Показалец 
Приети текстове
Вторник, 16 април 2019 г. - Страсбург 
Статистика на Общността за миграцията и международната закрила ***I
 Присъединяване на Европейския съюз към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания ***
 Действие на Европейския съюз след присъединяването му към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания ***I
 Споразумение между Европейския съюз и правителството на Република Филипини относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги ***
 Международно споразумение за маслиновото масло и трапезните маслини ***
 Назначаване на член на Сметната палата – Виорел Щефан
 Назначаване на член на Сметната палата – Ивана Малетич
 Защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза ***I
 Трансгранична дистрибуция на предприятия за колективно инвестиране (Директива) ***I
 Трансгранична дистрибуция на предприятия за колективно инвестиране (Регламент) ***I
 Капиталови изисквания (Регламент) ***I
 Капиталови изисквания (Директива) ***I
 Капацитет за поемане на загуби и рекапитализация на кредитни институции и инвестиционни посредници (Регламент) ***I
 Капацитет за поемане на загуби и рекапитализация на кредитни институции и инвестиционни посредници (Директива) ***I
 Ценни книжа, обезпечени с държавни облигации ***I
 Европейските надзорни органи и финансовите пазари ***I
 Пруденциален надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и създаване на Европейски съвет за системен риск ***I
 Пазари на финансови инструменти и започване и упражняване на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ) ***I
 Пруденциален надзор върху инвестиционните посредници (Директива) ***I
 Пруденциален надзор върху инвестиционните посредници (Регламент) ***I
 Прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз ***I
 Европейски орган по труда ***I
 Опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки ***I
 Регламент относно европейската бизнес статистика ***I
 Разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и сътрудничество с Европейската прокуратура ***I
 Създаване на инструмент за финансово подпомагане за оборудване за митнически контрол ***I
 Създаване на програма „Митници“ за сътрудничество в областта на митниците ***I
 Предлагане на пазара и употреба на прекурсори на взривни вещества ***I
 Обща рамка за европейските статистически данни за лицата и домакинствата ***I
 Оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите и визите ***I
 Оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на полицейското и съдебно сътрудничество, убежище и миграция ***I
 Мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията ***I
 Изисквания за одобрение на типа на моторни превозни средства по отношение на общата безопасност***I

Статистика на Общността за миграцията и международната закрила ***I
PDF 235kWORD 70k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила (COM(2018)0307 – C8-0182/2018 – 2018/0154(COD))
P8_TA(2019)0359A8-0395/2018

Текстът все още се обработва за публикуване на Вашия език. За достъп до наличната версия в PDF или WORD кликнете върху иконата горе вдясно.


Присъединяване на Европейския съюз към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания ***
PDF 125kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 април 2019 г. относно проекта на решение на Съвета относно присъединяването на Европейския съюз към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания (06929/2019 – C8-0133/2019 – 2018/0214(NLE))
P8_TA-PROV(2019)0360A8-0187/2019

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (06929/2019),

—  като взе предвид Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания, подписан в Женева на 20 май 2015 г. (11510/2018),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0133/2019),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по международна търговия и на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0187/2019),

1.  дава своето одобрение за присъединяване на Европейския съюз към акта;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.


Действие на Европейския съюз след присъединяването му към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания ***I
PDF 260kWORD 73k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно действието на Европейския съюз след присъединяването му към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания (COM(2018)0365 – C8-0383/2018 – 2018/0189(COD))
P8_TA-PROV(2019)0361A8-0036/2019
ПОПРАВКИ

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0365),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0383/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 12 декември 2018 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от Правилника за дейността, и поетия с писмо от 20 март 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Европейския парламент съгласно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси, както и становищата на комисията по международна търговия, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0036/2019),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение трите изявления на Комисията, приложени към настоящата резолюция, първото и второто от които ще бъдат публикувани в серия L на Официален вестник на Европейския съюз, заедно с окончателния законодателен акт;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 16 април 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно действието на Съюза след присъединяването му към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания*

P8_TC1-COD(2018)0189


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  За да може Съюзът да упражнява в пълна степен изключителната си компетентност във връзка със своята обща търговска политика и в пълно съответствие с ангажиментите си по Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) на Световната търговска организация, той ще стане договаряща страна по Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания (наричан по-нататък „Женевският акт“)(4) съгласно Решение (ЕС) …/…. на Съвета(5) , като същевременно упълномощи държавите членки също да го ратифицират или да се присъединят към него в интерес на Съюза. Договарящите страни по Женевския акт са членове на специален съюз, създаден с Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация(6) (наричан по-нататък „Специалният съюз“). В съответствие с член 4 от Решение (ЕС)…/… Съюзът и онези държави членки, които са ратифицирали акта или са се присъединили съм него, се представляват от Комисията в Специалния съюз по отношение на Женевския акт.

(2)  Целесъобразно е да се установят правила, които да дават възможност на Съюза да упражнява ▌ правата и да изпълнява задълженията по Женевския акт на Съюза и на онези държави членки, които го ратифицират или се присъединят към него.

(3)  С Женевския акт се предоставя закрила за наименованията за произход и географските указания съгласно определенията в регламенти (ЕО) № 110/2008(7), (ЕС) № 1151/2012(8), (ЕС) № 1308/2013(9) и (ЕС) № 251/2014(10) на Европейския парламент и на Съвета ▌, като и двете по-нататък се наричат „географски означения“.

(4)  След присъединяването на Съюза към Женевския акт и впоследствие редовно Комисията следва ▌ да подава в Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (наричано по-нататък „Международното бюро“) заявления за международна регистрация на ▌ географските означения, които произхождат от Съюза и се ползват от закрила на територията му, за да бъдат вписани в нейния регистър (наричан по-нататък „международният регистър“). Тези заявления следва да се основават на уведомления от държавите членки, които действат по собствена инициатива или по искане на физическо или юридическо лице, както е посочено в член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт, или от бенефициер съгласно определението в член 1, точка xvii) от Женевския акт. Когато изготвят тези уведомления, държавите членки следва да отчитат икономическия интерес от международната закрила на въпросните географски означения и да вземат предвид по-специално производствената и експортната стойност, закрилата съгласно други споразумения, както и съществуващата в момента или потенциалната злоупотреба в съответните трети държави.

(5)  Добавянето на географски означения в международния регистър следва да служи за целите на предоставяне на качествени продукти, лоялна конкуренция и защита на потребителите. Макар и географските означения да имат значителна културна и икономическа стойност, добавянето им следва да бъде оценявано по отношение на стойността, която създават за местните общности, с оглед да се подкрепи развитието на селските райони и да се насърчи създаването на нови работни места в производството, преработвателния сектор и други свързани услуги.

(6)  Комисията следва да използва съществуващите редовни механизми за консултация с държавите членки, търговските сдружения и производителите в Съюза с цел установяване на постоянен диалог със съответните заинтересовани лица.

(7)  Следва да се създадат подходящи процедури, за да може Комисията да извършва оценка на регистрираните в международния регистър географски означения с произход от договарящите страни по Женевския акт, които не са държави членки (наричани по-нататък „трети договарящи страни“), с цел да се осигури процедура за вземане на решение относно тяхната закрила в Съюза и за обявяване на недействителност на тази закрила, ако е целесъобразно.

(8)  Прилагането от Съюза на закрилата на регистрирани в международния регистър географски означения от трети договарящи страни следва да става в съответствие с глава III от Женевския акт, по-специално с член 14 от него, с който се изисква всяка договаряща страна да осигури — в зависимост от своята правна система и практика — ефективни средства за правна защита, насочени към закрила на регистрираните географски означения, и да предвиди възможност за образуване на съдебни производства за гарантиране на тяхната закрила от страна на публичен орган или от която и да е заинтересована страна, независимо дали е физическо или юридическо лице и независимо дали е публично или частно образувание. За да може заедно със закрилата на географските означения да се гарантира и защитата на националните, регионалните и принадлежащите на Съюза търговски марки, като се взема предвид предпазната мярка по отношение на правата върху по-ранна търговска марка, както е посочено в член 13, параграф 1 от Женевския акт, следва да се запази едновременното съществуване на по-ранни търговски марки и на географски означения, регистрирани в международния регистър, на които е предоставена закрила или се използват в Съюза.

(9)  Предвид изключителната компетентност на Съюза държавите членки, които все още не са договарящи страни по Лисабонската спогодба от 1958 г., преразгледана в Стокхолм на 14 юли 1967 г. и изменена на 28 септември 1979 г („Лисабонската спогодба“), следва да не ратифицират тази спогодба или да не се присъединяват към нея.

(10)  Държавите членки, които вече са договарящи страни по Лисабонската спогодба, могат да останат такива, по-специално за да гарантират приемствеността на предоставените права и изпълнението на задълженията по спогодбата. Същевременно те следва да действат единствено в интерес на Съюза и при пълно зачитане на изключителната компетентност на Съюза. Следователно тези държави членки следва да упражняват правата и задълженията си по Лисабонската спогодба с разрешението на Съюза, предоставено съгласно правилата, предвидени в настоящия регламент. С цел да се зачита единната система на закрила за географските означения, установена в Съюза по отношение на селскостопанските продукти, и за да се укрепи допълнително хармонизацията в рамките на единния пазар, те следва да не регистрират съгласно Лисабонската спогодба нови наименования за произход за продуктите, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008, Регламент (ЕС) № 1151/2012, Регламент (ЕС) № 1308/2013 или Регламент (ЕС) № 251/2014.

(11)  Тези държави членки са регистрирали наименования за произход съгласно Лисабонската спогодба. Следва да се предвидят преходни механизми за осигуряване на непрекъснатост на закрилата при спазване на изискванията на спогодбата, Женевския акт и достиженията на правото на Съюза.

(12)  Тези държави членки са приели закрилата на наименования за произход от трети договарящи страни. С цел да им бъдат предоставени средствата за изпълнение на техните международни задължения, поети преди присъединяването на Съюза към Женевския акт, следва да се предвиди преходен механизъм, който да действа само на национално равнище и да не засяга търговията в рамките на Съюза, нито международната търговия.

(13)  Би било справедливо таксите, които съгласно Женевския акт и Общия правилник по Лисабонската спогодба и Женевския акт трябва да се плащат за подаване на заявление в Международното бюро за международна регистрация на географско означение, както и таксите, които трябва да се плащат по отношение на други вписвания в международния регистър и за предоставянето на извлечения, удостоверения или друга информация във връзка със съдържанието на тази международна регистрация, да бъдат поемани от държавата членка, от която произхожда географското означение, от физическо или юридическо лице, както е посочено в член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт, или от бенефициер съгласно определението в член 1, точка xvii) от Женевския акт. Държавите членки следва да разполагат с възможността да изискват някои или всички такси да се заплащат от физическото лице, юридическото лице или бенефициера.

(14)  За да се покрие всеки недостиг по отношение на оперативния бюджет на Специалния съюз, Съюзът следва да може да осигури, в рамките на наличните за целта средства в годишния бюджет на Съюза, специална вноска според решението на Асамблеята на Специалния съюз съгласно член 24, параграф 4 от Женевския акт, предвид икономическата и културната стойност на закрилата на географските означения.

(15)  С цел осигуряване на еднакви условия за изпълнението на членството на Съюза в Специалния съюз, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия да изготви списък с географски означения за подаване в Международното бюро на заявление за тяхната международна регистрация след присъединяването към Женевския акт, за последващо подаване в Международното бюро на заявление за международна регистрация на географско означение, за отхвърляне на възражение, за вземане на решение дали да се предостави или не закрила на географско означение, регистрирано в международния регистър, за оттегляне на отказ на действието на международна регистрация, за искане за заличаване на международна регистрация, за уведомяване за недействителност на закрилата в Съюза на дадено географско означение, регистрирано в международния регистър, и за упълномощаване на държава членка да предвиди необходими изменения и да уведоми Международното бюро във връзка с наименование за произход на продукт, който е обект на закрила по силата на един от регламентите, посочени в член 1 от настоящия регламент. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(11).

(16)  Важно е да се гарантира, че Комисията наблюдава и оценява участието на Съюза в този акт с течение на времето. За да се направи такава оценка, Комисията следва, inter alia, да вземе предвид: броя на географските означения, ползващи се от закрила и регистрирани съгласно правото на Съюза, за които са били подадени заявления за международна регистрация, и случаите, в които закрилата е била отхвърлена от трети договарящи страни, еволюцията на броя трети държави, участващи в Женевския акт, предприетите от Комисията действия за увеличаване на този брой, както и въздействието на текущото състояние на достиженията на правото на ЕС във връзка с географските означения върху привлекателността на Женевския акт за трети държави, и броя и вида на географските означения с произход от договарящи страни от трети държави, които са били отхвърлени от Съюза,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят правилата и процедурите за действията на Съюза след присъединяването му към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания (наричан по-нататък „Женевският акт“).

За целите на настоящия регламент наименованията за произход и „географските указания“ съгласно определенията в Регламент (ЕО) № 110/2008, Регламент (ЕС) № 1151/2012, Регламент (ЕС) № 1308/2013 и Регламент (ЕС) № 251/2014 се означават оттук нататък с общото и за двете категории наименование „географски означения“.

Член 2

Международна регистрация на географски означения ▌

1.  След присъединяването на Съюза към Женевския акт и впоследствие редовно Комисията в качеството си на компетентен орган подава — в съответствие с член 5, параграфи 1 и 2 от Женевския акт — в Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (наричано по-нататък „Международното бюро“) заявления за международна регистрация на географски означения, ползващи се от закрила и регистрирани съгласно правото на Съюза, които се отнасят до продукти с произход от Съюза.

2.  За тази цел държавите членки могат да поискат от Комисията да регистрира географски означения с произход от тяхната територия, ползващи се от закрила и регистрирани съгласно правото на Съюза, в Международния регистър. Такова искане може да се основава на:

a)  искане на физическо или юридическо лице, както е посочено в член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт, или на бенефициер съгласно определението в член 1, точка xvii) от Женевския акт, или

б)  тяхна собствена инициатива.

3.  Въз основа на тези искания Комисията приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2, актове за изпълнение, в които са изброени ▌ географските означения, посочени в ▌ параграф 1 от настоящия член.

Член 3

Заличаване на географско означение с произход от държава членка на Съюза, регистрирано в международния регистър

1.  Комисията приема акт за изпълнение с искане за заличаване на регистрацията в международния регистър на географско означение с произход от държава членка на Съюза:

a)  ако географското означение вече не се ползва от закрила в Съюза или

б)  по искане на държавата членка, от която произхожда географското означение, което може да се основава на:

i)  искане на физическо или юридическо лице, както е посочено в член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт, или на бенефициер съгласно определението в член 1, точка xvii) от Женевския акт, или

ii)  собствена инициатива.

2.  Актът за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.

3.  Комисията уведомява без забавяне Международното бюро за искането за заличаване.

Член 4

Публикуване на географски означения на трета държава, регистрирани в международния регистър

1.  Комисията публикува всяка международна регистрация, за която е била уведомена от Международното бюро съгласно член 6, параграф 4 от Женевския акт, във връзка с географски означения, регистрирани в международния регистър и за които договарящата страна на произход съгласно определението в член 1, точка xv) от Женевския акт не е държава членка, при условие че публикуването се отнася за продукт, по отношение на който се предоставя закрила на географските означения на равнището на Съюза.

2.  Публикуването на международната регистрация става в Официален вестник на Европейския съюз, серия С и включва вида на продукта и държавата на произход.

Член 5

Оценка на географски означения на трета държава, регистрирани в международния регистър

1.   Комисията публикува всяка международна регистрация, за която е била уведомена от Международното бюро съгласно член 6, параграф 4 от Женевския акт, във връзка с географски означения, регистрирани в международния регистър и за които договарящата страна на произход съгласно определението в член 1, подточка xv) ▌ от Женевския акт не е държава членка, за да определи дали съдържа задължителните елементи, посочени в правило 5, параграф 2 от Общия правилник по Лисабонската спогодба и Женевския акт (наричан по-нататък „Общият правилник“)(12), и изискванията относно качеството, репутацията и характеристиките, определени в правило 5, параграф 3 от Общия правилник, както и да прецени дали публикацията се отнася за продукт, за който се предоставя закрила на географски означения ▌ на равнището на Съюза.

2.  Срокът за извършване на такава оценка не надвишава четири месеца от датата на регистрация на географското означение в международния регистър и не включва оценка на други специфични разпоредби на Съюза относно пускането на продукти на пазара, и по-специално относно санитарните и фитосанитарните стандарти, пазарните стандарти и етикетирането на храните.

Член 6

Процедура за предявяване на възражение за географски означения на трета държава, регистрирани в международния регистър

1.   В срок от четири месеца от датата на публикуване на наименованието на географското означение в Официален вестник на Европейския съюз съгласно член 4 органите на дадена държава членка или на трета държава, различна от договарящата страна на произход, или физическо или юридическо лице, което има законен интерес и е установено в Съюза или в трета държава, различна от договарящата страна на произход, може да подадат пред Комисията възражение на един от официалните езици на Съюза.

2.   Такова възражение във връзка с географско означение, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с член 4, е допустимо само ако е подадено в определения в параграф 1 от настоящия член срок и ако съдържа едно или няколко от следните основания:

a)  географското означение, регистрирано в международния регистър, е в противоречие с име на сорт растения или порода животни и има вероятност да подведе потребителя по отношение на истинския произход на продукта;

б)  географското означение, регистрирано в международния регистър, изцяло или частично е омоним на вече ползващо се от закрила в Съюза географско означение и не е налице достатъчно разграничение в практиката между условията за местно и традиционно използване и представяне на предложеното за закрила и вече ползващото се от закрила в Съюза географско означение, като се отчита необходимостта да се осигури равнопоставено третиране на засегнатите производители и да не се подвеждат потребителите;

в)  закрилата в Съюза на географското означение, регистрирано в международния регистър, би засегнала право върху по-ранна търговска марка на национално или регионално равнище или на равнището на Съюза;

г)  закрилата в Съюза на предложеното географско означение би застрашила използването на изцяло или отчасти идентично наименование или изключителния характер на марка на национално или регионално равнище или на равнището на Съюза, или съществуването на продукти, които са били законно пуснати на пазара за период от поне пет години преди датата на публикуване на наименованието на географското означение в Официален вестник на Европейския съюз съгласно член 4;

д)  географското означение, регистрирано в международния регистър, се отнася до продукт, по отношение на който ▌ не се предоставя закрила на географски означения на равнището на Съюза;

е)  името, за което се иска регистрация, е родов термин на територията на Съюза;

ж)  условията, посочени в член 2, параграф 1, подточки i) и ii) от Женевския акт не са изпълнени;

з)  географското означение, регистрирано в международния регистър, е омонимно наименование, което подвежда потребителя, че продуктите идват от друга територия, дори ако наименованието е точно по отношение на действителната територия, район или място на произход на въпросните продукти.

3.   Основанията за възражение, посочени в параграф 2, се оценяват от Комисията за територията на Съюза или за част от нея.

Член 7

Решение за закрила в Съюза на географски означения на трета държава, регистрирани в международния регистър

1.  Когато въз основа на оценката, извършена съгласно член 5, параграф 1, определените в посочения параграф условия са изпълнени и не е било получено възражение или са били получени възражения, които са недопустими, Комисията — в зависимост от случая — отхвърля получените недопустими възражения и взема решение за предоставяне на закрила на географското означение чрез акт за изпълнение, приет в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.

2.  Когато въз основа на оценката, извършена съгласно член 5, параграф 1, определените в посочения параграф условия не са изпълнени или е било получено допустимо възражение, както е определено в член 6, параграф 2, Комисията взема решение дали да се предостави или не закрила на регистрирано в международния регистър географско означение чрез акт за изпълнение, който се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2. Решенията във връзка с географските означения, обхващащи продукти, които не попадат в компетентността на предвидените в член 15, параграф 1 комитети, се вземат от Комисията ▌.

3.   В решението за предоставяне на закрила на географско означение съгласно параграф 1 или 2 от настоящия член се посочва обхватът на предоставената закрила, като то може да включва съвместими с Женевския акт условия, и по-специално да се предостави определен преходен период, както се посочва в член 17 от Женевския акт и в правило 14 от Общия правилник.

4.   В съответствие с член 15, параграф 1 от Женевския акт Комисията уведомява Международното бюро за отказа от признаване на действието на съответната международна регистрация на територията на Съюза в срок от една година от получаването на уведомлението за международна регистрация в съответствие с член 6, параграф 4 от Женевския акт или в срок от две години в случаите, посочени в член 5, първа алинея от Решение (ЕС) ..../.... на Съвета(13)(14).

5.  Комисията може — по собствена инициатива или след надлежно обосновано искане от държава членка, трета държава или физическо или юридическо лице, което има законен интерес — да приеме в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2, акт за изпълнение, с който се оттегля изцяло или частично отказ, за който Международното бюро е било уведомено по-рано. Комисията уведомява Международното бюро за такова оттегляне без забавяне.

Член 8

Използване на географски означения

1.   Актовете за изпълнение, приети от Комисията на основание член 7, се прилагат без да се засягат други специфични разпоредби на Съюза относно пускането на продукти на пазара, и по-специално относно общата организация на селскостопанските пазари, санитарните и фитосанитарните стандарти и етикетирането на храните. ▌

2.   При спазване на параграф 1 ползващите се от закрила съгласно настоящия регламент географски означения могат да бъдат използвани от всеки оператор, предлагащ на пазара продукт в съответствие с международната регистрация.

Член 9

Обявяване за недействително на действието в Съюза на географски означения на трета държава, регистрирани в международния регистър

1.  Комисията може — по собствена инициатива или след надлежно обосновано искане от държава членка, трета държава или физическо или юридическо лице, което има законен интерес — да приема актове за изпълнение, с които обявява за недействително, изцяло или частично, действието на закрилата в Съюза на регистрирано в международния регистър географско означение, при едно или няколко от следните обстоятелства:

a)  географското означение вече не се ползва от закрила в договарящата страна на произход;

б)  географското означение вече не е регистрирано в международния регистър;

в)  когато вече не е гарантирано спазването на задължителните елементи, посочени в правило 5, параграф 2 от Общия правилник, или на изискванията по отношение на качеството, репутацията или характеристиките, определени в правило 5, параграф 3 от Общия правилник.

2.  Актовете за изпълнение, посочени в ▌параграф 1 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2, и само след като на физическите или юридическите лица по член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт или на бенефициерите съгласно определението в член 1, точка xvii) от Женевския акт е била дадена възможност да защитят правата си.

3.  При условие че обявяването на недействителност вече не е обект на обжалване, Комисията уведомява без забавяне Международното бюро за обявяването за недействително на действието на територията на Съюза на международната регистрация на географското означение ▌ в съответствие с параграф 1, буква а) или в).

Член 10

Връзка с търговски марки

1.   Закрилата на географско означение не засяга валидността на по-ранна търговска марка на национално или регионално равнище или на равнището на Съюза, за която добросъвестно е подадено заявление или която е регистрирана или придобита в резултат на добросъвестно използване на територията на държава членка, регионален съюз на държави членки или Съюза.

2.   Регистрирано в международния регистър географско означение не се ползва от закрила на територията на Съюза, когато с оглед на репутацията и известността на дадена търговска марка, както и на продължителността на нейното използване, закрилата на това географско означение на територията на Съюза би могла да подведе потребителя по отношение на истинската идентичност на продукта.

3.   Без да се засяга параграф 2, ▌ търговска марка, за която добросъвестно е било подадено заявление, която добросъвестно е регистрирана или установена в резултат на използване, ако в съответното законодателство се предвижда тази възможност, на територията на държава членка, регионален съюз на държави членки или Съюза преди датата, на която Международното бюро е уведомило Комисията за публикуването на международната регистрация на географското означение, чието използване би нарушило закрилата на географското означение, може да продължи да се използва и подновява за съответния продукт, независимо от закрилата на географското означение, при условие че няма основания за обявяване на недействителност или отмяна съгласно Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета(15) или съгласно Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета(16). В такъв случай е разрешено използването на географското означение, както и на съответната търговска марка.

Член 11

Преходни разпоредби за произхождащите от държави членки на ЕС наименования за произход, които вече са регистрирани съгласно Лисабонската спогодба

1.  По отношение на всяко наименование за произход за продукт, който се ползва от закрила по силата на един от регламентите, посочени в член 1 от настоящия регламент, с произход от държава членка, която е договаряща страна по Лисабонската спогодба, заинтересуваната държава членка избира:

a)  да поиска международна регистрация на това наименование за произход съгласно Женевския акт, ако заинтересуваната държава членка е ратифицирала Женевския акт или се е присъединила към него, както е упълномощена в член 3 от Решение (ЕС) .../... (17), или

б)  да поиска регистрацията на това наименование за произход да бъде заличена от международния регистър.

Заинтересуваните държави членки правят избора въз основа на:

a)  искане на физическо или юридическо лице, посочено в член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт, или на бенефициер съгласно определението в член 1, точка xvii) от Женевския акт, или

б)  собствена инициатива.

Заинтересуваните държави членки уведомяват Комисията за избора по първа алинея в срок от три години от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

В случаите, посочени в буква а) от първа алинея, заинтересуваните държави членки в координация с Комисията проверяват в Международното бюро дали трябва да се направят някакви изменения по правило 7, параграф 4 от Общия правилник за целите на регистрацията съгласно Женевския акт.

Комисията упълномощава държавите членки да предвидят необходимите изменения и уведомява Международното бюро чрез акт за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.

2.  По отношение на всяко наименование за произход за продукт, който попада в обхвата на един от регламентите, посочени в член 1 от настоящия регламент, но който не се ползва от закрила съгласно някой от тези регламенти, с произход от държава членка, която е договаряща страна по Лисабонската спогодба, заинтересуваната държава членка:

a)  иска регистрация съгласно съответния регламент, или

б)  иска регистрацията на това наименование за произход да бъде заличена от международния регистър.

Заинтересуваните държави членки правят избора въз основа на:

a)  искане на физическо или юридическо лице, посочено в член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт, или на бенефициер съгласно определението в член 1, точка xvii) от Женевския акт, или

б)  собствена инициатива.

Заинтересуваните държави членки уведомяват Комисията за избора по първа алинея и отправят съответното искане в срок от три години от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

В случаите, посочени в буква а) от първа алинея, заинтересуваната държава членка иска международна регистрация на това наименование за произход съгласно Женевския акт, ако въпросната държава членка е ратифицирала Женевския акт или се е присъединила към него, както е упълномощена в член 3 от Решение (ЕС) .../... (18), в срок от една година от датата на регистрация на географското означение съгласно съответния регламент. Прилагат се четвърта и пета алинея от параграф 1.

Ако искането за регистрация съгласно съответния регламент получи отказ и свързаните административни и съдебни средства за правна защита са били изчерпани, или ако искането за регистрация съгласно Женевския акт не е било направено в съответствие с четвърта алинея от настоящия параграф, заинтересуваната държава членка без забавяне отправя искане за заличаване на регистрацията на това географско означение от международния регистър.

3.  По отношение на наименованията за произход за продукти, които не попадат в обхвата на един от регламентите, посочени в член 1 от настоящия регламент, за които не се предоставя закрила на географските означения на равнището на Съюза, държава членка, която вече е договаряща страна по Лисабонската спогодба, може да запази всякаква съществуваща регистрация в международния регистър.

Такава държава членка може също да подава допълнителни заявления за регистрация в международния регистър съгласно Лисабонската спогодба на такива наименования за произход, произхождащи от нейната територия, ако са изпълнени следните условия:

a)  заинтересуваната държава членка е уведомила Комисията за проектозаявлението за регистрация на такива наименования за произход. Уведомлението включва доказателства, че наименованието отговаря на изискванията за регистрация по Лисабонската спогодба; и

б)  Комисията не е представила отрицателно становище в срок от два месеца от датата на това уведомление. Отрицателно становище може да бъде представено само след консултация със заинтересуваната държава членка и в изключителни и надлежно обосновани случаи, когато изискваните по буква а) доказателства не подкрепят в достатъчна степен тезата, че изискванията за регистрация съгласно Лисабонската спогодба са изпълнени, или ако регистрацията би имала неблагоприятно въздействие върху търговската политика на Съюза.

В случай че Комисията поиска допълнителна информация във връзка с уведомлението, направено съгласно буква а), крайният срок за действие от страна на Комисията е един месец от получаването на исканата информация.

Комисията незабавно уведомява останалите държави членки за всяко уведомление, направено съгласно буква а).

Член 12

Преходна закрила за произхождащите от трети държави наименования за произход, регистрирани съгласно Лисабонската спогодба

1.   Държавите членки, които са били договарящи страни по Лисабонската спогодба преди присъединяването на Съюза към Женевския акт, могат да продължат да предоставят закрила на наименования за произход с произход от трета държава, която е договаряща страна по Лисабонската спогодба, ▌чрез национална система за закрила, считано от датата, на която Съюзът стане договаряща страна по Женевския акт, по отношение на наименованията за произход, регистрирани към тази дата съгласно Лисабонската спогодба.

2.  Тази закрила съгласно национална система за закрила:

a)  се заменя от закрила съгласно системата за закрила на ЕС за определено наименование за произход, ако се предоставя закрила съгласно решение по член 7 от настоящия регламент вследствие на присъединяването на въпросната трета държава към Женевския акт, при условие че закрилата, предоставяна съгласно решение по член 7 от настоящия регламент, запазва приемствеността на закрилата на съответното наименование за произход в съответната държава членка;

б)  се прекратява за определено наименование за произход, когато приключи действието на международната регистрация.

3.   Когато дадено наименование за произход с произход от трета държава не е регистрирано съгласно настоящия регламент или националната закрила не се заменя в съответствие с параграф 2, буква а), последствията от подобна национална ▌ закрила са отговорност единствено на заинтересуваната държава членка.

4.   Предприетите от държавите членки мерки съгласно параграф 1 имат действие само на национално равнище и нямат действие върху търговията в рамките на Съюза, нито върху международната търговия.

5.  Посочените в параграф 1 държави членки предават на Комисията всяко уведомление, направено от Международното бюро съгласно Лисабонската спогодба, което Комисията на свой ред предава на всички останали държави членки.

6.  Държавите членки, посочени в параграф 1 от настоящия член, декларират пред Международното бюро, че от датата, на която Съюзът стане договаряща страна по Женевския акт, не са в състояние да осигурят национална закрила на наименование за произход за продукт, попадащ в обхвата на един от регламентите, посочени в член 1 от настоящия регламент, което е регистрирано и за което са били уведомени съгласно Лисабонската спогодба.

Член 13

Такси

Таксите, които се плащат съгласно член 7 от Женевския акт, както е определено в Общия правилник, ▌ се поемат от държавата членка, от която произхожда географското означение, или от физическо или юридическо лице, посочено в член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт, или от бенефициер съгласно определението в член 1, точка xvii) от Женевския акт. Държавите членки имат право да изискват някои или всички такси да се заплащат от физическото лице, юридическото лице или бенефициера.

Член 14

Специална вноска

Ако приходът от Специалния съюз се получава в съответствие с член 24, параграф 2, подточка v) от Женевския акт, Съюзът може да прави специална вноска в рамките на наличните за тази цел средства от годишния бюджет на Съюза.

Член 15

Процедура на комитети

1.   Комисията се подпомага от следните комитети по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 по отношение на следните продукти:

a)  за продукти от лозаро-винарския сектор, които попадат в обхвата на член 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 — от Комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от същия регламент;

б)  за ароматизирани лозаро-винарски продукти, както са определени в член 3 от Регламент (ЕС) № 251/2014 ▌ — от Комитета по ароматизираните лозаро-винарски продукти, създаден с член 34 от същия регламент;

в)  за спиртните напитки, както са определени в член 2 от Регламент (ЕО) № 110/2008 ▌ — от Комитета по спиртни напитки, създаден с член 25 от същия регламент;

г)  за селскостопански продукти и храни, попадащи в обхвата на член 2, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 — от Комитета по качеството на селскостопанските продукти, създаден с член 57 от същия регламент.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 16

Наблюдение и преглед

В срок до... [две години от датата на влизането в сила на настоящия регламент] Комисията прави оценка на участието на Съюза в Женевския акт и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за основните констатации. Оценката се основава inter alia на следните елементи:

a)  броя на географските означения, ползващи се от закрила и регистрирани съгласно правото на Съюза, за които са били подадени заявления за международна регистрация, и случаите, в които закрилата е била отхвърлена от трети договарящи страни;

б)  еволюцията на броя трети държави, участващи в Женевския акт, предприетите от Комисията действия за увеличаване на този брой, както и въздействието на текущото състояние на достиженията на правото на Съюза във връзка с географските означения върху привлекателността на Женевския акт за трети държави; и

в)  броя и вида на географските означения с произход от трети държави, които са били отхвърлени от Съюза.

Член 17

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ...

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

______________

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията относно евентуалното разширяване на обхвата на защитата на географските указания от страна на ЕС по отношение на неселскостопанските продукти

Комисията взема предвид резолюцията на Европейския парламент от 6 октомври 2015 г. относно евентуалното разширяване на обхвата на защитата на географските указания от страна на ЕС по отношение на неселскостопанските продукти.

В допълнение към проучването от 2013 г., през ноември 2018 г. Комисията започна проучване, с цел да получи допълнителни икономически и правни доказателства относно защитата на ГУ за неселскостопански продукти в рамките на единния пазар и допълнителни данни по въпроси като конкурентоспособност, нелоялна конкуренция, фалшифициране, възприятия на потребителите, разходи/ползи, както и за ефективността на моделите за защита на ГУ за неселскостопански продукти с оглед на принципа на пропорционалност.

В съответствие с принципите за по-добро регулиране и ангажиментите, определени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество, Комисията ще се запознае внимателно с проучването и доклада относно участието на Съюза в Женевския акт, както е посочено в члена относно мониторинга и преразглеждането на Регламента относно действията на Съюза след неговото присъединяване към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания, и ще разгледа възможни следващи стъпки.

Изявление на Комисията относно процедурата, предвидена в член 9а, параграф 3 от Регламента

Комисията отбелязва, че макар процедурата, предвидена в член 9а, параграф 3 от Регламента, да е правна необходимост предвид изключителната компетентност на Съюза, все пак тя може да посочи изрично, че в контекста на настоящите достижения на правото на ЕС всяка такава нейна намеса би била извънредна и надлежно обоснована. По време на консултациите с дадена държава членка Комисията ще положи всички усилия за изясняване, съвместно с държавата членка, на всички възникнали опасения, с цел да се избегне издаването на отрицателно становище. Комисията отбелязва, че всяко отрицателно становище ще бъде съобщавано в писмена форма на съответната държава членка и в съответствие с член 296 от ДФЕС ще съдържа мотивите, на които се основава. Комисията отбелязва освен това, че едно отрицателно становище няма да възпрепятства подаването на ново заявление по отношение на същото наименование за произход, ако причините за отрицателното становище са били отстранени след издаването му или вече не са актуални.

Изявление на Комисията относно предложението за решение на Съвета относно присъединяването на Европейския съюз към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания

Комисията отбелязва, че Съюзът разполага с изключителна външна компетентност относно географските означения и се присъединява към Женевския акт на Лисабонската спогодба като страна на собствено основание. Това следва от решението на Съда от 25 октомври 2017 г. по дело C-389/15 (Комисия/Съвет). С оглед на изключителната външна компетентност на Съюза, държавите членки са възпрепятствани да станат страни на собствено основание по Женевския акт и не следва сами да предлагат закрила за новите географски означения, регистрирани от трети държави — членки на Лисабонската система. Като взема предвид изключителните обстоятелства с оглед на това, че седем държави членки дълго време са били страни по Лисабонската спогодба, както и че те имат значителна интелектуална собственост, регистрирана по спогодбата, което изисква гладък преход, Комисията по изключение би се съгласила, в този конкретен случай, България, Чехия, Словакия, Франция, Унгария, Италия, Португалия да получат разрешение да се присъединят към Женевския акт в интерес на ЕС.

Комисията силно се противопоставя на продължаващата настойчивост на Съвета относно възможността всички държави — членки на ЕС, които желаят да направят това, да получат разрешение да ратифицират или да се присъединят към Женевския акт наред със Съюза, посочвайки като основание узаконяването на правото на гласуване на Съюза с оглед на член 22, параграф 4, буква б), подточка ii) от Женевския акт вместо горепосочените извънредни обстоятелства.

Освен това Комисията би искала да припомни, че, тъй като Съюзът е упражнил вътрешната си компетентност по отношение на географските означения на селскостопански продукти, държавите — членки на ЕС, не разполагат със собствени национални системи за закрила на географските означения на тези продукти.

Поради това Комисията си запазва правата, включително правото да използва средства за правна защита срещу решението на Съвета, и категорично счита, че този случай не представлява прецедент за други съществуващи или бъдещи международни/СОИС споразумения, по-специално, но не само в случаите, когато ЕС вече е ратифицирал международни споразумения на собствено основание въз основа на изключителната си компетентност.

(1) OВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 55.
(2)*ТЕКСТЪТ ПОДЛЕЖИ НА ПРАВНО-ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 55.
(3)Позиция на Европейския парламент от 16 април 2019 г.
(4)http://www.wipo.int/edocs/lexdocs/treaties/en/lisbon/trt_lisbon_009en.pdf.
(5)ОВ L […], […], стр. […].
(6)http://www.wipo.int/export/sites/www/lisbon/en/legal_texts/lisbon_agreement.pdf.
(7)Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 16).
(8)Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).
(9)Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).
(10)Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 14).
(11)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(12)Общ правилник по Лисабонската спогодба и Женевския акт на Лисабонската спогодба, приет от Асамблеята на Лисабонския съюз на 11 октомври 2017 г., http://www.wipo.int/meetings/en/doc_details.jsp?doc_id=376416, документ WIPO A/57/11 от 11 октомври 2017 г.
(13)Решение (ЕС) ..../.... на Съвета относно присъединяването на Европейския съюз към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания (ОВ L …, …, стр. …).
(14)+ОВ: моля въведете в текста номера на решението, съдържащо се в документ ST 6929/19, и попълнете в бележката под линия номера, датата, заглавието и препратката към ОВ за посоченото решение.
(15)Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 16.6.2017 г., стр. 1).
(16)Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 336, 23.12.2015 г., стр. 1).
(17)+ОВ: моля въведете номера на решението, съдържащо се в документ ST 6929/2019.
(18)+ОВ: моля въведете номера на решението, съдържащо се в документ ST 6929/2019.


Споразумение между Европейския съюз и правителството на Република Филипини относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги ***
PDF 126kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 април 2019 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване от името на Европейския съюз на Споразумение между Европейския съюз и правителството на Република Филипини относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги (15056/2018 – C8-0051/2019 – 2016/0156(NLE))
P8_TA-PROV(2019)0362A8-0191/2019

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (15056/2018),

—  като взе предвид проекта на споразумение между Европейския съюз и правителството на Република Филипини относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги(1),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0051/2019),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A8-0191/2019),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Филипини.

(1)OВ L 322, 18.12.2018 г., стр. 3.


Международно споразумение за маслиновото масло и трапезните маслини ***
PDF 124kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 април 2019 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Международното споразумение за маслиновото масло и трапезните маслини от 2015 година (06781/2019 – C8-0134/2019 –2017/0107(NLE))
P8_TA-PROV(2019)0363A8-0186/2019

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (06781/2019),

—  като взе предвид проекта на Международното споразумение за маслиновото масло и трапезните маслини от 2015 година (11178/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v), както и с член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0134/2019),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0186/2019),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.


Назначаване на член на Сметната палата – Виорел Щефан
PDF 122kWORD 48k
Решение на Европейския парламент от 16 април 2019 г. относно предложението за назначаване на Виорел Щефан за член на Сметната палата (C8-0049/2019 – 2019/0802(NLE))
P8_TA-PROV(2019)0364A8-0194/2019

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0049/2019),

—  като взе предвид член 121 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0194/2019),

A.  като има предвид, че с писмо от 14 февруари 2019 г. Съветът се е консултирал с Парламента относно назначаването на Виорел Щефан за член на Европейската сметна палата;

Б.  като има предвид, че комисията по бюджетен контрол направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

В.  като има предвид, че на своето заседание от 8 април 2019 г. комисията по бюджетен контрол проведе изслушване на кандидата на Съвета за член на Сметната палата;

1.  изказва отрицателно становище относно предложението на Съвета за назначаване на Виорел Щефан за член на Сметната палата;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите за одит на държавите членки.


Назначаване на член на Сметната палата – Ивана Малетич
PDF 122kWORD 48k
Решение на Европейския парламент от 16 април 2019 г. относно предложението за назначаване на Ивана Малетич за член на Сметната палата (C8-0116/2019 – 2019/0803(NLE))
P8_TA-PROV(2019)0365A8-0195/2019

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0116/2019),

—  като взе предвид член 121 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0195/2019),

A.  като има предвид, че с писмо от 5 март 2019 г. Съветът се е консултирал с Европейския парламент относно назначаването на Ивана Малетич за член на Европейската сметна палата;

Б.  като има предвид, че комисията по бюджетен контрол направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

В.  като има предвид, че на своето заседание от 8 април 2019 г. комисията по бюджетен контрол проведе изслушване на кандидата на Съвета за член на Сметната палата;

1.  изказва положително становище относно предложението на Съвета за назначаване на Ивана Малетич за член на Сметната палата;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите за одит на държавите членки.


Защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза ***I
PDF 485kWORD 138k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 април 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза (COM(2018)0218 – C8-0159/2018 – 2018/0106(COD))
P8_TA-PROV(2019)0366A8-0398/2018
ПОПРАВКИ

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0218),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 16, 33, 43, 50, 53, параграф 1, 62, 91, 100, 103, 109, 114, 168, 169, 192, 207, 325, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и член 31от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0159/2018),

—  като взе предвид становищата на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3, член 16, член 43, параграф 2, член 50, член 53, параграф 1, член 91, член 100, член 114, член 168, параграф 4, член 169, член 192, параграф 1 и член 325, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 31 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Сметната палата от 26 септември 2018 г.(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 октомври 2018 г.(2),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 15 март 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по бюджетен контрол, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по култура и образование, както и на комисията по конституционни въпроси (A8-0398/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 16 април 2019 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза(3)

P8_TC1-COD(2018)0106


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 16, ▌член 43, параграф 2, член 50, член 53, параграф 1, ▌член 91, член 100, ▌член 114, член 168, параграф 4, член 169, член 192, параграф 1 ▌и член 325, параграф 4 от него, и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 31 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(5),

като взеха предвид становището на Сметната палата(6),

като взеха предвид становището на група лица, определени от Научния и технически комитет измежду научни експерти от държавите членки в съответствие с член 31 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(7),

като имат предвид, че:

(1)  Лицата, които работят за дадена публична или частна организация или са в контакт с нея в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, често са първите, които научават за заплахи или вреди на обществения интерес, възникващи в този контекст. Като „подават сигнал“, те играят ключова роля за разкриването и предотвратяването на нарушения на закона, които вредят на обществения интерес, и за защитата на благоденствието на обществото. Въпреки това често пъти лица, които биха могли да сигнализират за нередности, се въздържат да подадат сигнал за своите опасения или подозрения поради страх от ответни действия с цел отмъщение. В този контекст значението на предоставянето на балансирана и ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, се признава все по-често както на европейско, така и на международно равнище.

(2)  На равнището на Съюза сигналите и публичните оповестявания от лица, сигнализиращи за нередности, са един от компонентите отдолу нагоре по веригата на прилагане на правото и политиките на Съюза: те предоставят на националните правоприлагащи системи и на правоприлагащите системи на Съюза информация, която води до ефективното разкриване, разследване и наказателно преследване на нарушения на правото на Съюза, като по този начин укрепват прозрачността и отчетността.

(3)  Нарушенията на правото на Съюза в определени области на политиката — независимо дали са квалифицирани съгласно националното право като административни, наказателни или други видове нарушения — могат сериозно да навредят на обществения интерес, като създадат сериозни опасности за благоденствието на обществото. Когато в тези области са установени слабости в правоприлагането и лицата, сигнализиращи за нередности, обикновено са в привилегировано положение да оповестят нарушения, е необходимо да се подобри правоприлагането, като се въведат ефективни, поверителни и безопасни канали за подаване на сигнали и се осигури ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, срещу ответни действия с цел отмъщение▌.

(4)  В момента защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, в Европейския съюз е разпокъсана в държавите членки и непоследователна в различните области на политиката. Последиците от нарушенията на правото на Съюза с трансгранично измерение, разкрити от лицата, сигнализиращи за нередности, показват как недостатъчната защита в една държава членка не само оказва отрицателно въздействие върху функционирането на политиките на ЕС в тази държава членка, но може да окаже и странично въздействие върху други държави членки и върху Съюза като цяло.

