Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/0360A(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0242/2018

Внесени текстове :

A8-0242/2018

Разисквания :

PV 15/04/2019 - 17
CRE 15/04/2019 - 17

Гласувания :

PV 16/04/2019 - 8.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0369

Приети текстове
PDF 1758kWORD 944k
Вторник, 16 април 2019 г. - Страсбург Неокончателна версия
Капиталови изисквания (Регламент) ***I
P8_TA-PROV(2019)0369A8-0242/2018
Резолюция
 Консолидиран текст

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи пасиви, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за докладване и оповестяване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (COM(2016)0850 – C8-0480/2016 – 2016/0360A(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0850),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (С8-0480/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 8 ноември 2017 г.(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 30 март 2017 г.(2),

—  като взе предвид решението на Председателския съвет от 18 май 2017 г. да разреши на комисията по икономически и парични въпроси да раздели посоченото по-горе предложение на Комисията и да изготви два отделни законодателни доклада въз основа на него,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 15 февруари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0242/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C 34, 31.1.2018 г., стр. 5.
(2) ОВ C 209, 30.6.2017 г., стр. 36.


Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 16 април 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване, и на Регламент (ЕС) № 648/2012
P8_TC1-COD(2016)0360A

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  С оглед на последиците от финансовата криза, която се разви през 2007—2008 г., Съюзът проведе значителна реформа на регулаторната уредба на финансовите услуги с цел повишаване на устойчивостта на финансовите институции. Тази реформа до голяма степен беше основана на международните стандарти, договорени през 2010 г. от Базелския комитет по банков надзор (БКБН), които са известни като рамката на Базел III. Сред многобройните мерки пакетът от реформи съдържаше приемането на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета(4) и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(5), с които се въведоха по-строги пруденциални изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (институции).

(2)  Макар че реформата стабилизира финансовата система и я направи по-устойчива на много видове възможни бъдещи сътресения и кризи, тя не обхвана всички установени проблеми. Важна причина за това беше, че създателите на международни стандарти – БКБН и Съветът за финансова стабилност (СФС) – тогава все още не бяха приключили работата си по намирането на международно приети решения на проблемите. След като работата по важните допълнителни реформи вече приключи, следва да се вземат мерки за разрешаването на оставащите проблеми.

(3)  В съобщението си от 24 ноември 2015 г., озаглавено „Към завършването на банковия съюз“, Комисията призна необходимостта от допълнително редуциране на риска и се ангажира да внесе законодателно предложение, което да се основава на международно приетите стандарти. Необходимостта от предприемането на допълнителни конкретни законодателни мерки за редуциране на рисковете във финансовия сектор беше призната от Съвета в заключенията му от 17 юни 2016 г., както и от Европейския парламент — в резолюцията му от 10  март 2016 г. относно банковия съюз — Годишен доклад за 2015 г.(6).

(4)  Мерките за редуциране на риска не само ще укрепят допълнително устойчивостта на европейската банкова система и доверието на пазарите в нея, но ще предоставят също и основа за по-нататъшен напредък към окончателното изграждане на банковия съюз. Тези мерки следва да се разглеждат и в контекста на по-широките проблеми, засягащи икономиката на Съюза, по-специално необходимостта от насърчаване на растежа и заетостта на фона на несигурни икономически перспективи. В този контекст, с цел укрепване на икономиката на Съюза, бяха лансирани важни политически инициативи като Плана за инвестиции за Европа и съюза на капиталовите пазари. Важно е, следователно, всички мерки за редуциране на риска да взаимодействат гладко с тези политически инициативи, както и с неотдавна проведените по-широкомащабни реформи във финансовия сектор.

(5)  Разпоредбите на настоящия регламент следва да бъдат равностойни на международно приетите стандарти и да гарантират запазване на равностойността на Директива 2013/36/ЕС и на Регламент (ЕС) № 575/2013 с рамката на Базел III. Целенасочените изменения за отразяване на особеностите на Съюза, както и по-широки политически съображения, следва да бъдат ограничени по отношение на обхвата или на времето, за да не се наруши общата стабилност на пруденциалната рамка.

(6)  Действащите мерки за редуциране на риска, и по-специално изискванията за отчетност и оповестяване, следва също да бъдат усъвършенствани, за да се осигури по-пропорционалното им прилагане, както и това спазването им да не поражда прекомерно бреме, особено за по-малките и несложни институции.

(7)   За целеви облекчения по отношение на прилагането на принципа на пропорционалност е необходимо точно определение за малки и несложни институции. Единен абсолютен праг не е в състояние сам по себе да отчете специфичните характеристики на националните банкови пазари. Следователно е необходимо държавите членки да могат да използват правомощията си за преценка, за да приспособяват прага към националните особености и да го коригират по целесъобразност в посока надолу. Тъй като размерът на дадена институция сам по себе си не е определящ за нейния рисков профил, необходимо е да се прилагат и допълнителни качествени критерии, за да се гарантира, че дадена институция се разглежда като малка и несложна и може да се възползва от по-пропорционални правила единствено ако институцията изпълнява всички приложими критерии.

(8)  Отношенията на ливъридж допринасят за запазването на финансовата стабилност, тъй като действат като предпазна мярка на основаните на риска капиталови изисквания и ограничават прекомерното натрупване на ливъридж при икономически подем. БКБН преработи международния стандарт за отношението на ливъридж, за да доуточни някои концептуални аспекти във връзка с това отношение. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде приведен в съответствие с изменения стандарт, така че да се осигури в международен план конкурентната равнопоставеност на институциите от ЕС, извършващи дейност извън Съюза, и да се гарантира, че отношението на ливъридж продължава ефективно да допълва основаните на риска капиталови изисквания. Поради това в допълнение към настоящата система за отчетност и оповестяване на отношението на ливъридж следва да се въведе изискване за отношението на ливъридж.

(9)  С цел да се предотврати излишно ограничаване на кредитирането на предприятията и домакинствата от страна на институциите, както и нежелано неблагоприятно въздействие върху ликвидността на пазара, изискването за отношението на ливъридж следва да бъде определено на такова ниво, на което да действа като надежден ограничител на риска от прекомерен ливъридж, без да се възпрепятства икономическият растеж.

(10)  В доклада си от 3 август 2016 г. Европейският надзорен орган (Европейски банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета(7), заключи, че за всеки вид кредитна институция калибрирано на 3% отношение на ливъридж с оглед на капитала от първи ред би представлявало надежден ограничител. Изискване за отношение на ливъридж от 3% беше договорено и на международно равнище от БКБН. Поради това изискването за отношението на ливъридж следва да бъде калибрирано на 3%.

(11)  Изискването за отношение на ливъридж от 3% обаче би ограничило някои бизнес модели и видове дейност повече от други. По-специално е възможно непропорционално да бъдат засегнати публичното кредитиране от публичните банки за развитие и официално подкрепяните експортни кредити. Поради това отношението на ливъридж следва да бъде пригодено към този вид експозиции. Във връзка с това следва да бъдат въведени ясни критерии, които да спомагат за установяване на публичните функции на такива кредитни институции и които да покриват въпроси като установяването им , вида извършвани дейности, целите, механизмите за гаранции от публични органи и ограниченията за дейностите по приемане на депозити. Формата и начинът на установяване на такива кредитни институции обаче следва да останат по преценка на централното правителство, регионално правителство или местен орган на властта на държава членка и може да включват създаването на нова кредитна институция, придобиването или поглъщането, включително чрез преотстъпване на права и в контекста на производство по преструктуриране, на вече съществуващо дружество от страна на такива публични органи.

(12)  Отношението на ливъридж също така не следва да пречи на институциите при предоставянето на услуги по централизиран клиринг на техните клиенти. Поради това първоначалните маржове по подлежащи на централизиран клиринг сделки с деривати, получени от институциите ▌ от техните клиенти и предадени на централните контрагенти (ЦК), следва да бъдат изключени от мярката за експозиция на отношението за ливъридж.

(13)   При извънредни обстоятелства, които дават основания за изключването на определени експозиции към централни банки от отношението на ливъридж, и с цел да се улесни прилагането на паричната политика, компетентните органи следва да могат да изключат временно тези експозиции от мярката за експозиция на отношението на ливъридж. За тази цел, след като се консултират със съответната централна банка, те следва да оповестят публично наличието на такива извънредни обстоятелства. Изискването за отношението на ливъридж следва да се рекалибрира съразмерно, за да се компенсира въздействието на изключването. Рекалирбирането следва да гарантира предотвратяването на рисковете за финансовата стабилност, засягащи съответните банкови сектори, както и запазване на устойчивостта, осигурена от отношението на ливъридж.

(14)  Целесъобразно е да се въведе изискване за буфер на отношението на ливъридж за институциите, определени като глобални системно значими институции (Г-СЗИ), в съответствие с Директива 2013/36/ЕС и със стандартите на БКБН за буфер на отношението на ливъридж за глобалните системно значими банки (Г-СЗБ), публикувани през декември 2017 г. Буферът на отношението на ливъридж беше калибриран от БКБН с конкретната цел за редуциране на сравнително по-големите рискове за финансовата стабилност, породени от Г-СЗБ, и във връзка с това на този етап следва да се прилага само за Г-СЗИ. Въпреки това следва да се направи допълнителен анализ, за да се определи дали би било целесъобразно изискването за буфер на отношението на ливъридж да се прилага за други системно значими институции (Д-СЗИ) съгласно определението в Директива 2013/36/ЕС и, ако това е така, по какъв начин калибрирането следва да бъде адаптирано към специфичните характеристики на тези институции.

(15)  На 9 ноември 2015 г. СФС ▌ публикува Договореностите относно общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ) (наричан по-долу „стандарт за ОКПЗ“), които бяха одобрени от Г-20 на срещата на върха през ноември 2015 г. в Турция. Съгласно стандарта за ОКПЗ от Г-СЗБ се изисква да притежават достатъчно висок размер задължения за покриване на загуби (които споделят загуби), за да се гарантира гладкото и бързо поемане на загуби и рекапитализация в случай на преструктуриране. Стандартът за ОКПЗ следва да бъде приложен в правото на Съюза.

(16)  При прилагането на стандарта за ОКПЗ в правото на Съюза трябва да се вземе под внимание действащото минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения(наричано по-долу „минимално изискване за приемливи задължения“), определено в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(8). Тъй като стандарта за ОКПЗ и минималното изискване за приемливи задължения преследват една и съща цел – да се гарантира, че институциите имат достатъчен капацитет за поемане на загуби, двете изисквания следва да са допълващи се елементи от една обща рамка. От оперативна гледна точка, хармонизираното минимално равнище на стандарта за ОКПЗ следва да се въведе в Регламент (ЕС) № 575/2013 чрез ново изискване за собствен капитал и приемливи задължения, докато изискванията, които са специфични за Г-СЗИ и за институциите, които не са Г-СЗИ, следва да се въведат чрез целенасочени изменения на Директива 2014/59/ЕС и на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета(9). Разпоредбите за въвеждане на стандарта за ОКПЗ в Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да се четат заедно с разпоредбите, въведени в Директива 2014/59/ЕС и в Регламент (ЕС) № 806/2014, както и с Директива 2013/36/ЕС.

(17)  В съответствие със стандарта за ОКПЗ, който обхваща само Г-СЗБ, минималното изискване за достатъчно собствен капитал и задължения с висок капацитет за поемане на загуби, въведено в настоящия регламент, следва да се прилага само спрямо Г-СЗИ. От друга страна, разпоредбите относно приемливите задължения, въведени в настоящия регламент, следва да се прилагат за всички институции, в съответствие с допълнителните изменения и изисквания, предвидени в Директива 2014/59/ЕС.

(18)  В съответствие със стандарта за ОКПЗ, изискването за собствен капитал и приемливи задължения следва да се прилага за субектите за преструктуриране, които сами по себе си са Г-СЗИ или са част от група, определена като Г-СЗИ. Изискването за собствен капитал и приемливи задължения следва да се прилага на индивидуална или консолидирана основа според това дали субектите за преструктуриране са самостоятелни институции без дъщерни предприятия, или са предприятия майки.

(19)  Директива 2014/59/ЕС позволява инструментите за преструктуриране да се използват не само за институции, а и за финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност. Поради това финансовите холдинги майки и финансовите холдинги майки със смесена дейност, също както институциите майки, следва да имат достатъчен капацитет за поемане на загуби.

(20)  С оглед на ефективността на изискването за собствен капитал и приемливи задължения е изключително важно инструментите, държани с цел да бъде изпълнено това изискване, да имат голям капацитет за поемане на загуби. Задълженията, които са изключени от посочения в Директива 2014/59/ЕС инструмент за споделяне на загуби, нямат такъв капацитет, също както го нямат и други задължения, които по принцип могат да бъдат използвани за споделяне на загуби, но това би породило трудности на практика. Поради това тези задължения не следва да се считат за приемливи с оглед на изискването за собствен капитал и приемливи задължения. От друга страна, капиталовите инструменти, както и подчинените задължения, имат голям капацитет за поемане на загуби. В съответствие със стандарта за ОКПЗ обаче следва в определена степен да се признае потенциалът за поемане на загуби на задълженията, чийто ранг е равен на този на някои изключени задължения.

(21)  За да се избегне двойното отчитане на задълженията за целите на изискването за собствен капитал и приемливи задължения, следва да се въведат правила за приспадане на позициите в елементи на приемливите задължения, които да отразяват съответния подход на приспадане при капиталовите инструменти, вече разработен в Регламент (ЕС) № 575/2013. Съгласно посочения подход позициите в инструменти на приемливи задължения следва първо да се приспаднат от приемливите задължения и, доколкото не са налице достатъчно задължения, тези инструменти на приемливи задължения следва да се приспаднат от инструментите на капитала от втори ред.

(22)  В стандарта за ОКПЗ се съдържат някои критерии за приемливост на задълженията, които са по-строги от настоящите критерии за приемливост на капиталовите инструменти. С оглед на последователността критериите за приемливост на капиталовите инструменти следва да бъдат съгласувани по отношение на неприемливостта на инструментите, емитирани чрез дружества със специална цел, считано от 1 януари 2022 г.

(23)   Необходимо е да се предвиди ясна и прозрачна процедура за одобрението на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, която може да допринесе за поддържането на високото качество на тези инструменти. За целта компетентните органи следва да носят отговорност за одобряването на тези инструменти, преди институциите да могат да ги класифицират като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. Не следва да е необходимо обаче предварително разрешение от компетентните органи за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, които са емитирани въз основа на правна документация, вече одобрена от компетентния орган, и които до голяма степен са уредени от същите разпоредби, уреждащи капиталовите инструменти, за които институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган да класифицира като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. В този случай вместо да искат предварително одобрение, следва да е възможно институциите да уведомят компетентните си органи за намерението си да емитират такива инструменти. Уведомлението следва да се направи достатъчно рано преди класифицирането на инструментите като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, за да се остави време на компетентните органи при необходимост да прегледат инструментите. С оглед на ролята на ЕБО за постигане на по-голямо сближаване на надзорните практики и повишаване на качеството на инструментите на собствения капитал, компетентните органи следва да се консултират с ЕБО преди одобряването на всяка нова форма на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

(24)   Капиталовите инструменти са приемливи като инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред само доколкото те изпълняват съответните критерии за приемливост. Тези капиталови инструменти могат да представляват капитал или пасиви, включително подчинени заеми, които изпълняват тези критерии.

(25)   Капиталовите инструменти или частите от капиталови инструменти са приемливи като инструменти на собствения капитал само до степента, в която са изплатени. Доколкото части от даден инструмент не са изплатени, тези части не следва да се определят като инструменти на собствения капитал.

(26)   Инструментите на собствения капитал и приемливите задължения не следва да бъдат предмет на споразумения за прихващане или нетиране, които биха ограничили капацитета им да поемат загуби при преструктуриране. Това не следва да означава, че договорните условия, уреждащи задълженията, следва да съдържат клауза, в която изрично да се посочва, че инструментът не е предмет на споразумения за прихващане или права за нетиране.

(27)   Поради развитието на банковия сектор в среда, която става все по-цифровизирана, софтуерът придобива все по-голямо значение като вид актив. Консервативно оценените софтуерни активи, чиято стойност не се влияе съществено от преструктурирането, изпадането в несъстоятелност или ликвидацията на институцията, следва да не подлежат на приспадането от елементите на базовия собствен капитал от първи ред, приложимо за нематериалните активи. Това уточнение е важно, тъй като софтуерът е широко понятие, което обхваща много различни видове активи, като не всички от тях запазват стойността си в ситуация на недействащо предприятие. В този контекст следва да се отчитат различията в оценката и амортизацията на софтуерните активи и реализираните продажби на такива активи. Наред с това, следва да се имат предвид тенденциите в международното развитие и разликите в регулаторното третиране на инвестициите в софтуер, различните пруденциални правила, приложими за институциите и застрахователните предприятия, и многообразието на финансовия сектор в Съюза, включително нерегулираните субекти като финансово-технологичните предприятия.

(28)   За да се избегнат сериозни сътресения, е необходимо съществуващите инструменти да бъдат освободени от изискването за спазване на някои от критериите за приемливост. Някои критерии за приемливост за инструментите на собствения капитал и приемливите задължения следва да не се прилагат за задълженията, емитирани преди ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение]. Тази клауза за унаследяване следва да се прилага както за задълженията, както е приложимо, които се причисляват към подчинената част от ОКПЗ и подчинената част на минималното изискване за приемливи задължения съгласно Директива 2014/59/ЕС, така и за задълженията, както е приложимо, които се причисляват към неподчинената част от ОКПЗ и неподчинената част от минималното изискване за приемливи задължения съгласно Директива 2014/59/ЕС. За инструментите на собствения капитал клаузата за унаследяване следва да спре да се прилага, считано от ... [шест години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

(29)  Инструментите на приемливите задължения, включително тези с остатъчен падеж под една година, могат да бъдат изкупени обратно само след като органът по преструктуриране е дал предварително разрешение. Това предварително разрешение би могло да бъде и общо предварително разрешение, като в този случай обратното изкупуване ще трябва да бъде осъществено в рамките на ограничен срок и за предварително определен размер, посочен в общото предварително разрешение.

(30)  След приемането на Регламент (ЕС) № 575/2013 международният стандарт за пруденциалното третиране на експозициите на институции към централни контрагенти (ЦК) беше изменен, за да се усъвършенства третирането на експозициите на институции към квалифицирани централни контрагенти (КЦК). Основните изменения на този стандарт обхванаха използването на единен метод за определяне на капиталовото изискване за експозициите, произтичащи от вноските в гаранционния фонд, изрична горна граница на общите капиталови изисквания, прилагани спрямо експозициите към КЦК, както и подобрен рисково чувствителен подход за отчитането на стойността на дериватите при изчисляването на хипотетичните ресурси на даден КЦК. Същевременно беше запазен начинът на третиране на експозициите към неквалифицираните ЦК. Като се има предвид, че въведеното с преработените международни стандарти третиране е по-подходящо от гледна точка на централизирания клиринг, законодателството на Съюза следва да бъде изменено, за да включи тези стандарти.

(31)  С цел да се позволи на институциите подходящо да управляват експозициите си в дялове или акции в предприятия за колективно инвестиране (ПКИ), разпоредбите относно третирането на тези експозиции следва да са рисково чувствителни и да се насърчава прозрачността по отношение на базисните експозиции на ПКИ. Във връзка с това БКБН прие преработен стандарт, с който се установява ясна йерархия на подходите за изчисляване на рисково претеглената експозиция за посочените експозиции. Йерархията отразява степента на прозрачност по отношение на базисните експозиции. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съгласуван с тези международно договорени норми.

(32)   При институция, която поддържа ангажимент за минимална стойност в полза на клиенти на дребно за инвестиция в дялове или акции в ПКИ, включително в рамките на подпомагани от правителството схеми за частно пенсионно осигуряване, не се изисква плащане от институцията или от предприятие, включено в същия обхват на пруденциална консолидация, освен ако стойността на дяловете или акциите на клиента в ПКИ падне под гарантирания размер на сумата в определен момент или определени моменти, посочени в договора. Следователно на практика съществува малка вероятност от изпълнение на ангажимента. Когато ангажиментът на институцията за минимална стойност е ограничен до процент от първоначално инвестираната от клиента сума в дялове или акции в ПКИ (ангажимент за минимална стойност с фиксирана сума) или до размер, който зависи от резултатите на финансовите показатели или пазарните индекси през определен период, всяка текуща положителна разлика между стойността на дяловете или акциите на клиента и настоящата стойност на гарантирания размер към дадена дата представлява буфер и намалява риска институцията да трябва да изплати гарантирания размер на сумата. Всички тези причини обосновават използването на намален кредитен конверсионен коефициент.

(33)  Понастоящем за изчисляването на стойността на експозицията по сделките с деривати, обхванати от рамката за кредитния риск от контрагента, Регламент (ЕС) № 575/2013 предоставя на институциите избор между три различни стандартизирани подхода: стандартизирания метод (СМ), метода на пазарната оценка (МПО) и метода на първоначалната експозиция (МПЕ).

(34)  Тези стандартизирани подходи обаче не отчитат по подходящ начин редуциращия риска характер на обезпечението по експозициите. Калибрирането им е остаряло и не отразява значителната променливост, наблюдавана по време на финансовата криза. Не се отчита по подходящ начин и ползата от нетирането. С цел да бъдат отстранени тези недостатъци, БКБН реши да замени СМ и МПО с нов стандартизиран подход за изчисляване на стойността на експозициите в деривати — така наречения стандартизиран подход за кредитен риск от контрагента (СП-КРК). Като се има предвид, че въведеното с преработените международни стандарти ново стандартизирано третиране е по-подходящо от гледна точка на централизирания клиринг, законодателството на Съюза следва да бъде изменено, за да включи тези стандарти.

(35)  СП-КРК е с по-добра рискова чувствителност, отколкото СМ и МПО, и поради това следва да води до капиталови изисквания, които отразяват по-добре рисковете на сделките с деривати на институциите. Същевременно за някои институции, които в момента използват МПО, прилагането на СП-КРК може да се окаже твърде сложно и трудоемко. За институциите, които изпълняват предварително определени критерии за приемливост, и за институциите, които са част от група, която изпълнява тези критерии на консолидирана основа, следва да бъде въведена опростена версия на СП-КРК (наричан по-долу „опростен СП-КРК“). Тъй като такава опростена версия на СП-КРК е с по-слаба чувствителност към риска, отколкото нормалния СП-КРК, тя следва да бъде подходящо калибрирана, за да се гарантира, че няма да доведе до подценяване на стойността на експозицията при сделките с деривати.

(36)  За институциите, които имат ▌ ограничени експозиции в деривати и понастоящем използват МПО или МПЕ, прилагането не само на СП-КРК, а и на опростената му версия би могло да се окаже твърде сложно. Поради това МПЕ следва да бъде запазен като алтернативен подход за институциите, които отговарят на предварително определени критерии за приемливост, и за институциите, които са част от група, която изпълнява тези критерии на консолидирана основа, но в преработен вид, за да се отстранят основните му недостатъци.

(37)  С цел ориентиране на институцията при избора на даден разрешен подход следва да бъдат въведени ясни критерии. Тези критерии следва да се основават на размера на дейностите с деривати на дадената институция, който е белег за степента на сложност, която дадена институция би могла да прилага при изчисляването на стойността на експозицията си.

(38)  По време на финансовата криза някои установени в Съюза институции претърпяха значителни загуби, свързани с търговския портфейл. За някои от тях капиталът, изискван за покриването на тези загуби, се оказа недостатъчен, което ги накара да поискат извънредна публична финансова подкрепа. Тези съображения накараха БКБН да отстрани редица недостатъци на пруденциалното третиране на позициите в търговския портфейл като част от капиталовите изисквания за пазарен риск.

(39)  През 2009 г. първият набор от реформи беше финализиран на международно равнище и транспониран в правото на Съюза чрез Директива 2010/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(10). С реформата от 2009 г. обаче не бяха преодолени структурните слабости на стандартите за капиталовите изисквания за пазарен риск. Липсата на яснота относно границата между търговския и банковия портфейл даде възможност за регулаторен арбитраж, а липсата на чувствителност към риска на капиталовите изисквания за пазарен риск не позволи да се обхване целият спектър от рискове, на които са изложени институциите.

(40)  С цел да се преодолеят структурните слабости на стандартите за капиталовите изисквания за пазарен риск, БКБН пристъпи към „Основно преразглеждане на търговския портфейл“ (ОПТП). Тази дейност доведе до публикуването през януари 2016 г. на преразгледана рамка за пазарния риск. През декември 2017 г. Групата на управители на централни банки и ръководители на надзорни органи постигна съгласие да удължи крайната дата за въвеждане на преразгледаната рамка за пазарния риск, за да се даде допълнително време на институциите за разработването на необходимите системи и инфраструктура, но и на БКБН, за да бъдат решени някои конкретни въпроси, свързани с рамката. Това включва преглед на калибрирането на стандартизирания подход и подхода на вътрешни модели , за да се осигури съгласуваност с първоначалните очаквания на БКБН. При завършване на този преглед и преди да бъде направена оценката на въздействието, чиято цел е да се преценят последиците от измененията на рамката по ОПТП върху институциите в Съюза, всички институции, спрямо които би се прилагала рамката по ОПТП в Съюза, следва да започнат да отчитат изчисленията, получени въз основа на преразгледания стандартизиран подход. За постигането на тази цел, за да бъдат изчисленията, свързани с изискванията за отчетност, бъдат изцяло приложени на практика в съответствие с промените в международен план, на Комисията следва да се делегира правомощието да приеме акт в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Комисията следва да приеме този делегиран акт до 31 декември 2019 г. Институциите следва да започнат да отчитат това изчисление не по-късно от една година след датата на приемане на този делегиран акт. Освен това институциите, които получат одобрение да използват преработения подход на вътрешни модели от рамката по ОПТП за целите на отчетността, следва също така да отчитат изчислението по подхода на вътрешния модел три години след пълното му прилагане на практика.

(41)   Въвеждането на изисквания за отчетност за подходите по ОПТП следва да се разглежда като първа стъпка от пълното въвеждане на рамката по ОПТП в Съюза. Като взема предвид окончателните изменения на рамката по ОПТП, направени от БКБН, резултатите от въздействието на тези промени върху институциите в Съюза и върху подходите по ОПТП, които вече са описани в настоящия регламент, относно изискванията за отчетност, Комисията следва да представи, ако е необходимо, законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета до 30 юни 2020 г. относно начина, по който рамката по ОПТП следва да бъде въведена в Съюза във връзка с капиталовите изисквания за пазарен риск.

(42)  Пазарният риск при институциите с несъществена дейност в търговския портфейл следва да се третира пропорционално, така че да се позволи на повече институции с ограничена по мащаб дейност в търговския портфейл да прилагат рамката за кредитен риск за позициите в банковия портфейл, както е посочено в преработената версия на дерогацията относно несъществената дейност в търговския портфейл. Принципът на пропорционалност следва също да бъде взет предвид, когато Комисията прави преценка на това как институциите със средна по мащаб дейност в търговския портфейл следва да изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск. В частност, калибрирането на капиталовите изисквания за пазарен риск за институциите със средна по мащаб дейност в търговския портфейл следва да се преразгледа в светлината на развитието в международен план. Междувременно институциите със средна по мащаб дейност в търговския портфейл, както и институциите с несъществена дейност в търговския портфейл, следва да бъдат освободени от изискванията за отчетност по ОПТП.

(43)  Рамката за големите експозиции следва да бъде подсилена, за да се подобри капацитета на институциите за поемане на загуби и за по-ефективно спазване от тях на международните стандарти. За тази цел като капиталова база за изчисляване на максималния размер на големите експозиции следва да се използва по-високо качество на капитала, а експозициите към кредитни деривати — да се изчисляват в съответствие със СП-КРК. Освен това, максималният размер на експозициите, които Г-СЗИ могат да имат към други Г-СЗИ, следва да бъде намален, за да се ограничат системните рискове, породени от взаимовръзките между големите институции, и въздействието, което неизпълнение от контрагент на Г-СЗИ може да окаже върху финансовата стабилност.

(44)  Въпреки че отношението на ликвидно покритие (ОЛП) е сигурен признак, че тези институции ще бъдат в състояние в краткосрочен план да устоят на тежък стрес, то не гарантира, че институциите ще разполагат в по-дългосрочен план със стабилна структура на финансиране. Поради това е видно, че на равнището на Съюза следва да бъде разработено подробно задължително изискване за стабилно финансиране, което постоянно да се спазва, така че да се предотвратят прекомерните несъответствия между сроковете до падежа на активите и пасивите и прекаленото разчитане на краткосрочно пазарно финансиране.

(45)  По тази причина, в съответствие със стандарта за стабилно финансиране на БКБН, следва да се приемат правила, за да се определи изискването за стабилно финансиране като отношение на размера на наличното стабилно финансиране на институцията към размера на изискваното стабилно финансиране за хоризонт от една година. Това ▌ обвързващо изискване следва да се определи като изискване за отношението на нетното стабилно финансиране (ОНСФ). Размерът на наличното стабилно финансиране следва да се изчисли, като пасивите и собственият капитал на институцията се умножат по съответните коефициенти, определени с оглед на степента на надеждност на тези пасиви и собствен капитал за хоризонта от една година на ОНСФ. Размерът на изискваното стабилно финансиране следва да се изчисли, като активите и задбалансовите позиции на институцията, за хоризонта от една година на ОНСФ, се умножат по съответните коефициенти, определени с оглед на характеристиките на тези активи и задбалансови позиции по отношение на ликвидността и с оглед на остатъчните им падежи.

(46)  ОНСФ следва да бъде изразено като процент, а минималната му стойност да бъде определена на 100%, което ще означава, че дадена институция разполага с достатъчно стабилно финансиране, за да посрещне нуждите си от финансиране за хоризонт от една година при нормални и при стресирани условия. Ако ОНСФ спадне под 100%, институцията следва да изпълни специфичните изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013, с оглед на своевременно възстановяване на ОНСФ до минималната му стойност. Прилагането на надзорни мерки при неспазване на изискването за ОНСФ не следва да бъде автоматично ▌. Компетентните органи следва по-скоро да оценят причините за неспазване на изискването за ОНСФ, преди да определят евентуалните надзорни мерки.

(47)  В съответствие с препоръките, които ЕБО отправи в доклада си от 15 декември 2015 г. относно изискванията за нетно стабилно финансиране съгласно член 510 от Регламент (ЕС) № 575/2013, правилата за изчисляване на ОНСФ следва да бъдат максимално съобразени със стандартите на БКБН, включително с промените в тези стандарти, отнасящи се до третирането на сделките с деривати. От друга страна, необходимостта да се вземат предвид някои европейски специфики, за да не се позволи изискването за ОНСФ да възпрепятства финансирането на реалната европейска икономика, оправдава известни изменения на ОНСФ, разработено от БКБН, при определянето на европейското изискване за ОНСФ. Тези изменения, обусловени от европейската среда, се препоръчват от ЕБО и се отнасят главно до специфичното третиране на: моделите на посредническо финансиране като цяло, и в частност — емитирането на покрити облигации; дейностите по финансирането на търговията; централизирано регулираните спестявания; жилищните гарантирани заеми; ▌ кооперативните банки; ЦК и централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), които не извършват значима падежна трансформация. Тези предложени случаи на специфично третиране като цяло отразяват преференциалното третиране на тези дейности в европейското ОЛП в сравнение с ОЛП, разработено от БКБН. Тъй като ОНСФ допълва ОЛП, двете отношения следва да бъдат съобразени едно с друго при дефинирането и калибрирането им. Такъв е по-специално случаят с коефициентите за изисквано стабилно финансиране, прилагани към висококачествените ликвидни активи от ОЛП за изчисляването на ОНСФ, които следва да отразяват определенията и процентните намаления на стойността на европейското ОЛП, без прилагане на общите и оперативните изисквания, приложими към изчисляването на ОЛП, които не са уместни за едногодишния хоризонт на ОНСФ.

(48)  Освен европейските специфики, ▌ третирането на сделките с деривати в ОНСФ, разработено от БКБН, може да окаже значително въздействие върху дейностите на институциите с деривати и оттам — върху европейските финансови пазари и достъпа на крайните потребители до някои операции. Сделките с деривати и някои свързани операции, включително клиринговите дейности, могат да се окажат неоснователно и несъразмерно засегнати от въвеждането на ОНСФ, разработено от БКБН, без да са били обект на задълбочени проучвания на количественото въздействие, нито на обществена консултация. Допълнителното изискване за наличие на стабилно финансиране в размер между 5% и 20% от брутните дериватни пасиви се възприема много широко като приблизителна мярка за обхващане на рисковете за необходимост от допълнително финансиране, породени от потенциално увеличение на дериватните пасиви за хоризонт от една година, и се преразглежда в момента от БКБН. Това изискване, въведено на ниво от 5 %, което съответства на свободата на преценка, оставена от БКБН на юрисдикциите да понижават коефициента на изискваното стабилно финансиране за брутните дериватни пасиви, може съответно да се измени, за да се отразят промените на равнище БКБН и да се избегнат възможните неочаквани последствия, като например затрудняването на гладкото функциониране на европейските финансови пазари и достъпа до инструменти за хеджиране на риска на институциите и крайните потребители, включително предприятията, за да се осигури, че финансирането им е цел на съюза на капиталовите пазари.

(49)  Асиметричното третиране от БКБН на краткосрочно финансиране като репо сделки (които не сe признават за стабилно финансиране), и краткосрочни заеми, като обратни репо сделки (при които се изисква стабилно финансиране: 10%, ако са обезпечени с висококачествени ликвидни активи от ниво 1, както са определени в ОЛП, и 15% — за останалите сделки) на финансови клиенти, е предназначено да възпрепятства значително по обем краткосрочно финансиране между финансови клиенти, тъй като такива обеми са източник на взаимосвързаност и затрудняват преструктурирането на конкретна институция без опасност рискът да се разпростре и към останалата част от финансовата система. Калибрирането на асиметрията обаче е ▌ консервативно и може да окаже влияние върху ликвидността на ценните книжа (в частност — на държавните облигации), които обичайно се използват за обезпечаване на краткосрочните сделки, тъй като институциите вероятно ще ограничат обема на дейността си на пазарите на репо сделки. То би могло да възпрепятства и дейностите по поддържане на пазара, тъй като пазарите за репо сделки улесняват управлението на необходимите обеми — което противоречи на целите на съюза на капиталовите пазари. За да имат институциите достатъчно време да се адаптират постепенно към това консервативно калибриране, следва да се въведе преходен период, по време на който коефициентите на изискваното стабилно финансиране ще бъдат временно намалени. Размерът на временното намаление на коефициентите на изискваното стабилно финансиране следва да зависи от видовете сделки и от видовете обезпечения, използвани в тези сделки.

(50)  В допълнение към временното рекалибриране на коефициента на изискваното стабилно финансиране по определението на БКБН, което се прилага спрямо краткосрочните обратни репо сделки с финансови клиенти, обезпечени с държавни облигации ▌, се налагат и някои други корекции, за да не се допусне въвеждането на изискване за ОНСФ да възпрепятства ликвидността на пазарите на държавни облигации. Коефициентът на изискваното стабилно финансиране по определението на БКБН в размер на 5%, който се прилага спрямо висококачествените ликвидни активи от ниво 1, включително спрямо държавните облигации, предполага, че институциите трябва да разполагат с този размер дългосрочно необезпечено финансиране, независимо от времето, през което те очакват да държат такива държавни облигации. Това потенциално би могло допълнително да насърчи институциите да депозират парични средства в централните банки, вместо да действат като първични дилъри и да осигуряват ликвидност на пазарите на държавни облигации. Освен това, такъв коефициент е в противоречие с ОЛП, където се признава пълната ликвидност на тези активи дори при сериозен ликвиден стрес (0% намаление на стойността). Поради това определеният в европейското ОЛП коефициент на изискваното стабилно финансиране при висококачествените ликвидни активи от ниво 1, с изключение на изключително висококачествените покрити облигации, следва да бъде намален от 5 % на 0 %.

(51)  Освен това всички висококачествени ликвидни активи от ниво 1, както са определени в европейското ОЛП (без изключително висококачествените покрити облигации), получени като вариационни маржини по договори с деривати, следва да се нетират с дериватните активи, докато ОНСФ, разработено от БКБН, допуска нетиране само с парични средства в съответствие с условията на рамката за ливъриджа относно дериватните активи. Това по-широко признаване на активите, получени като вариационни маржини, ще подобри ликвидността на пазарите на държавни облигации, без да затруднява крайните потребители, които притежават значителен размер държавни облигации, но малко парични средства (като пенсионните фондове), и без да внася допълнително напрежение върху търсенето на парични средства на пазарите на репо сделки.

(52)  Изискването за ОНСФ следва да се прилага спрямо институциите както на индивидуална, така и на консолидирана основа, освен ако компетентните органи освободят от прилагането му на индивидуална основа. Ако не се прилага освобождаване от изискването за ОНСФ на индивидуална основа, сделките между две институции от една и съща група или една и съща институционална защитна схема следва по принцип да получат симетрични коефициенти на наличното и на изискваното стабилно финансиране, за да не се загуби финансиране в рамките на вътрешния пазар и да не се възпрепятства ефективното управление на ликвидността в тези европейски групи, при които ликвидността се управлява централно. Такова преференциално симетрично третиране следва да се предоставя за вътрешногруповите сделки само ако са въведени всички необходими защитни механизми в съответствие с допълнителните критерии при трансграничните сделки и само с предварителното одобрение на съответните компетентни органи, тъй като не може да се приеме за даденост, че институциите, изпитващи трудности при изпълнението на своите платежни задължения, винаги ще получават финансова подкрепа от други предприятия от същата група или същата институционална защитна схема.

(53)   За малките и несложни институции следва да се предостави възможност за прилагане на опростена версия на изискването за ОНСФ. Опростената версия на ОНСФ, с по-ниска степен на детайлност, следва да включва събирането на ограничен брой данни, което ще намали сложността на изчисленията за тези институции в съответствие с принципа на пропорционалност, като чрез калибриране, което следва да е поне толкова консервативно, колкото на пълната версия на изискването за ОНСФ, ще се гарантира, че тези институции разполагат с достатъчно стабилно финансиране. Въпреки това компетентните органи следва да могат да изискват от малките и несложни институции да прилагат пълната версия на изискването за ОНСФ вместо опростената.

(54)  При консолидирането на дъщерните предприятия в трети държави следва надлежно да се отчитат изискванията за стабилно финансиране, приложими в тези държави. Аналогично, правилата на Съюза в областта на консолидацията не следва да предвиждат по-благоприятно третиране на наличното и изискваното стабилно финансиране на дъщерните предприятия в трети държави от третирането, предвидено в националното законодателство на тези трети държави.

(55)  Институциите следва да са задължени да отчитат на съответните им компетентни органи в отчетната валута, задължителното подробно ОНСФ за всички позиции, както и отделно за позициите във всяка значима валута, за да се осигури подходящ контрол на възможните валутни несъответствия. Изискването за ОНСФ не следва да налага на институциите двойни изисквания за отчетност или изисквания за отчетност, които не са в съответствие с действащите правила, и на институциите следва да се предостави достатъчно време, за да се подготвят за влизането в сила на новите изисквания за отчетност.

(56)  Достъпът на пазара до полезна и съпоставима информация за общите ключови рискови показатели на институциите е основен принцип на една стабилна банкова система, поради което е от особена важност да се намали във възможно най-голяма степен информационният дисбаланс и да се улесни съпоставимостта на рисковите профили на отделните кредитни институции от дадена юрисдикция и от различни юрисдикции. Във връзка с това през януари 2015 г. БКБН публикува преработени стандарти за оповестяване по стълб 3, с цел да се подобри съпоставимостта, качеството и съгласуваността на информацията, която институциите са задължени да предоставят на пазара. Следователно, с оглед на прилагането на тези нови международни стандарти, е целесъобразно да се изменят съществуващите изисквания за оповестяване.

(57)  Респондентите на поканата, отправена от Комисията за представяне на сведения за регулаторната рамка на ЕС за финансовите услуги, прецениха действащите изисквания за оповестяване като непропорционално сложни и тежки за по-малките институции. Без да се засяга по-тясното сближаване с изискванията за оповестяванe по международните стандарти, от малките и несложни институции, с оглед на намаляване на административната тежест, на която са изложени, следва да се изисква да предоставят данни по-рядко и не в такива детайли, колкото по-големите им конкуренти.

(58)   Оповестяванията във връзка с възнагражденията следва да се пояснят. Свързаните с възнагражденията изисквания за оповестяване, определени в настоящия регламент, следва да бъдат съвместими с целите на правилата за възнагражденията, а именно да установяват и поддържат – за категориите персонал, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на институциите – политики и практики за възнагражденията, които са съвместими с ефективното управление на риска. Също така, от институциите, които се ползват с дерогация от някои разпоредби относно възнагражденията, следва да се изисква да оповестяват информация относно такава дерогация.

(59)  Малките и средни предприятия (МСП) са един от стълбовете на икономиката на Съюза предвид основополагащата им роля за създаване на икономически растеж и осигуряване на заетост. С цел да се осигури оптимално банково финансиране на МСП и предвид факта, че МСП са с по-нисък системен риск в сравнение с по-големите предприятия, капиталовите изисквания за експозициите към МСП следва да бъдат по-ниски от тези за експозициите към големи предприятия. Понастоящем експозициите към МСП до 1,5 милиона евро подлежат на намаление от 23,81% на рисково претегления им размер. Предвид факта, че прагът от 1,5 милиона евро за експозиция към МСП не показва наличие на промяна в нивото на риска, свързано с МСП, намаляването на капиталовите изисквания следва да бъде разширено за експозициите към МСП ▌ до 2,5 милиона евро, ▌ като частта на експозиция към МСП, надвишаваща 2,5 милиона евро, следва да подлежи на намаляване на капиталовите изисквания в размер на 15%.

(60)  Инфраструктурните инвестиции са от ключово значение за повишаване на конкурентоспособността на Европа и за насърчаване на създаването на работни места. Възстановяването и бъдещият растеж на икономиката на Съюза зависят главно от наличието на капитал за стратегически инвестиции от европейско значение в инфраструктурата, по-специално широколентовите интернет мрежи и енергийните мрежи, както и в транспортната инфраструктура, включително инфраструктурата за електрическа мобилност, по-конкретно в промишлените центрове; образованието, научните изследвания и иновациите; енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност. Планът за инвестиции за Европа има за цел да насърчи допълнителното финансиране на жизнеспособни инфраструктурни проекти, като наред с другото бъдат мобилизирани допълнителни частни източници на финансиране. За известен брой потенциални инвеститори основно безпокойство пораждат усещането за липса на жизнеспособни проекти и ограниченият капацитет за адекватна оценка на риска поради присъщия сложен характер на проектите в тази област.

(61)  За да бъдат насърчени частните и публичните инвестиции в инфраструктурни проекти, е от първостепенно значение да се създаде такава регулаторна среда, която да насърчава висококачествените инфраструктурни проекти и да ограничава рисковете за инвеститорите. По-специално следва да бъдат намалени капиталовите изисквания за експозиции към инфраструктурни проекти, при условие че тези експозиции изпълняват определен брой критерии с оглед на редуциране на рисковия профил и повишаване на предвидимостта на паричните потоци. Комисията следва да направи преглед на разпоредбата за висококачествените инфраструктурни проекти, с цел да оцени: въздействието ѝ върху обема на инфраструктурните инвестиции от институциите и върху качеството на инвестициите, като се вземат предвид целите на Съюза за преминаване към нисковъглеродна, устойчива на изменението на климата и кръгова икономика; както и нейната целесъобразност от пруденциална гледна точка. Комисията следва също така да разгледа въпроса за евентуално разширяване на приложното поле на тези разпоредби, за да бъдат обхванати и инфраструктурните инвестиции от предприятия.

(62)  Както препоръчват ЕБО, Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари, ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета(11), и Европейската централна банка, ЦК, поради специфичния си бизнес модел, следва да бъдат освободени от изискването за отношение на ливъридж, тъй като от тях се изисква да получат лиценз за банкова дейност, само защото им се предоставя достъп до овърнайт улеснения при централната банка, както и за да изпълняват ролята си на основни движещи сили за постигането на важни политически и регулаторни цели във финансовия сектор.

(63)   Освен това експозиции на ЦДЦК, лицензирани като кредитни институции, и експозиции на кредитни институции, определени в съответствие с член 54, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета(12), като например парични салда, резултат от предоставянето на парични сметки и приемането на депозити от участници в система за сетълмент на ценни книжа и титуляри на сметки за ценни книжа, следва да бъдат изключени от мярката за общата експозиция, тъй като не пораждат риск от прекомерен ливъридж, тъй като тези парични салда се използват единствено за целите на сетълмент на сделки в системи за сетълмент на ценни книжа.

(64)   Като се има предвид, че указанията относно допълнителния собствен капитал, посочени в Директива 2013/36/ЕС, представляват цел по отношение на капитала, която отразява надзорните очаквания, те не следва да бъдат предмет нито на задължителното оповестяване, нито на забраната за оповестяване от компетентните органи съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 или съгласно посочената директива.

