Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 28 март 2019 г. - Страсбург 
Определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (Косово) ***I
 Качество на водите, предназначени за консумация от човека ***I
 Повишаване на ефикасността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения ***I
 Упражняване на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания и за препредаването на телевизионни и радиопрограми ***I
 Създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.) ***I
 „Еразъм“: програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта ***I
 Създаване на рамка за насърчаване на инвестициите в устойчиво развитие ***I
 Бюджетна прогноза за приходите и разходите за финансовата 2020 година – Раздел І – Европейски парламент
 Извънредна ситуация във Венесуела
 Положението с принципите на правовата държава и борбата с корупцията в ЕС, по-специално в Малта и Словакия
 Последни развития във връзка със скандала „Дизелгейт“
 Решение за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира

Определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (Косово) ***I
PDF 117kWORD 50k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (Косово*) (COM(2016)0277 – C8-0177/2016 – 2016/0139(COD))
P8_TA(2019)0319A8-0261/2016

Текстът все още се обработва за публикуване на Вашия език. За достъп до наличната версия в PDF или WORD кликнете върху иконата горе вдясно.


Качество на водите, предназначени за консумация от човека ***I
PDF 524kWORD 153k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 март 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (преработена) (COM(2017)0753 – C8-0019/2018 – 2017/0332(COD))
P8_TA(2019)0320A8-0288/2018

Текстът все още се обработва за публикуване на Вашия език. За достъп до наличната версия в PDF или WORD кликнете върху иконата горе вдясно.


Повишаване на ефикасността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения ***I
PDF 486kWORD 149k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 март 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно рамки за превантивно преструктуриране, предоставяне на втори шанс и мерки за повишаване на ефективността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива 2012/30/ЕС (COM(2016)0723 – C8-0475/2016 – 2016/0359(COD))
P8_TA-PROV(2019)0321A8-0269/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0723),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 53 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0475/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Камарата на представителите (Dáil Éireann) и Сената на Ирландия в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 март 2017 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 12 юли 2017 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 19 декември 2018 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по заетост и социални въпроси (А8-0269/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 28 март 2019 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (EС) 2017/1132 ▌(Директива за преструктурирането и несъстоятелността)

P8_TC1-COD(2016)0359


(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 53 и 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  Целта на настоящата директива е да се подпомогне доброто функциониране на вътрешния пазар и да се премахнат пречките за упражняването на основни свободи като свободното движение на капитали и свободата на установяване, които произтичат от разлики между националните законодателства и производствата по превантивно преструктуриране, несъстоятелност, опрощаване на задължения и забрана за осъществяване на дейност. Без да засяга основните права и свободи на работниците, настоящата директива цели премахването на такива пречки, като гарантира, че жизнеспособните предприятия и предприемачи с финансови затруднения разполагат с достъп до ефективни национални рамки за превантивно преструктуриране, които им позволяват да продължат да осъществяват дейност, че почтените несъстоятелни или свръхзадлъжнели предприемачи могат да се възползват от пълно опрощаване на задълженията след разумен срок, като по този начин им се даде втори шанс, и че ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения се подобрява, по-специално чрез скъсяване на тяхната продължителност.

(2)  Преструктурирането следва да даде възможност на длъжниците с финансови затруднения да продължат изцяло или отчасти да осъществяват дейност чрез промяна на състава, условията или структурата на техните активи и техните пасиви или на коя да е друга част от тяхната капиталова структура, включително чрез продажба на активи или части от предприятието, или, когато това е предвидено в националното право, чрез продажба на цялото предприятие, както и чрез извършване на оперативни промени. Освен ако специално не е предвидено друго в националното право, оперативните промени, като например прекратяването или изменението на договори или продажбата или друго разпореждане с активи, следва да бъдат съобразени с общите изисквания, предвидени в националното право при такива мерки, по-специално съгласно правилата на гражданското и трудовото право. Всяка размяна на дълг срещу капитал също следва да бъде съобразена с предвидените в националното право гаранции. Рамките за превантивно преструктуриране следва преди всичко да дадат възможност на длъжниците да се преструктурират ефективно на ранен етап с цел избягването на несъстоятелността, като по този начин се ограничи ненужната ликвидация на жизнеспособни предприятия. Тези рамки следва да предотвратят ненужната загуба на работни места, знания и умения и да увеличат до максимум цялостната стойност за кредиторите в сравнение с това, което биха получили в случай на ликвидация на активи на предприятието или при следващия най-добър алтернативен вариант за действие при липса на план, както и за собствениците и икономиката като цяло ▌.

(3)  Рамките за превантивно преструктуриране също така следва да предотвратяват натрупването на необслужвани заеми. Наличието на ефективни рамки за превантивно преструктуриране ще гарантира, че се предприемат действия преди предприятията да спрат да обслужват своите заеми, като по този начин се спомогне за намаляване на риска от необслужване на заемите по време на циклични спадове и за смекчаване на отрицателно въздействие върху финансовия сектор. Значителен процент предприятия и работни места биха могли да бъдат спасени, ако съществуват превантивни рамки във всички държави членки, в които предприятията имат клонове, активи или кредитори. В рамките за преструктуриране правата на всички участващи страни, включително на работниците, следва да бъдат защитени по балансиран начин. Същевременно нежизнеспособните предприятия без перспективи за оцеляване следва да бъдат ликвидирани във възможно най-кратък срок. Когато длъжник с финансови затруднения не е икономически жизнеспособен или неговата икономическа жизнеспособност не може да бъде лесно възстановена, усилията по преструктурирането биха могли да доведат до засилване и натрупване на загуби в ущърб на кредиторите, работниците и други заинтересовани страни, както и на икономиката като цяло.

(4)  Налице са разлики между държавите членки по отношение на набора от достъпни производства за длъжниците с финансови затруднения, посредством които да преструктурират своята стопанска дейност. Някои държави членки разполагат с ограничен набор от производства, които дават възможност за преструктуриране на предприятията едва на един относително късен етап, в контекста на производствата по несъстоятелност. В други държави членки преструктурирането е възможно на по-ранен етап, но наличните производства не са толкова ефективни, колкото биха могли да бъдат, или са твърде формални, в частност защото ограничават прибягването до извънсъдебни договорености. Превантивните решения са засилваща се тенденция в правото в областта на несъстоятелността. При тази тенденция са предпочитани подходите, които – за разлика от класическия подход за ликвидация на предприятие с финансови затруднения – имат за цел неговото възстановяване или най-малкото спасяването на все още икономически жизнеспособните му части. Наред с останалите ползи за икономиката, този подход често спомага за запазването на работни места или за намаляването на загубата на работни места. Освен това степента на участие в рамките за превантивно преструктуриране на съдебните или административните органи или определените от тях лица, варира от никакво или минимално участие в някои държави до пълно участие в други. По подобен начин съществуват разлики между държавите членки в националните разпоредби, даващи втори шанс за предприемачите, по-специално чрез опрощаване на задълженията, натрупани при упражняване на дейността им, по отношение на срока и условията за опрощаване на задълженията.

(5)  В редица държави членки отнема над три години обявените в несъстоятелност, но почтени предприемачи, да получат опрощаване на задължения и да започнат отново дейност. В резултат на неефикасните рамки за опрощаване на задължения и забрана за осъществяване на дейност предприемачите са принудени да се преместят в други юрисдикции, за да могат да започнат отново дейност след разумен срок, което води до значителни допълнителни разходи както за кредиторите, така и за самите предприемачи. Забраните за осъществяване на дейност за дълъг период, които често придружават производствата, водещи до опрощаване на задължения, създават пречки за свободата на започване и осъществяване на предприемаческа дейност под формата на самостоятелна заетост.

(6)  Твърде продължителните производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения в няколко държави членки представляват важен фактор, който води до ниски проценти на събиране на вземанията и възпира инвеститорите от осъществяване на стопанска дейност в юрисдикции, в които има риск производствата да отнемат твърде много време и да са ненужно скъпи.

(7)  Разликите между държавите членки по отношение на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения водят до допълнителни разходи за инвеститорите при оценката на риска длъжниците да изпаднат във финансови затруднения в една или повече държави членки или при оценката на риска, свързан с инвестирането в жизнеспособни предприятия във финансови затруднения, както и на допълнителните разходи за преструктуриране на предприятия с клонове, кредитори или активи в други държави членки. Такъв най-често е случаят при преструктуриране на международни групи от дружества. Инвеститорите изтъкват несигурността във връзка с правилата относно несъстоятелността или риска от продължителни или сложни производства по несъстоятелност в друга държава членка като една от основните причини да не инвестират или да не встъпят в делови отношения с партньор извън държавата членка, в която са установени. Тази несигурност действа като демотивиращ фактор, който възпрепятства свободата на установяване на предприятията и насърчаването на предприемачеството и накърнява доброто функциониране на вътрешния пазар. По-специално повечето микро-, малки и средни предприятия („ММСП“) не разполагат с необходимите ресурси за оценка на рисковете, свързани с трансгранична дейност.

(8)  Разликите между държавите членки по отношение производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения водят до различни условия за достъп до кредитиране и до различни проценти на събиране на вземанията в отделните държави членки. Постигането на по-висока степен на хармонизация в областта на преструктурирането, несъстоятелността, опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност следователно е абсолютно необходимо за добре функциониращ вътрешен пазар като цяло и в частност за работещ съюз на капиталовите пазари, както и за устойчивостта на европейските икономики, включително за запазването и създаването на работни места.

(9)  Следва да бъдат намалени и допълнителните разходи за оценка на риска и за трансгранично принудително изпълнение на искове за кредиторите на свръхзадлъжнели предприемачи, които се преместват в друга държава членка, за да получат опрощаване на задължения след много по-кратък период от време. Следва да бъдат намалени и допълнителните разходи за предприемачите, произтичащи от необходимостта да се преместят в друга държава членка, за да получат опрощаване на задължения. Освен това пречките в резултат на забраните за осъществяване на дейност за дълъг период поради несъстоятелност или свръхзадлъжнялост на предприемача възпрепятстват предприемачеството.

(10)  Всяка дейност по преструктуриране, и особено ако е в голям мащаб и със значително въздействие, следва да се основава на диалог със заинтересованите страни. Този диалог следва да обхване избора на мерките, набелязани във връзка с целите на дейността по преструктуриране, както и алтернативните възможности, и следва да има подходящо участие на представителите на работниците, както е предвидено в националното право и правото на Съюза.

(11)  Пречките за упражняването на основни свободи не се ограничават само до трансгранични ситуации. Наличието на все по-взаимосвързан вътрешен пазар, на който стоките, услугите, капиталите и работниците се придвижват свободно и който има все по-засилващо се цифрово измерение, означава, че дейността на много малко предприятия е ограничена само до една държава, ако се отчетат всички съответни елементи, като например тяхната клиентска база, веригата на доставки, обхватът на дейностите им, инвеститорите и капиталовата база. Дори случаите на несъстоятелност, напълно ограничени в рамките на една държава, могат да окажат въздействие върху функционирането на вътрешния пазар чрез т.нар. ефект на доминото, при който обявяването на длъжник в несъстоятелност може да доведе до други случаи на несъстоятелност по веригата на доставки.

(12)  Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета(6) е насочен към въпроси, свързани с компетентността, признаването и изпълнението, приложимото право и сътрудничеството при трансгранични производства по несъстоятелност, както и взаимното свързване на регистрите по несъстоятелност. Неговото приложно поле обхваща превантивните производства, които насърчават спасяването на икономически жизнеспособни длъжници, както и производства по опрощаване за предприемачите и други физически лица. При все това с посочения регламент не се преодоляват несъответствията между националните законодателства, които уреждат тези производства. Освен това инструмент, ограничен само до случаи на трансгранична несъстоятелност, не би могъл да премахне всички пречки за свободното движение, нито пък е реалистично инвеститорите да определят предварително трансграничното или националното естество на евентуалните финансови затруднения на длъжника в бъдеще. Поради това е необходимо да се отиде отвъд въпросите от областта на съдебното сътрудничество и да се установят минимални материалноправни стандарти за производствата по превантивно преструктуриране, както и за производствата, водещи до опрощаване на задължения на предприемачите.

(13)  Настоящата директива следва да не засяга обхвата на Регламент (ЕС) 2015/848. Тя има за цел да бъде в пълно съответствие с посочения регламент и да го допълва, като се предвиди изискване към държавите членки да въведат производства по превантивно преструктуриране, при които се спазват определени минимални принципи на ефективност. Настоящата директива не променя подхода, възприет в посочения регламент, който предоставя на държавите членки възможността да запазят или да въведат производства, които не изпълняват условието за публичност за нотифицирането съгласно приложение А към посочения регламент и трансграничното признаване на производства по несъстоятелност и признаването и изпълнението на съдебни решения. Въпреки че в директивата не се изисква попадащите в нейния обхват производства да отговарят на всички условия за нотифициране съгласно приложение А към този регламент , тя има за цел да се улесни трансграничното признаване на тези производства и признаването и изпълнението на съдебни решения.

(14)  Предимството на прилагането на Регламент (ЕС) 2015/848 е, че той осигурява гаранции срещу злоупотреби с преместването на центъра на основни интереси на длъжника при трансгранични производства по несъстоятелност. За производствата, които не попадат в обхвата на посочения регламент, следва също да се прилагат някои ограничения.

(15)  Необходимо е разходите за преструктуриране да се намалят както за длъжниците, така и за кредиторите. Поради това следва да се намалят разликите между държавите членки, които възпрепятстват ранното преструктуриране на жизнеспособни длъжници с финансови затруднения, както и възможността за опрощаване на задължения за почтените предприемачи. Намаляването на разликите следва да осигури повишена прозрачност, правна сигурност и предвидимост в Съюза. Това следва да се увеличи до максимум събирането на вземания за всички видове кредитори и инвеститори и да се насърчат трансграничните инвестиции. По-голямата съгласуваност на производствата по преструктуриране и несъстоятелност следва също да улесни преструктурирането на групи от дружества, независимо от това къде в Съюза се намират членовете на групата.

(16)  Премахването на пречките за ефективното превантивно преструктуриране на жизнеспособни длъжници с финансови затруднения допринася за свеждане до минимум на загубата на работни места и загубата на стойност за кредиторите във веригата на доставки, за запазване на ноу-хау и умения и съответно носи ползи за икономиката в по-широк план. Улесняването на опрощаването на задължения за предприемачите ще допринесе за избягването на изключването им от пазара на труда и ще се създават условия да започнат отново предприемаческа дейност, като извлекат поуки от предишния опит. Освен това, намаляването на продължителността на производствата по преструктуриране ще доведе до по-високи проценти на събиране на вземанията за кредиторите, тъй като по-дългите срокове обикновено водят единствено до допълнителна загуба на стойност за длъжника или за неговата стопанска дейност. И накрая, ефикасните процедури за превантивно преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения ще създадат възможност за по-добра оценка на рисковете, свързани с решенията за отпускане и вземане на заеми, и ще улеснят адаптирането за несъстоятелни или свръхзадлъжнели длъжници, като сведат до минимум икономическите и социалните разходи, свързани с процеса на намаляване на задлъжнялостта им. Настоящата директива следва да предостави на държавите членки гъвкавост при прилагането на общите принципи, като същевременно спазват националните си правни системи. Държавите членки следва да могат да продължат да прилагат или да въведат в своите национални правни системи други рамки за превантивно преструктуриране, освен предвидените в настоящата директива.

(17)  Един по-съгласуван подход на равнището на Съюза следва да помогне на предприятията, и по-специално ММПС, които представляват 99% от всички предприятия в Съюза. . ММПС е много по-вероятно да бъдат подложени на ликвидация вместо на преструктуриране, тъй като те трябва да понесат разходи, които са непропорционално по-високи от тези, пред които са изправени по-големите предприятия. ММСП, особено когато се сблъскват с финансови затруднения, често не разполагат с необходимите ресурси, за да се справят с високите разходи за преструктуриране и за да се възползват от по-ефикасни производства по преструктуриране, налични само в някои държави членки. С цел да се помогне на такива длъжници да се преструктурират при ниски разходи, в национален мащаб следва да се разработят и да се предоставят онлайн комплексни контролни списъци за плановете за преструктуриране, адаптирани към потребностите и специфичните особености на ММСП. Освен това, като се вземат предвид ограничените ресурси на ММСП за наемане на специалисти, следва да бъдат въведени инструменти за ранно предупреждение, които да известяват длъжниците, че е необходимо спешно да предприемат действия.

(18)  Когато въвеждат определения за ММПС, държавите членки биха могли надлежно да вземат предвид Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(7) или Препоръката на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията за микропредприятията, малките и средните предприятия(8).

(19)  Целесъобразно е от приложното поле на настоящата директива да бъдат изключени длъжници, които представляват застрахователни и презастрахователни предприятия, както са определени в член 13, точки 1 и 4 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(9), кредитни институции, както са определени в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета(10), инвестиционни посредници и предприятия за колективно инвестиране, както са определени в член 4, параграф 1, точки 2 и 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, централни контрагенти, както са определени в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета(11), централни депозитари на ценни книжа, както са определени в член 2, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета(12), и други финансови институции и субекти, посочени в член 1, параграф 1, първа алинея от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(13). Спрямо тези длъжници се прилагат специални разпоредби и националните надзорни органи и органи по преструктурирането разполагат с широки правомощия за намеса във връзка с тях. Държавите членки следва да могат да изключат от приложното поле и други финансови субекти, предоставящи финансови услуги, спрямо които се прилагат сравними разпоредби и се упражняват правомощията за намеса.

(20)  По същите съображения е уместно от приложното поле на настоящата директива да се изключат и публичните органи съгласно националното право. Освен това държавите членки следва да могат да ограничат достъпа до рамките за превантивно преструктуриране, като го предоставят само на юридически лица, тъй като финансовите затруднения на предприемачите могат да бъдат ефективно разрешени не само посредством производства по превантивно преструктуриране, но също и чрез производства, водещи до опрощаване на задължения, или чрез неформално преструктуриране, основано на договорни споразумения. В държавите членки с различни правни системи, в които един и същ вид образувание има различен правен статут съгласно въпросните правни системи, следва да може да се прилага единен режим спрямо тези образувания. Установените съгласно настоящата директива рамки за превантивно преструктуриране не следва да засягат вземанията и съществуващите права срещу длъжник, произтичащи от професионалните пенсионни системи, ако тези вземания и съществуващи права са натрупани в период преди преструктурирането.

(21)  Свръхзадлъжнялостта на потребителите е въпрос, който поражда сериозни икономически и социални тревоги, и е тясно свързан с намаляването на прекомерната задлъжнялост. Освен това често е невъзможно да се направи ясно разграничение между дълговете, натрупани от предприемача в хода на търговската, стопанската или професионалната му дейност, и дълговете, натрупани извън тези дейности. Предприемачите не могат да се възползват ефективно от втори шанс, ако трябва да преминат през отделни производства с различни условия на достъп и срокове за опрощаване на задължения, за да бъдат опростени задълженията им, които са свързани със стопанската им дейност, и другите им задължения, натрупани извън стопанската им дейност. Поради тези причини, макар настоящата директива да не включва обвързващи правила относно свръхзадлъжнялостта на потребителите, препоръчва се на държавите членки в най-кратки срокове да започнат да прилагат разпоредбите на настоящата директива за опрощаване на задължения и към потребителите.

(22)  Колкото по-рано длъжникът е в състояние да узнае за своите финансови затруднения и да предприеме подходящи действия, толкова по-голяма е вероятността да се избегне заплахата от несъстоятелност или, в случай че жизнеспособността на предприятието е трайно увредена, толкова по-добре организиран и ефикасен ще е процесът на ликвидация. Поради това следва да бъде осигурена ясна, актуална, сбита и лесна за използване информация относно достъпните производства по превантивно преструктуриране, както и един или повече инструменти за ранно предупреждение, така че длъжниците, които започват да изпитват финансови затруднения, да бъдат стимулирани да предприемат действия на ранен етап. Инструменти за ранно предупреждение под формата на механизми за подаване на сигнал, които показват кога длъжникът не е извършил определени видове плащания, могат да бъдат задействани например при неплащането на данъци или социалноосигурителни вноски. Тези инструменти биха могли да бъдат разработени или от държавите членки или от частноправни субекти, при условие че се постигне целта. Държавите членки следва да предоставят онлайн достъп до информацията относно системата за ранно предупреждение, например на специален уебсайт или уебстраница. Държавите членки следва да могат да адаптират инструментите за ранно предупреждение в зависимост от размера на предприятието и да въведат специални разпоредби за инструментите за ранно предупреждение за големите предприятия и групи, като се вземат предвид особеностите им. С настоящата директива следва да не се налага отговорност на държавите членки за евентуална вреда, понесена посредством производствата за преструктуриране, активирани от такива инструменти за ранно предупреждение.

(23)  За да се повиши подкрепата за работниците и техните представители, държавите членки следва да гарантират, че представителите на работниците имат достъп до приложима и актуална информация относно наличието на инструменти за ранно предупреждение, като освен това следва могат да осигурят подкрепа на представителите на работниците при извършването на оценка на икономическото състояние на длъжника.

(24)  За длъжниците, включително за юридическите лица и, когато това е предвидено съгласно националното право, физическите лица и групите от дружества, следва да е налице рамка за преструктуриране, която да им даде възможност да преодолеят своите финансови затруднения на ранен етап, когато изглежда вероятно да бъде избегната несъстоятелност и може да се гарантира жизнеспособността на стопанската им дейност. Рамката за преструктуриране следва да е достъпна, преди длъжникът да изпадне в несъстоятелност съгласно националното право, а именно преди длъжникът да отговаря на предвидените в националното право условия за пристъпване към производства по колективна несъстоятелност, което обикновено предполага пълно лишаване на длъжника от правото на разпореждане и назначаване на ликвидатор. С цел обаче да се избегнат злоупотреби с рамките за преструктуриране, финансовите затруднения на длъжника следва да показват вероятност от несъстоятелност и планът за преструктуриране следва да може да предотврати несъстоятелността на длъжника и да осигури жизнеспособността на неговото предприятие.

(25)  Държавите членки следва да могат да определят дали вземанията, които станат изискуеми или възникнат след подаването на заявление за производство по превантивно преструктуриране или след откриването на производството, се включват в мерките за превантивно преструктуриране или в спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение. Държавите членки следва да могат да решат дали спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение оказва въздействие върху дължимите по вземанията лихви.

(26)  Държавите членки следва да могат да въведат тест за жизнеспособност на длъжника като условие за достъп до предвиденото в настоящата директива производство по превантивното преструктуриране. Този тест следва да се провежда, без да се накърняват активите на длъжника, което би могло да стане под формата, наред с другото, на предоставяне на временно спиране или извършване на теста без ненужно забавяне. Ненакърняването на активите обаче не следва да изключва възможността за държавите членки да поискат от длъжниците да докажат за своя сметка жизнеспособността си.

(27)  Обстоятелството, че държавите членки могат да ограничат достъпа до рамката за преструктуриране по отношение на длъжници, за които е постановена присъда във връзка с тежки нарушения на задълженията за водене на счетоводна документация и за счетоводна отчетност, следва да не е пречка държавите членки, наред с това, да ограничават достъпа на длъжниците до рамките за превантивно преструктуриране, когато водената от тях счетоводна документация и отчетност е непълна или недостатъчна в такава степен, че е невъзможно да бъде установено стопанското и финансовото положение на длъжниците.

(28)  Държавите членки следва да могат да включат в обхвата на предвидените в настоящата директива рамки за превантивно преструктуриране случаите, в които длъжниците са изправени пред нефинансови затруднения, при условие че тези затруднения пораждат реална и сериозна заплаха за настоящата или бъдещата способност на длъжника да изплати задълженията си, когато станат изискуеми. Подходящата времева рамка за установяването на такава заплаха може да е с продължителност от няколко месеца или дори повече, за да се вземат предвид случаите, когато длъжникът е изправен пред нефинансови затруднения, представляващи заплаха за статуса на неговото предприятие като действащо предприятие и, в средносрочен план, за неговата ликвидност. Такъв може да е например случаят, ако длъжникът е загубил договор, който е от ключово значение за него.

(29)  С цел да се насърчи ефикасността и да се намалят забавянията и разходите, националните рамки за превантивно преструктуриране следва да включват гъвкави производства. Когато настоящата директива се прилага чрез повече от едно производство в рамката за преструктуриране, длъжникът следва да има достъп до всички права и гаранции, предвидени в настоящата директива с цел постигане на ефективно преструктуриране. Освен в случаите, в които съгласно настоящата директива участието на съдебни или административни органи е задължително, държавите членки следва да могат да ограничат участието на тези органи до случаите, в които това е необходимо и пропорционално, като се вземат предвид, наред с другото, целта за защита на правата и интересите на длъжниците и на засегнатите страни и целта за намаляване на забавянията и разходите по производствата. Когато съгласно националното право кредиторите или представителите на работниците имат право да започнат производство по преструктуриране и длъжникът е ММСП, държавите членки следва да поискат съгласието на длъжника като предпоставка за започването на производството и наред с това следва да могат да разширят това изискване по отношение на длъжниците, които са големи предприятия.

(30)  За да се избегнат ненужните разходи, ▌да бъде отразен ранният характер на превантивното преструктуриране и да се насърчат длъжниците да подадат заявление за превантивно преструктуриране на ранен етап на техните финансови затруднения, те следва по принцип да продължат да разполагат с контрол върху своето имущество и ежедневното управление на стопанската си дейност. Назначаването на специалист в областта на преструктурирането, който да осъществява надзор на дейността на длъжника или да поеме частичен контрол върху ежедневните операции на длъжника, не следва винаги да бъде задължително, а да се решава поотделно във всеки случай в зависимост от обстоятелствата по случая или конкретните нужди на длъжника. При все това държавите членки следва да могат да вземат решение, съгласно което назначаването на специалист в областта на преструктурирането при определени обстоятелства винаги е необходимо, например когато в полза на длъжника е постановено общо спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, когато планът за преструктуриране се нуждае от утвърждаване посредством механизъм за принудително налагане между класове кредитори, когато в плана за преструктуриране са включени мерки, засягащи правата на работниците, или когато длъжникът или управителните му органи са извършвали в рамките на деловите отношения измамни, престъпни или зловредни действия.

(31)  С цел да се окаже съдействие на страните при договарянето изготвянето на плана за преструктуриране, държавите членки следва да предвидят задължително назначаване на специалист в областта на преструктурирането, когато: съдебен или административен орган постанови общо спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, при условие че в такъв случай назначаването на специалист е необходимо за опазване на интересите на страните; планът за преструктуриране се нуждае от утвърждаване от съдебен или административен орган посредством механизъм за принудително налагане между класове кредитори; това е поискано от длъжника; или това е поискано от мнозинството от кредиторите, при условие че разходите и таксите на специалиста се поемат от кредиторите.

(32)  Длъжникът следва да бъде в състояние да се възползва от временно спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, независимо от това дали то е постановено от съдебен или административен орган или е настъпило по силата на закона, с цел подпомагане на договарянето на план за преструктуриране, за да може длъжникът да продължи дейността си или поне да съхрани стойността на активите сипо време на преговорите. Когато това се предвижда съгласно националното право, следва да е възможно спирането да се приложи и в полза на трети лица — доставчици на обезпечения, включително гаранти и доставчици на финансови обезпечения. При все това държавите членки следва да могат да предвидят, че съдебните или административните органи имат право да откажат спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, когато спирането не е необходимо или когато то не би постигнало целта да се подпомогнат преговорите. Основание за отказ, може да се включва липсата на подкрепа от необходимото мнозинство от кредиторите или, ако това се предвижда съгласно националното право, действителната невъзможност на длъжника да изплати задълженията, когато станат изискуеми.

(33)  С оглед на улесняването и ускоряването на хода на производствата, държавите членки следва да бъдат в състояние да въведат оборими презумпции за наличието на основания за отказ на спирането, например когато длъжникът демонстрира поведение, което е типично за длъжник, неспособен да обслужва задължения, когато станат изискуеми, като например неизплащане на съществени суми спрямо работници или данъчни или социалноосигурителни органи, или когато длъжникът или настоящите управителни органи на предприятие извършат финансово престъпление, което поражда основания да се счита, че мнозинството от кредиторите няма да подкрепят започването на преговорите.

(34)  Спирането на производство по индивидуални искове за принудително изпълнение би могло да бъде общо, т.е. да обхваща всички кредитори, или може да бъде приложено само към някои отделни кредитори или категории кредитори. При ясно определени обстоятелства държавите членки следва да могат да изключат от обхвата на спирането определени вземания или категории вземания, като вземания, обезпечени с активи, чието отнемане не би изложило на риск преструктурирането на стопанската дейност, или вземания на кредитори, на които спирането би нанесло несправедливи вреди, като например посредством некомпенсирана загуба или намаляване на стойността на обезпечение.

(35)  С цел да се осигури справедлив баланс между правата на длъжника и тези на кредиторите, спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение следва да се приложи за максимален период не по-дълъг от четири месеца. Сложните случаи на преструктуриране обаче могат да изискват повече време. Държавите членки следва да могат да предвидят, че в такива случаи съдебният или административният орган може да удължи първоначалния период на спирането ▌. Когато съдебен или административен орган не вземе решение да удължи спирането преди края на срока за спиране на производството, спирането следва да престане да поражда действие когато изтече срокът за спиране на производството. В интерес на правната сигурност общият срок за спиране на производствата следва да бъде ограничен до дванадесет месеца. Държавите членки следва да могат да предвидят безсрочно спиране, когато длъжникът изпадне в несъстоятелност съгласно националното право. Държавите членки следва да могат да решат дали спрямо кратко временно спиране, докато съдебен или административен орган вземе решение относно достъпа до рамката за превантивно преструктуриране, се прилагат времевите ограничения, предвидени в настоящата директива.

(29)  С оглед да се осигури, че не се причинява ненужна вреда на кредиторите, държавите членки следва да гарантират, че съдебните или административните органи могат да прекратят спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, ако те са престанали да отговарят на целта за подпомагане на преговорите, например ако стане ясно, че необходимото мнозинство от кредиторите не подкрепя продължаването на преговорите. Когато държавите членки предвиждат такава възможност, спирането на производството следва да се прекрати и когато то засяга несправедливо кредиторите. На държавите членки следва да могат да ограничат възможността за прекратяване на спирането до случаите, в които кредиторите не са имали възможността да бъдат изслушани преди влизането му в сила или преди удължаването му. Освен това държавите членки следва да могат да предвидят и минимален период, през който спирането не може да се прекратява. Когато установява дали кредиторите са ощетени несправедливо, съдебният или административният орган следва да може да вземе под внимание дали при спирането би се запазила общата стойност на имуществото и дали длъжникът действа недобросъвестно или с намерение да причини вреда или действа в по-общ план срещу основателните очаквания на кредиторите на несъстоятелността.

(37)  Настоящата директива не обхваща разпоредби относно обезщетенията или гаранциите за кредиторите, чието обезпечение вероятно ще изгуби от стойността си по време на спирането. Спирането на производството засяга несправедливо отделен кредитор или клас кредитори, ако например вземанията на този кредитор или клас кредитори се влошават значително в резултат на спирането, отколкото ако спирането не е било приложено, или ако кредиторът е поставен в по-неизгодно положение в сравнение с други кредитори в подобна ситуация. Държавите членки следва да могат да предвидят, че винаги когато се установи несправедливо засягане на един или повече кредитори или на един или повече класове кредитори, спирането може да се преустанови по отношение на тези кредитори или класове кредитори или по отношение на всички кредитори. Държавите членки следва да могат да запазват свобода на преценка относно решението си кой има право да поиска преустановяване на спирането.

(38)  Спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение следва също да доведе до временно спиране на изпълнението на задължението на длъжника да подаде искане за производство по несъстоятелност, което би могло да завърши с ликвидацията на длъжника, или откриването по искане на кредитора на такова производство. Освен производствата, които по закон водят единствено до ликвидацията на длъжника, тези производства по несъстоятелност следва да включват и производствата, които могат да доведат до преструктурирането на длъжника. Временното спиране на откриването на производство по несъстоятелност по искане на кредиторите следва да се прилага не само когато държавите членки предвиждат общо спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение, обхващащо всички кредитори, но и когато държавите членки предвиждат възможност за спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение само по отношение на ограничен брой кредитори. При все това държавите членки следва да могат да предвидят, че производство по несъстоятелност може да бъде открито по искане на публични органи, които не действат в качеството на кредитори, а в обществен интерес, като например прокурор.

(39)  Настоящата директива не следва да възпрепятства длъжниците в хода на обичайната им стопанска дейност да изплaщат вземания, които дължат на незасегнати от спирането кредитори, както и вземанията на засегнати от спирането кредитори, които са възникнали през периода на спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение. За да се гарантира, че кредиторите с вземания, възникнали преди откриване на производство по преструктуриране или спиране на производство по индивидуални искове за принудително изпълнение, не упражняват натиск върху длъжника за удовлетворяването на тези вземания, които иначе биха били намалени с изпълнението на плана за преструктуриране, държавите членки следва да могат да предвидят спиране на задължението на длъжника за плащане на тези вземания.

(40)  Когато спрямо длъжник започне производство по несъстоятелност, е възможно някои доставчици да разполагат с договорни права, предвидени в така наречени клаузи ipso facto, които им позволяват да прекратят договора за доставки единствено въз основа на несъстоятелността, дори ако длъжникът е изпълнил надлежно своите задължения. Клаузите ipso facto може да бъдат задействани и когато длъжникът подаде искане за мерки за превантивно преструктуриране. Ако тези клаузи се приложат, докато длъжникът просто договаря план за преструктуриране или отправя искане за спиране на производството по индивидуален иск за принудително изпълнение, или се приложат във връзка с каквото и да е събитие, свързано със спирането на такова производство, предсрочното прекратяване може да окаже отрицателно въздействие върху стопанската дейност на длъжника и успешното оздравяване на предприятието. Поради това, в тези случаи, на кредиторите не трябва ▌ да е позволено да прилагат такива клаузи ipso facto, в които се посочват преговори по план за преструктуриране, спиране на производството или сходно събитие, свързано със спирането на производството.

(41)  Предсрочното прекратяване може да застраши възможностите на предприятието да продължи да осъществява дейност по време на преговорите за преструктуриране, особено когато става въпрос за договори за основни доставки като природен газ, електроенергия, вода, телекомуникационни услуги и платежни услуги с карта. Държавите членки следва да предвидят, че кредиторите, спрямо които се прилага спирането на производството по индивидуален иск за принудително изпълнение и чиито вземания са възникнали преди спирането и които длъжникът не е удовлетворил, нямат право да преустановят изпълнението на своите задължения, да прекратят, ускорят или по друг начин да изменят подлежащи на изпълнение договори от основно значение, докато производствата са спрени, при условие че длъжникът изпълнява задълженията си по договорите, които стават изискуеми по време на спирането. Подлежащи на изпълнение договори са например споразумения за лизинг и за лицензи, дългосрочни договори за доставка и франчайзингови споразумения.

(42)  В настоящата директива следва да се определят минимални стандарти за съдържанието на план за преструктуриране. Държавите членки обаче следва да могат да изискат допълнителни обяснения в плана за преструктуриране, например относно критериите, съгласно които са групирани кредиторите, което може да има значение в случай на частично обезпечени задължения. Държавите членки не следва да бъдат задължени да изискват експертно становище относно стойността на активите, която трябва да бъде посочена в плана.

(43)  Засегнатите от план за преструктуриране кредитори, в това число и работници, и, когато това се позволява съгласно националното право, притежатели на собствен капитал следва да имат право да гласуват по приемането на план за преструктуриране. Държавите членки следва да могат да предвидят ограничени изключения от това правило. Страните, които не са засегнати от плана за преструктуриране, не следва да разполагат с право на глас във връзка с плана и тяхната подкрепа не следва да се изисква за приемането на план. Понятието засегнати страни следва да обхваща само работниците в качеството им на кредитори. Следователно, ако държавите членки решат да изключат вземанията на работници от рамката за превантивно преструктуриране, работниците не трябва да се разглеждат като засегнати страни. Гласуването за приемането на план за преструктуриране може да бъде осъществено под формата на официален процес на гласуване или като консултации и постигане на съгласие с необходимото мнозинство от засегнатите страни. При все това, когато гласуването се осъществява под формата на постигане на съгласие при наличие на необходимото мнозинство, засегнатите страни, които не са участвали в постигането на съгласие, биха могли, въпреки това, да получат възможност да се присъединят към плана за преструктуриране.

(44)  С оглед да се гарантира, че сходни по своята същност права се третират справедливо и че плановете за преструктуриране могат да се приемат, без да се засягат несправедливо правата на засегнатите страни, засегнатите страни следва да бъдат третирани в отделни класове, които отговарят на критериите за формиране на класове съгласно националното право. „Формиране на класове“ означава групирането на засегнатите страни за целите на приемането на план по начин, който отразява техните права и ранга на техните вземания и интереси. Като минимум обезпечените и необезпечените кредитори следва винаги да бъдат третирани в отделни класове. Държавите членки обаче следва да могат да въведат изискване за формирането на повече от два класа кредитори, включително различни класове необезпечени или обезпечени кредитори и класове на кредитори с подчинени вземания. Освен това държавите членки следва да могат да организират в различни класове други видове кредитори, които не притежават достатъчно общи интереси, като например данъчни или социалноосигурителни органи. Следва да е възможно държавите членки да предвидят, че обезпечените вземания може да се разделят на обезпечени и необезпечени части въз основа на оценка на обезпеченията. Държавите членки следва също да имат възможност да определят конкретни правила за формиране на класове, при които недиверсифицирани или особено уязвими поради друга причина кредитори, например работници или малки доставчици, се ползват от такова формиране на класове.

(45)  Държавите членки следва да могат да предвидят, че за длъжниците, които са ММСП, поради тяхната относително опростена капиталова структура, може да се направи изключение от задължението засегнатите страни да се третират в отделни класове. В случаите, в които ММСП са избрали варианта да използват само един клас с право на глас и този клас гласува против плана, в съответствие с общите принципи на настоящата директива следва да е възможно длъжниците да представят друг план.

(46)  Във всеки случай държавите членки следва да гарантират, че в националното право се третират по подходящ начин въпроси от особено значение за целите на формирането на класове, като например вземания от свързани лица, и че националното им право включва правила относно условни и оспорени вземания. На държавите членки следва да им бъде разрешено да уреждат по какъв начин се третират оспорените вземания за целите на разпределянето на правата на гласуване. Когато му бъде представен за утвърждаване план за преструктуриране, съдебният или административният орган следва да проучи формирането на класовете, включително подбора на засегнатите от плана кредитори. Държавите членки обаче следва да могат да въведат правила, съгласно които този орган може да проучва формирането на класовете и на по-ранен етап, ако предлагащото плана лице иска да получи предварително валидиране или насоки.

