Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2019/2820(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0045/2019

Внесени текстове :

B9-0045/2019

Разисквания :

PV 18/09/2019 - 19
CRE 18/09/2019 - 19

Гласувания :

PV 19/09/2019 - 7.6
CRE 19/09/2019 - 7.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2019)0022

Приети текстове
PDF 148kWORD 55k
Четвъртък, 19 септември 2019 г. - Страсбург Неокончателна версия
Прилагане на законодателството срещу изпирането на пари
P9_TA-PROV(2019)0022B9-0045/2019

Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2019 г. относно прилагането на законодателството на Съюза за борба с изпирането на пари (2019/2820(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО(1) на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (4ДБИП)(2), и във вида, в който е изменена с Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и за изменение на Директива 2009/138/ЕО и Директива 2013/36/ЕС (5ДБИП)(3),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1153 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за установяване на правила, с които се улеснява използването на финансова и друга информация за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на определени престъпления, и за отмяна на Решение 2000/642/ПВР(4) на Съвета, Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред(5), както и Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005(6),

—  като взе предвид пакета на Комисията за борба с изпирането на пари, приет на 24 юли 2019 г., състоящ се от политическо съобщение, озаглавено „Към по-добро прилагане на уредбата на ЕС за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма“ (COM(2019)0360), доклада относно оценката на неотдавнашни случаи на предполагаемо изпиране на пари с участието на кредитни институции от ЕС (последващ преглед) (COM(2019)0373), доклада относно оценката на рисковете от изпирането на пари и финансирането на тероризма, които оказват въздействие върху вътрешния пазар и се отнасят до презгранични дейности (доклад за наднационалната оценка на риска) (COM(2019)0370), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2019)0650), както и доклада относно взаимното свързване на националните централизирани автоматизирани механизми (централни регистри или централни електронни системи за извличане на данни) на държавите членки относно банковите сметки (COM(2019)0372),

—  като взе предвид становището на Европейския банков орган относно съобщенията до поднадзорните лица във връзка с рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, в пруденциалния надзор, публикувано на 24 юли 2019 г.

—  като взе предвид пътната карта на Комисията „Към нова методология за оценка на ЕС на високорискови трети държави съгласно Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма“,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 22 юни 2018 г., озаглавен „Методология за определяне на високорисковите трети държави съгласно Директива (ЕС) 2015/849“ (SWD(2018)0362),

—  като взе предвид четирите делегирани регламента, приети от Комисията – регламенти (ЕС) 1675/2016, (ЕС) 2018/105, (ЕС) 2018/212 и (ЕС) 2018/1467, за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно неотложната необходимост от изготвянето на черен списък на ЕС за трети държави в съответствие с Директивата относно борбата с изпирането на пари(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 март 2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци(8),

—  като взе предвид размяната на мнения, проведена на 5 септември 2019 г. в комисията по икономически и парични въпроси с Комисията и Европейския банков орган,

—  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че уредбата на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма беше постепенно засилена чрез приемането на 4ДБИП през май 2015 г. и 5ДБИП през април 2018 г. и съответните дати на тяхното транспониране в националното законодателство на държавите членки до юни 2017 г. и януари 2020 г., както и чрез други съпътстващи законодателни актове и действия;

Б.  като има предвид, че според Европол най-малко за 0,7% – 1,28% от годишния БВП на Съюза е установено, че е свързан с подозрителна финансова дейност, (9) като например изпиране на пари, свързано с корупция, трафик на оръжие, трафик на хора, търговия с наркотици, отклонение от данъчно облагане и измами, финансиране на тероризма или други незаконни дейности, които засягат гражданите на ЕС в тяхното ежедневие;

В.  като има предвид, че съгласно член 9 от 4ДБИП Комисията е оправомощена да приема делегирани актове с цел идентифициране на високорискови трети държави, като се отчитат стратегическите слабости в няколко области; като има предвид, че Парламентът подкрепя създаването от страна на Комисията на нова методология, която разчита не само на външни източници на информация за идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които представляват заплаха за финансовата система на ЕС и за които са необходими засилени мерки за комплексна проверка на клиента при задължените субекти в ЕС съгласно 4ДБИП и 5ДБИП;

