Европейският съюз и неговите търговски партньори

С течение на годините ЕС намалява производството на трудоемки продукти с ниска себестойност, за да се специализира в маркови стоки с по-висока себестойност. Поради отворената икономика на ЕС търговията е от същностно значение за него. За да преодолее пречките пред търговията и да създаде равнопоставени условия за своите предприятия, Съюзът договаря редица споразумения за свободна търговия (ССТ). ЕС също така е основател на Световната търговска организация (СТО) и ключов участник в нея.

Правно основание

Член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) определя общата търговска политика като област от изключителната компетентност на Европейския съюз.

Централната позиция на ЕС

ЕС е най-голямата икономика в света, която създава над 20 % от световния брутен вътрешен продукт (БВП). Благодарение на своя БВП от около 15 билиона евро и на откритостта на своя пазар, с износ на стоки и услуги за 2791 милиарда евро и внос на стоки и услуги за 2578 милиарда евро, ЕС изпълнява централна роля при определянето на структурата на световната търговска система, преди всичко като подкрепя СТО. Икономическата отвореност е донесла и ще продължи да носи значителни предимства на ЕС, предвид на това, че над 30 милиона работни места в ЕС зависят от външната търговия и че 90 % от световния икономически растеж в следващите 15 години се очаква да бъде създаден извън Европа[1]. Нови икономически участници и технологични постижения промениха значително структурата и моделите на международната търговия. По-специално широкото използване на информационните технологии дава възможност за търговия със стоки и услуги, които преди не можеха да бъдат търгувани. Международният обмен нарасна неимоверно през последните 20 години, като достигна безпрецедентни нива. Днешната глобална икономика е високо интегрирана, а световни снабдителни вериги до голяма степен са заменили традиционната търговия с крайни продукти.

Въздействието на световната финансова криза оказа отрицателно влияние върху икономическите резултати на Съюза. Все пак в някои отношения икономиката на ЕС показва забележителна устойчивост в сравнение с други индустриализирани икономики, а делът ѝ в световния БВП намаля с по-бавно темпо от тези на Япония и САЩ. ЕС също така успя да запази относително силна позиция в търговията със стоки, като в същото време засили своята водеща роля в търговията с услуги.

Роля на Европейската комисия и Европейския парламент

Международната търговия беше един от първите сектори, в които държавите членки се споразумяха да обединят суверенитета си. Вследствие на това те възложиха на Европейската комисия да се занимава от тяхно име с търговските въпроси, включително да договаря международни търговски споразумения. С други думи ЕС, действайки като едно цяло, договаря двустранни и многостранни търговски споразумения от името на всички свои държави членки. Както личи от досегашната практика на ЕС в системата за разрешаване на спорове на СТО, Съюзът е показал забележителни способности да защитава интересите си в международните търговски спорове. ЕС използва също така международните търговски инструменти за утвърждаване на своите собствени ценности и политики и се опитва да разпространи своите регулаторни практики в останалия свят. „Насърчаването на европейските ценности“, сред които правата на човека, устойчивото развитие, доброто управление и опазването на околната среда, е един от трите стълба на търговската стратегия на ЕС „Търговията — за всички“.

Европейският съюз традиционно е подкрепял отворена и справедлива международна търговска система. Той работи усърдно, за да гарантира интеграцията на всички страни в световната икономика, включително чрез постепенно премахване на пречките пред международната търговия.

Договорът от Лисабон засили ролята на Европейския парламент, като го направи съзаконодател по въпроси, засягащи търговията и инвестициите, на равна нога със Съвета. Договорът също така даде на Парламента по-активна роля в договарянето и ратифицирането на международни търговски споразумения, тъй като сега за това се изисква задължително одобрението му. Някои елементи от търговската политика, обаче, остават в рамките на правомощията на държавите членки. На 16 май 2017 г. Съдът на Европейския съюз излезе със становище, което даде яснота по отношение на разделението между националните правомощия и правомощията на ЕС.

