Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/0043(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0390/2018

Внесени текстове :

A8-0390/2018

Разисквания :

PV 17/04/2019 - 24
CRE 17/04/2019 - 24

Гласувания :

PV 18/04/2019 - 10.12

Приети текстове :

P8_TA(2019)0432

Приети текстове
PDF 371kWORD 103k
Четвъртък, 18 април 2019 г. - Страсбург Неокончателна версия
Покрити облигации и публичен надзор върху покритите облигации ***I
P8_TA-PROV(2019)0432A8-0390/2018
Резолюция
 Консолидиран текст

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 април 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на Директива 2009/65/ЕО и Директива 2014/59/ЕС (COM(2018)0094 – C8-0113/2018 – 2018/0043(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0094),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 53 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0113/2018),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2018 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 20 март 2019 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0390/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 56.


Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 18 април 2019 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2019/... на Европейския парламент и на Съвета относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на Директива 2009/65/ЕО и Директива 2014/59/ЕС(1)
P8_TC1-COD(2018)0043

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  В член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(4) са установени изисквания за структурните елементи на покритите облигации, които са твърде общи. Те са ограничени до необходимостта покритите облигации да бъдат емитирани от кредитна институция със седалище в държава членка, спрямо тях да се осъществява специален публичен надзор, както и да се ползват от двоен механизъм за защита. В нормативната уредба на отделните държави членки в областта на покритите облигации тези аспекти са уредени много по-подробно. В нея се предвиждат и други структурни разпоредби, по-специално относно състава на пула от обезпечения, критериите за допустимост на активите, възможността за обединяване на активи, прозрачността и задълженията за докладване, както и относно редуцирането на ликвидния риск. Регулаторните подходи на държавите членки обаче се различават по същество. В няколко държави членки отсъства специална нормативна уредба в тази област. В следствие на това изискванията за основните структурни елементи на емитираните в Съюза покрити облигации все още не са уредени в законодателството на ЕС.

(2)  В член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета(5) са добавени допълнителни условия към посочените в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО за получаването на преференциално пруденциално третиране по отношение на капиталовите изисквания, което позволява на инвестиращите в покрити облигации кредитни институции да поддържат по-малко капитал, отколкото при инвестиции в други активи. Макар че тези допълнителни изисквания допринасят за хармонизацията на нормативната уредба за покритите облигации в рамките на Съюза, тяхната конкретна цел е определяне на условията за получаване на посоченото преференциално третиране на инвеститорите в покрити облигации, поради което те не са приложими извън обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3)  В други законодателни актове на Съюза, като Делегиран Регламент (ЕС) 2015/61(6), Делегиран Регламент (ЕС) 2015/35(7) и Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(8), също е използвано определението в Директива 2009/65/ЕО, за да се дефинират покритите облигации, които могат да се ползват от преференциалното третиране, което се предоставя в тези актове за инвеститорите в покрити облигации. В тях обаче са заложени различни формулировки в зависимост от целта и предмета на тези актове, поради което липсва последователност при употребата на термина „покрити облигации“.

(4)  Що се отнася до условията за инвестиране в покрити облигации, може да се каже, че тяхното третиране като цяло е хармонизирано. Условията за емитирането им обаче не са хармонизирани на равнището на Съюза и това води до няколко последствия. Първо, предоставя се еднакво преференциално третиране за инструменти, които могат да се различават по своята същност, както и по своето равнище на риск и ниво на защита на инвеститорите. Второ, различията в националните уредби или липсата на подобни уредби, наред с липсата на общоприето определение на покритите облигации, биха могли да възпрепятстват развитието на един действително интегриран единен пазар на покрити облигации ▌. Трето, различията в защитата, предвидена в националните разпоредби, могат да породят риск за финансовата стабилност, когато в рамките на целия Съюз е възможно да се закупят под това наименование покрити облигации с различни нива на защита на инвеститорите, които биха могли да се ползват от преференциално третиране съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и други законодателни актове на Съюза.

(5)  Хармонизирането на някои аспекти на националните режими, наред с установените най-добри практики, следва да осигури гладкото и непрекъснато развитие на добре функциониращи пазари на покрити облигации в Съюза и ще ограничи потенциалните рискове и уязвимите звена за финансовата стабилност. Подобна основана на принципи хармонизация следва да допринесе за изграждането на обща основа за емитирането на всички покрити облигации в Съюза. За целите на хармонизацията е необходимо всички държави членки да разработят нормативна уредба за покритите облигации, което на свой ред следва да улесни развитието на пазарите на покрити облигации в държавите членки, в които понастоящем няма пазар за тези инструменти. Наличието на такъв пазар би осигурило стабилен източник на финансиране за кредитните институции, които биха били в по-добра позиция да предоставят на потребителите и предприятията ипотечни заеми на достъпни цени и да предлагат по-сигурни инвестиции на инвеститорите.

(6)  Европейският съвет за системен риск (ЕССР) отправи препоръка(9), в която приканва националните компетентни органи и Европейския банков орган (ЕБО) да набележат най-добрите практики в областта на покритите облигации и да насърчават хармонизирането на националните уредби. Той препоръчва също така ЕБО да координира действията на националните надзорни органи, по-специално във връзка с качеството и отделянето на пуловете от обезпечения, защитата при несъстоятелност, произтичащите от активите и задълженията рискове, които засягат пуловете от обезпечения, както и оповестяването на техния състав. В препоръката също така се призовава в продължение на две години ЕБО да наблюдава функционирането на пазара на покрити облигации, като направи съпоставка спрямо най-добрите набелязани от него практики, за да прецени необходимостта от законодателни действия и да докладва за нея на ЕССР и на Комисията.

(7)  През декември 2013 г. Комисията поиска становище от ЕБО в съответствие с член 503, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(8)  На 1 юли 2014 г. ЕБО представи доклад(10), изготвен в отговор на препоръката на ЕССР от декември 2012 г. и искането на Комисията за становище от декември 2013 г. В доклада се препоръчва по-голяма съгласуваност на националните правни, регулаторни и надзорни уредби в областта на покритите облигации като стъпка към ▌единно преференциално спрямо претегления риск третиране на покритите облигации в Съюза.

(9)  Съобразно препоръката на ЕССР в продължение на две години ЕБО проследи функционирането на пазара на покрити облигации, като го съпостави с най-добрите практики, изведени в препоръката. Въз основа на това на 20 декември 2016 г. ЕБО представи на ЕССР, Съвета и Комисията втори доклад относно покритите облигации(11). В него се прави заключението, че за да се постигне съгласуваност на определенията и регулаторното третиране на покритите облигации в Съюза, е необходима допълнителна хармонизация. Също така в него се стига до извода, че за основа на хармонизацията следва да послужат вече съществуващите добре функциониращи пазари в някои държави членки.

(10)  Покритите облигации традиционно се емитират от кредитни институции. По своята същност този инструмент е предназначен да финансира кредитирането, а широкомащабното кредитиране е основна дейност именно на кредитните институции. Поради това в законодателството на Съюза, предоставящо преференциално третиране на покритите облигации, се изисква те да бъдат емитирани от кредитни институции.

(11)  Чрез запазването на този принцип ще се гарантира, че емитентите притежават знанията, които са им необходими за управлението на кредитния риск, свързан със заемите в пула от обезпечения. Гарантира се също така, че за емитента се прилагат капиталовите изисквания, на които се основава защитата на инвеститорите при двойния механизъм за защита, който на свой ред предоставя на инвеститора и на контрагента по договор за деривати право да предяви вземане както към емитента на покритите облигации, така и към покритите активи. Чрез свеждането на емитентите на покрити облигации само до кредитни институции се гарантира, че покритите облигации ще продължат да бъдат сигурен и ефикасен инструмент за финансиране, допринасяйки по този начин за защитата на инвеститорите и за финансовата стабилност, които са важни цели на държавната политика от общ интерес. Това би било в съответствие и с подхода, характерен за добре функциониращите национални пазари, на които единствено кредитните институции имат право да емитират покрити облигации.

(12)  Поради това е целесъобразно само кредитните институции, посочени в член 4, параграф 1, точка 1) от Регламент (ЕС) № 575/2013, да имат право да емитират покрити облигации съгласно законодателството на Съюза. За специализираните институции за ипотечно кредитиране е характерно, че не привличат влогове, а по-скоро приемат други подлежащи на изплащане суми от граждани, и като такива те спазват това определение. Без да се засягат помощните дейности, допустими съгласно приложимото национално законодателство, специализираните институции за ипотечно кредитиране са институции, които извършват само ипотечно кредитиране и кредитиране на публичния сектор, включително финансиране на кредити, откупени от други кредитни институции. Основната цел на настоящата директива е да се регламентират условията, при които кредитните институции могат да емитират покрити облигации като инструмент за финансиране, като се определят изисквания относно продукта и се установява специфичният за него надзор, необходим, за да се постигне високо ниво на защита на инвеститорите.

(13)  Наличието на двоен механизъм за защита е основополагащ принцип и елемент, залегнал в много от националните нормативни уредби за покритите облигации, като също така е съществена характеристика на покритите облигации, посочени в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО. Следователно е необходимо това понятие да бъде определено, за да се гарантира, че инвеститорите и контрагентите по договори за деривати в Съюза имат право да предявят вземане при хармонизирани условия както към емитента на покритите облигации, така и към покритите активи.

(14)  Защитата при несъстоятелност също следва да бъде една от важните характеристики на покритите облигации, за да се гарантира, че инвеститорите ще получат вземанията си на падежа на облигацията. Автоматичната предсрочна изискуемост на облигацията при неизпълнение от страна на емитента може да наруши предимството на притежателите на покрити облигации в реда на вземанията. Поради това е важно да се гарантира, че инвеститорите в покрити облигации получават вземанията си съгласно договорената схема на погасяване дори в случай на неизпълнение. Ето защо защитата при несъстоятелност е пряко свързана с двойния механизъм за защита, поради което следва да бъде един от основните елементи, присъстващи в нормативната уредба за покритите облигации.

(15)  Друг основен принцип в действащите национални нормативни уредби за покритите облигации е изискването покритите активи ▌да бъдат с много високо качество, за да се гарантира стабилността на пула от обезпечения. Тези покрити активи се отличават със специфични характеристики, свързани с правата на вземане и активите, служещи за обезпечение на въпросните покрити активи. Поради това е целесъобразно да се определят общите характеристики за качество, които активите следва да притежават, за да бъдат допустими покрити активи. Активите, изброени в член 129, параграф 1, букви а)—ж) от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да се считат за допустими покрити активи съгласно нормативната уредба в областта на покритите облигации. Това включва случаят, когато подобни покрити активи вече не спазват нито едно от изискванията, посочени в тези букви, но се считат за допустими покрити активи съгласно параграф 1, буква б), докато изпълняват изискванията на настоящата директива. Заеми, които са за или гарантирани от публични предприятия по смисъла на член 2, буква б) от Директива 2006/111/ЕО на Комисията, могат да се считат за допустими покрити активи, при условие че публичните предприятия предоставят съществени обществени услуги за поддръжката на критични обществени дейности. В допълнение публичните предприятия следва да предоставят услугите си съгласно договор за концесия или въз основа на разрешение от публичен орган, следва да подлежат на публичен надзор и следва да разполагат с достатъчен капацитет за генериране на приходи, за да се осигури тяхната платежоспособност. Когато държавите членки вземат решение да разрешат активи под формата на заеми, които са за или гарантирани от публични предприятия, в своята национална нормативна уредба, те следва надлежно да вземат под внимание възможното въздействие върху конкуренцията във връзка с тези активи. Независимо от вида собственост кредитните институции или застрахователни дружества не следва да се считат за публични предприятия. По тази причина експозициите към кредитни институции следва да се считат за допустими покрити активи съгласно член 6, параграф 1, букви а) или б) от настоящата директива в зависимост от това дали спазват или не изискванията на член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Експозициите към застрахователни дружества също следва да се считат за допустими покрити активи съгласно член 6, параграф 1, буква б) от настоящата директива. Други покрити активи със сходно високо качество също могат да се считат за допустими по силата на Директивата, при условие че те отговарят на изискванията на настоящата директива, включително изискванията към служещите за обезпечение активи, покриващи вземането. За материалните активи, служещи за обезпечение, собствеността следва да се вписва в публичен регистър, за да се осигури изпълнението. Когато не съществува публичен регистър, следва да бъде възможно държавите членки да предвидят алтернативна форма на удостоверяване на собствеността и вземанията, която да е сравнима на осигуряваната чрез вписването в публичен регистър на обременения с тежести материален актив. Когато държавите членки използват подобна алтернативна форма на удостоверяване, те следва да предвидят също така процедура за внасяне на промени в регистрираните собственост и вземания. Държавите членки следва ▌да могат да изключват някои активи по силата на националната си нормативна уредба. За да могат инвеститорите в покрити облигации да оценяват по-добре риска, свързан с дадена програма за покрити облигации, държавите членки следва да предвидят също така правила относно диверсификацията на риска във връзка с детайлността и съществената концентрация относно броя кредити или експозиции в пула от обезпечения и броя контрагенти. Държавите членки следва да могат да вземат решение относно подходящата степен на детайлност и съществена концентрация, изисквани съгласно националното им законодателство.

