Европейски парламент: Обикновена законодателна процедура  

Как функционира

Списък от стъпки:

#1Предложение на Комисията

Европейската комисия представя законодателно предложение на Европейския парламент

Субекти, които имат право на инициатива
  • Европейска инвестиционна банка      
  • Европейска централна банка      
  • Европейски парламент      
  • Гражданска инициатива      
  • Една четвърт от държавите членки      
Подробна информация
  • краен срок: 

    Няма краен срок за представянето на предложенията на Комисията.

     
  • гласуване: 

    Колегиумът на членовете на Комисията приема предложенията на Комисията чрез писмена процедура (без разисквания) или устна процедура (с разисквания). Ако се изисква гласуване, Комисията взема решение чрез обикновено мнозинство.

     
  • Документи: 

    Документът, предложен от Комисията, е предложение за регламент (или директива или решение) на Европейския парламент и на Съвета относно [тема].

    Документът се обозначава с COM(година, изписана с четири цифри) четирицифрен номер.

     
  • статистика: 

    По време на седмия законодателен мандат (2009—2014 г.) Комисията представи 584 предложения в рамките на процедурата за съвместно вземане на решение (обикновената законодателна процедура), в сравнение с 508 предложения през шестия законодателен мандат (2004—2009 г.) и 432 предложения през петия законодателен мандат (1999-2004 г.).
    През седмия законодателен мандат предложенията по обикновената законодателна процедура (съвместно вземане на решения) представляваха 89% от всички 658 законодателни предложения от Комисията, в сравнение с дял от 49% през шестия законодателен мандат (от общо 1 041 предложения), 42% през петия законодателен мандат (от 1 021 предложения) и 21% през четвъртия законодателен мандат (1994-1999 г.).

     
    

#2 Първо четене в Парламента

При първото четене Европейският парламент разглежда предложението на Комисията и може да го приеме или измени.

Подробна информация
  • краен срок: 

    Няма краен срок за провеждането на първото четене в Парламента.

     
  • гласуване: 

    Резултатът от гласуването в комисията и на пленарното заседание се определя от обикновеното мнозинство на подадените гласове.

     
  • Документи: 

    Парламентът одобрява позиция на първо четене.

     
  • статистика: 

    По време на седмия законодателен мандат (2009—2014 г.) 14% от досиетата в рамките на процедурата за съвместно вземане на решение (обикновената законодателна процедура) бяха разпределени на комисията по околна среда, 11% — на комисията по икономически и парични въпроси и 10% — на комисията по международна търговия и 10% - на комисията по граждански свободи.
    За сравнение, разпределението през шестия законодателен мандат (2004-2009 г.) беше следното: 20% от досиетата в рамките на процедурата за съвместно вземане на решения бяха разпределени на комисията по околна среда, 18% - на комисията по правни въпроси и 10% - на комисията по транспорт.

     
    

#3 Първо четене в Съвета

На първото четене Съветът може да реши да приеме позицията на Парламента и в такъв случай законодателният акт се счита за приет или Съветът може да измени позицията на Парламента и да върне предложението в Парламента за второ четене.

Подробна информация
  • краен срок: 

    Няма краен срок за провеждането на първото четене в Съвета.

     
  • гласуване: 

    Съветът взема решение чрез квалифицирано мнозинство, освен ако неговата позиция се различава от позицията на Комисията, като в такъв случай се изисква единодушие.

     
  • Вашето участие: 

    Осведомете се каква е позицията на Вашето правителство по отношение на дадено предложение за законодателство и изпратете Вашите забележки и споделете Вашите опасения със съответните национални органи.

     
  • Документи: 

    Ако Съветът приеме позицията на Парламента, без да внесе в нея изменения, законодателният акт се приема и се публикува като Директива (или регламент или решение) на Европейския парламент и на Съвета.

    Ако Съветът предложи изменения към позицията на Парламента на първо четене, последващият документ е позиция на Съвета на първо четене.

     
  • статистика: 

    През седмия законодателен мандат беше постигнато споразумение на първо четене по 85% от досиетата, в сравнение със 72% през шестия законодателен мандат (2004—2009 г.) и с 29% през петия мандат (1999-2004 г.).
    Средно от момента на представяне на предложението на Комисията до полагането на подписи след приемането на акта на първо четене през седмия законодателен мандат са изминавали 17 месеца, в сравнение с 16 месеца през шестия мандат и с 11 месеца през петия мандат.

     
Резултат:
  1. Законодателното предложение се приема   Голямото мнозинство от предложенията се одобряват на този етап.    
  2. Законодателното предложение преминава към следващ етап  
    

#4 Второ четене в Парламента

Парламентът разглежда позицията на Съвета и я одобрява, като в такъв случай актът се приема, или я отхвърля, което означава, че актът отпада и цялата процедура приключва, или предлага изменения и връща предложението в Съвета за второ четене.

Подробна информация
  • краен срок: 

    Парламентът разполага с 3 месеца за провеждането на второто четене, с възможност за удължаване на срока с още един месец.

     
  • гласуване: 

    Водещата парламентарна комисия вземе решение с обикновено мнозинство от подадените гласове.

    За одобряване на пленарно заседание на позицията на Съвета на първо четене, без да се внасят изменения към нея, е необходимо обикновено мнозинство от подадените гласове. Всяко едно изменение или отхвърляне на позицията на Съвета подлежи на одобрение от абсолютното мнозинство от членовете на ЕП.

     
  • Вашето участие: 

    Възможността за въвеждане на промени в проекта на текст е минимална. Измененията се ограничават до възстановяване на предишни изменения на Парламента или те отразяват компромис между Парламента и Съвета или възникнало ново правно положение. При все това Вие имате възможност да се свържете с члена на ЕП от Вашия избирателен район и да го помолите да гласува „за“ или „против“ което и да е изменение или доклада като цяло.

     
  • Документи: 

    Ако Парламентът одобри позицията на Съвета на първо четене, той приема законодателна резолюция на Европейския парламент относно позицията на Съвета на първо четене. Законодателният акт се приема и се публикува като Директива (или регламент или решение) на Европейския парламент и на Съвета.

    Ако Европейският парламент гласува за изменение на позицията на Съвета, той приема позиция на Европейския парламент, приета на второ четене.

     
  • статистика: 

    През седмия законодателен мандат 40 досиета от общо 488 (8 %) в рамките на процедурата по съвместно вземане на решение (обикновената законодателна процедура) бяха приети в т.нар. „ранен“ етап от второто четене, когато Парламентът приема предварително договорената (между Парламента, Съвета и Комисията) позиция на Съвета на първо четене, без да внася изменения в нея, което означава, че актът е приет. Средната продължителност на процедурата за постигане на споразумение в ранния етап на второто четене беше 32 месеца.

    През шестия мандат 10% от досиетата бяха приети в ранния етап на второто четене, като този процес е отнемал средно 25 месеца. През петия мандат 25% от досиетата бяха приети на същия етап, като процедурата е отнемала 23 месеца.

     
Резултат:
  1. Законодателното предложение се приема   
  2. Законодателното предложение не се приема   
  3. Законодателното предложение преминава към следващ етап  
    

#5 Второ четене в Съвета

Съветът разглежда позицията на Парламента на второ четене и или одобрява всички изменения на Парламента, което означава, че актът е приет, или не одобрява всички изменения, което води до свикването на помирителния комитет.

Подробна информация
  • краен срок: 

    Съветът разполага с 3 месеца за провеждането на второто четене, с възможност за удължаване на срока с още един месец.

     
  • гласуване: 

    Съветът гласува с квалифицирано мнозинство по измененията на Парламента, по отношение на които Комисията е изразила положително становище, и единодушно по измененията, по които становището на Комисията е отрицателно.

     
  • Вашето участие: 

    Съветът може единствено да изрази своята реакция спрямо измененията на Парламента. Вие можете да информирате своето правителство за своята позиция по отделните изменения.

     
  • Документи: 

    Ако Съветът одобри позицията на Парламента на второ четене, законодателният акт се приема и се публикува като Директива (или регламент или решение) на Европейския парламент и на Съвета..

    Ако Съветът не одобри позицията на Парламента на второ четене, няма официален документ.

     
  • статистика: 

    През седмия законодателен мандат на второ четене беше постигнато споразумение по 5% от всички досиета в рамките на процедурата по съвместно вземане на решение, като тук се изключат споразуменията, постигнати в ранния етап на второто четене. За сравнение, през шестия мандат делът на приетите актове на същия етап е 13%, а през петия мандат – 24%.

    Средната продължителност на процедурата за досиета, приети на второ четене (без да се включват ранният етап на второ четене), е 32 месеца за седмия законодателен мандат, колкото е била средната продължителност и през шестия мандат. През петия мандат тя е била 24 месеца.

     
Резултат:
  1. Законодателното предложение се приема   
  2. Законодателното предложение преминава към следващ етап  
    

#6 Помирителна процедура

Помирителният комитет, който се състои от членове на ЕП и от равен брой представители на Съвета, се опитва да постигне споразумение по общ проект. Ако този опит е неуспешен, законодателният акт отпада и процедурата приключва. Ако се постигне споразумение по общия проект, той се изпраща на Европейския парламент и на Съвета за трето четене.

Подробна информация
  • краен срок: 

    Помирителният комитет трябва да се свика в срок от шест седмици (който е възможно да бъде удължен с още две седмици). Той разполага с 6 седмици (или с 8 седмици по общо съгласие), за да постигне споразумение по общия проект.

     
  • гласуване: 

    Делегацията на Парламента в помирителния комитет одобрява общия проект с абсолютно мнозинство (понастоящем най-малко 15 гласа от общо 28), докато представителите на Съвета по принцип гласуват с квалифицирано мнозинство (въпреки че има някои изключения, при които се изисква единодушие).

     
  • Вашето участие: 

    На практика почти няма възможност да се внасят изменения, но Вие можете да информирате членовете на ЕП, участващи в помирителния комитет, и своето правителство за елементите, които според Вас не следва да се включват в окончателния законодателен акт.

     
  • Документи: 

    Ако се постигне споразумение, комитетът изготвя „общ проект“ или (разгънато) „общ проект, одобрен от помирителния комитет“.

     
  • статистика: 

    През седмия законодателен мандат 2% от досиетата (общо 9 досиета) стигнаха до помирителната процедура, което представлява намаление спрямо дела от 5% (24 досиета) от шестия мандат и дела от 20% през петия законодателен мандат. През последните няколко години тенденцията е да се провеждат една или две помирителни процедури на година.
    Помирителният комитет не успя да одобри общ текст в следните случаи:
    Гласови телефонни услуги (1994 г.)
    Създаване на комитет по ценните книжа (1998 г.)
    Директива за работното време (2009 г.)
    Регламент за новите храни (2011 г.)

     
Резултат:
  1. Законодателното предложение не се приема   
  2. Законодателното предложение преминава към следващ етап  
    

#7a Трето четене в Парламента

Европейският парламент разглежда общия проект и гласува по него на пленарно заседание. Той не може да променя формулировката на общия проект. Ако той отхвърли общия проект или не се произнесе по него, актът не се приема и процедурата приключва. Ако общият проект бъде одобрен от Парламента и Съвета, актът се счита за приет.

