Търговски режими, приложими към развиващите се държави

Политиката на ЕС за развитие подчертава значението на търговията и акцентира върху най-нуждаещите се държави. Общата система за преференции дава на някои стоки от развиващите се държави преференциален достъп до пазара на ЕС. Споразуменията за икономическо партньорство гарантират преференциално търговско третиране за държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, докато схемата „Всичко освен оръжие“ се прилага за най-слабо развитите държави. Тези схеми са в съответствие с правилата на Световната търговска организация.

Правно основание

Правното основание на общата търговска политика (ОТП) е член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В член 188, параграф 2 от ДФЕС се посочва, че по отношение на ОТП се прилага обикновената законодателна процедура, при която се изисква одобрението на Парламента.

Съгласно член 218 от ДФЕС за сключване на международни търговски споразумения, като споразуменията за икономическо партньорство (СИП), се изисква съгласието на Парламента.

Търговия и развитие на ЕС

Съобщението на Комисията от 2012 г., озаглавено „Търговия, растеж и развитие: адаптиране на търговската и инвестиционната политика към най-нуждаещите се страни“[1], представлява съществена промяна в парадигмата „търговия и развитие“ на ЕС. Въпреки че в съобщението търговията продължава да бъде в центъра на стратегиите за развитие, в него се подчертава нарастващата необходимост от разграничаване между развиващите се държави, за да се съсредоточат усилията върху най-нуждаещите се. С него се цели подобряване на полезните взаимодействия между политиките в областта на търговията и развитието, например принципа на ЕС за съгласуваност на политиките за развитие и Програмата за промяна от съобщението от 2011 г.[2], в допълнение към препотвърждаване на значението на зачитането на основни ценности на ЕС, като правата на човека.

На многостранно равнище ЕС подкрепя Програмата за развитие на Световната търговска организация, чието начало беше поставено в Доха през 2001 г. През октомври 2015 г. Съюзът ратифицира Споразумението за улесняване на търговията, сключено на Деветата конференция на министерско равнище на СТО в Бали, което е особено важно за развиващите се държави и за държавите, които нямат излаз на море. На Десетата министерска конференция на СТО в Найроби ЕС, наред с няколко други членове на СТО, беше много активен и по други въпроси, представляващи интерес за развиващите се държави. Въпреки това резултатите от 11-ата министерска конференция на СТО в Буенос Айрес (2017 г.) и 12-ата Министерска конференция на СТО в Женева (2022 г.) не засилиха съществуващите разпоредби за специално и диференцирано третиране, с цел да ги направят по-точни, ефективни или оперативни, нито създадоха по-балансирана система, основана на правила.

С Инициативата „Помощ за търговията“, чието начало беше поставено на проведената през декември 2005 г. Министерска конференция на СТО, се допълва Програмата за развитие от Доха и се предоставя помощ за изграждане на търговски капацитет с цел създаване на растеж и борба с бедността. През 2007 г. ЕС прие стратегия за подпомагане на търговията, която беше актуализирана за привеждане в съответствие с Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., Европейския консенсус за развитие и Глобалната стратегия на ЕС. През юли 2017 г. Комисията изготви доклад, който беше последван от ново съобщение през ноември 2017 г. На 11 декември 2017 г. Съветът прие заключения относно съобщението и Парламентът организира изслушване през август 2017 г. В доклада за напредъка на помощта на ЕС за търговията от 2022 г. се потвърждава, че ЕС и неговите държави членки са водещите световни доставчици на помощ за търговията, като през 2020 г. са предоставили 23 милиарда евро, което представлява увеличение в сравнение с предоставените за 2019 г. 17.9 милиарда евро, от които са се възползвали около 140 държави и територии, отговарящи на условията за официална помощ за развитие. Това представлява около 38% от световните фондове за подпомагане на търговията и 44% увеличение в сравнение с 2018 г.

Общата схема от преференции

Целта на Общата схема от преференции (ОСП) е да се улесни достъпът на развиващите се държави и територии до пазара на ЕС чрез намаляване на тарифите за техните стоки. Първоначално ЕС предоставяше едностранни тарифни преференции за генериране на допълнителни приходи от износ на развиващите се държави, които те да могат да реинвестират в собственото си устойчиво развитие. След реформата от 2012 г.[3] схемата на ОСП се преориентира в по-голяма степен към държавите, които най-много се нуждаят от нея — най-слабо развитите държави, — като се запазиха трите компонента на схемата. Първият от тях е стандартната ОСП — самостоятелен търговски режим, при който ЕС предлага за определени чуждестранни стоки преференциален достъп до своя пазар, без изискване за реципрочност, под формата на намалени или нулеви мита. Вторият компонент — ОСП+, е специален насърчителен режим, предлагащ тарифни намаления на уязвими държави, които са ратифицирали и приложили международни конвенции, свързани с правата на човека и трудовите права, околната среда и доброто управление. Третият компонент е инициативата „Всичко освен оръжия“ (ВОО), която осигурява безмитен достъп без квоти до ЕС за всички продукти, освен оръжия и боеприпаси, на 48 най-слабо развити държави (НСРД).

