Explications de vote écrites - 8ème législature Filiz HYUSMENOVA

Създаването на програма „Права и ценности“ има за цел да насърчи защитата на основополагащите идеи, залегнали в основата на нашия Съюз. Тя е особено важна сега, във времена на пренебрегване на върховенството на закона, на възход на езика на разделението и омразата и популистката риторика.
Подкрепям създаването на програмата, тъй като тя отговоря на предизвикателствата пред основните ценности и принципи на правовата държава и следва да осигури поддържането на отворени общества, основаващи се на демократичност, информираност и зачитане на правата на всички граждани независимо от техния произход. Очаквам тя да подпомага развитието на Европа на ценностите и на справедливите и приобщаващи общества.

Във време, в което Европейският съюз е изправен пред едни от най-турбулентните предизвикателства от началото на съществуването си, е от особена значимост да препотвърдим общите ценности, върху които е основан европейският проект, като осигурим систематичното проследяване и опазване на принципите на правовата държава, демокрацията, правата на малцинствата, на личността. Действително, в ЕС са налице множество инструменти в тази насока, но между тях има съществени празноти и ограничения в техния обхват и адекватност, тъй като се прилагат секторно или регионално – например само спрямо някои държави членки, какъвто е случаят с Механизма за сътрудничество и проверка.
Европейският парламент ясно показа волята си за създаването на систематизиран и обективен инструмент, приложим недискриминативно – спрямо всички. Уви, две години по-късно, все още няма предприети мерки в тази насока. Ето защо се присъединявам към призива за създаване на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, който да включи и допълни съществуващите инструменти и да подобри ефективността в гарантирането на основните ни принципи и ценности.

Докладът относно мерките за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз и другите форми на тормоз на работното място, в публичното пространство и политическия живот в ЕС има за цел да допринесе за решаване на проблемите в тази конкретна сфера на обществените отношения. Ценното в него е, че той сочи пътищата за извършване на радикална промяна – да се актуализират и прецизират определенията на понятията „тормоз“, „тормоз на работното място“, „сексуален тормоз”, „публично пространство“.
Също така в доклада се настоява за стриктно прилагане на настоящото законодателство и за представяне на законодателни предложения за борба със сексуалния тормоз и другите форми на тормоз, включително и предложение за директива за преодоляване на всички форми на насилие срещу жени и момичета и на основано на пола насилие. Необходимостта от промяна на законодателството особено касае страните, които не са ратифицирали Истанбулската конвенция. Докладът не пропуска да обърне внимание на държавите членки върху кампании, политики, програми, планове и финансови средства за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз и другите форми на тормоз. Намирам за изключително необходими изброените по-горе предложения и затова подкрепям приемането на доклада.

Уважаеми г-н Председател,
Готовността за присъединяването на България и Румъния още от 2011 г. бе удостоверена и многократно изтъквана от Европейския парламент и Комисията. Двете страни осигуряват успешно граничната сигурност на Европейския съюз, а усилията ни бяха и допълнително подкрепени с разширяването на правомощия на Европейската агенция за гранична и брегова охрана.
Безспорно, докладът за привеждане в действие на оставащите разпоредби от правото на Шенген, свързани с употребата на ШИС, е стъпка напред спрямо ефективността на граничните проверки. При все това, само приемането на България и Румъния в Шенген би допринесло за пълното подобряване на оперативната съвместимост на системите в областта на граничната сигурност и достигане на тяхната пълна ефективност.
Ето защо подкрепям настоящия доклад, но отново настоявам, че Съветът трябва неотложно да предприеме нужните действия по приемането на България и Румъния в Шенген.

Уважаеми г-н Председател,
Приобщаващото образование, основано на равен достъп, преподаването с индивидуален подход и възможности за обмен на учащите се, съвместно с интегрирането на иновативни методи на обучение, предпоставят не само личностното, но и обществено развитие. Включването в обучителните процеси на възможности за разширяване на мирогледа, приемане на различията и преодоляване на неравенствата от своя страна способства за изграждането на общност от разнообразни граждани, обединени от общи ценности.
Подкрепям доклада, относно модернизирането на образованието в ЕС, тъй като смятам, че той предоставя добър анализ на необходимия ни баланс за напредък – между знания, умения на двадесет и първи век, емоционална интелигентност и толерантност, които да подготвят нашите деца за потребностите на Европа на новото време.

