Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/0228(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0409/2018

Внесени текстове :

A8-0409/2018

Разисквания :

PV 11/12/2018 - 21
CRE 11/12/2018 - 21

Гласувания :

PV 12/12/2018 - 19.2
CRE 12/12/2018 - 19.2
Обяснение на вота
Обяснение на вота
PV 17/04/2019 - 16.13

Приети текстове :

P8_TA(2018)0517
P8_TA(2019)0420

Приети текстове
PDF 523kWORD 151k
Сряда, 17 април 2019 г. - Страсбург Неокончателна версия
Механизъм за свързване на Европа ***I
P8_TA-PROV(2019)0420A8-0409/2018
Резолюция
 Консолидиран текст

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1316/2013 и Регламент (ЕС) № 283/2014 (COM(2018)0438 – C8-0255/2018– 2018/0228(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2018)0438),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 172 и 194 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0255/2018),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г.(1) ,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 10 октомври 2018 г.(2),

—  като взе предвид писмото на своя председател до председателите на комисиите от 25 януари 2019 г., в което се очертава подходът на Парламента към секторните програми, свързани с многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г.,

—  като взе предвид писмото на Съвета до председателя на Европейския парламент от 1 април 2019 г., в което се потвърждава общото разбиране, постигнато между съзаконодателите по време на преговорите,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по транспорт и туризъм съгласно член 55 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по транспорт и туризъм, както и становищата на комисията по външни работи, комисията по бюджети, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по регионално развитие (A8-0409/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 191.
(2) ОВ C 461, 21.12.2018 г., стр. 173.
(3) Тази позиция заменя измененията, приети на 12 декември 2019 г. (Приети текстове, P8_TA(2018)0517).


Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 17 април 2019 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1316/2013 и Регламент (ЕС) № 283/2014
P8_TC1-COD(2018)0228

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 172 и 194 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  За да постигне интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, да стимулира създаването на работни места и да спази дългосрочните ангажименти за декарбонизация, Съюзът се нуждае от модерна, мултимодална, високоефективна инфраструктура, която да допринася за свързването и интеграцията на Съюза и всички негови региони, включително отдалечените, най-отдалечените, островните, периферните, планинските и слабо населените региони, в транспортния, цифровия и енергийния сектор. Тези връзки следва да спомагат за подобряването на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Трансевропейските мрежи следва да улесняват трансграничните връзки, да насърчават по-тясното икономическо, социално и териториално сближаване и да допринасят за постигането на по-конкурентоспособна и устойчива социална пазарна икономика и за борбата с изменението на климата.

(2)  Целта на Механизма за свързване на Европа („програмата“) е да се ускорят инвестициите в областта на трансевропейските мрежи и да се стимулира финансирането както от публичния, така и от частния сектор, като същевременно се повиши правната сигурност и се спазва принципът за технологична неутралност. Програмата следва да дава възможност за използване във възможно най-голяма степен на полезните взаимодействия между транспортния, енергийния и цифровия сектор, като по този начин повишава ефективността на действията на Съюза и позволява да се оптимизират разходите за изпълнение.

(3)  Програмата следва да допринася и за действията на ЕС срещу изменението на климата, да подкрепя проекти в областта на ▌ устойчивото развитие на околната среда и обществото и където е целесъобразно, ▌ действия за смекчаване на изменението на климата и адаптирането към него. По-специално следва да се увеличи приносът на програмата за постигането на целите на Парижкото споразумение, както и на целите, предложени за 2030 г. в областта на климата и енергетиката, и да се укрепи дългосрочната цел за декарбонизация.

(3a)  Програмата следва да гарантира високо равнище на прозрачност и провеждането на обществени консултации в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и приложимото националното законодателство.

(4)  Следователно, за да отрази значението на справянето с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение, както и с ангажимента за постигане на целите за устойчиво развитие на ООН, настоящият регламент следва да интегрира действията в областта на климата и да доведе до изпълнението на една обща цел, предвиждаща 25% от бюджета на ЕС да се изразходват в подкрепа на целите в областта на климата(4). ▌Действията по настоящата програма следва да изразходват 60% от общия финансов пакет на програмата за цели в областта на климата, въз основа, наред с другото, на следните показатели от Рио: i) 100% за разходите, свързани с железопътната инфраструктура, инфраструктурата за зареждане за алтернативните и устойчиви горива, чистия градски транспорт, преноса на електроенергия, съхранението на електроенергия, интелигентните мрежи, преноса на CO2 и енергията от възобновяеми източници; ii) 40% за вътрешни водни пътища и мултимодален транспорт, а също и за инфраструктура за природен газ, ако се даде възможност за по-голямо използване на възобновяем водород или биометан. Съответни действия ще бъдат набелязани по време на подготовката и изпълнението на програмата и преразгледани в контекста на съответните оценки и процеси по преглеждане. С цел да се гарантира, че инфраструктурата не е податлива на евентуално въздействие на дългосрочни изменения на климата и че цената на емисиите на парникови газове, произтичащи от даден проект, е включена в икономическа оценка на проекта, за проекти, подкрепяни от програмата, следва се предвиди проверка на климатичните показатели в съответствие с насоки, които Комисията следва да разработи, като се съобразява с вече изготвени за други програми на Съюза насоки, когато това е уместно.

(5)  С цел да се изпълнят задълженията за докладване, определени в член 11, буква в) от Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО, относно използването на фондовете на Съюза в подкрепа на мерки, предприети с оглед на постигането на съответствие с целите на настоящата директива, разходите, свързани с намаляването на емисиите или други атмосферни замърсители съгласно посочената директива, се проследяват.

(6)  Една от важните цели на настоящата програма е да се увеличат полезните взаимодействия и взаимното допълване между транспортния, енергийния и цифровия сектор. За тази цел програмата следва да предвиди приемането на работни програми, които могат да обхващат конкретни области на намеса, например по отношение на свързаната и автоматизирана мобилност или устойчивите алтернативни горива. Предоставянето на възможност за цифрова комуникация може да представлява неразделна част от проект от общ интерес в областта на енергетиката и транспорта. Освен това програмата следва да позволява в рамките на всеки сектор да се приемат за допустими някои ▌ елементи на полезно взаимодействие, отнасящи се за друг сектор, когато един такъв подход подобрява социално-икономическите ползи от инвестицията. Полезното взаимодействие между секторите следва да бъде стимулирано посредством критериите за подбор на действията, както и чрез увеличаване на съфинансирането.

(7)  В насоките за трансевропейската транспортна мрежа TEN-T, установени в Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета(5) (наричани по-нататък „насоки за TEN-T“), се определя инфраструктурата на TEN-T, посочват се изискванията, на които тя трябва да отговаря, и се предвиждат мерки за тяхното изпълнение. В тези насоки по-конкретно се предвижда завършване на основната мрежа до 2030 г. чрез създаването на нова инфраструктура, както и чрез значителната модернизация и рехабилитация на съществуващата инфраструктура, с цел да се гарантира непрекъснатостта на мрежата.

(7а)  Действията, допринасящи за разработването на проекти от общ интерес в транспортния сектор, финансирани от програмата, следва да се основават на взаимното допълване между всички видове транспорт, така че да се осигурят ефикасни, взаимосвързани и мултимодални мрежи, за да се постигне свързаност в целия Съюз. Това следва да включва пътищата в държавите членки, които все още са изправени пред значителни нужди от инвестиции за завършването на основната им пътна мрежа.

(8)  За постигането на целите, определени в насоките за TEN-T, е необходимо да се подкрепят с предимство текущите проекти по TEN-T, както и трансграничните и липсващите връзки и да се гарантира, когато е приложимо, че подкрепяните действия са съобразени с работните планове за транспортните коридори, създадени в съответствие с член 47 от Регламент (ЕС) № 1315/2013, както и с общото разгръщане на мрежата по отношение на ефективността и оперативната съвместимост.

(8а)  По-специално, за пълното разгръщане на ERTMS по основната мрежа до 2030 г. съгласно предвиденото в Регламент (ЕС) № 1315/2013 се изисква увеличаване на подкрепата на европейско равнище и предоставянето на стимули за участието на частни инвеститори.

(8б)  Важно предварително условие за успешното завършване на изграждането на основната мрежа на TEN-T и за гарантиране на ефективна интермодалност е също така свързването на летищата с мрежата на TEN-T. Поради това е необходимо да се даде приоритет на връзката на летищата с основната мрежа на TEN-T там, където такава липсва.

(8в)  За изпълнението на трансграничните действия е необходима висока степен на интеграция в областта на планирането и изпълнението. Без да се дава приоритет на някой от следните примери, тази интеграция може да бъде демонстрирана чрез установяването на единно проектно дружество, съвместна управленска структура, съвместно предприятие, двустранна правна рамка, акт за изпълнение съгласно член 47 от Регламент (ЕС) № 1315/2013 или друга форма на сътрудничество. Следва да се насърчават структури за интегрирано управление, включително чрез по-висока степен на съфинансиране.

(8г)  Мерки за рационализиране с цел напредък в осъществяването на TEN-T, които са в процес на изграждане, следва да подкрепят по-ефикасното изпълнение на проекти от общ интерес в областта на транспорта.

(9)  С цел да се отрази увеличаването на транспортните потоци и развитието на мрежата, маршрутите, принадлежащи към коридорите на основната мрежа и техните предварително набелязани участъци, следва се адаптират. Тези адаптации на коридорите на основната мрежа не следва да засягат завършването на основната мрежа до 2030 г., следва да подобрят обхвата на коридорите на територията на държавите членки и следва да са пропорционални, за да се запазят последователността и ефективността на развитието и координацията на коридора. Поради това дължината на коридорите на основната мрежа не следва да се увелича с повече от 15%. При маршрутите, принадлежащи към коридорите на основната мрежа, следва своевременно да се вземат под внимание резултатите от прегледа на изпълнението на основната мрежа, предвиден в член 54 от Регламент (ЕС) № 1315/2013. При прегледа следва да се вземат предвид регионалните трансгранични железопътни връзки в рамките на TEN-T, които са били изоставени или демонтирани , както и развитието на широкообхватната мрежа и въздействието на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз.

(10)  Необходимо е да се насърчават публичните и частните инвестиции в полза на интелигентна, характеризираща се с оперативна съвместимост, устойчива, мултимодална, приобщаваща, достъпна, безопасна и сигурна мобилност в целия Съюз за всички видове транспорт. През 2017 г. Комисията представи(6) „Европа в движение“ – широк набор от инициативи за по-безопасно движение по пътя, насърчаване на интелигентното таксуване за пътната инфраструктура, намаляване на емисиите на CO2 замърсяването на въздуха и задръстванията, насърчаване на свързаната и автономната мобилност и осигуряване на подходящи условия за работа и време за почивка на заетите в сектора. Тези инициативи следва да се придружават от финансова подкрепа от Съюза, когато това е уместно, посредством настоящата програма.

(11)  По отношение на новите технологии и иновациите в насоките за TEN-T се поставя изискването TEN-T да създава условия за декарбонизация на всички видове транспорт чрез стимулиране ▌на енергийната ефективност ▌и на използването на алтернативни горива, като същевременно се зачита принципът за технологична неутралност. С Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(7) се установява обща рамка от мерки за разгръщането в Съюза на инфраструктура за алтернативни горива за всички видове транспорт, с цел да се намали във възможно най-голяма степен зависимостта от изкопаемите горива и да се смекчи въздействието на транспорта върху околната среда и климата, и се изисква от държавите членки да гарантират, че най-късно от 31 декември 2025 г. ще бъдат предоставени публично достъпни точки за зареждане с електроенергия или горива. Както се посочва в предложенията на Комисията(8) от ноември 2017 г., необходим е всеобхватен набор от мерки за насърчаване на мобилността с ниски емисии, включително финансова подкрепа в случаи, когато пазарните условия не осигуряват достатъчно стимули.

(12)  В контекста на своето съобщение „Устойчива мобилност за Европа: безопасна, чиста и свързана“(9) Комисията подчерта, че автоматизираните превозни средства и системите за усъвършенствана свързаност ще направят превозните средства по-безопасни, по-удобни за съвместно ползване и по-достъпни за всички граждани, включително за тези, които днес може да нямат достъп до услуги за мобилност, като например възрастните хора и лицата с намалена подвижност. В този контекст Комисията предложи също „Стратегически план за действие на ЕС относно безопасността по пътищата“ и преразглеждане на Директива 2008/96 относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури.

(13)  За да се подобри изпълнението на транспортните проекти в по-малко развити части на мрежата, част от средствата по Кохезионния фонд следва да бъдат прехвърлени към програмата, с цел да се финансират транспортни проекти в държавите членки, които отговарят на критериите за допускане до финансиране от Кохезионния фонд. В началната фаза ▌при подбора на проектите, които отговарят на критериите за допускане до финансиране, следва да се вземе предвид отпускането на средства на национален принцип по Кохезионния фонд. В края на началната фаза средствата, прехвърлени към програмата, които не са били заделени за проект в областта на транспортната инфраструктура, следва да се разпределят на конкурентни начала за проекти, разположени в държави членки, които отговарят на критериите за допускане до финансиране от Кохезионния фонд, като се дава предимство на трансграничните и липсващите връзки. Комисията следва да подкрепя държавите членки, които отговарят на критериите за допускане до финансиране от Кохезионния фонд, в усилията им за разработване на подходяща поредица от проекти, по-специално чрез укрепване на институционалния капацитет на съответните публични администрации.

(14)  След съвместното съобщение относно повишаване на военната мобилност в Европейския съюз от ноември 2017 г.(10), в плана за действие относно военната мобилност, приет на 28 март 2018 г. от Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност(11), беше подчертано, че транспортната инфраструктурна политика предлага ясно изразена възможност за увеличаване на полезното взаимодействие между отбранителните нужди и трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), с обща цел подобряване на военната мобилност в целия Съюз, като се взема предвид географският баланс и се отчитат потенциалните ползи за гражданската защита. В съответствие с плана за действие през 2018 г. Съветът ▌ разгледа и одобри военните изисквания по отношение на транспортната инфраструктура(12), ▌ а службите на Комисията ▌ набелязаха през 2019 г. частите от трансевропейската транспортна мрежа, подходящи за двойно предназначение, включително необходимите подобрения на съществуващата инфраструктура. Финансирането, предоставяно от Съюза за изпълнението на проекти с двойно предназначение, следва да се осъществява чрез настоящата програма с помощта на специфични работни програми, в които се посочват приложимите изисквания, определени в контекста на плана за действие, и чрез всеки друг примерен списък на приоритетни проекти, които могат да бъдат набелязани от държавите членки в съответствие с плана за действие за военната мобилност.

(15)  В насоките за TEN-T цялостната мрежа се разглежда като осигуряваща достъпност и свързаност на всички региони в Съюза, включително отдалечените, островните и най-отдалечените региони. Също така в своето съобщение „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“(13) Комисията подчерта специфичните транспортни и енергийни нужди и специфичната потребност от цифрови технологии на най-отдалечените региони, както и необходимостта от подходящо финансиране от Съюза за посрещането на тези нужди, включително подкрепа чрез настоящата програма, посредством прилагане на процент на съфинансиране, който да достига най-много до 70%.

(16)  Предвид значителната нужда от инвестиции за завършването на основната мрежа на TEN-T до 2030 г. (оценявани на 350 милиарда евро за периода 2021 – 2027 г.) и на широкообхватната мрежа на TEN-T до 2050 г., както и от инвестиции в декарбонизацията, цифровизацията и градското развитие (оценявани на 700 милиарда евро за периода 2021 – 2027 г.), е целесъобразно да се използват по най-ефективния начин различните програми и инструменти на Съюза за финансиране, като по този начин се увеличи максимално добавената стойност на инвестициите, подкрепяни от Съюза. Това ще бъде постигнато чрез рационализиран инвестиционен процес, позволяващ видимост на действията в областта на транспорта и последователност в рамките на съответните програми на Съюза, по-специално на Механизма за свързване на Европа, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и InvestEU. По-конкретно, когато е уместно, следва да се вземат предвид благоприятстващите условия, описани подробно в приложение IV към Регламент (ЕС) № ХХХ [Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите („РОР“)].