Критериите за допустимост за „стандартната“ ОСП, при която се предлага намаляване на митата за приблизително 66% от всички тарифни линии, бяха променени, така че обхватът ѝ да се ограничи само до най-уязвимите държави с ниски и по-ниски средни доходи. В резултат на това групата на бенефициерите намаля значително от 176 на 23 през периода 2016 – 2017 г. и през 2020 г. наброяваше само 15 участници, а държавите, определени от Световната банка като държави с висок доход или с по-висок до среден доход, постепенно бяха извадени от схемата.

Специалният режим за устойчиво развитие и добро управление ОСП+ все още осигурява нулеви мита за приблизително 66% от всички тарифни линии, определени по стандартната ОСП за развиващи се държави, считани за уязвими. Това обаче беше обвързано с ратифицирането и прилагането на 27 международни конвенции от значение за устойчивото развитие, включително основни конвенции за правата на човека, конвенции за трудовите права, някои конвенции, свързани с опазването на околната среда и конвенции, свързани с борбата срещу незаконното производство и трафика на наркотици. Неспазването на тези изисквания води до спиране на тарифните отстъпки. Списъкът на бенефициерите обхваща осем държави. Първоначално срокът на действие на тези две схеми на ОСП изтече през декември 2023 г., но срокът им на действие беше удължен до декември 2027 г., тъй като понастоящем Парламентът и Съветът обсъждат нов регламент относно ОСП. Новият регламент следва да продължи прилагането на същата политика на укрепване на устойчивото икономическо, социално и екологично развитие на държавите бенефициери, включително спазването на принципа на доброто управление и зачитането на правата на човека, като основната цел е изкореняването на бедността.

Инициативата „Всичко освен оръжия“ осигурява безмитен достъп без квоти за неограничен период от време за всички продукти, освен оръжие и боеприпаси, внасяни от 48 най-слаборазвити държави (НСРД). От тях 34 са африкански държави, 8 са азиатски държави, 5 са от Тихоокеанския басейн и 1 — от Карибите (Хаити). Всички държави, които са подписали и ратифицирали споразумения за свободна търговия (ССТ) с ЕС, автоматично престават да се ползват с преференциално третиране, независимо от своята степен на развитие.

Споразумения за икономическо партньорство

Споразуменията за икономическо партньорство (СИП) станаха основните инструменти в подкрепа на търговията между ЕС и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) в рамките на Споразумението от Котону от 2000 г. Те са градивните елементи на търговските отношения между ЕС и страните от АКТБ, един от трите стълба на Споразумението от Котону, и са изготвени в съответствие с правилата на СТО. Те постепенно заменят едностранния преференциален търговски режим на ЕС.

Когато преговорите по СИП започнаха през 2002 г., се очакваше те да приключат до 2008 г. Тъй като преговорният процес продължи много по-дълго от очакваното, ЕС прие регламент относно достъпа до пазара, за да осигури временни правила за достъп до пазара до 2014 г., чийто срок впоследствие беше продължен за още две години в очакване на сключването, подписването и ратифицирането на СИП. Процесът не постигна търсеното регионално измерение, тъй като към датата на изтичането на срока на действие на регламента относно достъпа до пазара (1 октомври 2016 г.) само два цели региона бяха подписали СИП, като нито един от тях е ратифицирал документа, и само едно регионално СИП беше влязло в сила. Считано от 28 юли 2016 г. регламентът за достъпа до пазара беше отменен и заменен с Регламент (ЕС) 2016/1076 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г.[4] Очаква се СИП да остане в сила дори след изтичането на срока на Споразумението от Котону през декември 2020 г., и да продължи да играят централна роля в партньорството след Споразумението от Котону, особено като се има предвид, че на 20 юли 2023 г. съветът одобри проект на споразумение, което в момента се разглежда от Европейския парламент.

Актуално състояние

Първото регионално споразумение беше СИП с държавите от Карибския форум (Карифорум), подписано през октомври 2008 г. и одобрено от Парламента на 25 март 2009 г. Понастоящем то влезе временно в сила, като съвместните институции по СИП провеждат редовни заседания от 2010 г. насам, и беше преразгледано през 2015 г. Двете страни създават съвместна система за наблюдение с цел измерване на прилагането и въздействието на СИП. В момента текат преговори по споразумението за закрила на определени географски указания, както и изготвяне на проучване за последваща оценка във връзка с първите 10 години от прилагането.

