Пряко данъчно облагане: облагане на доходите на физическите лица и дружествата  

Сферата на прякото данъчно облагане не се регулира пряко от европейските правни норми. Въпреки това няколко директиви и практиката на Съда на Европейския съюз установяват хармонизирани стандарти за данъчното облагане на доходите на дружествата и на физическите лица. Освен това са предприети мерки за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и на двойното данъчно облагане.

Правно основание  

В Договора за ЕС няма изрична разпоредба за законодателните правомощия в областта на прякото данъчно облагане. Законодателството за данъчното облагане на доходите на дружествата обикновено се основава на член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се предвижда приемането на директиви относно сближаването на онези разпоредби, предвидени в законови, подзаконови или административни разпоредби на държавите членки, които пряко засягат вътрешния пазар; за тях е необходимо единодушие и прилагане на процедурата на консултация.

Член 65 от ДФЕС (свободно движение на капитали) позволява на държавите членки да провеждат разграничение между данъкоплатци, които не са в еднакво положение, що се отнася до тяхното място на пребиваване или място на инвестиране на капитала. През 1995 г., обаче, Съдът на ЕС постановява (по Дело C-279/93), че член 45 от ДФЕС се прилага пряко в областта на данъчното облагане и социалната сигурност: съгласно този член свободата на движение на работниците „налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд“. Членове 110—113 от ДФЕС изискват от държавите членки да започнат преговори помежду си за премахване на двойното данъчно облагане в рамките на ЕС. Член 55 от ДФЕС забранява дискриминацията между гражданите на държавите членки при участието в капитала на дружествата. Повечето споразумения в областта на прякото данъчно облагане обаче са извън областта на правото на ЕС. Облагането на трансграничните потоци на доходи е обхванато от широка мрежа от двустранни данъчни спогодби, която включва както държави членки, така и трети държави.

Цели  

Две конкретни цели са предотвратяването на отклонението от данъчно облагане и премахването на двойното данъчно облагане. По принцип известно хармонизиране на данъчното облагане на дружествата е оправдано с цел да се избегне нарушаване на конкуренцията (особено във връзка с инвестиционни решения), както и за да се предотврати „данъчната конкуренция“ и да се ограничат възможностите за манипулативно счетоводство.

Постижения  

A. Данъчно облагане на дружествата

Предложения за хармонизиране на корпоративния данък се обсъждат от няколко десетилетия (1962 г.: Докладът Neumark; 1970 г.: Докладът Van den Tempel; 1975 г.: предложение за директива за хармонизиране на данъчните ставки между 45 % и 55 %). През 1980 г. в свое съобщение Комисията заявява, че опитът за хармонизиране вероятно няма да има успех (СОМ(80)0139), и се съсредоточава върху мерки за завършването на вътрешния пазар. В съобщението на Комисията „Насоки за корпоративния данък“ от 1990 г. (SEC(90)0601) се приемат три предложения: Директивата за сливанията (90/434/ЕИО — понастоящем Директива 2009/133/EО), Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества (90/435/ЕИО — понастоящем Директива 2011/96/EС) и Арбитражната конвенция (90/436/ЕИО). Като пример за трудната борба по време на преговорите с държавите членки може да се посочи съдбата на предложението за директива за обща система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки от 1991 г.: въпреки преработването му и независимо от положителното становище на Парламента, Комисията оттегля предложението си поради невъзможността да се постигне съгласие в Съвета. През 1998 г. се представя нова версия на текста като част от „пакета Монти“, която е приета под формата на Директива 2003/49/ЕО.

Междувременно през 1991 г. се създава комитетът от независими експерти „Рудинг“. В своя доклад той препоръчва програма за действие за премахване на двойното данъчно облагане, за хармонизиране на ставките на корпоративния данък и за осигуряване на пълна прозрачност на различните данъчни облекчения, предоставяни от държавите членки с цел насърчаване на инвестициите. Комисията внася редица предложения, които впоследствие са оттеглени.