(16)  Покритите облигации притежават специфични структурни характеристики, предназначени да осигурят защита на инвеститорите във всеки един момент. Те включват изискването инвеститорите в покрити облигации да могат да предявят вземане не само към емитента, но и към активите в специалния пул от обезпечения. ▌Тези структурни изисквания са свързани с продукта и се различават от пруденциалните изисквания, приложими за кредитните институции, емитиращи покрити облигации. Целта им би следвало да бъде не осигуряването на добро пруденциално състояние на емитиращата институция, а защитата на инвеститорите чрез налагане на специални изисквания за самите покрити облигации като продукт. За да се подсили защитата на инвеститорите, в допълнение към специалното изискване за използване на висококачествени покрити активи ▌е целесъобразно също така да се регламентират общите изисквания за характеристиките на този пул от обезпечения. Те следва да включват специални разпоредби за защита на пула от обезпечения, например правила относно отделянето на покритите активи. Отделянето може да се осъществява по различни начини, например в счетоводния баланс, посредством дружества със специална цел или по друг начин. Въпреки това целта на отделянето на активите е ограничаване на достъпа до тях до кредитори като притежателите на покрити облигации. Местонахождението на покритите активи също следва да бъде уредено, за да се гарантират правата на инвеститорите ▌. От съществено значение е за държавите членки да определят също правила относно състава на пула от обезпечения ▌. Освен това изискванията относно покритието в настоящата директива следва да бъдат определени, без да се засяга правото на държавите членки да предвиждат различни възможности за редуциране например на валутните и лихвените рискове. Следва да се определят изискванията за изчисляване на покритието, както и условията, при които договорите за деривати могат да бъдат включени в пула от обезпечения, за да се гарантира, че в целия Съюз за пуловете от обезпечения се прилагат еднакви стандарти за високо качество. Изчисляването на покритието по отношение на главницата следва да бъде съобразно принципа на номиналната стойност. Държавите членки следва да могат да използват друг метод на изчисление, различен от принципа на номиналната стойност, при условие че той е по-целесъобразен, тоест не води до по-висок коефициент на покритие, при което изчислените покрити активи са числителят, а изчислените задължения по покритите облигации — знаменателят. Държавите членки следва да могат да изискат равнище на свръхобезпеченост на покритите облигации, емитирани от кредитни институции в съответната държава членка, което е по-високо от изискването за покритие съгласно член 15.

(17)  Няколко държави членки вече са въвели изискване за определяне на наблюдател на пула от обезпечения, който изпълнява специфични функции, свързани с качеството на допустимите активи, и гарантира спазването на националните изисквания за покритие. Ето защо, за да се хармонизира третирането на покритите облигации в целия Съюз, е важно ясно да се определят задачите и отговорностите на този наблюдател, в случай че е предвиден такъв в съответната национална нормативна уредба. Наличието на наблюдател на пула от обезпечения не отменя отговорностите на националните компетентни органи по отношение на публичния надзор на покритите облигации, особено що се отнася до спазването на изискванията съгласно членове 6 – 12, 14 и 17 от настоящата директива.

(17a)  В член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 са определени условията във връзка с покритите облигации, които са обезпечени от секюритизационни дружества. Едно тях е свързано с това доколко този вид служещи за обезпечение активи могат да бъдат използвани, като използването на подобни структури се ограничава до 10 или 15% от размера на покритите облигации в обращение. В съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 компетентните органи могат да отменят това условие. Комисията направи преглед на целесъобразността на тази възможност за отмяна и стигна до заключението, че използването на инструменти за секюритизация или покрити облигации като служещи за обезпечение активи при емитирането на покрити облигации следва да бъде разрешено единствено за други покрити облигации („вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации“) и да е без ограничения, що се отнася до размера на покритите облигации в обращение. За да се гарантира оптимално равнище на прозрачност, пуловете от обезпечения за външно емитираните покрити облигации не следва да включват вътрешно емитирани покрити облигации от различни кредитни институции в рамките на групата. Също така тъй като вътрешногруповите структури от обединени покрити облигации осигуряват освобождаване от ограниченията на експозициите на кредитните институции съгласно член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да се изисква външно и вътрешно емитираните покрити облигации да отговарят на изискванията за степен на кредитно качество 1 в момента на емитирането или, в случай на последваща промяна на степента на кредитно качество и при условие че бъде получено одобрението на компетентните органи, степен на кредитно качество 2. Когато външно или вътрешно емитираните покрити облигации престанат да изпълняват това изискване, вътрешно емитираните покрити облигации престават да бъдат допустими активи съгласно член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и в резултат на това външно емитираните покрити облигации от съответния пул от обезпечения няма да се ползват от освобождаване съгласно член 129, параграф 1а, буква а) от посочения регламент. Когато тези вътрешно емитирани покрити облигации престанат да изпълняват съответните изисквания относно степента на кредитно качество, те все пак трябва да бъдат допустими покрити активи за целите на настоящата директива, при условие че изпълняват всички изисквания съгласно настоящата директива, а външно емитираните покрити облигации, обезпечени от тези вътрешно емитирани покрити облигации или други активи, които са в съответствие с настоящата директива, следва съответно също да могат да използват знака за европейски покрити облигации. Допускане на използването на подобни структури е възможност, която се предоставя на държавите членки. От това следва, че за да бъде тази възможност действително на разположение на кредитните институции, принадлежащи към група, разположена в различни държави членки, всички съответни държави членки следва да са използвали тази възможност и да са транспонирали разпоредбата в своето законодателство.

(18)  Малките кредитни институции срещат трудности при емитирането на покрити облигации, тъй като програмите за покрити облигации често са свързани с високи първоначални разходи. Ликвидността на пазарите на покрити облигации, която до голяма степен зависи от обема на облигациите в обращение, също е от определящо значение. Следователно е целесъобразно да се предвидят разпоредби за съвместно финансиране от две или повече кредитни институции, за да се даде възможност на по-малките кредитни институции също да емитират покрити облигации. Това би означавало обединяване на покрити активи от няколко кредитни институции като активи, служещи за обезпечение за покритите облигации, емитирани от една-единствена кредитна институция, и би улеснило емитирането на покрити облигации в държавите членки, в които понастоящем няма достатъчно добре развит пазар. В изискванията за използването на споразумения за съвместно финансиране следва да се предвиди, че покритите активи, които са продадени или, когато дадена държава членка е разрешила тази възможност – прехвърлени посредством споразумение за финансово обезпечение съгласно Директива 2002/47/ЕО на кредитните институции, които емитират покритите облигации, ▌отговарят на изискванията за допустимост и за отделяне на покритите активи в съответствие със законодателството на Съюза.

(20)  Прозрачността на пула от обезпечения на покритите облигации е съществен аспект при този вид финансови инструменти, тъй като подобрява съпоставимостта и дава на инвеститорите възможност да извършат нужната оценка на риска. В Директива 2003/71/ЕО(12) на Европейския парламент и на Съвета са определени разпоредби за изготвянето, одобряването и разпространението на проспекта, който следва да се публикува при публичното предлагане на ценни книжа или при допускането им за търговия на регулиран пазар, който е разположен или е действащ в държава членка. Националните законодателни органи и пазарните участници разработиха няколко допълващи Директива 2003/71/ЕО инициативи ▌по отношение на информацията, която следва да се оповестява на инвеститорите в покрити облигации. Необходимо е обаче минималната обща информация, до която инвеститорите следва да имат достъп преди или по време на закупуването на покрити облигации, да бъде определена в законодателството на Съюза. Държавите членки следва да могат да допълнят тези минимални изисквания с допълнителни разпоредби.

(21)  Основен елемент на защитата на инвеститорите в покрити облигации е редуцирането на ликвидния риск на инструмента. Това е от основно значение за навременното погасяване на задълженията по покритите облигации. Поради това е целесъобразно да се въведе ликвиден буфер за пула от обезпечения с оглед на рисковете от недостиг на ликвидност, като например несъответствия между падежите и лихвените проценти, прекъсване на плащанията, комбиниране на рискове, деривати и други оперативни задължения с падеж в рамките на програмата за покрити облигации. Кредитната институция може да се окаже в ситуации, при които става трудно да изпълни изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения, например при сътресения, когато буферът се използва за покриване на изходящи потоци. Компетентните органи, които са определени съгласно член 18, параграф 2, следва да следят за спазването на изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения и ако е необходимо – да изискват от кредитната институция да го възстанови. Ликвидният буфер за пула от обезпечения се различава от налаганите върху кредитните институции общи изисквания за ликвидност в съответствие с други законодателни актове на Съюза, тъй като той е пряко свързан с пула от обезпечения и има за цел да редуцира ликвидните рискове, които са специфични за него. За да се сведе до минимум регулаторната тежест, държавите членки следва да могат да предвидят възможност за подходящо съчетаване с други изисквания за ликвидност, установени в законодателни актове на Съюза ▌, които не са свързани с ликвидния буфер за пула от обезпечения. Следователно държавите членки следва да могат да решат, че до датата, на която тези законодателни актове на Съюза бъдат изменени, изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения ▌се прилага единствено ако няма друго изискване за ликвидност, наложено на кредитната институция по силата на законодателството на Съюза ▌през периода, обхванат от съответните други изисквания. Подобно решение следва да избягва кредитните институции да имат задължение да покрият същите изходящи потоци с различни ликвидни активи за същия период от време. Тази разпоредба предполага обаче, че възможността държавите членки да вземат решение да не прилагат ликвидния буфер за пула от обезпечения може да бъде преразгледана в контекста на бъдещи промени в изискванията за ликвидност за кредитните институции съгласно законодателството на Съюза, включително делегирания регламент, приет съгласно член 460 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Ликвидните рискове биха могли да бъдат преодолявани по друг начин вместо осигуряването на ликвидни активи, например чрез емитирането на покрити облигации, за които се прилагат падежни структури с възможност за удължаване, при която задействащи събития са недостиг на ликвидност или сътресение. В този случай държавите членки следва да могат да разрешават ликвидният буфер да се изчислява въз основа на окончателния падеж на покритата облигация, като се вземе предвид възможното удължаване на срока до падежа, при което задействащо събитие са ликвидните рискове. Освен това държавите членки следва да могат да разрешават изискванията относно ликвидния буфер за пула от обезпечения да не се прилагат по отношение на покрити облигации, за които се прилагат изисквания за съчетано финансиране, когато входящите плащания стават договорно изискуеми преди изходящите плащания и са пласирани междувременно във високоликвидни активи.