Търговска политика и ориентация

В съобщението от 2010 г., озаглавено „Търговия, растеж и световни дела“, международната търговия е посочена като един от стълбовете на стратегията „Европа 2020“, насочена към постигането на един по-екологосъобразен и по-конкурентоспособен ЕС. По подобен начин стратегията „Търговията за всички“ от 2015 г. укрепва търговската политика на ЕС като основен фактор, допринасящ за насърчаване на растежа, заетостта и инвестициите. Тя призовава също да се обнови СТО, като се даде на тази организация централна роля в разработването и прилагането на правила, като се възприеме по-целенасочен подход вместо сегашния подход на „едно предприятие“, съгласно който всички точки от програмата трябва да бъдат одобрявани заедно, и като се създаде „двустепенен“ механизъм, който дава възможност подгрупа от членове на СТО да напреднат по определен въпрос, като същевременно дава възможност за присъединяването към групата на други членове на по-късен етап.

Но след безизходната ситуация в многостранните преговори в рамките на СТО по Програмата за развитие от Доха ЕС трябваше да намери алтернативни начини за гарантиране на по-добър достъп до пазарите на трети държави. За тази цел беше въведено ново поколение ССТ, които са с далеч по-голям обхват от намаленията на тарифи и търговията със стоки.

Първото подобно ССТ „от ново поколение“ беше сключено с Южна Корея и след ратифицирането от Европейския парламент се прилагаше временно от юли 2011 г., а влезе официално в сила през декември 2015 г. Свидетелства за новата политика са многостранното търговско споразумение между ЕС, Перу, Колумбия и по-късно Еквадор, което е в сила временно от 2013 г., споразумението за асоцииране с държавите от Централна Америка, чийто търговски „стълб“ се прилага временно от 2013 г., всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между ЕС и Канада, което се прилага временно от септември 2017 г., ССТ между ЕС и Сингапур, по което преговорите приключиха през 2014 г., и ССТ между ЕС и Виетнам, по което преговорите приключиха в края на 2015 г. ССТ с Япония влезе в сила на 1 февруари 2019 г.

Преговорите със САЩ относно Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) бяха временно спрени, но ЕС е в процес на преговори с други ключови партньори. Преговорите за търговско споразумение с членове — учредители на Меркосур, се смятат за важна крачка към по-широк достъп до пазара на Южна Америка. ЕС започна и преговори за ССТ с Индонезия, Тунис, Филипините, Австралия и Нова Зеландия. Преговорите с Малайзия, Тайланд и Индия ще бъдат възобновени веднага щом възникнат подходящите условия. ЕС започна също преговори за самостоятелни двустранни инвестиционни договори с Китай и Мианмар и ще проучи възможността за започване на подобни преговори с Тайван и Хонконг. Ще се разглежда възможността за преговори с Иран след присъединяването на тази държава към СТО.

Тези споразумения ще донесат значителни ползи. Средните тарифи, налагани върху износа на ЕС, трябва да бъдат намалени с около 50 %. ССТ се очаква да допринесат за икономическия растеж в ЕС с допълнителни 2 % от БВП на ЕС[2]. Приключването на тези споразумения обаче може да отнеме няколко години.

Внос и износ

Европа е най-големият износител на промишлени стоки и на услуги в света, а самата тя е най-големият експортен пазар за около 80 държави[3]. Търговията със стоки на ЕС с останалата част от света беше на стойност 3936 милиарда евро през 2018 г.[4]

Основни търговски партньори на Европейския съюз — търговия със стоки през 2018 г. (милиони евро)

Държава Износ Внос Общо Търговски баланс
САЩ 406 372 267 270 673 642 +139 102
Китай 209 906 394 698 604 604 -184 791
Швейцария 156 484 108 980 265 464 +47 504
Свят 1 955 746 1 980 361 3 936 107 -24 615

Източник: Европейска комисия, 2019 г.

Както вносът, така и износът бележат увеличение в сравнение с 2017 г. Това увеличение е по-голямо за вноса (123 милиарда евро), отколкото за износа (76 милиарда евро).