(47)  В националното право следва да бъдат определени необходимите мнозинства, за да се гарантира, че малцинство от засегнати страни във всеки клас не може да възпрепятства приемането на план за преструктуриране, който не засяга несправедливо техните права и интереси. Без правило по отношение на мнозинството, което да обвързва обезпечените кредитори, които не са съгласни с плана, в много случаи няма да е възможно ранно преструктуриране, например когато е необходимо финансово преструктуриране, но предприятието иначе е жизнеспособно. С оглед да се гарантира, че страните имат право на глас по приемането на планове за преструктуриране, което е пропорционално на техния дял от предприятието, необходимото мнозинство следва да се базира на размера на вземанията на кредиторите или интересите на притежателите на дял от капитала в даден клас. Освен това държавите членки следва да могат да въведат изискване за мнозинство на броя на засегнатите страни във всеки клас. Държавите членки следва да могат да определят правила във връзка със засегнатите страни с право на глас, които не упражняват това право по правилен начин или не са представени, като например правила, които позволяват на засегнатите страни да бъдат взети под внимание за на прага на участие или за изчисляването на мнозинство. Освен това държавите членки следва да могат да предвидят и праг на участието за целите на гласуването.

(48)  Утвърждаването на план за преструктуриране от съдебен или административен орган е необходимо, за да се гарантира, че намаляването на правата на кредиторите или интересите на притежателите на дал от капитала е пропорционално на ползите от преструктурирането и че те разполагат с достъп до ефективни средства за правна защита. Утвърждаването е особено необходимо, когато има несъгласни с плана засегнати страни, планът за преструктуриране съдържа разпоредби относно ново финансиране или е свързан със загуба на повече от 25% от работната сила. Държавите членки обаче следва да могат да предвидят, че утвърждаването от съдебен или административен орган е необходимо и в други случаи. Утвърждаването на план, който е свързан със загуба на повече от 25% от работната сила, следва да бъде необходимо единствено когато националното право позволява рамките за превантивно преструктуриране да предвиждат мерки, които имат пряко въздействие върху трудовите договори.

(49)  Държавите членки следва да гарантират, че съдебният или административният орган може да отхвърли план, когато бъде установено, че той ограничава правата на несъгласните с плана кредитори или притежатели на дял от капитала било под размера на това, което те разумно биха могли да очакват да получат в случай на ликвидация на стопанската дейност на длъжника посредством частична ликвидация или посредством продажба на предприятието като действащо предприятие, ▌ в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки длъжник или под размера на това, което те разумно биха могли да очакват при следващия най-добър алтернативен вариант за действие, ако планът за преструктуриране не бъде утвърден. При все това, когато планът бъде утвърден чрез принудително налагане между класове кредитори, следва да се направи препратка към механизма за защита, използван при този вариант за действие. Когато държавите членки са избрали да направят оценка на длъжника като действащо предприятие, стойността на действащото предприятие следва да отразява стопанската дейност на длъжника в по-дългосрочен план, за разлика от ликвидационната стойност. По правило стойността на действащо предприятие е по-висока спрямо ▌ ликвидационната стойност, защото се основава на допускането, че предприятието продължава да осъществява дейност с минимално възпрепятстване на процесите, ползва се с доверието на финансовите кредитори, акционерите и клиентите, продължава да генерира приходи и ограничава въздействието върху работниците.

(50)  Въпреки че зачитането на висшия интерес на кредиторите следва да се разглежда от съдебен или административен орган само в случай на оспорване на плана за преструктуриране на това основание, за да се избегне извършването на оценка за всеки конкретен случай, държавите членки следва да могат да предвидят, че и други условия за утвърждаване могат да бъдат разглеждани ex officio. Държавите членки следва да могат да добавят други условия, които трябва да бъдат спазени, за да бъде утвърден даден план за преструктуриране, като например дали притежателите на дял от капитала са защитени по подходящ начин. Съдебните или административните органи следва да могат да откажат утвърждаването на планове за преструктуриране, които не дават реални изгледи за предотвратяване на несъстоятелността на длъжника или за гарантиране на жизнеспособността на предприятието. Държавите членки обаче следва да не са длъжни да гарантират извършването на такава оценка ex officio.

(51)  Едно от условията за утвърждаване на план за преструктуриране е всички засегнати страни да бъдат уведомени. Държавите членки следва да могат да определят формата на уведомлението, да определят момента на уведомяване, както и да установяват разпоредби за третирането на неизвестни вземания за целите на уведомяването. Те следва да могат да предвидят, че незасегнатите страни следва да бъдат уведомени за този план за преструктуриране.

(52)  Следва да се счита, че преминаването на теста за висшия интерес на кредиторите означава, че несъгласните с плана кредитори не са в по-неблагоприятно положение в резултат на плана за преструктуриране, отколкото ако се пристъпи към ликвидация, независимо дали това е частична ликвидация или продажба на предприятието като действащо предприятие, или в случай на следващия най-добър алтернативен вариант за действие, ако планът за преструктуриране не е бил утвърден. Държавите членки следва да могат да изберат един от тези прагове при транспонирането на теста за висшия интерес на кредиторите в националното си право. Този тест следва да се прилага във всеки случай, когато планът трябва да бъде утвърден, за да стане задължителен за несъгласните с него кредитори или, в зависимост от случая, с несъгласните с него класове кредитори. Вследствие на теста за висшия интерес на кредиторите, когато публични институционални кредитори имат привилегирован статут съгласно националното право, държавите членки могат да предвидят, че с плана не може да се налага пълно или частично отписване на вземанията на тези кредитори.

(53)  Макар че планът за преструктуриране следва винаги да се счита за приет, когато необходимото мнозинство във всеки засегнат клас го подкрепя, ако планът за преструктуриране не е подкрепен от необходимото мнозинство във всеки засегнат клас, той следва да може да бъде утвърден от съдебен или административен орган по предложение на длъжник или с неговото съгласие. Когато това е юридическо лице, държавите членки следва да могат да решат дали с цел приемане или утвърждаване на план за преструктуриране за длъжник се счита управителният съвет на юридическото лице или определено мнозинство от акционерите или притежателите на дял от капитала. За да бъде утвърден планът в случай на принудително налагане между класове кредитори, той трябва да бъде подкрепен от мнозинство от имащи класове засегнати страни с право на глас. Най-малко един от тези класове следва да е клас на обезпечени кредитори или да е с по-горен ранг от обикновения клас необезпечени кредитори.

(54)  Следва да е възможно когато мнозинството от имащите право на глас класове не подкрепи плана за преструктуриране, независимо от това планът да бъде утвърден, ако е подкрепен от най-малко един засегнат или неблагоприятно засегнат клас кредитори, които, при оценка на длъжника като действащо предприятие, получават плащане или запазват някакъв интерес, или, когато това се предвижда съгласно националното право, може основателно да се предположи, че ще получат плащане или ще запазят някакъв интерес, ако съгласно националното право се приложи обичайното класиране по приоритет при ликвидация.

В този случай държавите членки следва да могат да увеличат необходимия за утвърждаването на плана брой класове, без непременно да се изисква всички тези класове да следва, при оценка на длъжника като действащо предприятие, да получат плащане или да запазят някакъв интерес. Държавите членки обаче не следва да изискват съгласието на всички класове. Съответно, когато класовете кредитори са само два, съгласието на поне един клас следва да се счита за достатъчно, ако са изпълнени другите условия за прилагане на принудителното налагане между класове кредитори. Неблагоприятното засягане на кредиторите следва да означава, че стойността на техните вземания е намаляла.

(55)  Когато използват принудително налагане между класове кредитори, държавите членки следва да гарантират, че предложеният план не засяга несправедливо несъгласните с него класове от засегнати кредитори, и държавите членки следва да предоставят достатъчна защита на такива класове на засегнати несъгласни кредитори. Държавите членки следва да могат да защитят несъгласен с плана клас засегнати кредитори, като гарантират, че те са третирани поне толкова благоприятно, колкото всеки друг клас от същия ранг, и по-благоприятно от всеки по-нисък клас. Като алтернатива, държавите членки могат да защитят несъгласен с плана клас от кредитори, като гарантират, че вземанията на този несъгласен с плана клас от з засегнати кредитори се изплащат в пълен размер, ако клас с по-нисък приоритет получава дял от разпределението или запазва даден интерес съгласно плана за преструктуриране (правилото за абсолютния приоритет). Държавите членки следва да разполагат със свобода на действие при прилагането на концепцията за изплащане в пълен размер, включително по отношение на датата на плащане, ако главницата на вземането и, в случая на обезпечените кредитори, стойността на обезпечението, са защитени. Държавите членки следва да могат също да решат какви са еквивалентните начини, по които първоначалното вземане може да бъде удовлетворено изцяло.

(56)  Държавите членки следва да могат да предвиждат дерогация от правилото за абсолютния приоритет, например когато се счита, че е справедливо притежателите на дял от капитала да запазят определени интереси съгласно плана, въпреки че по-висш клас е длъжен да приеме намаление на своите вземания, или че основни доставчици, обхванати от разпоредбата относно спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение, получат изплащане на вземания преди по-висши класове кредитори. Държавите членки следва да могат да избират кой от изброените по-горе механизми за защита да въведат.

(57)  Макар че законните интереси на акционерите и на други притежатели на дял от капитала следва да бъдат защитени, държавите членки следва да гарантират, че те не могат неоснователно да възпрепятстват приемането на планове за преструктуриране, с които длъжникът би възвърнал своята жизнеспособност. Държавите членки следва да могат да използват различни начини за постигане на тази цел, например като не позволят на притежателите на дял от капитала да гласуват по плана за преструктуриране и като не обвържат приемането на план за преструктуриране ▌ със съгласието на притежателите на дял от капитала, които при определянето на стойността на предприятието не биха получили никакви плащания или друго възнаграждение, ако се прилага обичайното класиране по приоритет при ликвидация. ▌При все това, когато притежателите на дял от капитала имат право да гласуват по план за преструктуриране, съдебен или административен орган следва да бъде в състояние да утвърди плана чрез механизъм за принудително налагане между класове кредитори независимо от несъгласието на един или повече класове притежатели на дял от капитала. Държавите членки, които изключват притежателите на дял от капитала от гласуване, не следва да са задължени да прилагат правилото за абсолютен приоритет в отношението между кредитори и притежатели на дял от капитала.

Друг възможен начин за гарантиране, че притежателите на дял от капитала не възпрепятстват неоснователно приемането на планове за преструктуриране би бил да се гарантира, че мерките за преструктуриране, които засягат пряко правата на притежателите на дял от капитала и които трябва да бъдат одобрени от общо събрание на акционерите по силата на дружественото право на Съюза и националното дружествено право, не са обект на неоправдано високи изисквания за мнозинство и че притежателите на дял от капитала не разполагат с правомощия по отношение на мерките за преструктуриране, които не засягат пряко правата им.

(58)  Възможно е да бъдат необходими повече класове притежатели на дял от капитала, когато съществуват различни класове акционери с различи права. Притежателите на дял от капитала в ММСП, които не са просто инвеститори, а собственици на предприятието и допринасят за неговата дейност по други начини, например с експертни знания в областта на управлението, може да не разполагат със стимул за преструктуриране при такива условия. Поради тази причина механизмът за принудително налагане между класове кредитори следва да остане незадължителен за длъжници, които са ММСП.

(59)  За целите на изпълнението на плана за преструктуриране същият следва да предвижда възможност за притежателите на дял от капитал в ММСП да предоставят помощ за преструктурирането под формата на непарични вноски, като например чрез своя опит, репутация или търговски контакти.

(60)  Работниците следва да се ползват с пълна защита съгласно трудовото право за целия период на производствата по превантивно преструктуриране. По-специално, настоящата директива следва да не засяга правата на работниците, гарантирани с директиви 98/59/ЕО(14) и 2001/23/ЕО(15) на Съвета, директиви 2002/14/ЕО(16), 2008/94/ЕО(17) и 2009/38/ЕО(18) на Европейския парламент и на Съвета. Задължението за информиране на работниците и задължението за консултиране с тях съгласно националното право, с което се транспонират посочените директиви, остават непроменени. Това включва задължения за информиране и консултиране на представителите на работниците относно решението да се прибегне към рамка за превантивно преструктуриране в съответствие с Директива 2002/14/ЕО.

(61)  На работниците и техните представители следва да бъде предоставена информация във връзка с предложения план за преструктуриране, така че, както е предвидено в правото на Съюза, да им се осигури възможност да направят задълбочена оценка на различните сценарии. Наред с това работниците и техните представители следва да участват в необходимата степен в изпълнението на изискванията за консултации съгласно правото на Съюза. Предвид необходимостта да се гарантира подходящо ниво на защита на работниците, от държавите членки следва да се изисква да изключат дължимите вземания на работниците ▌ от спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение, независимо дали тези вземания са възникнали преди или след разрешаване на спирането. Спирането на принудителното изпълнение на дължимите вземания на работниците следва да е допустимо само за сумите и за периода, за които изплащането на такива вземания се гарантира ефективно на същото равнище с други средства съгласно националното право ▌. Когато в националното право са предвидени ограничения на отговорността на гарантиращите институции, било то от гледна точка на продължителността на гаранцията или на изплащаните на работниците суми, работниците следва да бъдат в състояние да получат удовлетворяване на вземанията си от работодателя при евентуален недостиг дори в периода на спирането. Като алтернатива държавите членки следва да могат да изключат вземанията на работниците от обхвата на рамките за превантивно преструктуриране и да предвидят тяхната защита съгласно националното право.

(62)  Когато план за преструктуриране предполага прехвърляне на част от предприятие или стопанска дейност, правата на работниците, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, по-специално правото на заплата, следва да бъдат защитени в съответствие с членове 3 и 4 от Директива 2001/23/ЕО, без да се засягат специфичните правила, които се прилагат в случай на производства по несъстоятелност съгласно член 5 от посочената директива, и по-специално възможностите, които се позволяват съгласно член 5, параграф 2 от посочената директива. Настоящата директива не следва да засяга правата на информиране и консултиране, които са гарантирани с Директива 2002/14/ЕО, включително относно решения, които вероятно могат да доведат до съществени промени в организацията на работа или в договорните взаимоотношения с оглед постигане на съгласие по такива решения, които права са гарантирани с Директива 2002/14/ЕО. Наред с това съгласно настоящата директива работниците, чиито вземания са засегнати от план за преструктуриране, следва да имат право да гласуват по плана. За целите на гласуването по плана за преструктуриране държавите членки следва да могат ,да вземат решение да поставят работниците в отделен клас от другите класове кредитори.

(63)  Съдебните или административните органи следва да разпоредят оценка на предприятието — или при ликвидация, или при следващия най-добър алтернативен вариант за действие, ако планът за преструктуриране не е утвърден, — единствено ако несъгласна с плана засегната страна оспори плана за преструктуриране. Това следва да не пречи на държавите членки да извършват оценки в друг контекст съгласно националното право. Независимо от това, следва да е възможно такова решение да се състои и от одобрението на оценката от експерт или на оценка, която е била представена от длъжника или от друга страна на по-ранен етап от процеса. Когато бъде взето решение за извършване на оценка, държавите членки следва да могат да предвидят специални правила извън обхвата на общото гражданскопроцесуално право за оценка в случаи на преструктуриране, с оглед да се гарантира експедитивното извършване на оценката. Никоя разпоредба от настоящата директива следва да не засяга правилата съгласно националното право относно доказателствената тежест в случай на извършване на оценка.

(64)  Задължаващото действие на план за преструктуриране следва да се ограничава до засегнатите страни, които вземат участие при приемането на плана. Държавите членки следва да могат да определят какви са последиците от участието на даден кредитор , в т.ч. в случай на неизвестни кредитори или кредитори по бъдещи вземания. Например държавите членки следва да могат да решат как да процедират с кредиторите, които са били надлежно уведомени, но които не са участвали в производствата.

(65)  Заинтересованите засегнати страни следва да могат да обжалват решение за утвърждаване на план за преструктуриране, съставен от административен орган. Държавите членки следва да могат също да въведат възможност за обжалване на решение за утвърждаване на план за преструктуриране, съставен от съдебен орган. При все това с оглед да се гарантира ефективността на плана, да се намали несигурността и да се избегнат неоснователни забавяния, обжалването следва по правило да няма суспензивно действие по отношение на изпълнението на плана за преструктуриране. Държавите членки следва да могат да определят или ограничават основанията за обжалване. При обжалване на решението за утвърждаване на плана държавите членки следва да могат да допускат съдебен орган да издаде предварително решение или решение по кратка процедура, с което изпълнението или привеждането в действие на плана е защитено от последиците от уважаването на жалбата. В случай че жалбата бъде уважена, съдебният или административният орган следва да може да обмисли като алтернатива на оттеглянето на плана изменението на плана, когато държавите членки предвиждат такава възможност, както и утвърждаването на плана без изменения. Измененията на плана следва да могат да бъдат предложени или гласувани от страните, по тяхна инициатива или по искане на съдебния орган. Държавите членки биха могли да предвидят също компенсации за парични загуби, понесени от страната, чието обжалване е било уважено. Националното право следва да може да урежда въпроса за ново спиране или удължаване на спирането на производство, в случай че съдебният орган реши, че обжалването има суспензивно действие.

(66)  Успехът на план за преструктуриране често зависи от това дали ▌ обхватът на финансовата помощ е разширен и включва и длъжника, за да се подкрепи първо осъществяването на стопанска дейност по време на преговорите по преструктурирането и след това изпълнението на плана за преструктуриране след неговото утвърждаване. Финансовата помощ следва да се разбира в широк смисъл, включително предоставяне на парични средства или гаранции от трети страни и доставки на стоки, инвентар, суровини и комунални услуги, например чрез предоставянето на длъжника на по-дълъг срок за погасяването. Поради това междинното и новото финансиране следва да бъдат изключени от обхвата на отменителните искове, насочени към обявяването на такова финансиране за нищожно, унищожаемо или неприложимо като действие, което е във вреда на кредиторите на несъстоятелността в контекста на последващи производства по несъстоятелност.

(67)  Националното законодателство в областта на несъстоятелността, в което се предвиждат отменителни искове за междинно и ново финансиране, или се предвижда, че на новите заемодатели могат да бъдат наложени граждански, административни или наказателни санкции за отпускане на кредит на длъжници с финансови затруднения, би могло да изложи на риск достъпността на необходимото финансиране за успешно договаряне и изпълнение на план за преструктуриране. Настоящата директива не следва да засяга други основания за обявяването на новото или междинното финансиране за нищожно, унищожаемо или неприложимо, или подвеждането под гражданска, наказателна или административна отговорност на доставчиците на такова финансиране, както е предвидено в националното право. Такива други основания биха могли да включват, наред с другото, измами, недобросъвестност, определен вид отношения между страните, които биха могли да п да са свързани с конфликт на интереси, като например при сделки между свързани лица или между акционерите и дружеството, както и сделките, при които дадена страна получи стойността или обезпечението, без да има право на това към момента на сделката, или с начина, по който тя се извършва.

(68)  При разширяване на обхвата на междинно финансиране, страните не знаят дали планът за преструктуриране в крайна сметка ще бъдат утвърден или не. Поради това държавите членки следва да не бъдат задължени да ограничават защитата на междинното финансиране до случаи, в които планът бива приет от кредиторите или утвърден от съдебен или административен орган ▌. С оглед да се избегнат потенциални злоупотреби следва да се защити само финансирането, което е необходимо незабавно в разумни граници за продължаване на дейността или за оцеляване на стопанската дейност на длъжника, или за запазване или увеличаване на стойността на тази стопанска дейност в очакване на утвърждаването на плана. Нещо повече, настоящата директива не следва да пречи на държавите членки да въведат механизъм за предварителен контрол за междинното финансиране. Държавите членки следва да могат да ограничат защитата за ново финансиране до случаите, когато планът е утвърден от съдебен или административен орган, а за междинно финансиране — до случаите, когато то е обект на предварителен контрол. Механизмът за предварителен контрол за междинно финансиране или други сделки би могъл да се използва от специалист в областта на преструктурирането, от комитет на кредиторите или от съдебен или административен орган. Защитата от отменителни искове и защитата от лична отговорност са минимални гаранции, които следва да се предоставят във връзка с междинно и ново финансиране. При все това насърчаването на нови заемодатели да поемат повишен риск, като инвестират в жизнеспособен длъжник с финансови затруднения, може да изисква допълнителни стимули, като например отдаване на приоритет на такова финансиране при последващи производства по несъстоятелност, най-малкото в сравнение с необезпечени вземания.

(69)  С оглед да се насърчи култура, която стимулира ранно прибягване към превантивно преструктуриране е желателно сделките, които са основателни и незабавно необходими за договарянето или изпълнението на план за преструктуриране, също да бъдат защитени от отменителни искове при последващи производства по несъстоятелност. Съдебните или административните органи следва да могат , при определянето на основателността и незабавната необходимост на разходи и такси, например да разглеждат прогнози и разчети, представени на засегнатите страни, на комитета на кредиторите, на специалист в областта на преструктурирането или на самия съдебен или административен орган. За тази цел държавите членки следва да могат също да изискват от длъжниците да предоставят и актуализират съответни разчети. Тази защита следва да повиши сигурността по отношение на сделките с предприятия, за които е известно, че се намират във финансови затруднения, и да разсее опасенията на кредиторите и инвеститорите, че всички такива сделки биха могли да бъдат обявени за нищожни при неуспешно преструктуриране. Държавите членки следва да могат да определят даден момент преди откриването на производство по превантивно преструктуриране и постановяването на спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, от който таксите и разходите за договаряне, приемане, утвърждаване на плана за преструктуриране или за получаване на професионален съвет относно него, започват да се ползват от защита срещу отменителни искове. При наличие на други плащания и разходи и при защита на изплащането на заплатите на работниците за такъв начален момент може да бъде определено предоставянето на спиране на производство или откриването на производство по превантивно преструктуриране.

(70)  С оглед да се насърчи допълнително превантивното преструктуриране е важно да се гарантира, че директорите не биват възпирани да упражняват разумна стопанска преценка или да поемат разумни търговски рискове, особено когато това би повишило шансовете за преструктуриране на потенциално жизнеспособни предприятия. Когато дружеството изпитва финансови затруднения, директорите следва да предприемат стъпки за свеждане до минимум на загубите и избягване на несъстоятелност, като ▌ получаване на професионален съвет, включително относно преструктурирането и несъстоятелността, например като използват инструменти за ранно предупреждение, когато е приложимо; защита на активите на дружеството, за да се увеличи в максимална степен стойността и да се избегне загубата на основни активи; проучване на структурата и функциите на предприятието с цел определяне на жизнеспособността и намаляване на разходите; въздържане от обвързване на дружеството с видове сделки, които могат да подлежат на отмяна, освен ако е налице подходяща икономическа мотивация; продължаване на търговската дейност, когато това е подходящо за увеличаване в максимална степен на стойността на действащото предприятие; провеждане на преговори с кредитори и предприемане на производства по превантивно преструктуриране.

(71)  Когато длъжникът е застрашен от несъстоятелност, е важно да се защитят и законните интереси на кредиторите от управленски решения, които могат да повлияят на състава на имуществото на длъжника, особено когато тези решения биха могли да доведат до допълнително намаляване на стойността на имуществото, налично за преструктуриране или за разпределение между кредиторите. Поради това в такива обстоятелства е необходимо да се гарантира, че директорите избягват умишлени действия или груба небрежност, които водят до лични облаги за сметка на акционерите, като сключват сделки под пазарната им стойност или предприемат действия, водещи до отдаване на несправедливо предпочитание на един или повече акционери за сметка на други. Държавите членки следва да могат да изпълнят съответните разпоредби от настоящата директива, като гарантират, че, когато преценяват дали директорът трябва да бъде подведен под отговорност за нарушаване на задължението за полагане на грижа, съдебните или административните органи вземат под внимание предвидените в настоящата директива правила относно задълженията на директорите. Настоящата директива не цели установяването на йерархия между различните страни, чиито интереси трябва да бъдат надлежно отчетени. Държавите членки обаче следва да могат да вземат решение за установяване на такава йерархия. Настоящата директива следва да не засяга националните разпоредби на държавите членки относно процесите на вземане на решения в рамките на дружеството.

(72)  Предприемачи, които упражняват търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия като независими, самостоятелно заети лица, може да са изложени на риск от изпадане в несъстоятелност. Различията между държавите членки по отношение на възможностите за започване отново на дейност биха могли да стимулират свръхзадлъжнели или несъстоятелни предприемачи да се преместят в държава членка, различна от държавата членка по установяването, за да се възползват от по-кратки срокове или по-привлекателни условия за опрощаване на задължения, което създава допълнителна правна несигурност и разходи за кредиторите при възстановяване на техните вземания. Освен това последиците от несъстоятелността, по-специално социалната стигма, правните последици, като например забрана за предприемачите да започват и да извършват предприемаческа дейност, и постоянната невъзможност за погасяване на задълженията представляват важни фактори, които обезкуражават предприемачите, които желаят да създадат предприятие или да получат втори шанс, въпреки че данните сочат, че изпадали в несъстоятелност предприемачи имат по-големи шансове да успеят следващия път.

(73)  Поради това следва да се предприемат стъпки за намаляване на отрицателните последици от свръхзадлъжнялостта или несъстоятелността върху предприемачите, които са физически лица, по-специално като се позволи пълно опрощаване на задълженията след определен период от време и като се ограничи продължителността на забрани за осъществяване на дейност, издадени във връзка със свръхзадлъжнялост или несъстоятелност на длъжника. Понятието „несъстоятелност“ следва да бъде определено в националното право и то би могло да се изразява под формата на свръхзадлъжнялост. Понятието „предприемач“ по смисъла на настоящата директива следва да не засяга длъжността на управителите или директорите на дружество, което следва да бъде третирано съгласно националното право. Държавите членки следва да могат да решават как да получат достъп до опрощаване на задължения, включително възможността да се изиска от длъжника да подаде молба за опрощаването.

(74)  Държавите членки следва да могат да предвидят възможността за коригиране на задълженията за погасяване за несъстоятелни предприемачи, когато е налице съществена промяна в тяхното финансово положение, независимо дали го подобрява или влошава. Настоящата директива не следва да изисква планът за погасяване да се ползва с подкрепата на мнозинството от кредиторите. Държавите членки следва да могат да предвидят, че няма пречки предприемачите да започнат нова дейност в същата или друга област по време на изпълнението на плана за погасяване.

(75)  Опрощаването на задължения следва да бъде на разположение при производства, които включват план за погасяване, осребряване на активи или комбинация от двете. При прилагането на тези разпоредби държавите членки следва да могат свободно да избират между тези алтернативи. Ако националното право предвижда повече от едно производство, водещо до опрощаване на задължения, държавите членки следва да гарантират, че най-малко едно от тези производства предлага на несъстоятелните предприемачи възможност за пълно опрощаване на задълженията в рамките на срок, не по-дълъг от три години. В случай на производства, които представляват комбинация от осребряване на активи и план за погасяване, срокът на опрощаване на задълженията следва да започне да тече най-късно от деня, в който планът за погасяване бива утвърден от съд или започва да се изпълнява, например от първата вноска съгласно плана, но може да започне и на по-ранен етап, например от момента на вземането на решение за откриване на производството.

(76)  При производства, които не включват план за погасяване, срокът на опрощаване на задълженията следва да започне най-късно от датата, когато е взето решението за откриване на производството от съдебен или административен орган или от датата на установяване на масата на несъстоятелността. За целите на изчисляване на продължителността на срока за опрощаване на задълженията съгласно настоящата директива държавите членки следва да могат да предвидят, че в понятието „откриване на производство“ не се включват предварителни мерки, като например обезпечителни мерки или назначаването на временен синдик, освен ако тези мерки дават възможност за осребряване на активите, включително разпореждане и разпределяне на активите в полза на кредиторите. Установяването на масата на несъстоятелността не следва да води непременно до официално решение или утвърждаване от съдебен или административен орган, ако такова решение не се изисква по националното право, и може да се състои в представяне на опис на активите и пасивите.

(77)  Когато дадено производство, водещо до опрощаване на задължения, налага осребряване на активите на предприемача, държавите членки не следва да са възпрепятствани да предвидят искането за опрощаване да се третира отделно от осребряването на активите, при условие че такова искане представлява неразделна част от производството, водещо до опрощаване на задължения съгласно настоящата директива. Държавите членки следва да могат да вземат решения относно правилата за доказателствената тежест с цел опрощаването на задължения, което означава, че от предприемачите следва да е възможно да се изисква по закон да докаже, че е спазили задълженията си.

(78)  Пълно опрощаване на задълженията или прекратяването на забраната за осъществяване на дейност след ▌ период, не по-дълъг от три години, не е целесъобразно при всякакъв вид обстоятелства, поради което от това правило може да се наложи бъдат въведени дерогации, които са надлежно обосновани поради съображения, предвидени в националното право. Например, такива дерогации могат да бъдат въведени в случаи, когато длъжникът не е почтен или е действал недобросъвестно. Когато предприемачите не се ползват от презумпцията за почтеност и добросъвестност съгласно националното право, тежестта на доказване на тяхната почтеност и добросъвестност на не следва да им създава излишни трудности или тежест за започване на производство.

(79)   Когато установяват дали даден предприемач е непочтен, съдебните или административните органи могат да вземат предвид обстоятелства като естеството и размера на задълженията, времето, в което са били натрупани, усилията на предприемача да погаси задълженията и да изпълни правните си задължения, включително изисквания за публично лицензиране и правилно водене на счетоводство, действия от страна на предприемача, възпрепятстващи кредиторите да прибегнат към средства за правна защита, изпълнението на задълженията на предприемачите, които са директори на дружеството, при вероятността от несъстоятелност, както и спазването на законодателството на Съюза и националното законодателство в областта на конкуренцията и трудовото законодателство. Следва да могат да се въведат дерогации, когато предприемачът не е изпълнил определени правни задължения, включително задължения да се постигне максимална възвращаемост за кредиторите, които могат да бъдат под формата на общо задължение за генерирането на приходи или активи. Освен това следва да може да бъдат въведени специални дерогации, когато е необходимо да се гарантира баланс между правата на длъжника и правата на един или повече кредитори, например когато кредиторът е физическо лице, което се нуждае от по-голяма защита, отколкото длъжника.

(80)  Дерогация може да бъде основателна и когато разходите по производството, водещо до опрощаване на задължения, в т.ч. таксите на съдебните и административните органи и специалистите в областта на преструктурирането, не са покрити от предприемача. Държавите членки следва да могат да предвиждат възможността, че след предоставянето на опрощаване, ползите от това опрощаване могат да бъдат отнети, например когато финансовото състояние на длъжника се подобри значително поради непредвидени обстоятелства, като например печалба от лотарията или или получаване на наследство или дарение. Държавите членки не следва да бъдат възпрепятствани да предвиждат допълнителни дерогации при ясно определени обстоятелства и когато това е надлежно обосновано.

(81)  При наличието на надлежно обоснована причина, определена в националното право, може да бъде целесъобразно да се ограничи възможността за опрощаване на някои категории задължения. Държавите членки следва да могат да изключат обезпечените задължения от възможността за опрощаване само до размера на стойността на обезпечението, определен в националното право, а останалата част от задълженията следва да се разглежда като необезпечени задължения. В надлежно обосновани случаи държавите членки следва да могат да изключват и други категории задължения.

(82)  Държавите членки следва да могат да предвидят, че съдебните или административните органи могат да проверяват ex officio или по искане на лице, което има законен интерес, дали предприемачите са изпълнили условията за получаване на пълно опрощаване на задълженията.

(83)  В случай че разрешително или лиценз за извършване на определен занаят, стопанска дейност, търговска дейност или професия, е било отказано на предприемача или отнето в резултат на забрана за осъществяване на дейност, настоящата директива не следва да възпрепятства държавите членки да изискват от предприемача да представи заявление за ново разрешение или лиценз след изтичане на срока на забраната за осъществяване на дейност. Когато орган на дадена държава членка приема решение относно специално наблюдавана дейност, той следва да може да вземе предвид, дори когато забраната за осъществяване на дейност е изтекла, факта, че несъстоятелният предприемач е получил опрощаване на задължения в съответствие с настоящата директива.

(84)  Лични и професионални задължения, които не могат да бъдат разумно разделени, например когато даден актив се използва в хода на професионалната дейност на предприемача, както и извън тази дейност, следва да бъдат разглеждани в рамките на едно производство. Когато държавите членки предвиждат тези задължения да бъдат предмет на различни производства по несъстоятелност, е необходимо да се осигури координация между различните производства. Настоящата директива не следва да засяга възможността на държавите членки да изберат да разглеждат всички задължения на предприемачите в рамките на едно производство. Държавите членки, които разрешават на предприемачите да продължат дейността си за своя собствена сметка по време на производството по несъстоятелност, не следва да бъдат възпрепятствани да предвидят, че такива предприемачи могат да подлежат на ново производство по несъстоятелност, ако така продължената стопанска дейност изпадне в несъстоятелност.

(85)  Необходимо е да се поддържа и да се повиши прозрачността и предвидимостта на производствата за постигането на резултати, които благоприятстват запазването на предприятия и предоставянето на втори шанс за предприемачи или позволяват ефикасна ликвидация на нежизнеспособни предприятия. Освен това е необходимо да се намали прекомерната продължителност на производствата по несъстоятелност в много държави членки, тъй като тя води до правна несигурност за кредиторите и инвеститорите и до ниски проценти на събиране на вземанията. Не на последно място, с оглед на механизмите за засилено сътрудничество между съдии и специалисти по трансгранични дела, създадени с Регламент (ЕС) 2015/848, професионализмът на всички участници трябва да бъде на сходно високо ниво навсякъде в Съюза. За постигането на тези цели държавите членки следва да гарантират, че членовете на съдебните и административните органи, занимаващи се производства за превантивно преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения, преминават подходящо обучение и разполагат с нужните експертни познания за изпълнението на своите задължения. Те могат да получат обучение и експертен опит и по време на изпълнението на задълженията им на член на съдебен или административен орган или преди назначаването им на такава длъжност по време на изпълнението на друга длъжност, която има отношение към задълженията на член на съдебен или административен орган.

(86)  Такова обучение и експертен опит следва да създадат възможност за ефикасното вземане на решения с потенциално значителни икономически и социални последици и не следва да означава, членовете на съдебния орган трябва да се занимават изключително с въпроси в областта на преструктурирането, несъстоятелността и опрощаването на задължения. Държавите членки следва да гарантират ефикасното и експедитивно провеждане на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения. Например създаването на специализирани съдилища или съдебни състави или назначаването на специализирани съдии в съответствие с националното право, както и съсредоточаването на компетентност в ограничен брой съдебни или административни органи, би могло да бъде ▌ ефикасен начин за постигане на целите за правна сигурност и ефективност на производствата. Държавите членки не следва да бъдат задължавани да изискват приоритетното третиране на производства за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения спрямо други производства.

(87)  Държавите членки следва да гарантират също, че ▌ специалистите в областта на преструктурирането, несъстоятелността и опрощаването на задължения, които са назначени от съдебни или административни органи („специалистите“), са преминали подходящо обучение, назначени са по прозрачен начин при надлежно отчитане на необходимостта да се гарантират ефикасни процедури и изпълняват своите задачи добросъвестно. Важно е да се осигури специалистите да се придържат към обичайните стандарти за изпълнението на тези задължения, като например получаване на застраховка за професионална отговорност. Подходящо обучение, квалификация и експертен опит за специалисти могат да бъдат придобити и по време на упражняване на тяхната професия. Държавите членки не следва да бъдат задължени да предоставят необходимото обучение — такова може да се предоставя, например, от професионалните сдружения или други органи. Синдиците, съгласно определението в Регламент (ЕС) 2015/848, следва да бъдат включени в обхвата на настоящата директива .

(88)  Настоящата директива следва да не възпрепятства държавите членки да предвидят, че специалистите се избират от длъжника, от кредиторите или от комитет на кредиторите от от списък или група, предварително одобрени от съдебен или административен орган. При избора на специалист, на длъжника, кредиторите или комитета на кредиторите може да се предостави свобода на преценка по отношение на експертните познания и опита на специалиста като цяло и на нуждите в конкретния случай. Длъжниците, които са физически лица, може да бъдат освободени изцяло от това задължение. В делата с трансгранични елементи при назначаването на специалист следва да се вземе предвид, наред с другото, способността на специалиста да спазва задълженията по Регламент (ЕС) 2015/848, да общува и да си сътрудничи с чуждестранни специалисти в областта на несъстоятелността и съдебни или административни органи от други държави членки, както и човешките и административните ресурси, с които разполага, за да се справи с потенциално сложни дела. Държавите членки следва да не са възпрепятствани да си осигуряват подбора на специалисти чрез други методи, например избор на случаен принцип от софтуерна програма, при условие че се гарантира, че при използването на тези методи се отдава дължимото внимание на експертните познания и опита на специалиста. Държавите членки следва да могат да вземат решения относно начините за възраженията срещу избор или назначаване на специалист или за отправяне на искане специалистът да бъде заменен, например чрез комитета на кредиторите.

(89)  Специалистите следва да подлежат на надзорни и регулаторни механизми, които следва да включват ▌ефективни мерки за търсене на отговорност от специалистите, които не са изпълнили своите задължения, като намаляване на хонорара на специалиста; неговото изключване от списъка или групата от специалисти, които могат да бъдат назначени по дела за несъстоятелност, ако е целесъобразно, дисциплинарни, административни или наказателни санкции. Тези надзорни и регулаторни механизми следва да не засягат разпоредбите на националното право в областта на гражданската отговорност за щети поради неизпълнение на договорни или извъндоговорни задължения. Държавите членки следва да не са задължени да създават специални органи или структури. Държавите членки следва да осигурят публичен достъп до информацията относно органите или структурите, които упражняват надзор върху специалистите. Например, само указването на даден съдебен или административен орган, следва са е достатъчно като информация. От държавите членки обаче не се изисква да създават специфични органи или структури. Такива стандарти следва да могат да бъдат постигнати без да е необходимо да се създават нови професии или квалификации в националното право. Държавите членки следва да могат да разширят приложението на разпоредбите относно обучението и упражняването на надзор върху специалистите и спрямо други специалисти, които не попадат в обхвата на настоящата директива. Държавите членки не следва да бъдат задължавани да предвиждат приоритетно третиране на производствата относно възнаграждение на специалисти спрямо други производства.

(90)  С цел да се намали допълнително продължителността на производствата, да се улесни по-доброто участие на кредиторите в производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения, както и да се гарантират сходни условия за кредиторите, независимо от тяхното местоположение в Съюза, държавите членки следва да въведат разпоредби, позволяващи на длъжниците, кредиторите, специалистите и съдебните и административните органи да използват електронни средства за комуникация ▌. Поради това следва да бъде възможно процесуални стъпки като предявяването на вземания от кредиторите, уведомяването на кредиторите или подаването на искове и жалби да се извършва чрез електронни средства за комуникация. Държавите членки следва да могат да предвидят възможността уведомленията до кредитора да се извършват по електронен път, само ако засегнатият кредитор предварително е дал съгласието си за електронна комуникация.