(22)  С оглед на потенциалните ликвидни рискове, включително несъответствията между падежите, в редица държави членки са разработени иновативни структури на падежните профили. Тези структури включват възможност за удължаване на срока до падежа на покритата облигация за определен период от време или възможност паричните потоци от покритите активи да се прехвърлят директно на облигационерите, притежаващи покрити облигации. За хармонизацията на падежните структури с възможност за удължаване в рамките на Съюза е от съществено значение да се избегне прекомерното усложняване на условията, при които държавите членки могат да предвидят използването на такива структури, и да се предотврати излагането на инвеститорите на повишен риск. Важно е също така да се гарантира, че кредитната институция не може да удължи срока до падежа единствено по своя преценка. Удължаване на срока до падежа следва да се допуска само когато са настъпили или в близко бъдеще се очаква да настъпят обективни и ясно определени задействащи събития, определени в националното законодателство. Подобни събития следва да целят предотвратяване на неизпълнение, например чрез овладяване на недостиг на ликвидност, неефективност на пазара или смущения на пазара. Удължаването би могло също така улесни безпроблемната ликвидация на кредитните институции, емитиращи покрити облигации, така че да може да се удължи срокът в случай на несъстоятелност или преструктуриране, за да се избегне спешна продажба на активи.

(23)  В съответствие с член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО наличието на специална нормативна уредба за публичен надзор е един от определящите елементи на покритите облигации. В Директивата обаче не са определени естеството и съдържанието на този надзор, нито органите, които следва да отговарят за неговото упражняване. Поради това е от съществено значение да се хармонизират съставните елементи на публичния надзор върху покритите облигации, а задачите и отговорностите на националните компетентни органи, които го осъществяват, да бъдат ясно определени.

(24)  Тъй като публичният надзор върху покритите облигации се различава от надзора върху кредитните институции в Съюза, държавите членки следва да могат да определят различни национални компетентни органи, които да осъществяват тези различни от общия надзор върху кредитната институция функции. За да се гарантира обаче последователност при упражняването на публичния надзор върху покритите облигации в целия Съюз, е необходимо да се въведе изискване за тясно сътрудничество между компетентните органи, осъществяващи надзора върху тях, и компетентните органи, които извършват общия надзор върху кредитните институции.

(25)  Част от публичния надзор върху покритите облигации следва да бъде предоставянето на разрешение на кредитните институции за емитиране на покрити облигации. Тъй като само кредитните институции следва да имат това право, лицензът за кредитна институция следва да бъде предварително условие за получаване на разрешението. Като се има предвид, че в държавите членки, които участват в единния надзорен механизъм, Европейската централна банка има задачата да издава разрешения на кредитните институции в съответствие с член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета, единствено органите, които са определени съгласно настоящата директива, следва да имат правомощието да дават разрешение за емитирането на покрити облигации и да упражняват публичен надзор над покритите облигации. В допълнение в настоящата директива следва да се предвидят разпоредби относно условията, при които лицензираните съгласно законодателството на Съюза кредитни институции могат да получат разрешение за емитиране на покрити облигации ▌.

(26)  Обхватът на разрешението следва да е свързан с програмата за покрити облигации ▌. По отношение на подобна програма следва да се упражнява надзор съгласно настоящата директива. Кредитните институции могат да имат повече от една програма за покрити облигации. В този случай се изисква отделно разрешение за всяка от програмите. Всяка програма за покрити облигации може да включва един или повече пулове от обезпечения ▌. Множеството пулове от обезпечения или различните емисии (различни международни идентификационни номера на ценните книжа – ISIN номера) по една и съща програма за покрити облигации не представляват непременно отделни програми за покрити облигации.

(26a)  От съществуващите програми за покрити облигации не се изисква да получат ново разрешение, след като започнат да се прилагат новите правила на националното законодателство за транспониране на настоящата директива. Кредитните институции, които емитират покрити облигации, следва обаче да спазват всички изисквания съгласно настоящата директива. Спазването се контролира от компетентните органи, определени съгласно настоящата директива, като част от публичния надзор върху покритите облигации. Държавите членки могат да дават насоки в рамките на националното законодателство за процедурата по оценка на спазването след датата, от която държавите членки трябва да започнат да прилагат разпоредбите за транспониране на настоящата директива. Компетентните органи следва да могат да осъществят преглед на дадена програма за покрити облигации и да оценят необходимостта от промяна на разрешението за тази програма. Необходимостта от промяна може да се дължи на съществена промяна на бизнес модела на кредитната институции, която емитира покритите облигации, например след промяна на националната нормативна уредба във връзка с покритите облигации или взети от кредитната институция решения. Подобни промени могат да се считат за съществени, когато налагат преоценка на условията, при които е било предоставено разрешението за емитиране на покрити облигации.

(26б)  В случаите, в които държавите членки предвиждат назначаването на извънреден управител, те следва да могат да определят правила относно правомощията и оперативните изисквания за този извънреден управител. Правилата биха могли да изключват възможността извънредният управител да привлича влогове или други подлежащи на изплащане суми от клиенти или инвеститори на дребно и да допускат привличането на влогове или други подлежащи на изплащане суми само от професионални инвеститори.

(27)  За да се осигури спазването на задълженията, наложени на кредитните институции, емитиращи покрити облигации, и с цел да се гарантира еднакво третиране и изпълнение на изискванията в рамките на целия Съюз, от държавите членки следва да се изисква да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи административни наказания и други административни мерки. Държавите членки следва също така да могат да предвидят наказателноправни санкции. Държавите членки, които изберат да предвидят наказателноправни вместо административни санкции, следва да информират Комисията за съответните наказателноправни разпоредби.

(28)  Определените от държавите членки административни наказания и други административни мерки следва да отговарят на някои основни изисквания по отношение на адресатите на тези наказания или мерки, критериите, които да се вземат предвид при тяхното налагане, задълженията за публикуване от страна на компетентните органи, извършващи публичния надзор върху покритите облигации, правомощията за налагане на наказанията и размера на административните имуществени санкции, които могат да бъдат налагани. Преди вземането на решение за налагане на административни санкции или други административни мерки на адресата следва да бъде предоставена възможността да бъде изслушан. Държавите членки следва обаче да могат да предвиждат изключения от правото на изслушване по отношение на другите административни мерки. Изключенията следва да се ограничават до случаи на непосредствена опасност, при които е необходимо да се предприемат спешни действия с цел предотвратяване на значителни загуби за трети лица, като инвеститорите в покрити облигации, или с цел предотвратяване или отстраняване на значителни вреди за финансовата система. В такива случаи на адресата следва да се даде възможност да бъде изслушан след налагане на мярката.

(29)  От държавите членки следва да се изисква да гарантират, че когато компетентните органи, осъществяващи публичния надзор върху покритите облигации, определят вида на тези административни наказания или други административни мерки, както и техния размер, те вземат предвид всички относими обстоятелства, за да осигурят последователно прилагане на административните наказания или другите административни мерки във всички държави членки. Държавите членки могат да включат административни мерки във връзка с удължаване на срока до падежа в рамките на падежни структури с възможност за удължаване. В случаите, в които държавите членки предвиждат подобни мерки, тези мерки биха могли да дадат възможност на компетентните органи да отменят дадено удължаване на срока до падежа и биха могли да определят условията за подобна отмяна за предприемане на действия при ситуация, при която дадена кредитна институция удължава срока до падежа в нарушение на обективните задействащи събития, посочени в националното законодателство, или за да се гарантират финансовата стабилност и защитата на инвеститорите.

(30)  С оглед на разкриването на потенциални нарушения на изискванията за емитиране и предлагане на покрити облигации, компетентните органи, осъществяващи публичния надзор върху тях, следва да разполагат с необходимите правомощия за разследване, както и с ефективни механизми, насърчаващи подаването на сигнали за евентуални или действителни нарушения. Тези механизми не следва да засягат правото на защита на физическите или юридическите лица, които са засегнати неблагоприятно от прилагането на тези правомощия и механизми.

(31)  Компетентните органи, осъществяващи публичния надзор върху покритите облигации, следва също така да разполагат с правомощие за налагане на административни наказания и приемане на други административни мерки, за да се разшири възможно най-много обхватът на действие в случай на нарушения, както и да се предотврати възникването им, независимо дали съгласно националното законодателство тези мерки се считат за административно наказание или за друга административна мярка. Държавите членки следва да могат да предвидят допълнителни наказания освен определените в настоящата директива, както и по-високи административни имуществени санкции от установените в нея.

(32)  Действащите национални уредби за покритите облигации се характеризират с факта, че тези инструменти са подробно уредени на национално равнище и върху емисиите и програмите за покрити облигации се осъществява надзор с цел да се гарантира, че правата на инвеститорите по отношение на емитирането на покрити облигации са защитени във всеки един момент. Този надзор включва непрекъснат мониторинг на елементите на програмата, изискванията за покритие и качеството на пула от обезпечения. Един от основните елементи на защитата на инвеститорите е те да получават адекватна информация относно нормативната уредба за емитирането на покрити облигации. Следователно е целесъобразно да се гарантира, че компетентните органи публикуват редовно информация относно националните мерки за транспониране на настоящата директива и начина, по който осъществяват публичния надзор върху покритите облигации.

(33)  Понастоящем покритите облигации се предлагат в Съюза с национални наименования и знаци, някои от които са вече утвърдени, докато други не са. Следователно изглежда разумно да се даде възможност на кредитните институции, емитиращи покрити облигации в Съюза, да използват специфичен знак за европейски покрити облигации при предлагането на тези облигации на инвеститори както от Съюза, така и от трети държави, при условие че облигациите отговарят на изискванията в настоящата директива. Ако покритите облигации отговарят и на изискванията, посочени в член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013, кредитните институции следва да могат да използват знака за европейски покрити облигации (премия). Този знак, указващ изпълнението на конкретни допълнителни изисквания вследствие на повишено и добре познато качество, може да бъде привлекателен дори в държави членки с утвърдени национални знаци. Целта на двата знака – за европейски покрити облигации и европейски покрити облигации (премия) – е да могат инвеститорите по-лесно да оценяват качеството на покритите облигации, които по този начин да се превърнат в по-привлекателна инвестиция както в Съюза, така и извън него. Използването на тези знаци обаче следва да е доброволно, а държавите членки следва да могат да запазят успоредно със знаците за европейски покрити облигации националните си наименования и знаци.

(34)  За да оцени прилагането на настоящата директива, Комисията следва в тясно сътрудничество с ЕБО да наблюдава тенденциите при използването на покрити облигации в Съюза и да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно нивото на защита на инвеститорите и развитието на пазарите на покрити облигации. В доклада следва също да се отразят тенденциите по отношение на активите, обезпечаващи емитирането на покрити облигации ▌. Използването на структури с възможност за удължаване на срока до падежа нараства. Поради това Комисията следва да докладва на Европейския парламент и на Съвета за функционирането и за риска и ползите от емитирането на покрити облигации с възможност за удължаване на срока до падежа. С цел финансиране на реалната икономика участници на пазара и други предложиха в качеството на допълнителен инструмент за банките нов клас финансови инструменти, наречени „европейски обезпечени ценни книжа“, обезпечени с активи, които са по-рискови от публичните експозиции и ипотеките и които не са допустими покрити активи съгласно настоящата директива. На 3 октомври 2017 г. Комисията проведе консултации с ЕБО с цел оценка на степента, в която европейските обезпечени ценни книжа биха могли да използват „най-добрите практики“, определени от ЕБО за традиционните покрити облигации, подходящото третиране на риска на европейските обезпечени ценни книжа и възможните последици от емитирането на европейски обезпечени ценни книжа за равнището на обременяване с тежести в банковия счетоводен баланс. В отговор на това на 24 юли 2018 г. ЕБО представи доклад. Паралелно с доклада на ЕБО на 12 октомври 2018 г. Комисията публикува проучване. В проучването на Комисията и в доклада на ЕБО се заключава, че е необходима допълнителна оценка, например на регулаторното третиране. По тази причина Комисията следва да продължи да прави оценка на целесъобразността на евентуална законодателна уредба за европейските обезпечени ценни книжа и да докладва на Европейския парламент и на Съвета за своите констатации, като представи и законодателно предложение, по целесъобразност.

