима информация“, когато определя дали държавите — бенефициери по ОСП, надлежно спазват своите задължения в областта на правата на човека, включително предоставената от гражданското общество информация; като има предвид, че участието на гражданското общество и социалните партньори в прилагането на схемата ОСП може да увеличи легитимността и ефективността на общата търговска политика на ЕС;

М.  като има предвид, че Регламентът относно ОСП позволява на ЕС да суспендира преференциите в най-тежките случаи на нарушения на правата на човека въз основа на глава V, член 19, параграф 1, буква а) от този регламент, който предвижда временно оттегляне на преференциалното третиране на редица основания, включително системни нарушения на принципите, установени в конвенциите, изброени в приложение VIII, част А;

Н.  като има предвид, че Комисията е стартирала процеса по отношение на Камбоджа и е в процес на започване на разследвания по отношение на Мианмар за нарушения на правата на човека в рамките на потенциални оттегляния от схемата „Всичко освен оръжие“;

Основни изводи и препоръки

1.  приветства междинната оценка относно прилагането на действащия регламент относно ОСП, в която се прави оценка дали има вероятност определените в него цели да бъдат постигнати; приветства факта, че благодарение на новия регламент се наблюдава увеличение на износа от бенефициерите по схемата „Всичко освен оръжие“ (ВОО) и ОСП+, което представлява важен фактор, допринасящ за изкореняването на бедността;

2.  отбелязва със задоволство, че през 2016 г. вносът в ЕС по линия на преференциите по ОСП е бил на стойност 62,6 милиарда евро (тенденция към нарастване), както следва: 31,6 милиарда евро от бенефициери по стандартния режим на ОСП, около 7,5 милиарда евро от бенефициери по ОСП+ и 23,5 милиарда евро от бенефициери по ВОО (по данни на Евростат към септември 2017 г.);

3.  припомня, че ОСП помага на индустриите в развиващите се страни да преодолеят трудностите, пред които са изправени тези държави на експортните пазари в резултат на високите първоначални разходи; припомня, че в съответствие с целите на УНКТАД, целите на ОСП са да се увеличат приходите от износ и да се насърчи индустриализацията на развиващите се страни и съответно на най-слабо развитите държави, както и да се ускори техният растеж с цел изкореняване на бедността;

4.  подчертава, че ОСП+ е ключов инструмент на търговската политика на ЕС, който осигурява по-добър достъп до пазара и е придружен от строг механизъм за мониторинг с цел насърчаване на правата на човека и трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление в уязвими развиващи се страни;

5.  отбелязва, че действащият регламент относно ОСП е в сила от три години — от началото на процеса на междинна оценка, който вече идентифицира елементите, които ще трябва да бъдат реформирани в следващия регламент относно ОСП; приветства препоръките, отправени в окончателния доклад за междинна оценка;

6.  подчертава, че ОСП, като част от търговската политика на ЕС, трябва да се основава на принципите на външната политика на ЕС (ефективност, прозрачност и ценности), както е заложено в член 21 от ДЕС; подчертава, че член 208 от ДФЕС установява принципа за съгласуваност на политиките за развитие и поставя като основна цел изкореняването на бедността; подчертава, че съобщението на Комисията „Търговията — за всички“ потвърждава тези принципи;

7.  признава факта, че ОСП+ играе важна роля за насърчаването на международните трудови права, правата на човека, доброто управление и стандартите за опазване на околната среда в държавите бенефициери, не само като предлага стимули за спазването на тези стандарти, но и като създава платформа за редовен диалог в попадащите в обхвата на конвенциите области и насърчава участието в съществени реформи;

8.  признава, че схемата ОСП е донесла икономически ползи на държавите бенефициери и ЕС, като е увеличила износа за ЕС и е повишила коефициента на използване на преференциите от страна на бенефициерите по ЕБО и ОСП+; настоятелно призовава ЕС да работи за повишаване на осведомеността относно правилата на ОСП в държавите бенефициери с цел насърчаване на още по-добро прилагане на схемата; изисква от Комисията да направи оценка на разпределението на ползите по отношение на схемата ОСП, когато това е възможно, въз основа на наличието на данни; отбелязва, че в някои случаи увеличеният износ и икономическите възможности са имали също непредвидени отрицателни косвени последици за основните права и социалното развитие, като са довели, например, до заграбване на земя или неспазване на трудовите права; поради това подчертава, че търговските преференции трябва да бъдат последвани от прилагането на международните конвенции и реформите, за да се предотврати възможността програмите по ОСП да доведат до повишени равнища на екологичен и социален дъмпинг;

9.  приветства опростения механизъм за влизане в ОСП+ с цел повишаване на привлекателността му за държавите — бенефициери по стандартния режим на ОСП; подчертава факта, че много от държавите кандидатки за ОСП+ са ратифицирали няколко от международните конвенции, необходими за приемането в ОСП+; подчертава, че подобреното, постоянно и систематично наблюдение на процеса на прилагане е от първостепенно значение и може да бъде постигнато чрез засилване на сътрудничеството между всички участници, така че да се подобри събирането на информация и задълбоченият анализ, като се използват цялата налична информация и ресурси, като например докладите от международните органи за мониторинг, включително ООН, МОТ, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и прякото участие на гражданското общество и социалните партньори в процеса; подчертава, че това е необходимо, за да се гарантира пълният потенциал на схемата ОСП+ за подобряване на положението по отношение на правата на работниците, насърчаването на равенството между половете и премахването на детския и принудителния труд чрез ефективното прилагане на 27-те конвенции;

10.  настоятелно призовава Комисията, в отношенията си с държавите — бенефициери по ОСП+, и чрез засилена ангажираност по ЕБО, да обърне внимание на въпросите, свързани със свиващото се пространство за гражданското общество и защитата на изложените на риск защитници на правата на човека, тъй като тези въпроси са пряко свързани със задълженията съгласно Международния пакт за граждански и политически права и съответните разпоредби на основните конвенции на МОТ, в съответствие със съобщението на Комисията „Търговията — за всички“; освен това изисква от Комисията да проучи допълнителни възможности за структурираното, официално и независимо участие на гражданското общество, представителите на синдикални организации и частния сектор, които биха могли да послужат като потенциални възможности за укрепване на процеса на наблюдение;

11.  подчертава, че като цяло схемата ОСП изглежда е създала стимули за ратифицирането на международните конвенции и следователно е създала по-добра рамка за напредък; подчертава, че е важно да продължат да се въвеждат всеобхватни мерки, за да се гарантира, че ОСП насърчава положителното развитие в областта на околната среда; препоръчва Парижкото споразумение да бъде добавено към списъка с 27-те основни международни конвенции, които трябва да спазват държавите — бенефициери по ОСП+; подчертава, че все още е необходимо постигането на значителен напредък в държавите бенефициери, за да се постигне устойчив модел на развитие;

12.  признава напредъка по отношение на ефективното прилагане, постигнат чрез засилено наблюдение и диалог между ЕС и държавите бенефициери, по-конкретно при наблюдението на прилагането на 27-те основни конвенции; подчертава необходимостта от по-нататъшна координация между Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), делегациите на Съюза, дипломатическите мисии на държавите членки, правителствата на държавите бенефициери, международните организации, предприятията, социалните партньори и гражданското общество, за да се подобри събирането на информация и да се предостави по-задълбочен анализ на процеса на наблюдение; препоръчва, доколкото е възможно, по-голяма прозрачност и комуникация между съзаконодателите и заинтересованите страни в процесите на оттегляне от ОСП, по-специално по време на процедурата на Комисията за провеждане на разследвания;

13.  признава, че ратифицирането и напредъкът по ефективното прилагане на съответните конвенции са важни критерии за постигане на необходимия напредък в рамките на схемата; изисква от Комисията да гарантира, че предприетите действия за наблюдение на ефективното прилагане на конвенциите от страна на държавите бенефициери са изцяло в съответствие със стратегическите документи за съответната държава, с цел да се гарантира съгласуваност на политиките, последователност и интегриране на правата на човека в търговската политика;

14.  подчертава необходимостта от постоянна ангажираност и по-нататъшно подобряване на прозрачността при наблюдението на ОСП+, като същевременно се гарантира, че ЕС може да запази максимално предимствата, които има по отношение на държавите бенефициери в този диалог, по-специално във връзка с таблиците с показатели; призовава Комисията да обмисли по-нататъшни стъпки в тази област и в областта на диалога с държавите бенефициери, за да се повиши прозрачността, надзорът и ефективността на схемата;

15.  счита, че всяко решение за суспендиране на преференциите трябва да бъде в пълно съответствие с първостепенната цел за намаляване на бедността, и подчертава, че актовете на вторичното право на ЕС трябва да бъдат изготвени и тълкувани в съответствие с първичното право на ЕС и общите принципи на правото на ЕС в това отношение; поради това подчертава, че е необходимо да се запази сегашният целенасочен подход за оттегляне на преференциите и да се гарантира, че това оттегляне е ограничено до конкретни сектори и е замислено така, че да се сведат до минимум отрицателните последици за местното население; призовава Комисията да използва постепенното оттегляне на търговски преференции или други обвързани със срокове мерки за оттегляне, когато е целесъобразно; подчертава най-накрая, че оттеглянето на търговските преференции следва да се разглежда като крайна мярка, която се прилага само в случаи на сериозни слабости в ефективното прилагане на международните конвенции и ясна липса на готовност и ангажираност от страна на държавата бенефициер за тяхното преодоляване; същевременно подчертава условния характер на схемите, както и че тази обвързаност с условия следва да се използва за запазване на доверието във всяка схема и за гарантиране на действия в случаи на тежки и системни нарушения на конвенциите;

16.  приветства неотдавнашните решения на Комисията да започне процес на оттегляне на преференциите по линия на схемата ВОО за Камбоджа и да изпрати извънредна мисия на ЕС на високо равнище в Мианмар в отговор на положението с правата на човека в двете държави; очаква Комисията да информира редовно Парламента и да го ангажира в предприемането на по-нататъшни стъпки, включително по отношение на прекратяването на преференциите;

17.  отбелязва, че броят на държавите бенефициери е намалял значително поради реформираните критерии за допустимост, което, заедно с отделянето на продуктите, е довело до общо намаляване на обема на вноса в ЕС от държавите по ОСП; признава, че тези реформи позволяват преференциите да бъдат съсредоточени в най-нуждаещите се държави; изисква от Комисията да осигури съгласуваност и последователност между режимите на ОСП и споразуменията за свободна търговия в оценката на въздействието за следващия регламент, така че да се гарантира централната роля на ОСП за развиващите се държави в търговската политика на ЕС; в тази връзка отбелязва, че държавите – бенефициери по ВОО, са изправени пред нарастващ конкурентен натиск от страна на държави, които са сключили споразумения за свободна търговия с ЕС; отбелязва освен това, че някои държави, които преди това са били обект на наблюдение по ОСП+, сега са обхванати от споразуменията за свободна търговия, които включват глави относно търговията и устойчивото развитие, които следва да бъдат ефективни и приложими;

18.  изразява съжаление относно факта, че схемата ОСП, по-конкретно в случая на 29-те държави по ВОО, не е довела до никакви промени, а в някои случаи е довела до влошаване на техните профили за диверсификация на износа на равнището на продукта; освен това изразява съжаление относно факта, че тя не е допринесла в достатъчна степен за икономическата диверсификация; призовава за предприемане на допълнителни мерки с цел увеличаване на диверсификацията на износа от държавите по ОСП; изразява съжаление във връзка с факта, че диверсификацията сред бенефициерите изглежда е била възпрепятствана чрез премахване на възможността за кумулация с държави, които са излезли от ОСП, тъй като те вече не могат да се възползват от правилата за произход за бенефициерите по ОСП; настоятелно призовава тази възможност отново да бъде включена, особено за най-уязвимите държави; отбелязва значителния спад в диверсификацията на износа на всички секторни равнища за бенефициерите по стандартния режим на ОСП; освен това призовава Комисията да разгледа възможността за реформиране и разширяване на списъка с продукти, които да бъдат обхванати от регламента, по-специално по отношение на полуготовите и готовите продукти, и при необходимост за облекчаване на правилата за произход за най-уязвимите държави; освен това насърчава държавите – бенефициери по ОСП, да въведат ефективни мерки, насочени към диверсификация на продуктите; в този смисъл подчертава необходимостта да се осигури достъп до знания и технологии с цел диверсификация на продуктите, така че износът да може да се самоподдържа в условията на световна конкуренция, и в частност в Европа;

19.  призовава държавите — бенефициери по ОСП, да въведат и ефективно да прилагат правни мерки за защита на интелектуалната собственост;

20.  приветства факта, че степента на използване на преференциите за бенефициерите по ВОО е висока; подчертава значението на изграждането на капацитет в държавите бенефициери с цел да им се помогне да се възползват във възможно най-голяма степен от схемата; призовава за по-ефективно използване на мерките по линия на инициативата „Помощ за търговията“ в това отношение; счита, че следва да се обмисли включването на услугите в следващия регламент относно ОСП с цел допълнително насърчаване на по-голяма диверсификация; освен това подчертава в този контекст значението на подхода между предприятията (business-to-business); призовава за създаването на секторни, многостранни платформи и онлайн системи, които обединяват дружества износители от държавите — бенефициери по ОСП, дружества вносители в ЕС и потенциални нови участници от двете страни — тези, които понастоящем не осъществяват износ или внос — с цел обмен на най-добри практики и повишаване на осведомеността относно правилата и условията на ОСП и икономическите перспективи, които тя предлага;

21.  приветства приключването на първото разследване с оглед налагане на защитни мерки съгласно регламента и счита, че тази клауза следва да гарантира, че финансовите, икономическите, социалните и екологичните интереси на ЕС са защитени; подчертава, че при предлагането на преференции за чувствителни продукти е необходимо да се даде възможност да получат специално третиране, за да се избегне излагането на риск на определени сектори;

22.  подчертава, че всички части от територията на държавите бенефициери, включително зоните за преработка на стоки за износ, са обхванати от схемата и задълженията, произтичащи от ратифицирането на съответните конвенции; настоятелно призовава държавите бенефициери да прилагат ефективно трудовите стандарти, а Комисията — да разгледа нарушенията на стандартите на МОТ, включително колективното договаряне и свободата на сдружаване в зоните за преработка на стоки за износ, намиращи се в настоящи или потенциални държави бенефициери, и да гарантира премахването на всички изключения; призовава Комисията да проучи начините да се гарантира, че продуктите от зоните за преработка на стоки за износ не попадат в обхвата на схемата от преференции, доколкото те са освободени от националното законодателство и са в нарушение на съответните международни конвенции;

23.  подчертава, че ОСП направи корпоративния сектор по-динамичен, допринесе в известна степен за икономическото овластяване на жените и насърчи участието им в работната сила, по-конкретно в секторите на държавите износителки, които търгуват с ЕС; подчертава в този смисъл, че е важно да се създадат подходящи бизнес среди за жените с цел те да се възползват от тези нови умения и опит и да могат да се издигнат в структурите на дружествата или да създадат свои собствени нови предприятия; въпреки това отбелязва, че жените продължават да бъдат дискриминирани, и изразява загриженост относно условията на труд на жените, особено в сектора на текстила и облеклото; отново посочва резолюцията на Парламента от 27 април 2017 г. относно водещата инициатива на ЕС за сектора за производство на облекла(16) и призовава Комисията да предприеме последващи действия по този въпрос;

24.  приветства оказаното от ОСП влияние върху приемането на по-чисти и безопасни технологии и върху доброволните инициативи за корпоративна социална отговорност, което имаше пряко положително въздействие върху работниците и околната среда; счита, че следва да се планират мерки за по-нататъшно насърчаване и надеждна оценка на това развитие; признава необходимостта от намиране на правилен баланс между регулаторните и доброволните действия за корпоративна надлежна проверка в това отношение и призовава Комисията да проучи начините за установяване на задължения за надлежна проверка;

25.  счита, че ЕС следва да гарантира съгласуваност на политиките, като насърчава други международни участници, като например многонационалните предприятия, да участват пълноценно в подобряването на правата на човека, социалните права и екологичните стандарти в световен мащаб, не на последно място като задължи стопанските субекти да въведат практики за надлежна проверка в съответствие с Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; призовава Комисията да поеме водеща роля, за да гарантира спазването на правата на човека и трудовите права в световните вериги за създаване на стойност, и да докладва за изпълнението на резолюцията на Парламента от 2016 г. относно прилагането на неговите препоръки от 2010 г. относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност, включително призива му за включване на корпоративната социална отговорност (КСО) в регламента и реформиране на правилата на СТО с цел установяване на изисквания за надлежна проверка и прозрачност на веригата на доставки въз основа на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;

26.  припомня, че ЕС трябва да насърчава, в интерес на съгласуваността с политиките на други международни участници, като например многонационалните дружества, пълното участие в подобряването на зачитането на правата на човека, правата на детето, социалните права, екологичните права и общественото здраве в света; призовава ЕС да гарантира зачитането на правата на човека във връзка с правото на работа в световните вериги за създаване на стойност, т.е. по цялата верига на доставки;

27.  призовава Комисията, по отношение на следващия регламент за ОСП, да проучи възможността за въвеждане на допълнителни тарифни преференции за продукти, за които е доказано, че са произведени по устойчив начин; счита, че стоките следва да се подлагат доброволно на оценка за сертифициране на техния устойчив начин на производство и че при внос в ЕС следва да се предоставят доказателства за това;

o
o   o

28.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 13.
(3) OВ C 55, 12.2.2016 г., стр. 112.
(4) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2018/october/tradoc_157434.pdf
(5) COM(2018)0665.
(6) SWD(2018)0430.
(7) COM(2016)0029.
(8) COM(2018)0036.
(9) https://www.ombudsman.europa.eu/en/decision/en/64308
(10) OВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 19.
(11) Приети текстове, P8_TA(2018)0515.
(12) OВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 100.
(13) ОВ C 331, 18.9.2018 г., стр. 100.
(14) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 33.
(15) http://www.europarl.europa.eu/RegData/organes/conf_pres_groupes/proces_verbal/2002/12-12/CPG_PV(2002)12-12(ANN01)_EN.doc
(16) OВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 100.


Минимално покритие за загуби за необслужвани експозиции ***I
PDF 228kWORD 69k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на минималното покритие за загуби за необслужвани експозиции (COM(2018)0134 – C8-0117/2018 – 2018/0060(COD))
P8_TA-PROV(2019)0208A8-0440/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0134),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0117/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 12 юли 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2018 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 7 януари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0440/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 март 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на минималното покритие за загуби за необслужвани експозиции

P8_TC1-COD(2018)0060


(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(3),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  Разработването на комплексна стратегия за решаване на проблема с необслужваните експозиции (НОЕ) е важна цел за Съюза в опита му да направи по-устойчива финансовата система. Макар че основната отговорност за преодоляването на този проблем е най-вече на банките и държавите членки, необходимостта да се намалят сегашните високи нива на НОЕ, да се предотврати прекомерното им натрупване в бъдеще и да се предотврати появата на системни рискове в небанковия сектор има и силно европейско измерение. Като се има предвид взаимната обвързаност на банковите и финансовите системи в целия Съюз, където банките извършват дейност в множество юрисдикции и държави членки, съществува значителен риск от евентуално разпространяване на отрицателните ефекти, които могат да засегнат икономическия растеж и финансовата стабилност на държавите членки и Съюза като цяло.

(2)   Финансовата криза доведе до натрупването на НОЕ в банковия сектор. Потребителите бяха засегнати в значителна степен от последвалата рецесия и спада на цените на жилищата. Защитата на правата на потребителите съгласно съответното законодателство на Съюза, като например директиви 2008/48/ЕО(6) и 2014/17/ЕС(7) на Европейския парламент и на Съвета е от съществено значение при разрешаването на проблема с НОЕ. Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(8) насърчава своевременното плащане от страна на предприятията и публичните органи и помага за предотвратяване на такова натрупване на НОЕ, каквото се случи през годините на финансовата криза.

(3)  Една интегрирана финансова система ще придаде допълнителна устойчивост на Икономическия и паричен съюз срещу неблагоприятни сътресения благодарение на улесненото трансгранично споделяне на риска между частните инвеститори, като в същото време ще намали необходимостта от поделяне на риска в публичния сектор. За да изпълни тези цели, Съюзът следва да завърши изграждането на банковия съюз и да постигне по-нататъшен напредък при изграждането на съюза на капиталовите пазари. Преодоляването на ▌евентуалното натрупване на НОЕ в бъдеще е от определящо значение за укрепването на банковия съюз, тъй като е изключително важно за осигуряването на конкуренция в банковия сектор, за запазването на финансовата стабилност и за активизирането на кредитирането, така че да се създават работни места и да се постигне растеж в рамките на Съюза.

(4)  В плана си за действие за справяне с необслужваните кредити в Европа от 11 юли 2017 г. Съветът отправи призив към различни институции да предприемат по-нататъшни стъпки за намирането на решение на проблема с големия брой НОЕ в Съюза и за предотвратяване на тяхното натрупване в бъдеще. В плана за действие е очертан комплексен подход за комбиниране на допълващи се действия в четири области на политиката: i) надзор; ii) структурни реформи при несъстоятелност и рамки за събиране на дългове; iii) развиване на вторични пазари за необслужвани активи; iv) насърчаване на преструктурирането на банковата система. Действията в тези области трябва да се предприемат на равнището на Съюза и на национално равнище, в зависимост от случая. Комисията обяви подобно намерение в своето Съобщение относно завършването на банковия съюз от 11 октомври 2017 г., в което се призовава за цялостен пакет за справяне с необслужваните кредити (НОК) в рамките на Съюза.

(5)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета(9), заедно с Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(10), съставляват правната рамка, уреждаща пруденциалните правила за кредитните институции и инвестиционните посредници (наричани заедно „институциите“). Регламент (ЕС) № 575/2013 съдържа, inter alia, пряко приложими за институциите разпоредби за определяне на техния собствен капитал. Затова е необходимо действащите пруденциални правила за собствения капитал в Регламент (ЕС) № 575/2013 да бъдат допълнени с разпоредби, с които се изисква приспадане от собствения капитал, в случай че НОЕ не са покрити достатъчно от провизии или други корекции. На практика такова изискване ще бъде равносилно на въвеждането на пруденциален предпазен механизъм за НОЕ, който ще се прилага по единен начин за всички институции в Съюза, като освен това ще включва институциите, извършващи дейност на вторичния пазар.

(6)  Пруденциалният предпазен механизъм следва да не възпрепятства компетентните органи да упражняват надзорните си правомощия в съответствие с Директива 2013/36/ЕС. Когато компетентните органи установят, на базата на всеки конкретен случай, че въпреки прилагането на създадения с настоящия регламент пруденциален предпазен механизъм за НОЕ покритието на тези експозиции на конкретната институция не е достатъчно, следва да е възможно компетентните органи да използват предвидените в Директива 2013/36/ЕС надзорни правомощия, включително правомощието да изискват от институциите да следват специална политика за провизиране или третиране на активите чрез капиталовите изисквания. Поради това компетентните органи могат да надхвърлят, в зависимост от конкретния случай, изискванията, установени в настоящия регламент с цел осигуряване на достатъчно покритие за НОЕ.

(7)  За целите на прилагането на пруденциалния предпазен механизъм е целесъобразно в Регламент (ЕС) № 575/2013 да се въведат ясни условия за класификацията на НОЕ. Тъй като за целите на надзорната отчетност в Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията(11) вече са посочени критерии за НОЕ, е целесъобразно тези действащи разпоредби да послужат като основа за класификацията на НОЕ. Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 се отнася за експозициите в неизпълнение, определени с цел изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск, както и за експозициите с кредитна обезценка съгласно приложимата счетоводна рамка. Тъй като мерките за преструктуриране биха могли да се отразят върху класификацията на дадена експозиция като необслужвана, правилата за класификация са допълнени с ясни критерии относно влиянието на мерките за преструктуриране. Мерките за преструктуриране следва да имат за цел връщането на кредитополучателя към статус на устойчиво обслужване на плащанията и следва да са в съответствие с правото на Съюза за защита на потребителите, и по-специално с директиви 2008/48/EО и 2014/17/EС, но биха могли да имат различни основания и последици. Затова е целесъобразно да се посочи, че прилагането на мярка за преструктуриране към необслужвана експозиция не преустановява класификацията ѝ като необслужвана, освен ако не са изпълнени определени строги условия за преустановяване на класификацията ѝ като необслужвана.

(8)  Колкото по-дълго дадена експозиция е необслужвана, толкова по-малка е вероятността стойността ѝ да бъде възстановена. Затова частта от експозицията, която следва да бъде покрита с провизии, други корекции или приспадания, с времето следва да нараства съгласно предварително определена схема. Така за закупените от дадена институция НОЕ следва да се прилага схема, чийто срок започва да тече от датата, на която НОЕ е била първоначално класифицирана като такава, а не от датата на нейното закупуване. За тази цел продавачът следва да информира купувача относно датата на класификация на експозицията като необслужвана.

(9)   Частичните отписвания следва да се вземат предвид при изчисляването на корекциите за специфичен кредитен риск. За да се избегне двойно отчитане на отписването, е необходимо да се използва първоначалната стойност на експозицията преди частичното отписване. Включването на частични отписвания в списъка на елементите, които могат да се използват, за да се изпълнят изискванията на предпазния механизъм, следва да насърчава институциите да признават отписванията своевременно. За закупените от дадена институция НОЕ на цена, която е по-ниска от дължимата от длъжника сума, купувачът следва да третира разликата между покупната цена и дължимата от длъжника сума по същия начин, както частичното отписване за целите на пруденциалния предпазен механизъм.

(10)  В общия случай се очаква обезпечените НОЕ да доведат до по-малко значими загуби в сравнение с необезпечените, тъй като кредитната защита, обезпечаваща НОЕ дава на институцията специално право да предяви вземане към актив или срещу трета страна в допълнение към общото ѝ право на вземане към кредитополучателя в неизпълнение. При необезпечените НОЕ институцията разполага с правото да предяви само общо вземане към кредитополучателя в неизпълнение. Тъй като очакваната загуба при необезпечените НОЕ е по-голяма, схемата следва да е по-стриктна.

(11)   Експозиция, която е само частично покрита с приемлива кредитна защита, следва да се счита за обезпечена по отношение на покритата част, и за необезпечена по отношение на частта, която не е покрита с приемлива кредитна защита. За да се определи кои части от НОЕ следва да се третират като обезпечени или необезпечени, следва да се прилагат критериите за приемливост за кредитна защита и за пълно и цялостно обезпечение на ипотеки, използвани за целите на изчисляването на капиталовите изисквания в съответствие с относимия подход съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, включително приложимата корекция на стойността.

(12)  Същата схема следва да се прилага независимо от причината, поради която експозицията е необслужвана. Пруденциалният предпазен механизъм следва да се прилага на нивото на всяка експозиция. По отношение на необезпечените НОЕ следва да се прилага схема от три години. За да се даде възможност на институциите и на държавите членки да подобрят ефективността на процедурите за преструктуриране или принудително изпълнение, както и за да се отчете, че обезпечените с недвижимо имущество НОЕ и жилищните кредити, гарантирани от приемлив доставчик на защита съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, ще имат остатъчна стойност за по-дълъг срок, след като кредитът е класифициран като необслужван, е целесъобразно да се предвиди схема от девет години. За другите обезпечени НОЕ следва да се прилага схема от седем години, за да бъде изградено покритие в пълен размер.

(13)   Следва да бъде възможно мерките за преструктуриране да бъдат взети предвид за целите на прилагането на съответния коефициент на покритие. По-точно, експозицията следва да продължи да бъде класифицирана като необслужвана, но изискването за покритие следва да остане непроменено за още една допълнителна година. Следователно коефициентът, който е приложим през годината, в която е предоставена мярката за преструктуриране, следва да се прилага в продължение на две години. Ако след изтичането на допълнителната година експозицията все още е необслужвана, приложимият коефициент следва да се определи така, както би се определил, ако не беше предоставена мярка за преструктуриране, като се вземе предвид датата, на която експозицията първоначално е била класифицирана като необслужвана. Като се има предвид, че предоставянето на мерки за преструктуриране следва да не води до арбитраж, тази допълнителна година следва да бъде разрешена само по отношение на първата мярка за преструктуриране, която е била предоставена след класифицирането на експозицията като необслужвана. Освен това едногодишният срок, през който коефициентът на покритие остава непроменен, следва да не води до удължаване на срока на схемата за провизиране. В резултат на това всяка мярка за преструктуриране, предоставена през третата година след класифицирането на необезпечените експозиции като НОЕ или през седмата година след класифицирането на обезпечените експозиции като НОЕ, не следва да забавя пълното покритие на НОЕ.

(14)  За да се гарантира пруденциален подход при оценката на кредитната защита на НОЕ на институциите, Европейският надзорен орган (Европейският банков орган) (ЕБО) следва да прецени необходимостта и ако е нужно, да разработи обща методика, по-специално по отношение на допусканията относно възможностите за възстановяване и изпълнение, включително евентуални минимални изисквания за преоценка на кредитната защита от гледна точка на сроковете.

(15)  За да се улесни плавният преход към въвеждането на новия пруденциален предпазен механизъм, новите правила следва да не се прилагат за експозициите, възникнали преди ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

(16)  С цел да се гарантира своевременното прилагане на измененията на Регламент (ЕС) № 575/2013, въведени с настоящия регламент, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(17)  Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) № 575/2013 се изменя, както следва:

1)  В член 36, параграф 1 се добавя следната буква:"

„м) приложимия размер на недостатъчното покритие за необслужваните експозиции.“.

"

2)  Вмъкват се следните членове:"

„Член 47а

Необслужвани експозиции

1.  За целите на член 36, параграф 1, буква м) „експозиция“ включва някои от следните позиции, при условие че не са част от търговския портфейл на институцията:

   а) дългов инструмент, включително дългова ценна книга, кредит, аванс ▌и депозит на виждане;
   б) издаден кредитен ангажимент, предоставена финансова гаранция или всяко друго поето задължение, независимо дали е отменимо или не, с изключение на неусвоените кредитни инструменти, които могат да бъдат отменени безусловно по всяко време и без предизвестие или за които е предвидена автоматична отмяна поради влошаване на кредитоспособността на кредитополучателя.

2.  За целите на член 36, параграф 1, буква м) стойността на експозицията по дългов инструмент е нейната счетоводна стойност, без да се отчитат корекциите за специфичен кредитен риск, допълнителните корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 105, приспаднатите суми в съответствие с член 36, параграф 1, буква м) ▌, други намаления на собствения капитал във връзка с експозицията или частичните отписвания, извършени от институцията след последното класифициране на експозицията като необслужвана.

За целите на член 36, параграф 1, буква м) стойността на експозицията на даден дългов инструмент, който е бил закупен на по-ниска цена от дължимата от длъжника сума, включва разликата между покупната цена и дължимата от длъжника сума.

За целите на член 36, параграф 1, буква м) стойността на експозицията по издаден кредитен ангажимент, предоставена финансова гаранция или всяко друго поето задължение съгласно параграф 1, буква б) от настоящия член, е нейната номинална стойност, която представлява максималната експозиция на институцията към кредитен риск, без да се отчита обезпечената кредитна защита или кредитната защита с гаранции. Номиналната стойност на издадения кредитен ангажимент е неусвоената сума, която институцията се е задължила да предостави като кредит, а номиналната стойност на предоставената финансова гаранция е максималната сума, която субектът може да се наложи да плати при предявяване на гаранцията.

Номиналната стойност, посочена в третата алинея от настоящия параграф, не включва корекциите за специфичен кредитен риск, допълнителните корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 105, приспаднатите суми в съответствие с член 36, параграф 1, буква м), или други намаления на собствения капитал във връзка с експозицията.

3.  За целите на член 36, параграф 1, буква м) следните експозиции се класифицират като необслужвани:

   а) експозиция, по отношение на която се счита, че е настъпило неизпълнение в съответствие с член 178;
   б) експозиция, която се счита за обезценена в съответствие с приложимата счетоводна рамка;
   в) експозиция в изпитателен срок съгласно параграф 7, когато са приложени допълнителни мерки за преструктуриране или когато просрочието по експозицията е надхвърлило 30 дни;
   г) експозиция под формата на поет ангажимент, която ако бъде усвоена или използвана по друг начин, вероятно няма да бъде изплатена в пълен размер без реализация на обезпечението;
   д) експозиция под формата на финансова гаранция, за която има вероятност да бъде предявена от страната, в чиято полза е гаранцията, включително когато базовата гарантирана експозиция отговаря на критериите, за да се счита за необслужвана.

За целите на буква а), когато дадена институция има балансови експозиции към длъжник, по които просрочието е над 90 дни и които представляват над 20% от всички балансови експозиции към длъжника, всички балансови и задбалансови експозиции към този длъжник се считат за необслужвани.

4.  Експозициите, за които не е приложена мярка за преструктуриране, престават да бъдат класифицирани като необслужвани за целите на член 36, параграф 1, буква м), когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

   а) експозицията отговаря на критериите, които институцията прилага, за да преустанови класифицирането на експозицията като обезценена в съответствие с приложимата счетоводна рамка, както и класифицирането ѝ като експозиция в неизпълнение в съответствие с член 178;
   б) състоянието на длъжника се е подобрило до такава степен, че институцията преценява като удовлетворителна вероятността за пълно и навременно погасяване на дълга;
   в) длъжникът не дължи суми, просрочието по които надхвърля 90 дни.

5.  Фактът, че дадена необслужвана експозиция е класифицирана като държан за продажба нетекущ актив в съответствие с приложимата счетоводна рамка, не преустановява класифицирането ѝ като необслужвана експозиция за целите на член 36, параграф 1, буква м).

6.  Необслужваните експозиции, за които е приложена мярка за преструктуриране, престават да бъдат класифицирани като необслужвани за целите на член 36, параграф 1, буква м), когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

   а) вече не са налице условията, водещи до класифицирането на експозициите като необслужвани в съответствие с параграф 3;
   б) изминала е най-малко една година от по-късната дата — датата на прилагане на мерките за преструктуриране или датата на класифицирането на експозициите като необслужвани;
   в) след прилагането на мерките за преструктуриране няма просрочени суми и въз основа на анализ на финансовото състояние на длъжника институцията е преценила за удовлетворителна вероятността за пълно и навременно погасяване на експозицията.

Пълното и навременно погасяване не се смята за вероятно, освен ако длъжникът не е извършвал редовно и навреме плащания, равни на една от следните суми:

   а) ако е имало просрочени суми — просрочената сума преди прилагането на мярката за преструктуриране;
   б) ако не е имало просрочени суми — сумата, отписана при прилагането на мерките за преструктуриране.