(17)  Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета(14) определя трансевропейските приоритети за енергийна инфраструктура, които трябва да бъдат изпълнени за постигането на целите на политиката на Съюза в областта на енергетиката и климата, определя също проекти от общ интерес, които са необходими за изпълнение на тези приоритети, и установява мерки в областта на предоставянето на разрешения, публичното участие и регулирането за ускоряване и/или улесняване на осъществяването на тези проекти, включително критерии за допускане на тези проекти до финансова помощ от Съюза. Определянето на проекти от общ интерес в съответствие с посочения регламент ще продължи да следва принципа „енергийната ефективност на първо място“ чрез оценка на проектите по сценарии за търсене на енергия, които са в пълно съответствие с целите на ЕС в областта на енергетиката и климата.

(18)  В Директива [преработена директива за възобновяемите енергийни източници] се подчертава необходимостта от създаване на рамка от благоприятни условия, включваща подобреното използване на фондове на Съюза, като изрично се посочват действия за създаването на условия в подкрепа на трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници.

(19)  Въпреки че изграждането на мрежова инфраструктура продължава да бъде приоритет с оглед на развитието на възобновяемите енергийни източници, интегрирането на трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници и разработването на интелигентна и ефективна енергийна система, включително решения за съхранение и оптимизация на търсенето, които спомагат за балансиране на мрежата, отразяват подхода, приет в рамките на инициативата „Чиста енергия за всички европейци“, с колективна отговорност за постигане на една амбициозна цел по отношение на енергията от възобновяеми източници през 2030 г., както и променения политически контекст, като гарантират справедлив и подходящ социален преход, с амбициозни дългосрочни цели за декарбонизация.

(20)  За плановете на ЕС за декарбонизация от съществено значение са иновативните инфраструктурни технологии, които позволяват прехода към ▌енергийни системи и системи за мобилност с ниски емисии и подобряват сигурността на доставките, като се стремят към по-голяма енергийна независимост на Съюза. По-специално, в своето съобщение от 23 ноември 2017 г. „Съобщение относно засилване на възможностите на европейските енергийни мрежи“(15) Комисията подчертава, че електроенергетиката, в която до 2030 г. половината от енергията ще бъде произвеждана от възобновяеми източници, ще има в нарастваща степен ролята на движеща сила за декарбонизацията на икономическите сектори, които в момента използват предимно изкопаеми горива, като например транспорта, промишлеността, отоплението и охлаждането, като съответно акцентът на трансевропейската енергийна инфраструктурна политика трябва да се поставя ▌ върху електроенергийни междусистемни връзки, хранилища за електроенергия, проекти за интелигентни електроенергийни мрежи и инвестиции в газова инфраструктура. За да се подкрепят целите на Съюза за декарбонизация, интеграция на вътрешния пазар и сигурност на доставките, следва да се обърне необходимото внимание и да се даде приоритет на технологиите и проектите, допринасящи за прехода към икономика с ниски ▌емисии. Комисията ще има за цел увеличаването на броя на трансграничните проекти за интелигентни мрежи, иновативни хранилища и транспортиране на въглероден двуокис, които да бъдат подкрепени в рамките на програмата.

(20а)  Трансграничните проекти в областта на възобновяемите енергийни източници дават възможност за икономически ефективно разгръщане на възобновяеми енергийни източници в Съюза и за постигане на задължителната цел на Съюза за най-малко 32% енергия от възобновяеми източници през 2030 г., както е посочено в член 3 от Директива 2018/2001/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(16), и допринасят за стратегическото внедряване на иновативни технологии за възобновяеми енергийни източници. Сред примерите за допустими технологии са производството на енергия от възобновяеми източници от разположени на брега и в морето съоръжения за енергия от вятър, слънчева енергия, устойчива биомаса, океанска енергия, геотермална енергия или съчетание от тях; тяхното свързване в мрежата и допълнителни елементи като съхранение или съоръжения за преобразуване. Допустимите действия не се ограничават само до сектора на електроенергията и могат да обхващат други енергоносители и потенциално свързване на сектори, например в областта на отоплението и охлаждането, превръщането на електроенергия в газ, съхранението и транспорта. Този списък не е изчерпателен, за да се запази гъвкавост по отношение на технологичния напредък и развитие. Подобни проекти не водят непременно до физическа връзка между сътрудничещи си държави членки. Тези проекти могат да бъдат изпълнявани на територията на една-единствена участваща държава членка, при условие че се прилагат общите критерии на част IV от приложението.

(20б)  С цел да подкрепи трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници и навлизането на пазара на проекти, Европейската комисия следва да улесни развитието на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници. В енергийния сектор, при липсата на достатъчно навлизане на пазара на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, неизползваният бюджет, предвиден за трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми енергийни източници, следва да се използва за постигане на целите на трансевропейските енергийни мрежи, определени в член 3, параграф 2б, за действията, предвидени в член 9, параграф 3, преди да се разгледа възможността за използване на механизма на Съюза за финансиране в областта на енергията от възобновяеми източници съгласно член 7, параграф 6.

(20в)  Необходима е подкрепа за проектите за интелигентни мрежи, когато тези проекти включват производство, разпределение или потребление на електроенергия при използване на системи за управление в реално време и оказване на влияние върху трансграничните енергийни потоци. Проектите в областта на енергетиката следва да отразяват в по-голяма степен централната роля на интелигентните мрежи в енергийния преход, а подкрепата от програмата следва да спомогне за преодоляването на недостига на финансиране, възпрепятстващ понастоящем инвестициите в широкомащабното разгръщане на технологията за интелигентни мрежи.

(20г)  При подкрепата, оказвана от ЕС, следва да се обръща специално внимание на енергийните трансгранични междусистемни връзки, включително на тези, които са необходими за постигане на целта за 10% електроенергийни междусистемни връзки за 2020 г. и на целта за 15% за 2030 г., според определеното в Регламент (ЕС) 2018/1999(17). Разгръщането на междусистемни електропроводи е от решаващо значение, за да се интегрират пазарите, да се даде възможност за увеличаване на енергията от възобновяеми източници в системата, да се използват техните различни портфейли на търсене и предлагане на енергия от възобновяеми източници, разположените в морето мрежи за енергия от вятър и интелигентните енергийни мрежи, като се интегрират всички държави в един свързан и конкурентен енергиен пазар.

(21)  Постигането на цифровия единен пазар се основава на инфраструктурата за цифрова свързаност. Цифровизацията на европейската промишленост и модернизирането на сектори като транспорта, енергетиката, здравеопазването и публичната администрация зависят от универсалния достъп до надеждни и финансово достъпни мрежи с голям и много голям капацитет. Цифровата свързаност се превърна в един от решаващите фактори за преодоляване на икономическото, социалното и териториалното разделение, подпомагайки модернизацията на местните икономики и подкрепяйки диверсификацията на икономическите дейности. Обхватът на намесата на програмата в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност следва да бъде коригиран така, че да отразява нейното нарастващо значение за икономиката и обществото като цяло. Поради това е необходимо да се определят проектите от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност, които са необходими за изпълнение на целите на единния цифров пазар на Съюза, и да се отмени Регламент (ЕС) № 283/2014 на Европейския парламент и на Съвета(18).

(22)  В съобщението „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров пазар – към европейско общество на гигабитов интернет“ (19) (стратегия за общество на гигабитов интернет) се определят стратегическите цели за 2025 г. с оглед на оптимизирането на инвестициите в инфраструктурата за цифрова свързаност. Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета (20) е насочена, наред с другото, към създаването на регулаторна среда, която да насърчава частните инвестиции в мрежи за цифрова свързаност. При все това е ясно, че разгръщането на мрежи ще остане икономически неизгодно в много райони на Съюза в резултат на различни фактори като отдалеченост и териториални или географски особености, ниска гъстота на населението и различни социално-икономически фактори и че поради това е необходимо спешно да се обърне по-голямо внимание на този въпрос. Затова програмата следва да бъде адаптирана така, че да допринася за постигането на тези стратегически цели, определени в стратегията за общество на гигабитов интернет, и да има за цел също така да спомага за равновесие между развитието на селските и градските райони, в допълнение към подкрепата, предоставена за разгръщането на мрежи с много голям капацитет от други програми, по-специално Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и фонда InvestEU.

(23)  Въпреки че всички мрежи за цифрова свързаност, които са свързани към интернет, имат по същество трансевропейски характер, главно поради начина на работа на приложенията и услугите, които ги използват, предимство при подкрепата чрез програмата следва да се дава на действията с най-голямо очаквано въздействие върху цифровия единен пазар, наред с другото, чрез тяхното съгласуване с целите, посочени в съобщението относно стратегията за общество на гигабитов интернет, както и върху цифровото преобразуване на икономиката и обществото, като се вземат предвид наблюдаваните досега неефективности на пазара и пречки пред изпълнението.

(24)  Училищата, университетите, библиотеките, местните, регионалните, областните или националните администрации, основните доставчици на обществени услуги, болниците и медицинските центрове, транспортните центрове и предприятията, използващи интензивно цифрови технологии, са образувания и средища, които могат да повлияят на важни аспекти на социално-икономическото развитие в областта, в която са разположени, включително в селските райони и слабо населените райони. Тези движещи сили на социално-икономическото развитие трябва да са в челните редици на гигабитовата свързаност, за да осигуряват достъп до най-добрите услуги и приложения за европейските граждани, предприятията и местните общности. Програмата следва да подкрепя достъпа до мрежи с много висок капацитет, включително 5G и други най-съвременни системи за свързаност, способни да предоставят гигабитова свързаност за тези движещи сили на социално-икономическото развитие, с цел да се увеличи максимално тяхното положително въздействие върху икономиката като цяло и върху обществото в техните области, включително чрез повишаване на търсенето на свързаност и услуги.

(24a)  Несвързаните територии във всички райони на Съюза представляват участъци с недостиг на капацитет и неоползотворен потенциал за цифровия единен пазар. В повечето селски и отдалечени райони наличието на интернет свързаност с високо качество може да изиграе съществена роля за предотвратяване на цифровото разделение, изолацията и обезлюдяването чрез намаляване на разходите за доставка както на стоки, така и на услуги и като частична компенсация за отдалеченото местоположение. Интернет свързаност с високо качество е необходима за осъществяването на нови икономически възможности, като например прецизно земеделие, или за развитието на биоикономиката в селските райони. Програмата следва да допринесе за снабдяването на всички европейски домакинства, били те в селски или градски райони, със свързаност с много висок капацитет, чрез фиксирани или безжични технологии, като се съсредоточи върху областите, в които съществува пазарна неефективност, която може да бъде преодоляна чрез използване на безвъзмездни средства с ниска интензивност. С цел постигане на максимални полезни взаимодействия между подкрепяните от програмата действия следва да се обърне надлежно внимание на нивото на концентрация на движещите сили на социално-икономическото развитие в даден район и на нивото на финансиране, необходимо за постигането на покритие. Нещо повече, програмата следва да има за цел пълното покритие на домакинствата и териториите, тъй като е икономически неизгодно да се покриват на по-късен етап „бели петна“ в области, които вече имат покритие.

(25)  Освен това, основавайки се на успеха на инициативата WiFi4EU, програмата следва да продължи да подкрепя осигуряването на безплатна, сигурна, висококачествена местна безжична свързаност в центровете на местния обществен живот, включително образуванията с обществена мисия, като публичните органи и доставчиците на публични услуги, както и в открити пространства, достъпни за широката общественост, за да се осъществи концепцията на Съюза за цифрови технологии в местните общности.

(25a)  Цифровата инфраструктура е важна основа за иновациите. За да може програмата да постигне максимално въздействие, тя следва да се съсредоточи върху финансирането на инфраструктурата. Ето защо отделните цифрови услуги и приложения, като например тези, които включват различни технологии на разпределения регистър или прилагат изкуствен интелект, следва да бъдат извън обхвата на програмата, а когато е целесъобразно – да бъдат разглеждани чрез други инструменти, като например „Цифрова Европа“. Важно е също така да се увеличат максимално полезните взаимодействия между различните програми.

(26)  Жизнеспособността на очакваното следващото поколение цифрови услуги, като например услугите и приложенията в областта на интернет на нещата, които се очаква да донесат значителни ползи в различните сектори и за обществото като цяло, ще изисква непрекъснато трансгранично покритие със системи 5G, по-специално с цел да се позволи на ползвателите и предметите да остават свързани, докато са в движение. При все това сценариите за поделяне на разходите за внедряване на технологии 5G във въпросните сектори остават неясни, а рисковете за търговското разпространение в някои ключови области се възприемат като много високи. Пътните коридори и железопътните връзки се очаква да бъдат ключови области в началния етап на новите приложения в областта на свързаната мобилност и поради това представляват изключително важни трансгранични проекти за финансиране в рамките на настоящата програма.

(28)  Разгръщането на опорни електронни съобщителни мрежи, включително подводни кабели за свързване на европейските територии към трети държави на други континенти или свързване на европейските острови, най-отдалечени региони или отвъдморски страни и територии, включително през териториалните води на Съюза и изключителната икономическа зона на държавите членки, е необходимо, за да се осигури нужното дублиране на тази жизненоважна инфраструктура и да се увеличат капацитетът и устойчивостта на цифровите мрежи в Съюза, като се допринася също и за териториалното сближаване. Такива проекти обаче често са икономически нежизнеспособни без публична подкрепа. Освен това следва да се осигури подкрепа за допълване на високопроизводителните европейски изчислителни ресурси с подходящи връзки с терабитов капацитет.

(29)  Действията, допринасящи към проекти от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност, трябва да внедряват най-добрата налична и подходяща за конкретния проект технология, която предлага най-добрия баланс между технологиите последно поколение по отношение на капацитета на потока от данни, сигурността на предаване, устойчивостта на мрежата и ефективността на разходите, и на тях следва да се дава предимство посредством работните програми, като се вземат предвид критериите, установени в настоящия регламент. Разгръщането на мрежи с много голям капацитет може да включва пасивна инфраструктура, с оглед да се увеличат максимално социално-икономическите ползи и ползите за околната среда. Накрая, при определянето на приоритетни действия се взема предвид потенциалното положително въздействие на свързаността – например, когато един внедряван проект може да подобри икономическите предпоставки за бъдещо внедряване и да доведе до допълнително покритие на територии и население в непокрити до момента райони.

(30)  Съюзът има разработена собствена спътникова технология (EGNOS/„Галилео“) за позициониране, навигация и определяне на времето (PNT) и своя собствена система за наблюдение на Земята („Коперник“). EGNOS/„Галилео“ и „Коперник“ предлагат усъвършенствани услуги, които предоставят важни икономически ползи за потребителите от публичния и частния сектор. Поради това всяка инфраструктура в областта на транспорта, енергетиката и цифровите технологии, финансирана по програмата и използваща PNT или услуги за наблюдение на Земята, следва да бъде технически съвместима с EGNOS/„Галилео“ и „Коперник“.

(31)  Положителните резултати от първата покана за представяне на предложения за смесено финансиране по настоящата програма през 2017 г. потвърдиха значението и добавената стойност на използването на безвъзмездни средства от ЕС в съчетание с финансиране от Европейската инвестиционна банка или от национални насърчителни банки или други институции за развитие и публични финансови институции, както и от частни финансови институции и инвеститори от частния сектор, включително чрез публично-частни партньорства. Смесеното финансиране следва да допринася за привличането на частни инвестиции и за осигуряването на ефект на лоста от приноса на публичния сектор като цяло в съответствие с целите на програмата Invest EU. Поради това програмата следва да продължи да подкрепя действия, позволяващи да се използват безвъзмездни средства от ЕС в съчетание с други източници на финансиране. В транспортния сектор операциите за смесено финансиране не надвишават 10% от специалния пакет, посочен в член 4, параграф 2, буква а), подточка i).

(31a)  В транспортния сектор операции за смесено финансиране може да се използват за действия, свързани с интелигентна, оперативно съвместима, устойчива, приобщаваща, достъпна, безопасна и сигурна мобилност, посочени в член 9, параграф 2, буква б).