(65)  С оглед на подходящото определяне на някои специфични технически разпоредби на Регламент (ЕС) № 575/2013 и за да се вземат предвид евентуалните промени в стандартите на международно равнище, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с изменението на списъка на продуктите и услугите, чиито активи и пасиви могат да се разглеждат като взаимозависими, във връзка с начина, по който с оглед на изчисляването на ОНСФ следва да бъдат третирани сделките с деривати, обезпечените кредитни сделки, сделките, обусловени от капиталовия пазар, и необезпечените сделки с финансови клиенти, с падеж под шест месеца, във връзка с изменението на списъка с многостранни банки за развитие, във връзка с изменението на изискванията за оповестяване, във връзка с изменението на изискванията за отчитане на пазарния риск и във връзка с определянето на допълнителни изисквания за ликвидност. Преди приемането на тези актове е особено важно Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната работа, включително на експертно равнище, и тези консултации да се проведат в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(13). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, заети с подготовката на делегираните актове.

(66)  Техническите стандарти следва да гарантират последователната хармонизация на изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013. Предвид високо специализирания му експертен опит, на ЕБО следва да бъде възложено да разработва и представя на Комисията проекти на регулаторни технически стандарти, които не са свързани с политически решения. Регулаторни технически стандарти следва да бъдат разработени в следните области: пруденциална консолидация, собствен капитал, ОКПЗ, третиране на експозиции, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти, дялови участия във фондове, изчисляване на загубите при неизпълнение съгласно вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск, пазарен риск, големи експозиции и ликвидност. На Комисията следва да се предостави правомощието да приема тези регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове съгласно член 290 ДФЕС и в съответствие с членове 10–14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Комисията и ЕБО следва да гарантират, че тези стандарти и изисквания могат да бъдат прилагани от всички съответни институции по начин, който е пропорционален на естеството, мащаба и сложността на тези институции и техните дейности.

(67)  За да се улесни съпоставимостта на оповестяванията, на ЕБО следва да бъде възложено да разработи проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на стандартизирани образци за оповестяване, които да обхващат всички съществени изисквания за оповестяване, посочени в Регламент (ЕС) № 575/2013. При разработването на тези стандарти ЕБО следва да вземе предвид мащаба и сложността на институциите, както и естеството и степента на риска, който поражда дейността им. ЕБО следва да докладва дали пропорционалността на пакета на Съюза относно отчетността за надзорни цели би могла да бъде подобрена по отношение на приложното поле, равнището на детайлност и честотата и най-малко да представи конкретни препоръки за начина, по който средните разходи за изпълнението на изискванията за малките институции могат да бъдат намалени в най-добрия случай с 20 % или повече, и най-малко с 10 %, чрез подходящо опростяване на изискванията. На ЕБО следва да бъде възложено да разработи проекти на технически стандарти за изпълнение, които да бъдат приложени към доклада. На Комисията следва да се предостави правомощието да приема тези технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение съгласно член 291 ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(68)  С цел да се улесни спазването от институциите на правилата, съдържащи се в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, както и на регулаторните технически стандарти и техническите стандарти за изпълнение, насоките и образците, приети с оглед на прилагането на тези правила, ЕБО следва да разработи софтуерен инструмент, насочен към институциите, който да подпомогне институциите относно приложимите към тях, в зависимост от техния размер и бизнес модел, разпоредби, стандарти, насоки и образци.

(69)   В допълнение към доклада относно евентуалното намаляване на разходите, в срок до... [12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение], ЕБО следва — в сътрудничество с всички компетентни органи, а именно органите, отговорни за упражняването на пруденциален надзор, за преструктурирането и за схемите за гарантиране на депозити, и по-специално Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) — да изготви доклад за осъществимостта на разработването на единна и интегрирана система за събиране на статистически данни, пруденциални данни и данни, свързани с преструктурирането. Като отчита предишната работа на ЕСЦБ относно централизираното събиране на данни, този доклад следва да съдържа анализ на разходите и ползите от създаването на единен център за събиране на данни за системата за централизирано отчитане на данни по отношение на статистическите и регулаторните данни за всички институции, които се намират в Съюза. Такава система следва, наред с другото, да използва единни определения и стандарти за данните, които трябва да бъдат събирани, да гарантира надежден и постоянен обмен на информация между компетентните органи, като същевременно осигурява строга поверителност на събраните данни, надеждно удостоверяване на автентичността и управление на правата за достъп до системата, както и киберсигурност. Целта е чрез централизация и хармонизация на отчетността в Европа да се предотвратят многократните искания на сходни или един и същи данни от различни органи и по този начин значително да се намали административната и финансовата тежест както за компетентните органи, така и за институциите. Ако е целесъобразно и като вземе предвид доклада за осъществимост на ЕБО, Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета законодателно предложение.

(70)  Съответните компетентни или определени органи следва да се стремят да избягват всяка форма на дублиране или несъгласуваност при използването на макропруденциалните правомощия, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС. По-специално, съответните компетентни органи или определени органи следва да разглеждат надлежно въпроса дали мерките, които предприемат съгласно член 124, 164 или 458 от Регламент (ЕС) № 575/2013, са дублиращи се или несъгласувани спрямо останалите действащи или предстоящи мерки съгласно член 133 от Директива 2013/36/ЕС.

(71)  С оглед на промените в третирането на експозициите към квалифицирани централни контрагенти (КЦК) и в частност на третирането на вноските на институциите в гаранционните фондове на КЦК, предвидени в настоящия регламент, следва съответно да бъдат изменени приложимите разпоредби в Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета(14), въведени в него с Регламент (ЕС) № 575/2013, които определят изчисляването на хипотетичния капитал на ЦК, който след това институциите използват за изчисляване на капиталовите си изисквания.

(72)  Тъй като целите на настоящия регламент, а именно подобряването на пирлагането и усъвършенстването на вече съществуващи правни актове на Съюза, с което се осигуряват еднакви пруденциални изисквания за ▌ институциите ▌ в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а по-скоро поради обхвата и последиците си могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(73)  За да се позволи контролираното освобождаване от инвестициите в застрахователните холдингови дружества, които не подлежат на допълнителен надзор, следва да се приложи, с обратно действие от 1 януари 2019 г., изменена версия на преходните разпоредби относно освобождаването от приспадане на капиталовите участия в застрахователни предприяти.

(74)  Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕС) № 575/2013

Регламент (ЕС) № 575/2013 се изменя, както следва:

1)  Членове 1 и 2 се заменят със следното:"

„Член 1

Обхват

С настоящия регламент се установяват единни правила относно общите пруденциални изисквания, които институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, подлежащи на надзор съгласно Директива 2013/36/ЕС, трябва да спазват по отношение на следните елементи:

   a) капиталови изисквания по отношение на изцяло количествено измерими, еднотипни и стандартизирани елементи на кредитния, пазарния и операционния риск ▌, сетълмент риска и ливъриджа;
   б) изисквания за ограничаване на големите експозиции;
   в) изисквания за ликвидност по отношение на изцяло количествено измерими, еднотипни и стандартизирани елементи на ликвидния риск;
   г) изисквания за отчетност във връзка с букви а), б) и в);
   д) изисквания за публично оповестяване.

С настоящия регламент се установяват единните норми, отнасящи се до изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, приложими към субектите за преструктуриране , които са глобално системно значими институции (Г-СЗИ) или част от Г-СЗИ, или са значими дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС.

Настоящият регламент не урежда изискванията за публикуване на информация от компетентните органи в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху институциите, установени в Директива 2013/36/ЕС.

Член 2

Надзорни правомощия

   1. За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия регламент, компетентните органи разполагат с правомощията и следват процедурите, установени в Директива 2013/36/ЕС и в настоящия регламент.
   2. За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия регламент, органите за преструктуриране разполагат с правомощията и следват процедурите, установени в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета* и в настоящия регламент.
   3. За да се осигури изпълнението на изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, компетентните органи и органите за преструктуриране си сътрудничат.
   4. За да се осигури нормативно съответствие в рамките на техните правомощия Единният съвет за преструктуриране, създаден с член 42 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета**, и Европейската централна банка — по въпросите с отношение към възложените ѝ задачи по силата на Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета***, осигуряват редовния и надежден обмен на относима информация.

__________________

* Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

** Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране на банки, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).

*** Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (OВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).“

"

2)  Член 4 се изменя, както следва:

a)  параграф 1 се изменя, както следва:

i)  точка 7 се заменя със следното:"

„7) „предприятие за колективно инвестиране“ или „ПКИ“ означава ПКИПЦК съгласно определението в член 1, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета* или алтернативен инвестиционен фонд (АИФ) съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета**;

__________________

* Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

** Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).“

"

ii)  точка 20 се заменя със следното:"

„20) „финансов холдинг“ означава финансова институция, чиито дъщерни предприятия са изключително или предимно институции или финансови институции, и която не е финансов холдинг със смесена дейност; дъщерните предприятия на финансова институция са предимно институции или финансови институции, когато поне едно от тях е институция и когато повече от 50 % от капитала на финансовата институция, консолидираните активи, приходите, персоналът или друг показател, който компетентният орган сметне за целесъобразен, ▌ е свързан с дъщерни предприятия, които са институции или финансови институции;

"

iii)  точка 26 се заменя със следното:"

„26) „финансова институция“ означава предприятие, различно от институция и от чисто промишлен холдинг, чиято основна дейност е да придобива дялови участия или да извършва една или повече от дейностите, изброени в точки 2—12 и точка 15 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС, включително финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, платежна институция съгласно определението в член 4, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета* и дружество за управление на активи, но не и застрахователните холдинги и застрахователните холдинги със смесена дейност, определени съответно в букви е) и ж) от член 212, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО;

_____________________

* Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стp. 35).“

"

iv)   точка 28 се заменя със следното:"

„28) „институция майка в държава членка“ означава институция в държава членка, която има като дъщерно предприятие институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, или която притежава участие в институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, без да е дъщерно предприятие на друга институция, получила лиценз в същата държава членка, или на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в същата държава членка“

"

v)   вмъкват се следните точки:"

„29а) „инвестиционен посредник майка в държава членка“ означава институция майка в държава членка, която е инвестиционен посредник;

   29б) „инвестиционен посредник майка от ЕС“ означава институция майка от ЕС, която е инвестиционен посредник;
   29в) „кредитна институция майка в държава членка“ означава институция майка в държава членка, която е кредитна институция;
   29г) „кредитна институция майка от ЕС“ означава институция майка от ЕС, която е кредитна институция;“

"

vi)  в точка 39 се добавя следната алинея:"

„Две или повече физически или юридически лица, които отговарят на условията, посочени в буква а) или б) поради своята пряка експозиция, по отношение на клирингови дейности, към един и същ ЦК, не се считат за група от свързани клиенти.“

"

vii)   точка 41 се заменя със следното:"

„41) консолидиращ надзорник“ означава компетентен орган, отговорен за упражняване на надзора на консолидирана основа в съответствие с член 111 от Директива 2013/36/ЕС;“

"

viii)  в точка 71 уводната част на буква б) се заменя със следното:"

„б) за целите на член 97 това означава сборът от следното:“;

"

ix)  в точка 72 буква а) се заменя със следното:"

„а) тя е регулиран пазар или е пазар на трета държава, счетен за равностоен на регулиран пазар в съответствие с процедурата, посочена в член 25, параграф 4, буква а) от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*;

__________________

* Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стp. 349).“

"

x)  точка 86 се заменя със следното:"

„86) „търговски портфейл“ означава всички позиции във финансови инструменти и стоки, които дадена институция държи с намерение за търгуване или за хеджиране на позиции, държани с намерение за търгуване ▌ в съответствие с член 104 ▌;“

"

xi)  точка 91 се заменя със следното:"

„91) „експозиция по търговско финансиране“ означава текущата експозиция, включваща вариационен маржин, който се дължи на клиринговия член, но все още не е получен, и потенциалната бъдеща експозиция на клирингов член или клиент към ЦК, произтичаща от договорите и сделките, изброени в член 301, параграф 1, букви а), б) и в), както и първоначален маржин;“

"

xii)  точка 96 се заменя със следното:"

„96) „вътрешно хеджиране“ означава позиция, която в значителна степен нетира съставните рискови елементи между позиция в търговския портфейл и една или повече позиции в банковия портфейл, или между две бюра за търгуване;“

"

xiii)   в точка 127 буква а) се заменя със следното:"

„а) институциите попадат в рамките на една и съща институционална защитна схема, както е посочено в член 113, параграф 7, или са дълготрайно свързани в мрежа към централен орган;“

"

xiv)   точка 128 се заменя със следното:"

„128) разпределяеми позиции“ означава размерът на печалбата в края на последната финансова година заедно с пренесената печалба и резервите, предназначени за тази цел, преди разпределенията в полза на държателите на инструменти на собствения капитал, намален с пренесените загуби, всяка печалба, която не подлежи на разпределяне съгласно правото на Съюза или националното право или правилата на институцията, и всички суми, отнесени в резерви, които не подлежат на разпределяне в съответствие с националното право или учредителния акт на институцията, във всеки случай по отношение на специфичната категория инструменти на собствения капитал, за която се прилага правото на Съюза или националното право, правилата на институцията или учредителният акт; тези печалби, загуби и резерви се определят въз основа на индивидуалните отчети на институцията, а не на консолидираните отчети;“

"

xv)  добавят се следните точки:"

„130) „орган за преструктуриране“ означава орган за преструктуриране съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 18 от Директива 2014/59/ЕС;

   131) „ субект за преструктуриране“ означава субект за преструктуриране съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 83а от Директива 2014/59/ЕС;
   132) „група за преструктуриране“ означава група за преструктуриране съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 83б от Директива 2014/59/ЕС;
   133) „глобална системно значима институция“ или „Г-СЗИ“ означава Г-СЗИ съгласно определението член 131, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/36/ЕС;
   134) „глобална системно значима институция извън ЕС“ или „Г-СЗИ извън ЕС“ означава глобална системно значима банкова група или банка (Г-СЗБ), която не е Г-СЗИ и която е включена в публикувания и редовно актуализиран от Съвета за финансова стабилност списък на Г-СЗБ;
   135) „съществено дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие, което на индивидуална или консолидирана основа отговаря на някое от следните условия:
   a) дъщерното предприятие притежава над 5 % от консолидираните рисково претеглени активи на неговото крайно предприятие майка;
   б) дъщерното предприятие генерира над 5 % от общия оперативен приход на неговото крайно предприятие майка;
   в) мярката за обща експозиция, посочена в член 429, параграф 4 от настоящия регламент, на дъщерното предприятие е над 5 % от консолидираната обща експозиция на неговото крайно предприятие майка;

за да определи същественото дъщерно предприятие, когато е приложим член 21б, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, две междинни предприятия майки в ЕС се считат за едно дъщерно предприятие въз основа на консолидационното им състояние;

   136) „Г-СЗИ субект“ означава субект с правосубектност, който е Г-СЗИ или е част от Г-СЗИ или Г-СЗИ извън ЕС;
   137) „инструмент за споделяне на загуби“ означава инструмент за споделяне на загуби съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 57 от Директива 2014/59/ЕС;
   138) „група“ означава група от предприятия, най-малко едно от които е институция, и която се състои от предприятие майка и дъщерните му предприятия или от предприятия, които са свързани помежду си съгласно член 22 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*;
   139) „сделка за финансиране с ценни книжа“ означава репо сделка, сделка за предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки или маржин заемна сделка;

   140) „първоначален маржин“ или „ПМ“ означава всяко обезпечение, различно от вариационен маржин, събрано от или предоставено на субект с цел покриване на текущата и потенциалната бъдеща експозиция на сделка или на портфейл от сделки за срока, необходим за приключването на сделките или за повторното хеджиране на свързания със сделката или с портфейла от сделки пазарен риск вследствие на неизпълнение от контрагента;
   141) „пазарен риск“ означава риск от загуба в резултат на промени в пазарните цени, включително валутните курсове или стоковите цени;
   142) „валутен риск“ означава риск от загуба в резултат на промени във валутните курсове;
   143) „стоков риск“ означава риск от загуба в резултат на промени в стоковите цени;
   144) „бюро за търгуване“ означава ясно обособена група дилъри, създадена от институцията с цел съвместно управляване на портфейл от позиции в търговския портфейл според ясно определена и последователна бизнес стратегия и при една и съща структура на управление на риска;
   145) „малка и несложна институция“ означава институция, която отговаря на всяко едно от следните условия:
   а) не е голяма институция;
   б) общата стойност на нейните активи, на индивидуална основа, а когато е приложимо — на консолидирана основа, в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС е средно по-малка или равна на праг от 5 милиарда евро за четиригодишния период, непосредствено предхождащ текущия годишен отчетен период; държавите членки могат да понижат този праг;
   в) няма задължения или има опростени задължения по отношение на планирането на възстановяването и преструктурирането в съответствие с член 4 от Директива 2014/59/ЕС;
   г) нейната дейност в търговския портфейл се класифицира като малка по смисъла на член 94, параграф 1;
   д) общата стойност на нейните позиции в деривати, държани с намерение за търгуване, не надвишава 2 % от нейните общи балансови и задбалансови активи, а общата стойност на съвкупните ѝ позиции в деривати не надвишава 5 %, като и двете се изчисляват в съответствие с член 273а, параграф 3;
   е) повече от 75% от общата стойност на консолидираните активи и пасиви на институцията, с изключение и в двата случая на вътрешногруповите експозиции, се отнасят до дейности с контрагенти, намиращи се в Европейското икономическо пространство;
   ж) институцията не използва вътрешни модели, за да изпълнява пруденциалните изисквания в съответствие с настоящия регламент, освен за дъщерни предприятия, използващи вътрешни модели, разработени на равнище група, при условие че за групата се прилагат изискванията за оповестяване, предвидени в член 433а или 433в, на консолидирана основа;
   з) институцията не е представила възражение пред компетентния орган срещу квалификацията й като малка и несложна институция;
   и) компетентният орган не е решил, че въз основа на анализ на размера, взаимосвързаността, сложността или рисковия профил на институцията, че тя не трябва да се счита за малка и несложна институция;
   146) „голяма институция“ означава институция, която отговаря на някое от следните условия:
   a) е Г-СЗИ;
   б) определена е за друга системно значима институция (Д-СЗИ) в съответствие с член 131, параграфи 1 и 3 от Директива 2013/36/ЕС;
   в) в държавата членка, в която е установена, тя е една от трите най-големи институции по обща стойност на активите;
   г) общата стойност на нейните активи на индивидуална основа или, където е приложимо, на основа консолидационното ѝ състояние в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС е по-голяма или равна на 30 милиарда евро;
   147) „голямо дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие, което попада в обхвата на определението за голяма институция;
   148) „нерегистрирана на борсов пазар институция“ означава институция, която не е емитирала ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар на която и да е държава членка, по смисъла на член 4, параграф 1, точка 21 от Директива 2014/65/ЕС;
   149) „финансов отчет“ означава, за целите на осма част, финансов отчет по смисъла на членове 4 и 5 от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета**.

__________________

* Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

** Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (OВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38).“

"

б)  добавя се следният параграф:"

„4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя обстоятелствата, при които са изпълнени условията по ▌ точка 39 от параграф 1.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ... [една година след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

"

3)  Член 6 се изменя, както следва:

a)  параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Институциите спазват задълженията, посочени във втора, трета, четвърта, седма, седма А и осма част от настоящия регламент и в глава 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402, на индивидуална основа, с изключение на тези по член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент.“

"

б)  вмъква се следният параграф:"

„1а. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, изискванията по член 92а се изпълняват на индивидуална основа само от институциите, идентифицирани като субекти за преструктуриране, които освен това са Г-СЗИ или са част от Г-СЗИ и нямат дъщерни предприятия.

Съществените дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС ▌ спазват разпоредбите на член 92б на индивидуална основа, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

   а) не са субекти за преструктуриране;
   б) нямат дъщерни предприятия;
   в) не са дъщерни предприятия на институция майка в ЕС.“

"

в)   параграфи 3, 4 и 5 се заменят със следното:"

„3. Институциите, които не са предприятие майка или дъщерно предприятие, както и институции, която не са включени в консолидацията съгласно член 18, не са задължени да изпълняват посочените в осма част задължения на индивидуална основа.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф, институциите, посочени в параграф 1а от настоящия член, спазват член 437а и член 447, буква з) на индивидуална основа.

   4. Кредитните институции и инвестиционните посредници, които са получили лиценз за предоставяне на инвестиционните услуги и дейностите, изброени в раздел А, точки 3 и 6 от приложение I към Директива 2014/65/ЕС, изпълняват задълженията, посочени в шеста част и в член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент, на индивидуална основа.

От следните институции не се изисква да спазват член 413, параграф 1 и свързаните с тях изисквания за отчетност във връзка с ликвидността, установени в част седма А от настоящия регламент:

   а) институциите, които са получили лиценз също в съответствие с член 14 от Регламент (EС) № 648/2012;
   б) институциите, които са получили лиценз също в съответствие с член 16 и член 54, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета*, при условие че не извършват значима падежна трансформация; и
   в) институциите, определени в съответствие с член 54, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 909/2014, при условие че:
   i) техните дейности са ограничени до предлагане на услуги от банков тип, посочени в раздел В, букви а)—д) от приложението към същия регламент, на централни депозитари на ценни книжа, лицензирани в съответствие с член 16 от регламента; и
   ii) те не извършват значима падежна трансформация.

До изготвянето на доклада на Комисията в съответствие с член 508, параграф 3 компетентните органи могат да освобождават инвестиционните посредници от задълженията, посочени в шеста част и в член 430, параграф 1, буква г), в зависимост от естеството, мащаба и сложността на техните дейности.

   5. Инвестиционните посредници по член 95, параграф 1 и член 96, параграф 1 от настоящия регламент, институциите, за които компетентните органи са приложили дерогацията, посочена в член 7, параграф 1 или параграф 3 от настоящия регламент, и институциите, които са лицензирани също в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012, не са задължени да изпълняват на индивидуална основа предвидените в седма част задължения и свързаните с тях задължения за отчетност на отношението на ливъридж, предвидени в част седма А от настоящия регламент.

________________

* Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (OВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1).“

"

4)   Член 8 се изменя, както следва:

а)   в параграф 1 буква б се заменя със следното:"

б) институцията майка — на консолидирана основа, или дъщерната институция — на подконсолидирана основа, непрекъснато наблюдава и упражнява контрол върху ликвидните позиции на всички институции в групата или подгрупата, които са освободени от изискването, наблюдава и постоянно упражнява контрол върху позициите, свързани с финансирането, на всички институции в групата или подгрупата, когато не се прилага изискването за отношението на нетното стабилно финансиране (ОНСФ), предвидено в шеста част, дял IV, ▌ и осигурява достатъчно ниво на ликвидност и на стабилно финансиране, когато не се прилага изискването за ОНСФ, предвидено в шеста част, дял IV, за всички тези институции;

"

б)   в параграф 3 букви б) и в) се заменят със следното:"

б) разпределението на сумите, местонахождението и собствеността върху изискваните ликвидни активи, които трябва да се държат в обособената ликвидна подгрупа, когато не се прилага изискването за отношение на ликвидно покритие (ОЛП), предвидено в делегирания акт, посочен в член 460, параграф 1, и разпределението на сумите и местонахождението на наличното стабилно финансиране в обособената ликвидна подгрупа, когато не се прилага изискването за ОНСФ, предвидено в шеста част, дял IV;

   в) определянето на минималния размер ликвидни активи, които трябва да се държат от институциите, които се освобождават от прилагането на изискването за ОЛП, предвидено в делегирания акт, посочен в член 460, параграф 1, и определянето на минималния размер налично стабилно финансиране, което трябва да се държи от институциите, които се освобождават от прилагането на изискването за ОНСФ, предвидено в шеста част, дял IV;“

"

в)  добавя се следният параграф:"

"6. Когото в съответствие с настоящия член компетентният орган освободи изцяло или отчасти дадена институция от прилагането на част шеста, той може да освободи тази институция и от прилагането на свързаните с тях изисквания за отчетност във връзка с ликвидността съгласно член 430, параграф 1, буква г)."

"

5)  В член 10, параграф 1, първа алинея уводната част се заменя със следното:"

"Компетентните органи могат, в съответствие с националното си право, да освободят частично или изцяло от прилагането на изискванията, установени във втора — осма част от настоящия регламент и глава втора от Регламент (ЕС) 2017/2402, една или повече кредитни институции, разположени в същата държава членка и дълготрайно свързани с централен орган, който извършва надзор над тях и е установен в същата държава членка, ако са изпълнени следните условия:"

"

6)  Член 11 се изменя, както следва:

а)  праграфи 1 и 2 се заменят със следното:"

„1. Институциите майки в държава членка изпълняват, в степента и по начина, предвидени в член 18, задълженията, предвидени във втора, трета, четвърта, седма и седма А част, с изключение на изискванията по член 430, прагараф 1, буква г), въз основа на консолидационното си състояние. Предприятията майки и дъщерните им предприятия, които са обхванати от настоящия регламент, установяват необходимата организационна структура и подходящи механизми за вътрешен контрол с цел да се осигури надлежното обработване и изпращане на данните, необходими за консолидацията. По-конкретно, те гарантират прилагането, от страна на дъщерните предприятия, които не са обхванати от настоящия регламент, на правила, процедури и механизми, осигуряващи подходящата консолидация.

   2. С цел да се гарантира, че изискванията на настоящия регламент се прилагат на консолидирана основа, термините „институция“, „институция майка в държава членка“, „институция майка от ЕС“ и „предприятие майка“ — в зависимост от случая, се отнасят и за:
   а) финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, одобрена в съответствие с член 21а от Директива 2013/36/ЕС;
   б) определена институция, контролирана от финансов холдинг майка или от финансов холдинг майка със смесена дейност, когато последните не подлежат на одобрение в съответствие с член 21а, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС;
   в) финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или институции, определени в съответствие с член 21а, параграф 6, буква г) от Директива 2013/36/ЕС.

Консолидационното състояние на предприятие, посочено в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, е консолидационното състояние на финансовия холдинг майка или финансовия холдинг майка със смесена дейност, които не подлежат на одобрение в съответствие с член 21а, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС. Консолидационното състояние на предприятие, посочено в първа алинея, буква в) от настоящия параграф, е консолидационното състояние на неговия финансов холдинг майка или финансов холдинг майка със смесена дейност."

"

б)  параграф 3 се заличава;

в)  вмъква се следният параграф:"

"3а. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член единствено институциите майки, определени като субекти за преструктуриране, които са Г-СЗИ, част от Г-СЗИ или част от Г-СЗИ извън ЕС, спазват член 92а от настоящия регламент на консолидирана основа в степента и по начина, предвидени в член 18 от настоящия регламент.

Единствено предприятията майки от ЕС, които са съществено дъщерно предприятие на Г-СЗИ извън ЕС и не са субекти за преструктуриране, спазват член 92б от настоящия регламент на консолидирана основа в степента и по начина, предвидени в член 18 от настоящия регламент. Когато се прилага член 21б, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, всяко едно от двете междинни предприятия майки от ЕС, съвместно определени като съществено дъщерно предприятие, изпълнява разпоредбите на член 92б от настоящия регламент, въз основа на тяхното консолидационно състояние.";

"

г)  параграфи 4 и 5 се заменят със следното:"

"4. Институциите майки от ЕС спазват шеста част и член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент въз основа на консолидационното си състояние, ▌ когато групата се състои от една или повече кредитни институции или инвестиционни посредници с лиценз да предоставят инвестиционните услуги и дейностите, изброени в раздел А, точки 3 и 6 от приложение I към Директива 2014/65/ЕС. До изготвянето на доклада на Комисията, посочен в член 508, параграф 2 от настоящия регламент, и когато групата включва единствено инвестиционни посредници, компетентните органи могат да освобождават институциите майки от ЕС от изпълнение на изискванията в шеста част и член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент на консолидирана основа в зависимост от естеството, мащаба и сложността на дейността на инвестиционните посредници.

Когато съгласно член 8, параграфи 1—5 е предоставено освобождаване от изискванията, институциите и когато е приложимо — финансовите холдинги или финансовите холдинги със смесена дейност, които са част от ликвидна подгрупа, спазват шеста част и член 430, параграф 1, буква г) на база консолидираната основа или подконсолидираната основа на ликвидната подгрупа.

   5. Когато се прилага член 10 от настоящия регламент, посоченият в него централен орган изпълнява изискванията на втора — осма част от настоящия регламент и глава 2 от Регламент (EС) 2017/2402 въз основа на консолидационното състояние на съвкупността, образувана от централния орган и свързаните с него институции.
   6. В допълнение към изискванията на параграфи 1—5 от настоящия член и без да се засягат останалите разпоредби на настоящия регламент и на Директива 2013/36/ЕС, когато е оправдано за надзорни цели поради конкретното естество на риска или на капиталовата структура на дадена институция или когато държавите членки приемат национални закони, изискващи структурно разделение на дейностите в рамките на банкова група, компетентните органи могат да изискат от институцията да изпълнява на подконсолидирана основа задълженията, посочени във втора — осма част от настоящия регламент и в дял VII от Директива 2013/36/ЕС.

Прилагането на подхода, предвиден в първа алинея, не засяга ефективния надзор на консолидирана основа и не трябва да води до несъразмерни отрицателни последици за финансовата система или за части от нея в други държави членки или в Съюза като цяло, нито да представлява или създава пречка пред функционирането на вътрешния пазар."

"

7)  Член 12 се заличава,

8)  Вмъква се следният член:"

"Член 12а

Консолидирано изчисляване за Г-СЗИ с множество субекти за преструктуриране

Когато поне два субекта на Г-СЗИ от една и съща Г-СЗИ са субекти за преструктуриране, институцията майка от ЕС на тази Г-СЗИ изчислява размера на собствения капитал и приемливите задължения по член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент. Изчислението се извършва въз основа на консолидационното състояние на институцията майка от ЕС, все едно че тя е единственият субект за преструктуриране от тази Г-СЗИ.

Когато размерът, изчислен в съответствие с първа алинея от настоящия член, е по-малък от сбора на размерите на собствения капитал и приемливите задължения, посочени в член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, на всички субекти за преструктуриране от тази Г-СЗИ, органите за преструктуриране действат в съответствие с член 45г, параграф 3 и член 45з, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС.

Когато размерът, изчислен в съответствие с първа алинея от настоящия член, е по-голям от сбора на размерите на собствения капитал и приемливите задължения, посочени в член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, на всички субекти за преструктуриране от тази Г-СЗИ, органите за преструктуриране могат да действат в съответствие с член 45г, параграф 3 и член 45з, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС."

"

9)  Членове 13 и 14 се заменят със следното:"

"Член 13

Прилагане на изискванията за оповестяване на консолидирана основа

   1. Институциите майки от ЕС изпълняват осма част въз основа на консолидационното си състояние.

Големите дъщерни предприятия на институциите майки от ЕС оповестяват информацията, посочена в членове 437, 438, 440, 442, 450, 451, 451а и ▌ 453, на индивидуална основа, а когато е приложимо в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС — на подконсолидирана основа.

   2. Институциите, определени като субекти за преструктуриране, които са Г-СЗИ или които са част от Г-СЗИ, спазват член 437а и член 447, буква з) въз основа на консолидационното ▌ състояние на своята група за преструктуриране.
   3. Първа алинея от параграф 1 не се прилага спрямо институциите майки от ЕС, финансовите холдинги майки от ЕС, финансови холдинги майки със смесена дейност от ЕС и субектите за преструктуриране, когато те са включени в равностойни оповестявания на консолидирана основа, предоставяни от предприятие майка, установено в трета държава.

Втора алинея от параграф 1 се прилага спрямо дъщерните предприятия на предприятие майка, установено в трета държава, когато те се считат за големи дъщерни предприятия.

   4. Когато се прилага член 10, посоченият в него централен орган спазва осма част въз основа на консолидационното състояние на централния орган. Член 18, параграф 1 се прилага спрямо централния орган, като свързаните институции се третират като негови дъщерни предприятия.

Член 14

Прилагане на изискванията на член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 на консолидирана основа

   1. От предприятията майки и дъщерните им предприятия, които са обхванати от настоящия регламент, се изисква да изпълняват предвидените в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 задължения на консолидирана или подконсолидирана основа, така че да осигуряват съгласуваност и висока степен на интегрираност на своите правила, процедури и механизми, изисквани съгласно посочените разпоредби, както и възможност за генериране на данните и информацията, необходими за надзорни цели. По-конкретно, те гарантират прилагането, от страна на дъщерните предприятия, които не са обхванати от настоящия регламент, на правила, процедури и механизми, осигуряващи спазването на посочените разпоредби.
   2. При прилагането на член 92 от настоящия регламент на консолидирана или подконсолидирана основа институциите прилагат допълнително рисково тегло в съответствие с член 270а от настоящия регламент, ако изискванията, предвидени в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402, са нарушени на ниво субект, установен в трета държава, който е включен в консолидацията в съответствие с член 18 от настоящия регламент, и ако нарушението е съществено по отношение на общия рисков профил на групата.“

"

10)  В член 15 , параграф 1, първа алинея уводната част се заменя със следното:"

"1. След преценка на всеки конкретен случай консолидиращият надзорник може да освободи от прилагането на консолидирана основа на трета част, свъразните с тях изисквания за отчетност във връзка с ликвидността в седма А част от настоящия регламент и дял VII, глава 4 от Директива 2013/36/ЕС, с изключение на член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент, при условие че са изпълнени следните изисквания:"

"

11)  Член 16 се заменя със следното:"

"Член 16

Дерогация от прилагането на изискванията за отношение на ливъридж на консолидирана основа спрямо групи от инвестиционни посредници

Когато всички субекти в група от инвестиционни посредници, включително предприятието майка, са инвестиционни посредници, които съгласно член 6, параграф 5 са освободени от прилагане на изискванията по седма част на индивидуална основа, инвестиционният посредник майка може да реши да не прилага на консолидирана основа изискванията по седма част и свързаните с тях изисквания за отчетност на отношението на ливъридж по част седма А."

"

12)  Член 18 се заменя със следното:"

„Член 18

Методи за пруденциална консолидация

   1. Институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, които въз основа на консолидационното си състояние е необходимо да спазват изискванията, посочени в раздел 1 от настоящата глава, извършват пълна консолидация на всички институции и финансови институции, които са техни дъщерни предприятия. Параграфи 3—6 и параграф 9 от настоящия член не се прилагат, ако се прилагат шеста част и член 430, параграф 1, буква г) въз основа на консолидационното състояние на дадена институция, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, или на подконсолидационното състояние на ликвидната подгрупа, както е посочено в членове 8 и 10.

За целите на член 11, параграф 3а институциите, които трябва да спазват изискванията, посочени в член 92а или 92б, на консолидирана основа, извършват пълна консолидация на всички институции и финансови институции, които са техни дъщерни предприятия в съответните групи за преструктуриране.

   2. Предприятията за спомагателни услуги се включват в консолидацията в случаите и в съответствие с методите, посочени в настоящия член.
   3. Когато предприятията са свързани по смисъла на член 22, параграф 7 от Директива 2013/34/ЕС, компетентните органи определят как да се извърши консолидацията.
   4. Консолидиращият надзорник изисква пропорционална консолидация според дела от капитала, включващ участия в институции и финансови институции, управлявани от предприятие, включено в консолидацията заедно с едно или повече предприятия, които не са включени в консолидацията, когато отговорността на тези предприятия е ограничена до дела в капитала, който притежават.
   5. При участия или капиталови връзки, различни от посочените в параграфи 1 и 4, компетентните органи определят дали да се извърши консолидация и под каква форма. По-конкретно, те могат да разрешат или да изискат прилагането на метода на собствения капитал. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в надзора на консолидирана основа.
   6. Компетентните органи определят дали и под каква форма да се извърши консолидация в следните случаи:
   а) когато по мнение на компетентните органи дадена институция упражнява значително влияние върху една или повече институции или финансови институции, но без да има участие или други капиталови връзки в тези институции; и
   б) когато две или повече институции или финансови институции имат единно ръководство, което не е установено в договор, учредителен договор или устав.

По-конкретно, компетентните органи могат да разрешат ▌ или да изискат прилагането на ▌ метода, предвиден в член 22, параграфи 7, 8 и 9 от Директива 2013/34/ЕС. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в консолидирания надзор.

   7. Когато дадена институция има дъщерно предприятие, различно от институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, или има участие в такова предприятие, тя прилага към това дъщерно предприятие или участие метода на собствения капитал. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в надзора на консолидирана основа.

Чрез дерогация от първа алинея компетентните органи могат да разрешат или да изискват институциите да прилагат различен метод за такива дъщерни дружества или участия, включително метода, който се изисква в приложимата счетоводна рамка, при условие че:

   а) институцията не е започнала да прилага метода на собствения капитал към … [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение];
   б) прилагането на метода на собствения капитал би създало неоправдана тежест или по метода на собствения капитал не се отчитат в достатъчна степен рисковете, които предприятието, посочено в първа алинея, поражда за институцията; и
   в) прилаганият метод не води до пълна или пропорционална консолидация на това предприятие.
   8. Компетентните органи могат да изискат пълна или пропорционална консолидация на дъщерно дружество или на предприятие, в което дадена институция има участие, когато дъщерното дружество или предприятието не е институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги и когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:
   а) предприятието не е застрахователно предприятие, застрахователно предприятие от трета държава, презастрахователно предприятие, презастрахователно предприятие от трета държава, застрахователен холдинг или предприятие, изключено от обхвата на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 4 от нея;
   б) налице е значителен риск институцията да реши да предостави финансова подкрепа на предприятието при стресирани условия, при липса на договорни задължения за предоставяне на такава подкрепа или като превишаване на подобни задължения.
   9. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, в съответствие с които се извършва консолидация в случаите, посочени в параграфи 3—6 и параграф 8.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2020 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

"

13)  Член 22 се заменя със следното:"

„Член 22

Подконсолидация при дружества в трети държави

   1. Ако дъщерна институция има в трета държава дъщерно предприятие — институция или финансова институция — или дялово участие в такова предприятие, тя прилага въз основа на своето подконсолидационно състояние изискванията по членове 89, 90 и 91 и в трета, четвърта и седма част и свързаните с тях изисквания за отчетност по част седем А.
   2. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член дъщерната институция може да избере да не прилага въз основа на своето подконсолидационно състояние изискванията в членове 89, 90 и 91 и в трета, четвърта и седма част и свързаните с тях изисквания за отчитане по част седма А, когато общите активи и задбалансовите позиции на дъщерните ѝ предприятия и участия в трети държави са по-малко от 10% от общия размер на нейните активи и задбалансови позиции.“

"

14)  Заглавието на втора част се заменя със следното:"

„СОБСТВЕН КАПИТАЛ И ПРИЕМЛИВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“;

"

15)   В член 26 параграф 3 се заменя със следното:"

„3. Компетентните органи преценяват дали емисиите на капиталови инструменти отговарят на критериите, определени в член 28 или, когато е приложимо — член 29. Институциите класифицират емисиите на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред само след като компетентните органи са дали разрешение за това.

Чрез дерогация от първа алинея институциите могат да класифицират като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред последващи емисии на форма на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, за които вече са получили това разрешение, при условие че са изпълнени следните две условия:

   а) разпоредбите, уреждащи последващите емисии, са по същество същите като разпоредбите, уреждащи емисиите, за които институциите вече са получили разрешение;
   б) институциите са уведомили компетентните органи за последващите емисии достатъчно време преди класифицирането им като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

Компетентните органи се консултират с ЕБО преди да дадат разрешение за класифициране на нови форми на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. Компетентните органи отчитат надлежно становището на ЕБО и, когато решат да се отклонят от него, в срок от три месеца от получаване на становището на ЕБО изпращат писмено уведомление на ЕБО, в което дават обосновка за отклонението от въпросното становище. Настоящата алинея не се прилага към капиталовите инструменти, посочени в член 31.

Въз основа на информацията, събрана от компетентните органи, ЕБО съставя, поддържа и публикува списък на всички форми капиталови инструменти във всяка държава членка, които отговарят на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. В съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО може да събира информацията във връзка с инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, която смята за необходима, за да установи спазването на критериите по член 28 или, когато е приложимо — член 29 от настоящия регламент, както и с цел поддържане и актуализиране на списъка, посочен в настоящата алинея.

След процеса на преглед по член 80 и при наличие на достатъчно доказателства, че съответните капиталови инструменти не отговарят или са престанали да отговарят на критериите по член 28 или, когато е приложимо — член 29, ЕБО може, в зависимост от случая, да реши да не добавя тези инструменти към списъка по четвърта алинея или да ги изключи от този списък. ЕБО прави съобщение в този смисъл, като освен това посочва позицията на съответния компетентен орган по този въпрос. Настоящата алинея не се прилага към капиталовите инструменти, посочени в член 31.“

"

16)   Член 28 се изменя, както следва:

a)   параграф 1 се изменя, както следва:

i)   буква б) се заменя със следното:"

„б) инструментите са изцяло изплатени и придобиването на собственост върху тези инструменти не се финансира пряко или непряко от институцията;“

"

ii)   добавя се следната алинея:"

„За целите на първа алинея, буква б) само частта на капиталов инструмент, която е изцяло изплатена, може да се определя като инструмент на базовия собствен капитал от първи ред.“

"

б)   в параграф 3 се добавят следните алинеи:"

„Условието, установено в параграф 1, първа алинея, буква з), подточка v), се счита за изпълнено, независимо от това, че дадено дъщерно предприятие е предмет на споразумение за прехвърляне на печалби и загуби със своето предприятие майка, съгласно което след изготвянето на годишните си финансови отчети дъщерното предприятие е длъжно да прехвърля годишния си резултат към предприятието майка, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

   а) предприятието майка притежава 90 % или повече от правата на глас и капитала на дъщерното предприятие;
   б) предприятието майка и дъщерното предприятие се намират в една и съща държава членка;
   в) споразумението е сключено за законни данъчни цели;
   г) при изготвянето на годишния финансов отчет дъщерното предприятие има право по своя преценка да намали размера на разпределенията, като разпредели цялата си печалба или част от нея в собствените си резерви или фондове за общ банков риск, преди да извърши плащане към предприятието майка;
   д) съгласно споразумението предприятието майка е длъжно да компенсира изцяло дъщерното предприятие за всички негови загуби;
   е) споразумението подлежи на срок на предизвестие, съгласно който то може да бъде прекратено само към края на счетоводна година, като прекратяването поражда действие не по-рано от началото на следващата счетоводна година, като оставя непроменено задължението на предприятието майка да компенсира изцяло дъщерното предприятие за всички загуби през текущата счетоводна година.

Когато институцията е сключила споразумение за прехвърляне на печалби и загуби, тя уведомява компетентния орган без забавяне и му предоставя копие от споразумението. Институцията също така уведомява компетентния орган без забавяне за всякакви промени в споразумението за прехвърляне на печалби и загуби и за прекратяването му. Институцията не може да сключва повече от едно споразумение за прехвърляне на печалби и загуби.“

"

17)  В член 33, параграф 1 буква в) се заменя със следното:"

„в) печалбите и загубите от преоценка по справедлива стойност на дериватните пасиви на институцията поради промяна в собствения кредитен риск на институцията.“

"

18)  Член 36 се изменя, както следва:

a)   параграф 1 се изменя, както следва:

i)   буква б се заменя със следното:"

„б) нематериални активи с изключение на консервативно оценените софтуерни активи, чиято стойност не се влияе отрицателно от преструктурирането, изпадането в несъстоятелност или ликвидацията на институцията;“

"

ii)   добавя се следната буква:"

н) по отношение на ангажимент за минимална стойност, посочен в член 132в, параграф 2, всяка сума, с която текущата пазарна стойност на дялове или акции в ПКИ, на които се основава ангажиментът за минимална стойност, е по-малка от настоящата стойност на ангажимента за минимална стойност и за която институцията все още не е признала намаление на елементите на базовия собствен капитал от първи ред.“

"

б)   добавя се следният параграф:"

„4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, за да уточни прилагането на приспаданията, посочени в параграф 1, буква б), включително съществеността на отрицателните последици върху стойността, които не пораждат опасения от пруденциално естество.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ... [12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

"

19)  В член 37 се добавя следната буква:"

„в) сумата, която ще се приспада, се намалява с размера на счетоводната преоценка на нематериалните активи на дъщерните предприятия, произтичащи от консолидацията на тези дъщерни предприятия и свързани с лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.“

"

20)  В член 39, параграф 2, първа алинея уводната част се заменя със следното:"

„Отсрочените данъчни активи, които не се основават на бъдеща печалба, се ограничават до размера на отсрочените данъчни активи, които са възникнали преди 23 ноември 2016 г. и които произтичат от временни разлики, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:“

"

21)  В член 45, буква а) подточка i) се заменя със следното:"

„i) падежът на късата позиция съответства на този на дългата позиция или настъпва по-късно ▌, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година;“

"

22)  Член 49 се изменя, както следва:▌

а)  в параграф 2 се добавя следната алинея:"

„Настоящият параграф не се прилага при изчисляването на собствения капитал за целите на изискванията по членове 92а и 92б, които се изчисляват в съответствие с рамката за приспадане по член 72д, параграф 4.“

"

б)  параграф 3 се изменя, както следва:

i)  в буква а), подточка iv) последното изречение се заменя със следното:"

„Консолидираният баланс или изчислението на разширена агрегирана основа се отчитат на компетентните органи с честотата, определена в техническите стандарти за изпълнение, посочени в член 430, параграф 7.“

"

ii)  в буква a), подточка v) първото изречение се заменя със следното:"

" v) институциите, които са включени в институционална защитна схема, заедно изпълняват на консолидирана или разширена агрегирана основа изискванията по член 92 и се отчитат за спазването на тези изисквания в съответствие с член 430."