(35)  Понастоящем не съществува режим на еквивалентност с оглед на признаването от Съюза на покритите облигации, емитирани от кредитни институции в трети държави, с изключение на случаите, в които поради пруденциални съображения и при определени условия може да се предостави преференциално третиране по отношение на ликвидността за някои облигации от трети държави. Затова Комисията следва в тясно сътрудничество с ЕБО да прецени доколко въвеждането на режим на еквивалентност по отношение на емитентите и инвеститорите в покрити облигации от трети държави е необходимо и целесъобразно. Комисията следва не по-късно от две години след датата, от която държавите членки следва да започнат да прилагат разпоредбите за транспониране на настоящата директива, да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета по този въпрос, при необходимост заедно със законодателно предложение.

(36)  Покритите облигации имат предварително определен срок до падежа, който е няколко години. Затова е необходимо да се предвидят преходни мерки, за да се гарантира, че покритите облигации, които ▌са емитирани преди... [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива], не са засегнати. Поради това покритите облигации, емитирани преди тази дата, следва да изпълняват текущо изискванията съгласно член 52, параграф 4 на Директива 2009/65/ЕО и да бъдат освободени от повечето нови изисквания, посочени в настоящата директива. Тези покрити облигации следва да могат да продължат да бъдат определяни като покрити облигации, при условие че по отношение на спазването от тяхна страна на член 52, параграф 4 на Директива 2009/65/ЕО, приложим към датата на тяхното емитиране, и на приложимите към тях изисквания на настоящата директива, се осъществява надзор от компетентните органи, определени съгласно настоящата директива. Надзорът не следва да обхваща изисквания съгласно настоящата директива, от които въпросните покрити облигации са освободени. В някои държави членки ISIN номерата се откриват за по-дълъг период от време, благодарение на което покрити облигации могат да се емитират непрекъснато под съответния номер с цел повишаване на обема (обем на емисията) на покритата облигация (постоянни емисии). Преходните мерки следва да обхванат постоянните емисии на покрити облигации по ISIN номера, открити преди [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 1 ден], като се прилагат известни ограничения.

(37)  В резултат на установяването на единна нормативна уредба за покритите облигации следва тяхното описание в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО да бъде изменено. Определението за покритите облигации в Директива 2014/59/ЕС препраща към член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО и тъй като описанието в него следва да се измени, Директива 2014/59/ЕС също следва да бъде изменена. Освен това, за да не бъдат засегнати покритите облигации, емитирани в съответствие с член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО преди [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива], те следва да продължат да се считат или да бъдат определяни като покрити облигации до настъпването на техния падеж. Поради това Директива 2009/65/ЕО и Директива 2014/59/ЕС следва да бъдат съответно изменени.

(38)  В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи(13) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателите считат, че предоставянето на такива документи е обосновано.

(39)  Доколкото целите на настоящата директива ▌да се установи обща нормативна уредба за покритите облигации, ▌да се гарантира, че структурните характеристики на покритите облигации в целия Съюз съответстват на по-ниския рисков профил, обосноваващ преференциалното третиране в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, но могат поради необходимостта от допълнително развитие на пазара на покрити облигации и подкрепа на трансграничните инвестиции в Съюза да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, той може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, предвиденото в настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(39a)  Бяха проведени консултации с Европейската централна банка, която представи становището си на 22 август 2018 г.

(40)  В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета(14) бяха проведени консултации с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи своето становище на ...(15). Кредитните институции, които емитират покрити облигации, обработват значителен обем лични данни. Обработването им следва винаги да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (Общия регламент относно защитата на данните). По същия начин обработването на лични данни от Европейския банков орган в случаите, когато съгласно изискванията на настоящата директива той поддържа централна база данни относно административните санкции и другите административни мерки, за които му се съобщава от националните компетентни органи, следва да се осъществява в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ I

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

С настоящата директива се установяват следните разпоредби за защита на инвеститорите по отношение на:

(1)  изискванията за емитиране на покрити облигации;

(2)  структурните характеристики на покритите облигации;

(3)  публичния надзор върху покритите облигации;

(4)  изискванията за публично оповестяване на информация за покритите облигации ▌.

Член 2

Обхват

Настоящата директива се прилага за покритите облигации, емитирани от установени в Съюза кредитни институции.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1)  „покрита облигация“ означава задължение по емитиран от кредитна институция дълг в съответствие с разпоредбите на националното законодателство за транспониране на задължителните изисквания на настоящата директива, обезпечен чрез покрити активи, които са директно изискуеми за удовлетворяване на инвеститорите в покрити облигации в качеството им на привилегировани кредитори;

(2)  „програма за покрити облигации“ означава структурните характеристики на емитиране на покрити облигации, определени от законови разпоредби и договорни условия, в съответствие с разрешението, предоставено на кредитната институция, емитираща покритите облигации;

(3)  „пул от обезпечения“ означава ясно определен набор от активи, обезпечаващи задълженията за погасителни плащания по покритите облигации и които са отделени от останалите активи, държани от кредитната институция, емитираща покритите облигации;

(3a)  „покрити активи“ означава активи, включени в пул от обезпечения;

(3б)  „активи, служещи за обезпечение“ означава материалните активи и активите под формата на експозиции, обезпечаващи покритите активи;

(3в)  „отделяне“ означава действията, изпълнявани от кредитната институция, емитираща покритите облигации, за определяне на покритите активи и за ограничаването на достъпа до тях до кредитори като инвеститорите в покрити облигации и контрагентите по договори за деривати;

(4)  „кредитна институция“ означава кредитна институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1) от Регламент (ЕС) 575/2013;

(5)  „специализирана институция за ипотечно кредитиране“ означава кредитна институция, която финансира заеми единствено или основно чрез емитирането на покрити облигации и по закон има право да извършва само ипотечно кредитиране и кредитиране на публичния сектор, без да може да привлича влогове, но приема други подлежащи на изплащане суми от граждани;

(6)  „автоматична предсрочна изискуемост на покрита облигация“ означава ситуация, при която дадена покрита облигация автоматично става незабавно изискуема и дължима в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на емитента, и за която инвеститорите са предявили вземане, което подлежи на изпълнение по-рано от първоначалния падеж;

(7)  „пазарна стойност“ по отношение на недвижимите имоти означава пазарната стойност съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 76) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

(8)  „ипотечна заемна стойност“ по отношение на недвижимите имоти означава ипотечната заемна стойност съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 74) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

(10)  „първични активи“ означава покрити активи, които определят характера на пула от обезпечения ▌;

(11)  „заместващи активи“ означава покрити активи, различни от първичните активи, които допринасят за изпълнението на изискванията за покритие;

(12)  „свръхобезпеченост“ означава съвкупността от законоустановения, договорния или доброволния размер на обезпечението, надхвърляща изискуемото равнище, посочено в член 15;

(13)  „изисквания за съчетано финансиране“ означава изисквания за съвпадение на падежите на паричните потоци между изискуемите задължения и активи, като договорно се гарантира, че плащанията от кредитополучателите и от контрагентите по договори за деривати стават изискуеми, преди да се извършат плащанията в полза на инвеститорите в покритите облигации и контрагентите по договори за деривати, както и че тези средства са най-малкото равни по стойност на плащанията, дължими на инвеститорите и на контрагентите по договори за деривати, а също и че получените от кредитополучателите и контрагентите по договори за деривати средства са включени в пула от обезпечения съгласно член 16, параграф 3, докато не станат изискуеми плащанията към инвеститорите в покритите облигации и контрагентите по договори за деривати;

(14)  „нетни изходящи ликвидни потоци“ означава всички изходящи потоци от плащания с падеж в един календарен ден, включително плащанията за погасяване на главницата и лихвите, както и плащанията по договори за деривати в рамките на програмата за покрити облигации, след приспадане на входящите потоци от плащания с падеж в същия календарен ден за вземанията, свързани с покритите активи;

(15)  „падежна структура с възможност за удължаване“ означава механизъм, който осигурява възможност предварително определеният срок до падежа на покритите облигации да бъде удължен за предварително определен период от време и при настъпването на конкретно събитие, задействащо тази възможност;

(16)  „публичен надзор върху покритите облигации“ означава надзор, осъществяван по отношение на програмите за покрити облигации, който осигурява спазването и изпълняването на изискванията, приложими за емитирането на покрити облигации;

(17)  „извънреден управител“ означава физическото или юридическото лице, определено да управлява програма за покрити облигации в случай на несъстоятелност на кредитна институция, емитираща покритите облигации в рамките на програмата, или когато тази кредитна институция е определена като проблемна или е вероятно да стане проблемна съгласно член 32, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, или, при извънредни обстоятелства, когато съответният компетентен орган определи, че правилното функциониране на тази кредитна институция е сериозно застрашено;

(17a)  „преструктуриране“ означава преструктуриране съгласно определението по член 2, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/59/ЕС;

(18)  „група“ означава група съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 137 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

ДЯЛ II

СТРУКТУРНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОКРИТИТЕ ОБЛИГАЦИИ

Глава 1

Механизъм за двойна защита и защита при несъстоятелност

Член 4

Механизъм за двойна защита

1.  Държавите членки определят разпоредби, които дават право на инвеститорите в покрити облигации и на контрагентите по договори за деривати, които спазват член 11, да предявят следните вземания:

a)  вземане към кредитната институция, емитирала покритите облигации;

б)  в случай на несъстоятелност или преструктуриране на кредитната институция, емитирала покритите облигации – привилегировано вземане по главницата и по всички начислени и бъдещи лихви от покритите активи;

в)  в случай на несъстоятелност на кредитната институция, емитирала покритите облигации, и в случай че привилегированото вземане по буква б) не може да бъде удовлетворено изцяло – предявяване на вземане за удовлетворяване от масата на несъстоятелността на кредитната институция при равни условия спрямо обикновените кредитори с необезпечени вземания, определени в съответствие с националното законодателство, уреждащо реда на вземанията при производства по несъстоятелност.

2.  Вземанията по параграф 1 са ограничени до пълния размер на задълженията за погасителни плащания по покритите облигации.

3.  За целите на параграф 1, буква в) в случай на несъстоятелност на специализирана институция за ипотечно кредитиране държавите членки могат да определят разпоредби, предоставящи на инвеститорите в покрити облигации и на контрагентите по договори за деривати, които спазват член 11, право на вземания, които са привилегировани спрямо необезпечените вземания на обикновените кредитори на специализираната институция за ипотечно кредитиране, определени в съответствие с националното законодателство, уреждащо реда на вземанията на кредиторите при обичайните производства по несъстоятелност, но които са подчинени спрямо вземанията на всички останали привилегировани кредитори.

Член 5

Защита при несъстоятелност

Държавите членки гарантират, че задълженията за погасителни плащания по покритите облигации не стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на несъстоятелност или преструктуриране на емитиралите ги кредитни институции.

Глава 2

Пул от обезпечения и покритие

Раздел I

Допустими активи

Член 6

Допустими покрити активи

1.  Държавите членки ▌изискват покритите облигации да бъдат обезпечени във всеки един момент с:

a)  активите, посочени като допустими в член 129, параграф 1, букви а) – ж) от Регламент (ЕС) № 575/2013, и при положение че кредитната институция, емитираща покритите облигации, изпълнява изискванията на член 129, параграфи 1а – 3 от същия регламент;

б)  висококачествени покрити активи, които гарантират, че кредитната институция, емитираща покритите облигации, има вземане, както е посочено в параграф 2 и обезпечено от активи, служещи за обезпечение, както е посочено в параграф 3; или

в)  активи под формата на заеми за или гарантирани от публични предприятия по смисъла на член 2, буква б) от Директива 2006/111/ЕО на Комисията, при спазване на условията на параграф 4.