7.  Когато необслужваната експозиция престане да бъде класифицирана като необслужвана съгласно параграф 6, тя преминава в изпитателен срок, докато бъдат изпълнени всички изброени по-долу условия:

   а) изминали са най-малко две години от датата, на която експозицията, за която е приложена мярка за преструктуриране, отново е класифицирана като обслужвана;
   б) извършвани са редовни и навременни плащания през поне половината от периода, през който експозицията би била в изпитателен срок, в резултат на което е погасена значителна по размер обща сума по главницата или лихвата;
   в) просрочието по нито една от експозициите към длъжника не надхвърля 30 дни.

Член 47б

Мерки за преструктуриране

1.  „Мярка за преструктуриране“ е облекчение, предоставено от институция на неин длъжник, който изпитва или има вероятност да изпита затруднения при изпълнението на финансовите си задължения. Облекчението може да доведе до загуба за кредитора и представлява едно от следните действия:

   а) промяна в условията на задължението по дълга, която не би била направена, ако ▌ длъжникът не срещаше затруднения при изпълнението на своите финансови задължения;
   б) цялостно или частично рефинансиране на задължението по дълга, което не би било извършено, ако ▌ длъжникът не срещаше затруднения при изпълнението на своите финансови задължения.

2.  Най-малко следните случаи се считат за мерки за преструктуриране на експозиции:

   а) новите договорни условия са по-благоприятни за длъжника от предходните, когато длъжникът среща или има вероятност да срещне затруднения при изпълнението на своите финансови задължения;
   б) новите договорни условия са по-благоприятни за длъжника от договорните условия, които същата институция е предложила на длъжници със сходен рисков профил към момента, когато длъжникът среща или има вероятност да срещне затруднения при изпълнението на своите финансови задължения;
   в) при първоначалните договорни условия експозицията е била класифицирана като необслужвана преди промяната на договорните условия или би била класифицирана като необслужвана, ако договорните условия не са променени.
   г) мярката води до пълна или частична отмяна на задължението по дълга;
   д) институцията разрешава изпълнението на договорни клаузи, които дават на длъжника възможност да променя договорните условия, и експозицията е била класифицирана като необслужвана преди изпълнението на тези клаузи или би била класифицирана като необслужвана, ако тези клаузи не са изпълнени;
   е) към момента на предоставяне на дълга или приблизително към този момент длъжникът е извършил плащания по главницата или лихвата за друго задължение по дълг към същата институция, който е класифициран като необслужвана експозиция или би бил класифициран като необслужвана експозиция, ако тези плащания не са извършени;
   ж) изменение в договорните условия включва погасителни плащания, извършени чрез реализиране на обезпечение, когато това изменение представлява облекчение.

3.  Следните обстоятелства се приемат като показател за това, че вероятно са приложени мерки за преструктуриране на експозиции:

   а) първоначалният договор е бил в просрочие, надхвърлящо 30 дни, най-малко веднъж през тримесечния период преди изменението му или би бил в просрочие, надхвърлящо 30 дни, ако изменението не е било извършено;
   б) към момента на сключване на договора за кредит или приблизително към този момент длъжникът е извършил погасителни плащания по главницата или лихвата за друго задължение по дълг към същата институция, което е било в просрочие, надхвърлящо 30 дни, най-малко веднъж през тримесечния период преди предоставянето на новия дълг;
   в) институцията разрешава изпълнението на договорни клаузи, които дават възможност на длъжника да променя договорните условия, и експозицията е в просрочие, надхвърлящо 30 дни, или би била в просрочие, надхвърлящо 30 дни, ако тези клаузи не са изпълнени.

4.  За целите на настоящия член затрудненията на длъжника при изпълнението на неговите финансови задължения се оценяват на равнището на длъжника, като се вземат предвид всички юридически лица в групата на длъжника, включени в счетоводната консолидация на групата, както и физическите лица, които контролират тази група.

Член 47в

Приспадане за необслужвани експозиции

1.  За целите на член 36, параграф 1, буква м) институциите определят приложимия размер на недостатъчното покритие поотделно за всяка необслужвана експозиция, който трябва да се приспадне от елементите на базовия собствен капитал от първи ред, като сумата по буква б) от настоящия параграф се извади от сумата по буква а) от настоящия параграф, в случай че сумата, посочена в буква а), надвишава сумата, посочена в буква б):

   а) сбора на:
   i) необезпечената част от всяка необслужвана експозиция, ако има такава, умножена по приложимия коефициент, посочен в параграф 2;
   ii) обезпечената част от всяка необслужвана експозиция, ако има такава, умножена по приложимия коефициент, посочен в параграф 3;
   б) сбора от следните елементи, при условие че са свързани с една и съща необслужвана експозиция:
   i) корекции за специфичен кредитен риск;
   ii) допълнителни корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 105;
   iii) други намаления на собствения капитал;
   iv) за институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции съгласно вътрешнорейтинговия подход — абсолютната стойност на сумите, приспаднати съгласно член 36, параграф 1, буква г) във връзка с необслужваните експозиции, когато абсолютната стойност, която може да бъде отнесена към всяка необслужвана експозиция, се определя, като приспаднатите в съответствие с член 36, параграф 1, буква г) суми се умножат по дела на очакваната загуба по необслужваната експозиция от общия размер на очакваните загуби за експозиции, които са в неизпълнение или които не са в неизпълнение, в зависимост от случая.
   v) когато дадена необслужвана експозиция е закупена на по-ниска цена от дължимата от длъжника сума, разликата между покупната цена и дължимата от длъжника сума;
   vi) сумите, отписани от институцията след класифицирането на експозицията като необслужвана.

Обезпечената част от необслужвана експозиция представлява частта от експозицията, която за целите на изчисляването на капиталовите изисквания съгласно трета част, дял II се счита за покрита с обезпечена кредитна защита или кредитна защита с гаранции или за напълно и изцяло обезпечена с ипотеки.

Необезпечената част от необслужвана експозиция съответства на разликата, ако има такава, между стойността на експозицията по член 47а, параграф 1 и обезпечената част на експозицията, ако има такава.

2.  За целите на параграф 1, буква а), подточка i) се прилагат следните коефициенти:

   а) 0,35 за необезпечената част от необслужваната експозиция, прилаган за периода между първия и последния ден на третата година ▌ след класифицирането ѝ като необслужвана ▌;

   б) 1 за необезпечената част от необслужваната експозиция, прилаган от първия ден на четвъртата година след класифицирането ѝ като необслужвана ▌;

3.  За целите на параграф 1, буква а), подточка ii) се прилагат следните коефициенти:

   а) 0,25 за обезпечената част от необслужваната експозиция, прилаган за периода между първия и последния ден на четвъртата година ▌ след класифицирането ѝ като необслужвана ▌;
   б) 0,35 за обезпечената част от необслужваната експозиция, прилаган за периода между първия и последния ден на петата година ▌ след класифицирането ѝ като необслужвана ▌;
   в) 0,55 за обезпечената част от необслужваната експозиция, прилаган за периода между първия и последния ден на шестата година след класифицирането ѝ като необслужвана ▌;
   г) 0,70 за ▌частта от необслужваната експозиция, обезпечена с недвижимо имущество съгласно трета част, дял II или която е жилищен кредит, гарантиран от приемлив доставчик на защита съгласно посоченото в член 201, прилаган за периода между първия и последния ден на седмата година след класифицирането ѝ като необслужвана ▌;
   д) 0,80 за ▌ частта от необслужваната експозиция, покрита с обезпечена кредитна защита или кредитна защита с гаранции съгласно трета част, дял II, прилаган за периода между първия и последния ден на седмата година след класифицирането ѝ като необслужвана ▌;
   е) 0,80 за ▌ частта от необслужваната експозиция, обезпечена с недвижимо имущество съгласно трета част, дял II или която е жилищен кредит, гарантиран от приемлив доставчик на защита съгласно посоченото в член 201, прилаган за периода между първия и последния ден на осмата година след класифицирането ѝ като необслужвана ▌;
   ж) 1 за ▌ частта от необслужваната експозиция, покрита с обезпечена кредитна защита или кредитна защита с гаранции съгласно трета част, дял II, прилаган от първия ден на осмата година след класифицирането ѝ като необслужвана ▌;
   з) 0,85 за ▌ частта от необслужваната експозиция, обезпечена с недвижимо имущество съгласно трета част, дял II или която е жилищен кредит, гарантиран от приемлив доставчик на защита съгласно посоченото в член 201, прилаган за периода между първия и последния ден на деветата година след класифицирането ѝ като необслужвана ▌;
   и) 1 за ▌ частта от необслужваната експозиция, обезпечена с недвижимо имущество съгласно трета част, дял II или която е жилищен кредит, гарантиран от приемлив доставчик на защита съгласно посоченото в член 201, прилаган от първия ден на десетата година след класифицирането ѝ като необслужвана ▌.

4.   Чрез дерогация от параграф 3 за частта от необслужваната експозиция, гарантирана или застрахована от официална агенция за експортно кредитиране, се прилагат следните коефициенти:

   а) 0 за обезпечената част от необслужваната експозиция, прилаган за периода между една и седем години след класифицирането ѝ като необслужвана; и
   б) 1 за обезпечената част от необслужваната експозиция, прилаган от първия ден на осмата година след класифицирането ѝ като необслужвана.

5.  ЕБО оценява практиките, използвани за оценката на обезпечените необслужвани експозиции, и може да изготви насоки за определяне на обща методология, включително евентуални минимални изисквания за преоценка от гледна точка на сроковете и ad hoc методи, за пруденциално оценяване на допустимите форми на обезпечена кредитна защита и кредитна защита с гаранции, по-специално по отношение на допусканията относно възможностите за тяхното възстановяване и изпълнение. Тези насоки могат също така да включват обща методология за определянето на обезпечената част от необслужвана експозиция съгласно посоченото в параграф 1.

Тези насоки се издават в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

6.   Чрез дерогация от параграф 2, когато за дадена експозиция е била предоставена мярка за преструктуриране между една и две години след класифицирането ѝ като необслужвана, коефициентът, приложим в съответствие с параграф 2 на датата на предоставяне на мярката за преструктуриране, се прилага за допълнителен период от една година.

Чрез дерогация от параграф 3, когато за дадена експозиция е била предоставена мярка за преструктуриране между две и шест години след класифицирането ѝ като необслужвана, коефициентът, приложим в съответствие с параграф 3 на датата на предоставяне на мярката за преструктуриране, се прилага за допълнителен период от една година.

Настоящият параграф се прилага само по отношение на първата мярка за преструктуриране, която е била предоставена след класифицирането на експозицията като необслужвана.“;

"

3)  В член 111, параграф 1, първа алинея уводният текст се заменя със следното:"

„1. Стойността на експозицията на даден актив е неговата счетоводната стойност след като са приложени корекциите за специфичен кредитен риск в съответствие с член 110, допълнителните корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 105, приспадане на суми в съответствие с член 36, параграф 1, буква м) или други намаления на собствения капитал, свързани с този актив. Стойността на експозицията на задбалансова позиция, посочена в приложение I, е следният процент от нейната номинална стойност, намалена с корекциите за специфичен кредитен риск и сумите, приспаднати в съответствие с член 36, параграф 1, буква м):“;

"

4)  Член 127, параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Необезпечената част от всяка позиция, по която е имало неизпълнение от страна на длъжника в съответствие с член 178, или — в случай на експозиции на дребно — необезпечената част от кредитните инструменти, по които е имало неизпълнение в съответствие с член 178, получава следното рисково тегло:

   а) 150 %, когато сборът на корекциите за специфичен кредитен риск и на сумите, приспаднати в съответствие с член 36, параграф 1, буква м), е по-малък от 20 % от необезпечената част от стойността на експозицията, , ако тези корекции за специфичен кредитен риск и приспадания не са били приложени;
   б) 100 %, когато сборът на корекциите за специфичен кредитен риск и на сумите, приспаднати в съответствие с член 36, параграф 1, буква м), е не по-малък от 20 % от необезпечената част от стойността на експозицията, ако тези корекции за специфичен кредитен риск и приспадания не са били приложени.“;

"

5)  Член 159 се заменя със следното:"

„Член 159

Третиране на размера на очакваната загуба

Институциите приспадат размера на очакваните загуби, изчислен в съответствие с член 158, параграфи 5, 6 и 10, от корекциите за общ и специфичен кредитен риск в съответствие с член 110, допълнителните корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 105 и другите намаления на собствения капитал във връзка с тези експозиции, с изключение на сумите, приспаднати в съответствие с член 36, параграф 1, буква м). Отбивите върху балансови експозиции, които в момента на закупуването им са в неизпълнение в съответствие с член 166, параграф 1, се третират по същия начин, както корекциите за специфичен кредитен риск. Корекциите за специфичен кредитен риск по експозиции в неизпълнение не се използват за покриване на размера на очакваните загуби по други експозиции. Размерът на очакваните загуби за секюритизираните експозиции, както и корекциите за общ и специфичен кредитен риск, свързани с тези експозиции, не се включват в това изчисление.“;

"

6)  Член 178, параграф 1, буква б) се заменя със следното:"

„б) длъжникът е в просрочие от повече от 90 дни по съществена част от кредитното си задължение към институцията, нейното предприятие майка или някое от дъщерните ѝ предприятия. Компетентните органи могат да заменят срока от 90 дни със срок от 180 дни за експозициите в класа „експозиции на дребно“, които са обезпечени с жилищен имот или с търговски недвижим имот на МСП, както и за експозициите към субекти от публичния сектор. Срокът от 180 дни не се прилага за целите на член 36, параграф 1, буква м) или на член 127.“;

"

7)  Вмъква се следният член:"

„Член 469а

Дерогация от изискването за приспадане от елементите на базовия собствен капитал от първи ред за необслужваните експозиции

Чрез дерогация от член 36, параграф 1, буква м) институциите не приспадат от елементите на базовия собствен капитал от първи ред приложимия размер на недостатъчното покритие за необслужваните експозиции, когато експозицията е възникнала преди ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

Когато условията на дадена експозиция, която е възникнала преди ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение], бъдат променени от институцията по начин, който увеличава експозицията на институцията към длъжника, експозицията се счита за възникнала на датата, от която се прилага промяната, а дерогацията от първата алинея престава да се прилага за тази експозиция.“.

"

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в …

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) OВ C 79, 4.3.2019 г., стр. 1.
(2) OВ C 367, 10.10.2018 г., стp. 43.
(3)OВ C 79, 4.3.2019 г., стр. 1.
(4)ОВ С 367, 10.10.2018 г., стр. 43.
(5)Позиция на Европейския парламент от 14 март 2019 г..
(6)Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66).
(7)Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34).
(8)Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (OВ L 48, 23.2.2011 г., стр. 1).
(9)Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(10)Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).
(11)Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията от 16 април 2014 г. за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи (ОВ L 191, 28.6.2014 г., стр. 1).


Защита на конкуренцията във въздушния транспорт ***I
PDF 264kWORD 87k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за защита на конкуренцията във въздушния транспорт и за отмяна на Регламент (ЕО) № 868/2004 (COM(2017)0289 – C8-0183/2017 – 2017/0116(COD))
P8_TA-PROV(2019)0209A8-0125/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0289),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0183/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 януари 2018 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 12 декември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0125/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 март 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за защита на конкуренцията във въздушния транспорт и за отмяна на Регламент (ЕО) № 868/2004

P8_TC1-COD(2017)0116


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 100, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  Въздухоплаването има решаваща роля за ▌икономиката на Съюза и всекидневието на гражданите на Съюза и е един от най-успешните и динамични сектори на икономиката на Съюза. То е мощен стимул за икономическия растеж, заетостта, търговията и туризма, както и за свързаността и мобилността и на предприятията, и на гражданите, особено в рамките на вътрешния пазар на Съюза в областта на въздухоплаването. През последните десетилетия растежът в областта на въздушнотранспортните услуги допринася в значителна степен за подобряването на свързаността в рамките на Съюза и с трети държави и е важен фактор за икономиката на Съюза ▌.

(2)  Въздушните превозвачи от Съюза са в центъра на една глобална мрежа, която свързва Европа както във вътрешен план, така и с останалата част от света. Те следва да имат възможност да се конкурират с въздушни превозвачи от трети държави в среда на открита и лоялна конкуренция ▌. Това е необходимо, за да спечелят потребителите, да се поддържат условията, благоприятстващи високо равнище на ▌ въздушна свързаност в Съюза, и да се гарантира прозрачност, равни условия и запазване на конкурентоспособността на въздушните превозвачи на Съюза, както и високи нива на качествена заетост във въздухоплавателния сектор на Съюза.

(3)  В условия на повишена конкуренция между участниците във въздушния транспорт в световен план, лоялната конкуренция е ▌задължителен общ принцип в изпълнението на международни въздушнотранспортни услуги. Този принцип е утвърден по-специално в Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване от 7 декември 1944 г. („Чикагската конвенция“), в чийто преамбюл се признава необходимостта международните въздушнотранспортни услуги да бъдат уредени на основата на „равни възможности“. В член 44 от Чикагската конвенция се предвижда също, че Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) има за цел да насърчава развитието на международния въздушен транспорт, така че да се гарантира, че всяка договаряща държава има равни възможности да експлоатира международни въздушни линии и да се избегне дискриминацията между договарящите държави.

(4)  Принципът на лоялна конкуренция е добре установен в рамките на Съюза, където пазарните практики, нарушаващи конкуренцията, са предмет на правото на Съюза, което гарантира равни възможности и условия за лоялна конкуренция за въздушни превозвачи на Съюза и за въздушни превозвачи от трети държави, които изпълняват полети на територията на Съюза.

(5)  Въпреки постоянните усилия от страна на Съюза и някои трети държави ▌обаче , принципите на лоялна конкуренция все още не са определени чрез конкретни многостранни правила, по-специално в контекста на споразуменията в рамките на ИКАО или на Световната търговска организация (СТО), като Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС) и приложението към него относно въздушнотранспортните услуги, от чиито обхват въздушнотранспортните услуги до голяма степен са изключени(4).

(6)  За тази цел следва да се увеличат усилията в контекста на ИКАО и СТО за активно подпомагане на разработването на международни правила, гарантиращи условия за лоялна конкуренция между всички въздушни превозвачи.

(7)  Лоялната конкуренция между въздушните превозвачи за предпочитане следва да се разглежда в контекста на споразуменията с трети държави за въздушнотранспортни или за въздухоплавателни услуги. До момента обаче в повечето споразумения за въздушнотранспортни или въздухоплавателни услуги, сключени между Съюза и/или неговите държави членки, от една страна, и трети държави, от друга страна, не са предвидени подходящи правила за лоялна конкуренция. За тази цел следва да се увеличат усилията за договаряне на включването на клаузи за лоялна конкуренция в съществуващи и бъдещи споразумения с трети държави за въздушнотранспортни или въздухоплавателни услуги.

(8)  Лоялната конкуренция между въздушните превозвачи може да се осигури и чрез подходящи законодателни актове на Съюза, като Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета(5) и Директива 96/97/ЕО на Съвета(6). Доколкото лоялната конкуренция предполага защита на въздушните превозвачи от Съюза от някои практики, възприети от трети държави или превозвачи от трети държави, този въпрос преди беше разгледан в Регламент (ЕО) № 868/2004 на Европейския парламент и на Съвета(7). Регламент (ЕО) № 868/2004 обаче се оказа неефективен по отношение на своята основна обща цел — лоялната конкуренция. Това се отнася особено за някои от неговите разпоредби, свързани ▌ с определянето на съответните практики, различни от субсидирането, и на изискванията по отношение на започването и провеждането на разследвания. Освен това Регламент (ЕО) № 868/2004 не успя да осигури взаимно допълване със споразумения за въздушнотранспортни или въздухоплавателни услуги, по които Съюзът е страна ▌. С оглед на броя и значимостта на измененията, които биха били необходими, за да се отговори на тези въпроси, е целесъобразно Регламент (ЕО) № 868/2004 да бъде заменен с нов акт.

(9)  Конкурентоспособността на въздухоплавателния сектор на Съюза зависи от конкурентоспособността на всяко звено от веригата за създаване на стойност във въздухоплаването и може да се поддържа само чрез набор от допълващи се политики. Съюзът следва да започне конструктивен диалог с трети държави за намирането на основа за лоялна конкуренция. В това отношение продължава да е необходимо ефективно, пропорционално и възпиращо законодателство за поддържане на благоприятни условия за висока степен на свързаност в Съюза и за осигуряване на лоялна конкуренция с въздушни превозвачи от трети държави. За тази цел нa Комисията следва да бъде предоставено правомощието да провежда разследване и при необходимост да предприема мерки. Подобни мерки следва да са налични, ▌ когато практики, нарушаващи конкуренцията, ▌ причиняват вреда на въздушни превозвачи от Съюза.

(10)  Дискриминацията би могла да включва ситуации, когато въздушен превозвач от Съюза е подложен на различно третиране без обективна обосновка, по-специално различно третиране по отношение на: цените и достъпа до услуги по наземно обслужване; летищната инфраструктура; аеронавигационното обслужване; разпределянето на слотове; административните процедури, като например предоставянето на визи за служителите на чуждестранен превозвач; подробните договорености за продажбата и дистрибуцията на въздухоплавателни услуги; или всякакви други „въпроси, свързани с упражняването на дейността“, като обременителни процедури за митническо оформяне, или всякакви други нелоялни практики от финансово или оперативно естество.

(11)  Производството ▌ следва да приключи без компенсационни мерки съгласно настоящия регламент, когато тяхното приемане би било в противоречие с интереса на Съюза, като се обърне специално внимание на въздействието им върху други лица, и по-специално върху потребителите или предприятията в Съюза, както и на въздействието им върху високата степен на свързаност в целия Съюз. При оценката на интереса на Съюза следва да се обърне специално внимание на положението на онези държави членки, които разчитат изключително или до голяма степен на въздушния транспорт за свързаността си с останалата част на света, и следва да се гарантира съгласуваност с други области на политиката на Съюза. Производството следва да приключи без налагане на мерки и когато изискванията за такива мерки не са били изпълнени или вече не се изпълняват.

(▌12) Когато се преценява дали приемането на компенсационни мерки не би било в интерес на Съюза, Комисията следва да вземе предвид становищата на всички заинтересовани страни. С цел да се организират консултации с всички заинтересовани страни и да им се даде възможност да бъдат изслушани, в известието за започване на разследването следва да се посочат сроковете за предоставяне на информация или за искане за изслушване. Заинтересованите страни следва да са запознати с условията за разкриване на информацията, която предоставят, и следва да имат право да дават отговор по коментарите на други страни.

(13)  С цел Комисията да бъде надлежно информирана за възможни елементи, обосноваващи започването на разследване, всяка държава членка, въздушен превозвач от Съюза или асоциация на въздушни превозвачи от Съюза следва да имат правото да подават жалби, които следва да бъдат разгледани в разумен срок.

(14)  За да се гарантира ефективността на настоящия регламент, е важно Комисията да може да започва производства въз основа на жалби, които представят prima facie доказателства за опасност от причиняване на вреда.

(15)  В хода на разследването Комисията следва да обърне внимание на нарушаващите конкуренцията практики в съответния контекст. Като се има предвид разнообразието от възможни практики, в някои случаи практиката и нейното въздействие биха могли да бъдат ограничени до въздушнотранспортните дейности по маршрут между два града, докато в други случаи може да е уместно да се разгледат практиката и нейното въздействие в рамките на по-широката мрежа на въздушния транспорт.

(16)  Важно е да се гарантира, че разследването може да се разшири, така че да обхване възможно най-голямо множество от относими елементи. За тази цел ▌Комисията следва да може да провежда разследвания в трети държави, при съгласие от съответните субекти от третите държави и при липса на възражения от тези трети държави. По същите причини и със същата цел държавите членки следва да бъдат задължени да подпомагат Комисията по най-добрия възможен за тях начин. Комисията следва да приключи разследването въз основа на най-добрите налични доказателства.

(17)  ▌При разследването Комисията може да проучи дали практиката, нарушаваща конкуренцията, съставлява също нарушение на международни споразумения за въздушнотранспортни или въздухоплавателни услуги, или на всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, по които Съюзът е страна. Ако това е така, Комисията може да прецени, че нарушаващата конкуренцията практика, която представлява също нарушение на международно споразумение за въздушнотранспортни или въздухоплавателни услуги, или на всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, по което Съюзът е страна, ще бъде разгледана по по-подходящ начин чрез прилагането на правилата и процедурите за уреждане на спорове, установени с това споразумение. В такъв случай Комисията следва да има правомощието да спре разследването, започнато съгласно настоящия регламент. Когато при прилагането на правилата и процедурите за уреждане на спорове, установени с международното споразумение за въздушнотранспортни или въздухоплавателни услуги, или с всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, по което Съюзът е страна, не се постигне коригиране на ситуацията в достатъчна степен, Комисията следва да може да възобнови разследването.

(18)  Споразуменията в областта на въздухоплаването и настоящият регламент следва да улеснят диалога със съответните трети държави с цел ефикасното уреждане на спорове и възстановяването на лоялната конкуренция. Когато разследването, провеждано от Комисията, се отнася до дейности, които попадат в обхвата на споразумение за въздушнотранспортни или за въздухоплавателни услуги, или на всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, сключено с трета държава и по което Съюзът не е страна, следва да се гарантира, че Комисията действа при пълно познаване на всички производства, предвидени или проведени от засегнатата държава членка по силата на такова споразумение и във връзка със ситуацията — предмет на разследване от страна на Комисията. Поради това държавите членки следва да са задължени съответно да информират Комисията. В такъв случай всички засегнати държави членки следва да имат право да уведомят Комисията за намерението си да разгледат практиката, нарушаваща конкуренцията, изключително в рамките на процедурите за уреждане на спорове, които се съдържат в съответните споразумения за въздушнотранспортни или за въздухоплавателни услуги, или във всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, сключени с трета държава и по които Съюзът не е страна. Ако всички засегнати държави членки уведомят Комисията и не е повдигнато възражение, Комисията следва временно да спре разследването си.

(19)  Ако засегнатите държави членки възнамеряват да разгледат практиката, нарушаваща конкуренцията, изключително чрез процедурите за уреждане на спорове, приложими съгласно споразуменията за въздушен транспорт, споразуменията за въздухоплавателни услуги или всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги и които те са сключили със съответната трета държава, за да изпълнят задълженията си по тези споразумения, държавите членки следва да положат усилия за експедитивното провеждане на двустранните процедури за уреждане на спорове и изцяло да информират Комисията за това. Когато практиката, нарушаваща конкуренцията, продължава и Комисията възобнови разследването, констатациите, придобити по време на прилагането на споразумението за въздушнотранспортни или за въздухоплавателни услуги, или на всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, следва да се вземат предвид, за да се гарантира, че лоялната конкуренция се възстановява възможно най-бързо.

(20)  Констатациите в хода на прилагането на правилата и процедурите за уреждане на спорове съгласно международно споразумение за въздушнотранспортни или въздухоплавателни услуги, или всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, по което Съюзът или държава членка е страна, следва да се вземе предвид.

(21)  От съображения за административна ефикасност и с оглед на евентуалното прекратяване без налагане на мерки, следва да се предвиди възможност за спиране на производството, когато съответната трета държава или субект от трета държава предприеме решителни стъпки за отстраняване на съответните практики, които нарушават конкуренцията, или на произтичащата от тях вреда или опасност от причиняване на вреда.

(22)  Констатациите по отношение на вреда или опасност от причиняване на вреда на засегнатите въздушни превозвачи от Съюза следва да съдържат реална оценка на ситуацията и поради това следва да се основават на всички имащи значение фактори, по-специално факторите, свързани с положението на тези превозвачи, както и с общото състояние на засегнатия пазар на въздушнотранспортни услуги.

(23)  Необходимо е да се определят условията, при които производството следва да бъде приключено, със или без налагането на компенсационни мерки.

(24)  Компенсационните мерки по отношение на практики, които нарушават конкуренцията, са насочени към компенсиране на вредата, която е настъпила вследствие на посочените практики. Поради това те следва да приемат формата на финансови задължения или на други мерки, които — представлявайки измерима парична стойност — са в състояние да постигнат същия резултат. С оглед на спазването на принципа на пропорционалност, всички видове мерки следва да бъдат ограничени до необходимото за компенсирането на установената вреда. Компенсационните мерки следва да имат отношение към доброто функциониране на пазара на Съюза в областта на въздухоплаването и да не водят до необосновано предимство за който и да е въздушен превозвач или група въздушни превозвачи.

(25)  Настоящият регламент няма за цел да налага каквито и да е стандарти на въздушните превозвачи от трети държави, например по отношение на субсидиите, чрез въвеждането на по-ограничителни задължения от задълженията, прилагани към превозвачите от Съюза.

(26)  Ситуациите, разследвани съгласно настоящия регламент, и тяхното потенциално въздействие върху държавите членки може да се различават в зависимост от обстоятелствата. Поради това следва да бъде възможно да се прилагат ▌ компенсационни мерки, в зависимост от случая, за един или повече въздушни превозвачи от трети държави, за определена географска област или за определен период, или да се определи бъдеща дата, от която те да се прилагат.

(27)  Компенсационните мерки не следва да се състоят в спиране или ограничаване на правата за въздушно движение, предоставени от държава членка на трета държава.

(28)  В съответствие със същия принцип на пропорционалност компенсационните мерки по отношение на практики, които нарушават конкуренцията, следва да останат в сила само за периода и в степента, в която това е необходимо, с оглед на въпросната практика и произтичащата от нея вреда ▌. Поради това, когато обстоятелствата го налагат, следва да бъде предвиден преглед.

(29)  За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(8).

(30)  Комисията следва редовно да информира посредством доклад Европейския парламент и ▌Съвета за прилагането на настоящия регламент. Този доклад следва да съдържа информация: за прилагането на компенсационни мерки; за прекратяването на разследвания без компенсационни мерки; за прегледите на компенсационните мерки; и за сътрудничеството с държавите членки, заинтересовани страни и трети държави. При изготвянето и третирането на тозидоклад следва да се съблюдава подходящо ниво на поверителност.

(31)  Доколкото целта на настоящия регламент, а именно ефективната защита, еднаква за всички въздушни превозвачи от Съюза и основана на единни критерии и процедури, срещу вреда или опасност от причиняване на вреда на един или повече въздушни превозвачи от Съюза вследствие на нарушаващи конкуренцията практики, възприети от трети държави или субекти от трети държави, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в ▌ член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(32)  Доколкото настоящият регламент заменя Регламент (ЕО) № 868/2004, посоченият регламент следва да бъде отменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

1.  С настоящия регламент се определят правила за провеждането на разследвания от Комисията и за приемането на компенсационни мерки, свързани с практики, които нарушават конкуренцията между въздушните превозвачи от Съюза и въздушните превозвачи от трети държави и причиняват или крият опасност от причиняване на вреда на въздушните превозвачи от Съюза.

2.  Настоящият регламент се прилага, без да се засягат член 12 от Регламент (ЕИО) № 95/93 и член 20 от Директива 96/67/ЕО.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)  „въздушен превозвач“ означава въздушен превозвач съгласно определението в Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета(9);

2)  „въздушнотранспортна услуга“ означава полет или поредица от полети за превоз на пътници, товари или поща срещу възнаграждение или под наем;

3)  „заинтересована страна“ означава всяко физическо или юридическо лице или всеки официален орган, независимо дали има своя собствена юридическа правосубектност, което или който е вероятно да има значителен интерес от изхода на производството, включително, но не само въздушни превозвачи;

4)  „засегната държава членка“ означава всяка държава членка:

а)  която е издала оперативния лиценз на засегнатите въздушни превозвачи от Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 1008/2008; или

б)  съгласно чието споразумение за въздушен транспорт, споразумение за въздухоплавателни услуги или всяко друго споразумение, съдържащо разпоредби относно въздушнотранспортни услуги със съответната трета държава, извършват дейност засегнатите въздушни превозвачи от Съюза;

5)  „субект от трета държава“ означава всяко физическо или юридическо лице, независимо дали е със стопанска или с нестопанска цел, както и всеки официален орган, независимо дали има своя собствена юридическа правосубектност, което или който е под юрисдикцията на трета държава, независимо дали е контролиран/о от правителството на трета държава или не, и участва пряко или косвено във въздушнотранспортни или свързани услуги или в предоставянето на инфраструктура или на услуги, използвани за предоставяне на въздушнотранспортни или на свързани услуги;

6)  „практики, които нарушават конкуренцията“ означава дискриминация и субсидии;

7)  „опасност от причиняване на вреда“ означава опасност, чието прерастване във вреда е ясно предвидимо, много вероятно и непосредствено и която без съмнение може да бъде приписана на действие или решение на трета държава или субект от трета държава.

8)  „дискриминация“ означава разграничаване от какъвто и да е вид, без да е обективно обосновано, по отношение на доставката на стоки или услуги, включително обществени услуги, използвани при извършването на въздушнотранспортни услуги, или по отношение на тяхното третиране от държавните органи, имащи отношение към такива услуги, включително практики, свързани с аеронавигационното обслужване или летищните съоръжения и услуги, горива, наземно обслужване, сигурност, компютърни системи за резервация, разпределяне на слотове, такси и използване на други съоръжения или услуги, използвани при извършването на въздушнотранспортни услуги;

9)  „субсидия“ означава финансов принос:

а)  предоставен от правителство или друга публична организация от трета държава под една от следните форми:

i)  практика на дадено правителство или друга публична организация, включваща пряко прехвърляне на средства, потенциално пряко прехвърляне на средства или пасиви (например безвъзмездни средства, заеми, вливане на капитал, гаранции по заеми, компенсиране на оперативни загуби или компенсация за финансова тежест, наложена от държавните органи);

ii)  приходи на правителството или друга публична организация, които иначе са дължими, но не са реализирани или събрани (например преференциално данъчно третиране или фискални стимули като данъчни кредити);

iii)  правителството или друга публична организация, включително публично контролирани предприятия, предоставя стоки или услуги или закупува стоки или услуги;

iv)  правителството или друга публична организация извършва плащания по механизъм за финансиране или възлага на частна организация да извършва една или повече от дейностите, описани в подточки i), ii), и iii), които обикновено се извършват от правителството и на практика не се различават по същността си от обичайните практики на правителството;

б)  което носи полза; и

в)  ограничено, правно или фактически, до субект или икономически сектор, или група от субекти или икономически сектори, попадащи под юрисдикцията на органа, предоставящ финансовия принос;

10)  „въздушен превозвач от Съюза“ означава въздушен превозвач с валиден оперативен лиценз, издаден от държава членка в съответствие с Регламент (ЕО) № 1008/2008;

11)  „засегнат въздушен превозвач от Съюза“ означава въздушният превозвач, който се предполага, че е претърпял вреда или опасност от причиняване на вреда съгласно член 4, параграф 1, буква б).