"

23)  В член 52 параграф 1 се изменя, както следва:

a)  буква а) се заменя със следното:"

„а) инструментите са емитирани пряко от институция и са изцяло изплатени“

"

б)   уводната част на буква б) се заменя със следното:"

„б) инструментите не са притежавани от някой от следните:“

"

в)   буква в) се заменя със следното:"

„в) придобиването на собственост върху инструментите не се финансира пряко или непряко от институцията;“

"

г)   буква з) се заменя със следното:"

„з) когато инструментите включват една или повече опции за предсрочно изкупуване, включително кол опции, тези опции могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента;

"

д)   буква й) се заменя със следното:"

„й) в разпоредбите, уреждащи инструментите, няма указание, изрично или по подразбиране, че по отношение на тях в зависимост от случая ще бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване или обратно изкупуване от страна на институцията, освен при несъстоятелност или ликвидация на институцията, и институцията не указва това по друг начин;

"

е)  буква п) се заменя със следното:"

„п) когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка, съгласно правната уредба или договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на органа за преструктуриране да упражни правомощията за обезценяване и преобразуване по член 59 от посочената директива главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

когато емитентът е установен в трета държава и не е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране субект е установен в Съюза, съгласно правната уредба или договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на съответния орган на третата държава, главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

"

ж)  ▌ добавят се ▌ следните букви:"

„р) когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка и инструментите могат да бъдат емитирани само съгласно законодателството на трета държава — или да се подчиняват по друг начин на това законодателство, когато съгласно това законодателство упражняването на правомощията в член 59 от посочената директива за обезценяване или преобразуване е валидно и приложимо въз основа на правни норми или приложими договорни условия, които признават действията по преструктуриране или други действия за обезценяване или преобразуване;

   с) инструментите не са обхванати от ▌ споразумения за прихващане или нетиране, ▌ които биха ограничили капацитета им да поемат загуби.“

"

з)   добавя се следната алинея:"

„За целите на първа алинея, буква а) само частта на капиталов инструмент, която е изцяло изплатена, може да се определя като инструмент на допълнителния капитал от първи ред.“

"

24)   В член 54, параграф 1 се добавя следната буква:"

„д) когато инструменти на допълнителния капитал от първи ред се емитират от дъщерно предприятие, установено в трета държава, прагът от 5,125% или посочената по-висока стойност за настъпване на активиращото събитие в буква а) се изчислява в съответствие с националното право на тази трета държава или договорните условия, уреждащи инструментите, при условие че компетентният орган след консултация с ЕБО се е уверил, че тези разпоредби са най-малкото равностойни на изискванията по настоящия член.“

"

25)  В член 59, буква а) подточка i) се заменя със следното:"

„i) падежът на късата позиция или съответства на този на дългата позиция, или настъпва по-късно, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година;“

"

26)  В член 62 буква а) се заменя със следното:"

„а) капиталови инструменти ▌, когато са изпълнени условията по член 63, и в степента, посочена в член 64;“

"

27)  Член 63 се изменя, както следва:

a)  уводната част се заменя със следното:"

„Капиталовите инструменти се определят като инструменти на капитала от втори ред, ако са изпълнени следните условия:“

"

б)   буква а) се заменя със следното:"

„а) инструментите са емитирани пряко ▌ от институция и са изцяло изплатени;“

"

в)   в буква б) уводната част се заменя със следното:"

„б) инструментите не са притежавани от някой от следните:“

"

г)   букви в) и г) се заменят със следното:"

„в) придобиването на собственост върху инструментите не се финансира пряко или непряко от институцията;

   г) вземанията по главницата на инструментите съгласно разпоредбите, уреждащи тези инструменти, са с по-нисък ранг от вземанията по всички инструменти на приемливите задължения;

"

д)   в буква д) уводната част се заменя със следното:"

д) инструментите не са обезпечени и не са обект на гаранции, които повишават реда на вземанията от:“

"

е)   букви е)—н) се заменят със следното:"

„е) инструментите не са предмет на договореност, с която се повишава редът на вземанията по инструментите;

   ж) инструментите имат първоначален срок до падежа най-малко пет години;
   з) разпоредбите, уреждащи инструментите, не включват стимул за изкупуване или изплащане на главницата по тях, в зависимост от случая, от институцията преди падежа им;
   и) когато инструментите включват една или повече опции за изплащане преди падежа, включително кол опции, тези опции могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента;
   й) по отношение на инструментите може да се упражни кол опция, те могат да бъдат изкупени, изплатени или изкупени обратно преди падежа само когато са изпълнени условията по член 77 и не преди да са изтекли пет години от датата на емитиране, освен когато са изпълнени условията по член 78, параграф 4;
   к) в разпоредбите относно инструментите не се посочва изрично или по подразбиране, че по отношение на тях в зависимост от случая ще бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди падежа от страна на институцията, освен при несъстоятелност или ликвидация на институцията, и институцията не указва това по друг начин;
   л) разпоредбите, уреждащи инструментите, не дават на държателя правото да ускори графика на изплащането на лихви или на главницата, освен в случай на несъстоятелност или ликвидация на институцията;
   м) размерът на дължимите по инструментите плащания на лихви или на дивиденти, в зависимост от случая, няма да бъде променен въз основа на кредитния рейтинг на институцията или нейното предприятие майка;
   н) когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка, съгласно правната уредба или договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на органа за преструктуриране да упражни правомощията за обезценяване и преобразуване по член 59 от посочената директива, главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

когато емитентът е установен в трета държава и не е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, съгласно правната уредба или на договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на съответния орган на третата държава, главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;“

"

ж)  добавят се следните букви:"

„о) когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка и инструментите могат да бъдат емитирани само съгласно законодателството на трета държава — или да се подчиняват по друг начин на това законодателство, когато съгласно това законодателство упражняването на правомощията в член 59 от посочената директива за обезценяване или преобразуване е валидно и приложимо въз основа на правни норми или приложими договорни условия, които признават действията по преструктуриране или други действия за обезценяване или преобразуване;

   п) инструментите не са обхванати от ▌ споразумения за прихващане или нетиране, ▌ които биха ограничили капацитета им да поемат загуби.“

"

з)   добавя се следната аления:"

„За целите на първа алинея, буква а) само частта на капиталовия инструмент, която е изцяло изплатена, може да се определя като инструмент на капитала от втори ред.“

"

28)  Член 64 се заменя със следното:"

Член 64

Амортизация на инструментите на капитала от втори ред

   1. Пълният размер на инструментите на капитала от втори ред с остатъчен срок до падежа над пет години се приема за елемент на капитала от втори ред.
   2. Степента, в която през последните пет години от срока до падежа си инструментите на капитала от втори ред са приемливи за елементи на капитала от втори ред, се изчислява, като резултатът от изчислението по буква а) се умножи по числото, посочено в буква б), както следва:
   а) балансовата стойност на инструментите ▌ на първия ден от последния петгодишен период на договорения срок до падежа, разделена на броя на дните в този период;
   б) броя на оставащите дни от договорения срок до падежа на инструментите ▌.“

"

29)  В член 66 се добавя следната буква:"

д) размерът на елементите, които трябва да бъдат приспаднати съгласно член 72д от елементите на приемливите задължения, с който се надхвърлят елементите на приемливите задължения на институцията.

"

30)  В член 69, буква а) подточка i) се заменя със следното:"

„i) падежът на късата позиция или съответства на този на дългата позиция, или настъпва по-късно, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година;“

"

31)  След член 72 се вмъква следната глава:"

ГЛАВА 5а

Приемливи задължения

Раздел 1

Елементи и инструменти на приемливите задължения

Член 72а

Елементи на приемливите задължения

   1. Освен ако не попадат в някоя от категориите изключени задължения, изброени в параграф 2 от настоящия член, и в степента, посочена в член 72в, елементите на приемливите задължения се състоят от следното:
   a) когато са изпълнени условията, установени в член 72б — инструментите на приемливите задължения, доколкото не са приемливи за елементи на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред;
   б) инструментите на капитала от втори ред с остатъчен срок до падежа от поне една година, доколкото в съответствие с член 64 не са приемливи за елементи на капитала от втори ред.
   2. Следните задължения се изключват от елементите на приемливите задължения:
   a) гарантираните депозити;
   б) безсрочните депозити и краткосрочните депозити с първоначален срок до падежа под една година;
   в) частта приемливи депозити на физически лица и микро-, малки и средни предприятия, която надхвърля размера на гаранцията, посочен в член 6 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*;
   г) депозитите на физически лица и микро-, малки и средни предприятия, които, ако не са били направени в намиращи се извън Съюза клонове на установени в Съюза институции, са щели да бъдат приемливи депозити;
   д) обезпечените задължения, включително покрити облигации и задължения под формата на финансови инструменти, използвани за хеджиране, които представляват неразделна част от покритата група от базисни обезпечения и които в съответствие с националното право са обезпечени по сходен начин с покритите облигации, при условие че всички обезпечени активи, свързани с група от обезпечения на покрити облигации, остават незасегнати, обособени, с достатъчно финансиране и изключват всяка част на обезпечено задължение или на задължение, за което е предоставено обезпечение, която надхвърля стойността на активите, залога или обезпечението, с които е обезпечено такова задължение;
   е) задълженията, произтичащи от държането на активи или средства на клиент, включително на активите или на средствата на клиент, държани за сметка на предприятия за колективно инвестиране, при условие че такъв клиент е защитен съгласно приложимото право в областта на несъстоятелността;
   ж) задълженията, произтичащи от фидуциарно отношение между субекта за преструктуриране или някое от дъщерните му предприятия (като довереник) и друго лице (като бенефициер), при условие че такъв бенефициер е защитен съгласно приложимото право в областта на несъстоятелността или гражданското право;
   з) задълженията с първоначален срок до падежа под седем дни към институции, с изключение на задълженията към субекти, които са част от същата група;
   и) задълженията с остатъчен срок до падежа под седем дни, дължими на:
   i) системи или системни оператори, определени в съответствие с Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета**;
   ii) участници в система, определена в съответствие с Директива 98/26/ЕО, и произтичащи от участие в такава система; или
   iii) ЦК от трети държави, признати в съответствие с член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012;
   й) задълженията към някое от следните лица:
   i) наето лице ▌ във връзка с натрупано трудово възнаграждение, пенсионни права или друго фиксирано възнаграждение, с изключение на променливия компонент на възнаграждението, което не се урежда от колективно трудово споразумение, както и на променливия компонент на възнаграждението на поемащите съществен риск служители, посочени в член 92, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС;
   ii) търговски кредитор ▌, когато задължението произтича от предоставянето на институцията или на предприятието майка на ключови за ежедневната им дейност стоки или услуги, включително информационни услуги, комунални услуги, както и услуги по наемане, обслужване и поддържане на стопанските помещения;
   iii) данъчните и социалноосигурителните органи, при условие че тези задължения са привилегировани съгласно приложимото право;
   iv) схемите за гарантиране на депозитите ▌, при които задължението възниква от вноските, дължими в съответствие с Директива 2014/49/ЕС;
   к) задълженията по деривати;
   л) задължения по дългови инструменти с вградени деривати.

За целите на първа алинея, буква л) дълговите инструменти, съдържащи опции за предсрочно изкупуване, които могат да бъдат упражнени по преценка на емитента или на държателя, и дълговите инструменти с променлива лихва, определена въз основа на широко използван референтен лихвен процент, например Euribor или Libor, не се считат за дългови инструменти с вградени деривати единствено поради тези свои характеристики.

Член 72б

Инструменти на приемливите задължения

   1. Задълженията се считат за инструменти на приемливите задължения, ▌ ако отговарят на условията, посочени в настоящия член, и само до посочената в него степен.
   2. Задълженията се считат за инструменти на приемливите задължения, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:
   а) институцията пряко е емитирала или привлякла, както е приложимо, задълженията, като те са изцяло платени;
   б) задълженията не се притежават от някой от следните:
   i) институция или предприятие, включени в същата група за преструктуриране;
   ii) предприятие, в което институцията има пряко или непряко участие под формата на притежание, пряко или посредством контрол, на 20 % или повече от правата на глас или от капитала на това предприятие;
   в) субектът за преструктуриране не финансира пряко или непряко придобиването на собственост върху задълженията;
   г) съгласно разпоредбите, уреждащи тези инструменти, вземанията по главницата на задълженията са с по-нисък ранг от вземанията по изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2; това изискване за подчиненост се счита за изпълнено във всеки от следните случаи:
   i) в договорните условия, уреждащи задълженията, се уточнява, че в случай на обичайно производство по несъстоятелност, както е определено в член 2, параграф 1, точка 47 от Директива 2014/59/ЕС, вземането по главницата на инструментите е с по-нисък ранг от вземанията по изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2 от настоящия регламент;
   ii) в приложимото право ▌ се уточнява, че в случай на обичайно производство по несъстоятелност съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 47 от Директива 2014/59/ЕС вземането по главницата на инструментите е с по-нисък ранг от вземанията по изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2 от настоящия регламент;
   iii) инструментите са емитирани от субект за преструктуриране, който няма в баланса си изключени задължения по член 72а, параграф 2 от настоящия регламент, които са с равен или по-нисък ранг от инструментите на приемливите задължения;
   д) задълженията не са обезпечени, нито са предмет на гаранция или друго споразумение, с което се повишава рангът на вземанията от страна на някое от следните:
   i) институцията или нейните дъщерни предприятия;
   ii) предприятието майка на институцията или неговите дъщерни предприятия;
   iii) предприятие, което има тесни връзки със субектите, посочени в подточки i) и ii);
   e) задълженията не са обхванати от ▌ споразумения за прихващане или нетиране, ▌ които биха ограничили капацитета им да поемат загуби при преструктуриране;
   ж) разпоредбите, уреждащи задълженията, не включват стимул по отношение на главницата по тях да бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, обратно изкупуване или изплащане, преди падежа от институцията, освен в случаите, посочени в член 72в, параграф 3;
   з) задълженията не подлежат на опция за изкупуване преди падежа по инициатива на държателите на инструментите, освен в случаите, посочени в член 72в, параграф 2;
   i) при спазване на член 72в, параграфи 3 и 4, ако задълженията включват една или повече ▌ опции за предсрочно изплащане, включително кол опции, тези опции могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента, освен в случаите, посочени в член 72в, параграф 2;
   й) по отношение на задълженията може да бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди падежа единствено ако са изпълнени условията по членове 77 и 78а;
   к) в разпоредбите, уреждащи задълженията, няма признак, изрично или по подразбиране, че по отношение на тях в зависимост от случая ще ▌ бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди падежа от страна на субекта за преструктуриране, освен при несъстоятелност или ликвидация на институцията, и институцията не указва това по друг начин;
   л) разпоредбите, уреждащи задълженията, не дават на държателя им правото да ускори графика на изплащане на лихвите или на главницата, освен при несъстоятелност или ликвидация на субекта за преструктуриране;
   м) размерът на произтичащите от задълженията лихви или дивиденти, в зависимост от случая, не може да бъде ▌ променян въз основа на кредитния рейтинг на субекта за преструктуриране или на неговото предприятие майка;
   н) за инструменти, емитирани след ...[две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение], в съответната договорна документация и, когато е приложим, в проспекта, свързан с емитирането им, изрично се посочва възможното упражняване на правомощията за обезценяване и преобразуване в съответствие с член 48 от Директива 2014/59/ЕС. ▌

За целите на първа алинея, буква а) само частите от задълженията, които са изцяло изплатени, могат да се определят като инструменти на приемливите задължения.

За целите на първа алинея, буква г) от настоящия член, когато някои от изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2, са с по-нисък ред от обикновените необезпечени вземания съгласно националното право в областта на несъстоятелността, наред с другото, поради факта, че са притежавани от кредитор, който има тесни връзки с длъжника — в качеството си на настоящ или бивш акционер, упражняващ контрол или във връзка с група, член на ръководния орган или свързан с някое от посочените лица — подчинеността не се преценява на базата на вземания по подобни изключени задължения.

   3. В допълнение към задълженията, посочени в параграф 2 от настоящия член, органът за преструктуриране може да разреши задължения да се считат за инструменти на приемливите задължения до един общ размер, който не надхвърля 3,5 % от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4, при условие че:
   а) са изпълнени всички условия, посочени в параграф 2, с изключение на условието, посочено в параграф 2, първа алинея, буква г);
   б) задълженията са с ранг, еднакъв на най-ниския ранг при изключените задължения по член 72а, параграф 2, с изключение на изключените задължения с по-нисък ред от обикновените необезпечени вземания съгласно националното право в областта на несъстоятелността, посочени в параграф 2, трета алинея от настоящия член; и
   в) включването на тези задължения в елементите на приемливите задължения не би породило съществен риск от успешно съдебно оспорване или от основателни претенции за обезщетение съгласно преценката на органа за преструктуриране във връзка с принципите, посочени в член 34, параграф 1, буква ж) и член 75 от Директива 2014/59/ЕС.

   4. Органът за преструктуриране може да позволи задължения да се считат за инструменти на приемливите задължения в допълнение към задълженията, посочени в параграф 2, при условие че:
   a) ▌на институцията не е разрешено да включи задълженията, посочени в ▌параграф 3 ▌, в елементите на приемливите задължения;
   б) са изпълнени всички условия, посочени в параграф 2, с изключение на условието, посочено в параграф 2, първа алинея, буква г);
   в) задълженията са с ранг, еднакъв или по-висок от най-ниския ранг при изключените задължения по член 72а, параграф 2, с изключение на изключените задължения с по-нисък ранг от обикновените необезпечени вземания съгласно националното право в областта на несъстоятелността, посочени в параграф 2, трета алинея от настоящия член;
   г) в баланса на институцията размерът на изключените задължения по член 72а, параграф 2, които при несъстоятелност са с еднакъв или по-нисък ранг от тези задължения, не надхвърля 5 % от размера на собствения капитал и приемливите задължения на институцията;
   д) включването на тези задължения в елементите на приемливите задължения не би породило съществен риск от успешно съдебно оспорване или от основателни претенции за обезщетение съгласно преценка на органа за преструктуриране във връзка с принципите, посочени в член 34, параграф 1, буква ж) и член 75 от Директива 2014/59/ЕС.
   5. Органът за преструктуриране може единствено да разреши на дадена институция ▌ да включи ▌ задълженията, посочени в параграф 3 или 4, като елементи на приемливите задължения.

   6. Когато разглежда изпълнението на условията, посочени в настоящия член, ▌ органът за преструктуриране се консултира с компетентния орган.
   7. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:
   а) приложимите форми и естеството на непряко финансиране на инструментите на приемливите задължения;
   б) формата и естеството на стимулите за изкупуване за целите на условието, посочено в параграф 2, първа алинея, буква ж) от настоящия член и член 72в, параграф 3.

Тези проекти на регулаторни технически стандарти са изцяло приведени в съответствие с делегирания акт, посочен в член 28, параграф 5, буква а) и в член 52, параграф 2, буква а).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ... [шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 72в

Амортизация на инструментите на приемливите задължения

   1. Инструментите на приемливите задължения с остатъчен срок до падежа от поне една година се считат изцяло за елементи на приемливите задължения.

Инструментите на приемливите задължения с остатъчен срок до падежа под една година не се считат за елементи на приемливите задължения.

   2. За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите задължения включва опция за изкупуване по инициатива на държателя, която може да бъде упражнена преди първоначално посочения падеж на инструмента, падежът на инструмента се определя на възможно най-ранната дата, на която неговият държател може да упражни опцията за изкупуване и да поиска изкупуване или изплащане на инструмента.
   3. За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите задължения включва стимул за емитента за упражняване на кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди първоначално посочения падеж на инструмента, падежът на инструмента се определя на възможно най-ранната дата, на която неговият емитент може да упражни тази опция и да поиска изкупуване или изплащане на инструмента.
   4. За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите задължения включва опции за предсрочно изкупуване, които могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента преди първоначално посочения падеж на инструмента, но разпоредбите, уреждащи инструмента, не включват никакъв стимул за упражняване на кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване на инструмента преди неговия падеж и не включват опция за изкупуване или изплащане по преценка на държателите, падежът на инструмента се определя като първоначално посочения падеж.

Член 72г

Последици от неизпълнение на условията за приемливост

Ако условията, посочени в член 72б, вече не са изпълнени за инструмент на приемливите задължения, задълженията незабавно престават да се считат за инструменти на приемливите задължения.

Задълженията по член 72б, параграф 2 могат да продължат да се считат за инструменти на приемливите задължения, ако отговарят на изискванията в член 72б, параграф 3 или 4 за инструменти на приемливите задължения.

Раздел 2

Приспадания от елементите на приемливите задължения

Член 72д

Приспадания от елементите на приемливите задължения

   1. Институциите, обхванати от член 92а, приспадат от елементите на приемливите задължения следното:
   a) преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в собствени инструменти на приемливи задължения, включително собствените задължения, които тя може да бъде задължена да закупи в резултат на съществуващи договорни задължения;
   б) преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и с които институцията има реципрочни кръстосани позиции, които компетентният орган смята, че са били създадени с цел да се раздуе изкуствено капацитетът на субекта за преструктуриране за покриване на загубите и за рекапитализация;
   в) приложимия размер, определен в съответствие с член 72и, на преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията няма значителни инвестиции;
   г) преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията има значителни инвестиции, без поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко.
   2. За целите на настоящия раздел всички инструменти с еднакъв ранг с този на инструментите на приемливите задължения се считат за инструменти на приемливи задължения, с изключение на инструментите с еднакъв ранг с този на инструментите, признати за приемливи задължения съгласно член 72б, параграфи 3 и 4.
   3. За целите на настоящия раздел институциите могат да изчисляват размера на позициите в посочените в член 72б, параграф 3 инструменти на приемливите задължения, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000002.png

където:

h = размер на позициите в посочените в член 72б, параграф 3 инструменти на приемливи задължения;

i = индекс, обозначаващ емитиращата институция;

Hi = общ размер на позициите в приемливи задължения на емитиращата институция i по член 72б, параграф 3;

li = размер на задълженията, включени от емитиращата институция i в елементите на приемливите задължения в рамките на ограниченията, посочени в член 72б, параграф 3, съгласно последните оповестявания на емитиращата институция; и

Li = общ размер на текущите задължения на емитиращата институция i по член 72б, параграф 3 съгласно последните оповестявания на емитента.

   4. Когато обхваната от член 92а институция майка от ЕС или институция майка в държава членка има преки, непреки или синтетични позиции в инструменти на собствения капитал или инструменти на приемливите задължения на едно или повече дъщерни предприятия, които не се числят към групата за преструктуриране, в която е тази институция майка, органът за преструктуриране на тази институция майка, след надлежно отчитане на становището на органите за преструктуриране на съответните дъщерни предприятия, може да ѝ разреши да приспадне тези позиции чрез приспадне на по-малък размер, определен от органа за преструктуриране на тази институция майка. Този коригиран размер трябва да бъде не по-малък от размера (m), изчислен, както следва:

𝑚𝑖=max{0;𝑂𝑃𝑖+𝐿𝑃𝑖−𝑚𝑎𝑥{0;𝛽∙[𝑂𝑖+𝐿𝑖−𝑟𝑖∙a𝑅𝑊𝐴𝑖]}}

където:

i = индекс, обозначаващ дъщерното предприятие;

OPi = размер на инструментите на собствения капитал, емитирани от дъщерно предприятие i и държани от институцията майка;

LPi = размер на елементите на приемливите задължения, емитирани от дъщерно предприятие i и държани от институцията майка;

𝛽 = процентен дял от инструментите на собствения капитал и елементите на приемливите задължения, емитирани от дъщерното предприятие i ▌ и държани от предприятието майка;

Oi = размер на собствения капитал на дъщерно предприятие i, без да се отчита приспадането, изчислено в съответствие с настоящия параграф;

Li = размер на приемливите задължения на дъщерно предприятие i, без да се отчита приспадането, изчислено в съответствие с настоящия параграф;

ri = отношение, приложимо към дъщерно предприятие i на нивото на неговата група за преструктуриране в съответствие с член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент и член 45г от Директива 2014/59/ЕС; и

aRWAi = обща рискова експозиция на Г-СЗИ субекта i, изчислена в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4, като се отчитат корекциите по член 12.

Когато в съответствие с първа алинея на институцията майка е разрешено да приспада коригирания размер, разликата между размера на позициите в инструменти на собствения капитал и инструменти на приемливите задължения, посочени в първа алинея, и този коригиран размер се приспада от дъщерното предприятие ▌.

Член 72е

Приспадане на позициите в собствени инструменти на приемливите задължения

За целите на член 72д, параграф 1, буква а) институциите изчисляват позициите си въз основа на брутните дълги позиции при спазване на следните изключения:

   a) институциите могат да изчисляват размера на позициите въз основа на нетната дълга позиция, ако са изпълнени следните две условия:
   i) дългите и късите позиции са в една и съща базисна експозиция и късите позиции не са свързани с риск от контрагента;
   ii) както дългите, така и късите позиции се държат или в търговския, или в банковия портфейл;
   б) институциите определят сумата, която да се приспадне за преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция към включените в тези индекси собствени инструменти на приемливите задължения;
   в) институциите могат да прихванат късите позиции в собствени инструменти на приемливите задължения, произтичащи от къси позиции в базисните индекси, включително когато тези къси позиции включват риск от контрагента, от брутните дълги позиции в собствени инструменти на приемливите задължения, произтичащи от позиции в свързани с индекси ценни книжа, ако са изпълнени следните две условия:
   i) дългите и късите позиции са в едни и същи базисни индекси;
   ii) както дългите, така и късите позиции се държат или в търговския, или в банковия портфейл.

Член 72ж

Основа за приспадане за елементите на приемливите задължения

За целите на член 72д, параграф 1, букви б), в) и г) институциите приспадат брутните дълги позиции при спазване на изключенията, предвидени в членове 72з и 72и.

Член 72з

Приспадане на позициите в приемливи задължения на други субекти, които са Г-СЗИ

Институциите, които не използват изключението, предвидено в член 72й ▌, извършват приспаданията, посочени в член 72д, параграф 1, букви в) и г), в съответствие със следното:

   a) те могат да изчисляват преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на приемливите задължения въз основа на нетната дълга позиция в същата базисна експозиция, ако са изпълнени следните две условия:
   i) падежът на късата позиция или съответства на този на дългата позиция, или настъпва по-късно, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година ▌;
   ii) както дългата, така и късата позиция се държат или в търговския, или в банковия портфейл;
   б) те определят сумата, която да се приспадне за преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като прегледат подробно за базисната експозиция във включените в тези индекси инструменти на приемливи задължения.

Член 72и

Приспадане на приемливи задължения, когато институцията няма значителни инвестиции в субекти, които са Г-СЗИ

   1. За целите на член 72д, параграф 1, буква в) институциите изчисляват приложимата подлежаща на приспадане сума, като умножават сумата в буква а) от настоящия параграф по коефициента, получен от изчислението в буква б) от настоящия параграф:
   a) общата сума, с която преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор и в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ, в нито един от които институцията няма значителни инвестиции, надхвърля 10% от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на следното:
   i) членове 32—35;
   ii) член 36, параграф 1, букви а)—ж), буква к), подточки ii)—v) и буква л), с изключение на сумата, която се приспада за отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики;
   iii) членове 44 и 45;
   б) сумата на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията няма значителни инвестиции, разделена на общата сума на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, и в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ, в нито един от които субекта за преструктуриране няма значителни инвестиции.
   2. Институциите изключват поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко, от посочената в параграф 1, буква а) сума и от изчисляването на коефициента в съответствие с параграф 1, буква б).
   3. Подлежащата на приспадане сума съгласно параграф 1 се разпределя на всеки държан от институцията инструмент на приемливите задължения на Г-СЗИ субект . Институциите определят сумата за всеки инструмент на приемливите задължения, която се приспада съгласно параграф 1, като умножат посочената в буква а) от настоящия параграф сума по посочения в буква б) от настоящия параграф дял:
   a) сумата на позициите, които подлежат на приспадане съгласно параграф 1;
   б) дела на общата сума на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията няма значителни инвестиции, представляван от всеки държан от нея инструмент на приемливите задължения.
   4. Сумата на позициите, посочени в член 72д, параграф 1, буква в), която е по-малка или равна на 10% от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на разпоредбите на параграф 1, буква а), подточки i), ii) и iii) от настоящия член, не се приспада и за нея се прилагат, в зависимост от случая, съответните рискови тегла по трета част, дял II, глава 2 или 3, или изискванията в трета част, дял IV.
   5. Институциите определят за всеки инструмент на приемливите задължения сумата, която съгласно параграф 4 е рисково претеглена, като умножат сумата на позициите, които съгласно параграф 4 трябва да получават рисково тегло, по дела, получен от посоченото в параграф 3, буква б) изчисление.

Член 72й

Изключение за търговския портфейл от приспаданията от елементите на приемливите задължения

   1. Институциите могат да решат да не приспадат определена част от своите преки, непреки и синтетични позиции в инструменти на приемливите задължения, която, както като общ размер, така и изчислена на брутна дълга основа, не надхвърля, след прилагане на членове 32—36, 5% от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:
   a) позициите са в търговския портфейл;
   б) инструментите на приемливите задължения се държат за срок, не по-дълъг от 30 работни дни.
   2. За размера на елементите, които по силата на параграф 1 не се приспадат, се прилагат капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл.
   3. Когато при неприспаднати в съответствие с параграф 1 позиции условията, установени в същия параграф, вече не са изпълнени, позициите се приспадат в съответствие с член 72ж, без да се прилагат изключенията в членове 72з и 72и.

Раздел 3

Собствен капитал и приемливи задължения

Член 72к

Приемливи задължения

Приемливите задължения на дадена институция се състоят от елементите на приемливите задължения след приспаданията, посочени в член 72д.

Член 72л

Собствен капитал и приемливи задължения

Собственият капитал и приемливите задължения на дадена институция се състоят от сбора на нейния собствен капитал и приемливи задължения.

__________________

* Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149).

** Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).“

"

32)  В част ІІ, дял І заглавието на глава 6 се заменя със следното:"

Общи изисквания за собствен капитал и приемливи задължения“.

"

33)  Член 73 се изменя, както следва:

a)  заглавието се заменя със следното:"

Разпределения по инструменти;

"

б)  параграфи 1—4 се заменят със следното:"

1. Капиталовите инструменти и задълженията, за които единствено институцията преценява дали да се изплатят разпределения не под формата на парични средства или инструменти на собствения капитал, не могат да се определят като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред или на приемливите задължения, освен ако институцията не е получила предварително разрешение от компетентния орган.

   2. Компетентните органи дават посоченото в параграф 1 предварително разрешение само ако считат, че са изпълнени всички посочени по-долу условия:
   a) възможността, с която разполага институцията да отменя плащания по инструмента, не се влияе отрицателно от посоченото в параграф 1 право на преценка на институцията, нито от формата, в която могат да се правят разпределенията;
   б) капацитетът на капиталовия инструмент или задължението да поема загуби не се влияе отрицателно от посоченото в параграф 1 право на преценка на институцията, нито от формата, в която могат да се правят разпределенията;
   в) качеството на капиталовия инструмент или на задължението не се намалява по друг начин от посоченото в параграф 1 право на преценка на институцията, нито от формата, в която могат да се правят разпределенията.

Преди да предостави посоченото в параграф 1 предварително разрешение, компетентният орган се консултира с органа за преструктуриране относно това дали институцията изпълнява тези условия.

   3. Капиталовите инструменти и задълженията, за които юридическо лице, различно от институцията, която ги емитира, има право да реши или да изиска разпределенията по тях да се изплатят не под формата на парични средства или капиталови инструменти, не могат да се определят като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред или на приемливите задължения.
   4. Институциите могат да използват широк пазарен индекс като една от базите за определяне на размера на разпределенията по инструментите на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред или на приемливите задължения.

"

в)  параграф 6 се заменя със следното:"

6. Институциите отчитат и оповестяват широките пазарни индекси, на които се основават техните капиталови инструменти и инструменти на приемливите задължения.

"

34)  В член 75 уводната част се заменя със следното:"

„Изискванията относно падежа на късите позиции, посочени в член 45, буква а), член 59, буква а), член 69, буква а) и член 72з, буква а), се считат за удовлетворени по отношение на държаните позиции, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:“

"

35)  В член  76 параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:"

„1. За целите на член 42, буква а), член 45, буква а), член 57, буква а), член 59, буква а), член 67, буква а), член 69, буква а) и член 72з, буква а) институциите могат да намалят размера на дадена дълга позиция в капиталов инструмент с частта от индекс, която е съставена от същата хеджирана базисна експозиция, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

   a) хеджираната дълга позиция и късата позиция в индекс, който е използван за хеджиране на тази дълга позиция, са държани в търговския портфейл или в банковия портфейл;
   б) посочените в буква а) позиции са включени по справедлива стойност в баланса на институцията;
   в) посочената в буква а) къса позиция отговаря на изискванията за ефективно хеджиране съгласно процедурите за вътрешен контрол на институцията;
   г) компетентните органи поне веднъж годишно правят оценка на адекватността на посочените в буква в) процедури за вътрешен контрол и се уверяват, че те продължават да са подходящи.
   2. Когато компетентният орган е дал предварително разрешение, институцията може да използва консервативна оценка на базисната си експозиция във включени в индекси капиталови инструменти като алтернатива на изчисляването на своята експозиция спрямо елементите, посочени в една или повече от следните букви:
   a) включени в индекси собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред и на приемливите задължения;
   б) включени в индекси инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор;
   в) включени в индекси инструменти на приемливите задължения, емитирани от институции.
   3. Компетентните органи дават предварителното разрешение, посочено в параграф 2, само ако институцията им е представила убедителни доказателства, че за нея наблюдението на базисната ѝ експозиция към елементите, посочени в една или повече букви от параграф 2 — в зависимост от случая, ще представлява оперативна тежест.“

"

36)  Член 77 се заменя със следното:"

Член 77

Условия за намаляване на собствения капитал и приемливите задължения

   1. Институцията трябва да поиска предварително разрешение от компетентния орган, за да извърши някое от следните:
   a) да намали, да изкупи или да изкупи обратно емитираните от нея инструменти на базовия собствен капитал от първи ред по разрешения от приложимото национално право начин;
   б) да намали, да разпредели или да прекласифицира като друг елемент на собствения капитал премийните резерви от емисии, свързани с инструменти на собствения капитал;
   в) да упражни в зависимост от случая кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване по отношение на инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред преди падежа по договора.
   2. Институцията получава предварително разрешение от органа за преструктуриране, за да упражни кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване на инструменти на приемливите задължения, които не са обхванати от параграф 1, преди падежа по договора.“

"

37)  Член 78 се заменя със следното:"

„Член 78

Разрешение от надзорен орган за намаляване на собствения капитал ▌

   1. Компетентният орган дава разрешение на институцията да намали, да упражни кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване по отношение на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред ▌, или да намали, да разпредели или да прекласифицира свързани премийни резерви от емисии, когато е изпълнено някое от следните условия:
   a) преди извършване на някое от действията, посочени в член 77, параграф 1, или едновременно с него институцията заменя инструментите или свързаните премийни резерви от емисии, посочени в член 77, параграф 1, с инструменти на собствения капитал ▌ със същото или по-високо качество при условия, които отговарят на капацитета на институцията да генерира доход;
   б) институцията е предоставила на компетентния орган убедителни доказателства, че след действието по член 77, параграф 1 от настоящия регламент собственият ѝ капитал и приемливите ѝ задължения ще надхвърлят изискванията, определени в настоящия регламент и в ▌ директиви 2013/36/ЕС и 2014/59/ЕС, с марж, който компетентният орган e счел за необходим.

Ако институцията предостави достатъчни гаранции, че може да функционира със собствен капитал над нивата, изисквани в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС ▌, компетентният орган ▌ може да ѝ даде общо предварително разрешение да предприеме всяко едно от действията, предвидени в член 77, параграф 1 от настоящия член, при спазване на определени критерии с цел всяко такова бъдещо действие да е в съответствие с условията, установени в букви а) и б) от настоящия параграф. Това общо предварително разрешение се дава само за определен срок, който не надвишава една година, след което може да бъде подновено. То се дава за предварително определен от компетентния орган размер. При инструментите на базовия собствен капитал от първи ред този предварително определен размер не надхвърля нито 3% от съответната емисия, нито 10% от сумата, с която базовият собствен капитал от първи ред надхвърля сбора на изискванията за базовия собствен капитал от първи ред, определени в настоящия регламент, в директиви 2013/36/ЕС и 2014/59/ЕС, с марж, който компетентният орган е счел за необходим. При инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред този предварително определен размер не надхвърля нито 10% от съответната емисия, нито 3% от общия размер на непогасените инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред — в зависимост от случая. ▌

Ако институцията наруши някой от критериите, определени за целите на общото предварително разрешение, компетентните органи го оттеглят.

   2. При оценката доколко заместващите инструменти не накърняват капацитета на институцията да генерира доход, посочен в параграф 1, буква а) , компетентните органи вземат под внимание степента, до която тези заместващи капиталови инструменти ▌ ще са свързани с повече разходи за институцията от капиталовите инструменти или премийните резерви от емисии, които заместват.
   3. Когато институцията предприема посоченото в член 77, параграф 1, буква а) действие и приложимото национално право забранява отказа от изкупуване на посочените в член 27 инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, компетентният орган може да предостави освобождаване от изискванията, предвидени в параграф 1 от настоящия член, при условие че изиска от институцията да ограничи изкупуването на такива инструменти по подходящ начин.
   4. Компетентните органи могат да разрешат на институциите да упражняват кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване по отношение на инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред или на свързаните премийни резерви от емисии преди изтичането на пет години след датата на тяхното емитиране, ако са спазени условията, предвидени в параграф 1, както и едно от посочените по-долу условия:
   a) има промяна в регулаторната класификация на тези инструменти, която може да доведе до тяхното изключване от собствения капитал или до прекласифициране като форма на собствен капитал с по-ниско качество, и са изпълнени следните две условия:
   i) компетентният орган счита, че тази промяна е достатъчно сигурна;
   ii) институцията е представила на компетентния орган убедителни доказателства, че регулаторната прекласификация на тези инструменти не е могла да бъде предвидена към момента на емитирането им;
   б) има промяна в приложимото данъчно третиране на тези инструменти, като институцията представя на компетентния орган убедителни доказателства, че тази промяна е съществена и не е могла да бъде предвидена към момента на емитирането на инструментите;
   в) инструментите и свързаните премийни резерви от емисии са унаследени по смисъла на член 494б;
   г) преди извършване на действието по член 77, параграф 1 или едновременно с него институцията заменя инструментите или свързаните премийни резерви от емисии, посочени в член 77, параграф 1, с инструменти ▌ на собствения капитал със същото или по-високо качество при условия, които не накърняват капацитета на институцията да генерира доход, а компетентният орган е разрешил това действие, считайки го за полезно от пруденциална гледна точка и основателно поради извънредни обстоятелства;
   д) инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред се изкупуват обратно с цел поддържане на пазара.

   5. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя следното:
   a) значението на израза „не накърняват капацитета на институцията да генерира доход“;
   б) подходящите начини за ограничаване на изкупуването, посочено в параграф 3;
   в) процеса — сроковете и процедурите за предоставяне на предварително одобрение от компетентните органи за някое от изброените в член 77, параграф 1 действия, както и изисквания във връзка с данните при подаване на заявление от институция за разрешение от компетентния орган за извършване на някое от изброените в посочената разпоредба действия, включително процедурата при обратно изкупуване на акции, емитирани в полза на членове на кооперативни дружества, и срока за обработване на такова заявление.

ЕБО представя на Комисията проектите на тези регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

На Комисията се делегира правомощието да приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

"

38)   Вмъква се следният член:"

„Член 78а

Разрешение за намаляване на инструменти на приемливите задължения

   1. Органът за преструктуриране дава разрешение на институцията да упражни кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване по отношение на инструменти на приемливите задължения, ако е изпълнено едно от посочените по-долу условия:
   а) преди извършване на някое от действията, посочени в член 77, параграф 2, или едновременно с него институцията заменя инструментите на приемливите задължения с инструменти на собствения капитал или на приемливите задължения със същото или по-високо качество при условия, които не накърняват капацитета на институцията да генерира доход;
   б) институцията е предоставила на органа за преструктуриране убедителни доказателства, че след действието, посочено в член 77, параграф 2 от настоящия регламент, собственият ѝ капитал и приемливите ѝ задължения надхвърлят изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, определени в настоящия регламент и в директиви 2013/36/ЕС и 2014/59/ЕС, с марж, който органът за преструктуриране, в съгласие с компетентния орган, e счел за необходим;
   в) институцията е доказала по начин, който удовлетворява органа за преструктуриране, че частичното или пълното заместване на приемливите задължения с инструменти на собствения капитал е необходимо за гарантиране на спазването на капиталовите изисквания, установени в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, с цел запазването на лиценза.

Ако институцията предостави достатъчни гаранции, че може да функционира с ниво на собствения капитал и приемливите задължения над изискваното в настоящия регламент и в директиви 2013/36/ЕС и 2014/59/ЕС, органът за преструктуриране, след консултация с компетентния орган, може да даде на тази институция общо предварително разрешение да упражнява кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване на инструменти на приемливите задължения при спазване на определени критерии с цел всяко такова бъдещо действие да е в съответствие с условията, определени в букви а) и б) от настоящия параграф. Това общо предварително разрешение се дава само за определен срок, който не надвишава една година, след което може да бъде подновено. То се дава за предварително определен от органа за преструктуриране размер. Органите за преструктуриране уведомяват компетентните органи за всяко общо предварително разрешение, което са дали.

Ако институцията наруши някой от критериите, определени за целите на общото предварително разрешение, органът за преструктуриране го оттегля.

   2. При оценката доколко заместващите инструменти не накърняват посочения в параграф 1, буква а) капацитет на институцията да генерира доход, органите за преструктуриране вземат под внимание степента, до която тези заместващи инструменти на собствения капитал или заместващи приемливи задължения пораждат повече разходи за институцията, отколкото инструментите, които заместват.
   3. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя следното:
   а) процеса на сътрудничество между компетентния орган и органа за преструктуриране;
   б) процедурата, включително графиците и изискванията за информация, за даване на разрешение в съответствие с параграф 1, първа алинея;
   в) процедурата, включително графиците и изискванията за информация, за даване на общо предварително разрешение в съответствие с параграф 1, втора алинея;
   г) значението на израза „не накърняват капацитета на институцията да генерира доход“.

За целите на първа алинея, буква г) от настоящия параграф проектите на регулаторни технически стандарти трябва да са изцяло в съответствие с делегирания акт, посочен в член 78.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ... [шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

"

39)  Член 79 се изменя, както следва:

a)  заглавието се заменя със следното:"

Временно освобождаване от прилагането на разпоредбите относно приспаданията от собствения капитал и приемливите задължения;

"

б)  параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Когато дадена институция държи капиталови инструменти или пасиви, ▌ които се считат за инструменти на собствения капитал в предприятие от финансовия сектор или за инструменти на приемливите задължения в институция, и когато компетентният орган счете, че тези позиции са за целите на операция по финансова помощ с оглед оздравяване и възстановяване на икономическата жизнеспособност на това дружество или тази институция, той може временно да отмени прилагането на разпоредбите относно приспаданията, които иначе биха се прилагали към тези инструменти.“

"

40)   Вмъква се следният член:"

„Член 79а

Оценка на спазването на условията за инструментите на собствения капитал и приемливите задължения

Институциите вземат предвид съществените характеристики на инструментите, а не само тяхната правна форма при оценката на спазването на изискванията, предвидени в част втора. Оценката на съществените характеристики на даден инструмент е съобразена с всички правила, свързани с инструментите, дори когато те не са изрично определени в условията на самите инструменти, за целите на определянето, че общото икономическо въздействие от тези правила съответства на целта на съответните разпоредби.“

"

41)  Член 80 се изменя, както следва:

a)  заглавието се заменя със следното:"

Постоянен анализ на качеството на инструментите на собствения капитал и приемливите задължения;

"

б)  параграф 1 се заменя със следното:"

1. ЕБО наблюдава качеството на инструментите на собствения капитал и приемливите задължения, емитирани от институции в Съюза, и уведомява незабавно Комисията при наличието на съществени доказателства, че тези инструменти не изпълняват съответните критерии за приемливост, установени в настоящия регламент.

