Здравословни и безопасни условия на труд  

Подобряването на здравословните и безопасни условия на труд е важен въпрос за ЕС от 80-те години на ХХ век. Въвеждането на законодателство на европейско равнище определя минимални стандарти за защита на работниците, като същевременно дава възможност на държавите членки да запазват или да въвеждат по-строги мерки. С влизането в сила на Договора от Лисабон, Хартата на основните права на Европейския съюз стана правно обвързваща, като превърна политиката в областта на здравето и безопасността в още по-важна част от законодателството на ЕС.

Правно основание  

Членове 91, 114, 115, 151, 153 и 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Цели  

На основание член 153 от ДФЕС ЕС насърчава подобрения в работната среда чрез хармонизиране на условията на труд с цел закрила на здравето и безопасността на работниците. Във връзка с това на равнище ЕС са установени минимални изисквания, които позволяват на държавите членки, ако желаят, да въвеждат по-високо ниво на закрила на национално равнище. Съгласно Договора също така приетите директиви не трябва да налагат административни, финансови или правни ограничения, които да пречат на създаването и развитието на МСП.

Постижения  

A. Институционално развитие

В рамките на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), създадена с Договора от Париж през 1951 г., се осъществяват различни научноизследователски програми в областта на здравословните и безопасни условия на труд. Необходимостта от глобален подход към здравословните и безопасни условия на труд става по-явна със създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) с Римския договор от 1957 г. През 1974 г. е създаден Консултативен комитет по сигурността, хигиената и защитата на здравето на работното място, за да подпомага Комисията. За да се довърши изграждането на единния европейски пазар, са необходими минимални изисквания по отношение на безопасните и здравословни условия на труд. Това доведе до приемането на редица директиви, например Директива 82/605/ЕИО (заменена с Директива 98/24/ЕО) относно опазването от рискове, свързани с метално олово, Директива 83/477/ЕИО (последно изменена с Директива 2009/148/EО) относно азбеста и Директива 86/188/ЕИО (последно изменена с Директива 2003/10/ЕО) относно шума.

1. Единният европейски акт

С приемането на Единния европейски акт през 1987 г., здравословните и безопасни условия на труд бяха включени за първи път в Договора за ЕИО с член, установяващ минимални изисквания и позволяващ на Съвета да приема директиви за здравословните и безопасни условия на труд с квалифицирано мнозинство. Целите бяха: да се подобрят безопасните и здравословни условия на труд за работниците; да се хармонизират условията в работната среда; да се избегне „социален дъмпинг“ с напредването на доизграждането на вътрешния пазар; и да се предотврати преместването на дружества към райони с по-ниско равнище на закрила с цел получаване на конкурентно предимство. Въпреки че така наречената „Социална харта“ от 1989 г.(„Хартата на Общността за основните социални права на работниците“) не е правно обвързваща, тя утвърждава, че „следва да се придава еднаква важност както на социалните аспекти, така и на икономическите аспекти на единния пазар“.

2. Принос на Договора от Амстердам (1997 г.)

Договорът от Амстердам засили статута на въпросите, свързани със заетостта, като въведе глава, посветена на заетостта и социалното съгласие. За първи път директиви, определящи минимални изисквания в областта на здравословните и безопасни условия на труд, са приети както от Парламента, така и от Съвета чрез процедура на съвместно вземане на решение.

3. Приносът на Договора от Лисабон (2007 г.)

Договорът от Лисабон съдържа „социална клауза“, съгласно която социалните изисквания трябва да бъдат взети предвид в политиките на Съюза. С влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата на основните права на ЕС стана правно обвързваща за държавите членки, когато те прилагат правото на ЕС.

4. Европейски стълб на социалните права (2017 г.).

Европейският стълб на социалните права, подписан от Съвета, Комисията и Европейския парламент през ноември 2017 г., определя 20 права и принципи, включително правото, залегнало в член 31 от Хартата на основните права, на условия на труд, които опазват здравето, сигурността и достойнството на работниците. Стълбът на социалните права е правно необвързващ пакет от законодателни актове и актове с незадължителен характер, чиято цел е да се повиши сближаването на условията на живот и труд в ЕС.

B. Важни събития: Директиви и Европейската агенция за здравословни и безопасни условия на труд

1. Рамкова директива № 89/391/ЕИО и отделни директиви

Член 137 от Договора от Ница (понастоящем член 153 от ДФЕС) е основанието за усилията на ЕС да подобри работната среда с оглед на защита на здравето и безопасността на работниците. Приемането на Рамковата директива № 89/391/ЕИО, която обръща целенасочено внимание на културата на превенция, беше важно събитие. То осигури превантивни мерки, информация, консултации, балансирано участие и обучение както за работници, така и за техните представители в публичния и частния сектор.

