Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/0090(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0029/2019

Внесени текстове :

A8-0029/2019

Разисквания :

PV 16/04/2019 - 22
CRE 16/04/2019 - 23

Гласувания :

PV 17/04/2019 - 8.7
CRE 17/04/2019 - 8.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0399

Приети текстове
PDF 370kWORD 101k
Сряда, 17 април 2019 г. - Страсбург Неокончателна версия
По-добро прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите в ЕС ***I
P8_TA-PROV(2019)0399A8-0029/2019
Резолюция
 Консолидиран текст

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г., Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в ЕС (COM(2018)0185 – C8-0143/2018 – 2018/0090(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0185),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0143/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Федералния съвет на Република Австрия и Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 септември 2018 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 29 март 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0029/2019),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 66.


Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 17 април 2019 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета ▌, Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в ЕС(1)
P8_TC1-COD(2018)0090

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  Член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че Съюзът трябва да допринася за постигането на високо равнище на защита на потребителите посредством мерки, приемани съгласно член 114 от ДФЕС. Член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда, че в политиките на Съюза се осигурява високо равнище на защита на потребителите.

(2)  Законодателството в областта на защитата на потребителите следва да се прилага ефективно в целия Съюз. Изчерпателната проверка за пригодност на директивите в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара, извършена от Комисията през 2016 и 2017 г. в рамките на Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), обаче заключи, че ефективността на законодателството за защита на потребителите на Съюза е нарушена от липсата на осведоменост, както сред търговците, така и сред потребителите, в резултат на което предимствата на съществуващите средства за правна защита биха могли да се използват по-често.

(3)  Съюзът вече предприе редица мерки за подобряване на осведомеността сред потребителите, търговците и практикуващите юристи относно правата на потребителите и за подобряване на прилагането на правата на потребителите и тяхната правна защита. Все още обаче има пропуски ▌в националното законодателство по отношение на наистина ефективни и пропорционални санкции за възпиране и санкциониране на нарушенията в рамките на Съюза, недостатъчни индивидуални средства за защита на потребителите, претърпели вреди от нарушаването на националното законодателство, транспониращо Директива 2005/29/ЕО(4), и недостатъците на процедурите за искове за преустановяване на нарушения съгласно Директива 2009/22/EО(5). Преразглеждането на процедурата за искове за преустановяване на нарушения трябва да бъде осъществено чрез отделен инструмент за изменение и замяна на Директива 2009/22/EО.

(4)  Директиви 98/6/EО(6), 2005/29/EО и 2011/83/EС(7) включват изисквания за държавите членки да осигуряват ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, насочени към нарушенията на националните разпоредби, транспониращи тези директиви. Освен това, с член 21 от Регламент (EС) 2017/2394(8) относно сътрудничеството между националните органи се изисква държавите членки да предприемат мерки за прилагане, включително налагане на санкции, по ефикасен, ефективен и координиран начин, с цел да се прекратят или забранят широко разпространените нарушения или широко разпространените нарушения със съюзно измерение.

(5)  Настоящите национални правила значително се различават в държавите от Съюза. В частност, не всички държави членки гарантират, че могат да бъдат налагани ефективни, пропорционални и възпиращи глоби на търговците, извършващи нарушения при широко разпространени нарушения или широко разпространени нарушения със съюзно измерение. Следователно съществуващите правила за санкциите съгласно Директиви 98/6/EО, 2005/29/EО и 2011/83/EС следва да се подобрят и едновременно с това да се въведат нови правила относно санкциите в Директива 93/13/ЕИО(9).

(6)  Видът на санкциите и включването в националното законодателство на съответните процедури за тяхното налагане в случай на нарушения на директивите, изменени с настоящата директива, следва да останат въпрос на избор на държавите членки.

(7)  За да улесни по-последователното приложение на санкциите, по-специално при нарушенията в рамките на Съюза, широко разпространените нарушения и широко разпространените нарушения със съюзно измерение, посочени в Регламент (EС) 2017/2394, трябва да се въведат общи неизчерпателни и примерни критерии за налагането на санкции. Тези критерии трябва да включват например естеството, тежестта , мащаба и продължителността на нарушението, както и всички компенсации, предоставени от търговеца на потребителите за причинената вреда ▌. Повторните нарушения от един и същ извършител показват склонност към извършване на такива нарушения и поради тази причина е необходимо да се отбележи по значим начин сериозният характер на поведението и съответно необходимостта от увеличаване на размера на санкцията, за да се постигне ефективно възпиране. Финансовите ▌ползи или избегнати загуби вследствие на нарушението следва да бъдат вземани под внимание, ако са налице съответните данни. Други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая, също могат да се вземат под внимание.

(8)  Тези общи неизчерпателни и примерни критерии за налагане на санкциите може да не са приложими при вземане на решения относно санкциите за всяко нарушение, особено по отношение на не толкова сериозните нарушения. Държавите членки трябва да вземат предвид и други общи принципи на правото, приложими при налагането на санкции, какъвто е например принципът на non bis in idem (двойна опасност).

(9)  В съответствие с член 21 от Регламент (EС) 2017/2394 компетентните органи на държавите членки, които координираното действие касае, трябва да предприемат всички необходими правоприлагащи мерки срещу търговеца, отговорен за широко разпространеното нарушение или широко разпространеното нарушение със съюзно измерение, за да се постигне преустановяването или забраната на това нарушение. Когато е целесъобразно, те трябва да налагат санкции, например глоби или периодични плащания по санкции, на търговеца, отговорен за широко разпространеното нарушение или широко разпространеното нарушение със съюзно измерение. Мерките за прилагане трябва да се предприемат по ефективен, ефикасен и координиран начин, за да се постигне преустановяването или забраната на широко разпространеното нарушение или широко разпространеното нарушение със съюзно измерение. Компетентните органи, които координираното действие касае, трябва да се стремят да предприемат мерки за прилагане едновременно в държавите членки, засегнати от това нарушение.

(10)  За да се гарантира, че органите на държавите членки могат да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции по отношение на широко разпространените нарушения на правото за защита на потребителите и широко разпространените нарушения със съюзно измерение, които са предмет на координирано разследване и прилагане на законодателството в съответствие с Регламент (EС) 2017/2394, глобите за такива нарушения трябва да бъдат въведени като ▌елемент от санкциите. С цел да се гарантира възпиращото действие на глобите, държавите членки трябва да въведат в своето национално законодателство максимални глоби за такива нарушения в размер на не по-малко от 4% от годишния оборот на търговеца в съответната държава членка или държави членки. В определени случаи търговецът може да е група от дружества.

(11)  Както е посочено в членове 9 и 10 от Регламент (EС) 2017/2394, при налагането на санкции следва да се обърне надлежно внимание, в зависимост от случая, на естеството, тежестта и продължителността на съответното нарушение. Налагането на санкции следва да е пропорционално и в съответствие с правото на Съюза и националното право, включително с приложимите процесуални гаранции и с принципите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз. Накрая, приетите санкции следва да съответстват на естеството и цялостната действителна или вероятна вреда от нарушението на законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите. Правомощията за налагане на санкции трябва да се упражняват пряко от компетентните органи въз основа на собствената им компетентност или, когато е целесъобразно – чрез прибягване до други компетентни органи или други публични органи, или чрез даване на указания на определените органи, ако е приложимо, или чрез сезиране на съдилища, от чиято компетентност е да издадат необходимото решение, включително, когато е целесъобразно, чрез обжалване, в случай че заявлението за издаване на необходимото решение не е уважено.

(12)  Когато, в резултат от координационния механизъм съгласно Регламент (EС) 2017/2394, един национален компетентен орган по смисъла на този регламент, налага глоба на търговеца, отговорен за широко разпространеното нарушение или широко разпространеното нарушение със съюзно измерение, той трябва да може да наложи глоба в размер на не по-малко от 4% от годишния оборот на търговеца във всички държави членки, засегнати от координираното действие по правоприлагане.

(13)  Държавите членки следва да не бъдат възпрепятствани да поддържат или да въвеждат в националното си законодателство по-високи основани на оборота максимални глоби за широко разпространени нарушения или широко разпространени нарушения със съюзно измерение на правото за защита на потребителите съгласно определението в Регламент (ЕС) 2017/2394. Държавите членки следва също така да имат възможност да основат тези глоби на световния оборот на търговеца или да разширят правилата относно глобите, така че да се включат и други нарушения, които не са обхванати от разпоредбите в настоящата директива, свързани с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394. Освен това, когато няма налична информация за годишния световен оборот на търговеца, държавите членки следва да не бъдат възпрепятствани да поддържат или да въвеждат други правила за предвиждане на глоби. Изискването за определяне на размер на глобата от не по-малко от 4% от оборота на търговеца не следва да се прилага към допълнителните правила на държавите членки относно периодичните плащания по санкции, например ежедневни глоби, за неспазване на решение, поръчка, временна мярка, ангажимент на търговеца или друга мярка, с цел да се спре нарушението.

(14)  В Директива 93/13/ЕИО следва да се предвидят правила относно санкциите с оглед на засилването на нейния възпиращ ефект. Държавите членки са свободни да вземат решения относно административните или съдебните производства за прилагането на санкции за нарушенията на Директива 93/13/ЕИО. По-специално административните органи или националните съдилища биха могли да налагат санкции, когато установят несправедливия характер на клаузи в договорите, включително въз основа на съдебни производства, образувани от административен орган. Санкциите биха могли да бъдат прилагани и от националните съдилища или административните органи, когато търговецът използва договорни клаузи, които при всички обстоятелства изрично се определят като несправедливи съгласно националното право, както и когато търговецът използва договорна клауза, считана за несправедлива по силата на окончателно обвързващо решение. Държавите членки биха могли да решат административните органи също така да имат правото да установяват несправедливия характер на договорни клаузи. Националните съдилища или административните органи биха могли също така да прилагат санкцията чрез същото решение, с което е установена несправедливостта на договорните клаузи. В правомощията на държавите членки е и да посочат подходящите механизми за координиране на всички действия на национално равнище по отношение на индивидуалните компенсации и санкции.

(15)  При разпределянето на приходите от глобите ▌държавите членки следва да обмислят засилването на защитата на общия интерес на потребителите, както и на други защитени обществени интереси. ▌

(16)  Държавите членки следва да гарантират, че са налице средства за защита на потребителите, пострадали от нелоялни търговски практики, с цел да се премахнат всички последици от тези нелоялни практики. Една ясна рамка за индивидуални средства за защита ще улесни правоприлагането от страна на частноправни субекти. Потребителят следва да има достъп до компенсация за вредите и, когато е уместно – до намаление на цената или прекратяване на договора, по пропорционален и ефективен начин. Държавите членки не следва да бъдат възпрепятствани да поддържат и въвеждат права за други средства за защита на потребителите, пострадали от нелоялни търговски практики, например ремонт или замяна, с цел да се гарантира пълното отстраняване на последствията от такива практики. Държавите членки следва да не бъдат възпрепятствани да определят условията за прилагането и последиците от средствата за защита на потребителите. При прилагането на средствата за защита на потребителите биха могли да се вземат под внимание, когато е целесъобразно, тежестта и естеството на нелоялната търговска практика, понесените от потребителя вреди и други съответни обстоятелства, като например неправомерни действия или нарушаване на договора от страна на търговеца.

(17)  Проверката за пригодност на директивите в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара и паралелното оценяване на Директива 2011/83/EС идентифицираха и редица области, където съществуващите правила за защита на потребителите трябва да се модернизират ▌. В контекста на непрекъснатото разработване на цифрови инструменти е необходимо постоянно адаптиране на законодателството в областта на защитата на потребителите.

(18)  По-високото класиране или всяко приоритетно позициониране на търговски оферти сред резултатите от онлайн търсене, направено от доставчиците на функционалността за онлайн търсене, има важно въздействие върху потребителите.

(19)  Класирането се отнася до относителната приоритетна позиция на офертите на търговци или релевантността на представените резултати от търсенето, организирани или съобщени от доставчиците на функционалността за онлайн търсене, включително в резултат от използването на алгоритмична последователност, механизъм за класиране или механизъм за оценка, визуално осветяване или други инструменти за подчертаване, или комбинация от тях.

(20)  Във връзка с това в приложение I към Директива 2005/29/ЕО следва да се добави нова точка, за да се поясни, че практики, при които търговец предоставя информация на потребител под формата на резултати от търсене в отговор на онлайн заявка за търсене от потребителя, без да се оповестява, че рекламата е платена или е извършено плащане специално с цел постигане на по-високо класиране на продуктите сред резултатите от търсенето, следва да бъдат забранени. Когато търговецът пряко или непряко е платил на доставчика на функционалността за онлайн търсене за по-високо класиране на даден продукт сред резултатите от търсенето, доставчикът на функционалността за онлайн търсене следва да уведоми потребителите за това в сбита, лесна и разбираема форма. Непрякото плащане би могло да е под формата на приемане от страна на търговеца на всякакви допълнителни задължения към доставчика на функционалността за онлайн търсене конкретно с цел по-високо класиране. Непрякото плащане би могло да се състои от по-висока комисиона на операция, както и от различни схеми за компенсация, които водят конкретно до по-високо класиране. Плащания за общи услуги, например комисиона за включване в списък или абонаменти за членство, които са свързани с широк спектър от функционалности, предлагани от доставчика на функционалността за онлайн търсене на търговеца, не следва да се считат за плащане конкретно с цел постигане на по-високо класиране на продуктите, при условие че тези плащания не са предназначени за постигането на по-високо класиране. Функционалността за онлайн търсене може да се предоставя от различни видове онлайн търговци, включително посредници, например онлайн места за търговия, търсачки и уебсайтове за сравняване.

(21)  Изискванията за прозрачност по отношение на основните параметри на класирането се уреждат също с Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета(10)(11) за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги. Изискванията за прозрачност съгласно Регламент (ЕС) 2019/...(12)++ обхващат широк спектър от онлайн посредници, включително онлайн местата за търговия, но се прилагат само между търговци и онлайн посредници. Поради това в Директива 2005/29/ЕО следва да се въведат подобни изисквания, с които да се гарантира подходяща прозрачност спрямо потребителите, с изключение на случаите на доставчици на онлайн търсачки, от които в Регламент (ЕС) 2019/...++ вече се изисква да определят основните параметри, които поотделно или съвместно са най-важни при определяне на класирането, както и относителната важност на тези основни параметри, като на търсачката на тези доставчици се публикува описание на посочените параметри, до което е осигурен лесен и публичен достъп и чийто текст е на ясен и разбираем език.

(22)  Търговците, предоставящи възможност на потребителите за търсене на стоки и услуги, например пътуване, настаняване и развлекателни дейности, предлагани от различни търговци или от потребители, следва да уведомяват потребителите за основните параметри по подразбиране, определящи класирането на офертите, представени на потребителя в отговор на заявката за търсене, и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри. Тази информация следва да е кратка и с лесен, приоритетен и пряк достъп. Параметри, определящи класирането, означава всички общи критерии, процеси и конкретни сигнали, включени в алгоритмите или другите механизми за промяна или понижаване в класирането.

(23)  Изискваната информация по отношение на основните параметри за класиране не засяга Директива (ЕС) 2016/943(13). От търговците не следва да се изисква да разкриват подробното функциониране на техните механизми за класиране, включително алгоритмите. Търговците следва да предоставят общо описание на основните параметри за класиране, в което се обясняват основните параметри по подразбиране, използвани от търговеца, и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри, като това обаче не е необходимо да бъде представяно по персонализиран начин за всяка отделна заявка за търсене.

(24)  Когато продуктите се предлагат на потребители на онлайн места за търговия, предоставянето на преддоговорна информация съгласно изискванията на Директива 2011/83/EС става с участието както на мястото за онлайн търговия, така и на доставчика – трета страна. В резултат от това потребителите, които използват онлайн места за търговия, могат да не разбират добре кои са техните договорни партньори и по какъв начин са засегнати техните права и задължения.

(25)  Онлайн местата за търговия следва да се определят за целите на Директива 2011/83/EС по начин, подобен на този в Регламент (EС) № 524/2013(14) и Директива 2016/1148/EС(15). Определението следва обаче да бъде актуализирано и формулирано така, че да бъде по-неутрално от технологична гледна точка, с цел да се обхванат новите технологии. Поради тази причина е подходящо вместо на „уебсайт“ позоваването да е на софтуера, включително уебсайт, част от уебсайт или приложение, управлявано от търговеца или от негово име, в съответствие с понятието „онлайн интерфейс“, както е предвидено в Регламент (ЕС) 2017/2394 и Регламент (EС) 2018/302(16).

(26)  Затова в Директива 2005/29/ЕО и в Директива 2011/83/EС следва да се предвидят специфични изисквания за прозрачност за онлайн местата за търговия, с цел да се информират потребителите, които ги използват, относно основните параметри, определящи класирането на офертите и дали сключват договор с търговец или с лице, различно от търговец (например друг потребител) ▌.

(27)  Онлайн местата за търговия следва да уведомяват потребителите дали третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, е търговец или лице, различно от търговец, въз основа на заявеното от тази трета страна пред онлайн мястото за търговия. Когато третата страна, която предлага стоките, услугите или цифровото съдържание, заяви статута си на лице, различно от търговец, онлайн мястото за търговия следва да предостави кратко изявление, че правата на потребителите, произтичащи от законодателството на Съюза в областта на защитата на потребителите, не се прилагат за сключения договор. Освен това потребителите следва да бъдат информирани как се разпределят свързаните с договора задължения между третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, и доставчика на онлайн мястото за търговия. Информацията следва да се предостави по ясен и разбираем начин и не само чрез препратка към стандартните общи условия или към подобен договорен документ. Изискванията за предоставяне на информация за онлайн места за търговия следва да бъдат пропорционални и да постигат баланс между висока степен на защита на потребителите и конкурентоспособността на онлайн местата за търговия. От онлайн местата за търговия не следва да се изисква да посочват конкретните потребителски права, когато информират потребителите за тяхната приложимост или неприложимост. Това не засяга изискванията за предоставяне на информация на потребителите, уредени в Директива 2011/83/EС, и по-специално в член 6, параграф 1 от нея. Информацията относно отговорността за гарантирането на правата на потребителите, която трябва да се предостави, зависи от договорните споразумения между мястото за онлайн търговия и съответните търговци – трети страни. Местата за онлайн търговия може да посочват, че търговецът – трета страна, е единственият, който носи отговорност за гарантирането на правата на потребителите, или да описват конкретните си отговорности, когато поемат отговорността за определени аспекти на договора, например доставка или упражняване на правото на отказ.

(28)  В съответствие с член 15, параграф 1 от Директива 2000/31/EО(17), от онлайн местата за търговия не следва да се изисква да проверяват правния статут на доставчиците – трети страни. Вместо това онлайн местата за търговия следва да изискват от трети страни – доставчици на продукти в онлайн мястото за търговия, да посочват своя статут на търговци или нетърговци за целите на правото в областта на защита на потребителите и да предоставят тази информация в онлайн мястото за търговия.