При поискване от ЕБО компетентните органи незабавно му препращат цялата информация във връзка с емитираните нови капиталови инструменти или нови видове пасиви, която той счита, че му е необходима, за да наблюдава качеството на инструментите на собствения капитал и приемливите задължения, емитирани от институции в Съюза.

"

в)  в параграф 3 уводната част се заменя със следното:"

3. ЕБО предоставя технически съвети на Комисията относно значимите изменения, които смята за необходими в рамките на определяне на собствения капитал и приемливите задължения, в резултат на което и да е от следните:

"

42)  В член 81 параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Малцинствените участия включват сумата от елементи на базовия собствен капитал от първи ред на дъщерно предприятие, когато са изпълнени следните условия:

   a) дъщерното предприятие е някое от следните:
   i) институция;
   ii) предприятие, за което съгласно приложимото национално право се прилагат изискванията на настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС;
   iii) междинен финансов холдинг в трета държава, за който се прилагат пруденциални изисквания, които са също толкова строги като пруденциалните изисквания, прилагани за кредитните институции от тази трета държава, ако Комисията в съответствие с член 107, параграф 4 е решила, че тези пруденциални изисквания са най-малкото еквивалентни на тези по настоящия регламент;
   б) дъщерното предприятие е напълно включено в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2;
   в) посочените в уводната част на настоящия параграф елементи на базовия собствен капитал от първи ред се държат от лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.“

"

43)  Член 82 се заменя със следното:"

Член 82

Квалифициран допълнителен капитал от първи ред, капитал от първи ред, капитал от втори ред и квалифициран собствен капитал

Квалифицираният допълнителен капитал от първи ред, квалифицираният капитал от първи ред, квалифицираният капитал от втори ред и квалифицирания собствен капитал обхващат малцинствените участия, инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред — в зависимост от случая, плюс неразпределената печалба и премийните резерви от емисии във връзка с тях, на дъщерно предприятие, когато са изпълнени следните условия:

   а) дъщерното предприятие е някое от следните:
   i) институция;
   ii) предприятие, за което съгласно приложимото национално право се прилагат изискванията на настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС;
   iii) междинен финансов холдинг в трета държава, за който се прилагат пруденциални изисквания, които са също толкова строги като пруденциалните изисквания, прилагани за кредитните институции от тази трета държава, ако Комисията в съответствие с член 107, параграф 4 е решила, че тези пруденциални изисквания са най-малкото еквивалентни на тези по в настоящия регламент;
   б) дъщерното предприятие е напълно включено в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2;
   в) тези инструменти са собственост на лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.

"

44)  В член 83, параграф 1 уводната част се заменя със следното:"

1. Инструментите на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред, емитирани от дружество със специална цел, и свързаните с тях премийни резерви от емисии се включват до 31 декември 2021 г. в квалифицирания допълнителен капитал от първи ред, квалифицирания капитал от първи ред, квалифицирания капитал от втори ред или в квалифицирания собствен капитал — в зависимост от случая, само когато са изпълнени следните условия:

"

45)   Вмъква се следният член:"

„Член 88а

Квалифицирани инструменти на приемливи задължения

„Пасиви, емитирани от дъщерно дружество, установено в Съюза, което принадлежи към същата група за преструктуриране като субекта за преструктуриране, отговарят на изискванията за включване в консолидираните инструменти на приемливите задължения на институция, за която се прилага член 92а, при условие че е изпълнено всяко едно от следните условия:

   a) те са емитирани в съответствие с член 45е, параграф 2, буква а) от Директива 2014/59/ЕС;
   б) те са закупени от съществуващ акционер, който не е част от същата група за преструктуриране, доколкото упражняването на правомощията за обезценяване или преобразуване в съответствие с членове 59—62 от Директива 2014/59/ЕС не засяга контрола, упражняван върху дъщерното предприятие от субекта за преструктуриране;
   в) те не превишават размера, определен чрез приспадане на сумата по подточка i) от сумата по подточка ii):
   i) сумата от пасивите, дадени или закупени от субекта за преструктуриране, пряко или непряко чрез други субекти в същата група за преструктуриране, и размера на инструментите на собствения капитал, емитирани в съответствие с член 45е, параграф 2, буква б) от Директива 2014/59/ЕС;
   ii) сумата, изисквана в съответствие с член 45е, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС.“

"

46)  Член 92 се изменя, както следва:

a)  в параграф 1 се добавя следната буква:"

„г) отношение на ливъридж от 3%;"

"

б)   вмъква се следният параграф:"

„1a. В допълнение към изискването, предвидено в параграф 1, буква г) от настоящия член, Г-СЗИ поддържат буфер на отношението на ливъридж, равен на мярката за обща експозиция на Г-СЗИ по член 429, параграф 4 от настоящия регламент, умножена по 50% от нивото на буфера на Г-СЗИ, приложим за Г-СЗИ, в съответствие с член 131 от Директива 2013/36/ЕС.

Г-СЗИ изпълняват изискването за буфер на отношението на ливъридж само с капитал от първи ред. Капитал от първи ред, който се използва за изпълнението на изискването за буфера на отношението на ливъридж, не се използва за изпълнение на някое от свързаните с ливъридж изисквания, определени в настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС, освен ако в някой от тях изрично не е предвидено друго.

Когато дадена Г-СЗИ не отговаря на изискването за буфера на отношението на ливъридж, тя подлежи на изискването за запазване на капитала в съответствие с член 141б от Директива 2013/36/ЕС.

Когато дадена Г-СЗИ не изпълнява едновременно изискването за буфера на отношението на ливъридж и комбинираното изискване за буфер съгласно определението в член 128, точка 6 от Директива 2013/36/ЕС, тя подлежи на по-високото от изискванията за запазване на капитала в съответствие с членове 141 и 141б от посочената директива.“

"

в)  параграф 3 се изменя, както следва:

i)  букви б) и в) ▌ се заменят със следното:"

б) капиталовите изисквания за дейността на институцията в търговския портфейл, за следното:

   i) пазарния риск, определен в съответствие с дял IV от настоящата част, с изключение на подходите, установени в глави 1а и 1б от посоченият дял;
   ii) големите експозиции, надхвърлящи посочените в членове 395—401 максимални размери, доколкото е разрешено на институцията да надхвърля тези размери, определени съгласно четвърта част;
   в) капиталовите изисквания за пазарен риск, както са определени в дял IV от настоящата част, с изключение на подходите, установени в глави 1а и 1б от посоченият дял, за всички стопански дейности, при които има валутен или стоков риск;

"

ii)   вмъква се следната буква:"

ва) капиталовите изисквания, изчислени в съответствие с дял V от настоящата част, с изключение на член 379 — за сетълмент риска.“;

"

47)  Вмъкват се следните членове:"

Член 92а

Изисквания за собствен капитал и приемливи задължения при Г-СЗИ

   1. При спазване на разпоредбите на членове 93 и 94 и на изключенията, предвидени в параграф 2 от настоящия член, институциите, които са определени като субекти за преструктуриране и са Г-СЗИ или част от Г-СЗИ, следва по всяко време да спазват следните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения:
   а) рисково базирано отношение от 18%, което представлява собствен капитал и приемливи задължения на институцията, изразени като процент от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с ▌ член 92, параграфи 3 и 4;
   б) отношение от 6,75%, което не е рисково базирано и представлява собствен капитал и приемливи задължения на институцията, изразени като процент от мярката за обща експозиция по член 429, параграф 4.
   2. Изискванията, предвидени в параграф 1, не се прилагат в следните случаи:
   а) в рамките на три години след датата, на която институцията или групата, от която институцията е част, е определена за Г-СЗИ;
   б) в рамките на две години след датата, на която органът за преструктуриране е приложил, в съответствие с Директива 2014/59/ЕС, инструмента за споделяне на загуби;
   в) в рамките на две години след датата, на която, с цел да се рекапитализира без прилагането на инструменти за преструктуриране, субекта за преструктуриране е въвел алтернативна мярка от страна на частния сектор съгласно член 32, параграф 1, буква б) от Директива 2014/59/ЕС, с която капиталовите инструменти и другите задължения са били обезценени или преобразувани в елементи на базовия собствен капитал от първи ред.
   3. Когато общата стойност, произтичаща от прилагането на изискването, предвидено в параграф 1, буква а) от настоящия член, към всеки субект за преструктуриране от същата Г-СЗИ, надхвърли изискването за собствен капитал и приемливи задължения, изчислено в съответствие с член 12 от настоящия регламент, органът за преструктуриране на институцията майка от ЕС може, след като се консултира с другите засегнати органи за преструктуриране, да действа в съответствие с член 45г, параграф 3 или член 45з, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС.

Член 92б

Изискване за собствен капитал и приемливи задължения при Г-СЗИ извън ЕС

   1. Институциите, които са съществени дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС и не са субекти за преструктуриране, следва да спазват по всяко време изисквания за собствен капитал и приемливи задължения в размер на 90% от изискванията за собствен капитал и приемливи задължения по член 92а.
   2. С оглед на спазването на параграф 1, инструментите на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред и на приемливите задължения се вземат предвид само ако тези инструменти са притежавани от крайното предприятие майка на Г-СЗИ извън ЕС и са емитирани пряко или непряко чрез други субекти в същата група, при условие че всички тези субекти са установени в същата трета държава като крайното предприятие майка или в държава членка.
   3. Инструмент на приемливите задължения се взема предвид за целите на спазването на параграф 1, само когато отговаря на всички посочени по-долу допълнителни условия:
   а) в случай на обичайно производство по несъстоятелност съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 47 от Директива 2014/59/ЕС, вземането, възникнало от задължението, е с по-нисък ранг от вземанията, възникнали от задълженията, които не отговорят на условията, посочени в параграф 2 от настоящия член, и не се считат за собствен капитал;
   б) той попада в обхвата на правомощията за обезценяване или преобразуване в съответствие с членове 59—62 от Директива 2014/59/ЕС.

"

48)  Член 94 се заменя със следното:"

Член 94

Дерогация за несъществена дейност в търговски портфейл

   1. Чрез дерогация от член 92, параграф 3, буква б) институциите могат да изчисляват капиталовото изискване за дейността си в търговския портфейл в съответствие с параграф 2 от настоящия член, при условие че според извършваната месечно оценка размерът на балансовата и задбалансовата им дейност в търговския портфейл не надхвърля нито един от следните прагове към последния ден на месеца:
   a) 5% от общите активи на институцията;
   б) 50 милиона евро.
   2. Когато са изпълнени и двете условия, посочени в параграф 1, букви а) и б), институциите могат да изчисляват капиталовото изискване за дейността си в търговския портфейл, както следва:
   a) при договорите, изброени в приложение II, точка 1, договорите, свързани с капиталови инструменти, които са посочени в точка 3 от същото приложение , и кредитните деривати институциите могат да освобождават тези позиции от капиталовото изискване по член 92, параграф 3, буква б);
   б) за позициите в търговския портфейл, различни от посочените в буква а) от настоящия параграф, институциите могат да заменят капиталовото изискване по член 92, параграф 3, буква б) с изискването, изчислено съгласно член 92, параграф 3, буква а).
   3. За целите на параграф 1 институциите изчисляват размера на балансовата и задбалансовата си дейност в търговския портфейл въз основа на данните към последния ден на всеки месец, като спазват следните изисквания:
   a) всички позиции, отнесени към търговския портфейл в съответствие с член 104, се включват в изчислението, с изключение на следните:
   i) валутните и стоковите позиции;
   ii) позиции в кредитните деривати, които са признати за вътрешно хеджиране на експозиции към кредитен риск в банковия портфейл или към риск от контрагента, и сделките с кредитни деривати, които напълно компенсират пазарния риск на вътрешното хеджиране, както е посочено в член 106, параграф 3;
   б) всички позиции, включени в изчислението в съответствие с буква а), се оценяват по пазарната им стойност към определена дата; когато пазарната стойност на дадена позиция не е налична към определена дата, институциите използват справедливата стойност за позицията към тази дата; когато пазарната стойност и справедливата стойност на дадена позиция не са налични на дадена дата, институциите приемат за тази позиция най-актуалната ѝ пазарна стойност или справедлива стойност;
   в) абсолютната стойност на дългите позиции се сборува с абсолютната стойност на късите позиции.
   4. Когато са изпълнени и двете условия, посочени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, независимо от задълженията, посочени в членове 74 и 83 от Директива 2013/36/ЕС, член 102, параграфи 3 и 4, членове 103 и 104б от настоящия регламент не се прилагат.
   5. Институциите уведомяват компетентните органи, когато изчисляват или престанат да изчисляват капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с ▌ параграф 2.
   6. Институция, която престане да отговаря на едно или повече от условията, посочени в параграф 1, незабавно уведомява за това компетентния орган.
   7. Институцията престава да изчислява капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с параграф 2 в срок до три месеца от настъпването на някое от следните събития:
   а) институцията не изпълнява ▌ условията, посочени в параграф 1, буква а) или б), през три последователни месеца;
   б) институцията не изпълнява ▌ условията, посочени в параграф 1, буква а) или б), в продължение на повече от 6 месеца през последните 12 месеца.
   8. Ако институцията е престанала да изчислява капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с настоящия член, тя може да получи разрешение отново да изчислява капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с настоящия член само ако докаже на компетентния орган, че всички условия в параграф 1 са били изпълнени за едногодишен период без прекъсване.
   9. Институциите не сключват позиции, нито продават или купуват позиции в търговския портфейл единствено с цел да изпълнят по време на месечната оценка някое от условията по параграф 1.“

"

49)  В трета част, дял  I глава 2 се заличава;

50)  Член 102 се изменя, както следва:

a)  параграфи 2, 3 и 4 се заменят със следното:"

2. Намерението за търгуване се доказва въз основа на стратегиите, политиките и процедурите, установени от институцията за управление на позицията или портфейла в съответствие с членове 103, 104 и 104а.

   3. Институциите въвеждат и поддържат системи и механизми за контрол за целите на управлението на търговския си портфейл в съответствие с член 103.
   4. За целите на изискванията за отчетност, посочени в член 430б, параграф 3, позициите в търговския портфейл се отнасят към бюрата за търгуване, създадени ▌ в съответствие с член 104б. ▌“

"

б)  добавят се следните параграфи:"

5. Позициите в търговския портфейл подлежат на изискванията за пруденциална оценка, посочени в член 105.

   6. Институциите третират вътрешното хеджиране в съответствие с член 106.“;

"

51)  Член 103 се ▌ заменя със следното:"

„Член 103

Управление на търговския портфейл

   1. Институциите имат ясно определени политики и процедури за цялостното управление на търговския портфейл. Тези политики и процедури обхващат най-малко:
   а) дейностите, които институцията смята за принадлежащи към търгуването и за съставляващи част от търговския портфейл за целите на капиталовите изисквания;
   б) степента, в която дадена позиция всекидневно може да бъде оценявана по пазарни цени при активен, ликвиден и двупосочен пазар;
   в) за позициите, които се оценяват въз основа на модел — степента, в която институцията може:
   i) да определи всички съществени рискове на позицията;
   ii) да хеджира всички съществени рискове на позицията с инструменти, за които съществува активен, ликвиден и двупосочен пазар;
   iii) да получи надеждни оценки за основните допускания и параметри, използвани в модела;
   г) степента, в която институцията може и е задължена да оценява позицията по начин, който може да бъде утвърден от външен експерт по последователен начин;
   д) степента, в която правни ограничения или други оперативни изисквания биха се отразили неблагоприятно на способността на институцията бързо да закрие или хеджира позиция;
   е) степента, в която институцията може и е задължена да управлява активно риска на позициите в рамките на дейностите по търгуването;
   ж) степента, в която институцията може да прекласифицира риск или позиции между банковия и търговския портфейл, както и изискванията за такова прекласифициране по член 104а.

   2. При управлението на позициите или на портфейлите от позиции в търговския портфейл институцията изпълнява всички посочени по-долу изисквания:

   a) налице е ясно документирана стратегия за търгуване на позицията или портфейлите в търговския портфейл, която висшето ръководство одобрява и която включва очаквания срок на държане;

   б) налице са ясно определени политики и процедури за активно управление на позициите и портфейлите в търговския портфейл; тези политики и процедури включват следното:

   i) кои позиции или портфейли от позиции могат да се откриват от отделните бюра за търгуване или от определени дилъри — в зависимост от случая;
   ii) определянето на позиционни лимити и наблюдението им за целесъобразност;
   iii) гарантиране на правото на дилърите да откриват и управляват позицията в рамките на договорените лимити и съгласно одобрената стратегия;
   iv) осигуряване на отчетност за позициите пред висшето ръководство като неразделна част от процеса на управление на риска на институцията;
   v) гарантиране на активното наблюдение на позициите с помощта на източниците на пазарна информация и на оценяването на възможността за търгуване или хеджиране на позицията или на съставляващите я рискове, включително на оценката, качеството и наличието на пазарни данни за целите на оценъчния процес, равнището на пазарния оборот, размерите на търгуваните на пазара позиции;
   vi) активни процедури и механизми за контрол на измами;
   в) институцията разполага с ясно определени политики и процедури за наблюдение на позициите с оглед на стратегията ѝ за търгуване, включително наблюдение на оборота и позициите, за които първоначално очаквания срок на държане е бил надхвърлен.“

"

52)   В член 104 параграф 2 се заличава;

53)  Вмъкват се следните членове:"

„Член 104а

Прекласифициране на позиции

   1. Институциите, с цел определянето на капиталовите изисквания да отговаря на изискванията на компетентните органи, имат ясно определени политики за идентифициране на извънредните обстоятелства, които обосновават прекласифицирането на дадена позиция от търговския портфейл в позиция от банковия портфейл и обратно — на позиция от банковия портфейл в ▌ позиция от търговския портфейл. Институциите извършват преглед на тези политики най-малко веднъж годишно.

За целите на параграф 1 от настоящия член, до ... [пет години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] ЕБО наблюдава различните надзорни практики и издава насоки, в съответствие с член 16 от Регламент № 1093/2010, относно значението на „извънредни обстоятелства“. Докато ЕБО издаде тези насоки, компетентните органи съобщават и обосновават пред ЕБО решението си да разрешат или да откажат да разрешат на дадена институция да прекласифицира позиция в съответствие с посоченото в параграф 2 от настоящия член.

   2. Компетентните органи предоставят разрешение на дадена институция да прекласифицира, за целите на определяне на капиталовите изисквания, позиция от търговския портфейл като позиция от банковия портфейл или обратно — позиция от банковия портфейл като ▌ позиция от търговския портфейл, само ако институцията им е предоставила писмени доказателства, че решението ѝ да прекласифицира съответната позиция е резултат от извънредно обстоятелство съгласно въведените от нея политики в съответствие с параграф 1 от настоящия член. За тази цел институцията предоставя убедителни доказателства, че позицията вече не отговаря на условието за класифициране като позиция в търговския или в банковия портфейл в съответствие с член 104.

Решението по първа алинея се одобрява от ръководния орган.

   3. Когато компетентният орган е дал разрешение за прекласифицирането на позиция в съответствие с параграф 2, получилата разрешението институция:
   a) оповестява публично без забавяне:
   i) информация, че позицията е била прекласифицирана, и
   ii) когато прекласифицирането води до намаляване на капиталовите изисквания на институцията, размера на това намаление; и
   б) когато прекласифицирането води до намаляване на капиталовите изисквания на институцията, тези последици не се отчитат до падежа на позицията, освен ако компетентният орган не разреши на институцията да ги отчете на по-ранна дата.
   4. Институцията изчислява нетното изменение в размера на своите капиталови изисквания, произтичащо от прекласифицирането на позицията, като разлика между капиталовите изисквания непосредствено след прекласифицирането и капиталовите изисквания непосредствено преди прекласифицирането, като и двете стойности се изчисляват в съответствие с член 92. При изчислението не се взема предвид въздействието на други фактори освен прекласифицирането.
   5. Прекласифицирането на позиция в съответствие с настоящия член е неотменимо.

Член 104б

Изисквания за бюрата за търгуване

   1. За целите на изискванията за отчетност, посочени в член 430б, параграф 3, институциите създават бюра за търгуване и отнасят всяка от позициите в търговския си портфейл към някое от тези бюра. Позиции в търговския портфейл се разпределят към едно и също бюро за търгуване само ако отговарят на договорената делова стратегия на бюрото и са последователно управлявани и контролирани в съответствие с параграф 2 от настоящия член.
   2. Бюрата за търгуване на институциите спазват по всяко време всички посочени по-долу изисквания:
   a) всяко бюро за търгуване има ясна и специфична делова стратегия, както и подходящата за нея структура за управление на риска;
   б) всяко бюро за търгуване има ясна организационна структура; позициите в бюрото за търгуване се управляват от определени дилъри от институцията; всеки дилър в бюрото за търгуване е натоварен с определени функции; всеки дилър е наначен само в едно бюро за търгуване; ▌
   в) всяко бюро за търгуване определя позиционни лимити в съответствие с деловата си стратегия;
   г) поне веднъж седмично се изготвят отчети за дейността, доходността, управлението на риска и регулаторните изисквания на бюрото за търгуване; тези отчети редовно се представят на ръководния орган;
   д) всяко бюро за търгуване има ясен годишен бизнес план с ясно определена политика за възнагражденията, основаваща се на надеждни критерии, използвани за измерване на резултатите;
   е) отчети за падежиращите позиции, вътрешнодневните нарушения на лимитите за търгуване, дневните нарушения на лимита за търгуване и действията, предприети от институцията с цел справяне с тези нарушения, както и оценки на пазарната ликвидност се изготвят за всяко бюро за търгуване ежемесечно и са достъпни за компетентните органи.
   3. Чрез дерогация от параграф 2, буква б) институцията може да назначи даден дилър да работи към повече от едно бюро за търгуване, при условие че институцията представи на компетентния орган убедителни доказателства, че назначаването му е основано на съображения, свързани със стопанската дейност или ресурсите, и че изпълнява другите посочени в настоящия член качествени изисквания, приложими за дилърите и бюрата за търгуване.
   4. Институциите уведомяват компетентните органи за начина, по който спазват изискванията на параграф 2. Компетентните органи могат да изискат от дадена институция да промени структурата или организацията на своите бюра за търгуване с цел да спази разпоредбите на настоящия член.“

"

54)  Член 105 се изменя, както следва:

a)  параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Всички позиции в търговския портфейл и позиции в банковия портфейл, оценявани по справедлива стойност, подлежат на посочените в настоящия член стандарти за пруденциална оценка. Институциите по-специално се уверяват, че пруденциалната оценка на позициите в търговския им портфейл е с подходяща степен на надеждност предвид динамичния характер на позициите в търговския портфейл и на оценяваните по справедлива стойност позиции в банковия портфейл, изискванията за пруденциална надеждност, както и режима на действие и целта на капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл и за оценяваните по справедлива стойност позиции в банковия портфейл.“

"

б)  параграфи 3 и 4 се заменят със следното:"

„3. Институциите преоценяват по справедлива стойност позициите в търговския портфейл поне веднъж дневно. Промените в стойността на тези позиции се отразяват в отчета за приходите и разходите на институцията.

   4. Винаги, когато е възможно, институциите оценяват по пазарни цени позициите в търговския си портфейл и позициите в банковия си портфейл, оценявани по справедлива стойност, включително когато прилагат съответното капиталово третиране към тези позиции.“

"

в)  параграф 6 се заменя със следното:"

„6. Когато не е възможна оценка по пазарни цени, институциите оценяват позициите и портфейлите си консервативно въз основа на модел, включително, когато изчисляват капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл и за оценяваните по справедлива стойност позиции в банковия портфейл.“

"

г)  в параграф 7 втора алинея се заменя със следното:"

„За целите на буква г) от първа алинея моделът се разработва и оценява независимо от бюрата за търгуване и подлежи на независима проверка, включваща утвърждаване на числените методи, допусканията и програмното осигуряване.“

"

д)  в параграф 11 буква а) се заменя със следното:"

„а) допълнителното време, необходимо за хеджиране на позицията или на свързаните с нея рискове извън ликвидните хоризонти, които са били определени за рисковите фактори на позицията в съответствие с член 325бг;“

"

55)  Член 106 се изменя, както следва:

a)  параграфи 2 и 3 се заменят със следното:"

„2. Изискванията, посочени в параграф 1, се прилагат, без да се засягат изискванията, приложими за хеджираната позиция в банковия или в търговския портфейл — в зависимост от случая.

   3. Когато дадена институция хеджира с кредитен дериват, вписан в търговския ѝ портфейл, експозиция към кредитен риск от банковия портфейл или експозиция към риск от контрагента, позицията на кредитният дериват се признава като вътрешно хеджиране на експозицията към кредитен риск от банковия портфейл или на експозицията към риск от контрагента за целите на изчисляването на посочения в член 92, параграф 3, буква а) размер на рисково претеглените експозиции, когато институцията сключи друга сделка с кредитен дериват с трето лице, която е приемлив доставчик на кредитна защита и изпълнява изискванията за кредитна защита с гаранции в банковия портфейл, като тази сделка напълно компенсира пазарния риск на вътрешното хеджиране.

За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, в търговския портфейл се включват както вътрешното хеджиране, признато в съответствие с първа алинея, така и кредитният дериват — предмет на сключената с трето лице сделка.“

"

б)  добавят се следните параграфи:"

„4. Когато дадена институция хеджира експозиция към риск от капиталов инструмент от банковия портфейл с дериват върху капиталов инструмент, вписан в търговския ѝ портфейл, позицията на деривата върху капиталов инструмент се признава като вътрешно хеджиране на експозицията към капиталов риск от банковия портфейл за целите на изчисляването на посочения в член 92, параграф 3, буква а) размер на рисково претеглените експозиции, когато институцията сключи друга сделка с дериват върху капиталови инструменти с трето лице, която е приемлив доставчик на кредитна защита и изпълнява изискванията за кредитна защита с гаранции в банковия портфейл, като тази сделка напълно компенсира пазарния риск на вътрешното хеджиране.

За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, в търговския портфейл се включват както вътрешното хеджиране, признато в съответствие с първа алинея, така и дериватът върху капиталов инструмент, сключен с трето лице — приемлив доставчик на кредитна защита.

   5. Когато дадена институция хеджира експозиции към лихвен риск от банковия портфейл с позиция на лихвен риск, вписана в търговския портфейл, тази позиция на лихвен риск се счита за вътрешно хеджиране за целите на оценката на лихвения риск на позициите в банковия портфейл в съответствие с членове 84 и 98 от Директива 2013/36/ЕС, ако са изпълнени следните условия:
   а) позицията е отнесена към подпортфейл, различен от този на другата позиция в търговския портфейл, чиято бизнес стратегия е насочена изцяло към управление и редуциране на пазарния риск при вътрешното хеджиране на експозицията към лихвен риск; за тази цел институцията може да отнесе към този подпортфейл други позиции на лихвен риск, открити с трети лица, или в собствения ѝ търговски портфейл, стига институцията напълно да компенсира пазарния риск на тези позиции на лихвен риск, открити в собствения ѝ търговски портфейл чрез откриване на противоположни позиции на лихвен риск при трети лица;
   б) за целите на изискванията за отчетност, посочени в член 430б, параграф 3, позицията е отнесена към бюрото за търгуване, създадено в съответствие с член 104б, чиято бизнес стратегия е насочена изцяло към управление и редуциране на пазарния риск при вътрешното хеджиране на експозицията към лихвен риск; за тази цел бюрото за търгуване може да открива други позиции на лихвен риск при трети лица или други бюра за търгуване на институцията, ако тези други бюра за търгуване напълно да компенсират пазарния риск на тези други позиции на лихвен риск като открият противоположни позиции на лихвен риск при трети лица;
   в) за целите на изискванията, предвидени в членове 84 и 98 от Директива 2013/36/ЕС, институцията надлежно е документирала как позицията редуцира лихвения риск на позициите в банковия портфейл.
   6. Капиталовите изисквания за пазарен риск за всички позиции, отнесени към посочения в параграф 5, буква а) отделен подпортфейл, се изчисляват самостоятелно и допълват капиталовите изисквания за останалите позиции от търговския портфейл.
   7. За целите на изискванията за отчетност, предвидени в член 430б, изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск за всички позиции, отнесени към посочения в параграф 5, буква а) от настоящия член отделен подпортфейл на бюрото за търгуване, посочено в параграф 5, буква б) от настоящия член, или открити от него, се изчисляват, когато е приложимо, самостоятелно в отделен подпортфейл и в допълнение към изчисляването на капиталовите изисквания за останалите позиции от търговския портфейл.“

"

56)  В член 107 параграф 3 се заменя със следното:"

3. За целите на настоящия регламент експозициите към инвестиционни посредници от трета държава, към кредитни институции от трета държава и към борси от трета държава се третират като експозиции към институции само когато третата държава прилага към съответния субект пруденциални и надзорни изисквания, които са най-малко еквивалентни на прилаганите в Съюза.

"

57)   В член 117 параграф 2 се изменя, както следва:

а)  добавят се следните букви:"

о) Международна асоциация за развитие;

   п) Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции.“

"

б)   добавя се следната алинея:"

„На Комисията се предоставя правомощието да изменя настоящия регламент, като приема делегирани актове в съответствие с член 462 за изменение, в съответствие с международните стандарти, на списъка с многостранни банки за развитие, посочени в първа алинея.“

"

58)   В член 118 буква а) се заменя със следното:"

„а) Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия;“

"

59)   В член 123 се добавя следната алинея:"

„Експозиции, произтичащи от кредити, отпуснати от кредитна институция на пенсионери или служители на безсрочен трудов договор срещу безусловно прехвърляне на част от пенсията или възнаграждението на кредитополучателя към съответната кредитна институция, получават рисково тегло от 35%, при условие че са изпълнени следните условия:

   а) за целите на погасяването на кредита кредитополучателят безусловно упълномощава пенсионния фонд или работодателя да извършва директни плащания към кредитната институция, като удържа месечните вноски за погасяване на кредита от месечната пенсия или възнаграждение на кредитополучателя;
   б) рисковете от смърт, нетрудоспособност, безработица или намаляване на нетната месечна пенсия или възнаграждение на кредитополучателя са адекватно обезпечени чрез застрахователна полица, сключена от кредитополучателя в полза на кредитната институция;
   в) месечните вноски, които кредитополучателят внася за погасяване на всички кредити, които отговарят на условията по букви а) и б), не надвишават като съвкупна сума 20 % от нетната месечна пенсия или възнаграждение на кредитополучателя;
   г) максималният първоначален падеж на кредита е по-кратък или равен на 10 години.“

"

60)   Член 124 се заменя със следното:"

„Член 124

Експозиции, обезпечени с ипотеки върху недвижим имот

   1. Експозиция или част от експозиция, напълно обезпечена с ипотека върху недвижим имот, получава рисково тегло от 100%, когато условията, посочени в член 125 или член 126, не са спазени, с изключение на тази част от експозицията, която е отнесена към друг клас експозиции. Частта от експозицията, която превишава ипотечната стойност на недвижимия имот, получава същото рисково тегло като приложимото за необезпечените експозиции на въпросния контрагент.

Частта от експозиция, която се третира като изцяло обезпечена с недвижим имот, не надхвърля заложения размер от пазарната стойност, а в тези държави членки, които в законови или подзаконови разпоредби са установили строги критерии за оценка на ипотечната заемна стойност — не надхвърля ипотечната заемна стойност на съответния недвижим имот.

   1а. Държавите членки определят орган, отговорен за прилагането на параграф 2. Този орган е компетентният орган или определеният орган.

Когато органът, определен от държавата членка за прилагането на настоящия член, е компетентният орган, той гарантира, че съответните национални органи и ведомства с функции в макропруденциалната област са надлежно информирани от компетентния орган за намерението му да използва настоящия член, и участват по подходящ начин в оценката на заплахите за финансовата стабилност в неговата държавата членка в съответствие с параграф 2.

Когато органът, определен от държавата членка за прилагането на настоящия член, е различен от компетентния орган, държавата членка приема необходимите разпоредби за осигуряване на подходяща координация и обмен на информация между компетентния органи и определения орган с цел правилно прилагане на настоящия член. По-специално, органите са длъжни да си сътрудничат тясно и да обменят цялата информация, която може да бъде необходима за адекватното изпълнение на задълженията, предоставени на определения орган съгласно настоящия член. Това сътрудничество има за цел да се избегне каквато и да е форма на дублиращи се или несъгласувани действия между компетентния и определения орган, както и да се гарантира надлежно отчитане на взаимодействието с други мерки, и по-специално мерките, предприети съгласно член 458 от настоящия регламент и член 133 от Директива 2013/36/ЕС.

   2. Въз основа на събраните съгласно член 430а данни и други относими показатели, органът, определен в съответствие с параграф 1а от настоящия член, оценява периодично и поне веднъж годишно дали рисковото тегло от 35% за посочените в член 125 експозиции, към един или повече свързани с недвижими имоти сегменти, обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти, разположени в една или повече части от територията на държавата членка на съответния орган, и рисковото тегло от 50% за посочените в член 126 експозиции, обезпечени с ипотеки върху търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от територията на държавата членка на съответния орган, са надеждно обосновани от:
   а) понесените загуби от експозиции, обезпечени с недвижими имоти;
   б) прогнозите за бъдещото развитие на пазара на недвижими имоти.

Когато въз основа на оценката по първа алинея от настоящия параграф органът, определен в съответствие с параграф 1а от настоящия член, стигне до заключението, че рисковите тегла по член 125, параграф 2 или 126, параграф 2 не отразяват адекватно действителните рискове, отнасящи се до експозициите на един или повече свързани с недвижими имоти сегменти, напълно обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти или върху търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от територията на държавата членка на съответния орган, и ако счете, че неадекватността на рисковите тегла може да има отрицателни последици за текущата или бъдещата финансова стабилност в неговата държава членка, същият орган може да увеличи рисковите тегла, приложими за тези експозиции, в рамките на интервалите, определени в четвърта алинея от настоящия параграф, или да наложи по-строги критерии от установените в член 125, параграф 2 или член 126, параграф 2.

Органът, определен в съответствие с параграф 1а от настоящия член, уведомява ЕБО и ЕССР за евентуалните корекции на рисковите тегла и прилаганите критерии съгласно настоящия параграф. В срок от един месец от получаването на посоченото уведомление ЕБО и ЕССР представят своето становище на засегнатите държави членки. ЕБО и ЕССР публикуват рисковите тегла и критериите, посочени в членове 125 и 126 и член 199, параграф 1, буква а), както се прилагат от съответния орган.

За целите на втора алинея от настоящия параграф органът, определен в съответствие с параграф 1а, може да определя рисковите тегла в следните интервали:

   а) 35 %—150 % за експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти;
   б) 50 %—150 % за експозиции, обезпечени с ипотеки върху търговски недвижими имоти.
   3. Когато органът, определен в съответствие с параграф 1а, определи по-високи рискови тегла или по-строги критерии съгласно параграф 2, втора алинея, институциите разполагат с шестмесечен преходен период, за да ги приложат.
   4. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕССР, разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел определяне на строги критерии за оценка на ипотечната заемна стойност, посочена в параграф 1, и видовете фактори, които да бъдат отчетени при оценката на адекватността на рисковите тегла, посочена в параграф 2, първа алинея.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

   5. ЕССР може да дава, посредством препоръки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 и в тясно сътрудничество с ЕБО, указания на органите, определени в съответствие с параграф 1а от настоящия член, за следното:
   a) факторите, които могат „да имат отрицателни последици върху текущата или бъдещата финансова стабилност“ съгласно посоченото в параграф 2, втора алинея; и
   б) индикативните сравнителни показатели, които органът, определен в съответствие с параграф 1а, трябва да вземе предвид при определянето на по-високи рискови тегла.
   6. Институциите на дадена държава членка прилагат рисковите тегла и критериите, определени от органите на друга държава членка в съответствие с параграф 2, спрямо всички съответни експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части на другата държава членка.“

"

61)  В член 128 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:"

„1. Институциите присъждат рисково тегло от 150 % на експозициите, които са свързвани с особено високи рискове.

   2. За целите на настоящия член институциите третират всяка от следните експозиции като експозиции, свързвани с особено високи рискове:
   а) инвестиции в дружества за рисков капитал, освен ако тези инвестиции са третирани съгласно член 132;
   б) инвестиции в непублични капиталови инструменти, с изключение на случаите, когато тези инвестиции се третират съгласно член 132;
   в) спекулативно финансиране на недвижими имоти.“

"

62)  Член 132 се заменя със следното:"

„Член 132

Капиталови изисквания за експозициите в дялове или акции в ПКИ

   1. За експозициите си в дялове или акции в дадено ПКИ институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции, като умножат размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен по посочените в първа алинея от параграф 2 подходи, с процента на притежаваните от тях дялове или акции.
   2. Когато са изпълнени условията на параграф 3 от настоящия член, институциите могат да прилагат подхода на подробния преглед — в съответствие с член 132а, параграф 1, или мандатния подход — в съответствие с член 132а, параграф 2.

При спазване на член 132б, параграф 2 институциите, които не прилагат нито подхода на подробен преглед, нито мандатния подход, определят за експозициите си в дялове или акции в ПКИ рисково тегло от 1 250% (наричан по-долу „алтернативен подход“).

Институциите могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за своите експозиции под формата на дялове или акции в ПКИ, като комбинират посочените в настоящия параграф подходи, ако са изпълнени условията за използването на тези подходи.

   3. Институциите могат да определят размера на рисково претеглените експозиции на ▌ ПКИ в съответствие с посочените в член 132а подходи, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:
   a) ПКИ е някое от следните:
   i) предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), обхванато от Директива 2009/65/ЕО;
   ii) ▌ АИФ, управляван от ЛУАИФ от ЕС, регистрирано съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2011/61/ЕС;
   iii) АИФ, управляван от ЛУАИФ от ЕС, получило разрешение съгласно член 6 от Директива 2011/61/ЕС;
   iv) АИФ, управляван от ЛУАИФ от трета държава, получило разрешение съгласно член 37 от Директива 2011/61/ЕС;
   v) АИФ от трета държава, управляван от ЛУАИФ от трета държава и предлаган съгласно член 42 от Директива 2011/61/ЕС;
   vi) АИФ от трета държава, който не се предлага в Съюза и се управлява от ЛУАИФ от трета държава, попадащ в обхвата на делегиран акт, посочен в член 67, параграф 6 от Директива 2011/61/ЕС;
   б) проспектът на ПКИ или друг съответстващ му документ включва:
   i) категориите активи, в които ПКИ има лиценз да инвестира;
   ii) когато се прилагат инвестиционни лимити — относителните лимити и методиката за изчисляването им;
   в) предоставянето на информация от ПКИ или управляващото дружество на ПКИ на институцията се извършва в съответствие със следните изисквания:
   i) експозициите на ПКИ се отчитат най-малко толкова често, колкото тези на институцията;
   ii) степента на подробност на финансовата информация е достатъчна, за да позволи на институцията да изчисли размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с избрания от нея подход;
   iii) когато институцията прилага подхода на подробен преглед, информацията за базисните експозиции се проверява от независимо трето лице.

Чрез дерогация от първа алинея, буква а) от настоящия член многостранни и двустранни банки за развитие и други институции, които инвестират съвместно в ПКИ с многостранни или двустранни банки за развитие, могат да определят размера на рисково претеглените експозиции на въпросното ПКИ в съответствие с подходите, посочени в член 132а, ако условията по първа алинея, букви б) и в) от настоящия член са изпълнени и ако инвестиционният мандат на ПКИ ограничава видовете активи, в които ПКИ може да инвестира, до активи, които насърчават устойчивото развитие в развиващите се страни.

Институциите уведомяват своя компетентен орган за ПКИ, за които прилагат посоченото във втора алинея третиране.

Чрез дерогация от първа алинея, буква в), подточка i), когато институцията определя размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с мандатния подход, предоставянето на информация на институцията от страна на ПКИ или управляващото дружество на ПКИ може да се ограничи до инвестиционния мандат на ПКИ и промените в него и може да се извършва само в случаите, когато институцията поема експозиция към ПКИ за първи път и когато има промяна в инвестиционния мандат на ПКИ.

   4. Институциите, които не разполагат с подходящи данни или информация, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с подходите в член 132а, могат да разчитат на изчисленията на трето лице, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:
   a) третото лице е някое от следните:
   i) институцията депозитар или финансовата институция депозитар на ПКИ, при условие че ПКИ инвестира изключително в ценни книжа и депозира всички ценни книжа при тази институция депозитар или финансова институция депозитар;
   ii) за ПКИ извън обхвата на подточка i) от настоящата подточка — управляващото дружество на ПКИ, ако то отговаря на условието в параграф 3, буква а);
   б) третото лице извършва изчислението в съответствие с посочените в член 132а, параграф 1, 2 или 3 подходи — в зависимост от случая;
   в) външен одитор е потвърдил точността на изчислението на третото лице.

Институциите, които разчитат на изчисленията на трето лице, умножават с коефициент 1,2 получения от тези изчисления размер на рисково претеглените експозиции на ПКИ.

Чрез дерогация от втора алинея, когато институцията има неограничен достъп до подробните изчисления, извършени от третото лице, коефициентът 1,2 не се прилага. При поискване институцията предоставя тези изчисления на своя компетентен орган.

   5. Когато дадена институция изчислява размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ (наричани по-долу „ПКИ от първа степен“) по подходите в член 132а и някоя от базисните експозиции на ПКИ от първа степен е експозиция в дялове или акции в друго ПКИ (наричани по-долу „ ПКИ от втора степен“), размерът на рисково претеглените експозиции на ПКИ от втора степен може да се изчисли, като се използва някой от трите подхода в параграф 2 от настоящия член. За изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ от трета и всяка следваща степен институцията може да използва подхода на подробен преглед само ако го е използвала за изчисляване при по-ниските степени. При всички други случаи се използва алтернативният подход.
   6. Размерът на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен в съответствие с подхода на подробен преглед и мандатния подход, предвидени в член 132а, параграфи 1 и 2, се ограничава до размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен в съответствие с алтернативния подход.
   7. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член институциите, които прилагат подхода на подробен преглед в съответствие с член 132а, параграф 1, могат да изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за своите експозиции под формата на дялове или акции в ПКИ, като умножават стойностите на тези експозиции, изчислени в съответствие с член 111, по рисковото тегло (20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000003.png), изчислено в съответствие с формулата по член 132в, ако са изпълнени следните условия:
   а) институциите измерват стойността на притежаваните от тях дялове или акции в ПКИ по историческа стойност, но измерват стойността на базисните активи на ПКИ по справедлива стойност, ако прилагат подхода на подробния преглед;
   б) промяна в пазарната стойност на дяловете или акциите, за които институциите измерват стойността по историческата им стойност, не променя нито размера на собствения капитал на тези институции, нито стойността на експозицията, свързана с тези дялове или акции.“

"

63)  Вмъкват се следните членове:"

„Член 132а

Подходи за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ

   1. Когато са изпълнени условията, посочени в член 132, параграф 3, институциите, които разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, подробно преглеждат тези експозиции, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, като претеглят с рискови тегла всички базисни експозиции на ПКИ, все едно че са държани пряко от тези институции.
   2. Когато са изпълнени условията, посочени в член 132, параграф 3, институциите, които не разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, за да използват подхода на подробния преглед, могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за тези експозиции въз основа на лимитите, определени в мандата на ПКИ и на съответното право.

Институциите правят изчисленията, посочени в първа алинея, въз основа на допускането, че ПКИ първоначално поема експозиции с най-високото капиталово изискване и в максималната степен, позволена в мандата му или съгласно съответното право, а след това продължава да поема експозиции в низходящ ред на изискванията, докато достигне максимално позволената обща експозиция, както и че ПКИ прилага ливъридж до максималния размер, разрешен съгласно неговия мандат или съответното право, в зависимост от случая.

Институциите правят изчисленията, посочени в първа алинея, в съответствие с методите, определени в настоящата глава, в глава 5 и в глава 6, раздел 3, 4 или 5 от настоящия дял.

   3. Чрез дерогация от член 92, параграф 3, буква г) институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с параграфи 1 или 2 от настоящия член, могат да изчисляват капиталовото изискване за риск от корекция на кредитната оценка на експозициите на това ПКИ в деривати като сума, равна на 50% от капиталовото изискване за експозициите в тези деривати, изчислена в съответствие с глава 6, раздели 3, 4 или 5 от настоящия дял — в зависимост от случая.

Чрез дерогация от първа алинея институция може да изключи от изчислението на капиталовото изискване за риск от корекция на кредитната оценка експозициите в деривати, които не биха подлежали на това изискване, ако са поети пряко от институцията.