(32)  Целите на политиката на настоящата програма ще се преследват също посредством финансови инструменти и бюджетни гаранции в рамките на темите на политиката [...] по фонда InvestEU. Действията по програмата следва да се използват за насърчаване на инвестициите чрез преодоляване на неефективности на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации – особено в случаите, в които действията не са търговски жизнеспособни, по пропорционален начин, без да се дублира или изтласква частното финансиране, и да имат ясна европейска добавена стойност.

(33)  За да се благоприятства интегрираното развитие на иновационния цикъл, е необходимо да се осигури взаимно допълване между новаторските решения, разработени в контекста на рамковите програми на Съюза за научни изследвания и иновации, и новаторските решения, внедрявани с подкрепа от Механизма за свързване на Европа. За тази цел полезните взаимодействия с програмата „Хоризонт Европа“ ще гарантират, че: а) нуждите от научни изследвания и иновации в областта на транспортния, енергийния и цифровия сектор в ЕС се идентифицират и набелязват по време на процеса на стратегическо планиране на програмата „Хоризонт Европа“; б) Механизмът за свързване на Европа подкрепя широкомащабното разгръщане и внедряване на новаторски технологии и решения в областта на транспорта, енергетиката и цифровата инфраструктура, и по-специално на онези, които произтичат от програмата „Хоризонт Европа“; в) обменът на информация и данни между програмата „Хоризонт Европа“ и Механизма за свързване на Европа ще бъде улеснен, например чрез извеждане на преден план на технологии от програмата „Хоризонт Европа“ с висока степен на готовност за пазара, които могат да бъдат разгърнати допълнително чрез Механизма за свързване на Европа.

(34)  С настоящия регламент се определя финансов пакет за целия период 2021 – 2027 г., който ще представлява основната референтна сума по смисъла на [да се актуализира позоваването в съответствие с новото междуинституционално споразумение: точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(21) за Европейския парламент и за Съвета в рамките на ежегодната бюджетна процедура].

(35)  На равнището на Съюза европейският семестър за координация на икономическата политика е рамката за набелязване на националните приоритети в областта на реформата и наблюдаване на тяхното изпълнение. Държавите членки разработват свои собствени национални многогодишни инвестиционни стратегии в подкрепа на тези приоритети за реформи. Тези стратегии трябва да се представят заедно с годишните национални програми за реформи като начин за описване и координиране на приоритетните инвестиционни проекти, които да бъдат подкрепени с национално финансиране и/или финансиране от Съюза. Освен това те следва да осигуряват съгласуваното използване на финансирането от Съюза и извличането на максимална добавена стойност от финансовата подкрепа, която ще бъде получена по-специално от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, Европейската функция за стабилизиране на инвестициите, фонда InvestEU и Механизма за свързване на Европа, когато това е уместно. Финансовата подкрепа следва също така да се използва по начин, който е в съответствие с плановете на Съюза и националните планове в областта на енергетиката и климата, когато това е уместно.

(36)  Хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета въз основа на член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се прилагат към настоящия регламент. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за установяване и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко изпълнение, като освен това предвиждат проверки на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети въз основа на член 322 от ДФЕС, също така се отнасят до защитата на бюджета на Съюза в случай на широкоразпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки, тъй като зачитането на принципите на правовата държава е важна предпоставка за добро финансово управление и ефективно финансиране от ЕС.

(37)  Видовете финансиране и методите на изпълнение по настоящия регламент следва да се избират в зависимост възможностите, които те предлагат за осъществяване на конкретните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очакваният риск от неспазване. Това следва да включва разглеждане на възможността за използване на еднократни суми, единни ставки и разходи за единица продукт, както и финансиране, което не е свързано с разходите, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент.

(38)  Трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза, в рамките на сътрудничеството, установено по силата на Споразумението за ЕИП, което предвижда изпълнението на програмите с решение съгласно това споразумение. Участие на трети държави е възможно също така на основата на други правни инструменти. Следва да се въведе специална разпоредба в настоящия регламент, с която се предоставят правата и достъпът, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Европейската сметна палата, за да могат те да упражняват в пълна степен своите съответни правомощия.

(39)  С Финансовия регламент се установяват правилата относно отпускането на безвъзмездни средства. С цел да се вземе предвид специфичният характер на подкрепяните от програмата действия и да се осигури съгласуваното им прилагане в секторите, обхванати от програмата, е необходимо да се предоставят допълнителни указания по отношение на критериите за допустимост и критериите за подбор. Подборът на операции и тяхното финансиране следва да отговарят само на условията, предвидени в настоящия регламент и във Финансовия регламент . Работните програми могат да предвиждат опростени процедури, без да има дерогации от Финансовия регламент.

(39а)  В съответствие с Финансовия регламент в работните програми се определят критериите за подбор и отпускане на средства. В транспортния сектор следва да се оценяват качеството и значимостта на проекта, като се взема предвид също така очакваното въздействие от него върху свързаността на ЕС, неговото съответствие с изискванията за достъпност и неговата стратегия по отношение на бъдещите нужди от поддръжка.

(40)  В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета(22), Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета(23), Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета(24) и Регламент (ЕС) 2017/193 на Съвета(25) финансовите интереси на Съюза се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, откриване, коригиране и разследване на нередности и измами, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и когато е целесъобразно, налагане на административни санкции. В съответствие по-специално с Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, за да установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Европейската прокуратура може да разследва и да преследва по наказателен ред измами и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета(26). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, оказват пълно сътрудничество за защитата на финансовите интереси на Съюза, предоставят необходимите права и достъп на Комисията, на OLAF, на Европейската прокуратура и на Европейската сметна палата (ЕСП) и осигуряват предоставянето на равностойни права от всички трети страни, участващи в използването на средства на Съюза.

(41)  Съгласно [да се актуализира позоваването в съответствие с новото решение относно ОСТ: член 94 от Решение 2013/755/ЕС на Съвета(27) физически лица и органи, установени в отвъдморски страни и територии (ОСТ), имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(42)  Съюзът следва да се стреми към съгласуваност и полезни взаимодействия с програмите на Съюза за външна политика, включително за предприсъединителна помощ, в съответствие с ангажиментите, поети в контекста на съобщението „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“(28).

(43)  Когато трети държави или образувания, установени в трети държави, участват в действия, които допринасят за осъществяването на проекти от общ интерес или трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, финансовата помощ следва да се предоставя само ако това е абсолютно необходимо за постигането на целите на тези проекти. По отношение на тази част от трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници сътрудничеството между една или няколко държави членки и трета държава (включително Енергийната общност) следва да отговаря на условията по член 11 от Директива (ЕС) 2018/XXX на Европейския парламент и на Съвета [Директива за енергията от възобновяеми източници] за нуждата от физическа връзка с ЕС.

(43a)  В съобщение на Комисията от октомври 2017 г., озаглавено „Повишаване на ефективността на обществените поръчки в Европа и в полза на Европа“(29) , се отбелязва, че ЕС е най-отвореният пазар в света за обществени поръчки, но че достъпът за нашите дружества в други държави не винаги е реципрочен. Поради това бенефициерите на МСЕ следва да се възползват в пълна степен от възможностите за стратегически обществени поръчки, предлагани от Директива 2014/25/ЕС.

(44)  Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.(30) е необходимо да се оцени настоящата програма на базата на информация, събрана чрез специфични изисквания за наблюдение, като например проследяване на действията в областта на климата , като същевременно се избягват излишното регулиране и административната тежест, по-специално за държавите членки. Комисията следва да извършва оценки и да уведомява Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за резултатите, за да бъде оценена ефективността и ефикасността на финансирането и неговото въздействие върху общите цели на програмата, и да прави всички необходими корекции.

(45)  Следва да се въведат прозрачни, подлежащи на отчетност и подходящи мерки, включително измерими показатели за мониторинг и докладване, за да се оценява и отчита напредъкът на програмата към постигането на общите и конкретните цели, определени в настоящия регламент, както и да се популяризират нейните постижения. Системата за отчитане на изпълнението следва да гарантира, че данните за мониторинга на изпълнението на програмата и на нейните резултати са подходящи за задълбочен анализ на постигнатия напредък и срещнатите трудности и че тези данни и резултати се събират ефикасно, ефективно и навременно ▌. Необходимо е да се наложат пропорционални изисквания за докладване на получателите на финансиране от Съюза, за да се събират необходимите данни за програмата.

(45а)  Програмата следва да се изпълнява посредством работни програми. До 31 декември 2020 г. Комисията следва да приеме първите многогодишни работни програми, които ще включват графика на поканите за представяне на предложения за първите три години от изпълнението на програмата, техните теми и примерен бюджет, както и прогнозна рамка, която обхваща целия програмен период.

(46)  За да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия по отношение на приемането на работни програми. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(31).

(47)  С цел да се адаптират, където е необходимо, използваните за мониторинг на програмата показатели, ориентировъчните процентни дялове на бюджетните ресурси, разпределяни за всяка конкретна цел в транспортния сектор, и определенията за транспортните коридори на основната мрежа, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на изменения на части I, II и III от приложението към настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и това да стане в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(48)  Регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 следва да се отменят от съображения за яснота. Въпреки това, действието на член 29 от Регламент (ЕС) № 1316/2013, с който се изменя приложението към Регламент (ЕС) № 913/2010 на Европейския парламент и на Съвета(32) по отношение на списъка на коридорите за товарен превоз, следва да бъде запазено.

(49)  За да се даде възможност за своевременно приемане на актовете за изпълнение, предвидени в настоящия регламент, е необходимо той да влезе в сила незабавно след публикуването си,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се създава Механизъм за свързване на Европа (наричан по-долу „програмата“).

С него се определят целите на програмата, бюджетът за периода 2021 – 2027 г., формите на финансиране от Съюза и правилата за предоставяне на такова финансиране.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

a)  „действие“ означава всяка дейност, за която е установено, че е финансово и технически независима, която има определен срок и е необходима за изпълнението на проект;

б)  „алтернативни горива“ означава алтернативни горива за всички видове транспорт, както са определени в член 2, параграф 1 от Директива 2014/94/ЕС;

ва)  „бенефициер“ означава организация със статут на юридическо лице, с която е подписано споразумение за отпускане на безвъзмездни средства;

г)  „операция за смесено финансиране“ означава действия, подкрепени от бюджета на ЕС, включително в рамките на механизми за смесено финансиране по член [2, параграф 6] от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/ХХХ („Финансовия регламент“), при които се съчетават форми на неподлежаща на връщане подкрепа и/или финансови инструменти и/или бюджетни гаранции от бюджета на ЕС с форми на подлежаща на връщане подкрепа от финансови институции в областта на развитието или от други публични финансови институции, както и от търговски финансови институции и инвеститори;

д)  „широкообхватна мрежа“ означава транспортната инфраструктура, определена в съответствие с глава II от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

е)  „основна мрежа“ означава транспортната инфраструктура, определена в съответствие с глава III от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

ж)  „коридор на основната мрежа“ означава инструмент, който улеснява координираното реализиране на основната мрежа, както е предвидено в глава IV от Регламент (ЕС) № 1315/2013, и е посочен в списъка в част III от приложението към настоящия регламент;

жа)  „трансгранична връзка“ в транспортния сектор означава проект от общ интерес, с който се осигурява непрекъснатост на мрежата TEN-Т между държави членки или между държава членка и трета държава;

жб)  „липсваща връзка“ означава липсващ транспортен участък за всички видове транспорт в мрежата TEN-T или транспортен участък, осигуряващ свързването на основни или широкообхватни мрежи с коридорите на TEN-T, който възпрепятства непрекъснатостта на мрежата TEN-T или съдържа един или повече участъци с недостиг на капацитет, засягащи непрекъснатостта на мрежата TEN-T;

жв)  „инфраструктура с двойно предназначение “ означава инфраструктура на транспортната мрежа, която обслужва както гражданските, така и отбранителните потребности;

з)  „трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници“ означава проект, избран или допустим за избиране в рамките на споразумение за сътрудничество или друг вид споразумение между най-малко две държави членки или споразумение между най-малко една държава членка и трета държава или трети държави, както е посочено в членове 8, 9, 11 и 13 от Директива (ЕС) 2018/2001, в областта на планирането или разгръщането на възобновяеми енергийни източници, в съответствие с критериите, посочени в част IV от приложението към настоящия регламент;

за)  „енергийната ефективност на първо място“ означава енергийната ефективност на първо място, както е посочено в член 2, параграф 18 от Регламент (ЕС) № 2018/1999.

и)  „инфраструктура за цифровата свързаност“ означава мрежи с много голям капацитет, системи 5G, местна безжична свързаност с много високо качество, опорни мрежи, както и оперативни цифрови платформи, пряко свързани с транспортната и енергийната инфраструктура;

й)  „система 5G“ означава набор от елементи на цифровата инфраструктура, основаващи се на глобално съгласувани стандарти за технологията на мобилна и безжична комуникация, използвани за постигане на свързаност и предоставяне на услуги с добавена стойност, имащи усъвършенствани експлоатационни характеристики, например много висока скорост на пренос на данни и много голям капацитет, комуникации с ниска латентност, ултрависока надеждност, или поддържащи голям брой свързани устройства;

к)  „коридор 5G“ означава транспортен маршрут за автомобилен или железопътен транспорт или за транспорт по вътрешни водни пътища, изцяло обхванат от инфраструктура за цифрова свързаност, и по-конкретно от системи 5G, което позволява непрекъснатото предоставяне на взаимодействащи цифрови услуги, като например свързана и автоматизирана мобилност, подобни услуги за интелигентна мобилност за железопътния транспорт или цифрова свързаност по протежение на вътрешните водни пътища;

л)  „оперативни цифрови платформи, пряко свързани с транспортната и енергийната инфраструктура“ означава физически налични и виртуални ресурси на информационните и комуникационните технологии („ИКТ ресурси“), които работят на базата на комуникационната инфраструктура и подкрепят обмена, съхранението, обработката и анализа на данни от транспортната и/или енергийната инфраструктура;

м)  „проект от общ интерес“ означава проект, набелязан в Регламент (ЕС) № 1315/2013, или Регламент (ЕС) № 347/2013, или в член 8 от настоящия регламент;

н)  „проучвания“ означава дейностите, които са необходими, за да се подготви изпълнението на проект, като например проучвания за подготовка, очертаване, осъществимост, оценка, изпитване и утвърждаване, включително под формата на софтуер, както и всякакви други мерки за техническа помощ, включително предварителни действия за определяне и разработване на даден проект и решенията относно неговото финансиране, като проучване на определените обекти и подготовка на финансовия пакет;

о)  „движещи сили на социално-икономическото развитие“ означава образувания, които предвид своята мисия, естество или местоположение са в състояние пряко или непряко да създават значителни социално-икономически ползи за гражданите, предприятията и местните общности, разположени в обкръжаващата ги територия или в тяхната област на въздействие;

п)  „трета държава“ означава държава, която не е членка на Европейския съюз;

р)  „мрежи с много голям капацитет“ означава мрежи с много голям капацитет, както са определени в член 2, параграф 2 от Директива (ЕС) 2018/172;

с)  „работи“ означава закупуването, доставката и внедряването на компоненти, системи и услуги, включително софтуер, както и извършването на свързани с проекта развойни, строителни и инсталационни дейности, приемането на съоръженията и стартирането на даден проект.

Член 3

Цели

1.  Общата цел на програмата е да изгражда, развива, модернизира и допълва трансевропейските мрежи в областта на транспорта, енергетиката и цифровите технологии и да улеснява трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници, като се имат предвид дългосрочните ангажименти за декарбонизация, увеличава се европейската конкурентоспособност, интелигентният, устойчив и приобщаващ растеж, териториалното, социалното и икономическото сближаване, достъпът до и интегрирането на вътрешния пазар и се поставя ударение върху полезните взаимодействия между секторите на транспорта, енергетиката и цифровите технологии.