2.  За правото на вземане, посочено в параграф 1, буква б), се прилагат следните правни изисквания:

a)  активът представлява право на вземане, което има минимална стойност, която може да бъде определена във всеки един момент, което е правно валидно и подлежи на изпълнение, което не е обвързано с условия, различни от условието падежът му да настъпи на бъдеща дата и вземането да бъде обезпечено с ипотека, тежест, залог или друга гаранция;

б)  върху тях е учреден(а) подлежащ(а) на изпълнение ипотека, тежест, залог или друга гаранция, обезпечаващ(а) вземането;

в)  изпълнени са всички правни изисквания за учредяването на тази ипотека, тежест, залог или друга гаранция, обезпечаващи вземането;

г)  ипотеката, тежестта, залогът или другата гаранция, които обезпечават вземането, дават възможност на кредитната институция, емитираща покритите облигации, да възстанови стойността на вземането без излишно забавяне.

▌ Държавите членки изискват кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да оценяват възможността за изпълнение на вземанията и активите, служещи за обезпечение, преди да ги включат в пула от обезпечения.

3.  Посочените в параграф 1, буква б) активи, служещи за обезпечение, отговарят на едно от изброените по-долу изисквания:

a)  за материалните активи съществуват стандарти за оценка, които по принцип се приемат от експертите и са подходящи за съответния физически актив, като съществува публичен регистър, в който се вписват собствеността и вземанията по отношение на тези материални активи;

б)  за активи под формата на експозиции – за безопасността и стабилността на контрагента на експозицията се прави предположение въз основа на неговите данъчни правомощия или на факта, че оперативната стабилност и възможността за финансово преструктуриране на контрагента подлежи на текущ публичен надзор.

Материалните активи, служещи за обезпечение, посочени в буква а) от настоящия параграф, допринасят за обезпечаването на свързаните с покритата облигация задължения до по-ниската от следните две стойности – размерът на главницата на съответните залози, заедно с всички предходни залози и 70% от стойността на материалните активи, служещи за обезпечение. За материалните активи, служещи за обезпечение, посочени в буква а) от настоящия параграф, които са допустими по параграф 1, буква а), не се изисква спазване на ограничението от 70% или на ограниченията по член 129, параграф 1, букви а) – ж) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Когато за целите на буква а) от настоящия параграф не съществува публичен регистър за определен материален актив, държавите членки могат да предвидят алтернативна форма на удостоверяване на собствеността и вземанията по отношение на този материален актив, доколкото тя е съпоставима със защитата, осигурявана от публичен регистър, в смисъл че позволява, в съответствие със законодателството на съответната държава членка, заинтересованите трети страни да имат достъп до информация във връзка с идентифицирането на обременените с тежести материални активи, с определянето на собствеността, с документацията и идентифицирането на тежестите, и с възможността за изпълнение на обезпечените интереси.

4.  За целите на параграф 1, буква в) за покритите облигации, обезпечени със заеми за или гарантирани от публични предприятия като първични активи, се прилага изискването за минимално равнище от 10% на свръхобезпеченост, както е определено в член 3, параграф 12, и всяко едно от следните условия:

a)  публичните предприятия предоставят основни обществени услуги въз основа на лиценз, концесионен договор или друга форма на възлагане от публичен орган;

б)  публичните предприятия подлежат на публичен надзор;

в)  публичните предприятия разполагат с достатъчно капацитет за генериране на приходи, който е гарантиран от такива публични предприятия:

i)  разполагат с достатъчна гъвкавост за събиране и за увеличаване на таксите, разходите и вземанията за предоставяната услуга, за да се гарантира тяхната финансова стабилност и платежоспособност,

ii)  получават достатъчно безвъзмездни помощи на законова основа, за да гарантират финансовата си стабилност и платежоспособността си в замяна на предоставянето на основни обществени услуги, или

iii)  са сключили споразумение за прехвърляне на печалби и загуби с публичен орган.

5.  Държавите членки определят разпоредби за методиката и процеса на оценяване на материалните активи, служещи за обезпечение, посочени в параграф 1, букви а) и б). Правилата гарантират най-малко следното:

a)  за всеки материален актив, служещ за обезпечение, към момента на включване на покрития актив в пула от обезпечения съществува текуща оценка, равна на или по-малка от пазарната стойност или ипотечната заемна стойност;

б)  оценката се извършва от оценител, притежаващ необходимите квалификации, способности и опит; и

в)  оценителят е независим от процеса по вземане на решения за кредитиране, не взема предвид спекулативни елементи при оценката на стойността на актива, служещ за обезпечение, и документира стойността на този актив по прозрачен и ясен начин.

6.   Държавите членки изискват от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да въведат процедури, чрез които да следят дали материалните активи, използвани като активи за обезпечение, посочени в параграф 1, буква а) и б), са застраховани по подходящ начин срещу риск от щети, и дали застрахователното вземане е отделено в съответствие с член 12.

7.  ▌ Държавите членки изискват от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да документират покритите активи, посочени в параграф 1, букви а) и б), както и съответствието на кредитните си политики с настоящия член.

8.  Държавите членки определят правила, с които се гарантира диверсификация на риска в пула от обезпечения във връзка със степента на подробност и съществената концентрация за активи, които не са посочени като допустими съгласно параграф 1, буква а).

Член 7

Активи извън Съюза, служещи за обезпечение

1.  Държавите членки могат да предвидят възможността кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да включат в пула от обезпечения активи, обезпечени от активи, служещи за обезпечение, които се намират извън Съюза, при условие че са спазени разпоредбите на параграф 2.

2.  Когато държавите членки предвиждат възможността за включване на активите, посочени в параграф 1, те гарантират защитата на инвеститорите, като изискват от кредитните институции да проверят дали тези активи, служещи за обезпечение, отговарят на всички изисквания по член 6. Държавите членки гарантират, че тези активи, служещи за обезпечение, предлагат ниво на сигурност, сходно с това за активите, служещи за обезпечение, които се намират в Съюза, както и че от правна гледна точка реализирането на тези активи на практика би било еквивалентно с реализирането на активи, намиращи се в Съюза.

Член 8

Вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации

Държавите членки могат да определят разпоредби за използването ▌на вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации, при които покрити облигации, емитирани от кредитна институция, принадлежаща към дадена група („вътрешно емитирани покрити облигации“), се използват като покрити активи за външно емитиране на покрити облигации от друга кредитна институция, принадлежаща към същата група („външно емитирани покрити облигации“). ▌ Тези разпоредби включват най-малко следните изисквания:

a)  вътрешно емитираните покрити облигации са продадени на кредитната институция, която извършва външното емитиране на покрити облигации;

б)  вътрешно емитираните покрити облигации се използват като покрити активи в пула от обезпечения за външно емитираните покрити облигации и се вписват в счетоводния баланс на кредитната институция, която извършва външното емитиране на покрити облигации;

ба)  пулът от обезпечения за външно емитираните покрити облигации включва единствено вътрешно емитирани покрити облигации от една кредитна институция в рамките на групата;

в)  кредитната институция, емитираща външно емитираните покрити облигации, възнамерява да ги продаде на инвеститори в покрити облигации извън групата;

г)  както вътрешно емитираните, така и външно емитираните покрити облигации отговарят на изискванията за степен на кредитно качество 1 съгласно част трета, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 в момента на емитирането и са обезпечени с допустими покрити активи, посочени в член 6;

га)  в случая на трансгранични вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации, покритите активи на вътрешно емитираните покрити облигации отговарят на изискванията за допустимост и покритие на външно емитираните покрити облигации.

За целите на първа алинея, буква г) компетентните органи могат да разрешат покритите облигации, които отговарят на изискванията за степен на кредитно качество 2, след промяна, понижаваща тяхната степен на кредитно качество, да продължат да бъдат част от вътрешногрупова структура от обединени покрити облигации, при условие че компетентните органи констатират, че промяната в степента на кредитно качество не се дължи на нарушение на изискванията за разрешение, установени в разпоредбите на националното законодателство, с което се транспонира член 19, параграф 2. Впоследствие компетентните органи уведомяват ЕБО за всяко решение в съответствие с настоящата алинея.

Член 9

Съвместно финансиране

1.  ▌ Държавите членки разрешават използването на допустими покрити активи, произхождащи от дадена кредитна институция, които са били закупени от кредитна институция, емитираща покрити облигации, които ще се използват като покрити активи ▌ за емитирането на покрити облигации. Държавите членки регулират тези покупки, за да гарантират, че са спазени изискванията, посочени в членове 6 и 12.

2.  В допълнение към изискването, посочено в параграф 1, държавите членки могат да разрешат прехвърляния посредством споразумение за финансово обезпечение съгласно Директива 2002/47/ЕО.

Държавите членки могат също да разрешат активи, произхождащи от предприятие, което не е кредитна институция, да бъдат използвани като покрити активи. Когато държавите членки използват тази възможност, те изискват кредитната институция, емитираща покрити облигации, да оцени стандартите за кредитиране на предприятието, от което закупува покритите активи, или сама да извърши задълбочена оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.

Член 10

Състав на пула от обезпечения

Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като определят правила за състава на пуловете от обезпечения. Когато е целесъобразно, в тези правила се посочват условията, при които кредитните институции, емитиращи покритите облигации, включват първични активи, които притежават различни структурни характеристики, жизнен цикъл или рисков профил на съответните покрити активи.

Член 11

Договори за деривати в пула от обезпечения

1.  Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като разрешават включването на договори за деривати в пула от обезпечения само когато са спазени най-малко следните изисквания:

a)  включените в пула от обезпечения договори за деривати са предназначени изключително за хеджиране на риска, техният обем се коригира в случай на намаляване на хеджирания риск и те се изключват, когато хеджираният риск престане да съществува;

б)  договорите за деривати са достатъчно добре документирани;

в)  договорите за деривати са отделени в съответствие с член 12;

г)  договорите за деривати не могат да бъдат прекратени при несъстоятелност или преструктуриране на кредитната институция, емитираща покрити облигации;

д)  договорите за деривати отговарят на изискванията, определени в съответствие с параграф 2.

2.  За да се гарантира спазването на изискванията по параграф 1, държавите членки определят разпоредби относно договорите за деривати, включени в пула от обезпечения.

Тези разпоредби уточняват, доколкото е необходимо, следното:

a)  критериите за допустимост по отношение на контрагентите при хеджирането;

б)   необходимата документация, която трябва да се представи във връзка с договорите за деривати.

Член 12

Отделяне на покритите активи

1.  Държавите членки определят разпоредби, които регулират отделянето на покритите активи. Тези разпоредби включват най-малко следните изисквания:

a)  всички покрити активи ▌ могат да бъдат установени във всеки момент от кредитната институция, емитираща покритите облигации;

б)  покритите активи са предмет на правно обвързващо и подлежащо на изпълнение отделяне от кредитната институция, емитираща покритите облигации;

в)  всички покрити активи ▌ са защитени спрямо предявяване на всякакви вземания от трети страни и не са част от масата на несъстоятелността на кредитната институция, емитирала покритите облигации, до удовлетворяване на привилегированото вземане, посочено в член 4, параграф 1, буква б).

За целите на първата алинея покритите активи включват обезпеченията, получени във връзка с позиции по договори за деривати.

2.  Отделянето на покритите активи по параграф 1 се извършва и в случай на несъстоятелност или преструктуриране на кредитната институция, емитирала покритите облигации.

Член 13

Наблюдател на пула от обезпечения

1.  Държавите членки могат да изискват от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да назначат наблюдател, който да извършва текущо наблюдение на пула от обезпечения във връзка с изискванията, посочени в членове 6 – 12 и членове 14 – 17.

2.  Когато държавите членки използват възможността по параграф 1, те определят разпоредби относно най-малко следните аспекти:

a)  назначаването и освобождаването от длъжност на наблюдателя на пула от обезпечения;

б)  критериите, на които наблюдателят на пула от обезпечения трябва да отговаря;

в)  ролята и задълженията на наблюдателя на пула от обезпечения, включително в случай на несъстоятелност или преструктуриране на кредитната институция, емитираща покритите облигации;

г)  задължението за докладване пред компетентните органи, определени по силата на член 18, параграф 2;

д)  правото на достъп до информацията, необходима за изпълнението на задълженията на наблюдателя на пула от обезпечения.