През 1996 г. Комисията предлага нов подход към данъчното облагане. В областта на корпоративния данък основният резултат е Кодексът за поведение при данъчното облагане на дружествата, приет като резолюция на Съвета през 1998 г. Съветът създава и група по Кодекса за поведение (известна като „група Примароло“) за разглеждане на случаите на нелоялно данъчно облагане на предприятия. През 2001 г. Комисията изготвя „аналитично проучване на данъчното облагане на дружествата в Европейската общност“ (SEC(2001)1681). В придружаващото го съобщение на Комисията (COM(2001)0582) се посочва, че основният проблем, с който се сблъскват дружествата, е че на вътрешния пазар те трябва да се съобразяват с различни национални норми и правила. Комисията предлага няколко подхода за осигуряване на консолидирана данъчна основа, приложима за дейността на дружествата в рамките на ЕС, а именно: облагане в държавата членка по произход, незадължителна обща основа за облагане с данък, европейски корпоративен данък, както и задължителна, изцяло хармонизирана данъчна основа. През 2004 г. се създава работна група, като резултатите от нейната работа са включени в предложение на Комисията (COM(2011)0121). С предложената „обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък“ се предвижда дружествата да разполагат със система с централизиран достъп, в която да могат да подават заявления за възстановяване на платен данък. Предлага се също така те да могат да консолидират всичките си печалби и загуби в ЕС. Държавите членки запазват изцяло отговорността да определят самостоятелно ставките на корпоративните си данъци. През април 2012 г. Европейският парламент приема законодателна резолюция относно това предложение. За да даде нов тласък на преговорите в Съвета, Комисията представя през юни 2015 г. стратегия за възобновяване на предложението за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък през 2016 г. Комисията избира двуетапен процес, при който елементите на общата основа се отделят от елементите на консолидацията, с две взаимосвързани законодателни предложения: относно обща основа за облагане с корпоративен данък (ОООКД) и относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД). Въпреки че съгласно предложението въвеждането на ОКООКД ще бъде задължително, Комисията предвижда това да става постепенно. Това преработено предложение, съобразено с дейността на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), би могло да допринесе и за предотвратяване на избягването на данъци, премахвайки нормативните разминавания между националните системи и слагайки край по този начин на обичайните практики за избягване на данъци. През март 2018 г. Комисията предлага две директиви на Съвета, предназначени да гарантират справедливо данъчно облагане на дружества, предлагащи цифрови услуги.

B. Справедливо данъчно облагане, данъчна прозрачност и борба с избягването на данъци и вредната данъчна конкуренция

По време на финансовата криза от 2008 г. борбата с избягването на данъци и за справедливо данъчно облагане на дружествата отново излизат на преден план. Това следва да се постигне, наред с другото, чрез мерки за по-голяма прозрачност, както е посочено в Пакета за данъчна прозрачност от март 2015 г., който включва Директивата на Съвета за автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане между държавите членки (Директива (ЕС) 2015/2376) и съобщението относно данъчната прозрачност за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (COM(2015)0136). През 2015 г. Комисията приема план за действие за справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз, който предвижда реформа на рамката за данъчно облагане на корпоративните печалби в ЕС (COM(2015)0302) с цел борба срещу данъчните злоупотреби, гарантиране на устойчиви данъчни постъпления и подкрепа за подобряването на стопанската среда на вътрешния пазар. През януари 2016 г. Комисията предлага пакет от мерки за борба срещу избягването на данъци, включващ наред с другото предложение за директива на Съвета за определяне на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (приема се през юли 2016 г.). През април 2016 г. Комисията предлага изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове. С предложението от мултинационалните предприятия се изисква да оповестяват публично определени части от информацията, представяна на данъчните органи. През юни 2017 г. Комисията предлага нови правила за прозрачност по отношение на посредниците (консултантски фирми, банки, адвокати, данъчни консултанти и др.), които проектират или продават потенциално вредни данъчни схеми, в отговор на искане за законодателно предложение в резолюция на Парламента (TAXE 2). Това предложение се приема от Съвета през май 2018 г. През декември 2017 г. Съветът публикува първия списък на ЕС на юрисдикциите, които не оказват съдействие. Списъкът ще се актуализира редовно.

Данъчните системи на държавите членки трябва да бъдат в съответствие с разпоредбите на ЕС за държавни помощи. Във връзка с текущото разследване на Комисията относно данъчни постановления в полза на определени предприятия, Европейският парламент създаде временната специална комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (комисията TAXE) и последвалата я комисия TAXE 2. Мандатът на комисията TAXE 2 приключи през август 2016 г.

C. Данъчно облагане на МСП

От 2001 г. насам Комисията следва схемата „облагане в държавата членка по произход“, съгласно която МСП могат да изчисляват печалбите си (включително реализираните в други държави членки), прилагайки добре познатите им национални данъчни разпоредби на държавата им на произход. Във връзка с премахването на данъчните пречки пред трансграничните инвестиции на рисков капитал беше създадена експертна група, която представи своя доклад през 2010 г.