   4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на начина на изчисляване от институциите на посочения в параграф 2 размер на рисково претеглените експозиции, когато един или повече елементи от необходимите за това изчисление входящи данни не са налични.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ... [девет месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да допълни настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 132б

Изключения от подходите за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ

   1. Институциите могат да изключат от изчисленията по член 132 притежаваните от дадено ПКИ инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, ▌ на капитала от втори ред, както и инструментите на приемливите задължения, които институциите приспадат съответно съгласно член 36, параграф 1 и членове 56, 66 и 72д.
   2. Институциите могат да изключат от изчисленията по член 132 експозициите в дялове или акции в ПКИ, посочени в член 150, параграф 1, букви ж) и з), и вместо това да ги третират съгласно член 133.

Член 132в

Третиране на задбалансовите експозиции към ПКИ

   1. Институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за своите задбалансови позиции, които потенциално могат да бъдат превърнати в експозиции под формата на дялове или акции в ПКИ, като умножат стойностите на тези експозиции, изчислени в съответствие с член 111, по следното рисково тегло:
   a) за всички експозиции, за които институциите използват един от подходите по член 132а:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000004.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000005.png= рисково тегло;

i = индекс, обозначаващ ПКИ;

RW20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000006.png= размер, изчислен в съответствие с член 132а за ПКИi;

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000007.png= стойност на експозициите на ПКИi;

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000008.png= счетоводна стойност на активите на ПКИi; и

EQi = счетоводна стойност на капитала на ПКИi.

   б) за всички останали експозиции, 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000009.png
   2. Институциите изчисляват стойността на експозицията на ангажимент за минимална стойност, който отговаря на условията, определени в параграф 3 от настоящия член, като дисконтирана настояща стойност на гарантирания размер, при използване на безрисков дисконтов фактор. Институциите могат да намалят стойността на експозицията на ангажимента за минимална стойност, като приспаднат всички признати загуби по отношение на ангажимента за минимална стойност съгласно приложимия счетоводен стандарт.

Институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за задбалансови експозиции, произтичащи от ангажименти за минимална стойност, които отговарят на всички условия, определени в параграф 3 от настоящия член, като умножат стойността на експозицията за тези експозиции с кредитен конверсионен коефициент от 20 % и рисковото тегло, получено съгласно член 132 или 152.

   3. Институциите определят размера на рисково претеглените експозиции за задбалансови експозиции, произтичащи от ангажименти за минимална стойност, в съответствие с параграф 2, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:
   а) задбалансовата експозиция на институцията представлява ангажимент за минимална стойност за инвестиция в дялова или акции на едно или повече ПКИ, съгласно който институцията е длъжна единствено да извършва плащания по ангажимента за минимална стойност, когато пазарната стойност на базисните експозиции на едно или повече ПКИ е под предварително определен праг в даден момент или моменти, както е посочено в договора;
   б) ПКИ е някое от следните:
   i) ПКИ съгласно определението в Директива 2009/65/ЕО; или
   ii) АИФ съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС, който инвестира единствено в прехвърлими ценни книжа или в други ликвидни финансови активи, посочени в член 50, параграф 1 от Директива 2009/65/ЕО, когато мандатът на АИФ не допуска ливъридж, по-висок от разрешения съгласно член 51, параграф 3 от Директива 2009/65/ЕО;
   в) текущата пазарна стойност на базисните експозиции на ПКИ, на която се основава ангажиментът за минимална стойност, без да се отчитат последиците от задбалансовите ангажименти за минимална стойност, покрива или надхвърля настоящата стойност на прага, определен в ангажимента за минимална стойност;
   г) когато излишъкът на пазарната стойност на базисните експозиции на едно или повече ПКИ над настоящата стойност на ангажимента за минимална стойност намалява, институцията или друго предприятие, доколкото е обхванато от надзора на консолидирана основа, на който подлежи самата институция в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС или Директива 2002/87/ЕО, може да повлияе на състава на базисните експозиции на тези ПКИ или да ограничи потенциала за по-нататъшно намаляване на излишъка по други начини;
   д) крайният пряк или непряк бенефициер на ангажимента за минимална стойност обикновено е непрофесионален клиент съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 11 от Директива 2014/65/ЕС.“

"

64)  В член 144, параграф 1 буква ж) се заменя със следното:"

„ж) институцията е изчислила съгласно вътрешнорейтинговия подход капиталовите изисквания в резултат на нейните оценки на рисковите параметри и е в състояние да представи отчетите съгласно изискванията на член 430;"

"

65)  Член 152 се заменя със следното:"

„Член 152

Третиране на експозиции в дялове или акции в ПКИ

   1. За експозициите си в дялове или акции в дадено ПКИ институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции, като умножат размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен в съответствие с подходите, посочени в параграфи 2 и 5, с процента на притежаваните от тях дялове или акции.
   2. Когато са изпълнени условията, посочени в член 132, параграф 3, институциите, които разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, подробно преглеждат тези базисни експозиции, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, като претеглят с рискови тегла всички базисни експозиции на ПКИ, все едно че са държани пряко от самите институции.
   3. Чрез дерогация от член 92, параграф 3, буква г) институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с параграфи 1 или 2 от настоящия член, могат да изчислят капиталовото изискване за риск от корекция на кредитната оценка на експозициите на това ПКИ в деривати като сума, равна на 50% от капиталовото изискване за тези експозициите в деривати, изчислена в съответствие с глава 6, раздели 3, 4 или 5 от настоящия дял — в зависимост от случая.

Чрез дерогация от първа алинея институция може да изключи от изчислението на капиталовото изискване за риск от корекция на кредитната оценка експозициите в деривати, които не биха подлежали на това изискване, ако са поети пряко от институцията.

   4. Институциите, които прилагат подхода на подробния преглед в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член и изпълняват условията за постоянна частична употреба в съответствие с член 150 или не изпълняват условията за използване на предвидените в настоящата глава методи или на един или повече от методите, предвидени в глава 5, по отношение на всички базисни експозиции на ПКИ или на част от тях, изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваните загуби в съответствие със следните принципи:
   a) за експозициите, отнесени към класа експозиции в капиталови инструменти по член 147, параграф 2, буква д), институциите прилагат посочения в член 155, параграф 2 подход за опростено определяне на рисковите тегла;
   б) за експозициите, отнесени към елементите, представляващи класа секюритизиращи позиции, посочен в член 147, параграф 2, буква е), институциите прилагат третирането, предвидено в член 254, както ако посочените експозиция бяха държави пряко от тях;
   в) за всички други базисни експозиции институциите прилагат посочения в глава 2 от настоящия дял стандартизиран подход.

Ако за целите на първа алинея, буква а) институцията не е в състояние да разграничи експозициите в непублични капиталови инструменти, експозициите в търгувани на борсов пазар капиталови инструменти и останалите експозиции в капиталови инструменти, тя отнася съответните експозиции в категорията „други експозиции в капиталови инструменти.

   5. Когато са изпълнени условията, посочени в член 132, параграф 3, институциите, които не разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за тези експозиции в съответствие с посочения в член 132а, параграф 2 мандатен подход. За експозициите по параграф 4, букви а), б) и в) от настоящия член обаче институциите прилагат подходите, посочени в тези букви.
   6. При спазване на член 132б, параграф 2 институциите, които не прилагат подхода на подробния преглед в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член, нито мандатния подход в съответствие с параграф 5 от настоящия член, прилагат посочения в член 132, параграф 2 алтернативен подход.
   7. Институциите могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за своите експозиции под формата на дялове или акции в ПКИ, като комбинират посочените в настоящия член подходи, ако са изпълнени условията за използването на тези подходи.
   8. Институциите, които не разполагат с подходящи данни или информация, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с подходите, посочени в параграфи 2, 3, 4 и 5, могат да разчитат на изчисленията на трето лице, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:
   a) третото лице е някое от следните:
   i) институцията депозитар или финансовата институция депозитар на ПКИ, при условие че ПКИ инвестира изключително в ценни книжа и депозира всички ценни книжа при тази институция депозитар или финансова институция депозитар;
   ii) за ПКИ извън обхвата на подточка i) от настоящата буква— управляващото дружество на ПКИ, при условие че то отговаря на критериите в член 132, параграф 3, буква а);
   б) за експозициите, различни от изброените в параграф 4, букви а), б) и в) от настоящия член, третото лице извършва изчислението в съответствие с подхода на подробния преглед, посочен в член 132а, параграф 1;
   в) за експозициите, изброени в параграф 4, букви а), б) и в), третото лице извършва изчислението в съответствие с подходите, посочени в тези букви;
   г) външен одитор е потвърдил точността на изчислението на третото лице.

Институциите, които разчитат на изчисленията на трето лице, умножават с коефициент 1,2 получения от тези изчисления размер на рисково претеглените експозиции на ПКИ.

Чрез дерогация от втора алинея, когато институцията има неограничен достъп до подробните изчисления, извършени от третото лице, коефициентът 1,2 не се прилага. При поискване институцията предоставя тези изчисления на своя компетентен орган.

   9. За целите на настоящия член се прилагат член 132, параграфи 5 и 6 и член 132б ▌. За целите на настоящия член се прилага член 132в, като се използват рисковите тегла, изчислени в съответствие с глава 3 от настоящия дял.“

"

66)   В член 158 се вмъква следният параграф:"

„9a. Размерът на очакваната загуба за ангажимент за минимална стойност, който отговаря на всички изисквания, посочени в член 132в, параграф 3, е нула.“

"

67)   Член 164 се заменя със следното:"

„Член 164

Загуба при неизпълнение (LGD)

   1. Институциите представят собствени оценки на LGD, при условие че са изпълнени изискванията, посочени в раздел 6 от настоящата глава, и компетентните органи са дали разрешение в съответствие с член 143. За риск от разсейване при закупени вземания се използва стойност на параметъра LGD от 75 %. Ако дадена институция е в състояние по надежден начин да раздели своята оценка на очакваната загуба за риск от разсейване при закупени вземания на съставящите я параметри PD и LGD, тя може да използва собствената си оценка на LGD.
   2. Кредитна защита с гаранции може да бъде призната като приемлива чрез коригиране на оценките за PD или LGD по отношение на отделни експозиции или група от експозиции, при условие че са спазени изискванията, посочени в член 183, параграфи 1, 2 и 3, и е получено разрешение от страна на компетентните органи. Дадена институция не присъжда коригирани стойности за PD или LGD на гарантирани експозиции, при които коригираното рисково тегло би било по-ниско от сравнима пряка експозиция към гаранта.
   3. За целите на член 154, параграф 2 стойността на параметъра LGD за сравнима пряка експозиция към доставчика на защита, посочен в член 153, параграф 3, е равна на стойността на параметъра LGD, присъдена на нехеджирано улеснение към гаранта или на нехеджирано улеснение към длъжника, в зависимост от това дали, в случай на едновременно неизпълнение на гаранта и длъжника по време на продължителността на хеджираната сделка, наличните доказателства и структурата на гаранцията показват, че размерът на възстановените суми зависи от финансовото състояние на гаранта или съответно на длъжника.
   4. За всички обезпечени с жилищни имоти експозиции на дребно, които не се ползват от гаранции на централни правителства, средно претеглената по експозициите LGD е не по-ниска от 10%.

За всички обезпечени с търговски недвижими имоти експозиции на дребно, които не се ползват от гаранции на централни правителства, средно претеглената по експозициите LGD е не по-ниска от 15%.

   5. Всяка държава членка определя орган, отговорен за прилагането на параграф 6. Този орган е компетентният орган или определеният орган.

Когато органът, определен от държавата членка за прилагането на настоящия член, е компетентният орган, той гарантира, че съответните национални органи и институции с функции в макропруденциалната област са надлежно информирани от компетентния орган за намерението му да използва настоящия член, и участват по подходящ начин в оценката на заплахите за финансовата стабилност в неговата държавата членка в съответствие с параграф 6.

Когато органът, определен от държавата членка за прилагането на настоящия член, е различен от компетентния орган, държавата членка приема необходимите разпоредби за осигуряване на подходяща координация и обмен на информация между компетентния орган и определения орган с цел правилно прилагане на настоящия член. По-специално, органите са длъжни да си сътрудничат тясно и да обменят цялата информация, която може да бъде необходима за адекватното изпълнение на задълженията, възложени на определения орган съгласно настоящия член. Това сътрудничество има за цел да се избегне каквато и да било форма на дублиращи се или несъгласувани действия между компетентния орган и определения орган, както и да се гарантира надлежно отчитане на взаимодействието с други мерки, и по-специално мерките, предприети съгласно член 458 от настоящия регламент и член 133 от Директива 2013/36/ЕС.

   6. Въз основа на събраните съгласно член 430а данни и други относими показатели и като отчита прогнозите за бъдещото развитие на пазара на недвижими имоти, органът, определен в съответствие с параграф 5 от настоящия член, оценява периодично и поне веднъж годишно дали минималните стойности за LGD, посочени в параграф 4 от настоящия член, са подходящи за експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от територията на държавата членка на съответния орган.

Когато въз основа на оценката по първа алинея от настоящия параграф органът, определен в съответствие с параграф 5, стигне до заключението, че минималните стойности за LGD, посочени в параграф 4, не са адекватни и ако счете, че неадекватността на стойностите на LGD може да има отрицателни последици върху текущата или бъдещата финансова стабилност в неговата държава членка, той може да определи по-високи минимални стойности на LGD за експозициите, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от територията на неговата държава членка. Тези увеличени минимални стойности могат да се прилагат и спрямо един или повече свързани с недвижими имоти сегменти от такива експозиции.

Органът, определен в съответствие с параграф 5, уведомява ЕБО и ЕССР преди да вземе решението, посочено в настоящия параграф. В срок от един месец от получаването на това уведомление ЕБО и ЕССР представят своето становище на засегнатата държава членка. ЕБО и ЕССР публикуват тези стойности на LGD.

   7. Когато органът, определен в съответствие с параграф 5, определи по-високи минимални стойности на LGD съгласно параграф 6, институциите разполагат с шестмесечен преходен период, за да ги приложат.
   8. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕССР, разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, които органът, определен в съответствие с параграф 5, взема под внимание при оценяването на адекватността на стойностите на LGD като част от оценката, посочена в параграф 6.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

   9. ЕССР може да дава, посредством препоръки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 и в тясно сътрудничество с ЕБО, указания на органите, определени в съответствие с параграф 5 от настоящия член, за следното:
   а) факторите, които могат „да имат отрицателни последици върху текущата или бъдещата финансова стабилност“ съгласно посоченото в параграф 6; и
   б) индикативните сравнителни показатели, които органът, определен в съответствие с параграф 5, трябва да вземе предвид при определянето на по-високи минимални стойности на LGD.
   10. Институциите на дадена държава членка прилагат по-високите минимални стойности на LGD, определени от органите на друга държава членка в съответствие с параграф 6, спрямо всички съответни експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части на другата държава членка.“

"

68)  В член 201, параграф 1 буква з) се заменя със следното:"

з) квалифицирани централни контрагенти.

"

69)  Вмъква се следният член:"

Член 204а

Приемливи видове деривати върху капиталови инструменти

   1. Институциите могат да използват като приемлива кредитна защита деривати върху капиталови инструменти, които са суапове за обща доходност или имат подобен икономически ефект, само за целите на вътрешното хеджиране.

Кредитната защита не се признава за приемлива, ако институцията я е закупила чрез суап за обща доходност и отчита нетните постъпления по сделката като нетен доход, но не отчита съответното намаление в стойността на защитения актив посредством намаление на справедливата стойност или увеличение към резервите.

   2. Когато институцията вътрешно хеджира с дериват върху капиталов инструмент, вътрешното хеджиране се счита за приемливо за целите на настоящата глава, ако прехвърленият към търговския портфейл кредитен риск се прехвърля на трето лице или лица.

Когато вътрешното хеджиране е извършено в съответствие с разпоредбите на първа алинея и са изпълнени изискванията по настоящата глава, институциите, които получават кредитна защита с гаранции, изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба съгласно правилата в раздели 4—6 от настоящата глава.

"

70)  Член 223 се изменя, както следва:

a)  в параграф 3 втора алинея се заменя със следното:"

„При сделките с извънборсови деривати институциите, които използват метода в глава 6, раздел 6, изчисляват EVA по следния начин:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000010.png.“;

"

б)  в параграф 5 се добавя следната алинея:"

При сделките с извънборсови деривати институциите, които използват методите по глава 6, раздели 3, 4 и 5, отчитат въздействието на обезпечението върху редуцирането на риска в съответствие с разпоредбите на глава 6, раздели 3, 4 и 5, в зависимост от случая.

"

71)  Член 272 се изменя, както следва:

a)  точка 6 се заменя със следното:"

6) хеджираща съвкупност означава група от сделки в рамките на една нетираща съвкупност, за които при определянето на потенциалната бъдеща експозиция по методите, посочени в раздел 3 или 4 от настоящата глава, е разрешено пълно или частично нетиране;“

"

б)  вмъква се следната точка:"

7a) еднопосочно маржин споразумение означава маржин споразумение, съгласно което дадена институция е длъжна да предостави на контрагент вариационен маржин, но няма право да получи вариационен маржин от този контрагент — или обратното;“

"

в)   точка 12 се заменя със следното:"

„12) текуща пазарна стойност или CMV означава нетната пазарна стойност на всички сделки в рамките на нетираща съвкупност, без да е приспаднато евентуално получено или предоставено обезпечение, когато положителните и отрицателните пазарни стойности се нетират при изчисляването на CMV;“

"

г)   вмъква се следната точка:"

12a) нетен независим размер на обезпечението или ▌NICA означава сборът от коригираните за променливост стойности на получените или предоставени, в зависимост от случая, нетни обезпечения за тази нетираща съвкупност, различни от вариационния маржин;

"

72)  Член 273 се изменя, както следва:

а)   параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Институциите изчисляват стойността на експозицията за изброените в приложение II договори по някой от методите, посочени в раздели 3—6, в съответствие с настоящия член.

Институция, която не изпълнява условията по член 273а, параграф 1, не използва метода в раздел 4. Институция, която не изпълнява условията по член 273а, параграф 2, не използва метода в раздел 5.

В рамките на дадена група институциите могат за постоянно да комбинират методите в раздели 3—6. Отделна институция не може за постоянно да използва в комбинация методите в раздели 3—6.“

"

б)   параграфи 6, 7 и 8 се заменят със следното:"

„6. По методите в раздели 3—6 стойността на експозицията за даден контрагент е равна на сбора от стойностите на експозициите, изчислени за всяка нетираща съвкупност от сделки с този контрагент.

Чрез дерогация от първа алинея, когато маржин споразумение се прилага за различни нетиращи съвкупности с този контрагент и институцията изчислява стойността на експозицията на тези нетиращи съвкупности по някой от методите в раздели 36, стойността на експозицията се изчислява съгласно съответния раздел.

За даден контрагент стойността на експозицията за дадена нетираща съвкупност от изброените в приложение II извънборсови дериватни инструменти, изчислена в съответствие с настоящата глава, е по-голямата от следните стойности: нула и разликата между сумата от стойностите на експозициите във всички нетиращи съвкупности от сделки с контрагента и сумата на корекциите на кридитната оценка за въпросния контрагент, която е призната от институцията като претърпяно намаление на стойността. Корекциите на кредитната оценка се изчисляват, без да се вземат предвид евентуалните нетиращи корекции на дебитната оценка, свързани със собствения кредитен риск на предприятието, които в съответствие с член 33, параграф 1, буква в) вече са били изключени от собствения капитал.

   7. Когато изчисляват стойността на експозицията в съответствие с методите в раздели 3, 4 и 5, институциите могат да третират два напълно съчетани договора за извънборсови деривати, включени в едно и също споразумение за нетиране, като един договор с нулева условна стойност на главницата.

За целите на първа алинея два договора за извънборсови деривати сe съчетават напълно, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

   а) рисковите им позиции са противоположни;
   б) характеристиките им, с изключение на датата на сделката, са едни и същи;
   в) паричните им потоци напълно се компенсират.
   8. Институциите определят стойността на породените от транзакции с удължен сетълмент експозиции по някой от методите в раздели 3—6 от настоящата глава, независимо от метода, който институцията е избрала за третиране на сделките с извънборсови деривати, репо сделките, сделките по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и маржин заемните сделки. При изчисляване на капиталовите изисквания за транзакции с удължен сетълмент институцията, която използва изложения в глава 3 подход, може да присъжда рискови тегла съгласно подхода, предвиден в глава 2, за постоянно и независимо от това доколко съществени са тези позиции.“

"

в)   добавя се следният параграф:"

9. По отношение на методите, изложени в раздели 3—6 от настоящата глава, институциите третират сделките, при които е установен специфичен утежняващ риск в съответствие с член 291, параграфи 2, 4, 5 и 6.

"

73)  Вмъкват се следните членове:"

„Член 273а

Условия за използване на опростени методи за изчисляване на стойността на експозиция

   1. Институция може да изчислява стойността на експозицията на позициите си в деривати в съответствие с метода в раздел 4, при условие че размерът на балансовите и задбалансовите ѝ операции с деривати не надхвърля всеки един от следните прагове според извършваната месечно оценка въз основа на данните към последния ден на месеца:
   а) 10% от общите активи на институцията;
   б) 300 милиона евро.

   2. Институция може да изчислява стойността на експозицията на ▌ позициите си в деривати в съответствие с метода в раздел 5, при условие че размерът на балансовите и задбалансовите й операции с деривати не надхвърля всеки един от следните прагове според извършваната месечно оценка въз основа на данните към последния ден на месеца:
   а) 5% от общите активи на институцията;
   б) 100 милиона евро.

   3. За целите на параграфи 1 и 2 институциите изчисляват размера на балансовите и задбалансовите си операции с деривати въз основа на данните към последния ден на всеки месец в съответствие със следните изисквания:
   a) позициите в деривати се оценяват по пазарните им стойности към тази дата; когато пазарната стойност на дадена позиция не е налична към определена дата, институциите използват справедлива стойност за позицията към тази дата; когато пазарната стойност и справедливата стойност на дадена позиция не са налични към дадена дата, институциите приемат за тази позиция последната налична за нея пазарна стойност или справедлива стойност;
   б) абсолютната стойност на дългите позиции в деривати се сборува с абсолютната стойност на късите позиции в деривати;
   в) включват се всички позиции в деривати, с изключение на кредитните деривати, признати за вътрешно хеджиране срещу експозиции към кредитен риск в банковия портфейл.
   4. Чрез дерогация от параграф 1 или 2, в зависимост от случая, ако сделките с деривати на консолидирана основа не надхвърлят праговете, посочени в параграф 1 или 2, в зависимост от случая, институция, която е включена в консолидацията и която би трябвало да приложи метода, посочен в раздел 3 или 4, тъй като превишава тези прагове на индивидуална основа, може, след получено одобрение от компетентните органи, вместо това да избере да приложи метода, който би се приложил на консолидирана основа.
   5. Институциите уведомяват компетентните органи за методите, посочени в раздел 4 или 5, които използват или, в зависимост от случая, престават да използват за изчисляване на стойността на експозицията на позициите си в деривати.
   6. Институциите не извършват и не заемат дълга или къса позиция в сделка с деривати с единствената цел да отговарят при месечната оценка на някое от условията в параграфи 1 и 2.

Член 273б

Неспазване на условията за използване на опростени методи за изчисляване на стойността на експозицията в деривати

   1. Институция, която престане да отговаря на едно или повече от условията по член 273а, параграф 1 или 2, незабавно уведомява за това компетентния орган.
   2. Институцията престава да изчислява стойностите на експозицията на позициите си в деривати в съответствие с раздел 4 или 5, в зависимост от случая, в срок от три месеца след възникването на някое от следните обстоятелства:
   a) институцията не отговаря на ▌ условията, посочени в член 273а, параграф 1 или параграф 2, буква а), в зависимост от случая, или условията, посочени в член 273а, параграф 1 или параграф 2, буква б), в зависимост от случая, през три последователни месеца;
   б) институцията не отговаря на условията, посочени в член 273а, параграф 1 или параграф 2, буква а), в зависимост от случая, или условията, посочени в член 273а, параграф 1 или параграф 2, буква б), в зависимост от случая, в продължение на повече от шест месеца през последните 12 месеца.
   3. На институция, престанала да изчислява стойността на експозицията на позициите си в деривати в съответствие с раздел 4 или 5, в зависимост от случая, се разрешава да възобнови изчисляването на стойността на експозицията на позициите си в деривати по раздел 4 или 5, стига да докаже на компетентния орган, че всички условия по член 273а, параграф 1 или 2 са били изпълнени за едногодишен период без прекъсване.“

"

74)  В трета част, дял II, глава 6 раздели 3, 4 и 5 се заменят със следното:"

„Раздел 3

Стандартизиран подход към кредитния риск от контрагента

Член 274

Стойност на експозицията

   1. Институцията може да изчисли една единствена стойност на експозиция на ниво нетираща съвкупност за всички сделки, обхванати от споразумение за нетиране, ако е изпълнено всяко от следните условия:
   а) споразумението за нетиране принадлежи към един от видовете договорни споразумения за нетиране, посочени в член 295;
   б) споразумението за нетиране е било признато от компетентните органи в съответствие с член 296;
   в) институцията е изпълнила предвидените в член 297 задължения по отношение на споразумението за нетиране ▌.

Ако някое от условията по първа алинея не е спазено, институцията третира всяка сделка като отделна нетираща съвкупност.

   2. Институциите изчисляват стойността на експозицията на дадена нетираща съвкупност съгласно стандартизирания подход за кредитен риск от контрагента, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000011.png

където:

RC = разменна стойност, изчислена в съответствие с член 275; и

PFE = потенциална бъдеща експозиция, изчислена в съответствие с член 278;

α = 1,4.

   3. Стойността на експозицията на дадена нетираща съвкупност, за която се прилага договорно маржин споразумение, се ограничава до стойността на експозицията на същата нетираща съвкупност, ако не се приложи такова споразумение.
   4. Когато за една и съща нетираща съвкупност се прилагат няколко маржин споразумения, институциите разпределят всяко маржин споразумение към групата от сделки в нетиращата съвкупност, за които се прилага това договорно маржин споразумение, и изчисляват стойността на експозицията отделно за всяка от тези групирани сделки.
   5. Институциите могат да определят, че стойността на експозицията на дадена нетираща съвкупност е равна на нула, когато нетиращата съвкупност отговаря на всяко от следните условия:
   a) състои се единствено от продадени опции;
   б) текущата пазарна стойност на нетиращата съвкупност е винаги отрицателна;
   в) институцията е получила предварително премията по всички опции, включени в нетиращата съвкупност, за да се гарантира изпълнението на договорите;
   г) нетиращата съвкупност не е предмет на маржин споразумение.
   6. ▌ За целите на изчисляване на стойността на експозицията на нетиращата съвкупност в съответствие с настоящия раздел институциите заместват сделка в нетираща съвкупност, която е крайна линейна комбинация от закупени или продадени кол или пут опции, с всички единични опции, които образуват тази линейна комбинация, все едно те представляват отделна сделка. Всяка такава комбинация от опции се третира като отделна сделка в нетиращата съвкупност, в която комбинацията е включена с цел изчисляване на стойността на експозицията.
   7. Стойността на експозицията на сделка с кредитни деривати, която представлява дълга позиция в базисния инструмент, може да бъде ограничена до размера на неизплатената премия, ако тя се разглежда като отделна нетираща съвкупност, която не е предмет на маржин споразумение.

Член 275

Разменна стойност

   1. Институциите изчисляват разменната стойност RC за нетиращи съвкупности, за които не се прилага маржин споразумение, в съответствие със следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000012.png

   2. Институциите изчисляват разменната стойност за нетиращи съвкупности с един контрагент, за които се прилага маржин споразумение, в съответствие със следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000013.png

където:

RC = разменна стойност;

VM = коригирана за променливост стойност на нетния вариационен маржин, получаван или предоставян редовно, в зависимост от случая, за тази нетираща съвкупност за редуциране на промените в текущата пазарна стойност (CMV) на нетиращата съвкупност;

TH = маржин праг, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението, под който институцията не може да изисква обезпечение; и

MTA = минимален размер на прехвърляемите средства, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението.

   3. Институциите изчисляват разменната стойност за множество нетиращи съвкупности, за които се прилага едно и също маржин споразумение, в съответствие със следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000014.png

където:

RC = разменна стойно

ст;i = индекс, с който се обозначават нетиращите съвкупности, за които се прилага маржин споразумението;

CMVi = текуща пазарна стойност на нетиращата съвкупност i;

VMMA = сбор от коригираните за променливост стойности на редовно получаваните или предоставяни, в зависимост от случая, обезпечения за множеството нетиращи съвкупности за редуциране на промените в техните текущи пазарни стойности; и

NICAMA = сбор от коригираните за променливост стойности на получените или предоставените, в зависимост от случая, обезпечения за множеството нетиращи съвкупности, различни от VMMA.

За целите на първа алинея NICAMA може да бъде изчислен на ниво сделка, на ниво нетираща съвкупност или на ниво всички нетиращи съвкупности, за които се прилага маржин споразумението, в зависимост от това на кое ниво се прилага маржин споразумението.

Член 276

Признаване и третиране на обезпеченията

   1. За целите на настоящия раздел институциите изчисляват размерите на VM, VMMA, NICA и NICAMA по отношение на обезпеченията, като изпълняват всяко от следните изисквания:
   a) ▌ когато всички сделки, включени в нетиращата съвкупност, принадлежат към търговския портфейл, се признава само обезпечението, което се допуска съгласно членове 197 и 299;
   б) когато нетиращата съвкупност съдържа поне една сделка, която принадлежи към банковия портфейл, се признава само обезпечението, което се допуска съгласно член 197;
   в) обезпечение, получено от контрагента, се признава с положителен знак, а обезпечение, предоставено на контрагента, се признава с отрицателен знак;
   г) коригираната за променливост стойност на всяко получено или предоставено обезпечение се изчислява в съответствие с член 223; за целите на това изчисление институциите не използват метода, определен в член 225;
   д) една и съща позиция на обезпечение не може да бъде включена във VM и NICA едновременно;
   е) една и съща позиция на обезпечение не може да бъде включена във VMMA и NICAMA едновременно;
   е) обезпечение, предоставено на контрагента, което е отделено от активите на контрагента и в резултат на това отделяне е защитено при несъстоятелност в случай на неизпълнение или неплатежоспособност на този контрагент, не се признава при изчисляването на NICA и NICAMA.
   2. При изчисляването на коригираната за променливост стойност на предоставеното обезпечение, посочено в параграф 1, буква г) от настоящия член, институциите заместват формулата по член 223, параграф 2 със следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000015.png

където:

CVA = коригирана за променливост стойност на предоставеното обезпечение; и

C = обезпечение;

Hc и Hfx се определят в съответствие с член 223, параграф 2.

   3. За целите на параграф 1, буква г) институциите определят период на реализация, който има отношение към изчисляването на коригираната за променливост стойност на полученото или предоставеното обезпечение, в съответствие със следните времеви хоризонти:
   a) една година за нетиращи съвкупности по член 275, параграф 1;
   б) маржин периода на риска, определен в съответствие с член 279в, параграф 1, буква б), за нетиращи съвкупности, посочени в член 275, параграфи 2 и 3.

Член 277

Съотнасяне на сделките по рискови категории

   1. Институциите съотнасят всяка сделка от нетираща съвкупност към една от следните рискови категории, за да определят потенциалната бъдеща експозиция на нетиращата съвкупност, посочена в член 278:
   a) лихвен риск;
   б) валутен риск;
   в) кредитен риск;
   г) риск от капиталови инструменти;
   д) стоков риск;
   е) други рискове.
   2. Институциите извършват съотнасянето, посочено в параграф 1, въз основа на основния рисков фактор на сделката с дериват. Основният рисков фактор е единственият съществен рисков фактор на сделка с деривати.

   3. Чрез дерогация от параграф 2 институциите съотнасят сделките с деривати, които имат повече от един основен рисков фактор, към повече от една рискова категория. Когато всички съществени рискови фактори на една от тези сделки спадат към една и съща рискова категория, институциите трябва да съотнесат тази сделка еднократно към рисковата категория въз основа на най-съществения от тези рискови фактори. Когато съществените рискови фактори на една от тези сделки спадат към различни рискови категории, институциите съотнасят по веднъж сделката към всяка рискова категория, за която сделката има поне един съществен рисков фактор, въз основа на най-съществения от рисковите фактори в тази рискова категория.
   4. Независимо от параграфи 1, 2 и 3, когато съотнасят сделките по изброените в параграф 1 рискови категории, институциите прилагат следните изисквания:
   a) когато основният рисков фактор на сделката или най-същественият рисков фактор в определена рискова категория при сделки, посочени в параграф 3, е променлива, свързана с инфлацията, институциите съотнасят сделката към категорията на лихвения риск;
   б) когато основният рисков фактор на сделката или най-същественият рисков фактор в определена рискова категория при сделки, посочени в параграф 3, е променлива, свързана с климатичните условия, институциите съотнасят сделката към категорията на стоковия риск.
   5. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:
   a) метода за идентифициране на сделките само с един съществен рисков фактор ▌;
   б) метода за идентифициране на сделките с повече от един съществен рисков фактор и за определяне на най-съществения от тези рискови фактори за целите на параграф 3.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ... [шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 277а

Хеджиращи съвкупности

   1. Институциите установяват съответните хеджиращи съвкупности за всяка рискова категория на дадена нетираща съвкупност и разпределят всяка сделка към тези хеджиращи съвкупности, както следва:
   а) сделки, съотнесени към категорията на лихвения риск, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност само ако основният им рисков фактор или най-същественият рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, е деноминиран в една и съща валута;
   б) сделки, съотнесени към категорията на валутния риск, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност или най-същественият рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, само ако основният им рисков фактор се основава на една и съща двойка валути;
   в) всички сделки, съотнесени към категорията на кредитния риск, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност;
   г) всички сделки, съотнесени към категорията на риска от капиталови инструменти, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност;
   д) сделки, съотнесени към категорията на стоковия риск, се разпределят към една от следните хеджиращи съвкупности въз основа на естеството на основния им рисков фактор или на най-съществения рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3:
   i) енергетика;
   ii) метали;
   iii) селскостопански продукти;
   iv) други стоки;
   v) климатични условия;
   е) сделки, съотнесени към категорията на други рискове, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност само ако имат и един и същ основен рисков фактор или най-съществен рисков фактор в дадената рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3.

За целите на първа алинея, буква а) от настоящия параграф сделки, които се съотнасят към категорията на лихвения риск и чийто основен рисков фактор е променлива, свързана с инфлацията, се разпределят в отделни хеджиращи съвкупности, различни от установените за сделките, съотнесени към категорията на лихвения риск, чийто основен рисков фактор не е променлива, свързана с инфлацията. Тези сделки се съотнасят към една и съща хеджираща съвкупност само ако основният им рисков фактор или най-същественият рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, е деноминиран в една и съща валута.

   2. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член институциите установяват за следните сделки отделни хеджиращи съвкупности във всяка рискова категория:
   a) сделки, чийто основен рисков фактор или най-същественият рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, е изведената от пазарните цени променливост или реализираната променливост на рисков фактор, или корелацията между двата рискови фактора;
   б) сделки, чийто основен рисков фактор или най-същественият рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, е разликата между два рискови фактора, съотнесени към една и съща рискова категория, или сделки с две платежни рамена, деноминирани в една и съща валута, при които рисков фактор, който попада в същата рискова категория, към която е съотнесен основният рисков фактор, се съдържа в платежното рамо, различно от рамото, което съдържа основния рисков фактор.

За целите на първа алинея, буква а) от настоящия параграф институциите разпределят сделките към една и съща хеджираща съвкупност от съответната рискова категория само когато те имат един и същ основен рисков фактор или най-съществен рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3.

За целите на първа алинея, буква б) институциите разпределят сделките към една и съща хеджираща съвкупност от съответната рискова категория само когато двойката рискови фактори в тези сделки, съгласно посоченото в същата разпоредба, е една и съща и между двата рискови фактора, които се съдържат в тази двойка, съществува положителна корелация. В противен случай институциите съотнасят сделките по първа алинея, буква б) към една от хеджиращите съвкупности, установени в съответствие с параграф 1, въз основа на само един от двата рискови фактора, посочени в първа алинея, буква б).

   3. При поискване от компетентните органи институциите предоставят броя на хеджиращите съвкупности, установени в съответствие с параграф 2 от настоящия член за всяка рискова категория, заедно с основния рисков фактор или най-съществения рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, или двойката рискови фактори на всяка от хеджиращите съвкупности, както и броя на сделките във всяка от тях.

Член 278

Потенциална бъдеща експозиция

   1. Институциите изчисляват потенциалната бъдеща експозиция за дадена нетираща съвкупност, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000016.png

където:

PFE =потенциална бъдеща експозиция;

a = индекс, с който се обозначават рисковите категории, включени в изчисляването на потенциалната бъдеща експозиция на нетиращата съвкупност;

AddOn(a) = добавка за рисковата категория а, изчислена в съответствие с членове 280а—280е, в зависимост от случая; и

multiplier = множител, изчислен в съответствие с формулата, посочена в параграф 3.

За целите на това изчисление институциите включват добавката за дадена рискова категория при изчисляването на потенциалната бъдеща експозиция на нетираща съвкупност, когато най-малко една сделка от нетиращата съвкупност е съотнесена към тази рискова категория.

   2. Потенциалната бъдеща експозиция на множество нетиращи съвкупности, за които се прилага едно маржин споразумение, както е посочено в член 275, параграф 3, се изчислява като сбора от потенциалните бъдещи експозиции на всички отделни нетиращи съвкупности, все едно за тях не се прилага никакво маржин споразумение.
   3. За целите на параграф 1 множителят се изчислява, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000017.png

където:

Floorm = 5%;

y = 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000018.png

z = 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000019.png

NICAi = нетен независим размер на обезпеченията, изчислен само за сделките, които са включени в нетиращата съвкупност i. NICAi се изчислява на ниво сделка или на ниво нетираща съвкупност в зависимост от маржин споразумението.

Член 279

Изчисляване на рисковата позиция

За целите на изчисляването на добавките за рисковата категория, посочени в членове 280а—280е, институциите изчисляват рисковата позиция на всяка сделка от нетираща съвкупност, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000020.png

където:

δ = надзорна делта на сделката, изчислена в съответствие с формулата, посочена в член 279а;

AdjNot = коригиран условен размер на сделката, изчислен в съответствие с член 279б; и

MF = матуритетен фактор на сделката, изчислен в съответствие с формулата, посочена в член 279в.

Член 279а

Надзорна делта

   1. Институциите изчисляват надзорната делта, както следва:
   a) за кол и пут опции, които дават възможност на купувача да закупи или продаде базисния инструмент на положителна цена на една или няколко бъдещи дати, освен когато тези опции са съотнесени към категорията на лихвения риск, институциите използват следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000021.png

където:

δ = надзорна делта;

sign = -1, ако сделката е продадена кол опция или закупена пут опция;

sign = +1, ако сделката е закупена кол опция или продадена пут опция;

type = -1, ако сделката е пут опция;

type = +1, ако сделката е кол опция;

N(x) = кумулативна функция на разпределение за стандартна нормална случайна променлива, т.е. вероятността една нормална случайна променлива със средна стойност нула и дисперсия единица да бъде по-малка или равна на "x";

P = спот или форуърд цена на базисния инструмент на опцията; за опции, чиито парични потоци зависят от средната стойност на цената на базисния инструмент, P е равно на тази средна стойност към датата, на която е направено изчислението;

K = цена на упражняване на опцията;

T = дата на изтичане на опцията; за опции, които могат да бъдат упражнявани само на една бъдеща дата, срокът на изтичане съвпада с тази дата. За опции, които могат да бъдат упражнявани на няколко бъдещи дати, срокът на изтичане съвпада с последната от тези дати; датата на изтичане на опцията се изразява в години, като се отчита кои дни са работни; и

σ = надзорна променливост на опцията, определена в съответствие с таблица 1 въз основа на рисковата категория на сделката и естеството на базисния инструмент на опцията.

Таблица 1

Рискова категория

Базисен инструмент

Регулаторна променливост

Валута

Всички

15%

Кредити

Инструмент, издаден върху задължения на едно лице

100%

Инструмент, издаден върху задължения на няколко лица

80%

Капиталови инструменти

Инструмент, издаден върху задължения на едно лице

120%

Инструмент, издаден върху задължения на няколко лица

75%

Стоки

Електроенергия

150%

Други стоки (без електроенергия)

70%

Други

Всички

150%

Институции, които използват форуърд цената на базисния инструмент на опцията, гарантират, че:

   i) форуърд цената съответства на характеристиките на опцията;
   ii) форуърд цената се изчислява, като се използва относим лихвен процент, широко наличен към датата на отчета;
   iii) форуърд цената включва очакваните парични потоци по базисния инструмент преди изтичането на опцията;
   б) за траншове от синтетична секюритизация и кредитни деривати за n-то неизпълнение институциите използват следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000022.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000023.png

A = начална точка на загуба по транша; за сделка с кредитни деривати за n-то неизпълнение въз основа на референтни субекти k, A = (n-1)/k; и

D = крайна точка на загуба по транша; за сделка с кредитни деривати за n-то неизпълнение въз основа на референтни субекти k, D = n/k;

   в) за сделките, които не са посочени в буква а) или б), институциите използват следната надзорна делта:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000024.png

   2. За целите на настоящия раздел дълга позиция в основен рисков фактор или в най-съществения рисков фактор в тази рискова категория при сделките, посочени в член 277, параграф 3, означава, че пазарната стойност на сделката нараства, когато стойността на този рисков фактор се увеличава, докато къса позиция в основния рисков фактор или в най-съществения рисков фактор в тази рискова категория при сделките, посочени в член 277, параграф 3, означава, че пазарната стойност на сделката намалява, когато стойността на този рисков фактор се увеличава.

   3. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:
   a) в съответствие с измененията на международната регулаторна уредба, формулата, която институциите използват за изчисляване на надзорната делта за кол и пут опции, съотнесени към категорията на лихвения риск, и която е съвместима с пазарни условия, при които лихвените проценти може да са отрицателни, както и надзорната променливост, която е подходяща за тази формула;
   б) метода за определяне дали дадена сделка ▌ е дълга или къса позиция в основния рисков фактор или в най-съществения рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3 ▌.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ... [шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 279б

Коригирана условна стойност

   1. Институциите изчисляват коригираната условна стойност, както следва:
   а) за сделки, съотнесени към категорията на лихвения риск или към категорията на кредитния риск, институциите изчисляват коригираната условна стойност като произведение на условната стойност на договора за деривати и регулаторния коефициент на продължителност, който се изчислява по следния начин:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000025.png

където:

R = надзорен дисконтов процент; R = 5 %;

S = период между началната дата на дадена сделка и отчетната дата, който се изразява в години, като се отчита кои дни са работни;

E = период между крайната дата ▌ на дадена сделка ▌ и отчетната дата, който се изразява в години, като се отчита кои дни са работни.

Началната дата на дадена сделка е най-ранната дата, на която се определя размерът или се извършва договорно плащане по сделката, към или от институцията, без да се считат плащанията, свързани с размяната на обезпечение по маржин споразумение. Когато към отчетната дата вече са определени размери или са извършени плащания по сделката, началната дата на сделката е равна на 0. ▌

Когато сделката включва една или повече договорни бъдещи дати, на които институцията или контрагентът може да реши да прекрати сделката преди договорения ѝ падеж, началната дата на сделката е равна на най-ранната от следните дати:

   i) датата или най-ранната от няколкото бъдещи дати, на които институцията или контрагентът може да реши да прекрати сделката, преди да настъпи договореният ѝ падеж;
   ii) датата, на която започват да се определят размерите или да се извършват плащания по сделката, различни от плащанията, свързани с размяната на обезпечение по маржин споразумение.

Когато базисният инструмент по сделката е финансов инструмент, който може да доведе до договорни задължения в допълнение към тези по сделката, началната дата на сделката се определя въз основа на най-ранната дата, на която започват да се определят размерите или извършват плащания по базисния инструмент.

Крайната дата на дадена сделка е най-късната дата, на която се извършва или може да бъде извършено договорно плащане по сделката, към или от институцията.

Когато базисният инструмент по сделката е финансов инструмент, който може да доведе до договорни задължения в допълнение към тези по сделката, крайната дата на сделката се определя въз основа на последното договорно плащане по базисния инструмент на сделката.