Член 3

Интерес на Съюза

1.  Интересът на Съюза за целите на член 13, параграф 2, буква б) се определя от Комисията въз основа на оценка на всички различни интереси, имащи отношение към конкретната ситуация и взети като цяло. При определянето на интереса на Съюза се дава приоритет на необходимостта да се защитава интересът на потребителите и да се поддържа високо ниво на свързаност за пътниците и за Съюза. В контекста на цялата верига на въздухоплаването Комисията може да вземе предвид и съответните социални фактори. Комисията също взема под внимание необходимостта от премахване на практиката, нарушаваща конкуренцията, от възстановяване на ефективната и лоялна конкуренция и избягване на смущения на вътрешния пазар.

2.  Интересът на Съюза се определя въз основа на икономически анализ на Комисията. Комисията основава този анализ на информация, събрана от заинтересованите страни. При определянето на интереса на Съюза Комисията търси и всякаква друга имаща отношение информация, която смята за необходима, и, по-специално, взема под внимание факторите, посочени в член 12, параграф 1. Информацията се взема предвид само ако е подкрепена с реални доказателства за нейната достоверност.

3.  Интересът на Съюза за целите на член 13, параграф 2, буква б) се определя само когато на всички заинтересовани страни е била дадена възможност да се представят, да представят становищата си в писмена форма, да изпратят информация на Комисията или да отправят искане за изслушване от Комисията в съответствие със сроковете, определени в член 4, параграф 8, буква б). В искането за изслушване се посочват причините, свързани с интереса на Съюза, във връзка с които страните желаят да бъдат изслушани.

4.  Заинтересованите страни, посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, могат да поискат да им бъдат предоставени фактите и съображенията, на които е вероятно да се основават решенията. Тази информация се предоставя до степента, до която е възможно, в съответствие с член 8 и без да се засяга евентуално последващо решение, взето от Комисията.

5.  Икономическият анализ, посочен в параграф 2, се предава за информация на Европейския парламенти на Съвета.

ГЛАВА II

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРОИЗВОДСТВОТО

Член 4

Започване на производство

1.  Разследване се започва след писмена жалба, подадена от държава членка, от един или повече въздушни превозвачи от Съюза, от асоциация на въздушни превозвачи от Съюза или по собствена инициатива на Комисията, ако са налице prima facie доказателства за съществуването на всички изброени по-долу обстоятелства:

а)  възприета от трета държава или субект от трета държава практика, която нарушава конкуренцията;

б)  вреда или опасност от причиняване на вреда на един или повече въздушни превозвачи от Съюза; и

в)  причинно-следствена връзка между предполагаемата практика и предполагаемата вреда или опасност от причиняване на вреда.

2.  При получаване на жалба съгласно параграф 1 Комисията информира за това всички държави членки.

3.  Комисията проверява своевременно точността и адекватността на обстоятелствата, представени в жалбата или които са на разположение на Комисията, за да определи дали има достатъчно доказателства за обосновано започване на разследване в съответствие с параграф 1.

4.  Комисията решава да не започва разследване, ако ▌ фактите, изложени в жалбата, не пораждат системен проблем, нито оказват значително въздействие върху един или повече въздушни превозвачи от Съюза.

5.  Комисията информира жалбоподателя и всички държави членки, когато реши да не започва разследване. Предоставената информация съдържа мотивите за това решение. Тази информация се предава и на Европейския парламент в съответствие с член 17.

6.  Когато представените доказателства са недостатъчни за целите на параграф 1, Комисията информира жалбоподателя за това в срок от 60 дни от датата, на която е подадена жалбата. На жалбоподателя се дава срок от 45 дни, за да представи допълнителни доказателства. Ако жалбоподателят не направи това в посочения срок, Комисията може да реши да не започва разследване.

7.  При спазване на параграфи 4 и 6 Комисията взема решение дали да започне разследване в съответствие с параграф 1 в рамките на най-много пет месеца от подаването на жалбата.

8.  При спазване на параграф 4, когато Комисията сметне, че има достатъчно доказателства за обосновано започване на разследване, тя предприема следното:

a)  започва производството и уведомява държавите членки и Европейския парламент за това;

б)  публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз; с известието се съобщава за започването на разследването, посочват се неговият обхват, третата държава или субектът от третата държава, за които се твърди, че са участвали в практики, които нарушават конкуренцията, както и предполагаемата вреда или опасност от причиняване на вреда, засегнатите въздушни превозвачи от Съюза, и се посочва срокът, в който заинтересованите страни могат да се представят, да представят становищата си в писмена форма, да подадат информация или да поискат да бъдат изслушани от Комисията. Този срок е най-малко 30 дни.

в)  уведомява официално представителите на третата държава и съответния субект от трета държава за започването на разследването;

г)  информира жалбоподателя и комитета, предвиден в член 16, за започването на разследването.

9.  Ако жалбата бъде оттеглена преди започване на разследването, се счита, че тя не е била подадена. Това не засяга правото на Комисията да започне разследване по собствена инициатива в съответствие с параграф 1.

Член 5

Разследване

1.  След започване на производството Комисията започва разследване.

2.  Разследването има за цел да установи дали възприета от трета държава или от субект от трета държава практика, която нарушава конкуренцията, е причинила вреда или е създала опасност от причиняване на вреда на засегнатите въздушни превозвачи от Съюза.

3.  Когато в хода на разследването, посочено в параграф 2 от настоящия член, Комисията открие доказателства, че дадена практика може да окаже отрицателно въздействие върху въздушната свързаност на определен регион, на държава членка или група държави членки и по този начин върху пътниците, тези доказателства се вземат предвид при определянето на интереса на Съюза, както е посочено в член 3.

4.  Комисията търси цялата информация, която счита за необходима за провеждане на разследването, и проверява точността на получената или събраната информация по отношение на засегнатите въздушни превозвачи на Съюза или на третата държава, заинтересована страна или съответния субект от трета държава.

5.  Ако информацията, подадена съгласно параграф 4, е непълна, тя се взема предвид, при условие че не е невярна, нито подвеждаща.

6.  Ако доказателствата или информацията не бъдат приети, страната, която ги е предоставила, трябва да бъде незабавно информирана за причините за това и ѝ се дава възможност да представи допълнителни обяснения в установения срок.

7.  Комисията може да поиска засегнатите държави членки да ѝ окажат съдействие в разследването. По-специално, по искане на Комисията засегнатите държави членки вземат необходимите мерки, за да окажат съдействие на Комисията при разследването, като предоставят подходяща и налична информация. По искане на Комисията всяка държава членка се стреми да допринесе за съответната проверка и анализи.

8.  При необходимост Комисията може да извършва разследвания на територията на ▌ трета държава, при условие че съответният субект от трета държава е дал съгласието си и правителството на третата държава е било официално уведомено и не е повдигнало възражения.

9.  Страни, които са заявили своя интерес в рамките на сроковете, посочени в известието за започване на разследването, се изслушват, ако са подали искане за изслушване, от което да става ясно, че са заинтересована страна.

10.  Жалбоподателите, заинтересованите страни, държавите членки и представителите на третата държава или съответният субект от третата държава могат да прегледат цялата информация, предоставена на Комисията, с изключение на вътрешни документи, които са предназначени за ползване от Комисията и администрациите на Съюза и на засегнатите държави членки, при условие че тази информация не е поверителна по смисъла на член 8 и е отправено писмено искане до Комисията.

Член 6

Спиране

1.  Комисията може да спре разследването, ако е по-подходящо да разгледа практиката, нарушаваща конкуренцията, изключително в рамките на процедурите за уреждане на спорове, установени с приложимо споразумение за въздушен транспорт или за въздухоплавателни услуги, по което Съюзът е страна, или други споразумения, съдържащи разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, по които Съюзът е страна. Комисията информира държавите членки за спирането на разследването.

Комисията може да възобнови разследването във всеки от следните случаи:

a)  процедурата, проведена по силата на приложимото споразумение за въздушнотранспортни или въздухоплавателни услуги, или на всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, е довела до установяването на нарушение от другата страна или страни по споразумението, като установяването е станало окончателно и задължително за тази друга страна или страни, но коригиращи действия не са били взети незабавно или в срока, предвиден в съответните процедури;

б)  практиката, нарушаваща конкуренцията, не е отстранена в срок от 12 месеца от датата на спирането на разследването.

2.  Комисията спира разследването, ако в рамките на 15 дни от датата на уведомяването за започване на разследването:

a)  всички засегнати държави членки, посочени в член 2, точка 4, буква б) са уведомили Комисията за намерението си да разгледат практиката, нарушаваща конкуренцията, изключително в рамките на процедурите за уреждане на спорове, приложими съгласно споразумението за въздушен транспорт или въздухоплавателни услуги или съгласно всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, което те са сключили със съответната трета държава; и

б)  никоя от засегнатите държави членки, посочени в член 2, точка 4, буква а) не е възразила.

В случаите на спиране се прилагат разпоредбите на член 7, параграфи 1 и 2.

3.  Комисията може да възобнови разследването във всеки от следните случаи:

a)  засегнатите държави членки, посочени в член 2, точка 4, буква б) не са започнали процедура за уреждане на спорове съгласно съответното международно споразумение в срок от три месеца от датата на уведомлението, посочено в параграф 2, буква а);

б)  засегнатите държави членки, посочени в член 2, точка 4, буква б) уведомяват Комисията, че резултатът от процедурата за уреждане на спорове, посочена в параграф 2 от настоящия член, не е бил приложен правилно и експедитивно;

в)  всички засегнати държави членки поискат от Комисията да възобнови разследването;

г)  Комисията е стигнала до заключението, че практиката, нарушаваща конкуренцията, не е отстранена в срок от 12 месеца от датата на уведомлението, посочено в параграф 2, буква а), от засегнатите държави членки,;

д)  при спешни случаи, предвидени в член 11, параграф 3, ако в срок от девет месеца от датата на уведомлението, посочено в параграф 2, буква а) от настоящия член, от засегнатите държави членки, посочени в член 2, точка 4, буква б), практиката, нарушаваща конкуренцията, не е била отстранена. По искане на засегнатата държава членка този срок може да бъде удължен от Комисията в надлежно обосновани случаи с най-много три месеца.

Член 7

Сътрудничество с държавите членки във връзка с производства, имащи отношение към случаите, които попадат в приложното поле на Глава III

1.  ▌ Засегнатата държава членка уведомява Комисията за всички имащи отношение срещи, насрочени в рамките на споразумението за въздушен транспорт или въздухоплавателни услуги или всяка разпоредба за въздушнотранспортни услуги, включена в друго споразумение, сключено със съответната трета държава, с оглед на обсъждането на въпроса, който попада в обхвата на разследването. Засегнатата държава членка предоставя на Комисията дневния ред и цялата относима информация, която дава възможност да бъдат разбрани поставените за обсъждане теми на посочените срещи.

2.  Засегнатата държава членка информира редовно Комисията за провеждането на всяка процедура за уреждане на спорове, предвидена в споразумение за въздушен транспорт или в споразумение за въздухоплавателни услуги, или всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, сключени със съответната трета държава, и когато е целесъобразно, кани Комисията да присъства на тези процедури. Комисията може да поиска допълнителна информация от засегнатата държава членка.

Член 8

Поверителност

1.  Комисията, ако са посочени основателни причини за това, третира като поверителна всяка информация, която по естество е поверителна, включително, но не само информация, чието разгласяване би дало значително конкурентно предимство на конкурент или би имало значителен неблагоприятен ефект върху предоставящото информацията лице или върху лицето, от което предоставящото информацията лице я е придобило, или която се предоставя поверително от страните по разследването.

2.  От заинтересованите страни, които предоставят поверителна информация, се изисква да представят резюме на информацията, което не е поверително. Това резюме трябва да бъде достатъчно подробно, за да позволи нормалното разбиране на същината на информацията, която е предоставена поверително. При изключителни обстоятелства заинтересованите страни могат да посочат, че резюме на поверителната информация не може да бъде изготвено. При такива изключителни обстоятелства се посочват причините, поради които не е възможно представянето на резюме.

3.  Информацията, получена съгласно настоящия регламент, се използва само за целите, за които е била поискана. Настоящият параграф не възпрепятства използването на информация, получена в контекста на едно разследване, с цел започване на друго разследване в съответствие с настоящия регламент.

4.  Комисията и държавите членки, включително техните служители, не разкриват информация от поверителен характер, която са получили съгласно настоящия регламент, нито такава, която е предоставена поверително от страна по разследването, освен при изрично разрешение от страната, която е предоставила тази информация. Информацията, обменяна между Комисията и държавите членки, или вътрешните документи, изготвяни от органите на Съюза или на държавите членки, не се разгласяват, освен ако това не е изрично предвидено в настоящия регламент.

5.  Когато се окаже, че поверителното третиране на определена информация не е обосновано и лицето, което е предоставило информацията, не желае нито да я оповести, нито да разреши разгласяването ѝ в обобщена или сбита форма, въпросната информация може да не бъде вземана предвид.

6.  Настоящият член не възпрепятства разгласяването на обща информация от органите на Съюза, и по-конкретно разгласяването на мотивите, с които са взети решенията съгласно настоящия регламент, нито разгласяването на доказателствата, на които органите на Съюза се основават, доколкото това е необходимо за разясняването на тези мотиви в съдебни производства. Такова разгласяване отчита законния интерес на съответните страни да не бъдат разгласявани техните стопански или държавни тайни.

7.  Държавите членки предприемат всички необходими и подходящи мерки, предназначени да гарантират поверителността на информацията, която има отношение към прилагането на настоящия регламент, и при условие. че те са съвместими с неговите условия.

Член 9

Основание за констатации в случай на неоказване на съдействие

Когато достъпът до необходимата информация е отказан или по друг начин не е предоставен в рамките на ▌сроковете, предвидени в настоящия регламент, или когато разследването е значително възпрепятствано, въз основа на наличните факти и доказателства може да се направят предварителни или окончателни положителни или отрицателни констатации ▌. Когато Комисията установи, че е предоставена невярна или подвеждаща информация, тази информация не се взема предвид.

Член 10

Оповестяване

1.  Комисията оповестява, не по-късно от един месец преди посочения в член 16 комитет да бъде свикан в съответствие с ▌член 13, параграф 2 или член 14, параграф 1, на съответната трета държава, на съответния субект от третата държава и на съответния въздушен превозвач от третата държава, както и на жалбоподателя, на заинтересованите страни, на засегнатите държавите членки и на засегнатите въздушни превозвачи от Съюза основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да приеме компенсационни мерки или да прекрати производството, без да се приемат компенсационни мерки.

2.  Оповестяването на информация, посочено в параграф 1, не засяга последващите решения, които Комисията може да вземе. Когато Комисията възнамерява да обоснове подобно решение с допълнителни или различни факти и съображения, те се оповестяват във възможно най-кратък срок.

3.  Допълнителната информация, предоставена след оповестяването на информацията, се взема предвид само ако е получена в срок, който Комисията определя за всеки един случай, но който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като надлежно се отчита фактът дали въпросът е спешен. По-кратък срок може да бъде определен в случаите, когато трябва да се извърши допълнително окончателно оповестяване.

Член 11

Продължителност и спиране на производството

1.  Производството приключва в срок от 20 месеца. При надлежно обосновани случаи този срок може да бъде удължен. В случай на спиране на производството, както е посочено в параграф 4, времето, през което то е спряно не се отчита като част от срока на производството.

2.  Разследването приключва в срок от 12 месеца. При надлежно обосновани случаи този срок може да бъде удължен. В случай на спиране на разследването, както е посочено в член 6, времето, през което тое спряно не се отчита като част от срока на разследването. Когато срокът за разследване е удължен, продължителността на удължаването се добавя към общата продължителност на производството, предвидена в параграф 1 от настоящия член.

3.  В спешни случаи, т.е. в ситуации, при които в резултат на ясни доказателства, представени от жалбоподателя или заинтересованите страни, вредата за въздушните превозвачи от Съюза може да е необратима, продължителността на производството може да се намали до девет месеца.

4.  Комисията спира производството, когато третата държава или съответният субект от третата държава е предприел решителни мерки за отстраняване ▌на практиката, която нарушава конкуренцията, на вредата или на опасността от причиняване на вреда на засегнатите въздушни превозвачи от Съюза.

5.  В случаите, посочени в параграф 4, Комисията възобновява производството, ако практиката, която нарушава конкуренцията, ▌ вредата или опасността от причиняване на вреда за засегнатите въздушни превозвачи от Съюза не е била отстранена в разумен срок, който във всеки случай е не по-късно от шест месеца.

ГЛАВА III

ПРАКТИКИ, КОИТО НАРУШАВАТ КОНКУРЕНЦИЯТА

Член 12

Определяне на вреда или опасност от причиняване на вреда

1.  Констатирането на вреда за целите на тази глава се основава на доказателства, като се отчитат съответните фактори, и по-конкретно:

a)  състоянието на засегнатите въздушни превозвачи от Съюза, по-специално по отношение на честотата на полетите, използването на капацитета, мрежовия ефект, продажбите, пазарния дял, печалбите, приходите от инвестиции, инвестициите и заетостта;

б)  общото състояние на засегнатите пазари на въздушнотранспортни услуги, по-специално по отношение на тарифните нива, капацитета и честотата на въздушнотранспортните услуги или използването на мрежата.

2.  Определянето на опасността от причиняване на вреда се основава на ясни доказателства, а не само на твърдения, предположения или слаба вероятност. Прерастването във вреда трябва да е ясно предвидимо, много вероятно, непосредствено и възможно без съмнение да бъде приписано на действие или решение на трета държава или субект от трета държава.

3.  ▌При определянето на наличие на опасност от причиняване на вреда се разглеждат фактори като:

a)  предвидимата промяна в състоянието на засегнатите въздушни превозвачи от Съюза, по-специално, по отношение на честота на полетите, използване на капацитета, мрежови ефект, продажби, пазарен дял, печалби, приходи от инвестиции, инвестиции и заетост;

б)  предвидимата промяна в общото състояние на потенциално засегнатите пазари на въздушнотранспортни услуги, по-специално по отношение на тарифни нива, капацитет и честота на въздушнотранспортните услуги или използване на мрежата;

Въпреки че нито един от факторите, посочени в букви а) и б), сам по себе си няма решаващо значение, всички те, взети заедно, трябва да са такива, че да водят до заключението, че по-нататъшната практика, която нарушава конкуренцията, е непосредствена и че, освен ако не бъдат предприети действия, ще бъде причинена вреда.

4.  Комисията избира период за разследване, който включва, но не се ограничава до периода, през който се предполага, че е била причинена вредата, и анализира съответните доказателства в рамките на този период.

5.  Когато вредата или опасността от причиняване на вреда на засегнатите въздушни превозвачи от Съюза е причинена в резултат на фактори, различни от практиката, която нарушава конкуренцията, те не се приписват на разглежданата практика и не се вземат предвид.

Член 13

Прекратяване без налагане на компенсационни мерки

1.  Комисията прекратява разследването без ▌ приемане на компенсационни мерки, когато жалбата е оттеглена, освен ако Комисията не продължи разследването по своя собствена инициатива.

2.  Комисията приема актове за изпълнение, с които прекратява разследването, провеждано съгласно член 5, без да приема компенсационни мерки, когато:

a)  Комисията стигне до заключението, че не е налице който и да е от следните факти:

i)  наличието на възприета от трета държава или субект от трета държава практика, която нарушава конкуренцията;

ii)  наличието на вреда или опасност от причиняване на вреда на засегнатите въздушни превозвачи от Съюза;

iii)  наличието на причинно-следствена връзка между вредата или опасността от причиняване на вреда и разглежданата практика;

б)  Комисията стигне до заключението, че приемането на компенсационни мерки в съответствие с член 14 би било в противоречие с интереса на Съюза;

в)  третата държава или съответният субект от трета държава е отстранил практиката, която нарушава конкуренцията; или

г)  третата държава или съответният субект от трета държава е отстранил вредата или опасността от причиняване на вреда на засегнатите въздушни превозвачи от Съюза.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 16, параграф 2.

3.  Решението за прекратяване на разследването в съответствие с параграф 2 се придружава от изложение на мотивите за него и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 14

Компенсационни мерки

1.  Без да се засяга член 13, Комисията приема актове за изпълнение за определяне на компенсационни мерки, ако разследването, проведено съгласно член 5, установи, че възприета от трета държава или от субект от трета държава практика, която нарушава конкуренцията, е причинила вреда на засегнатите въздушни превозвачи от Съюза.

Актовете за изпълнение, с които се определят компенсационни мерки, посочени в параграф 3, буква а) от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 2.

Актовете за изпълнение, с които се определят компенсационни мерки, посочени в параграф 3, буква б) от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграфи 2 и 3.

2.  Без да се засяга член 13, Комисията може да приеме актове за изпълнение, с които се определят компенсационни мерки, ако разследването, проведено съгласно член 5, установи, че възприета от трета държава или от субект от трета държава практика, която нарушава конкуренцията, създава опасност от причиняване на вреда в съответствие с член 12, параграфи 2 и 3 на засегнатите въздушни превозвачи от Съюза. Тези компенсационни мерки не влизат в сила, преди опасността от причиняване на вреда да се е превърнала в действителна вреда.

Актовете за изпълнение, с които се определят компенсационни мерки, посочени в параграф 3, буква а) от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 2.

Актовете за изпълнение, с които се определят компенсационни мерки, посочени в параграф 3, буква б) от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграфи 2 и 3.

3.  Посочените в параграфи 1 и 2 компенсационни мерки се налагат на въздушните превозвачи от трети държави, възползващи се от практика, която нарушава конкуренцията, и могат да бъдат под една от следните форми:

a)  финансови задължения;

б)  всякакви оперативни мерки с еквивалентна или по-малка стойност, като спиране на концесии, на дължими услуги или на други права за въздушния превозвач от трета държава. Приоритет се дава на реципрочни оперативни мерки, при условие че не са в противоречие с интереса на Съюза или не са несъвместими с правото на Съюза, или с международни задължения.

4.  Компенсационните мерки, посочени в параграфи 1 и 2, не могат да надвишават необходимото за компенсиране на вредата на засегнатите въздушни превозвачи от Съюза. За целта тези компенсационни мерки ▌ може да бъдат ограничени до конкретна географска област или може да бъдат ограничени във времето.

5.   Компенсационните мерки не се изразяват в спирането или ограничаването на правата на въздушно движение, предоставени от държава членка на трета държава съгласно споразумение за въздушен транспорт, споразумение за въздухоплавателни услуги или каквато и да е разпоредба за въздушнотранспортни услуги, включена в друго споразумение, сключено с тази трета държава.

6.  Компенсационните мерки, посочени в параграфи 1 и 2, не водят Съюза или съответните държави членки към нарушаване на споразуменията за въздушнотранспортни услуги или за въздухоплавателни услуги или на която и да е разпоредба относно въздушнотранспортни услуги, включена в търговско споразумение или всяко друго споразумение, сключено със съответната трета държава.

7.  Решението за приключване на разследването с приемане на компенсационни мерки, посочени в параграфи 1 и 2 се придружава от изложение на мотивите за него и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 15

Преглед на компенсационните мерки

1.  Компенсационните мерки, посочени в член 14, остават в сила само за такъв срок и доколкото е необходимо с оглед на продължителността на практиката, която нарушава конкуренцията, и произтичащата от нея вреда. За тази цел се прилага процедурата за преразглеждане, посочена в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член. Комисията редовно представя на Европейския парламент и на Съвета писмени доклади за ефективността и въздействието на компенсационните мерки.

2.  Когато обстоятелствата налагат това, необходимостта от продължително налагане на компенсационни мерки в първоначалния им вид може да бъде преразгледана по инициатива на Комисията или на жалбоподателя или въз основа на мотивирано искане от засегнатите държави членки, третата държава или от съответния субект от третата държава.

3.  В хода на преразглеждането Комисията прави оценка на продължаващото наличие на практиката, която нарушава конкуренцията, на вредата и на причинно-следствената връзка между практиката и вредата.

4.  Комисията приема актове за изпълнение, с които отменя, изменя или запазва, според случая, компенсационните мерки, посочени в член 14. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 16, параграф 2.

ГЛАВА ІV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 16

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.  Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 17

Доклади и информация

1.  Комисията представя редовно на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането и изпълнението на настоящия регламент. При надлежно спазване на изискването за защита на поверителната информация по смисъла на член 8, докладът включва информация за прилагането на компенсационните мерки, прекратяването на разследвания без налагане на компенсационни мерки, прегледите на компенсационни мерки и сътрудничеството с държавите членки, заинтересованите страни и трети държави.

2.  Европейският парламент и Съветът могат да поканят Комисията да представи и разясни всякакви въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент.

Член 18

Отмяна

Регламент (ЕО) № 868/2004 се отменя. Позоваването на отменения регламент се счита за позоваване на настоящия регламент.

Член 19

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

▌Съставено в … на

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) OВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 58.
(2)ОВ С, 197, 8.6.2018 г., стp. 58.
(3) Позиция на Европейския парламент от 14 март 2019 г.
(4)
(5)Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета от 18 януари 1993 г. относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността (ОВ L 14, 22.1.1993 г., стр. 1).
(6)Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. относно достъп до пазара на наземни услуги в летищата на Общността (ОВ L 272, 25.10.1996 г., стр. 36).
(7)Регламент (ЕО) № 868/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно защита срещу субсидиране и практики на несправедливо ценообразуване, причиняващи щети на въздушните превозвачи на Общността при осигуряване на въздушно обслужване от държави, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 1).
(8)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(9)Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3).


Насоки за бюджета за 2020 г. – Раздел III
PDF 187kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2020 година, раздел III – Комисия (2019/2001(BUD))
P8_TA-PROV(2019)0210A8-0172/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(1) („Финансовия регламент“),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2) („Регламента за МФР“),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3),

—  като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(4),

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2019 година(5) и общите декларации, договорени между Парламента, Съвета и Комисията, които са поместени в приложение,

—  като взе предвид Резолюция 70/1 на Общото събрание на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, която влезе в сила на 1 януари 2016 г., и представения неотдавна документ за размисъл, озаглавен „Към устойчива Европа до 2030 г.“ на Комисията,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 февруари 2019 г. относно бюджетните насоки за 2020 година (06323/2019),

—  като взе предвид член 86а от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0172/2019),

А.  като има предвид, че преговорите по бюджета на Съюза за 2020 г. ще се проведат успоредно с преговорите за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) и за реформата на системата на собствените ресурси на ЕС; като има предвид, че 2019 г. ще бъде седмата година от МФР за периода 2014—2020 г.;

Б като има предвид, че през последните няколко години Съветът многократно влезе в противоречие със самия себе си, като представяше нови политически приоритети за ЕС, но показваше нежелание да осигури нови бюджетни кредити за тяхното финансиране; като има предвид, че новите политически приоритети и предстоящите предизвикателства за ЕС следва да бъдат финансирани от нови бюджетни кредити, а не чрез намаляване на сумата на бюджетните кредити за съществуващите програми;

В.  като има предвид, че към края на текущия период на финансово програмиране изпълнението на многогодишните програми ще изисква подходящи финансови ресурси и следователно ще трябва да се предвидят необходимите плащания през 2020 г., за да се предотврати нова криза с плащанията през първите години на МФР за периода 2021—2027 г.;

Бюджет за 2020 г.: мост към бъдещето на Европа — инвестиране в иновации, устойчиво развитие и в защита и сигурност на гражданите

1.  подчертава, че бюджетът на Съюза за 2020 г. е мостът към МФР за периода 2021—2027 г. и следва да допринесе за създаването на обща дългосрочна визия относно бъдещите политически приоритети на Съюза и да носи европейска добавена стойност; очаква, че към момента на приемането на бюджета за 2020 г. Парламентът и Съветът ще бъдат включени в пълноценни преговори по МФР, след политическо споразумение в Европейския съвет; счита, че един силен, отговорен и ориентиран към бъдещето бюджет за 2020 г. ще улесни постигането на споразумение и прехода към следващата МФР; поради това възнамерява да се възползва в пълна степен от съществуващата гъвкавост и други разпоредби, съдържащи се в Регламента за МФР и Финансовия регламент, с цел укрепване на ключови програми на ЕС в бюджета за 2020 г., като надлежно се отчита подходът на бюджетиране, основано на изпълнението, в бюджета на ЕС;

2.  призовава за специфични селскостопански програми за насърчаване, от една страна, на къси вериги на доставки, справедливи цени за производителите, стабилни и приемливи доходи за земеделските стопани и, от друга страна, справедливо преразпределение на плащанията между държавите, видовете производства и производители, премахване на сегашните различия и реализиране на полза за държавите членки с най-голям недостиг на продукция, както и малки и средни производители;

3.  поради това счита, че бюджетът на ЕС за следващата година следва да определи ясни политически приоритети и да даде възможност на Съюза да създаде устойчив и приобщаващ икономически растеж и работни места, да продължи да инвестира в капацитета за иновации и научни изследвания за бъдещи решения, да засили конкурентоспособността, да гарантира безопасна, сигурна и мирна Европа, да укрепи условията на труд и живот на гражданите, да засили икономическото, социалното и териториалното сближаване, да подкрепи Съюза в борбата му срещу екологичните предизвикателства и изменението на климата в процеса на изпълнение на неговите задължения по Парижкото споразумение, да даде своя принос за пълното изпълнение на Целите на ООН за устойчиво развитие и за осъществяването на Европейския стълб на социалните права;

4.  посочва, че 2020 г. е последната година от настоящата МФР, че изпълнението на програмите на ЕС, и по-специално тези в рамките на споделеното управление в областта на политиката на сближаване, общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството, трябва да бъде допълнително ускорено, за да се компенсират предишните закъснения и да се достигне фазата на приключване; очаква това да бъде отразено чрез значително увеличение на исканията за плащане и следователно очаква пик в годишното равнище на бюджетните кредити за плащания за 2020 г.; подчертава ангажимента на Парламента да осигури необходимите плащания през 2020 г. и да предотврати друга криза с плащанията през първите години от МФР за периода 2021—2027 г., какъвто беше случаят през текущия период; подчертава необходимостта от непрекъснато подобряване на механизмите за контрол и коригиране, така че да се гарантира подходящо и бързо изпълнение на програмите на ЕС;

5.  изтъква значението на децентрализираните агенции, които осигуряват прилагането на законодателните приоритети на ЕС и по този начин изпълняват целите на политиките на ЕС, като например свързаните с конкурентоспособността, устойчивия растеж, заетостта и управлението на настоящите миграционни и бежански потоци; очаква преговорите по бюджета за 2020 г. да доведат до достатъчно оперативно и административно финансиране на агенциите на ЕС, което ще им даде възможност да изпълняват своите увеличаващи се задачи и да постигат възможно най-добри резултати; отново заявява своята позиция, че 2018 г. беше последната година за изпълнението на целта за намаляване на персонала с 5% и т.нар. „резерв за преразпределение“; очаква Комисията и Съветът да се въздържат от допълнително намаляване на ресурсите на агенциите в бюджета за 2020 г.;

Иновации и научни изследвания за бъдещи решения: подкрепа за устойчив и приобщаващ икономически растеж с цел предвиждане на промените и повишаване на конкурентоспособността

6.  подчертава, че е важно Европа да се утвърди като лидер в ключовите технологии в области като космическото пространство, здравеопазването, околната среда, селското стопанство, безопасността и транспорта; изтъква необходимостта да се гарантира, че научноизследователските и иновационните дейности продължават да предоставят решения за потребностите, предизвикателствата и конкурентоспособността на Европа, и в този контекст припомня важната роля на фундаменталните научни изследвания; подчертава, че преходът от „Хоризонт 2020“ към „Хоризонт Европа“ трябва да бъде плавен, за да се гарантира стабилност за предприятията, научноизследователските центрове и академичните среди; изразява тревога във връзка със значителния недостиг във финансирането на „Хоризонт 2020“ през целия период, което доведе до нисък процент на одобрение на отлични кандидатури; следователно възнамерява да осигури възможно най-голям брой годишни средства за „Хоризонт 2020“ в бюджета за следващата година, като използва в пълна степен съществуващите разпоредби за гъвкавост на Регламента за МФР и на Финансовия регламент; подчертава също така, че е важно да се постигнат все по-дълбоки полезни взаимодействия с европейските структурни и инвестиционни фондове;

7.  подчертава потенциала за икономически растеж, произтичащ от технологичните промени в Европа и призовава за това бюджетът на ЕС да даде подходящ принос в подпомагането на цифровизацията на европейската промишленост и в насърчаването на цифровите умения и цифровото предприемачество; подчертава значението на допълнителните инвестиции в цифрови способности, включително във високопроизводителни изчислителни технологии, изкуствен интелект и киберсигурност в ЕС; подчертава, че се очаква програмата „Цифрова Европа“ да осигури значително по-голям размер на разпределените средствата в МФР за периода 2021—2027 г. и следователно възнамерява да увеличи финансирането в тази област в бюджета за следващата година;

8.  изтъква успеха на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) за мобилизирането на допълнителни инвестиции в ЕС с цел постигане на инвестиционна цел от най-малко 500 милиарда евро до 2020 г. след удължаването на нейния срок на действие; посочва обаче препоръките на Европейската сметна палата за допълнително подобряване на нейното прилагане по отношение на допълняемостта на избраните проекти; припомня, че гаранционният фонд на ЕФСИ беше финансиран отчасти чрез преразпределения на средства от „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа, и отново потвърждава своята дългогодишна позиция, че новите инициативи трябва да бъдат изцяло финансирани с ново финансиране;

9.  изразява пълното си убеждение, че подобряването на справедливостта и осигуряването на равни възможности в европейската социална пазарна икономика е предпоставка за устойчивото развитие на Съюза; възнамерява да осигури достатъчно финансиране за програми като COSME и „ Бъдещи и нововъзникващи технологии“, които значително допринасят за успеха на стартиращите предприятия и малките и средни предприятия (МСП), които са гръбнакът на европейската икономика и ключови двигатели на икономическия растеж, създаването на работни места, иновациите и социалната интеграция; подчертава високото равнище на изпълнение на тези програми и посочва, че те имат капацитет да усвоят повече средства;