Подробна информация
  • краен срок: 

    Европейският парламент и Съвета трябва да предприемат действия в рамките на 6 (или 8, ако са се договорили помежду си) седмици от датата на приемане на общия проект.

     
  • гласуване: 

    Парламентът одобрява общата позиция с обикновено мнозинство от подадените гласове. Съветът одобрява общия проект с квалифицирано мнозинство.

     
  • Вашето участие: 

    Общият проект не може да бъде изменян. От членовете на ЕП и/или съответното правителство може да се поиска единствено да одобрят или отхвърлят общия проект.

     
  • Документи: 

    Европейският парламент приема законодателна резолюция относно общия проект, одобрен от Помирителния комитет, в която или одобрява, или отхвърля общия проект.

    Съветът не публикува никакъв официален документ.

    Ако общият проект бъде одобрен, законодателният акт се приема и публикува като директива (или регламент, или решение) на Европейския парламент и на Съвета..

     
  • статистика: 

    Досега Парламентът е отхвърлял три общи проекта.
    Правна закрила на биотехнологичните изобретения, през 1995 г.
    Предложенията за поглъщане, през 2011 г.
    Пристанищни услуги, през 2003 г.
    Съветът никога не е отхвърлял общ проект.
    Необходимото време за успешното преминаване на досиетата от предложението на Комисията през помирителната процедура до подписването им беше средно 29 месеца за седмия мандат (2009-2014 г.), в сравнение с 43 месеца за шестия мандат и и 31 месеца за петия мандат.

     
Резултат:
  1. Законодателното предложение се приема   
  2. Законодателното предложение не се приема   
    

#7b Трето четене в Съвета

Съветът разглежда общия проект. Той не може да променя формулировките. ако той отхвърли или не предприеме действия по него, актът отпада и процедурата приключва. Ако той одобри проекта и Парламентът направи същото, актът е приет.

Подробна информация
  • краен срок: 

    Европейският парламент и Съвета трябва да предприемат действия в рамките на 6 (или 8, ако са се договорили помежду си) седмици от датата на приемане на общия проект.

     
  • гласуване: 

    Парламентът одобрява общата позиция с обикновено мнозинство от подадените гласове. Съветът одобрява общия проект с квалифицирано мнозинство.

     
  • Вашето участие: 

    Общият проект не може да бъде изменян. От членовете на ЕП и/или съответното правителство може да се поиска единствено да одобрят или отхвърлят общия проект.

     
  • Документи: 

    Европейският парламент приема законодателна резолюция относно общия проект, одобрен от Помирителния комитет, в която или одобрява, или отхвърля общия проект.

    Съветът не публикува никакъв официален документ.

    Ако общият проект бъде одобрен, законодателният акт се приема и публикува като директива (или регламент, или решение) на Европейския парламент и на Съвета..

     
  • статистика: 

    Досега Парламентът е отхвърлял три общи проекта.
    Правна закрила на биотехнологичните изобретения, през 1995 г.
    Предложенията за поглъщане, през 2011 г.
    Пристанищни услуги, през 2003 г.
    Съветът никога не е отхвърлял общ проект.
    Необходимото време за успешното преминаване на досиетата от предложението на Комисията, през помирителната процедура до подписването им беше средно 43,9 месеца за шестия мандат, в сравнение с 31,9 месеца за петия мандат. Най-кратката процедура през шестия мандат отне 28,8 месеца, а най-продължителната – 159,4 месеца.

     
Резултат:
  1. Законодателното предложение се приема   
  2. Законодателното предложение не се приема   
    

Резултат:

  1. Законодателното предложение е прието

    След като Европейският парламент и Съветът са одобрили окончателния проект на законодателно предложение, той се подписва съвместно от председателите и генералните секретари на двете институции. След подписването им, текстовете се публикуват в Официален вестник и стават официални.

    • Регламентите имат пряко обвързващо действие в целия ЕС, считано от посочената в Официален вестник дата.
    • Директивите определят крайни резултати, които да бъдат постигнати във всяка държава членка, но оставят на националните правителства да решат как да адаптират своите закони, за да постигнат тези цели. Във всяка директива се определя датата, до която националните закони трябва да бъдат адаптирани.
    • Решенията се прилагат в конкретни случаи и включват специфични органи или лица и са изцяло обвързващи.
     
         
  2. Законодателното предложение не е прието

    Ако законодателно предложение бъде отхвърлено на който и да било етап от процедурата или, ако Парламентът и Съветът не могат да постигнат компромис, предложението не се приема и процедурата приключва. Нова процедура може да започне единствено с ново предложение от Комисията.

     
     
                                                                                                 
Тази статия е във формат PDF 

Допълнителна информация:

#1 Предложение на Комисията:
Участие на гражданите 

  1. Ако считате, че ЕС следва да предложи определено законодателство, разполагате с няколко възможности:
    1. поставете началото на гражданска инициатива ако съберете в срок от една година най-малко 1 милион подписа от граждани на ЕС в поне 7 държави членки, можете да отправите искане към Европейската комисия тя да предприеме действия в определена област от своята компетентност. Допълнителна информация относно гражданската инициатива
    2. лобирайте пред члена на ЕП от Вашия избирателен район, който може:
      1. да даде ход на процес, в рамките на който Парламентът отправя искане към Комисията да предложи законодателство. Това е възможно единствено в случаи, в които Парламентът счита, че е нужно законодателство та ЕС, за да се подпомогне прилагането на Договорите. Ако Комисията откаже да внесе предложение, тя трябва да даде обяснение.
      2. да отправи искане към комисия на Парламента да изготви доклад по собствена инициатива, който, след като бъде одобрен от Парламента, няма да има обвързващ характер, но може да окаже натиск върху Комисията да представи нови предложения.
      3. да отправи въпрос към Комисията, въз основа на който тя може да разгледа възможността за ново законодателство. Допълнителна информация за въпросите
      4. да изготви писмена декларация, която, ако бъде подкрепена с подписи от повече от половината от членовете на ЕП, се изпраща на Комисията с искане за предприемане на действия. Допълнителна информация за писмените декларации
    3. внесете петиция в Европейския парламент. Допълнителна информация за петициите
  2. След като Комисията започне да изготвя или преразглежда законодателство, тя обикновено извършва обществена консултация, в рамките на която заинтересованите страни и експертите получават възможност да изразят своите възгледи. Допълнителна информация за обществените консултации
 
Връщане към началната страница     

#2 Първо четене в Европейския парламент:
Участие на гражданите 

Когато предложението бъде изпратено на Парламента, докладчикът и „докладчиците в сянка“ (членове на ЕП, които обикновено се назначават от всяка политическа група, за да следят дадена процедура) обикновено започват да се осведомяват за становищата на заинтересованите страни. Вие можете да изпратите своето становище до тях, до който и да е член на комисията или до който и да е член на ЕП.


На етапа на разглеждането в комисията изменения могат да бъдат внасяни от който и да е член на ЕП, но измененията на етап пленарно заседание трябва да бъдат внесени от водещата комисия, от политическа група или от най-малко 40 членове на ЕП.


Комисиите понякога организират публични изслушвания, в които евентуално бихте могли да участвате.


Заседанията на комисиите и пленарните заседания се излъчват пряко по интернет. Можете да ги следите чрез линковете на нашата страница EPTV


Вие можете да споделите с члена на ЕП от Вашия избирателен район кои от внесените изменения според Вас са полезни или не.

 
Връщане към началната страница     
 
 

Пълен текст: 

#1 Предложение на Комисията 

Пълен текст 
Европейската комисия изготвя законодателно предложение по собствена инициатива, по искане на други институции на ЕС, по искане на държави или вследствие на гражданска инициатива, в много случаи след провеждане на обществени консултации. Окончателното предложение се изпраща едновременно на Европейския парламент, Съвета и националните парламенти, както и в някои случаи и на Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет.
  1. Обикновената процедура започва с внасянето на законодателно предложение в Европейския парламент и в Съвета.
  2. Обикновената законодателна процедура понастоящем се прилага в 85 определени области на политика, обхващащи по-голямата част от областите на компетентност на ЕС.
  3. „Правото на инициатива” принадлежи на Комисията. Тя е отговорна за внасянето на повечето законодателни предложения. Парламентът и Съветът обаче могат да изискат от Комисията да внесе предложения и в няколко ясно определени случаи други институции могат да излязат с предложения.
  4. Парламентът (с мнозинство от съставляващите го членове) може да изиска от Комисията да внесе предложение в случаи, когато Парламентът счита, че е нужно законодателство та ЕС, за да се подпомогне прилагането на Договорите. Ако Комисията откаже да внесе предложение, тя трябва да даде обяснение.
  5. Съветът (като действа с обикновено мнозинство) може да поиска от Комисията да предприеме проучвания, които министрите считат за уместни за осъществяването на общите цели и да му представи съответни предложения.
  6. В следните много специфични случаи Договорите позволяват започването на обикновената законодателна процедура:
    • по инициатива на една четвърт от държавите членки (съдебно сътрудничество в наказателноправни въпроси, полицейско сътрудничество)
    • по препоръка на Европейската централна банка (някои членове от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка)
    • по искане на Съда на Европейския съюз (създаване на специализирани съдилища към Общия съд за изслушване и определяне на първа инстанция на някои категории дела или процедури в конкретни области, някои разпоредби от Статута на Съда на Европейския съюз)
    • по искане на Европейската инвестиционна банка
  7. Предложение на Комисията може също да бъде вследствие на Европейска гражданска инициатива.
  8. Предложението на Комисията е резултат на обстоен процес на консултации, който може да протече по различни начини (задължителна оценка на въздействието, доклади на експерти, консултации с национални експерти, международни организации и/или неправителствени организации, консултации посредством зелени и бели книги и др.)
  9. Между различните отдели на Комисията също започва процес на консултации, за да се гарантира, че всички аспекти на разглеждания въпрос са взети предвид (консултация между службите на Комисията).
  10. Предложението на Комисията обикновено се приема от колегиума на членовете на Комисията въз основа или на писмена процедура (без обсъждане сред членовете на Комисията) или на уста процедура (досието се обсъжда от колегиума на членовете на Комисията) и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
  11. Комисията внася своето законодателно предложение (обикновено за регламент, директива или решение) в Европейския парламент и в Съвета, но също така и във всички национални парламенти на ЕС и, когато е приложимо, в Комитета на регионите и икономическия и социален комитет.