(29)  Като се има предвид бързото технологично развитие по отношение на онлайн местата за търговия и необходимостта от гарантиране на високо равнище на защита на потребителите, държавите членки следва да могат да приемат или да поддържат конкретни допълнителни мерки за тази цел. Тези разпоредби следва да са пропорционални, недискриминационни и да не нарушават Директива 2000/31/EО.

(30)  Определенията за „цифрово съдържание“ и „цифрови услуги“ в Директива 2011/83/ЕС следва да се приведат в съответствие с определенията в Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета(18)(19). Цифровото съдържание, обхванато от Директива (ЕС) 2019/...(20)++, включва еднократно предоставяне, поредица от отделни действия по предоставяне или непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок. Елементът на непрекъснато предоставяне не следва непременно да изисква дългосрочно предоставяне. Случаи като излъчването в интернет на видеоклипове следва да се считат за непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок, независимо от действителната продължителност на аудио-визуалния файл. Поради това може да е трудно да се направи разграничение между различните видове цифрово съдържание и цифрови услуги, тъй като и двете могат да включват непрекъснати доставки от търговеца през целия период на договора ▌. Примери за цифрови услуги са услугите за споделяне на образ и звук и друг хостинг на файлове, текстообработка или игри, предлагани в облака, съхранение в облак, уеб поща, социални медии и приложения в облак. Непрекъснатото участие на доставчика на услуги обосновава прилагането на правилата за право на отказ, предвидени в Директива 2011/83/EС, която ефективно позволява на потребителите да тестват услугата и да решат, в рамките на 14-дневен срок от сключване на договора, дали желаят да я ползват и занапред или не. ▌Договорите за доставка на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, се характеризират с еднократно действие от страна на търговеца по предоставяне на потребителя на определен елемент или елементи от цифрово съдържание, например определени музикални или видео файлове. Те остават предмет на изключение от правото на отказ по член 16, буква м), в която се предвижда, че потребителят губи правото си на отказ след започване на изпълнението на договора, например при изтегляне или стрийминг на съдържанието, в случай че потребителят е изразил изрично предварително съгласие за започване на изпълнението по време на срока на отказ и е потвърдил, че по този начин е изгубил правото си на отказ. В случай на съмнение дали договорът представлява договор за услуга или договор за цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, следва да се прилагат правилата за правото на отказ при услугите.

(31)  Цифровото съдържание и цифровите услуги често се предлагат онлайн по силата на договори, съгласно които потребителят не плаща цена, но предоставя лични данни на търговеца. Директива 2011/83/EС вече се прилага за договорите за доставка на цифрово съдържание, което не се доставя върху материален носител (т.е. доставка на онлайн цифрово съдържание), независимо от това дали потребителят плаща парична цена или предоставя лични данни. От друга страна, Директива 2011/83/EС се прилага само за договори за услуги, включително договори за цифрови услуги, съгласно които потребителите плащат или се задължават да платят дадена цена. Следователно Директивата не се прилага за договори за цифрови услуги, при които потребителят предоставя лични данни на търговеца, без да заплаща цена. Като се имат предвид техните прилики и взаимозаменяемост на платените цифрови услуги и цифровите услуги, предоставени в замяна на лични данни, те следва да се уреждат от същите правила съгласно Директива 2011/83/EС.

(32)  Следва да се гарантира съгласуваност между приложното поле на Директива 2011/83/EС и Директива (ЕС) 2019/...(21), която се прилага за договори за предоставяне на цифрово съдържание или на цифрови услуги, при които потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни на търговеца.

(33)  Поради това приложното поле на Директива 2011/83/EС следва да бъде разширено и да обхване и договорите, според които търговецът предоставя или се задължава да предостави цифрова услуга на потребителя, а потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни. Подобно на договорите за доставка на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, Директивата следва да се прилага всеки път когато потребителят предостави или се задължава да предостави лични данни на търговеца, освен когато личните данни, предоставени от потребителя, са обработени изключително от търговеца за предоставянето на цифрово съдържание или цифрова услуга и търговецът не обработва тези данни с никаква друга цел. Всяка обработка на лични данни следва да бъде в съответствие с Регламент (EС) 2016/679.

(34)  За да се гарантира пълно съответствие с Директива (ЕС) 2019/...(22), в случаите, когато цифровото съдържание и цифровите услуги не се предоставят срещу цена, то и Директива 2011/83/EС не следва да се прилага за ситуации, при които търговецът събира лични данни ▌с единствената цел да изпълни законовите изисквания, които са приложими спрямо него. Такива ситуации могат да включват случаите, когато регистрацията на потребителя се изисква според приложимите закони за целите на сигурността и идентификацията ▌.

(35)  Директива 2011/83/EС не следва също да се прилага и в ситуации, при които търговецът събира само метаданни, например информация за устройството на потребителя или история на сърфиране ▌, освен когато тази ситуация се счита за договор според националното законодателство. Тя също така не следва да се прилага за ситуации, при които потребителят, без да е сключил договор с търговеца, е обект на реклами изключително за да може да получи достъп до цифрово съдържание или цифрова услуга. Държавите членки следва обаче да са свободни да разширят приложението на правилата по Директива 2011/83/EС, за да включат и тези ситуации, или по някакъв друг начин да уредят тези ситуации, които са изключени от обхвата на настоящата директива.

(36)  Понятието за функционалност следва да се отнася за начините, по които може да се използват цифрово съдържание или цифрова услуга. Например липсата или наличието на технически ограничения, като защита чрез цифрово управление на правата или регионално кодиране, може да окаже въздействие върху възможността цифровото съдържание или цифровата услуга да изпълняват всички свои функции с оглед на предназначението си. Понятието за оперативна съвместимост показва дали и до каква степен цифровото съдържание или цифровата услуга могат да функционират с хардуер или софтуер, различни от онези, с които обикновено се използват цифрово съдържание или цифрови услуги от същия вид. Успешното функциониране би включвало, например, способността на цифровото съдържание или цифровата услуга да обменят информация с друг такъв софтуер или хардуер и да използват обменената информация. Понятието за съвместимост се определя в Директива (ЕС) 2019/...(23).

(37)  Чрез член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8 от Директива 2011/83/EС от търговците се изисква, за договори извън търговския обект и съответно при договори от разстояние, да получат изричното предварително съгласие на потребителя, за да започнат изпълнението преди изтичане на срока за отказ. Член 14, параграф 4, буква a) предвижда договорна санкция, когато това изискване не е изпълнено от търговеца, а именно потребителят не трябва да плаща за предоставените услуги. Изискването да се получи изричното съгласие на потребителя съответно се отнася само за услугите, включително цифрови услуги, които се предоставят срещу заплащане на цена. Затова е необходимо да се изменят член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8, за се уточни, че изискването за търговците да изискват предварителното съгласие на потребителите, се прилага само за договори за услуги, които задължават потребителя да заплати.

(38)  В член 16, буква м) от Директива 2011/83/EС се предвижда изключение от правото на отказ по отношение на цифровото съдържание, което не се доставя на материален носител, ако потребителят е дал предварително съгласието си да се започне с изпълнението преди изтичане на срока за отказ и е потвърдил, че знае, че по този начин губи правото си на отказ. Член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2011/83/EС предвижда договорна санкция, когато това изискване не е изпълнено от търговеца, а именно потребителят не трябва да плаща за консумираната цифрова услуга. Изискването да се получи изричното съгласие и потвърждение на потребителя съответно се отнася само за услугите за цифрово съдържание, което се предоставя срещу заплащане на цена. Затова е необходимо да се измени член 16, буква м), за да се уточни, че изискването за търговците да получат предварителното съгласие и потвърждение на потребителите се прилага само за договори, които задължават потребителя да заплати.

(39)  Член 7, параграф 4 от Директива 2005/29/EО определя изискванията за предоставяне на информация относно „офертата за покупка“ на продукт за определена цена. Тези изисквания за предоставяне на информация вече се прилагат на етапа на рекламиране, докато Директива 2011/83/EС налага същите и други изисквания за по-подробна информация на по-късен етап преди сключване на договора (т.е. непосредствено преди потребителят да сключи договора). Следователно от търговците може да се изисква да предоставят същата информация при рекламиране (напр. онлайн реклама на медиен уебсайт) и на етапа преди сключване на договора (т.е. на страниците на своите онлайн магазини).

(40)  Изискванията за предоставяне на информация съгласно член 7, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО включват информиране на потребителя относно политиката на търговеца за разглеждане на жалби. Изводите от проверката за пригодност показват, че тази информация е най-важна на етапа преди сключване на договора, който се урежда от Директива 2011/83/EС. Поради тази причина изискването за предоставяне на тази информация в офертите за покупка на етапа на рекламиране съгласно Директива 2005/29/EО следва да се заличи.

(41)  Член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83/EС изисква от търговците да предоставят на потребителите преддоговорна информация относно правото на отказ, включително стандартния формуляр за отказ, посочен в приложение I(Б) към Директивата. Член 8, параграф 4 от Директива 2011/83/EС предвижда по-опростени изисквания за предоставяне на преддоговорна информация, ако договорът се сключва чрез средство за комуникация от разстояние, което позволява ограничено място или време за показване на информацията, например по телефона, чрез гласово управляеми продавач-консултанти или чрез SMS съобщение. Задължителните изисквания за предоставяне на преддоговорна информация на или чрез тези определени средства за комуникация от разстояние включват предоставянето на информация, която се отнася до правото на отказ, посочено в член 6, параграф 1, буква з). Съответно, те включват и предоставянето на стандартния формуляр за отказ, посочен в приложение I(Б) към Директивата. Предоставянето на формуляра за отказ обаче е невъзможно, когато договорът е сключен чрез средство като телефон или гласово управляем продавач-консултант и може да не е технически осъществимо по удобен начин чрез други средства за комуникация от разстояние, обхванати от член 8, параграф 4. Затова е целесъобразно да се изключи предоставянето на стандартния формуляр за отказ от информацията, която търговците трябва да предоставят във всички случаи на или чрез конкретните средства за комуникация от разстояние, използвани за сключване на договора, съгласно член 8, параграф 4 от Директива 2011/83/EС.

(42)  Член 16, буква а) от Директива 2011/83/EС предвижда изключване от правото на отказ по отношение на договорите за услуги, които са изцяло изпълнени, ако изпълнението е започнало с изричното предварително съгласие на потребителя и с потвърждение, че съзнава, че ще загуби правото си на отказ, след като договорът бъде изцяло изпълнен от търговеца. От друга страна, член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8 от Директива 2011/83/EС, които се уреждат задълженията на търговеца в ситуации, когато изпълнението на договора е започнало преди изтичането на срока на право на отказ, изискват от търговеца само да получи предварителното изрично съгласие на потребителя, но не и потвърждение, че правото на отказ ще бъде изгубено след изпълнението. За да се гарантира съгласуваност между горепосочените правни разпоредби, в член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8 от Директива 2011/83/EС е необходимо да се добави задължение търговецът да получи и потвърждение от потребителя, че правото на отказ ще бъде изгубено след изпълнението. В допълнение формулировката на член 16, буква а) следва да се коригира спрямо промените в член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8, съгласно които изискването за търговците да получат предварителното съгласие на потребителя се прилага само за договори за услуги, които задължават потребителя да заплати. На държавите членки обаче следва да се даде възможност да не прилагат изискването за получаване на потвърждение от потребителя, че правото на отказ ще бъде загубено след изпълнението за договори за услуги, при които потребителят изрично е поискал посещение от страна на търговеца с цел извършване на дейности по поправка. В член 16, буква в) от Директива 2011/83/ЕС се предвижда изключение от правото на отказ в случай на доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани. Това изключение обхваща например изработването и монтажа на мебели по поръчка в дома на потребителя, когато това се извършва съгласно еднократен договор за продажба.

(43)  Изключението от правото на отказ, предвидено в член 16, буква б) от Директива 2011/83/ЕС, следва да се счита, че се прилага и за договори за отделни доставки на несвързана с мрежата енергия, тъй като нейната цена зависи от колебанията на стоковите пазари или на енергийните пазари, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да настъпят по време на срока за отказ.

(44)  В член 14, параграф 4 от Директива 2011/83/EС се определят условията, при които, в случай на упражняване на правото на отказ, потребителят не поема разходите за извършване на услугите, предоставяне на комунални услуги и доставяне на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител. Когато някое от тези условия е изпълнено, потребителят няма задължението да плати цената за услугата, комуналните услуги или цифровото съдържание, получени преди упражняване на правото на отказ. Що се отнася до цифровото съдържание, едно от тези некумулативни условия съгласно член 14, параграф 4, буква б), точка iii) е невъзможността да се предостави потвърждение на договора, включително потвърждение за предварителното изрично съгласие на потребителя за това да започне изпълнението на договора преди изтичане на срока за отказ и потвърждение, че в резултат от това правото на отказ се губи. Това условие обаче не е включено сред условията за загубване на правото на отказ в член 16, буква м), което създава несигурност по отношение на възможността за потребителя да се позове на член 14, параграф 4, буква б), точка iii), когато другите две условия, предвидени в член 14, параграф 4, буква б), са изпълнени и в резултат на това правото на отказ е загубено в съответствие с член 16, буква м). Следователно условието, предвидено в член 14, параграф 4, буква б), точка iii), следва да бъде добавено към член 16, буква м), за да се даде възможност на потребителя да упражни правото си на отказ, когато това условие не е изпълнено, и съответно да претендира за правата, уредени в член 14, параграф 4.

(45)  Търговците могат да персонализират цената в офертите си за конкретни потребители или категории потребители въз основа на автоматизирано вземане на решение и профилиране на поведението на потребителите, което позволява на търговците да оценят покупателната способност на потребителите. Поради това потребителите следва да са ясно информирани, когато цената, която им се представя, е персонализирана въз основа на автоматизирано решение, за да могат да вземат под внимание потенциалните рискове при вземане на своето решение. Следователно към Директива 2011/83/ЕС следва да се добави конкретно изискване за предоставяне на информация на потребителите, когато цената е персонализирана въз основа на автоматизирано вземане на решения. Това изискване за предоставяне на информация не следва да се прилага за техники като „динамично“ ценообразуване или образуване на цената „в реално време“, които са свързани с промяна на цената по изключително гъвкав и бърз начин в отговор на търсенето на пазара, когато това не включва персонализиране въз основа на автоматизирано вземане на решения. Изискванията за предоставяне на информация не засягат Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(24), в който се предвижда, наред с другото, правото на физическите лица на възражение срещу автоматизираното вземане на индивидуални решения, включително профилирането.

(46)  Предвид технологичното развитие е необходимо да се премахне посочването на номер на факс в списъка със средствата за комуникация в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/EС, тъй като факсът се използва рядко и е до голяма степен остаряло средство.

(47)  Потребителите все повече разчитат на рецензии и препоръки от други потребители, когато вземат решения за покупка. Поради това, когато търговците предоставят достъп до потребителски рецензии за продукти, те следва да информират за наличието на процеси или процедури, с които се гарантира, че публикуваните рецензии са от потребители, които са закупили или използвали продуктите. При наличието на такива процеси или процедури, с тях следва да се предоставя информация за начина, по който се извършват проверките, както и ясна информация на потребителите за това как се обработват рецензиите, например дали се публикуват всички рецензии – както положителните, така и отрицателните, или дали тези рецензии са били спонсорирани или повлияни от договорно отношение с търговец. Нещо повече, поради това следва да се счита, че е нелоялна търговска практика да бъдат заблуждавани потребителите, като се използват твърдения, според които рецензиите за даден продукт са предоставени от потребители, които действително са го използвали или закупили, когато не са предприети разумни и пропорционални мерки, за да се гарантира, че рецензиите са от такива потребители. Такива стъпки биха могли да включват например технически средства за проверка на надеждността на лицето, което публикува рецензия, като се изисква информация, с която да се потвърди, че потребителят действително е закупил или използвал продукта.

(48)  Разпоредбите относно потребителските рецензии и препоръки не засягат обичайната и законосъобразна рекламна практика на преувеличени изявления или изявления, които не трябва да се приемат буквално.

(49)  На търговците следва също така да бъде забранено да публикуват фалшиви потребителски рецензии и отзиви, като например „харесвания“ в социалните медии, или да упълномощават други да правят това, за да рекламират продуктите си, както и да им бъде забранено да манипулират потребителските рецензии и отзиви, като например се публикуват само положителни рецензии и се заличават отрицателните. Това може да се получи и чрез екстраполация на препоръки в социалните мрежи, когато положителното взаимодействие на ползвателя с определено онлайн съдържание се свързва или прехвърля към различно, но свързано съдържание, като се създава впечатление, че ползвателят изразява положителна позиция и спрямо свързаното съдържание.

(50)  На търговците следва да бъде забранено да препродават на потребителите билети за културни и спортни прояви, които са придобили чрез използване на софтуер като „ботове“, който им дава възможност да купуват билети в количество, надвишаващо техническите ограничения, наложени от първичния продавач на билети, или да заобиколят всички други технически средства, въведени от първичния продавач, за да гарантира достъп до билетите за всички лица. Тази конкретна забрана не засяга други национални мерки, които държавите членки могат да предприемат, за да защитят законните интереси на потребителите и да осигурят културна политика и широк достъп на всички лица до културни и спортни събития, като например регулират цената за препродажба на билетите.

(51)  Член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз гарантира свободата да се упражнява търговска дейност в съответствие с правото на Съюза и националното законодателство и практики. Предлагането в държавите членки на стоки като идентични, когато всъщност между техния състав или характеристики има значителна разлика, обаче може да подведе потребителите и да ги подтикне да вземат решение за закупуване, което в противен случай не биха взели.

(52)  Такава практика може да бъде квалифицирана като противоречаща на Директива 2005/29/EО въз основа на оценка на съответните елементи за всеки конкретен случай. За да се улесни прилагането на съществуващото законодателство от органите за защита на потребителите и органите по храните в държавите членки, в Известието на Комисията от 26 септември 2017 г. относно прилагането на законодателството на ЕС в областта на храните и защитата на потребителите спрямо проблеми, свързани с разлики в качеството на продуктите – специфичният случай с храните, бяха предоставени указания за прилагането на действащите правила на ЕС при ситуации на разлики в качеството на храните.(25) В този контекст Съвместният изследователски център на Комисията представи общ подход при сравнителното изпитване на храните(26).