Уважаеми колеги, резолюцията относно положението с основните права в ЕС през 2016 г. ни напомня, че правото на равно третиране е сред основополагащите принципи на ЕС.
Действително, в ЕС все още съществуват дискриминационни практики, както по отношение на осъществяването на принципа за равенство, с оглед на нарастващия език на омразата, така и по отношение на ограничаването на езиковото многообразие и правото на свободна употреба на малцинствени езици.
Ето защо подкрепям призива на резолюцията към държавите членки да обърнат задълбочено внимание на аспекта, свързан с правата на малцинствата, за да гарантират правото да се ползва малцинствен език и да защитят езиковото многообразие в границите на Съюза. Намирам за полезно и искането Комисията да укрепи плана си за насърчаване на преподаването и използването на регионални езици като средство за справяне с езиковата дискриминация в ЕС.
Надявайки се на по-добър напредък при разглеждането на следващата ежегодна резолюция относно положението с основните права в ЕС, отстоявам, че като универсални права правата на малцинствата са неотменна част от принципите на правовата държава и системните и институционални прояви на дискриминация срещу малцинствата следва да бъдат преустановени.

Уважаеми колеги, резолюцията относно борбата срещу дискриминацията на малцинства в държавите – членки на ЕС оправдано ни напомня, че ценностите, закрепени в член 2 от Договора за Европейския съюз, изрично включват правата на лицата, принадлежащи към малцинства. Нещо повече, съгласно Договора нашата общност се характеризира с плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равенство.
Въпреки тази солидна правна рамка обаче, дискриминационни практики все още съществуват в ЕС и все още има място за значителни подобрения на начина, по който реално осъществяваме защитата на правата на малцинствата. В България, например, дискриминационно продължава да бъде забранено използването на друг език, освен официалния, при провеждането на предизборни кампании.
Ето защо подкрепям резолюцията относно защитата на малцинства в държавите членки. Намирам за особено важен призивът към държавите членки да осигурят правото на използване на малцинствени езици, да защитят езиковото многообразие в съответствие с Договорите и да поощрят преподаването и употребата на регионални и малцинствени езици, като средство за справяне с езиковата дискриминация.

Г-н Председател, с директивата относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография бе въведена солидна правна рамка за превенция и борба с тези проблеми, но за съжаление в държавите членки продължават да са налице различия и трудности в прилагането ѝ, особено по отношение на разследването, наказателното преследване и помощта за децата, станали жертва на подобен тип престъпления.
В условията на свързаност през 21-ви век, особена тревожност предизвиква уязвимото положение на децата и младите хора в интернет пространството, където те биват изложени на нови форми на престъпни деяния и специфични затруднения при разследването им.
Ето защо подкрепям доклада относно прилагането на Директивата относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и се надявам, че държавите членки, които все още не са я транспонирали в пълнота, ще направят това възможно най-скоро. Призовавам държавите членки да обърнат специално внимание и да си сътрудничат с цел справяне с новите предизвикателства, свързани с широката употреба на интернет от деца и тийнейджъри.
Не на последно място се надявам да бъдат насочени внимание и средства към специализирани обучения за правоприлагащите органи с оглед подпомагане на жертвите в случаи на експлоатация на деца.

Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, докладът относно контрола на разходите и мониторинга на разходната ефективност на схемите за гаранция за младежта на ЕС надхвърля очертания в заглавието му обхват и се разпростира по-широко върху наболели въпроси по прилагането на двете схеми за подпомагане преодоляването на младежката безработица – европейска „Гаранция за младежта” и „Инициатива за младежка заетост”.
Откроявайки актуалната ситуация, докладът включва и някои от препоръките на Европейската сметна палата, последвали извършения от нея одит на първите стъпки на европейската „Гаранция за младежта“. Така настоящият доклад излъчва сигнал до Европейската комисия и до страните членки за допуснатите до този момент слабости.
Аз силно се надявам, че в обобщаващия си годишен доклад за напредъка на държавите членки Комисията ще анализира задълбочено условията на прилагането на схемите, причините за пропуските, и че ясно ще формулира препоръки за преодоляването им.

