Политика по заетостта  

Една от основните цели на стратегията „Европа 2020“ е създаване на повече и по-добри работни места. Европейската стратегия по заетостта (ЕСЗ), заедно с процеса на наблюдение за нейното изпълнение и свързаните с нея инструменти за финансиране, допринася за „меката координация“. Европейското право е от значение в определени области, независимо че отговорността за трудовата заетост и социалната политика се носи основно от националните правителства.

Правно основание  

Член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8—10, 145—150, 156—159 и 162—164 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Цели  

Сред важните принципи, цели и дейности, посочени в ДФЕС, е включено и насърчаването на високо равнище на заетост чрез разработване на координирана стратегия, особено по отношение на създаването на квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила и пазари на труда, които реагират на икономическите промени. Съгласно хоризонталната клауза в член 9 от ДФЕС целта за постигане на високо равнище на заетост трябва да се взема предвид при определянето и изпълнението на политиките и действията на Съюза.

Постижения  

A. От ранните етапи (от 50-те до 90-те години на ХХ-ти век) до стратегията „Европа 2020“

Още през 50-те години на ХХ-ти век работниците са се ползвали от „помощ за реадаптация“ в рамките на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Помощта е отпускана на работници в секторите на въглищата и стоманата, чиито работни места са били застрашени от преструктуриране на промишлеността. Европейският социален фонд (ЕСФ) (2.3.2 Европейски социален фонд), създаден в началото на 60-те години на миналия век, е бил основното оръжие в борбата с безработицата.

През 80-те и в началото на 90-те години на миналия век програмите за действие в областта на заетостта се съсредоточават върху конкретни целеви групи и се създават редица системи за наблюдение и документиране.

В контекста на висока безработицата в повечето държави от ЕС Бялата книга за растежа, конкурентоспособността и заетостта (1993 г.) поставя начало на обсъждането на европейска икономическа стратегия и стратегия по заетостта, като за пръв път въпросът за заетостта се извежда на първо място в Европейската програма.

Новият дял „Заетост“ в Договора от Амстердам, който влиза в сила през май 1999 г., предоставя основанието за създаване на Европейската стратегия по заетостта и на постоянен, създаден с Договора Комитет по заетостта с консултативен статут, с цел да се насърчава съгласуването на политиките на държавите членки в областта на заетостта и пазара на труда. При все това политиката в областта на заетостта продължава да бъде главно от компетентността на държавите членки. Включването на „социален протокол“ в Договора засили участието на социалните партньори (2.3.7 Социален диалог).

Извънредната среща на високо равнище в Люксембург по въпросите на заетостта през ноември 1997 г. поставя началото на Европейската стратегия по заетостта заедно с отворения метод на координация — т.нар. Люксембургски процес, който представлява годишен цикъл за координация и наблюдение на националните политики по заетостта, основаващ се на ангажимента на държавите членки да установят набор от общи цели и задачи.

ЕСЗ придава същото значение на високото равнище на заетостта, каквото имат макроикономическите цели за растеж и стабилност.

През 2000 г. Европейският съвет в Лисабон постига съгласие за новата стратегическа цел ЕС да бъде превърнат в „най-конкурентната и динамична, основана на знания икономика в света“, като посочва пълната заетост като върховна цел на политиката за заетост и социалната политика и определя конкретни цели, които да бъдат постигнати до 2010 г. (Лисабонската стратегия ).

ЕСЗ е преразгледана през 2002 г. и възобновена през 2005 г. с акцент върху растежа и работните места. С цел опростяване и рационализиране на процесите се въвежда многогодишна времева рамка (първият цикъл беше в периода 2005 -2008 г.) и насоките за заетостта биват включени в общите насоки на икономическата политика (ОНИП).

След кризата, през 2010 г. се приема стратегията „Европа 2020“ заедно с въвеждането на Европейския семестър като механизъм за координиране на финансовата и икономическата политика.