Търговският излишък на ЕС-28 за стоки варира от 11 млрд. евро през 2014 г. до 60 млрд. евро през 2015 г. и 20,5 млрд. евро през 2017 г.[5] През 2018 г. беше отчетен дефицит от 24,6 милиарда евро. Машините и транспортното оборудване бяха най-важните категории както при износа, така и при вноса, следвани от химическите продукти, що се отнася до износа, и минералните горива, що се отнася до вноса.

Общият износ през 2018 г. нарасна с 4,1 % в сравнение с предходната година, а вносът се увеличи с 6,7 %, достигайки стойности съответно от 1956 милиарда евро и 1980 милиарда евро. САЩ останаха далеч най-значимото местоназначение на стоките, изнасяни от ЕС през 2018 г., следвани от Китай, Швейцария и Русия.

Китай беше водещият доставчик на стоки за ЕС през 2018 г., следван от САЩ и Русия.

Неотдавнашният малък спад в търговския баланс при стоките бе в контраст с по-нататъшното нарастване на положителния баланс на търговията с услуги. През 2017 г. ЕС отчете баланс от 191 милиарда евро в сделките с услуги с останалия свят, което е резултат от износ на обща стойност 912 милиарда евро и внос на обща стойност 721 милиарда евро. Търговията с услуги възлиза на 33 % от износа на ЕС и 28 % от вноса в ЕС на стоки и услуги през 2017 г.[6] САЩ, страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Азия бяха сред най-големите партньори на ЕС в областта на търговията с услуги. Според най-новите налични данни търговията с услуги на ЕС се е съсредоточавала основно в три категории: други бизнес услуги, транспорт и пътувания[7].

Преки чуждестранни инвестиции — ЕС

ЕС е най-големият инвеститор в света и основен приемник на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от други части на света. Влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г. разшири допълнително изключителната компетентност на ЕС по въпросите, свързани с международната търговия, като тази компетентност сега включва ПЧИ. За да изясни точния обхват на своите компетентности по отношение на инвестициите, Комисията отправи запитване до Съда на Европейския съюз за становище относно Споразумението за свободна търговия между ЕС и Сингапур. Становището на Съда от 2017 г. потвърди, че повечето аспекти на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) попадат в сферата на компетентност на ЕС, с някои изключения, по-специално уреждането на спорове.

Дял от световните ПЧИ през 2016 г. (%)

Държава Размер на ПЧИ в ЕС Размер на ПЧИ с произход от ЕС
ЕС 38,4 % 52, 0 %
САЩ 35,3 % 39,5 %
Китай 7,5 % 7,9 %
Канада 5,3 % 7,5 %
Япония 1,0 % 8,7 %

Източник: Изчисления на ГД за външни политики на Европейския парламент въз основа на данни на Европейската комисия.

 

[1]„Trade for all: Towards a more responsible trade and investment policy“ (Търговията — за всички: Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика), Европейска комисия, 2015 г., стр. 8, документ, прегледан на 26 април 2019 г., http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/october/tradoc_153846.pdf
[2]„The European Union explained: Trade“ (Обяснения за Европейския съюз: Търговия), Европейска комисия, 2016 г., стр. 5, документ, прегледан на 12 април 2019 г., http://bookshop.europa.eu/en/trade-pbNA0216154/
[3]„EU position in world trade“ (Позицията на ЕС в световната търговия), Европейска комисия, документ, прегледан на 12 април 2019 г., http://ec.europa.eu/trade/policy/eu-position-in-world-trade/
[5]DG Trade Statistical Guide June 2018 (Статистически наръчник на ГД „Търговия“ за юни 2018 г.), Европейска комисия, http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2013/may/tradoc_151348.pdf
[6]Изчисления на ГД за външни политики на Европейския парламент въз основа на данни на Европейската комисия.
[7]„International trade in services“ (Международна търговия с услуги), Евростат, https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/International_trade_in_services#Main_services_traded, документ, прегледан на 12 април 2019 г. Статистическата категория „Други бизнес услуги“ се състои от: научноизследователска и развойна дейност; професионални и управленски консултации; технически услуги, услуги, свързани с търговията и други услуги.

Mario Damen / Jakub Przetacznik