3.   Когато държавите членки използват възможността по параграф 1, наблюдателят на пула от обезпечения действа отделно и независимо от кредитната институция, емитираща покрити облигации, и от нейния одитор.

4.  Държавите членки могат да предвидят възможност наблюдателят на пула от обезпечения да не действа отделно от кредитната институцията в случаите, когато:

a)  вътрешният наблюдател на пула от обезпечения е независим от процеса по вземане на решения за кредитиране на кредитната институция, емитираща покритите облигации;

б)  без да се засяга параграф 2, буква а), държавите членки гарантират, че вътрешният наблюдател на пула от обезпечения не може да бъде отстранен от функцията като наблюдател на пула от обезпечения без предварителното одобрение на управителния орган на кредитната институция, емитираща покритите облигации, в рамките на надзорната му функция; и

в)  вътрешният наблюдател на пула от обезпечения разполага с пряк достъп до управителния орган в рамките на надзорната му функция, когато е необходимо.

4.  Когато държавите членки използват възможността по параграф 1, те уведомяват ЕБО за това.

Член 14

Информация за инвеститорите

1.  Държавите членки гарантират, че информацията относно програмите за покрити облигации, предоставяна от кредитната институция, емитираща покрити облигации, е достатъчно подробна, така че инвеститорите да могат да направят оценка на характеристиките на програмата и свързаните с нея рискове и да извършат комплексна проверка.

2.  За целите на параграф 1 държавите членки гарантират, че информацията се предоставя на инвеститорите най-малко веднъж на тримесечие и включва най-малко следната информация за портфейла:

a)  стойността на пула от обезпечения и на покритите облигации в обращение;

aa)  списък с международните идентификационни номера на ценни книжа (ISIN номерата) за всички емисии на покрити облигации по тази програма;

б)  географското разпределение и вида на покритите активи, размера на заемите и метода за оценяване;

в)  информация за пазарния риск, включително лихвения и валутния риск, и рисковете във връзка с кредитите и ликвидността;

г)  падежната структура на покритите активи и на покритите облигации, включително преглед на събитията, задействащи удължаване на срока до падежа, ако е приложимо;

д)  равнищата на изискваното и наличното покритие, както и на законоустановената, договорната и доброволната свръхобезпеченост;

е)  процента на заемите, за които се счита, че е настъпило неизпълнение в съответствие с член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и при всички случаи, когато заемите са с просрочие от повече от деветдесет дни.

Държавите членки гарантират, че за външно емитираните покрити облигации в рамките на вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации, посочени в член 8, на инвеститорите се предоставя информацията, посочена в настоящия параграф, първа алинея, букви а) – е), или връзка към нея, по отношение на всички вътрешно емитирани покрити облигации на групата.

Държавите членки гарантират, че тази информация се предоставя на инвеститорите поне в агрегиран вид. ▌

3.  Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като изискват от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да публикуват на своите уебсайтове информацията, предоставена на инвеститорите в съответствие с параграфи 1 и 2. Държавите членки не могат да изискват от кредитните институции да публикуват тази информация на хартиен носител.

Раздел II

Изисквания за покритие и ликвидност

Член 15

Изисквания за покритие

1.  Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като изискват програмите за покрити облигации да отговарят във всеки един момент най-малко на изискванията за покритие по параграфи 2 – 8.

2.  Всички задължения по покритите облигации се покриват от вземанията по покритите активи.

3.  Посочените в параграф 2 задължения включват:

a)  задълженията за изплащане на главницата по покритите облигации в обращение;

б)  задълженията за изплащане на всякакви лихви по покритите облигации в обращение;

в)  задълженията за изплащане по договори за деривати, държани в съответствие с член 11; и

г)  очакваните разходи по обслужването и управлението за преустановяването на програмата за покрити облигации ▌.

За целите на буква г) държавите членки могат да разрешат изчисляване на еднократна сума.

4.  Изискването за покритие може да бъде изпълнено посредством следните покрити активи ▌:

a)   първични активи;

б)   заместващи активи;

в)   ликвидни активи, държани в съответствие с член 16; и

г)  вземанията по договори за деривати, държани в съответствие с член 11.

В покритието не участват необезпечени вземания, за които се счита, че е настъпило неизпълнение в съответствие с член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

5.  За целите на параграф 3, буква в) и параграф 4, буква г) държавите членки определят разпоредби за оценяване на договорите за деривати.

6.  При изчисляването на изискваното покритие се гарантира, че агрегираният размер на главницата за всички покрити активи е равен на или надхвърля агрегирания размер на главницата за покритите облигации в обращение (принцип на номиналната стойност);

▌ Държавите членки могат да предвидят използването и на други принципи на изчисляване, при условие че полученото равнище на покритие е не по-високо от изчисленото съгласно принципа на номиналната стойност.

Държавите членки определят правила за изчисляването на всички дължими лихви и на всички вземания по лихви по отношение на покритите облигации в обращение, които отразяват стабилните пруденциални принципи в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.

7.  Чрез дерогация от параграф 6, първа алинея държавите членки могат, по начин, който отразява стабилните пруденциални принципи, и в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, да предвидят възможност за вземане под внимание на лихвите, които предстоят да бъдат начислени по покрития актив след приспадане на бъдещите дължими лихви по съответната покрита облигация, за да се балансира всяко неизпълнение по отношение на покритието на задължението за плащане за погасяване на главницата по покритата облигация, когато е налице близко съответствие по смисъла на член 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 523/2014 на Комисията, при спазване на следните условия:

a)  плащанията, получени по време на жизнения цикъл на покрития актив и необходими за покритие на задълженията за погасителни плащания по съответната покрита облигация, се отделят в съответствие с член 12 или се включват в пула от обезпечения под формата на покритите активи, посочени в член 6, докато плащанията станат изискуеми; и

б)  авансовото погасяване на покрития актив е възможно единствено чрез използване на опцията за доставка, посочена в делегирания регламент, приет съгласно член 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или, в случай на покрити облигации с опция за обратно изкупуване по номинална стойност от кредитната институция, емитираща покритите облигации, като заемополучателят изплаща най-малко размера на номиналната стойност на покритата облигация.

8.   Държавите членки гарантират, че активите и задълженията се изчисляват въз основа на една и съща методология. Държавите членки могат да предвидят различни методики за изчисляване, при условие че полученото равнище на покритие не надвишава изчисленото съгласно същата методика.

Член 16

Изискване за ликвиден буфер за пула от обезпечения

1.  Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като изискват пулът от обезпечения във всеки един момент да включва ликвиден буфер, състоящ се от ликвидни активи, с които могат да бъдат покрити нетните изходящи ликвидни потоци по програмата за покрити облигации.

2.  Ликвидният буфер за пула от обезпечения покрива максималния общ размер на нетните изходящи ликвидни потоци за период от 180 календарни дни.

3.  Държавите членки гарантират, че ликвидният буфер за пула от обезпечения по параграф 1 се състои от следните видове активи, отделени в съответствие с член 12 от настоящата директива:

a)  активи от ниво 1, ниво 2А или ниво 2Б по силата на членове 10 – 12 от делегирания регламент, приет съгласно член 460 от Регламент (ЕС) 575/2013, оценени в съответствие с член 9 от посочения делегиран регламент и които не са емитирани съгласно член 7, параграф 3 от посочения делегиран регламент;

б)  краткосрочни експозиции към кредитни институции, които отговарят на степен на кредитно качество 1 или 2, или краткосрочни депозити в кредитни институции, които отговарят на степен на кредитно качество 1, 2 или 3, в съответствие с член 129, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Държавите членки могат да решат да ограничат видовете ликвидни активи, посочени в първа алинея, букви а) и б).

▌ Държавите членки гарантират, че необезпечените вземания по експозициите, за които се счита, че са в неизпълнение в съответствие с член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013, не могат да участват в ликвидния буфер за пула от обезпечения.

4.  Когато за кредитната институция, емитираща покрити облигации, се прилагат изисквания за ликвидност, установени в други законодателни актове на Съюза, което води до припокриване с ликвидния буфер за пула от обезпечения, държавите членки могат да решат да не прилагат националните разпоредби за транспониране на параграфи 1 – 3 за периода, посочен в тези законодателни актове на Съюза. Държавите членки могат да се възползват от тази възможност само до датата, на която започва да се прилага изменението на тези законодателни актове на Съюза, за да се премахне припокриването, и информират Комисията и ЕБО за това.

5.  Държавите членки могат да предвидят възможността главницата при падежните структури с възможност за удължаване да се изчислява въз основа на окончателния падеж в съответствие с принципите и условията на покритата облигация.

6.  Държавите членки могат да предвидят възможността изискванията по параграф 1 да не се прилагат за покритите облигации, за които се прилагат изисквания за съчетано финансиране.

Член 17

Условия за използване на падежни структури с възможност за удължаване

1.  Държавите членки могат да предвидят разпоредби за емитиране на покрити облигации с падежни структури с възможност за удължаване, когато защитата на инвеститорите е гарантирана най-малко по следните начини:

a)  падежът може да бъде удължен само при спазване на обективни събития, задействащи удължаването, установени в националното законодателство, а не по преценка на кредитната институция, емитираща покритите облигации;

б)  събитията, задействащи удължаване на срока до падежа, са определени в договорните условия на покритата облигация;

в)  предоставената на инвеститорите информация за падежната структура е достатъчна, за да могат да определят риска по покритата облигация, и включва подробно описание на:

i)  събитията, задействащи удължаването на срока до падежа;

ii)  последиците ▌в случай на несъстоятелност или на преструктуриране на кредитната институция, емитираща покрити облигации, за удължаването на срока до падежа;

iii)  функциите на компетентните органи, определени по силата на член 18, параграф 2, и според случая – на извънредния управител, по отношение на удължаване на срока до падежа;

г)  окончателният падеж на покритата облигация може да бъде определен във всеки един момент;

д)  в случай на несъстоятелност или преструктуриране на кредитната институция, емитираща покритите облигации, удължаванията на срока до падежа не засягат реда на вземанията на инвеститорите в покритите облигации, нито последователността в първоначалната падежна структура на програмата за покрити облигации;

е)  удължаването на срока до падежа не променя структурните характеристики на покритите облигации, що се отнася до механизма за двойна защита, предвиден в член 4, и защитата при несъстоятелност, предвидена в член 5.

2.  Държавите членки, които са предвидили разпоредби за емитиране на покрити облигации с падежни структури с възможност за удължаване, уведомяват ЕБО за това.

ДЯЛ III

ПУБЛИЧЕН НАДЗОР ВЪРХУ ПОКРИТИТЕ ОБЛИГАЦИИ

Член 18

Публичен надзор върху покритите облигации

1.  Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като приемат разпоредби за публичен надзор върху емитирането на покритите облигации.

2.  За целите на публичния надзор върху покритите облигации по параграф 1 държавите членки определят един или повече компетентни органи. Държавите членки уведомяват Комисията и ЕБО за определените компетентни органи и посочват разпределението на техните функции и задължения.

3.  Държавите членки гарантират, че определените по силата на параграф 2 компетентни органи наблюдават емитирането на покритите облигации, за да преценят дали се спазват изискванията, предвидени в националните разпоредби за транспониране на настоящата директива.

4.  Държавите членки гарантират, че кредитните институции, емитиращи покрити облигации, регистрират всички свои сделки по програмата за покрити облигации и разполагат с адекватни и подходящи системи и процедури за документиране.

5.  Държавите членки гарантират също така, че са въведени подходящи мерки, които дават възможност на компетентните органи, определени по силата на параграф 2, да получават необходимата информация, за да преценят дали се спазват изискванията в националните разпоредби за транспониране на настоящата директива, да разследват евентуални нарушения на тези изисквания и да налагат административни наказания и други административни мерки в съответствие с националните разпоредби за транспониране на член 23.