Тази десетгодишна стратегия за работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж определя за пръв път редица водещи цели, включително:

  • Пазар на труда: увеличаване на участието на пазара на труда на хора между 20- и 64-годишна възраст до 75% до 2020 г.;
  • Социално приобщаване и борба с бедността: преодоляване на риска от бедност и социално изключване за най-малко 20 милиона души;
  • Подобряване на качеството и резултатността на системите за образование и обучение: намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до 10% (от 15%) и увеличаване на дела от населението на възраст 30—34 години със завършено висше или равностойно на него образование поне до 40% (вместо 31%).

Държавите членки трябва да превърнат всичките пет водещи цели в национални цели, като вземат предвид собственото си изходно положение и национални обстоятелства. Кризата през 2008 г. обаче затрудни постигането на целите, свързани със заетостта и бедността.

Цикълът на наблюдение на политиките по заетостта включва следните компоненти:

  • насоки за заетостта, които се изготвят от Комисията и се приемат от Съвета;
  • съвместен доклад за заетостта, който се публикува от Комисията и се приема от Съвета;
  • националните програми за реформи (НПР);
  • доклади по държави и специфични за всяка държава препоръки, които се изготвят от Комисията и се приемат от Съвета.

Насоките за заетостта (член 148 от ДФЕС) представят стратегическите цели за националните политики по заетостта. Те съчетават приоритетите на политиката с редица текущи ключови елементи. Четири насоки за заетостта са част от десетте интегрирани насоки, в които са включени и шест общи насоки за икономическата политика (член 121 от ДФЕС). Насоките за заетостта, приети от Съвета през октомври 2010 г., предвиждат засилено участие на жените и мъжете на пазара на труда, намаляване на структурната безработица и подобряване на качеството на работните места; развиване на квалифицирана работна сила, отговаряща на потребностите на пазара на труда, и насърчаване на ученето през целия живот; подобряване на качеството и резултатността на системите за образование и обучение на всички равнища и увеличаване на броя на обучаващите се във висшето или в равностойно на него образование; както и насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността.

През октомври 2015 г. Съветът прие преразгледани насоки, които, въпреки че съдържаха подобни компоненти, бяха ориентирани в по-голяма степен към пазара на труда.

Най-новите насоки (2018 г.) са приведени в съответствие с принципите на Европейския стълб на социалните права (2.3.1 Социална политика и политика по заетостта: общи принципи) с някои незначителни адаптации. Те са насочени към четири области:

  • Насърчаване на търсенето на работна сила (създаване на работни места; данъчно облагане на труда; определяне на трудовите възнаграждения);
  • Подобряване на предлагането на работна ръка и умения (включително на младите хора и дълготрайно безработните лица);
  • Подобряване на функционирането на пазарите на труда (със специален акцент върху сегментацията на пазара на труда);
  • Осигуряване на справедливост, борба с бедността и насърчаване на равни възможности за всички.

B. Ролята на европейското право

Да координира политиките по заетостта в държавите членки; съществува европейско трудово законодателство, с което се определят минимални стандарти за:

  • здравословни и безопасни условия на труд: общи и специални права и задължения, оборудване на работното място, специфични рискове, напр. опасни вещества, канцерогени (2.3.5 Здравословни и безопасни условия на труд)
  • равни възможности за жените и мъжете: еднакво третиране при работа, бременност, отпуск по майчинство, родителски отпуск (2.3.9 Борба с бедността, социалното изключване и дискриминацията)
  • защита от дискриминация, основана на пол, раса, религия, възраст, увреждания и сексуална ориентация (2.3.9 Борба с бедността, социалното изключване и дискриминацията)
  • трудово право: работа на непълно работно време, срочни договори, работно време, заетост на младежи, информиране на и консултации с работниците и служителите (2.3.6 Право на работниците и служителите на информиране, консултиране и участие; 2.3.7 Социален диалог)

Освен това законодателството на ЕС подкрепя основните свободи, които регулират движението на хора, услуги и капитали в рамките на ЕС (единен пазар):

  • свободното движение на работници; равно третиране, достъп до социални придобивки (2.1.5 Свободно движение на работници)
  • командироване на работници: срок, заплащане, обхванати сектори (2.1.13 Командироване на работници)