D. Данъчно облагане на физически лица

1. Данък върху доходите

Данъчното облагане на лица, които работят или получават пенсия от една държава членка, а живеят или имат роднини, които издържат, в друга държава членка, винаги е било спорен въпрос. Двойното данъчно облагане обикновено може да се избегне с двустранни споразумения, но това не решава въпроси, като прилагането на различни форми на данъчни облекчения, съществуващи в държавата по местоживеене, към доходите в държавата по месторабота. С цел осигуряване на равно третиране на местните и чуждестранните лица Комисията внесе предложение за директива относно хармонизирането на разпоредбите за данъка върху доходите с оглед на свободното движение на работниците в границите на Общността (COM(1979)0737), която предвижда правилото да бъде прилагане на данъчно облагане в държавата по местоживеене. След като беше отхвърлено от Съвета, това предложение беше оттеглено от Комисията, която издаде само препоръка относно принципите, които следва да се прилагат към данъчното третиране на доходите на чуждестранните лица. Освен това Комисията образува производства срещу някои държави членки във връзка с дискриминация на работници и служители, които не са техни граждани. През 1993 г. Съдът на ЕС постанови (по Дело C-112/91), че при облагането с преки данъци дадена държава членка не може да третира граждани на друга държава — членка на ЕС, по-малко благоприятно от своите собствени граждани (вж. Дело C-279/93). Като цяло може да се каже, че за интеграцията в областта на прякото данъчно облагане на физически лица допринасят по-скоро решенията на Съда на ЕС, отколкото законодателните предложения. През октомври 2017 г. Съветът приема директива (Директива (ЕС) 2017/1852), която има за цел да подобри съществуващите механизми за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане в ЕС.

2. Данъчно облагане на трансгранично изплатени банкови и други лихви

По принцип данъкоплатците са задължени да декларират приходите си от лихви. На практика свободното движение на капитали и банковата тайна създават възможности за отклонение от данъчно облагане. Някои държави членки налагат данък при източника върху приходите от лихви. През 1989 г. Комисията внася предложение за въвеждане на обща система на удържане на данък при източника върху доходи от лихви, начисляван при ставка от 15 %. Впоследствие това предложение е оттеглено и заменено с ново предложение за осигуряване на минимално ефективно данъчно облагане на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания (при данъчна ставка от 20 %). След продължителни преговори се постига компромис и се приема Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания. Междувременно тя беше заменена от по-всеобхватната Директива 2014/107/ЕС, която заедно с Директива 2011/16/ЕС предвижда по-широк обмен на информация между данъчните органи.

Ролята на Европейския парламент  

При предложения, свързани с данъчното облагане, ролята на Парламента обикновено се ограничава до процедурата на консултация. В резолюциите си Европейският парламент като цяло подкрепя предложенията на Комисията в областта на прякото данъчно облагане както на дружествата, така и на физическите лица, като същевременно препоръчва разширяване на приложното им поле.

Парламентът ежегодно изготвя „доклади относно данъчното облагане“. Първият доклад, изготвен с подкрепата на работен форум, беше приет през февруари 2012 г. Той разглежда преди всичко въпроси, свързани с двойното данъчно облагане. Докладът за 2015 г. осъжда агресивната данъчна политика и се застъпва за общ подход за по-ефективни действия за борба с данъчните измами и избягването на данъци и за осигуряването на по-добра рамка за правилното функциониране на единния пазар.

Като последващи действия във връзка с работата на временните специални комисии относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, Европейският парламент прие две резолюции (TAXE и TAXE 2).

През 2016 г. след изтичането на информация относно „Досиетата от Панама“ Европейският парламент създаде анкетна комисия (комисията PANA) за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза по отношение на изпирането на пари, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане. През октомври 2017 г. комисията PANA прие своя окончателен доклад от разследването. През декември 2017 г., след извършената от анкетната комисия работа, Парламентът прие препоръка до Съвета и Комисията.

През март 2018 г. беше създадена специалната комисия относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци (комисията TAXE 3) на Парламента с донякъде разширен мандат. Въз основа на извършената от комисията TAXE 3 работа Парламентът прие доклад през март 2019 г.

 

Dražen Rakić