Когато дадена сделка е структурирана за уреждане на текуща експозиция след определени дати на плащане и когато условията се актуализират така, че пазарната стойност на сделката е нула на тези определени дати, уреждането на текущата експозиция на определените дати се счита за договорно плащане по същата сделка;

   б) за сделки, съотнесени към категорията на валутния риск, институциите изчисляват коригираната условна стойност, както следва:
   i) когато сделката се състои от едно платежно рамо, коригираната условна стойност е равна на условната стойност по договора за дериват;
   ii) когато сделката се състои от две платежни рамена и условната стойност на едното платежно рамо е деноминирана в отчетната валута, коригираната условна стойност е равна на условната стойност на другото платежно рамо;
   iii) когато сделката се състои от две платежни рамена и условната стойност на всяко платежно рамо е деноминирана във валута, различна от отчетната валута на институцията, коригираната условна стойност е равна на по-голямата от условните стойности на двете платежни рамена, след като тези суми са били преизчислени в отчетната валута на съответната институция по текущия спот валутен курс;
   в) за сделки, съотнесени към категорията на риска от капиталови инструменти или към категорията на стоковия риск, институциите изчисляват коригираната условна стойност като произведението на пазарната цена на единица от базисния инструмент по сделката и броя на единиците на базисния инструмент по сделката;

когато дадена сделка, съотнесена към категорията на риска от капиталови инструменти или към категорията на стоковия риск, е изразена в договора като условна стойност, институциите използват като коригирана условна стойност условната стойност на сделката, а не броя на единиците в базисния инструмент;

   г) за сделки, съотнесени към категорията на другите рискове, институциите изчисляват коригираната условна стойност въз основа на най-подходящия метод измежду методите, посочени в букви а), б) и в), в зависимост от естеството и характеристиките на базисния инструмент по сделката.
   2. За целите на изчисляването на посочената в параграф 1 коригирана условна стойност на сделката институциите определят условната стойност или броя на единиците от базисния инструмент, както следва:
   а) когато условната стойност или броят на единиците от базисния инструмент на сделката не е фиксиран до настъпване на договорения падеж ▌:
   i) за детерминистични условни стойности и детерминистичен брой на единиците от базисния инструмент — условната стойност е средната претеглена стойност на всички детерминистични размери на условните стойности или на броя на единиците от базисния инструмент, в зависимост от случая, до настъпване на падежа на сделката по договора, като теглата представляват тази част от периода, през която се прилага всяка условна стойност;
   ii) за стохастични условни стойности и стохастичен брой на единиците от базисния инструмент — условната стойност представлява стойността, определена чрез фиксиране на текущите пазарни стойности във формулата за изчисляване на бъдещите пазарни стойности;

   б) за договори, при които условната стойност се разменя повече от веднъж — условната стойност се умножава по броя на оставащите плащания, които остава да бъдат направени съгласно договорите;
   в) при договори, които предвиждат мултиплициране на плащанията на парични потоци или на базисния инструмент по договора за деривати, условната стойност се коригира от институцията с цел да се отчетат последиците от мултиплицирането върху структурата на риска на тези договори.
   3. Институциите преизчисляват коригираната условна стойност на сделката в отчетната си валута по текущия спот валутен курс, като коригираната условна стойност се изчислява съгласно настоящия член от условната стойност по договора или от пазарната цена на броя на единиците от базисния инструмент, когато тази стойност или цена е деноминирана в друга валута.

Член 279в

Матуритетен фактор

   1. Институциите изчисляват матуритетния фактор, както следва:
   a) за сделки, включени в нетиращите съвкупности по член 275, параграф 1, институциите използват следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000026.png

където:

MF = матуритетен фактор;

M = остатъчен срок до падежа на сделката, който е равен на времето, необходимо за приключването на всички договорни задължения по сделката; за тази цел всяка опционалност по дериватен договор се счита за договорно задължение; остатъчният срок до падежа се изразява в години като се отчита кои дни са работни;

когато дадена сделка има друг дериватен договор като базисен инструмент, който може да доведе до допълнителни договорни задължения извън договорните задължения по сделката, остатъчният срок до падежа на сделката е равен на времето, необходимо за приключването на всички договорни задължения по базисния инструмент;

когато дадена сделка е структурирана за уреждане на текуща експозиция след определени дати на плащане и когато условията се актуализират така, че пазарната стойност на сделката е нула на тези определени дати, остатъчният срок до падежа на сделката е равен на времето до датата на следващата актуализация; и

OneBusinessYear (една работна година) = една година, изразена в работни дни, като се отчита кои дни са работни;

   б) за сделки, включени в нетиращи съвкупности по член 275, параграфи 2 и 3, матуритетният фактор се определя като:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000027.png

където:

MF = матуритетен фактор;

MPOR = рисков маржин период на нетиращата съвкупност, определен в съответствие с член 285, параграфи 2—5; и

OneBusinessYear (една работна година) = една година, изразена в работни дни, като се отчита кои дни са работни.

При определяне на рисковия маржин период за сделки между клиент и клирингов член, институцията, която действа като клиент или клирингов член, замества минималния период, посочен в член 285, параграф 2, буква б), с пет работни дни.

   2. За целите на параграф 1, за сделки, които са структурирани за уреждане на текущи експозиции след определени дати на плащане, остатъчният срок до падежа е равен на времето до датата на следващата актуализация, когато условията се актуализират така, че пазарната стойност на договора да бъде нула на тези дати на плащане.

Член 280

Надзорен коефициент на хеджираща съвкупност

За целите на изчисляването на добавката за хеджираща съвкупност съгласно членове 280а—280е надзорният коефициент ϵ на хеджираща съвкупност е следният:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000028.png

Член 280а

Добавка за категорията на лихвения риск

   1. За целите на член 278 институциите изчисляват добавката за категорията на лихвения риск за дадена нетираща съвкупност, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000029.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000030.png = добавка за категорията на лихвения риск;

j = индекс, с който се обозначават всички хеджиращи съвкупности за лихвен риск от нетиращата съвкупност, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква а) и член 277а, параграф 2; и

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000031.png = добавка за хеджираща съвкупност j на категорията на лихвения риск, изчислена в съответствие с параграф 2.

   2. Институциите изчисляват добавката за хеджираща съвкупност j на категорията на лихвения риск:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000032.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000033.png = надзорен коефициент за хеджиращата съвкупност j, определен в съответствие с приложимата стойност, посочена в член 280;

SFIR = надзорен коефициент за категорията на лихвения риск на стойност 0,5%; и

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000034.png = ефективна условна стойност на хеджиращата съвкупност j, изчислена в съответствие с параграф 3.

   3. За целите на изчисляването на ефективната условна стойност на хеджиращата съвкупност j институциите първо съотнасят всяка сделка от хеджиращата съвкупност към съответната група в таблица 2. Това съотнасяне се извършва въз основа на крайната дата на всяка сделка, определена съгласно член 279б, параграф 1, буква а):

Таблица 2

Група

Крайна дата

(в години)

1

>0 и <=1

2

>1 и <= 5

3

> 5

След това институциите изчисляват ефективната условна стойност на хеджиращата съвкупност j в съответствие със следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000035.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000036.png = ефективна условна стойност на хеджиращата съвкупност j;

Dj,k = ефективна условна стойност на група k на хеджиращата съвкупност j, изчислена както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000037.png

където:

l = индекс, с който се обозначава рисковата позиция.

Член 280б

Добавка за категорията на валутния риск

   1. За целите на член 278 институциите изчисляват добавката за категорията на валутния риск за дадена нетираща съвкупност, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000038.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000039.png = добавка за категорията на валутния риск;

j = индекс, с който се обозначават хеджиращите съвкупности за валутния риск от нетиращата съвкупност, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква б) и член 277а, параграф 2; и

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000040.png= добавка за хеджираща съвкупност j на категорията на валутния риск, изчислена в съответствие с параграф 2.

   2. Институциите изчисляват добавката за хеджираща съвкупност j на категорията на валутния риск, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000041.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000042.png = надзорен коефициент за хеджиращата съвкупност j, определен в съответствие с член 280;

SFFX = надзорен коефициент за категорията на валутния риск на стойност 4%;

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000043.png = ефективна условна стойност на хеджиращата съвкупност j, изчислена, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000044.png

където:

l = индекс, с който се обозначава рисковата позиция.

Член 280в

Добавка за категорията на кредитния риск

   1. За целите на параграф 2 институциите установяват съответните кредитни референтни субекти на нетиращата съвкупност в съответствие със следното:
   a) един кредитен референтен субект съответства на всеки емитент на референтен дългов инструмент, който е базисен инструмент за сделка върху задължения на едно лице, отнесена към категорията на кредитния риск; сделките върху задълженията на едно лице се отнасят към един и същи кредитен референтен субект само когато базисният референтен дългов инструмент на тези сделки е емитиран от един и същи емитент;
   б) един кредитен референтен субект съответства на всяка група от референтни дългови инструменти или кредитни деривати върху задължения на едно лице, които са базисни инструменти по сделка върху задълженията на няколко лица, отнесена към категорията на кредитния риск; сделки върху задълженията на няколко лица се отнасят към един и същи кредитен референтен субект само когато групата на включените в сделките базисни референтни дългови инструменти или кредитни деривати върху задължения на едно лице има едни и същи съставни елементи.
   2. За целите на член 278 институцията изчислява добавката за категорията на кредитния риск за дадена нетираща съвкупност, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000045.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000046.png;

j = индекс, с който се обозначават всички хеджиращи съвкупности за кредитния риск, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква в) и член 277а, параграф 2, за нетиращата съвкупност; и

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000047.png= добавка за хеджираща съвкупност j на категорията на кредитния риск, изчислена в съответствие с параграф 3.

   3. Институциите изчисляват добавката за категорията на кредитния риск за хеджиращата съвкупност j, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000048.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000049.png;

ϵj = надзорен коефициент за хеджиращата съвкупност j, определен в съответствие с член 280 ▌;

k = индекс, с който се обозначават кредитните референтни субекти на нетиращата съвкупност, установени в съответствие с параграф 1;

ρkCredit = коефициент на корелация за кредитния референтен субект k; когато кредитния референтен субект k е установен в съответствие с параграф 1, буква а), ρkCredit = 50%, когато кредитният референтен субект k е установен в съответствие с параграф 1, буква б), ρkCredit = 80 %; и

AddOn(Entityk) = добавка за кредитния референтен субект k, определена в съответствие с параграф 4.

   4. Институцията изчислява добавката за кредитния референтен субект k, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000050.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000051.png = ефективна условна стойност на кредитния референтен субект k, изчислена, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000052.png

където:

l = индекс, с който се обозначава рисковата позиция; и

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000053.png= надзорен коефициент, приложим към кредитния референтен субект k, изчислен в съответствие с параграф 5.

   5. Институциите изчисляват надзорния коефициент, приложим за кредитния референтен субект k, както следва:
   a) за кредитния референтен субект k, установен в съответствие с параграф 1, буква а), 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000054.pngсе съотнася към един от шестте надзорни коефициента, посочени в таблица 3 от настоящия параграф, въз основа на външна кредитна оценка, присъдена на съответния отделен емитент от призната АВКО; за отделен емитент, за когото няма присъдена кредитна оценка от призната АВКО:
   i) институцията, използваща подхода по глава 3, съотнася вътрешния рейтинг на отделния емитент към една от външните кредитни оценки;
   ii) институцията, използваща подхода по глава 2, присъжда 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000055.png= 0,54% на този кредитен референтен субект; когато обаче институцията прилага член 128, за да определи рисковото тегло на кредитния риск от контрагента по отношение на експозициите към този отделен емитент, тя присъжда 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000056.png= 1,6% на този кредитен референтен субект;
   б) за кредитен референтен субект k, установен в съответствие с параграф 1, буква б):
   i) когато рискова позиция l, отнесена към кредитния референтен субект k, е кредитен индекс, регистриран на признат борсов пазар, 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000057.pngсе съотнася към един от двата надзорни коефициенти, определени в таблица 4 от настоящия параграф, въз основа на ▌ кредитното качество на мнозинството от неговите отделни съставни елементи;
   ii) когато рискова позиция l, отнесена към кредитния референтен субект k, не е посочена в буква б) подточка i), 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000058.pngе средната претеглена стойност на надзорните коефициенти, съотнесени към всеки съставен елемент в съответствие с метода, определен в буква а), като теглата се определят в зависимост от дела, който условната стойност на съставните елементи има в тази позиция.

Таблица 3

Степен на кредитно качество

Надзорен коефициент за сделки върху задължения на едно лице

1.

0,38 %

2.

0,42 %

3.

0,54 %

4.

1,06 %

5.

1,6 %

6.

6,0 %

Таблица 4

Преобладаващо кредитно качество

Надзорен коефициент за регистрирани на борсов пазар индекси

Инвестиционен рейтинг

0,38 %

Неинвестиционен рейтинг

1,06 %

Член 280г

Добавка за категорията на риска от капиталови инструменти

   1. За целите на параграф 2 институциите установяват съответните референтни субекти на капиталови инструменти на нетиращата съвкупност, както следва:
   а) един референтен субект на капиталов инструмент съответства на всеки емитент на референтен капиталов инструмент, който е базисен инструмент за сделка върху задълженията на едно лице, отнесена към категорията на риска от капиталови инструменти; сделките върху задълженията на едно лице се отнасят към един и същи референтен субект на капиталов инструмент само когато базисният референтен капиталов инструмент по сделките е емитиран от един и същи емитент;
   б) един референтен субект на капиталов инструмент съответства на всяка група от референтни капиталови инструменти или деривати върху капиталови инструменти, издадени от едно лице, които са базисни инструменти по сделка върху задълженията на няколко лица, отнесена към категорията на риска от капиталови инструменти; сделки върху задълженията на няколко лица се отнасят към един и същи референтен субект на капиталов инструмент само когато групата на включените в сделките базисни референтни капиталови инструменти или деривати върху капиталови инструменти, издадени от едно лице, в зависимост от случая, има едни и същи съставни елементи.
   2. За целите на член 278 институциите изчисляват добавката за категорията на риска от капиталови инструменти за дадена нетираща съвкупност, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000059.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000060.png добавка за категорията на риска от капиталови инструменти;

j = индекс, с който се обозначават всички хеджиращи съвкупности за риска от капиталови инструменти, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква г) и член 277а, параграф 2, за нетиращата съвкупност; и

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000061.png = добавка за хеджираща съвкупност j на категорията на риска от капиталови инструменти, изчислена в съответствие с параграф 3.

   3. Институциите изчисляват добавката за категорията на риска от капиталови инструменти за хеджиращата съвкупност j, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000062.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000063.png = добавка за категорията на риска от капиталови инструменти за хеджиращата съвкупност j;

ϵj = надзорен коефициент за хеджиращата съвкупност j, определен в съответствие с член 280;

k = индекс, с който се обозначават референтни субекти на капиталови инструменти на нетиращата съвкупност, установени в съответствие с параграф 1;

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000064.png = коефициент на корелация за референтния субект на капиталов инструмент k; когато референтният субект на капиталов инструмент k е установен в съответствие с параграф 1, буква а), 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000065.png = 50%; когато референтният субект на капиталов инструмент k е установен в съответствие с параграф 1, буква б), 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000066.png= 80 %; и

AddOn(Entityk) = добавка за референтния субект на капиталов инструмент k, изчислена в съответствие с параграф 4.

   4. Институциите изчисляват добавката за референтния субект на капиталов инструмент k, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000067.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000068.png добавка за референтния субект на капиталов инструмент k;

SFkEquity = надзорен фактор, приложим към референтния субект на капиталов инструмент k; когато референтният субект на капиталов инструмент k е установен в съответствие с параграф 1, буква а), SFkEquity = 32 %; когато референтният субект на капиталов инструмент k е установен в съответствие с параграф 1, буква б), SFkEquity = 20 %; и

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000069.png = ефективна условна стойност на референтния субект на капиталов инструмент k, изчислена, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000070.png

където:

l = индекс, с който се обозначава рисковата позиция.

Член 280д

Добавка за категорията на стоковия риск

   1. За целите на член 278 институциите изчисляват добавката за категорията на стоковия риск за дадена нетираща съвкупност, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000071.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000072.png

j = индекс, с който се обозначават хеджиращите съвкупности за стоковия риск, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква д) и член 277а, параграф 2, за нетиращата съвкупност; и

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000073.png = добавка за хеджираща съвкупност j на категорията на стоковия риск, изчислена в съответствие с параграф 4.

   2. За целите на изчисляването на добавката за хеджираща съвкупност за стоковия риск от дадена нетираща съвкупност в съответствие с параграф 4, институциите установяват съответните референтни видове стоки за всяка хеджираща съвкупност. Сделките със стокови деривати се отнасят към един и същ референтен вид стока само когато базисният стоков инструмент на тези сделки е от едно и също естество, независимо от мястото на доставка и качеството на стоковия инструмент.
   3. Чрез дерогация от параграф 2 компетентните органи могат да изискват от институция, която е изложена в значителна степен на базисния риск, свързан с различни позиции от едно и също естество, както е посочено в параграф 2, да установят референтни видове стоки за тези позиции, като използват повече характеристики, а не само естеството на базисния стоков инструмент ▌. В такъв случай сделките със стокови деривати се отнасят към един и същ референтен вид стока само когато се отличават с тези характеристики.

   4. Институциите изчисляват добавката за категорията на стоковия риск за хеджиращата съвкупност j, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000074.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000075.png;

ϵj = надзорен коефициент за хеджиращата съвкупност j, определен в съответствие с член 280;

ρCom = коефициент на корелация за категорията на стоковия риск на стойност 40%;

k = индекс, с който се обозначават референтните видове стоки на нетиращата съвкупност, установени в съответствие с параграф 2; и

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000076.png = добавка за референтния вид стока k, изчислена в съответствие с параграф 5.

   5. Институциите изчисляват добавката за референтния вид стока k, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000077.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000078.png;

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000079.png = надзорен коефициент, приложим към референтния вид стока k;когато референтният вид стока k съответства на сделки, разпределени към хеджиращата съвкупност, посочена в член 277а, параграф 1, буква д), подточка i), с изключение на сделките, свързани с електроенергия, SFkCom = 18 %; за сделки, свързани с електроенергия, SFkCom = 40 %; и

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000080.png = ефективна условна стойност на референтния вид стока k, изчислена, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000081.png

където:

l = индекс, с който се обозначава рисковата позиция.

Член 280е

Добавка за категорията на други рискове

   1. За целите на член 278 институциите изчисляват добавката за категорията на други рискове за дадена нетираща съвкупност, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000082.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000083.png добавка за категорията на други рискове;

j = индекс, с който се обозначават хеджиращите съвкупности за други рискове, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква е) и член 277а, параграф 2, за нетиращата съвкупност; и

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000084.png = добавка за категорията на другите рискове за хеджиращата съвкупност j, изчислена в съответствие с параграф 2.

   2. Институциите изчисляват добавката за категорията на други рискове за хеджиращата съвкупност j, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000085.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000086.png;

ϵj = надзорен коефициент за хеджиращата съвкупност j, определен в съответствие с член 280; и

SFOther = надзорен коефициент за категорията на други рискове на стойност 8%;

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000087.png = ефективна условна стойност на хеджиращата съвкупност j, изчислена, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000088.png

където:

l = индекс, с който се обозначава рисковата позиция.

Раздел 4

Опростен стандартизиран подход за кредитe риск от контрагента ▌

Член 281

Изчисляване на стойността на експозицията

   1. Институциите изчисляват една стойност на експозиция на ниво нетираща съвкупност в съответствие с раздел 3 при спазване на параграф 2 от настоящия член.
   2. Стойността на експозицията на нетираща съвкупност се изчислява в съответствие със следните изисквания:
   а) институциите не прилагат третирането, посочено в член 274, параграф 6;
   б) чрез дерогация от член 275, параграф 1, за нетиращите съвкупности, които не са посочени в член 275, параграф 2, институциите изчисляват разменната стойност съгласно следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000089.png,

където:

RC = разменна стойност; и

CMV = текуща пазарна стойност.

   в) чрез дерогация от член 275, параграф 2 от настоящия регламент, за нетиращи съвкупности от сделки: които се търгуват на призната борса; които са предмет на централизиран клиринг от ЦК, получил лиценз в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или признат в съответствие с член 25 от същия регламент; или за които с контрагента е налице двустранна размяна на обезпечение в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, институциите изчисляват разменната стойност в съответствие със следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000090.png

където:

RC = разменна стойност;

TH = маржин праг, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението, под който институцията не може да изиска обезпечение; и

MTA = минимален размер на прехвърляемите средства, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението;

   г) чрез дерогация от член 275, параграф 3, за нетиращи съвкупности с множество контрагенти, предмет на маржин споразумение, институциите изчисляват разменната стойност като сбора от разменната стойност на всяка отделна нетираща съвкупност, изчислена в съответствие с параграф 1, все едно не е бил приложено маржин споразумение;
   д) всички хеджиращи съвкупности се определят в съответствие с член 277а, параграф 1;
   е) институциите присъждат стойност 1 на множителя във формулата по член 278, параграф 1, използвана за изчисляване на потенциалната бъдеща експозиция, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000091.png

където:

PFE = потенциална бъдеща експозиция;

AddOn(a) = добавка за рисковата категория а;

   ж) чрез дерогация от член 279а, параграф 1, за всички сделки институциите изчисляват надзорната делта, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000092.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000093.png;

   з) формулата, посочена в член 279б, параграф 1, буква а), която се използва за изчисляване на надзорния коефициент на продължителност, да се чете, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000094.png

където:

E = период между крайната дата ▌ на дадена сделка ▌ и отчетната дата; и

S = период между началната дата на дадена сделка и отчетната дата;

   и) матуритетният фактор по член 279в, параграф 1 се изчислява, както следва:
   i) за сделки, включени в нетиращи съвкупности по член 275, параграф 1, MF = 1;
   ii) за сделки, включени в нетиращи съвкупности по член 275, параграфи 2 и 3, MF = 0,42;
   й) формулата, посочена в член 280а, параграф 3, която се използва за изчисляване на ефективната условна стойност на хеджиращата съвкупност j, да се чете, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000095.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000096.png = ефективна условна стойност на хеджиращата съвкупност j; и

Dj,k = ефективна условна стойност на група k на хеджиращата съвкупност j

   к) формулата, посочена в член 280в, параграф 3 и използвана за изчисляване на добавката за категорията на кредитния риск за хеджиращата съвкупност j, да се чете, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000097.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000098.png = добавка за категорията на кредитния риск за хеджиращата съвкупност j; и

AddOn(Entityk) = добавка за кредитния референтен субект k;

   л) формулата, посочена в член 280г, параграф 3 и използвана за изчисляване на добавката за категорията на риска от капиталови инструменти за хеджиращата съвкупност j, да се чете, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000099.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000100.png= добавка за категорията на риска от капиталови инструменти за хеджиращата съвкупност j; и

AddOn(Entityk) = добавка за кредитния референтен субект k;

   м) формулата, посочена в член 280д, параграф 4 и използвана за изчисляване на добавката за категорията на стоковия риск за хеджиращата съвкупност j, да се чете, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000101.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000102.png добавката за категорията на стоковия риск за хеджиращата съвкупност j; и

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000103.png = добавка за референтния вид стока k.

Раздел 5

Метод на първоначалната експозиция

Член 282

Изчисляване на стойността на експозицията

   1. Ако са изпълнени всички условия, определени в член 274, параграф 1, институциите могат да изчислят една стойност на експозиция за всички сделки в рамките на договорното споразумение за нетиране. В противен случай институциите изчисляват стойността на експозицията отделно за всяка сделка, която се разглежда като отделна нетираща съвкупност.
   2. Стойността на експозицията за дадена нетираща съвкупност или сделка е равна на сбора от текущата разменна стойност и потенциалната бъдеща експозиция, умножен по 1,4.
   3. Текущата разменна стойност, посочена в параграф 2, се изчислява, както следва:
   а) за нетиращи съвкупности от сделки: търгувани на призната борса; предмет на централизиран клиринг от ЦК, получил лиценз в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или признат в съответствие с член 25 от същия регламент; или за които с контрагента е налице двустранна размяна на обезпечение в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, институциите използват следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000104.png

където:

RC = разменна стойност;

TH = маржин праг, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението, под който институцията не може да изиска обезпечение; и

MTA = минимален размер на прехвърляемите средства, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението;

   б) за всички други нетиращи съвкупности или отделни сделки институциите използват следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000105.png

където:

RC = разменна стойност; и

CMV = текуща пазарна стойност.

За да изчислят текущата разменна стойност, институциите актуализират текущите пазарни стойности поне веднъж месечно.

   4. Институциите изчисляват потенциалната бъдеща експозиция, посочена в параграф 2, както следва:
   а) потенциалната бъдеща експозиция на нетираща съвкупност представлява сбора на потенциалната бъдеща експозиция на всички сделки, включени в нетиращата съвкупност, изчислена в съответствие с буква б);
   б) потенциалната бъдеща експозиция на единична сделка е нейната условна стойност, умножена по:
   i) произведението на 0,5% и остатъчния срок до падежа на сделката, изразен в години, за лихвени договори за деривати;
   ii) произведението на 6% и остатъчния срок до падежа на сделката, изразен в години, за договори за кредитни деривати;
   iii) 4% за валутни деривати;
   iv) 18% за договори за деривати за злато и стоки, различни от договори за деривати за електроенергия;
   v) 40% за договори за деривати за електроенергия;
   vi) 32% за деривати върху капиталови инструменти;
   в) условната стойност, посочена в буква б) от настоящия параграф, се определя в съответствие с член 279б, параграфи 2 и 3, за всички деривати, посочени в тази буква; наред с това условната стойност на дериватите, посочени в буква б), подточки iii)—vi) от настоящия параграф, се определя в съответствие с член 279б, параграф 1, букви б) и в);
   г) потенциалната бъдеща експозиция на нетиращите съвкупности, посочени в параграф 3, буква а), се умножава по 0,42.

За изчисляване на потенциалната експозиция по лихвени деривати и кредитни деривати в съответствие с буква б), подточки i) и ii), институцията може да реши да използва първоначалния срок до падежа вместо остатъчния срок до падежа на договорите.“

"

75)  В член 283 параграф 4 се заменя със следното:"

„4. За всички сделки с извънборсови деривати и транзакции с удължен сетълмент, за които институцията не е получила разрешение съгласно параграф 1 за използване на МВМ, институцията използва методите, посочени в раздел 3 ▌. Тези методи могат да бъдат използвани комбинирано и за постоянно в рамките на дадена група.“;

"

76)  Член 298 се заменя със следното:"

„Член 298

Последици от признаването на нетирането като намаляващо риска

Нетиране за целите на раздели 3—6 се признава съгласно посоченото в тези раздели.“

"

77)  В член 299, параграф 2 буква а) се заличава;

78)  Член 300 се изменя, както следва:

а)  уводното изречение се заменя със следното:"

„За целите на настоящия раздел и част седем се прилагат следните определения:“;

"

б)  добавят се следните точки:"

„5) „парична сделка“ означава сделка с парични средства, дългови инструменти или капиталови инструменти, спот валутна сделка или спот сделка със стоки; обаче, репо сделките, сделките по предоставяне в заем на ценни книжа или стоки, както и сделките по получаване в заем на ценни книжа или стоки, не са сделки с парични средства;

   6) „непряко споразумение за клиринг“ означава споразумение, което отговаря на условията, установени в член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕС) № 648/2012;
   7) „клиент от по-високо ниво“ означава субект, който предоставя клирингови услуги на клиент от по-ниско ниво;
   8) „клиент от по-ниско ниво“ означава субект, който се ползва от услугите на ЦК чрез клиент от по-високо ниво;
   9) „многостепенна структура на клиента“ означава непряко споразумение за клиринг, при което клиринговите услуги са предоставени на институцията от субект, който не е клирингов член, но е клиент на клирингов член или на клиент от по-високо ниво;
   10) „неизплатена вноска към гаранционен фонд“ означава вноска, която институция, действаща като клирингов член, се е задължила по договор да предостави на ЦК, след като той е изчерпал своя гаранционен фонд за покриване на загубите от неизпълнение на един или повече от неговите клирингови членове;
   11) „сделка по предоставяне или получаване в заем на изцяло гарантиран депозит“ означава напълно обезпечена сделка на паричния пазар, при която двама контрагенти си разменят депозити, като ЦК посредничи между тях, за да се гарантира, че тези контрагенти ще изпълнят задължението си за плащане.“;

"

79)  Член 301 се заменя със следното:"

„Член 301

Обхват

   1. Настоящият раздел се прилага за следните договори и сделки, доколкото те са в процес на осъществяване чрез ЦК:
   а) договорите за деривати, изброени в приложение II, и кредитни деривати;
   б) сделки за финансиране с ценни книжа и сделки по получаване или предоставяне в заеми на изцяло гарантирани депозити; и
   в) транзакции с удължен сетълмент.

Настоящият раздел не се прилага за експозиции, произтичащи от сетълмент на парични сделки. Институциите прилагат третирането, предвидено в дял V, за експозициите по търговско финансиране, които произтичат от тези сделки, и използват 0 % рисково тегло по отношение на вноските в гаранционен фонд, покриващи само тези сделки. Институциите прилагат третирането, предвидено в член 307 по отношение на вноските в гаранционен фонд, които покриват всеки от изброените в първата алинея от настоящия параграф договори, в допълнение към паричните сделки.

   2. За целите на настоящия раздел се прилагат следните изисквания:
   а) първоначалният маржин не включва вноските към ЦК за споразумения за взаимно споделяне на загуба;
   б) първоначалният маржин включва обезпечение, депозирано от институцията, действаща като клирингов член, или от клиент, в превишение на минималната сума, която се изисква съответно от ЦК или от институцията, действаща като клирингов член, при условие че ЦК или институцията, действаща като клирингов член, може да предотврати институцията, действаща като клирингов член, или клиентът да изтегли допълнителното обезпечение;
   в) когато ЦК използва първоначалния маржин за взаимно споделяне на загуба измежду клиринговите членове, институциите, действащи като клирингови членове, третират този първоначален маржин като вноска в гаранционен фонд.“;

"

80)  В член 302 параграф 2 се заменя със следното:"

„2. Чрез подходящ сценариен анализ и стрес тестове институциите преценяват дали размерът на собствения капитал, държан срещу експозиции към ЦК, в т.ч. потенциални бъдещи или условни кредитни експозиции, експозиции от вноски в гаранционен фонд и когато институцията действа като клирингов член - експозиции, произтичащи от посочените в член 304 договорни споразумения, е адекватен спрямо присъщите на тези експозиции рискове.“;

"

81)  Член 303 се заменя със следното:"

„Член 303

Третиране на експозициите на клиринговите членове към ЦК

   1. Институция, която действа като клирингов член за собствени цели или като финансов посредник между клиент и ЦК, изчислява капиталовите изисквания във връзка със своите експозиции към ЦК, както следва:
   а) по отношение на експозициите си по търговско финансиране към ЦК тя прилага предвиденото в член 306 третиране;
   б) по отношение на вноските си в гаранционния фонд към ЦК тя прилага предвиденото в член 307 третиране.
   2. За целите на параграф 1 сборът на капиталовите изисквания за институцията във връзка с нейните експозиции към КЦК, произтичащи от експозициите по търговско финансиране и вноските в гаранционния фонд, не трябва да превишава сбора на капиталовите изисквания, които биха били приложени към същите тези експозиции, ако ЦК беше неквалифициран ЦК.“;

"

82)  Член 304 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Институция, която действа като клирингов член и в това си качество действа като финансов посредник между клиент и ЦК, изчислява капиталовите изисквания, произтичащи от нейните сделки с този клиент, свързани с ЦК, в съответствие с раздели 1—8 от настоящата глава, с глава 4, раздел 4 от настоящия дял и с дял VI, както е приложимо.“;

"

б)  параграфи 3, 4 и 5 се заменят със следното:"

„3. Когато за изчисляване на капиталовото изискване за експозициите си институцията, която действа като клирингов член, използва методите, посочени в раздел 3 или раздел 6 от настоящата глава, тя прилага следните разпоредби:

   а) чрез дерогация от член 285, параграф 2 институцията може да използва рисков маржин период от най-малко пет работни дни за експозициите си към клиент;
   б) институцията прилага рисков маржин период от най-малко 10 работни дни за експозициите си към ЦК;
   в) чрез дерогация от член 285, параграф 3, когато дадена нетираща съвкупност, включена в изчислението, отговаря на условието по буква а) от същия параграф, институцията може да пренебрегне ограничението, предвидено в тази буква, при условие че нетиращата съвкупност не отговаря на условието, посочено в буква б) от същия параграф, и не съдържа оспорени сделки или екзотични опции;
   г) когато ЦК задържи вариационен маржин срещу дадена сделка и обезпечението на институцията не е защитено от несъстоятелност на ЦК, институцията използва рисков маржин период от една година или остатъчния срок до падежа на сделката в зависимост от това кой от тези срокове е по-кратък, като минималният срок е 10 работни дни.
   4. Чрез дерогация от член 281, параграф 2, буква и), когато институцията, която действа като клирингов член, използва метода от раздел 4 за изчисляване на капиталовото изискване за експозициите си към клиент, институцията може да използва за целите на това изчисление матуритетен фактор от 0,21.
   5. Чрез дерогация от член 282, параграф 4, буква г), когато за изчисляване на капиталовото изискване за експозициите си към клиент институцията, действаща като клирингов член, използва метода от раздел 5, тази институция може да използва за целите на това изчисление матуритетен фактор от 0,21.“;

"

в)  добавят се следните параграфи:"

„6. За целите на изчисляването на капиталовите изисквания във връзка с риска от корекция на кредитната оценка съгласно дял VI институция, която действа като клирингов член, може да използва редуцираната експозиция в неизпълнение, определена чрез изчисленията по параграфи 3, 4 и 5.

   7. Институция, която действа като клирингов член, който събира обезпечение от клиент за свързана с ЦК сделка и прехвърля обезпечението на ЦК, може да признае това обезпечение, за да намали своята експозиция към клиента за свързаната с ЦК сделка.

В случай на клиент с многостепенна структура третирането, посочено в първа алинея, може да се прилага на всяко равнище на тази структура.“;

"

83)  Член 305 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Институция, която е клиент, изчислява капиталовите изисквания за своите сделки с клирингов член, свързани с ЦК, в съответствие с раздели 1—8 от настоящата глава, с раздел 4 от глава 4 на настоящия дял и с дял VI, както е приложимо.“;

"

б)  в параграф 2 буква в) се заменя със следното:"

„в) клиентът е извършил достатъчно задълбочен правен преглед, който се актуализира и който доказва, че правилата, които гарантират, че условието по буква б) е изпълнено, са законосъобразни, валидни, обвързващи и подлежащи на изпълнение съгласно съответното законодателство на съответната юрисдикция или юрисдикции“;

"

в)  в параграф 2 се добавя следната алинея:"

„Когато дадена институция прави оценка на спазването на условията, посочени в буква б), първа алинея, тя може да вземе предвид всички безспорни прецеденти на прехвърляне на позиции на клиента и на съответното обезпечение за ЦК, както и всякакво намерение на индустрията да продължи тази практика.“;

"

г)  параграфи 3 и 4 се заменят със следното:"

„3. Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член, когато институция, която е клиент, не отговаря на условието по буква а) от същия параграф, тъй като тази институция не е защитена от загуби, в случай че клиринговият член и друг клиент на клиринговия член съвместно изпаднат в неизпълнение, и при условие че всички други условия, определени в букви а)—г) от същия параграф, са изпълнени, институцията може да изчислява капиталовите изисквания за експозициите си по търговско финансиране във връзка със сделките с клиринговия си член, свързани с ЦК, в съответствие с член 306, при условие че замени рисковото тегло от 2 %, посочено в член 306, параграф 1, буква а), с рисково тегло от 4 %.

   4. При клиенти с многостепенна структура институция, която е клиент от по-ниско ниво с достъп до услугите на ЦК чрез клиент от по-високо ниво, може да приложи третирането, предвидено в параграф 2 или 3, само ако установените в тях условия са спазени на всяко ниво от тази структура.“

"

84)  Член 306 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се изменя както следва:

(i)  буква в) се заменя със следното:"

„в) когато институция, която действа като финансов посредник между клиент и ЦК, и условията на свързаната с ЦК сделка предвиждат, че институцията не е задължена да възстанови на клиента загубите, произтичащи от промени в стойността на тази сделка в случай на неизпълнение от страна на ЦК, тази институция може да присъди стойност нула на експозицията по търговско финансиране към ЦК, съответстваща на тази свързана с ЦК сделка;“;

"

(ii)  добавя се следната буква:"

„г) когато институция, която действа като финансов посредник между клиент и ЦК, и условията на свързаната с ЦК сделка предвиждат, че институцията е задължена да възстанови на клиента всички загуби, произтичащи от промени в стойността на тази сделка в случай на неизпълнение от страна на ЦК, тази институция може да прилага третирането, предвидено в буква а) или б) според случая, по отношение на експозицията по търговско финансиране с ЦК, съответстваща на тази свързана с ЦК сделка;“;

"

б)  параграфи 2 и 3 се заменят със следното:"

„2. Чрез дерогация от параграф 1, когато активите, заложени като обезпечение при ЦК или клирингов член, са защитени от несъстоятелност, в случай че ЦК, клиринговият член или един или няколко от останалите клиенти на клиринговия член изпаднат в несъстоятелност, институцията може да присъди стойност нула на експозициите за кредитния риск от контрагента във връзка с тези активи.

   3. Институцията изчислява стойностите на експозициите си по търговско финансиране към ЦК в съответствие с раздели 1—8 от настоящата глава и с раздел 4 от глава 4, според случая.“;

"

85)  Член 307 се заменя със следното:"

„Член 307

Капиталови изисквания за вноски към гаранционния фонд на ЦК

Институция, която действа като клирингов член, прилага следното третиране по отношение на експозициите, произтичащи от нейните вноски в гаранционния фонд на ЦК:

   а) изчислява капиталовото изискване за предварителните си вноски към гаранционния фонд на КЦК в съответствие с посочения в член 308 подход.
   б) изчислява капиталовото изискване за предварителните си вноски и вноските с гаранция към гаранционния фонд на неквалифициран ЦК в съответствие с подхода по член 309;
   в) изчислява капиталовото изискване за вноските с гаранция към гаранционния фонд на КЦК в съответствие с подхода по член 310.“

"

86)  Член 308 се изменя, както следва:

а)  параграфи 2 и 3 се заменят със следното:"

„2. Институцията изчислява капиталовото изискване за покриване на експозицията, произтичаща от нейната предварителна вноска, по следния начин:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000106.png

където:

Ki = капиталово изискване;

i = индекс, обозначаващ клиринговия член;

KCCP = хипотетичен капитал на КЦК, съобщен на институцията от страна на КЦК в съответствие с член 50в от Регламент (ЕС) № 648/2012;

DFi = предварителна вноска;

DFCCP = предварително предоставени финансови средства на ЦК, съобщени на институцията от страна на ЦК в съответствие с член 50в от Регламент (ЕС) № 648/2012; и

DFCM = сбор от предварителните вноски на всички клирингови членове на КЦК, съобщени на институцията от страна на КЦК в съответствие с член 50в от Регламент (ЕС) № 648/2012.

   3. Институцията изчислява рисково претегления размер на експозициите, произтичащи от предварителната вноска на институцията в гаранционния фонд на КЦК за целите на член 92, параграф 3, като капиталовото изискване, изчислено в съответствие с параграф 2 от настоящия член, умножено по 12,5.“;

"

б)  параграфи 4 и 5 се заличават;

87)  Членове 309, 310 и 311 се заменят със следното:"

„Член 309

Капиталови изисквания за предварителни вноски към гаранционния фонд на неквалифициран ЦК и за вноски с гаранция към гаранционния фонд на неквалифициран ЦК

   1. Институцията използва следната формула за изчисляване на капиталовото изискване за експозициите, произтичащи от нейните предварителни вноски в гаранционния фонд на неквалифициран ЦК и вноските с гаранция към такъв ЦК:

K=DF+UC

където:

К= капиталово изискване;

DF = предварителни вноски в гаранционен фонд на неквалифициран ЦК; и

UC = вноските с гаранция към гаранционен фонд на неквалифициран ЦК.

   2. Институцията изчислява рисково претегления размер на експозициите, произтичащи от вноската на институцията в гаранционния фонд на неквалифициран ЦК за целите на член 92, параграф 3, като капиталовото изискване, изчислено в съответствие с параграф 1 от настоящия член, умножено по 12,5.“;

Член 310

Капиталови изисквания за вноски с гаранция към гаранционния фонд на КЦК

Институцията прилага рисково тегло от 0 % за вноските си с гаранция към гаранционния фонд на КЦК.

Член 311

Капиталови изисквания за експозициите към ЦК, които престават да отговарят на определени условия

   1. Институциите прилагат третирането, предвидено в настоящия член, когато разберат — чрез публично съобщение или уведомление от компетентния орган на ЦК, използван от институциите или от самия ЦК — че ЦК вече не отговаря на условията за предоставяне на разрешение или признаване, според случая.
   2. Когато условието по параграф 1 е изпълнено, институциите, в рамките на три месеца от узнаването на обстоятелството, посочено в него, или по-рано, ако компетентните за тези институции органи го изискват, предприемат следните действия по отношение на експозициите си към този ЦК:
   а) прилагат третирането по член 306, параграф 1, буква б), към експозициите си по търговско финансиране към този ЦК;
   б) прилагат предвиденото в член 309 третиране към предварителните си вноски в гаранционния фонд на този ЦК и към вноските си с гаранция в този ЦК;
   в) третират експозициите си към този ЦК, различни от експозициите, изброени в букви а) и б) от настоящия параграф, като експозиции към предприятие в съответствие със стандартизирания подход за кредитен риск в глава 2.“;

"

88)  В член 316, параграф 1 се добавя следната алинея:"

„Чрез дерогация от първата алинея от настоящия параграф, институциите могат да изберат да не прилагат счетоводните позиции от отчета за приходите и разходите съгласно член 27 от Директива 86/635/ЕИО към финансов и оперативен лизинг за целта на изчисляването на съответния индикатор, като вместо това могат:

   а) да включат приходите от лихви по финансов и оперативен лизинг и печалбите по отдадените на лизинг активи в категорията, посочена в точка 1 от таблица 1;
   б) да включат разходите за лихви по финансов и оперативен лизинг, загубите, амортизацията и обезценката по отдадените на лизинг активи в категорията, посочена в точка 2 от таблица 1.“;

"

89)  В част трета, дял IV глава 1 се заменя със следното:"

„Глава 1

Общи разпоредби

Член 325

Подходи за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск

   1. Институцията изчислява капиталовите изисквания за пазарен риск на всички позиции в търговския портфейл и за тези в банковия портфейл, които са обект на валутен риск или стоков риск, в съответствие със следните подходи:
   а) ▌стандартизирания подход, посочен в параграф 2;

   б) ▌подхода на вътрешните модели, предвиден в глава 5 от настоящия дял, за тези рискови категории, за които институцията е получила разрешение в съответствие с член 363 да използва този подход ▌.
   2. Капиталовите изисквания за пазарен риск, изчислени съгласно ▌стандартизирания подход, посочен в параграф 1, буква а), означават сбора от следните капиталови изисквания, според случая:
   а) капиталовите изисквания за позиционен риск, посочени в глава 2;
   б) капиталовите изисквания за валутен риск, посочени в глава 3;
   в) капиталовите изисквания за стоков риск, посочени в глава 4.
   3. Институция, ▌която не е освободена съгласно член 325а от изискванията за отчетност, посочени в член 430б, отчита изчислението в съответствие с член 430б относно всички позиции в търговския портфейл и тези в банковия портфейл, които са обект на валутен риск или стоков риск, в съответствие със следните подходи:
   а) алтернативния стандартизиран подход, изложен в глава 1а;
   б) алтернативния подход на вътрешните модели, изложен в глава 1б.
   4. Институцията може да използва комбинация от подходите, посочени в настоящия член, параграф 1, букви а) и б) за постоянно в рамките на дадена група в съответствие с член 363.

   5. Институциите не използват подхода, изложен в параграф 3, буква б), по отношение на инструментите в търговския им портфейл, които са секюритизиращи позиции или позиции, включени в алтернативния портфейл за корелационно търгуване (АПКТ), съгласно посоченото в параграфи 6, 7 и 8.

   6. В АПКТ се включват секюритизиращите позиции и кредитните деривати за n-то неизпълнение, които отговарят на всички изброени по-долу критерии:
   а) позициите не са нито пресекюритизиращи позиции, нито опции върху секюритизационен транш, нито други деривати по секюритизирани експозиции, които не предоставят пропорционален дял от приходите от секюритизационен транш;
   б) всичките им базисни инструменти са:
   i) издадените върху задължения на едно лице инструменти, включително издадените върху задължения на едно лице кредитни деривати, за които съществува ликвиден двупосочен пазар;
   ii) обичайно търгувани индекси, базирани на инструментите по подточка i).

Счита се, че има двупосочен пазар, когато има независими добросъвестни предложения за покупка и продажба, така че в рамките на един ден може да бъде определена цена, достатъчно близка до последната продажна цена или до текущите добросъвестни конкурентни котировки за покупка и продажба, и на тази цена може да бъде извършен сетълмент за относително кратко време съобразно обичайната търговска практика.

