Какви са правомощията на Европейския парламент? 

С няколко последователни промени в Договора за ЕС, особено след Договора от Лисабон от 2009 г., на Европейския парламент се предоставят значителни законодателни и бюджетни правомощия и правомощия за контрол.

Парламентът е съзаконодател. В контекста на ЕС това означава, че той има правомощието да приема и изменя законодателството и същевременно да решава относно годишния бюджет на ЕС съвместно и на равни начала със Съвета (държавите членки). Той търси отговорност от Комисията, а също и от други институции и органи на ЕС.

Законодателни правомощия

По-голямата част от законите на ЕС се приемат чрез обикновената законодателна процедура, известна също като процедура за „съвместно вземане на решение“. Това е стандартната процедура на ЕС за вземане на законодателни решения, при която Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз (държавите членки) имат еднаква тежест. Тя се прилага за широк кръг от области, например миграцията, енергетиката, транспорта, изменението на климата, околната среда, защитата на потребителите и икономическото управление.

Процедурата на „одобрение“ е друга процедура за вземане на решения. При нея е необходимо одобрението (съгласието) на ЕП и тя се прилага за въпроси като присъединяването на нови държави – членки на ЕС, а също и по отношение на международните търговски споразумения на ЕС. Окончателното решение за одобрението на нов колегиум на членовете на Комисията също се взема чрез процедурата на одобрение.

Процедурата на „консултация“ се използва в области на политиката като данъчното облагане, законодателството в областта на конкуренцията и общата външна политика и политика на сигурност. Тя позволява на Парламента да одобри или отхвърли законодателно предложение, както и да предложи изменения към него. Въпреки че становището на Парламента не е правно обвързващо за Съвета, Съветът трябва да се консултира с него и да изчака позицията му, преди да вземе решение. Ако това не бъде направено, съответният акт би бил незаконосъобразен и би могъл да бъде отменен от Съда. Освен това, ако Съветът съществено измени дадено предложение, той трябва отново да се консултира с Парламента.

Кой има право на законодателна инициатива? Кой инициира законодателството на ЕС?

Въпреки че Комисията е тази, която внася законодателни предложения, Парламентът може да поеме инициативата, като поиска от Комисията да внесе законодателно предложение. Когато използва „законодателната инициатива“, Парламентът може да определи краен срок за представяне на предложението. Ако Комисията откаже, тя трябва да обясни защо.

Делегирани актове/актове за изпълнение

При приемането на нов закон Парламентът и Съветът могат да възложат на Комисията да прави малки допълнения или промени в закона (като технически приложения или осъвременявания) чрез делегирани актове (актове, които допълват или изменят части от закона) или актове за изпълнение (актове, които съдържат допълнителни подробности относно начините за прилагане на закона). По този начин законодателството може да остане опростено и актуално, без да се налага започване на нови преговори.

В зависимост от вида на акта, който приема Комисията, членовете на ЕП разполагат с различни възможности, ако не са съгласни с предложените мерки. Членовете на ЕП имат право на вето по отношение на делегираните актове. Що се отнася до актовете за изпълнение, членовете на ЕП могат да поискат от Комисията да ги измени или оттегли, но Комисията няма правно задължение да се съобрази с искането.