Svetoslav Hristov MALINOV : Писмени обяснения на вот 

Членовете на ЕП могат да представят писмено обяснение на вота си на пленарно заседание. Член 183

СТО: бъдещи перспективи (A8-0379/2018 - Bernd Lange, Paul Rübig)  
 

С огромно мнозинство (74%) в пленарна зала подкрепихме предложението за резолюция, разглеждащо бъдещата модернизация на Световната търговска организация (СТО). Смятам, че е необходимо да се погледне смело напред и да се намери начин за преодоляване на затрудненията, пред които днес е изправена СТО. Необходими са мерки, които да помогнат на системата да се справи с предизвикателствата на световната икономика. В този процес, вярвам, водещата роля следва да е на Европейския съюз, който винаги е отстоявал правилата на многостранната търговска система.
Реформирането на СТО трябва да се фокусира върху няколко ключови области: законодателната рамка; електронната търговия; субсидиите и държавните предприятия. Прозрачността също е ключов фактор при осигуряването на сигурна търговска среда. За модернизирането на СТО е необходимо да се вземе предвид и фактът, че диференциацията между развитите и развиващите се страни не отразява икономическата реалност. Бързо развиващите се страни трябва да се нагърбят по-сериозно с техния дял отговорност.

Доклад от 2018 г. относно Сърбия (A8-0331/2018 - David McAllister)  
 

Днес приехме доклада за Сърбия в пленарна зала с 503 гласа „за“, срещу 85 гласа „против“ и 47 „въздържал се“. С моя глас подкрепих текста, който акцентира върху това, че Сърбия трябва да приведе външната си политика и политиката си за сигурност по отношение на Русия в съответствие с тази на Европейския съюз. Загриженост в Брюксел буди и фактът, че Сърбия поддържа военно сътрудничество със страни като Русия и Беларус. Докладът отбелязва бавен напредък по ключовите реформи в областите на съдебната система, публичната администрация, борбата с организираната престъпност и корупцията. Влошено е положението във връзка със свободата на изразяване и независимостта на медиите. Сърбия официално започна преговори за присъединяване към Европейския съюз през 2014 г. Страната е отворила 14 от общо 35 преговорни глави. Една от най-трудните несъмнено е посветена на нормализирането на отношенията с Косово.

Доклад от 2018 г. относно Косово (A8-0332/2018 - Igor Šoltes)  
 

След едностранното обявяване на независимостта си през 2008 г. пред Косово се отвори ясна европейска перспектива. Напредъкът зависи обаче първо от нормализирането на отношенията със Сърбия и признаването на Косово от всички държави – членки на Европейския съюз. Припомням, че пет държави от ЕС не са признали независимостта на страната - Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания. Съюзът многократно е показвал готовността си да подпомогне икономическото и политическото развитие на Косово, но ако трябва да сме честни, на този етап нерешените проблеми са много сериозни: бавни темпове на изпълнение на основните реформи и процъфтяваща сива икономика. Косово е и единствената държава от Западните Балкани, чиито граждани се нуждаят от виза, за да пътуват в Шенгенското пространство. Гласувах „за“ този доклад, с който призоваваме Косово да положи още повече усилия. Текстът беше приет с 393 гласа в подкрепа, срещу 139 гласа „против“ и 71 „въздържал се“.

Доклад от 2018 г. относно бивша югославска република Македония (A8-0341/2018 - Ivo Vajgl)  
 

Въпреки че референдумът от 30 септември не достигна нужната избирателна активност, той показа, че има обществена подкрепа за промяна на името на страната на Република Северна Македония. С колегите в Европейския парламент приветстваме решението на парламента в Скопие, което отваря вратата за преговори за присъединяване на страната към НАТО и Европейския съюз. Ето защо гласувах в подкрепа на представения доклад за страната. Текстът бе приет с 470 гласа „за“, срещу 116 гласа „против“ и 46 „въздържал се“. Искам да обърна внимание и на призива на Европейския парламент към унгарските власти да екстрадират бившия македонски премиер Никола Груевски, който е осъден за злоупотреба с власт и му е наложена присъда от две години лишаване от свобода.

Доклад от 2018 г. относно Албания (A8-0334/2018 - Knut Fleckenstein)  
 

Политиката за разширяване се разглежда в Брюксел като стратегическа инвестиция в мира, демокрацията, благоденствието, сигурността и стабилността на Европейския съюз. Днес приехме доклада за европейската интеграция на Албания с 459 гласа „за“, срещу 112 гласа „против“ и 62 „въздържал се“. Моят глас бе в подкрепа на текста. Албания подаде официално кандидатурата си за членство през 2009 г. и има статут на страна кандидатка с решение на Европейския съвет от юни 2014 г. Европейската комисия определи пет ключови области, които се нуждаят от реформи преди всяка следваща стъпка към интеграция. Това са съдебната система, публичната администрация, борбата с корупцията и организираната престъпност и защитата на правата на човека. Преговорите за присъединяване все още не са започнали, като Съветът обмисля да ги отвори през юни 2019 г. в зависимост от състоянието на процеса на реформи. Днешният доклад отбеляза, че е постигнат напредък, но и не забрави да подчертае бавното и неефикасно правосъдие, недостатъците в прилагането на принципите на правовата държава, както и тромавите регулаторни процедури, които действат възпиращо по отношение на инвестициите в страната.