2.  Програмата има следните конкретни цели:

a)  В транспортния сектор:

i)  в съответствие с целите на Регламент (ЕС) № 1315/2013 да допринася за разработването на проекти от общ интерес, свързани с ефикасни, взаимосвързани и мултимодални мрежи и инфраструктура за интелигентна, оперативно съвместима, устойчива, приобщаваща, достъпна, безопасна и сигурна мобилност;

ii)  да адаптира части от трансевропейската транспортна мрежа за двойно предназначение на транспортната инфраструктура с оглед на подобряването както на гражданската, така и на военната мобилност.

б)  В енергийния сектор: да допринася за разработването на проекти от общ интерес, свързани с по-нататъшната интеграция на ефективен и конкурентоспособен вътрешен енергиен пазар, както и с трансграничната и междусекторната оперативна съвместимост на енергийните мрежи, които улесняват декарбонизацията на икономиката, насърчават енергийната ефективност и гарантират сигурността на енергийните доставки, и да улеснява трансграничното сътрудничество в областта на енергетиката, включително енергията от възобновяеми източници;

в)  В цифровия сектор: да допринася за разработването на проекти от общ интерес, свързани с разгръщането на безопасни и сигурни цифрови мрежи с много голям капацитет и системи 5G, както и за повишаването на устойчивостта и капацитета на цифровите опорни мрежи на територията на ЕС, като ги свързва със съседни територии, а също и за цифровизацията на транспортните и енергийни мрежи.

Член 4

Бюджет

1.  Финансовият пакет за изпълнение на програмата за периода 2021 – 2027 г. е в размер на 43 850 768 000 EUR по постоянни цени (ХХХ EUR по текущи цени).

2.  Разпределението на тази сума е, както следва:

a)  до 33 513 524 000 EUR по постоянни цени (ХХХ EUR по текущи цени) за конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква а), от които:

i)  17 746 000 000 EUR по постоянни цени (XXX EUR по текущи цени) от клъстера „Европейски стратегически инвестиции“;

ii)  10 000 000 000 EUR по постоянни цени (11 285 493 000 EUR по текущи цени), прехвърлени от Кохезионния фонд, за да бъдат изразходвани в съответствие с настоящия регламент изключително в държави членки, които отговарят на критериите за допустимост до финансиране от Кохезионния фонд;

iii)  5 767 524 000 EUR по постоянни цени (500 000 000 EUR по текущи цени) от клъстера „Отбрана“ за конкретната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква а), подточка ii);

б)  до 8 650 000 000 EUR за конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква б), от които 15%, при условие за навлизане на пазара, за трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници. Ако бъде достигнат прагът от 15%, Европейската комисия увеличава тази сума до 20% в зависимост от навлизането на пазара.

в)  2 662 000 000 EUR по постоянни цени (3 000 000 000 EUR по текущи цени) за конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква в).

3.  Комисията няма право да се отклонява от сумата, посочена в параграф 2, буква а), подточка ii).

4.  До 1% от средствата, посочени в параграф 1, могат да се използват за техническа и административна помощ за изпълнението на програмата, конкретните насоки за всеки сектор, например по отношение на подготовката, мониторинга, контрола и одита, както и на дейности за оценка, включително корпоративни информационни и технологични системи. Тези средства могат да се използват също и за финансиране на съпътстващи мерки в подкрепа на подготовката на проект, и по-специално за предоставяне на консултации на организаторите на проекти относно възможностите за финансиране с цел подпомагане структурирането на тяхното проектно финансиране.

5.  Бюджетните задължения за действия, които надхвърлят една финансова година, могат да се разпределят за няколко години под формата на годишни траншове.

6.  Без да се засяга Финансовият регламент, разходите за действия, произтичащи от проекти, включени в първата работна програма, могат да бъдат допустими от 1 януари 2021 г.

7.  Средствата, прехвърлени от Кохезионния фонд, се използват в съответствие с настоящия регламент, като се спазва параграф 8 и без да се засягат разпоредбите на член 14, параграф 2, буква б).

8.  Що се отнася до средствата, прехвърлени от Кохезионния фонд, ▌до 31 декември 2022 г. подборът на проектите, които отговарят на условията за финансиране, се осъществява съобразно разпределяните на национален принцип средства от Кохезионния фонд. Считано от 1 януари 2023 г., средствата, прехвърлени към програмата, които не са били заделени за проект за транспортна инфраструктура, се предоставят на състезателна основа на всички държави членки, които отговарят на критериите за финансиране от Кохезионния фонд, за финансиране на проекти за транспортна инфраструктура в съответствие с настоящия регламент.

8a.  Средствата, прехвърлени от Кохезионния фонд, не се използват за финансиране на междусекторни работни програми или операции за смесено финансиране.

9.  Ресурсите, отпуснати на държавите членки в режим на споделено управление, могат по искане на държавите членки да бъдат прехвърлени към програмата. Комисията използва тези ресурси пряко, в съответствие с [член 62, параграф 1, буква а)] от Финансовия регламент, или непряко, в съответствие с буква в) от посочения член и параграф. ▌Тези ресурси се използват в полза на съответната държава членка.

9а.  Без да се засяга член 4, параграф 9, в цифровия сектор средствата, отпуснати на държавите членки в режим на споделено управление, могат, по искане на държавите членки, да бъдат прехвърлени към програмата, включително да допълват финансирането на допустими действия по член 9, параграф 4 в размер до 100% от общите допустими разходи, когато е възможно, без да се засяга принципът на съфинансиране, залегнал в член 190 от Финансовия регламент и в правилата за държавна помощ. Тези ресурси се използват единствено в полза на съответната държава членка.

Член 5

Трети държави, асоциирани към програмата

1.  Програмата е отворена за следните трети държави:

a)  членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейско икономическо пространство (ЕИП)  – в съответствие с условията, определени в Споразумението за ЕИП;

б)  присъединяващи се държави, държави кандидатки и потенциални държави кандидатки — в съответствие с общите принципи и условия за тяхното участие в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

в)  държави, попадащи в обхвата на Европейската политика за съседство – в съответствие с общите принципи и условия за участието на тези държави в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

г)  други трети държави, в съответствие с условията, определени в специално споразумение относно участието на съответната трета държава в програма на Съюза, при условие че споразумението:

–  гарантира справедлив баланс между приноса на третата държава и ползите, които тя извлича от участието в програмите на Съюза;

–  определя условията за участие в програмите, включително изчисляването на финансовите вноски в отделните програми и техните административни разходи. Тези вноски представляват целеви приходи в съответствие с [член 21, параграф 5] от [Финансовия регламент];

–  не предоставя на третата държава правомощия за вземане на решения по отношение на програмата;

–  гарантира правата на Съюза да осигурява разумно финансово управление и да защитава своите финансови интереси;

–  осигурява реципрочност при достъпа до подобни програми в третата държава, по-специално що се отнася до обществени поръчки.

2.  Третите държави, посочени в параграф 1, и образуванията, установени в тези държави, не могат да получават финансова помощ съгласно настоящия регламент, освен ако това е неизбежно за постигането на целите на даден проект от общ интерес и само при условията, определени в работните програми, посочени в член 19, и в съответствие с разпоредбите на член 8 от Регламент (ЕС) № 1315/2013.

Член 6

Изпълнение и форми на финансиране от ЕС

1.  Програмата се изпълнява чрез пряко управление в съответствие с Финансовия регламент или чрез непряко управление с органите, определени в член 62, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент.

2.  Програмата може да предоставя финансиране под формата на безвъзмездни средства и възлагане на обществени поръчки съобразно предвиденото във Финансовия регламент. Тя може ▌ също така да допринася за операции за смесено финансиране ▌ в съответствие с Регламента за InvestEU и дял Х от Финансовия регламент. В транспортния сектор участието на Съюза в операциите за смесено финансиране не надвишава 10% от бюджетната сума, посочена в член 4, параграф 2, буква а), подточка i). В транспортния сектор операциите за смесено финансиране може да се използват за действия, свързани с интелигентна, оперативно съвместима, устойчива, приобщаваща, достъпна, безопасна и сигурна мобилност, посочени в член 9, параграф 2, буква б).

3.  Комисията може да делегира правомощието за изпълнение на части от програмата на изпълнителни агенции в съответствие с член [69] от Финансовия регламент, с цел постигане на оптимални изисквания относно управлението и ефективността на програмата в транспортния, енергийния и цифровия сектор.

4.  Рискът, свързан с възстановяването на средства от получателите, може да се покрива чрез вноски в схема за взаимно застраховане, което се смята за достатъчна гаранция по смисъла на Финансовия регламент. Прилагат се разпоредбите, предвидени в [член X от] Регламент (ЕС) № ХХХ [приемник на Регламента за гаранционния фонд].

Член 7

Трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници

1.  Трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници допринасят за декарбонизацията, за завършването на вътрешния енергиен пазар и за повишаването на сигурността на доставките. Тези проекти са включени в споразумение за сътрудничество или друг вид споразумение между най-малко две държави членки, или в споразумение между най-малко една държава членка и трета държава или трети държави, както е посочено в членове 8, 9, 11 и 13 от Директива (ЕС) 2018/2001. Тези проекти трябва да бъдат набелязани в съответствие с общите критерии и по реда, определен в част IV от приложението към настоящия регламент.

2.  До 31 декември 2019 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 23, буква г) от настоящия регламент с цел допълнително уточняване, без да се засягат установените в член 13 критерии за възлагане, на специфичните критерии за подбор и определяне на подробностите на процеса на подбор на проекти, като освен това публикува методиките за оценка на приноса на проектите към общите критерии и за извършване на анализ на разходите и ползите, както е посочено в част IV от приложението.

3.  Проучвания, насочени към разработването и набелязването на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, са допустими за финансиране по силата на настоящия регламент.

4.  Работи по трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници се допускат до финансиране от Съюза, ако отговарят на следните допълнителни критерии:

a)  анализът на разходите и ползите на конкретния проект съгласно точка 3 от част IV от приложението е задължителен за всички подкрепяни проекти, извършва се по прозрачен, всеобхватен и цялостен начин и представя доказателства за наличието на значителни икономии на разходи и/или значителни ползи по отношение на системната интеграция, екологичната устойчивост, сигурността на енергийните доставки или иновациите, както и;

б)  кандидатът демонстрира, че проектът няма да се реализира без предоставяне на безвъзмездните средства или че проектът не може да бъде икономически жизнеспособен при липсата на такива средства. В посочения анализ се отчитат всички приходи, произтичащи от схеми за подпомагане.

5.  Размерът на безвъзмездните средства за работи е пропорционален на икономиите на разходи и/или ползите, посочени в точка 2, буква б) от част IV на приложението, не надвишава сумата, необходима за гарантиране на осъществяването или икономическата жизнеспособност на проекта, и съответства на разпоредбите на член 14, параграф 3.

6.  В програмата се предвижда възможност за координирано финансиране с благоприятната рамка за разгръщането на енергията от възобновяеми източници, посочена в член 3, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/2001, и за съфинансиране с механизма за финансиране на възобновяемата енергия в Съюза, посочен в член 33 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

Комисията редовно оценява усвояването на средства по отношение на референтната сума в член 4, параграф 2, буква б) за трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници. Вследствие на тази оценка, при липсата на достатъчно навлизане на пазара на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, неизползваният бюджет, предвиден за трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, се използва за постигане на целите на трансевропейските енергийни мрежи, определени в член 3, параграф 2, буква б) за допустимите действия, предвидени в член 9, параграф 3, а считано от 2024 г. може да се използва за съфинансиране на механизма за финансиране на възобновяемата енергия в Съюза, създаден съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999.

Чрез акт за изпълнение Комисията определя специфични правила за съфинансиране между частите за трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници в рамките на МСЕ и механизма за финансиране, създаден съгласно член 33 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Прилага се процедурата по разглеждане, посочена в член 22.

Член 8

Проекти от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност

1.   Проектите от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност са проекти, за които се очаква да имат важен принос за стратегическите цели на Съюза за свързаност и/или да осигурят мрежовата инфраструктура в подкрепа на цифровата трансформация на икономиката и обществото, както и на европейския цифров единен пазар.

1a.  Проектите от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност са в съответствие с изброените по-долу критерии:

a)  допринасят за постигането на специфичната цел, предвидена в член 3, параграф 2, буква в);

б)  използват най-добрата налична и подходяща технология за конкретния проект, която предлага най-добрия баланс по отношение на капацитета на потока от данни, сигурността на предаване, устойчивостта на мрежата, киберсигурността и ефективността на разходите.

2.  Проучвания, насочени към разработването и набелязването на проекти от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност, са допустими за финансиране по силата на настоящия регламент.

3.  Без да се засягат критериите за подбор, установени в член 13, приоритетът за финансирането се определя, като се вземат предвид следните критерии:

a)  действията, допринасящи за разгръщането на мрежи с много голям капацитет и достъпа до такива мрежи, включително 5G и други най-съвременни форми на свързаност, в съответствие с целите за стратегическа свързаност на ЕС в областите, в които са разположени движещите сили на социално-икономическото развитие, се степенуват по приоритет с оглед на техните нужди от свързаност и допълнителното покритие на зони, което се осигурява, включително домакинствата, в съответствие с част V от приложението. Единично внедряване за нуждите на движещи сили на социално-икономическото развитие може да бъде подкрепено, освен в икономически несъразмерни или физически неосъществими случаи.

б)  действията, допринасящи за осигуряването на местна безжична свързаност с много високо качество в местните общности в съответствие с част V от приложението.

в)  ▌предимство се дава на действия, допринасящи за разгръщането на коридори 5G по протежение на основните сухопътни транспортни маршрути, включително по трансевропейските транспортни мрежи, за да се осигури покритие по основните транспортни маршрути, като позволява непрекъснатото предоставяне на взаимодействащи цифрови услуги, като се отчита неговата социално-икономическа значимост спрямо всички понастоящем инсталирани технологични решения в ориентиран към бъдещето подход. Примерен списък на проекти, които биха могли да се възползват от подкрепата, е включен в част V от приложението.

г)  проекти, които имат за цел разгръщане или значително модернизиране на трансгранични опорни мрежи, свързващи Съюза с трети държави, и засилването на връзките между електронните съобщителни мрежи на територията на Съюза, включително подводни кабели, се степенуват по приоритет в зависимост от важността на техния принос за повишаване на ефективността, устойчивостта и много високия капацитет на тези електронни съобщителни мрежи;

е)  По отношение на проектите за разгръщане на оперативни цифрови платформи предимство се дава на действия, основани на най-съвременни технологии, като се вземат предвид аспекти като оперативната съвместимост, киберсигурността, защитата на личните данни и повторната употреба.

ГЛАВА II

ДОПУСТИМОСТ

Член 9

Допустими действия

1.  Допустими за финансиране са само действия, допринасящи за постигането на целите, посочени в член 3, като се вземат предвид дългосрочните ангажименти за декарбонизация. Тези действия включват ▌проучвания, работи и други съпътстващи мерки, необходими за управлението и изпълнението на програмата и конкретните насоки за всеки сектор. Проучванията са допустими само когато са свързани с проекти, допустими по настоящата програма.