Безопасност, сигурност и мир за европейските граждани

10.  счита, че защитата на външните граници на ЕС и на вътрешната сигурност с подкрепата на една по-силна европейска гранична и брегова охрана и на Европол, създаването на Европейски съюз без вътрешни граници и правилното функциониране на Шенгенското пространство, както и свободата на движение в рамките на ЕС са неразривно свързани и са от взаимна полза; в същото време подчертава значението на солидните инвестиции на ЕС в областта на вътрешната сигурност с оглед, наред с другото, на засилването на действията на правоприлагащите и съдебните органи в ЕС в отговор на опасностите, произтичащи от трансграничната престъпност, като се увеличи подкрепата за Евроюст и Европейската прокуратура; счита, че е задължение да се гарантира адекватно финансиране, персонал и обучение на персонала на всички агенции, работещи в областта на сигурността, правосъдието и граничния контрол, тъй като настоящото ниво на финансиране е недостатъчно с оглед на значителното увеличение на техните отговорности, и изтъква значението на сътрудничеството между тях, необходимостта от технологични иновации и адаптация, както и тяхната жизненоважна роля за засилване на сътрудничеството и координацията между държавите членки;

11.  успоредно с това подчертава хуманитарната отговорност на ЕС в политиката в областта на миграцията и признава ключовата роля на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и на Агенцията за основните права при разработването и прилагането на общи практики в областта на убежището в държавите членки; счита, че е задължение да се осигурят подходящо финансиране, персонал и обучение на персонала за всички агенции, работещи в областта на миграцията, убежището и правата на човека, с адекватни финансови и човешки ресурси, за да могат да изпълняват правилно своята роля;

12.  приветства ангажимента на държавите членки за обновена програма на ЕС в областта на отбраната и тяхната готовност за по-нататъшно европейско сътрудничество в областта на отбраната; подкрепя важността на започването на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) като първа фаза на Европейския фонд за отбрана; изисква допълнително увеличение на бюджета за отбрана на Съюза, което да се финансира изключително от нови бюджетни кредити, с цел подобряване на конкурентоспособността и иновациите в европейската отбранителна промишленост;

13.  твърдо подкрепя увеличаването на финансирането за програми за справяне с нарастващите заплахи за сигурността като радикализацията и насилническия екстремизъм в Европа и съседните страни, както и по-добрата координация на такива програми на равнище ЕС;

14.  подчертава, че киберсигурността е от решаващо значение за просперитета и сигурността на Съюза, както и за неприкосновеността на личния живот на неговите граждани, че кибератаките, киберпрестъпността и манипулирането представляват заплаха за отворените общества и че икономическият шпионаж възпрепятства функционирането на цифровия единен пазар и застрашава конкурентоспособността на европейските предприятия; изисква подходящи финансови ресурси за оборудване на всички съответни агенции с подходящи средства за изпълнение на техните оперативни и административни задачи за подпомагане на сигурността на мрежите и информационните системи, изграждане на силна киберустойчивост и за борба с киберпрестъпността; подкрепя в този контекст стратегическото сътрудничество между Агенцията на ЕС за мрежова и информационна сигурност (ENISA) и Европол;

15.  припомня, че мирът и стабилността са основни ценности, които се подкрепят от бюджета на Европейския съюз, и в тази връзка подчертава значителния принос, който Съюзът има за мира и помирението на остров Ирландия, по-специално чрез подкрепата си за Споразумението от Разпети петък и финансирането на програмите PEACE и INTERREG; подчертава, че е важно да се запази финансирането за тези програми след излизането на Обединеното кралство от ЕС;

16.  счита, с оглед на своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно използването на данните на ползвателите на „Фейсбук“ от „Кеймбридж Аналитика“ и въздействието върху защитата на личните данни(6), че борбата с дезинформацията, и особено проследяването и разкриването на дезинформация и всеки друг вид чуждестранна намеса, е приоритет за гарантиране на честни и демократични избори, по-специално в годината на Европейските избори; изисква допълнителни финансови ресурси за засилване на системното използване на инструменти за стратегическа комуникация, за да се даде възможност за силна координирана реакция на ЕС; подкрепя насоките, които Комисията е определила за това как следва да се използват съществуващите правила на ЕС относно начина на употреба на лични данни, за да бъдат насочени послания към гражданите в социалните медии по време на избори и да се гарантира справедливостта на изборния процес;

17.  изразява загриженост, че недостатъчен брой европейски граждани има впечатлението, че Европейският съюз работи за тях и им предоставя значителни ползи; изисква допълнителни финансови ресурси за Комисията, за да може тя да инвестира в инструменти, като например скорошните инициативи на Парламента „Какво прави Европа за мен“ и „Приложение за гражданите“ (Citizens' App), с цел да се информират гражданите за работата на Съюза и да се подчертаят усилията, положени за утвърждаване на мира, демокрацията, принципите на правовата държава и свободата на словото; счита, че тези инструменти следва да се разпространяват по по-добър начин на национално равнище;

18.  подчертава, че общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството са крайъгълни камъни на европейската интеграция, които имат за цел да гарантират безопасното и висококачествено снабдяване с храни за европейските граждани, правилното функциониране на единния селскостопански пазар, устойчивостта на селските райони в продължение на много години и устойчивото управление на природните ресурси; припомня, че тези политики допринасят за жизнеспособността и стабилността на ЕС; призовава Комисията да продължи да подкрепя производителите в цяла Европа за справяне с неочаквани колебания на пазара и за осигуряване на безопасни и висококачествени доставки на храни; призовава да се обърне специално внимание на дребното селско стопанство и дребномащабния риболов;

Укрепване на солидарността и взаимното разбирателство

19.  изисква допълнителни финансови ресурси, за да се отговори на бъдещото търсене в рамките на „Еразъм +“ – основната програма за образование и обучение, включително професионално образование и обучение, младеж и спорт в Европа, като се вземе предвид и външното ѝ измерение; подчертава, че са необходими подходящи ресурси за „демократизиране“ на програмата, предоставяне на достъп до нейното финансиране за хора от всякакъв произход и с всякаква работа в посока към Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване като начин за борба срещу младежката безработица; припомня, че Парламентът поиска финансовият пакет за тази програма да бъде утроен в следващата МФР; призовава за засилване на сътрудничеството между образованието, чиракуването, културата и научните изследвания;

20.  припомня, че в момент, когато европейският проект е поставен под въпрос, е изключително важно да се поднови твърдият ангажимент към Европа чрез култура, знания, творчество и иновации; поради това счита, че програмите „Творческа Европа“ и „МЕДИА“ следва да бъдат подкрепени на подходящо равнище;

21.  подчертава, че борбата с младежката безработица изисква значителни допълнителни финансови усилия за създаване на възможности за образование, обучение и заетост; в тази връзка подчертава положителното въздействие на Инициативата за младежка заетост, която подпомогна приблизително 1,7 милиона младежи до края на 2017 г.; приветства факта, че по настоятелното искане на Парламента в резултат от преговорите по бюджета за 2019 г. бюджетът за Инициативата за младежка заетост достигна общо 350 милиона евро през 2019 г.; очаква бюджетът за 2020 г. да демонстрира още по-голяма амбиция за тази програма, за да се гарантира плавен преход към програмата „Европейски социален фонд плюс“ (ЕСФ+) в следващата МФР; подчертава необходимостта от ускоряване на изпълнението на тази програма и от по-нататъшно подобряване на нейната ефективност, така че да се гарантира, че тя носи по-голяма европейска добавена стойност на националните политики в областта на заетостта;

22.  счита, че социалното сближаване в Европа трябва да допринася за устойчиви решения за борбата с бедността, социалното изключване и дискриминацията, за по-добро приобщаване на хората с увреждания, както и за дългосрочните структурни демографски промени; подчертава необходимостта от предоставяне на финансови средства за съответните програми на ЕС, които да осигурят на застаряващото население в Европа адекватна подкрепа по отношение на достъпа до мобилност, здравеопазване и обществени услуги;

23.  припомня необходимостта от солидарност и разпределение на отговорностите между държавите членки в областта на миграцията и убежището и призовава държавите членки да се възползват пълноценно от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) чрез национални програми; призовава за подходящо бюджетиране за този фонд през 2020 г., за да се подпомогнат приемането на лицата, търсещи убежище, в държавите членки, ефективни стратегии за връщане, програмите за презаселване, политиките за законна миграция и насърчаването на ефективната интеграция на гражданите на трети държави; счита, че подкрепата за градовете и общините в европейската система за предоставяне на убежище следва да бъде засилена;

24.  припомня, че трайното решение за настоящия миграционен феномен е в политическото, икономическото, социалното и екологичното развитие на държавите, от които произхождат миграционните потоци; призовава Европейският инструмент за съседство и Инструментът за сътрудничество за развитие да получат достатъчно финансови средства, за да подкрепят този приоритет и да насърчават по-нататъшното развитие на устойчиви и взаимноизгодни партньорства, например с държавите от Африка; в този контекст отново потвърждава необходимостта от предоставяне на достатъчна и непрекъсната финансова подкрепа на международните организации, включително Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) и Международната организация по миграция (МОМ); изисква засилена финансова и организационна подкрепа за програми, които допринасят за обмена между ЕС и държавите партньорки в области като професионално обучение, създаване на стартиращи предприятия, подкрепа за МСП, здравеопазване и образование, както и за политики, свързани с чистата вода, пречистването на отпадъчните води и обезвреждането на отпадъците;

25.  счита, че свързаната с пола дискриминация е недопустима и несъвместима с ценностите на ЕС; посочва, че процентът на успеваемост на заявленията за програма „Дафне“ и на други фондове, насочени към борба с насилието срещу жени и момичета, е тревожно нисък и възнамерява да осигури увеличено финансиране за програмата; освен това счита, че интегрирането на принципа на равенство между половете е ефективна стратегия за постигане на равенство между половете и борба с дискриминацията и призовава перспективата за равенство между половете да бъде интегрирана в съответните политики и разходни програми на ЕС; очаква от Комисията да представи в най-кратък срок рамка за интегриране на принципа на равенство между половете в бюджета на Съюза;

26.  отново подчертава значението на европейската политика за съседство с оглед на укрепването на отношенията със съседните държави, утвърждаването на мирните процеси и стимулирането на икономическия и социалния растеж и устойчивото трансгранично сътрудничество; изтъква, че здравите връзки между ЕС и Западните Балкани са от жизненоважно значение за стабилизирането на региона и предприсъединителния му процес; припомня, че финансирането от бюджета на Съюза трябва да бъде съобразено с укрепването на способността на държавите да продължат необходимите правни, политически, социални и икономически реформи, по-специално като подобряват правилното функциониране на публичната администрация и като подкрепят стабилността и устойчивостта на демократичните институции и прилагането на принципите на правовата държава;

Справяне с екологичните предизвикателства и изменението на климата

27.  подчертава, че бюджетът за 2020 г. трябва да допринесе за справяне с екологичните предизвикателства и изменението на климата, за да се навакса допуснатото закъснение и да се постигнат поетите от ЕС ангажименти; припомня ангажимента на Съюза да бъде лидер в прехода към нисковъглеродна кръгова и неутрална по отношение на климата икономика, но изразява съжаление, че Съюзът не е постигнал своите цели в областта на климата, по-специално по отношение на постигането на целта за използване на 20% от разходите на Съюза за цели във връзка с климата в периода 2014—2020 г.; поради това счита, че значителното увеличение на разходите, свързани с климата, е от съществено значение за постигането на напредък по отношение на целите на политиката на Съюза в областта на климата и на Парижкото споразумение; счита, че интегрирането на въпросите, свързани с климата, във всички сектори на политиката на Съюза следва да продължи да бъде насърчавано и оптимизирано, а когато е приложимо — да се въведе подготвеност във връзка с аспектите на климата и устойчивостта; изисква увеличаване на финансовите ресурси за всички съответни програми на Съюза за подкрепа на проекти с европейска добавена стойност, които допринасят за прехода към чиста енергия и за ефективно използване на ресурсите, насърчаване на устойчива зелена и синя икономика и за опазване на природата, с акцент върху биологичното разнообразие, местообитанията и застрашените видове;

28.  подчертава, че с оглед на последователен и ефективен подход за справяне с изменението на климата, ЕС следва да превърне ратификацията и прилагането на Парижкото споразумение като условие за бъдещите търговски споразумения; във връзка с това припомня своята резолюция от 3 юли 2018 г. относно дипломацията по въпросите на климата(7) и призива, който се отправя в нея към Комисията за цялостна оценка на съгласуваността на действащите споразумения за свободна търговия с ангажиментите съгласно Парижкото споразумение; счита, че ако партньорите на ЕС не изпълняват тези ангажименти, Комисията би могла да наложи спиране действието на ангажиментите на ЕС за либерализация на търговията по отношение на тези партньори;

Нерешени въпроси относно процедурата за 2020 г.

29.  очаква оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза през март 2019 г. да не окаже пряко въздействие върху бюджета за 2020 г., тъй като Обединеното кралство ще допринесе за изпълнението на бюджета и ще участва в това изпълнение; въпреки това настоятелно призовава Комисията да оцени и да се подготви за всички възможни сценарии, за да се гарантира добро финансово управление на бюджета на Съюза, и да осигури план за действие при извънредни ситуации, като определи ясни ангажименти и посочи механизми, и защити бюджета на ЕС, в случай че Обединеното кралство не допринася за или не участва в изпълнението на бюджета на ЕС за 2020 г.;

30.  припомня, че вследствие на съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно укрепването на функция 1а чрез коригиращ бюджет, представен в съвместните заключения относно бюджета за 2019 г., Комисията ще представи коригиращ бюджет, с който се повишават бюджетните кредити за програмата „Еразъм +“ и „Хоризонт 2020“ веднага след като техническата корекция на МФР за 2020 г. приключи през пролетта на 2019 г., за да може Съветът и Европейският парламент да го обработят бързо;

31.  изисква прилагането на член 15, параграф 3 от Финансовия регламент, който позволява сумите, отменени в резултат на пълно или частично неизпълнение на съответните изследователски проекти, да бъдат предоставени отново на изследователски програми в рамките на годишната бюджетна процедура; приканва Комисията да докладва специално относно сумите, отменени за изследователски програми, и да предостави цялата необходима информация и подробности във връзка с посочения член; изисква председателството на Съвета да изясни на ранен етап дали същият член вече се разбира напълно от всички държави членки; изисква във всеки случай тази разпоредба и съответната процедура да бъдат задействани в контекста на бюджетната процедура за 2020 г., като се започне още с включването на тази разпоредба в проектобюджета;

32.  счита, че като подразделение на бюджетния орган, пряко избрано от гражданите, Парламентът следва да изпълнява своята политическа роля и да прави предложения за пилотни проекти и подготвителни действия, изразяващи политическата му визия за бъдещето; в този контекст се ангажира да предложи пакет от пилотни проекти и подготвителни действия, разработен в тясно сътрудничество с всяка от парламентарните комисии, за да се намери правилният баланс между политическата воля и техническата осъществимост, оценена от Комисията;

o
o   o

33.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и Сметната палата.

(1) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) ОВ L 168, 7.6.2014, г., стр. 105.
(5) OВ L 67, 7.3.2019 г.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0433.
(7) Приети текстове, P8_TA(2018)0280.


Баланс между половете при издигането на кандидатури за позиции в областта на икономическите и паричните въпроси на ЕС
PDF 146kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно баланса между половете при издигането на кандидатури за позиции в областта на икономическите и паричните въпроси на ЕС (2019/2614(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0211RC-B8-0171/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Стратегическия ангажимент на Комисията за равенство между половете за периода 2016—2020 г.,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 11 февруари 2019 г. за назначаване на член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ),

—  като взе предвид член 283, параграф 2, втора алинея от ДФЕС, съгласно който Европейският съвет се е консултирал с Парламента,

—  като взе предвид Протокол № 4 за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 11.2 от него,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0144/2019),

—  като взе предвид факта, че на 19 февруари 2019 г. Съветът на надзорниците на Европейския банков орган избра г-н Хосе Мануел Кампа за председател на Европейския банков орган,

—  като взе предвид член 48, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията(1),

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0146/2019),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 30 януари 2019 г. за назначаването на Себастиано Лавайола за член на Единния съвет за преструктуриране,

—  като взе предвид член 56, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010(2),

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0148/2019),

—  като взе предвид писмото, изпратено до председателя на Комисията и до действащия председател на Съвета на ЕС от председателя на Европейския парламент на 5 март 2019 г.,

—  като взе предвид писмото, изпратено до председателя на Комисията от председателя на Европейския парламент на 5 март 2019 г., и отговора на председателя на Комисията от 11 март 2019 г.,

—  като взе предвид писмото, изпратено до председателя на Съвета от председателя на Европейския парламент на 23 март 2018 г.,

—  като взе предвид писмото, изпратено до председателя на Еврогрупата от председателя на комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент на 8 март 2018 г.,

—  като взе предвид индекса за равенството между половете за 2017 г., изготвен от Европейския институт за равенство между половете (EIGE),

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 и член 228а от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че член 8 от ДФЕС определя интегрирането на принципа на равенство между половете като хоризонтален принцип, а член 2 от ДЕС определя принципа на равенство между половете като ценност на Съюза;

Б.  като има предвид, че равният достъп до възможности и недискриминацията са неразделна част от ценностите на Европейския съюз;

В.  като има предвид, че на 7 март 2011 г. Съветът прие Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011—2020 г.;

Г.  като има предвид, че Парламентът изразява съжаление относно факта, че жените продължават да бъдат по-слабо представени на ръководни длъжности в областта на банковите и финансовите услуги; като има предвид, че всички институции и органи на ЕС и всички национални институции и органи следва да приложат конкретни мерки за гарантиране на баланса между половете;

Д.  като има предвид, че председателите на комисията по икономически и парични въпроси, от името на политическите групи, са информирали многократно през годините председателите на Съвета, Еврогрупата и Комисията и действащите председатели на Съвета на ЕС относно недостатъчната представеност на двата пола в Европейската централна банка (ЕЦБ), както и в други икономически, финансови и парични институции на ЕС;

Е.  като има предвид, че индексът за равенството между половете за 2017 г., изготвен от EIGE, показва, че процесът на вземане на икономически решения продължава да бъде областта, в която ЕС отбелязва най-ниско равнище по отношение на равенството между половете и представителството на жените;

Ж.  като има предвид, че едва един от шестимата членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ е жена; като има предвид, че едва двама от 25-те членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ са жени;

З.  като има предвид, че председателите на Европейския банков орган (ЕБО), Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) са мъже;

И.  като има предвид, че председателят на единния надзорен механизъм беше заменена наскоро от мъж, в резултат на което Единният съвет за преструктуриране остана единственият орган на ЕС в по-широката сфера на финансовите и икономическите институции на ЕС, който се председателства от жена;

Й.  като има предвид, че въпреки многобройните искания, отправени от Парламента до Съвета, за преодоляване на липсата на баланс между половете в рамките на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, Съветът не приема сериозно това искане;

К.  като има предвид, че въпреки многобройните призиви, отправяни от Парламента във връзка с предходните кандидатури, за зачитане на баланса между половете при представянето на списъка с кандидати, всички кандидати за председател на ЕБО са мъже;

Л.  като има предвид, че въпреки че процедурите за избор на председател, заместник-председател и членове на Единния съвет за преструктуриране досега са били съобразени с принципа на баланс между половете като цяло, в този случай представеният на Парламента списък с подбрани кандидати се състои само от мъже, въпреки задълженията, посочени в член 56, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 806/2014;

М.  като има предвид, че макар да не може да се изключи възможността в отделна процедура за подбор въз основа на индивидуални заявления да няма квалифицирани кандидати от двата пола, общият принцип за баланс между половете следва да бъде спазван при определянето на състава на съветите на ЕЦБ и на надзорните органи;

Н.  като има предвид, че всички настоящи кандидати за длъжностите главен икономист на ЕЦБ, председател на ЕБО и член на ЕСП бяха оценени от комисията по икономически и парични въпроси на Парламента като опитни и квалифицирани и бяха подкрепени от значителни мнозинства с тайно гласуване;

О.  като има предвид, че постигането на равенство между половете не е проблем на жените, а въпрос, който следва да ангажира обществото като цяло;

1.  подчертава, че балансът между половете в състава на съвети и на правителства гарантира по-широка компетентност и по-широки перспективи и че липсата на баланс между половете поражда риск институциите да пропуснат потенциални отлични кандидати;

2.  изразява съжаление, че до момента Комисията и по-голямата част от правителствата в ЕС не поощряват по-добър баланс между половете в институциите и органите на ЕС, по-специално по отношение на назначенията на високо равнище в областта на икономическите, финансовите и паричните въпроси; очаква държавите членки и институциите на ЕС бързо да подобрят баланса между половете на висши ръководни длъжности;

3.  призовава правителствата на държавите членки, Европейския съвет, Съвета, Еврогрупата и Комисията да работят активно за постигане на баланс между половете в своите предстоящи предложения за списъци с подбрани кандидати и назначения, като се стремят да включват най-малко една жена и един мъж във всяка процедура за номиниране;

4.  подчертава, че в бъдеще Парламентът се ангажира да не взема предвид списъци с кандидати, в които принципът на баланс между половете не е бил спазен, наред с изискванията относно квалификациите и опита в процеса на подбор;

5.  предлага в бъдещия план за действие на Парламента относно равенството между половете, предвиден в член 228а от неговия правилник, да бъде въведено изискването да не се одобряват назначения в съвети и други органи на агенции на ЕС, ако списъкът с подбраните кандидати, предложен от съответната институция или съответния орган, не е съобразен с баланса между половете;

6.  признава, че самият Парламент не е постигнал тези стандарти и се ангажира да подобри собствените си резултати в насърчаването на баланса между половете в областта на икономическите и паричните въпроси;

7.  признава, че за да се постигне баланс между половете на изпълнително равнище в институциите и органите на Съюза, са необходими квалифицирани кандидати от държавите членки; поради това призовава държавите членки да предприемат конкретни стъпки за подобряване на баланса между половете в националните институции и по този начин да подготвят почвата за качествени кандидати – както мъже, така и жени — за водещите позиции на ЕС в областта на банковите и финансовите услуги;

8.  призовава Комисията и Съвета да увеличат прозрачността на процедурите по подбор и назначаване за изпълнителни директори на агенциите на ЕС, като публикуват списък с кандидатите и подбраните кандидати, както и причините за подбора на последните, за да се създаде възможност за обществен контрол на откритостта, конкурентността и чувствителността към аспектите на пола на тези процеси;

9.  призовава за по-тясно сътрудничество между институциите на ЕС, за да се гарантира ефективността на тези мерки;

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки, на Европейската централна банка, на Единния надзорен механизъм, на Единния съвет за преструктуриране, на Европейския банков орган, на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, на Европейския орган за ценни книжа и пазари и на националните компетентни органи на държавите членки.

(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12.
(2) ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1.


Назначаване на Себастиано Лавиола за нов член на Единния съвет за преструктуриране
PDF 129kWORD 49k
Решение на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно предложението на Комисията за назначаване на член на Единния съвет за преструктуриране (N8-0021/2019 – C8-0042/2019 – 2019/0901(NLE))
P8_TA-PROV(2019)0212A8-0148/2019

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията от 30 януари 2019 г. за назначаването на Себастиано Лавайола за член на Единния съвет за преструктуриране (N8-0021/2019),

—  като взе предвид член 56, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010(1),

—  като взе предвид член 122а от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0148/2019),

А.  като има предвид, че в член 56, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 806/2014 се предвижда, че членовете на Единния съвет за преструктуриране, посочени в член 43, параграф 1, буква б) от регламента, се назначават въз основа на качествата, уменията и познанията им в банковата и финансовата област и въз основа на опита, свързан с финансовия надзор, регулирането и преструктурирането на банките;

Б.  като има предвид, че въпреки задълженията, посочени в член 56, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 806/2014, и независимо от многобройните призиви на Парламента за спазване на баланса между половете при представянето на списък с кандидати, Парламентът изразява съжаление, че всички кандидати са мъже; като има предвид, че Парламентът изразява съжаление, че жените продължават да бъдат по-слабо представени на ръководни длъжности в сферата на банковите и финансовите услуги, и изисква това искане да бъде спазено за следващата номинация; като има предвид, че всички институции на ЕС и всички национални институции и органи следва да предприемат конкретни мерки за гарантиране на баланса между половете;

В.  като има предвид, че в съответствие с член 56, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на 7 декември 2018 г. Комисията прие списък на подбраните кандидати за длъжността на член на Съвета за преструктуриране, посочена в член 43, параграф 1, буква б) от посочения регламент;

Г.  като има предвид, че в съответствие с член 56, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 806/2014 списъкът на подбраните кандидати беше предаден на Парламента;

Д.  като има предвид, че на 30 януари 2019 г. Комисията прие предложение за назначаване на Себастиано Лавайола за член на Управителния Съвет и директор по политиките в областта на преструктурирането и координацията в Единния съвет за преструктуриране и предаде това предложение на Парламента;

Е.  като има предвид, че след това комисията по икономически и парични въпроси на Парламента направи оценка на квалификацията на предложения кандидат за длъжността на член на Съвета за преструктуриране, по-специално с оглед на изискванията, посочени в член 56, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 806/2014;

Ж.  като има предвид, че на 26 февруари 2019 г. комисията по икономически и парични въпроси проведе изслушване на Себастиано Лавайола, по време на което той направи встъпително изявление, а след това отговори на въпросите, зададени от членовете на комисията;

1.  одобрява предложението на Комисията за назначаването на Себастиано Лавайола за член на Единния съвет за преструктуриране за срок от пет години;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, както и на правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1.


Назначаване на член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка
PDF 126kWORD 50k
Решение на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно препоръката на Съвета за назначаване на член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (05940/2019 – C8-0050/2019 – 2019/0801(NLE))
P8_TA-PROV(2019)0213A8-0144/2019

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 11 февруари 2019 г. (05940/2019)(1),

—  като взе предвид член 283, параграф 2, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Европейският съвет се е консултирал с Парламента (C8-0050/2019),

—  като взе предвид Протокол № 4 за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 11.2 от него,

—  като взе предвид член 122 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0144/2019),

А.  като има предвид, че с писмо от 14 февруари 2019 г. Европейският съвет се е консултирал с Европейския парламент относно назначаването на Филип Р. Лейн за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка за мандат от осем години, считано от 1 юни 2019 г.;

Б.  като има предвид, че комисията по икономически и парични въпроси направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално от гледна точка на условията, посочени в член 283, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и на изискването за пълна независимост на ЕЦБ съгласно член 130 от Договора; като има предвид, че в рамките на тази оценка кандидатът предостави на комисията автобиография, както и своите отговори на отправения му писмен въпросник;

В.  като има предвид, че впоследствие, на 26 февруари 2019 г., комисията проведе изслушване на кандидата, по време на което той направи встъпителна декларация, а след това отговори на въпросите, зададени от членовете на комисията;

Г.  като има предвид, че Парламентът изразява съжаление, че независимо от многобройните искания, които е отправил до Съвета за предприемане отново на действия във връзка с проблема с липсата на баланс между половете в рамките на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, Европейският съвет не е приел сериозно това искане, и настоява то да бъде отчетено при следващата номинация; като има предвид, че жените продължават да бъдат по-слабо представени на ръководни длъжности в областта на банковите и финансовите услуги; като има предвид, че всички институции и органи на ЕС и всички национални институции и органи следва да предприемат конкретни мерки за гарантиране на баланса между половете;

1.  изразява положително становище относно препоръката на Съвета да назначи Филип Р. Лейн за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Европейския съвет, на Съвета, както и на правителствата на държавите членки.

(1) Все още непубликувана в Официален вестник.


Назначаване на Хосе Мануел Кампа за председател на Европейския банков орган
PDF 127kWORD 49k
Решение на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно назначаването на председателя на Европейския банков орган (N8-0028/2019 – C8-0052/2019 – 2019/0902(NLE))
P8_TA-PROV(2019)0214A8-0146/2019

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид факта, че на 19 февруари 2019 г. Съветът на надзорниците на Европейския банков орган избра г-н Хосе Мануел Кампа за председател на Европейския банков орган (C8-0052/2019),

—  като взе предвид член 48, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията(1),

—  като взе предвид член 122а от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0146/2019),

А.  като има предвид, че член 48, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 предвижда, че председателят на Европейския банков орган следва да бъде назначен след открита процедура за подбор, въз основа на неговите качества, умения, познания за финансовите институции и пазари и опит, свързан с финансовия надзор и регулиране;

Б.  като има предвид, че на 12 декември 2018 г. Европейският банков орган публикува обявление за свободна длъжност за поста председател на Органа; като има предвид, че крайният срок за подаване на заявления беше 11 януари 2019 г.;

В.  като има предвид, че на 5 февруари 2019 г. Съветът на надзорниците на Европейския банков орган прие списък с подбрани кандидати за длъжността председател на Органа;

Г.  като има предвид, че на 19 февруари 2019 г. Съветът на надзорниците на Европейския банков орган избра г-н Хосе Мануел Кампа за председател на Европейския банков орган и съответно уведоми Парламента за това;

Д.  като има предвид, че след това комисията по икономически и парични въпроси на Парламента направи оценка на квалификацията на кандидата, избран от Съвета на надзорниците на Европейския банков орган, по-специално с оглед на изискванията, посочени в член 48, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010;

Е.  като има предвид, че на 26 февруари 2019 г. комисията по икономически и парични въпроси на Парламента проведе изслушване на Хосе Мануел Кампа, по време на което той направи встъпително изказване и след това отговори на въпросите, зададени от членовете на комисията;

Ж.  като има предвид, че Европейският парламент изразява съжаление, че независимо от многобройните му призиви за спазване на баланса между половете при представянето на списъка с кандидати, всички кандидати в този списък са били мъже, и изисква това искане да бъде зачетено при следващата номинация; като има предвид, че жените продължават да бъдат по-слабо представени на ръководни длъжности в областта на банковите и финансовите услуги; като има предвид, че всички институции на ЕС и всички национални институции и органи следва да предприемат конкретни мерки за гарантиране на баланса между половете;

1.  одобрява назначаването на Хосе Мануел Кампа за председател на Европейския банков орган за период от пет години;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета, на Комисията, на Европейския банков орган и на правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12.