Ролята на националните парламенти

  1. Съгласно Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти и Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност в Договора за Европейския съюз, националните парламенти могат в срок от осем седмици да приемат мотивирано становище, ако считат, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност. Всеки национален парламент притежава два гласа. В държавите с двукамерна парламентарна система всяка камера притежава един глас.
  2. В случай че най-малко 1/3 от националните парламенти счетат, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност, проектът трябва да бъде преразгледан („жълт картон“). Прагът пада до ¼ за проектите на законодателни предложения, внесени на основание на член 76 от ДФЕС (съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейско сътрудничество). След това преразглеждане („жълт картон”) институцията вносител (обикновено Комисията) на законодателния проект може да реши да го запази, измени или оттегли.
  3. Освен това, съгласно обикновената законодателна процедура, ако обикновено мнозинство от националните парламенти счете, че проектът на законодателно предложение не съответства на принципа на субсидиарност, проектът трябва да бъде преразгледан от Комисията („оранжев картон“). След това преразглеждане Комисията може да реши да запази, измени или оттегли предложението. Ако Комисията реши да запази предложението, тя трябва да обоснове своята позиция. След това Европейският парламент и Съветът трябва да преценят преди приключването на първо четене, дали предложението е съвместимо с принципа на субсидиарност. Ако Парламентът, с обикновено мнозинство от своите членове, или Съветът, с мнозинство от 55% от своите членове, реши, че предложението на отговаря на принципа на субсидиарност, то се оттегля.

Становища на Комитета на регионите и Икономическия и социален комитет

  1. Комисията и Съветът трябва да се консултират с Икономическия и социален комитет (ИСК) и Комитета на регионите (КР) по определени въпроси или, ако това бъде счетено за целесъобразно от Съвета. Например, ИСК трябва да даде своето становище относно икономическата и социалната политика, а с КР трябва да бъдат провеждани консултации във връзка с околната среда, образованието и транспорта. Съветът или Комисията могат да поставят времево ограничение за внасянето на становища. Европейският парламент също така разполага с възможността да се консултира с двата комитета. В допълнение към това, комитетите могат да излизат със становища по собствена инициатива.
Връщане към началната страница     

#2 Първо четене в Европейския парламент 

Пълен текст 
Председателят на Европейския парламент предава предложението на парламентарна комисия, която назначава докладчик, който отговаря за изготвянето на проектодоклад, съдържащ изменения към предложения текст. Комисията гласува по този доклад и по измененията, внесени от други членове на ЕП. След това Европейският парламент провежда разисквания и гласува по законодателното предложение на пленарно заседание въз основа на доклада на комисията и внесените изменения. В резултат от този процес се изготвя позицията на Парламента. Парламентът може да одобри предложението, без да го изменя, или да внесе изменения в него. В редки случаи председателят може да поиска от Комисията да оттегли своето предложение. Позицията на Парламента на първо четене се изпраща на Съвета.
  1. След пристигането на законодателно предложение на Европейската комисия в Европейския парламент председателят, след консултация със съответните технически служби, го разпределя на водещата комисия.
  2. Изборът на комисия зависи от предмета на предложението.
  3. Други комисии могат да получат възможността да изкажат становище, ако предметът на предложението също ги засяга.
  4. Ако възникне конфликт относно компетентността, например въпросът попада почти еднакво в областта на компетентност на две или повече комисии, Председателският съвет решава каква да бъде процедурата, въз основа препоръка от Съвета на Председателите на комисии.
  5. Спорове относно компетентността могат да бъдат решени чрез процедури с асоциирани комисии или чрез съвместни заседания и гласуване на комисиите.
  6. Асоциираната комисия работи по предложението едновременно с водещата комисия по съвместно договорен график. Докладчиците от двете комисии определят кои части от текста попадат под изключителна или съвместна компетентност и се договорят точно как да си сътрудничат. Докладчиците се информират един друг и следва да се договорят взаимно за текстовете, които предлагат на комисиите и за тяхната позиция по отношение на измененията. Водещата комисия следва да приеме измененията на асоциирана комисия, без да ги поставя на гласуване, когато те се отнасят до въпроси, които попадат в обхвата на изключителната компетентност на асоциираната комисия.
  7. Ако е налице несъгласие между водещата и асоциираната комисия относно компетентността, Председателският съвет може да се произнесе коя комисия за какво е компетентна или може да избере варианта със съвместни заседания на комисиите, ако въпросът попада поравно в областите на компетентност на двете комисии.
  8. В случай на процедура на съвместни заседания на комисии, съответните докладчици изработват единен проектодоклад, който се разглежда и гласува от заинтересуваните комисии на съвместни заседания.
  9. Водещата парламентарна комисия първо проверява правното основание на предложението. Тя може да поиска становище от комисията по правни въпроси, която може също така да реши по собствена инициатива да провери правното основание.
  10. Ако предложението има финансово отражение, водещата комисия трябва също да провери дали то е съвместимо с многогодишната финансова рамка, т.е. че са налице достатъчни финансови средства. Комисията по бюджети може също така да направи такава проверка по собствена инициатива.
  11. Водещата комисия, политическа група или поне 40 членове на ЕП могат да възразят, ако считат, че предложението или части от него не съответстват на правата, залегнали в Хартата на основните права на ЕС.
  12. След като дадена комисия е определена за компетентна за предложението, тя назначава докладчик изсред своите членове. На практика координаторите, които представляват политическите групи, решават коя политическа група поеме доклада. Тази група предлага докладчик изсред своите членове или постоянни заместници.
  13. Докладчиците могат да бъдат избрани предварително въз основа годишната законодателна програма на Комисията, което им позволява да проследят предложението по време на подготвителната му фаза, преди то да бъде представено на Парламента.
  14. Другите политически групи назначават докладчик в сянка, който е отговорен за подготовката на позицията на групата и наблюдава работата на докладчика.
  15. Докладчикът ръководи предложението през различните етапи на процедурата, като дава съвети на комисията (при разглеждането на етап комисия) и на Парламента като цяло (в пленарна зала) относно цялостния подход.
  16. Докладчикът е отговорен за представянето на проектодоклад в комисията, включващ неговите изменения по предложението на Комисията.
  17. Обикновено парламентарната комисия заседава няколко пъти, за да разгледа проектодоклада.
  18. При спорни или „технически“ досиета не е необичайно да се организират изслушвания на експерти или да се поръчват проучвания или оценки на въздействието.
  19. По време на разискванията в парламентарна комисия, Комисията може да защити своето предложение и да отговори на въпроси на членове на парламентарната комисия.
  20. Тъй като Съветът получава и започва да работи по предложението на Комисията по същото време като Парламента, парламентарната комисия обикновено изисква от Комисията и Съвета да я държат в течение за напредъка на предложението в Съвета и неговите работни групи.
  21. Асоциираните и подпомагащите комисии внасят своите становища пред водещата комисия.
  22. Всеки член на ЕП може да внася изменения до крайния срок, определен от водещата комисия. Всички изменения подлежат на гласуване във водещата комисия, която гласува с обикновено мнозинство.
  23. Преди водещата комисия да пристъпи към окончателно гласуване по предложение за законодателен акт, тя изисква от Комисията да изрази своята позиция по всички изменения, приети от комисията, като изисква също така и коментар от страна на Съвета. Ако Комисията не е в състояние да излезе със заявление или не е готова да приеме всички приети от парламентарната комисия изменения, последната може да отложи своето окончателно гласуване.
  24. След приемането на доклада в комисия той се вписва в дневния ред на пленарните заседания.
  25. Политическа група или поне 40 членове на ЕП могат да внесат изменения по доклада и да ги поставят на гласуване от пленарната зала. По принцип крайният срок за внасяне на нови изменения в пленарна зала е по обед в срядата от седмицата преди сесията.
  26. Законодателното предложение се обсъжда в пленарна зала въз основа на доклада, изготвен от водещата комисия, в т.ч. всички предлагани изменения, проект на законодателна резолюция и, по целесъобразност, изложение на мотивите на докладчика.
  27. В хода на пленарните разисквания преди гласуването присъстващият член на Комисията съобщава и разяснява позицията на Комисията по всички внесени изменения. Позицията на Комисията по измененията на ЕП се подготвя от отговорната за досието генерална дирекция и се одобрява от колегиума на членовете на Комисията. На практика тя се подготвя от групата за междуинституционални връзки, съставена от членове на бюрата на Комисията, отговорни за междуинституционалните връзки, като впоследствие се ратифицира от колегиума.
  28. Европейският парламент гласува първо измененията по предложението на Комисията. Впоследствие той гласува предложението, изменено или не, като след това се гласуват измененията по проекта на законодателна резолюция. Най-сетне, Парламентът гласува проекта на законодателна резолюция като цяло. В законодателната резолюция се съдържа единствено заявление дали Парламентът одобрява или отхвърля предложението, или го изменя.
  29. Всички изброени по-горе гласувания се извършват с обикновено мнозинство, т.е. мнозинство от подадените гласове.
  30. Ако Парламентът не приеме законодателната резолюция, предложението се разпределя отново на водещата комисия.
  31. Парламентът може:
    • а. да отхвърли предложението като цяло
    • б. да одобри предложението без изменение;
    • в. да го одобри, при условие, че бъдат внесени изменения
  32. Ако измененото предложение на Комисията не бъде подкрепено от мнозинството от подадените гласове или ако бъде прието предложение за отхвърляне на предложението, внесено от водещата комисия или поне 40 членове на ЕП, председателят на Парламента преустановява гласуването на законодателната резолюция (извършвано обикновено след окончателното гласуване на измененото предложение) и изисква от Комисията да оттегли своето предложение. Ако Комисията постъпи по този начин, законодателната процедура спира. Ако Комисията откаже, въпросът се разпределя отново на парламентарната комисия.
  33. Ако предложението на Комисията бъде одобрено като цяло, но въз основа на изменения, гласуването на проекта на законодателна резолюция се отлага, докато Комисията заяви позицията си по всяко от измененията. Ако Комисията не е в състояние да направи такова изявление в края на гласуването на нейното предложение в Парламента, тя уведомява председателя или водещата комисия кога се очаква да бъде в състояние да направи изявление и предложението се включва в проекта на дневен ред на първата пленарна сесия след тази дата.
  34. Ако Комисията заяви, че не възнамерява да приеме всички изменения на Парламента, докладчикът или председателят на водещата комисия отправя официално предложение до Парламента относно това дали гласуването на проекта на законодателна резолюция следва да продължи. Преди да направят предложението, те могат да поискат от председателя да спре разглеждането на въпроса. Ако Парламентът реши да отложи гласуването, въпросът се връща на водещата комисия за преразглеждане. Тогава ще бъдат допустими само изменения, внесени от водещата комисия, с които се цели постигане на компромис с Комисията.
  35. Председателят на Парламента изпраща одобрения от Парламента текст на предложението и придружаващата го резолюция на Съвета и на Комисията като позиция на Парламента.
  36. След като Парламентът приключи работата си на първо четене, Комисията може да приеме „изменено предложение“, което съдържа част от измененията, внесени от Парламента.
  37. Договорът не определя срок за първо четене от Парламента.

NB: След Договора от Амстердам е възможно обикновената законодателна процедура да бъде завършена на етапа на първо четене. През последните години има нарастваща тенденция за постигане на споразумения на етапа на първо четене.