Уважаеми колеги, уважаеми г-н Председател, присъединявам се към призива за въвеждане на подходящи схеми за минимални доходи, придружени от мерки за връщане на работа спрямо трайно безработните, образователни и обучителни програми за преквалификация с цел подпомагане и постигане на достоен жизнен стандарт за домакинствата с недостатъчни доходи.
Европа е един от най-богатите региони на света, но е силно регионално поляризирана и със засилващо се социално неравенство между своите държави членки, като по данни на Европейската Комисия близо 25% от населението на ЕС са изложени на риск от бедност, а хиляди живеят в бедност, въпреки че работят.
Това е с особена сила така за държави като България, в която се намират едни от най-бедните региони на Съюза. Най-уязвими и изложени на бедност са определени групи хора, като младите хора, жените, трайно безработните, домакинствата с един родител, лицата с увреждания и възрастите хора. Това състояние на нещата изисква активна политика по отношение на пазара на труда и социалните услуги, но и координирани мерки и на европейско, и на национално равнище, с цел постигане на целите по отношение на бедността и социалното изключване, поставени в стратегията „Европа 2020“.

Подкрепям доклада относно привеждането в действие на разпоредби, свързани с Визовата информационна система в Република България и в Румъния, тъй като той предвижда предоставянето поне на пасивен достъп за консултиране на данните във ВИС, улеснявайки осъществяваните проверки по външните граници на двете държави и подпомагайки идентифицирането на лица, които не отговарят на изискванията за влизане или престой в държавите – членки на ЕС.
Казвайки това, подчертавам, че докладът е стъпка в правилната посока за постигането на повече сигурност по външните граници на Европа, но техническите проблеми, породени от непълното участие на България и Румъния в Шенгенското пространство, продължават да стоят на дневен ред. България и Румъния изпълняват задълженията си по опазване на европейските граници, изпълнили са изискванията за прием в Шенген и поемат тежестта по въвеждането на всички изисквания, стандарти и системи за сигурност, и е правно обосновано Съветът незабавно да вземе решение за приемането на двете страни.

Подкрепям предложенията за решение на Съвета за регистрацията на превозните средства в Чешката република, както и за въвеждането на автоматизиран обмен на дактилоскопични данни в Гърция и Португалия, тъй като по този начин ще бъде постигната по-добра синергия по отношение на обмена на информация в Европа.
Казвайки това, искам да подчертая, че постоянният обмен на информация и сътрудничеството между държавите членки са точно толкова важни, колкото и събирането на данни, и възможните мерки за подобряване на обмена на данни трябва да бъдат подкрепени, при пълно зачитане на съществуващите разпоредби и съдебна практика в тази област.

Подкрепям доклада относно икономическото овластяване на жените в частния и публичния сектор в ЕС. Овластяването на жените и икономическото им участие в публичната сфера е от съществено значение, за да имат контрол върху живота си, да упражняват влияние в обществото, както и за да развиват уменията си и да увеличат достъпа си до икономически ресурси и възможности.
Една от целите на ЕС, закрепени в стратегията „Европа 2020“, е заетостта на мъжете и жените да достигне 75% до 2020г., и по-специално да бъде преодоляно неравенството между половете по отношение на заетостта. Ето защо инициативите в тази насока заслужават нашата подкрепа.

Подкрепям доклада относно изискванията за достъпност за продукти и услуги, тъй като вярвам, че той е стъпка в правилната посока спрямо улесняването на всекидневния живот на 80-те милиона европейски граждани, живеещи с увреждания. Подкрепям също така виждането, че е необходимо да направим по-достъпни и услугите за хора с временни функционални ограничения – като възрастните хора и бременните жени. Смятам, че осигуряването на повече достъпност способства за по-активно участие и превъзмогване на социалната изолираност на лицата с функционални ограничения и за повече солидарност в европейските общества.

