Образование и професионално обучение

Съгласно принципа на субсидиарност политиките в областта на образованието и професионалното обучение се определят от всяка държава — членка на Европейския съюз (ЕС). Следователно ЕС изпълнява само спомагателна роля. Някои предизвикателства, обаче, са общи за всички държави членки (застаряващо население, дефицит на умения сред работната сила, конкуренция в световен мащаб и образование в ранна детска възраст) и поради това е необходимо да се предприемат съвместни действия, като държавите работят заедно и се учат една от друга[1].

Правно основание

Професионалното обучение е определено в Договора от Рим от 1957 r. като област на действие на Общността, а образованието е официално признато в Договора от Маастрихт през 1992 r. за област от компетентността на ЕС. Договорът гласи, че „Общността допринася за развитието на качествено обучение чрез насърчаване на сътрудничеството между държавите членки и, ако е необходимо, чрез подпомагане и допълване на техните действия, като напълно зачита отговорностите на държавите членки за съдържанието на учебния процес и организацията на образователните системи и тяхното културно и езиково разнообразие“.

Договорът от Лисабон не промени разпоредбите относно ролята на ЕС във връзка с образованието и обучението (дял XII, членове 165 и 166). Освен това в него се съдържа разпоредба, която може да бъде описана като хоризонтална „социална клауза“. В член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се заявява: „При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на (…) високо равнище на образование и обучение.“

Освен това в Хартата на основните права на Европейския съюз, която има същата правна сила като Договорите (член 6 от Договора за Европейския съюз), се заявява, че: „Всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение“ (член 14), както и „право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия“ (член 15).

Цели

В своите политики и дейности Съюзът трябва да вземат предвид изискванията, свързани с насърчаването на високо равнище на образование и обучение. Следователно дългосрочните стратегически цели на ЕС по отношение на образованието и обучението, във вида, в който са определени от Съвета през 2009 г., са: 1) превръщане на ученето през целия живот и мобилността в действителност; 2) подобряване на качеството и ефективността на образованието и обучението; 3) насърчаване на справедливостта, социалното сближаване и активното гражданско участие; 4) разгръщане на творчеството и новаторството, включително предприемчивостта, при всички степени на образование и обучение.

Постижения

A. „Европа 2020“ и „Образование и обучение 2020“

Политиката в областта на образованието и обучението набра скорост с приемането на стратегията „Европа 2020“. Докато основната отговорност за образователните системи и системите за обучение се носи от държавите членки, ЕС играе ключова роля за подкрепата и допълването на усилията за подобряване и модернизиране на техните образователни системи. В рамките на стратегията „Европа 2020“ на държавите членки се предоставят конкретни насоки относно приоритетните реформи всяка година под формата на специфични за всяка държава препоръки.

В областта на образованието и обучението, стратегическата рамка „Образование и обучение 2020“(ОО 2020) очертава целите, инструментите и организацията на съвместната работа на равнище ЕС. Като част от „Образование и обучение 2020“ бяха определени следните целеви показатели на ЕС за 2020 г.: 1) най-малко 95 % от децата на възраст между 4 години и възрастта за започване на задължително начално образование следва да участват в образованието в ранна детска възраст; 2) делът на 15-годишните с недостатъчни умения в четенето и недостатъчни познания в областта на математиката и другите естествени науки следва да е под 15 %; 3) делът на преждевременно напускащите системата на образование и обучение, следва да бъде под 10 %; 4) делът на лицата на възраст от 30 до 34 години със завършено висше образование следва да бъде най-малко 40 %; 5) средно най-малко 15 % от възрастните (на възраст между 25 и 64 години) следва да участват в процеса на учене през целия живот; 6) не по-малко от 20 % от завършилите висше образование и 6 % от лицата на възраст между 18 и 34 години с начална професионална квалификация следва да са учили или да са се обучавали поне известно време в чужбина; 7) делът на работещите дипломирани лица (между 20- и 34-годишна възраст, успешно завършили средно или висше образование), приключили образованието си преди от 1 до 3 години, следва да бъде не по-малко от 82 %.

За да изпълни политиките на ЕС в областта на професионалното образование и обучение, Комисията действа чрез Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP), който е една от децентрализираните агенции на ЕС.