Европейски режим за санкциониране на нарушенията на правата на човека
PDF 149kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно европейски режим на санкции за нарушения на правата на човека (2019/2580(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0215RC-B8-0177/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции, в които призовава за механизъм на ЕС за налагане на целенасочени санкции срещу физически лица, замесени в тежки нарушения на правата на човека, включително тези от 16 декември 2010 г. относно годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област(1) и от 11 март 2014 г. относно премахването на изтезанията в световен мащаб(2),

—  като взе предвид своите предходни резолюции по член 135, в които се призовава за налагане на целенасочени санкции срещу лица, участвали в сериозни нарушения на правата на човека, включително тези от 19 януари 2017 г. относно положението в Бурунди(3), от 5 юли 2018 г. относно Бурунди(4), от 18 май 2017 г. относно Южен Судан(5), от 14 юни 2017 г. относно положението в Демократична република Конго(6), от 18 януари 2018 г. относно Демократична република Конго(7), от 14 септември 2017 г. относно Габон: репресии срещу опозицията(8), от 5 октомври 2017 г. относно положението на Малдивите(9), от 5 октомври относно положението на ръководителите на татарската общност в Крим Ахтем Чийгьоз, Илми Умеров и на журналиста Микола Семена(10), от 30 ноември 2017 г.(11) и от 4 октомври 2018 г.(12) относно положението в Йемен, от 14 декември 2014 г. относно Камбоджа: по-специално разпускането на Камбоджанската партия за национално спасение(13), от 14 декември 2017 г. относно положението на хората от общността рохингия(14), от 15 март 2018 г. относно положението в Сирия(15), от 25 октомври 2018 г. относно положението във Венесуела(16), от 13 септември 2018 г. относно Мианмар, по-специално на журналистите Ва Лоне и Киав Сое Оо(17), от 25 октомври 2018 г. относно положението в Азовско море(18), от 25 октомври 2018 г. относно убийството на журналиста Джамал Хашогджи в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул(19) и от 14 февруари 2019 г. относно положението в Чечения и случая на Оюб Титиев(20),

—  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. относно установяването на общи визови ограничения за руски длъжностни лица, замесени в случая със Сергей Магнитски(21);

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2018 г. относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света през 2017 г. и политиката на Европейския съюз в тази област(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2017 г. относно корупцията и правата на човека в трети държави(23),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2019 г. относно състоянието на политическите отношения между ЕС и Русия(24),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2016 г. относно систематичното масово избиване на религиозните малцинства от страна на т. нар. „ИДИЛ/Даиш“(25),

—  като взе предвид глава 2 от дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС) относно приемането на санкции в рамките на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС),

—  като взе предвид член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно приемането на санкции както срещу трети държави, така и срещу физически лица, групи и недържавни образувания,

—  като взе предвид Декларация № 25 от Договора от Лисабон относно необходимостта от гарантиране на правото на справедлив процес за лицата или субектите, засегнати от ограничителни мерки на ЕС или от мерките на ЕС в борбата срещу тероризма,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея,

—  като взе предвид стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.,

—  като взе предвид изявлението по повод на Речта за състоянието на Съюза, направено от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер на 12 септември 2018 г., в което се предлага държавите членки да се възползват от съществуващите правила на ЕС, за да се премине от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство в някои области на ОВППС на ЕС, като например да се реагира колективно по отношение на нарушения на правата на човека и да се прилагат ефективни санкции,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 10 декември 2018 г. след Съвета на ЕС по външни работи,

—  като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 22 януари 2019 г. относно случая със Сергей Магнитски и след него — борба с безнаказаността чрез целенасочени санкции,

—  като взе предвид своето проучване от април 2018 г., озаглавено „Целенасочени санкции срещу лица въз основа на тежки нарушения на правата на човека — въздействие, тенденции и перспективи на равнище ЕС“,

—  като взе предвид предложението от 14 ноември 2018 г. за Европейска комисия за забрана на влизането във връзка с нарушения на правата на човека,

—  като взе предвид срещата от 20 ноември 2018 г. в Нидерландия относно Глобален режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че съгласно член 21 от ДЕС действията на Съюза на международната сцена трябва да се ръководят от демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право;

Б.  като има предвид, че ЕС се ангажира да прилага систематично санкциите, определени от Съвета за сигурност на ООН съгласно Глава VII от Хартата на ООН и в същото време налага самостоятелно санкции при липса на мандат на Съвета за сигурност на ООН, в случаите, в които Съветът за сигурност на ООН не е упълномощен да предприема действия или е възпрепятстван да го направи поради липсата на съгласие сред членовете му;

В.  като има предвид, че санкциите на ЕС (известни също като ограничителни мерки) през последните две десетилетия се превърнаха в неразделна част от набора от инструменти на външните отношения на ЕС, с над 40 различни ограничителни мерки, приложени понастоящем срещу 34 държави; като има предвид, че по оценки около две трети от специфичните за конкретни държави санкции са наложени в подкрепа на цели, свързани с правата на човека и демокрацията;

Г.  като има предвид, че санкциите срещу индивидуални лица са предназначени за свеждане до минимум на неблагоприятните последици за онези, които не носят отговорност за политиките или действията, довели до тяхното приемане, по-специално за местното цивилно население и законните дейности във или със засегнатата държава; като има предвид, че те засягат непосредствено лица, които носят отговорност за нарушения, и служат като средство за възпиране;

Д.  като има предвид, че всички приети от ЕС санкции са в пълно съответствие със задълженията, произтичащи от международното право, включително онези, които се отнасят до правата на човека и основните свободи; като има предвид, че санкциите следва редовно да се преразглеждат, за да се гарантира, че допринасят за постигането на заявените им цели;

Е.  като има предвид, че в допълнение към специфичните за конкретните държави санкции, които имат за цел да доведат до промени в поведението на държавите, ЕС наскоро въведе ограничителни мерки срещу разпространението и използването на химически оръжия и кибератаки, както и конкретни мерки за борба с тероризма;

Ж.  като има предвид, че съществуващите санкции на ЕС са насочени както към държавни, така и към недържавни образувания, като терористи и терористични групи;

З.  като има предвид, че през последните няколко месеца са налице многобройни случаи, в които европейски дружества или дори държави — членки на ЕС, са нарушили санкции на ЕС; като има предвид, че тези примери илюстрират необходимостта от допълнително изясняване на приложното поле и обхвата на санкциите, които понастоящем са в сила, както и от изясняване на степента, в която държавите и дружествата са отговорни да гарантират, че крайната употреба или местоназначението на техните стоки и услуги не са обхванати от санкции;

И.  като има предвид, че съответните органи на държавите — членки на ЕС носят отговорност за налагането на санкции, а решенията за тези мерки се вземат на европейско равнище;

Й.  като има предвид, че през 2016 г. Конгресът на САЩ прие т.нар. „Глобален закон „Магнитски“ като последващ етап след приемането на Закона от 2012 г. за отговорност за спазването на принципите на правовата държава по повод случая на Сергей Магнитски, чиято цел е да се санкционират лицата, отговорни за смъртта на Сергей Магнитски по време на предварително задържане в затвор в Русия, след подлагането му на нечовешки условия, умишлено пренебрегване и изтезания;

К.  като има предвид, че в Естония, Латвия, Литва, Обединеното кралство, Канада и САЩ са приети закони за режима на санкции в областта на правата на човека, а именно закони от типа „Магнитски“; като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал за създаването на подобен режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека, който би осигурил съгласуваност и ефикасност на индивидуалното блокиране на активи, забраните за издаване на визи и други санкции, наложени на физически лица и образувания от държавите членки и на равнището на ЕС;

Л.  като има предвид, че през ноември 2018 г. нидерландското правителство даде начало на обсъждане между държавите — членки на ЕС относно политическата възможност за режим на целенасочени санкции в областта на правата на човека на равнището на ЕС; като има предвид, че продължават предварителните обсъждания на равнището на работната група на Съвета;

1.  решително осъжда всички нарушения на правата на човека по целия свят; призовава Съвета бързо да установи автономен, гъвкав и реактивен режим на санкциите, обхващащ целия ЕС, който би позволил предприемането на мерки срещу всяко лице, държавни и недържавни субекти и други образувания, които носят отговорност за или участват в тежки нарушения на правата на човека;

2.  подчертава, че режимът на санкции на ЕС за нарушения на правата на човека следва допълнително да надгражда предложенията от предходните резолюции, в които се призовава за механизъм за налагане на целенасочени санкции, действащ в целия ЕС; счита, че режимът на ЕС на санкции в областта на правата на човека, насочен към санкциониране на физически лица, замесени в злоупотреби с правата на човека в целия свят, следва символично да носи името на Сергей Магнитски; приветства факта, че подобно законодателство, насочено срещу лицата, които злоупотребяват с правата на човека по целия свят, е прието в няколко държави; подчертава необходимостта от трансатлантическо сътрудничество за търсенето на отговорност от нарушителите на правата на човека; насърчава другите държави да разработят подобни инструменти;

3.  твърдо вярва, че подобен режим е съществена част от съществуващите инструменти на ЕС в областта на правата на човека и външната политика, и че той би засилил ролята на ЕС като глобален фактор в областта на правата на човека, по-специално в борбата срещу безнаказаността, и от подкрепата на ЕС за жертвите на злоупотреби и за защитниците на правата на човека по целия свят;

4.  подчертава, че този режим следва да позволява налагането на ограничителни мерки, в частност блокиране на активи и налагане на забрани за влизане в ЕС срещу всяко лице или образувание, което носи отговорност за, участвало е или е подпомагало, финансирало или допринесло за планирането, насочването или извършването на тежки нарушения на правата на човека, както и на злоупотреби и действия на системна корупция във връзка с тежки нарушения на правата на човека; подчертава необходимостта от ясно дефиниране на обхвата на нарушенията, както и от установяване на подходящи правни средства за оспорване на списъка;

5.  изразява убедеността си в положителното въздействие на този нов режим върху поведението на засегнатите физически лица и образувания, както и в неговия възпиращ ефект; във връзка с това подчертава необходимостта всички държави — членки на ЕС да тълкуват, разясняват и привеждат в изпълнение санкциите по един и същ съгласуван начин; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да засилят сътрудничеството и обмена на информация и да създадат европейски механизъм за надзор и правоприлагане;

6.  приветства предложението, направено от председателя на Комисията, вече да не се прилага единодушието в процеса на вземане на решения на Съвета в областите на ОВППС, и настоятелно призовава Съвета да приеме този нов инструмент за налагане на санкции, така че решенията за налагане на санкции във връзка с правата на човека да може да се приемат с квалифицирано мнозинство в Съвета;

7.  подкрепя предварителните обсъждания на равнището на Съвета относно създаването на такъв инструмент за налагане на санкции; настоятелно призовава ЗП/ВП и нейните служби да възприемат конструктивен и проактивен подход за постигане на успешно приключване на тези дискусии преди края на настоящия парламентарен мандат и очаква от нея да докладва на Парламента; подчертава значението на контролната роля на Парламента по отношение на този бъдещ режим, по-специално по отношение на обхвата и определението на критериите за включване в списъка, както и на възможностите за съдебна защита;

8.  призовава всички държави членки да гарантират, че както техните органи, така и дружествата и други участници, регистрирани на тяхна територия, спазват в пълна степен решенията на Съвета относно ограничителни мерки срещу лица и образувания, и по-специално относно блокирането на активи на включени в списъка физически лица и налагането на ограниченията за допускане на лица на тяхната територия поради нарушения на правата на човека; изразява загриженост относно неотдавнашните сведения за нарушения на тези решения и напомня на държавите членки за тяхното задължение съгласно международното право да гарантират задържането и наказателното преследване на лица, намиращи се на тяхната територия, които са заподозрени в извършването на характеризиращи се с жестокост престъпления;

9.  подчертава, че засиленото сътрудничество и обмен на информация между тези органи, както и Европейският механизъм за правоприлагане са от съществено значение, за да се гарантира еднаквото прилагане и тълкуване на действащите ограничителни мерки на ЕС, и че европейските дружества могат да действат при условия на равнопоставеност;

10.  настоява, че е важно бъдещият режим на ЕС за правата на човека да бъде съгласуван със и да допълва съществуващите политики на ЕС и съществуващите специфични за всяка държава и хоризонтални ограничителни мерки; в тази връзка настоява, че този нов режим на санкции не следва да заменя обхвата по отношение на правата на човека на настоящите специфични за отделните държави мерки; счита също така, че всеки бъдещ режим трябва да бъде изцяло допълващ и съвместим със съществуващата международна рамка относно санкциите, по-специално по отношение на Съвета за сигурност на ООН;

11.  подчертава, че надеждността и законността на този режим са в зависимост от пълното съответствие с възможно най-високите стандарти по отношение на защитата и спазването на правата за справедлив процес на съответните лица или образувания; в тази връзка настоява, че решенията за включване в списъка и изключване от него на лица или образувания следва да се основават на ясни, прозрачни и отчетливи критерии и да бъдат пряко свързани с извършеното престъпление, за да се гарантира обстоен съдебен контрол; призовава за систематично включване на ясни и специфични критерии и методология за отмяна на санкциите и заличаване от списъка;

12.  подчертава, че наказателното преследване на извършителите на тежки нарушения на правата на човека и на характеризиращи се с жестокост престъпления, провеждано от национални или международни юрисдикции, следва да остане основната цел на всички усилия, предприети от ЕС и неговите държави членки с цел борба с безнаказаността; припомня принципа на универсалната юрисдикция в това отношение; призовава Съвета да включи трансграничните нарушения в обхвата на този режим; подчертава необходимостта от координирано многостранно сътрудничество, за да се предотврати заобикаляне на санкциите;

13.  призовава Комисията да предостави подходящи ресурси и експертен опит за прилагането и наблюдението на този режим, след като бъде въведен, както и да обърне специално внимание на публичното оповестяване на списъците както в ЕС, така и в засегнатите държави;

14.  отчита неуморните усилия на активисти от гражданското общество в подкрепа на такъв режим; насърчава създаването на консултативен комитет на равнището на ЕС;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, както и генералния секретар на Съвета на Европа.

(1) ОВ C 169E, 15.6.2012 г., стр. 81.
(2) OВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 52.
(3) ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 10.
(4) Приети текстове, P8_TA(2018)0305.
(5) ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 92.
(6) ОВ C 331, 18.9.2018 г., стр. 97.
(7) ОВ C 458, 19.12.2018 г., стр. 52.
(8) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 102.
(9) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 90.
(10) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 86.
(11) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 104.
(12) Приети текстове, P8_TA(2018)0383.
(13) ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 76.
(14) ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 91.
(15) Приети текстове, P8_TA(2018)0090.
(16) Приети текстове, P8_TA(2018)0436.
(17) Приети текстове, P8_TA(2018)0345.
(18) Приети текстове, P8_TA(2018)0435.
(19) Приети текстове, P8_TA(2018)0434.
(20) Приети текстове, P8_TA(2019)0115.
(21) ОВ C 408, 30.11.2018 г., стр. 43.
(22) Приети текстове, P8_TA(2018)0515.
(23) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 82.
(24) Приети текстове, P8_TA-PROV(2019)0157.
(25) ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 77.


Неотложна необходимост от изготвянето на черен списък на ЕС за трети държави в съответствие с Директивата относно борбата с изпирането на пари
PDF 149kWORD 52k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно неотложната необходимост от изготвянето на черен списък на ЕС за трети държави в съответствие с Директивата относно борбата с изпирането на пари (2019/2612(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0216B8-0176/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) .../... от 13 февруари 2019 г. за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости,

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (4ДБИП), и по-специално член 9, параграф 2 и член 64, параграф 5 от нея(1), и във вида, в който е изменена с Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и за изменение на Директива 2009/138/ЕО и Директива 2013/36/ЕС (5ДБИП), и по-специално член 1, параграф 5 от нея(2),

—  като взе предвид пътната карта на Комисията „Към нова методология за оценка на ЕС на високорискови трети държави съгласно Директива (ЕС) 2015/849 относно предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма“(3),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 22 юни 2018 г., озаглавен „Методология за определяне на високорисковите трети държави съгласно Директива (ЕС) 2015/849“ (SWD (2018)0362), който, наред с другото, определя третите държави с приоритет 1 и приоритет 2,

—  като взе предвид писмото от 25 февруари 2019 г. на председателя на специалната комисия относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци (TAX3) до члена на Комисията г-жа Йоурова относно делегирания акт относно високорисковите трети държави със стратегически слабости в режимите си за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма,

—  като взе предвид писмото от 5 март 2019 г. от председателя на комисията TAX3 във връзка с позицията на Съвета относно списъка на Комисията с високорискови трети държави, в които са налице недостатъци по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/ФТ),

—  като взе предвид размяната на мнения, проведена на 6 март 2019 г., между члена на Комисията г-жа Йоурова и комисията по икономически и парични въпроси (ECON) на Парламента и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE),

—  като взе предвид Изявление 6964/1/19 на Съвета относно Делегирания регламент (ЕС) на Комисията от 13 февруари 2019 г. за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости (C(2019)1326),

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че делегираният регламент, неговото приложение и делегираният регламент за изменение целят идентифицирането на високорискови трети държави със стратегически слабости по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които представляват заплаха за финансовата система на ЕС и за които са необходими мерки за разширена комплексна проверка на клиента по отношение на задължените субекти в ЕС съгласно 4ДБИП;

Б.  като има предвид, че делегиран акт, приет съгласно член 9 от 4ДБИП, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от един месец след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения;

В.  като има предвид, че Парламентът отхвърли две от петте предложени изменения на делегирани регламенти (C(2016)07495 и C(2017)01951) на основание, че процесът на Комисията за идентифициране на високорискови трети държави не е достатъчно автономен;

Г.  като има предвид, че Парламентът подкрепя създаването от Комисията на нова методология, която не разчита единствено на външни източници на информация при идентифицирането на юрисдикциите, показващи стратегически пропуски в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

Д.  като има предвид, че целта на списъка е да бъде защитена целостта на финансовата система и на вътрешния пазар на Съюза; като има предвид, че включването на дадена държава в списъка на високорисковите трети държави не води автоматично до налагането на каквато и да било икономическа или дипломатическа санкция, а изисква от задължените субекти, като например банки, казина и агенции за недвижими имоти, да прилагат мерки за засилена комплексна проверка на сделки с тези държави, както и да гарантират, че финансовата система на ЕС е оборудвана да предотврати рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, идващи от трети държави;

Е.  като има предвид, че държавите могат да бъдат заличени от списъка, в случай че отстранят своите слабости в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

Ж.  като има предвид, че на 13 февруари 2019 г. Комисията прие делегиран акт, включващ списък с 23 държави и територии: Афганистан, Американска Самоа, Бахамски острови, Ботсуана, Демократична народна република Корея, Етиопия, Гана, Гуам, Иран, Ирак, Либия, Нигерия, Панама, Пакистан, Пуерто Рико, Самоа, Саудитска Арабия, Шри Ланка, Сирия, Тринидад и Тобаго, Тунис, Американски Вирджински острови и Йемен;

З.  като има предвид, че Съветът, в своето изявление от 7 март 2019 г., заявява, че той се е противопоставил на делегирания акт, тъй като в предложението не се установява прозрачен и устойчив процес, който да насърчава активно засегнатите държави да предприемат решителни действия, като същевременно зачита правото им на изслушване;

И.  като има предвид, че новата методология беше изложена в работен документ на службите на Комисията, публикуван на 22 юни 2018 г., като тя прилага преразгледаните критерии за определяне на високорисковите трети държави;

Й.  като има предвид, че Комисията започна консултации с трети държави, посочени в делегирания акт, считано към 23 януари 2019 г., и проведе срещи с всички държави, поискали повече информация относно причините за включването им в списъка;

К.  като има предвид, че на 7 март 2019 г. Съветът отхвърли делегирания акт в рамките на Европейския съвет по правосъдие и вътрешни работи;

1.  приветства факта, че на 13 февруари 2019 г. Комисията прие нов списък от 23 държави, в които са налице стратегически слабости в техните национални уредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

2.  изразява съжаление, че Съветът се противопостави на предложения от Комисията делегиран акт;

3.  насърчава Комисията да вземе предвид всички изразени опасения и да предложи нов делегиран акт във възможно най-кратък срок;

4.  приветства работата, извършена от Комисията, за приемане на самостоятелен списък, основан на строги критерии, одобрени от съзаконодателите; подчертава, че е важно Съюзът да разполага с автономен списък на високорискови трети държави със слабости в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и приветства новата методология на Комисията за идентифициране на високорисковите държави по силата на 4ДБИП и 5ДБИП;

5.  припомня, че член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849, във вида, в който е изменена с 5ДБИП, задължава Комисията да извърши независима оценка на стратегическите слабости в няколко области;

6.  счита, че за да се запази целостта на списъка на високорисковите държави, процесът на скрининг и вземане на решения следва да се извършва единствено въз основа на методиката и не трябва да се влияе от съображения, излизащи извън областта на слабостите по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

7.   отбелязва, че лобистките и дипломатическите усилия от страна на изброените държави са и ще продължат да бъдат част от процеса на идентифициране на държавите с висок риск; подчертава, че този натиск не следва да подкопава способността на институциите на ЕС да се справят с изпирането на пари и да се противопоставят на финансирането на тероризма, свързано с ЕС, по ефективен и независим начин;

8.  призовава Комисията да публикува своите оценки на държавите, включени в списъка, за да гарантира обществен контрол и да не може да се злоупотребява с тях;

9.   призовава Комисията да гарантира прозрачен процес с ясни и конкретни критерии за държавите, които се ангажират да проведат реформи, за да се избегне включването им в списъка;

10.  отбелязва, че оценката на Руската федерация все още продължава; очаква Комисията да включи в своята оценка последните разкрития във връзка с „Перачницата на Тройката“; припомня, че в работата на комисиите ECON, LIBE и TAX3 по време на настоящия парламентарен мандат бяха повдигнати опасения относно рамките на Руската федерация за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

11.  призовава Комисията да се ангажира с държавите членки, за да насърчи по-голямо приемане от страна на Съвета на предложената от Комисията методология;

12.  призовава държавите членки, които все още не са направили това, да транспонират 4ДБИП и 5ДБИП в националното си законодателство;

13.  призовава да бъдат отделени повече човешки и финансови ресурси за съответното звено в компетентната генерална дирекция на Комисията, а именно ГД „Правосъдие и потребители“ (DG JUST);

14.  призовава Комисията да постигне значителен напредък по отношение на етапа на оценка за третите държави с приоритет 2;

15.  припомня, че делегираният акт на ЕС е отделен процес от списъка на Специалната група за финансови действия и следва да остане въпрос изключително от компетентността на ЕС;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.
(2) ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43.
(3) Виж: https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11189-2017-INIT/en/pdf


Изменение на климата
PDF 215kWORD 65k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно изменението на климата – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение (2019/2582(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0217RC-B8-0195/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773),

—  като взе предвид задълбочения анализ в подкрепа на съобщението на Комисията(1),

—  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

—  като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21, 21-вата конференция на страните по РКООНИК (COP 21) и 11-ата конференция на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—  като взе предвид 24-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 24), 14-ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (CМP 14) и третата част на първата сесия на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Парижкото споразумение (CMA 1.3), проведена в Катовице, Полша, от 2 до 14 декември 2018 г.,

—  като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2018 г. в Катовице, Полша (COP 24)(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 март 2018 г.,

—  като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Global Warming of 1,5°C“ („Глобално затопляне с 1,5°C“), неговия Пети доклад за оценка (AR5) и неговия Обобщаващ доклад,

—  като взе предвид деветия доклад на Програмата на Обединените нации за околната среда, озаглавен „Разликите по отношение на емисиите“ и приет на 27 ноември 2018 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

1.  приветства публикуването на съобщението на Комисията, озаглавено „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, в което се подчертават възможностите и предизвикателствата, произтичащи от прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове за европейските граждани и икономиката на Европа, и се поставя основата за широк дебат с участието на институциите на ЕС, националните парламенти, стопанския сектор, неправителствените организации, градовете и общностите, както и гражданите; подкрепя целта за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. и призовава настоятелно държавите членки да направят същото като част от дебата за бъдещето на Европа по време на специалната среща на високо равнище на ЕС в Сибиу през май 2019 г.; призовава държавите членки да се ангажират с необходимата амбиция, за да се постигне тази цел;

2.  признава, че сериозните рискове, свързани с изменението на климата, са в основата на тревогите на нашите граждани; приветства факта, че хората в Европа, и по-специално младите поколения, стават все по-активни в демонстрациите за справедливост в областта на климата; приветства призивите на тези активисти за по-висока степен на амбиция и бързи действия, за да не се превиши граничната стойност 1,5 C за повишаването на температурата; счита, че националните, регионалните и местните органи на управление, както и ЕС следва да вземат под внимание тези призиви;

3.  подчертава, че европейските граждани вече са изправени пред преки последици от изменението на климата; подчертава, че според Европейската агенция за околна среда в периода между 2010 и 2016 г. средните годишни загуби, причинени от свързани с метеорологичните условия и климата екстремни явления в Съюза, възлизат на 12,8 милиарда евро и че ако не се предприемат по-нататъшни действия, причинените от изменението на климата щети в ЕС биха могли да достигнат най-малко 190 милиарда евро до 2080 г., което се равнява на нетна загуба на благосъстояние в размер на 1,8% от настоящия БВП на Съюза; подчертава, че по сценария за високи емисии годишните разходи поради наводнения в ЕС може да достигнат 1 трилион евро до 2100 г., а бедствията, свързани с метеорологични явления, могат да засегнат около две трети от европейските граждани до 2100 г. в сравнение с настоящите 5%; подчертава също така, че според Европейската агенция за околна среда до 2030 г. 50% от населените райони в ЕС ще страдат от тежък недостиг на вода;

4.  подчертава, че специалният доклад на IPCC относно глобалното затопляне с 1,5°C съдържа най-задълбочената и актуална научна оценка на сценариите за смекчаване на последиците от изменението на климата в съответствие с Парижкото споразумение;

5.  подчертава, че според този специален доклад ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C, без превишаване или с превишаване само в ограничена степен на тази стойност, предполага постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове в световен мащаб най-късно до 2067 г. и ограничаване на годишните емисии на парникови газове в световен мащаб до не повече от 27,4 гигатона еквивалент на СО2 годишно до 2030 г.; подчертава, че в контекста на посочените данни, в качеството си на световен лидер и с цел да гарантира добра възможност за задържане на повишаването на световната температура под 1,5°C до 2100 г., Съюзът трябва да се стреми към постигане на нулеви емисии на парникови газове колкото е възможно най-скоро и не по-късно от 2050 г.;

6.  изразява загриженост по отношение на доклада за 2018 г. на Програмата на Обединените нации за околната среда, според който текущите безусловни национално определени приноси (НОП) далеч надвишават ограничаването на глобалното затопляне съгласно Парижкото споразумение значително под 2°C и вместо това водят до прогнозно затопляне от 3,2°C(3) до 2100 г.; подчертава неотложната необходимост всички страни по РКООНИК да си поставят по-амбициозни цели в областта на климата до 2020 г.;

Сценарии за европейската стратегия за икономика с нулеви нетни емисии до средата на века

7.  счита, че Европа може да проправи пътя към неутралността по отношение на климата чрез инвестиции в иновативни технологични решения, предоставяне на права на гражданите и съгласуване на действията в ключови области като енергетиката, промишлената политика и научните изследвания, като същевременно се гарантира социална справедливост за справедлив преход;

8.  отбелязва, че в стратегията се разглеждат осем сценария за икономическо, технологично и социално преобразуване, което е необходимо, за да постигне Съюзът дългосрочната цел на Парижкото споразумение във връзка с температурата; отбелязва, че само два от тези сценарии биха позволили на Съюза да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г.; подчертава, че това изисква бързи действия и значителни усилия на местно, регионално, национално и европейско равнище, като бъдат включени също така всички недържавни участници; припомня задължението на държавите членки да приемат национални дългосрочни стратегии, както е посочено в Регламента за управлението на Енергийния съюз; поради това призовава държавите членки да установят ясни краткосрочни и дългосрочни цели и политики, които са в съответствие с целите на Парижкото споразумение, и да предоставят инвестиционна подкрепа за сценариите за нулеви нетни емисии;

9.  подчертава, че в първата категория сценарии, представени в стратегията, се цели намаляване на емисиите на парникови газове само с около 80% до 2050 г. спрямо равнищата от 1990 г.; отбелязва със загриженост, че тази амбиция е под равнището, необходимо за ограничаване на глобалното затопляне под 2°C, и че следователно не съответства на целта от Париж за задържането му значително под 2°C, нито на допълнителната цел за задържането му под 1,5°C;

10.  посочва, че съгласно прогнозите на Комисията се очаква БВП на ЕС да нарасне повече при сценарии с нулеви емисии, отколкото при сценарии с по-малки намаления на емисиите, като последиците в двата случая са неравномерно разпределени в целия ЕС в резултат на различията между държавите членки, наред с другото по отношение на БВП на глава от населението и въглеродната интензивност на енергийния микс; счита, че бездействието несъмнено би било най-скъпоструващият вариант и че то би довело не само до значителна загуба на БВП в Европа, но и до по-нататъшно задълбочаване на икономическите неравенства между и в рамките на държавите членки и регионите, тъй като се очаква някои от тях да бъдат по-силно засегнати, отколкото други от последиците от бездействието;

11.  отбелязва със загриженост, че зависимостта на ЕС от вноса на енергия понастоящем е около 55%; подчертава, че при сценарий за нулеви нетни емисии тя би намаляла до 20% до 2050 г., което би повлияло положително на търговския баланс и геополитическото положение на ЕС; отбелязва, че кумулативните икономии от разходите за внос на изкопаеми горива между 2031 г. и 2050 г. ще са около 2—3 трилиона евро и че те могат да бъдат използвани за други приоритети за европейските граждани;

12.  приветства включването на два сценария, целящи постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., и подкрепата за тях от страна на Комисията и счита, че единствено тази цел е съвместима с дългосрочните ангажименти на Съюза по Парижкото споразумение; изразява съжаление по повод на факта, че в стратегията не са разгледани сценарии за нулеви нетни емисии на парникови газове преди 2050 г.;

13.  отбелязва, че предложените в стратегията сценарии включват използването на редица технологии за отстраняване на въглероден диоксид, включително чрез улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) или улавяне и използване на въглероден диоксид (CCU) и пряко улавяне от въздуха, които все още не са внедрени в по-широк мащаб; счита обаче, че стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии следва да отдава приоритет на прякото намаляване на емисиите и на действията за запазване и увеличаване на естествените поглътители и резервоари на ЕС, както и че стратегията следва да има за цел използването на технологии за отстраняване на въглерод единствено в случаите, когато не съществуват възможности за пряко намаляване на емисиите; счита, че са необходими допълнителни действия до 2030 г., за да избегне Съюзът използването на технологии за отстраняване на въглерод, които биха създали значителни рискове за екосистемите, биологичното разнообразие и продоволствената сигурност, както се потвърждава също така в специалния доклад на IPCC относно глобалното затопляне с 1,5 градуса;

Социални аспекти на изменението на климата и справедлив преход

14.  приветства оценката на Комисията, че нулеви нетни емисии са възможни без нетна загуба на работни места, и разглежда положително подробната оценка на прехода в енергоемките отрасли; подчертава констатацията, че ако се извършва интелигентно в съчетание с подходяща подкрепа за най-уязвимите региони, сектори и граждани, един справедлив преход към нетни нулеви емисии на парникови газове носи потенциал за нетно увеличаване на работните места в Съюза — заетостта в цялата икономика ще се увеличи с 2,1 милиона допълнителни работни места до 2050 г. при сценарий с нулеви нетни емисии в сравнение с увеличението на заетостта с 1,3 милиона допълнителни работни места при сценарий за намаляване на емисиите с 80%; поради това счита, че Комисията следва да разработи обновена проверка на уменията в рамките на Панорамата на уменията в ЕС с регионални данни относно потребностите от умения за неутрална по отношение на климата Европа, с цел да се окаже подкрепа на най-уязвимите региони, сектори и хора при преквалификация за перспективни висококачествени работни места в тези региони;

15.  подчертава многобройните съпътстващи ползи, които ще донесе едно неутрално по отношение на климата общество за общественото здраве, включително с оглед на икономиите по отношение на разходите за медицинско обслужване и по-малката тежест за системите за социално осигуряване и обществено здравеопазване, както и като цяло по отношение на благосъстоянието на европейските граждани благодарение на подобреното биологично разнообразие, намаленото замърсяване на въздуха и смекчената експозиция на замърсители; отбелязва, че при такъв сценарий разходите, свързани с вредите за здравето, ще намалеят с около 200 милиарда евро годишно;

16.  подчертава, че е важно да се създаде фонд за справедлив преход, особено за регионите, които са най-силно засегнати от декарбонизацията, като например въгледобивните региони, в съчетание с общо разглеждане на социалните аспекти на съществуващото финансиране, свързано с климата; във връзка с това подчертава необходимостта от широко приемане от страна на обществеността на дългосрочната стратегия, като се имат предвид необходимите трансформации в някои сектори;

17.  подчертава, че в някои региони на ЕС, като въгледобивните региони, ще са необходими повече действия и по-съществени усилия за прехода към чиста енергия; отново призовава в този контекст за разпределянето на 4,8 милиарда евро специално за новия фонд за справедлив енергиен преход, който ще бъде включен в многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г., за да се осигури подкрепа за работниците и общностите в подобни региони, които преходът ще засегне неблагоприятно;

18.  подчертава необходимостта от предварителен подход за гарантиране на справедлив преход за гражданите на ЕС и за подкрепа за регионите, които са най-силно засегнати от декарбонизацията; счита, че климатичният преход на Европа трябва да бъде устойчив от екологична, икономическа и социална гледна точка; подчертава, че за да се гарантира политическото приемане от страна на всички граждани, е важно да се вземат предвид ефектите на разпределение на политиките, свързани с климата и декарбонизацията, по-специално върху хората с ниски доходи; поради това счита, че социалните въздействия следва да бъдат изцяло вземани предвид във всички европейски и национални политики в областта на климата с оглед на осигуряването на социално и екологично преобразуване в Европа; подчертава в тази връзка необходимостта от специфични и подходящо финансирани стратегии на всички равнища, специално разработени въз основа на приобщаващи процеси и в тясно сътрудничество с местните и регионалните обществени органи, профсъюзите, образователните институции, организациите на гражданското общество и частния сектор, за да се гарантира, че на всички европейски граждани се предлагат справедливи и равни възможности при този преход;

19.  припомня, че понастоящем между 50 и 125 милиона европейски граждани са изложени на риск от енергийна бедност (4); подчертава, че енергийният преход може да засегне непропорционално хората с ниски доходи и да увеличи допълнително енергийната бедност; призовава държавите членки да извършат оценка на броя на домакинствата, засегнати от енергийна бедност, в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и да предприемат, ако е необходимо, последващи действия, както се изисква от Регламента относно управлението на Енергийния съюз; призовава държавите членки да предприемат дейности, ориентирани към развитието в бъдещето, за да гарантират справедлив енергиен преход и достъп до енергия за всички граждани на ЕС;

20.  счита, че младите хора имат все по-изострено социално и екологично съзнание, което има силата да трансформира нашите общества с цел да станат устойчиви на изменението на климата в бъдеще, и че образованието за младите хора е един от най-ефективните инструменти за борба с изменението на климата; подчертава необходимостта от активно ангажиране на по-младите поколения в изграждането на международни, междукултурни и междупоколенчески отношения, които са в основата на промяна в културата в подкрепа на световните усилия за по-устойчиво бъдеще;

Междинни цели

21.  признава, че десетилетието от 2020 до 2030 г. ще бъде от жизнено важно значение, за да постигне ЕС нулеви нетни емисии до 2050 г.; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят силна средносрочна цел за 2030 г., необходима, за да се осигури достатъчна стабилност на инвестициите на пазара, да се оползотвори изцяло потенциалът на технологичните иновации и да се увеличат възможностите за европейските предприятия да станат лидери на световния пазар в производството с ниски емисии;

22.  подчертава, че за да се постигнат нулеви нетни емисии на парникови газове през 2050 г. по най-ефективния от гледна точка на разходите начин, е необходимо равнището на амбициите за 2030 г. да се повиши и да се приведе в съответствие със сценариите за нулеви нетни емисии до 2050 г.; счита, че е изключително важно Съюзът да изпрати ясно послание, най-късно по време на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата в Ню Йорк през септември 2019 г., че е готов да преразгледа своя принос към Парижкото споразумение;

23.  подкрепя актуализиране на НОП на Съюза с валидна за цялата икономика цел за намаляване с 55% на вътрешните емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.; поради това призовава лидерите на ЕС съответно да подкрепят повишаване на равнището на амбиция по отношение на НОП на Съюза на специалната среща на високо равнище на ЕС в Сибиу през май 2019 г. с оглед на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през септември 2019 г.;

24.  счита, че Комисията следва, най-късно по време на прегледите за периода 2022—2024 г. на пакета за климата за 2030 г. и другото съответно законодателство, да представи законодателни предложения, които повишават равнището на амбиция в съответствие с актуализираните НОП и целта за нулеви нетни емисии; счита, че недостатъчно високото равнище на амбиция по отношение на 2030 г. би ограничило бъдещите възможности, в т.ч. евентуално наличието на някои възможности за ефективна от гледна точка на разходите декарбонизация; счита, че тези прегледи са важни етапи в изпълнението на ангажиментите на ЕС в областта на климата;

25.  счита, че за да се осигури още по-голяма стабилност на пазарите, ще бъде от полза също така ЕС да определи по-нататъшна междинна цел за намаляване на емисиите до 2040 г., която може да осигури допълнителна стабилност и да гарантира постигането на дългосрочната цел за 2050 г.;

26.  счита, че стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии следва да бъде въз основа на петгодишния глобален преглед, предвиден в Парижкото споразумение, и да отчита развитието на технологиите и на обществото, както и приноса на недържавните участници и Европейския парламент;

Принос по сектори

27.  подчертава, че нетните емисии ще трябва да бъдат сведени почти до нула във всички сектори на икономиката, които заедно следва да допринесат за съвместните усилия за намаляване на емисиите; призовава във връзка с това Комисията да разработи сценарии за постигане на неутралност по отношение на климата за всички сектори; подчертава значението на принципа „замърсителят плаща“ в тази връзка;

28.  подчертава значението на различните мерки и законодателни актове, приети във връзка с климата в различни политически области, но предупреждава, че непоследователен подход може да породи несъответствия и да попречи на ЕС да постигне икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.; счита, че е необходимо да се възприеме всеобхватен подход;

29.  отправя искане към Комисията да разгледа възможността за хармонизиране на ценообразуването на въглерода и енергията в ЕС в подкрепа на прехода към икономика с нулеви нетни емисии, по-специално за секторите, които не са обхванати от системата за търгуване с емисии (СТЕ) на ЕС; отправя искане към Комисията да проучи възможно най-добрия начин за избягване на случаи на затруднения и настоява, че общата тежест за гражданите не следва да се увеличава;