6.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи, определени по силата на параграф 2, разполагат с експертните познания, ресурсите, оперативния капацитет, правомощията и независимостта, които са им необходими за изпълнението на функциите по публичен надзор върху покритите облигации.

Член 19

Разрешение за програми за покрити облигации

1.  Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като изискват преди емитирането на покрити облигации по дадена програма за покрити облигации да бъде получено разрешение за нея. Държавите членки предоставят правомощието за предоставяне на такива разрешения на компетентните органи, определени по силата на член 18, параграф 2.

2.  Държавите членки определят изискванията, на които трябва да отговаря разрешението по параграф 1, които включват най-малко следното:

a)  подходящ план за дейността, включващ емитирането на покрити облигации;

б)  подходящи политики, процедури и методики за одобряване, изменение, подновяване и рефинансиране на заемите, включени в пула от обезпечения, които осигуряват защита на инвеститорите;

в)  управленски персонал и служители, на които са възложени специални функции във връзка с програмата за покрити облигации и които притежават подходяща квалификация и знания, свързани с емитирането на покрити облигации и управлението на програмата за покрити облигации;

г)  административна структура на пула от обезпечения и неговото наблюдение, която отговаря на приложимите изисквания в националните разпоредби за транспониране на настоящата директива.

Член 20

Публичен надзор върху покритите облигации при несъстоятелност или преструктуриране

1.  В случай на преструктуриране на кредитна институция, емитираща покрити облигации, определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи си сътрудничат с органа за преструктуриране, за да се гарантира защитата на правата и интересите на инвеститорите в покрити облигации най-малко чрез проверка на непрекъснатостта и стабилността на управлението на програмата за покрити облигации през периода на процеса по преструктуриране.

2.  ▌ Държавите членки могат да предвидят назначаването на извънреден управител, за да се гарантира защитата на правата и интересите на инвеститорите в покрити облигации най-малко чрез извършването на проверка на непрекъснатостта и стабилността на управлението на програмата за покрити облигации за необходимия период.

В случаите, в които държавите членки предвиждат такава възможност, те могат да изискат от своите компетентни органи, определени по силата на член 18, параграф 2, да одобрят назначаването и освобождаването от длъжност на извънредния управител, и изискват поне провеждането на консултация с компетентните органи относно назначаването и освобождаването от длъжност на извънредния управител.

3.  В случаите, в които държавите членки предвиждат назначаването на извънреден управител в съответствие с параграф 2, те приемат разпоредби за определяне на неговите задачи и отговорности най-малко по отношение на:

a)  погасяването на задълженията по покритите облигации;

б)  управлението и реализирането на покритите активи, включително тяхното прехвърляне, заедно със задълженията по покритите облигации, към друга кредитна институция, емитираща покрити облигации;

в)  извършването на ▌правни сделки, необходими за правилното управление на пула от обезпечения, текущото наблюдение на покритието на задълженията по покритите облигации, откриването на производство за връщане на активите в пула от обезпечения, както и за прехвърлянето на остатъчните активи ▌към масата на несъстоятелността на кредитната институция, емитирала покритите облигации, след погасяването на всички задължения по покритите облигации. За тези цели държавите членки може да предвидят, в случай на несъстоятелност на кредитната институция, емитираща покритите облигации, извънреден управител да извършва дейност съгласно разрешението, притежавано от тази кредитна институция, при спазване на същите оперативни изисквания.

4.  Държавите членки гарантират, че в случай на несъстоятелност или преструктуриране се осъществяват необходимата координация и обмен на информация между определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи, извънредния управител, ако такъв е бил назначен, и органа за преструктуриране.

Член 21

Докладване пред компетентните органи

1.  Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като изискват от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да представят на определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи доклади относно информацията за програмите за покрити облигации по параграф 2. Докладите се представят редовно, както и при поискване от тези компетентни органи. Държавите членки определят разпоредби относно честотата на редовните доклади.

2.  В задълженията за докладване, които трябва да се определят по силата на параграф 1, се изисква предоставяната информация да включва информация най-малко относно следното:

в)  допустимостта на активите и изискванията за пула от обезпечения в съответствие с членове 6 – 11;

г)  отделянето на покритите активи в съответствие с член 12;

д)  дейността на наблюдателя на пула от обезпечения в съответствие с член 13;

ж)  изискванията за покритие в съответствие с член 15;

з)  ликвидния буфер за пула от обезпечения в съответствие с член 16;

и)  условията за използване на падежни структури с възможност за удължаване в съответствие с член 17.

3.  Държавите членки предвиждат разпоредби за докладване ▌ по параграф 2 от страна на кредитните институции, емитиращи покрити облигации, пред определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи в случай на несъстоятелност или преструктуриране на кредитна институция, емитираща покрити облигации.

Член 22

Правомощия на компетентните органи за целите на публичния надзор върху покритите облигации

1.  Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като предоставят на определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи всички правомощия за надзор, разследване и налагане на наказания, които са им необходими за осъществяването на публичния надзор върху покритите облигации.

2.  Правомощията по параграф 1 съдържат най-малко следното:

a)  правомощие за предоставяне или отказ за предоставяне на разрешения по силата на член 19;

б)  правомощие за редовен преглед на програмата за покрити облигации с цел оценка на спазването на настоящата директива;

в)  правомощие за извършване на проверки от разстояние и на място;

г)  правомощие за налагане на административни наказания и други административни мерки в съответствие с националните разпоредби за транспониране на член 23;

д)  правомощие за приемане и изпълнение на надзорни указания за емитирането на покрити облигации.

Член 23

Административни наказания и други административни мерки

1.  Без да се засяга правото им да определят наказателноправни санкции, държавите членки определят разпоредби за установяването на подходящи административни наказания и други административни мерки, приложими най-малко в следните ситуации:

a)  кредитна институция, която е получила разрешение за програма за покрити облигации въз основа на неверни данни или чрез други неправомерни средства;

б)  кредитна институция, която вече не отговаря на условията, при които е предоставено разрешението за програма за покрити облигации;

в)  кредитна институция, която емитира покрити облигации, без да е получила разрешение в съответствие с разпоредбите за транспониране на член 19;

г)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която не спазва изискванията, установени в разпоредбите за транспониране на член 4;

д)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, които не отговарят на изискванията, установени в разпоредбите за транспониране на член 5;

е)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, които не са обезпечени в съответствие с разпоредбите за транспониране на член 6;

ж)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, които са обезпечени с намиращи се извън Съюза активи, в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите за транспониране на член 7;

з)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която обезпечава покритите облигации във вътрешногрупова структура от обединени покрити облигации в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите за транспониране на член 8;

и)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която не спазва условията за съвместно финансиране, определени в разпоредбите за транспониране на член 9;

й)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която не спазва изискванията за състава на пула от обезпечения, установени в разпоредбите за транспониране на член 10;

к)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която включва договори за деривати в пула от обезпечения за цели, различни от хеджирането, или която не спазва изискванията, установени в разпоредбите за транспониране на член 11;

л)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която не спазва изискванията за отделяне на покритите активи в съответствие с разпоредбите за транспониране на член 12;

м)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която не докладва изискваната информация или предоставя непълна или неточна информация в нарушение на разпоредбите за транспониране на член 14;

н)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която многократно или системно не успява да поддържа ликвиден буфер за пула от обезпечения в нарушение на разпоредбите за транспониране на член 16;

o)  кредитна институция, емитираща покрити облигации с падежни структури с възможност за удължаване, която не спазва условията за използване на падежни структури с възможност за удължаване, определени в разпоредбите за транспониране на член 17;

п)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която не докладва изискваната информация или предоставя непълна или неточна информация относно задълженията в нарушение на разпоредбите за транспониране на член 21, параграф 2, букви а) – и).

Държавите членки могат да решат да не предвиждат административни санкции или други административни мерки за нарушения, които подлежат на наказателноправни санкции съгласно националното законодателство. В тези случаи държавите членки съобщават на Комисията съответните разпоредби от наказателното право.

2.  Наказанията и мерките по параграф 1 трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и да включват най-малко следното:

a)  отнемане на разрешението за програма за покрити облигации;

б)  публично изявление, в което се посочват самоличността на физическото лице или данните на юридическото лице и естеството на нарушението в съответствие с член 24;

в)  разпореждане, с което от физическото или юридическото лице се изисква да преустанови това поведение и да не извършва повторно нарушение;

г)  административни имуществени санкции.

3.  Държавите членки гарантират също така, че посочените в параграф 1 наказания и ▌ мерки се изпълняват ефективно.

4.  Държавите членки гарантират, че когато определят вида на административните наказания или другите административни мерки, както и размера на административните имуществени санкции, компетентните органи отчитат всички изброени по-долу обстоятелства, според случая:

a)  тежестта и продължителността на нарушението;

б)  равнището на отговорност на физическото или юридическото лице, отговорно за нарушението;

в)  финансовото състояние на физическото или юридическото лице, отговорно за нарушението, включително общия оборот на юридическото лице или годишния доход на физическото лице;

г)  величината на печалбата, която е получило отговорното за нарушението физическо или юридическо лице в резултат на нарушението, както и на загубите, които е избегнало, доколкото могат да се определят;

д)  загубите, понесени от трети страни в резултат на нарушението, доколкото могат да се определят;

е)  доколко отговорното за нарушението физическо или юридическо лице оказва съдействие на компетентните органи;

ж)  предишни нарушения на физическото или юридическото лице, отговорно за нарушението;

з)  действителните или евентуалните системни последици от нарушението.

5.  Когато разпоредбите по параграф 1 се прилагат по отношение на юридически лица, държавите членки гарантират също така, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи прилагат административните наказания и другите административни мерки по параграф 2 от настоящия член спрямо членовете на управителния орган, а също така и спрямо други физически лица, които носят отговорност за нарушението съгласно националното законодателство.

6.  Държавите членки гарантират, че преди да вземат решение за налагане на административните наказания или другите административни мерки по параграф 2, определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи дават възможност на съответното физическо или юридическо лице да бъде изслушано. В случаите, когато е необходимо да се предприемат спешни действия с цел предотвратяване на значителни загуби за трети страни или значителни вреди за финансовата система, могат да се прилагат изключения от правото на изслушване по отношение на приемането на другите административни мерки. В такъв случай на засегнатото лице се предоставя възможност да бъде изслушано възможно най-скоро след приемане на подобни административни мерки и когато е необходимо, мярката се преразглежда.

7.  Държавите членки гарантират, че решенията за налагане на административните наказания или другите административни мерки по параграф 2 са надлежно мотивирани и могат да бъдат обжалвани.

Член 24

Публикуване на административните наказания и другите административни мерки

1.  Държавите членки гарантират, че в разпоредбите за транспониране на настоящата директива са предвидени правила, с които се изисква административните наказания и другите административни мерки да бъдат публикувани без излишно забавяне на официалните уебсайтове на определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи. Същите задължения се прилагат, когато дадена държава членка реши да предвиди наказателноправни санкции съгласно първото изречение и последната алинея от член 23, параграф 1.

2.  Правилата, приети по силата на параграф 1, изискват най-малко публикуването на всяко решение, което не е обжалвано и повече не може да бъде обжалвано, което е наложено поради нарушение на разпоредбите за транспониране на настоящата директива.

3.  Държавите членки гарантират, че при публикуването се посочват видът и естеството на нарушението, както и самоличността на физическото лице или данните на юридическото лице, на което е наложено наказанието или мярката. При спазване на разпоредбите на параграф 4, държавите членки гарантират също така, че тази информация се публикува без излишно забавяне, след като адресатът е уведомен за това наказание или мярка, както и за публикуването на решението, налагащо това наказание или мярка, на официалните уебсайтове на компетентните органи.

4.  Когато държавите членки допускат публикуването на решение за налагане на наказания, които са в процес на обжалване, определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи също без излишно забавяне публикуват на официалните си уебсайтове информация за обжалването и резултата от него.