   7. Позициите с някой от следните базисни инструменти не се включват в АПКТ:
   а) базисните инструменти, които се отнасят към класовете експозиции по член 112, буква з) или и);
   б) вземане от дружество със специална цел, пряко или непряко обезпечено с позиция, която в съответствие с параграф 6 не би отговаряла сама по себе си на изискванията за включване в АПКТ.
   8. Институциите могат да включват в АПКТ позиции, които не са нито секюритизиращи позиции, нито кредитни деривати за n-то неизпълнение, но които хеджират други позиции от този портфейл, при условие че за инструмента или базисните му инструменти съществува ликвиден двупосочен пазар по смисъла на параграф 6, втора алинея.
   9. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които уточнява как институциите да изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск за позициите в банковия портфейл, които са обект на валутен риск или стоков риск, в съответствие с подходите, посочени в параграф 3, букви а) и б).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [15 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 325а

Освобождавания от специални изисквания за отчетност за пазарен риск

   1. Дадена институция се освобождава от изискването за отчетност, посочено в член 430б, при условие че размерът на балансовата и задбалансовата дейност на институцията, изложена на пазарен риск, е по-малък или равен на всеки от следните прагове въз основа на оценка, извършвана ежемесечно чрез използване на данните към последния ден на месеца:
   а) 10 % от общите активи на институцията;
   б) 500 милиона евро.
   2. Институциите изчисляват размера на своята балансова и задбалансова дейност, изложена на пазарен риск, чрез използване на данните към последния ден на всеки месец в съответствие със следните изисквания:
   а) включват се всички позиции в търговския портфейл, с изключение на кредитните деривати, признати за вътрешно хеджиране на експозиции към кредитен риск в банковия портфейл, и сделките с кредитни деривати, които напълно компенсират пазарния риск на вътрешното хеджиране, както се посочва в член 106, параграф 3;
   б) включват се всички позиции в банковия портфейл, които са обект на валутен или стоков риск;
   в) всички позиции се оценяват по пазарните им стойности към тази дата, с изключение на позициите по буква б); когато пазарната стойност на дадена позиция не е налична към определена дата, институциите използват справедлива стойност за позицията към тази дата; когато справедливата стойност и пазарната стойност на дадена позиция не са налични към определена дата, институциите използват за тази позиция последната ѝ пазарна цена или справедлива стойност;
   г) всички ▌позиции в банковия портфейл, които са обект на валутен риск, се взимат предвид за общата нетна позиция в чуждестранна валута и се оценяват в съответствие с член 352;
   д) всички позиции в банковия портфейл, които са обект на стоков риск, се оценяват, като се прилагат разпоредбите на членове 357 и 358;
   е) абсолютната стойност на дългите позиции се добавя към абсолютната стойност на късите позиции.
   3. Институциите уведомяват компетентните органи, когато изчисляват или престанат да изчисляват капиталовите си изисквания за пазарен риск в съответствие с настоящия член.
   4. Институция, която престане да отговаря на едно или повече от условията по параграф 1, незабавно уведомява за това компетентния орган.
   5. Освобождаването от изискванията за отчетност, посочени в член 430б, престава да се прилага в рамките на три месеца след настъпването на една от следните ситуации:
   а) институцията не отговаря на условието по параграф 1, буква a) или б) в продължение на три последователни месеца; или
   б) институцията не изпълнява условието по параграф 1, буква а) или б) в продължение на повече от 6 месеца през последните 12 месеца.
   6. Когато за дадена институция започнат да се прилагат ▌изискванията за отчетност, установени в член 430б, в съответствие с параграф 5 от настоящия член, тя се освобождава от тези изисквания за отчетност, ▌само ако докаже на компетентния орган, че всички условия по параграф 1 от настоящия член са били изпълнени през последната година без прекъсване.
   7. Институциите не заемат позиции, нито продават или купуват позиции единствено с цел да изпълнят по време на месечната оценка някое от условията по параграф 1.
   8. Институция, която отговаря на условията за третирането, посочено в член 94, се освобождава от изискванията за отчетност, посочени в член 430б.

Член 325б

Разрешение относно консолидираните изисквания

   1. При спазване на параграф 2 и единствено за целите на изчисляването на нетните позиции и на капиталовите изисквания съгласно настоящия дял на консолидирана основа, институциите могат да използват позициите си в дадена институция или предприятие, за да нетират позициите си в друга институция или предприятие.
   2. Институциите могат да прилагат параграф 1 само с разрешението на компетентните органи, което се дава, ако е спазено всяко едно от следните условия:
   а) налице е задоволително разпределение на собствения капитал в рамките на групата;
   б) регулаторната, правната или договорната рамка, съгласно която институциите извършват дейност, гарантира взаимна финансова помощ в рамките на групата.
   3. Когато има предприятия, намиращи се в трети държави, освен условията по параграф 2 се спазва и всяко едно от следните условия:
   а) тези предприятия са лицензирани в трета държава и отговарят на определението за кредитна институция или са признати инвестиционни посредници от трета държава;
   б) на индивидуална основа тези предприятия спазват капиталови изисквания, които са еквивалентни на определените в настоящия регламент;
   в) не съществуват разпоредби в съответните трети държави, които биха могли да засегнат в значителна степен прехвърлянето на средства в рамките на групата.“;

"

90)  В част трета, дял IV се вмъкват следните глави:"

Глава 1а

Алтернативен стандартизиран подход

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 325в

Обхват и структура на алтернативния стандартизиран подход

   1. Алтернативният стандартизиран подход, посочен в настоящата глава, се използва само за целите на изискването за отчетност, установено в член 430б, параграф 1.
   2. Институциите изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск в съответствие с алтернативния стандартизиран подход за портфейл от позиции от търговския или банковия портфейл, които са обект на валутен или стоков риск, като сбора от следните три компонента:
   а) капиталовото изискване съгласно метода на чувствителностите, установен в раздел 2;
   б) капиталовото изискване за риска от неизпълнение, посочено в раздел 5, което се прилага само за позиции от търговския портфейл, посочени в същия раздел;
   в) капиталовото изискване за остатъчните рискове, посочено в раздел 4, което се прилага само за позиции от търговския портфейл, посочени в същия раздел.

Раздел 2

Капиталово изискване съгласно метода за изчисляване на чувствителностите

Член 325г

Определения

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

   1) „рисков клас“ означава една от следните седем категории:
   i) общ лихвен риск;
   ii) риск от кредитния спред за несекюритизиращи позиции;
   iii) риск от кредитния спред за секюритизиращи позиции, които не са включени в алтернативния портфейл за корелационно търгуване (риск от кредитен спред извън АПКТ);
   iv) риск от кредитния спред за секюритизиращи позиции, включени в алтернативния портфейл за корелационно търгуване (риск от кредитен спред в рамките на АПКТ);
   v) риск от капиталови инструменти;
   vi) стоков риск;
   vii) валутен риск;
   2) „чувствителност“ означава съответната промяна в стойността на позиция ▌в резултат на промяна в стойността на един от относимите за позицията рискови фактори, изчислена съгласно използвания от институцията модел на ценообразуване в съответствие с раздел 3, подраздел 2;
   3) „група“ означава подкатегория от позиции в рамките на един рисков клас, които имат сходен рисков профил, за която е определено рисково тегло, съгласно определението в раздел 3, подраздел 1.

Член 325д

Елементи на метода на чувствителностите

   1. Институциите изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск съгласно метода на чувствителностите, като сумират следните три капиталови изисквания в съответствие с член 325з:
   а) капиталови изисквания за делта риска, който отразява риска от промени в стойността на даден инструмент поради движения в неговите рискови фактори, които не са свързани с променливостта ▌;
   б) капиталови изисквания за вега риска, който отразява риска от промени в стойността на даден инструмент поради движения в неговите рискови фактори, свързани с променливостта;
   в) капиталови изисквания за риска от кривината, който отразява риска от промени в стойността на даден инструмент поради движения в основните рискови фактори, несвързани с променливостта, които не са отразени в капиталовите изисквания за делта риска.
   2. За целта на изчислението по параграф 1:
   а) всички позиции в инструменти с опционални характеритики, подлежат на капиталовите изисквания, посочени в параграф 1, букви а), б) и в);
   б) всички позиции на инструменти без опционални характеристики, подлежат само на капиталовите изисквания, посочени в параграф 1, буква а).

За целите на настоящата глава инструментите с опционални характеристики включват, наред с другите: кол и пут опции, опции с горна и с долна граница, суап опции, бариерни опции и екзотични опции. Вградени опции, като например право на предплащане или поведенчески опции, се считат за самостоятелни позиции в опции за целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск.

За целите на настоящата глава инструменти, чиито парични потоци могат да бъдат представени като линейна функция на условната стойност на базисния инструмент, се считат за инструменти без опционални характеристики.

Член 325е ▌

Капиталови изисквания за делта и вега рискове

   1. Институциите прилагат рисковите фактори за делта и вега рисковете, описани в подраздел 1 на раздел 3, при изчисляване на капиталовите изисквания за делта и вега рисковете.
   2. При изчисляване на капиталовите изисквания за делта и вега рисковете институциите прилагат процедурата, описана в параграфи 3—8.
   3. За всеки рисков клас чувствителността на всички инструменти в обхвата накапиталовите изисквания за делта или вега рисковете, към всеки от приложимите рискови фактори за делта или вега рисковете, включени в този рисков клас, се изчислява, като се използват съответните формули в подраздел 2 на раздел 3. Ако стойността на даден инструмент зависи от няколко рискови фактора, чувствителността се определя поотделно за всеки рисков фактор.
   4. Чувствителностите се отнасят към една от b групите в рамките на всеки рисков клас.
   5. В рамките на всяка група b положителната и отрицателната чувствителност към един и същ рисков фактор се нетират, в резултат на което се получава нетната чувствителност (sk) към всеки рисков фактор k в групата.
   6. Нетната чувствителност към всеки рисков фактор в рамките на всяка група се умножава по съответните рискови тегла , посочени в раздел 6, в резултат на което се получават претеглени чувствителности към всеки рисков фактор в рамките на групата в съответствие със следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000107.png

където:

WSk = претеглени чувствителности;

RWk = рисковите тегла; и

sk = рисков фактор.

   7. Претеглените чувствителности към различните рискови фактори в рамките на всяка група се сумира в съответствие с формулата по-долу, където аргументът на функцията корен квадратен има за долна граница нула, в резултат на което се получава специфичната за групата чувствителност. В рамките на една и съща група се използват съответните корелационни коефициенти за претеглените чувствителности (ρkl), посочени в раздел 6.

Kb20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000108.png

където:

Kb = специфична за групата чувствителност; и

WS = претеглени чувствителности.

   8. Специфичната за групата чувствителност се изчислява за всяка група в рамките на рисковия клас в съответствие с параграфи 5, 6 и 7. След като специфичната за групата чувствителност е изчислена за всички групи, претеглените чувствителности по отношение на всички рискови фактори за всички групи се сумират в съответствие с формулата по-долу, като се използват посочените в раздел 6 съответни корелационни коефициенти γbc за претеглените чувствителности в различните групи, в резултат на което се получава специфичното за рисковия клас капиталово изискване за делта или вега риска:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000109.png

Където 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000110.pngза всички рискови фактори в група b и20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000111.png в група с; когато тези стойности за 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000112.png и 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000113.png водят до отрицателен общ сбор на 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000114.png, институцията изчислява специфичните за рисковия клас капиталови изисквания за делта или вега риска, като използва алтернативна спецификация, при която

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000115.png за всички рискови фактори в група b; и

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000116.png за всички рискови фактори в група c.

Специфичните за рисковия клас капиталови изисквания за делта или вега риска се изчисляват за всеки рисков клас в съответствие с параграфи 1—8.

Член 325ж

Капиталови изисквания за риска от кривината

Институциите изчисляват капиталовите изисквания за риска от кривината в съответствие с делегирания акт, посочен в член 461а.

Член 325з

Сумиране на специфичните за рисковия клас капиталови изисквания за делта риска, вега риска и риска от кривината

   1. Институциите сумират специфичните за рисковия клас капиталови изисквания за делта риска, вега риска и риска от кривината в съответствие с процедурата, определена в параграфи 2, 3 и 4.
   2. Описаната в членове 325е и 325ж процедура за изчисляване на специфичните за рисковия клас капиталови изисквания за делта риска, вега риска и риска от кривината се прилага три пъти за всеки рисков клас, като всеки път се използва различен набор от корелационни параметри 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000117.png (корелационни коефициенти между рисковите фактори в рамките на една група) и 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000118.png (корелационни коефициенти между групите в рамките на даден рисков клас). Всеки от тези три набора изчисления отговаря на различен сценарий, както следва:
   а) сценарий със средна корелация, при който корелационните параметри 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000119.png и 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000120.png остават непроменени спрямо посочените в раздел 6;
   б) сценарий с висока корелация, при който корелационните параметри 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000121.png и 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000122.png, посочени в раздел 6, се умножават всеки по 1,25, като 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000123.png и 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000124.png имат горна граница от 100%.
   в) сценарият с ниска корелация се посочва в делегирания акт, посочен в член 461а.
   3. Институциите изчисляват сумата на специфичните за рисковия клас капиталови изисквания за делта риска, вега риска и риска от кривината за всеки сценарий ▌, за да определят три ▌специфични за сценария капиталови изисквания ▌.
   4. Капиталовото изискване съгласно метода на чувствителностите е най-високото от трите специфични за сценария капиталови ▌изисквания, посочени в параграф 3.

Член 325и

Третиране на индексни инструменти и опции с няколко базисни инструмента

Институциите третират свързаните с индекс инструменти и опции с няколко базисни инструмента ▌в съответствие с делегирания акт, посочен в член 461а.

Член 325й

Третиране на предприятия за колективно инвестиране

Институциите третират предприятията за колективно инвестиране в съответствие с делегирания акт, посочен в член 461а.

Член 325к

Поети позиции

   1. Институциите могат да използват процедурата по настоящия член за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск на поетите позиции по дългови или капиталови инструменти.
   2. Институциите прилагат един от подходящите множители, изброени в таблица 1, към нетните чувствителности на всички поети позиции за всеки отделен емитент, с изключение на поетите позиции, които са записани или препоети от трети страни въз основа на официални споразумения, и изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск в съответствие с подхода, изложен в настоящата глава въз основа на коригираните нетни чувствителности.

Таблица 1

Работен ден 0

0 %

Работен ден 1

10 %

Работни дни 2 и 3

25 %

Работен ден 4

50 %

Работен ден 5

75 %

След работен ден 5

100 %

За целите на настоящия член „работен ден 0“ означава работният ден, в който институцията поема безусловно задължение да приеме определено количество ценни книжа по договорена цена.

   3. Институциите уведомяват компетентните органи за прилагането на процедурата, определена в настоящия член.

Раздел 3

Определения за рисковите фактори и чувствителностите

Подраздел 1

Определения за рисковите фактори

Член 325л

Фактори на общия лихвен риск

   1. За всички фактори на общия лихвен риск, включително инфлационния риск и междувалутния базисен риск, се определя по една група за всяка валута, като всяка група включва различен вид рисков фактор.

Факторите за делта риска при общия лихвен риск, приложими към рисково-чувствителните инструменти са съответните безрискови лихвени проценти за всяка отделна валута и за всеки от следните срокове до падежа: 0,25 години, 0,5 години, 1 година, 2 години, 3 години, 5 години, 10 години, 15 години, 20 години, 30 години. Институциите присъждат рискови фактори на точките, определени чрез линейна интерполация или чрез използване на метод, който съответства в най-голяма степен на функциите на ценообразуване, използвани от независимата функция за контрола на риска на институцията, за да отчита пред висшето ръководство пазарния риск или печалбите и загубите.

   2. Институциите извличат безрисковия лихвен процент за всяка валута от инструментите на паричния пазар, държани в търговския портфейл на институцията, които имат най-ниския кредитен риск, като например индексните овърнайт суапове.
   3. Когато институциите не могат да приложат подхода, посочен в параграф 2, безрисковите проценти се основават на една или повече изведени от пазарните цени суап криви, използвани от институцията за оценяване по пазарни цени, като например суап кривите на междубанковия пазар по оферирани цени.

Когато липсват достатъчно данни за конструиране на изведените от пазарните цени суап криви, описани в параграф 2 и в първата алинея на настоящия параграф, безрисковите проценти могат да бъдат извлечени от най-подходящата крива на доходност за държавните облигации за дадената валута.

Когато институциите използват рисковите фактори на общия лихвен риск, извлечени в съответствие с процедурата от държавни дългови инструменти, описана във втора алинея от настоящия параграф, държавният дългов инструмент не се освобождава от капиталовите изисквания за риска от кредитния спред. В случаите, когато не е възможно да бъдат разграничени компонентите на безрисковия лихвен процент и на кредитния спред, чувствителността към рисковия фактор се отнася както към рисковия клас на общия лихвен риск, така и към този на риска от кредитния спред.

   4. При факторите на общия лихвен риск всяка валута представлява отделна група. Институциите присъждат различни рискови тегла на рисковите фактори с различни срокове до падежа, в рамките на една и съща група, в съответствие с раздел 6.

Институциите прилагат допълнителни рискови фактори за инфлационен риск към дълговите инструменти, чиито парични потоци са функционално зависими от инфлацията. Тези допълнителни рискови фактори се състоят от един вектор на изведените от пазарните цени инфлационни проценти за различните срокове до падежа за всяка отделна валута. За всеки инструмент векторът съдържа толкова на брой компоненти, колкото инфлационни проценти институцията е използвала като променливи в модела на ценообразуване за този инструмент.

   5. Институциите изчисляват чувствителността на инструмента към допълнителния рисков фактор за инфлационния риск, посочен в параграф 4, като промяната в стойността на инструмента, според техния модел на ценообразуване, която настъпва при промяна с 1 базисна точка във всеки компонент на вектора. Всяка валута представлява отделна група. В рамките на всяка група институциите третират инфлацията като единичен рисков фактор, независимо от броя на компонентите на всеки вектор. Институциите нетират всички чувствителности към инфлацията, изчислени съгласно посоченото в настоящия параграф, в рамките на дадена група, за да получат единичната нетна чувствителност за всяка група.
   6. Дълговите инструменти, които включват плащания в различни валути, са предмет на междувалутен базисен риск по отношение на тези валути. За целите на метода на чувствителностите, рисковите фактори, които институциите трябва да прилагат, са междувалутния базисен риск за всяка валута към щатски долар или евро. Институциите изчисляват междувалутните базиси, които не са спрямо щатски долар или евро, като „базис спрямо щатски долар“ или „базис спрямо евро“.

Всеки фактор на междувалутен базисен риск се състои от един вектор на междувалутен базис за различните срокове до падежа за съответната валута. За всеки дългов инструмент векторът съдържа толкова на брой компоненти, колкото междувалутния базис, който институцията е използвала като променливи в модела на ценообразуване за този инструмент. Всяка валута представлява отделна група.

Институциите изчисляват чувствителността на инструмента към фактора на междувалутния базисен риск като промяната в стойността на инструмента според техния модел на ценообразуване в резултат на промяна с 1 базисна точка във всеки компонент на вектора. Всяка валута представлява отделна група. В рамките на всяка група има два възможни отделни рискови фактора: базис спрямо евро и базис спрямо щатски долар, независимо от броя на компонентите във всеки вектор за кръстосания валутен спред. Максималният брой на нетните чувствителности за всяка група е две.

   7. Факторите на вега риска при общия лихвен риск, приложими към опциите с базисни инструменти, които са чувствителни по отношения на общия лихвен процент, са изведените от пазарните цени променливости на съответните безрискови проценти, описани в параграфи 2 и 3, които се обособяват по групи в зависимост от валутата и съотнесеникъм следните срокове до падежа в рамките на всяка група: 0,5 години, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години. За всяка валута има по една група.

За целите на нетирането институциите приемат, че изведените от пазарните цени променливости, свързани с един и същ безрисков процент и разпределени към един и същ срок до падежа, представляват един и същ рисков фактор.

Когато институциите съотнасят изведените от пазарните цени променливости по сроковете до падежа, както е посочено в настоящия параграф, се прилагат следните изисквания:

   а) ако срокът до падежа на опцията съответства на срока до падежа на базисния инструмент, се взема предвид един рисков фактор, който се съотнася към този срок до падежа;
   б) ако срокът до падежа на опцията е по-кратък от срока до падежа на базисния инструмент, се разглеждат следните рискови фактори:
   i) първият рисков фактор се съотнася към срока до падежа на опцията;
   ii) вторият рисков фактор се съотнася към остатъчния срок до падежа на базисния инструмент на опцията към датата на изтичане на опцията.
   8. Факторите на риска от кривината при общия лихвен риск, които институциите прилагат, се състоят от по един вектор от безрисковите лихвени проценти, представляващи специфичната безрискова крива на доходността, за всяка валута. Всяка валута представлява отделна група. За всеки инструмент векторът съдържа толкова на брой съставни елементи, колкото на брой различни срокове до падежа на безрисковите проценти е използвала институцията като променливи в модела на ценообразуване за този инструмент.
   9. Институциите изчисляват чувствителността на инструмента към всеки рисков фактор, използван във формулата за риска от кривината, в съответствие с член 325ж. За целите на риска от кривината институциите разглеждат векторите, отговарящи на различни криви на доходността и с различен брой съставни елементи, като един и същ рисков фактор, при условие че тези вектори отговарят на една и съща валута. Институциите нетират чувствителностите към един и същ рисков фактор. За всяка група има само една нетна чувствителност.

По отношение на инфлационния риск и риска на междувалутния базис не се прилагат капиталови изисквания за риска от кривината.

Член 325м

Фактори на риска от кредитния спред извън рамката за секюритизация

   1. Факторите на делта риска от кредитния спред, прилагани от институциите за инструменти, които не са част от секюритизация , които са чувствителни към кредитния спред, представляват процентите на кредитния спред на емитента на тези инструменти, изведени от съответните дългови инструменти и суапове за кредитно неизпълнение и съотнесени към всеки от следните срокове до падежа: ▌ 0,5 години, 1 година, ▌ 3 години, 5 години, 10 години ▌. Институциите прилагат един рисков фактор за всеки емитент и срок до падежа, независимо дали тези проценти на кредитния спред на емитента са изведени от дългови инструменти или суапове за кредитно неизпълнение. Групите са секторни групи, както е посочено в раздел 6, и всяка група включва всички рискови фактори, разпределени към съответния сектор.
   2. Факторите на вега риска от кредитния спред, които институциите прилагат за опциите с базисни инструменти, които не са част от секюритизация, които са чувствителни към кредитния спред, представляват изведените от пазарните цени променливости на кредитните спредове на емитента на базисния инструмент, получени по начина, описан в параграф 1, които се съотнасят към следните срокове до падежа в съответствие със срока до падежа на опцията, за която се изчисляват капиталовите изисквания: 0,5 години, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години. Използват се същите групи, които се използват и за фактора за делта риска от кредитния спред за инструментите, които не са част от секюритизация.
   3. Факторите на риска от кривината при кредитния спред, които институциите прилагат за инструменти, които не са част от секюритизация, се състоят от един вектор от проценти на кредитния спред, представляващи кривата на кредитния спред за конкретния емитент. За всеки инструмент векторът съдържа толкова на брой съставни елементи, колкото на брой различни срокове до падежа за процентите на кредитен спред е използвала институцията като променливи в модела на ценообразуване за този инструмент. Използват се същите групи, които се използват и за фактора на делта риска от кредитния спред за инструментите, които не са част от секюритизация.
   4. Институциите изчисляват чувствителността на инструмента към всеки рисков фактор, използван във формулата за риска от кривината, в съответствие с член 325ж. За целите на риска от кривината институциите разглеждат векторите, изведени от съответните дългови инструменти или от суаповете за кредитно неизпълнение и с различен брой съставни елементи, като един и същ рисков фактор, при условие че тези вектори се отнасят до един и същ емитент.

Член 325н

Фактори на риска от кредитния спред при секюритизация

   1. Институциите прилагат посочените в параграф 3 фактори на риска от кредитния спред по отношение на секюритизиращите позиции, които са включени в АПКТ, както е посочено в член 325, параграфи 6 ▌, 7 и 8.

Институциите прилагат посочените в параграф 5 фактори на риска от кредитния спред по отношение на секюритизиращите позиции, които не са включени в АПКТ, както е посочено в член 325, параграфи 6 ▌, 7 и 8.

   2. Групите, приложими за риска от кредитния спред за секюритизиращите позиции, които са включени в АПКТ, са същите като групите, приложими към риска от кредитен спред за инструменти, които не са част от секюритизация, както е посочено в раздел 6.

Групите, приложими за риска от кредитния спред за секюритизиращите позиции, които не са включени в АПКТ, са специфични за тази категория рисков клас, както е посочено в раздел 6.

   3. Факторите на риска от кредитния спред, които институциите прилагат към секюритизиращите позиции, които са включени в АПКТ, са следните:
   а) факторите на делта риска са всички приложими проценти на кредитен спред на емитентите на базисните експозиции на секюритизиращата позиция, изведени от съответните дългови инструменти и суапове за кредитно неизпълнение, и за всеки от следните срокове до падежа: 0,5 години, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години.
   б) факторите на вега риска, приложими към опциите, чиито базисни инструменти са секюритизиращи позиции, които са включени в АПКТ, са изведените от пазарните цени променливости на кредитния спред на емитентите на базисните експозиции на секюритизиращата позиция, изведени по начина, описан в буква а) от настоящия параграф, които се съотнасят към съответните срокове до падежа спрямо срока до падежа на съответната опция, предмет на капиталови изисквания: 0,5 години, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години.
   в) факторите на риска от кривината са съответните криви на доходността за кредитния спред на емитентите на базисните експозиции на секюритизиращата позиция, изразени като вектор от проценти на кредитен спред за различните срокове до падежа, получени по начина, описан в буква а) от настоящия параграф; за всеки инструмент векторът съдържа толкова на брой съставни елементи, колкото на брой различни срокове до падежа на проценти на кредитния спред е използвала институцията като променливи в модела на ценообразуване за този инструмент.
   4. Институциите изчисляват чувствителността на секюритизиращата позиция към всеки рисков фактор, използван във формулата за риска от кривината, в съответствие с член 325ж. За целите на риска от кривината институциите разглеждат векторите, изведени от съответните дългови инструменти или от суаповете за кредитно неизпълнение и с различен брой съставни елементи, като един и същ рисков фактор, при условие че тези вектори съответстват на един и същ емитент.
   5. Факторите на риска от кредитния спред, които институциите прилагат по отношение на секюритизиращите позиции, които не са включени в АПКТ, се отнасят до спреда на транша, а не до спреда на базисните инструменти и са равни на следното:
   а) факторите на делта риска са равни на процентите на кредитния спред за съответния транш, съотнесени към следните срокове до падежа според срока до падежа на транша: 0,5 години, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години;
   б) факторите на вега риска, приложими към опциите, чиито базисни инструменти са секюритизиращи позиции, които не са включени в АПКТ, представляват изведените от пазарните цени променливости на кредитните спредове на траншовете, всяка от тях разпределена по съответните срокове до падежа спрямо срока до падежа на опцията, предмет на капиталови изисквания: 0,5 години, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години;
   в) факторите на риска от кривината са същите като описаните в буква а) от настоящия параграф; за всички тези рискови фактори се прилага еднакво рисково тегло, както е посочено в раздел 6.

Член 325о

Фактори на риска от капиталови инструменти

   1. Групите за всички фактори на риска от капиталови инструменти са секторните групи, посочени в раздел 6.
   2. Фактори на делта риска за капиталовите инструменти, които институциите прилагат, представляват всички спот цени на капиталовите инструменти и всички проценти по ▌репо сделки с капиталови инструменти.

За целите на риска от капиталови инструменти отделна крива на доходността по репо сделки с капиталови инструменти представлява единичен рисков фактор, който се изразява като вектор от проценти по репо сделки за различните срокове до падежа. За всеки инструмент векторът съдържа толкова на брой съставни елементи, колкото на брой различни срокове до падежа на репо сделки е използвала институцията като променливи в модела на ценообразуване за този инструмент.

Институциите изчисляват чувствителността на даден инструмент към фактор на риска от капиталови инструменти като промяната в стойността на инструмента според неговия модел на ценообразуване в резултат на промяна с 1 базисна точка на всеки съставен елемент на вектора. Институциите нетират чувствителностите към рисковия фактор на процента по репо сделка за един и същ капиталов инструмент, независимо от броя на съставните елементи на всеки вектор.

   3. Факторите на вега риска от капиталови инструменти, които институциите трябва да прилагат за опциите, чиито базисни инструменти са чувствителни към риска от капиталови инструменти, представляват изведените от пазарните цени променливости на спот цените на капиталовите инструменти, които се съотнасят към следните срокове до падежа според срока на падежа на съответните опции, предмет на капиталови изисквания: 0,5 години, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години. За процентите по репо сделки ▌не се прилагат капиталови изисквания за вега риск.
   4. Факторите на риска от кривината при капиталовите инстирументи, които институциите трябва да прилагат за опциите с базисни инструменти, които са чувствителни към риска от капиталови инструменти, представляват всички спот цени на капиталовите инструменти, независимо от срока до падежа на съответните опции. За процентите по репо сделки не се прилагат капиталови изисквания за риск от кривината.

Член 325п

Фактори на стоковия риск

   1. Групите за всички рискови фактори на стоковия риск са секторните групи, посочени в раздел 6.
   2. ▌ Факторите на делта риска за стоковия риск, които институциите прилагат за инструментите, чувствителни към стоков риск, представляват всички стокови спот цени по видове стоки и за всеки от следните срокове до падежа: 0,25 години, 0,5 години, 1 година, 2 години, 3 години, 5 години, 10 години, 15 години, 20 години, 30 години. Институциите приемат, че две стокови цени за един и същ вид стоки и с един и същ срок до падежа ▌представляват един и същ рисков фактор само когато правните разпоредби по отношение на мястото на доставка са идентични.
   3. Факторите на вега риск за стоковия риск, които институциите прилагат за опциите, чиито базисни инструменти са чувствителни към стоковия риск, представляват изведените от пазарните цени променливости на цените на стоките по вид стоки, които се съотнасят към следните срокове до падежа в съответствие със срока до падежа на съответната опция, предмет на капиталови изисквания: 0,5 години, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години. Чувствителностите към един и същ вид стока, разпределени към един и същ срок до падежа, се разглеждат от институциите като единичен рисков фактор, които институциите след това нетират.
   4. Факторите на риска от кривината при стоковия риск, които институциите прилагат към опциите, чиито базисни инструменти са чувствителни към стоков риск, представляват набор от стокови цени с различни срокове до падежа по вид стоки, изразен като вектор. За всеки инструмент векторът съдържа толкова на брой съставни елементи, колкото на брой цени на тази стока е използвала институцията като променливи в модела на ценообразуване за този инструмент. Институциите не правят разлика между цените на стоката ▌по място на доставката.

Чувствителността на инструмента по отношение на всеки рисков фактор, използван във формулата за риска от кривината, се изчислява, както е посочено в член 325ж. За целите на риска от кривината институциите приемат, че векторите, имащи различен брой съставни елементи, представляват един и същ рисков фактор, при условие че тези вектори съответстват на един и същ вид стоки.

Член 325р

Фактори на валутния риск

   1. Факторите на делта риска за валутния риск, които институциите прилагат по отношение на чувствителните към валутния курс инструменти, представляват всички спот валутни курсове между валутата, в която е деноминиран инструментът и отчетната валута на институцията. На всяка двойка валути отговаря една група, съдържаща единичен рисков фактор и единична нетна чувствителност.
   2. Факторите на вега риска за валутния риск, които институциите прилагат по отношение на опции с базисни инструменти, които са чувствителни към валутен риск, представляват изведената от пазарните цени променливост на валутните курсове между двойките валути, посочени в параграф 1. Тези изведени от пазарните цени променливости на валутните курсове се съотнасят към следните срокове до падежа според сроковете до падежа на съответните опции, предмет на капиталови изисквания: 0,5 години, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години.
   3. Факторите на риска от кривината за валутния риск, които институциите трябва да прилагат по отношение на опции с базисни инструменти, които са чувствителни към валутен риск, са същите като посочените в параграф 1.
   4. От институциите не се изисква да правят разграничение между вътрешнограничните и извънграничните варианти на валутата за всички фактори на делта риска, вега риска и риска от кривината при валутния риск.

Подраздел 2:

Определения за чувствителностите

Член 325с

Чувствителности към делта риск

   1. Институциите изчисляват чувствителността към делта риска за общия лихвен риск, както следва:
   а) чувствителностите към рисковите фактори, състоящи се от безрискови проценти, се изчисляват, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000125.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000126.png чувствителности към рисковите фактори, състоящи се от безрискови проценти;

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000127.png = процент на безрисковата крива k със срок до падежа t;

Vi (.) = ценообразуваща функция на инструмента i; и

x,y = рискови фактори, различни от 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000128.png, в ценообразуващата функция Vi;

   б) чувствителностите към рисковите фактори, състоящи се от инфлационен риск и междувалутен базис (20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000129.png), се изчисляват, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000130.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000131.png чувствителността към рисковите фактори, състоящи се от инфлационен риск и риска при кръстосан валутен суап

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000132.png = вектор от m на брой съставни елементи, представляващи изведената от пазарните цени крива на инфлацията или кривата на междувалутния базис за дадена валута j, като m е равно на броя на променливите, свързани с инфлацията или междувалутния базис и използвани в модела на ценообразуване на инструмента i;

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000133.png = единична матрица за измерението (1 x m);

Vi (.) = ценообразуваща функция на инструмента i; и

y, z = други променливи в ценообразуващия модел.

   2. Институциите изчисляват чувствителностите към делта риска за риска от кредитния спред за всички секюритизиращи позиции и позиции, които не са част от секюритизация, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000134.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000135.png чувствителностите към делта риска за риска от кредитния спред за всички секюритизиращи позиции и позиции, които не са част от секюритизация;

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000136.png = стойност на кредитния спред на емитента j към падежа t;

Vi (.) = ценообразуваща функция на инструмента i; и

x,y = рискови фактори, различни от 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000137.png, в ценообразуващата функция Vi..

   3. Институциите изчисляват чувствителностите към делта риска за риска от капиталови инструменти, както следва:
   а) чувствителностите към рисковите фактори, състоящи се от спот цени на капиталови инструменти, се изчислява, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000138.png

където:

sk = чувствителности към рисковите фактори, състоящи се от спот цени на капиталови инструменти;

k = конкретен капиталов инструмент;

EQk = спот цена на този капиталов инструмент;

Vi (.) = ценообразуваща функция на инструмента i; и

x,y ▌= рискови фактори, различни от EQk, в ценообразуващата функция Vi;

   б) чувствителностите към рисковите фактори, състоящи се от процентите по репо сделки с капиталови инструменти, се изчислява, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000139.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000140.png чувствителностите към рисковите фактори, състоящи се от процентите по репо сделки с капиталови инструменти;

k = индекс, с който се обозначава капиталовия инструмент;

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000141.png = вектор от m на брой съставни елементи, представляващ времевата структура на репо сделките за конкретния капиталов инструмент k, като m е равно на броя на процентите по репо сделките, съответстващи на различните срокове до падежа, използвани в ценообразуващия модел на инструмента i;

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000142.png = единична матрица на измерението (1 · m);

Vi (.) = ценообразуваща функция на инструмента i; и

y,z = рискови фактори, различни от 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000143.png, в ценообразуващата функция Vi.

   4. Институциите изчисляватчувствителността към делта риска за стоковия риск за всеки рисков фактор k, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000144.png

където:

sk = увствителност към делта риска за стоковия риск;

k = даден фактор на стоков риск;

CTYk = стойност на рисковия фактор k;

Vi (.) = пазарна стойност на инструмента i като функция на рисковия фактор k; и

y, z = рискови фактори, различни от CTYk, в ценообразуващия модел на инструмента i.

   5. Институциите изчисляват чувствителността към всеки делта риск за валутния риск за всеки валутен рисков фактор k, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000145.png

където:

sk = чувствителността към делта риска за валутния риск;

k = даден фактор на валутен риск;

FXk = стойност на рисковия фактор k;

Vi (.) = пазарна стойност на инструмента i като функция на рисковия фактор k; и

y, z = рискови фактори, различни от FXk, в ценообразуващия модел на инструмента i.

Член 325т

Чувствителности към вега риска

   1. Институциите изчисляват чувствителностите към вега риска на опция по отношение на даден рисков фактор k, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000146.png

където:

sk = чувствителностите към вега риска на опция;

k = конкретен вега рисков фактор, състоящ се от изведена от пазарните цени променливост;

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000147.png = стойност на този рисков фактор, която следва да бъде изразена като процент; и

x,y = рискови фактори, различни от 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000148.png, в ценообразуващата функция Vi.

   2. За рискови класове, при които факторите на вега риск имат отношение към срока до падежа, но не се прилагат правилата за съотнасяне на рисковите фактори, тъй като опциите нямат срок до падежа, институциите съотнасят тези рискови фактори към най-дългия установен срок до падежа. За тези опции се прилага добавката за остатъчни рискове.
   3. За опции, които нямат цена на упражняване или бариерна цена, и за опции, които имат няколко цени на упражняване или бариерни цени, институциите извършват съотнасянето спрямо цените на упражняване и сроковете до падежа, използвани от институцията за вътрешни цели при ценообразуването на опцията. За тези опции се прилага също добавката за остатъчни рискове.
   4. Институциите не изчисляват вега риск за включените в АПКТ секюритизиращи траншове, съгласно посоченото в член 325, параграфи 6 ▌, 7 и 8, които нямат изведена от пазарните цени променливост. За тези секюритизиращи траншове се изчисляват капиталови изисквания за делта риск и риск от кривината ▌.

Член 325у

Изисквания за изчисляване на чувствителностите

   1. Като използват формулите, посочени в настоящия подраздел, институциите извличат чувствителностите от моделите на ценообразуване на институцията, които служат като основа за отчитането на печалбите и загубите пред висшето ръководство.

Чрез дерогация от първата алинея компетентните органи могат да изискат от дадена институция, получила разрешение да използва алтернативния подход на вътрешните модели, посочен в глава 1б, да използва функциите за ценообразуване на системата за измерване на риска на техния подход за вътрешен модел при изчисляването на чувствителностите съгласно настоящата глава и за изчисляването и отчитането на капиталовите изисквания за пазарния риск в съответствие с член 430б, параграф 3.

   2. При изчисляването на чувствителността към делта риска за инструменти с опционални характеристики, посочени в член 325д, параграф 2, буква а), институциите могат да приемат, че рисковите фактори, свързани с изведената от пазарните цени променливост, са константни.
   3. При изчисляването на чувствителностите към вега риска за инструменти с опционални характеристики, както е посочено в член 325д, параграф 2, буква а), се прилагат следните изисквания:
   а) за общия лихвен риск и риска от кредитния спред, институциите приемат за всяка валута, че базисните инструменти на рисковите фактори по отношение на променливостта, за които се изчислява вега рискът, следват логаритмично нормално или нормално разпределение в използваните за тези инструменти модели на ценообразуване;
   б) за риска от капиталови инструменти, стоковия риск и валутния риск, институциите приемат, че базисните инструменти на рисковите фактори по отношение на променливостта, за които се изчислява вега риска, следват логаритмично нормално разпределение в използваните за инструментите модели на ценообразуване.
   4. Институциите изчисляват всички чувствителности, с изключение на чувствителностите, свързани с корекциите на кредитната оценка.

   5. Чрез дерогация от параграф 1 институцията може, с разрешението на компетентните органи, да използва алтернативни определения за чувствителностите към делта риска при изчисляването на капиталовите изисквания на позиция в търговския портфейл съгласно настоящата глава, когато институцията отговаря на всяко едно от следните условия:
   а) тези алтернативни определения се използват за целите на вътрешното управление на риска и за отчитане на печалбите и загубите пред висшето ръководство от независимо звено за контрол на риска в рамките на институцията;
   б) институцията доказва, че тези алтернативни определения са по-подходящи да обхванат чувствителностите за позицията, отколкото формулите, посочени в настоящия подраздел, и че чувствителностите, получени по този начин, не се различават съществено от изведените от тези формули.
   6. Чрез дерогация от параграф 1 институцията може, с разрешението на компетентните органи, да изчислява чувствителността към вега риска въз основа на линейно преобразувание на алтернативни определения на чувствителностите при изчисляването на капиталовите изисквания за позиция в търговския портфейл съгласно настоящата глава, когато институцията отговаря на всяко едно от следните условия:
   а) тези алтернативни определения се използват за целите на вътрешното управление на риска и за отчитане на печалбите и загубите пред висшето ръководство от независимо звено за контрол на риска в рамките на институцията;
   б) институцията доказва, че тези алтернативни определения са по-подходящи да обхванат чувствителностите за позицията, отколкото формулите, посочени в настоящия подраздел, и че линейното преобразувание, посочено в първата алинея, отразява чувствителността към вега риска.

Раздел 4

Добавка за остатъчен риск

Член 325ф

Капиталови изисквания за остатъчни рискове

   1. В допълнение към капиталовите изисквания за пазарен риск, посочени в раздел 2, институциите прилагат допълнителни капиталови изисквания за инструментите, изложени на остатъчни рискове, в съответствие с настоящия член.
   2. Счита се, че инструментите са изложени на остатъчни рискове, когато отговарят на някое от следните условия:
   а) инструментът има екзотичен базисен инструмент, което за целите на настоящата глава означава, че инструмент от търговския портфейл има базисна експозиция, която не попада в обхвата на третирането за делта риск, вега риск или риск от кривината, съгласно модела, основан на чувствителностите, посочен в раздел 2, или на капиталовите изисквания за риска от неизпълнение, посочени в раздел 5;
   б) инструментът е инструмент, изложен на други остатъчни рискове, което за целите на настоящата глава означава един от следните инструменти:
   i) инструменти, предмет на капиталови изисквания за вега риска и риска от кривината съгласно модела, основан на чувствителностите, посочен в раздел 2 и генерират условни парични потоци, които не могат да бъдат възпроизведени като крайна линейна комбинация от обикновени опции с единична базисна цена на капиталови инструменти, цена на стока, валутен курс, цена на облигация, цена на суап за кредитно неизпълнение или лихвен суап;
   ii) инструменти, които са позиции, включени в АПКТ, както е посочено в член 325, параграф 6; хеджиращи позиции, които са включени в този АПКТ, както е посочено в член 325, параграф 8, не се вземат под внимание.
   3. Институциите изчисляват допълнителните капиталови изисквания по параграф 1 като сбор от брутните условни стойности на инструментите, посочени в параграф 2, умножени по следните рискови тегла:
   а) 1,0 % за инструментите, посочени в параграф 2, буква а);
   б) 0,1 % за инструментите, посочени в параграф 2, буква б).
   4. Чрез дерогация от параграф 1 институцията не прилага капиталови изисквания за остатъчни рискове за инструмент, който отговаря на някое от следните условия:
   а) инструментът се търгува на призната борса;
   б) инструментът е допуснат до централен клиринг в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012;
   в) инструментът напълно компенсира пазарния риск на друга позиция в търговския портфейл, като в този случай двете напълно съчетани позиции в търговския портфейл се освобождават от капиталовото изискване за остатъчни рискове.
   5. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които определя какво е екзотичен базисен инструмент и кои инструменти са инструментите, изложени на остатъчни рискове, за целите на параграф 2.

При разработването на тези проекти на регулаторни технически стандарти ЕБО ▌ преценява дали рискът от дълголетие, климатът, и природните бедствия и бъдещата реализирана променливост следва да се разглеждат като екзотични базисни експозиции.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ...[две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Раздел 5

Капиталови изисквания за риск от неизпълнение

Член 325х

Определения и общи разпоредби

   1. По смисъла на настоящия раздел се прилагат следните определения:
   а) „къса експозиция“ означава, че неизпълнението от страна на емитент или група от емитенти води до печалба за институцията, независимо от вида на инструмента или сделката, пораждаща експозицията;
   б) „дълга експозиция“ означава, че неизпълнението от страна на емитент или група от емитенти води до загуба за институцията, независимо от вида на инструмента или сделката, пораждаща експозицията;
   в) „брутна сума, изложена на риск от внезапно неизпълнение“ означава прогнозирания размер на загубата или печалбата, до която би довело неизпълнението от страна на длъжника по конкретна експозиция;
   г) „нетна сума, изложена на риск от внезапно неизпълнение“ означава прогнозирания размер на загубата или печалбата, до която би довело неизпълнението от страна на длъжника ▌за конкретна институция ▌след извършване на нетиране между брутните суми, изложени на риск от внезапно неизпълнение;
   д) „загуба при неизпълнение“ означава загубата при неизпълнение на длъжника по инструмент, емитиран от този длъжник, изразена като дял от номиналната стойност на инструмента;
   е) „рисково тегло за неизпълнение“ означава процентът, представляващ прогнозираната вероятност от неизпълнение на всеки длъжник, според кредитоспособността на този длъжник.
   2. Капиталовите изисквания за риска от неизпълнение се прилагат по отношение на дълговите и капиталовите инструменти, на дериватните инструменти, чиито базисни инструменти са такива, както и по отношение на деривати, чиито условни парични потоци или справедливи стойности ще бъдат засегнати при неизпълнение на длъжник, различен от контрагента по самия дериватен инструмент. Институциите изчисляват изискванията за риска от неизпълнение ▌поотделно за всеки от следните видове инструменти: инструменти, които не са включени в секюритизация, секюритизиращи инструменти, които не са включени в АПКТ и секюритизиращи инструменти, които са част от АПКТ. Сборът на тези три елемента представлява цялостните капиталови изисквания за риска от неизпълнение, които трябва да бъдат приложени отинституцията.