(53)  Опитът от прилагането обаче показва, че потребителите, търговците и националните компетентни органи може да не са наясно с това кои търговски практики може да са в противоречие с Директива 2005/29/EО при липсата на изрична разпоредба. Поради тази причина Директива 2005/29/EО следва да бъде изменена, за да се гарантира правната сигурност както за търговците, така и за правоприлагащите органи, като се разгледа изрично проблемът за предлагането на стока като идентична на стока, предлагана на пазара на ▌други държави членки, докато тази стока се различава значително по състав и характеристики. Компетентните органи трябва да оценяват и разглеждат подобни практики според всеки конкретен случай в съответствие с разпоредбите на Директивата. При извършване на оценката, компетентният орган трябва да вземе под внимание дали това разграничаване може лесно да бъде установено от потребителите, правото на търговеца да адаптира стоки от една и съща марка спрямо различните географски пазари заради законосъобразни и обективни фактори, например национално законодателство, наличност или сезонност на суровини ▌или доброволни стратегии за подобряване на достъпа до здравословни и питателни храни, както и правото на търговците да предлагат стоки от същата марка в опаковки с различно тегло или обем на различните географски пазари. Компетентните органи следва да оценят дали това разграничаване може лесно да бъде установено от потребителите, като проверят наличието и адекватността на информацията. Важно е потребителите да са информирани за разграничаването на стоките поради законосъобразни и обективни фактори. Търговците следва да са свободни да предоставят тази информация по различни начини, които осигуряват на потребителите достъп до необходимата информация. Търговците по принцип би следвало да предпочитат алтернативни на предоставянето на информация на етикета на стоките начини. Следва да се спазват съответните действащи в Съюза секторни правила и правила за свободно движение на стоки.

(54)  Въпреки че продажбите извън търговски обект представляват законосъобразен и установен канал за продажби, като продажбите в стопанските помещения на търговеца и дистанционните продажби, някои особено агресивни или подвеждащи практики на предлагане или продажба, свързани с посещенията на дома на потребителя ▌или ▌по време на екскурзии, посочени в член 2, параграф 8 от Директива 2011/83/EС, могат да поставят потребителите под натиск да закупят стоки или услуги, които в противен случай не биха купили, и/или да извършат покупки на завишени цени, често включващи незабавно плащане. Такива практики често са насочени към по-възрастните или по-уязвимите потребители. Някои държави членки считат тези практики за нежелани и смятат за необходимо да ограничат определени форми и аспекти на продажби извън търговски обект по смисъла на Директива 2011/83/EС като агресивни и заблуждаващи практики на предлагане или продажби на продукти чрез непоискани посещения до дома на потребителя или екскурзии. Когато тези ограничения са наложени от съображения, различни от защитата на потребителите, например обществения интерес или зачитане на личния живот на потребителите, защитени от член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, те не попадат в приложното поле на Директива 2005/29/ЕО.

(55)  В съответствие с принципа на субсидиарност и за да се улесни прилагането, следва да се изясни, че Директива 2005/29/EО не нарушава свободата на държавите членки да приемат национални разпоредби, за да защитят допълнително законните интереси на потребителите срещу нелоялни търговски практики, свързани с нежелани посещения от търговци в личните им домове с цел предлагане или продажба на продукти, или по отношение на екскурзии, организирани от търговец с цел или ефект рекламиране или продажба на продукти на потребителите, когато тези разпоредби са обосновани от гледна точка на защитата на потребителите. Всички такива разпоредби следва да бъдат пропорционални и недискриминационни, както и да не забраняват тези средства за продажби като такива. В националните разпоредби, приети от държавите членки, би могло например да се определя времето през деня, когато посещения в домовете на потребителите, без изрично искане от тяхна страна, не се допускат, или да се забранят подобни посещения, когато потребителят ясно е заявил, че подобни посещения са неприемливи, или да се предвиди процедурата на плащане. Освен това чрез подобни разпоредби биха могли да се установят повече защитни правила в областите, хармонизирани от Директива 2011/83/EС. Поради тази причина Директива 2011/83/EС следва да се измени, за да дава възможност на държавите членки да приемат национални мерки за предоставяне на по-дълъг срок за отказ, както и дерогация от специфичните изключения от правото на отказ. От държавите членки се изисква да уведомят Комисията за всякакви национални разпоредби, които са приети във връзка с това, за да може Комисията да предостави тази информация на всички заинтересовани страни и да следи за пропорционалния характер и законността на тези мерки.

(56)  Когато става въпрос за агресивни и заблуждаващи практики в контекста на прояви, организирани на места, различни от помещенията на търговеца, Директива 2005/29/ЕО не засяга условията за регистриране или разрешителните режими, които държавите членки могат да наложат на търговците. Освен това Директива 2005/29/ЕО не засяга националното договорно право, и по-специално правилата относно валидността на договора, сключването му или последиците от него. Агресивните и заблуждаващи практики в контекста на прояви, организирани на места, различни от помещенията на търговеца, могат да бъдат забранени за всеки отделен случай съгласно членове 5 и 9 от Директива 2005/29/ЕО. В допълнение в приложение I от Директива 2005/29/ЕО се съдържа обща забрана на практики, при които търговецът създава впечатлението, че той не действа за цели, касаещи неговата професия, както и практики, с които се създава впечатление, че потребителят не може да напусне помещенията, докато не се изготви договор. Комисията следва да оцени дали с настоящите правила се осигурява подходящо равнище на защита на потребителите, както и инструменти, с които държавите членки да се справят ефективно с тези практики.

(57)  Поради това настоящата директива не следва да засяга националното право в областта на договорното право по отношение на неговите аспекти, които не са уредени от настоящата директива. По тази причина настоящата директива не следва да засяга националното право, уреждащо например сключването или валидността на договор в случаи като липса на съгласие или неразрешена търговска дейност.

(58)  За да се гарантира, че гражданите имат достъп до актуална информация относно потребителските си права и правните средства за защита в Съюза, онлайн порталът за достъп, който предстои да бъде разработен от Комисията, следва да бъде лесен за използване, отговарящ на условията за мобилност, лесно достъпен и използваем от всички, включително от хората с увреждания (с „универсален дизайн“), доколкото е възможно.

(59)  В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи(27), държавите членки се ангажираха, в случаите, когато има основание за това, да придружат уведомлението за мерките за транспониране с един или повече документи, които обясняват връзката между компонентите на директивата и съответните части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(60)  Тъй като целите на настоящата директива за по-добро прилагане и модернизация на законодателството за защита на потребителите не могат в достатъчна степен да се постигнат от държавите членки, но поради естеството на проблема, който обхваща целия Съюз, могат по-скоро да бъдат постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 2005/29/EО

Директива 2005/29/ЕО се изменя, както следва:

(1)  Член 2, параграф 1 се изменя, както следва:

a)  Буква в) се заменя със следното:"

„в) „продукт“ означава всяка стока или услуга, включително недвижимо имущество, цифрови услуги и цифрово съдържание, както и права и задължения;“;

"

б)  Добавят се следните букви:"

„м) „класиране“ означава дадената относителна приоритетна позиция на представените продукти, организирани или съобщени от търговеца, независимо от използваните технологични средства за това представяне, организиране или съобщаване;

   н) „онлайн място за търговия“ означава услуга, която позволява на потребителите да сключват договори от разстояние с други търговци или потребители чрез използване на софтуер, включително уебсайт, част от уебсайт или приложение, управляван от търговеца или от негово име.“;

"

(2)  В член 3 параграфи 5 и 6 се заменят със следното:"

„5. Настоящата директива не възпрепятства държавите членки да приемат разпоредби за защита на законните интересни на потребителите по отношение на агресивни или заблуждаващи практики на маркетинг или продажби чрез нежелани посещения на търговеца в дома на потребителя или чрез екскурзии ▌, организирани от търговеца с цел или с ефект на рекламиране или продажба на продукти на потребителите. ▌Тези разпоредби са пропорционални, недискриминационни и обосновани от съображения за защита на потребителите.

6.   Държавите членки уведомяват незабавно Комисията за всички национални разпоредби, приложени въз основа на параграф 5, както и за всякакви последващи промени. Комисията ще направи тази информация лесно достъпна за потребителите и търговците на специализиран уебсайт.“;

"

(3)  В член 6, параграф 2 се добавя следната буква:"

в) Всяко предлагане на стока в една държава членка като идентична на стока, предлагана на пазара в ▌други държави членки, когато тази стока има значителни разлики в състава или характеристиките, освен ако не е обосновано от законосъобразни и обективни фактори.“;

"

(4)   ▌Член 7 ▌се изменя, както следва:

a)  Параграф 4 се изменя, както следва:

i)  Буква г) се заменя със следното:"

г) условията за плащане, доставка и изпълнение, ако се различават от изискванията за дължимата професионална грижа;“;

"

ii)  Добавя се следната буква:"

„е) за продукти, предлагани на онлайн места за търговия – дали третата страна, предлагаща продуктите, е търговец или не, въз основа на заявеното от тази трета страна пред онлайн мястото за търговия.“;

"

б)  Вмъква се следният параграф:"

„4a. Когато на потребителите се дава възможност да търсят продукти, предлагани от различни търговци или от потребители, въз основа на заявка за търсене под формата на ключова дума, фраза или други въведени данни, независимо къде в крайна сметка окончателно се извършват операциите, общата информация относно основните параметри, определящи класирането на продуктите, представени на потребителя в отговор на заявката за търсене, налична в специален раздел на онлайн интерфейса, до който има пряк и лесен достъп от страницата, на която са представени резултатите от заявката, и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри, се считат за съществени. Този параграф не се прилага за доставчици на онлайн търсачки съгласно определението в Регламент (ЕС) 2019/...*(28).