2.  Единствено следните действия са допустими за получаване на финансова помощ от Съюза съгласно настоящия регламент в сектора на транспорта:

a)  действия, свързани с ефикасни, взаимосвързани, оперативно съвместими и мултимодални мрежи за развитието на железопътна, пътна, вътрешно водна и морска инфраструктура:

i)  действия за изграждане на основната мрежа в съответствие с глава III от Регламент (ЕС) № 1315/2013, включително действия, свързани с трансгранични и липсващи връзки като тези, които са включени в списъка в част ІІІ на приложението към настоящия регламент, както и градски възли, мултимодални логистични платформи, морски пристанища, вътрешноводни пристанища, железопътно-автомобилни терминали и връзки към летищата на основната мрежа, както са определени в приложение II към Регламент (ЕС) № 1315/2013. Действията за изграждане на основната мрежа може да включват свързани елементи, които се намират в широкообхватната мрежа, когато това е необходимо, за да се оптимизират инвестициите, и ако са спазени условията, определени в работните програми, посочени в член 19 от настоящия регламент;

ii)  действия, свързани с трансграничните връзки в широкообхватната мрежа в съответствие с глава II от Регламент (ЕС) № 1315/2013, като изброените в част III, раздел 2 от приложението към настоящия регламент, действия, посочени в част III, раздел 3 от приложението към настоящия регламент, действия, свързани с проучвания за развитието на широкообхватната мрежа, и действия, свързани с морските и вътрешноводните пристанища на широкообхватната мрежа в съответствие с глава II от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

iiа)  действия за възстановяването на липсващи регионални трансгранични железопътни връзки на TEN-T, които са изоставени или демонтирани;

iii)  действия за изграждане на участъци от широкообхватната мрежа в най-отдалечените региони в съответствие с глава II от Регламент (ЕС) № 1315/2013, включително действия, свързани със съответни градски възли, морски пристанища, вътрешноводни пристанища и железопътно-автомобилни терминали, връзки към летищата и мултимодални логистични платформи на широкообхватната мрежа, както са определени в приложение II към Регламент (ЕС) № 1315/2013;

iv)  действия в подкрепа на проекти от общ интерес за свързване на трансевропейската транспортна мрежа с инфраструктурните мрежи на съседни държави, както е определено в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

б)  действия, свързани с интелигентна, оперативно съвместима, устойчива, мултимодална, приобщаваща, достъпна, безопасна и сигурна мобилност:

i)  действия в подкрепа на морските магистрали, както е предвидено в член 21 от Регламент (ЕС) № 1315/2013, с акцент върху трансграничния морски транспорт на къси разстояния;

ii)  действия в подкрепа на системи за телематични приложения ▌ в съответствие с член 31 от Регламент (ЕС) № 1315/2013 за съответните видове транспорт, включително по-специално:

–  за железопътните линии: ERTMS;

–  за вътрешните водни пътища: речни информационни услуги;

–  за пътния транспорт: интелигентни транспортни системи (ИТС);

–  за морския транспорт: VTMIS и електронни морски услуги, включително обслужване на едно гише, общностни пристанищни системи и съответните митнически информационни системи;

–  за въздушния транспорт: системи за управление на въздушното движение, по-специално във връзка със системата SESAR;

iii)  действия в подкрепа на устойчивите услуги за товарен превоз в съответствие с член 32 от Регламент (ЕС) № 1315/2013 и действия за намаляване на шума от товарния железопътен транспорт;

iv)  действия в подкрепа на новите технологии и иновациите, включващи автоматизация, усъвършенствани транспортни услуги, интеграция на различни видове транспорт и инфраструктура за алтернативни горива за всички видове транспорт, в съответствие с член 33 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

v)  действия за премахване на пречките пред оперативната съвместимост, по-специално с цел пълноценно използване на коридорите/мрежите в съответствие с член 3, буква о) от Регламент (ЕС) № 1315/2013, включително с оглед на насърчаването на увеличаването на железопътния товарен транспорт, включително автоматични съоръжения за смяна на междурелсието;

vа)   действия за премахване на пречките пред оперативната съвместимост, по-специално в градските възли, както са определени в член 30 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

vi)  действия за осигуряване на безопасност и сигурност на инфраструктурата и мобилността, включително безопасност на движението по пътищата, в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

vii)  действия за подобряване на устойчивостта на транспортната инфраструктура, по-специално спрямо изменението на климата и природните бедствия, и устойчивостта срещу заплахи за киберсигурността;

viii)  действия за подобряване на достъпа до транспортната инфраструктура за всички видове транспорт и всички ползватели, по-специално ползвателите с намалена подвижност, в съответствие с член 37 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

ix)  действия за подобряване на достъпността и достъпността на транспортната инфраструктура за целите на сигурността и гражданската защита и действия за адаптиране на транспортната инфраструктура за целите на проверките по външните граници на Съюза с цел улесняване на транспортните потоци.

в)  В рамките на конкретната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква а), подточка ii), и в съответствие с член 11а: действия или специфични дейности в рамките на дадено действие в подкрепа на нови или съществуващи части от трансевропейската транспортна мрежа, подходящи за военен транспорт, с цел адаптирането му към изискванията за двойно предназначение на инфраструктурата.

3.  Единствено следните действия са допустими за получаване на финансова помощ от Съюза съгласно настоящия регламент в сектора на енергетиката:

a)  действия, свързани с проекти от общ интерес, както е предвидено в член 14 от Регламент (ЕС) № 347/2013;

б)  действия в подкрепа на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, включително иновативни решения и съхранение на енергия от възобновяеми източници, както и тяхното планиране, както е определено в част IV от приложението към настоящия регламент, ако са изпълнени условията, определени в член 7 от настоящия регламент.

4.  Единствено следните действия са допустими за получаване на финансова помощ от Съюза съгласно настоящия регламент в сектора на цифровите технологии:

a)  действия в подкрепа на разгръщането на и достъпа до мрежи с много висок капацитет и системи 5G, които са в състояние да предоставят гигабитова свързаност в райони, където са разположени движещи сили на социално-икономическото развитие;

б)  действия в подкрепа на предоставянето на местна безжична свързаност с много високо качество в местните общности, която е безплатна и без дискриминационни условия;

в)  действия за изграждане на непрекъснато покритие със системи 5G по всички основни транспортни маршрути, включително трансевропейските транспортни мрежи;

г)  действия в подкрепа на разгръщането на нови или значителното модернизиране на съществуващи опорни мрежи, включително такива с подводни кабели, на територията на и между държавите членки и между Съюза и трети държави;

е)  действия за изпълнение на изисквания относно инфраструктурата за цифрова свързаност, свързани с трансгранични проекти в областта на транспорта или енергетиката и/или подпомагане на оперативни цифрови платформи, пряко свързани с транспортната или енергийната инфраструктура.

Примерен списък на допустими проекти в сектора на цифровите технологии е включен в част V от приложението.

Член 10

Полезни взаимодействия между транспортния, енергийния и цифровия сектор

1.  Действия, допринасящи едновременно за постигането на една или повече от целите в най-малко два сектора, както е предвидено в член 3, параграф 2, букви а), б) и в), отговарят на критериите за допустимост до финансова помощ от Съюза съгласно настоящия регламент и за ползване на по-висок дял на съфинансиране в съответствие с член 14. Такива действия се осъществяват чрез ▌работни програми, които обхващат поне два сектора, включват специални критерии за подбор и се финансират с бюджетни вноски от съответните сектори.

2.  Действия в транспортния, енергийния или цифровия сектор, които са допустими в съответствие с член 9, могат да включват ▌ елементи на полезно взаимодействие, свързани с всеки от другите сектори, които ▌ не са свързани с допустимите действия, предвидени съответно по член 9, параграфи 2, 3 или 4, при условие че те отговарят на всички следващи изисквания:

a)  разходите за тези ▌елементи на полезно взаимодействие не надвишават 20% от общите допустими разходи на действието; и

б)  тези ▌елементи на полезно взаимодействие са свързани с транспортния, енергийния или цифровия сектор; и

в)  тези ▌елементи на полезно взаимодействие дават възможност за значително подобряване на социално-икономическите, климатичните или екологичните ползи от действието.

Член 11

Допустими образувания

1.  Критериите за допустимост, определени в настоящия член, се прилагат в допълнение към критериите, определени в член [197] от Финансовия регламент.

2.  Допустими са следните образувания:

a)  правни субекти, установени в държава членка, включително съвместни предприятия;

б)  правни субекти, установени в трета държава, асоциирана към програмата, или отвъдморски страни и територии;

в)  правни субекти, създадени съгласно правото на Съюза, и международни организации, когато това е предвидено в работните програми.

3.  Не са допустими физически лица.

4.  Правни субекти, установени в трета държава, която не е асоциирана към програмата, са допустими по изключение за получаване на подкрепа по програмата, когато това е необходимо за постигане на целите на даден проект от общ интерес в областта на транспорта, енергетиката и цифровите технологии или на трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници.

5.  ▌Допустими са само предложения, подадени от една или няколко държави членки или, със съгласието на съответните държави членки, от международни организации, съвместни предприятия или публични или частни предприятия или органи, включително регионални или местни органи. В случай че дадена държава членка не е съгласна с предложението, тя информира съответно за това.

Държава членка може да реши, че за определена работна програма или определени категории приложения може да бъдат представяни предложения без нейното съгласие. В такъв случай, при поискване от съответната държава членка, това се указва в съответната работна програма и в поканите за такива предложения.

Член 11а

Специфични изисквания за допустимост във връзка с действия, свързани с адаптирането на мрежите TEN-T към двойно предназначение за граждански и отбранителни цели

1.  Действия, допринасящи за адаптирането на основните или широкообхватните мрежи TEN-T, както е определено в Регламент (ЕС) № 1315/2013, с цел да се даде възможност за двойно предназначение на инфраструктурата за граждански и отбранителни цели, са предмет на следните допълнителни изисквания за допустимост:

a)  предложенията се представят от една или повече държави членки или, със съгласието на засегнатата държава членка, от юридически лица, установени в държавите членки;

б)  действията се отнасят до участъци или възли, определени от държавите членки в приложенията към военните изисквания за военна мобилност на територията на и извън ЕС, приети от Съвета на 20 ноември 2018 г.(33), или всеки следващ списък, приет след това, и до всеки друг индикативен списък с приоритетни проекти, които могат да бъдат набелязани от държавите членки в съответствие с плана за действие за военната мобилност;

в)  действията могат да се отнасят както до модернизирането на съществуващи инфраструктурни компоненти, така и до изграждането на нови инфраструктурни компоненти, като се вземат предвид изискванията относно инфраструктурата, посочени в параграф 2;

г)  допустими са действия, с които се изпълнява ниво на изискване относно инфраструктурата, което надхвърля нивото, изисквано за двойното предназначение; тези разходи обаче са допустими само до ниво на разходите, съответстващо на нивото, изисквано за двойното предназначение. Не са допустими действия, свързани с инфраструктура, използвана изключително за военни цели.

д)  действията по настоящия член се финансират само от сумата в съответствие с член 4, параграф 2, буква а), подточка iii).

2.  Комисията приема акт за изпълнение, с който определя, когато е необходимо, изискванията относно инфраструктурата, приложими за някои категории дейности в областта на инфраструктурата с двойно предназначение, и процедурата за оценка по отношение на действията, свързани с дейности в областта на инфраструктурата с двойно предназначение за граждански и отбранителни цели.

След извършване на междинната оценка, посочена в член 21, параграф 2, Комисията може да предложи на бюджетния орган да прехвърли средствата, за които не са поети ангажименти, от член 4, параграф 2, буква а), подточка iii) към член 4, параграф 2, буква а), подточка i).

ГЛАВА III

БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА

Член 12

Безвъзмездни средства

Безвъзмездните средства по Програмата се отпускат и управляват в съответствие с дял VІІІ от Финансовия регламент.

Член 13

Критерии за подбор

1.  Прозрачни критерии за подбор се определят в работните програми, посочени в член 19, и в поканите за представяне на предложения, като се вземат под внимание, доколкото е приложимо, единствено следните елементи:

a)  икономическо, социално и екологично въздействие, включително въздействието върху климата (ползи и разходи за целия жизнен цикъл на проектите), надеждност, изчерпателност и прозрачност на анализа;

б)  аспекти на новаторството и цифровизацията , безопасността, оперативната съвместимост и достъпността, включително лицата с намалена подвижност;

в)  трансграничното измерение, мрежовата интеграция и териториална достъпност, включително за най-отдалечените региони и островите;

ва)  европейската добавена стойност;

г)  полезните взаимодействия между транспортния, енергийния и цифровия сектор;

д)  зрелостта на действието в рамките на разработването на проекта;

да)  надеждността на предложената стратегия за поддръжка за изпълнения проект;

е)  надеждността на предложения план за изпълнение;

ж)  катализиращият ефект на финансовата помощ от Съюза върху инвестициите;

з)  необходимостта от преодоляване на финансови пречки, напр. тези, които са последица от недостатъчна икономическа жизнеспособност, високи първоначални разходи или липса на пазарно финансиране;

за)  потенциалът на двойното предназначение в контекста на военната мобилност;

и)  съгласуваността с плановете в областта на енергетиката и климата на съюзно и национално равнище, включително принципа „енергийната ефективност на първо място“;

2.  При оценката на предложенията спрямо критериите за подбор се взема предвид, когато е уместно, устойчивостта спрямо неблагоприятните въздействия на изменението на климата посредством оценка на риска и уязвимостта във връзка с климата заедно със съответните мерки за адаптиране.

3.  Оценката на предложенията спрямо критериите за подбор трябва да гарантира, когато е приложимо, че както е посочено в работните програми, действията, подкрепяни от настоящата програма и включващи технология за определяне на местоположението, навигация и определяне на времето (PNT), са технически съвместими с EGNOS/„Галилео“ и „Коперник“.

4.  В транспортния сектор оценката на предложения спрямо критериите за подбор, посочени в параграф 1, трябва да гарантира, когато е приложимо, че предложените действия са в съответствие с работните планове и актовете за изпълнение относно коридорите по член 47 от Регламент (ЕС) № 1315/2013, и да взема предвид консултативното становище на отговорния европейски координатор съгласно член 45, параграф 8 от същия регламент. В оценката се преценява също дали изпълнението на дейностите, финансирани по линия на МСЕ, може да доведе до нарушаване на потоците на стоки или пътници в участъка на линията, обхванат от проекта, и дали тези рискове са били намалени.

5.  При действия във връзка с трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, критериите за подбор, определени в работните програми и поканите за представяне на предложения, трябва да вземат предвид условията, определени в член 7, параграф 4.

6.  При действия във връзка с проекти от общ интерес в областта на цифровата свързаност, критериите за подбор, определени в работните програми и поканите за представяне на предложения, трябва да вземат предвид условията, определени в член 8, параграф 3.

Член 14

Процентни дялове на съфинансирането

1.  За проучвания делът на финансовата помощ от Съюза не трябва да надвишава 50 % от общите допустими разходи. За проучвания, финансирани със средства, прехвърлени от Кохезионния фонд, максималните процентни дялове на съфинансирането са тези, които са приложими за Кохезионния фонд, както е посочено в параграф 2, буква б).

2.  За работи в транспортния сектор се прилагат следните максимални дялове на съфинансиране:

a)  за работи, свързани с конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква а), подточка i), размерът на финансовата помощ от Съюза не трябва да надвишава 30% от общите допустими разходи. Процентните дялове на съфинансирането могат да бъдат увеличени най-много до 50% за действия, свързани с трансграничните връзки, при условията, посочени в буква в) от настоящия параграф, за действия в подкрепа на системи за телематични приложения, за действия, подкрепящи вътрешните водни пътища, оперативната съвместимост на железопътния транспорт, за действия, подкрепящи нови технологии и иновации, за действия, подкрепящи подобрения на безопасността на инфраструктурата и за действия за адаптиране на транспортната инфраструктура за целите на проверките по външните граници на Съюза в съответствие с приложимото законодателство на Съюза. За действия в най-отдалечените региони процентните дялове на съфинансиране се определят на най-много 70%;

аа)  за работи, свързани с конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква а), подточка ii), размерът на финансовата помощ от Съюза не надвишава 50% от общите допустими разходи. Процентните дялове на съфинансирането може да бъдат увеличени до не повече от 85%, ако необходимите ресурси се прехвърлят на програмата съгласно член 4, параграф 9;

б)  Що се отнася до средствата, прехвърлени от Кохезионния фонд, максималните процентни дялове на съфинансирането са тези, които са приложими за Кохезионния фонд, както е посочено в Регламент (ЕС) XXХ [РОР]. Тези дялове на съфинансиране могат да бъдат увеличени най-много до 85% за действия, свързани с трансграничните връзки, при условията, посочени в буква в) от настоящия параграф, и действия, свързани с липсващи връзки;

в)  по отношение на действия, свързани с трансграничните връзки, увеличените максимални дялове на съфинансиране, предвидени в букви а) и б), могат да се прилагат единствено за действия с висока степен на интеграция в областта на планирането и изпълнението по отношение на критерия за подбор, посочен в член 13, параграф 1, буква в), например чрез установяването на единно проектно дружество, съвместна управленска структура, двустранна правна рамка или акт за изпълнение съгласно член 47 от Регламент (ЕС) № 1315/2013; освен това делът на съфинансиране, приложим за проекти, изпълнявани от съвместно предприятие, в съответствие с член 11, параграф 2, буква а), може да бъде увеличен с 5%.