Рамковата директива не само създава основата за повече от 25 отделни директиви в различни области и за Регламент (ЕО) № 2062/94 на Съвета за създаване на Европейска агенция за безопасност и здраве при работа, но също така оказва въздействие върху други законодателни актове относно наети чрез агенция за временна заетост работници и аспектите на работното време в различни директиви.

Отделните директиви включват следното:

  • изискванията за безопасни и здравословни условия на работното място (89/654/ЕИО) и относно осигуряването на знаци за безопасност и/или здраве по време на работа (Директива № 92/58/ЕИО);
  • използването на работно оборудване (Директива № 89/655/ЕИО, изменена с Директива № 2001/45/ЕО и Директива № 2009/104/ЕО); използването на лични предпазни средства (Директива № 89/656/ЕИО) и работа с екранно оборудване (Директива № 90/270/ЕИО), и ръчна обработка на товари (Директива № 90/269/ЕИО);
  • Сектори: временни или подвижни строителни участъци (Директива № 92/57/ЕИО); отраслите, свързани с рудодобива (сондиране) (Директива № 92/91/ЕИО; Директива № 92/104/ЕИО) и риболовните кораби (Директива № 93/103/ЕО);
  • Групи: бременни работнички и работнички родилки или кърмачки (Директива № 92/85/ЕИО); и за закрилата на младите хора на работното място (Директива № 94/33/ЕО);
  • Агенти: рисковете, свързани с експозиция на канцерогенни (Директива № 90/394/ЕИО) и Директивата относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (Директива № 2004/37/ЕО); химичните агенти (Директива № 98/24/ЕО, изменена с Директива № 2000/39/ЕО и Директива 2009/161/ЕС); биологични агенти при работа (Директива № 2000/54/ЕО) и защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение (Директива № 2013/59/Евратом за отмяна на предишни свързани директиви); защита на здравето и безопасността на работниците в потенциален риск от експлозивни атмосфери (Директива № 99/92/ЕО); експозицията на работниците на рискове, произтичащи от физически агенти (вибрации) (Директива № 2002/44/ЕО), шум (Директива № 2003/10/ЕО), електромагнитни полета (Директива № 2004/40/ЕО, изменена с Директива № 2013/35/ЕС) и изкуствени оптични лъчения (Директива № 2006/25/ЕО);
  • Вещества: привеждане в съответствие на няколко директиви относно класификацията, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (Директива № 2014/27/ЕС).

Актуализирането на Директива № 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа продължава. Първата група от 13 вещества беше обхваната от предложение от май 2016 г., което беше окончателно прието през декември 2017 г., докато по второ предложение от януари 2017 г., което извършва преглед на граничните стойности за още 7 вещества, понастоящем се провеждат тристранни срещи с цел постигане на споразумение на първо четене. Едно от основните искания на Парламента в преговорите е да се определят гранични стойности на професионална експозиция за отработените газове от дизелови двигатели. Трето предложение от април 2018 г. предлага задължителни пределно допустими стойности на равнище ЕС за още пет вещества, използвани в металургията, галваностегията, рудодобива, рециклирането, лабораториите и здравеопазването.

Споразуменията между социалните партньори, сключени в рамките на Социалния диалог, са друг начин за иницииране на социално законодателство (2.3.7). През април 2016 г. Комисията предложи директива за подобряване на условията на труд в сектора на рибарството, като по този начин приведе в действие споразумение между социалните партньори, постигнато през 2013 г. Бяха необходими обаче повече от четири години, за да се приведе в действие подобно споразумение за сектора на фризьорските услуги. Причината беше извършването на преглед на цялото законодателство в областта на здравословните и безопасни условия на труд като част от програмата на Комисията за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT).

2. Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA)

Европейската агенция за безопасност и здраве при работа е създадена през 1996 г. и се намира в Билбао. Целта ѝ е да поощрява споделянето на знания и информация, за да се подпомогне насърчаването на културата на превенция на риска. Тя разработи уебплатформата за интерактивен онлайн инструмент за оценка на риска (OiRA), съдържаща благоприятни за МСП секторни инструменти за оценка на риска на всички езици, както и електронния инструмент за опасните вещества, който предоставя специфични за всяко дружеството съвети относно опасни вещества и химични продукти и как да се прилагат добри практики и защитни мерки. През 2016 г. EU-OSHA завърши тригодишен пилотен проект за здравето и безопасност на по-възрастните работници, който беше иницииран от Комисията по искане на Европейския парламент. Освен това от 2000 г. насам Агенцията провежда ежегодни кампании за повишаване на осведомеността „Здравословни работни места“, които са посветени на различни теми в областта на здравето и безопасността, като последната е „Здравословни работни места – управление на опасни вещества“. През 2015 г. тя завърши Прегледа на успешни бенчмаркинг инициативи за здравословни и безопасни условия на труд.