C. Сред последните инициативи на европейската политика са:

  • Препоръката на Съвета относно създаване на Европейска гаранция за младежта (април 2013 г.), която цели да се гарантира, че всички млади хора на възраст под 25 години получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование;
  • Европейският алианс за професионална подготовка (с начало юли 2013 г.);
  • Препоръка на Съвета относно рамка за качество на стажовете (март 2014 г.);
  • Препоръка на Съвета относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда (2016 г.);
  • Европейски корпус за солидарност (2016 г.) за младите хора с акцент върху оказването на помощ в случай на природни бедствия или социални проблеми в общностите;
  • Нова европейска програма за умения (юни 2016 г.). Този пакет от политики обединява 10 ключови действия за предоставяне на гражданите на умения, търсени на пазара на труда (напр. Препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г. относно възможностите за повишаване на уменията на възрастните хора или Препоръката на Съвета относно европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (от март 2018 г.).

За да бъдат подобрени условията на труд, включително социалната закрила и справедливата мобилност, през ноември 2017 г. и трите европейски институции подкрепиха Европейския социален стълб в общо изявление от ноември 2017 г. (2.3.1). Социална политика и политика по заетостта: общи принципи).

D. Подкрепа на европейски инструменти за финансиране

Редица програми на ЕС за финансиране подкрепят развитието на програмите, мерките и изграждането на капацитет в държавите членки:

  • Европейският социален фонд (ЕСФ), който подкрепя широк спектър от инициативи в държавите членки. Наред с това през февруари 2013 г. Европейският съвет одобри Инициатива за младежка заетост, насочена към млади хора на възраст между 15 и 24 години, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение в региони, които са особено засегнати от безработица (2.3.2 Европейски социален фонд);
  • Програмата на ЕС за заетост и социални иновации, приета от Парламента и Съвета за периода 2014—2020 г., обединява три съществуващи програми („Прогрес“ — Програма за заетост и социална солидарност; EURES — Европейски служби по заетостта; и „Микрофинансиране и социално предприемачество“);
  • Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), който подкрепя хората, загубили работата си поради структурни промени в моделите на световната търговия.

През май 2018 г. Комисията публикува своето предложение за нов регламент относно ЕСФ+, в който е предвидено сливане на ЕСФ, Програмата за заетост и социални иновации и други програми (2.3.2 Европейски социален фонд).

Роля на Европейския парламент  

Ролята на Парламента в тази област постепенно нараства. След влизането в сила на Договора от Амстердам Парламентът трябва да бъде консултиран относно насоките за заетостта преди приемането им от Съвета. Освен това отвореният метод на координация засили ролята на парламентите – не само на Европейския парламент, но и на националните парламенти, които следва да участват в определянето и постигането на националните цели.

Парламентът даде своята силна подкрепа на стратегията „Европа 2020“. Голяма част от инициативите за борба с младежката безработица произтичат от предложенията на Парламента за конкретни, практически действия, а именно схемата „Гаранция за младежта“ в ЕС и минималните стандарти за стажовете. От 2010 г. насам Парламентът силно подкрепя създаването на схемата „Гаранция за младежта“ и следи за изпълнението ѝ. В резолюцията си от 17 юли 2014 г. Парламентът призовава за европейска правна уредба за създаване на минимални стандарти за изпълнението на гаранцията за младежта, включително за качеството на стажовете и също така за включването на младежите на възраст между 25 и 30 години. Освен това, в своята резолюция от 29 октомври 2015 г. Парламентът подкрепи подхода, възприет в Препоръката относно дългосрочната безработица. Интензивната работа на Парламента по отношение на развитието на умения оказа въздействие върху Новата европейска програма за умения, приета от Комисията през юни 2016 г.

В резолюцията на Парламента от 14 март 2018 г. относно Европейския семестър се подчертава, че Комисията следва да подобри връзката между икономическата координация и заетостта и социалните резултати. Освен това той призовава за по-силен ангажимент за борба с бедността и с нарастващото неравенство и за увеличаване на социалните инвестиции.

 

Susanne Kraatz