(91)  Страните по производства по преструктуриране, несъстоятелност и освобождаване от задължения не следва да бъдат задължавани да използват електронни средства за комуникация, ако използването им не е задължително съгласно националното право, без да се засяга възможността държавите членки да въведат задължителна система за електронно подаване и връчване на документи в производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения. Държавите членки следва да могат да избират самите средства за електронни съобщения. Примери за такива средства могат да включват специално разработена система за предаване на такива документи по електронен път или използването на електронна поща, без да се възпрепятства възможността държавите членки да въвеждат елементи, предназначени да гарантират сигурността на предаването на данни по електронен път, например електронен подпис, или удостоверителните услуги, например услуги за електронна препоръчана поща, в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета(19).

(92)  С цел да се проследи изпълнението и прилагането на настоящата директива е важно да се събират надеждни и съпоставими данни относно провеждането на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения. Поради това държавите членки следва да събират и обобщават данни, които са достатъчно подробни, за да позволят да се извърши точна оценка на начина, по който директивата функционира на практика, и да съобщават тези данни на Комисията. Формулярът за съобщаването на тези данни на Комисията („формулярът“) следва да бъде изготвен от Комисията със съдействието на комитета по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(20). Формулярът следва да съдържа списък на основните резултати от производствата, които са общи за всички държави членки. Например, в случая на производство по преструктуриране, тези основни резултати биха могли да са следните: планът е утвърден от съдебна инстанция; планът не е утвърден от съдебна инстанция; производствата по преструктуриране са преминали в производства по ликвидация или са приключили поради откриването на производства по ликвидация, преди планът да бъде утвърден от съдебна инстанция. Държавите членки не следва да бъдат задължени да предоставят разбивка по вид резултати за производствата, които са приключили преди да бъдат взети съответни мерки, но вместо това могат да оповестят общия брой на всички производства, които са обявени за недопустими, или са отхвърлени или оттеглени, преди да бъдат открити.

(93)  Формулярът за уведомяване следва да съдържа списък на вариантите, които могат да бъдат взети под внимание от държавите членки при определяне на размера на длъжника, като се посочат един или няколко елемента от определението на ММСП и големи предприятия, които са общи за правните системи на всички държави членки. Списъкът следва да включва възможността за определяне на размера на длъжника единствено въз основа на броя на работниците. Формулярът следва също да посочва елементите на средните разходи и средната събираемост на вземанията, за които държавите членки следва да могат да събират данни доброволно; да съдържа насоки относно елементите, които могат да бъдат взети предвид, когато държавите членки използват метод на извадки, например относно размера на извадките, за да се осигури представителността от гледна точка на географското разпределение, размера на длъжниците и стопанската дейност и да включва възможността държавите членки да предоставят допълнителна информация, ако разполагат с такава, например относно общия размер на активите и пасивите на длъжниците.

(94)  Стабилността на финансовите пазари зависи до голяма степен от споразумения за финансово обезпечение, особено в случай на обезпечение с предоставяне на залог във връзка с участието в определени системи или в операции на централни банки и когато се предоставят обезпечения на централни контрагенти . Тъй като стойността на финансовите инструменти, предоставена като обезпечение, може да е много нестабилна, изключително важно е тяхната стойност да се реализира бързо, преди да се понижи. Поради това ▌разпоредбите на директиви 98/26/ЕО(21) и 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(22) и Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да се прилагат независимо от разпоредбите на настоящата директива. Държавите членки следва да имат право да освобождават споразумения за нетиране, в т.ч. за приключващо нетиране, от въздействието на спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, дори в случаите, когато те не са включени в обхвата на директиви 98/26/ЕО и 2002/47/ЕО и Регламент (ЕС) № 648/2012, ако тези споразумения подлежат на принудително изпълнение съгласно правото на съответната държава членка, дори ако се открие производство по несъстоятелност.

Такъв би могъл да бъде случаят за значителен брой рамкови споразумения, които са широко използвани на финансовите, енергийните и стоковите пазари, както от нефинансови, така и от финансови контрагенти. Тези споразумения намаляват системните рискове, особено на пазарите на деривати. Поради това такива споразумения могат да бъдат освободени от ограниченията, налагани върху подлежащите на изпълнение договори по силата на законодателството в областта на несъстоятелността. Съответно, държавите членки следва да имат и правото да освобождават задължителните споразумения за нетиране, включително споразумения за приключващо нетиране, които които действат при откриване на производството по несъстоятелност, от въздействието на спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение. Същевременно сумата, получена в резултат от прилагането на споразуменията за нетиране, включително споразуменията за приключващо нетиране, следва да е обхваната от спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение.

(95)  Държавите членки, които са страни по Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване, подписана на 16 ноември 2001 г. в Кейптаун, и по протоколите към нея, следва да могат да продължат да изпълняват съществуващите си международни задължения. Разпоредбите на настоящата директива относно рамките за превантивно преструктуриране следва да се прилагат с дерогациите, необходими за осигуряване на прилагането им, без да се засяга прилагането на посочената конвенция и протоколите към нея.

(96)  Ефективността на процеса по приемане и изпълнение на плана за преструктуриране не следва да бъде застрашена от дружественото право на Съюза или националното дружествено право. Поради това държавите членки следва да могат да правят дерогация от изискванията, определени в Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета(23), свързани със задълженията за свикване на общо събрание и предлагането за предпочтително изкупуване на акциите от съществуващите акционери, до степента и за периода, за които трябва да се гарантира, че акционерите не осуетяват усилията за преструктуриране чрез злоупотреба със своите права съгласно посочената директива. Например, може да се наложи държавите членки да въведат дерогации от задължението за свикване на общо събрание на акционерите или от обичайните срокове, когато трябва да бъдат предприети спешни действия от ръководството с цел запазване на активите на дружеството, например чрез искане за спиране на отделни действия за принудително изпълнение, и когато е налице сериозна и внезапна загуба на записан капитал и вероятност от изпадане в несъстоятелност. Дерогации от дружественото право на Съюза и националното дружествено право могат да се изискват също, когато планът за преструктуриране предвижда емитирането на нови акции, които могат да бъдат предлагани с предимство на кредиторите под формата на замяна на дълг срещу дялов капитал, или намаляването на размера на записания капитал в случай на прехвърляне на части от предприятието.

Тези дерогации следва да бъдат ограничени по време, доколкото държавите членки смятат, че те са необходими за установяването на рамка за превантивно преструктуриране. Държавите членки не следва да бъдат задължени да предвиждат дерогация от дружественото право на Съюза и националното дружествено право, изцяло или отчасти, за неограничен или за ограничен период от време, ако гарантират, че изискванията на дружественото право не могат да изложат на риск ефективността на процеса на преструктуриране или ако държавите членки разполагат с други също толкова ефективни инструменти, с които да гарантират, че акционерите не възпрепятстват неоснователно приемането или изпълнението на план за преструктуриране, с който да бъде възстановена жизнеспособността на предприятието. В този контекст държавите членки следва да обърнат особено внимание на ефективността на разпоредбите, свързани със спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение и утвърждаването на плана за преструктуриране, които следва да не се възпрепятстват необосновано от свикването на общи събрания на акционерите или резултатите от тях. ▌

Поради това Директива (ЕС) 2017/1132 следва да бъде съответно изменена. Държавите членки следва да разполагат със свобода на преценка при оценяването на това кои дерогации са необходими в контекста на националното дружествено право с цел ефективно прилагане на настоящата директива и следва също да могат да предвидят сходни изключения от Директива (ЕС) 2017/1132 в случай на производствата по несъстоятелност, попадащи извън обхвата на настоящата директива, но които позволяват да се вземат мерки за преструктуриране.

(97)  На Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с установяването и последващите промени по формуляра за съобщаване на данни. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(98)  Комисията следва да проведе проучване, за да се прецени необходимостта от представянето на законодателни предложения в областта на несъстоятелността при лицата, които не упражняват търговска или стопанска дейност, занаят или професия, но които, като потребители, действайки добросъвестно, временно или постоянно не са в състояние да погасяват изискуемите си задължения. В това проучване следва да се изследва дали е необходимо на тези лица да продължи да се предоставя достъп до основни стоки и услуги, за да се гарантира, че те се ползват от достойни условия на живот.

(99)  Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г.(24) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(100)  Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат достигнати в достатъчна степен от държавите членки, тъй като разликите между националните рамки за преструктуриране и несъстоятелност ще продължат да създават пречки за свободното движение на капитали и свободата на установяване, а могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели ▌.

(101)  На 7 юни 2017 г. Европейската централна банка прие становище(25),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ І

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и обхват

1.  Настоящата директива определя разпоредби относно:

а)  рамки за превантивно преструктуриране, достъпни за длъжници с финансови затруднения при вероятност от несъстоятелност, с цел да се предотврати несъстоятелността на длъжника и да се осигури жизнеспособността му;

б)  производства, които водят до опрощаване на задължения, натрупани от изпаднали в несъстоятелност предприемачи; и ▌

в)  мерки за повишаване на ефективността на ▌ производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения.

2.  Настоящата директива не се прилага към производствата, посочени в параграф 1 от настоящия член, по отношение на длъжници, които са:

а)  застрахователни или презастрахователни предприятия, както са определени в член 13, точки 1 и 4 от Директива 2009/138/ЕО;

б)  кредитни институции, както са определени в член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)  инвестиционни посредници и предприятия за колективно инвестиране, както са определени в член 4, параграф 1, точки 2 и 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

г)  централни контрагенти, както са определени в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

д)  централни депозитари на ценни книжа, както са определени в член 2, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014;

е)  други финансови институции и субекти, посочени в член 1, параграф 1, първа алинея от Директива 2014/59/ЕС;

ж)  публични органи съгласно национално право; и

з)  физически лица, които не са предприемачи.

3.  Държавите членки могат да изключат от обхвата на настоящата директива посочените в параграф 1 производства, засягащи длъжници, които са финансови субекти, различни от посочените в параграф 2, предоставящи финансови услуги, които са предмет на специални разпоредби, съгласно които националните надзорни органи или органи по преструктурирането разполагат с широки правомощия за намеса, сравними с правомощията, предвидени в правото на Съюза и националното право за финансовите субекти, посочени в параграф 2. Държавите членки съобщават на Комисията тези специални разпоредби.

4.  Държавите членки могат да разширят прилагането на производствата, посочени в параграф 1, буква б), така че да обхванат изпаднали в несъстоятелност физически лица, които не са предприемачи.

Държавите членки могат да ограничат прилагането на обхвата на параграф 1, буква а) до юридически лица.

5.  Държавите членки могат да предвидят, че следните вземания са изключени от посочените в параграф 1, буква а) рамки за превантивно преструктуриране или че не се засягат от тях:

а)  съществуващи и бъдещи вземания на настоящи или бивши работници;

б)  вземания за издръжка, произтичащи от семейни, родствени или брачни отношения или от родство по сватовство; или

в)  вземания, произтичащи от деликтна отговорност на длъжника.

6.  Държавите членки гарантират, че рамките за превантивно преструктуриране не засягат натрупаните професионални пенсионни права.

Член 2

Определения

1.  За целите на настоящата директива се прилагат ▌ следните определения:

(1)  „преструктуриране“ означава мерки, които целятпреструктурирането на стопанската дейност на длъжника, които включват промяна на състава, условията ▌ или структурата на активите и пасивите на длъжник или на друга част от капиталовата структура на длъжник, като например продажба на активи или части от стопанската дейност, и, когато това се предвижда съгласно националното право, продажба на стопанската дейност като действащо предприятие, както и всякакви необходими оперативни промени, или комбинация от тези елементи;

(2)  „засегнати страни“ означава кредитори, включително работници, където е приложимо съгласно националното право, или класове кредитори и притежатели на дял от капитала, където е приложимо съгласно националното право, чиито вземания или интереси, съответно, са пряко засегнати в план за преструктуриране;

(3)  „притежател на дял от капитала“ означава лице, което има интереси на собственик по отношение на длъжника или стопанската дейност на длъжника, включително акционер, доколкото това лице не е кредитор;

(4)  „спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение“ означава постановено от съдебен или административен орган или приложено по силата на закона временно спиране на правото на принудително изпълнение на вземане, предявено от кредитор срещу длъжник и, когато това е предвидено съгласно националното право, срещу трето лице — доставчик на обезпечения, в рамките на съдебно, административно или друго производство, или на правото на конфискуване или извънсъдебно осребряване на активите или стопанската дейност на длъжника;

(5)  „подлежащ на изпълнение договор“ означава договор между длъжник и един или повече кредитори, съгласно който страните продължават да имат все още неизпълнени задължения към момента, в който бъде постановено или приложено спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение;

(6)  „тест за висшия интерес на кредиторите“ означава преминат тест, от който е видно , че несъгласните с плана кредитори няма да са в по-неблагоприятно положение в резултат на плана за преструктуриране, отколкото щяха да бъдат, ако се приложи обичайният ред на вземанията при ликвидация съгласно националното право, било то случай на ликвидация, независимо дали това означава частична ликвидация или продажба на предприятието като действащо предприятие, или в случай на следващия най-добър алтернативен вариант за действие, ако планът за преструктуриране не е бил утвърден;

(7)  „ново финансиране“ означава всяка нова финансова помощ, предоставена от съществуващ или нов кредитор с оглед на изпълнението на план за преструктуриране и която e включена във въпросния план за преструктуриране ▌;

(8)  „междинно финансиране“ означава всяка нова финансова помощ, предоставена от съществуващ или нов кредитор, която включва, най-малкото, финансово подпомагане по време на спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение, и която е основателна и незабавно необходима за продължаване на стопанската дейност на длъжника ▌ или за запазване или увеличаване на стойността на тази стопанска дейност ▌;

(9)  „▌ предприемач“ означава физическо лице, което упражнява търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия ▌;

(10)  „пълно опрощаване на задълженията“ означава, че принудителното изпълнение срещу предприемача на подлежащите му на опрощаване задължения е прекратено или неизплатените подлежащи на опрощаване задължения като такива са анулирани, като част от процедура, която може да включва осребряване на активи ▌, или ▌ план за погасяване или и двете;

(11)  „план за погасяване“ означава програма за плащания от страна на изпаднал в несъстоятелност предприемач към кредитори на конкретни суми на конкретни дати или периодично прехвърляне към кредитори на определена част от разполагаемия доход на предприемача по време на срока за опрощаване на задълженията;

(12)  „специалист в областта на преструктурирането“ означава лице или орган, назначено(ен) от съдебен или административен орган за изпълнение по-специално на една или повече от следните задачи:

а)  подпомагане на длъжника или кредиторите при изготвянето или договарянето на план за преструктуриране;

б)  осъществяване на надзор на дейността на длъжника по време на договарянето на план за преструктуриране и докладване на съдебен или административен орган;

в)  поемане на частичен контрол върху имуществото и дейността на длъжника по време на договарянето.

2.  За целите на настоящата директива следните понятия трябва да се възприемат съгласно определенията им в националното право:

а)  несъстоятелност;

б)  вероятност за несъстоятелност;

в)  микро-, малки и средни предприятия („ММСП“).

Член 3

Ранно предупреждение и достъп до информация

1.  Държавите членки гарантират, че длъжниците ▌ разполагат с достъп до един или повече ясно определени и прозрачни инструменти за ранно предупреждение, които могат да установят обстоятелствата, от които може да произтече вероятност за несъстоятелност, и може да им сигнализират, че са необходими незабавни действия.

За целите на първа алинея държавите членки могат да използват актуални информационни технологии за уведомления и комуникация.

2.  Инструментите за ранно предупреждение могат да включват следното:

а)  механизми за подаване на сигнал, когато длъжникът не е извършил определени видове плащания;

б)  консултантски услуги, предоставяни от публични или частни организации;

в)  стимули съгласно националното право за трети страни с подходяща информация относно длъжника, като например счетоводни, данъчни и социалноосигурителни органи, за да съобщават на длъжника за отрицателни развития.

3.  Държавите членки гарантират, че длъжниците и представителите на работниците разполагат с достъп до релевантна и актуална ▌ информация относно наличните инструменти за ранно предупреждение и производства и мерки във връзка с преструктурирането и опрощаването на задължения.

4.  Държавите членки гарантират, че информацията относно достъпа до инструменти за ранно предупреждение е предоставена публично онлайн и че тя е лесно достъпна и е представена по удобен за ползване начин, особено за ММСП ▌.

5.  Държавите членки могат да осигурят подкрепа на представителите на работниците за извършването на оценка на икономическото състояние на длъжника.

Дял II

РАМКИ ЗА ПРЕВАНТИВНО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ

ГЛАВА 1

Наличност на рамки за превантивно преструктуриране

Член 4

Наличност на рамки за превантивно преструктуриране

1.  Държавите членки гарантират, че когато е налице вероятност от несъстоятелност, длъжниците ▌ разполагат с достъп до рамка за превантивно преструктуриране, която им позволява да се преструктурират, с цел да се предотврати изпадането в несъстоятелност и да се осигури тяхната жизнеспособност, без да се засягат евентуални други решения за избягване на изпадането в несъстоятелност, като по този начин се защитават работните места и запазва стопанската дейност.

2.  Държавите членки могат да предвидят, че длъжниците с влязла в сила присъда във връзка с тежки нарушения на задълженията за водене на счетоводна документация или за счетоводна отчетност съгласно националното право имат достъп до рамката за превантивно преструктуриране само след като тези длъжници са предприели адекватни мерки за отстраняване на проблемите, довели до постановяването на присъдата, за да се предостави на кредиторите необходимата информация, която да им позволи да вземат решение в хода на преговорите по преструктурирането.

3.  Държавите членки могат да продължат да прилагат или да въведат тест за жизнеспособност съгласно националното си право, при условие че този тест има за цел изключването на длъжниците, които са без изглед за жизнеспособност, и може да бъде проведен, без да се накърняват активите на длъжника.

4.  Държавите членки могат да ограничат колко пъти за определен период от време даден длъжник може да има достъп до рамката за превантивно преструктуриране, както е предвидено в настоящата директива.

5.  Рамката за превантивно преструктуриране, предвидена в настоящата директива, може да се състои от едно или повече производства, мерки или разпоредби, някои от които извънсъдебни, без да се засягат другите рамки за преструктуриране съгласно националното право.

Държавите членки гарантират, че такава рамка за преструктуриране предоставя на длъжниците и засегнатите страни правата и гаранциите, предвидени в настоящия дял, по съгласуван начин.

6.  Държавите членки могат да приемат разпоредби, с които се ограничава участието на съдебен или административен орган в дадена рамка за превантивно преструктуриране до случаите, в които това е необходимо и пропорционално, като се гарантира, че правата на засегнатите страни и на съответните участници са защитени.

7.  Предвидените в настоящата директива рамки за превантивно преструктуриране са на разположение по заявление на длъжниците.

8.  Държавите членки могат също да предвидят, че рамките за превантивно преструктуриране съгласно настоящата директива се прилагат по искане на кредиторите и на представителите на работниците, като е необходимо съгласието на длъжника. Държавите членки могат да ограничат това изискване за получаване на съгласието на длъжника до случаите, в които длъжниците са ММСП.

ГЛАВА 2

Улесняване на преговорите по планове за превантивно преструктуриране

Член 5

Длъжник, който е във владение на имуществото

1.  Държавите членки гарантират, че длъжниците, които прибягват до производства по превантивно преструктуриране, запазват пълен или поне частичен контрол върху имуществото и ежедневното управление на стопанската си дейност.

2.  Когато е необходимо, назначаването от съдебен или административен орган на специалист в областта на преструктурирането се решава за всеки случай поотделно, освен при определени обстоятелства, при които държавите членки могат да изискат във всеки случай задължителното назначаване на такъв специалист.

3.  Държавите членки гарантират назначаването на специалист в областта на преструктурирането, който да окаже съдействие на длъжника и кредиторите при договарянето и изготвянето на план най-малко в следните случаи:

а)  когато ▌ съдебен или административен орган, в съответствие с член 6, параграф 3, е постановил общо спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение и съдебният или административният орган реши, че назначаването на специалист в областта на преструктурирането е необходимо за опазване на интересите на страните;

б)  когато планът за преструктуриране трябва да бъде утвърден от съдебен или административен орган посредством принудително налагане между класове кредитори в съответствие с член 11; или

в)  когато е поискано от длъжника или от мнозинството от кредиторите, при условие че в последния случай разходите и таксите на специалиста в областта на преструктурирането се поемат от кредиторите.

Член 6

Спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение

1.  Държавите членки гарантират, че длъжниците ▌ могат да се възползват от спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, ▌ за да се подкрепят преговорите по плана за преструктуриране в рамка за превантивно преструктуриране.

Държавите членки могат да предвидят, че съдебните или административните органи имат право да откажат спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, когато такова спиране не е необходимо или когато то не би постигнало целта, посочена в първа алинея.

2.  Без да се засягат параграфи 4 и 5, държавите членки гарантират, че спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение може да обхваща всички видове вземания, включително обезпечените и привилегированите вземания.

3.  Държавите членки могат да предвидят, че спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение може да бъде общо, когато обхваща всички кредитори, или може да бъде ограничено, когато обхваща един или повече отделни кредитори или категории кредитори.

При ограничено спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение спирането се прилага само за кредиторите, които са били уведомени в съответствие с националното право, за преговорите по плана за преструктуриране съгласно параграф 1 или за спирането.

4.  Държавите членки могат да изключат определени вземания или категории вземания от обхвата на спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение при ясно определени обстоятелства, когато изключването е надлежно обосновано и когато:

а)  няма вероятност принудителното изпълнение да изложи на риск преструктурирането на стопанската дейност; или

б)  спирането би ощетило несправедливо кредиторите по тези вземания.

5.  Параграф 2 не се прилага по отношение на вземанията на работници.

Чрез дерогация от първа алинея държавите членки могат да прилагат параграф 2 спрямо вземанията на работници, ако и до степента, в която държавите членки гарантират ▌, че изплащането на тези вземания е гарантирано в рамките за превантивно преструктуриране със сходно равнище на закрила ▌.

6.  Първоначалната продължителност на спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение е ограничена до максимален срок от не повече от четири месеца.

7.  Независимо от параграф 6, държавите членки могат ▌ да позволят на съдебните или административните органи да удължават ▌ продължителността на спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение или да постановяват ново спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение по искане на длъжника, на кредитор или, ако е приложимо, на специалист в областта на преструктурирането. Удължаването или новото спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение се постановява само при ясно определени обстоятелства, които показват, че удължаването или новото спиране е надлежно обосновано, като например:

а)  когато е постигнат значим напредък по преговорите във връзка с плана за преструктуриране; ▌

б)  удължаването на спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение не засяга несправедливо правата или интересите на засегнатите страни; или

в)  когато по отношение на длъжника все още не е открито производство по несъстоятелност, което може да завърши с ликвидация на длъжника съгласно националното право.

8.  Общата продължителност на спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение, включително удължаване и подновяване на спирането, не надхвърля дванадесет месеца.

Когато държавите членки решат да приложат настоящата директива посредством едно или повече производства или мерки, които не отговарят на условията за нотифициране съгласно приложение А към Регламент (ЕС) 2015/848, общата продължителност на спирането съгласно тези производства се ограничава до не повече от четири месеца, ако центърът на основни интереси на длъжника е бил преместен от друга държава членка през трите месеца преди подаването на молба за започване на производство по превантивно преструктуриране.

9.  Държавите членки гарантират, че съдебните или административните органи могат да прекратят спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение ▌ в следните случаи:

а)  спирането не отговаря повече на целта за подпомагане на преговорите по плана за преструктуриране, например ако стане ясно, че определена част от кредиторите, която съгласно националното право би могла да попречи на приемането на плана за преструктуриране, не подкрепя продължаването на преговорите; ▌

б)  по искане на длъжника или на специалиста в областта на преструктурирането ▌;

в)  когато това е предвидено в националното право – един или повече кредитори или един или повече класове кредитори са или биха могли да бъдат ощетени несправедливо от спиране на производство по индивидуални искове за принудително изпълнение; или

г)  когато това е предвидено в националното право — ако спирането води до изпадането в несъстоятелност на кредитор.

Държавите членки могат да ограничат правомощието, съгласно първа алинея, за прекратяване на спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение до случаите, в които кредиторите не са имали възможността да бъдат изслушани преди влизането в сила на спирането или преди удължаването му по решение на съдебен или административен орган.

Държавите членки могат да предвидят минимален период, който не надхвърля срока, посочен в параграф 6, през който спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение не може да бъде отменяно.

Член 7

Последствия от спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение

1.  Когато предвиденото съгласно националното право задължение на длъжник да подаде искане за откриване на производство по несъстоятелност ▌, което може да завърши с ликвидация на длъжника, възникне докато производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение са ▌ спрени, задължението се отменя временно за срока на спиране на производството.

2.  Спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение в съответствие с член 6 преустановява временно, за срока на спирането, откриването по искане на един или повече кредитори на производство по несъстоятелност, което може да завърши с ликвидация на длъжника.

3.  Държавите членки могат да предвидят дерогация от параграфи 1 и 2 в случаите, когато длъжникът не е в състояние да изплати задълженията си, когато станат изискуеми ▌. В такива случаи държавите членки гарантират, че ▌ съдебен или административен орган може да вземе решение да ▌ запази ползите от спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, ако, като се вземат предвид обстоятелствата по случая, откриването на производство по несъстоятелност, което би могло да завърши с ликвидацията на длъжника, не би било от общ интерес за кредиторите.

4.  Държавите членки предвиждат правила, които възпрепятстват кредиторите, за които се прилага спирането, да преустановяват изпълнението на своите задължения или да прекратят, ускорят или по друг начин да изменят подлежащи на изпълнение договори във вреда на длъжника по отношение на задължения, възникнали преди да бъде постановено спирането, единствено поради това, че не са платени от длъжника. Съществени подлежащи на изпълнение договори означава подлежащи на изпълнение договори, които са необходими за продължаването на ежедневното осъществяване на стопанската дейност на длъжника, включително договорите за доставка, спирането на изпълнението по които би довело до пълното спиране на дейността на длъжника.

Първа алинея не изключва възможността държавите членки да предоставят на тези кредитори подходящи гаранции, за да се предотврати несправедливото им третиране, което може да възникне в резултат на прилагането на посочената алинея.

Държавите членки могат да предвидят, че настоящият параграф се прилага и за други подлежащи на изпълнение договори, които не са съществени.

5.  Държавите членки гарантират, че кредиторите нямат право да преустановяват изпълнението на своите задължения или да прекратят, ускорят или по друг начин да изменят подлежащи на изпълнение договори в ущърб на длъжника по силата на договорна клауза, в която се предвиждат такива мерки, единствено поради ▌:

а)  искане за откриването на производства по превантивно преструктуриране;

б)  искане за спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение;

в)  откриване на производства по превантивно преструктуриране; или

г)  постановяване на същинско спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение.

6.  Държавите членки могат да предвидят, че спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение не се прилага спрямо споразумения за нетиране, включително споразумения за приключващо нетиране, на финансовите пазари, енергийните пазари и стоковите пазари, дори при обстоятелства, при които член 31, параграф 1 не се прилага, ако тези споразумения са изпълними съгласно националното право в областта на несъстоятелността. При все това спирането се прилага спрямо принудителното изпълнение от кредитор на вземане срещу длъжника, възникнало в резултат на операция по споразумение за нетиране.

Първата алинея не се прилага за договори за доставка на стоки, услуги или енергия, необходими за извършване на стопанската дейност на длъжника, освен ако тези договори са под формата на позиции, търгувани на борса или на друг пазар, които могат да бъдат заменени по всяко време по текуща пазарна стойност.

7.  Държавите членки гарантират, че изтичането на срока на спирането ▌ на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение без приемането на план за преструктуриране не води само по себе си до откриване на производство по несъстоятелност, което може да завърши с ликвидацията на длъжника, освен ако са изпълнени другите предвидени в националното право условия за това откриване.

ГЛАВА 3

Планове за преструктуриране

Член 8

Съдържание на плановете за преструктуриране

1.  Държавите членки изискват плановете за това преструктуриране, представени за приемане в съответствие с член 9, или за утвърждаване от съдебен или административен орган в съответствие с член 10, да съдържат най-малко следната информация:

а)  идентификация на длъжника ▌;

б)  активите и пасивите на длъжника към момента на представяне на плана за преструктуриране, включително стойност за активите, описание на икономическото положение на длъжника и позицията на работниците, както и описание на причините и размера на ▌затрудненията на длъжника;

в)  ▌ засегнатите страни, независимо дали са посочени поименно или са описани по ▌категории задължения в съответствие с националното право, както и техните вземания или интереси, обхванати от плана за преструктуриране;

г)  ако е приложимо – класовете, в които са групирани засегнатите страни с цел приемане на плана за преструктуриране и съответните стойности на вземанията и интересите във всеки клас;

д)  ако е приложимо – страните, независимо дали са посочени поименно или са описани по ▌категории задължения в съответствие с националното право, които не са засегнати от плана за преструктуриране, заедно с описание на причините защо се ▌ предлага да не бъдат засегнати;

е)  ако е приложимо идентификацията на специалиста в областта на преструктурирането;

ж)  условията на плана за преструктуриране, включително по-специално:

i)  всяка от предложените мерки за преструктуриране, посочени в член 2, параграф 1, точка 1;

ii)  ако е приложимо, предложената продължителност на всички мерки за преструктуриране;

iii)  договореностите по отношение на предоставянето на информацията на представителите на работниците и провеждането на консултации с тях в съответствие с правото на Съюза и с националното право;

iv)  ако е приложимо, общите последиците по отношение на заетостта, като например уволнения, договорености за намалено работно време или други подобни;

v)  прогнозираните финансови потоци на длъжника, ако е предвидено в националното право; и

vi)  всяко ново финансиране, което се очаква като част от плана за преструктуриране, и причините за необходимостта от ново финансиране за изпълнението на този план;

з)  изложение на мотивите, в което се обяснява защо съществуват реални изгледи планът за преструктуриране да предотврати несъстоятелността на длъжника и да осигури жизнеспособността на стопанската дейност, включително необходимите предпоставки за успеха на плана. Държавите членки могат да предвидят изискването изложението на мотивите да бъде изготвено или потвърдено от външен експерт или от специалист в областта на преструктурирането, ако е назначен такъв специалист.

2.  Държавите членки предоставят на разположение онлайн комплексен контролен списък за плановете за преструктуриране, пригоден към потребностите на ММСП. В контролния списък се включват практически указания относно начините за изготвяне на план за преструктуриране съгласно националното право.

Контролният списък е достъпен на официалния език или езици на държавата членка. Държавите членки обмислят възможността контролният списък да бъде наличен поне на един друг език, по-специално на език, който се използва в международната стопанска дейност. ▌

Член 9

Приемане на плановете за преструктуриране

1.  Държавите членки гарантират, че, независимо кой подава искане за производство по превантивно преструктуриране в съответствие с член 4, длъжниците имат право да представят планове за преструктуриране за приемане от засегнатите страни.

Държавите членки могат да предвидят също, че кредиторите и специалистите в областта на преструктурирането имат право да представят планове за преструктуриране, и уреждат условията за това.

2.  Държавите членки гарантират, че ▌ засегнатите страни имат право да гласуват по приемането на плана за преструктуриране.

Страните, които не са засегнати от плана за преструктуриране, нямат право да гласуват по приемането на този план.

3.  Независимо от параграф 2, държавите членки могат да лишат от право на глас:

а)  притежатели на дял от капитала;

б)  кредитори, чиито вземания се нареждат след вземанията на обикновени необезпечени кредитори в обичайното класиране по приоритет при ликвидация; или

в)  всяко лице, свързана с длъжника или със стопанската дейност на длъжника, която е в конфликт на интереси съгласно националното право.

4.  Държавите членки гарантират, че засегнатите страни са третирани в отделни класове, които отразяват достатъчна общност на интересите, въз основа на проверими критерии, съгласно националното право. Като минимум кредиторите на обезпечените и необезпечените вземания се третират в отделни класове за целите на приемането на план за преструктуриране.

Държавите членки също така могат да предвидят, че вземанията на работниците се третират в отделен собствен клас.

Държавите членки могат да предвидят, че длъжниците, които са ММСП, могат да решат да не третират засегнатите страни в отделни класове.

Държавите членки въвеждат подходящи мерки, за да гарантират, че формирането на класовете се прави по начин, в който се отделя особено внимание на защитата на уязвимите кредитори като малките доставчици.

5.  Правата на глас и формирането на класове се проучва от съдебен или административен орган при подаването на искане ▌ за утвърждаване на плана за преструктуриране.

Държавите членки могат да изискат от съдебния или административния орган да проучи и потвърди правата на глас и формирането на класове на по-ранен етап от посочения в първа алинея.

6.  Планът за преструктуриране се ▌ приема от засегнатите страни, при условие че бъде подкрепен от мнозинство от гледна точка на размера на вземанията или интересите във всеки ▌ клас. Освен това държавите членки могат да въведат изискване за постигането на мнозинство на броя на засегнатите страни във всеки клас.

Държавите членки определят мнозинствата, необходими ▌ за приемането на план за преструктуриране ▌. Тези мнозинства ▌ не надхвърлят 75% от размера на вземанията или интересите във всеки клас или, ако е приложимо, от броя на засегнатите страни във всеки клас.

7.  Независимо от параграфи 2—6, държавите членки могат да предвидят, че официалното гласуване по приемането на план за преструктуриране може да се замени със ▌ споразумение, постигнато с необходимото мнозинство.

Член 10

Утвърждаване на плановете за преструктуриране

1.  Държавите членки гарантират, че най-малко следните планове за преструктуриране са обвързващи за страните, единствено ако бъдат утвърдени от съдебен или административен орган:

а)  планове за преструктуриране, които засягат вземанията или интересите на несъгласни с плановете засегнати страни;

б)  планове за преструктуриране, в които се предвижда ново финансиране;

в)  планове за преструктуриране, които са свързани със загубата на повече от 25% от работната сила, ако такава загуба е разрешена от националното право.

2.  Държавите членки гарантират, че условията, съгласно които план за преструктуриране може да бъде утвърден от съдебен или административен орган, са посочени ясно и включват най-малко следното:

а)  планът за преструктуриране е приет в съответствие с член 9 ▌;

б)  кредиторите с достатъчна общност на интересите в един и същи клас се третират равностойно и по начин, съразмерен на тяхното вземане;

в)  планът за преструктуриране е бил съобщен на всички ▌ засегнати страни в съответствие с националното право;

г)  когато има несъгласни с плана кредитори – планът за преструктуриране е съобразен с теста за висшия интерес на кредиторите;

д)  когато е приложимо – всяко ново финансиране е необходимо за изпълнението на плана за преструктуриране и не засяга несправедливо интересите на кредиторите.

Спазването на първа алинея, буква г) се проучва от съдебен или административен орган, само планът за преструктуриране е оспорен на това основание.

3.  Държавите членки гарантират, че съдебните или административните органи имат възможност да откажат да утвърдят план за преструктуриране, когато не би имало реални изгледи този план да предотврати несъстоятелността на длъжника или да гарантира жизнеспособността на стопанската дейност.

4.  Държавите членки гарантират, че когато съдебен или административен орган трябва да утвърди плана за преструктуриране, за да стане той обвързващ, решението се взема по ефикасен начин с оглед на експедитивно разрешаване на въпроса.

Член 11

Принудително налагане между класове кредитори

1.  Държавите членки гарантират, че план за преструктуриране, който не е одобрен от засегнатите страни съгласно предвиденото в член 9, параграф 6 във всеки клас с право на глас ▌, може да бъде утвърден от съдебен или административен орган по предложение на длъжник или ▌ със съгласието на длъжника и да стане обвързващ за ▌ несъгласните с плана класове с право на глас, когато планът за преструктуриране ▌ ▌ изпълнява най-малко следните условия ▌:

а)  отговаря на изискванията на член 10, параграфи 2 и 3;

б)  одобрен е от:

i)  мнозинство от класове засегнати страни с право на глас, при условие че поне един от тези класове е клас обезпечени кредитори или е с по-горен ранг от обикновения клас необезпечени кредитори, а ако това е невъзможно,

ii)  поне един от класовете засегнати страни с право на глас, или когато това се предвижда съгласно националното право, неблагоприятно засегнати страни, различни от клас притежатели на собствен капитал или всеки друг клас, който при определянето на стойността на длъжника като действащо предприятие не би получил никакви плащания или не би запазил никакъв интерес или, когато това се предвижда съгласно националното право, за когото може с основание да се предположи, че няма да получи никакво плащане или че няма да запази никакъв интерес, ако се прилага обичайното класиране по приоритет при ликвидация съгласно националното право.

в)  гарантира, че несъгласни с плана класове засегнати кредитори с право на глас са третирани поне толкова благоприятно, колкото всеки друг клас от същия ранг, и по-благоприятно от всеки по-нисък клас; и

г)  нито един клас засегнати страни не може, съгласно плана за преструктуриране, да получи или да задържи повече от пълния размер на своите вземания или интереси.

Чрез дерогация от първа алинея държавите членки могат да ограничат изискването за получаване на съгласието на длъжника до случаите, в които длъжниците са ММСП.

Държавите членки могат да увеличат минималния брой класове засегнати страни или, когато това се предвижда съгласно националното право — неблагоприятно засегнати страни, който се изисква за одобряване на плана, както е предвидено в точка б), подточка ii) от първа алинея.

2.  Чрез дерогация от параграф 1, буква в) държавите членки могат да предвидят, че вземанията на засегнатите кредитори в несъгласен с плана клас с право на глас се удовлетворяват напълно от същите или равностойни средства, ако по-нисък клас трябва да получи плащане или да запази интерес съгласно плана за преструктуриране.

Държавите членки могат да продължат да прилагат или да въведат разпоредби за дерогация от първа алинея, когато те са необходими, за да се постигнат целите на плана за преструктуриране и когато този план не ощетява несправедливо правата или интересите на която и да е от засегнатите страни.

Член 12

Притежатели на дял от капитала

1.  Когато държавите членки изключват притежателите на дял от капитала от приложното поле на членове 9—11, те гарантират с други средства, че тези притежатели на дял от капитала не могат неоснователно да възпрепятстват или да създават пречки за приемането и утвърждаването на плана за преструктуриране.

2.  Държавите членки гарантират също, че притежателите на дял от капитала не могат неоснователно да възпрепятстват или да създават пречки за изпълнението на плана за преструктуриране.