30.  признава ролята на улавянето и съхранението на СО2 (CCS) при повечето сценарии за 1,5 °C в специалния доклад на IPCC относно глобалното затопляне с 1,5°C; подчертава необходимостта ЕС да преследва по-амбициозни цели в тази област; освен това отбелязва целите, определени от държавите членки в рамките на стратегическия план за енергийните технологии (план SET), за прилагане в търговски мащаб на улавянето и съхранението на СО2 в европейския енергиен и промишлен сектор през 20-те години на този век; счита, че е необходимо да се увеличи използването в промишлените процеси на безопасни за околната среда CCU и CCS, като по този начин се осигурява нетно намаление на емисиите чрез избягване на емисии или постоянно съхранение на CO2; отбелязва със загриженост, че много технологии за CCU понастоящем не водят до постоянно намаляване на емисиите; поради това призовава Комисията да разработи технически критерии, които да осигуряват подкрепа само за технологиите, чрез които се постигат проверими резултати;

31.  посочва, че в стратегията се потвърждава, че емисиите на парникови газове от транспортния сектор продължават да се увеличават и че съществуващите политики няма да бъдат достатъчни за декарбонизиране на транспортния сектор до 2050 г.; подчертава, че е важно да се гарантира преминаването от въздушен към железопътен транспорт, включително чрез бързото реализиране на оперативно съвместима железопътна мрежа в рамките на ЕС и мобилизиране на засилени инвестиции, и преминаването към обществен транспорт и споделена мобилност; отбелязва, че автомобилният транспорт допринася за около една пета от общите емисии на ЕС на CO2; поради това призовава държавите членки и Комисията да предприемат решителни стъпки за осигуряване на достъп на потребителите във всички държави членки до превозни средства с нулеви и ниски емисии, като същевременно се избягва по-широкото навлизане на стари превозни средства с висока степен на замърсяване в държавите членки с по-ниски доходи; подчертава освен това ролята на интелигентните технологии, като например инфраструктурите за интелигентно зареждане, за създаването на полезни взаимодействия между електрифицирането на транспорта и разгръщането на възобновяеми енергийни източници;

32.  подчертава, че всички сектори, включително международното въздухоплаване и корабоплаване, трябва да допринесат за постигането на неутралност по отношение на климата за икономиката на ЕС като цяло; отбелязва, че според анализа на Комисията текущите глобални цели и мерки, предвидени съответно от Международната морска организация и от Международната организация за гражданско въздухоплаване, дори да бъдат приложени напълно, не са достатъчни за постигането на необходимото намаляване на емисиите, и че са необходими значителни допълнителни действия, които са в съответствие с целта за нулеви нетни емисии, приложима за цялата икономика; подчертава необходимостта от инвестиции в технологии и горива с нулеви и ниски въглеродни емисии в посочените сектори; призовава Комисията да прилага на практика в тези сектори принципа „замърсителят плаща“; припомня, че според прогнозите емисиите на парникови газове от международното корабоплаване ще се увеличат с до 250% до 2050 г.; приветства факта, че секторът на международното корабоплаване си е поставил абсолютна цел за намаляване на емисиите на парникови газове; отбелязва със загриженост липсата на напредък, що се отнася до превръщането на тази цел в краткосрочни и средносрочни мерки и други конкретни действия; отбелязва различната тежест, която се понася от различните видове транспорт; призовава увеличените приходи от СТЕ да се използват за насърчаване на екологосъобразни видове транспорт, например автобуси или железопътен транспорт;

33.  отбелязва, че приблизително 60% от метана в световен мащаб се отделя от източници като селското стопанство, депата за отпадъци и отпадъчните води и от производството и транспортирането по тръбопроводи на изкопаеми горива; припомня, че метанът е парников газ с мощно действие, чийто потенциал за затопляне в рамките на период от 100 години е 28 пъти по-висок от този на CO2(5); отново призовава Комисията да проучи възможно най-скоро политически варианти за бързо справяне с емисиите на метан като част от стратегическия план на Съюза за метана и да представи законодателни предложения на Европейския парламент и на Съвета за тази цел;

34.  подчертава, че селското стопанство ще бъде един от основните източници на емисии на парникови газове в ЕС през 2050 г., по-специално поради емисиите на метан и азотен оксид; подчертава потенциала на сектора на селското стопанство във връзка със справянето с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, например чрез екологични и технологични нововъведения, както и чрез улавяне на въглерод в почвата; призовава за обща селскостопанска политика, която да допринася за намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с прехода към неутрална по отношение на климата икономика; призовава Комисията да гарантира, че селскостопанските политики, и по-специално фондовете на ЕС и националните фондове, са в съответствие с целите на Парижкото споразумение;

35.  подчертава необходимостта от интегриране на амбициозни цели по отношение на климата във всички политики на ЕС, включително в търговската политика; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички подписани от ЕС търговски споразумения са напълно съвместими с Парижкото споразумение, тъй като по този начин не само ще се насърчат глобални действия във връзка с изменението на климата, но и ще се гарантират еднакви условия за засегнатите сектори;

36.  подкрепя активното и устойчиво управление на горите на национално равнище, съчетано с конкретни средства за стимулиране на ефикасна и устойчива биоикономика на ЕС, предвид значителния потенциал на горите да допринасят за укрепване на усилията на Европа в областта на климата (чрез поглъщане, съхранение и заместване) и за постигане на целта за нулеви емисии до 2050 г.; признава необходимостта от адаптиране към изменението на климата и от спиране на процеса на загуба на биологично разнообразие и на влошаване на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г., както и необходимостта от разработване на основани на факти политики, които да спомогнат за прилагането и финансирането на мерките на ЕС за опазване на биологичното разнообразие;

37.  изтъква факта, че в почвата се съхранява повече въглерод, отколкото в биосферата и атмосферата, взети заедно; във връзка с това подчертава колко е важно да се спре влошаването на качеството на почвите в ЕС и да се гарантират общи действия на ЕС за опазване и подобряване на качеството на почвите и на техния капацитет за съхраняване на въглерод;

Енергийна политика

38.  подчертава приноса на енергийната ефективност за сигурността на доставките, икономическата конкурентоспособност, опазването на околната среда, намаляването на сметките за енергия и подобряването на качеството на жилищата; потвърждава важната роля на енергийната ефективност за създаването на възможности за стопанска дейност и заетост, както и ползите от нея на глобално и регионално равнище; във връзка с това припомня въвеждането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ по силата на Регламента относно управлението на Енергийния съюз, както и че неговото прилагане следва да се използва в пълна степен по цялата енергийна верига и да се разглежда като основа за всеки сценарий, насочен към постигането на целта за нулеви нетни емисии до 2050 г.;

39.  подчертава централната роля на енергетиката в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове; припомня, че Съюзът успя да сложи край на обвързаността на емисиите на парникови газове с икономическия растеж през последните десетилетия и намали емисиите, по-специално чрез енергийна ефективност и разпространението на възобновяеми източници на енергия; подчертава, че преходът към чиста енергия следва да продължи да насърчава модернизацията на европейската икономика, да стимулира устойчивия икономически растеж и да носи обществени и екологични ползи за европейските граждани;

40.  счита, че водещата роля на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност показва на останалата част на света, че преходът към чиста енергия е възможен и носи ползи извън границите на борбата с изменението на климата;

41.  посочва, че за постигането на целта за икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове ще бъдат необходими значителни допълнителни инвестиции от порядъка на 175—290 милиарда евро годишно в енергийната система на ЕС и свързаната инфраструктура спрямо днешното базово равнище;

42.  подчертава, с оглед на различните изходни позиции при енергийния преход, че усилията за намаляване на емисиите на парникови газове с цел постигане на неутралност по отношение на климата на равнището на ЕС може да бъдат разпределени неравномерно в рамките на ЕС;

43.  призовава държавите членки незабавно да приложат пакета от мерки за чиста енергия; припомня компетентността на държавите членки да вземат решения относно енергийния си микс в рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката;

44.  призовава за изграждането на енергийна система, която се отличава с висока степен на енергийна ефективност и се основава изцяло на възобновяеми източници, и призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими действия в това отношение, тъй като те ще имат вторично въздействие върху всички отрасли на икономиката; посочва, че във всички сценарии, представени от Комисията, се предвижда драстично намаляване на използването на изкопаеми горива и значително увеличаване на енергията от възобновяеми източници;

45.  подчертава, че Директивата за екодизайна(6) допринесе в значителна степен за постигането на целите на ЕС в областта на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове с 320 милиона тона еквивалент на CO2 годишно и че по приблизителни оценки до 2020 г. потребителите в ЕС като цяло ще спестяват годишно до 112 милиарда евро, или около 490 евро на домакинство, в резултат от прилагането на директивата; призовава за включването на допълнителни продукти в обхвата на Директивата за екодизайна, включително таблетите и смартфоните, и да бъдат поддържани актуални съществуващите стандарти с цел те да отразяват технологичното развитие;

46.  подчертава необходимостта да се гарантира по-нататъшната интеграция на европейския енергиен пазар, за да се декарбонизира енергийният сектор по най-ефективния начин, да се улеснят инвестициите, при които може да се постигне най-голямо производство на енергия от възобновяеми източници, и да се насърчи активното участие на гражданите, с оглед на ускоряването на енергийния преход към неутрална по отношение на въглеродните емисии и устойчива икономика; счита, че е от основно значение да се повиши нивото на междусистемни връзки между държавите членки и да се насърчават в по-голяма степен схемите за трансгранично подпомагане;

47.  отбелязва, че на сградния фонд на ЕС понастоящем се дължат 40% от окончателното потребление на енергия в ЕС и 36% от неговите емисии на CO2(7); призовава да бъде използван потенциалът на сектора по отношение на икономиите на енергия и намаляването на въглеродния отпечатък в съответствие с целта, определена в Директивата относно енергийните характеристики на сградите(8), с цел постигане на висока степен на енергийна ефективност и декарбонизация на сградния фонд до 2050 г.; подчертава, че осигуряването на по-ефективно потребление на енергия в сградите крие значителен потенциал за допълнително намаляване на емисиите на парникови газове в Европа; счита също, че постигането на сгради с ниско потребление на енергия, които се снабдяват изцяло с енергия от възобновяеми източници, е задължителна предпоставка за успешното прилагане на Парижкото споразумение и за програма на ЕС за растеж, местни работни места и подобрени условия на живот за гражданите в цяла Европа;

48.  призовава всички равнища на управление — национално, регионално и местно, да въведат мерки за насърчаване на участието на гражданите в енергийния преход и да стимулират обмена на най-добри практики; подчертава, че участието на гражданите в енергийната система чрез децентрализирано собствено производство на енергия от възобновяеми източници, съхранение на електроенергия и участие в схеми за оптимизация на потреблението и за енергийна ефективност ще бъде от решаващо значение за прехода към нулеви нетни емисии на парникови газове; поради това призовава Комисията да включи изцяло активното участие на гражданите в тези сценарии, по-специално по отношение на търсенето;

Промишлена политика

49.  счита, че икономическият просперитет, конкурентоспособността на промишлеността в световен мащаб и политиката в областта на климата взаимно се укрепват; отново заявява, че преходът към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове поражда предизвикателства и възможности за ЕС и че ще бъдат необходими инвестиции в промишлени иновации, включително цифрови технологии и чисти технологии, за да се насърчава растежът, да се повишава конкурентоспособността, да се стимулират бъдещите умения и да се създадат милиони работни места, например в растяща кръгова икономика и биоикономика;

50.  подчертава, че наличието на стабилна и предвидима рамка на политиката в областта на енергетиката и климата е от ключово значение, за да се осигури така необходимото доверие на инвеститорите и да се даде възможност на европейските предприятия да вземат дългосрочни инвестиционни решения в Европа, тъй като продължителността на жизнения цикъл на повечето промишлени инсталации надхвърля 20 години;

51.  подчертава ролята на енергоемките отрасли за постигането на дългосрочно намаляване на парниковите газове в ЕС; счита, че запазването на водещите позиции на ЕС в областта на нисковъглеродните промишлени технологии и промишленото производство в ЕС, запазването на конкурентоспособността на европейските промишлени предприятия, свеждането до минимум на зависимостта от изкопаеми горива и експозицията на нестабилни и нарастващи цени за внос на изкопаеми горива, както и предотвратяването на риска от изместване на въглеродни емисии изискват интелигентни и целенасочени политически рамки; призовава Комисията да представи нова и интегрирана промишлена стратегия на ЕС в областта на климата за енергоемките отрасли, която да е в подкрепа на извършването на конкурентен преход към нулеви нетни емисии в тежката промишленост;

52.  призовава Комисията да разработи промишлена стратегия, включваща мерки, които позволяват на европейската промишленост да се конкурира в световен мащаб при еднакви условия; счита, че в рамките на тази политика Комисията следва да проучи ефективността и съвместимостта с правилата на Световната търговска организация на допълнителни мерки за защита на промишлените отрасли, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии при внос на продукти, които да заменят, приспособят или допълнят съществуващите мерки относно изместването на въглеродни емисии;

53.  отбелязва, че редица нововъзникващи пазари заемат позиции, така че да играят важна роля за посрещането на нуждите на световния пазар по време на прехода към икономика с нулеви нетни емисии, например по отношение на транспорта с нулеви емисии и енергията от възобновяеми източници; подчертава, че ЕС трябва да продължи да бъде водещата икономика в областта на зелените иновации и инвестициите в зелени технологии;

54.  отбелязва, че в доклада на Комисията от 2018 г. относно енергийните цени и разходи в Европа (COM(2019)0001)(9) се подчертава, че ЕС продължава да бъде изложен на нестабилни и растящи цени на изкопаемите горива и че бъдещите разходи за производство на електроенергия се очаква да нараснат при електроенергията, генерирана от изкопаеми горива, и да намалеят при възобновяемите източници на енергия; подчертава, че разходите на ЕС за внос на енергия са нараснали през 2017 г. с 26%, като са достигнали 266 милиарда евро, главно поради повишаващите се цени на нефта; отбелязва също така, че според приблизителните оценки в доклада повишаването на цената на нефта е имало отрицателно въздействие върху растежа на ЕС (-0,4% БВП през 2017 г.) и върху инфлацията (+0,6%);

Научни изследвания и иновации

55.  подчертава, че програмите на ЕС и националните програми за научни изследвания и иновации са от решаващо значение за подпомагането на водещата роля на Съюза в борбата срещу изменението на климата, и счита, че въпросите, свързани с климата, следва да бъдат интегрирани по подходящ начин в подготовката и изпълнението на програмите за научни изследвания и иновации;

56.  счита, че в рамките на следващите две десетилетия ще са необходими значителни усилия в областта на научните изследвания и иновациите, за да се осигурят жизнеспособни в социално и икономическо отношение решения с ниски и нулеви въглеродни емисии за всички и за да се предложат нови решения за постигане на целта за икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове;

57.  подчертава своята позиция, че „Хоризонт Европа“ трябва да насочва поне 35% от разходите си в подкрепа на целите в областта на климата, по целесъобразност и като част от общата цел на Съюза за интегриране на действията в областта на климата;

Финансиране

58.  призовава за бързото прилагане на Иновационния фонд на СТЕ на ЕС и за стартирането на първата покана за представяне на предложения през 2019 г., за да се даде тласък на инвестициите в демонстрацията на авангардни нисковъглеродни промишлени технологии в широк спектър от сектори — не само за производството на електроенергия, но и за централното отопление и промишлените процеси; призовава за пълно съответствие на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и на нейните програми с Парижкото споразумение;

59.  счита, че за да може Съюзът да постигне нулеви нетни емисии най-късно до 2050 г., трябва да бъдат мобилизирани значителни частни инвестиции; смята, че това ще изисква дългосрочно планиране, регулаторна стабилност и предсказуемост за инвеститорите, което трябва да бъде отчитано надлежно в бъдещите регламенти на ЕС; във връзка с това подчертава, че изпълнението на Плана за действие за финансиране за устойчиво развитие, приет през март 2018 г., следва да има приоритетно значение;

60.  счита, че преди да бъде приета Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., тя следва да бъде оценена в контекста на целта за постигане на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. и че трябва да бъде установен стандартен тест, за да се гарантира, че разходите в рамките на бюджета на ЕС допринасят за устойчивост на изменението на климата;

61.  изразява съжаление поради факта, че субсидиите за изкопаеми горива продължават да нарастват и възлизат на около 55 милиарда евро годишно(10); призовава ЕС и държавите членки да започнат незабавно постепенното преустановяване на всички субсидии за изкопаеми горива на европейско и национално равнище;

62.  подчертава значението на справедливия преход към въглеродно неутрална икономика и призовава държавите членки да определят подходящи политики и финансиране във връзка с това; подчертава, че разходите на ЕС от съответните фондове биха могли да предоставят допълнително подпомагане, когато това е целесъобразно;

Ролята на потребителите и кръговата икономика

63.  подчертава значителното въздействие на промяната в поведението при постигането на намаляване на емисиите на парникови газове, призовава Комисията да проучи възможно най-скоро политическите възможности, включително относно екологичното данъчно облагане, с цел насърчаване на промяна в поведението; подчертава значението на инициативите на принципа „отдолу нагоре“, като например Споразумението на кметовете, за насърчаване на промяна в поведението;

64.  подчертава, че много голяма част от потреблението на енергия, а оттам и от емисиите на парникови газове, е пряко свързана с придобиването, преработката, транспортирането, преобразуването, използването и обезвреждането на ресурси; изтъква, че са възможни много големи икономии на всеки етап от веригата за управление на ресурсите; поради това подчертава, че увеличаването на производителността на ресурсите чрез подобряване на ефективността и намаляване на разхищението на ресурси посредством мерки като повторна употреба, рециклиране и повторно производство може да доведе до значително понижаване както на потреблението на ресурси, така и на емисиите на парникови газове, като същевременно подобрява конкурентоспособността и създава възможности за стопанска дейност и работни места; посочва ефективността на разходите на мерките в областта на кръговата икономика; подчертава, че подобрените подходи за ефективно използване на ресурсите и кръгова икономика, както и проектирането на продуктите в съответствие с кръговата икономика, ще допринесат за промяна в моделите на производство и потребление и за намаляване на количеството на отпадъците;

65.  подчертава значението на продуктовата политика, например „зелените“ обществени поръчки и екодизайна, които могат да допринесат в значителна степен за икономиите на енергия и за намаляването на въглеродния отпечатък на продуктите, като същевременно подобряват отпечатъка на използваните материали и общото въздействие върху околната среда; подчертава необходимостта от установяване на изисквания за кръговата икономика като част от стандартите на ЕС за екодизайна и от разширяване на обхвата на сегашната методика в областта на екодизайна с цел включване на други категории продукти в допълнение към продуктите, свързани с енергопотреблението;

66.  счита, че следва да продължи работата по надежден модел за измерване на въздействието върху климата въз основа на потреблението; отбелязва заключението в задълбочения анализ на Комисията, че ефектът от усилията на ЕС за намаляване на емисиите от производството до известна степен се намалява поради вноса на стоки с по-висок въглероден отпечатък, но че въпреки това ЕС е допринесъл в значителна степен за намаляването на емисиите в други държави поради увеличения търговски поток и подобрената въглеродна ефективност на своя износ;

ЕС и глобалните действия в областта на климата

67.  подчертава, че важно да има повече инициативи и да се води устойчив диалог в рамките на съответните международни форуми, както и ефективна дипломация по въпросите на климата с цел стимулиране на сходни политически решения, водещи до по-амбициозни цели в областта на климата в други региони и в трети държави; призовава ЕС да увеличи собственото си финансиране в областта на климата и да работи активно с цел да насърчава държавите членки да увеличават своята помощ във връзка с климата (помощ за развитие вместо заеми) за трети държави, която следва да бъде в допълнение към световната помощ за развитие и не следва да бъде отчитана едновременно като помощ за развитие и финансова помощ във връзка с климата;

68.  подчертава, че срещата на високо равнище на ООН по въпросите на изменението на климата през септември 2019 г. ще бъде подходяща възможност за ръководителите да обявят по-амбициозни цели отношение на НОП; счита, че ЕС следва да приеме позиция относно актуализирането на своите НОП достатъчно рано, така че да участва на срещата на високо равнище добре подготвен и в дух на тясно сътрудничество с международната коалиция на страните в подкрепа на засилването на амбициите в областта на климата;

69.  подчертава предимствата на засилването на оперативната съвместимост между инструментите на политиките на ЕС и техните еквиваленти в трети държави, по-специално механизмите за ценообразуване по отношение на въглеродните емисии; призовава Комисията да продължи и да засили сътрудничеството и подкрепата при разработването на механизми за ценообразуване на въглеродните емисии извън Европа, с цел да се работи за намаляване на емисиите в по-голяма степен и за по-пълноценно постигане на еднакви условия в световен мащаб; подчертава, че е важно да се установят екологични гаранции, за да се гарантира реално допълнително намаляване на емисиите на парникови газове; поради това призовава Комисията да се застъпи за строги и стабилни международни правила, за да се предотвратят пропуски в отчитането, както и двойно отчитане на намаляването на емисиите;

o
o   o

70.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) https://ec.europa.eu/clima/sites/clima/files/docs/pages/com_2018_733_analysis_in_support_en_0.pdf
(2) Приети текстове, P8_TA(2018)0430.
(3) Програма на ООН за околната среда, „Emissions Gap Report 2018“ (доклад „Разликите по отношение на емисиите за 2018 г.“,), стр. 10.
(4) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/563472/IPOL_STU(2015)563472_EN.pdf
(5) Van Dingenen, R., Crippa, M., Maenhout, G., Guizzardi, D., Dentener, F., Global trends of methane emissions and their impacts on ozone concentrations (Глобални тенденции в емисиите на метан и въздействието им върху концентрациите на озон), EUR 29394 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2018, ISBN 978-92-79-96550-0, doi:10.2760/820175, JRC113210
(6) Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (OВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10).
(7) https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-efficiency/buildings
(8) Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (OВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 75).
(9) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?qid=1548155579433&uri=CELEX:52019DC0001
(10) Енергийните цени и разходи в Европа, COM(2019)0001, стр. 10—11.


Учредяване на Европейския паричен фонд
PDF 145kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно предложението за регламент на Съвета за учредяване на Европейския паричен фонд (COM(2017)08272017/0333R(APP))
P8_TA-PROV(2019)0218A8-0087/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за регламент на Съвета за учредяване на Европейския паричен фонд (COM(2017)0827),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(2),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 5 юли 2018 г. относно предложенията за реформа на Икономическия и паричен съюз (ИПС),

—  като взе предвид писмото от председателя на Еврогрупата до председателя на Европейския съвет от 25 юни 2018 г. относно по-нататъшното задълбочаване на ИПС и изявлението от срещата на върха на държавите от еврозоната от 29 юни 2018 г. относно реформата на Европейския механизъм за стабилност,

—  като взе предвид доклада на Еврогрупата до лидерите от ЕС относно задълбочаването на ИПС от 4 декември 2018 г.,

—  като взе предвид изявлението от срещата на върха на държавите от еврозоната от 14 декември 2018 г.,

—  като взе предвид съвместната позиция относно бъдещото сътрудничество между Европейската комисия и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) от 14 ноември 2018 г.,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 11 април 2018 г. относно предложението за регламент за учредяване на Европейския паричен фонд(3),

—  като взе предвид Становище № 2/2018 на Европейската сметна палата от 18 септември 2018 г. относно одита и отчетността във връзка с предложението от 6 декември 2017 г. за създаване на Европейски паричен фонд в правната уредба на Съюза,

—  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г. относно завършването на европейския икономически и паричен съюз, бялата книга на Комисията от 1 март 2017 г. относно бъдещето на Европа и документа за размисъл на Комисията от 31 май 2017 г. относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно укрепването на европейската демокрация в бъдещия ИПС(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно разследващия доклад относно ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) по отношение на страните от програмата за еврозоната(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно бюджетния капацитет за еврозоната(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно Mногогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствените ресурси(7),

—  като взе предвид член 99, параграф 5 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по бюджети и комисията по икономически и парични въпроси в съответствие с член 55 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид междинния доклад на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджетен контрол и на комисията по конституционни въпроси и (A8-0087/2019),

A.  като има предвид, че въвеждането на еврото е едно от най-важните политически постижения на европейския проект и крайъгълен камък на изграждането на ИПС;

Б.  като има предвид, че финансовата и икономическа криза разкри слабостите в структурата на еврозоната, подчертавайки неотложната необходимост от бързо задълбочаване на ИПС и за засилване на неговата демократична отчетност и прозрачност;

В.  като има предвид, че еврото предоставя на гражданите на ЕС защита и възможности; като има предвид, че наличието на силна и стабилна еврозона е от съществено значение за нейните членове и за ЕС като цяло;

Г.  като има предвид, че членството в обща валутна зона изисква придържане към общи правила и задължения, като посочените в Пакта за стабилност и растеж, както и общи инструменти за реагиране на тежки икономически и финансови сътресения и за насърчаване на отговорността, солидарността и на социално-икономическото сближаване във възходяща посока; като има предвид, че Договорът за създаване на Европейски механизъм за стабилност („Договорът за ЕМС“) предвижда ясна връзка с европейските механизми за макроикономически надзор, по-специално спазване на правилата на Пакта за стабилност и растеж, включително на неговите клаузи за гъвкавост, и прилагането на устойчиви и приобщаващи структурни реформи; като има предвид, че намаляването и споделянето на риска следва да вървят ръка за ръка в процеса на задълбочаването на ИПС;

Д.  като има предвид, че създаването на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и последващото му преобразуване в Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) представляват важна стъпка към създаването на европейски механизъм за управление на кризи, допринасяйки за укрепването на ИПС и за предоставянето на финансова помощ на няколко европейски държави, засегнати от кризата;

Е.  като има предвид, че междуправителственият характер на ЕМС се отразява върху неговия процес на вземане на решения и по-специално върху капацитета му за бързо реагиране на икономически и финансови сътресения;

Ж.  като има предвид, че бъдещото включване на ЕМС в правната уредба на ЕС следва да продължи да се разглежда като част от проекта за завършване на ИПС;

З.  като има предвид, че текущият дебат относно бъдещето на Европа и ИПС показа различия в политическите възгледи на държавите членки относно дългосрочното бъдеще на ЕМС, но също така осигурява добра основа за важна първа стъпка към засилване на неговата роля, развитие на финансовите му инструменти и подобряване на неговата ефективност и демократична отчетност като част от реформата на ЕМС; като има предвид, че разискванията относно задълбочаването на ИПС следва да доведат до политическо решение за реформиране на ЕМС;

И.  като има предвид, че в краткосрочен план реформата на ЕМС следва да допринесе за банковия съюз, осигурявайки подходящ общ фискален механизъм за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране (ЕФП);

1.  приветства предложението на Комисията от 6 декември 2017 г. за регламент на Съвета за учредяване на Европейския паричен фонд и го счита за полезен принос към текущия дебат относно бъдещето на Европа, завършването на ИПС и реформата на ЕМС; приветства по-специално предложението на Комисията за включване на ЕМС в правната уредба на ЕС;

2.  отбелязва, че функциите, които реформираният ЕМС ще изпълнява, ще бъдат от областта на икономическата политика и че използването на наименованието „Европейски паричен фонд“ (ЕПФ) може да бъде подвеждащо; отбелязва, че в своето становище от 11 април 2018 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) предлага правоприемникът на ЕМС да запази наименованието „ЕМС“; призовава, с оглед на горепосоченото, да се направи истинска и задълбочена оценка на последиците от избора на наименование на реформирания ЕМС, за да се гарантира възможно най-малко въздействие върху гладкото функциониране на реформирания ЕМС; предлага ЕМС да запази настоящото си наименование, което е известно на капиталовия пазар, за да стане ясно, че паричната политика на еврозоната остава в сферата на компетентност на ЕЦБ;

3.  подчертава, че правилното функциониране на ИПС се подкрепя от съществуването на институция, която играе ролята на „кредитор от последна инстанция“; отбелязва в този контекст положителния принос на ЕМС за преодоляване на слабостите на институционалната рамка на ИПС, а именно чрез предоставяне на финансова помощ на няколко държави членки, засегнати от финансовата криза и кризата на държавния дълг;

4.  припомня своите предишни позиции в подкрепа на включването на ЕМС в правната уредба на ЕС, което би го превърнало в пълноценен орган на ЕС; настоява, че при това включване следва също да се вземе предвид ролята на националните парламенти и че то следва да продължи да се разглежда като част от проекта за завършване на ИПС; счита, че такава интеграция би позволила управление в съответствие с общностния метод, би гарантирала пълна съгласуваност на фискалните правила и задължения, би улеснила координацията на икономическата и фискалната политика и би засилила демократичната легитимност и отчетност чрез Европейския парламент;

5.  подчертава, че ако в бъдеще се използват средства от бюджета на ЕС, Парламентът следва да разполага с политическата власт да упражнява всички приложими права за бюджетен контрол върху ЕМС в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета; отбелязва, че в такъв случай Европейската сметна палата следва да се разглежда като независим външен одитор и следва да изпълнява ясна и формална роля в процедурата по освобождаване от отговорност;

6.  припомня фискалните и демократичните надзорни правомощия на националните парламенти; счита, че контролът върху реформирания ЕМС от страна на националните парламенти и Европейския парламент следва да бъде допълнително подобрен; счита, че националните парламенти следва да имат правото да получават информация относно дейността на реформирания ЕМС, както и да водят диалог с изпълнителния директор на реформирания ЕМС;

7.  отбелязва, че предложението на Комисията предизвика оживена дискусия относно неговите политически, финансови и правни последици; подчертава обаче, че тази дискусия по дългосрочната визия за институционалната рамка на ЕМС не следва да забавя спешно необходимите мерки за укрепване и прилагане на демократичната отчетност на ЕМС и на неговия капацитет в подкрепа на финансовата стабилност и сближаване и за реагиране на икономически сътресения; поради това призовава за съдържателна реформа на ЕМС в краткосрочен план чрез преразглеждане на Договора за ЕМС, без да се засягат по-амбициозните промени в бъдеще;

8.  подчертава, че основната мисия на реформирания ЕМС следва да продължи да бъде предоставянето на преходна финансова помощ на държави членки в нужда, въз основа на специфични условия, договорени в програми за корекции, и отчитайки поуките, извлечени от предишни програми за финансова помощ, управлявани от Комисията, Международния валутен фонд (МВФ) и ЕЦБ; подчертава, че за тази цел реформираният ЕМС трябва да разполага с адекватен капацитет; поради това се противопоставя на всякакви опити реформираният ЕМС да се превърне в инструмент само за банките или да се намали неговият финансов капацитет за подкрепа на държавите членки;

9.  припомня, че наличният понастоящем набор от финансови инструменти за ЕМС следва да продължи да бъде на разположение и да бъде подобрен за реформирания ЕМС, включително възможността за предоставяне на достатъчна предпазна финансова помощ, осигуряваща на държавите членки достъп до помощ преди да бъдат изправени пред големи трудности при набиране на средства на капиталовия пазар; поддържа становището, че достъпът до предпазна условна кредитна линия следва да бъде на разположение въз основа на писмо за намерение и при спазване на приложимите критерии; отбелязва, че тези финансови инструменти трябва да се използват за подпомагане на държавите членки в случай на сериозни икономически и финансови сътресения; припомня, че финансовата помощ, предоставяна на държавите членки, може да бъде допълнена с бъдещия бюджетен инструмент за сближаване и конкурентоспособност, за да се насърчи икономическото и финансовото стабилизиране, инвестициите и социално-икономическото сближаване в еврозоната във възходяща посока;

10.  подчертава, че ИПС обхваща всички държави – членки на Европейския съюз, като от всички тях, с изключение на Дания и Обединеното кралство, се изисква да приемат еврото и да се присъединят към еврозоната и поради това всеки ЕМС следва да бъде отворен за участие на всички държави – членки на ЕС;

11.  счита, че реформираният ЕМС следва да играе по-важна роля в управлението на програмите за финансова помощ, заедно с Комисията и в тясно сътрудничество с ЕЦБ, като така се гарантира повече автономност на институционалната рамка на ЕС, когато е необходимо, без да се засягат подходящите партньорства с други институции, а именно МВФ;

12.  подчертава, че реформираният ЕМС следва да разполага със свои собствени експертни познания за изготвяне и оценка на елементите съгласно своя устав; подчертава обаче, че оценката на исканията за финансова помощ от страна на ЕМС, както и вземането на решения от ЕМФ относно изготвянето на програмите за корекции в сътрудничество с други институции, по никакъв начин не следва да заменя, дублира или припокрива нормалния макроикономически и фискален надзор, предвиден във фискалните правила и разпоредби на ЕС, който трябва да остане от изключителната компетентност на Комисията;

13.  счита, че евентуалните бъдещи програми за корекции следва да отчитат социалното въздействие на предложените мерки, и като го сравняват с дългосрочното въздействие на липсата на промяна в политиката, в светлината на предходна и съществена оценка на социалното въздействие;

14.  подчертава необходимостта от осигуряване на ефикасна процедура за вземане на решения в реформирания ЕМС, особено при неотложни ситуации; призовава в този контекст за оценка на сегашната рамка за управление;

15.  призовава за бърза реформа на ЕМС, която също да предефинира неговата роля, функции и финансови инструменти, така че реформираният ЕМС да може да предлага подкрепа за ликвидността в случай на преструктуриране и да служи като финансова предпазна мярка за Единния фонд за преструктуриране; призовава общият механизъм за подкрепа да стане оперативен възможно най-скоро, до 2020 г., при договорените условия, и във всеки случай преди 2024 г.;

16.  подчертава риска, произтичащ от забавянето на задълбочаването на банковия съюз; приветства заключенията на доклада на Еврогрупата до лидерите от ЕС относно задълбочаването на ИПС от 4 декември 2018 г., който беше подкрепен във всичките му елементи на срещата на върха на държавите от еврозоната на 14 декември 2018 г.; приветства по-специално предвиденото ускоряване на въвеждането на общия предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране, при условие че е постигнат достатъчен напредък в областта на намаляването на риска, който предстои да бъде оценен през 2020 г., и одобряването на договореностите за реформата на ЕМС; припомня предходната си позиция относно необходимостта от завършване на Европейската схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД), като признава, че намаляването на риска и споделянето на риска следва да вървят ръка за ръка; отбелязва, че не е постигнат незабавен резултат по отношение на бъдещия бюджет на еврозоната и функцията за стабилизиране, но взема надлежно предвид мандата за работа по бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност; подчертава, че е постигнат значителен напредък в областта на намаляването на риска; припомня също, че Парламентът допринесе значително, за да стане това възможно, по-специално по отношение на банковия пакет и пруденциалния предпазен механизъм за необслужваните кредити;

17.  предлага създаването на протокол за временен меморандум за сътрудничество между ЕМС и Парламента с незабавно действие за подобряване на междуинституционалния диалог и укрепване на прозрачността и отчетността на ЕМС, като се уточнят правата на Парламента и неговите членове по отношение на въпросите, поставяни на реформирания ЕМС, редовните изслушвания, правата на номиниране и подходящите права за бюджетен контрол; припомня своето искане за междуинституционално споразумение за икономическо управление; подчертава, че изпълнителният директор на реформирания ЕМС следва да бъде избран от Европейския парламент по предложение на Съвета и да се отчита пред него; настоятелно призовава за осигуряване на баланс между половете в състава на реформираните ръководни органи на ЕМС;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, Комисията, Съвета, Еврогрупата, Европейската централна банка, изпълнителния директор на Европейския механизъм за стабилност, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

(1) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 201.
(2) OВ C 252, 18.7.2018 г., стp. 215.
(3) ОВ С 220, 25.6.2018 г., стр. 2.
(4) ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 96.
(5) OВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 182.
(6) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 235.
(7) Приети текстове, P8_TA(2018)0226.