B. Нова европейска програма за умения

През 2016 г. Комисията публикува съобщение относно „Нова програма за умения в Европа“ (COM(2016) 0381), в което предлага 10 действия, за да могат хората да придобият уменията, които са необходими на пазара на труда и да използват по-добре уменията, с които те вече разполагат, с цел да им се помогне да си намерят качествени работни места:

  • гаранция за уменията, която да помогне на възрастни с ниско ниво на умения да придобият минимално ниво на езикова грамотност, математическа грамотност и умения в областта на цифровите технологии;
  • преглед на Европейската квалификационна рамка;
  • „коалицията за цифрови умения за работни места“ в подкрепа на сътрудничеството между заинтересованите страни от сферата на образованието, заетостта и промишлеността;
  • „подробния план за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията“, за подобряване на проучването на уменията;
  • „инструмента за съставяне на профил на уменията за гражданите на трети държави “, който да подкрепя ранното установяване и профилиране на уменията и квалификациите на мигрантите;
  • подкрепа за професионалното образование и обучение, по-специално чрез прояви и дейности в рамките на Европейската седмица на професионалните умения;
  • преразглеждане на препоръката относно ключовите компетентности, за да се помогне на повече хора да придобият основния набор от умения, необходими за работа и живот през 21-ви век;
  • преразглеждане на рамката Европас, с което да се предложат на хората по-добри и по-лесни за употреба инструменти, за да представят своите умения;
  • предложение за препоръка относно проследяване на дипломираните висшисти с цел подобряване на разбирането на резултатите на завършилите след приключване на тяхното образование и обучение;
  • анализ и споделяне на най-добри практики за управление на движението на висококвалифицирани и квалифицирани кадри между държавите („поток от мозъци“).

C. Образование в ранна детска възраст

След приемането на европейския стълб на социалните права, в който се подчертава, че „децата имат право на образование и грижи в ранна детска възраст с добро качество“, въпросът за образованието в ранна детска възраст става още по-важен. През май 2018 г. Комисията одобри предложение за препоръка на Съвета относно „Висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст“ (COM (2018)0271). Въпросното предложение се основава на досегашната работа в тази област, и по-специално на „Основни принципи на рамката за качество за образование и грижи в ранна детска възраст“, предложени от работна група от национални експерти през 2014 г. 

D. Европейско пространство за образование

През май 2018 r., след срещата на върха в Гьотеборг, Комисията публикува съобщение, озаглавено „Изграждане на по-силна Европа: ролята на политиките за младежта, образованието и културата“ (COM(2018)0268). В него тя излага визията си за изграждането на „Европейско образователно пространство“, което наред с другото включва предложение за препоръка на Съвета за насърчаване на автоматичното взаимно признаване на дипломите за висше и полувисше образование и резултатите от периодите на обучение в чужбина (COM(2018)0270).

E. „Еразъм“

„Еразъм+“ е програмата на ЕС за областите на образованието, обучението, младежта и спорта за периода 2014—2020 г. Тя доразвива по-раншни инициативи на Съюза за насърчаване на обмена и развитието на системите за образование и обучение имладежката заетост.

„Еразъм +“ е предназначена да подкрепя усилията на държавите да използват ефикасно потенциална на човешкия и социален капитал на Европа и същевременно утвърждава принципа за обучение през целия живот, като обвързва подкрепата с официално, неофициално и неформално обучение в областите на образованието, обучението и младежта.

Конкретните цели, преследвани от програмата “Еразъм+“ в областта на образованието и обучението, са: 1) подобряване на равнището на ключовите компетентности и умения, като се обръща особено внимание на тяхната приложимост на пазара на труда и приноса им за по-сплотено общество; 2) спомагане за подобряване на качеството, високите постижения в иновациите и придаване да международен характер на равнището на институциите за образование и обучение; 3) насърчаване на създаването и повишаване на осведомеността относно европейско пространство за учене през целия живот, предназначено да допълва реформите на политиките на национално равнище и подкрепя модернизацията на системите за образование и обучение; 4) засилване на международното измерение на образованието и обучението; 5) подобряване на преподаването и изучаването на езици и поощряване на широкото езиково многообразие на Съюза и междукултурната осведоменост.

Амбициозната цел на програмата “Еразъм+“ е да насърчава полезните взаимодействия и взаимното обогатяване между различните сфери на образованието, обучението и младежта, като премахва изкуствените граници между различните действия и формати на проектите, поощрява новите идеи, привлича нови участници от професионалните среди и гражданското общество и стимулира нови форми на сътрудничество. По отношение на образователния сектор стремежът е постигането на посочените цели в рамката на ключовите действия. Ключово действие 1 се съсредоточава върху мобилността на студентите в областта на висшето образование и професионалното образование и обучение и на персонала от всички образователни сектори, ключово действие 2 — върху партньорствата, а ключово действие 3 оказва подкрепа за реформа на политиката.