3.  Държавите членки могат да адаптират тълкуването на понятието „неоснователно да възпрепятстват или да създават пречки“ съгласно настоящия член, за да бъде отчетено, наред с другото дали длъжникът е ММСП или голямо предприятие, предложените мерки за преструктуриране, които засягат правата на притежателите на дял от капитала, типът, към който спада притежателят на дял от капитала, дали длъжникът е юридическо или физическо лице или дали съдружниците в дадено дружество носят ограничена или неограничена отговорност.

Член 13

Работници

1.  Държавите членки гарантират, че индивидуалните и колективните права на работниците съгласно трудовото право на Съюза и националното трудово право не са засегнати от рамката за превантивно преструктуриране, като например:

а)  правото на колективно договаряне и действия при колективен трудов спор; и

б)  правото на информация и консултации съгласно Директива 2002/14/ЕО и Директива 2009/38/ЕО, и по-специално:

i)  информиране на представителите на работниците за последните и вероятните тенденции в дейностите и икономическото състояние на предприятието или клона, което да им позволи да уведомят длъжника за опасенията, свързани със състоянието на стопанската дейност, и за необходимостта да се обмислят механизми за преструктуриране;

ii)  информиране на представителите на работниците относно всяко производство по превантивно преструктуриране, което може да окаже въздействие върху заетостта, като например върху възможността работниците да получат възнагражденията си и евентуални бъдещи плащания, в това число във връзка с професионалното пенсионно осигуряване;

iii)  информиране и консултиране на представителите на работниците във връзка с плановете за преструктуриране, преди те да бъдат представени за приемане в съответствие с член 9 или за утвърждаване от съдебен или административен орган в съответствие с член 10;

в)  правата, гарантирани от директиви 98/59/ЕО, 2001/23/ЕО и 2008/94/ЕО.

2.  Когато планът за преструктуриране включва мерки, водещи до промени в организацията на работа или в договорните взаимоотношения с работниците, тези мерки се одобряват от работниците, ако националното право или колективните договори предвиждат такова одобрение в тези случаи.

Член 14

Определяне на стойността от съдебния или административния орган

1.  Съдебният или административният орган взема решение относно определяне на стойността на стопанската дейност на длъжника единствено когато планът за преструктуриране се оспорва от несъгласна с плана засегната страна на основание предполагаемо нарушение на:

а)  предполагаемо неизпълнение на теста за висшия интерес на кредиторите съгласно член 2, параграф 1, точка 6; или

б)  предполагаемо нарушение на условията за принудителното налагане между класове кредитори съгласно член 11, параграф 1, буква б), подточка ii).

2.  Държавите членки гарантират, че за целите на вземането на решение относно определянето на стойността в съответствие с параграф 1 съдебните или административните органи могат да назначат или да проведат изслушване на експерти с подходяща квалификация.

3.  За целите на параграф 1 държавите членки гарантират, че несъгласна с плана засегната страна може да подаде възражение до съдебния или административния орган, който следва да утвърди плана за преструктуриране ▌.

Държавите членки могат да предвидят, че това възражение може да се подаде в контекста на обжалване на решение за утвърждаване на план за преструктуриране.

Член 15

Последици от плановете за преструктуриране

1.  Държавите членки гарантират, че плановете за преструктуриране, които са утвърдени от съдебен или административен орган, са обвързващи за всички засегнати страни, посочени или описани в съответствие с член 8, параграф 1, буква в).

2.  Държавите членки гарантират, че кредиторите, които не участват в приемането на план за преструктуриране съгласно националното право, не са ▌ засегнати от плана.

Член 16

Обжалване

1.  Държавите членки гарантират, че всякакви обжалвания съгласно националното право на решение за утвърждаване или отхвърляне на план за преструктуриране, постановено от съдебен орган, се предявяват пред съдебен орган от по-висша инстанция ▌.

Държавите членки гарантират, че всякакви обжалвания на решение за утвърждаване или отхвърляне на план за преструктуриране, постановено от административен орган, се предявяват пред съдебен орган.

2.  Обжалванията се провеждат по ефикасен начин с оглед на експедитивно третиране.

3.  Обжалването на решение за утвърждаване на план за преструктуриране няма суспензивно действие по отношение на изпълнението на този план.

Чрез дерогация от първа алинея държавите членки могат да предвидят, че съдебните органи могат да спират изпълнението на плана за преструктуриране или на части от него, когато това е необходимо и целесъобразно, за да се защитят интересите на дадена страна.

4.  Държавите членки гарантират, че когато обжалването съгласно параграф 3 бъде уважено, съдебният орган може или:

а)  да отмени плана за преструктуриране; или

б)  да утвърди плана за преструктуриране или с изменения, когато такава възможност е предвидена в националното право, или без изменения.

Държавите членки могат да предвидят, че когато планът бъде утвърден съгласно буква б) от първата алинея, на всяка страна, която е претърпяла парични загуби и чиято жалба бъде уважена, се предоставя компенсация.

ГЛАВА 4

Защита за ново финансиране, междинно финансиране и други трансакции, свързани с преструктуриране

Член 17

Защита за ново финансиране и междинно финансиране

1.  Държавите членки гарантират, че новото финансиране и междинното финансиране се защитават ▌ по подходящ начин. Като минимум, в случай на последваща несъстоятелност на длъжника:

а)  новото и междинното финансиране не се обявяват за нищожни, унищожаеми или неприложими; и

б)  лицата, предоставящи такова финансиране, не носят гражданска, административна или наказателна отговорност,

на основание, че такова финансиране вреди на интересите на съвкупността от кредитори, освен ако не са налице други допълнителни основания, предвидени в националното право.

2.  Държавите членки могат да предвидят, че параграф 1 се прилага за ново финансиране единствено ако планът за преструктуриране е бил утвърден от съдебен или административен орган и за междинно финансиране, което е било обект на предварителен контрол.

3.  Държавите членки могат да изключат от обхвата на параграф 1 междинно финансиране, което се предоставя, след като длъжникът вече не е в състояние да изплати дълговете си при настъпване на техния падеж.

4.  Държавите членки могат да предвидят, че лицата, предоставящи ново или междинно финансиране, имат правото да получат плащане с приоритет в контекста на последващи производства по несъстоятелност спрямо други кредитори, чиито вземания в противен случай биха били равностойни или с предимство ▌.

Член 18

Защита за други трансакции, свързани с преструктурирането

1.  Без да се засяга член 17, държавите членки гарантират, че в случай на последваща несъстоятелност на длъжника, трансакциите, които са основателни и незабавно необходими за договаряне на план за преструктуриране, ▌ не се обявяват за нищожни, унищожаеми или неприложими на основание, че такива трансакции вредят на интересите на съвкупността от кредитори, освен ако не са налице други допълнителни основания, предвидени в националното право.

2.  Държавите членки могат да предвидят, че параграф 1 се прилага само в случаите, когато планът е утвърден от съдебен или административен орган, или когато такива трансакции са били обект на предварителен контрол.

3.  Държавите членки могат да изключат от обхвата на параграф 1 трансакциите, които са извършени, след като длъжникът вече не е в състояние да изплати дълговете си при настъпване на техния падеж.

4.  Трансакциите ▌, посочени в параграф 1, включват най-малко:

а)  изплащането на ▌ такси и разходи за договаряне, приемане или утвърждаване ▌ на план за преструктуриране;

б)  изплащането на ▌ такси и разходи за получаване на професионални съвети, които са тясно свързани с ▌ преструктурирането ▌;

в)  изплащането на заплати на работниците за вече извършена работа, без да се засягат другите средства за защита, предвидени в в правото на Съюза или националното право;

г)  всякакви ▌ плащания и разходи, осъществени в обичайния ход на стопанската дейност, различни от посочените в букви а) — в).

5.  Без да се засяга член 17, държавите членки гарантират, че в случай на последваща несъстоятелност на длъжника, сделките, които са основателни и непосредствено необходими за изпълнението на плана за преструктуриране и се извършват в съответствие с плана за преструктуриране, утвърден от съдебен или административен орган, ▌ не се обявяват за нищожни, унищожаеми или неприложими на основание, че тези сделки вредят на интересите на съвкупността от кредитори, освен ако са налице други допълнителни основания, предвидени в националното право.

ГЛАВА 5

Задължения на директорите

Член 19

Задължения на директорите при наличие на вероятност за несъстоятелност

Държавите членки ▌ гарантират, че при наличие на вероятност за несъстоятелност директорите като минимум отчитат надлежно следното:

а)  интересите на кредиторите ▌, притежателите на дял от капитала и другите заинтересовани страни;

б)  необходимостта от предприемане на ▌ действия за избягване на несъстоятелността; и

в)  необходимостта от избягване на поведение на умишлена или груба небрежност, с което се застрашава жизнеспособността на предприятието.

ДЯЛ III

ОПРОЩАВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗАБРАНА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТ

Член 20

Достъп до опрощаване на задължения

1.  Държавите членки гарантират, че несъстоятелните предприемачи имат достъп до поне едно производство, което може да доведе до пълно опрощаване на задълженията в съответствие с настоящата директива.

Държавите членки могат да наложат изискване извършването на търговската дейност, стопанската дейност, занаятът или професията, с които са свързани задълженията на несъстоятелния предприемач, вече да е преустановено.

2.  Държавите членки, в които пълното опрощаване на задълженията зависи от частично погасяване на задълженията от предприемача, гарантират, че съответното задължение за погасяване се основава на индивидуалното положение на предприемача и по-специално е ▌пропорционално на неговия подлежащ на запориране или ▌разполагаем доход и активи в рамките на срока за опрощаване на задълженията, и е съобразено със справедливите интереси на кредиторите.

3.  Държавите членки гарантират, че предприемачите, които са получили опрощаване на задълженията, могат да се ползват от съществуващите национални рамки, предоставящи подкрепа за дейността на предприемачите, включително достъп до подходяща и актуална информация за тези рамки.

Член 21

Срок за опрощаване на задълженията

1.  Държавите членки гарантират, че срокът ▌, след който несъстоятелни предприемачи могат да получат пълно опрощаване на задълженията си, не е по-дълъг от три години и започва да тече най-късно от датата на:

а)  в случая на производство, което включва план за погасяване — решението на съдебен или административен орган за утвърждаване на плана или началото на изпълнението на плана; или

б)  в случай на всякакви други производства — решението на съдебния или административния орган за откриване на производството, или датата на установяване на масата на несъстоятелността на предприемача.

2.  Държавите членки гарантират, че несъстоятелни предприемачи, които са спазили своите задължения, когато такива задължения съществуват съгласно националното право, получават опрощаване на задълженията си при изтичането на срока за опрощаване ▌, без да е необходимо да ▌ подават молба до съдебен или административен орган за откриване на производство, в допълнение към производствата по параграф 1.

Без да се засяга първата алинея, държавите членки могат да запазят или да въведат разпоредби, позволяващи на съдебен или административен орган да провери дали предприемачите са изпълнили задълженията си, за да получат опрощаване на задълженията.

3.  Държавите членки могат да предвидят, че едно пълно опрощаване на задълженията не възпрепятства продължаването на производство по несъстоятелност, налагащо осребряване и разпределяне на активите на предприемача, които представляват част от масата на несъстоятелността на този предприемач към датата на изтичането на срока за опрощаване.

Член 22

Период на забрана за осъществяване на дейност

1.  Държавите членки гарантират, че когато несъстоятелен предприемач получи опрощаване на своите задължения съгласно настоящата директива, всяка забрана за започване и упражняване на търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, която има за единствено основание несъстоятелността на предприемача, престава да поражда действие най-късно в края на срока за опрощаване на задълженията.

2.  Държавите членки гарантират, че при изтичане на срока за опрощаване, забраната за осъществяване на дейност, посочена в параграф 1 от настоящия член, престава да поражда действие, без да е необходимо да ▌ се подава молба пред съдебен или административен орган за откриване на производство в допълнение към производствата по член 21, параграф 1.

Член 23

Дерогации

1.  Чрез дерогация от членове 20—22 държавите членки запазват или въвеждат разпоредби за отказ или ограничаване на достъпа до опрощаване на задължения или отмяна на опрощаването, или за определяне на по-дълги срокове за получаване на пълно опрощаване на задълженията, или по-дълги периоди на забрана за осъществяване на дейност, когато несъстоятелен предприемач е действал непочтено или недобросъвестно съгласно националното право спрямо кредиторите или други заинтересовани страни по време на задлъжняването си, на производството по несъстоятелност или на погасяването на задължението, без да се засягат националните правила за доказателствената тежест.

2.  Чрез дерогация от членове 20—22 държавите членки могат да запазят или да въведат разпоредби за отказ или ограничаване на достъпа до опрощаване на задължения, или отмяна на опрощаването, или за определяне на по-дълги срокове за получаване на пълно опрощаване на задълженията, или по-дълги периоди на забрана за осъществяване на дейност, при някои ясно определени обстоятелства и когато такива дерогации са надлежно обосновани, например когато:

а)  несъстоятелният предприемач е извършил сериозно нарушение на задълженията по плана за погасяване или ▌ на друго законово задължение, свързано със защитата на интересите на кредиторите, включително задължението да се постигне максимална възвръщаемост за кредиторите;

б)  несъстоятелният предприемач не спазва задълженията за предоставяне на информация или за сътрудничество съгласно националното право и правото на Съюза;

в)  има злоупотреби с молби за опрощаване на задължения;

г)  има подадена нова молба за опрощаване на задължения в рамките на определен срок, след като на несъстоятелния предприемач е било предоставено пълно опрощаване на задълженията или му е било отказано пълно опрощаване на задълженията поради тежко нарушение на задълженията за предоставяне на информация или за сътрудничество;

д)  разходите по производството, водещо до опрощаване на задължения, не бъдат покрити; или

е)  е необходима дерогация, за да се гарантира балансът между правата на длъжника и правата на един или повече кредитори.

3.  Чрез дерогация от член 21 държавите членки могат да предвидят по-дълги срокове за опрощаване на задължения, когато ▌:

а)  защитни мерки са одобрени или разпоредени от съдебен или административен орган с цел защита на основното жилище на несъстоятелните предприемачи и, когато е приложимо, на техните семейства, или на основните активи за продължаване на осъществяваната от предприемачите търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия; или

б)  основното жилище на несъстоятелните предприемачи и, когато е приложимо, на техните семейства, не е осребрено.

4.  Държавите членки могат да изключат определени категории задължения ▌ от опрощаването на задълженията или да ограничат достъпа до опрощаване на задължения, или да постановят по-дълъг срок за опрощаване на задължения, когато такива изключения, ограничения или по-дълги срокове са надлежно обосновани, като например в случай на:

а)  обезпечени задължения;

б)  задължения, произтичащи от или във връзка с наказателни санкции;

в)  задължения, произтичащи от деликтна отговорност;

г)  задължения във връзка със задължения за издръжка, произтичащи от семейни, родствени или брачни отношения, или от родство по сватовство;

д)  задължения, възникнали след подаването на молба за производство, водещо до опрощаване на задължения, или откриването на такова производство; и

е)  задължения, произтичащи от задължението за заплащане на разходите по производството, водещо до опрощаване на задължения.

5.  Чрез дерогация от член 22 държавите членки могат да предвидят по-дълги или безсрочни периоди за забрана за осъществяване на дейност, когато несъстоятелният предприемач упражнява професия:

а)   за която се прилагат

специални етични правила; или

специални правила относно репутацията или експертните познания,

и предприемачът е нарушил посочените правила; или

б)  която включва управлението на имуществото на други лица.

Първа алинея се прилага също, ако несъстоятелният предприемач иска да получи достъп до професия, посочена в буква а) или б) от посочената алинея.

6.  Настоящата директива се прилага, без да се засягат националните правила относно забрани за осъществяване на дейност ▌, постановени от съдебен или административен орган, различни от посочените в член 22.

Член 24

Консолидиране на производства по отношение на професионални и лични задължения

1.  Държавите членки гарантират, че когато несъстоятелни предприемачи са натрупали задължения при упражняване на своята търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, както и лични задължения, натрупани извън тези дейности, които не могат да бъдат разумно разделени, такива задължения, ако подлежат на опрощаване, се разглеждат в рамките на едно производство за целите на получаване на пълно опрощаване на задълженията.

2.  Държавите членки могат да предвидят, че когато професионалните задължения и личните задължения могат да бъдат разделени, за целите на получаването на пълно опрощаване тези задължения се разглеждат или в отделни, но координирани производства, или в рамките на едно производство.

ДЯЛ IV

МЕРКИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕФИКАСНОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВАТА ПО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ, НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И ОПРОЩАВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Член 25

Съдебни и административни органи

▌ Без да се засяга съдебната независимост и разликите в организацията на съдебната система в Съюза, ▌ държавите членки гарантират, че ▌:

а)  членовете на съдебните и административните органи, които гледат производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения, преминават подходящо обучение и разполагат с необходимите експертни познания за изпълнението на своите отговорности; и

б)  производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения се разглеждат по ефикасен начин с оглед на експедитивно третиране на производствата.

Член 26

Специалисти в областта на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения

1.  Държавите членки гарантират, че:

а)  специалистите, назначени от съдебен или административен орган, които разглеждат производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения („специалисти“) получават подходящо обучение и разполагат с необходимите експертни познания за изпълнението на своите отговорности;

б)  условията за допустимост, както и процесът за назначаване, отстраняване от длъжност и подаване на оставка на специалистите, са ясни, прозрачни и справедливи;

в)  при назначаването на специалист по дадено дело, в т.ч. по дела с трансгранични елементи, се отчитат надлежно опитът и експертните познания на специалиста, както и специфичните характеристики на делото; и

г)  с цел избягване на конфликт на интереси длъжниците и кредиторите разполагат с възможността или да повдигнат възражение срещу избора или назначаването на специалист, или да поискат замяната на специалиста.

2.  Комисията улеснява споделянето на добри практики между държавите членки с цел повишаване на качеството на обучението в рамките на Съюза, включително посредством инструменти за обмен на опит и изграждане на капацитет.

Член 27

Надзор и възнаграждение на специалистите ▌

1.  Държавите членки въвеждат подходящи надзорни и регулаторни механизми, за да се уверят, че работата на специалистите подлежи на ефективен надзор с цел да се гарантира, че техните услуги се предоставят по ефективен и компетентен начин, и — що се отнася до участващите страни — се предоставят безпристрастно и независимо. Тези механизми включват също мерки за търсене на отговорност от специалистите, които не са изпълнили своите задължения.

2.  Държавите членки осигуряват публичен достъп до информацията относно органите или структурите, които упражняват надзор върху специалистите.

3.  Държавите членки могат да насърчават разработването на кодекси на поведение и спазването от специалистите на такива кодекси.

4.  Държавите членки гарантират, че възнаграждението на специалистите се урежда от правила, които съответстват на целта за ефикасно провеждане на производствата ▌.

Държавите членки гарантират, че са въведени подходящи процедури за разрешаване на спорове относно възнаграждения ▌.

Член 28

Използване на електронни средства за комуникация

Държавите членки гарантират, че при производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения страните по производството, специалистът и съдебният или административният орган са в състояние да изпълняват, като използват електронни средства за комуникация, включително в трансгранични ситуации, най-малко следните действия:

а)  предявяване на вземания;

б)  подаване на планове за преструктуриране и планове за погасяване ▌;

в)  уведомления до кредиторите;

г)  подаване на оспорвания и обжалвания.

ДЯЛ V

МОНИТОРИНГ НА ПРОИЗВОДСТВА ПО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ, НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И ОПРОЩАВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Член 29

Събиране на данни

1.  ▌Държавите членки събират и обобщават ежегодно, на национално равнище, данни относно ▌ производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения, с разбивка по вид производство, най-малко за следните елементи:

а)  броя на производствата, за които са били подадени молби или които са били открити, когато такова откриване е предвидено в националното право и производства, които са висящи или са приключени;

б)  средната продължителност на производствата от подаване на заявлението или от откриването им, когато такова откриване е предвидено в националното право, до приключването им;

в)  броя на производствата, различни от тези, които се изискват по буква г), с разбивка по видове резултати;

г)  броя на молбите за производства по преструктуриране, които са били обявени за недопустими, били са отхвърлени или оттеглени, преди да бъдат открити;

2.  Държавите членки събират и обобщават ежегодно, на национално равнище, данни относно броя на длъжниците, които са били предмет на производство по преструктуриране или производство по несъстоятелност, и които, в рамките на три години преди датата на подаване на молбата или от откриването на такова производство, когато такова откриване е предвидено в националното право, са били обект на план за преструктуриране, утвърден в рамките на предходно производство по преструктуриране в изпълнение на дял II.

3.  Държавите членки могат да събират и обобщават ежегодно, на национално равнище, данни за:

a)  средните разходи за всеки вид производство;

б)  средната събираемост на вземанията за обезпечените и необезпечените кредитори и, когато е приложимо, други видове кредитори, поотделно ▌;

в)  броя на предприемачите, които след провеждането на производство по член 1, параграф 1, буква б), са започнали нова стопанска дейност;

г)  броя на съкратените работни места, свързани с производства по преструктуриране и несъстоятелност.

4.  Държавите членки правят разбивка на данните, посочени в параграф 1, букви а)—в), и, когато е приложимо и има такива, данните, посочени в параграф 3, въз основа на следното:

а)  размера на длъжниците, които не са физически лица;

б)  дали длъжниците, обект на производства по преструктуриране или несъстоятелност, са физически или юридически лица; и

в)  ▌ дали производствата, водещи до опрощаване на задължения, засягат само предприемачите или всички физически лица.

5.  Държавите членки могат да събират и обобщават данните, посочени в параграфи 1 4, по метод на извадки, който гарантира, че извадките са представителни от гледна точка на техния обем и многообразие.

6.  Държавите членки събират и обобщават данните, посочени в параграфи 1, 2, 4 и — когато е приложимо, параграф 3, — за пълни календарни години, приключващи на 31 декември от съответната година, като започват с ▌ първата пълна календарна година след датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в параграф 7 . Данните се съобщават на Комисията ежегодно въз основа на стандартен формуляр за съобщаване на данни до 31 декември от календарната година след годината, за която са събрани данни.

7.  Комисията утвърждава формуляра за съобщаване на данни, посочен в параграф 6 от настоящия член, чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 30, параграф 2.

8.  Комисията публикува на уебсайта си информацията, която се предоставя съгласно параграф 6, като тази информация е достъпна и лесна за използване.

Член 30

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта за акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ДЯЛ VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 31

Връзка с други законодателни актове и международни инструменти

1.  Следните законодателни актове се прилагат независимо от настоящата директива:

а)  Директива 98/26/ЕO;

б)  Директива 2002/47/ЕО; и

в)  Регламент (ЕС) № 648/2012.

2.   Настоящата директива се прилага, без да се засягат изискванията за защитни мерки по отношение на средствата на платежните институции, предвидени съгласно Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета(26) и по отношение на институциите за електронни пари съгласно Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(27).

3.  Настоящата директива не засяга прилагането на Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване и протокола към нея относно специфични въпроси, свързани с оборудване за въздухоплавателни средства, подписани на 16 ноември 2001 г. в Кейптаун, по които някои държави членки са страна към момента на приемане на настоящата директива.

Член 32

Изменение на Директива (ЕС) 2017/1132

В член 84 от Директива (ЕС) 2017/1132 се добавя следният параграф:"

„4. Държавите членки предвиждат дерогация от член 58, параграф 1, член 68, членове 7273 и 74, член 79, параграф 1, буква б), член 80, параграф 1 и член 81 до степента и за периода, в който такива дерогации са необходими за установяването на рамките за превантивно преструктуриране, предвидени в Директива (EС) 2019/… на Европейския парламент и на Съвета ▌*.

Първа алинея се прилага, без да се засяга принципът на равно третиране на акционерите.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Директива на Европейския парламент и на Съвета за рамките за превантивно ▌ преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения, и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132▌( Директива за преструктурирането и несъстоятелността) (ОВ ...,…, …).“.

"

Член 33

Клауза за преразглеждане

Не по-късно от … [седем години от датата на влизане в сила на настоящата директива ] и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането и въздействието на настоящата директива, включително относно прилагането на правилата за правата на глас и формирането на класове по отношение на уязвими кредитори, като например работници. Въз основа на посочената оценка Комисията представя законодателно предложение, ако е целесъобразно, като обмисля допълнителни мерки за консолидиране и хармонизиране на правната рамка за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения.

Член 34

Транспониране

1.  Държавите членки приемат и публикуват до … [две години от датата на влизане в сила на настоящата директива] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, с изключение на разпоредбите, необходими, за да се съобразят с член 28, букви а), б) и в), които се приемат и публикуват до … [5 години от датата на влизане в сила на настоящата директива], и разпоредбите, необходими, за да се съобразят с член 28, буква г), които се приемат и публикуват до … [седем години от датата на влизане в сила на настоящата директива]. Те незабавно съобщават ▌ на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, считано от … [две години от датата на влизане в сила на настоящата директива], с изключение на разпоредбите, необходими, за да се съобразят с член 28, букви а), б) и в), които се прилагат от… [пет години от датата на влизане в сила на настоящата директива], и разпоредбите, необходими, за да се съобразят с член 28, буква г), които се прилагат от … [седем години от датата на влизане в сила на настоящата директива].

2.  Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки, които срещат особени трудности при прилагането на настоящата директива, могат да се възползват от удължаване на предвидения в параграф 1 срок за изпълнение с най-много една година. При нужда да се възползват от възможността за удължаване на срока за изпълнение държавите членки уведомяват Комисията до … [18 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива].

3.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 35

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 36

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в …

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 209, 30.6.2017 г., стр. 21.
(2) ОВ C 342, 12.10.2017 г., стр. 43.
(3)OВ C ▌209, 30.6.2017 г., стр. ▌21.
(4)OВ C 342, 12.10.2017 г., стр. 43.
(5) Позиция на Европейския парламент от 28 март 2019 г.
(6)Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 19).
(7)Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (OB L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).
(8)Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (OВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).
(9)Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).
(10)Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(11)Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г, стp. 1).
(12)Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1).
(13)Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).
(14)Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (ОВ L 225, 12.8.1998 г., стр. 16).
(15)Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, 22.3.2001 г., стр. 16).
(16)Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информация и консултации на работниците и служителите в Европейската общност (ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29).
(17)Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (OВ L 283, 28.10.2008 г., стр. 36).
(18)Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (ОВ L 122, 16.5.2009 г., стр. 28).
(19)Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB L 257, 28.8.2014г., стр. 73).
(20)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OB L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(21)Директива 98/26/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).
(22)Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2012 г. относно финансовите обезпечения (ОВ L 168, 27.6.2002 г., стр. 43).
(23)Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право (OB L 169, 30.6.2017 г., стр. 46).
(24) OВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
(25)OВ C 236, 21.7.2017 г., стр. 2.
(26)Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (OB L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).
(27)Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (OB L 267, 10.10.2009 г., стр. 7).


Упражняване на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания и за препредаването на телевизионни и радиопрограми ***I
PDF 254kWORD 72k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми (COM(2016)0594 – C8-0384/2016 – 2016/0284(COD))
P8_TA-PROV(2019)0322A8-0378/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0594),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0384/2016),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3, член 53, параграф 1 и член 62 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 януари 2017 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 18 януари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси, както и становищата на комисията по култура и образование, комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0378/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение,

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 28 март 2019 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета

P8_TC1-COD(2016)0284


(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1 и член 62 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  С цел да се допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо да се предвиди по-широкото разпространение в държавите членки на телевизионни и радиопрограми’ които произхождат от други държави членки, в интерес на потребителите в целия Съюз, като се улесни лицензирането на авторското право и сродните му права върху произведения и други закриляни обекти, включени в излъчването на определени видове телевизионни и радиопрограми. Телевизионните и радиопрограми са важен инструмент за насърчаване на културното и езиковото многообразие, социалното сближаване и за увеличаване на достъпа до информация.

(2)  Развитието на цифровите технологии и интернет преобрази разпространението на телевизионните и радиопрограми и достъпа до тях. Във все по-голяма степен потребителите очакват да разполагат с достъп до телевизионни и радиопрограми както на живо, така и по заявка, чрез традиционните канали, като например спътниково или кабелно излъчване, а също и посредством онлайн услуги. Поради това излъчващите организации все по-масово предлагат, в допълнение към собствените си излъчвания на телевизионни и радиопрограми, и онлайн услуги, които са спомагателни спрямо това излъчване, като например т.нар. „симулкастинг“ и „догонващи“ услуги. Операторите на услуги за препредаване, които обединяват излъчвания на телевизионни и радиопрограми в пакети и ги предоставят на потребителите едновременно с първоначалното предаване на излъчването в непроменен и несъкратен вид, използват различни средства за препредаване, като например кабелни, спътникови, цифрови наземни мобилни или затворени базирани на интернет протокол мрежи, , а също и отворения интернет. Освен това операторите, които разпространяват телевизионни и радиопрограми за потребителите, използват различни начини за получаване на сигнали – носители на програми, от излъчващи организации, включително чрез пряко въвеждане. От страна на потребителите е налице все по-голямо търсене на достъп до излъчвания на телевизионни и радиопрограми не само с произход от тяхната държава членка, но и от други държави членки. Тези потребители включват хората, принадлежащи към езикови малцинства в Съюза, както и лицата, които живеят в държава членка, различна от тяхната държава членка на произход.

(3)  ▌Излъчващите организации предават ежедневно в продължение на много часове телевизионни и радиопрограми. Тези програми включват разнообразно съдържание, като например аудио-визуални, музикални, литературни или графични произведения, защитени с авторско право или сродните му права, или и двете, по силата на правото на Съюза. Оттук произтича и сложният процес на уреждане и по отношение на различни категории произведения и други закриляни обекти. Често се налага правата да бъдат уредени в кратък срок, особено при подготвянето например на новини и предавания за текущи събития. За да могат да предоставят своите онлайн услуги отвъд националните граници, излъчващите организации трябва да разполагат с необходимите права върху произведения и други закриляни обекти за всички територии, които желаят да покрият, а това допълнително усложнява уреждането на тези права.

(4)  Операторите на услуги за препредаване обикновено предлагат голям брой програми, които включват множество произведения и други закриляни обекти и разполагат с твърде малко време, за да получат необходимите лицензии, и поради това уреждането на правата представлява значително бреме за тях. За авторите, продуцентите и другите правоносители съществува също така рискът техните произведения и други закриляни обекти да бъдат използвани без разрешение или заплащане на подходящо възнаграждение. Възнаграждението за препредаването на техните произведения и други закриляни обекти е важно, за да се гарантира предлагането на разнообразно съдържание, което е в интерес и на потребителите.

(5)  Правата върху произведенията и другите закриляни обекти са хармонизирани, inter alia, с Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(4) и Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(5), които предвиждат високо равнище на закрила на правоносителите.

(6)  Директива 93/83/ЕИО на Съвета(6) улеснява трансграничното спътниково излъчване и кабелното препредаване на телевизионни и радиопрограми от други държави членки. Разпоредбите в посочената директива относно предаванията на излъчващите организации обаче визират само спътниковото излъчване и поради това не се прилагат за онлайн услугите, които са спомагателни спрямо излъчванията. Освен това разпоредбите относно препредаването на телевизионни и радиопрограми от други държави членки визират само едновременното, непроменено и несъкратено препредаване чрез кабел или свръхвисокочестотна система и не се прилагат за препредаване на телевизионни и радиопрограми с помощта на други технологии.

(7)  Поради това следва да бъде улеснено трансграничното предоставяне на онлайн услуги, които са спомагателни спрямо излъчванията и препредаванията на телевизионни и радиопрограми с произход от други държави членки , като се адаптира правната уредба на упражняването на авторското право и сродните му права, свързани с тези дейности. Това адаптиране следва да бъде направено, като се вземат предвид финансирането и създаването на творческо съдържание, и по-специално на аудио-визуални произведения.

(8)  Приложното поле на настоящата директива следва да обхваща спомагателните онлайн услуги, предлагани от излъчващите организации, при които е налице отчетлива връзка на подчиненост спрямо излъчванията на излъчващите организации. Тези услуги включват услугите, които осигуряват строго линеен достъп до телевизионни и радиопрограми едновременно с тяхното излъчване, и услугите, които осигуряват достъп, в рамките на определен период от време след излъчването им, до телевизионни и радиопрограми, които преди това са били излъчени от излъчващата организация, т.нар. „догонващи“ услуги. Освен това спомагателните онлайн услуги, спрямо които се прилага настоящата директива, включват услугите, които осигуряват достъп до материал, който обогатява или по някакъв друг начин допълва излъчванията на телевизионните и радиопрограми от излъчващата организация, включително посредством предварителен преглед, удължаване, допълване или последващ преглед на съдържанието на съответната програма. Настоящата директива следва да се прилага за спомагателните онлайн услуги, предоставяни на потребителите от излъчващите организации заедно с услугата за радио- и телевизионно разпространение. Тя следва да се прилага също за спомагателните онлайн услуги, които, макар и да имат отчетлива връзка на подчиненост спрямо излъчването, могат да бъдат достъпни за потребителите отделно от услугата за радио- и телевизионно разпространение, без да се изисква от потребителите да получат първо достъп до услугата за радио- и телевизионно разпространение, например чрез абонамент. Това не засяга свободата на излъчващите организации да предлагат такива спомагателни онлайн услуги безплатно или срещу заплащане. Предоставянето на достъп до отделни произведения или други закриляни обекти, които са включени в телевизионни или радиопрограми, или до произведения или други закриляни обекти, които не са свързани с програми, излъчени от излъчващата организация, например посредством услуги, които осигуряват достъп до отделни музикални или аудио-визуални произведения, музикални албуми или видеоматериали, например чрез услуги за видео по заявка, следва да не попадат в обхвата на услугите, уредени с настоящата директива.

(9)  За да се улесни уреждането на правата, свързани с трансграничното предоставяне на спомагателни онлайн услуги, е необходимо да се въведе принципът на държавата на произход при упражняването на авторското право и сродните му права, свързани с действията, които се извършват по време на предоставянето на спомагателни онлайн услуги, достъпа до тях или използването им. Този принцип следва да се прилага за уреждането на всички права, които са необходими, за да може излъчващата организация да разгласява публично или да предоставя на публично разположение своите програми, когато предоставя спомагателни онлайн услуги, включително уреждането на авторското право и сродните му права върху произведенията или други закриляни обекти, използвани в програмите, например правата върху звукозаписи или изпълнения. Този принцип на държавата на произход следва да се прилага изключително в отношенията между правоносителите, или субектите, представляващи носители на авторски права, като например организациите за колективно управление на авторски права, и излъчващите организации и единствено за целите на предоставянето на спомагателна онлайн услуга, осигуряването на достъп до нея или използването ѝ. Принципът на държавата на произход не следва да се прилага по отношение на всяко последващо публично разгласяване на произведения или други закриляни обекти по жичен или безжичен път или на всяко последващо предоставяне на публично разположение на произведения или други закриляни обекти по жичен или безжичен път по такъв начин, че всеки да може да има достъп до тях от място и във време, индивидуално избрани от него, или всяко последващо възпроизвеждане на произведения или други закриляни обекти, които са включени в спомагателната онлайн услуга.

(10)  Предвид специфичните характеристики на механизмите за финансиране и лицензиране на някои аудио-визуални произведения, които често се основават на изключителното териториално лицензиране, е целесъобразно във връзка с телевизионните програми обхватът на прилагане на принципа на държавата на произход, определен в настоящата директива, да се ограничи до някои видове програми. Тези видове програми следва да включват новини и предавания за текущи събития, както и собствени продукции на излъчващата организация, които се финансират изключително от нея, включително когато финансирането, използвано от излъчващата организация за нейните продукции, се осигурява от публични средства. За целите на настоящата директива собствените продукции на излъчващите организации следва да обхващат продукциите, които се създават от излъчващата организация чрез използването на собствените ѝ ресурси, но не включват продукциите, възлагани от излъчващата организация на независими от нея продуценти, и съвместните продукции. По същите причини принципът на държавата на произход съгласно настоящата директива не следва да се прилага по отношение на телевизионното излъчване на спортни събития. Принципът на държавата на произход следва да се прилага само когато програмите се използват от излъчващата организация в нейните собствени спомагателни онлайн услуги. Той не следва да се прилага по отношение на предоставянето на лицензии на трети лица за собствените продукции на излъчваща организация, включително и за други излъчващи организации. Принципът на държавата на произход не следва да засяга свободата на правоносителите и на излъчващите организации да се договарят в съответствие с правото на Съюза относно ограниченията, включително териториални ограничения, на използването на правата им.

(11)  Принципът на държавата на произход, предвиден в настоящата директива, следва да не създава задължение за излъчващите организации да разгласяват публично или да предоставят на публично разположение програми в своите спомагателни онлайн услуги или да предоставят такива спомагателни онлайн услуги в държава членка, различна от държавата членка на тяхното основно място на стопанска дейност.

(12)  Тъй като съгласно настоящата директива се приема, че предоставянето на спомагателна онлайн услуга, достъпът до нея или използването ѝ се осъществяват единствено в държавата членка, в която се намира основното място на стопанска дейност на излъчващата организация, докато на практика спомагателната онлайн услуга може да бъде предоставена отвъд националните граници — в други държави членки, е необходимо да се гарантира, че при определяне на размера на дължимото възнаграждение за съответните права лицата▌ вземат предвид всички аспекти на спомагателната онлайн услуга, като например характеристиките на услугата, включително времето, през което програмата, предоставяна чрез тази услуга, е на разположение онлайн, аудиторията, включително аудиторията в държавата членка, в която се намира основното място на стопанска дейност на излъчващата организация, и в други държави членки, в които се осъществява достъп до спомагателната онлайн услуга и същата се използва, както и предоставените езикови версии. Въпреки това следва да се запази възможността за използване на специфични методи за изчисляване на размера на възнаграждението за правата, по отношение на които се прилага принципът на държавата на произход, като например методи въз основа на приходите, реализирани от излъчващата организация от предоставянето на онлайн услугата, които се използват най-вече от радио излъчващите организации.

(13)  По силата на принципа на свободата на договаряне ще бъде възможно да се ограничи използването на правата, засегнати от принципа на държавата на произход, предвиден в настоящата директива, при условие че тези ограничения са в съответствие с правото на Съюза.

(14)  Операторите на услуги за препредаване могат да използват различни технологии, когато препредават първоначалното предаване от друга държава членка на телевизионни или радиопрограми едновременно в непроменен и несъкратен вид с цел приемането им от публиката ▌. Сигналите — носители на програми могат да бъдат получени от операторите на услуги за препредаване от излъчващите организации, които сами предават тези сигнали на публиката по различни начини, например чрез улавяне на сигналите, предавани от излъчващите организации или получаване на сигналите пряко от тях чрез техническия процес на пряко въвеждане. Услугите на тези оператори могат да бъдат предлагани чрез спътникови, цифрови наземни, мобилни, затворени базирани на интернет протокол и други подобни мрежи или чрез услугите за достъп до интернет, определени в Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета(7). Поради това операторите на услуги за препредаване, които използват тези технологии за препредаванията си, следва да бъдат включени в приложното поле на настоящата директива и да се възползват от механизма, с който се въвежда задължителното колективно управление на правата. С цел да се осигурят достатъчни гаранции срещу неразрешеното използване на произведения и други закриляни обекти, което е от особено значение в случая на услугите, за които се плаща, услугите за препредаване, предлагани чрез услуги за достъп до интернет, следва да бъдат включени в приложното поле на настоящата директива само когато тези услуги за препредаване се предоставят в среда, в която само разполагащи с разрешение потребители могат да имат достъп до препредаването и нивото на предоставената сигурност на съдържанието е сравнимо с нивото на сигурност за съдържанието, предавано чрез управляваните мрежи, като например кабелните мрежи или затворените базирани на интернет протокол мрежи, в които препредаваното съдържание е криптирано. Тези изисквания следва да бъдат осъществими и адекватни.

(15)  За препредаване на първоначални предавания на телевизионни и радиопрограми операторите на услуги за препредаване трябва да получат разрешение от носителите на изключителното право на публично разгласяване на произведения или други закриляни обекти. С цел да се осигури правна сигурност за операторите на услуги за препредаване ▌и да се преодолеят различията в националното право по отношение на услугите за препредаване, следва да се прилагат правила, подобни на тези, които се прилагат по отношение на кабелното препредаване съгласно Директива 93/83/ЕИО. Правилата на посочената директива включват задължението правото на предоставяне или отказ на разрешение на оператор на услуга за препредаване да се упражнява чрез организация за колективно управление на авторски права. Съгласно тези правила правото на предоставяне или отказ на разрешение само по себе си се запазва и единствено начинът на неговото упражняване се регламентира в известна степен. Правоносителите следва да получават подходящо възнаграждение за препредаването на техни произведения и други закриляни обекти. При определянето на разумни условия за лицензиране, включително лицензионна такса, на препредаването в съответствие с Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(8) следва inter alia да се вземе предвид икономическата стойност на ползването на търгуваните права, включително стойността, определена за средствата за препредаване. Това не следва да засяга колективното упражняване на правото на плащане на еднократното справедливо възнаграждение на изпълнителите и на продуцентите на звукозаписи за публичното разгласяване на звукозаписи с търговска цел, както е предвидено в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО, нито Директива 2014/26/ЕС, и по-специално нейните разпоредби относно правата на правоносителите по отношение на избора на организация за колективно управление на авторски права.

(16)  Настоящата директива следва да допуска прилагането на споразуменията, сключени между организация за колективно управление на авторски права и операторите на услуги за препредаване във връзка с правата, които са предмет на задължително колективно управление съгласно настоящата директива, да се разшири и за правата на правоносителите, които не са представлявани от тази организация за колективно управление на авторски права, без да се позволява на тези правоносители да изключват своите произведения или други обекти от прилагането на този механизъм. В случаите, в които повече от една организация за колективно управление на авторски права управлява права от съответната категория за своята територия, държавата членка, за територията на която операторът на услугата за препредаване желае да уреди правата за препредаване, следва да решава коя организация или кои организации за колективно управление на авторски права имат правото да предоставят или да отказват разрешението за препредаване.

(17)  Всички права, притежавани от самите излъчващи организации във връзка с техните излъчвания, включително правата върху съдържанието на програмите, следва да не подлежат на задължителното колективно управление на правата, приложимо за препредаването. Операторите на услуги за препредаване и излъчващите организации в общия случай поддържат трайни търговски връзки, и поради това идентичността на излъчващите организации е известна на операторите на услуги за препредаване. Съответно за тези оператори е сравнително лесно да уредят правата с излъчващите организации. В резултат на това, когато придобиват необходимите лицензии от излъчващите организации, операторите на услуги за препредаване не срещат същите затруднения, пред които са изправени при придобиването на лицензии от носителите на права върху произведения и други закриляни обекти, включени в телевизионните и радиопрограми, които те препредават. Поради това не е необходимо опростяване на процеса на лицензиране на правата, притежавани от излъчващите организации. Необходимо е обаче да се гарантира, че когато излъчващите организации и операторите на услуги за препредаване започват преговори, те преговарят добросъвестно относно лицензирането на правата за препредаване в обхвата на настоящата директива. Директива 2014/26/ЕС предвижда подобни правила, приложими за организациите за колективно управление на авторски права.

(18)  Предвидените в настоящата директива правила относно правата при препредаването, упражнявани от излъчващите организации по отношение на извършени от тях предавания, не следва да ограничават възможността правоносителите да прехвърлят правата си или на излъчваща организация, или на организация за колективно управление на авторски права, като съответно им позволяват да получават пряк дял от възнаграждението, заплащано от оператора на услуга за препредаване.

(19)  Държавите членки следва да могат да прилагат правилата относно препредаването, установени в настоящата директива и в Директива 93/83/ЕИО, в случаите, в които както първоначалното предаване, така и препредаването се извършват на тяхна територия.

(20)  С цел да се осигури правна сигурност и да се поддържа високо равнище на закрила на правоносителите, е целесъобразно да се предвиди, че когато излъчващите организации предават своите сигнали – носители на програми чрез пряко въвеждане единствено на разпространители на сигнали, без да предават пряко на публиката своите програми, а разпространителите на сигнали изпращат тези сигнали – носители на програми на своите потребители, за да им дадат възможност да гледат или да слушат програмите, се счита, че е налице само едно еднократно действие по публично разгласяване, в което излъчващите организации и разпространителите на сигнали участват със съответния принос. Следователно излъчващите организации и разпространителите на сигнали следва да получат разрешение от правоносителите за своя конкретен принос към еднократното действие по публично разгласяване. Участието на излъчващата организация и на разпространителя на сигнали в еднократното действие по публично разгласяване не следва да поражда солидарна отговорност на излъчващата организация и на разпространителя на сигнали за това действие. Държавите членки следва да могат да предвиждат на национално равнище условията за получаване на разрешение за еднократното действие по публично разгласяване, включително за възнагражденията, дължими на правоносителите, като вземат предвид съответното използване на произведенията и другите закриляни обекти от излъчващата организация и от разпространителя на сигнали във връзка с еднократното действие по публично разгласяване. Уреждането на права, с изключение на правата, притежавани от излъчващите организации, представлява значително бреме и за разпространителите на сигнали по подобен начин, както за операторите на услуги за препредаване. Държавите членки следва да могат да предвиждат, че разпространителите на сигнали могат да ползват механизъм за задължително колективно управление на авторски права за своите предавания по същия начин и в същата степен, както операторите на услуги за препредаване за препредаванията, които попадат в приложното поле на Директива 93/83/ЕИО и настоящата директива. Когато разпространителите на сигнали единствено предоставят на излъчващите организации „технически способи“ по смисъла на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, за да гарантират, че излъчването се приема, или за да подобрят получаването му, не следва да се счита, че разпространителите на сигнали участват в действието по публично разгласяване.

(21)  Когато излъчващите организации предават пряко на публиката своите сигнали — носители на програми, като по този начин извършват първоначално действие по предаване и едновременно също така предават тези сигнали на други организации чрез техническия процес на пряко въвеждане, например за да се гарантира качеството на сигналите за целите на препредаването, предаванията от тези други организации представляват действие по публично разгласяване, което е отделно от действието, извършено от излъчващата организация. В тези случаи следва да се прилагат правилата относно препредаването, предвидени в настоящата директива и в Директива 93/83/ЕИО, изменена с настоящата директива.

(22)  За да се гарантира ефективното колективно управление на правата и точното разпределение на приходите, събрани в рамките на задължителния механизъм за колективно управление, въведен с настоящата директива, е важно организациите за колективно управление на авторски права да поддържат надлежна документация за членството, лицензиите и ползването на произведения и други закриляни обекти в съответствие със задълженията за прозрачност, посочени в Директива 2014/26/ЕС.

(23)  За да се предотврати евентуалното заобикаляне на прилагането на принципа на държавата на произход чрез удължаване на срока на действие на съществуващите споразумения относно упражняването на авторското право и сродните му права, свързани с предоставянето на конкретна спомагателна онлайн услуга, както и с достъпа до тази ▌услуга или нейното използване, е необходимо принципът на държавата на произход да се прилага и за съществуващите споразумения, като обаче за целта се предвиди преходен период. През този преходен период принципът не следва да се прилага за съществуващите споразумения, като по този начин се осигурява време за адаптирането им съобразно настоящата директива, ако това е необходимо. Необходимо е също така да се предвиди преходен период, за да се даде възможност на излъчващите организации, разпространителите на сигнали и правоносителите да се адаптират към новите правила относно използването на произведения и други закриляни обекти чрез пряко въвеждане, установени в разпоредбите на настоящата директива относно предаването на програми чрез пряко въвеждане.

(24)   В съответствие с принципите за по-добро регулиране е целесъобразно да се направи преглед на настоящата директива, включително на разпоредбите от нея относно прякото въвеждане, след изтичането на определен срок от нейното прилагане, за да може да се направи оценка, inter alia, на ползите от нея за потребителите на Съюза, на нейното въздействие върху творческите индустрии в Съюза и върху равнището на инвестициите в ново съдържание, както и на приноса ѝ за подобряване на културното многообразие в Съюза.

(25)  Настоящата директива зачита основните права и е съобразена с принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. Въпреки че настоящата директива може да повлияе на упражняването на правата на правоносителите, доколкото е налице задължително колективно управление при упражняването на правото на публично разгласяване във връзка с услугите за препредаване, е необходимо да се уреди целевото прилагане на задължителното колективно управление и то да бъде ограничено до конкретни услуги ▌.

(26)  Доколкото целите на настоящата директива, а именно насърчаване на трансграничното предоставяне на спомагателни онлайн услуги за определени видове програми и улесняване на препредаването на телевизионни и радиопрограми с произход от други държави членки, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели. Що се отнася до трансграничното предоставяне на спомагателни онлайн услуги, настоящата директива не задължава излъчващите организации да предоставят такива услуги зад граница. Освен това тя не задължава операторите на услуги за препредаване да включват в своите услуги телевизионни или радиопрограми с произход от други държави членки. Настоящата директива се отнася само за упражняването на определени права за препредаване в степента, необходима за опростяване на лицензирането на авторското право и сродните му права във връзка с тези услуги, и за телевизионни и радиопрограми с произход от други държави членки.

(27)  Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г.(9) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящата директива се установяват правила, които имат за цел да подобрят трансграничния достъп до по-голям брой телевизионни и радиопрограми, като улесняват уреждането на правата за предоставянето на онлайн услуги, които са спомагателни спрямо излъчванията на определени видове телевизионни и радиопрограми, както и за препредаването на телевизионни и радиопрограми. С нея също така се установяват правила за предаването на телевизионни и радиопрограми чрез процеса на пряко въвеждане.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)  „спомагателна онлайн услуга“ означава онлайн услуга, която се състои в публичното предоставяне, от излъчващата организация или под неин контрол и на нейна отговорност, на телевизионни или радиопрограми едновременно с излъчването им от излъчващата организация или в продължение на определен период от време след него, както и на какъвто и да е било материал, ▌ който е спомагателен за това излъчване;

2)  „препредаване“ означава всяко едновременно, непроменено и несъкратено препредаване, различно от кабелното препредаване, определено в Директива 93/83/ЕИО ▌, предназначено за приемането от публиката на първоначално предаване от друга държава членка ▌ на телевизионни или радиопрограми, предназначени за приемане от публиката, ако първоначалното предаване се извършва по жичен или безжичен път, включително чрез спътник, но не и онлайн, при условие че:

а)  препредаването се извършва от лице, различно от излъчващата организация, която е осъществила първоначалното предаване или под чийто контрол и на чиято отговорност е било осъществено това първоначално предаване, независимо от начина, по който лицето, което извършва препредаването, получава сигналите – носители на програми, от излъчващата организация за целите на препредаването, и

б)  когато препредаването е чрез услуга за достъп до интернет, както е определена в член 2, втора алинея, точка 2 от Регламент (ЕС) 2015/2120, тя се извършва в управлявана среда;

3)  „управлявана среда“ означава среда, в която операторът на услуги за препредаване предоставя по сигурен начин препредаване на разполагащите с разрешение потребители;

4)  „пряко въвеждане“ означава технически процес, чрез който излъчващата организация предава своите сигнали – носители на програми, на организация, различна от излъчващата организация, по такъв начин, че сигналите – носители на програми, не са достъпни за публиката по време на предаването.

ГЛАВА II

СПОМАГАТЕЛНИ ОНЛАЙН УСЛУГИ НА ИЗЛЪЧВАЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Член 3

Прилагане на принципа на държавата на произход по отношение на спомагателните онлайн услуги

1.  Действията по публично разгласяване на произведения или други закриляни обекти по жичен или безжичен път и по предоставяне на публично разположение на произведения или други закриляни обекти по жичен или безжичен път по такъв начин, че всеки да може да получи достъп до тях от място и във време, индивидуално избрани от него, извършвани при публичното предоставяне на:

а)  радиопрограми, и

б)  телевизионни програми, които са:

i)  новини и предавания за текущи събития, или

ii)  собствени продукции на излъчващата организация, които са изцяло финансирани от нея,

чрез спомагателна онлайн услуга от излъчваща организация или под неин контрол и на нейна отговорност, както и действията по възпроизвеждане на произведения или други закриляни обекти, които са необходими за предоставянето на тази спомагателна онлайн услуга, достъпа до нея или нейното използване за посочените програми, за целите на упражняването на авторското право и сродните му права, свързани с тези действия, се считат за извършени единствено в държавата членка, в която се намира основното място на стопанска дейност на излъчващата организация.

Първа алинея, буква б) не се прилага за излъчванията на спортни събития и за произведенията и други закриляни обекти, включени в тях.

2.  Държавите членки гарантират, че при определянето на размера на дължимото възнаграждение за правата, за които се прилага принципът на държавата на произход в съответствие с предвиденото в параграф 1, страните вземат предвид всички аспекти на спомагателната онлайн услуга, като например характеристиките на услугата, включително времето, през което програмата, предоставяна чрез тази услуга, е на разположение онлайн, аудиторията и предоставените езикови версии.

Първа алинея не изключва изчисляването на размера на възнаграждението въз основа на приходите на излъчващата организация.

3.  Принципът на държавата на произход, уреден в параграф 1, не засяга свободата на правоносителите и на излъчващите организации да се договарят, в съответствие с правото на Съюза, за да се ограничи използването на такива права, включително на правата съгласно Директива 2001/29/ЕО.

ГЛАВА III

ПРЕПРЕДАВАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИ И РАДИОПРОГРАМИ

Член 4

Упражняване на правата при препредаване от правоносители, различни от излъчващите организации

1.  За действията по препредаване на програми се изисква разрешение от страна на носителите на изключителното право на публично разгласяване. Държавите членки гарантират, че правоносителите могат да упражняват своето право да предоставят или отказват разрешение за препредаване само чрез организация за колективно управление.

2.  Когато правоносителят не е прехвърлил управлението на правото, посочено в параграф 1, втора алинея, на организация за колективно управление на авторски права, се счита, че организацията за колективно управление на авторски права, която управлява права от същата категория на територията на държавата членка, за която операторът на услуги за препредаване желае да уреди правата за препредаване, има правото да предоставя или отказва разрешение за препредаване от името на този правоносител.

Когато обаче повече от една организация за колективно управление на авторски права управлява права от тази категория за територията на въпросната държава членка, ▌ държавата членка, за чиято територия операторът на услуга за препредаване желае да уреди правата за препредаване, решава коя организация или кои организации за колективно управление на авторски права имат правото да предоставят или отказват разрешение за препредаване.

3.  Държавите членки гарантират, че правоносителят има същите права и задължения, произтичащи от споразумението между оператора на услуги за препредаване и организацията или организациите за колективно управление на авторски права, които действат съгласно параграф 2, като правоносителите, които са упълномощили въпросната организация или въпросните организации за колективно управление на авторски права. Държавите членки също така гарантират, че този правоносител може да предяви тези права в определен от засегнатата държава членка срок, който не може да бъде по-кратък от три години от датата на препредаването, което включва неговото произведение или друг закрилян обект.

Член 5

Упражняване на правата при препредаване от излъчващите организации

1.  Държавите членки гарантират, че член 4 не се прилага за правата на препредаване, упражнявани от излъчващите организации по отношение на собствените им предавания, независимо дали въпросните права им принадлежат или са им били прехвърлени от други правоносители.

2.  Държавите членки предвиждат, че когато излъчващите организации и операторите на услуги за препредаване започват преговори относно предоставяне на разрешение за препредаване съгласно настоящата директива, тези преговори се провеждат добросъвестно.

Член 6

Медиация

Държавите членки гарантират, че е възможно да се поиска съдействието на един или повече посредници, както е предвидено в член 11 от Директива 93/83/ЕИО, ако между организацията за колективно управление на авторски права и оператора на услуги за препредаване или между оператора на услуги за препредаване и излъчващата организация не се постигне споразумение относно разрешението за препредаване на излъчваните програми.

Член 7

Препредаване на първоначално предаване с произход от същата държава членка

Държавите членки могат да предвидят, че правилата в настоящата глава и в глава III от Директива 93/83/ЕИО се прилагат в случаите, в които както първоначалното предаване, така и препредаването се извършват на тяхна територия.

ГЛАВА IV

ПРЕДАВАНЕ НА ПРОГРАМИ ЧРЕЗ ПРЯКО ВЪВЕЖДАНЕ

Член 8

Предаване на програми чрез пряко въвеждане

1.  Когато излъчващата организация предава чрез пряко въвеждане своите сигнали – носители на програми, на даден разпространител на сигнали, без самата тя да предава едновременно тези сигнали – носители на програми, пряко на публиката, и разпространителят на сигнали предава на публиката тези сигнали – носители на програми, се счита, че излъчващата организация и разпространителят на сигнали участват в едно еднократно действие по публично разгласяване, за което те трябва да получат разрешение от правоносителите. Държавите членки могат да предвидят условията за получаване на разрешение от правоносителите.

2.  Държавите членки могат да предвидят, че членове 4, 5 и 6 от настоящата директива се прилагат mutatis mutandis в случаите, в които правоносителите упражняват правото да предоставят или отказват разрешение на разпространителите на сигнали за предаването по параграф 1, извършено чрез едно от техническите средства, посочени в член 1, параграф 3 от Директива 93/83/ЕИО или в член 2, точка 2 от настоящата директива.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 9

Изменение на Директива 93/83/EИО

В член 1 от Директива 93/83/EИО параграф 3 се заменя със следното:"

„3. По смисъла на настоящата директива „кабелно препредаване“ означава едновременното, непроменено и несъкратено препредаване чрез кабел или свръхчестотна система с цел приемане от публиката на първоначално предаване от друга държава членка по жичен или безжичен път, включително чрез спътник, на телевизионни или радиопрограми, предназначени за приемането им от публиката, независимо от начина, по който операторът на услуги за кабелно препредаване получава сигналите – носители на програми, от излъчващата организация за целите на препредаването.“.

"

Член 10

Преглед

1.  В срок до ... [6 години след влизането в сила на настоящата директива] Комисията извършва преглед на настоящата директива и представя основните констатации от него в доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет. Докладът се публикува и се предоставя на разположение на обществеността на уебсайта на Комисията.

2.  Държавите членки своевременно предоставят на Комисията съответната информация, която е необходима за изготвянето на посочения в параграф 1 доклад.

Член 11

Преходна разпоредба

Спрямо споразуменията относно упражняването на авторското право и сродните му права, свързани с действията по публично разгласяване на произведения или други закриляни обекти по жичен или безжичен път и с предоставянето на публично разположение на произведения или други закриляни обекти по жичен или безжичен път по такъв начин, че всеки да може да получи достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него, извършвани по време на предоставянето на спомагателна онлайн услуга, както и свързани с действията по възпроизвеждане, които са необходими за предоставянето на тази спомагателна онлайн услуга, достъпа до нея или нейното използване, които са в сила към ... [2 години след влизането в сила на настоящата директива], се прилагат разпоредбите на член 3, считано от ... [4 години след влизането в сила на настоящата директива], ако срокът им на действие изтича след тази дата.

Спрямо разрешенията, получени съгласно член 8 за действията по публично разгласяване, които са в сила на ... [2 години след влизането в сила на настоящата директива], се прилагат разпоредбите на член 8, считано от ... [6 години след влизането в сила на настоящата директива], ако срокът им на действие изтича след тази дата.

Член 12

Транспониране

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до ... [2 години след влизането в сила на настоящата директива]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 13

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 14

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в ...,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 27.
(2)ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 27.
(3) Позиция на Европейския парламент от 28 март 2019 г.
(4)Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10).
(5)Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 28).
(6)Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 г. относно координацията на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими за спътниково излъчване и кабелно препредаване (ОВ L 248, 6.10.1993 г., стр. 15).
(7) Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (OВ L 310, 26.11.2015 г., стр. 1).
(8)Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 72).
(9) OВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.


Създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.) ***I
PDF 369kWORD 129k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021 – 2027 г.) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1295/2013 (COM(2018)0366 – C8-0237/2018 – 2018/0190(COD))
P8_TA(2019)0323A8-0156/2019

Текстът все още се обработва за публикуване на Вашия език. За достъп до наличната версия в PDF или WORD кликнете върху иконата горе вдясно.


„Еразъм“: програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта ***I
PDF 447kWORD 132k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на „Еразъм“: програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1288/2913 (COM(2018)0367 – C8-0233/2018 – 2018/0191(COD))
P8_TA(2019)0324A8-0111/2019

Текстът все още се обработва за публикуване на Вашия език. За достъп до наличната версия в PDF или WORD кликнете върху иконата горе вдясно.


Създаване на рамка за насърчаване на инвестициите в устойчиво развитие ***I
PDF 357kWORD 106k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за насърчаване на инвестициите в устойчиво развитие (COM(2018)0353 – C8-0207/2018 – 2018/0178(COD))
P8_TA(2019)0325A8-0175/2019

Текстът все още се обработва за публикуване на Вашия език. За достъп до наличната версия в PDF или WORD кликнете върху иконата горе вдясно.


Бюджетна прогноза за приходите и разходите за финансовата 2020 година – Раздел І – Европейски парламент
PDF 188kWORD 65k
Резолюция на Европейския парламент от 28 март 2019 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2020 година (2019/2003(BUD))
P8_TA-PROV(2019)0326A8-0182/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(1),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) (МИС от 2 декември 2013 г.),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2019 година(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно мерките за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз и другите форми на тормоз на работното място, в публичното пространство и политическия живот в ЕС(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2018 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2019 година(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2018 г. относно позицията на Съвета относно втория проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2019 година(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2019 г. относно интегрирането на принципа на равенство между половете в Европейския парламент(10),

—  като взе предвид доклада на генералния секретар до Бюрото относно изготвянето на предварителния проект на бюджетна прогноза на Европейския парламент за финансовата 2020 година,

—  като взе предвид предварителния проект на бюджетна прогноза, изготвен от Бюрото на 25 март 2019 г. съгласно член 25, параграф 7 и член 96, параграф 1 от Правилника за дейността на Европейския парламент,

—  като взе предвид проекта на бюджетна прогноза, изготвен от комисията по бюджети съгласно член 96, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент,

—  като взе предвид член 96 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0182/2019),

А.  като има предвид, че тази процедура е петата пълна бюджетна процедура, провеждана в рамките на новия парламентарен мандат и на седмата година от многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 – 2020 г.;

Б.  като има предвид, че бюджетът за 2020 г., предложен в доклада на генералния секретар, се изготвя в контекста на годишно увеличение (инфлация и действително увеличение) на тавана по функция V, което осигурява повече възможности за растеж и инвестиции, както и за продължаване на прилагането на политики за постигане на икономии и повишаване на ефикасността;

В.  като има предвид, че някои от приоритетните цели, предложени от генералния секретар за бюджета за 2020 г., са: осигуряването на необходимите ресурси за първата пълна година след избирането на нов Парламент и нова Комисия, както и обезпечаването на ресурси за приоритетни проекти за провеждане на диалог с гражданите, за многогодишните строителни проекти, сигурността и развитието на информационните технологии;

Г.  като има предвид, че генералният секретар предложи бюджет в размер на 2 068 530 000 EUR за предварителния проект на бюджетна прогноза на Парламента за 2020 г., което представлява общо увеличение с 3,58% спрямо бюджета за 2019 г. и 18,38% от функция V на МФР за периода 2014 – 2020 г.;

Д.  като има предвид, че почти две трети от бюджета са разходи, обвързани с индексация, отнасящи се главно за възнагражденията, пенсиите, медицинските разходи и надбавките за действащите и пенсионираните членове (21%) и служители (35%) на Парламента, както и за сградите (13%), като те се коригират съгласно Правилника за длъжностните лица и Устава на членовете на Европейския парламент, в съответствие със специфична за секторите индексация или процента на инфлация;

Е.  като има предвид, че още в своята резолюция от 29 април 2015 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Парламента за финансовата 2016 година(11) Парламентът подчерта, че бюджетът следва да се постави на реалистична основа и да съответства на принципите на бюджетна дисциплина и добро финансово управление; отбелязва, че еднократните суми са полезен и широко признат инструмент за добавяне на гъвкавост и прозрачност;

Ж.  като има предвид, че бюджетът на Парламента следва да гарантира неговите пълни законодателни правомощия и да създава условия за правилното му функциониране;

З.  като има предвид, че доверието в Парламента, като подразделение на бюджетния орган, донякъде зависи от способността му да управлява собствените си разходи и от способността му да развива демокрацията на равнището на Съюза;

И.  като има предвид, че 2020 г. ще бъде първата пълна година след изборите и следователно – годината на възстановяване на нормалния ритъм на основните политически и спомагателни дейности;

Й.  като има предвид, че Фондът за доброволно пенсионно осигуряване беше създаден през 1990 г. с Правилника на Бюрото за допълнителната (доброволна) пенсионна схема(12);

К.  като има предвид, че на 16 юни 1999 г. Сметната палата публикува становище № 5/99 относно пенсионния фонд и пенсионната схема за членовете на Европейския парламент;

Обща рамка

1.  подчертава, че делът на бюджета на Парламента през 2020 г. следва да се запази под 20% от тавана на функция V; отбелязва, че равнището на бюджетната прогноза за 2020 г. съответства на 18,22%, което е по-малко от постигнатия през 2019 г. процент (18,51%) и е най-ниският дял от функция V за повече от 15 години;

2.  подчертава, че по-голямата част от бюджета на Парламента се определя от нормативно установени или договорни задължения и подлежи на годишна индексация;

3.  изисква от генералния секретар и от Бюрото принципно да представят на комисията по бюджети друга бюджетна прогноза на ЕП, която да бъде близо до нивото на процента на инфлация, предвиждан от Европейската комисия, или дори да бъде на това ниво;

4.  одобрява споразумението, постигнато при помирителната процедура между Бюрото и комисията по бюджети, проведена на 19 март 2019 г. с цел определяне на увеличението на бюджета за 2019 г. на 2,68%, което съответства на общо равнище на бюджетната прогноза за 2020 г. в размер на 2 050 430 000 EUR, намаляване на равнището на разходите в предварителния проект на бюджетна прогноза, одобрен от Бюрото на 11 март 2019 г., с 18,1 милиона евро и съответно намаляване на предложените бюджетни кредити по следните бюджетни редове: 1004 – Обикновени пътни разноски; 1200 – Възнаграждения и надбавки; 1402 – Друг персонал – Шофьори в Генералния секретариат; 2007 – Строителство на сгради и оборудване на помещения; 2022 – Поддръжка, ремонт, управление и почистване на сградите; 2024 – Потребление на енергия; 2101 – Компютърни системи и телекомуникации — текущи дейности, свързани с инфраструктурата – инфраструктура; 212 – Обзавеждане; 214 – Техническо оборудване и инсталации; 300 – Командировъчни разходи и разходи за пътувания между трите места на работа; 302 – Разходи за приеми и представителни разходи; 3040 – Различни разходи във връзка с вътрешни заседания; 3042 – Заседания, конгреси, конференции и делегации; 422 – Разходи, свързани със сътрудниците на членовете на ЕП; решава да осигури бюджетни кредити в размер на 140 000 EUR за позиция 1650 – Медицинско обслужване, 160 000 EUR за позиция 320 – Придобиване на експертен опит и 400 000 EUR за позиция 3211 – Център на научните медии; приветства факта, че тези промени бяха приети от Бюрото на 25 март 2019 г.;

5.  препоръчва службите на Парламента да въведат промяната в забележките по позиция 1650 – Медицинско обслужване, тъй като допълнителните бюджетни кредити в размер на 140 000 EUR са предназначени за покриване на разходите, свързани с назначаването на медиатор и на психолог за превенция и борба срещу психическия и сексуалния тормоз, както и по позиция 320 – Придобиване на експертен опит, тъй като допълнителните бюджетни кредити в размер на 160 000 EUR са предназначени за покриване на разходите, свързани с експертни познания и експерти в областта на превенцията, разследването и борбата срещу психическия и сексуалния тормоз;

6.  отбелязва, че прогнозата по отношение на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза се основава на организирано оттегляне със споразумение, на одобрението на споразумение за оттегляне на Обединеното кралство от ЕС, и на одобрението на политическата декларация от Европейския съвет от 25 ноември 2018 г., съгласно която Обединеното кралство ще участва в бюджета на Съюза до 2020 г.; отбелязва, че повечето икономии в резултат на оттеглянето вече са включени в бюджета за 2019 г. и че за 2020 г. ще има само малко намаление на определени разходи поради намаляването на броя на членовете на ЕП с 46 души;

7.  отбелязва, че в случай че Обединеното кралство не напусне Съюза или напусне без споразумение, предложените бюджетни кредити могат да бъдат коригирани в хода на бюджетната процедура от Бюрото, от комисията по бюджети или от пленарното заседание;

8.  подчертава, че основните функции на Парламента са да приема законодателство заедно със Съвета и да взема решения относно бюджета на Съюза, да представлява гражданите и да упражнява контрол върху работата на другите институции на Съюза;

9.  подчертава ролята на Парламента за изграждането на европейско политическо съзнание и за насърчаване на ценностите на Съюза;

10.  подчертава, че по отношение на предложението на генералния секретар трябва да се предвидят някои икономии, за да може предложението за увеличение на средствата да се приближи до очакваното общо равнище на инфлация за 2020 г., както и че силно се насърчават всякакви усилия, насочени към по-ефикасно и прозрачно използване на публичните средства;

Прозрачност и точност

11.  отбелязва увеличената прозрачност при изготвянето на доклада на генералния секретар, като предоставянето на допълнителна информация относно средносрочното и дългосрочното планиране, инвестициите, нормативните задължения, административните разходи и методологията, както беше поискано от Парламента и Съвета;

12.  изисква бюджетът на Парламента за 2020 г. да бъде реалистичен и точен по отношение на определянето на потребностите и съответните разходи, необходими за тях, за да се избегне завишено бюджетиране;

13.  подчертава, че следва да се направи всичко възможно, за да се гарантира, че общите бюджетни средства и наличният персонал на Парламента се използват по възможно най-рентабилен начин, за да могат институцията и нейните членове успешно да изпълняват основната си мисия във връзка със законодателството; припомня, че това предполага внимателно да се планират и организират методите на работа, и по възможност – да се обединяват функции и структури, за да се избегнат ненужната бюрокрация, припокриването на функции и дублирането на усилия и ресурси;

Провеждане на диалог с гражданите

14.  приветства откриването на центровете „Europa Experience“ – изложбени пространства, които възпроизвеждат успешната концепция на Парламентариума в Брюксел в по-малък мащаб; отбелязва, че в бюрата за връзка е предвидено инсталирането на пет нови центъра „Europa Experience“ до 2020 г.;

15.  отбелязва, че сумата, предвидена в бюджета за откриването на пет нови центъра „Europa Experience“ в бюрата за връзка, покрива самата изложбена инфраструктура, управлявана от Генералната дирекция за комуникация, но не и изложбените пространства; изисква допълнителни подробности относно размера на всички очаквани разходи преди четенето на бюджета в Парламента през есента на 2019 г.;

16.  отбелязва създаването на поредица от подвижни инсталации, които ще обикалят държавите членки, за да доближат Съюза до гражданите;

17.  изисква от генералния секретар подробен, фактически и задълбочен доклад относно добавената стойност на 51-та длъжности в Генерална дирекция за комуникация; изисква този доклад да бъде представен публично в комисията по бюджети преди края на месец юли 2019 г.;

Политика в областта на сградния фонд и транспорта

18.  призовава отново за прозрачен процес на вземане на решения относно политиката в областта на сградния фонд въз основа на ранно предоставяне на информация, като се спазват надлежно разпоредбите на член 266 от Финансовия регламент;

19.  изразява несъгласие с продължаващата практика на „сборен трансфер“ в края на годината, с цел да се осигурят финансови средства за текущите строителни проекти; подчертава, че такъв „сборен трансфер“ се осъществява систематично по отношение на едни и същи глави и дялове, както и често – за едни и същи бюджетни редове, и си задава въпроса дали тяхната завишена оценка не е програмирана, с цел да се генерират средства за финансирането на политиката на Парламента в областта на сградния фонд; счита, че политиката в областта на сградния фонд следва да бъде финансирана по прозрачен начин от предназначените за нея бюджетни редове;

20.  препоръчва при планирането на годишния бюджет за всички сгради да се определят средства за разходите по поддръжка и ремонт, съответстващи на 3% от общите разходи за нови сгради, като част от една редовна и далновидна политика в областта на сградния фонд; подчертава необходимостта от стратегия за сградния фонд, която да гарантира ефективност на разходите, и подчертава потенциалните ползи, произтичащи от близостта на сградите, например полезни взаимодействия чрез споделянето на административни функции, офис пространство и разпределение на помещенията;

21.  отбелязва, че приемането на цялото източно крило на новата сграда „Конрад Аденауер“ и нанасянето в него са предвидени за 2020 г. и отбелязва, че веднага след това ще започне работата по новото западно крило; отбелязва, че следва да се предвидят разходи за управлението на проекта на финалните етапи от строителството, например за значителната работа по преместването, първоначалното обзавеждане и наблюдението във връзка със сигурността на строителния обект;

22.  отбелязва, че разходите за наем и поддръжка на всички съществуващи сгради в Люксембург все още се предвиждат в бюджета за цялата година, с оглед на факта, че преместването от съществуващите сгради може да се извършва само постепенно; изисква от генералния секретар да представи подробности относно постепенното преместване и да обясни защо не е възможно генерирането на икономии още през 2020 г.;

23.  отправя искане за допълнителни подробности относно подготвителните технически работи, включително прехвърлянето в други сгради на някои функционалности, например тези, които понастоящем са базирани в сградата „Пол-Анри Спак“ (PHS); изисква на комисията по бюджети да се предоставят подробни прогнози и разчет на разходите в това отношение, преди четенето на бюджета на Парламента през есента на 2019 г.;

24.  поставя под въпрос твърде високите разходи, предложени за някои подобрения, а именно: изграждането на зали за семинари за посетители в сградата „Атриум“ (8,720 милиона евро), мултифункционалното пространство в зоната на еспланадата (2,610 милиона евро), създаването на стол на самообслужване в сградата „Салвадор де Мадариага“ в Страсбург (1,9 милиона евро); призовава генералния секретар да представи на комисията по бюджети цялата информация относно тези решения преди четенето на бюджета в Парламента през есента на 2019 г.;

25.  счита, че следва да бъдат постигнати допълнителни икономии по отношение на разходите за обзавеждане на кабинетите на членовете на ЕП и техните сътрудници, като се има предвид пълното обновяване на тези кабинети в началото на мандата през 2019 г.;

26.  изразява загриженост относно намеренията на Парламента да разшири своята дейност и дипломатическо присъствие в Индонезия (Джакарта), Етиопия (Адис Абеба) и Съединените щати (Ню Йорк); изразява съжаление, че въпреки липсата на всеобхватен анализ за разходите и ползите, както и на допълнително уточняване на аргументите за избора на тези конкретни места, Бюрото се съгласи с предложението, както и с назначаването на настоящия директор на представителството на Парламента във Вашингтон на новата длъжност „директор на представителството в Джакарта“; следователно настоятелно призовава генералния секретар да посочи засегнатите бюджетни редове и да изясни тази непрозрачна ситуация, като обясни процеса на вземане на решение относно тези различни места и назначаването на новия директор на представителството в Джакарта; счита, че междувременно изпълнението на това решение трябва да бъде спряно;

27.  счита, че потенциални икономии за бюджета на Парламента могат да бъдат постигнати чрез определянето на едно седалище; припомня анализа на Европейската сметна палата от 2014 г., според който разходите във връзка с географската разпръснатост на Парламента се оценяват на 114 милиона евро годишно; припомня освен това, че тази географска разпръснатост е причината за 78% от командировките на служителите на Парламента, а въздействието върху околната среда е между 11 000 и 19 000 тона емисии на CO2; призовава следователно за изготвяне на пътна карта за едно седалище;

Сигурност

28.  отбелязва, че бюджетът за 2020 г. ще включва последните траншове от съществените инвестиции, започнали през 2016 г. с цел значително подобряване на сигурността на Парламента; посочва, че тези проекти обхващат различни области, свързани основно със сградите, оборудването и служителите, но и с подобрения в областта на киберсигурността и сигурността на комуникациите;

29.  подчертава, че проектът iPACS ще предостави на Парламента модерна и интегрирана технология за сигурност, за да се премахнат оставащите слабости в областта на сигурността на сградите, а 2020 г. ще бъде петата и последна година от изпълнението му; приканва генералния секретар да обобщи подробно всички свързани със сигурността на сградите разходи от 2016 г. насам;

30.  счита, че ИТ инструментите са важни инструменти за работата на членовете и служителите на ЕП, които обаче може да са уязвими на кибератаки; поради това приветства подсилването през последните две години на екипа за дейности в областта на киберсигурността, и по-специално факта, че след установяването на нормален ритъм на работа и продължаване на изпълнението на плана за действие в областта на киберсигурността, съответният бюджет ще се увеличава само за компенсиране на инфлацията;

31.  приветства усилията за подобряване на услугите за членовете на ЕП чрез непрекъснато инвестиране в разработването на ИТ приложения, продължаване на програмата за електронен парламент, научноизследователската и развойната дейност във връзка с машинното самообучение с програмата за преводачески памети и многогодишния проект за техническо управление на конферентните зали; изисква повече информация относно общата сума, изразходвана през последните години за тези програми; отбелязва дългосрочното и постепенно изпълнение на тези проекти с цел да се разпределят разходите в различни финансови години;

Въпроси, свързани с членовете на ЕП и с акредитираните парламентарни сътрудници

32.  изисква от Бюрото да работи по техническо решение, което да осигури възможност на членовете на ЕП да упражняват своето право на глас, когато ползват отпуск по майчинство, бащинство или болест;

33.  счита, че социалните и пенсионните права на акредитираните парламентарни сътрудници следва да се зачитат; във връзка с това отново призовава за осъществимо решение за акредитираните парламентарни сътрудници, които, след като в края на настоящия мандат ще са работили без прекъсване в продължение на два парламентарни мандата, няма да получат право на достъп до европейската пенсионноосигурителна схема при достигането на пенсионна възраст, тъй като няма да им достига прослужено време за необходимите десет години стаж съгласно Правилника за длъжностните лица, поради проведените по-рано избори през 2014 г. и забавеното валидиране на новите договори на акредитираните парламентарни сътрудници вследствие на голямата работна натовареност през периода след изборите през 2009 г.; призовава следователно генералния секретар да представи нови практични и надеждни предложения, насочени към окончателното решаване на този проблем;

34.  отбелязва преразглеждането на размера на надбавките за акредитирани парламентарни сътрудници във връзка с техните командировки между трите места на работа на Парламента; припомня обаче многократно приеманото свое искане към Бюрото за предприемане на действия за пълно хармонизиране на размера на надбавките, отпускани във връзка с командировките между трите места на работа на Парламента, между длъжностните лица, другите служители и акредитираните парламентарни сътрудници считано от следващия законодателен мандат;

35.  приветства решението относно стажантите към членовете на ЕП, взето от Бюрото на 10 декември 2018 г., което ще влезе в сила на 2 юли 2019 г.; подчертава, че едно обвързващо минимално възнаграждение стажантите следва да им гарантира достойно равнище на заплащане, както при стажантите в администрациите на европейските институции;;

36.  очаква службите за писмени преводи на Парламента да изпълняват основната си функция да подкрепят законодателството на Съюза и членовете на ЕП при изпълнението на техните задължения, като осигуряват висококачествени преведени документи в рамките на устойчива стратегия за бъдещето;

37.  изразява отново своята загриженост във връзка с допълнителните разходи за устен превод на устните обяснения на вот по време на пленарните заседания; настоятелно призовава генералния секретар да представи подробна разбивка на разходите, свързани с устните обяснения на вот; припомня, че членовете на ЕП, които желаят да обяснят вота си или да повдигнат въпроси, свързани с изразени от техните избиратели опасения, разполагат с алтернативи, като писменото обяснение на вот, както и различни средства за комуникация с обществеността; счита при тези обстоятелства, че за да се постигнат значителни икономии, устното обяснение на вота може да бъде отменено;

38.  припомня член 27, параграфи 1 и 2 от Устава на членовете на ЕП, където е посочено, че „[д]оброволният пенсионен фонд, създаден от Парламента[,] се запазва след влизането в сила на настоящия устав за членове или бивши членове на Европейския парламент, които имат права или правни очаквания по отношение на този фонд“ и че „[п]ридобитите права и правни очаквания се запазват изцяло“; призовава генералния секретар и Бюрото да спазват изцяло Устава на членовете на ЕП и спешно да изготвят с пенсионния фонд ясен план за поемане и изпълнение от Парламента на неговите задължения и отговорности за схемата за допълнително доброволно пенсионно осигуряване на членовете на ЕП; отново изисква от Европейската сметна палата да разгледа Фонда за доброволно пенсионно осигуряване на членовете на ЕП и изисква от нея да проучи начините за гарантиране на устойчиво финансиране на Фонда за доброволно пенсионно осигуряване в съответствие с разпоредбите на Устава на членовете на ЕП, като същевременно осигури пълна прозрачност;

39.  отново призовава за прозрачност по отношение на надбавката за общи разходи за членовете на ЕП; изразява съжаление, че Бюрото не въведе повече прозрачност и отчетност в това отношение; призовава за пълно отчитане на тези разходи от страна на членовете на ЕП;

Въпроси, свързани с персонала

40.  счита, че в период, в който финансовите и човешките ресурси, с които разполагат институциите на Съюза, е вероятно да стават все по-ограничени, е важно да се определят областите, включително, но не само, услугите в областта на ИТ и сигурността, услугите за устен и писмен превод или шофьорската служба, при които полезните взаимодействия между административните функции биха могли да бъдат увеличени, като се използва опитът на Парламента и на другите институции на Съюза и като се вземат изцяло предвид трудностите, свързани с управлението, и различията по отношение на мащаба при създаването на справедливи споразумения за сътрудничество;

41.  призовава за въвеждането на изискване за проверка от външен счетоводител на сметките на членовете на ЕП, свързани с надбавката за общи разходи, най-малкото в края на техния мандат; призовава освен това за публикуването на разходите, като се постави линк към тези данни на личните страници на членовете на ЕП, които се намират на уебсайта на Европейския парламент;

42.  приветства съществуващите споразумения за сътрудничество между Парламента, Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет с цел определяне на други области, в които е възможно споделяне на административни функции; приканва генералния секретар да направи оценка на съществуващото сътрудничество между институциите на Съюза, за да се открият възможности за допълнителни полезни взаимодействия и икономии;

43.  поддържа принципа на достъпност за всички граждани; призовава генералния секретар, в съответствие с исканията, приети от пленарното заседание, за международен превод на жестомимичен език за всички пленарни разисквания, да направи анализ на осъществимостта;

44.  припомня препоръките от резолюциите на Парламента от 26 октомври 2017 г., 11 септември 2018 г. и 15 януари 2019 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в Съюза, както и относно мерките за предотвратяване и борба срещу психичния и сексуалния тормоз; изисква подкрепа за покриване на разходите във връзка с външната експертна оценка, която е необходима за разширяване на външния одит, така че да включва и консултативния комитет за служителите на Парламента за превенция на тормоза; изисква бюджетни кредити за покриване на пълното изпълнение на стъпките за реформа на Парламента, споменати в резолюцията за борба срещу сексуалния тормоз, включително чести задължителни обучения относно борбата срещу тормоза за всички служители, акредитирани парламентарни сътрудници и членове на ЕП; счита освен това, че са необходими бюджетни кредити за покриване на разходите за медиатори и други експерти, които са компетентни да предотвратяват и управляват случаите на тормоз в рамките на Парламента, заедно с мрежата от доверени съветници и настоящи структури;

45.  препоръчва по-честото използване на видеоконферентна връзка и други технологии с цел опазване на околната среда и пестене на ресурси, по-специално чрез намаляване на командировките на служителите между трите места на работа;

Други въпроси

46.  счита, че процедурата за приемане на бюджетната прогноза на Парламента следва да бъде преразгледана, като се вземе предвид документът за текущите дейности, изготвен от работната група относно вътрешната бюджетна процедура на Парламента, като се зачита желанието на политическите групи за опростяване на настоящата процедура, повишаване на ефективността ѝ чрез намаляване на работното натоварване на членовете на ЕП и на служителите, както и за повишаване на нейната прозрачност и изясняване на отговорностите между участниците; припомня, че съгласно действащата процедура комисията по бюджети изпълнява едни и същи задачи два пъти – по време на пролетната фаза (съгласуване с Бюрото за приемане на бюджетната прогноза на Парламента) и през есента (внасяне на бюджетни изменения), което води до провеждането на по-голям брой заседания, изготвянето на документи и свързани с тях разходи (писмен превод, устни преводачи и др.);

47.  призовава за поддържане на подходящо финансиране на Европейския център на научните медии, за сътрудничество с телевизионни канали, социални мрежи и други партньори за целите на обучението на млади журналисти, особено във връзка с новите научни и технологични развития и основаните на факти рецензирани новини;

48.  призовава генералния секретар и Бюрото да изградят култура на основано на изпълнението бюджетиране и екологична устойчивост в администрацията на Парламента и подход на оптимизация на управлението, с цел повишаване на ефикасността, намаляване на административните формалности и ограничаване на бюрокрацията във вътрешната работа на институцията; подчертава, че оптимизирането на управлението означава непрекъснато усъвършенстване на работната процедура благодарение на опростяването и опита на административния персонал;

49.  изисква пълна прозрачност относно използването и управлението на финансирането, предоставено на европейски политически партии и европейски фондации; изисква щателна оценка и контрол на бюджетните разходи на европейските политически партии и фондации; обръща внимание на конфликта на интереси, произтичащ от спонсорирането на дейностите на европейските политически партии от частни дружества; призовава следователно за забрана на даренията и спонсорството от какъвто и да е вид от страна на частни дружества за европейски политически партии и европейски фондации;

o
o   o

50.  приема бюджетната прогноза за финансовата 2020 година;

51.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и бюджетната прогноза съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 15.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0417.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0182.
(7) Приети текстове, P8_TA(2018)0331.
(8) Приети текстове, P8_TA(2018)0404.
(9) Приети текстове, P8_TA(2018)0503.
(10) Приети текстове, P8_TA(2019)0010.
(11) Приети текстове, P8_TA(2015)0172.
(12) Текстове, приети от Бюрото, PE 113.116/BUR./rev. XXVI/01-04-2009.


Извънредна ситуация във Венесуела
PDF 142kWORD 52k
Резолюция на Европейския парламент от 28 март 2019 г. относно извънредната ситуация във Венесуела (2019/2628(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0327RC-B8-0225/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Венесуела, и по-специално тези от 3 май 2018 г. относно изборите във Венесуела(1), от 5 юли 2018 г. относно миграционната криза и хуманитарното положение във Венесуела и по нейните сухоземни граници с Колумбия и Бразилия(2) и от 25 октомври 2018 г.(3) и 31 януари 2019 г. относно положението във Венесуела(4), в последната от които Хуан Гуайдо се признава за законен временен президент на Венесуела,

—  като взе предвид декларациите относно Венесуела от 10 януари 2019 г., 26 януари 2019 г. и 24 февруари 2019 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и последните заключения на Съвета,

—  като взе предвид изявлението от 20 април 2018 г. на Организацията на американските държави (ОАД) относно влошаващата се хуманитарна ситуация във Венесуела и съвместното изявление на държавите — членки на ОАД, от 24 януари 2019 г.,

—  като взе предвид изявлението на Групата от Лима от 25 февруари 2019 г.,

—  като взе предвид изявленията на Върховния комисар на ООН за правата на човека относно Венесуела от 25 януари 2019 г. и 20 март 2019 г.,

—  като взе предвид Конституцията на Венесуела, и по-специално член 233 от нея,

—  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС),

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че Венесуела е изправена пред дълбока и безпрецедентна политическа, икономическа, институционална и социална хуманитарна криза с множество измерения, недостиг на лекарства и храни, ситуация на масови нарушения на правата на човека, хиперинфлация, политически репресии, корупция и насилие; като има предвид, че условията на живот са се влошили сериозно и 87% от населението понастоящем живеят в бедност; като има предвид, че 78% от децата във Венесуела са изложени на риск от недохранване; като има предвид, че 31 от всеки 1 000 деца умират, преди да навършат 5 години; като има предвид, че над 1 милион деца вече не посещават училище;

Б.  като има предвид, че ЕС остава убеден, че намирането на мирно и демократично решение е единственият дълготраен изход от кризата; като има предвид, че спекулиране относно или стратегия за започване на военна намеса във Венесуела биха породили насилие и ескалация на насилието в държавата и биха имали катастрофални последици за целия регион;

В.  като има предвид, че дори и малкото доставяни във Венесуела храни са изложени на риск от разваляне; като има предвид, че хората изпитват затруднения с осигуряването на вода, храна и лекарства; като има предвид, че според Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) и Международната организация по миграция (МОМ) над 2,7 милиона граждани на Венесуела са напуснали страната от 2015 г. насам и че броят им може да достигне 5 милиона до края на годината, ако кризата продължи да се влошава;

Г.  като има предвид, че на 23 февруари 2019 г. хуманитарната помощ, съхранявана в Колумбия и Бразилия, беше яростно отхвърлена и в някои случаи унищожена от незаконния режим на Мадуро, който използва военни и паравоенни сили; като има предвид, че репресиите доведоха до смъртта на няколко души, до десетки ранени и стотици арестувани; като има предвид, че венесуелските военни операции, организираната престъпност и терористите представляват риск за стабилността на региона, и по-специално за територията на съседна Колумбия;

Д.  като има предвид, че в началото на март Венесуела пострада от масово прекъсване на електрозахранването за повече от 100 часа, което влоши и без това драматичната криза в здравеопазването, остави болниците без питейна вода и доведе до срив на техните услуги и до случаи на плячкосване; като има предвид, че според организацията „Лекари за здраве“ най-малко 26 души са починали в болниците поради липсата на електроенергия; като има предвид, че на 25 март настъпи друго дългосрочно прекъсване на електрозахранването, което потопи Каракас и 20 други региона в страната в пълна тъмнина;

Е.  като има предвид, че прекъсванията на електрозахранването са се случвали в продължение на много години и са пряко следствие от лошото управление, липсата на поддръжка и корупцията на незаконния режим на Мадуро;

Ж.  като има предвид, че през февруари 2019 г. четиричленна делегация на групата на Европейската народна партия, официално поканена от Националното събрание и временно изпълняващия длъжността президент Хуан Гуайдо, беше експулсирана от страната;

З.  като има предвид, че на 6 март 2019 г. незаконният режим на Мадуро нареди на посланика на Германия да напусне страната, като го обвини в „повтарящи се актове на намеса във вътрешните работи“; като има предвид, че някои чуждестранни и местни журналисти също бяха арестувани, като тяхното медийно оборудване беше конфискувано, и те бяха експулсирани след освобождаването си;

И.  като има предвид, че Хуан Гуайдо назначи Рикардо Хаусман за представител на страната в Междуамериканската банка за развитие (IDB) и Американската инвестиционна корпорация (IIC);

Й.  като има предвид, че на 21 март 2019 г. силите за сигурност на Венесуела задържаха Роберто Мареро — началника на кабинета на Хуан Гуайдо, и насилствено проникнаха в дома на Серхио Вергара, член на Националното събрание от щата Тачира, без да зачитат парламентарния му имунитет;

К.  като има предвид, че на 23 март 2019 г., два самолета на руските военновъздушни сили пристигнаха на международно летище „Симон Боливар“ в Майкетия, с военно оборудване и най-малко сто войници на борда, и като има предвид, че този вид действия се повтарят през последните месеци;

Л.  като има предвид, че на 21 март 2019 г. беше произнесена петгодишна присъда за лишаване от свобода срещу венесуелския съдия Афюни Мора по обвинения в „духовна корупция“; като има предвид, че този съдия вече беше излежал дълга присъда в миналото и все още беше под несправедлив домашен арест;

М.  като има предвид, че на 15 март 2019 г. беше съобщено, че Томаш Сурдел, кореспондент на полския вестник „Газета виборча“ във Венесуела, е бил брутално нападнат, докато е управлявал автомобила си в Каракас, предполагаемо от специалните сили на националната полиция на Венесуела;

Н.  като има предвид, че кубинските полицейски сили и кубинското военно разузнаване са стратегически елемент, който позволява да се запази незаконният режим на Мадуро;

1.  потвърждава признаването на Хуан Гуайдо за законен временен президент на Боливарска република Венесуела в съответствие с член 233 от Конституцията на Венесуела и отново изразява пълната си подкрепа за Националното събрание, което е единственият легитимен демократичен орган на Венесуела; изразява пълната си подкрепа за пътната карта на Гуайдо, а именно за слагане на край на узурпирането, създаване на национално преходно правителство и провеждане на предсрочни президентски избори; приветства факта, че значителна част от международната общност и преобладаващото мнозинство от държавите – членки на ЕС, признаха легитимността на Гуайдо, и призовава останалите държави членки да направят това незабавно;

2.  осъжда жестоките репресии и насилието, довели до убийства и жертви; изразява своята солидарност с народа на Венесуела и представя своите искрени съболезнования на семействата и приятелите на жертвите;

3.  отново изразява дълбоката си загриженост относно тежката извънредна хуманитарна ситуация, която нанася дълбоки вреди на живота на гражданите на Венесуела;

4.  отново призовава за пълно признаване като посланици на дипломатическите представители, назначени от законния временен президент на Боливарска република Венесуела, Хуан Гуайдо, в ЕС и неговите държави членки; приветства признаването, от страна на Съвета на гуверньорите на Междуамериканската банка за развитие (IDB) и Американската инвестиционна корпорация (IIC), на Рикардо Хаусман като гуверньор за Венесуела в тези организации; изразява съжаление във връзка със суспендирането на годишното заседание на Съвета на гуверньорите на Междуамериканската банка за развитие за 2019 г. от страна на неговите китайски домакини;

5.  осъжда злоупотребите с правоприлагането и бруталните репресии от страна на органите за сигурност, които ограничиха влизането на хуманитарната помощ; осъжда използването на нередовни въоръжени групи за нападения срещу и сплашване на цивилни лица и политици, които са се мобилизирали за разпределяне на помощта; подкрепя членовете на венесуелската армия, които са отказали да участват в репресии срещу цивилното население по време на кризата и са дезертирали; признава действията на колумбийските органи за защита и грижи за тези войници, лоялни към Конституцията и народа на Венесуела;

6.  решително осъжда тормоза, задържането и експулсирането на редица журналисти, отразяващи положението във Венесуела; повтаря предишните си призиви към незаконния режим на Мадуро да прекрати незабавно своите репресии срещу политически лидери, журналисти и членове на опозицията, включително лауреата на наградата „Сахаров“ Леополдо Лопес; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички лица, задържани на основание, че са роднини на временния президент Хуан Гуайдо или членове на неговия екип;

7.  осъжда наказателните операции на службите за сигурност на Мадуро и задържането на Роберто Мареро – началника на кабинета на временния президент Хуан Гуайдо, както и неотдавнашното насилствено влизане в къщата на члена на Националното събрание Серхио Вергара; призовава за незабавно освобождаване на Мареро; осъжда отвличането на члена на Националното събрание Хуан Рекесенс и призовава за неговото незабавно освобождаване;

8.  отново заявява позицията си в подкрепа на мирно решение за страната чрез свободни, прозрачни и честни президентски избори, основани на определен график, справедливи условия за всички участници, включително неутрален Национален избирателен съвет, прозрачност и присъствие на надеждни международни наблюдатели;

9.  приветства усилията, предприети от страните от Групата от Лима като водещ регионален механизъм за намиране на демократично решение на кризата под ръководството на Хуан Гуайдо като законен временен президент на Венесуела;

10.  привлича вниманието към засилената миграционна криза в целия регион, признава положените усилия и проявената солидарност от съседните държави и призовава Комисията да продължи сътрудничеството си с тези държави не само чрез предоставяне на хуманитарна помощ, но и чрез предоставяне на повече ресурси и чрез политиката за развитие;

11.  изразява дълбока загриженост във връзка с присъствието на терористични групи и организирана престъпност във Венесуела, тяхното разрастване и трансграничната им дейност, особено в посока Колумбия, което излага на риск стабилността на региона;

12.  призовава за допълнителни санкции, насочени срещу незаконните активи на държавните органи в чужбина и лицата, отговорни за нарушаване на правата на човека и репресии; счита, че органите на ЕС трябва съответно да ограничат свободата на движение на тези лица, както и на най-близките им роднини, и да замразят техните активи и визи;

13.  отбелязва създаването на Международната контактна група и посочва, че не трябва да се допуска тя да бъде използвана от незаконния режим на Мадуро като стратегия за забавяне на разрешаването на кризата с цел запазване на властта; отбелязва липсата на каквито и да било осезаеми резултати, постигнати до момента от контактната група, чиято основна цел следва да бъде създаването на условия, които могат да доведат до предсрочни президентски избори и да улеснят предоставянето на хуманитарна помощ за посрещане на неотложните нужди на населението на Венесуела; призовава Международната контактна група да си сътрудничи с Групата от Лима като водещ регионален участник; призовава в тази рамка ЕСВД, в сътрудничество с Европейския парламент, да предостави своя експертен опит в областта на оказването на съдействие за провеждането на избори;

14.  призовава държавите членки, върховния представител/заместник-председател и държавите от региона да разгледат възможността за провеждане на международна донорска конференция с цел предоставяне на широка финансова подкрепа за възстановяването и прехода към демокрация;

15.  твърдо подкрепя призива на генералния секретар на ООН за независимо и пълно разследване относно жертвите, за които се съобщава; припомня ангажимента на ЕС за ефективно многостранно сътрудничество в рамките на ООН, за да се избегне хуманитарна катастрофа с по-големи последици; отново изразява пълната си подкрепа за ролята на Международния наказателен съд в борбата срещу безнаказаността и за подвеждането под съдебна отговорност на извършителите на насилие и нарушения на правата на човека, както и за започването на разследване след досъдебното производство относно престъпленията, извършени от незаконния режим на Мадуро, включително някои, които представляват тежки престъпления срещу човечеството;

16.  осъжда влиянието на кубинския режим във Венесуела, който допринесе, чрез своите агенти, за дестабилизиране на демокрацията и засилване на политическите репресии срещу венесуелските демократични сили; посочва, че подобна намеса би могла да се отрази върху отношенията между ЕС и Куба, включително върху Споразумението за политически диалог и сътрудничество между ЕС и Куба;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, законния временен президент на Републиката и Националното събрание на Боливарска република Венесуела, правителствата и парламентите на държавите от Групата от Лима, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.

(1) Приети текстове, P8_TA(2018)0199.
(2) Приети текстове, P8_TA(2018)0313.
(3) Приети текстове, P8_TA(2018)0436.
(4) Приети текстове, P8_TA(2019)0061.


Положението с принципите на правовата държава и борбата с корупцията в ЕС, по-специално в Малта и Словакия
PDF 228kWORD 74k
Резолюция на Европейския парламент от 28 март 2019 г. относно положението по отношение на принципите на правовата държава и борбата срещу корупцията в ЕС, по-специално в Малта и Словакия (2018/2965(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0328B8-0230/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2, 4, 5, 6, 7, 9 и 10 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 6, 7, 8, 10, 11, 12 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището по въпроси, свързани с назначаването на съдии от конституционния съд на Словашката република, прието от Венецианската комисия на нейното 110-о пленарно заседание (Венеция, 10—11 март 2017 г.),

—  като взе предвид становището относно конституционните разпоредби и разделението на властите и независимостта на съдебната система и на правоприлагащите органи в Малта, прието от Венецианската комисия на нейното 117-о пленарно заседание (Венеция, 14—15 декември 2018 г.),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавен „Режими за предоставяне на гражданство и право на пребиваване в ЕС“ от 23 януари 2019 г. (COM(2019)0012),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно гражданство на ЕС за продан(1) и съвместното изявление за пресата от 29 януари 2014 г. на Комисията и на малтийските органи относно програмата на Малта за индивидуални инвеститори,

—  като взе своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(2), както и своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно необходимостта от всеобхватен механизъм на ЕС за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(3);

—  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно принципите на правовата държава в Малта(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно решението на Комисията за прилагане на член 7, параграф 1 от ДЕС във връзка с положението в Полша(5), както и предходните си резолюции от 13 април 2016 г. относно положението в Полша(6), от 14 септември 2016 г. относно неотдавнашните събития в Полша и тяхното въздействие върху основните права, както са определени в Хартата на основните права на Европейския съюз(7), и от 15 ноември 2017 г. относно положението с принципите на правовата държава и демокрацията в Полша(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г. относно защитата на разследващите журналисти в Европа: случаят на словашкия журналист Ян Куцяк и Мартина Кушнирова(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно предложение, с което Съветът се призовава да констатира, в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът(11), както и предходните си резолюции от 10 юни 2015 г.(12), от 16 декември 2015 г.(13) и от 17 май 2017 г.(14) относно положението в Унгария,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2018 г. относно принципите на правовата държава в Румъния(15),

—  като взе предвид доклада от 22 март 2018 г. относно посещението на посещението на ad hoc делегацията на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на комисията по бюджетен контрол в Словакия, проведено от 7 до 9 март 2018 г.,

—  като взе предвид доклада от 30 януари 2019 г. относно констативната командировка на комисията по бюджетен контрол в Словакия, проведена от 17 до 19 декември 2018 г.,

—  като взе предвид доклада от 11 януари 2018 г. относно посещението на ad hoc делегацията на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и анкетната комисия за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (PANA) в Малта, проведено от 30 ноември до 1 декември 2017 г.,

—  като взе предвид доклада от 16 ноември 2018 г. относно посещението на посещението на ad hoc делегацията на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Малта и Словакия, проведено от 17 до 20 септември 2018 г.,

—  като има предвид изслушванията и размяната на мнения, проведени от работната група с общ мандат за наблюдение на положението по отношение на принципите на правовата държава и борбата с корупцията в рамките на ЕС и разглеждането на конкретни ситуации, по-специално Малта и Словакия (Група за наблюдение на принципите на правовата държава), създадена на 4 юни 2018 г. от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, по-специално с участието на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и нейната експертна комисия за оценка на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL), Групата държави срещу корупцията (GRECO), национални институции и органи, представители на Европейската комисия, агенции на ЕС, например Европол, и различни заинтересовани лица, включително представители на гражданското общество и лица, сигнализиращи за нередности, в Малта и Словакия,

—  като взе предвид писмото на министър-председателя на Малта от 13 март 2019 г.;

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно положението по отношение на принципите на правовата държава и борбата срещу корупцията в ЕС, по-специално в Малта и Словакия (O-000015/2019 – B8-0017/2019),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Група за наблюдение на принципите на правовата държава беше създадена на 4 юни 2018 г. с общ мандат за наблюдение на положението по отношение на принципите на правовата държава и борбата с корупцията в рамките на ЕС и за разглеждане на конкретни ситуации, по-специално в Малта и Словакия,

Б.  като има предвид, че спазването на принципите на правовата държава и зачитането на демокрацията, правата на човека и основните свободи, както и на ценностите и принципите, заложени в договорите на ЕС и в международните инструменти в областта на правата на човека, са задължения на Съюза и на неговите държави членки и трябва да бъдат спазвани;

В.  като има предвид, че разпоредбите на член 6, параграф 3 от ДЕС потвърждават, че основните права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и произтичащи от общите конституционни традиции на държавите членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи;

Г.  като има предвид, че принципите на правовата държава са в основата на презумпцията за взаимно доверие, че държавите членки действат в съответствие с принципите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз и в Международния пакт за граждански и политически права (ICCPR);

Д.  като има предвид, че нито националният суверенитет, нито принципът на субсидиарност могат да оправдаят системния отказ на дадена държава членка да спазва основните ценности на Европейския съюз и Договорите, към които доброволно се е присъединила;

Е.  като има предвид, че Групата за наблюдение на принципите на правовата държава проведе редица срещи с различни заинтересовани лица, като основният акцент беше поставен върху положението в Малта и Словакия, като има предвид, че групата също така проведе размяна на мнения относно сигурността на журналистите в България след убийството на Виктория Маринова; като има предвид, че временното задържане на журналистите Атила Биро и Димитър Стоянов, които са разследвали твърдения за измама със средства на ЕС в Румъния и България, също е било обсъдено на посоченото заседание;

Ж.  като има предвид, че убийствата на Дафне Каруана Галиция в Малта и на Ян Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова в Словакия, както и убийството на Виктория Маринова в България, бяха шокиращи за общественото мнение в Европа и имат сплашващо въздействие върху журналистите в ЕС;

З.  като има предвид, че разследванията на тези убийства до момента са довели до идентифицирането на няколко заподозрени лица, без обаче да се стигне до заключения относно лицата, които евентуално са организирали убийствата, въпреки че това е най-важният елемент, който трябва да бъде изяснен; като има предвид, че в Малта са предявени обвинения срещу три лица, а разследванията на полицията и на магистратите във връзка с убийството продължават;

И.  като има предвид, че ROLMG не беше в състояние да провери състоянието на разследванията във всичките им аспекти, тъй като органите се позоваха на основателна необходимост да се гарантира поверителност, за да се запази напредъкът в подобни дела за убийство;

Й.  като има предвид, че ROLMG успя да разгледа редица проблемни области във връзка с принципите на правовата държава в Малта и Словакия, по-специално в областите, обхванати от работата на Дафне Каруана Галиция и на Ян Куцяк;

К.  като има предвид, че ROLMG беше редовно информирана, включително от близките на Дафне Каруана Галиция, по отношение на искането за пълно и независимо публично разследване на нейното убийство, по-специално относно обстоятелствата, които са го осигурили възможност то да бъде извършено, реакцията на публичните органи и мерките, които могат да бъдат въведени, за да се гарантира, че подобно убийство няма да се повтори;

Л.  като има предвид, че равнището на сътрудничество с Европол в тези разследвания е различно в отделните разследвания;

М.  като има предвид, че по-специално по отношение на Малта бившият директор на Европол е посочил неоптимално равнище на сътрудничество между органите на Малта и Европол — положение, което неговият наследник впоследствие оцени като подобрено до степен „задоволително“; като има предвид, че представителите на Европол са уведомили членовете на ROLMG, че разследването не е приключило с арестуването на тримата предполагаеми извършители; като има предвид, че бяха определени експерти на Европол, които да изпълняват специфични задачи в рамките на съдебното разследване;

Н.  като има предвид, че що се отнася до изземването на телефона на журналистката Павла Холцова в Словакия, продължава да липсва яснота относно начина, по който това е било извършено, както и относно достъпа на Европол до данните, извлечени от телефона, въпреки че Европол посочва, че ще подпомага анализа на телефона;

О.  като има предвид, че съществуват сериозни опасения относно борбата срещу корупцията и организираната престъпност в ЕС, включително в Малта и Словакия, и като има предвид, че това заплашва да подкопае доверието на гражданите в публичните институции, което би могло да доведе до опасно взаимосвързване между престъпни групи и публични органи;

П.  като има предвид, че голям европейски консорциум от разследващи журналисти е проучил и публикувал широко информация относно разследванията, публикувани от Дафне Каруана Галиция;

Р.  като има предвид по-специално, че равнището на борбата срещу изпирането на пари в ЕС е незадоволително, наред с другото поради съществуващите пропуски в прилагането на законодателството на ЕС за борба с изпирането на пари, както се онагледява от неотдавнашните случаи на недостатъчно правоприлагане за борба с изпирането на пари, включващи големи банкови институции в различни държави членки;

С.  като има предвид, че в своята препоръка от юли 2018 г., адресирана до Малтийския отдел за анализ към финансовото разузнаване (FIAU), Европейският банков орган (ЕБО) е стигнал до заключението, че съществуват „общи и систематични пропуски в борбата срещу изпирането на пари“ в Малта, по-специално що се отнася до случая с малтийската „Пилатус банк“, като същевременно се признава, че планът за действие на FIAU е „стъпка в правилната посока“; като има предвид, че Комисията впоследствие е установила, че „Малтийският отдел за анализ към финансовото разузнаване (FIAU) е нарушил задълженията си“ по линия на законодателството на ЕС за борба с изпирането на пари и че не е изпълнил изцяло препоръката на ЕБО; като има предвид, че съответно Комисията прие становището си по този случай през ноември 2018 г.;

Т.  като има предвид, че в Малта съществува голям банков сектор, който включва някои конкретни банкови институции, които не спазват всички регулаторни стандарти и изисквания, както се вижда от случая с банката „Пилатус“ и отнемането на нейния лиценз от Европейската централна банка (ЕЦБ);

У.  като има предвид, че анкетният доклад „Егрант“ (Egrant) не е публично достъпен; като има предвид, че наличните заключения не потвърждават твърденията, които свързват собствеността на Egrant Inc. с министър-председателя на Малта и неговата съпруга; като има предвид, че само министър-председателят, министърът на правосъдието, началникът на кабинета на министър-председателя и ръководителят на комуникациите на министър-председателя имат достъп до пълната нередактирана версия на анкетния доклад;

Ф.  като има предвид, че впоследствие не е започнато разследване за разкриване на действителния собственик на Egrant Inc., което все още предстои да бъде изяснено;

Х.  като има предвид, че разкритията относно действителния собственик на дружеството 17 Black, за когото понастоящем се твърди, че е главният изпълнителен директор на Tumas Group, на която малтийското правителство е възложило договор за строежа на електроцентралата Electrogas в Малта, подчертават допълнително необходимостта от по-голяма прозрачност по отношение на финансовите интереси и връзки с членове на правителството, като началника на кабинета на министър-председателя и настоящия министър на туризма и бивш министър на енергетиката;

Ц.  като има предвид, че началникът на кабинета на министър-председателя и настоящият министър на туризма и бивш министър на енергетиката са единствените действащи високопоставени правителствени служители в която и да било държава — членка на ЕС, за които е установено, че са действителни собственици на правен субект, изобличен в „Досиетата от Панама“; като има предвид, че последният е дал свидетелски показания пред делегация на Европейския парламент относно използването на своите субекти, като е направил изявления, които противоречат на документите, публикувани в „Досиетата от Панама“;

Ч.  като има предвид, че липсата на безопасност за журналистите и стесняването на пространството за гражданското общество поради тормоз и сплашване подкопават надзора над изпълнителната власт и уронват гражданската ангажираност на гражданите;

Ш.  като има предвид, че журналистите, и по-специално, но не и изключително разследващите журналисти, все повече се сблъскват с т. нар. „стратегически съдебни процеси срещу участието на обществеността“ (SLAPP) срещу тях, които имат за цел единствено да осуетяват тяхната работа;

Щ.  като има предвид, че семейството на Дафне Каруана Галиция трябва да търпи кампании, подбуждащи към омраза, и съдебни дела за клевета, дори и след нейната кончина, включително от членове на малтийското правителство, и като има предвид, че заместник министър-председателят е посочил, че не смята за необходимо оттеглянето на тези дела за клевета;

АА.  като има предвид, че семейството и приятелите на Дафне Каруана Галиция, както и активистите на гражданското общество, също трябва да се справят с все още продължаваща ситуация, свързана с премахването и унищожаването на предмети в памет на покойната журналистка, оставени на нейния импровизиран паметник;

AБ.  като има предвид, че в своето становище относно Малта, прието на 117-ата пленарна сесия на 14 и 15 декември 2018 г.(16), Венецианската комисия подчерта положителното задължение на държавите да защитават журналистите като въпрос, пряко свързан с принципите на правовата държава, и настоя, че „е международно задължение на правителството [на Малта] да гарантира, че медиите и гражданското общество могат да играят активна роля в търсенето на отговорност от органите“(17);

AВ.  като има предвид, че Венецианската комисия подчерта, че създаването на Комитет по назначенията в съдебната система (JAC) през 2016 г. е положителна стъпка, предприета от малтийските органи, и също така подчерта, че въпреки това продължават да съществуват редица поводи за загриженост в контекста на принципа на независимост на съдебната власт, по-специално по отношение на организацията на правомощията на прокуратурата и съдебната структура, и във връзка с цялостното разделение и баланс на правомощията в държавата, които очевидно клонят към изпълнителната власт, и по-специално към министър-председателя, който разполага с широк набор от правомощия, включително в различни процедури за назначаване, като например за членове на съдебната система, и че това не е съчетано със солидни механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване(18);

AГ.  като има предвид, че Венецианската комисия заяви, че съществуващото разпределение на прокурорските правомощия между полицията и главния прокурор в Малта представлява „нееднозначна система“, която „създава проблеми от гледна точка на разделението на властите“; като има предвид, че Венецианската комисия също така отбеляза, че главният прокурор, който има прокурорски правомощия, като същевременно е правен съветник на правителството и ръководител на FIAU, заема една свързана с огромни правомощия длъжност, която е „проблематична от гледна точка на принципа на наличност на демократични механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване и на принципа на разделение на властите“(19);

AД.  като има предвид, че делегацията на Венецианската комисия отбеляза, че едно бъдещо разделение на функциите на главния прокурор „вече е широко прието в Малта след доклада на Венецианската комисия от 2013 г. за цялостна реформа на съдебната система“(20); като има предвид, че сега малтийското правителство обяви, че започва законодателен процес за осъществяване на това разделение;

AЕ.  като има предвид, че Венецианската комисия заяви, че в допълнение към прокурорските задачи на главния прокурор и полицията, магистратите също имат възможност да дават ход на разследвания и че „изглежда не съществува координация между разследванията от този вид и полицейските разследвания“(21);

AЖ.  като има предвид, че Венецианската комисия също така подчерта, че Постоянната комисия за борба с корупцията (PCAC) страда от недостатъци по отношение на своя състав, тъй като назначенията на членовете зависят от министър-председателя, макар той трябва да се консултира с опозицията, както и по отношение на адресатите на докладите на тази комисия, а именно министъра на правосъдието, който не разполага с правомощия за разследване, като резултатът е, че докладите водят до действителни разследвания и до съдебно преследване само в много ограничен брой случаи(22);

AЗ.  като има предвид, че Венецианската комисия е установила, че процедурата по назначаване на началник на полицията следва да се основава на публична конкурсна процедура; началникът на полицията следва да се възприема от широката общественост като политически неутрално лице(23);

AИ.  като има предвид, че Малта започна процес на проучване на конституционни реформи под надзора на своя президент, в който участват различни политически сили и гражданското общество, и че за прилагането на повечето от тях ще е необходимо мнозинство от две трети в парламента;

AЙ.  като има предвид, че мониторингът на влошаването на положението в областта на правовата държава в държавите членки от страна на Европейския парламент е жизненоважна част от европейската демокрация, както и че форматът на Групата за наблюдение на принципите на правовата държава дава възможност на Парламента да следи отблизо и да осъществява връзка с органите на държавите членки и с гражданското общество;

AК.  като има предвид, че въпреки радващите се на широка подкрепа резолюции на Европейския парламент(24), Комисията все още не е представила предложение за всеобхватен и независим механизъм за мониторинг на положението, що се отнася до демокрацията, принципите на правовата държава и основните права във всички държави членки;

AЛ.  като има предвид, че използването на „режими за предоставяне на гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции“ от държавите — членки на ЕС, създава сериозни рискове за борбата срещу изпирането на пари, подкопава взаимното доверие и целостта на Шенгенското пространство, позволява допускането на граждани на трети държави само въз основа на натрупано богатство, а не въз основа на полезни знания, умения или хуманитарни съображения, и като има предвид, че това води на практика до продажба на гражданство на ЕС; като има предвид, че Комисията изрично заяви, че вече не одобрява малтийските режими за предоставяне на гражданство и на право на пребиваване на инвеститори;

AМ.  като има предвид, че Комисията публикува доклад относно режимите за предоставяне на гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции, в който се описват съществуващите практики и се посочват рисковете, които тези режими носят за ЕС, по-специално по отношение на сигурността, изпирането на пари, отклонението от данъчно облагане и корупцията;

AН.  като има предвид, че малтийското правителство е сключило поверително споразумение с частната фирма Henley & Partners за прилагане на малтийския „режим за предоставяне на гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции“, в резултат на което става невъзможно да се провери дали договорените процедури, обемът на продажбите и допълнителните условия са в съответствие с малтийското право, със законодателството на ЕС и с международното право, както и със съображенията за сигурност;

AО.  като има предвид, че прилагането на изискванията за пребиваване за кандидатите по малтийския режим за гражданство и пребиваване срещу инвестиции не е в съответствие с договорените с Комисията през 2014 г. условия за такива режими; като има предвид, че Комисията не е предприела ефективни действия по отношение на това неспазване на изискванията за пребиваване;