Доклад от 2018 г. относно Черна гора (A8-0339/2018 - Charles Tannock)  
 

Гласувах „за“ позицията на Европейския парламент по тазгодишния доклад на Европейската комисия за Черна гора. Текстът бе приет с 484 гласа в подкрепа, срещу 80 гласа „против“ и 63 „въздържал се“. Преговорите със страната започнаха през юни 2012 г. Черна гора е най-напредналият кандидат по пътя на присъединяването към Европейския съюз, като 31 глави са отворени от общо 35. Запазва се и вероятността страната да успее да изпълни целта за присъединяване през 2025 г., както е предложено в стратегията на Европейската комисията. Присъединявам се към призивите до политическото ръководство на Черна гора да се съсредоточи върху оставащите реформи, за да реши трайно проблемите с правовата държава, свободата на медиите, корупцията, прането на пари и организираната престъпност. Напредък на Черна гора в тези области ще означава гарантиране на стабилността, мира и просперитета в Западните Балкани и целия регион.

Помощ за развитие, предоставяна от ЕС в областта на образованието (A8-0327/2018 - Vincent Peillon)  
 

Незаконодателната резолюция, приета днес с голямо мнозинство, настоява за допълнителен финансов ангажимент за помощта за развитие, предоставяна от ЕС в областта на образованието.
Основните акценти са върху преструктурирането и осъвременяването на образователните системи, както и подобряването на тяхната синхронизация. Предложени са мерки за справяне с някои актуални проблеми: намаляване на грамотността на учениците; явлението „изтичане на мозъци“; липсата на необходимата училищна инфраструктура и др.
Присъединявам се към призивите за партньорство, защото „образованието не може да чака“.

Цифровизация с оглед на развитието: намаляване на бедността чрез технологиите (A8-0338/2018 - Bogdan Brunon Wenta)  
 

В края на 2017 г. Съветът на ЕС прие заключенията си за цифровизацията и намаляването на бедността чрез технологиите. Докладът, разработен от колегата Богдан Вента, е изцяло в унисон с тези заключения, поради което го подкрепих. Гласуването мина с мнозинство от над 75 % в подкрепа на предложението.
Когато говорим за цифровизация, трябва да имаме предвид, че при нея има изключително много възможности за устойчиво развитие, за растеж, за предоставяне на нови услуги, а оттук – и за осигуряване на нови работни места. Тя би могла да допринесе за напредък в някои области като управление, образование, здравеопазване, върховенство на закона, селско стопанство и равенство на половете. Цифровизацията е глобална и засяга всички сфери на нашия живот. Свидетели сме как интернет ни помага да упражняваме все по-ефективно нашите права.
Все още по света има хора, които нямат никакъв достъп до интернет. Тази липса е сериозна пречка пред развитието на цели общества. Преодоляването на цифровото разделение трябва да играе централна роля във всички политики за развитие. Постигането на целите за устойчиво развитие изисква усилия и действия на всички държави (развитите и развиващите се).

Насърчаване на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства (A8-0321/2018 - Andrzej Grzyb)  
 

В пленарна зала подкрепих предложението на Европейската комисия за насърчаване на чисти пътни превозни средства, воден от разбирането, че поетите ангажименти от страна на ЕС на конференцията за климата в Париж от 2015 г. трябва да се изпълняват. Вредните за здравето и околната среда емисии на замърсителите на въздуха от транспорта трябва възможно най-скоро да бъдат съществено намалени. Това може да се постигне с мерки, които подкрепят преминаването към други видове обществен транспорт и чрез обществени поръчки за екологично чисти превозни средства.
Предложената директива за насърчаване на чисти превозни средства е една от шестте инициативи от пакета „Чиста мобилност“, представен от Европейската комисия през ноември миналата година. С настоящите изменения се определят общи стандарти за обществените поръчки, с цел да се подпомогне мобилност с ниски емисии. Приложното поле на директивата се разширява, за да включи наемането, отдаването под наем, покупката на изплащане и преоборудването на превозни средства за обществения пътен транспорт.
С моя вот подкрепих новите мерки за по-нататъшно развитие на обществения транспорт като един от най-бързите и икономически ефективни начини за ограничаване на броя на превозните средства по пътищата и подобряване на качеството на въздуха.

Използването на Шенгенска информационна система за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (A8-0348/2017 - Jeroen Lenaers)  
 

На последната пленарна сесия в Страсбург подкрепих предложението да се използва информационната система на Шенген за екстрадирането на нелегално пребиваващи граждани на трети държави. Употребата на тази информационна система ще наложи безпрецедентна и прецизна комуникационна мрежа между държавите членки, която ще синхронизира техните решения по екстрадиране на граждани на трети държави. От огромна важност е да се увеличи процентът на успешно завърнали се в държавите си емигранти, защото в момента тази политика на Съюза не е ефективна. По данни за 2015 г., от над 530 000 незаконно пребиваващи емигранти, едва 42% са напуснали територията на Съюза.
За мен е ключово да бъде постигнато споразумение по въпроса за нелегалното пребиваване и екстрадиране на емигранти, които не са граждани на ЕС. Трябва да бъде гарантирана по-голяма ефективност при употребата на новата информационна система, за да се запази публичното доверие в разрешаването на тези актуални проблеми.

Обратна връзка 

Споделете тази страница: