Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/0106(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0398/2018

Внесени текстове :

A8-0398/2018

Разисквания :

PV 15/04/2019 - 14
CRE 15/04/2019 - 14

Гласувания :

PV 16/04/2019 - 8.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0366

Приети текстове
PDF 485kWORD 138k
Вторник, 16 април 2019 г. - Страсбург Неокончателна версия
Защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза ***I
P8_TA-PROV(2019)0366A8-0398/2018
Резолюция
 Консолидиран текст

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 април 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза (COM(2018)0218 – C8-0159/2018 – 2018/0106(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0218),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 16, 33, 43, 50, 53, параграф 1, 62, 91, 100, 103, 109, 114, 168, 169, 192, 207, 325, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и член 31от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0159/2018),

—  като взе предвид становищата на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3, член 16, член 43, параграф 2, член 50, член 53, параграф 1, член 91, член 100, член 114, член 168, параграф 4, член 169, член 192, параграф 1 и член 325, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 31 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Сметната палата от 26 септември 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 октомври 2018 г.(2),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 15 март 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по бюджетен контрол, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по култура и образование, както и на комисията по конституционни въпроси (A8-0398/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ C 405, 9.11.2018 г., стр. 1.
(2) OВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 155.


Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 16 април 2019 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза(1)
P8_TC1-COD(2018)0106

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 16, ▌член 43, параграф 2, член 50, член 53, параграф 1, ▌член 91, член 100, ▌член 114, член 168, параграф 4, член 169, член 192, параграф 1 ▌и член 325, параграф 4 от него, и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 31 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(3),

като взеха предвид становището на Сметната палата(4),

като взеха предвид становището на група лица, определени от Научния и технически комитет измежду научни експерти от държавите членки в съответствие с член 31 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  Лицата, които работят за дадена публична или частна организация или са в контакт с нея в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, често са първите, които научават за заплахи или вреди на обществения интерес, възникващи в този контекст. Като „подават сигнал“, те играят ключова роля за разкриването и предотвратяването на нарушения на закона, които вредят на обществения интерес, и за защитата на благоденствието на обществото. Въпреки това често пъти лица, които биха могли да сигнализират за нередности, се въздържат да подадат сигнал за своите опасения или подозрения поради страх от ответни действия с цел отмъщение. В този контекст значението на предоставянето на балансирана и ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, се признава все по-често както на европейско, така и на международно равнище.

(2)  На равнището на Съюза сигналите и публичните оповестявания от лица, сигнализиращи за нередности, са един от компонентите отдолу нагоре по веригата на прилагане на правото и политиките на Съюза: те предоставят на националните правоприлагащи системи и на правоприлагащите системи на Съюза информация, която води до ефективното разкриване, разследване и наказателно преследване на нарушения на правото на Съюза, като по този начин укрепват прозрачността и отчетността.

(3)  Нарушенията на правото на Съюза в определени области на политиката — независимо дали са квалифицирани съгласно националното право като административни, наказателни или други видове нарушения — могат сериозно да навредят на обществения интерес, като създадат сериозни опасности за благоденствието на обществото. Когато в тези области са установени слабости в правоприлагането и лицата, сигнализиращи за нередности, обикновено са в привилегировано положение да оповестят нарушения, е необходимо да се подобри правоприлагането, като се въведат ефективни, поверителни и безопасни канали за подаване на сигнали и се осигури ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, срещу ответни действия с цел отмъщение▌.

(4)  В момента защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, в Европейския съюз е разпокъсана в държавите членки и непоследователна в различните области на политиката. Последиците от нарушенията на правото на Съюза с трансгранично измерение, разкрити от лицата, сигнализиращи за нередности, показват как недостатъчната защита в една държава членка не само оказва отрицателно въздействие върху функционирането на политиките на ЕС в тази държава членка, но може да окаже и странично въздействие върху други държави членки и върху Съюза като цяло.

(5)  Ето защо следва да се прилагат общи минимални стандарти, гарантиращи ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, в тези актове и области на политиката, в които:

i)  е необходимо да се подобри правоприлагането,

ii)  недостатъчното подаване на сигнали от страна на лица, сигнализиращи за нередности, е ключов фактор, засягащ правоприлагането, и

iii)  нарушенията на правото на Съюза вредят сериозно на обществения интерес.

Държавите членки могат да разширят прилагането на националните разпоредби към други области, за да осигурят всеобхватна и съгласувана рамка на национално равнище.

(6)  Защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, е необходима, за да се подобри прилагането на правото на Съюза в областта на обществените поръчки. В допълнение към необходимостта да се предотвратяват и разкриват измами и корупция в контекста на изпълнението на бюджета на ЕС, включително и на обществените поръчки, е необходимо да се вземат мерки и за справяне с недостатъчното прилагане на правилата относно възлагането на обществени поръчки от националните публични органи и от някои доставчици на комунални услуги при закупуването на стоки, строителни работи и услуги. Нарушенията на тези правила водят до нарушения на конкуренцията, увеличават разходите за извършване на стопанска дейност, нарушават интересите на инвеститорите и акционерите и като цяло понижават привлекателността за инвестиции и създават неравнопоставени условия на конкуренция за всички предприятия в цяла Европа, като по този начин засягат правилното функциониране на вътрешния пазар.

(7)  Добавената стойност на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, в областта на финансовите услуги вече е призната от законодателния орган на Съюза. След финансовата криза, която разкри сериозни слабости при прилагането на съответните правила, в голям брой законодателни инструменти в тази област бяха въведени мерки за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, включително канали за вътрешно и външно подаване на сигнали, както и изрична забрана за ответни действия с цел отмъщение(6). По-специално в контекста на пруденциалната рамка, приложима към кредитните институции и инвестиционните посредници, Директива 2013/36/ЕС предвижда защита на лицата, сигнализиращи за нередности, която обхваща и Регламент (ЕС) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници.

(8)  По отношение на безопасността на продуктите, които се предлагат на вътрешния пазар, основният източник за събиране на доказателства са предприятията, участващи в производството и дистрибуторската верига, така че подаването на сигнал от лицата, сигнализиращи за нередности, има висока добавена стойност, тъй като те са много по-близо до източника на възможни нелоялни и незаконни производства, внос или дистрибуторски практики, свързани с опасни продукти. Това обосновава въвеждането на защита на лицата, сигнализиращи за нередности, във връзка с изискванията за безопасност, приложими както към „хармонизираните продукти“(7), така и към „нехармонизираните продукти“(8). Защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, е от съществено значение и за избягване на отклоняването на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси, както и на свързани с отбраната продукти, като се насърчава подаването на сигнали за нарушения, като например документна измама, променена маркировка▌ и измамно вътреобщностно придобиване на огнестрелни оръжия, при които нарушенията често предполагат отклоняване от законния към незаконния пазар. Защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, ще помогне и за предотвратяване на незаконното производство на самоделни взривни вещества, като ще допринесе за правилното прилагане на ограниченията и контрола относно прекурсорите на взривни вещества.

(9)  Значението на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, от гледна точка на предотвратяването и възпрепятстването на нарушения на правилата на Съюза в областта на безопасността на транспорта, които могат да застрашат живота на хората, вече е признато в секторните инструменти на Съюза относно авиационната безопасност(9) и безопасността на морския транспорт(10), които предвиждат специални мерки за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, както и специфични канали за подаване на сигнали. Тези инструменти включват също защитата от ответни действия с цел отмъщение за работниците, подаващи сигнали за собствените си неволни грешки (така наречената „култура на справедливост“). Необходимо е съществуващите елементи на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, в тези два сектора да се допълнят и доразвиват, както и да се осигури такава защита за другите видове транспорт, а именно транспорта по вътрешните водни пътища, автомобилния и железопътния транспорт, с цел да се подобри прилагането на стандартите за безопасност.

(10)  Събирането на доказателства, предотвратяването, разкриването и справянето с престъпления срещу околната среда и незаконното поведение или бездействие, а така също и потенциалните нарушения във връзка с опазването на околната среда продължават да бъдат предизвикателство и трябва да бъдат засилени, както се посочва в съобщението на Комисията от 18 януари 2018 г. „Действия на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда“(11). Макар и в момента правила за защита на лицата, сигнализиращи нередности, да са налични само в един секторен инструмент в областта на опазването на околната среда(12), въвеждането на такава защита е необходимо, за да се гарантира ефективното прилагане на достиженията на правото на Съюза в областта на околната среда, чиито нарушения могат да ▌навредят на обществения интерес с възможните странични въздействия отвъд националните граници. Това се отнася и за случаите, в които опасни продукти могат да нанесат вреди на околната среда.

(11)  Подобряването на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, би допринесло и за предотвратяването и възпирането на нарушенията на правилата на Евратом относно ядрената безопасност, радиационната защита и отговорното и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. То би засилило и изпълнението на съществуващите разпоредби на преразгледаната Директива за ядрена безопасност(13) относно ефективната култура на ядрена безопасност, и по-специално член 8б, параграф 2, буква а), който изисква, inter alia, компетентният регулаторен орган да установи системи за управление, които отдават необходимото предимство на ядрената безопасност и насърчават на всички нива на персонала и управлението способността да се поставя под въпрос ефективното изпълнение на съответните принципи и практики в областта на безопасността и да се докладва своевременно по проблеми, свързани с безопасността.

(12)  Подобни съображения обосновават въвеждането на защита на лицата, сигнализиращи за нередности, с цел надграждане на съществуващите разпоредби и предотвратяване на нарушения на правилата на ЕС в областта на хранителната верига, и по-специално по отношение на безопасността на храните и фуражите, както и на здравето и защитата на животните и хуманното отношение към тях. Различните правила на Съюза, разработени в тези области, са тясно свързани. Регламент (ЕО) № 178/2002(14) определя общите принципи и изисквания, които са в основата на всички мерки на Съюза и национални мерки, свързани с храните и фуражите, като се поставя специален акцент върху безопасността на храните с цел гарантиране на високо равнище на защита на здравето на човека и интересите на потребителите във връзка с храните, както и ефективното функциониране на вътрешния пазар. В този регламент се предвижда, наред с другото, операторите в сферата на храните и фуражите да нямат възможност да възпират своите служители и други лица да си сътрудничат с компетентните органи, когато това може да предотврати, намали или отстрани риск, произтичащ от храните. Законодателният орган на Съюза възприе подобен подход в областта на законодателството за здравето на животните чрез Регламент (ЕС) 2016/429, с който се установяват правилата за превенция и контрол на болестите по животните, които се предават на животни или на хора(15). С Директива 98/58/ЕО на Съвета и Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, както и с регламенти (ЕО) №°1/2005 и (ЕО) №°1099/2009 на Съвета, се установяват правила във връзка със защитата на животните и хуманното отношение към тях при отглеждането за селскостопански цели, по време на транспортиране, по време на умъртвяване.

(13)  Също така сигналите, подадени от лицата, сигнализиращи за нередности, могат да бъдат ключът към установяването и предотвратяването, намаляването или премахването на рискове за общественото здраве и защитата на потребителите в резултат на нарушения на правилата на Съюза, които в противен случай могат да останат скрити. По-специално защитата на потребителите е тясно свързана и със случаи, в които опасни продукти могат да причинят значителна вреда на потребителите.▌

(14)  Защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни, заложена в членове 7 и 8 от Хартата на основните права, е друга област, в която лицата, сигнализиращи за нередности, могат да спомогнат за разкриването на нарушения на правото на Съюза, които могат▌ да нанесат вреда на обществения интерес. Подобни съображения се прилагат за нарушения на Директивата относно сигурността на мрежите и информационните системи(16), с която се въвеждат уведомяването за инциденти (включително тези, които не компрометират личните данни) и изисквания за сигурност за субекти, които предоставят важни услуги в много сектори (например енергетика, здравеопазване, транспорт, банково дело и т.н.), за доставчици на основни цифрови услуги (например „компютърни услуги в облак“) и за доставчици на основни комунални услуги като вода, електричество и газ. Подаването на сигнали от лица, сигнализиращи за нередности, в тази област е особено ценно за предотвратяване на инциденти в областта на сигурността, които биха засегнали ключови икономически и социални дейности и широко използвани цифрови услуги, както и за предотвратяване на нарушения на правото на Съюза в областта на защитата на данните. То спомага за осигуряване на непрекъснатост на услугите, които са от съществено значение за функционирането на вътрешния пазар и благосъстоянието на обществото.

(15)  Освен това защитата на финансовите интереси на Съюза във връзка с борбата срещу измамите, корупцията и всяка друга незаконна дейност, засягаща използването на разходите на Съюза, събирането на приходи от Съюза и средства или активи на Съюза, е основна област, в която трябва да се засили прилагането на правото на Съюза. Подобряването на защитата на финансовите интереси на Съюза включва и изпълнението на бюджета на Съюза, свързано с разходите, направени въз основа на Договора за създаването на Европейската общност за атомна енергия. Липсата на ефективно правоприлагане в областта на финансовите интереси на Съюза, включително измами и корупция на национално равнище, води до понижаване на приходите на Съюза и злоупотреба със средствата на ЕС, което може да наруши публичните инвестиции и растежа и да подкопае доверието на гражданите в действията на ЕС. Член 325 от ДФЕС изисква от Съюза и държавите членки да противодействат на подобни дейности. Съответните мерки на Съюза в това отношение включват по-специално Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета, който се допълва, за най-тежките видове поведение, свързано с измами, с Директива (ЕС) 2017/1371 и с Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г., включително протоколите към нея от 27 септември 1996 г.(17), от 29 ноември 1996 г.(18) и от 19 юни 1997 г. (Конвенцията и протоколите, които остават в сила за държавите членки, които не са обвързани с Директива (ЕС) 2017/1372), както и Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 (OLAF).

(16)  Следва да се определят и общи минимални стандарти за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, за нарушения, свързани с вътрешния пазар, както е посочено в член 26, параграф 2 от ДФЕС. Освен това, в съответствие със съдебната практика на Съда, мерките на Съюза, насочени към установяване или гарантиране на функционирането на вътрешния пазар, имат за цел да допринесат за премахване на съществуващите или възникващите пречки пред свободното движение на стоки или свободното предоставяне на услуги, или за премахване на нарушенията на конкуренцията.

(17)  По-конкретно, защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, с цел засилване на прилагането на правото на Съюза в областта на конкуренцията, включително държавната помощ, ще послужи за гарантиране на ефективното функциониране на пазарите в Съюза, ще позволи еднакви условия на конкуренция за предприятията и ще донесе ползи за потребителите. Що се отнася до правилата за конкуренция, приложими по отношение на предприятията, значението на подаването на сигнали от вътрешни лица при разкриване на нарушенията на закона в областта на конкуренцията вече е признато в политиката на ЕС за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, както и с въведения неотдавна от Европейската комисия инструмент за анонимно подаване на сигнали за нередности. Нарушенията, свързани с конкуренцията и държавната помощ, се отнасят до членове 101, 102, 106, 107 и 108 от ДФЕС и до правилата на вторичното законодателство, приети за тяхното прилагане.

(18)  Действията, които нарушават правилата за облагане с корпоративен данък, и договореностите, чиято цел е да се получи данъчно предимство и да се избегнат правни задължения, което противоречи на предмета или целта на приложимото корпоративно данъчно законодателство, оказват отрицателно въздействие върху правилното функциониране на вътрешния пазар. Те могат да доведат до нелоялна данъчна конкуренция и широкоразпространени данъчни измами, които нарушават еднаквите условия на конкуренция за дружествата и водят до загуба на данъчни приходи за държавите членки и за бюджета на Съюза като цяло. Настоящата директива предвижда защита срещу ответни действия с цел отмъщение за лицата, които подават сигнали за измамни и/или целящи злоупотреба договорености, които в противен случай биха могли да останат неразкрити, с оглед укрепване на способността на компетентните органи да гарантират правилното функциониране на вътрешния пазар и да отстраняват нарушенията и пречките пред търговията, които засягат конкурентоспособността на дружествата на вътрешния пазар, което е пряко свързано с правилата за свободното движение и освен това е от значение за прилагането на правилата за държавната помощ. Защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, допълва последните инициативи на Комисията, насочени към подобряване на прозрачността и обмена на информация в областта на данъчното облагане и създаването на по-справедлива среда за облагане с корпоративен данък в рамките на Съюза, с оглед увеличаване на ефективността на държавите членки за установяване на измамни и/или целящи злоупотреба договорености, които в противен случай биха могли да останат неразкрити, и ще спомогне за възпрепятстването на подобни договорености, въпреки че настоящата директива не хармонизира разпоредбите относно данъците, било то материални или процесуални.

(19)  Член 1, параграф 1, буква а) определя материалния обхват на настоящата директива чрез позоваване на списък на актове на Съюза, посочени в приложението (части I и II). Това означава, че когато на свой ред тези актове на Съюза определят своя материален обхват чрез позоваване на актове на Съюза, посочени в приложенията към тях, тези актове също са част от материалния обхват на настоящата директива. В допълнение позоваването на актовете в приложението следва да се разбира като включващо всички мерки за изпълнение или делегирани актове, приети на национално равнище или на равнището на Съюза в съответствие с тези актове. Освен това позоваването на актовете на Съюза, изброени в приложението към настоящата директива, следва да се разбира като динамична препратка, т.е. ако посоченият в приложението акт на Съюза е бил или ще бъде изменен, позоваването се отнася до изменения акт; ако посоченият в приложението акт на Съюза е заменен или ще бъде заменен, позоваването се отнася до новия акт.

(20)  Определени актове на Съюза, по-специално в областта на финансовите услуги, като Регламент (ЕС) № 596/2014 относно пазарните злоупотреби(19), Директива за изпълнение 2015/2392 на Комисията(20), приета въз основа на този регламент, вече съдържат подробни правила за защита на лицата, сигнализиращи за нередности. Съществуващото законодателство на Съюза, включително списъкът в част II от приложението, следва да запази специфичните особености, които те предвиждат, съобразени със съответните сектори. Това е от особено значение, за да се установи кои правни субекти в областта на финансовите услуги, предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма са задължени понастоящем да създадат канали за вътрешно подаване на сигнали. Същевременно, за да се гарантира последователност и правна сигурност в държавите членки, настоящата директива следва да се прилага за всички въпроси, които не са уредени в специфичните за отделните сектори инструменти, които следва да бъдат допълнени от настоящата директива, доколкото въпросите не са уредени в тях, така че те да се приведат изцяло в съответствие с минималните стандарти. По-специално настоящата директива следва да уточни допълнително проектирането на вътрешните и външните канали, задълженията на компетентните органи и конкретните форми на защита, които да се предоставят на национално равнище срещу ответни действия с цел отмъщение. С оглед на това в член 28, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1286/2014 се предвижда възможността държавите членки да осигурят канал за вътрешно подаване на сигнали в областта, обхваната от посочения регламент. От съображения за съгласуваност с минималните стандарти, определени в настоящата директива, задължението за създаване на канали за вътрешно подаване на сигнали, предвидено в член 4, параграф 1 от настоящата директива, следва да се прилага и по отношение на Регламент (ЕС) № 1286/2014.

(21)  Настоящата директивата не следва да засяга защитата, предоставена на служителите при подаване на сигнал за нарушения на трудовото право на Съюза. По-специално в областта на безопасните и здравословни условия на труд в член 11 от Рамкова директива 89/391/ЕИО от държавите членки вече се изисква да гарантират, че работниците или представителите на работниците няма да бъдат поставени в неизгодно положение поради техни искания или предложения към работодателите да предприемат подходящи мерки за намаляване на опасностите за работниците и/или за отстраняване на източниците на опасност. Работниците и техните представители имат право да повдигнат въпроси до компетентните национални органи, ако считат, че предприетите от работодателя мерки и използваните от него средства са неподходящи за целите на осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд.

(22)  Държавите членки могат да предвидят, че сигналите относно междуличностни оплаквания, които засягат единствено сигнализиращото лице, т.е. жалби за междуличностни конфликти между сигнализиращото лице и друг служител, могат да бъдат насочени към други налични процедури.

(23)  Настоящата директива не засяга защитата, предоставена чрез процедурите за подаване на сигнали за евентуални незаконни дейности, включително измами или корупция, накърняващи интересите на Съюза, или на поведение, свързано с изпълнението на професионални задължения, което може да представлява сериозно нарушение на задълженията на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз, установени в членове 22а, 22б и 22в от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза, установени с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/69 на Съвета(21). Директивата се прилага, когато длъжностни лица на ЕС подават сигнали в контекст, свързан с работата, извън техните трудови правоотношения с институциите на ЕС.

(24)  Националната сигурност остава отговорност единствено на отделните държави членки. Настоящата директива не следва да се прилага за сигнали за нарушения, свързани с обществени поръчки, включващи аспекти, свързани с отбраната или сигурността, ако те са обхванати от член 346 от ДФЕС, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Ако държавите членки решат да разширят защитата, предоставена от директивата, към други области или актове, които не попадат в нейния обхват, тези държави членки могат да приемат специални разпоредби за защита на основните интереси на националната сигурност в това отношение.

(25)  Настоящата директива не следва да засяга защитата на класифицираната информация, за която от съображения за сигурност се изисква, съгласно правото на Съюза или законовите, подзаконовите или административните разпоредби, действащи в съответната държава членка, да бъде защитена от неразрешен достъп. ▌Освен това разпоредбите на настоящата директива не следва да засягат задълженията, произтичащи от Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на ЕС или Решението на Съвета от 23 септември 2013 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на ЕС.

(26)  Настоящата директива не следва да засяга защитата на поверителността на комуникацията между адвокатите и техните клиенти („правна професионална привилегия“), както е предвидено в националното право и, когато е приложимо, правото на Съюза, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Освен това директивата не следва да засяга задължението за запазване на поверителността на комуникациите на доставчиците на здравни услуги, включително терапевтите, с техните пациенти и на медицинските досиета („лекарска тайна“), както е предвидено в националното право и правото на Съюза.

(27)  Представителите на други професии могат да получат право на защита по силата на настоящата директива, когато предоставят информация, защитена от приложимите професионални правила, при условие че предоставянето на тази информация е необходимо за разкриване на нарушение от обхвата на настоящата директива.

(28)  Макар и настоящата директива да предвижда, при определени условия, ограничено освобождаване от отговорност, включително наказателна отговорност, в случай на нарушение на поверителността, тя не засяга националните правила относно наказателното производство, по-специално онези, които имат за цел опазване на целостта на разследванията и производствата или правото на защита на засегнатите лица. Това не засяга въвеждането на мерки за защита в други видове национално процесуално право, по-специално обръщането на тежестта на доказване в националните административни, граждански или трудови производства.

(29)  Настоящата директива не следва да засяга националните правила за упражняване на правата на представителите на работниците на информиране, консултиране и участие в колективното договаряне и защитата им по отношение на трудовите права на работниците. Това не следва да засяга равнището на защита, предоставено от директивата.

(30)  Настоящата директива не следва да се прилага за случаи, в които лица, които въз основа на информираното си съгласие са били идентифицирани като информатори или регистрирани като такива в бази данни, управлявани от определени органи на национално равнище, като например митническите органи, подават сигнал за нарушения на правоприлагащите органи срещу възнаграждение или компенсация. Такива сигнали се подават съгласно специални процедури, които имат за цел да гарантират тяхната анонимност, за да защитят физическата им неприкосновеност, и които се различават от каналите за подаване на сигнали, предвидени в настоящата директива.

(31)  Лица, които подават сигнал с информация относно заплахи или вреди за обществения интерес, получена в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, се ползват от правото си на свобода на изразяване. Правото на свобода на изразяване и информация, залегнало в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и в член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), обхваща правото на получаване и споделяне на информация, както и свободата на медиите и плурализма.

(32)  Съобразно с това настоящата директива се основава на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно правото на свобода на изразяване и на принципите, разработени на тази основа от Съвета на Европа в неговата Препоръка от 2014 г. за защита на лицата, сигнализиращи за нередности(22).

(33)  За да се ползват от защита, сигнализиращите лица следва да действат с основателно убеждение във верността на твърденията, за които са подали сигнал, с оглед на обстоятелствата и информацията, с която разполагат към момента на подаването на сигнала. Това е важна защитна мярка срещу злонамерено, незначително или целящо злоупотреба подаване на сигнали, като се гарантира, че тези, които към момента на подаване на сигнала умишлено и съзнателно са подали погрешна или подвеждаща информация, не се ползват от защита. В същото време се гарантира, че сигнализиращото лице няма да бъде лишено от защита в случай на неточен сигнал поради неволна грешка. Също така сигнализиращите лица следва да имат право на защита съгласно настоящата директива, ако имат разумни основания да считат, че информацията, за която са подали сигнал, попада в нейния обхват. Мотивите на сигнализиращото лице за подаването на сигнала не следва да имат отношение към това дали те следва или не следва да получат защита.

(34)  Сигнализиращите лица обикновено се чувстват по-спокойни да подават сигнала вътрешно, освен ако имат основания да подават сигнал външно. Емпиричните проучвания сочат, че по-голямата част от лицата, сигнализиращи за нередности, са склонни да подават сигнал вътрешно, в рамките на своята организация, с която работят. Вътрешното подаване на сигнали също е най-добрият начин за предаване на информация на лицата, които могат да допринесат за ранното и ефективно отстраняване на рискове за обществения интерес. В същото време сигнализиращото лице следва да може да избере най-подходящия канал за подаване на сигнал в зависимост от конкретните обстоятелства по случая. Нещо повече, необходимо е да се защитят публичните оповестявания, като се вземат под внимание демократичните принципи като прозрачност и отчетност, както и основни права, като свободата на изразяване и свободата на медиите, като в същото време се постига баланс между интереса на работодателите да управляват своите организации и да защитават интересите си и интереса на населението да бъде защитено от вреди, в съответствие с критериите, разработени в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

(35)  Без да се засягат съществуващите задължения за предоставяне на анонимни сигнали по силата на правото на Съюза, държавите членки могат да решат дали публичноправни и частноправни субекти и компетентни органи да приемат и да предприемат последващи действия във връзка с анонимни сигнали за нарушения, които попадат в обхвата на настоящата директива. Въпреки това лицата, които анонимно са подали сигнал или са извършили публични оповестявания, попадащи в обхвата на настоящата директива и отговарящи на условията в нея, следва да се ползват от защита по силата на настоящата директива, ако впоследствие бъдат идентифицирани и биват подложени на ответни действия с цел отмъщение.

(36)  Защита се предоставя в случаи, в които лица подават сигнали съгласно законодателството на Съюза на институции, органи, служби или агенции на Съюза, например в контекста на измами, засягащи бюджета на Съюза.

(37)  Лицата се нуждаят от специална правна защита, когато получават информацията, за която подават сигнал, чрез свързани с тяхната работа дейности, и поради това рискуват срещу тях да бъдат предприети ответни действия с цел отмъщение, свързани с работата (например за нарушаване на задължението за поверителност или лоялност). Основната причина да им бъде предоставена защита е тяхната позиция на икономическа уязвимост по отношение на лицето, от което фактически зависят във връзка с работата си. Когато не е налице свързан с работата дисбаланс на силите (например в случая на обикновени жалбоподатели или случайни граждани), не е необходима защита срещу ответни действия с цел отмъщение.

(38)  Ефективното прилагане на правото на Съюза изисква тази защита да се предоставя на възможно най-широк кръг категории лица, които независимо дали са граждани на ЕС или на трети държави, по силата на свързани с работата техни дейности (независимо от естеството на тези дейности и дали са платени или не), имат привилегирован достъп до информация за нарушения, чието сигнализиране би било в интерес на обществеността, и срещу които могат да бъдат предприети ответни действия с цел отмъщение, ако подадат сигнал за тези нарушения. Държавите членки следва да гарантират, че необходимостта от защита се определя въз основа на всички имащи отношение обстоятелства, а не само на естеството на отношенията, така че да се обхванат всички лица, свързани в широк смисъл с организацията, в която е настъпило нарушението.

(39)  На първо място, защитата следва да се прилага спрямо лица, които имат статут на „работници“, по смисъла на член 45, параграф 1 от ДФЕС, съгласно тълкуването на Съда на Европейския съюз, т.е. лица, които за определен период от време извършват услуги за и под ръководството на друго лице, в замяна на което получават възнаграждение. Това понятие включва и държавните служители. Следователно защита следва да се предоставя и на работници, които са в нестандартни трудови правоотношения, включително работници на непълно работно време и работници на срочен трудов договор, както и на лица, които имат трудов договор или трудово правоотношение с агенция за временна заетост — несигурни типове отношения, при които често е трудно да се прилагат стандартните видове защита срещу несправедливо третиране.

(40)  Защитата следва да обхваща и други категории физически ▌лица, които, макар и да не са „работници“ по смисъла на член 45, параграф 1 от ДФЕС, могат да играят ключова роля в разкриването на нарушения на правото и могат да се окажат в положение на икономическа уязвимост в контекста на свързани с тяхната работа дейности. Така например в области като безопасността на продуктите, доставчиците се намират много по-близо до източника на възможни нелоялни и незаконни производства, внос или дистрибуторски практики, свързани с опасни продукти; при усвояването на средствата на Съюза, консултантите, предоставящи своите услуги, са в привилегировано положение да насочат вниманието към нарушенията, на които са станали свидетели. Обикновено категории лица, включително самостоятелно заети лица, предоставящи услуги, лица на свободна практика, изпълнители, подизпълнители и доставчици, подлежат на ответни действия с цел отмъщение, които могат да приемат например формата на ранно прекратяване или отмяна на договор за услуги, лиценз или разрешение, търговски загуби, загуба на доход, принуда, сплашване или тормоз, включване в черен списък/бойкотиране на дейността или накърняване на тяхната репутация. Акционерите и лицата, участващи в управленски органи, също могат да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, например във финансово отношение или под формата на заплаха или тормоз, включване в черен списък или накърняване на тяхната репутация. Защита следва да бъде предоставена и на лица, чиито трудови взаимоотношения са приключили и на кандидатите за работа или за предоставяне на услуги на организация, които получават информация за нарушения на правото по време на процеса на наемане или на друг етап от преддоговорните преговори, и могат да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, например под формата на отрицателни препоръки за работа или включване в черен списък/бойкотиране на дейността.

(41)  Ефективната защита на лицата, сигнализиращи за нередности, предполага защита и на други категории лица, които, макар и да не разчитат икономически на свързани с тяхната работата дейности, могат въпреки това да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение поради разкриване на нарушения. Ответните действия с цел отмъщение спрямо доброволци и платени или неплатени стажанти могат да бъдат под формата на преустановяване на използването на техните услуги или изготвяне на отрицателни препоръки за бъдещи работодатели, или накърняване по друг начин на тяхната репутация или перспективи за професионално развитие.

(42)  Ефективното установяване и предотвратяване на сериозна вреда на обществения интерес изисква понятието за нарушение да включва и неправомерни практики, както е определено от съдебната практика на Съда на Европейския съюз, а именно действия или бездействия, които формално не изглеждат незаконни, но които противоречат на предмета или целта на законодателството.

(43)  За ефективното предотвратяване на нарушения на правото на Съюза се изисква защита да се предоставя на лица, които предоставят информация, необходима за разкриване на нарушения, които вече са извършени, нарушения, които все още не са извършени, но които е много вероятно да бъдат извършени, действия или бездействия, за които сигнализиращото лице има основателни причини да счита за нарушения на правото на Съюза, както и опити за укриване на нарушения. По същите причини, защитата е обоснована и за лица, които не предоставят положителни доказателства, но повдигат основателни опасения или подозрения. В същото време, защита не следва да се прилага във връзка със сигнализирането на информация, която вече е напълно достъпна в публичното пространство или се основава на необосновани слухове.