AП.  като има предвид, че не е извършвано пълно разследване на твърденията относно продажба на медицински и шенгенски визи в Либия и Алжир от страна на малтийски длъжностни лица(25);

AР.  като има предвид, че по време на посещението на делегацията на Групата за наблюдение на принципите на правовата държава (ROLMG) словашки журналисти посочиха, че работят в среда, в която невинаги може да се гарантира пълна независимост и безопасност; като има предвид, че в случая на RTVS (Радио и телевизия на Словакия) имаше възгледи, че съществува политическа намеса в журналистическата работа, например чрез издаването на кратки новинарски насоки;

AС.  като има предвид, че Националният закон за печата е в процес на преразглеждане в Словакия и че това дава възможност за укрепване на свободата на медиите и безопасността на журналистите; като има предвид, че съществува риск настоящото законодателно предложение да ограничи свободата на медиите;

AТ.  като има предвид наличието на съобщения за корупция и измами в Словакия — включително със средства от земеделските фондове на ЕС с участието на разплащателната агенция в областта на земеделието — които заслужават задълбочени и независими разследвания, като всъщност някои от тях вече се разследват от OLAF, и по отношение на които комисията по бюджетен контрол на Парламента проведе проучвателна мисия в Словакия през декември 2018 г.; като има предвид, че в Словакия се наблюдава най-високият процент на разкриване на нередности и измами от всички държави — членки на ЕС(26);

AУ.  като има предвид, че членовете на ROLMG имат опасения по отношение на безпристрастността на правоприлагането и независимостта на съдебната система в Словакия, особено по отношение на политизирането и липсата на прозрачност в процесите на подбор и назначаване, като например на длъжността началник на полицията;

AФ.  като има предвид, че министър-председателят на Словакия и други високопоставени членове на правителството, както и заместник-главният прокурор и началникът на полицията подадоха оставка след убийството на Ян Куцяк;

AХ.  като има предвид, че законодателният процес по реформата на избора на съдии в Конституционния съд в Словакия все още не е приключил, а предстоящият процес на подбор, с който да се заменят деветимата пенсиониращи се съдии в този съд, ще се проведе съгласно настоящите процедури; като има предвид, че този процес на подбор понастоящем е блокиран в словашкия парламент;

AЦ.  като има предвид, че по време на командировката си членовете на делегацията на ROLMG отбелязаха ангажимента, поет от различни служители на словашките публични органи и представители на гражданското общество за поддържане на стандартите на правовата държава;

AЧ.  като има предвид, че в Световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“ за 2018 г. Словакия е класирана на 27-о място, при положение че е била на 17-о място през 2017 г., че Малта е паднала от 47-о на 65-о място и че България, страната от ЕС с най-ниско място в класацията, е паднала от 109-о място през 2017 г. на 111-то място;

AШ.  като има предвид, че в годишния индекс за възприемане на корупцията на организацията Transparency International („Прозрачност без граници“) Малта е паднала на 51-во място (от 46-о през 2017 г.), Словакия — на 57-о (от 54 през 2017 г.), а България — на 77-о място (от 71-во място през 2017 г.); като има предвид, че и трите държави са с резултат, значително по-нисък от средната стойност за ЕС(27);

ОБЩИ НАБЛЮДЕНИЯ

1.  решително осъжда непрекъснатите усилия на все по-голям брой правителства на държави членки да отслабят принципите на правовата държава, разделението на властите и независимостта на съдебната система; изразява загриженост, че въпреки факта, че повечето държави членки са приели законодателство за гарантиране на независимостта и безпристрастността на съдебната система в съответствие със стандартите на Съвета на Европа, продължават да съществуват проблеми в начина на прилагане на тези стандарти;

2.  припомня, че принципите на правовата държава са част от и предпоставка за защитата на всички ценности, посочени в член 2 от ДЕС; призовава всички съответни участници на равнище ЕС и на национално равнище, включително правителствата, парламентите и съдебната власт, да увеличат усилията си за засилване и укрепване на принципите на правовата държава;

3.  отбелязва с голяма загриженост нарастващите заплахи, свързани с журналистите и свободата на медиите, засилващото се обществено дискредитиране и общото отслабване на професията, увеличаващата се икономическа концентрация в сектора и нарастващата дезинформация; припомня, че без наличието на силна и независима „четвърта власт“ не може да има и солидна демокрация, основана на принципите на правовата държава;

4.  настоятелно призовава Съвета да разгледа всички предложения на Комисията и Парламента по отношение на процедурите за нарушение и процедурата по член 7 от ДЕС и да предприеме бързи последващи действия във връзка с тях, по-специално въз основа на мотивираното предложение на Комисията от 20 декември 2017 г. относно Полша, а също и да разгледа положението в Унгария като въпрос от първостепенно значение в дневния ред на Съвета, като незабавно и изцяло информира Парламента на всички етапи от процедурата, и като покани Парламента да представи на Съвета своето мотивирано предложение относно Унгария;

РАЗСЛЕДВАНИЯ И ПРАВОПРИЛАГАНЕ

5.  призовава правителството на Малта незабавно да започне цялостно и независимо публично разследване на убийството на Дафне Каруана Галиция, по-конкретно с акцент върху обстоятелствата, които са позволили да се стигне до извършването му, реакцията на публичните органи и мерките, които могат да бъдат въведени, за да се гарантира, че подобно убийство няма да се повтори;

6.  настоятелно призовава малтийското правителство да осъди публично и недвусмислено всички изказвания, подбуждащи към омраза и дискредитиране на личността на убитата Дафне Каруана Галиция; настоятелно призовава да се предприемат решителни действия срещу всички държавни служители, които подклаждат омраза;

7.  Счита, че е от изключителна важност да се намери решение за мемориала в памет на Дафне Каруана Галиция във Валета, в сътрудничество с гражданското общество и с нейното семейство, така че паметта ѝ да може да бъде почитана безпрепятствено;

8.  призовава съответните малтийски органи да публикуват пълния нередактиран доклад от магистратското разследване на „Егрант“ ;

9.  настоятелно призовава правителствата на Малта и Словакия да гарантират, че всички показания за престъпни деяния своевременно и изцяло се разследват от правоприлагащите органи, включително когато тези показания се дават от лица, подаващи сигнали за нередности, и от журналисти, особено в предполагаеми случаи например на корупция, финансови престъпления, изпиране на пари, измами и отклонение от данъчно облагане, по каквито са публикували материали Дафне Каруана Галиция и Ян Куцяк;

10.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да започнат независимо международно публично разследване на убийството на Дафне Каруана Галиция и на твърденията за случаи на корупция, финансови престъпления, изпиране на пари, измами и укриване на данъци, за които е съобщавала тя, в които са замесени високопоставени настоящи и бивши държавни служители на Малта;

11.  изразява съжаление, че не всички членове на правителството на Малта, като министърът на туризма и бивш министър на енергетиката, са били на разположение, за да се срещнат с делегацията на ROLMG, както и че делегацията не е успяла да се срещне с представители на Nexia BT, например с управляващия партньор на дружеството;

12.  отбелязва със загриженост, че малтийските органи в никакъв момент не са отправили официална молба за правна помощ до германската федерална криминална полиция („Bundeskriminalamt“), за да получат достъп до данните, съхранявани в лаптопите и твърдите дискове на компютрите на Дафне Каруана Галиция, след като те са били предадени на германските органи от семейството на убитата журналистка;

13.  приветства повдигнатите от словашките органи обвинения срещу предполагаемия подбудител на убийствата Ян Куцяк и Мартина Кушнирова, както и срещу предполагаемите извършители на убийствата; призовава правоприлагащите органи да продължат разследването както на национално, така и на международно равнище, с всички налични средства, включително чрез удължаване на срока на действие на споразумението за съвместния екип за разследване след април 2019 г., както и да гарантират, че се разследват изцяло всички аспекти на случая, включително евентуалните политически връзки с престъпленията;

14.  отбелязва, че разследването на убийството на Ян Куцяк и Мартина Кушнирова разкри и други престъпни дейности, включително евентуален заговор за убийство на прокурорите Петер Шуфлярски и Марош Жилинка и на адвоката Даниел Липшич; отбелязва, че със съвместно решение на главния прокурор и на специалния прокурор по-нататъшното разследване трябва да се извършва от инспектората на полицията към Министерството на вътрешните работи поради възможността полицейски служители да са намесени в проверки на базите данни на полицията във връзка с разследваните лица; и ще продължи да наблюдава развитието на този случай;

15.  приветства създаването на Център за разследвания „Ян Куцяк“, на проекта „Дафне“, започнат от няколко журналисти в края на 2018 г., и на проекта „Daphne: Forbidden Stories“, основан от 18 консорциума от разследващи журналисти през март 2018 г. с цел да продължи работата на Дафне оттам, откъдето тя е спряла; отбелязва, че шест месеца след създаването си проектът „Дафне“ е направил нови разкрития в своята първа публикация;

16.  призовава Комисията и Европейската служба за борба с измамите да извършат задълбочени разследвания на всички случаи, представени на вниманието на ad hoc делегациите на Парламента през 2018 г., а именно на твърденията за корупция и измами, свързани също така с фондове на ЕС за селското стопанство, и евентуални погрешни стимули за заграбването на земя;

17.  призовава малтийското правителство да започне разследване на разкритията, свързани с „Досиетата от Панама“, и връзките между дружество 17 Black със седалище в Дубай и министъра на туризма и бивш министър на енергетиката и началника на кабинета на министър-председателя;

18.  призовава правителствата на Малта и Словакия, както и всички държави — членки на ЕС, и техните правоприлагащи органи да засилят борбата срещу организираната престъпност и корупцията, за да се възстанови доверието на обществеността в техните институции;

19.  отбелязва, че на 22 март 2019 г. Групата държави срещу корупцията прие допълнение към Втория доклад за спазването от страна на Словакия относно предотвратяването на корупция по отношение на членове на парламента, съдии и прокурори; призовава правителството на Словакия изцяло да изпълни всички препоръки;

20.  отбелязва, че на 23 март 2019 г. Групата държави срещу корупцията прие Доклада за петия кръг на оценка за Малта; призовава правителството на Малта да разреши публикуването на този доклад възможно най-скоро и да приложи изцяло всички препоръки;

21.  изразява дълбока загриженост във връзка с възможната роля на словашкото правителство в отвличането на виетнамски гражданин от Германия и призовава за всеобхватен доклад за разследване, при трайно сътрудничество с германските органи, включително относно предполагаемото участие на бившия министър на вътрешните работи;

22.  изразява загриженост относно твърденията за корупция, конфликти на интереси, безнаказаност и кадрова въртележка в кръговете на властта в Словакия; изразява изненада от факта, че след оставката си бивш висш полицейски служител от Националната агенция по престъпността (NAKA) и бивш началник на полицията бяха назначени за съветници на министъра на вътрешните работи, включително в Чешката република; отбелязва, че бившият началник на полицията сега се оттегля като съветник на министъра на вътрешните работи, след като се появи информация в пресата за търсене на Ян Куцяк в полицейска база данни преди убийството му, за което се твърди, че е разпоредено от бившия началник на полицията;

23.  приветства ангажираността на гражданите на Словакия и Малта и на организациите на гражданското общество в борбата за демокрация, за принципите на правовата държава и основните права; настоятелно призовава правителствата на Словакия и Малта изцяло да подкрепят този граждански ангажимент и да се въздържат от разубеждаване;

24.  призовава правителствата на Малта, Словакия и България да продължат да улесняват всяко сътрудничество с Европол, включително като включват изцяло агенцията и проактивно ѝ предоставят пълен достъп до досиетата, свързани с разследванията;

25.  призовава Комисията да предостави ясни насоки относно условията и правната рамка по отношение на обмена на данни и доказателства между правоприлагащите органи на държавите членки, както и между тях и агенциите на ЕС, включително чрез прилагането на Европейската заповед за разследване;

26.  отбелязва, че настоящите бюджетни и човешки ресурси и мандати на Европол и Евроюст не са достатъчни, за да могат тези агенции да предоставят пълна и проактивна добавена стойност от ЕС при провеждането на разследвания, като например в случаите на убийствата на Дафне Каруана Галиция и на Ян Куцяк и Мартина Кушнирова; призовава да бъдат предоставени допълнителни ресурси на Европол и Евроюст за подобни разследвания в близко бъдеще;

27.  подчертава, че правоприлагащите и съдебните органи на държавите членки са част от система за сътрудничество на ЕС; счита, че поради това институциите, органите и агенциите на ЕС следва да действат проактивно, за да се справят със слабостите от страна на националните органи, и намира за тревожен факта, че подобни действия от страна на институциите, органите и агенциите на ЕС се предприемат редовно едва след разкриването на информация от журналисти и лица, подаващи сигнали за нередности;

28.  призовава Комисията и Съвета да увеличат бюджета на Европол в съответствие с оперативните и стратегическите нужди, установени по време на преговорите за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г., и да укрепят мандата на Европол, така че той да може да участва по-активно в разследвания на водещи групи на организираната престъпност в държави членки, в които съществуват сериозни съмнения относно независимостта и качеството на такива разследвания, например чрез възможността за проактивно създаване на съвместни екипи за разследване в такива случаи;

29.  призовава Евроюст и бъдещата Европейска прокуратура да си сътрудничат оптимално в разследвания относно финансовите интереси на ЕС, особено по отношение на държавите членки, които не са се присъединили към Европейската прокуратура; за тази цел призовава държавите членки и институциите на ЕС да улеснят бързото създаване на Европейската прокуратура и счита, че всички държави членки, които все още не са обявили намерението си да се присъединят към Европейската прокуратура, следва да го направят;

30.  призовава Комисията да предприеме последващи действия във връзка с резолюциите на Парламента, които призоваха за картографиране на най-добрите практики в техниките за разследване в целия ЕС, за да се улесни развитието на общи практики за разследване в ЕС(28);

КОНСТИТУЦИОННИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В МАЛТА И СЛОВАКИЯ

31.  приветства изявленията на правителството на Малта във връзка с изпълнението на препоръките, изложени в неотдавнашния доклад на Венецианската комисия;

32.  приветства създаването на група, в която членове както на правителството, така и на опозицията участват в проучването на възможностите за конституционна реформа;

33.  приветства неотдавнашното изявление от правителството на Малта, че започва законодателните процедури за изпълнение на различни препоръки на Венецианската комисия; призовава правителството и парламента на Малта да изпълнят всички препоръки на Венецианската комисия без изключение, също така с обратна сила, когато е уместно, за да се гарантира, че миналите и настоящите решения, позиции и структури са приведени в съответствие с тези препоръки, и по-специално,

   да укрепят независимостта, правомощията за надзор и възможностите на членовете на Камарата на представителите на Република Малта, по-специално чрез затягане на правилата относно несъвместимостта и чрез предвиждане на подходяща заплата и непартийна подкрепа;
   да обявяват публично свободните работни места в съдебната система (точка 44);
   да променят състава на съвместния консултативен комитет, за да стане възможно поне половината от членовете му да бъдат съдии, избрани от техни колеги, и да предоставят на този комитет правомощие да класира кандидатите въз основа на техните заслуги и да предлага тези кандидати директно на президента за назначаване, включително в случай на назначаване на председател на Върховния съд (точка 44);
   да дадат правомощия за отстраняване на съдии или магистрати на Комисията по правораздаване и да предвидят обжалване пред съда на дисциплинарни мерки, наложени от тази комисия (точка 53);
   да създадат служба на независим главен прокурор (Director of Public Prosecutions), който да отговаря за всички публични наказателни преследвания, като поеме текущите функции по разследване на настоящия главен прокурор (Attorney General), както и функциите по разследване на полицията и магистратските разследвания, както беше препоръчано от Венецианската комисия (точки 61—73); призовава правителството на Малта да подложи тази потенциално новосъздадена служба на главен прокурор на съдебен контрол, по-специално по отношение на решенията за отказ от наказателно преследване (точки 68 и 73);
   да реформират Постоянната комисия срещу корупцията (РСАС), като осигурят процедура на назначаване, която е по-малко зависима от изпълнителната власт, и по-специално от министър-председателя, и като гарантират, че докладите на PCAC водят до реални наказателни преследвания; също така да разгледат възможността за пряко предаване на доклада на PCAC на новосъздадената служба на главен прокурор (точка 72);
   да започнат конституционна реформа, за да се гарантира, че решенията на Конституционния съд ще водят, без необходимост от намеса от страна на парламента, до отмяна на разпоредбите, обявени за противоконституционни (точка 79);
   да премахнат практиката на работа на членове на парламента на непълен работен ден, да увеличат заплатата на членовете на парламента, да ограничат назначаването на членове на парламента в официално назначените органи, да предоставят на членовете на парламента достатъчен помощен персонал и независими знания и съвети и да се въздържат от широко използване на делегирано законодателство (точка 94);
   да гарантират, че исканията за информация от страна на омбудсмана се спазват в пълна степен от органите, че докладите на омбудсмана биват обсъждани в Парламента, че дейността на кабинета на омбудсмана се регулира на конституционно равнище и че Законът за свобода на информацията се актуализира (точки 100—101);
   да променят процедурата по назначаване на постоянни секретари, а именно въз основа на основан на заслуги подбор от страна на независима комисия на публичната администрация, а не от страна на министър-председателя (точки 119—120);
   да ограничат сериозно практиката на „доверени позиции или лица“ и да въведат ясни правни норми и промяна в конституцията, които да формират основата и рамката за регулиране на тази практика (точка 129);
   да променят процедурата за назначаване на началник на полицията, а именно като я направят основана на заслугите чрез въвеждане на публична конкурсна процедура (параграф 134);

34.  отбелязва, че е в ход процедура по подбор и номиниране на съдии в Конституционния съд в Словакия, тъй като мандатът на девет от общо 13 съдии изтича през февруари; подчертава, че разпоредбите, които обхващат тази процедура по подбор и номиниране, както и квалификациите и изискванията, трябва да отговарят на възможно най-високите стандарти от гледна точка на прозрачността, контрола и отчетността, в съответствие със заключенията по този въпрос на Венецианската комисия(29); изразява загриженост относно настоящата липса на напредък в този процес на подбор в словашкия парламент;

35.  призовава за прозрачно, недвусмислено и обективно прилагане на правилата и процедурите за подбора през 2019 г. на новия словашки началник на полицията, което ще гарантира независимостта и неутралността на службата; отбелязва, че сега процесът на подбор е в ход и че кандидатите скоро ще участват в изслушвания пред съответната комисия на словашкия парламент; призовава тези изслушвания да се проведат публично;

РЕЖИМИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ГРАЖДАНСТВО, ПРАВО НА ПРЕБИВАВАНЕ И ВИЗИ СРЕЩУ ИНВЕСТИЦИИ

36.  призовава правителството на Малта да прекрати своите режими за предоставяне на гражданство, право на пребиваване и визи срещу инвестиции, и да поръча независимо и международно разследване на въздействието на тези продажби върху способностите на Малта за правоприлагане в борбата с изпирането на пари, върху по-нататъшната трансгранична престъпност и върху целостта на Шенгенското пространство;

37.  призовава правителството на Малта да публикува ежегодно отделен списък на всички лица, които са закупили малтийско гражданство и гражданство на ЕС, и да гарантира, че купувачите не се включват в същия списък като тези, които са придобили малтийското си гражданство по други начини; призовава правителството на Малта да гарантира, че всички тези нови граждани действително са пребивавали една пълна година в Малта преди закупуването, както е договорено с Комисията преди стартирането на програмата; призовава Комисията да направи всичко по силите си, за да гарантира, че в бъдеще първоначалната договорка по въпроса ще се спазва;

38.  приветства факта, че през февруари 2019 г., когато Комисията беше потърсена за разяснения, тя ясно заяви, че по никакъв начин не одобрява малтийските режими за гражданство и пребиваване срещу инвестиции;

39.  призовава правителството на Малта изцяло да разкрие и прекрати своя договор с Henley & Partners, частното дружество, което понастоящем прилага режимите на Малта за гражданство и пребиваване срещу инвестиции, без това да води до последствия за публичните финанси в случай на прекратяване или спиране;

40.  призовава Комисията да проучи дали действащите договори между органи на държавите членки и частни дружества, които уреждат и възлагат на външни изпълнители режимите за гражданство и пребиваване срещу инвестиции, са съвместими с правото на ЕС и с международното право, както и със съображенията за сигурност;

41.  приветства публикуването на доклада на Комисията относно „режими за предоставяне на гражданство и пребиваване срещу инвестиции“, но изразява загриженост относно липсата на данни в него; призовава Комисията да продължи да наблюдава мащаба и въздействието на различните режими за гражданство и пребиваване срещу инвестиции в ЕС, като обръща специално внимание на процесите на надлежна проверка, профилите и дейностите на бенефициентите, потенциалните въздействия върху трансграничната престъпност и целостта на Шенгенското пространство; призовава държавите членки постепенно да премахнат всички съществуващи режими за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции във възможно най-кратък срок; призовава Комисията същевременно изрично да обърне внимание на режимите за гражданство и пребиваване срещу инвестиции в механизма за оценка по Шенген и да представи законодателно предложение, в което се определят ясни ограничения за режимите за гражданство и пребиваване срещу инвестиции;

42.  призовава Комисията, като се основава на своя доклад относно режимите за гражданство и пребиваване срещу инвестиции в различни държави — членки на ЕС, да разгледа по-специално въздействието на режимите на малтийското правителство за гражданство и пребиваване срещу инвестиции върху целостта на Шенгенското пространство;

43.  призовава Европол и Европейската агенция за гранична и брегова охрана да извършат съвместна оценка на заплахите по отношение на последиците от режимите за гражданство и пребиваване срещу инвестиции на държавите — членки на ЕС, по отношение на борбата с организираната престъпност и целостта на Шенгенското пространство;

44.  призовава правителството на Малта да разследва изцяло твърденията за масова продажба на шенгенски и медицински визи, включително предполагаемото участие на бивши или настоящи високопоставени правителствени служители на Малта, като началника на кабинета на министър-председателя и Невил Гафа;

БЕЗОПАСНОСТ НА ЖУРНАЛИСТИТЕ И НЕЗАВИСИМОСТ НА МЕДИИТЕ

45.  призовава правителството на Словакия да гарантира безопасността на журналистите; изразява съжаление относно липсата на прозрачност за собствеността върху медиите; поставя под въпрос независимостта и качеството на обществените медии след напускането на няколко журналисти на RTVS; отбелязва със загриженост, че настоящото законодателно предложение за Закона за пресата рискува да ограничи свободата на медиите;

46.  изразява загриженост относно изявленията на словашки политици, които поставят под въпрос стойността на независимата журналистика и независимите обществени медии, като тези, направени публично от бившия министър-председател, например на пресконференция на 2 октомври 2018 г.;

47.  отново отправя своя призив към съответните членове на правителството на Малта да гарантират оттеглянето, с незабавно действие, на съдебните дела за клевета срещу семейството в траур на Дафне Каруана Галиция, да се въздържат от използване на законите срещу клеветата за замразяване на банкови сметки на критични журналисти и да реформират законите за клеветата, които се използват за възпрепятстване на работата на журналистите;

48.  призовава Комисията да представи предложения за предотвратяване на т. нар. „Стратегически съдебни процеси срещу участието на обществеността“ (SLAPP);

РЕАКЦИИ НА ЕС

49.  повтаря призива си към Комисията да започне диалог с правителството на Малта в контекста на уредбата за укрепване на принципите на правовата държава;

50.  отбелязва усилията на Комисията и Съвета да гарантират, че всички държави членки спазват изцяло принципите на правовата държава, демокрацията и основните права; при все това изразява загриженост относно ограниченото въздействие на уредбата на Комисията за укрепване на принципите на правовата държава и процедурите, образувани в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС до този момент; подчертава, че продължаващото бездействие по сериозни и повтарящи се нарушения на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, насърчи и други държави членки да следват същия път; изразява съжаление за решението на Комисията да отложи публикуването на предложението си, с което се засилва уредбата за укрепване на принципите на правовата държава, за юли 2019 г.;

51.  припомня необходимостта от безпристрастна и редовна оценка на положението с принципите на правовата държава, демокрацията и основните права във всички държави членки; подчертава, че тази оценка трябва да бъде въз основа на обективни критерии; отново привлича вниманието към своите резолюции от 10 октомври 2016 г. и 14 ноември 2018 г., в които се призовава за всеобхватен, постоянен и обективен механизъм на ЕС за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; счита, че това би бил справедлив, балансиран, редовен и превантивен механизъм за третиране на евентуални нарушения на ценностите, изброени в член 2 от ДЕС, и подчертава, че сега подобен механизъм е по-спешно необходим от всякога;

52.  изразява съжаление, че Комисията все още не е представила такова предложение за всеобхватен механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, и я призовава да представи такова предложение своевременно, по-специално като предложи приемането на междуинституционалното споразумение относно Пакта на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

53.  приветства предложението на Комисията за регламент относно защитата на бюджета на Съюза в случай на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки, отново насочва вниманието към доклада по този въпрос, приет от Парламента през януари 2019 г., и настоятелно призовава Съвета да започне конструктивно преговори във възможно най-кратък срок;

54.  подчертава, че е важно Парламентът да изпраща ad hoc делегации в държавите членки като ефективен инструмент за наблюдение на нарушения на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; препоръчва създаването на постоянна структура в рамките на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, която да наблюдава подобни нарушения в държавите членки;

55.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да се борят решително срещу системната корупция и да разработят ефективни инструменти за предотвратяване, противодействие и санкциониране на корупцията и за борба с измамите, както и да осъществяват редовен мониторинг на използването на публичните средства; отново изразява съжаление, че през последните години Комисията реши да не публикува доклада на ЕС за борбата с корупцията, и подчертава, че наличието на информационни фишове за борбата с корупцията като част от европейския семестър не е достатъчно ефективна мярка, която да гарантира, че корупцията недвусмислено се включва в дневния ред; поради това призовава Комисията незабавно да възобнови годишния си мониторинг и докладване относно борбата с корупцията, като разглежда всички държави членки и институциите на ЕС;

56.  приветства споразумението между ЕЦБ и националните надзорни органи за нов механизъм за сътрудничество за обмен на информация; насърчава всички участващи органи да използват широко този механизъм, за да се гарантира бързо и ефективно сътрудничество в борбата срещу изпирането на пари;

57.  припомня на своя председател, че отдавна е време за изпълнение на призива на Парламента за създаване на „Европейска награда „Дафне Каруана Галиция“ за разследваща журналистика“, която да бъде присъждана всяка година за изключителни постижения в разследващата журналистика в Европа;

58.  приветства решението на Парламента да наименува своята стажантска програма за разследващи журналисти на името на Ян Куцяк;

o
o   o

59.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) OВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 117.
(2) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.
(3) Приети текстове, P8_TA(2018)0456.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0438.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0055.
(6) ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 148.
(7) ОВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 95.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0442.
(9) Приети текстове, P8_TA(2018)0183.
(10) Приети текстове, P8_TA(2018)0204.
(11) Приети текстове, P8_TA(2018)0340.
(12) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 46.
(13) ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 127.
(14) Приети текстове, P8_TA(2017)0216.
(15) Приети текстове, P8_TA(2018)0446.
(16) Малта — Становище относно „Конституционни договорености и разделение на властите“, прието от Венецианската комисия на нейното 117-о пленарно заседание (Венеция, 14—15 декември 2018 г.).
(17) Становище на Венецианската комисия, точка 142.
(18) Пак там, точки 107 – 112.
(19) Пак там, точка 54.
(20) Пак там, точка 59.
(21) Пак там, точка 71.
(22) Пак там, точка 72.
(23) Пак там, точка 132.
(24) Резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162; резолюция от 14 ноември 2018 г. относно необходимостта от всеобхватен механизъм на ЕС за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права – Приети текстове, P8_TA(2018)0456.
(25) http://nao.gov.mt//loadfile/77c82f0e-89b3-44b4-85d4-e48ecfd251b0
(26) https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR19_01/SR_FRAUD_RISKS_EN.pdf
(27) https://www.transparency.org/cpi2018 https://www.transparency.org/news/feature/corruption_perceptions_index_2017
(28) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1539189225045&uri=CELEX:52011IP0459 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52016IP0403
(29) https://www.venice.coe.int/webforms/documents/?pdf=CDL-AD(2017)001-e


Последни развития във връзка със скандала „Дизелгейт“
PDF 185kWORD 60k
Резолюция на Европейския парламент от 28 март 2019 г. относно последните развития във връзка със скандала „Дизелгейт“ (2019/2670(RSP))
P8_TA-PROV(2019)0329B8-0222/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 226 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 19 април 1995 г. относно реда и условията за упражняване на правото на разследване на Европейския парламент(1),

—  като взе предвид своето Решение (EС) 2016/34 от 17 декември 2015 г. относно създаването на анкетна комисия по измерването на емисиите в автомобилния сектор, нейните правомощия, числен състав и срок на мандата(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства(3),

—  като взе предвид Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/646 на Комисията от 20 април 2016 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 692/2008 по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 6)(6),

—  като взе предвид Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2015 г. относно измерването на емисиите в автомобилния сектор(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно проучването относно измерването на емисиите в автомобилния сектор(9) (въз основа на междинния доклад на анкетната комисия по измерването на емисиите в автомобилния сектор),

—  като взе предвид окончателния доклад на анкетната комисия по измерването на емисиите в автомобилния сектор от 2 март 2017 г.,

—  като взе предвид своята препоръка от 4 април 2017 г. до Съвета и Комисията вследствие на проучването относно измерването на емисиите в автомобилния сектор(10),

—  като взе предвид информационния документ на Европейската сметна палата от 7 февруари 2019 г. относно отговора на ЕС на скандала „Дизелгейт“,

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 13 декември 2018 г. по съединени дела T-339/16, T-352/16 и T-391/16(11),

—  като взе предвид препоръката на Европейския омбудсман по дело 1275/2018/EWM,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2019 г. относно Европа, която закриля: чист въздух за всички(12),

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Парламентът изиска всеобхватен доклад от Комисията относно действията, предприети от Комисията и държавите членки във връзка със заключенията и препоръките на анкетната комисия по измерването на емисиите в автомобилния сектор (наричана по-нататък „комисията EMIS“);

Б.  като има предвид, че на 18 октомври 2018 г. Елжбета Бенковска, член на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП, е изпратила писмо на бившия председател на комисията EMIS, съдържащо таблица с последващите действия, предприети от Комисията в отговор на искането за „всеобхватен доклад относно действията, предприети от Комисията и държавите членки във връзка със заключенията и препоръките на комисията EMIS“;

В.  като има предвид, че целта на приложената към това писмо таблица е била единствено да се разгледат въпросите, повдигнати в препоръките, и в нея не са били разгледани заключенията на комисията EMIS, по-специално що се отнася до случаите на лошо администриране и нарушения на правото на ЕС; като има предвид, че членът на Комисията Бенковска няколко пъти е подчертала в таблицата, че определени въпроси, разглеждани в препоръките, са извън обхвата на нейната компетентност;

Г.  като има предвид, че на 12 октомври 2018 г. Европейският омбудсман е уважил жалбата, подадена от член на Европейския парламент, и е счел, че отказът на Комисията да предостави обществен достъп до всички позиции на представителите на държавите членки, свързани с информация за околната среда, представлява лошо администриране;

Д.  като има предвид, че това създаващо пречки поведение от страна на Комисията е довело до значително забавяне в работата на комисията EMIS и, наред с други отрицателни последици, до намаляване на количеството информация, достъпна за членовете на Европейския парламент, когато задават въпроси на представителите на Комисията по време на изслушвания;

Е.  като има предвид, че на 13 декември 2018 г. Общият съд на Европейския съюз е взел решение да допусне исковете, заведени от градовете Париж, Брюксел и Мадрид (решение на Съда на Европейския съюз по съединени дела T-339/16, T-352/16 и T-391/16), и е отменил частично Регламент (ЕС) 2016/646 на Комисията, с който се определят твърде високи допустими емисии на азот за изпитванията на нови леки пътнически и търговски превозни средства;

Ж.  като има предвид, че на 22 февруари 2019 г. Комисията реши да обжалва това решение, факт, който може да доведе до удължаване на крайния срок, определен от Съда, в рамките на който т.нар. „коефициенти на съответствие“ могат да останат в сила;

З.  като има предвид, че на 6 декември 2016 г. Комисията е взела решение да започне производства за установяване на нарушение срещу седем държави членки, а именно Чешката република, Германия, Гърция, Литва, Люксембург, Испания и Обединеното кралство, тъй като те не са въвели системи за санкции, които да възпират производителите на автомобили да нарушават законодателството за емисиите от превозни средства или, в случая на Volkswagen Group, не са наложили такива санкции;

И.  като има предвид, че на 17 май 2017 г. Комисията е започнала друго производство за установяване на нарушение относно стратегиите за контрол на емисиите, прилагани от Fiat Chrysler Automobiles Group, и поради неспазването от страна на Италия на задълженията ѝ да приеме корективни мерки и да наложи санкции на този производител;

Й.  като има предвид, че Комисията все още не е преминала етапа на събиране на допълнителна информация от държавите членки чрез допълнителни официални уведомителни писма, въпреки че производствата са започнати преди повече от две години, а тези срещу Германия, Италия, Люксембург и Обединеното кралство все още не са приключили;

К.  като има предвид, че някои държави членки изглежда не сътрудничат добросъвестно с Комисията във връзка с това;

Л.  като има предвид, че в изявление за печата от 16 октомври 2018 г. относно работната програма на Европейската сметна палата (ЕСП) за 2019 г. нейният председател г-н Клаус-Хайнер Лене е обявил, че ЕСП ще изследва подхода на ЕС за измерване на емисиите от превозни средства, за да „установи дали ЕС изпълнява обещаното“;

М.  като има предвид, че в информационния документ на ЕСП от 7 февруари 2019 г. относно отговора на ЕС на скандала „Дизелгейт“ се посочва, че голям брой силно замърсяващи автомобили все още циркулират по пътищата, и се отбелязва, че продължаващото изземване на превозни средства е имало ограничено въздействие върху емисиите на NOx, като същото се отнася и за започнатите във връзка с това актуализации на софтуера;

Н.  като има предвид, че Германия изисква от немските производители на автомобили да предложат на притежателите на автомобили програма за размяна или модернизация на оборудването със система за селективна каталитична редукция (SCR);

О.  като има предвид, че проблемът със силно замърсяващите превозни средства с дизелов двигател в голяма степен остава неразрешен, тъй като те ще продължават да оказват отрицателно въздействие върху качеството на въздуха в продължение на много години, ако Комисията и държавите членки не предприемат ефективни и съгласувани действия за ограничаване на отделяните от тях вредни емисии, по-специално в райони, в които се внасят голям брой такива превозни средства;

П.  като има предвид, че според информацията, която държавите членки са представили на Комисията, кампаниите в държавите членки за изземване на превозни средства се отнасят до ограничен брой автомобили от следните марки: Фолксваген, Рено, Даймлер, Опел и Сузуки;

Р.  като има предвид, че няколко неправителствени организации и медиите са докладвали, че при модели от няколко други марки количеството на емисиите е било подозрително или че са били превишени граничните стойности за замърсяване, определени в законодателството на ЕС;

С.  като има предвид, че някои държави членки, а именно България, Унгария, Ирландия, Словения и Швеция, все още не са изпратили информация на Комисията за своите програми за изземване на превозни средства;

Т.  като има предвид, че в отговора на Комисията на скандала „Дизелгейт“ се включва не само преразглеждане на Директива 2007/46/ЕО, но също така и предложение за директива относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите (COM(2018)0184); като има предвид, че подобно обвързващо законодателство е от ключово значение, за да се гарантират ясни права за потребителите и възможност за предприемане на съдържателни колективни действия, особено след като препоръката от 2013 г. относно колективната защита почти не беше приложена в по-голямата част от държавите членки; като има предвид, че в Съединените щати, където системата за колективни искове е добре развита, жертвите на „Дизелгейт“ са получили между 5 000 и 10 000 щатски долара компенсаторни плащания, докато европейските потребители все още очакват подходяща компенсация; като има предвид, че това досие е измежду многото, блокирани в Съвета;

У.  като има предвид, че председателят на Комисията г-н Юнкер предложи преразглеждане на Регламент (ЕС) № 182/2011 от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(13), за да се задължат държавите членки да бъдат по-прозрачни относно заеманите от тях позиции на равнище комисии; като има предвид, че една по-прозрачна процедура за приемане на изпитването на емисиите при реални условия би възпряла държавите членки от необосновано забавяне на процедурата, както се обяснява в заключенията на анкетната комисия EMIS; като има предвид, че това досие е измежду многото, блокирани в Съвета;

Ф.  като има предвид, че вследствие на разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) Европейската инвестиционна банка и Volkswagen AG постигнаха съгласие относно част от кредит за подпроект на стойност 400 милиона евро, отпуснат през 2009 г. и изплатен изцяло по график през февруари 2014 г.;

Х.  като има предвид, че съгласно това споразумение Европейската инвестиционна банка ще приключи разследването си, а от своя страна Volkswagen AG доброволно няма да участва в никакви проекти на Европейската инвестиционна банка за срок на изключване от 18 месеца;

Отговорности на Комисията

1.  припомня, че съгласно член 17, параграф 8 от Договора за Европейския съюз „Комисията колективно е отговорна пред Европейския парламент“; поради това изразява съжаление, че Комисията, колективно, не е представила изчерпателен доклад на Парламента, разглеждащ заключенията и препоръките на анкетната комисия EMIS;

2.  изразява съжаление относно факта, че писмото от г-жа Елжбета Бенковска, член на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП, до бившия председател на анкетната комисия EMIS е недостатъчно, тъй като не всички въпроси са от компетентността на члена на Комисията, както се заявява в писмото, и писмото не разглежда заключенията на анкетната комисия EMIS;

3.  призовава Комисията незабавно да изпрати на Парламента изчерпателен доклад, одобрен от целия колегиум, както беше изискано от Парламента в неговата резолюция, който да обърне внимание не само на препоръките, но и на същността на задачата по разследване на парламентарната анкетна комисия, а именно заключенията на комисията EMIS, и по-конкретно относно случаите на лошо администриране и нарушение на правото на ЕС; счита, че Комисията следва да направи ясни политически заключения въз основа на заключенията на комисията EMIS;

4.  отбелязва, че в препоръката на омбудсмана се потвърждава, че Комисията е възпрепятствала значително работата на официална парламентарна анкетна комисия; счита, че Комисията следва да направи ясни политически заключения от този неуспех;

5.  призовава Комисията да предостави достъп до протоколите от заседанията на техническите комитети изобщо и в частност до протоколите от заседанията на своя Технически комитет по моторните превозни средства;

6.  призовава Комисията да публикува насоки относно изземването на превозни средства, в който да посочи подробно как иззетите превозни средства трябва да спазят съответната нормативна уредба на ЕС, включително чрез модернизация на оборудването, в случаите когато актуализирането на софтуера не осигурява спазване на пределно допустимите стойности на емисиите;