3.  За работи в енергийния сектор се прилагат следните максимални дялове на съфинансиране:

a)  За работи, свързани с конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква б), размерът на финансовата помощ от Съюза не надвишава 50% от общите допустими разходи, а за работи в най-отдалечените региони дяловете на съфинансиране се определят на най-много 70%.

б)  Дяловете на съфинансиране могат да бъдат увеличени най-много до 75% за действия, които допринасят към проекти от общ интерес, за които въз основа на доказателствата, посочени в член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 347/2013, се счита, че осигуряват висока степен на сигурност на енергийните доставки на регионално равнище или в рамките на целия Съюз, засилват солидарността в Съюза или включват силно иновативни решения.

4.  За работи в цифровия сектор се прилагат следните максимални дялове на съфинансиране: за работи, свързани с конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква в), размерът на финансовата помощ от Съюза не трябва да надвишава 30% от общите допустими разходи. За работи в най-отдалечените региони дяловете на съфинансиране се определят на най-много 70%. Дяловете на съфинансиране могат да бъдат увеличени до 50% за действия със значително трансгранично измерение, като например непрекъснато покритие със системи 5G по основните транспортни маршрути или разгръщане на опорни мрежи между държавите членки и между Съюза и трети държави, и до 75% за действия за осъществяване на гигабитова свързаност на движещите сили на социално-икономическото развитие. Действията в областта на осигуряването на местна безжична свързаност в местните общности, които се изпълняват чрез предоставяне на безвъзмездни средства с ниска стойност, могат да се финансират с финансова помощ от Съюза в размер до 100% от допустимите разходи, без да се засяга принципът за съфинансиране.

5.  Максималният процентен дял на съфинансиране, приложим към действия, ▌посочени в член 10, параграф 1, е най-високият максимален процентен дял на съфинансиране, приложим за съответните сектори Освен това делът на съфинансиране, приложим за тези действия, може да бъде увеличен с 10%;

Член 15

Допустими разходи

В допълнение към критериите, определени в член [186] от Финансовия регламент, се прилагат и следните критерии за допустимост на разходите:

a)  Само разходи, направени в държавите членки, могат да бъдат допустими, освен ако даден проект от общ интерес или трансграничен проект в областта на възобновяемите енергийни източници включва територията на една или повече трети държави, посочени в член 5 или член 11, параграф 4 от настоящия регламент, или територия в международни води и когато действието е неизбежно за постигането на целите на съответния проект.

б)   Разходите за оборудване, съоръжения и инфраструктура, които бенефициерът счита за капиталов разход, могат да бъдат допустими разходи до техния пълен размер.

в)  Разходите, свързани с покупката на земя, не са допустими разходи, с изключение на средствата, прехвърлени от Кохезионния фонд в транспортния сектор в съответствие с член 58 от Регламент (ЕС) ХХХ за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите;

г)  Допустимите разходи не включват данък добавена стойност (ДДС).

Член 16

Съчетаване на безвъзмездни средства с други източници на финансиране

1.  Безвъзмездни средства могат да се използват в съчетание с финансиране от Европейската инвестиционна банка или националните насърчителни банки или други институции за финансиране на развитието или публични финансови институции, както и от частни финансови институции и инвеститори от частния сектор, включително чрез публично-частни партньорства.

2.  Използването на безвъзмездните средства, както е посоченото в параграф 1, може да се осъществи чрез специални покани за представяне на предложения.

Член 17

Намаляване или прекратяване на финансирането с безвъзмездни средства

1.  В допълнение към мотивите, посочени в [член 131, параграф 4] от Финансовия регламент, размерът на безвъзмездните средства, освен в надлежно обосновани случаи, може да бъде намален на следните основания:

a)  действието не е започнало в срок от една година за проучванията или две години за работите от началната дата, посочена в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства;

б)  след преглед на напредъка на действието е установено, че при изпълнението на действието са допуснати толкова големи закъснения, че е вероятно целите на действието да не бъдат постигнати.

2.  Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства може да бъде изменено или прекратено на основанията, посочени в параграф 1.

3.  Преди да бъде взето решение за намаляване или прекратяване на финансирането с безвъзмездни средства, случаят се разглежда цялостно и на заинтересованите бенефициери се дава възможността да представят своите коментари в разумни срокове.

3a.  Наличните бюджетни кредити за поети задължения, получени в резултат на прилагането на параграф 1 или параграф 2, се разпределят за други работни програми, предложени в рамките на съответния финансов пакет, както е посочено в член 4, параграф 2.

Член 18

Съвкупно, допълнително и смесено финансиране

1.  Действие, което е финансирано по програмата, може да получава финансиране и по други програми на Съюза, включително от фондове със споделено управление, при условие че финансирането не обхваща едни и същи разходи. При изпълнението се спазват правилата, предвидени в член 62 от Финансовия регламент. Съвкупното финансиране не трябва да надвишава общия размер на допустимите разходи за действието, и подкрепата от различните програми на Съюза може да се изчислява на пропорционална основа в съответствие с документите, определящи условията за предоставяне на подкрепа.

2.  Действия, които отговарят на следните кумулативни ▌условия:

a)  били са оценени в покана за представяне на предложения по линия на програмата,

б)  отговарят на минималните качествени изисквания на тази покана за представяне на предложения,

в)  не могат да бъдат финансирани по тази покана за представяне на предложения поради бюджетни ограничения,

могат да получават подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие или Кохезионния фонд в съответствие с [член 67, параграф 5] от Регламент (ЕС) XXX [РОР], без по-нататъшна оценка и при условие че тези действия са в съответствие с целите на съответната програма. Прилагат се правилата на фонда, предоставящ подкрепата.

ГЛАВА IV

ПРОГРАМИРАНЕ, МОНИТОРИНГ, ОЦЕНКА И КОНТРОЛ

Член 19

Работни програми

1.  Програмата се изпълнява чрез работните програми, посочени в член 110 от Финансовия регламент. ▌

1a.  С цел осигуряване на прозрачност и предвидимост и с цел повишаване на качеството на проектите Комисията приема до 31 декември 2020 г. първите многогодишни работни програми, които ще включват графика на поканите за представяне на предложения за първите три години от изпълнението на програмата, техните теми и примерен бюджет, както и прогнозна рамка, която обхваща целия програмен период.

2.  Работните програми се приемат от Комисията посредством акт за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22 от настоящия регламент.

3.  В енергийния сектор особено внимание се отделя на проектите от общ интерес и свързаните с тях действия, насочени към по-нататъшното интегриране на вътрешния енергиен пазар, прекратяването на енергийната изолираност и премахването на участъците с недостатъчен капацитет за електроенергийната междусистемна свързаност, с акцент върху проектите, допринасящи за постигането на целта за междусистемна свързаност от най-малко 10% до 2020 г. и 15% до 2030 г., и проектите, допринасящи за синхронизирането на електроенергийните системи с мрежите на ЕС.

3a.  В съответствие с член 200, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046, отговорният разпоредител с бюджетни кредити може, когато е целесъобразно, да организира процедурата за подбор на два етапа, както следва:

a)  Заявителите подават опростено досие, съдържащо сравнително обобщена информация, която да позволява да се извърши предварителен подбор на проектите въз основа на ограничен набор от критерии.

б)  Предварително избраните на първия етап заявители подават пълно досие след приключване на първия етап.

Член 19а

Отпускане на финансова помощ от Съюза

1.  След всяка покана за представяне на предложения, основаваща се на работна програма, посочена в член 19, Комисията определя съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 22, и посредством акт за изпълнение размера на финансовата помощ, която да бъде отпусната за избраните проекти или за части от тях. Комисията уточнява условията и методите за тяхното изпълнение.

2.  По време на изпълнението на споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства бенефициерите и съответните държави членки се информират от Комисията относно промени в размера на безвъзмездните средства и окончателните изплатени суми.

3.  Бенефициерите представят докладите, както са определени в съответните споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, без предварително одобрение от страна на държавите членки. Комисията предоставя на държавите членки достъп до докладите относно действията, които се предприемат на тяхна територия.

Член 20

Мониторинг и докладване

1.  Показателите за отчитане на напредъка на програмата към постигането на общите и специфичните цели, определени в член 3, са посочени в част І от приложението.

2.  За да се гарантира ефективно оценяване на напредъка на програмата към постигането на целите ѝ, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 24, с цел да изменя част I от приложението с оглед преразглеждане или допълване на показателите, когато е необходимо, и да допълва настоящия регламент с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка.

3.  Системата за отчитане на изпълнението трябва да гарантира ефикасно, ефективно и навременно събиране на данните за мониторинга на изпълнението на програмата и на нейните резултати, и да гарантира, че данните са подходящи за задълбочен анализ на постигнатия напредък, включително за проследяване на климата. За тази цел се налагат пропорционални задължения на получателите на финансиране от Съюза и, когато е необходимо, на държавите членки.

3a.  Комисията усъвършенства специалния интернет сайт с цел публикуване в реално време на карта на проектите в процес на изпълнение, заедно със съответните данни (оценки на въздействието, стойност, бенефициер, изпълняващ субект, актуално състояние) и представя двугодишни доклади за напредъка. В тези доклади за напредъка се посочва изпълнението на програмата в съответствие с нейните общи и секторни цели, както е посочено в член 3, като се изяснява дали различните сектори напредват достатъчно с реализирането на тези цели, дали общият размер на бюджетните кредити за поети задължения е в съответствие с общата отпусната сума, дали текущите проекти са достигнали достатъчно равнище на завършеност, дали те са все още осъществими и могат безпроблемно да бъдат изпълнени.

Член 21

Оценяване

1.  Провеждат се навременни оценки, които се използват в процеса на вземане на решения.

2.  Междинната оценка на програмата се извършва, след като за изпълнението на програмата се натрупа достатъчно информация, но не по-късно от четири години след започване на изпълнението на програмата.

3.  В края на изпълнението на програмата, но не по-късно от четири години след края на периода, посочен в член 1, Комисията извършва окончателна оценка на програмата.

4.  Комисията представя заключенията от оценките и своите наблюдения на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

Член 22

Процедура, свързана с комитет

1.  Комисията се подпомага от Координационния комитет за МСЕ, който може да заседава в различни състави, в зависимост от темата. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 23

Делегирани актове

1.   Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 24 от настоящия регламент с цел:

a)  ▌да въведе рамка за мониторинг и оценка въз основа на показателите, изложени в част I от приложението;

г)   да допълва част IV от приложението относно набелязването на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници; да състави и да актуализира списъка на подбраните трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници.

2.  При спазване на член 172, втора алинея от ДФЕС, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 24 от настоящия регламент с цел:

a)  да изменя част III от приложението относно определението за транспортните коридори на основната мрежа; както и предварително набелязани участъци от широкообхватната мрежа;

б)  да изменя част V от приложението относно набелязването на проекти от общ интерес в областта на цифровата свързаност.

Член 24

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 23, се предоставя на Комисията до 31 декември 2028 г.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 23, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.  Веднага след като приеме даден делегиран акт, Комисията го нотифицира едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно член 23, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 25

Информация, комуникация и публичност

1.  Получателите на финансиране от Съюза посочват неговия произход и гарантират видимостта на финансирането от Съюза (по-специално когато популяризират действията и резултатите от тях), като предоставят последователна, ефективна, пропорционална и целенасочена информация на различни видове публика, включително медиите и обществеността.

2.  Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности по отношение на програмата и нейните действия и резултати. Финансовите ресурси, отпуснати на програмата, допринасят също така за институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с целите, посочени в член 3.

2a.  Прозрачността и провеждането на обществени консултации се гарантират в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и приложимото национално законодателство.

Член 26

Защита на финансовите интереси на Съюза

Когато трета държава участва в програмата с решение съгласно международно споразумение или по силата на друг правен инструмент, третата държава предоставя правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Европейската сметна палата, за да могат те да упражняват в пълна степен своите съответни правомощия. По отношение на OLAF тези права включват правото да се извършват разследвания, включително проверките и инспекциите на място, предвидени Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

ГЛАВА VI

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 27

Отмяна и преходни разпоредби

1.  Регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 се отменят.

2.  Без да се засягат разпоредбите на член 1, настоящият регламент не засяга продължаването или изменението на съответните действия (до приключването им) съгласно Регламент (ЕС) № 1316/2013, който продължава да се прилага за въпросните действия до приключването им.

Комисията оценява ефективността и съгласуваността на Регламент (ЕС) № 347/2013 с политиките и предоставя на Европейския парламент и на Съвета оценка за резултатите от това преразглеждане до 31 декември 2020 г. При извършването на тази оценка Комисията разглежда, наред с другото, целите на Съюза в областта на енергетиката и климата за 2030 г., дългосрочния ангажимент на ЕС за декарбонизация и принципа „енергийната ефективност на първо място“. Оценката може да се придружава, когато е целесъобразно, от законодателно предложение за преразглеждане на този регламент.

3.  Финансовият пакет за програмата може да обхваща и разходи за техническа и административна помощ, необходими, за да се гарантира преходът между програмата и мерките, приети по нейния предшественик – Механизма за свързване на Европа съгласно Регламент (ЕС) № 1316/2013.

4.  Ако е необходимо, в бюджета могат да се записват бюджетни кредити за поети задължения след 2027 г. за покриване на разходите, предвидени в член 4, параграф 5 от настоящия регламент, с цел да се гарантира управлението на действията, които не са приключили до 31 декември 2027 г.

Член 28

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Регламентът се прилага от 1 януари 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ...

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЧАСТ I – ПОКАЗАТЕЛИ

Програмата ще бъде следена отблизо въз основа на набор от показатели, предназначени за измерване на степента на постигане на общите и конкретните цели на програмата и с оглед на намаляването на административната тежест и разходите. За целта ще бъдат събирани данни по отношение на следния набор от ключови показатели:

Сектори

Конкретни цели

Показатели

Транспорт

Ефикасни, взаимосвързани и мултимодални мрежи и инфраструктура за интелигентна, оперативно съвместима, устойчива, приобщаваща, достъпна, безопасна и сигурна мобилност

Брой трансгранични и липсващи връзки, по които са предприети действия с подкрепата на МСЕ (включително действия, свързани с градски възли, регионални трансгранични железопътни връзки, мултимодални платформи, морски пристанища, вътрешноводни пристанища, връзки с летища и железопътно-автомобилни терминали на основната и широкообхватната мрежа на TEN-T)

Брой подкрепени от МСЕ действия, допринасящи за цифровизацията на транспорта, по-специално посредством разгръщането на ERTMS, речни информационни услуги, ИТС, VTMIS/електронни морски услуги и SESAR

Брой пунктове за доставка на алтернативни горива, построени или модернизирани с подкрепата на МСЕ

Брой подкрепени от МСЕ действия, допринасящи за безопасността на транспорта

Брой на действията по МСЕ, допринасящи за достъпността на транспорта за лицата с намалена подвижност

Брой подкрепени от МСЕ действия, допринасящи за намаляване на шума от товарния железопътен транспорт

Адаптиране към транспортна инфраструктура с двойно предназначение за граждански и военни цели

Брой компоненти на транспортната инфраструктура, адаптирани към изискванията за двойно предназначение за граждански и военни цели

Енергетика

Принос към взаимната свързаност и интегрирането на пазарите

Брой на действията по МСЕ, даващи принос по проекти за свързване на мрежите на държавите членки и за премахване на вътрешни ограничения

Сигурност на енергийните доставки

Брой на действията по МСЕ, даващи принос по проекти за осигуряване на устойчивост на газовата мрежа

Брой на действията по МСЕ, допринасящи за прехода към по-интелигентни и цифровизирани мрежи и за увеличаване на капацитета за съхранение

Устойчиво развитие чрез създаване на възможности за декарбонизация

Брой на действията по МСЕ, даващи принос по проекти за създаване на условия за засилено навлизане на енергията от възобновяеми източници в енергийните системи

Брой на действията по МСЕ, допринасящи за трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници

Цифрови технологии

приноса към внедряването на инфраструктура за цифрова свързаност в целия Европейски съюз.