Предложението на Комисията за програма приемник (2021—2027 г.) беше публикувано през май 2018 г. (COM(2018)0367). В него се предлага цялата програма да се нарича просто „Еразъм“. Цялостната структура на програмата не е променена по същество, включително и трите „ключови действия“, вече установени в рамките на „Еразъм+“. Комисията, обаче, предлага удвояването на бюджета на 30 млрд. евро в сравнение с периода на програмиране 2014—2020 г.

Ролята на Европейския парламент

Европейският парламент винаги се е застъпвал за тясно сътрудничество между държавите членки в областта на образованието и обучението и за разширяване на европейското измерение на политиките на отделните държави членки в областта на образованието. Парламентът участва активно в цикъла политики, свързани с „Образование и обучение 2020“, и отговаря на докладите, изготвени в тази рамка (например чрез резолюцията си от 23 юни 2016 r. относно проследяване на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (ОО 2020).

A. „Еразъм“

Парламентът работи успешно за осигуряване на увеличаване на бюджетните ресурси, налични за „Еразъм+“. На 12 април 2016 г. Парламентът одобри резолюция относноЕразъм+ и други инструменти за насърчаване на мобилност при професионалното образование и обучение — подход за учене през целия живот[2]. В тази резолюция той призовава Комисията, държавите членки и публичните органи по заетостта да популяризират и повишават осведомеността за програмата „Еразъм+“ и други инструменти, насочени към насърчаване на мобилността в областта на професионалното образование и обучение, по-специално сред малките и средните предприятия; В резолюцията си от 14 септември 2017 г. Парламентът потвърждава изключително положителното въздействие на „Еразъм+“. Той подчерта, че новата програма следва да бъде по-отворена и достъпна и насочи вниманието към някои трудности при признаването на кредитите по Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS). Той призова за създаването на европейска студентска електронна карта, която да предоставя на студентите достъп до услуги в цяла Европа. Членовете на ЕП подчертаха значението на насърчаването, посредством програмата, на активното гражданство, гражданското образование и европейската идентичност.

Парламентът предлага утрояване на бюджета до 41 млн. евро за следващото поколение на програма „Еразъм+“ , което ще позволи увеличаване на броя на участниците и по-голямо приобщаване. Обменът в областта на професионалното образование, особено в граничните региони, също ще бъде приоритет на новата програма и ще получи по-голям бюджет.

B. Образование и заетост

Комисията по култура и образование (CULT) и комисията по заетост и социални въпроси (EMPL) изготвиха съвместен доклад по собствена инициатива относно съобщението на Комисията относно „Програмата за нови умения за Европа“. Резолюцията беше приета в Парламента заседание на 14 септември 2017 г. Парламентът се застъпва за цялостен подход към образованието и развитието на умения и приканва държавите членки да се съсредоточат не само върху уменията, свързани с пригодността за заетост, но и върху уменията, които са от полза за обществото. Разглеждат се също така въпроси, свързани с един по-всеобхватен подход към повишаването на квалификацията на мигрантите, инвестирането в образование и грижи в ранна детска възраст, увеличаването на възможностите за учене през целия живот, ключовата роля на неформалното и самостоятелното учене, както и насърчаването на уменията в областта на цифровите технологии, природните науки, технологиите, инженерството и математиката (STEM) и на предприемаческите умения.

Комисията по култура и комисията по заетост и социални въпроси изготвиха законодателен доклад относно предложението на Комисията за актуализиране на рамката „Европас“. Новата рамка „Европас“ беше приета на 18 април 2018 г. с Решение (ЕС) 2018/646 на Европейския парламент и на Съвета.

C. Други конкретни области

Парламентът се интересува живо и от съобщенията на Комисията, насочени към специфични области на образованието и обучението. Примерите за това включват резолюцията на Парламента от 22 октомври 2013 г. относно преосмисляне на образованието, от  15 април 2014 г. относно новите технологии и образователните ресурси със свободен достъп, от 8 септември 2015 г. относно насърчаване на младежкото предприемачество чрез образование и обучение, от 12 септември 2017 г. относно академичното продължаващо и дистанционно образование като част от европейската стратегия за учене през целия живот и от 12 юни 2018 г. относно модернизирането на образованието в ЕС.

 

[1]За по-подробна информация, вж. Информационен фиш 3.6.4 относно висшето образование
[2]ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 65

Pierre Hériard