(44)  Ответните действия с цел отмъщение изразяват близката (причинно-следствена) връзка, която трябва да съществува между сигнала и неблагоприятното третиране, на което пряко или непряко е подложено сигнализиращото лице, така че това лице да може да се ползва от правна защита. Ефективната защита на сигнализиращите лица като средство за по-ефективното прилагане на правото на Съюза изисква широко определение за ответни действия с цел отмъщение, което да обхваща всяко действие или бездействие, възникнало в контекст, свързан с работата, което им вреди. Настоящата директива не възпрепятства работодателите да вземат решения, свързани със заетостта, които не са предизвикани от сигнализирането или публичното оповестяване.

(45)  Защитата срещу ответни действия с цел отмъщение като средство за защита на свободата на изразяване и свободата на медиите следва да се предоставя както на лица, които сигнализират с информация за действия или бездействия в рамките на дадена организация (вътрешно подаване на сигнал), или към външен орган (външно подаване на сигнал), така и на лица, които правят тази информация обществено достояние (например, оповестяват я пряко на обществеността чрез уеб платформи или социални мрежи или на медиите, избрани длъжностни лица, организации на гражданското общество, синдикални организации или професионални/търговски организации).

(46)  Лицата, сигнализиращи за нередности, са особено важни източници за разследващите журналисти. Предоставянето на ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, срещу ответни действия с цел отмъщение увеличава правната сигурност на тези лица и на лицата, които биха могли да сигнализират за нередности, и следователно насърчава и улеснява сигнализирането на нередности до медиите. В това отношение защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, като журналистически източници е от решаващо значение за запазване на ролята на разследващата журналистика на „пазител“ в демократичните общества.

(47)  От съществено значение за ефективното разкриване и предотвратяване на нарушения на правото на Съюза е съответната информация да достига бързо до тези, които са най-близо до източника на проблема, могат най-добре да го разследват и разполагат с правомощията да го отстранят, когато е възможно. Ето защо по принцип сигнализиращите лица следва да бъдат насърчавани първо да използват вътрешните канали и да подават сигнал на своя работодател, ако тези канали са на тяхно разположение и може разумно да се очаква да функционират. Такъв е случаят по-специално, когато сигнализиращите лица считат, че нарушението може да бъде ефективно разгледано в рамките на съответната организация и че не съществува риск от ответни действия с цел отмъщение. Това дава основание също така правните субекти в частния и в публичния сектор да създадат подходящите вътрешни процедури за приемане на сигнали и за предприемане на последващи действия по тях. Това насърчаване се отнася и до случаите, в които тези канали са били установени, без това да се изисква от правото на Съюза или от националното право. Този принцип следва да спомогне за насърчаване на култура на добра комуникация и корпоративна социална отговорност в организациите, която възприема сигнализиращите лица като значително допринасящи за автокорекцията и върховите постижения.

(48)  За правните субекти в частния сектор задължението за създаване на вътрешни канали отговаря на техния размер и степента на риска, който техните дейности представляват за обществения интерес. Задължението следва да се прилага спрямо всички дружества с 50 или повече служители, независимо от естеството на техните дейности, въз основа на задължението им да събират ДДС. След подходяща оценка на риска, държавите членки могат да изискат и от други предприятия да създадат канали за вътрешно подаване на сигнали в конкретни случаи (например поради значителните рискове, които могат да възникнат вследствие на техни дейности).

(49)  Настоящата директива не засяга възможността държавите членки да насърчават частни субекти с по-малко от 50 служители да създават вътрешни канали за подаване на сигнали и предприемане на последващи действия, включително чрез установяване на по-малко препоръчителни изисквания по отношение на тези канали, различни от предвидените в член 5, при условие че тези изисквания гарантират поверителност и надлежни последващи действия по сигнала.

(50)  Изключването на малките предприятия и микропредприятията от задължението за създаване на канали за вътрешно подаване на сигнали не следва да се прилага по отношение на частни предприятия, които понастоящем са задължени да установят канали за вътрешно подаване на сигнали по силата на актове на Съюза, посочени в част I.Б и част II от приложението.

(51)  Следва да е ясно, че когато става въпрос за частноправни субекти, които не предвиждат канали за вътрешно подаване на сигнали, сигнализиращите лица следва да могат да подадат сигнал външно, пряко към компетентните органи, и тези лица следва да се ползват от предвидената в настоящата директива защита срещу ответни действия с цел отмъщение.

(52)  За да се гарантира по-специално спазването на правилата за обществените поръчки в публичния сектор, задължението за създаване на канали за вътрешно подаване на сигнал следва да се прилага спрямо всички публичноправни субекти на местно, регионално и национално равнище, като същевременно отговаря на техния размер.

(53)  При условие че се гарантира поверителността на данните за самоличността на сигнализиращото лице, всеки отделен публичноправeн и частноправен субект определя вида на каналите за подаване на сигнали, които ще бъдат въведени. По-конкретно, те следва да позволяват писмени сигнали, които могат да се подават по пощата, чрез кутия(и) за лично подаване на жалби или чрез онлайн платформа (интранет или интернет), и/или устни сигнали, които могат да бъдат подавани чрез телефонна „гореща линия“ или друга система за гласови съобщения. По искане на сигнализиращото лице тези канали следва също така да позволяват провеждането на лични срещи в рамките на разумен срок.

(54)  Право да приемат сигнали от името на публичноправни и частноправни субекти могат да получат и трети страни, при условие че предлагат подходящи гаранции за зачитане на независимостта, поверителността, защитата на данните и опазването на тайната. Те могат да бъдат доставчици на платформи за външно подаване на сигнал, външни съветнициодитори, представители на синдикатите или представители на работниците.

(55)  Без да се засяга защитата, с която представителите на профсъюзите или представителите на работниците се ползват в качеството си на такива по силата на други правила на Съюза и национални правила, те следва да се ползват от защитата, предвидена в настоящата директива, както когато подават сигнали в качеството си на работници, така и когато са предоставили съвети и подкрепа на сигнализиращото лице.

(56)  Процедурите за вътрешно подаване на сигнали следва да дават възможност на частноправните субекти да приемат и разследват напълно поверително сигнали не само от служителите на субекта и на неговите дъщерни дружества или филиали (групата), но и доколкото е възможно, от всички представители и доставчици на групата и от всяко лице, което придобива информация чрез свързани с неговата работа дейности с предприятието и групата.

(57)  Кои са най-подходящите лица или отдели в рамките на частноправен субект, които да бъдат определени за компетентни да приемат сигнали и да предприемат последващи действия по тях, зависи от структурата на субекта, но във всеки случай тяхната функция следва да гарантира независимост и липсата на конфликт на интереси. В по-малки субекти тази функция може да се съвместява с други функции, като се изпълнява от служител на дружеството, който е в добра позиция да подава сигнал пряко на организационния ръководител, като например директор по спазването на изискванията или директор по човешките ресурси, служител по въпросите на почтеността, юрист или служител по защитата на личните данни, главен финансов директор, изпълнителен директор по одитите или член на управителния съвет.

(58)  В контекста на вътрешното подаване на сигнали информирането на сигнализиращото лице, доколкото това е възможно от правна гледна точка и по възможно най-всеобхватния начин, за последващи действияпо сигнала е от решаващо значение, за да се изгради доверие в ефективността на цялостната система за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, и да се намали вероятността от подаването на допълнителни ненужни сигнали или публично оповестяване. Сигнализиращото лице следва да бъде уведомено в разумен срок за предвидените действия в резултат от подадения сигнал или за предприетите последващи действия по сигнала и за основанията за тези последващи действия (например препращане към други канали или процедури в случаи на сигнали, засягащи изключително индивидуалните права на сигнализиращото лице, приключване въз основа на липса на достатъчно доказателства или други основания, започване на вътрешно разследване и евентуално констатациите от него и/или мерките, предприети за решаване на повдигнатия въпрос, сезиране на компетентен орган за по-нататъшно разследване), доколкото тази информация няма да засегне разследването или да накърни правата на засегнатото лице. Във всички случаи сигнализиращото лице следва да бъде информирано за хода на разследването и за резултата от него. От него може да бъде поискано да предостави допълнителна информация в хода на разследването, макар и без задължение за това.

(59)  Този разумен срок не следва да е по-дълъг от три месеца. В случаите, когато все още се определят подходящите последващи действия, сигнализиращото лице следва да бъде уведомено за това и за всяка допълнителна обратна информация, която то следва да очаква.

(60)  Лицата, които обмислят да подадат сигнал за нарушения на правото на Съюза, следва да могат да вземат информирано решение относно това дали, как и кога да подадат сигнал. Публичноправните и частноправните субекти, които разполагат с процедури за вътрешно подаване на сигнали, следва да предоставят информация за тези процедури, както и за процедурите за външно подаване на сигнали до съответните компетентни органи. Тази информация трябва да бъде лесно разбираема и лесно достъпна, включително, доколкото е възможно, за други лица, освен служителите, които са в контакт със субекта посредством свързани с тяхната работа дейности, като например доставчици на услуги, дистрибутори, доставчици и бизнес партньори. Така например, такава информация може да бъде поставена на видно място, до което имат достъп всички лица, и на уебсайта на субекта, и може да бъде включена в курсове и обучения по етика и почтеност.

(61)  Ефективното разкриване и предотвратяване на нарушенията на правото на Съюза изисква да се гарантира, че лицата, които биха могли да сигнализират за нередности, могат лесно и напълно поверително да предоставят информацията, която притежават, на вниманието на съответните компетентни органи, които могат да разследват и да отстранят проблема, когато е възможно.

(62)  Възможно е да не съществуват вътрешни канали или да са използвани, но да не функционират правилно (например сигналът не е разгледан надлежно или в разумен срок или не са предприети подходящи действия за справяне с нарушението на правото, въпреки положителните резултати от разследването).

(63)  В други случаи не е разумно да се очаква правилно функциониране на използването на вътрешни канали. Това е най-видно в случая, когато сигнализиращите лица имат основателни причини да считат, i) че биха били обект на ответни действия с цел отмъщение, свързани със сигнализирането, включително в резултат на нарушаване на тяхната поверителност, и ii) че компетентните органи биха били в по-добра позиция да предприемат ефективни действия за отстраняване на нарушението, тъй като например в нарушението участва лицето, което носи крайната отговорност в контекста, свързан с работата, или съществува риск нарушението или свързаните с него доказателства да бъдат укрити или унищожени или, по-общо, тъй като ефективността на разследващите действия на компетентните органи в противен случай може да бъде застрашена (примери могат да бъдат сигнали относно картелни споразумения и други нарушения на правилата за конкуренцията) или защото нарушението изисква спешни действия, например за опазване на живота, здравето и безопасността на хората или за опазване на околната среда. Във всички случаи лицата, сигнализиращи външно към компетентните органи и, когато е уместно — към институции, органи, служби или агенции на Съюза, се ползват от защита. Настоящата директива също така предоставя защита, когато правото на Съюза или националното право изисква от сигнализиращите лица да подават сигнал към компетентните национални органи например като част от служебните си задължения и отговорности или защото нарушението е престъпление.

(64)  Един от основните фактори, които възпират лицата, които биха могли да сигнализират за нередности, е липсата на доверие в ефективността от подаването на сигнали. Ето защо е необходимо да се наложи ясно задължение за компетентните органи да създадат подходящи канали за външно подаване на сигнали, да предприемат надлежно последващи действия по приетите сигнали и да информират сигнализиращите лица в разумен срок .

(65)  Държавите членки носят отговорност да определят органите, компетентни да приемат сигнали и да предприемат подходящи последващи действия по сигналите, попадащи в приложното поле на настоящата директива. Такива компетентни органи могат да бъдат съдебни, регулаторни или надзорни органи, компетентни в съответните конкретни области, или органи с по-обща компетентност на централно държавно равнище, правоприлагащи агенции, органи за борба с корупцията или омбудсмани.

(66)  Като получатели на сигнали, определените за компетентни органи следва да разполагат с необходимия капацитет и правомощия, за да гарантират предприемането на подходящи последващи действия — включително оценка на точността на представените в сигнала твърдения и предприемане на мерки за отстраняване на сигнализираните нарушения ▌ чрез започване на вътрешна анкета, разследване, наказателно преследване или действия за събиране на средства или други подходящи коригиращи действия, в съответствие с техния мандат, или следва да имат необходимите правомощия да препращат сигнала на друг орган, който следва да разследва сигнализираното нарушение, като се гарантира предприемането на подходящи последващи действия от страна на този орган. По-специално, когато държавите членки желаят да установят външни канали в рамките на централното си държавно равнище, например в областта на държавните помощи, държавите членки следва да въведат подходящи предпазни мерки, за да гарантират спазването на изискванията за независимост и автономност, определени в директивата. Създаването на такива външни канали не засяга правомощията на държавите членки или на Комисията по отношение на надзора в областта на държавните помощи, нито настоящата директива засяга изключителната компетентност на Комисията по отношение на обявяването на съвместимостта на мерките за държавна помощ, по-специално по силата на член 107, параграф 3 от ДФЕС. По отношение на нарушенията на членове 101 и 102 от ДФЕС държавите членки следва да определят за компетентни органи посочените в член 35 от Регламент (ЕО) № 1/2003, без да се засягат правомощията на Комисията в тази област.

(67)  Компетентните органи следва също така да предоставят обратна информация на сигнализиращите лица относно действието, което е планирано или предприето като последващо действие (например сезиране на друг орган, приключване въз основа на липса на достатъчно доказателства или други основания или започване на разследване и евентуално направените от него констатации и/или мерки за справяне с повдигнатия въпрос), както и относно причините, обосноваващи последващите действия. Съобщенията относно крайния резултат от разследванията не следва да засягат приложимите правила на Съюза, които включват евентуални ограничения за публикуването на решения в областта на финансовото регулиране. Това следва да се прилага mutatis mutandis в областта на корпоративното данъчно облагане, ако подобни ограничения са предвидени в приложимото национално право.

(68)  Предприемането на последващи действия и предоставянето на обратната информация следва да бъде извършено в разумен срок; това се обосновава от необходимостта от бързо решаване на проблема, който може да е предмет на сигнала, както и с цел да се избегне ненужно публично оповестяване. Този срок не трябва да е по-дълъг от три месеца, но може да бъде удължен до шест месеца, когато е необходимо, поради специфични обстоятелства по случая, по-специално естеството и сложността на предмета на сигнала, които могат да изискват по-дълго разследване.

(69)  Правото на Съюза в някои области, като например в областта на пазарната злоупотреба(23), гражданското въздухоплаване(24) или безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води(25) вече предвижда създаването на канали за вътрешно и външно подаване на сигнали. Определените в настоящата директива задължения за създаване на такива канали следва, доколкото е възможно, да доразвиват съществуващите канали, предвидени в конкретните актове на Съюза.

(70)  Европейската комисия, както и някои органи, служби и агенции на Съюза, като например Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската агенция по морска безопасност (EMSA), Европейска агенция за авиационна безопасност (EASA), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), и Европейската агенция по лекарствата (EMA) разполагат с външни канали и процедури за приемане на сигнали относно нарушения, попадащи в обхвата на настоящата директива, в които се предвижда главно поверителност на данните за самоличността на сигнализиращите лица. Настоящата директива не засяга вече съществуващи външни канали и процедури за подаване на сигнали, но ще гарантира, че лицата, които подават сигнал на тези институции, органи, служби или агенции на Съюза, ще се ползват от общи минимални стандарти за защита навсякъде в Съюза.