5.  Държавите членки гарантират, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи публикуват решението за налагане на наказанията или мерките, без да разкриват кои са нарушителите и ▌в съответствие с националното законодателство, във всеки от следните случаи:

a)  когато наказанието или мярката е наложено(а) на физическо лице и е установено, че публикуването на лични данни е непропорционално;

б)  когато публикуването би застрашило стабилността на финансовите пазари или текущо наказателно разследване;

в)  когато публикуването би причинило, доколкото това може да се установи, непропорционални щети на засегнатите институции или физически лица.

6.  В случай че държава членка публикува решение за налагане на наказание или мярка, без да се разкрива кой е нарушителят, държавата членка може да предвиди възможността публикуването на съответните данни да се отложи.

7.  Държавите членки гарантират, че всички окончателни съдебни решения за отмяна на решение за налагане на ▌ наказание или ▌ мярка също се публикуват.

8.  Държавите членки гарантират, че информацията, публикувана по силата на параграфи 2 – 6, се съхранява на официалните уебсайтове на определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи за срок от най-малко пет години от датата на публикуването ѝ. Публикуваните лични данни се съхраняват на официалния уебсайт само за необходимия срок и в съответствие с приложимите правила за защита на личните данни. Този срок на съхраняване се определя, като се вземат предвид давностните срокове, предвидени в законодателството на съответните държави членки, но във всички случаи не може да бъде по-дълъг от десет години.

9.  Определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи информират ЕБО за всички наложени административни наказания и други административни мерки, включително, в съответните случаи, за всички обжалвания и резултата от тях. Държавите членки гарантират, че компетентните органи получават информацията и подробните данни за всички окончателни съдебни решения за наложени наказателноправни санкции, които компетентните органи предават също така на ЕБО.

10.  ЕБО поддържа централна база данни за административните наказания и другите административни мерки, за които е уведомен. Достъп до тази база данни имат само компетентните органи и тя се актуализира въз основа на информацията, предоставена от тях в съответствие с параграф 9.

Член 25

Задължения за сътрудничество

1.  Държавите членки гарантират, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи си сътрудничат тясно с компетентните органи, осъществяващи общия надзор върху кредитните институции в съответствие с приложимото за тях законодателство на Съюза, и с органа за преструктуриране в случай на преструктуриране на кредитната институция, емитираща покритите облигации.

2.  Държавите членки гарантират също, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи си сътрудничат тясно помежду си. Това сътрудничество включва взаимно предоставяне на всякаква информация, имаща отношение към упражняването на надзорните функции на други органи съгласно националните разпоредби за транспониране на настоящата директива.

3.  За целите на параграф 2, второто изречение държавите членки гарантират, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи:

a)  съобщават цялата относима информация при поискване от друг ▌ компетентен орган, определен по силата на член 18, параграф 2;

б)  съобщават по собствена инициатива всякаква важна информация на други компетентни органи, определени по силата на член 18, параграф 2, в други държави членки.

4.  Държавите членки също така гарантират, че компетентните органи по параграф 1 си сътрудничат с ЕБО, или когато е целесъобразно, с Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), за целите на настоящата директива.

5.  За целите на настоящия член информацията се счита за важна, ако може съществено да повлияе върху оценката на емитирането на покрити облигации в друга държава членка.

Член 26

Изисквания за предоставяне на информация

1.  Държавите членки гарантират, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи публикуват на официалните си уебсайтове следната информация:

a)  текстовете на националните законови, подзаконови и административни разпоредби и общите указания, приети във връзка с емитирането на покрити облигации;

б)  списък на кредитните институции, които имат разрешение да емитират покрити облигации;

в)  списък на покритите облигации, за които може да се използва знакът за европейска покрита облигация, и списък на покритите облигации, за които може да се използва знакът за европейска покрита облигация (премия).

2.  Оповестената в съответствие с параграф 1 информация трябва да бъде достатъчна, за да даде възможност за рационално съпоставяне на подходите, възприети от компетентните органи на различните държави членки. Тази информация се актуализира с цел отразяване на евентуални промени.

3.  За целите на параграф 1, букви б) и в) определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи ежегодно уведомяват ЕБО за списъците на кредитните институции и покритите облигации.

ДЯЛ IV

ЗНАК ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПОКРИТИ ОБЛИГАЦИИ

Член 27

Знак за европейски покрити облигации

1.   Държавите членки гарантират, че знакът за европейски покрити облигации и неговият превод на всички официални езици на Съюза се използва само за покрити облигации, които отговарят на изискванията, установени в разпоредбите за транспониране на настоящата директива.

2.  Държавите членки гарантират, че знакът за европейски покрити облигации (премия) и неговият официален превод на всички официални езици на Съюза се използва само за покрити облигации, които отговарят на изискванията, установени в разпоредбите за транспониране на настоящата директива, както и на изискванията съгласно член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

ДЯЛ V

ИЗМЕНЕНИЯ НА ДРУГИ ДИРЕКТИВИ

Член 28

Изменение на Директива 2009/65/ЕО

Член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО се изменя, както следва:

(1)  първата алинея се заменя със следното:"

„Държавите членки могат да завишат ограничението от 5%, предвидено в параграф 1, първа алинея, най-много до 25% в случаите, в които облигациите са емитирани преди [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 1 ден] и са отговаряли на изискванията по настоящия параграф във варианта, приложим към датата на тяхното емитиране, или в случаите, в които облигациите попадат в обхвата на определението за покрити облигации в съответствие с член 3, точка 1) от Директива (ЕС) 20XX/XX на Европейския парламент и на Съвета*.

____________________________

* [До Службата за публикации: моля, въведете позоваване на Директива (ЕС).../... на Европейския парламент и на Съвета от ... г. относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на Директива 2009/65/ЕО и Директива 2014/59/ЕС (ОВ C [...], [...], стр. [...])].“;

"

(2)  третата алинея се заличава;

Член 29

Изменение на Директива 2014/59/ЕС

В член 2, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС точка 96 се заменя със следното:"

„(96) „покрита облигация“ означава инструмент съгласно посоченото в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета; [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 1 ден], или покрита облигация съгласно определението в член 3, точка 1) от Директива (ЕС) 20XX/XX на Европейския парламент и на Съвета**;

__________________________________

* Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

** [До Службата за публикации: моля, въведете позоваване на Директива (ЕС).../... на Европейския парламент и на Съвета от ... г. относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на Директива 2009/65/ЕО и Директива 2014/59/ЕС (ОВ C [...], [...], стр. [...])].“.

"

ДЯЛ VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 30

Преходни разпоредби

1.   Държавите членки гарантират, че за покритите облигации, емитирани преди XX [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 1 ден] и отговарящи на изискванията, определени в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО във варианта, приложим към датата на емитирането им, не се прилагат изискванията, установени в членове 5—12 и членове 15, 16, 17 и 19 от настоящата директива, но могат да продължат да се смятат за покрити облигации в съответствие с настоящата директива до настъпването на техния падеж.

Държавите членки гарантират, че компетентните органи, определени по силата на член 18, параграф 2 от настоящата директива, следят за спазването от покритите облигации, емитирани преди ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 1 ден], на изискванията, определени в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО във варианта, приложим към датата на емитирането им, както и на изискванията на настоящата директива, приложими съгласно първата алинея от настоящия параграф.

2.  Държавите членки могат да предвидят възможността първата алинея да се прилага и за постоянни емисии на покрити облигации, за които се открива ISIN номер преди ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива] за период до 24 месеца след ... [до Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива], при условие че тези емисии спазват всяко от следните изисквания:

a)  датата на падежа на покритата облигация настъпва преди ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 5 години];

б)  общият размер на постоянните емисии, направени след ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 1 ден], не надхвърля двукратно общия размер на емисиите на покритите облигации в обращение към ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 1 ден];

в)  общият размер на емисиите на покритата облигация към датата на падежа не надвишава 6 000 000 000 EUR или еквивалентната сума в местна валута;

г)  Активите, служещи за обезпечение, се намират в държавата членка, която е използвала тази възможност при транспонирането на настоящата директива.

Член 31

Преглед и докладване

1.  В срок до XX [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 2 години] Комисията, в тясно сътрудничество с ЕБО, представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, заедно със законодателно предложение, по целесъобразност, относно възможността за въвеждане на режим на еквивалентност по отношение на кредитни институции, емитиращи покрити облигации, и инвеститори в тези облигации от трети държави, и начина, по който може да стане това, при отчитане на международните тенденции в областта на покритите облигации, и по-специално промените в нормативната среда в трети държави.

2.  В срок до XX [до Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 3 години] Комисията, в тясно сътрудничество с ЕБО, представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящата директива по отношение на нивото на защита на инвеститорите и тенденциите в областта на покритите облигации в Съюза, както и препоръки за бъдещи действия. Докладът включва следната информация:

a)  броя на разрешенията за емитиране на покрити облигации;

б)  броя на покритите облигации, емитирани в съответствие с разпоредбите за транспониране на настоящата директива и член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)  активите, обезпечаващи емитираните покрити облигации;

г)  равнището на свръхобезпеченост;

д)  трансграничните инвестиции в покрити облигации, включително входящите инвестиции от и изходящите инвестиции към трети държави;

е)  емитирането на покрити облигации с падежни структури с възможност за удължаване;

ж)  рисковете и ползите, свързани с използването на експозициите, посочени в член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

з)  функционирането на пазарите на покрити облигации.

3.  За целите на параграф 2 в срок до ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 2 години] държавите членки предават информацията по букви а) – ж) на Комисията.

4.  В срок до ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 2 години] Комисията, след възлагането и получаването на проучване за оценка на рисковете и ползите, произтичащи от покритите облигации с възможност за удължаване, и след като се консултира с ЕБО, приема доклад и представя проучването и доклада на Европейския парламент и на Съвета, заедно със законодателно предложение, по целесъобразност.

5.  В срок до ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 2 години] Комисията приема доклад относно възможността за въвеждане на инструмент за двойна защита, наречен „европейски обезпечени ценни книжа“. Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно със законодателно предложение, по целесъобразност.

Член 32

Транспониране

1.  Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от ... [да се впише дата – датата на влизане в сила + 18 месеца] държавите членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби, най-късно считано от ... [краен срок за транспониране + 12 месеца].

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 33

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 34

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в ....

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление относно изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 във връзка с изискванията за ликвидно покритие за кредитните институции

Изискванията за специален ликвиден буфер за покрити облигации, съдържащи се в член 16 от предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на Директива 2009/65/ЕО и Директива 2014/59/ЕС, могат да доведат до припокриване с изискванията кредитните институции да поддържат общ ликвиден буфер, както е предвидено в Делегиран регламент (ЕС) 2015/61.

За да се избегне припокриването и в същото време да се гарантира, че специалният ликвиден буфер за покрити облигации се прилага също така и по време на периода, обхванат от коефициента на ликвидно покритие, Комисията е готова да измени Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 с цел да се вземе предвид специфичното положение във връзка с покритите облигации. Това изменение следва да бъде прието своевременно, за да може да влезе в сила преди датата на прилагане на директивата относно емитирането на покрити облигации и надзора върху тях.

(1)* ТЕКСТЪТ ПОДЛЕЖИ НА ПРАВНО-ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ.
(2)ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 56.
(3) Позиция на Европейския парламент от 18 април 2019 г.
(4)Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (OВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).
(5)Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(6)Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (ОВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1).
(7)Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 12, 17.1.2015 г., стр. 1).
(8)Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).
(9)Препоръка на Европейския съвет за системен риск от 20 декември 2012 г. относно финансирането на кредитните институции (ЕССР/2012/2) (2013/C 119/01).
(10)Доклад на ЕБО за нормативната уредба и капиталовото третиране на покритите облигации в ЕС, (2014 г.).
(11)Доклад на ЕБО относно покритите облигации – препоръки за хармонизация на нормативната уредба за покритите облигации в ЕС, (2016 г.), EBA-Op-2016-23.
(12)Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 64).
(13)OВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
(14)Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
(15)[ОВ C (…).]

Последно осъвременяване: 24 април 2019 г.Правна информация