__________________

* Регламент (EС) 2019/… на Европейския парламент и на Съвета от … (OВ …).“;

"

в)  Добавя се следният параграф:"

„6. Когато даден търговец предоставя достъп до потребителски рецензии за продукти, информацията за това дали и по какъв начин търговецът гарантира, че публикуваните рецензии са от потребители, които са закупили или използвали продукта, се счита за съществена.“;

"

(5)  Вмъква се следният член ▌:"

„Член 11a

Правни средства за защита

1.  ▌Потребители, пострадали от нелоялни търговски практики, имат достъп до пропорционални и ефективни правни средства за защита, включително компенсация за понесени от потребителя вреди, и когато е уместно – до намаление на цената или прекратяване на договора. Държавите членки могат да определят условията за прилагането и последиците от тези правни средства за зашита. Държавите членки могат да вземат под внимание, когато е целесъобразно, тежестта и естеството на нелоялната търговска практика, понесените от потребителя вреди и други съответни обстоятелства.

2.  Тези правни средства за защита не засягат прилагането на други такива, предоставени на потребителите съгласно правото на Съюза или съгласно националното право.“;

"

(6)  Член 13 се заменя със следното:"

„Член 13

Санкции

1.  Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.  Държавите членки гарантират, че при налагането на санкции се вземат предвид ▌следните неизчерпателни и примерни критерии, когато е целесъобразно:

   a) естеството, тежестта, мащабът и продължителността ▌на нарушението;

   б) предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

   в) всякакви предходни нарушения на търговеца;
   г) придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от търговеца, ако има съответни данни за това;
   д) санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394;
   е) всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

3.  Държавите членки гарантират, че когато трябва да се налагат санкции в съответствие с член 21 от Регламент (EС) 2017/2394, те включват или възможността за налагане на глоби чрез административни процедури, или за откриване на съдебни производства за налагането на глоби, или и двете, чийто максимален размер е не по-малко от 4% от годишния оборот на търговеца в съответната държава членка или държави членки. Без да се засяга посоченият регламент, по национални конституционни причини държавите членки могат да ограничат налагането на глоби до:

   a) нарушения на членове 6, 7, 8, 9 и на приложение I; и
   б) продължаващо използване от търговеца на търговска практика, която е счетена за нелоялна от компетентния национален орган или съда, когато нарушението не е обхванато от буква а).

4.  За случаите, когато трябва да се наложи глоба в съответствие с параграф 3, но няма информация за годишния оборот на търговеца, държавите членки въвеждат възможността за налагане на глоби, чийто максимален размер е не по-малко от 2 милиона евро.

5.  Държавите членки уведомяват Комисията до ... [дата на транспониране на настоящата директива за изменение] за своите правила относно санкциите и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.“;

"

(7)  ▌Приложение I се изменя както следва:

a)  Вмъква се следната точка:"

„11a. Предоставяне на резултати от търсене в отговор на онлайн заявка за търсене от потребител без ясно оповестяване на платена реклама или извършено плащане специално с цел постигане на по-високо класиране на продуктите сред резултатите от търсенето.“;

"

б)  Вмъкват се следните точки:"

„23a. Препродажба на потребители на билети за прояви, ако търговецът ги е придобил чрез използване на автоматизирани средства за заобикаляне на всяко наложено ограничение на броя на билетите, който дадено лице може да закупи, или на всички други приложими правила за закупуване на билети.

23б.  Посочване, че рецензиите за даден продукт са представени от потребители, които действително са използвали или закупили продукта, без предприемане на разумни и пропорционални мерки за проверка, че те са направени от такива потребители.

23в.  Представяне или упълномощаване на друго юридическо или физическо лице да представи фалшиви потребителски рецензии или препоръки, или невярно представяне на потребителски рецензии или препоръки в социалните мрежи, с цел да се рекламират продукти.“.

"

Член 2

Изменения на Директива 2011/83/ЕС

Директива 2011/83/EС се изменя, както следва:

(1)  Член 2 се изменя, както следва:

a)  Точка 3 се заменя със следното:"

„(3) „стоки“ означава стоки съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива (EС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета*(29);

__________________

* Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета от ... (OВ…).“;

"

б)  Вмъква се следната точка ▌:"

„(4a) „лични данни“ означава лични данни съгласно определението в член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/679;“;

"

в)   Точки 5 и 6 се заменят със следното:"

„(5) „договор за продажба“ означава всеки договор, по силата на който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, включително всеки договор, чийто предмет са както стоки, така и услуги;

   (6) „договор за услуга“ означава всеки договор, различен от договор за продажба, по силата на който търговецът предоставя или се задължава да предостави услуга, включително цифрова услуга, на потребителя ▌;“;

"

г)  Точка 11 се заменя със следното:"

„(11) „цифрово съдържание“ означава цифрово съдържание съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (EС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета*(30);“;

__________________

* Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета от ... (OВ…).“;

"

д)  Добавят се следните точки:"

„(16) ▌ „цифрова услуга“ означава цифрова услуга съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива (ЕС) 2019/...(31)++;

   (17) „онлайн място за търговия“ означава услуга ▌, която позволява на потребителите да сключват договори от разстояние с други търговци или потребители чрез използване на софтуер, включително уебсайт, част от уебсайт или приложение, управляван от търговеца или от негово име;
   (18) „доставчик на онлайн място за търговия“ означава всеки доставчик на услуги, който предоставя онлайн място за търговия на потребители;

   (19) „съвместимост“ означава съвместимостта съгласно определението в член 2, точка 10 от Директива (ЕС) 2019/...(32);
   (20) „функционалност“ означава функционалността съгласно определението в член 2, точка 11 от Директива (ЕС) 2019/...+;
   (21) „оперативна съвместимост“ означава оперативната съвместимост съгласно определението в член 2, точка 12 от Директива (ЕС) 2019/...+.“;

"

(2)  Член 3 се изменя, както следва:

a)  Параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Настоящата директива се прилага при условията и до степента, предвидени в разпоредбите ѝ, към всички договори, сключени между търговец и потребител, по силата на които даден потребител заплаща или се задължава да заплати цената, определена по него. Тя се прилага за договорите за доставка на вода, газ, електрическа енергия или за централно отопление, включително от публични доставчици, доколкото тези стоки се предоставят на договорна основа.“;

"

б)  Вмъква се следният параграф:"

„1a. Настоящата директива се прилага също, когато търговецът предоставя или се задължава да предостави цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, или цифрова услуга на потребителя, а потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни на търговеца, освен когато личните данни, предоставени от потребителя, се обработват от търговеца изключително за предоставяне на цифровото съдържание, което не се предоставя на материален носител, или на цифровата услуга в съответствие с настоящата директива или за спазване от търговеца на правните изисквания, които се прилагат за него, и търговецът не обработва тези данни за каквито и да било други цели.“;

"

в)  Параграф 3 се изменя, както следва:

i)  Буква к) се заменя със следното:"

„к) за услуги за превоз на пътници, с изключение на член 8, параграф 2 и членове 19, 21 и 22;“;

"

ii)  Добавя се следната буква:"

„н) за всички стоки, продавани при принудително изпълнение или чрез други съдебни мерки.“;

"

(3)  В ▌член 5 параграф 1 се изменя, както следва:

a)  Буква д) се заменя със следното:"

„д) в допълнение към напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките, цифровото съдържание и цифровите услуги, наличието на извънгаранционно обслужване и на търговски гаранции, когато е приложимо, както и условията по тях;“;

"

б)  Букви ж) и з) се заменят със следното:"

„ж) когато е приложимо, функционалността на стоките с цифрови елементи, на цифровото съдържание и на цифровите услуги, включително и приложимите мерки за техническа защита;

   з) когато е приложимо, всяка съответна съвместимост и оперативна съвместимост на стоките с цифрови елементи, цифровото съдържание и цифровите услуги ▌, които са известни на търговеца или за които може разумно да се очаква, че са му известни.“;

"

(4)  ▌Член 6 се изменя както следва:

a)  Параграф 1 се изменя, както следва:

i)  Буква в) се заменя със следното:"

„в) географски адрес, на който търговецът е установен, и телефонния номер на търговеца, и адреса на електронната му поща. В допълнение, когато търговецът предоставя други средства за онлайн комуникация, които гарантират, че потребителят може да съхранява всяка писмена кореспонденция с търговеца, включително датата и часа на тази кореспонденция, на траен носител, информацията съдържа и подробности за тези други средства. Всички тези средства за комуникация, предоставени от търговеца, дават възможност на потребителя бързо да установи контакт с търговеца и да общува ефективно с него. Когато е приложимо, търговецът предоставя и географския адрес и самоличността на търговеца, от чието име действа.“;

"

ii)  Вмъква се следната точка:"

„да) когато е приложимо – че цената е била персонализирана въз основа на автоматизирано вземане на решения;“;

"

iii)  Буква л) се заменя със следното:"

„л) напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките, цифровото съдържание и цифровите услуги;“;

"

iv)  букви с) и т) се заменят със следното:"

„с) когато е приложимо, функционалността на стоките с цифрови елементи, на цифровото съдържание и на цифровите услуги, включително приложимите мерки за техническа защита;

   т) когато е приложимо, всяка съответна съвместимост и оперативна съвместимост на стоките с цифрови елементи, цифровото съдържание и цифровите услуги ▌, които са известни на търговеца или за които може разумно да се очаква, че са му известни.“;

"

б)  Параграф 4 се заменя със следното:"

„4. Информацията, посочена в параграф 1, букви з), и) и й) може да се предоставя посредством образец на указания за отказ, посочен в приложение I, раздел А. Търговецът е изпълнил изискванията за предоставяне на информация, установени в параграф 1, букви з), и) и й), ако е предоставил тези указания на потребителя коректно попълнени. Позоваванията на 14-дневния срок за отказ в образеца на указания, посочен в приложение I, раздел А, се заменят с позовавания на 30-дневен срок в случаите, когато държавите членки са приели правила в съответствие с член 9, параграф 1а.“;