Г.  като има предвид, че 3ДБИП, която влезе в сила на 15 декември 2007 г., беше отменена с приемането на 4ДБИП; като има предвид, че прилагането на няколко разпоредби от 3ДБИП, включително адекватната сила и персонал на националните компетентни органи, не беше проверено в миналото по подходящ начин и следва да се разглежда като приоритет за текущите проверки за пълнота и вярност и производства за установяване на нарушение, извършвани от Комисията в контекста на изпълнението на 4ДБИП;

Д.  като има предвид, че Съветът и Парламентът отхвърлиха три предложения за изменение на делегирани регламенти(10), тъй като или предложенията не бяха изготвени при прозрачен и устойчив процес, който активно стимулира засегнатите държави да предприемат решителни действия, като същевременно се зачита тяхното право на изслушване, или процесът на Комисията за идентифициране на високорискови трети държави не беше достатъчно автономен;

Е.  като има предвид, че на 13 февруари 2019 г. Комисията прие нов списък с 23 трети държави със стратегически слабости в националните уредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съгласно новата методология, а именно Афганистан, Американска Самоа, Бахамските острови, Ботсуана, Корейската народнодемократична република, Етиопия, Гана, Гуам, Иран, Ирак, Либия, Нигерия, Пакистан, Панама, Пуерто Рико, Самоа, Саудитска Арабия, Шри Ланка, Сирия, Тринидад и Тобаго, Тунис, Американските Вирджински острови и Йемен; като има предвид, че на 7 март 2019 г. Съветът отхвърли делегирания акт в рамките на Европейския съвет по правосъдие и вътрешни работи;

Ж.  като има предвид, че Комисията е започнала производства за установяване на нарушение срещу повечето държави членки за това, че не са транспонирали правилно 4ДБИП в националното си законодателство;

З.  като има предвид, че на 24 юли 2019 г. Комисията прие пакет за борба с изпирането на пари, като информира Парламента и Съвета за постиженията до момента и за оставащите недостатъци в уредбата на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, като по този начин създаде условия за по-нататъшни подобрения в прилагането и изпълнението на съществуващото законодателство и за евентуални бъдещи законодателни и институционални реформи;

И.  като има предвид, че по време на размяната на мнения, проведена в комисията по икономически и парични въпроси с представители на Комисията и на Европейския банков орган (ЕБО) на 5 септември 2019 г., председателят на ЕБО Хосе Мануел Кампа заяви, че ЕБО не е надзорен орган в областта на уредбата за борба с изпирането на пари, а по-скоро орган с мандат да предоставя насоки за насърчаване на сътрудничеството и координирането, както и оценка на прилагането на законодателството за борба с изпирането на пари; като има предвид, че той също подчерта, че основната отговорност за прилагането се носи от националните органи;

Й.  като има предвид, че съгласно съобщението на Комисията от 24 юли 2019 г., озаглавено „Към по-добро прилагане на уредбата на ЕС за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма“, следва да се разгледа въпросът за допълнително хармонизиране на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, например чрез преобразуване на Директивата относно борбата с изпирането на пари в регламент, което би осигурило потенциал за установяване на хармонизирана, пряко приложима нормативна уредба на Съюза за борба с изпирането на пари;

К.  като има предвид, че според Комисията в горепосоченото съобщение оценките показват необходимост от по-силен механизъм за координиране и подкрепа на трансграничното сътрудничество и анализ от страна на звената за финансово разузнаване;

1.  е сериозно загрижен, че голям брой държави членки не прилагат 4ДБИП; поради това приветства започването от страна на Комисията на производства за установяване на нарушение срещу държави членки въз основа на констатациите от проверките за пълнота; призовава Комисията да приключи възможно най-скоро обхватните проверки за вярност и да започне производства за установяване на нарушение, когато това е необходимо; настоятелно призовава държавите членки, които все още не са направили това, възможно най-скоро да транспонират правилно 4ДБИП в националното си законодателство;

2.  е загрижен, че крайният срок за транспониране на 5ДБИП, а именно до 10 януари 2020 г., и съответните срокове за създаване до 10 януари 2020 г. на регистри на действителните собственици на корпоративни и други правни образувания и до 10 март 2020 г. за доверителна собственост и сходни правни форми няма да бъдат изпълнени от държавите членки; призовава държавите членки да предприемат спешни действия за ускоряване на процеса на транспониране;