Подраздел 1

Капиталови изисквания ▌за риска от неизпълнение при инструменти, които не са част от секюритизация

Член 325ц

Брутни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение

   1. Институциите изчисляват брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, за всяка дълга експозиция към дългови инструменти, както следва:

JTDlong = max{LGD Vnotional + P&Llong + Adjustmentlong; 0}

където:

JTDlong = брутни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, за всяка дълга експозиция;

Vnotional = номинална стойност на инструмента;

P&Llong = член, с който се извършва корекция за печалбите или загубите, които вече са отчетени от институцията, поради промени в справедливата стойност на инструмента, пораждащ дългата експозиция; във формулата печалбите се вписват с положителен знак, а загубите — с отрицателен знак; и

Adjustmentlong = сума, с която загубата за институцията в случай на неизпълнение ще бъде увеличена или намалена спрямо пълната загуба по базисен инструмент поради структурата на дериватния инструмент; увеличението се вписва в Adjustmentlong с положителен знак, а намалението — с отрицателен знак.

   2. Институциите изчисляват брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, за всяка къса експозиция към дългови инструменти, както следва:

JTDshort = min{LGD Vnotional + P&Lshort + Adjustmentshort; 0}

където:

JTDshort = брутни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, за всяка къса експозиция;

Vnotional = номинална стойност на инструмента, която се вписва във формулата с отрицателен знак;

P&Lshort = член, с който се извършва корекция за печалбите или загубите, които вече са отчетени от институцията, поради промени в справедливата стойност на инструмента, пораждащ късата експозиция; печалбите се вписват във формулата с положителен знак, а загубите — с отрицателен знак; и

Adjustmentshort = сума, с която печалбата за институцията в случай на неизпълнение ще бъде увеличена или намалена спрямо пълната загуба по базисния инструмент поради структурата на дериватния инструмент; намалението се вписва в Adjustmentshort с положителен знак, а увеличението — с отрицателен знак.

   3. За целите на изчислението по параграфи 1 и 2 институциите прилагат следната загуба при неизпълнение (LGD) за дългови инструменти:
   а) експозиции към дългови инструменти, които не са от първостепенен ранг, получават LGD от 100%;
   б) експозиции към дългови инструменти от първостепенен ранг получават LGD от 75%;
   в) експозиции към покрити облигации, както е посочено в член 129, получават LGD от 25%.
   4. За целите на изчисленията по параграфи 1 и 2 номиналните стойности се определят, както следва:
   а) при дълговите инструменти номиналната стойност е размера на главницата на дълговия инструмент ▌;
   б) при дериватните инструменти, чиито базисни инструменти са дългови ценни книги, номиналната стойност е условната стойност на дериватния инструмент.
   5. За експозиции към капиталови инструменти институциите изчисляват брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, по следния начин, вместо да използват формулите, посочени в параграфи 1 и 2:

𝐽𝑇𝐷𝑙𝑜𝑛𝑔 = 𝑚𝑎𝑥 {𝐿𝐺𝐷 ∙ 𝑉 + 𝑃&𝐿𝑙𝑜𝑛𝑔 + 𝐴𝑑𝑗𝑢𝑠𝑡𝑚𝑒𝑛𝑡𝑙𝑜𝑛𝑔; 0}

𝐽𝑇𝐷𝑠ℎ𝑜𝑟𝑡 = min {𝐿𝐺𝐷 ∙ 𝑉 + 𝑃&𝐿𝑠ℎ𝑜𝑟𝑡 + 𝐴𝑑𝑗𝑢𝑠𝑡𝑚𝑒𝑛𝑡𝑠ℎ𝑜𝑟𝑡; 0}

където:

JTDlong = брутни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, за всяка дълга експозиция;

JTDshort = брутни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, за всяка къса експозиция и

V = справедлива стойност на капиталовия инструмент или при дериватите, чиито базисни инструменти са капиталови инструменти — справедливата стойност на базисния капиталов инструмент.

   6. За целите на изчислението по параграф 5 институциите присъждат LGD от 100% за капиталовите инструменти.
   7. В случай на експозиции към риск от неизпълнение, произтичащ от дериватни инструменти, условните парични потоци по които в случай на неизпълнение от страна на длъжника не са свързани с условната стойност на конкретен инструмент, емитиран от този длъжник, или с LGD на длъжника или на инструмент, емитиран от този длъжник, институциите използват алтернативни методики за оценяване на брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, в съответствие с член 325х.
   8. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:
   а) как институциите трябва да изчисляват сумите, изложени на риск от внезапно неизпълнение, за различните видове инструменти в съответствие с настоящия член ▌;
   б) какви алтернативни методики могат да се използват от институциите за целите на определянето на брутните суми, изложени на риск от внезапно неизпълнениe, посочени в параграф 7.
   в) номиналните стойности на инструменти, различни от посочените в параграф 4, букви а) и б).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ...[две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 325ч

Нетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение

   1. Институциите изчисляват нетните суми, изложени на риск от внезапно неизпълнение, чрез нетиране между брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение на късите и дългите експозиции. Нетирането е възможно само между експозиции към един и същ длъжник, като късите експозиции имат същия или по-нисък ранг от дългите експозиции.
   2. Нетирането е пълно или частично в зависимост от срока до падежа на нетираните експозиции.
   а) нетирането е пълно, когато всички нетирани експозиции имат срок до падежа от една или повече години.
   б) нетирането е частично, когато поне една от нетираните експозиции има срок до падежа, по-малък от една година, в който случай размерът на сумата, изложена на риска от внезапно неизпълнение на всяка експозиция със срок до падежа, по-малък от една година, се умножава по съотношението на срока до падежа на експозицията към срока от една година.
   3. Когато не е възможно да се извърши нетиране, брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение са равни на нетните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение при експозиции със срок до падежа от една или повече години. Брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение със срок до падежа под една година се умножават по съотношението на срока до падежа на експозицията към срока от една година, с долна граница от три месеца, за да се изчислят нетните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение.
   4. За целите на параграфи 2 и 3 се вземат предвид сроковете до падежа на договорите за деривати, а не тези на техните базисни инструменти. За налични експозиции към капиталови инструменти се определя срок до падежа от една година или три месеца по преценка на институцията.

Член 325ш

Изчисляване на капиталовите изисквания за риска от неизпълнение

   1. Нетните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, независимо от вида на контрагента, се умножават по тегло за риска от неизпълнение, което съответства на кредитното им качество съгласно таблица 2:

Таблица 2

Категория на кредитно качество

Тегло на риска от неизпълнение

Степен на кредитно качество 1

0,5%

Степен на кредитно качество 2

3%

Степен на кредитно качество 3

6%

Степен на кредитно качество 4

15%

Степен на кредитно качество 5

30%

Степен на кредитно качество 6

50%

Без рейтингова оценка

15%

В неизпълнение

100%

   2. При изчисляване на капиталовите изисквания за риска от неизпълнение, експозициите, които биха получили 0 % рисково тегло съгласно стандартизирания подход за кредитен риск в съответствие с дял II, глава 2, получават 0 % рисково тегло за риска от неизпълнение.
   3. Претеглените нетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се отнасят към следните групи: предприятия, централни правителства и местни органи/общини.
   4. Претеглените нетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се сумират за всяка група в съответствие със следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000149.png

където:

DRCb = капиталово изискване за риска от неизпълнение за група b;

i = индекс, с който се обозначава инструмент, принадлежащ към група b;

RWi = рисково тегло; и

WtS = съотношение, с което се признава ползата от хеджиращото отношение в рамките на групата, което се изчислява, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000150.png

За целите на изчисляването на DRCb и WtS се извършва сумиране на дългите и късите позиции за всички позиции в рамките на групата, независимо от степента на кредитното качество, към която са разпределени тези позиции, за да се определят специфичните за групата капиталови изисквания за риска от неизпълнение.

   5. Цялостното капиталово изискване за риска от неизпълнение за позициите, които не са част от секюритизация, се изчислява като простия сбор на капиталовите изисквания на равнището на групата.

Подраздел 2

Капиталови изисквания ▌за риск от неизпълнение при секюритизиращи позиции, които не са включени в АПКТ

Член 325щ

Суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение

   1. Брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение за секюритизиращи експозиции представляват пазарната им стойност, или, ако пазарната стойност не е налична, тяхната справедлива стойност, определена в съответствие с приложимата счетоводна рамка.
   2. Нетните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се определят чрез нетиране на дългите брутни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение с късите брутни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение . Нетирането е възможно само между секюритизиращи експозиции с една и съща базисна група активи и принадлежащи към един и същ транш. Не се допуска нетиране между секюритизиращи експозиции с различни базисни групи активи, дори в случаите, когато началните и крайните точки са едни и същи.
   3. Когато чрез разлагане или комбиниране на съществуващи секюритизиращи експозиции, могат да бъдат напълно възпроизведени други съществуващи секюритизиращи експозиции, с изключение на сроковете до падежа, експозициите, получени от това разлагане или комбиниране, могат да се използват вместо съществуващите секюритизиращи експозиции за целите на нетирането.
   4. Когато цялостната структура на траншовете на съществуваща секюритизационна експозиция може да бъде напълно възпроизведена чрез разлагане или комбиниране на съществуващи експозиции към лицата, върху чиито задължения е издадена секюритизацията, експозициите, получени от това разлагане или комбиниране, могат да се използват вместо съществуващите секюритизиращи експозиции за целите на нетирането. Когато експозиции към лица, върху чиито задължения е издадена секюритизация, са използвани по този начин, тези експозиции се изключват от третирането на риска от неизпълнение за експозициите, които не са част от секюритизация.
   5. Член 325ч се прилага както по отношение на съществуващите секюритизиращи експозиции, така и на секюритизиращите експозиции, използвани в съответствие с параграф 3 или 4 от настоящия член. Съответните срокове до падежа са тези на секюритизиращите траншове.

Член 325аа

Изчисляване на капиталовото изискване за риска от неизпълнение при секюритизиращи позиции

   1. Нетните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, на секюритизиращите експозиции се умножават по 8% от рисковото тегло, което се прилага за съответната секюритизираща позиция в банковия портфейл, включително при прозрачни и стандартизирани (ОПС) секюритизации, в съответствие с йерархията на подходите, посочени в дял ІІ, глава 5, раздел 3, и независимо от вида на контрагента.
   2. Когато рисковите тегла са изчислени в съответствие с вътрешнорейтинговия подход и подхода на външните рейтинги при секюритизация, към всички траншове се прилага срок до падежа от една година.
   3. Рисково претеглените нетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение за отделни експозиции, породени от традиционна секюритизация, се ограничават до справедливата стойност на позицията.
   4. Рисково претеглените нетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се разпределят към следните групи:
   а) една обща група за всички предприятия, независимо от региона;
   б) 44 различни групи, съответстващи на една група за всеки регион, за всеки от единадесетте класа активи, определени във втора алинея.

За целите на първа алинея 11-те класа активи са обезпечени с активи търговски ценни книжа (ABCP), заеми за покупка/лизинг на автомобил, обезпечени с ипотека върху жилищни имоти ценни книжа (RMBS), кредитни карти, обезпечени с ипотека върху търговски имоти ценни книжа (CMBS), обезпечени със заеми облигации, обезпечени с дълг ценни книжа от второ ниво (CDO-squared), малки и средни предприятия (МСП), студентски заеми, други експозиции на дребно, други експозиции на едро. Четирите региона са: Азия, Европа, Северна Америка и останалата част от света.

   5. Институциите определят групата, към която да отнесат дадена секюритизираща експозиция, въз основа на класификацията, която обикновено се използва на пазара. Институциите отнасят всяка секюритизираща експозиция само към една от посочените в параграф 4 групи. Секюритизираща експозиция, която институцията не може да отнесе към дадена група за клас актив или регион, се отнася съответно към класа активи „други експозиции на дребно“, „други експозиции на едро“ или „останалата част от света“.
   6. Претеглените нетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се сумират в рамките на всяка група по същия начин, както това се прави за риска от неизпълнение при екпозициите, които не са част отсекюритизация, като се използва формулата в член 325ш, параграф 4, в резултат на което се получава капиталовото изискване за риска от неизпълнение за всяка група.
   7. Цялостното капиталово изискване за риска от неизпълнение при секюритизиращи позиции, които не са включени в извън АПКТ се изчислява като простия сбор на капиталовите изисквания на равнището на групата.

Подраздел 3

Капиталови изисквания ▌за риска от неизпълнение при секюритизации, които са включени в АПКТ

Член 325аб

Обхват

   1. За АПКТ капиталовите изисквания включват риска от неизпълнение за секюритизиращите експозиции и за хеджиращите позиции, които не са част от секюритизацията. Тези хеджиращи позиции се изключват от изчисляването на риска от неизпълнение за експозициите, които не са част от секюритизация. Не трябва да се признава полза от диверсификацията между капиталовите изисквания за риска от неизпълнение при експопозициите, които не са част от секюритизация, капиталовите изисквания за риска от неизпълнение при секюритизиращите експозиции, които не са включени в АПКТ и капиталовите изисквания за риска от неизпълнение при секюритизиращите експозиции, които са включени в АПКТ.
   2. За търгувани кредитни и капиталови деривати, които не са част от секюритизация, сумата, изложена на риск от внезапно неизпълнение за отделните субекти се определя чрез прилагане на подхода на подробния преглед.

Член 325ав

Суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение за АПКТ

   1. За целите на настоящия член се прилагат следните определения:
   а) „разлагане чрез модел за оценка“ означава, че експозиция към лице, задължения на което са съставна част от секюритизацията, се оценява като разликата между безусловната и условната оценка на стойността на секюритизацията, ако се предположи, че при неизпълнение на това лице съответното LGD е 100 %;
   б) „възпроизвеждане“ означава, че отделни секюритизиращи траншове върху индекс, са комбинирани за възпроизвеждане на друг транш върху същата серия индекси или за възпроизвеждане на позиция, която не е разделена на траншове в серията индекси;
   в) „разлагане“ означава възпроизвеждане на индекс чрез секюритизация, при която базисните експозиции в групата са идентични с експозициите към отделните лица, от които е съставен индексът.
   2. Брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, за секюритизиращите експозиции и експозициите, които не са част от секюритизация, включени в АПКТ представляват пазарната им стойност, или, ако пазарната стойност не е налична, тяхната справедлива стойност, определена в съответствие с приложимата счетоводна рамка.
   3. Продуктите за n-то неизпълнение се разглеждат като продукт, разделен на траншове, със следните начална и крайна точки:
   а) начална точка = (N – 1) / общия брой на лицата;
   б) крайна точка = N / общия брой на лицата;

където „общ брой на лицата“ е общият брой на лицата в базисната група или съвкупност.

   4. Нетните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение се определят чрез нетиране между дългите брутни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение и късите брутни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение. Нетирането е възможно само между експозиции, които иначе са идентични, с изключение на срока до падежа. Допуска се нетиране само както следва:
   а) за индекси, траншове върху индекси и специални траншове нетирането се допуска за всички срокове до падежа в рамките на едно и също семейство или серия индекси и транш върху индекс, при спазване на предвидените в член 325ч разпоредби за експозиции със срок до падежа, по-кратък от една година; брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение по дългите и късите експозиции, които напълно се възпроизвеждат едни други, могат да се нетират чрез разлагане в еквивалентни експозиции към отделни лица чрез използване на модел на оценка; в такива случаи сборът от брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, на еквивалентни експозиции към отделни лица, получени чрез разглагане, е равен на брутната сума, изложена на риска от внезапно неизпълнение на експозицията, преди да е разложена;
   б) за пресекюритизиращите експозиции или дериватите върху секюритизиращи експозиции, не се допуска нетиране чрез разлагане, както е описано в буква а);
   в) за индекси и траншове върху индекси нетиране се допуска за всички срокове до падежа в едно и също семейство или серия индекси и транш върху индекс, получени чрез възпроизвеждане или разлагане; когато дългите и късите експозиции са иначе еквивалентни, освен за един остатъчен съставен елемент, нетирането се допуска и нетната сума, изложена на риска от внезапно неизпълнение, отразява остатъчната експозиция;
   г) не се допуска нетиране между различни траншове от една и съща серия индекси, различна серия от един и същ индекс и различни семейства индекси.

Член 325аг

Изчисляване на капиталовото изискване за риска от неизпълнение за АПКТ

   1. Нетните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се умножават по:
   а) за продукти, разделени на траншове — теглата за риск от неизпълнение, съответстващи на тяхното кредитно качество, както е посочено в член 325ш, параграфи 1 и 2;
   б) за продукти, които не са разделени на траншове — теглата за риск от неизпълнение, посочени в член 325аа, параграф 1.
   2. Рисково претеглените нетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се отнасят към групи, които съответстват на индекс.
   3. Претеглените нетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се сумират за всяка група в съответствие със следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000151.png

където:

DRCb = капиталово изискване за риска от неизпълнение за група b;

i = инструмент, принадлежащ към група b; и

WtSACTP = съотношение, признаващо полза от хеджиращите отношения в рамките на групата, което се изчислява в съответствие с формулата за WtS, посочена в член 325ш, параграф 4, но с използването на дългите и късите позиции в целия АПКТ, а не само на позициите в съответната група.

   4. Институциите изчисляват капиталовите изисквания за риска от неизпълнение за АПКТ, като използват следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000152.png

където:

DRCACTP = капиталови изисквания за риска от неизпълнение за АПКТ; и

DRCb = капиталово изискване за риска от неизпълнение за група b.

Раздел 6

Рискови тегла и корелации

Подраздел 1

ТЕГЛА НА ДЕЛТА РИСКА И КОРЕЛАЦИОННИ КОЕФИЦИЕНТИ

Член 325ад

Рискови тегла за общия лихвен риск

   1. За валутите, които не са включени в подкатегорията на най-ликвидните валути, посочена в член 325бг, параграф 7, буква б), рисковите тегла за чувствителностите към рисковите фактори на безрисковия лихвен процент за всяка група в таблица 3 се определят по силата наделегирания акт, посочен в член 461а.

Таблица 3

Група

Срок до падежа

1

0,25 години

2

0,5 години

3

1 година

4

2 години

5

3 години

6

5 години

7

10 години

8

15 години

9

20 години

10

30 години

   2. Общото рисково тегло ▌за всички чувствителности към факторите на инфлационния риск и на междувалутния базисен риск се определя в делегирания акт, посочен в член 461а.
   3. За валутите, включени в подкатегорията на най-ликвидните валути, както е посочено в член 325бг, параграф 7, буква б), и националните валути на институциите, рисковите тегла на рисковите фактори на безрисковия лихвен процент са посочените в таблица 3, разделени на 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000153.png.

Член 325ае

Вътрешногрупови корелационнии коефициенти за общия лихвен риск

   1. Корелационният коефициент ρkl между две претеглени чувствителности на факторите на общия лихвен риск WSk и WSl в рамките на една и съща група и на които е присъден един и същ срок до падежа, но които съответстват на различни криви, се определя на 99,90%.
   2. Корелационният коефициент между две претеглени чувствителности на факторите на общия лихвен риск WSk и WSl в рамките на една и съща група, които съответстват на една и съща крива, но имат различни срокове до падежа, се определя в съответствие със следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000154.png

където:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000155.png (съответно 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000156.png) = срок до падежа, свързан с безрисковия лихвен процент;

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000157.png = 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000158.png

   3. Корелационният коефициент ρkl между две претеглени чувствителности на факторите на общия лихвен риск WSk и WSl в рамките на една и съща група, които съответстват на различни криви и имат различни срокове до падежа, е равна на параметъра на корелация от параграф 2, умножен по 99,90 %.
   4. Корелационният коефицент между дадена претеглена чувствителност на фактор на общия лихвен риск WSk и дадена претеглена чувствителност на фактор на инфлационния риск WSl се определя на 40%.
   5. Корелационният коефициент между дадена претеглена чувствителност на фактор на междувалутния базисен риск WSk и дадена претеглена чувствителност на фактор на общия лихвен риск WSl, включително друг фактор на междувалутен базисен риск, се определя на 0 %.

Член 325аж

Междугрупови корелационни коефициенти за общия лихвен риск

   1. Параметърът γbc = 50 % се използва за агрегиране на рисковите фактори, които принадлежат към различни групи.
   2. Параметърът γbc = 80 % се използва за агрегиране на фактора на лихвения риск, основан на валута, посочена в член 325ах, параграф 3, и фактора на лихвения риск, основан на еврото.

Член 325аз

Рискови тегла за риска от кредитния спред за експозиции, които не са част от секюритизация

   1. Рисковите тегла за чувствителностите към рисковите фактори на кредитния спред (за експозиции, които не са част от секюритизация) са еднакви за всички срокове до падежа (0,5 години, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години) в рамките на всяка група в таблица 4:

Таблица 4

Номер на групата

Кредитно качество

Сектор

Рисково тегло

(процентни пункта)

1

Всички

Централно правителство, включително централни банки, на държава членка

0,50%

2

Степен на кредитно качество от 1 до 3

Централно държавно управление, включително централни банки на трети държави, многостранни банки за развитие и международни организации, посочени в член 117, параграф 2 или член 118

0,5%

3

Регионални или местни органи и субекти от публичния сектор

1,0%

4

Предприятия от финансовия сектор, включително кредитни институции, учредени или създадени от централно правителство, регионално правителство или местен орган на властта, и насърчителни заемодатели

5,0%

5

Основни материали, енергетика, промишленост, селско стопанство, производство, добивна промишленост

3,0%

6

Потребителски стоки и услуги, транспорт и съхранение, административни и спомагателни дейности

3,0%

7

Технологии, телекомуникации

2,0%

8

Здравни грижи, комунални услуги, професионални и технически дейности

1,5%

9

Покрити облигации, емитирани от кредитни институции в държавите членки

1,0%

11

Степен на кредитно качество от 4 до 6

Централно държавно управление, включително централни банки на трети държави, многостранни банки за развитие и международни организации, посочени в член 117, параграф 2 или член 118

 

12

Регионални или местни органи и субекти от публичния сектор

4,0%

13

Предприятия от финансовия сектор, включително кредитни институции, учредени или създадени от централно правителство, регионално правителство или местен орган на властта, и насърчителни заемодатели

12,0%

14

Основни материали, енергетика, промишленост, селско стопанство, производство, добивна промишленост

7,0%

15

Потребителски стоки и услуги, транспорт и съхранение, административни и спомагателни дейности

8,5%

16

Технологии, телекомуникации

5,5%

17

Здравни грижи, комунални услуги, професионални и технически дейности

5,0%

18

Друг сектор

12,0%

   2. ▌Институциите определят сектора, към който да отнесат дадена рискова експозиция, въз основа на класификацията, която обикновено се използва на пазара за групиране на емитенти по сектори. Институциите разпределят всеки емитент към само една от групите сектори в таблица 4. Рисковите експозиции от емитент, които дадена институция не може да отнесе по този начин към определен сектор, се отнасят към група 18 в таблица 4.

Член 325аи

Вътрешногрупови корелационни коефициенти за риска от кредитния спред за експозиции, които не са част от секюритизация

   1. Корелационните параметри 𝜌𝑘l между две чувствителности 𝑊S𝑘 и 𝑊S𝑙 в рамките на една и съща група се определят, както следва:

𝜌𝑘l= 𝜌𝑘l (name) ⋅ 𝜌𝑘l (tenor) ⋅ 𝜌𝑘l (basis)

където:

𝜌𝑘l (name) е равен на 1, където двете означения на чувствителностите k и l съвпадат, в противен случай е равен на 35 %;

𝜌𝑘l (tenor) е равен на 1, когато двете точки на чувствителностите k и l съвпадат, в противен случай е равен на 65 %; и

𝜌𝑘l (basis) е равен на 1, когато двете чувствителности са свързани към еднакви криви, в противен случай е равен на 99,90 %.

   2. Корелационните параметри, посочени в параграф 1 от настоящия член, не се прилагат към група 18, посочена в таблица 4 в член 325аз, параграф 1. Капиталовите изисквания на формулата за сумиране на делта риска в рамките на група 18 са равни на сбора от абсолютните стойности на нетните претеглени чувствителности, отнесени към група 18:

Kb(bucket 18) = 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000159.png

Член 325ай

Междугрупови корелационни коефициенти за риска от кредитния спред за експозиции, които не са част от секюритизация

   1. Корелационният параметър γbc, който се прилага към агрегирането на чувствителностите между различните групи, се определя, както следва:

𝛾𝑏c = 𝛾𝑏c(rating) ⋅ 𝛾𝑏c(sector)

където:

𝛾𝑏c(rating) е равен на 1, когато две групи имат една и съща категория кредитно качество (степен на кредитно качество от 1 до 3 или степен на кредитно качество от 4 до 6), в противен случай е равен на 50%; за целите на това изчисление се счита, че група 1 има една и съща категория кредитно качество като групите с кредитно качество от 1 до 3; и

𝛾𝑏c(sector) е равен на 1, когато двете групи обхващат един и същ сектор, в противен случай е равен на съответстващия процент, посочен в таблица 5:

Таблица 5

Група

1,2 и 11

3 и 12

4 и 13

5 и 14

6 и 15

7 и 16

8 и 17

9

1,2 и 11

75%

10%

20%

25%

20%

15%

10%

3 и 12

5%

15%

20%

15%

10%

10%

4 и 13

5%

15%

20%

5%

20%

5 и 14

20%

25%

5%

5%

6 и 15

25%

5%

15%

7 и 16

5%

20%

8 и 17

5%

9

 

 

 

 

 

 

-

Член 325ак

Рискови тегла за риска от кредитния спред за секюритизиращи експозиции, които са включени в АПКТ

Рисковите тегла за чувствителностите към рисковите фактори на кредитния спред за секюритизиращи експозиции, които са включени в АПКТ, са еднакви за всички срокове до падежа (0,5 години, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години) в рамките на всяка група и се определят за всяка група в таблица 6 съгласно делегирания акт, посочен в член 461а:

Таблица 6

Номер на групата

Кредитно качество

Сектор

1

Всички

Централно правителство, включително централни банки, на държавите членки

2

Степен на кредитно качество от 1 до 3

Централно правителство, включително централни банки, на трети държави, многостранни банки за развитие и международни организации, посочени в член 117, параграф 2 или член 118

3

Регионални или местни органи и субекти от публичния сектор

4

Предприятия от финансовия сектор, включително кредитни институции, учредени или създадени от централно правителство, регионално правителство или местен орган на властта и насърчителни заемодатели

5

, енергетика, промишленост, селско стопанство, производство, добивна промишленост

6

Потребителски стоки и услуги, транспорт и съхранение, административни и спомагателни дейности

7

Технологии, телекомуникации

8

Здравни грижи, комунални услуги, професионални и технически дейности

9

Покрити облигации, емитирани от кредитни институции, установени в държавите членки

10

Покрити облигации, издадени от кредитни институции в трети държави

11

Степен на кредитно качество от 4 до 6

Централно правителство, включително централни банки, на трети държави, многостранни банки за развитие и международни организации, посочени в член 117, параграф 2 или член 118

 

12

Регионални или местни органи и субекти от публичния сектор

 

13

Предприятия от финансовия сектор, включително кредитни институции, учредени или създадени от централно правителство, регионално правителство или местен орган на властта и насърчителни заемодатели

 

14

енергетика, промишленост, селско стопанство, производство, добивна промишленост

 

15

 

Потребителски стоки и услуги, транспорт и съхранение, административни и спомагателни дейности

 

16

Технологии, телекомуникации

 

17

Здравни грижи, комунални услуги, професионални и технически дейности

 

18

Друг сектор

 

Член 325ал

Корелационни коефициенти за риска от кредитния спред за секюритизиращи експозиции, които са включени в АПКТ

   1. Корелационните коефициенти за делта риска 𝜌𝑘l се извличат в съответствие с член 325ай, с изключение на това, че за целите на настоящия параграф 𝜌𝑘l (basis) е равен на 1, когато двете чувствителности са свързани към еднаквите криви, в противен случай е равно на 99,00 %.
   2. Корелационните коефициенти 𝛾𝑏c се извличат в съответствие с член 325ай.

Член 325ам

Рискови тегла за риска от кредитния спред за секюритизиращи експозиции, които не са включени в АПКТ

   1. Рисковите тегла за чувствителности към рисковите фактори на кредитния спред за секюритизиращи експозиции, които не са включени в АПКТ, са еднакви за всички срокове до падежа (0,5 години, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години) в рамките на всяка група в таблица 7 и се определят за всяка група в таблица 7 съгласно делегирания акт, посочен в член 461а:

Таблица 7

Номер на групата

Кредитно качество

Сектор

1

Първостепенност и степен на кредитно качество от 1 до 3

Обезпечени с ипотека върху жилищни имоти първокласни ценни книжа (RMBS)

2

Обезпечени с ипотека върху жилищни имоти среднорискови ценни книжа (RMBS)

3

Обезпечени с ипотека върху жилищни имоти високорискови ценни книжа (RMBS)

4

Обезпечени с ипотека върху търговски имоти ценни книжа (CMBS)

5

Обезпечени с активи ценни книжа — студентски заеми

6

Обезпечени с активи ценни книжа — кредитни карти

7

Обезпечени с активи ценни книжа — автомобили

8

 

Облигации, обезпечени със задължения по заеми (CLO) (извън АКПТ)

9

Второстепенност и степен на кредитно качество от 1 до 3

Обезпечени с ипотека върху жилищни имоти първокласни ценни книжа (RMBS)

10

Обезпечени с ипотека върху жилищни имоти среднорискови ценни книжа (RMBS)

11

Обезпечени с ипотека върху жилищни имоти високорискови ценни книжа (RMBS)

12

 

Обезпечени с ипотека върху търговски имоти ценни книжа (CMBS)

13

Обезпечени с активи ценни книжа — студентски заеми

14

Обезпечени с активи ценни книжа — кредитни карти

15

Обезпечени с активи ценни книжа — автомобили

16

Обезпечени задължения по заеми (извън АПКТ)

17

Степен на кредитно качество от 4 до 6

Обезпечени с ипотека върху жилищни имоти първокласни ценни книжа

18

Обезпечени с ипотека върху жилищни имоти среднорискови ценни книжа (RMBS)

19

Обезпечени с ипотека върху жилищни имоти високорискови ценни книжа

20

Обезпечени с ипотека върху търговски имоти ценни книжа (CMBS)

21

Обезпечени с активи ценни книжа — студентски заеми

22

Обезпечени с активи ценни книжа — кредитни карти

23

Обезпечени с активи ценни книжа — автомобили

24

Обезпечени задължения по заеми (извън портфейла за корелационно търгуване)

25

Друг сектор

   2. ▌Институциите определят сектора, към който да отнесат дадена рискова експозиция, въз основа на класификацията, която обикновено се използва на пазара за групиране на емитенти от сектора. Институциите отнасят всеки транш към една от групите сектори в таблица 7. Рисковите експозиции на всеки транш, които дадена институция не може да отнесе по този начин към определен сектор, се отнасят към група 25.

Член 325ан

Вътрешногрупови корелационни коефициенти за риска от кредитния спред за секюритизиращи позиции, които не са включени в извън АПКТ

   1. Корелационните параметри 𝜌𝑘l между две чувствителности WSk и WSl в рамките на една и съща група се определят, както следва:

𝜌𝑘l= 𝜌𝑘l (tranche) ⋅ 𝜌𝑘l (tenor) ⋅ 𝜌𝑘l (basis)

където:

𝜌𝑘l (tranche) е равен на 1, когато двете означения на чувствителностите k и l са в една и съща група и са свързани към един и същ секюритизиращ транш (повече от 80 % се припокриват като главници), в противен случай е равен на 40 %;

𝜌𝑘l (tenor) е равен на 1, когато двете точки на чувствителностите k и l съвпадат, в противен случай е равен на 80 %; и

𝜌𝑘l (basis) е равен на 1, когато двете чувствителности са свързани към еднакви криви, в противен случай е равен на 99,90 %.

   2. Корелационните параметри, посочени в параграф 1 не се прилагат към група 25. Капиталовото изискване за формулата за сумирането на делта риска в рамките на група 25 е равно на сбора от абсолютните стойности на нетните претеглени чувствителности, отнесени към тази група:

Kb(група 25) = 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000160.png

Член 325ао

Междугрупови корелационни коефициенти за риска от кредитния спред за секюритизиращи експозиции, които не са включени в АПКТ

   1. При агрегирането на чувствителностите между различните групи се прилага корелационният параметър 𝛾𝑏c, който е равен на 0%.
   2. Капиталовото изискване за група 25 се добавя към общия капитал на ниво рисков клас, без признаване на ефекти от диверсификация или хеджиране с друга група.

Член 325ап

Рискови тегла за риска от капиталови инструменти

   1. Рисковите тегла за чувствителности към факторите на риска от ▌капиталови инструменти и процентите по репо сделки с капиталови инструменти се определят за всяка група в таблица 8 съгласно делегирания акт, посочен в член 461а:

Таблица 8

Номер на групата

Пазарна капитализация

Икономики

Сектор

1

Голяма

Развиващи се пазарни икономики

Потребителски стоки и услуги, транспорт и съхранение, административни и спомагателни дейности, здравеопазване, комунални услуги

2

Телекомуникации, промишленост

3

енергетика, селско стопанство, производство, добивна промишленост

4

 

 

Финансово посредничество, включително финансово посредничество, подкрепяно от правителството, операции с недвижими имоти, технологии

5

 

Развити икономики

Потребителски стоки и услуги, транспорт и съхранение, административни и спомагателни дейности, здравеопазване, комунални услуги

 

6

Телекомуникации, промишленост

 

7

Основни материали, енергетика, селско стопанство, производство, добивна промишленост

 

8

Финансово посредничество, включително финансово посредничество, подкрепяно от правителството, операции с недвижими имоти, технологии

 

9

Малка

Развиващи се пазарни икономики

Всички сектори, описани в групи с номера 1, 2, 3 и 4

 

10

Развити икономики

Всички сектори, описани в групи с номера 5, 6, 7 и 8

 

11

Друг сектор

 

   2. За целите на настоящия член в регулаторните технически стандарти, посочени в член 325бд, параграф 7, се определя какво означава малка и голяма пазарна капитализация.    3. За целите на настоящия член ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, за да определи какво означава развиващ се пазар и какво означава развита икономика.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ...[две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение]

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

   4. ▌Институциите определят сектора, към който да отнесат дадена рискова експозиция, въз основа на класификацията, която обикновено се използва на пазара за групиране на емитенти по сектори. Институциите отнасят всеки емитент към една от групите сектори в таблица 8, като отнасят всички емитенти от една и съща индустрия към един и същ сектор. Рисковите експозиции от емитент, които институция не може да отнесе по този начин към определен сектор, се отнасят към група 11 в таблица 8. Многонационални или многосекторни емитенти на капиталови инструменти се отнасят към определена група въз основа на най-съществения регион и сектор, в който извършва дейност емитентът на капиталови инструменти.

Член 325ар

Вътрешногрупови корелационни коефициенти за риска от капиталови инструменти

   1. Корелационните параметри на делта риска ρkl между две чувствителности 𝑊S𝑘 и 𝑊S𝑙 в рамките на една и съща група са равни на 99,90 %, където едната е чувствителността към спот цената на капиталовите инструменти, а другата — чувствителността към процента по репо сделки с капиталови инструменти, когато и двете са свързани с един и същ емитент на капиталови инструменти.
   2. В случаи, различни от посочените в параграф 1, корелационнитe параметри ρkl между две чувствителности 𝑊S𝑘 и 𝑊S𝑙 към спот цената на капиталовите инструменти в рамките на една и съща група се определят, както следва:
   а) 15 % между две чувствителности в рамките на една и съща група, която попада в категории „голяма пазарна капитализация“, „развиващи се пазарни икономики“ (групи номер 1, 2, 3 или 4);
   б) 25 % между две чувствителности в рамките на една и съща група, която попада в категории „голяма пазарна капитализация“, „развити икономики“ (групи номер 5, 6, 7 или 8);
   в) 7,5 % между две чувствителности в рамките на една и съща група, която попада в категории „малка пазарна капитализация“, „развиващи се пазарни икономики“ (група номер 9);
   г) 12,5 % между две чувствителности в рамките на една и съща група, която попада в категории „малка пазарна капитализация“, „развити икономики“ (група номер 10).
   3. Корелационните параметри ρkl между две чувствителности 𝑊S𝑘 и 𝑊Sl към процентите на репо сделки с капиталови инструменти в рамките на една и съща група се определят в съответствие с параграф 2.
   4. Корелационните параметри ρkl между две чувствителности 𝑊S𝑘 и 𝑊S𝑙 в рамките на една и съща група, където едната е чувствителност към спот цената на капиталов инструмент, а другата — чувствителност към процента на репо сделка с капиталов инструмент, и двете чувствителности се отнасят до различни емитенти на капиталови инструменти, са равни на стойностите на корелационните параметри, посочени в параграф 2, умножени по 99,90 %.
   5. Корелационните параметри, посочени в параграфи 1—4, не се прилагат към група 11. Капиталовото изискване за формулата за сумирането на делта риска в рамките на група 11 е равно на сбора от абсолютните стойности на нетните претеглени чувствителности, отнесени към тази група:

Kb(група 11) = 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000161.png

Член 325ас

Вътрешногрупови корелационни коефициенти за риска от капиталови инструменти

   1. При агрегирането на чувствителностите между различни групи се прилагат корелационните параметри 𝛾𝑏c . Те са равни на 15 %, когато двете групи попадат в групи от 1 до 10.

Член 325ат

Рискови тегла за стоков риск

Рисковите тегла за чувствителности към факторите на стоковия риск се определят за всяка група в таблица 9 съгласно делегирания акт, посочен в член 461а:

Таблица 9

Номер на групата

Име на групата

1

Енергетика — твърди горива

2

Енергетика — течни горива

3

Енергетика — търговия с електричество и въглеродни емисии

4

Товари

5

Нескъпоценни метали

6

Газообразни горива

7

Благородни метали (включително злато)

8

Зърнени и маслодайни култури

9

Селскостопански животни и млечни продукти

10

Нетрайни продукти и други селскостопански продукти

11

Други стоки

Член 325ау

Вътрешногрупови корелационни коефициенти за стоков риск

   1. За целите на настоящия член две стоки се приемат за различни стоки, когато на пазара съществуват два договора, различаващи се само по базисната стока, която трябва да бъде доставена съгласно всеки от договорите.
   2. Корелационният параметър 𝜌𝑘l между две чувствителности 𝑊S𝑘 и 𝑊S𝑙 в рамките на една и съща група се определя, както следва:

𝜌𝑘l= 𝜌𝑘l (commodity) ⋅ 𝜌𝑘l (tenor) ⋅ 𝜌𝑘l (basis)

където:

𝜌𝑘l (commodity) е раевн на 1, когато дветете стоки с чувствителности k и l съвпадат, в противен случай е равен на съответния вътрешногрупов корелационен коефициент от таблица 10;

𝜌𝑘l (tenor) е равен на 1, когато двете точки на чувствителностите k и l съвпадат, в противен случай е равен на 99 %; и

𝜌𝑘l (basis) е равен на 1, когато двете чувствителности съвпадат по отношение на ▌мястото на доставка на стоката, в противен случай е равен на 99,90 %.

   3. Вътрешногруповите корелационни коефициенти 𝜌𝑘l (commodity) са:

Таблица 10

Номер на групата

Име на групата

Корелация 𝜌𝑘l (commodity)

1

Енергетика — твърди горива

55%

2

Енергетика — течни горива

95%

3

Енергетика — електричество и търговия с въглеродни емисии

40%

4

Товари

80%

5

Нескъпоценни метали

60%

6

Газообразни горива

65%

7

Благородни метали (включително злато)

55%

8

Зърнени и маслодайни култури

45%

9

Селскостопански животни и млечни продукти

15%

10

Нетрайни продукти и други земеделски продукти

40%

11

Други стоки

15%

   4. Независимо от параграф 1 се прилагат следните разпоредби:    а) два рискови фактора, отнесени към група 3 в таблица 10 и свързани с електроенергия, се считат за отделни рискови фактори за стоков риск, когато електроенергията се произвежда в различни региони или се предоставя през различни периоди съгласно договорното споразумение;    б) два рискови фактора, отнесени към група 4 в таблица 10 и свързани с товари, се считат за отделни рискови фактори за стоков риск, когато се следва различен маршрут на превоза или доставката не се извършва през една и съща седмица.

Член 325аф

Междугрупови корелационни коефициенти за стоков риск

При агрегирането на чувствителностите между различните групи се прилагат корелационните параметри 𝛾𝑏c , които са равни на:

   а) 20 %, когато двете групи попадат в групи с номер 1 до 10;
   б) 0 %, когато една от двете групи е номер 11.

Член 325ах

Рискови тегла за валутен риск

   1. Рисковото тегло за всички чувствителности към факторите на валутния риск се определя в делегирания акт, посочен в член 461а.
   2. Рисковото тегло на факторите на валутния риск за двойки валути, които се състоят от евро и валута на държава членка, участваща във втората фаза на икономическия и паричен съюз (ERM II), е едно от следните:
   а) рисковото тегло по параграф 1, разделено на 3;
   б) максималното колебание в рамките на диапазона на колебание, формално договорен от държавата членка и Европейската централна банка, ако то е по-тясно от диапазона на колебание, определен в рамките на ERM II.
   3. Независимо от параграф 2 рисковото тегло на факторите на валутния риск във връзка с валутите, посочени в параграф 2, които участват в ERM II и имат формално договорен диапазон на колебание, по-тесен от стандартния диапазон от плюс/минус 15 %, е равно на максималния процент на колебание в рамките на този по-тесен диапазон.
   4. Рисковото тегло на факторите на валутния риск за двойки валути, включени в подкатегорията на най-ликвидните двойки валути, както е посочено в член 325бг, параграф 7, буква в), е рисковото тегло по параграф 1 от настоящия член, разделено на 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000162.png.
   5. Когато дневните данни за валутния курс за предходните три години показват, че една двойка валути, която се състои от евро и валута на държава членка, различна от евро, е константна, и че институцията във всеки един момент може да ползва нулев спред продава —купува в съответните сделки, свързани с тази двойка валути, институцията може да приложи рисковото тегло по параграф 1, разделено на 2, при условие че има изрично разрешение от компетемтния орган да направи това.

Член 325ац

Корелационни коефициенти за валутен риск

При агрегирането на чувствителностите към валутен риск се прилага единен корелационен параметър 𝛾𝑏c от 60%.

ПОДРАЗДЕЛ 2

РИСКОВИ ТЕГЛА И КОРЕЛАЦИОНИ КОЕФИЦИЕНТИ ЗА ВЕГА РИСКА И РИСКА ОТ КРИВИНАТА

Член 325ач

Рискови тегла за вега риска и риска от кривината

   1. Факторите за вега риска се прилагат към групите по делта риск, посочени в подраздел 1.
   2. Рисковото тегло за даден фактор за вега риск 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000163.png се определя като дела на настоящата стойност на този фактор k, който представлява изведената от пазарните цени променливост на базисния инструмент, както е посочено в раздел 3.
   3. Делът, посочен в параграф 2, зависи от предполагаемата ликвидност на всеки вид рисков фактор в съответствие със следната формула:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000164.png

където:

RWk = рисковото тегло за даден фактор за вега риск 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000165.png;

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000166.png се определя на 55%; и

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000167.png е регулаторният ликвиден хоризонт, който се задава при определяне на всеки фактор на вега риск 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000168.png. 20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000169.png се определя в съответствие със следната таблица:

Таблица 11

Рисков клас

LHrisk class

Общ лихвен риск

60

Риск от кредитния спред за несекюритизиращи позиции

120

Риск от кредитния спред за секюритизиращи позиции (част от портфейла за корелационно търгуване)

120

Риск от кредитния спред за секюритизиращи позиции (извън портфейла за корелационно търгуване)

120

Риск от капиталови инструменти (голяма пазарна капитализация)

20

Риск от капиталови инструменти (малка пазарна капитализация)

60

Стоков риск

120

Валутен риск

40

   4. Групите, използвани в контекста на делта риска в подраздел 1, се използват в контекста на риска от кривината, ако в настоящата глава не е посочено друго.    5. За факторите нариска от кривината при валутния риск и при риска от капиталови инструменти теглата на риска от кривината са съответните измествания, равни на теглата за делта риск, посочени в подраздел 1.    6. За факторите на риска от кривината при общия лихвен риск, риска от кредитния спред и стоковия риск, теглото на риска от кривината е паралелната промяна на всички точки за всяка крива, въз основа на най-високот