Връщане към началната страница     

#3 Първо четене в Съвета 

Пълен текст 
Подготвителната работа в Съвета протича успоредно с първото четене в Парламента, но Съветът може да проведе официално своето първо четене единствено въз основа на позицията на Парламента. Съветът може: 1) да приеме позицията на ЕП и в такъв случай законодателният акт се приема; или 2) да приеме изменения към позицията на Парламента, което води до изготвяне на позиция на Съвета на първо четене, която се изпраща на Парламента за разглеждане на второ четене.
  1. Предложението на Комисията се изпраща на Съвета едновременно с отнасянето му до Европейския парламент.
  2. По този начин подготвителната работа в Съвета протича паралелно с тази в Европейския парламент, но Съветът може да приеме своята позиция само след като Парламентът се е произнесъл.
  3. Институциите се насърчават да обменят информация за напредъка и графика на преговорите в рамките на обикновената законодателна процедура.
  4. Както и при Парламента, няма определен краен срок за първото четене от Съвета.
  5. Решенията на Съвета се изготвят в рамките на специфични работни групи, съставени от представители на държавите членки и председателствани от представителя на държавата, упражняваща шестмесечното председателство на ротационен принцип, с подкрепата на секретариата на Съвета. Работните групи докладват на Комитета на постоянните представители (Корепер, I или II част), който подготвя всяко решение на Съвета, взето на министерско равнище.
  6. Преди да достигне позиция на първо четене, Съветът може да приеме две междинни стъпки:
    1. Съветът може да постигне принципно споразумение често наричано общ подход преди Европейският парламент да представи своята позиция. Това се прави рядко и се случва най-вече в случаите, когато е налице силен тласък за постигане на споразумение на първо четене.
    2. По-често Съветът първо достига до „политическо споразумение“, определящо основните очертания на предложената му на първо четене позиция. Подробностите по това споразумение се уточняват окончателно от работната група, проверяват се от юрист-лингвисти (правни експерти за всеки език, които контролират правната и езиковата издържаност на текстовете) и официално се приемат като позиция на първо четене от Съвета на следващо заседание.
    И в двата случая Съветът завършва своята позиция едва след получаване на измененията на Парламента от първо четене и на измененото като резултат от тях предложение на Комисията.
  7. Позиция на първо четене може да бъде приета без разисквания, когато бъде постигнато споразумение на подготвителен етап (точка „А“ от дневния ред), или с разисквания (точка „Б“ ) или, в изключителни случаи, чрез писмена процедура. В първите два случая обсъжданията са публични.
  8. Съветът взема решения с квалифицирано мнозинство, освен в областта на данъчното облагане, социалното осигуряване, външната политика, отбраната и оперативното полицейско сътрудничество, които изискват единодушие.
  9. Съществуват четири възможни сценария за първо четене на Съвета:
    1. Ако Парламентът не е приел изменения и Съветът не желае да изменя предложението на Комисията, той може да одобри акта с квалифицирано мнозинство. В такъв случай актът е приет.
    2. Ако Парламентът е въвел изменения, приемането на акта зависи от одобряването на всички изменения от Съвета с квалифицирано мнозинство, ако Комисията ги е включила в измененото предложение, или с единодушие, ако не е. Ако Съветът одобри всички изменения на Парламента, актът се приема.
    След като актът е приет, той се представя за подпис на председателите и генералните секретари на Парламента и на Съвета и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
    1. в. Въпреки че не е изрично предвидено в Договора, широко прието е, че Съветът може с квалифицирано мнозинство да отхвърли предложението на Комисията в неговата цялост.

      Комисията може във всеки момент от първото четене да реши да оттегли или измени своето предложение.
    2. г. Ако Съветът не приеме всички изменения на Парламента или иска да въведе свои собствени, той приема позиция на първо четене.
  10. Текстът на позицията на първо четене се изпраща до Парламента, заедно с изложение на мотивите, както и всякакви изявления, направени от Съвета и/или Комисията за протокола от заседанието на Съвета. Комисията уведомява Парламента за своята позиция.
  11. Парламентът по принцип бива уведомен за позицията на първо четене на Съвета на пленарната сесия след официалното й приемане. Предвидените в Договора крайни срокове за следващите етапи на процедурата започват да текат след като Парламентът обяви в пленарна зала, че е получил позицията на първо четене на Съвета (от деня след съобщаването, което обикновено се прави в четвъртък).
  12. Когато е възможно се провеждат неформални контакти в периода от време между политическото споразумение и официалното уведомяване за позицията на първо четене на Съвета, с оглед да се улесни (ранно) споразумение на второ четене (известно също като „договорена позиция от първо четене“).

NB: Когато съзаконодателите се стремят към споразумение на първо четене, те често организират неформални срещи, на които присъстват представители на Парламента (докладчик и, при необходимост, докладчици в сянка), Съвета (председател на работната група и/или Корепер) и Комисията (отдел, отговарящ за досието, и генералния секретариат на Комисията), така наречените „тристранни процедури“.

Целта е да се гарантира, че приетите в пленарна зала изменения на Парламента са приемливи за Съвета. Комисията често играе посредническа и редакторска роля по отношение на тези компромисни текстове.

Връщане към началната страница     

#4 Второ четене в Парламента 

Пълен текст 
Европейският парламент разполага с 3 (с евентуално удължаване на срока на 4) месеца за разглеждане на позицията на Съвета. Позицията на Съвета се предава първо на водещата комисия, която изготвя препоръка за второто четене в Парламента. Препоръката и евентуално внесените към нея ограничен брой изменения се подлагат на гласуване на пленарно заседание. Съществуват 4 възможни резултата от второто четене: 1) Парламентът одобрява позицията на Съвета и актът се приема; 2) Парламентът не се произнася преди крайния срок и в такъв случай актът се приема във вида, в който е изменен от Съвета на първо четене; 3) Парламентът отхвърля позицията на Съвета на първо четене и в такъв случай актът не се приема и процедурата приключва; 4) Парламентът предлага изменения в позицията на Съвета на първо четене и предава своята позиция на Съвета за второ четене.
  1. Ако Съветът не е съгласен с позицията на Европейския парламент на първо четене, той приема позиция на Съвета на първо четене, която се изпраща на Парламента. Парламентът получава и съобщение на Комисията, в което се обяснява позицията й относно позицията на Съвета и защо я поддържа или й се противопоставя.
  2. Документацията, получена от Европейския парламент, се състои от:
    • позицията на Съвета на първо четене
    • всички декларации, направени в протокола от заседанието на Съвета, на което е приета позицията
    • причините, довели до приемането на позицията от Съвета
    • позицията на Комисията
  3. След получаване и проверка на документацията председателят прави известие в пленарна зала, с което потвърждава получаването на позицията на Съвета на първо четене и съобщението на Комисията по повод на нея. Досието автоматично се изпраща на водещата комисия, която е същата като на първо четене. Документите са на разположение на всички официални езици.
  4. За разлика от първото четене, второто четене е обвързано със стриктни срокове. Парламентът трябва да предприеме действия в рамките на 3 месеца (който срок ЕП или Съветът могат да поискат да бъде удължен на 4). Докато Парламентът счита за начална дата съобщението за позицията на първо четене на Съвета в пленарна зала, то Съветът приема, че срокът започва, считано от датата на получаване на позицията на Съвета на първо четене, по принцип в понеделника на пленарната седмица.
  5. Второто четене в комисия е до голяма степен сходно с процедурата на първо четене, но текстът за изменение е позицията на първо четене на Съвета, а не предложението на Комисията. Само водещата комисия изготвя доклад, няма становища от други комисии.
  6. Съветът може да бъде поканен да представи своята позиция на първото заседание на водещата комисия.
  7. Докладчикът (обикновено същият член на ЕП, който е изготвил доклада за първо четене) изготвя „проектопрепоръка“, т.е. доклад за второ четене.
  8. Проектопрепоръката включва предложените от докладчика изменения. Единствено пълноправни членове или постоянни заместници от водещата комисия могат да внасят допълнителни изменения.
  9. Има ограничения за измененията на второ четене в комисията и пленарната зала. Те са допустими само ако целят:
    1. изцяло или частично да възстановят позицията на Парламента на първо четене
    2. да постигнат компромис между Парламента и Съвета
    3. да изменят част от текста на Съвета, който не е бил включен в или се различава по съдържание от първоначалното предложение на Комисията
    4. да се отчете съществуването на ново фактическо или правно положение, което е възникнало след първото четене.
  10. Председателят на водещата комисия се произнася по допустимостта на измененията.
  11. Ако след първото четене са били проведени избори за ЕП, председателят може да реши, че ограниченията не се прилагат.
  12. Преди да пристъпи към гласуване, комисията може да поиска председателят и докладчикът да разискват измененията в комисията, в присъствието на представител на Съвета и на водещата комисия. След разискването докладчикът може да внесе компромисни изменения.
  13. Комисията взема решение относно измененията и препоръката за второ четене с обикновено мнозинство.
  14. След гласуването в комисията препоръката влиза в пленарна зала.
  15. Препоръката предлага приемане, изменение или отхвърляне на позицията на Съвета на първо четене и включва кратка обосновка на предложеното решение.
  16. Позицията на Съвета и препоръката на комисията за второ четене автоматично се включват в проекта на дневен ред на пленарното заседание за сряда преди крайния срок за второто четене от Парламента, но тя може да бъде разгледана и на по-ранна пленарна сесия.
  17. Изменения за пленарното заседание могат да бъдат внасяни от водещата комисия, политическа група или най-малко 40 отделни членове.
  18. За измененията в пленарно заседание важат същите ограничения като на етапа на разглеждане в комисията. Председателят на Парламента се произнася по допустимостта на измененията, внесени за разглеждане на пленарно заседание. Решението на председателя е окончателно.
  19. Преди гласуването на изменения в пленарна зала председателят може да поиска от Комисията да посочи дали би била склонна да ги приеме или не.
  20. В такива случаи отговарящият по случая член на Комисията изяснява позицията на Комисията относно измененията по време на предхождащото гласуването разискване в пленарна зала. Както и на първо четене, позицията на Комисията се изготвя от междуинституционалната група за връзки и впоследствие се ратифицира от членовете на Комисията.
  21. Съветът може също да бъде поканен да изложи своите забележки.
  22. Евентуалните резултати от второто четене включват:
    1. отхвърляне на позицията на Съвета на първо четене
    2. липса на гласуване в Парламента преди крайния срок
    3. одобрение на позицията на Съвета на първо четене без изменение (споразумение в ранния етап на второто четене)
    4. Парламентът да предложи изменения на позицията на Съвета на първо четене
  23. Водещата комисия, политическа група или най-малко 40 членове могат да предложат позицията на Съвета да бъде отхвърлена. Предложението трябва да бъде прието с мнозинство от всички членове на Европейския парламент т.е. абсолютно мнозинство. Всяко такова предложение се гласува преди гласуването да премине към измененията.
  24. Отхвърлянето на позицията на Съвета на първо четене поставя край на законодателната процедура: тя може да бъде възобновена само чрез ново предложение на Комисията. Към януари 2015 г. това се е случвало само веднъж – през юли 2005 г. относно директивата за софтуерните патенти (Директива относно патентоспособността на компютърно внедрими изобретения). Позицията на Съвета беше отхвърлена с огромно мнозинство от членовете на ЕП (648 срещу 14 гласа и 18 гласа „въздържали се“), което сложи край на предложението. Този случай повдигна въпроса дали Комисията може да оттегли предложение, което е минало на първо четене. .Въпреки че Комисията запазва правото да оттегли предложение на всеки етап, Парламентът и Съветът твърдят, че след като Съветът е приел своята позиция на първо четене, този текст, а не предложението на Комисията представлява основата за останалата част от процедурата; следователно, Комисията не може да оттегли текст, върху който тя вече не упражнява „собственост“. .
  25. Ако до крайния срок Парламентът не успее да вземе решение, актът се счита за приет в съответствие с позицията на Съвета на първо четене.
  26. Ако Парламентът одобри позицията на Съвета на първо четене без изменение, е необходимо обикновено мнозинство от гласуващите.
  27. След като бъде приет, законодателният акт се представя за подпис на председателите и генералните секретари на Парламента и на Съвета и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
  28. Накрая, Парламентът може да предложи изменения на позицията на Съвета на първо четене. Те трябва да отговарят на критериите за второ четене и всяко от тях трябва да бъде одобрено с абсолютно мнозинство от всички членове на Парламента.
  29. Резултатът от гласуването се съобщава на Съвета и на Комисията.
  30. Договорът изрично изисква Комисията да представи писмено становище относно измененията на Парламента и това определя вида гласуване, необходимо в рамките на Съвета: ако, например, Съветът желае да приеме изменение на Парламента, по което Комисията е дала отрицателно становище, той трябва да направи това с единодушие.
Връщане към началната страница     