(71)  За да се гарантира ефективността на процедурите за последващи действия във връзка със сигналите и предприемане на мерки за отстраняване на нарушения на съответните правила на Съюза, държавите членки следва да имат възможността да предприемат мерки за намаляване на тежестта за компетентните органи в резултат на сигнали за незначителни нарушения на разпоредбите, попадащи в обхвата на настоящата директива, повтарящи се сигнали или сигнали за нарушения на допълнителни разпоредби (например разпоредби относно документацията или задълженията за уведомяване). Тези мерки могат да се състоят в това да се позволи на компетентните органи, след надлежен преглед на въпроса, да решат, че дадено сигнализирано нарушение е очевидно незначително и не изисква допълнителни последващи мерки съгласно настоящата директива. Държавите членки могат също така да разрешат на компетентните органи да закрият процедурата по отношение на повтарящи се сигнали, чието съдържание не включва нова съдържателна информация за предишен сигнал, който вече е бил приключен, освен ако нови правни или фактически обстоятелства оправдават различни последващи действия. Освен това държавите членки могат да разрешат на компетентните органи да дават приоритет на третирането на сигнали за сериозни нарушения или нарушения на основни разпоредби, попадащи в обхвата на настоящата директива, в случай на голям входящ поток от сигнали.

(72)  Когато това е предвидено съгласно националното или европейското законодателство, компетентните органи следва да отнасят случаите или съответната информация до институции, органи, служби или агенции на Съюза, включително за целите на настоящата директива, до Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Европейската прокуратура, без да се засяга възможността сигнализиращото лице да се обръща пряко към органите, службите или агенциите на Съюза.

(73)  В много области на политиката, попадащи в обхвата на настоящата директива, съществуват механизми за сътрудничество, чрез които националните компетентни органи обменят информация и извършват последващи дейности във връзка с нарушения на правилата на Съюза с трансгранично измерение. Примерите варират от механизма за административна помощ и сътрудничество в случаи на трансгранични нарушения на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига и мрежата за измамите с храни, системата за бърз обмен на информация за опасни нехранителни стоки, Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, до Мрежата за спазване на законодателството в областта на околната среда, Европейската мрежа на органите по конкуренцията и административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Компетентните органи на държавите членки следва да използват в пълна степен съществуващите механизми за сътрудничество, когато това е уместно, като част от задължението си за последващи действия във връзка със сигналите за нарушения, които попадат в обхвата на настоящата директива. Освен това органите на държавите членки могат да си сътрудничат и извън съществуващите механизми за сътрудничество в случаи на нарушения с трансгранично измерение в области, в които такива механизми за сътрудничество не съществуват.

(74)  За да осигурят ефективна комуникация със служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, компетентните органи трябва да имат на разположение и да използват удобни за потребителите канали, които са сигурни, гарантират поверителността при получаването и разглеждането на информацията, предоставена от сигнализиращото лице, и дават възможност за съхранение на записана на траен носител информация, така че да могат да се провеждат по-нататъшни разследвания. Това може да изисква те да са отделени от общите канали, чрез които компетентните органи комуникират с обществеността, като обичайните публични системи за подаване на жалби или каналите, които компетентният орган обичайно ползва за вътрешна комуникация и комуникация с трети страни.

(75)  Служителите на компетентните органи, отговарящи за разглеждането на подадените сигнали, следва да са професионално обучени, включително по отношение на приложимите правила за защита на личните данни, ▌за да разглеждат сигналите и да осигуряват комуникацията със сигнализиращото лице, както и да предприемат подходящи последващи действия по сигнала.

(76)  Лицата, които възнамеряват да подадат сигнал, следва да могат да вземат информирано решение относно това дали, как и кога да подадат сигнал. Ето защо компетентните органи следва публично и по лесно достъпен начин да оповестят информация за наличните канали за подаване на сигнали до компетентните органи, за приложимите процедури, както за техните специализирани служители, отговарящи за разглеждането на подадените сигнали. Цялата информация относно сигналите следва да бъде прозрачна, лесно разбираема и надеждна, за да се насърчава, а не да се възпрепятства подаването на сигнали.

(77)  Държавите членки следва да гарантират, че компетентните органи разполагат с адекватни процедури за защита при обработката на сигнали за нарушения и за защита на личните данни на лицата, посочени в сигнала. Тези процедури следва да гарантират, че поверителността на всяко сигнализиращо лице, засегнато лице и трети лица, посочени в сигнала (например свидетели или колеги) е защитена на всички етапи на процедурата.▌

(78)  Необходимо е ▌ служителите на компетентния орган, отговарящи за разглеждането на подадените сигнали, и другите служители на компетентния орган, които имат право на достъп до информацията, предоставена от сигнализиращото лице ▌, да спазват задължението за професионална тайна и ▌поверителност, когато данните се предават във и извън рамките на компетентния орган, включително в случаите, когато компетентен орган започва разследване или отправя запитване, или предприема действия по принудително изпълнение във връзка със сигнала за нарушения.

(79)  Редовният преглед на процедурите на компетентните органи и обменът на добри практики между тях следва да гарантират, че тези процедури са подходящи и следователно изпълняват своята функция.

(80)  Лицата, които оповестяват ▌ информацията, ▌ следва да имат право на защита в случаите, в които независимо от подадения вътрешен или външен сигнал, нарушението остава без последствия, например когато тези лица имат основателни причини да смятат, че нарушението не е било (правилно) оценено или разследвано или не са предприети нужните коригиращи действия. Целесъобразността на последващите действия следва да се оценява в съответствие с обективни критерии, свързани със задължението на компетентните органи да оценят точността на твърденията и да прекратят евентуално нарушение на правото на Съюза. Ето защо те ще зависят от обстоятелствата на всеки отделен случай и от естеството на нарушените правила. По-конкретно, решение на органите, че нарушението е било очевидно незначително и че не са необходими последващи действия, може да представлява подходящо последващо действие съгласно настоящата директива.

(81)  Лицата, които оповестяват пряко информацията, също следва да имат право на защита в случаите, когато те имат основателни причини да смятат, че съществува непосредствена или явна опасност за обществения интерес, или ▌риск от необратими вреди, включително ▌ увреждане на физическата неприкосновеност.

(82)  Тези лица също следва да имат право на защита, когато имат основателни причини да смятат, че в случай на външно подаване на сигнал — съществува риск от ответни действия с цел отмъщение или има малка вероятност нарушението да бъде ефективно разгледано поради конкретните обстоятелства по случая, например защото доказателствата може да бъдат укрити или унищожени или защото даден орган е в тайно споразумение с извършителя на нарушението или е замесен в нарушението.

(83)  Гарантирането на поверителността на самоличността на сигнализиращото лице по време на процеса на сигнализиране и последващите разследвания е основна предварителна мярка за предотвратяване на ответни действия с цел отмъщение. Самоличността на сигнализиращото лице може да бъде разкрита само когато това е необходимо и пропорционално задължение, изисквано съгласно правото на Съюза или националното право в контекста на разследванията на органите или съдебните производства, по-специално с оглед на гарантирането на правото на защита на засегнатите лица. Това задължение може да произтича по-специално от Директива 2012/13 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство. Защитата на поверителността не следва да се прилага, когато сигнализиращото лице умишлено е разкрило самоличността си в контекста на публично оповестяване.

(84)  Всяка обработка на лични данни, извършвана в съответствие с настоящата директива, включително обменът или предаването на лични данни от страна на компетентните органи, следва да бъдат предприети в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680(26), а всеки обмен или предаване на информация от компетентните органи на равнището на Съюза съгласно настоящата директива следва да бъде предприет в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001(27). Особено внимание следва да се обърне на принципите, свързани с обработката на лични данни, определени в член 5 от Общия регламент относно защитата на данните, член 4 от Директива (ЕС) 2016/680 и член 4 от Регламент (ЕО) № 45/2001, и на принципа на защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране, определен в член 25 от Общия регламент относно защитата на данните, член 20 от Директива (ЕС) 2016/680 и член 20 от Регламент (ЕС) № 2018/XX за отмяна на Регламент № 45/2001 и Директива № 1247/2002/ЕО.

(85)  Ефективността на процедурите, установени в настоящата директива, за последващи действия във връзка със сигналите за нарушения на правото на Съюза в областите, попадащи в нейния обхват, преследва важна цел от широк обществен интерес на Съюза и на държавите членки по смисъла на член 23, параграф 1, буква д) от Общия регламент относно защитата на данните, тъй като тя е насочена към укрепване на прилагането на правото и политиките на Съюза в конкретни области, в които нарушенията могат сериозно да навредят на обществения интерес. Ефективната защита на поверителността на самоличността на сигнализиращите лица е необходима за защитата на правата и свободите на други лица, по-специално на сигнализиращите лица, както е предвидено в член 23, параграф 1, буква и) от Общия регламент относно защитата на данните. Държавите членки следва да гарантират ефективността на настоящата директива, включително, когато е необходимо, чрез ограничаване посредством законодателни мерки на упражняването на определени права на защита на данните на засегнатите лица в съответствие с член 23, параграф 1, букви д) и и) и член 23, параграф 2 от Общия регламент относно защитата на данните, доколкото и за какъвто срок това е необходимо за предотвратяване и справяне с опитите за възпрепятстване на подаването на сигнали, за затрудняване, осуетяване или забавяне на последващите действия във връзка със сигналите, по-специално разследванията, или опитите за установяване на самоличността на сигнализиращите лица.

(86)  Ефективната защита на поверителността на самоличността на сигнализиращите лица е също толкова необходима за защитата на правата и свободите на други лица, по-специално на сигнализиращите лица, когато сигналите се обработват от органите, както е определено в член 3, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/680. Държавите членки следва да гарантират ефективността на настоящата директива, включително, когато е необходимо, чрез ограничаване посредством законодателни мерки на упражняването на определени права на защита на данните на засегнатите лица в съответствие с член 13, параграф 3, букви а) и д), член 15, параграф 1, букви а) и д), член 16, параграф 4, букви а) и (д) и член 31, параграф 5 от Директива (ЕС) 2016/680, доколкото и за какъвто срок това е необходимо за предотвратяване и справяне с опитите за възпрепятстване на подаването на сигнали, за затрудняване, осуетяване или забавяне на последващите действия във връзка със сигналите, по-специално разследванията, или опитите за установяване на самоличността на сигнализиращите лица.

(87)  Държавите членки следва да осигурят подходящо водене на регистър относно всички сигнали за нарушение, както и да гарантират,че данните от всеки сигнал са достъпни и че информацията, получавана посредством сигнали, може да бъде използвана като доказателство при действия по принудително изпълнение, по целесъобразност.

(88)  Сигнализиращите лица следва да бъдат защитени срещу всяка форма на ответни действия с цел отмъщение, преки или непреки, предприети, препоръчани или толерирани от работодателя или клиента/получателя на услуги, както и от лица, които работят за или действат от името на последния, включително колеги и ръководители в същата организация или в други организации, с които сигнализиращото лице е в контакт в контекста на свързаните с работата му дейности ▌. Защита следва да се предоставя срещу предприети ответни действия с цел отмъщение спрямо самото сигнализиращо лице, както и срещу тези, които могат да бъдат предприети спрямо правния субект, който е собственост на сигнализиращото лице, за който лицето работи или с който е свързано в професионален контекст, като например отказ от предоставяне на услуги, включване в черен списък или бойкотиране на дейността. Непреките ответни действия с цел отмъщение включват и действия, предприети срещу посредници, колеги или близки на сигнализиращото лице, които също са свързани посредством работата с работодателя на това лице, или клиент/получател на услугите ▌.

(89)  Когато се предприемат ответни действия с цел отмъщение, без да бъдат възпрепятствани и наказани, това действа обезсърчаващо на лицата, които биха могли да сигнализират за нередности. Ясната забрана в закона за предприемане на ответни действия с цел отмъщение има важен възпиращ ефект, който е усилен допълнително от разпоредбите за лична отговорност и санкции за извършителите на ответни действия с цел отмъщение.

(90)  Индивидуална консултация и точна информация могат да бъдат предоставяни от независим единен орган или информационен център.

(91)  Лицата, които биха могли да сигнализират за нередности, но не са сигурни как да подадат сигнал или дали в крайна сметка ще бъдат защитени, могат да се въздържат да подадат сигнал. Държавите членки следва да гарантират, че съответната информация се предоставя по начин, който ▌е разбираем и лесно достъпен за широката общественост. Следва да се предоставя възможност за индивидуални, безпристрастни и поверителни съвети, които са безплатни и които се отнасят, например, до това дали въпросната информация попада в обхвата на приложимите правила за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, кой канал за подаване на сигнали е най-добре да бъде използван и кои са възможните алтернативни процедури, в случай че информацията не попада в обхвата на приложимите правила („обозначаване“). Достъпът до такива съвети може да помогне да се гарантира, че сигналите се подават чрез подходящи канали, отговорно и че нарушенията и закононарушенията се откриват своевременно или дори се предотвратяват. Държавите членки могат да решат да разширят обхвата на тези съвети, за да включат правни консултации. Когато такива съвети се предоставят на сигнализиращите лица от страна на организации на гражданското общество, които са обвързани от задължението за запазване на поверителността на получената информация, държавите членки следва да гарантират, че тези организации не са обект на ответни действия с цел отмъщение, например под формата на икономически предразсъдъци чрез ограничаване на достъпа им до финансиране или включване в черен списък, които биха могли да възпрепятстват правилното функциониране на организацията.

(92)  Компетентните органи следва да предоставят на сигнализиращите лица необходимата им подкрепа за ефективен достъп до защита. По-специално те следва да представят доказателства или друга документация, която се изисква, за да се потвърди пред други органи или съдилища, че е имало външно подаване на сигнал. Съгласно определени национални рамки и в определени случаи сигнализиращите лица ▌ могат да се възползват от начини на удостоверяване на факта, че те отговарят на условията на приложимите правила. Независимо от тези възможности, те следва да имат ефективен достъп до съдебен контрол, посредством който съдът трябва да реши, въз основа на всички конкретни обстоятелства по случая, дали те отговарят на условията на приложимите правила.

(93)  ▌Правните или договорните задължения на физическите лица, като например клаузи за лоялност в договорите или споразумения за поверителност/неоповестяване на информация, не могат да бъдат използвани, за да се попречи на ▌ подаването на сигнал, да се откаже помощ или да бъдат санкционирани сигнализиращите лица за това, когато оповестяването на информацията, попадаща в обхвата на тези клаузи и споразумения, е необходимо за разкриване на нарушението. Когато тези условия са изпълнени, сигнализиращите лица не следва да носят никаква отговорност — гражданска, наказателна, административна или свързана с трудовата заетост. Защитата от носене на отговорност за подаване на сигнал или оповестяване на информация съгласно настоящата директива е оправдана за информация, за която сигнализиращото лице има основателни причини да смята, че подаването на сигнал във връзка с нея или нейното оповестяване е било необходимо за разкриване на нарушение съгласно настоящата директива. Тази защита не следва да обхваща излишната информация, която лицето е разкрило, без да има такива основателни причини.

(94)  В случаите когато сигнализиращите лица законно са придобили или получили достъп до подадената информация или до документите, съдържащи тази информация, те следва да се ползват с имунитет по отношение на отговорността. Това се прилага както в случаите, когато те разкриват съдържанието на документи, до които имат законен достъп, така и в случаите, когато те правят копия на такива документи или ги изнасят от помещенията на организацията, в която работят, в нарушение на договорни или други клаузи, предвиждащи, че съответните документи са собственост на организацията. Сигнализиращите лица следва също така да се ползват с имунитет по отношение на отговорността в случаите, когато придобиването на или достъпът до съответната информация или документи повдига въпроса за гражданска, административна или свързана с трудовата дейност отговорност. Примери за това са случаите, в които сигнализиращите лица са получили информацията чрез достъп до електронните съобщения на колега или до досиета, които те обикновено не използват в рамките на своята работа, като са направили снимки на помещенията на организацията или са си осигурили достъп до място, до което обикновено нямат достъп. Когато сигнализиращите лица са придобили или са получили достъп до съответната информация или документи, извършвайки престъпление, като например неправомерно проникване или хакерство, тяхната наказателна отговорност следва да продължи да се урежда от приложимото национално право, без да се засяга член 15, параграф 7. По същия начин всяка друга възможна отговорност на сигнализиращите лица, произтичаща от действие или бездействие, което не е свързано с подаването на сигнал или не е необходимо за разкриване на нарушение съгласно настоящата директива, следва да продължи да се урежда от приложимото право на Съюза или национално право. В тези случаи националните съдилища следва да разглеждат отговорността на сигнализиращите лица с оглед на цялата имаща отношение фактическа информация и като вземат предвид конкретните обстоятелства по случая, включително необходимостта и пропорционалността на действието или бездействието във връзка със сигнализирането или оповестяването.