Положението в Никарагуа
PDF 145kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно положението в Никарагуа (2019/2615(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0219RC-B8-0165/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Никарагуа, по-специално резолюциите от 18 декември 2008 г.(1), 26 ноември 2009 г.(2), 16 февруари 2017 г.(3) и 31 май 2018 г.(4),

—  като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка от 2012 г.,

—  като взе предвид стратегическия документ на ЕС за Никарагуа и многогодишната индикативна програма за периода 2014 – 2020 г. за Никарагуа,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от юни 2004 г.,

—  като взе предвид Конституцията на Никарагуа,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Никарагуа от 21 януари 2019 г.,

—  като взе предвид изявленията на върховния представител от името на ЕС относно положението в Никарагуа от 2 октомври 2018 г., 15 май 2018 г., 22 април 2018 г. и 15 декември 2018 г. и изявлението от 1 март 2019 г. относно възобновяването на националния диалог,

—  като взе предвид приетите на 18 февруари 2019 г. заключения на Съвета относно приоритетите на ЕС на форумите по правата на човека на ООН през 2019 г.,

—  като взе предвид доклада, одобрен от Междуамериканската комисия по правата на човека на 21 юни 2018 г., озаглавен „Груби нарушения на правата на човека в контекста на социалните протести в Никарагуа“,

—  като взе предвид доклада на върховния комисар на ООН за правата на човека относно нарушенията и погазването на правата на човека в контекста на протестите в Никарагуа, 18 април – 18 август 2018 г.,

—  като взе предвид доклада на интердисциплинарната група от независими експерти (GIEI) от 20 декември 2018 г. относно проявите на насилие в Никарагуа между 18 април и 30 май 2018 г.,

—  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека, Мишел Башле, от 22 февруари 2019 г. относно криминализирането на инакомислието в Никарагуа,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че на 31 май 2018 г. Европейският парламент прие резолюция относно кризата в Никарагуа, като решително осъди положението в тази страна; като има предвид, че вследствие на тази резолюция делегация от 11 членове на ЕП посети страната от 23 до 26 януари 2019 г., за да оцени положението на място;

Б.  като има предвид, че делегацията имаше възможността да следва своя собствена програма, а правителството на Никарагуа предостави достъп до всички обекти, за които това беше поискано от членовете на ЕП, включително до два затвора; като има предвид, че правителството на Никарагуа предостави гаранции, че няма да бъдат предприети репресивни мерки срещу лицата, които осъждат настоящата ситуация; като има предвид, че делегацията стана свидетел на кампания на тормоз, оклеветяване и сплашване срещу защитниците на правата на човека и организациите на гражданското общество, с които тя беше провела размяна на мнения; като има предвид, че много организации отказаха поканите за среща с делегацията поради водените от правителството кампании на сплашване и заплахи; като има предвид, че репресиите се засилиха след посещението на делегацията в страната;

В.  като има предвид, че делегацията отхвърли публично официалното становище на никарагуанското правителство, че то е станало жертва на държавен преврат и дезинформационни кампании, водени от САЩ; като има предвид, че основната причина, подхранваща демонстрациите, е дълбоката демократична, институционална и политическа криза, която засяга правовата държава и ограничава основните свободи, например свободата на сдружаване, демонстрации и събрания в страната през последното десетилетие;

Г.  като има предвид, че за много хора свободата на изразяване, на събрания и на демонстрации, включително на използването на националния химн, са сериозно ограничени; като има предвид, че значителен брой политически затворници са лишени от свобода единствено заради упражняването на правата си; като има предвид появата на няколко будещи тревога сведения относно влошаващото се положение на задържаните лица, включително за нечовешко отнасяне;

Д.  като има предвид, че съдебните производства срещу тези задържани лица са в нарушение на международните стандарти, по-специално на процесуалните и наказателноправните гаранции за право на справедлив съдебен процес; като има предвид, че условията в затворите също не отговарят адекватно на международните стандарти; като има предвид очевидната липса на разделение на властите в Никарагуа;

Е.  като има предвид, че правото на информация е сериозно застрашено; като има предвид, че журналистите биват задържани, изпращани в изгнание и заплашвани; като има предвид, че аудио-визуални медии се закриват или се претърсват без предварително съдебно разрешение; като има предвид, че издаването на вестници е застрашено от липсата на хартия и мастило, иззети от правителството на Никарагуа;

Ж.  като има предвид, че правителството на Никарагуа изгони от страната международни организации като GIEI и Специалния механизъм за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI), които имаха за цел мирно разрешаване на конфликта и национално помирение; като има предвид, че репресиите срещу организациите на гражданското общество се засилиха с лишаването им от правен статут в една държава със слаба институционална рамка, поради което жертвите на репресии са наказани двойно;

З.  като има предвид, че академичната свобода също е застрашена; като има предвид, че близо 200 студенти бяха изключени от университетите заради участието им в демонстрации за демокрация и повече свобода и права на човека;

И.  като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи трябва да представляват неразделна част от външните политики на ЕС, включително що се отнася до Споразумението за асоцииране между ЕС и страните от Централна Америка от 2012 г.; като има предвид, че това споразумение включва клауза за демокрация, която е съществен елемент от споразумението;

Й.  като има предвид, че националният диалог, започнат на 16 май 2018 г. между президента Ортега и никарагуанската опозиция и гражданските групи, с посредничеството на католическата църква, не успя да намери решение на кризата; като има предвид, че на 27 февруари 2019 г. бяха възобновени проучвателните разговори за национален диалог между правителството на Никарагуа и Гражданския съюз (Alianza Civica); като има предвид, че Alianza Civica е определил трите си основни цели, които трябва да бъдат постигнати по време на преговорите, както следва: освобождаване на политическите затворници и зачитане на личните свободи, извършване на необходимите изборни реформи, които трябва да достигнат връхната си точка в провеждането на избори, и правосъдие; като има предвид, че правителството на Никарагуа освободи 100 политически затворници, като се съгласи техните присъди за лишаване от свобода да бъдат заменени с домашен арест; като има предвид, че повечето от тях са обект на тормоз и арестите продължават; като има предвид, че голям брой затворници (над 600) остават в затвора; като има предвид, че националният диалог беше прекратен на 10 март 2019 г. след оттеглянето на Alianza Civica от преговорите;

1.  подчертава, че в Никарагуа се наблюдават сериозни нарушения на демокрацията, на зачитането на правата на човека и на принципите на правовата държава в резултат на събитията от април и май 2018 г.; отново подчертава значението на своята резолюция, приета на 31 май 2018 г.;

2.  осъжда всички репресивни действия на правителството на Никарагуа; заявява, че посещението на делегацията на ЕП е послужило за получаване на вярна представа за настоящото положение; освен това заявява, че несъмнено през последните месеци, и по-специално след посещението на делегацията на ЕП, е имало увеличаване на репресиите срещу опозицията и наложените ограничения на основните свободи; в това отношение осъжда повсеместните репресии и ограничаване на свободата на изразяване, на събрания и на демонстрации, забраната на неправителствените организации и гражданското общество, експулсирането на международни организации от страната, затварянето на медиите и нападенията срещу тях, ограниченията на правото на информация, експулсирането на студенти от университетите, както и влошаването на положението в затворите и използването на нечовешко отношение;

3.  счита, че подобни действия от страна на правителството, неговите институции и неговите параполитически организации носят белезите на планирана стратегия за унищожаване на политическата опозиция, която беше начело на протестите миналата година; счита, че тази стратегия се прилага методично, систематично и избирателно срещу всички лидери, НПО, медии и социални движения, които се стремят да изразят своите законни искания за свобода и демокрация;

4.  изразява своята загриженост във връзка с огромните демократични, политически и икономически рискове, пред които са изправени хората и държавата, които ще се увеличат, ако не бъдат предприети спешни действия, като се имат предвид настоящите вътрешни сблъсъци, социално разделение и икономически упадък; настоятелно призовава за съдържателен вътрешен диалог с оглед на постигането на устойчиво и мирно решение, което да позволи на всички участници в обществото да разполагат с достатъчно пространство за действие, за да се изразяват свободно, и което да възстанови техните граждански права, например правото на мирен протест; отново заявява, че всяко решение следва да доведе до подвеждането под отговорност на всички виновници за нарушенията; призовава всички политически партии, социални движения, лидери, студенти и организации на гражданското общество да запазят и да потвърдят непоколебимия си ангажимент за решаване на кризата с мирни средства; отново изразява пълната си подкрепа за реформата на съдебната система и избирателния закон и изисква от заместник-председателя/върховен представител да действа съответно с това; призовава заместник-председателя/върховен представител и делегацията на ЕС да следят отблизо преговорите, които се провеждат в страната между правителството и Alianza Civica, и да продължат да разглеждат човешките проблеми, произтичащи от създаденото в страната положение по отношение на затворници, студенти, протестиращи, журналисти и др.;

5.  изразява съжаление за преустановяването на дейността на Механизма за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI) и прекратяването на мандата на интердисциплинарната група от независими експерти (GIEI) на Междуамериканската комисия по правата на човека; решително осъжда преследването, задържането и сплашването на хора, които сътрудничат с ООН и други международни органи;

6.  призовава правителството на Никарагуа да приложи три спешни мерки, за да покаже своята воля в текущия диалог: незабавно и безусловно освобождаване на политическите затворници, незабавно прекратяване на всички форми на репресии срещу граждани на Никарагуа, включително тормоз, сплашване, следене и преследване на опозиционни лидери и последващо премахване на всички ограничения върху посочените по-горе свободи и възстановяване на правосубектността и имуществото на организациите за защита на правата на човека и връщане на международни организации в страната;

7.  посочва, че при тези условия процесът трябва да доведе до отмяна на правните процедури срещу политическите затворници и гарантиране на тяхната физическа и морална неприкосновеност, както и до гарантиране на неприкосновеността на личния им живот и право на справедлив процес, до завръщане на изгнаниците, включително журналисти и студенти, демилитаризирането на улиците и разоръжаването на паравоенните групировки, както и до установяването на ясна пътна карта за свободни, честни и прозрачни избори, които да бъдат организирани в близко бъдеще, с присъствието на международни наблюдатели;

8.  призовава за незабавна екстрадиция към Италия на Алесио Казимири, който в момента живее в Манагуа, защитен от правителството на Никарагуа, срещу когото в Италия е произнесена окончателна присъда на шест доживотни затвора за отвличането на Алдо Моро, бивш председател на Християндемократическата партия, председател на Съвета на министрите и на Европейския съвет, както и за убийството на ескортиращите го агенти, което беше извършено на 16 март 1978 г. в Рим;

9.  отправя искане към Европейската служба за външна дейност и държавите членки, без да се наврежда на населението на страната, да приложат поетапен процес на целенасочени и индивидуални санкции, например забрани за издаване на визи и замразяване на активи, срещу правителството на Никарагуа и лицата, отговорни за нарушения на правата на човека, в съответствие със заключенията на Съвета от 21 януари 2019 г., докато правата на човека и основните свободи започнат напълно да се зачитат и бъдат изцяло възстановени в страната, както беше поискано в диалога; настоятелно призовава поради това и при тези обстоятелства клаузата за демокрация от Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка, по което Никарагуа е страна, да бъде задействана чрез суспендиране на Никарагуа от споразумението;

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Централноамериканския парламент, Групата от Лима и правителството и парламента на Република Никарагуа.

(1) OВ C 45E, 23.2.2010 г., стр. 89.
(2) OВ C 285E, 21.10.2010 г., стр. 74.
(3) ОВ C 252, 18.7.2017 г., стр. 189.
(4) Приети текстове, P8_TA(2018)0238.


Годишен стратегически доклад относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие
PDF 235kWORD 73k
Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно Годишен стратегически доклад относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие (2018/2279(INI))
P8_TA-PROV(2019)0220A8-0160/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк,

—  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), Парижкото споразумение, прието на 21-вата конференция на страните (COP 21) в Париж на 12 декември 2015 г., и внасянето на 6 март 2015 г. от страна на Латвия и на Европейската комисия пред РКООНИК на планираните национално определени приноси (НОП) на ЕС и на неговите държави членки,

—  като взе предвид Третата международна конференция на ООН относно финансирането за развитие, проведена в Адис Абеба от 13 до 16 юли 2015 г.,

—  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 7 от ДФЕС, в който се заявява, че „Съюзът следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели“,

—  като взе предвид съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия от 7 юни 2017 г, озаглавено „Новият европейски консенсус за развитие – нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“(1),

—  като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще – Европейски действия за устойчивост“ (COM(2016)0739),

—  като взе предвид документа за размисъл на Комисията, озаглавен „Към устойчива Европа до 2030 г.“, публикуван на 30 януари 2019 г.,

—  като взе предвид Многостранната платформа на високо равнище относно изпълнението на целите за устойчиво развитие и нейния съвместен принос от 11 октомври 2018 г., която препоръчва ЕС да разработи и да приложи всеобхватна далновидна и преобразяваща стратегия за устойчива Европа до 2030 г., ръководеща всички политики и програми на ЕС, включително както междинните, така и дългосрочните цели, и да определи визията на ЕС за устойчива Европа след Програмата до 2030 г.,

—  като взе предвид доклада на ЕС за 2019 г. относно съгласуваността на политиките за развитие, публикуван на 28 януари 2019 г.,

—  като взе предвид Общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г., озаглавена „Да живеем добре в пределите на нашата планета“(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно доклада на ЕС за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно действията на Съюза в подкрепа на устойчивостта(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2018 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2018 г.(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2018 г. относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи(9),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2017 . на тема „Отговорът на ЕС на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие“ (10502/17),

—  като взе предвид предложението на Европейската комисия от 30 май 2018 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) (COM(2018)0382),

—  като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

—  като взе предвид съвместното изявление от 20 ноември 2018 г. на Световната здравна организация и Европейския парламент, озаглавено „Обединени за ускоряване на напредъка към целите за устойчиво развитие, свързани със здравеопазването, за всички без изключение“,

—  като взе предвид мониторинговия доклад на Евростат за 2018 г. относно напредъка към постигане на целите за устойчиво развитие в контекста на ЕС,

—  като взе предвид стратегията „Европа 2020“,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г., озаглавено „По-подходящи показатели за оценка на ЦУР — приносът на гражданското общество“,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 18 октомври 2018 г. (EUCO13/18), в които се посочва, че ЕС и неговите държави членки са изцяло ангажирани с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и с нейното прилагане, и в които Европейският съвет приветства намерението на Комисията да публикува своя документ за размисъл през 2018 г., като я призовава да проправи пътя за всеобхватна стратегия за изпълнение през 2019 г.,

—  като взе предвид приоритетите на ЕС в ООН и 73-ата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации (септември 2018 г. — септември 2019 г.), приети от Съвета на 25 юни 2018 г.,

—  като взе предвид приноса, който Многостранната платформа относно целите за устойчиво развитие направи към документа за размисъл на Комисията, озаглавен „Към устойчива Европа до 2030 г.“, публикуван на 12 октомври 2018 г.,

—  като взе предвид Глобалния пакт за миграцията и Глобалния пакт за бежанците от 2018 г.,

—  като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015— 2030 г., приета от държавите — членки на ООН, по време на третата Световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия на 18 март 2015 г.,

—  като взе предвид съвместното комюнике на Европейския съюз и Организацията на обединените нации от 27 септември 2018 г., озаглавено „Подновено партньорство за развитие“(10),

—  като взе предвид съвместното комюнике, публикувано след Третата тристранна среща между Африканския съюз, Европейския съюз и Обединените нации, проведена в Ню Йорк на 23 септември 2018 г.(11),

—  като взе предвид съвместното изявление за печата на ЕС и ООН от 23 септември 2018 г.(12),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по развитие и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните съгласно член 55 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0160/2019),

А.  като има предвид, че Програмата до 2030 г. има трансформиращ потенциал и определя универсални, амбициозни, всеобхватни, неделими и взаимосвързани цели, насочени към изкореняване на бедността, борба с нарастващите неравенства и дискриминацията, подобряване на благоденствието, устойчивост, екологична отговорност, социално приобщаване, равенство между половете и зачитане на правата на човека, осигуряване на икономическо, социално и териториално сближаване и укрепване на мира и сигурността; като има предвид, че незабавните действия на всички равнища заедно с една ефективна европейска стратегия за изпълнение и с механизъм за наблюдение и преглед са от основно значение за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР);

Б.  като има предвид, че Програмата до 2030 г. и ЦУР представляват амбициозен стремеж към един по-благоденстващ, приобщаващ и устойчив свят; като има предвид, че Програмата до 2030 г. се основава на основните ценности на Съюза за демокрация, участие, добро управление, социална справедливост, солидарност, устойчивост и зачитане на принципите на правовата държава и правата на човека в рамките на ЕС, неговите държави членки и по света; като има предвид, че във връзка с това стремежът към постигане на ЦУР естествено следва плановете на Съюза за изграждане на по-добро, по-здравословно и по-устойчиво бъдеще за Европа, което следва да бъде сред стратегическите приоритети на ЕС;

В.  като има предвид, че Програмата до 2030 г. и постигането на целите за устойчиво развитие представляват предизвикателство; като има предвид, че 17-те ЦУР и 169-те цели изискват координация между ЕС и неговите държави членки, Европейския парламенти националните парламенти и регионалните и местните органи, както и подход за многостепенно управление, основан също така и на активно и широко участие на обществеността, гражданското общество и частния сектор;

Г.  като има предвид, че участието на социалните партньори е от основно значение в Програмата до 2030 г. и за целите за устойчиво развитие от самото им начало, като насърчава включването на приоритети, като например достоен труд, борба с неравенствата и участие на гражданското общество; като има предвид, че тяхното активно участие в процеса на преглед на напредъка и изпълнението на Програмата до 2030 г. и на ЦУР са от ключово значение;

Д.  като има предвид, че Комисията все още не е създала всеобхватна стратегия за изпълнение на Програмата до 2030 г., обхващаща вътрешните и външните области на политиката ЕС, с подробен график до 2030 г., цели и конкретни мерки, поискани от Европейския парламент, Съвета и Европейския съвет, нито е включила ЦУР като всеобхватна рамка в преразгледаните насоки за по-добро регулиране, публикувани през 2017 г.; като има предвид, че са необходими общи показатели и еталони с цел измерване и систематично наблюдение на прилагането на подобна стратегия и за набелязването на недостатъци, както понастоящем, така и за в бъдеще;

Е.  като има предвид, че устойчивостта и преходът към неутрална по отношение на климата, кръгова и социално приобщаваща икономика са от ключово значение за гарантирането на дългосрочен растеж и конкурентоспособност на ЕС, което е възможно единствено, ако се зачитат напълно възможностите на нашата планета;

Ж.  като има предвид, че европейският консенсус за развитие признава, че съгласуваността на политиките за развитие (СПР) е основна част от приноса на ЕС за постигането на ЦУР и че устойчивото развитие изисква цялостен и хоризонтален подход на политиката, което е в крайна сметка въпрос на управление, като трябва да се преследва в партньорство с всички заинтересовани страни на всички равнища; като има предвид, че ефективното прилагане на СПР е от съществено значение за изпълнението на Програмата до 2030 г.;

З.  като има предвид, че рамката на политиката и на управлението на ЕС вече включва определен брой обвързващи и необвързващи цели, еталони и показатели в области като например бюджета, социалните въпроси, енергетиката и климата, без да включва всеобхватна, съгласувана и обединена стратегия на политиката;

И.  като има предвид, че изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие изисква по-добра осведоменост на гражданите;

Й.  като има предвид, че предварителните и последващите оценки са инструменти от решаващо значение за гарантиране, че политиките на ЕС нямат отрицателното въздействие върху устойчивото развитие, по-специално върху развиващите се държави, и че тяхното положително въздействие е максимално; като има предвид, че оценките следва да се публикуват с цел гарантиране на пълна прозрачност и отчетност;

К.  като има предвид, че Програмата до 2030 г. е универсална програма, която следва да се изпълнява във всяка държава; като има предвид, че принципът на универсалност изисква всяка държава да вземе предвид въздействието от своите действия по отношение на другите, с цел да се гарантира съгласуваност на политиките за развитие, като това, предвид сложността и фрагментирането на политиките на ЕС, представлява голямо предизвикателство за Съюза;

Л.  като има предвид, че съгласно Седмата програма за действие за околната среда Комисията е задължена да оцени въздействието върху околната среда в световен мащаб от потреблението на Съюза на хранителни и нехранителни стоки;

М.  като има предвид, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие (ГПЕСР) може да играе силна роля при основаните на доказателства аспекти на наблюдението и отчетността, що се отнася до принципите за ефективност за постигането на ЦУР и за подпомагането на тяхното по-пълно прилагане от всички участници на национално равнище; като има предвид, че ГПЕСР следва да осигурява ясно определени канали за сътрудничество за конкретни организации, работещи в областта на развитието, извън донорите от ОИСР, включително новопоявили се донори, организации на гражданското общество, частни филантропи, финансови институции и дружества от частния сектор;

Н.  като има предвид, че финансирането на ЦУР представлява огромно предизвикателство, което изисква не само силен политически ангажимент от страна на ЕС и неговите държави членки, но и силно партньорство в световен мащаб и използването на всички форми на финансиране (от национални, международни, публични, частни и иновативни източници); като има предвид, че частното финансиране е от основно значение, но не следва да замества публичното финансиране;

О.  като има предвид, че ЦУР зависят не само от достатъчното финансиране, а и от нефинансовите действия, както се признава в Програмата до 2030 г.;

П.  като има предвид, че ефективното мобилизиране на национални ресурси е изключително необходим фактор за постигането на целите на Програмата до 2030 г.; като има предвид, че развиващите се държави са особено засегнати от отклонението от корпоративно данъчно облагане и избягването на данъци;

Р.  като има предвид, че в член 208 от ДФЕС е предвидено, че политиката за сътрудничество за развитие има за основна цел намаляването, а в дългосрочен план — премахването на бедността;

С.  като има предвид, че Политическият форум на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие (ПФВР) ще проведе среща на високо равнище под егидата на Общото събрание на ООН през септември 2019 г., за да направи преглед на изпълнението на Програмата до 2030 г. като цяло, като направи всеобхватен преглед на напредъка по всички ЦУР, както и на министерско равнище през юли 2019 г., за да направи преглед на напредъка по отношение на ЦУР 4 (качествено образование), 8 (достоен труд и икономически растеж), 10 (намаляване на неравенствата), 13 (действия в областта на климата), 16 (мир, правосъдие и силни институции) и 17 (партньорство за устойчиво развитие), и ежегодно след това с оглед провеждане на прегледи на напредъка по целите, които не са обхванати от тематичния преглед от 2019 г.;

Т.  като има предвид, че срещата на върха на Общото събрание на ООН относно ЦУР предоставя възможност на ЕС и на неговите държави членки да изтъкнат по всеобхватен начин своя напредък по Програмата до 2030 г. и ЦУР;

У.  като има предвид, че при последващите действия и процеса на преглед в ООН на Програмата до 2030 г. ЕС невинаги беше обединен по отношение на поведението си на гласуване и по-специално в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права;

Ф.  като има предвид, че ПФВР предоставя на ЕС и неговите държави членки подходящо пространство да направят преглед на своите постижения за напредъка на Програмата до 2030 г. посредством доброволни национални прегледи (ДНП) и да играят водеща роля като най-големият дарител на Официална помощ за развитие (ОПР) и като двигател на политиките в областта на околната среда; като има предвид, че завършените ДНП служат за оценка на напредъка по ЦУР и за набелязване на пропуските и предизвикателствата;

Х.  като има предвид, че ОПР ще играе решаваща роля за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие – по-специално в държави с ниски доходи и за борбата с крайната бедност и неравенството – ако се спазват принципите за ефективно развитие, а именно ангажираност на държавата, прозрачност и отчетност, акцент върху резултатите и приобщаване;

Ц.  като има предвид, че принципът „никой да не бъде изоставен“ е в основата на Програмата до 2030 г.; като има предвид, че през 2017 г. приблизително 22,5% от населението на ЕС беше изложено на риск от бедност или социално изключване и 6,9% от населението все още изпитваха сериозни материални лишения(13); като има предвид, че неравенствата имат многостранни социални последици, като например големи различия в благосъстоянието и качеството на живот, включително по отношение на професионалните възможности и здравните грижи;

Ч.  като има предвид, че съществува трайно високо равнище на детската бедност и социалното изключване в Съюза (26,4% през 2017 г.); като има предвид, че Европейският стълб на социалните права, гласи, че децата имат право на закрила от бедност, а децата, произхождащи от неравностойна среда, имат право на специални мерки за увеличаване на равните възможности; като има предвид, че ранното инвестиране в децата води до значителна възвращаемост за тези деца и за обществото като цяло и е от съществено значение за намирането на изход от порочния кръг на неравностойното положение в ранните години;

Ш.  като има предвид, че през последните пет години ЕС постигна напредък по отношение на почти всички ЦУР, като седем от държавите — членки на ЕС-27, са сред първите 10 в класацията на световния индекс на ЦУР, и като има предвид, че всички държави — членки на ЕС-27, са сред първите 50 (от 156)(14);като има предвид, че някои държави членки вече са начело на изпълнението на ЦУР; като има предвид, че въпреки това ЕС все още не разполага със стратегия за изпълнение за целите за устойчиво развитие;

Щ.  като има предвид, че голямото и увеличаващо се неравенство между държавите и вътре в тях може да доведе до значителни социални и икономически разходи; като има предвид, че неравенството е в очевидно противоречие с целта за устойчиво развитие;

АА.  като има предвид, че по-доброто регулиране беше посочено изрично в съобщение на Комисията като още един път за гарантиране на допълнително интегриране на устойчивото развитие във всички политики на ЕС(15);

АБ.  като има предвид, че в работния документ на Комисията от 19 юли 2018 г. относно борбата с ХИВ/СПИН, вирусния хепатит и туберкулозата в Европейския съюз и съседните му държави (SWD(2018)0387) се изтъкват пропуските и ограниченията при данните за наблюдение на вирусния хепатит, които затрудняват оценката на пътя, който държавите — членки на ЕС, трябва да изминат, за да постигнат тази ЦУР;

АВ.  като има предвид, че в Бялата книга на Комисията от 1 март 2017 г. относно бъдещето на Европа (COM(2017)2025) нито устойчивото развитие нито Програмата до 2030 г. не бяха включени като визия или послание за бъдещето на ЕС;

АГ.  като има предвид, че в доклада на УНИЦЕФ „Напредък за всяко дете в ерата на ЦУР“, публикуван през март 2018 г., беше установена тревожна липса на данни в 64 държави, както и недостатъчен напредък за постигането на ЦУР в други 37 държави; като има предвид, че над половин милиард деца живеят в държави, неспособни да измерват напредъка към постигането на ЦУР;

АД.  като има предвид, че достойният труд е основата за справедлив и приобщаващ растеж и двигател на развитието и социалния напредък; като има предвид, че наред със социалната закрила за онези, които не могат да намерят работа или не са в състояние да работят, той се бори с неравенството и е основен двигател на социалния и икономическия напредък;

Водеща роля на Европа в подкрепа на универсалните ценности в една многостранна рамка за хората, планетата и благоденствието

1.  подчертава, че сложните глобални предизвикателства, пред които е изправен светът, изискват цялостен и интегриран отговор, който Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие има потенциал да даде;

2.  подчертава, че целта на Програмата до 2030 г. е постигане на по-голямо благоденствие за всички, в рамките на възможностите на планетата, и справедлив свят за всички без изключение, и че към четирите стълба на устойчивото развитие (социално, екологично, икономическо и управленско) трябва да се подходи всестранно, за да се постигнат целите за устойчиво развитие (ЦУР); подчертава факта, че устойчивото развитие е основна цел на Съюза, както е посочено в член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и следва да играе главна роля в дебата и посланието за бъдещето на Европа; освен това подчертава, че изпълнението на ЦУР следва да доведе до промяна на парадигмата и да се превърне в основен дългосрочен икономически модел на ЕС, който да поеме щафетата от настоящата стратегия „Европа 2020“;

3.  подчертава, че изпълнението на Програмата до 2030 г. е тясно свързано с европейските ценности и интереси и представлява значителна иновация с потенциал да даде нов тласък на световния ред въз основа на многостранност и международно сътрудничество;

4.  припомня необходимостта от системно групиране на данните за всички съответни показатели за всички цели по пол и други характеристики;

5.  подчертава, че Съюзът следва да поднови своя ангажимент да бъде световен лидер в изпълнението на Програмата до 2030 г. и на ЦУР, наред с неговите държави членки и техните местни и регионални органи, в съответствие с принципа на субсидиарност и в тясно сътрудничество с неговите международни партньори; припомня, че политическият ангажимент на ЕС следва да бъде отразен в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г.; подчертава, че Програмата до 2030 г. трябва да стимулира още повече един подход, координиращ вътрешната и външната дейност на ЕС и другите му политики, и съгласуваност между финансовите инструменти на Съюза за глобална реакция и ангажимент към устойчив растеж и развитие;

6.  настоява, че изпълнението на ЦУР изисква ефективно сътрудничество на равнището на ЕС, на национално, регионално и местно равнище, като се зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност; подчертава важната роля на Европейските консултативни съвети по въпросите на околната среда и устойчивото развитие в това сътрудничество и счита, че следва да се затвърди тяхното участие на всички равнища на управление;

7.  приветства факта, че много държави членки и държави – партньори извън ЕС, положиха значителни усилия за разработване на механизми и стратегии за изпълнение на ЦУР и за тяхното интегриране в своите политики и рамки на управление; настоятелно призовава държавите членки, които все още не са разработили такива механизми, да го направят; подчертава, че посредством подпомагането и насърчаването на трети държави да следват подобни действия ЕС допринася за достигане на еднакви условия на конкуренция; признава, че все още са необходими допълнителни подобрения на равнището на ЕС;

8.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират хоризонтален подход към ЦУР в своите политики;

9.  признава, че през 2015 г. всички европейски държави – както от ЕС, така и извън него, се ангажираха с Програмата до 2030 г.; счита, че в контекста на дебата относно бъдещето на Европа следва да се обмисли разработването на общоевропейска рамка за постигането на ЦУР между държавите – членки на ЕС, ЕИП, страните по споразуменията за асоцииране към ЕС, държавите – кандидатки за членство в ЕС, и Обединеното кралство след неговото оттегляне; подчертава значението на насърчаването на парламентарните разисквания на всички равнища;

10.  приветства публикуването на документа за размисъл на Комисията, озаглавен „Към устойчива Европа до 2030 г.“, в който се формулират три сценария за начина, по който ЕС може да постигне напредък във връзка с ЦУР; подкрепя първия сценарий, който предлага всеобхватна стратегия за изпълнението на ЦУР от страна на ЕС и държавите членки; счита, че в контекста на бъдещето на Европа една наистина устойчива Европа е пътят напред към осигуряването на благосъстояние и просперитет на нейните граждани и на планетата;

11.  изразява съжаление, че Комисията все още не е разработила интегрирана и цялостна стратегия за изпълнение на ЦУР;

12.  подчертава значението на ОПР като ключов инструмент за изкореняване на бедността и припомня съответните ангажименти за ОПР на ЕС и на държавите членки, включително ангажимента за постигане на целта за изразходване на 0,7% от брутния национален доход (БНД) за ОПР, като между 0,15 и 0,20% от ОПР/БНД се разпределят за най-слабо развитите страни; призовава ЕС и неговите държави членки незабавно да се ангажират отново с целта за 0,7% ОПР/БНД и постепенно да увеличават ОПР, за да постигнат тази цел в рамките на ясен график; призовава държавите членки да въведат проверими годишни планове за действие за изпълнение на отделните цели за ОПР; подчертава, че предвид отговорността както на ЕС така и на държавите членки да изпълнят целта за ОПР от 0,7%, държавите членки следва да се отчитат както пред националните парламенти, така и пред Европейския парламент;

13.  признава, че с цел постигане на ЦУР постиженията в здравеопазването трябва да бъдат защитени, а напредъкът — ускорен ; заявява, че макар че светът постигна забележителен напредък в няколко направления по отношение на здравеопазването, продължават да съществуват много предизвикателства, сред които е и справянето с неравенствата в здравеопазването между населението на стабилните държави и населението в нестабилна и уязвима среда, както и различията в здравеопазването в самите държави;

14.  признава, че Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие утвърди здравето в световен мащаб като политически приоритет; посочва, че здравите популации са от решаващо значение за устойчивото развитие — за премахването на бедността, за насърчаването на мирни и приобщаващи общества и за опазването на околната среда; настоява, че здравето също е резултат и показател за напредъка, който отразява успеха на много от целите и Програмата до 2030 г. като цяло;

15.  подчертава, че като цяло ЕС е успял да намали своите емисии на парникови газове и да ги отдели от икономическия растеж, като по този начин допринася стабилно за глобалните усилия, като се вземат предвид и емисиите, свързани с вноса и износа на ЕС(16); отбелязва обаче, че са необходими повече усилия както на равнището на ЕС, така и в световен мащаб;

Укрепване на стратегическите и обединените действия на ЕС за постигане на глобалните цели

16.  призовава Комисията да извърши задълбочен анализ на пропуските в съществуващите политики и тяхното изпълнение, с цел разкриване на важните области на полезни взаимодействия и несъответствия; приканва Комисията да набележи ясно и без забавяне стъпките, трябвакоито да бъдат предприети до 2030 г. по отношение на политиките, законодателството, статистиката и събирането на групирани данни, управлението и изпълнението с цел създаване, до края на 2019 г., на всеобхватна стратегия за реализирането на Програмата до 2030 г.;