"

(5)  Вмъква се следният член ▌:"

„Член 6a

Допълнителни специфични изисквания за предоставяне на информация за договори, сключени в онлайн места за търговия

1.  Преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или съответно предложение от онлайн място за търговия, доставчикът на онлайн мястото за търговия, без да се засягат разпоредбите на Директива 2005/29/EО, трябва да предостави следната допълнителна информация ясно и разбираемо и по начин, съобразен със средствата за комуникация от разстояние:

   a) обща информация, налична в специален раздел на онлайн интерфейса, до която има пряк и лесен достъп от страницата, на която се представят офертите, относно основните параметри, определящи класирането, съгласно определението в член 2, параграф 1, буква м) от Директива 2005/29/ЕО, на офертите, представени на потребителя в резултат на неговата заявка за търсене, и относителната важност на тези параметри в сравнение с други параметри;
   б) дали третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, е търговец или не, въз основа на заявеното от тази трета страна пред онлайн мястото за търговия;
   в) когато третата страна, която предлага стоките, услугите или цифровото съдържание, не е търговец – че за договора не се прилагат правата на потребителите, произтичащи от законодателството на Съюза за защита на потребителите ▌; ▌
   г) когато е приложимо – как се разпределят свързаните с договора задължения между третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, и доставчика на онлайн мястото за търговия. Тази информация не засяга отговорността, която онлайн мястото за търговия или търговецът може да имат във връзка с договора съгласно друг правен акт на Съюза или на националното право.

2.  Без да се засяга Директива 2000/31/ЕО, настоящият член не възпрепятства държавите членки да налагат допълнителни изисквания за предоставяне на информация за онлайн местата за търговия. Тези разпоредби са пропорционални, недискриминационни и обосновани от съображения за защита на потребителите.;

"

(6)   В член 7 параграф 3 се заменя със следното:"

„3. Когато потребителят желае предоставянето на услугите или доставката на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или за централно отопление да започне по време на срока за отказ, предвиден в член 9, параграф 2, и договорът предвижда задължение за потребителя да заплати, търговецът изисква от потребителя да направи изрично искане върху траен носител. Освен това търговецът изисква от потребителя да потвърди, че след като договорът е изцяло изпълнен от търговеца, потребителят повече няма да има право на отказ.;

"

(7)  Член 8 се изменя, както следва:

(a)  Параграф 4 се заменя със следното:"

„4. Ако договорът е сключен с помощта на средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за показване на информацията, търговецът предоставя на или чрез това конкретно средство преди сключването на договора най-малко преддоговорната информация относно основните характеристики на стоките или услугите, самоличността на търговеца, общата цена, правото на отказ, срока на договора и ако договорът е безсрочен – условията за прекратяване на договора, посочени съответно в член 6, параграф 1, букви а), б), д), з) и о), с изключение на стандартния формуляр за отказ, включен в Приложение I(Б) и посочен в буква з). Търговецът предоставя на потребителя останалата информация, посочена в член 6, параграф 1, включително формуляра за отказ, по подходящ начин в съответствие с параграф 1 от настоящия член.“;

"

(b)  Параграф 8 се заменя със следното:"

„8. Когато потребителят желае предоставянето на услуги или доставката на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, или за централно отопление да започне по време на срока за отказ, предвиден в член 9, параграф 2, и договорът предвижда задължение за потребителя да заплати, търговецът изисква от потребителя да направи изрично искане. Освен това търговецът изисква от потребителя да потвърди, че след като договорът е изцяло изпълнен от търговеца, потребителят повече няма да има право на отказ.;

"

(8)  Член 9 се изменя, както следва:

a)  Вмъква се следният параграф:"

„1a. С цел защита на законните интереси на потребителите по отношение на агресивни или подвеждащи практики на маркетинг или продажби държавите членки могат да приемат правила, според които 14-дневният срок за отказ, посочен в параграф 1, се удължава на 30 дни за договорите, сключени чрез нежелани посещения на търговеца в дома на потребителя или чрез екскурзии, организирани от търговеца с цел или ефект на рекламиране или продажба на продукти на потребителите. Тези правила са пропорционални, недискриминационни и обосновани от съображения за защита на потребителите.“;

"

б)  в параграф 2 уводната част се заменя със следното:"

„2. Без да се засяга член 10, срокът за отказ, посочен в параграф 1 от настоящия член, изтича след 14 дни или след 30 дни в случаите, когато държавите членки са приели правила в съответствие с параграф 1а от настоящия член, считано от:“;

"

(9)  В член 10 параграф 2 се заменя със следното:"

„2. Ако търговецът е предоставил на потребителя информацията, предвидена в параграф 1 от настоящия член, в срок от 12 месеца, считано от деня, посочен в член 9, параграф 2, срокът за отказ изтича след 14 дни или след 30 дни в случаите, когато държавите членки са приели правила в съответствие с член 9, параграф 1а, след деня, в който потребителят е получил тази информация.“;

"

(10)  В член 13 се добавят ▌следните параграфи:"

„4. По отношение на личните данни на потребителя търговецът се съобразява с приложимите задължения съгласно Регламент (EС) 2016/679.

5.  Търговецът също така се въздържа от използване на съдържание, различно от лични данни, което е предоставено или създадено от потребителя при използването на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставени от търговеца, освен когато такова съдържание:

   a) не носи полза извън контекста на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставени от търговеца;
   б) се отнася само за дейността на потребителя при използване на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставени от търговеца;
   в) е било обобщено заедно с други данни от търговеца и не може да бъде отделено или може да бъде отделено само с полагането на непропорционални усилия; или
   г) е било създадено съвместно от потребителя и от други лица и другите потребители могат да продължат да използват съдържанието.

6.  Освен в случаите, посочени в параграф 5, букви а), б) или в), при поискване от потребителя търговецът предоставя на потребителя всяко съдържание, различно от лични данни, предоставено или създадено от потребителя при използването на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставени от търговеца.

7.  Потребителят има право да извлича това цифрово съдържание безплатно, без да бъде възпрепятстван от търговеца, в разумен срок и в широко използван и машинночетим формат.

8.  В случай на отказ от договора търговецът може да възпрепятства по-нататъшно използване на цифровото съдържание или цифровата услуга от потребителя, по-специално като направи цифровото съдържание или цифровата услуга недостъпни за потребителя или като блокира потребителския акаунт на потребителя, без да се засяга параграф 6.;

"

(11)  Член 14 се изменя, както следва:

a)  Вмъква се следният параграф:"

„2a. В случай на отказ от договора потребителят се въздържа от използване на цифровото съдържание или цифровата услуга и от предоставянето им на трети страни.“;

"

б)  В параграф 4 буква б), точка i) се заменя със следното:"

„i) потребителят не е дал предварителното си изрично съгласие за започване на изпълнението преди изтичането на 14-дневния или 30-дневния срок, посочен в член 9;“;

"

(12)  Член 16 се изменя, както следва:

a)  Буква а) се заменя със следното:"

„а) договори за предоставяне на услуга, при които услугата е напълно изпълнена и ако договорът предвижда задължение за потребителя да заплати, когато изпълнението е започнало с изричното предварително съгласие на потребителя и с потвърждението, че съзнава, че ще загуби правото си на отказ, след като договорът бъде напълно изпълнен от търговеца;“;

"

б)  Буква м) се заменя със следното:"

„м) договори за доставка на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, когато изпълнението е започнало и ако договорът задължава потребителя да заплати, когато:

   i) потребителят е дал предварително изрично съгласие за започване на изпълнението по време на срока за отказ;
   ii) потребителят е потвърдил, че знае, че по този начин ще загуби правото си на отказ; и
   iii) търговецът е предоставил потвърждение в съответствие с член 7, параграф 2 или член 8, параграф 7.“;

"

в)  добавят се следните параграфи:"

„С цел защита на законните интереси на потребителите по отношение на агресивни или подвеждащи практики на маркетинг или продажби държавите членки могат да приемат дерогация от изключенията от правото на отказ, посочени в параграф 1, букви а), б), в) и д), за договори, сключени чрез нежелани посещения на търговеца в дома на потребителя или чрез екскурзии, организирани от търговеца с цел или ефект на рекламиране или продажба на продукти на потребителите. Тези разпоредби са пропорционални, недискриминационни и обосновани от съображения за защита на потребителите.

Държавите членки могат да предвидят, че потребителят ще загуби правото на отказ в случай на договор за услуга, след като услугата е напълно изпълнена и когато потребителят изрично е поискал от търговеца да го посети в дома му с цел извършване на дейности по поправка, ако изпълнението е започнало с предварителното изрично съгласие на потребителя и ако договорът задължава потребителя да заплати.“;

"

(13)  Член 24 се заменя със следното:"

„Член 24

Санкции

1.  Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.  Държавите членки гарантират, че при налагането на санкции се вземат предвид ▌следните неизчерпателни и примерни критерии, когато е целесъобразно:

   a) естеството, тежестта, мащабът и продължителността ▌на нарушението;

   б) предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

   в) всякакви предходни нарушения на търговеца;
   г) придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от търговеца, ако има съответни данни за това;
   д) санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394;
   е) всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

3.  Държавите членки гарантират, че когато трябва да се налагат санкции в съответствие с член 21 от Регламент (EС) 2017/2394, те включват или възможността за налагане на глоби чрез административни процедури, или за откриване на съдебни производства за налагането на глоби, или и двете, чийто максимален размер е не по-малко от 4% от годишния оборот на търговеца в съответната държава членка или държави членки.