7.  призовава Комисията да включи в насоките мерки, с които да се гарантира, че силно замърсяващите превозни средства не продължават да се предлагат на пазара за втора употреба, включително в други държави членки и трети държави;

8.  призовава Комисията да наблюдава създаването и прилагането на проверките за надзор на пазара, извършвани от държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/858;

9.  призовава Комисията да продължи работата по първия етап на производствата за установяване на нарушение срещу Германия, Люксембург, Обединеното кралство и Италия, предвид факта, че процедурите бяха стартирани преди повече от две години, и да издаде мотивирани становища;

10.  приветства решението на Съда на Европейския съюз от 13 декември 2018 г., в което се заключава, че Комисията няма правомощия да изменя, като част от втория пакет относно емисиите при реални условия, пределните стойности на емисиите на NOx, определени от стандарта Евро 6; отбелязва, че Съдът на Европейския съюз също така стигна до заключението, че Комисията не е представила достатъчно техническо обяснение за необходимостта от адаптиране на пределните стойности на емисиите на NOx с въвеждането на коефициенти на съответствие; счита, че пределните стойности на емисиите на NOx, определени от стандартите Евро 6, трябва да бъдат спазвани при нормални условия на употреба и че Комисията отговаря за планирането на изпитвания на емисиите при реални условия, така че те да отразяват емисиите в реални условия;

11.  изразява съжаление за решението на Комисията да обжалва решението на Съда на Европейския съюз по дела T-339/16, T-352/16 и T-391/16 и изисква от Комисията да се откаже от решението си предвид неотдавнашните събития;

12.  отправя искане към Комисията да уведоми Парламента, ако с решението за обжалване бъде удължен крайният срок, определен от Съда, в рамките на който коефициентите на съответствие могат да останат в сила;

13.  призовава Комисията да зачита настоящите пределни стойности на емисии, определени в Регламент (ЕО) № 715/2007, които трябва да бъдат спазвани при реални условия на движение съгласно този регламент, и да не въвежда нови корекционни коефициенти (коефициенти на съответствие), които биха направили тези законови пределни стойности по-малко строги;

14.  изразява съжаление относно факта, че докладът на OLAF вследствие на разследването на предоставения на Volkswagen AG заем „Antrieb RDI“ не е бил оповестен публично, и изразява съжаление относно слабите мерки, предприети от ЕИБ;

Отговорности на държавите членки

15.  призовава държавите членки незабавно да предоставят цялата информация, искана от Комисията за изготвяне на доклад относно действията, предприети от Комисията и държавите членки във връзка със заключенията и препоръките на комисията EMIS;

16.  изразява съжаление относно различните подходи и липсата на координация от страна на държавите членки при изземването на превозни средства и предлагането на програми за размяна; счита, че тези различни подходи подкопават интересите на потребителите, защитата на околната среда, здравето на гражданите и функционирането на вътрешния пазар;

17.  призовава държавите членки да приложат спешно мерките, необходими за изземване или изтегляне от пазара на големия брой силно замърсяващи автомобили, и да окажат пълно сътрудничество на Комисията относно общ подход за действия по изземване въз основа на насоките на Комисията;

18.  изразява съжаление във връзка с факта, че програмата за размяна и изискванията за модернизация на оборудването за немските производители на автомобили не се прилагат извън Германия или за други производители на автомобили в Съюза;

19.  призовава държавите членки и производителите на автомобили да координират задължителната модернизация на оборудването на превозните средства с дизелови двигатели, които не отговарят на изискванията, включително модернизация на оборудването за селективна каталитична редукция (SCR) с цел намаляване на емисиите на азотен диоксид (NO2) и почистване на съществуващия парк; счита, че разходите за тази модернизация следва да се поемат от отговорния производител на автомобили;

20.  призовава онези държави членки, които все още не са предоставили на Комисията информация за своите програми за изземване, да направят това незабавно;

21.  призовава държавите членки да гарантират ефективността на проверките за надзор на пазара и да изпитват автомобилите, които са в движение, отвъд параметрите на изпитването за емисии при реални условия, за да се гарантира, че производителите не оптимизират превозните средства за тези изпитвания за емисии при реални условия, като използват собствени съоръжения, както се предлага в документа на Европейската сметна палата;

22.  призовава държавите членки, засегнати от съответните процедури за установяване на нарушение, да окажат пълно сътрудничество на Комисията и да ѝ предоставят цялата необходима информация;

23.  призовава държавите членки да не позволяват на производителите на автомобили да намират нови възможности за „гъвкавост“ при хармонизираната в световен мащаб процедура за изпитване на лекотоварни превозни средства (WLTP) в лабораторни условия като средство за намаляване на техните емисии на CO2;

24.  напомня на държавите членки да гарантират, че всички автомобили, предлагани от дистрибутори, използват единствено стойностите на CO2 съгласно WLTP, за да се избегне объркване от страна на потребителите, и подчертава, че държавите членки следва да приспособят данъчното облагане на превозни средства и данъчните стимули към стойностите съгласно WLTP, като спазват принципа, че WLTP не следва да има отрицателно въздействие върху потребителите;

25.  призовава настоятелно Съвета на Европейския съюз да поеме своята отговорност и да приеме спешно общ подход към предложението за директива относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и предложението за преразглеждане на Регламент (ЕС) № 182/2011;

26.  подчертава, че е важно да се гарантира високо и еднакво равнище на защита на потребителите в рамките на единния пазар спрямо всяка бъдеща манипулация от страна на производителите на автомобили, която би довела до по-високи от очакваните емисии, и призовава държавите членки да подкрепят развитието на справедливи, достъпни и навременни процедури за колективна правна защита;

27.  призовава държавите членки и Комисията да предприемат решителни стъпки за улесняване във всички държави членки на достъпа до превозни средства с нулеви и ниски емисии, като същевременно се избягва по-широкото навлизане на стари, силно замърсяващи превозни средства в държавите членки с по-ниски доходи;

28.  подчертава във връзка с това, че наличността и достъпността на инфраструктура за зареждане, включително в частни и обществени сгради в съответствие с Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС)(14), и конкурентоспособността на електрическите превозни средства са от съществено значение за по-широко приемане от страна на потребителите;

29.  призовава настоятелно председателя на Европейския съвет и председателя на Комисията да присъстват на първото пленарно заседание на Европейския парламент през април 2019 г., за да отговорят на всички оставащи въпроси относно заключенията и препоръките на анкетната комисия EMIS, препоръката на омбудсмана и други елементи на настоящата резолюция;

o
o   o

30.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 113, 19.5.1995 г., стр. 1.
(2) ОВ L 10, 15.1.2016 г., стр. 13.
(3) ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 1.
(4) ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1.
(5) ОВ L 151, 14.6.2018 г., стр. 1.
(6) ОВ L 109, 26.4.2016 г., стр. 1.
(7) ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1.
(8) ОВ C 355, 20.10.2017 г., стр. 11.
(9) ОВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 21.
(10) OВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 140.
(11) Решение на Съда на Европейския съюз от 13 декември 2018 г., Ville de Paris, Ville de Bruxelles, Ayuntamiento de Madrid/Комисия, T-339/16, T-352/16 и T-391/16, ECLI:EU:T:2018:927.
(12) Приети текстове, P8_TA(2019)0186.
(13) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(14) Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (OВ L 156, 19.6.2018 г., стp. 75).


Решение за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира
PDF 193kWORD 65k
Препоръка на Европейския парламент от 28 март 2019 г. до Съвета и до заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, подкрепено от Комисията, към Съвета за решение на Съвета за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира (2018/2237(INI))
P8_TA-PROV(2019)0330A8-0157/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, по-специално ЦУР 1, 16 и 17, насочени към насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие(1),

—  като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/322 на Съвета от 2 март 2015 г. относно изпълнението на 11-ия Европейски фонд за развитие(2),

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2015/528 на Съвета от 27 март 2015 г. за създаване на механизъм за администриране на финансирането на общите разходи за операциите на Европейския съюз с военни последици или последици в областта на отбраната (Athena) и за отмяна на Решение 2011/871/ОВППС(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2306 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира(5),

—  като взе предвид Междуинституционалната декларация, приложена към Регламент (ЕС) 2017/2306, относно източниците на финансиране на мерките за помощ съгласно член 3а от Регламент (ЕС) 2014/230 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/323 на Съвета от 2 март 2015 г. относно Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие(7),

—  като взе предвид Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване(8), и Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане на режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба(9),

—  като взе предвид Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите – членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Европейския съюз съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014 — 2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ — ЕС и относно разпределението на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта от Договора за функционирането на Европейския съюз(10),

—  като взе предвид предложението от 13 юни 2018 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, подкрепено от Комисията, до Съвета във връзка с решение на Съвета за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира (HR(2018) 94),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г., 15 декември 2016 г., 9 март 2017 г., 22 юни 2017 г., 20 ноември 2017 г., 14 декември 2017 г. и 28 юни 2018 г.,

—  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа – Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, който беше представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) на 28 юни 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 13 ноември 2017 г., 25 юни 2018 г. и 19 ноември 2018 г. относно сигурността и отбраната в контекста на глобалната стратегия на ЕС,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2017 г., озаглавено „Документ за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана“ (COM(2017)0315),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и ЕСВД от 5 юли 2016 г., озаглавено „Елементи за стратегическа рамка на ЕС за подкрепа на реформата в сектора на сигурността“,

—  като взе предвид специален доклад № 20 на Европейската сметна палата от 18 септември 2018 г, озаглавен „Африканска архитектура за мир и сигурност: необходимост от пренасочване на подкрепата от страна на ЕС“,

—  като взе предвид своята резолюция от 22 април 2015 г. относно финансиране на общата политика за сигурност и отбрана(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана(12),

—  като взе предвид своите резолюции от 13 декември 2017 г.(13) и 12 декември 2018 г.(14) относно годишния доклад относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО),

—  като взе предвид член 113 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0157/2019),

A.  като има предвид, че амбицията на ЕС е да бъде глобален фактор за мира, като се стреми към поддържане на международния мир и сигурност и зачитане на международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека;

Б.  като има предвид, че ЕС носи все по-голяма отговорност за гарантиране на собствената си сигурност в една стратегическа среда, която през последните години значително се влоши;

В.  като има предвид, че трудната обстановка във връзка със сигурността около ЕС изисква той да има стратегическа автономия, което беше признато през юни 2018 г. от 28-те държавни и правителствени ръководители в глобалната стратегия на Европейския съюз и което налага необходимост от предоставяне на инструменти, които повишават способността на ЕС за опазване на мира, предотвратяване на конфликти, насърчаване на мирни, справедливи и приобщаващи общества и укрепване на международната сигурност; като има предвид, че се признава, че сигурните и мирни общества са предпоставка за трайно развитие;

Г.  като има предвид, че целта на Европейския механизъм за подкрепа на мира (наричан по-нататък „Механизма“) не е да се милитаризира външната дейност на Европейския съюз, а да се постигне взаимодействие и по-голяма ефективност благодарение на глобален подход към вече съществуващото оперативно финансиране на външните дейности, и когато не е възможно финансиране от бюджета на ЕС;

Д.  като има предвид, че Договорът изисква ЕС и неговите институции да осъществяват обща политика в областта на външните отношения и сигурността (ОВППС), включително прогресивно изработване на обща отбранителна политика, която би могла да доведе до обща отбрана в съответствие с разпоредбите на член 42, и да укрепват по този начин европейската идентичност и нейната независимост с цел насърчаване на мира, сигурността и напредъка в Европа и в света; като има предвид, че предложеният механизъм следва да бъде приветстван като стъпка напред в тази посока и ЗП/ВП следва да бъде насърчен да продължи неговото развитие и прилагане;

Е.  като има предвид, че ЕС е най-големият световен доставчик на помощ за развитие и хуманитарна помощ, който засилва връзката между сигурността и развитието за постигане на устойчив мир;

Ж.  като има предвид, че следва да се насърчава по-нататъшното използване на финансиране и инструменти на Съюза за подобряване на сътрудничеството, развиване на способности и разполагане на мисии в бъдеще, а така също и за запазване на мира, предотвратяване, управление и разрешаване на конфликти и справяне със заплахите за международната сигурност; подчертава, че Европейският механизъм за подкрепа на мира следва по-специално да финансира военните мисии на Съюза, да укрепва военния и отбранителния капацитет на трети държави, регионални и международни организации и да допринася за финансирането на операции за подкрепа на мира, ръководени от регионална или международна организация или от трети държави;

З.  като има предвид, че в миналото за ЕС е било предизвикателство да финансира операции с последици в областта на отбраната; като има предвид, че Парламентът многократно е подчертавал необходимостта от финансиране, което да е по-гъвкаво и ефикасно и да изразява солидарност и решителност; като има предвид, че са необходими допълнителни механизми и инструменти, за да се гарантира, че ЕС може да играе ролята си на глобален фактор в областта на сигурността; като има предвид, че всички такива инструменти трябва да подлежат на подходящ парламентарен контрол и законодателство на ЕС;

И.  като има предвид, че участието на жените в мирните процеси остава един от неизпълнените в най-голяма степен аспекти на Програмата за жените, мира и сигурността, въпреки че жените са основните жертви на кризите със сигурността и хуманитарните кризи и въпреки факта, че когато жените имат изрична роля в мирните процеси, вероятността от споразумение с продължителност най-малко 15 години нараства с 35%;

Й.  като има предвид, че вътрешната и външната сигурност все повече са взаимно свързани; като има предвид, че ЕС е предприел значителни стъпки за увеличаване на сътрудничеството между своите държави членки в областта на отбраната; като има предвид, че ЕС винаги се е гордеел със своята „мека сила“ и ще продължи да го прави; като има предвид обаче, че в една развиваща се действителност, която поражда загриженост, се изисква ЕС да не бъде изключително „гражданска сила“, а да развива и засилва своите военни способности, които следва да бъдат използвани по последователен и съгласуван начин с всички други външни дейности на ЕС; като има предвид, че развитието в третите държави не е възможно без сигурност и мир; като има предвид, че военните играят ключова роля за това, особено в държави, в които гражданските органи не са в състояние да изпълняват своите задачи предвид положението със сигурността; като има предвид, че Механизмът има ясен потенциал да доведе до по-голяма ангажираност на ЕС с държавите партньори и ще повиши ефективността на външната дейност на ЕС, което ще позволи на ЕС да се превърне във важен доставчик на глобална стабилност и сигурност в бъдеще;

К.  като има предвид, че външната дейност на ЕС не трябва да се използва като инструмент за „управление на миграцията“ и че всички усилия за работа с трети държави трябва да вървят ръка за ръка с подобряването на състоянието на правата на човека в тези държави;

Л.  като има предвид, че неразпространението на ядрени оръжия и разоръжаването ще имат значителен ефект за намаляване на подхранването на конфликти и допринасяне за по-голяма стабилност, в съответствие със задълженията, произтичащи от Договора за неразпространение на ядреното оръжие и свързаната с него резолюция на ЕП относно ядрената сигурност и неразпространението на ядрени оръжия(15); като има предвид, че един свят без оръжия за масово унищожение е по-безопасен; като има предвид, че ЕС е водещ фактор в забраната на ядрените оръжия и следва да разшири ролята си в този смисъл;

М.  като има предвид, че Договорите не предвиждат никакви външни военни действия на Съюза извън рамката на ОПСО; като има предвид, че една истинска ОВППС за всички държави — членки на ЕС увеличава възможностите на ЕС за действие в областта на външната политика; като има предвид, че единствената възможна външна военна намеса по линия на ОПСО е под формата на мисии извън Съюза за опазване на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност в съответствие с принципите на Устава на ООН, както е посочено в член 42, параграф 1 от ДЕС;

Н.  като има предвид, че помощта за военните операции на партньорите за подкрепа на мира досега е била предоставяна извън бюджета на ЕС чрез Механизма за подкрепа на мира в Африка, създаден и финансиран от Европейския фонд за развитие (ЕФР); като има предвид, че понастоящем Механизмът за подкрепа на мира в Африка е ограничен до операции, ръководени от Африканския съюз (АС) или от африкански регионални организации;

О.  като има предвид, че се очаква Европейският механизъм за подкрепа на мира да предостави на Съюза възможност да допринася пряко за финансирането на операции за подкрепа на мира, ръководени от трети държави, както и за съответните международни организации, в световен мащаб и не само от Африка или АС;

П.  като има предвид, че предложеният механизъм ще замени механизма Athena и Механизма за подкрепа на мира в Африка; като има предвид, че той ще допълни Инициативата за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието, като финансира разходите за отбранителни дейности на ЕС, като например мироопазващите мисии на АС, общите разходи за собствени военни операции по линия на ОПСО и изграждането на военен капацитет на партньорите, които са изключени от бюджета на ЕС в съответствие с член 41, параграф 2 от ДЕС;

Р.  като има предвид, че операциите, извършвани по линия на Механизма, трябва да съответстват на принципите и ценностите, залегнали в Хартата на основните права, и да зачитат международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека; като има предвид, че операциите, които не са определени като етично приемливи от гледна точка на човешката безопасност, здраве и сигурност, свобода, неприкосновеност на личния живот, почтеност и достойнство, трябва да се оценяват и преразглеждат внимателно;

С.  като има предвид, че настоящият дял на общите разходи остава много нисък (като се оценява на приблизително 5—15% от всички разходи) и че големият дял на разходите и отговорностите, поемани от отделната държава във военните операции, основаващ се на принципа „поемане на разходите от страната, където са направени“, противоречи на принципите на солидарност и споделяне на тежестта и допълнително възпира държавите членки да вземат активно участие в операции по ОПСО;

Т.  като има предвид, че предложеният среден годишен финансов пакет за Европейския механизъм за подкрепа на мира е 1 500 000 000 EUR, докато комбинираните разходи по механизма Athena и Механизма за подкрепа на мира в Африка варират между 250 000 000 EUR и 500 000 000 EUR годишно; като има предвид, че евентуалните цели на допълнителните 1 000 000 000 EUR годишно не са достатъчно конкретизирани или гарантирани в предложението;

У.  като има предвид, че като извънбюджетен механизъм, финансиран чрез годишни вноски от държавите членки с коефициент на разпределение въз основа на БНД, Европейският механизъм за подкрепа на мира се очаква да позволи на ЕС да финансира по-голям дял от общите разходи (35—45%) за военни мисии и операции, какъвто е понастоящем случаят с механизма Athena; като има предвид, че също така се очаква Европейският механизъм за подкрепа на мира да гарантира, че финансирането от ЕС е постоянно, което осигурява адекватно програмиране за готовност при кризи, прави разполагането на мисии по-лесно и подобрява гъвкавостта в случай на бърза реакция; като има предвид, че амбициозното включване и разширяване на механизма Athena за общото финансиране на мисиите и операциите по линия на ОПСО е нещо, за което Парламентът настоява отдавна; като има предвид обаче, че предложеното решение на Съвета няма същия обвързващ характер като вътрешното споразумение за Механизма за подкрепа на мира в Африка, което означава, че държавите членки могат да се откажат да финансират действия по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира;

Ф.  като има предвид, че чрез увеличаване на общите разходи, предложеният инструмент ще засили солидарността и споделянето на тежестта между държавите членки и ще насърчи държавите членки, особено тези, които не разполагат с финансови или оперативни ресурси, да допринасят за операциите по линия на ОПСО;

Х.  като има предвид, че в своите заключения от 19 ноември 2018 г. Съветът изразява резерви относно подкрепата си за предложението за Европейски механизъм за подкрепа на мира; като има предвид, че въпреки това е важно да се работи за приемането на амбициозно предложение, съдържащо всички предложени компоненти, включително механизма Athena;

Ц.  като има предвид, че всички военни задачи по линия на Механизма, като например съвместни операции за разоръжаване, хуманитарни и спасителни мисии, дейности по предоставяне на съвети и съдействие във военната област, мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира, мисии на бойни сили в управлението на кризи, включително възстановяване на мира и стабилизиране след конфликт, борба срещу тероризма, включително чрез оказване на подкрепа на трети държави в борбата срещу тероризма на тяхна територия, както са изброени в член 43, параграф 1 от ДЕС, при пълно зачитане на правата на човека, попадат в обхвата на ОПСО; като има предвид, че изключението по член 41, параграф 2 от ДЕС се прилага за оперативни разходи, произтичащи единствено от тези военни мисии; като има предвид, че всички други оперативни разходи, произтичащи от ОПСО, включително разходите, произтичащи от всякакви други действия, посочени в член 42 от ДЕС, следва да бъдат за сметка на бюджета на Съюза; като има предвид, че административните разходи на Европейския механизъм за подкрепа на мира следва да бъдат за сметка на бюджета на Съюза;

Ч.  като има предвид, че съгласно член 41, параграф 2 от ДЕС всички оперативни разходи, произтичащи от ОПСО, са за сметка на бюджета на Съюза, освен разходи, произтичащи от действия с военни последици или последици в областта на отбраната; като има предвид, че член 2, букви а) и г) от предложението за решение постановяват съответно, че Европейският механизъм за подкрепа на мира следва да финансира както „операции с военни последици или последици в областта на отбраната“, така и „други оперативни действия на Съюза с военни последици или последици в областта на отбраната“;

Ш.  като има предвид, че съгласно член 21, параграф 2, буква г) от ДЕС Съюзът определя и следва общи политики и действия и работи за висока степен на сътрудничество във всички области на международните отношения, за да насърчи устойчивото икономическо, социално и екологично развитие на развиващите се държави, като основната цел е изкореняване на бедността;

Щ.  като има предвид, че съгласно член 208, параграф 1, алинея 2 от ДФЕС: „Основната задача на политиката на Съюза в тази област е намаляването и, като крайна цел, изкореняването на бедността“; като има предвид, че съгласно същия параграф „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“; като има предвид, че второто изречение съставлява разпоредба от Договора и като такова е законоустановено задължение за ЕС, наричано „съгласуваност на политиката за развитие“ (СПР);

AA.  като има предвид, че военните и гражданските мисии извън Съюза трябва да бъдат отделно едни от други, за да се гарантира, че гражданските мисии се финансират само от бюджета на Съюза;

АБ.  като има предвид, че ЕС следва да даде на персонала на мисиите по линия на ОПСО статут, подобен на този на командированите национални експерти, като им предостави единен статут и най-добрата възможна защита съгласно Правилника за длъжностните лица на Съюза; като има предвид, че всички надбавки, произтичащи от този статут, и всички разходи за пътуване, престой и здравеопазване следва да са за сметка на бюджета на Съюза като административни разходи;

АВ.  като има предвид, че Европейската сметна палата (ЕСП) публикува специален доклад относно африканската архитектура за мир и сигурност, финансирана чрез Механизма за подкрепа на мира в Африка, като се предлага тя да бъде включена и разширена в Европейския механизъм за подкрепа на мира; като има предвид, че ЕСП счита, че тази подкрепа не е получила необходимия приоритет и е имала ограничено въздействие; като има предвид, че препоръките на ЕСП трябва да се вземат надлежно предвид с оглед на амбициозното увеличено финансиране за новия механизъм;

АГ.  като има предвид, че предложението не беше допълнено от оценка на финансовото въздействие във връзка с административните разходи; като има предвид, че административните разходи за Европейския механизъм за подкрепа на мира имат значителни последици за бюджета на Съюза; като има предвид, че не следва да се наема или да се делегира на Европейския механизъм за подкрепа на мира допълнителен персонал извън персонала, който понастоящем работи за инструментите, които предстои да бъдат заменени; като има предвид, че полезните взаимодействия, произтичащи от обединяването на съществуващите отделни инструменти в една административна структура, следва да улеснят управлението на по-широкия географски обхват на Европейския механизъм за подкрепа на мира; като има предвид, че допълнителен персонал следва да бъде назначаван само ако и когато приходите за дадена мисия или мярка са били ефективно събрани от всички участващи държави членки; като има предвид, че поради ограничения във времето характер на приходите е необходимо договорите на персонала, нает чрез Механизма, или командироването на служители по линия на Механизма за определена мисия или мярка, да бъдат съответно за ограничен период; като има предвид, че не следва да се наемат или да се командироват по линия на Механизма служители от държава членка, която е направила официална декларация съгласно член 31, параграф 1 от ДЕС за определена мисия или мярка;

АД.  като има предвид, че ЗП/ВП следва редовно да провежда консултации с Парламента по всички най-важни аспекти и основни решения в областта на ОВППС и ОПСО и последващото им развитие; като има предвид, че с Парламента следва да бъдат провеждани консултации и той да бъде информиран своевременно, за да може да представя своите становища и да задава въпроси, включително относно съгласуваността на политиката за развитие, на ЗП/ВП и на Съвета преди вземането на решения или предприемането на решителни действия; като има предвид, че ЗП/ВП следва да взема под внимание становищата на Парламента, включително относно СПР, и да ги включва в своите предложения, да преразглежда решенията или частите от решения, на които Парламентът се противопоставя, или да оттегля такива предложения, независимо че е възможно дадена държава членка да настоява за инициативата, и следва да предлага решения на Съвета, свързани с ОПСО, когато Парламентът го прикани да направи това; като има предвид, че Парламентът следва да провежда ежегодно разискване със ЗП/ВП относно операциите, финансирани от Механизма;

1.  отправя следните препоръки към Съвета:

   a) да не намалява вноската на дадена държава членка в Механизма, ако държавата членка се позовава на член 31, параграф 1 от ДЕС, тъй като това би подкопало коефициента въз основа на БНД, на който се базира механизмът за финансиране и общото финансиране на Механизма;
   б) да включи в решението позоваване на ролята на Парламента като орган за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, какъвто понастоящем е случаят с ЕФР и следователно с Механизма за подкрепа на мира в Африка, съгласно съответните разпоредби на финансовите регламенти, приложими за ЕФР, с оглед запазване на последователността на външната дейност на ЕС по линия на ЕФР и по линия на другите относими политики в съответствие с член 18 от ДЕС и член 21, параграф 2, буква г) от ДЕС във връзка с член 208 от ДФЕС;
   в) да работи за въвеждането на механизъм в Европейския парламент, който да предоставя своевременен достъп, съгласно строго регламентираните процедури, до информация, включително оригинални документи, относно годишния бюджет на Европейския механизъм за подкрепа на мира, коригиращите бюджети, трансферите, програмите за действие (включително по време на подготвителната фаза), изпълнението на мерките за помощ (включително ad hoc мерки), споразуменията с изпълнителите и докладите за изпълнението на приходите и разходите, както и годишните отчети, финансовите отчети, доклада за оценка и годишния доклад на ЕСП;
   г) да се съгласи да включи достъпа до всички поверителни документи в преговорите за актуализирано междуинституционално споразумение между Европейския парламент и Съвета относно достъпа на Парламента до чувствителна информация на Съвета в областта на политиката на сигурност и отбрана;
   д) да гарантира, че операциите, програмите за действие, ad hoc мерките за помощ и другите оперативни действия, финансирани от Механизма, по никакъв начин няма да нарушават или да се използват за нарушаване на основните принципи, установени в член 21 от ДЕС, или да се използват за нарушаване на международното право, по-специално на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека;
   е) да приключи преразглеждането на механизма Athena преди края на тази година, ако е възможно, и да го включи по хармоничен начин в Европейския механизъм за подкрепа на мира, като същевременно запази оперативната му ефективност и гъвкавост;
   ж) да гарантира, че повишената ефикасност и подобрената ефективност, предлагани от един единствен инструмент, се запазват при извършването на необходимите корекции по предложението;
   з) да включи следните изменения:
   да замени „обща външна политика и политика на сигурност“ с „обща политика за сигурност и отбрана“ в съображение 4 и член 1;
   да добави ново съображение 10а, както следва: „(10а) Дейностите по предоставяне на съвети и съдействие във военната област, посочени в член 43, параграф 1 от ДЕС, могат да бъдат под формата на укрепване на военния и отбранителния капацитет на трети държави, регионални и международни организации за опазване на мира, за предотвратяване, управление и разрешаване на конфликти и за справяне със заплахите за международната сигурност при стриктно спазване на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека и критериите на Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване, и Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане на режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба“;
   да добави ново съображение 10б, както следва: „(10б) Мисиите за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира, посочени в член 43, параграф 1 от ДЕС, могат да бъдат под формата на участие във финансирането на мироопазващи операции, ръководени от регионална или международна организация или от трети държави“;
   да добави ново съображение 10в, както следва: „(10в) Операциите, подкрепяни с финансиране от ЕС, трябва да включват Резолюция 1325 на ООН относно жените, мира и сигурността“;
   да измени член 2, буква а, както следва: „а) участие във финансирането на мисии в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) с военни последици или последици в областта на отбраната“;
   да измени член 2, буква б), както следва: „б) укрепване на военния и отбранителния капацитет на трети държави, регионални и международни организации за опазване на мира, за предотвратяване, управление и разрешаване на конфликти и за справяне със заплахите за международната сигурност и киберсигурността“;
   да добави към член 3 нова точка 2а, както следва: „2a. Годишната разбивка на административните разходи за този механизъм, които се поемат от бюджета на Съюза, се определя в приложение Iа (ново) за сведение.“;
   да измени член 5, буква в, както следва: „в) „операция“ означава военна операция, установена в рамките на общата политика за сигурност и отбрана в съответствие с член 42 от ДЕС за изпълнение на задачите, посочени в член 43, параграф 1 от ДЕС, която има военни последици или последици в областта на отбраната, включително задача, възложена на група държави членки в съответствие с член 44 от ДЕС“;
   да добави нова алинея в края на член 6, както следва: „Всички граждански аспекти, активи или мисии по линия на ОВППС, и по-специално по линия на ОПСО, или части от тях, се финансират изключително от бюджета на Съюза.“;
   да измени член 7, както следва: „Всяка държава членка, върховният представител или върховният представител с подкрепата на Комисията могат да представят предложения за действия на Съюза по дял V от ДЕС, които да бъдат финансирани от Механизма. Върховният представител уведомява своевременно Европейския парламент за всяко такова предложение.“;
   да измени член 10, параграф 1, както следва: „В съответствие с член 21, параграф 3 и член 26, параграф 2 от ДЕС се осигурява съгласуваност между действията на Съюза, които ще се финансират по линия на Механизма, и други действия на Съюза по линия на други относими политики. Действията на Съюза, които ще се финансират по линия на Механизма, също така са съгласувани с целите на тези други политики на Съюза спрямо трети държави и международни организации“;
   да добави към член 10 нов параграф 3a, както следва: „3a. Два пъти годишно върховният представител докладва на Европейския парламент относно съгласуваността, посочена в параграф 1.“;
   да добави към член 11 нов параграф 2а: „2a. Механизмът има служител за връзка с Европейския парламент. Освен това заместник генералният секретар на ЕСВД, отговарящ по въпросите на ОПСО и реакцията при кризи, провежда ежегодна размяна на мнения със съответния парламентарен орган, за да предоставя редовни брифинги.“;
   да измени член 12, параграф 1, както следва: „Създава се Комитет на Механизма (наричан по-долу „Комитет“), съставен от по един представител на всяка участваща държава членка. Представители на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и на Комисията се канят да присъстват на заседанията на Комитета, без да участват в гласуванията. Представители на Европейската агенция по отбрана (EDA) могат да бъдат поканени да присъстват на заседанията на Комитета за обсъждане на въпроси, свързани с областта на дейност на EDA, без да участват в гласуванията или да присъстват на тях. Представители на Европейския парламент могат да бъдат поканени да присъстват на заседанията на Комитета, без да участват в гласуванията или да присъстват на тях.“;
   да измени член 13, параграф 8, както следва: „8. Администраторът осигурява непрекъснатост на своите функции чрез административната структура на компетентните военни структури на ЕСВД, посочени в член 9.“;
   да добави към член 13 нов параграф 8a, както следва: „8a. Администраторът участва в информирането на Европейския парламент.“;
   да добави към член 16 нов параграф 8a, както следва: „8a. Командващите операциите участват в информирането на Европейския парламент.“;
   да измени член 34, параграф 1, както следва: „Администраторът предлага на Комитета назначаването на вътрешен одитор на Механизма и на поне един заместник вътрешен одитор за период от четири години, който може да бъде подновен до общ период, ненадвишаващ 8 години. Вътрешните одитори трябва да притежават необходимата професионална квалификация и да предлагат достатъчни гаранции за сигурност, обективност и независимост. Вътрешният одитор не може да бъде нито разпоредител с бюджетни кредити, нито счетоводител; той или тя не може да участва в изготвянето на финансовите отчети.“;
   да измени член 47, параграф 4, както следва: „4. Крайното местоназначение на общо финансираното оборудване и инфраструктура се одобрява от Комитета, като се вземат предвид оперативните нужди, правата на човека, сигурността и оценката на риска от отклоняване по отношение на сертифицираната крайна употреба и крайните потребители, както и финансовите критерии. Крайното местоназначение може да бъде, както следва:
   a) за инфраструктура – продажба или прехвърляне чрез Механизма на приемащата държава, на държава членка или на трета страна;
   б) за оборудване – продажба чрез Механизма на държава членка, на приемащата държава или на трета страна, или неговото съхранение и поддръжка от Механизма, от държава членка или от съответната трета страна с цел използване в следваща операция.“;
   да измени член 47, параграф 6, както следва: „6. Продажбата или прехвърлянето на приемащата държава или на трета страна следва да бъде в съответствие с международното право, включително съответните разпоредби относно правата на човека и принципите за „ненанасяне на вреда“, и с действащите правила за сигурност и стриктно зачитане на критериите на Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване, и Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба.“;
   да измени член 48, параграф 1, както следва: „Върховният представител може да представи на Съвета предложение за евентуална програма за действие или за евентуална ad hoc мярка. Върховният представител уведомява незабавно Европейския парламент за всяко такова предложение.“;
   да измени член 49, параграф 1, както следва: „Програмите за действие се одобряват от Съвета по предложение от върховния представител. Европейският парламент е информиран за одобрените програми за действие, след като бъдат приети от Съвета.“;
   да измени член 50, параграф 3, както следва: „Когато искането е извън съществуващите програми за действие, Съветът може да одобри ad hoc мярка за помощ по предложение от върховния представител. Европейският парламент е информиран за одобрените ad hoc мерки за помощ, след като бъдат приети от Съвета.“;
   да добави нова буква еа) в член 52, параграф 2, както следва: „еа) налице е подробен списък на оборудването, финансирано по линия на Механизма“;
   да измени буква б) в член 53, параграф 1, както следва: „б) ефективно доставени на въоръжените сили на третата засегната държава, при условие че е оценено спазването на критериите на Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване, и на Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба;“;
   да измени буква г) в член 53, параграф 1, както следва: „г) използвани в съответствие с политиките на Съюза, при надлежно зачитане на международното право, особено по отношение на правата на човека и сертификатите за краен потребител, и по-специално клаузите за повторните трансфери;“;
   да измени буква д) в член 53, параграф 1, както следва: „д) управлявани в съответствие с всички ограничения или рестрикции по отношение на тяхното използване, продажба или прехвърляне, определени от Съвета или от Комитета, и в съответствие със съответните сертификати за краен потребител, критериите на Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване, и Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба;“;
   да измени член 54, параграф 1, както следва: „Всеки изпълнителен орган, натоварен с изпълнението на разходите, финансирани чрез Механизма, спазва принципите на добро финансово управление и прозрачност, предприема необходимите оценки на риска и проверки за крайна употреба и спазва надлежно основните ценности на ЕС и международното право, особено по отношение на правата на човека и принципите за „ненанасяне на вреда“. Всеки такъв изпълнителен орган се подлага на предварителна оценка на риска, за да се преценят възможните рискове за правата на човека и управлението.“;

2.  отправя следните препоръки към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:

   a) да се консултира с Парламента относно препоръчаните изменения и да гарантира, че становищата на Парламента се вземат под внимание, в съответствие с член 36 от ДЕС;
   б) в съответствие с член 36 от ДЕС, да прилага изцяло становищата на Парламента при изготвянето на предложения за многогодишни „програми за действие“ или за ad hoc мерки за помощ, включително чрез оттегляне на предложения, на които Парламентът се противопоставя;
   в) да предостави пълна оценка на финансовото въздействие на решението, предвид неговото отражение върху бюджета на ЕС, като очертае по-специално допълнителните нужди от персонал;
   г) да внася в Парламента за консултации проекти на решения на Съвета, свързани с Европейския механизъм за подкрепа на мира, едновременно с представянето им на Съвета или на Комитета по политика и сигурност, като на Парламента се оставя време да представи становището си; приканва ЗП/ВП да изменя проектите на решения на Съвета, когато това бъде поискано от Парламента;
   д) да гарантира, в съответствие с член 18 от ДЕС, допълняемост със съществуващите фондове, програми и инструменти на ЕС, съгласуваност на Европейския механизъм за подкрепа на мира с всички останали аспекти на външната дейност на ЕС, по-специално по отношение на Инициативата за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието и предложения Инструмент за съседство, развитие и международно сътрудничество, които във всички случаи следва да се изпълняват в рамките на по-широката програма за реформа на сектора на сигурността, която трябва да има силни компоненти за добро управление, разпоредби срещу насилието, основано на пола, и по-специално за граждански надзор върху системата за сигурност и демократичен контрол на въоръжените сили;
   е) да предоставя редовно обратна информация на Парламента относно напредъка в прилагането на Резолюция 1325 относно жените, мира и сигурността и да се консултира с Парламента относно препоръчания компонент за равенството между половете, с акцент върху ролята на жените в предотвратяването и разрешаването на конфликти и във възстановяването след конфликти и преговорите за мир, както и редовни оценки на предприетите мерки за защита на уязвимите лица, включително жените и момичетата, от насилие в ситуации на конфликт;
   ж) да гарантира, в съответствие с член 18 от ДЕС, съгласуваността на Европейския механизъм за подкрепа на мира с всички останали аспекти на външната дейност на ЕС, включително политиките за развитие и хуманитарна помощ, и с оглед насърчаване на развитието на засегнатите трети държави и намаляване и премахване на бедността в тях;

3.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и за сведение на Европейската служба за външна дейност и на Комисията.

(1) https://sustainabledevelopment.un.org/
(2) OВ L 58, 3.3.2015 г., стр. 1.
(3) ОВ L 84, 28.3.2015 г., стр. 39.
(4) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 1.
(5) ОВ L 335, 15.12.2017 г., стр. 6.
(6) ОВ L 335, 15.12.2017 г., стр. 6.
(7) ОВ L 58, 3.3.2015 г., стр. 17.
(8) ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99.
(9) ОВ L 134, 29.5.2009 г., стр. 1.
(10) ОВ L 210, 6.8.2013 г., стр. 1.
(11) ОВ С 353, 27.9.2016 г., стр. 68.
(12) OВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 18.
(13) ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 47.
(14) Приети текстове, P8_TA(2018)0514.
(15) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 202.

Правна информация