C. Програми за действие на Общността и стратегии за здравословни и безопасни условия на труд

Между 1951 г. и 1997 г. действат научноизследователски програми на Европейската общност за въглища и стомана в областта на здравословните и безопасни условия на труд. Приетата през 2000 г. Европейска социална програма допринася за по-стратегически подход към здравословните и безопасни условия на труд на равнище ЕС. Впоследствие, Стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2002 – 2006 г. възприе глобален подход към благосъстоянието на работното място.

Стратегията на Общността за периода 2007 – 2012 г. беше съсредоточена върху превенцията. Нейната цел е постигане на непрекъснато намаляване на трудовите злополуки и професионалните заболявания в ЕС, в частност чрез определяне и прилагане на национални стратегии, подобряване и опростяване на действащото законодателство и подобряване на изпълнението на това законодателство чрез обмен на добри практики, кампании за повишаване на осведомеността и по-добра информация и обучение.

През юни 2014 г. Европейската комисия публикува стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014 – –2020 г., която бе приета от Съвета през март 2015 г. Рамката има за цел справяне с три основни предизвикателства: да подобри и опрости съществуващите правила, да укрепи превенцията на професионалните заболявания, включително новите рискове, и да отчита застаряването на работната сила. Особено внимание се отделя на потребностите на микропредприятията и на малките предприятия.

Роля на Европейския парламент  

Парламентът често подчертава необходимостта от оптимална закрила на здравето и безопасността на работниците. Той е приел много резолюции, с които призовава законодателството на ЕС да обхване всички аспекти, които пряко или косвено засягат физическото или психическото благосъстояние на работниците. Парламентът също така оказва съществено влияние върху директиви, които подобряват условията на труд. Той подкрепя Комисията в усилията ѝ за подобряване на предоставянето на информация на МСП. Според него работата трябва да се приспособява към способностите и нуждите на хората, а не обратно и работната среда следва да бъде развивана така, че да се отчитат в по-голяма степен специалните нужди на уязвимите работници. Парламентът настоятелно призовава Комисията да проучи нововъзникващите рискове, които не са обхванати от действащото законодателство, например излагане на наночастици, стрес, изтощение, насилие и тормоз на работното място.

По-специално това беше полезно при приемането от страна на социалните партньори на Рамковото споразумение за превенция на нараняванията с остри предмети в сектора на здравеопазването и болниците, което беше приложено чрез Директива на Съвета № 2010/32/ЕС. Парламентът призовава също така за подобрения в съществуващото законодателство за защитата на бременни работнички, както и за защитата на работниците от мускулно-скелетни смущения. Други основни искания включват създаването на директива, установяваща минимални стандарти за признаването на професионални заболявания, както и разширяването на обхвата на рамковата Директива 89/391/ЕИО, така че да включва определени групи работници (като служители на въоръжените сили, самостоятелно заети лица, домашни помощници и надомно работещи).

През юни 2010 г., Парламентът отхвърли предложението на Комисията за изменение на директивата относно работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, тъй като не прие изключването на самостоятелно заетите лица от приложното поле на директивата. В резултат Комисията оттегли своето предложение.

В своята резолюция от 25 ноември 2015 г. Парламентът, в отговор на приемането от страна на Комисията на Рамка за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014 – 2020 г., изрази съжаление, че не са поставени конкретни цели в рамката (например индикативни цели за намаляване на професионалните заболявания и трудовите злополуки). Той също така призова след междинния преглед през 2016 г. да бъдат включени по-конкретни законодателни и незаконодателни мерки.

Освен че изменя предлаганото законодателство, извършва мониторинг и насърчава другите дейности на Комисията в областта на здравето и безопасността, Парламентът също така разглежда темата по далновиден начин, като изследва потенциалните нови рискове, свързани с технологичните иновации и свързаните с това промени в организацията на работа, в рамките на работна група по въпросите на въздействието върху пазарите на труда на цифровизацията, роботиката и изкуствения интелект, създадена от комисията по заетост и социални въпроси (EMPL) през октомври 2015 г.

 

Aoife Kennedy