Западна Африка: преговорите за регионално СИП между ЕС и 16 западноафрикански държави приключиха през февруари 2014 г. Всички държави — членки на ЕС, и 15 западноафрикански държави с изключение на Нигерия подписаха СИП. На 9 август 2017 г. Мавритания и Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) подписаха споразумение за асоцииране с цел определяне на участието на страната в търговската политика на ECOWAS, включително в СИП. Междувременно Кот д’Ивоар и Гана подписаха двустранни „временни“ СИП съответно на 26 ноември 2008 г. и на 28 юли 2016 г. На 1 декември 2016 г. На 1 декември 2016 г. Европейският парламент даде одобрението си и оттогава двете временни споразумения се прилагат временно. Гана и ЕС одобриха предложението за пълен достъп до пазара и графика, предложен от Гана. Гана започна да либерализира пазара си за продуктите от ЕС през 2020 г., като се очаква процесът да приключи до 2029 г. Страните се споразумяха също така по окончателния текст на Протокола за правилата за произход.

Централна Африка: Камерун беше единствената държава от Централна Африка, която на 15 януари 2009 г. подписа СИП с ЕС. Парламентът го одобри през юни 2013 г. През юли 2014 г. Парламентът на Камерун ратифицира споразумението и то започна да се прилага временно на 4 август 2014 г. Междувременно регионът и ЕС поддържат контакт относно присъединяването на други централноафрикански държави, но все още не е подписано регионално СИП.

Източна и Южна Африка: през 2009 г. четири държави от региона (Мавриций, Сейшелските острови, Зимбабве и Мадагаскар) подписаха СИП, което се прилага временно от 14 май 2012 г. Парламентът го одобри на 17 януари 2013 г. Споразумението е отворено за други държави и беше подписано от Коморските острови през юли 2017 г. Временното му прилагане започна на 7 февруари 2019 г. В момента се провеждат преговори за разширяване на обхвата на СИП, включително с всички свързани с търговията въпроси, сред които връзката между търговията и устойчивото развитие и за създаването на консултативни органи за гражданското общество и парламентите, като последният кръг преговори се състоя през юли 2023 г..

Източноафриканска общност: на 16 октомври 2014 г. преговорите за регионално СИП приключиха успешно. На 1 септември 2016 г. Кения и Руанда подписаха СИП, заедно с държавите — членки на ЕС, и ЕС. Кения ратифицира споразумението и през септември 2023 г. Комисията представи временно СИП за одобрение от Съвета. Уганда и Бурунди активно разглеждат възможността за подписване на СИП. За съжаление на 11 ноември 2016 г. членовете на парламента на Танзания гласуваха срещу ратифицирането на СИП.

Южноафрисканска общност за развитие (ЮАОР): продължилите 10 години преговори за СИП приключиха успешно през юли 2014 г. Споразумението беше подписано през юни 2016 г. от ЕС и от групата по СИП на ЮАОР, която се състои от 6 от 15-те държави — членки на Южноафриканската общност за развитие (Ботсуана, Лесото, Мозамбик, Намибия, Есватини и Южна Африка), и влезе временно в сила през октомври 2016 г., след като Европейският парламент го одобри през септември 2016 г. Мозамбик ратифицира споразумението през април 2017 г. и от 4 февруари 2018 г. се прилага временно. Южна Африка официално се оттегли от Протокола за ЮАОР през 2019 г. Ангола има статут на наблюдател и започна преговори по споразумение за улесняване на устойчивите инвестиции през 2021 г., а през юни 2023 г. Комисията изпрати предложенията си на Съвета.

Тихоокеански регион: СИП беше подписано от ЕС и Папуа-Нова Гвинея през юли 2009 г. и от Фиджи — през декември 2009 г. Парламентът го одобри през януари 2011 г. Парламентът на Папуа-Нова Гвинея ратифицира СИП през май 2011 г., а Фиджи реши да започне да прилага временно СИП през юли 2014 г. През юли 2018 г. Тонга изрази намерение да се присъедини към СИП. Неотдавна Самоа завърши процеса на присъединяване към СИП през декември 2018 г., както и Соломоновите острови през май 2020 г.

 

[2]„Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637).
[3]Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета, ОВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1.
[4]Регламент (EС) 2016/1076 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвиден в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство, OВ L 185, 8.7.2016 г., стр. 1—191.

Wolfgang Igler