(5)  Ето защо следва да се прилагат общи минимални стандарти, гарантиращи ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, в тези актове и области на политиката, в които:

i)  е необходимо да се подобри правоприлагането,

ii)  недостатъчното подаване на сигнали от страна на лица, сигнализиращи за нередности, е ключов фактор, засягащ правоприлагането, и

iii)  нарушенията на правото на Съюза вредят сериозно на обществения интерес.

Държавите членки могат да разширят прилагането на националните разпоредби към други области, за да осигурят всеобхватна и съгласувана рамка на национално равнище.

(6)  Защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, е необходима, за да се подобри прилагането на правото на Съюза в областта на обществените поръчки. В допълнение към необходимостта да се предотвратяват и разкриват измами и корупция в контекста на изпълнението на бюджета на ЕС, включително и на обществените поръчки, е необходимо да се вземат мерки и за справяне с недостатъчното прилагане на правилата относно възлагането на обществени поръчки от националните публични органи и от някои доставчици на комунални услуги при закупуването на стоки, строителни работи и услуги. Нарушенията на тези правила водят до нарушения на конкуренцията, увеличават разходите за извършване на стопанска дейност, нарушават интересите на инвеститорите и акционерите и като цяло понижават привлекателността за инвестиции и създават неравнопоставени условия на конкуренция за всички предприятия в цяла Европа, като по този начин засягат правилното функциониране на вътрешния пазар.

(7)  Добавената стойност на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, в областта на финансовите услуги вече е призната от законодателния орган на Съюза. След финансовата криза, която разкри сериозни слабости при прилагането на съответните правила, в голям брой законодателни инструменти в тази област бяха въведени мерки за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, включително канали за вътрешно и външно подаване на сигнали, както и изрична забрана за ответни действия с цел отмъщение(8). По-специално в контекста на пруденциалната рамка, приложима към кредитните институции и инвестиционните посредници, Директива 2013/36/ЕС предвижда защита на лицата, сигнализиращи за нередности, която обхваща и Регламент (ЕС) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници.

(8)  По отношение на безопасността на продуктите, които се предлагат на вътрешния пазар, основният източник за събиране на доказателства са предприятията, участващи в производството и дистрибуторската верига, така че подаването на сигнал от лицата, сигнализиращи за нередности, има висока добавена стойност, тъй като те са много по-близо до източника на възможни нелоялни и незаконни производства, внос или дистрибуторски практики, свързани с опасни продукти. Това обосновава въвеждането на защита на лицата, сигнализиращи за нередности, във връзка с изискванията за безопасност, приложими както към „хармонизираните продукти“(9), така и към „нехармонизираните продукти“(10). Защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, е от съществено значение и за избягване на отклоняването на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси, както и на свързани с отбраната продукти, като се насърчава подаването на сигнали за нарушения, като например документна измама, променена маркировка▌ и измамно вътреобщностно придобиване на огнестрелни оръжия, при които нарушенията често предполагат отклоняване от законния към незаконния пазар. Защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, ще помогне и за предотвратяване на незаконното производство на самоделни взривни вещества, като ще допринесе за правилното прилагане на ограниченията и контрола относно прекурсорите на взривни вещества.

(9)  Значението на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, от гледна точка на предотвратяването и възпрепятстването на нарушения на правилата на Съюза в областта на безопасността на транспорта, които могат да застрашат живота на хората, вече е признато в секторните инструменти на Съюза относно авиационната безопасност(11) и безопасността на морския транспорт(12), които предвиждат специални мерки за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, както и специфични канали за подаване на сигнали. Тези инструменти включват също защитата от ответни действия с цел отмъщение за работниците, подаващи сигнали за собствените си неволни грешки (така наречената „култура на справедливост“). Необходимо е съществуващите елементи на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, в тези два сектора да се допълнят и доразвиват, както и да се осигури такава защита за другите видове транспорт, а именно транспорта по вътрешните водни пътища, автомобилния и железопътния транспорт, с цел да се подобри прилагането на стандартите за безопасност.

(10)  Събирането на доказателства, предотвратяването, разкриването и справянето с престъпления срещу околната среда и незаконното поведение или бездействие, а така също и потенциалните нарушения във връзка с опазването на околната среда продължават да бъдат предизвикателство и трябва да бъдат засилени, както се посочва в съобщението на Комисията от 18 януари 2018 г. „Действия на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда“(13). Макар и в момента правила за защита на лицата, сигнализиращи нередности, да са налични само в един секторен инструмент в областта на опазването на околната среда(14), въвеждането на такава защита е необходимо, за да се гарантира ефективното прилагане на достиженията на правото на Съюза в областта на околната среда, чиито нарушения могат да ▌навредят на обществения интерес с възможните странични въздействия отвъд националните граници. Това се отнася и за случаите, в които опасни продукти могат да нанесат вреди на околната среда.

(11)  Подобряването на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, би допринесло и за предотвратяването и възпирането на нарушенията на правилата на Евратом относно ядрената безопасност, радиационната защита и отговорното и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. То би засилило и изпълнението на съществуващите разпоредби на преразгледаната Директива за ядрена безопасност(15) относно ефективната култура на ядрена безопасност, и по-специално член 8б, параграф 2, буква а), който изисква, inter alia, компетентният регулаторен орган да установи системи за управление, които отдават необходимото предимство на ядрената безопасност и насърчават на всички нива на персонала и управлението способността да се поставя под въпрос ефективното изпълнение на съответните принципи и практики в областта на безопасността и да се докладва своевременно по проблеми, свързани с безопасността.

(12)  Подобни съображения обосновават въвеждането на защита на лицата, сигнализиращи за нередности, с цел надграждане на съществуващите разпоредби и предотвратяване на нарушения на правилата на ЕС в областта на хранителната верига, и по-специално по отношение на безопасността на храните и фуражите, както и на здравето и защитата на животните и хуманното отношение към тях. Различните правила на Съюза, разработени в тези области, са тясно свързани. Регламент (ЕО) № 178/2002(16) определя общите принципи и изисквания, които са в основата на всички мерки на Съюза и национални мерки, свързани с храните и фуражите, като се поставя специален акцент върху безопасността на храните с цел гарантиране на високо равнище на защита на здравето на човека и интересите на потребителите във връзка с храните, както и ефективното функциониране на вътрешния пазар. В този регламент се предвижда, наред с другото, операторите в сферата на храните и фуражите да нямат възможност да възпират своите служители и други лица да си сътрудничат с компетентните органи, когато това може да предотврати, намали или отстрани риск, произтичащ от храните. Законодателният орган на Съюза възприе подобен подход в областта на законодателството за здравето на животните чрез Регламент (ЕС) 2016/429, с който се установяват правилата за превенция и контрол на болестите по животните, които се предават на животни или на хора(17). С Директива 98/58/ЕО на Съвета и Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, както и с регламенти (ЕО) №°1/2005 и (ЕО) №°1099/2009 на Съвета, се установяват правила във връзка със защитата на животните и хуманното отношение към тях при отглеждането за селскостопански цели, по време на транспортиране, по време на умъртвяване.

(13)  Също така сигналите, подадени от лицата, сигнализиращи за нередности, могат да бъдат ключът към установяването и предотвратяването, намаляването или премахването на рискове за общественото здраве и защитата на потребителите в резултат на нарушения на правилата на Съюза, които в противен случай могат да останат скрити. По-специално защитата на потребителите е тясно свързана и със случаи, в които опасни продукти могат да причинят значителна вреда на потребителите.▌

(14)  Защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни, заложена в членове 7 и 8 от Хартата на основните права, е друга област, в която лицата, сигнализиращи за нередности, могат да спомогнат за разкриването на нарушения на правото на Съюза, които могат▌ да нанесат вреда на обществения интерес. Подобни съображения се прилагат за нарушения на Директивата относно сигурността на мрежите и информационните системи(18), с която се въвеждат уведомяването за инциденти (включително тези, които не компрометират личните данни) и изисквания за сигурност за субекти, които предоставят важни услуги в много сектори (например енергетика, здравеопазване, транспорт, банково дело и т.н.), за доставчици на основни цифрови услуги (например „компютърни услуги в облак“) и за доставчици на основни комунални услуги като вода, електричество и газ. Подаването на сигнали от лица, сигнализиращи за нередности, в тази област е особено ценно за предотвратяване на инциденти в областта на сигурността, които биха засегнали ключови икономически и социални дейности и широко използвани цифрови услуги, както и за предотвратяване на нарушения на правото на Съюза в областта на защитата на данните. То спомага за осигуряване на непрекъснатост на услугите, които са от съществено значение за функционирането на вътрешния пазар и благосъстоянието на обществото.

(15)  Освен това защитата на финансовите интереси на Съюза във връзка с борбата срещу измамите, корупцията и всяка друга незаконна дейност, засягаща използването на разходите на Съюза, събирането на приходи от Съюза и средства или активи на Съюза, е основна област, в която трябва да се засили прилагането на правото на Съюза. Подобряването на защитата на финансовите интереси на Съюза включва и изпълнението на бюджета на Съюза, свързано с разходите, направени въз основа на Договора за създаването на Европейската общност за атомна енергия. Липсата на ефективно правоприлагане в областта на финансовите интереси на Съюза, включително измами и корупция на национално равнище, води до понижаване на приходите на Съюза и злоупотреба със средствата на ЕС, което може да наруши публичните инвестиции и растежа и да подкопае доверието на гражданите в действията на ЕС. Член 325 от ДФЕС изисква от Съюза и държавите членки да противодействат на подобни дейности. Съответните мерки на Съюза в това отношение включват по-специално Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета, който се допълва, за най-тежките видове поведение, свързано с измами, с Директива (ЕС) 2017/1371 и с Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г., включително протоколите към нея от 27 септември 1996 г.(19), от 29 ноември 1996 г.(20) и от 19 юни 1997 г. (Конвенцията и протоколите, които остават в сила за държавите членки, които не са обвързани с Директива (ЕС) 2017/1372), както и Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 (OLAF).

(16)  Следва да се определят и общи минимални стандарти за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, за нарушения, свързани с вътрешния пазар, както е посочено в член 26, параграф 2 от ДФЕС. Освен това, в съответствие със съдебната практика на Съда, мерките на Съюза, насочени към установяване или гарантиране на функционирането на вътрешния пазар, имат за цел да допринесат за премахване на съществуващите или възникващите пречки пред свободното движение на стоки или свободното предоставяне на услуги, или за премахване на нарушенията на конкуренцията.

(17)  По-конкретно, защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, с цел засилване на прилагането на правото на Съюза в областта на конкуренцията, включително държавната помощ, ще послужи за гарантиране на ефективното функциониране на пазарите в Съюза, ще позволи еднакви условия на конкуренция за предприятията и ще донесе ползи за потребителите. Що се отнася до правилата за конкуренция, приложими по отношение на предприятията, значението на подаването на сигнали от вътрешни лица при разкриване на нарушенията на закона в областта на конкуренцията вече е признато в политиката на ЕС за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, както и с въведения неотдавна от Европейската комисия инструмент за анонимно подаване на сигнали за нередности. Нарушенията, свързани с конкуренцията и държавната помощ, се отнасят до членове 101, 102, 106, 107 и 108 от ДФЕС и до правилата на вторичното законодателство, приети за тяхното прилагане.

(18)  Действията, които нарушават правилата за облагане с корпоративен данък, и договореностите, чиято цел е да се получи данъчно предимство и да се избегнат правни задължения, което противоречи на предмета или целта на приложимото корпоративно данъчно законодателство, оказват отрицателно въздействие върху правилното функциониране на вътрешния пазар. Те могат да доведат до нелоялна данъчна конкуренция и широкоразпространени данъчни измами, които нарушават еднаквите условия на конкуренция за дружествата и водят до загуба на данъчни приходи за държавите членки и за бюджета на Съюза като цяло. Настоящата директива предвижда защита срещу ответни действия с цел отмъщение за лицата, които подават сигнали за измамни и/или целящи злоупотреба договорености, които в противен случай биха могли да останат неразкрити, с оглед укрепване на способността на компетентните органи да гарантират правилното функциониране на вътрешния пазар и да отстраняват нарушенията и пречките пред търговията, които засягат конкурентоспособността на дружествата на вътрешния пазар, което е пряко свързано с правилата за свободното движение и освен това е от значение за прилагането на правилата за държавната помощ. Защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, допълва последните инициативи на Комисията, насочени към подобряване на прозрачността и обмена на информация в областта на данъчното облагане и създаването на по-справедлива среда за облагане с корпоративен данък в рамките на Съюза, с оглед увеличаване на ефективността на държавите членки за установяване на измамни и/или целящи злоупотреба договорености, които в противен случай биха могли да останат неразкрити, и ще спомогне за възпрепятстването на подобни договорености, въпреки че настоящата директива не хармонизира разпоредбите относно данъците, било то материални или процесуални.

(19)  Член 1, параграф 1, буква а) определя материалния обхват на настоящата директива чрез позоваване на списък на актове на Съюза, посочени в приложението (части I и II). Това означава, че когато на свой ред тези актове на Съюза определят своя материален обхват чрез позоваване на актове на Съюза, посочени в приложенията към тях, тези актове също са част от материалния обхват на настоящата директива. В допълнение позоваването на актовете в приложението следва да се разбира като включващо всички мерки за изпълнение или делегирани актове, приети на национално равнище или на равнището на Съюза в съответствие с тези актове. Освен това позоваването на актовете на Съюза, изброени в приложението към настоящата директива, следва да се разбира като динамична препратка, т.е. ако посоченият в приложението акт на Съюза е бил или ще бъде изменен, позоваването се отнася до изменения акт; ако посоченият в приложението акт на Съюза е заменен или ще бъде заменен, позоваването се отнася до новия акт.

(20)  Определени актове на Съюза, по-специално в областта на финансовите услуги, като Регламент (ЕС) № 596/2014 относно пазарните злоупотреби(21), Директива за изпълнение 2015/2392 на Комисията(22), приета въз основа на този регламент, вече съдържат подробни правила за защита на лицата, сигнализиращи за нередности. Съществуващото законодателство на Съюза, включително списъкът в част II от приложението, следва да запази специфичните особености, които те предвиждат, съобразени със съответните сектори. Това е от особено значение, за да се установи кои правни субекти в областта на финансовите услуги, предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма са задължени понастоящем да създадат канали за вътрешно подаване на сигнали. Същевременно, за да се гарантира последователност и правна сигурност в държавите членки, настоящата директива следва да се прилага за всички въпроси, които не са уредени в специфичните за отделните сектори инструменти, които следва да бъдат допълнени от настоящата директива, доколкото въпросите не са уредени в тях, така че те да се приведат изцяло в съответствие с минималните стандарти. По-специално настоящата директива следва да уточни допълнително проектирането на вътрешните и външните канали, задълженията на компетентните органи и конкретните форми на защита, които да се предоставят на национално равнище срещу ответни действия с цел отмъщение. С оглед на това в член 28, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1286/2014 се предвижда възможността държавите членки да осигурят канал за вътрешно подаване на сигнали в областта, обхваната от посочения регламент. От съображения за съгласуваност с минималните стандарти, определени в настоящата директива, задължението за създаване на канали за вътрешно подаване на сигнали, предвидено в член 4, параграф 1 от настоящата директива, следва да се прилага и по отношение на Регламент (ЕС) № 1286/2014.

(21)  Настоящата директивата не следва да засяга защитата, предоставена на служителите при подаване на сигнал за нарушения на трудовото право на Съюза. По-специално в областта на безопасните и здравословни условия на труд в член 11 от Рамкова директива 89/391/ЕИО от държавите членки вече се изисква да гарантират, че работниците или представителите на работниците няма да бъдат поставени в неизгодно положение поради техни искания или предложения към работодателите да предприемат подходящи мерки за намаляване на опасностите за работниците и/или за отстраняване на източниците на опасност. Работниците и техните представители имат право да повдигнат въпроси до компетентните национални органи, ако считат, че предприетите от работодателя мерки и използваните от него средства са неподходящи за целите на осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд.

(22)  Държавите членки могат да предвидят, че сигналите относно междуличностни оплаквания, които засягат единствено сигнализиращото лице, т.е. жалби за междуличностни конфликти между сигнализиращото лице и друг служител, могат да бъдат насочени към други налични процедури.

(23)  Настоящата директива не засяга защитата, предоставена чрез процедурите за подаване на сигнали за евентуални незаконни дейности, включително измами или корупция, накърняващи интересите на Съюза, или на поведение, свързано с изпълнението на професионални задължения, което може да представлява сериозно нарушение на задълженията на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз, установени в членове 22а, 22б и 22в от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза, установени с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/69 на Съвета(23). Директивата се прилага, когато длъжностни лица на ЕС подават сигнали в контекст, свързан с работата, извън техните трудови правоотношения с институциите на ЕС.

(24)  Националната сигурност остава отговорност единствено на отделните държави членки. Настоящата директива не следва да се прилага за сигнали за нарушения, свързани с обществени поръчки, включващи аспекти, свързани с отбраната или сигурността, ако те са обхванати от член 346 от ДФЕС, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Ако държавите членки решат да разширят защитата, предоставена от директивата, към други области или актове, които не попадат в нейния обхват, тези държави членки могат да приемат специални разпоредби за защита на основните интереси на националната сигурност в това отношение.

(25)  Настоящата директива не следва да засяга защитата на класифицираната информация, за която от съображения за сигурност се изисква, съгласно правото на Съюза или законовите, подзаконовите или административните разпоредби, действащи в съответната държава членка, да бъде защитена от неразрешен достъп. ▌Освен това разпоредбите на настоящата директива не следва да засягат задълженията, произтичащи от Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на ЕС или Решението на Съвета от 23 септември 2013 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на ЕС.

(26)  Настоящата директива не следва да засяга защитата на поверителността на комуникацията между адвокатите и техните клиенти („правна професионална привилегия“), както е предвидено в националното право и, когато е приложимо, правото на Съюза, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Освен това директивата не следва да засяга задължението за запазване на поверителността на комуникациите на доставчиците на здравни услуги, включително терапевтите, с техните пациенти и на медицинските досиета („лекарска тайна“), както е предвидено в националното право и правото на Съюза.

(27)  Представителите на други професии могат да получат право на защита по силата на настоящата директива, когато предоставят информация, защитена от приложимите професионални правила, при условие че предоставянето на тази информация е необходимо за разкриване на нарушение от обхвата на настоящата директива.

(28)  Макар и настоящата директива да предвижда, при определени условия, ограничено освобождаване от отговорност, включително наказателна отговорност, в случай на нарушение на поверителността, тя не засяга националните правила относно наказателното производство, по-специално онези, които имат за цел опазване на целостта на разследванията и производствата или правото на защита на засегнатите лица. Това не засяга въвеждането на мерки за защита в други видове национално процесуално право, по-специално обръщането на тежестта на доказване в националните административни, граждански или трудови производства.

(29)  Настоящата директива не следва да засяга националните правила за упражняване на правата на представителите на работниците на информиране, консултиране и участие в колективното договаряне и защитата им по отношение на трудовите права на работниците. Това не следва да засяга равнището на защита, предоставено от директивата.

(30)  Настоящата директива не следва да се прилага за случаи, в които лица, които въз основа на информираното си съгласие са били идентифицирани като информатори или регистрирани като такива в бази данни, управлявани от определени органи на национално равнище, като например митническите органи, подават сигнал за нарушения на правоприлагащите органи срещу възнаграждение или компенсация. Такива сигнали се подават съгласно специални процедури, които имат за цел да гарантират тяхната анонимност, за да защитят физическата им неприкосновеност, и които се различават от каналите за подаване на сигнали, предвидени в настоящата директива.

(31)  Лица, които подават сигнал с информация относно заплахи или вреди за обществения интерес, получена в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, се ползват от правото си на свобода на изразяване. Правото на свобода на изразяване и информация, залегнало в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и в член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), обхваща правото на получаване и споделяне на информация, както и свободата на медиите и плурализма.

(32)  Съобразно с това настоящата директива се основава на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно правото на свобода на изразяване и на принципите, разработени на тази основа от Съвета на Европа в неговата Препоръка от 2014 г. за защита на лицата, сигнализиращи за нередности(24).

(33)  За да се ползват от защита, сигнализиращите лица следва да действат с основателно убеждение във верността на твърденията, за които са подали сигнал, с оглед на обстоятелствата и информацията, с която разполагат към момента на подаването на сигнала. Това е важна защитна мярка срещу злонамерено, незначително или целящо злоупотреба подаване на сигнали, като се гарантира, че тези, които към момента на подаване на сигнала умишлено и съзнателно са подали погрешна или подвеждаща информация, не се ползват от защита. В същото време се гарантира, че сигнализиращото лице няма да бъде лишено от защита в случай на неточен сигнал поради неволна грешка. Също така сигнализиращите лица следва да имат право на защита съгласно настоящата директива, ако имат разумни основания да считат, че информацията, за която са подали сигнал, попада в нейния обхват. Мотивите на сигнализиращото лице за подаването на сигнала не следва да имат отношение към това дали те следва или не следва да получат защита.

(34)  Сигнализиращите лица обикновено се чувстват по-спокойни да подават сигнала вътрешно, освен ако имат основания да подават сигнал външно. Емпиричните проучвания сочат, че по-голямата част от лицата, сигнализиращи за нередности, са склонни да подават сигнал вътрешно, в рамките на своята организация, с която работят. Вътрешното подаване на сигнали също е най-добрият начин за предаване на информация на лицата, които могат да допринесат за ранното и ефективно отстраняване на рискове за обществения интерес. В същото време сигнализиращото лице следва да може да избере най-подходящия канал за подаване на сигнал в зависимост от конкретните обстоятелства по случая. Нещо повече, необходимо е да се защитят публичните оповестявания, като се вземат под внимание демократичните принципи като прозрачност и отчетност, както и основни права, като свободата на изразяване и свободата на медиите, като в същото време се постига баланс между интереса на работодателите да управляват своите организации и да защитават интересите си и интереса на населението да бъде защитено от вреди, в съответствие с критериите, разработени в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

(35)  Без да се засягат съществуващите задължения за предоставяне на анонимни сигнали по силата на правото на Съюза, държавите членки могат да решат дали публичноправни и частноправни субекти и компетентни органи да приемат и да предприемат последващи действия във връзка с анонимни сигнали за нарушения, които попадат в обхвата на настоящата директива. Въпреки това лицата, които анонимно са подали сигнал или са извършили публични оповестявания, попадащи в обхвата на настоящата директива и отговарящи на условията в нея, следва да се ползват от защита по силата на настоящата директива, ако впоследствие бъдат идентифицирани и биват подложени на ответни действия с цел отмъщение.

(36)  Защита се предоставя в случаи, в които лица подават сигнали съгласно законодателството на Съюза на институции, органи, служби или агенции на Съюза, например в контекста на измами, засягащи бюджета на Съюза.

(37)  Лицата се нуждаят от специална правна защита, когато получават информацията, за която подават сигнал, чрез свързани с тяхната работа дейности, и поради това рискуват срещу тях да бъдат предприети ответни действия с цел отмъщение, свързани с работата (например за нарушаване на задължението за поверителност или лоялност). Основната причина да им бъде предоставена защита е тяхната позиция на икономическа уязвимост по отношение на лицето, от което фактически зависят във връзка с работата си. Когато не е налице свързан с работата дисбаланс на силите (например в случая на обикновени жалбоподатели или случайни граждани), не е необходима защита срещу ответни действия с цел отмъщение.

(38)  Ефективното прилагане на правото на Съюза изисква тази защита да се предоставя на възможно най-широк кръг категории лица, които независимо дали са граждани на ЕС или на трети държави, по силата на свързани с работата техни дейности (независимо от естеството на тези дейности и дали са платени или не), имат привилегирован достъп до информация за нарушения, чието сигнализиране би било в интерес на обществеността, и срещу които могат да бъдат предприети ответни действия с цел отмъщение, ако подадат сигнал за тези нарушения. Държавите членки следва да гарантират, че необходимостта от защита се определя въз основа на всички имащи отношение обстоятелства, а не само на естеството на отношенията, така че да се обхванат всички лица, свързани в широк смисъл с организацията, в която е настъпило нарушението.

(39)  На първо място, защитата следва да се прилага спрямо лица, които имат статут на „работници“, по смисъла на член 45, параграф 1 от ДФЕС, съгласно тълкуването на Съда на Европейския съюз, т.е. лица, които за определен период от време извършват услуги за и под ръководството на друго лице, в замяна на което получават възнаграждение. Това понятие включва и държавните служители. Следователно защита следва да се предоставя и на работници, които са в нестандартни трудови правоотношения, включително работници на непълно работно време и работници на срочен трудов договор, както и на лица, които имат трудов договор или трудово правоотношение с агенция за временна заетост — несигурни типове отношения, при които често е трудно да се прилагат стандартните видове защита срещу несправедливо третиране.

(40)  Защитата следва да обхваща и други категории физически ▌лица, които, макар и да не са „работници“ по смисъла на член 45, параграф 1 от ДФЕС, могат да играят ключова роля в разкриването на нарушения на правото и могат да се окажат в положение на икономическа уязвимост в контекста на свързани с тяхната работа дейности. Така например в области като безопасността на продуктите, доставчиците се намират много по-близо до източника на възможни нелоялни и незаконни производства, внос или дистрибуторски практики, свързани с опасни продукти; при усвояването на средствата на Съюза, консултантите, предоставящи своите услуги, са в привилегировано положение да насочат вниманието към нарушенията, на които са станали свидетели. Обикновено категории лица, включително самостоятелно заети лица, предоставящи услуги, лица на свободна практика, изпълнители, подизпълнители и доставчици, подлежат на ответни действия с цел отмъщение, които могат да приемат например формата на ранно прекратяване или отмяна на договор за услуги, лиценз или разрешение, търговски загуби, загуба на доход, принуда, сплашване или тормоз, включване в черен списък/бойкотиране на дейността или накърняване на тяхната репутация. Акционерите и лицата, участващи в управленски органи, също могат да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, например във финансово отношение или под формата на заплаха или тормоз, включване в черен списък или накърняване на тяхната репутация. Защита следва да бъде предоставена и на лица, чиито трудови взаимоотношения са приключили и на кандидатите за работа или за предоставяне на услуги на организация, които получават информация за нарушения на правото по време на процеса на наемане или на друг етап от преддоговорните преговори, и могат да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, например под формата на отрицателни препоръки за работа или включване в черен списък/бойкотиране на дейността.

(41)  Ефективната защита на лицата, сигнализиращи за нередности, предполага защита и на други категории лица, които, макар и да не разчитат икономически на свързани с тяхната работата дейности, могат въпреки това да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение поради разкриване на нарушения. Ответните действия с цел отмъщение спрямо доброволци и платени или неплатени стажанти могат да бъдат под формата на преустановяване на използването на техните услуги или изготвяне на отрицателни препоръки за бъдещи работодатели, или накърняване по друг начин на тяхната репутация или перспективи за професионално развитие.

(42)  Ефективното установяване и предотвратяване на сериозна вреда на обществения интерес изисква понятието за нарушение да включва и неправомерни практики, както е определено от съдебната практика на Съда на Европейския съюз, а именно действия или бездействия, които формално не изглеждат незаконни, но които противоречат на предмета или целта на законодателството.

(43)  За ефективното предотвратяване на нарушения на правото на Съюза се изисква защита да се предоставя на лица, които предоставят информация, необходима за разкриване на нарушения, които вече са извършени, нарушения, които все още не са извършени, но които е много вероятно да бъдат извършени, действия или бездействия, за които сигнализиращото лице има основателни причини да счита за нарушения на правото на Съюза, както и опити за укриване на нарушения. По същите причини, защитата е обоснована и за лица, които не предоставят положителни доказателства, но повдигат основателни опасения или подозрения. В същото време, защита не следва да се прилага във връзка със сигнализирането на информация, която вече е напълно достъпна в публичното пространство или се основава на необосновани слухове.

(44)  Ответните действия с цел отмъщение изразяват близката (причинно-следствена) връзка, която трябва да съществува между сигнала и неблагоприятното третиране, на което пряко или непряко е подложено сигнализиращото лице, така че това лице да може да се ползва от правна защита. Ефективната защита на сигнализиращите лица като средство за по-ефективното прилагане на правото на Съюза изисква широко определение за ответни действия с цел отмъщение, което да обхваща всяко действие или бездействие, възникнало в контекст, свързан с работата, което им вреди. Настоящата директива не възпрепятства работодателите да вземат решения, свързани със заетостта, които не са предизвикани от сигнализирането или публичното оповестяване.

(45)  Защитата срещу ответни действия с цел отмъщение като средство за защита на свободата на изразяване и свободата на медиите следва да се предоставя както на лица, които сигнализират с информация за действия или бездействия в рамките на дадена организация (вътрешно подаване на сигнал), или към външен орган (външно подаване на сигнал), така и на лица, които правят тази информация обществено достояние (например, оповестяват я пряко на обществеността чрез уеб платформи или социални мрежи или на медиите, избрани длъжностни лица, организации на гражданското общество, синдикални организации или професионални/търговски организации).

(46)  Лицата, сигнализиращи за нередности, са особено важни източници за разследващите журналисти. Предоставянето на ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, срещу ответни действия с цел отмъщение увеличава правната сигурност на тези лица и на лицата, които биха могли да сигнализират за нередности, и следователно насърчава и улеснява сигнализирането на нередности до медиите. В това отношение защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, като журналистически източници е от решаващо значение за запазване на ролята на разследващата журналистика на „пазител“ в демократичните общества.

(47)  От съществено значение за ефективното разкриване и предотвратяване на нарушения на правото на Съюза е съответната информация да достига бързо до тези, които са най-близо до източника на проблема, могат най-добре да го разследват и разполагат с правомощията да го отстранят, когато е възможно. Ето защо по принцип сигнализиращите лица следва да бъдат насърчавани първо да използват вътрешните канали и да подават сигнал на своя работодател, ако тези канали са на тяхно разположение и може разумно да се очаква да функционират. Такъв е случаят по-специално, когато сигнализиращите лица считат, че нарушението може да бъде ефективно разгледано в рамките на съответната организация и че не съществува риск от ответни действия с цел отмъщение. Това дава основание също така правните субекти в частния и в публичния сектор да създадат подходящите вътрешни процедури за приемане на сигнали и за предприемане на последващи действия по тях. Това насърчаване се отнася и до случаите, в които тези канали са били установени, без това да се изисква от правото на Съюза или от националното право. Този принцип следва да спомогне за насърчаване на култура на добра комуникация и корпоративна социална отговорност в организациите, която възприема сигнализиращите лица като значително допринасящи за автокорекцията и върховите постижения.

(48)  За правните субекти в частния сектор задължението за създаване на вътрешни канали отговаря на техния размер и степента на риска, който техните дейности представляват за обществения интерес. Задължението следва да се прилага спрямо всички дружества с 50 или повече служители, независимо от естеството на техните дейности, въз основа на задължението им да събират ДДС. След подходяща оценка на риска, държавите членки могат да изискат и от други предприятия да създадат канали за вътрешно подаване на сигнали в конкретни случаи (например поради значителните рискове, които могат да възникнат вследствие на техни дейности).

(49)  Настоящата директива не засяга възможността държавите членки да насърчават частни субекти с по-малко от 50 служители да създават вътрешни канали за подаване на сигнали и предприемане на последващи действия, включително чрез установяване на по-малко препоръчителни изисквания по отношение на тези канали, различни от предвидените в член 5, при условие че тези изисквания гарантират поверителност и надлежни последващи действия по сигнала.

(50)  Изключването на малките предприятия и микропредприятията от задължението за създаване на канали за вътрешно подаване на сигнали не следва да се прилага по отношение на частни предприятия, които понастоящем са задължени да установят канали за вътрешно подаване на сигнали по силата на актове на Съюза, посочени в част I.Б и част II от приложението.

(51)  Следва да е ясно, че когато става въпрос за частноправни субекти, които не предвиждат канали за вътрешно подаване на сигнали, сигнализиращите лица следва да могат да подадат сигнал външно, пряко към компетентните органи, и тези лица следва да се ползват от предвидената в настоящата директива защита срещу ответни действия с цел отмъщение.

(52)  За да се гарантира по-специално спазването на правилата за обществените поръчки в публичния сектор, задължението за създаване на канали за вътрешно подаване на сигнал следва да се прилага спрямо всички публичноправни субекти на местно, регионално и национално равнище, като същевременно отговаря на техния размер.

(53)  При условие че се гарантира поверителността на данните за самоличността на сигнализиращото лице, всеки отделен публичноправeн и частноправен субект определя вида на каналите за подаване на сигнали, които ще бъдат въведени. По-конкретно, те следва да позволяват писмени сигнали, които могат да се подават по пощата, чрез кутия(и) за лично подаване на жалби или чрез онлайн платформа (интранет или интернет), и/или устни сигнали, които могат да бъдат подавани чрез телефонна „гореща линия“ или друга система за гласови съобщения. По искане на сигнализиращото лице тези канали следва също така да позволяват провеждането на лични срещи в рамките на разумен срок.

(54)  Право да приемат сигнали от името на публичноправни и частноправни субекти могат да получат и трети страни, при условие че предлагат подходящи гаранции за зачитане на независимостта, поверителността, защитата на данните и опазването на тайната. Те могат да бъдат доставчици на платформи за външно подаване на сигнал, външни съветнициодитори, представители на синдикатите или представители на работниците.

(55)  Без да се засяга защитата, с която представителите на профсъюзите или представителите на работниците се ползват в качеството си на такива по силата на други правила на Съюза и национални правила, те следва да се ползват от защитата, предвидена в настоящата директива, както когато подават сигнали в качеството си на работници, така и когато са предоставили съвети и подкрепа на сигнализиращото лице.

(56)  Процедурите за вътрешно подаване на сигнали следва да дават възможност на частноправните субекти да приемат и разследват напълно поверително сигнали не само от служителите на субекта и на неговите дъщерни дружества или филиали (групата), но и доколкото е възможно, от всички представители и доставчици на групата и от всяко лице, което придобива информация чрез свързани с неговата работа дейности с предприятието и групата.

(57)  Кои са най-подходящите лица или отдели в рамките на частноправен субект, които да бъдат определени за компетентни да приемат сигнали и да предприемат последващи действия по тях, зависи от структурата на субекта, но във всеки случай тяхната функция следва да гарантира независимост и липсата на конфликт на интереси. В по-малки субекти тази функция може да се съвместява с други функции, като се изпълнява от служител на дружеството, който е в добра позиция да подава сигнал пряко на организационния ръководител, като например директор по спазването на изискванията или директор по човешките ресурси, служител по въпросите на почтеността, юрист или служител по защитата на личните данни, главен финансов директор, изпълнителен директор по одитите или член на управителния съвет.

(58)  В контекста на вътрешното подаване на сигнали информирането на сигнализиращото лице, доколкото това е възможно от правна гледна точка и по възможно най-всеобхватния начин, за последващи действияпо сигнала е от решаващо значение, за да се изгради доверие в ефективността на цялостната система за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, и да се намали вероятността от подаването на допълнителни ненужни сигнали или публично оповестяване. Сигнализиращото лице следва да бъде уведомено в разумен срок за предвидените действия в резултат от подадения сигнал или за предприетите последващи действия по сигнала и за основанията за тези последващи действия (например препращане към други канали или процедури в случаи на сигнали, засягащи изключително индивидуалните права на сигнализиращото лице, приключване въз основа на липса на достатъчно доказателства или други основания, започване на вътрешно разследване и евентуално констатациите от него и/или мерките, предприети за решаване на повдигнатия въпрос, сезиране на компетентен орган за по-нататъшно разследване), доколкото тази информация няма да засегне разследването или да накърни правата на засегнатото лице. Във всички случаи сигнализиращото лице следва да бъде информирано за хода на разследването и за резултата от него. От него може да бъде поискано да предостави допълнителна информация в хода на разследването, макар и без задължение за това.

(59)  Този разумен срок не следва да е по-дълъг от три месеца. В случаите, когато все още се определят подходящите последващи действия, сигнализиращото лице следва да бъде уведомено за това и за всяка допълнителна обратна информация, която то следва да очаква.

(60)  Лицата, които обмислят да подадат сигнал за нарушения на правото на Съюза, следва да могат да вземат информирано решение относно това дали, как и кога да подадат сигнал. Публичноправните и частноправните субекти, които разполагат с процедури за вътрешно подаване на сигнали, следва да предоставят информация за тези процедури, както и за процедурите за външно подаване на сигнали до съответните компетентни органи. Тази информация трябва да бъде лесно разбираема и лесно достъпна, включително, доколкото е възможно, за други лица, освен служителите, които са в контакт със субекта посредством свързани с тяхната работа дейности, като например доставчици на услуги, дистрибутори, доставчици и бизнес партньори. Така например, такава информация може да бъде поставена на видно място, до което имат достъп всички лица, и на уебсайта на субекта, и може да бъде включена в курсове и обучения по етика и почтеност.

(61)  Ефективното разкриване и предотвратяване на нарушенията на правото на Съюза изисква да се гарантира, че лицата, които биха могли да сигнализират за нередности, могат лесно и напълно поверително да предоставят информацията, която притежават, на вниманието на съответните компетентни органи, които могат да разследват и да отстранят проблема, когато е възможно.

(62)  Възможно е да не съществуват вътрешни канали или да са използвани, но да не функционират правилно (например сигналът не е разгледан надлежно или в разумен срок или не са предприети подходящи действия за справяне с нарушението на правото, въпреки положителните резултати от разследването).

(63)  В други случаи не е разумно да се очаква правилно функциониране на използването на вътрешни канали. Това е най-видно в случая, когато сигнализиращите лица имат основателни причини да считат, i) че биха били обект на ответни действия с цел отмъщение, свързани със сигнализирането, включително в резултат на нарушаване на тяхната поверителност, и ii) че компетентните органи биха били в по-добра позиция да предприемат ефективни действия за отстраняване на нарушението, тъй като например в нарушението участва лицето, което носи крайната отговорност в контекста, свързан с работата, или съществува риск нарушението или свързаните с него доказателства да бъдат укрити или унищожени или, по-общо, тъй като ефективността на разследващите действия на компетентните органи в противен случай може да бъде застрашена (примери могат да бъдат сигнали относно картелни споразумения и други нарушения на правилата за конкуренцията) или защото нарушението изисква спешни действия, например за опазване на живота, здравето и безопасността на хората или за опазване на околната среда. Във всички случаи лицата, сигнализиращи външно към компетентните органи и, когато е уместно — към институции, органи, служби или агенции на Съюза, се ползват от защита. Настоящата директива също така предоставя защита, когато правото на Съюза или националното право изисква от сигнализиращите лица да подават сигнал към компетентните национални органи например като част от служебните си задължения и отговорности или защото нарушението е престъпление.

(64)  Един от основните фактори, които възпират лицата, които биха могли да сигнализират за нередности, е липсата на доверие в ефективността от подаването на сигнали. Ето защо е необходимо да се наложи ясно задължение за компетентните органи да създадат подходящи канали за външно подаване на сигнали, да предприемат надлежно последващи действия по приетите сигнали и да информират сигнализиращите лица в разумен срок .

(65)  Държавите членки носят отговорност да определят органите, компетентни да приемат сигнали и да предприемат подходящи последващи действия по сигналите, попадащи в приложното поле на настоящата директива. Такива компетентни органи могат да бъдат съдебни, регулаторни или надзорни органи, компетентни в съответните конкретни области, или органи с по-обща компетентност на централно държавно равнище, правоприлагащи агенции, органи за борба с корупцията или омбудсмани.

(66)  Като получатели на сигнали, определените за компетентни органи следва да разполагат с необходимия капацитет и правомощия, за да гарантират предприемането на подходящи последващи действия — включително оценка на точността на представените в сигнала твърдения и предприемане на мерки за отстраняване на сигнализираните нарушения ▌ чрез започване на вътрешна анкета, разследване, наказателно преследване или действия за събиране на средства или други подходящи коригиращи действия, в съответствие с техния мандат, или следва да имат необходимите правомощия да препращат сигнала на друг орган, който следва да разследва сигнализираното нарушение, като се гарантира предприемането на подходящи последващи действия от страна на този орган. По-специално, когато държавите членки желаят да установят външни канали в рамките на централното си държавно равнище, например в областта на държавните помощи, държавите членки следва да въведат подходящи предпазни мерки, за да гарантират спазването на изискванията за независимост и автономност, определени в директивата. Създаването на такива външни канали не засяга правомощията на държавите членки или на Комисията по отношение на надзора в областта на държавните помощи, нито настоящата директива засяга изключителната компетентност на Комисията по отношение на обявяването на съвместимостта на мерките за държавна помощ, по-специално по силата на член 107, параграф 3 от ДФЕС. По отношение на нарушенията на членове 101 и 102 от ДФЕС държавите членки следва да определят за компетентни органи посочените в член 35 от Регламент (ЕО) № 1/2003, без да се засягат правомощията на Комисията в тази област.

(67)  Компетентните органи следва също така да предоставят обратна информация на сигнализиращите лица относно действието, което е планирано или предприето като последващо действие (например сезиране на друг орган, приключване въз основа на липса на достатъчно доказателства или други основания или започване на разследване и евентуално направените от него констатации и/или мерки за справяне с повдигнатия въпрос), както и относно причините, обосноваващи последващите действия. Съобщенията относно крайния резултат от разследванията не следва да засягат приложимите правила на Съюза, които включват евентуални ограничения за публикуването на решения в областта на финансовото регулиране. Това следва да се прилага mutatis mutandis в областта на корпоративното данъчно облагане, ако подобни ограничения са предвидени в приложимото национално право.

(68)  Предприемането на последващи действия и предоставянето на обратната информация следва да бъде извършено в разумен срок; това се обосновава от необходимостта от бързо решаване на проблема, който може да е предмет на сигнала, както и с цел да се избегне ненужно публично оповестяване. Този срок не трябва да е по-дълъг от три месеца, но може да бъде удължен до шест месеца, когато е необходимо, поради специфични обстоятелства по случая, по-специално естеството и сложността на предмета на сигнала, които могат да изискват по-дълго разследване.

(69)  Правото на Съюза в някои области, като например в областта на пазарната злоупотреба(25), гражданското въздухоплаване(26) или безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води(27) вече предвижда създаването на канали за вътрешно и външно подаване на сигнали. Определените в настоящата директива задължения за създаване на такива канали следва, доколкото е възможно, да доразвиват съществуващите канали, предвидени в конкретните актове на Съюза.

(70)  Европейската комисия, както и някои органи, служби и агенции на Съюза, като например Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската агенция по морска безопасност (EMSA), Европейска агенция за авиационна безопасност (EASA), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), и Европейската агенция по лекарствата (EMA) разполагат с външни канали и процедури за приемане на сигнали относно нарушения, попадащи в обхвата на настоящата директива, в които се предвижда главно поверителност на данните за самоличността на сигнализиращите лица. Настоящата директива не засяга вече съществуващи външни канали и процедури за подаване на сигнали, но ще гарантира, че лицата, които подават сигнал на тези институции, органи, служби или агенции на Съюза, ще се ползват от общи минимални стандарти за защита навсякъде в Съюза.

(71)  За да се гарантира ефективността на процедурите за последващи действия във връзка със сигналите и предприемане на мерки за отстраняване на нарушения на съответните правила на Съюза, държавите членки следва да имат възможността да предприемат мерки за намаляване на тежестта за компетентните органи в резултат на сигнали за незначителни нарушения на разпоредбите, попадащи в обхвата на настоящата директива, повтарящи се сигнали или сигнали за нарушения на допълнителни разпоредби (например разпоредби относно документацията или задълженията за уведомяване). Тези мерки могат да се състоят в това да се позволи на компетентните органи, след надлежен преглед на въпроса, да решат, че дадено сигнализирано нарушение е очевидно незначително и не изисква допълнителни последващи мерки съгласно настоящата директива. Държавите членки могат също така да разрешат на компетентните органи да закрият процедурата по отношение на повтарящи се сигнали, чието съдържание не включва нова съдържателна информация за предишен сигнал, който вече е бил приключен, освен ако нови правни или фактически обстоятелства оправдават различни последващи действия. Освен това държавите членки могат да разрешат на компетентните органи да дават приоритет на третирането на сигнали за сериозни нарушения или нарушения на основни разпоредби, попадащи в обхвата на настоящата директива, в случай на голям входящ поток от сигнали.

(72)  Когато това е предвидено съгласно националното или европейското законодателство, компетентните органи следва да отнасят случаите или съответната информация до институции, органи, служби или агенции на Съюза, включително за целите на настоящата директива, до Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Европейската прокуратура, без да се засяга възможността сигнализиращото лице да се обръща пряко към органите, службите или агенциите на Съюза.