#5 Второ четене в Съвета 

Пълен текст 
Съветът разполага с 3 (с евентуално удължаване на срока на 4) месеца за разглеждане на позицията на Парламента на второ четене. Той също така се осведомява за позицията на Европейската комисия относно измененията на Парламента от второ четене. Съветът или 1) одобрява всички изменения на Парламента и в такъв случай законодателният акт се приема, или 2) не одобрява всички изменения. В последния случай председателят на Съвета, съгласувано с председателя на Европейския парламент, свиква заседание на помирителния комитет.
  1. След официално получаване на измененията на Европейския парламент от второ четене на всички официални езици, започват да текат сроковете за второ четене в Съвета.
  2. На този етап Съветът разполага с 3 месеца (или 4 в някои случаи), за да реагира.
  3. Съветът може да приеме или отхвърли измененията на Парламента. Преди да вземе решение, той получава становището на Комисията по тях.
  4. Тази процедура е сходна с подготвянето на позицията на Съвета на първо четене: компетентната работна група подготвя позиция, която се представя на Корепер и се приема от Съвета.
  5. За успешно приключване на преговорите Парламентът и Съветът започват преговори по второ четене, когато предложението се разглежда от Парламента, особено в случаите, когато споразумение на второ четене изглежда възможно.
  6. Тези неформални контакти могат да бъдат под формата на двустранни срещи между представители на Парламента и председателството на Съвета или, както по-често се случва, на неформални тристранни срещи, включващи и Комисията. Поради ad-hoc естеството на тези контакти, няма „стандартен“, писмено установен формат на представителство, но, като общо правило, те включват докладчика на Парламента (придружен при необходимост от докладчиците в сянка от други политически групи) и председателя на съответната работна група на Съвета, подпомаган от администрацията на Съвета. Комисията обикновено е представлявана от длъжностните лица, отговарящи за съответното досие, подпомагани от генералния секретариат на Комисията и Правната служба.
  7. Целта на тези контакти е да се постигне споразумение по пакет от изменения, които са приемливи за Съвета и Парламента. Становището на Комисията също е важно, защото то определя вида на необходимото гласуване в Съвета по измененията на Парламента.
  8. Ако преговорите са успешни, председателят на Корепер изпраща писмо до председателя на водещата парламентарна комисия, с което Съветът се задължава да одобри измененията, внесени от Парламента, ако те са в съответствие с компромиса, определен съвместно от Съвета и Парламента.
  9. Компромисните изменения тогава се внасят или в комисията, или, в по-честия случай, точно преди пленарната сесия. Те обикновено са съвместно подписани от името на техните групи от докладчика и съответния брой докладчици в сянка, които са страна по споразумението, с цел максимално да се гарантира постигането на необходимото мнозинство. Съответните политически групи в рамките на Парламента координират своите гласове в полза на приемането на измененията, договорени със Съвета.
  10. Броят на гласовете, необходими при второто четене на Съвета, зависи от становището на Комисията относно измененията на Парламента. Изменения, по които Комисията дава положително становище, могат да бъдат одобрени с квалифицирано мнозинство в Съвета. За изменения, по които Комисията има отрицателно становище, се изисква единодушно одобрение от Съвета.
  11. Ако всички изменения на второ четене на Парламента бъдат одобрени от Съвета, законодателният акт се счита за приет. Законодателният текст се подписва от председателите и генералните секретари на Европейския парламент и на Съвета и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
  12. Ако Съветът не одобри всички изменения на Парламента, председателят на Съвета, съгласувано с председателя на Европейския парламент, свиква заседание на помирителния комитет в срок до шест седмици (който е възможно да бъде удължен с две седмици) след отхвърлянето от Съвета.
Връщане към началната страница     

#6 Помирителна процедура 

Пълен текст 
В срок от 6 (с евентуално удължаване на срока до 8) седмици след отказа на Съвета да приеме позицията на Парламента на второ четене, председателите на Съвета и на Европейския парламент свикват помирителния комитет, в чийто състав влизат равен брой членове на ЕП и представители на Съвета. Помирителният комитет разполага с 6 седмици (с евентуално удължаване на срока до 8 седмици), за да вземе решение по общ проект, който се основава на позициите на второ четене на Европейския парламент и на Съвета. Ако помирителният комитет 1) не одобри общия проект, предложеният законодателен акт отпада и процедурата приключва. Ако помирителният комитет 2) одобри общия проект, текстът се предава на Европейския парламент и на Съвета за трето четене.
  1. Ако Съветът не одобри всички изменения на Парламента на второ четене, се свиква помирителен комитет.
  2. В рамката на помирителния комитет двамата съзаконодатели — Европейският парламент и Съветът — преговарят пряко с цел постигане на споразумение под формата на общ проект за текст.
  3. Помирителният комитет трябва да бъде свикан в срок до шест седмици (или осем, ако е договорено удължаване) след приключването на второто четене на Съвета и официалното уведомление до Парламента, че Съветът няма да приеме измененията на Парламента на второ четене.
  4. Всяко законодателно предложение, изискващо помирение, се дискутира поотделно в рамките на създаден специално за него помирителен комитет.
  5. Помирителният комитет се свиква от председателя на Съвета със съгласието на председателя на Парламента. Той се счита за свикан, когато се състои първото му заседание.
  6. От датата на първото заседание този комитет има шест седмици (с възможно удължаване от максимум две седмици по инициатива на Парламента или Съвета и с общо съгласие помежду им), за преговори и одобряване на общ проект на текст.
  7. Преди комитетът официално да започне работата си, се провеждат подготвителни тристранни процедури и технически срещи веднага щом стане ясно, че Съветът няма да може да приеме измененията на Парламента на второ четене. Заседанията на помирителния комитет могат също да бъдат прекъсвани от тристранни преговори.
  8. При тристранните процедури и техническите срещи се събират малки екипи от преговарящи от Парламента, Съвета и Комисията, всеки от които докладва на своята делегация в рамките на помирителния комитет.
  9. При тристранните процедури Парламентът е представляван от председателя на делегацията в помирителния комитет, председателя на водещата парламентарна комисия и докладчика, подпомагани от членовете на помирителния секретариат на Парламента и ако е необходимо, от член на правната служба.
  10. Съветът е представляван от заместника или постоянния представител (председател съответно на Корепер I или II) на държавата членка, която председателства Съвета, подпомаган от членове на секретариата на Съвета, включително правната му служба.
  11. Европейската комисия е представлявана от генералния директор на структурата, компетентна за досието, подпомаган от експерти, от своята правна служба и от администрацията.
  12. На неофициалните технически тристранни процедури обикновено присъстват експерти и длъжностни лица от трите институции.
  13. Преговорите в рамките на тристранната процедура се основават на „работен документ в четири колони“, в който са изложени позициите на Парламента и Съвета:
    1. позицията на Съвета на първо четене,
    2. измененията на Парламента на второ четене,
    3. позицията на Съвета по измененията на Парламента (приемане, отхвърляне или евентуален компромисен текст),
    4. позицията на делегацията на Парламента относно предложенията на Съвета.
  14. В хода на преговорите двете делегации търсят компромиси относно измененията, при които съществуват нерешени различия. За тази цел може да се изисква допълнителна подробна работа по изготвяне на текстове от малки работни групи на политическо или техническо равнище.
  15. Съответните преговарящи представят резултатите от всяка тристранна процедура за одобрение от делегациите на Парламента и Съвета: когато е необходимо, се организират по-нататъшни тристранни процедури или неофициални срещи.
  16. Самият помирителен комитет се състои от две делегации с еднаква численост: една от Европейския парламент и една от Съвета.
    1. Делегацията на Съвета се състои от един представител от всяка държава членка (министри или по-често представителите в Корепер на държавите членки). Тази делегация се председателства от министъра, който изпълнява ролята на председател на компетентния по досието формат на Съвета. Тя действа с квалифицирано мнозинство (освен за досиета, за които съгласно Договора се изисква единодушие).
    2. Делегацията на Парламента се състои от същия брой членове на ЕП — 28, плюс 28 заместници (които могат да гласуват само ако член от тяхната политическа група отсъства). Трима заместник-председатели на ЕП са постоянни членове на помирителния комитет и се редуват в ролята на съпредседател. Останалите 25 членове на ЕП в делегацията се определят от политическите групи пропорционално на размера на всяка група в рамките на Парламента. Мнозинството от тях обикновено са от парламентарната комисия, компетентна за досието. В повечето случаи делегацията се опитва да действа с консенсус. В случай на гласуване решенията на делегацията се вземат с мнозинство от нейните членове (т.е. понастоящем 15 гласа). Повече информация за делегацията на Парламента в помирителния комитет може да бъде намерена по-долу.
    3. Комисията, по принцип представлявана от члена на Комисията, компетентен за досието, също участва в работата на помирителния комитет, за да подпомогне сближаването на позициите на Парламента и Съвета.
  17. Както при тристранните процедури основният работен инструмент е съвместният работен документ в четири колони (вж. точка 13), преведен на всички официални езици. Комитетът също разполага с предложението на Комисията и становището ѝ по измененията на Парламента на второ четене.
  18. Помирителният комитет се председателства съвместно от заместник-председател на Парламента и министър от държавата членка, председателстваща Съвета. Комитетът провежда заседанията си ту в сградата на Парламента, ту в тази на Съвета, най-често в Брюксел.
  19. Повечето заседания на помирителния комитет започват с тристранна процедура, където съзаконодателите изясняват позициите си на основата на мандатите от съответните си институции. Комисията подпомага преговорите.
  20. Институцията — домакин на първото заседание на помирителния комитет, отговаря за съставянето на общия проект на текст и придружителното писмо, както и — след окончателното приемане на въпросния законодателен акт от Европейския парламент и от Съвета, за подписването на акта от председателите на двете институции и за неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.
  21. Ако делегациите на Парламента и Съвета не успеят да постигнат съгласие в помирителния комитет, цялото предложение отпада. Нова процедура може да се базира само на ново предложение от Комисията. Към януари 2015 г. има само четири случая, в които помирителният комитет не е постигнал съгласие за общ проект („Гласови телефонни услуги“ (1994 г.) „Комитет по ценните книжа“ (1998 г.), Директива за работното време (2009 г.) и Регламента за новите храни (2011 г.)).
    http://www.europarl.europa.eu/oeil/popups/ficheprocedure.do?reference=2004/0209(COD)&l=en
    http://www.europarl.europa.eu/oeil/popups/ficheprocedure.do?lang=en&reference=2008/0002(COD)
  22. Ако делегациите на Парламента и Съвета постигнат компромис, помирителният комитет трябва да одобри „общ проект“. Делегацията на Съвета го одобрява с квалифицирано мнозинство (или единодушие в случаите, посочени в Договора), докато делегацията на Парламента гласува с обикновено мнозинство от съставящите я членове.
  23. Веднага след постигане на съгласие по общ проект на текст в помирителния комитет (или впоследствие при размяна на писма между съпредседателите на комитета), генералният секретариат на институцията, в която е проведено първото заседание, подготвя проекта на законодателния документ, по принцип на езика, използван при преговорите. Неокончателен текст се публикува на уебсайта на Парламента възможно най-скоро след края на преговорите на адрес: http://www.europarl.europa.eu/code/default_bg.htm.
  24. След правна и езикова редакция документът се предоставя на всички официални езици на ЕС.
  25. Съпредседателите на помирителния комитет изпращат общия проект заедно с придружаващото писмо на председателя на Парламента и на действащия председател на Съвета. Евентуални декларации на институциите се прилагат към това писмо. Писмото е адресирано за информация и до представителя на Комисията, взел участие в помирителния комитет.
  26. Споразумението, постигнато в рамките на Помирителния комитет, трябва да бъде потвърдено както от Парламента като цяло, така и от Съвета. Всяка от двете институции гласува общия проект такъв, какъвто е, без да има възможност да внася по-нататъшни промени в него.
Делегацията на Парламента в помирителния комитет
  1. В рамките на помирителната процедура Парламентът се представлява от делегация, съставена от членове на ЕП, равни по брой на членовете на Съвета. Делегацията се определя отделно за всяка помирителна процедура. Задачата ѝ е да представлява целия Парламент в преговорите със Съвета.
  2. В началото на всеки законодателен мандат или при настъпили сериозни промени в общия политически състав на Парламента по време на мандата Председателският съвет определя политическия състав на делегациите в помирителния комитет в съответствие с относителната тежест на политическите групи.
  3. Въз основа на политическия състав на Парламента след изборите през май 2014 г. делегациите на Парламента в рамките на помирителния комитет имат следния състав:
    • ЕНП: девет членове;
    • С&Д: осем членове;
    • ЕКР: трима членове;
    • АЛДЕ: двама членове;
    • ЕОЛ/СЗЛ: двама членове;
    • Зелени/ЕСА: двама членове;
    • ЕСПД: двама членове,
  4. Тримата заместник-председатели със специална компетентност за помиряването участват във всяка делегация и са включени в квотата на членове от тяхната политическа група. Всяка делегация се председателства от един от тримата: те решават помежду си кой за коя помирителна процедура ще отговаря и следователно — кой коя делегация ще председателства. Докладчикът(ците) и председателят на водещата парламентарна комисия също са членове на делегацията по право, включени в квотата на тяхната политическа група.
  5. Останалите членове на делегацията се определят от всяка политическа група за специфичната помирителна процедура. Повечето от тях са от водещата комисия или от подпомагащите комисии. Когато се прилага процедурата с асоциирани комисии, парламентарната делегация трябва за включва докладчика от евентуалната асоциирана комисия. Политическите групи също така трябва да определят същия брой заместници, които могат да участват активно в работата на делегацията, но могат да гласуват само ако заместват пълноправен член.

Организация на делегацията

  1. Делегацията на Парламента провежда учредително заседание, за да даде мандат на преговорен екип — обикновено състоящ се от заместник-председателя, председателстващ делегацията, председателя на водещата комисия и докладчика или докладчиците — за да могат да започнат тристранните срещи.
  2. Комисията присъства на това и всички следващи заседания на делегацията на Парламента. От представителите на Комисията се очаква да представят и разяснят становището ѝ относно измененията на Парламента на второ четене и евентуално също да предоставят информация относно текущите процеси в Съвета, които са им известни.
  3. Членовете на делегацията наблюдават постоянно напредъка на помирителната процедура на поредица от заседания.
  4. Основната цел на заседанията на делегацията се състои в подновяване на мандата на преговарящия екип и обсъждане на компромисните текстове. Дава се съгласие относно определени изменения или компромисни предложения при наличие на общо съгласие. В случай че останат нерешени въпроси, делегацията дава инструкции на преговарящия екип за това, как да продължи преговорите със Съвета. Делегацията на Парламента също така разглежда процедурни въпроси, например дали следва да бъде организирано друго тристранно заседание или дали може да бъде свикан помирителният комитет и ако това е възможно, то кога.
  5. В края на процедурата делегацията официално одобрява или отхвърля споразумението, постигнато в хода на помирителната процедура. Делегацията се стреми да приема решенията си с консенсус. Ако обаче е необходимо гласуване, за одобрение се изисква подкрепата на абсолютно мнозинство от членовете (поне 15 от възможните 28 гласа).
  6. Делегацията се подпомага от специална служба на администрацията на Парламента — секретариата за помирителни процедури и процедури за съвместно вземане на решение — и от специализирани служби: напр. правната служба, юрист-лингвистите и пресслужбата.
Връщане към началната страница     

#7Делегацията на Парламента в помирителния комитет 

Пълен текст 
Общият проект се изпраща едновременно на Парламента и Съвета за тяхното одобрение. Няма определен ред, по който съзаконодателите трябва да вземат решение. Те разполагат с 6 (или 8 по общо съгласие) седмици, за да вземат решение, и те не могат да изменят текста. В Парламента гласуването по общия текст се предхожда от разискване в пленарно заседание. Ако Парламентът и Съветът одобрят общия проект, законодателното предложение се приема. Ако единият или другият от тях го отхвърли или не се произнесе в предвидения срок, законодателството отпада и процедурата приключва. Тя може да бъде подновена единствено чрез ново предложение от страна на Комисията.
  1. Ако помирителният комитет одобри общия проект, той трябва да бъде одобрен от Европейския парламент като цяло и от Съвета на трето четене. Двете институции гласуват по общия проект поотделно и няма възможност той да бъде допълнително изменян.
  2. След успешното приключване на помирителната процедура се подготвя общ проект на текст въз основа на съвместния работен документ и промените, договорени в хода на помирителната процедура. Първоначално проектът се съставя на един език, след което се превежда на останалите официални езици. Оригиналната езикова версия на общия проект за текст се изпраща на членовете на делегацията.
  3. Окончателният общ текст, проверен от правна и езикова гледна точка както в Парламента, така и в Съвета, официално се изпраща от съпредседателите на помирителния комитет до председателя на Парламента и на действащия председател на Съвета. Евентуални декларации на институциите се прилагат към това писмо.
  4. Третото четене се провежда в рамките на период от шест седмици от датата на писмото. Срокът може да бъде удължен с максимум две седмици по инициатива на Парламента или Съвета и с общо съгласие помежду им.

Парламент

  1. През шестседмичния срок (евентуално удължен на осем седмици) членовете на делегацията на Европейския парламент получават окончателния общ текст на съответните си езици заедно с доклад, описващ различните етапи и резултати от помирителната процедура, включително протокол от гласуването на делегацията при приключването на помирителната процедура. Окончателният общ текст, докладът, изготвен от докладчика и председателя на делегацията, придружаващото писмо и евентуални институционални декларации се изпращат на службите, отговорни за пленарните заседания на Парламента. На този етап различните езикови версии на споразумението се публикуват на уебсайта на Парламента.
  2. Гласуването на общия текст се предхожда от разискване в пленарно заседание относно резултата от преговорите и постигнатото (или непостигнатото) споразумение със Съвета. Обикновено разискването започва с изявления на заместник-председателя, който председателства делегацията, и на докладчика. След това общият текст се подлага на гласуване в пленарно заседание. Текстът се одобрява с обикновено мнозинство от подадените гласове; в противен случай общият текст не се приема.

Съвет

  1. Съвместният текст трябва също така да бъде одобрен от Съвета, който по принцип предпочита да гласува след приключване на трето четене в Парламента. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.
  2. На практика одобряването на общия текст от Съвета не представлява проблем, тъй като делегацията на Съвета в помирителния комитет се състои от по един представител на всяка държава членка. Досега Съветът никога не е отхвърлял споразумение, постигнато в хода на помирителната процедура.
  3. Липсата на одобрение на съвместния текст от страна на някоя от институциите слага край на законодателната процедура: тя може да бъде подновена само чрез ново предложение на Комисията.
  4. Ако текстът бъде приет и от Парламента, и от Съвета, той се представя за подпис на председателите и генералните секретари на Парламента и на Съвета, след което се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
 
Връщане към началната страница      
Тази статия е във формат PDF 

Договор 

Консолидиран Текст На Договора За Функционирането На Европейския Съюз : Член 294 (предишен член 251 от ДЕО)

  1. Когато в Договорите има препращане към обикновената законодателна процедура за приемането на акт, се прилага следната процедура.
  2. Комисията внася предложение в Европейския парламент и в Съвета.

Първо четене

  1. Европейският парламент приема позиция на първо четене и я предава на Съвета.
  2. Ако Съветът одобри позицията на Европейския парламент, предложеният акт се приема с формулировката, която съответства на позицията на Европейския парламент.
  3. Ако Съветът не одобри позицията на Европейския парламент, той приема своя позиция на първо четене и я предава на Европейския парламент.
  4. Съветът изчерпателно информира Европейския парламент за основанията, мотивирали го за приемане на неговата позиция на първо четене. Комисията изчерпателно информира Европейския парламент за своята позиция.

Второ четене

  1. Ако в срок от три месеца след предаването Европейският парламент:
    1. одобри позицията на Съвета на първо четене или не се произнесе, предложеният акт се счита за приет с формулировката, която съответства на позицията на Съвета;
    2. отхвърли, с мнозинство от съставляващите го членове, позицията на Съвета на първо четене, предложеният акт се счита за неприет;
    3. предложи, с мнозинство от съставляващите го членове, изменения в позицията на Съвета на първо четене, така измененият текст се предава на Съвета и на Комисията, която представя становище относно измененията.
  2. Ако в срок от три месеца след получаване на измененията, внесени от Европейския парламент, Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство:
    1. одобри всички тези изменения, актът се счита за приет;
    2. не одобри всички изменения, председателят на Съвета, съгласувано с председателя на Европейския парламент, свиква помирителния комитет в срок от шест седмици.
  3. Съветът действа с единодушие относно измененията, за които Комисията е дала отрицателно становище.