3.  оценява препоръката на независимата група на ЕБО за нарушения на правото на Съюза, отправена по време на размяната на мнения с председателя на ЕБО Хосе Мануел Кампа, която беше проведена в комисията по икономически и парични въпроси на 5 септември 2019 г., относно случая с изпирането на пари, свързан с Danske Bank, който към днешна дата е най-известният такъв случай в ЕС, включващ съмнителни сделки на стойност над 200 милиарда евро; изразява съжаление, че надзорните органи на държавите членки, в качеството им на членове с право на глас в Съвета на надзорниците на ЕБО, отхвърлиха предложение за препоръка за нарушение на правото на Съюза; призовава Комисията да продължи да следи случая и да започне производство за установяване на нарушение, ако това е обосновано;

4.  е изключително загрижен относно регулаторната и надзорната разпокъсаност в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, която е непригодна с оглед на непрекъснато нарастващата трансгранична дейност в Съюза и централизирания пруденциален надзор в банковия съюз и в други небанкови сектори;

5.  подчертава, че настоящата уредба на ЕС в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма страда от недостатъци при прилагането на правилата на ЕС в съчетание с липсата на ефективен надзор; изтъква, че многократно е подчертавано, че законодателството, предвиждащо минимални стандарти в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, може да представлява риск за ефективния надзор, безпроблемния обмен на информация и координирането; призовава Комисията да оцени, в контекста на изискваната оценка на риска за всякакво бъдещо преразглеждане на законодателството в областта на борбата с изпирането на пари, дали един регламент би бил по-подходящ правен акт от директивата;

6.  изтъква необходимостта от по-добро сътрудничество между административните, съдебните и правоприлагащите органи в рамките на ЕС, и по-специално звената за финансово разузнаване на държавите членки, както се подчертава в доклада на Комисията; отново призовава Комисията да извърши оценка на въздействието в близко бъдеще, за да оцени възможността за и целесъобразността на създаването на механизъм за координиране и подкрепа; счита, че следва да се даде допълнителен тласък на инициативи, които биха могли да наложат мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма на равнището на ЕС и на национално равнище;

7.  отбелязва оценката, направена от Комисията в нейния доклад за последващ преглед от 24 юли 2019 г., че специфични задачи, свързани с борбата с изпирането на пари, могат да бъдат възложени на орган на Съюза;

8.  счита, че за да се запази целостта на списъка на високорисковите държави, процесът на скрининг и вземане на решения следва да не се влияе от съображения, излизащи извън областта на слабостите по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма; подчертава, че лобирането и дипломатическият натиск не следва да отслабват способността на институциите на ЕС да се борят с изпирането на пари и с финансирането на тероризма по начин, който е свързан с ЕС по ефективен и независим начин; призовава Комисията да направи допълнителна оценка на възможността за създаване на „сив списък“ на потенциално високорискови трети държави въз основа на подхода на Съюза за включване в списъка на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели; изразява загриженост, че продължителността на 12-месечния процес, водещ до окончателната оценка при определянето на третите държави със стратегически слабости, може да доведе до ненужни забавяния за ефективно действие срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма;

9.  призовава Комисията да гарантира прозрачен процес с ясни и конкретни критерии за държавите, които се ангажират да проведат реформи, за да се избегне включването им в списъка; освен това призовава Комисията да публикува своите първоначални и окончателни оценки на включените в списъка държави, както и на прилаганите показатели, така че да гарантира обществен контрол по такъв начин, че да не може да се злоупотребява с тях;

10.  призовава за разпределяне на повече човешки и финансови ресурси на съответното звено на компетентната генерална дирекция и приветства увеличаването на ресурсите, предназначени за ЕБО;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (3ДБИП), ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.
(2) OВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.
(3) OВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43.
(4) OВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 122.
(5) OВ L 284, 12.11.2018 г., стр. 22.
(6) OВ L 284, 12.11.2018 г., стр. 6.
(7) Приети текстове, P8_TA(2019)0216.
(8) Приети текстове, P8_TA(2019)0240.
(9) Доклад на групата на Европол за финансово разузнаване, озаглавен „От подозрение към действие“ (2017 г.).
(10) C(2019)1326, C(2016)07495 и C(2017)01951.

Последно осъвременяване: 20 септември 2019 г.Правна информация