17.  настоятелно призовава Комисията да изготви амбициозна, водеща и всеобхватна стратегия за изпълнение на Програмата до 2030 г., като интегрира изцяло ЦУР в политиките и управлението на ЕС, предоставя насоки както на институциите на ЕС, така и на държавите членки при тяхното изпълнение, наблюдение и преглед на Програмата до 2030 г. и очертава ясни пътни карти, конкретни срокове и цели; иска от Комисията да гарантира, че в тази стратегия ще бъдат разгледани взаимовръзките между ЦУР;

18.  призовава Комисията да засили сътрудничеството си с ООН, а държавите — членки на ЕС да подкрепят текущата ѝ реформа, която я прави пригодна за изпълнението на Програмата до 2030 г.;

19.  припомня, че всички ЦУР имат отношение към зачитането на правата на децата; подчертава значението на прилагането на Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето в контекста на външните отношения на ЕС; отправя искане към Комисията да наблюдава и да докладва относно напредъка по отношение на правата на детето във външните програми на ЕС;

20.  призовава Комисията да ръководи, като важна основа за изграждането на устойчива Европа, разработването на устойчив модел за производство и потребление на храни, който да защитава и премахва натиска от продоволствените системи върху здравето и околната среда и да носи икономически ползи за земеделските стопани, дружествата и гражданите;

21.  призовава Комисията да работи в сътрудничество с ключовите заинтересовани страни на всички равнища за гарантиране на здравословен живот и насърчаване на благосъстоянието на всички на всякаква възраст, по-специално с оглед на превръщането на здравните грижи в по-достъпни, финансово достъпни, ефективни и устойчиви, като по-цялостно се вземат под внимание на рисковите фактори за незаразните заболявания, обменят се най-добрите практики и се укрепва капацитетът за предотвратяване и управление на глобалните заплахи за здравето, като например антимикробната резистентност;

22.  призовава Комисията да приведе в съответствие с ООН и своите партньори политиките, подходите и методологиите за програмиране, финансиране и действие, когато това може да повиши ефективността и ефикасността, за да се подобри ефективността на редица общи приоритети, като например равенството между половете, репродуктивното здраве, здравето на майките, новородените, децата и юношите, изменението на климата и околната среда, борбата с неравенствата и бедността;

23.  подчертава, че гарантирането на данъчна справедливост и прозрачност, борбата с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, преустановяването на незаконните финансови потоци и премахването на данъчните убежища, както и подобреното мобилизиране на вътрешни ресурси са от ключово значение за финансирането на Програмата до 2030 г.; отново призовава за оценка на страничното въздействие на националните данъчни политики и данъчните политики на ЕС върху развиващите се държави, като се гарантира съгласуваност на политиките за развитие;

24.  подчертава значението на преодоляването на социалните и икономическите неравенства и насърчаването на равенството между половете в рамките на ЕС и в цял свят; припомня основополагащия принцип на Програмата до 2030 г. „никой да не бъде изоставен“; поради това призовава Комисията да обърне специално внимание на най-маргинализираните и уязвимите в обществото, за да се гарантира пълно приобщаване;

25.  призовава Комисията да насърчава устойчиви глобални вериги за създаване на стойност с въвеждането на системи за комплексна проверка на дружествата, с акцент върху цялата им верига на доставки, което ще насърчи предприятията да инвестират по-отговорно и ще стимулира по-ефективно прилагане на главите относно устойчивостта в споразуменията за свободна търговия, включително борбата срещу корупцията, прозрачността, борбата с избягването на данъци и отговорното бизнес поведение;

26.  счита, че ЦУР следва да заемат централно място в стратегията на ЕС за устойчиво развитие и приобщаващ растеж; подчертава необходимостта от ясно определяне на общи показатели, еталони и цели, както и от анализ на разстоянието до целите и задачите, необходимите за тяхното постигане действия, и средствата, чрез които те да бъдат изпълнени; подчертава, че стратегията на ЕС до 2030 г. следва също така да очертае кога и как Съюзът ще предприеме оценки на въздействието върху устойчивостта с цел премахване на съществуващите пропуски, преориентиране на съществуващите политики и разработване на нови законодателни предложения или прегледи на законодателството на Съюза, като същевременно се гарантира предприемането на действия за съгласуваност и координация, както на равнището както на ЕС, така и на държавите членки; поради това призовава Комисията и Съвета във всичките му състави незабавно да продължат тази работа;

27.  счита, че Европейският семестър следва да включва участието на Парламента и да бъде приведен в съответствие с Програмата до 2030 г. и че в този процес следва да бъде включена проверка на устойчивостта; във връзка с това призовава Комисията да продължи да адаптира съществуващия процес на Европейския семестър; подчертава, че това ще изисква по-специално Европейският семестър да взема предвид всички измерения на ЦУР по всеобхватен начин;

28.  настоятелно призовава Комисията да разработи всеобхватна стратегия за подкрепа на инвестициите, която да подобри устойчивостта на околната среда и да гарантира подходяща връзка между ЦУР и европейския семестър;

29.  подчертава необходимостта от ясно определяне на стъпките, които да бъдат предприети на всяко равнище на управление, за изпълнението на задачите и целите, като същевременно се спазва принципът на субсидиарност; призовава за създаване на ясни и последователни пътища за устойчиво развитие на подходящото равнище (национално, поднационално, местно) в рамките на онези държави членки, които все още не са ги създали; подчертава, че Комисията следва да предостави насоки за този процес, за да се гарантира съгласуван подход; призовава за многостепенен подход с цел създаване на по-добро разбиране, високо ниво на ангажираност и споделена отговорност по отношение на изпълнението на ЦУР;

30.  приветства публикуването на втория мониторингов доклад на Евростат за устойчивото развитие в ЕС, който представлява стъпка към създаването на напълно функциониращ механизъм на ЕС за наблюдение;

31.  подчертава необходимостта Комисията да разработи интегрирана, ефективна и основана на участието рамка за мониторинг, отчетност и преглед на изпълнението и интегрирането на ЦУР и Програмата до 2030 г., която да съответства на Глобалната рамка от показатели на ООН и да обединява информацията и съответните групирани данни на национално и поднационално равнище, като същевременно признава, че само Евростат не е в състояние да отбележи всеобхватно всички измерения на напредъка по ЦУР; подчертава необходимостта да се вземат предвид страничните ефекти и взаимообвързаното и неделимо естество на целите и изисква на Евростат да бъде възложено също така да докладва систематично за изпълнението на ЦУР за всяка държава членка, въз основа на единен набор от показатели;

32.  подчертава необходимостта от широк набор от показатели, които не са чисто икономически по характер и които отразяват трансформиращия характер на ЦУР, по-специално по отношение на справянето с бедността във всичките ѝ форми, и които следва да бъдат измервани чрез групирани данни, свързани с постигането на ЦУР; подчертава необходимостта Евростат да установи набор от специфични показатели за напредъка за вътрешното прилагане на ЦУР в ЕС на съответните равнища на управление;

33.  припомня ключовата роля на ЕС за подобряването на стандартите за прозрачност, отчетност и устойчивост в глобалните вериги за създаване на стойност; подчертава, че ЕС е нормативна и икономическа сила и следователно трябва да заеме водеща позиция в добрите практики и определянето на световните правила; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят преговорите за обвързващ договор на ООН относно транснационалните корпорации и правата на човека;

34.  призовава държавите – членки на ЕС, да предоставят данни за ефективно наблюдение на вирусния хепатит в съответствие с показателите, установени от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, и призовава Комисията да следи отблизо този процес в съответствие с ангажиментите, поети в съобщението ѝ от ноември 2016 г. „Следващи стъпки за устойчиво европейско бъдеще“;

35.  подчертава значението на повишаването на осведомеността относно преобразуващия потенциал на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните цели; припомня необходимостта от общуване с гражданите и организациите на гражданското общество на всички етапи от процесите на изпълнение и наблюдение; подчертава важната роля на Европейския парламент и националните парламенти;

36.  подчертава значението на прозрачността и демократичната отчетност при мониторинга на напредъка на ЕС по Програмата до 2030 г. и съответно подчертава ролята на съзаконодателите в този процес; счита, че сключването на обвързващо междуинституционално споразумение съгласно член 295 от ДФЕС ще предостави подходящата рамка за сътрудничество в това отношение;

37.  призовава Комисията и държавите членки да подобрят допълнително наличната информацията и осведомеността на гражданите относно необходимостта от изпълнението на Програмата до 2030 г.;

38.  подчертава, че МФР трябва да бъде ориентирана към Програмата до 2030 г. и да гарантира по-добро интегриране на устойчивото развитие във всички механизми за финансиране и бюджетни редове; поради това призовава Комисията да подобри отчетността с цел постигане на общи резултати чрез МФР; отново изразява своята позиция относно бъдещата МФР, в която се призовава за задължителен междинен преглед, последващ прегледа на функционирането на МФР и вземащ предвид оценката на напредъка, постигнат по отношение на ЦУР; подчертава необходимостта от проверка на планираните финансови пакети на съществуващите политики, за да се гарантира съгласуваност с устойчивото развитие;

39.  счита, че за своевременното и успешно изпълнение на Програмата до 2030 г. е необходимо значително ускорение на зелените инвестиции, иновациите и растежа в ЕС, и подчертава значението на по-широкото използване на иновативни и съществуващи финансови инструменти, като например „зелените“ обществени поръчки, както и спешната необходимост от различни подходи към текущата инвестиционна политика, по-специално постепенното преустановяване на вредните за околната среда субсидии;

40.  приветства нарастващия размер на институционалните и частните капитали, предназначени за финансиране на ЦУР, и подчертава значението на една стабилна и устойчива финансова рамка, включително калибриране на капиталовите изисквания за банките и пруденциално третиране на активите с високи въглеродни емисии, пруденциални правила за застрахователните дружества и актуализация на задълженията на институционалните инвеститори и управителите на активи;

Съгласуваност на политиките, координация и интегриране на ЦУР

41.  подчертава значението на по-добрата координация и сътрудничество между и в рамките на органите за вземане на решения, различните организации и съответните заинтересовани страни, включително местните органи и организациите на гражданското общество, с цел изпълнение на Програмата до 2030 г. и постигане на по-голяма съгласуваност на политиките за устойчиво развитие;

42.  приветства приемането на доклада на Комисията за 2019 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (СПР) и опита за по-добро интегриране на СПР в подхода на ЕС за изпълнението на ЦУР; припомня, че съгласуваността на политиките за развитие представлява принцип, заложен в член 208 от ДФЕС, и също така е от основно значение за постигането на ЦУР;

43.  признава напредъка, постигнат от инструментите на СПР за въздействието върху изготвянето на политиките на ЕС; призовава за допълнителни усилия, за да се гарантира, че политиките, които не са свързани с развитието, вземат предвид целите за развитие в резултат на механизмите на СПР;

44.  подчертава, че СПР представлява основен елемент и принос към съгласуваността на политиките за устойчиво развитие; настоятелно препоръчва добрите практики и уроци, натрупани от СПР, да се прилагат за насърчаването на съгласуваността на политиките за устойчиво развитие;

45.  призовава Комисията и държавите членки да потвърдят своя ангажимент към СПР като важен принос към постигането на по-широка съгласуваност на политиките за устойчиво развитие в техните действия за изпълнението на Програмата до 2030 г.; подчертава необходимостта механизмите за съгласуваност на политиките да бъдат укрепени в рамките на всички институции на ЕС и процеси на определяне на политиките, както и да се гарантира, че принципът се спазва по подходящ начин в редовна предварителна оценка на въздействието и чрез въвеждане на подходящи механизми за отчетност и смекчаване на последиците;

46.  смята, че съгласуваност на политиките за устойчиво развитие означава, че всички свързани политики и всички финансови и нефинансови инструменти на равнището на ЕС трябва в бъдеще да бъдат проектирани, изпълнявани и наблюдавани с оглед на постигането на ЦУР и че поради това Комисията следва бързо да развие необходимия капацитет за политики на всички равнища;

47.  настоятелно призовава Комисията да приеме план за последващи действия в съответствие с препоръките от външната оценка на СПР, в която се отправя призив за приемането на ясен набор от правила за изпълнението на концепцията; отново призовава за ясно определяне на задълженията на всяка институция на ЕС за изпълнение на ангажиментите по СПР;

48.  отново призовава СПР да бъде обсъдена на равнището на Европейския съвет, за да се предостави стимул за прилагането на нейните механизми в действията за постигане на целите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие; счита, че както е посочено във външните оценки на СПР, само при наличието на политическа воля от страна на ЕС ще се създаде значително въздействие върху насърчаването и ефикасността на подхода за СПР;

49.  подчертава необходимостта, предвид правния ангажимент за насърчаване на СПР, изразен в член 208 от ДФЕС, ЕС да започне проактивно диалог с развиващите се държави и региони, за да обсъди и разгледа важните политически инициативи, които може да ги засегнат;

50.  подчертава, че ЕС има някои от най-високите екологични стандарти в света и че неговите предприятия изпреварват глобалните конкуренти, поради което ЕС се счита и за стълб на свободата и демокрацията със стабилни институции, основани на принципите на правовата държава и активното гражданско общество; счита, че поради това ЕС може да реши да популяризира по-силно своите настоящи екологични и социални стандарти и стандарти в областта на управлението;

51.  приветства създаването на работна група относно Програмата до 2030 г. в рамките на Съвета по общи въпроси; призовава за създаване на механизми за координация и сътрудничество относно ЦУР между Парламента, Съвета и Комисията, както и в рамките на всяка от тези институции, за да се гарантира съгласуваност на политиките; подчертава, че тези механизми следва да бъдат ясно очертани и определени в рамките на междуинституционално споразумение за устойчива Европа до 2030 г., тъй като съгласуваните между трите институции политически процеси ще бъдат от решаващо значение за успешното изпълнение на Програмата до 2030 г.; призовава за включването на трите институции в бъдещата работа на Многостранната платформа по въпросите на ЦУР и подчертава значението на включването на всички съответни участници в тази платформа, включително организациите на гражданското общество;

52.  счита, че в съответствие с ЦУР 17 относно партньорствата ролята на съществуващата Многостранна платформа по въпросите на ЦУР следва да стане по-силна и да бъде организирана в официална и междуинституционална консултационна рамка;

53.  подчертава ролята на сътрудничеството за развитие за подкрепа на изпълнението на Програмата до 2030 г. в развиващите се държави; приветства интегрирането на ЦУР в новия Европейски консенсус за развитие; припомня, че премахването на бедността (ЦУР 1) остава основната цел на сътрудничеството на ЕС за развитие; припомня, че ЦУР 1 и ЦУР 2 са неразривно свързани; отново заявява, че въпреки напредъка, текущият темп и обхват на изпълнение вероятно няма да насърчат преобразуващата промяна, необходима за осъществяването на целите по ЦУР 2; призовава за увеличаване на усилията за последващи действия по препоръките от тематичния преглед на ЦУР 2 на ПФВР през 2017 г.;

54.  отново призовава за интегриране на изпълнението на ЦУР във всички области на политиката; приветства ангажимента на Комисията за интегриране на ЦУР в нейната програма за по-добро регулиране и подчертава потенциала за стратегическо използване на инструментите за по-добро регулиране в независимите оценки на Комисията на съгласуваността на политиките на ЕС за Програмата до 2030 г. и нейната политика за сътрудничество за развитие; призовава Комисията да преразгледа бързо насоките за програмата за по-добро регулиране и да засили допълнително и да наблюдава редовните си предварителни оценки, за да гарантира пълна съгласуваност на политиките при изпълнението на ЦУР, като същевременно се насърчават полезните взаимодействия, извличат се съпътстващи ползи и се избягват компромиси, на равнището както на Съюза, така и на държавите членки;

55.  призовава за координация между комисиите в Парламента с оглед да се наблюдава и проследява изпълнението от страна на ЕС на неговите ангажименти по Програмата до 2030 г.;

56.  призовава Председателския съвет и Съвета на председателите на комисии на Европейския парламент да направят оценка на целесъобразността на настоящата структура на Парламента с оглед да се гарантира неговата способност да наблюдава ефективно и всеобхватно във всички сектори на политика работата за постигането на ЦУР във вътрешните и външните политики на ЕС;

57.  призовава Парламента, Комисията и Съвета да работят за изготвянето на съвместна декларация за устойчивост, съгласно която ЦУР да залегнат в многогодишните междуинституционални приоритети на следващия законодателен мандат;

58.  подчертава ролята на редовните и подходящи предварителни оценки на въздействието, за да се гарантира по-добро интегриране на Програмата до 2030 г. и постигането на резултати; подчертава значението на оценяването на краткосрочните и дългосрочните последствия от политиките и потенциалния им принос за устойчивото развитие; припомня задължението съгласно Договора да се вземат предвид целите на сътрудничеството за развитие при всички политики, които биха могли да засегнат развиващите се страни;

59.  припомня изключителното значение на мобилизирането на вътрешни ресурси в развиващите се държави за изпълнението на ЦУР; подчертава, че докладът на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), озаглавен „Световен доклад за инвестициите за 2015 г. – Реформа на международното управление на инвестициите“(17), изчислява, че развиващите се страни губят най-малко 100 милиарда щатски долара годишно под формата на корпоративни данъчни приходи поради избягване на данъци от страна на големите дружества; във връзка с това приветства работния документ на службите на Комисията от 15 октомври 2015 г., озаглавен „Повече приходи, по-разумни разходи: за постигане на развитие по приобщаващ и устойчив начин“ (SWD(2015)0198) с цел справяне с този проблем; изразява съжаление обаче, че не са предприети никакви конкретни действия, за да се гарантира изпълнението на гореспоменатата стратегия на Комисията; призовава Комисията да предложи водеща програма относно мобилизирането на вътрешни ресурси, за да се гарантира, че се събират повече приходи от данъци и да се осигури възможност за финансиране на ЦУР;

60.  заявява настоятелно, че е необходимо да се засили ролята на местните участници като агенти за устойчиво развитие, и призовава за по-голямо участие на националните парламенти и регионалните и местните органи на всички етапи от изпълнението на ЦУР – от планиране и програмиране до оценка и наблюдение; призовава Комисията да засили подкрепата си за градовете и местните органи с цел развитие, изпълнение и наблюдение на ефективните политически инициативи и стратегии за постигането на ЦУР;

61.  приветства нарастващото участие на частния сектор за постигането на ЦУР; подчертава значението на създаването на среда, която улеснява новите инициативи и партньорства между обществения и частния сектор и която насърчава дружествата да приведат своите бизнес стратегии в съответствие с целите за устойчиво развитие;

62.  припомня, че ООН прогнозира, че са необходими инвестиции в размер на между 5 и 7 трилиона щатски долара годишно за постигането на ЦУР; поради това настоява, че е необходимо да се мобилизират инвестиции, и приветства потенциала на Плана на ЕС за външни инвестиции;

Доброволни национални прегледи и докладване на ЕС пред ПФВР на Общото събрание на ООН за 2019 г.

63.  насърчава държавите членки да извършват редовни и всеобхватни прегледи на напредъка и насърчава онези държави членки, които все още не са се ангажирали с извършването на доброволен национален преглед, да направят това в съответствие с Програмата до 2030 г., а държавите членки, които вече са представили доброволен национален преглед, да изготвят график за редовни бъдещи доброволни национални прегледи;

64.  призовава Комисията да извършва редовен анализ на доброволните национални прегледи на държавите членки с цел оценка на напредъка и на добрите практики; освен това призовава за анализ на доброволните национални прегледи на най-слабо развитите държави с цел установяване на потребностите, преодоляване на пропуските и засилване на подкрепата и сътрудничеството, както и за тясно сътрудничество в рамките на ОИСР при разработването на механизми за партньорски проверки на успешни стратегии и действия за изпълнение на ЦУР във вътрешните и външните политики, както и за подобряване на обмена на най-добри практики и наблюдение на отрицателното въздействие върху други области;

65.  насърчава Комисията и държавите членки да разширят съвместното програмиране и съвместното прилагане на сътрудничеството за развитие на основата на диалози относно политиките за ЦУР с партньорски държави, национални планове за развитие и доброволни национални прегледи, като надлежно вземат предвид ангажираността на държавата и други принципи на ефективността на развитието;

66.  подчертава ролята на ПФВР при последващите действия и прегледа на ЦУР; решително подкрепя ангажимента на Съюза за извършване на доброволен преглед на ПФВР; призовава Комисията да зачете водещата роля на ЕС за проектирането и изпълнението на Програмата до 2030 г. и да представи изчерпателен съвместен доклад относно всички ЦУР; подчертава, че докладването от страна на ЕС, включително предстоящият съвместен обобщаващ доклад относно подкрепата на ЕС за развиващите се държави, следва да включва анализ на актуалното състояние и настоящите недостатъци и пропуски;

67.  призовава Комисията да заеме позицията на водещ пример в процеса на ПФВР; приканва Комисията да се ангажира с трети държави за постигане на напредък по изпълнението на Програмата до 2030 г., включително чрез Икономическата комисия за Европа на ООН;

68.  призовава за организирането на годишен европейски форум по въпросите на ЦУР като подготовка за ПФВР с цел да се осигури възможност за участие на и диалог между външни заинтересовани страни и организации на гражданското общество, както и парламентаристи, във връзка с изпълнението на ЦУР;

69.  приветства срещата на високо равнище на ПФВР, която ще се проведе под егидата на Общото събрание на ООН през септември 2019 г., и следващите срещи на високо равнище, като възможност да се направи преглед на изпълнението на всички ЦУР в рамките на Програмата до 2030 г. като цяло, и очаква Съюзът да играе водеща роля на срещата на високо равнище; отбелязва, че постигнатият от държавите членки напредък варира в зависимост, наред с други фактори, от съответната ЦУР и националните приоритетни задачи и цели; подчертава, че ЦУР са тясно свързани и че следва да се прилага интегриран и всеобхватен системен подход към тяхното изпълнение;

Акцент върху ЦУР при предстоящия задълбочен преглед по време на ПФВР за 2019 г.

70.  приветства предстоящия задълбочен преглед на ЦУР 4 (качествено образование), 8 (достоен труд и икономически растеж), 10 (намаляване на неравенствата), 13 (действия в областта на климата), 16 (мир, справедливост и силни институции) и 17 (партньорства за постигане на целите) и очаква Съюзът да даде всеобхватен принос за прегледа; очаква бъдещите задълбочени прегледи на всички други ЦУР през следващите години, като подчертава неделимостта на Програмата до 2030 г. и взаимосвързаността на целите;

71.  отново заявява, че качественото образование и достъпът до начално образование за всички (ЦУР 4) са от съществено значение за постигане на устойчиво развитие, както и за гарантиране на овластяването на младите хора и пригодността им за заетост; признава, че в много държави членки качественото образование е област от съществено значение, и подчертава, че техническото и професионалното обучение са от съществено значение за пригодността за заетост на младите хора и за достъпа до квалифицирани работни места; изразява съжаление обаче относно факта, че различията в образованието, свързани с разделението между града и селото и с пола, все още са широкоразпространени както в рамките на ЕС, така и извън него; поради това призовава за по-големи инвестиции за подобряване на качеството на образованието и свързаната инфраструктура със специално внимание към по-слабо развитите региони в Съюза и най-слабо развитите държави извън Съюза;

72.  насърчава Комисията и държавите членки да предприемат по-систематични действия за постигане на целите по ЦУР 8 (устойчиво развитие и заетост) в рамките на своите политики за сътрудничество за развитие и (съвместно) програмиране; призовава за допълнителен принос за изпълнение на ЦУР 8, включително подобрения на производствения капацитет, генериране на приходи, индустриализация, устойчиви модели на потребление и производство, търговия, развитие на частния сектор, бизнес среда, инфраструктура и туризъм;

73.  признава ролята на микро-, малките и средните предприятия, кооперациите, приобщаващите бизнес модели и научноизследователските институти като двигатели на растежа, заетостта и иновациите на местно равнище; призовава за насърчаването на равнопоставени условия за устойчиви инвестиции, индустриализация, стопанска дейност, включително отговорно бизнес поведение, финансиране и данъчно облагане, наука, технологии и научни изследвания и иновации, за да се стимулира и ускори вътрешното икономическо и човешко развитие и да се допринесе за дългосрочен устойчив растеж в съответствие с целите за устойчиво развитие и Парижкото споразумение; призовава Комисията и държавите членки да насърчат създаването на нови бизнес модели и да се възползват от новите технологии, като например изкуствения интелект;

74.  подчертава решаващата роля на частния сектор за постигането на напредък по ЦУР, по-специално по отношение на отговорните и устойчиви инвестиции, засилването на приобщаващия растеж, както и насърчаването на и ангажирането с отговорно бизнес поведение; подчертава в този контекст необходимостта от рамки на политиката, благоприятни за инвестициите, включително показатели за изпълнението и изисквания във връзка с устойчивостта, за да се даде възможност за интегриране на рисковете по отношение на устойчивостта в процеса на вземане на инвестиционни решения и принципите на правовата държава;

75.  потвърждава, че центровете и инкубаторите на ЕС за научни изследвани, развитие и иновации са важни за подкрепата на структурите за устойчиво развитие; поради това призовава Комисията и държавите членки да насърчават по-силни връзки между научните изследвания и бизнеса с цел да се създаде възможност за обмен на най-добри практики и стимулиране на иновациите; подчертава, че финансирането за научни изследвания и иновации трябва да бъде допълнено от стратегически подход към инвестициите, който да позволи иновативните решения да достигнат до пазара, тъй като те често изискват капиталоемки и високорискови инвестиции;

76.  призовава Съвета да взема предвид ЦУР, когато изготвя своята позиция относно бъдещия ЕСФ+ и разпределението на необходимите финансови средства; подчертава, че успехът на ЦУР в Съюза зависи от амбициозните политики, подкрепени от достатъчни ресурси;

77.  изразява съжаление относно факта, че все още съществуват значителни различия в напредъка на държавите членки към постигане на ЦУР 10 по отношение на намаляването на неравенствата в доходите и на неравенствата, основаващи се на възраст, пол, увреждане, етническа принадлежност, произход, религия, икономическо положение и други фактори, което може да подобри социалното сближаване, и че неравенствата продължават да съществуват и нарастват в и между държавите в рамките на ЕС и извън него; призовава за ускоряване на напредъка към намаляване на нарастващите различия, насърчаване на равни възможности за всички, оказване на пряка помощ на уязвимите групи и най-нуждаещите и генериране на по-приобщаващ и устойчив растеж, както и човешко развитие; призовава Комисията да включи в своя преглед на ЦУР 10, наред с другото, подобрени критерии относно икономическото неравенство;

78.  признава, че ЕС и всичките му държави членки са подписали и ратифицирали Парижкото споразумение и че повечето държави членки се позовават на Парижкото споразумение като основен стълб в своите политики за международно сътрудничество заедно с Програмата до 2030 г., като някои са отдали приоритет на целта за борба с изменението на климата и въздействията от него (ЦУР 13); призовава Комисията и държавите членки да използват комуникационни стратегии и дейности за увеличаване на публичната и политическата подкрепа за действията в областта на климата и за повишаване на осведомеността относно съпътстващите ползи от борбата с изменението на климата, като например подобрено качество на въздуха и обществено здраве, съхраняване на природните ресурси, икономически растеж и по-висока заетост, повишена енергийна сигурност и намалени разходи за внос на енергия;

79.  призовава Програмата до 2030 г. да бъде приложена като едно цяло, координирана и съгласувана с Парижкото споразумение относно изменението на климата, включително що се отнася до необходимостта от спешно преодоляване на недостига на това, което е необходимо за ограничаване на глобалното затопляне, и от засилване на работата по приспособяването и финансирането ѝ; припомня ангажимента на ЕС да задели 20% от бюджета си за периода 2014 – 2020 г. (около 180 милиарда евро) за усилия за борба срещу изменението на климата, включително чрез своите външни политики и политики за сътрудничество за развитие;

80.  изразява съжаление относно факта, че въпреки ясните и изчерпателни научни доказателства, представени от специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно затоплянето с 1,5°C, в който се представят подробно вредните въздействия на такова покачване на температурата и значителната разлика в сериозността на тези въздействия при покачване от 2°C, страните по Парижкото споразумение засега не успяха да увеличат амбициите си в областта на климата; приветства международното сътрудничество за търгуване с емисии и свързването на пазарите на въглеродни емисии на трети държави и регионалните пазари на въглеродни емисии; призовава Съюза да насърчи въвеждането на основани на пазара схеми за намаляване на емисиите в бързо развиващите се икономики и развиващите се държави; отбелязва, че това ще послужи за намаляване на емисиите в световен мащаб, ще доведе до икономии на разходи и оперативна ефективност и ще ограничи риска от изместване на въглеродни емисии, като се създадат еднакви условия на конкуренция в световен мащаб;

81.  подчертава необходимостта от смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към него и подчертава основната роля на развиващите се държави за изпълнението на целите на Парижкото споразумение, Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и плана за действие от Адис Абеба, както и спешната нужда да се помогне на тези държави да изпълнят национално определените си приноси; приветства във връзка с това факта, че борбата с изменението на климата е определена като приоритет в рамките на наскоро създадения Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), имащ за цел мобилизиране на инвестициите от обществения и частния сектор в партньорските държави в Африка и в съседните на ЕС държави;

82.  подчертава, че ЕС следва да продължи стремежа си за преход към икономика с ниски въглеродни емисии, неутрална по отношение на климата, ефективно използваща ресурсите и зачитаща биологичното разнообразие, в пълно съответствие с Програмата на ООН до 2030 г. и с 17-те ЦУР, за да бъдат ограничени неустойчивите тенденции, които разчитат на прекомерната експлоатация на природните ресурси, както и загубата на биологично разнообразие, причинена от неустойчивите модели на потребление и производство; подчертава важността на това ЕС да ускори изпълнението на своите инициативи, насочени към насърчаване на отговорно и устойчиво потребление и производство, като същевременно играе водеща роля в работата за постигане на кръгова икономика;

83.  отново подчертава универсалните ценности на демокрацията, доброто управление, принципите на правовата държава и правата на човека като предпоставки за устойчиво развитие съгласно определеното в ЦУР 16 (мирни и приобщаващи общества); изразява обаче дълбоко съжаление относно факта, че въоръжените конфликти и насилието все още са широкоразпространени по целия свят; изразява загриженост относно липсата на напредък в укрепването на принципите на правовата държава и достъпа до правосъдие в много държави; припомня ангажиментите на ЕС и държавите членки, изразени в Европейския консенсус за развитие, за всеобхватен подход към конфликтите и кризите, съсредоточен върху нестабилността и сигурността на хората, като същевременно се признава връзката между устойчивото развитие, хуманитарната дейност, мира и сигурността и обръщането на специално внимание на нестабилните и засегнатите от конфликти държави; подчертава, че целта за мирни и приобщаващи общества с достъп до правосъдие за всички следва да бъде интегрирана във външната дейност на ЕС, която, подкрепяйки местните заинтересовани страни, може да спомогне за изграждането на устойчивост, насърчаването на сигурността на хората, укрепването на принципите на правовата държава и намирането на отговор на комплексните предизвикателства на несигурността, нестабилността и прехода към демокрация;

84.  подчертава, че борбата с неравенствата в държавите и между тях, справянето с дискриминацията и насърчаването на мира, демокрацията на участието, доброто управление, принципите на правовата държава и правата на човека трябва да бъдат цели, включени във всички политики на ЕС за развитие;

85.  приветства усилията на ЕС да увеличи максимално съгласуваността и да изгради полезни взаимодействия между различните политики с цел да засили мерките за изпълнение и съживяване на световните партньорства за устойчиво развитие;

86.  подчертава, че приобщаващите и справедливи образователни системи, науката, технологиите, научните изследвания и иновациите са особено важни инструменти за изпълнението на ЦУР, и признава необходимостта от подобряване на управлението в този сектор; изразява съжаление, че потенциалният принос на научната общност все още не е засилен в пълна степен; подчертава, че е необходимо „Хоризонт 2020“ и бъдещите рамкови програми за научни изследвания да обединяват по-добре идеята за устойчиво развитие и обществените предизвикателства; припомня необходимостта от улесняване на механизмите за съдържателен трансфер на технологии към развиващите се страни;

87.  призовава Комисията да добави данни, свързани с ЦУР, към наборите от данни с висока стойност, определени в Директивата относно свободно достъпните данни и информацията в обществения сектор, и да насърчи държавите членки да публикуват всички доклади относно ЦУР със свободен лиценз;

88.  подчертава значението на цялостното използване на съществуващите и бъдещите програми и инструменти на ЕС, като например програмите „Хоризонт“ и „LIFE“, които позволяват участието на трети държави в областите на енергетиката, изменението на климата и устойчивото развитие;

89.  призовава за бюджет на ЕС, който да дава на устойчивото развитие статуса на основна цел; припомня, че борбата срещу измамите и отклонението от данъчно облагане е проблем на солидарното развитие;

90.  подчертава, че постигането на ЦУР в областта на храните, селското стопанство, енергетиката, материалите, градовете и здравето и благосъстоянието може да разкрие пазарни възможности на стойност над 10 трилиона евро(18); подчертава обаче, че за да се постигне амбицията на ЕС за икономика с ефективно използване на ресурсите, ЕС и неговите държави членки трябва да играят водеща роля в областта на науката, технологиите и модерната инфраструктура;

91.  подчертава, че предвид нарастващата сложност и глобализация на веригите за доставки е важно да се насърчава прилагането на стандарти за висока степен на устойчивост, включително в трети държави.

o
o   o

92.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на ОИСР и на ООН.

(1) ОВ C 210, 30.6.2017 г., стр. 1.
(2) Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171).
(3) ОВ С 353, 27.9.2016 г., стр. 2.
(4) ОВ С 76, 28.2.2018 г., стр. 45.
(5) ОВ С 86, 6.3.2018 г., стр. 2.
(6) OВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 36.
(7) OВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 151.
(8) Приети текстове, P8_TA(2018)0077.
(9) Приети текстове, P8_TA(2018)0279.
(10) http://europa.eu/rapid/press-release_STATEMENT-18-5927_en.htm
(11) http://europa.eu/rapid/press-release_STATEMENT-18-5882_en.htm
(12) http://europa.eu/rapid/press-release_STATEMENT-18-5870_en.htm
(13) Данни на Евростат за 2017 г. от 16 октомври 2018 г.
(14) Документ за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г.“, стр. 7 (https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/rp_sustainable_europe_30-01_en_web.pdf).
(15) Съобщение на Комисията, озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще. Европейски действия за устойчивост“, (COM(2016)0739).
(16) Задълбочен анализ в подкрепа на съобщението на Комисията, озаглавено „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773).
(17) http://unctad.org/en/PublicationChapters/wir2015ch0_KeyMessage_en.pdf
(18) Доклад на Комисията относно бизнеса и устойчивото развитие „Better Business, Better World“ („По-добър бизнес, по-добър свят“), януари 2017 г.

Правна информация