Помирителна процедура

  1. Помирителният комитет, който се състои от членове на Съвета или техни представители и от равен брой членове, представляващи Европейския парламент, има за задача да постигне споразумение по общ проект с квалифицирано мнозинство от членовете на Съвета или техните представители и с мнозинство от членовете, представляващи Европейския парламент, в срок от шест седмици от момента на неговото свикване, въз основа на позициите на второ четене на Европейския парламент и на Съвета.
  2. Комисията участва в работата на помирителния комитет и предприема всички необходими инициативи, за да подпомогне сближаването на позициите на Европейския парламент и на Съвета.
  3. Ако в срок от шест седмици след неговото свикване помирителният комитет не одобри общ проект, предложеният акт се счита за неприет.

Трето четене

  1. Ако в този срок помирителният комитет одобри общ проект, Европейският парламент и Съветът разполагат поотделно с по шест седмици от датата на одобрението, за да приемат съответния акт съгласно този проект, като Европейският парламент действа с мнозинство от подадените гласове, а Съветът – с квалифицирано мнозинство. Ако това не бъде изпълнено, предложеният акт се счита за неприет.
  2. Сроковете от три месеца и от шест седмици, посочени в настоящия член, могат да бъдат продължени съответно с не повече от един месец и от две седмици, по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Особени разпоредби

  1. Когато в случаите, предвидени в Договорите, спрямо законодателен акт се прилага обикно­вената законодателна процедура по инициатива на група държави-членки, по препоръка на Евро­пейската централна банка или по искане на Съда, параграф 2, параграф 6, второ изречение и параграф 9 не се прилагат.

В тези случаи Европейският парламент и Съветът предават на Комисията проекта за акт, както и своите позиции на първо и второ четене. Европейският парламент или Съветът могат да поискат становището на Комисията във всеки момент от процедурата, като Комисията може също да представи становището си по своя собствена инициатива. Тя може освен това, ако счете за необходимо, да участва в поми­рителния комитет, в съответствие с параграф 11.


EN C 326/174 Официален вестник на Европейския съюз 26.10.2012

 
Тази статия е във формат PDF  --> Области, в които се прилага обикновената законодателна процедура (PDF) Ръководство за обикновената законодателна процедура, Съвет, 2010  

Термини 

Абсолютно мнозинство (в Европейския парламент) 

Абсолютно мнозинство е мнозинството от всички членове на Европейския парламент (включително онези от тях, които отсъстват или не гласуват). В настоящия си състав със 751 членове на ЕП, прагът за абсолютното мнозинство е 376 гласа.

Асоциирана комисия  

Ако въпрос, който подлежи на обсъждане от Парламента, попада в почти еднаква степен в компетентността на две или повече комисии, или ако част от въпроса е от компетентността на две или повече комисии, една от комисиите се определя за водеща, а другата (другите) - за асоциирана (асоциирани). Водещата и асоциираната комисия работят по съвместно одобрен график, докладчиците се информират взаимно и се опитват да постигнат съгласие по текстовете, които ще бъдат предложени на комисиите им и по становището им относно измененията. Те си поделят областите на компетентност.

Бяла книга 

Белите книги на Комисията представляват документи, съдържащи предложения за действия на ЕС в конкретна област. В някои случаи те следват публикуването на Зелена книга, имаща за цел започване на процес консултации на европейско равнище. Когато една бяла книга бъде одобрена от Съвета, тя може да доведе до програма за действие на Съюза в съответната област.

Генерален секретар на Европейския парламент 

Най-високопоставеният служител на Парламента, отговарящ за администрацията на Парламента. Той осигурява гладкото протичане на парламентарната дейност под ръководството на председателя и на Бюрото. Заедно с председателя той подписва всички актове, приети съвместно от Парламента и Съвета.

Генерален секретар на Съвета 

Ръководителят на Генералния секретариат на Съвета, който подпомага работата на Съвета и на Европейския съвет. Заедно с председателя на Съвета той подписва всички актове, приети съвместно от Парламента и Съвета.

Гражданска инициатива  

Европейската гражданска инициатива позволява на един милион граждани от поне една четвърт от държавите членки на ЕС да призоват Европейската комисия да предложи ново законодателство в области, попадащи в нейната компетентност.

Група за междуинституционални връзки  

Орган на Комисията, отговарящ за координиране на политическите, законодателните и административните връзки с другите институции, и по-специално с Европейския парламент и Съвета. Обединява представители на всички кабинети на членовете на Европейската комисия, като те имат за задача да наблюдават междуинституционалните въпроси. 

Директива 

„Директивата“ е законодателен акт, който поставя цел, която да бъде постигната от всички държави членки на ЕС, но оставя на всяка държава членка избора на метода.

Договор за Европейския съюз (ДЕС) 

С Договора от Лисабон Договорът от Маастрихт, който е в сила от 1993 г., бе изменен и бе преименуван на Договор за Европейския съюз. С него ЕС придобива правосубектност, определят се неговите ценности, цели, институции и области на компетентност. Той е един от двата основни договора, на които се основава понастоящем ЕС.

Договор за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) 

Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) започва съществуването си като Римски договор през 1958 г., но оттогава е изменян многократно. В него се определят правилата за организацията и начина на функциониране на ЕС. Той е един от двата основни договора, на които се основава понастоящем ЕС.

Договор от Амстердам 

Договорът от Амстердам влезе в сила на 1 май 1999 г. Неговата цел беше да се реформират институциите на ЕС в подготовка за присъединяването на бъдещите държави членки. С него Договорът за ЕС и Договорът за ЕИО бяха изменени, преномерирани и консолидирани и бе разширено използването на процедура за съвместно вземане на решение.

Договор от Лисабон 

Договорът от Лисабон влезе в сила на 1 декември 2009 г. Той включва Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на ЕД (ДФЕС). Договорът от Лисабон даде повече правомощия на ЕП, промени процедурата за гласуване в Съвета, въведе гражданската инициатива, създаде поста на постоянен председател на Европейския съвет и новия пост на върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. С него процедурата за съвместно вземане на решение бе преименувана на обикновена законодателна процедура и броят на областите, в които се прилага тази процедура, бе увеличен.

Договор от Маастрихт 

Договорът от Маастрихт или Договорът за Европейския съюз влезе в сила на 1 ноември 1993 г. С него бе създаден Европейският съюз (преди това Европейски общности), въведени бяха процедурата на съвместно вземане на решение и сътрудничеството между правителствата на ЕС в областите на отбраната и на правосъдието и вътрешните работи. Той прокара пътя за Икономическия и паричен съюз и въведе елементи на политически съюз (гражданство, обща външна политика и политика в областта на вътрешните работи).

Договор от Ница 

Договорът от Ница влезе в сила на 1 февруари 2003 г. Неговата цел беше да се реформират институциите на ЕС, така че да могат да функционират ефективно при 25 държави членки. С него бяха въведени методи за промяна на състава на Комисията и на системата на гласуване в Съвета.

Договори 

Договорът е правно обвързващо споразумение между държавите членки на ЕС. В него се определят целите на ЕС, правилата за работата на институциите на ЕС, начинът, по който се вземат решенията, и отношенията между ЕС и неговите държави членки.

Доклад 

Когато дадено предложение на Комисията бъде предадено на парламентарна комисия, комисията назначава докладчик, който подготвя доклад, състоящ се обикновено от изменения към предложението, кратки обосновки и изложение на мотивите, включително финансова обосновка, в която се оценява финансовото въздействие на предложението и неговата съвместимост с многогодишния бюджет.

Доклад по собствена инициатива 

В допълнение към законодателните доклади парламентарните комисии могат да изготвят „доклади по собствена инициатива“ по въпроси от тяхната компетентност. Тези доклади могат да бъдат средство за повишаване на осведомеността по даден въпрос.

Докладчик 

Член на ЕП, назначен от компетентната парламентарна комисия да отговаря за определено законодателно предложение, който придвижва работата по предложението в ЕП и изготвя доклад по него.

Докладчик в сянка 

Докладчикът в сянка е член на ЕП, който наблюдава досието или доклада на ЕП от името на политическа група, различна от тази на докладчика.

Европейска инвестиционна банка 

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) подкрепя проекти в държавите членки на ЕС, и инвестира в бъдещи държави членки и страни партньори. Взема кредити от капиталовите пазари, а не от бюджета на ЕС, и предоставя заеми при благоприятни условия за проекти в съответствие с целите на политиките на ЕС. Тя е собственост на 28-те държави членки на ЕС.

Европейска комисия 

Европейската комисия (ЕК) е изпълнителният орган на ЕС и представлява интересите на ЕС като цяло. Предлага новото законодателство на ЕС и следи за правилното му прилагане. Тя е една от 7-те институции на ЕС.

Европейска сметна палата 

Европейската сметна палата извършва одит на финансите на ЕС. Нейната роля е да подобри финансовото управление на ЕС и да докладва за употребата на публичните средства. Тя е една от 7-те институции на ЕС.

Европейска централна банка 

Европейската централна банка (ЕЦБ) управлява единната парична единица на ЕС - еврото - и се стреми да гарантира ценова стабилност в ЕС. Отговаря за задаването на рамка и провеждането на икономическата и паричната политика на ЕС. Тя е една от 7-те институции на ЕС.

Европейски съвет 

В Европейския съвет заседават държавните или правителствените ръководители на държавите членки на ЕС. Взема решения относно общите политически приоритети и важни инициативи. Не разполага със законодателни правомощия. Той е една от 7-те институции на ЕС.

Европейски икономически и социален комитет 

Европейският икономически и социален комитет е консултативен орган на ЕС; състои се от 353 членове, представляващи гражданското общество, работодателите и работниците. С него трябва да се извършват консултации относно вземането на решения от ЕС в областта на икономиката и социалната политика.

Европейски парламент 

Съставен от 751-ма пряко избрани парламентарни членове от 28-те държави членки, Европейският парламент (ЕП) представлява гражданите на ЕС. Действа като съзаконодател със Съвета по почти всички законодателни актове на ЕС и другите институции на ЕС се отчитат пред него. Той е една от 7-те институции на ЕС.

Единодушие (в Съвета) 

За единодушие е необходимо всички държави членки, заседаващи в рамките на Съвета, да са съгласни с дадено предложение, преди то да бъде прието. След влизането в сила на Договора от Лисабон с единодушие се гласува само по ограничен брой политики, за които се счита, че са чувствителни.

Жълт картон 

Когато Комисията представя ново законодателно предложение, то се изпраща на националните парламенти. Ако една трета от тях прецени, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност, Комисията трябва да преразгледа предложението и да реши дали да го запази, измени или оттегли, като обоснове решението си.

Зелена книга 

Зелените книги се публикуват от Европейската комисия с цел стимулиране на дискусиите със заинтересованите страни на европейско равнище. Те могат да доведат до предложения за действия на ЕС, очертани в белите книги.