Подкрепям доклада относно Новата европейска програма за умения, тъй като считам, че засилването на конкурентоспособността на Европа на световната сцена може да бъде осъществено чрез повишаване на качеството на уменията, насърчаване на общополезните умения и намирането на начини за по-точно предвиждане на потребностите на трудовия пазар. Ако се стремим към единен и без граници пазар на труда в Европа, потребностите на работодателите следва да кореспондират с преподаваните знания и умения. Също така, съм убедена, че е от особена важност да помогнем на европейските граждани да се адаптират по-лесно към бързо променящите се технологии.

Подкрепям приемането на второ четене на позицията на Съвета с оглед на приемането на Директивата за защита на финансовите интереси на ЕС, тъй като това е важна стъпка в борбата по наказателноправен ред с измамите и нередностите, засягащи финансовите интереси както на Съюза, така и на европейските данъкоплатци.
Отчитайки, че според последния годишен доклад относно борбата с измамите нередностите, засягащи средства на ЕС, възлизат на обща стойност от над 3 милиарда евро, споделям мнението, че хармонизирането на наказателното право в Европа по отношение на престъпленията срещу бюджета на ЕС е необходима мярка, която ще допринесе за значителното намаляване на злоупотребите с европейски средства.

Подкрепям предложението за Решение на Съвета по отношение на въвеждането на автоматизиран обмен на данните за регистрация на превозни средства във Финландия, Словения, Румъния, Полша, Швеция, Литва, България, Словакия и Унгария, тъй като то способства за постигане на по-добра синергия по отношение на обмена на информация между държавите членки.
Казвайки това, подчертавам, че за реалното засилване на сътрудничеството в сферата на борбата с трансграничната престъпност, са също толкова важни автоматизираният, своевременен обмен на информация и сътрудничество, колкото и събирането на данни. Ето защо възможните мерки за подобряване на обмена на данни трябва да бъдат подкрепени, при пълно зачитане на съществуващите разпоредби и съдебна практика по отношение на защитата на личните данни.

Уважаеми г-н Председател, докладът относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, правилно припознава защитата на потребителите като приоритет за Съюза. Той отчита и необходимостта да бъдат предприети всички възможни мерки за превенция на измамите от производители на превозни средства, целящи манипулиране на тестовете за отчитане на емисийни замърсители и горивно потребление и произвеждане на неверни резултати. Също така подкрепям доклада, тъй като той ни предоставя по-ефективни механизми за одобряването на типа на продуктите на автомобилната промишленост преди те да навлязат на европейския пазар, засилва изискванията за съответствие на производството и периодичните технически инспекции.

Уважаеми г-н Председател, подкрепям засилването на контрола и защитата на европейските външни граници, при наличието на обоснована необходимост, с цел превенция на организираната престъпност, трафика на хора и идентифицирането на т.нар. „чуждестранни бойци“.
Отчитайки възможните забавяния при осъществяването на допълнителни проверки спрямо европейски граждани, смятам, че е изключително важно тяхното осъществяване по вътрешните за Съюза граници на държави членки, които не са част от Шенгенското пространство, наистина да е обект на олекотен режим, въз основа на оценка на риска и основателни опасения за вътрешната сигурност на Съюза. В допълнение, призовавам за по-добро използване на съществуващите системи и инструменти, както и за засилване на сътрудничеството и обмена на информация между държавите членки за гарантиране на сигурността на европейските граждани.

Уважаеми г-н Председател, резолюцията на Европейския парламент относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика в годишния обзор на растежа за 2017 г. е точна и многообхватна рамка на европейската социална политика. Достойнството на доклада на Яна Том се състои както в съдържанието му, така и в конкретната насоченост на посланията и предложенията към определени адресати.
Той би допринесъл за по-бързо и ефективно постигане на целите за баланс между икономическото и социалното измерение на процеса на европейския семестър, и за икономическия растеж и сближаването на страните членки на Европейския съюз. Намирам за особено ценна и очертаната перспектива за свикване на социален Конвент, в който съвместно с гражданите да бъде обсъдено бъдещето и структурата на европейския социален модел.