Нови връзки към мрежи с много голям капацитет за движещите сили на социално-икономическото развитие и връзки с много високо качество за местните общности

Брой на действията по МСЕ, създаващи условия за 5G свързаност по протежението на транспортни маршрути

Брой на действията по МСЕ, създаващи условия за нови връзки към мрежи с много голям капацитет

Брой на действията по МСЕ, допринасящи за цифровизацията на транспортния и енергийния сектор

ЧАСТ II: ОРИЕНТИРОВЪЧНИ ПРОЦЕНТНИ ДЯЛОВЕ ЗА ТРАНСПОРТНИЯ СЕКТОР

Бюджетните средства, посочени в член 4, параграф 2, буква а), подточка i), се разпределят, както следва:

–  60% за действията, посочени в член 9, параграф 2, буква а): „Действия, свързани с ефикасни, взаимосвързани и мултимодални мрежи“;

–  40% за действията, посочени в член 9, параграф 2, буква б): „Действия, свързани с интелигентна, устойчива, приобщаваща, безопасна и сигурна мобилност“.

Бюджетните средства, посочени в член 4, параграф 2, буква а), подточка ii), се разпределят, както следва:

–  85% за действията, посочени в член 9, параграф 2, буква а): „Действия, свързани с ефикасни, взаимосвързани и мултимодални мрежи“;

–  15% за действията, посочени в член 9, параграф 2, буква б): „Действия, свързани с интелигентна, устойчива, приобщаваща, безопасна и сигурна мобилност“.

При действията, посочени в член 9, параграф 2, буква а), 85% от бюджетните средства следва да бъдат заделени за действия по коридорите на основната мрежа ▌и 15% за действия по широкообхватната мрежа.

ЧАСТ III: ТРАНСПОРТНИ КОРИДОРИ НА ОСНОВНАТА МРЕЖА И ТРАНСГРАНИЧНИ ВРЪЗКИ В ШИРОКООБХВАТНАТА МРЕЖА

1.  Коридори на основната мрежа и примерен списък на предварително определени трансгранични връзки и липсващи връзки

Транспортен коридор на основната мрежа „Атлантически“

Принадлежащи маршрути

Хихон – Леон – Валядолид

Ла Коруня – Виго – Оренсе – Леон

Сарагоса – Памплона/Логроньо – Билбао

Тенерифе/Гран Канария – Уелва/Сан Лукар де Барамеда – Севиля – Кордоба

Алхесирас – Бобадия – Мадрид

Синеш/Лисабон – Мадрид – Валядолид

Лисабон – Авейро – Леиксоеш/Порто – р. Дуеро

Шанън Фойнс/Дъблин/Корк – Хавър – Руан – Париж

Авейро – Валядолид – Витория-Гастейс – Бергара – Билбао/Бордо – Тулуза/Тур – Париж – Мец – Манхайм/Страсбург

Шанън Фойнс/Дъблин/Корк – Сен Назер – Нант – Тур – Дижон

Трансгранични връзки

Евора – Мерида

Железопътни

Витория-Гастейс – Сан Себастиан – Байон – Бордо

Авейро – Саламанка

р.  Дуеро (плавателен коридор Дуеро)

Вътрешноводни

Липсващи връзки

Линии на Иберийския полуостров, оперативно съвместими с междурелсие, различно от стандарта на UIC

Железопътни

Транспортен коридор на основната мрежа „Балтийско-Адриатически“

Принадлежащи маршрути

Гдиня – Гданск – Катовице/Славков

Гданск – Варшава – Катовице/Краков

Катовице – Острава – Бърно – Виена

Шчечин/Швиноуйшче – Познан – Вроцлав – Острава

Катовице – Белско Бяла – Жилина – Братислава – Виена

Виена – Грац – Вилах – Удине – Триест

Удине – Венеция – Падуа – Болоня – Равена – Анкона

Грац – Марибор – Любляна – Копер/Триест

Трансгранични

връзки

Катовице/Ополе – Острава – Бърно

Катовице – Жилина

Братислава – Виена

Грац – Марибор

Венеция – Триест – Дивача – Любляна

Железопътни

Катовице – Жилина

Бърно – Виена

Автомобилни

Липсващи връзки

Глогниц – Мюрццушлаг: Семеринг (базов тунел)

Грац – Клагенфурт: Коралм, железопътната линия и тунел

Копер – Дивача

Железопътни

Транспортен коридор на основната мрежа „Средиземноморски“

Принадлежащи маршрути

Алхесирас – Бобадия – Мадрид – Сарагоса – Тарагона

Мадрид – Валенсия – Сагунт – Теруел – Сарагоса

Севиля – Бобадия – Мурсия

Картахена – Мурсия – Валенсия – Тарагона/Палма де Майорка – Барселона

Тарагона – Барселона – Перпинян – Нарбон – Тулуза/Марсилия – Генуа/Лион – Специя/Торино – Новара – Милано – Болоня/Верона – Падуа – Венеция – Равена/Триест/Копер – Любляна – Будапеща

Любляна/Риека – Загреб – Будапеща – граница с Украйна

Трансгранични връзки

Барселона – Перпинян

Железопътни

Лион – Торино: базов тунел и пътища за достъп

Ница – Вентимиля

Венеция – Триест – Дивача – Любляна

Любляна – Загреб

Загреб – Будапеща

Будапеща – Мишколц – граница с Украйна

Лендава – Летенийе

Автомобилни

Вашарошнамени – граница с Украйна

Липсващи връзки

Алмерия – Мурсия

Железопътни

Линии на Иберийския полуостров, оперативно съвместими с междурелсие, различно от стандарта на UIC

Перпинян – Монпелие

Копер – Дивача

Риека – Загреб

Милано – Кремона – Мантуа – Порто Леванте/Венеция – Равена/Триест

Вътрешноводни

Транспортен коридор на основната мрежа „Северно море — Балтийско море“

Принадлежащи маршрути

Лулео – Хелзинки – Талин – Рига

Вентспилс – Рига

Рига – Каунас

Клайпеда – Каунас – Вилнюс

Каунас – Варшава

границата с Беларус – Варшава – Лодз – Познан – Франкфурт (Одер) – Берлин – Хамбург – Кил

Лодз – Катовице/Вроцлав

границата с Украйна – Ржешов – Катовице – Вроцлав – Фалкенберг – Магдебург

Шчечин/Швиноуйшче – Берлин – Магдебург – Брауншвайг – Хановер

Хановер – Бремен – Бремерхафен/Вилхелмсхафен

Хановер – Оснабрюк – Хенгело – Алмело – Девентер – Утрехт

Утрехт – Амстердам

Утрехт – Ротердам – Антверпен

Хановер/Оснабрюк – Кьолн – Антверпен

Трансгранични връзки

Талин – Рига – Каунас – Варшава: Железопътна балтийска нова напълно оперативно съвместима линия с UIC междурелсие

Железопътни

Шчечин/Швиноуйшче – Берлин

Железопътни/ вътрешни водни пътища

Транспортен коридор Via Baltica Естония – Латвия – Литва – Полша

Автомобилни

Липсващи връзки

Каунас – Вилнюс нова, напълно оперативно съвместима линия с UIC междурелсие, част от балтийската железопътна линия

Железопътни

Варшава/Идзиковице – Познан/Вроцлав, включително връзка към планирания централен транспортен възел

канал Кил

Вътрешноводни

Берлин – Магдебург – Хановер; Мителландканал; канали в западна Германия

Рейн, Вал

Нордзеканал, Ийсел, Твентеканал

Транспортен коридор на основната мрежа „Северно море — Средиземно море“

Принадлежащи маршрути

граница на Обединеното кралство – Дъблин – Шанън Фойнс/Корк

Шанън Фойнс/Дъблин/Корк – Хавър/Кале

Дюнкерк/Зеебрюге/Тернеузен/Гент/

Антверпен/Ротердам/Амстердам

граница на Обединеното кралство – Лил – Брюксел

Амстердам – Ротердам – Антверпен – Брюксел – Люксембург

Люксембург – Мец – Дижон – Макон – Лион – Марсилия

Люксембург – Мец – Страсбург – Базел

Антверпен/Зеебрюге – Гент – Кале/Дюнкерк/Лил – Париж – РуанХавър

Трансгранични връзки

Брюксел – Люксембург – Страсбург

Железопътни

Тернеузен – Гент

Вътрешноводни

мрежа Сена – Еско и свързаните с нея речни басейни на Сена, Еско и Маас

Коридор Рейн - Шелт

Липсващи връзки

Канал Албер и Канал Бохолт – Херенталс

Вътрешноводни

Транспортен коридор на основната мрежа „Ориент – Източно Средиземноморие“

Принадлежащи маршрути

Хамбург – Берлин

Росток – Берлин – Дрезден

Бремерхафен/Вилхелмсхафен – Магдебург – Дрезден

Дрезден – Усти над Лабем – Мелник/Прага – Лиса над Лабем/Пожичани – Колин

Колин – Пардубице – Бърно – Виена/Братислава – Будапеща – Арад – Тимишоара – Крайова – Калафат – Видин – София

София – границата със Сърбия/Северна Македония

София – Пловдив – Бургас/границата с Турция

границата с Турция – Александропули – Кавала – Солун – Йоанина – Какавия/Игуменица

границата със Северна Македония – Солун

София – Солун – Атина – Пирея/Иконио – Ираклион – Лемесос (Василико) – Лефкозия/Ларнака

Атина – Патра/Игуменица

Трансгранични връзки

Дрезден – Прага/Колин

Железопътни

Виена/Братислава – Будапеща

Бекешчаба – Арад – Тимишоара

Крайова – Калафат – Видин – София – Солун

София – границата със Сърбия/границата със Северна Македония

Граница с Турция – Александропули

границата със Северна Македония – Солун

Янина — Какавия (граница с Албания)

Автомобилни

Дробета Турну Северин/Крайова – Видин – Монтана

София – границата със Сърбия

Хамбург – Дрезден – Прага – Пардубице

Вътрешноводни

 

Транспортен коридор на основната мрежа „Рейн – Алпи“

Принадлежащи маршрути

Генуа – Милано – Лугано – Базел

Генуа – Новара – Бриг – Берн – Базел – Карлсруе – Манхайм – Майнц – Кобленц – Кьолн

Кьолн – Дюселдорф – Дуисбург – Ниймеген/Арнем – Утрехт – Амстердам

Ниймеген – Ротердам – Флисинген

Кьолн – Лиеж – Брюксел – Гент

Лиеж – Антверпен – Гент – Зеебрюге

Трансгранични връзки

Зевенаар – Емерих – Оберхаузен

Железопътни

Карлсруе – Базел

Милано/Новара – граница с Швейцария

Базел – Антверпен/Ротердам – Амстердам

Вътрешноводни

Липсващи връзки

Генуа – Тортона/ Нови Лигуре

Железопътни

 

Зеебрюге – Гент

 

Транспортен коридор на основната мрежа „Рейн – Дунав“

Принадлежащи маршрути

Страсбург – Щутгарт – Мюнхен – Велс/Линц

Страсбург – Манхайм – Франкфурт – Вюрцбург – Нюрнберг – Регенсбург – Пасау – Велс/Линц

Мюнхен/Нюрнберг – Прага – Острава/Пржеров – Жилина – Кошице – граница с Украйна

Велс/Линц – Виена – Братислава – Будапеща – Вуковар

Виена/Братислава – Будапеща – Арад – Моравица/Брашов/Крайова – Букурещ – Гюргево/Констанца – Сулина

Трансгранични връзки

Мюнхен – Прага

Железопътни

Нюрнберг – Пилзен

Мюнхен – Мюлдорф – Фрайласинг – Залцбург

Страсбург – Кел – Аппенвайер

Хранице – Жилина

Кошице – границата с Украйна

Виена – Братислава/Будапеща

Братислава – Будапеща

Бекешчаба – Арад – Тимишоараграницата със Сърбия

Букурещ – Гюргево – Русе

Дунав (Келхайм — Констанца/Мидия/Сулина) и свързаните с тях речни басейни на Вах, Сава и Тиса

Вътрешноводни

Злин – Жилина

Автомобилни

 

Тимишоара – границата със Сърбия

Автомобилни

Липсващи връзки

Щутгарт – Улм

Железопътни

Залцбург – Линц

Крайова – Букурещ

Арад – Сигишоара – Брашов – Предял

Транспортен коридор на основната мрежа „Скандинавия — Средиземноморие“

Принадлежащи маршрути

границата с Русия – Хамина/Котка – Хелзинки – Турку/Нантали – Стокхолм – Йоребрьо (Халсберг)/Линшьопинг – Малмьо

Нарвик/Оулу – Лулео – Умео – Стокхолм/Йоребрьо(Халсберг)

Осло – Гьотеборг – Малмьо – Трелеборг

Малмьо – Копенхаген – Фредериция – Орхус – Олборг – Хиртсхалс/ Фредериксхавн

Копенхаген – Колдинг/Любек – Хамбург – Хановер

Бремерхафен – Бремен – Хановер – Нюрнберг

Росток – Берлин – Хале/Лайпциг – Ерфурт – Мюнхен

Нюрнберг – Мюнхен – Инсбрук – Верона – Болоня – Анкона/Флоренция

Ливорно/Специя – Флоренция – Рим – Неапол – Бари – Таранто – Валета/Марсашлок

Каляри – Неапол – Джоя Тауро – Палермо/Аугуста – Валета/Марсашлок

Трансгранични връзки

граница с Русия – Хелзинки

Железопътни

Копенхаген – Хамбург: пътища за достъп до постоянната връзка Фемарн Белт

Мюнхен – Вьоргл – Инсбрук – Фортеза – Болцано – Тренто – Верона: Бренер (базов тунел и пътища за достъп)

Гьотерборг – Осло

Копенхаген – Хамбург: постоянна връзка Фемарн Белт

Железопътни/ автомобилни

2.   Предварителен списък на трансграничните връзки на всеобхватната мрежа

Трансграничните участъци от широкообхватната мрежа, посочени в член 9, параграф 2, буква а), подточка ii) от настоящия регламент, включват по-специално следните участъци:

Дъблин/Летъркени – граница с Обединеното кралство

Автомобилни

Пау – Уеска

Железопътни

Лион – граница с Швейцария

Железопътни

Атюс – Мон-Сен-Мартен

Железопътни

Бреда – Венло – Вирсен – Дуисбург

Железопътни

Антверпен – Дуисбург

Железопътни

Монс – Валансиен

Железопътни

Гент – Тернеузен

Железопътни

Хеерлен – Аахен

Железопътни

Грьонинген – Бремен

Железопътни

Щутгарт – граница с Швейцария

Железопътни

Галарате/Сесто Календе – границата с Швейцария

Железопътни

Берлин – Ржепин/Хорка – Вроцлав

Железопътни

Прага – Линц

Железопътни

Вилах – Любляна

Железопътни

Пивка – Риека

Железопътни

Пилзен – Ческе Будейовице – Виена

Железопътни

Виена – Гьор

Железопътни

Грац – Целдьомьолк – Гьор

Железопътни

Ноймаркт-Калхам – Мюлдорф

Железопътни

Кехлибарен коридор Полша – Словакия – Унгария

Железопътни

Коридор Виа Карпатия: граница Беларус/Украйна – Полша – Словакия – Унгария – Румъния

Автомобилни

Фокшани – границата с Молдова

Автомобилни

Будапеща – Осиек – Свилай (граница с Босна и Херцеговина)

Автомобилни

Фаро – Уелва

Железопътни

Порто – Виго

Железопътни

Джурджу – Варна

Железопътни

Свиленград – Питио

Железопътни

3.  Компоненти на широкообхватната мрежа, разположени в държави членки, които нямат сухопътна граница с друга държава членка.