(95)  Съществува вероятност ответните действия с цел отмъщения да бъдат оправдани на основание, различно от подаването на сигнал, и за сигнализиращите лица може да бъде много трудно да докажат връзката между двете, докато извършителите на ответните действия с цел отмъщение могат да разполагат с по-големи правомощия и ресурси, за да документират предприетите действия и основанието. Поради това, след като сигнализиращото лице докаже prima facie, че е подало сигнал или е оповестило публично информация в съответствие с настоящата директива и в резултат на това е претърпяло вреда, тежестта на доказване трябва да се прехвърли към лицето, което е предприело действието, нанесло вредата, като то следва да докаже, че предприетите ▌ действия не са свързани по какъвто и да е начин с подаването на сигнала или публичното оповестяване.

(96)  Освен предвидената в закона изрична забрана за ответни действия с цел отмъщение, от съществено значение е, че сигнализиращите лица, подложени на такива действия, имат достъп до средства за правни защита и обезщетение. Подходящото за всеки един случай средство за правна защита се определя от вида на предприетото ответно действие с цел отмъщение и обезщетението за вредата следва да бъде пълно в съответствие с националното право. То може да бъде под формата на действия за възстановяване (например при уволнение, прехвърляне или понижаване, отказ на обучение или на повишение) или за възобновяване на прекратено разрешение, лиценз или договор; обезщетение за действителни и бъдещи финансови загуби (за загуба на минали възнаграждения, но и за бъдещи загуби на доход, разходи, свързани с промяна за професията); обезщетение за други икономически вреди, като правни разноски и разходи за медицинско лечение, и за нематериални вреди (болка и страдание).

(97)  Видовете правни действия могат да бъдат различни в различните правните системи, но те следва да гарантират реално и ефективно обезщетение или възстановяване по начин, който е възпиращ и пропорционален на понесените вреди. От значение в този контекст са Принципите на европейския стълб на социалните права, и по-специално принцип 7, съгласно който „преди уволнение работниците имат право да бъдат информирани за причините и да получат предизвестие в разумен срок. Те имат право на достъп до ефективно и безпристрастно разрешаване на спорове и, в случай на неоснователно уволнение, правото на правна защита, включително подходящо обезщетение.“ Средствата за правна защита, установени на национално равнище, не следва да обезсърчават лицата, които биха могли да сигнализират за нередности в бъдеще. Така например, допускането на обезщетението като алтернатива на възстановяването на работа, в случай на уволнение, би могло да доведе до системна практика, по-специално от по-големи организации, и по този начин ще има възпиращ ефект върху лицата, които биха могли да сигнализират за нередности в бъдеще.

(98)  От особено значение за сигнализиращите лица са временните средства за правна защита, в очакване на приключване на съдебното производство, което може да се проточи във времето. По-конкретно за сигнализиращите лица следва също да са достъпни временните мерки, предвидени съгласно националното право, с оглед на прекратяването на заплахи, опити или продължаващи ответни действия с цел отмъщение, като тормоз ▌, или за предотвратяването на форми на ответни действия с цел отмъщение, като например уволнение от работа, които може да е трудно да се променят след като е изминало твърде много време и които могат да доведат лицето до финансова безизходица — перспектива, която може сериозно да обезсърчи лицата, които биха могли да сигнализират за нередности.

(99)  Действията, предприети срещу сигнализиращите лица извън контекста, свързан с работата, например чрез производства, свързани с клевета, нарушаване на авторските права, търговски тайни, поверителност и защита на личните данни, също могат да имат сериозен възпиращ ефект върху сигнализирането на нередности. Сигнализиращите лица би следвало да могат да разчитат на подаването на сигнал или оповестяването на информация в съответствие с настоящата директива като защита в такива производства, при условие че подадената или оповестена информация е била необходима за разкриване на нарушението. В тези случаи, лицето инициирало образуването на производството, следва да носи тежестта на доказване на това, че сигнализиращото лице не отговаря на условията на директивата.

(100)  С Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета се установяват правила, за да се гарантира достатъчно и последователно равнище на гражданскоправна защита в случай на незаконно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. В нея обаче се предвижда също така, че придобиването, използването или разкриването на търговска тайна се счита за законосъобразно, доколкото това е позволено от правото на Съюза. Лицата, които разкриват търговски тайни, придобити в контекст, свързан с работата, следва да се ползват от защитата, предоставена от настоящата директива (включително по отношение на поемането на гражданска отговорност), при условие че те отговарят на условията на настоящата директива, включително че оповестяването е било необходимо, за да се разкрие нарушение, попадащо в приложното поле на настоящата директива. Когато тези условия са изпълнени, разкриването на търговски тайни следва да се счита за „разрешено“ от правото на Съюза по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/943. Освен това двете директиви следва да се разглеждат като допълващи се и мерките за гражданскоправна защита, процедурите и средствата за правна защита, както и изключенията, предвидени в Директива (ЕС) 2016/943, следва да останат приложими за всяко разкриване на търговски тайни, попадащи извън обхвата на настоящата директива. Компетентните органи, които получават сигнали, включващи търговски тайни, следва да гарантират, че те не се използват или оповестяват за други цели, излизащи извън това, което е необходимо за подходящите последващи действия във връзка със сигналите.

(101)  Съответните съдебни такси могат да бъдат значителен разход за сигнализиращите лица, оспорващи в съдебни производства предприети срещу тяхответни действия с цел отмъщение. Въпреки че те могат да си възстановят тези такси в края на производството, е възможно да не успеят да ги заплатят предварително, особено ако са безработни и са включени в черните списъци. Помощта в наказателни съдебни производства, по-специално когато сигнализиращите лица отговарят на условията на Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета(28), и в по-общ план подкрепата за тези, които са в сериозна финансова нужда, може да бъде ключова в определени случаи за ефективното прилагане на техните права на защита.

(102)  Правата на засегнатите лица следва да бъдат защитени, за да се избегне накърняване на репутацията или други отрицателни последици. Освен това правото на защита и достъп до средства за правна защита на засегнатото лице следва изцяло да се зачита на всеки етап от процедурата след подаването на сигнала в съответствие с член 47 и член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Държавите членки следва да осигурят защитата на поверителността на самоличността на засегнатото лице и да гарантират неговите права на защита ▌, включително правото на достъп до досието, правото на изслушване и правото на ефективни правни средства за защита срещу решението по отношение на засегнатото лице съгласно приложимите процедури, определени от националното законодателство в контекста на разследванията или последващите съдебни производства.

(103)  Всяко лице, което понася вреда, независимо дали пряко или непряко, в резултат на подаването на сигнал или публичното оповестяване на информация с неточно или подвеждащо съдържание, следва да запази защитата и средствата за правна защита, с които разполага, съгласно правилата на общото право. Когато такъв неточен или подвеждащ сигнал или публично оповестяване са подадени доброволно и съзнателно, засегнатите лица следва да имат право на обезщетение в съответствие с националното право.

(104)  Необходимо е да се предвидят наказателни, граждански или административни санкции, за да се гарантира ефективността на правилата относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности. Санкциите срещу тези, които предприемат ответни действия с цел отмъщение или други увреждащи действия срещу сигнализиращи лица, могат да обезкуражат предприемането на други такива бъдещи действия. Необходими са санкции спрямо лицата, съзнателно подали сигнал или публично оповестили информация с доказана невярност, за да се предотврати по-нататъшното злонамерено подаване на сигнали и да се запази доверието в системата. Пропорционалността на тези санкции следва да гарантира, че те нямат възпиращ ефект върху лицата, които биха могли да сигнализират за нередности.

(105)  Всяко взето от органите решение, което засяга неблагоприятно правата, предоставени от настоящата директива, и по-специално решенията, приети съгласно член 6, подлежи на съдебен контрол в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(106)  Настоящата директива въвежда минимални стандарти и държавите членки следва да имат право да въведат или запазят по-благоприятни разпоредби по отношение на сигнализиращото лице, при условие че тези разпоредби не са в противоречие с мерките за защита на засегнатите лица. Транспонирането на настоящата директива при никакви обстоятелства не предоставя основания за намаляване на равнището на защита, което вече се предоставя на сигнализиращите лица съгласно националното право в областите на нейното приложение.

(107)  В съответствие с член 26, параграф 2 от ДФЕС вътрешният пазар трябва да обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното и безопасното движение на стоки и услуги. Вътрешният пазар следва да осигурява на гражданите на Съюза добавена стойност под формата на по-добро качество и безопасност на стоките и услугите, като се осигуряват високи стандарти за опазване на общественото здраве и опазване на околната среда, както и свободно движение на лични данни. Поради това член 114 от ДФЕС е подходящото правно основание за приемането на мерките, необходими за установяването и функционирането на вътрешния пазар. Освен член 114 от ДФЕС, настоящата директива следва да има допълнителни специфични правни основания, за да обхване областите, които се позовават на член 16, ▌член 43, параграф 2, член 50, член 53, параграф 1, ▌член 91, член 100, ▌член 168, параграф 4, член 169, член 192, параграф 1 и член 325, параграф 4 от ДФЕС и член 31 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, за приемането на мерки на Съюза ▌.

(108)  Материалният обхват на настоящата директива се основава на установяването на областите, в които въвеждането на защита на лицата, сигнализиращи за нередности, се явява обосновано и необходимо въз основа на наличните към момента доказателства. Ако се окаже необходимо, този материален обхват може да бъде разширен, за да обхване други области или актове на Съюза като средство за подобряване на тяхното прилагане, с оглед на доказателства, които могат да се появят в бъдеще или въз основа на оценка на начина, по който функционира настоящата директива.

(109)  При приемането на последващо законодателство, свързано с настоящата директива, в него следва по целесъобразност да се посочва, че се прилага настоящата директива. При необходимост член 1 и приложението следва да бъдат изменяни.

(110)  Целта на настоящата директива, а именно подобряване на правоприлагането в определени области и актове на политиката, в които нарушенията на правото на Съюза могат да причинят сериозна вреда на обществения интерес, посредством ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, не може да бъде постигнато в достатъчна степен от държавите членки, които действат самостоятелно или по некоординиран начин, а по-скоро може да бъде постигнато по-добре чрез действия от страна на Съюза, осигуряващи минимални стандарти за хармонизация на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности. Освен това, само действия от страна на Съюза могат да осигурят съгласуваност и привеждане в съответствие на съществуващите правила на Съюза относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности. Поради тази причина Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, залегнал в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(111)  Настоящата директива зачита основните права и ▌принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-конкретно член 11 от нея. За тази цел настоящата директива трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи, като гарантира пълно зачитане, наред с другото, на свободата на изразяване и информация, правото на защита на личните данни, свободата на стопанската инициатива, правото на високо равнище на защита на потребителите, правото на високо равнище на закрила на човешкото здраве, правото на високо равнище на опазване на околната среда, правото на добра администрация, правото на ефективни средства за правна защита и правото на защита.

(112)  С Европейския надзорен орган по защита на данните беше проведена консултация в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 ▌,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБХВАТ, УСЛОВИЯ ЗА ЗАКРИЛА И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Цел

Целта на настоящата директива е да подобри прилагането на правото и политиките на Съюза в конкретни области чрез определяне на общи минимални стандарти, предвиждащи високо ниво на защита на подаващите сигнали за нарушения.

Член 2

Материален обхват

1.  ▌ Настоящата директива установява общи минимални стандарти за защита на лицата, сигнализиращи за следните нарушения на правото на Съюза.

а)  нарушения, попадащи в обхвата на актовете на Съюза, определени в приложението (части I и II) към настоящата директива, във връзка със следните области:

i)  обществени поръчки;

ii)  финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

iii)  безопасност на продуктите;

iv)  безопасност на транспорта;

v)  опазване на околната среда;

vi)  радиационна защита и ядрена безопасност;

vii)  безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях;

viii)  обществено здраве;

ix)  защита на потребителите;

x)  защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни и сигурност на мрежите и информационните системи.

б)  нарушения, засягащи финансовите интереси на Съюза, определени в член 325 от ДФЕС и допълнително уточнени в съответните мерки на Съюза;

в)  нарушения свързани с вътрешния пазар, както е посочено в член 26, параграф 2 от ДФЕС, в т.ч. нарушения на правилата за конкуренцията и държавната помощ, и по отношение на действия, които нарушават правилата за корпоративното данъчно облагане, или договорености, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото корпоративно данъчно законодателство.

2.  Настоящата директива не засяга възможността държавите членки да разширят защитата съгласно националното законодателство по отношение на области или действия, които не са обхванати от параграф 1.

Член 3

Връзка с други правни актове на Съюза и национални разпоредби

1.  Тези правила се прилагат, когато в секторните актове на Съюза, изброени в част ІІ от приложението, се предвиждат специфични правила относно подаването на сигнали за нарушения. Разпоредбите на настоящата директива се прилагат ▌ доколкото даден въпрос не е задължително регулиран в тези секторни актове на Съюза.

2.  Настоящата директива не засяга отговорността на държавите членки да гарантират националната сигурност и техните правомощия да защитават основните си интереси в областта на сигурността. Тя не се прилага по-специално по отношение на доклади за нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки, включващи аспекти, свързани с отбраната или сигурността, освен ако не са обхванати от съответните правни инструменти на Съюза.

3.  Настоящата директива не засяга прилагането на правото на Съюза или на националното право във връзка със:

а)  защитата на класифицирана информация;

б)  защитата на правната и медицинската професионална привилегия;

в)  поверителността на съдебните разисквания; и

г)  правилата за наказателното производство.

4.  Настоящата директива не засяга националните правила за упражняване на правото на работниците да се консултират със своите представители или синдикати и за защита от всякакви необосновани неблагоприятни мерки, породени вследствие на тези консултации, както и за автономията на социалните партньори и правото им да сключват колективни трудови договори. Това не засяга степента на защита, осигурена с настоящата директива.

Член 4

Персонален обхват

1.  Настоящата директива се прилага по отношение на сигнализиращите лица, работещи в частния или публичния сектор, които получават информация за нарушения в контекст, свързан с работата, включително поне следните:

а)  лицата със статут на работник по смисъла на член 45, параграф 1 от ДФЕС, в т.ч. държавните служители;

б)  лицата със статут на самостоятелно заето лице по смисъла на член 49 от ДФЕС;

в)  акционерите и лицата, принадлежащи към административния, управленческия или надзорния орган на предприятие, включително неизпълнителните членове, както и доброволците и платените или неплатените стажанти;

г)  всички лица, работещи под надзора и ръководството на изпълнители, подизпълнители и доставчици.

2.  Настоящата директива се прилага за сигнализиращите лица и когато те докладват или оповестяват информация, получена в рамките на трудови взаимоотношения, които вече са прекратени.

3.  Настоящата директива се прилага и по отношение на сигнализиращи лица, чиито трудови взаимоотношения предстои да започнат в случаи, в които информация относно нарушение е получена по време на процеса на наемане или други преддоговорни преговори.

4.  Мерките за защита на сигнализиращите лица, предвидени в глава IV, се прилагат, когато е уместно и за:

а)  посредници,

б)  трети лица, свързани със сигнализиращите и които могат да бъдат подложени на ответни мерки в свързан с работата аспект, като колеги или роднини на сигнализиращото лице, и

в)  юридически образувания, които сигнализиращите притежават, за които работят или с които са свързани по друг начин в рамките на трудови взаимоотношения.

Член 5

Условия за защита на сигнализиращите лица

1.  Лицата, подаващи информация за нарушения, попадащи в обхванатите от настоящата директива области, имат право на защита, при условие че:

а)  са имали основателни причини да смятат, че подадената информация е била вярна към момента на подаването и информацията попада в обхвата на настоящата директива;

б)  са подали информация вътрешно в съответствие с член 7 и външно съгласно член 10 или направо външно или публично са оповестили информация в съответствие с член 15 от настоящата директива.

2.  Без да се засягат съществуващите задължения за осигуряване на възможност за анонимно сигнализиране по силата на правото на Съюза, настоящата директива не засяга правомощието на държавите членки да решават дали частни или публични субекти и компетентни органи могат да приемат или не анонимни сигнали за нарушения и да предприемат или не последващи действия във връзка с тях.

3.  Лицата, които са докладвали или публично са оповестили информация анонимно, но впоследствие са били идентифицирани, все пак имат право на защита, ако са обект на ответни действия, при условие че отговарят на условията, посочени в параграф 1.

4.  Лице, подаващо сигнал към съответните институции, органи, служби или агенции на Съюза за нарушения, попадащи в обхвата на настоящата директива, има право на защита, както е предвидено в настоящата директива, при същите условия както лице, което е подало сигнал външно.

Член 6

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1)  „нарушения“ означава действия или бездействия:

i)  които са незаконни и са свързани с актовете на Съюза и областите, попадащи в обхвата, посочен в член 2 и в приложението; или

ii)  които противоречат на предмета или на целта на ▌ правилата във въпросните актове на Съюза и съответните области.

(2)  „информация за нарушения“ означава информация или основателни подозрения за действителни или потенциални нарушения и опити за прикриване на нарушения, ▌ които са извършени или е много вероятно да бъдат извършени в организацията, в която работи или е работило сигнализиращото лице, или в друга организация, с която то е или е било в контакт по време на работата си;

(3)  „подаване на сигнал“ означава подаване на информация за нарушения;

(4)  „вътрешно подаване на сигнал“ означава подаване на информация за нарушения в рамките на частен или публичен правен субект;

(5)  „външно подаване на сигнал“ означава подаване на информация за нарушения на компетентните органи;

(6)  „публично оповестяване“ означава публично представяне на информация за нарушения;

(7)  „сигнализиращо лице“ означава физическо ▌ лице, което подава сигнал или оповестява информация за нарушения, получена в контекста на свързаните с работата му дейности;

(8)  „посредник“ означава физическо лице, което помага на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал в свързан с работата контекст и чиято помощ следва да е поверителна;

(9)  „контекст, свързан с работата“ означава настоящи или минали работни дейности в публичния или частния сектор, чрез които, независимо от тяхното естество, лицата могат да получат информация за нарушения и в рамките на които тези лица могат да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, ако подадат сигнал за тях;

(10)  „засегнато лице“ означава физическо или юридическо лице, което се посочва в сигнала или при оповестяването на информация като лице, на което се приписва нарушението или с което то е свързано;

(11)  „ответни действия с цел отмъщение“ означава всяко пряко или непряко действие или бездействие, което настъпва в свързан с работата контекст, предизвикано от вътрешно или външно подаване на сигнал или от публично оповестяване, и което причинява или може да причини неоправдана вреда на сигнализиращото лице;

(12)  „последващи действия“ означава всяко действие, предприето от лицето, приемащо сигнала, ▌ или от компетентен орган, с цел оценка на точността на представените в сигнала твърдения и по целесъобразност с цел третиране на сигнализираното нарушение, включително чрез действия като вътрешна анкета, разследване, наказателно преследване, действия за обезпечаване на средства и приключване на случая;

(13)  „обратна информация“ означава предоставянето на сигнализиращите лица на информация за действието, което е предвидено или е вече предприето като последващо действие във връзка с техен сигнал, както и за основанията за въпросното последващо действие;

(14)  „компетентен орган“ означава всеки национален орган, който има право да приема сигнали в съответствие с глава III и да дава обратна информация на сигнализиращите лица и/или е определен да носи предвидените в настоящата директива отговорности, по-специално по отношение на последващите действия във връзка със сигналите.

ГЛАВА II

ВЪТРЕШНО ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ И ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СИГНАЛИТЕ

Член 7

Подаване на сигнали по вътрешни канали

1.  Като общ принцип и без да се засягат членове 10 и 15, информацията за нарушения, които попадат в обхвата на настоящата директива, може да бъде подавана чрез вътрешните канали и процедури, предвидени в настоящата глава.

2.  Държавите членки насърчават по-скоро използването на вътрешни канали отколкото външното подаване на сигнали, ако нарушението може да бъде ефективно третирано във вътрешен план и ако сигнализиращото лице смята, че не съществува риск от ответни действия с цел отмъщение.

3.  Съответната информация за това използване на вътрешните канали се осигурява в рамките на информацията, предоставяна от правните субекти в публичния и частния сектор съгласно член 9, параграф 1, буква ж) и от компетентните органи съгласно член 12, параграф 4, буква а) и член 13.

Член 8

Задължение за създаване на вътрешни канали

1.  Държавите членки гарантират, че правните субекти в частния и публичния сектор създават вътрешни канали и процедури за подаване на сигнали и за предприемане на последващи действия по отношение на сигналите, след консултация и по споразумение със социалните партньори, ако това е предвидено в националното право.

2.  Тези канали и процедури позволяват подаването на сигнали от служителите на субекта. Чрез тях могат да подават сигнали и други лица, които са в контакт със субекта в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, посочени в член 4, параграф 1, букви б), в) и г) ▌.

3.  Посочените в параграф 1 правни субекти в частния сектор са тези с 50 или повече служители.

4.  Прагът по параграф 3 не се прилага за субектите, попадащи в обхвата на актовете на Съюза, посочени в част I.Б и част II на приложението.

5.  Каналите за подаване на сигнали могат да бъдат експлоатирани вътрешно от лице или отдел, определени за тази цел, или да бъдат осигурени отвън от трета страна. Гаранциите и изискванията, посочени в член 9, параграф 1, трябва да се спазват в еднаква степен от третите страни, на които е възложено да експлоатират канала за подаване на сигнали от името на частен субект.

6.  Правните субекти в частния сектор с персонал от 50 до 249 служители могат да споделят ресурси по отношение на получаването, а по възможност и на разследването на сигнали. Това не засяга задълженията им да поддържат поверителност и да дават обратна информация, както и да третират сигнализираното нарушение.

7.  След подходяща оценка на риска, в която се вземат предвид естеството на дейностите на субектите и произтичащото от това ниво на риска, по-конкретно за околната среда и общественото здраве, държавите членки могат ▌ да поискат от ▌ частните правни субекти с по-малко от 50 служители да създадат вътрешни канали и процедури за подаване на сигнали.

8.  На Комисията се нотифицира всяко взето от държава членка решение, с което от частните правни субекти се изисква да създадат вътрешни канали за подаване на сигнали съгласно параграф 7, заедно с обосновката и критериите, използвани за оценката на риска. Комисията съобщава това решение на останалите държави членки.

9.  Правните субекти в публичния сектор, посочени в параграф 1, са всички публични правни субекти, в т.ч. всяко образувание, притежавано или контролирано от публичен правен субект.

Държавите членки могат да освободят от задължението, посочено в параграф 1, общините с по-малко от 10 000 жители или по-малко от 50 служители, или други субекти с по-малко от 50 служители.

Държавите членки могат да предвидят вътрешните канали за подаване на сигнали да могат да бъдат ползвани съвместно от общините или да бъдат експлоатирани от съвместни общински органи в съответствие с националното право, при условие че общите вътрешни канали са отделени и независими от външните канали.

Член 9

Процедури за вътрешно подаване на сигнали и последващи действия във връзка със сигналите

1.  Посочените в член 8 процедури за подаване на сигнали и за последващи действия във връзка със сигналите следва да включват следното:

а)  канали за приемане на сигнали, които се проектират, създават и функционират по сигурен начин, който да гарантира поверителността на самоличността на сигнализиращото лице и на всяка трета страна, спомената в сигнала, и да възпрепятства достъпа на неупълномощени членове на персонала;

б)  потвърждение за получаване на сигнала до автора на сигнала в срок не по-голям от седем дни след получаването;

в)  определяне на безпристрастно лице или отдел с компетенции за последващите действия във връзка със сигналите, които могат да са същото лице или отдел като тези, които получават сигналите и които ще поддържат връзка със и при необходимост ще искат допълнителна информация от сигнализиращото лице и ще му дават обратна информация;

г)  надлежни последващи действия във връзка със сигнала от страна на определеното лице или отдел;

д)  надлежни последващи действия, когато това е предвидено в националното право във връзка с анонимното подаване на сигнали;

е)  разумен срок ▌ за даване на сигнализиращото лице на обратна информация за последващите действия във връзка със сигнала, не по-дълъг от три месеца след потвърждаване на получаването или ако не е било изпратено потвърждение, след изтичането на седемдневния срок след подаването на сигнала;

ж)  ясна и лесно достъпна информация за ▌ условията и процедурите за външно подаване на сигнали към компетентните органи съгласно член 10, а когато е уместно – към институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.

2.  Каналите, предвидени в параграф 1, буква а), позволяват подаването на сигнали да бъде писмено и/или устно, по телефона или по други системи за гласови съобщения, както и по искане на сигнализиращото лице – чрез лична среща в разумен срок.

ГЛАВА III

ВЪНШНО ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ И ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СИГНАЛИТЕ

Член 10

Подаване на сигнали по външни канали

Без да се засяга член 15, сигнализиращите лица подават информация за нарушенията, попадащи в обхвата на настоящата директива, използвайки каналите и процедурите, посочени в членове 11 и 12, след като са използвали вътрешния канал или чрез пряко подаване на сигнал до компетентните органи.

Член 11

Задължение за създаване на канали за външно подаване на сигнали и за последващи действия във връзка със сигналите

1.  Държавите членки определят органите, компетентни да получават сигнали, да дават обратна информация или да предприемат последващи действия във връзка със сигналите и им осигуряват подходящи ресурси.

2.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи:

а)  създават независими и автономни канали за външно подаване на сигнали, ▌ за приемане и разглеждане на информацията, предоставена от сигнализиращото лице;

б)  в срок от седем дни от получаването на сигналите незабавно потвърждават, освен ако сигнализиращото лице изрично не е поискало друго или компетентният орган основателно сметне, че потвърждаването на сигнала би застрашило защитата на самоличността на сигнализиращото лице;

в)  предприемат надлежни последващи действия във връзка със сигналите;

г)  дават на сигнализиращото лице обратна информация за последващите действия във връзка със сигнала в разумен срок, не по-дълъг от три месеца или в надлежно обосновани случаи – шест месеца. Компетентните органи съобщават на сигнализиращото лице окончателните резултати от разследванията в съответствие с процедурите, предвидени в националното право;

д)  предават в необходимия срок съдържащата се в сигнала информация по целесъобразност на компетентните институции, органи, служби или агенции на Съюза с цел последващо разследване, когато това е предвидено съгласно националното или европейското право.

3.  Държавите членки могат да предвидят компетентните органи, след надлежен преглед на въпроса, да могат да решат, че дадено сигнализирано нарушение е очевидно незначително и не изисква допълнителни последващи мерки съгласно настоящата директива. Това не засяга останалите задължения или приложими процедури за третиране на сигнализираното нарушение, или защитата, осигурена с настоящата директива по отношение на подаването на сигнали по вътрешни и/или външни канали. В такъв случай компетентните органи уведомяват сигнализиращото лице за своето решение и основанията за него.

4.  Държавите членки могат да предвидят компетентните органи да могат да решават, че повтарящи се сигнали, чието съдържание не включва нова значима информация в сравнение с предишен сигнал, който вече е бил приключен, не изискват последващи действия, освен ако нови правни или фактически обстоятелства не предполагат предприемането на различни от предходните последващи действия. В такъв случай те информират сигнализиращото лице за основанията за своето решение.

5.  Държавите членки могат да предвидят, че в случай на голям приток на сигнали компетентните органи могат да разглеждат приоритетно сигналите за сериозни нарушения или за нарушения на основни разпоредби, попадащи в обхвата на настоящата директива, без да се засягат сроковете, определени в параграф 2, буква б) от настоящия член.

6.  Държавите членки гарантират, че всеки орган, който е приел сигнал, но не е компетентен да разгледа сигнализираното нарушение, предава сигнала на компетентния орган в разумен срок, по сигурен начин и сигнализиращото лице е незабавно информирано за това.

Член 12

Характеристика на каналите за външно подаване на сигнали

1.  ▌ Каналите за външно подаване на сигнали се считат за независими и автономни, ако отговарят на всички изброени по-долу критерии:

а)  замислени са, създадени са и функционират по начин, който гарантира пълнотата, целостта и поверителността на информацията, като се възпрепятства достъпът на неупълномощени членове на персонала на компетентния орган;

б)  дават възможност за съхранение на записана на траен носител информация в съответствие с член 18, така че да могат да се провеждат по-нататъшни разследвания.

2.  Каналите за външно подаване на сигнали позволяват подаването на сигнали да бъде писмено и устно по телефона или по други системи за гласови съобщения, както и по искане на сигнализиращото лице – чрез лична среща в разумен срок.

3.  Компетентните органи гарантират, че когато се получи сигнал по други канали, различни от каналите за подаване на сигнали, посочени в параграфи 1 и 2, или от други членове на персонала, различни от лицата, отговарящи за разглеждането на сигналите, членовете на персонала, които са го получили, се въздържат от разкриване на всякаква информация, която би могла да идентифицира сигнализиращото или засегнатото лице, и незабавно препращат сигнала без изменения на ▌ членовете на персонала, отговарящи за разглеждането на сигналите.

4.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат със служители, отговарящи за разглеждането на сигнали, по-специално за:

а)  предоставянето на всяко заинтересовано лице на информация относно процедурите за подаване на сигнали;

б)  приемането на сигнали и предприемането на последващи действия по тях;

в)  поддържането на контакт със сигнализиращото лице с цел предоставяне на обратна информация и искане на допълнителна информация, ако е необходимо.

5.  Тези служители получават специално обучение в областта на разглеждането на сигнали.

Член 13

Информация за приемането на сигнали и последващите действия по тях

Държавите членки гарантират, че компетентните органи публикуват на своите уебсайтове в отделен, лесно разпознаваем и достъпен раздел най-малко следната информация:

а)  условията, при които сигнализиращите лица имат право на защита съгласно настоящата директива;

б)  данните за контакт във връзка с използването на каналите за външно подаване на сигнали, както е предвидено в член 12, по-специално електронните и пощенските адреси, и телефонните номера, като се посочва дали телефонните разговори се записват ▌;

в)  процедурите, приложими за сигнализирането на нарушения , включително начина, по който компетентният орган може да поиска от сигнализиращото лице да изясни подадената информация или да предостави допълнителна информация, срока за даване на обратна информация на сигнализиращото лице и вида и съдържанието на тази обратна информация;

г)  режима на поверителност, приложим за сигналите, и по-специално информацията във връзка с обработката на лични данни в съответствие с член 17 от настоящата директива, членове 5 и 13 от Регламент (ЕС) 2016/679, член 13 от Директива (ЕС) 2016/680 и член 11 от Регламент (ЕС) 2018/1725, според приложимото;

д)  естеството на последващите действия, които се предприемат по сигналите;

е)  наличните средства за правна защита и процедури срещу ответни действия с цел отмъщение, и възможностите за получаване на поверителен съвет, с които разполагат лицата, които обмислят да подадат сигнал;

ж)  изявление, в което ясно се обясняват условията, при които лицата, подаващи сигнали на компетентния орган, няма да носят отговорност в случай на нарушаване на поверителността, както е предвидено в член 21, параграф 4;

з)  информация за връзка с единния независим административен орган, както е предвидено в член 20, параграф 2, когато е приложимо.

Член 14

Преглед на процедурите от компетентните органи

Държавите членки гарантират, че компетентните органи редовно и най-малко веднъж на всеки три години преразглеждат своите процедури за приемане на сигнали и за последващи действия. При преразглеждането на тези процедури компетентните органи вземат под внимание своя опит, както и опита на други компетентни органи, и адаптират своите процедури по съответния начин.

ГЛАВА IV

ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ

Член 15

Публично оповестяване

1.  Лице, което публично оповестява информация за нарушения, попадащи в обхвата на настоящата директива, има право на защита по силата на настоящата директива, когато е изпълнено едно от следните условия:

а)  лицето най-напред е подало сигнала вътрешно и външно или направо външно в съответствие с глави II и III, но по сигнала не са били предприети съответни действия в сроковете, посочени в член 9, параграф 1, буква е) и член 11, параграф 2, буква г); или

б)  лицето е имало разумни основания да смята, че:

i)  нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за обществения интерес, например когато е налице извънредна ситуация или риск от необратими вреди; или

ii)  в случай на външно подаване на сигнал — съществува риск от ответни действия с цел отмъщение или има малка вероятност нарушението да бъде ефективно разгледано поради конкретните обстоятелства по случая, например защото доказателствата може да бъдат укрити или унищожени или защото даден орган е в тайно споразумение с извършителя на нарушението или е замесен в нарушението.

2.  Настоящият член не се прилага в случаите, когато дадено лице разкрива пряко информация в печата в съответствие със специфични национални разпоредби, с които е установена система за защита, свързана със свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията.

ГЛАВА V

ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ ЗА ВЪТРЕШНОТО И ВЪНШНОТО ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ

Член 16

Задължение за поверителност

1.  Държавите членки гарантират, че самоличността на сигнализиращото лице не се разкрива без изричното съгласие на това лице на лица, които не са упълномощените служители, компетентни да приемат сигнали и/или да предприемат последващи действия по тях. Това се прилага и за всяка друга информация, от която може пряко или непряко да се узнае самоличността на сигнализиращото лице.

2.  Чрез дерогация от параграф 1 самоличността на сигнализиращото лице и всяка друга информация, посочена в параграф 1, може да бъде разкрита само когато това е необходимо и пропорционално задължение, наложено от правото на Съюза или националното право в контекста на разследвания от национални органи или съдебни производства, включително с оглед на гарантирането на правото на защита на съответното лице.

3.  Това разкриване е обект на съответни гаранции съгласно приложимите правила. По-специално сигнализиращото лице бива информирано преди разкриването на неговата самоличност, освен ако това информиране не би застрашило разследването или съдебното производство. Когато информира сигнализиращото лице, компетентният орган му изпраща писмена обосновка, в която обяснява причините за разкриването на съответните поверителни данни.

4.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи, които приемат сигнали, включително търговски тайни, не ги използват или разкриват за други цели извън необходимото за предприемането на съответни последващи действия по сигналите.

Член 17

Обработване на лични данни

Всяко обработване на лични данни, извършено по силата на настоящата директива, включително обмен или предаване на лични данни от компетентните органи, се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680. Всеки обмен или предаване на информация от институции, органи, служби и агенции на Съюза се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725.

Не се събират лични данни, които явно не са от значение за разглеждането на конкретен случай, а ако бъдат случайно събрани, се заличават без ненужно забавяне.

Член 18

Водене на регистър на сигналите

1.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи и частноправните и публичноправните субекти вписват в регистър всеки приет сигнал в съответствие с изискванията за поверителност, предвидени в член 16 от настоящата директива. Сигналите се съхраняват за срок, не по-дълъг от необходимия и пропорционален с оглед на изискванията, наложени на компетентните органи и на частноправните и публичноправните субекти в съответствие с настоящата директива.

2.  Когато за подаване на сигнал се използва телефонна линия или друга система за гласови съобщения, която се записва, при условие че сигнализиращото лице е дало съгласието си, компетентните органи и частноправните и публичноправните субекти имат право да документират устното подаване на сигнал по един от следните начини:

а)  запис на разговора на траен и позволяващ извличане носител,

б)  пълен и точен текст на разговора, възпроизведен в писмен вид, изготвен от ▌ служителите на компетентния орган, отговорни за разглеждането на сигналите.

Компетентните органи и публичноправните и частноправните субекти дават на сигнализиращото лице възможност да провери, да коригира и да се съгласи с текста от разговора в писмен вид, като го подпише.

3.  Когато за подаването на сигнал се използва телефонна линия или друга система за гласови съобщения, която не се записва, компетентните органи и частноправните и публичноправните субекти имат право да документират устното подаване на сигнал под формата на точен протокол от разговора, изготвен от ▌служителите, отговорни за разглеждането на сигнала. Компетентните органи и публичноправните и частноправните субекти дават на сигнализиращото лице възможност да провери, коригира и приеме ▌протокола от разговора, като го подпише.

4.  Когато дадено лице поиска среща със ▌служители на компетентните органи или частноправните и публичноправните субекти, за да подаде сигнал по член 9, параграф 2, и член 12, параграф 2 ▌, компетентните органи и частноправните и публичноправните субекти гарантират, при условие че сигнализиращото лице е дало съгласието си, че данните от срещата се документират пълно и точно и се съхраняват на траен и позволяващ извличане носител.

Компетентните органи и частноправните и публичноправните субекти имат правото да документират данните от срещата по един от следните начини:

а)  запис на разговора на траен и позволяващ извличане носител;

б)  точен протокол от разговора, изготвен от ▌служителите, отговорни за разглеждането на сигнала.

Компетентните органи и публичноправните и частноправните субекти дават на сигнализиращото лице възможност да провери, коригира и приеме протокола от срещата, като го подпише.

ГЛАВА VI

МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЩИТА

Член 19

Забрана за ответни действия с цел отмъщение ▌

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да забранят всяка форма на преки или непреки ответни действия с цел отмъщение ▌, включително заплахи и опити за такива, в т.ч. под формата на:

а)  временно отстраняване, освобождаване, уволняване или еквивалентни мерки;

б)  понижаване в длъжност или забавяне на повишение;

в)  прехвърляне на задължения, промяна на местоположението на работното място, намаляване на възнаграждението, промяна на работните часове;

г)  отказ на обучение;

д)  отрицателна оценка на работата или в препоръка за работа;

е)  налагане или прилагане на дисциплинарно наказание, порицание или друг вид наказание, включително финансова санкция;

ж)  принуда, сплашване, тормоз или отхвърляне ▌;

з)  дискриминация, неравностойно положение или несправедливо третиране;

i)  отнемане на възможност за преминаване от временен трудов договор на постоянен трудов договор, когато работникът е имал оправдани правни очаквания да му бъде предложена постоянна работа;

й)  неподновяване или предсрочно прекратяване на временен трудов договор;

к)  вреди, включително за репутацията на лицето, по-специално в социалните мрежи, или финансови загуби, включително загуба на бизнес и загуба на доход;

л)  включване в черен списък на базата на официално или неофициално споразумение в сектора или в отрасъла като цяло, което означава, че в бъдеще лицето няма да намери работа в този сектор или отрасъл;

м)  предсрочно прекратяване или разваляне на договор за стоки или услуги;

н)  прекратяване на лиценз или разрешение;

о)  психиатрични или медицински направления.

Член 20

Мерки за подкрепа

1.  Държавите членки гарантират, че лицата, посочени в член 4, имат достъп, по целесъобразност, до мерки за подкрепа, по-специално:

i)  лесен и безплатен достъп на обществеността до изчерпателна и независима информация и съвети относно наличните процедури и средства за правна защита във връзка със защитата срещу ответни действия с цел отмъщение и правата на засегнатото лице.

ii)  ▌достъп до ефективна помощ от компетентните органи пред всеки съответен орган, свързан с тяхната защита срещу ответни действия с цел отмъщение, включително, когато е предвидено от националното законодателство, удостоверяване на факта, че имат право на защита по силата на директивата.

iii)  достъп до правна помощ в наказателни и в трансгранични граждански производства в съответствие с Директива (ЕС) 2016/1919 и Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, както и достъп до правна помощ при по-нататъшни процедури и правни консултации или друг вид правна помощ в съответствие с националното право.

2.  Държавите членки може да предвидят финансова помощ и подкрепа, включително психологическа подкрепа, за сигнализиращите лица в рамките на съдебно производство.

3.  Посочените в настоящия член мерки за подкрепа може да бъдат предоставяна от информационен център или единен ясно установен независим административен орган.

Член 21

Мерки за защита ▌срещу ответни действия с цел отмъщение

1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират защитата на сигнализиращите лица, отговарящи на определените в член 5 условия, срещу ответни действия с цел отмъщение. Тези мерки включват по-специално посочените в параграфи 2—8.

2.  Без да се засягат разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 3, лицата, които подават сигнал или публично оповестяват информация в съответствие с настоящата директива, не се счита, че нарушават което и да било ограничение за оповестяване на информация и не носят каквато и да било отговорност за това сигнализиране или оповестяване, при условие че имат основателни причини да считат, че сигнализирането или разкриването на тази информация е било необходимо за разкриването на нарушение съгласно настоящата директива.

3.  Сигнализиращите лица не носят отговорност по отношение на придобиването на съответната информация или достъпа до нея, при условие че това придобиване или този достъп не съставлява само по себе си престъпление. В последния случай наказателната отговорност се урежда от приложимото национално право.

4.  Всяка друга възможна отговорност на сигнализиращите лица, произтичаща от действие или бездействие, които не са свързани с отчитането или не са необходими за разкриване на нарушение съгласно настоящата директива, се урежда от съответното приложимо право на Съюза или национално право.

5.  При ▌производство пред съд или друг орган, свързано с вреди, понесени от сигнализиращото лице, и при условие че лицето докаже, че е подало сигнал или е оповестило публично информация и е претърпяло вреда, се счита, че вредата е причинена с цел отмъщение за ▌ подадения сигнал или оповестяването. В тези случаи предприелото вредоносната мярка лице трябва да докаже, че тази мярка ▌ е била основана на надлежно обосновани причини.

6.  Сигнализиращите лица и посредниците имат достъп до коригиращи мерки срещу ответни действия с цел отмъщение, когато е целесъобразно, включително временни мерки до приключването на съдебното производство в съответствие с националната уредба.

7.  ▌В съдебни производства, включително за клевета, нарушаване на авторски права, нарушаване на тайна, нарушаване на правилата за защита на данните, разкриване на търговска тайна или искания за обезщетение, основани на частно, публично или колективно трудово право, сигнализиращите лица не носят никаква отговорност за подаването на сигнал или публичното оповестяване на информация в съответствие с настоящата директива и имат право да се позоват на това, че са подали сигнал или са оповестили информация, за да поискат прекратяване на делото, при условие че са имали основателни причини да вярват, че подаването на сигнала или оповестяването на информацията са били необходими за разкриването на нарушение по настоящата директива. Когато дадено лице сигнализира или оповестява публично информация за нарушения, попадащи в обхвата на настоящата директива, които включват търговска тайна и отговарят на условията на настоящата директива, това сигнализиране или публично оповестяване се счита за законно съгласно условията на член 3, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/943.

8.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират средства за правна защита и пълно обезщетение за вредите, претърпени от сигнализиращите лица, отговарящи на определените в член 5 условия, в съответствие с националното право.

Член 22

Мерки за защита на засегнатите лица

1.  В съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз държавите членки гарантират, че засегнатите лица се ползват в пълна степен от правото си на ефективни средства за правна защита и на справедлив процес, както и на презумпцията за невинност и правото на защита, включително правото да бъдат изслушани и правото на достъп до отнасящите се до тях документи ▌.

2.  Компетентните органи гарантират, че самоличността на засегнатите лица е ▌ защитена докато тече разследването, ▌ в съответствие с националното право.

3.  Процедурите, определени в членове 12, 17 и 18, се прилагат и за защитата на самоличността на засегнатите лица.

Член 23

Санкции

1.  Държавите членки предвиждат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, приложими по отношение на физически или юридически лица, които:

а)  възпрепятстват или опитват да възпрепятстват подаването на сигнал;

б)  предприемат мерки с цел отмъщение срещу ▌ лицата, посочени в член 4;

в)  инициират образуването на злонамерени производства срещу ▌ лицата, посочени в член 4;

г)  нарушават определеното в член 16 задължение за запазване на поверителността на данните за самоличността на сигнализиращите лица.

2.  Държавите членки предвиждат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, приложими по отношение на лицата, когато е установено, че те съзнателно са подали неверен сигнал или са оповестили публично невярнаинформация. Държавите членки предвиждат също така, в съответствие с националното право, мерки за обезщетение за понесена вреда в резултат на такова сигнализиране или оповестяване на информация.

Член 24

Невъзможност за отмяна на права и средства за правна защита

Държавите членки гарантират, че предвидените в настоящата директива права и средства за правна защита не могат да бъдат отменяни или ограничавани от каквито и да било споразумения, политики, форми или условия за работа, включително от предварително арбитражно споразумение.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

По-благоприятно третиране и клауза за запазване на равнището на защита

1.  Държавите членки може да въведат или да запазят разпоредби, които са по-благоприятни за правата на сигнализиращите лица от предвидените в настоящата директива, без да се засягат член 22 и член 23, параграф 2.

2.  Прилагането на настоящата директива при никакви обстоятелства не представлява основание за намаляване на равнището на защита, което вече е постигнато от държавите членки в областите, обхванати от директивата.

Член 26

Транспониране и преходен период

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до ... [2 години след датата на приемане].

2.  Чрез дерогация от параграф 1, до ... [две години след датата на транспониране] държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят със задължението за създаване на вътрешен канал по член 8, параграф 3 по отношение на правните субекти с повече от 50 и по-малко от 250 служители.

3.   Когато държавите членки приемат разпоредбите, предвидени в параграфи 1 и 2, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Член 27

Докладване, оценка и преглед

1.  Държавите членки предоставят на Комисията цялата налична информация относно изпълнението и прилагането на настоящата директива. Въз основа на представената информация Комисията представя до ... [2 години след датата на транспониране] доклад пред Европейския парламент и Съвета относно изпълнението и прилагането на настоящата директива.

2.  Без да се засягат задълженията за докладване, установени в други правни актове на Съюза, всяка година държавите членки изпращат на Комисията следните статистически данни относно сигналите, посочени в глава III, за предпочитане в обобщен вид, ако те са налични на централно равнище в съответната държава членка:

а)  брой приети сигнали от компетентните органи;

б)  брой на инициираните вследствие на тези сигнали разследвания и производства и ▌ резултатите от тях;

в)  ако има установени финансови щети, ▌ тяхната оценка и събраните суми вследствие на разследвания и производства, свързани със сигнализираните нарушения.

3.  До ... [4 години след датата на транспониране] Комисията, като взема предвид своя доклад, представен съгласно параграф 1, и статистическите данни на държавите членки, представени съгласно параграф 2, представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за оценка на въздействието на националното право, с което се транспонира настоящата директива. В доклада се оценява начинът, по който функционира настоящата директива, и се разглежда необходимостта от допълнителни мерки, включително, когато е целесъобразно, от изменения с оглед разширяването на обхвата на настоящата директива и до други актове или области на Съюза, по-специално подобряването на работната среда с цел защита на здравето и безопасността и условията на труд на работниците.

Освен това в доклада се прави оценка на това как държавите членки са се възползвали от съществуващите механизми за сътрудничество като част от задълженията си за предприемане на последващи действия във връзка с нарушенията, попадащи в обхвата на настоящата директива, и по-общо как си сътрудничат в случаи на нарушения с трансгранично измерение.

4.  Комисията публикува в лесно достъпна форма посочените в параграфи 1 и 3 доклади.

Член 28

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 29

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в …на

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Част I

A.   Член 2, буква а), подточка i) — обществени поръчки:

1.  Правила за възлагането на обществени поръчки и на договори за концесия, за възлагането на договори в областта на отбраната ▌ и сигурността и за възлагането на договори от субекти, извършващи дейност в областта на секторите на водата, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и всякакви други договори или услуги, уредени със:

i)  Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1);

ii)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65);

iii)  Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243);

iv)  Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО (ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76).

2.  Процедури за преразглеждане, уредени със:

i)  Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 14);

ii)  Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 33).

Б.  Член 2, буква а), подточка ii) — финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма:

Правила за установяване на регулаторна и надзорна рамка и защита на потребителите и инвеститорите в областта на финансовите услуги на Съюза и капиталовите пазари, банкирането, кредитирането, инвестициите, застраховането и презастраховането, професионалните или личните пенсии, продуктите, ценните книжа, инвестиционните фондове, ▌ услугите в сферата на плащанията и дейностите, изброени в приложение I към Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338), уредени със:

i)  Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7);

ii)  Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1);

iii)  Регламент (ЕС) № 236/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение (ОВ L 86, 24.3.2012 г., стр. 1);

iv)  Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 1);

v)  Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейски фондове за социално предприемачество (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 18);

vi)  Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34);

vii)  Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 77);

viii)  Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84);

ix)  Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35);

x)  Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12);

xi)  Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (ОВ L 184, 14.7.2007 г., стр. 17).

xii)  Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38);

xiii)  Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).

xiv)  Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (ОВ L 171, 29.6.2016 г., стр. 1);

xv)  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (OВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1)

xvi)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190);

xvii)  Директива 2002/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1);

xviii)  Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (преработен текст) (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149);

xix)  Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 г. относно схемите за компенсиране на инвеститорите (OВ L 84, 26.3.1997 г., стр. 22);

xx)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

В.  Член 2, буква а), подточка iii) — безопасност и съответствие на продуктите:

1.  ▌ Изисквания за безопасност и съответствие на продуктите, които се пускат на пазара на Съюза, определени и уредени със:

i)  Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4);

ii)  Законодателство на Съюза за хармонизация, свързано с промишлените продукти, включително изисквания за етикетиране, различни от храна, фураж, лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба, живи растения и животни, продукти с човешки произход и растителни и животински продукти, пряко свързани с тяхното бъдещо възпроизводство, изброени в приложенията към Регламент XX относно надзора на пазара и проверките на съответствието на продуктите(29);

iii)  Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1).

2.  Предлагане на пазара и употреба на чувствителни и опасни продукти, уредени със:

i)  Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността (ОВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1);

ii)  Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 г. относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (ОВ L 256, 13.9.1991 г., стр. 51);

iii)  Регламент (ЕО) № 98/2013 от 15 януари 2013 г. относно предлагането на пазара и използването на прекурсори на взривни вещества (ОВ L 39, 9.2.2013 г., стр. 1).

Г.  Член 2, буква а), подточка iv) — безопасност на транспорта:

1.  Изисквания за безопасност в сектора на железопътния транспорт, уредени с Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно безопасността на железопътния транспорт (ОВ L 138, 26.5.2016 г., стр. 102).

2.  Изисквания за безопасност в сектора на гражданското въздухоплаване, уредени с Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО (ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 35).

3.  Изисквания за безопасност в сектора на автомобилния транспорт, уредени със:

i)  Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури (ОВ L 319, 29.11.2008 г., стр. 59);

ii)  Директива 2004/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните изисквания за безопасност за тунелите на трансевропейската пътна мрежа (ОВ L 167, 30.4.2004 г., стр. 39);

iii)  Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 51).

4.  Изисквания за безопасност в морския сектор, уредени със:

i)  Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общи правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби (преработен) (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 11);

ii)  Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 24);

iii)  Директива 2014/90/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно морското оборудване и за отмяна на Директива 96/98/ЕО на Съвета (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 146);

iv)  Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 114);

v)  Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ L 323, 3.12.2008 г., стр. 33);

vi)  Директива 98/41/ЕО от 18 юни 1998 г. относно регистрацията на лица, които плават на борда на пътнически кораби, които оперират по направление към или от пристанища на държавите членки от Общността (ОВ L 188, 2.7.1998 г., стр. 35);

vii)  Директива 2001/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2001 г. относно установяване на хармонизирани изисквания и процедури за безопасното товарене и разтоварване на кораби за насипни товари (ОВ L 13, 16.1.2002 г., стр. 9).

5.  Изисквания за безопасност, уредени с Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ L 260, 30.9.2008 г., стр. 13).

Д.  Член 2, буква а), подточка v) — опазване на околната среда:

1.   Всяко престъпление срещу опазването на околната среда, така както е определено от Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защита на околната среда чрез наказателното право (ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28), или всяко незаконно деяние, нарушаващо законодателството, посочено в приложенията към Директива 2008/99/ЕО;

2.  Разпоредби относно околната среда и климата, уредени със:

i)  Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (OB L 275, 25.10.2003 г., стр. 32)

ii)  Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16); iii) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).

iii)  Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13);

iv)  Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (OВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82)

3.  Разпоредби относно устойчивото развитие и управлението на отпадъците, уредени със:

i)  Директива 2008/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3);

ii)  Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно рециклирането на кораби и за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Директива 2009/16/ЕО (ОВ L 330, 10.12.2013 г., стр. 1);

iii)   Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно износа и вноса на опасни химикали (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 60);

4.  Разпоредби относно замърсяването на морските води, на въздуха и шумовото замърсяване, уредени със:

i)  Директива 1999/94/ЕО относно наличието на потребителска информация за разхода на гориво и емисиите на CO2 по отношение на търговията с нови леки автомобили (ОВ L 12, 18.1.2000 г., стр. 16);

ii)  Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 година относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22);

iii)  Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 година относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12);

iv)  Регламент (ЕО) № 782/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 14 април 2003 година относно забраната за използване на органотични съединения на корабите (ОВ L 115, 9.5.2003 г., стр. 1);

v)   Директива (ЕО) 2004/35 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56);

vi)  Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 11);

vii)  Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1);

viii)  Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства (ОВ L 120, 15.5.2009 г., стр. 12);

ix)  Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 1);

x)  Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно вещества, които нарушават озоновия слой (ОВ L 286, 31.10.2009 г., стр. 1);

xi)  Директива 2009/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно Етап II на улавянето на бензиновите пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции (OВ L 285, 31.10.2009 г., стp. 36);

xii)  Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 година за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Съюза за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (ОВ L 145, 31.5.2011 г., стр. 1);

xiii)  Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1);

xiv)   Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 55);

xv)  Директива (ЕС) 2015/2193 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации (ОВ L 313, 28.11.2015 г., стр. 1);

5.  Разпоредби относно опазването и управлението на водите и почвите, уредени със:

i)  Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (ОВ L 288, 6.11.2007 г., стр. 27);

ii)  Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 84);

iii)  Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 18.1.2012 г., стр. 1).

6.  Разпоредби относно опазването на природата и биологичното разнообразие, уредени със:

i)  Регламент (EО) № 1936/2001 на Съвета от 27 септември 2001 г. за определяне на мерки за контрол, приложими към риболовните дейности спрямо някои запаси от далекомигриращи видове (ОВ L 263, 3.10.2001 г., стр. 1);

ii)  Регламент (ЕО) № 812/2004 на Съвета от 26 април 2004 г. за определяне на мерки относно приуловите на представители на разред китообразни в риболовните полета и за изменение на Регламент (ЕО) № 88/98 (ОВ L 150, 30.4.2004 г., стр. 12);

iii)  Регламент (ЕО) № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно търговията с тюленови продукти (ОВ L 286, 31.10.2009 г., стр. 36);

iv)  Регламент (EО) № 734/2008 на Съвета от 15 юли 2008 г. относно опазването на уязвимите морски екосистеми в открито море от неблагоприятните въздействия при използване на дънни риболовни съоръжения (ОВ L 201, 30.7.2008 г., стр. 8);

v)  Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7);

vi)  Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23);

vii)  Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 35);

7.  Разпоредби относно химикалите, уредени с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1);

8.  Разпоредби относно биологичните продукти, уредени с Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (OВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 1).

Е.  Член 2, буква а), подточка vi) – радиационна защита и ядрена безопасност

Правила относно ядрената безопасност, уредени със:

i)  Директива 2009/71/Евратом на Съвета от 25 юни 2009 г. за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации (ОВ L 172, 2.7.2009 г., стр. 18);

ii)  Директива 2013/51/Евратом на Съвета от 22 октомври 2013 г. за определяне на изисквания за защита на здравето на населението по отношение на радиоактивни вещества във водата, предназначена за консумация от човека (OB L 296, 7.11.2013 г., стр. 12);

iii)  Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом (ОВ L 13, 17.1.2014 г., стр. 1);

iv)  Директива 2011/70/Евратом на Съвета от 19 юли 2011 г. за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци (ОВ L 199, 2.8.2011 г., стр. 48);

v)  Директива 2006/117/Евратом на Съвета от 20 ноември 2006 г. относно надзор и контрол на превоза на радиоактивни отпадъци и отработено гориво (ОВ L 337, 5.12.2006 г., стр. 21).

vi)  Регламент (Евратом) 2016/52 на Съвета от 15 януари 2016 г. за установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиационна аварийна обстановка и за отмяна на Регламент (Евратом) № 3954/87 и регламенти (Евратом) № 944/89 и (Евратом) № 770/90 на Комисията (ОВ L 13, 20.1.2016 г., стр. 2);

vii)  Регламент (Евратом) № 1493/93 на Съвета oт 8 юни 1993 година oтносно доставките на радиоактивни вещества между държавите членки.

Ж.  Член 2, буква а), подточка vii) — безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях:

1.  Правото на Съюза в областта на храните и фуражите, уредено от общите принципи и изисквания, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания към законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

2.  Здраве на животните, уредено със:

i)   Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1).

ii)  Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1);

3.  Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).

4.   Разпоредби и стандарти относно защитата, здравето и хуманното отношение към животните, уредени със:

i)  Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23);

ii)  Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97 (ОВ L 3, 5.1.2005 г., стр. 1);

iii)  Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване (ОВ L 303, 18.11.2009 г., стр. 1);

iv)  Директива 1999/22/ЕО на Съвета от 29 март 1999 г. относно държането на диви животни в зоологически градини (OВ L 94, 9.4.1999 г., стр. 24).

З.  Член 2, буква а), подточка viii) — обществено здраве:

1.  Мерки, установяващи високи стандарти на качество и безопасност на органи и вещества от човешки произход, уредени със:

i)  Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на стандартите за качество и безопасност при вземането, диагностиката, преработката, съхранението и разпределението на човешка кръв и кръвни съставки и за изменение на Директива 2001/83/ЕО (ОВ L 33, 8.2.2003 г., стр. 30);

ii)  Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, съхранението и разпределянето на човешки тъкани и клетки (ОВ L 102, 7.4.2004 г., стр. 48);

iii)  Директива 2010/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация (ОВ L 207, 6.8.2010 г., стр. 14).

2.  Мерките, установяващи високи стандарти на качество и безопасност на медицински продукти и изделия за медицинска употреба, уредени с:

i)  Регламент (ЕО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1999 г. за лекарствата сираци (ОВ L 18, 22.1.2000 г., стр. 1);

ii)  Директива 2001/83/ЕО от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67);

iii)  Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно ветеринарните лекарствени продукти и за отмяна на Директива 2001/82/ЕО (ОВ L 4, 7.1.2019 г., стр. 43).

iv)  Регламент (ЕО) 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и създаване на Европейската агенция по лекарствата (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1);

v)  Регламент (ЕО) № 1901/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно лекарствените продукти за педиатрична употреба и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1768/92, Директива 2001/20/ЕО, Директива 2001/83/ЕО и Регламент (ЕО) № 726/2004 (ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 1);

vi)  Регламент (ЕО) 1394/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно лекарствените продукти за модерна терапия и за изменение на Директива 2001/83/ЕО и на Регламент (ЕО) № 726/2004 (ОВ L 324, 10.12.2007 г., стр. 121);

vii)  Регламент (ЕС) 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1).

3.  Правата на пациентите, уредени с Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).

4.  Производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия, уредени с Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 1).

И.  Член 2, буква а), подточка ix) — защита на потребителите:

Правата на потребителите и защитата на потребителите, уредени със:

i)  Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27);

ii)  Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, 7.7.1999 г., стр. 12);

iii)  Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16);

iv)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22);

v)  Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66);

vi)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64);

vii)  Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214).

Й.  Член 2, буква a), подточка x) — защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, и сигурност на мрежите и информационните системи:

i)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37);

ii)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1);

iii)  Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1).

Част II

Член 3, параграф 1 от Директивата се позовава на следното законодателство на Съюза:

A.  Член 2, буква а), подточка ii) — финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма:

1.  Финансови услуги:

i)  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32);

ii)  Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37);

iii)  Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87);

iv)  Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1);

v)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338);

vi)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349);

vii)  Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1);

viii)  Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (ОВ L 352, 9.12.2014 г., стр. 1);

ix)  Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 1);

x)  Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти (преработен текст) (ОВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19);

xi)  Регламент (EС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар (ОВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12).

2.  Предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма:

i)  Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73);

ii)  Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 1).

Б.  Член 2, буква а), подточка iv) — безопасност на транспорта:

i)  Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване, за изменение на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2003/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на регламенти (ЕО) № 1321/2007 и (ЕО) № 1330/2007 на Комисията (ОВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 18);

ii)  Директива 2013/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно определени отговорности на държавата на знамето за спазване и прилагане на Морската трудова конвенция от 2006 г. (ОВ L 329, 10.12.2013 г., стр. 1);

iii)  Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 57).

В.  Член 2, буква а), подточка v) — опазване на околната среда:

i)  Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (OB L 178, 28.6.2013 г., стр. 66).

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията относно Директивата за защита на лицата, съобщаващи за нарушения на правото на Съюза

По време на прегледа, който трябва да бъде извършен съгласно член 27 от Директивата, Комисията ще разгледа възможността за разширяване на нейното приложно поле с цел да се включат определени актове въз основа на членове 153 и 157 от ДФЕС след консултации със социалните партньори, когато това е уместно, в съответствие с член 154 от ДФЕС.

(1)* ТЕКСТЪТ ПОДЛЕЖИ НА ПРАВНО-ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ.
(2)ОВ С [...], [...] г., стр. [...].
(3)ОВ С [...], [...] г., стр. [...].
(4)ОВ С [...], [...] г., стр. [...].
(5) Позиция на Европейския парламент от 16 април 2019 г.
(6) Съобщение от 8.12.2010 г. „По-строги наказателни разпоредби за сектора на финансовите услуги“.
(7)Текстът на съответното „законодателство на Съюза за хармонизация“ е съкратен и включен в Регламент [XXX] за определяне на правила и процедури за постигане на съответствие със законодателството на Съюза за хармонизация и за неговото прилагане, 2017/0353 (COD).
(8)Уредени в Директива (ЕО) 2001/95 на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, стр. 4).
(9)Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване (OB L 122, стр. 18).
(10)Директива 2013/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно определени отговорности на държавата на знамето за спазване и прилагане на Морската трудова конвенция (ОВ L 329, стр. 1), Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за държавния пристанищен контрол (ОВ L 131, стр. 57).
(11)COM (2018) 10 final.
(12)Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (OB L 178, стр. 66).
(13)Директива 2014/87/Евратом на Съвета от 8 юли 2014 г. за изменение на Директива 2009/71/Евратом за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации (ОВ L 219, 25.7.2014 г., стр. 42).
(14)Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, стр. 1).
(15)OВ L 84, стр. 1.
(16)Директива (EС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза.
(17)ОВ C 313, 23.10.1996 г., стр. 1.
(18)ОВ C 151, 20.5.1997 г., стр. 1.
(19)OВ L 173, стр. 1.
(20)Директива за изпълнение (ЕС) 2015/2392 на Комисията от 17 декември 2015 г. относно Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на съобщаването на компетентните органи за действителни или възможни нарушения на посочения регламент (ОВ L 332, стр. 126).
(21)ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.
(22)CM/Rec(2014)7.
(23)Посочено по-горе.
(24)Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване (OB L 122, стр. 18).
(25)Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (OB L 178, 28.6.2013 г., стр. 66).
(26)Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89).
(27)Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
(28)Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест (ОВ L 297, 4.11.2016 г., стр. 1).
(29)2017/0353 (COD) — Това е понастоящем предложение за регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета от ... година относно надзора на пазара и проверките на съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/EО и регламенти (EО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011, в чието приложение се посочва цялото хармонизирано законодателство, съдържащо изисквания относно проектирането и етикетирането на продукти.

Последно осъвременяване: 29 април 2019 г.Правна информация