(73)  В много области на политиката, попадащи в обхвата на настоящата директива, съществуват механизми за сътрудничество, чрез които националните компетентни органи обменят информация и извършват последващи дейности във връзка с нарушения на правилата на Съюза с трансгранично измерение. Примерите варират от механизма за административна помощ и сътрудничество в случаи на трансгранични нарушения на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига и мрежата за измамите с храни, системата за бърз обмен на информация за опасни нехранителни стоки, Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, до Мрежата за спазване на законодателството в областта на околната среда, Европейската мрежа на органите по конкуренцията и административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Компетентните органи на държавите членки следва да използват в пълна степен съществуващите механизми за сътрудничество, когато това е уместно, като част от задължението си за последващи действия във връзка със сигналите за нарушения, които попадат в обхвата на настоящата директива. Освен това органите на държавите членки могат да си сътрудничат и извън съществуващите механизми за сътрудничество в случаи на нарушения с трансгранично измерение в области, в които такива механизми за сътрудничество не съществуват.

(74)  За да осигурят ефективна комуникация със служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, компетентните органи трябва да имат на разположение и да използват удобни за потребителите канали, които са сигурни, гарантират поверителността при получаването и разглеждането на информацията, предоставена от сигнализиращото лице, и дават възможност за съхранение на записана на траен носител информация, така че да могат да се провеждат по-нататъшни разследвания. Това може да изисква те да са отделени от общите канали, чрез които компетентните органи комуникират с обществеността, като обичайните публични системи за подаване на жалби или каналите, които компетентният орган обичайно ползва за вътрешна комуникация и комуникация с трети страни.

(75)  Служителите на компетентните органи, отговарящи за разглеждането на подадените сигнали, следва да са професионално обучени, включително по отношение на приложимите правила за защита на личните данни, ▌за да разглеждат сигналите и да осигуряват комуникацията със сигнализиращото лице, както и да предприемат подходящи последващи действия по сигнала.

(76)  Лицата, които възнамеряват да подадат сигнал, следва да могат да вземат информирано решение относно това дали, как и кога да подадат сигнал. Ето защо компетентните органи следва публично и по лесно достъпен начин да оповестят информация за наличните канали за подаване на сигнали до компетентните органи, за приложимите процедури, както за техните специализирани служители, отговарящи за разглеждането на подадените сигнали. Цялата информация относно сигналите следва да бъде прозрачна, лесно разбираема и надеждна, за да се насърчава, а не да се възпрепятства подаването на сигнали.

(77)  Държавите членки следва да гарантират, че компетентните органи разполагат с адекватни процедури за защита при обработката на сигнали за нарушения и за защита на личните данни на лицата, посочени в сигнала. Тези процедури следва да гарантират, че поверителността на всяко сигнализиращо лице, засегнато лице и трети лица, посочени в сигнала (например свидетели или колеги) е защитена на всички етапи на процедурата.▌

(78)  Необходимо е ▌ служителите на компетентния орган, отговарящи за разглеждането на подадените сигнали, и другите служители на компетентния орган, които имат право на достъп до информацията, предоставена от сигнализиращото лице ▌, да спазват задължението за професионална тайна и ▌поверителност, когато данните се предават във и извън рамките на компетентния орган, включително в случаите, когато компетентен орган започва разследване или отправя запитване, или предприема действия по принудително изпълнение във връзка със сигнала за нарушения.

(79)  Редовният преглед на процедурите на компетентните органи и обменът на добри практики между тях следва да гарантират, че тези процедури са подходящи и следователно изпълняват своята функция.

(80)  Лицата, които оповестяват ▌ информацията, ▌ следва да имат право на защита в случаите, в които независимо от подадения вътрешен или външен сигнал, нарушението остава без последствия, например когато тези лица имат основателни причини да смятат, че нарушението не е било (правилно) оценено или разследвано или не са предприети нужните коригиращи действия. Целесъобразността на последващите действия следва да се оценява в съответствие с обективни критерии, свързани със задължението на компетентните органи да оценят точността на твърденията и да прекратят евентуално нарушение на правото на Съюза. Ето защо те ще зависят от обстоятелствата на всеки отделен случай и от естеството на нарушените правила. По-конкретно, решение на органите, че нарушението е било очевидно незначително и че не са необходими последващи действия, може да представлява подходящо последващо действие съгласно настоящата директива.

(81)  Лицата, които оповестяват пряко информацията, също следва да имат право на защита в случаите, когато те имат основателни причини да смятат, че съществува непосредствена или явна опасност за обществения интерес, или ▌риск от необратими вреди, включително ▌ увреждане на физическата неприкосновеност.

(82)  Тези лица също следва да имат право на защита, когато имат основателни причини да смятат, че в случай на външно подаване на сигнал — съществува риск от ответни действия с цел отмъщение или има малка вероятност нарушението да бъде ефективно разгледано поради конкретните обстоятелства по случая, например защото доказателствата може да бъдат укрити или унищожени или защото даден орган е в тайно споразумение с извършителя на нарушението или е замесен в нарушението.

(83)  Гарантирането на поверителността на самоличността на сигнализиращото лице по време на процеса на сигнализиране и последващите разследвания е основна предварителна мярка за предотвратяване на ответни действия с цел отмъщение. Самоличността на сигнализиращото лице може да бъде разкрита само когато това е необходимо и пропорционално задължение, изисквано съгласно правото на Съюза или националното право в контекста на разследванията на органите или съдебните производства, по-специално с оглед на гарантирането на правото на защита на засегнатите лица. Това задължение може да произтича по-специално от Директива 2012/13 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство. Защитата на поверителността не следва да се прилага, когато сигнализиращото лице умишлено е разкрило самоличността си в контекста на публично оповестяване.

(84)  Всяка обработка на лични данни, извършвана в съответствие с настоящата директива, включително обменът или предаването на лични данни от страна на компетентните органи, следва да бъдат предприети в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680(28), а всеки обмен или предаване на информация от компетентните органи на равнището на Съюза съгласно настоящата директива следва да бъде предприет в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001(29). Особено внимание следва да се обърне на принципите, свързани с обработката на лични данни, определени в член 5 от Общия регламент относно защитата на данните, член 4 от Директива (ЕС) 2016/680 и член 4 от Регламент (ЕО) № 45/2001, и на принципа на защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране, определен в член 25 от Общия регламент относно защитата на данните, член 20 от Директива (ЕС) 2016/680 и член 20 от Регламент (ЕС) № 2018/XX за отмяна на Регламент № 45/2001 и Директива № 1247/2002/ЕО.

(85)  Ефективността на процедурите, установени в настоящата директива, за последващи действия във връзка със сигналите за нарушения на правото на Съюза в областите, попадащи в нейния обхват, преследва важна цел от широк обществен интерес на Съюза и на държавите членки по смисъла на член 23, параграф 1, буква д) от Общия регламент относно защитата на данните, тъй като тя е насочена към укрепване на прилагането на правото и политиките на Съюза в конкретни области, в които нарушенията могат сериозно да навредят на обществения интерес. Ефективната защита на поверителността на самоличността на сигнализиращите лица е необходима за защитата на правата и свободите на други лица, по-специално на сигнализиращите лица, както е предвидено в член 23, параграф 1, буква и) от Общия регламент относно защитата на данните. Държавите членки следва да гарантират ефективността на настоящата директива, включително, когато е необходимо, чрез ограничаване посредством законодателни мерки на упражняването на определени права на защита на данните на засегнатите лица в съответствие с член 23, параграф 1, букви д) и и) и член 23, параграф 2 от Общия регламент относно защитата на данните, доколкото и за какъвто срок това е необходимо за предотвратяване и справяне с опитите за възпрепятстване на подаването на сигнали, за затрудняване, осуетяване или забавяне на последващите действия във връзка със сигналите, по-специално разследванията, или опитите за установяване на самоличността на сигнализиращите лица.

(86)  Ефективната защита на поверителността на самоличността на сигнализиращите лица е също толкова необходима за защитата на правата и свободите на други лица, по-специално на сигнализиращите лица, когато сигналите се обработват от органите, както е определено в член 3, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/680. Държавите членки следва да гарантират ефективността на настоящата директива, включително, когато е необходимо, чрез ограничаване посредством законодателни мерки на упражняването на определени права на защита на данните на засегнатите лица в съответствие с член 13, параграф 3, букви а) и д), член 15, параграф 1, букви а) и д), член 16, параграф 4, букви а) и (д) и член 31, параграф 5 от Директива (ЕС) 2016/680, доколкото и за какъвто срок това е необходимо за предотвратяване и справяне с опитите за възпрепятстване на подаването на сигнали, за затрудняване, осуетяване или забавяне на последващите действия във връзка със сигналите, по-специално разследванията, или опитите за установяване на самоличността на сигнализиращите лица.

(87)  Държавите членки следва да осигурят подходящо водене на регистър относно всички сигнали за нарушение, както и да гарантират,че данните от всеки сигнал са достъпни и че информацията, получавана посредством сигнали, може да бъде използвана като доказателство при действия по принудително изпълнение, по целесъобразност.

(88)  Сигнализиращите лица следва да бъдат защитени срещу всяка форма на ответни действия с цел отмъщение, преки или непреки, предприети, препоръчани или толерирани от работодателя или клиента/получателя на услуги, както и от лица, които работят за или действат от името на последния, включително колеги и ръководители в същата организация или в други организации, с които сигнализиращото лице е в контакт в контекста на свързаните с работата му дейности ▌. Защита следва да се предоставя срещу предприети ответни действия с цел отмъщение спрямо самото сигнализиращо лице, както и срещу тези, които могат да бъдат предприети спрямо правния субект, който е собственост на сигнализиращото лице, за който лицето работи или с който е свързано в професионален контекст, като например отказ от предоставяне на услуги, включване в черен списък или бойкотиране на дейността. Непреките ответни действия с цел отмъщение включват и действия, предприети срещу посредници, колеги или близки на сигнализиращото лице, които също са свързани посредством работата с работодателя на това лице, или клиент/получател на услугите ▌.

(89)  Когато се предприемат ответни действия с цел отмъщение, без да бъдат възпрепятствани и наказани, това действа обезсърчаващо на лицата, които биха могли да сигнализират за нередности. Ясната забрана в закона за предприемане на ответни действия с цел отмъщение има важен възпиращ ефект, който е усилен допълнително от разпоредбите за лична отговорност и санкции за извършителите на ответни действия с цел отмъщение.

(90)  Индивидуална консултация и точна информация могат да бъдат предоставяни от независим единен орган или информационен център.

(91)  Лицата, които биха могли да сигнализират за нередности, но не са сигурни как да подадат сигнал или дали в крайна сметка ще бъдат защитени, могат да се въздържат да подадат сигнал. Държавите членки следва да гарантират, че съответната информация се предоставя по начин, който ▌е разбираем и лесно достъпен за широката общественост. Следва да се предоставя възможност за индивидуални, безпристрастни и поверителни съвети, които са безплатни и които се отнасят, например, до това дали въпросната информация попада в обхвата на приложимите правила за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, кой канал за подаване на сигнали е най-добре да бъде използван и кои са възможните алтернативни процедури, в случай че информацията не попада в обхвата на приложимите правила („обозначаване“). Достъпът до такива съвети може да помогне да се гарантира, че сигналите се подават чрез подходящи канали, отговорно и че нарушенията и закононарушенията се откриват своевременно или дори се предотвратяват. Държавите членки могат да решат да разширят обхвата на тези съвети, за да включат правни консултации. Когато такива съвети се предоставят на сигнализиращите лица от страна на организации на гражданското общество, които са обвързани от задължението за запазване на поверителността на получената информация, държавите членки следва да гарантират, че тези организации не са обект на ответни действия с цел отмъщение, например под формата на икономически предразсъдъци чрез ограничаване на достъпа им до финансиране или включване в черен списък, които биха могли да възпрепятстват правилното функциониране на организацията.

(92)  Компетентните органи следва да предоставят на сигнализиращите лица необходимата им подкрепа за ефективен достъп до защита. По-специално те следва да представят доказателства или друга документация, която се изисква, за да се потвърди пред други органи или съдилища, че е имало външно подаване на сигнал. Съгласно определени национални рамки и в определени случаи сигнализиращите лица ▌ могат да се възползват от начини на удостоверяване на факта, че те отговарят на условията на приложимите правила. Независимо от тези възможности, те следва да имат ефективен достъп до съдебен контрол, посредством който съдът трябва да реши, въз основа на всички конкретни обстоятелства по случая, дали те отговарят на условията на приложимите правила.

(93)  ▌Правните или договорните задължения на физическите лица, като например клаузи за лоялност в договорите или споразумения за поверителност/неоповестяване на информация, не могат да бъдат използвани, за да се попречи на ▌ подаването на сигнал, да се откаже помощ или да бъдат санкционирани сигнализиращите лица за това, когато оповестяването на информацията, попадаща в обхвата на тези клаузи и споразумения, е необходимо за разкриване на нарушението. Когато тези условия са изпълнени, сигнализиращите лица не следва да носят никаква отговорност — гражданска, наказателна, административна или свързана с трудовата заетост. Защитата от носене на отговорност за подаване на сигнал или оповестяване на информация съгласно настоящата директива е оправдана за информация, за която сигнализиращото лице има основателни причини да смята, че подаването на сигнал във връзка с нея или нейното оповестяване е било необходимо за разкриване на нарушение съгласно настоящата директива. Тази защита не следва да обхваща излишната информация, която лицето е разкрило, без да има такива основателни причини.

(94)  В случаите когато сигнализиращите лица законно са придобили или получили достъп до подадената информация или до документите, съдържащи тази информация, те следва да се ползват с имунитет по отношение на отговорността. Това се прилага както в случаите, когато те разкриват съдържанието на документи, до които имат законен достъп, така и в случаите, когато те правят копия на такива документи или ги изнасят от помещенията на организацията, в която работят, в нарушение на договорни или други клаузи, предвиждащи, че съответните документи са собственост на организацията. Сигнализиращите лица следва също така да се ползват с имунитет по отношение на отговорността в случаите, когато придобиването на или достъпът до съответната информация или документи повдига въпроса за гражданска, административна или свързана с трудовата дейност отговорност. Примери за това са случаите, в които сигнализиращите лица са получили информацията чрез достъп до електронните съобщения на колега или до досиета, които те обикновено не използват в рамките на своята работа, като са направили снимки на помещенията на организацията или са си осигурили достъп до място, до което обикновено нямат достъп. Когато сигнализиращите лица са придобили или са получили достъп до съответната информация или документи, извършвайки престъпление, като например неправомерно проникване или хакерство, тяхната наказателна отговорност следва да продължи да се урежда от приложимото национално право, без да се засяга член 15, параграф 7. По същия начин всяка друга възможна отговорност на сигнализиращите лица, произтичаща от действие или бездействие, което не е свързано с подаването на сигнал или не е необходимо за разкриване на нарушение съгласно настоящата директива, следва да продължи да се урежда от приложимото право на Съюза или национално право. В тези случаи националните съдилища следва да разглеждат отговорността на сигнализиращите лица с оглед на цялата имаща отношение фактическа информация и като вземат предвид конкретните обстоятелства по случая, включително необходимостта и пропорционалността на действието или бездействието във връзка със сигнализирането или оповестяването.

(95)  Съществува вероятност ответните действия с цел отмъщения да бъдат оправдани на основание, различно от подаването на сигнал, и за сигнализиращите лица може да бъде много трудно да докажат връзката между двете, докато извършителите на ответните действия с цел отмъщение могат да разполагат с по-големи правомощия и ресурси, за да документират предприетите действия и основанието. Поради това, след като сигнализиращото лице докаже prima facie, че е подало сигнал или е оповестило публично информация в съответствие с настоящата директива и в резултат на това е претърпяло вреда, тежестта на доказване трябва да се прехвърли към лицето, което е предприело действието, нанесло вредата, като то следва да докаже, че предприетите ▌ действия не са свързани по какъвто и да е начин с подаването на сигнала или публичното оповестяване.

(96)  Освен предвидената в закона изрична забрана за ответни действия с цел отмъщение, от съществено значение е, че сигнализиращите лица, подложени на такива действия, имат достъп до средства за правни защита и обезщетение. Подходящото за всеки един случай средство за правна защита се определя от вида на предприетото ответно действие с цел отмъщение и обезщетението за вредата следва да бъде пълно в съответствие с националното право. То може да бъде под формата на действия за възстановяване (например при уволнение, прехвърляне или понижаване, отказ на обучение или на повишение) или за възобновяване на прекратено разрешение, лиценз или договор; обезщетение за действителни и бъдещи финансови загуби (за загуба на минали възнаграждения, но и за бъдещи загуби на доход, разходи, свързани с промяна за професията); обезщетение за други икономически вреди, като правни разноски и разходи за медицинско лечение, и за нематериални вреди (болка и страдание).

(97)  Видовете правни действия могат да бъдат различни в различните правните системи, но те следва да гарантират реално и ефективно обезщетение или възстановяване по начин, който е възпиращ и пропорционален на понесените вреди. От значение в този контекст са Принципите на европейския стълб на социалните права, и по-специално принцип 7, съгласно който „преди уволнение работниците имат право да бъдат информирани за причините и да получат предизвестие в разумен срок. Те имат право на достъп до ефективно и безпристрастно разрешаване на спорове и, в случай на неоснователно уволнение, правото на правна защита, включително подходящо обезщетение.“ Средствата за правна защита, установени на национално равнище, не следва да обезсърчават лицата, които биха могли да сигнализират за нередности в бъдеще. Така например, допускането на обезщетението като алтернатива на възстановяването на работа, в случай на уволнение, би могло да доведе до системна практика, по-специално от по-големи организации, и по този начин ще има възпиращ ефект върху лицата, които биха могли да сигнализират за нередности в бъдеще.

(98)  От особено значение за сигнализиращите лица са временните средства за правна защита, в очакване на приключване на съдебното производство, което може да се проточи във времето. По-конкретно за сигнализиращите лица следва също да са достъпни временните мерки, предвидени съгласно националното право, с оглед на прекратяването на заплахи, опити или продължаващи ответни действия с цел отмъщение, като тормоз ▌, или за предотвратяването на форми на ответни действия с цел отмъщение, като например уволнение от работа, които може да е трудно да се променят след като е изминало твърде много време и които могат да доведат лицето до финансова безизходица — перспектива, която може сериозно да обезсърчи лицата, които биха могли да сигнализират за нередности.

(99)  Действията, предприети срещу сигнализиращите лица извън контекста, свързан с работата, например чрез производства, свързани с клевета, нарушаване на авторските права, търговски тайни, поверителност и защита на личните данни, също могат да имат сериозен възпиращ ефект върху сигнализирането на нередности. Сигнализиращите лица би следвало да могат да разчитат на подаването на сигнал или оповестяването на информация в съответствие с настоящата директива като защита в такива производства, при условие че подадената или оповестена информация е била необходима за разкриване на нарушението. В тези случаи, лицето инициирало образуването на производството, следва да носи тежестта на доказване на това, че сигнализиращото лице не отговаря на условията на директивата.

(100)  С Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета се установяват правила, за да се гарантира достатъчно и последователно равнище на гражданскоправна защита в случай на незаконно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. В нея обаче се предвижда също така, че придобиването, използването или разкриването на търговска тайна се счита за законосъобразно, доколкото това е позволено от правото на Съюза. Лицата, които разкриват търговски тайни, придобити в контекст, свързан с работата, следва да се ползват от защитата, предоставена от настоящата директива (включително по отношение на поемането на гражданска отговорност), при условие че те отговарят на условията на настоящата директива, включително че оповестяването е било необходимо, за да се разкрие нарушение, попадащо в приложното поле на настоящата директива. Когато тези условия са изпълнени, разкриването на търговски тайни следва да се счита за „разрешено“ от правото на Съюза по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/943. Освен това двете директиви следва да се разглеждат като допълващи се и мерките за гражданскоправна защита, процедурите и средствата за правна защита, както и изключенията, предвидени в Директива (ЕС) 2016/943, следва да останат приложими за всяко разкриване на търговски тайни, попадащи извън обхвата на настоящата директива. Компетентните органи, които получават сигнали, включващи търговски тайни, следва да гарантират, че те не се използват или оповестяват за други цели, излизащи извън това, което е необходимо за подходящите последващи действия във връзка със сигналите.

(101)  Съответните съдебни такси могат да бъдат значителен разход за сигнализиращите лица, оспорващи в съдебни производства предприети срещу тяхответни действия с цел отмъщение. Въпреки че те могат да си възстановят тези такси в края на производството, е възможно да не успеят да ги заплатят предварително, особено ако са безработни и са включени в черните списъци. Помощта в наказателни съдебни производства, по-специално когато сигнализиращите лица отговарят на условията на Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета(30), и в по-общ план подкрепата за тези, които са в сериозна финансова нужда, може да бъде ключова в определени случаи за ефективното прилагане на техните права на защита.

(102)  Правата на засегнатите лица следва да бъдат защитени, за да се избегне накърняване на репутацията или други отрицателни последици. Освен това правото на защита и достъп до средства за правна защита на засегнатото лице следва изцяло да се зачита на всеки етап от процедурата след подаването на сигнала в съответствие с член 47 и член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Държавите членки следва да осигурят защитата на поверителността на самоличността на засегнатото лице и да гарантират неговите права на защита ▌, включително правото на достъп до досието, правото на изслушване и правото на ефективни правни средства за защита срещу решението по отношение на засегнатото лице съгласно приложимите процедури, определени от националното законодателство в контекста на разследванията или последващите съдебни производства.

(103)  Всяко лице, което понася вреда, независимо дали пряко или непряко, в резултат на подаването на сигнал или публичното оповестяване на информация с неточно или подвеждащо съдържание, следва да запази защитата и средствата за правна защита, с които разполага, съгласно правилата на общото право. Когато такъв неточен или подвеждащ сигнал или публично оповестяване са подадени доброволно и съзнателно, засегнатите лица следва да имат право на обезщетение в съответствие с националното право.

(104)  Необходимо е да се предвидят наказателни, граждански или административни санкции, за да се гарантира ефективността на правилата относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности. Санкциите срещу тези, които предприемат ответни действия с цел отмъщение или други увреждащи действия срещу сигнализиращи лица, могат да обезкуражат предприемането на други такива бъдещи действия. Необходими са санкции спрямо лицата, съзнателно подали сигнал или публично оповестили информация с доказана невярност, за да се предотврати по-нататъшното злонамерено подаване на сигнали и да се запази доверието в системата. Пропорционалността на тези санкции следва да гарантира, че те нямат възпиращ ефект върху лицата, които биха могли да сигнализират за нередности.

(105)  Всяко взето от органите решение, което засяга неблагоприятно правата, предоставени от настоящата директива, и по-специално решенията, приети съгласно член 6, подлежи на съдебен контрол в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(106)  Настоящата директива въвежда минимални стандарти и държавите членки следва да имат право да въведат или запазят по-благоприятни разпоредби по отношение на сигнализиращото лице, при условие че тези разпоредби не са в противоречие с мерките за защита на засегнатите лица. Транспонирането на настоящата директива при никакви обстоятелства не предоставя основания за намаляване на равнището на защита, което вече се предоставя на сигнализиращите лица съгласно националното право в областите на нейното приложение.

(107)  В съответствие с член 26, параграф 2 от ДФЕС вътрешният пазар трябва да обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното и безопасното движение на стоки и услуги. Вътрешният пазар следва да осигурява на гражданите на Съюза добавена стойност под формата на по-добро качество и безопасност на стоките и услугите, като се осигуряват високи стандарти за опазване на общественото здраве и опазване на околната среда, както и свободно движение на лични данни. Поради това член 114 от ДФЕС е подходящото правно основание за приемането на мерките, необходими за установяването и функционирането на вътрешния пазар. Освен член 114 от ДФЕС, настоящата директива следва да има допълнителни специфични правни основания, за да обхване областите, които се позовават на член 16, ▌член 43, параграф 2, член 50, член 53, параграф 1, ▌член 91, член 100, ▌член 168, параграф 4, член 169, член 192, параграф 1 и член 325, параграф 4 от ДФЕС и член 31 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, за приемането на мерки на Съюза ▌.

(108)  Материалният обхват на настоящата директива се основава на установяването на областите, в които въвеждането на защита на лицата, сигнализиращи за нередности, се явява обосновано и необходимо въз основа на наличните към момента доказателства. Ако се окаже необходимо, този материален обхват може да бъде разширен, за да обхване други области или актове на Съюза като средство за подобряване на тяхното прилагане, с оглед на доказателства, които могат да се появят в бъдеще или въз основа на оценка на начина, по който функционира настоящата директива.

(109)  При приемането на последващо законодателство, свързано с настоящата директива, в него следва по целесъобразност да се посочва, че се прилага настоящата директива. При необходимост член 1 и приложението следва да бъдат изменяни.

(110)  Целта на настоящата директива, а именно подобряване на правоприлагането в определени области и актове на политиката, в които нарушенията на правото на Съюза могат да причинят сериозна вреда на обществения интерес, посредством ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, не може да бъде постигнато в достатъчна степен от държавите членки, които действат самостоятелно или по некоординиран начин, а по-скоро може да бъде постигнато по-добре чрез действия от страна на Съюза, осигуряващи минимални стандарти за хармонизация на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности. Освен това, само действия от страна на Съюза могат да осигурят съгласуваност и привеждане в съответствие на съществуващите правила на Съюза относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности. Поради тази причина Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, залегнал в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(111)  Настоящата директива зачита основните права и ▌принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-конкретно член 11 от нея. За тази цел настоящата директива трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи, като гарантира пълно зачитане, наред с другото, на свободата на изразяване и информация, правото на защита на личните данни, свободата на стопанската инициатива, правото на високо равнище на защита на потребителите, правото на високо равнище на закрила на човешкото здраве, правото на високо равнище на опазване на околната среда, правото на добра администрация, правото на ефективни средства за правна защита и правото на защита.

(112)  С Европейския надзорен орган по защита на данните беше проведена консултация в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 ▌,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБХВАТ, УСЛОВИЯ ЗА ЗАКРИЛА И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Цел

Целта на настоящата директива е да подобри прилагането на правото и политиките на Съюза в конкретни области чрез определяне на общи минимални стандарти, предвиждащи високо ниво на защита на подаващите сигнали за нарушения.

Член 2

Материален обхват

1.  ▌ Настоящата директива установява общи минимални стандарти за защита на лицата, сигнализиращи за следните нарушения на правото на Съюза.

а)  нарушения, попадащи в обхвата на актовете на Съюза, определени в приложението (части I и II) към настоящата директива, във връзка със следните области:

i)  обществени поръчки;

ii)  финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

iii)  безопасност на продуктите;

iv)  безопасност на транспорта;

v)  опазване на околната среда;

vi)  радиационна защита и ядрена безопасност;

vii)  безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях;

viii)  обществено здраве;

ix)  защита на потребителите;

x)  защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни и сигурност на мрежите и информационните системи.

б)  нарушения, засягащи финансовите интереси на Съюза, определени в член 325 от ДФЕС и допълнително уточнени в съответните мерки на Съюза;

в)  нарушения свързани с вътрешния пазар, както е посочено в член 26, параграф 2 от ДФЕС, в т.ч. нарушения на правилата за конкуренцията и държавната помощ, и по отношение на действия, които нарушават правилата за корпоративното данъчно облагане, или договорености, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото корпоративно данъчно законодателство.

2.  Настоящата директива не засяга възможността държавите членки да разширят защитата съгласно националното законодателство по отношение на области или действия, които не са обхванати от параграф 1.

Член 3

Връзка с други правни актове на Съюза и национални разпоредби

1.  Тези правила се прилагат, когато в секторните актове на Съюза, изброени в част ІІ от приложението, се предвиждат специфични правила относно подаването на сигнали за нарушения. Разпоредбите на настоящата директива се прилагат ▌ доколкото даден въпрос не е задължително регулиран в тези секторни актове на Съюза.

2.  Настоящата директива не засяга отговорността на държавите членки да гарантират националната сигурност и техните правомощия да защитават основните си интереси в областта на сигурността. Тя не се прилага по-специално по отношение на доклади за нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки, включващи аспекти, свързани с отбраната или сигурността, освен ако не са обхванати от съответните правни инструменти на Съюза.

3.  Настоящата директива не засяга прилагането на правото на Съюза или на националното право във връзка със:

а)  защитата на класифицирана информация;

б)  защитата на правната и медицинската професионална привилегия;

в)  поверителността на съдебните разисквания; и

г)  правилата за наказателното производство.

4.  Настоящата директива не засяга националните правила за упражняване на правото на работниците да се консултират със своите представители или синдикати и за защита от всякакви необосновани неблагоприятни мерки, породени вследствие на тези консултации, както и за автономията на социалните партньори и правото им да сключват колективни трудови договори. Това не засяга степента на защита, осигурена с настоящата директива.

Член 4

Персонален обхват

1.  Настоящата директива се прилага по отношение на сигнализиращите лица, работещи в частния или публичния сектор, които получават информация за нарушения в контекст, свързан с работата, включително поне следните:

а)  лицата със статут на работник по смисъла на член 45, параграф 1 от ДФЕС, в т.ч. държавните служители;

б)  лицата със статут на самостоятелно заето лице по смисъла на член 49 от ДФЕС;

в)  акционерите и лицата, принадлежащи към административния, управленческия или надзорния орган на предприятие, включително неизпълнителните членове, както и доброволците и платените или неплатените стажанти;

г)  всички лица, работещи под надзора и ръководството на изпълнители, подизпълнители и доставчици.

2.  Настоящата директива се прилага за сигнализиращите лица и когато те докладват или оповестяват информация, получена в рамките на трудови взаимоотношения, които вече са прекратени.

3.  Настоящата директива се прилага и по отношение на сигнализиращи лица, чиито трудови взаимоотношения предстои да започнат в случаи, в които информация относно нарушение е получена по време на процеса на наемане или други преддоговорни преговори.

4.  Мерките за защита на сигнализиращите лица, предвидени в глава IV, се прилагат, когато е уместно и за:

а)  посредници,

б)  трети лица, свързани със сигнализиращите и които могат да бъдат подложени на ответни мерки в свързан с работата аспект, като колеги или роднини на сигнализиращото лице, и

в)  юридически образувания, които сигнализиращите притежават, за които работят или с които са свързани по друг начин в рамките на трудови взаимоотношения.

Член 5

Условия за защита на сигнализиращите лица

1.  Лицата, подаващи информация за нарушения, попадащи в обхванатите от настоящата директива области, имат право на защита, при условие че:

а)  са имали основателни причини да смятат, че подадената информация е била вярна към момента на подаването и информацията попада в обхвата на настоящата директива;

б)  са подали информация вътрешно в съответствие с член 7 и външно съгласно член 10 или направо външно или публично са оповестили информация в съответствие с член 15 от настоящата директива.

2.  Без да се засягат съществуващите задължения за осигуряване на възможност за анонимно сигнализиране по силата на правото на Съюза, настоящата директива не засяга правомощието на държавите членки да решават дали частни или публични субекти и компетентни органи могат да приемат или не анонимни сигнали за нарушения и да предприемат или не последващи действия във връзка с тях.

3.  Лицата, които са докладвали или публично са оповестили информация анонимно, но впоследствие са били идентифицирани, все пак имат право на защита, ако са обект на ответни действия, при условие че отговарят на условията, посочени в параграф 1.

4.  Лице, подаващо сигнал към съответните институции, органи, служби или агенции на Съюза за нарушения, попадащи в обхвата на настоящата директива, има право на защита, както е предвидено в настоящата директива, при същите условия както лице, което е подало сигнал външно.

Член 6

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1)  „нарушения“ означава действия или бездействия:

i)  които са незаконни и са свързани с актовете на Съюза и областите, попадащи в обхвата, посочен в член 2 и в приложението; или

ii)  които противоречат на предмета или на целта на ▌ правилата във въпросните актове на Съюза и съответните области.

(2)  „информация за нарушения“ означава информация или основателни подозрения за действителни или потенциални нарушения и опити за прикриване на нарушения, ▌ които са извършени или е много вероятно да бъдат извършени в организацията, в която работи или е работило сигнализиращото лице, или в друга организация, с която то е или е било в контакт по време на работата си;

(3)  „подаване на сигнал“ означава подаване на информация за нарушения;

(4)  „вътрешно подаване на сигнал“ означава подаване на информация за нарушения в рамките на частен или публичен правен субект;

(5)  „външно подаване на сигнал“ означава подаване на информация за нарушения на компетентните органи;

(6)  „публично оповестяване“ означава публично представяне на информация за нарушения;

(7)  „сигнализиращо лице“ означава физическо ▌ лице, което подава сигнал или оповестява информация за нарушения, получена в контекста на свързаните с работата му дейности;

(8)  „посредник“ означава физическо лице, което помага на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал в свързан с работата контекст и чиято помощ следва да е поверителна;

(9)  „контекст, свързан с работата“ означава настоящи или минали работни дейности в публичния или частния сектор, чрез които, независимо от тяхното естество, лицата могат да получат информация за нарушения и в рамките на които тези лица могат да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, ако подадат сигнал за тях;

(10)  „засегнато лице“ означава физическо или юридическо лице, което се посочва в сигнала или при оповестяването на информация като лице, на което се приписва нарушението или с което то е свързано;

(11)  „ответни действия с цел отмъщение“ означава всяко пряко или непряко действие или бездействие, което настъпва в свързан с работата контекст, предизвикано от вътрешно или външно подаване на сигнал или от публично оповестяване, и което причинява или може да причини неоправдана вреда на сигнализиращото лице;

(12)  „последващи действия“ означава всяко действие, предприето от лицето, приемащо сигнала, ▌ или от компетентен орган, с цел оценка на точността на представените в сигнала твърдения и по целесъобразност с цел третиране на сигнализираното нарушение, включително чрез действия като вътрешна анкета, разследване, наказателно преследване, действия за обезпечаване на средства и приключване на случая;

(13)  „обратна информация“ означава предоставянето на сигнализиращите лица на информация за действието, което е предвидено или е вече предприето като последващо действие във връзка с техен сигнал, както и за основанията за въпросното последващо действие;

(14)  „компетентен орган“ означава всеки национален орган, който има право да приема сигнали в съответствие с глава III и да дава обратна информация на сигнализиращите лица и/или е определен да носи предвидените в настоящата директива отговорности, по-специално по отношение на последващите действия във връзка със сигналите.

ГЛАВА II

ВЪТРЕШНО ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ И ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СИГНАЛИТЕ

Член 7

Подаване на сигнали по вътрешни канали

1.  Като общ принцип и без да се засягат членове 10 и 15, информацията за нарушения, които попадат в обхвата на настоящата директива, може да бъде подавана чрез вътрешните канали и процедури, предвидени в настоящата глава.

2.  Държавите членки насърчават по-скоро използването на вътрешни канали отколкото външното подаване на сигнали, ако нарушението може да бъде ефективно третирано във вътрешен план и ако сигнализиращото лице смята, че не съществува риск от ответни действия с цел отмъщение.

3.  Съответната информация за това използване на вътрешните канали се осигурява в рамките на информацията, предоставяна от правните субекти в публичния и частния сектор съгласно член 9, параграф 1, буква ж) и от компетентните органи съгласно член 12, параграф 4, буква а) и член 13.

Член 8

Задължение за създаване на вътрешни канали

1.  Държавите членки гарантират, че правните субекти в частния и публичния сектор създават вътрешни канали и процедури за подаване на сигнали и за предприемане на последващи действия по отношение на сигналите, след консултация и по споразумение със социалните партньори, ако това е предвидено в националното право.

2.  Тези канали и процедури позволяват подаването на сигнали от служителите на субекта. Чрез тях могат да подават сигнали и други лица, които са в контакт със субекта в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, посочени в член 4, параграф 1, букви б), в) и г) ▌.

3.  Посочените в параграф 1 правни субекти в частния сектор са тези с 50 или повече служители.

4.  Прагът по параграф 3 не се прилага за субектите, попадащи в обхвата на актовете на Съюза, посочени в част I.Б и част II на приложението.

5.  Каналите за подаване на сигнали могат да бъдат експлоатирани вътрешно от лице или отдел, определени за тази цел, или да бъдат осигурени отвън от трета страна. Гаранциите и изискванията, посочени в член 9, параграф 1, трябва да се спазват в еднаква степен от третите страни, на които е възложено да експлоатират канала за подаване на сигнали от името на частен субект.

6.  Правните субекти в частния сектор с персонал от 50 до 249 служители могат да споделят ресурси по отношение на получаването, а по възможност и на разследването на сигнали. Това не засяга задълженията им да поддържат поверителност и да дават обратна информация, както и да третират сигнализираното нарушение.

7.  След подходяща оценка на риска, в която се вземат предвид естеството на дейностите на субектите и произтичащото от това ниво на риска, по-конкретно за околната среда и общественото здраве, държавите членки могат ▌ да поискат от ▌ частните правни субекти с по-малко от 50 служители да създадат вътрешни канали и процедури за подаване на сигнали.

8.  На Комисията се нотифицира всяко взето от държава членка решение, с което от частните правни субекти се изисква да създадат вътрешни канали за подаване на сигнали съгласно параграф 7, заедно с обосновката и критериите, използвани за оценката на риска. Комисията съобщава това решение на останалите държави членки.

9.  Правните субекти в публичния сектор, посочени в параграф 1, са всички публични правни субекти, в т.ч. всяко образувание, притежавано или контролирано от публичен правен субект.

Държавите членки могат да освободят от задължението, посочено в параграф 1, общините с по-малко от 10 000 жители или по-малко от 50 служители, или други субекти с по-малко от 50 служители.

Държавите членки могат да предвидят вътрешните канали за подаване на сигнали да могат да бъдат ползвани съвместно от общините или да бъдат експлоатирани от съвместни общински органи в съответствие с националното право, при условие че общите вътрешни канали са отделени и независими от външните канали.

Член 9

Процедури за вътрешно подаване на сигнали и последващи действия във връзка със сигналите

1.  Посочените в член 8 процедури за подаване на сигнали и за последващи действия във връзка със сигналите следва да включват следното:

а)  канали за приемане на сигнали, които се проектират, създават и функционират по сигурен начин, който да гарантира поверителността на самоличността на сигнализиращото лице и на всяка трета страна, спомената в сигнала, и да възпрепятства достъпа на неупълномощени членове на персонала;

б)  потвърждение за получаване на сигнала до автора на сигнала в срок не по-голям от седем дни след получаването;

в)  определяне на безпристрастно лице или отдел с компетенции за последващите действия във връзка със сигналите, които могат да са същото лице или отдел като тези, които получават сигналите и които ще поддържат връзка със и при необходимост ще искат допълнителна информация от сигнализиращото лице и ще му дават обратна информация;

г)  надлежни последващи действия във връзка със сигнала от страна на определеното лице или отдел;

д)  надлежни последващи действия, когато това е предвидено в националното право във връзка с анонимното подаване на сигнали;

е)  разумен срок ▌ за даване на сигнализиращото лице на обратна информация за последващите действия във връзка със сигнала, не по-дълъг от три месеца след потвърждаване на получаването или ако не е било изпратено потвърждение, след изтичането на седемдневния срок след подаването на сигнала;

ж)  ясна и лесно достъпна информация за ▌ условията и процедурите за външно подаване на сигнали към компетентните органи съгласно член 10, а когато е уместно – към институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.

2.  Каналите, предвидени в параграф 1, буква а), позволяват подаването на сигнали да бъде писмено и/или устно, по телефона или по други системи за гласови съобщения, както и по искане на сигнализиращото лице – чрез лична среща в разумен срок.

ГЛАВА III

ВЪНШНО ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ И ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СИГНАЛИТЕ

Член 10

Подаване на сигнали по външни канали

Без да се засяга член 15, сигнализиращите лица подават информация за нарушенията, попадащи в обхвата на настоящата директива, използвайки каналите и процедурите, посочени в членове 11 и 12, след като са използвали вътрешния канал или чрез пряко подаване на сигнал до компетентните органи.

Член 11

Задължение за създаване на канали за външно подаване на сигнали и за последващи действия във връзка със сигналите

1.  Държавите членки определят органите, компетентни да получават сигнали, да дават обратна информация или да предприемат последващи действия във връзка със сигналите и им осигуряват подходящи ресурси.

2.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи:

а)  създават независими и автономни канали за външно подаване на сигнали, ▌ за приемане и разглеждане на информацията, предоставена от сигнализиращото лице;

б)  в срок от седем дни от получаването на сигналите незабавно потвърждават, освен ако сигнализиращото лице изрично не е поискало друго или компетентният орган основателно сметне, че потвърждаването на сигнала би застрашило защитата на самоличността на сигнализиращото лице;

в)  предприемат надлежни последващи действия във връзка със сигналите;

г)  дават на сигнализиращото лице обратна информация за последващите действия във връзка със сигнала в разумен срок, не по-дълъг от три месеца или в надлежно обосновани случаи – шест месеца. Компетентните органи съобщават на сигнализиращото лице окончателните резултати от разследванията в съответствие с процедурите, предвидени в националното право;

д)  предават в необходимия срок съдържащата се в сигнала информация по целесъобразност на компетентните институции, органи, служби или агенции на Съюза с цел последващо разследване, когато това е предвидено съгласно националното или европейското право.

3.  Държавите членки могат да предвидят компетентните органи, след надлежен преглед на въпроса, да могат да решат, че дадено сигнализирано нарушение е очевидно незначително и не изисква допълнителни последващи мерки съгласно настоящата директива. Това не засяга останалите задължения или приложими процедури за третиране на сигнализираното нарушение, или защитата, осигурена с настоящата директива по отношение на подаването на сигнали по вътрешни и/или външни канали. В такъв случай компетентните органи уведомяват сигнализиращото лице за своето решение и основанията за него.

4.  Държавите членки могат да предвидят компетентните органи да могат да решават, че повтарящи се сигнали, чието съдържание не включва нова значима информация в сравнение с предишен сигнал, който вече е бил приключен, не изискват последващи действия, освен ако нови правни или фактически обстоятелства не предполагат предприемането на различни от предходните последващи действия. В такъв случай те информират сигнализиращото лице за основанията за своето решение.

5.  Държавите членки могат да предвидят, че в случай на голям приток на сигнали компетентните органи могат да разглеждат приоритетно сигналите за сериозни нарушения или за нарушения на основни разпоредби, попадащи в обхвата на настоящата директива, без да се засягат сроковете, определени в параграф 2, буква б) от настоящия член.

6.  Държавите членки гарантират, че всеки орган, който е приел сигнал, но не е компетентен да разгледа сигнализираното нарушение, предава сигнала на компетентния орган в разумен срок, по сигурен начин и сигнализиращото лице е незабавно информирано за това.

Член 12

Характеристика на каналите за външно подаване на сигнали

1.  ▌ Каналите за външно подаване на сигнали се считат за независими и автономни, ако отговарят на всички изброени по-долу критерии:

а)  замислени са, създадени са и функционират по начин, който гарантира пълнотата, целостта и поверителността на информацията, като се възпрепятства достъпът на неупълномощени членове на персонала на компетентния орган;

б)  дават възможност за съхранение на записана на траен носител информация в съответствие с член 18, така че да могат да се провеждат по-нататъшни разследвания.

2.  Каналите за външно подаване на сигнали позволяват подаването на сигнали да бъде писмено и устно по телефона или по други системи за гласови съобщения, както и по искане на сигнализиращото лице – чрез лична среща в разумен срок.

3.  Компетентните органи гарантират, че когато се получи сигнал по други канали, различни от каналите за подаване на сигнали, посочени в параграфи 1 и 2, или от други членове на персонала, различни от лицата, отговарящи за разглеждането на сигналите, членовете на персонала, които са го получили, се въздържат от разкриване на всякаква информация, която би могла да идентифицира сигнализиращото или засегнатото лице, и незабавно препращат сигнала без изменения на ▌ членовете на персонала, отговарящи за разглеждането на сигналите.

4.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат със служители, отговарящи за разглеждането на сигнали, по-специално за:

а)  предоставянето на всяко заинтересовано лице на информация относно процедурите за подаване на сигнали;

б)  приемането на сигнали и предприемането на последващи действия по тях;

в)  поддържането на контакт със сигнализиращото лице с цел предоставяне на обратна информация и искане на допълнителна информация, ако е необходимо.

5.  Тези служители получават специално обучение в областта на разглеждането на сигнали.