ЧАСТ IV: НАБЕЛЯЗВАНЕ НА ТРАНСГРАНИЧНИ ПРОЕКТИ В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ

1.  Цел на трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници

Трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници трябва да насърчават трансграничното сътрудничество между държавите членки в областта на планирането, развитието и разходно-ефективната експлоатация на възобновяеми енергийни източници, както и да улесняват интеграцията им чрез съоръжения за съхранение на енергия, с цел да се допринесе за прилагането на дългосрочната стратегия на Съюза за декарбонизация.

2.  Общи критерии

За да се квалифицира като трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници, даден проект трябва да отговаря на всички следващи общи критерии:

a)  да бъде включен в споразумение за сътрудничество или друг вид споразумение между най-малко две държави членки, и/или между най-малко една държава членка и трета държава или трети държави, както е посочено в членове 8, 9, 11 и 13 от Директива (ЕС)2018/2001;

б)  да осигурява икономии от разходите за разгръщане на възобновяемите енергийни източници и/или ползи за системната интеграция, сигурността на енергийните доставки или иновациите в сравнение с подобен проект или проект в областта на енергията от възобновяеми източници, изпълняван самостоятелно от една от участващите държави членки.

в)  да осигурява потенциални общи ползи от сътрудничеството, надвишаващи разходите за него, включително в дългосрочен план, съгласно оценка, основаваща се на анализа на разходите и ползите, посочен в точка 3, извършена по методиката, посочена в член [7].

3.  Анализ на разходите и ползите

a)  разходи за производството на електроенергия;

б)  разходи за системна интеграция;

в)  разходи за подкрепа;

г)  емисии на парникови газове;

д)  сигурност на доставките;

е)  замърсяване на въздуха и други видове местно замърсяване, като например въздействие върху местната природа и околната среда;

ж)  иновации.

4.  Процес

(1)   Организаторите (включително държави членки) на даден проект, потенциално отговарящ на изискванията за трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници, в рамките на споразумение за сътрудничество или друг вид споразумение между най-малко две държави членки и/или между най-малко една държава членка и трета държава или трети държави, както е посочено в членове 8, 9, 11 или 13 от Директива (ЕС) 2018/2001, които желаят този проект да получи статут на трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници, подават до Комисията заявление този проект да бъде избран като трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници. Заявлението трябва да включва необходимата информация, позволяваща на Комисията да направи оценка на проекта спрямо критериите, определени в точки 2 и 3, в съответствие с методиките, посочени в член 7.

Комисията гарантира, че организаторите имат възможност да кандидатстват за статут на своите проекти като трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници най-малко веднъж годишно.

(2)  Комисията създава и председателства група за трансгранични проекти в областта на възобновяемите енергийни източници, съставена от по един представител от всяка държава членка и един представител на Комисията. Групата приема свой вътрешен правилник.

(3)  Най-малко един път годишно Комисията организира процеса за подбор на трансгранични проекти и след извършване на оценка, представя на посочената в параграф 3 група списък на допустимите проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, които отговарят на критериите по член 7 и параграф 5.

(4)  Посочената в параграф 3 група получава необходимата информация (освен ако не се касае за чувствителна търговска информация) за допустимите проекти, включени в предоставения от Комисията списък, по отношение на следните критерии:

–  потвърждение на съответствието с критериите за допустимост и за подбор за всички проекти;

–  информация за механизмите на сътрудничество, към които проектът има отношение, и информация за степента, в която проектът се ползва от подкрепата на една или няколко държави членки;

–  описание на целта на проекта, включително прогнозната мощност (в kW) и по целесъобразност, производството на енергия от възобновяеми източници (в kW годишно), както и общата стойност на разходите по проекта и посочените допустими разходи, в евро;

–  информация за очакваната добавена стойност за ЕС в съответствие с параграф 2, буква б) от настоящото приложение, както и за очакваните разходи и ползи и очакваната добавена стойност за ЕС в съответствие с параграф 2, буква в) от настоящото приложение.

(5)  По целесъобразност, групата може да кани на своите заседания организатори на допустими проекти, трети държави, участващи в допустими проекти, както и всички други заинтересовани страни.

(6)  Въз основа на резултатите от оценката групата съгласува примерен списък с проекти, които ще станат трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, след като бъдат приети в съответствие с параграф 8.

(7)   Комисията приема окончателния списък на избраните трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници чрез делегиран акт въз основа на примерния списък, посочен в параграф 7, и като взема предвид параграф 10, и публикува на своя уебсайт списъка на избраните трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници. Списъкът се преразглежда, при необходимост, най-малко веднъж на всеки две години.

(8)  Групата следи за прилагането на проектите от окончателния списък и прави препоръки относно начините за преодоляване на възможните забавяния при тяхното изпълнение. За тази цел организаторите на избраните проекти предоставят информация за изпълнението на техните проекти.

(9)  Когато избира трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, Комисията се стреми ▌да гарантира подходящо географско равновесие при набелязването на такива проекти ▌. При набелязването на проекти може да се използва групиране на регионален принцип.

(10)   Ако оценката на даден проект се основава на неточна информация, която е била определящ фактор при оценката, или проектът не отговаря на изискванията на законодателството на Съюза, той не получава статут на трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници или този статут му се отнема.

ЧАСТ V — ПРОЕКТИ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС В ОБЛАСТТА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА ЗА ЦИФРОВА СВЪРЗАНОСТ

1.  Гигабитова свързаност, включително 5G и други най-съвременни форми на свързаност, за движещите сили на социално-икономическото развитие.

Действията се степенуват по приоритет с оглед на функцията на движещите сили на социално-икономическото развитие, значимостта на цифровите услуги и приложения, които стават възможни чрез предоставянето на съответната свързаност, както и възможните социално-икономически ползи за гражданите, предприятията и местните общности, включително допълнителното покритие на зони, което се осигурява, включително и домакинствата. Наличният бюджет се разпределя равномерно, на принципа на географския баланс между държавите членки.

Предимство се дава на действия, допринасящи за гигабитова свързаност, включително 5G и други най-съвременни форми на свързаност, за:

–  ▌болници и медицински центрове в съответствие с усилията за цифровизация на системата на здравеопазването, с цел да се повиши благосъстоянието на гражданите на ЕС и да се промени начинът, по който се предоставят здравни услуги и грижи за пациентите(34);

–  ▌образователни и научноизследователски центрове в контекста на усилията за улесняване на използването, наред с другото, на високоскоростни компютри, приложения в облак и големи информационни масиви, за преодоляване на цифровото разделение и за обновяване на образователните системи, подобряване на учебните резултати, повишаване на справедливостта и подобряване на ефикасността(35).

–  непрекъснато 5G безжично широколентово покритие във всички градски райони до 2025 г.

2.  Безжична свързаност в местните общности

Действията, насочени към осигуряване на местна безжична свързаност, която се предоставя безплатно и без дискриминационни условия, в центрове на местния обществен живот, включително открити пространства, достъпни за населението, които имат важна роля за обществения живот на местните общности, трябва да отговарят на следните условия, за да получават финансова подкрепа:

–  да се изпълняват от организация от обществения сектор съгласно следващата алинея, която има капацитета да проектира и наблюдава инсталирането, както и да осигурява финансирането на оперативните разходи в продължение на най-малко три години, на вътрешни и външни местни точки за безжичен достъп на обществени места;

–  да се основават на цифрови мрежи с много голям капацитет, позволяващи на ползвателите да се предоставя интернет с много високо качество, който:

–  е безплатен и без дискриминационни условия, леснодостъпен, защитен и използва най-съвременното и най-качественото налично оборудване, способно да осигури високоскоростна свързаност на своите потребители, както и

–  поддържа широк и недискриминационен достъп до иновативни цифрови услуги;

–  да използват общата визуална идентичност, която ще им бъде предоставена от Комисията, и да пренасочват към съответните многоезични онлайн инструменти;

–  с оглед на постигане на полезни взаимодействия, увеличаване на капацитета и подобряване на удовлетвореността на потребителите, тези действия ще улеснят разгръщането на готови за употреба 5G точки за безжичен достъп с малък обхват , както са определени в Директива ЕС/2018/1972;

–  да се ангажират да осигурят необходимото оборудване и/или свързани с него инсталационни услуги в съответствие с приложимото право, за да се гарантира, че проектите не нарушават неоправдано конкуренцията.

Финансова подкрепа получават организации от обществения сектор, по смисъла на определението в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета(36), които се ангажират да предоставят в съответствие с националното право местна безжична свързаност, която се предоставя безплатно и без дискриминационни условия, чрез инсталирането на местни точки за безжичен достъп.

Финансираните действия не трябва да дублират съществуващо безплатно частно или обществено предлагане със сходни характеристики, включително качество, в същото публично пространство.

Наличният бюджет се разпределя равномерно, на принципа на географския баланс между държавите членки.

Когато е уместно, ще се осигуряват координация и съгласуваност с действия по МСЕ в подкрепа на достъпа на движещите сили на социално-икономическото развитие до мрежи с много голям капацитет, които са в състояние да предоставят гигабитова свързаност, включително 5G и други най-съвременни форми на свързаност.

3.  Примерен списък на коридори 5G и трансгранични опорни връзки, които се допускат до финансиране

В съответствие с целите за общество на гигабитов интернет, установени от Комисията, и за да се гарантира, че главните наземни транспортни маршрути ще разполагат с непрекъснато покритие 5G до 2025 г.(37), действията за осигуряване на непрекъснато покритие със системи 5G по смисъла на член 9, параграф 4, буква в) включват като първа стъпка действия по трансгранични участъци за експериментиране със САМ(38), а като втора — действия в разширени участъци с оглед на по-широкомащабното разгръщане на CAM по протежение на коридорите, както е посочено в таблицата по-долу (примерен списък). Коридорите на TEN-T се използват като основа за тази цел, но разгръщането на технологиите 5G не се ограничава непременно до тези коридори(39).

Освен това действията, подкрепящи разгръщането на опорни мрежи, включително такива с подводни кабели в държавите членки и между Съюза и трети държави или свързващи европейски острови, съгласно член 9, параграф 4, буква г), също се подпомагат, за да се осигури нужното дублиране на тази жизненоважна инфраструктура и да се увеличат капацитетът и устойчивостта на цифровите мрежи в Съюза.

Транспортен коридор на основната мрежа „Атлантически“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Порто – Виго

Мерида – Евора

Париж – Амстердам – Франкфурт

Авейро – Саламанка

Сан Себастиан — Биариц

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Мец – Париж – Бордо – Билбао – Виго – Порто – Лисабон

Билбао – Мадрид – Лисабон

Мадрид – Мерида – Севиля – Тарифа

Разгръщане на опорни мрежи, включително такива с подводни кабели

Азорски острови/остров Мадейра – Лисабон

Транспортен коридор на основната мрежа „Балтийско-Адриатически“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

 

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Гданск – Варшава – Бърно – Виена – Грац – Любляна – Копер/Триест

Транспортен коридор на основната мрежа „Средиземноморски“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

 

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Будапеща – Загреб – Любляна – Риека – Сплит – Дубровник

Любляна – Загреб – Славонски брод – Баяково (границата със Сърбия)

Славонски брод – Даково – Осиек

Монпелие – Нарбон – Перпинян – Барселона – Валенсия – Малага – Тарифа с разширение до Нарбон – Тулуза

Разгръщане на опорни мрежи, включително такива с подводни кабели

Подводни кабелни мрежи Лисабон – Марсилия – Милано

Транспортен коридор на основната мрежа „Северно море — Балтийско море“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Варшава – Каунас – Вилнюс

Каунас – Клайпеда

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Талин – Рига – Каунас – границата Литва/Полша – Варшава

границата Беларус/Литва – Вилнюс – Каунас – Клайпеда

Виа Карпатия:

Клайпеда – Каунас – Елк – Бялисток – Люблин – Ржешов – Барвинек – Кошице

Транспортен коридор на основната мрежа „Северно море — Средиземно море“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Мец – Мерцих – Люксембург

Ротердам – Антверпен – Айндховен

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Амстердам – Ротердам – Бреда – Лил – Париж

Брюксел – Мец – Базел

Мюлуз – Лион – Марсилия

Транспортен коридор на основната мрежа „Ориент — Източно Средиземноморие“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

София – Солун – Белград

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Берлин – Прага – Бърно – Братислава – Тимишоара – София – границата с Турция

Братислава – Кошице

София – Солун – Атина

Транспортен коридор на основната мрежа „Рейн — Алпи“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Болоня – Инсбрук – Мюнхен (транспортен коридор Бренер)

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Ротердам – Оберхаузен – Франкфурт (Mайн)

Базел – Милано – Генуа

Транспортен коридор на основната мрежа „Рейн — Дунав“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

 

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Франкфурт (Mайн) – Пасау – Виена – Братислава – Будапеща – ОсиекВуковар – Букурещ – Констанца

Букурещ – Яш

Карлсруе – Мюнхен – Залцбург – Велс

Франкфурт (Майн) – Страсбург

Транспортен коридор на основната мрежа „Скандинавия — Средиземноморие“

Трансгранични участъци за експериментиране със САМ

Оулу – Тромсьо

Осло – Стокхолм – Хелзинки

Разширени участъци за по-широкомащабно разгръщане на CAM

Турку – Хелзинки – граница с Русия

Осло – Малмьо – Копенхаген – Хамбург – Вюрцбург – Нюрнберг – Мюнхен – Розенхайм – Верона – Болоня – Неапол – Катания – Палермо

Стокхолм – Малмьо

Неапол – Бари – Таранто

Орхус – Есберг – Падборг

(1)ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 191.
(2)OВ C 461, 21.12.2018 г., стр. 173.
(3) Позиция на Европейския парламент от 17 април 2019 г. Текстът, подчертан в сиво, не e договорен в рамките на междуинституционалните преговори.
(4) COM(2018)0321, стр. 13.
(5) Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1).
(6) Съобщение на Комисията „Европа в движение – Програма за социално справедлив преход към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички“ (COM(2017)0283).
(7) Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1).
(8) Съобщение на Комисията „Към мобилност с ниски емисии: за Европейски съюз, който опазва планетата, предоставя възможности на своите потребители и защитава промишлеността и работниците си“, COM(2017) 0675.
(9) COM(2018)0293.
(10) JOIN(2017)0041.
(11) JOIN(2018)0005.
(12) Военни изисквания за военна мобилност в рамките на ЕС и извън него (ST 14770/18).
(13)COM(2017)0623.
(14)Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39).
(15)COM(2017)0718.
(16) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).
(17) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).
(18)Регламент (ЕС) № 283/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно насоки за трансевропейските мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура и за отмяна на Решение № 1336/97/ЕО (ОВ L 86, 21.3.2014 г., стр. 14).
(19)COM(2016)0587.
(20)Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).
(21) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(22) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).
(23) Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (OB L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).
(24) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).
(25) Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (OB L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).
(26) Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).
(27) ОВ L 344, 19.12.2013  г., стр. 1.
(28) COM(2018)0065.
(29) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Повишаване на ефективността на обществените поръчки в Европа и в полза на Европа, COM (2017) 0572 final, 3 октомври 2017 г.
(30) Междуинституционално споразумение от 13 април 2016 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество (OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1).
(31) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(32) Регламент (ЕС) № 913/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз (ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 22).
(33) Док. ST 13674/18.
(34) Вж. също: Съобщение на Комисията относно въвеждането на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар; предоставяне на правомощия на гражданите и изграждане на по-здраво общество (COM(2018)0233).
(35) Вж. също така: Съобщение на Комисията относно плана за действие в областта на цифровото образование COM(2018)0022.
(36) Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (ОВ L 327, 2.12.2016, стр. 1).
(37) Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет, COM(2016) 0587.
(38) Свързана и автоматизирана мобилност.
(39) Посочените в курсив участъци са разположени извън коридорите на основната мрежа TEN-T, но са включени в коридори 5G.

Последно осъвременяване: 25 април 2019 г.Правна информация