4.  За случаите, когато трябва да се наложи глоба в съответствие с параграф 3, но няма информация за годишния оборот на търговеца, държавите членки въвеждат възможността за налагане на глоби, чийто максимален размер е не по-малко от 2 милиона евро.

5.  Държавите членки уведомяват Комисията до ... [дата на транспониране на настоящата директива за изменение] за своите правила относно санкциите и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.“;

"

(14)  В член 29 параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Когато държава членка използва една от възможностите за избор на нормативна уредба, посочени в член 3, параграф 4, член 6, параграф 7, член 6, параграф 8, член 7, параграф 4, член 8, параграф 6, член 9, параграф 1а, член 9, параграф 3 и член 16, втора алинея, тя информира Комисията за това до ... [датата на транспонирането, предвидена в член 5 от настоящата директива за изменение], както и за всякакви последващи промени.“;

"

(15)  Приложение I се изменя, както следва:

a)  Точка А се изменя, както следва:

i)  третият параграф ▌под „Право на отказ“ се заменя със следното:"

„За да упражните правото си на отказ, трябва да ни уведомите [2] за решението си да се откажете от договора с недвусмислено заявление (напр. писмо, изпратено по пощата или електронна поща). Можете да използвате приложения стандартен формуляр за отказ, но това не е задължително. [3]“;

"

ii)  Точка 2 в „Указания за попълване“ се заменя със следното:"

„[2.] Попълнете Вашето име, географски адрес, Вашия телефонен номер и електронен адрес.“;

"

б)  В точка Б първото тире се заменя със следното:"

„До [името на търговеца, неговият географски адрес и ▌електронният му адрес се попълват от търговеца]:“.

"

Член 3

Изменения на Директива 93/13/EО

Директива 93/13/ЕИО се изменя, както следва:

Добавя се следният член ▌:"

„Член 8б

1.  Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.  Държавите членки могат да ограничат тези санкции до ситуации, при които при всички обстоятелства в националното право договорните клаузи изрично се определят като несправедливи или когато даден продавач или доставчик продължава да използва договорни клаузи, които са обявени за несправедливи в окончателно решение, взето в съответствие с член 7, параграф 2.

3.  Държавите членки гарантират, че при налагането на санкции се вземат предвид ▌следните неизчерпателни и примерни критерии, когато е целесъобразно:

   a) естеството, тежестта, мащабът и продължителността ▌на нарушението;

   б) предприетите от продавача или доставчика действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

   в) всякакви предходни нарушения на продавача или доставчика;
   г) придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от продавача или доставчика вследствие на нарушението, ако има съответни данни за това;
   д) санкциите, наложени на продавача или доставчика за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394;
   е) всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

4.  Без да се засяга параграф 2, държавите членки гарантират, че когато трябва да се налагат санкции в съответствие с член 21 от Регламент (EС) 2017/2394, те включват или възможността за налагане на глоби чрез административни процедури, или за откриване на съдебни производства за налагането на глоби, или и двете, чийто максимален размер е не по-малко от 4% от годишния оборот на продавача или доставчика в съответната държава членка или държави членки.

5.  За случаите, когато трябва да се наложи глоба в съответствие с параграф 4, но не е налична информацията за годишния оборот на продавача или доставчика, държавите членки въвеждат възможността за налагане на глоби, чийто максимален размер е не по-малко от 2 милиона евро.

6.  Държавите членки уведомяват Комисията до ... [дата на транспониране на настоящата директива за изменение] за своите правила относно санкциите и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.“.

"

Член 4

Изменения на Директива 98/6/EО

Директива 98/6/ЕО се изменя, както следва:

a)  Вмъква се следният член:"

„Член 6a

1.  При всяко обявяване на намаляване на цената се посочва предишната цена, определена от търговеца за определен период от време преди въвеждането на намалението на цената.

2.  „Предишна цена“ означава най-ниската цена, определена от търговеца за период от време, който не може да е по-малък от един месец, преди въвеждането на намалението на цената.

3.  Държавите членки могат да предвидят различни правила за стоки, които е вероятно бързо да влошат качеството си или имат кратък срок на годност.

4.  Когато продуктът е на пазара от по-малко от 30 дни, държавите членки могат също така да предвидят по-кратък период от време от периода, посочен в параграф 2.

5.  Държавите членки могат да предвидят, че при прогресивно намаляване на цената „предишната цена“ е цената без намалението ѝ преди първото въвеждане на намалението на цената.“;

"

б)   Член 8 се заменя със следното:"

„Член 8

1.  Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.  Държавите членки гарантират, че при налагането на санкции се вземат предвид ▌следните неизчерпателни и примерни критерии, когато е целесъобразно:

   a) естеството, тежестта, мащабът и продължителността ▌на нарушението;

   б) предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

   в) всякакви предходни нарушения на търговеца;
   г) придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от търговеца в следствие на нарушението, ако има съответни данни за това;
   д) санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394;
   е) всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

3.  Държавите членки уведомяват Комисията до ... [дата на транспониране на настоящата директива за изменение] за своите правила относно санкциите и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.“.

"

Член 5

Информация относно правата на потребителите

Комисията гарантира, че на разположение на гражданите, търсещи информация за своите потребителски права или извънсъдебно решаване на спорове, е осигурен онлайн портал за достъп чрез единната цифрова платформа, създадена съгласно Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета(33), която им дава възможност за:

a)  достъп до актуална информация относно потребителските им права в Съюза по ясен, разбираем и леснодостъпен начин; и

б)  подаване на жалба посредством платформата за онлайн решаване на спорове, създадена съгласно Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета(34), и до компетентния европейски потребителски център, в зависимост от участващите страни.

Член 6

Докладване от Комисията и преглед

В срок до... [две години след датата на прилагане] Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящата директива. Този доклад включва по-специално оценка на разпоредбите на настоящата директива по отношение на:

a)  проявите, организирани на места, различни от стопанските помещения на търговеца; и

б)  случаите със стоки, предлагани на пазара като идентични, но различаващи се значително по състав и характеристики, включително дали тези случаи следва да са обект на по-строги изисквания, в т.ч. забраната, посочена в приложение I към Директива 2005/29/ЕО, и дали са необходими по-подробни разпоредби относно информацията за разграничаването на стоките.

Този доклад се придружава, ако това е необходимо, от законодателно предложение.

Член 7

Транспониране

1.  Най-късно до ... [24 месеца след приемането] държавите членки приемат и публикуват, законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби след ... [изтичане на шест месеца от крайния срок за транспониране].

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 8

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официалния вестник на Европейския Съюз.

Член 9

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в …

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1)* ТЕКСТЪТ ПОДЛЕЖИ НА ПРАВНО-ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ.
(2)OВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 66.
(3) Позиция на Европейския парламент от 17 април 2019 г.
(4)Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).
(5)Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (ОВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30).
(6)Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).
(7)Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).
(8)Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).
(9)Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).
(10) Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета от ... (OВ ...).
(11)+ ОВ: Моля, въведете в текста серийния номер на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS №/ГГ (2018/0112(COD), и добавете номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на директивата в бележката под линия.
(12)++ОВ: Моля, въведете в текста серийния номер на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS №/ГГ (2018/0112(COD)).
(13) Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1).
(14)Регламент (EС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (EО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/EО (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1).
(15)Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза. (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1).
(16)Регламент (EС) № 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 60 I, 2.3.2018 г., стр. 1).
(17)Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).
(18) Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета от ... (OВ ...).
(19)+ OВ: Моля въведете в текста серийния номер на директивата, съдържаща се в документ PE-CONS 26/19 (2015/0287(COD)), и въведете номера, датата, заглавието и данните за публикуването в ОВ за посочената директива в бележката под линия.
(20)++ ОВ: Моля въведете в текста серийния номер на директивата, съдържаща се в документ PE-CONS 26/19(2015/0287(COD)).
(21)+ ОВ: Моля въведете в текста серийния номер на директивата, съдържаща се в документ PE-CONS 26/19(2015/0287(COD)).
(22)+ ОВ: Моля въведете в текста серийния номер на директивата, съдържаща се в документ PE-CONS 26/19(2015/0287(COD)).
(23)+ ОВ: Моля въведете в текста серийния номер на директивата, съдържаща се в документ PE-CONS 26/19(2015/0287(COD)).
(24)Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(25)C(2017)6532.
(26) https://ec.europa.eu/jrc/sites/jrcsh/files/eu_harmonised_testing_methodology__framework_for_selecting_and_testing_of_food_products_to_assess_quality_related_characteristics.pdf
(27)ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
(28)+ ОВ: Моля, въведете в текста серийния номер на регламента, съдържащ се в документ PE- CONS №/ГГ (2018/0112(COD), и добавете номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на регламента в бележката под линия.
(29)+ OВ: Моля въведете в текста номера на директивата, съдържаща се в документ PE- CONS 27/19 (2015/0288(COD)), и въведете номера, датата, заглавието и данните за публикуването в ОВ за посочената директива в бележката под линия.
(30)+ OВ: Моля въведете в текста серийния номер на директивата, съдържаща се в документ PE-CONS 26/19 (2015/0287(COD)), и въведете номера, датата, заглавието и данните за публикуването в ОВ за посочената директива в бележката под линия.
(31)++ ОВ: Моля въведете в текста серийния номер на директивата, съдържаща се в документ PE-CONS 26/19(2015/0287(COD)).
(32)+ ОВ: Моля въведете в текста серийния номер на директивата, съдържаща се в документ PE-CONS 26/19(2015/0287(COD)).
(33) Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1).
(34)Регламент (EС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (EО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/EО (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1).

Последно осъвременяване: 25 април 2019 г.Правна информация