Член 13

Информация за приемането на сигнали и последващите действия по тях

Държавите членки гарантират, че компетентните органи публикуват на своите уебсайтове в отделен, лесно разпознаваем и достъпен раздел най-малко следната информация:

а)  условията, при които сигнализиращите лица имат право на защита съгласно настоящата директива;

б)  данните за контакт във връзка с използването на каналите за външно подаване на сигнали, както е предвидено в член 12, по-специално електронните и пощенските адреси, и телефонните номера, като се посочва дали телефонните разговори се записват ▌;

в)  процедурите, приложими за сигнализирането на нарушения , включително начина, по който компетентният орган може да поиска от сигнализиращото лице да изясни подадената информация или да предостави допълнителна информация, срока за даване на обратна информация на сигнализиращото лице и вида и съдържанието на тази обратна информация;

г)  режима на поверителност, приложим за сигналите, и по-специално информацията във връзка с обработката на лични данни в съответствие с член 17 от настоящата директива, членове 5 и 13 от Регламент (ЕС) 2016/679, член 13 от Директива (ЕС) 2016/680 и член 11 от Регламент (ЕС) 2018/1725, според приложимото;

д)  естеството на последващите действия, които се предприемат по сигналите;

е)  наличните средства за правна защита и процедури срещу ответни действия с цел отмъщение, и възможностите за получаване на поверителен съвет, с които разполагат лицата, които обмислят да подадат сигнал;

ж)  изявление, в което ясно се обясняват условията, при които лицата, подаващи сигнали на компетентния орган, няма да носят отговорност в случай на нарушаване на поверителността, както е предвидено в член 21, параграф 4;

з)  информация за връзка с единния независим административен орган, както е предвидено в член 20, параграф 2, когато е приложимо.

Член 14

Преглед на процедурите от компетентните органи

Държавите членки гарантират, че компетентните органи редовно и най-малко веднъж на всеки три години преразглеждат своите процедури за приемане на сигнали и за последващи действия. При преразглеждането на тези процедури компетентните органи вземат под внимание своя опит, както и опита на други компетентни органи, и адаптират своите процедури по съответния начин.

ГЛАВА IV

ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ

Член 15

Публично оповестяване

1.  Лице, което публично оповестява информация за нарушения, попадащи в обхвата на настоящата директива, има право на защита по силата на настоящата директива, когато е изпълнено едно от следните условия:

а)  лицето най-напред е подало сигнала вътрешно и външно или направо външно в съответствие с глави II и III, но по сигнала не са били предприети съответни действия в сроковете, посочени в член 9, параграф 1, буква е) и член 11, параграф 2, буква г); или

б)  лицето е имало разумни основания да смята, че:

i)  нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за обществения интерес, например когато е налице извънредна ситуация или риск от необратими вреди; или

ii)  в случай на външно подаване на сигнал — съществува риск от ответни действия с цел отмъщение или има малка вероятност нарушението да бъде ефективно разгледано поради конкретните обстоятелства по случая, например защото доказателствата може да бъдат укрити или унищожени или защото даден орган е в тайно споразумение с извършителя на нарушението или е замесен в нарушението.

2.  Настоящият член не се прилага в случаите, когато дадено лице разкрива пряко информация в печата в съответствие със специфични национални разпоредби, с които е установена система за защита, свързана със свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията.

ГЛАВА V

ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ ЗА ВЪТРЕШНОТО И ВЪНШНОТО ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ

Член 16

Задължение за поверителност

1.  Държавите членки гарантират, че самоличността на сигнализиращото лице не се разкрива без изричното съгласие на това лице на лица, които не са упълномощените служители, компетентни да приемат сигнали и/или да предприемат последващи действия по тях. Това се прилага и за всяка друга информация, от която може пряко или непряко да се узнае самоличността на сигнализиращото лице.

2.  Чрез дерогация от параграф 1 самоличността на сигнализиращото лице и всяка друга информация, посочена в параграф 1, може да бъде разкрита само когато това е необходимо и пропорционално задължение, наложено от правото на Съюза или националното право в контекста на разследвания от национални органи или съдебни производства, включително с оглед на гарантирането на правото на защита на съответното лице.

3.  Това разкриване е обект на съответни гаранции съгласно приложимите правила. По-специално сигнализиращото лице бива информирано преди разкриването на неговата самоличност, освен ако това информиране не би застрашило разследването или съдебното производство. Когато информира сигнализиращото лице, компетентният орган му изпраща писмена обосновка, в която обяснява причините за разкриването на съответните поверителни данни.

4.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи, които приемат сигнали, включително търговски тайни, не ги използват или разкриват за други цели извън необходимото за предприемането на съответни последващи действия по сигналите.

Член 17

Обработване на лични данни

Всяко обработване на лични данни, извършено по силата на настоящата директива, включително обмен или предаване на лични данни от компетентните органи, се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680. Всеки обмен или предаване на информация от институции, органи, служби и агенции на Съюза се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725.

Не се събират лични данни, които явно не са от значение за разглеждането на конкретен случай, а ако бъдат случайно събрани, се заличават без ненужно забавяне.

Член 18

Водене на регистър на сигналите

1.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи и частноправните и публичноправните субекти вписват в регистър всеки приет сигнал в съответствие с изискванията за поверителност, предвидени в член 16 от настоящата директива. Сигналите се съхраняват за срок, не по-дълъг от необходимия и пропорционален с оглед на изискванията, наложени на компетентните органи и на частноправните и публичноправните субекти в съответствие с настоящата директива.

2.  Когато за подаване на сигнал се използва телефонна линия или друга система за гласови съобщения, която се записва, при условие че сигнализиращото лице е дало съгласието си, компетентните органи и частноправните и публичноправните субекти имат право да документират устното подаване на сигнал по един от следните начини:

а)  запис на разговора на траен и позволяващ извличане носител,

б)  пълен и точен текст на разговора, възпроизведен в писмен вид, изготвен от ▌ служителите на компетентния орган, отговорни за разглеждането на сигналите.

Компетентните органи и публичноправните и частноправните субекти дават на сигнализиращото лице възможност да провери, да коригира и да се съгласи с текста от разговора в писмен вид, като го подпише.

3.  Когато за подаването на сигнал се използва телефонна линия или друга система за гласови съобщения, която не се записва, компетентните органи и частноправните и публичноправните субекти имат право да документират устното подаване на сигнал под формата на точен протокол от разговора, изготвен от ▌служителите, отговорни за разглеждането на сигнала. Компетентните органи и публичноправните и частноправните субекти дават на сигнализиращото лице възможност да провери, коригира и приеме ▌протокола от разговора, като го подпише.

4.  Когато дадено лице поиска среща със ▌служители на компетентните органи или частноправните и публичноправните субекти, за да подаде сигнал по член 9, параграф 2, и член 12, параграф 2 ▌, компетентните органи и частноправните и публичноправните субекти гарантират, при условие че сигнализиращото лице е дало съгласието си, че данните от срещата се документират пълно и точно и се съхраняват на траен и позволяващ извличане носител.

Компетентните органи и частноправните и публичноправните субекти имат правото да документират данните от срещата по един от следните начини:

а)  запис на разговора на траен и позволяващ извличане носител;

б)  точен протокол от разговора, изготвен от ▌служителите, отговорни за разглеждането на сигнала.

Компетентните органи и публичноправните и частноправните субекти дават на сигнализиращото лице възможност да провери, коригира и приеме протокола от срещата, като го подпише.

ГЛАВА VI

МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЩИТА

Член 19

Забрана за ответни действия с цел отмъщение ▌

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да забранят всяка форма на преки или непреки ответни действия с цел отмъщение ▌, включително заплахи и опити за такива, в т.ч. под формата на:

а)  временно отстраняване, освобождаване, уволняване или еквивалентни мерки;

б)  понижаване в длъжност или забавяне на повишение;

в)  прехвърляне на задължения, промяна на местоположението на работното място, намаляване на възнаграждението, промяна на работните часове;

г)  отказ на обучение;

д)  отрицателна оценка на работата или в препоръка за работа;

е)  налагане или прилагане на дисциплинарно наказание, порицание или друг вид наказание, включително финансова санкция;

ж)  принуда, сплашване, тормоз или отхвърляне ▌;

з)  дискриминация, неравностойно положение или несправедливо третиране;

i)  отнемане на възможност за преминаване от временен трудов договор на постоянен трудов договор, когато работникът е имал оправдани правни очаквания да му бъде предложена постоянна работа;

й)  неподновяване или предсрочно прекратяване на временен трудов договор;

к)  вреди, включително за репутацията на лицето, по-специално в социалните мрежи, или финансови загуби, включително загуба на бизнес и загуба на доход;

л)  включване в черен списък на базата на официално или неофициално споразумение в сектора или в отрасъла като цяло, което означава, че в бъдеще лицето няма да намери работа в този сектор или отрасъл;

м)  предсрочно прекратяване или разваляне на договор за стоки или услуги;

н)  прекратяване на лиценз или разрешение;

о)  психиатрични или медицински направления.

Член 20

Мерки за подкрепа

1.  Държавите членки гарантират, че лицата, посочени в член 4, имат достъп, по целесъобразност, до мерки за подкрепа, по-специално:

i)  лесен и безплатен достъп на обществеността до изчерпателна и независима информация и съвети относно наличните процедури и средства за правна защита във връзка със защитата срещу ответни действия с цел отмъщение и правата на засегнатото лице.

ii)  ▌достъп до ефективна помощ от компетентните органи пред всеки съответен орган, свързан с тяхната защита срещу ответни действия с цел отмъщение, включително, когато е предвидено от националното законодателство, удостоверяване на факта, че имат право на защита по силата на директивата.

iii)  достъп до правна помощ в наказателни и в трансгранични граждански производства в съответствие с Директива (ЕС) 2016/1919 и Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, както и достъп до правна помощ при по-нататъшни процедури и правни консултации или друг вид правна помощ в съответствие с националното право.

2.  Държавите членки може да предвидят финансова помощ и подкрепа, включително психологическа подкрепа, за сигнализиращите лица в рамките на съдебно производство.

3.  Посочените в настоящия член мерки за подкрепа може да бъдат предоставяна от информационен център или единен ясно установен независим административен орган.

Член 21

Мерки за защита ▌срещу ответни действия с цел отмъщение

1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират защитата на сигнализиращите лица, отговарящи на определените в член 5 условия, срещу ответни действия с цел отмъщение. Тези мерки включват по-специално посочените в параграфи 2—8.

2.  Без да се засягат разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 3, лицата, които подават сигнал или публично оповестяват информация в съответствие с настоящата директива, не се счита, че нарушават което и да било ограничение за оповестяване на информация и не носят каквато и да било отговорност за това сигнализиране или оповестяване, при условие че имат основателни причини да считат, че сигнализирането или разкриването на тази информация е било необходимо за разкриването на нарушение съгласно настоящата директива.

3.  Сигнализиращите лица не носят отговорност по отношение на придобиването на съответната информация или достъпа до нея, при условие че това придобиване или този достъп не съставлява само по себе си престъпление. В последния случай наказателната отговорност се урежда от приложимото национално право.

4.  Всяка друга възможна отговорност на сигнализиращите лица, произтичаща от действие или бездействие, които не са свързани с отчитането или не са необходими за разкриване на нарушение съгласно настоящата директива, се урежда от съответното приложимо право на Съюза или национално право.

5.  При ▌производство пред съд или друг орган, свързано с вреди, понесени от сигнализиращото лице, и при условие че лицето докаже, че е подало сигнал или е оповестило публично информация и е претърпяло вреда, се счита, че вредата е причинена с цел отмъщение за ▌ подадения сигнал или оповестяването. В тези случаи предприелото вредоносната мярка лице трябва да докаже, че тази мярка ▌ е била основана на надлежно обосновани причини.

6.  Сигнализиращите лица и посредниците имат достъп до коригиращи мерки срещу ответни действия с цел отмъщение, когато е целесъобразно, включително временни мерки до приключването на съдебното производство в съответствие с националната уредба.

7.  ▌В съдебни производства, включително за клевета, нарушаване на авторски права, нарушаване на тайна, нарушаване на правилата за защита на данните, разкриване на търговска тайна или искания за обезщетение, основани на частно, публично или колективно трудово право, сигнализиращите лица не носят никаква отговорност за подаването на сигнал или публичното оповестяване на информация в съответствие с настоящата директива и имат право да се позоват на това, че са подали сигнал или са оповестили информация, за да поискат прекратяване на делото, при условие че са имали основателни причини да вярват, че подаването на сигнала или оповестяването на информацията са били необходими за разкриването на нарушение по настоящата директива. Когато дадено лице сигнализира или оповестява публично информация за нарушения, попадащи в обхвата на настоящата директива, които включват търговска тайна и отговарят на условията на настоящата директива, това сигнализиране или публично оповестяване се счита за законно съгласно условията на член 3, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/943.

8.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират средства за правна защита и пълно обезщетение за вредите, претърпени от сигнализиращите лица, отговарящи на определените в член 5 условия, в съответствие с националното право.

Член 22

Мерки за защита на засегнатите лица

1.  В съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз държавите членки гарантират, че засегнатите лица се ползват в пълна степен от правото си на ефективни средства за правна защита и на справедлив процес, както и на презумпцията за невинност и правото на защита, включително правото да бъдат изслушани и правото на достъп до отнасящите се до тях документи ▌.

2.  Компетентните органи гарантират, че самоличността на засегнатите лица е ▌ защитена докато тече разследването, ▌ в съответствие с националното право.

3.  Процедурите, определени в членове 12, 17 и 18, се прилагат и за защитата на самоличността на засегнатите лица.

Член 23

Санкции

1.  Държавите членки предвиждат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, приложими по отношение на физически или юридически лица, които:

а)  възпрепятстват или опитват да възпрепятстват подаването на сигнал;

б)  предприемат мерки с цел отмъщение срещу ▌ лицата, посочени в член 4;

в)  инициират образуването на злонамерени производства срещу ▌ лицата, посочени в член 4;

г)  нарушават определеното в член 16 задължение за запазване на поверителността на данните за самоличността на сигнализиращите лица.

2.  Държавите членки предвиждат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, приложими по отношение на лицата, когато е установено, че те съзнателно са подали неверен сигнал или са оповестили публично невярнаинформация. Държавите членки предвиждат също така, в съответствие с националното право, мерки за обезщетение за понесена вреда в резултат на такова сигнализиране или оповестяване на информация.

Член 24

Невъзможност за отмяна на права и средства за правна защита

Държавите членки гарантират, че предвидените в настоящата директива права и средства за правна защита не могат да бъдат отменяни или ограничавани от каквито и да било споразумения, политики, форми или условия за работа, включително от предварително арбитражно споразумение.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

По-благоприятно третиране и клауза за запазване на равнището на защита

1.  Държавите членки може да въведат или да запазят разпоредби, които са по-благоприятни за правата на сигнализиращите лица от предвидените в настоящата директива, без да се засягат член 22 и член 23, параграф 2.

2.  Прилагането на настоящата директива при никакви обстоятелства не представлява основание за намаляване на равнището на защита, което вече е постигнато от държавите членки в областите, обхванати от директивата.

Член 26

Транспониране и преходен период

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до ... [2 години след датата на приемане].

2.  Чрез дерогация от параграф 1, до ... [две години след датата на транспониране] държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят със задължението за създаване на вътрешен канал по член 8, параграф 3 по отношение на правните субекти с повече от 50 и по-малко от 250 служители.

3.   Когато държавите членки приемат разпоредбите, предвидени в параграфи 1 и 2, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Член 27

Докладване, оценка и преглед

1.  Държавите членки предоставят на Комисията цялата налична информация относно изпълнението и прилагането на настоящата директива. Въз основа на представената информация Комисията представя до ... [2 години след датата на транспониране] доклад пред Европейския парламент и Съвета относно изпълнението и прилагането на настоящата директива.

2.  Без да се засягат задълженията за докладване, установени в други правни актове на Съюза, всяка година държавите членки изпращат на Комисията следните статистически данни относно сигналите, посочени в глава III, за предпочитане в обобщен вид, ако те са налични на централно равнище в съответната държава членка:

а)  брой приети сигнали от компетентните органи;

б)  брой на инициираните вследствие на тези сигнали разследвания и производства и ▌ резултатите от тях;

в)  ако има установени финансови щети, ▌ тяхната оценка и събраните суми вследствие на разследвания и производства, свързани със сигнализираните нарушения.

3.  До ... [4 години след датата на транспониране] Комисията, като взема предвид своя доклад, представен съгласно параграф 1, и статистическите данни на държавите членки, представени съгласно параграф 2, представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за оценка на въздействието на националното право, с което се транспонира настоящата директива. В доклада се оценява начинът, по който функционира настоящата директива, и се разглежда необходимостта от допълнителни мерки, включително, когато е целесъобразно, от изменения с оглед разширяването на обхвата на настоящата директива и до други актове или области на Съюза, по-специално подобряването на работната среда с цел защита на здравето и безопасността и условията на труд на работниците.

Освен това в доклада се прави оценка на това как държавите членки са се възползвали от съществуващите механизми за сътрудничество като част от задълженията си за предприемане на последващи действия във връзка с нарушенията, попадащи в обхвата на настоящата директива, и по-общо как си сътрудничат в случаи на нарушения с трансгранично измерение.

4.  Комисията публикува в лесно достъпна форма посочените в параграфи 1 и 3 доклади.

Член 28

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 29

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в …на

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Част I

A.   Член 2, буква а), подточка i) — обществени поръчки:

1.  Правила за възлагането на обществени поръчки и на договори за концесия, за възлагането на договори в областта на отбраната ▌ и сигурността и за възлагането на договори от субекти, извършващи дейност в областта на секторите на водата, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и всякакви други договори или услуги, уредени със:

i)  Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1);

ii)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65);

iii)  Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243);

iv)  Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО (ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76).

2.  Процедури за преразглеждане, уредени със:

i)  Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 14);

ii)  Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 33).

Б.  Член 2, буква а), подточка ii) — финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма:

Правила за установяване на регулаторна и надзорна рамка и защита на потребителите и инвеститорите в областта на финансовите услуги на Съюза и капиталовите пазари, банкирането, кредитирането, инвестициите, застраховането и презастраховането, професионалните или личните пенсии, продуктите, ценните книжа, инвестиционните фондове, ▌ услугите в сферата на плащанията и дейностите, изброени в приложение I към Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338), уредени със:

i)  Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7);

ii)  Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1);

iii)  Регламент (ЕС) № 236/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение (ОВ L 86, 24.3.2012 г., стр. 1);

iv)  Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 1);

v)  Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейски фондове за социално предприемачество (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 18);

vi)  Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34);

vii)  Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 77);

viii)  Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84);

ix)  Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35);

x)  Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12);

xi)  Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (ОВ L 184, 14.7.2007 г., стр. 17).

xii)  Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38);

xiii)  Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).

xiv)  Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (ОВ L 171, 29.6.2016 г., стр. 1);

xv)  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (OВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1)

xvi)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190);

xvii)  Директива 2002/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1);

xviii)  Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (преработен текст) (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149);

xix)  Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 г. относно схемите за компенсиране на инвеститорите (OВ L 84, 26.3.1997 г., стр. 22);

xx)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

В.  Член 2, буква а), подточка iii) — безопасност и съответствие на продуктите:

1.  ▌ Изисквания за безопасност и съответствие на продуктите, които се пускат на пазара на Съюза, определени и уредени със:

i)  Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4);

ii)  Законодателство на Съюза за хармонизация, свързано с промишлените продукти, включително изисквания за етикетиране, различни от храна, фураж, лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба, живи растения и животни, продукти с човешки произход и растителни и животински продукти, пряко свързани с тяхното бъдещо възпроизводство, изброени в приложенията към Регламент XX относно надзора на пазара и проверките на съответствието на продуктите(31);

iii)  Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1).

2.  Предлагане на пазара и употреба на чувствителни и опасни продукти, уредени със:

i)  Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността (ОВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1);

ii)  Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 г. относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (ОВ L 256, 13.9.1991 г., стр. 51);

iii)  Регламент (ЕО) № 98/2013 от 15 януари 2013 г. относно предлагането на пазара и използването на прекурсори на взривни вещества (ОВ L 39, 9.2.2013 г., стр. 1).

Г.  Член 2, буква а), подточка iv) — безопасност на транспорта:

1.  Изисквания за безопасност в сектора на железопътния транспорт, уредени с Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно безопасността на железопътния транспорт (ОВ L 138, 26.5.2016 г., стр. 102).

2.  Изисквания за безопасност в сектора на гражданското въздухоплаване, уредени с Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО (ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 35).

3.  Изисквания за безопасност в сектора на автомобилния транспорт, уредени със:

i)  Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури (ОВ L 319, 29.11.2008 г., стр. 59);

ii)  Директива 2004/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните изисквания за безопасност за тунелите на трансевропейската пътна мрежа (ОВ L 167, 30.4.2004 г., стр. 39);

iii)  Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 51).

4.  Изисквания за безопасност в морския сектор, уредени със:

i)  Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общи правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби (преработен) (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 11);

ii)  Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 24);

iii)  Директива 2014/90/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно морското оборудване и за отмяна на Директива 96/98/ЕО на Съвета (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 146);

iv)  Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 114);

v)  Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ L 323, 3.12.2008 г., стр. 33);

vi)  Директива 98/41/ЕО от 18 юни 1998 г. относно регистрацията на лица, които плават на борда на пътнически кораби, които оперират по направление към или от пристанища на държавите членки от Общността (ОВ L 188, 2.7.1998 г., стр. 35);

vii)  Директива 2001/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2001 г. относно установяване на хармонизирани изисквания и процедури за безопасното товарене и разтоварване на кораби за насипни товари (ОВ L 13, 16.1.2002 г., стр. 9).

5.  Изисквания за безопасност, уредени с Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ L 260, 30.9.2008 г., стр. 13).

Д.  Член 2, буква а), подточка v) — опазване на околната среда:

1.   Всяко престъпление срещу опазването на околната среда, така както е определено от Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защита на околната среда чрез наказателното право (ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28), или всяко незаконно деяние, нарушаващо законодателството, посочено в приложенията към Директива 2008/99/ЕО;

2.  Разпоредби относно околната среда и климата, уредени със:

i)  Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (OB L 275, 25.10.2003 г., стр. 32)

ii)  Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16); iii) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).

iii)  Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13);

iv)  Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (OВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82)

3.  Разпоредби относно устойчивото развитие и управлението на отпадъците, уредени със:

i)  Директива 2008/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3);

ii)  Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно рециклирането на кораби и за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Директива 2009/16/ЕО (ОВ L 330, 10.12.2013 г., стр. 1);

iii)   Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно износа и вноса на опасни химикали (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 60);

4.  Разпоредби относно замърсяването на морските води, на въздуха и шумовото замърсяване, уредени със:

i)  Директива 1999/94/ЕО относно наличието на потребителска информация за разхода на гориво и емисиите на CO2 по отношение на търговията с нови леки автомобили (ОВ L 12, 18.1.2000 г., стр. 16);

ii)  Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 година относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22);

iii)  Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 година относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12);

iv)  Регламент (ЕО) № 782/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 14 април 2003 година относно забраната за използване на органотични съединения на корабите (ОВ L 115, 9.5.2003 г., стр. 1);

v)   Директива (ЕО) 2004/35 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56);

vi)  Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 11);

vii)  Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1);

viii)  Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства (ОВ L 120, 15.5.2009 г., стр. 12);

ix)  Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 1);

x)  Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно вещества, които нарушават озоновия слой (ОВ L 286, 31.10.2009 г., стр. 1);

xi)  Директива 2009/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно Етап II на улавянето на бензиновите пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции (OВ L 285, 31.10.2009 г., стp. 36);

xii)  Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 година за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Съюза за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (ОВ L 145, 31.5.2011 г., стр. 1);

xiii)  Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1);

xiv)   Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 55);

xv)  Директива (ЕС) 2015/2193 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации (ОВ L 313, 28.11.2015 г., стр. 1);

5.  Разпоредби относно опазването и управлението на водите и почвите, уредени със:

i)  Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (ОВ L 288, 6.11.2007 г., стр. 27);

ii)  Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 84);

iii)  Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 18.1.2012 г., стр. 1).

6.  Разпоредби относно опазването на природата и биологичното разнообразие, уредени със:

i)  Регламент (EО) № 1936/2001 на Съвета от 27 септември 2001 г. за определяне на мерки за контрол, приложими към риболовните дейности спрямо някои запаси от далекомигриращи видове (ОВ L 263, 3.10.2001 г., стр. 1);

ii)  Регламент (ЕО) № 812/2004 на Съвета от 26 април 2004 г. за определяне на мерки относно приуловите на представители на разред китообразни в риболовните полета и за изменение на Регламент (ЕО) № 88/98 (ОВ L 150, 30.4.2004 г., стр. 12);

iii)  Регламент (ЕО) № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно търговията с тюленови продукти (ОВ L 286, 31.10.2009 г., стр. 36);

iv)  Регламент (EО) № 734/2008 на Съвета от 15 юли 2008 г. относно опазването на уязвимите морски екосистеми в открито море от неблагоприятните въздействия при използване на дънни риболовни съоръжения (ОВ L 201, 30.7.2008 г., стр. 8);

v)  Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7);

vi)  Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23);

vii)  Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 35);

7.  Разпоредби относно химикалите, уредени с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1);

8.  Разпоредби относно биологичните продукти, уредени с Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (OВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 1).

Е.  Член 2, буква а), подточка vi) – радиационна защита и ядрена безопасност

Правила относно ядрената безопасност, уредени със:

i)  Директива 2009/71/Евратом на Съвета от 25 юни 2009 г. за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации (ОВ L 172, 2.7.2009 г., стр. 18);

ii)  Директива 2013/51/Евратом на Съвета от 22 октомври 2013 г. за определяне на изисквания за защита на здравето на населението по отношение на радиоактивни вещества във водата, предназначена за консумация от човека (OB L 296, 7.11.2013 г., стр. 12);

iii)  Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом (ОВ L 13, 17.1.2014 г., стр. 1);

iv)  Директива 2011/70/Евратом на Съвета от 19 юли 2011 г. за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци (ОВ L 199, 2.8.2011 г., стр. 48);

v)  Директива 2006/117/Евратом на Съвета от 20 ноември 2006 г. относно надзор и контрол на превоза на радиоактивни отпадъци и отработено гориво (ОВ L 337, 5.12.2006 г., стр. 21).

vi)  Регламент (Евратом) 2016/52 на Съвета от 15 януари 2016 г. за установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиационна аварийна обстановка и за отмяна на Регламент (Евратом) № 3954/87 и регламенти (Евратом) № 944/89 и (Евратом) № 770/90 на Комисията (ОВ L 13, 20.1.2016 г., стр. 2);

vii)  Регламент (Евратом) № 1493/93 на Съвета oт 8 юни 1993 година oтносно доставките на радиоактивни вещества между държавите членки.

Ж.  Член 2, буква а), подточка vii) — безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях:

1.  Правото на Съюза в областта на храните и фуражите, уредено от общите принципи и изисквания, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания към законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

2.  Здраве на животните, уредено със:

i)   Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1).

ii)  Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1);

3.  Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).

4.   Разпоредби и стандарти относно защитата, здравето и хуманното отношение към животните, уредени със:

i)  Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23);

ii)  Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97 (ОВ L 3, 5.1.2005 г., стр. 1);

iii)  Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване (ОВ L 303, 18.11.2009 г., стр. 1);

iv)  Директива 1999/22/ЕО на Съвета от 29 март 1999 г. относно държането на диви животни в зоологически градини (OВ L 94, 9.4.1999 г., стр. 24).

З.  Член 2, буква а), подточка viii) — обществено здраве:

1.  Мерки, установяващи високи стандарти на качество и безопасност на органи и вещества от човешки произход, уредени със:

i)  Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на стандартите за качество и безопасност при вземането, диагностиката, преработката, съхранението и разпределението на човешка кръв и кръвни съставки и за изменение на Директива 2001/83/ЕО (ОВ L 33, 8.2.2003 г., стр. 30);

ii)  Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, съхранението и разпределянето на човешки тъкани и клетки (ОВ L 102, 7.4.2004 г., стр. 48);

iii)  Директива 2010/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация (ОВ L 207, 6.8.2010 г., стр. 14).

2.  Мерките, установяващи високи стандарти на качество и безопасност на медицински продукти и изделия за медицинска употреба, уредени с:

i)  Регламент (ЕО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1999 г. за лекарствата сираци (ОВ L 18, 22.1.2000 г., стр. 1);

ii)  Директива 2001/83/ЕО от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67);

iii)  Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно ветеринарните лекарствени продукти и за отмяна на Директива 2001/82/ЕО (ОВ L 4, 7.1.2019 г., стр. 43).

iv)  Регламент (ЕО) 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и създаване на Европейската агенция по лекарствата (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1);

v)  Регламент (ЕО) № 1901/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно лекарствените продукти за педиатрична употреба и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1768/92, Директива 2001/20/ЕО, Директива 2001/83/ЕО и Регламент (ЕО) № 726/2004 (ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 1);

vi)  Регламент (ЕО) 1394/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно лекарствените продукти за модерна терапия и за изменение на Директива 2001/83/ЕО и на Регламент (ЕО) № 726/2004 (ОВ L 324, 10.12.2007 г., стр. 121);

vii)  Регламент (ЕС) 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1).

3.  Правата на пациентите, уредени с Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).

4.  Производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия, уредени с Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 1).

И.  Член 2, буква а), подточка ix) — защита на потребителите:

Правата на потребителите и защитата на потребителите, уредени със:

i)  Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27);

ii)  Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, 7.7.1999 г., стр. 12);

iii)  Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16);

iv)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22);

v)  Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66);

vi)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64);

vii)  Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214).

Й.  Член 2, буква a), подточка x) — защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, и сигурност на мрежите и информационните системи:

i)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37);

ii)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1);

iii)  Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1).

Част II

Член 3, параграф 1 от Директивата се позовава на следното законодателство на Съюза:

A.  Член 2, буква а), подточка ii) — финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма:

1.  Финансови услуги:

i)  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32);

ii)  Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37);

iii)  Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87);

iv)  Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1);

v)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338);

vi)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349);

vii)  Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1);

viii)  Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (ОВ L 352, 9.12.2014 г., стр. 1);

ix)  Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 1);

x)  Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти (преработен текст) (ОВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19);

xi)  Регламент (EС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар (ОВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12).

2.  Предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма:

i)  Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73);

ii)  Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 1).

Б.  Член 2, буква а), подточка iv) — безопасност на транспорта:

i)  Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване, за изменение на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2003/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на регламенти (ЕО) № 1321/2007 и (ЕО) № 1330/2007 на Комисията (ОВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 18);

ii)  Директива 2013/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно определени отговорности на държавата на знамето за спазване и прилагане на Морската трудова конвенция от 2006 г. (ОВ L 329, 10.12.2013 г., стр. 1);

iii)  Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 57).

В.  Член 2, буква а), подточка v) — опазване на околната среда:

i)  Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (OB L 178, 28.6.2013 г., стр. 66).

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията относно Директивата за защита на лицата, съобщаващи за нарушения на правото на Съюза

По време на прегледа, който трябва да бъде извършен съгласно член 27 от Директивата, Комисията ще разгледа възможността за разширяване на нейното приложно поле с цел да се включат определени актове въз основа на членове 153 и 157 от ДФЕС след консултации със социалните партньори, когато това е уместно, в съответствие с член 154 от ДФЕС.

(1) ОВ C 405, 9.11.2018 г., стр. 1.
(2) OВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 155.
(3)* ТЕКСТЪТ ПОДЛЕЖИ НА ПРАВНО-ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ.
(4)ОВ С [...], [...] г., стр. [...].
(5)ОВ С [...], [...] г., стр. [...].
(6)ОВ С [...], [...] г., стр. [...].
(7) Позиция на Европейския парламент от 16 април 2019 г.
(8) Съобщение от 8.12.2010 г. „По-строги наказателни разпоредби за сектора на финансовите услуги“.
(9)Текстът на съответното „законодателство на Съюза за хармонизация“ е съкратен и включен в Регламент [XXX] за определяне на правила и процедури за постигане на съответствие със законодателството на Съюза за хармонизация и за неговото прилагане, 2017/0353 (COD).
(10)Уредени в Директива (ЕО) 2001/95 на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, стр. 4).
(11)Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване (OB L 122, стр. 18).
(12)Директива 2013/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно определени отговорности на държавата на знамето за спазване и прилагане на Морската трудова конвенция (ОВ L 329, стр. 1), Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за държавния пристанищен контрол (ОВ L 131, стр. 57).
(13)COM (2018) 10 final.
(14)Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (OB L 178, стр. 66).
(15)Директива 2014/87/Евратом на Съвета от 8 юли 2014 г. за изменение на Директива 2009/71/Евратом за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации (ОВ L 219, 25.7.2014 г., стр. 42).
(16)Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, стр. 1).
(17)OВ L 84, стр. 1.
(18)Директива (EС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза.
(19)ОВ C 313, 23.10.1996 г., стр. 1.
(20)ОВ C 151, 20.5.1997 г., стр. 1.
(21)OВ L 173, стр. 1.
(22)Директива за изпълнение (ЕС) 2015/2392 на Комисията от 17 декември 2015 г. относно Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на съобщаването на компетентните органи за действителни или възможни нарушения на посочения регламент (ОВ L 332, стр. 126).
(23)ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.
(24)CM/Rec(2014)7.
(25)Посочено по-горе.
(26)Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване (OB L 122, стр. 18).
(27)Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (OB L 178, 28.6.2013 г., стр. 66).
(28)Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89).
(29)Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
(30)Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест (ОВ L 297, 4.11.2016 г., стр. 1).
(31)2017/0353 (COD) — Това е понастоящем предложение за регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета от ... година относно надзора на пазара и проверките на съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/EО и регламенти (EО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011, в чието приложение се посочва цялото хармонизирано законодателство, съдържащо изисквания относно проектирането и етикетирането на продукти.


Трансгранична дистрибуция на предприятия за колективно инвестиране (Директива) ***I
PDF 243kWORD 73k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 април 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на трансграничното разпространение на колективни инвестиционни фондове (COM(2018)0092 – C8-0111/2018 – 2018/0041(COD))
P8_TA-PROV(2019)0367A8-0430/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0092),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 53, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0111/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2018 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 27 февруари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0430/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 16 април 2019 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/65/ЕО ▌и Директива 2011/61/ЕС ▌по отношение на трансграничната дистрибуция на предприятия за колективно инвестиране

P8_TC1-COD(2018)0041


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  Общите цели на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(4) и Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(5) включват осигуряване на еднакви условия на конкуренция за предприятията за колективно инвестиране и премахване на ограниченията пред свободното движение на дялове и акции от предприятия за колективно инвестиране в Съюза, като в същото време се гарантира по-добре съгласувана защита на инвеститорите. Въпреки че тези цели бяха до голяма степен постигнати, все още съществуват някои пречки, които възпрепятстват управителите на фондове да се възползват изцяло от предимствата на вътрешния пазар.

(2)  Настоящата директива е допълнена от Регламент (ЕС 2019/... на Европейския парламент и на Съвета(6)(7). В посочения регламент се установяват допълнителни правила и процедури по отношение на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ). Посоченият регламент и настоящата директива следва заедно да задълбочат координирането на условията, при които действат лицата, управляващи фондове на вътрешния пазар, и да улеснят трансграничната дистрибуция на управляваните от тези лица фондове.

(3)  Съществуващите пропуски в нормативната уредба е необходимо да се попълнят, а процедурата за уведомяване на компетентните органи за промени по отношение на ПКИПЦК – да се приведе в съответствие с процедурата за уведомяване, определена в Директива 2011/61/ЕС.

(4)  В Регламент (ЕС) 2019/... + допълнително се укрепват принципите, приложими по отношение на уредените с Директива 2009/65/ЕО маркетингови съобщения, като обхватът на тези принципи се разширява върху ЛУАИФ, като по този начин се постига висок стандарт на защита на инвеститорите, независимо от техния тип. Следователно вече не са необходими съответните разпоредби на Директива 2009/65/ЕО, свързани с маркетинговите съобщения и достъпността на националните законови и подзаконови актове относно разпоредбите за предлагането на дялове от ПКИПЦК, и следва да бъдат заличени.

(5)  С разпоредбите на Директива 2009/65/ЕО, според които от ПКИПЦК се изисква да осигуряват механизми в подкрепа на инвеститорите и които вече биват прилагани от някои национални правни системи, се създава прекомерна административна тежест. Също така инвеститорите рядко използват тези механизми на местно равнище по начина, предвиден в посочената директива. Предпочитаният начин за връзка стана прекият контакт между инвеститорите и управителите на фондове, по електронен път или по телефона, докато плащанията и откупуването се извършват посредством други канали. Въпреки че понастоящем тези механизми на местно равнище се използват за административни цели, като например трансгранично събиране на регулаторни такси, следва да бъде намерено друго решение на тези проблеми, например по пътя на сътрудничеството между компетентните органи. Ето защо следва да се установят правила, с които да се осъвременят и уточнят изискванията за осигуряване на такива механизми за инвеститорите на дребно, като държавите членки не следва да изискват физическо присъствие на местно равнище за осигуряването на такива механизми. Във всеки случай правилата следва да гарантират, че инвеститорите имат достъп до полагащата им се информация.

(6)  За да се гарантира, че инвеститорите на дребно се третират по последователен начин, е необходимо изискванията по отношение на механизмите да бъдат също така прилагани спрямо ЛУАИФ, когато държавите членки са им позволили да предлагат дялове или акции от алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) на инвеститори на дребно на техните територии.

(7)  Липсата на ясни и единни условия за прекратяване на предлагането на дялове или акции от ПКИПЦК или АИФ в приемаща държава членка създава икономическа и правна несигурност за управителите на фондове. Ето защо с директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС следва да се установят ясни условия▌, при които уведомлението относно утвърдените механизми за предлагането на пазара на част или на всички дялове или акции може да се оттегли. ▌ Тези условия следва да осигуряват баланс между възможността предприятията за колективно инвестиране или техните управители да прекратяват утвърдените механизми за предлагане на своите дялове или акции, когато са изпълнени определени условия, от една страна, и интересите на инвеститорите в тези предприятия от съответната приемаща държава членка, от друга страна.

(8)  Възможността за прекратяване на предлагането на ПКИПЦК или на АИФ в определена държава членка не следва нито да бъде за сметка на инвеститорите, нито да ограничава предоставената им с Директива 2009/65/ЕО или Директива 2011/61/ЕС защита, по-специално по отношение на тяхното право да получават точна информация относно продължаващите дейности на тези фондове.

(9)  В някои случаи отделните национални правни системи третират по различен начин предварителното предлагане, извършвано от ЛУАИФ, които желаят да проучат нагласата на инвеститорите към определена инвестиционна идея или инвестиционна стратегия. Определението за предварително предлагане и условията, при които е разрешено извършването му, се различават значително в държавите членки, в които предварителното предлагане е разрешено, докато в други държави членки понятието „предварително предлагане“ въобще не съществува. С цел преодоляване на тези различия следва да бъде осигурено хармонизирано определение на предварителното предлагане и да бъдат установени условията, при които ЛУАИФ от ЕС могат да извършват предварително предлагане.

(10)  За да може да бъде признато по силата на Директива 2011/61/ЕС, предварителното предлагане следва да е отправено към потенциални професионални инвеститори, да се отнася до инвестиционна идея или инвестиционна стратегия и да има за цел проверка на интереса им към АИФ или подразделение, които още не са установени , или които са установени, но за които все още не е постъпило уведомление за предлагане на пазара в съответствие с посочената директива. Поради това в хода на предварителното предлагане инвеститорите не следва да могат да записват дялове или акции от АИФ и разпространяването на формуляри за записване или на подобни документи в проектна или окончателна форма сред потенциални инвеститори не следва да бъде разрешено. ЛУАИФ от ЕС следва да гарантират, че инвеститорите не придобиват дялове или акции в АИФ в рамките на предварителното предлагане и че инвеститорите, с които е осъществен контакт като част от предварителното предлагане, могат да придобиват дялове или акции във въпросния АИФ единствено посредством предлагане, разрешено съгласно Директива 2011/61/EС. Всяко записване от страна на професионални инвеститори в рамките на 18 месеца след като ЛУАИФ от ЕС е започнало своето предварително предлагане, на дялове или акции от АИФ, посочени в информацията, представена в хода на предварителното предлагане, или на АИФ, установен в резултат на предварителното предлагане ▌, следва да се счита за следствие от предлагането и за него следва да се прилагат процедурите за уведомление, посочени в Директива 2011/61/EС. За да се гарантира, че националните компетентни органи могат да упражняват контрол върху предварителното предлагане в своята държава членка, ЛУАИФ от ЕС следва да изпрати на компетентните органи на своята държава членка по произход, в срок от 2 седмици след като е започнало предварителното предлагане, неофициално писмо на хартиен носител или по електронен път, като посочва, наред с другото, в кои държави членки извършва или е извършило предварително предлагане, периодите, през които се извършва или е било извършено предварително предлагане и което включва, когато е приложимо, списък на неговите АИФ и подразделенията на АИФ, които са или които са били предмет на предварителното предлагане. Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ от ЕС следва да уведомят незабавно компетентните органи на държавите членки, в които ЛУАИФ от ЕС извършва или е извършило предварително предлагане.

(11)  ЛУАИФ от ЕС следва да гарантират, че предварителното предлагане е документирано по подходящ начин.

(12)  Националните законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за спазването на Директива 2011/61/ЕС, и по-специално на хармонизираните правила за предварително предлагане, не следва по никакъв начин да поставят ЛУАИФ от ЕС в по-неблагоприятно положение в сравнение с ЛУАИФ от трета държава. Това се отнася както за настоящата ситуация, при която ЛУАИФ от държави извън ЕС нямат паспортни права, така и за ситуацията, при която разпоредбите относно предоставянето на такива права в Директива 2011/61/ЕС вече са приложими.

(13)  С цел да се гарантира правната сигурност е необходимо да се съгласуват датите на влизане в сила на националните законови, подзаконови и административни разпоредби, с които се прилагат настоящата директива и Регламент (ЕС) 2019/...(8) по отношение на разпоредбите относно маркетинговите съобщения и предварителното предлагане.

(14)  Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г.(9) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 2009/65/ЕО

Директива 2009/65/ЕО се изменя, както следва:

1)  в член 17, параграф 8 се добавят следните алинеи:

▌"

„Когато в резултат на някое от измененията, посочени в първа алинея, управляващото дружество би престанало да спазва изискванията на настоящата директива, ▌ компетентните органи на държавата членка по произход на управляващото дружество информират управляващото дружество — в срок от 15 работни дни след получаването на цялата информация, посочена в първа алинея, че то не трябва да прилага изменението.

В такъв случай компетентните органи на държавата членка по произход на управляващото дружество информират съответно компетентните органи на приемащата държава на управляващото дружество.

Когато някое от измененията, посочени в първа алинея, е приложено след изпращане на информацията в съответствие с втора алинея и в резултат на това изменение управляващото дружество престава да спазва изискванията на настоящата директива, компетентните органи на държавата членка по произход на управляващото дружество вземат всички подходящи мерки в съответствие с член 98 и уведомяват за взетите мерки компетентните органи на приемащата държава членка на управляващото дружество без необосновано забавяне.“;

"

2)  член 77 се заличава;

3)  в член 91 се заличава параграф 3;

4)  Член 92 се заменя със следното:"

„Член 92

1.  Държавите членки гарантират, че във всяка държава членка, в която ПКИПЦК възнамеряват да предлагат дялове ▌тези ПКИПЦК предоставят на разположение механизми за извършване на следните задачи:

   a) обработване на нарежданията за записване, обратно изкупуване и откупуване и извършване на други плащания към собствениците на дялове във връзка с дяловете от ПКИПЦК в съответствие с условията, установени в документите, които се изискват съгласно глава IX;
   б) предоставяне на инвеститорите на информация относно начина, по който могат да бъдат подадени нарежданията по буква а) и изплатени сумите по обратното изкупуване и откупуването;
   в) улесняване на ползването на информацията и на достъпа до процедурите и мерките, посочени в член 15, във връзка с упражняването на правата на инвеститорите, произтичащи от инвестициите им в ПКИПЦК, в държавата членка, в която се предлага ПКИПЦК;
   г) осигуряване на достъп на инвеститорите до изискваните съгласно глава ІХ информация и документите , в съответствие с условията, посочени в член 94, с цел запознаване или получаване на копие от тях;
   д) предоставяне на инвеститорите на информация за задачите, изпълнявани от механизмите, на траен носител; и
   е) изпълнение на ролята на точка за контакт за осъществяване на комуникация с компетентните органи.

2.  За изпълнението на целите по параграф 1 държавите членки не изискват физическо присъствие от ▌ПКИПЦК в приемащата държава членка или определяне от ПКИПЦК на трета страна.