Изменено предложение (предложение на Комисията след първо четене в ЕП) 

В периода между първото четене в Парламента и първото четене в Съвета Комисията може да направи промени в своето предложение, така че да включи измененията на Парламента, които според нея подобряват първоначалното предложение и/или биха улеснили постигането на споразумение между Парламента и Съвета.

Изслушване 

Парламентарна комисия може да организира изслушване с експерти, когато счита това за полезно за своята работа. Обикновено изслушванията са публични.

Квалифицирано мнозинство в Съвета 

Kвалифицираното мнозинство в Съвета съответства най-малко на 55 % от членовете на Съвета (страните-членки), т.е. поне 16 държави, които представляват най-малко 65 % от населението на ЕС. Блокиращо малцинство може да се формира от най-малко четирима членове на Съвета.

Корепер 

Комитет на Съвета, който се състои от постоянните представители на държавите членки и подготвя работата на Съвета. Корепер І включва заместник постоянните представители, а Корепер ІІ - постоянните представители.

Колегиум на членовете на Комисията 

Колегиумът се състои от 28 членове на Европейската комисия.

Комисия в Европейския парламент  

20-те постоянни комисии на Парламента съставят, изменят и приемат законодателни предложения, които след това се подлагат на гласуване от Парламента като цяло в рамките на пленарните сесии. Политическата структура на комисиите отразява тази на Парламента. ЕП може да сформира подкомисии, специални временни комисии и официални анкетни комисии.

Комитет на регионите  

Комитетът на регионите е консултативен орган на ЕС, който включва 353 членове, представляващи местните и регионални органи. Той трябва да бъде консултиран в рамките на процеса по вземане на решения на ЕС в следните области: икономическо и социално сближаване, трансевропейски инфраструктурни мрежи, здравеопазване, образование и култура, политика на заетост, социална политика, околна среда, професионално обучение и транспорт.

Обикновена законодателна процедура 

При обикновената законодателна процедура (предишна „процедура за съвместно вземане на решение“) Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз съвместно вземат решение по предложения на Комисията относно широк кръг области на политиката (например, икономическо управление, имиграция, енергетика, транспорт, околна среда и защита на потребителите). По-голямата част от правото на ЕС понастоящем се приема по този начин.

Обикновено мнозинство (в Европейския парламент)  

Едно предложение е прието с обикновено мнозинство, ако броя на гласовете „за“ е по-голям от броя на гласовете „против“.

Обществена консултация 

При публичните консултации Европейската комисия се обръща към различните заинтересовани страни, като публични органи, органи на държавите членки, предприятия, (частни) организации, индустриални асоциации, граждани да представят своето мнение по планираното законодателство. Обикновено консултациите приемат формата на анкети с отворени и затворени въпроси.

Оранжев картон 

Когато Комисията представя ново законодателно предложение, то се изпраща на националните парламенти. Ако мнозинството от тези органи счита, че проектът на законодателния акт не съответства на принципа на субсидиарност, Комисията трябва да преразгледа своето предложение. Ако поддържа предложението си, Комисията трябва да обоснове своята позиция посредством мотивирано становище. Ако Съветът и Парламентът гласуват против предложението на първо четене, работата по него се прекратява.

Официален вестник 

Официален вестник на Европейския съюз (ОВ) съдържа законодателството на ЕС, информация, известия и документи от подготвителната законодателна дейност. Той се публикува всеки работен ден на всички официални езици на ЕС. Само законодателните актове, публикувани в ОВ, имат обвързваща правна сила.

Официален език 

Официалните езици на ЕС са 24: английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки и шведски. Цялото законодателство на ЕС се публикува на всички официални езици.

Парламентарни въпроси 

Парламентарните въпроси се отправят от членовете на ЕП към други институции и органи на ЕС. Адресатът трябва да представи отговор в определен срок. Парламентарните въпроси са пряка форма на парламентарен контрол над останалите институции и органи на ЕС.

Петиции до Европейския парламент 

Всеки гражданин на ЕС, всеки постоянно пребиваващ в ЕС, всяко дружество, организация или сдружение със седалище в ЕС може да отправи петиция към Парламента по всеки въпрос, който е в компетентността на ЕС и го засяга пряко. Тези петиции дават възможност на Европейския парламент да привлече вниманието към всяко нарушение на правата на европейските граждани от страна на държава членка, орган на местната власт или друга институция.

Писмена декларация 

Писмената декларация представлява текст от не повече от 200 думи по въпрос, който е в сферата на дейност на Европейския съюз, представен от не повече от петима членове на ЕП. В случай че бъде подписана от мнозинството членове на ЕП, тя бива изпратена на институциите, до които е адресирана. Членовете на ЕП могат да използват писмените декларации за откриване или повторно откриване на дебат по проблем, който е в компетентността на ЕС.

Пленарни заседания 

Пленарните сесии на Парламента се провеждат 12 пъти годишно в Страсбург, като по-кратки пленарни сесии се провеждат в Брюксел. На пленарните заседания всички 751 членове на ЕП се събират за дебати и гласуване на законодателството на ЕС и за приемане на позиция по политически въпроси.

Политическа група 

Членовете на ЕП са организирани не по националност, а по принадлежност към политическа партия. Понастоящем в Европейския парламент има 8 политически групи. Всеки член на ЕП може да принадлежи само към една политическа група. Някои членове на ЕП не участват в политически групи и са известни като независими.

Помирителен комитет  

Помирителният комитет заседава в рамките на помирителната фаза на обикновената законодателна процедура. Той се състои от еднакъв брой представители на държавите членки и членове на ЕП (към момента той е 28/28). Комитетът отговаря за съставяне на съвместен текст, който се внася за одобрение от Съвета и Парламента на трето четене.

Помирителна процедура 

Помирителната процедура е третата и последна фаза на обикновената законодателна процедура. Тя се състои, когато Парламентът и Съветът не успеят да постигнат споразумение на първо и второ четене. Делегации на Съвета и Парламента търсят взаимно приемлив компромис.

Право на ЕС 

Правото на ЕС се разделя на „първично“ и „вторично“ законодателство. Договорите (първичното законодателство) са основата за всички действия на ЕС. Вторичното законодателство, което включва регламенти, директиви и решения, произтича от принципите и целите, посочени в договорите.

Право на законодателна инициатива 

Правото на Комисията на законодателна инициатива я оправомощава да представя законодателни предложения или защото това е изрично предвидено в Договорите, или защото Комисията счита това за необходимо. Съветът и Европейският парламент могат също така да поискат от Комисията да представи законодателно предложение.

Председател на Европейския парламент 

Председателят на Европейския парламент председателства пленарните сесии, Председателския съвет и Бюрото (съставено от заместник-председателите на ЕП). Той представлява ЕП в рамките на ЕС и на международната сцена.

Председателски съвет  

Председателският съвет изготвя графика за работата и законодателната дейност на Парламента, определя отговорностите и състава на комисиите и делегациите, отговаря и за отношенията с другите институции на ЕС, с националните парламенти и с държавите извън ЕС. Съветът включва председателя на ЕП и председателите на политически групи.

Председателство на Съвета 

Председателството на Съвета на Европейския съюз се поема на ротационен принцип от отделните държави членки на всеки 6 месеца. Съветът има 10 различни състава, всеки от които се председателства от министъра, отговорен за съответната област в председателстващата държава членка, с изключение на Съвета по външни работи, чийто постоянен председател е Върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Пропорционалност 

Съгласно принципа на пропорционалност участието на институциите на ЕС не трябва да надхвърля необходимото за постигане на целите на Договорите.

Процедура за съвместно вземане на решение  

Термин, използван в миналото за обозначаване на настоящата обикновена законодателна процедура. Все още широко се използва в неофициален контекст.

Регламент 

„Регламент“ е пряко приложим акт на правото на ЕС, който има задължителна правна сила във всички държави членки. Не е необходимо националните правителства да предприемат действия за прилагане на регламентите на ЕС.

Решение 

„Решението“ е обвързващо за тези, към които е адресирано“ (напр. държава членка на ЕС, или отделно дружество) и е пряко приложимо.

Становище (на комисия) 

Парламентарната комисия, компетентна по даден проблем, може да поиска становище от други комисии. Председателят и докладчикът на комисията, която представя становище, често биват канени да участват в заседанията на компетентната комисия. Често това становище се представя под формата на писмен доклад.

Съвет на Европейския съюз 

Съветът на Европейския съюз, обикновено наричан „Съвет“ (преди „Съвет на министрите“), представлява правителствата на държавите членки на ЕС. Съвместно с Европейския парламент Съветът приема законодателството, предложено от Европейската комисия. Той е една от 7-те институции на ЕС.

Съвет на председателите на комисии  

Съветът на председателите на комисии на Парламента се състои от председателите на постоянните и на временните комисии. Задачата му е да подобрява сътрудничеството между комисиите на ЕП.

Съвместен проект 

Текст, приет от Помирителния комитет в хода на помирителна процедура. Този текст се подлага на едно гласуване в Парламента и в Съвета и към него не могат да се внасят изменения.

Съвместни заседания на комисии 

В случай че даден проблем, отнесен към Парламента, не може да бъде предоставен на една компетентна комисия, тъй като явно попада в компетентността на няколко комисии, съответните докладчици изготвят общ проектодоклад, по който съответните комисии гласуват съвместно под общото председателство на председателите на тези комисии.

Субсидиарност 

Съгласно принципа на субсидиарност ЕС не следва да предприема действия (с изключение на областите, които са в неговата изключителна компетентност), освен ако действията на равнище ЕС са по-ефективни от действията на национално, регионално или местно равнище. Основателността на действията на равнище ЕС е подложена на постоянен контрол.

Съд на Европейския съюз 

Съдът на Европейския съюз тълкува правото на ЕС и следи за еднаквото му прилагане във всички държави членки. Урежда също така правни спорове между правителствата на държавите членки на ЕС, физически лица, дружества или организации и институциите на ЕС.

Точка „А“ 

Дневният ред на Съвета е разделен на точки „А“ и „Б“. Точка „А“ включва въпроси, по които е постигнато споразумение и които могат да се приемат без обсъждане. Това не изключва възможността член на Съвета или на Комисията да изрази становище, когато точката се подложи на гласуване.

Точка „Б“ 

Дневният ред на Съвета е разделен на точки „А“ и „Б“. Точка „Б“ включва въпроси, по които не е постигнато споразумение и по които ще се проведе разискване. Често това са чувствителни от политическа гледна точка въпроси.

Тристранна процедура 

Неформални заседания, в които участват Европейският парламент, Съветът и Комисията. Тяхната цел е да се постигне споразумение (относно пакет от изменения или формулировка на законодателен текст), приемливо за Съвета и Парламента.

Член на Европейската комисия 

Европейската комисия се състои от членове, на всеки от които председателят на Комисията възлага отговорност за определена област от политиката. Към момента техният брой е 28 - по един за всяка държава членка.

Член на Европейския парламент 

Членовете на Европейския парламент се избират пряко за период от пет години. 751-та членове на ЕП представляват гражданите на ЕС.

 
Тази статия е във формат PDF   

Сподели