3.  ▌ПКИПЦК гарантира, че механизмите за изпълнение на задачите, посочени в параграф 1, са на разположение, включително чрез електронни средства :

   a) ▌на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка, в която се предлага ПКИПЦК, или на език, одобрен от компетентните органи на тази държава членка;
   б) ▌от самото ▌ПКИПЦК, от трета страна, която подлежи на регулиране и надзор, уреждащи задачите, които трябва да бъдат изпълнявани, или и от двете.

За целите на буква б), когато задачите са възложени на трета страна, това се удостоверява с писмен договор, в който се посочва кои от посочените в параграф 1 задачи не се изпълняват от ▌ ПКИПЦК, както и че съответната трета страна ще получи цялата необходима информация и документи от ▌ ПКИПЦК.“

"

5)  ▌Член 93 се изменя, както следва:

a)  в параграф 1 се добавя следната алинея:"

„Уведомителното писмо включва също така необходимите данни, включително адреса за фактурирането или за съобщаването на приложимите регулаторни такси или разходи от компетентните органи на приемащата държава членка, както и информация относно механизмите за изпълнение на задачите, посочени в член 92, параграф 1.“;

"

б)   ▌параграф 8 се заменя със следното:"

„8. В случай на изменение на информацията в уведомителното писмо, представено в съответствие с параграф 1, или на изменение, свързано с класовете акции, които ще бъдат предлагани, ПКИПЦК писмено уведомява компетентните органи както на държавата членка по произход на ПКИПЦК, така и на приемащата държава членка на ПКИПЦК за това най-малко 1 месец преди прилагането на изменението.

Когато в резултат на някое от измененията, посочени в първата алинея, ПКИПЦК би престанало да спазва изискванията на настоящата директива, ▌компетентните органи на държавата членка по произход на ПКИПЦК информират — в срок от 15 работни дни след получаването на цялата информация, посочена в първата алинея — ПКИПЦК, че трябва да не прилага това изменение.

В такъв случай компетентните органи на държавата членка по произход на ПКИПЦК уведомяват съответно компетентните органи на приемащата държава на ПКИПЦК.

Когато някое от измененията, посочени в първа алинея, бъде приложено, след изпращане на информацията в съответствие с втора алинея и в резултат на това изменение ПКИПЦК престава да спазва изискванията на настоящата директива, компетентните органи на държавата членка по произход на ПКИПЦК вземат всички подходящи мерки в съответствие с член 98, като при необходимост налагат изрична забрана за предлагането на ПКИПЦК и уведомяват компетентните органи на приемащата държава членка на ПКИПЦК за предприетите мерки без неоправдано забавяне.

"

6)  Вмъква се следният член:"

„Член 93a

1.  Държавите членки гарантират, че ПКИПЦК може да оттегли уведомлението относно режима за предлагане на дялове, включително, когато е приложимо, във връзка с класа акции в държава членка, по отношение на които е уведомил в съответствие с член 93, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

   a) отправено е общо предложение за обратно изкупуване или откупуване, освободено от такси или приспадания, което се оповестява публично в рамките на най-малко 30 работни дни, и е отправено, пряко или чрез финансови посредници, лично до всички инвеститори в тази държава членка, чиято самоличност е известна,;
   б) намерението за прекратяване на режима за предлагане на такива дялове в тази държава членка ▌е оповестено публично посредством обществено достъпно средство, което обичайно се използва при предлагането на ПКИПЦК и е подходящо за типа инвеститори в ПКИПЦК, включително по електронен път;
   в) всякакви договорни споразумения с финансови посредници или с делегати са изменени или прекратени, считано от датата на оттегляне на уведомлението, за да се предотврати ново или допълнително, пряко или непряко предлагане или продажба на дяловете, посочени в уведомлението по параграф 2, .

В информацията, посочена в букви а) и б) ясно се описват последствията за инвеститорите, ако те не приемат предложението за обратно изкупуване или откупуване на своите дялове.

Информацията, посочена в първа алинея, букви а) и б), се предоставя на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка, по отношение на която ПКИПЦК е направил уведомление в съответствие с член 93, или на език, одобрен от компетентните органи на тази държава членка.

Считано от датата, посочена в буква в) от първа алинея, ПКИПЦК прекратява всяко по-нататъшно пряко или непряко предлагане или продажби на свои дялове, които са били обект на оттегляне на уведомлението в тази държава членка .

2.  ПКИПЦК подава до компетентните органи на своята държава членка по произход уведомление, съдържащо информацията, посочена в параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в).

3.  Компетентните органи на държавата членка по произход на ПКИПЦК проверяват дали представеното от ПКИПЦК уведомление съгласно параграф 2 е пълно. Не по-късно от 15 работни дни от датата на получаване на пълното уведомление ▌, компетентните органи на държавата членка по произход на ПКИПЦК ▌ предават това уведомление на компетентните органи на държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2и на ЕОЦКП.

Компетентните органи на държавата членка по произход на ПКИПЦК уведомяват незабавно ПКИПЦК относно извършеното предаване на уведомлението по първата алинея.

4.  ПКИПЦК ▌предоставя информацията, която се изисква по членове 68 – 82 и 94, на инвеститорите, които са запазили инвестицията си в това ПКИПЦК, както и на компетентните органи на държавата членка по произход на ПКИПЦК.

5.  Компетентните органи в държавата членка по произход на ПКИПЦК предават на компетентните органи на всяка държава членка, посочена в уведомлението по параграф 2 от настоящия член, , информация за всички промени в документите, посочени в член 93, параграф 2.

6.   Компетентните органи на държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2 от настоящия член имат същите права и задължения като компетентните органи на приемащата държава членка на ПКИПЦК, съгласно установеното в член 21, параграф 2, член 97, параграф 3 и член 108. Без да се засягат други дейности по наблюдение и надзорни правомощия, съгласно посоченото в член 21, параграф 2 и член 97, считано от датата на предаване по параграф 5 от настоящия член, компетентните органи на държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2 от настоящия член, не изискват от съответните ПКИПЦК да докажат съответствие с националните законови, подзаконови и административни разпоредби, регулиращи изискванията по отношение на предлагането, посочени в член 5 от Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета*(10).

7.  Държавите членки разрешават употребата на всякакви електронни или други средства за комуникация от разстояние за целите на параграф 4, при условие че тези информационни и комуникационни средства са достъпни за инвеститорите на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка, в която се намират инвеститорите, или на език, одобрен от компетентните органи на тази държава членка.

_____________

* Регламент (ЕС) 2019/… на Европейския парламент и на Съвета от ... за улесняване на трансграничната дистрибуция на предприятия за колективно инвестиране и за изменение на регламенти (ЕС) № 345/2013, (ЕС) № 346/2013 и (ЕС) № 1286/2014 (ОВ L …).“;

"

7)  В член 95, параграф 1 буква а) се заличава;.

Член 2

Изменения на Директива 2011/61/ЕС

Директива 2011/61/ЕС се изменя, както следва:

1)  В член 4, параграф 1 се вмъква следната буква:"

„aдa) „предварително предлагане“ означава ▌ предоставяне на информация или комуникация, пряко или косвено, за инвестиционни стратегии или инвестиционни идеи, извършвано от ЛУАИФ от ЕС или от негово име, на потенциални професионални инвеститори с местоживеене или със седалище в Съюза, с цел да се провери интересът им по отношение на АИФ или подразделение, които още не са установени, или които са установени, но за които все още не е постъпило уведомление за предлагане на пазара съгласно член 31 или 32, в съответната държава членка на местоживеене на потенциалните инвеститори или в която те имат седалище, и което във всеки отделен случай не представлява предложение или пласиране спрямо потенциалния инвеститор за инвестиране в дяловете или акциите на въпросния АИФ или на негово подразделение;

"

2)  В началото на ГЛАВА VI се вмъква следният член:"

„Член 30a

Условия по отношение на извършваното от ЛУАИФ от ЕС предварително предлагане в Съюза

1.  Държавите членки гарантират, че всяко получило разрешение ЛУАИФ от ЕС може да извършва предварително предлагане в Съюза, освен ако предоставената на потенциалните професионални инвеститори информация:

   a) е достатъчна да позволи ангажирането на инвеститори с придобиването на дялове или акции от определен АИФ;
   б) представлява формуляри за записване или подобни документи, независимо дали под формата на проект или в окончателна форма; или
   в) представлява ▌учредителни документи, проспект или документи за предлагане на АИФ, който още не е установен, в окончателна форма ▌.

Когато се предоставят проект на проспект или документи за предлагане, те не трябва да съдържат информацията, която би била достатъчна, за да позволи на инвеститорите да вземат инвестиционно решение, а трябва да посочват ясно, че:

   a) те не представляват предложение или покана за записване на дялове или акции на АИФ; и
   б) на информацията, представена в тях, не следва да се разчита, защото е непълна и може да бъде променена.

Държавите членки гарантират, че от ЛУАИФ от ЕС не се изисква да уведомява компетентните органи за съдържанието или за адресатите на предварително предлагане или да изпълнява каквито и да било условия или изисквания, различни от посочените в настоящия член, преди да извърши предварително предлагане.

2.  ЛУАИФ от ЕС гарантира, че инвеститорите не придобиват дялове или акции в АИФ посредством предварително предлагане и че инвеститорите, с които е осъществен контакт като част от предварителното предлагане, могат да придобиват дялове или акции във въпросния АИФ единствено чрез предлагане, разрешено съгласно член 31 или член 32.

Всяко записване от страна на професионални инвеститори в рамките на 18 месеца след като ЛУАИФ от ЕС е започнало своето предварително предлагане, на дялове или акции от АИФ, посочени в информацията, представена в хода на предварителното предлагане, или на АИФ, установен в резултат на предварителното предлагане ▌, се счита за следствие от предлагането и подлежи на приложимите процедури за уведомление, посочени в членове 31 и 32.

Държавите членки гарантират, че в срок от 2 седмици след като е започнало предварително предлагане, ЛУАИФ от ЕС изпраща на компетентните органи на своята държава членка по произход неофициално писмо на хартиен носител или по електронен път. В това писмо се посочват държавите членки, в които е извършено предварителното предлагане, и периодите, през които то се извършва или е било извършено, кратко описание на предварителното предлагане, включително информация относно представените инвестиционни стратегии, и когато е приложимо, списък на АИФ и подразделенията на АИФ, които са или са били предмет на предварително предлагане. Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ от ЕС уведомяват незабавно компетентните органи на приемащите държави членки, в които ЛУАИФ от ЕС извършва или е извършило предварително предлагане. Компетентните органи на държавата членка, в която се извършва или е извършено предварително предлагане, могат да поискат от компетентните органи на държавата членка по произход на управляващото ЛУАИФ от ЕС да предоставят допълнителна информация за предварителното предлагане, което се извършва или е извършено на нейната територия.

3.  Трета страна извършва предварително предлагане от името на получило разрешение ЛУАИФ от ЕС, само когато разполага с разрешение да осъществява дейност като инвестиционно дружество в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*, като кредитна институция в съответствие с Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета**, като управляващо дружество на ПКИПЦК в съответствие с Директива 2009/65/ЕС, като ЛУАИФ в съответствие с настоящата директива, или когато действа като обвързан агент в съответствие с Директива 2014/65/ЕС. Такава трета страна подлежи на условията, посочени в настоящия член.

4.  ЛУАИФ от ЕС гарантира, че предварителното предлагане е документирано по подходящ начин.

_____________

* Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

** Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).“;

"

3)  ▌в член 32, параграф 7 втора, трета и четвърта алинея се заменят със следното:"

„Ако в резултат на планирана промяна управлението на АИФ от страна на ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, съответните компетентни органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ информират ЛУАИФ – в срок от 15 работни дни след получаване на цялата информация, посочена в първа алинея, че не може да внесе промяната. В този случай компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ уведомяват съответно компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ.

Ако планирана промяна бъде внесена въпреки първа и втора алинея или ако настъпи непланирана промяна, в резултат на което управлението на АИФ от ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ предприемат всички необходими мерки в съответствие с член 46, включително, ако е необходимо, налагат изрична забрана за предлагането на АИФ и уведомяват съответно компетентните органи на приемащата държава членка на АИФ, без необосновано забавяне.

Ако промените не засягат съответствието на управлението на АИФ от страна на ЛУАИФ с настоящата директива или спазването на разпоредбите от настоящата директива от ЛУАИФ по друг начин, компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ информират – в срок от 1 месец – компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ за тези промени.“

"

4)  Вмъква се следният член:"

„Член 32 a

Оттегляне на уведомлението за утвърдените механизми за предлагане на дялове или акции от някои или всички АИФ от ЕС в държави членки, различни от държавата членка по произход на ЛУАИФ

1.  Държавите членки гарантират, че всеки ЛУАИФ от ЕС може да оттегли уведомлението за утвърдените механизми за предлагане на дялове или акции от някои или всички свои АИФ в държава членка, по отношение на която е било направено уведомление в съответствие с член 32, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

   a) с изключение на АИФ от затворен тип и фондовете, регулирани от Регламент (ЕС) № 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета*, за всички такива дялове или акции от АИФ, притежавани от инвеститорите в тази държава членка, ▌е отправено общо предложение за обратно изкупуване или откупуване, освободено от такси или приспадания, което е достъпно за обществеността в рамките на най-малко 30 работни дни и се отправя пряко или чрез финансови посредници лично до всички инвеститори в тази държава членка, чиято самоличност е известна;
   б) намерението за прекратяване на утвърдените механизми за предлагане на дялове или акции от някои или от всички свои АИФ в тази държава членка се оповестява публично посредством обществено достъпно средство, което обичайно се използва при предлагането на АИФ и е подходящо за типа инвеститори в АИФ, включително по електронен път;
   в) всякакви договорни споразумения с финансови посредници или с делегати са изменени или прекратени, считано от датата на оттегляне на уведомлението, за да се предотврати ново или допълнително, пряко или непряко предлагане или продажба на дяловете или акциите, посочени в уведомлението по параграф 2.

Считано от датата, посочена в буква в) от първа алинея, ЛУАИФ прекратява всяко по-нататъшно предлагане или продажби на дялове или акции на управлявания от него АИФ в държавата членка, по отношение на която е било представено уведомление в съответствие с параграф 2.

2.  ЛУАИФ подава до компетентните органи на своята държава членка по произход уведомление, съдържащо информацията, посочена в параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в).

3.  Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ проверяват дали представеното от ЛУАИФ уведомление съгласно параграф 2 е пълно. Не по-късно от 15 работни дни от датата на получаване на пълно уведомление, посочено в параграф 2, компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ ▌ предават това уведомление на компетентните органи на държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2 и на ЕОЦКП.

Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ уведомяват своевременно ЛУАИФ относно извършеното предаване на уведомлението по първата алинея.

За период от 36 месеца от датата, посочена в параграф 1, първа алинея, буква в), ЛУАИФ не извършва предварително предлагане на дялове или акции от АИФ от ЕС, посочени в уведомлението, или по отношение на подобни инвестиционни стратегии или инвестиционни идеи, в държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2.

4.  ЛУАИФ ▌предоставя информацията, която се изисква по членове 22 и 23, на инвеститорите, които са запазили инвестицията си в този АИФ от ЕС, както и на компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ.

5.  Компетентните органи в държавата членка по произход на ЛУАИФ предават на компетентните органи на държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2, информация за всички промени в документите и информацията, посочени в приложение IV, букви б) до е).

6.  Компетентните органи на държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2 от настоящия член, имат същите права и задължения като компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ, съгласно установеното в член 45.

7.   Без да се засягат други надзорни правомощия, съгласно посоченото в член 45, параграф 3, считано от датата на предаване по параграф 5 от настоящия член, компетентните органи на държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2 от настоящия член, не изискват от съответните ЛУАИФ да докажат съответствие с националните законови, подзаконови и административни разпоредби, регулиращи изискванията по отношение на предлагането, посочени в член 5 от Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета*(11).

8.  Държавите членки разрешават употребата на всякакви електронни или други средства за комуникация от разстояние за целите на параграф 4.“

_____________

* Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 98).

** Регламент (ЕС) 2019/… на Европейския парламент и на Съвета от ... за улесняване на трансграничната дистрибуция на предприятия за колективно инвестиране и за изменение на регламенти (ЕС) № 345/2013, (ЕС) № 346/2013 и (ЕС) № 1286/2014 (ОВ L …).

"

5)  В Член 33, параграф 6, втора и трета алинея се заменят със следното:"

„Ако в резултат на планирана промяна управлението на АИФ от страна на ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, съответните компетентни органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ информират ЛУАИФ – в срок от 15 работни дни след получаване на цялата информация, посочена в първа алинея – че не може да внесе промяната.

Ако планирана промяна бъде внесена въпреки първа и втора алинея или ако настъпи непланирана промяна, в резултат на което управлението на АИФ от ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ предприемат всички необходими мерки в съответствие с член 46 и уведомяват съответно компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ без неоправдано забавяне.“

"

6)  Вмъква се следният член:"

„Член 43a

Механизми в подкрепа на инвеститорите на дребно

1.  Без да се засяга член 26 от Регламент (ЕС) 2015/760 ▌, държавите членки гарантират, че във всяка държава членка, в която възнамеряват да предлагат на инвеститори на дребно дялове или акции от АИФ, ЛУАИФ предоставят достъп до механизми за извършване на следните задачи:

   a) обработване на нарежданията на инвеститори за записване, осъществяване на плащания, обратно изкупуване или откупуване на дялове или акции от АИФ в съответствие с условията, определени в документите ▌ на АИФ;
   б) предоставяне на инвеститорите на информация относно начина, по който могат да бъдат подадени нарежданията по буква а) и изплатени сумите по обратното изкупуване и откупуването;
   в) улесняване на ползването на информацията, свързана с упражняването на правата на инвеститорите, произтичащи от инвестициите им в АИФ, в държавата членка, в която се предлага АИФ;
   г) осигуряване на достъп на инвеститорите до изискваните съгласно членове 22 и 23 информация и документация, с цел запознаване и получаване на копие от тях;
   д) предоставяне на инвеститорите на информация относно задачите, изпълнявани чрез тези механизми, на траен носител съгласно посоченото в член 2, параграф 1, буква м) от Директива 2009/65/ЕО; и
   е) изпълнение на ролята на точка за контакт за осъществяване на комуникация с компетентните органи.

2.  За целите на параграф 1 държавите членки не изискват физическо присъствие от ЛУАИФ в приемащата държава членка или назначаването на трето лице.

3.  ЛУАИФ гарантира, че посочените в параграф 1 механизми за изпълнение на задачите са предоставени на разположение, включително чрез електронни средства:

   a) ▌на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка, в която се предлага АИФ, или на език, одобрен от компетентните органи на тази държава членка;
   б) ▌от самото ЛУАИФ, от трета страна, която подлежи на регулиране и надзор, уреждащи задачите, които трябва да бъдат изпълнявани, или и от двете.

За целите на буква б), когато задачите са възложени на трета страна, това се удостоверява с писмен договор, в който се посочват кои от посочените в параграф 1 задачи не се изпълняват от ЛУАИФ, както и че съответната трета страна ще получи цялата необходима информация и документи от ЛУАИФ.“

"

7)  Вмъква се следният член:"

„Член 69a

Оценка на паспортния режим

Преди влизането в сила на делегираните актове, посочени в член 67, параграф 6, съгласно които се прилагат правилата, установени в член 35 и членове 37 – 41, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, като взема предвид резултата от оценката на паспортния режим, предвиден в настоящата директива, включително разширяването на обхвата на този режим по отношение на ЛУАИФ от трета държава. Когато е необходимо, докладът се придружава от законодателно предложение.“

"

8)  В приложение IV се добавят следните букви:"

„и) необходимите данни, включително адреса за фактурирането или съобщаването на приложимите регулаторни такси или разходи от компетентните органи на приемащата държава членка;

   й) информация относно механизмите за изпълнение на задачите, посочени в член 43а.“;

"

Член 3

Транспониране

1.  До... [24 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] държавите членки приемат и публикуват националните законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те съобщават незабавно за това на Комисията.

Те започват да прилагат тези разпоредби от ...[24 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива].

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Начините за позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Оценка

Най-късно до ... [60 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] Комисията извършва оценка на прилагането на настоящата директива въз основа на обществена консултация и с оглед на обсъжданията, проведени с компетентните органи и ЕОЦКП. Най-късно до ... [72 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] Комисията представя доклад относно прилагането на настоящата директива.

Член 5

Преглед

До ... [48 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] Комисията представя доклад, в който се оценяват, наред с другото, предимствата на хармонизирането на разпоредбите, приложими към дружествата за управление на ПКИПЦК, проучващи нагласата на инвеститорите към конкретна инвестиционна идея или инвестиционна стратегия, както и дали за тази цел са необходими някакви изменения на Директива 2009/65/ЕО.

Член 6

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в .

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) OВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 50.
(2)ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 50.
(3) Позиция на Европейския парламент от 16 април 2019 г.
(4) Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (OВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).
(5) Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (OВ L 174, 1.7.2011 г., стp. 1).
(6) Регламент (ЕС) 2019/… на Европейския парламент и на Съвета от ... за улесняване на трансграничната дистрибуция на предприятия за колективно инвестиране и за изменение на регламенти (ЕС) № 345/2013, (ЕС) № 346/2013 и (ЕС) № 1286/2014 (ОВ L …).
(7)+ ОВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS .../... (2018/0045(COD)), и добавете в бележката под линия номера, датата и данните за публикацията на този регламент в ОВ.
(8)+ ОВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE‑CONS …/… (2018/0045(COD)).
(9)ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
(10)+ ОВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS .../... (2018/0045(COD)), и добавете в бележката под линия номера, датата и данните за публикацията на този регламент в ОВ.
(11)+ ОВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS .../... (2018/0045(COD)), и добавете в бележката под линия номера, датата и данните за публикацията на този регламент в ОВ.


Трансгранична дистрибуция на предприятия за колективно инвестиране (Регламент) ***I
PDF 263kWORD 74k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за улесняване на трансграничното разпространение на колективни инвестиционни фондове, както и за изменение на регламенти (ЕС) № 345/2013 и (ЕС) № 346/2013 (COM(2018)0110 – C8-0110/2018 – 2018/0045(COD))
P8_TA-PROV(2019)0368A8-0431/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0110),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0110/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2018 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 27 февруари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0431/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 16 април 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за улесняване на трансграничната дистрибуция на предприятия за колективно инвестиране и за изменение на регламенти (ЕС) № 345/2013, (ЕС) № 346/2013 и (ЕС) № 1286/2014

P8_TC1-COD(2018)0045


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  Разнородните регулаторни и надзорни подходи по отношение на трансграничната дистрибуция на алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), съгласно определението в Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(4), включително европейските фондове за рисков капитал (EuVECA), съгласно определението в Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета(5), европейските фондове за социално предприемачество (EuSEF), съгласно определението в Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета(6), и Европейските фондове за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ), съгласно определението в Регламент (ЕС) № 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета(7), както и предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по смисъла на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(8) водят до разпокъсаност и пречки пред трансграничното предлагане и достъп на АИФ и ПКИПЦК, което от своя страна може да попречи на тяхното предлагане в други държави членки. ПКИПЦК би могло да бъде управлявано външно или вътрешно в зависимост от правната му форма. Разпоредбите на настоящия регламент отнасящи се до управляващите дружества на ПКИПЦК следва да се прилагат както спрямо дружествата, чиято основна дейност е управлението на ПКИПЦК, така и спрямо ПКИПЦК, които не са определили управляващо дружество на ПКИПЦК. В

(2)  С оглед повишаване на ефективността на нормативната уредба, приложима за предприятията за колективно инвестиране, и подобряване на защитата на инвеститорите маркетинговите съобщения, отправени до инвеститорите в АИФ и ПКИПЦК следва да са разпознаваеми като такива, а в тях следва да бъдат описани на еднакво видно място рисковете и ползите от закупуването на дялове или акции от АИФ и ПКИПЦК. Освен това цялата информация, включена в маркетинговите съобщения, отправени до инвеститорите, следва да бъде представена по коректен, ясен и неподвеждащ начин. За гарантиране на защитата на инвеститорите и осигуряване на еднакви условия на конкуренция между АИФ и ПКИПЦК стандартите за маркетинговите съобщения следва да се прилагат за маркетинговите съобщения на АИФ и ПКИПЦК.

(3)  В маркетинговите съобщения, отправени до инвеститорите в АИФ и ПКИПЦК, следва да се посочва къде, как и на какъв език инвеститорите могат да получат обобщена информация относно правата на инвеститорите и в тях следва ясно да се посочва, че лицата, управляващи алтернативни инвестиционин фондове (ЛУАИФ), управителите на EuVECA, управителите на EuSEF или управляващото дружество на ПКИПЦК (наричани заедно „управители на предприятия за колективно инвестиране“) имат правото да прекратят договореностите за предлагане на пазара.

(4)  За да се увеличат прозрачността и защитата на инвеститорите и да се улесни достъпът до информация относно националните законови, подзаконови и административни разпоредби, приложими към маркетинговите съобщения, компетентни органи следва да публикуват такива текстове на своите уебсайтове минимум на език, обичайно използван в сферата на международните финанси, включително неофициалните им резюмета, които биха позволили на управителите на предприятия за колективно инвестиране да получат обща представа за тези законови, подзаконови и административни разпоредби. Публикуването следва да бъде единствено с информативна цел и да не поражда правни задължения. По същите причини Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари, ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета(9), следва да създаде централна база данни, съдържаща резюмета на националните изисквания за маркетингови съобщения и хипервръзки към информацията, публикувана на уебсайтовете на компетентните органи.

(5)  За да се насърчават добрите практики за защита на инвеститорите, заложени в националните изисквания за справедливи и ясни маркетингови съобщения, включително онлайн аспектите на маркетинговите съобщения, ЕОЦКП следва да издава насоки за прилагането на тези изисквания по отношение на маркетинговите съобщения.

(6)  Компетентните органи следва да могат да изискват предварително уведомяване за маркетинговите съобщения с цел извършването на предварителна проверка дали тези съобщения са в съответствие с настоящия регламент и другите приложими изисквания, като например дали маркетинговите съобщения са разпознаваеми като такива, дали рисковете и ползите, свързани със закупуването на дялове от ПКИПЦК и — ако държавата членка разрешава предлагането на АИФ на инвеститори на дребно — рисковете и ползите, свързани със закупуването на дялове или акции от АИФ, са описани на еднакво видно място и дали цялата информация в маркетинговите съобщения е представена по коректен, ясен и неподвеждащ начин. Тази проверка следва да се извършва в рамките на ограничен срок от време. Когато компетентните органи изискват предварително уведомяване, това не следва да ги възпрепятства да извършват последваща проверка на маркетинговите съобщения.

(7)  Компетентните органи следва да докладват на ЕОЦКП за резултатите от тези проверки, исканията за изменения и санкциите, наложени на управителите на предприятия за колективно инвестиране. С оглед повишаване на осведомеността и прозрачността относно правилата, приложими за маркетинговите съобщения, от една страна, и гарантиране на защитата на инвеститорите, от друга страна, ЕОЦКП следва всяка втора година да изготвя и изпраща на Европейския парламент, Съвета и Комисията доклад относно тези правила и прилагането им на практика въз основа на предварителните и последващите проверки на маркетинговите съобщения от страна на компетентните органи.

(8)  За да се гарантира равнопоставеността на лицата, управляващи предприятия за колективно инвестиране, и те да бъдат улеснени при вземането на решения относно това дали да участват в трансгранична дистрибуция на инвестиционни фондове, е важно таксите и разходите, начислявани от компетентните органи за ▌надзора на трансграничните дейности, да са пропорционални на извършваните надзорни задачи ида бъдат публично оповестявани и публикувани на уебсайтовете на компетентните органис цел повишаване на прозрачността. По същата причина хипервръзките към информацията, публикувана на уебсайтовете на компетентните органи във връзка с таксите и разходите, следва да бъдат публикувани на уебсайта на ЕОЦКП, за да съществува централен информационен пункт. Уебсайтът на ЕОЦКП следва също така да съдържа интерактивен инструмент, даващ възможност за индикативно изчисляване на тези такси и разходи, начислявани от компетентните органи.

(9)  За да се осигури по-добро възстановяване на таксите или разходитеи да се засилят прозрачността и яснотата по отношение на структурата на таксите и разходите, когато такива такси или разходи се начисляват от компетентните органи, управителите на предприятия за колективно инвестиране следва да получават фактура, индивидуално искане за плащане или платежно нареждане, в които ясно се посочва размерът на дължимите такси и разходи и начините на плащане.

(10)  Тъй като в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕОЦКП следва да наблюдава и оценява пазарните тенденции, попадащи в сферата на неговата компетентност, е целесъобразно и необходимо да бъдат задълбочени неговите познания чрез разширяване на вече съществуващите бази данни на ЕОЦКП, като в тях бъде включена централна база данни с опис на всички ЛУАИФ и ПКИПЦК, които се предлагат на пазара трансгранично, управителите на тези предприятия за колективно инвестиране, и държавите членки, в които се осъществява предлагането на пазара. За целта, и за да се предостави възможност на ЕОЦКП да поддържа актуална централната база данни , компетентните органи следва да предават на ЕОЦКП информация относно уведомленията, уведомителните писма и информацията, която са получили съгласно директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС във връзка с трансграничната дейност по предлагане на пазара, както и информация относно всяка промяна в тази информация, която следва да бъде отразена в тази база данни. Във връзка с това ЕОЦКП следва да създаде портал за уведомления, на който компетентните органи следва да качват всички документи относно трансграничната дистрибуция на ПКИПЦК и АИФ.

(11)  С цел да се осигурят еднакви условия на конкуренция между допустимите фондове за рисков капитал съгласно определението в Регламент (ЕС) № 345/2013 или допустимите фондове за социално предприемачество съгласно определението в Регламент (ЕС) № 346/2013, от една страна, и останалите АИФ, от друга, е необходимо в тези регламенти да се включат правила за предварително предлагане, идентични на правилата за предварително предлагане, установени в Директива 2011/61/ЕС. Тези правила следва да дадат възможност на управителите, регистрирани в съответствие с посочените регламенти, да се насочват към инвеститори, като проверяват нагласата им към бъдещи инвестиционни възможности или стратегии посредством допустими фондове за рисков капитал или допустими фондове за социално предприемачество.

(12)  В съответствие с Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета(10) някои дружества и лица, посочени в член 32 от същия регламент, се освобождават от задълженията по посочения регламент до 31 декември 2019 г. В посочениярегламент също така се предвижда Комисията да го преразгледа до 31 декември 2018 г., за да оцени, наред с другото, дали посоченият преходен период на освобождаване следва да се удължи или дали след определянето на всички необходими корекции разпоредбите относно ключова информация за инвеститорите в Директива 2009/65/ЕО следва да бъдат заменени от или приравнени на основния информационен документ съгласно предвиденото в посочениярегламент .

(13)  За да се даде възможност на Комисията да извърши преразглежданетов съответствие с Регламент (ЕС) № 1286/2014, както е първоначално предвидено , крайният срок за преразглеждане следва да се удължи с 12 месеца. Компетентната комисия на Европейския парламент следва да съдейства на Комисията в процеса на преразглеждане чрез организиране на изслушване по темата със съответните заинтересовани страни, представляващи интересите на сектора и на потребителите.

(14)  За да се избегне възможността инвеститорите да получават два различни документа за предварително оповестяване, а именно документ с ключова информация за инвеститорите в ПКИПЦК, съгласно изискванията на Директива 2009/65/ЕО, и основен информационен документ, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1286/2014, за едно и също предприятие за колективно инвестиране, докато законодателните актове, произтичащи от преразглеждането от страна на Комисията в съответствие със същия регламент са в процес на приемане и изпълнение, преходният период на освобождаване от задълженията в съответствие с посочения регламент следва да се удължи с 24 месеца. Без да се засяга това удължаване, всички участващи институции и надзорни органи следва да се стремят да действат възможно най-бързо, за да улеснят прекратяването на временното освобождаване.

(15)  На Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приеме технически стандарти за изпълнение, разработени от ЕОЦКП, по отношение на стандартните формуляри, образци и процедури за публикациите и уведомленията, подавани от компетентните органи във връзка с националните законови, подзаконови и административни разпоредби и техните резюмета, отнасящи се до приложимите на тяхна територия изисквания по отношение на предлагането, равнищата на таксите или разходите, начислявани от тях за трансграничните дейности, и когато е приложимо, съответните методологии за изчисляването им. Освен това, за да се подобри предаването към ЕОЦКП, техническите стандарти за изпълнение следва също така да бъдат приети по отношение на уведомленията, уведомителните писма и информацията относно трансграничните дейности по предлагане на пазара, изисквани съгласно Директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС и техническите правила, необходими за функционирането на създаден от ЕОЦКП портал за уведомления. Комисията следва да приеме тези технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение съгласно член 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(16)  Необходимо е да се уточни информацията, която трябва да се съобщава на ЕОЦКП на всяко тримесечие, за да се актуализират базите данни на всички предприятия за колективно инвестиране и на техните управители.

(17)  Всяка обработка на лични данни, извършвана в рамките на настоящия регламент, като например обмен или прехвърляне на лични данни от компетентните органи, следва да бъде предприета в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(11) и всеки обмен или предаване на информация от ЕОЦКП следва да бъде предприет в съответствие с Регламент (ЕО) № 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета(12).

(18)  За да се даде възможност на компетентните органи да упражняват възложените им в настоящия регламент задачи, държавите членки следва да гарантират, че тези органи разполагат с всички необходими правомощия за извършване на надзор и разследване.

(19)  До ... [5 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията следва да направи оценка на прилагането на настоящия регламент. В оценката следва да бъдат взети предвид пазарните тенденции и да се проучи дали въведените мерки са подобрили трансграничната дистрибуция на предприятия за колективно инвестиране.

(20)  До... [2 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията следва да публикува доклад относно проявяването на инвеститорски интерес и търсенето по собствена инициатива на инвеститор, в който се посочва степента на използване на тази форма на записване на фондове, нейното географско разпространение, включително в трети държави, и въздействието ѝ върху паспортния режим.

(21)  С цел да се гарантира правната сигурност е необходимо да се съгласуват началните дати на прилагане на националните законови, подзаконови и административни разпоредби, с които се изпълняват разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/.... на Европейския парламент и на Съвета(13)(14) и на настоящия регламент по отношение на разпоредбите относно маркетинговите съобщения и предварителното предлагане.

(22)  Доколкото целта на настоящия регламент, а именно повишаване на пазарната ефективност при изграждането на съюза на капиталовите пазари, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради последиците от предвиденото действие може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват единни правила за публикуването на националните разпоредби относно изискванията по отношение на предлагането за предприятията за колективно инвестиранеи относно маркетинговите съобщения, отправени до инвеститорите, , както и относно общи принципи затаксите и разходите, начислявани на лицата, управляващи предприятия за колективно инвестиране, във връзка с техните трансгранични дейности. Предвижда се също и създаване на централна база данни за трансграничното предлагане на пазара на предприятия за колективно инвестиране.

Член 2

Обхват

Настоящият регламент се прилага за:

a)  лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции

б)  управляващите дружества на ПКИПЦК, включително ПКИПЦК, които не са определили управляващо дружество на ПКИПЦК;

в управителите на EuVECA; и

г)  управителите на EuSEF

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

a)  „алтернативни инвестиционни фондове“ или „АИФ“ означава АИФ съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС и включват EuVECA, EuSEF и ЕФДИ;

б)  „лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове“ или „ЛУАИФ“ означава ЛУАИФ съгласно определението в член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2011/61/ЕС, получили разрешение в съответствие с член 6 от посочената директива;

в)  „управител на EuVECA“ означава управител на допустим фонд за рисков капитал съгласно определението в член 3, първа алинея, буква в) от Регламент (ЕС) № 345/2013, регистриран в съответствие с член 14 от същия регламент;

г)  „управител на EuSEF“ означава управител на допустим фонд за социално предприемачество съгласно определението в член 3, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 346/2013 и регистриран в съответствие с член 15 от същия регламент;

д)  „компетентни органи“ означава компетентни органи съгласно определението в член 2, параграф 1, буква з) от Директива 2009/65/ЕО или компетентни органи съгласно определението в член 4, параграф 1, буква е) от Директива 2011/61/ЕС или компетентни органи на АИФ от ЕС съгласно определението в член 4, параграф 1, буква з) от Директива 2011/61/ЕС;

е)  „държава членка по произход“ означава държавата членка, в която е седалището на ЛУАИФ, на управителя на EuVECA, на управителя на EuSEF или на управляващото дружество на ПКИПЦК;

ж)  „ПКИПЦК“ означава ПКИПЦК, получило разрешение съгласно член 5 от Директива 2009/65/ЕО;

з)  „управляващо дружество на ПКИПЦК“ означава управляващо дружество съгласно определението в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2009/65/ЕО.

Член 4

Изисквания по отношение на маркетинговите съобщения

1.  ЛУАИФ, управителите на EuVECA, управителите на EuSEF и управляващите дружества на ПКИПЦК гарантират, че всички маркетингови съобщения, отправени до инвеститорите, са разпознаваеми като такива и в тях са описани по еднакво видим начин рисковете и ползите от закупуването на дялове или акции от АИФ или на дялове от ПКИПЦК, както и че цялата информация, включена в маркетинговите съобщения, е коректна, ясна и неподвеждаща.

2.  Управляващите дружества на ПКИПЦК гарантират, че маркетинговите съобщения, съдържащи конкретна информация за ПКИПЦК, не противоречат на и не намаляват значимостта на информацията, която се съдържа в посочения в член 68 от Директива 2009/65/ЕО проспект или в ключовата информация за инвеститорите, посочена в член 78 от посочената директива. Управляващите дружества на ПКИПЦК гарантират, че всички маркетингови съобщения информират за съществуването на проспект и наличието на ключовата информация за инвеститорите. В тези маркетингови съобщения се уточнява къде, как и на какъв език инвеститорите или потенциалните инвеститори могат да получат проспекта и ключовата информация за инвеститорите и се предоставят хипервръзки към тези документи или адресите на уебсайтовете им.

3.  В маркетинговите съобщения, посочени в параграф 2, се уточнява къде, как и на какъв език инвеститорите или потенциалните инвеститори могат да получат резюме за правата на инвеститорите и се посочва електронна хипервръзка към такова резюме, което включва, по целесъобразност, информация относно достъп до механизма за колективна защита на равнището на Съюза и на национално равнище, в случай на съдебен спор.

В тези маркетингови съобщения се съдържа също така ясна информация, че управителите или управляващите дружества, посочени в параграф 1 от настоящия член, може да решат да прекратят договореностите за предлагане на пазара на своите предприятия за колективно инвестиране в съответствие с член 93а от Директива 2009/65/ЕО и член 32а от Директива 2011/61/ЕС.

4.  ЛУАИФ, управителите на EuVECA и управителите на EuSEF гарантират, че маркетинговите съобщения, които включват покана за закупуване на дялове или акции от АИФ и които съдържат конкретна информация за АИФ, не противоречат на информацията, която трябва да бъде оповестена пред инвеститорите в съответствие с член 23 от Директива 2011/61/ЕС, с член 13 от Регламент (ЕС) № 345/2013 или съответно с член 14 от Регламент (ЕС) № 346/2013 и не намаляват нейното значение.

5.  Параграф 2 от настоящия член се прилага mutatis mutandis към АИФ, които публикуват проспект в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета(15) или в съответствие с националното право или прилагат правилата по отношение на формата и съдържанието на ключовата информация за инвеститорите, посочена в член 78 от Директива 2009/65/ЕО.

6.  До ...[24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] ЕОЦКП издава насоки, които след това периодично актуализира, относно прилагането на изискванията по отношение на посочените в параграф 1 маркетингови съобщения, като бъде отчетено, че тези съобщения могат да бъдат направени онлайн.

Член 5

Публикуване на националните разпоредби за изискванията по отношение на предлагането

1.  Компетентните органи публикуват и актуализират на своите уебсайтове актуална и пълна информация относно приложимите национални законови, подзаконови и административни разпоредби, съдържащи изискванията по отношение на предлагането на АИФ и ПКИПЦК, и техните резюмета минимум на един език, обичайно използван в сферата на международните финанси.

2.  Компетентните органи уведомяват ЕОЦКП ▌относно хипевръзките към уебсайтовете на компетентните органи, на които се публикува информацията, посочена в параграф 1.

Компетентните органи уведомяват без ненужно забавяне ЕОЦКП за всяка промяна в информацията, подадена съгласно първата алинея от настоящия параграф.

3.  ЕОЦКП разработва проект на технически стандарти за изпълнение за определяне на стандартните формуляри, образци и процедури за публикациите и уведомленията по настоящия член.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до ... [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първата алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 6

Централна база данни на ЕОЦКП за националните разпоредби относно изискванията по отношение на предлагането

До ... [30 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] ЕОЦКП публикува и поддържа на своя уебсайт централна база данни, съдържаща резюметата, посочени в член 5, параграф 1, както и хипервръзките към уебсайтовете на компетентните органи, посочени в член 5, параграф 2.

Член 7

Предварителна проверка на маркетинговите съобщения

1.  Компетентните органи могат единствено с цел проверка на съответствието с настоящия регламент и с националните разпоредби за изискванията по отношение на предлаганетода изискват предварително уведомяване за маркетинговите съобщения, които управляващите дружества на ПКИПЦК, ▌възнамеряват да използват пряко или косвено в отношенията си с инвеститорите.

Посоченото в първата алинея изискване за предварително уведомяване не представлява предварително условие за предлагането на дялове от ПКИПЦК и не е част от процедурата по уведомяване, посочена в член 93 от Директива 2009/65/ЕО.

Когато компетентните органи изискват посоченото в първата алинея предварително уведомяване, те — в срок от 10 работни дни от получаване на маркетинговите съобщения — информират управляващото дружество на ПКИПЦК за всяко искане за изменение на неговите маркетингови съобщения.

Предварителното уведомяване, посочено в първа алинея, може да се изисква системно или в съответствие с всички други практики за проверка и не засяга надзорни правомощия за последваща проверка на маркетингови съобщения.

2.  Компетентните органи, които изискват предварително уведомяване за маркетинговите съобщения, установяват, прилагат и публикуват на своите уебсайтове процедури за такова предварително уведомяване. Вътрешните правила и процедури гарантират прозрачното и недискриминационно третиране на всички ПКИПЦК, независимо от това в коя държава членка са получили разрешение.

3.  Когато ▌ЛУАИФ, управителите на EuVECA или на EuSEF предложат ▌дялове или акции от своите АИФ на инвеститорите на дребно, параграфи 1 и 2 ▌се прилагат mutatis mutandis за тези ЛУАИФ, управители на EuVECA или EuSEF.

Член 8

Доклад на ЕОЦКП относно маркетинговите съобщения

1.   До 31 март 2021 г. и всяка втора година след това, компетентните органи ▌докладват на ЕОЦКП ▌следните данни:

a)  броя на исканията за изменения на маркетинговите съобщения, поставени въз основа на предварителна проверка, когато е приложимо;

б)  броя на исканията за изменения и решения, взети въз основа на последващи проверки, като ясно се посочват най-често срещаните нарушения, включително описание и естеството на тези нарушения;

в)  описание на най-често срещаните нарушения на изискванията, посочени в член 4; както и

г)  един пример за всяко от нарушенията, посочени в букви б) и в).

2.   До 30 юни 2021 г.и всяка втора година след това, ЕОЦКП представя доклад на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в който се прави преглед на изискванията по отношение на предлагането, посочени в член 5, параграф 1, във всички държави членки и който съдържа анализ на въздействието на националните законови, подзаконови и административни разпоредби, уреждащи маркетинговите съобщения, въз основа и на информацията, получена в съответствие с параграф 1 от настоящия член.

Член 9

Общи принципи относно таксите или разходите

1.  Когато компетентните органи начисляват такси или разходитезаизпълнението на своите задължения във връзка с трансграничните дейности на ЛУАИФ, управителите на EuVECA, управителите на EuSEF и управляващите дружества на ПКИПЦК, такива такси или разходи са съобразени с общите разходи, свързани с ▌изпълнението на задачите на компетентния орган.

2.  За таксите и разходите, посочени в параграф 1 от настоящия член компетентните органи изпращат фактура, индивидуално искане за плащане или платежно нареждане, като ясно определят начините на плащане и датата, на която плащането е дължимо до адреса, посочен в член 93, параграф 1, трета алинея от Директива 2009/65/ЕО или в приложение IV, точка i) от Директива 2011/61/ЕС.

Член 10

Публикуване на националните разпоредби относно таксите и разходите

1.  До ... [6 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] компетентните органи публикуват и поддържат на своите уебсайтове актуална информация, в която са изброени таксите или разходите, посочени в член 9, параграф 1, или, когато е приложимо, използваните методологии за изчисляване на тези такси или разходи, минимум на един език, обичайно използван в сферата на международните финанси.

2.  Компетентните органи уведомяват ЕОЦКП за хипервръзките към уебсайтовете на компетентните органи, на които се публикува информацията, посочена в параграф 1.

3.  ЕОЦКП разработва проект на технически стандарти за изпълнение за определяне на стандартните формуляри, образци и процедури за публикациите и уведомленията по настоящия член.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до ... [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първата алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 11

Публикация на ЕОЦКП за таксите и разходите

1.   До ... [30 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] ЕОЦКП публикува на своя уебсайт хипервръзки към уебсайтовете на компетентните органи, посочени в член 10, параграф 2. Тези хипервръзки се актуализират.

2.  До ... [30 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] ЕОЦКП разработва и предоставя на своя уебсайт интерактивен инструмент, свободно достъпен минимум на един език, обичайно използван в сферата на международните финанси, който дава възможност за индикативно изчисляване на таксите и разходите, посочени в член 9, параграф 1. Този инструмент се актуализира.

Член 12

Централна база данни за трансграничното предлагане на АИФ и ПКИПЦК

1.  До ... [30 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] ЕОЦКП публикува ▌на своя уебсайт централна база данни за трансграничното предлагане на АИФ и ПКИПЦК, свободно достъпна на език, обичайно използван в сферата на международните финанси, в която са изброени▌:

a)  всички АИФ, които се предлагат в държава членка, различна от държавата членка по произход, техния ЛУАИФ, управител на EuSEF или на EuVECA , както и държавите членки, в които те се предлагат; както и

б)  всички ПКИПЦК, които се предлагат в държава членка, различна от държавата членка по произход на ПКИПЦК съгласно определеното в член 2, параграф 1, точка д) от Директива 2009/65/ЕО, тяхното управляващо дружество на ПКИПЦК, както и държавите членки, в които те се предлагат.

Тази централна база данни се актуализира .

2.  Задълженията в настоящия член и в член 13, свързани с базата данни, посочена в параграф 1 от настоящия член, не засягат задълженията, свързани със списъка, посочен в член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2009/65/ЕО, централния публичен регистър, посочен в член 7, параграф 5, втора алинея от Директива 2011/61/ЕС, централната база данни, посочена в член 17 от Регламент (ЕС) № 345/2013, и централната база данни, посочена в член 18 от Регламент (ЕС) № 346/2013.

Член 13

Стандартизиране на уведомленията до ЕОЦКП

1.  На всеки три месеца компетентните органи на държавите членки по произход съобщават на ЕОЦКП информацията, необходима за създаването и поддържането на централната база данни, посочена в член 12 от настоящия регламент, по отношение на всяко уведомление, уведомително писмо или ▌информация, посочена в ▌член 93, параграф 1 и член 93а, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО и в член 31, параграф 2, ▌член 32, параграф 2 и член 32а, параграф 2 ▌от Директива 2011/61/ЕС, както и всички промени в тази информация, ако тези промени биха довели до промяна на информацията в тази централна база данни.

2.  ЕОЦКП създава портал за уведомления, в който всеки компетентен орган въвежда всички документи, посочени в параграф 1.

3.  ЕОЦКП разработва проект на технически стандарти за изпълнение за определяне на информацията, която трябва да бъде съобщена, както и на формулярите, образците и процедурите за съобщаването на информацията от страна на компетентите органи за целите на параграф 1 и техническите условия, необходими за функционирането на портала за уведомления, посочен в параграф 2.

ЕОЦКП представя тези проекти на технически стандарти за изпълнение на Комисията до ... [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

На Комисията се предоставят правомощия да приема техническите стандарти за изпълнение по първа алинея от настоящия параграф в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 14

Правомощия на компетентните органи

1.  Компетентните органи разполагат с всички надзорни правомощия и правомощия за разследване, които са необходими за изпълнение на техните задачи съгласно настоящия регламент.

2.  Предоставените на компетентните органи правомощия съгласно директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС, регламенти (ЕС) № 345/2013, (ЕС) № 346/2013 и (ЕС) 2015/760, включително правомощията свързани със санкциите или други мерки, се упражняват също и по отношение на управителите, посочени в член 4 от настоящия регламент.

Член 15

Изменения на Регламент (ЕС) № 345/2013

Регламент (ЕС) № 345/2013 се изменя, както следва:

(1)  В член 3 се добавя следната буква:"

„о) „предварително предлагане“ означава ▌предоставяне на информация или комуникация, пряко или косвено, за инвестиционни стратегии или инвестиционни идеи, извършвано от управител на допустим фонд за рисков капитал или от негово име, на потенциалните инвеститори с местоживеене или със седалище в Съюза , с цел да се провери интересът им по отношение на допустим фонд за рисков капитал, който все още не е установен, или на допустим фонд за рисков капитал, който е установен, но за който все още не е постъпило уведомление за предлагане на пазара в съответствие с член 15 в държавата членка на местоживеене на потенциалните инвеститори или в която те имат седалище, и което при всички случаи не съставлява предложение или пласиране спрямо потенциалния инвеститор за инвестиране в дялове или акции на този допустим фонд за рисков капитал;

"

(2)  Вмъква се следният член:"

„Член 4a

1.  Управител на допустим фонд за рисков капитал може да извършва предварително предлагане в Съюза, освен ако представената на потенциалните инвеститори информация:

   a) е достатъчна, за да позволи ангажирането на инвеститорите с придобиването на дялове или акции от определен допустим фонд за рисков капитал;
   б) представлява ▌формуляри за записване или други подобни документи в проектна или окончателна форма ▌; или
   в) представлява учредителни документи, проспект или документи за предлагане на все още неустановен допустими фонд за рисков капитал, в окончателна форма.

Когато се предоставят проект на проспект или документи за предлагане, те не трябва да съдържат информация, достатъчна, за да позволи на инвеститорите да вземат инвестиционно решение, а трябва да посочват ясно, че:

   a) не представляват предложение или покана за записване на дялове или акции на допустим фонд за рисков капитал; и
   б) на информацията, представена в тях, не следва да се разчита, защото е непълна и може да бъде променена.

2.  Компетентните органи не изискват от управител на допустим фонде за рисков капитал да уведомява компетентните органи за съдържанието или адресатите на предварително предлагане, нито да изпълнява каквито и да е условия или изисквания, различни от посочените в настоящия член, преди да започне предварително предлагане.

3.   Управителите на допустими фондове за рисков капитал гарантират, че инвеститорите не придобиват дялове или акции в допустим фонд за рисков капитал посредством предварително предлагане и че инвеститорите, с които е осъществен контакт като част от предварителното предлагане, може да придобиват дялове или акции само в допустим фонд за рисков капитал посредством предлагане, разрешено в съответствие с член 15.

Всяко записване от страна на професионални инвеститори в рамките на 18 месеца след като управител на допустим фонд за рисков капитал е започнал предварително предлагане, на дялове или акции от допустим фонд за рисков капитал, посочен в информацията, предоставена в хода на предварителното предлагане, или от допустим фонд за рисков капитал, установен в резултат на предварителното предлагане, се счита за следствие от предлагането и подлежи на приложимите процедури за уведомяване, посочени в член 15.

4.  В рамките на 2 седмици от започването на предварителното предлагане управителите на допустим фонд за рисков капитал изпращат на компетентните органи на своята държава членка по произход неофициално писмо на хартиен носител или по електронен път. В това писмо се посочват държавите членки, в които се извършва или се е извършило предварителното предлагане, и периодите, през които то се извършва или се е извършило, включително информацията за представените инвестиционни стратегии и когато е приложимо – списък на допустимите фондове за рисков капитал, които са или са били обект на предварително предлагане. Компетентните органи на държавата членка по произход на управителя на допустим фонд за рисков капитал информират незабавно компетентните органи на държавите членки, в които управителят на допустим фонд за рисков капитал участва или е участвал в предварително предлагане. Компетентните органи на държавата членка, в която се извършва или се е извършило предварителното предлагане, могат да поискат от компетентните органи на държавата членка по произход на управителя на допустим фонд за рисков капитал да предоставят допълнителна информация за предварителното предлагане, което се извършва или се е извършило на нейна територия.

5.  Трета страна може да извършва предварително предлагане от името на упълномощен управител на допустими фондове за рисков капитал само ако има разрешение да осъществява дейност като инвестиционен посредник в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*, като кредитна институция в съответствие с Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета**, като управляващо дружество на ПКИПЦК в съответствие с Директива 2009/65/ЕО, като лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд, съгласно Директива 2011/61/ЕС, или да действа като обвързан агент в съответствие с Директива 2014/65/ЕС. Такава трета страна подлежи на условията, посочени в настоящия член.

6.  Управителят на допустим фонд за рисков капитал осигурява подходящо документиране на предварителното предлагане.

_____________

* Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

** Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).“.

"

Член 16

Изменения на Регламент (ЕС) № 346/2013

Регламент (ЕС) № 346/2013 се изменя, както следва:

(1)  В член 3 се добавя следната буква:"

„о) „предварително предлагане“ означава ▌предоставяне на информация или комуникация, пряко или косвено, за инвестиционни стратегии или инвестиционни идеи, извършвано от управител на допустим фонд за социално предприемачество или от негово име, на потенциалните инвеститори с местоживеене или със седалище в Съюза , с цел да се провери интересът им по отношение на ▌допустим фонд за социално предприемачество, който все още не е установен, или по отношение на допустим фонд за социално предприемачество, който е установен, но за който все още не е постъпило уведомление за предлагане на пазара в съответствие с член 16 в държавата членка на местоживеене на потенциалните инвеститори или в която те имат седалище, и което при всички случаи не съставлява предложение или пласиране спрямо потенциалния инвеститор за инвестиране в дяловете или акциите на този допустим фонд за социално предприемачество.“;

"

(2)  Вмъква се следният член:"

„Член 4a

1.  Управител на допустим фонд за социално предприемачество могат да извършват предварително предлагане в Съюза, освен ако представената на потенциалните инвеститори информация:

   a) е достатъчна, за да позволи ангажирането на инвеститорите с придобиването на дялове или акции от определен допустим фонд за социално предприемачество;
   б) съставлява ▌формуляри за записване или други подобни документи в проектна или окончателна форма ▌; или
   в) съставлява учредителни документи, проспект или документи за предлагане на все още неустановен допустим фонд за социално предприемачество в окончателна форма.

Когато се предоставят проект на проспект или документи за предлагане, те не съдържат информация, достатъчна, за да позволи на инвеститорите да вземат инвестиционно решение, и сочат ясно, че:

   a) не представляват оферта или покана за записване на дялове или акции на допустим фонд за социално предприемачество; и
   б) на информацията, представена в тях, не следва да се разчита, защото е непълна и може да бъде променена.

2.  Компетентните органи не изискват от управителите на допустими фондове за социално предприемачество да уведомяват компетентните органи за съдържанието или адресатите на предварително предлагане, нито да изпълняват каквито и да е условия или изисквания, различни от посочените в настоящия член, преди да започнат предварително предлагане.

3.  Управителите на допустими фондове за социално предприемачество гарантират, че инвеститорите не придобиват дялове или акции в допустим фонд за социално предприемачество посредством предварително предлагане и че инвеститорите, с които е осъществен контакт като част от предварителното предлагане, може да придобиват дялове или акции само в допустим фонд за социално предприемачество посредством предлагане, разрешено в съответствие с член 16.

Всяко записване от страна на професионални инвеститори в рамките на 18 месеца след като управителят на допустим фонд за социално предприемачество е започнал предварително предлагане, на дялове или акции от допустим фонд за социално предприемачество, посочен в информацията, предоставена в контекста на предварителното предлагане, или от допустим фонд за социално предприемачество, установен в резултат на предварителното предлагане, се счита за следствие от предварителното предлагане и подлежи на приложимите процедури за уведомяване, посочени в член 16.

4.  В рамките на 2 седмици от започването на предварителното предлагане управителите на допустим фонд за социално предприемачество изпращат на компетентните органи на своята държава членка по произход неофициално писмо на хартиен носител или по електронен път. В това писмо се посочват държавите членки, в които се извършва или се е извършило предварителното предлагане, и периодите, през които то се извършва или се е извършило, включително информацията за представените инвестиционни стратегии и когато е приложимо – списък на допустимите фондове за социално предприемачество, които са или са били обект на предварително предлагане. Компетентните органи на държавата членка по произход на управителя на допустим фонд за социално предприемачество информират незабавно компетентните органи на държавите членки, в които управителят на допустим фонд за социално предприемачество участва или е участвал в предварително предлагане. Компетентните органи на държавата членка, в която се извършва или се е извършило предварителното предлагане, могат да поискат от компетентните органи на държавата членка по произход на управителя на допустим фонд за социално предприемачество да предоставят допълнителна информация за предварителното предлагане, което се извършва или се е извършило на нейна територия.

5.  Трета страна може да извършва предварително предлагане от името на упълномощен управител на допустими фондове за социално предприемачество само ако има разрешение да осъществява дейност като инвестиционен посредник в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*, като кредитна институция в съответствие с Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета**, като управляващо дружество на ПКИПЦК в съответствие с Директива 2009/65/ЕО, като лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд, съгласно Директива 2011/61/ЕС, или да действа като обвързан агент в съответствие с Директива 2014/65/ЕС. Такава трета страна подлежи на условията, посочени в настоящия член.

6.  Управител на допустим фонд за социално предприемачество осигурява подходящо документиране на предварителното предлагане.“

_____________

* Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

** Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338)

"

Член 17

Изменения на Регламент (ЕС) № 1286/2014

Регламент (ЕС) № 1286/2014 се изменя, както следва:

(1)  В член 32, параграф 1 датата „31 декември 2019 г.“ се заменя с датата „31 декември 2021 г.“;

(2)  Член 33 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1, първа алинея датата „31 декември 2018 г.“ се заменя с датата „31 декември 2019 г.“;

б)  В параграф 2, първа алинея датата „31 декември 2018 г.“ се заменя с датата „31 декември 2019 г.“;

в)  В, параграф 4, първа алинея датата „31 декември 2018 г.“ се заменя с датата „31 декември 2019 г.“.

Член 18

Оценка

До ... [60 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията извършва оценка на прилагането на настоящия регламент въз основа на обществена консултация и с оглед на обсъжданията, проведени с компетентните органи и ЕОЦКП.

До ... [24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията, въз основа на консултация с компетентните органи, ЕОЦКП и други съответни заинтересовани лица, внася доклад до Европейския парламент и до Съвета относно проявяването на инвеститорски интерес и търсенето по собствена инициатива на инвеститор, в който се посочва степента на използване на тази форма на записване на фондове, нейното географско разпространение, включително в трети държави, и въздействието ѝ върху паспортния режим. В този доклад се проучва също така дали порталът за уведомления, създаден в съответствие с член 13, параграф 2, следва да бъде разработен така, че всички прехвърляния на документи между компетентните органи да се осъществят чрез него.

Член 19

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Член 4, параграфи 1 до 5, член 5, параграфи 1 и 2, член 15 и член 16 обаче се прилагат от ... [24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в …,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 50.
(2)ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 50.
(3) Позиция на Европейския парламент от 16 април 2019 г.
(4)Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (OВ L 174, 1.7.2011 г., стp. 1).
(5) Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 1).
(6) Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейски фондове за социално предприемачество (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 18).
(7) Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 98).
(8)Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (OВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).
(9) Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).
(10) Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (ОВ L 352, 9.12.2014 г., стр. 1).
(11)Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(12)Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).
(13) Директива (ЕС) 2019/ ... на Европейския парламент и на Съвета от ... за изменение на Директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС по отношение на трансграничната дистрибуция на предприятия за колективно инвестиране (ОВ, L …).
(14)+ ОВ: Моля, въведете в текста номера на директивата, съдържаща се в документ PE-CONS 54/19 (2018/0041(COD), и добавете номера, датата и данните за публикацията в ОВ на тази директива в бележката под линия.
(15)Регламент (EС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12).


Капиталови изисквания (Регламент) ***I
PDF 1758kWORD 944k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи пасиви, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за докладване и оповестяване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (COM(2016)0850 – C8-0480/2016 – 2016/0360A(COD))
P8_TA-PROV(2019)0369A8-0242/2018

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0850),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (С8-0480/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 8 ноември 2017 г.(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 30 март 2017 г.(2),

—  като взе предвид решението на Председателския съвет от 18 май 2017 г. да разреши на комисията по икономически и парични въпроси да раздели посоченото по-горе предложение на Комисията и да изготви два отделни законодателни доклада въз основа на него,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 15 февруари 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0242/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 16 април 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване, и на Регламент (ЕС) № 648/2012

P8_TC1-COD(2016)0360A


(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(3),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  С оглед на последиците от финансовата криза, която се разви през 2007—2008 г., Съюзът проведе значителна реформа на регулаторната уредба на финансовите услуги с цел повишаване на устойчивостта на финансовите институции. Тази реформа до голяма степен беше основана на международните стандарти, договорени през 2010 г. от Базелския комитет по банков надзор (БКБН), които са известни като рамката на Базел III. Сред многобройните мерки пакетът от реформи съдържаше приемането на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета(6) и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(7), с които се въведоха по-строги пруденциални изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (институции).

(2)  Макар че реформата стабилизира финансовата система и я направи по-устойчива на много видове възможни бъдещи сътресения и кризи, тя не обхвана всички установени проблеми. Важна причина за това беше, че създателите на международни стандарти – БКБН и Съветът за финансова стабилност (СФС) – тогава все още не бяха приключили работата си по намирането на международно приети решения на проблемите. След като работата по важните допълнителни реформи вече приключи, следва да се вземат мерки за разрешаването на оставащите проблеми.

(3)  В съобщението си от 24 ноември 2015 г., озаглавено „Към завършването на банковия съюз“, Комисията призна необходимостта от допълнително редуциране на риска и се ангажира да внесе законодателно предложение, което да се основава на международно приетите стандарти. Необходимостта от предприемането на допълнителни конкретни законодателни мерки за редуциране на рисковете във финансовия сектор беше призната от Съвета в заключенията му от 17 юни 2016 г., както и от Европейския парламент — в резолюцията му от 10  март 2016 г. относно банковия съюз — Годишен доклад за 2015 г.(8).

(4)  Мерките за редуциране на риска не само ще укрепят допълнително устойчивостта на европейската банкова система и доверието на пазарите в нея, но ще предоставят също и основа за по-нататъшен напредък към окончателното изграждане на банковия съюз. Тези мерки следва да се разглеждат и в контекста на по-широките проблеми, засягащи икономиката на Съюза, по-специално необходимостта от насърчаване на растежа и заетостта на фона на несигурни икономически перспективи. В този контекст, с цел укрепване на икономиката на Съюза, бяха лансирани важни политически инициативи като Плана за инвестиции за Европа и съюза на капиталовите пазари. Важно е, следователно, всички мерки за редуциране на риска да взаимодействат гладко с тези политически инициативи, както и с неотдавна проведените по-широкомащабни реформи във финансовия сектор.

(5)  Разпоредбите на настоящия регламент следва да бъдат равностойни на международно приетите стандарти и да гарантират запазване на равностойността на Директива 2013/36/ЕС и на Регламент (ЕС) № 575/2013 с рамката на Базел III. Целенасочените изменения за отразяване на особеностите на Съюза, както и по-широки политически съображения, следва да бъдат ограничени по отношение на обхвата или на времето, за да не се наруши общата стабилност на пруденциалната рамка.

(6)  Действащите мерки за редуциране на риска, и по-специално изискванията за отчетност и оповестяване, следва също да бъдат усъвършенствани, за да се осигури по-пропорционалното им прилагане, както и това спазването им да не поражда прекомерно бреме, особено за по-малките и несложни институции.

(7)   За целеви облекчения по отношение на прилагането на принципа на пропорционалност е необходимо точно определение за малки и несложни институции. Единен абсолютен праг не е в състояние сам по себе да отчете специфичните характеристики на националните банкови пазари. Следователно е необходимо държавите членки да могат да използват правомощията си за преценка, за да приспособяват прага към националните особености и да го коригират по целесъобразност в посока надолу. Тъй като размерът на дадена институция сам по себе си не е определящ за нейния рисков профил, необходимо е да се прилагат и допълнителни качествени критерии, за да се гарантира, че дадена институция се разглежда като малка и несложна и може да се възползва от по-пропорционални правила единствено ако институцията изпълнява всички приложими критерии.

(8)  Отношенията на ливъридж допринасят за запазването на финансовата стабилност, тъй като действат като предпазна мярка на основаните на риска капиталови изисквания и ограничават прекомерното натрупване на ливъридж при икономически подем. БКБН преработи международния стандарт за отношението на ливъридж, за да доуточни някои концептуални аспекти във връзка с това отношение. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде приведен в съответствие с изменения стандарт, така че да се осигури в международен план конкурентната равнопоставеност на институциите от ЕС, извършващи дейност извън Съюза, и да се гарантира, че отношението на ливъридж продължава ефективно да допълва основаните на риска капиталови изисквания. Поради това в допълнение към настоящата система за отчетност и оповестяване на отношението на ливъридж следва да се въведе изискване за отношението на ливъридж.

(9)  С цел да се предотврати излишно ограничаване на кредитирането на предприятията и домакинствата от страна на институциите, както и нежелано неблагоприятно въздействие върху ликвидността на пазара, изискването за отношението на ливъридж следва да бъде определено на такова ниво, на което да действа като надежден ограничител на риска от прекомерен ливъридж, без да се възпрепятства икономическият растеж.

(10)  В доклада си от 3 август 2016 г. Европейският надзорен орган (Европейски банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета(9), заключи, че за всеки вид кредитна институция калибрирано на 3% отношение на ливъридж с оглед на капитала от първи ред би представлявало надежден ограничител. Изискване за отношение на ливъридж от 3% беше договорено и на международно равнище от БКБН. Поради това изискването за отношението на ливъридж следва да бъде калибрирано на 3%.

(11)  Изискването за отношение на ливъридж от 3% обаче би ограничило някои бизнес модели и видове дейност повече от други. По-специално е възможно непропорционално да бъдат засегнати публичното кредитиране от публичните банки за развитие и официално подкрепяните експортни кредити. Поради това отношението на ливъридж следва да бъде пригодено към този вид експозиции. Във връзка с това следва да бъдат въведени ясни критерии, които да спомагат за установяване на публичните функции на такива кредитни институции и които да покриват въпроси като установяването им , вида извършвани дейности, целите, механизмите за гаранции от публични органи и ограниченията за дейностите по приемане на депозити. Формата и начинът на установяване на такива кредитни институции обаче следва да останат по преценка на централното правителство, регионално правителство или местен орган на властта на държава членка и може да включват създаването на нова кредитна институция, придобиването или поглъщането, включително чрез преотстъпване на права и в контекста на производство по преструктуриране, на вече съществуващо дружество от страна на такива публични органи.

(12)  Отношението на ливъридж също така не следва да пречи на институциите при предоставянето на услуги по централизиран клиринг на техните клиенти. Поради това първоначалните маржове по подлежащи на централизиран клиринг сделки с деривати, получени от институциите ▌ от техните клиенти и предадени на централните контрагенти (ЦК), следва да бъдат изключени от мярката за експозиция на отношението за ливъридж.

(13)   При извънредни обстоятелства, които дават основания за изключването на определени експозиции към централни банки от отношението на ливъридж, и с цел да се улесни прилагането на паричната политика, компетентните органи следва да могат да изключат временно тези експозиции от мярката за експозиция на отношението на ливъридж. За тази цел, след като се консултират със съответната централна банка, те следва да оповестят публично наличието на такива извънредни обстоятелства. Изискването за отношението на ливъридж следва да се рекалибрира съразмерно, за да се компенсира въздействието на изключването. Рекалирбирането следва да гарантира предотвратяването на рисковете за финансовата стабилност, засягащи съответните банкови сектори, както и запазване на устойчивостта, осигурена от отношението на ливъридж.

(14)  Целесъобразно е да се въведе изискване за буфер на отношението на ливъридж за институциите, определени като глобални системно значими институции (Г-СЗИ), в съответствие с Директива 2013/36/ЕС и със стандартите на БКБН за буфер на отношението на ливъридж за глобалните системно значими банки (Г-СЗБ), публикувани през декември 2017 г. Буферът на отношението на ливъридж беше калибриран от БКБН с конкретната цел за редуциране на сравнително по-големите рискове за финансовата стабилност, породени от Г-СЗБ, и във връзка с това на този етап следва да се прилага само за Г-СЗИ. Въпреки това следва да се направи допълнителен анализ, за да се определи дали би било целесъобразно изискването за буфер на отношението на ливъридж да се прилага за други системно значими институции (Д-СЗИ) съгласно определението в Директива 2013/36/ЕС и, ако това е така, по какъв начин калибрирането следва да бъде адаптирано към специфичните характеристики на тези институции.

(15)  На 9 ноември 2015 г. СФС ▌ публикува Договореностите относно общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ) (наричан по-долу „стандарт за ОКПЗ“), които бяха одобрени от Г-20 на срещата на върха през ноември 2015 г. в Турция. Съгласно стандарта за ОКПЗ от Г-СЗБ се изисква да притежават достатъчно висок размер задължения за покриване на загуби (които споделят загуби), за да се гарантира гладкото и бързо поемане на загуби и рекапитализация в случай на преструктуриране. Стандартът за ОКПЗ следва да бъде приложен в правото на Съюза.

(16)  При прилагането на стандарта за ОКПЗ в правото на Съюза трябва да се вземе под внимание действащото минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения(наричано по-долу „минимално изискване за приемливи задължения“), определено в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(10). Тъй като стандарта за ОКПЗ и минималното изискване за приемливи задължения преследват една и съща цел – да се гарантира, че институциите имат достатъчен капацитет за поемане на загуби, двете изисквания следва да са допълващи се елементи от една обща рамка. От оперативна гледна точка, хармонизираното минимално равнище на стандарта за ОКПЗ следва да се въведе в Регламент (ЕС) № 575/2013 чрез ново изискване за собствен капитал и приемливи задължения, докато изискванията, които са специфични за Г-СЗИ и за институциите, които не са Г-СЗИ, следва да се въведат чрез целенасочени изменения на Директива 2014/59/ЕС и на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета(11). Разпоредбите за въвеждане на стандарта за ОКПЗ в Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да се четат заедно с разпоредбите, въведени в Директива 2014/59/ЕС и в Регламент (ЕС) № 806/2014, както и с Директива 2013/36/ЕС.

(17)  В съответствие със стандарта за ОКПЗ, който обхваща само Г-СЗБ, минималното изискване за достатъчно собствен капитал и задължения с висок капацитет за поемане на загуби, въведено в настоящия регламент, следва да се прилага само спрямо Г-СЗИ. От друга страна, разпоредбите относно приемливите задължения, въведени в настоящия регламент, следва да се прилагат за всички институции, в съответствие с допълнителните изменения и изисквания, предвидени в Директива 2014/59/ЕС.

(18)  В съответствие със стандарта за ОКПЗ, изискването за собствен капитал и приемливи задължения следва да се прилага за субектите за преструктуриране, които сами по себе си са Г-СЗИ или са част от група, определена като Г-СЗИ. Изискването за собствен капитал и приемливи задължения следва да се прилага на индивидуална или консолидирана основа според това дали субектите за преструктуриране са самостоятелни институции без дъщерни предприятия, или са предприятия майки.

(19)  Директива 2014/59/ЕС позволява инструментите за преструктуриране да се използват не само за институции, а и за финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност. Поради това финансовите холдинги майки и финансовите холдинги майки със смесена дейност, също както институциите майки, следва да имат достатъчен капацитет за поемане на загуби.

(20)  С оглед на ефективността на изискването за собствен капитал и приемливи задължения е изключително важно инструментите, държани с цел да бъде изпълнено това изискване, да имат голям капацитет за поемане на загуби. Задълженията, които са изключени от посочения в Директива 2014/59/ЕС инструмент за споделяне на загуби, нямат такъв капацитет, също както го нямат и други задължения, които по принцип могат да бъдат използвани за споделяне на загуби, но това би породило трудности на практика. Поради това тези задължения не следва да се считат за приемливи с оглед на изискването за собствен капитал и приемливи задължения. От друга страна, капиталовите инструменти, както и подчинените задължения, имат голям капацитет за поемане на загуби. В съответствие със стандарта за ОКПЗ обаче следва в определена степен да се признае потенциалът за поемане на загуби на задълженията, чийто ранг е равен на този на някои изключени задължения.

(21)  За да се избегне двойното отчитане на задълженията за целите на изискването за собствен капитал и приемливи задължения, следва да се въведат правила за приспадане на позициите в елементи на приемливите задължения, които да отразяват съответния подход на приспадане при капиталовите инструменти, вече разработен в Регламент (ЕС) № 575/2013. Съгласно посочения подход позициите в инструменти на приемливи задължения следва първо да се приспаднат от приемливите задължения и, доколкото не са налице достатъчно задължения, тези инструменти на приемливи задължения следва да се приспаднат от инструментите на капитала от втори ред.

(22)  В стандарта за ОКПЗ се съдържат някои критерии за приемливост на задълженията, които са по-строги от настоящите критерии за приемливост на капиталовите инструменти. С оглед на последователността критериите за приемливост на капиталовите инструменти следва да бъдат съгласувани по отношение на неприемливостта на инструментите, емитирани чрез дружества със специална цел, считано от 1 януари 2022 г.

(23)   Необходимо е да се предвиди ясна и прозрачна процедура за одобрението на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, която може да допринесе за поддържането на високото качество на тези инструменти. За целта компетентните органи следва да носят отговорност за одобряването на тези инструменти, преди институциите да могат да ги класифицират като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. Не следва да е необходимо обаче предварително разрешение от компетентните органи за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, които са емитирани въз основа на правна документация, вече одобрена от компетентния орган, и които до голяма степен са уредени от същите разпоредби, уреждащи капиталовите инструменти, за които институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган да класифицира като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. В този случай вместо да искат предварително одобрение, следва да е възможно институциите да уведомят компетентните си органи за намерението си да емитират такива инструменти. Уведомлението следва да се направи достатъчно рано преди класифицирането на инструментите като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, за да се остави време на компетентните органи при необходимост да прегледат инструментите. С оглед на ролята на ЕБО за постигане на по-голямо сближаване на надзорните практики и повишаване на качеството на инструментите на собствения капитал, компетентните органи следва да се консултират с ЕБО преди одобряването на всяка нова форма на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

(24)   Капиталовите инструменти са приемливи като инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред само доколкото те изпълняват съответните критерии за приемливост. Тези капиталови инструменти могат да представляват капитал или пасиви, включително подчинени заеми, които изпълняват тези критерии.

(25)   Капиталовите инструменти или частите от капиталови инструменти са приемливи като инструменти на собствения капитал само до степента, в която са изплатени. Доколкото части от даден инструмент не са изплатени, тези части не следва да се определят като инструменти на собствения капитал.

(26)   Инструментите на собствения капитал и приемливите задължения не следва да бъдат предмет на споразумения за прихващане или нетиране, които биха ограничили капацитета им да поемат загуби при преструктуриране. Това не следва да означава, че договорните условия, уреждащи задълженията, следва да съдържат клауза, в която изрично да се посочва, че инструментът не е предмет на споразумения за прихващане или права за нетиране.

(27)   Поради развитието на банковия сектор в среда, която става все по-цифровизирана, софтуерът придобива все по-голямо значение като вид актив. Консервативно оценените софтуерни активи, чиято стойност не се влияе съществено от преструктурирането, изпадането в несъстоятелност или ликвидацията на институцията, следва да не подлежат на приспадането от елементите на базовия собствен капитал от първи ред, приложимо за нематериалните активи. Това уточнение е важно, тъй като софтуерът е широко понятие, което обхваща много различни видове активи, като не всички от тях запазват стойността си в ситуация на недействащо предприятие. В този контекст следва да се отчитат различията в оценката и амортизацията на софтуерните активи и реализираните продажби на такива активи. Наред с това, следва да се имат предвид тенденциите в международното развитие и разликите в регулаторното третиране на инвестициите в софтуер, различните пруденциални правила, приложими за институциите и застрахователните предприятия, и многообразието на финансовия сектор в Съюза, включително нерегулираните субекти като финансово-технологичните предприятия.

(28)   За да се избегнат сериозни сътресения, е необходимо съществуващите инструменти да бъдат освободени от изискването за спазване на някои от критериите за приемливост. Някои критерии за приемливост за инструментите на собствения капитал и приемливите задължения следва да не се прилагат за задълженията, емитирани преди ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение]. Тази клауза за унаследяване следва да се прилага както за задълженията, както е приложимо, които се причисляват към подчинената част от ОКПЗ и подчинената част на минималното изискване за приемливи задължения съгласно Директива 2014/59/ЕС, така и за задълженията, както е приложимо, които се причисляват към неподчинената част от ОКПЗ и неподчинената част от минималното изискване за приемливи задължения съгласно Директива 2014/59/ЕС. За инструментите на собствения капитал клаузата за унаследяване следва да спре да се прилага, считано от ... [шест години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

(29)  Инструментите на приемливите задължения, включително тези с остатъчен падеж под една година, могат да бъдат изкупени обратно само след като органът по преструктуриране е дал предварително разрешение. Това предварително разрешение би могло да бъде и общо предварително разрешение, като в този случай обратното изкупуване ще трябва да бъде осъществено в рамките на ограничен срок и за предварително определен размер, посочен в общото предварително разрешение.

(30)  След приемането на Регламент (ЕС) № 575/2013 международният стандарт за пруденциалното третиране на експозициите на институции към централни контрагенти (ЦК) беше изменен, за да се усъвършенства третирането на експозициите на институции към квалифицирани централни контрагенти (КЦК). Основните изменения на този стандарт обхванаха използването на единен метод за определяне на капиталовото изискване за експозициите, произтичащи от вноските в гаранционния фонд, изрична горна граница на общите капиталови изисквания, прилагани спрямо експозициите към КЦК, както и подобрен рисково чувствителен подход за отчитането на стойността на дериватите при изчисляването на хипотетичните ресурси на даден КЦК. Същевременно беше запазен начинът на третиране на експозициите към неквалифицираните ЦК. Като се има предвид, че въведеното с преработените международни стандарти третиране е по-подходящо от гледна точка на централизирания клиринг, законодателството на Съюза следва да бъде изменено, за да включи тези стандарти.

(31)  С цел да се позволи на институциите подходящо да управляват експозициите си в дялове или акции в предприятия за колективно инвестиране (ПКИ), разпоредбите относно третирането на тези експозиции следва да са рисково чувствителни и да се насърчава прозрачността по отношение на базисните експозиции на ПКИ. Във връзка с това БКБН прие преработен стандарт, с който се установява ясна йерархия на подходите за изчисляване на рисково претеглената експозиция за посочените експозиции. Йерархията отразява степента на прозрачност по отношение на базисните експозиции. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съгласуван с тези международно договорени норми.

(32)   При институция, която поддържа ангажимент за минимална стойност в полза на клиенти на дребно за инвестиция в дялове или акции в ПКИ, включително в рамките на подпомагани от правителството схеми за частно пенсионно осигуряване, не се изисква плащане от институцията или от предприятие, включено в същия обхват на пруденциална консолидация, освен ако стойността на дяловете или акциите на клиента в ПКИ падне под гарантирания размер на сумата в определен момент или определени моменти, посочени в договора. Следователно на практика съществува малка вероятност от изпълнение на ангажимента. Когато ангажиментът на институцията за минимална стойност е ограничен до процент от първоначално инвестираната от клиента сума в дялове или акции в ПКИ (ангажимент за минимална стойност с фиксирана сума) или до размер, който зависи от резултатите на финансовите показатели или пазарните индекси през определен период, всяка текуща положителна разлика между стойността на дяловете или акциите на клиента и настоящата стойност на гарантирания размер към дадена дата представлява буфер и намалява риска институцията да трябва да изплати гарантирания размер на сумата. Всички тези причини обосновават използването на намален кредитен конверсионен коефициент.

(33)  Понастоящем за изчисляването на стойността на експозицията по сделките с деривати, обхванати от рамката за кредитния риск от контрагента, Регламент (ЕС) № 575/2013 предоставя на институциите избор между три различни стандартизирани подхода: стандартизирания метод (СМ), метода на пазарната оценка (МПО) и метода на първоначалната експозиция (МПЕ).

(34)  Тези стандартизирани подходи обаче не отчитат по подходящ начин редуциращия риска характер на обезпечението по експозициите. Калибрирането им е остаряло и не отразява значителната променливост, наблюдавана по време на финансовата криза. Не се отчита по подходящ начин и ползата от нетирането. С цел да бъдат отстранени тези недостатъци, БКБН реши да замени СМ и МПО с нов стандартизиран подход за изчисляване на стойността на експозициите в деривати — така наречения стандартизиран подход за кредитен риск от контрагента (СП-КРК). Като се има предвид, че въведеното с преработените международни стандарти ново стандартизирано третиране е по-подходящо от гледна точка на централизирания клиринг, законодателството на Съюза следва да бъде изменено, за да включи тези стандарти.

(35)  СП-КРК е с по-добра рискова чувствителност, отколкото СМ и МПО, и поради това следва да води до капиталови изисквания, които отразяват по-добре рисковете на сделките с деривати на институциите. Същевременно за някои институции, които в момента използват МПО, прилагането на СП-КРК може да се окаже твърде сложно и трудоемко. За институциите, които изпълняват предварително определени критерии за приемливост, и за институциите, които са част от група, която изпълнява тези критерии на консолидирана основа, следва да бъде въведена опростена версия на СП-КРК (наричан по-долу „опростен СП-КРК“). Тъй като такава опростена версия на СП-КРК е с по-слаба чувствителност към риска, отколкото нормалния СП-КРК, тя следва да бъде подходящо калибрирана, за да се гарантира, че няма да доведе до подценяване на стойността на експозицията при сделките с деривати.

(36)  За институциите, които имат ▌ ограничени експозиции в деривати и понастоящем използват МПО или МПЕ, прилагането не само на СП-КРК, а и на опростената му версия би могло да се окаже твърде сложно. Поради това МПЕ следва да бъде запазен като алтернативен подход за институциите, които отговарят на предварително определени критерии за приемливост, и за институциите, които са част от група, която изпълнява тези критерии на консолидирана основа, но в преработен вид, за да се отстранят основните му недостатъци.

(37)  С цел ориентиране на институцията при избора на даден разрешен подход следва да бъдат въведени ясни критерии. Тези критерии следва да се основават на размера на дейностите с деривати на дадената институция, който е белег за степента на сложност, която дадена институция би могла да прилага при изчисляването на стойността на експозицията си.

(38)  По време на финансовата криза някои установени в Съюза институции претърпяха значителни загуби, свързани с търговския портфейл. За някои от тях капиталът, изискван за покриването на тези загуби, се оказа недостатъчен, което ги накара да поискат извънредна публична финансова подкрепа. Тези съображения накараха БКБН да отстрани редица недостатъци на пруденциалното третиране на позициите в търговския портфейл като част от капиталовите изисквания за пазарен риск.

(39)  През 2009 г. първият набор от реформи беше финализиран на международно равнище и транспониран в правото на Съюза чрез Директива 2010/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(12). С реформата от 2009 г. обаче не бяха преодолени структурните слабости на стандартите за капиталовите изисквания за пазарен риск. Липсата на яснота относно границата между търговския и банковия портфейл даде възможност за регулаторен арбитраж, а липсата на чувствителност към риска на капиталовите изисквания за пазарен риск не позволи да се обхване целият спектър от рискове, на които са изложени институциите.

(40)  С цел да се преодолеят структурните слабости на стандартите за капиталовите изисквания за пазарен риск, БКБН пристъпи към „Основно преразглеждане на търговския портфейл“ (ОПТП). Тази дейност доведе до публикуването през януари 2016 г. на преразгледана рамка за пазарния риск. През декември 2017 г. Групата на управители на централни банки и ръководители на надзорни органи постигна съгласие да удължи крайната дата за въвеждане на преразгледаната рамка за пазарния риск, за да се даде допълнително време на институциите за разработването на необходимите системи и инфраструктура, но и на БКБН, за да бъдат решени някои конкретни въпроси, свързани с рамката. Това включва преглед на калибрирането на стандартизирания подход и подхода на вътрешни модели , за да се осигури съгласуваност с първоначалните очаквания на БКБН. При завършване на този преглед и преди да бъде направена оценката на въздействието, чиято цел е да се преценят последиците от измененията на рамката по ОПТП върху институциите в Съюза, всички институции, спрямо които би се прилагала рамката по ОПТП в Съюза, следва да започнат да отчитат изчисленията, получени въз основа на преразгледания стандартизиран подход. За постигането на тази цел, за да бъдат изчисленията, свързани с изискванията за отчетност, бъдат изцяло приложени на практика в съответствие с промените в международен план, на Комисията следва да се делегира правомощието да приеме акт в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Комисията следва да приеме този делегиран акт до 31 декември 2019 г. Институциите следва да започнат да отчитат това изчисление не по-късно от една година след датата на приемане на този делегиран акт. Освен това институциите, които получат одобрение да използват преработения подход на вътрешни модели от рамката по ОПТП за целите на отчетността, следва също така да отчитат изчислението по подхода на вътрешния модел три години след пълното му прилагане на практика.

(41)   Въвеждането на изисквания за отчетност за подходите по ОПТП следва да се разглежда като първа стъпка от пълното въвеждане на рамката по ОПТП в Съюза. Като взема предвид окончателните изменения на рамката по ОПТП, направени от БКБН, резултатите от въздействието на тези промени върху институциите в Съюза и върху подходите по ОПТП, които вече са описани в настоящия регламент, относно изискванията за отчетност, Комисията следва да представи, ако е необходимо, законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета до 30 юни 2020 г. относно начина, по който рамката по ОПТП следва да бъде въведена в Съюза във връзка с капиталовите изисквания за пазарен риск.

(42)  Пазарният риск при институциите с несъществена дейност в търговския портфейл следва да се третира пропорционално, така че да се позволи на повече институции с ограничена по мащаб дейност в търговския портфейл да прилагат рамката за кредитен риск за позициите в банковия портфейл, както е посочено в преработената версия на дерогацията относно несъществената дейност в търговския портфейл. Принципът на пропорционалност следва също да бъде взет предвид, когато Комисията прави преценка на това как институциите със средна по мащаб дейност в търговския портфейл следва да изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск. В частност, калибрирането на капиталовите изисквания за пазарен риск за институциите със средна по мащаб дейност в търговския портфейл следва да се преразгледа в светлината на развитието в международен план. Междувременно институциите със средна по мащаб дейност в търговския портфейл, както и институциите с несъществена дейност в търговския портфейл, следва да бъдат освободени от изискванията за отчетност по ОПТП.

(43)  Рамката за големите експозиции следва да бъде подсилена, за да се подобри капацитета на институциите за поемане на загуби и за по-ефективно спазване от тях на международните стандарти. За тази цел като капиталова база за изчисляване на максималния размер на големите експозиции следва да се използва по-високо качество на капитала, а експозициите към кредитни деривати — да се изчисляват в съответствие със СП-КРК. Освен това, максималният размер на експозициите, които Г-СЗИ могат да имат към други Г-СЗИ, следва да бъде намален, за да се ограничат системните рискове, породени от взаимовръзките между големите институции, и въздействието, което неизпълнение от контрагент на Г-СЗИ може да окаже върху финансовата стабилност.

(44)  Въпреки че отношението на ликвидно покритие (ОЛП) е сигурен признак, че тези институции ще бъдат в състояние в краткосрочен план да устоят на тежък стрес, то не гарантира, че институциите ще разполагат в по-дългосрочен план със стабилна структура на финансиране. Поради това е видно, че на равнището на Съюза следва да бъде разработено подробно задължително изискване за стабилно финансиране, което постоянно да се спазва, така че да се предотвратят прекомерните несъответствия между сроковете до падежа на активите и пасивите и прекаленото разчитане на краткосрочно пазарно финансиране.

(45)  По тази причина, в съответствие със стандарта за стабилно финансиране на БКБН, следва да се приемат правила, за да се определи изискването за стабилно финансиране като отношение на размера на наличното стабилно финансиране на институцията към размера на изискваното стабилно финансиране за хоризонт от една година. Това ▌ обвързващо изискване следва да се определи като изискване за отношението на нетното стабилно финансиране (ОНСФ). Размерът на наличното стабилно финансиране следва да се изчисли, като пасивите и собственият капитал на институцията се умножат по съответните коефициенти, определени с оглед на степента на надеждност на тези пасиви и собствен капитал за хоризонта от една година на ОНСФ. Размерът на изискваното стабилно финансиране следва да се изчисли, като активите и задбалансовите позиции на институцията, за хоризонта от една година на ОНСФ, се умножат по съответните коефициенти, определени с оглед на характеристиките на тези активи и задбалансови позиции по отношение на ликвидността и с оглед на остатъчните им падежи.

(46)  ОНСФ следва да бъде изразено като процент, а минималната му стойност да бъде определена на 100%, което ще означава, че дадена институция разполага с достатъчно стабилно финансиране, за да посрещне нуждите си от финансиране за хоризонт от една година при нормални и при стресирани условия. Ако ОНСФ спадне под 100%, институцията следва да изпълни специфичните изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013, с оглед на своевременно възстановяване на ОНСФ до минималната му стойност. Прилагането на надзорни мерки при неспазване на изискването за ОНСФ не следва да бъде автоматично ▌. Компетентните органи следва по-скоро да оценят причините за неспазване на изискването за ОНСФ, преди да определят евентуалните надзорни мерки.

(47)  В съответствие с препоръките, които ЕБО отправи в доклада си от 15 декември 2015 г. относно изискванията за нетно стабилно финансиране съгласно член 510 от Регламент (ЕС) № 575/2013, правилата за изчисляване на ОНСФ следва да бъдат максимално съобразени със стандартите на БКБН, включително с промените в тези стандарти, отнасящи се до третирането на сделките с деривати. От друга страна, необходимостта да се вземат предвид някои европейски специфики, за да не се позволи изискването за ОНСФ да възпрепятства финансирането на реалната европейска икономика, оправдава известни изменения на ОНСФ, разработено от БКБН, при определянето на европейското изискване за ОНСФ. Тези изменения, обусловени от европейската среда, се препоръчват от ЕБО и се отнасят главно до специфичното третиране на: моделите на посредническо финансиране като цяло, и в частност — емитирането на покрити облигации; дейностите по финансирането на търговията; централизирано регулираните спестявания; жилищните гарантирани заеми; ▌ кооперативните банки; ЦК и централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), които не извършват значима падежна трансформация. Тези предложени случаи на специфично третиране като цяло отразяват преференциалното третиране на тези дейности в европейското ОЛП в сравнение с ОЛП, разработено от БКБН. Тъй като ОНСФ допълва ОЛП, двете отношения следва да бъдат съобразени едно с друго при дефинирането и калибрирането им. Такъв е по-специално случаят с коефициентите за изисквано стабилно финансиране, прилагани към висококачествените ликвидни активи от ОЛП за изчисляването на ОНСФ, които следва да отразяват определенията и процентните намаления на стойността на европейското ОЛП, без прилагане на общите и оперативните изисквания, приложими към изчисляването на ОЛП, които не са уместни за едногодишния хоризонт на ОНСФ.

(48)  Освен европейските специфики, ▌ третирането на сделките с деривати в ОНСФ, разработено от БКБН, може да окаже значително въздействие върху дейностите на институциите с деривати и оттам — върху европейските финансови пазари и достъпа на крайните потребители до някои операции. Сделките с деривати и някои свързани операции, включително клиринговите дейности, могат да се окажат неоснователно и несъразмерно засегнати от въвеждането на ОНСФ, разработено от БКБН, без да са били обект на задълбочени проучвания на количественото въздействие, нито на обществена консултация. Допълнителното изискване за наличие на стабилно финансиране в размер между 5% и 20% от брутните дериватни пасиви се възприема много широко като приблизителна мярка за обхващане на рисковете за необходимост от допълнително финансиране, породени от потенциално увеличение на дериватните пасиви за хоризонт от една година, и се преразглежда в момента от БКБН. Това изискване, въведено на ниво от 5 %, което съответства на свободата на преценка, оставена от БКБН на юрисдикциите да понижават коефициента на изискваното стабилно финансиране за брутните дериватни пасиви, може съответно да се измени, за да се отразят промените на равнище БКБН и да се избегнат възможните неочаквани последствия, като например затрудняването на гладкото функциониране на европейските финансови пазари и достъпа до инструменти за хеджиране на риска на институциите и крайните потребители, включително предприятията, за да се осигури, че финансирането им е цел на съюза на капиталовите пазари.

(49)  Асиметричното третиране от БКБН на краткосрочно финансиране като репо сделки (които не сe признават за стабилно финансиране), и краткосрочни заеми, като обратни репо сделки (при които се изисква стабилно финансиране: 10%, ако са обезпечени с висококачествени ликвидни активи от ниво 1, както са определени в ОЛП, и 15% — за останалите сделки) на финансови клиенти, е предназначено да възпрепятства значително по обем краткосрочно финансиране между финансови клиенти, тъй като такива обеми са източник на взаимосвързаност и затрудняват преструктурирането на конкретна институция без опасност рискът да се разпростре и към останалата част от финансовата система. Калибрирането на асиметрията обаче е ▌ консервативно и може да окаже влияние върху ликвидността на ценните книжа (в частност — на държавните облигации), които обичайно се използват за обезпечаване на краткосрочните сделки, тъй като институциите вероятно ще ограничат обема на дейността си на пазарите на репо сделки. То би могло да възпрепятства и дейностите по поддържане на пазара, тъй като пазарите за репо сделки улесняват управлението на необходимите обеми — което противоречи на целите на съюза на капиталовите пазари. За да имат институциите достатъчно време да се адаптират постепенно към това консервативно калибриране, следва да се въведе преходен период, по време на който коефициентите на изискваното стабилно финансиране ще бъдат временно намалени. Размерът на временното намаление на коефициентите на изискваното стабилно финансиране следва да зависи от видовете сделки и от видовете обезпечения, използвани в тези сделки.

(50)  В допълнение към временното рекалибриране на коефициента на изискваното стабилно финансиране по определението на БКБН, което се прилага спрямо краткосрочните обратни репо сделки с финансови клиенти, обезпечени с държавни облигации ▌, се налагат и някои други корекции, за да не се допусне въвеждането на изискване за ОНСФ да възпрепятства ликвидността на пазарите на държавни облигации. Коефициентът на изискваното стабилно финансиране по определението на БКБН в размер на 5%, който се прилага спрямо висококачествените ликвидни активи от ниво 1, включително спрямо държавните облигации, предполага, че институциите трябва да разполагат с този размер дългосрочно необезпечено финансиране, независимо от времето, през което те очакват да държат такива държавни облигации. Това потенциално би могло допълнително да насърчи институциите да депозират парични средства в централните банки, вместо да действат като първични дилъри и да осигуряват ликвидност на пазарите на държавни облигации. Освен това, такъв коефициент е в противоречие с ОЛП, където се признава пълната ликвидност на тези активи дори при сериозен ликвиден стрес (0% намаление на стойността). Поради това определеният в европейското ОЛП коефициент на изискваното стабилно финансиране при висококачествените ликвидни активи от ниво 1, с изключение на изключително висококачествените покрити облигации, следва да бъде намален от 5 % на 0 %.

(51)  Освен това всички висококачествени ликвидни активи от ниво 1, както са определени в европейското ОЛП (без изключително висококачествените покрити облигации), получени като вариационни маржини по договори с деривати, следва да се нетират с дериватните активи, докато ОНСФ, разработено от БКБН, допуска нетиране само с парични средства в съответствие с условията на рамката за ливъриджа относно дериватните активи. Това по-широко признаване на активите, получени като вариационни маржини, ще подобри ликвидността на пазарите на държавни облигации, без да затруднява крайните потребители, които притежават значителен размер държавни облигации, но малко парични средства (като пенсионните фондове), и без да внася допълнително напрежение върху търсенето на парични средства на пазарите на репо сделки.

(52)  Изискването за ОНСФ следва да се прилага спрямо институциите както на индивидуална, така и на консолидирана основа, освен ако компетентните органи освободят от прилагането му на индивидуална основа. Ако не се прилага освобождаване от изискването за ОНСФ на индивидуална основа, сделките между две институции от една и съща група или една и съща институционална защитна схема следва по принцип да получат симетрични коефициенти на наличното и на изискваното стабилно финансиране, за да не се загуби финансиране в рамките на вътрешния пазар и да не се възпрепятства ефективното управление на ликвидността в тези европейски групи, при които ликвидността се управлява централно. Такова преференциално симетрично третиране следва да се предоставя за вътрешногруповите сделки само ако са въведени всички необходими защитни механизми в съответствие с допълнителните критерии при трансграничните сделки и само с предварителното одобрение на съответните компетентни органи, тъй като не може да се приеме за даденост, че институциите, изпитващи трудности при изпълнението на своите платежни задължения, винаги ще получават финансова подкрепа от други предприятия от същата група или същата институционална защитна схема.

(53)   За малките и несложни институции следва да се предостави възможност за прилагане на опростена версия на изискването за ОНСФ. Опростената версия на ОНСФ, с по-ниска степен на детайлност, следва да включва събирането на ограничен брой данни, което ще намали сложността на изчисленията за тези институции в съответствие с принципа на пропорционалност, като чрез калибриране, което следва да е поне толкова консервативно, колкото на пълната версия на изискването за ОНСФ, ще се гарантира, че тези институции разполагат с достатъчно стабилно финансиране. Въпреки това компетентните органи следва да могат да изискват от малките и несложни институции да прилагат пълната версия на изискването за ОНСФ вместо опростената.

(54)  При консолидирането на дъщерните предприятия в трети държави следва надлежно да се отчитат изискванията за стабилно финансиране, приложими в тези държави. Аналогично, правилата на Съюза в областта на консолидацията не следва да предвиждат по-благоприятно третиране на наличното и изискваното стабилно финансиране на дъщерните предприятия в трети държави от третирането, предвидено в националното законодателство на тези трети държави.

(55)  Институциите следва да са задължени да отчитат на съответните им компетентни органи в отчетната валута, задължителното подробно ОНСФ за всички позиции, както и отделно за позициите във всяка значима валута, за да се осигури подходящ контрол на възможните валутни несъответствия. Изискването за ОНСФ не следва да налага на институциите двойни изисквания за отчетност или изисквания за отчетност, които не са в съответствие с действащите правила, и на институциите следва да се предостави достатъчно време, за да се подготвят за влизането в сила на новите изисквания за отчетност.

(56)  Достъпът на пазара до полезна и съпоставима информация за общите ключови рискови показатели на институциите е основен принцип на една стабилна банкова система, поради което е от особена важност да се намали във възможно най-голяма степен информационният дисбаланс и да се улесни съпоставимостта на рисковите профили на отделните кредитни институции от дадена юрисдикция и от различни юрисдикции. Във връзка с това през януари 2015 г. БКБН публикува преработени стандарти за оповестяване по стълб 3, с цел да се подобри съпоставимостта, качеството и съгласуваността на информацията, която институциите са задължени да предоставят на пазара. Следователно, с оглед на прилагането на тези нови международни стандарти, е целесъобразно да се изменят съществуващите изисквания за оповестяване.

(57)  Респондентите на поканата, отправена от Комисията за представяне на сведения за регулаторната рамка на ЕС за финансовите услуги, прецениха действащите изисквания за оповестяване като непропорционално сложни и тежки за по-малките институции. Без да се засяга по-тясното сближаване с изискванията за оповестяванe по международните стандарти, от малките и несложни институции, с оглед на намаляване на административната тежест, на която са изложени, следва да се изисква да предоставят данни по-рядко и не в такива детайли, колкото по-големите им конкуренти.

(58)   Оповестяванията във връзка с възнагражденията следва да се пояснят. Свързаните с възнагражденията изисквания за оповестяване, определени в настоящия регламент, следва да бъдат съвместими с целите на правилата за възнагражденията, а именно да установяват и поддържат – за категориите персонал, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на институциите – политики и практики за възнагражденията, които са съвместими с ефективното управление на риска. Също така, от институциите, които се ползват с дерогация от някои разпоредби относно възнагражденията, следва да се изисква да оповестяват информация относно такава дерогация.

(59)  Малките и средни предприятия (МСП) са един от стълбовете на икономиката на Съюза предвид основополагащата им роля за създаване на икономически растеж и осигуряване на заетост. С цел да се осигури оптимално банково финансиране на МСП и предвид факта, че МСП са с по-нисък системен риск в сравнение с по-големите предприятия, капиталовите изисквания за експозициите към МСП следва да бъдат по-ниски от тези за експозициите към големи предприятия. Понастоящем експозициите към МСП до 1,5 милиона евро подлежат на намаление от 23,81% на рисково претегления им размер. Предвид факта, че прагът от 1,5 милиона евро за експозиция към МСП не показва наличие на промяна в нивото на риска, свързано с МСП, намаляването на капиталовите изисквания следва да бъде разширено за експозициите към МСП ▌ до 2,5 милиона евро, ▌ като частта на експозиция към МСП, надвишаваща 2,5 милиона евро, следва да подлежи на намаляване на капиталовите изисквания в размер на 15%.

(60)  Инфраструктурните инвестиции са от ключово значение за повишаване на конкурентоспособността на Европа и за насърчаване на създаването на работни места. Възстановяването и бъдещият растеж на икономиката на Съюза зависят главно от наличието на капитал за стратегически инвестиции от европейско значение в инфраструктурата, по-специално широколентовите интернет мрежи и енергийните мрежи, както и в транспортната инфраструктура, включително инфраструктурата за електрическа мобилност, по-конкретно в промишлените центрове; образованието, научните изследвания и иновациите; енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност. Планът за инвестиции за Европа има за цел да насърчи допълнителното финансиране на жизнеспособни инфраструктурни проекти, като наред с другото бъдат мобилизирани допълнителни частни източници на финансиране. За известен брой потенциални инвеститори основно безпокойство пораждат усещането за липса на жизнеспособни проекти и ограниченият капацитет за адекватна оценка на риска поради присъщия сложен характер на проектите в тази област.

(61)  За да бъдат насърчени частните и публичните инвестиции в инфраструктурни проекти, е от първостепенно значение да се създаде такава регулаторна среда, която да насърчава висококачествените инфраструктурни проекти и да ограничава рисковете за инвеститорите. По-специално следва да бъдат намалени капиталовите изисквания за експозиции към инфраструктурни проекти, при условие че тези експозиции изпълняват определен брой критерии с оглед на редуциране на рисковия профил и повишаване на предвидимостта на паричните потоци. Комисията следва да направи преглед на разпоредбата за висококачествените инфраструктурни проекти, с цел да оцени: въздействието ѝ върху обема на инфраструктурните инвестиции от институциите и върху качеството на инвестициите, като се вземат предвид целите на Съюза за преминаване към нисковъглеродна, устойчива на изменението на климата и кръгова икономика; както и нейната целесъобразност от пруденциална гледна точка. Комисията следва също така да разгледа въпроса за евентуално разширяване на приложното поле на тези разпоредби, за да бъдат обхванати и инфраструктурните инвестиции от предприятия.

(62)  Както препоръчват ЕБО, Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари, ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета(13), и Европейската централна банка, ЦК, поради специфичния си бизнес модел, следва да бъдат освободени от изискването за отношение на ливъридж, тъй като от тях се изисква да получат лиценз за банкова дейност, само защото им се предоставя достъп до овърнайт улеснения при централната банка, както и за да изпълняват ролята си на основни движещи сили за постигането на важни политически и регулаторни цели във финансовия сектор.

(63)   Освен това експозиции на ЦДЦК, лицензирани като кредитни институции, и експозиции на кредитни институции, определени в съответствие с член 54, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета(14), като например парични салда, резултат от предоставянето на парични сметки и приемането на депозити от участници в система за сетълмент на ценни книжа и титуляри на сметки за ценни книжа, следва да бъдат изключени от мярката за общата експозиция, тъй като не пораждат риск от прекомерен ливъридж, тъй като тези парични салда се използват единствено за целите на сетълмент на сделки в системи за сетълмент на ценни книжа.

(64)   Като се има предвид, че указанията относно допълнителния собствен капитал, посочени в Директива 2013/36/ЕС, представляват цел по отношение на капитала, която отразява надзорните очаквания, те не следва да бъдат предмет нито на задължителното оповестяване, нито на забраната за оповестяване от компетентните органи съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 или съгласно посочената директива.

(65)  С оглед на подходящото определяне на някои специфични технически разпоредби на Регламент (ЕС) № 575/2013 и за да се вземат предвид евентуалните промени в стандартите на международно равнище, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с изменението на списъка на продуктите и услугите, чиито активи и пасиви могат да се разглеждат като взаимозависими, във връзка с начина, по който с оглед на изчисляването на ОНСФ следва да бъдат третирани сделките с деривати, обезпечените кредитни сделки, сделките, обусловени от капиталовия пазар, и необезпечените сделки с финансови клиенти, с падеж под шест месеца, във връзка с изменението на списъка с многостранни банки за развитие, във връзка с изменението на изискванията за оповестяване, във връзка с изменението на изискванията за отчитане на пазарния риск и във връзка с определянето на допълнителни изисквания за ликвидност. Преди приемането на тези актове е особено важно Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната работа, включително на експертно равнище, и тези консултации да се проведат в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(15). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, заети с подготовката на делегираните актове.

(66)  Техническите стандарти следва да гарантират последователната хармонизация на изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013. Предвид високо специализирания му експертен опит, на ЕБО следва да бъде възложено да разработва и представя на Комисията проекти на регулаторни технически стандарти, които не са свързани с политически решения. Регулаторни технически стандарти следва да бъдат разработени в следните области: пруденциална консолидация, собствен капитал, ОКПЗ, третиране на експозиции, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти, дялови участия във фондове, изчисляване на загубите при неизпълнение съгласно вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск, пазарен риск, големи експозиции и ликвидност. На Комисията следва да се предостави правомощието да приема тези регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове съгласно член 290 ДФЕС и в съответствие с членове 10–14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Комисията и ЕБО следва да гарантират, че тези стандарти и изисквания могат да бъдат прилагани от всички съответни институции по начин, който е пропорционален на естеството, мащаба и сложността на тези институции и техните дейности.

(67)  За да се улесни съпоставимостта на оповестяванията, на ЕБО следва да бъде възложено да разработи проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на стандартизирани образци за оповестяване, които да обхващат всички съществени изисквания за оповестяване, посочени в Регламент (ЕС) № 575/2013. При разработването на тези стандарти ЕБО следва да вземе предвид мащаба и сложността на институциите, както и естеството и степента на риска, който поражда дейността им. ЕБО следва да докладва дали пропорционалността на пакета на Съюза относно отчетността за надзорни цели би могла да бъде подобрена по отношение на приложното поле, равнището на детайлност и честотата и най-малко да представи конкретни препоръки за начина, по който средните разходи за изпълнението на изискванията за малките институции могат да бъдат намалени в най-добрия случай с 20 % или повече, и най-малко с 10 %, чрез подходящо опростяване на изискванията. На ЕБО следва да бъде възложено да разработи проекти на технически стандарти за изпълнение, които да бъдат приложени към доклада. На Комисията следва да се предостави правомощието да приема тези технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение съгласно член 291 ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(68)  С цел да се улесни спазването от институциите на правилата, съдържащи се в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, както и на регулаторните технически стандарти и техническите стандарти за изпълнение, насоките и образците, приети с оглед на прилагането на тези правила, ЕБО следва да разработи софтуерен инструмент, насочен към институциите, който да подпомогне институциите относно приложимите към тях, в зависимост от техния размер и бизнес модел, разпоредби, стандарти, насоки и образци.

(69)   В допълнение към доклада относно евентуалното намаляване на разходите, в срок до... [12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение], ЕБО следва — в сътрудничество с всички компетентни органи, а именно органите, отговорни за упражняването на пруденциален надзор, за преструктурирането и за схемите за гарантиране на депозити, и по-специално Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) — да изготви доклад за осъществимостта на разработването на единна и интегрирана система за събиране на статистически данни, пруденциални данни и данни, свързани с преструктурирането. Като отчита предишната работа на ЕСЦБ относно централизираното събиране на данни, този доклад следва да съдържа анализ на разходите и ползите от създаването на единен център за събиране на данни за системата за централизирано отчитане на данни по отношение на статистическите и регулаторните данни за всички институции, които се намират в Съюза. Такава система следва, наред с другото, да използва единни определения и стандарти за данните, които трябва да бъдат събирани, да гарантира надежден и постоянен обмен на информация между компетентните органи, като същевременно осигурява строга поверителност на събраните данни, надеждно удостоверяване на автентичността и управление на правата за достъп до системата, както и киберсигурност. Целта е чрез централизация и хармонизация на отчетността в Европа да се предотвратят многократните искания на сходни или един и същи данни от различни органи и по този начин значително да се намали административната и финансовата тежест както за компетентните органи, така и за институциите. Ако е целесъобразно и като вземе предвид доклада за осъществимост на ЕБО, Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета законодателно предложение.

(70)  Съответните компетентни или определени органи следва да се стремят да избягват всяка форма на дублиране или несъгласуваност при използването на макропруденциалните правомощия, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС. По-специално, съответните компетентни органи или определени органи следва да разглеждат надлежно въпроса дали мерките, които предприемат съгласно член 124, 164 или 458 от Регламент (ЕС) № 575/2013, са дублиращи се или несъгласувани спрямо останалите действащи или предстоящи мерки съгласно член 133 от Директива 2013/36/ЕС.

(71)  С оглед на промените в третирането на експозициите към квалифицирани централни контрагенти (КЦК) и в частност на третирането на вноските на институциите в гаранционните фондове на КЦК, предвидени в настоящия регламент, следва съответно да бъдат изменени приложимите разпоредби в Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета(16), въведени в него с Регламент (ЕС) № 575/2013, които определят изчисляването на хипотетичния капитал на ЦК, който след това институциите използват за изчисляване на капиталовите си изисквания.

(72)  Тъй като целите на настоящия регламент, а именно подобряването на пирлагането и усъвършенстването на вече съществуващи правни актове на Съюза, с което се осигуряват еднакви пруденциални изисквания за ▌ институциите ▌ в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а по-скоро поради обхвата и последиците си могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(73)  За да се позволи контролираното освобождаване от инвестициите в застрахователните холдингови дружества, които не подлежат на допълнителен надзор, следва да се приложи, с обратно действие от 1 януари 2019 г., изменена версия на преходните разпоредби относно освобождаването от приспадане на капиталовите участия в застрахователни предприяти.

(74)  Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕС) № 575/2013

Регламент (ЕС) № 575/2013 се изменя, както следва:

1)  Членове 1 и 2 се заменят със следното:"

„Член 1

Обхват

С настоящия регламент се установяват единни правила относно общите пруденциални изисквания, които институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, подлежащи на надзор съгласно Директива 2013/36/ЕС, трябва да спазват по отношение на следните елементи:

   a) капиталови изисквания по отношение на изцяло количествено измерими, еднотипни и стандартизирани елементи на кредитния, пазарния и операционния риск ▌, сетълмент риска и ливъриджа;
   б) изисквания за ограничаване на големите експозиции;
   в) изисквания за ликвидност по отношение на изцяло количествено измерими, еднотипни и стандартизирани елементи на ликвидния риск;
   г) изисквания за отчетност във връзка с букви а), б) и в);
   д) изисквания за публично оповестяване.

С настоящия регламент се установяват единните норми, отнасящи се до изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, приложими към субектите за преструктуриране , които са глобално системно значими институции (Г-СЗИ) или част от Г-СЗИ, или са значими дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС.

Настоящият регламент не урежда изискванията за публикуване на информация от компетентните органи в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху институциите, установени в Директива 2013/36/ЕС.

Член 2

Надзорни правомощия

   1. За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия регламент, компетентните органи разполагат с правомощията и следват процедурите, установени в Директива 2013/36/ЕС и в настоящия регламент.
   2. За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия регламент, органите за преструктуриране разполагат с правомощията и следват процедурите, установени в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета* и в настоящия регламент.
   3. За да се осигури изпълнението на изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, компетентните органи и органите за преструктуриране си сътрудничат.
   4. За да се осигури нормативно съответствие в рамките на техните правомощия Единният съвет за преструктуриране, създаден с член 42 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета**, и Европейската централна банка — по въпросите с отношение към възложените ѝ задачи по силата на Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета***, осигуряват редовния и надежден обмен на относима информация.

__________________

* Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

** Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране на банки, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).

*** Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (OВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).“

"

2)  Член 4 се изменя, както следва:

a)  параграф 1 се изменя, както следва:

i)  точка 7 се заменя със следното:"

„7) „предприятие за колективно инвестиране“ или „ПКИ“ означава ПКИПЦК съгласно определението в член 1, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета* или алтернативен инвестиционен фонд (АИФ) съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета**;

__________________

* Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

** Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).“

"

ii)  точка 20 се заменя със следното:"

„20) „финансов холдинг“ означава финансова институция, чиито дъщерни предприятия са изключително или предимно институции или финансови институции, и която не е финансов холдинг със смесена дейност; дъщерните предприятия на финансова институция са предимно институции или финансови институции, когато поне едно от тях е институция и когато повече от 50 % от капитала на финансовата институция, консолидираните активи, приходите, персоналът или друг показател, който компетентният орган сметне за целесъобразен, ▌ е свързан с дъщерни предприятия, които са институции или финансови институции;

"

iii)  точка 26 се заменя със следното:"

„26) „финансова институция“ означава предприятие, различно от институция и от чисто промишлен холдинг, чиято основна дейност е да придобива дялови участия или да извършва една или повече от дейностите, изброени в точки 2—12 и точка 15 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС, включително финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, платежна институция съгласно определението в член 4, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета* и дружество за управление на активи, но не и застрахователните холдинги и застрахователните холдинги със смесена дейност, определени съответно в букви е) и ж) от член 212, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО;

_____________________

* Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стp. 35).“

"

iv)   точка 28 се заменя със следното:"

„28) „институция майка в държава членка“ означава институция в държава членка, която има като дъщерно предприятие институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, или която притежава участие в институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, без да е дъщерно предприятие на друга институция, получила лиценз в същата държава членка, или на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в същата държава членка“

"

v)   вмъкват се следните точки:"

„29а) „инвестиционен посредник майка в държава членка“ означава институция майка в държава членка, която е инвестиционен посредник;

   29б) „инвестиционен посредник майка от ЕС“ означава институция майка от ЕС, която е инвестиционен посредник;
   29в) „кредитна институция майка в държава членка“ означава институция майка в държава членка, която е кредитна институция;
   29г) „кредитна институция майка от ЕС“ означава институция майка от ЕС, която е кредитна институция;“

"

vi)  в точка 39 се добавя следната алинея:"

„Две или повече физически или юридически лица, които отговарят на условията, посочени в буква а) или б) поради своята пряка експозиция, по отношение на клирингови дейности, към един и същ ЦК, не се считат за група от свързани клиенти.“

"

vii)   точка 41 се заменя със следното:"

„41) консолидиращ надзорник“ означава компетентен орган, отговорен за упражняване на надзора на консолидирана основа в съответствие с член 111 от Директива 2013/36/ЕС;“

"

viii)  в точка 71 уводната част на буква б) се заменя със следното:"

„б) за целите на член 97 това означава сборът от следното:“;

"

ix)  в точка 72 буква а) се заменя със следното:"

„а) тя е регулиран пазар или е пазар на трета държава, счетен за равностоен на регулиран пазар в съответствие с процедурата, посочена в член 25, параграф 4, буква а) от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*;

__________________

* Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стp. 349).“

"

x)  точка 86 се заменя със следното:"

„86) „търговски портфейл“ означава всички позиции във финансови инструменти и стоки, които дадена институция държи с намерение за търгуване или за хеджиране на позиции, държани с намерение за търгуване ▌ в съответствие с член 104 ▌;“

"

xi)  точка 91 се заменя със следното:"

„91) „експозиция по търговско финансиране“ означава текущата експозиция, включваща вариационен маржин, който се дължи на клиринговия член, но все още не е получен, и потенциалната бъдеща експозиция на клирингов член или клиент към ЦК, произтичаща от договорите и сделките, изброени в член 301, параграф 1, букви а), б) и в), както и първоначален маржин;“

"

xii)  точка 96 се заменя със следното:"

„96) „вътрешно хеджиране“ означава позиция, която в значителна степен нетира съставните рискови елементи между позиция в търговския портфейл и една или повече позиции в банковия портфейл, или между две бюра за търгуване;“

"

xiii)   в точка 127 буква а) се заменя със следното:"

„а) институциите попадат в рамките на една и съща институционална защитна схема, както е посочено в член 113, параграф 7, или са дълготрайно свързани в мрежа към централен орган;“

"

xiv)   точка 128 се заменя със следното:"

„128) разпределяеми позиции“ означава размерът на печалбата в края на последната финансова година заедно с пренесената печалба и резервите, предназначени за тази цел, преди разпределенията в полза на държателите на инструменти на собствения капитал, намален с пренесените загуби, всяка печалба, която не подлежи на разпределяне съгласно правото на Съюза или националното право или правилата на институцията, и всички суми, отнесени в резерви, които не подлежат на разпределяне в съответствие с националното право или учредителния акт на институцията, във всеки случай по отношение на специфичната категория инструменти на собствения капитал, за която се прилага правото на Съюза или националното право, правилата на институцията или учредителният акт; тези печалби, загуби и резерви се определят въз основа на индивидуалните отчети на институцията, а не на консолидираните отчети;“

"

xv)  добавят се следните точки:"

„130) „орган за преструктуриране“ означава орган за преструктуриране съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 18 от Директива 2014/59/ЕС;

   131) „ субект за преструктуриране“ означава субект за преструктуриране съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 83а от Директива 2014/59/ЕС;
   132) „група за преструктуриране“ означава група за преструктуриране съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 83б от Директива 2014/59/ЕС;
   133) „глобална системно значима институция“ или „Г-СЗИ“ означава Г-СЗИ съгласно определението член 131, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/36/ЕС;
   134) „глобална системно значима институция извън ЕС“ или „Г-СЗИ извън ЕС“ означава глобална системно значима банкова група или банка (Г-СЗБ), която не е Г-СЗИ и която е включена в публикувания и редовно актуализиран от Съвета за финансова стабилност списък на Г-СЗБ;
   135) „съществено дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие, което на индивидуална или консолидирана основа отговаря на някое от следните условия:
   a) дъщерното предприятие притежава над 5 % от консолидираните рисково претеглени активи на неговото крайно предприятие майка;
   б) дъщерното предприятие генерира над 5 % от общия оперативен приход на неговото крайно предприятие майка;
   в) мярката за обща експозиция, посочена в член 429, параграф 4 от настоящия регламент, на дъщерното предприятие е над 5 % от консолидираната обща експозиция на неговото крайно предприятие майка;

за да определи същественото дъщерно предприятие, когато е приложим член 21б, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, две междинни предприятия майки в ЕС се считат за едно дъщерно предприятие въз основа на консолидационното им състояние;

   136) „Г-СЗИ субект“ означава субект с правосубектност, който е Г-СЗИ или е част от Г-СЗИ или Г-СЗИ извън ЕС;
   137) „инструмент за споделяне на загуби“ означава инструмент за споделяне на загуби съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 57 от Директива 2014/59/ЕС;
   138) „група“ означава група от предприятия, най-малко едно от които е институция, и която се състои от предприятие майка и дъщерните му предприятия или от предприятия, които са свързани помежду си съгласно член 22 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*;
   139) „сделка за финансиране с ценни книжа“ означава репо сделка, сделка за предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки или маржин заемна сделка;

   140) „първоначален маржин“ или „ПМ“ означава всяко обезпечение, различно от вариационен маржин, събрано от или предоставено на субект с цел покриване на текущата и потенциалната бъдеща експозиция на сделка или на портфейл от сделки за срока, необходим за приключването на сделките или за повторното хеджиране на свързания със сделката или с портфейла от сделки пазарен риск вследствие на неизпълнение от контрагента;
   141) „пазарен риск“ означава риск от загуба в резултат на промени в пазарните цени, включително валутните курсове или стоковите цени;
   142) „валутен риск“ означава риск от загуба в резултат на промени във валутните курсове;
   143) „стоков риск“ означава риск от загуба в резултат на промени в стоковите цени;
   144) „бюро за търгуване“ означава ясно обособена група дилъри, създадена от институцията с цел съвместно управляване на портфейл от позиции в търговския портфейл според ясно определена и последователна бизнес стратегия и при една и съща структура на управление на риска;
   145) „малка и несложна институция“ означава институция, която отговаря на всяко едно от следните условия:
   а) не е голяма институция;
   б) общата стойност на нейните активи, на индивидуална основа, а когато е приложимо — на консолидирана основа, в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС е средно по-малка или равна на праг от 5 милиарда евро за четиригодишния период, непосредствено предхождащ текущия годишен отчетен период; държавите членки могат да понижат този праг;
   в) няма задължения или има опростени задължения по отношение на планирането на възстановяването и преструктурирането в съответствие с член 4 от Директива 2014/59/ЕС;
   г) нейната дейност в търговския портфейл се класифицира като малка по смисъла на член 94, параграф 1;
   д) общата стойност на нейните позиции в деривати, държани с намерение за търгуване, не надвишава 2 % от нейните общи балансови и задбалансови активи, а общата стойност на съвкупните ѝ позиции в деривати не надвишава 5 %, като и двете се изчисляват в съответствие с член 273а, параграф 3;
   е) повече от 75% от общата стойност на консолидираните активи и пасиви на институцията, с изключение и в двата случая на вътрешногруповите експозиции, се отнасят до дейности с контрагенти, намиращи се в Европейското икономическо пространство;
   ж) институцията не използва вътрешни модели, за да изпълнява пруденциалните изисквания в съответствие с настоящия регламент, освен за дъщерни предприятия, използващи вътрешни модели, разработени на равнище група, при условие че за групата се прилагат изискванията за оповестяване, предвидени в член 433а или 433в, на консолидирана основа;
   з) институцията не е представила възражение пред компетентния орган срещу квалификацията й като малка и несложна институция;
   и) компетентният орган не е решил, че въз основа на анализ на размера, взаимосвързаността, сложността или рисковия профил на институцията, че тя не трябва да се счита за малка и несложна институция;
   146) „голяма институция“ означава институция, която отговаря на някое от следните условия:
   a) е Г-СЗИ;
   б) определена е за друга системно значима институция (Д-СЗИ) в съответствие с член 131, параграфи 1 и 3 от Директива 2013/36/ЕС;
   в) в държавата членка, в която е установена, тя е една от трите най-големи институции по обща стойност на активите;
   г) общата стойност на нейните активи на индивидуална основа или, където е приложимо, на основа консолидационното ѝ състояние в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС е по-голяма или равна на 30 милиарда евро;
   147) „голямо дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие, което попада в обхвата на определението за голяма институция;
   148) „нерегистрирана на борсов пазар институция“ означава институция, която не е емитирала ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар на която и да е държава членка, по смисъла на член 4, параграф 1, точка 21 от Директива 2014/65/ЕС;
   149) „финансов отчет“ означава, за целите на осма част, финансов отчет по смисъла на членове 4 и 5 от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета**.

__________________

* Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

** Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (OВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38).“

"

б)  добавя се следният параграф:"

„4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя обстоятелствата, при които са изпълнени условията по ▌ точка 39 от параграф 1.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ... [една година след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

"

3)  Член 6 се изменя, както следва:

a)  параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Институциите спазват задълженията, посочени във втора, трета, четвърта, седма, седма А и осма част от настоящия регламент и в глава 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402, на индивидуална основа, с изключение на тези по член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент.“

"

б)  вмъква се следният параграф:"

„1а. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, изискванията по член 92а се изпълняват на индивидуална основа само от институциите, идентифицирани като субекти за преструктуриране, които освен това са Г-СЗИ или са част от Г-СЗИ и нямат дъщерни предприятия.

Съществените дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС ▌ спазват разпоредбите на член 92б на индивидуална основа, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

   а) не са субекти за преструктуриране;
   б) нямат дъщерни предприятия;
   в) не са дъщерни предприятия на институция майка в ЕС.“

"

в)   параграфи 3, 4 и 5 се заменят със следното:"

„3. Институциите, които не са предприятие майка или дъщерно предприятие, както и институции, която не са включени в консолидацията съгласно член 18, не са задължени да изпълняват посочените в осма част задължения на индивидуална основа.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф, институциите, посочени в параграф 1а от настоящия член, спазват член 437а и член 447, буква з) на индивидуална основа.

   4. Кредитните институции и инвестиционните посредници, които са получили лиценз за предоставяне на инвестиционните услуги и дейностите, изброени в раздел А, точки 3 и 6 от приложение I към Директива 2014/65/ЕС, изпълняват задълженията, посочени в шеста част и в член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент, на индивидуална основа.

От следните институции не се изисква да спазват член 413, параграф 1 и свързаните с тях изисквания за отчетност във връзка с ликвидността, установени в част седма А от настоящия регламент:

   а) институциите, които са получили лиценз също в съответствие с член 14 от Регламент (EС) № 648/2012;
   б) институциите, които са получили лиценз също в съответствие с член 16 и член 54, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета*, при условие че не извършват значима падежна трансформация; и
   в) институциите, определени в съответствие с член 54, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 909/2014, при условие че:
   i) техните дейности са ограничени до предлагане на услуги от банков тип, посочени в раздел В, букви а)—д) от приложението към същия регламент, на централни депозитари на ценни книжа, лицензирани в съответствие с член 16 от регламента; и
   ii) те не извършват значима падежна трансформация.

До изготвянето на доклада на Комисията в съответствие с член 508, параграф 3 компетентните органи могат да освобождават инвестиционните посредници от задълженията, посочени в шеста част и в член 430, параграф 1, буква г), в зависимост от естеството, мащаба и сложността на техните дейности.

   5. Инвестиционните посредници по член 95, параграф 1 и член 96, параграф 1 от настоящия регламент, институциите, за които компетентните органи са приложили дерогацията, посочена в член 7, параграф 1 или параграф 3 от настоящия регламент, и институциите, които са лицензирани също в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012, не са задължени да изпълняват на индивидуална основа предвидените в седма част задължения и свързаните с тях задължения за отчетност на отношението на ливъридж, предвидени в част седма А от настоящия регламент.

________________

* Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (OВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1).“

"

4)   Член 8 се изменя, както следва:

а)   в параграф 1 буква б се заменя със следното:"

б) институцията майка — на консолидирана основа, или дъщерната институция — на подконсолидирана основа, непрекъснато наблюдава и упражнява контрол върху ликвидните позиции на всички институции в групата или подгрупата, които са освободени от изискването, наблюдава и постоянно упражнява контрол върху позициите, свързани с финансирането, на всички институции в групата или подгрупата, когато не се прилага изискването за отношението на нетното стабилно финансиране (ОНСФ), предвидено в шеста част, дял IV, ▌ и осигурява достатъчно ниво на ликвидност и на стабилно финансиране, когато не се прилага изискването за ОНСФ, предвидено в шеста част, дял IV, за всички тези институции;

"

б)   в параграф 3 букви б) и в) се заменят със следното:"

б) разпределението на сумите, местонахождението и собствеността върху изискваните ликвидни активи, които трябва да се държат в обособената ликвидна подгрупа, когато не се прилага изискването за отношение на ликвидно покритие (ОЛП), предвидено в делегирания акт, посочен в член 460, параграф 1, и разпределението на сумите и местонахождението на наличното стабилно финансиране в обособената ликвидна подгрупа, когато не се прилага изискването за ОНСФ, предвидено в шеста част, дял IV;

   в) определянето на минималния размер ликвидни активи, които трябва да се държат от институциите, които се освобождават от прилагането на изискването за ОЛП, предвидено в делегирания акт, посочен в член 460, параграф 1, и определянето на минималния размер налично стабилно финансиране, което трябва да се държи от институциите, които се освобождават от прилагането на изискването за ОНСФ, предвидено в шеста част, дял IV;“

"

в)  добавя се следният параграф:"

"6. Когото в съответствие с настоящия член компетентният орган освободи изцяло или отчасти дадена институция от прилагането на част шеста, той може да освободи тази институция и от прилагането на свързаните с тях изисквания за отчетност във връзка с ликвидността съгласно член 430, параграф 1, буква г)."

"

5)  В член 10, параграф 1, първа алинея уводната част се заменя със следното:"

"Компетентните органи могат, в съответствие с националното си право, да освободят частично или изцяло от прилагането на изискванията, установени във втора — осма част от настоящия регламент и глава втора от Регламент (ЕС) 2017/2402, една или повече кредитни институции, разположени в същата държава членка и дълготрайно свързани с централен орган, който извършва надзор над тях и е установен в същата държава членка, ако са изпълнени следните условия:"

"

6)  Член 11 се изменя, както следва:

а)  праграфи 1 и 2 се заменят със следното:"

„1. Институциите майки в държава членка изпълняват, в степента и по начина, предвидени в член 18, задълженията, предвидени във втора, трета, четвърта, седма и седма А част, с изключение на изискванията по член 430, прагараф 1, буква г), въз основа на консолидационното си състояние. Предприятията майки и дъщерните им предприятия, които са обхванати от настоящия регламент, установяват необходимата организационна структура и подходящи механизми за вътрешен контрол с цел да се осигури надлежното обработване и изпращане на данните, необходими за консолидацията. По-конкретно, те гарантират прилагането, от страна на дъщерните предприятия, които не са обхванати от настоящия регламент, на правила, процедури и механизми, осигуряващи подходящата консолидация.

   2. С цел да се гарантира, че изискванията на настоящия регламент се прилагат на консолидирана основа, термините „институция“, „институция майка в държава членка“, „институция майка от ЕС“ и „предприятие майка“ — в зависимост от случая, се отнасят и за:
   а) финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, одобрена в съответствие с член 21а от Директива 2013/36/ЕС;
   б) определена институция, контролирана от финансов холдинг майка или от финансов холдинг майка със смесена дейност, когато последните не подлежат на одобрение в съответствие с член 21а, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС;
   в) финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или институции, определени в съответствие с член 21а, параграф 6, буква г) от Директива 2013/36/ЕС.

Консолидационното състояние на предприятие, посочено в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, е консолидационното състояние на финансовия холдинг майка или финансовия холдинг майка със смесена дейност, които не подлежат на одобрение в съответствие с член 21а, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС. Консолидационното състояние на предприятие, посочено в първа алинея, буква в) от настоящия параграф, е консолидационното състояние на неговия финансов холдинг майка или финансов холдинг майка със смесена дейност."

"

б)  параграф 3 се заличава;

в)  вмъква се следният параграф:"

"3а. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член единствено институциите майки, определени като субекти за преструктуриране, които са Г-СЗИ, част от Г-СЗИ или част от Г-СЗИ извън ЕС, спазват член 92а от настоящия регламент на консолидирана основа в степента и по начина, предвидени в член 18 от настоящия регламент.

Единствено предприятията майки от ЕС, които са съществено дъщерно предприятие на Г-СЗИ извън ЕС и не са субекти за преструктуриране, спазват член 92б от настоящия регламент на консолидирана основа в степента и по начина, предвидени в член 18 от настоящия регламент. Когато се прилага член 21б, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, всяко едно от двете междинни предприятия майки от ЕС, съвместно определени като съществено дъщерно предприятие, изпълнява разпоредбите на член 92б от настоящия регламент, въз основа на тяхното консолидационно състояние.";

"

г)  параграфи 4 и 5 се заменят със следното:"

"4. Институциите майки от ЕС спазват шеста част и член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент въз основа на консолидационното си състояние, ▌ когато групата се състои от една или повече кредитни институции или инвестиционни посредници с лиценз да предоставят инвестиционните услуги и дейностите, изброени в раздел А, точки 3 и 6 от приложение I към Директива 2014/65/ЕС. До изготвянето на доклада на Комисията, посочен в член 508, параграф 2 от настоящия регламент, и когато групата включва единствено инвестиционни посредници, компетентните органи могат да освобождават институциите майки от ЕС от изпълнение на изискванията в шеста част и член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент на консолидирана основа в зависимост от естеството, мащаба и сложността на дейността на инвестиционните посредници.

Когато съгласно член 8, параграфи 1—5 е предоставено освобождаване от изискванията, институциите и когато е приложимо — финансовите холдинги или финансовите холдинги със смесена дейност, които са част от ликвидна подгрупа, спазват шеста част и член 430, параграф 1, буква г) на база консолидираната основа или подконсолидираната основа на ликвидната подгрупа.

   5. Когато се прилага член 10 от настоящия регламент, посоченият в него централен орган изпълнява изискванията на втора — осма част от настоящия регламент и глава 2 от Регламент (EС) 2017/2402 въз основа на консолидационното състояние на съвкупността, образувана от централния орган и свързаните с него институции.
   6. В допълнение към изискванията на параграфи 1—5 от настоящия член и без да се засягат останалите разпоредби на настоящия регламент и на Директива 2013/36/ЕС, когато е оправдано за надзорни цели поради конкретното естество на риска или на капиталовата структура на дадена институция или когато държавите членки приемат национални закони, изискващи структурно разделение на дейностите в рамките на банкова група, компетентните органи могат да изискат от институцията да изпълнява на подконсолидирана основа задълженията, посочени във втора — осма част от настоящия регламент и в дял VII от Директива 2013/36/ЕС.

Прилагането на подхода, предвиден в първа алинея, не засяга ефективния надзор на консолидирана основа и не трябва да води до несъразмерни отрицателни последици за финансовата система или за части от нея в други държави членки или в Съюза като цяло, нито да представлява или създава пречка пред функционирането на вътрешния пазар."

"

7)  Член 12 се заличава,

8)  Вмъква се следният член:"

"Член 12а

Консолидирано изчисляване за Г-СЗИ с множество субекти за преструктуриране

Когато поне два субекта на Г-СЗИ от една и съща Г-СЗИ са субекти за преструктуриране, институцията майка от ЕС на тази Г-СЗИ изчислява размера на собствения капитал и приемливите задължения по член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент. Изчислението се извършва въз основа на консолидационното състояние на институцията майка от ЕС, все едно че тя е единственият субект за преструктуриране от тази Г-СЗИ.

Когато размерът, изчислен в съответствие с първа алинея от настоящия член, е по-малък от сбора на размерите на собствения капитал и приемливите задължения, посочени в член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, на всички субекти за преструктуриране от тази Г-СЗИ, органите за преструктуриране действат в съответствие с член 45г, параграф 3 и член 45з, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС.

Когато размерът, изчислен в съответствие с първа алинея от настоящия член, е по-голям от сбора на размерите на собствения капитал и приемливите задължения, посочени в член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, на всички субекти за преструктуриране от тази Г-СЗИ, органите за преструктуриране могат да действат в съответствие с член 45г, параграф 3 и член 45з, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС."

"

9)  Членове 13 и 14 се заменят със следното:"

"Член 13

Прилагане на изискванията за оповестяване на консолидирана основа

   1. Институциите майки от ЕС изпълняват осма част въз основа на консолидационното си състояние.

Големите дъщерни предприятия на институциите майки от ЕС оповестяват информацията, посочена в членове 437, 438, 440, 442, 450, 451, 451а и ▌ 453, на индивидуална основа, а когато е приложимо в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС — на подконсолидирана основа.

   2. Институциите, определени като субекти за преструктуриране, които са Г-СЗИ или които са част от Г-СЗИ, спазват член 437а и член 447, буква з) въз основа на консолидационното ▌ състояние на своята група за преструктуриране.
   3. Първа алинея от параграф 1 не се прилага спрямо институциите майки от ЕС, финансовите холдинги майки от ЕС, финансови холдинги майки със смесена дейност от ЕС и субектите за преструктуриране, когато те са включени в равностойни оповестявания на консолидирана основа, предоставяни от предприятие майка, установено в трета държава.

Втора алинея от параграф 1 се прилага спрямо дъщерните предприятия на предприятие майка, установено в трета държава, когато те се считат за големи дъщерни предприятия.

   4. Когато се прилага член 10, посоченият в него централен орган спазва осма част въз основа на консолидационното състояние на централния орган. Член 18, параграф 1 се прилага спрямо централния орган, като свързаните институции се третират като негови дъщерни предприятия.

Член 14

Прилагане на изискванията на член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 на консолидирана основа

   1. От предприятията майки и дъщерните им предприятия, които са обхванати от настоящия регламент, се изисква да изпълняват предвидените в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 задължения на консолидирана или подконсолидирана основа, така че да осигуряват съгласуваност и висока степен на интегрираност на своите правила, процедури и механизми, изисквани съгласно посочените разпоредби, както и възможност за генериране на данните и информацията, необходими за надзорни цели. По-конкретно, те гарантират прилагането, от страна на дъщерните предприятия, които не са обхванати от настоящия регламент, на правила, процедури и механизми, осигуряващи спазването на посочените разпоредби.
   2. При прилагането на член 92 от настоящия регламент на консолидирана или подконсолидирана основа институциите прилагат допълнително рисково тегло в съответствие с член 270а от настоящия регламент, ако изискванията, предвидени в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402, са нарушени на ниво субект, установен в трета държава, който е включен в консолидацията в съответствие с член 18 от настоящия регламент, и ако нарушението е съществено по отношение на общия рисков профил на групата.“

"

10)  В член 15 , параграф 1, първа алинея уводната част се заменя със следното:"

"1. След преценка на всеки конкретен случай консолидиращият надзорник може да освободи от прилагането на консолидирана основа на трета част, свъразните с тях изисквания за отчетност във връзка с ликвидността в седма А част от настоящия регламент и дял VII, глава 4 от Директива 2013/36/ЕС, с изключение на член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент, при условие че са изпълнени следните изисквания:"

"

11)  Член 16 се заменя със следното:"

"Член 16

Дерогация от прилагането на изискванията за отношение на ливъридж на консолидирана основа спрямо групи от инвестиционни посредници

Когато всички субекти в група от инвестиционни посредници, включително предприятието майка, са инвестиционни посредници, които съгласно член 6, параграф 5 са освободени от прилагане на изискванията по седма част на индивидуална основа, инвестиционният посредник майка може да реши да не прилага на консолидирана основа изискванията по седма част и свързаните с тях изисквания за отчетност на отношението на ливъридж по част седма А."

"

12)  Член 18 се заменя със следното:"

„Член 18

Методи за пруденциална консолидация

   1. Институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, които въз основа на консолидационното си състояние е необходимо да спазват изискванията, посочени в раздел 1 от настоящата глава, извършват пълна консолидация на всички институции и финансови институции, които са техни дъщерни предприятия. Параграфи 3—6 и параграф 9 от настоящия член не се прилагат, ако се прилагат шеста част и член 430, параграф 1, буква г) въз основа на консолидационното състояние на дадена институция, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, или на подконсолидационното състояние на ликвидната подгрупа, както е посочено в членове 8 и 10.

За целите на член 11, параграф 3а институциите, които трябва да спазват изискванията, посочени в член 92а или 92б, на консолидирана основа, извършват пълна консолидация на всички институции и финансови институции, които са техни дъщерни предприятия в съответните групи за преструктуриране.

   2. Предприятията за спомагателни услуги се включват в консолидацията в случаите и в съответствие с методите, посочени в настоящия член.
   3. Когато предприятията са свързани по смисъла на член 22, параграф 7 от Директива 2013/34/ЕС, компетентните органи определят как да се извърши консолидацията.
   4. Консолидиращият надзорник изисква пропорционална консолидация според дела от капитала, включващ участия в институции и финансови институции, управлявани от предприятие, включено в консолидацията заедно с едно или повече предприятия, които не са включени в консолидацията, когато отговорността на тези предприятия е ограничена до дела в капитала, който притежават.
   5. При участия или капиталови връзки, различни от посочените в параграфи 1 и 4, компетентните органи определят дали да се извърши консолидация и под каква форма. По-конкретно, те могат да разрешат или да изискат прилагането на метода на собствения капитал. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в надзора на консолидирана основа.
   6. Компетентните органи определят дали и под каква форма да се извърши консолидация в следните случаи:
   а) когато по мнение на компетентните органи дадена институция упражнява значително влияние върху една или повече институции или финансови институции, но без да има участие или други капиталови връзки в тези институции; и
   б) когато две или повече институции или финансови институции имат единно ръководство, което не е установено в договор, учредителен договор или устав.

По-конкретно, компетентните органи могат да разрешат ▌ или да изискат прилагането на ▌ метода, предвиден в член 22, параграфи 7, 8 и 9 от Директива 2013/34/ЕС. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в консолидирания надзор.

   7. Когато дадена институция има дъщерно предприятие, различно от институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, или има участие в такова предприятие, тя прилага към това дъщерно предприятие или участие метода на собствения капитал. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в надзора на консолидирана основа.

Чрез дерогация от първа алинея компетентните органи могат да разрешат или да изискват институциите да прилагат различен метод за такива дъщерни дружества или участия, включително метода, който се изисква в приложимата счетоводна рамка, при условие че:

   а) институцията не е започнала да прилага метода на собствения капитал към … [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение];
   б) прилагането на метода на собствения капитал би създало неоправдана тежест или по метода на собствения капитал не се отчитат в достатъчна степен рисковете, които предприятието, посочено в първа алинея, поражда за институцията; и
   в) прилаганият метод не води до пълна или пропорционална консолидация на това предприятие.
   8. Компетентните органи могат да изискат пълна или пропорционална консолидация на дъщерно дружество или на предприятие, в което дадена институция има участие, когато дъщерното дружество или предприятието не е институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги и когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:
   а) предприятието не е застрахователно предприятие, застрахователно предприятие от трета държава, презастрахователно предприятие, презастрахователно предприятие от трета държава, застрахователен холдинг или предприятие, изключено от обхвата на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 4 от нея;
   б) налице е значителен риск институцията да реши да предостави финансова подкрепа на предприятието при стресирани условия, при липса на договорни задължения за предоставяне на такава подкрепа или като превишаване на подобни задължения.
   9. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, в съответствие с които се извършва консолидация в случаите, посочени в параграфи 3—6 и параграф 8.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2020 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

"

13)  Член 22 се заменя със следното:"

„Член 22

Подконсолидация при дружества в трети държави

   1. Ако дъщерна институция има в трета държава дъщерно предприятие — институция или финансова институция — или дялово участие в такова предприятие, тя прилага въз основа на своето подконсолидационно състояние изискванията по членове 89, 90 и 91 и в трета, четвърта и седма част и свързаните с тях изисквания за отчетност по част седем А.
   2. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член дъщерната институция може да избере да не прилага въз основа на своето подконсолидационно състояние изискванията в членове 89, 90 и 91 и в трета, четвърта и седма част и свързаните с тях изисквания за отчитане по част седма А, когато общите активи и задбалансовите позиции на дъщерните ѝ предприятия и участия в трети държави са по-малко от 10% от общия размер на нейните активи и задбалансови позиции.“

"

14)  Заглавието на втора част се заменя със следното:"

„СОБСТВЕН КАПИТАЛ И ПРИЕМЛИВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“;

"

15)   В член 26 параграф 3 се заменя със следното:"

„3. Компетентните органи преценяват дали емисиите на капиталови инструменти отговарят на критериите, определени в член 28 или, когато е приложимо — член 29. Институциите класифицират емисиите на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред само след като компетентните органи са дали разрешение за това.

Чрез дерогация от първа алинея институциите могат да класифицират като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред последващи емисии на форма на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, за които вече са получили това разрешение, при условие че са изпълнени следните две условия:

   а) разпоредбите, уреждащи последващите емисии, са по същество същите като разпоредбите, уреждащи емисиите, за които институциите вече са получили разрешение;
   б) институциите са уведомили компетентните органи за последващите емисии достатъчно време преди класифицирането им като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

Компетентните органи се консултират с ЕБО преди да дадат разрешение за класифициране на нови форми на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. Компетентните органи отчитат надлежно становището на ЕБО и, когато решат да се отклонят от него, в срок от три месеца от получаване на становището на ЕБО изпращат писмено уведомление на ЕБО, в което дават обосновка за отклонението от въпросното становище. Настоящата алинея не се прилага към капиталовите инструменти, посочени в член 31.

Въз основа на информацията, събрана от компетентните органи, ЕБО съставя, поддържа и публикува списък на всички форми капиталови инструменти във всяка държава членка, които отговарят на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. В съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО може да събира информацията във връзка с инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, която смята за необходима, за да установи спазването на критериите по член 28 или, когато е приложимо — член 29 от настоящия регламент, както и с цел поддържане и актуализиране на списъка, посочен в настоящата алинея.

След процеса на преглед по член 80 и при наличие на достатъчно доказателства, че съответните капиталови инструменти не отговарят или са престанали да отговарят на критериите по член 28 или, когато е приложимо — член 29, ЕБО може, в зависимост от случая, да реши да не добавя тези инструменти към списъка по четвърта алинея или да ги изключи от този списък. ЕБО прави съобщение в този смисъл, като освен това посочва позицията на съответния компетентен орган по този въпрос. Настоящата алинея не се прилага към капиталовите инструменти, посочени в член 31.“

"

16)   Член 28 се изменя, както следва:

a)   параграф 1 се изменя, както следва:

i)   буква б) се заменя със следното:"

„б) инструментите са изцяло изплатени и придобиването на собственост върху тези инструменти не се финансира пряко или непряко от институцията;“

"

ii)   добавя се следната алинея:"

„За целите на първа алинея, буква б) само частта на капиталов инструмент, която е изцяло изплатена, може да се определя като инструмент на базовия собствен капитал от първи ред.“

"

б)   в параграф 3 се добавят следните алинеи:"

„Условието, установено в параграф 1, първа алинея, буква з), подточка v), се счита за изпълнено, независимо от това, че дадено дъщерно предприятие е предмет на споразумение за прехвърляне на печалби и загуби със своето предприятие майка, съгласно което след изготвянето на годишните си финансови отчети дъщерното предприятие е длъжно да прехвърля годишния си резултат към предприятието майка, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

   а) предприятието майка притежава 90 % или повече от правата на глас и капитала на дъщерното предприятие;
   б) предприятието майка и дъщерното предприятие се намират в една и съща държава членка;
   в) споразумението е сключено за законни данъчни цели;
   г) при изготвянето на годишния финансов отчет дъщерното предприятие има право по своя преценка да намали размера на разпределенията, като разпредели цялата си печалба или част от нея в собствените си резерви или фондове за общ банков риск, преди да извърши плащане към предприятието майка;
   д) съгласно споразумението предприятието майка е длъжно да компенсира изцяло дъщерното предприятие за всички негови загуби;
   е) споразумението подлежи на срок на предизвестие, съгласно който то може да бъде прекратено само към края на счетоводна година, като прекратяването поражда действие не по-рано от началото на следващата счетоводна година, като оставя непроменено задължението на предприятието майка да компенсира изцяло дъщерното предприятие за всички загуби през текущата счетоводна година.

Когато институцията е сключила споразумение за прехвърляне на печалби и загуби, тя уведомява компетентния орган без забавяне и му предоставя копие от споразумението. Институцията също така уведомява компетентния орган без забавяне за всякакви промени в споразумението за прехвърляне на печалби и загуби и за прекратяването му. Институцията не може да сключва повече от едно споразумение за прехвърляне на печалби и загуби.“

"

17)  В член 33, параграф 1 буква в) се заменя със следното:"

„в) печалбите и загубите от преоценка по справедлива стойност на дериватните пасиви на институцията поради промяна в собствения кредитен риск на институцията.“

"

18)  Член 36 се изменя, както следва:

a)   параграф 1 се изменя, както следва:

i)   буква б се заменя със следното:"

„б) нематериални активи с изключение на консервативно оценените софтуерни активи, чиято стойност не се влияе отрицателно от преструктурирането, изпадането в несъстоятелност или ликвидацията на институцията;“

"

ii)   добавя се следната буква:"

н) по отношение на ангажимент за минимална стойност, посочен в член 132в, параграф 2, всяка сума, с която текущата пазарна стойност на дялове или акции в ПКИ, на които се основава ангажиментът за минимална стойност, е по-малка от настоящата стойност на ангажимента за минимална стойност и за която институцията все още не е признала намаление на елементите на базовия собствен капитал от първи ред.“

"

б)   добавя се следният параграф:"

„4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, за да уточни прилагането на приспаданията, посочени в параграф 1, буква б), включително съществеността на отрицателните последици върху стойността, които не пораждат опасения от пруденциално естество.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ... [12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

"

19)  В член 37 се добавя следната буква:"

„в) сумата, която ще се приспада, се намалява с размера на счетоводната преоценка на нематериалните активи на дъщерните предприятия, произтичащи от консолидацията на тези дъщерни предприятия и свързани с лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.“

"

20)  В член 39, параграф 2, първа алинея уводната част се заменя със следното:"

„Отсрочените данъчни активи, които не се основават на бъдеща печалба, се ограничават до размера на отсрочените данъчни активи, които са възникнали преди 23 ноември 2016 г. и които произтичат от временни разлики, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:“

"

21)  В член 45, буква а) подточка i) се заменя със следното:"

„i) падежът на късата позиция съответства на този на дългата позиция или настъпва по-късно ▌, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година;“

"

22)  Член 49 се изменя, както следва:▌

а)  в параграф 2 се добавя следната алинея:"

„Настоящият параграф не се прилага при изчисляването на собствения капитал за целите на изискванията по членове 92а и 92б, които се изчисляват в съответствие с рамката за приспадане по член 72д, параграф 4.“

"

б)  параграф 3 се изменя, както следва:

i)  в буква а), подточка iv) последното изречение се заменя със следното:"

„Консолидираният баланс или изчислението на разширена агрегирана основа се отчитат на компетентните органи с честотата, определена в техническите стандарти за изпълнение, посочени в член 430, параграф 7.“

"

ii)  в буква a), подточка v) първото изречение се заменя със следното:"

" v) институциите, които са включени в институционална защитна схема, заедно изпълняват на консолидирана или разширена агрегирана основа изискванията по член 92 и се отчитат за спазването на тези изисквания в съответствие с член 430."

"

23)  В член 52 параграф 1 се изменя, както следва:

a)  буква а) се заменя със следното:"

„а) инструментите са емитирани пряко от институция и са изцяло изплатени“

"

б)   уводната част на буква б) се заменя със следното:"

„б) инструментите не са притежавани от някой от следните:“

"

в)   буква в) се заменя със следното:"

„в) придобиването на собственост върху инструментите не се финансира пряко или непряко от институцията;“

"

г)   буква з) се заменя със следното:"

„з) когато инструментите включват една или повече опции за предсрочно изкупуване, включително кол опции, тези опции могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента;

"

д)   буква й) се заменя със следното:"

„й) в разпоредбите, уреждащи инструментите, няма указание, изрично или по подразбиране, че по отношение на тях в зависимост от случая ще бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване или обратно изкупуване от страна на институцията, освен при несъстоятелност или ликвидация на институцията, и институцията не указва това по друг начин;

"

е)  буква п) се заменя със следното:"

„п) когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка, съгласно правната уредба или договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на органа за преструктуриране да упражни правомощията за обезценяване и преобразуване по член 59 от посочената директива главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

когато емитентът е установен в трета държава и не е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране субект е установен в Съюза, съгласно правната уредба или договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на съответния орган на третата държава, главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

"

ж)  ▌ добавят се ▌ следните букви:"

„р) когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка и инструментите могат да бъдат емитирани само съгласно законодателството на трета държава — или да се подчиняват по друг начин на това законодателство, когато съгласно това законодателство упражняването на правомощията в член 59 от посочената директива за обезценяване или преобразуване е валидно и приложимо въз основа на правни норми или приложими договорни условия, които признават действията по преструктуриране или други действия за обезценяване или преобразуване;

   с) инструментите не са обхванати от ▌ споразумения за прихващане или нетиране, ▌ които биха ограничили капацитета им да поемат загуби.“

"

з)   добавя се следната алинея:"

„За целите на първа алинея, буква а) само частта на капиталов инструмент, която е изцяло изплатена, може да се определя като инструмент на допълнителния капитал от първи ред.“

"

24)   В член 54, параграф 1 се добавя следната буква:"

„д) когато инструменти на допълнителния капитал от първи ред се емитират от дъщерно предприятие, установено в трета държава, прагът от 5,125% или посочената по-висока стойност за настъпване на активиращото събитие в буква а) се изчислява в съответствие с националното право на тази трета държава или договорните условия, уреждащи инструментите, при условие че компетентният орган след консултация с ЕБО се е уверил, че тези разпоредби са най-малкото равностойни на изискванията по настоящия член.“

"

25)  В член 59, буква а) подточка i) се заменя със следното:"

„i) падежът на късата позиция или съответства на този на дългата позиция, или настъпва по-късно, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година;“

"

26)  В член 62 буква а) се заменя със следното:"

„а) капиталови инструменти ▌, когато са изпълнени условията по член 63, и в степента, посочена в член 64;“

"

27)  Член 63 се изменя, както следва:

a)  уводната част се заменя със следното:"

„Капиталовите инструменти се определят като инструменти на капитала от втори ред, ако са изпълнени следните условия:“

"

б)   буква а) се заменя със следното:"

„а) инструментите са емитирани пряко ▌ от институция и са изцяло изплатени;“

"

в)   в буква б) уводната част се заменя със следното:"

„б) инструментите не са притежавани от някой от следните:“

"

г)   букви в) и г) се заменят със следното:"

„в) придобиването на собственост върху инструментите не се финансира пряко или непряко от институцията;

   г) вземанията по главницата на инструментите съгласно разпоредбите, уреждащи тези инструменти, са с по-нисък ранг от вземанията по всички инструменти на приемливите задължения;

"

д)   в буква д) уводната част се заменя със следното:"

д) инструментите не са обезпечени и не са обект на гаранции, които повишават реда на вземанията от:“

"

е)   букви е)—н) се заменят със следното:"

„е) инструментите не са предмет на договореност, с която се повишава редът на вземанията по инструментите;

   ж) инструментите имат първоначален срок до падежа най-малко пет години;
   з) разпоредбите, уреждащи инструментите, не включват стимул за изкупуване или изплащане на главницата по тях, в зависимост от случая, от институцията преди падежа им;
   и) когато инструментите включват една или повече опции за изплащане преди падежа, включително кол опции, тези опции могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента;
   й) по отношение на инструментите може да се упражни кол опция, те могат да бъдат изкупени, изплатени или изкупени обратно преди падежа само когато са изпълнени условията по член 77 и не преди да са изтекли пет години от датата на емитиране, освен когато са изпълнени условията по член 78, параграф 4;
   к) в разпоредбите относно инструментите не се посочва изрично или по подразбиране, че по отношение на тях в зависимост от случая ще бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди падежа от страна на институцията, освен при несъстоятелност или ликвидация на институцията, и институцията не указва това по друг начин;
   л) разпоредбите, уреждащи инструментите, не дават на държателя правото да ускори графика на изплащането на лихви или на главницата, освен в случай на несъстоятелност или ликвидация на институцията;
   м) размерът на дължимите по инструментите плащания на лихви или на дивиденти, в зависимост от случая, няма да бъде променен въз основа на кредитния рейтинг на институцията или нейното предприятие майка;
   н) когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка, съгласно правната уредба или договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на органа за преструктуриране да упражни правомощията за обезценяване и преобразуване по член 59 от посочената директива, главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

когато емитентът е установен в трета държава и не е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, съгласно правната уредба или на договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на съответния орган на третата държава, главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;“

"

ж)  добавят се следните букви:"

„о) когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка и инструментите могат да бъдат емитирани само съгласно законодателството на трета държава — или да се подчиняват по друг начин на това законодателство, когато съгласно това законодателство упражняването на правомощията в член 59 от посочената директива за обезценяване или преобразуване е валидно и приложимо въз основа на правни норми или приложими договорни условия, които признават действията по преструктуриране или други действия за обезценяване или преобразуване;

   п) инструментите не са обхванати от ▌ споразумения за прихващане или нетиране, ▌ които биха ограничили капацитета им да поемат загуби.“

"

з)   добавя се следната аления:"

„За целите на първа алинея, буква а) само частта на капиталовия инструмент, която е изцяло изплатена, може да се определя като инструмент на капитала от втори ред.“

"

28)  Член 64 се заменя със следното:"

Член 64

Амортизация на инструментите на капитала от втори ред

   1. Пълният размер на инструментите на капитала от втори ред с остатъчен срок до падежа над пет години се приема за елемент на капитала от втори ред.
   2. Степента, в която през последните пет години от срока до падежа си инструментите на капитала от втори ред са приемливи за елементи на капитала от втори ред, се изчислява, като резултатът от изчислението по буква а) се умножи по числото, посочено в буква б), както следва:
   а) балансовата стойност на инструментите ▌ на първия ден от последния петгодишен период на договорения срок до падежа, разделена на броя на дните в този период;
   б) броя на оставащите дни от договорения срок до падежа на инструментите ▌.“

"

29)  В член 66 се добавя следната буква:"

д) размерът на елементите, които трябва да бъдат приспаднати съгласно член 72д от елементите на приемливите задължения, с който се надхвърлят елементите на приемливите задължения на институцията.

"

30)  В член 69, буква а) подточка i) се заменя със следното:"

„i) падежът на късата позиция или съответства на този на дългата позиция, или настъпва по-късно, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година;“

"

31)  След член 72 се вмъква следната глава:"

ГЛАВА 5а

Приемливи задължения

Раздел 1

Елементи и инструменти на приемливите задължения

Член 72а

Елементи на приемливите задължения

   1. Освен ако не попадат в някоя от категориите изключени задължения, изброени в параграф 2 от настоящия член, и в степента, посочена в член 72в, елементите на приемливите задължения се състоят от следното:
   a) когато са изпълнени условията, установени в член 72б — инструментите на приемливите задължения, доколкото не са приемливи за елементи на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред;
   б) инструментите на капитала от втори ред с остатъчен срок до падежа от поне една година, доколкото в съответствие с член 64 не са приемливи за елементи на капитала от втори ред.
   2. Следните задължения се изключват от елементите на приемливите задължения:
   a) гарантираните депозити;
   б) безсрочните депозити и краткосрочните депозити с първоначален срок до падежа под една година;
   в) частта приемливи депозити на физически лица и микро-, малки и средни предприятия, която надхвърля размера на гаранцията, посочен в член 6 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*;
   г) депозитите на физически лица и микро-, малки и средни предприятия, които, ако не са били направени в намиращи се извън Съюза клонове на установени в Съюза институции, са щели да бъдат приемливи депозити;
   д) обезпечените задължения, включително покрити облигации и задължения под формата на финансови инструменти, използвани за хеджиране, които представляват неразделна част от покритата група от базисни обезпечения и които в съответствие с националното право са обезпечени по сходен начин с покритите облигации, при условие че всички обезпечени активи, свързани с група от обезпечения на покрити облигации, остават незасегнати, обособени, с достатъчно финансиране и изключват всяка част на обезпечено задължение или на задължение, за което е предоставено обезпечение, която надхвърля стойността на активите, залога или обезпечението, с които е обезпечено такова задължение;
   е) задълженията, произтичащи от държането на активи или средства на клиент, включително на активите или на средствата на клиент, държани за сметка на предприятия за колективно инвестиране, при условие че такъв клиент е защитен съгласно приложимото право в областта на несъстоятелността;
   ж) задълженията, произтичащи от фидуциарно отношение между субекта за преструктуриране или някое от дъщерните му предприятия (като довереник) и друго лице (като бенефициер), при условие че такъв бенефициер е защитен съгласно приложимото право в областта на несъстоятелността или гражданското право;
   з) задълженията с първоначален срок до падежа под седем дни към институции, с изключение на задълженията към субекти, които са част от същата група;
   и) задълженията с остатъчен срок до падежа под седем дни, дължими на:
   i) системи или системни оператори, определени в съответствие с Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета**;
   ii) участници в система, определена в съответствие с Директива 98/26/ЕО, и произтичащи от участие в такава система; или
   iii) ЦК от трети държави, признати в съответствие с член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012;
   й) задълженията към някое от следните лица:
   i) наето лице ▌ във връзка с натрупано трудово възнаграждение, пенсионни права или друго фиксирано възнаграждение, с изключение на променливия компонент на възнаграждението, което не се урежда от колективно трудово споразумение, както и на променливия компонент на възнаграждението на поемащите съществен риск служители, посочени в член 92, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС;
   ii) търговски кредитор ▌, когато задължението произтича от предоставянето на институцията или на предприятието майка на ключови за ежедневната им дейност стоки или услуги, включително информационни услуги, комунални услуги, както и услуги по наемане, обслужване и поддържане на стопанските помещения;
   iii) данъчните и социалноосигурителните органи, при условие че тези задължения са привилегировани съгласно приложимото право;
   iv) схемите за гарантиране на депозитите ▌, при които задължението възниква от вноските, дължими в съответствие с Директива 2014/49/ЕС;
   к) задълженията по деривати;
   л) задължения по дългови инструменти с вградени деривати.

За целите на първа алинея, буква л) дълговите инструменти, съдържащи опции за предсрочно изкупуване, които могат да бъдат упражнени по преценка на емитента или на държателя, и дълговите инструменти с променлива лихва, определена въз основа на широко използван референтен лихвен процент, например Euribor или Libor, не се считат за дългови инструменти с вградени деривати единствено поради тези свои характеристики.

Член 72б

Инструменти на приемливите задължения

   1. Задълженията се считат за инструменти на приемливите задължения, ▌ ако отговарят на условията, посочени в настоящия член, и само до посочената в него степен.
   2. Задълженията се считат за инструменти на приемливите задължения, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:
   а) институцията пряко е емитирала или привлякла, както е приложимо, задълженията, като те са изцяло платени;
   б) задълженията не се притежават от някой от следните:
   i) институция или предприятие, включени в същата група за преструктуриране;
   ii) предприятие, в което институцията има пряко или непряко участие под формата на притежание, пряко или посредством контрол, на 20 % или повече от правата на глас или от капитала на това предприятие;
   в) субектът за преструктуриране не финансира пряко или непряко придобиването на собственост върху задълженията;
   г) съгласно разпоредбите, уреждащи тези инструменти, вземанията по главницата на задълженията са с по-нисък ранг от вземанията по изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2; това изискване за подчиненост се счита за изпълнено във всеки от следните случаи:
   i) в договорните условия, уреждащи задълженията, се уточнява, че в случай на обичайно производство по несъстоятелност, както е определено в член 2, параграф 1, точка 47 от Директива 2014/59/ЕС, вземането по главницата на инструментите е с по-нисък ранг от вземанията по изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2 от настоящия регламент;
   ii) в приложимото право ▌ се уточнява, че в случай на обичайно производство по несъстоятелност съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 47 от Директива 2014/59/ЕС вземането по главницата на инструментите е с по-нисък ранг от вземанията по изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2 от настоящия регламент;
   iii) инструментите са емитирани от субект за преструктуриране, който няма в баланса си изключени задължения по член 72а, параграф 2 от настоящия регламент, които са с равен или по-нисък ранг от инструментите на приемливите задължения;
   д) задълженията не са обезпечени, нито са предмет на гаранция или друго споразумение, с което се повишава рангът на вземанията от страна на някое от следните:
   i) институцията или нейните дъщерни предприятия;
   ii) предприятието майка на институцията или неговите дъщерни предприятия;
   iii) предприятие, което има тесни връзки със субектите, посочени в подточки i) и ii);
   e) задълженията не са обхванати от ▌ споразумения за прихващане или нетиране, ▌ които биха ограничили капацитета им да поемат загуби при преструктуриране;
   ж) разпоредбите, уреждащи задълженията, не включват стимул по отношение на главницата по тях да бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, обратно изкупуване или изплащане, преди падежа от институцията, освен в случаите, посочени в член 72в, параграф 3;
   з) задълженията не подлежат на опция за изкупуване преди падежа по инициатива на държателите на инструментите, освен в случаите, посочени в член 72в, параграф 2;
   i) при спазване на член 72в, параграфи 3 и 4, ако задълженията включват една или повече ▌ опции за предсрочно изплащане, включително кол опции, тези опции могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента, освен в случаите, посочени в член 72в, параграф 2;
   й) по отношение на задълженията може да бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди падежа единствено ако са изпълнени условията по членове 77 и 78а;
   к) в разпоредбите, уреждащи задълженията, няма признак, изрично или по подразбиране, че по отношение на тях в зависимост от случая ще ▌ бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди падежа от страна на субекта за преструктуриране, освен при несъстоятелност или ликвидация на институцията, и институцията не указва това по друг начин;
   л) разпоредбите, уреждащи задълженията, не дават на държателя им правото да ускори графика на изплащане на лихвите или на главницата, освен при несъстоятелност или ликвидация на субекта за преструктуриране;
   м) размерът на произтичащите от задълженията лихви или дивиденти, в зависимост от случая, не може да бъде ▌ променян въз основа на кредитния рейтинг на субекта за преструктуриране или на неговото предприятие майка;
   н) за инструменти, емитирани след ...[две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение], в съответната договорна документация и, когато е приложим, в проспекта, свързан с емитирането им, изрично се посочва възможното упражняване на правомощията за обезценяване и преобразуване в съответствие с член 48 от Директива 2014/59/ЕС. ▌

За целите на първа алинея, буква а) само частите от задълженията, които са изцяло изплатени, могат да се определят като инструменти на приемливите задължения.

За целите на първа алинея, буква г) от настоящия член, когато някои от изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2, са с по-нисък ред от обикновените необезпечени вземания съгласно националното право в областта на несъстоятелността, наред с другото, поради факта, че са притежавани от кредитор, който има тесни връзки с длъжника — в качеството си на настоящ или бивш акционер, упражняващ контрол или във връзка с група, член на ръководния орган или свързан с някое от посочените лица — подчинеността не се преценява на базата на вземания по подобни изключени задължения.

   3. В допълнение към задълженията, посочени в параграф 2 от настоящия член, органът за преструктуриране може да разреши задължения да се считат за инструменти на приемливите задължения до един общ размер, който не надхвърля 3,5 % от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4, при условие че:
   а) са изпълнени всички условия, посочени в параграф 2, с изключение на условието, посочено в параграф 2, първа алинея, буква г);
   б) задълженията са с ранг, еднакъв на най-ниския ранг при изключените задължения по член 72а, параграф 2, с изключение на изключените задължения с по-нисък ред от обикновените необезпечени вземания съгласно националното право в областта на несъстоятелността, посочени в параграф 2, трета алинея от настоящия член; и
   в) включването на тези задължения в елементите на приемливите задължения не би породило съществен риск от успешно съдебно оспорване или от основателни претенции за обезщетение съгласно преценката на органа за преструктуриране във връзка с принципите, посочени в член 34, параграф 1, буква ж) и член 75 от Директива 2014/59/ЕС.

   4. Органът за преструктуриране може да позволи задължения да се считат за инструменти на приемливите задължения в допълнение към задълженията, посочени в параграф 2, при условие че:
   a) ▌на институцията не е разрешено да включи задълженията, посочени в ▌параграф 3 ▌, в елементите на приемливите задължения;
   б) са изпълнени всички условия, посочени в параграф 2, с изключение на условието, посочено в параграф 2, първа алинея, буква г);
   в) задълженията са с ранг, еднакъв или по-висок от най-ниския ранг при изключените задължения по член 72а, параграф 2, с изключение на изключените задължения с по-нисък ранг от обикновените необезпечени вземания съгласно националното право в областта на несъстоятелността, посочени в параграф 2, трета алинея от настоящия член;
   г) в баланса на институцията размерът на изключените задължения по член 72а, параграф 2, които при несъстоятелност са с еднакъв или по-нисък ранг от тези задължения, не надхвърля 5 % от размера на собствения капитал и приемливите задължения на институцията;
   д) включването на тези задължения в елементите на приемливите задължения не би породило съществен риск от успешно съдебно оспорване или от основателни претенции за обезщетение съгласно преценка на органа за преструктуриране във връзка с принципите, посочени в член 34, параграф 1, буква ж) и член 75 от Директива 2014/59/ЕС.
   5. Органът за преструктуриране може единствено да разреши на дадена институция ▌ да включи ▌ задълженията, посочени в параграф 3 или 4, като елементи на приемливите задължения.

   6. Когато разглежда изпълнението на условията, посочени в настоящия член, ▌ органът за преструктуриране се консултира с компетентния орган.
   7. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:
   а) приложимите форми и естеството на непряко финансиране на инструментите на приемливите задължения;
   б) формата и естеството на стимулите за изкупуване за целите на условието, посочено в параграф 2, първа алинея, буква ж) от настоящия член и член 72в, параграф 3.

Тези проекти на регулаторни технически стандарти са изцяло приведени в съответствие с делегирания акт, посочен в член 28, параграф 5, буква а) и в член 52, параграф 2, буква а).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ... [шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 72в

Амортизация на инструментите на приемливите задължения

   1. Инструментите на приемливите задължения с остатъчен срок до падежа от поне една година се считат изцяло за елементи на приемливите задължения.

Инструментите на приемливите задължения с остатъчен срок до падежа под една година не се считат за елементи на приемливите задължения.

   2. За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите задължения включва опция за изкупуване по инициатива на държателя, която може да бъде упражнена преди първоначално посочения падеж на инструмента, падежът на инструмента се определя на възможно най-ранната дата, на която неговият държател може да упражни опцията за изкупуване и да поиска изкупуване или изплащане на инструмента.
   3. За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите задължения включва стимул за емитента за упражняване на кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди първоначално посочения падеж на инструмента, падежът на инструмента се определя на възможно най-ранната дата, на която неговият емитент може да упражни тази опция и да поиска изкупуване или изплащане на инструмента.
   4. За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите задължения включва опции за предсрочно изкупуване, които могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента преди първоначално посочения падеж на инструмента, но разпоредбите, уреждащи инструмента, не включват никакъв стимул за упражняване на кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване на инструмента преди неговия падеж и не включват опция за изкупуване или изплащане по преценка на държателите, падежът на инструмента се определя като първоначално посочения падеж.

Член 72г

Последици от неизпълнение на условията за приемливост

Ако условията, посочени в член 72б, вече не са изпълнени за инструмент на приемливите задължения, задълженията незабавно престават да се считат за инструменти на приемливите задължения.

Задълженията по член 72б, параграф 2 могат да продължат да се считат за инструменти на приемливите задължения, ако отговарят на изискванията в член 72б, параграф 3 или 4 за инструменти на приемливите задължения.

Раздел 2

Приспадания от елементите на приемливите задължения

Член 72д

Приспадания от елементите на приемливите задължения

   1. Институциите, обхванати от член 92а, приспадат от елементите на приемливите задължения следното:
   a) преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в собствени инструменти на приемливи задължения, включително собствените задължения, които тя може да бъде задължена да закупи в резултат на съществуващи договорни задължения;
   б) преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и с които институцията има реципрочни кръстосани позиции, които компетентният орган смята, че са били създадени с цел да се раздуе изкуствено капацитетът на субекта за преструктуриране за покриване на загубите и за рекапитализация;
   в) приложимия размер, определен в съответствие с член 72и, на преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията няма значителни инвестиции;
   г) преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията има значителни инвестиции, без поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко.
   2. За целите на настоящия раздел всички инструменти с еднакъв ранг с този на инструментите на приемливите задължения се считат за инструменти на приемливи задължения, с изключение на инструментите с еднакъв ранг с този на инструментите, признати за приемливи задължения съгласно член 72б, параграфи 3 и 4.
   3. За целите на настоящия раздел институциите могат да изчисляват размера на позициите в посочените в член 72б, параграф 3 инструменти на приемливите задължения, както следва:

20190416-P8_TA-PROV(2019)0369_BG-p0000002.png

където:

h = размер на позициите в посочените в член 72б, параграф 3 инструменти на приемливи задължения;

i = индекс, обозначаващ емитиращата институция;

Hi = общ размер на позициите в приемливи задължения на емитиращата институция i по член 72б, параграф 3;

li = размер на задълженията, включени от емитиращата институция i в елементите на приемливите задължения в рамките на ограниченията, посочени в член 72б, параграф 3, съгласно последните оповестявания на емитиращата институция; и

Li = общ размер на текущите задължения на емитиращата институция i по член 72б, параграф 3 съгласно последните оповестявания на емитента.

   4. Когато обхваната от член 92а институция майка от ЕС или институция майка в държава членка има преки, непреки или синтетични позиции в инструменти на собствения капитал или инструменти на приемливите задължения на едно или повече дъщерни предприятия, които не се числят към групата за преструктуриране, в която е тази институция майка, органът за преструктуриране на тази институция майка, след надлежно отчитане на становището на органите за преструктуриране на съответните дъщерни предприятия, може да ѝ разреши да приспадне тези позиции чрез приспадне на по-малък размер, определен от органа за преструктуриране на тази институция майка. Този коригиран размер трябва да бъде не по-малък от размера (m), изчислен, както следва:

𝑚𝑖=max{0;𝑂𝑃𝑖+𝐿𝑃𝑖−𝑚𝑎𝑥{0;𝛽∙[𝑂𝑖+𝐿𝑖−𝑟𝑖∙a𝑅𝑊𝐴𝑖]}}

където:

i = индекс, обозначаващ дъщерното предприятие;

OPi = размер на инструментите на собствения капитал, емитирани от дъщерно предприятие i и държани от институцията майка;

LPi = размер на елементите на приемливите задължения, емитирани от дъщерно предприятие i и държани от институцията майка;

𝛽 = процентен дял от инструментите на собствения капитал и елементите на приемливите задължения, емитирани от дъщерното предприятие i ▌ и държани от предприятието майка;

Oi = размер на собствения капитал на дъщерно предприятие i, без да се отчита приспадането, изчислено в съответствие с настоящия параграф;

Li = размер на приемливите задължения на дъщерно предприятие i, без да се отчита приспадането, изчислено в съответствие с настоящия параграф;

ri = отношение, приложимо към дъщерно предприятие i на нивото на неговата група за преструктуриране в съответствие с член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент и член 45г от Директива 2014/59/ЕС; и

aRWAi = обща рискова експозиция на Г-СЗИ субекта i, изчислена в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4, като се отчитат корекциите по член 12.

Когато в съответствие с първа алинея на институцията майка е разрешено да приспада коригирания размер, разликата между размера на позициите в инструменти на собствения капитал и инструменти на приемливите задължения, посочени в първа алинея, и този коригиран размер се приспада от дъщерното предприятие ▌.

Член 72е

Приспадане на позициите в собствени инструменти на приемливите задължения

За целите на член 72д, параграф 1, буква а) институциите изчисляват позициите си въз основа на брутните дълги позиции при спазване на следните изключения:

   a) институциите могат да изчисляват размера на позициите въз основа на нетната дълга позиция, ако са изпълнени следните две условия:
   i) дългите и късите позиции са в една и съща базисна експозиция и късите позиции не са свързани с риск от контрагента;
   ii) както дългите, така и късите позиции се държат или в търговския, или в банковия портфейл;
   б) институциите определят сумата, която да се приспадне за преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция към включените в тези индекси собствени инструменти на приемливите задължения;
   в) институциите могат да прихванат късите позиции в собствени инструменти на приемливите задължения, произтичащи от къси позиции в базисните индекси, включително когато тези къси позиции включват риск от контрагента, от брутните дълги позиции в собствени инструменти на приемливите задължения, произтичащи от позиции в свързани с индекси ценни книжа, ако са изпълнени следните две условия:
   i) дългите и късите позиции са в едни и същи базисни индекси;
   ii) както дългите, така и късите позиции се държат или в търговския, или в банковия портфейл.

Член 72ж

Основа за приспадане за елементите на приемливите задължения

За целите на член 72д, параграф 1, букви б), в) и г) институциите приспадат брутните дълги позиции при спазване на изключенията, предвидени в членове 72з и 72и.

Член 72з

Приспадане на позициите в приемливи задължения на други субекти, които са Г-СЗИ

Институциите, които не използват изключението, предвидено в член 72й ▌, извършват приспаданията, посочени в член 72д, параграф 1, букви в) и г), в съответствие със следното:

   a) те могат да изчисляват преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на приемливите задължения въз основа на нетната дълга позиция в същата базисна експозиция, ако са изпълнени следните две условия:
   i) падежът на късата позиция или съответства на този на дългата позиция, или настъпва по-късно, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година ▌;
   ii) както дългата, така и късата позиция се държат или в търговския, или в банковия портфейл;
   б) те определят сумата, която да се приспадне за преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като прегледат подробно за базисната експозиция във включените в тези индекси инструменти на приемливи задължения.

Член 72и

Приспадане на приемливи задължения, когато институцията няма значителни инвестиции в субекти, които са Г-СЗИ

   1. За целите на член 72д, параграф 1, буква в) институциите изчисляват приложимата подлежаща на приспадане сума, като умножават сумата в буква а) от настоящия параграф по коефициента, получен от изчислението в буква б) от настоящия параграф:
   a) общата сума, с която преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор и в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ, в нито един от които институцията няма значителни инвестиции, надхвърля 10% от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на следното:
   i) членове 32—35;
   ii) член 36, параграф 1, букви а)—ж), буква к), подточки ii)—v) и буква л), с изключение на сумата, която се приспада за отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики;
   iii) членове 44 и 45;
   б) сумата на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията няма значителни инвестиции, разделена на общата сума на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, и в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ, в нито един от които субекта за преструктуриране няма значителни инвестиции.
   2. Институциите изключват поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко, от посочената в параграф 1, буква а) сума и от изчисляването на коефициента в